WWW - Prosveta.bg - Www.e-Uchebnik - BG: ISBN 978-954-360-119-6

Мария Кабасанова • Христо Попов • Виктор Иванов Мария Кабасанова • Христо Попов • Виктор Иванов
Йорданка Димова • Елена Гергова • Лена Недялкова • Гергана Комитска Йорданка Димова • Елена Гергова • Лена Недялкова • Гергана Комитска
Книга Книга
за учителя
по човекът за учителя
и природата
6. клас
ISBN 978-954-360-119-6
Цена 9,00 лв.

www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg
Мария Кабасанова • Христо Попов • Виктор Иванов
Йорданка Димова • Елена Гергова • Лена Недялкова
Гергана Комитска
Книга
за учителя
по човекът
6.клас
ПРОСВЕТА АЗБУКИ
София
доц. д-р Мария Сивкова Кабасанова, проф. дпн Христо Димитров Попов,
доц. д-р Виктор Генчев Иванов, доц. д-р Йорданка Димитрова Димова,
доц. д-р Елена Димитрова Гергова, Лена Любенова Недялкова, Гергана Манушева Комитска
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА ЗА 6. КЛАС
Редактори: Лилия Гочева, Марияна Василева, Ренета Петкова

Художник на корицата Вихра Янчева
Графичен дизайн Бояна Павлова
Художник редактор Петко Минчев
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Ценка Кучева
Българска. Издание І. Формат 70х100/16. Печ. коли 14,50. Изд. коли 18.79.
Код 40606301158.
Издателство „Просвета АзБуки“ ЕООД – София, бул. „Дондуков“ № 45

www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg
Печат „Алианс принт“ ЕООД – София
© Мария Сивкова Кабасанова, Христо Димитров Попов, Виктор Генчев Иванов,

Йорданка Димитрова Димова, Елена Димитрова Гергова, Лена Любенова Недялкова,
Гергана Манушева Комитска, 2017 г.
© Вихра Борисова Янчева – художник на корицата, 2017 г.
© Бояна Иванова Павлова – графичен дизайн, 2017 г.
© „Просвета АзБуки“ ЕООД, всички права запазени.
ISBN 978–954–360–119–6
СЪДЪРЖАНИЕ
I. Учебна документация / 4
Учебник – съдържание, структура, функции / 4
Учебна тетрадка / 8
Книга за учителя / 8
II. Методика и технология на обучението по човекът и природата / 10

Част I. Физични явления / 10
Раздел 1. Движение и сили / 10
Анализ на съдържанието с методически коментар / 10
Примерни методически разработки на темите от раздела / 12
Раздел 2. Електрични и магнитни явления / 46
Част II. Вещества и техните свойства / 72

Раздел 1. Градивни частици на веществата. Видове вещества / 72
Раздел 2. Вещества и химични реакции / 78
Раздел 3. Значение и приложение на веществата и на химичните реакции / 116
Част III. Структура и жизнени процеси на организмите / 126

Раздел 1 и 2. Движение на вещества в организмите. Жизнени процеси при
многоклетъчните организми / 126
Примерни методически разработки на темите от раздел 1 и 2 / 128
Раздел 3 и 4. Движение на вещества в човешкия организъм. Жизнени процеси при
човека / 167
Примерни методически разработки на темите от раздел 3 и 4 / 168
Част IV. Единство на природата / 188

Примерни методически разработки на темите от част IV / 188
III. Приложения / 195

Тестови задачи за установяване на входното равнище / 195
Тестови задачи за установяване на изходното равнище / 199
Примерно годишно тематично разпределение / 203
3
I. УЧЕБНА ДОКУМЕНТАЦИЯ
Учебно-методическото осигуряване на учебната програма по предмета чо-

векът и природата в 6. клас се осъществява от авторския колектив чрез разрабо-
тения комплект от три книжни тела: учебник, учебна тетрадка, и книга за учите-
ля и електронен учебник. Учебникът съдържа системно и подробно изложение
на учебното съдържание, фиксирано в новата учебната програма на МОН. Ос-
таналите книжни тела допълват и обогатяват идеите, представени в учебника.
УЧЕБНИК – СЪДЪРЖАНИЕ, СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ

Учебникът е книга, която отразява целите и съдържанието на учебната прог
рама по човекът и природата за 6. клас. Учебният материал в него е групиран в
четири части съобразно с изискванията на учебната програма:
I. Физични явления
II. Вещества и техните свойства
III. Структура и жизнени процеси на организмите
IV. Единство на природата
Тези части по съдържание и по структура съответстват точно на списъка от
теми на методически единици, фиксиран в учебната програма. Обособени са с
общо 74 методически единици, тематично свързани една с друга.
Част I. Физични явления

В съответствие с учебната програма, с цел да създаде по-добра основа
за усвояване на по-сложните химични и биологични знания, първата част на
учебника разглежда физични явления. С включените в тази част седем теми
фактически завършва изграждането на една първична, най-груба представа за
физичната картина на света и се подготвя следващата стъпка – нейното първо
конкретизиране и задълбочаване в 7. клас при самостоятелното изучаване на
физиката като учебен предмет.
Учебното съдържание е логическо продължение на изученото в предходни-
те години по човекът и природата (3. – 5. клас).
Част II. Вещества и техните свойства

Част II от учебника е посветена на веществата и на техните физични и хи-
мични промени. Целта е да се обогати съдържанието на понятието вещество,
изградено в учебния предмет човекът и природата за 5. клас, и да се въведат
другите две основни химични понятия – химичен елемент и химична реакция.
Така се осигуряват първоначални химични знания, необходими за въвеждане
на учебния предмет химия и опазване на околната среда в 7. клас.
Учебното съдържание на тази част е структурирано в 3 раздела, съответ-
стващи на учебната програма.
4
В разделa Градивните частици на веществата. Видове вещества се ак-
центира се върху новите знания за атоми и йони, за да се осигури по-добро
осмисляне на понятието химичен елемент. На тази основа се прави първата
класификация на веществата според признака качествен (елементен) състав –
прости и сложни вещества. В раздела Вещества и химични реакции внимание-
то се насочва към връзката състав – строеж – свойства на веществата. Физич-
ните свойства се свързват с физичните промени, при които веществата запазват
състава си. Химичните реакции се разглеждат като промени, при които веще-
ствата се превръщат в други вещества, а химичните свойства – като свойства,
които се проявяват при химичните реакции. Включени са и знания за конкрет-
ни вещества – кислород, водород, желязо. Целта е да се приложат знанията от
предходния раздел и да се разкрие връзката между свойствата и употребата на
изучаваните вещества. Разделът Значение и приложение на веществата и на
химичните реакции има обобщителен характер. Систематизират се и се обоб-
щават знанията за веществата и за химичните реакции, като се акцентира върху
отношенията им с околната среда.
Водещите идеи, включени в учебното съдържание по човекът и природата в
5. клас, се развиват и в тази част. Те са: познаваемост на веществата и техните
промени; причинно-следствена обусловеност на явленията в природата; един-
ство и многообразие на изучаваните обекти.
Идеята за познаваемост на веществата и техните промени се отразява в съ-
държанието на всички методически единици, независимо дали са за нови зна-
ния, или за упражнение и обобщение. В тях се включват открити от науката
обекти от микро- и макросвета и методи за изследването им, които убеждават
учениците, че светът е познаваем. Идеята за причинно-следствената обусло-
веност се конкретизира чрез разкриване на следните връзки: състав – строеж;
състав – свойства; свойства – употреба и значение на веществата; свойства
– разпространение; свойства – замърсяване и опазване на околната среда. В
по-голямата част от темите за вещества акцентът се поставя върху връзката
между свойствата и употребата на тези вещества.
Единството и многообразието на вещества и на реакции най-ясно се откро-
яват при класификациите им въз основа на различни признаци.
Както бе подчертано, една от целите на учебната програма е формиране на
трите основни химични понятия – химичен елемент, вещество (химичен инди-
вид), химична реакция, и разкриване на най-важните връзки между тях. На фо-
кус е понятието вещество и връзката му с понятието химична реакция. Химич-
ният елемент се свързва с градивните частици – атоми и йони с еднакъв брой
протони в ядрото.
По изискванията на учебната програма в обема на понятието химичен еле-
мент се включват химичните елементи кислород, водород и желязо. В съответ-
ствие с това в обема на понятието вещество влизат простите вещества кисло-
род, водород и желязо, както и някои конкретни химични съединения, продукти
на химичните реакции с участие на тези вещества. При изграждане на съдър-
5
жанието на понятието сложно вещество (химично съединение) специално вни-
мание в учебната програма е отделено на оксидите с акцент върху елементния
им състав.
Част III. Структура и жизнени процеси при организмите
Част III от учебното съдържание по човекът и природата в 6. клас е ес-
тествено, логично продължение, от една страна, на част I и част II, и, от друга
страна, на биологичната част от предмета в 5. клас. Основната цел е да осигури
базисни знания за процеси и явления от живата природа, като използва и над-
гражда знанията от човекът и природата 3. – 5. клас.
В човекът и природата за 5. клас учениците усвоиха знания за най-познатите
за тях жизнени процеси – хранене, дишане и отделяне. В 6. клас продължава
изучаването на други жизнени процеси при растенията, животните и човека, а
именно: дразнимост и движение, размножаване, растеж и развитие. Те се раз-
криват на емпирично структурно-функционално равнище така, както и остана-
лите процеси в 5. клас.
Учебното съдържание от част III е структурирано така, както е предвидено
в учебната програма.
Водещите биологични идеи, заложени в учебното съдържание на предмета в
предходните класове, са валидни и в 6. клас. Те са: познаваемост на света, един-
ство и многообразие на организмите, връзка организъм ↔ среда, организмът
като единна система. Поставят се основи и за идеята връзка между структура
и функция.
Водещите идеи в човекът и природата 3.–6. клас търпят развитие. В 3. и 4.
клас те са имплицитно заложени и най-често не се назовават пряко. В 5. и 6.
клас те се извеждат чрез множество конкретни примери.
Учебната програма на биологичната част на предмета маркира родовите по-
нятия за всяка тема. Обръщаме внимание, че те могат да се разкрият само чрез
подчинените им видови понятия. Например родовото понятие размножаване не
би могло да се изясни без понятията тичинка, плодник, семепъпка, семе; без
яйчници, семенници, яйцеклетка, матка и др. Това се отнася за всички понятия
в тази част на предмета. С оглед облекчаване на учебното съдържание там, къ-
дето е възможно, видовите понятия не се въвеждат, а се заместват с житейски
представи и понятия.
Учебното съдържание по човекът и природата III част за 5. и 6. клас трябва
да се разглежда и представя пред учениците като едно цяло. Общодидактичес
ките постановки, възпитателните и развиващите аспекти на учебното съдържа-
ние проектират и сходни технологии на обучение.
Част IV. Единство на природата
Интеграцията на учебното знание се реализира чрез идеята за взаимната об-
вързаност между обектите и процесите в природата. Тя е заложена във всички
елементи на програмата, като се подчертава и обощава чрез тази четвърта част.
Структура и функции на учебника
Структурата на учебника може да се опише като вътрешна и външна.
6
Външната структура включва увод, съдържание, учебен материал (структу-
риран в четири части), речник.
Вътрешната структура съдържа:
– текстови компоненти (основен, пояснителен и допълнителен текст);
– извънтекстови компоненти (апарат за ориентиране в учебника и апарат за
диагностика на резултатите).
Основният текст в методическите единици за нови знания е структуриран по
следния начин:
– въвеждащ текст, чрез който се актуализират знания за познати обекти, но
едновременно се насочва вниманието към неизучени характеристики на тези
обекти и се мотивира необходимостта от изследването им;
– формулировки на основни въпроси (проблеми) по темата, както и описате-
лен и/или обяснителен текст към тях;
Логическата структура на основния текст по темите на методическите еди-
ници за обобщаване на знанията се диктува от характера на учебното съдържа-
ние и от предпочетения от авторите метод за обобщаването им.
Пояснителният текст (увод, пояснения към схемите, текст към илюстраци-
ите, речник и др.) насочва към някои важни въпроси, които се разглеждат в
основния текст, мотивира необходимостта от изучаване на темите и подпомага
учениците при самостоятелната работа с учебника.
Допълнителният текст, включен в рубриката Любопитно, обогатява инфор-
мацията от основния текст с интересни данни и помага да се засили научната
доказателственост и емоционалното въздействие на учебника. Този допълните-
лен текст е разположен в по-тясната колона на страницата и не е задължителен
за усвояване.
Апаратът за ориентиране в съдържанието, представен с легенда в началото
на учебника, служи за рационална организация на писмения текст и на илюс-
тративния материал чрез набор от шрифтове, цветен фон за открояване на ос-
новни смислови акценти от съдържанието и пр.
В учебника е търсено такова съчетаване на писмения текст с илюстративния
материал, което да стимулира развитието на възприятието, мисленето и въоб-
ражението на учениците.
Апаратът за диагностика на резултатите от обучението (системата от въпро-
си и задачи за контрол и самоконтрол) служи за установяване на равнището на
усвоените знания и умения на учениците. В края на всеки раздел е обособена
и специална страница за система от тестови задачи за контрол и самоконтрол.
Като се имат предвид съдържанието и структурата на учебника, може да се
опишат и най-важните му функции. Учебникът е:
– средство за възпитание и за развитие на ученика.
– основен източник на информация, съобразена изцяло с изискванията на
учебната програма;
– средство за ориентиране на учителя при планиране и при организиране на
процеса на обучение;
7
– средство за мотивиране и за активизиране на учебно-познавателната дей-
ност на учениците в клас и вкъщи;
– средство за контрол и за самоконтрол на познавателния процес;
УЧЕБНА ТЕТРАДКА
Учебната тетрадка e допълнително учебно пособие, което предлага система
от задачи към всяка тема, разработена в учебника.
Задачите са разнообразни по съдържание и по структура, за да осигурят
повече възможности за изпълнение на умствени и на практически действия от
учениците. Повечето от задачите се вписват в зоната на актуалното развитие
на учениците от 6. клас, затова могат да бъдат предлагани за самостоятелна
индивидуална или групова работа. Някои задачи към темите на обобщителните
уроци са конструирани в зоната на най-близкото развитие на учениците, затова
са по-подходящи за решаване в група. Препоръчително е в тези случаи да се
предоставя на учениците възможност за избор на задача.
При обсъждане на решенията на задачите учителят може да поставя нови из-
исквания към учениците, за да се обогатява техният познавателен опит с нови
гледни точки към обсъжданите проблеми. Например може да се постави изис-
кване учениците сами да съставят задача върху учебното съдържание, използва-
но при решаване на обсъжданата задача; да представят по нов начин решението
(чрез рисунка, таблица, схема); да зададат въпроси, свързани с начина на реша-
ването на задачата; да посочат какво ново са научили, решавайки задачата, и др.
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
Книгата за учителя е необходимо помощно средство за учителя, което пред-
ставя прочита на учебната програма от името на авторския колектив, създал
учебника. Тя ориентира учителя за методическите решения, които авторите са
вземали при съставяне на текстовете на темите в учебника, съобразно с целите
и учебното съдържание, фиксирано в учебната програма. В нея има много идеи
за планиране и за организация на уроците по съответните теми.
Книгата за учителя е разработена в три основни части:
I. Учебна документация
II. Методика и технология на обучението по човекът и природата
III. Приложения
В първата част се прави кратка характеристика на комплекта от три книжни
тела, които авторският колектив е съставил: учебник, учебна тетрадка, и книга
за учителя. Предоставени са и конкретни предложения за планиране на учеб-
но-познавателната дейност през учебната година.
Във втората част се прави анализ на учебното съдържание с методически
коментар за всеки раздел в учебника. Разработени са примерни варианти на
всички теми по следния начин:
8
– цели;
– очаквани резултати;
– представи и понятия;
– междупредметни връзки;
– дидактически средства и материали;
– примерен план на урока;
– източници на информация.
При описание на междупредметните връзки не се посочват връзките, които
по принцип трябва да се реализират в почти всяка методическа единица. Такава
е например връзката с учебните предмети български език и литература, тъй
като, от една страна, учебният предмет човекът и природата създава добри въз-
можности за развитие на устната и писмената реч на учениците и за обогатяване
на тяхната езикова култура. От друга страна, изучаването по български език на
структурните и на езиковите особености на научния текст улеснява рецепцията
на урочните статии и допълнителните текстове по човекът и природата; изуча-
ването на техники за съставяне, за анализ и за резюмиране на текст позволява
да се развиват съответни умения и в часовете по другите учебни предмети; изу-
чаването по литература на особеностите на разказа и на преразказа подпомага
учениците да прилагат умения да описват изучавани обекти по данни, предста-
вени в съответни текстове, или по данни от наблюдения и експерименти.
С въвеждането на учебния предмет информационни технологии в прогим-
назиалния етап на основната степен на образование се налага и целенасочена
работа на учителя за подпомагане на процеса на използването им от учениците.
Препоръчително е умерено, но системно използване на компютъра за пред-
ставяне на учебното съдържание по човекът и природата. Необходимо е да се
предоставя на учениците възможност за изява на уменията им да съставят инте-
гриран текст, графични изображения и таблици по зададени теми, като ползват
информация по електронен път или от хартиен носител.
Приложението в книгата за учителя съдържа изпитни материали за устано-
вяване на входящо и изходящо равнище на знанията и уменията на учениците.
Представено е също и примерно годишно тематично разпределение.
9
II. МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБУ-
ЧЕНИЕТО ПО ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА
ЧАСТ I. ФИЗИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Част I „Физични явления“ се състои от два условни раздела – „Движение и

сили“ и „Електрични и магнитни явления“.
Раздел 1. Движение и сили
Анализ на съдържанието с методически коментар

Разделът „Движение и сили“ е представен с 15 методически единици: 10
урока за нови знания, 2 лабораторни урока, 2 урока за решаване на задачи и
един семинарен урок. Разделът включва знания, умения и отношения, които се
отнасят до тема 1 „Движение на телата“, тема 2 „Видове сили“, тема 3 „Лост и
макара“ и тема 4 „Сили и налягане“ от учебната програма.
Учебното съдържание, представено в раздела, има следните основни цели:
– Да затвърди и разшири получените в 4. и 5. клас знания за движението на
телата и за видовете сили.
– Да изгради умения за количествен и качествен анализ на реални задачи,
свързани с движение на телата, като използва връзката между основните харак-
теристики на движението – път, време и скорост.
– Да разкрие връзката между ефекта от действие на силите и основните ха-
рактеристики (елементи) на силите – големина, посока и приложна точка.
– Да даде начални знания за прости механизми, които се използват в бита и
в техниката, и достъпно обяснение на техния принцип на действие.
– Да разшири знанията за свойствата на веществата в различните състояния
въз основа на нововъведените понятия налягане и плътност.
– Да изгради навици за наблюдение и лабораторна работа, таблично пред-
ставяне и обработка на резултати.
На тема 1 „Движение на телата“ са посветени първите два урока за нови
знания, един урок за решаване на задачи, озаглавен „Равномерно движение“, и
един семинарен урок със заглавие „Безопасност на движението по пътищата“.
Въз основа на множество примери и богат илюстративен материал се дава
достъпно определение на понятието движение. Въвеждат се основните ха-
рактеристики на движението – траектория, път, време и скорост. Въведените
характеристики позволяват да се разграничават различни видове движения –
праволинейно и криволинейно, равномерно и неравномерно. Установява се
връзката между път, време и скорост при равномерно движение и с нейна по-
мощ се решават основни типове задачи за движение. Новите знания и понятия
се използват и при анализ на условията за безопасно движение по пътищата.
10
Тема 2 „Видове сили“ обхваща 4 урока за нови знания. Темата съдържа го-
лям брой нови понятия и връзки и е ядро на целия раздел „Движение и сили“.
Тук се конкретизира интуитивното понятие сила, използвано в 4. и в 5. клас,
като се въвеждат основните елементи на силата – големина, посока и приложна
точка. Разглежда се устройството на нов за учениците измервателен уред – си-
ломер. Въвеждат се някои видове сили – сила на тежестта, сила на триене, сила
на еластичност, и се изяснява тяхното значение в природата, бита и техниката.
Тема 3 „Лост и макара“ включва един урок за нови знания и един лаборато-
рен урок, които съответстват на задължителните теми от учебното съдържание.
Тема 4 „Сили и налягане“ обхваща два урока за нови знания, един урок за
решаване на задачи и един лабораторен урок.
Изложението на учебния материал в раздела следва предимно индуктивен
подход. Новите знания се въвеждат въз основа на конкретни примери, илюс-
трирани с богат графичен и снимков материал. Голяма част от примерите може
да бъдат демонстрирани и в клас с прости лабораторни уреди и с подръчни
средства.
В този раздел се въвежда и нова, в сравнение с 5. клас, методическа единица
– урок за решаване на задачи. В задачите, включени в този раздел, се разглеж-
дат прости връзки между три величини – например път, време и скорост или
маса, обем и плътност. Учителят трябва да изгради у учениците няколко важни
навика при решаване на задачи:
1. Решението винаги се предхожда (в тетрадките или при решаване на дъска-
та) от два реда, започващи с „Дадено“ и „Намерете“. На първия ред се записват
означенията на всички зададени в условието величини с техните числени стой-
ности и единици. На втория ред се записват означенията на величините, които
трябва да бъдат определени. По този начин ученикът добива ясна представа
какви връзки между величините трябва да се използват.
2. Формулата, изразяваща търсената величина, първо се записва в буквен
вид. Едва след това буквите се заместват със стойностите на зададените вели-
чини.
3. След числената стойност на търсената величина задължително се записва
и нейната единица. Например записът v = 20 не носи съществена информация,
защото не е ясно дали скоростта се изразява в метри в секунда, или в километри
в час.
Спазването на тези правила помага на учениците и улеснява учителите при
решаване на по-сложни количествени задачи по физика и химия в по-горните
класове.
11
Примерни методически разработки на темите от раздела
Движение на телата
1.
ВИДОВЕ ДВИЖЕНИЯ
Цели:
– Да се усвоят нови знания, свързани с движението на телата.
Очаквани резултати:
Ученикът да:
– определя движението на дадено тяло като промяна на положението му
спрямо други тела;
– разграничава и определя основни характеристики на движението – траек-
тория, път, интервал от време;
– класифицира и дава примери за различни видове движения – праволинейно
и криволинейно, равномерно и неравномерно.
Представи и понятия:
– нови: траектория, път, равномерно движение, неравномерно движение
– за разширяване и затвърдяване: движение и покой, криволинейно и пра-
волинейно движение
Междупредметни и вътрешнопредметни връзки:

– Математика: дължина на отсечка, периметър.
– Човекът и природата, 3. и 4. клас: криволинейно и праволинейно движение.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка,

постери със стробоскопични снимки на различни движещи се тела или обикно-
вени снимки с „размазани“ изображения на бързо движещи се превозни средс
тва, снимки, на които се вижда следата, оставена при движение на дадено тяло
– например димната следа от реактивен самолет, следите от стоповете на авто-
мобили при снимане през нощта и др.
Примерен план на учебното съдържание:

1. Движение и покой
2. Траектория:
а) определение;
б) праволинейно и криволинейно движение
3. Равномерно и неравномерно движение
Ход на учебно-познавателната дейност

12
Темата предлага множество варианти за начална (мотивационна) част на
урока. При липса на подходящи постери учителят може да използва фиг. 1.1,
като обясни, че на нея са изобразени поредица от последователни снимки на
две ябълки – една неподвижна и една падаща. Поставя се въпросът по какво
разбираме, че едната от ябълките се движи, а другата е неподвижна. Така уче-
ниците сами могат да стигнат до заключението, че движещите се тела променят
положението си спрямо заобикалящите ги предмети, а неподвижните остават на
едно и също място.
Друг вариант е учителят да покаже снимка на бързо движещи се автомоби-
ли и да попита защо изображенията на движещите се автомобили изглеждат
размазани, а на неподвижните – отчетливи. Може да се използва и снимката
на спринтьорите от урока за решаване на задачи „Равномерно движение“. По
този начин отново се прави изводът, че по време на снимката движещите се
автомобили променят своето положение спрямо улицата и околните сгради, а
неподвижните заемат едно и също положение.
След този увод учителят предлага строгата формулировка на понятията
движение и покой, дадена в учебника. Обръща се внимание, че за да съдим
за движението на едно тяло, винаги са нужни определени ориентири – сгради,
стълбове, естествени земни образувания, като хълмове, и др. Интерес за уче-
ниците ще представлява и фактът, че в открито море корабите не разполагат с
такива земни ориентири. Затова в миналото мореплавателите са се ориентирали
за движението на кораба по Слънцето и звездите, а днес най-точните ориентири
са множество геостационарни спътници, които „висят“ на точно определени
места над земната повърхност.
Следва въвеждането на понятието траектория. Учителят обяснява, че
познаването на траекторията на едно движещо се тяло дава представа за
всички места, през които е преминало тялото. Така, ако очертаем на географ-
ската карта траекторията на автомобил, движещ се например от София за
Варна, ние ще знаем през кои селища е минал автомобилът. На учениците се
обяснява, че понякога движещите се тела оставят следа, по която разбираме
каква е траекторията на движещото се тяло. За целта могат да се разгледат
фиг. 1.2 и 1.3 от учебника. Възможно е да се използват и други подобни
снимки или постери – например следата, оставена от самолет, или светлите
следи от стоповете на автомобилите върху нощна снимка на оживена ули-
ца. Въз основа на разгледаните примери се обобщава, че траекториите на
различни тела се характеризират с различна форма и че според това дали
траекторията е права, или крива линия, говорим за „праволинейно“ или „кри-
волинейно“ движение.
След това се въвежда величината път със съответното означение s. При-
помня се, че пътят се измерва с единиците за дължина – метри, километри и
т.н. Понеже учениците започват чуждоезиково обучение в 5. клас, в учебника
се използват международните латински означения на единиците – m, km, cm
и т.н. Смятаме, че това е целесъобразно и предвид членството на България в
13
ЕС, където се използват унифицирани означения за единиците. В учебника
се дават и съответните български означения на величините, които несъмнено
ще се използват още дълго време в търговията и в неспециализираната лите-
ратура.
В третата точка от урока учителят разяснява накратко понятията момент
от време и интервал от време. Той обяснява, че показанието на часовника
определя момента, в който се случва дадено събитие, а времето, изминало меж-
ду два момента, се нарича интервал от време. За целта може да бъде използ-
ван примерът от учебника или друг пример по избор на учителя. На учениците
може да бъде зададен и контролен въпрос, например: Колко е интервалът от
време от тръгването на автомобил от град А в 17 h 45 min и пристигането
му в град В в 18 h 30 min?. Полезно е да се анализира фиг. 1.4 от учебника. На
учениците се обяснява, че на картината са представени положенията на движещ
се автомобил в различни моменти от време – началния момент и съответно 1,
2 и 3 секунди след него. Интервалите от време между два последователни мо-
мента са еднакви – по 1 секунда, и изминатите пътища също са еднакви – по
10 m. Учителят обобщава, че ако движещото се тяло изминава за еднакви ин-
тервали от време еднакви пътища, движението е равномерно. След това може
да се дадат както примерите от урока, така и примери по избор на учителя.
Значително по-често се срещат обаче неравномерни движения, при които за
еднакви интервали от време тялото изминава различни пътища. Учителят може
да разшири примерите за неравномерно движение, дадени в учебника, като спо-
мене, че през първата секунда от своето движение едно падащо тяло изминава
около 5 m, през втората – 10 m, и през всяка следваща секунда – с 10 m повече
от предишната секунда.
Въпросите след урока в учебника може да се използват в час за контрол на
усвояването на новите знания или в следващия час при устно изпитване. Задачи
1 и 2 от учебната тетрадка са подходящи за домашна работа. Задача 3 от учеб-
ната тетрадка може да бъде дадена като незадължителна домашна работа с цел
стимулиране на най-добрите ученици.
2.
СКОРОСТ. ПРАВОЛИНЕЙНО РАВНОМЕРНО ДВИЖЕНИЕ
– Да се въведат понятието скорост в случай на равномерно и праволинейно

движение и понятието величина.
– сравнява движенията на различни тела като по-бавни и по-бързи според
скоростите на телата;
– определя скоростта при равномерно движение като отношение на измина-
тия път към времето за движение;
14
– определя величините като характеристики на телата, веществата и проце-
сите, които се изразяват с числа и единица за измерване.
– нови: величина
– за разширяване и затвърдяване: скорост, криволинейно и праволинейно
движение, километър в час, метър в секунда

– Математика: задачи за движение, операции с обикновени и десетични
дроби.
– Човекът и природата, 3. и 4. клас: криволинейно и праволинейно движение.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка.

1. Скорост:
б) единици за скорост
2. Пресмятане на скорост
3. Величини

Понятието скорост не е ново за учениците в 6. клас. Те вече са решавали
задачи за движение и в часовете по математика в предишните класове. Освен
това повечето от учениците различават по външен вид скоростомера на автомо-
бил и сравняват бързината на различни модели автомобили според това „колко
километра в час вдигат“. Учителят трябва активно да използва тези интуитивни
познания, за да формира по-точно определение на понятието скорост в контек
ста на праволинейно и равномерно движение.
В началото на часа учителят може да зададе контролни въпроси с цел ак-
туализиране на понятията траектория и път от предишния урок. След това
той обяснява, че освен с траектория и път, движенията на различни тела може
да бъдат характеризирани като по-бавни и по-бързи. Може да се разгледат
и следните примери: По-бързият от двама лекоатлети изминава дадено раз-
стояние (например 100 m) за по-кратко време. За едно и също време по-бър-
зият автомобил изминава по-голям път от по-бавния автомобил. Последният
пример може да се илюстрира с фиг. 2.1 от учебника, където се сравняват
пътищата, изминати от камион и автомобил, докато автомобилът изпреварва
камиона.
Учителят обобщава, че мярка за бързината на движение е скоростта на да-
дено тяло, като скоростта зависи както от изминатия път, така и от времето,
за което този път е изминат. По-точно при равномерно движение тя е равна
15
на отношението на изминатия път към времето. Учителят записва като начало
формулата за пресмятане на скоростта в текстов вид:
път
скорост = ______ .
време
Целта на този начин на записване е учениците да осъзнаят смисъла на вели-
чините, участващи във формулата. След това се обяснява, че за по-кратък запис
скоростта, пътят и времето се означават съответно с латинските букви v, s и t.
Формулата за пресмятане на скоростта се записва отново на дъската, този път
в съкратен вид:
v = s/t.
Въвеждат се основните единици за измерване на скорост – метър в секунда
и километър в час, със съответните им означения m/s и km/h. Учителят дава
пример със скоростомера на автомобил (фиг. 2.2 от учебника), който отчита
скоростта в km/h.
По втората точка от плана учителят може да разгледа примера за пресмя-
тане на скорост от урока. Обръща се внимание, че при решаване на количест-
вени задачи е желателно да се направи резюме на зададените в условието
величини, като техните означения и числени стойности се запишат след ду-
мата „Дадено“. По същия начин при „Намерете“ се записва означението на
величината, която се търси. Другият акцент в този пример е, че единиците, в
които са изразени пътят и времето, определят единицата, в която е пресмет-
ната скоростта. Например, за да се получи скорост в m/s, пътят трябва да е
изразен в метри, а времето – в секунди. След пресмятане на скоростта в km/h
и m/s се обобщава, че числената стойност на скоростта зависи от единиците,
в които тя е изразена.
В заключителната част на урока се въвежда понятието величина, което има
изключително значение при изучаване на физика и химия в по-горните класове.
Учителят припомня на учениците, че в 5. клас те са изучили много характерис-
тики на телата и свойства на веществата. Някои от тях, като цвят, пластичност
и мирис, се описват словесно – например златото е пластичен жълт метал, бро-
мът – червеникава течност с неприятна миризма. Други характеристики обаче,
като обем, маса и температура, се изразяват с числа и единици. После учителят
припомня, че някои от характеристиките на движението се описват словесно. На-
пример траекторията може да бъде права линия, окръжност и т.н. Други харак-
теристики обаче – път, време, скорост, се изразяват с числа. Въз основа на тези
примери се обобщава, че онези характеристики на телата, веществата и процеси-
те, които се изразяват с числа и съответна единица, се наричат величини.
Обръща се внимание, че величините имат съкратени обозначения, които се
изписват с наклонени латински букви: V (обем), m (маса), t (време), s (път), v
(скорост) и т.н. Единиците се изписват с една или няколко прави латински бук-
ви, за да не се бъркат с означенията на величините: kg (килограм) за маса, m3
(кубичен метър) за обем, s (секунда) за време и т.н.
16
Подходящи за домашна работа са първите два въпроса от учебника, както
и трите задачи от учебната тетрадка. Третият въпрос от учебника може да се
използва за контрол на знанията в следващия час.
3.
РАВНОМЕРНО ДВИЖЕНИЕ (РЕШАВАНЕ НА ЗАДАЧИ)
Цели:
– Да се усвоят умения за сравняване на скорости, пресмятане на път и време
при равномерно движение.
– сравнява големините на скорости, изразени с различни единици;
– пресмята път по зададени скорост и време;
– пресмята време по зададени път и скорост.
– за разширяване и затвърдяване: равномерно движение, път, време и ско-
рост
Междупредметни връзки:
– Математика: операции с обикновени и десетични дроби.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка.

1. Сравняване на скорости
2. Пресмятане на път при зададени скорост и време на движение
3. Пресмятане на време на движение при зададени път и скорост

Уроците за решаване на задачи са нова методическа единица в курса по чове-
кът и природата. Те ще бъдат неотменна част от обучението по физика и химия
в по-горните класове. Предназначението на тези уроци е да изграждат умения за
количествен и качествен анализ на реални ситуации, описани в опростена форма
в условието на задачата. Чрез решаване на задачи учениците прилагат творчески
новите знания и усвояват начални умения за моделиране на природните процеси.
Подобно на урок за нови знания, урокът за решаване на задачи се изгражда
върху съответен план. Този план е съобразен с целите на урока и определя под-
бора и последователността на задачите.
Един от очакваните резултати по учебна програма е учениците да сравняват
движенията като по-бавни и по-бързи според тяхната скорост. Проблемът е, че
2. Книга за учителя по човекът и природата за 6. клас – М. Кабасанова и др. 17

често скоростите на две тела са изразени в различни единици. Затова първата
задача е посветена на сравняване на скорости, изразени в различни единици.
Учителят припомня, че ако се сравняват две тела по техните маси, например 1,5 t
и 2000 kg, е нужно масите им да се изразят в еднакви единици. Например, ако
изразим масата на първото тяло като 1500 kg, се убеждаваме, че то е по-леко
от второто тяло. По подобен начин, когато сравняваме скорости, те трябва да
бъдат изразени с еднакви единици. В задачата е илюстриран методът за преми-
наване от километри в час към метри в секунда и обратно. За целта единицата
километър се изразява чрез единицата метър: 1 km = 1000 m, а единицата час
– чрез единицата секунда: 1 h = 3600 s. Пресмятането на скоростта е свързано
с операции с обикновени дроби, които учениците владеят от часовете по мате-
матика.
От предишната тема учениците знаят как да пресмятат скорост при зададени
път и време на движение. Втората и третата задача упражняват умения за прес
мятане на път и време при равномерно движение. За целта от определението за
скорост: v = s/t, учениците получават две нови връзки: s = vt и t = s/v. Понеже
действията с обикновени дроби затрудняват част от учениците и те се стремят
да наизустят тези формули, в урока е обяснено и използването на магическия
триъгълник:
s

v t
Магическият триъгълник е удобно графично средство за представяне на

връзката между три величини и може да се използва в други видове задачи,
например пресмятане на маса, обем и плътност.
Учебникът и учебната тетрадка предлагат много задачи, които може да се
използват за домашна работа или за контрол на знанията. Задача 5 от учебната
тетрадка е предназначена за ученици с по-задълбочени интереси по предмета.
4.
БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА
(СЕМИНАР)
Цели:
– Да се усвоят условията за безопасно пресичане на улицата и безопасно
движение по пътя.
– знае, че на водача на автомобил или велосипед е необходимо определено
време за реакция след забелязване на опасността;
– знае, че през времето на реакция превозното средство изминава определен
18
път, докато водачът задейства спирачката;
– знае, че след задействане на спирачката превозното средство изминава
определен спирачен път, който зависи от скоростта на превозното средство и
от състоянието на пътната настилка;
– знае, че при пресичане на улица трябва да се съблюдава определено без-
опасно разстояние пред идващите превозни средства. Оценява количествено
безопасното разстояние според скоростта на автомобилите и състоянието на
пътя.
– нови: време на реакция, спирачен път, безопасно разстояние
– за разширяване и затвърдяване: скорост, път
– Знания по безопасност на пътя от часовете на класа и извънкласни форми
на обучение: основни правила при пресичане на улицата – пешеходна пътека,
светофар и неговите цветове.

постери с изображения на кръстовища, снимки на следи от гуми при спиране
на автомобил

1. Време на реакция
2. Спирачен път
3. Безопасно разстояние:
б) правила за безопасно пресичане

Подготовката на урока започва в края на предишния час, като учителят раз-
деля класа на три групи, всяка от които трябва да се подготви да докладва в
рамките на определено време по една от точките на примерния план. В под-
готовката си групите използват нормативни документи (Закон за движението
по пътищата, Правилник за прилагане на Закона и др.), търсят информация в
интернет, в средствата за масова информация, в справочна и др. литература за
основните величини, от които зависи безопасността при пресичане на пътища-
та (време на реакция, спирачен път, безопасно разстояние). Обобщена и подхо-
дящо структурирана под форма на доклад или на презентация, информацията се
представя пред класа, като обсъждането ѝ се ръководи от учителя.
В хода на обсъжданията следва да се наблегне на факта, че след като водачът
на едно превозно средство забележи опасност на пътя, му е необходимо опреде-
лено време, преди да натисне спирачката. Това време, наречено „време на реак-
19
ция“, е различно при различните хора – от около 0,5 s до около 1 s. Може да се
обърне внимание, че при употреба на алкохол времето на реакция нараства – то
може да стигне до около 2,5 s. Поставя се въпрос: От какво зависи пътят, кой-
то автомобилът изминава през това време?. Възможно е част от учениците да
се досетят, че пътят зависи от скоростта, с която се движи автомобилът. Тогава
се разглежда примерът от учебника, който показва, че при скорост 50 km/h и
време на реакция 1 секунда автомобилът изминава 14 m, преди водачът да на-
тисне спирачката. На фиг 3.1 от учебника това разстояние е означено с червен
цвят като зона на най-рисковано пресичане пред движещия се автомобил. Това
разстояние се сравнява с познати на учениците мащаби – дължината на съчленен
автобус или трамвай, камион с ремарке и т.н. Такова сравнение показва на учени-
ците какъв риск крие пресичането пред спрял автобус или камион.
Поставя се следващ въпрос: В безопасност ли сме на пътя, след като шо-
фьорът е натиснал спирачката?. Учителят може да припомни на учениците за
дългите следи от гуми, които автомобилите оставят при спиране. За целта може
да се използват и подходящи постери със снимка на такива следи. Учителят
обобщава, че след натискане на спирачката всяко превозно средство изминава
определен път до своето окончателно спиране – т.нар. спирачен път. Анализира
се таблицата от учебника, като се обръща внимание на два важни факта:
1. Спирачният път нараства с увеличаване на скоростта.
2. Спирачният път зависи от състоянието на пътната настилка – той е по-го-
лям върху мокър или заледен път, отколкото върху сух път.
Отново се анализира фиг. 3.1 от учебника, където спирачният път е означен
с жълто като зона за пресичане, която крие умерен риск.
Учителят обобщава, че от момента, в който шофьорът забелязва опасност-
та, до момента на окончателното спиране автомобилът изминава определено
разстояние. Това разстояние е сума от пътя, изминат по време на реакцията на
водача, и спирачния път на автомобила. За разгледания пример на автомобил,
който се движи със скорост 50 km/h, тези пътища са съответно 14 m и 12 m
(стойност за сух асфалт), а общото разстояние – 26 m. Учителят може да за-
даде въпрос: На какво разстояние трябва да пресечете пред автомобила, за
да сте уверени, че автомобилът ще спре, преди да ви достигне?. Логичният
отговор е – на разстояние, по-голямо от 26 m. Учителят може да си послужи с
фиг. 3.1 от учебника, на която зоната от безопасни разстояния на пътя е озна-
чена със зелен цвят.
Урокът завършва с формулиране на конкретни правила, които трябва да се
спазват при пресичане – да се пресича на места с достатъчна видимост, да не се
пресичат улици, по които автомобилите се движат един след друг на малки раз-
стояния (по-малки от безопасното), да не се пресичат автомагистрали. Учителят
може да обясни, че е полезно учениците да знаят максимално разрешената ско-
рост за даден път, защото от нея зависи безопасното разстояние за пресичане. За
населените места това е 50 km/h, а за пътищата извън населени места – 90 km/h.
Затова, ако в градски условия безопасното разстояние е около 30 m, в извънград-
20
ски условия то достига 70 m.
Задачи 1 и 2 от учебника може да се използват за контрол на усвояването на
знанията. Задача 3 от учебника и задачите от учебната тетрадка са подходящи
за домашна работа.
Учениците, участвали най-активно в обсъжданията, може да се оценят ин-
дивидуално, като при необходимост им се поставят и допълнителни въпроси. В
края на урока се оценява и представянето на всяка от групите, като се вземат
предвид съответствието между поставената задача и представеният материал,
спазването на времевия регламент, подходящата организация на информацията
и др.
Видове сили
5.
СИЛИ
Цели:
– Да се актуализира и обобщи понятието сила. Да се усвоят единицата за
сила нютон и елементите на силата.
– изброява основните ефекти от действието на силите: промяна на скорост-
та, промяна на посоката на движение, деформация на телата, и да дава примери
за различните видове действие на силите;
– дава определение на единицата за сила нютон;
– характеризира силата с нейните три елемента: големина, посока и прилож-
на точка;
– изобразява силите върху чертеж с насочени отсечки.
– нови: деформация, нютон, силомер, елементи на силата: големина, посока,
приложна точка
– за разширяване и затвърдяване: сила

– Математика: отсечка.
– Човекът и природата, 3. и 4. клас: сила, движение.

стоманени топчета, магнит, пистолет играчка с пружина, ластик за закрепване
на товар, силомери
21
1. Действие на силите:
а) промяна на скоростта;
б) промяна на посоката на движение;
в) деформация
2. Големина на силата:
а) единицата нютон;
б) силомер
3. Посока и приложна точка на силата:
а) примери;
б) изобразяване на сили върху чертеж

Учениците имат интуитивна представа за понятието сила от часовете по чо-
векът и природата в предишните класове. Затова учителят може да зададе въ-
веждащ въпрос: В какви случаи се налага да употребявате сила?. Най-често
даваните примери са: повдигане или носене на товар, изкачване на стръмнина,
дърпане или бутане на тежки предмети. Учителят може да посочи, че същите
действия е възможно да бъдат извършени и без човешко участие, например от
машина: кранът също повдига товари, тракторът дърпа ремаркето, автомоби-
лът изкачва височината и т.н. Оттук се прави извод, че за действие на сила се
говори не само когато се прилага мускулно усилие, а винаги когато едно тяло
оказва въздействие върху друго тяло. Например можем да казваме, че кранът
действа със сила върху издигания товар, тракторът – върху ремаркето, което
дърпа, и т.н.
Учителят обяснява, че колкото и разнообразни да са примерите за действие
на сили, те винаги се свеждат до няколко основни случая. Тук може да се ана-
лизира примерът от учебника с тласкането на гюле. Обръща се внимание, че в
началото гюлето е неподвижно, т.е. има нулева скорост. След като бъде оттлас-
нато, скоростта му е около 10 – 15 m/s. Това показва, че мускулната сила на
атлета е довела до промяна на скоростта на гюлето. Дава се и обратният пример
– вратар, който спира летяща топка. Обръща се внимание, че и в този случай
скоростта се променя – тя намалява, докато стане равна на нула. Ако учителят
разполага с пружинен пистолет играчка, може да се демонстрира изстрелването
на стреличка. Учителят обяснява, че скоростта на стреличката се променя пора-
ди силата, с която действа върху нея свитата пружина.
Разглежда се примерът от учебника с търкалящото се стоманено топче.
Ако учителят разполага с магнит и стоманени топчета (например от стар ла-
гер), опитът може да бъде направен в клас. Въз основа на разгледаните при-
мери се обобщава, че силите променят скоростта и посоката на движение на
телата.
С помощта на подръчни средства – ластик за закрепване на товар или пру-
жина, се демонстрира, че за разтягане на ластика или пружината е нужна сила.
Обобщава се, че силите променят също така размерите и формата на телата.
22
Обяснява се, че промяната на размера или формата на едно тяло се нарича де-
формация. Затова може да се каже, че силите деформират телата.
Учителят обяснява, че силата се характеризира с големина, която се измерва
с единицата нютон. Въвежда се и латинското означение на единицата за сила –
N. Трябва да споменем, че точната дефиниция на единицата нютон се основава
на втория принцип на Нютон – един нютон е сила, която придава на тяло с маса
1 kg ускорение 1 m/s2. Тъй като тази дефиниция излиза извън рамките на учеб-
ната програма по човекът и природата, тя е оставена за по-горните класове.
В учебника единицата нютон се въвежда на по-достъпно ниво – като силата,
необходима за повдигане от земята на тяло с маса 102 g.
Обръща се внимание, че силата, подобно на другите величини, се означава с
наклонена латинска буква – най-често F, но в определени случаи се използват
и други букви. Особено внимание се обръща на уреда за измерване на големи-
ната на сила – силомер. Обяснява се, че силомерът отчита големината на сила-
та според разтягането на пружина – колкото по-голямо е разтягането, толкова
по-голяма е силата. Учителят демонстрира на учениците различни модели си-
ломери. Може да се направят и интересни демонстрации, например измерване
на силата, нужна за отваряне на вратата или за издърпване на чекмедже, силата
на свиване на малкия пръст на ръката и т.н.
Учениците имат интуитивна представа, че силата се характеризира с посока.
Затова учителят обяснява, че върху чертеж силата се изобразява с насочена
отсечка, като стрелката показва посоката на действие на силата. С примери се
разяснява, че дължината на насочената отсечка е мярка за големината на сила-
та. Дава се такъв пример: ако сила с големина 10 N се изобразява с насочена
отсечка с дължина 1 cm, то сила с големина 20 N се изобразява с отсечка с дъл-
жина 2 cm. След това се задава въпрос: С колко дълга отсечка се изобразява
сила с големина: а) 15 N; б) 1 N?.
С примери се илюстрира фактът, че действието на една сила зависи от точ-
ката, в която тя е приложена, т.е. от нейната приложна точка. Обяснява се, че
на чертеж началото на насочената отсечка се поставя в приложната точка на
силата. Обобщава се, че големината, посоката и приложната точка на силата се
наричат елементи на силата.
Въпросите 1 и 2 от учебника може да се използват за контрол на знанията.
Третият въпрос от учебника и задачите от учебната тетрадка са подходящи за
домашна работа.
6.
СИЛА НА ЕЛАСТИЧНОСТ. СИЛА НА ТЕЖЕСТТА
Цели:
– Да се усвои понятието сила на тежестта.
23
– различава еластични и пластични тела и да дава примери;
– знае, че силите на еластичност се проявяват при деформация на еластични
тела;
– разбира на качествено равнище зависимостта между големината на силата
на еластичност и големината на предизвикалата я деформация;
– определя силата на тежестта като сила, с която Земята привлича телата,
намиращи се близо до нейната повърхност;
– разбира на качествено равнище зависимостта на силата на тежестта от
масата на тялото.
– нови: еластични тела, пластични тела, сила на еластичност
– за разширяване и затвърдяване: сила на тежестта

– Човекът и природата, 4. и 5. клас: гравитационни сили, маса, планети от
Слънчевата система и техните спътници.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка, си-

ломер с набор от теглилки, постер с изображение на планетите от Слънчевата
система

1. Еластични и пластични материали
2. Сила на еластичност
3. Сила на тежестта

Учителят припомня, че освен промяна на скоростта силите предизвикват и де-
формация на телата. Чрез подходящи примери и демонстрации се показва, че по
отношение на способността си да възстановяват първоначалната си форма, след
като причината за деформацията изчезне, телата биват два вида: еластични и плас-
тични. Стремейки се да възстановят формата си, деформираните еластични тела
действат със сили, наречени сили на еластичност, на телата, с които са в досег.
Елементите на силата на еластичност (приложна точка, посока и големина)
се изясняват най-лесно с помощта на хоризонтална цилиндрична пружина, еди-
ният от краищата на която е закрепен неподвижно, а другият е свързан със
силомер. Приложната точка на силата на еластичност е във връзката между
пружината и силомера. Посоката на силата зависи от вида на деформацията:
ако пружината е разтегната, посоката на силата на еластичност е в посока на
скъсяването на пружината. Обратно – при свита пружина силата на еластич-
ност действа в посока на удължаването ѝ.
Връзката между третия елемент на силата на еластичност – нейната големи-
24
на – и големината на деформацията се демонстрира и обсъжда само на качест-
вено ниво: показва се, че при по-разтегната пружина силата, която отчита сило-
мерът, е по-голяма. (С това всъщност се слага основа за едно бъдещо изучаване
на закона на Хук.)
С помощта на втори силомер, прикрепен към неподвижния край на пружи-
ната, може да се демонстрира, че пружината действа със сила на еластичност и
на тялото, което е в досег с другия ѝ край.
Следва да се има предвид, че в тази и в следващите теми под сила на елас-
тичност се има предвид само силата, с която деформираните тела действат на
допиращите се до тях тела. Учителят не бива да забравя обаче, че сили на елас-
тичност действат и между частите на самото деформирано тяло – именно под
тяхно действие тялото може да възстанови формата си. Този факт може да се
използва само при необходимост да се изяснят определени ситуации.
По отношение на силата на тежестта новата учебна програма се различава
съществено от досегашната. С цел опростяване вече не се предвижда нито изу-
чаване ва величината тегло, нито на връзката между силата на тежестта и ма-
сата на едно тяло (G = mg). Този факт съществено опростява и променя начина
на излагане на въпроса за силата на тежестта. Както и преди, опорните знания
са от изученото в 5. клас по човекът и природата за силите, с които Земята при-
влича намиращите се в близост до повърхността ѝ тела (гравитационните сили).
И както при силите на еластичност, отново ударението е върху трите елемента
на силата: че приложната точка на тежестта е в тялото, е до голяма степен инту-
итивно ясно (макар че за едно пръстеновидно тяло това твърдение не е вярно)
и не е необходимо да се уточнява къде точно – за център на тежестта ще се учи
по-късно по физика. Същественият момент е осъзнаването, че посоката на си-
лата на тежестта е различна в различните точки на Земята, но винаги е надолу,
т.е. към центъра ѝ. За това помага, разбира се, сполучливата илюстрация от
фиг. 6.2.
Относително по-сложният въпрос за третия елемент на силата на тежестта,
за нейната големина, се разглежда само на качествено равнище, и то въз ос-
нова на една елементарна демонстрация: различните показания на силомера,
когато върху него са окачени различни теглилки, свидетелства, че на тела с
по-голяма маса Земята действа с по-голяма сила на тежестта (или по-кратко –
по-масивните тела са и по-тежки).
Във връзка с това следва да се има предвид една принципна разлика между
двете физични величини маса и тежест (независимо от различната им размер-
ност!). Масата, поне при малки скорости на движение, разглеждаме като харак-
теристика на тялото (по подобие например на електричния заряд) – тя зависи
само от вида и броя на градивните частици, които го изграждат. За разлика от
масата обаче силата на тежестта не е характеристика на тялото. Наистина, за
сила на тежестта можем да говорим не само тук, на Земята, но и на Луната, и
на другите планети. И едно и също тяло, независимо от това, че масата му е
една и съща, на тези различни места ще тежи различно, т.е. силата на тежестта
25
е характеристика не на тялото, а на системата от двете привличащи се тела.
По-конкретно: силата на тежестта е количествена характеристика на взаимо-
действието на двете тела.
Подходящо е демонстрациите за установяване на факторите, от които зави-
сят силата на еластичност и силата на тежестта, да се извършат с участието на
ученици, което ще им даде възможност да усвоят умения за работа със силомер.
Третата задача от учебника може да се анализира по време на урока или да
се използва за устен контрол на знанията. Останалите задачи от учебника и от
учебната тетрадка предоставят на учителя избор за домашна или за контролна
работа.
7.
СИЛИ НА ТРИЕНЕ
Цели:
– Да се усвоят знания за силите на триене и съпротивление и тяхната роля в
природата и техниката.
– знае, че посоката на силата на триене при хлъзгане е противоположна на
посоката на движение;
– знае, че при движение на тяло в течност или газ възникват сили на съпро-
тивление;
– знае, че движещите се тела спират поради наличие на сили на триене и
съпротивление;
– посочва примери за ролята на силите на триене в природата и в техниката;
– посочва начини за намаляване на триенето.
– нови: сила на съпротивление
– за разширяване и затвърдяване: сила на триене

– Човекът и природата, 3. и 4. клас: сила на триене.

постери със схема на автомобилна или велосипедна спирачка, постер с изобра-
жение на лагери

1. Сили на триене при хлъзгане и сили на съпротивление
2. Произход на силата на триене. Триене при покой
26
3. Ролята на силите на триене в природата и в техниката:
а) намаляване на триенето в машините;
б) триенето при движение на превозните средства и при ходене;
в) триенето в природата

Силите на триене са толкова разпространени, че за изясняване на техните
свойства не са необходими специални дидактически средства. Учителят може
да разчита до голяма степен на всекидневния опит и наблюдателността на уче-
ниците. Часът може да започне с дискусия защо спират движещите се тела –
велосипедът, когато не въртите педалите, автомобилът, когато е оставен да се
движи по инерция (с изключен съединител), и т.н. Една от доста разпростра-
нените заблуди е, че телата спират поради липса на сили, и вероятно част от
учениците ще защитават тази теза. Тогава учителят може да припомни, че всяка
промяна на скоростта е резултат от действието на сила. При спиране скоростта
на тялото намалява и следователно трябва да се търси сила, водеща до тази
промяна. Учителят обобщава, че при хлъзгане на тяло по дадена повърхност
върху него действа сила на триене, чиято посока е противоположна на посоката
на движение.
Важно е да се добави, че когато тялото се движи в течност или в газ, върху
него също действа сила, чиято посока е противоположна на посоката на дви-
жение. Тя обаче се нарича сила на съпротивление. Като пример учителят би
могъл да посочи силата, която чувстваме, ако подадем ръката си от движещ се
автомобил или влак. На този етап може да се обобщи, че причина за спиране на
движещите се тела са силите на триене и съпротивление.
За да разберат по-добре свойствата на силите на триене, уместно е ученици-
те да имат макар и опростена представа за произхода на тези сили. Следва да
отбележим, че и до днес не са изучени напълно всички аспекти, свързани с въз-
никване на силите на триене. Затова на учениците се предлага един опростен,
но нагледен модел, представен на фиг. 7.2 от учебника. Учителят обяснява, че
дори и най-гладките наглед тела имат грапавини. Понякога техните размери
са съпоставими с размерите на градивните частици и може да се наблюдават
само под електронен микроскоп. Зацепването на грапавините на тялото за гра-
павините на повърхността, по която то се движи, води до възникване на сила,
възпрепятстваща движението.
Учителят обяснява, че колкото по-силно се притиска тялото към повърх-
ността, толкова по-силно се зацепват грапавините. Затова силата на триене се
увеличава с увеличаване на натиска, който тялото оказва върху повърхността.
Може да се дадат много примери за това свойство на силите на триене: по-лес-
но е да се бута празен шкаф, отколкото същият шкаф, пълен с багаж; по-лесно
се дърпа празна шейна, отколкото шейна, в която седи някой. Нужно е да се
спомене също така, че сила на триене възниква и когато тялото е в покой, но
му действа сила, която се стреми да го отмести, защото и в този случай грапа-
27
вините се зацепват една в друга. Силата на триене в покой например задържа
неподвижни телата, поставени върху наклонена повърхност.
Ролята на триенето в природата, бита и производствената дейност е огром
на. Един от важните аспекти, на които се набляга в урока, е намаляването на
силата на триене. На учениците се обяснява, че триенето води до загряване и
износване на движещите се детайли в машините. Описват се двата основни на-
чина за намаляване на триенето – поставянето на тънък слой течност (смазка)
между повърхностите или използването на търкалящи се ролки. С помощта на
подходящ постер или на фиг. 7.4 от учебника се описва принципното устройс
тво на лагер. Споменава се също така за опасностите, които крие шофирането
или карането на колело в мокро време поради намаляване на триенето и увели-
чаване на спирачния път.
Разглеждат се и случаи, в които триенето е полезно и е съществено за из-
вършване на определена дейност. Накратко се анализира ролята на триенето
при ходене. Обяснява се, че силата на триене в покой задържа подметката на
обувката неподвижно към земята, което позволява оттласкването с крак нап
ред. Анализира се и ролята на триенето при потегляне на автомобил, като се
обяснява, че тя не позволява на гумите да буксуват по пътя. При наличие на
подходящ постер може да се обясни и действието на автомобилната спирачка.
Въпросите от учебника са подходящи за устен контрол на знанията. Задачи-
те от учебната тетрадка може да се използват за домашна работа.
За повишаване на интереса на учениците и разширяване на знанията им е
препоръчително да се използва информация от темата „Сили на триене“, която
се намира в интернет на адрес:
http://www.geocities.com/fizika_bg/2003/projects.html.
8.
СИЛИТЕ В ДЕЙСТВИЕ
Цели:
– Да се усвоят нови знания: за уравновесяване на сили и за ефекти от
действието на сили, които не се уравновесяват.
– знае, че две сили, действащи по една права, се уравновесяват, когато имат
еднакви големини и противоположни посоки;
– посочва примери, че под действие на уравновесяващи се сили тялото се
намира в покой или се движи равномерно и праволинейно;
– знае, че ако две сили не се уравновесяват, те променят големината на ско-
ростта или посоката на движение на тялото.
28
– нови: уравновесяващи се сили
– за разширяване и затвърдяване: сила, движение, покой, сила на тежестта,
сили на триене и съпротивление, силомер

– Човекът и природата, 3. и 4. клас: сили и движение.

