WWW - Prosveta.bg - Www.e-Uchebnik - BG: ISBN 978-954-360-084-7

Мария Кабасанова • Христо Попов • Виктор Иванов Мария Кабасанова • Христо Попов • Виктор Иванов
Йорданка Димова • Елена Гергова • Гергана Комитска Йорданка Димова • Елена Гергова • Гергана Комитска
Книга Книга
за учителя
по човекът за учителя
и природата
5. клас
ISBN 978-954-360-084-7
Цена 9,00 лв. www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg

Мария Кабасанова • Христо Попов • Виктор Иванов
Йорданка Димова • Елена Гергова • Гергана Комитска
Книга
за учителя
по човекът
5.клас
ПРОСВЕТА АЗБУКИ
София
доц. д-р Мария Сивкова Кабасанова, проф. дпн Христо Димитров Попов,
доц. д-р Виктор Генчев Иванов, доц. д-р Йорданка Димитрова Димова,
доц. д-р Елена Димитрова Гергова, Гергана Манушева Комитска
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА ЗА 5. КЛАС
Редактори: Лилия Гочева, Марияна Василева, Ренета Петкова

Художник на корицата Вихра Янчева
Графичен дизайн Бояна Павлова
Художник редактор Петко Минчев
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Жана Ганчева
Българска. Издание І. Формат 70х100/16. Печ. коли 13. Изд. коли 16,85. Код 40506201090.
Издателство „Просвета АзБуки“ ЕООД – София, бул. „Дондуков“ 45

www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg
Печат „Алианс Принт“ ЕООД – София
© Мария Сивкова Кабасанова, Христо Димитров Попов, Виктор Генчев Иванов,

Йорданка Димитрова Димова, Елена Димитрова Гергова, Гергана Манушева Комитска,
2016 г.
© Вихра Борисова Янчева – художник на корицата, 2016 г.
© Бояна Иванова Павлова – графичен дизайн, 2016 г.
© „Просвета АзБуки“ ЕООД, всички права запазени.
ISBN 978–954–360–084–7
СЪДЪРЖАНИЕ
I. УЧЕБНА ДОКУМЕНТАЦИЯ / 4 Част III. Структура и жизнени

процеси на организмите / 97
I.1. Учебник – съдържание, структура,
функции / 4 Раздел 6. Клетъчен строеж на
I.2. Учебна тетрадка / 9 организмите / 97
I.3. Книга за учителя / 9 6.1. Анализ на съдържанието с
методически коментар / 97
II. МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ 6.2. Примерни методически разработки
НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЧОВЕКЪТ на темите от раздела / 98
И ПРИРОДАТА / 11 Раздел 7. Жизнени процеси при
многоклетъчните организми / 118
Част I. Физични явления / 11
7.1. Анализ на съдържанието с
Раздел 1. Тела и вещества. Топлинни методически коментар / 118
явления / 11 7.2. Примерни методически разработки
1.1. Анализ на съдържанието с на темите от раздела / 121
методически коментар / 11 Раздел 8. Жизнени процеси при
1.2. Примерни методически разработки човека / 136
на темите от раздела / 12 8.1. Анализ на съдържанието с
Раздел 2. Земята и Космосът / 36 методически коментар / 136
2.1. Анализ на съдържанието с 8.2. Примерни методически разработки
методически коментар / 36 на темите от раздела / 137
2.2. Примерни методически разработки
на темите от раздела / 38 Част IV. Единство на природата / 154
Част II. Вещества и техните
свойства / 58
Раздел 3. Вещества и смеси от на темите от раздела / 155
вещества / 58
3.1. Анализ на съдържанието с III. Приложения / 160
III.1. Тестови задачи за установяване на
входното равнище / 160
на темите от раздела / 59
III.2. Тестови задачи за установяване на
Раздел 4. Въздух / 71
изходното равнище / 163
III.3. Учебна програма по човекът и
природата за V клас / 166
III.4. Примерно годишно тематично
разпределение / 178
Раздел 5. Вода и водни разтвори / 85
3
УЧЕБНА ДОКУМЕНТАЦИЯ
Целите на обучението по човекът и природата в 5. клас се реализират в прак-

тиката чрез три книжни тела – учебник, учебна тетрадка и книга за учителя.
I.1. УЧЕБНИК – СЪДЪРЖАНИЕ, СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ

Учебникът по човекът и природата за 5. клас е учебна книга, която отразява
най-пълно съдържанието на едноименния интегрален учебен предмет.
При разработване на учебното знание в учебника се имат предвид следните
опори от обучението по човекът и природата (3. и 4. клас):
– интегрална опора – общонаучните понятия „човек“, „общество“, „приро-
да“;
– сетивна опора – представите, изградени в съзнанието на учениците въз
основа на наблюденията им върху изучени тела, вещества, явления и др.;
– логическа опора – понятията „тяло“, „движение“, „вещество“, „енергия“,
„организъм“ и др.;
– процесуална опора – усвоените действия за работа с текст и формираните
в съответна степен интелектуални умения за анализ, синтез, сравняване, час-
тично обобщаване, класифициране и др.
Основните идеи, заложени в съдържанието на учебника, са:
– причинно-следствена обусловеност на явленията в природата;
– единство между живата и неживата природа и по-специално единство
между човека и природата;
– познаваемост на света.
Идеята за връзката между явленията в природата се утвърждава чрез пред-
ставяне на конкретни примери за причинно-следствени връзки:
действащи сили → характер на движението;
движения на небесните тела → наблюдавани природни явления;
вид на градивните частици → свойства на веществата;
външни условия (например температура) → състояние на веществата;
обмен на енергия → преходи между различни състояния на веществата;
състав на смесите → свойства на смесите;
свойства → приложение и значение на вещества и смеси;
свойства → разпространение на вещества и смеси;
свойства на веществата → замърсяване на околната среда;
свойства на веществата → очистване на околната среда;
организъм → среда;
среда → приспособления на организмите;
начин на живот → здравословно състояние на организма.
Идеята за единство между живата и неживата природа и по-специално – за
единство между човека и природата, присъства неявно в наименованието на
учебния предмет, затова е водеща в учебния материал, разработен в учебника.
В някои методически единици се разкриват обусловеността на живота на
Земята от определени условия и неразривната връзка между живия организъм
4
и средата. В други методически единици специално се описват аспекти на един-
ството между човека и природата:
– природата присъства в живота на човека не само като среда за живот, но и
като предмет на неговата многообразна производствена дейност; човекът взема
от нея необходимите вещества, смеси и енергия, затова може да се твърди, че
без ресурсите на природата животът му би бил немислим;
– с нарастване на материалните потребности на човека нараства и интензив-
ността на въздействието му върху околната среда;
– негативното въздействие на човека върху природата постепенно я разру-
шава, а това се отразява зле и върху собствената му съдба;
– съзнателното хуманистично отношение на човека към природата води до
намаляване и отстраняване на негативните резултати от многостранните му
дейности.
Осмислянето от учениците на единството между човека и природата е свър-
зано с разкриването на друга основна идея, заложена в учебното съдържание
– за способността на човека да опознава природата и себе си като част от нея.
Идеята за познаваемост на света е вплетена неявно в съдържанието на всич-
ки методически единици, тъй като в тях се представя информация за извест-
ни на науката природни обекти и/или за специфични методи на изследването
им. Следвайки логиката на учебната програма, учебното съдържание планира
познавателна дейност, насочена към обекти в Космоса, на Земята, както и в
човешкия организъм. Когато в реалния процес на обучение тези обекти и ме-
тодите за изследването им станат предмет на изучаване от учениците, у тях
непринудено ще се утвърди убеждението, че светът е познаваем.
Учебното съдържание, представено в учебника, е подчинено на редица ди-
дактически принципи и е техен конкретен израз.
Принципът за научност изисква в обучението да се използват общопри-
етите от науката знания като образци за моделиране на учебното знание и да
се прилагат съответни на тях методи на познание. Целта е да се изгражда у
учениците съвременна научна картина за света и да се овладяват методите за
нейното изучаване.
В учебника изискването за научност е постигнато преди всичко чрез избяг-
ване на крайностите в обобщенията на знанията за обектите, чрез прецизно
формулиране на определенията и признаците на всички използвани понятия.
При разработване на учебния материал е отделено специално внимание на
наблюдението и на учебния експеримент като методи на учебното познание –
аналози на съответните научни методи.
Принципът за достъпност изисква обучението като цяло (включително
учебното съдържание като негов съществен компонент) да е съобразено с въз-
растовите особености, с подготовката на учениците, със степента на тяхното
интелектуално развитие и с индивидуалните им качества и интереси. Целта е да
се разширяват възможностите на учениците да преодоляват с оптимални усилия
трудностите при възприемане, осмисляне, запомняне и прилагане на знанията
в познавателния процес, да се създават условия за обогатяване на субективния
опит на всеки ученик.
Реализирането на принципа за достъпност се търси чрез единството на ин-
5
дукция и дедукция при групиране на учебния материал, като приоритет има
индукцията. Първоначално до обобщени знания за група обекти се достига по
индуктивен път, а след това се използват изградените модели за извеждане на
предположения за особеностите на нови конкретни обекти от изучените групи
(например след изграждане на съдържанието на понятието „смес“ се изучават
въздухът и водните разтвори като конкретни представители на смесите).
Като се отчита, че достъпността на учебния материал е единство на обек-
тивна и субективна достъпност, във всички методически единици се включва
минимален обем нова информация (съобразен с изискванията на учебната про-
грама); във всеки раздел се редуват методически единици за нови знания и за
обогатяване на знанията и развитие на уменията. Целта е да се осигури доста-
тъчно време на учениците за разбиране и усвояване на учебния материал. Всяка
методическа единица за нови знания завършва с рубрика „Накратко“, в която е
представена най-съществената информация по темата. Въпросите и задачите са
разнообразни по съдържание и структура. Те предлагат избор на допълнителни
дейности в познавателни ситуации, подпомагащи осмислянето и разбирането
на основния текст по темата на всяка методическа единица за нови знания.
Принципът за нагледност предписва осъществяване на единство между
конкретното и абстрактното знание в обучението. Целта е, като се свързват се-
тивни и мисловни образи в съзнанието на учениците, да се разширява и обога-
тява сетивният им опит и да се развива наблюдателността като ценно качество
на личността.
В учебника изискването за нагледност е реализирано преди всичко чрез съ-
четаване на основния текст с подходящи илюстрации към него (таблиците, схе-
мите, снимките и другите изображения осигуряват разнообразие на възприяти-
ята). Особено внимание е отделено на онагледяването чрез модели на обекти от
микросвета (частици, клетки и др.). Словесните описания на много от опитите
са придружени от илюстративен материал, за да се осигури онагледяване в слу-
чаите, в които не е възможно осъществяване на учебен експеримент от учителя
(например поради липса на необходимите вещества и материали).
В методическите единици за обогатяване на знанията и за развитие на уме-
нията е осъществена и т.нар. операционална нагледност – представят се алго-
ритми за ефективно извършване на определени дейности.
Изискването за практическа ориентация на обучението по същество е из-
искване за прилагане на знанията в житейската практика на учениците. Целта
е обучението да се разгръща във възможно най-широк ценностен контекст, за
да осъзнаят учениците полезността на знанията и уменията, които усвояват, да
се убедят в необходимостта от изучаване на учебния предмет човекът и приро-
дата.
В учебника изискването за практическа ориентация на учебното съдържа-
ние е осъществено преди всичко като се разкрива връзката между изучаваните
обекти и областите на тяхното приложение, акцентира се върху ценността на
знанието за практическата дейност на човека. Освен това чрез включването на
учебен експеримент в лабораторните уроци се създават условия за формиране
и развитие на експерименталните и организационно-техническите умения на
учениците, което планира практическа ориентация на реалния процес на обуче-
6
ние. Наред с това се подобрява мотивиращата роля на учебника и се създават
предпоставки за формиране на положително субективно отношение към учене-
то по предмета. Въпросите и задачите в разработените лабораторни уроци и в
рубриката „Въпроси и задачи“ имат същата роля.
Принципът за системност, отнесен към учебното съдържание, изисква мо-
делиране на система от знания с единна логическа структура и с единен метод
на познание. Целта е чрез системността на учебното знание да се създават ус-
ловия за по-продуктивно използване на паметта и по-ефективно развитие на
мисленето на учениците в процеса на обучение.
В учебника изискването за системност се постига преди всичко чрез изграж-
дане на единна логическа структура на учебния материал в него. Учебният ма-
териал е групиран в четири части съобразно с изискванията на учебната про-
грама:
I. Физични явления
II. Вещества и техните свойства
III. Структура и жизнени процеси на организмите
IV. Единство на природата.
При разработване на учебния материал особено внимание е отделено на
вътрешнопредметните връзки, чрез които се постига не само системност, но и
интегралност на учебното знание от трите научни области (физика, химия, био-
логия). Не са пренебрегнати и междупредметните връзки, чрез които се задава
по-широк ценностен контекст на обучението и се разширяват възможностите за
осъществяване на оценъчна дейност от учениците.
В учебника изискването за системност се постига и чрез конструиране на
цялостната му структура, която може да се определи като външна и вътрешна.
Външата структура включва увод, съдържание, учебен материал (структу-
риран в четири части), речник.
Вътрешната структура на учебника се изгражда от:
– текстови компоненти (основен, пояснителен и допълнителен текст);
– извънтекстови компоненти (апарати за ориентиране в учебника и за диаг-
ностика на резултатите)
Основният текст представлява системно писмено изложение на най-съ-
ществената информация в учебния материал съобразно с изискванията на учеб-
ната програма. Обособен е в раздели, съставени от тематично свързани помеж-
ду си методически единици.
Основният текст в методическите единици за нови знания е структуриран по
следния начин:
– въвеждащ текст, чрез който се актуализират знания за познати обекти,
но едновременно насочва вниманието към неизучени характеристики на тези
обекти и мотивира необходимостта от изследването им;
– формулировки на основни въпроси (проблеми) по темата, както и описате-
лен и/или обяснителен текст към тях;
– обобщения под форма на изводи, представени в специална рубрика „На-
кратко“.
Основният текст в лабораторните уроци е разгърнат в следната последова-
телност:
7
– цели, представени чрез специална рубрика (Какво ще усвоите?);
– описание на необходимите знания, съдове и материали (Какво ви е необ-
ходимо?);
– описание на ред от действия за постигане на целите (Какво трябва да на-
правите?).
Логическата структура на основния текст, който представя съдържанието на
методическите единици за обобщаване на знанията, се диктува от характера на
учебното съдържание и от предпочетения метод за обобщаването им.
Пояснителният текст (увод, пояснение към схемите, текст към илюстра-
циите, речник и др.) насочва към някои важни въпроси, които се разглеждат в
основния текст, мотивира необходимостта от изучаването на темите и подпома-
га учениците при самостоятелната работа с учебника.
Допълнителният текст обогатява и допълва научната информация от
основния текст с интересни данни и помага да се засили научната доказател-
ственост и емоционалното въздействие на учебника. Този текст е включен в
рубриката „Любопитно“, предназначен е за любознателните ученици и не е за-
дължителен за усвояване.
В учебника допълнителният текст е разположен в по-тясната колона на вся-
ка страница.
Апаратът за ориентиране в учебника служи за рационална организация на
текста и на илюстративния материал чрез набор от шрифтове, цветен фон за от-
крояване на основни смислови акценти от съдържанието, графични символи и
др. Системата на ориентиране е унифицирана за целия учебник и е представена
с легенда в началото му.
Илюстративният материал (изображения на природни обекти или на техни
модели) съпътства писмения текст. Илюстрациите онагледяват учебното съдър-
жание, стимулират мисленето на учениците, подпомагат процесите на преход
от конкретно към абстрактно знание и обратно, обогатяват визуалната култура
на учениците и утвърждават естетически усет у тях.
Апаратът за диагностика на резултатите от обучението (въпроси и за-
дачи за контрол и самоконтрол) служи за установяване на равнището на усво-
ените знания и умения и за пренос на знания в нови познавателни ситуации.
Въпросите и задачите присъстват в края на основния текст и са отбелязани със
символ. В края на разделите е обособена и специална страница за система от
тестови задачи за контрол и самоконтрол.
Като се имат предвид съдържанието и структурата на учебника, може да се
опишат и най-важните му функции. Учебникът е:
– основен източник на задължителната информация, съобразена изцяло с
изискванията на учебната програма;
– средство за създаване и поддържане на любознателност и интерес на уче-
ниците към учебния предмет и за стимулиране на тяхната познавателна актив-
ност;
– ориентир при организиране на учебно-познавателната дейност на учени-
ците в обучението;
– средство за формиране на умения за самостоятелно усвояване, прилагане
и обогатяване на знанията;
8
– средство за контрол и самоконтрол по отношение на процеса и на резул-
татите от обучението;
– средство за развитие на мисленето, за обогатяване на екологичната култу-
ра, за формиране на естетически вкус у учениците.
I.2. УЧЕБНА ТЕТРАДКА

Учебната тетрадка по човекът и природата за 5. клас е необходимо допъл-
нение към учебника. Тя предлага система от задачи към всяка методическа еди-
ница.
В учебната тетрадка са включени задачи, които изискват извършване на раз-
нообразни учебни дейности:
– работа с учебен текст;
– пренос на знания и дейности в познати и в нови ситуации;
– наблюдение и описание на обекти (физични, химични, биологични);
– измерване и пресмятане на величини и константи;
– решаване на кръстословици;
– конструиране на прости модели на изучавани обекти;
– попълване на данни в таблици и в схеми;
– изпълнение на наблюдения и опити при домашни условия.
Учебната тетрадка предлага задачи, които може да се използват преди изу-
чаване на съответната тема, при усвояване на новите знания, както и при зат-
върдяване, обобщаване и прилагане на новите знания. Конкретни примери за
включване на задачи в хода на учебно-познавателната дейност са приведени в
методическите разработки в книгата за учителя.
Работата с учебната тетрадка по време на урока е препоръчителна и полезна
поради дидактическите си функции:
– засилва интелектуалната активност на учениците и ги подпомага при ос-
мисляне и усвояване на знанията;
– създава условия за формиране на умения за самостоятелна дейност, за
планиране и организация на учебния труд;
– засилва интереса на учениците към практическото приложение на изуча-
ваните обекти, към историята на развитие на знанията за тях, към ролята на
науката за решаване на екологични проблеми и др.;
– предоставя възможност за индивидуализиране и диференциране на позна-
вателната дейност в учебния час и вкъщи.
I.3. КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Предназначението на книгата е да представи и аргументира пред учителите
авторовата концепция за обучението по предмета човекът и природата за 5.
клас; да ги насочи и подпомогне в подготовката, организирането и провеждане-
то на обучението за по-пълно реализиране на основните цели и задачи, заложе-
ни в учебната програма.
Книгата има три части: учебна документация; методика и технология на обу-
чението по човекът и природата (5. клас); приложения.
В първата част се характеризира учебната документация и се предлагат идеи
9
за планиране на учебната дейност. Във втората част се прави анализ на учебно-
то съдържание с методически коментар за всеки раздел на учебника.
Разработени са примерни варианти на всички теми по следния план:
– цели;
– очаквани резултати;
– представи и понятия;
– междупредметни връзки;
– дидактически средства и материали;
– примерен план на урока;
– ход на учебно-познавателната дейност
– източници на информация.
При описание на междупредметните връзки не се посочват връзките, които
по принцип трябва да се реализират в почти всяка методическа единица. Такава
е например връзката с българския език – провеждането на почти всеки урок
трябва да способства за развитие и обогатяване на устната и писмената реч на
учениците. Развитието на устната и писмената реч на учениците се осъществя-
ва чрез: работа с текст от учебника и научнопопулярната литература; описание
на нагледни средства; анализ на опитни постановки; представяне (устно или
писмено) на резултати от самостоятелни проучвания; формулиране на изводи;
реализиране на комуникации при работа в групи и др.
Приложението съдържа изпитни материали за установяване на входящо и
изходящо равнище на знанията и уменията на учениците, учебната програма по
човекът и природата за 5. клас и примерно годишно тематично разпределение.
Книгата изпълнява следните функции:
– представя съдържанието на учебната програма с методически коментар;
– конкретизира целите и очакваните резултати от обучението по раздели и
по методически единици;
– характеризира особеностите на учебното съдържание по раздели и описва
представите и понятията, включени във всяка методическа единица;
– предлага конкретни идеи за организиране на процеса на обучение, като
уточнява необходимите методи и дидактически средства;
– предлага формулировки на задачи за проверка и оценка на знанията и уме-
нията на учениците;
– насочва учителите към ползване на допълнителни източници на информа-
ция.
10
ІІ. МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО
ПО ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА
ЧАСТ І. ФИЗИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

Част І „Физични явления“ се състои от два обособени дяла – разделите „Тела
и вещества“ и „Топлинни явления“ и раздела „Земята и Космосът“.
РАЗДЕЛ 1. ТЕЛА И ВЕЩЕСТВА. ТОПЛИННИ ЯВЛЕНИЯ

1.1. Анализ на съдържанието с методически коментар
Разделите „Тела и вещества“ и „Топлинни явления“ са представени с 15 ме-
тодически единици: 11 урока за нови знания, 3 лабораторни урока и един урок
за преговор и обобщение. Разделите включват знания и умения, които се отна-
сят до „Тела и вещества“ и „Топлинни явления“ от учебната програма.
Учебното съдържание, представено в разделите, е изключително обширно и
преследва няколко основни цели:
– Да затвърди и разшири знанията за телата и техните основни характерис-
тики (форма, обем, маса), получени в 3. и 4. клас.
– Да изгради умения за наблюдения и лабораторна работа, таблично пред-
ставяне и обработка на резултати.
– Да въведе начални знания за градивни частици на веществата и да ги свър-
же с непосредствено наблюдавани явления.
– Да формира система от знания за температура и температурни промени на
телата.
– Да разшири интуитивното понятие за енергия в контекста на процесите на
обмен и пренос на топлина.
– Да разшири знанията за състояния на веществата и преходите между тях.
На раздела „Тела и вещества“ са посветени методическите единици от 1. до
6. Формата, обемът и масата на телата се въвеждат в контекста на общото по-
нятие характеристики на телата – т.е. те се разглеждат като белези, по които
можем да описваме и сравняваме различни тела. Този единен подход цели да се
улесни въвеждането на понятието величина в 6. клас като характеристика, коя-
то има числено изражение. Специално внимание се обръща на различните еди-
ници за обем и за маса и превръщането от една в друга единица (например от
литри в кубически сантиметри). За да се избегне ненужно повторение, обсъж-
дането на свойства на веществата като цвят, пластичност и т.н. е представено
изцяло в част II „Вещества и техните свойства“. При изучаване на градивните
частици на веществата специално внимание се обръща на подходящи сравне-
ния, чрез които учениците да добият представа за размерите на тези частици и
навици да работят с пропорции. Този подход е в съответствие с подхода при
преподаване на астрономични знания: „Ако мислено умалим Слънцето до раз-
мера на футболна топка, то Земята би изглеждала като оризово зърно“. В слу-
чая обаче сравненията са в обратна посока: „Ако мислено увеличим молекулата
11
до размера на ябълка, то ябълката би изглеждала голяма колкото Земята“. Към
темата са предложени два лабораторни урока: № 2 – „Измерване на обем“, и
№ 4 – „Измерване масата на твърди тела и течности“. В тях се обръща специал-
но внимание на табличното представяне и обработка на данните.
Разделът „Топлинни явления“ обхваща методическите единици от 7. до 15.
В подтема 2.1. „Температура и топлина“ се въвеждат понятията: температура и
температурна скала на Целзий, температурно разширяване и свиване, темпера-
турна аномалия на водата, топлинна енергия и топлообмен, топлопроводност и
конвекция. Изложението е максимално опростено и ориентирано към достъпни
наблюдения и към практическите приложения. Специално са разграничени по-
нятията „топлина“ и „температура“, които в практиката често се бъркат. Темата
включва един лабораторен урок – № 9 – „Измерване на температура“.
Подтема 2.2. „Преходи между състоянията на телата и веществата“ е пред-
ставена в три урока за нови знания – от 12. до 14. В урок 12 са систематизирани
основните характеристики на твърдите тела, течностите и газовете. Направена
е връзка с това, което учениците знаят за градивни частици на веществата. В
уроци 12 и 14 са разгледани съответно „Топене и втвърдяване“ и „Изпарение и
кондензация“. Към тази тема не са предвидени лабораторни урoци. За сметка на
това в лабораторния урок 9 е включена задача за определяне на температурата
на топене на леда.
При изложение на учебния материал към този раздел обикновено се следва
индуктивен подход. При този подход новите знания се въвеждат въз основа
на конкретни примери и лабораторни демонстрации, които учителят може да
осъществи с подръчни средства. Освен „арсенала“ от класически лабораторни
инструменти и съдове (механични везни, мерителни цилиндри, спиртни термо-
метри) на учениците се дава представа и за съвременна лабораторна апаратура
– електронни микроскопи, електронни везни и електронни термометри. Така
учениците разбират, че днес учените могат буквално да „снимат“ отделни гра-
дивни частици или че се измерват температури, немислими за традиционните
термометри с течност.
Разделът завършва с урок 15, предназначен за преговор и обобщение на зна-
нията.
Препоръчителната литература към раздел 1 включва три основни източника
на български език. В книгите 2 и 7 много от понятията и явленията, които се
разглеждат в раздела, са илюстрирани чрез достъпни и увлекателни опити. Тези
опити може да бъдат използвани от учителя като лабораторни демонстрации по
време на часовете.
1.2. Примерни методически разработки на темите от раздела

Тема 1. ОБЕМ НА ТЕЛАТА
Цели:
– Да се усвоят основни знания за форма и обем на телата и за вместимост
на съдове.
– Да се формират начални представи за различните характеристики на тела-
та.
12
Очаквани резултати:
Ученикът да:
– сравнява тела с проста форма с познати геометрични тела – кълбо, куб,
цилиндър;
– определя обема като част от пространството, която тялото заема;
– сравнява различни тела по техния обем и съдове по тяхната вместимост.
Работи с единици за обем и вместимост.
Представи и понятия:
– нови: характеристики на телата, обем, вместимост, единици за обем и
вместимост (литър, милилитър, кубически метър, кубически сантиметър);
– за разширяване и затвърдяване: форма, кълбо, куб, цилиндър.
Междупредметни връзки:
– математика: геометрични тела, мерни единици, действия с цели числа;
– човекът и природата за 3. – 4. клас: тяло.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка, посте-
ри с изображения на различни геометрични тела, често срещани тела, като раз-
лични по големина топки, кубчета за игра, съдове с различни форми и известна
вместимост.
Примерен план на учебното съдържание:
1. Характеристики на телата
2. Форма на телата
3. Обем и вместимост:
а) Какво наричаме обем и какво – вместимост?
б) Единици за обем на течности и за вместимост на съдове – литър и мили-
литър
в) Единици за обем на твърди тела – кубически сантиметър и кубически ме-
тър
Ход на учебно-познавателната дейност
В началото на урока се актуализира понятието „тяло“ въведено в 3. и 4.
клас. Учителят предлага на учениците да посочат примери за различни тела
и да изяснят по какво тези тела си приличат и по какво се различават. Така се
изяснява, че телата може да бъдат сравнявани по техните форма, размери, цвят,
маса (колко тежат) и т.н. Учителят обобщава, че белезите, по които се сравня-
ват различните тела, се наричат техни характеристики.
Учителят обръща внимание, че при описание на едно тяло първоначално
определяме неговите външни очертания, т.е. неговата форма. Така учениците
разбират, че формата е една от характеристиките на телата. Учителят показва
постери с изобразени геометрични тела – кълбо, куб, цилиндър, и ги сравнява
с реални тела – топка, кубче за игра, мерителен цилиндър. Той уточнява, че
когато тялото може да бъде сравнено с познато геометрично тяло, казваме, че
то има правилна форма.
За да стигне до понятието „обем“, учителят дава примери за тела с еднаква
форма, но с различни размери. Това може да бъдат бутилки или други съдове за
съхранение на течности, топки с различен размер и т.н. Учителят изяснява, че
тела с еднаква форма, но с различни размери заемат различна част от простран-
ството – топчето за пинг-понг се побира свободно в ученическата чанта, но фут-
13
болната топка – не, водата, изпълваща изцяло бутилка с вместимост 0,5 л, заема
само част от бутилката с вместимост 2 л и т.н. Въз основа на подобни примери
се формулират понятията „обем“ като част от пространството, която тялото зае-
ма, и „вместимост“ като обем течност, която даден съд може да побере.
Учителят обръща внимание, че обемът се изразява чрез определени едини-
ци, т.е. чрез сравнение с обема на определено тяло – еталон. Въвеждат се по-
следователно единиците за обем на течност и за вместимост на съдове – литър и
милилитър. Учениците самостоятелно дават примери за вместимост на съдове,
с които работят във всекидневието – бутилки за безалкохолни напитки, чаши,
мерителни лъжички за лекарства и др.
Чрез подходящо подбрани примери учениците стигат до извода, че обемът
на твърдите тела не се изразява в литри или милилитри. Учителят дава опре-
деление за кубически сантиметър и за кубически метър. Чрез постери с подхо-
дящи чертежи се установяват връзките между различните единици за обем –
1 м3 = 1000 л, 1 л = 1000 см3 и 1 мл = 1 см3. Полезно е учениците да извършат
под ръководството на учителя задача 2 от учебната тетрадка. Чрез тази задача
те ще усвоят метод за пресмятане на обем на тела с проста форма чрез мислено
разделяне на кубчета.
В края на часа учителят поставя на децата задача да носят за следващия урок
пластмасови чашки за кафе и безалкохолни напитки и малки предмети, като
метален болт, парче дърво, парче пластилин и др.
За домашна работа учениците може да попълнят текстовете към задачи 1 и 3
от учебната тетрадка. Ако не разполагат с учебна тетрадка, подходящи за целта
са въпросите след урока.
Тема 2. ИЗМЕРВАНЕ НА ОБЕМ

(лабораторен урок)
Цели:
– Да се разучат основни лабораторни съдове – мензури и мерителни цилин-
дри.
– Да се усвоят умения за измерване на обем.
– Да се формират умения за таблично представяне и обработка на данни.
– измерва обем на течност с мерителен цилиндър;
– измерва обем на твърди тела чрез потапяне в течност;
– работи с единиците за измерване на обем – милилитър и кубически санти-
метър.
– нови: мензура, мерителен цилиндър, скала.
– математика: мерни единици, действия с цели числа.
ри, изобразяващи методи за измерване на обем, лабораторни съдове.
1. Лабораторни съдове – мензура и мерителен цилиндър
14
2. Определяне на обема на течност
1. Определяне на обема на твърдо тяло:
а) когато тялото потъва;
б) когато тялото плава.
Важно изискване при изпълнение на лабораторни задачи е документиране-
то на резултатите от измерванията и изчисленията. За улеснение на учениците
към всяка задача от учебника е дадена съответна задача в учебната тетрадка,
в която се намират готови за попълване таблици. Ако учениците не използват
учебни тетрадки, те трябва да пречертаят в работните си тетрадки таблицата от
учебника, както и да записват резултатите, за които не е предвидена таблица.
В началото на урока учителят проверява доколко учениците са усвоили по-
нятието „обем“, и припомня основните единици за измерване на обем. Обръща
им внимание, че единиците милилитър и куб. см са еквивалентни, но първата се
използва единствено за обем на течности, докато втората – както за течности,
така и за твърди тела.
Учителят показва различни лабораторни съдове за измерване на обем (ме-
рителни цилиндри, мензури) и въвежда понятието „скала“ – деленията, нанесе-
ни върху съда. След това той може да зададе въпрос дали учениците са срещали
подобни мерителни съдове в бита. По този начин те трябва да стигнат до из-
вода, че чашите за отмерване на брашно и захар, шишетата за бебешки храни
или мерителните лъжички за лекарства са предназначени за измерване на обем.
Преди изпълнението на задача 1 от учебника учителят демонстрира измер-
ване на произволен обем течност, налята от чешмата в мерителен цилиндър.
Специално внимание се обръща на това, че окото на наблюдателя трябва да се
намира на нивото на течността. Ако учителят разполага с достатъчно мерител-
ни цилиндри за целия клас, учениците извършват по-нататъшните измервания
самостоятелно. При по-малък брой мерителни съдове измерванията може да
се правят по двойки (по един съд на чин) или фронтално от учителя. Резулта-
тите от измерването се записват в свободните полета към задача 2 от учебната
тетрадка.
Преди изпълнение на задача 2 от учебника учителят обяснява накратко ме-
тода за определяне на обема на твърдо тяло чрез потапяне в течност. За целта
той може да използва подходящи постери или снимки, както и да направи де-
монстрационно измерване. Полезно е предварителното изпълнение на задача 1
от учебната тетрадка, в която нагледно е илюстрирана същността на метода.
Учениците могат да попълнят резултатите от измерванията и пресмятанията в
таблицата, дадена към задача 3 от учебната тетрадка. Ако не разполагат с учеб-
ни тетрадки, те трябва да пречертаят таблицата от учебника в тетрадките си.
При изпълнение на задача 3 от учебника учителят обръща внимание, че
предметът, с който се натиска плаващото тяло, не трябва да се потапя под вода-
та, а само да допира повърхността ѝ. Отново трябва да се изисква записване на
всички измервания и пресмятания.
В края на часа учителят може да постави като домашна работа измерване на
обема на предмети, с които учениците си служат в бита, като използват дома-
кински мерителни съдове.
15
Тема 3. МАСА НА ТЕЛАТА
Цели:
– Да се систематизират и обобщят знанията за маса на телата, получени в 3.
и 4. клас.
– Да се усвоят различните единици за маса и съотношенията между тях.
– Да се работи с най-разпространените видове везни.
– определя масата като мярка за тежестта на телата. Различава маса от обем;
– изброява различни единици за маса (грам, килограм, тон) и използва тех-
ните съкратени обозначения. Превръща тонове в килограми и от килограми в
грамове;
– изброява различни видове везни. Описва устройството на равнораменна
везна.
– нови: тежест, претегляне, везни (равнораменна, пружинна, електронна);
– за разширяване и затвърдяване: маса, килограм, грам, тон.
– математика: мерни единици, действия с цели числа;
– човекът и природата за 3. – 4. клас: тяло, маса.
ри или снимки с изображения на различни видове везни, лабораторна равнора-
менна везна, комплект теглилки.
1. Тежест и маса на телата
2. Единици за маса
3. Везни:
а) устройство на равнораменна везна;
б) пружинна везна;
в) електронна везна.
Учениците вече са запознати с понятието „маса“ от часовете по човекът и
природата в 3. и 4. клас. Също така те са работили с единиците грам и кило-
грам при решаване на текстови задачи по математика. Следователно една от
основните задачи на учителя при преподаване на тази методическа единица е
систематизиране на тези знания и тяхното свързване в единна логическа схема
с вече изученото за форма и за обем на телата.
Часът може да започне с припомняне на общото понятие „характеристики на
телата“. Учителят предлага на учениците да изброят различни белези, по които
могат да се сравняват телата. Чрез отговор на подходящи въпроси и примери
учениците стигат до извода, че тела с еднаква форма и еднакъв обем може да
тежат различно. Учителят обобщава, че характеристиката, която изразява те-
жестта на дадено тяло, се нарича маса.
Учителят разяснява, че под „тежест“ често се разбира мускулното усилие,
нужно за повдигане на едно тяло. Дават се примери за случаи, когато индивиду-
алното усещане за мускулно усилие дава погрешна представа за масата на тяло-
16
то – различна степен на умора, удобна или неудобна форма на тялото и т.н. Въз
основа на тези примери се прави изводът, че масата може да бъде определена
правилно само в сравнение с масата на дадено еталонно тяло, която приемаме
за единица. Полезно е учениците да знаят, че международният еталон за маса се
нарича килограм и се съхранява в Международното бюро за мерки и теглилки
край Париж и че всяка държава разполага с копие на еталона, което се използва
за изработка на теглилки за търговски и научни цели.
Обръща се внимание, че килограмът невинаги е най-удобната единица за
маса, поради което се използват единици за малка маса – грам, и за голяма
маса – тон. Дават се връзките между килограм и грам, тон и килограм. Учителят
трябва да се придържа към изразяване на по-големите единици чрез по-малки-
те, например: 1 кг = 1000 г, а не 1 г = 1/1000 кг, понеже учениците още нямат
изградени умения за работа с дробни числа. За затвърждаване на изученото за
единиците учениците могат да решат задача 3 от учебната тетрадка или подобни
примери, дадени от самия учител.
Изцяло нова информация учениците получават при изучаване на различните
видове везни. Тук може да бъде използван действащ модел на равнораменна
везна или постер, на който е изобразено нейното устройства. Посочват се ос-
новните части на везната: кобилица и рамена, блюда. Желателно е учителят
да покаже комплект теглилки и като пример да измери масата на дадено тяло
– например ябълка, парче тебешир и др. Повечето домакинства разполагат с
пружинни везни и предварително учениците може да бъдат предупредени да
донесат такава за часа. При липса на действащ модел обаче учителят може да
използва постер със схема или снимки на пружинна везна. Тъй като вероятно
учителят не разполага с електронна везна в кабинета си, той може да използва
подходящи нагледни материали, за да покаже външния вид на различни модели
електронни везни, които се използват в търговията или в лабораториите. Под-
ходящо е описанието на видовете везни да се съчетае с изпълнение на задача 2
от учебната тетрадка, защото по този начин учениците ще получат предвари-
телна подготовка за лабораторната работа в следващата тема.
За домашна работа може да бъдат използвани задачи 1 и 3 от учебната
тетрадка. Въпросите в учебника са по-подходящи при устно изпитване.
Тема 4. ИЗМЕРВАНЕ МАСАТА НА ТВЪРДИ ТЕЛА И ТЕЧНОСТИ

Цели:
– Да се изучи устройството на равнораменна везна.
– Да се усвоят умения за работа с везна.
– Да се формират умения за таблично представяне и обработка на данни.
– измерва масата на твърди тела чрез претегляне с равнораменна везна;
– измерва масата на определен обем течност;
– работи с единиците за измерване на маса – грам и килограм.
– за разширяване и затвърдяване: везна, претегляне.
2. Книга за учителя по човекът и природата за 5. клас – М. Кабасанова и др. 17

Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка, лабо-
раторна равнораменна везна.
1. Измерване на масата на твърди тела
2. Измерване на масата на тяло, подложено на деформация
3. Определяне на масата на течности
Както в лабораторното занятие за измерване на обем, в хода на работата се
документират резултатите от измерванията и изчисленията. За целта учениците
използват готовите таблици в учебната тетрадка или пречертават таблиците от
учебника в тетрадките си.
Желателно е урокът да започне с припомняне на устройството на равнора-
менна везна. Учителят показва основните ѝ части – кобилица, рамена, блюда.
Обръща се внимание на скалата с показалец, чрез която се установява дали
везната е в равновесие. Задачите може да се изпълняват индивидуално от всеки
ученик при наличие на достатъчен брой везни, по двойки или фронтално от учи-
теля. В учебната тетрадка (или тетрадката за работа в клас) учениците описват
с какъв брой от различните видове теглилки разполагат.
Чрез задача 1 се усвояват основните умения за работа с везна. На учениците
се обръща внимание, че обикновено везната не може да бъде точно уравнове-
сена. Затова се подбират такива теглилки, при които показалецът се намира
най-близо до нулевото деление на скалата.
Задача 2 има характер на малко „научно“ изследване, чрез което учениците
установяват важен факт – при деформация масата на телата не се променя. За
целта се използва парче пластилин или глина. Тук учениците могат да използ-
ват фантазията си, като моделират парчето в различни форми и всеки път го
претеглят.
В задача 3 учениците научават, че когато измерват масата на течност, е нуж-
но да познават масата на съда, в който е налята течността. Желателно е да се
използват поне две различни течности, например вода и олио като най-лесно
достъпни. Тук учениците ще разберат и че единиците куб. см и грам (съответно
литър и килограм) не са еквивалентни, тъй като изразяват различни характерис-
тики на телата – обем и маса. Ако 100 куб. см вода имат маса 100 г, то учени-
ците ще установят, че при другите течности това не е така – същият обем олио
има маса около 90 г, а чист етилов спирт – 80 г.
Тема 5. ГРАДИВНИ ЧАСТИЦИ НА ВЕЩЕСТВАТА

Цели:
– Да се получат начални знания за строежа на веществата.
– Да се изградят представи за размера на градивните частици и за разстояни-
ята между тях в различните състояния на веществата.
– знае, че веществата се състоят от градивни частици;
18
– знае, че между градивните частици има разстояния, които са най-големи в
газовете и по-малки в течностите и в твърдите тела. Обяснява свиваемостта на
телата с промяна на разстоянията между градивните им частици;
– знае, че градивните частици са невидими за окото, и използва подходящи
сравнения, за да характеризира техните размери;
– знае, че атомите и молекулите са вид градивни частици. Изброява някои
прости вещества, които имат молекулен строеж.
– нови: градивни частици, молекули и атоми;
– за разширяване и затвърдяване: вещество.
ри с изображения на прости молекули.
1. Градивни частици на веществата
2. Молекулите и атомите – вид градивни частици
3. Размери на градивните частици
Тази методическа единица съдържа качествено нови знания, които са от зна-
чение както за общия светоглед на учениците, така и като основа за усвояване
на материала по химия, физика и биология в по-горните класове. Освен зауча-
ването на нови факти учениците трябва да обясняват някои явления и свойства
на веществата въз основа на молекулния им строеж.
Целесъобразно е урокът да започне с припомняне на понятието „вещество“.
Учителят може да постави като задача учениците да изброят свойства на ве-
ществата, които познават – вкус, цвят, твърдост, ковкост и т.н. С конкретни
примери се обръща внимание на факта, че при разделяне на дадено тяло на
по-малки части свойствата на веществото, от което то е изградено, се запазват.
Например, парченцата захар, на които разчупваме бучката захар, имат същия
сладък вкус като бучката; парчетата, получени при разделяне на стоманена тел,
се привличат от магнит, както и телта и т.н. Така пред учениците се поставя
проблем: докога може да продължи делението на едно тяло, без да се променят
неговите свойства.
На този етап учителят може да разкаже за разсъжденията на Демокрит. Спо-
ред този философ едно тяло може да се дели, докато се стигне до най-малките,
неделими частици, от които то е изградено. Учителят обяснява, че дълго време
това е било само едно предположение и едва през XX в. окончателно е доказано
съществуването на такива частици. Уточнява се, че тези частици са много малки
и за тяхното съществуване съдим преди всичко косвено, от различни явления.
Учителят може да демонстрира достъпен опит за свиване на въздуха в пом-
па. За целта е възможно да бъде използвана обикновена велосипедна помпа,
изходящият отвор на която е запушен. Тогава учителят може да помоли някой
от учениците да натисне силно буталото, при което ясно се вижда как обемът на
въздуха намалява значително. Поставя се проблемът: защо газовете се свиват
толкова лесно. Учителят обяснява, че свиването на газовете може да се обясни,
ако се предположи, че те се състоят от частички, между които има достатъчно
голямо разстояние. Тук може да бъде използвана фиг. 5.1 от учебника или пос-
19
тер със сходно съдържание. Обръща се внимание, че течностите и твърдите
тела също могат да се свиват, но значително по-слабо от газовете, и то под
действие на много по-големи сили. След това учителят би могъл да зададе въ-
прос: как можем да съдим за разстоянията между градивните частици в течно-
стите и твърдите тела и какъв извод можем да направим от този факт? Учителят
насочва учениците и към фиг. 5.2 и 5.3, за да се стигне до окончателния извод,
че разстоянията между частиците в течностите и в твърдите тела са значително
по-малки от тези в газовете. Обръща се внимание, че между градивните частици
действат сили и че те са най-значителни в твърдите тела.
На този етап от урока учителят може да обобщи, че всички вещества са със-
тавени от градивни частици и че свойствата на всяко вещество зависят от вида
на неговите градивни частици.
За много от съвременни ученици понятието „молекула“ не е ново – те са го
срещали в телевизионни предавания, интернет или в научнофантастични филми
и книги. Учителят може да изясни произхода на думата „молекула“ – „малка
маса“, и че първоначално така са били наричани градивните частици на всички
вещества. Обяснява се, че различните вещества са изградени от различни по
вид частици и че молекулите са само определен вид градивни частици. Изброя-
ват се познати вещества с молекулен строеж и чрез подходящи нагледни мате-
риали – схеми, фигури от учебника и учебната тетрадка, учениците се запозна-
ват с моделите на съответните им молекули. Споменава и че друг вид градивни
частици са атомите, от които са изградени молекулите.
В заключителната част на урока чрез подходящи сравнения учениците доби-
ват представа за характерните размери на градивните частици. Обръща им се
внимание, че градивните частици са невидими за окото (например прашинките
и песъчинките не са градивни частици) и едва през втората половина на XX в.
са конструирани уреди – електронни микроскопи, които позволяват получава-
не на реалистично, милиони пъти увеличено изображение на отделни градивни
частици.
Подходящи за домашна работа са задачите от учебната тетрадка. Учениците
биха приели с интерес задача 3 от учебната тетрадка и задача 3 от учебника,
в които се изисква да изработят модели на различни молекули от разноцветни
топки пластилин. Също така учениците, които имат достъп до интернет, могат
да потърсят изображения на молекули, получени с електронен микроскоп.
Тема 6. ДВИЖЕНИЕ НА ГРАДИВНИТЕ ЧАСТИЦИ