планка от детски конструктор или линийка с отвори в двата края, конци, два
силомера, количка за лабораторни демонстрации

1. Условия за уравновесяване на сили
2. Равновесие на тела върху опора и на окачени тела
3. Движение под действие на две сили:
а) когато силите се уравновесяват;
б) когато силите не се уравновесяват

Урокът започва с актуализиране на понятието сила. Чрез насочващи въпро-
си учителят припомня на учениците, че силите променят скоростта и посоката
на движение на телата. Тогава се поставя проблемният въпрос защо, когато
бутаме тежък предмет, често той остава в покой въпреки голямата сила, коя-
то прилагаме към него. Учителят припомня, че на предмета действа и сила на
триене, която се „противопоставя“ на силата на бутане. Обобщава се, че когато
в резултат от действието на няколко сили тялото остава в покой, казваме, че
силите се уравновесяват.
Учителят обяснява, че в часа ще се разгледа най-простият случай, когато
се уравновесяват само две сили. Условието за уравновесяване на силите може
да се илюстрира с два достъпни експеримента, описани в учебника. В първия
опит се използва планка от детски конструктор или линийка с отвори в двата
си края. Към двата отвора се завързват два конеца, които се теглят в противо-
положни посоки. Учениците се убеждават, че планката (линийката) се завърта,
докато конците застанат на една права. Така се стига до извода, че две сили се
уравновесяват, когато имат противоположни посоки и действат по една права.
За втория опит се използват два силомера, които се закачват към отворите на
планката (линийката). Силомерите се теглят в противоположни посоки, така че
планката да остава неподвижна. Тогава ясно се вижда, че двата силомера отчи-
тат еднакви сили. Опитът може да се направи и с количка за лабораторни де-
монстрации. След двата експеримента учителят обобщава, че две сили се урав-
новесяват, когато имат еднакви големини, противоположни посоки и действат
по една права.
При разглеждане на точка 2 от примерния план формулираните условия за
29
уравновесяване на две сили се използват за обясняване на неподвижността
на тела, които са окачени или лежат върху опора. Ситуацията, илюстрирана в
учебника с фиг. 8.5, следва да се дискутира въз основа на демонстрация, при
която се проследява как, след като окачим теглилката на пружината, последната
постепенно се разтяга, докато тежестта на тялото се уравновеси със силата на
еластичност. (Именно за да може да се проследи тази постепенност, след като
окачим теглилката на пружината, не трябва да я освобождаваме, а да я при-
държаме, за да осигурим по-бавно разтягане на пружината. В противен случай
теглилката ще започне да извършва колебателни движения около равновесното
си положение – явление, което усложнява обясненията.)
Обяснението на неподвижността на окачено на пружина тяло е основа за
разглеждане на следващия случай – на тяло, окачено на шнур (фиг. 8.6 в учеб-
ника). Ситуацията е напълно аналогична на предишната с една-единствена раз-
лика – удължението на шнура е незабележимо за окото. Съществено е да се
подчертае, че по своя произход уравновесяващата тежестта сила е същата като
преди – сила на еластичност.
Подобна схема на разсъждения се следва и за случаите на тела, лежащи
върху опора. В началото се обяснява неподвижността на теглилка, която не е
окачена, а поставена върху пружина (фиг. 8.7 в учебника). Въпреки че в този
случай пружината не е разтегната, а свита, силата на еластичност отново е на-
сочена нагоре и пружината се свива дотогава, докато големините на двете сили
– силата на тежестта и силата на еластичност – не се изравнят.
Последният от случаите, които се разглеждат, е, когато тялото лежи не вър-
ху пружина, а върху произволна неподвижна поставка (под, маса и т.н.). И в
този случай (фиг. 8.8 и 8.9 в учебника) неподвижността се осигурява от сили на
еластичност, възникнали в резултат на деформации, които често са невидими
за окото.
Трябва да се отбележи, че в сравнение със старата програма тези обяснения
са терминологично облекчени – не се въвежда понятието реакция на опората.
Силите, които наричаме реакция на опората, не са отделен вид сили (в смисъла,
в който се различават например гравитационните и електричните сили) – в слу-
чая те са сили на еластичност, на които се дава специално название (реакция),
за да се открои ролята им за обясняване на интересуващите ни явления (тук
– равновесието на едно тяло). Точно този факт позволява обяснението да се
направи и без въвеждане на термина реакция на опората.
При прехода към точка 3 от примерния план учителят поставя нов пробле-
мен въпрос: Може ли едно тяло да се движи, ако силите, които му дейст-
ват, се уравновесяват?. Учителят предлага на учениците да сравнят две дви-
жения – падането на камък и спускането на парашутист с постоянна скорост.
Обяснява се, че падащият камък увеличава скоростта си, защото силата на те-
жестта е по-голяма от силата на съпротивление. Площта на парашута обаче е
толкова голяма, че силата на съпротивление уравновесява силата на тежест-
та, която действа на парашутиста. В този случай парашутистът не спира да
30
пада, но се спуска по права линия с постоянна скорост. Разгледаният пример се
обобщава, като се прави следният извод: ако силите, действащи върху едно
тяло, се уравновесяват, то остава в покой или продължава да се движи равно-
мерно и праволинейно.
Как се движи едно тяло, ако силите, действащи върху него, не се уравнове-
сяват? Опитът с количката и двата силомера (фиг. 8.11 от учебника) показва,
че неподвижната количка започва да се движи в посоката на по-голямата сила.
Учителят лесно може да демонстрира опита, ако разполага със силомери и ко-
личка. Прави се изводът, че ако върху едно неподвижно тяло действат противо-
положно насочени сили, тялото започва да се движи в посоката на по-голямата
сила. Обръща се внимание, че ако тялото вече се движи под действие на неу-
равновесяващи се сили, то може да променя както скоростта, така и посоката
си на движение. Като пример се посочва движението на падащия камък или на
парашутиста, преди да се отвори парашутът. И в двата случая скоростта на па-
дащото тяло нараства, защото силата на тежестта не се уравновесява от силата
на съпротивление.
Първите два от формулираните в края на темата въпроси може да се из-
ползват в края на часа за установяване на степента на разбиране на материала
и за затвърдяването му. Отговорът на третия въпрос изисква по-комплексни
разсъждения и затова е по-подходящ за домашна работа, която да се обсъди в
началото на следващия учебен час.
Лост и макара
9.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ И ЗА КАКВО СЛУЖАТ
ЛОСТОВЕТЕ И МАКАРИТЕ
Цели:
– Да се усвоят принципът на действие и приложенията на някои прости ме-
ханизми.
– описва качествено действието на лоста и макарата;
– дава примери от всекидневието за приложението на лостовете и макарите.
– нови: лост – едностранен и двустранен, рамена на лоста, опорна точка на
лоста, макара – подвижна и неподвижна
– за разширяване и затвърдяване: приложна точка на сила, уравновесяване
на сили
31
– История и цивилизации: използване на прости механизми в древността,
значение на научните постижения за развитие на древните цивилизации.

учебни модели на лостове, теглилки, два силомера

1. Видове лостове
2. Приложения на лостовете в практиката
3. Видове макари и тяхното приложение

Главна особеност на новата разработка на учебното съдържание е отсъст-
вието (в съответствие с учебната програма) на понятията тегло и сила на ре-
акция. Този факт до известна степен затруднява обяснението на действието на
лостовете и макарите, защото всъщност те осигуряват различни възможности
за уравновесяване на теглото на едно тяло. Именно теглото на тялото е прило-
жено върху лоста/макарата, а не неговата тежест (чиято приложна точка е не
върху рамото на лоста, а в тялото). Невъзможността да се използва терминът
тегло е причина да говорим не за уравновесяване на лоста/макарата, а за пре-
одоляване на тежестта на тялото – израз, чиито физичен смисъл, макар и
коректен, не е съвсем конкретен.
Понятието лост се въвежда чрез анализ на реалeн проблем – повдигане на
товар, чиято тежест е по-голяма от мускулната сила на един отделен човек.
Учителят обяснява, че един начин за повдигане на тежък товар е той да бъде
закрепен по средата на дълъг прът, така че да могат да го повдигнат едно-
временно двама души (фиг. 9.1 от учебника). Тогава тежестта на товара се
разпределя поравно между двамата носачи – всеки от тях уравновесява поло-
вината от тежестта на товара. Тогава се поставя проблемен въпрос: Може ли
сам човек да повдигне товара, ако си послужи със същия прът?. Отговорът
е утвърдителен. За целта единият край на пръта трябва да бъде закрепен на
твърда опора. Тогава човекът, повдигайки свободния край, трябва да упраж-
ни сила, която е по-малка от тежестта на товара. Останалата част от тежестта
се уравновесява от силата, с която опората действа върху пръта (фиг. 9.2).
Обяснява се, че колкото по-близо до опората се поставя товарът, толкова
по-малка сила е нужна за неговото повдигане. По този начин учителят стига
до определението за лост – твърд прът, който може да се върти около непод-
вижна опора. Дава се определение и за елементите на лоста – опорна точка
и рамена. Въз основа на разгледания пример се формулира и основният из-
вод – за да се уравновесят силите, приложени към двете рамена на лоста, е
нужно по-голямата сила да действа на по-късото рамо, а по-малката сила – на
по-дългото.
32
Понятията едностранен и двустранен лост се въвеждат въз основа на при-
мери. Учителят обяснява, че главното предназначение на лостовете в практи-
ката е да се преодолее една по-голяма сила (например тежестта на товар) с
по-малка сила (например мускулното усилие на един човек). Посочва се, че в
анализирания пример с повдигане на товар двете рамена на лоста са разположе-
ни от една и съща страна на опорната точка, т.е. такъв лост се нарича едностра-
нен. Посочват се и други примери за едностранни лостове – орехотрошачка,
строителна количка.
Разглежда се примерът с люлката от фиг. 9.3. Детето, което е с по-малка
маса, е седнало на по-голямо разстояние от оста на въртене, за да преодолее
тежестта на майка си. Учителят обяснява, че в случая рамената на лоста са раз-
положени от различни страни на опорната точка, поради което лостът се нарича
двустранен. Отново се припомня, че по-голямата сила (тежестта на майката) е
към по-късото рамо, а по-малката сила (тежестта на детето) – към по-дълго-
то рамо. Трябва да се обърне внимание и на друг важен факт. При двустран-
ния лост двете сили действат в еднакви посоки. В този случай те се стремят да
завъртят лоста в противоположни посоки, защото са приложени от различни
страни на опорната точка. С помощта на снимките от учебника или подходящи
постери се разглеждат примери на двустранни лостове от практиката – ножица,
клещи, автомобилен крик. Би могло да се обсъди и въпросът защо ножицата
реже по-лесно, когато платът е по-близо до оста ѝ.
Учителят може да покаже и картини, изобразяващи използването на лостове
в Древния Египет. Накратко се анализира и действието на лостовете в човешко-
то тяло – костите, въртящи се около ставите (фиг. 9.6 от учебника).
Действието на макарите е възможно да се илюстрира с два примера – един
за неподвижна и един за подвижна макара. За неподвижната макара може да се
каже, че служи за промяна на посоката, в която действа дадена сила (фиг. 9.7
от учебника). На фиг. 9.8 съответно е изяснен принципът на действие на под-
вижната макара. При закрепване на товара към оста на макарата тежестта му
се разпределя поравно между двете части на въжето. Затова, ако единият край
на въжето е закрепен, към другия край на въжето е нужно да се приложи сила,
която е половината от тежестта на товара. Така се стига до извода, че подвиж-
ната макара служи за издигане на товари със сила, чиято големина е половината
от тежестта на товара.
Първите два въпроса след урока може да бъдат анализирани в хода на урока,
а третата задача може да бъде дадена за домашна работа. Домашната работа
може да бъде и върху двете задачи от учебната тетрадка.
препоръчително да се използва информация от темата „Приложение на прости-
те механизми“, която се намира в интернет на адрес

10.
ПРЕДИМСТВА ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЛОСТОВЕ И МАКАРИ
(ЛАБОРАТОРЕН УРОК)
Цели:
– Да се усвоят умения за измерване на сили със силомер.
– Да се демонстрират и изследват факторите, от които зависят предимствата
от използване на лостове и макари.
– познава устройството на силомера и отчита неговите показания;
– измерва силите, приложени в различни случаи на използване на лостове и
макари;
– прави изводи относно предимствата от използването на лостове и макари;
– организира опитни данни в таблица и ги анализира.
– за разширяване и затвърдяване: сила – големина, посока, приложна точка,
силомер, едностранен и двустранен лост, неподвижна макара
– Човекът и природата, 4. клас: сила.
– Човекът и природата, 5. клас: маса на телата.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка, си-

ломер, статив, дълга 50 – 60 cm планка с разположени на равни разстояния един
от друг отвори, неподвижна макара, три еднакви теглилки, нишка

1. Устройство на силомера
2. Връзка между силите, които уравновесяват лост, и дължината на раменете
на лоста
3. Връзка между печалбата в сила и загубата в път
4. Предимството при използване на неподвижна макара
5. Изследване на работата с двустранен лост при промяна на дължината на
рамената

В зависимост от броя на наличните силомери урокът може да се проведе
фронтално, по двойки (на всеки чин) или индивидуално от учениците. За за-
писване на резултатите се използват празните места и таблици от учебната тет
радка. Ако учениците не разполагат с учебна тетрадка, те трябва да пречертаят
таблиците от урока в тетрадките си за работа в клас.
Първата задача изисква да се изследва работата с едностранен лост. В на-
34
чалото учениците се запознават с устройството на силомера, определят и за-
писват в тетрадките си обхвата на скалата му (най-голямата сила, която може
да бъде измерена с него) и стойността на най-малкото скално деление (сила-
та, която трябва да приложим, за да придвижим показалеца между две съседни
скални деления). Последната величина определя точността, с която може да се
измерват сили с конкретния уред. Учителят обръща внимание, че по време на
отчитане на показанието силомерът трябва да бъде неподвижен, а оста му – по
направление на измерваната сила. По-специално, когато се измерва силата на
тежестта на дадено тяло, силомерът трябва да бъде вертиален и да се изчака,
докато евентуалните люлеения на тялото затихнат и то остане неподвижно.
В зависимост от вида на планките и големината на теглилките, с които раз-
полага, учителят предварително съобразява дали при изпълнение на задачата
като опорна точка може да се използва масата, и ако това условие не е налице,
осигурява подходящи подложки, с които опорната точка да се издигне над рав-
нището на масата.
Важно познавателно значение има изпълнението на допълнителната зада-
ча. Чрез нея на качествено равнище се установява, че когато уравновесеният
лост се завърти на определен ъгъл около опорната точка, приложната точка на
по-малката сила изминава по-дълъг път от пътя на приложната точка на по-го-
лямата сила. Всъщност това е частен случай, потвърждаващ златното правило
в механиката, и първа крачка към бъдещото изграждане на представи за закони
за запазване във физиката.
При изпълнение на втората задача следва да се внимава при всяко отклоне-
ние на нишката, на която е окачен силомерът, тя да остава в равнината, в която
е неподвижната макара. Достатъчни са 3 – 4 измервания, за да се подкрепи
твърдението, че големината на силата, която уравновесява тежестта на теглил-
ките, не зависи от посоката (в което се състои и удобството от използването на
неподвижни макари).
Третата задача е подобна на първата, но при нея се изследва работата с двус
транен лост, което изисква непременно наличието на статив, осигуряващ не-
подвижност на опорната точка на лоста. Доколкото изпълнението на втората
задача не отнема много време, ако след изпълнението на третата не е настъпил
краят на учебния час, може да се провери дали и в този случай остава в сила
заключението, което следва от допълнителната задача.
Сили и налягане
11.
НАЛЯГАНЕ
Цели:
– Да се въведат понятията натиск и налягане. Да се анализира действието
на някои прости устройства според налягането, което те предизвикват.
35
– определя натиска като сила, перпендикулярна на дадена повърхност;
– определя налягането като сила на натиск, действаща на единица площ;
– използва количествената връзка между налягане, натиск и площ за пресмя-
тане на налягане в някои прости случаи;
– обяснява приложението на някои устройства (остриета, верижни машини,
ски и т.н.) според налягането, което те създават.
– нови: сила на натиск, налягане, паскал
– за разширяване и затвърдяване: сила, тегло
– Технологии и предприемачество: работа с материали, пробивни машини.
– Физическо възпитание и спорт: каране на ски.

пробивни устройства – пирон, кабари, игли

1. Сили на натиск
2. Налягане
3. Налягане в бита и в техниката

В началото на урока учителят пояснява, че думата натиск често се използва
във всекидневието. В науката и в техниката обаче този термин има строго опре-
делен смисъл. Дават се примери, в които силата е приложена перпендикулярно
спрямо повърхността на дадено тяло – при забиване на пирон или габърче, при
отваряне или затваряне на врата, бутане на товар и т.н. Обобщава се, че всяка
сила, действаща перпендикулярно на повърхността на дадено тяло, се нарича
сила на натиск (или накратко – само натиск).
За поясняване на понятието натиск се разглежда случаят на тяло, лежащо
върху хоризонтална плоскост. Причина за натиска, който оказва тялото върху
плоскостта, е силата на тежестта, действаща на тялото в посока, перпендику-
лярна на тази плоскост. (Учителят следва да има предвид, че фактически в слу-
чая роля на натиск играе теглото на тялото, но отсъствието в програмата на
понятието тегло и тук усложнява разглежданията: вместо за тегло говорим за
тежестта като първопричина за натиска, но помним, че тази сила не е прило-
жена върху опората.) Изясняването на този факт е от значение при решаване
на количествени задачи за пресмятане на налягане, както и за по-нататъшното
изясняване на понятията атмосферно налягане и хидростатично налягане.
36
Един полезен контролен въпрос в хода на урока е дали силата на триене
може да действа като натиск. Учениците трябва да си припомнят, че силата на
триене винаги е насочена успоредно на повърхността и следователно не може
да действа като натиск.
Има много примери от практиката, чрез които може да се осмисли понятието
налягане. Един от най-нагледните е забиването на пирон. Учителят би могъл да
предложи на учениците сами да опитат да забият пирон в дъска, когато пиро-
нът се допира до дъската с острието си и когато се опира с главата си. Прави
се изводът, че ефектът от действието на натиска, упражняван от пирона върху
дъската, зависи от площта, върху която натискът действа. Учителят обобщава,
че за да се характеризира ефектът от силата на натиск, се въвежда величина,
наречена налягане. Налягането се дефинира като сила на натиск, действаща на
единица площ от повърхността на тялото. Зависимостта се записва в текстова
форма:
натиск
налягане = ––––––– .
площ
Въвежда се означението за налягане p. След това формулата за налягането
се записва в съкратен вид:
p = F/S,
където с F e означен натискът, а с S – площта, върху която той действа. Въвеж-
да се и единицата за налягане паскал със съответното є означение Pa. Обръща
се внимание, че за да се пресметне налягането в паскали, натискът трябва да
е изразен в нютони, а площта – в квадратни метри. За затвърдяване на новото
понятие е важно разглеждането в клас на числен пример. Може да се използва
втората задача от учебника, като се следва алгоритъмът:
Дадено: F = 1 N (силата на натиск), а = 1 cm (страна на квадратното сечение)
Да се намери: p (налягане върху ключа).
Решение. Особеност на задачата е, че площта на ключа трябва да се изрази в
квадратни метри. Затова страната на квадратното сечение се изразява в метри:
a = 0,01 m.
Тогава за площта на ключа се получава:
S = 0,01 m . 0,01 m = 0,0001 m2.
Записва се на дъската формулата за пресмятане на налягането:
р = F/S.
Буквите се заместват със съответните им числени стойности и се пресмята
окончателният отговор:
р = 1 N/0,0001 m2 = 10 000 Pa.
Урокът продължава с качествен анализ на действието на прости уреди, из-
ползвани в бита или в техниката. Обяснява се, че използването на остриета
– игли, ножове и др., води до увеличаване на налягането поради малката площ
на острието. Полезен е и примерът с плоските клещи и клещите секачи (фиг.
11.4 от учебника). Анализира се и принципът на действие на ските и верижните
37
машини. В този случай голямата площ на опората води до по-малко налягане
върху снега или върху земята. На учениците може да се даде за домашна работа
третата задача от учебника. В следващия час се анализира полученият резул-
тат – оказва се, че налягането, което оказва верижният трактор върху земята,
е почти толкова голямо, колкото налягането, което оказва пръстът на ръката
върху ключа на лампата!
Интересна за дискусия в час е и задача 3 от учебната тетрадка, защото един
и същ предмет оказва различно налягане върху опората според това върху коя
своя стена е поставен. Понеже натискът, който оказва тухлата върху опората, е
еднакъв и в трите случая, налягането е най-голямо, когато площта на основата
е най-малка.
12.
НАЛЯГАНЕ НА ТЕЧНОСТИ И ГАЗОВЕ
Цели:
– Да се усвоят понятията атмосферно налягане и хидростатично налягане
и да се изучат свързани с тях явления.
– знае, че налягането в твърди тела се предава по посока на натиска, а в теч-
ности и в газове – еднакво във всички посоки;
– знае, че атмосферното налягане се дължи на тежестта на атмосферния въз-
дух, и да обяснява качествено намаляването на атмосферното налягане с увели-
чаване на височината;
– знае, че хидростатичното налягане се дължи на тежестта на течността, на-
мираща се в даден съд, и да обяснява качествено увеличаването на хидроста-
тичното налягане с увеличаване на дълбочината.
– нови: атмосферно налягане, хидростатично налягане, атмосфера (единица
за налягане)
– за разширяване и затвърдяване: натиск, налягане

– География и икономика: атмосфера, време, надморска височина, дълбоко-
водни изследвания.
– Човекът и природата, 4. и 5.клас: състояния на веществото, въздух, кръ-
воносна система.

постери с изображения на исторически опити – магдебургските полукълба,
38
опита на Торичели и т.н., постери със схеми на кръвоносната система на човека
или на спирачната система на автомобил

1. Предаване на налягането в течности и газове
2. Атмосферно налягане
3. Хидростатично налягане

Урокът започва с актуализиране на знанията за трите състояния на вещес
твото. Учениците си припомнят, че твърдите тела се характеризират със собст-
вена форма и собствен обем, течностите притежават собствен обем, но заемат
формата на съда, в който се намират, а газовете запълват изцяло предоставения
им обем. Учителят обяснява, че между трите състояния на веществото има и
друга съществена разлика според това как се предава налягането, породено от
външен натиск. Анализира се описаният в учебника пример за предаване на
налягане в твърдите тела (фиг. 12.1) – натискът, оказан от крака на каратиста,
се предава само в посоката на удара. Това наблюдение може да се допълни и
с примера на забиване на пирон – натискът, който оказва пиронът върху дър-
вото, се предава само в посоката на удара, а не встрани. Обобщава се, че наля-
гането в твърдите тела се предава в посоката на действие на силата на натиск.
Тук следва да направим някои уточнения, които учителят трябва да има
предвид, за да посрещне „провокативни“ въпроси от по-будните ученици. Опи
тен факт е, че при разтягане на еластично тяло (например ластик) то намалява
напречните си размери, а при свиване се раздува в напречно направление. Този
ефект обикновено е малък – относителното изменение на напречните размери
в твърдите тела е около 10 – 20% от изменението на надлъжните им размери. В
такъв смисъл налягането в твърдите тела се предава и в направление, перпен-
дикулярно на натиска, но в значително по-малка степен. Предвид ограничения
брой теми в раздела „Сили и налягане“ е оправдано изложението да се опрости,
като се приеме, че в твърдите тела налягането се предава само в посока на на-
тиска.
След това се разглеждат примери, които илюстрират предаване на наляга-
нето в течности и в газове. Учителят анализира опитите с изтичане на вода от
спринцовка (фиг. 12.2) и надуване на сапунен мехур (фиг. 12.3). Опитите може
да бъдат демонстрирани лесно и в час. Прави се изводът, че в течности и в
газове налягането се предава еднакво във всички посоки, а не само по посока
на оказания натиск. Разглеждат се и някои прояви и приложения на тази зако-
номерност, известна като закон на Паскал. В кръвоносната система например
налягането, създадено от свиване на сърцето, се предава равномерно по всички
кръвоносни съдове, като кръвта пренася кислород и хранителни вещества до
всички части на тялото. В спирачната система на автомобила натискът, който
шофьорът оказва върху спирачката, се предава по тръби чрез спирачната теч-
39
ност до спирачните цилиндри на колелата. Примерите се илюстрират по въз-
можност с подходящи постери.
От часовете по география и икономика учениците вече знаят, че около Земя-
та има слой въздух, наречен атмосфера. От изученото по човекът и природата в
5. клас те са запознати и със състава на въздуха. Учителят обяснява, че Земята
привлича въздуха така, както привлича и всяко друго тяло. Затова на въздуха
действа сила на тежестта и той оказва натиск върху земната повърхност. Си-
лата на въздушен натиск върху единица площ се нарича атмосферно налягане.
Важно е да се обясни, че атмосферното налягане действа не само върху земната
повърхност (т.е. по посока надолу), но и върху всички тела, които се нами-
рат във въздуха. Интригуващ опит е описан в рубриката Любопитно! – листът
хартия, покриващ чаша с вода, не пада, въпреки че чашата е обърната с отвора
надолу. Учителят обяснява, че поради атмосферното налягане въздухът оказва
върху листа натиск, който е значително по-голям от тежестта на налятата теч-
ност. Опитът може да се извърши и в час (след предварителна тренировка) или
като домашна задача.
Анализира се изменението на атмосферното налягане с височината. Учите-
лят обяснява, че с увеличаване на надморската височина атмосферното наляга-
не намалява, понеже намалява дебелината на слоя въздух. Дава се стойността
на атмосферното налягане на морското равнище – 101 000 Pa, и се обяснява,
че то се използва в техниката като единица за налягане, наречена атмосфера.
За да добият учениците представа за големината на това налягане, може да се
опише любопитният опит с магдебургските полукълба: Съд се състои от две
метални полусфери с диаметър около 50 cm. Въздухът от вътрешността на съда
се изпомпва. При това поради натиска на околния въздух сферите се притискат
толкова силно една в друга, че не може да бъдат разделени от няколко впряга
коне. Учителят може да даде като пример и действието на гумените вендузи за
закрепване на предмети върху гладки повърхности.
Понятието хидростатично налягане се въвежда по аналогия с атмосферно-
то налягане. Обяснява се, че течност, налята в съд, също тежи. Затова течността
оказва натиск върху стените на съда и върху потопените в нея тела. Хидрос-
татичното налягане се определя като налягане, породено от тежестта на дадена
течност. Обяснява се, че с увеличаване на дълбочината хидростатичното наля-
гане нараства, защото се увеличава дебелината на слоя течност, който оказва
натиск. Въз основа на този факт се анализира защо дебелината на язовирните
стени се увеличава към основата, защо най-често се пукат тръби на долните
етажи в сградите и т.н.
Въпросите към темата имат качествен характер. Ако учениците не ползват
учебна тетрадка, те може да отговорят на въпросите от учебника писмено вкъ-
щи. Задачите от учебната тетрадка обхващат всички нови понятия и явления,
изучени в час.
40
13.
ПЛЪТНОСТ И ПЛАВАНЕ НА ТЕЛАТА
Цели:
– Да се усвоят понятията плътност и изтласкваща сила, както и условията
за плаване на телата според тяхната плътност.
– дава определение на плътност на вещество и плътност на нееднородно
тяло;
– знае, че на всяко тяло, потопено в течност, действа изтласкваща сила, и да
обяснява качествено нейния произход;
– определя условията за плаване на тяло, като сравнява неговата плътност с
плътността на течността.
– нови: плътност, единици за плътност – g/cm3 и kg/m3, изтласкваща сила
– за разширяване и затвърдяване: маса, обем, натиск, налягане

– Човекът и природата, 4. и 5. клас: маса и обем.
– История и цивилизации: значение на научните открития за развитие на
древните цивилизации (откритието на Архимед, мореплаването).
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка, съд

с вода, теглилка, дървено трупче, силомер

1. Плътност
2. Изтласкваща сила
3. Плаване на телата

Актуализират се познанията, получени в часовете по човекът и природата
в 5. клас за свойства на веществата. Припомнят се свойства като цвят, мирис,
дали веществото се привлича от магнит, дали плава, или потъва във вода. Обяс-
нява се, че в часа ще бъде изучено ново свойство на веществата – тяхната плът-
ност, която определя дали дадено тяло плава, или потъва в някаква течност.
Описва се опитът от учебника, с който се установява, че тела с еднакъв
обем, но изработени от различни вещества, имат различни маси. Ако учите-
лят разполага с везна и подходящи тела (например метално и дървено трупче),
41
опитът може да бъде демонстриран в час. Дава се определение за плътност на
вещество – масата на тяло с единичен обем, изработено от това вещество. На
дъската се записва словесна формула за пресмятане на плътността:
маса
плътност = –––––– .
обем
Въвежда се буквеното означение за плътност ρ и формулата се записва така:
ρ = m/V,
където m означава масата на тялото, а V – неговият обем.
Обяснява се, че според единиците, в които се измерват масата и обемът, се
използват различни единици за плътност – килограм върху кубичен метър: kg/
m3, и грам на кубичен метър: g/cm3.
Изяснява се, че плътността характеризира не само дадено вещество, но и
всяко тяло. Ако тялото е изградено от различни вещества, неговата плътност се
получава, като се раздели масата му на обема му. Плътността на тяло, съставе-
но от разнородни материали, може да е различна от плътностите на отделните
материали.
Ако учителят разполага със силомер, въвеждането на понятието изтласква-
ща сила може да стане въз основа на опита, показан на фиг. 13.2 от учебника.
На силомера се окачва тяло и се отчита показанието му във въздух. После тя-
лото се потапя във вода и се демонстрира, че показанието на силомера нама-
лява. Обобщава се, че на всяко тяло, потопено в течност, действа изтласкваща
сила. Ако учителят няма възможност да демонстрира опита, може да се позове
на всекидневния опит, например осезаемото олекване на телата, потопени във
вода. Бихме предложили и друг прост и ефектен опит. В съд с вода се потапя
топче за пинг-понг. След като топчето се пусне, то отскача на височина, приб
лизително равна на дълбочината на потапяне. По този начин също се демон-
стрира наличието на изтласкваща сила.
Накратко се коментира произходът на изтласкващата сила, като се използва
фиг. 13.2 от учебника. Учениците вече знаят, че хидростатичното налягане се
увеличава с дълбочината. Ако разгледаме тяло с формата на цилиндър, върху
долната повърхност на цилиндъра ще действа по-голям натиск, отколкото вър-
ху горната му повърхност. Понеже двете сили на натиск не се уравновесяват,
тялото се стреми да се издигне нагоре. Описва се и опитът с потапяне на едно и
също тяло в две течности с различна плътност. Обобщава се, че изтласкващата
сила е по-голяма в течност с по-голяма плътност. Този факт е важен при изясня-
ване на условието за плаване на телата.
Учителят може да постави проблемния въпрос, формулиран в увода към уро-
ка в учебника: Защо айсбергът с маса милиарди килограми плава, а стоманен
пирон с маса, по-малка от един грам, потъва?. На учениците се обяснява, че
на тяло, потопено в течност, действат две сили с противоположни посоки – сила
на тежестта и изтласкваща сила. Ако силата на тежестта е по-голяма от изтлас-
кващата сила, тялото потъва. Ако по-голяма е изтласкващата сила – тялото из-
42
плава. Коя от двете сили е по-голяма, не зависи от масата на потопеното тяло, а
от плътностите на тялото и на течността. Ако плътността на тялото е по-голяма
от плътността на течността, по-голяма е силата на тежестта. Обратно, когато
по-голяма е плътността на течността, изтласкващата сила е по-голяма от сила-
та на тежестта. Обобщава се, че в дадена течност тялото потъва, ако неговата
плътност е по-голяма от плътността на течността, и изплава, ако плътността му
е по-малка от плътността на течността.
Разяснява се поставеният проблемен въпрос – плътността на леда
(0,9 g/cm3) е по-малка от плътността на водата (1 g/cm3). Затова айсбергът пла-
ва във вода. Плътността на стоманата (7,8 g/cm3) е по-голяма от плътността на
водата и затова пиронът потъва. Логично възниква въпросът защо изработени-
те от стомана кораби плават. Учителят може да обясни, че от стомана е израбо-
тен корпусът на кораба, докато по-голямата част от обема на кораба е заета от
въздух, чиято плътност е по-малка от плътността на водата.
Въпросите от учебника имат качествен характер – те може да се коменти-
рат в час, да се използват за устно изпитване или да бъдат оставени за писмен
отговор вкъщи. В учебната тетрадка са включени прости количествени задачи,
които може да се използват за домашна работа. Задача 1 има за цел учениците
да работят с таблични данни за плътността на различни вещества и да сравняват
масите на тела, изработени от различни материали. Задача 2 е подготвителна
за лабораторната работа за определяне на плътността на течност. Задача 3 има
творчески характер и проверява доколко учениците са усвоили условията за
плаване на телата.
препоръчително да се използва информация от темите „Ученият от Сиракуза“
и „Закон на Архимед“, които се намират в интернет на адрес:
http://www.geocities.com/fizika_bg/2003/projects.html, както и „Плаване на
телата“ (http://www.geocities.com/fizika_bg/2004/projects.html) и „Златна ли е
царската корона“ (http://www.geocities.com/fizika_bg/2005/projects.html).
14.
ПЛЪТНОСТ (РЕШАВАНЕ НА ЗАДАЧИ)
Цели:
– Да се усвоят умения за пресмятане на плътност, маса и обем.
– пресмята плътността на тяло по зададени маса и обем (или размери);
– пресмята масата на тяло по зададени плътност и обем (или размери);
– пресмята обем на тяло по зададени маса и плътност;
– работи с таблици и определя условията за плаване на телата.
43
– за разширяване и затвърдяване: маса, обем, плътност, плаване

– Човекът и природата, 4. и 5. клас: маса и обем.
– Математика: действия с обикновени и с десетични дроби.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка

1. Пресмятане на плътност
2. Пресмятане на маса
3. Пресмятане на обем

Учителят напомня определението за плътност и записва на дъската връзката
между плътност, маса и обем:
ρ = m/V.
На учениците се обяснява, че записаната формула представлява връзка меж-
ду три величини. Това означава, че ако две от величините са известни, може да
бъде пресметната неизвестната величина.
Първата задача от учебника е свързана с пресмятане на плътност. Зададени
са масата m на тялото и трите му размера a, b, c. Величините се записват на
дъската със съответните им числени стойности. Записва се и означението ρ на
неизвестната величина. Учителят обяснява, че за да се пресметне плътността, е
нужно да се намери обемът на тялото. Припомня се, че обемът на паралелепипед
се пресмята с формулата V = a.b.c, и се пресмята числената му стойност в кубич-
ни сантиметри. Обръща се внимание, че за да се пресметне плътността в g/cm3,
е нужно масата на тялото да се изрази в грамове: m = 3000 g. Едва след това във
формулата за пресмятане на плътност се заместват масата в грамове и обемът
в кубични сантиметри. На учениците се напомня да записват освен числената
стойност на плътността, и единиците – g/cm3. Плътността на тялото се сравнява
с плътността на водата и се прави извод дали тялото ще потъва, или ще плава.
Задача 2 е свързана с пресмятане на маса по зададени обем и плътност. Тя е
полезна от практическа гледна точка, защото често се бъркат маса и обем на теч-
ност, както и единиците им kg и l (g и ml). Причината е, че 1 милилитър (литър)
вода има маса 1 грам (килограм). За други често използвани в бита течности обаче
това не е вярно. В задачата трябва да се определи масата на 250 ml олио. Част от
учениците могат да кажат веднага, че тя е 250 g. Учителят насочва учениците към
таблицата с плътности от урок 13, от която се вижда, че 1 cm3 олио има маса 0,8 g,
защото плътността на олиото е 0,8 g/cm3. Стойностите на плътността и на обема
се записват на дъската като дадени величини. Записва се и означението m на
масата като неизвестна величина. За учениците, които владеят добре действия с
44
обикновени дроби, не е трудно да разберат, че от връзката ρ = m/V следва фор-
мула за масата m = ρ.V. За тези ученици, които изпитват затруднение с преобра-
зуването на дроби, учителят може да обясни последователността на действията
с магическия триъгълник:

m
ρ V

Задача 3 е от третия тип задачи, които използват връзката между плътност,
маса и обем. В случая трябва да се пресметне обемът на течност по зададена
маса и плътност, чиято стойност се взема от таблица. Трябва да се определи
и дали течността ще се побере в съд със зададена вместимост. В случая се из-
ползва формулата V = m/ρ, която при необходимост се разяснява с помощта на
магическия триъгълник.
Задачите след урока обхващат трите основни типа задачи, разгледани в час.
Учителят може да ги използва както за домашна работа, така и при устно из-
питване. Подобни типове задачи са включени и в учебната тетрадка. В задача 2
от учебната тетрадка има един нов елемент – определяне на вида на непознато
вещество по таблица, след като е пресметната неговата плътност.
15.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛЪТНОСТ (ЛАБОРАТОРЕН УРОК)
Цели:
– Да се усвоят умения за опитно определяне на плътност на течности и твър-
ди тела.
– определя опитно плътността на течност;
– определя опитно плътността на твърдо тяло.
– за разширяване и затвърдяване: маса, обем, плътност, плаване

– Човекът и природата, 4. и 5. клас: измерване на маса и обем.
– Математика: действия с обикновени и десетични дроби.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка, ме-

рителен цилиндър, съд с вода, олио или спирт – около 250 ml, везна – електрон-
на или механична с комплект теглилки, суха кърпа за попиване на вода
45
1. Определяне на плътността на течност
2. Определяне на плътността на твърдо тяло
3. Опитна проверка на условията за плаване на телата

За опитното определяне на плътност са необходими практически умения,
усвоени в 5. клас – измерване на маса и измерване на обем. Според наличните
опитни постановки задачите може да бъдат извършени фронтално от учителя,
от учениците по двойки (по чинове) или индивидуално от всеки ученик. Ако
учениците не разполагат с учебни тетрадки, е нужно предварително да начерта-
ят трите таблици от урока в работните си тетрадки, като предвидят достатъчен
брой редове за записване на данните. Ако имат учебни тетрадки, учениците
записват в тях опитните данни, пресмятанията и изводите.
При изпълнение на първата задача учителят припомня устройството на ме-
рителния цилиндър и правилата за работа с него (положение на окото спрямо
скалата). Обръща се внимание, че при измерване на масата на течност е за-
дължително предварително да се определи масата на съда (празния мерителен
цилиндър). Използват се две течности – вода и олио. Последователността на
работа е описана в учебника и е илюстрирана на фиг. 15.1.
Преди изпълнение на втората задача учителят припомня метода за измерва-
не на обема на твърдо тяло – по изменение на нивото на течността в мерителния
цилиндър. Изследват се тела, които потъват във вода (например метален болт)
или плават (например парче дърво или пластмаса). Последователността на ра-
бота е описана в учебника и е илюстрирана на фиг. 2.
Третата задача има изследователски характер – опитно установяване на ус-
ловията за плаване на телата. За целта в таблица 3 се нанасят измерените плът-
ности на твърдите тела и се записва за всяко от тях дали плава, или не плава
във вода. В последната колона плътността на тялото се сравнява с плътността
на водата. Въз основа на данните от таблицата учениците трябва да формули-
рат писмено условието за плаване – плътността на тялото да бъде по-малка от
плътността на течността.
Раздел 2. Електрични и магнитни явления

Разделът „Електрични и магнитни явления“ е представен с общо 8 методичес
ки единици: 7 урока за нови знания и 1 лабораторен урок. Той включва знания,
умения и отношения от следните три теми на учебната програма: 2.1 „Електрич-
ни сили и електрични заряди“, 2.2. „Електричен ток“ и 2.3. „Магнитни сили“.
Тъй като с този раздел приключва изучаването на физичните явления, в края му
се предвиждат 1 урок за преговор и обобщение и 1 урок за контрол и оценка.
Най-общо казано, образователните цели при изучаване на раздела са свър-
46
зани с по-нататъшно разширяване на кръга от конкретните сили, чиито прояви
наблюдаваме в природата и чието изучаване започва в раздел 1. В този разши-
рен кръг сега се включват електричните сили и магнитните сили. Докато за изу-
чаване на силите, засегнати в раздел 1, се отделя по една методическа единица
(или нейна част), на всяка от новите две сили е посветена цяла тема. Два са
факторите, определящи голямото внимание, което им се отделя:
– тяхното важно принципно значение. Както постепенно ще се разкрие при
изучаване на физиката в следващите години, като се изключат два класа явле-
ния – свързаните с гравитацията и с радиоактивността, всички останали явле-
ния в заобикалящия ни свят, включително всички физични и химични свойства
на телата и веществата, се дължат на електромагнитното взаимодействие между
телата и между градивните им частици;
– тяхното огромно практическо значение. Не е необходимо да се привеждат
доводи в полза на твърдението, че съвременната човешка цивилизация е не-
мислима без използването на електричеството.
На изучаването на електричните сили, които са предмет на разглеждане в
тема 2.1 от учебната програма, са посветени две методически единици за нови
знания (номера 16 и 17). Запознаването с електричните явления започва на чис-
то феноменологично равнище с някои от най-простите прояви на електричните
сили, наблюдавани при взаимодействие на наелектризирани тела. Веднага след
това обаче се прави следващата крачка към разкриване на същността на процеса
наелектризиране, което може да се осъществи само въз основа на разширяване
на знанията от 5. клас за строежа на веществата. За целта се въвеждат начални
представи за строежа на атомите като частици, съдържащи ядро и електрони. С
това започва изграждане на представата, че освен маса, частиците, които със-
тавят веществата, имат и други характеристики, в случая – електричен заряд, че
зарядите са два вида и че при наелектризирането частици със заряд (електрони)
от едно тяло просто се прехвърлят върху друго тяло. С въвеждането на този
най-груб модел за строежа на атомите се дават основите на знания, необходими
по-нататък в част II „Вещества и техните свойства“, за да се изграждат понятия
като просто и сложно вещество, йон и др.
На магнитните сили (тема 2.3 от учебната програма) са посветени също
две методически единици – за нови знания (номера 22 и 23). За разлика от
електричните сили, първото запознанство с които наистина става в 6. клас,
някои най-прости прояви на магнитните сили са познати от 4. клас – при изу-
чаване на използването на компаса. Именно тези знания в случая са опора,
върху която се надграждат знания за постоянните магнити, за получаването
им и за взаимодействието между техните полюси. Докато на равнището на
обучение в 6. клас наблюдаването и изучаването на магнитните сили е значи-
телно по-лесно от това на електричните сили, по въпроса за обяснението на
едните и другите нещата стоят точно обратно. Ето защо, за разлика от темата
за електричните сили, в темата за магнитните сили разглежданията остават на
чисто феноменологично равнище, т.е. явленията и свойствата се описват, без
47
да се търсят задълбочаване и опити за обясняването им. Това е и причината,
поради която остават неизяснени както приликите, така и разликите и между
двата вида сили, и между техните източници (електричните заряди и магнит-
ните полюси).
Според учебната програма в тема 2.2, т.е. непосредствено след изучаването
на електричните сили и преди изучаването на магнитните сили, се разглеждат
въпросите, свързани с протичането на електричен ток. Това вклиняване на ма-
териал със съществено различен характер е оправдано от голямото практичес
ко значение на тези въпроси и от факта, че за разглеждането им не са необхо-
дими знания за магнитните сили. На тази тема са посветени три урока за нови
знания (номера 18 – 20) и едно лабораторно занятие (номер 21). В тези мето-
дически единици вниманието е съсредоточено върху условията за протичане
на електричен ток, неговата същност и характера на различни негови прояви,
които имат важни практически приложения. Описанието на процесите се опира
изцяло на енергетичния подход, т.е. при всяка проява на тока се проследяват
пренасянето и преобразуването на енергия.
Мост между електричните и магнитните явления представляват уроците за
електромагнити, в които се разширяват съществено знанията за магнитното
действие на тока и за различното поведение на веществата във връзка с това
действие.
Разделът завършва с едно обобщително занятие (номер 24), в което се сис-
тематизират и затвърдяват знанията за електричните и магнитните явления и
техните приложения.
Две са характерните особености в изложението на учебното съдържание в
този раздел в сравнение с предходния:
– Разглежданията са без изключение качествени (в раздела не се въвежда нито
една физична величина, не се изучава нито една количествена зависимост) и този
факт е определящ за научното равнище, използвано при разработване на учебното
съдържание. Тези разглеждания обаче са необходима предпоставка за успешното
въвеждане на такива важни понятия като електричен заряд, големина на тока,
електрично напрежение и електрично съпротивление през следващата година.
– Основа за разглежданията във всеки урок са един или няколко лесно осъ-
ществими опита, за извършването на които не са необходими скъпоструваща
апаратура и специални условия – всички могат да се осъществят и с подръч-
ни материали. (Изключение, разбира се, прави урокът, в който се разглежда
строежът на атома, където основно нагледно средство са подходящи модели
и чертежи.) Извършването и анализирането на тези опити, както и на пред-
видените лабораторни занятия, са необходими за усвояване на предвидените
в програмата практически умения за свързване на електрически вериги и за
предпазване от опасностите, които крие използването на електричните явления.
В същото време тази практическа дейност представлява мощен стимул за раз-
витие на мисловните процеси, като възбужда познавателен интерес и развива
познавателната самостоятелност и инициатива на учениците.
48
Предвиденият в раздела лабораторен урок е лесно изпълним. Тъй като в него
не се предвиждат измервания (а следователно липсва и обработка на данни), при
добра организация той може да се проведе и за време, значително по-кратко от
един учебен час. Това обстоятелство разкрива възможности за увеличаване на ре-
зерва на учителя. Наистина, тъй като и уроците за нови знания не са претоварени
с информация, възможно е някое занятие да бъде с комбиниран характер: част от
часа да се посвети на новите знания, а останалата част – на практическата дейност.
Електрически сили и електрични заряди

16.
НАЕЛЕКТРИЗИРАНЕ НА ТЕЛАТА
Цели:
– Да се очертае кръгът от явления, в които се проявява действието на елек-
тричните сили.
– Да се усвои методът за наелектризиране на едно тяло чрез натриване.
– Да се формира начална представа за понятието електричен заряд и за ви-
довете заряди.
– Да се опишат взаимодействията между двата вида електрични заряди.
– обяснява привличането и отблъскването на наелектризираните тела с
действието на електрични сили;
– дава примери за електрични явления в природата;
– наблюдава опити за наелектризиране на телата чрез триене;
– формулира правилото за посоката на силата, с която си взаимодействат
две наелектризирани тела.
– нови: електрични явления, електрични сили, наелектризиране, електричен
заряд, положителни заряди и отрицателни заряди
– за разширяване и затвърдяване: триене, привличане, отблъскване

– Човекът и природата, 5. клас.
Дидактически средства и материали: пръчки или тръбички от различни

материали (стъкло, поливинилхлорид, ебонит, плексиглас), вълнена кърпа, гю-
дерия, статив за окачване на различни пръчки в хоризонтално положение

1. Как може да наелектризираме едно тяло
2. Колко вида са електричните заряди
3. Кои заряди се привличат и кои се отблъскват

Целесъобразно е урокът да започне с припомняне на вече изучените конкрет-
ни видове сили. След това може да се демонстрира привличането на леки хартий-
ки от стъклена пръчка, натрита с кожа или вълнен плат и да се постави въпросът
може ли да се обясни наблюдаваното явление с познатите сили (гравитационна
сила, сила на триене, сила на еластичност). Малките маси на телата в случая из-
ключват гравитационната сила като възможно обяснение, липсата на допир меж-
ду телата изключва триенето, а липсата на деформация – силата на еластичност.
Така се стига до извода, че в случая привличането се дължи на друг вид сили, кои-
то наричаме електрични сили, явленията, предизвикани от тези сили – електрични
явления, а телата, които си взаимодействат с такива сили – носители на електри-
чен заряд или заредени тела. Оттук става ясно, че ние не обясняваме наблюдава-
ните явления, а на този етап само даваме названия, необходими за описанието им
и разграничаването от другите явления. На това равнище на разглеждане елек-
тричен заряд остава само като термин – превръщането му във физична величина
ще стане следващата година при изучаване на физика.
В края на първата точка от плана от учениците може да се изиска да посочат
примери от всекидневието, в които се проявява действието на електрични сили:
при събличане на дрехи от синтетични материали, при разресване на косата с
пластмасов гребен, при развиване на лента от типа тиксо и т.н. Като се обърне
внимание на пукота, който се чува при събличане на дрехи от синтетичен ма-
териал (и на искриците, които се виждат, ако се събличаме на тъмно), се пра-
ви преход към едно толкова мащабно и често наблюдавано природно явление,
което се дължи на действието на електричните сили – мълнията. При наличие
на електростатична машина или генератор на Ван де Грааф може и в клас да се
демонстрира прескачането на електрични искри.
В точка 2 от плана с помощта на опита, онагледен на фиг. 16.2, трябва да се
демонстрира, че електричните сили могат да бъдат не само сили на привличане,
но и на отблъскване. Наблюденията водят до най-важния извод в урока – че
електричните заряди са два вида и че едноименните заряди се отблъскват, а раз-
ноименните се привличат. Ако смята за целесъобразно, учителят може да обър-
не внимание, че условните названия положителни и отрицателни за зарядите
не са случайни: причина е приликата в свойствата на зарядите и на числата
– както сумата от +5 и –5 е нула, така един положителен и един отрицателен
заряд, поставени един до друг, компенсират действието си върху други заряди.
В един от следващите уроци, при изучаване на посоката на тока, ще стане ясно,
че би било много по-удобно зарядите на наелектризирана стъклена пръчка да
бяха наречени отрицателни, а не положителни – тогава посоката на тока в ме-
50
талите би съвпадала с посоката на движение на електроните. За съжаление, по
времето, когато са „кръщавали“ зарядите, учените са нямали представа за съ-
ществуването на електрони.
За да не се създава впечатление, че с наблюдаваните опити и дадените оп-
ределения се изчерпват въпросите, свързани с електричните сили, може да се
върнем към началния опит, с който започват разглежданията: заредената пръч-
ка привлича незаредени хартиени късчета. Причината за наличие на електрични
сили в този случай ще се изясни в следващите години при изучаване на физика.
Доколкото решаваща роля при разкриване на учебното съдържание се от-
режда на опитите, следва да се има предвид, че опитите със заредени тела са
капризни. Най-добре е те се извършват, когато въздухът е сух – при повишена
влажност (каквато, за съжаление, има в класната стая) заредените тела бързо
губят зарядите си. В текста на урока се говори за наелектризиране чрез триене,
но по-ефективно наелектризирането се осъществява чрез няколко енергични
удара с пръчката по кърпата или кожата (гюдерията). Освен това при извърш-
ване на всеки демонстрационен опит учителят следва да насочва вниманието на
учениците върху това, което трябва да следят – например посоката на завър-
тане на окачената на статива линия, от което ще се правят заключения относно
вида на действащите сили (на привличане или на отблъскване).
За проверка и затвърдяване на материала може да се използват формули-
раните в края на темата въпроси. Отговорът на първия от тях се съдържа в
текста в учебника – дали два заряда ще се привличат, или отблъскват, зависи
от знаците им. Отговорите на следващите два въпроса обаче изискват известни
разсъждения и прилагане на получените знания. Така например, за да отговорят
на втория въпрос, учениците трябва да съобразят, че щом и полиетиленовата
пръчка, и пластмасовата линийка привличат химикалката, то зарядите им са
едноименни и следователно ще се отблъскват.
За домашна работа на учениците може да се постави задача да опитат вкъщи
да наелектризират чрез триене някои тела и да опишат ефектите, които са наб
людавали като последствие от наелектризирането.
препоръчително да се използва информация от темата „Статичното електри-
чество в природата“, която се намира в интернет на адрес:
17.
ЕЛЕКТРИЧНИ ЗАРЯДИ И СТРОЕЖ НА АТОМА
Цели:
– Да се формира начална представа за строежа на атомите.
– Да се изясни смисълът на понятието електричен заряд като характеристи-
ка на частиците, изграждащи веществата.
– Да се разкрие ролята на триенето при наелектризиране на телата.
51
– описва атома като изграден от положително заредено ядро и електрони;
– описва качествено механизма на наелектризиране на телата.
– нови: атомно ядро, електрон, протон, неутрон, електронеутралност
– за разширяване и затвърдяване: атом, молекула, вещество

– Човекът и природата, 5. клас.
Дидактически средства и материали: табла или диапозитиви с модели на

молекули на вода, на водород, на кислород, структура на графит и диамант и
др., модели на водороден и на кислороден атом

1. От какво са изградени молекулите
2. Какъв е строежът на атомите
3. Какво става при наелектризиране на телата
4. Какво представляват мълниите

Характерът на учебното съдържание на темата е коренно различен от този
на предходната тема, което предполага и различен ход на учебно-познавателна-
та дейност. Докато преди водещ метод бе експерименталният, сега нови демон-
страционни опити не се предвиждат и е най-подходящо в урока като основен
метод да се използва беседата.
За въведение в темата би могло да се даде възможност на някои ученици да
опишат и анализират резултатите от домашните си опити или да се повторят
някои от опитите за наелектризиране на телата. След това, за да се стигне до
основния въпрос: Каква е същността на явлението наелектризиране?, може
да се направи съпоставка с друго, познато на учениците явление, каквото е нап
ример нагряването. При това лесно се разкриват съществени различия между
двете явления: при нагряване телата се разширяват (променят обема си), про-
менят състоянието си (преминават от твърдо в течно състояние и от течно в
газообразно), някои променят цвета или прозрачността си и т.н. За разлика от
това наелектризирането не е свързано с подобни промени: заредените пръчки,
с които извършваме опитите, не променят свойствата си, но придобиват едно
ново свойство – да си взаимодействат със сили, които наричаме електрични.
Така стигаме до формулирания по-горе въпрос.
След като проблемът е поставен, се обръща внимание, че той може да бъде
решен само чрез разширяване и задълбочаване на знанията за строежа на ве-
52
ществата, и се преминава към точка 1 от примерния план. На този етап е не-
обходимо да се актуализират знанията за атомите и молекулите като познат от
5. клас вид градивни частици на веществото. Най-лесно това става с табло, на
което е изобразен модел на водна молекула, подобен на фиг. 17.1: две еднакви
сфери, прилепени до една по-голяма сфера. Крачката напред, която правим сега
в сравнение с 5. клас, е, че поставяме въпроса: Какво представляват сферите
в модела на водната молекула?. Двата атома, изобразени с по-малките сфери,
свързани помежду си, изграждат молекулата на познатото вещество водород, а
двата атома, изобразени с по-голямата сфера, свързани помежду си, изграждат
молекулата на друго познато вещество – кислород. След това може да се пока-
жат модели и на други молекули, но най-важното в този момент е да се осъзнае,
че има вещества, изградени не от молекули, а от атоми. За целта помагат табла-
та с модели, показващи например структурата на графита и диаманта.
За постигане на крайната цел обаче е необходима още една крачка, която се
прави в точка 2 от примерния план: разкрива се строежът на атомите. С помощ
та на табла, представящи модели на водороден атом и на кислороден атом, се
опознават основните части на атома: атомното ядро и електроните. Въпреки че
програмата не предвижда на този етап запознаване със структурата на ядрото,
с цел облекчаване на разглежданията в химичната част още тук се назовават и
частиците, участващи в атомните ядра – протоните и неутроните.
За целите, поставени в темата, най-съществен е фактът, че протоните, които
участват в ядрата, имат положителен, а електроните – отрицателен заряд. За да
не се утежнява учебното съдържание, не се предлагат никакви сведения, които
нямат пряко отношение към целта – разкриване на механизма на наелектри-
зирането (например не се дават сведения за размерите на атомите и на ядрата
им, за съотношението между масите на различните частици и др.). Съобщаваме
само, че броят на електроните и на протоните в един атом е равен, поради което
като цяло атомът е електронеутрален.
С тези разглеждания се постига известна конкретизация на въведеното в
предишния урок понятие електричен заряд – трябва да стане ясно, че заря-
дът е същностна характеристика на частиците, изграждащи веществата (про-
тони, електрони и неутрони), характеристика, подобна на масата. Така, както
не можем да поставим въпроса Какво представлява масата?, така не можем
да питаме и Какво представлява електричният заряд?. Тоест – ние можем да
питаме, но не можем да отговорим, поради което и избягваме подобни въпроси.
Просто опитът ни показва, че за да опишем наблюдаваните явления, трябва да
въведем подобни фундаментални характеристики на телата, като масата и заря-
да. Свойствата на масата и заряда можем да изучаваме опитно, но на този етап
от развитието на науката не можем да кажем защо са именно такива.
И така, разглежданията в точка 2 от примерния план приключват с важно-
то заключение, че във всяко тяло има огромен, но равен брой положителни и
отрицателни заряди, разположени толкова близко един до друг в рамките на
един атом или на една молекула, че като цяло телата са електронеутрални – не
53
взаимодействат помежду си с електрични сили. Оттук преходът към точка 3 от
плана се осъществява по естествен начин, ако се постави въпросът А какво ще
стане, ако от едно тяло отнемем част от неговите електрони?. По този
начин се разкрива механизмът на наелектризирането и се изяснява, че когато
говорим за предаване или отнемане на заряд, всъщност става дума за предаване
или отнемане на електрони. Триенето не „произвежда“ заряди – то само спома-
га за прехвърлянето на електрони от едно тяло към друго. И ако искаме да за-
вършим с това, с което започнахме – със съпоставката между наелектризиране-
то и нагряването, сега можем да констатираме и известна прилика между двете
явления: и при едното, и при другото телата обменят нещо (при нагряването се
обменя енергия, при наелектризирането се обменят електрони).
В резултат от направените разглеждания учениците трябва да разберат, че
на едно тяло можем да предаваме или отнемаме заряд, но зарядът на един про-
тон или един електрон не може да се промени – тъкмо това имахме предвид
по-горе, казвайки, че зарядът е същностна характеристика на частиците.
В последната точка от плана се разглежда мълнията като електрично явле-
ние, без да се поставя въпросът как се наелектризират облаците. Последният
абзац обаче, в който се коментира значението на електричните сили, може да
предизвика следния въпрос: Какви електрични сили могат да действат меж-
ду атомите и молекулите, щом подчертаваме, че те са електронеутрални?.
Поради сложността на отговора учителят не бива да поставя този въпрос, но
трябва да бъде подготвен да му отговори, в случай че някое дете го постави.
Същността на отговора е в това, че електронеутралността на атомите и моле-
кулите се проявява само на разстояния, които са големи в сравнение с техните
размери: разстоянието между ядрото и електроните на един атом е милиарди
пъти по-малко от размерите на заобикалящите ни тела. Оттук следва, че на
практика можем да смятаме положенията на положителните и на отрицателните
заряди на една градивна частица за съвпадащи и затова влиянието им върху
другите тела – компенсирано. Ето защо две тела например не взаимодействат
с електрични сили, докато не ги наелектризираме. В течните и в твърдите тела
обаче разстоянията между градивните частици са съизмерими с размерите на
самите частици. При това положение вече разстоянието между ядрото и елек-
троните на един атом не може да се пренебрегне, не можем да смятаме, че поло-
женията на положителните и на отрицателните заряди съвпадат, т.е. този атом
вече ще действа с определена електрична сила на съседите си, въпреки че като
цяло е електронеутрален.
При наличие на време в края на часа за затвърдяване на знанията може да се
използват формулираните в края на урока въпроси. В противен случай те (или
част от тях) може да се поставят като задание за вкъщи.
54
Електричен ток
18.
ЕЛЕКТРИЧЕН ТОК И ЕЛЕКТРИЧЕСКА ВЕРИГА
Цели:
– Да се формират понятия за затворена верига и нейните основни части.
– Да се изяснят същността на електричния ток и причините за протичането му.
– Да се усвои правилото за определяне на посоката на тока.
– Да се разкрие същността на мълнията като пример за протичане на ток в
природата.
– описва предназначението на елементите на проста електрическа верига
(батерия, лампа, прекъсвач);
– проследява движението на свободните електрони през потребителите и из-
точниците при протичане на ток;
– разбира ролята на силите, действащи в един източник, върху свободните
електрони;
– съпоставя посоката на движение на свободните електрони и посоката на
тока;
– различава върху схеми и назовава означенията на основните елементи на
една електрическа верига;
– разбира, че мълнията представлява движение на заредени частици в атмос-
ферата.
– нови: електричен ток, електрическа верига, части (елементи) на веригата,
полюс на батерия, източник на ток, потребител (консуматор), посока на тока
– за разширяване и затвърдяване: наелектризиране, движение, електрони,
електрични сили, мълния