Цели:
– Да се наблюдават и изучават явления, които се обясняват с движението на
градивните частици.
– дава примери за дифузия в течности, газове и твърди тела;
– обяснява дифузията с движение на градивните частици;
– свързва скоростта на дифузия с разстоянията между градивните частици;
– знае, че с увеличаване на температурата градивните частици се движат
по-бързо.
20
– нови: дифузия, движение на градивните частици;
– за разширяване и затвърдяване: градивни частици, молекули и атоми.
– човекът и природата за 3. и 4. клас: движение.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка, дос-
тъпни опити за наблюдение на дифузия в течности (калиев перманганат във
вода) и газове (разпространение на мириса на парфюм).
1. Дифузия в течности
2. Обяснение на дифузията
3. Дифузия в газове и в твърди тела
Учителят припомня, че всички вещества са изградени от градивни частици,
между които има определени разстояния. На учениците се поставя задача да
степенуват различните състояния на веществата (газообразно, течно и твърдо)
според разстоянията между градивните частици. Учителят може да формулира
проблем: защо градивните частици на един газ не падат в най-ниската част на
съда, при условие че между тях има достатъчно голямо разстояние. За разреша-
ване на проблема учителят може да използва аналогията с подскачащите топки
в сфера при теглене на числата в ТОТО 2. Той може да обясни, че по подобен
начин градивните частици се движат непрекъснато и безпорядъчно, като от-
скачат при удар една с друга или със стените на съда. Обръща се внимание,
че поради малките размери на молекулите тяхното движение е незабележимо.
За него можем да съдим косвено по различни явления, едно от които е т.нар.
дифузия.
Учителят може да демонстрира дифузия на калиев перманганат във вода,
като следва описанието в учебника. Желателно е водата да бъде с по-висока
температура, за да се разтвори кристалчето по-бързо. В този случай за няколко
минути настъпва забележимо оцветяване в целия обем на течността. След този
опит учителят дава други примери за самостоятелно смесване на вещества или
поставя задача на учениците да посочат подобни примери. Въз основа на опита
и на изброените примери се въвежда понятието „дифузия“ като смесване на
вещества без външна намеса.
С помощта на схемите от фиг. 6.2 в учебника или подходящи постери учите-
лят обяснява дифузията като следствие от движението на градивните частици и
от факта, че между тях има свободно пространство.
Като потвърждение на това обяснение се разглежда дифузията в газове.
Прост опит с отваряне на шишенце парфюм показва, че ароматът се разпрос-
транява на все по-голямо разстояние в стаята. Учителят обръща внимание, че
обикновено дифузията в газове протича значително по-бързо, отколкото в теч-
ности, което е свързано с по-големите разстояния между градивните частици
на газа.
Специално внимание трябва да се обърне на връзката между скоростта на
дифузия и температурата. Тук може да се посочат множество примери освен
дадените в учебника: по-бързото разтваряне на сол и захар в гореща, отколкото
21
в студена вода, по-бързото разпространение на миризмите в топло, отколкото
в студено помещение, и др. Прави се изводът, че градивните частици се движат
по-бързо при повишаване на температурата.
За да се създаде единна картина за движение на градивните частици във
всички състояния на веществото, се разглеждат и примери за дифузия в твърди
тела. Учителят обръща внимание, че поради значителните сили на привличане
повечето градивни частици в твърдите тела трептят около определени положе-
ния, без да се преместват. Това обяснява защо при стайна температура дифу-
зията в твърдите тела протича изключително бавно – тук може да бъде даден
примерът, описан в учебника. Обяснява се, че значително по-бърза дифузия
между твърди тела се наблюдава при загряване, както например при заваряване
на метали.
За затвърдяване на новата информация е добре в час да се обсъдят въпроси-
те след урока. За домашна работа са подходящи задачите от учебната тетрадка.
Особена полза учениците ще имат от попълването на кръстословицата в зада-
ча 1, защото по този начин ще преговорят важни понятия, въведени в предиш-
ните теми.
Тема 7. ТЕМПЕРАТУРА И ТЕРМОМЕТРИ

Цели:
– Да се въведат понятието „температура“ и единицата градус Целзий.
– Да се разгледат устройството на различни видове термометри и начинът на
отчитане на температурата с тях.
– определя температурата като мярка за това колко топло или студено е едно
тяло;
– знае, че градусът Целзий е единица за температура и използва неговото
съкратено обозначение °С;
– познава температурите на топене на леда и на кипене на водата. Сравнява
температури под 0°С;
– изброява частите на живачен или спиртен термометър и знае тяхното пред-
назначение. Знае за съществуването на електронни термометри.
– нови: температура, градус Целзий, температурна скала, видове термо-
метри (живачен, спиртен, електронен);
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка, пос-
тер, изобразяващ устройството на живачен или спиртен термометър, различни
модели термометри.
1. Температура
2. Единици за температура:
а) градус Целзий;
б) температури на топене на леда и на кипене на водата;
22
в) температури под нулата.
3. Термометри:
а) устройство на спиртен термометър;
б) други видове термометри: живачен, електронен.
Най-достъпният начин за въвеждане на понятието „температура“ е въз ос-
нова на физиологичното усещане за топло и студено. Учителят може да посочи
много примери за това, че нашите усещания често ни подвеждат в преценката
колко топло или студено е едно тяло: през зимата дървените предмети изглеж-
дат при допир по-топли от металните, водата от студения кран ни се струва
топла, ако преди това ръцете ни са били премръзнали, и др. Така учениците
трябва да стигнат до извода, че в практиката е необходима мярка за топло и
студено – температура, която се определя чрез уреди и не зависи от нашето
индивидуално състояние.
На учениците може да се припомни, че при измерване на обем или маса се
използват определени еталонни тела, чиито обем или маса са приети за еди-
ница. Обръща се внимание, че при измерване на температура не е възможно
да се избере еталонно тяло, защото едно тяло може да се намира при различ-
ни температури. Затова единицата за температура се определя чрез процеси,
които протичат винаги при една и съща температура. Тук учителят въвежда
единицата градус Целзий и дава нейното съкратено обозначение. Обяснява се,
че температурата на топене на леда е приета за 0°С, а на кипене на водата – за
100°С, като за целта може да се използват и постери или снимки на термометри,
потопени в смес от вода и топящ се лед или в кипяща вода.
Особено внимание се обръща, че при сравняване на температури се използ-
ват изразите „по-висока“ и „по-ниска“, а не „по-голяма“ и „по-малка“. Във
връзка с това е полезно изпълнението на задача 1 от учебната тетрадка. Тази
особеност се илюстрира най-добре с изображение на термометър (постер или
схема върху дъската), чиято скала е разположена вертикално. Може да се из-
ползва и фигурата от учебната тетрадка. Така естествено се въвеждат и темпе-
ратури под 0°С, като се обяснява, че знакът „–“ се слага за удобство. Понеже
учениците не са изучавали отрицателни числа по математика, на този етап е
нужно единствено те да могат да сравняват температури под нулата, без да из-
вършват по-сложни математични действия. Така например учениците трябва да
са наясно, че температура –10°С е по-ниска от –5°С. За целта отново може да
се използва изображение на вертикална скала на термометър.
Когато учителят описва устройството на живачен или на спиртен термоме-
тър, освен изброяване на основните части трябва да се обърне внимание и на
принципа на действие – промяна на обема на живака или на спирта при промя-
на на температурата. По този начин се създава естествен преход към следва-
щата тема: „Температурно разширяване и свиване“. На учениците трябва да
се обърне внимание, че както живачният, така и спиртният термометър имат
определени граници за измерване на температура. На този етап е достатъчно
учениците единствено да знаят за съществуването на електронни термометри,
в които температурата се отчита на електронен дисплей. Обръща се внимание,
че електронните термометри отчитат температури в много по-голям интервал,
23
отколкото живачните или спиртните термометри. Във връзка с това може да се
разгледа снимката от фиг. 7.4 в учебника (измерване на температурата на пла-
мъка на свещ) или други подобни снимки.
Подходящи за домашна работа са всички задачи от учебната тетрадка. В
задача 1 се сравняват различни температури, включително такива под нула-
та. Тук учениците ще упражнят правилната употреба на сравнителните форми
„по-висока“ и „по-ниска“. Подобна по съдържание е задача 2 от учебника. В
задача 2 от тетрадката и задача 1 от учебника учениците трябва да обяснят
причината за ограничения температурен интервал, в който може да работят жи-
вачните термометри. В задача 3 от тетрадката учениците се научават да отчитат
температура от скалата на термометър – умение, което ще им бъде нужно при
лабораторния урок в тема 9 от учебника.
Тема 8. ТЕМПЕРАТУРНО РАЗШИРЯВАНЕ И СВИВАНЕ

Цели:
– да се изучат закономерностите при температурно разширяване и свиване
на газове, течности и твърди тела;
– да се разкрият основни приложения на температурното разширяване и сви-
ване в бита и техниката;
– да се задълбочат знанията за температурната аномалия на водата и нейно-
то значение за живите организми.
– знае, че телата се разширяват при загряване и се свиват при охлаждане;
– посочва примери за температурно разширяване и свиване;
– описва температурната аномалия на водата и разбира нейното значение за
живите организми.
– нови: температурно разширяване, температурно свиване;
– за разширяване и затвърдяване: температура, обем, температурна анома-
лия на водата.
– човекът и природата за 3. и 4. клас: температурна аномалия на водата.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка.
1. Температурно разширяване и свиване:
а) същност;
б) демонстрация на температурно разширяване на газове.
2. Примери за температурно разширяване и свиване на:
а) течности;
б) твърди тела.
3. Температурна аномалия на водата:
а) същност;
б) значение за живите организми.
От темата „Температура и термометри“ учениците вече знаят, че живакът
24
и спиртът се разширяват при загряване и се свиват при охлаждане. Учителят
обяснява, че че тези явления се наричат съответно температурно разширяване
и температурно свиване и са присъщи на почти всички вещества независимо от
тяхното състояние.
Температурното разширяване и свиване се демонстрират с достъпни сред-
ства при газовете. Учителят лесно може да възпроизведе опита, описан в учеб-
ника, но би могъл да покаже на учениците и други негови варианти. Например
пластмасова бутилка с меки стени се свива и от нея се изкарва част от въздуха,
след което бутилката се затваря плътно. При потапяне на бутилката в съд с го-
реща вода или при поставяне под топлата струя от чешмата бутилката се изду-
ва. След като бутилката се остави при стайна температура, тя отново се свива.
Този вариант на опита изисква по-малко време и е подходящ за извършване по
време на урока. Опитът, описан в учебника, може да се остави за домашна ра-
бота, като от учениците се изисква да опишат наблюдаваните промени на обема
на бутилката.
Полезно е учителят да обясни, че ако газ се намира в съд с твърди стени, при
загряване газът започва да оказва натиск (налягане) върху съда, от което съдът
може да експлодира. Дава се важен практически съвет: да не се съхраняват
флакони с дезодорант или бутилки с пропан-бутан на пряка слънчева светлина
или в близост до източници на топлина.
В учебника са дадени редица примери за температурно разширяване и сви-
ване при течности и твърди тела. Част от тях може да бъдат демонстрирани
опитно, ако учителят разполага с подходящи материали, например опита от
фиг. 8.3. Много други примери за температурно разширяване и свиване може
да бъдат намерени в научнопопулярната литература или в интернет. Част от
тях учениците могат да издирят и опишат самостоятелно като домашна работа.
Учителят изтъква, че някои вещества, едно от които е водата, правят из-
ключение по отношение на температурното разширяване и свиване. Терминът
„аномалия“ е нов за учениците и учителят може да поясни, че така се наричат
редки и необичайни явления. Обръща се внимание, че температурната анома-
лия на водата се наблюдава само в ограничен температурен интервал – от 0°С
до 4°С. С помощта на фиг. 8.4 от учебника се илюстрира значението на темпе-
ратурната аномалия на водата за оцеляване на живите организми във водните
басейни през зимата.
Подходящи за контрол на знанията в час са задачи 1 и 3 от учебника и зада-
ча 2 от учебната тетрадка. Интересна домашна работа би била задача 2 от учеб-
ника, в която учениците изследват самостоятелно температурно разширяване
на въздух и трябва да опишат и обяснят наблюдаваното явление. Задачи 1 и 3 от
учебната тетрадка също са подходящи за домашна работа, но те целят най-вече
теоретично затвърдяване на знанията по темата.
Тема 9. ИЗМЕРВАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРА

Цели:
– Да се усвоят умения за измерване на температура.
– Да се определи опитно температурата на топене на леда.
25
– знае, че при измерване на температурата на течност резервоарчето на тер-
мометъра е потопено изцяло в течността;
– познава правилата за безопасна работа с живачен термометър;
– знае, че при отчитане на температурата окото на наблюдателя трябва да се
намира на нивото на стълбчето живак или спирт.
– за разширяване и затвърдяване: температура, термометри, скала, градус
Целзий.
– човекът и природата за 3. и 4. клас.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка, лабо-
раторни термометри, стативи, лабораторни чаши, кубчета лед.
1. Правила за безопасна работа с живачен термометър
2. Измерване на температурата на течност:
а) указания за работа (потапяне на резервоарчето, положение на окото);
б) измерване на температурата на чешмяната вода.
3. Измерване на температурата на топене на леда
Урокът започва с припомняне на устройството на живачен или спиртен тер-
мометър. Учителят обяснява, че живакът е опасно вещество и при работа с
живачен термометър трябва строго да се спазват определени правила за безо-
пасност, които се записват на дъската. Учителят обяснява, че резервоарчето и
тръбичката на термометъра са крехки и дори при работа със спиртен термоме-
тър е нужно особено внимание.
Учителят формулира първата задача от урока – измерване на температурата
на чешмяната вода. Преди учениците да пристъпят към практическа работа, се
запознават с две основни правила при измерване на температура:
– резервоарчето на термометъра е потопено изцяло в течността;
– окото на наблюдателя е на нивото на стълбчето живак или спирт.
Преди изпълнението на втората задача – измерване на температурата на то-
пене на леда, е необходимо учителят да обясни подробно метода на работа. На
учениците трябва да се обясни, че:
– докато ледът се топи, неговата температура не се променя;
– парчетата лед продължават да се топят, докато водата в съда не се охлади
до температурата на топене;
– температурата на топене се измерва косвено по температурата, до която се
охлажда околната вода.
Трябва да се обърне внимание и на необходимостта от разбъркване на вода-
та за по-бързо изравняване на температурата. Знанията, получени в тази задача,
може да послужат като основа за разширяване и обобщение в следващите теми:
„Топлина и топлообмен“ и „Топене и втвърдяване“. При липса на достатъчно
лед задачата може да бъде изпълнявана по групи или фронтално от учителя.
26
Тема 10. ТОПЛИНА И ТОПЛООБМЕН
Цели:
– Да се изгради качествена представа за понятието „топлина“.
– Да се затвърди и осмисли по-дълбоко понятието „енергия“.
– Да се формира представа за топлината като форма на енергия и за топло-
обмена като процес на пренос на енергия.
– разграничава понятията „топлина“ и „температура“;
– определя топлината като форма на енергия;
– дава примери за топлообмен и описва топлообмена като пренос на енергия;
– разбира значението на топлината и топлообмена за бита, производствена-
та дейност и за живите организми.
– нови: топлина, топлинна енергия, топлообмен;
– за разширяване и затвърдяване: температура, енергия, източници на
енергия.
– човекът и природата за 4. клас: енергия;
– география: природни източници на енергия – въглища, петрол, природен
газ.
ри и снимки, свързани с получаване и използване на топлинната енергия.
1. Топлина:
а) топлина и температура;
б) енергия и източници на енергия;
в) топлината като енергия.
2. Фактори, от които зависи топлинната енергия:
а) промяна на температурата;
б) маса.
3. Топлообмен – същност и примери
Темата на този урок е от ключово значение за общата научна култура на
учениците поради две причини – разграничаване на понятията „топлина“ и
„температура“ и осмисляне на ролята на топлообмена като важно звено в пре-
образуванията на енергията в природата. Често в разговорната реч понятия-
та „топлина“ и „студ“ се използват като синоними на усещанията за топло и
студено. Това на свой ред води до неправилно отъждествяване на топлината и
температурата. Затова урокът започва именно с анализ на ситуациите, в които
се използват тези две понятия. Учителят припомня, че температурата е мярка
за това колко топло или студено е дадено тяло в определен момент. После се
обръща внимание, че температурата на тялото може да се променя поради за-
гряване или охлаждане. На учениците се обяснява, че когато тялото се загрява
(охлажда), се казва, че то поглъща (отдава) топлина, т.е. топлината трябва да
се свърже с процеса на промяна на температурата. На този етап не е нужно
27
топлината да се свързва с процесите на преход между състоянията веществата
(тогава температурата на тялото не се променя) – това ще стане едва при изу-
чаване на физика в 8. клас.
Следващият важен етап от урока е свързване на понятието „топлина“ с поз-
натото от 4. клас понятие „енергия“. Учениците вече имат интуитивната пред-
става, че за задвижване на едно тяло, за издигане на товар, за развитието на
едно растение е нужна енергия. Учителят обръща внимание, че всяка енергия се
получава от определени източници, и приканва учениците да дадат примери за
източници на енергия. Ако учениците пропуснат, е нужно учителят да посочи
ролята на Слънцето като източник на енергия за живите същества. След това
учителят обръща внимание, че всички изброени източници на енергия може да
се използват не само за задвижване на машини и превозни средства, но и за заг-
ряване и отопление. Така на равнището на 5. клас се стига до важния извод, че
топлината също е форма на енергия. На качествено ниво се анализира връзката
между топлината и промяната на температурата, и масата на тялото.
Най-добре е понятието „топлообмен“ да се анализира въз основа на конкрет-
ни примери: загряване на чайника, поставен върху горещия котлон, охлаждане
на чашата с чай при поставяне в студена вода и т.н. Обръща се внимание, че топ-
лината винаги се предава от тяло с по-висока температура към тяло с по-ниска
температура и че топлообменът продължава, докато се изравнят температурите
на телата. Учителят може да спомене, че топлокръвните животни имат по-ви-
сока температура от тази на околната среда и поради това непрекъснато губят
топлина, а следователно – и енергия. За да могат да поддържат нормална телесна
температура, те се нуждаят от допълнителна енергия, която се набавя чрез хра-
ната. Полезно е да се анализира и фиг. 10.5 от учебника, където са посочени в
проценти загубите на топлинна енергия от един дом към околната среда.
Желателно е като домашна работа да се изпълнят задачи 1 и 2 от учебната тет-
радка с цел разграничаване на понятията „температура“ и „топлина“. Задачите от
учебника и задача 3 от учебната тетрадка са подходящи за обсъждане в час или за
контрол на знанията. В случай че учениците не разполагат с учебни тетрадки, за
домашна работа може да бъдат дадени задачи 1 и 2 от учебника, като учителят из-
исква не само да бъде даден отговор на въпросите, но и кратка писмена обосновка.
Тема 11. ПРЕНОС НА ТОПЛИНА

Цели:
– Да се изградят базисни знания за основните процеси на пренос на топлина.
– Да се формира представа за значението на топлопроводността и конвекци-
ята в природата, бита и производствената дейност.
– определя топлопроводността като пренос на топлина между части на едно
и също тяло с различна температура;
– дава примери за добри и лоши проводници на топлина и някои техни при-
ложения;
– определя конвекцията като пренос на топлина чрез движение на неравно-
мерно загрята течност или газ;
28
– дава примери за конвекция в течности и газове и разбира значението на
конвекцията в природата, бита и производствените дейности.
– нови: топлопроводност, проводници на топлина, топлоизолатори, конвек-
ция;
– за разширяване и затвърдяване: температура, топлина, топлообмен.
– география: възникване на ветровете и океанските течения.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка, прос-
ти лабораторни макети за демонстриране на конвекция в течности и газове.
1. Топлопроводност:
а) същност и примери за топлопроводност;
б) добри и лоши проводници на топлина.
2. Конвекция:
а) същност и примери за конвекция;
б) конвекцията в природата, бита и производството.
Учителят припомня изучените в предишния урок понятия – „топлина“ и
„топлообмен“. Обръща внимание, че топлината винаги се пренася от тяло с
по-висока температура към тяло с по-ниска температура. На учениците се раз-
яснява, че топлообменът може да протича по различни начини – чрез излъчва-
не, топлопроводност и конвекция.
Понятието „топлопроводност“ може да бъде въведено въз основа на кон-
кретни примери. Учениците сами могат да дадат примери за добри и лоши про-
водници на топлина. Учителят обобщава, че най-добре провеждат топлина ме-
талите, а най-слабо – дървото, пластмасите, керамичните материали и газовете.
Разглеждат се примери за приложение на тези материали в бита.
За да въведе понятието „конвекция“, учителят може да постави проблем: по
какъв начин радиаторът успява да затопли стаята, при положение че въздухът
е добър топлоизолатор. Учителят обръща внимание на потрепването на леките
пердета, поставени над радиатора, което показва, че въздухът около радиатора
се движи. Така се стига до определението за конвекция като пренос на топлина
чрез движение на течност или газ. Разяснява се, че конвекцията възниква по-
ради неравномерното загряване на течността или газа. За целта се анализира
движението на въздуха в стаята с помощта на фиг. 11.3 от учебника, постер или
схема, нарисувана на дъската.
Учителят може да демонстрира конвекция в газове и в течности чрез прос-
тите опити, описани в учебника. При опита, показан на фиг. 11.4, е желателно
перката да бъде изработена от метално фолио или друг топлоустойчив мате-
риал. Като ос на перката може да служи карфица, която е забодена в дървена
пръчка или молив. Опитът от фиг. 11.5 също може да бъде демонстриран лесно.
Желателно е използването на колба, закрепена на статив. Като източник на топ-
лина може да се използва и спиртна лампа. Вместо калиев перманганат в този
опит може да се използват и фини неразтворими частички, като стрити листен-
ца чай, които очертават потока на течността в съда.
29
След лабораторните демонстрации учителят може да разкаже за значението
на конвекцията в природата, бита и производството, например, че:
– ветровете и морските течения възникват в резултат от неравномерното
загряване на въздуха и морската вода на различни гографски ширини;
– поради конвекция отпадъчните газове от редица производства се издигат
на голяма височина и по този начин замърсяването на въздуха се пренася на
големи разстояния.
На учениците може да се дадат и теми за самостоятелна работа, като: „Как
действа парното отопление?“, „Защо възниква морският бриз?“, „Как летят
безмоторните самолети?“ и др.
Това е заключителния урок към тема 2.1. „Температура и топлина“ от учеб-
ната програма. Затова би било добре учителят да даде като домашна работа
задача 2 от учебната тетрадка. При попълване на кръстословицата учениците
ще преговорят основните понятия, въведени в изучените дотук теми.
Тема 12. СЪСТОЯНИЯ НА ВЕЩЕСТВАТА

Цели:
– Да се систематизират и разширят знанията за характеристиките на трите
основни състояния на веществото: твърдо, течно и газообразно.
– знае, че едно и също вещество може да се намира в различни състояния;
– знае, че твърдите тела имат собствен обем и собствена форма;
– знае, че течностите имат собствен обем и приемат формата на съда, в кой-
то се намират;
– знае, че газовете заемат целия обем, който им е предоставен.
– за разширяване и затвърдяване: състояния на веществото, форма, обем,
градивни частици.
– човекът и природата за 3. и 4. клас: вещество, състояния на веществото.
1. Трите основни състояния на веществата
2. Характеристики на твърдото състояние
3. Характеристики на течностите
4. Характеристики на газовете
Тази методическа единица не съдържа качествено нови знания. Нейната цел
е да обобщи и разшири изученото в 3. и 4. клас за състояния на веществото и
да послужи като основа за следващите теми – „Топене и втвърдяване“ и „Из-
парение и кондензация“. Учителят припомня на учениците, че едно и също ве-
щество, например водата, може да се намира в различни състояния и че всяко
състояние има общи характеристики.
При формулиране на характеристиките на твърдото състояние учителят
може да използва образци от твърди тела с различни форми, както и снимки на
30
кристали с характерни форми. Обобщава се, че всяко твърдо тяло има собстве-
на форма и собствен обем, които запазва, ако не му действат външни сили. Тези
характеристики на твърдото състояние може да бъдат свързани с изученото за
градивните частици на веществото – градивните частици в едно твърдо тяло са
разположени толкова плътно една до друга и се привличат толкова силно, че
тялото не променя формата си.
При разглеждане на характеристиките на течностите учителят може да на-
прави прост опит. Като прелива различни течности от един мерителен съд в
друг (например от мерителен цилиндър в мензура), да демонстрира, че течност-
та променя формата си според съда, но не променя обема си.
Свойството на газовете да заемат целия предоставен им обем, може да се
илюстрира с фиг. 12.6 от учебника. Прост опит със свиване на въздуха в помпа
със запушен отвор показва друго свойство на газовете – тяхната свиваемост.
Отново може да се направи връзка с изученото за градивни частици, като се
припомни, че между частиците на газовете има големи разстояния и че при сви-
ване тези разстояния намаляват. Учителят може да даде и примери за приложе-
ния на сгъстените газове – кислородни апарати за водолази и алпинисти, газови
бутилки с ацетилен за заваряване и др.
Подходящи за домашна работа са задача 1 от учебника и задачите от учеб-
ната тетрадка
Тема 13. ТОПЕНЕ И ВТВЪРДЯВАНЕ

Цели:
– Да се усвоят основни знания за топене и втвърдяване на веществата.
– определя топенето и втвърдяването като процеси на преход между твърдо
и течно състояние;
– знае, че всяко вещество има характерна температура на топене;
– знае, че всяко вещество се втвърдява при същата температура, при която
се топи;
– знае, че при температурата на топене дадено вещество може да се намира
едновременно в твърдо и в течно състояние;
– посочва примери и практически приложения на топенето и втвърдяването.
– нови: топене, втвърдяване, температура на топене;
– за разширяване и затвърдяване: състояния на веществото, градивни частици.
– човекът и природата за 3. и 4. клас: вещество, състояния на веществото.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка, постери
и снимки, изобразяващи процеси на топене и втвърдяване и техни приложения.
1. Топене:
а) същност;
б) температура на топене.
2. Втвърдяване:
31
а) същност;
б) равенство между температурите на топене и втвърдяване.
3. Приложения на топенето и втвърдяването в бита и в производствената
дейност
Учителят припомня, че веществата в природата се намират в три основни
състояния, и дава на учениците задача да изброят най-важни характеристики
на веществата в тези състояния. Припомня се, че едно и също вещество може
да се намира в различни състояния в зависимост от температурата – за целта
може да се даде пример с водата. Обобщава се, че при загряване веществата
преминават от твърдо в течно състояние и че този процес се нарича топене.
След това е възможно да се дадат множество примери за топене – разтапяне
на скалите при вулканично изригване (фиг. 13.1 от учебника), топене на захар
(този опит може да се демонстрира в час), парафин и др. След това учителят
прави връзка с изученото за градивни частици, като подчертава, че при топене
видът на градивните частици на даденото вещество не се променя – променят се
само разстоянията между частиците и тяхното разположение в пространството.
Принципно нова и важна информация е, че всяко вещество има характерна
температура на топене. Учениците разглеждат таблицата от учебника, за да до-
бият представа за температурите на топене на някои често срещани вещества.
Полезно е изпълнението на задача 3 от учебната тетрадка. В тази задача уче-
ниците трябва да стигнат до извода, че жичката в електрическите крушки се
изработва от волфрам, защото това е единственият метал, който се топи при
температура над 3410°С.
След това учителят може да постави проблем: какво ще стане с едно вече раз-
топено тяло, ако отново се охлади. Вероятно част от учениците ще се досетят,
че то отново ще премине в твърдо състояние. Учителят може да даде пример с
втвърдяването на разтопения восък, когато падне върху студена повърхност,
замръзването на водата и др. Като обобщение учителят дава определение за
втвърдяване и посочва, че топенето и втвърдяването протичат при една и съща
температура. Тук трябва да бъде изяснен един важен факт: при температурата
на топене дадено вещество може да се намира едновременно в две състояния –
течно и твърдо. Може да бъде даден пример с водата, като се покаже снимка на
парчета лед, които плават във вода (напр. фиг. 13.2 от учебника).
Урокът завършва с разглеждане на някои приложения на процесите топене и
втвърдяване – леене на метали, запояване на проводници и т.н.
Подходящи за домашна работа са както задачите от учебника, така и задачи-
те от учебната тетрадка
Тема 14. ИЗПАРЕНИЕ И КОНДЕНЗАЦИЯ

Цели:
– Да се усвоят основни знания за изпарение и кондензация.
– определя изпарението и кондензацията като преходи между течно и газо-
образно състояние;
32
– определя кипенето като изпарение с отделяне на пари от целия обем на
течността;
– знае, че изпарението може да протича при всякаква температура, а кипене-
то – при точно определена;
– дава примери за изпарение и кондензация.
– нови: изпарение, кондензация, кипене, температура на кипене, пари на теч-
ност;
– за разширяване и затвърдяване: състояния на веществото, градивни час-
тици.
– география: образуване на облаци, валежи.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка, сним-
ки на различни видове облаци (слоести, буреносни и др.).
1. Изпарение:
а) същност;
б) условия за изпарение.
2. Кипене:
а) същност;
б) температура на кипене.
3. Кондензация
Учителят припомня, че твърдите тела се топят при загряване до определена
температура и поставя проблем: какви процеси настъпват с течностите при за-
гряване. Тук може да се дадат много примери, които учениците без съмнение
са наблюдавали: изсъхването на мокри дрехи, поставени върху радиатора, из-
чезването на водна капка, паднала върху нагорещената плоча на котлона, и т.н.
Учителят обобщава, че във всички тези случаи течността (водата) не изчезва, а
преминава в газообразно състояние – водни пари. Въз основа на тези наблюде-
ния може да се даде определение на изпарението като преход на веществата от
течно в газообразно състояние. Уточнява се също така, че газът, получен при
изпарение на дадена течност, се нарича пари на течността. Обръща се внима-
ние, че течността и нейните пари се състоят от еднакви градивни частици.
Вторият проблем, който меже да постави учителят, е: нужно ли е течност-
та да се загрее до определена температура, за да започне да се изпарява. Тук
учителят подчертава, че за разлика от топенето, изпарението може да протича
при всякаква температура, стига течността да е в отворен съд. Освен примера
с паничката с вода, описан в учебника, може да се даде и друг ефектен пример.
Ако мокро пране със стайна температура се изнесе навън в студен зимен ден,
над прането започва да се издига пара. Това показва, че изпарението на водата
може да протича и при ниски температури.
Учителят уточнява, че освен водата се изпаряват всички останали течности.
Някои други течности се изпаряват особено бързо, например спирт и бензин.
Обръща се внимание, че изпарението протича много по-бързо при повишаване
на температурата. Така естествено се стига до понятието „кипене“ като интен-
зивно изпарение, което протича с отделяне на мехурчета газ от целия обем на

водата. Най-важното, което учениците трябва да усвоят за кипенето, е, че то
настъпва при характерна за всяко вещество температура. Тук е полезно да се
разгледа и анализира таблицата от учебника. От нея учениците ще научат, че
при много ниска температура кислородът представлява течност, която също
кипи. Също така може да се реши задача 2 от учебника, където учениците тряб-
ва да стигнат до извода, че при пържене температурата е по-висока, отколкото
при варене, защото температурата на кипене на олиото е 300°С, а на водата
– 100°С. Учителят обаче трябва да уточни, че при пържене обикновено се дос-
тигат температури около 150°С, защото при по-високи температури олиото за-
почва да изгаря и да дими.
При разглеждане на процеса кондензация може да се дадат много ефектни
примери – образуването на капки вода по долната повърхност на капака на
тенджера, запотяването на стъкло, когато издишаме срещу него (това е прост
начин да се установи дали има дишане, при спешни случаи в медицината), и
др. Учителят може да направи интересни междупредметни връзки с това, кое-
то учениците знаят за образуване на облаци и валежи. Подчертава се, че във
въздуха винаги има водни пари, които са невидими, но които може да конден-
зират при понижаване на температурата. Обръща се внимание, че облаците не
се състоят от водни пари, а от малки капчици вода. Учителят може да постави
проблем: защо облаците изглеждат плоски отдолу. Учениците трябва да стиг-
нат до извода, че поради намаляване на температурата на въздуха с височината
водните пари кондензират над определена височина, която очертава видимата
граница на облака отдолу. Явлението може да се илюстрира и със снимки на
различни видове облаци: слоести, буреносни и т.н.
Задачи 1 и 2 от учебника и задача 2 от учебната тетрадка са подходящи за
обсъждане в час или за контрол на знанията. Задача 3 от учебника и задачи 1 и
2 от учебната тетрадка са подходящи за домашна работа.
Тема 15. ТЕЛА И ВЕЩЕСТВА. ТОПЛИННИ ЯВЛЕНИЯ

(преговор и обобщение)
Цели:
– Да се систематизират и обобщят знанията по разделите от учебната прог-
рама „Тела и вещества“ и „Топлинни явления“, изложени в методическите еди-
ници 1 – 14 на учебника.
– определя формата, масата и обема като характеристики на телата. Работи
с единици за измерване на обем и маса. Посочва методи за измерване на обем
и маса;
– знае, че телата са състоят от градивни частици, между които има разстоя-
ние. Сравнява разстоянията между градивните частици в газове, течности и
твърди тела. Обяснява дифузията с движение на градивните частици;
– определя температурата като мярка за „топло“ и „студено“. Работи с тем-
пературната скала на Целзий. Посочва различни видове термометри и описва
устройството на спиртен или живачен термометър. Посочва примери за темпе-
ратурно разширяване и свиване;
34
– определя топлината като вид енергия. Разграничава топлина от температу-
ра. Посочва различни начини за пренос на топлина: чрез излъчване, топлопро-
водност и конвекция;
– посочва характеристиките на различните състояния на веществата. Опре-
деля топенето и втвърдяването като преходи между твърдо и течно състояние.
Определя изпарението и кондензацията като преходи между течно и газообразно
състояние. Дава определение за температура на топене и температура на кипене.
– за разширяване и затвърдяване: новите понятия към съответните теми от
учебната програма.
– човекът и природата за 3. и 4. клас.
1. Характеристики на телата:
а) форма;
б) обем;
в) маса.
2. Градивни частици на веществата:
а) размер и разстояния между градивните частици;
б) движение на градивните частици.
3. Температура и топлина:
а) температура и термометри;
б) топлина – източници и начини на пренос.
4. Преходи между състоянията на веществата:
а) характеристики на газове, течности и твърди тела;
б) топене и втвърдяване;
в) изпарение и кондензация.
Ход на учебно-познавателната дейност:
Урокът предлага интерактивен подход, при който основните понятия и логи-
ческите връзки между тях са представени чрез диаграми и илюстрации. Мето-
дическата единица включва пет диаграми, които следват плана на учебното съ-
държание (към втора точка се отнасят две диаграми – на фиг. 15.3 и фиг. 15.4).
Може да се предложат два варианта за протичане на урока. При първия вари-
ант на учениците предварително се поставя като домашна работа да попълнят
тестовите задачи към учебника или подготвени от учителя. В часа се обсъждат
верните отговори, като съответните понятия и логически връзки се илюстрират
с подходящите диаграми. При втория вариант учителят подготвя предварително
4 – 5 въпроса по раздела, които предполагат свободен отговор. Ако учениците
ползват учебна тетрадка, като домашна работа може да им бъдат дадени и задачи
от тетрадката. В началото на часа учителят събира отговорите или проверява
учебните тетрадки. В беседа с учениците се изясняват верните отговори и допус-
натите грешки. Последните 20 минути от часа може да бъдат отделени за попъл-
ване на тестови задачи от учебника. Не трябва да се забравя, че при решаване на
тестовите задачи учениците трябва да препишат отговорите си в тетрадките (като
таблица: номер на въпрос – буква на отговор), без да ги ограждат в учебника.
35
РАЗДЕЛ 2. ЗЕМЯТА И КОСМОСЪТ
Разделът „Земята и Космосът“ е представен с 6 методически единици за нови
знания, 2 – за обсъждане на резултати от наблюдения, 1 урок семинар и 1 урок за
преговор, обобщение и контрол. За последната методическа единица са предви-
дени два учебни часа: първият – за преговор и обобщение, а вторият – за контрол.
Той включва знания, умения и отношения от всички подтеми на двата раздела.
Образователните цели при изучаване на раздела са свързани с: формиране
на начални представи за излъчването и разпространението на светлината – ос-
новния „инструмент“ чрез който получаваме информация за Космоса; разши-
ряване и задълбочаване на знанията за звездите и за строежа на Слънчевата
система; разбиране на значението на космическите изследвания за съвремен-
ния свят. Целенасочено се формират умения за наблюдаване на небесни обекти
и свързаните с техните движения природни явления, както и за фиксиране на
резултатите от наблюденията.
При подбора и структурирането на материала от третата тема на учебната
програма са прокарвани няколко основни идеи.
Първата идея е изучаването на различните обекти да върви от далечните
(т.е. от онези, за които знаем по-малко) към близките (за които знаем повече).
Затова се започва с изучаване на звездите, след тях – на Слънцето и планетите,
и се стига до Луната и Земята.
Друга основна идея в изложението на учебното съдържание е разкриването
на триадата явление – същност – причина. Където е възможно, урокът съ-
държа наблюдателен факт (ако наблюдението е реализуемо, то се извършва, но
ако изисква повече време или специални инструменти, само се описва). Осъ-
ществяването на тази идея изисква, след като сме описали това, което се вижда,
да преминем към неговата същност, която се разкрива при по-задълбоченото
му изучаване, и накрая – към предизвикващата го причина (или причини). Така
след констатацията, че всяка вечер Луната изгрява с час по-рано от предишна-
та, следва твърдението, че всъщност това явление е следствие от движението
на Луната около Земята (въпросното движение е, така да се каже, причина от
първо равнище), причина за което пък е гравитационното привличане между
двете тела („причина за причината“, или причина от второ, по-високо равни-
ще). Разбира се, изградените в 5. клас подобни вериги от причинно-следствени
връзки не може да бъдат нито многобройни, нито твърде дълги, но тъкмо тук
трябва да се сложи началото на тяхното изграждане, началото на запознанство-
то с логиката на научното мислене.
Учебното съдържание по човекът и природата в 5. клас за първи път включва
и представи за структурата на Вселената в по-големи мащаби. Така например,
изучавайки Слънцето, учениците научават, че то е една от милиардите звезди,
изграждащи нашата галактика – Млечния път. Това знание се обобщава, като
се споменава, че във Вселената има още стотици милиарди галактики, подобни
на нашата. Така у учениците се изграждат началните представи за различните
нива на организация в природата, които в по-горните класове се конкретизират
при изучаването на отделните природни науки.
36
Друг важен аспект на учебното съдържание към раздела „Земята и Космо-
сът“ е включването на начална информация за физическите характеристики на
планетите от Слънчевата система. Планетите се разделят на две групи – плане-
ти от земната група и планети гиганти според техния строеж.
Изучават се и някои пространствени характеристики на небесните тела –
техните размери и разстоянията помежду им. Определени трудности в това от-
ношение следват от невъзможността да се представят големи числа като степе-
ни на 10, както и от невъзможността да се използват типичните за астрономията
единици за разстояние светлинна година и парсек. Въпреки това следва да се
положат необходимите усилия за изграждане в съзнанието на децата на една
относително проста, но правдоподобна представа за различните мащаби във
Вселената. Най-лекият път, който води към постигане на тази цел, започва с
мащаба на заобикалящите ни тела, минава през мащабите на разстоянията в на-
шата страна (разстоянието София – Варна), размерите на Земята, разстоянието
до Луната, до Слънцето и накрая – разстоянията до звездите. Като се изключи
последният случай, множителите, които ни прехвърлят от един мащаб на тази
стълбица в следващия, не надминават 1000 и това помага за изграждане на една
стабилна представа за различните мащаби.
Към третата тема от учебната програма са предвидени две практически за-
нятия: едното е посветено на запознанство със звездното небе, второто – с Лу-
ната. Желателно е поне първото да се проведе на открит терен – вероятно в
училищния двор. Второто може да се проведе и в класната стая, но въз основа
на наблюдения, извършени предходната седмица в домашни условия. В учебни-
ка мястото на двете методически единици е там, където го изисква логиката: те
носят номера съответно 18 и 22. Това обаче в никакъв случай не означава, че и
по време занятията трябва да се проведат като осемнадесети и двадесет и втори
урок, защото провеждането им зависи от външни фактори: от метеорологични-
те условия и от фазите на Луната. Затова учителят има свободата да ги проведе,
когато смята за удобно: първото – в ясна и безлунна нощ (или по-скоро, когато
Луната е далече от фаза пълнолуние), а второто – няколко дни след като Луната
е преминала през фаза първа четвърт.
В случай че в населеното място, в което е училището, има планетариум,
наблюденията може да се заменят с посещения в него, като предварително с
персонала на планетариума се уточнят съдържанието на беседите и демонстра-
циите, които е необходимо да се направят пред учениците.
Уроците, свързани с първите три теми от учебната програма, са особено
удобни за използване на възможностите на интернет, тъй като съществува ог-
ромен брой подходящи сайтове, включително на български, които онагледяват
и обогатяват изучавания материал. Така например при подготовка на наблю-
денията използвайте астрономическия календар от адреса http://www.geocities.
com/astrocalendar. В него ще намерите сведения за положенията и моментите на
изгрев и залез на Слънцето, Луната и планетите за съответния сезон, за пред-
стоящите небесни явления, които може да се наблюдават от нашата страна, и
друга полезна информация.
Разнообразни снимки на различни планети и информация за тях, филмчета
и др. може да снемете от английския сайт http://www.seds.org/nineplanets.org,
37
както и от http://apod/image (български вариант на адрес http://www.astro.bas.
bg/~astropic) .
В справочника на сайта http://astronomy.hit.bg може да се намери списък
на български астрономически сайтове – посочете го на учениците. В него те
ще намерят огромно количество интересна за тях информация – и текстова, и
снимкова. Ползващите английски език учители ще намерят много полезна ин-
формация (далече не само за въпроси, свързани с преподаването на астроно-
мични знания) на адрес http://www.nsta.org, поддържан от американския Съюз
на учителите по природознание (National Science Teachers Association).
Онагледяването на учебния материал е възможно да се разнообрази с богатия
снимков материал, който да се намери на адрес http://prosveta.chovekipriroda5.
Допълнителни сведения, които може да се използват и в часовете за ЗИП,
учителят може да намери в българските уебсайтове http://www.geocities.com/
fizika_bg и http://www.geocities.com/astronomy_bg.
Сведения за възможностите за използване на интернет по всички теми от
учебната програма може да се намерят в статията на Ж. Райкова, Ив. Русалова
и Р. Митрикова „Използване на информация от интернет за изучаване на физи-
ка и астрономия и на физични знания в учебния предмет човекът и природата
(V – VІ клас)“, публикувана в кн. 2 на сп. „Физика “ от 2005 г. В нея учителят
ще намери голям брой анотирани интернет адреси с указания в кой от тях как-
во може да се използва.