– Човекът и природата, 6. клас: сила, посока на движение.
Дидактически средства и материали: батерия, лампичка, прекъсвач, съе

динителни проводници, табла или диапозитиви със снимки, модели и схеми на
прости електрически вериги, табло със схемните символи на елементите на
прости електрически вериги

1. Части на електрическата верига
55
2. Какво наричаме електричен ток
3. Какво представлява мълнията

Характерът на учебното съдържание предопределя ход на учебно-познава-
телната дейност, близък до този в тема 16: наблюдаване и анализиране на опити
и извличане на заключения от техните резултати. За разлика от случая с наелек-
тризирането на телата обаче, където резултатите (привличане и отблъскване)
се наблюдават лесно, сега за протичането на тока съдим косвено, по една от
проявите му – светенето на лампичка. Разглеждането на темата се облекчава
от факта, че учениците имат значителен житейски опит в използването на раз-
лични консуматори, и затова ударението освен върху същността на явлението
електричен ток пада преди всичко върху установяване на определен ред в тер-
минология, която не им е съвсем чужда.
По преценка на учителя, в зависимост от равнището на учениците урокът
може да започне с припомняне от какво зависи посоката на силите, с които си
взаимодействат електричните заряди. След това се преминава към разглеждане
на точка 1 от примерния план: с помощта на съединителни проводници (жици)
се съставя проста електрическа верига от батерия, прекъсвач и лампа и се де-
монстрира нейното действие (прекъсвачът трябва да е от открит тип, така че
ясно да се вижда кога прекъсва и кога затваря веригата). Факта, че при затваря-
не на веригата лампичката светва, отдаваме на явлението електричен ток, което
в житейски смисъл не е ново за учениците, но тук вече започваме да въвеждаме
определени правила за употребата на термина. На този етап въпросът какво
представлява токът, още не се поставя, като вниманието се насочва към описа-
нието на електрическите вериги. Тук са налице няколко възможности. Първата
е, разбира се, да опишем веригата с думи, като указваме кой елемент с какво
свързваме и т.н. Веригата може да се онагледи и със снимка (фиг. 18.1), да
се нарисува нейна схема, в която участват опростени изображения на нейните
елементи (фиг. 18.2), или да се начертае схема, в която всеки елемент е изоб
разен от определен символ. Тук става и запознаване със схемните символи на
най-често срещаните елементи на една електрическа верига.
Същността на явлението електричен ток се разкрива от учителя чрез беседа
в точка 2 от примерния план. Възловият момент е, че вътре в батерията върху
електроните действат сили, които ги насочват към единия ѝ полюс и той се
зарежда отрицателно, като върху другия се появява недостиг на електрони, по-
ради което той пък се зарежда положително. Ако се зададе въпрос какви са тези
сили, най-простият (и верен) отговор е, че те се пораждат от това, че вътре в
батерията има различни вещества. С цел да се избягнат излишни детайли, не се
обсъжда и въпросът всички електрони ли се насочват към единия полюс (т.е. не
се говори за свободни електрони) и т.н. Същественият факт е, че под влиянието
на силите във вътрешността на батерията върху нейните полюси се натрупват
разноименни заряди.
56
Когато между полюсите чрез жички и прекъсвач се свърже лампичка, върху
техните електрони започват да действат електрични сили: отрицателният полюс
ги отблъсква, положителният ги привлича и те се насочват от единия към дру-
гия. С тези обяснения стигаме до същността на явлението: електричният ток
представлява движение на електрони. (На следващ етап, в по-горните класо-
ве, понятието ще се разширява, като се изяснява, че става дума не за всички, а
само за свободните електрони, че движението е насочено, че има вещества, в
които се движат не само електрони, и т.н.)
След това се коментира какво става, когато движещите се по жичките и през
лампата (външната част на веригата) електрони достигнат положителния полюс
на батерията: тук те отново попадат под действието на онези сили, които пак
ги прехвърлят върху отрицателния полюс, и протичането на тока продължава.
Така изясняваме и защо за продължително протичане на ток е необходимо ве-
ригата да бъде затворена.
Неприятен заради липсата на логичност е онзи момент в урока, в който тряб-
ва да съобщим, че за посока на тока се приема посоката, обратна на посоката на
движението на електроните: понеже става дума за едно условно определение,
винаги може да възникне въпросът защо не самата посока на движение на елек-
троните. Причината бе загатната при обясненията към урок 16: правилото, по
което се определят знаците на зарядите, е въведено далече преди и независимо
от правилото за определяне на посоката на тока, при което, след изясняване на
същността на електричния ток, се оказва, че двете посоки са противоположни.
По-нататък за движение на електрони не се говори и описанието на явленията
остава на равнище, което е по-скоро техническо, а не физично. Ето защо трябва
да се затвърди правилото, че във външната верига през консуматорите то-
кът тече от положителния към отрицателния полюс на източника, а вътре
в самия източник тече от неговия отрицателен към неговия положителен
полюс.
В последната точка 3 от примерния план се разкрива същността на мълнията
като конкретен частен случай на протичане на ток. С този пример се разширява
самото понятие електричен ток, тъй като той показва, че за протичане на ток
не е задължително наличие на затворена верига и източник във вид на батерия,
акумулатор и др.
За затвърдяване на знанията може да се коментират въпросите, формулира-
ни в края на урока. За домашна работа се поставят задачите от учебната тет
радка.
19.
ПРОВОДНИЦИ И ИЗОЛАТОРИ
Цели:
– Да се формира представа за различието между веществата по отношение
на способността им да провеждат електричен ток.
57
– Да се изяснят основните приложения на проводниците и изолаторите.
– Да се научат основни правила за безопасна работа с електрически уреди.
– разграничава проводници и изолатори;
– илюстрира с примери приложението на проводниците и изолаторите;
– разбира опасността от токов удар;
– спазва основни правила за безопасна работа с електрически уреди.
– нови: проводник, изолатор, свободен електрон
– за разширяване и затвърдяване: тяло, вещество, електрическа верига,
хаотично движение

– Човекът и природата, 5. клас: тяло, вещество, хаотично движение.
Дидактически средства и материали: батерия, съединителни проводни-

ци, прекъсвач, лампичка, тела от различни вещества

1. Проводници и изолатори
2. Защо се различават проводниците и изолаторите
3. Приложения на проводниците и изолаторите
4. Правила за безопасна работа с електроуреди

За актуализация на знанията е подходящо да се обсъдят резултатите от до-
машното задание, като се припомни кои са основните елементи на проста елек-
трическа верига и ролята на електрическата лампичка като индикатор за проти-
чането на ток. Това позволява естествен преход към новата тема, като се постави
въпросът само жички ли може да се използват за свързване на различните части
на веригата. Отговор се търси експериментално, като един от съединителните
проводници на вече свързана верига се заменя последователно с различни конци,
ластик, ивица ламарина, различни предмети. Демонстрационният опит може да
се извърши от учителя, а също така и от ученик, който е свързал веригата при ак-
туализацията на знанията. Учениците записват резултатите от наблюденията си в
две колонки в тетрадките си. В едната, под надписа „свети“ записват телата, при
чието включване във веригата лампата свети, а в другата, под надпис „не свети“
– тези, при които лампата не свети. Добре е в опитите да има тела от едно и също
вещество, но с различна форма, за да се направи заключението, че дали лампата
ще свети, или няма да свети (т.е. дали във веригата протича, или не протича ток),
зависи не от формата на тялото, а от веществото, от което то е изградено.
58
Чрез този опит се стига до заключението, че по отношение на способността
си да провеждат електричен ток, веществата се делят на проводници и изола-
тори, и се посочват примери на често използвани във всекидневието вещества,
които са от единия и които са от другия вид. Необходимо е специално да се
обърне внимание на факта, че тези два термина се използват в двояк смисъл:
проводник (изолатор) наричаме както всяко вещество, което провежда (не про-
вежда) електричен ток, така и всяко тяло, съставено от това вещество. Така
например казваме, че порцеланът (фаянсът) е изолатор, но изолатори наричаме
и порцелановите „чашки“, на които са окачени върху стълбовете жиците на
уличната електропреносна мрежа. В практиката термините проводник и изола-
тор по-често се отнасят към телата, отколкото към веществата. (Необходимо
е да се има предвид, че изолатор е технически и житейски термин – физичният
термин за веществата, които не провеждат електричен ток, е диелектрик. С
него учениците ще се запознаят при изучаване на физика.)
Във втора точка на примерния план чрез беседа се разкрива различието меж-
ду проводници и изолатори на равнище структура на веществата. Тук за пръв
път се въвежда някаква класификация сред електроните, като се съобщава, че
част от електроните в проводниците са свободни, не са свързани с конкретна
градивна частица на веществото, извършват хаотични движения в простран-
ствата между градивните частици и затова под действие на електричните сили
могат да се придвижват в определена посока (за разлика от хаотичното им дви-
жение, което е във всички възможни посоки). Тези най-първи и груби предста-
ви за механизма на протичане на ток ще се уточняват и обогатяват следващите
години при изучаване на физика.
В третата точка се обсъждат някои основни приложения на проводниците
и изолаторите. Тук, разбира се, възможностите са силно ограничени поради
ниското равнище на разглежданията. Затова при изброяване на приложения-
та на проводниците се акцентира предимно върху ролята им за подвеждане на
електричния ток от неговите източници до потребителите, а като основно при-
ложение на изолаторите – върху предотвратяване на загубите на ток при пре-
насянето му и за предпазване от токов удар.
Все по-масовото използване на електрически уреди в бита определя изключи-
телната важност на последната точка от примерния план. Липсата на количест-
вени характеристики за тока (големина) и източниците му (напрежение) не поз-
волява по-подробно разглеждане на тези важни въпроси – например не може да
се разграничат токовете в един котлон, сешоар, осветително тяло и т.н., от една
страна, и токовете в джобното фенерче, МР3 плейъра, мобилния телефон и т.н., от
друга страна, както и породените от тези два вида токове опасности. Въпреки това
учениците трябва да се запознаят с най-простите и разбираеми правила, за да из-
бягват опасностите, които крие използването на неизправни електрически уреди.
В края на часа за затвърдяване на знанията може да се използват въпросите,
формулирани в края на урока, а за домашна работа да се поставят задачите от
учебната тетрадка.
59
20.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧНАТА ЕНЕРГИЯ
Цели:
– Да се направи разлика между житейски и научен смисъл на термините.
– Да се опишат основните ефекти (действия), съпътстващи протичането на
ток.
– Да се изяснят на качествено равнище преобразуванията на енергията, осъ-
ществявани в източниците и в консуматорите на електроенергия.
– наблюдава различни действия на електричния ток;
– илюстрира с примери от всекидневието действията на електричния ток;
– различава отделните действия на електричния ток;
– проследява преобразуванията на електричната енергия в различните елек-
троуреди;
– разбира, че общото във всички случаи на протичане на ток е преобразува-
нето на един вид енергия в друг вид.
– нови: топлинно, светлинно, магнитно и механично действие на електрич-
ния ток, електроенергия
– за разширяване и затвърдяване: светлинна енергия, топлина, гориво, ком-
пас, магнитна стрелка, кислород, водород, ТЕЦ, ВЕЦ

– Човекът и природата, 3. – 5. клас.
– География и икономика.
Дидактически средства и материали: опитни постановки за демонстри-

ране на различните действия на електричния ток, разглобени електромотори,
използвани в детски играчки, и табла със схеми на устройството им

1. Действия на електричния ток:
а) топлинно и светлинно действие;
б) магнитно и механично действие
2. Преобразувания на енергията в консуматорите

В началото на часа се обсъждат отговорите на задачите от тетрадката, като осо-
бено внимание се обръща на причините, довели до евентуални грешни отговори.
60
Един възможен начин за навлизане в темата е обсъждането на въпроса за
разликата между научните термини и термините, които използваме във всекид
невието. Терминът електричество например има широка употреба, но той не
е научен термин – в книгите по физика не се говори за електричество. Научни
термини са електрични сили, електричен ток и мн.др., за които даваме строги
определения. А когато говорим за електричество, обикновено имаме предвид
най-различни явления и най-вече – разнообразните приложения на електричния
ток. И доколкото тези приложения се отнасят до различните действия на тока,
това налага да се потърси някаква класификация и систематизация на явления-
та, свързани с протичането на ток.
По този начин се преминава към разглеждане на точка 1 от примерния план
на учебното съдържание. Класифицирането и систематизирането на различни-
те действия на тока стават непременно с помощта на демонстрационни експе-
рименти, за подготовката и извършването на които учителят трябва да използва
специализирана по въпроса литература.
Най-добре познати и най-лесно се демонстрират топлинното и светлинното
действие на тока. Те се разглеждат съвместно, защото (както ще се изясни при
изучаване на физика) имат обща причина – съпротивлението на проводници-
те. Разликата между двете е чисто количествена: когато топлоотдаването от
проводника към околната среда е достатъчно интензивно (както например в
нагревателните елементи на котлоните, бойлерите и т.н.), проводникът само
се нагрява (например до стотина градуса). Когато обаче топлоотдаването е не-
достатъчно (както при жичките на електрическите крушки), температурата на
проводника може да надмине 2000°С, при което той свети.
Същността на магнитното действие на електричния ток се състои във факта,
че протичането на ток се съпровожда винаги с поява на магнитни сили. Ето
защо ние свързваме магнитното с механичното действие на тока: при проти-
чане на ток магнитната стрелка на компаса се отклонява от нормалното си по-
ложение, в което сочи направлението север-юг. Описаният в учебника опит е
лесно изпълним и следва непременно да се демонстрира пред класа, като се има
предвид, че с цел да не се разруши батерията, пропускането на ток през провод-
ника трябва да бъде краткотрайно. След това може да се покажат разглобени
електромотори и табла с техните схеми, на които се виждат намотките, по които
тече токът, и полюсите на магнита, между които те се въртят.
Докато първата точка на примерния план е свързана с изброяване и демонс
триране на конкретни факти, във втората на тяхна основа се правят важни те-
оретични обобщения. За стигане до тях е подходящо да се постави задача на
учениците да посочат примери на процеси, за които те са учили предишните
години и за протичането на които знаят, че е необходима енергия. Целта е да
се активират знанията им за топлина и светлинна енергия и за това, че енергия
та винаги се получава от някакъв източник. Логиката в разсъжденията следва
последователността: лампичката на електрическото фенерче излъчва топлина и
светлина, следователно тя получава отнякъде енергия и тъй като единствената
61
промяна, която настъпва, е изтощаването на батерията, следва заключението,
че батериите са източник на енергия. Понеже тази енергия се пренася до пот
ребителите с помощта на електричния ток, ние я наричаме електроенергия. В
зависимост от вида на потребителя в него електроенергията вече се преобразу-
ва в други видове – в светлинна, в топлина, в енергия на движещите се тела и
т.н. Така постепенно се изяснява защо е по-правилно да наричаме лампите, кот-
лоните, електромоторите и всички останали електроуреди не консуматори на
ток, а консуматори на електроенергия: всъщност токът само преминава през
тях, те не го консумират, това, което се консумира, е електроенергията, която
се преобразува от потребителите в друг вид енергия.
С всички тези разглеждания се разширява областта на приложение на позна-
тия от по-рано термин енергия, той се обогатява с нови значения, но всъщност
не се задълбочаваме в неговия смисъл, защото все още не може да се въведе
физичната величина енергия. Затова всички косвени и негласни позовавания
на закона за запазване на енергията, които прозират в разсъжденията, нямат
доказателствена сила.
Целесъобразно е в края на часа знанията да се систематизират и затвърдят
чрез обсъждане на третия от формулираните в края на темата въпроси. В тези
обсъждания окончателно трябва да изкристализира ролята на всеки от трите
участника в една верига:
– на източника – като на склад за някакъв вид енергия, която при протичане
на ток се преобразува в електроенергия;
– на самия ток – като на посредник при пренасяне и преобразуване на енер-
гията;
– на потребителя – като на средство за преобразуване на електроенергията в
друг вид енергия, която вече пряко използваме за различни цели.
За домашна работа може да се постави задача всеки да направи списък на
потребителите на електроенергия, които използват вкъщи, и на източниците,
които захранват тези потребители.
21.
ПРОСТИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЕРИГИ (ЛАБОРАТОРЕН УРОК)
Цели:
– Да се разпознават основните елементи на прости електрически вериги.
– Да се запомнят схемните означения на елементите на прости електрически
вериги.
– Да се усвоят умения за свързване на прости електрически вериги.
– Да се усвоят умения за чертане на схеми на прости електрически вериги.
– Да се усвоят умения за изследване на факторите, от които зависи действи-
ето на електричния ток.
62
– установява опитно разликата между проводници и изолатори;
– свързва проста електрическа верига, съставена от източник, консуматор и
прекъсвач;
– изследва на качествено равнище функционирането на веригата при различ-
ни източници и различни консуматори.
– за разширяване и затвърдяване: източници на ток, консуматори на ток,
проводници, изолатори
– Технологии и предприемачество, 5. клас.
Дидактически средства и материали: различни батерии (за електрическо

фенерче – кръгла и плоска, за електронен часовник, за мобифон и др.), лампич-
ки за джобно фенерче и за автомобилен фар, прекъсвач, компас, пръчки (или
пластинки) от дърво, от различни метали, от стъкло и от плексиглас, чаша с
чиста вода, сол, две метални пластинки, съединителни проводници с накрайни-
ци за свързване

1. Зависимост на действието на тока от източника и от консуматора
2. Установяване на разликата между проводници и изолатори
3. Изследване на електрическа верига, в която участва вода
Ход на учебно-познавателната дейност:

Първата точка от примерния план включва изпълнението на първата и вто-
рата задача от урока. За да изследват на качествено равнище от кои фактори
зависи светлинното действие на електричния ток, учениците съставят верига
от последователно свързани батерийка, лампичка и прекъсвач. Съществен еле-
мент в изпълнението на задачата е, че те трябва да направят правилния избор
между три варианта на свързване, показани на фиг. 21.1 в учебника. След като
начертаят схемата на избраната верига в тетрадките си, учениците започват
изследването, което включва смяна на полюсите на батерийката, смяна на вида
на батерийката, смяна на лампичката. Във всеки от тези случаи се наблюдава
интензивността на светене на лампичката, като в края се прави и записва изво-
дът, че светлинното действие на тока не зависи от неговата посока, а както от
вида на източника, така и от вида на консуматора.
При изследване на магнитното действие на електричния ток се свързва ве-
ригата, показана на фиг. 21.2 от учебника. За да се получи наблюдаем ефект, е
необходимо учителят предварително да установи минималния брой на навивките
на проводника, при който отклонението на стрелката на компаса е забележимо.
Навивките се разполагат така, че когато не тече ток, стрелката на компаса да лежи
63
в тяхната равнина. Веригата се затваря с прекъсвача само за миг, като внимание-
то е насочено към поведението на стрелката. (Липсата на резистор във външната
част на веригата е причина за протичане на силен ток, който, ако тече продължи-
телно време, предизвиква бързо разрушаване на източника.) След това опитът се
повтаря, като предварително са разменени полюсите на източника. Фактът, че в
този случай стрелката се отклонява от началното си направление север-юг, води
до извода, че за разлика от топлинното и от светлинното действие магнитното
действие на електричния ток зависи от неговата посока.
Изпълнението на втората точка от примерния план изисква да се устано-
ви опитно дали едно вещество е проводник, или изолатор. За целта се съставя
проста верига от батерия, лампа и прекъсвач, като лампата служи за индика-
тор на протичането на ток. Един от съединителните проводници е прекъснат, а
краищата му са съединени с „крокодилчета“, с чиято помощ във веригата може
да се свързват тела от различни вещества. След включването на някое тяло
(например химикалка) прекъсвачът се затваря и се следи дали лампата свети,
или не свети – оттук се прави заключение дали съответното вещество е провод-
ник, или изолатор, и резултатът се записва в таблицата в тетрадката.
Важен извод може да се направи, ако учителят предостави на учениците раз-
лични тела, съставени от едно и също вещество, за да може да се стигне до
извода, че дали едно тяло е проводник, или изолатор, зависи не от формата и
размерите на тялото, а единствено от веществото, което го изгражда.
Изпълнението на точка 3 от примерния план не е задължително и се провеж-
да само при наличие на достатъчно време. Чрез него се разширяват представите
за проводимост на водата и се изяснява защо в едни случаи казваме, че водата и
въздухът са изолатори, а защо в други случаи през тях протича ток.
След изпълнение на опитите учителят трябва да проследи веригите да бъдат
разкачени и всички използвани техни елементи и различни тела – прибрани на
съответните места.
За домашна работа на учениците може да се постави задачата да разучат
действието на веригата, чиято схема е представена в учебника на фиг. 21.4.
Фигурата илюстрира приложенията на т.нар. девиаторни ключове, използвани
когато една верига трябва да се командва от две места.
Магнитни сили
22.
ПОСТОЯННИ МАГНИТИ
Цели:
– Да се изясни структурата на постоянните магнити.
– Да се установи типът взаимодействие между магнитни полюси.
– Да се наблюдава един начин за намагнитване на тяло.
– Да се опишат някои съвременни приложения на магнитите.
64
– обяснява привличането и отблъскването на полюсите на постоянните маг-
нити с действието на магнитните сили;
– илюстрира с примери приложението на магнитите (магнитни карти и дис
кове);
– изучава опитно магнитните сили и намагнитването на телата;
– обяснява действието на компаса;
– различава магнитните свойства на желязото и стоманата;
– изброява важни приложения на магнитите.
– нови: северен и южен магнитен полюс, магнитни сили
– за разширяване и затвърдяване: компас, магнитна стрелка, постоянен
магнит
– Човекът и природата.
– География и икономика.
Дидактически средства и материали: компас, пръчковидни магнити, под-

ковообразен магнит, железни стърготини, глобус, дискети, магнитни карти

1. Полюси на магнитите
2. Взаимодействие на магнитните полюси
3. Намагнитване на стоманени предмети
4. За какво използваме магнитите

За по-бързо навлизане в темата е подходящо още в предишния час да се пос
тави задача на ученик или на няколко ученици да си припомнят изученото в 5.
клас за магнити, както и на изученото по география и икономика за използване
на компаса. С актуализацията на тези знания се припомня, че: магнити нари-
чаме телата, които имат свойството да привличат железни предмети; силите,
които се проявяват в случая, наричаме магнитни сили; когато са във вид на
стрелка, която може да се върти около вертикална ос, магнитите се ориентират
в направление север-юг.
Тези знания са достатъчни за разглеждане на точка 1 от примерния план.
Конкретната цел в случая е да се установи опитно, че различните части на един
магнит не привличат еднакво железните предмети. Най-лесно това се демон-
стрира, като пръчковиден магнит се поднесе към железни стърготини – ясно
се вижда, че стърготините полепват най-вече около неговите краища, което е
основание да въведем названията магнитни полюси. После учителят показва

пръчковидни и подковообразни магнити и обяснява смисъла на различното оц-
ветяване на краищата им.
След това се пристъпва към точка 2 от примерния план, която в известен
смисъл съдържа най-важната информация. Изследването на взаимодействието
между магнитни полюси се прави с помощта на опитната постановка, илюс-
трирана на фиг. 22.4 и 22.5. Простотата на постановката подсказва, че опитите
може да се осъществят и от ученик, който следва указанията на учителя. Чрез
поднасяне на различни краища на един пръчковиден магнит към единия от по-
люсите на окачения магнит се установява, че магнитните сили, подобно на елек-
тричните, могат да бъдат не само сили на привличане, но и сили на отблъскване.
С тези опити лесно се стига до основното правило, което също е подобно на
съответното правило за електричните сили: едноименните полюси се отблъск-
ват, а разноименните полюси се привличат.
Изводът за взаимодействието между магнитните полюси се използва за обяс-
няване на действието на компасите – върху глобуса учителят показва пример-
ното разположение на земните магнитни полюси. (Една препоръка – не се ан-
гажирайте с посочване кой е северният и кой – южният земен магнитен полюс,
защото логиката изисква да наречем магнитния полюс, който е в Северното
полукълбо, южен – тъй като привлича северния полюс на магнитната стрелка.
В действителност е възприета друга терминология, според която в Северното
полукълбо се намира северният магнитен полюс на Земята.)
Чрез извършения в точка 3 от примерния план опит се постигат едновремен-
но две цели: установява се, първо, различието в магнитните свойства на желя-
зото и на стоманата и второ, фактът, че не може да се получи отделен магнитен
полюс. Първо се прави опитът, илюстриран на фиг. 22.1, който показва, че ко-
гато железен или стоманен предмет е допрян до постоянен магнит, той също
придобива магнитни свойства. Различието се проявява след отдалечаване на
магнита: стоманеният предмет продължава да действа с магнитни сили, докато
железният престава, т.е. размагнитва се.
Преди да се премине към процедурата за намагнитване, може да се направи
малко историческо отклонение, като се разкаже, че магнитните сили са били
познати още в древността, когато било забелязано, че късове желязна руда,
добивана в малоазийската област Магнезия, привличат железни предмети. (От
името на тази област идват имената на рудата – магнетит, и на магнитите.) След
това хората се научили как с помощта на един магнит може да се намагнитят
други тела – факт, който се демонстрира с опита, илюстриран на фиг. 22.6.
Опитът по намагнитването същевременно подготвя учениците и за след-
ващия лабораторен урок. При провеждането му учителят обяснява защо след
прекарване на полюса на постоянния магнит по стоманената спица (или игла) е
необходимо магнитът да се отдалечи: ако върнем магнита по обратния път, от-
ново по спицата, полученото от нея намагнитване изчезва – тя се размагнитва.
Ето защо прекарването на магнитния полюс по спицата трябва да става винаги
в една и съща посока.
66
След като спицата се намагнити, следва да се установи чрез магнитна стрел-
ка или по друг начин как са разположени полюсите ѝ. Изводът е, че онзи край
на спицата, в който е завършвало движението на постоянния магнит, е разно-
именен с полюса, с който сме намагнитвали (ако сме намагнитвали със северен
полюс, този край на спицата, в който сме завършвали движението, е южен по-
люс).
Този начин на намагнитване може да създаде впечатление, че намагнитване-
то е резултат от триенето между двете тела. За да убедим учениците, че това
впечатление е погрешно, можем да намагнитим спицата със същите движения,
но без пряк контакт между телата – просто като прекарваме магнитния полюс
много близо до спицата.
В края на разглеждането на точка 3 от примерния план следва да се уста-
нови (отново опитно!) една от основните разлики между електричните заряди
и магнитните полюси: че докато едно тяло може да се наелектризира само с
положителни или само с отрицателни заряди, всеки магнит има два полюса –
чрез делене на магнита не може да се получи тяло само с един полюс. За целта
намагнитената вече спица или игла се чупи на две и се констатира, че всяка от
двете части има отново два полюса.
В последната точка 4 от примерния план се изброяват някои приложения на
магнитите. В разработването ѝ активно участие могат да вземат самите учени-
ци, които въз основа на житейския си опит са в състояние да посочат редица
приложения. Показвайки дискети и магнитни карти, учителят обяснява какъв е
принципът за записване и четене на информация върху тях.
В края на часа с помощта на формулираните в учебника въпроси се затвър-
дяват най-важните изводи, направени в хода на урока.
За домашна работа учениците работят по задачите от учебната тетрадка.
23.
ЕЛЕКТРОМАГНИТИ
Цели:
– Да се изучи по-подробно магнитното действие на електричния ток.
– Да се установи приликата между магнитните сили, действащи около пръч-
ковиден магнит и около намотка, по която тече ток.
– Да се наблюдава влиянието на сърцевината в намотка, по която тече ток.
– Да се формира представата за електромагнит и за неговите свойства.
– Да се опишат най-честите приложения на електромагнитите.
– изучава действието на електромагнита;
– описва качествено действието на електромагнита;
– илюстрира с примери приложението на електромагнитите.
67
– нови: намотка, електромагнит, сърцевина на електромагнита, котва на
електромагнита
– за разширяване и затвърдяване: магнитни сили, пръчковиден магнит, раз-
магнитване
– Технологии и предприемачество, 6. клас.
Дидактически средства и материали: опитни постановки за демонстри-

ране на действието на електромагнитите, снимки, илюстриращи приложения на
електромагнити, табло със схема на електрически звънец, телефонна слушалка
от по-стар модел, на която може да се отдели мембраната

1. Магнитни сили около намотка, по която тече ток
2. Роля на сърцевината на намотка, по която тече ток
3. Електромагнит
4. Приложения на електромагнитите

Тъй като учениците вече имат представа за магнитното действие на елек-
тричния ток, след обсъждане на отговорите на задачите от домашната работа
е подходящо да се повтори опитът с отклоняването на магнитната стрелка,
когато по намотката, разположена на компаса (фиг. 20.3), протича ток. След
този опит по естествен начин стигаме до въпроса какъв е характерът на маг-
нитните сили, които действат в околността на намотката. Отговор дава опи-
тът, илюстриран на фиг. 23.2. За да се осигури видимост от всички части на
класната стая, е целесъобразно опитът да се извърши с помощта на шрайб
проектор, като резултатите се наблюдават на екрана. (В случая е валидно нап
равеното в урок 18 предупреждение – както в този опит, така и в следващите
веригата трябва да се затваря за кратко време.) При липса на възможност за
извършване на опита учителят обяснява резултатите от него с помощта на
предварително подготвено табло, на което е изобразена фиг. 23.2. Така се
стига до извода, че магнитните сили, които действат около една намотка с ток,
имат същия характер, както силите, действащи в пространството около един
пръчковиден магнит. Това дава право да говорим за северен и южен полюс
на намотката, но правилото, по което се определят полюсите, в 6. клас не се
изучава.
Разглеждането на точка 2 от примерния план може да започне с поставяне на
въпроса как бихме могли да усилим магнитното действие на електричния ток.
Две от възможностите – да усилим тока или да увеличим броя на намотките,
не се обсъждат (първата – по простата причина, че не е въведена количестве-
68
на характеристика на тока). Остава трети вариант – да проверим опитно дали
поставянето на сърцевина в намотката не влияе на магнитните сили. Учителят
извършва опита, илюстриран на фиг. 23.3, като поставя в намотката различни
сърцевини – дървена, медна, пластмасова, желязна, стоманена и др. Установява
се, че магнитните сили се увеличават видимо, когато използваме желязна или
стоманена сърцевина. Както и в предишни случаи, отново срещаме познатата
вече особеност на тези две вещества: стоманената сърцевина запазва магнит-
ните си свойства и след прекъсване на тока, докато желязната се размагнитва
при прекъсване на тока. Така учениците се запознават с още един начин за
получаване на постоянен магнит – чрез поставянето на стоманена пръчка във
вътрешността на намотка, по която тече ток.
След като се установят тези факти с физично естество, се преминава към
точка 3 от примерния план, в която вече вниманието е съсредоточено към тях-
ното техническо приложение в електромагнитите. Тук е важно да се осъзнае
защо сърцевината на електромагнита е желязна, а не стоманена – защото на нас
ни е необходимо устройство, в което да действат магнитни сили само когато
през него тече ток.
Последната точка 4 от примерния план включва изброяване на някои типич-
ни приложения на електромагнитите. В повечето от тях се използват магнитни
сили на привличане, но има и такива, в които се използва отблъскването между
едноименни магнитни полюси (какъвто е случаят с влаковете на магнитна въз-
главница например).
За да се илюстрира приложението на електромагнита в телефонната слушал-
ка, е необходимо да се използва слушалка от по-стар модел телефони, защото в
съвременните слушалки мембраната не може да се вади (освен ако слушалката
не се разкапсулира).
Особено внимание следва да се обърне на ролята на електромагнита за
функционирането на електрическия звънец. Въпреки че съвременните звънци
обикновено имат по-друго устройство, все пак това е един класически пример,
чието подробно разглеждане дава на децата за пръв път възможност да просле-
дят по схема ролята на всеки елемент, да се запознаят с понятието котва и т.н.
Обясненията следва да се дават с използването на достатъчно голямо и ясно
табло (или прожектиране на слайд), на което е изобразена фиг. 23.5.
В края на часа, след като се затвърдят най-важните изводи, за домашна ра-
бота се задават задачите, формулирани в тетрадката.
24.
ФИЗИЧНИ ЯВЛЕНИЯ (ОБОБЩЕНИЕ)
Цели:
– Да се затвърдят, систематизират и обобщят знанията за физичните явле-
ния, изучени в Раздел 1 „Движение и сили“ и Раздел 2 „Електрични и магнитни
явления“.
69
– дава определения за движение, траектория, път, скорост, за елементи на
сила, за натиск и налягане и плътност;
– изброява различни видове сили, дава примери за резултатите от действи-
ето им;
– формулира условието за равновесие на две сили, действащи по една права,
и описва резултатите от действието на уравновесени и неуравновесени сили;
– посочва причините за атмосферното и хидростатичното налягане и описва
изменението им съответно с височината и с дълбочината;
– формулира условието за плаване на телата;
– посочва прилики и разлики между електрични и магнитни сили;
– изброява източници на електрични и на магнитни сили;
– посочва примери за използване на проводници и изолатори;
– оценява опасностите при работа с електрически уреди в конкретни случаи;
– описва и подкрепя с примери значението на електричните явления за
съвременния свят.
– за разширяване и затвърдяване: новите понятия от първите два раздела
на учебната програма

– Човекът и природата, 4. и 5. клас: движение, сили.
– Технологии и предприемачество, 6. клас: предпазител, прекъсвач, консу-
матор на електрична енергия.

1. Движение:
а) видове движения;
б) характеристика на движението.
2. Сили:
а) ефекти от действието на силите;
б) елементи на силата;
в) видове сили
3. Натиск и налягане:
а) атмосферно и хидростатично налягане;
б) плътност;
в) плаване на телата
4. Електричен ток:
а) условия за протичане на електричен ток;
70
б) преобразувания на енергията в електрическа верига;
в) приложения на електричния ток

Урокът в учебника е изграден въз основа на интерактивни илюстрации, кои-
то се използват активно в часа за изясняване на основните понятия и логически
връзки.
Според това дали учениците разполагат с учебна тетрадка, или не разпола-
гат, са възможни два варианта за провеждане на урока. При липса на учебни
тетрадки учителят предварително подбира 5 – 6 въпроса със свободен отговор
по темите, застъпени в учебния план. Това може да бъдат и въпроси след съот-
ветните уроци. Въпросите се задават предварително на учениците като домаш-
на работа. В часа се обсъждат верните отговори, като съответните понятия и
логически връзки се илюстрират с подходящите диаграми от учебника.
Ако учениците разполагат с учебни тетрадки, като домашна работа се за-
дават задачите от учебната тетрадка. Учителят събира тетрадките и в часа се
анализират отговорите, както и в първия вариант. Ако учениците разполагат с
тетрадка с тестови задачи, част от часа може да се отдели за решаване на тесто-
ви задачи.
При разглеждане на точка 1 от примерния план, след припомняне на опре-
делението за движение се систематизират знанията за класификациите на дви-
женията според двата изучени признака: вид на траекторията (праволинейни и
криволинейни) и зависимост на скоростта от времето (равномерни и неравно-
мерни). След това за частния случай на равномерно движение се преговаря оп-
ределението на единствената изучена характеристика на движенията – тяхната
скорост.
В точка 2 от примерния план се припомня определението за сила като вели-
чина, която количествено характеризира разнообразните взаимодействия меж-
ду телата. Въвеждането на три елемента на силата се обуславя от зависимостта
на ефекта от нейното действие (промяна на движението и/или деформация на
тялото) от три фактора: големина, посока и приложна точка. Това твърдение се
подкрепя с подходящи примери.
При преговора на видовете сили се набляга, първо, върху изясняване на въп
роса резултат от взаимодействието между кои тела е появата на дадена сила, и
второ, върху това от какво зависи големината на тази сила (доколкото този
въпрос е засегнат в съответния урок). Освен изучените в първия раздел сили
(на тежестта, на еластичност, на триене) тук се преговарят и систематизират и
основните знания за изучените във втори раздел електрични и магнитни сили.
При разглеждане на точка 3 от примерния план следва да се подчертае, че
когато говорим за натиск, той може да се дължи на различни по произход сили
– включително например на сили на еластичност и на магнитни сили. По-специ-
ално обаче при хидростатичното и при атмосферното налягане първопричина
за натиска е силата на тежестта. Както бе споменато в указанията към урок 11,
71
в тези случаи натискът фактически се дължи на теглото на съответния стълб
течност или въздух, но тъй като силата тегло отпадна от учебната програма, а
от своя страна теглото се дължи на силата на тежестта, като първична причина
за натиска в тези случаи сочим именно тежестта. В преговора следва да изпъкне
общото в двата случая: при издигане нагоре и атмосферното, и хидростатично-
то налягане намаляват, а при спускане надолу растат.
След разглеждане на първите три точки от примерния план учителят може
да обърне внимание върху следния съществен от методологична гледна точка
( t S v
V)
факт. И трите изучени формули v = s , p = F , p = m представляват опреде-
ления за съответната физична величина (съответно скорост, налягане, плът-
ност), поради което нито е правомерен въпросът защо (защо скоростта е равна
на пътя, разделен на времето), нито е необходимо съответната формула да се
проверява опитно. По-късно, изучавайки физиката, учениците ще се запознаят
с друг тип количествени зависимости, зависимости между величини, които си
имат своите определения и които изразяват определени природни закони.
Разглежданията на точка 4 от примерния план следва да се правят с помощта
на табла, които илюстрират електрически вериги. Припомнят се условията за
протичане на ток, основните елементи на проста електрическа верига и тех-
ните схемни означения, както и основните правила за работа с електроуреди.
Успоредно с това се преговарят и преобразуванията на енергия, които се осъ-
ществяват в източниците и в консуматорите, включени във веригата. Отново се
подчертава, че електричният ток е само посредник на тези преобразувания, т.е.
консуматорите не консумират ток, а енергия. (В този смисъл изразът консума-
ция на ток е неправилен.)
Отговори на тестовите задачи от учебника: 1 – В; 2 – Б; 3 – В; 4 – А; 5 –
Г; 6 – Б; 7 – В; 8 – Б; 9 – В.
ЧАСТ II. ВЕЩЕСТВА И ТЕХНИТЕ СВОЙСТВА
Част II от учебника е посветена на веществата и на техните физични и хи-

мични промени. Целта е да се обогати съдържанието на понятието вещество,
изградено в учебния предмет човекът и природата за 5. клас, и да се въведат
другите две основни химични понятия – химичен елемент и химична реакция.
Така се осигуряват първоначални химични знания, необходими за въвеждане
на учебния предмет химия и опазване на околната среда в 7. клас.
Раздел 1. Градивни частици на веществата. Видове вещества

По изискването на учебната програма при изучаване на този раздел трябва
да се обогатят и систематизират знанията на учениците за градивните частици
на веществата – атоми, молекули, йони (ново понятие) и да се класифицират
72
веществата според признака елементен състав. За тази цел в урок 25 „Градивни
частици на веществата“ специално внимание се обръща на най-съществения
признак на атомите и на йоните – брой на протоните в техните ядра. В учебника
и в учебната тетрадка се предлагат задачи, които да подпомогнат осмислянето
от учениците на сходството и различието между частиците на един и същ хими-
чен елемент, за да се осъществи пълноценно въвеждане на понятието химичен
елемент в следващата тема.
В урок 26 „Химичен елемент. Прости и сложни вещества“ въз основа на
определението за химичен елемент се обогатява съдържанието на понятието
вещество – въвежда се признакът елементен състав. Така става възможно ве-
ществата да се класифицират на прости и сложни.
Специфично за учебното съдържание в този раздел е знанието за микро-
обекти. Това налага в процеса на обучение да се използва моделна нагледност
(демонстрация и описание на модели на атоми, на йони, на молекули).
За по-добро онагледяване на учебния материал препоръчаме съчетаване
на моделната нагледност с натурална нагледност. По този начин се осигурява
възможност учениците по-добре да осмислят връзката между макрообектите
– конкретните вещества, и микрообектите, които ги изграждат (градивните им
частици).

25.
ГРАДИВНИ ЧАСТИЦИ НА ВЕЩЕСТВАТА
Цели:
– Като се актуализират знанията на учениците за атоми и за молекули, да се
систематизират признаците за описание на тези градивни частици.
– Да се въведе понятието йон.
– изброява видовете градивни частици на веществата (атоми, молекули и
йони);
– описва градивните частици по признаците състав, маса, заряд, размер;
– различава атоми и йони по данни за броя на протоните и на електроните им;
– изразява схематично образуването на йон от съответен атом по данни за
строежа на атома или на йона.
– нови: йон
– за затвърдяване и разширяване: атом, молекула
73
– Човекът и природата, 5. клас: градивни частици на веществата, атоми и
молекули.
Дидактически средства и материали: графични и обемни модели на ато-

ми, молекули и йони; образци на вещества, изградени от атоми, от молекули и
от йони

1. Атоми:
а) състав;
б) маса;
в) електронеутралност;
г) размери.
2. Молекули:
а) състав;
б) маса;
в) електронеутралност;
г) размери.
3. Йони:
а) превръщане на атом в положителен йон;
б) превръщане на атом в отрицателен йон;
в) заряд на йона.

На учениците се представят обемни или графични модели на молекули на
вещества, изучени в 5. клас, например модели на молекули на вода, на кислород
и на въглероден диоксид. Чрез моделите се насочва вниманието към сходството
между молекулите – изградени са от по-малки частици – атоми.
Актуализират се знанията за градивните частици на атома и за тяхното раз-
положение в границите на образуваната система. За да се възприеме по-добре
от учениците информацията за разположението на частиците в атомите и в йо-
ните, препоръчваме използването на графични модели (фигурите на с. 58 и 59
от учебника).
Необходимо е да се подчертае, че това са опростени модели, които изграж-
дат у нас съвсем бегла представа как би изглеждал атомът, ако можем да го
видим. Учениците трябва да знаят, че има съвременни модели, описващи един
изключително сложен обект в микросвета.
Като се използват моделите на водородния и на кислородния атом, особено
внимание се обръща на признака, който определя вида на всеки атом – броя
на протоните в ядрото. Този признак има голямо значение за продуктивното
изучаване на следващата тема, в която се въвежда едно от най-абстрактните
понятия в химията – понятието химичен елемент.
74
Друг съществен признак за атома е неговата електронеутралност, която се
обяснява с равенството между броя на протоните и на електроните в него.
За затвърдяване и систематизиране на знанията за атомите учениците трябва
да опишат конкретен атом (например въглеродния атом), разчитайки данните от
неговия модел. Отново може да се разгледат моделите на молекулите на водата,
на кислорода и на въглеродния диоксид. Може да се обърне внимание на още
едно сходство между тези молекули – в тях атомите са свързани един с друг.
Така се акцентира върху друг съществен признак на атомите – имат свойството
да се свързват помежду си и да образуват молекули. От друга страна, се осъ-
ществява преход към проблема за характеристиката на молекулите.
Актуализират се знания от 5. клас за молекулите. Припомнят се изучени вещес
тва, изградени от молекули. Тук е подходящо да се съчетаят натурална и изобра-
зителна нагледност – да се представят както образци от вещества, така и модели
на молекулите на съответните вещества (например сяра, етилов алкохол, захар).
Може да се обърне внимание на факта, че в моделите на молекулите с един и същ
цвят се означават атоми от един и същ вид (с равен брой протони в ядрата).
Подходящо е да се предостави допълнителна любопитна информация на
учениците за най-малката молекула (молекулата на водорода) и за големи мо-
лекули, изградени от десетки хиляди атоми (молекулите на естествените и на
изкуствените полимери).
От примерите за вещества, изградени от молекули, може да се премине към
примери за вещества, изградени от друг вид частици – йони.
Във фокуса на вниманието се поставя свойството на атомите при опреде-
лени условия да приемат или да отдават електрони и да се превръщат в нови
частици – йони (едноатомни йони). Ето защо съдържанието на новото понятие
йон може да се изгради въз основа на признаците на понятието атом. Разбира
се, за да се осъществи достъпно за учениците описание на йоните, се налага
учителят да разгледа конкретни примери за превръщане на атоми в йони. За
затвърдяване е необходимо да се представят нови примери, които учениците да
разгледат и обсъдят (подходящи са задачите в учебника и в учебната тетрадка).
Може да се разработи друг вариант на логическата структура на урока, като
първо се формулира проблемът за характеризиране на молекулите, след това се
премине към описание на атомите и накрая – на йоните.
26.
ХИМИЧЕН ЕЛЕМЕНТ. ПРОСТИ И СЛОЖНИ ВЕЩЕСТВА
Цели:
– Да се обогатят знанията за атомите и йоните, получени от тях чрез въвеж-
дане на понятието химичен елемент.
– Да се класифицират веществата според признака елементен състав.
– Да се развият интелектуалните умения за анализ, синтез, сравняване, об-
общаванe, класификация.
75
– определя понятието химичен елемент като атоми и йони с еднакъв брой
протони в ядрата;
– описва елементния състав на конкретни вещества по данни за видовете
частици, които ги изграждат, сравнява вещества по елементен състав;
– класифицира веществата на прости и сложни; различава прости и сложни
вещества по описание за елементния състав или по модели на градивните час-
тици.
– нови: химичен елемент, прости вещества, сложни вещества
– за затвърдяване и разширяване: атоми, молекули, йони
Дидактически средства и материали: снимки и образци от вещества, мо-

дели на атоми и на молекули
– Човекът и природата, 5. клас: молекули, атоми, конкретни изучени веще-
ства (кислород, азот, вода и др.).

1. Химичен елемент:
а) атоми от един и същ вид;
б) определение за химичен елемент;
в) атоми и йони на един химичен елемент.
2. Прости вещества:
а) състав;
б) наименования.
3. Сложни вещества:
а) състав;
б) градивни частици.

Логически център на урока е понятието химичен елемент. Затова учителят
трябва с най-голямо внимание научно и достъпно да представи съдържанието
на това понятие. Подходящо е да се създаде интерес у учениците към темата,
като се започне с любопитни данни за някои атоми и йони (най-малките и
най-леките атоми, най-разпространените атоми на Земята, разпространение
на атоми и на йони във Вселената и др.). Формулира се една от основните
цели на урока: обогатяване на знанията за атомите и за йоните. За да се въ-
веде понятието химичен елемент, непременно трябва да се разкрие пред уче-
ниците какво се има предвид, когато се говори за атоми от един и същ вид. С
няколко конкретни примера за строежа на свободни атоми може да се насочи
76
вниманието към най-съществения признак на атомите – брой на протоните
в техните ядра. Като се постави задача да се разпознаят модели на атоми от
един и същ вид, логично може да се пристъпи към въвеждане на понятието
химичен елемент – с този термин се означават всички атоми от даден вид, т.е.
атомите, които съдържат еднакъв брой протони в ядрата си. Учениците знаят,
че атомите от един и същ вид имат и еднакъв брой електрони в електронната
си обвивка. Но при определени условия атомите могат да отдават или да при-
емат електрони, превръщайки се в йони. При това превръщане не се променя
броят на протоните в ядрата на получените частици. Затова тези йони са от
същия вид, т.е. те са частици на същия химичен елемент. Необходимо е да се
подчертае, че за атоми и за йони на химичен елемент се говори независимо
дали тези частици са свободни, или влизат в състава и изграждат конкретни
вещества.
Проблемът за класификацията на веществата разкрива пред учениците нов
аспект за описание на тези обекти – според признака елементен състав вещес
твата са прости и сложни. Препоръчваме да се покажат образци от прости и
от сложни вещества и да се опише техният елементен състав, а не само да се
изброяват абстрактни примери. Подходящо е съчетаване на натурална и изоб-
разителна нагледност при демонстрация на образци от вещества, изградени от
молекули.
За затвърдяване на новите знания може да се решат задачи от учебника или
от учебната тетрадка. Важно е да се подберат задачи, които да включат уче-
ниците в разнообразни дейности, за да се повиши техният интерес към този
абстрактен учебен материал.
27.
ВЕЩЕСТВА И ГРАДИВНИТЕ ИМ ЧАСТИЦИ (РЕШАВАНЕ НА
ЗАДАЧИ)
Цели:
– Да се затвърдят и да се приложат знанията за градивните частици на вещес
твата, за химичните елементи и за признаците, по които се описват и класифи-
цират веществата.
– Да се развият уменията за сравняване на обекти, за класификация, за фор-
мулиране на изводи.
– сравнява и различава модели на атоми и йони;
– определя вида на конкретни вещества по данни за състава и за градивните
им частици;
– означава модели на йони по данни за атомите, от които са получени.
77
– за затвърдяване и разширяване: градивни частици, химичен елемент, ве-
щество, състав и градивни частици на веществата

Уводната беседа може да се разгърне с въпроси върху знанията за градивни-
те частици на веществата и за признаците, по които се класифицират вещества-
та. Обосновава се необходимостта от затвърдяване и прилагане на тези знания.
Задача 1 има за цел да се систематизират и да се обобщят знанията за връз-
ката между химичните елементи и веществата, под формата на които химичните
елементи съществуват. Полезно за учениците би било да допълнят схемата с кон-
кретни примери за химични елементи и познати вещества, които те образуват.
Задача 2 изисква разнообразна мисловна дейност: разпознаване на вещества
по елементен състав, обосноваване на отговорите, сравняване на тези вещества
по състав и по градивни частици, като се ползват съответни модели. Друг ва-
риант на задачата може да предостави на учениците да наблюдават образци от
вещества и да разучат таблица с описание на характерните им признаци (състав
и градивни частици).
Задача 3 изисква разсъждения върху сходството и различието между ато-
мите и йоните, получени от тях. Акцент може да се постави върху разчитането
на моделите и схематичното означаване на прехода от атом към йон. Учителят
може да предложи и други примери, както и допълнителни задачи.
Раздел 2. Вещества и химични реакции

Една от главните цели на раздела е свързана с формиране на понятията фи-
зични и химични свойства, химична реакция. В примерните разработки на кон-
кретните методически единици представяме идеи за формиране на съдържание-
то на тези понятия, както и алгоритми за изучаване на свойствата на веществата
и същността на химичните реакции.
Реализирането на главната цел на раздела е свързано със запознаване на
учениците с особеностите на химичния експеримент и с основни правила за
неговото безопасно изпълнение (припомняме, че първите стъпки в това направ-
ление са реализирани в обучението по човекът и природата в 5. клас). Подобно
на всеки експеримент, химичният експеримент предполага въздействие върху
обекти в съответствие с определени цели на познание. Спецификата на химич-
ния експеримент се определя от обектите, върху които се въздейства (вещес
твата в условията на химичните реакции), и от експерименталните средства (ла-
бораторните съдове и прибори).
Препоръчваме на учителя в уроците да се използват и двата вида учебен хи-
78
мичен експеримент – демонстрационен и лабораторен. Ако материалната база
не позволява да се изпълнява лабораторен експеримент от всички ученици, то е
желателно някои от безопасните опити да се изпълняват като демонстрационни
от отделни ученици.
Подходящо е да се редува и изявата на различни функции на химичния екс-
перимент в една и съща методическа единица. В едни случаи той може да се
използва като източник на информация за извличане на ново знание, а в други
– за потвърждаване на истинността на твърдения. Така може да се съдейства за
обогатяване на опита на учениците за съчетаване на сетивно и логическо позна-
ние в различни познавателни ситуации.
В някои методически разработки обвързваме лабораторния химичен експе-
римент с решаването на конкретни експериментални задачи. Това налага след
анализ на съдържанието на всяка експериментална задача (открояване на да-
деното и търсеното) да се насочва вниманието на ученика към формулиране
на целите, отразени неявно във формулировката на задачата, към избор на
конкретни средства и действия за реализирането на тези цели. Едва след това
трябва да се пристъпва към извършване на конкретните опити (по указанията в
учебника), оформяне на изводи и обсъждане на решението.
Обръщаме специално внимание на един методически похват, който из-
ползваме при разработване на учебния материал на този раздел – изборът на
конкретни химични опити с вещества е тясно свързан с учебния материал от
следващи теми и от следващия раздел. За да се подпомогне осмислянето от
учениците на наученото за веществата и за химичните реакции, включваме
описание на опити, които предстои да бъдат повторени и обсъдени в нови
аспекти.
Например взаимодействието между желязото и сярата се използва за пър-
ви път при разработване на урок 29 „Химични реакции“. За втори път към
този пример се пристъпва при изучаване на урок 32 „Химични свойства на
веществата“. Целта е конкретната реакция да се разкрие в нов аспект – да се
осмисли по-лесно от учениците, че се разглежда процес, в който веществата
желязо и сяра проявяват химичните си свойства. За трети път взаимодействи-
ето между желязо и сяра се включва като едно от свойствата на желязото – да
взаимодейства с прости вещества (урок 39 „Желязо. Свойства на желязото“).
Смятаме, че чрез целенасочено повтаряне на опити в различни методичес
ки единици се създават условия за по-лесно, по-трайно и системно усвояване
на знанията за веществата и за химичните реакции, в които те участват. Освен
това се знае, че за развитие на мисленето на учениците е важен не броят на
запомнените примери за конкретни изучавани обекти, а броят на осмислените
връзки между тях. Затова призоваваме към внимателно използване на въве-
дените словесни означения на веществата и химичните реакции, в които те
участват. На този етап от обучението е необходимо учениците да се учат да
четат и интерпретират правилно означенията, а не да ги запомнят и възпро-
извеждат.
79
Чрез следващите уроци, посветени на някои прости вещества и химични съ-
единения, трябва да се конкретизира съдържанието на абстрактните понятия хи-
мичен елемент, вещество и химична реакция. Например изучаването на състава
на кислорода и на оксидите е добра предпоставка за овладяване от учениците на
признака за класификацията на веществата по елементен състав, а изучаването на
свойствата на простите вещества кислород, водород и желязо позволява овладя-
ване на алгоритъма за изследване на физични и химични свойства на веществата.
Предлага се и възможност да се обогати съдържанието на основните понятия
вещество и химична реакция с нови признаци. Например някои от свойствата
на кислорода и на оксидите, методите за получаване на кислород и на водород са
подходяща сетивна опора за формулиране и частично решаване на проблема за
класификация на химичните реакции; подробното изучаване на конкретни веще-
ства акцентира върху нови признаци от съдържанието на понятието вещество –
получаване, значение, приложение; създава се възможност за осмисляне на връз-
ката между тези признаци и още един важен признак – свойства на веществата.
Тъй като в учебната програма са включени вещества, които може да бъдат
изучавани експериментално, разделът предлага добри възможности за усъвър-
шенстване на организационно-техническите и експерименталните умения на
учениците (ако материалната база на кабинета позволява това).