Тема 16. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СВЕТЛИНАТА
Цели:
– Да се разбере ролята на светлината като основен източник на информация
за заобикалящия ни свят.
– Да се изградят начални представи за излъчването, разпространението и
отражението на светлината.
– Да се обясняват основни явления, свързани с праволинейното разпростра-
нение на светлината.
– описва разпространението на светлината със светлинни лъчи;
– разграничава източници на светлина и тела, които се виждат (светят) бла-
годарение на отразената от тях светлина;
– обяснява топлинното действие на светлината с енергията, която тя пренася;
– обяснява със светлинни лъчи образуването на сянка.
– нови: светлинни лъчи, отражение;
– за разширяване и затвърдяване: светлина, зрение.
– математика: права, лъч;
– изобразително изкуство: изобразяване на светлина и сенки;
– човекът и природата за 4. клас: енергия, зрение.
38
Дидактически средства и материали: гъвкав маркуч от непрозрачен матери-
ал, достъпни източници на насочена светлина – фенерче или лазерна показалка,
табла със схеми, снимки от списания или от интернет, илюстриращи праволи-
нейното разпространение и отражение на светлината и образуването на сенки.
1. Праволинейно разпространение на светлината
2. Източници на светлина
3. Отражение на светлината
4. Образуване на сянка
Това е първият урок в прогимназиалния курс на обучение, в който учени-
ците се запознават целенасочено с основните свойства на светлината. Затова е
желателно урокът да започне с уводни думи от учителя за значението на свет-
лината като основен източник на информация за заобикалящия ни свят. Понеже
урокът е включен в раздела „Земята и Космосът“, е целесъобразно да се обърне
внимание на учениците, че поради огромните разстояния в Космоса светлината,
която идва от космическите обекти, е единственият начин да опознаем техния
строеж и свойства. Уводната част на урока трябва да завърши с ясна мотивация
за изучаването на свойствата на светлината.
Първата точка от плана е желателно да започне с демонстрация и анализира-
не на описания на фиг. 16.1 опит. За целта е нужен гъвкав гумен маркуч, през
който учениците могат да гледат, когато маркучът е огънат и когато е изпънат.
Прави се изводът, че светлината се движи (разпространява) по права линия.
След това учителят може да помоли учениците да посочат други примери за
праволинейното разпространение на светлината. Като насочваща може да се
използва снимката от фиг. 16.2 или други сходни снимки и илюстрации. Учи-
телят може да онагледи праволинейното разпространение на светлината, като
пусне лъча от лазерна показалка през прозрачен съд с вода, в която е добавено
малко мляко. Разсеяната светлина от течността очертава видима права линия.
Въз основа на разгледаните примери се въвежда едното от основните понятия
за урока – светлинен лъч, като мислената права, по която се разпространява
светлината.
Ходът на урока по втората точка от плана може да продължи с примери
за тела, които излъчват светлина. Учителят обяснява, че тези тела се наричат
с общото название източници на светлина. Тук е уместно да се спомене за
Слънцето като най-важния за живота на Земята източник на светлина. Дава се
пример с топлината, която получаваме чрез слънчевите лъчи. Учениците вече
знаят от изученото в предишните уроци, че топлината е вид енергия. Прави се
извод, че щом слънчевата светлина топли, значи, светлината пренася енергия.
Третата точка може да започне с въпрос към класа и дискусия защо виждаме
предметите около нас, след като повечето от тях не излъчват светлина. Учите-
лят насочва дискусията с подходящи примери, които показват, че за да се вижда
тяло, което не излъчва светлина, е нужна светлина от някакъв друг източник
– например Слънцето, лампите на уличното осветление и т.н. На учениците се
обяснява, че когато светлината срещне предмет по пътя си, част от нея „отска-
ча“, т.е. се отразява. В този случай ние виждаме предмета заради отразената от
39
него светлина. Трябва да подчертаем, че ясното разграничаване на източници
на светлина и обекти, които се виждат поради отразената от тях светлина, е
много важно при изучаване на небесните тела в следващите уроци.
Последната точка от урока може да започне с опитно изследване на сянката,
която хвърлят различни предмети при осветяването им с джобно фенерче. Фор-
мулира се изводът, че сянката е област зад даден предмет, до която не могат да
стигнат лъчите от източника на светлина. Това твърдение може да се илюстри-
ра с подходящи нагледни материали – фигура 16.5 от учебника, табла или ясно
построен чертеж на дъската. В контекста на раздела „Земята и Космосът“ може
да се даде пример с редуването на деня и нощта. На учениците се обяснява, че
всъщност нощната половина на земната повърхност се намира в сянката, която
хвърля Земята при осветяването ѝ от Слънцето. Примерът може да се онагледи
чрез осветяване на глобус с помощта на джобно фенерче.
Тема 17. ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Цели:
– Да се изгради обща представа за топографията на нощния небосвод.
– Да се разграничат двете видими движения на звездите.
– Да се обясняват явления, свързани с видимите движения на звездите.
– има елементарна представа за разстоянията до звездите;
– разпознава върху звездна карта съзвездията Голяма и Малка мечка;
– може да намери върху звездна карта Полярната звезда.
– нови: Вселена, съзвездие;
– за разширяване и затвърдяване: звезда.
– математика: окръжност, дъга от окръжност;
– география: земна ос, географски посоки (изток, запад, север, юг);
– човекът и природата за 4. клас: видимо движение на Слънцето и Луната.
Дидактически средства и материали: карта на звездното небе, илюстрации
от книги, свързани с древногръцките легенди.
1. Какво представляват съзвездията
2. Денонощно движение на звездите
3. Годишно движение на звездите
Целесъобразно е този урок да започне с уводни думи на учителя, които да
въведат учениците в тематиката на раздела. В тази част от урока следва да се
изясни едно от основните понятия, посочени в учебната програма – понятието
Вселена.
По-нататък, акцентирайки върху многочислеността на видимите звезди и
видимия безпорядък в разположението им по небосвода, учителят следва да
обоснове необходимостта от разделянето на небосвода между съзвездията,
след което на дъската и в тетрадките се записва точка първа от примерния план.
40
Като мотив за разделяне небосвода на съзвездия може да се използва следната
аналогия. Така както всеки град се намира в някоя държава, така и всяка звезда
се намира в някое съзвездие. Като знаем, че Париж е във Франция, ние го нами-
раме лесно върху глобуса или географската карта. По същия начин, като знаем,
че звездата Сириус е в съзвездието Голямо куче, а Вега – в Лебед, вече знаем
къде да ги търсим върху небосвода.
Най-важен момент при изясняване на понятието „съзвездие“ е изтъкването
на факта, че близостта на звездите от едно съзвездие е само видима. Дейст-
вителното разстояние между две звезди от едно съзвездие може да бъде мно-
гократно по-голямо от действителното разстояние между една от тези звезди
и някоя звезда от друго съзвездие. Поради огромните разстояние до звездите
обаче ние не можем да преценим истинските разстояния и затова всички звезди
ни изглеждат прикрепени върху една полусфера, която наричаме небосвод.
При наличие на достатъчно време изграждането на понятието „съзвездие“
може да бъде подходящо оцветено с разкази за древногръцки легенди, свързани
с героите, чиито имена носят някои съзвездия. Друг важен момент в рамките
на първа точка от плана е изясняването на смисъла, който влагаме в термина
„неподвижни“ звезди. Трябва да стане ясно, че в случая имаме предвид само
видимата неподвижност на звездите една спрямо друга, в резултат на която
формата и размерите на съзвездията остават постоянни, едни и същи в продъл-
жение на столетия.
Преходът към втора точка от плана може да стане чрез актуализиране на
знанията за денонощното видимо движение на Слънцето и Луната, познато от
изучаването на човекът и природата в 4. клас. С това се подпомага разбирането
на неговата същност (преместването на звездите през нощта) и неговата при-
чина (денонощното въртене на Земята). В хода на разглеждането следва да се
обърне внимание на:
– особеното положение на Полярната звезда, която се намира на продълже-
нието на земната ос и поради тази причина не променя положението си върху
небосклона;
– възможността всички звезди да се разделят на две групи. Звездите от
първата група на небосвода се намират видимо далече от Полярната звезда.
Тези звезди, подобно на Слънцето и Луната, изгряват и залязват, т.е. част от
небесният им път се намира под хоризонта. Втората група включва звездите,
близки до Полярната звезда. Те не изгряват и не залязват, винаги се намират
над хоризонта – факт, който се илюстрира с фиг. 17. 2. Като любопитен и пара-
доксален факт може да се обърне внимание върху „странното“ им поведение,
когато нощем те са по-ниско от Полярната звезда. В този случай движението
им е от запад към изток, противно на разпространеното мнение, че поради
денонощното движение на Земята небесните тела се движат по небосвода от
изток на запад.
Трета точка от плана на урока предвижда разглеждане на второто видимо
движение на звездите. За да го открием, трябва да наблюдаваме звездното небе
не една, а няколко последователни нощи. В този случай бихме установили, че
една звезда изгрява все по-рано и по-рано (и съответно залязва по-късно), или
че ако я наблюдаваме в определен час, ще я откриваме все пӝ на запад и пӝ на
41
запад. С други думи, същността на явлението е в постепенното извъртане на
звездното небе на запад, когато го наблюдаваме в един и същ час. Затова нощем
зиме на небето виждаме едни звезди, а лете – други.
За това видимо движение съобщаваме, че се дължи на годишното обикаляне
на Земята около Слънцето, но всъщност с това не обясняваме явлението. За
обяснение може да се използва следният модел. Поставете на масата глобус и
лампа, която символизира Слънцето.
1. Поставете глобуса така, че оста му да е наклонена към „Слънцето“, т.е.
така, както е през лятото. Завъртете глобуса така, че в България да бъде нощ.
Обърнете внимание в коя посока сочи радиусът на глобуса, насочен към Бълга-
рия – когато лете вдигнем глава нагоре, ще виждаме звездите, които се намират
в тази посока.
2. Разменете местата на глобуса и лампата – такова е положението на Земята
и Слънцето през зимата. Отново завъртете глобуса така, че в България да бъде
нощ. Сега същият радиус сочи в посока, противоположна на предишната – за-
това нощем през зимата виждаме други звезди.
Обърнете внимание, че казаното се отнася за всички звезди от южната част
на небосвода и за някои от северната. Звездите, близки до Полярната звезда, не
залязват и се виждат през всеки сезон. Годишното движение на Земята около
Слънцето обаче е причина в даден час (например в 21 часа) да имат различно
разположение спрямо Полярната звезда.
За да се убедят в съществуването на второто видимо движение на звездите,
на учениците може да се постави задача вкъщи да наблюдават момента на из-
грева (или залеза) на избрана от тях звезда или положението ѝ в определен час
спрямо неподвижен земен обект. Резултатите от тези наблюдения може да се
обобщят при второто практическо занимание или по време на обобщителния
урок.
Затвърдяването и обобщаването се извършва въз основа на формулираните
в учебника въпроси. Ако учениците са разбрали същността на първото видимо
движение на звездите, трябва да са в състояние да съобразят, че височината на
една звезда от западната част на небосклона за половин час ще намалее (въп-
рос 1). Отговорът на въпрос 2 е свързан с второто, годишно видимо движение.
Заради него, ако Сириус на 1 ноември изгрява в 21 часа, в същия час той ще
изгрее на същата дата, но следващата година. Въпрос 3 е свързан отново с де-
нонощното движение на звездите – светлата точка на снимката от фиг. 17.2
представлява образ на „неподвижната“ Полярна звезда.
Подходящо е също заедно с всички ученици да се изпълни задача 1 от тет-
радката, а задачи 2 и 3 да се оставят за домашна работа. При работата по зада-
ча 1 учениците трябва да разберат защо трябва да въртят учебника в посока,
обратна на посоката на движение на стрелките на часовника, и че след като го
завъртят на 180º, ще видят съзвездията така, както ще бъдат разположени след
6 месеца.
Източници на информация по темата: Сведения за митовете, свързани
с названията на някои съзвездия, може да се намерят например в книгите на
Георги Батаклиев „Антична митология. Справочник“, издадена от изд. „Д-р Пе-
тър Берон“ през 1985 г., и на Н. А. Кун „Старогръцки легенди и митове“.
42
Звездни карти може да се снемат от следните интернет адреси:
http://webpages.charter.net/thegl/pictures/skymap.gif
http://astronomy.hit.bg/thesky/skymap
http://prosveta/chovekipriroda5.
Всяка търсачка в интернет срещу ключовата дума „starmap“ показва голям
брой адреси, на които може да се намерят звездни карти. От архива на интернет
адрес http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod може да се използва клип, показващ вър-
тенето на звездното небе.
Тема 18. НАБЛЮДЕНИЕ НА ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

(упражнение)
Цели:
– Да се формират умения за наблюдение на обекти, процеси и явления.
– Да се разкрият причините за видимите движения на звездите.
– разпознава върху небосклона съзвездията Голяма и Малка мечка;
– открива на практика Полярната звезда на небосвода.
– за разширяване и затвърдяване: земна ос, звезда, съзвездие, Полярна
звезда.
– математика: окръжност, дъга от окръжност;
– география: земна ос, географски посоки (изток, запад, север, юг).
Дидактически средства и материали: съгласно с указанията в учебника.
1. Наблюдаване на промените на височината на звезда
2. Откриване на Полярната звезда
3. Установяване на денонощното движение на звездите
В зависимост от условията са възможни два варианта за провеждане на за-
нятието. И в двата може да се започне с актуализация на знанията чрез обсъж-
дане на задача 1 от тетрадката, за да се припомни, че разположението на едно
съзвездие върху нощното небе зависи както от часа на наблюдението, така и от
датата, на която се провежда.
1. вариант
Занятието се провежда на открито в безоблачна безлунна вечер. Желателно
е мястото, от което се провежда наблюдението, да е отдалечено от изкуствени
източници на светлина, за да се осигурят максимално добри условия за наблю-
дение.
При изпълнение на първата задача всеки ученик трябва да застане на опре-
делено място, да си избере една достатъчно ярка звезда, която е малко над хори-
зонта на изток, и една – на запад. След това трябва да си избере два ориентира
(неподвижни предмети върху земната повърхност – връх на дърво, комин на
къща, планински връх и пр.) и да запомни разположението на всяка от звездите
спрямо ориентирите.
43
След това, като се следват указанията от учебника, се пристъпва към изпълне-
ние на втората задача – откриването на Полярната звезда. Компасът се използва
както за да се определи в коя посока да се търси Голямата мечка, така и за да се
знае в коя посока по отношение на най-ярките ѝ звезди да се търси целта.
Към изпълнение на третата задача следва да се пристъпва не по-рано от 25
– 30 минути след като е привършена първата задача. Това време е необходимо,
за да може височината на набелязаните звезди да се промени забележимо. Ако
втората задача е изпълнена по-бързо, времето за изчакване може да се запълни
с припомняне на известните от географията правила за определяне на географ-
ските посоки, когато е известна посоката север, с разсъждения върху проблема
как ще се променя височината на Полярната звезда, когато се придвижваме към
Северния полюс и как – когато приближаваме Екватора.
При изпълнение на третата задача всеки ученик трябва да застане точно на
мястото, от което е изпълнявал първата. Сега наблюденията е нужно да по-
кажат, че звездата от източната част на небосвода е увеличила, а звездата от
западната част е намалила височината си над хоризонта – свидетелство за пър-
вото видимо движение на звездите.
Накрая вниманието отново трябва да се насочи към Полярната звезда, за да
се установи, че тя не е променила положението си – следствие от факта, че се
намира на продължението на земната ос.
2. вариант
Вторият вариант не изисква провеждане на занятие извън класната стая. За
целта към края на първия час учителят поставя на учениците задача да проведат
самостоятелно наблюденията, като им обяснява същността на задачите и в след-
ващия час преминава направо към урока за Слънцето. Резултатите от наблюдени-
ята може да се обсъдят по-късно – например преди урока за обобщение. Покрай
очевидните си недостатъци този вариант има и две предимства – първо, той дава
по-голяма свобода в избора на вечерта за наблюдение, и второ, може да се изпъл-
ни и допълнителната задача, с която се установява много по-бавната промяна на
вида на вечерното небе вследствие движението на Земята около Слънцето.
Затвърдяването и обобщаването и при двата варианта може да се проведат
чрез обсъждане на поместените в края на урока въпроси. Правилният отговор
на третия въпрос изисква да се обърне внимание на факта, че в него се визира
участък от източния небосклон. Това подсказва, че на направената по-късно
снимка звездите трябва да се намират по-високо над хоризонта.
Подходящо е за домашна работа да се използват трите задачи от тетрадката.
Верният отговор на задача 3 е В.
Допълнителна информация. При обсъждане на въпроса защо звездите,
които са на изток, се издигат, а тези на запад се снижават, не следва да се упот-
ребява глаголът „доказвам“. Денонощното въртене на небесната сфера не до-
казва околоосното въртене на Земята! Околоосното въртене се доказва чрез
опита с махалото на Фуко – нещо, за което е невъзможно да се говори пред
петокласници. Въртенето на небосвода се обяснява с или се дължи на де-
нонощното въртене на Земята (а не го доказва!). По подобен начин сезонната
промяна на картината на звездното небе се обяснява с (а не доказва!) това, че
Земята обикаля около Слънцето.
44
Тема 19. НАШАТА ЗВЕЗДА – СЛЪНЦЕТО
Цели:
– Да се разширят и задълбочат знанията за Слънцето като звезда, подобна
на милиарди други звезди.
– Да се формират начални представи за строежа на Вселената.
– знае, че звездите са нагорещени газови кълба и Слънцето е най-близката
до нас звезда;
– познава основни характеристики на Слънцето – температура на повърх-
ността, размери, разстояние до Земята;
– знае, че Млечният път е група от милиарди звезди, една от които е Слън-
цето;
– знае, че във Вселената има стотици милиарди галактики, една от които е
Млечният път.
– нови: Млечен път, галактика;
– за разширяване и затвърдяване: звезда.
– математика: диаметър на кълбо, окръжност;
– човекът и природата за 4. клас: температура на Слънцето.
Дидактически средства и материали: снимки и илюстрации на Слънцето,
Млечния път, галактики.
1. Звезди и Слънце
2. Млечният път
3. Галактики
В методическо отношение този урок има много общо с урок 5 – „Градивни
частици на веществата“. И тук става въпрос за обекти, чиито размери са толко-
ва различни от привичните за нас разстояния, че можем да ги характеризираме
единствено въз основата на определени сравнения. Съществената особеност
обаче е, че сега учениците обръщат поглед към света на големите мащаби за
разлика от микросвета, в който вече са надзърнали в урок 5. Този паралел меж-
ду микро- и макросвета може да бъде и основната мотивация в началото на
урока.
Първа точка от урока може да започне с актуализация на знанията за свет-
лината, получени в урок 16 – „Разпространение на светлината“. Учениците си
припомнят, че има тела, които виждаме, защото излъчват светлина, и такива,
които се виждат заради отразената от тях светлина. Поставя се въпросът защо
виждаме звездите – те излъчват или отразяват светлина. Учителят дава кратко
описание на звездите като огромни кълба от нагорещен газ, които излъчват
светлина поради високата си температура. Това описание обаче може да по-
роди у по-будните ученици някои въпроси, на които учителят трябва да е в
състояние да даде кратък, но убедителен отговор:
1. В какъв съд е затворен газът, изграждащ една звезда? Ако няма такъв съд,
45
защо газът не се разпръсква в космическото пространство?
2. Как можем да сме сигурни, че звездите наистина са нагорещени, след като
не можем да измерим тяхната температура непосредствено?
На първия въпрос можем да отговорим, че поради огромната маса на звез-
дите тяхната гравитация задържа нагорещения газ, все едно, че той е затворен в
невидим съд. На втория въпрос отговорът е, че силно нагорещените тела излъч-
ват светлина, чийто цвят зависи от тяхната температура. По цвета на светлина-
та, идваща от звездите, може да се съди, че температурата на тяхната повърх-
ност е няколко хиляди градуса. По-нататък учителят може да постави въпрос:
защо огромните звезди изглеждат като малки точки? Чрез насочващи примери
учителят навежда учениците на идеята, че звездите изглеждат толкова малки,
защото са на огромни разстояния от нас. Едно подходящо сравнение е, че ако
светлината стига от Луната до Земята за една секунда, то от най-близката до
Слънчевата система звезда светлината пътува няколко години.
Изложението на първата точка завършва с конкретизиращи знания за Слън-
цето. Учителят подчертава, че Слънцето е звезда, подобна на милиардите други
звезди във Вселената. Вниманието на учениците се насочва към фиг. 19.1, на
която се вижда нагорещената повърхност на Слънцето. Поставя се въпросът:
защо виждаме Слънцето като диск, а не като точка, подобна на всички останали
звезди? Учениците могат да стигнат до извода, че Слънцето е много по-бли-
зо до Земята, отколкото останалите звезди. Тук може да се даде интересната
информация, че светлината стига от повърхността на Слънцето до Земята за
около осем минути.
Към втората точка от плана учителят може да формулира следния проб-
лем. Знаем, че Луната обикаля около Земята, а Земята – около Слънцето. А
дали Слънцето обикаля около нещо? След това вниманието на учениците се
насочва към един от най-красивите небесни обекти – Млечният път. Обясня-
ва се, че той може да бъде видян като светла ивица, простираща се на небе-
то приблизително в направление север-юг. Обяснява се, че в големите гра-
дове Млечният път трудно може да бъде видян вечер заради многото други
светлини. Най-ясно той може да бъде наблюдаван в планината или далече
от големите градове, например на село. На учениците се показват снимки на
Млечния път така, както се вижда върху небето. За целта може да се използва
фиг. 19.2 от учебника или много други подобни снимки, достъпни в интернет.
Обръща се внимание, че при внимателно вглеждане се вижда как Млечният
път е съставен от множество близко разположени звезди, чиято светлина съз-
дава впечатление за светеща ивица върху небето. Прави се обобщението, че
Млечният път е група от милиарди звезди, скупчени под формата на огромен
диск, който бавно се върти около своя център. Подчертава се, че Слънцето е
една от звездите в Млечния път. Когато насочим поглед в равнината на този
огромен диск, ние виждаме милиарди звезди, сливащи се в една светла ивица.
Слънцето, а заедно с него Земята и останалите планети, бавно обикаля около
центъра на Млечния път.
Към третата точка от урока се прави обобщението, че във Вселената има
още стотици милиарди скупчвания на звезди, подобни на Млечния път, които
се наричат галактики. Млечният път е галактиката, в която ние живеем, поради
46
което го наричаме просто Галактиката. Подчертава се, че разстоянията до дру-
гите галактики са толкова големи, че в тези, които се виждат на небето, не може
да бъдат различени отделни звезди. Затова другите галактики се виждат като
бледи светли петънца, които в миналото били наричани мъглявини. Тази точка
от урока може да бъде онагледена с фиг. 19.4 от учебника или множество други
подобни снимки и илюстрации, достъпни в интернет.
Тема 20. НАШИТЕ СЪСЕДИ – ПЛАНЕТИТЕ

Цели:
– Да се разширят и задълбочат знанията за планетите.
– Да се усвоят практически умения за опознаване на планетите върху нощ-
ното небе.
– знае, че планетите са небесни тела, обикалящи около Слънцето, които све-
тят с отразена светлина;
– изрежда планетите в реда на тяхната отдалеченост от Слънцето и посочва
най-важните особености на планетите от земната група (вътрешните планети) и
на планетите гиганти (външните планети);
– знае признаци, по които да различи планетите от звездите върху нощното
небе;
– посочва гравитацията като причина за движенията на телата в Слънчевата
система.
– нови: планети от земната група, планети гиганти, гравитация;
– за разширяване и затвърдяване: планета.
– математика: диаметър на кълбо, окръжност, радиус на окръжност;
– човекът и природата за 4. клас: взаимодействие между телата, сила.
Дидактически средства и материали: учебни табла с изображения на пла-
нетите от Слънчевата система, снимков илюстративен материал за планетите
и Слънчевата система, достъпен в интернет (вж. например http://solarsystem.
nasa.gov).
1. Какво представляват планетите
2. Можем ли да видим планетите
3. Защо планетите обикалят около Слънцето
В началото се актуализират знанията от урок 16 за източници на светлина и
тела, които светят с отразена светлина. Припомня се, че звездите и Слънцето
са източници на светлина, но има много други небесни тела, които можем да
видим поради светлината, която те отразяват. Конкретизира се, че планетите са
студени кълбовидни тела, които обикалят около Слънцето и се виждат поради
отразената от тях слънчева светлина.
След това учителят изброява планетите от Слънчевата система по реда на
тяхната отдалеченост от Слънцето. За целта е желателно да се използва илюс-
47
тративен материал, изобразяващ планетите върху съответните им орбити. Осо-
бено подходящи биха били компютърни клипове, илюстриращи реалното дви-
жение на планетите около Слънцето, например http://wn.com/rotating_planets.
След това учителят обръща внимание, че планетите в Слънчевата система се
разделят на две групи според своя строеж. Четирите най-близки до Слънцето
планети – Меркурий, Венера, Земята и Марс, се наричат планети от земната
група. Подобно на Земята, те имат твърда скална повърхност, съдържаща ми-
нерали и метали. Следващите четири планети – Юпитер, Сатурн, Уран и Неп-
тун, са около 10 пъти по-големи от планетите от земната група, поради което
се наричат планети гиганти. Тук е целесъобразно да се използва илюстративен
материал, показващ относителните размери на планетите. Подчертава се, че
планетите гиганти не са твърди кълба, а са съставени основно от газове. Най-
накрая следва да се каже, че Плутон е небесно тяло, което учените определят
като планета джудже поради малките му размери. Днес астрономите са открили
още редица планети джуджета, някои от които са дори по-големи от Плутон.
По втората точка от плана на урока се изясняват двете видими различия
между планетите и звездите:
– Най-разбираемото различие засяга външния вид: светлината от звездите
трепка, те „мигат“, докато планетите (особено когато са високо върху небосво-
да) светят с постоянна светлина. Причините за това различие не се обсъждат,
но ако въпросът бъде повдигнат от учениците, отговорът следва да се свърже
с огромната разлика между разстоянията до звездите и разстоянията до пла-
нетите. Детайлното изясняване на въпроса може да се остави евентуално за
часовете по СИП или ЗИП. Там вече може да се каже, че поради огромните
разстояния до звездите на практика ние ги виждаме като точки. Минавайки през
атмосферата, светлинният лъч от една звезда лесно може да бъде прекъснат
от някое от постоянно намиращите се във въздуха препятствия – в този мо-
мент звездата „премигва“. За разлика от звездите планетите се намират много
по-близо до нас и затова ги виждаме не като точки, а като малки дискове. При
това положение до нашето око достига не един, а множество лъчи, изхождащи
от различните точки на диска на една планета. Дори някой от тези лъчи да бъде
прекъснат, ние виждаме останалите. (Пълно и илюстрирано с клип обяснение
може да се намери в архива от дата 25 юли 2000 г. на интернет адрес http://
antwrp.gsfc.nasa.gov/apod.)
– Разяснява се произходът на названието планета (на древногръцки – блуж-
даещ) и на тази основа планетите се противопоставят на „неподвижните“ звез-
ди. За целта е необходимо да се припомни, че наричаме звездите неподвижни
поради факта, че в продължение на стотици години видимите им взаимни раз-
положения върху небето остават непроменени (т.е. формата на съзвездията е
една и съща). За разлика от тях планетите променят положението си, движат се
и преминават от едно зодиакално съзвездие в друго.
Въпросното видимо движение на планетите не може да се установи в рамки-
те на еднократно наблюдение. Затова, като използва резултатите от предвари-
телната подготовка и при наличие на подходяща за наблюдение планета учите-
лят може да постави на учениците задача да я наблюдават през следващите дни,
като резултатите от наблюденията е възможно да се обсъдят при провеждане
48
на второто практическо занятие. При това, за разлика от наблюденията върху
промените във вида на звездното небе, които следва да се правят в един и същ
час на различните дни, това изискване отпада при наблюдаване на планетите,
защото то има за цел за установи промяната на положението на една планета
спрямо заобикалящите я звезди, а не спрямо неподвижен земен обект.
Преходът към третата точка може да се осъществи с помощта на описания в
учебника опит. Опитът трябва да убеди учениците, че за да се движи едно тяло
по окръжност, на него трябва да му действа сила, насочена към центъра на
окръжността. Но докато в опита е ясно как тази сила се предава на въртящата
се играчка, при Слънцето и планетите няма видим посредник, който да играе
ролята на конеца. Названието гравитационна сила и името на явлението, кое-
то я поражда – гравитация, са познати на учениците от 4. клас. Сега обемът на
тези понятия се разширява, като се акцентира върху универсалността на яв-
лението – гравитационно привличане съществува между всички тела. Особено
важно е да се осмисли твърдението, че познатата от всекидневието сила на те-
жестта не е нищо друго освен гравитационната сила, с която Земята привлича
телата.
Тема 21. НАШИЯТ ЕСТЕСТВЕН СПЪТНИК – ЛУНАТА

Цели:
– Да се разширят знанията за строежа на Слънчевата система.
– Да се задълбочи разбирането за разликите между видими и истински дви-
жения на небесните тела.
– познава основните характеристики на Луната;
– разпознава фазите на Луната по формата на лунния сърп;
– обяснява слънчевите и лунните затъмнения.
– нови понятия: фази на Луната, новолуние, пълнолуние, първа и последна
четвърт, лунно затъмнение, слънчево затъмнение;
– за разширяване и затвърдяване: естествен спътник.
– човекът и природата за 4. клас: Луната – естествен спътник на Земята.
Дидактически средства и материали: снимки на Луната в различни нейни
фази, схема за обясняване на смяната на фазите на Луната. На адрес http://
apod/image/9911/lunation.ajc.gif може да се намери интересен клип, показващ
смяната на фазите на Луната.
1. Какво представлява Луната
2. Видими движения на Луната
3. Фази на Луната
4. Лунни затъмнения
5. Слънчеви затъмнения
Темата се различава от предишните с по-големия брой включени в нея нови

понятия и природни явления (смените на лунните фази и слънчевите и лунните
затъмнения).
В началото следва да се актуализират знанията от 4. клас за Луната като ес-
тествен спътник на Земята. Това е естествен преход към първа точка от плана,
в която се дават сведения за размерите на Луната, за разстоянието ѝ до Земята,
за характера и условията на лунната повърхност. За поддържане на интереса е
подходящо фактите да се дискутират от гледна точка на възможностите човек
да преживява там. И тъй като осмислянето на големите числа става най-добре
чрез сравнения, добре е да се посочи, че разстоянието до Луната е само 10 пъти
по-голямо от дължината на Екватора (дори по-малко), а диаметърът ѝ е почти
4 пъти по-малък от диаметъра на земното кълбо. Разбира се, не се изисква на-
изустяване на тези числа – достатъчно е в съзнанието на учениците да останат
два факта: първо, че разстоянието до Луната е все пак от порядъка на земни-
те мащаби (дължината на Екватора), и второ, че все пак Луната е значително
по-малка от Земята.
Разглеждането на втората точка от плана може да започне с обсъждане на
въпроса за видимите движения на Луната. Децата сами ще се досетят за пър-
вото от тях – движението на Луната по небосвода от изток на запад, и могат да
обяснят причината за него – денонощното въртене на Земята.
След това се обсъжда фактът, че всеки ден Луната изгрява (или залязва)
с почти час закъснение в сравнение с предишния ден – следствие от второто
видимо движение на Луната. Друго свидетелство за това движение е фактът, че
всяка нощ Луната е заобиколена от различни звезди. Това видимо придвижване
на Луната сред „неподвижните“ звезди обясняваме с нейното движение около
Земята. И причината, която определя характера на това движение, е, разбира се,
земното привличане – гравитацията. Поставяйки ударение върху този факт, ние
затвърдяваме убеждението в универсалността на това явление.
Познаването на движението на Луната около Земята позволява да се преми-
не към обясняване на фазите на Луната. Тук е важно да се изясни, че незави-
симо от разположението на трите тела (Слънце, Земя, Луна) осветена е винаги
точно половината от лунната повърхност (разбира се, с изключение на случа-
ите, когато има лунно затъмнение). От това разположение обаче зависи каква
част от тази осветена повърхност виждаме тук, от Земята (колко е голяма, как е
разположена). Тези обяснения следва да се правят с помощта на прожектирана
или окачена на стената схема, подобна на фиг. 21.1 от учебника.
Отново с помощта на схеми се изясняват и условията, при които настъпват
лунни и слънчеви затъмнения. За да разберат учениците правилно фиг. 21.2 и
21.3, е необходимо да им се обърне внимание върху следното:
– От най-ранна възраст те са свикнали да рисуват Слънцето като диск, от
който лъчите излизат радиално, т.е. от центъра навън. Тук ние им представяме
две фигури, на които липсват каквито и да е радиални лъчи, а са нарисувани
по два лъча, допирателни към слънчевия диск. За да станат ясни схемите, е
необходимо да се подчертае, че всъщност от всяка точка на повърхността
на Слънцето излизат лъчи във всички посоки. На схемите са изобразени
само два лъча, които играят съществена роля за определяне на засенченото от
Луната (съответно от Земята) пространство.
50
– Тъй като диаметърът на Земята е 4 пъти по-голям от този на Луната, в
нейната сянка лесно се помества цялата Луна (фиг. 21.2), докато радиусът на
сянката на Луната е много по-малък от земния радиус. Затова по време на слън-
чеви затъмнения лунната сянка представлява само едно кръгло петно, което
пробягва по малка част от земната повърхност, докато лунните затъмнения се
наблюдават от всяко място, за което в момента Луната е над хоризонта.
Тези опростени обяснения може да създадат погрешната представа, че слън-
чевите и лунните затъмнения трябва да се редуват приблизително през 14 дни
– нещо, което, разбира се, не се наблюдава. Причината (несъвпадането между
равнината, по която Земята обикаля около Слънцето, и равнината, по която
Луната обикаля около Земята) не се дискутира, но учителят следва да е готов да
посрещне и подобен въпрос.
Затвърдяването на материала може да се осъществи въз основа на формули-
раните в края на темата въпроси. За домашна работа може да се постави задача
3 от учебната тетрадка, с което ще се разкрие доколко е разбрана разликата
между видимото и истинското движение на Луната.
Тема 22. НАБЛЮДЕНИЕ НА ЛУНАТА

(упражнение)
Цели:
– Да се затвърдят знанията за явленията, дължащи се на движението на Лу-
ната.
– На практика да се установят някои от изучаваните в предишната тема
факти.
– Да се установят нови особености в движението на Луната.
– разпознава фазите на Луната по формата на лунния сърп;
– обяснява смяната на фазите с различното разположение на Луната спрямо
Слънцето и Земята;
– аргументира околоосното въртене на Луната;
– обяснява възможността да се наблюдава и неосветената част от лунната
повърхност.
– човекът и природата за 4. клас: Луната – естествен спътник на Земята.
Дидактически средства и материали: снимки на лунния диск от интернет
или снимката, поместена в учебника.
Предварителна подготовка: 5 – 6 дни преди разглеждане на темата на учени-
ците се поставя задача да извършат наблюденията, описани в четирите точки
от урока.
1. Кои явления показват, че Луната обикаля около Земята
2. Защо виждаме винаги една и съща половина от лунната повърхност
3. Защо виждаме и неосветени части от лунната повърхност
Темата е естествено продължение на предишната и преходът към нея следва
51
да се направи, като учениците докладват записаните резултати от своите наблю-
дения. Новото в сравнение с тема 21 е, че вече научават и за околоосното движе-
ние на Луната, за което съдим от факта, че към нас е обърната винаги една и съща
страна от лунната повърхност (факт, който се констатира чрез следене на поло-
жението на някое характерно тъмно петно върху нея). За постигане на по-голяма
убедителност може да се извърши описаният в учебника „опит“ с обикалянето на
стол – той показва, че ако искаме да гледаме през цялото време към стола, за една
обиколка трябва да се завъртим точно един път около собствената си ос.
Втори вариант за провеждане на занятието е извън класната стая. В този
случай е подходящо да се избере вечер, когато Луната е малко преди или малко
след пълнолуние. Разбира се, за да може да се коментират видимото движение
на Луната на фона на неподвижните звезди, смените на фазите и околоосното ѝ
въртене, както при първия вариант съответните наблюдателни задачи трябва да
се поставят няколко дни предварително.
Затвърдяването на материала може да се извърши чрез обсъждане на отго-
ворите на поставените в учебника и в учебната тетрадка въпроси. Ако въпрос
3 от учебника предизвика затруднения, обърнете внимание на учениците вър-
ху положението на лунния сърп – той би могъл да бъде с изпъкналата страна
нагоре само ако Слънцето е над него, което нощем е невъзможно (би било
ден).
Тема 23. НАШИЯТ ДОМ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА – ЗЕМЯТА

(семинар)
Цели:
– Да се разширят знанията за Земята като планета от Слънчевата система.
– Да се разкрие кои характеристики на Земята я определят като единствено
подходящо място в Слънчевата система за съществуване на живот.
– Да се изясни причината за смяната на сезоните.
– Да се даде възможност на учениците самостоятелно да търсят и система-
тизират информация от различни източници.
– Да се даде възможност на учениците да работят в екип.
– познава основните характеристики на Земята като планета;
– познава историческото развитие на представите за Вселената;
– обяснява смяната на сезоните с наклона на земната ос.
– за разширяване и затвърдяване: сезони.
– география: форма и размери на Земята, сезони;
– информационни технологии: изготвя и представя мултимедийна презен-
тация;
– история и цивилизации: проследява развитието на представите за Земята.
Дидактически средства и материали: табла, снимки, анимации.
1. Какво представлява синята планета?
52
2. Кога сме научили всичко това?
3. Защо се сменят сезоните?
Урокът семинар е разновидност на класно-урочната форма за усвояване на
нови знания. Подготовката на урока започва от предишния час по предмета.
Учителят използва последните няколко минути, за да раздели класа на три гру-
пи. На всяка група поставя задача да работи по една от темите, формулирани
като проблеми в урока.
Учителят дава насоки на учениците как да подготвят изложение по избрана-
та тема. Подходящо е запознаването с характеристиките на Земята като член на
Слънчевата система да бъде илюстрирано със снимки на планетата, правени от
околоземни космически апарати или от повърхността на Луната. А представите
на хората от древността и Средновековието за плоската Земя и за геоцентрич-
ната Вселена може да бъдат онагледени с много достъпни в интернет илюстра-
ции, датиращи от съответните исторически периоди. Освен дадените в базисния
материал доказателства за кръглата форма на Земята вниманието може да се
насочи и към Великите географски открития, които също са навели хората от
Късното средновековие на идеята, че Земята е сферична. Включването на по-
добен исторически материал би засилил интереса на учениците към поставения
въпрос и би осъществил междупредметни връзки с учебния предмет история и
цивилизации.
Представителите на отделните групи събират сведения от различни източ-
ници. За базисна информация използват текста от урока. Учениците организи-
рат срещи, на които обсъждат събраната информация и оформят изложение в
рамките на 5 – 7 минути. В хода на подготовката на урока ролята на учителя е
регулативна. Той организира консултации, като следи да бъдат изпълнени да-
дените от него напътствия.
Изложението може да бъде съпътствано от мултимедийна презентация. Това
позволява включването на богат илюстративен материал, а от друга страна, се
осъществяват междупредметни връзки с информационни технологии. Преди да
започне урокът, учениците подреждат табла, макети и други нагледни матери-
али, ако са подготвили такива средства, а учителят написва плана на урока на
дъската.
В хода на урока учителят води семинара, като дава думата на представителите
на групите. След изложението им обобщава и акцентира върху онези моменти от
презентацията, които имат най-пряко отношение към поставения проблем.
След изложението по проблема „Какво представлява синята планета?“ след-
ва коментарите да бъдат центрирани около основната идея – Земята е един-
ственото известно ни небесно тяло, което предоставя подходящи условия за
зараждане и развитие на познатите ни форми на живот.
След представянето на темата „Кога сме научили всичко това?“ учителят
дава възможност на учениците да дискутират и допълнят изложението.
След представянето на третия проблем – „Защо се сменят сезоните?“, учи-
телят може да постави една или две задачи, които класът да решава по метода
на мозъчната атака. По този начин той ангажира активно всички ученици с пос-
тавения проблем.
53
Учениците, участвали най-активно в обсъждането, може да бъдат поощрени
с поставяне на индивидуални оценки. Подходящи задачи за целта са например:
1. Защо сенките, които хвърлят предметите през лятото, са по-къси, откол-
кото през зимата?
2. Защо в полярните райони през лятото Слънцето не залязва („бели“ нощи),
а през зимата не изгрява (полярна нощ)?
В края на урока учителят поставя оценка на всяка от групите. Критериите за
оценяване може да бъдат:
1. съответствие на представените материали (илюстрации, текст, схеми и
др.) с поставената тема;
2. спазване на поставения лимит на време от 5 – 7 минути;
3. яснота на изложението.
За домашна работа учениците може да попълнят учебната тетрадка.
Тема 24. ЧОВЕКЪТ ПРОНИКВА В КОСМОСА

Цели:
– Да се познават историята и значението на космическите полети и косми-
ческите изследвания.
– Познава основни моменти от развитието на космонавтиката и на косми-
ческите изследвания.
– нови понятия: сателит, изкуствен спътник (сателит), космически апарат
(сонда), Международна космическа станция, метеорологичен спътник, комуни-
кационен спътник, луноход, марсоход;
– за разширяване и задълбочаване: спътник.
Дидактически средства и материали: снимки на космонавти, космически ко-
раби и апарати, схеми на пътищата на космически апарати, които може да се
намерят на интернет адресите:
http://prosveta.chovekipriroda5
http://science.compulenta.ru/space/explore/interplanetary
http://www.nssdc.gsfc.nasa.gov/database/MasterCatalog?sc=2003,
както и от:
http://www.norwebster.com/mars/mer/mer01.html
http://www.norwebster.com/mars/mer/mer02.html,
където може да се видят и великолепни снимки от марсоходите Spirit и
Opportunity.
1. Кога едно тяло става спътник на Земята
2. Кога човекът проникна в Космоса
3. Какви видове космически апарати изпращаме в Космоса
4. За какво използваме космическите апарати
Разглеждането на темата може да започне с класическото разглеждане, на-
правено още от Нютон: какво става, когато хвърляме едно тяло с все по-голяма
54
скорост – то пада все по-далече и по-далече. Ако можем да му придадем доста-
тъчно голяма скорост, ще достигнем положение, при което то изобщо няма да
падне – ще обиколи Земята и ще продължи движението си около нея, т.е. подоб-
но на Луната ще се превърне в земен спътник. Така се оформя разбирането, че
движението на спътниците не е нищо друго освен едно безкрайно дълго падане
към тялото, около което обикалят. Тук става разграничението между понятието
„естествен спътник“ (спътник, възникнал в хода на еволюция на Вселената) и
„изкуствен спътник“ (създадено и изпратено в Космоса от човека тяло).
Известна трудност при този подход следва от факта, че всъщност до този мо-
мент физичната величина скорост не е изучавана, така че се налага да се опираме
на интуитивната, формирана във всекидневието представа за скорост на движе-
ние. Тъкмо поради тази причина в учебника се избягва единицата за скорост и
вместо 8 км/сек се употребява описателен начин за изразяване на скоростта.
Във втората точка от плана се проследяват основните моменти от историята
на космическите полети, която започва, когато човек за пръв път успя да прида-
де на тяло необходимата скорост, за да се превърне то в изкуствен спътник на
Земята. Заслужават да бъдат отбелязани следните етапи:
– 1957 г. – първият съветски спътник в Космоса;
– 1961 г. – първи полет на човек в Космоса – Ю. А. Гагарин;
– 60-те години на ХХ в. – изследвания на Луната (снимки от обратната ѝ
страна, първи кацания и вземане на проби от лунната повърхност);
– 1969 г. – първи стъпки на американски астронавти върху Луната.
Следващите стъпки включват изследване на Венера и Марс, както и изпра-
щане на космически апарати към по-далечните части на Слънчевата система.
Третата точка от плана предполага известна систематизация на понятията,
използвани, когато се говори за космическите полети. След като в точка първа
са разграничени термините „естествен и изкуствен спътник“, тук вниманието
се насочва към втория от тях.
Преди всичко трябва да се разграничат смислово понятията „изкуствен
спътник“ и „космически апарат“. Когато употребяваме термина „спътник“, ние
смислово поставяме ударение върху характера на движението, което извършва
тялото – че то обикаля около друго, по-голямо тяло. Когато говорим за „косми-
чески апарат“, имаме предвид преди всичко функциите, които той изпълнява по
време на полета си. Всеки изкуствен спътник представлява космически апарат.
В известен смисъл обратното също е вярно, защото всеки космически апарат,
дори когато се движи по някаква сложна орбита към някоя далечна планета,
представлява в края на краищата изкуствен спътник на Слънцето. Обикновено
за апаратите, изпратени на по-далечни мисии в пространството, се употребява
и терминът „космическа сонда“.
По-нататък следва да се разграничат космическите кораби от космическите
станции. Космическите кораби биват обитаеми и необитаеми. Необитаемите
днес изпълняват предимно транспортни функции – доставят гориво, апаратури
и жизненонеобходими средства на космическата станция. Общото между оби-
таемите кораби и космическата станция е, че и двата вида космически апарати
са обитаеми. В обитаемите космически кораби могат в продължение на някол-
ко месеца да работят няколко (1 – 3) космонавти и те бяха основно средство за
55
изучаване на космическото пространство през 60-те – 80-те години на ХХ в.
Съветските космически кораби са за еднократна употреба, докато американ-
ските „совалки“ можеше да се използват многократно, защото се приземяваха
като самолети (и освен това на тях работеха по-голям брой космонавти).
Международната космическа станция, която от години се изгражда в Кос-
моса, е огромно съоръжение, на което работят периодично сменящи се екипи
от учени, заети с разнообразни изследвания и доизграждане на самата станция.
Накрая, в последната точка от плана, се обръща специално внимание на пол-
зата от използването на космически апарати, като се разграничават областите, в
които ги използваме всекидневно и пряко (комуникации, метеорология, изслед-
ване на природни богатства и пр.), и ползата за науката (която полза в края на
краищата пак се превръща в полза за всички хора).
Поради изучаването на относително голям брой нови понятия е подходящо
за затвърдяването им в края на часа да се разгледат четирите въпроса от задача
1 в тетрадката. При това положение останалите три задачи може да останат за
домашна работа.
Цялата тема е особено благодатна с оглед задоволяване на естественото лю-
бопитство на децата, а показването на богат снимков материал и съобщаването
на интересни факти следва да се използват за събуждане на траен интерес не
само към космическите изследвания, но и към природните науки изобщо.
Тема 25. НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА И ТЕХНИТЕ ДВИЖЕНИЯ

(обобщение)
Цели:
– Чрез преговор и систематизиране да се даде възможност на ученика, като
използва коректна терминология, да формулира основните факти и закономер-
ности, изучавани в предходните теми.
– Да се обобщят и изведат на по-високо равнище знанията на учениците от
раздела „Земята и Космосът“.
– има вярна представа за строежа на Слънчевата система и движенията на
телата в нея;
– има представа за движенията на телата от Слънчевата система и за природ-
ните явления, предизвикани от тези движения;
– осъзнава гравитацията като причина за характера на движенията на небес-
ните тела;
– има представа за различните типове космически апарати и за значението
на космическите полети за човечеството.
Представи и понятия: понятия от изучения раздел.
Предварителна подготовка: На учениците се поставят за предварителна подго-
товка въпроси, идеи за които може да се почерпят от въпросите, формулирани в
края на темите, в тетрадката и в тестовите задачи след обобщителния урок.
1. Естествени и изкуствени небесни тела
2. Мащаби на Слънчевата система
56
3. Видими движения на небесните тела и свързани с тях природни явления:
– денонощни;
– месечни;
– годишни;
4. Защо човечеството прониква в Космоса
За провеждане на урока може да се отдели повече от един учебен час, като
през първия се разгледат първите три точки от примерния план, а четвъртата
се остави за следващия час и оставащото време се използва за предвидения в
тематичния план час за контрол.
Учителят разполага с различни възможности за провеждане на урока, като
изборът му на подходящата форма следва да се съобрази с равнището и инте-
ресите на учениците, както и с времето, с което разполага за занятието. Важно
е обаче в края на урока да се формулират кратко и да се запишат изводите по
всяка от четирите точки от примерния план.
За затвърдяване на представите за размерите на изучаваните небесни тела
и разстоянията между тях може да се използва следният модел. Ако всички
размери и разстояния се намалят един милиард пъти, диаметърът на Земята
ще бъде около 1,5 см, т.е. ще има големината на зърно грозде. Луната ще се
окаже на 30 см от Земята, а диаметърът на Слънцето ще бъде около 1,5 м, т.е.
от порядъка на височината на човек. Разстоянието до Слънцето ще бъде около
150 м, приблизително колкото е размерът на един градски квартал. Диаметърът
на Юпитер ще бъде около 15 см (размерът на голям грейпфрут), а разстоянието
му до Слънцето – колкото пет градски квартала. Сатурн (с размерите на порто-
кал) ще бъде на разстояние 10 квартала, а Уран и Нептун (като лимони) – съот-
ветно на 20 и 30 квартала разстояние. В този мащаб човек би бил с размера на
малка молекула, а разстоянието до най-близката звезда – повече от 40 000 км
(това е обиколката на Екватора!). Разбира се, тази информация учителят може
да представи и във вид на подходяща таблица с илюстрации.
Ако за обобщителния урок се използва и част от времето в часа за контрол,
на учениците може да се разкаже за Националната астрономическа обсервато-
рия (НАО) на Рожен. Интересна информация за нея е възможно да бъде извле-
чена от адрес http://www.planet088.com/pub1.asp.
За самопроверка учениците използват тестовите задачи, поместени в
края на темата. Верните отговори на въпросите с избираем отговор са,
както следва:
1 – В; 2 – В; 3 – Г; 4 – А; 5 – Б; 7 – А; 8 – Г; 9 – Б; 10 – А; 11 – В.
Известно пояснение е необходимо във връзка с изпълнението на задача 1 от
тетрадката, която има по-особен характер. С тази задача се проверяват както
знанията на учениците, така и способността им да съсредоточават вниманието
си върху определен проблем. В запълнените с букви квадратчета може да се
открият 24 различни съществителни, половината от които са свързани с изу-
чавания материал: син, зодия, роза, ръб, залез, Велко, Земя, ден, змей, дата,
яйце, Марс, звезда, спътник, май, планета, изгрев, гравитация, зеле, арфа, орел,
изкоп, дете, бор. Учениците трябва да опишат значението на думите „гравита-
ция“, „съзвездие“ и на една от думите „спътник“ или „планета“.
57
ЧАСТ II. ВЕЩЕСТВА И ТЕХНИТЕ СВОЙСТВА
РАЗДЕЛ 3. ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ ОТ ВЕЩЕСТВА
В учебника разделът е представен със 7 методически единици – 5 за нови
знания и 2 за формиране и усъвършенстване на умения.
Основните образователни цели на раздела са свързани с усвояване от уче-
ниците на емпирични знания за състава и свойствата на достъпни вещества и
смеси, както и за тяхното разпространение и значение; с формиране на първо-
начални химични умения за безопасна работа с вещества и смеси; с обогатява-
не на културата на умствения труд. Възпитателните и развиващите аспекти на
учебното съдържание насочват към изследване на нови проявления на един-
ството между човека и природата и към разкриване на връзки между изучава-
ните природни обекти; обогатяват естетическите възприятия на учениците при
наблюдаване на изучаваните вещества и смеси, развиват общоинтелектуалните
им умения и познавателните им интереси.
Учебното съдържание на раздела „Вещества и смеси от вещества“ е тясно
свързано със съдържанието на раздела „Тела и вещества“, тъй като актуализи-
ра представата за връзката между телата и веществата и обогатява знанията за
веществата.
В методическите единици „Веществата в нашия свят“ и „Свойства на вещес-
твата“ въз основа на достатъчен брой примери се изучават съществени призна-
ци на веществата, без да се формулира определение на понятието „вещество“.
В „Свойства на веществата“ може да се изведе алгоритъм за изследване на ве-
ществата по изучени признаци: състояние и свойства (цвят, мирис, вкус, бля-
сък, пластичност, топене и кипене при определена температура, разтворимост
във вода, горене). Необходимо е да се обърне внимание на връзката между
свойствата на веществата и областите на приложението им.
В методическата единица „Смеси – състав и свойства“ се разграничават
вещества и смеси. Смесите се представят със следните признаци: изградени
са от две или повече вещества, проявяват определени свойства, зависещи от
свойствата и от количествата на веществата, които ги съставят, свойствата на
смесите определят областите на приложението им, смесите са широко разпрос-
транени в природата. Лабораторното упражнение „Изследване на някои свойс-
тва на смеси“ позволява учениците да осъзнаят и приложат знания за връзката
между състоянието и свойствата на една смес и състоянието, количеството и
свойствата на веществата, които я съставят. Наред с това се създават условия
за формиране на основни умения за безопасна лабораторна работа.
Класификацията на смесите се осъществява в методическата единица
„Видове смеси“, като се използват признаците състояние и еднородност.
Въвежда се терминът „разтвор“. В обобщения модел за характеризиране на
една смес се включва и признакът „начини за разделяне“ („Разделяне на сме-
си“). Чрез лабораторното упражнение „Разделяне на смеси“ не само се зат-
върдяват знанията за смесите, но се усвояват и умения за разделянето им чрез
утаяване, отливане, филтриране и кристализация.
58
Понятие 3. клас 4. клас 5. клас
Вещество Начален етап на Обогатяване на Обогатяване на съдър-
формиране на съдържанието жанието на понятието
понятието „вещес- на понятието „вещество“ с нови
тво“ на емпирично „вещество“ с признаци:
познавателно рав- нов признак на – градивни частици;
нище. Съществен емпирична осно- – свойства, употреба и
признак – съставят ва – състояние значение.
телата. в зависимост от
условията.
Смес Пропедевтика на Пропедевтика на Въвеждане на понятие-
понятието „смес“ понятието „смес“ то „смес“ и разкриване
чрез изучаване на чрез изучаване на някои негови приз-
конкретни мате- на конкретни наци:
риали, които са примери за смеси – състояние;
смеси. (почви, въздух, – състав;
природни води и – свойства;
др.). – начини за разделяне;
– употреба и значение.