28.
ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА
Цели:
– Да се актуализират знанията на учениците за изучени физични явления и
за някои свойства на веществата (физични свойства).
– Да се изгради алгоритъм за изследване и за описване на физичните свойс
тва на веществата.
– Да се създаде представа за физична константа.
– назовава физични свойства на веществата;
– изследва и описва в определена последователност (по алгоритъм) конкрет-
ни вещества по физични свойства;
– разчита в таблици данни за физични константи на конкретни вещества.
– нови: физични свойства
– за затвърдяване и разширяване: свойство, физично явление
80
– Човекът и природата, 5. клас: физични явления, състояния и свойства на
веществата.
Дидактически средства и материали: образци от вещества, таблици с

данни за физични свойства на вещества и смеси

1. Физични явления
2. Физични свойства на веществата:
а) свойства, които се установяват чрез непосредствено наблюдение;
б) свойства, които се установяват чрез наблюдение и опит;
в) свойства, които се описват с физични константи.

Актуализацията може да започне с описание на изучени физични явления –
разтваряне, провеждане на електричен ток, стапяне, замръзване и др. Логичен
е въпросът: Променят ли се веществата при тези явления?. За да се даде
убедителен отговор на този въпрос, е добре описанието да се съчетае с богато
онагледяване чрез демонстрационни опити и с подходящи фигури към тях.
След това се припомнят термините състояние и свойство, познати от 5.
клас. Знанията за физичните явления се обвързват със знанията за състоянието
и за свойствата, които веществата проявяват при определени условия. Избро-
яват се свойства на веществата, познати на учениците от предмета човекът и
природата в 5. клас, които може да бъдат определени като физични: цвят, бля-
сък, мирис, вкус, разтворимост във вода, топене и кипене при определена тем-
пература. Може да се предложат образци от няколко вещества и да се опишат
от учениците физичните им свойства в ред, определен от учителя (припомня
се, че вкусът на веществата не се опитва). Трябва да се обсъдят и начините, по
които се изследват физичните свойства – чрез непосредствено наблюдение и
чрез експеримент.
Особено внимание се отделя на физичните свойства, които се описват с фи-
зични константи (температура на топене, температура на кипене, плътност).
Разглежда се таблицата в учебника, в която са представени данни за физич-
ни константи на пет вещества (водород, кислород, сяра, желязо, графит). Към
данните в тази таблица учениците ще се връщат при изучаване на физичните
свойства на кислорода, водорода и желязото. Информацията може да се обо-
гати с друга таблица, в която са предоставени данни за физични свойства на
смеси (например за различните температури на замръзване на антифризите в
зависимост от количеството на веществото, разтворено във вода; за различната
твърдост и ковкост на железните сплави и др.).
За затвърдяване и обобщаване на знанията е подходящо да се представи ал-
горитъм за изследване на физичните свойства на едно вещество:

Обект → Признаци → Изследване → Резултат от из-
на познание за характеризи- на обекта следването
ране
конкретно вещество цвят непосредствено наличие или отсъст-
блясък наблюдение вие на съответния
мирис опит (експеримент) признак
вкус
разтворимост във измерване или
вода използване
плътност на справочна таб-
топлопроводност лица
електропроводи-
мост
температура на
топене
температура на
кипене
Друг вариант за логическа структура на урока може да се разгърне по след-

ния начин: свойства на веществата (познати от 5. клас) → физични свойства на
чисти вещества → физични свойства на смеси.
29.
ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ
Цели:
– Да се актуализират знанията на учениците за изучени химични явления.
– Да се въведе понятието химична реакция.
– Да се разширят знанията за градивните частици, като се обясни превръща-
нето на веществата при химичните реакции с прегрупиране на частици.
– Да се свържат знанията за химичните елементи със знанията за химичните
реакции, в които участват веществата.
– Да се изгради алгоритъм за означаване на химичните реакции.
– разграничава физични от химични явления (химични реакции);
– свързва химичните реакции с превръщането на едни вещества в други, при
което химичните елементи се запазват;
– определя изходни вещества и продукти на химични реакции, означени с
думи или с модел;
– означава с думи в определена последователност конкретни химични реак-
ции и чете съответните означения;
– обяснява промените, които се извършват с веществата при химичните ре-
акции, като използва готови модели.
82
– нови: химична реакция, изходни вещества и продукти на химичната реакция
– за затвърдяване и разширяване: физични и химични явления, горене
– Човекът и природата, 5. клас: физични и химични явления, горене.
Дидактически средства и материали: снимки или образци от вещества,

химикали и съдове, необходими за извършване на демонстрационни експери-
менти

1. Определение за химична реакция
2. Промени с веществата при химичните реакции
3. Означаване с думи на химичните реакции

Актуализацията може да започне с въпроси, свързани с описание на физич-
ни и на химични явления, които протичат в природата и в практиката. Може да
се предоставят на учениците различни текстове с любопитна информация и да
се изиска да се разграничат описанията на физични явления от описанията на
химични явления. При обосноваване на отговорите може да се насочи внима-
нието към най-съществения признак за химичните явления – протичат промени
на веществата, които водят до получаване на нови вещества – химични проме-
ни. Въвежда се нов термин – химична реакция.
Най-подходящи за разкриване на съдържанието на понятието химична реакция
са наблюдението и обсъждането на опитите, представени в учебника: получаване
на железен сулфид от желязо и сяра, нагряване на утайка от меден дихидроксид,
горене на въгленче в съд с кислород. И в трите случая учениците могат да опишат
достатъчно пълно наблюдаваните промени. За да се създаде по-широка представа
за химичните реакции, добре е да се изпълни поне още един опит, в който участва
само едно изходно вещество. Подходящ е опитът с нагряване на водороден перо-
ксид (вж. урок 36 „Получаване на кислород. Химично разлагане“).
Формулира се въпросът: Как се обяснява превръщането на веществата
при химичните реакции?. За да се даде достъпен отговор, се налага графично
моделиране поне на една химична реакция. Подходящи са описанието и обясне-
нието на горене на въгленче, представени в учебника (фиг. 29.3, с. 67).
Въз основа на обсъждането е възможно да се формулира по-пълно опреде-
ление на химична реакция – прегрупиране на градивни частици, при което се
запазват химичните елементи.
Означаването на химичната реакция с думи е целесъобразно да се съчетае
със записване на данни за качествения състав и за строежа на изходните и на
получените вещества:
83
Означение на ХР: Въглерод + Кислород → Въглероден диоксид
Вид на веществото: ПВ ПВ ХС
Елементен състав въглерод кислород въглерод и кислород
Градивни частици атоми молекули молекули
Тази информация може да подпомогне възприемането от учениците на гра-
фичния модел на химичната реакция и разбирането на обяснението от учителя.
Същите данни може да се използват и за осмисляне на закономерността, свър-
зана със запазването на химичните елементи при химичните реакции.
Необходимо е да се запишат поне още две означения на химични реакции
(например тези, които вече са демонстрирани) и да се прочетат от учителя. За
затвърдяване на знанията може да се предоставят на учениците готови означе-
ния и да се изиска от тях да ги прочетат, да посочат кои от означените вещества
са изходни вещества и кои – продукти. Ако се предложи задача за означаване
на някои от демонстрираните химични реакции, трябва да се дадат точни данни
за състава на изходните вещества и на продуктите.
За учителите, които не са специалисти по химия, предлагаме някои препо-
ръки за изпълнение на опитите, включени в текста на учебника към тази мето-
дическа единица.
Взаимодействие между желязо и сяра
Този опит може да се предхожда от демонстрация на опита смесване на же-
лязо и сяра и разделяне на сместа с помощта на магнит. След това вещества-
та отново се смесват и малка част от получената смес се пренася в епруветка.
Обръща се внимание, че при стайна температура не протича видима промяна в
сместа. Епруветката се закрепва на статив леко наклонена на една страна. Под
нея се поставя спиртна лампа. След запалване на спиртната лампа трябва да се
следи промяната в нагряваната смес. Когато сместа се нажежи, лампата веднага
се гаси, за да се убедят учениците, че сместа се разгаря и свети с червена светли-
на. Изчаква се известно време, за да протече докрай химичната реакция. Дъното
на епруветката се чупи. С помощта на пинцета се взема продуктът от химичната
реакция (стопилка от железен сулфид). Ученик описва външния вид на получе-
ното вещество, като го сравнява с външния вид на сместа, от която е взета проба
за опита. Може да се постави и магнит до продукта, за да се докаже, че се е полу-
чило вещество, което не се привлича от магнит (Внимание! Опитът трябва да се
провежда в камина. В някои случаи, когато желязото е в излишък, между желя-
зото и кислорода от въздуха може да се получи трижелезен тетраоксид, който се
привлича от магнит. Затова се препоръчва при смесването на веществата сярата
да е в излишък, а стопилката от железен сулфид да не се натрошава.)
Друг вариант на този опит може да се осъществи, като се използва тигел или
ламаринена пластинка, поставена на пръстен, закрепен на статив.
84
30.
УСЛОВИЯ И ПРИЗНАЦИ ЗА ПРОТИЧАНЕ НА ХИМИЧНИТЕ
РЕАКЦИИ
Цели:
– Да се затвърдят знанията за същността на химичните реакции, да продъл-
жи формирането на умения за тяхното означаване и за правилно четене на оз-
наченията.
– Да се обогатят знанията за химичните реакции, като се изучат някои от
условията за протичането им.
– Да се представят примери за признаци, по които се съди за протичането на
химичните реакции.
– описва условия и признаци за протичане на конкретни химични реакции
въз основа на наблюдения от опити;
– означава с думи конкретни химични реакции и условията, при които те
протичат;
– обяснява промените, които се извършват с веществата при химичните ре-
акции, като използва готови модели.
– за затвърдяване и разширяване: химичен елемент, вещество, химична ре-
акция
Дидактически средства и материали: вещества и материали, необходи-

ми за демонстрационни експерименти, графични модели на химични реакции,
снимков материал

1. Условия за протичане на химичните реакции
2. Признаци за протичане на химичните реакции

Урокът може да започне с любопитни факти за химични реакции в природа-
та и в практиката (изригване на вулкани, ръждясване на железни конструкции и
железни предмети, горене на горива, образуване на пещери, на сталактитите и
сталагмитите в тях и др.). Логично е да се постави въпросът: При какви условия
протичат тези химични реакции?. За повечето от изброените примери учени-
ците са в състояние да дадат приемлив отговор. Мотивира се необходимостта
от обогатяване на знанията за химичните реакции с изучаване на нов техен
признак.
85
Трябва преди всичко да се подчертае, че когато се говори за условия за про-
тичане на химичните реакции, се имат предвид възможни химични реакции.
Ако природата на веществата позволява те да взаимодействат едно с друго,
може да бъдат намерени условия, за да се осъществи химична реакция между
тях.
Условието контакт между веществата може да се предложи от учениците,
ако се покажат образци от вещества, за които им е известно, че взаимодейст-
ват помежду си (например смесване на водни разтвори на вещества, които
образуват утайка). Акцент на това условие може да се постави, ако се сме-
сят проби от съответните вещества в твърдо състояние, например кристали
от меден сулфат и от натриева основа. Учениците установяват, че въпреки
контакта между кристалчетата не се осъществява химична реакция. Нужен
е добър контакт между градивните частици на веществата, който се постига
чрез разтваряне на кристалчетата във вода и смесване на разтворите. Об-
ръщаме внимание, че обяснението не бива да се задълбочава, защото уче-
ниците нямат достатъчно знания и защото това не се изисква от учебната
програма.
По същия начин трябва да се подходи и към условието нагряване, без да се
обяснява с разкъсване на химични връзки между градивните частици на вещес
твата и без да се споменава, че се образуват нови връзки. Това условие тряб-
ва бегло да се свърже със строежа на веществата, като само се подчертае, че
чрез внасяне на енергия в системата градивните частици стават по-подвижни и
по-лесно се прегрупират по нов начин.
Добре е да се припомнят познати опити, протичащи при нагряване (напри-
мер взаимодействие между желязо и сяра, горене на сяра във въздушна среда,
получаване на вода и кислород при нагряване на водороден пероксид). Жела-
телно е да се демонстрира поне още един нов опит (например горене на маг-
незиева лента, нагрята в пламъка на спиртна лампа).
За останалите условия се дават само примери, без да се демонстрират опити.
Описанието на условията за химичните реакции подпомага формулирането на
друг важен проблем в урока: По какво се съди за протичане на химичните
реакции?. Отговорът отново трябва да се търси чрез изпълнение на демонстра-
ционни експерименти. В текста в учебника ние поставяме акцент върху горене-
то на веществата, тъй като е особено значимо и за него е отделено специално
внимание в учебната програма.
При разкриване на признаците за протичане на химичните реакции е мно-
го важно да се обърне специално внимание на факта, че се получават нови
вещества, които в много случаи имат състояние и свойства, различни от тези
на изходните вещества. В примера за взаимодействие между желязо и сяра
изходните вещества и продуктът на химичната реакция са в твърдо състояние,
но в примера за горене на сяра едното изходно вещество е твърдо, а другото
изходно вещество и продуктът са в газообразно състояние. В първия случай
се наблюдават светене на реакционната смес и нейното потъмняване, а във
86
втория вниманието привличат синият пламък на горящите пари на сярата и
острият мирис на получения продукт серен диоксид.
Специално трябва да се подчертае, че „отделянето на газ“, „промяната на
цвета“ или „мирисът“ се дължат на получаването на конкретно вещество, което
е в съответното състояние (газ) или проявява съответното ново свойство (цвят,
мирис).
За учителите, които не са специалисти по химия, предлагаме някои препоръ-
ки за изпълнение на опити, подходящи за илюстрация на признаци за протичане
на химични реакции.
Получаване на утайка
Утайка може да се получи при смесване на водни разтвори на:
– натриева основа и разтворими соли на желязо, мед, алуминий и др.;
– сребърен нитрат и разредена солна киселина или разтворими хлориди,
бромиди, йодиди;
– бариев дихлорид и разредена сярна киселина или разтворими сулфати.
В епруветка се наливат 2 – 3 mL воден разтвор на веществото, чиито йони
образуват утайка с хидроксидните йони (от разтвора на натриева основа), със
сребърните йони (от разтвора на сребърния нитрат) или с бариевите йони (от
разтвора на бариев дихлорид). Към разтвора бавно на капки се прибавя воден
разтвор на съответното вещество. Веднага се образува утайка с характерен цвят.
Във всички случаи от две вещества се получават две нови вещества, едното
от които не е разтворимо във вода и затова „пада“ като утайка на дъното на
епруветката.
Получаване на газ
Най-безопасно газ може да се получи при:
– заливане на метал (цинк, желязо, магнезий, калций и др.) с разредена солна
или сярна киселина;
– заливане на карбонати с разредена солна киселина (вниманието се насочва
към слуховото усещане за „шумене“ на отделящия се газ).
В епруветка се поставя късче от метала или се насипват 1 – 2 g карбонат.
Добавя се разредената киселина на капки. Наблюдава се бурно отделяне на газ.
Учениците може да използват израза „кипене“, което трябва веднага да се ко-
ригира от учителя.
Горене
Горенето на спирт е познато на учениците – гори спиртът в спиртната лам-
па, горят парите на спирта от капка на върха на стъклена пръчица. Може да се
направи нов вариант на опита: с помощта на пинцета единият край на малка
лентичка от филтърна хартия се потапя във вода и се поднася към пламъка на
спиртна лампа; наблюдава се, че лентичката не може да гори; единият край на
друга лентичка се потапя в спирт и се поднася в пламъка – лентичката изгаря
бързо със светъл пламък.
87
31.
ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ (ЛАБОРАТОРЕН УРОК)
Цели:
– Да се затвърдят и приложат знанията за химичните реакции.
– Да се формират умения за извършване на химични реакции, за описването
и за означаването им.
– Да се усъвършенстват интелектуалните и организационно-техническите
умения на учениците.
– определя експеримента като метод на изследване на химичните реакции;
– изпълнява безопасно действия с вещества и със спиртна лампа;
– описва признаци и условия на осъществени химични реакции;
– определя изходни вещества и продукти въз основа на словесни означения
на химични реакции или техни модели;
– означава с думи химични реакции, формулира изводи и представя писмено
по образец (словесно и таблично) резултати от извършени опити.
– за затвърдяване и разширяване: химични реакции, условия и признаци за
протичане на химичните реакции
Дидактически средства и материали: табло с правила за безопасна ра-

бота в химическата лаборатория, всички средства и материали, представени в
учебника

Актуализацията може да се насочи към определението за химична реакция,
към изброяване на признаците и условията за протичането на химичните реак-
ции. В хода на беседата учителят може да попълни на дъската схема, в която да
се систематизират актуализираните знания:
Химична реакция
→ определение ....................................................
→ изходни вещества ....................................................
→ условия ....................................................
→ продукти ....................................................
→ признаци ....................................................
→ означаване ....................................................
88
Схемата може да служи като опорна при обсъждане на решенията, тъй като
и трите задачи изискват коментар в този ред.
Към всяка задача учителят може да подготви подходящо допълнение: любо-
питни данни, образци и снимков материал за изходните вещества или за про-
дуктите на химичните реакции. Например във връзка със задача 1 може да се
разкаже за разпространението на калциевия карбонат в природата, да се демон-
стрират снимки или образци от минерали, които съдържат калциев карбонат
(в земната кора се среща под формата на калцит, варовик, мрамор и др.), да се
дадат данни за широката употреба на това вещество.
Упражнението може да се обогати също с подходящи демонстрации на хи-
мични реакции, сходни на тези, които осъществяват учениците. Например във
връзка със задача 3 учителят може да покаже получаване на утайка и в епрувет-
ката с разтвор на натриев хлорид, като добави към пробата разтвор на сребърен
нитрат.
32.
ХИМИЧНИ СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА
Цели:
– Да се обогатят знанията за свойствата на веществата, като се акцентира
върху понятието химично свойство.
– Да се разширят знанията за химичните реакции, като се формулира и се
обясни на учениците смисълът на закона за запазване на масата на веществата.
– Да се развиват уменията за наблюдение и описание на вещества и на хи-
мични реакции.
– различава физични и химични свойства на конкретни вещества;
– свързва химичните свойства на веществата с конкретни химични реакции,
в които тези вещества участват;
– описва химични свойства на познати вещества;
– формулира закона за запазване на масата на веществата при химичните
реакции, обяснява закона, описва неговото значение и приложение.
– нови: химични свойства
– за затвърдяване и разширяване: свойства, физични свойства, физично яв-
ление, химична реакция
– Математика: действия с цели числа (събиране и изваждане).
89
Дидактически средства и материали: портрети на М. Ломоносов и А.
Лавоазие, текстове с данни за живота и научните изследвания на двамата учени,
вещества и материали, необходими за демонстрационните експерименти

1. Определение за химични свойства на веществата
2. Закон за запазване на масата на веществата при химичните реакции:
а) откриване;
б) формулировка;
в) обяснение;
г) значение и приложение.

Урокът може да започне с беседа, чрез която се актуализират знанията за
изучени физични явления и за познати физични свойства на веществата. Може
да се реши задача за описание на свойствата на конкретно вещество, напри-
мер желязо (цвят и блясък, ковкост, изтегливост, топло- и електропроводимост,
взаимодействие със сяра, взаимодействие с кислорода от въздуха). Знанията за
химичните реакции, в които участва желязото, могат да подпомогнат разграни-
чаването на физичните от химичните му свойства. Формулира се проблемът:
Кои свойства на веществата се наричат химични?.
Учениците могат да изразят с думи взаимодействието между желязо и сяра.
Към това означение учителят може да добави другите два примера от учеб-
ника. Обсъжда се сходството между желязо, мед и цинк – трите прости вещес
тва проявяват свойството да взаимодействат с простото вещество сяра. Акцен-
тира се върху възможността тези примери да се разглеждат и като свойство
на сярата да взаимодейства с трите вещества по сходен начин. Препоръчваме
опитите да се демонстрират (или да се представят като видеоопити), тъй като
са много ефектни и не само ще събудят у учениците приятни емоции, а и ще
оставят в ума им траен образ на взаимодействие между метал и сяра (терминът
метал все още носи съдържанието на житейска представа).
Въз основа на трите примера може да се актуализират и затвърдят знанията
за химичните реакции:
– определение;
– условия и признаци;
– запазване на химичните елементи при химичните реакции.
Така се очертава качествената страна на химичните реакции и логически се
стига до формулиране на проблема за количественото им описание: Променя
ли се масата на веществата при химичните реакции?.
Може да се използват два подхода за решаване на този проблем:
– историко-логически – описание и обяснение, представено от учителя, а
след това експериментално потвърждение на формулирания закон;
– логически – извеждане на закономерността чрез демонстрационни опити;
90
потвърждение на учителя, че тази закономерност важи за всички химични реак-
ции, което означава, че има силата на закон; формулиране на закона, обяснение
и исторически бележки.
Най-подходящи за демонстрация са опитите с получаване на утайки. Ако
в кабинета няма везна, трябва да се подготвят рисунки, които да съпровождат
мисловния експеримент.
За по-добро осмисляне от учениците на закономерностите, свързани с про-
тичане на химичните реакции, препоръчваме под означенията на химичните
реакции да се запишат и някои данни за веществата, вкл. примерни данни за ма-
сата на изходните вещества и на продуктите на химичната реакция. Например:
Означение на ХР: Желязо + Сяра → Железен сулфид
Вид на веществото: ПВ ПВ ХС
Елементен състав желязо сяра желязо и сяра
Маса 56 g 32 g 88 g
Законът за запазване на масата на веществата при химичните реакции трябва
да се обясни с факта, че при прегрупирането на градивните частици (атоми и
йони) на веществата тяхната маса не се променя, защото не се променят ядрата
им (химичните елементи при химичните реакции се запазват). Във връзка с това
законът трябва да се използва за утвърждаване на представата, че в природата
веществата са взаимносвързани, те не изчезват, нито се създават от нищо (свето-
гледно възпитание). Добре е да се постави и нравствен акцент в урока: учителят
да разкаже за живота и за делото на М. Ломоносов и на А. Лавоазие или ученици-
те да прочетат кратки разкази за тези учени и да коментират техните постижения.
ки за изпълнение на опитите, свързани с илюстрация на закона за запазване на
масата на веществата при химичните реакции:
На лявото блюдо на везна се поставят две чаши с разтвори на вещества, при
взаимодействието на които се получава утайка. Везната се уравновесява с тег
лилки, поставени в дясното блюдо. След това везната се изключва. Разтворът
от едната чаша се прелива в другата чаша и сместа се разбърква със стъклена
пръчка. Наблюдава се образуване на утайка. Двете чаши се поставят на същи-
те места в лявото блюдо и везната се отключва. Установява се равновесие на
везната, което доказва, че след химичната реакция общата маса на веществата
се запазва. Ако се направи опит с получаване на газ, при първото уравновеся-
ване на везната реакционният съд трябва да бъде със запушалката, която ще се
използва за ограничаване на движението на газа при взаимодействието. След
смесването на изходните вещества съдът трябва да се затвори плътно и бързо
да се измери масата, за да се наблюдава равновесието на везната. Като се отво-
ри запушалката, може да се постави въпрос: Защо в този случай се нарушава
равновесието?. (Отговор: Част от газа излиза извън реакционния съд.)
В книги по история на химията може да се открият описания на класически
опити, подходящи за илюстриране на закона за запазване на масата на вещес
91
твата (например опитите на М. Ломоносов – нагряване на метали в запоени
съдове; опитите на А. Лавоазие – нагряване на метали, горене на сяра и на
фосфор в запоени съдове и др.).
33.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ХИМИЧНИТЕ СВОЙСТВА НА
ВЕЩЕСТВАТА (ЛАБОРАТОРЕН УРОК)
Цели:
– Да се затвърдят знанията за химичните свойства на веществата.
– Да се усъвършенстват уменията за безопасно експериментално изучаване
на вещества и за означаване на химични реакции с думи.
– Да се усъвършенстват интелектуалните и организационно-техническите
умения на учениците.
– изпълнява наблюдения и опити по указания, представени от учителя; спаз-
ва правила за безопасна работа с вещества;
– формулира изводи и отразява писмено по образец (словесно и таблично)
резултати от извършени опити;
– означава с думи химични реакции, чете означения на химични реакции.
– за затвърдяване и разширяване: свойства на веществата, химични свойс
тва, химични реакции
Дидактически средства и материали: табло с правила за безопасна ра-

бота в химическата лаборатория, всички средства и материали, представени в
учебника

Чрез уводна беседа може да се насочи вниманието на учениците към факта,
че химичните свойства на веществата се проявяват при протичане на химични-
те реакции (при определени условия). Формулират се основните цели на лабо-
раторния урок.
Задача 1 е пример за свойството на едно просто вещество (желязо) да взаимо-
действа с едно сложно вещество (сярна или солна киселина). Добре е да се обър-
не внимание на условията и признаците, по които се съди, че протича химичната
реакция. Тъй като учениците нямат достатъчно знания за вещества и химични
реакции, учителят трябва да съобщи наименованията на получените продукти.
Подходящо е след коментара върху решението на задачата учителят да де-
монстрира взаимодействието на друго просто вещество (например цинк) със
92
същото сложно вещество. Така се акцентира върху два факта: първо, желязо-
то и цинкът са сходни по отношение на отнасянето им към сярната (солната)
киселина; второ, сярната (солната) киселина може да взаимодейства с прости
вещества, познати на учениците от житейската практика като метали. Тези два
опита може да се припомнят на учениците при изучаване на основните видове
химични реакции, при разглеждане на начините за получаване на водород и при
изследване на химичните свойства на желязото.
Задача 2 изисква изследване на отнасянето на две сложни вещества едно
към друго. Взаимодействието между водни разтвори на натриева основа и
меден сулфат е много подходящо, защото мигновено се получава цветна
утайка. Както при обсъждане на задача 1, добре е да се обърне внимание на
условията и признаците на химичната реакция, да се наименуват получените
продукти.
Учителят може да демонстрира опити с други сложни вещества, които с
разтвор на натриева основа образуват утайки (например железен дихлорид,
железен трихлорид, алуминиев трихлорид, цинков сулфат и др.). Тези опити
могат да повишат интереса на учениците към експерименталното изследване на
химичните свойства на веществата. Може да се припомни формулировката на
закона за запазване на масата на веществата при химичните реакции.
По преценка на учителя обсъждането на решенията и попълването на таб-
лицата може да се осъществят след изпълнение на експерименталните задачи.
34.
КИСЛОРОД. СВОЙСТВА НА КИСЛОРОДА
Цели:
– Да се систематизират и обогатят знанията за свойствата и значението на
кислорода.
– Да се конкретизира моделът за изучаване на физични и химични свойства
на вещества с примера за простото вещество кислород.
– Да се обогати съдържанието на понятията просто вещество и сложно
вещество.
– определя кислорода като просто вещество, изградено от молекули;
– описва състояние, характерни физични и химични свойства на простото
вещество кислород;
– свързва химичните свойства на кислорода с химичните реакции, в които
той участва;
– свързва свойствата на кислорода със значението и практическото му при-
ложение.
93
– за затвърдяване и разширяване: просто и сложно вещество, градивни час-
тици на веществата, физични свойства, химични свойства
– Човекът и природата, 4. и 5. клас: въздух, състав и свойства на въздуха,
кислород.
Дидактически средства и материали: модел на молекулата на кислорода,

таблица с данни за физичните константи на кислорода, цилиндри с кислород,
реактиви за демонстрационен експеримент, снимки на обекти, разкриващи при-
ложението на кислорода, схема за приложението на кислорода

1. Състав и градивни частици на простото вещество кислород
2. Физични свойства на кислорода – цвят, мирис, разтворимост във вода;
физични константи
3. Химични свойства на кислорода:
а) взаимодействия с прости вещества;
б) взаимодействия със сложни вещества.
4. Значение и приложение на кислорода

Изучаването на кислорода може да се аргументира със значението му като
съставна част на въздуха за осъществяване на процесите дишане и фотосин-
теза, за които учениците знаят от 5. клас. Тук задачата се разширява – да се
изучат по-подробно съставът и свойствата на кислорода, неговото значение и
приложение.
Като се актуализират знанията за състава и за строежа на веществата, вни-
манието на учениците се насочва към модела на кислородната молекула. Това
позволява кислородът да се опише като просто вещество, изградено от моле-
кули.
Разрешаването на проблема за физичните свойства на кислорода може да се
осъществи чрез:
– демонстрация на цилиндър с кислород и описание на сетивно възприема-
ните признаци на газа (цвят и мирис);
– актуализиране на други познати физични свойства на кислорода (напри-
мер разтворимост във вода, плътност спрямо въздуха);
– използване на данни за физичните константи на веществото (от таблица).
Може да се подчертае, че е осъществена конкретизация на алгоритъма за из-
следване на физични свойства на веществата с примера за кислорода.
Учениците сами могат да се досетят, че за да се разкрият химичните свойс
тва на веществото, е необходимо да се осъществят химични реакции, в които
94
това вещество участва. Учителят може да подчертае, че кислородът участва в
химични реакции с огромен брой вещества, а в този урок предстои да се изучат
само някои от неговите химични свойства. Уместно е да се разграничат химич-
ни реакции на кислорода с прости вещества и със сложни вещества.
Изборът на примерите за прости вещества не е случаен – те са фиксирани
в учебната програма. Горенето на водород и на железни стружки в кислород-
на среда подпомага и следващото изучаване на свойствата на тези две прости
вещества. Освен това опитите служат за насочване на вниманието на ученици-
те към предпазливост за безопасна работа с веществата. Специално внимание
може да се отдели на означаването на химичната реакция между кислород и
водород с думи и с графични модели. Може въз основа на графичния модел да
се актуализира определението на понятието химична реакция.
Препоръчваме да се представят на учениците и други опити, познати от 5.
клас – взаимодействие на кислород с въглен и със сяра. Може да се демонстри-
ра и взаимодействието между кислород и някои метали на прах – магнезий, алу-
миний и др. Освен че предизвикват интереса на учениците, тези примери може
да се използват в следващата тема във връзка със знанията за оксидите. За до-
пълнителните примери не е необходимо да се записват съответните означения
на химични реакции, а може да се обърне внимание на сходството между наи-
менованията на получените продукти – те всички имат наименование оксиди.
С разказ може да се разшири информацията за взаимодействията на кис-
лорода със сложни вещества, каквито са голяма част от горивата, без да се за-
писват означенията на химичните реакции. Може да се актуализират знанията
за горенето като процес и да се сравни горенето на водорода и на горивата по
признаците вид на продуктите и количество на отделената топлина. Може да се
включи любопитна информация за перспективите на използването на водорода
като гориво или да се постави като въпрос, който ще се дискутира при изучава-
не на свойствата на водорода.
Значението и приложението на кислорода може да се разкрият чрез беседа,
след като учениците прочетат текста в учебника или след като разгледат фиг.
34.3, с. 77 в учебника. За осмисляне на връзката свойства ↔ употреба може да
се постави задача за попълване на таблица:
Области на приложение Свойства на кислорода, на които
на кислорода се основава неговата употреба

ки за подготовка и изпълнение на опитите.
Демонстрационните опити за изследване на свойствата на кислорода може
да се изпълнят в съдове (колби или цилиндри), напълнени с кислород преди
учебния час.
95
Получаването на кислород може да се осъществи по един от начините, пред-
ставени в книгата за учителя при описание на урок 36 „Получаване на кисло-
род. Химично разлагане“.
Горене на водород на въздуха
Водород се получава от цинк и разредена киселина. Към гранулка цинк се
прибавят 2 – 3 mL разредена сярна киселина. Епруветката се затваря с тапа, в
която е монтирана газоотводна тръбичка. Изчаква се 5 – 10 секунди, за да се
измести въздухът от съда, и след това суха епруветка се запълва с водород.
Епруветката се пренася вертикално с устието надолу над пламъка на спиртна
лампа – чува се характерен пукот, който показва, че протича химична реакция
между водорода в епруветката и кислорода от въздуха. Внимание! Спиртна-
та лампа трябва да е отделена от апаратурата за получаване на водород
на разстояние около един метър.
Горене на желязо в кислородна среда
Тънко желязно телче се навива от единия край на малка спирала около пар-
че въглен. Другият край се захваща с пинцета. В пламъка на спиртна лампа се
нажежават спиралата и въгленчето. В съд с кислород въгленчето се разпалва,
а желязната спирала гори, разпръсквайки ярки искри. В дъното на съда (колба
или цилиндър) предварително се насипва пясък или вода, за да се предотврати
напукване на стъклото от нажежените частици. Трябва да се има предвид, че по
стените на съда остава неотделима стопилка от трижелезен тетраоксид.
35.
ОКСИДИ. ХИМИЧНО СЪЕДИНЯВАНЕ
Цели:
– Да се разкрие съдържанието на понятието оксид.
– Да се характеризират оксидите по техния качествен състав и градивни час-
тици, да се представят някои важни техни свойства.
– Да се въведе понятието химично съединяване, като се използват примери
на химични реакции, в които участват оксиди или кислород.
– Да се усъвършенстват уменията за наблюдаване и сравняване на обекти,
както и за формулиране на изводи.
– определя оксидите като съединения на химичния елемент кислород с други
химични елементи;
– определя химичното съединяване като вид химична реакция;
– посочва конкретни примери на химично съединяване;
– разпознава по описание и по модел реакция химично съединяване; разли-
чава химично съединяване от химично съединение, просто вещество от сложно
вещество (химично съединение).
96
– нови: оксид, химично съединяване, химично съединение
– за затвърдяване и разширяване: химичен елемент, просто и сложно веще-
ство, химична реакция
– Човекът и природата, 5. клас: примери за оксиди (въглероден оксид, въгле-
роден диоксид, серен диоксид, азотен диоксид).
Дидактически средства и материали: графични или топкови модели на

молекулата на серния диоксид и на кристални решетки на железен оксид и си-
лициев диоксид; реактиви и съдове за химични реакции, представящи някои
свойства на оксиди

1. Оксиди:
а) състав (определение);
в) състояние и физични свойства;
г) по-важни химични свойства.
2. Химично съединяване:
б) примери.

Ходът на учебно-познавателната дейност може да следва две логически линии
– едната, подчинена стриктно на заглавието, и втора, която отчита генетичната
връзка на оксидите с кислорода и осигурява по-богат фактически материал за де-
финиране на реакция химично съединяване (взаимодействие между прости веще-
ства и между сложни вещества – между оксид и вода, между оксиди). Избрали сме
втората логическа линия – на нея е подчинена разработката на урока в учебника.
Актуализацията на знанията за химичните свойства на кислорода позволява
да се изведе обобщение, че при химичните взаимодействия на кислорода с други
прости вещества се получават сложни вещества, наречени оксиди. Оксиди могат
да се получат и при взаимодействие на кислорода с някои сложни вещества.
В задача за актуализация може да се включат означения на изучени и на
непознати на учениците реакции, при които се получават оксиди. Обсъждането
на задачата може да се съчетае с демонстрационен експеримент, представящ
някои от примерите. Така непринудено може да се пристъпи към мотивиране на
необходимостта от специално изучаване на оксидите – сложни вещества, много
от които са разпространени в природата, проявяват ценни свойства и затова
имат широко практическо приложение.
Въз основа на данните за качествения състав на оксидите, включени в задачата
за актуализация, може да се откроят съществените признаци на понятието оксид:

→ сложно вещество
Оксид
→ съставено от два химични елемента, единият от които е кислород
За учителите, които не са специалисти по химия, обръщаме внимание върху
компромиса, който съзнателно е допуснат при дефиниране на понятието оксид.
Съществуват и друга група вещества – пероксиди, които са съединения на хи-
мичния елемент кислород с друг химичен елемент. Разликата между оксиди и
пероксиди е следната. В молекулите на пероксидите (например водороден пе-
роксид Н2О2) съществува връзка между кислородните атоми (H–O–O–H), дока-
то при оксидите (например серен диоксид SO2) такава връзка няма. По-точното
определение за оксиди е „съединения на химичния елемент кислород с друг
химичен елемент, при които кислородните атоми не са свързани помежду си“.
По разбираеми причини в 6. клас подобно уточняване би било неразбираемо за
учениците и поради това – нежелателно.
Трябва да се обърне внимание на учениците, че не е необходимо да се за-
помня видът на градивните частици на конкретните оксиди. Важно е въз основа
на примерите да се предположи, че разнообразието на градивни частици опре-
деля и голямо разнообразие в свойствата на тези вещества.
Изучаването на физичните свойства на оксидите трябва да потвърди предпо-
ложението. За целта може да се използва таблица, в която са представени данни
за оксиди – състав, цвят, мирис, разтворимост във вода. Добре е да се осигури
подходящо онагледяване, като се покажат и образци от тези оксиди. Въз основа
на данните от таблицата и от наблюдението може да се открои връзката между
състава и физичните свойства на оксидите.
Някои химични свойства на оксидите могат да се разкрият чрез опитно осъ-
ществяване от учителя на две конкретни химични реакции, предложени в учеб-
ника. Съответните взаимодействия трябва да се означат с думи и да се онагледи
по-добре необходимият коментар:
Означение на ХР: Калциев оксид + Вода Калциев дихид
роксид
Вид на веществото: СВ СВ СВ
Елементен състав: въглерод водород въглерод, водород и
и кислород и кислород кислород
Означение на ХР: Серен диоксид + Вода Сериста киселина

Елементен състав сяра водород сяра, водород и кис-
и кислород и кислород лород
Означение на ХР: Калциев оксид + Серен диоксид Калциев сулфат

Елементен състав: калций сяра калций, сяра и кис-
и кислород и кислород лород
98
Проблемът за изучените химични реакции, в които участват оксидите, може
да се разгледа в нов аспект – да се посочи сходството между означените химич-
ни реакции:
две изходни вещества → един продукт.
Така се обръща внимание на признака брой взаимодействащи (изходни) ве-
щества и брой на получени вещества (продукти). Извежда се определението за
химично съединяване: химична реакция, при която от две или повече вещества
се получава само едно вещество.
Важно е да се подчертае, че в резултат на химично съединяване не е възможно
да се получи просто вещество. Учениците биха могли да потърсят сами причи-
ната за този факт. Необходимо е да се представят и други примери за химични
реакции, при които от две или повече вещества се получава само едно вещество,
например между кислорода и някои прости вещества (ПВ), които са актуализи-
рани още в началото на урока. Сега вниманието трябва да се насочи към броя на
участващите и на получените вещества при тези реакции. По преценка на учителя
може отново да се сравнят продуктите на разглежданите химични реакции и да се
подчертае, че при тях винаги се получават сложни вещества (СВ):
химично съединяване
ПВ + ПВ СВ
ПВ + СВ СВ
СВ + СВ СВ
Така вече убедително може да се обобщи, че сложните вещества се наричат
още химични съединения, защото могат да бъдат получени при химично съеди-
няване. Накрая може да се решат задачи от учебника или от учебната тетрадка.
36.
ПОЛУЧАВАНЕ НА КИСЛОРОД. ХИМИЧНО РАЗЛАГАНЕ
Цели:
– Да се запознаят учениците с основни методи за промишлено (от въздух, от
вода) и лабораторно получаване на кислород (от вода, от водороден пероксид,
от калиев перманганат).
– Да се въведе понятието химично разлагане, като се използват примерите
за химични реакции, при които се получава кислород.
– Да се усъвършенстват уменията за наблюдаване и сравняване на обекти,
както и за формулиране на изводи.
– изброява наименования на вещества, които съдържат в състава си химич-
ния елемент кислород и които може да се използват за получаване на простото
вещество кислород;
99
– описва и означава химични реакции, при които се получава кислород.
– определя химичното разлагане като вид химична реакция;
– посочва конкретни примери на химично разлагане;
– различава химично съединяване от химично разлагане; разпознава по опи-
сание и по модел двата вида химични реакции.
– нови: химично разлагане
– за затвърдяване и разширяване: химичен елемент, просто и сложно веще-
ство (химично съединение), химична реакция
– Човекът и природата, 5. клас: въздухът като смес, дестилация на втечнен
въздух.
Дидактически средства и материали: реактиви и съдове за химични ре-

акции, представящи лабораторни начини за получаване на кислород; снимки на
промишлени съоръжения за получаване на кислород от втечнен въздух и при
електролиза на вода; графични модели на химичното разлагане на вода и на
водороден пероксид; схеми за начините на събиране на газа кислород

1. Получаване на кислород
а) промишлени начини:
– от втечнен въздух чрез дестилация;
– от вода под действие на електричен ток.
б) лабораторни начини:
– от водороден пероксид;
– от калиев перманганат.
2. Химично разлагане

Урокът може да започне с актуализиране на знанията за разпространението
на простото вещество кислород на Земята (предимно във въздуха и в природ-
ните води). Може да се припомни какво знаят учениците за фотосинтезата и за
нейната роля за живота на нашата планета.
Необходимостта от получаване на кислород чрез намесата на човека може
да се свърже с голямото практическо приложение на това просто вещество.
Трябва да се подчертае, че получаването на веществата винаги се разглеж-
да в два аспекта – за целите на промишлеността и за целите на лабораторната
практика. Промишленото получаване на кое да е вещество се основава глав-
но на използването на евтини и достъпни изходни вещества, разпространени
в природата. При лабораторните методи може да бъдат използвани и по-скъпи
100
вещества, които не се срещат в природата. Разбира се, това разграничаване не
бива да се абсолютизира.
Получаването на кислород от въздуха може да се разкрие чрез беседа, ак-
туализираща знанията на учениците за дестилацията като метод за разделяне на
смеси. Разказът на учителя за дестилацията на втечнен въздух може да допълни
коментара на учениците. Добре е да се предоставят и подходящи нагледни сред-
ства – таблица с данни за температурата на кипене на съставните части на въз-
духа и снимки на съоръжения за дестилация на втечнен въздух (от интернет).
Възможността да се получи кислород от най-разпространеното течно вещес
тво – водата, може да се осмисли чрез обсъждане на нейния елементен със-
тав. Условието за получаване на кислород и водород от вода – използването на
електричен ток, се съобщава от учителя. Кратък коментар върху цената на тока
може да насочи учениците към икономическите измерения на този промишлен
метод.
При разглеждане на лабораторните методи за получаване на кислород тряб-
ва да се подчертае, че не е достатъчно изходното вещество да съдържа кис-
лород. Важно е също веществото да има свойството лесно да „освобождава“
частиците на химичния елемент кислород при определени условия. Примери
за такива вещества може да даде само учителят – водороден пероксид, калиев
перманганат, калиев хлорат, живачен оксид. Добре е да се покажат образци от
тези вещества и да се опишат накратко елементният състав и външният им вид.
С демонстрационни опити може да се покаже получаване на кислород – от
водороден пероксид и от калиев перманганат. Обръща се специално внимание
на начина за събиране на кислород и доказването му с тлееща треска (демонс
трация на учителя).
Като се сравнят означенията на трите изучени химични реакции за получа-
ване на кислород, може да се пристъпи към разглеждане на сходството между
тях: от eдно изходно вещество се получават две или повече вещества, едно-
то от които е кислород.
електричен ток
Вода Водород + Кислород
to
Водороден пероксид Вода + Кислород
to
Калиев перманганат Калиев манганат + Манганов диоксид +
Кислород
Обобщено:
едно изходно вещество → два или повече продукта, единият от които е
кислород
По признака брой на изходни и на получени вещества се определя нов вид
химична реакция – химично разлагане. Осмислянето на описателното опреде-
101
ление за химично разлагане може да се осъществи, без да се използват нови
примери. Но за усвояване на определението трябва да се осъществи абстрахи-
ране от несъществения признак при трите разгледани реакции – и в трите слу-
чая един от продуктите е кислород. За тази цел трябва да се предложи задача, в
която се изисква да се разпознае примерът за химично разлагане по означения-
та на няколко химични реакции, които не са свързани с получаване на кислород
(така се осъществява абстрахиране от признака получаване на кислород).
Ако има достатъчно време, може да се разгледат отново в друг аспект озна-
ченията на всички химични реакции, определени като химично разлагане – да
се обърне внимание на факта, че изходно винаги е едно сложно вещество, а
продукти могат да бъдат както сложни, така и прости вещества. Тогава (по пре-
ценка на учителя) може да се представят и по-обобщени означения:
химично разлагане
СВ ПВ + ПВ
СВ ПВ + СВ
СВ СВ + СВ

ки за изпълнение на опитите.
Разлагане на водороден пероксид чрез нагряване
Използва се следната апаратура: В епруветка, закрепена на статива, предва-
рително е налят воден разтвор на водороден пероксид (перхидрол с масова част
на водородния пероксид 10% или кислородна вода с масова част на водородния
пероксид 3%). Тлеещо въгленче или боринка се поднася на устието на епрувет-
ката. Разгарянето показва, че отделящият се газ е кислород.
Внимание! Водородният пероксид е много реактивоспособно вещество
(има и окислителни, и редукционни свойства). Концентрираните му разтво-
ри разрушават живите тъкани. Най-безопасен е водният му разтвор с ма-
сова част 3% (кислородна вода), който може да се вземе от аптеката. За
опита в лабораторния урок в следващия час е препоръчително да се използва
кислородна вода.
Опитната постановка за разлагането на калиев перманганат е показана схе-
матично в учебника в следващия урок. Тъй като при нагряване кристалите на
калиевия перманганат се разпрашават и прашинките се движат в съда, желател-
но е да се сложи малко памук в горната част на епруветката. Така се огранича-
ват достъпът на прашинките в газоотводната тръбичка и евентуално оцветяване
на водата във ваничката. Трябва да се внимава памукът да не попадне в долната
част на епруветката, където са кристалите, за да не се самозапали. За доказване
на отделящия се кислород отново се използва тлеещо въгленче или боринка.
След часа твърдият остатък от манганов диоксид и от калиев манганат се из-
сипва от епруветката и може да се запази в сух съд за други опити (например
102
за получаване на хлор). Замърсената епруветка се измива първо с вода, след
това се почиства с разтвор на оксалова киселина или с перхидрол, към който са
добавени няколко капки сярна киселина. Накрая епруветката отново се измива
с вода.
Трябва да се има предвид, че от около 10 g калиев перманганат се получава 1
L кислород. За опита са необходими 2 – 3 g от веществото според вместимостта
на съда, който ще се пълни с кислород.
Внимание! Калиевият перманганат е много реактивоспособно вещество,
което има силно окислително действие. Въглеродът, фосфорът и сярата
предизвикват експлозивно разлагане на това вещество. При попадане на мо-
кри кристали върху кожата може да се прояви изгарящото му действие.
37.
ПОЛУЧАВАНЕ И СВОЙСТВА НА КИСЛОРОДА
Цели:
– Да се затвърдят знанията за начините на получаване и за свойствата на
кислорода.
– Да се усъвършенстват уменията за безопасна работа с вещества.
– Да се усъвършенстват уменията за наблюдение, за фиксиране на опитни
резултати, за формулиране на изводи.
– получава кислород от водороден пероксид и да доказва отделянето на газа;
– извършва опити, илюстриращи свойствата на кислорода, като ползва ука-
занията на учителя;
– използва правилно спиртна лампа;
– представя по образец (словесно и таблично) резултати и изводи от извър-
шени опити.
– за затвърдяване и разширяване: просто и сложно вещество (химично съ-
единение), оксиди, химични свойства, химична реакция, химично разлагане и
Дидактически средства и материали: табло с правилата за безопасна ра-

бота в лабораторията; всички други необходими средства са описани в учебника

Упражнението може да започне с актуализация на знанията за свойствата
на кислорода и за начините за лабораторното му получаване. Представят се
103
най-общо задачите за часа – получаване, събиране и изследване на свойствата
на кислорода. Задачите, които ще се решават, се свързват с необходимостта от
припомняне на правилата за безопасна работа с вещества и със спиртна лампа.
Преди пристъпване към изпълнение на задача 1 се обогатяват знанията за
условията, при които може да се разлага водородният пероксид. Учениците
трябва да научат, че това вещество може да се разложи бързо без нагряване,
ако се използва специално вещество, ускоряващо реакцията.
В случая предлагаме като най-целесъобразно използването на воден разтвор
на железен трихлорид, тъй като отделянето на мехурчета кислород е равномерно
и може да се наблюдава по-дълго време. Обръщаме внимание, че не бива да се
използва терминът катализатор, когато се описва ролята на железния трихло-
рид. Необходимо е обаче да се подчертае, че добавеният железен трихлорид не
участва непосредствено в химичната реакция, а само увеличава нейната скорост.
Вместо железен трихлорид може да се използва манганов диоксид (твърдо веще-
ство). В този случай най-напред се сипва малко количество от твърдото вещество
и тогава се наливат 2 – 3 mL от разтвора на водородния пероксид.
Задача 2 затвърдява знанията за получаване на кислород и за събиране на
газа чрез изместване на вода. Акцентът се поставя върху начина на събиране
на газа, като се обвързва със свойството на кислорода малко да се разтваря във
вода. Препоръчваме опитът да се осъществи от учителя, защото кристалите от
калиев перманганат трудно се почистват, ако попаднат на лабораторните маси;
освен това за събиране на газа са необходими апаратура и добри експеримен-
тални умения.
Задача 3 изисква изпълнение на опит от учениците и на опит от учителя. При
изпълнение на опита взаимодействие на мед с кислорода от въздуха учениците
трябва да следват описанието на действията, представено в учебника. Горенето
на сяра в съд с кислород трябва да се изпълни от учителя, като се имат предвид
следните препоръки:
– взема се в метална лъжичка съвсем малко количество сяра на прах и се
нагрява в пламъка на спиртна лампа;
– след като сярата се стопи и се запали, лъжичката веднага се внася в цилин-
дъра с кислород;
– когато се види от учениците яркият син пламък на горящата сяра в цилин-
дъра с кислород, лъжичката се изважда и се потопява в чаша с вода, за да се
загаси пламъкът;
– цилиндърът се похлупва добре със стъклена плоча;
– серният диоксид е газ с остра задушлива миризма; вдишан в по-големи
количества, има отровно действие, затова не бива да се допуска замърсяването
на въздуха в класната стая.
В това упражнение специално внимание трябва да се обърне на обсъжда-
нето на наблюденията от опитите и попълването на таблицата, представена в
учебника и в учебната тетрадка. Ако остане достатъчно време, може да се из-
пълни в клас и допълнителната задача.
104
38.
ВОДОРОД. ПОЛУЧАВАНЕ И СВОЙСТВА НА ВОДОРОДА
Цели:
– Да се запознаят учениците с основни методи за получаване на водород (от
вода и при взаимодействие на метал с киселина).
– Да се изучат състоянието, физичните и химичните свойства на водорода,
както и приложението на това просто вещество.
– посочва начини за промишлено и лабораторно получаване на водород;
– описва състоянието, физичните и химичните свойства на водорода;
– означава с думи взаимодействието на водорода с кислород;
– свързва химичните свойства на водорода с неговото приложение;
– описва водорода като екологично гориво.
– за затвърдяване и разширяване: химичен елемент, просто и сложно ве-
щество (химично съединение), физични и химични свойства, химична реакция,
химично разлагане и химично съединяване
– Човекът и природата, 5. клас: разпространение на веществата в природата.
Дидактически средства и материали: графичен или топков модел на моле-

кулата на водорода, графичен модел на разлагането на водата, таблица с данни за
физичните константи на водорода. Реактиви и съдове за получаване на водород,
схеми на опитни постановки за събиране на газа, схема за употребата на водорода

1. Получаване на водород:
а) в промишлеността;
б) в лабораториите.
2. Състояние и физични свойства на водорода
3. Химични свойства:
а) взаимодействие с прости вещества;
б) взаимодействие с химични съединения.
4. Значение и приложение на водорода

Необходимостта от изучаване на получаването и свойствата на водорода се
аргументира с разпространението на водородните съединения, със значението
и приложението на простото вещество водород.
105
Логическата структура на учебното съдържание следва връзката: получа-
ване → свойства → употреба. Това е дидактически оправдано, тъй като по-
лученият чрез демонстрационен експеримент водород може да се използва за
опитно изследване на някои негови свойства. (Водородът е изключително лек
и подвижен газ, затова се препоръчва да се използва в момента на получава-
нето.)
Разлагането на водата, актуализирано чрез модела на реакцията (фиг. от
учебника), може да се определи от учениците като начин за получаване на кис-
лород и на водород. Лабораторните начини за получаване на водород се изу-
чават, като се използва демонстрационен експеримент. При наблюдението на
опитите се обръща внимание на два признака на отделящия се газ – няма цвят и
мирис. Означенията на химичните реакции се записват от учителя.
Акцент може да се постави върху начините за събиране на водорода – чрез
изместване на въздух и чрез изместване на вода (препоръчваме демонстрация
на събирането поне по един от начините; разбира се, може да се използват и ри-
сунки на опитните постановки). Наложително е преди събирането на водорода
да се изпита чистотата му по описания в учебника начин.
Начините за събиране на газа насочват вниманието на учениците към още
две негови физични свойства – плътност по отношение на въздуха и разтвори-
мост във вода. Физичните константи се търсят в таблица.
Добре е подробно да се запишат в тетрадките всички данни за физичните
свойства, за да се затвърди знанието за алгоритъма за изследване и описание на
физични свойства на едно вещество.
Химичните свойства може да се групират по признак, използван при изуча-
ване на кислорода:
– взаимодействие с прости вещества;
–
взаимодействие със сложни вещества (химични съединения). Взаимо-
действието между водорода и кислорода е познато на учениците. Ето защо
може да се насочи вниманието им към факта, че реакцията протича с отделяне
на голямо количество енергия под форма на топлина. Добре е да се добави лю-
бопитна информация за използването на тази химична реакция като източник
на енергия в космическата авиация и в транспорта. Разкрива се възможност да
се обсъди бъдещето на водорода като екологично гориво, тъй като при горене-
то му в кислородна среда се плучава единствено вода.
Може да се обърне внимание и на факта, че при смесване на водород и кисло-
род се получава смес, която при открит пламък се взривява поради мигновеното
взаимодействие между двете вещества. Може да се повтори опитът „гърмящ
газ“ (от темата „Свойства на кислорода“). За затвърдяване може да се разка-
же за инциденти с първите въздухоплавателни средства (балони и дирижабли),
които били пълнени с водород. Да се изясни причината, която е предизвиквала
тези инциденти, и да се подчертаят опасностите, които крие работата с водород.
Изборът на другите примери за взаимодействия на водорода с прости вещес
тва е продиктуван от голямото практическо приложение на получените химич-
106
ни съединения. Достатъчно е да се означат съответните химични реакции и да
се коментират:
Водород + Азот → Амоняк – използва се за производство на минерални
торове (азотни торове) и на други вещества с ценни свойства.
Водород + Хлор → Хлороводород – използва се за производство на солна
киселина и на много други вещества с ценни свойства.
Освен означенията с думи за тези химични реакции е подходящо да се из-
ползват и графични модели, за да се реализира зададената в учебната програма
цел: да се формират умения за моделиране на химични реакции и за разчитане
на модели (вж. фиг. 38.2 от учебника). Примери за взаимодействията на во-
дорода с химични съединения се избират отново във връзка с разкриване на
приложението му, например взаимодействие на водород и меден оксид. Важно
е да подчертаем, че означенията на тези реакции трябва да се представят на
учениците само за четене и за коментар, без да се изисква тяхното запомняне
(тези примери не са включени в учебната програма).
Систематизиране на знанията за значението и приложението на водорода
може да се осъществи, като се използва подходяща схема.
За затвърдяване може да решат задачи от учебника или от учебната тетрадка.
За учителите, които не са специалисти по химия, предлагаме някои препоръки
за подготовка и изпълнение на опита „гърмящ газ“.
Внимание! Водородът образува с въздуха взривоопасни смеси, затова га-
зът се използва за опити след проверка за неговата чистота.
Взаимодействие на водород и кислород
Един вариант на опита „гърмящ газ“ вече е познат на учениците (при изу-
чаване на свойствата на кислорода). Тук може да се направи друг атрактивен
вариант. В малка метална или пластмасова купа се налива разтвор на веро или
друг препарат за миене на чинии. По две стъклени тръбички, изведени от две
газопроизводителни апаратури, се пропускат струя водород и струя кислород
в разтвора. Образува се пяна, в която има „гърмяща“ смес от двата газа. По-
даването на газовете се прекратява. Съдът с разпенения разтвор се отдалечава
от апаратурките и към пяната се поднася запалена кибритена клечка. Чува се
силен гръм, предизвикан от мигновеното взаимодействие между газовете.
39.
ЖЕЛЯЗО. СВОЙСТВА НА ЖЕЛЯЗОТО
Цели:
– Да се обогатят и систематизират знанията за свойствата и за приложението
на желязото.
– Да се приложи моделът за изследване на физичните и на химичните свой-
ства на просто вещество.
– Да се усъвършенстват уменията за сравняване на обекти и за формулиране
на изводи.
107
– описва състояние и физични свойства на простото вещество желязо (цвят,
блясък, твърдост, електропроводимост, топлопроводност);
– ползва данни за физичните константи на желязото от таблица;
– описва и означава с думи взаимодействията на желязо с кислород, със сяра,
със солна киселина; свързва ръждясването на желязото с процеса корозия;
– познава приложението на железните сплави.
– за затвърдяване и разширяване: вещество, просто и сложно вещество (хи-
мично съединение), химична реакция, химично съединяване, химично заместване
Дидактически средства и материали: модел на кристална решетка на

желязото; таблица с данни за важни сплави на желязото и техните свойства;
образци и снимки на образци от желязо и негови сплави или предмети, изра-
ботени от тях; реактиви и съдове, необходими за демонстрационни химични
експерименти; схема, разкриваща приложението на железните сплави
Примерен план на учебното съдържание

1. Разпространение и значение на химичния елемент желязо
2. Свойства на простото вещество желязо:
а) физични свойства;
б) химични свойства:
– взаимодействия с прости вещества;
– взаимодействия с химични съединения.
3. Приложение на простото вещество желязо

С описателен разказ, съчетан с демонстрация на нагледни средства, учите-
лят може да разкрие разпространението на химичния елемент желязо. Ако са
подготвени предварително текстове с любопитни данни, може да се възложи
задача на различни групи ученици да прочетат и да разкажат за:
– разпространение на химичния елемент желязо в земната кора;
– разпространение и значение на желязото за живите организми;
– разпространение на химичния елемент желязо в Космоса;
– значение на желязото за развитието на човешката цивилизация.
Данните могат да послужат за мотивиране на необходимостта от изучаване
на свойствата на желязото.
Преди да се пристъпи към разглеждане на свойствата на простото вещес
тво желязо, може да се демонстрира модел на кристалната решетка на това
вещество (алфа-желязо). За описание на състоянието и на някои физични
свойства е необходимо да се представят образци от метала (под форма на
108
прах, пластинка, телче, стружка). Специално внимание трябва да се обърне
на твърдостта, ковкостта и якостта на желязото и на възможността да се по-
добряват тези качества при сплавяне с други метали или с въглерод. Може да
се разгледа таблица с данни за състава и за някои свойства на ценни железни
сплави. Добре е да се покажат и малки предмети или снимки на предмети,
изработени от тези сплави.
Магнитните свойства, добрата топлопроводимост и електропроводимост на
желязото (може да се демонстрират) са убедително доказателство за големите
различия между неговите физични свойства и физичните свойства на водорода
и на кислорода.
Учениците вече познават някои от химичните свойства на желязото. Подхо-
дяща актуализация на тези знания може да позволи да се разграничат две групи
взаимодействия: с прости вещества и с химични съединения.
Учениците могат да означат с думи взаимодействието на желязото с кисло-
род и да определят вида на химичната реакция – химично съединяване.
Добре е да се припомни и означи с думи изученото взаимодействие между
желязото и сярата, да се определи видът на химичната реакция – химично съеди-
няване. Опитът може да се демонстрира в нов вариант. Двата примера са напълно
достатъчни за представяне на химичните реакции на желязото с прости вещества.
Тук може да се включи информация за причините, при които в почвата, в
морската вода и в атмосферата се разрушават предмети, изработени от стомана
или от чугун. Така се въвежда терминът корозия – разрушаването на металите
в практиката под въздействието на вещества от околната среда. Интересно за
учениците би било, ако се представи резултатът от следния опит: една седмица
преди занятието в четири епруветки се поставя по един стоманен гвоздей (или
по един голям стоманен кламер); в първата и във втората епруветка се налива
вода така, че да покрива целия гвоздей; в третата и в четвъртата епруветка по
същия начин се налива разтвор на натриев хлорид (готварска сол), във втората
и в четвъртата епруветка над течността се добавя и пласт от растителна мазни-
на (напр. олио), която да ограничи достъпа на кислород. Добре е да се обяснят
причините за ръждясване на гвоздея.
Може да се представят и любопитни данни за ежегодните загуби на желязо
поради ръждясването на предмети и съоръжения, изработени от негови сплави.
Може да се постави въпрос за търсене на начини за защита от ръждясване.
Може да се демонстрира взаимодействието на желязо със солна киселина.
Учителят трябва да означи с думи тази химична реакция, тъй като учениците
биха могли да предположат само единия продукт на взаимодействието (водо-
род):
Желязо + Солна киселина → Железен дихлорид + Водород
Желателно е да се коментира, че реакцията не е нито химично съединяване,

нито химично разлагане.
109
Трябва да се отбележи, че за разлика от желязото неговите сплави
по-трудно взаимодействат с кислород, с киселини и с други вещества, което
определя голямата им приложимост в практиката. Така се пристъпва към
проблема за приложението на простото вещество желязо и неговите сплави.
Може да се използва описателен разказ, съчетан с подходяща схема. Друг
вариант е да се предостави на учениците текст с любопитни данни, които
учениците да проучат, и да се изиска от тях да представят наученото чрез
схема.
40.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА НЯКОИ СВОЙСТВА НА ЖЕЛЯЗОТО
Цели:
– Да се затвърдят и приложат знанията за физичните и за химичните свойс
тва на желязото.
– Да се усъвършенстват уменията за безопасна работа с вещества, за срав-
няване на обекти, за формулиране на изводи и за писмено представяне на ре-
зултати от химични опити.
– описва състояние, физични и химични свойства на простото вещество же-
лязо;
– извършва успешно и безопасно опити с желязо;
– означава с думи химични реакции, осъществени опитно;
– представя резултати от наблюдения и опити в таблица, формулира изводи
въз основа на наблюдения.
– за затвърдяване и разширяване: вещество, просто вещество, химично съ-
единение, химична реакция, химично съединяване
Дидактически средства и материали: табло с правилата за безопасна ра-

бота в лабораторията; всички други необходими средства, описани в учебника

Актуализацията на знанията върху физични и химични свойства на желязо-
то може да се извърши, като се използва опорна схема с познатия на учениците
алгоритъм за изследване на едно вещество.
Задача 1 изисква разпознаване на желязо и цинк по физични свойства. Чрез
наблюдение учениците стигат до извода, че по външен вид е трудно да раз-
граничат образците от двете прости вещества. Необходимо е да се досетят, че
110
желязото проявява свойството да се привлича от магнит и това различие може
да се използва за разпознаването им.
Задача 2 има за цел експериментално изследване на отнасянето на желязото
към химични съединения (меден сулфат и сребърен нитрат). Изпълнението на
опитите се извършва от учениците, като се следват указанията от учебника.
За да се получи видим слой от метал върху повърхността на стружката, е не-
обходимо да се оставят пробите в покой поне за 5 – 6 минути. През това време
може да се покажат резултатите от опитите, които учителят е направил преди
часовете, или да се видят снимките в учебника. Желателно е да се покажат и
снимки на образци от мед и от сребро, за да е по-убедителен изводът – върху
повърхността на стружката се получава съответно слой от мед и от сребро.
След това може да се наблюдават металните покрития, получени в клас.
Задача 3 позволява да се разширят знанията на учениците за взаимодействи-
ята на желязото с прости вещества. Тъй като бромът е течност, която бързо се
изпарява, а парите му са отровни, не препоръчваме да се изпълнява този демон-
страционен опит дори ако се разполага с камина. Достатъчно е да се разгледа
и опише снимката в учебника, да се означи с думи химичната реакция и да се
определи нейният вид.
Задача 4 подпомага затвърдяването на знанията за свойство на желязото
(взаимодействие с киселини), което се използва за лабораторно получаване
на водород. Опитът е съвсем безопасен, когато се работи с разредена солна
киселина с масова част 10% или с разредена сярна киселина. В този случай
равномерно се отделят мехурчета от водород. Газът може да се докаже чрез
поднасяне на запалена кибритена клечка над устието на епруветката – чува се
лек пукот. При това водородът се запалва и на отвора на епруветката се наблю-
дава бледосиньо пламъче.
41.
ВИДОВЕ ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ
Цели:
– Да се обогатят знанията за класификация на химичните реакции от гледна
точка на признаците енергетични промени и бързина (скорост) на протичането
им.
– Да се затвърдят знанията за изучени видове химични реакции – химично
съединяване и химично разлагане; да се групират изучените химични реакции
въз основа на новите признаци.
– Да се свържат знанията за енергетичните промени и за скоростта на хи-
мичните реакции със значението им за практиката.
– дефинира химично съединяване и химично разлагане;
111
– посочва примери за двата вида химични реакции: протичащи с отделяне
или с поглъщане на топлина; протичащи бързо, много бързо, бавно или много
бавно;
– различава и групира изучени химични реакции по всички познати признаци;
– наблюдава опити, изпълнени от учителя, и сам да извършва безопасни
опити;
– означава с думи химични реакции, осъществени опитно.
– за затвърдяване и разширяване: вещество, просто и сложно вещество (хи-
мично съединение); химична реакция, химично разлагане и химично съединя-
ване, реакция с отделяне или с поглъщане на топлина, реакции, протичащи миг-
новено, бързо, бавно или много бавно
– Български език: работа с текст.
– Човекът и природата, 5. клас: конкретни вещества.
Дидактически средства и материали: графични модели и схеми на хи-

мични реакции; реактиви и съдове за осъществяване на химични реакции

1. Групиране на химичните реакции в зависимост от енергетичните промени:
а) химични реакции, които протичат с отделяне на топлина;
б) химични реакции, които протичат с поглъщане на топлина.
2. Групиране на химичните реакции в зависимост от времето, за което се
извършват:
а) химични реакции, които протичат много бързо (мигновено);
б) химични реакции, които протичат бързо;
в) химични реакции, които протичат бавно;
г) химични реакции, които протичат много бавно.

Чрез уводна беседа може да се актуализират знанията на учениците за ус-
ловията и за признаците на химичните реакции. Може да се обърне внимание
на значението им за практиката. Например изгарянето на горива в кислородна
среда е съпроводено с отделяне на топлина, която се използва за различни цели.
Производството на метали е свързано с химични реакции, за протичането на
които е необходимо голямо количество топлинна енергия.
Така признакът отделяне или поглъщане на топлина, т.е. енергетичните про-
мени, които съпътстват протичането на една химична реакция, може да се пре-
върне в основание за разширяване на знанията за видовете химични реакции.
Формулира се първият проблем: Как се групират химичните реакции в зави-
112
симост от енергетичните промени, които ги съпътстват?.
Обсъждането на споменатите примери и на включените в текста демонстра-
ционни експерименти илюстрира този признак.
Примерите се означават със схеми. Може да се покажат и означат химични
реакции от видеоопити. Добре е за всяка схема да се уточни видът на химичната
реакция: химично съединяване, химично разлагане или др.
Преди да се премине към следващия признак, може да се обсъдят областите
на приложение в практиката на химичните реакции, които протичат с отделяне
на топлина – чрез решаване на подходящи учебни задачи. Добре е това обсъж-
дане да се насочи и към количеството на продуктите, които се получават за еди-
ница време (когато химичната реакция е в основата на дадено производство).
Така се стига до необходимостта от изучаване на следващия признак за
описание на химичните реакции – бързината, с която те протичат. Формулира
се проблемът.
Освен предложените в текста на учебника примери за реакции, които проти-
чат с различна скорост, може да се извършат и експерименти: ефектни йоннооб
менни реакции с получаване на утайка, окислително-редукционни процеси на
взаимодействие на метали с разредени киселини и с разтвори на соли. Разбира
се, на това познавателно равнище не се назовават химичните реакции като йо-
нообменни или окислително-редукционни.
Като се използват житейските познания за характеризиране на бързината на
движение чрез величината скорост, по аналогия може терминът скорост да се из-
ползва и за характеризиране на бързината, с която протичат химичните реакции.
Логично е от гледна точка на потребностите на практиката да се обсъдят
възможности за ускоряване на химичните реакции. Един от начините е пови-
шаване на температурата на реакционната смес, който учениците познават от
предходните теми. С подходящи опити може да се коментират и други фактори:
– използване на разтвори с по-голямо количествено съотношение между
разтвореното вещество и разтворителя (напр. взаимодействие на цинк с раз-
твор на сярна киселина с масова част 10% и 20%);
– включване към изходните вещества на други вещества, които в края на
химичната реакция остават непроменени (разлагане на водороден пероксид с
добавяне на манганов диоксид или разтвор на железен трихлорид).
Анализът на тези опити по-скоро може да служи за очертаване на проблема
за факторите, които влияят върху скоростта на химичните реакции, който пред-
стои да бъде изучен в следващи класове.
42.
ВЕЩЕСТВА И ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ (ОБОБЩЕНИЕ)
Цели:
– Да се систематизират и обобщят знанията за веществата – елементен със-
тав (видове вещества), градивни частици и свойства.

– Да се систематизират и обобщят знанията за химичните реакции – усло-
вия, признаци, закономерности, основни видове.
– Да се усъвършенстват уменията за описание на вещества и означаване на
химични реакции.
– описва състояние, физични и химични свойства на изучени вещества;
– групира вещества според елементния им състав;
– означава с думи изучени химични реакции и да определя техния вид; да
дава примери за химични реакции, които протичат с различна скорост, с отде-
ляне или с поглъщане на топлина;
– оценява като причинно-следствени връзките: състав ↔ свойства на вещес
твата; видове вещества ↔ видове химични реакции.
– за систематизиране и обобщаване: вещество, просто вещество, химично
съединение, химична реакция, химично съединяване, химично разлагане, хи-
мично заместване
Дидактически средства и материали: образци от вещества, модели на мо-

лекули и кристални решетки, схеми

1. Вещества:
а) елементен състав – прости вещества и химични съединения;
б) градивни частици;
в) физични и химични свойства на веществата.
2. Химични реакции:
а) условия и признаци за протичане на химичните реакции;
б) закон за запазване на масата на веществата при химичните реакции;
в) видове химични реакции – химично съединяване, химично разлагане и др.
3. Връзка между видовете вещества и видовете химични реакции, в които
тези вещества участват

Урокът може да започне с актуализиране на знанията за изучени конкретни
вещества, като се попълни следната таблица:
Признаци Вещества
за описание Кислород Водород Желязо Вода
1 2 3 4 5
114
1 2 3 4 5
Елементен състав
и вид на веществото
според състава
Градивни частици на
веществото
Химични свойства
– участие като изход-
но вещество в реак-
ции:
• химично съединя-
ване;
• химично разлагане;
• други.
Няколко въпроса, свързани с признаците на разглежданите вещества, могат

да насочат вниманието на учениците към изучените понятия – химичен еле-
мент, просто и сложно вещество (химично съединение), химична реакция.
Учителят може да уточни основните цели на урока: да се систематизират и
обобщят знанията за веществата и за химичните реакции.
При разглеждане на проблема за веществата учителят трябва да акцентира
върху многообразието от тези обекти в природата и в практиката – повече от
90 химични елемента образуват милиони вещества, като в състава на по-голя-
мата част от тях участват химичните елементи въглерод и водород. Може да се
демонстрират пред учениците нови образци от вещества (както прости, така и
сложни). Необходимо е да се насочи вниманието към възможностите за класи-
фикации на веществата по различни признаци.
При систематизиране и обобщаване на знанията за химичните реакции учи-
телят трябва да подчертае богатото многообразие от тези обекти в природата и
в практиката. Добре е да се подчертае, че изучените химични реакции са съвсем
малка част от тези, които са познати на науката. Препоръчваме да се представят
нови ефектни опити, които да засилят интереса на учениците към изучаване на
химичните реакции. Така например при актуализиране на закона за запазва-
не на масата на веществата при химичните реакции може да се покажат нови
опити.
За осъзнаване на връзката между видовете вещества и видовете химични
реакции може да се използва схемата, представена в учебника. Добре е да се
решат повече задачи (от учебника и от учебната тетрадка), които да обогатят
опита на учениците за прилагане и за обобщаване на знанията.
115
Раздел 3. Значение и приложение на веществата и на химичните реак-
ции

Главна цел на раздела е чрез затвърдяване, систематизиране и обобщаване
на знанията за веществата и за химичните реакции да се разкрият ценностните
аспекти на тези знания.
Успешното реализиране на целта зависи от предварителната подготовка на
учениците за методическите единици.
Вместо традиционния преговор на фактологията от предходния раздел като
домашна работа може да се възложи на учениците да съставят текстове за раз-
пространението или за приложението на конкретни изучени вещества и химич-
ни реакции, като ползват учебника и интернет. По-полезно е да се проучат нови
текстове, които учителят специално е подготвил. Задачата за домашна работа
може да включва и изискването да се представят таблично или графично дан
ните от текстовете или пък да се допълнят тези текстове с нови данни. За да се
осигури по-богата информационна среда за всеки урок, е добре да се зададе
домашна работа върху различни примери на няколко групи ученици. Така се
създава възможност за осъществяване на свободен обмен на информация меж-
ду учениците извън класната стая.
Друга възможност е да се предоставят за домашна работа таблици, в които
да се отразят знанията за разпространението и значението на конкретни вещес
тва или химични реакции, като се изисква участието не само на ученика, а и на
по-възрастен член на семейството. Така се създават условия за провеждане на
целенасочен пълноценен диалог между ученика и неговите близки.
Вещество Знание Знание
или на ученика на по-възрастен член
химична реакция от семейството
Разпространение в при-
родата
Приложение в практи-
ката
По наша преценка е най-подходящо да се организира интерактивно обу-
чение чрез обсъждане на домашните работи в малки групи. Всеки учебен час
може да започне със следната задача: в рамките на 10 – 15 минути всяка гру-
па да изготви постер, в който да се обобщи текстово, графично или таблично
най-важната информация по зададената тема от домашната работа. След това
трябва да се даде възможност на всяка група чрез свой говорител да представи
постера пред целия клас.
Друга добра възможност е да се планира и да се организира проектно
обучение по методичните единици за нови знания в раздела. Още след изу-
чаване на кислорода може да се възложи на част от учениците да започнат
116
разработка на теми за групови проекти, отразяващи разпространението на
веществата в природата и в практиката или тяхното приложение. След изу-
чаване на основните видове химични реакции на останалата част от учени-
ците може да се предложат теми за групови проекти, свързани с проявле-
нието на химични реакции в природата или с целенасоченото използване на
химични реакции в практиката. Разработването на групови проекти предос-
тавя богати възможности за общуване на учениците извън класната стая и
за разгръщане на ползотворно сътрудничество между тях. Представянето
на проектите може да се организира в клас като постерна сесия, свързана с
темите на проектите.
Ако в класа има ученици, които проявяват определен интерес към компю-
търните технологии, може да им се възложи да подготвят проект за уеблог (под
форма на електронен дневник за познавателния опит) на класа по темата на
раздела. Учителят също би могъл да подготви мултимедийни презентации, да
подпомогне учениците с готови материали или да създаде свой уеблог, пред-
назначен за тях.

43.
ВЕЩЕСТВАТА В ПРИРОДАТА И В ПРАКТИКАТА
Цели:
– Да се систематизират и обобщят знанията за разпространението на вещес
твата.
– Да се актуализират и обобщят знанията за приложението на кислород, во-
дород и желязо.
– Да се усъвършенстват уменията за описание на вещества по признаци,
определени от учителя.
– описва разпространението на изучени вещества;
– групира вещества според разпространението им в живата и в неживата
природа;
– описва приложението на конкретни вещества (кислород, водород, желязо)
във връзка с техните свойства;
– оценява като причинно-следствени връзки: свойства на веществата ↔ раз-
пространение; свойства на веществата ↔ приложение.
– за разширяване и затвърдяване: вещества, смеси, руди, минерали.
117
– Информационни технологии, 5. и 6. клас: компютърна презентация, ин-
тернет.
– География и икономика: промишленост, производства.
– Човекът и природата, 4. и 5. клас: конкретни вещества, руди.
Дидактически средства и материали: образци от вещества и минерали,

сбирка от железни и други руди

1. Разпространение на веществата:
а) в неживата природа;
б) в живата природа.
2. Приложение на веществата

Актуализацията може да започне с въпроси за изучени химични елементи и за
вещества, които ги съдържат. Учениците биха могли да опишат накратко разпрос-
транението на химичните елементи кислород, водород и желязо в земните сфери
– атмосфера, хидросфера, земна кора, биосфера. Систематизирането и обогатя-
ването на знанията за химични елементи и вещества, разпространени в живата и
в неживата природа, може да се осъществят чрез решаване на задачи за работа с
текст (може да се използва текстът от учебника или други подходящи текстове,
подготвени от учителя). Предоставянето на снимков материал и на образци от
някои споменати вещества може да повиши интереса на учениците към проблема.
Въз основа на схемата в учебника за употребата на простото вещество же-
лязо може да се разгърне обсъждане по групи, което да затвърди знанията на
учениците за връзката между свойствата на веществата и тяхното приложение.
За междугрупово обсъждане може да се предложи схема за приложението на
водата в бита и в промишлеността. Друг вариант е да се изиска от учениците,
като ползват текст за приложението на водата, да съставят схема или рисунка,
която да отразява съдържанието на текста. Отново акцент трябва да се постави
върху връзката свойства – приложение.
44.
ХИМИЧНИТЕ РЕАКЦИИ В ПРИРОДАТА И В ПРАКТИКАТА
Цели:
– Да се систематизират и обобщят знанията за химичните реакции (условия
и признаци за протичане).
– Да се актуализират знанията за киселинни дъждове и за озонови дупки.
– Да се усъвършенстват уменията за наблюдение и за описание на признаци
и условия за протичане на химични реакции.
118
– описва изучени химични реакции, които протичат в природата: горене, об-
разуване на киселинни дъждове и озонови дупки, корозия, фотосинтеза и др.;
– описва изучени химични реакции, които протичат в практиката: горене,
корозия, получаване на метали и др.;
– дава примери за химични процеси в природата и в практиката, които про-
тичат с различна скорост;
– дава примери за химични процеси в природата и в практиката, които про-
тичат с отделяне или поглъщане на топлина.
– нови: металургия
– за разширяване и затвърдяване: вещества и химични реакции
тернет.
– География и икономика: земна кора, атмосфера, хидросфера, биосфера.
– Човекът и природата, 4. и 5. клас: киселинни дъждове, озонови дупки, гни-
ене, дишане, хранене, отделяне.
Дидактически средства и материали: снимков материал, реактиви и съ-

дове, необходими за осъществяване на химични експерименти

1. Химични реакции в природата:
а) в атмосферата;
б) в хидросферата;
в) в земната кора;
г) в живите организми.
2. Химични реакции в практиката:
а) в бита;
б) в промишлеността – металургия.

Урокът може да започне с любопитни данни и съответен снимков матери-
ал за протичане на химични реакции в природата (например при вулканичната
дейност, при пожари, при образуването на пещерите и др.). На учениците може
да се предложи по групи да допълнят предоставена от учителя схема за раз-
пространението на химичните реакции в природата и в практиката, като полз-
ват част от текста в учебника (или друг текст). Учителят може да изиска да се
означат с думи някои от изучените химични реакции (например реакциите за
получаване на водород и на кислород).
119
Добре е още в тази тема да се обърне внимание, че някои от химичните
реакции водят до получаване на продукти, които оказват вредно въздействие
върху околната среда. Необходимо е да се подчертае, че примерите за химич-
ни реакции в бита и в практиката непрекъснато ще се допълват при изучаване
на учебния предмет химия и опазване на околната среда в следващите класо-
ве.
45.
ГОРЕНЕ И ГОРИВА
Цели:
– Да се свържат знанията за процеса горене със свойствата на веществата да
горят или да поддържат горенето.
– Да се разграничат два вида горене: горене на газообразни вещества в газо-
образна среда, горене на твърди вещества в газообразна среда.
– Да се разкрият основни характеристики на горивата: състояние, елементен
състав и топлина на горене.
– Да се формират умения за оценяване на качествата на горивата.
– определя процеса горене като взаимодействие на прости вещества и
химични съединения с кислорода, съпроводено с отделяне на светлина и то-
плина;
– описва примери за горене в природата и в практиката;
– оценява горивата по признаците: състояние, елементен състав и възможни
продукти на горене, топлина на горене;
– събира и коментира данни за предимства и недостатъци на конкретни го-
рива по изучените признаци.
– за разширяване и затвърдяване: химични реакции с отделяне на топлина
и светлина, горене, горива, топлина на горене, замърсители на въздуха и еко-
логични проблеми
– Български език: работа с текст от учебника и от научнопопулярни източ-
ници.
– Информационни технологии, 5. и 6. клас: компютърна презентация, интер-
нет.
– Човекът и природата, 5. клас: киселинен дъжд, парников ефект.
120
Дидактически средства и материали: снимков материал, модели и схеми
на химични реакции, справочни таблици с данни за горивата, реактиви и съдо-
ве, необходими за осъществяване на химични експерименти

1. Същност на горенето:
а) изходни вещества – вещество, което гори (гориво), и вещество, което под-
държа горенето;
б) продукти на горенето;
в) признаци на химичната реакция горене.
2. Характеристики на горивата:
а) състояние;
б) елементен състав на горивото и продукти на горене;
в) топлина на горене.
3. Избор на горива в зависимост от:
а) състояние, елементен състав и топлината на горене;
б) въздействието върху околната среда;
в) общата им себестойност.

Актуализация на знанията за вида на химичната реакция по енергетичен
признак се извършва на основата на примери за изучени химични реакции. С
отделяне на топлина и светлина се свързва и определението на процеса горене,
който учениците познават.
Изучените химични свойства на кислорода позволяват да се открои група
от химични реакции, в които едно от изходните вещества гори в кислородна
среда. За практиката са важни процесите на горене с участие на кислорода от
въздуха, което стеснява обема на научното понятие горене. Необходимо е да се
дискутират възможности за горене и в друга газообразна среда.
Формулират се въпросите: Кой химичен процес се нарича горене? Кои ве-
щества се определят като горива?.
От схемите на горене, изразени при актуализацията, и схемите на новите
примери за горене се извежда знание за два вида изходни вещества: вещество,
което гори (гориво), и вещество, което поддържа горенето.
Гориво + Вещество, което поддържа горенето Продукти на горенето +

топлина
Обръща се внимание на факта, че количеството топлина, която се отделя при
горенето на горивото, има значение за практиката.
Логически се стига до необходимостта да се определят някои основни харак-
теристики на горивата. Като такива се открояват състояние, елементен състав
на горивото, продукти на горене и топлина на горене.
В зависимост от състоянието горивата се групират в три групи: газообразни,
121
течни и твърди. Състоянието на горивата се свързва с възможностите за тяхно-
то добиване, пренасяне и съхраняване. Учениците могат да предложат примери
от практиката.
Елементният състав е друга важна характеристика, защото от него зависи
съставът на продуктите. Знанието за свойствата на тези продукти (въглероден
оксид, въглероден диоксид, вода, серни оксиди и азотни оксиди) позволява го-
ривата да се оценят като вредни или безвредни за околната среда.
Особено внимание се обръща на топлината на горене, защото тази характе-
ристика е свързана с икономическата изгодност на горивата. Информация за
топлина на горене на някои горива е представена в таблица в учебника. Данни
за други горива може да се намерят в справочници.
Освен изведените три характеристики, за цялостна оценка на едно гориво
във връзка с избор на най-подходящото за дадена цел е необходимо да се об-
съдят проблемите, свързани с въздействието върху околната среда и общата
себестойност на горивото.
Добре би било учителят да постави като домашна работа проучване на иде-
ята за използване на биогорива, като предложи на учениците да изберат начина
на представяне на проучването (мултимедийна презентация, постер, рисунка,
описателен разказ).
46.
ГОРЕНЕ (ЛАБОРАТОРЕН УРОК)
Цели:
– Да се разширят знанията за горене, като се изследват зоните на пламъка
на горяща свещ.
– Да се формират умения за доказване на продуктите на горене и за изслед-
ване на зависимостта на интензивността на горенето от количеството на кисло-
рода – вещество, което поддържа горенето.
– извлича информация от химични експерименти, свързани с процеса горе-
не, и да описва резултати и изводи в протокол по образец;
– познава и спазва правила за безопасна работа с вещества и с огън.
– за разширяване и затвърдяване: прости и сложни вещества, оксиди, гори-
ва, химични реакции, химично съединяване, горене
Дидактически средства и материали: свещ, реактиви и съдове, необходи-

ми за осъществяване на химични експерименти
122
Актуализират се знания за същността на горивата и на процеса горене. Вни-
манието се насочва към горенето на свещ – разказва се за използването на све-
щите като източник на светлина в по-стари времена.
Изпълнението на задача 1 цели да разшири знанията на учениците за проце-
са горене, като се изследват зоните на пламъка на горяща свещ.
Желателно е да се започне с наблюдение на повърхността на свещта след
нейното запалване – горене на фитила, което предизвиква стапяне на парафин,
движение на стопения парафин по фитила, изпарение и горене на парафиновите
пари. Тогава може да се пристъпи към наблюдение на пламъка. Отбелязва се,
че пламъкът има продълговата форма, която се дължи на възходящия поток от
нагорещен въздух.
В пламъка може да се различат три части с различен цвят:
– частта, която се намира до фитила, има синьо-виолетов цвят, който се дъл-
жи предимно на горенето на въглеродния оксид, получен при непълното горене
(поради недостатъчно количество кислород) на горивото – парафиновите пари;
– в центъра на пламъка е най-светлата и най-горещата част, в която горе-
нето е по-интензивно поради добрия приток на кислород от въздуха; въпреки
това има и неизгорели частици от горивото и въглерод, получен при неговото
непълно горене;
– най-външната част на пламъка съдържа най-много кислород и тук изгарят
остатъци от горивото.
Задача 2 има за цел да се усъвършенстват уменията за експериментално из-
следване – доказване на продуктите на горене на свещ.
Със стъклената плочка, внесена в средната зона на пламъка, се доказва
наличието на частички от въглерод, получени при непълното изгаряне на па-
рафиновите пари. Капките вода, кондензирали по стените на епруветката, са
доказателство, че водата е един от продуктите на горенето. Помътняването на
бистра варна вода, което учениците познават, илюстрира факта, че продукт на
горенето е и въглеродният диоксид.
Като се излезе извън контекста на задачата, може да се приведат данни за
продуктите на горенето на горивата и влиянието им върху околната среда.
Задача 3 има за цел да се усъвършенстват уменията за експериментално
изследване – извеждане на зависимост между интензивността на горенето на
свещта от количеството на кислорода в системата. Учителят може да обогати
задачата с добавяне на нови опити, напр. изгасване на различни по височина
свещи в един отворен съд.
Изводът от задача 3 може да стане начало за обсъждане на значението на ко-
личеството на кислорода за поддържане на горенето в практиката и на процеса
дишане, както и с обсъждане на проблеми за опазване на чистотата на въздуха.
Наблюденията и изводите от лабораторната работа се записват от учениците
в работната тетрадка.
123
47.
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ
Цели:
– Да се обогатят знанията по проблемите на замърсяването и опазването на
околната среда.
– Да се създадат условия за изява на ценностно отношение на учениците към
природата.
– определя продукти на химични взаимодействия на кислорода като замър-
сители на околната среда (серен диоксид, въглероден оксид, въглероден диок-
сид);
– свързва замърсители на въздуха с конкретни екологични проблеми (кисе-
линен дъжд, парников ефект, озонова „дупка“);
– коментира ролята на човешката дейност за замърсяване на околната среда,
както и отговорността на хората за нейното опазване и съхраняване;
– посочва начини за намаляване на замърсяването на околната среда;
– оценява значението на знанията (за вещества и за химични реакции), свър-
зани с опазване на околната среда.
– за разширяване и затвърдяване: вещества и химични реакции
тернет.
– Човекът и природата, 4. и 5. клас: киселинни дъждове, озонови дупки.
Дидактически средства и материали: снимков материал, реактиви и съ-

дове, необходими за осъществяване на химични експерименти

1. Замърсители на околната среда:
а) в атмосферата;
б) в хидросферата;
в) в земната кора;
г) в живите организми.
2. Мерки за опазване на околната среда:
а) намаляване на замърсяването и очистване на околната среда от вредни
вещества;
124
б) международни и държавни документи, свързани с опазване на околната
среда.

Урокът може да започне с актуализиране на знанията от 5. клас за замърси-
тели на околната среда, като се разгледа готова схема, съдържаща някои изуче-
ни признаци, които определят едно или друго вещество като замърсител:
– затруднява дишането на човека и на животните;
– поразява растенията;
– причинява болести, отравяне или смърт на живите организми;
– разрушава озоновия слой;
– води до общо затопляне на планетата;
– разяжда металите; разрушава скалите, сградите, паметниците на култу-
рата.
Може да се реши задача за допълване в таблица на данни за състава на ве-
щества, изучени в 5. клас, както и за техни свойства, които ги определят като
замърсители на въздуха, на водата или на почвите.
Вещество Качествен Свойства, които определят
състав веществото като замърсител
Въглероден диоксид
Въглероден оксид
Серен диоксид
и азотен диоксид
Фреони
Минерални торове
С цел обогатяване на знанията на учениците за замърсителите на околната
среда може да се използват и нови примери. Необходимо е да се обърне спе-
циално внимание на влиянието, което оказва съдържанието на конкретни ве-
щества в атмосферата (например натрупването на въглероден диоксид), в хид
росферата (например замърсяването на водите с нефт), в почвата (например
предозирането на минералните торове) или в човешкия организъм (например
прекомерната употреба на лекарства).
Може да се коментират източниците и начините за постъпване на замър-
сителите в околната среда и да се постави въпросът как може да се ограничи
замърсяването.
Въз основа на знанията от 5. клас за начините за опазване на въздуха и на
водите от замърсяване може да се предоставят конкретни казуси от практиката,
които учениците да обсъдят в групи и да предложат мерки за решаването им.
Подходящи данни за съставяне на казуси учителят може да намери в ежеднев-
ници, в списания и в интернет.
125
ЧАСТ III. СТРУКТУРА И ЖИЗНЕНИ ПРОЦЕСИ НА
ОРГАНИЗМИ.
Раздел 1 и 2. Движение на вещества в организмите. Жизнени процеси

при многоклетъчните организми

Първите две методични единици са посветени на движението на веществата в
растителния и в животинския организъм. Те са своеобразен мост между биологич-
ното учебно съдържание по предмета човекът и природата в 5. и 6. клас. Основната
цел на тези методични единици е да се разкрие ролята на транспортните системи
за растенията и животните и да се развие идеята за организма като единна система.
Въвеждащият абзац от първата тема припомня на учениците структурните
компоненти на многоклетъчните организми. Обобщената представа за клетката
като основна градивна единица в организмовия свят, изградена в 5. клас, се
конкретизира в тези две методични единици и в останалите методични едини-
ци чрез запознаване с многообразието в устройството и функциите на расти-
телните и животинските тъкани и органи. Така обемът на понятието клетка се
разширява.
В 5. клас се подчертава връзката между процесите хранене, дишане и отде-
ляне, без да се уточнява как точно се реализира тя. В 6. клас се изучава устройс
твото на проводящата система на растенията и кръвоносната система на жи-
вотните и се изяснява значението на движението на веществата в организмите.
Подчертава се, че всички жизнени процеси са свързани помежду си, т.е. орга-
низмите са сложно устроени, цялостни системи. Именно чрез това надграждане
на съдържанието се реализира спираловидният подход в обучението.
Придвижването на водата с минералните вещества в корена, възходящият
и низходящият ток са сложни физиологични процеси, които трудно може да се
обяснят на шестокласници. Причината не е във възрастта на учениците, а в лип-
сата на познания за някои химични и физични процеси, като осмоза, сцепление,
капилярност и др.
Това налага съдържанието да се разкрива на морфолого-анатомично равни-
ще. Визуализация на процесите чрез описаните опити в учебника и в учебната
тетрадка ще убедят учениците в движението на вещества в растенията, което за
6. клас е достатъчно.
Движението на вещества в животните е представено кратко. В една методична
единица трябва да се съпоставят различни типове кръвоносни системи. Целта на
темата е да формира представа за органите на кръвоносната система и движение-
то на кръвта в тях. По преценка на учителя чрез фигурите в учебника знанията
може да се разширят и задълбочат. Важно е учениците да усвоят характерните
особености на кръвоносните съдове и да не свързват понятията погрешно (арте-
рии с „чиста“ кръв, а вени с „нечиста“ кръв). Всички понятия от тази методична
единица се затвърдяват при изучаване на кръвоносната система на човека.
126
По-нататък следват методични единици, посветени на важни жизнени процеси
при растенията и животните: дразнимост и движение (4 методични единици), раз-
множаване, растеж и развитие (6 методични единици). Общо разделът съдържа 10
методични единици, от които 8 за нови знания, 1 урок екскурзия и 1 за обобщение.
Основна образователна цел тук е да се систематизират познанията на учени-
ците, резултат от изучаваното до момента и от житейския им опит, и да се фор-
мират на организмово равнище понятията дразнимост, движение, размножава-
не, растеж и развитие. За тези понятия (с изключение на дразнимост) учениците
имат изградени представи на съответното равнище от човекът и природата за
3. и 4. клас. В 6. клас въз основа на конкретни примери от растителния и живо-
тинския свят се извеждат съществените признаци на понятията и те се дефини-
рат съобразно възрастта на учениците. Приоритет имат примерите от царство
Животни, тъй като посочените процеси се осмислят по-лесно от учениците чрез
тях, отколкото чрез примери от царство Растения.
Успоредно с изучаване същността на жизнените процеси учениците усво-
яват знания и за системите, чрез които те се осъществяват. Така се обвързват
анатомия с физиология, структура с функция. Например:
нервна система → дразнимост
опорно-двигателна система → движение
полова система → размножаване
Структурно-функционалното единство на разглежданите процеси се под-
чертава и в Тема 59. Организъм – единно цяло.
Движенията на животните привличат вниманието на децата от ранна въз-
раст. До 6. клас те имат богати наблюдения, а и вече са изучили предвиденото
за движенията в програмата по човекът и природата в 3. и в 4. клас. Допълни-
телните сведения за начина, по който се осъществяват някои от често срещани-
те видове движения, доразвиват познанията за опорно-двигателната система на
гръбначните животни.
Съдържанието е добра основа за подчертаване на две водещи биологични
идеи – връзка организъм ↔ среда (приспособеност на организмите) и връзка
между структура и функция.
В „Дразнимост и движение при растенията“ чрез примери са описани основ-
ните дразнители на растенията, без обаче да се назовават видовете движения
– тропизми и настии. По преценка на учителя те могат да се дадат, без обаче да
се вземат предвид при оценка на знанията. Най-важно е учениците да осмислят
връзката между начина на хранене на организмите и типа движения, които те
извършват.
При разкриване същността на половото размножаване стремежът ни бе учени-
ците да „усетят“ единството в многообразието, както и предимствата на половото
размножаване за оцеляване на съответния вид организми.
По разбираеми причини текстът в този раздел е ограничен. За сметка на
това илюстрациите са много. При оптимална организация на познавателната
дейност на учениците текстът и многобройните илюстрации в този раздел ще
127
допълнят възприятията им и ще допринесат за усвояване на учебното съдър-
жание.
Разглежданите жизнени процеси в 5. и 6. клас ще бъдат обект на изу-
чаване и в по-горните класове не само на организмово, но и на клетъчно
равнище.
Обобщаващата тема „Организмът – единно цяло“ представя всички жизнени
процеси, учени в 5. и 6. клас. Целта е да се подчертае връзката между тях и да
се осъществи вътрешнопредметен синтез.
Примерни методически разработки на темите от 1 и 2 раздел.

48.
ДВИЖЕНИЕ НА ВЕЩЕСТВА В РАСТИТЕЛНИЯ ОРГАНИЗЪМ.
ПРОВОДЯЩА СИСТЕМА
Цели:
– Да се формира понятието проводяща система в растителния организъм.
– Да се формират понятията кореново налягане и смукателна сила на клет-
ките.
– Да се формират понятията възходящ ток и низходящ ток в растителния
организъм.
– Да се изясни ролята на движението на веществата за единната цялост на
растителния организъм.
– назовава органи и системи, които осъществяват движение на приети вещес
тва и продукти от жизнената дейност при растенията;
– описва и проследява по схема движението на вещества при растенията;
– оценява значението на транспортната система за единството на обменните
процеси (хранене, дишане, отделяне) в многоклетъчния организъм.
– нови: проводяща система в растителния организъм, дървесинни и ликови
цеви, проводящи снопчета, кореново налягане, смукателна сила, гутация и плач
при растенията, възходящ и низходящ ток

– Човекът и природата (3., 4. и 5. клас): прилагане на знания за органи и
жизнени процеси при растения – разтвори, устройство на клетката, тъкани, ор-
гани, избирателна пропускливост на клетъчните мембрани, самостойно хране-
не (фотосинтеза), дишане, отделяне.
– Български език и литература: развитие на устната реч чрез формиране на
128
умение за представяне на резултати и формулиране на изводи от проведени
експерименти.
Дидактически средства и материали: табло с изображение на растение с ко-

рен, стъбло и листа, предварително заложени опитни постановки за доказване на
възходящия и низходящия ток, гутация и плач при растенията, работни листове.

1. Проводяща система
1.1. Същност
1.2. Устройство
– дървесинни цеви
– ликови цеви проводящи снопчета
2. Движение на водата в корена
2.1. Смукателна сила
2.2. Кореново налягане
3. Възходящ ток
4. Низходящ ток

Поради това, че се поставя началото на нов раздел, отнасящ се до живите
организми, е добре да се започне с преход от физико-химичното учебно съдър-
жание, като се акцентира върху единството между жива и нежива природа и в
същото време се актуализират разликите между живите организми и обектите
от неживата природа. Например може да се постави задачата да се изброят
разликите между куче и камък. Така неминуемо ще се стигне до жизнените про-
цеси и клетъчния строеж на организмите. Оттук може да се премине към ни-
вата на организация на живите организми: клетка – тъкани – органи – системи
– цялостен организъм. Преходът към новата тема може да се осъществи чрез
изпълнението на следната задача от работния лист:
Попълнете таблицата.
Вегетативни Функции
растителни
органи
Корен а) ________________________________________________
б) ________________________________________________
Стъбло а) ________________________________________________
б) ________________________________________________
Лист а) ________________________________________________
б) ________________________________________________

При актуализиране на функциите на вегетативните растителни органи учи-
телят прави преход към проводящата система при растенията. Записва се точка
1 от плана. Въвеждат се понятията дървесинни и ликови цеви и се изяснява
тяхното устройство.
Тъй като учениците са наясно с ролята на корена за всмукване на вода и раз-
творени в нея минерални соли, се поставя въпросът: Как се придвижва водата
в корена?. Записва се точка 2 от плана. Изясняват се понятията смукателна
сила и кореново налягане. За целта учителят, с помощта на ученици асистенти,
прави демонстрация на следните опити:
– Плач при растенията
Необходими материали: копривка или бегония в саксия, вода.
Опитна постановка: Растението се полива обилно с вода. В момента на

демонстрацията стъблото се прерязва на 1 – 2 см над почвата. От прерязаното
стъбло изтича вода.
Извод: Причината за т.нар. плач при растенията е кореновото налягане, бла-

годарение на което водата и разтворените в нея минерални соли се изкачват от
корена по стъблото към листата.
– Гутация
Необходими материали: засети царевични растения, развити до 3 – 4 см

височина, стъклен похлупак.
Опитна постановка: Саксия с добре полети царевични растения, развити

до 3 – 4 см височина, се покрива със стъклен похлупак. След време се наблю-
дава отделяне на капчици вода по ръба на листата. Ако отстраним с филтърна
хартия капките, след време те отново се появяват.
Извод: Явлението гутация доказва, че водата, всмукана от корена, се изкач-

ва до всички части на растението.
Изводите се правят от учениците с помощта на учителя чрез кратка беседа и
се прави преход към възходящ ток. Записва се точка 3 от плана и учителят пос
тавя задача да се попълни първата графа от следната таблица в работния лист
за особеностите на възходящия и низходящия ток:
Особености Възходящ ток Низходящ ток
Място на протичане
Посока на движение
Химичен състав
Движещи сили
Последици
130
Ако добре са разбрали демонстрираните опити и съответните изводи, уче-
ниците без проблем ще попълнят посоката на движение, химичния състав, дви-
жещи сили. Остава само да се изяснят мястото на протичане на възходящия ток
и последиците.
За да се установи местоположението на дървесинните цеви и ролята им за
осъществяване на възходящия ток, се изпълнява задача 3 от учебната тетрадка.
За целта опитната постановка е предварително заложена от преподавателя или
е поставена от учениците в домашни условия. Самото наблюдение и съответ-
ният извод се правят в часа. От мастилото се обагря само дървесината, а сър-
цевината и кората на стъблото остават непроменени, т.е. от корена към листата
всмуканата вода се изкачва именно по дървесинните цеви. Попълва се и място-
то на протичане в таблицата. Относно последици в таблицата се записва, че во-
дата и минералните соли достигат до листата и встъпват в процеса фотосинтеза.
Преминава се към точка 4 от плана. На учениците се поставя задача да
попълнят с помощта на текста от учебника характеристиките на низходящия
ток. За да се докаже значението на низходящия ток, се изпълнява задача 4 от
учебната тетрадка. Тъй като за протичането на опита са нужни 4 – 5 седмици,
опитната постановка се залага предварително от учителя или от някои ученици
в училищната лаборатория. В часа се отчита резултатът и се правят съответни-
те изводи.
По ликовите цеви, разположени в кората при дървесните видове, се прид-
вижват органичните вещества, образувани при фотосинтезата, и се пренасят
надолу до всички клетки. Поставя се и се обсъжда задача 2 от учебника.
За затвърдяване на знанията се изпълняват задачи 1 и 2 от учебната тетрадка.
Чрез кратка беседа се правят обобщение и извод за значението на движе-
нието на вещества в растителния организъм. За домашна работа може да се
постави задача 4 от учебната тетрадка.
49.
ДВИЖЕНИЕ НА ВЕЩЕСТВА В ЖИВОТИНСКИЯ ОРГАНИЗЪМ.
КРЪВОНОСНА СИСТЕМА
Цели:
– Да се изяснят обмяната на веществата между животинските организми и
средата и преносът на вещества при различните групи животни.
– Да се формира понятието кръвоносна система в животинските орга-
низми.
– Да се формира понятието кръвообращение в животинския организъм.
– Да се проследи развитието на кръвоносната система при животните.
– Да се усвоят типовете кръвоносна система.
131
– назовава органи и системи, които осъществяват движение на приети вещес
тва и продукти от жизнената дейност при животните;
– описва и проследява по схема движението на кръвта при животните;
– оценява значението на транспортната система за единството на обменните
процеси (хранене, дишане, отделяне) в многоклетъчния организъм.
– нови: кръвоносна система, сърце, кръвоносни съдове, кръвообращение
– за разширяване и затвърдяване: обмяна на веществата, кръв

– Човекът и природата, 5. клас – прилагане на знания за видовото разнообра-
зие на организмите, органи и жизнени процеси при растения, животни и човек.
– Български език и литература: умения за формулиране на отговори в на-
учната сфера на общуване; работа с научен текст и извличане на съществена
информация от него.
– Изобразително изкуство: формиране на умения за наблюдаване на илюс-
трации и схеми и съставяне на кратко описание върху тях; рисуване на схема
за връзката между артерии, капиляри и вени и посоката на движение на кръвта.
Дидактически средства и материали: табло за видовете кръвоносни съ-

дове, табла с кръвоносните системи при гръбначните животни, динамична ри-
сунка

1. Същност на обмяната на вещества
2. Обмяна на вещества между животинските организми и околната среда.
Пренос на вещества в животинските организми
3. Кръвоносна система
4. Типове кръвоносна система
4.1. Отворена
4.2. Затворена
5. Развитие на кръвоносната система при гръбначните животни
6. Кръвообращение

Актуализацията на знанията за транспорта на вещества в растителните ор-
ганизми се осъществява чрез обсъждане на възложената за домашна работа
задача 4 от учебната тетрадка. В хода на фронтална беседа се припомнят осо-
беностите на проводящата система и нейната роля за целостта на растителния
организъм. Учителят задава въпроси на двама ученици за индивидуална про-
верка и оценка на знанията. Единият ученик обяснява особеностите на възхо-
дящия ток, а другият ученик – на низходящия ток. Въпросите са равностойни:
132
Къде протича? В каква посока се движи? Какви вещества пренася? Кои са
движещите сили? Какви са последиците?. Беседата се насочва към произ-
хода на веществата, които се пренасят чрез тях: при възходящия ток – вода
и минерални соли от почвата, а при низходящия ток – хранителни вещества,
получени при процеса фотосинтеза в листата (за нея се усвояват въглероден
диоксид от въздуха, вода и минерални соли от почвата). Двамата ученици при-
помнят накратко същността на процесите хранене, дишане и отделяне. Така се
стига до обмяната на вещества между растителния организъм и околната среда.
Следват разискване на отговорите на двамата ученици и оценяването им. Като
преход към новата тема учителят поставя въпросите: Обменят ли животните
вещества с околната среда? Как се осъществява преносът на вещества в
животинските организми?.
Записват се заглавието на урока и точка 1 от плана. Изяснява се същността
на обмяната на вещества, като се акцентира върху промените, които настъпват
с веществата и преобразуването на енергията.
Знанията по точка 2 от плана се разкриват чрез следните дейности. Чрез
фронтална беседа с помощта на учителя учениците попълват следната таблица:
Задача 1. Попълнете таблицата.

Организми Обмяна на вещества с Пренос на вещества в
околната среда организмите
Примитивни многокле- През цялата повърхност От клетка в клетка чрез
тъчни животни (ме- на тялото движение на цитоплаз-
шести, плоски и кръгли мата
червеи)
При по-сложно устрое- Чрез храносмилателна, Чрез кръвоносна сис-
ните многоклетъчни дихателна и отделителна тема
животни (прешленести система.
червеи, членестоноги,
мекотели и гръбначни
животни)
Тъй като чрез решението на задачата се въвежда понятието кръвоносна сис-
тема, възниква въпросът: От какво се състои тя?. Знанията по точка 3 от
плана на урока се разкриват чрез следните дейности. Учителят изброява части-
те на кръвоносната система при гръбначните животни. За да се изясни какво
представлява сърцето, учениците анализират фиг. 49.1 от учебника и изброяват
частите му при бозайниците. Учителят обяснява особеностите на сърцето като
кух мускулест орган, който чрез ритмични движения движи кръвта по кръво-
носните съдове. По фиг. 49.2 от учебника или по табло с аналогично съдържа-
ние ученик изброява видовете кръвоносни съдове. Учителят последователно
разкрива устройството на стените им и техните функции. Успоредно с обясне-
нията той изгражда на класната дъска динамична рисунка, която показва връз-
ката между артерии, капиляри и вени и посоката на движение на кръвта:
133
Следва изпълнение на задача 1 от учебната тетрадка. Обръща се внимание
на това, че някои вени носят кръв, богата на О2 , а някои артерии носят кръв,
богата на СО2.
За частично затвърдяване учениците изпълняват задача 2 от учебната тет
радка.
По точка 4 от плана на урока знанията се усвояват от учениците чрез ана-
лиз на фиг. 49.3 от учебника. За целта учителят разделя класа на две групи,
като първата група има за задача да разгледа особеностите на отворения тип
кръвоносна система, а втората група – на затворения тип кръвоносна система.
След това учителят възлага на един представител от всяка група да попълни
в съответната клетка мястото на протичане на кръвта в следната таблица на
дъската:

Типове кръвонос-
на система Отворена Затворена
Белези за сравнение
Къде се движи кръвта? В кръвоносни съдове и в Само в кръвоносни
кухини на тялото съдове
С каква скорост се дви- Движи се бавно. Движи се бързо.
жи кръвта?
Учителят изяснява разликата по отношение на скоростта, с която се движи
кръвта в двата случая. Останалите ученици попълват таблицата в тетрадките
си. Устно чрез фронтална беседа се обсъждат приликите между двата типа кръ-
воносна система.
По точка 5 от плана на урока знанията се разкриват чрез следните дейности.
Учителят разяснява връзката между устройството на сърцето при различни-
те групи гръбначни животни и тяхната телесна температура, както и връзка-
та между настъпилите еволюционни промени в устройството на кръвоносната
система и преминаването от воден към сухоземен начин на живот. След това
той възлага на учениците да анализират фиг. 49.4 и таблица 49.1. Отделни уче-
ници описват устройството на сърцето при риби, земноводни, влечуги, птици
и бозайници. За затвърждаване следва изпълнение на задача 3 от учебната тет
радка.
По точка 6 учителят изяснява същността на кръвообращнието и въз основа
на фиг. 49.4 или табло с аналогично съдържание описва кръговете на кръво-
обращение при гръбначните животни. Обръща се внимание на това, че при ри-
бите има само един кръг на кръвообращение и венозно сърце. При останалите
гръбначни животни има два кръга на кръвообращение – голям (телесно кръво-
обращение), и малък (белодробно кръвообращение), а развитието на сърцето
върви в посока на пълно разделяне на богатата на О2 кръв от кръвта, богата на
СО2, т.е. изграждане на пълна преграда в камерата. Оттук и преминаването от
непостоянна към постоянна телесна температура. За изясняване на значението
134
на кръвообращението се изтъкват транспортната функция на кръвта и връзката
между кръвообращението и процесите хранене, дишане и отделяне.
В заключение за затвърждаване e подходящо учениците да отговорят на
въпросите след урока, а за домашна работа да изпълнят задача 4 от учебната
тетрадка.
50.
ДРАЗНИМОСТ ПРИ ЖИВОТНИТЕ. НЕРВНА СИСТЕМА
Цели:
– Да се изясни същността на свойството дразнимост при животните.
– Да се формира понятието нервна система в животинските организми.
– Да се проследи развитието на нервната система при животните.
– Да се усвоят типовете нервна система, приликите и разликите между тях.
– Да се изясни ролята на дразнимостта за приспособяването на животин-
ските организми към изменящите се условия на средата (външна и вътрешна).
– илюстрира с примери свойството дразнимост и видове движения при жи-
вотните (плуване, летене, скачане, бягане, ходене и др.);
– изброява и означава на схема органи на нервната система при животните;
– регистрира резултати от наблюдения в учебната лаборатория на различни
движения при животните в резултат на въздействие с различни видове дразни-
тели и прави съответните изводи.
– нови: дразнимост, дразнители, нервна система (мрежеста, ганглийна, тръ-
беста), ганглий, главен и гръбначен мозък, нерви (централна и периферна нерв-
на система)

– Човекът и природата, 6. клас – прилагане на знания за значението и прило-
жението на химичните вещества, механично дразнене и други видове дразните-
ли върху животинския организъм;
– Български език и литература: начални умения за абстрактно логическо
мислене; адекватно възприемане на текстове и формулиране на отговори; раз-
витие на устната реч чрез формиране на умение за представяне на резултати и
формулиране на изводи от проведени експерименти.
– Изобразително изкуство: работа с илюстрации, макети и схеми.
Дидактически средства и материали: учебник, учебна тетрадка, макет на

хидра, живи дъждовни червеи, фенерче (лампа), стъклен съд с филтърна хартия
135
на дъното, игла, памук, оцет, аквариум (буркан) с рибки, макети на главен мо-
зък при различните групи гръбначни животни

1. Дразнимост – същност и значение
2. Възприемане на дразненията и реакции при различните групи животни
3. Нервна система
3.1. Основна структурна и функционална единица – нервна клетка
3.2. Типове нервна система
3.3. Функции на нервната система