Тема 26. ВЕЩЕСТВАТА В НАШИЯ СВЯТ
Цели:
– Да се формира обща представа за най-разпространените вещества във въз-
духа, в земната кора и в живите организми.
– Да се формира представа за природни и изкуствени източници на вещества.
– изброява най-разпространените вещества на Земята;
– изброява по-важни вещества, които се срещат в живите организми;
– описва природата като един от източниците на вещества във връзка с тях-
ното разпространение;
– разглежда постиженията на науката и развитието на производствата като
фактори за получаване на вещества с необходими свойства (включително таки-
ва вещества, които не се срещат в природата).
– за разширяване и затвърдяване: тяло, вещество, свойства на веществата,
жива и нежива природа, белтъци, мазнини и въглехидрати.
– география и икономика: обвивки на Земята (земна кора, водни басейни,
въздух); находища на руди, въглища, природен газ и др.;
– човекът и природата за 3. и 4. клас: въздух, почва, природни води, полез-
ни изкопаеми.
59
Дидактически средства: образци от тела и вещества, снимки на природни
обекти и на образци от вещества.
1. Най-разпространени вещества на Земята:
а) във въздуха;
б) в земната кора;
в) във водните басейни;
г) в живите организми.
2. Начини за доставяне на вещества, необходими за човека:
а) непосредствено от природата;
б) чрез преработка на природни материали.
С тази методическа единица се поставя началото на системното изучаване на
веществата, затова е необходимо учебното съдържание да се разгърне така, че
да се активизират познавателните интереси на учениците към темата на раздела.
Учениците вече познават много тела, които заобикалят човека и с които той
си служи. Затова биха могли да приведат достатъчно примери за тела, съста-
вени от едни и същи или от различни вещества. Учителят също би могъл да
обогати описанието с нови примери.
За да се систематизират знанията за изброените вещества, може да се при-
помни познатото от 4. клас разграничаване на веществата според разпростра-
нението им в природата: вещества в неживата и вещества в живата природа.
Вниманието на учениците може да се насочи към веществата, които се съ-
държат в различните обвивки на Земята: въздухът, водните басейни, земната
кора. Много подходящи за онагледяване в случая са образци от руди и мине-
рали, снимки, представящи находища на руди, въглища, нефт, природен газ и
др. По-голямата част от тези обекти са изучавани от учениците в 3. и 4. клас,
но веществата, които ги съставят, не са назовавани. Описателният разказ за
най-разпространените вещества в неживата природа, съчетан с демонстрация
на нагледни средства, може да остави ярък отпечатък в съзнанието на ученици-
те за многообразието на веществата в света, който ни заобикаля.
Още по-впечатляващ за учениците трябва да бъде разказът за веществата,
които се срещат в живата природа. Най-достъпно е да се покажат образци или
снимки на растения, както и на вещества, получени от тях (например памук и
целулоза, маслодайни растения и етерични масла). Особено внимание трябва да
се обърне на факта, че живите организми „произвеждат“ вещества, които са не-
обходими за жизнената им дейност. Тук е мястото да се спомене и за връзката,
която съществува между живата и неживата природа при обмяната на вещества
(и на енергия). Човекът може да се открои като основния потребител на ве-
щества на Земята.
Така неусетно се очертава проблемът за получаването и употребата на ве-
ществата. Отново може да се приканят учениците да споделят свои наблюдения
от житейската практика, като отговорят на следните въпроси:
– какви материали се използват в строителството, в дома, в хранително-вку-
совата промишленост, в машиностроенето, при производството на текстил,
хартия и др.;
– откъде се вземат тези материали.
60
Учителят може да отрази на дъската с ключови думи примерите, кои-
то учениците предлагат, а след това да допълни описанието с нови примери.
Необходимо е при систематизиране на информацията разказът да се съчетае с
добре обмислено онагледяване.
Урокът може да завърши с решаване на кръстословицата от учебната тет-
радка. За домашна работа може да се постави задача за съставяне на подобна
кръстословица или за изпълнение на опита, описан в учебната тетрадка. Може
да се предложи на по-любознателните ученици да подготвят кратки съобщения
за най-разпространените вещества в природата (учителят може да даде необ-
ходимите печатни материали на учениците, а може и само да ги насочи към
достъпни източници или към адреси на страници в интернет).
Тема 27. СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА

Цели:
– Да се обогатят знанията за по-важните свойства на веществата.
– Да се разкрие необходимостта от познаване на свойствата на веществата
във връзка с тяхното приложение.
– изброява изучените свойства на веществата;
– описва свойства на конкретни вещества по алгоритъм (цвят, вкус, мирис,
блясък, пластичност, провеждане на топлина, топене и кипене при определена
температура, разтворимост във вода, участие в процеса горене);
– сравнява двойки вещества по свойства;
– свързва свойствата на веществата с практическото им приложение.
– нови: блясък, пластичност (ковкост, изтегливост), крехкост, разтворимост,
горене, физични промени с веществата;
– за разширяване и затвърдяване: вещество, градивни частици на вещества-
та, свойства на веществата (цвят, вкус, мирис, топене и кипене при определена
температура, провеждане на топлина).
– човекът и природата за 3. и 4. клас: вещества, свойства на веществата.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка; образ-
ци и снимки на образци от вещества.
1. По-важни свойства на веществата:
а) свойства, които се установяват непосредствено чрез наблюдение;
б) свойства, които се установяват чрез наблюдение и опити.
2. Приложение на веществата
В методическата единица трябва преди всичко да се акцентира върху терми-
на „свойство“ – особеност на обект, която се проявява при определени условия.
С житейски примери учениците могат да се убедят, че използването на вещес-
твата изисква познаване на техните свойства. Така се формулира и мотивира
необходимостта от изучаване на новата тема.
61
Въз основа на изследване на проби от вещества може да се актуализират
знанията за изучени свойства на веществата – цвят, вкус, мирис, топене и кипе-
не при определена температура, провеждане на топлина. Към описанието може
да се допълни и свойството „блясък“ (трябва да присъстват вещества, които
проявяват това свойство, например мед, графит, йод). За да се изградят пра-
вилни възприятия и представи, е необходимо да се използват такива образци от
вещества, чиито свойства може да бъдат установени (например едри кристали
от натриев хлорид, за да се установи, че веществото няма цвят; едри кристали
от йод, за да се установи, че имат блясък; достатъчен брой образци от метали,
за да се изведе сходството между тях – имат метален блясък).
При установяването на вкуса и мириса на конкретни вещества трябва да се
обърне специално внимание на учениците, че тези свойства не се изследват без
изричното указание на учителя. Може да се представят данни от житейската и
от лекарската практика за деца, които са се отравяли или наранявали при опит-
ване на различни препарати за бита. Така учениците трябва да бъдат убедени,
че има много вещества, опасни за здравето и за живота, въпреки че се използват
в практиката заради други свои ценни свойства.
Пристъпването към изучаване на нови свойства на веществата може да се
осъществи чрез демонстрация на опити. Свойствата пластичност и крехкост
бързо и лесно се показват, като се използва чук. При удар с чук медна пластин-
ка или алуминиева тел се деформира, но запазва целостта си, докато парче сяра
(или графит от молив) се разтрошава на по-малки парченца. Свойството плас-
тичност може да се демонстрира и чрез снимки, които илюстрират изтеглянето
на метални жици, на метално фолио, коването на метали и др.
Чрез подходящи опити може да се установи, че някои вещества се разтварят
във вода, а други не проявяват това свойство (например в съдове с вода се при-
бавят кристалчета син камък, калиев перманганат, кварцов пясък; наблюдава
се промяна на цвета на течността в първите два случая, а в третия случай се
установява, че кристалите на кварцовия пясък не се разтварят, а се утаяват на
дъното).
Свойството на някои вещества да горят, може ефектно да се онагледи с горе-
не на магнезиева лента в пламъка на спиртна лампа (белият прах от магнезиев
оксид се събира в часовниково стъкло). Интересът на учениците към свойство-
то горене би се засилил, ако учителят покаже подходящи снимки, илюстриращи
горене на различни вещества в лабораторната практика или показващи битови
и промишлени пожари. Впечатленията за горенето може да се обогатят, ако се
съобщят данни за опустошенията, предизвикани от най-големите пожари, опи-
сани в „Книгата на Гинес“.
Въз основа на наблюдението на горенето на магнезия може да се пристъпи
към проследяване на промените, които се извършват с веществата, когато го-
рят: при горенето на магнезия с кислорода от въздуха се получава ново вещес-
тво (магнезиев оксид). Тук не е необходимо да се проследят всички споменати
примери за горене, за да се твърди, че в тези случаи от едни вещества се полу-
чават други вещества.
За обобщаване на знанията е подходящо да се изгради алгоритъм за изслед-
ване на веществата:
62
Обект на Признаци за Изследване на Резултат от
познание характеризиране обекта изследването
конкретно цвят непосредствено наличие или
вещество блясък наблюдение липса на
съответния
мирис опити
признак
вкус (експерименти)
температура на топене измерване или
температура на кипене ползване на
справочна таблица
разтворимост във вода опити
горене (експерименти)
други
За да осмислят учениците този алгоритъм, той може да се приложи при из-

следване на едно вещество, например сяра (сяра на прах за медицински цели се
намира в аптеките). Предоставят се проби от сяра в часовникови стъкла, за да
опишат учениците цвят, блясък и мирис на веществото. Данните за температу-
рата на топене и кипене се търсят в таблица, в която има данни и за други ве-
щества. Разтворимостта на веществото във вода се изследва от ученик (в чаша
с вода се сипва малко сяра на прах, разбърква се добре със стъклена пръчица,
установява се, че сярата не се разтваря). Горенето на сярата се демонстрира от
учителя (взема се в метална лъжичка малко сяра на прах и се внася в пламъка
на спиртна лампа; след стапяне на сярата тя започва да гори със син пламък;
веднага след това пламъкът се гаси в чаша с вода, за да не насити въздуха с
получения отровен газ – серен диоксид).
За домашна работа може да се предложи на учениците да изпълнят задачата
от рубриката „Опит у дома“ от работната тетрадка. Трябва да се уточни, че за
всички домашни опити се изискват разрешението и присъствието на родител
или на по-възрастен член от семейството.
Тема 28. СМЕСИ – СЪСТАВ И СВОЙСТВА

Цели:
– Да се въведе понятието „смес“.
– Да се характеризират конкретни смеси по признака „състав“.
– Да се разкрие връзката между свойствата на смесите и свойствата и коли-
чествата на веществата, които ги съставят.
– Да се запознаят учениците със смеси, които имат практическо приложение.
– Да се разгледат здравни и екологични проблеми, свързани със замърсява-
нето на въздуха, водите и почвата.
– описва смесите като съставени от две или повече вещества;
– различава по модели вещества и смеси;
63
– описва изучени смеси по състав;
– сравнява двойки смеси по състав;
– изброява свойства на конкретни вещества и на смеси, съставени от тези
вещества;
– коментира връзката между свойствата на конкретни смеси и свойствата и
количествата на веществата, които ги съставят;
– свързва свойствата на смесите с практическото им приложение.
– нови: смес;
– за разширяване и затвърдяване: тяло, вещество, градивни частици на ве-
ществата, свойства на веществата.
– математика: количество, действия с цели числа;
– човекът и природата за 3. и 4. клас: почва, въздух, природни води.
Дидактически средства и материали: образци и снимки на образци от чисти
вещества и смеси; модели на конкретни вещества и смеси.
1. Смеси – определение
2. Състав на смесите
3. Свойства на смесите
В методическата единица трябва да се актуализират знанията на учениците
за веществата и за техните градивни частици. Добре е да се представи поне
един модел на молекула на конкретно вещество (например вода, въглероден
оксид, въглероден диоксид).
За да се осмисли по-добре от учениците определението за смеси, важно е да
се демонстрират образци от чисти вещества и от смеси, които тези вещества
съставят: бяла захар и кафява захар; натриев хлорид, калиев йодид и йодирана
готварска сол (смес от двете вещества); мед и медна сплав (или други метали
и техни сплави); желязо и сяра, смес от двете вещества и др. Може да се раз-
гледат и модели на някои от тези обекти. За разграничаване на веществата от
смесите в зависимост от градивните им частици може да се използва и подхо-
дяща схема:
вещество смес
градивни частици градивни частици

само на едно вещество на две или повече вещества
градивни частици
на веществата
64
Важен признак на смесите е количеството на съставящите ги вещества
(по-точно – на количествените отношения между тях). Примерите за смеси със
сходен състав (варна каша и варно мляко; чугун и стомана) може да се предста-
вят с натурални образци, чрез снимки на образци или чрез предмети, изработе-
ни от тях. Може да се предостави на учениците допълнителна информация за
приготвянето и практическото приложение на смесите, споменати в текста, без
да се изисква да се запомнят и възпроизвеждат конкретните данни:
• варно мляко – получава се при смесване на 1 част гасена вар и 3 – 4 части
вода; служи като мазилка за варосване на стени и тавани, тъй като засъхналата
и втвърдена на въздуха смес е устойчива на атмосферни влияния и трудно се
изтърква; в практиката се използва и варно мляко, оцветено с бои.
• варна каша – получава се при смесване на 1 част гасена вар и 2 части вода;
тази смес има свойството да се втвърдява на въздуха, затова служи за пригот-
вяне на варни, варо-гипсови, варо-циментови и други строителни смеси.
• чугун – в състава на сместа участват главно желязо и въглерод в съотно-
шение около 98 към 2. Тази сплав е твърда и устойчива на въздействия, но не е
достатъчно пластична, затова се използва предимно за производство на стома-
на и машинни части (чрез леене).
• стомана – в състава ѝ участва по-малко въглерод в сравнение с чугуна,
желязо, както и малки количества други метали. Тъй като стоманата много
по-лесно се обработва, тя се използва широко за производството на машинни
части и разнообразни инструменти.
Важен акцент в урока е разкриването на връзката между свойствата на сме-
сите и свойствата и количествата на веществата, които ги съставят. Необходимо
е онагледяване с безопасни опити. Най-достъпни и бързи са опитите с водни
разтвори. Например наблюдението на разтваряне на син камък във вода по-
казва, че разтвореното вещество предава цвета си на получения воден разтвор;
чрез постепенно прибавяне на син камък, а след това – на вода, към изслед-
вания разтвор може да се демонстрира промяната на цвета на разтвора. Чрез
помирисване учениците могат да разпознаят проби от водни разтвори с различ-
но количество на разтворения спирт. Чрез вкусване могат да установят в коя
проба е разтворено по-голямо количество захар (или сол) при равни обеми на
водата в разтвора.
Затвърдяването на знанията може да се осъществи, като се постави задача
за наблюдение и описание на външния вид и свойствата на конкретни вещества
и на смеси, съдържащи тези вещества. Подходящо е да се предоставят образци
от метали и техни сплави (алуминий и дуралуминий; мед, цинк и месинг), като в
таблица се дават данни за точния състав на сплавите. Може да се включи разказ
за практическото приложение на тези сплави, който да разкрие ценността на
знанията за свойствата на веществата и на смесите.
Тема 29. ИЗСЛЕДВАНЕ НА НЯКОИ СВОЙСТВА НА СМЕСИ

Цели:
– Да се затвърдят и обогатят знанията за състоянието, състава и свойствата
на смесите.

– Да се илюстрира с конкретни примери връзката между: състоянието на
смесите и състоянието на веществата, които ги изграждат; свойствата на сме-
сите и свойствата и количеството на веществата в тях.
– Да се усвоят умения за приготвяне на смеси от вода и твърди вещества,
да се усъвършенстват уменията за целенасочено наблюдение и за безопасна
експериментална работа с вещества.
– измерва обем на течност (вода);
– приготвя смес от твърдо вещество и вода;
– изследва опитно изучени зависимости, свързани със състоянието и свой-
ствата на конкретни смеси;
– формулира хипотеза за цвета на смес от вода и син камък при промяна на
количеството на водата в сместа.
– за разширяване и затвърдяване: вещества и смеси, състояние и свойства
на вещества и на смеси, обем на течности.
Дидактически средства и материали: материалите, описани в учебника.
Актуализацията може да започне с дефиниране на смеси и описание на тех-
ните характеристики (състояние и свойства). Добре е да се покажат и опишат
водни разтвори в оригинални опаковки, които имат приложение в бита – напри-
мер напитки, течни препарати за почистване и за пране. Трябва да се обърне
внимание, че за получаването на повечето от тях се налага да се смесват вода
и твърди вещества в строго определени съотношения за постигане на желаните
свойства.
Преди изпълнение на първата задача от учениците е желателно учителят да
демонстрира как се приготвя смес от твърдо вещество и вода. При изпълнение
на тази задача може да се предложи на различни групи ученици да смесят вода
с различни твърди вещества. Желателно е да се обвържат състоянието и свой-
ствата на твърдите вещества (цвят, мирис) със състоянието и свойствата на по-
лучените смеси. Това позволява да се пристъпи към по-осмислено и ефективно
изпълнение на втората задача – изследване на зависимостта на състоянието и
свойствата на смес от вода и железен трихлорид от състоянието и свойствата
на съставящите я вещества.
Третата задача изисква актуализиране на знанията за обем на течности и
припомняне на правилата за измерване на обем (с мерителен цилиндър). Може
да се предложи възможност да се измери обемът на водата с пластмасова
спринцовка. Важно е да се приканят учениците самостоятелно да изпълнят тази
изследователска задача, като следват инструкциите за последователността на
действията, представени в учебника.
След изпълнението на всяка задача учителят трябва да насочва учениците
как да представят резултатите, получени при провеждане на опитите. Това ще
им помогне да усвоят по-бързо умения за попълване на протокол по образеца,
зададен от учителя.
66
Тема 30. ВИДОВЕ СМЕСИ
Цели:
– Да се класифицират смесите по два признака: състояние и еднородност.
– Да се разгледат смеси, които са разпространени в природата или имат го-
лямо практическо приложение.
– описва и сравнява смеси по признаците „състояние“ и „еднородност“;
– дава примери за смеси в газообразно, течно и твърдо състояние;
– различава еднородни и нееднородни смеси въз основа на описание, наблю-
дение на техни проби и техни изображения;
– описва въздуха и природните води като смеси;
– назовава и описва смеси, познати от житейската практика.
– нови: еднородна смес, нееднородна смес, газообразна, течна, твърда смес;
– за разширяване и затвърдяване: вещество, смес, състояние.
– човекът и природата за 3. и 4. клас: въздух, почва, природни води.
Дидактически средства и материали: образци и снимки на образци от раз-
лични видове смеси; учебникът и учебната тетрадка.
1. Видове смеси според признака „състояние“:
а) твърди смеси;
б) течни смеси;
в) газообразни смеси.
2. Видове смеси според наличието на разделна граница между съставните
им части:
а) еднородни смеси;
б) нееднородни смеси.
В методическата единица трябва преди всичко да се акцентира върху тер-
мина „признак“ – особеност, белег на обект, по който той се отличава или си
прилича с други обекти.
Извеждането на видовете смеси по съответните признаци изисква даване на
достатъчно примери за смеси и наблюдение на образци от тях.
При описване на видовете смеси по признака „състояние“ може да се демон-
стрират смесването на две течности (например вода и спирт, вода и бензин) и
на две твърди вещества (под форма на прах) – желязо и сяра, сяра и син камък.
Учениците сами могат да установят, че се получават смеси в същото състояние.
Може да се покажат и примери, в които от твърдо и течно вещество се полу-
чава течна смес (например разтваряне на няколко кристалчета йод в спирт до
получаване на йодна тинктура). За частично затвърдяване може се реши задача,
свързана с класификация на смесите по признака „състояние“.
При описване на видовете смеси по признака „еднородност“ може да се
предложат същите примери за смеси. Учениците лесно могат да установят в кои
случаи се наблюдава граница между веществата и в кои няма такава граница.
67
Особен акцент трябва да се постави върху наблюденията и описанията на
конкретни разтвори, за да се осмисли от учениците определението за разтвор.
Учителят може да приготви пред учениците няколко разтвора на вещества с
различен цвят.
Необходимо е учениците индивидуално или групово да решат задача, свър-
зана с класификация на смесите по признака „еднородност“. При представяне
на решението на задачата е важно да се откроят примерите за разтвори.
Общият извод от темата може да бъде формулиран по следния начин: Освен
по признака „състав“ смесите може да се описват по признаците „състоя-
ние“ и „еднородност“.
Затвърдяването на знанията може да се осъществи, като се постави задача за
допълване на следната схема:
Видове смеси
според състоянието според еднородността
газообразни течни твърди еднородни нееднородни
Примери:
.............................. ............................
Ако има достатъчно време, може да се реши и задача, изискваща описание
на конкретни смеси по всички изучени признаци. Подходящи примери са сме-
сите, изучени в предходната методическа единица.
За домашна работа на учениците може да се предложи да изпълнят задачата
от рубриката „Опит у дома“.
Тема 31. РАЗДЕЛЯНЕ НА СМЕСИ

Цели:
– Да се усвоят знания за основните начини за разделяне на еднородни и не-
еднородни смеси.
– Да се групират начините за разделяне на смеси въз основа на признака
„състояние на съставните части на тези смеси“.
– Да се свържат начините за разделяне на смеси със състоянието и свойства-
та на съставните им части.
– описва начини за разделяне на нееднородни смеси;
– избира методи за разделяне на смеси (пресяване, разтваряне, изпаряване,
филтриране и утаяване) в зависимост от вида на сместа.
– нови: разделяне на смеси: пресяване, утаяване, разтваряне, филтриране;
68
– за разширяване и затвърдяване: вещество, смес, свойства на веществата
и на смесите, изпаряване.
– математика: количество, числа, означаващи стойности на величини.
Дидактически средства: образци от смеси, филтърна хартия, фуния, снимки
на начини за разделяне на смеси в лабораториите и в промишлеността.
1. Разделяне на нееднородни смеси:
а) чрез утаяване;
б) чрез филтриране.
2. Разделяне на еднородни смеси:
а) чрез изпаряване течното вещество;
б) чрез изпаряване на един от компонентите и последващо охлаждане на
неговите пӚри.
Проблемът за разделянето на смесите е разработен в две последователни
методически единици, но се формулира и се решава при изучаване на първата
тема. Добър мотивационен фон за поставяне на проблема може да се създаде
чрез обсъждане на необходимостта в практиката да се получават вещества от
смесите им с други вещества (например получаване на азот и кислород от въз-
духа) и да се пречистват вещества и смеси от нежелани примеси (например да
се пречиства питейната вода от твърди частици). Трябва да се подчертае, че в
практиката признакът „еднородност“ е определящ фактор при избора на на-
чина на разделяне на смесите. При запознаване с най-използваните начини за
разделяне на нееднородни и еднородни смеси е логично да се формулират два
подпроблема:
• как се разделят нееднородни смеси;
• как се разделят еднородни смеси.
За да се осъществи системност при решаване на първия подпроблем, се въ-
вежда признакът „състояние на съставните части на сместа“. Учениците сами
могат да групират смесите по този признак и да посочат примери, които са им
познати от житейската практика.
Изложението може да започне с демонстриране и наблюдение на нееднород-
ните смеси, които предстои да бъдат разделяни: вода и тебеширен прах, сяра и
желязо, вода и бензин. Учениците биха могли да опишат състоянието и външ-
ния вид на тези смеси и да предложат свои виждания за начините, по които те
може да бъдат разделени.
Разкриването на начините за разделяне на тези смеси трябва да се съпро-
вожда с демонстрационни опити.
Подходящи като допълнение са следните примери за разделяне на неедно-
родни смеси в практиката:
– пречистване на питейна вода и на отпадни води от твърди примеси (тези
примери и илюстрациите към тях може да се използват отново при изучаване на
темата „Опазване на чистотата на водата“, като се разгледат и новите фигури,
представени в учебника);
– освобождаване от твърдите частици на димните газове от различни произ-
69
водства чрез използване на т.нар. въздушни филтри (този пример и илюстраци-
ята към него може да се използват отново при изучаване на темата „Опазване
на чистотата на въздуха“);
– освобождаване на нефта от твърди примеси чрез утаяване на тези примеси.
Изложението за разделянето на еднородните смеси може да започне с де-
монстриране и наблюдение на смеси, които предстои да бъдат разделяни: смес
от вода и готварска сол, въздух, амонячна вода (разтвор на амоняк във вода).
Учениците биха могли да опишат състоянието и външния вид на смесите, да
предложат свои виждания за начините, по които смятат, че могат да бъдат раз-
делени веществата, съставящи смесите.
Разкриването на начините за разделяне на тези смеси трябва да се съпро-
вожда с демонстрационни опити и демонстрация на снимки.
Подходящи примери за разделяне на еднородни смеси в практиката са дести-
лацията на нефт и използването на противогаз.
При разглеждане на дестилацията на нефт (терминът „фракционна дестила-
ция“ не се използва) може да се демонстрира схема, която най-опростено опис-
ва разделянето на нефта на съставните му части чрез постепенно повишаване
на температурата на сместа до 400оС:
Нефтопродукти Температура
бензини Отделят се в интервала 40 – 180оС.
керосини Отделят се в интервала 180 – 240оС.
газьоли Отделят се в интервала 240 – 360оС.
мазут течен остатък
Важно е учениците да разберат, че за разделянето на съставните части на

нефта се използва разликата между температурите на кипене на веществата, за
да се отделят едно от друго.
При разглеждане на противогаза като средство за пречистване на въздуха от
отровни газове може да се включат данни за използването на противогаза както
в условия на война, така и при различни производства. Ако учителят разполага
с противогаз, по-добре е вместо снимка да покаже на учениците самото сред-
ство за защита и да демонстрира как то се използва.
Тема 32. РАЗДЕЛЯНЕ НА СМЕСИ

Цели:
– Да се формират умения за разделяне на смеси чрез утаяване, отливане,
филтриране.
– Да се развиват уменията за безопасна работа с вещества и със спиртна
лампа.
– различава еднородни и нееднородни смеси въз основа на наблюдение;
70
– извършва експерименти за разделяне на смеси;
– спазва правила за безопасна експериментална работа;
– представя резултати от експерименти в протокол по образец.
– за разширяване и затвърдяване: вещество, смес, начини за разделяне на
смеси.
При актуализацията вниманието на учениците се насочва към познатите им
начини за разделяне на смеси. Може да се предложи задача за мисловен екс-
перимент: да се раздели смес от вода и кварцов пясък. Учениците няма да се
затруднят да посочат начин за разделяне на тази смес, но ще изпитат известно
затруднение да опишат как точно трябва да се осъществи експерименталната
работа. Учителят формулира целите на предстоящата лабораторна работа.
Първата задача (приготвяне на филтърна хартия) учениците изпълняват
след демонстрация на учителя. Ако работят по двойки, всеки от тях трябва да
приготви по една филтърна хартийка.
При изпълнение на втората задача (разделяне на вода и кварцов пясък)
учителят отново трябва първо да покаже как се осъществяват необходими-
те действия, а след това да предостави време на учениците да ги извършат.
Препоръчваме демонстрацията да се осъществи постепенно в хода на изпълне-
ние на задачата:
– отделяне на кварцовия пясък чрез отливане;
– филтриране на отлятата течност за отделяне на фините песъчинки.
След разделяне на сместа учителят може да разкаже накратко за някои свой-
ства и за приложението на веществата, които са използвани в експериментал-
ната задача.
Следващата задача (разделяне на смес от вода и готварска сол) също може
да се представи и като демонстрационен, и като лабораторен експеримент, за да
са по-уверени в действията си учениците.
След изпълнението на всяка от двете експериментални задачи трябва да се
обсъди с учениците как да представят резултатите, получени при извършването
на опитите. Това ще подпомогне усвояването на уменията за попълване на про-
токол по образец, зададен от учителя.
РАЗДЕЛ 4. ВЪЗДУХ
Разделът е представен в 6 методически единици – 4 за нови знания и 2 за
формиране и усъвършенстване на умения.
Основните образователни цели на раздела са свързани с конкретизиране на
знанията за вещества и смеси чрез изследване на състава, състоянието, свойс-
твата, разпространението и значението на въздуха; обогатяване на придобити-
те умения за безопасна работа с вещества и смеси; обогатяване на културата на
умствения труд на учениците. Възпитателните акценти на учебното съдържа-
ние насочват към: открояване на здравни и екологични проблеми, свързани със
71
замърсяването и опазването на чистотата на въздуха; разкриване на значението
на въздуха за живота на Земята и човешката дейност; обогатяване на естети-
ческите възприятия на учениците при наблюдаване на изучаваните обекти и
явления, развиване на познавателните им интереси.
Учебното съдържание на раздела „Въздух“ е тясно свързано със съдържа-
нието на предходния раздел „Вещества и смеси от вещества“. От една страна,
при характеризиране на въздуха като смес се затвърдяват и конкретизират зна-
нията за смесите, а от друга страна, се затвърдяват и обогатяват знанията за
веществата:
Въздух
• газообразна смес от вещества;
• съдържа постоянни съставни части (азот, кислород и др.) и променливи
съставни части (въглероден диоксид, въглероден оксид, серен диоксид и др.);
• свойствата на въздуха се определят от свойствата и от количествата на
веществата, които го съставят;
• свойствата на кислорода, азота и въглеродния диоксид във въздуха опре-
делят неговото значение за живота на Земята;
• въглеродният диоксид (в по-големи количества) и някои други променливи
съставни части на въздуха (серен диоксид, азотни оксиди) се разглеждат като
замърсители на въздуха поради вредното въздействие, което оказват върху жи-
вата и неживата природа.
Обемът на понятието „вещество“ се разширява чрез запознаване с характер-

ни свойства и със значението на някои газове, влизащи в състава на въздуха:
азот, кислород, озон, въглероден диоксид; както и със свойствата на въглерод-
ния оксид, серния диоксид, азотния диоксид и др. и свързаните с тях опаснос-
ти за човека и природата. Трябва да се отбележи, че определена представа за
въздуха е изградена и при изучаване на учебния предмет човекът и природата в
3. и 4. клас. Затова учителят може да използва информацията, позната на учени-
ците, като опора при извеждане на новите знания, включени в темата.
Във връзка с изучаване на свойствата на веществата, съставящи въздуха,
в методическата единица „Свойства на въздуха“ се изграждат представи за
чист въздух. Така се проблемира учебното съдържание за следващите мето-
дически единици „Замърсяване на въздуха“ и „Опазване на чистотата на въз-
духа“. В тях акцентът се поставя върху здравните и екологичните проблеми,
които възникват при получаването и употребата на вещества замърсители. В
„Замърсяване на въздуха“ се разглеждат характерни свойства на газовете въг-
лероден диоксид, въглероден оксид, серен диоксид, азотен диоксид. Специално
внимание се отделя на тези свойства, които са вредни за здравето и живота на
човека и въздействат пагубно както върху живата, така и върху неживата при-
рода. Най-богат възпитателен заряд в рамките на тази тема има методическата
единица „Опазване на чистотата на въздуха“. Чрез нея може да се предостави
информация на учениците не само за българското, но и за международното за-
конодателство, свързано с опазването на околната среда.
72
Тема 33. СЪСТАВ НА ВЪЗДУХА
Цели:
– Да се конкретизира и обогати понятието „смес“ чрез усвояване на знания
за състава на въздуха като газообразна смес с постоянни и променливи състав-
ни части.
– Да се обогатят знанията за свойствата на конкретни вещества, които се
съдържат във въздуха – кислород, азот, въглероден диоксид и др.
– Да се разкрие значението на някои от свойствата на веществата в състава
на въздуха за процесите дишане, горене, хранене на растенията и др.
– описва въздуха като газообразна смес от вещества;
– посочва постоянните (азот, кислород и др.) и променливите (въглероден
диоксид, серен диоксид и др.) съставни части на въздуха и тяхното обемно съ-
държание (в съпоставителен план);
– описва състоянието и по-важните свойства на съставните части на въздуха
(цвят, мирис, разтворимост във вода, горене);
– разпознава кислород и азот, кислород и въглероден диоксид по отнасянето
им към процеса горене;
– свързва значението на някои от съставните части на въздуха с техните
свойства.
– нови: постоянни и променливи съставни части;
– за разширяване и затвърдяване: смес, газообразни смеси, еднородни и
нееднородни смеси, горене, дишане, свойства на вещества.
– математика: количество, обем, обемни части;
– човекът и природата за 3. и 4. клас: въздух, съставни части на въздуха.
Дидактически средства и материали: учебникът и учебната тетрадка; диаг-
рама или таблица с данни за състава на въздуха; цилиндри, предварително на-
пълнени с газове (кислород, азот и въглероден диоксид); таблица за самостоя-
телна работа.
1. Съставни части на въздуха:
а) постоянни – азот, кислород и др.;
б) променливи – водни пари, въглероден диоксид и др.
2. Състояние и по-важни свойства на съставните части на въздуха;
3. Значение на веществата от въздуха за живота на Земята.
Отговорът на въпроса „Какво представлява въздухът?“ предполага актуали-
зиране на знанията за съществените признаци на смесите – състав, състояние,
свойства. Характеризирането на въздуха в тази тема се осъществява постепен-
но с опора върху признаците „състав“ и „състояние“.
Чрез самостоятелна работа върху справочна таблица или диаграма за ка-
73
чествен и количествен състав на въздуха може да се изградят представи за
постоянни и променливи съставни части на въздуха.
Учениците трябва да разберат, че азотът и кислородът се определят като
постоянни съставни части, тъй като те винаги присъстват във въздуха неза-
висимо от мястото и времето за изследване. Въпреки че газовете аргон, неон,
хелий, криптон и ксенон също са постоянни съставни части на въздуха, те не се
назовават. Другите съставни части, които са в малки количества, се определят
като променливи, защото техните количества са различни на различни места
вследствие от природни явления или в резултат от човешката дейност.
За да се проблематизира учебното съдържание, свързано със свойствата на
въздуха, е необходимо учениците да се запознаят с някои свойства на кисло-
рода и на азота, които са в най-големи количества в състава на въздуха, както
и на въглеродния диоксид и на серния диоксид, които по-нататък ще свържат
с понятията „чист въздух“ и „замърсен въздух“. Много подходящо в случая е
наблюдението на три цилиндъра, предварително напълнени с газовете кисло-
род, азот и въглероден диоксид. След описване на състоянието и свойствата
на трите газа – цвят, мирис, може да се изследва отнасянето им към процеса
горене: запалено въгленче, внесено в цилиндъра с кислород, се разгаря, а в ци-
линдъра с азот и с въглеродния диоксид угасва. Може да се попълни таблица, в
която да се включат и данни за разтворимостта на газовете във вода:
Таблица
Признаци за Кислород Азот Въглероден

описание диоксид
1. Състояние газ газ газ
2. Свойства:
мирис Отсъства. Отсъства. Отсъства.
цвят Безцветен. Безцветен. Безцветен.
отнасяне към Поддържа Не поддържа Не поддържа
процеса горене горенето. горенето. горенето.
разтворимост Малко се Малко се Добре се
във вода разтваря. разтваря. разтваря.
Специално се коментира участието на кислорода в процеса дишане и в про-

цеса горене.
За затвърдяване на знанията може да се използва задача 2 от учебника.
Какви свойства придават на въздуха кислородът и азотът, наличието на
по-големи количества въглероден диоксид, на газовете въглероден оксид, серен
диоксид, азотни оксиди и др. – това е проблем, който може да бъде формулиран,
тъй като предстои да бъде решен при изучаване на следващи теми.
74
Тема 34. НЯКОИ СВОЙСТВА НА ГАЗОВЕ ВЪВ ВЪЗДУХА
Цели:
– Да се формират умения за сравняване на веществата (кислород и азот;
кислород и въглероден диоксид) по техни характерни свойства (поддържане на
процеса горене).
– Да се разкрият знания за свойствата на въглеродния диоксид да променя
бистра варна вода чрез експериментално изследване.
– Да се усъвършенстват уменията за безопасна работа със спиртна лампа
и с вещества; за фиксиране по подходящ начин на резултатите и изводите от
наблюденията.
– усвои умения за опитно разпознаване на веществата кислород и азот; кис-
лород и въглероден диоксид по характерни техни свойства;
– формира знания и умения за експериментално получаване на въглероден
диоксид и за действието му върху бистра варна вода;
– прилага умения за безопасна работа със спиртна лампа и с вещества – па-
лене на спиртна лампа, загряване, наливане, разклащане и др.;
– представя в таблица резултатите и изводите от наблюденията.
– за разширяване и затвърдяване: вещества, свойства на веществата.
Дидактически средства и материали: табло с указания за безопасна работа в
лабораторията; съдовете и материалите, изброени в текста на учебника.
Актуализират се знанията за състава на въздуха като смес; акцентира се
върху свойствата на веществата, които влизат в състава му.
Основната задача на лабораторния урок се свързва с опитното изследване
на някои конкретни свойства на кислорода, азота и въглеродния диоксид, които
съставят въздуха.
Формирането на експериментални умения за безопасна работа със спиртна
лампа и с веществата може да се подпомогне както чрез актуализиране на пра-
вилата за работа със спиртна лампа (за нагледна опора може да се използват
записани на табло правила с подходящи схеми или снимки), така и чрез указа-
нията за изпълнение на опитите, включени в задачите в учебника.
Вариантът на формулиране на експерименталните задачи предполага:
– експериментално изследване на отнасянето на трите вещества, които влизат
в състава на въздуха (кислород, азот и въглероден диоксид) към процеса горене;
– експериментално получаване на въглероден диоксид от калциев карбонат
и солна киселина и пропускането му през бистра варна вода;
– разширяване на знанията за свойствата на серния диоксид да разрушава
зелени растения.
Попълването на таблицата, представена в учебника и в учебната тетрадка,
подпомага умствената преработка на наблюденията на учениците върху про-
ведените опити с оглед сравняване на резултатите и обобщаване под форма на
изводи.
75
Подходящо за лабораторно получаване на кислород е разлагането на калиев
перманганат при загряване. Това вещество може да бъде намерено в аптеките.
Разлагането на калиевия перманганат се осъществява в опитната постанов-
ка, показана на фиг. 1. Препоръчваме събирането на кислорода да става чрез
изместване на вода (фиг. 2.). Необходимо е пълните цилиндри да се съхраняват
с покривни стъкла.
Фиг. 1 Фиг. 2
Ако в учебната лаборатория броят на газовите цилиндри е малък, по същия