В началото на часа се обсъжда задачата от домашната работа, като се актуа-
лизират знанията за особеностите на сърцето и кръвоносните съдове и типовете
кръвоносна система, както и за ролята на кръвоносната система за храненето,
дишането и отделянето. Актуализацията може да се организира като фронтална
беседа или като индивидуална проверка и оценка на знанията на двама ученици.
За да се премине към следващата тема, може да се направи следното. Учи-
телят приканва учениците да седнат удобно на столовете си, да затворят очи и
да си представят следната картина:
Представете си, че седите на брега на едно блато. Наоколо всичко е зелено
и спокойно. В блатото изнасят концерт крякащи жаби, в клоните на дървета-
та чуруликат птици, по тревичките край водата свирят щурчета. Наслаж-
давате се на спокойствието и красотата на природните звуци. Внезапно се
чуват крясъци и бучене на мотори. Пристига шумна компания тийнейджъри,
които започват да крещят и да хвърлят камъни в блатото. Отворете очи. За-
пишете в тетрадките си какво се случва с животните и какво ще направите
вие при първите шумове от наближаващите мотористи.
Учениците записват реакциите си и реакциите на животните, които са си
представили. Вероятно самите те ще се скрият, жабите ще наскачат във водата,
птиците ще излетят и т.н.
Няколко ученици прочитат написаното. След този емоционален момент учи-
телят изисква от учениците да помислят: В резултат на кое свойство (коя
способност) на организмите животните се скриват при наближаващата
опасност?.
Очаквани отговори: Свойството да реагират. Способността да се ориен-
тират в природата. Да възприемат дразнения и др.
(Друга възможност да се премине към новата тема е да се прожектира кра-
тък откъс от научнопопулярен филм (електронен учебник, видео, DVD или
интернет), който показва реакции на различни животни в различни ситуации
– например търсене на храна и убежище през зимата, преследване на жертва от
хищник, излитане на птици при опасност и др. Задават се аналогични въпроси и
се провежда фронтална беседа.)
136
Учителят уточнява, че в този час ще се изясни и благодарение на коя систе-
ма в животинския организъм животните възприемат дразненията и реагират на
тях.
Записва се заглавието и точка 1 от плана на урока. Чрез фронтална беседа
последователно се дават определения за дразнимост и дразнители и се изяснява
значението на дразнимостта за приспособяването на организмите. Също така
се уточнява, че дразнители могат да бъдат промени както във външната, така и
във вътрешната среда (болка, глад, жажда).
По точка 2 от плана на урока знанията се разкриват чрез следните дейности.
С помощта на фиг. 50.1 от учебника учителят описва начина, по който хидрата
възприема дразненията и реагира на тях. За да разберат как дъждовният червей
реагира на различни дразнители, учениците изпълняват задачи 1 и 2 от учеб-
ната тетрадка. За целта учениците се разделят в групи по 4 – 5 души около 5
работни места в учебната лаборатория. На всяко работно място има нужния
инструментариум и дъждовен червей, поставен в стъклен съд, на дъното на кой-
то е поставена влажна филтърна хартия. След изпълнението на двете задачи
учениците описват наблюдаваното и правят съответните изводи. Записват ги в
тетрадката. Относно възприемането на дразнения и реагирането от страна на
гръбначните животни се прави демонстрация с аквариумни рибки – засенчване,
почукване по стените на съда, пускане на храна. Учениците забелязват, че при
тях реакциите спрямо различните дразнители се осъществяват чрез по-сложни
и бързи движения. Така възниква въпросът: На какво се дължи разликата
в скоростта на реагиране и в сложността на движенията при тези три
различни групи животни – мешести, червеи и риби (гръбначни животни)?.
Отговорът е: На разликата в устройството на нервната система. Записва
се точка 3 от плана на урока.
Учителят изяснява коя е най-малката структурна и функционална единица
на нервната система – нервната клетка, и чрез динамична рисунка на дъската
описва нейното принципно устройство. Чрез нервните клетки стават възпри-
емането на информация от околната среда и нейното предаване до съответните
реагиращи органи. В зависимост от това как са свързани помежду си и как са
подредени нервните клетки в състава на нервната система, се различават три
типа нервна система: мрежеста, ганглийна и тръбеста.
Особеностите на мрежестия тип нервна система учениците разкриват чрез
фиг. 50.2 от учебника и/или по макет на хидра. Учителят дава и други примери
за животни с този тип нервна система – медузи и корали.
Ганглийната нервна система се състои от нервни ганглии (възли, изградени
от нервни клетки) и връзки между тях. Това учениците разкриват чрез анализ
на фиг. 50.3 или табло с аналогично съдържание. Изброяват се и други животни
с ганглийна нервна система – плоски, кръгли и прешленести червеи, мекотели,
членестоноги.
Учителят изяснява особеностите на тръбестата нервна система с помощта
на табло или фиг. 50.4, отразяващи нервна система при гръбначните животни.
137
Въвеждат се понятията централна (главен и гръбначен мозък) и периферна
нервна система (нерви).
Върху схема на класната дъска учителят обяснява пътя, по който се предава
информацията от външната или вътрешната среда и се осъществява ответната
реакция. Дразненията (информацията от околната среда) се възприемат чрез
специализирани нервни клетки, които предават информацията по нервен път до
централната нервна система. Там тя се преработва и изпраща до съответните
реагиращи органи – най-често мускули.
С помощта на макет на главен мозък при различните групи гръбначни жи-
вотни или фиг. 50.5 от учебника се проследява развитието (усложняването) на
главния мозък от риби до бозайници.
След това за обобщение и затвърждаване учителят поставя на учениците
един въпрос след урока. Прави се извод, че развитието на нервната система е
вървяло от разпръснати единични нервни клетки към увеличаване на броя им,
окрупняване и централизиране (концентриране в главовата част). Изясняват се
функциите на нервната система и се прави заключението, че тя ръководи и кон-
тролира реакциите на организмите като единно цяло. Учениците изпълняват и
задачи 3 и 4 от учебната тетрадка (или те остават за домашна работа).
51.
ДВИЖЕНИЯ НА ЖИВОТНИТЕ. ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНА
СИСТЕМА
Цели:
– Да се изяснят същността и значението на движенията при животните.
– Да се формира понятието опорно-двигателна система в животинските
организми.
– Да се проследи развитието на опорно-двигателната система при животните.
– Да се усвоят знания за видовете скелет при животните, приликите и разли-
ките между тях.
– Да се изясни ролята на връзката между нервната и опорно-двигателната
система.
– илюстрира с примери видове движения при животните (плуване, летене,
скачане, бягане, ходене), както и съответните органи за движение;
– изброява и означава на схема органи на опорно-двигателната система при
животните;
– проследява на схема връзката между нервната и опорно-двигателната сис-
тема.
138
– нови: опорно-двигателна система, външен скелет (хитинова обвивка и
варовита черупка) и вътрешен (череп, кости на тялото, кости на крайниците),
мускули

– Прилагане на знанията за движение на телата, опорна точка при изучаване
на движението на организмите.
– Български език и литература: допълване на текст; самостоятелна работа с
речник.
Дидактически средства и материали: работен лист, скелети на риба,

жаба, птица и заек, схема, показваща връзката между нервната и опорно-дви-
гателната система

1. Същност на движението
2. Органи за движение при безгръбначните животни
3. Органи за движение при гръбначните животни
4. Опорно-двигателна система:
4.1. Активна част – мускули
4.2. Пасивна част – скелет (външен и вътрешен)

В началото на часа се прави актуализация на знанията за дразнимост и нерв-
на система при животните. Това става чрез следните дейности. Учителят възла-
га на учениците да изпълнят следната предварително записана на работен лист
задача или задачата се записва в работна тетрадка:
Попълнете пропуснатото в текста.
........................................ е способност на организмите да реагират на изме-

ненията във ...................................... среда или във ...............................................
. състояние на организма. Възприемането на ............................................... и съ-
ответните реакции спрямо тях се осъществяват посредством .............................
............... система. При животните съществуват три типа нервна система: ........
............................................, ................................................ и ..................................
............................... .
Чрез фронтална беседа се припомнят особеностите на трите типа нервна

система. Обсъжда се ролята на нервната система за възприемане на дразне-
нията и за осъществяване на ответна реакция. Ученик обяснява по схема на
класната дъска пътя на възприемането и предаването на информацията в нерв-
139
ната система и осъществяването на ответна реакция. (Подходящо е оценяване
на знанията въз основа на изпълнението на задачата и изводите, които отделни
ученици правят.)
При гръбначните животни дразненията (информацията от околната среда)
се възприемат чрез специализирани нервни клетки, които предават информа-
цията по нервен път до централната нервна система. Там тя се преработва и
изпраща до съответните реагиращи органи – най-често мускули.
Прави се извод, че чрез съкращаване на мускулите животното реагира с пре-
местване в пространството – извършва движение.
За преход към новата тема се изтъква, че активното движение е характерна
особеност на животните и то се осъществява от специализирани органи или
опорно-двигателна система.
Записват се заглавието и точка 1 от плана на урока. На учениците се поставя
следната задача: Открийте в речника (с. 162 от учебника) определението за
понятието движение и определете основните акценти в него.
Задачата се изпълнява, като отделни ученици съобщават основните акценти
в определението, а учителят ги записва на дъската.
– преместване на тялото или отделни негови части в пространството;
– извършва се в отговор на дразнители;
– при многоклетъчните животни се осъществява чрез опорно-двигателна
система.
За разкриване на знанията по точки 2 и 3 от плана на урока класът се разделя
на две групи, като им се поставят задачите:
1) Анализирайте съдържанието на таблица 51.1 (І група) и на таблица 52.2
(ІІ група) на с. 112.
2) Избройте различни приспособления за движение при безгръбначните и
гръбначните животни. (Представители на двете групи коментират.)
3) Помислете кое е общото в устройството на органите за движение при
многоклетъчните животни. (Обръща се внимание на това, че общото в устройс
твото на органите за движение са мускулите. Учителят изтъква факта, че за да
могат да функционират мускулите, т.е. да се съкращават и отпускат, те трябва
да имат опора. Така се прави преход към точка 4 от плана на урока.)
Знанията по точка 4 се усвояват чрез следните дейности. Учителят изброя-
ва частите на опорно-двигателната система, като ги класифицира в две групи:
активна част – мускули, и пасивна (опорна) част – скелет. Така се записват и
подточките. Чрез фронтална беседа се изяснява пряката връзка (структурна и
функционална) между двете части на опорно-двигателната система. Уточнява
се, че опорната част (скелетът) е различна при безгръбначни и гръбначни жи-
вотни – съответно външен скелет и вътрешен скелет. Учителят поставя на уче-
ниците задача 2 от учебната тетрадка, като дава самостоятелна работа с текста
от учебника (с. 113, абзаци 4 – 7), с чиято помощ да попълнят схемата. Следват
проверка и обсъждане на задачата и изпълнение на задача 1 от учебната тет
радка и задача 3 след урока с помощта на фиг. 4.2 или скелети на различни
140
гръбначни животни. Така се разкриват и особеностите на скелета на животните
във връзка с начина им на движение.
За затвърдяване се провежда беседа, изискваща учениците да сравнят ске-
лета на безгръбначните и гръбначните животни по разположение и функция,
както и да отговорят на задача 2 след урока и задачи 3 и 4 от учебната тетрадка.
Учителят поставя оценки на най-активните ученици.
52.
ДВИЖЕНИЯ ПРИ ЖИВОТНИТЕ (УРОК ЕКСКУРЗИЯ)
Цели:
– Да се обобщят знанията на учениците за същността и значението на движе-
нията при животните и за причините, които ги предизвикват.
– Да се разширят знанията на учениците за видовете движения, органите и
приспособленията за движение.
– Да се усвоят умения за наблюдаване на движенията на различни видове
животни.
– Да се усвоят умения за отразяване на събраната информация в работен
лист и за правене на изводи за връзката между средата на живот и приспособ
ленията за движение.
– извършва наблюдения в природата, отразява събраната информация в ра-
ботен лист и прави съответни изводи;
– илюстрира с примери видове движения при животните (плуване, летене,
скачане, бягане, ходене), както и съответните органи за движение;
– изяснява механизма на различните видове движения;
– осъзнава връзката между средата на живот, начина на движение и устройс
твото на двигателните органи.
– за затвърдяване: опорно-двигателна система, движение, видове движе-
ния (плуване, пълзене, катерене, летене, ходене, бягане, скачане), връзка между
средата на живот, начина на движение и устройството на двигателните органи

– Човекът и природата, 6. клас: прилагане на знанията за движение на телата
и опорна точка при изучаване на движението на организмите.
– Български език и литература: умения за анализ и интерпретиране на факти,
включени в таблица.
– Изобразително изкуство: рисуване на животни; моделиране на змиевидно
движение.
141
– Информационни технологии: работа с дискове с мултимедийно съдържа-
ние.
Дидактически средства и материали:

Първи вариант: лупа, бинокъл, фотоапарат (видеокамера), работен лист
(учебна тетрадка), химикалка
Втори вариант: електронен учебник или видео (CD, DVD, интернет), откъси
от научнопопулярни филми, които показват движения на животни в различни
среди
Трети вариант: учебник, учебна тетрадка, карти, върху които са изобразени
последователно движенията на различни животни, картон, пластилин, карфици,
тънка панделка или дебел конец

1. Предварителна подготовка
1.1. Проучване на видовете движения на животните от таблица 52.1
1.2. Проучване на органите и приспособленията за движение
2. Наблюдение на движенията на различни видове животни в природата
2.1. Проучване на местообитанието
2.2. Наблюдение и фотографиране (видеозаснемане) на движещи се животни
2.3. Попълване на работния лист в учебната тетрадка
3. Представяне и обсъждане на наблюдаваното от работните групи
3.1. Представяне на резултатите
3.2. Изводи за значението на движението за животните и връзката на прис-
пособленията със средата на живот

Учителят обсъжда с учениците мястото за провеждане на екскурзията и им
поставя задача да проучат информацията от таблица 52.1 на с. 115 от учебника.
Учениците проучват видовете движения на животните, както и техните орга-
ни и приспособления за движение. Прави се инструктаж за безопасност при
провеждането на урока екскурзия с оглед опазване на живота и здравето на
учениците.
В началото на екскурзията чрез фронтална беседа се актуализират знанията
за опорно-двигателната система. Това става, като ученик коментира разликите
в устройството и местоположението на скелета при безгръбначните и гръбнач-
ните животни, а също и приликата, която се изразява в общите функции – опор-
на и защитна. Друг ученик припомня ролята на мускулите за привеждането в
движение на отделните части на скелета една спрямо друга. Учителят изтъква
факта, че животните са живели и са се развивали в различни среди и условия на
живот и това е довело до възникване на различни приспособления за оцеляване,
включително различни начини за придвижване. Припомня се, че движенията на
многоклетъчните животни се осъществяват чрез опорно-двигателната система,
142
като мускулите се съкращават и разпускат и привеждат костите в различно по-
ложение. Също така се обръща внимание на това, че всеки орган за движение
се задвижва от групи мускули с противоположно действие. Тук е подходящо
да се припомни накратко изученото във физичния раздел на учебника относно
опорна точка и сила.
Класът се разделя на групи по 5 – 6 души. На всеки от сформираните еки-
пи се поставя задача да избере мястото, което ще наблюдава, да обсъди какви
животни би могло да се видят, и да прецени дали е необходима лупа/бинокъл
или наблюдението може да се извърши с невъоръжено око. След като екипи-
те са избрали мястото за наблюдение и са организирали работата си, следва
да проведат наблюденията и да попълнят работния лист от учебната тетрадка.
Работата в групата може да се разпредели, като един ученик оглежда и описва
местообитанието, друг ученик наблюдава с лупа или невъоръжено око малки
по размер животни в тревата, по кората на дърветата и т.н., трети ученик на-
блюдава различни животни с бинокъл – птици, катерици и др. Четвърти ученик
обобщава данните от наблюденията и попълва работния лист. Един от членове-
те на работната група при възможност фотографира или заснема видео с движе-
нията на наблюдаваните животни. След изпълнението на задачата всяка група
излъчва говорител, който представя резултатите от наблюденията и коменти-
ра направените изводи. Важно е да проличи, че учениците осъзнават връзката
между средата на живот, начина на движение и устройството (особеностите)
на двигателните органи. Учителят може да обърне внимание на това, че някои
животни могат да се движат в повече от една среда, следователно извършват
повече от един вид движения.
След като всички екипи представят резултатите от своите наблюдения, се
правят обобщаване и извод за значението на движението за животните. По-къс-
но, след като фотографите обработят снимките и видеоматериалите, може да се
направи презентация на тема Движения на животните.
При невъзможност да се проведе екскурзията извън училище, урокът може
да се проведе като виртуална екскурзия с помощта на електронния учебник.
За да се изяснят особеностите на конкретните видове движения, учителят
предлага на вниманието на учениците 3D анимации, видеоклипове, откъси от
научнопопулярни филми, които демонстрират плуване (риби, змиорки, делфи-
ни, жаби), летене (щъркели, хищни птици), ходене, бягане (коне, гепарди, анти-
лопи), скачане (жаби, кенгуру, заек). След всеки материал, показващ съответен
вид движение, следва коментар.
При липса на видеотехника особеностите на различните видове движения
може да се обсъдят с помощта на таблица 52.1 на с. 115 от учебника и на карти
с аналогично съдържание, върху които е изобразена последователността в дви-
женията на различни животни. В хода на работата учениците попълват работ-
ния лист от учебната тетрадка.
Учителят може да възложи на учениците в часа (или за домашна работа)
да изработят модел, чрез който да демонстрират пълзенето като движение при
143
влечугите с помощта на предварително набавените за всяко работно място ма-
териали.
Направете макет и моделирайте змиевидно движение.
Необходими материали: картон с размери 15х20 см, пластилин, карфици,
тънка панделка или дебел конец.
Върху картона с помощта на пластилина се моделират дървета, камъни и
други обекти от природата. Карфиците се подреждат последователно през 1
– 1,5 см във вълнообразна линия. Панделката се промушва между карфиците.
Чрез бавно изтегляне на панделката се наблюдават извивания, наподобяващи
змиевидно движение.
Прави се извод за механизма на пълзенето при влечугите – чрез извиване на
цялото тяло, което е много гъвкаво.
След този емоционален момент учителят задава въпроса: Какви са причини-
те, които най-често предизвикват движения у животните?. Прави се извод
за биологичната роля на движението при животните. За домашна работа може
да се даде задача учениците, които имат домашни любимци, да наблюдават и
опишат движенията им. Накрая учителят може да постави индивидуални оцен-
ки на учениците, които е изпитал в началото на часа, и на тези, които са били
активни в хода на работата.
53.
ДРАЗНИМОСТ И ДВИЖЕНИЯ ПРИ РАСТЕНИЯТА
Цели:
– Да се изясни същността на свойството дразнимост при растенията.
– Да се изяснят същността и значението на движенията при растенията.
– Да се изясни ролята на дразнимостта за приспособяването на растителните
организми към изменящите се условия на средата.
– илюстрира с примери свойството дразнимост и видове движения при рас-
тенията;
– определя общото и различното в движенията на растения и животни;
– наблюдава в природата и/или в учебна среда различни видове движения
при растенията и прави съответните изводи.
Представи и понятия: дразнимост, дразнители и движения при растенията,

връзка растителен организъм – среда

– Приложение на знанията за дразнимост и движение при животните, за ви-
довото разнообразие на организмите, органи и жизнени процеси при растения-
144
та, усвоени в учебния предмет човекът и природата (3., 4. и 5. клас).
– Български език и литература: формулиране на отговори в научната сфера
на общуване.
– Домашна техника и икономика: знания и умения за отглеждане на растения
в домашни условия.
– Изобразително изкуство: работа с илюстрации.
Дидактически средства и материали: 2 саксии с пшеничени растения,

високи 8 – 10 см, едната от които е покрита с картонена кутия с прозорче; 2
саксии с фасулеви растения, едната от които е държана две седмици изправена
на тъмно, а другата – легнала.

1. Дразнимост при растенията
2. Дразнители – същност и видове
3. Движения при растенията – същност, видове и особености
3.1. Растежни движения
3.2. Тургурни движения
4. Значение на дразнимостта и движенията на органите при растенията

Урокът може да започне с беседа, чрез която се актуализира накратко връз-
ката между нервната система, опорно-двигателната система и движенията при
животните. Учителят поставя проблемните въпроси: Способни ли са растени-
ята да възприемат дразнения и да реагират на тях, като се има предвид, че
нямат нервна система? Извършват ли растенията движения, след като са
предимно прикрепени организми?.
Учителят изтъква факта, че дразнимостта е свойство на всички живи орга-
низми, включително на растенията. Записват се заглавието и точка 1 от плана на
урока. Чрез беседа се актуализират знанията за същността на свойството драз-
нимост и видовете дразнители. Записва се и точка 2 от плана на урока. Следва
коментар кои са факторите на средата, които оказват въздействие върху расте-
нията. Учениците без проблем изброяват фактори като светлина, топлина, вода,
химични вещества (минерални соли). Ако не се сетят, учителят добавя земното
привличане и механичното дразнене (допир). Тези фактори се обобщават като
видове дразнители в зависимост от природата им. Учителят насочва вниманието
на учениците към факта, че дразнителите могат да въздействат на растенията с
определена посока (едностранно) или без определена посока. Посочват се при-
мерът за слънчогледа, който насочва съцветието си към слънцето (светлината
въздейства с определена посока) и примерът за отварянето и затварянето на цве-
товете при някои растения в зависимост от интензивността на светлината (тук
посоката не е от значение). Чрез фронтална беседа се припомнят последиците от
способността на организмите да реагират на измененията в околната среда – дви-

женията и тяхното значение при животните. Записва се точка 3 от плана на урока.
Чрез кратко обсъждане на въпроса: Извършват ли движения представителите
на висшите растения?, се стига до извода, че движения извършват органите на
растенията (преместват се един спрямо друг в пространството).
Знанията за движенията на растенията спрямо едностранно действащи
дразнители се усвояват чрез следните дейности: Учителят приканва ученици-
те да разгледат цветята в кабинета, като обръща внимание на разположението
на листата. Учениците забелязват, че листата на всички растения са насочени
към светлината – листата на тези, които са поставени на прозорците, са сякаш
залепени за стъклото. Обръща се внимание на това, че листата са подредени
шахматно едно спрямо друго, като образуват листна мозайка. Прави се извод,
че това е приспособление за максимално улавяне на светлина, необходима за
фотосинтезата. Едно от растенията се завърта така, че листата му да са обър-
нати в посока, обратна на светлината, и след ден-два се наблюдават промените.
Възниква въпросът: Коя е причината за преместването на стъблото и
листата по посока на дразнителя, в случая – светлината?.
За да изясни това, учителят прави демонстрация на предварително заложения
в училищната лаборатория експеримент от задача 2 от учебната тетрадка. Учени-
ците отчитат резултата – всички растения са извили стъблата си към прозорчето
на картонената кутия, с която са покрити. Учителят обяснява с помощта на фиг.
53.1, че растенията образуват вещества, които засилват или задържат нараства-
нето на клетките. Веществото, което засилва нарастването на клетките, се обра-
зува в по-голямо количество в неосветената страна на стъблото. Там клетките
нарастват по-бързо и това е причината за извиването на стъблото и дръжките на
листата към светлината и образуването на листна мозайка. В учебната тетрадка
учениците записват извода. За частично затвърдяване те изпълняват задача 1 от
учебната тетрадка. Ако в двора на училището няма бръшлян или други катерливи
растения, учителят може да покаже такива на слайдшоу.
На въпроса: Дали и другите органи на растенията извършват движения?,
се отговаря чрез демонстрация на опит за доказване на влиянието на земното
привличане върху корена и стъблото или се обяснява с помощта на фиг. 53.2.
За движението на цветовете се припомня примерът със слънчогледа. Учителят
обръща внимание на факта, че органите на растенията могат да реагират по
различен начин на едностранно действащи дразнители, например стъблото се
насочва към светлината и в посока, обратна на земното привличане.
Знанията относно движенията спрямо дразнители без определена посока
се усвояват чрез следните дейности: Учителят дава примери за движенията на
листата при декоративните растения срамежлива мимоза и венерина мухолов-
ка при допир (механично дразнене). По възможност показва снимки, рисунки,
свежи растения или видео материали.
Друг пример е градинското растение съмни-мръкни, което е получило името
си от това, че цветовете му сутрин се разтварят, а вечер се затварят. Учите-
лят обяснява, че този вид движения на цветовете и листата се предизвикват от
146
дразнители без определена посока, зависят от интензивността на въздействие и
се дължат на промяна в обема на клетките. Учениците се подканят да прочетат
примерите от рубриката Любопитно! и да разгледат фиг. 53.3, и да споделят
свои наблюдения и впечатления. След това учителят поставя задача 3 за домаш-
на работа, като дава указания по нейното изпълнение. Следва изпълняване на
задача 4 от учебната тетрадка.
По точка 3 от плана на урока се прави обобщение чрез фронтална беседа от-
носно: 1) значението на дразнимостта и движенията на органите при растенията
и 2) по какво се различават движенията на животните и растенията и на какво се
дължат те (задачи 2 и 3 след урока).
54.
СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА РАЗМНОЖАВАНЕТО. ВИДОВЕ
РАЗМНОЖАВАНЕ
Цели:
– Да се изяснят същността и значението на размножаването.
– Да се усвоят знания за видовете размножаване (безполово и полово) в
природата.
– Да се формират понятията мъжки и женски полови органи и мъжки и
женски полови клетки при растенията и животните.
– осъзнава същността и значението на размножаването за осигуряване на
продължаването на живота на Земята;
– определя общото и различното между безполовото и половото размножа-
ване;
– изброява и илюстрира с примери видовете безполово размножаване при
растенията и животните;
– осъзнава предимствата на вегетативното размножаване при растенията и
прилага знанията си при отглеждането на декоративни и други растения в до-
машни условия.
– нови: безполово размножаване, пъпкуване, спори, полово размножаване,
мъжки и женски полови жлези (семенници и яйчници), мъжки и женски полови
клетки (сперматозоиди и яйцеклетки), оплождане, зигота, зародиш
– за разширяване и затвърдяване: размножаване, делене на клетките, веге-
тативно размножаване
– Човекът и природата, 3., 4., 5. клас – размножаване, делене на клетките при
бактерии и еукариотни едноклетъчни, вегетативно размножаване.
147
– Български език и литература: развитие на устната реч, представяне на ре-
зултатите от проведени опити и наблюдения.
– Изобразително изкуство: работа с илюстрации; изграждане на схеми.
– Домашна техника и икономика: знания и умения за отглеждане на растения
в домашни условия и размножаването им по вегетативен път.
Дидактически средства и материали: мая за хляб, хладка вода, захар,

микроскоп, предметно стъкло, луковица от лук (лале, нарцис), картоф, здра-
вец с коренище, стъблени резници от мушкато (или други стайни растения),
вкоренени листа от стайна теменужка, макет на хидра, табло за присаждане на
растенията, табло за размножаване при папратите (мъховете)

1. Същност и значение на размножаването
2. Видове размножаване
2.1. Безполово размножаване
2.2. Полово размножаване

Работата в часа започва с кратка актуализация на знанията за видовете дви-
жения и се прави сравнение между движенията при растенията и при животни-
те. Следва проверка на домашната работа. Няколко ученици прочитат резулта-
тите от извършения вкъщи експеримент и направените изводи. Очакван извод
е, че цветовете на изследваните растения се затварят на тъмно и студено, а на
светло и топло се отварят. Следователно светлината и топлината са благопри-
ятни фактори за цъфтежа. Учителят дава кратка информация за цветовете като
размножителни органи, разяснява значението на този вид движения и прави
по-задълбочен извод: Знаете, че цветовете са размножителните органи на
растението. В техните тичинки и в плодника се съдържат особен вид клет-
ки, наречени полови. Наблюдаваните от вас движения на цветовете са прис-
пособителни реакции за запазване на половите клетки от неблагоприятно-
то въздействие на ниските температури и за подпомагане на опрашването
при благоприятни условия – светло и топло.
Тъй като става дума за размножаване при растенията, този извод може да
се използва за преход към новата тема. Учителят задава следния въпрос: Изво-
дът, който направихме, показва връзката на движенията при растенията
с друг важен жизнен процес. Кой е той?. (Очакван отговор: Размножаване.)
Учителят изтъква, че в този час ще се изяснят същността и значението на
размножаването и видовете размножаване. Записват се заглавието и точка 1 от
плана на урока. Тъй като учениците вече имат изградена представа за размно-
жаването от изученото в 3., 4. и 5. клас, е подходящо да се постави задача да
изградят интелектуална карта на понятието размножаване. Това може да стане
в тетрадките или на отделни листове, като учениците работят индивидуално или
148
в групи. Ако се организира работа в групи, се обръща внимание на правилата за
работа в група – да се изслушват, всички мнения са ценни и т.н. Дава се време
за работа – 4 – 5 минути.
Запишете в средата на листа думата размножаване. Със стрелки от нея
навън запишете всичко, за което се сещате, щом чуете тази дума (всички
асоциации, които възникват у вас, свързани с размножаването). Може да
илюстрирате с рисунки. (Очаквани рисунки и схеми са за делене при бактери-
ите и еукариотните едноклетъчни, грудки, луковици, семенца и др.)
РАЗМНОЖАВАНЕ
След приключване на обсъждането всяка група излъчва говорител, който

залепва на стената интелектуалната карта и изброява всички асоциации. През
това време учителят прави интелектуална карта на дъската, като записва асоци-
ациите на всички групи (без тези, които повтарят вече написаните). С помощта
на учителя учениците открояват отделни акценти от същността на понятието и
формулират определение.
Изтъква се фактът, че планетата Земя се отличава от другите планети по
това, че на нея има живот. На учениците се поставя задача да помислят какво е
значението на процеса размножаване за живота на Земята.
По точка 2 от плана на урока учебно-познавателната дейност се организира
по следния начин. Учителят изяснява същността на безполовото размножаване
и изброява видовете безполово размножаване. Припомня на учениците, че в 5.
клас са изучили размножаването при бактериите и еукариотните едноклетъчни
организми. Знанията се актуализират чрез беседа върху следните въпроси и
задачи:
Как се осъществява размножаването при едноклетъчните?
Направете схема на размножаването при бактериите.
Анализирайте фиг. 54.1 и опишете какви промени настъпват с ядрото и
цитоплазмата.
За изясняване на пъпкуването като пример за безполово размножаване учи-
телят обяснява пъпкуването при хидрата с помощта на макет.
За изясняване на размножаването чрез спори учителят изброява организми,
които се размножават по този начин (растения – водорасли, мъхове, папрати). С
помощта на табло за размножаване на мъховете той обяснява, че спорите са много
на брой и се образуват в специализирани органи. Обръща внимание на разликата
между образуването на спори при растенията и животните и спорообразуването
при бактериите. При бактериите спорите се образуват, като клетката изпуска на-
вън вода от цитоплазмата си, клетъчната обвивка се уплътнява и жизнените про-
цеси се забавят – във вид на спора клетката преживява неблагоприятните условия
на средата. При растенията и животните спорите са средство за размножаване.
149
Изясняването на вегетативното размножаване става чрез следните дейности:
С помощта на таблица 54.1 в учебника учениците си припомнят някои от
известните им видове вегетативно размножаване при растенията.
На работните маси са поставени луковица от лук (лале, нарцис), картоф,
здравец с коренище, стъблени резници от мушкато (или други стайни расте-
ния), вкоренени листа от стайна теменужка. Учителят поставя задача на уче-
ниците да разпознаят различните органи за вегетативно размножаване и да ги
запишат в тетрадките си.
Следва изпълнение на задача 1 от учебната тетрадка.
Учителят обръща внимание на факта, че за да се извърши вегетативно раз-
множаване чрез коренище, луковица, стъблена грудка или стъблени резници,
необходимо условие е наличието на пъпки. Същото се отнася и за присаждане-
то на растенията. С помощта на табло се обяснява същността на присаждането.
Учениците отговарят на въпрос 2 след урока. Учителят раздава на ученици-
те луковиците лук (лале, нарцис), картофите, здравеца с коренище, стъблените
резници от мушкато (или други стайни растения), вкоренени листа от стайна
теменужка и поставя задача учениците да ги засадят и отгледат.
За обобщаване и затвърдяване на видовете безполово размножаване учени-
ците изпълняват задача 2 от учебната тетрадка.
По точка 2.2 учителят изяснява същността и значението на половото раз-
множаване.
Чрез фронтална беседа учениците сравняват безполовото и половото раз-
множаване и решават задача 3 от учебната тетрадка. Задача 4 остава за домаш-
на работа.
55.
РАЗМНОЖАВАНЕ НА ЖИВОТНИТЕ
Цели:
– Да се усвоят знания за размножаването при животните.
– Да се затвърдят и разширят знанията за процеса оплождане, като се изяс
нят приликите и разликите между външно и вътрешно оплождане.
– Да се формират понятията мъжка и женска полова система при живот-
ните.
– Да се формират понятията разделнополовост и хермафродитизъм.
– изяснява приликите и разликите между външно и вътрешно оплождане;
– осъзнава и аргументира предимствата на вътрешното оплождане за осигу-
ряването на по-добри условия за оцеляване на зародиша;
– изяснява понятията разделнополовост и хермафродитизъм и да посочва
конкретни примери;
150
– назовава и означава органи на мъжката и женската полова система при
животните;
– назовава и означава полови клетки.
– нови: мъжка полова система, женска полова система, копулация, копула-
ционен орган
– за разширяване и затвърдяване: оплождане, яйчници, семенници, сперма-
тозоиди, яйцеклетка

– Човекът и природата, 6. клас: размножаване, полова система, сперматозо-
иди, яйцеклетки, оплождане, семенници, яйчници.
на общуване; изпълнение на текстови задачи; умения за анализиране на текст и
извличане на съществена информация от него.
– Изобразително изкуство: работа с илюстрации, рисуване на мъжки и жен-
ски полови клетки.
– Информационни технологии: работа с дискове с мултимедийно съдър-
жание.
Дидактически средства и материали: модели (табла) на мъжка и женска

полова система, раздавателен материал – картички (снимки, рисунки), върху
които са изобразени мъжки и женски индивиди на различни видове (лъв, елен,
фазан и др.), откъс от научнопопулярен филм за привличането между половете,
аудиовизуална техника
Примерен план на съдържанието:

1. Видове оплождане
1.1. Външно
1.2. Вътрешно
2. Устройство на половата система при гръбначните животните
2.1. Женска полова система
2.2. Мъжка полова система
3. Разделнополовост и хермафродитизъм
4. Привличане между половете

В началото на часа се актуализират знанията за същността на размножаване-
то и видовете размножаване. Акцентира се върху общото и различното между
безполово и полово размножаване. Това може да стане, като учителят поставя
последователно следните въпроси и задачи:
151
1. Попълнете пропуснатите думи в текста.
Размножаването е процес на ............................................ на себеподобни. То
води до ........................................... числеността на ................................ от даден
вид и осигурява непрекъснатост на ........................................ на Земята. Размно-
жаването бива ................................................ и ........................................... .
2. Сравнете безполовото и половото размножаване.
3. Решете задача 1 от учебната тетрадка.
Актуализацията на знанията може да се организира и като в началото на часа

в рамките на 10 минути учениците, разделени на две групи, решават кратък
тест. Съдържанието на въпросите и задачите е аналогично на посочените по-го-
ре. След това учениците от двете групи си разменят листовете и им се поставя
задача да оценят знанията на съученика си. За целта е необходимо да са посоче-
ни точките за всяка вярно изпълнена задача и скала за превръщане на точките в
оценка. По този начин у учениците се формират умения за самоконтрол.
За преход към новата тема учителят изтъква, че изученото за същността
на половото размножаване и процеса оплождане е валидно за всички полово
размножаващи се организми в природата – и за растенията, и за животните. В
този час ще бъдат разкрити особеностите на размножаването при животните.
Записва се заглавието на урока.
По точка 1 от плана на урока учителят изяснява особеностите на външното
и вътрешното оплождане, като коментира и условията, при които се развива
зародишът. Поставя за изпълнение задача 2 от учебната тетрадка. Обръща се
внимание на връзката между вида оплождане и средата на живот.
За усвояване на знанията по точка 2 учителят изяснява устройството на по-
ловата система при гръбначните животни.
Учебно-познавателната дейност при изясняването на точка 3 се организира
по следния начин:
1) Учениците посочват наименованията на мъжките и на женските полови
жлези и на половите клетки, които те произвеждат.
2) Учителят разяснява с помощта на подходящо табло устройството на мъж-
ките и на женските полови жлези и останалите органи на мъжките и на женски-
те полови системи при гръбначните животни.
3) С помощта на динамична рисунка на дъската учителят изяснява особенос
тите на мъжките и на женските полови клетки.
4) За частично затвърдяване учениците изпълняват задача 3 от учебната тет
радка.
Учителят уточнява, че в природата съществуват две групи животни в за-
висимост от вида полови клетки, които произвеждат: животни, които произ-
веждат само яйцеклетки или само сперматозоиди, и животни, които произ-
веждат и двата вида полови клетки, т.е. притежават и мъжки, и женски полови
жлези. Записва се точка 3 от плана на урока и учителят посочва конкретни
примери за хермафродитни и разделнополови животни. За въздействие върху
152
емоционалната сфера на учениците може да се обясни произходът на думата
хермафродит (от старогръцката митология – Хермафродит е син на Хермес
и Афродита и е красив юноша, който отблъсква любовта на изворната нимфа
Салматида; по нейна молба боговете сливат телата им в едно двуполово съ-
щество). При изясняването на разделнополовостта е подходящо да се обърне
внимание на факта, че при повечето видове животни в природата мъжките
и женските индивиди се различават помежду си по външни белези. Обикно-
вено женската е по-дребна (но има и изключения) и невзрачна, а мъжкият е
по-едър, по-шарен и т.н. Това може да се илюстрира с помощта на картички
(снимки, рисунки), които показват мъжките и женските индивиди при фазан,
елен, риба бодливка, лъв и др.
Така се преминава към последната точка от урока. С помощта на посочения
по-горе раздавателен материал и/или откъс от научнопопулярен филм ученици-
те сами отговарят на въпроса: Как се привличат партньорите?.
Учителят обръща внимание на биологичния смисъл на различията между
мъжките и женските индивиди – осигуряват възможност женската да избере
най-силния и красив партньор, а с това – да остави здраво поколение. Това
е приспособление за оцеляване на новото поколение. Накрая за затвърдяване
учениците изпълняват следната задача:
А. Анализирайте текста. (Атлас по зология – безгръбначни животни, на Па-

вел Ангелов.)
Паякът Агриопе е едър, сравнително рядък вид у нас, който се среща в
гористи места. Женската достига 2 см, а мъжкият – едва 5 мм. Мрежата
си плете ниско над земята, вертикално, закачена между високи треви. Жен-
ската отлага яйцата си в пашкули. Към края на копулационния процес тя
изяжда своя партньор и живее, докато снесе яйцата си. След това умира. В
края на август от яйцата се излюпват малките паячета.
Б. Въз основа на текста характеризирайте паяка Агриопе, като подчертаете
верните особености:
Паякът Агриопе се размножава безполово/полово. Той е хермафродитно/
разделнополово животно. Характеризира се с ясно изразен полов диморфизъм/
отсъствие на полов диморфизъм.
В. Обяснете кое в текста ви помогна да определите особеноститете на паяка
Агриопе, като довършите изреченията.
Паякът Агриопе се размножава ......................., защото ....................................
.................................. . Той е .................................. животно, защото .....................
................................................................ . Характеризира се с ................................
..........., защото ....................................................................... .
Задача 4 от учебната тетрадка и задача 3 след урока са подходящи за домаш-
на работа.
Накрая учителят прави следния извод:
153
Усъвършенстването на процеса размножаване при животните се е извърш-
вало в следните насоки:
– от безполово към полово размножаване;
– от хермафродитизъм към разделнополовост;
– от външно към вътрешно оплождане.
56.
РАЗМНОЖАВАНЕ НА РАСТЕНИЯТА
Цели:
– Да се формира понятието полово размножаване при растенията.
– Да се изясни образуването на семена и плодове, като се формират поняти-
ята опрашване и оплождане при растенията.
– Да се изяснят приспособленията на цветовете за опрашване и приспособ
ленията на плодовете и семената за разпространяване.
– Да се изясни ролята на опрашването и оплождането за размножаването и
разселването на растенията.
– назовава и означава по схема частите на цвета;
– изяснява същността на и съпоставя процесите опрашване и оплождане;
– илюстрира с примери начините за опрашване и приспособленията на цве-
товете;
– обяснява образуването на семената и плодовете, като проследява проме-
ните, които настъпват със зиготата, семепъпката и завръза на плодника;
– илюстрира с примери начините на разпространение на семената и плодо-
вете и техните приспособления;
– определя значението на опрашването и оплождането за размножаването и
разселването на растенията.
– нови: полово размножаване при растенията, опрашване, оплождане при
растенията
– за разширяване и затвърдяване: цвят, семе, плод

– Човекът и природата, 5. клас: органи при многоклетъчните растения.
– Човекът и природата, 6. клас: размножаване; полово размножаване при
животните
154
– Изобразително изкуство: работа с илюстрации, макети и табла; изгражда-
не на схеми и рисунки.
Дидактически средства и материали: свежи цъфнали клонки на различни

растения, макет на цвят, макет на плодник, табло за видовете опрашване (фиг.
56.4), плодове и семена на различни видове растения

1. Устройство на цвят
2. Образуване на семе и плод
2.1. Опрашване – същност и видове
2.2. Оплождане
2.3. Промени, които настъпват със зиготата, семепъпката и завръза на плод-
ника
3. Разпространение на плодовете и семената
Ход на учебно-познавателната работа

В началото на часа се прави актуализация на знанията за същността на раз-
множаването и за видовете размножаване. Актуализацията може да се орга-
низира като фронтална беседа, включваща следните въпроси и задачи: Каква
е същността на процеса размножаване? Кои са видовете размножаване?
Сравнете безполовото и половото размножаване по същност и биологично
значение.
Акцентира се върху това, че половото размножаване при животните се осъ-
ществява благодарение на развитието на мъжки и женски полови органи, в които
се произвеждат мъжки и женски полови клетки. Задават се проблемните въпро-
си: Размножават ли се растенията по полов път? Кои са техните органи
за размножаване?. Учениците изказват предположения, но знанията им не са
достатъчни, за да отговорят задълбочено. Така се прави преход към новата тема.
Записва се заглавието на урока и учителят поставя на учениците следната задача
(предварително подготвена на дъската или на листове за всеки ученик):
Задача 1. Попълнете кръстословицата. При правилно решение във верти-

калната маркирана колонка ще получите размножителен орган при семенните
растения.
1.
С Е М Е Н Н И Ц И
2. П О Л О В О
3. Я Й Ч Н И Ц И
4. З И Г О Т А
1. Мъжки полови органи.

2. Вид размножаване.
155
3. Женски полови органи.
4. Оплодена яйцеклетка.
Ученик попълва кръстословицата на дъската. Записва се точка 1 от плана на

урока. Учителят дава определение за цвят, което учениците записват – видоиз-
менена скъсена клонка, която осигурява половото размножаване на растението.
За изясняване на устройството на цвета учителят поставя задача 1 от учебната
тетрадка. За целта на всяка работна маса предварително са поставени свежи
клонки от цъфтящи в момента видове. Учениците изпълняват задачата, като
рисуват наблюдаваното, а означенията правят с помощта на учителя и фиг. 56.2
от учебника. Учителят обяснява устройството на цвета по макет и изгражда
динамична рисунка на дъската.
Учениците изпълняват и задача 2 от учебната тетрадка. Учителят поставя
проблемен въпрос: Как от цветовете се образуват плодове със семена?.
Записва се точка 2 от плана на урока. Усвояването на знанията по нея се
организира по следния начин: Учителят обяснява, че за да се образуват семена
и плодове, е необходимо да се извършат два процеса – опрашване и оплождане.
Тъй като учениците имат знания относно процеса оплождане, учителят задава
следните въпроси:
Какво наричаме оплождане? (Очакван отговор: Сливане на мъжка и жен-
ска полова клетка.)
Къде се намират яйцеклетките и къде – мъжките полови клетки при рас-
тенията? (Очакван отговор: Сперматозоидите – в тичинковия прашец, а яй-
цеклетката – в семепъпката в завръза на плодника.)
Какво трябва да се случи, за да се срещнат и слеят? (Очакван отговор: Да
се пренесат сперматозоидите чрез тичинковия прашец до плодника.)
Така учениците сами стигат до същността на процеса опрашване. Записва се
подточка 2.1. Учителят обяснява видовете опрашване с помощта на фиг. 56.3
или табло с аналогично съдържание и изброява видовете опрашители. Обръща
внимание на факта, че цветовете, опрашвани чрез вятъра, и цветовете, опраш-
вани чрез насекомите, имат различни приспособления. Дава примери за расте-
ния от двете групи и поставя за изпълнение задача 3 от учебната тетрадка. Об-
съжда се решението на задачата и се отстраняват допуснати грешки (ако има).
Записва се подточка 2.2 и учителят изяснява конкретните особености на оп-
лождането при растенията и какви промени настъпват със зиготата, семепъп-
ката и завръза на плодника. Записва се и подточка 2.3. За обясненията по тази
подточка се използват фиг. 56.4 и макет на плодник. Така се дава отговор на
проблемния въпрос: Как от цветовете се образуват плодове със семена?.
Учителят изгражда на дъската, а учениците – в тетрадките, схемата:
Зигота Зародиш
Семепъпка Семе
Завръз на плодника Плод
156
По точка 3 от плана на урока учителят изтъква факта, че плодовете и семе-
ната могат да се разпространяват по три начина – чрез вятъра, чрез животните
и чрез саморазпръскване. За да се разпространяват, семената и плодовете са си
изградили разнообразни приспособления. В купички на работните маси пред-
варително са подготвени различни плодове и семена (например ябълка, фасул,
глухарче, репей и др.). На учениците се поставя задача да ги групират според
начина на разпространяване в зависимост от приспособленията им. Изпълнява
се и задача 4 от учебната тетрадка. За изпълнението на задачите учениците
може да си помогнат с текста от учебника.
За затвърдяване и приложение на знанията на учениците се поставя въпрос
2 след урока. Отговаряйки подробно на въпроса, те неминуемо ще изяснят про-
цесите опрашване и оплождане. Накрая от учениците се изисква да направят из-
вод за значението на опрашването и оплождането за размножаването и разсел-
ването на растенията. Задача 5 от учебната тетрадка се дава за домашна работа.
57.
РАСТЕЖ И РАЗВИТИЕ НА ЖИВОТНИТЕ
Цели:
– Да се обяснят единството и спецификата на процесите на растеж и разви-
тие при животните, както и връзката им с процеса размножаване.
– Да се направи обща характеристика на етапите в развитието на животните.
– описва последователни етапи от развитието на животните;
– подкрепя с подходящи примери различните видове развитие при животни-
те;
– осъзнава и описва разликите между пряко и непряко развитие, пълна и
непълна метаморфоза.
– нови: зародишно и следзародишно развитие на животните
– за разширяване и затвърдяване: зародиш

– Човекът и природата, 4. клас: развитие, размножаване.
– Човекът и природата, 6. клас: зародиш.
– Български език и литература: работа с допълнителна литература; четене
и предаване на информация, получена от различни информационни източници.
– Изобразително изкуство: работа с илюстрации; изработване на постер за
развитието и значението на копринената пеперуда, изграждане на схеми; уме-
157
ния за наблюдаване на картина (илюстрация) и съставяне на кратко описание
по нея.
Дидактически средства и материали: модели (табла) на етапи от заро-

дишното и следзародишното развитие при животните, тотален формалинов
препарат, който проследява етапите от метаморфозата на жаба, постер за раз-
витието и значението на копринената пеперуда, предварително изработен от
ученици

1. Същност на растежа и развитието
2. Индивидуално развитие при животните
2.1. Зародишно развитие на животните
2.2. Следзародишно развитие на животните

Актуализацията на знанията за размножаването на животните започва с про-
верка на домашната работа.
1) Дава се възможност на учениците да представят материалите от своето
проучване на литературни източници във връзка с привличането между парт-
ньорите.
2) Обсъжда се изпълнението на задачата от учебната тетрадка (мъжка поло-
ва система при бозайниците).
3) Ученик припомня устройството на женската полова система.
Следващата задача изисква актуализация на знания и в същото време може
да служи за преход и мотивация към следващата тема:
Попълнете кръстословицата. При правилно решение в маркираната верти-

кална колонка ще получите названието на оплодена яйцеклетка.
1. С П Е Р М А Т О З О И Д И
2. З А Р О Д И Ш
3. В Е Г Е Т А Т И В Н О
4. В Ъ Т Р Е Ш Н О
5. Р А С Т Е Ж
6. Р А З В
И Т И Е
Мъжки полови клетки.
2. Многоклетъчно тяло, което се образува в резултат на делене на оплоде-
ната яйцеклетка.
3. Вид безполово размножаване при растенията.
4. Оплождане при сухоземните многоклетъчни животни.
158
5. Процес на увеличаване на масата и размерите при животните.
6. Процес на качествени промени в устройството и функциите на организма,
които се извършват през живота на даден индивид.
В кръстословицата са включени и определенията на понятията растеж и

развитие, което прави преход към новата тема.
Ако учениците успешно ги попълнят в кръстословицата, учителят поставя
следващия въпрос: Как протичат процесите растеж и развитие при живот-
ните?. Този въпрос би затруднил учениците да отговорят. Учителят съобщава,
че това ще стане ясно в този час.
Ако учениците се затруднят, те попълват с помощта на учителя термините
в кръстословицата. Тяхното затруднение е мотивация за изучаване на новата
тема. Учителят съобщава, че в този час ще бъде изяснено как тези процеси се
извършват при животните.
Записват се заглавието и точка 1 от плана на урока. Обсъждат се общото и
различното между процесите растеж и развитие.
Учителят обяснява, че развитието на животните от образуването на зиготата
до тяхната смърт се нарича индивидуално развитие и че при гръбначните жи-
вотни то протича в два периода – зародишен и следзародишен.
Записват се точка 2 и подточка 2.1 от плана на урока. Разработването на
учебното знание за зародишното развитие започва с проблемния въпрос: Какви
промени настъпват със зиготата през зародишния период?.
Учителят изяснява: 1) Времетраенето на зародишния период; 2) Последова-
телните промени, които настъпват със зиготата – това става с помощта на фиг.
57.1. Учителят прави на дъската, а учениците – в тетрадките, следната схема:
пренареждане специализация
оплождане делене на клетките на клетките
зигота многоклетъчно три
тяло зародишни
пласта
раждане (излюпване)
тъкани и органи на следзародишно
животното развитие
Следва изпълнение на задача 1 от учебната тетрадка. Учителят обяснява,
че зародишът се изхранва от жълтъка на яйцето или от майчиния организъм и
че продължителността на зародишния период от индивидуалното развитие на
животните е различна – от няколко дни (насекоми, риби) до няколко седмици и
месеца. Например при кучето бременността продължава около два месеца, при
кита – 9 – 16 месеца, а при слона – 20 – 22 месеца.
Изясняването на следзародишното развитие (точка 2.2) се организира по
следния начин:
1) Чрез фронтална беседа се изяснява времетраенето на този период от ин-
дивидуалното развитие – от раждането (излюпването) до смъртта. Прави се
следната схема:
159
следзародишно развитие
раждане смърт
(излюпване) младост зрялост старост
2) Учителят уточнява, че етапите от следзародишното развитие имат различ-
но времетраене при различните животни, изяснява най-общо процесите, които
протичат в тях, и съобщава начините, по които протичат при животните – пряко
и непряко.
Начертава на дъската, а учениците – в тетрадката, следната схема:
следзародишно развитие
пряко непряко
непълна пълна
метаморфоза метаморфоза
Последователно, успоредно с изграждането на схемата, учителят обяснява

особеностите на прякото и на непрякото развитие, като подкрепя разказа си с
подходящи примери и фиг. 57.2 и 57.3 (при възможност може да използва тота-
лен формалинов препарат, който проследява етапите от метаморфозата на жаба).
3) За изясняване на метаморфозата при насекомите учителят поставя на уче-
ниците следната задача:
Анализирайте фиг. 57.4 и отговорете на въпрос 2 след урока.
Изпълнението на задачата става устно, чрез фронтална беседа, а писмено
учениците изброяват етапите на двата вида метаморфоза в тетрадките:
– непълна метаморфоза: яйце – ларва – възрастно животно;
– пълна метаморфоза: яйце – ларва – какавида – възрастно животно.
4) Група ученици, на които предварително е поставена задача да проучат
как се осъществява развитието и какво е значението на копринената пеперуда,
правят съобщение пред класа и представят направен за целта постер.
5) За затвърдяване на наученото се изпълняват задачи 3 и 4 от учебната
тетрадка.
6) Учителят поставя оценки на изпитаните ученици и на тези, които са ра-
ботили с допълнителна литература и са представили постери и съобщения по
предварителни задания.
58.
РАСТЕЖ И РАЗВИТИЕ НА РАСТЕНИЯТА
Цели:
– Да се изясни принципното устройство на семе.
– Да се разширят и затвърдят знанията за растеж и развитие при растенията,
покълнване и поникване.
160
– Да се обяснят единството и спецификата на процесите растеж и развитие
при растенията, както и връзката им с процеса размножаване
– Да се направи обща характеристика на етапите в индивидуалното развитие
на растенията.
– Да се изясни връзката между растенията и средата, като се актуализират зна-
нията за условията, необходими за покълнването и поникването на растенията.
– разпознава и означава върху схема устройството на семето;
– доказва условията, необходими за поникването на растенията в лаборатор-
на среда (домашни условия);
– изяснява същността и сравнява процесите покълнване и поникване;
– изяснява същността и сравнява процесите растеж и развитие;
– назовава, разпознава и означава върху схема етапите от индивидуалното
развитие на растенията;
– прави извод за връзката между растежа и развитието и процесите хранене,
дишане и отделяне.
– нови: растеж и развитие при растенията
– за разширяване и затвърдяване: растеж и развитие, покълнване и поник-
ване, условия, необходими за покълнването и поникването, младост, зрялост,
старост

– Човекът и природата, 6. клас: растеж и развитие на животните.
– Изобразително изкуство: работа с илюстрации, макети и табла.
Дидактически средства и материали: работен лист със задачи за актуали-

зация, набъбнали семена от фасул

1. Устройство на семе
2. Покълнване и поникване
3. Същност на растежа и развитието при растенията
4. Етапи в индивидуалното развитие при растенията
4.1. Зародишен
4.2. Следзародишен

Работата започва с актуализация на знанията за размножаване на растения-
та. Това става чрез изпълнение на следните задачи (задачите може да са предва-
рително подготвени на листове за всички ученици и да се използват за проверка
и оценка на знанията).
Задача 1. Дадена е схема за устройство на цвят. Попълнете таблицата, като
означите частите на цвета със съответните цифри и посочите функциите им.
Част на цвета Функция
1.
2.
3.
4.
5.
Задача 2. Кой процес е опрашване?
...................................................................................................................................
..................................................................................................................................
...................................................................................................................................
Задача 3
А. За кой вид опрашване се отнася текстът?
Тичинковият прашец от един цвят попада върху близалцето на плодника на
друг цвят.
Отговор: ......................................................................
Б. Избройте приспособленията на цветовете за опрашване.
Чрез насекоми Чрез вятъра
Задача 4. В какво се превръщат след оплождането?

Зигота: .................................
Семепъпка: ..........................
Завръза на
плодника: .............................
След последната задача е подходящо да се обсъди устройството на семето.
Това може да стане с помощта на фиг. 58.2 или като се използват набъбнали във
вода фасулеви семена, които предварително са поставени на всяка работна маса.
На учениците се възлага задача да отделят внимателно семенната обвивка и да
разгледат останалите части на семето. Записва се точка 1 от плана на урока и един
ученик рисува и означава наблюдаваното на дъската – семенна обвивка, зародиш,
хранителни вещества (семедели). Изтъква се фактът, че повечето растения се раз-
162
множават чрез семена. Учителят поставя проблемен въпрос: Какво се случва със
семето, след като попадне в почвата?. Чрез фронтална беседа се изяснява, че:
– семето поема влага и започва да набъбва (увеличава обема си и семенната
обвивка омеква);
– зародишното коренче нараства и пробива семенната обвивка – семето по-
кълнва;
– коренчето поема вода и минерални соли от почвата;
– стъблото бързо нараства и излиза над повърхността на почвата – расте-
нието пониква.
Записва се точка 2 от плана на урока. На учениците се припомня, че в 3. и 4.
клас чрез опити със семена на фасул и леща са доказвали необходимите усло-
вия за покълнване и поникване. Поставя им се задача да анализират фиг. 58.1,
за да си припомнят тези условия и да попълнят схемата в задача 1 от учебната
тетрадка. За затвърдяване учителят изисква от учениците да отговорят на въп
рос 1 след урока и да обосноват отговора си. Обръща се внимание на връзката
с процесите дишане и хранене. Учителят дава указания за изпълнението на за-
дача 2 от учебната тетрадка за домашна работа.
За преход към точка 3 се задава въпросът: Какви промени настъпват с
растението след поникването му?. Чрез фронтална беседа се изясняват ко-
личествените и качествените промени и се формулират понятията растеж и
развитие. С цел частично затвърдяване се поставя задача учениците да обяс-
нят единството и спецификата на процесите растеж и развитие при растенията.
Учителят обобщава, че измененията, които растението претърпява във времето
от зиготата до неговата смърт, се наричат индивидуално развитие (точка 4 от
плана на урока). Развитието се дели на два периода, както и при животните –
зародишен и следзародишен. Учителят изисква от учениците с помощта на таб-
лицата от учебника: 1) да изброят последователно етапите от индивидуалното
развитие на растенията; 2) да определят времето, което обхваща всеки етап,
и промените, които настъпват в него. Учениците изпълняват и задачи 3 и 4 от
учебната тетрадка. Учителят обяснява с помощта на фиг. 58.4, че продължител-
носттта на етапите на развитие е различна при различните видове растения и в
зависимост от това растенията са едногодишни, двугодишни и многогодишни.
Илюстрира това с подходящи примери.
Акцентира се върху факта, че при развитието растенията образуват цвето-
ве, плодове и семена, а чрез семената растенията се размножават и разпрос-
траняват. За обобщаване се провежда беседа, основана на въпросите: Каква е
връзката между процесите растеж и развитие? Съществува ли зависимост
между растежа и развитието и останалите жизнени процеси – хранене,
дишане, отделяне и размножаване? От кои условия на средата зависят рас-
тежът и развитието?.
Ако остане време, учителят обръща вниманието на учениците към послед-
ната информация от рубриката Любопитно! – за растежните регулатори. Оттук
може да се търси връзка с растежните движения при растенията.
163
Ако задачите от началото на часа са изпълнени самостоятелно върху ра-
ботните листове, те може да се използват за проверка и оценка на знанията на
учениците от целия клас. Ако задачите са изпълнени и обсъдени чрез фонтална
беседа, в която са се изявили отделни ученици, в края на часа учителят поставя
и мотивира оценките на тези ученици, както и на ученици, които са работили
активно през целия час.
59.
ОРГАНИЗМЪТ – ЕДИННО ЦЯЛО (ОБОБЩЕНИЕ)
Цели:
– Да се обобщи и затвърди представата за организма като единно цяло в
структурно и функционално отношение.
– Да се обобщят и затвърдят знанията за жизнените процеси въз основа на
връзката между тях.
– Да се актуализират и конкретизират знанията за нивата на организация на
живите организми и връзките между тях.
– осъзнава и изяснява същността на жизнените процеси и взаимната връзка
между тях;
– осъзнава единството на организма в структурно отношение – изяснява ни-
вата на организация на живите организми, връзките между тях, както и връзка-
та между отделните системи в многоклетъчните организми.
– за разширяване и затвърдяване: организмът – единно цяло, клетки, тъка-
ни, органи, системи, жизнени процеси.