начин се пълнят с кислород ерленмайерови колби и се затварят плътно със за-
пушалки.
Лабораторен метод за получаване на азот е от наситени разтвори на натри-
ев нитрит и алуминиев хлорид при нагряване. Пълнят се ерленмайерови колби
чрез изместване на вода (както при кислорода).
Бистрата варна вода, необходима за доказване на наличието на въглерод-
ния диоксид, трябва да бъде прясно приготвена чрез смесване на гасена вар
(калциев дихидроксид) с вода, следващо утаяване, отливане и филтриране на
разтвора.
Изпълнението на допълнителната задача (демонстрация от учителя) има за
цел да актуализира знанията на учениците за друга променлива съставна част
на въздуха – газа серен диоксид, и да ги обогати с едно негово характерно свой-
ство – действие върху лист от зелено растение.
Учителят предварително може да получи серен диоксид чрез изгаряне на сяра
в цилиндър. За целта с метална лъжичка се взема малко сяра на прах и се загрява
в пламъка на спиртна лампа до запалване на сярата. Лъжичката се внася бързо
в цилиндър за 20 – 30 секунди (ръбовете по устието на цилиндъра трябва пред-
варително да са намазани с вазелин). Изважда се лъжичката и се потапя в чаша
с вода за прекратяване на горенето на сярата. Цилиндърът, пълен със серен ди-
оксид, се затваря плътно с покривно стъкло. Взема се лист от зелено растение и
се пуска в цилиндъра, като последният отново се затваря с покривното стъкло.
Учениците наблюдават резултата от въздействието на газа върху растението.
Чрез обсъждане на наблюдаваното се проблематизира учебното съдържа-
ние на една от следващите теми – за замърсяването на въздуха.
В края на часа стаята трябва добре да се проветри.
76
Тема 35. СВОЙСТВА НА ВЪЗДУХА
Цели:
– Да се разкрият по-важните свойства на въздуха – цвят, мирис, разтвори-
мост във вода, отнасяне към процесите горене и дишане и др., като се изгражда
представата за чист въздух.
– Да се приложат знания за зависимостта на свойствата на въздуха като смес
от свойствата и количествата на компонентите, които участват в неговия със-
тав.
– Да се разкрие значението на въздуха за живота, човешката дейност, хране-
нето на растенията, климата на Земята.
– разглежда въздуха като смес, свойствата на която зависят от свойствата на
съставящите я компоненти;
– описва по-важни свойства на чистия въздух (зависещи основно от посто-
янните съставни части на въздуха);
– осъзнава зависимостта на свойствата на въздуха от количествата на съста-
вящите го вещества и свързва промяната в свойствата на въздуха с изменение-
то на количеството на непостоянните му съставни части;
– свързва значението на въздуха за живота на Земята със значението на ня-
кои от свойствата на съставящите го компоненти.
– нови: чист въздух, озонов слой;
– за затвърдяване и разширяване: смес, газова смес, еднородна и неедно-
родна смес, свойства на смеси, горене, дишане, хранене на растения.
– математика: количество, обемни части;
– човекът и природата за 3. и 4. клас: въздух, дишане, хранене на расте-
нията.
Дидактически материали: Учебник, учебна тетрадка, цилиндри, пълни с въз-
дух и с някои от газовете, които го съставят (кислород, азот, въглероден диок-
сид).
Примерен план:
1. По-важни свойства на въздуха:
а) мирис;
б) цвят;
в) разтворимост във вода;
г) отнасяне към процеса горене.
2. Значение на въздуха за:
а) живота на Земята;
б) климата на Земята.
Търсенето на отговора на основния въпрос „Какви свойства проявява въз-
духът?“ може да започне с актуализиране на знанията за:
– състав и състояние на въздуха;
– свойства на газовете, които влизат в състава на въздуха (кислород, азот,
77
въглероден диоксид) – като опора може да служи попълнената таблица от урока
„Някои свойства на газовете от въздуха“;
– зависимост на свойствата на една смес от свойствата и количествата на
съставящите я компоненти.
Тази актуализация позволява да се изгради хипотеза за по-важните свойства
на въздуха. Доказването на направените предположения може да се съпътства
с изработването и попълването на таблица, аналогична на тази, която отразява
алгоритъм за изучаване на свойства:
Вещества, на които
Свойства Въздух се дължи съответното
свойство
цвят без цвят постоянни съставни части –
кислород и азот
мирис без мирис постоянни съставни части –
кислород и азот
разтворимост във вода малка малка разтворимост на
кислорода и азота;
добра разтворимост на
въглеродния диоксид
участие в процеса горене Поддържа горенето. кислород
участие в процеса ди- да кислород
шане
участие в процеса хра- да въглероден диоксид
нене на растенията
участие във формиране- да въглероден диоксид,
то на климата на Земята водни пӚри
В първата част от таблицата акцент се поставя върху по-важните свойства

на въздуха, които се извеждат на основата на наблюдения на подходящи наглед-
ни средства (цилиндри с въздух и някои от газовете от въздуха, експерименти).
Извод за разтворимостта на въздуха във вода, както и за зависимостта от
температурата може да се направи на основата на демонстрации, описани в
съдържанието на методическата единица.
Не е трудно да се изберат опити за демонстрация на процеса горене на раз-
лични вещества в среда от въздух.
Въвеждането на представата за чист въздух е необходимо, защото по-голя-
мата част от отбелязаните свойства се дължат на неговите постоянни съставни
части.
Някои от свойствата на въглеродния диоксид, когато е в определени коли-
чества във въздуха, се свързват със значението му за храненето на растенията
и за регулирането на топлината за Земята.
78
Така описаните свойства на въздуха разкриват и основните аспекти на не-
говото значение за живота и човешката дейност (втората част от таблицата).
За по-голяма активност на учениците при разглеждането на този въпрос
може да допринесе изпълнението на предварително задание за проучване на
информация относно:
– значението на чистия въздух за процеса дишане;
– участието на въздуха в процеса горене;
– ролята на въглеродния диоксид за предпазване на Земята от изстиване и за
формиране на климата;
– ролята на озоновия слой за живота на Земята.
Тема 36. СВОЙСТВА НА ВЪЗДУХА

Цели:
– Да се приложат знания за връзката между свойствата на смесите и свойс-
твата и количествата на съставящите ги вещества.
– Да се усъвършенстват уменията за експериментално изследване на свойс-
твата на вещества и на смеси от вещества; уменията за безопасна работа със
спиртна лампа и с вещества; за фиксиране по подходящ начин на резултатите и
изводите от наблюденията.
– прилага умения за опитно изследване на процеса горене и на промяната на
бистра варна вода от въглероден диоксид;
– свързва интензитета на горенето на веществата във въздуха и действието
на въздуха върху бистра варна вода с количеството на кислорода и на въгле-
родния диоксид в него;
– прилага умения за безопасна работа със спиртна лампа и с вещества;
– представя резултати и формулира изводи от наблюденията.
– за разширяване и затвърдяване: вещества и смеси, състояния и свойства
на вещества и на смеси, въздухът като смес.
Дидактически средства и материали: съдове и материали, изброени в текста
на учебника.
Актуализират се знанията за свойствата на въздуха като смес и за зависи-
мостта на тези свойства от свойствата и количествата на веществата, които
влизат в състава на въздуха. Основната цел на лабораторния урок се свързва с
опитното потвърждаване на тази зависимост.
Ето защо едната задача предполага експериментално изследване на свойство-
то на въздуха и на кислорода да поддържат горенето на въгленче. Резултатът
от опита позволява на учениците да направят извод за интензитета на проце-
са горене в цилиндри с въздух и с кислород и да потърсят причината за това.
Опитът изисква учителят да е подготвил два цилиндъра (единият да е пълен с
кислород, а другият – с въздух). Опитната постановка за получаване и събиране
на кислород е както е описана в лабораторния урок „Някои свойства на газове
79
във въздуха“. За втората експериментална задача може да се използва съдът, в
който е горяло въгленчето (като резултат се е увеличило количеството на въг-
леродния диоксид в него, а в другия съд, който е пълен с въздух, количеството
на въглеродния диоксид е по-малко).
Резултатът от опита позволява на учениците да установят различния интен-
зитет на помътняване на бистра варна вода в двата случая и да направят извод
относно причината за различната степен на проявление на това свойство на
въглеродния диоксид.
Тема 37. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

Цели:
– Да се усвоят начални знания за някои свойства на основните замърсители
на въздуха (въглероден диоксид, въглероден оксид, серен диоксид, азотен ди-
оксид).
– Да се разкрие влиянието на тези вещества върху живата и неживата при-
рода.
– Да се разгледат някои природни явления и някои аспекти на човешката
дейност като източници на замърсяване на въздуха.
– Да се възпитава активно отношение към проблема за замърсяване на въз-
духа.
– познава променливите съставни части на въздуха – въглероден диоксид,
въглероден оксид, серен диоксид, и описва техните по-важни свойства;
– посочва тези свойства на замърсителите на въздуха, които ги правят опас-
ни за здравето на човека и които в определени количества имат пагубно въз-
действие върху живата и неживата природа;
– посочва кои природни явления и кои дейности на човека са източници на
замърсяване на въздуха;
– оценява опасностите от тютюнопушенето, от увеличаването на моторните
средства, от пожари и изпепеляване на горски масиви и др. за здравето на чо-
века.
– за разширяване и затвърдяване: свойства на веществата, свойства на сме-
сите, жива и нежива природа, човешка дейност, горене, горива, пожари, замър-
сители, киселинен дъжд.
– математика: количество;
– география и икономика: населени места, индустриални зони, климат, вул-
кани, минерални извори;
– човекът и природата за 3. и 4. клас: въздух, замърсяване на въздуха.
Дидактически средства и материали: цилиндри, предварително напълнени
с въглероден диоксид, серен диоксид и азотен диоксид; образци от метални
повърхности и зелени листа, предварително обработени с водни разтвори на
серен диоксид и на азотен диоксид; снимки на обекти, поразени от киселинни
дъждове, видеоматериали за източници на замърсяване на въздуха.
80
1. Основни замърсители на въздуха
2. Естествени източници на замърсяване на въздуха
3. Замърсяване на въздуха в резултат от човешката дейност
Актуализацията на знанията трябва да насочи учениците към характеризи-
ране на състава на чистия и на замърсения въздух. Посочват се тези компонен-
ти, които участват в състава само на замърсения въздух, и тези, които в малки
количества не са замърсители (например въглероден диоксид). Мотивира се
необходимостта от познаване на свойствата на тези съставни части на въздуха,
които се определят като негови замърсители.
Изследване на някои свойства на газовете въглероден диоксид, серен диок-
сид, азотен диоксид може да се извърши чрез демонстрационен експеримент:
демонстрация на цилиндри, предварително напълнени със съответните газове.
(Внимание! Опити с въглероден оксид не се разрешават поради силно отровно-
то действие на този газ. Мирисът на серния и на азотния оксид се съобщават.)
Учениците описват състоянието и цвета на газовете, а за мириса научават от
учителя. Разтворимостта във вода се изследва чрез демонстрационен експери-
мент. Може да се попълни следната таблица:
Вещества
Признаци
за описание въглероден въглероден серен азотен
диоксид оксид диоксид диоксид
1. Състояние газ газ газ газ
2. Свойства
мирис Отсъства. Отсъства. Задушлив. Задушлив.
цвят Безцветен. Безцветен. Безцветен. Червено-кафяв.
разтвори- Добре се раз- Малко се Добре се раз- Добре се раз-
мост във тваря (участва в разтваря. тваря – обра- тваря – обра-
вода състава на кисе- зува кисели- зува киселинен
линни дъждове). нен дъжд. дъжд.
3. Действие В по-голямо Силно от- Поразява: Поразява:
върху жива- количество: ровен при – растения, – растения,
та и нежива- – затруднява вдишване. животни; животни;
та природа дишането; – скали, сгра- – скали, сгради,
– влияе неблаго- ди, паметни- паметници.
приятно върху ци.
климата.
За да се отговори на въпроса как замърсителите на въздуха влияят върху

живата и неживата природа, се акцентира на тези техни свойства, които оп-
ределят разрушителното им въздействие върху природата (т. 3 от таблицата).
Учениците могат самостоятелно да я попълнят, като ползват текста в учебника.

Освен текста от учебника и илюстрациите към него може да бъдат показани и
други снимки от интернет. Подходящо е също да се покажат метални повърх-
ности и листа от зелени растения, обработени с водни разтвори на серен диок-
сид и на азотен диоксид. С допълване на информацията за действието на праха
и на някои други замърсители, които разрушават озоновия слой, се получава
по-пълна картина на замърсителите на въздуха и на тяхното действие, което
позволява да се поставят основните проблеми на следващите методически еди-
ници – източници на замърсяване на въздуха и опазване на чистотата на въз-
духа.
Проблемът за чистотата на въздуха и опазването на здравето на човека ос-
вен с познаването на основните замърсители на въздуха и техните свойства
логически може да се свърже и с необходимостта от познаване на начините на
постъпването им във въздуха, което би създало възможност за тяхното огра-
ничаване.
Информация за отделни източници на замърсители на въздуха учениците
може да получат чрез:
– изпълнение на предварително зададена самостоятелна работа за начините
на постъпване на замърсителите на въздуха в атмосферата (проучване на по-
сочени източници; посещение на районни инспекции за опазване на околната
среда);
– изпълнение на самостоятелна работа в час върху текста от учебника;
– извличане на информация за начини на замърсяване на въздуха от специ-
ално подбрани нагледни средства (снимков материал, схеми, видео).
Изброените източници на замърсяване на въздуха може да се включат
в познавателна дейност за определяне на признаци за тяхното групиране.
Открояването на двете основни групи може да се подпомогне от учителя чрез
насочване на вниманието на учениците към характеризиране на произхода на
замърсяването. Така природните явления и човешката дейност може да се очер-
таят като два признака за систематизиране на източниците на замърсяване.
Изброяването на отделните примери към двете групи няма да затрудни учени-
ците.
Обобщението на двата начина за постъпване на замърсителите във въздуха
може да се подпомогне от попълване на схема или таблица.
С подходящи допълнителни данни и със снимков материал може да се засили
възпитателният потенциал на урока, за да се насочи вниманието на учениците
към значими обществени проблеми – борбата срещу тютюнопушенето, разум-
ното използване на моторни превозни средства, опазването на горите от пожа-
ри и др.
За затвърдяване на знанията може да се използват въпроси, изискващи изра-
зяване на собствено мнение относно екологични проблеми, например:
• Ако участвате в управлението на един град, какви предложения бихте на-
правили за подобряване на чистотата на въздуха?
• Какво бихте казали на един пушач, за да го убедите да загаси цигарата,
която току-що е запалил?
82
Тема 38. ОПАЗВАНЕ НА ЧИСТОТАТА НА ВЪЗДУХА
Цели:
– Да се усвоят знания за основните начини за опазване на чистотата на въз-
духа.
– Да се усвоят знания за нормите и принципите, свързани с опазване на чис-
тотата на въздуха.
– Да се възпита активно отношение към екологичните проблеми и убежде-
ния за необходимостта от опазване на чистотата на въздуха.
– Да се стимулира потребност от изява на активна позиция по проблемите
на опазване на чистота на въздуха в конкретни учебни и житейски ситуации.
– представя основните начини за опазване на чистотата на въздуха и кон-
кретни начини за намаляване на замърсяването на въздуха;
– свързва начините за опазване на чистотата на въздуха с познаването на
свойствата на замърсителите на въздуха и източниците им;
– осъзнава необходимостта от познаване на законодателството на България
във връзка с опазването на чистотата на въздуха;
– показва активна позиция и предлага решения на конкретни учебни и жи-
тейски ситуации, свързани с екологични проблеми.
– за разширяване и затвърдяване: замърсители на въздуха, източници на
замърсяване, природа, човешка дейност, горене, горива, пожари.
– човекът и обществото за 3. и 4. клас: закони, законодателство; опазване
на чистотата на въздуха.
Дидактически средства и материали: таблици с данни за замърсяването на
въздуха в България и в света като цяло; снимки на енергийни източници и пре-
чиствателни съоръжения; видеоматериали, свързани с проблема за опазване на
чистотата на въздуха.
1. Намаляване на вредните вещества, които се отделят във въздуха при из-
ползване на горивата
2. Намаляване на вредните вещества, които се отделят във въздуха при раз-
лични производства
3. Опазване и увеличаване на горските масиви като естествен филтър, който
намалява замърсяването на въздуха
Учениците вече познават основните замърсители и начините за постъпване-
то им във въздуха, както и по-важните им свойства, които въздействат пагубно
върху живата и неживата природа. Актуализирани по подходящ начин (чрез
беседа или чрез самостоятелна работа), тези знания могат да бъдат добър мо-
тивационен фон за поставяне на основния проблем на урока: „Как да се опази
чистотата на въздуха?“.
Двата подпроблема логично се свързват с намирането на начини за нама-
ляване на отделянето на вредни вещества при изгаряне на горивата и при про-
83
мишлените производства. Те заедно със значението на горите като естествен
филтър на въздуха може да се конкретизират в трите основни теми на урочния
план.
Чрез беседа и подходящи нагледни средства (табла със схеми и таблици с
данни за замърсителите и замърсяването на въздуха, снимки на екологични
енергийни източници и на малкоотпадни производства) може да се системати-
зират следните случаи на опазване на чистотата на въздуха:
• при изгаряне на горива:
– разумно използване на подходящи видове горива;
– подобряване на качествата на горивата;
– използване на алтернативни енергийни източници, които не замърсяват
атмосферата;
– обезвреждане на вредните газове от горенето чрез използване на филтри,
специални вещества и др. (например в моторните превозни средства);
• при промишлени производства:
– създаване на модерни пречиствателни съоръжения;
– използване на страничните продукти в същото производство;
– използване на страничните продукти в ново производство.
Значението на растителния свят за намаляване на замърсяването на въздуха
учениците могат да свържат както с поглъщането на въглеродния диоксид при
процеса хранене на растенията, така и с отделянето при този процес на кисло-
род, необходим за дишане на човека и животните.
Обобщаване на получените знания може да се извърши чрез самостоятелна-
та работа, имаща за цел да очертае пътя за решаването на проблема за опазване
на чистотата на въздуха, а именно:
– изучаване на замърсителите и техните вредни свойства;
– изучаване на начините за постъпването на замърсителите във въздуха;
– избор на начини за ограничаване или отстраняване на замърсителите на
въздуха.
Така се формира общ подход за решаване на проблема за опазване на окол-
ната среда, който може да се приложи и при изучаване на проблемите за опаз-
ване на чистотата на водата.
За изява на активна гражданска позиция към проблема за опазване на възду-
ха може да съдействат още:
– моделиране на конкретна учебна и житейска ситуация, свързана със за-
мърсяване на въздуха и изискваща вземане на адекватни решения от учениците
за намаляване или спиране на замърсяването;
– използване по подходящ начин на информация за българското законода-
телство, свързано с опазване на чистотата на въздуха.
Конкретни данни за замърсяването на въздуха в България може да се извле-
кат от годишните доклади за състоянието на околната среда, които са публику-
вани в интернет.
84
РАЗДЕЛ 5. ВОДА И ВОДНИ РАЗТВОРИ
Разделът е представен в 9 методически единици – 5 за нови знания, 2 за уп-
ражнения, 1 за преговор и обобщаване и 1 за контрол.
Основните образователни цели на раздела са свързани с: конкретизиране на
знанията за вещества и смеси чрез изследване на състава, състоянието, свойс-
твата, разпространението и значението на водата и водните разтвори; обогатя-
ване на придобитите умения за безопасна работа с вещества и смеси; обогатя-
ване на културата на умствения труд на учениците. Възпитателните акценти на
учебното съдържание насочват към открояване на здравни и екологични про-
блеми, свързани със: замърсяването и опазването на водата; обогатяване на ес-
тетическите възприятия на учениците при наблюдаване на изучаваните обекти
и явления; развиване на познавателните им интереси.
Учебното съдържание на раздела „Вода и водни разтвори“ е тясно свърза-
но със съдържанието на разделите „Тела и вещества“, „Топлинни явления“ и
„Вещества и смеси“. Трябва да се отбележи, че определена представа за водата
в природата е изградена и при изучаване на учебния предмет човекът и приро-
дата в 3. и 4. клас. По тази причина темата има надстроечен характер. Чрез нея
знанията за водата се обогатяват в няколко основни направления:
– свойства на водата (като вещество);
– свойства на водните разтвори (като вид смеси);
– опазване на чистотата на водата в природата.
Учебното съдържание на раздела „Вода и водни разтвори“ конкретизира об-
щата характеристика и на веществата, и на смесите:
Водни разтвори:
ÿ еднородни течни смеси на водата с някои вещества (количеството на во-
дата е по-голямо);
ÿ съставната част – водата, в която са разтворени веществата, се нарича
разтворител;
ÿ веществата, които участват в състава на водния разтвор, се наричат раз-
творени вещества;
ÿ свойствата на водните разтвори се определят от свойствата на водата и от
свойствата и количествата на разтворените вещества;
ÿ водните разтвори са много разпространени в природата и образуват во-
дната обвивка на Земята;
ÿ при човешката дейност се отделят вещества, замърсяващи природните
води, което налага опазването и очистването на водите.
Докато в методическата единица „Свойства на веществата“ от раздела
„Вещества и смеси от вещества“ се разкрива разтворимостта на някои веще-
ства във вода като тяхно свойство, в методическата единица „Водата като раз-
творител“ се извеждат съществените признаци на понятието „разтворител“.
Актуализират се житейски знания за водни разтвори и се дефинира понятието.
Чрез методическата единица „Водни разтвори“ се конкретизират и обогатяват
знанията за смесите. С изучаването на тази тема се осъществява първата кла-
сификация на водните разтвори (наситени, ненаситени). Разграничават се прак-
85
тически неразтворими и разтворими (малко разтворими и много разтворими)
вещества.
Затвърдяването на знанията за водните разтвори и развитието на експери-
менталните умения за безопасна работа с вещества и смеси се осъществяват в
лабораторния урок „Приготвяне на водни разтвори“.
Най-богат възпитателен заряд в рамките на тази тема има методическата
единица „Опазване на чистотата на водата“. Ако от творческия резерв се вклю-
чи допълнително тема „Кръговрат на водата в природата“ или „Водите в моя
роден край“ (екскурзия), може отново да се насочи вниманието на учениците
към единството на човека и природата, както и към българското и международ-
ното законодателство, свързано с опазването на това единство.

Тема 39. СЪСТОЯНИЯ И СВОЙСТВА НА ВОДАТА
Цели:
– Да се систематизират и обогатят знанията за състоянието и свойствата
на водата, за разпространението ѝ и промените, които се извършват с нея при
промяна на температурата.
– Да се усъвършенства умението за пренос на знания в познати ситуации чрез
конкретизиране на алгоритъма за изучаване на вещество върху примера с водата.
– Да се въведе понятието „разтвор“.
– описва състоянията на водата;
– характеризира водата като вещество с определени свойства (цвят, мирис,
вкус, температура на топене и температура на кипене, аномалии на водата);
– описва водните разтвори като еднородни смеси;
– посочва примери за промени с водата при промяна на температурата.
– нови: водни разтвори;
– за разширяване и затвърдяване: смеси, еднородни смеси, температурна
аномалия на водата.
– човекът и природата за 3. и 4. клас: вода, свойства на водата.
Дидактически средства и материали: съд с дестилирана вода; стъкленици
с твърди вещества, разтворими във вода, както и съответните водни разтвори;
вода в трите състояния.
1. Състояния на водата
2. Най-характерни свойства на водата
3. Водни разтвори
4. Значение на водата
Водата е първото конкретно вещество, за което се предлага отделна мето-
дическа единица. Този факт поставя известно изискване към организацията и
86
управлението на процеса на обучение и съответни отговорности пред учителя.
В съдържателен план урокът се отличава с някои особености. Водата като
обект на разглеждане присъства в раздела „Физични явления“, където се опис-
ват състоянията на водата и аномалията при нея. В частта „Вещества и техните
свойства“ водата многократно се използва като достъпен пример за вещество с
определени свойства. Това обстоятелство изисква да се актуализира пръсната-
та на различни места информация за свойствата на водата, за да се систематизи-
ра тя в урока и да се обогати с нови елементи. Необходимо е да се актуализира
също така алгоритъмът за изучаване на свойствата на веществата, по който е
добре да се подреди и разшири информацията за свойствата на водата. Това
създава възможност за резултатен пренос на знания и метод на познание в нова
познавателна ситуация, в която водата е обект на изучаване.
Акцент в урока се поставя върху способността на водата да съществува
при естествени условия и в трите състояния – твърдо, течно и газообразно.
Разпространението ѝ на Земята се извежда от учениците на основа на знания-
та им от 4. клас, от темата „Състав на въздуха“ и от житейските им познания.
Снимков материал на водата в трите състояния може да послужи не само като
източник на информация, а и като стимул за естетически възприятия и прежи-
вявания.
Систематизирането на знанията за свойствата на водата изисква богато она-
гледяване с образци от вещества и с експерименти.
Знанията за температурната аномалия на водата се свързват със значението
ѝ за живота на организмите във водните басейни през зимата.
Учениците познават разтвори на водата. В този урок понятието „воден раз-
твор“ се конкретизира. Обръща се внимание на разпространението на водните
разтвори в природата и в човешката практика, което налага разширяване на
знанията за водата като разтворител и за видовете водни разтвори в следващите
две теми.
Учениците познават факта, че водните пари във въздуха имат отношение
към климата на Земята. За да се разшири това знание и със значението на вод-
ните басейни за климата на Земята, се разкрива свойството на водата да поглъ-
ща и задържа по-голямо количество топлина от други течни и твърди вещества.
За затвърдяване на знанията са подходящи задачите от учебната тетрадка.
Може да се предложи на учениците за домашна работа да изпълнят задачата от
рубриката „Опит у дома“. Трябва да се обърне специално внимание, че за опи-
тите се изискват разрешението и присъствието на родител или на по-възрастен
член от семейството.
Тема 40. ВОДАТА КАТО РАЗТВОРИТЕЛ

Цели:
– Да се дефинират понятията „разтворител“ и „разтворено вещество“.
– Да се обогатят знанията за свойството на водата да разтваря различни
вещества.
– разграничава разтворител и разтворено вещество по модели или по данни
87
за количеството и състоянието на веществата в конкретни еднородни смеси;
– описва значението на водата като разтворител.
– нови: разтворител, разтворено вещество;
– за разширяване и затвърдяване: еднородни смеси, водни разтвори.
– човекът и природата за 3. и 4. клас: вода, природни води.
Дидактически средства и материали: вода, водни разтвори, модели на мо-
лекулата на водата и молекули на други вещества, които се разтварят във вода.
1. Съставни части на разтворите:
а) разтворител;
б) разтворени вещества.
2. Значение на водата като разтворител
Актуализацията трябва да се насочи към характеристиката на еднородните
смеси. Добре е да се демонстрират прозрачни банки с образци от водни разтво-
ри, които имат приложение в бита (например оцет, кислородна вода, разтвор
на сода каустик). Добре е картината да се допълни, като се покажат и няколко
неводни течни разтвора в оригинални опаковки (например спиртен разтвор на
йод – йодна тинктура, лак за нокти или други подобни продукти). Тези примери
предлагат достатъчно ориентири, за да може да се опишат сходства и различия
на разглежданите еднородни течни смеси, да се дефинират понятията „разтво-
рител“ и „разтворено вещество“.
Интересно би било на учениците да наблюдават следния демонстрационен
опит: в две епруветки (№ 1 и № 2) се наливат поотделно равни обеми вода, а
в други две (№ 3 и № 4) – същите обеми спирт. Към епруветки № 1 и № 3 се
добавя готварска сол, взета на върха на лъжичка, след което всяка епрувет-
ка се разклаща. Констатира се, че водата по-добре разтваря готварската сол в
сравнение със спирта. След това към епруветки № 2 и № 4 се добавят йодни
кристали, взети на върха на лъжичка, след което всяка епруветка се разклаща.
Констатира се, че спиртът по-добре разтваря йода в сравнение с водата. При
описанието на опита целенасочено се използват нововъведените термини „раз-
творител“ и „разтворено вещество“.
Целесъобразно е да се опише и онагледи поне с един модел съставът на
водните разтвори, като отново се използват новите термини.
За разкриване на значението на водата като разтворител би било добре уче-
ниците да се включат в групова работа с текста в учебника, като се насърчат
да допълват информацията със свои примери. В тази част е необходимо много
добро онагледяване със снимки, видеоматериали и натурални обекти.
В учебника и в работната тетрадка има достатъчно задачи за затвърдява-
не, които разширяват кръгозора на учениците във връзка с разглежданата
тема. Някои от тези задачи може да се предложат и за самостоятелна работа
вкъщи.
88
Тема 41. ОТКРИВАНЕ НА ВОДА В ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
Цели:
– Да се изследват проби от хранителни продукти за наличие на вода.
– извършва опити за откриване на вода в хранителни продукти;
– спазва правила за безопасна експериментална работа;
– представя резултати от експерименти в протокол по образец.
– за разширяване и затвърдяване: вода, водни разтвори.
Актуализацията може да започне с дефиниране на основните понятия – вод-
ни разтвори, разтворител, разтворено вещество. Добре е да се разкаже накрат-
ко за разпространението на водата в неживата природа и да се покажат снимки
с образци от минерали, които съдържат в състава си и водни молекули. Един от
тези минерали трябва да е халкантит (сhalcanthite), в който основна състав-
на част е синият камък. Учителят трябва да покаже банки с образци от меден
сулфат (безцветна сол) и от син камък (син кристалохидрат). Любопитно би
било на учениците, ако се разкаже накратко за разпространението на минерала
халкантит в природата, както и за практическото приложение на синия камък в
селското стопанство.
При изпълнение на първата задача трябва да се обърне внимание на техни-
ката за безопасна работа със синия камък.
Преди да се пристъпи към изпълнение на втората задача, представена в
учебника, на учениците може да се предложи самостоятелна или групова рабо-
та с текст, в който се описват разпространението на водата в живата природа и
нейното значение за живота на човека.
Втората задача може да се изпълни, като на различни групи ученици се пред-
ложат по три проби от хранителни продукти (плодове, зеленчуци, хлебни изде-
лия, месо, риба), които не са идентични с пробите на останалите групи. Така
за единица време може да се получат данни за по-голям брой хранителни про-
дукти, които съдържат вода.
В края на лабораторното упражнение учителят може да покаже таблица, в
която са отразени научни данни за съдържание на вода в храни:
Хранителен Вода в 100 g Хранителен Вода в 100 g

продукт продукт продукт продукт
1 2 1 2
прясно краве мляко 88 g краставици 96 g
кисело краве мляко 88 – 90 g домати 93 – 94 g
извара 80 – 82 g карфиол 89 – 90 g
краве сирене 52 – 53 g моркови 89 g
89
1 2 1 2
овче сирене 50 – 52 g картофи 79 g
кашкавал 39 g диня 93 – 94 g
бяла риба 80 g ягоди 90 g
скумрия 72 – 73 g портокали, 86 – 87 g
мандарини
телешко и пилешко 72 – 73 g вишни, череши 84 g
месо
свинско месо 50 g ябълки 83 g
яйца 74 g маслини 73 – 74 g
типов и ръжен хляб 40 g мед 20 – 21 g
бял хляб 37 – 38 g слънчоглед 11 g
Може да се коментират насоки за здравословен начин на живот, свързан с

ежедневния прием на вода и на продукти с високо съдържание на вода.
Добре е за домашна работа да се възложи на учениците да разгледат етике-
тите върху опаковки на хранителни продукти и да открият данни за съдържа-
нието на вода в състава им.
Тема 42. ВОДНИ РАЗТВОРИ

Цели:
– Да се обогатят знанията за състава на смесите чрез изучаване на конкрет-
ни водни разтвори.
– Да се класифицират водните разтвори (наситени, ненаситени) и вещества-
та (неразтворими, малко и много разтворими).
– Да се обогатят знанията за свойствата и приложението на смесите чрез
изучаване на конкретни водни разтвори.
– Да се усъвършенства умението за пренос на знания (в случая – за смесите)
в познати ситуации чрез конкретизиране на изучени закономерности, като се
използват примери с водни разтвори.
– определя водните разтвори като течни еднородни смеси на водата с други
вещества;
– класифицира водните разтвори и различава наситени и ненаситени водни
разтвори по описание;
– класифицира веществата по разтворимостта им във вода (разтворими, мал-
ко разтворими, неразтворими);
– коментира разтворимост на конкретни вещества във вода по данни от таб-
лици, схеми и опити;
– свързва свойствата на водните разтвори със свойствата и количествата на
веществата, разтворени във водата.
90
– нови: наситени и ненаситени разтвори; разтворимост;
– за разширяване и затвърдяване: водни разтвори, разтворено вещество,
разтворител.
– човекът и природата за 3. и 4. клас: вода, природни води.
Дидактически средства и материали: вода; твърди вещества и течности, раз-
творими във вода; водни разтвори; снимков материал на водни басейни.
1. Видове водни разтвори:
а) ненаситени;
б) наситени.
2. По-важни свойства на водните разтвори
Тази методическа единица е своеобразно продължение на темата за смесите.
Това е съвсем естествено – водните разтвори са представители на еднородните
течни смеси, а тяхното получаване се дължи на свойството на водата да раз-
тваря различни вещества. По преценка на учителя, ако се включат повече де-
монстрационни и лабораторни опити, темата може да се разгърне в два учебни
часа.
Чрез уводна беседа учениците може да се насочат към примери на разтвори,
познати от житейската практика. Като се опише значението им за живота на
човека, животните и растенията, може да се мотивира необходимостта от изу-
чаването на тези обекти.
Евристичната беседа с учениците може да започне с актуализиране на зна-
нията им за градивните частици на водата. Ако се покажат съдове с дестилирана
вода и с бромна вода – воден разтвор на бром, може да се опише опростеният
модел на този воден разтвор. Така се съчетават натурална и изобразителна на-
гледност и се създават условия за по-добро възприемане и разбиране на словес-
ното описание на водните разтвори.
След това се демонстрира приготвянето на водни разтвори на натриев хло-
рид по начин, описан в учебника. При обсъждане на наблюденията се разграни-
чават двата вида разтвори: ненаситени и наситени; натриевият хлорид се опре-
деля като вещество, добре разтворимо във вода.
Ако учебната лаборатория е добре оборудвана, може да се възложи на уче-
ниците сами да извършат опит с друго вещество, добре разтворимо във водата:
взема се на върха на лъжичка от веществото и се изсипва в епруветка, след това
се налива вода (2 – 3 mL); с енергично разклащане на епруветката се постига
разтваряне на веществото; към разтвора се добавят нови порции от веществото
дотогава, докато то престане да се разтваря. Учителят би могъл да предостави
данни за разтворимостта на изследваното вещество във вода при стайна тем-
пература, за да се убедят учениците, че различните вещества имат различна
разтворимост при едни и същи условия. Добре е да се покажат няколко водни
разтвора и да се разгледа таблица с данни за разтворимостта във вода на веще-
ствата, които ги съставят (разтворимостта на вещества във вода е изразена в
грамове разтворено вещество в 100 g вода при 20оС):
91
Вещес- Натриев Калиев Меден Натриев Натриев Калиев
тва хидроген- бихромат сулфат хлорид нитрат йодид
карбонат (K2Cr2O7) (CuSO4) (NaCl) (NaNO3) (KI)
(NaHCO3)
Маса (g) 9,6 13,1 20 35,9 88 144
Ако учителят прецени, че ще е интересно за учениците, би могъл да предло-

жи за обсъждане задача 2 от учебника.
Демонстрационен или лабораторен опит с гипс (0,204 g/100 g H2O при 20оС)
или с кварцов пясък (0,012 g/100 g H2O) може да послужи като илюстрация за
съществуването и на практически неразтворими вещества.
В съдържателно отношение проблемът за свойствата на водните разтвори
носи сравнително малко нова съществена информация, която е включена не-
принудено в системата от знания за свойствата на смесите. За разкриване на
връзката между свойствата на водните разтвори и свойствата и количествата
на разтворените в тях вещества може да се използват разнообразни примери,
предложени в учебника. Новото по отношение на свойствата е разликата в тем-
пературата на кипене и на топене на разтворите в сравнение с тези на чистата
вода – факт, който на този етап не трябва да се обяснява. Подходящ за онагле-
дяване е следният прост опит: върху мрежа, поставена на котлон, се подреждат
две номерирани чаши съответно с дестилирана вода и с наситен воден разтвор
на готварска сол; отчита се моментът, в който започва да ври дестилираната
вода (може да се измери с термометър температурата на водата, въпреки че
учениците знаят каква е tкип. на водата); не е необходимо да се изчаква да заври
водният разтвор, тъй като вече е доказано, че водата кипи при по-ниска темпе-
ратура.
Интересни за учениците биха били опитите, чрез които се измерват обща
или карбонатна твърдост на чешмяна вода, количеството на кислорода и на
въглеродния диоксид, разтворени във водата. Реактиви, необходими за тези
опити, заедно с алгоритъм на съответното изследване, може да бъдат намерени
във всеки магазин за акваристика.
Интересни за учениците биха били и данните за температурата на замръзва-
не на антифриза в зависимост от съотношението между водата и разтвореното
в нея вещество. Тук предлагаме таблица с данни за температурата на замръз-
ване на антифризи, които съдържат в състава си етиленгликол и вода. Данни
за tкип. и tзамр. на други смеси може да се вземат от химически енциклопедични
речници или от интернет.
Маса на етилен- tзамр.на Маса на етилен- tзамр. на

гликол в 100 g от сместа гликол в 100 g от сместа
сместа сместа
26,4 g – 10°С 52,6 g – 40°С
36,4 g – 20°С 58,0 g – 50°С
45,6 g – 30°С 63,1 g – 60°С
92
За обобщаване на знанията е подходящо да се изгради или разгледа схема –
алгоритъм за описание на водните разтвори:
Водни разтвори
• еднородни течни смеси на водата с някои вещества (количеството на вода-
та е по-голямо);
• съставната част – водата, в която са разтворени другите вещества, се на-
рича разтворител;
• другото вещество, което участва в състава на водния разтвор, се нарича
разтворено вещество;
• подобно на останалите смеси водните разтвори проявяват свойства, които
се определят от свойствата и количествата на разтворените във водата вещес-
тва.
Ако има достатъчно време до края на учебния час, може да се решат и обсъ-
дят задачи от учебната тетрадка.
За любознателните може да се предложи домашна работа – да се изпълни
опит у дома.
Тема 43. ПРИГОТВЯНЕ НА ВОДНИ РАЗТВОРИ

Цели:
– Да се формират умения за приготвяне на наситени и ненаситени водни
разтвори.
– Да се усъвършенстват уменията за безопасна работа с вещества, за осъ-
ществяване на експериментално изследване, за представяне на резултати от
опити.
– приготвя водни разтвори по указание;
– разпознава опитно вида на водни разтвори чрез добавяне на допълнително
количество от разтвореното вещество;
– описва и интерпретира резултати от наблюдения и опити по образец.
– за разширяване и затвърдяване: водни разтвори, наситени и ненаситени
разтвори, свойства на водните разтвори.
Актуализират се знанията за разтворимост на веществата във вода, за ви-
довете водни разтвори. Представят се любопитни данни за приложението на
водните разтвори в различни производства, в строителството, в бита. Добре е
да се покажат оригинални опаковки от физиологични разтвори (0,9% разтвор
на натриев хлорид, 5% разтвор на глюкоза и глюкозен серум) и да се опише
тяхното приложение в медицината. Така учениците могат да се убедят в необ-
ходимостта от знания и умения за приготвяне на водни разтвори.
Опитното изпълнение на задачите може да се предхожда от мисловен експе-
римент и от предварително обсъждане на реда от действията, които трябва да се
осъществят. В хода на опитите трябва да се насочва вниманието на учениците
93
върху правилното изпълнение на тези действия, за да се усъвършенстват уме-
нията им за безопасна експериментална работа.
След решаване на всяка задача е необходимо обсъждане на процеса и на ре-
зултатите от опитното разпознаване на съответните водни разтвори. Учителят
трябва да подпомогне учениците при формулиране на изводите.
Според времето, което остава до края на часа, допълнителната задача може
да се извърши като демонстрационен или като лабораторен експеримент.
Добре е накрая да се обобщи (като се сравнят количествените данни от всич-
ки опити), че промяна на вида на един разтвор може да се постигне с промяна
на количеството на разтвореното вещество или на разтворителя (водата) при
определена температура.
Тема 44. ОПАЗВАНЕ НА ЧИСТОТАТА НА ВОДАТА

Цели:
– Да се разширят знанията за замърсителите на водата.
– Да се обсъдят здравни и екологични проблеми, свързани със замърсяване-
то и опазването на водата.
– назовава основни замърсители на водата;
– представя възможности за опазване на чистотата на природни води и на
питейна вода;
– посочва начини за пречистване на замърсени води.
– за разширяване и затвърдяване: вещества замърсители; утаяване, фил-
триране; водни разтвори; отпадни води; водопречиствателни съоръжения.
– география и икономика: водни басейни, населени места, промишленост;
– човекът и природата за 3. и 4. клас: опазване на водата в природата.
Дидактически средства и материали: снимки на водни басейни със замърсе-
на вода и на пречиствателни съоръжения.
1. Основни замърсители на водата
2. Опазване и очистване на водата от замърсители
В междучасието може да се подредят на дъската рисунките на учениците за
кръговрата на водата. Учителят също би трябвало да постави своя рисунка, в
която са включени и изображения на източници на замърсяване на природните
води, или да използва други подходящи нагледни средства – снимки, схеми,
готови рисунки.
При актуализацията на знанията за кръговрата на водата в природата акцент
се поставя на ролята на човека в този кръговрат. Като се коментират съответ-
ните нагледни средства, може да се изброят възможните източници на замър-
сяване на природните води (отпадните води от производствени предприятия, от
бита, от животновъдни ферми, от болници и др.).
94
При описанието на замърсителите на водата е необходимо да се включат
любопитни данни и допълнителен илюстративен материал (освен този, предста-
вен в учебника). Данни и снимки за замърсяването и за опазването на водата е
възможно да се вземат и от интернет.
При обсъждане на възможностите за очистване на водата се актуализират
знания за основните операции за разделяне на смеси: утаяване, филтриране и
задържане на замърсители със специални вещества. Може да се направи и па-
ралел с опазване на чистотата на въздуха и да се изкажат идеи за очистване на
отпадните води от производствата. Добре би било предварително учениците да
съберат информация за водите в родния си край и за възможните източници на
тяхното замърсяване. Специално внимание трябва да се отдели на качеството
на питейната вода и възможностите за нейното вторично замърсяване след пре-
минаване през пречиствателните съоръжения. Подходящи за целта са задачите
от учебната тетрадка.
Конкретни данни за замърсяването на водите в България може да се извле-
кат от годишните доклади за състоянието на околната среда, които са публику-
вани в интернет.
За домашна работа може да се възложи на учениците да потърсят факти за
замърсяването на природните води и за опазването на тяхната чистота (както в
национален, така и в международен мащаб), да изберат най-любопитните данни
и да съставят кратък разказ.
Тема 45. ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ

Цели:
– Да се затвърдят, систематизират и обобщят знанията за вещества и смеси
на описателно равнище.
– Да се разширят знанията за разпространението на веществата и смесите.
– Да се затвърдят знанията за влиянието на човешката дейност върху живата
и неживата природа.
– Да се формира гражданска позиция към екологичните проблеми.
– конкретизира признаците на понятията „вещество“ и „смес“ при описание
на изучени обекти;
– посочва примери за вещества и смеси, които са много разпространени в
природата и които имат значение за живота на организмите на Земята;
– коментира връзката между свойствата, разпространението и значението на
веществата и смесите;
– описва ролята на човешката дейност за околната среда и произтичащите от
това отговорности на всеки човек в личен и в социален план.
– за затвърдяване, разширяване и обобщаване: вещества, смеси – въздух и
водни разтвори, замърсители на въздуха и на водата.
– география и икономика: промишленост, производства;
95
– човекът и природата за 3. и 4. клас: въздух, природни води, почва, рас-
тения, хранене, дишане.
Дидактически средства и материали: учебно-помощна литература за
значението и приложението на веществата; сбирка от вещества и смеси; схеми,
отразяващи съдържанието на понятията „чисто вещество“ и „смес“; схема на
разпространението и приложението на някои вещества и смеси.
1. Смеси – по-важни представители, разпространение и значение
2. Вещества – по-важни представители, разпространение и значение
3. Въздействие на човека върху живата и неживата природа – проблеми и
отговорности
С тази методическа единица се завършва цикълът от теми, разкриващи съ-
държанието на понятията „вещество“ и „смес“. Акцентът се поставя върху
усвоените знания за най-разпространените смеси на Земята и за веществата с
най-голямо значение за живота.
Систематизирането и обобщаването на знанията може да започне с разглеж-
дане (или създаване) на схема, която представя признаците за описание на сме-
сите:
Смеси:
• съставят телата;
• съдържат две или повече вещества;
• състоянието и еднородността им зависят от състоянието и свойствата на
съставящите ги вещества;
• проявяват определени свойства;
• свойствата им зависят от свойствата и от количествата на веществата, кои-
то ги съставят;
• свойствата им определят областите на приложение и значението им;
• широко разпространени са в природата.
За конкретизиране на признаците на смесите може да се предложи на учени-
ците самостоятелно или в група да опишат състава на въздуха, на природните
води и на почвите.
Систематизирането и обобщаването на знанията за веществата може да се
осъществи по аналогичен начин. Схемата, която се използва или създава, може
да има следния вид:
Вещества:
• съставят смесите, както и телата;
• съществуват в различни състояния при определени условия;
• проявяват свойства;
• от свойствата им зависят областите на приложение и значението им за
живота;
• в природата се срещат рядко, по-често са разпространени под формата на
смеси.
За конкретизиране на признаците на веществата може да се предложи на уче-
ниците самостоятелно или в група да опишат кислорода, водата и въглеродния
диоксид. Подходящо е да се реши задача, изискваща сравняване на вещества
96
по свойства (може да се използва усвоеният алгоритъм). Може да се сравнят
свойствата на газовете азот и азотен диоксид; кислород и въглероден диоксид.
Във връзка с описанието на свойствата на азотния диоксид или на въглерод-
ния диоксид може да се постави проблемът за замърсяването на въздуха с тези
газове вследствие на човешката дейност. Така непринудено се преминава към
третия подпроблем в урока – влиянието на човешката дейност върху околната
среда. Учениците имат достатъчно знания за замърсяването на въздуха и на
водата. Необходимо е да се систематизират и обобщят тези знания чрез беседа,
като се поставят нови акценти при обсъждането на проблемите. За отговорното
отношение на учениците към собственото им здраве би помогнало решаването
и обсъждането на задачи от учебната тетрадка.
В заключение особено внимание трябва да се отдели на държавните и меж-
дународните документи, свързани с опазването на околната среда от замърся-
ване.
Отговори на тестовите задачи от учебника: 1 – Г; 2 – Б; 3 – Б; 4 – В; 5 –

Б; 6 – Б; 7 – Г; 8 – Б.
ЧАСТ III. СТРУКТУРА И ЖИЗНЕНИ ПРОЦЕСИ

НА ОРГАНИЗМИТЕ
РАЗДЕЛ 6. КЛЕТЪЧЕН СТРОЕЖ НА ОРГАНИЗМИТЕ

Основна цел на тази част от учебното съдържание е да формира у учени-
ците обобщена представа за клетката като градивна единица на организмите.
Очакваните резултати са ученикът да:
– изброява, посочва и означава върху изображения клетки и части на клет-
ката;
– съставя описание на устройството на клетките;
– разграничава организми по брой клетки (една или много) и илюстрира с
примери;
– наблюдава с микроскоп;
– регистрира резултати от наблюдения в природата и в учебната лаборато-
рия по даден план и ориентири;
– описва по образец резултати от експеримент.
Въз основа на изискванията на учебната програма и с оглед постигане на
очакваните резултати съдържанието е структурирано в 11 методически едини-
ци: 4 урока за нови знания или комбиниран тип, 3 лабораторни урока, 1 урок
екскурзия и 1 урок за систематизиране и обобщаване на знанията.
Основните идеи, заложени в тази част на учебното съдържание, са позна-
ваемост на света, единство и многообразие на организмите, както и новата
за учениците биологична идея за организма като единна система.
Биологичното знание е ново за учениците, тъй като за първи път се разкрива

клетъчното равнище на организация на живата материя. Това изисква специ-
ални грижи за онагледяване на съдържанието (динамични цветни рисунки на
класната дъска, макети, табла, мултимeдийни презентации, електронен учебник
и др.). Задачите от учебната тетрадка също ще помогнат за успешното усвоява-
не на учебното съдържание.
Изучаването на устройството на микроскопа и работата с него са предпочи-
тани от учениците учебни дейности. Разработките на съответните методически
единици (две на брой) са подчинени изцяло на дейностния подход. Унифици-
раният алгоритъм на действие в лабораторните уроци е предпоставка за бърза
ориентация на учениците и за оптимално използване на учебното време. Зада-
чите в учебника и в учебната тетрадка са подбрани така, че изпълнението им да
осигури три от очакваните резултати.
Методическата единица „Многообразие и групиране на организмите“ над-
гражда знания от учебните предмети околен свят и човекът и природата в 3. и
4. клас. Приложеният спираловиден подход при избора и структурирането на
учебното съдържание се изразява в това, че към критериите за класификация
на организмите се прибавя още един – броят и устройството на клетките, които
ги изграждат.
При характеризирането на едноклетъчните, колониалните и многоклетъчни-
те организми се използват за примери конкретни организми. Това е във връзка
с възрастовите особености на петокласниците. Акцент е поставен върху значе-
нието на групите организми за човека и за природата.
Новата идея за организма като единна система се развива в следващите две
теми от учебника.
Методическата единица „Организмите около нас“ е урок екскурзия и е раз-
работена с пълен алгоритъм за действие и с конкретни задачи. Основната цел
е екологичното възпитание на учениците и формирането на умения за работа в
екип. В книгата за учителя са предложени два варианта за нейната реализация.
В обобщаващата тема „Организмите на нашата планета“ акцентът е поста-
вен върху единството организъм – среда на живот, еволюцията на организмите
и кръговрата на веществата в природата. Поради възрастовите особености на
учениците доминира, разбира се, емпиричното мислене. Това подготвя „почва-
та“ за последващо формиране на теоретично биологично мислене.