– Човекът и природата, 5. клас: клетки, тъкани, органи, системи, жизнени
процеси.
– Изобразително изкуство: работа с илюстрации, макети и табла.
Дидактически средства и материали: табла за вътрешното устройство на

растения и на животни, работен лист със задача за зависимостта между жизне-
ните процеси
164
1. Жизнени процеси
1.1. Същност и значение
1.2. Взаимовръзки между жизнените процеси
1.3. Значение за живота на Земята
2. Нива на организация на живите организми

В началото на часа за преход към тази тема е подходящо въздействие вър-
ху емоционалната сфера на учениците. Това може да стане по следния начин.
Учителят поканва учениците да се настанят удобно, да затворят очи и да слушат
текста (може да се осигури подходяща музика за фон):
Представете си, че можете да летите. При всеки полет вие се радвате
на възможността да наблюдавате всичко наоколо. Любувате се на красо-
тата на природата – високи планини със заснежени върхове, диви кози по
склоновете на планините; буйни реки; зелени гори с пребягващи елени, сърни,
глигани, зайци; китни поляни, осеяни с пъстри цветя, между които прехвър-
чат пчели, пеперуди, бръмбарчета; кристално бистри езера, в които про-
блясват щуращи се насам-натам риби. Любувате се на красивите песни на
птиците и възможността да се издигате заедно с тях високо в небето и да
се спускате долу, където са се ширнали златни ниви и тучни пасища. Омайва
ви красотата на тази дивна природа и ви кара да се радвате, че сте част от
пъстрата палитра на живота на Земята.
След като учениците отворят очи, учителят задава следните въпроси и за-
дачи:
Мислено се полюбувахте на красива природна картина. В нея вие видяхте
обекти от неживата и живата природа. Избройте ги. (Очакван отговор:
Нежива природа – скали, реки, езера; жива природа – гори, поляни, ниви,
пасища, диви кози, елени, сърни, глигани, зайци, пчели, пеперуди, птици.)
Кое отличава живите организми от обектите на неживата природа?
(Очакван отговор: Жизнените процеси – живите организми се хранят, ди-
шат, отделят, движат се.)
Записват се точка 1 и подточките към нея. За актуализиране и обобщаване
на знанията за жизнените процеси учителят изисква от учениците да проучат
таблицата от учебника и да коментират същността и значението на жизнени-
те процеси. Изпълнението на задачата се организира като фронтална беседа,
в която отделни ученици обсъждат особеностите на всеки процес поотделно.
При изясняването на значението на жизнените процеси се обръща внимание на
връзките между тях.
Следва изпълнение на следната задача:
На схемата по-долу са представени основните жизнени процеси, които
се извършват в организмите. Посочете чрез стрелки зависимостта между
тях. Обосновете устно вашето решение.
165
хранене
дишане отделяне
размножаване растеж
развитие дразнимост и
движение
Ученик изпълнява задачата на дъската и аргументира решението си. Ос-
таналите ученици работят в тетрадките си или на предварително подготвени
работни листове. Дава им се възможност да изказват мнение и при нужда да
коригират или подкрепят направеното на дъската със собствени аргументи.
На дъската са закачени табла, показващи вътрешното устройство на много-
клетъчни растения и животни. Това ще насочи учениците да сравняват проти-
чането на жизнените процеси в организмите от двете царства и да се изгради
по-пълна представа за значението на жизнените процеси за живота на Земята.
Освен това с помощта на таблата може да се направи преход към точка 2.
Учебно-познавателните дейности може да се организират по следния начин.
С помощта на двете табла учителят насочва вниманието към това, че протича-
нето на жизнените процеси в живите организми се осъществява и координира
благодарение на съгласуваното действие на различни органи и системи. По
този начин се прави преход към точка 2 от плана на урока. Учителят възла-
га на учениците изпълнението на задача 1 от учебната тетрадка. Прави се
коментар в посока на: Кои системи в многоклетъчните животни обединя-
ват и контролират дейността на останалите органи и системи?. (Очак-
ван отговор: Нервната и кръвоносната система.) Изисква се от учениците
да аргументират отговора си с помощта на таблото за вътрешно устройство
на многоклетъчно животно. Следва въпросът: Какво представлява прово-
дящата система при растенията и как тя осъществява връзката между
органите в растителното тяло?. За да се обобщи, се изтъква, че единство-
то на органите и системите, както и връзката между жизнените процеси, се
осъществяват чрез преноса на вещества в организмите на всички нива на ор-
ганизация. Изпълнява се задача 2 от учебната тетрадка. Освен правилното
подреждане на нивата на организация на живите организми учителят изисква
от учениците да: 1) илюстрират последователно с конкретни примери нивата
на организация при растения и при животни; 2) направят извод за организма
като единно цяло, като в отговора си употребят ключовите думи: жизнени
процеси, клетки, тъкани, органи, системи. (Очакван отговор: Жизнените
процеси протичат във всички клетки, тъкани, органи и системи и органи-
змът функционира (съществува) като единно цяло.)
166
В заключение учителят обобщава:
В този час доказахме, че организмът е единно цяло и в структурно, и във
функционално отношение.
Раздел 2 и 3. Движение на веществата в човешкия организъм. Жизне-

ни процеси при човека
Целите на тези раздели са да се затвърди и разшири обемът на биологични

понятия на структурно-функционално организмово равнище чрез усвояване на
знания и умения за кръвоносната, опорно-двигателната, нервната и половата
система на човека; да се съдейства за здравното възпитание на учениците чрез
запознаване с профилактиката и най-често срещаните заболявания при тези
системи.
Водеща биологична идея е организмът – единна система.
Редица факти подкрепят идеята за единство между структура и функция (на-
пример устройството на нервна клетка).
Методичните единици тук са 11, като 4 от тях са посветени на профилак-
тиката на изучаваните системи от органи и най-често срещаните заболявания.
Организацията на познавателната дейност на учениците в часа може да се осъ-
ществи чрез комбинирани уроци или уроци за нови знания. Смятаме, че ком-
бинираният урок е напълно подходящ, тъй като учениците имат достатъчно
знания за изучаваните системи от органи от раздела „Жизнени процеси при
многоклетъчните животни“ и информацията е премерена по обем и трудност.
В структурно отношение темите са сходни с раздела „Жизнени процеси при
човека“ в 5. клас. Това, надяваме се, ще оптимизира и улесни работата на учи-
тели и ученици – учебникът ще се приеме като добър познайник.
Разработката на темите за устройство на системите следва алгоритъма:
– топография (местоположение) на органите в системата;
– морфология и кратка анотация на органите;
– процеси, протичащи в тях;
– връзка между органите в системата;
– значение на организма като цяло.
Методичните единици „Здравни познания за ...“ са сходни със структурата,
използвана в учебника за 5. клас. Започва се с въвеждащ текст за значението
на съответната система за здравето на човека. Следва информация какво може
да доведе до заболяване на органите на тази система и как да се предпазим от
това. В таблица са представени най-често срещаните заболявания, засегнат ор-
ган при дадено заболяване, признаците на болестта и причините за заболяване-
то. Учениците вече имат умения за извличане на информация от таблици, както
и за съставяне на разказ въз основа на тази информация.
167
Всички теми за здравно образование и възпитание имат ясно изразена прак-
тическа насоченост. Без да се натрапват директно мнение и правила за пове-
дение, се изтъква голямата вреда и непоправимите последици за здравето на
човека от системната употреба на никотин, алкохол и наркотични вещества.
Предлагат се алтернативни, полезни за здравето занимания, подходящи за въз-
растта на шестокласниците.
Примерни методически разработки на темите от раздел 3 и 4

60.
КРЪВОНОСНА СИСТЕМА. КРЪВООБРАЩЕНИЕ
Цели:
– Да се формира понятието кръвоносна система в човешкия организъм.
– Да се формира понятието кръвообращение в човешкия организъм.
– Да се изясни транспортната функция на кръвта.
– назовава органи, изграждащи кръвоносната система (сърце и кръвоносни
съдове);
– проследява на схема движението на кръвта в тялото;
– определя значението на кръвта като преносител на вещества в организма.
– нови: кръвоносна система на човека, кръвообращение в човешкия органи-
зъм, голям и малък кръг на кръвообращението
– за разширяване и затвърдяване: кръв, сърце, кръвоносни съдове – арте-
рии, капиляри, вени

– Човекът и природата, 5. клас: разтвори, избирателна пропускливост на
клетъчните мембрани, роля на кръвта за храносмилателната, дихателната и от-
делителната системи.
– Човекът и природата, 6. клас: кръвоносна система при животните.
– Математика: мерни единици за маса и за обем, пресмятане на процент от
число.
Дидактически средства и материали: рисунки на растение, животно

и човек и табло, на което се закрепват, табло със състав на кръвта, трайни
микроскопски препарати на кръвни натривки, табло с кръвоносна система на
човек
168
1. Кръв
1.1. Състав
1.2. Количество в организма
1.3. Вещества, които пренася
2. Органи на кръвоносната система
2.1. Сърце – устройство и функции
2.2. Кръвоносни съдове (артерии, капиляри, вени)
3. Кръвообращение
3.1. Голям кръг
3.2. Малък кръг
4. Значение на кръвта и кръвообращението за организма

Тъй като се поставя началото на изучаване на група теми, свързани с жизне-
ни процеси при човека, е добре да се започне с мотивиране на учениците. Един
от начините е да се въздейства върху емоционалната им сфера. Това може да
стане по следния начин:
Предварително на работното място на всеки ученик са поставени по една
рисунка (снимка) на растение, животно и човек, които може лесно да се лепят
(закачват, забождат) върху приготвено за целта табло. От учениците се изис-
ква: 1) да помислят кой от тези организми ги интересува най-много, и 2) да
залепят рисунката му на таблото. След като всеки ученик залепи избраното,
се преброяват растенията, животните и човечетата. Ако доминират човечетата,
което е най-вероятно, се утвърждава необходимостта от знания за човешкия
организъм. Ако доминират растенията или животните, се обсъжда полезността
от знания на човека за самия него.
Преход към новата тема се прави чрез припомняне от учителя на това, че чо-
вешкият организъм прилича на другите организми и най-вече на бозайниците.
Например в него също има механизми за пренасяне на вещества.
Актуализират се знанията и уменията на учениците, свързани със:
– значението на транспортните системи в многоклетъчните организми (про-
водяща система при растенията и кръвоносна система при животните);
– устройството на кръвоносна система при животните.
Това става чрез решаване на следните задачи:
169
Транспортна Наименование Устройство Функции
система в орга-
низма на:
растения проводяща дървесиини и Осигурява прено-
система ликови цеви са на вещества в
организма.
бозайници кръвоносна сърце и кръвонос- Осигурява прено-
система ни съдове – арте- са на вещества в
рии, капиляри и организма.
вени
човек кръвоносна сърце и кръвонос- Осигурява прено-
система ни съдове – арте- са на вещества в
рии, капиляри и организма.
вени
Задача 2. Оградете буквите на твърденията, които са верни за кръвта.
а) Движи се непрекъснато чрез органите на кръвоносната система.
б) Пренася вещества в организма.
в) Достига до всички клетки.
г) Жизненонеобходима е поради важните си функции.
Задачите може да са подготвени предварително от учителя върху листове

за всеки ученик и/или върху класната дъска. В задача 1 се изисква учениците
да попълнят информацията за растенията и за бозайниците. Информацията за
човека се допълва в края на учебния час. В задача 2 всички отговори са верни.
Ученик работи върху класната дъска, за да се сверят бързо и точно отговорите.
Знанията по точка 1 от плана на учебното съдържание се разкриват чрез
следните дейности: Наблюдава се фиг. 60.2 от учебника или табло с аналогично
съдържание. При възможност се наблюдава под микроскоп и траен препарат с
кръвна натривка. Решава се задача 2 от учебника.
Знанията по точка 2 от плана се разработват, като учителят изисква от уче-
ниците да разгледат фиг. 60.2 и 60.3 от учебника. Прожектират се 3D анимаци-
ите на кръвоносна система и сърце от електронния учебник. Следва фронтална
беседа. Изясняват се приликите и разликите между трите вида кръвоносни съ-
дове (артерии, капиляри и вени) и устройството на сърцето.
Върху табло или фиг. 60.4 в учебника/електронния учебник един ученик с
помощта на учителя описва словесно големия кръг на кръвообращението. Друг
ученик описва малкия кръг. Учителят обръща внимание на това, че в големия
кръг по артериите тече артериална кръв, а по вените – венозна, докато в малкия
кръг е обратното. Важно е да подчертае биологичното значение на движението
на кръвта в двата кръга. Уточнява се ролята на кръвта за познатите от мина-
логодишното учебно съдържание храносмилателна, дихателна и отделителна
система.
170
За затвърдяване се дописва таблицата от началото на часа с информация
за човека. Провежда се беседа, изискваща учениците да сравнят: 1) ролята на
кръвта в човешкия организъм с ролята на кръвта в организма на животните; 2)
устройството и функциите на кръвоносната система на човека с устройството
и функциите на кръвоносната система на бозайниците.
Осъществява се подготовка за семинара за следващия учебен час:
Класът се разделя на групи по 4 – 5 ученици. Всяка група избира тема за
самостоятелно разработване. Учителят насочва вниманието на учениците, че
базовата информация и примерните теми се съдържат в урок 61 и те трябва
самостоятелно да ги проучат. В следващия час всяка група ще представи своята
тема чрез компютърна презентация, табло, макет или друга форма.
61.
ЗДРАВНИ ПОЗНАНИЯ ЗА КРЪВОНОСНАТА СИСТЕМА
(СЕМИНАР)
Цели:
– Формиране на умения за проучване и събиране на информация по дадена
тема чрез различни източници (учебници, интернет, книги).
– Формиране на умения да се представи събраната информация.
– изброява фактори, които влияят благоприятно, и такива, които влияят не-
благоприятно върху кръвоносната система;
– оценява рискови ситуации, свързани със заразяване по кръвен път, и отго-
ворността на всеки за собственото му здраве и за здравето на околните.
– нови: пулс, кръвно налягане, кръвоизлив
– за разширяване и затвърдяване: кръв, сърце, кръвоносни съдове

– Човекът и природата, 6. клас: налягане, здравословен начин на живот.
– Математика: обем.
Дидактически средства и материали: компютър, мултимедиен проектор,

екран, флипчарт (място за окачване на табла), маса за демонстриране на макети
и др.
1. Показатели за състоянието на кръвоносната система
1.1. Пулс
1.2. Кръвно налягане
171
1.3. Състав на кръвта
2. Фактори, които увреждат кръвоносната система
2.1. Прекомерни физически и нервни натоварвания
2.2. Наднормена телесна маса и обездвижване
2.3. Алкохол и тютюн
3. Кръвоизлив
3.1. Същност и видове
3.2. Първа помощ при кръвоизлив
4. Рискове от заразяване по кръвен път

Мотивация за усвояване на знанията по следващата тема се създава, като
учителят показва рисунка на амурче и сърце, прободено от стрелата му. Раз-
казва, че сърцето е символ на живота и на едно от най-силните човешки чув-
ства – любовта. Сърцето обаче може да предизвика не само положителни, а и
отрицателни емоции, ако не се грижим за неговото здраве, както и за здравето
на кръвоносната система като цяло.
Провежда се кратка беседа, в хода на която се проверяват и уточняват са-
мостоятелно усвоените знания, включени в базовата информация в учебника.
Записват се точките от плана.
Всяка група представя проучването си. Учениците от останалите групи и
учителят задават въпроси.
62.
КРЪВОНОСНА СИСТЕМА (ЛАБОРАТОРЕН УРОК)
Цели:
Формиране на умения за:
– самонаблюдение;
– измерване на кръвно налягане;
– оказване на първа помощ при кръвоизливи.
– измерва пулс и кръвно налягане;
– изброява последователност от правила за долекарска помощ при кръвоиз-
ливи.
Дидактически средства и материали: учебна тетрадка, химикалка; часов-

ник със секундарник (хронометър), апарат за измерване на кръвно налягане
(най-добре електронен)
172
Изпълняват се задачите, дадени в учебника.
Дразнимост и движение
63. Нервна система
Цели:
– Да се усвоят знания за устройството и функциите на нервната система.
– Въз основа на представите за главен и гръбначен мозък при животните да
се формират понятията главен мозък и гръбначен мозък при човека.
– Да се формира понятието нерви в система с понятията главен и гръбначен
мозък.
– Да се оцени значението на нервната система за целостта на организма и за
приспособяването му към околната среда.
– Назовава, разпознава и означава върху схема органи на нервната система.
– Описва функции на нервната система.
– нови: главен мозък на човека, гръбначен мозък на човека, нерви, рецепто-
ри, рефлексна дъга
– за разширяване и затвърдяване: тръбеста нервна система, сетивни орга-
ни, организмът – единно цяло

– Човекът и природата, 4. клас: звук, шум, сетивни органи.
– Човекът и природата, 6. клас: нервна система при животните, главен и
гръбначен мозък при животните.
– Информационни технологии, 5. клас: информация.
Дидактически средства и материали: модели (табла) на нервна система

на гръбначно животно и на човек, модел на главен мозък, модели на сетивни
органи на човек, модел (схема, рисунка) на рефлексна дъга

1. Устройство на нервната система на човека
1.1. Главен мозък
1.2. Гръбначен мозък
1.3. Нерви
1. Функции на нервната система
2.1. Възприема информация от външната и от вътрешната среда.
2.2. Анализира приетата информация.
173
2. 3. Изпраща инструкция за реагиране.
2. Видове информация, която приема и анализира човешкия организъм:
– за допир, натиск, топло, студено и болка;
– за светлина;
– за звук и за положението на тялото в пространството;
– за вкус;
– за мирис.
3. Път на информацията в организма (рефлексна дъга)
4. Значение на нервната система

Учителят поставя проблемен въпрос: От какво количество кръв смята-
те, че се нуждае главният мозък на човека? Мотивирайте отговора си. От
предположенията и мотивите на учениците се стига до заключението, че коли-
чеството кръв, което стига до всеки орган, е във връзка с дейността му, като
зависимостта е правопропорционална. Разкритото незнание – учениците не по-
знават добре функциите на главния мозък и затова не са сигурни какво е кръво-
снабдяването му, ги мотивира за усвояване на новото знание.
Усвояването на знанията по точка 1 се организира по следния начин:
Учителят възлага на учениците задача да разгледат внимателно фиг. 63.1 в
учебника. Сравнява се устройството на нервната система на човек с нервната
система на бозайниците. Чрез беседа се уточняват приликите: тръбест тип
нервна система, сходни органи (главен и гръбначен мозък, нерви). Актуали-
зират се знанията на учениците за тези органи при животните чрез въпросите:
Кои други животни освен заека имат такива органи? (Очакван отговор:
Всички гръбначни – риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници.) Къде
се намира главният мозък при животните? (Очакван отговор: В черепа.)
Къде се намира гръбначният мозък при животните? (Очакван отговор: В
гръбначния стълб.)
Чрез разказ и използвайки нагледни средства – модел (табло) на нервна сис-
тема на човек, модел на главен мозък, учителят обяснява къде се намират и
какви са устройството и функциите на органите на нервната система на човека
– главен и гръбначен мозък и нерви.
Записва се точка 2 на плана със съответните подточки.
Във връзка с точка 3 от плана се извършват следните дейности: Чрез беседа
се актуализират знанията за сетивните органи на човека от човекът и природа-
та в 4. клас. Разширява се съдържанието на понятието сетивни органи с нов
съществен признак: наличието на рецептори в тяхното устройство. Формира
се понятието рецептори. В обема му се включват само клетките – рецептори.
Определение на понятието: Рецепторите са специализирани нервни клетки,
които се намират в сетивните органи и приемат информация от външната
среда или се намират във вътрешните органи и приемат информация от
вътрешната среда. На учениците се възлага да разгледат фиг. 63.3 в учебника
174
и с нейна помощ да решат задача 2 от учебната тетрадка. Устно се прави обра-
тна връзка за уточняване на решението на задачата.
По точка 4 от плана се изисква от учениците да прочетат самостоятелно
текста, свързан с фиг. 63.4 в учебника, да разгледат внимателно фигурата и да
решат задача 4 от учебната тетрадка. Учителят избира и показва пред остана-
лите ученици 2 – 3 от най-добрите схеми.
За разработване на знанията по точка 5 от плана от учениците се изисква
устно да дадат примери за значението на нервната система: а) за единството
на организма; б) за приспособяването към околната среда. Учителят подчер-
тава, че благодарение на сложната мозъчна дейност човекът не само се прис-
пособява към средата, но и може да я променя, приспособявайки я към себе
си. Обсъждат се въпросите: Дали промените, които човекът нанася върху
околната среда, не са вредни за другите организми? Възможно ли е чове-
кът да промени средата до степен тя да стане неподходяща и за самия
него?.
Затвърдяването се осъществява чрез попълване на следващата кръстослови-
ца. Може да се организира състезание между всички ученици или между групи
от ученици. Кръстословицата предварително е приготвена от учителя на лис
тове, съответстващи на броя на учениците (групите). Ако се формират групи,
най-подходящо е те да се обособят на териториален принцип – така, че учени-
ците да не променят работното си място в класната стая.
1. .
2. .
3. .
4. .
5. .
6. .
7. .
ВОДОРАВНО:
1. Орган, чрез който възприемаме миризми.
2. Видът информация, която се възприема от окото.
3. Нервни клетки, специализирани за приемане на информация.
4. Орган на вкуса.
5. Снопове от нервни клетки, които пренасят информация.
6. Наименование на мозъка, който е разположен в гръбначния стълб.
7. Свойство на организма, което се осъществява чрез нервната система.
При правилно решение на кръстословицата вертикално в маркираната ко-
лона се получава наименованието на органите, чрез които човек възприема ин-
формация от външната среда.
175
1. Н О С
2. С В Е Т Л И Н А
3. Р Е Ц Е П Т О Р И
4. Е З И К
5. Н Е Р В И
6. Г Р Ъ Б Н А Ч Е Н
7. Д Р А З Н И М О С Т
Осъществява се подготовка за следващия учебен час:

Класът се разделя на групи по 4 – 5 ученици. Всяка група избира тема за
базовата информация по темите се съдържа в следващия урок и те трябва са-
мостоятелно да я проучат. В следващия час темата трябва да се представи чрез
компютърна презентация, табло, макет или друга форма.
64.
ЗДРАВНИ ПОЗНАНИЯ ЗА НЕРВНАТА СИСТЕМА (СЕМИНАР)
Цели:
Да се усвоят умения за:
– проучване и събиране на информация по дадена тема от различни източни-
ци (учебници, интернет, книги);
– представяне на събраната информация.
– изброява фактори, които влияят неблагоприятно на функцията на нерв-
ната система (наркотици, алкохол и др.), и да прилага система от правила за
здравословен начин на живот, които осигуряват нормалното функциониране на
нервната система;
– оценява отговорността за своите постъпки и поведение при рискови за
здравето ситуации;
– разбира необходимостта от периодични профилактични прегледи;
– разбира необходимостта от лекарска помощ при възникване на здравосло-
вен проблем;
– разбира границите на своите възможности при оказване на първа помощ.
– нови: наркотични вещества
– за разширяване и затвърдяване: нервна система, здравословен начин на
живот
176
– Човекът и природата, 5. клас: бактерии, дневен режим

и др.

1. Фактори, които увреждат нервната система
1.1. Непрекъснати отрицателни емоции
1.2. Наркотични вещества, алкохол, никотин
2. Основни болести на нервната система
3. Загуба на съзнание и оказване на първа помощ

65.
ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНА СИСТЕМА
Цели:
– Въз основа на усвоеното за движенията при животните да се усвоят знания
за движенията при човека.
– Да се усвоят знания за устройството, функциите, развитието и значението
на опорно-двигателната система при човека.
– Да се формират понятията кости и мускули.
– назовава, разпознава и означава върху схема органи на опорно-двигател-
ната система;
– описва функции на опорно-двигателната система;
– изброява основни органи на опорно-двигателната система (кости и мус-
кули).
– нови: кости, стави, мускули, сухожилия
– за разширяване и затвърдяване: движение, опорно-двигателна система,
скелет, череп, гръбначен стълб, гръден кош, крайници

– Човекът и природата, 3. клас: скелет, мускули.
– Човекът и природата, 4. клас: движение.
– Човекът и природата, 6. клас: движения на различни тела, видове движения
при животните, опорно-двигателна система при животните, вътрешен скелет.
Дидактически средства и материали: модели (табла) на опорно-двигател-

на система на гръбначно животно и на човек, модели на скелет, кости, стави,
мускули на човек, консервирани кости

1. Общо устройство и функции на опорно-двигателната система
2. Кости и свързвания между тях
3. Скелет – череп, гръбначен стълб, гръден кош, кости на крайниците
4. Скелетни мускули
5. Развитие на опорно-двигателната система у човека
6. Видове движения при човека

Учителят разделя учениците на групи по 3 – 4. Всяка група получава по един
лист, в горния край на който с едър шрифт е написано названието на наркотич-
но вещество (алкохол, амфетамини, екстази, инхаланти, кокаин, канабис, ЛСД
или хероин). Задачата на всяка група е да нарисува човек и да напише около
него всички възможни последствия от използването на тази дрога. Време за ра-
бота – 5 минути. Учителят събира листовете и ги предава на доброволци (3 – 4
ученици), които след няколко седмици (при урока Здравни познания за полова-
та система) трябва да съобщят пред останалите: как се е справила всяка гру-
па, кои са последствията, които съпътстват използването на всяко наркотично
вещество, допълнителна информация за вредата от употребата на наркотични
вещества. Така вниманието на учениците към проблема за превенцията на дро-
га се поддържа по-дълго във времето и възпитателният ефект е по-голям.
Преходът към новата тема се осъществява чрез дискусия за влиянието на
наркотичните вещества върху качеството и координацията на човешките дви-
жения. Като пример може да се вземе влиянието на алкохола.
Мотивация се създава чрез проблемния въпрос: Ако класираме организми-
те според двигателните им възможности, кои ще са начело?. Учениците да-
ват различни отговори според знанията си и правят различни предположения.
Учителят насочва вниманието им върху възможността организмът с най-голе-
ми възможности за движение да е човекът. Поставя новата тема с изискването в
края на часа учениците да отговорят на въпроса: Може ли да поставим човека
пръв в класация на организмите за най-големи двигателни възможности?.
Провежда се беседа върху движенията при животните. Използват се след-
ните въпроси: Какви органи за движение имат безгръбначните животни?
178
(Очакван отговор: Параподи – при прешленести червеи, мускулест крак – при
охлюви и миди, начленени крайници – при паяци, раци и насекоми.) Какви ор-
гани за движение имат гръбначните животни? (Очакван отговор: Перки и
плавници – при риби, крайници – при земноводни, влечуги, птици и бозайни-
ци.) Кои са частите на опорно-двигателната система? (Очакван отговор:
Активна част – мускули, и пасивна част – скелет.) Какви са различията
между външен и вътрешен скелет? (Очакван отговор: Външният скелет е
разположен отвън, върху тялото: хитинова обвивка – при ракообразни, пая-
ци, насекоми, или черупка – при миди и охлюви; вътрешният скелет е разпо-
ложен вътре в тялото: скелет, изграден от кости – при всички гръбначни
животни.)
Учебното знание по точка 1 от плана се разработва чрез задачата в учеб-
ника: Сравнете скелета на човек и на бозайник чрез фиг. 65.2. Може да се
използват и други подходящи дидактически нагледни средства. Резултатът от
сравнението се отразява в следната таблица:
Бозайници Човек
По-силно е развит лицевият дял По-силно е развит мозъковият
на черепа. дял на черепа.
Гръбначният стълб е извит Гръбначният стълб е извит
Разли- дъговидно. S-образно.
чия Гръдният кош е сплеснат стра- Гръдният кош е сплеснат пред-
нично. но-задно.
Костите на предните и на задни- Костите на горните и долните
те крайници са развити в сходна крайници са развити в различна
степен. степен.
Прили- Костите образуват скелет, съставен от:
ки – череп;
– гръбначен стълб;
– гръден кош;
– две двойки крайници.
Знанията по точка 2 от плана се разработват с помощта на съответните ди-
дактически средства – консервирани кости, модели на скелет, кости, стави, фиг.
65.3 от учебника. Учителят обяснява трите вида свързвания между костите.
Посочва примери. Изисква от учениците да изяснят биологическия смисъл на
различните видове свързвания.
Във връзка с точка 3 от плана се изпълнява следната задача: Прочетете
основните групи скелетни мускули от фиг. 65.4. Провежда се беседа чрез
въпросите: Каква функция изпълняват скелетните мускули? (Очакван от-
говор: Движат тялото и негови части.) Коя е основната тъкан, която ги
изгражда? (Очакван отговор: Мускулна тъкан.) Как скелетните мускули се
захващат за костите на скелета? (Очакван отговор: Чрез сухожилия.) Как
сигналите за съкращаване достигат до мускулите? (Очакван отговор: Чрез
рефлексните дъги.) Припомнят се знанията за рефлексна дъга.
179
Чрез разказ с елементи на беседа се разкриват знанията по точка 4 от плана.
Знанията по точка 5 от плана, както и отговорът на проблемния въпрос от
началото на часа, се усвояват в хода на беседа, основана на фиг. 65.5 от учеб-
ника.
За затвърдяване се решават задачи от учебната тетрадка.
Осъществява се подготовка за следващия учебен час:
Класът се разделя на групи от 4 – 5 ученици. Всяка група избира тема за
базовата информация по темите се съдържа в следващия урок и те трябва са-
мостоятелно да я проучат. В следващия час темата трябва да се представи чрез
компютърна презентация, табло, макет или друга форма.
66.
ЗДРАВНИ ПОЗНАНИЯ ЗА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНАТА
СИСТЕМА (СЕМИНАР)
Цели:
– изброява увреждания на опорно-двигателната система и правила за доле-
карска помощ;
– оценява значението на двигателния режим за нормалното функциониране
на опорно-двигателната система;
– оценява отговорността за своите постъпки и поведение при рискови за
здравето ситуации.
– нови: изкривявания на гръбначния стълб, навяхване, изкълчване, счупване
на костите
– за разширяване и затвърдяване: здравословен (природосъобразен) начин
на живот

– Човекът и природата, 5. клас: здравословен начин на живот.
– Човекът и природата, 6. клас: оказване на първа помощ.
Дидактически средства и материали: компютър, мултимедиен проектор, ек-

ран, флипчарт (място за окачване на табла), маса за демонстриране на макети и др.
180
1. Фактори, които влияят върху опорно-двигателната система
2. Увреждания и заболявания на опорно-двигателната система
3. Оказване на първа помощ при навяхване, изкълчване и счупване

Темата е подходяща да се проведе с участието на медицинското лице в учи-
лището.
Медицинското лице демонстрира снимки, рисунки и други илюстрации на
увреждания и заболявания на опорно-двигателната система (различни видове
изкривявания на гръбначния стълб и други части на скелета, рахит, артрит) и
обяснява ефекта от действието на вредните и на полезните фактори.
За домашна работа учителят възлага следната задача:
Попълнете таблицата.
Увреждане Засег-
на опор- нати Същност на Признаци на Причини за
но-двига- органи увреждането увреждането уврежданията
телната и струк-
система тури
навяхване стави разтягане и силна болка, неточни движе-
разкъсване на неспособност за ния, сблъсък,
сухожилия, на движение, поду- удар, падане,
обвивки и връз- ване, синьо-чер- злополука и др.
ки в ставата вено оцветяване
изкълчване стави разместване на засегнатия
на костите в участък; при
ставата счупване –поня-
счупване кости нарушаване кога и с външен
на целостта на кръвоизлив
костите
67.
ПОЛОВА СИСТЕМА
Цели:
– Да се усвоят знания за размножаването на човека въз основа на усвоеното
за размножаването при животните.
181
– Да се формират понятията мъжка и женска полова система при човека.
– назовава и означава органи на мъжката и на женската полова система;
– назовава и означава полови клетки.
– нови: мъжка полова система, женска полова система
– за разширяване и затвърдяване: сперматозоиди, яйцеклетка, пубертет, мен-
струация

– Човекът и природата, 4. клас: пубертет.
– Човекът и природата, 6. клас: размножаване, полова система, сперматозо-
иди, яйцеклетки, оплождане, семенници, яйчници.
Дидактически средства и материали: модели (табла) на мъжка и на жен-

ска полова система, рисунки на полови клетки при човека

2. Мъжка полова система
3. Женска полова система
4. Менструация

Проверява се решението на задачите за домашна работа.
Преход към новата тема се осъществява с обсъждането на въпроса: Правил-
ното хранене само за опорно-двигателната система ли е полезно?. Форму-
лира си изводът: Правилното хранене е необходимо за нормалното функцио-
ниране на целия организъм.
Учителят задава въпрос: Хората живеят на Земята вече повече от 2,5
млн. години, въпреки че продължителността на живота на отделния човек
днес е средно около 75 години. Как е възможно това?. Очакван отговор от
учениците: Това е възможно благодарение на процеса размножаване – въз-
произвеждането на себеподобни.
Чрез беседа се актуализират знанията на учениците за размножаването
при животните. Може да се поставят и оценки на активно участващи учени-
ци. Подходящи въпроси и задачи са: Кои са основните видове размножава-
не? (Очакван отговор: Безполово и полово размножаване.) Как се наричат
мъжките и женските полови клетки при гръбначните животни? (Очакван
отговор: Сперматозоиди и яйцеклетки.) Как се наричат органите, които ги
произвеждат? (Очакван отговор: Полови жлези – семенници и яйчници.) Що
182
е оплождане? (Очакван отговор: Процес на сливане на яйцеклетка и сперма-
тозоид, при което се образува зигота.) Сравнете външно и вътрешно оп-
лождане. (Очакван отговор: При външното оплождане сперматозоидите и
яйцеклетките се сливат извън тялото на родителите във водна среда – при
много водни животни – безгръбначни, риби, земноводни; при вътрешното
оплождане сперматозоидите и яйцеклетките се сливат вътре в женския
организъм – при сухоземните животни – кръгли червеи, някои мекотели и
риби, влечуги, птици и бозайници.)
Мотивация за усвояване на знанията по новата тема се осъществява чрез
решаване на следната задача:
Попълнете таблицата с Да или Не.

Има ли различия между мъжкия и женския организъм Да/Не
по отношение устройството на:
храносмилателната система Не
дихателната система Не
отделителната система Не
кръвоносната система Не
нервна система Не
опорно-двигателната система Не
половата система Да
Обсъжда се решението на задачата. Учителят задава въпроса: По какво се
различават половата системи на мъжа и на жената?. Учениците може да
посочат някое различие, но нямат знания за пълен отговор. Повечето от тях се
и смущават да разговарят на тази тема. Учителят обяснява, че половата система
е не по-малко важна за организма от останалите системи, тъй като осигурява
много важен процес – размножаването. Разкрива основната задача на учебния
час: да се усвоят знания за мъжката и за женската полова система.
Чрез разказ и с помощта на нагледни средства (модели, табла, фиг. 67.1
от учебника) учителят обяснява устройството и функциите на мъжката полова
система (точка 1 от плана).
Чрез разказ и с помощта на нагледни средства (модели, табла, фиг. 67.2 от
учебника) учителят обяснява устройството и функциите на женската полова
система (точка 2 от плана).
За затвърдяване се решават задачи 1 и 2 от учебната тетрадка.
Учебното съдържание по точка 3 се разкрива чрез разказ от учителя. По-
ставя се акцент върху факта, че менструацията е нормален процес за всички
здрави момичета и жени през половата им зрелост.
Възлага се домашна работа: задача 3 от учебната тетрадка.
183
68.
РАСТЕЖ И РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА
Цели:
– Да се обяснят единството и спецификата на процесите на растеж и разви-
тие, както и връзката им с процеса размножаване.
– Да се направи обща характеристика на етапите в развитието на човека.
– Да се опишат особеностите на съзряването при двата пола.
– описва последователни етапи от развитието на човека;
– описва особености на съзряването при двата пола.
– нови: зародишно и следзародишно развитие на човека
– за разширяване и затвърдяване: оплождане, зародиш, пубертет

– Човекът и природата, 6. клас: оплождане, зародиш, пубертет.
Дидактически средства и материали: модели (табла) на етапи от заро-

дишното развитие при човека

3. Същност на растежа и развитието
4. Зародишно развитие на човека
5. Следзародишно развитие на човека
6. Особености на половото съзряване при момчетата и при момичетата

Във връзка с възложената задача за домашна работа учителят събира листо-
вете, на които учениците са написали какво още искат да знаят за половата сис-
тема. (Необходимо е да се спазва анонимност.) След часа обобщава въпросите
и осигурява специалист, който да формулира отговорите в следващия учебен
час.
Разработването на учебното съдържание по точка 1 от плана се осъществя-
ва, като учителят задава въпрос: Каква е разликата между растеж и разви-
тие?. За да отговорят, учениците трябва да решават следната задача:
Определете пример за растеж или за развитие е всеки от следните процеси:
– уголемяване на белите дробове след раждането на детето (растеж);
184
– превръщането на поповата лъжичка в жаба (развитие);
– удължаване на стъблото на растение (растеж);
– преминаване на малкото дете от пълзене към изправен вървеж (развитие);
– научаване на таблицата за умножаване на числа (развитие).
Задачата може да се реши устно, като учителят съобщава процеса, а посочен
от него ученик определя дали това е пример за растеж, или за развитие. Изводът
(и отговор на въпроса) е, че растежът е процес на количествени, а развитието
– процес на качествени промени. Двата процеса протичат едновременно и са
неразделно свързани. За илюстрация се използва фиг. 68.1 от учебника.
Учебното знание по точка 2 от плана изисква актуализиране на знания за
растежа и развитието при животните. Това се осъществява чрез беседа, осно-
вана на следните въпроси: Как се нарича първата клетка, от която започва
развитието си всеки организъм, размножаващ се по полов начин? (Очакван
отговор: Зигота.) Как се получава зиготата? (Очакван отговор: Чрез оплож-
дане; при сливане на яйцеклетка и сперматозоид.) Как зиготата се превръща
в зародиш? (Очакван отговор: Чрез множество последователни клетъчни де-
ления.) Коя е основната разлика между зародишния и следзародишния етап
на развитието? (Очакван отговор: Зародишният етап протича в яйцето или
в майчиния организъм, а следзародишният – във външната среда.) По какво
се различават прякото и непрякото следзародишното развитие? (Очакван
отговор: При прякото развитие новородените или новоизлюпените малки
приличат на родителите си, докато при непрякото развитие животните в
края на зародишния период се различават много от родителите си.)
Следва конкретизиране на същото знание по отношение на човека, което
също става чрез беседа: Какъв тип размножаване има човекът – безполово
или полово? (Очакван отговор: Полово.) Следователно как се нарича първата
клетка, от която започва развитието си човешкият организъм? (Очакван
отговор: Зигота.) Как се получава зиготата? (Очакван отговор: Чрез оплож-
дане; при сливане на яйцеклетка и сперматозоид.) Как зиготата се превръ-
ща в зародиш? (Очакван отговор: Чрез множество последователни клетъчни
деления.)
Учителят обяснява разликата между зародиш и плод и промените с тях през
зародишното равитие. Използват се илюстрациите в учебника – фиг. 68.2 и 68.3.
Разработването на учебното знание по точка 3 от плана също започва с бе-
седа. Въпросите са: Къде протича зародишният етап в развитието на чове-
ка? (Очакван отговор: В майчиния организъм; в яйцепроводите и най-вече в
матката на майчиния организъм.) Кой процес е границата между зародиш-
ното и следзародишното развитие при човека? (Очакван отговор: Раждане-
то.) Какъв тип следзародишно развитие има човекът – пряко или непряко?
(Очакван отговор: Пряко развитие.)
Учителят изисква от учениците с помощта на таблицата от учебника: 1) да
изброят последователно етапите на следзародишното развитие на човека; 2) да
сравнят продължителността на тези етапи; 3) да прочетат особеностите им.
185
Учебното съдържание по точка 4 от плана се разработва чрез беседа, осно-
вана на следните въпроси и задачи: Определете в кой период на следзародиш-
ното развитие се намирате вие – учениците от 6. клас. Прочетете отново
кои са особеностите на този период. Коя е най-важната промяна в периода
на училищната възраст? (Очакван отговор: Половото съзряване – пуберте-
тът.) Коя е основната дейност през този период? (Очакван отговор: Учене-
то.) С какво се характеризира пубертетът?
Учителят допълва отговорите на учениците. Поставя три важни акцента: 1)
върху промените, протичащи в двата пола; 2) върху необходимостта от засиле-
на толерантност през пубертета; 3) върху появата на полово влечение и необ-
ходимостта от преодоляването му в тази възраст. Насочва вниманието на уче-
ниците върху основната дейност за периода на училищната възраст – ученето.
За домашна работа се възлагат задачи от учебната тетрадка.
69.
ЗДРАВНИ ПОЗНАНИЯ ЗА ПОЛОВАТА СИСТЕМА (СЕМИНАР)
Цели:
– изброява хигиенни норми, осигуряващи нормалното функциониране на
половата система;
– оценява отговорността и риска за здравето на израстващия организъм при
ранни сексуални контакти;
– оценява последствията за собственото здраве от ранни сексуални контакти;
– изброява заболявания на половата система и отражението им върху нор-
малното развитие на организма.
– нови: венерически болести
– за разширяване и затвърдяване: СПИН

– Човекът и природата, 5. и 6. клас: здравословен начин на живот, СПИН.

и др.
186
1. Фактори, които увреждат половата система
2. Заболявания на половата система и болести, предавани по полов път
3. Рискове от ранните полови контакти

С изработените табла може да се направи изложба в класната стая или на
място, достъпно за всички ученици от училището – фоайе, аула, училищен стол,
закусвалня и др.
70.
ЖИЗНЕНИ ПРОЦЕСИ ПРИ ЧОВЕКА (КОНТРОЛ И ОЦЕНКА)
Цели:
– Да се проверят и оценят знанията на учениците за жизнените процеси при
човека.
– назовава органи, изграждащи кръвоносната, нервната, опорно-двигателна-
та и половата система на човека;
– проследява на схема движението и определя значението на кръвта като
преносител на вещества в човешкия организъм;
– изброява фактори, които влияят благоприятно, и такива, които влияят не-
благоприятно върху кръвоносната, нервната, опорно-двигателната и половата
система на човека;
– изброява последователност от правила за долекарска помощ;
– оценява рискови ситуации, свързани със заразяване по кръвен път, и отго-
ворността на всеки за собственото му здраве и за здравето на околните;
– описва последователни етапи от развитието на човека и особености в съз
ряването на двата пола.
Дидактически средства и материали: задачите в учебника

Решават се задачите в учебника, като отговорите се записват в тетрадката
или в отделен лист.
По преценка на учителя резултатите може да се използват за самооценяване
187
от страна на учениците, за проверка и оценка на всички ученици или на групи
от ученици.
Примерен вариант:
Класът се разделя на три групи и всяка група решава по една от задачи 1, 2
или 3. Задача 4 се възлага за самостоятелна или групова работа вкъщи.
ЧАСТ IV. ЕДИНСТВО НА ПРИРОДАТА
Анализи на съдържанието с методически коментар
Учебното съдържание в тази част цели да се формира у учениците екологич-

на култура и поведение чрез изясняване на мястото и ролята на човека в при-
родата. Тези методични единици са естествено продължение на екологичната
тематика в предмета човекът и природата от предходните класове. Учебниците
в 3., 4. и 5. клас включват подобни теми. Логично е предмет, който е с общо
название в четири последователни класа (3. – 6.), да има сходни образователни
и възпитателни цели. Те може да се постигнат, като се осъществи добра при-
емственост между класовете и се реализира умело спираловидният подход и в
учебниците, и в процеса на обучение.
Примерни методически разработки на темите от част IV

71.
ДВИЖЕНИЕ В НЕЖИВАТА И В ЖИВАТА ПРИРОДА
(ОБОБЩЕНИЕ)
Цели:
– Да се систематизират и обобщят знанията за движението.
– Да се разкрие всеобхватността на явлението движение.
– Да се постави основа на възгледа за единството и взаимната обвързаност
на неживата и живата природа.
– посочва примери за движения в различните йерархични равнища на орга-
низация на материята;
– познава и коментира някои особености на движенията в зависимост от
мащабите на движещите се обекти;
– изброява примери на движения, съпътстващи процесите в неживата и в
живата природа;
– обосновава схващането за движението като фактор, свидетелстващ за
единството на неживата и живата природа.
188
– за систематизиране и обобщаване: движение, безредно движение, въл-
ново движение, пренос на енергия, нежива природа, жива природа, тела, части
на телата, градивни частици (атоми, молекули, йони, електрони), електричен
ток, обмяна на веществата, възходящ и низходящ ток на течности в растенията
Дидактически средства и материали: модели на Слънчевата система,

табло, илюстриращо кръговрата на водата, табла, илюстриращи движения на
неживи и живи обекти от различните равнища на организация на материята

1. Движенията в природата
2. Значение на движенията в природата
3. Движението – основа на единство между живата и неживата природа

Един конвенционален вариант за провеждане на урока е, като се следва предло-
женият примерен план и изложеното в учебника съдържание. В първата точка от
плана се следва схемата „от голямото към малкото“, т.е. от мегасвета през макро-
света към микросвета. В този ред се припомнят изучени през годините примери за
движения на звездите в Галактиката, на планетите и спътниците им в Слънчевата
система, движенията на въздуха и водата в природата, на отделни тела около и по
земната повърхност, на превозни средства и части на машини и т.н. За подчерта-
ване на единството между неживата и живата природа следва да се обърне осо-
бено внимание на примерите за движения в последния случай и по-специално на
факта, че именно движението на веществата осигурява както градивен материал,
необходим при растежа на живите същества, така и енергия, необходима за осъ-
ществяване на всички жизнени процеси. При всички примери следва да се обръща
внимание на факта, че смятаме едно движение познато, ако във всеки момент вре-
ме са известни положението и скоростта на движещото се тяло.
При разглеждане на движенията на микроравнище следва да се обърне вни-
мание на тяхната основна особеност – на безпорядъка в движението на огромен
брой градивни частици, поради което описанието на индивидуалните движения
на отделните частици е невъзможно, т.е. невъзможно е познаването на положе-
нието и скоростта на всяка частица. Поради тази причина и самото движение има
специално име – топлинно движение, а за описание на ефектите, на последиците
от него се използват нов тип физични величини, като температура и налягане.
На това равнище се осъществява връзката с втората част от учебната програма
„Вещества и техните свойства“, защото само благодарение на движенията на гра-
дивните частици и ударите, които ги съпътстват, са възможни превръщанията на
едни вещества в други, т.е. осъществяването на химичните реакции.
Най-ниското равнище, което споменаваме в 6. клас, е равнището на атом-
ните ядра и на обикалящите около тях електрони. За особеностите на техните
189
движения – за квантовия им характер – учениците ще научат доста по-късно,
при изучаване на физика в по-горните класове.
Всички разглеждани дотук движения се отнасят до движение на едно тяло – не-
зависимо дали става дума за звезда, камък, воден поток, или въздушна молекула. За
пръв път се споменава, че един особен вид движения на частите на едно тяло една
спрямо друга – вълновите движения – имат особено значение в природата, защото
притежават важната способност да пренасят енергия от едно място на друго.
За да вземат учениците по-активно участие при разработване на втората
точка от примерния план, е възможно учителят предварително да постави на
няколко групи задача да обмислят отговорите на въпроси от рода на: Какво би
се променило на Земята, ако тя не обикаля около Слънцето; ако не се върти
около оста си? Какви промени в живата природа биха настъпили, ако не съ-
ществува кръговратът на водата? Кои движения допринасят за осъщест-
вяване на обмяната на веществата? и др.
При разглеждане на третата точка от примерния план се осъществява основ-
ната цел на урока – полагане на основа на възгледа за единството и взаимната
обвързаност на неживата и на живата природа. В началото може да се припом-
нят някои различия между обектите на живата и неживата природа, след което,
въз основа на вече направените в предишните две точки разглеждания, да се
обоснове твърдението за единство на природата, единство, опиращо се върху:
– общност на елементите, изграждащи всички природни обекти (градивните
частици;
– общност на явленията, наблюдавани във всички природни обекти, изразя-
ваща се в това, че във всяко явление – и в живата, и в неживата природа – от-
криваме някакво движение.
Като следствие от последния факт е твърдението, че има природни закони,
общовалидни и за обектите от неживата, и за обектите от живата природа.
В края на часа е подходящо да се коментират някои от поставените в учеб-
ника въпроси.
72.
ЧОВЕКЪТ – ЧАСТ ОТ ПРИРОДАТА (ОБОБЩЕНИЕ)
Цели:
– Да се обобщят знанията за приликите в устройството и функциите на мно-
гоклетъчните животни и на човека.
– Да се откроят особеностите на човека като биосоциално същество.
– Да се актуализират и конкретизират връзките между природата и човека.
– оценява себе си като част от живата природа;
– илюстрира с примери взаимовръзката природа – човек.
190
– за разширяване и затвърдяване: клетки, тъкани, органи, системи, жизнени
процеси

– Човекът и обществото, 4. клас: общество.
– Човекът и природата, 5. и 6. клас: клетки, тъкани, органи, системи, жизне-
ни процеси, главен мозък.
Дидактически средства и материали: табло, илюстриращо строежа на чо-
вешкия организъм – клетки, тъкани, органи и системи, табло с петцарствената
система на организмовия свят, снимки на хора, които се трудят или творят

1. Прилики между човека и останалите организми
2. Особености на човека в сравнение с другите организми
3. Връзки и зависимости между човека и природата

Подходяща мотивация за тази тема е въздействието върху емоционалната
сфера у учениците. Това може да се постигне в началото на учебния час чрез
аудиозапис на звуци на птици, диапозитиви или филм с красиви природни пей-
зажи, стихотворение или кратък разказ за красотата на природата и др.
Учителят обявява новата тема и съобщава основната задача: Да докажем,
че човекът е част от природата.
Учебното знание по точки 1 и 2 от плана се разработва чрез изграждане на
интелектуална карта:
ОСОБЕ- ПРИЛИКИ ОСОБЕНОСТИ
НОСТИ
♠ – Изградени са от ☺ – Живее в общество.
клетки, тъкани, – Труди се.
ЖИВА органи, системи. ЧОВЕК – Общува с други
ПРИРО- – Извършват сход- хора.
ДА ни жизнени проце- – Използва членораз-
си. делна реч.
– Зависими са от
неживата природа.
– Зависими са по-
между си.
Схемата предварително е начертана върху класната дъска. Учениците съ-
общават прилики между човека и живата природа, както и техни специфики, а
учителят ги записва. Следват анализ и обобщаване от страна на учителя. Фор-
мулират се следните изводи: 1) Множеството прилики са доказателството, че
191
човекът е част от природата; 2) Налице са обаче и специфични особености на
човека, поради което го определяме не само като биологично, но и като соци-
ално същество.
Учителят обяснява приликите на човека и другите организми с общия им
произход. Използва нагледно средство – табло с петцарствената система на ор-
ганизмовия свят. Посочва мястото на човека в тази система.
По точка 3 от плана учениците решават задача 3 от учебната тетрадка. Об-
съждат се фигурите от учебника.
За затвърдяване се решават задачи от учебната тетрадка.
73.
ВЛИЯНИЕ НА ЧОВЕКА ВЪРХУ ПРИРОДАТА (УРОК
ЕКСКУРЗИЯ)
Цели:
– Да се проучат конкретни промени в природата, предизвикани от човека.
– Да се усвои умение за оценка на промените върху околната среда, нанесе-
ни от човека.
– илюстрира с примери взаимовръзката природа – човек;
– илюстрира с примери ролята на човека за опазването на природата.
– за разширяване и затвърдяване: опазване на околната среда

– Човекът и природата, 5. клас: опазване на околната среда.
Дидактически средства и материали: хартия (бележници, тетрадки) и мо-

ливи (химикалки) за писане
Предварителна подготовка
Учителят обсъжда с учениците мотивите за избор на обекта на екскур-
зията (завод, производствен цех, язовир, пристанище, зоопарк, овощна или
зеленчукова градина, парк, природен резерват). Учениците се разделят на
групи по 3 – 6 души. Учителят обяснява необходимостта в групата всичко
да се обсъжда колективно и накрая да се изведе общ резултат, всички да се
вслушват в различните мнения, да работят заедно – в екип, и да си помагат
за всичко.
Провежда се инструктаж за безопасност по време на екскурзията.
192
І вариант
Този вариант е разработен въз основа на съдържание в урока.
Разглежда се обектът на екскурзията. Представители, работещи на обекта,
разказват на учениците с каква цел е създаден и какви ползи допринася. Отгова-
рят на въпроси, зададени от учениците. Учениците си водят записки за наблю-
даваното и чутото. При възможност фотографират обекта.
След завръщане от екскурзията всяка група описва в писмен вид резултати-
те от задачи 1 – 4 от учебника.
В следващия учебен час се изпълнява задача 6 от учебника: с помощта на
учителя всички групи заедно обсъждат резултатите от извършеното и преценя-
ват дали могат да направят нещо полезно за посетения обект.
ІІ вариант
Този вариант е разработен въз основа на задача 1 от учебната тетрадка.
Екскурзията се осъществява в сградата и района на училището. Учениците
също работят в групи. Всяка група формулира писмени отговори на въпроси
А, Б, В, Г, и Д от задача 1 от учебната тетрадка. В края на часа под ръковод-
ството на учителя всички заедно обсъждат регистрираните резултати. Ако са
необходими подобрения в училището, те се описват писмено и се поставят на
публично място в сградата. Трябва да се отразят: а) дейностите, които самите
ученици ще предприемат; б) препоръки и очаквания към останалите ученици,
учители, директори.
74.
КАК ДА ЖИВЕЕМ В ХАРМОНИЯ С ПРИРОДАТА ОКОЛО НАС
(ОБОБЩЕНИЕ)
Цели:
– Да се усвоят правила за опазване на организмите.
– Да се усвоят правила за опазване на околната среда.
– Да се формира представа за устойчиво развитие.
– илюстрира с примери взаимовръзката природа – човек;
– аргументира и илюстрира с примери взаимовръзката растения – животни
– човек;
– илюстрира с примери ролята на човека за опазването на природата.
– нови: устойчиво развитие
– за разширяване и затвърдяване: хранителни вериги, хранителни мрежи,
замърсяване на околната среда, опазване на околната среда

– Човекът и природата, 5. клас: опазване на околната среда.
Дидактически средства и материали: картини (схеми) на различни орга-

низми, хранителни вериги, хранителни мрежи, природни картини

1. Правила за опазване на организмите
2. Опазване на околната среда от замърсяване
3. Устойчиво развитие

Обсъждат се резултатите от екскурзията и се уточняват крайните изводи и
препоръки.
Учебното съдържание по точка 1 от плана се разработва под формата на
дебат. За целта учениците са разделят на три групи: І група – на природоза-
щитниците, ІІ група – на себелюбивите, ІІІ група – на арбитрите. Ролята на
І група е да отстоява и доказва необходимостта от опазване на организмите.
Ролята на ІІ група е да отстоява и доказва необходимостта човек да не се съ-
образява с другите организми, а само със собствените си желания. Ролята на
ІІІ група е да изслушва аргументите на І и ІІ група и да преценява чия позиция
е правилна. Дебатът се ръководи от учителя. Базира се на следните въпроси:
Когато човек е на почивка, разходка, излет, екскурзия или просто върви по
улиците, трябва ли непрекъснато да мисли за растенията, за животните и
за гъбите около себе си? Как човек да се отнася към дърветата? Какво да
правим с отпадъците, които ежедневно събираме?. Учителят внимателно, с
минимална намеса насочва преценките на ІІІ група към утвърждаване на знания
и умения за опазване на природата.
Чрез беседа и с наблюдение на фиг. 74.1 и 74.3 от учебника или други наг-
ледни средства с аналогично съдържание се припомнят понятията хранителна
верига и хранителна мрежа.
Чрез разказ и с подходящи илюстрации учителят изяснява какво се разбира
под замърсяване на природата и що е устойчиво развитие.
Важна възпитателна задача е учениците да усвоят правила на поведение за
хармонично съжителстване с природата. Още сега, във възрастта, в която са, те
трябва да опазват природата. Поставя се следната задача: Напишете 5 правила
за опазване на природата, които вие лично спазвате или вече ще спазвате.
Време за работа – 5 минути. Прочитат се на глас 2 – 3 решения на задачата.
За домашна работа се възлага задача 4 от учебната тетрадка. Проверката и
обсъждането на изпълнението на тази задача, както и организирането на из-
ложба като неин резултат се осъществяват по време на годишния преговор на
учебното съдържание.
194
III. ПРИЛОЖЕНИЯ
ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВХОДНОТО

РАВНИЩЕ
I ВАРИАНТ
1. С коя от изброените единици се измерва обем?

А) кг
Б) мл
В) г
Г) °С
2. За измерване на маса се използва:

А) везна
Б) мерителен цилиндър
В) ролетка
Г) термометър
3. Конвекцията е:
А) смесване на две различни вещества без външна намеса
Б) преминаването на дадено вещество от течно в твърдо състояние
В) изпарение от целия обем на течността
Г) пренос на топлина поради движение на течност или газ
4. В кои състояния веществата имат собствен обем?

А) течно и газообразно
Б) твърдо и газообразно
В) течно и твърдо
Г) във всички състояния
5. Кое наименование обозначава смес?

А) вода
Б) натриев хлорид
В) воден разтвор
Г) въглероден диоксид
6. Коя от смесите НЕ се среща в природата, а е продукт на човешката

дейност?
А) въздух
Б) варна каша
В) минерална вода
Г) глина
195
7. Кой газ се съдържа в най-голямо количество във въздуха в сравне-
ние с останалите посочени газове?
А) кислород
Б) серен диоксид
В) азот
Г) въглероден диоксид
8. Коя двойка вещества замърсява околната среда?

А) кислород и азот
Б) въглероден оксид и въглероден диоксид
В) вода и натриев хлорид
Г) вода и кислород
9. За организмите от царството на гъбите е характерно:

А) движат се активно
Б) хранят се самостойно
В) колониални организми са
Г) хранят се несамостойно
10. Към едноклетъчните същинскоядрени организми се отнасят:

А) растения
Б) животни
В) гъби
Г) растения, животни, гъби
11. При фотосинтеза растенията приемат от въздуха:

Б) въглероден диоксид
В) вода
Г) кислород и въглероден диоксид
12. Кое НЕ е заболяване на органи, свързани с храносмилането?

А) цистит
Б) гастрит
В) язва
Г) хепатит
Отговори: 1 – Б; 2 – А; 3 – Г; 4 – В; 5 – Б; 6 – А; 7 – Б; 8 – А; 9 – Г; 10 – Г;
11 – Б; 12 – А.
196
II ВАРИАНТ
1. С коя от изброените единици се измерва маса?

А) куб. см
Б) мл
В) °С
Г) т
2. За измерване на обем на течност се използва:

А) везна
Б) мерителен цилиндър
В) термометър
Г) ролетка
3. Дифузията е:
А) пренос на топлина поради движение на течност или газ
Б) преминаване на дадено вещество от течно в твърдо състояние
В) смесване на две различни вещества без външна намеса
Г) изпарение от целия обем на течността
4. В кое състояние веществата заемат целия предоставен им обем?

А) газообразно
Б) течно
В) твърдо
Г) във всички състояния
5. Кое наименование обозначава вещество?

А) глина
Б) натриев хлорид
В) воден разтвор
Г) въздух
6. Коя от посочените смеси НЕ е продукт на човешката дейност, а се

взема за преработка от природата?
А) стомана
Б) пластмаси
В) нефт
Г) чугун
7. Кой газ се съдържа в най-голямо количество във въздуха в сравне-

ние с останалите посочени газове?
Б) азотен диоксид
197
В) серен диоксид
Г) въглероден оксид
8. Коя двойка вещества замърсява околната среда?

А) кислород и въглероден оксид
Б) азот и въглероден диоксид
В) вода и въглероден оксид
Г) серен диоксид и въглероден диоксид
9. За организмите от царството на животните е характерно:

А) всички са живораждащи
Б) изградени са от предядрени клетки
В) движат се активно
Г) хранят се самостойно
10. Бактерийната клетка е изградена от:

А) клетъчна мембрана, цитоплазма и ядро
Б) клетъчна стена, клетъчна мембрана и наследствено вещество
В) клетъчна мембрана, цитоплазма и наследствено вещество
Г) клетъчна стена, клетъчна мембрана, цитоплазма и наследствено вещество
11. При дишането растенията отделят във въздуха:

А) въглероден диоксид
Б) кислород
В) въглероден диоксид и вода
Г) вода
12. Кое от заболяванията НЕ се отнася за дихателната система?

А) пневмония
Б) пиелонефрит
В) бронхит
Г) туберкулоза
Отговори: 1 – Г; 2 – Б; 3 – В; 4 – А; 5 – В; 6 – В; 7 – А; 8 – Б; 9 – В; 10 – Г;
11 – А; 12 – Б.
198
ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗХОДНОТО
РАВНИЩЕ
I ВАРИАНТ
1. Коя единица служи за измерване на налягане?

А) kg
Б) kg/m3
В) N
Г) Pa
2. Сила на тежестта се нарича:

А) силата, с която Земята привлича намиращите се близо до повърхността
ѝ тела
Б) силата, с която едно тяло действа върху масата, на която лежи
В) силата, с която едно окачено на пружина тяло я разтяга
Г) мускулната сила, нужна за повдигане на едно тяло от земната повърхност
3. Посочете в коя група са изброени само електронеутрални частици:

А) електрони, протони, неутрони
Б) атоми, атомни ядра, молекули
В) атомни ядра, неутрони, молекули
Г) молекули, неутрони, атоми
4. Посоката на тока в затворена верига е:

А) през консуматора – от плюса към минуса на източника, а през източника
– от минуса към плюса
Б) през консуматора – от минуса към плюса на източника, а през източника
– от плюса към източника
В) и през консуматора, и през източника – от плюса към минуса на източ-
ника
Г) и през консуматора, и през източника – от минуса към плюса на източ-
ника
5. Коя от описаните частици НЕ е частица на химичния елемент мед?

А) атом, който има 29 протона и 29 електрона
Б) йон, който има 29 протона и 28 електрона
В) йон, който има 27 електрона и 29 протона
Г) йон, който има 29 електрона и 31 протона
6. Коя от означените химични реакции е горене?

А) Желязо + Меден сулфат → Железен сулфат + Мед
Б) Сяра + Кислород → Серен диоксид
199
В) Вода → Водород + Кислород
Г) Водороден пероксид → Вода + Кислород
7. Коя от означените химични реакции е химично съединяване?

А) Амониев хлорид → Амоняк + Хлороводород
Б) Въглероден оксид + Кислород → Въглероден диоксид
В) Цинк + Солна киселина → Водород + Цинков дихлорид
Г) Водороден пероксид → Вода + Кислород
8. Кои две вещества участват като изходни вещества при фотосинтеза-

та на растенията?
А) вода и въглероден диоксид
Б) кислород и въглероден диоксид
В) кислород и въглехидрати
Г) въглехидрати и белтъци
9. Кои от изброените гръбначни животни имат крайници за ходене?

А) риби, земноводни, влечуги
Б) риби, земноводни, птици
В) земноводни, влечуги, бозайници
Г) змии, птици, бозайници
10. Оплождането при растенията е процес на:

А) пренасяне на прашец от тичинките върху плодника
Б) сливане на мъжка и женска полова клетка
В) образуване на цвят и семе
Г) разпространяване на плодовете и семената
11. Основната функция на костите и мускулите е да осигуряват:

А) костите – опората, мускулите – движението
Б) мускулите – опората, костите – движението
В) костите – растежа, мускулите – размножаването
Г) мускулите – дразнимостта, костите – развитието
12. Здравословният начин на живот влияе добре:

А) само върху кръвоносната система
Б) само върху нервната система
В) само върху половата система
Г) върху всички системи в организма
Отговори: 1 – Г; 2 – А; 3 – Г; 4 – А; 5 – Г; 6 – В; 7 – Г; 8 – А; 9 – В; 10 – Б;
11 – А; 12 – Г.
200
II ВАРИАНТ
1. Единицата за измерване на тежестта на телата е:

А) Pa
Б) kg/m3
В) N
Г) kg
2. Едно топче плава в чаша с вода, ако:

А) плътността му е по-голяма от 1 g/cm3
Б) плътността му е по-малка от 1000 kg/m3
В) обемът му е по-малък от обема на чашата
Г) масата му е по-малка от масата на водата
3. Посочете в коя група са изброени само частици, които НЕ са елек-

тронеутрални.
А) електрони, атомни ядра, молекули
Б) неутрони, електрони, протони
В) атомни ядра, електрони, протони
Г) атомни ядра, протони, атоми
4. Посочете вярното твърдение.

А) Електрическият котлон преобразува топлинната енергия в електрическа.
Б) Електрическият котлон преобразува електрическата енергия в топлинна.
В) Ветрогенераторите преобразуват електроенергията в енергия на вятъра.
Г) Слънчевите панели преобразуват електроенергията в светлинна енергия.
5. Коя от описаните частици НЕ е частица на химичния елемент же-

лязо?
А) атом, който има 26 протона и 26 електрона
Б) йон, който има 26 протона и 24 електрона
В) йон, който има 23 електрона и 26 протона
Г) йон, който има 26 електрона и 28 протона
6. Коя от означените химични реакции е горене?

А) Цинк + Солна киселина → Водород + Цинков дихлорид
Б) Въглерод + Кислород → Въглероден диоксид
В) натриева основа + солна киселина → натриев хлорид + вода
Г) водороден пероксид → вода + кислород
7. Коя от означените химични реакции е химично разлагане?

А) Водород + Кислород → Вода
Б) Въглероден оксид + Кислород → Въглероден диоксид
201
В) Цинк + Солна киселина → Водород + Цинков дихлорид
Г) Амониев хлорид → Амоняк + Хлороводород
8. Кои две вещества се получават като продукти при фотосинтезата на

растенията?
А) вода и въглероден диоксид
Б) кислород и въглероден диоксид
В) кислород и глюкоза (въглехидрат)
Г) глюкоза (въглехидрат) и въглероден диоксид
9. Животните на сушата най-често се движат чрез:

А) ходене, бягане, скачане
Б) ходене, бягане, летене
В) скачане, пълзене, плуване
Г) катерене, пълзене, летене
10. Разнообразие в поколението се получава при:

А) безполовото размножаване
Б) половото размножаване
В) размножаването чрез пъпкуване
Г) вегетативното размножаване
11. Скелетът на бозайниците и човека е изграден от:

А) череп, гръбначен стълб, мускули
Б) череп, гръбначен стълб, гръден кош, кости на крайниците
В) кости и скелетни мускули
Г) кости, стави и скелетни мускули
12. Здравословният начин на живот влияе добре:

А) само върху движенията на организма
Б) само върху храненето и дишането
В) само върху размножаването
Г) върху всички жизнени процеси
Отговори: 1 – В; 2 – Б; 3 – В; 4 – Б; 5 – Г; 6 – А; 7 – В; 8 – В; 9 – А; 10 – Б;
11 – Б; 12 – Г.
202
ПРИМЕРНО ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
по учебния предмет човекът и природата за 6. клас
УТВЪРДИЛ
Директор: .........................................................
(Име, фамилия, подпис)
Брой учебни часове (по учебен план): 85.
Брой часове седмично: през първия учебен срок – 3; през втория учебен срок – 2.
За нови знания: 48.
За преговор и обобщение: 6.
За практически дейности (лабораторни уроци, упражнение, уроци екскурзии, семинари): 18.
За контрол и оценка: 4.
Резерв: 9.
Видове уроци Препоръчително разпределение на Разпределение на задължителните
задължителните учебни часове за учебни часове за годината в тема-
годината по учебна програма (%) тичното разпределение (%)
За нови знания до 60% 56,5%
За преговор и обобщение до 9% 7%
За практически дейности (лабораторни упражне- не по-малко от 22% 21%
ния, дискусии, семинари, учебни екскурзии и др.)
За контрол и оценка до 9% 7%
203
ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК – 18 седмици х 3 часа седмично = 54 часа
204
Забележка
Методи и фор- (стра-
Тема на Вид Компетентности като очак- Контекст и дейнос-
Нови ми на оценя- ници на
урочната урочна вани резултати от обуче- ти за всяка урочна
понятия ване по теми уроците
единица единица нието единица
№ по ред
и/или раздели в стария
Учебна сед-
мица по ред
учебник
1 2 3 4 5 6 7 8 9
1 1 Преговор Прего- • Актуализация на основните Актуализация на
върху вор знания и умения от учебното очакваните резултати
човекът и съдържание по човекът и по теми от учебната
природата природата в 5. клас. програма по човекът и
за 5. клас природата за 5. клас.
2 1 Проверка Контрол • Показва знания и умения, Решаване на тестови Контролна Тест от
на входното и оценка свързани с очакваните резул- задачи. работа. книгата за
равнище тати и основните понятия по учителя
човекът и природата в 5. клас.
3 1 Видове дви- Нови • Описва движенията като траекто- Разграничава движение Устна проверка
жения знания праволинейни и криволиней- рия от покой, праволинейно и оценка.
ни (според траекторията) и от криволинейно движе-
като равномерни и неравно- ние, равномерно от не-
мерни. равномерно движение,
траектория от път.
4 2 Скорост. Нови • Пресмята скорост, път и скорост, Дава определения за Устна проверка
Право- знания време при равномерно дви- km/h, скорост, за единица за и оценка.
линейно жение на хора, животни и в m/s скорост, умее да преми-
равномерно транспорта. нава от km/h към m/s и
движение обратно.
5 2 Равномерно Реша- • Пресмята скорост, път и Прилага формулите Устна проверка
движение ване на време при равномерно дви- s = vt, v = s/t и t = s/v и оценка.
задачи жение на хора, животни и в при различен избор на
транспорта. единиците за време, път
и скорост.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
6 2 Безопас- Семина- • Определя фактори за безо- Разграничава спира- Оценка на
ност на рен урок пасно движение по пътищата чен път от безопасно участието в
движението и спазва изискванията за разстояние и посочва подготовката и
по пъти- поведение на пешеходеца на факторите, от които в учебния час.
щата пътя. зависят.
7 3 Сили Нови • Характеризира силата като нютон Обяснява как резул- Устна проверка
знания физична величина с големина, (N) татът от действието и оценка.
посока и приложна точка. на една сила зависи от
елементите ѝ.
8 3 Сила на Нови • Обяснява силата на тежестта сила на Посочва от какво Устна проверка
еластич- знания с гравитационното привлича- тежестта зависят елементите на и оценка.
ност. Сила не на телата към центъра на силата на еластичност и
на тежестта Земята. на силата на тежестта.
9 3 Сили на Нови • Описва ролята на силите на сили на Разграничава силата на Устна провер-
триене знания триене при движение на чове- триене триене при движение ка. Оценка на
ка и превозните средства. и при покой. Изброява участието в
начини за намаляване учебния час.
на триенето.
10 4 Силите в Нови • Посочва условията за урав- Посочва, че уравнове- Устна проверка
действие знания новесяване на две сили. сяващи се сили могат и оценка.
• Обяснява с примери, че само да деформират
сили, които не се уравновеся- телата, а неуравновеся-
ват, променят движението на ващи се – и да проме-
телата. нят скоростта им на
движение.
11 4 Какво пред- Нови • Описва предимствата, които опорна Разграничава едностра- Устна провер-
ставляват знания получава човекът, когато точка на нен от двустранен лост ка. Оценка на
лостовете и използва лостове и макари, и лост и посочва качествено участието в
макарите дава примери за приложение- връзката между печал- учебния час.
то им в практиката и приро- бата на сила и отноше-
дата. нието между дължините
205
на раменeтe на лоста.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
206
12 4 Предимства Лабо- • Измерва сили със силомер. Групова работа за Оценяване на
от използ- раторен • Описва предимствата, които изследване на връзка- експеримен-
ването на урок получава човекът, когато та между дължината тална работа
лостове и използва лостове и макари. на раменете на лост и и практически
макари големината на силите, умения.
които го уравновесяват.
Систематизиране и ана-
лизиране на резултатите
от измерванията.
13 5 Налягане Нови • Пресмята налягане чрез наляга- Дава определения за Устна провер-
знания количествената връзка между не (р), натиск и налягане и ка. Оценка на
силата на натиск и площта. паскал обяснява явления, свър- участието в
(Ра) зани с налягането. учебния час.
14 5 Налягане на Нови • Обяснява качествено зави- атмос- Посочва примери за Устна провер-
течности и знания симостта на атмосферното и ферно предаване на налягане- ка. Оценка на
газове хидростатичното налягане от наля- то в течности и газове участието в
височината (дълбочината). гане, във всички посоки. Знае учебния час.
хидрос- причините за атмосфер-
татично ното и хидростатичното
налягане налягане.
15 5 Плътност и Нови • Пресмята плътност на тяло плът- Дава определение за Устна провер-
плаване на знания (вещество) с известни маса и ност (ρ), плътност на вещество ка. Оценка на
телата обем. изтлас- и на тяло. Посочва участието в
• Описва условията за плава- кваща съотношението между учебния час.
не и потъване на телата. сила силата на тежестта и
на изтласкващата сила
като определящо за
плаването и потъването
на телата.
16 6 Плътност Реша- • Пресмята плътност на тяло Прилага формулите Устна проверка
ване на (вещество) с известни маса и m = ρV, ρ = m/V и V = и оценка.
задачи обем. m/ρ при различен избор
1 2 3 4 5 6 7 8 9
на единиците за маса и
обем.
17 6 Определяне Лабо- • Пресмята плътност на тяло Групова работа за Оценяване на
на плътност раторен (вещество) с известни маса и определяне на плътност експериментал-
урок обем. на течности и твърди ната работа и
тела. Систематизиране на практически-
и анализ на резултатите те умения.
от измерванията.
18 6 Наелектри- Нови • Извършва прости опити, елек- Посочва начини на Устна провер-
зиране на знания които илюстрират взаимо- тричен наелектризиране на ка. Оценка на
телата действието на наелектризира- заряд, телата. Знае, че заряди- участието в
ни тела. елект- те са два вида и какви учебния час.
рични сили действат между
сили едноименни и между
разноименни заряди.
19 7 Електрични Нови • Обяснява привличането и атомно Разбира, че в поло- Устна провер-
заряди и знания отблъскването на наелектри- ядро, жително заредените ка. Оценка на
строеж на зираните тела с действието на протони, тела има недостиг, а в участието в
атома електрични сили. електро- отрицателно заредените учебния час.
• Описва опростено строежа ни – излишък от електро-
на атома. ни. Знае, че електрични-
• Дава примери за електрични ят заряд не се създава,
явления в природата. а е характеристика на
частиците, подобна на
масата.
20 7 Електричен Нови • Описва протичането на електри- Назовава причините за Устна проверка
ток и елек- знания електричен ток като насоче- чен ток насоченото движение на и оценка на
трическа но движение на електрони в електроните при проти- самостоятелна
верига проводниците. чане на ток. Изброява и/или групова
• Описва предназначението на различни източници и работа.
елементите на проста потребители на ток.
207
1 2 3 4 5 6 7 8 9
208
електрическа верига (батерия, Знае схемните символи
лампа, прекъсвач). на елементите на проста
електрическа верига.
21 7 Провод- Нови • Разграничава проводници и провод- Наблюдение на разли- Устна провер-
ници и знания изолатори и илюстрира с при- ници, ката между проводници ка. Оценка на
изолатори мери тяхното приложение. изолато- и изолатори. Изброя- участието в
• Разбира опасността от токов ри ване на често срещани учебния час.
удар и спазва основните проводници и изолато-
правила за безопасна работа с ри.
електрически уреди.
22 8 Преобра- Нови • Описва преобразуването Наблюдение и описание Устна провер-
зуване на знания на електричната енергия при на опити за преобразу- ка. Оценка на
електрична- топлинното, светлинното и ване на електричната участието в
та енергия механичното действие на енергия. Дава примери учебния час.
електричния ток и различните за уреди, в които се
им приложения. преобразува електрич-
ната енергия.
23 8 Прости Лабо- • Чертае и разчита схеми на Изследване на спо- Оценяване на
електри- раторен прости електрически вериги собността на различни експериментал-
чески урок (без включени волтметър и вещества да провеждат ната работа и
вериги амперметър). електричен ток. Демон- на практически-
стриране на различни те умения.
действия на тока.
24 8 Постоянни Нови • Обяснява привличането и полюси Различава полюсите на Устна провер-
магнити знания отблъскването на полюсите на маг- постоянните магнити и ка. Оценка на
на постоянните магнити с нит демонстрира силите, с участието в
действието на магнитни сили. които си взаимодейст- учебния час.
• Илюстрира с примери ват. Изброява примери
приложението на магнитните за приложения на маг-
материали (магнитни карти и нитни материали.
дискове).
1 2 3 4 5 6 7 8 9
25 9 Електро- Нови • Описва качествено действи- Наблюдаване на прили- Устна провер-
магнити знания ето на електромагнита и дава ката между магнитните ка. Оценка на
примери за приложението му. сили, действащи около участието в
намотка с ток и око- учебния час.
ло постоянен магнит.
Обяснява ролята на
сърцевината на елек-
тромагнита и защо
сърцевината е желязна,
а не стоманена.
26 9 Физични Прего- • Различава видовете дви- Систематизиране и Устна провер-
явления вор и жения и ролята на силите за обобщаване на знанията ка. Оценка на
обобще- характера им. за движенията и за елек- самостоятел-
ние • Описва качествено силите тричните явления чрез на и групова
на тежестта, на триене и на попълване на таблици. работа.
изтласкващата сила.
• Обяснява приложенията на
лостове и макари.
• Пресмята налягане и плът-
14. Книга за учителя по човекът и природата за 6. клас – М. Кабасанова и др.

ност.
• Формулира условието за
плаване на телата.
27 9 Физични Контрол • Показва знания и умения, Решаване на тест. Контролна Тестови
явления и оценка свързани с очакваните резул- работа. задачи
тати и основните понятия за
физичните явления, изучавани
по човекът и природата в 6.
клас.
28 10 Градивни Нови • Изброява видовете градивни йон Решаване на задачи с Текущо оце-
частици на знания частици на веществата (ато- използване на модели няване – устно
веществата ми, молекули и йони). на градивни частици на (индивидуално
209
1 2 3 4 5 6 7 8 9
210
• Описва градивните частици конкретни вещества – или групово)
по признаците състав, маса, описване на състава, изпитване.
заряд, размер. сравняване на атоми и
• Различава атоми и йони по йони на един химичен
данни за броя на протоните и елемент, сравняване
на електроните им. на атоми на различни
• Изразява схематично обра- химични елементи,
зуването на йон от съответен сравняване на атоми и
атом по данни за строежа на молекули.
атома или на йона.
29 10 Химичен Нови • Определя понятието „хи- химичен Представяне чрез Текущо оце-
елемент. знания мичен елемент“ като атоми и елемент, модели на атоми и на няване – устно
Прости йони с еднакъв брой протони просто и йони съдържанието (индивидуално
и сложни в ядрата. сложно на понятието „хими- или групово)
вещества • Описва елементния състав веще- чен елемент“, разказ изпитване.
на конкретни вещества по ство и беседа за класифи-
данни за видовете частици, кация на веществата
които ги изграждат, сравня- по елементен състав;
ва вещества по елементен демонстрация на обра-
състав. зци от прости и сложни
• Класифицира веществата на вещества. Решаване на
прости и сложни; различава учебни задачи.
прости и сложни вещества по
описание за елементния със-
тав или по модели на градив-
ните частици.
30 10 Вещества и Реша- • Сравнява и различава моде- Беседа за връзка между Текущо оценя-
градивните ване на ли на атоми и йони. химичния елемент и ване – устно и/
им частици задачи • Определя вида на конкретни видовете вещества; за или писмено
вещества по данни за състава градивните частици на (индивидуално
и за градивните им частици. веществата. Решаване или групово)
• Означава модели на йони по на задачи от учебника и изпитване.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
данни за атомите, от които са от учебната тетрадка.
получени. Демонстрация на моде-
ли на градивни частици
и на образци от прости
и сложни вещества.
31 11 Физични Нови • Назовава физични свойства физични Демонстриране на Текущо оце-
свойства на знания на веществата. свойства познати на ученици- няване –устно
веществата • Изследва и описва в опреде- те физични явления (индивидуално
лена последователност (по ал- и беседа за тяхната или групово)
горитъм) конкретни вещества същност. Извеждане на изпитване.
по физични свойства. алгоритъм за описание
• Разчита в таблици данни за на физични свойства и
физични константи на кон- разкриване на начини за
кретни вещества. тяхното установяване.
Работа с таблици.
32 11 Химични Нови • Разграничава физични от химична Демонстриране и Текущо оце-
реакции знания химични явления (химични реакция изпълнение на химични няване –устно
реакции). експерименти и обсъж- и писмено
• Свързва химичните реакции дане на наблюденията. (индивидуално
с превръщането на едни ве- Графично моделиране или групово)
щества в други, при което хи- и означаване с думи на изпитване.
мичните елементи се запазват. някои от опитите и об-
• Определя изходни вещес съждане на същността
тва и продукти на химични на химичните реакции.
реакции, означени с думи или
с модел.
• Означава с думи в определе-
на последователност конкрет-
ни химични реакции и чете
съответните означения.
• Обяснява промените, които
211
се извършват с веществата
1 2 3 4 5 6 7 8 9
212
при химичните реакции, като
използва готови модели.
33 11 Условия и Нови • Описва условия и признаци Демонстриране и Текущо оце-
признаци знания за протичане на конкретни изпълнение на химични няване –устно
за проти- химични реакции въз основа експерименти и обсъж- и писмено
чане на на наблюдения от опити. дане на наблюденията (индивидуално
химичните • Означава с думи конкретни – условия и признаци за или групово)
реакции химични реакции и условията, протичане на химични- изпитване.
при които те протичат. те реакции. Графично
• Обяснява промените, които моделиране и означава-
се извършват с веществата не с думи на някои от
при химичните реакции, като опитите.
използва готови модели.
34 12 Химични Лабо- • Определя експеримента Актуализация на знани- Текущо оце-

реакции раторен като метод на изследване на ята за химичните реак- няване – устно
урок химичните реакции. ции чрез попълване на изпитване, про-
• Изпълнява безопасно дейст- таблица. Изпълнение на верка и оценка
вия с вещества и със спиртна лабораторни химични на практически
лампа. експерименти, описва- умения.
• Описва признаци и условия не на наблюденията и
на осъществени химични изводите в протокол.
реакции. Обсъждане на резулта-
• Определя изходни вещества тите.
и продукти въз основа на сло-
весни означения на химични
реакции или техни модели.
• Означава с думи химични
реакции, формулира изводи и
представя писмено по образец
(словесно и таблично) резул-
тати от извършени опити.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
35 12 Химични Нови • Различава физични и хи- Химич- Демонстриране и Текущо оце-
свойства на знания мични свойства на конкретни ни свой- изпълнение на химични няване –устно
веществата вещества. ства експерименти и обсъж- изпитване.
• Свързва химичните свойс дане на наблюденията.
тва на веществата с конкрет- Беседа за условия и
ни химични реакции, в които признаци за протичане
тези вещества участват. на химичните реак-
• Описва химични свойства на ции. Експериментално
познати вещества. изследване и извеждане
• Формулира закона за запаз- на закона за запазване
ване на масата на веществата на масата на веществата
при химичните реакции, обяс- при химичните реакции.
нява закона, описва неговото Решаване на задачи.
значение и приложение.
36 12 Изслед- Лабо- • Изпълнява наблюдения и Актуализация на знани- Текущо оце-
ване на раторен опити по указания, представени ята за химични свойства няване – устно
химичните урок от учителя; спазва правила за на веществата и за хи- изпитване,
свойства на безопасна работа с вещества. мични реакции, в които проверка и
веществата • Формулира изводи и отразя- те участват. Изпълне- оценка на
ва писмено по образец (сло- ние на лабораторни практически
весно и таблично) резултати химични експерименти, умения.
от извършени опити. описване на наблю-
• Означава с думи химични денията и изводите в
реакции, чете означения на протокол. Обсъждане
химични реакции. на резултатите.
37 13 Кислород. Нови • Определя кислорода като Демонстриране на съд с Текущо оце-
Свойства знания просто вещество, изградено кислород, описание на няване –устно
на кисло- от молекули. неговите физични свойс и писмено
рода • Описва състояние, харак- тва, работа с таблица с (индивидуално
терни физични и химични данни за физични кон- или групово)
свойства на простото вещес станти. Демонстрация и изпитване.
213
тво кислород. изпълнение на химични
1 2 3 4 5 6 7 8 9
214
• Свързва химичните свойс експерименти, обсъж-
тва на кислорода с химичните дане на наблюденията,
реакции, в които участва. беседа за връзката
• Свързва свойствата на кис- между свойствата и об-
лорода със значението и прак- ластите на приложение
тическото му приложение. на кислорода.
38 13 Оксиди. Нови • Определя оксидите като съе- оксид, Демонстриране на Текущо оце-
Химично знания динения на химичния елемент химично модели на градивни час- няване –устно
съединя- кислород с други химични съединя- тици на оксиди и извеж- и писмено
ване елементи. ване, дане на определение за (индивидуално
• Определя химичното съе- химично оксид. Демонстриране или групово)
диняване като вид химична съедине- на образци от оксиди, изпитване.
реакция. ние описание на физични
• Посочва конкретни примери свойства, демонстрира-
на химично съединяване. не на химични свойства
• Разпознава по описание и по и означаване с думи
модел реакция химично съе- на конкретни химични
диняване; различава химично реакции. Обсъждане
съединяване от химично на сходството по брой
съединение, просто вещество на изходни вещества и
от сложно вещество (химично продукти на химичните
съединение). реакции. Дефиниране на
химично съединяване.
39 13 Получа- Нови • Изброява наименования на химично Демонстриране и Текущо оце-
ване на знания вещества, които съдържат в разлага- изпълнение на химични няване –устно
кислород. състава си химичния елемент не експерименти и обсъж- и писмено
Химично кислород и които могат да се дане на наблюденията. (индивидуално
разлагане използват за получаване на Беседа за начините за или групово)
простото вещество кислород. получаване на кис- изпитване.
• Описва и означава химични лород. Обсъждане на
реакции, при които се получа- сходството по брой на
ва кислород. изходни вещества и
1 2 3 4 5 6 7 8 9
• Определя химичното продукти на химичните
разлагане като вид химична реакции. Дефиниране
реакция. на химично разлагане.
• Посочва конкретни примери Конкретизиране с нови
на химично разлагане. примери.
• Различава химично съеди-
няване от химично разлагане;
разпознава по описание и по
модел двата вида химични
реакции.
40 14 Получаване Лабо- • Получава кислород от Актуализация на знани- Текущо оце-
и свойства раторен водороден пероксид и доказва ята за свойства на кис- няване – устно
на кисло- урок отделянето на газа. лорода и за начини на изпитване, про-
рода • Извършва опити, илюстри- получаване. Наблюде- верка и оценка
ращи свойствата на кислоро- ние на демонстрационен на практически
да, като ползва указанията на експеримент, изпъл- умения.
учителя. нение на лабораторни
• Използва правилно спиртна химични експерименти,
лампа. описване на наблю-
• Представя по образец (сло- денията и изводите в
весно и таблично) резултати и протокол. Обсъждане
изводи от извършени опити. на резултатите.
41 14 Водород. Нови • Посочва начини за промиш- Демонстриране на по- Текущо оценя-
Получаване знания лено и лабораторно получава- лучаване на водород и ване – устно и/
и свойства не на водород. описание на състояние или писмено
на водорода • Описва състоянието, физич- и физични свойства, ра- изпитване.
ните и химичните свойства на бота с таблица с данни
водорода. за физични констан-
• Означава с думи взаимо- ти. Демонстрация на
действието на водорода с химични експерименти
кислород. (видеоопити), обсъжда-
215
• Свързва химичните свойства не на наблюденията,
1 2 3 4 5 6 7 8 9
216
на водорода с неговото при- беседа за връзката меж-
ложение. ду свойствата и облас
• Описва водорода като еко- тите на приложение на
логично гориво. водорода.
42 14 Желязо. Нови • Описва състояние и физич- Демонстриране на Текущо оценя-
Свойства знания ни свойства на простото ве- образци от желязо и ване – устно и/
на желязото щество желязо (цвят, блясък, негови сплави. Про- или писмено
твърдост, електропроводи- учване на физичните изпитване.
мост, топлопроводност). свойства по наблюдение
• Ползва данни за физичните и по данни в таблица.
константи на желязото от Демонстрационни и/или
таблица. лабораторни експе-
• Описва и означава с думи рименти за химични
взаимодействията на желязо с свойства на желязото.
кислород, със сяра, със солна Решаване на задачи,
киселина; свързва ръждясва- свързани със свойства-
нето на желязото с процеса та и областите на при-
корозия. ложение на желязото и
• Познава приложението на неговите сплави.
железните сплави.
43 15 Изследване Лабо- • Описва състояние, физични Актуализиране на Текущо оце-
на някои раторен и химични свойства на прос- знания за свойства на няване – устно
свойства на урок тото вещество желязо. желязото и на неговите изпитване, про-
желязото • Извършва успешно и безо- сплави. верка и оценка
пасно опити с желязо. Наблюдение на демон- на практически
• Означава с думи химични страционен химичен умения.
реакции, осъществени опитно. експеримент, изпъл-
• Представя резултати от наб нение на лабораторни
людения и опити в таблица, химични експерименти,
формулира изводи въз основа описване на наблю-
на наблюдения. денията и изводите в
протокол. Обсъждане
на резултатите.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
44 15 Видове Нови • Дефинира химично съединя- Демонстриране и Текущо оценя-
химични знания ване и химично разлагане. изпълнение на химични ване – устно и/
реакции • Посочва примери за двата експерименти и обсъж- или писмено
вида химични реакции: проти- дане на наблюденията. изпитване.
чащи с отделяне или с поглъ- Беседа за видове химич-
щане на топлина; протичащи ни реакции в зависи-
бързо, много бързо, бавно мост от енергетичните
или много бавно. промени и от времето,
• Различава и групира изу- за което се извършват
чени химични реакции по те. Решаване на зада-
всички познати признаци. чи за видове химични
• Наблюдава опити, изпълне- реакции по изучените
ни от учителя, и сам извърш- признаци.
ва безопасни опити.
• Означава с думи химични
реакции, осъществени опитно.
45 15 Вещества Обоб- • Описва състояние, физични Обобщаваща беседа Текущо оце-
и химични щение и химични свойства на изуче- и решаване на учеб- няване –устно
реакции ни вещества. ни задачи, свързани и писмено
• Групира вещества според с изучени вещества и (индивидуално
елементния им състав. химични реакции, в кои- или групово)
• Означава с думи изучени то те участват. Работа с изпитване.
химични реакции и определя таблици и схеми.
техния вид; дава примери
за химични реакции, които
протичат с различна скорост,
с отделяне или с поглъщане
на топлина.
• Оценява като причин-
но-следствени връзките:
състав ↔ свойства на вещес
217
твата; видове вещества ↔
видове химични реакции.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
218
46 16 Веществата Нови • Описва разпространението Беседа за разпростра- Текущо оценя-
в природата знания на изучени вещества. нението на химичните ване – устно и/
и в практи- • Групира вещества според елементи в природата. или писмено
ката разпространението им в жива- Демонстрация на образ (индивидуално
та и в неживата природа. ци от вещества и смеси. или групово)
• Описва приложението на Решаване на задачи – изпитване.
конкретни вещества (кисло- работа с текст, обсъжда-
род, водород, желязо) във не на съдържанието на
връзка с техните свойства. снимков материал, със
• Оценява като причин- тавяне и допълване на
но-следствени връзки: схеми, интерпретиране
свойства на веществата ↔ на данни от таблици за
разпространение; свойства на приложение на вещества
веществата ↔ приложение. и смеси.
47 16 Химичните Нови • Описва изучени химични Разказ и беседа за осъ- Текущо оценя-
реакции в знания реакции, които протичат в ществяване на химични ване – устно и/
природата природата: горене, образу- реакции в природата и в или писмено
и в практи- ване на киселинни дъждове практиката. Демонстра- (индивидуално
ката и озонови дупки, корозия, ция на химични експе- или групово)
фотосинтеза и др. рименти. Решаване на изпитване.
• Описва изучени химични задачи – работа с текст,
реакции, които протичат в обсъждане на съдър-
практиката: горене, корозия, жанието на снимков
получаване на метали и др. материал, съставяне и
• Дава примери за химични допълване на схеми,
процеси в природата и в интерпретиране на
практиката, които протичат с данни от таблици за
различна скорост. приложение на химични
• Дава примери за химични реакции.
процеси в природата и в
практиката, които протичат
с отделяне или поглъщане на
топлина.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
48 16 Горене и Нови • Определя процеса горе- Наблюдение на де- Текущо оценя-
горива знания не като взаимодействие на монстрационни екс- ване – устно и/
прости вещества и химични перименти, беседа за или писмено
съединения с кислорода, разкриване на същност- (индивидуално
съпроводено с отделяне на та на процеса горене. или групово)
светлина и топлина. Разглеждане на важни изпитване.
• Описва примери за горене в характеристики за оцен-
природата и в практиката. ка на горивата: състоя-
• Оценява горивата по приз ние, елементен състав,
наците: състояние, елементен продуктите на горене
състав и възможни продукти (въздействие върху
на горене, топлина на горене. околната среда), топли-
• Събира и коментира данни на на горене. Решаване
за предимства и недостатъци на учебни задачи. Пред-
на конкретни горива по изуче- ставяне от учениците на
ните признаци. кратки мултимедийни
презентации.
49 17 Горене Лабо- • Извлича информация от Актуализиране на Текущо оце-
раторен химични експерименти, знания за състояния и няване – устно
урок свързани с процеса горене, и състав на горивата и за изпитване, про-
описва резултати и изводи в същността на процеса верка и оценка
протокол по образец. горене. на практически
• Познава и спазва правила за Изпълнение на лабора- умения.
безопасна работа с вещества торни химични експери-
и с огън. менти, описване на наб
люденията и изводите
в протокол. Обсъждане
на резултатите.
50 17 Опазване Нови • Определя продукти на Обобщаване и система- Текущо оценя-
на околната знания химични взаимодействия на тизиране на знанията за ване – устно и/
среда от за- кислорода като замърсители замърсители на околна- или писмено
219
мърсяване на околната среда (серен та среда и начини (индивидуално
1 2 3 4 5 6 7 8 9
220
диоксид, въглероден оксид, за нейното опазване. или групово)
въглероден диоксид). Решаване на учебни изпитване.
• Свързва замърсители на задачи – работа с текст,
въздуха с конкретни еколо- обсъждане на съдър-
гични проблеми (киселинен жанието на видео- и
дъжд, парников ефект, озоно- снимков материал, със
ва „дупка“). тавяне и допълване на
• Коментира ролята на човеш- схеми, интерпретиране
ката дейност за замърсяване на данни от таблици за
на околната среда, както и връзка между свойства
отговорността на хората за на веществата и замър-
нейното опазване и съхраня- сяване и опазване на
ване. околната среда.
• Посочва начини за нама-
ляване на замърсяването на
околната среда.
• Оценява значението на
знанията (за вещества и за
химични реакции), свързани с
опазване на околната среда.
51 17 Вещества Контрол • Различава по състав прости Решаване на тестови Писмен кон-
и техните и оценка и сложни вещества (химични задачи. трол и оценка.
свойства съединения).
• Описва веществата като
изградени от атоми, йони и
молекули.
• Описва характерни свойства
на кислород, на водород или
на желязо.
• Свързва приложението на
веществата с техни свойства.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
• Подбира примери за веще-
ства – замърсители на околна-
та среда.
• Описва въздействието на ня-
кои вещества върху околната
среда и здравето на човека.
• Оценява дейности, насоче-
ни към опазване на околната
среда.
• Разпознава видове химични
процеси по изучени признаци.
• Описва процеса горене, дава
примери за горива.
ВТОРИ УЧЕБЕН СРОК − 16 седмици X 2 часа седмично = 32 часа
52 18 Движение Нови • Назовава органи и системи, прово- Актуализиране на Оценка на
на вещества знания които осъществяват движение дяща знанията за функциите практическата
в расти- на приети вещества и проду- система на корен стъбло и лист. работа.
телния кти от жизнената дейност при Решаване на задачи от
организъм. растения и животни. работен лист.
Проводяща • Описва и проследява по схе- Опити за доказване
система ма движението на вещества на кореново налягане,
при растения и животни. възходящ ток и ролята
• Оценява значението на на низходящия ток.
транспортната система за
единството на обменните
процеси (хранене, дишане,
отделяне) в многоклетъчния
организъм.
53 18 Движение Нови • Назовава органи и системи, кръво- Участие в беседа. Устна проверка
на вещества знания които осъществяват движение носна Попълване на таблици и и оценка.
221
в животин- на приети вещества и продукти система изработване на дина-
ския от жизнената дейност при мични рисунки.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
222
организъм. животните. Анализ на фигури и
Кръвоносна • Описва и проследява по схе- таблици.
система ма движението на кръвта при
животните.
• Оценява значението на
транспортната система за
единството на обменните
процеси (хранене, дишане,
отделяне) в многоклетъчния
организъм.
54 19 Дразни- Нови • Илюстрира с примери дразни- Работа с фигурите от Устна проверка
мост при знания свойството дразнимост и ви- мост, учебника. Практически и оценка. Оцен-
животните. дове движения при животните нервна задачи за изследване ка на практиче
Нервна (плуване, летене, скачане, система на дразнимостта при ската работа.
система бягане, ходене и др.). дъждовния червей и
• Изброява и означава на аквариумни рибки.
схема органи на нервната Анализ на резултати и
система при животните. формулиране на изводи.
• Регистрира резултати от на-
блюдения в учебната лабора-
тория на различни движения
при животните в резултат
на въздействие с различни
видове дразнители и прави
съответните изводи.
55 19 Движения Нови • Илюстрира с примери видо- дви- Формулиране на изво- Устна проверка
на живот- знания ве движения при животните жение, ди. и оценка.
ните. Опор- (плуване, летене, скачане, опор- Работа с речника в Оценка на
но-дви- бягане, ходене), както и съот- но-дви- учебника. Екипна рабо- практическа
гателна ветните органи за движение. гателна та. Анализ на информа- работа.
система • Изброява и означава на система ция в табличен вид.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
схема органи на опорно-дви-
гателната система при живот-
ните.
• Проследява на схема връз-
ката между нервната и опор-
но-двигателната система.
56 20 Движения Учебна • Наблюдава движенията на I вариант Оценка на
на живот- екскур- различни видове животни в Работа в екип по екипната ра-
ните зия естествената им среда (водна предварително проучва- бота.
или сухоземна). не. Работа в групи сред
• Осъзнава връзката между природата – наблюде-
средата на живот, начина на ние, фотографиране,
движение и устройството на заснемане на движения-
двигателните органи. та на различни животни.
• Изяснява механизма на раз- Представяне на проуч-
личните видове движения. ването и наблюдението
• Регистрира резултатите от и обсъждане.
наблюдението и съответните II вариант
изводи в учебната тетрадка. Виртуална „разходка“
• Оценява необходимостта да в различни среди на
не се безпокоят животните живот с помощта на
и да се съхраняват техните е-uchebnik.
местообитанията. Екипна работа – проуч-
ване, наблюдение, об-
съждане и регистриране
на резултати и изводи.
57 20 Дразнимост Нови • Илюстрира с примери свойс Наблюдение на живи Устна проверка
и движения знания твото дразнимост и видове обекти. Демонстра- и оценка.
при расте- движения при растенията. ция на предварително
нията • Определя общото и различ- заложен експеримент.
ното в движенията на расте- Демонстрация на видео-
223
ния и животни. клипове.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
224
• Наблюдава в природата и/
или в учебна среда различни
видове движения при расте-
нията и прави съответните
изводи
58 21 Същност Нови • Осъзнава същността и зна- размно- Работа по групи. Оценка на
и значение знания чението на размножаването за жаване, Участие в беседа. домашната
на размно- осигуряване на продължава- полови Микроскопско наблю- практическа
жаването. нето живота на Земята. клетки дение. Демонстрация на работа.
Видове • Определя общото и раз- ресурси от електронния Устна проверка
размножа- личното между безполово и учебник. Сравнение и оценка.
ване полово размножаване. на безполово и полово
• Изброява и илюстрира с размножаване.
примери видовете безполово
размножаване при растенията
и животните.
• Осъзнава предимствата на
вегетативното размножаване
при растенията и прилага зна-
нията си при отглеждането на
декоративни и други растения
в домашни условия.
59 21 Размно- Нови • Изяснява приликите и разли- полова Решаване на кратък Писмена про-
жаване на знания ките между външно и вътреш- система, тест, размяна на рабо- верка и оценка.
животните но оплождане. оплож- тите между учениците Взаимно оценя-
• Осъзнава и аргументира дане и взаимно оценяване. ване.
предимствата на вътрешното Презентация или те-
оплождане за осигуряването матично табло. Работа
на по-добри условия за оцеля- с учебната тетрадка.
ване на зародиша. Обобщаване и форму-
• Изяснява понятията „раздел- лиране на изводи.
нополовост“ и
1 2 3 4 5 6 7 8 9
„хермафродитизъм“ и посоч-
ва конкретни примери.
• Назовава и означава органи
на мъжката и женската полова
система при животните.
• Назовава и означава полови
клетки.
60 22 Размно- Нови • Назовава и означава по Отговор на пробле- Устна проверка
жаване на знания схема частите на цвета. мен въпрос. Работа с и оценка.
растенията • Изяснява същността и съ- учебника и учебната
поставя процесите опрашване тетрадка.
и оплождане.
• Илюстрира с примери начи-
ните за опрашване и приспо-
собленията на цветовете
• Обяснява образуването
на семената и плодовете,
като проследява промените,
които настъпват със зигота-
15. Книга за учителя по човекът и природата за 6. клас – М. Кабасанова и др.

та, семепъпката и завръза на
плодника.
• Илюстрира с примери
начините за разпространение
на семената и плодовете и
техните приспособления.
• Определя значението на
опрашването и оплождането
за размножаването и разсел-
ването на растенията.
• Определя общото и различ-
ното в процеса размножаване
225
при растения и животни.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
226
61 22 Растеж и Нови • Описва последователни растеж, Изграждане на схема. Оценка на
развитие на знания етапи от развитието на живот- разви- Демонстрация чрез домашната
животните ните. тие, за- е-учебник. Представяне работа.
• Подкрепя с подходящи родишно на постер, подготвен Устна проверка
примери различните видове развитие, предварително от група и оценка.
развитие при животните. следза- ученици. Работа с учеб-
• Осъзнава и описва разли- родишно ната тетрадка за затвър-
ките между пряко и непряко развитие дяване на знанията.
развитие, пълна и непълна
метаморфоза.
62 23 Растеж и Нови • Разпознава и означава Решаване на тест. Писмена про-
развитие на знания върху схема устройството на Работа с живи обекти верка и оценка.
растенията семето. и схематичното им
• Доказва условията, необхо- представяне. Работа
дими за поникването на расте- с учебната тетрадка и
нията в лабораторна среда фигурите от учебника.
(домашни условия). Анализ на таблица.
• Изяснява същността и срав-
нява процесите покълнване и
поникване.
• Изяснява същността и
сравнява процесите растеж и
развитие.
• Назовава, разпознава и
означава върху схема етапите
от индивидуалното развитие
на растенията.
• Прави извод за връзката
между растежа и развитието и
процесите хранене, дишане и
отделяне.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
63 23 Организмът Прего- • Осъзнава и изяснява същ- Изграждане на схеми. Устна проверка
– единно вор и ността на жизнените процеси Сравнение на жизнени- и оценка.
цяло обобще- и взаимната връзка между тях. те процеси при рас-
ние • Осъзнава единството на тенията и животните.
организма в структурно Затвърдяване на разби-
отношение – изяснява нивата рането, че организмът е
на организация на живите единно цяло.
организми, връзките между
тях, както и връзката между
отделните системи в многокле-
тъчните организми.
64 24 Кръвоносна Нови • Назовава органи, изграж- кръв, Сравнение на кръво- Фронтална
система. знания дащи кръвоносната система кръво- носната система на устна проверка.
Кръвообра- (сърце и кръвоносни съдове) обраще- животно и човек чрез Оценяване на
щение на човека. ние изображения. резултатите от
• Проследява на схема движе- Моделиране на сърце и решаването на
нието на кръвта в човешкия на кръговете на кръво- задачите.
организъм. обращението.
• Определя значението на Решаване на задачи.
кръвта като преносител на
вещества в организма и при-
вежда примери.
65 24 Здравни Семинар • Изброява фактори, които Работа в екип: подго- Оценяване на
познания влияят благоприятно, и такива, товка и представяне на екипна работа:
за кръво- които влияят неблагоприятно тема. разработка и
носната върху кръвоносната система. Умения за участие в представяне на
система • Оценява рискови ситуации, семинар. тема.
свързани със заразяване по
кръвен път, и отговорността
на всеки за собственото му
здраве и за здравето на окол-
227
ните.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
228
66 25 Кръвоносна Лабо- • Измерва пулс и кръвно Измерване на пулс и Оценка на
система раторен налягане. кръвно налягане. практически
урок • Изброява последователност Съпоставяне на резул- умения.
от правила за долекарска тати от измервания на
помощ при кръвоизливи. пулс и кръвно налягане.
Самонаблюдение.
67 25 Нервна Нови • Назовава, разпознава и главен Участие в беседа. Устна провер-
система знания означава върху схема органи мозък, Самостоятелна работа с ка.
на нервната система. гръб- изображения. Решаване
• Описва функции на нервна- начен на кръстословица.
та система. мозък,
нерви
68 26 Здравни Семинар • Изброява фактори, кои- Работа в екип: подго- Оценяване на
познания то влияят благоприятно, и товка и представяне на екипна работа:
за нервната такива, които влияят небла- тема. разработка и
система гоприятно на функцията на Умения за участие в представяне на
нервната система (наркотици, семинар. тема.
алкохол и др.), и прилага
система от правила за здраво-
словен начин на живот, осигу-
ряващи нормално функциони-
ране на нервната система.
69 26 Опор- Нови • Назовава, разпознава и оз- кости, Участие в беседа. Реша- Устна провер-
но-дви- знания начава върху схема органи на мускули ване на задачи. ка.
гателна опорно-двигателната система.
система • Описва функции на опор-
но-двигателната система.
70 27 Здравни Семинар • Изброява увреждания на Работа в екип: подго- Оценяване на
познания опорно-двигателната систе- товка и представяне на екипна работа:
за опор- ма и правила за долекарска тема. разработка и
но-двига- помощ. Умения за участие в представяне на
телната • Оценява значението на семинар. тема.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
система двигателния режим за нор-
малното функциониране на
опорно-двигателната система.
• Оценява отговорността за
своите постъпки и поведе-
ние при рискови за здравето
ситуации.
71 27 Полова сис- Нови • Назовава и означава полови мъжка Участие в беседа. Устна провер-
тема знания клетки и органи на мъжката и полова Самостоятелна работа с ка.
женската полова система. система, изображения. Решаване
женска на задачи.
полова
система
72 28 Растеж и Нови • Описва последователни Участие в беседа. Устна провер-
развитие на знания етапи от развитието на човека Разчитане на схеми и ка.
човека и особености в съзряването таблици. Решаване на
на двата пола. задачи.
73 28 Здравни Семинар • Оценява отговорността и Работа с различни Оценяване на
познания риска за здравето на израст- източници на информа- екипна работа:
за половата ващия организъм при ранни ция. разработка и
система сексуални контакти. Дискутиране. Работа представяне на
• Изброява и прилага правила в екип. Изработване и тема.
за опазване на репродуктив- защита на проекти.
ното здраве.
74 29 Жизнени Контрол Решаване на тестови Писмена про-
процеси и оценка задачи. верка.
при човека
75 29 Структура Контрол Решаване на тестови Контролна
и жизнени и оценка задачи. работа.
процеси на
растенията
229
1 2 3 4 5 6 7 8 9
230
и живот-
ните
76 30 Движе- Обоб- • Привежда примери за Систематизиране и Устна или пис-
нието в щение различни видове движения в обобщаване на знанията мена проверка
неживата неживата и в живата природа. за движенията и ролята и оценка.
и в живата • Описва и илюстрира с при- им в неживата и в жива-
природа мери значението на движе- та природа.
нието в природата. Анализ, систематизация
• Аргументира твърдението и обобщаване на изуча-
за единство на неживата и вани явления и процеси,
живата природа. свързани с движението.
77 30 Човекът и Обоб- • Оценява себе си като част от Привеждане на дока- Устна провер-
природата щение живата природа. зателства в защита на ка.
• Илюстрира с примери взаи- определена теза. Разра-
мовръзката природа – човек. ботва чрез изграждане
на интелектуална карта.
78 31 Влияние Урок • Прогнозира резултати от Решаване на задачи в Оценка на
на човека екскур- въздействия на човека върху хода на екскурзия. практически
върху при- зия природата. дейности.
родата
79 31 Как да Обоб- • Моделира възможности Обобщаване на учебно- Устна провер-
живеем в щение за хармонично общуване с то съдържание. ка.
хармония с природата.
природата • Дискутира проблеми, свър-
около нас зани с опазването на природ-
ната среда и личната отговор-
ност на всеки човек.
• Съпоставя различни модели
на поведение в конкретни
ситуации, свързани с
опазване на здравето и на
1 2 3 4 5 6 7 8 9
природната среда, и предлага
решения.
80 32 Проверка Контрол Решаване на тестови Контролна Тест за
на изходно- и оценка задачи. работа. изходящо
то равнище равнище
(от Книга
за учите-
ля).
Разработил: ……………………………………..
(Име, фамилия, подпис)
231
ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ:
1. Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учител

за всяка учебна година и за всеки клас (а при необходимост – и по паралел-
ки), като се отчитат интересите на учениците и спецификата на образовател-
ната среда.
2. Годишното тематично разпределение на учителя по т. 1 се утвърждава от
директора на училището преди началото на учебната година.
3. В колона 1 се записва поредният номер на учебния час. Броят на учебните
часове в тематичното разпределение трябва да отговаря на броя на часовете
по училищен учебен план за съответния клас.
4. В колона 2 се посочва учебната седмица по ред, като следва да се отчита
броят на учебните седмици по заповед на министъра за графика на учебното
време.
5. В колона 3 се посочва темата на урочната единица, като тя трябва да отгова-
ря на темата, записана в дневника. Темата на урочната единица се определя
от учителя и може да не е същата като темата на урока в учебника или темата
в учебната програма.
6. В колона 4 се посочва урочната единица, като за ориентир може да се из-
ползва съответната таблица в учебната програма за препоръчителното про-
центно разпределение.
7. В колона 5 се описват накратко компетентностите като очаквани резултати
от обучението в рамките на конкретната урочна единица.
8. В колона 6 се описват новите понятия за конкретната урочна единица (ако
има такива).
9. В колона 7 се записват учебни дейности, свързани с преподаване на нов уче-
бен материал, упражнения, преговор, както и за гарантиране на изпълнение-
то на учебната програма в съответствие с предвиденото в раздел „Дейности
за придобиване на ключови компетентности и междупредметни връзки“ на
съответната учебна програма.
10. В колона 8 се посочват методите и формите за оценяване (те може да са
свързани с конкретната тема на урочната единица, но може да са и ориенти-
рани върху цял раздел) при спазване на ДОС за оценяване на резултатите от
обучението на учениците, както и за оценяване на другите дейности (домаш-
ни работи, лабораторни упражнения, семинари, работа по проекти и др.), и
при отчитане на съотношението при формиране на срочна и годишна оценка
в раздел „Специфични методи и форми за оценяване на постиженията на
учениците“ на съответната учебна програма.
11. При възникнали обстоятелства от обективен характер годишното тематич-
но разпределение подлежи на изменение, допълнение и преструктуриране,
което се отразява в колона 9 или в допълнителна таблица и се утвърждава
допълнително от директора на училището при спазване на препоръчително-
то процентно разпределение на задължителните учебни часове за годината.
232
Мария Кабасанова • Христо Попов • Виктор Иванов Мария Кабасанова • Христо Попов • Виктор Иванов
Йорданка Димова • Елена Гергова • Лена Недялкова • Гергана Комитска Йорданка Димова • Елена Гергова • Лена Недялкова • Гергана Комитска
Книга Книга
за учителя
по човекът за учителя
6. клас
ISBN 978-954-360-119-6
Цена 9,00 лв.

www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg

WWW - Prosveta.bg - Www.e-Uchebnik - BG: ISBN 978-954-360-119-6

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

WWW - Prosveta.bg - Www.e-Uchebnik - BG: ISBN 978-954-360-119-6

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Мария Кабасанова • Христо Попов • Виктор Иванов Мария Кабасанова • Христо Попов • Виктор Иванов

Цена 9,00 лв.

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА ЗА 6. КЛАС

Редактори: Лилия Гочева, Марияна Василева, Ренета Петкова

Издателство „Просвета АзБуки“ ЕООД – София, бул. „Дондуков“ № 45

Печат „Алианс принт“ ЕООД – София

© Мария Сивкова Кабасанова, Христо Димитров Попов, Виктор Генчев Иванов,

II. Методика и технология на обучението по човекът и природата / 10

Част II. Вещества и техните свойства / 72

Част III. Структура и жизнени процеси на организмите / 126

Част IV. Единство на природата / 188

III. Приложения / 195

Учебно-методическото осигуряване на учебната програма по предмета чо-

УЧЕБНИК – СЪДЪРЖАНИЕ, СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ

Част I. Физични явления

Част II. Вещества и техните свойства

ЧАСТ I. ФИЗИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

Част I „Физични явления“ се състои от два условни раздела – „Движение и

Раздел 1. Движение и сили

Анализ на съдържанието с методически коментар

Междупредметни и вътрешнопредметни връзки:

Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка,

Примерен план на учебното съдържание:

Ход на учебно-познавателната дейност

– Да се въведат понятието скорост в случай на равномерно и праволинейно

Междупредметни и вътрешнопредметни връзки:

Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка.

Примерен план на учебното съдържание:

Ход на учебно-познавателната дейност

Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка.

Примерен план на учебното съдържание:

Ход на учебно-познавателната дейност

2. Книга за учителя по човекът и природата за 6. клас – М. Кабасанова и др. 17

Магическият триъгълник е удобно графично средство за представяне на

Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка,

Примерен план на учебното съдържание:

Ход на учебно-познавателната дейност

Междупредметни и вътрешнопредметни връзки:

Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка,

Ход на учебно-познавателната дейност

Междупредметни и вътрешнопредметни връзки:

Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка, си-

Примерен план на учебното съдържание:

Ход на учебно-познавателната дейност

Междупредметни и вътрешнопредметни връзки:

Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка,

Примерен план на учебното съдържание:

Ход на учебно-познавателната дейност

Междупредметни и вътрешнопредметни връзки:

Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка,

Примерен план на учебното съдържание:

Ход на учебно-познавателната дейност

Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка,

Примерен план на учебното съдържание:

Ход на учебно-познавателната дейност

3. Книга за учителя по човекът и природата за 6. клас – М. Кабасанова и др. 33

Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка, си-

Примерен план на учебното съдържание:

Ход на учебно-познавателната дейност

Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка,

Примерен план на учебното съдържание:

Ход на учебно-познавателната дейност

Междупредметни и вътрешнопредметни връзки:

© Мария Сивкова Кабасанова, Христо Димитров Попов, Виктор Генчев Иванов,

Дидактически средства и материали: батерия, лампичка, прекъсвач, съе