Тема 46. КЛЕТКАТА – ОСНОВНА ГРАДИВНА ЕДИНИЦА
НА ОРГАНИЗМИТЕ
Цели:
– Да се усвоят знания за устройството, формата и големината на клетките.
– Да се разкрият функциите, които изпълняват трите основни части на клет-
ката.
– Да се формира у учениците представа за единството в организмовия свят.
– дефинира клетка;
98
– изброява, посочва и означава върху изображение клетки и части на клетка-
та (клетъчна мембрана, цитоплазма, наследствено вещество);
– съставя описание, схеми, модели на устройството на клетката.
– нови: клетка, клетъчна мембрана, цитоплазма, наследствено вещество;
– за разширяване и затвърдяване: растения, животни, гъби, избирателна
пропускливост.
– български език и литература: работа с текстове от учебника, използване
на научнопопулярна литература;
– математика: мерни единици;
Дидактически средства и материали: учебник, учебна тетрадка, изображе-
ния на екосистема гора и блато (снимки, табла или слайдшоу).
1. Първи открития за клетката
2. Форма и големина на клетките
3. Устройство на клетката:
а) клетъчна мембрана – тънка, еластична, прозрачна ципа; избирателна про-
пускливост;
б) цитоплазма – безцветно, полутечно вещество със сложен състав;
в) наследствено вещество – носител на информация; ядро.
Ход на учебно-възпитателната дейност
Актуализацията на знанията на учениците от човекът и природата в 3. – 4.
клас може да се осъществи чрез анализ и беседа върху изображенията на гора и/
или блато. Учениците дават примери за растения, животни, гъби и се прави из-
вод за многообразието в живата природа. Поставя се проблемът „Има ли нещо,
което обединява всички организми?“. Отговорът се формулира в края на часа.
Въвежда се темата и се записва т. 1. от плана. Учителят чрез кратък разказ
съoбщава интересни исторически данни за откриването на клетката и по-ната-
тъшното ѝ изучаване.
Вниманието на учениците се насочва върху формата и големината на клет-
ките. Чрез самостоятелна работа с учебника (фиг. 46.2) учениците сами назова-
ват формите на клетките и насочвани от учителя, стигат до извода: „Клетките
имат различна форма. Коя е причината за това? На този въпрос ще си отгово-
рим в края на раздела“.
Учителят разкрива единицата за измерване на клетките (микрометър). Чрез
постер се изяснява големината на микрометъра:
един микрометър = една хилядна от милиметъра;
един милиметър = една хилядна от метъра.
Записва се т. 2 от плана.
Вниманието на учениците се насочва към устройството на клетката. Подхо-
дящ метод за работа по т. 3 от плана е самостоятелната работа с учебника (фиг.
46.3).
Записва се т. 3, а и с помощта на фиг. 46.3 учениците посочват месторазпо-
ложението на клетъчната мембрана. Учителят поставя следната задача: „Изяс-
нете функциите на клетъчната мембрана, като използвате текста: Клетъчната
99
мембрана много зорко „охранява“ границите на клетката с идеално органи-
зирани „митнически“ пропускателни постове. Тя контролира „кой влиза и
кой излиза“ от клетката. Така се осигурява „мирният труд“, който кипи в
клетката“.
Учителят насочва вниманието на учениците към цитоплазмата. Записва се т.
3, б. С помощта на фиг. 46.3 се изяснява мястото, което цитоплазмата заема в
клетката. Подчертава се, че тя е прозрачна.
Записва се т. 3, в. Учителят разяснява кое вещество се нарича наследствено,
като посочва функцията му. Подчертава се разликата между наследствено ве-
щество и ядро и се посочва, че съществуват организми с ядро и такива, чието
наследствано вещество е свободно разположено в цитоплазмата. Показва се
схематично изображение на двата типа клетки (динамична рисунка на дъската,
табло или слайдшоу на мултимедия). Изяснява се местоположението на ядрото.
Учениците изпълняват зад. 1 от учебната тетрадка.
Чрез въпроса „Всички клетки ли си приличат по устройство?“ възниква дис-
кусия. До отговора се стига с помощта на фиг. 46.3 от учебника. Изтъкват се
разлики между растителната, животинската и гъбната клетка; стига се до изво-
да, че различията в устройството на клетките са свързани с разнообразието в
организмовия свят.
Учениците трябва да посочат общото в устройството на клетките на расте-
ния, животни и гъби и да отговорят на въпроса, поставен в началото на часа.
Стига се до извода „Въпреки голямото многообразие от растения, животни и
гъби те си приличат по това, че са изградени от клетки. Всички клетки въпреки
някои различия имат клетъчна мембрана, цитоплазма и наследствено вещество“.
За затвърдяване и обобщаване се изпълняват задачи 2 и 3 от учебната тет-
радка.
Тема 47. УВЕЛИЧИТЕЛНИ УРЕДИ – ЛУПА И МИКРОСКОП

Цели:
– Да се усвоят знания за устройството на увеличителните уреди – лупа и
микроскоп.
– Да се усвоят умения за работа с лупа и микроскоп.
– изброява, посочва и означава върху изображение частите на лупа и мик-
роскоп;
– използва правилно понятията, с които са означени частите на микроскопа
и лупата;
– наблюдава с лупа различни обекти по даден план и ориентири;
– наблюдава с микроскоп клетки и регистрира резултати от наблюдението
по даден план и ориентири;
– спазва правила за безопасна работа в учебната лаборатория.
– нови: лупа, микроскоп, фокусиране, оптични и механични части на микрос-
копа;
100
– за разширяване и затвърдяване: клетка.
– математика: умножаване на цели числа;
– изобразително изкуство: рисуване на наблюдаваното.
Дидактически средства и материали: учебник, учебна тетрадка, микроскоп,
лупа, текст с дребен шрифт, зрял домат, траен микроскопски препарат.
1. Лупа
а) устройство:
– оптична част – леща;
– механична част – рамка с дръжка.
б) наблюдение с лупа
2. Микроскоп
а) устройство:
– механична част – статив, зрителна тръба, масичка с отвор, огледало (лам-
па), макровинт, микровинт;
– оптична част – система от лещи на обектива и окуляра.
б) микроскопски препарат
в) наблюдение с микроскоп
В началото на урока се актуализират знанията на учениците за устройство-
то на клетката. Проверка на знанията може да се извърши чрез коригиране на
грешки върху рисунки на клетки на раздавателен материал (работен лист) или
на класната дъска. Задачата може да бъде следната: „На ученици от 5. клас е
зададена домашна работа да нарисуват и означат частите на клетката. Внима-
телно разгледайте работите на Росен и Яна. Ако са допуснали грешки – попра-
вете ги“.
При поставяне на темата учителят използва разказ, съдържащ интересни ис-
торически данни за конструирането на микроскопа и откриването на клетката.
Вниманието на учениците се насочва към увеличителните уреди лупа и
микроскоп. Поставя се въпросът „Кое е общото в устройството на лупата и
микроскопа?“. Отговорът се формулира в края на часа.
Записва се т. 1 от плана. Чрез самостоятелна работа с учебника по фиг.
47.1 и текста от учебника учениците разкриват устройството на лупата, ней-
ните части. С въпроса „Коя е съществената част в устройството на лупата?“ се
предизвиква дискусия и се стига до извода „Лещата е оптичната част на лупата,
с помощта на която се увеличава образът на наблюдавания обект“. Учителят
дава информация за това, че лупата увеличава обектите 2 до 30 пъти. Записват
се подточка а) и подточка б). Дава се възможност на учениците да разгледат с
лупа текст от учебника или други обекти, като муха, мравка и др. Спазват се
правилата за работа с лупа, дадени в учебника. Следва изпълнение на зад. 1 от
учебната тетрадка.
Учителят насочва вниманието на учениците към микроскопа пред тях. Добре
е на всяка маса да има поне по един микроскоп. Записва се т. 2 от плана. Учи-
телят изяснява защо този микроскоп се нарича светлинен. Може да се направи
сравнение с микроскопа на Р. Хук от фиг. 46.1 и да се стигне до заключението,
101
че съвременните микроскопи са сложни увеличителни уреди. Чрез фиг. 47.2 и
работа с учебника се изяснява устройството на микроскопа. Записват се подто-
чки а) и б). Учениците изпълняват задача 2 от учебната тетрадка. Необходимо е
да се обърне внимание на предназначението на масичката, макро- и микровин-
товете. Учениците се запознават с алгоритъма за работа с микроскоп с помощта
на учебника. Учителят показва и разяснява какво представляват микроскопски-
ят препарат и видовете микроскопски препарати. Раздава се на всеки ученик
траен микроскопски препарат. Обяснява се начинът, по който се закрепва на
масичката, както и начинът на придвижване на масичката спрямо обективите.
Въвежда се терминът „фокусиране“. Записва се и подточка в). Чрез самостоя-
телна работа се дава възможност на всеки ученик сам да извърши (няколко
пъти) фокусиране на образа на наблюдавания с микроскоп обект.
Отново вниманието на учениците се насочва към обектива и окулярите, като
се посочват записаните върху тях знаци х10, х40, х5 и др. Учителят обяснява,
че тези означения дават възможност да се определи увеличението на микроско-
па и как се пресмята то. След това учениците самостоятелно решават задача 3
Изпълнява се задача 4 от учебната тетрадка.
За затвърдяване и обобщаване учениците устно изказват мнение по темата
„Моите помощници – лупата и микроскопът“.
Тема 48. ПРИГОТВЯНЕ И НАБЛЮДАВАНЕ

НА НЕТРАЙНИ МИКРОСКОПСКИ ПРЕПАРАТИ
Цели:
– Да се усвоят умения за изготвяне на нетрайни микроскопски препарати и
работа с микроскоп.
– Да се продължи формирането на умения за наблюдение и регистриране на
наблюдаваното.
– приготвя и наблюдава нетрайни микроскопски препарати по даден план и
ориентири;
– спазва правила за безопасна работа с лабораторни прибори и микроскоп.
– за разширяване и затвърдяване: фокусиране, нетрайни микроскопски
препарати, правила за работа с микроскоп.
– български език и литература: развитие на устната реч;
Дидактически средства и материали: микроскопи, предметни и покривни
стъкла, късчета от зрял домат, лук, чаши с вода, йодна тинктура, филтърна хар-
тия, игла, пинсети.
102
1. Приготвяне на нетрайни микроскопски препарати
2. Наблюдение с микроскоп на нетрайни микроскопски препарати от:
а) зрял домат;
б) ципа от лук.
С беседа и с помощта на задача 1 от учебната тетрадка се актуализират зна-
нията за устройството на лупата и микроскопа. Актуализират се знанията за ви-
довете микроскопски препарати и се акцентира върху нетрайните микроскоп-
ски препарати. Учителят разкрива целта на лабораторния урок. Това е важен
момент за съзнателното изпълнение на работата. Тъй като учениците за първи
път ще работят самостоятелно, лабораторният урок се ръководи фронтално от
учителя. Инструктажът предхожда изпълнението на всяка задача. Освен устна-
та инструкция по време на самостоятелната работа учениците се ръководят и от
писменото описание в учебника, което е пълен алгоритъм на дейността.
С беседа се припомнят правилата за работа с микроскоп и как се извършва
фокусирането.
Записва се т. 1 от плана. Учителят обяснява и показва как се приготвя не-
траен микроскопски препарат. Учениците се разделят на групи (толкова групи,
колкото са микроскопите в кабинета по биология). Чрез самостоятелна работа
с учебника учениците усвояват алгоритъма за приготвяне на нетраен микро-
скопски препарат. Изпълняват задача 2 от учебната тетрадка, като приготвят
нетраен микроскопски препарат от зрял плод на домат Следва кратка беседа.
Чрез нея се обръща внимание на правилата, които трябва да се спазват, за да
се приготвят качествени микроскопски препарати. Стига се до извода „За да
се приготвят качествени препарати, е необходимо да се изпълняват стриктно
всички правила от рубриката „Внимание!“ в учебника“. По същия начин се под-
хожда и с изработването на нетраен микроскопски препарат от ципа на лук.
Учениците изпълняват задача 3 от учебната тетрадка. Ако учителят прецени, че
времето няма да стигне, може половината групи да изработят препарат от зрял
плод на домат, а останалите групи да изработят препарат от ципа на лук.
Записват се т. 2 от плана и подточките към нея. Пристъпва се към наблю-
дение на приготвения от ученика препарат. Важно е да се осигури време всеки
ученик да наблюдава своя препарат. Коментира се качеството на изготвените
препарати. Учителят изтъква предимствата и недостатъците на всеки препа-
рат, а учениците анализират причините за това. Учениците рисуват, сравняват
наблюдаваното със слабо и наблюдаваното със силно увеличение на микроско-
па. Ако половината групи са изработвали и наблюдавали единия обект (клетки
от зрял плод на домат), а останалите – ципа от лук, следва да сменят местата си
и да наблюдават другия обект и съответно да нарисуват в учебната тетрадка и
да сравнят наблюдаваното със слабо и силно увеличение на микроскопа. Бесе-
дата се насочва към формулиране на извода „Чрез микроскопа може да бъдат
разкрити много тайни на невидимия свят“.
Изпълнявайки втората част от задачата, учениците стигат до извода, че
багрилата са необходими за по-ясно и точно наблюдение на някои образувания
в клетката. Добре се виждат ядрото и цитоплазмата.
103
Учителят насочва вниманието към взаимното разположение на клетките в
препарата от ципа от лук в сравнение с взаимното разположение на клетките
в препарата, наблюдаван при задача 2. Констатираните прилики и различия
ще помогнат за въвеждане на понятието „тъкан“ в следващите методически
единици.
Беседата в края на часа води към изводите:
– Клетката е основна градивна единица на организмите.
– Формата и размерите на клетките са разнообразни.
– Всички наблюдавани клетки имат клетъчна мембрана, цитоплазма и ядро.
Така в 5. клас на емпирично равнище започва изграждането на биологичната
идея за единство в многообразието.
В заключение учителят прави оценка на извършената работа.
Добре е да се отделят няколко минути, в които да се даде възможност на
учениците да споделят своите преживявания по време на лабораторния урок;
трудностите, които са срещнали, как са се справили; имат ли предложения не-
щата да се случват по по-различен начин и дали микроскопските наблюдения са
им помогнали да разберат по-добре клетъчния строеж на организмите.
Тема 49. МНОГООБРАЗИЕ И ГРУПИРАНЕ НА ОРГАНИЗМИТЕ

Цели:
– Да се усвоят знания за характерните особености на организмите от петте
царства.
– Да се разширят и затвърдят знанията за групиране на организмите според
устройството, движението и типа хранене.
– разграничава организми (едноклетъчни и многоклетъчни) по брой клетки
(една или много) и илюстрира с примери;
– прави връзка между голямото разнообразие на организмите и необходи-
мостта от тяхното групиране.
– нови: едноклетъчни предядрени; едноклетъчни същинскоядрени;
– за разширяване и затвърдяване: растения, животни, гъби.
– изобразително изкуство: жива природа.
Дидактически средства и материали: учебник, учебна тетрадка, картини на
растения, животни и гъби, картини (слайдшоу) на екосистеми гора, блато и др.,
постери, изработени от учениците.
1. От колко клетки са изградени организмите?
2. Основни групи организми:
а) предядрени едноклетъчни;
б) същинскоядрени едноклетъчни;
в) растения;
г) гъби;
д) животни.
104
Урокът може да се организира като семинар, като учениците предварително
се разделят на групи и им се възложи проучване на: прилики и различия меж-
ду организмите в природата; групиране на организмите; прилики и различия в
устройството на доядрени и същинскоядрени едноклетъчни; сравнение между
растения, гъби и животни по устройство, начин на хранене и активност на дви-
женията.
Часът може да започне със следната игра:
Под ръководството на учителя учениците оформят в тетрадката три колонки
с надписи: Растения, Животни, Гъби. За около 2 минути учениците разглеж-
дат картините (слайдшоуто) на дъската и фиг. 49.1 от учебника и записват в
трите колонки познатите им представители. Победител е този, който е изброил
вярно най-голям брой организми.
Като използва картините и чрез кратка беседа учителят насочва ученици-
те към извода „В природата съществува огромно разнообразие от организми“.
Поставя се въпросът „По какво организмите си приличат и по какво се разли-
чават помежду си?“.
Учителят припомня на учениците обектите, които са наблюдавали в трайни-
те микроскопски препарати, както и в нетрайните препарати, приготвени от са-
мите тях, и ги насочва към извода „Всички организми са изградени от клетки“.
Записват се темата на урока, т. 1 и т. 2 от плана. На учениците се възлага с
помощта на фиг. 49.2 и фиг. 49.3 самостоятелно да запишат подточките на т. 2.
Учителят дава думата на екипите, които са проучвали различията между пред-
ядрените и същинскоядрените едноклетъчни организми, както и между едно-
клетъчните и многоклетъчните, да представят своите постери.
За частично затвърдяване на знанията може да се постави и изпълни следна-
та задача (самостоятелно или с помощта на учителя): „Начертайте схема, която
да представя разнообразието на организмовия свят“.
Схемата може да има следния вид:
организми
едноклетъчни многоклетъчни
(същинскоядрени)
предядрени същинскоядрени
растения животни
бактерии амеби и едноклетъчни гъби

чехълчета водорасли
дрожди
105
Чрез кратък разказ учителят изтъква продължителните усилия и трудности,
както и откритията на изследователи, изучавали биоразнообразието. Изтъква
се необходимостта от групиране на организмите въз основа на техни общи бе-
лези с цел по-лесно изучаване на огромното многообразие. За затвърдяване и
обобщаване се изпълнява задача 2 от учебната тетрадка. Тя представя наглед-
но, в сравнителен аспект, клетъчния строеж на организмите от петте царства
(отново пример за единство в многообразието).
Следва изпълнението на задача 3 от учебната тетрадка. При необходимост
учениците се насочват към учебника за справка.
Дава се думата на екипите, проучвали: групиране на организмите; прили-
ки и различия в устройството на доядрени и същинскоядрени едноклетъчни;
сравнение между растения, гъби и животни по устройство, начин на хранене и
активност на движенията, да представят своите постери.
Формулира се отговор на въпроса, поставен в началото на часа, и се изпъл-
нява задача 1 от учебната тетрадка.
Знанията, включени в тази методическа единица, ще се затвърдяват във всич-
ки следващи методически единици от раздела, а също и в следващите класове.
Тема 50. ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ОРГАНИЗМИ

Цели:
– Да се усвоят знания за формата, големината, устройството и размножава-
нето на едноклетъчните организми.
– Да се формират умения за откриване и обясняване на приликите и разли-
чията в устройството на доядрените едноклетъчни и същинскоядрените едно-
клетъчни организми.
– Да се усвоят знания за значението на едноклетъчните организми в приро-
дата и конкретно за човека като част от нея.
– съставя описания, схеми, модели на едноклетъчни доядрени и същинско-
ядрени организми;
– сравнява и илюстрира с примери едноклетъчни организми.
– за разширяване и затвърдяване: едноклетъчни предядрени и същинскояд-
рени организми.
– математика: описва формите на едноклетъчните организми;
– изобразително изкуство: рисува клетки на доядрени и същинскоядрени
едноклетъчни организми.
Дидактически средства и материали: микроскопи, микроскопски препарати
на лактобацилус, на сенни бактерии, електронен учебник, мултимедиен проек-
тор, учебник, учебна тетрадка.
Примерен план на съдържанието:
1. Какво е характерно за едноклетъчните организми без ядро?
а) представители – бактерии
б) разпространение – навсякъде
106
в) форма – разнообразна
г) устройство – клетъчна мембрана, цитоплазма, наследствено вещество
д) оцеляване при неблагоприятни условия – чрез образуване на спори
е) хранене – несамостойно
ж) значение на бактериите в природата
з) значение за човека
2. Какво е характерно за едноклетъчните организми с ядро?
а) представители – едноклетъчни зелени водорасли, амеби, чехълчета, дрожди
б) разпространение – почти навсякъде, но най-много – във водна среда:
– цъфтеж на водата;
– планктон
в) форма – разнообразна (непостоянна и постоянна)
г) устройство
д) хранене:
– при водораслите – самостойно;
– при амебите, чехълчетата и дрождите – несамостойно
е) значение в природата
ж) значение за човека
3. Как се размножават едноклетъчните организми?
Знанията на учениците се актуализират и оценяват чрез беседа по въпроси-
те: „Кои са основните групи организми? Кои са характерните особености на
царството на едноклетъчните предядрени организми и на царството на едно-
клетъчните същинскоядрени организми? Кое е общото и кое е различното в ус-
тройството на клетките на предядрените и същинскоядрените едноклетъчни?“.
Записват се темата и т. 1 на дъската. Следва решаване на кръстословица (тук
тя се дава попълнена за улеснение на работата на учителя). Учителят раздава
на учениците работни листове със следната задача: „Попълнете кръстослови-
цата. При правилно решение в оцветената вертикална колонка ще се получи
названието на голяма група предядрени организми, която има важно значение
за природата, включително за човека“.
9.
1. к л е т ъ ч н а м е м б р а н а
2. ц и т о п л а з м а
3. к л е т к а
4. р а с т е н и я
5. е д н о к л е т ъ ч н и
6. м и к р о с к о п
7. г ъ б и
8. ж и в о т н и
107
1. Част на клетката със защитна функция.
2. Друга основна част на клетката.
3. Градивна единица на всички живи организми.
4. Организми със самостойно хранене.
5. Организми, чието тяло е изградено от една клетка.
6. Увеличителен уред със сложно устройство.
7. Многоклетъчни организми с несамостойно хранене и неподвижен начин
на живот.
8. Многоклетъчни организми с несамостойно хранене и подвижен начин на
живот.
Учениците откриват названието бактерии. Записват се подточки а) и б) и с
кратък разказ учителят обяснява, че бактериите се срещат навсякъде в приро-
дата. За да добият учениците по-добра представа, им се предоставя възможност
да анализират следната таблица (по Верзилин), която може да е на слайдшоу
или да се раздаде напечатана на листове:
Среда Количество на бактериите

(брой на бактериите в 1 куб. м – 1000 литра)
Въздух – във високите планини: 4 – 5 бактерии;
– в големите градове през лятото: до 10 000;
– в непроветрени помещения: до 28 000;
– в 1000 л въздух в класните стаи преди учебните часове – 300;
– в 1000 л въздух в класните стаи след учебните часове – до 4000.
Вода – в речна вода: до 6000;
– в морета и океани на 4000 м дълбочина: почти няма, което е
една от причините за запазването на потънали морски съдове.
Почва – на повърхността: до 1 500 000;
– на 1 м дълбочина: до 330 000;
– на повече от 4 – 5 м дълбочина: не се срещат.
Провежда се кратка беседа, като се изяснява къде бактериите са в най-голя-

мо количество и каква е причината за това (връзка организъм – среда). Комен-
тира се количеството бактерии във въздуха в класните стаи. Учениците предла-
гат мерки за намаляване на броя им.
Поставя се въпросът „Как ще обясните широкото разпространение на бак-
териите в природата?“. Отговорът се търси в хода на урока. Записва се под-
точка в). Чрез самостоятелна работа с фиг. 50.1 от учебника учениците сами
определят формата на бактериите (междупредметна връзка с математика) и
стигат до извода, че бактериите са разнообразни по форма. Учителят допъл-
ва, че някои бактерии имат камшичета, с които се придвижват. Всичко това
може да се представи и чрез слайдшоу, видео или 3D анимация в електронния
учебник.
Учителят разяснява размерите на бактериите. Прави сравнението „Бакте-
риите са толкова малки, че на главичката на карфица може да се разположат
хиляди от тях“.
108
Вниманието на учениците се насочва към устройството на бактериите. За-
писва се подточка г) от плана. Поставя се следната задача: „След като разгледа-
те внимателно фиг. 50.2 в учебника, нарисувайте бактерийна клетка и означете
частите ѝ“. Време за работа – 5 минути. Чрез беседа се дава отговор на въпроса
„Кои са частите на бактерийната клетка?“. Изтъква се най-характерната осо-
беност на бактерийната клетка – липса на обособено с мембрана ядро, наслед-
ственото вещество е разположено в цитоплазмата. Поставя се акцент на обвив-
ката на клетката. Преминава се към подточка д). Преживяване в неблагоприят-
ни условия. Учителят изяснява образуването на спори и възможността във вид
на спори да преживяват дълго време, докато условията станат благоприятни.
Следва записване на подточка е). Хранене и изясняването му. Записва се под-
точка ж). Учителят обяснява за бактериите, които извършват процесите гниене
и минерализация и значението за растенията. Задава се въпросът „Как можем
да наречем тези бактерии?“. Учениците дават различни предложения и накрая
се обобщава, че тези бактерии са невидими санитари на природата. Записва
се подточка з) и с помощта на фиг. 50.3 се изяснява участието на бактерии в
производството на различни продукти, полезни за човека. Може да се пока-
же микроскопски препарат или микроскопска снимка на бактериите в киселото
мляко, на сенни бактерии и др. Обръща се внимание, че не всички бактерии са
полезни за човека, и се изброяват заболявания като скарлатина, туберкулоза
и дифтерит, които се причиняват от бактерии. Изтъква се и способността на
бактерии да развалят храната на човека. Ето защо хранителните продукти имат
определен срок на годност.
Записват се т. 2 от плана на урока и подточка а). С помощта на фиг. 50.4
учениците сами записват представителите на същинскоядрените едноклетъчни.
Чрез снимка и кратко филмче от електронния учебник за цъфтежа на водата
учителят изяснява разпространението на тези организми и се записва подточка
б). По подточка в) отново чрез електронния учебник може да се покаже в 3D
анимация, че формата на амебата е непостоянна, а на чехълчето – постоянна.
На фиг. 50.4 учениците откриват разнообразието от форми и на едноклетъч-
ните водорасли. Следва записване на подточка г). Учителят поставя задача на
учениците да начертаят и в хода на изясняването на устройството на същинско-
ядрените едноклетъчни да попълнят следната таблица:
Устройство Едноклетъчни водорасли Амеби и чехълчета Дрожди

Прилики клетъчна мембрана, цитоплазма, ядро
Разлики клетъчна стена, хлорофил лъжливи крачета клетъчна
със или без камшичета (амеби); стена
реснички (чехълчета)
Подчертава се, че наследственото вещество е включено в ядро. Във връзка

с наличието или липсата на хлорофил в тези организми учениците сами дости-
гат до типа хранене и записват подточка д). Съдържанието на последните две
подточки учениците разкриват чрез самостоятелна работа с текста в учебника.
Следва изясняване на размножаването при едноклетъчните организми с по-
109
мощта на фиг. 50.5 от учебника и записване на т. 3 от плана на урока. Учителят
поставя акцент върху това, че размножаването чрез делене, особено при бакте-
риите, се извършва много бързо и често. Следва да се даде отговор на въпроса
„Защо едноклетъчните организми са толкова широко разпространени – заради
защитната обвивка, заради възможността да преживяват неблагоприятните ус-
ловия, или заради бързото си размножаване?“. За обобщаване и затвърдяване
на знанията учениците изпълняват задачи 1 и 2 от учебната тетрадка, чрез които
се сравняват безядрените едноклетъчни организми със същинскоядрените ед-
ноклетъчни. Задачи 3 и 4 се възлагат за домашна работа. Проектът може да се
възложи на групи от ученици (по желание), които да го представят в началото
на следващия учебен час.
Тема 51. НАБЛЮДЕНИЕ НА ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ОРГАНИЗМИ

С МИКРОСКОП (лабораторен урок)
Цели:
– Да се продължи усвояването на умения за изготвяне на нетрайни микрос-
копски препарати и работа с микроскоп с живи едноклетъчни организми.
– Да се продължи формирането на умения за наблюдение и регистриране на
наблюдаваното.
– приготвя и наблюдава нетрайни микроскопски препарати с живи еднокле-
тъчни организми по даден план и ориентири;
– спазва правила за безопасна работа с лабораторни прибори и микроскоп.
– за разширяване и затвърдяване: фокусиране, нетрайни микроскопски
препарати, правила за работа с микроскоп.
– български език и литература: развитие на устната реч;
Дидактически средства и материали: микроскопи, предметни и покривни
стъкла, капкомер, стъклена пръчка, филтърна хартия, памук, размита в топла
вода хлебна мая, вода от локва или рибен аквариум, оставена 1 – 2 седмици в
прозрачен съд.
1. Приготвяне и наблюдение на нетраен микроскопски препарат от дрожди
в хлебна мая.
2. Приготвяне и наблюдаване на нетраен микроскопски препарат на едно-
клетъчни организми във вода от локва или рибен аквариум
В началото на часа се прави актуализация на знанията за едноклетъчните
организми, като се попълва следната таблица, предварително разпечатана на
лист за всеки ученик:
110
Групи едноклетъчни Представители Устройство на
организми клетката
Предядрени
едноклетъчни
Същинскоядрени
Разглежда се и се обсъжда домашният проект (постер, презентация) на тема:

„Значение на бактериите в природата и за човека“. Прави се съпоставка със
значението на същинскоядрените едноклетъчни. С цел мотивация се изтъква
необходимостта от изследване и изучаване на едноклетъчните организми, кои-
то могат да са полезни за човека, но могат и да му причинят редица заболя-
вания. Накратко се припомнят правилата за безопасна работа с микроскоп и
това как се приготвят нетрайни микроскопски препарати. Записват се темата на
лабораторния урок и т 1 от плана.
На всяка работна маса са приготвени необходимите уреди и материали. Кла-
сът е разделен на толкова групи, колкото са наличните микроскопи. Учениците
изпълняват последователно следните операции: 1) с помощта на инструкциите
в учебника приготвят нетраен микроскопски препарат от размита в топла вода
хлебна мая; 2) наблюдават с микроскоп дрожди в нетрайния микроскопски пре-
парат; 3) отразяват (рисуват и означават) в учебните тетрадки (зад. 1) наблю-
даваното. Учениците могат да сравнят наблюдаваното с фиг. 51.3 от учебника.
Чрез беседа учителят насочва вниманието на учениците към други същин-
скоядрени едноклетъчни, които може да се открият във вода от локва или в
застояла вода в рибен аквариум.
Записва се т. 2 от плана и с помощта на инструкциите в учебника учениците:
1) приготвят нетраен микроскопски препарат на едноклетъчни организми във
вода от локва или рибен аквариум; 2) наблюдават с микроскоп амеби, чехъл-
чета и/или други едноклетъчни организми; 3) отразяват (рисуват и означават)
в учебните тетрадки (задача 2) наблюдаваното. Учителят обръща внимание на
това, че наблюдаваните едноклетъчни в застоялата вода са подвижни и че дви-
женията им може да се ограничат с нишки памук, за да се улесни наблюдение-
то. Учениците сравняват наблюдаваното с изображенията във фиг. 51.5, а, б.
В препарата е възможно, освен амеби и чехълчета, да се наблюдават и други
едноклетъчни. Учителят проследява наблюдаваното от групите и при необхо-
димост дава разяснение за непознатите обекти.
За обобщение и затвърдяване на знанията се изпълнява задача 3 от учебната
тетрадка.
В края на часа учениците почистват работните си места и прибират микро-
скопите. Следва споделяне от страна на учениците как са се чувствали в ролята
на учени изследователи, какви трудности са имали и как са се справили, както и
за това дали лабораторната работа е допринесла за по-успешното разбиране на
особеностите на едноклетъчните организми.
Учителят прави устна оценка на практическата работа на класа като цяло и
поставя оценки на отделни ученици, които са били по-активни в представянето
на домашните проекти и в лабораторната работа.
111
Тема 52. МНОГОКЛЕТЪЧНИ ОРГАНИЗМИ
Цели:
– Да се усвоят знания за произхода и особеностите в устройството на мно-
гоклетъчните организми.
– Да се изградят представи, че многоклетъчният организъм не е сбор от
клетки, тъкани, органи и системи, а единно цяло.
– разграничава организми по брой клетки (една или много) и илюстрира с
примери;
– илюстрира с примери многоклетъчни организми;
– назовава и посочва върху изображение клетки, тъкани, органи и системи
при многоклетъчни организми.
– нови: колония, тъкан, орган, система от органи;
– за разширяване и затвърдяване: клетка, едноклетъчен организъм, много-
клетъчен организъм.
– изобразително изкуство: схематични рисунки.
Дидактически средства и материали: картина на волвокс, микроскопски
препарат от лист на влагомерен мъх, микроскоп, учебник, учебна тетрадка
1. Какво представляват колониалните организми?
– Колониалните организми са преходни форми между едноклетъчните съ-
щинскоядрени организми и многоклетъчните същинскоядрени организми (рас-
тения, животни и гъби).
2. Как са организирани клетките в многоклетъчния организъм?
– Многоклетъчният организъм е единна система от клетки, тъкани, органи,
системи от органи.
За актуализиране на знанията и за проверка и оценка се използват въпроси
и задачи: „Изяснете устройството на бактериите. Сравнете бактериите със съ-
щинскоядрените едноклетъчни, като посочите общото и различното в устройс-
твото им“.
Начертава се и се попълва схемата:
водорасли,
амеба,
чехълче
Едноклетъчни
същинскоядрени
бактерии организми
Едноклетъчни
предядрени
организми
112
Обяснява се защо на най-ниското стъпало вписваме най-просто устроените
организми. Поставя се проблемният въпрос „Кои организми следва да поста-
вим на третото и четвъртото стъпало на схемата?“. Отговорът се уточнява в
края на часа.
Въвежда се темата. Записва се т. 1 от плана. С помощта на фиг. 52.1 от учеб-
ника учениците самостоятелно разкриват устройството на волвокса. Рисуват
и означават частите на колонията. Обръща се внимание на двата вида клет-
ки – телесни и размножителни. С кратък разказ учителят разяснява функцията
им. Акцентира се върху факта, че всяка клетка от колонията може да живее
самостоятелно. Въвежда се понятието „колониален едноклетъчен организъм“.
С въпросите: „По какво волвоксът прилича на едноклетъчните организми?“
и „По какво волвоксът прилича на многоклетъчните организми?“, се изяснява
мястото на колониалните организми в йерархията на организмовия свят. За час-
тично затвърдяване се изпълнява задача 1 от учебната тетрадка.
Организира се наблюдение с микроскоп на лист от влагомерен мъх. Ако
това не е възможно, се анализира фиг. 52.2 от учебника. Наблюдението дава
възможност да се изяснят особеностите на многоклетъчния организъм. Учи-
телят подчертава, че клетките са различни по форма и големина и изпълняват
различни функции. Въвежда се понятието „тъкан“. С помощта на фиг. 52.3 от
учебника се изяснява наличието на няколко вида тъкани с различни функции в
лист на висше растение. Чрез самостоятелна работа с фиг. 52.4 от учебника се
изясняват понятията „орган“ и „система от органи“. Актуализират се знания от
2., 3. и 4. клас, като се назовават органи на растения и животни. Провежда се
кратка беседа на основата на въпроса „Какво е характерно за устройството на
многоклетъчните организми в сравнение с едноклетъчните?“. Следва изпълне-
ние на задача 2 от учебната тетрадка. Стига се до извода „Многоклетъчните ор-
ганизми са сложно устроени. Те са изградени от голям брой клетки, групирани
в тъкани, органи и системи от органи. Организмът е единно цяло“.
На учениците се възлага да сравнят по устройство многоклетъчните, колони-
алните и едноклетъчните организми. Подчертават се общото и различното. Така
се отговаря на въпроса, поставен в началото на часа. Попълват се празните мес-
та в стъпаловидната схема. На трето място се поставят колониалните организми
с представител волвокс, а на най-високото стъпало – най-сложно устроените –
многоклетъчните организми с избрани от учениците представители.
За обобщаване и затвърдяване се изпълняват задачи 3 и 4 от учебната тет-
радка.
Накрая учителят прави обща преценка на работата на класа. Поставя оценки
на най-добре справилите се ученици.
Тема 53. ОРГАНИЗМИТЕ ОКОЛО НАС

(урок екскурзия)
Цели:
– Да се разширят и затвърдят знанията на учениците за разнообразието от
растения, животни и гъби.
– Да се разкрият дoказателства за връзките между самите организми и меж-
ду организмите и средата.

– Да се усъвършенстват умения за извършване на наблюдения сред природата.
– различава организмите от телата в неживата природа;
– определя принадлежността на организмите към конкретна организмова
група въз основа на устройство, начин на хранене и активност на движенията;
– извършва самостоятелни познавателни действия и дейности: наблюдение,
сравнение, класифициране, регистриране на резултати от наблюдения сред
природата и др.;
– осъзнава необходимостта от опазване на природата;
– илюстрира с примери ролята на човека за съхраняване на многообразието
на организмите.
– за разширяване и затвърдяване: растения, животни, гъби; дървета, храс-
ти, тревисти растения; съобщества.
– български език и литература: развитие на устната реч чрез формиране
на умение за представяне на резултати от самостоятелни проучвания; усъвър-
шенстване на комуникативните умения;
– география и икономика: биосфера.
Дидактически средства и материали: работни листове въз основа на задачи-
те от учебника и работната тетрадка, хартия и химикалки (моливи) за писане.
Предварителна подготовка на екскурзията:
Учителят предварително оглежда и избира мястото, където ще се проведе
теренната работа (може да бъде в двора на училището, в парка, край селището,
в гората, в овощна или зеленчукова градина, в ливада и др.). Определя сам или
с помощта на специалист организмите (растения, животни, гъби) на избраното
място. Подбира задачите за работа и подготвя работни листове.
Първи вариант:
Извършва се мотивация към предстоящата дейност. Вариант на мотивация
е обсъждането на началния текст от урока в учебника и/или разкриване на ос-
новната задача: „Да установим кои от организмите на нашата планета са наши
най-близки съседи и какви са отношенията ни с тях“.
Учителят запознава учениците с маршрута, който ще изминат, и със специ-
фичните особености на терена, на който ще се работи. Извършва инструктаж за
безопасност по време на екскурзията.
Учениците (под ръководството на учителя) се разделят на групи и разпреде-
лят помежду си ролите в групата.
Учителят извършва инструктаж за изпълнението на задачите.
Работейки в екип (по групи) учениците изпълняват задачите и попълват ра-
ботния лист. Време за работа – поне 25 – 30 минути.
Всички се събират заедно и излъчените говорители от всяка група докладват
резултатите и изводите, до които са стигнали.
За осмисляне на извършените наблюдения се провежда обобщителна бесе-
да. Примерните въпроси, по които може да протече беседата, са дадени в задача
6 от учебника.
114
В заключение учителят прави оценка на работата на учениците.
Възлага се домашна работа – задачите от учебната тетрадка.
Втори вариант:
Екскурзията се провежда в условията на населеното място. Учителят пред-
варително е избрал три пункта: парк в селището, улица с интензивно движение,
жилищен квартал (междублоково пространство). Паралелката е разделена на
три групи, наречени експертни. На всеки пункт се прилага една и съща методика.
I група – експерти по околната среда:
Задача 1. Вземете проби за степен на запрашеност на въздуха.
Заложете проби, като използвате еднакви по дължина ленти от безцветно
тиксо. С помощта на карфица ги прикрепете върху подходящи предмети (леп-
кавата им повърхност да остане навън). Оставете пробите да престоят 1 час,
след което ги съберете внимателно, без да докосвате лепкавата повърхност.
Отчетете резултатите за запрашеност на въздуха, като наблюдавате лепкавата
повърхност с лупа. Регистрирайте степента на запрашеност, като използвате
три степени – ниска, средна, висока. Нанесете данните в следната таблица:
Изследван Степен на запрашеност на въздуха

пункт ниска средна висока
парк в селище-
то
улица с интен-
зивно движение
междублоково
пространство
Задача 2. Определете наличието или отсъствието на шумово замърсяване в

изследваните три пункта.
В продължение на десет минути слушайте внимателно и определете: 1) из-
точниците на шум; 2) силата на шума (относително ниска, средна или висока);
3) има ли шумово замърсяване (при наличие на повече от три източника на шум
с висока сила). Нанесете данните в таблицата:
Изследван Източници Сила на шума Шумово

пункт на шум (за всеки източник замърсяване
поотделно: малка, (има или няма)
средна или голяма)
1. Парк в
селището
2. Улица с интен-
зивно движение
3. Междублоково
пространство
115
II група – експерти по растенията
Задача 1. Наблюдавайте растенията в трите пункта. Запишете наименовани-
ята и броя на тези, които познавате, както и броя на непознатите ви растения.
Задача 2. Проследете дали има пострадали растения (счупени клони, отсече-
ни дървета, изскубани треви, смачкани цветове и др.).
Задача 3. Намерете следи от човешка дейност. Опишете ги и ги разпределе-
те в две групи: полезни и вредни за растенията.
Задача 4. Направете приблизителна преценка: застрашени ли са, или не са
застрашени растенията, живеещи в градски условия.
III група – експерти по животните
Задачите са същите както на II група, но се отнасят за животните.
След като изпълнят задачите, групите представят резултатите. Всички за-
едно правят обобщение за: 1. Състоянието на биологичното разнообразие в
градски условия; 2. Зависимостта му от съжителството с човека.
За домашна работа може да се възложи всяка група (или всеки ученик) да
напише правила за опазване на организмите около нас.
В края на екскурзията се дава възможост на учениците да споделят свои-
те преживявания, трудности, удовлетвореност от екипната работа и доколко
екскурзията е допринесла за по-доброто разбиране на взаимоотношенията в
природата и необходимостта от опазване на биологичното разнообразие.
Учителят прави оценка на извършената работа.
Тема 54. ОРГАНИЗМИТЕ НА НАШАТА ПЛАНЕТА

Цели:
– Да се обобщат и изведат на по-високо равнище знанията на учениците от
раздела „Клетъчен строеж на организмите“.
– Новите понятия от раздела да се включат в системи от понятия.
– назовава (и посочва върху изображение) клетки и техните основни части
(клетъчна мембрана, цитоплазма, наследствено вещество).
– затвърдява знанията си за клетка, едноклетъчен и многоклетъчен организъм;
– разграничава организми по брой клетки (едноклетъчни и многоклетъчни)
и по принадлежност към конкретна организмова група и илюстрира с примери;
– осмисля връзката организъм – среда.
– нови: единен произход и развитие на организмите на Земята;
– за разширяване и затвърдяване: единство и разнообразие на клетъчно и
на организмово равнище; връзка организъм – среда.
– математика: сравняване на числа;
– изобразително изкуство: работа с илюстрации.
Дидактически средства и материали: картина (слайдшоу, видеофилмче) с
организми от докамбрий (начални етапи от еволюцията), табло с петцарствена-
та система на организмите, табло с биогененния кръговрат на водата.
116
Предварителна подготовка:
Седмица преди урока учителят може да възложи следните групови или ин-
дивидуални задачи: „Проучете чрез популярна литература преди колко време,
къде и как се е зародил животът на нашата планета. Подгответе се да предста-
вите наученото пред съучениците си за 4 – 5 минути; Припомнете си от човекът
и природата в 3. и 4. клас какво представлява кръговратът на водата и каква е
ролята на организмите в него. Дайте примери за връзки между организмите и
средата на живот.
Планът, по който ще се работи, може предварително да е записан на клас-
ната дъска.
1. Произход и развитие на организмите на Земята
2. Единство и многообразие на организмите
3. Многоклетъчният организъм – единно цяло
4. Взаимна връзка организъм – среда
Урокът може да започне с кратко обсъждане на популярните сред учениците
филми „Изгубеният свят“ и „Джурасик Парк“ по отношение на съдържанието
им и неговата достоверност. Това се използва като мотивация към въпроса за
произхода и развитието на живота на нашата планета. Учениците записват те-
мата и т. 1 от плана.
Следва разясняване на схващането на учените за зараждането на живота на
Земята. Това прави ученик/ученици, на които задачата предварително е възло-
жена, или учителят чрез съвсем кратък обяснителен разказ. Добре е да се има
предвид, че целта не е да се формира ново понятие (произход и развитие на
живота), а само да се осмислят знанията от изучения раздел чрез прилагане на
нов подход (еволюционния подход).
Самостоятелно, чрез фиг. 54.1 от учебника, учениците проследяват основ-
ните етапи в историческото развитие на организмовия свят. Решават задача
1 от учебната тетрадка. След обсъждане на решението решават и задача 2 от
учебната тетрадка. Обсъждането на решението на задача 2 води до формули-
ране на следните изводи: „1. Основно доказателство за единния произход на
организмите е клетъчният им строеж. Не само всички организми са изградени
от клетки, но и всички клетки имат сходно устройство – клетъчна мембрана,
цитоплазма и наследствено вещество; 2. Въпреки единния си произход и сход-
но устройство организмите на Земята са много разнообразни. За да ги изучим
по-лесно, ги групираме“. Записва се т. 2 от плана.
Учителят изисква от учениците устно да докажат твърдението, че много-
клетъчният организъм не е прост сбор от клетки, тъкани, органи и системи от
органи, а е единно цяло. Доказателства са множеството примери за структурно
и функционално взаимодействие. Например откъснато от корена си растение,
потопено във ваза, след време умира; при трансплантация органите бързо се
пренасят от дарител на приемател, тъй като извън организма не могат да живеят
дълго време, и много други. Записва се т. 3 от плана.
Учителят поставя проблемния въпрос „Сходствата между организмите се
дължат на единството в произхода им, а на какво се дължи разнообразието на
117
организмите?“. Обсъждат се предложени от учениците отговори. Решава се и
се обсъжда задача 3 от учебната тетрадка. Формулира се отговор на проблем-
ния въпрос „Разнообразието на организмите е резултат от взаимодействието
им със средата и приспособяването към нея“.
Логично се стига до кръговрата на веществата като проява на взаимо-
действие между организми и среда. Актуализирането на знанията за кръговрата
на веществата от човекът и природата в 3. – 4. клас се осъществява чрез беседа,
ръководена от учителя и насочвана към извода „Благодарение на кръговрата на
веществата животът на нашата планета продължава да съществува вече 3,5 – 4
милиарда години“.
Добър финал на урока е обсъждането на поставените в предишния учебен
час задачи за домашна работа.
РАЗДЕЛ 7. ЖИЗНЕНИ ПРОЦЕСИ ПРИ МНОГОКЛЕТЪЧНИТЕ

ОРГАНИЗМИ
Основна цел на тази част от учебното съдържание е да осигури синтез на
знанията и уменията на учениците за процесите хранене, дишане и отделяне
при многоклетъчните организми и да формира емпирични биологични понятия
на структурно-функционална основа.
Учебното съдържание е структурирано в 7 методически единици: 5 за нови
знания или комбиниран тип, 1 лабораторен и 1 за систематизиране и обобща-
ване на знанията.
Продължава развитието на идеите за познаваемост на света, за единство
между живата и неживата природа (най-вече за приспособеността на ор-
ганизмите) и за първи път чрез конкретни примери се подчертава връзката
между структура и функция.
Информационното съдържание е отчасти познато на учениците от човекът и
природата в 3. и 4. клас. Това се отнася най-вече за процеса хранене и по-малко
– за процесите дишане и отделяне. Развитието на тези основни понятия от 3. и
4. клас е представено в следващата таблица:
Развитие на понятията хранене, дишане, отделяне
Понятие 3. клас 4. клас 5. клас 6. клас

1 2 3 4 5
Хранене – Разширява- – Обога- – Обогатяване на – Разкриване
не на обема тяване на обема на понятието на връзките
на понятието съдържа- „хранене“ чрез въ- между хране-
„хранене“, нието на веждане на понятия- нето и храно-
въведено на понятията та „самостойно хра- смилателната
емпирична „хранителни нене“ (фотосинтеза) система и
основа в око- продукти“ и и „несамостойно останалите
лен свят, 2. „хранителни хранене“. процеси
клас. вещества“.
118
1 2 3 4 5
– Въвеждане – Въвеж- – Обогатяване на и системи в
на емпирич- дане (на съдържанието на животинските
ните понятия емпирична понятието „хранене“ организми и
„хранителна основа) на чрез: в човешкия
верига“ и въглехидра- – запознаване с организъм.
„приспосо- ти, белтъци, приспособленията
бления за мазнини, на някои животни
хранене“ витамини във връзка с вида на
чрез по- и тяхната приеманата храна;
сочване на роля за ор- – разкриване на по-
конкретни ганизмите. нятията „храносми-
примери. – Разширя- лане“ и „всмукване“
– Формиране ване обема (на емпирично рав-
на представа на поняти- нище);
за някои ор- ето „прис- – изясняване на
гани на хра- пособления здравословния ре-
носмилател- за хранене“ жим на хранене на
ната система и характе- човека.
на човека, за ризиране на – формиране на по-
процеса хра- храненето нятията „хранене“
носмилане и като гради- и „храносмилателна
хигиена на вен процес. система“.
храненето. – Въвеж- – Обогатяване на
дане на обема на понятията
понятието „храносмилателна
„балансира- система“ и „храно-
но хранене“. смилателни органи“
чрез изясняване
на устройството и
хигиената на храно-
смилателната систе-
ма на човека.
Дишане – Формиране – Въвеж- – Формиране на по- – Разкриване
на предста- дане на нятието „дишане“. на връзки-
ва за някои понятието – Формиране на те между
органи на „дишане“ на понятията „дихател- дишането и
дихателната организмо- на система“ и „диха- дихателната
система на во равнище. телни органи“. система и
човека, за – Форми- – Обогатяване на останалите
дишането и ране на обема и съдържа- свойства
хигиена на представа нието на понятието и системи
дишането. за връзка- „дишане“ чрез: от органи в
та между – запознаване с животинските
процесите органите за дишане организми и
хранене и на някои животни и в човешкия
дишане. приспособленията организъм.
им във връзка със
средата на живот;
119
1 2 3 4 5
– разкриване на
ролята на дишането
за живота на орга-
низмите;
– усвояване на нови
здравни знания за
хигиената на диша-
нето.
– Обогатяване на
обема на понятията
„дихателна система“
и „дихателни орга-
ни“ чрез:
– запознаване с ди-
хателната система и
дихателните органи
на човека;
– усвояване на нови
здравни знания за
хигиената на орга-
ните на дихателната
система.
Отделяне Пропедевтика на понятието – Формиране на по- – Разкриване
„отделяне“ чрез посочване нятието „отделяне“. на връзките
на конкретни факти, свър- – Формиране на по- между от-
зани с изхвърляне от орга- нятията „отделител- делянето и
низмите на непотребни и на система“ и „отде- отделителна-
вредни вещества в околната лителни органи“. та система и
среда. – Обогатяване на останалите
обема и съдържа- процеси и
нието на понятията системи в
„отделяне“, „отде- животинските
лителна система“ и организми и
„отделителни орга- в човешкия
ни“ чрез: организъм.
– описание на отде-
лителни органи на
конкретни животни;
– запознаване с
устройството и
функциите на отде-
лителната система и
отделителните орга-
ни на човека;
– усвояване на здрав-
ни знания и знания за
хигиената на отделя-
нето и на отделител-
ната система.
120
Наличието на познати елементи в учебното съдържание го прави достъпно
за учениците. В същото време това изисква организацията на познавателната
дейност да бъде насочена към самостоятелно разкриване на новото знание от
учениците. За целта подходящи логически похвати са анализ, синтез, сравне-
ние. Примери за сравнения: приспособления на храносмилателната система
при растителноядни, месоядни и всеядни животни; хранене при растенията и
при животните; хранене и дишане; дихателни и отделителни органи и др.
Сравнението изисква да се характеризират не само различията между срав-
няваните обекти, но и общото между тях. Много често учениците пропускат
общите белези. В методическите разработки в настоящата Книга за учителя
похватът сравнение е широко използван. В седмата разработка съдържанието е
систематизирано и представено в табличен вид. Онагледяването чрез таблици,
схеми, модели и др. подпомага процесите на систематизиране и обобщаване на
учебното знание.

Тема 55. ХРАНЕНЕ. ХРАНЕНЕ НА РАСТЕНИЯТА
Цели:
– Да се усвоят знания за същността и значението на процеса фотосинтеза.
– Да се формират умения за наблюдение, извършване на опити, тълкуване
на резултати от опити, формулиране на изводи от тях.
– дефинира жизнен процес, самостойно хранене;
– назовава вещества, необходими за храненето на растенията;
– описва и проследява по схема процеса хранене на растенията.
– нови: фотосинтеза;
– за разширяване и затвърдяване: жизнени процеси, хранене, самостойно
хранене, кислород, въглероден диоксид.
– изобразително изкуство: работа с илюстрации.
Дидактически средства и материали: табло с цяло растение, изобразяващо
посоката на движение на веществата в него.
1. Какъв тип хранене имат растенията? – самостойно
2. Каква е същността на процеса фотосинтеза?
3. Какво е значението на процеса фотосинтеза?
В началото на часа се актуализира понятието „жизнени процеси“ и се из-
брояват примери. Това може да стане чрез беседа върху това, което отличава
например кучето от камъка. След като се изброят основните жизнени процеси,
се прави акцент върху храненето и неговата същност. Припомнят се видовете
хранене – самостойно и несамостойно, и се записват заглавието и т. 1 от плана
121
на урока. Учениците дават отговор и записват – самостойно хранене. Учителят
изяснява, че самостойно е такова хранене, при което растенията сами произ-
веждат хранителни вещества.
За въвеждане на понятието „фотосинтеза“ и създаване на емоционална на-
гласа учителят може да прочете откъс от трудовете на К. Тимирязев за фо-
тосинтезата: „Някога някъде на Земята паднал слънчев лъч, но той не е паднал
върху безплодна почва, а върху зелено стръкче пшеничено стъбълце, или най-
добре е да се каже – върху хлорофилно зрънце. Удряйки се в него, той угаснал,
престанал да бъде лъч светлина, но не изчезнал. Той само се преобразил...“.
Поставя се проблемът „В какво се е превърнала светлинната енергия?“. От-
говорът се получава в края на часа.
Учителят поставя задачата „Анализирайте опитната постановка, предста-
вена на фиг. 55.2 в учебника. Припомнете си кои са условията за живот. Обяс-
нете защо растението и мишката, поставени заедно под стъкления звънец, не
умират. Изкажете хипотеза (предположение) за ролята на растението в опита.
Така се изяснява, че в растенията протича процес, чрез който на светло те при-
емат въглероден диоксид и отделят кислород.
С помощта на табло или фиг. 55.3 от учебника се изяснява, че растенията с
корените си всмукват от почвата вода и разтворени в нея минерални вещества,
а през листата с помощта на устицата приемат въглероден диоксид от въздуха
(фиг. 55.1). Учителят назовава термина „фотосинтеза“ и се записва т. 2 от пла-
на на урока.
С разказ се изяснява съдържанието на сложната дума „фотосинтеза“: от
фото- – светлина, и синтез – образуване на по-сложни вещества от по-прости.
На учениците се поставя задача за самостоятелна работа: „Проучете и за-
пишете в тетрадките си схемата, изразяваща процеса фотосинтеза, и се опитай-
те да напишете определение“. Дава се думата на няколко ученици да прочетат
своите определения. Накрая учителят отстранява пропуски, поправя неточно-
сти и обобщава, като изказва дефиниция на понятието „фотосинтеза“. Учени-
ците я записват в тетрадките си. За затвърдяване на знанията те изпълняват
задачи 1, 2 и 3 от учебната тетрадка.
С беседа се изтъква, че образуваните сложни органични вещества при фо-
тосинтезата са богати на енергия. Така се стига до отговора на проблема, пос-
тавен в началото на урока: енергията на слънчевата светлина чрез сложни пре-
образувания се е превърнала в енергия на въглехидрати, белтъци и мазнини.
Записва се т. 3 от плана на урока. Значението на процеса фотосинтеза може
да се разкрие чрез анализ на следните данни, записани предварително на дъска-
та или представени чрез мултимедия: растенията на нашата планета за 1 година
поглъщат 150 млрд. тона въглероден диоксид и отделят 120 млрд. тона кисло-
род. При добив на царевица 650 кг/дка царевичните растения от един декар
приемат 603 кг въглероден диоксид, който се съдържа в 2100 тона въздух.
Стига се до извода „Без процеса фотосинтеза животът на нашата планета е
невъзможен“.
За обобщаване и затвърдяване се поставя задача 4 от учебната тетрадка.
Задача 5 се дава за домашна работа.
122
Тема 56. УСЛОВИЯ ЗА ПРОТИЧАНЕ НА ФОТОСИНТЕЗА
Цели:
– Да се усвоят умения за провеждане на опити по даден план и ориентири.
– Да се усвоят умения за анализ на резултати от проведените опити и фор-
мулиране на изводи.
– провежда по указания опити за доказване на условията за протичане на
фотосинтезата;
– анализира резултатите от проведените опити и формулира изводи.
– за разширяване и затвърдяване: несамостойно хранене (фотосинтеза), ус-
ловия за протичане на фотосинтеза (светлина, хлорофил).
– български език и литература: развитие на устната и писмената реч чрез
представяне на резултатите от извършени наблюдения.
Дидактически средства и материали:
– опитна постановка за доказване на образуването на скорбяла – саксийно
растение (мушкато), два кламера, черна хартиена лента, котлон (спиртна лам-
па), чинийка, гореща вода, горещ спирт, разтвор на йод;
– опитна постановка за доказване на необходимостта от светлина за образу-
ването на хлорофил – семена от леща (пшеница), правоъгълна тарелка от сти-
ропор, памук, вода, кутия от натурален сок, хоризонтално разрязана на две.
1. Доказване на необходимостта от светлина и хлорофил за протичането на
фотосинтеза
2. Доказване на необходимостта от светлина за образуването на хлорофил
В началото на часа се провежда беседа върху значението на процеса фо-
тосинтеза за живите организми и условията, необходими за протичането ѝ. С
цел мотивация на учениците се поставя акцент върху това, че ако човек познава
тези условия и ги осигурява на растенията, които отглежда, те ще се развиват
по-добре и ще дават по-високи добиви.
Доказателство за това, че е протекла фотосинтеза, е образуването на орга-
нично вещество (скорбяла). Наличието на скорбяла се доказва с йодната проба
на Сакс. Опитът се подготвя от няколко ученици „асистенти“ под ръководството
на учителя седмица преди урока. Те следват инструкциите, дадени в учебника.
В часа асистентите описват опитната постановка, а учителят демонстрира опи-
та с йодната проба на Сакс. Важно е учителят да демонстрира опита, тъй като
горещият спирт лесно се възпламенява и възниква опасност от инциденти. Чрез
поставянето на задача 1 от учебната тетрадка учителят организира целенасочено
наблюдение на демонстрирания от него опит. Учениците въз основа на усвоено-
то до момента сами стигат до извода „В листата на растенията под действието
на светлината и в присъствието на хлорофил се образува скорбяла. Чрез сложни
промени от нея се образуват други въглехидрати, както и белтъци и мазнини“.
123
За доказването на необходимостта от светлина за образуването на хлорофил
учителят определя други асистенти, които да заложат опитната постановка 2 – 3
седмици преди часа в училищната лаборатория или у дома. Асистентите следват
указанията, дадени в учебника. В часа пред класа се демонстрира тарелката с
покълналата и поникнала леща (пшеница), половината от която е била закрита с
помощта на картонена кутия. При отстраняването на кутията учениците конста-
тират различията между осветяваните и затъмнените растения. Осветяваните
са добре развити, със зелени листа. Стъблата и листата на затъмняваните рас-
тения са бели и по-слабо развити. Учениците правят извода „За образуването
на хлорофил и за нормалното развитие на растенията е необходима светлина“.
Следва изпълнението на задача 2 от учебната тетрадка. Учениците проуч-
ват дадената фигура и текста, който описва опитната постановка за доказване
на кислород като продукт на фотосинтезата. Те изказват хипотеза за това кой
газ се отделя в обърнатата епруветка – кислород, и дават отговор на въпроса
„Какво ще се случи, ако в епруветката се поднесе тлееща клечка?“ – „Ще се
възпламени“. Това дава възможност на учениците да направят извода „В ре-
зултат на фотосинтезата се отделя газът кислород, за получаването на който на
растението трябва да се осигурят светлина и въглероден диоксид“.
В края на часа се прави обобщаване на знанията за условията, необходими за
протичането на фотосинтезата. Дава се възможност на учениците да споделят
своите впечатления и преживявания като „асистенти“ или като наблюдатели,
както и дали проведените опити са им помогнали по-добре да разберат процеса
фотосинтеза и значението му за живота на Земята. Учителят прави устна оцен-
ка на практическата работа и поставя оценки на по-активните ученици.
Тема 57. ХРАНЕНЕ НА ЖИВОТНИТЕ

Цели:
– Да се усвоят знания за същността на несамостойното хранене при живот-
ните.
– Да се разкрият приспособления на животните, свързани с вида на приетата
от тях храна.
– Да се усвоят знания за същността на процеса храносмилане и видовете
храносмилане при животните.
– Да се изучат органите, които изграждат храносмилателната система, и тех-
ните функции при някои групи животни.
– дефинира самостойно хранене;
– назовава вещества, необходими за храненето при животните;
– описва и проследява по схема процеса хранене при животни;
– определя принадлежност на органи (по функция) към храносмилателната
система;
– описва ролята на кръвта за осъществяване на връзката между органите на
храносмилателната система и клетките в многоклетъчния организъм.
– за разширяване и затвърдяване: несамостойно хранене, растителноядни,
124
месоядни и всеядни животни, храносмилане,храносмилателни органи, храно-
смилателна система
– български език и литература: развитие на устната реч чрез излагане на
знания и превръщане на данни от таблица в текст, развитие на комуникативни
умения.
Дидактически средства и материали: картини на гризачи, хищници, трево-
пасни животни, птици, трева, морков, месо, лешници и др.; кратък видеомате-
риал за приспособленията за хранене (презентация), табло или слайдшоу на
храносмилателна система на бозайник.
1. Какъв тип хранене имат животните? – несамостойно
2. Как животните си набавят храната? Приспособления на животните за хра-
нене
3. Какво наричаме храносмилане?
4. Какво представлява храносмилателната система?
5. Има ли връзка между вида на храната и устройството на храносмилател-
ната система?
Часът може да започне с писмена проверка на знанията на учениците с цел
да се получи обратна информация доколко са усвоени знанията за фотосинтеза-
та. Проверката може да се направи за не повече от 8 – 10 минути чрез следните
примерни задачи:
Задачи I група II група

1 Оградете верния отговор. Оградете верния отговор.
При процеса фотосинтеза във При процеса фотосинтеза се об-
въздуха се отделя(т): разува(т) следните вещества:
А) въглероден диоксид А) въглероден диоксид
Б) кислород Б) органични вещества
В) вода В) вода
Г) минерални вещества Г) минерални вещества
Верен отговор: Б Верен отговор: Б
2 Попълнете пропуснатите думи. Попълнете пропуснатите думи:
Фотосинтезата е процес, при кой- Процесите, които осигуряват
то от вода, минерални вещества живота на организмите, се на-
и въглероден диоксид при нали- ричат жизнени. Това са хране-
чието на светлина и хлорофил се не, дишане, отделяне, растеж и
образуват органични вещества и развитие, размножаване, дразни-
се отделя кислород. мост и движение.
За да се създаде емоционална нагласа и да се актуализират знанията на

учениците от човекът и природата в 3. – 4. клас, може да се започне с игра
„Кой с какво се храни?“. На дъската се подреждат картини на мечка, елен,
заек, вълк, катерица, трева, морков, месо, жълъди (може лешници). Ученици-
125
те трябва да напишат бързо в тетрадката си (един ученик работи на дъската)
кое от изобразените животни коя храна използва. Играта е и преход към но-
вата тема.
Записва се новата тема. Чрез беседа се актуализират типовете хранене и ха-
рактерните особености на несамостойното хранене. Прави се сравнение между
двата типа хранене. Дават се примери за организми, които се хранят несамо-
стойно. Записва се т. 1 от плана.
Чрез беседа се актуализират, разширяват и затвърдяват понятията „расти-
телноядни“, „хищници“ и „всеядни животни“. Изисква се от учениците да по-
сочат представители, които използват различна храна. Записва се т. 2 от плана.
Предварително предупредени ученици, които вкъщи отглеждат хамстер и/или
костенурка (може и друг вид домашно животно), описват храната и изясняват
начина на хранене на тези животни. Следва изпълнение на задача 1 от учеб-
ната тетрадка. Обръща се внимание на приспособленията, които притежават
различните животни, във връзка с вида на приетата храна. С помощта на фиг.
57.1 и на знанията си от 3. и 4. клас учениците самостоятелно попълват задача
2 в учебната тетрадка. Може да се използва и подходящ видеоматериал. Внима-
нието на учениците се насочва към промените, които храната претърпява след
попадането си в организма. С проблемния въпрос „Може ли приетата храна да
се използва веднага от клетките?“ се предизвиква дискусия и се записва т. 3 от
плана. Чрез беседа се изясняват физичните и химичните промени, които нас-
тъпват с храната в храносмилателната система. За обобщаване и затвърдяване
учениците решават самостоятелно задача 3 от учебната тетрадка. Преминава
се към органите, в които се случват тези промени при многоклетъчните живот-
ни – те се случват в храносмилателни органи, изграждащи храносмилателна
система. Записва се т. 4 от плана и се поставя следната задача: „С помощта на
таблица 1 от учебника проучете функциите на храносмилателните органи при
бозайниците“. Следва обсъждане на функциите на храносмилателните органи
и промените, които настъпват с храната в тях. Чрез обсъждане на отговори на
въпроса „Как разградените хранителни вещества стигат до клетките?“ се из-
яснява ролята на кръвта като посредник между храносмилателните органи и
всички клетки.
Накрая се записва т. 5 от плана и с помощта на фиг. 57.2, фиг. 57.3 и/или
подходящ видеоматериал (слайдшоу) се обръща внимание на това, че вида на
храната определя до голяма степен някои специфични особености на храно-
смилателната система. Знанията се затвърдяват с изпълнението на задача 4 от
учебната тетрадка. Учителят прави обща преценка на работата на класа и след-
ва да прегледа и постави оценки на писмените работи от началото на часа.
Тема 58. ДИШАНЕ НА ЖИВОТНИТЕ

Цели:
– Да се усвоят знания за характерните особености в устройството на диха-
телните органи на животните.
– Да се изградят представи за същността на процеса дишане като основен
източник на енергия.
– Да се изясни ролята на кръвта при процеса дишане.
126
– дефинира процеса дишане;
– назовава вещества, участващи в дишането;
– описва и проследява по схема процеса дишане при животни;
– определя принадлежност на органи (по функция) към дихателната система;
– описва ролята на кръвта за осъществяване на връзката между органите на
дихателната система и клетките в многоклетъчния организъм.
– нови: дихателни органи, дихателна система;
– за разширяване и затвърдяване: дишане, енергия.
– математика: сравняване на числа.
Дидактически средства и материали: макет или картина на дихателна систе-
ма на риби, птици, бозайници, трахеи на насекоми.
1. Кой процес наричаме дишане?
2. Как животните си набавят необходимия за дишането кислород?
3. Как са устроени дихателните органи?
а) хриле
б) трахеи
в) бели дробове
Актуализацията на знанията може да се извърши по два начина:
I вариант. Фронтално чрез следните въпроси и задачи: „Какви промени нас-
тъпват с храната, след като попадне в храносмилателната система?“, „Опишете
функциите на всеки орган на храносмилателната система“, „Каква е ролята на
кръвта като посредник между храносмилателната система и клетките?“.
II вариант. Чрез самоконтрол: учителят предварително е подготвил работ-
ни листове със задачи, които учениците (разделени на две групи) решават. След
приключване на работата учениците си разменят листовете и поправят и оценя-
ват работите на съучениците си. Предлагаме следните примерни задачи:
I група. Задача 1. Свържете със стрелки думите от първата колонка със
съответните думи от втората, така че да е ясно с какво се храни всяко животно:
кон кръв
лисица месо
мечка трева
заек горски плодове
комар риба
Задача 2. Попълнете таблицата.

Храносмилателни органи Функции
Стомах Механично смилане и разграждане
Тънко черво Разграждане и всмукване
127
II група. Задача 1. Свържете със стрелки думите от първата колонка с под-
ходящите думи от втората.
уста Образува изпражненията.
стомах Завършва разграждането на хранителните вещества.
тънко черво Приема храната.
дебело черво Продължава разграждането на хранителните вещества.
Представители Приспособления във връзка с вида на храната

Сърна Силно развити устни, език и зъби
Комар Пробивен хобот
Преходът към новата тема може да стане чрез проблемния въпрос „Има ли
връзка между процесите хранене и дишане, и ако има, в какво се изразява тя?“
Понятието дишане се актуализира, допълва и разширява спрямо усвоеното
по човекът и природата в 3. и 4. клас. С беседа се разяснява външният израз
на процеса дишане – вдишването и издишването. Поставя се въпросът „Какви
промени претърпява в организма съставът на вдишвания въздух?“. Внимание-
то се насочва към задача 1 от учебната тетрадка и се коментират различията
в състава на вдишвания и издишван въздух. Учителят изяснява, че дишането
продължава във всяка клетка и че дишането е сложен процес на разграждане
на веществата с помощта на кислорода от въздуха, при което се освобождава
енергия и се отделят въглероден диоксид и вода. Записва се т. 1 от плана. На
учениците се поставя задачата „Използвайте дефиницията на процеса дишане
и я превърнете в схема, като запишете веществата, които участват, и вещества-
та, които се получават“. Обръща се внимание, че при дишането се освобождава
енергия. Учителят насочва учениците как да отразят това в схемата.
Вниманието на учениците се насочва към начините на приемане на кислород
от водните и сухоземните животни. Записват се т. 2 и т. 3 от плана. Разширява
се обемът на понятието „дихателна система“ и чрез нагледни средства на уче-
ниците се представя устройството на хриле, трахеи и бели дробове. Може да се
използва самостоятелна работа с учебника: учениците изясняват особености-
те в устройството на хриле и трахеи – органи за дишане във водата и на сушата,
като анализират фиг. 58.2 и фиг. 58.3 към урока. Въпросите „Защо хрилете са
богато кръвоснабдени?“ и „Каква е ролята на кръвта?“ предизвикват дискусия,
чрез която се стига до извода „Кръвта има транспортна функция“. Тя пренася
кислорода до телесните клетки, където той се усвоява, а въглеродният диоксид
– от клетките до хрилете (или белите дробове), откъдето той се изхвърля навън.
Обсъжда се резултатът от опита, описан в задача 2 от учебната тетрадка. В
резултат учениците се убеждават, че в белите дробове има въздух.
Чрез табло (картина) се проследява пътят на вдишания въздух. Затвърдяват
се понятията „орган“ и „система“.
Особено внимание се отделя на дихателните органи на водните бозайници.
128
Обяснява се, че тези бозайници са произлезли от сухоземни бозайници, преми-
нали вторично към воден начин на живот, и затова дишат чрез бели дробове.
Това е причината периодично да излизат на повърхността на водата, за да по-
емат въздух. По възможност това се демонстрира чрез кратък видеоматериал.
Прави се сравнение в устройството на различните дихателни органи, като
се подчертава общото между тях – те са с голяма повърхност и богато кръвос-
набдени.
Обобщаване и затвърдяване се прави чрез задача 4 от учебната тетрадка и
въпросите и задачите след урока в учебника.
Тема 59. ДИШАНЕ НА РАСТЕНИЯТА

Цели:
– Да се усвоят знания за процеса дишане при растенията като непрекъснат
жизнен процес, аналогичен на този при животните.
– Да се формират умения за провеждане на опити, анализ на резултатите и
формулиране на изводи.
– описва и проследява по схема процеса дишане при растенията;
– определя значението на процеса дишане при растенията;
– съпоставя дишане и фотосинтеза.
– за разширяване и затвърдяване: дишане, фотосинтеза.
– български език и литература: развитие на устната реч, представяне на
резултатите от проведените опити и наблюдения.
Дидактически средства и материали: опитни постановки за доказване на
процеса дишане при растенията.
1. Как можем да се убедим, че растенията дишат?
2. Как растенията си набавят кислород и отделят въглероден диоксид?
а) водните растения
б) сухоземните растения
3. Сравнение на процесите дишане и фотосинтеза
I вариант. Организира се индивидуална устна проверка на знанията. Изпит-
ваните ученици трябва да бъдат поставени при еднакви условия – въпросите за
проверка да са сравними по степен на трудност. Пример:
I ученик:
1. Какви функции изпълнява устата при храненето и храносмилането?
2. Сравни самостойно с несамостойно хранене.
II ученик:
1. Какви са функциите на тънкото черво в процеса храносмилане?
2. Сравни процесите хранене и дишане.
II вариант. Извършват се актуализиране на знанията и мотивиране на уче-
ниците чрез решаване на задача. Учителят предварително е подготвил работни

листове за всеки ученик. Примерна задача: „Открийте и подчертайте излиш-
ната дума във всяка от двете колонки. Поставете общо название над всяка от
колонките. Обосновете писмено избора си“.
……….…. …………….
уста хриле
глътка трахеи
трахеи бели дробове
стомах тънко черво
черва
…………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………
Очаква се учениците да подчертаят думите трахеи и тънко черво и да пос-

тавят названия на колонките Органи на храносмилане и Органи на дишане
(или: Храносмилателни органи; Органи на храносмилателната система; Ди-
хателни органи; Органи на дихателната система).
Чрез беседа се припомнят знанията за жизнения процес хранене като про-
цес, при който се изграждат сложни органични вещества. Припомня се същ-
ността на дишането при животните, като се подчертава, че това е процес на
разграждане на сложните органични вещества, при което се отделя енергия.
Учителят обявява и записва новата тема. Записва се и т. 1 от урока. Вни-
манието на учениците се насочва към опитите, чрез които се доказва, че рас-
тенията дишат. Учениците описват и анализират резултата, описан в учебника
и показан на фиг. 59.1. (Опитът се подготвя три дни преди урока от учителя с
няколко ученици „асистенти“.) Резултатите и изводът от опита се записват в
учебната тетрадка, като се изпълнява задача 4. Учителят обръща внимание, че
растенията дишат непрекъснато, дишат и през деня, но поради протичането и на
процеса фотосинтеза дишането е трудно забележимо. Дишането при растения-
та е непрекъснат процес така, както и при животните. Обръща се внимание и на
това, че всички растителни органи дишат, но най-активно дишат нарастващите
части на растенията, а най-слабо – сухите семена. За затвърдяване на знанията
се изпълнява задача 1 от учебната тетрадка.
С въпроса „Защо през зимата многогодишните растения не измръзват?“ вни-
манието на учениците се насочва към фиг. 59.2 от учебника. Анализират се
резултатите от опита и се прави изводът, че при дишането част от отделената
енергия затопля организма.
Записват се т. 2 и подточките към нея в плана. Изтъква се, че някои водни
растения приемат разтворения във водата кислород с цялата си повърхност. С
помощта на фиг. 59.3 от учебника се разкрива, че сухоземните растения прие-
мат кислорода от въздуха през устицата на листата.
Много важен момент от урока е осмислянето на дишането като общобиоло-
гичен процес – дишат всички живи организми. Следва изпълнение на задача 2
Учителят поставя задачата „Сравнете процесите дишане и фотосинтеза,
като анализирате таблицата от учебника“. Учениците трябва да разграничат
двата процеса и същевременно да осмислят единството между тях. Формулира
130
се изводът „Дишането и фотосинтезата са противоположни, но взаимносвър-
зани жизнени процеси“.
Затвърдяване и обобщаване се извършват с въпросите и задачите от учебни-
ка или чрез изпълнение на следната самостоятелна задача:
„Поправете грешките в текста, като подчертаете сгрешените думи и над тях
напишете верните:
Всички растения дишат, като приемат въглероден диоксид и отделят кис-
лород. Най-усилено дишат покълващите семена, корените, стъблата. По-слабо
дишат нарастващите части на растенията.
Фотосинтезата и дишането са два противоположни, но взаимносвързани
жизнени процеса. Чрез фотосинтезата се разграждат органични вещества, а при
дишането се изграждат органични вещества“.
Анализирането и коригирането на подобни текстове спомагат за изграждане
у учениците на информационно-библиографски умения.
Вместо тази задача учениците може да изпълнят задача 3 от учебната тет-
радка или тя се възлага за домашна работа.
Тема 60. ОТДЕЛЯНЕ ПРИ ЖИВОТНИТЕ И ПРИ РАСТЕНИЯТА

Цели:
– Да се усвоят знания за устройството на отделителните органи при живот-
ните.
– Да се формира научна представа за жизнения процес отделяне при живот-
ните и растенията.
– Да се изясни ролята на кръвта при процеса отделяне като връзка между
клетките и органите на отделителната система.
– дефинира процеса отделяне;
– назовава вещества, които се отделят при растения и животни;
– назовава и означава върху схема органите на отделителната система при
животните;
– изброява начините на отделяне при растенията;
– описва ролята на кръвта за осъществяване на връзката между клетките в
многоклетъчния организъм и отделителната система;
– определя значението на процеса отделяне за организмите.
– нови: отделяне, отделителни органи, отделителна система;
– за разширяване и затвърдяване: жизнени процеси.
– изобразително изкуство: наблюдаване и подбор на картини.
Дидактически средства и материали: модел на надлъжен пререз на бъбрек,
картина на нефридии и бъбреци.
1. Кой процес наричаме отделяне?
2. Как животните отделят непотребните вещества?
а) чрез клетъчната мембрана и мехурчета в цитоплазмата
131
б) нефридии
в) бъбреци
3. Как растенията отделят непотребните вещества?
Актуализиране на знанията от предходните теми и устна проверка и оценка
може да се осъществят чрез следните въпроси и задачи: „Кои процеси наричаме
жизнени и защо?; Назовете жизнените процеси, които знаете; Изразете процеса
дишане чрез схема и изяснете неговата същност; Сравнете дишането при жи-
вотните и при растенията; Изяснете значението на процеса дишане; Сравнете
обмяната на газове при фотосинтезата и при дишането“.
Възможен е и втори вариант – организира се писмена проверка на знания-
та чрез следните примерни задачи:
Задача 1. Оградете с кръгче верните отговори.
I група II група
Фотосинтезата е процес, при който: Дишането е процес, при който:
А) се отделя кислород А) се приемат вода и въглероден ди-
Б) се разграждат сложни органични оксид
вещества Б) се отделят вода и въглероден ди-
В) се изграждат сложни органични оксид
вещества В) се разграждат органични вещества
Г) се приема енергия Г) се освобождава енергия
Д) се освобождава енергия Д) се изграждат органични вещества
Верни отговори: А, В, Г Верни отговори: Б, В, Г
Задача 2. Попълнете пропуснатото в текста.

Дишането е процес, при който орга- Фотосинтезата е процес, при който
низмите приемат кислород и отделят организмите приемат въглероден ди-
въглероден диоксид. Кислородът сти- оксид и вода и отделят кислород. За
га до всички клетки и участва в раз- да протече фотосинтезата, е необхо-
граждането на веществата. димо наличието на светлина и зеле-
ното багрило хлорофил.
Задача 3. Отговорете писмено на въпроса.

В какво се изразява значението на В какво се изразява значението на
процеса фотосинтеза? процеса дишане?
Разкриването на новата тема може да стане чрез самостоятелна работа с кар-

тини или снимки на органи на храносмилането, дихателната система и бъбрек,
като учениците изпълняват устно следната задача: „Определете органите и ги
132
отнесете към системата от органи, на която принадлежат. Има ли непознат за
вас орган? Ако можете – назовете го“. Поставя се темата и записва т. 1 от плана
на урока.
С кратък обяснителен разказ учителят изяснява същността на процеса от-
деляне. Чрез беседа и наблюдение на фиг. 60.1 от учебника се разкриват осо-
беностите при отделянето на безгръбначни животни без отделителна система
и безгръбначни животни с отделителна система. Записват се т. 2 и подточките
към нея в плана на урока.
Демонстрира се отделителна система на бозайник чрез фиг. 60.2 и макет на
бъбрек (или други нагледни средства). Демонстрацията е съпроводена с изяс-
няване на устройството на отделителната система. Изтъква се, че бъбреците са
богато кръвоснабдени органи. Предлага се на учениците да изкажат хипотеза
за това каква е ролята на кръвта при процеса отделяне. Възниква дискусия и се
стига до извода „Кръвта изпълнява транспортна функция. Тя е посредник меж-
ду клетките в многоклетъчните животни и бъбреците, чрез които се изхвърлят
навън непотребните вещества“.
Поставя се въпросът „Извършва ли се в растенията процесът отделяне, след
като нямат отделителни органи?“. Записва се т. 3 от плана. При изясняване на
отделянето при растенията се обръща внимание на факта, че те отделят малко
количество вода и въглероден диоксид, тъй като повечето вещества – крайни
продукти на разграждането, се използват за процеса фотосинтеза. Учителят
разяснява на учениците опитите, описани в задачи 3 и 4 от учебната тетрадка, и
възлага тези задачи за домашна работа. Опитите може да се заложат и от група
„асистенти“ в училищната лаборатория с помощта на учителя.
Затвърдяване и обобщаване се постигат чрез изпълнението на задачи 1 и 2
от учебната тетрадка и въпроси 1 и 2 след урока в учебника.
Тема 61. ХРАНЕНЕ, ДИШАНЕ И ОТДЕЛЯНЕ –

ОСНОВНИ ЖИЗНЕНИ ПРОЦЕСИ
Цели:
– Да се затвърдят и обобщят на по-високо равнище знанията за основните
жизнени процеси.
– Да се усъвършенства умението за свързване на основните жизнени про-
цеси.
– познава основните жизнени процеси хранене, дишане и отделяне и обясня-
ва как протичат те при растенията и животните;
– определя значението на храненето, дишането и отделянето за живота на
организмите и връзката, която осигуряват с околната среда;
– сравнява жизнените процеси хранене, дишане и отделяне при животните и
при растенията;
– прави връзка между устройството на храносмилателната, дихателната и
отделителната система и процесите, протичащи в тях;
– описва ролята на кръвта за храненето, дишането и отделянето.
133
– за разширяване и затвърдяване: понятията от изучения раздел; единство
между жива и нежива природа.
В раздела „Жизнени процеси при многоклетъчните организми“ са заложени
три от водещите биологични идеи: единство между организмите и средата
на живот; единство между структура и функция; организмът – единна сис-
тема. Акцент при обобщението трябва да се постави именно върху тези идеи.
Учителят трябва да прецени в зависимост от степента на познавателната ак-
тивност и интелектуалните възможности на учениците дали да назовава пряко
идеите.
Дидактически средства и материали: бели листове, тиксо, маркери.
Предварителна подготовка:
Една седмица преди обобщителния урок на учениците се възлага преговор
по т. 1 и т. 2 от плана, които се диктуват от учителя.
1. Каква е същността на основните жизнени процеси?
а) хранене
б) дишане
в) отделяне
2. Какви са особеностите на храносмилателната, дихателната и отделителна-
та система при многоклетъчните животни?
3. Как се хранят, дишат и отделят растенията?
4. Връзка между процесите хранене, дишане и отделяне
5. Взаимодействие между организмите и околната среда
Организира се самостоятелна работа на учениците: решават се задачи 1
и 2 от учебната тетрадка. Анализират се таблиците от учебника. Учениците
прилагат за животните алгоритъма: жизнен процес – устройство на систе-
ма – функция – биологично значение, а за растенията – алгоритъма: жизнен
процес – органи – биологично значение. Въз основа на този анализ се сравня-
ват процесите хранене, дишане и отделяне. Откроява се връзката между тях.
От друга страна, се обръща внимание върху това, че чрез осигуряването на
необходимите вещества и освобождаването на непотребните, тези жизнени
процеси обуславят връзката на организмите със средата. Формулира се из-
водът „Трите процеса – хранене, дишане и отделяне, са взаимносвързани и
осигуряват взаимодействието на организмите и околната среда“. Записват се
т. 4 и т. 5 от плана.
Учениците се разделят на групи, раздава им се по един бял лист и им се
поставя задачата „Изградете схема, която да отразява връзките организъм –
среда“. Чрез изпълнението на тази задача учителят се ориентира доколко учени-
ците са усвоили знанията и могат да ги прилагат (да ги представят чрез схема).
При необходимост учителят построява схемата на класната дъска с участието
на учениците. Стига се до извода „Живата и неживата природа са в единство“.
Схемата може да има следния вид:
134
въздух
светлинна топлинна
енергия енергия
въглероден диоксид вода
растения животни
кислород
вода и гъби и микроорганизми отпадни

минерални органични
вещества вещества
почва
въглероден диоксид
вода и минерални кислород

вещества
кислород
самостойно собствени
органични
хранене вещества дишане вещества отделяне
несамостойно енергия енергия
органични непотребни въглероден топлина непотребни вода

вещества вещества диоксид вещества
След като групите са готови, говорителят на всяка от тях представя съста-

вената схема (рисунка), както и начина, по който са разсъждавали, и идеите,
които са обсъждали. Листовете със схемите може да се залепят с тиксо върху
дъската, след което да се направи сравнение между схемите на всички групи,
както и сравнение с фиг. 61.1 от учебника.
В края на часа учителят поставя оценки за показаните знания и умения.
(Урокът позволява да бъдат поставени максимален брой оценки.)
Ако има време, може да се даде възможност на учениците да споделят пре-
живяванията си в екипната работа, дали са се изслушвали, как са стигнали до
крайния резултат, помогнало ли им е обсъждането да затвърдят знанията си, и
др.
135
РАЗДЕЛ 8. ЖИЗНЕНИ ПРОЦЕСИ ПРИ ЧОВЕКА
Целите на тази част от учебното съдържание са да продължи формирането
на биологични понятия на структурно-функционална основа чрез усвояване на
знания и умения, свързани с топографията (местоположението), устройството
и функциите на храносмилателната, дихателната и отделителната система при
човека; да съдейства за здравното възпитание на учениците.
Водещата биологична идея е организмът – единна система.
Учебното съдържание е разработено в 8 методически единици за нови зна-
ния или комбиниран тип. То е естествено продължение на съдържанието от
предходните теми и илюстрира приложението на спираловидния подход. Това
определя до голяма степен методиката и технологията на обучение на тези ме-
тодически единици.
Темата „Хранене на човека. Режим на хранене“ е поставена още в предмети-
те околен свят и човекът и природата в 3. клас. За нея учениците имат и много
житейски познания. Тук, в 5. клас обаче, след формиране на понятията „вещес-
тво“ и „смеси“, те много по-добре осмислят понятията „хранителни продукти“
и „хранителни вещества“. Темата реализира вътрешнопредметни и междупред-
метни връзки и може да има много добър възпитателен ефект.
Останалите теми са разработени по единен алгоритъм:
– топография (местоположение) на органите;
– морфология и анатомия на органите;
– физиологични процеси;
– връзка между органите в съответната система;
– здравни познания и хигиена.
В началото на темите се проследява пътят на храната, на въздуха или на
непотребните вещества в организма на човека. Това формира у учениците пра-
вилна представа за връзка между органите в системата. Тази връзка се подчер-
тава и чрез изясняване на ролята на кръвта като посредник между органите и
клетките.
Включеното анатомично и физиологично биологично знание е достъпно за
учениците от 5. клас и е изцяло съобразено с възрастовите им характеристики.
Например вместо биологически най-точното понятие „ензими“ (понятие, което
не е предвидено в учебната програма) се използва „смилателни сокове“, урино-
образуването е представено на елементарно равнище и др.
В 5. клас за пръв път се въвеждат понятията „кислород“ и „въглероден ди-
оксид“, което прави възможно осмислянето на изразите „чист въздух“ и „за-
мърсен въздух“. Това отново е пример за реализирането на спираловидния и
интегралния подход.
Три от методическите единици са посветени на профилактиката на най-чес-
то срещаните заболявания на храносмилателната, дихателната и отделителната
система при човека. В тези разработки след въвеждащ мотивиращ текст се из-
тъкват причините за съответното заболяване. Използвани са таблици, чрез кои-
то прегледно са представени наименованието на болестта, засегнатият орган,
същността на болестта, признаците на болестта и причините на заболяването.
136
По преценка на учителя учебното съдържание може да се обогати чрез включ-
ване и на други болести. Добър вариант е възлагането на учениците на задачи
за самостоятелна проучвателна дейност.
Използването на таблици формира у учениците библиографски умения за из-
вличане на информация от тях. Тази информация може да се използва за съставя-
не на разказ за всяко заболяване. В книгата за учителя за тези теми са разработе-
ни по два-три методически варианта за ръководство на познавателната дейност.
Последната тема от човекът и природата в 5. клас е „Здравословен начин на
живот“. Тя много добре реализира принципа за единство между теория и прак-
тика и има висок възпитателен ефект. Темата завършва с илюстрации, които
нагледно представят поведението на човека и по-конкретно на децата при здра-
вословен и при нездравословен начин на живот. По този начин се реализира
приемственост с учебниците по околен свят за 2. клас и човекът и природата за
3. и 4. клас на един от авторските колективи на издателство „Просвета“.
8. 2. Примерни методически разработки на темите от раздела

Тема 62. ХРАНЕНЕ НА ЧОВЕКА. РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕ
Цели:
– Да се продължи усвояването на знания за хранителни продукти и хране-
нето на човека.
– Да се убедят учениците в значението на хранителните вещества за поддър-
жане на жизнеността на човешкия организъм.
– назовава видове храна (според произход и състав) при човека;
– дефинира понятието „здравословно хранене“;
– изброява правила за здравословно хранене и илюстрира с примери значе-
нието му.
– нови: здравословно хранене;
– за разширяване и затвърдяване: хранителни продукти, хранителни вещес-
тва, белтъци, въглехидрати, мазнини, витамини, минерални вещества, режим на
хранене.
– математика: работа с цифрови данни от таблица;
– околен свят: хранене при животните и човека.
Дидактически средства и материали: табло с таблица за състава на храни-
телните вещества в проценти, опаковки на хранителни продукти.
1. С какво се храни човек?
– С храна – хранителни продукти, съдържащи хранителни вещества.
2. Какво е значението на хранителните вещества за организма?
а) въглехидрати б) белтъци в) мазнини
3. Какви други вещества влизат в състава на храната?
а) вода б) минерални вещества в) витамини
4. Какъв трябва да бъде режимът на хранене?
137
В началото на часа с беседа се актуализират знанията на учениците от 3. и 4.
клас за процеса хранене и за хранителните вещества. Учениците обосновават
типа хранене при човека (самостойно или несамостойно).
Поставя се темата и се записва т. 1 от плана.
Актуализират се понятията „храна“, „хранителни продукти“ и „хранител-
ни вещества“. Откроява се разликата между хранителните вещества (белтъци,
мазнини и въглехидрати) и другите вещества в състава на храната (вода, ми-
нерални вещества, витамини): хранителните вещества доставят на организма
градивен материал и енергия, докато другите вещества са важни за нормалното
протичане на жизнените процеси, но не са „доставчици“ на градивен материал
и енергия. Записват се т. 2 и т. 3 от плана.
Възлага се самостоятелна работа с фиг. 62.1 и таблицата от учебника:
„Внимателно разгледайте фигурата и анализирайте данните от таблицата. Срав-
нете хранителни продукти по техния състав“. Стига се до извода „Различните
хранителни продукти имат различен състав по отношение на съдържащите се
в тях вещества“. От учениците се изискват примери за хранителни продукти,
богати на белтъци, на въглехидрати, на мазнини. Подчертава се, че: 1. Повечето
хранителни продукти имат сложен състав и 2. Човек се нуждае от всички видове
хранителни вещества. Учителят информира учениците, че върху опаковките на
хранителните продукти са написани техният състав и срокът, в който са годни
за консумация. Това лесно се демонстрира чрез донесени нарочно или намира-
щи се у учениците опаковки (например опаковки на бисквити, вафли, сокове
и други продукти, често използвани от учениците при престоя им в училище).
С беседа се изяснява значението на белтъците, въглехидратите, мазнините,
водата, минералните вещества и витамините за човешкия организъм. Записва
се т. 4 от плана.
Учителят поставя задачата „Разтълкувайте поговорката: Закуската изяж
сам, обяда раздели с приятели, а вечерята дай на врага си“. С това се предиз-
виква дискусия и в хода ѝ се изяснява значението на правилното хранене и
режима на хранене. Учениците решават самостоятелно задача 2 от учебната
тетрадка. Разяснява се понятието „здравословно хранене“. За затвърдяване и
обобщаване може да се възложи следната самостоятелна задача, предвари-
телно подготвена върху работни листове: „Проучете режима на хранене на пе-
токласниците Явор и Наско, като прочетете текста. Подчертайте името на този,
който спазва правилен режим на хранене. Обосновете устно избора си“.
Явор Наско
Става сутрин рано. Измива се, Обича да се излежава. Сутрин закус-
прави гимнастика в 7 часа. Закусва ва към 7, 30 часа или ако закъснява за
обилно с храна, богата на въглехи- училище, не яде. През голямото меж-
драти. Отива на училище. През голя- дучасие рита топка. Когато се върне
мото междучасие (10 часа) закусва вкъщи, към 13 часа, обикновено обядва
с чаша мляко и сандвич. Връща се набързо каквото му попадне: поняко-
от училище и обядва в 13 часа. В 16 га – обилно, друг път – малко. Вечеря
часа закусва с плод. Вечеря с лека пред телевизора към 20 часа, като яде
храна в 18 часа. обилно, докато му стане тежко.
138
Провежда се дискусия и учителят обобщава важността на правилният режим
на хранене на фона на дневния режим. За домашна работа се възлагат задача 1 и
задача 3 от учебната тетрадка. Може също да се възложи за часа, в който ще се
вземе темата „Здравни познания на храненето и храносмилателната система“,
всеки да донесе своята здравословна закуска.
Тема 63. УСТРОЙСТВО И ФУНКЦИИ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА

СИСТЕМА НА ЧОВЕКА
Цели:
– Да се усвоят знания за устройството и функциите на храносмилателната
система на човека.
– Да се изясни ролята на кръвта като посредник между храносмилателната
система и клетките в човешкия организъм.
– изброява, посочва (на изображение, модел) и описва органи и функции на
храносмилателната система на човека;
– проследява пътя на храната в човешкото тяло и промените, които настъп-
ват с нея в храносмилателните органи;
– описва ролята на кръвта за осъществяване на връзката между храносмила-
телната система и клетките в човешкия организъм.
– нови: механично смилане; разграждане на хранителните вещества;
– за разширяване и затвърдяване: хранене, храносмилателни органи, хра-
носмилателна система.
– български език и литература: умение свободно да излагат своите знания,
да обясняват по фигури.
Дидактически средства и материали: табло за храносмилателна система на
човек, модели на различни видове зъби, картини на храносмилателни органи.
1. Устройство на храносмилателната система на човека:
а) устна кухина – зъби, език;
б) гълтач и хранопровод;
в) стомах;
г) тънко черво;
д) дебело черво с анус.
2. Промени на храната в храносмилателните органи
Урокът започва с обсъждане на домашната работа. Следва индивидуална
проверка на знанията на двама ученици чрез следните въпроси и задачи:
I ученик: 1. Какво е значението на хранителните вещества за организма на
човека? 2. Посочи различията между самостойно и несамостойно хранене.
II ученик: 1. Какво е значението на водата, минералните вещества и витами-
ните за човешкия организъм? 2. Посочи различията между хранителни продук-
ти и хранителни вещества.
139
Актуализират се знанията на учениците от 3. и 4. клас и от предходния раз-
дел за храносмилане и храносмилателна система на бозайник.
Записва се новата тема. Актуализират се знанията за орган и система от ор-
гани. Върху табло с храносмилателна система на човек (или с помощта на фиг.
63.1) ученик посочва последователно органите, които я изграждат. Записва се
т. 1 от плана.
В хода на беседа се изяснява устройството на устната кухина. Записва се т.
1, а от плана. Вниманието на учениците се насочва към различните видове зъби
и се изисква от тях да се опитат да ги назоват. Сравняват се млечните с посто-
янните зъби. Подчертава се, че различните видове зъби изпълняват различна
функция (единство между структура и функция). Устно се поставя задачата
„Разгледайте фиг. 63.2 от учебника и предположете какви функции изпълняват
различните видове зъби“. За улеснение на дъската са написани глаголите:
откъсват –
разкъсват –
раздробяват –
стриват –
и срещу тях се записва видът зъби, които притежават съответната функция.
Чрез таблото се уточнява местоположението на стомаха, тънкото и дебелото
черво. Изяснява се устройството им.
Демонстрира се късче от тънко черво на бозайник или мокър препарат на
тънко черво на бозайник. При възможност вътрешната повърхност на червото
се наблюдава с лупа. Демонстрацията се съпровожда с разказ на учителя за
важната функция на чревните власинки. Подчертава се, че те осигуряват голя-
ма вътрешна повърхност на тънкото черво и че са богато кръвоснабдени. През
техните тънки стени разградените вещества попадат в кръвта и се разнасят до
всички клетки.
Промените, които претърпяват храните, учениците изучават самостоятелно
чрез работа с текста в учебника и решаване на задачи 2, 3 и 4 от учебната
тетрадка. Записва се т. 2 от плана.
С обсъждането на решенията на задачите се постигат затвърдяване и обоб-
щаване на знанята.
За домашна работа се възлага задача 1 от учебната тетрадка.
Тема 64. ЗДРАВНИ ПОЗНАНИЯ ЗА ХРАНЕНЕТО И

ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА
Цели:
– Да се усвоят основни хигиенни норми, чието спазване осигурява нормално
храносмилане.
– Да се изтъкне вредното действие на тютюна и алкохола върху храносми-
лателните органи.
– илюстрира с примери значението на пълноценното хранене за здравето на
човека;
140
– изброява фактори, които влияят благоприятно, и такива, които влияят не-
благоприятно върху храносмилателната система;
– дискутира и прилага правила за здравословно хранене и превенция на бо-
лестите на храносмилателната система;
– описва болести на храносмилателната система по алгоритъма: болест, за-
сегнат орган, същност на болестта, признаци на болестта, причини за заболя-
ването.
– за разширяване и затвърдяване: хранене, храносмилателни органи, здра-
вословно хранене.
– изобразително изкуство: рисуват карикатури, картини.
Дидактически средства и материали: табла и картини за някои болести –
зъбен кариес, язва; спирт (90°); яйце; разпечатана на листове информация за
влиянието на алкохола върху органите на храносмилателната система.
1. Причини за заболяване на храносмилателната система: недоброкачестве-
на храна, лоши навици за хранене, алкохол, тютюнев дим, лекарства, преумора,
силни нервни напрежения
2. Болести на храносмилателната система
В началото на часа се обсъжда здравословната закуска, която всеки е доне-
съл. Учителят поощрява с думи справилите се успешно със здравословния из-
бор на закуска и коригира със съвети тези, които са допуснали и нездравослов-
ни съставки в закуската (майонеза, пушено месо, маргарин, газирана напитка и
др.). След това урокът може да протече по два начина.
I вариант. За формиране на мотивация може да се въздейства емоционално
на учениците, като се прочете стихотворението „Здраве“ от Иван Стефанов:
Здраве, здраве! Ти от века на децата – мили птички.
най си ценно за човека. От елмаз, сребро и злато
Ти ни правиш жизнеради, ти си, здраве, по-богато.
бодри, весели и млади. В тази къща, дето няма
И под всяка хорска стреха здраве, е беда голяма.
носиш радост и утеха. Там, където здраве има,
Ти владееш всичко живо там е радостта любима.
и се смееш приветливо Здраве, здраве! Ти от века
от червените странички най си ценно за човека.
(Стихотворението може да се раздаде на всеки ученик и да го прочете някой
от тях.)
Поставя се въпросът „Как храносмилателната система влияе върху здравето
на човека?“. В хода на беседа се изяснява как недоброкачествената храна може
да причини заболявания на храносмилателните органи. Чрез самостоятелна ра-
бота (решаване на задача) учениците изясняват влиянието на лошите навици за
хранене. Задачата е: „Прочетете текста. Преценете какви важни грешки допус-
ка Мариана при хранене. Съставете и напишете 5 правила за правилно хранене.
141
„Мариана обича храната да е гореща. Харесва и добре подредена маса, но не
се задържа много на нея. Не си губи времето да дъвче. Обикновено яде набър-
зо, настървено и след няколко минути ѝ става тежко“.
Влиянието на алкохола се разкрива много добре, като се демонстрира след-
ният опит: В две епруветки се поставя по малко яйчен белтък. В първата се
наливат 4 мл чист медицински спирт, а във втората – същото количество вода.
Разбърква се добре. В продължение на 10 – 15 минути се наблюдавт промените,
които настъпват в епруветката със спирт. На учениците се поставя задачата
„Сравнете двете епруветки и направете извод за влиянието на алкохола върху
белтъците“. Изводът се записва към съответната подточка в плана. Подчертава
се, че по този начин може да се въздейства и на белтъците в човешкото тяло,
ако се използва системно алкохол.
Учениците се разделят на групи и им поставя задачата „Нарисувайте ка-
рикатури или картини или предложете свои идеи за разкриване на вредата от
алкохола“. Време за работа – 5 минути. Рисунките се обсъждат и от тях може
да се направи изложба.
Вредното влияние на тютюна върху храносмилателната система може да се
разкрие чрез кратки съобщения от учениците, подготвени предварително под
ръководството на учителя. Учителят изяснява влиянието на лекарствата, преу-
мората и нервните напрежения.
Болестите на храносмилателната система учениците разучават самостоя-
телно, като използват таблицата от учебника. Те съставят кратки разказчета за
съучениците си, а учителят ги допълва.
За затвърдяване и обобщаване на учениците се поставя задача за са-
мостоятелна работа: да разучат написаните в работен лист и предварително
раздадени на всеки ученик хигиенни правила и да направят обосновка на тези
правила.
Хигиенни правила за здравословно хранене:
– Храната да се приема в определени часове.
– Храната да се сдъвква добре.
– Храната (по възможност) да е варена или печена.
– Да се спазва добра лична хигиена при хранене.
– По време на хранене да не се говори.
– Да се приемат системно сурови пресни плодове и зеленчуци.
Задачите от учебната тетрадка се възлагат за домашна работа.
II вариант. Урокът се осъществява с участието на медицинско лице. Про-
вежда се дискусия по два проблема, обявени предварително от учителя: 1. Кои
са най-честите причини за заболявания на храносмилателната система и как
можем да ги избягваме? 2. Кои са най-разпространените болести на храносми-
лателната система и как да се предпазваме от тях?. В дискусията участват уче-
ниците, медицинското лице, учителят. Водеща роля има медицинското лице. За
разкриване на вредата от алкохола се организира дискусия, като на ученици-
те се възлага следната задача: „Разделете се на два отбора. Прочетете текста.
Подгответе си въпроси към противниковия отбор. Проведете дискусия на тема:
„Кои органи на храносмилателната система страдат най-силно от употребата
на алкохол“.
142
Въздействие на алкохола върху стомаха и тънкото черво
Алкохолът не се преработва в стомаха и тънкото черво. Когато стигне до
стомаха, част от него преминава непроменена през стените му и попада ди-
ректно в кръвта. Алкохолът може да въздейства върху стените на гърлото и на
стомаха. Дори в малки количества той може да причини отделяне на стомашни
сокове и да създаде усещане за глад. Непрекъснатото дразнене на стомаха може
да причини гастрит.
Въздействие на алкохола върху черния дроб
Алкохолът се разгражда в черния дроб до въглероден диоксид и вода, които
се изхвърлят от тялото. Черният дроб може да разгради наведнъж само малки
количества алкохол. Неразграденият алкохол остава в кръвта дотогава, докато
черният дроб успее да го поеме. Необходими са приблизително 1 – 3 часа за
разграждането на една чаша алкохолна напитка. При това функциите на черния
дроб толкова се затрудняват, че може да доведат до смущения в храносмила-
телната система и кръвообращението. От прекомерна консумация на алкохол
може да се появи болестта цироза.
Медицинското лице разяснява вредата и от други нездравословни навици,
както и причините за някои заболявания на храносмилателната система и на-
чините за предпазване от тях. Разясненията може да се съпътстват с подходя-
ща презентация и раздавателен материал (брошури с подходящо съдържание).
Прави се анализ на фиг. 64.2 от учебника и се стига до съответните изводи.
За затвърдяване и обобщаване се записва план по предложение на ученици-
те и се изпълняват задачи 1, 2 и 3 от учебната тетрадка.
Възлага се домашна работа – задача 4 от учебната тетрадка.
Тема 65. УСТРОЙСТВО И ФУНКЦИИ НА ДИХАТЕЛНАТА

Цели:
– Да се усвоят знания за устройството и функциите на органите на дихател-
ната система на човека.
– Да се обоснове ролята на кръвта за осъществяване на връзката между ди-
хателната система и клетките в човешкия организъм.
дихателната система;
– описва процеса дишане при човека;
– описва ролята на кръвта за осъществяване на връзката между дихателната
система и клетките.
– нови: алвеоли;
– за разширяване и затвърдяване: дишане, дихателни органи, дихателна
система.
– изобразително изкуство: работа с изображения (фигури от учебника,
табло, модели); изработване на модел на алвеола;
143
– български език и литература: попълване на таблица – извлича съществе-
ното от текст и го представя в табличен вид;
– математика: сравняване на повърхности (цели числа).
Дидактически средства и материали: табло с устройство на дихателна сис-
тема на човек, модели на гръклян и трахея, художествена литература.
Примерен план на учебното съдържание (таблична форма; попълва се в
хода на урока):
Дихателни органи Устройство Функции

1. Нос
2. Гръклян
3. Трахея
4. Бели дробове

В началото на часа се обсъждат домашните проекти на тема „Влияние на
храненето върху здравето на човека“ и се осъществяват индивидуална провер-
ка и оценка на знанията на двама ученици:
I ученик: 1. Опиши устройството на устната кухина. 2. Кои са причините за
заболяване на храносмилателната система? 3. Каква е разликата между храни-
телни продукти и хранителни вещества?
II ученик: 1. Кои са основните болести на храносмилателната система?
2. Опиши промените, които настъпват с храната в устната кухина. 3. Обясни
ролята на витамините за човека.
Актуализират се знанията на учениците за основния жизнен процес дишане.
Това може да стане с изпълнението на задача 4 от учебната тетрадка. Така се
прави преход от храносмилателната към изучаване на дихателната система на
човека. От учениците се изисква да назоват органите на дихателната система на
бозайник и функциите, които те изпълняват. Записва се темата.
Припомня се понятието „дихателна система“. На табло ученик показва орга-
ните на дихателната система на човек.
Основна биологична идея в темата е единство между структура и функция.
Констатира се и анатомичното сходство между бозайниците и човека като един
от тях.
Чрез беседа и самостоятелна работа с фиг. 65.1 от учебника учениците из-
ясняват местоположението, устройството и функцията на носа.
С помощта на фиг. 65.2 от учебника и модела на гръклян се изясняват ус-
тройството и функциите му. Подчертава се, че той е гласов орган. Учениците
решават самостоятелно задачи 2 и 3 от учебната тетрадка.
Чрез въпроса „Защо и при свито положение на тялото човек продължава да
диша?“ се предизвиква дискусия, в хода на която се изяснява устройството на
дихателната тръба. Подчертава се, че в резултат от устройството ѝ тя винаги е
отворена.
В хода на беседа и чрез самостоятелна работа с фиг. 65.1 и 65.3 от учебника
учениците разкриват местоположението и устройството на белите дробове и
алвеолите. Подчертава се, че алвеолите са с много тънки стени и са богато кръ-
144
воснабдени. Тяхната повърхност е огромна: изчислява се на около 80 квадрат-
ни метра – тя е около 40 пъти по-голяма от общата повърхност на човешкото
тяло. Това осигурява преминаването през алвеолите на достатъчно количество
кислород, необходим за клетките. Изяснява се ролята на кръвта като посредник
между белите дробове и клетките на човешкото тяло.
Следва демонстрация на опит с късче бял дроб в чаша вода, доказващ на-
личието на въздух в белите дробове (опитът е описан в задача 2 в учебната
тетрадка, в темата „Дишане на животните“).
Задава се въпросът „Защо късче бял дроб, поставено във вода, не потъва?“.
Предизвиква се дискусия, чрез която се изясняват функциите на белите дробо-
ве. Подчертава се, че в тях винаги има въздух. Той навлиза при първото вдиш-
ване на новороденото бебе.
С кратък разказ и интерактивно представяне чрез електронния учебник учи-
телят изяснява процесите на вдишване и издишване.
За затвърдяване и обобщаване се поставят въпросите и задачите от учебни-
ка. За домашна работа се възлага задача 1 от учебната тетрадка, както и зада-
чата „Направете модел на алвеоли с материали по избор“. Добре е учителят да
обърне внимание на учениците да не забравят да представят кръвоносните съ-
дове, които обвиват алвеолите. Така още веднъж ще се изясни ролята на кръвта
за преноса на газовете кислород и въглероден диоксид между дихателните ор-
гани и телесните клетки.
Тема 66. ЗДРАВНИ ПОЗНАНИЯ ЗА ДИШАНЕТО И ДИХАТЕЛНАТА

СИСТЕМА
Цели:
– Да се усвоят знания за причините за заболяванията на дихателната система
на човека.
– Да се усвоят основни хигиенни правила, чието спазване е необходимо за
нормална работа на дихателната система на човека.
– аргументира вредата от тютюнопушенето и замърсеността на въздуха вър-
ху дихателната система и цялостния човешки организъм;
– прилага правила за превенция на болестите на дихателната система;
– описва болести на дихателната система по алгоритъма: болест, засегнат
орган, същност на болестта, признаци на болестта,
– за разширяване и затвърдяване: дишане, замърсен въздух.
– изобразително изкуство: изработват постери, колажи;
– информационни технологии: изработават презентации;
– български език и литература: демонстрират комуникативни и презента-
ционни умения.
Дидактически средства и материали: брошури от РИОКОЗ и др. за влия-
нието на тютюна върху дихателните органи, снимки на болести на белия дроб.

1. Причини за заболяване на дихателната система – замърсен въздух, виру-
си, бактерии, простуди, тютюнопушене.
2. Болести на дихателната система: грип, бронхит, пневмония, туберкулоза.
Предварителна подготовка: Учениците се разделят на групи и им се възлага
задача 4 от учебната тетрадка – предварително да проучат влиянието на тю-
тюнопушенето и замърсеността на въздуха върху дихателната система и да из-
готвят постер, презентация или колаж.
Организира се писмена проверка на знанията и уменията на учениците, за
да се получи обратна информация доколко са усвоени знанията за процесите
хранене и дишане при човека.
Задача 1. Попълнете пропуснатите думи.

Храносмилателната система при човека Дихателната система на човека е
е изградена от: уста, гълтач, хранопро- изградена от: нос, гръклян, трахея
вод, стомах, тънко черво, дебело черво и бели дробове.
с анус. В тези органи се извършва меха- Дишането е процес на разгражда-
нично смилане на храната и разгражда- не на веществата в клетките, при
не на хранителните вещества. което се освобождава енергия.

Дихателни Устройс- Функции Храносмила- Устройс- Функции
органи тво телни органи тво
Нос Изграден Затопля, Устна Език Размесва
от кости овлажнява кухина храната със
и хрущя- и пречист- слюнка и
ли, с два ва възду- оформя хап-
отвора – ха. ката.
ноздри. Зъби Разкъсват,
раздробяват
и стриват
храната.
Бели Съдържат Извърш- Тънко Силно През вла-
дробове над 700 ват газова черво нагънато синките хра-
милиона обмяна: в в корем- нителните
алвеоли. организма ната вещества
Две об- постъпва кухина; попадат в
вивки с кислород и с голям кръвта и се
малко теч- се изхвър- брой разнасят из
ност меж- ля въг- власинки. цялото тяло.
ду тях. лероден Дълго от
диоксид. 5 до 7 м.
146
Проверката се прави за 10 – 15 минути.
Новата тема може да се постави, като се анализира съставът на въздуха, на-
писан предварително върху подвижна дъска или на слайдшоу. От учениците се
изисква обоснован отговор на въпроса „Кой въздух е по-подходящ за дишане
– описаният в I или във II вариант?“.
I вариант II вариант
азот 78% азот 78%
въглероден диоксид 0,03% въглероден диоксид 0,5%
кислород 21% кислород 20%
други газове 0,97% прах и водни пари 1,5%
Следва представяне на работата на екипите, които предварително са проуч-

вали влиянието на тютюнопушенето и замърсеността на въздуха върху диха-
телната система. Говорител на всяка група представя пред класа своя постер,
презентация или колаж.
В хода на беседа се обобщават основните причини за замърсяването на
въздуха. Коментира се как замърсеният въздух влияе върху органите на диха-
телната система. Разкрива се вредата от тютюнопушенето. Подчертава се, че
цигареният дим съдържа много химични съединения, някои от които са отрови,
а други са причинители на болестта рак. Една от най-опасните съставки е нико-
тинът, тъй като е отрова за организма и засилва желанието за пушене. Прави се
изводът „Тютюнопушенето е най-големият враг на дихателните органи“.
Следва работата по групи:
Класът се разделя на 5 групи. Групите работят с учебника и с допълнителна
литература (брошури от РИОКОЗ и др., дипляни, снимки). I група изследва и
описва болестта хрема, II група – грип, III група – бронхит, IV група – пнев-
мония, и V група – туберкулоза. Време за работа – 5 – 10 мин. Предварително
на класната дъска се записва алгоритъм за работа (или се раздава на листове
на всеки ученик): 1. Признаци на болестта; 2. Причинители на болестта; 3. За-
сегнати органи; 4. Начини за предпазване от заболяването. Всяка група трябва:
1) да състави разказ, резултат от съвместната си работа (дискутират се вътре
в групата причините за заболяването, симптомите на болестта и начините за
предпазване от нея); 2) да изготви подходяща илюстрация или колаж (с помощ-
та на списания, вестници, брошури и др.).
Всеки участник в групата докладва по един от въпросите от алгоритъма и
отговаря на зададени към него въпроси от съучениците му. Разисква се и про-
фесията на лекаря – уменията му да поставя точна диагноза, неговата отзивчи-
вост и всеотдайност.
Учителят насочва вниманието на учениците към предварително написаните
на дъската съвети за правилно дихателно поведение:
1. Дишайте винаги през носа.
2. Издишвайте дълбоко.
3. Ходете изправени. Седете изправени.
4. Избягвайте замърсения въздух.
147
5. Не пушете.
Поставя задачата „Проучете записаните правила. Преценете съгласни ли
сте с тях. Обосновете устно отговора си. Предложете други правила“. Целта на
задачата е въз основа на усвоените знания учениците да обосноват необходи-
мостта от спазване на висока хигиена.
За обобщаване и затвърдяване се решава следният казус:
„Вие се връщате от училище неразположени, с температура и болки в мус-
кулите, главоболие и повръщане. Какво ще предприемете?
1. Ще се загреете и ще пиете чай.
2. Ще вземете аспирин или аналгин.
3. Ще отидете на лекар.
4. Ще продължите да ходите на училище.
5. Нищо няма да предприемете.
6. Ще си останете вкъщи и сами ще се лекувате“.
Сравняват се отговорите на учениците и се поощряват най-точните. Най-то-
чен е отговорът в т. 3.
За домашна работа се възлагат задачи 1, 2 и 3 от учебната тетрадка.
Тема 67. УСТРОЙСТВО И ФУНКЦИИ НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА

Цели:
– Да се усвоят знания за устройството и функциите на отделителната систе-
ма на човека.
– Да се осмисли значението на отделянето.
отделителната система;
– описва ролята на кръвта за осъществяване на връзката между отделител-
ната система и клетките в човешкия организъм;
– привежда примери за други органи с отделителна функция (бял дроб, кожа).
– за разширяване и затвърдяване: отделяне, отделителни органи, отдели-
телна система.
– изобразително изкуство: работа с илюстрациите в учебника.
Дидактически средства и материали: табло или модел на отделителна сис-
тема на човек, модел на бъбрек, табло със състава на кръв и урина, атлас по
анатомия.
1. Как е устроена отделителната система на човека?
а) бъбреци в) пикочен мехур
б) пикочопровод г) пикочен канал
2. Как се образува урината?
3. Какъв е пътят на урината в човешкото тяло?
148
Мотивационният компонент на процеса на обучение може да се реши чрез
играта „Открий и подреди!“: учениците определят два отбора с по петима със-
тезатели. Използват се два комплекта картички, на които са нарисувани различ-
ни органи на човешкия организъм, и табло, върху което може да се закрепват.
Отборите трябва да подредят, както следва: I отбор – органите на храносмила-
телната система; II отбор – органите на дихателната система. По даден сигнал
състезател от всеки отбор отива до комплект картички, избира картичка с един
от органите и я закрепва на табло. След него втори състезател избира и зак-
репва картичка и т.н. Печели отборът, който най-бързо и правилно е подредил
картичките със съответните органи.
Учителят обобщава, че чрез процесите хранене и дишане се приемат и отде-
лят вещества в околната среда. Чрез въпросите „Кои са пътищата, чрез които
непотребните вещества се отделят навън?“ и „Кои органи и системи от органи
вземат участие в отделянето?“ се осъществява преходът към новата тема.
Чрез беседа се изяснява, че въглеродният диоксид се отделя през белите
дробове; непотребните вещества, постъпили с храната – през ануса; водата и
минералните вещества се отстраняват чрез органите на отделителната система.
Учениците попълват задача 1 от учебната тетрадка.
Актуализира се понятието „отделителна система“. Записва се т. 1 от плана.
Ученик посочва и назовава органите на отделителната система при бозайник.
Върху табло (модел) или като се използва фиг. 67.1 от учебника, се определят
местоположението и формата на бъбреците, пикочния мехур и пикочния канал.
Изяснява се устройството на бъбреците. Подчертава се, че през всеки от бъбреци-
те за 1 минута преминава около 1 литър кръв. Учителят прибира нагледното сред-
ство и раздава схеми на отделителна система. Поставя задачата „Наименувайте
органите на отделителната система“. След 5 минути събира раздадените схеми,
съобщава верните наименования и препоръчва на учениците да се самооценят.
Учениците се запознават с вътрешното устройство на бъбрек чрез самостоя-
телно наблюдение на модел на бъбрек и фиг. 67.2 от учебника. Прави се схема-
тична рисунка на надлъжен разрез на бъбрек, като един ученик работи върху
класната дъска.
Записва се т. 2 от плана. С разказ учителят изяснява ролята на бъбречните
каналчета за образуването на урината. Учениците решават задача 2 от учебната
тетрадка. Очаква се голямата дължина на каналчетата да направи силно впечат-
ление на учениците.
Вниманието на учениците се насочва към процесите, които се извършват
в каналчетата. Изяснява се, че стените им са обвити с голям брой кръвоносни
съдове и чрез дифузия и избирателната пропускливост на клетъчните мембрани
протича много сложен процес на уринообразуване. Изтъква се ролята на кръв-
та като посредник между клетките и отделителните органи. Учениците изпълня-
ват задача 3 от учебната тетрадка.
Записва се т. 3 от плана. Следва проследяване (по фиг. 67.1 в учебника или
аналогично табло/модел) на пътя на урината от бъбреците, по пикочопроводи-
те, в пикочния мехур, откъдето през пикочния канал се изхвърля навън.
Затвърдяване и обобщаване се извършват чрез въпросите и задачите от
учебника.
149
Тема 68. ЗДРАВНИ ПОЗНАНИЯ И ХИГИЕНА НА ОТДЕЛЯНЕТО
И ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА
Цели:
– Да се усвоят знания за причините, които могат да доведат до увреждане
на отделителните органи на човека, и за по-важните болести на отделителната
система.
– Да се придобият хигиенни навици за предпазване от заболяване на органи-
те на отделителната система.
– изброява фактори, които влияят благоприятно, и такива, които влияят не-
благоприятно върху отделителната система.
– оценява необходимостта от хигиена на отделителната система за органи-
зма;
– прилага правила за превенция на болестите на отделителната система;
– описва болести на отделителната система по алгоритъма: болест, засегнат
орган, същност на болестта, признаци на болестта,
– за разширяване и затвърдяване: отделяне, неблагоприятни фактори.
– изобразително изкуство: работа с илюстрации;
– български език и литература: работа с научна литература и тематични
брошури; коригиране на сгрешен текст.
Дидактически средства и материали: брошури от РИОКОЗ и др. за болести
на отделителната система, подходяща научнопопулярна литература.
1. Причини за заболяванията на отделителната система
2. Болести на отделителната система:
а) цистит;
б) пиелонефрит;
в) бъбречни камъни и пясък.
I вариант. В началото на часа се актуализират знанията за устройство на
отделителната система и функциите на отделителните органи. След това на уче-
ниците се поставя задача за самостоятелна работа, която е подготвена предва-
рително върху работни листове:
Задача 1. Оградете с кръгче верния отговор.

Белите дробове са органи на: Бъбреците са органи на:
А) храносмилателната система А) дихателната система
Б) отделителната система Б) храносмилателната система
В) дихателната система В) отделителната система
Верен отговор: В Верен отговор: В
150
Задача 2. Направете текста верен, като над сгрешените думи
запишете верните.
Отделителната система на човека е из- Дихателната система на човек се
градена от: бъбреци, пикочопроводи, състои от: носна кухина, гръклян,
стомах (пикочен мехур) и пикочен канал. бъбреци (трахея), бели дробове.
Основната им функция е изграждане на При дишането се приема въглеро-
собствени органични (отделяне на не- ден диоксид (кислород) и се отделя
потребните и вредните) вещества. кислород (въглероден диоксид).
Може да се организира самоконтрол, като учениците от двете групи разме-

нят и оценяват решенията на задачите.
Поставя се въпросът „Как дейността на отделителната система влияе върху
здравето на човека?“. Записват се темата и т. 1 от плана на урока.
Чрез беседа се изяснява влиянието на алкохола и никотина върху образува-
нето на урината и се изяснява защо те са сред най-рисковите фактори за отде-
лителната система. Посочва се влиянието на лекарствата, силните подправки,
простудата и грубите удари в кръста.
Записва се т. 2 от плана. Учениците самостоятелно изучават болестите на
отделителната система, като използват таблицата в учебника и допълнителната
литература, донесена от учителя. (брошури от РИОКОЗ, дипляни, подходяща
научнопопулярна литература). Учениците се разделят по двойки и подготвят
ролева игра: един от тях изпълнява ролята на лекар, а другият – на пациент.
„Пациентът“ описва симптомите на болестта, а „лекарят“ поставя диагнозата,
изтъква причините за заболяването и начините за предпазване. Освен болести-
те цистит, пиелонефрит, бъбречни камъни и пясък по преценка на учителя може
да се характеризират и други болести на отделителната система.
На учениците се дава възможност да предложат мерки за предпазване от
болестите на отделителната система. Под ръководството на учителя се обоб-
щават и записват хигиенни правила. Попълва се задача 3 от учебната тетрадка.
Тълкува се пословицата „Да се предпазиш от болестта, е по-лесно, отколкото
да се лекуваш“.
Обобщаване и затвърдяване може да се извършат чрез въпросите и задачите
от учебника. Задачи 1 и 2 от учебната тетрадка се възлагат за домашна работа.
II вариант. Урокът може да протече като дискусия на тема „Болести и пре-
венция на болестите на отделителната система“. Седмица преди урока учителят
съобщава план за работа и литература, с която да се готвят учениците. Планът
е както при първия вариант. Литература: брошури от РИОКОЗ по проблемите,
подходяща научнопопулярна литература, учебникът и др.
Часът започва с въведение от учителя за болестите и причините за тях. За-
писва темата и предлага обсъждането да започне и протече по реда, посочен в
плана. По време на дискусията учителят следи спазването на плана и изложе-
нието на учениците. Организира беседа, в която се включват всички ученици.
Прави преценка на работата на учениците.
Подходящ е и III вариант – с участието на здравно лице (например лекар
или медицинска сестра).
151
Тема 69. ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ
Цели:
– Да се обобщят и систематизират здравните познания за изучаваните сис-
теми.
– Да се изясни понятието „здравословен начин на живот“.
– описва правила за превенция на заболявания и здравословен начин на живот;
– анализира връзки и зависимости между състояние на организма, грижа за
здравето и начин на живот;
– изброява фактори, които влияят неблагоприятно върху храносмилателна-
та, дихателната и отделителната система;
– оценява необходимостта от закаляване на тялото;
– прилага правила за превенция на заболяванията и здравословен начин на
живот.
– за разширяване и затвърдяване: нормална телесна маса, здравословен на-
чин на живот, закалителни процедури.
– изобразително изкуство: работа с изображения;
– български език и литература: слушане и осмисляне на стихотворение;
привеждане на аргументи в подкрепа на твърдение; дискусия; съставяне на ди-
алози в комикси.
Дидактически средства и материали: научнопопулярна литература, рисунки
от ученици.
1. Предпоставки за нормална телесна маса
2. Здравословното хранене – основа на здравословния начин на живот
3. Закаляване на човешкия организъм
4. Навици и поведение, опасни за здравето
I вариант. Въвеждането в темата може да стане, като учителят рецитира
стихитворението „Защо съм здрав“ от Ненчо Савов:
Лягам рано, ставам рано, Ям умерено. Обичам:

трудя се, внимавам в клас, зеленчуци, грозде, плод,
край море или в Балкана мляко, масло и предпочитам
в летни дни прекарвам аз. здрав да бъда цял живот.
В стаята ми слънце грее – Зъбите си мия с четка,
светла, хубава е тя, къпя своето тело;
а във двора зеленее дрехите ми чисти светят,
и градинка със цветя. ходя с вдигнато чело.
Дето блика въздух, здраве – Вкъщи слушам, що ме съдят,
там и радостта цъфти, час отделям за игра –
по очите ми се познава – с ред живея, за да бъда
в тях усмивка с плам трепти. и на старост – бодър, здрав!
152
Чрез беседа се актуализират и затвърдяват знанията за противоположните
процеси на изграждане и разграждане на веществата в човешкия организъм.
Именно съотношението между тези два процеса определя нормалната телесна
маса. Учителят обяснява как се изчислява нормалната телесна маса.
Актуализират се знанията на учениците от човекът и природата от 3. и 4.
клас. Припомня се в какво се състои здравословното хранене и какво трябва да
бъде менюто на учениците.
Учителят припомня, че за да се състави правилно меню, то трябва да се съо-
брази с активността на човека. Поставя се самостоятелна работа: учениците
да съставят дневно меню, като се съобразят с количествата въглехидрати, бел-
тъци и мазнини, необходими за едно денонощие при тяхната активност.
Учителят напомня твърдението „Доброто здраве зависи от закаляването“.
Поставя се задачата „Приведете аргументи, за да докажете верността на това
твърдение“.
Затвърдяване и обобщаване се извършват чрез беседа по фиг. 69.1 и фиг.
69.2 от учебника и задача 1 и задача 2 от учебната тетрадка.
II вариант. Урокът може да се проведе като двубой в паралелката или като
многобой между паралелките от 5. клас. И в двата случая учениците трябва
да се подготвят самостоятелно за участието си вкъщи. Предлагаме следните
въпроси за подготовка:
1. Кои са основните жизнени процеси, протичащи в човешкия организъм? 2.
Съпоставете процесите хранене и дишане. 3. Какво разбираме под „нормална
телесна маса“ и как се определя тя при възрастни и при подрастващи? 4. Раз-
кажете защо е необходимо да се поддържа постоянна телесна маса. 5. Какво
разбирате под понятието „здравословно хранене“? 6. Обяснете какво разбирате
под израза „здравословен начин на живот“. 7. Посочете опасни за здравето на
човека фактори.
Мястото, където ще се проведе състезанието, е добре да е подходящо укра-
сено в съответствие с темата. Може да се подреди кът с рисунки на ученици,
енциклопедии, научнопопулярна литература. Избират се отбори, капитани на
отборите, комисия за оценка. В помещението звучи музика (за емоционална
нагласа). Отборите и журито заемат местата си. Водещият представя журито
и неговия председател. Дава думата на председателя да приветства участни-
ците и да разясни как ще се оценяват отговорите. Отговорите се оценяват по
шестобалната система. Отборите имат право на допълнение към отговорите.
Определя се време за отговор 3 минути. Капитаните представят участниците
в отборите и теглят въпросите и жребий за това кой отбор ще изтегли въпрос
пръв. Победител е този отбор, който събере най-много точки. Може да се пред-
видят и награди.
III вариант. Темата се представя чрез дискусия по проблемите на здраво-
словния начин на живот. Работи се по същия план. На учениците една седмица
преди урока се дават планът и списък с литература, с помощта на която могат
да разработят темите.
И при трите варианта на провеждане на урока е подходящо да се включи
задача за съставяне на диалог между двама ученици в комикс. Учителят трябва
да подготви предварително (с помощта на колегата по изобразително изкуство
153
или ученик, който рисува добре) комикс, в който са оставени празни места за
реплики. Комиксът да включва 5 – 6 сцени, като може да се използват илюстра-
циите от фиг. 69.2 в учебника и да се дорисува нов герой – мързелив ученик с
унила физиономия и наднормено тегло, който извършва дейности в противовес
на героя от фиг. 69.2. След попълването на репликите (организирано като рабо-
та в групи) се обсъждат диалозите и се дискутира върху това на кой от двамата
ученици иска да прилича всеки. Поставя се акцент на това, че ученикът, който
се храни здравословно, спортува, упражнява трудова дейност (лека физическа
работа), знае как да редува работа (умствена и физическа) с почивка, прекарва
достатъчно време с активности на открито, е по-здрав и жизнерадостен, учи с
лекота, постига високи резултати в училище и в крайна сметка е по-щастлив.
Учителят в зависимост от учениците, от условията, в които работи, както
и от собствените си предпочитания ще реши как да организира и проведе този
последен, но много важен урок от раздела „Структура и жизнени процеси на
организмите“.
ЧАСТ IV. ЕДИНСТВО НА ПРИРОДАТА

1. Анализ на съдържанието с методически коментар
Целите на тази част от учебното съдържание са да се осигури възможност за
изграждане на цялостна картина в съзнанието на учениците за природата в ней-
ното единство и многообразие. Интеграцията на учебното знание се реализира
чрез идеята за взаимната обвързаност между обектите и процесите в природата.
Водещите биологични идеи са единство на неживата и живата природа и
човека – част от природата.
Учебното съдържание е разработено в 2 методически единици – за обобще-
ние (урок дискусия) и семинарен урок. То е обобщаване и затвърждаване на съ-
държанието от предходните раздели: „Физични явления“, „Вещества и смеси“,
„Структура и жизнени процеси на организмите“, и илюстрира приложението на
интегралния подход. Това определя до голяма степен методиката и технология-
та на обучение при тези методически единици.
В темата „Единство на живата и неживата природа“ в табличен вид са пред-
ставени взаимодействията между живите организми и твърдата, течната и газо-
образната обвивка на Земята. Поставени са въпроси, чрез които учениците да си
припомнят основните процеси на пренос на вещества и енергия, които протичат
и в живите организми, и в неживата природа – дифузия, конвекция, топлопровод-
ност и топлообмен, разтваряне, изпарение и др. Обръща се внимание и на това, че
жизнената дейност на организмите е свързана и с промени на веществата, напри-
мер при процесите хранене и дишане. По този начин се реализират вътрешнопре-
дметни връзки между физичните, химичните и биологичните знания на ученици-
те. В книгата за учителя темата е разработена като урок дискусия.
Последната тема от човекът и природата в 5 клас е „Човекът – част от при-
родата“. От една страна, човекът се разглежда като биологично същество – част
от организмовия свят, по-конкретно бозайниците. От друга страна, човекът има
социална същност – има обществен начин на живот, общуване, трудова дейност,
154
възможност да променя околната среда. Темата е разработена като семинарен
урок, за който учениците предварително се подготвят по тема, избрана от пред-
ложените в учебника. Поставя се акцент върху това защо и как човекът променя
природата, като подтемите разглеждат взаимовръзката човек – природа – селско
стопанство (горско стопанство, строителство, транспорт, промишленост). Пре-
поръчва се на учениците тези взаимовръзки да се разглеждат от две страни – по-
ложително и отрицателно въздействие на човешката дейност върху природата.
По този начин много добре се реализира принципът за единство между теория
и практика и има висок възпитателен ефект. Включени са илюстрации, които
нагледно представят човешки дейности с негативни последствия и дейности за
подобряване на състоянието на природата. По този начин се реализира прием-
ственост с учебниците по околен свят за 2. клас и човекът и природата за 3. и 4.
клас на един от авторските колективи на издателство „Просвета“.
В книгата за учителя тези две теми са разработени като дискусия и семинар
и може да се реализират като работа по групи с цел предварително проучване
на различни научнопопулярни източници и изработване на постери, презента-
ции или макети. По този начин се съдейства за развитие на библиографски,
комуникативни, презентационни умения и умения за работа в екип.
2. Примерни методически разработки на темите от раздела

Тема 70. ЕДИНСТВО НА ЖИВАТА И НЕЖИВАТА ПРИРОДА
Цели:
– Да се систематизират и обобщят знанията за неживата и живата природа и
процесите, протичащи в тях.
– Да се систематизират и обобщят знанията за взаимодействието на живите
организми с неживата природа и за резултатите от това взаимодействие в кон-
текста на интегративния характер на предмета човекът и природата (физични,
химични и биологични познания).
– изброява и описва общи и различни свойства на неживата и живата при-
рода;
– привежда примери за единството на материалния свят.
– за разширяване и затвърдяване: нежива природа, жива природа, физични
процеси (дифузия, конвекция, топлообмен, разтваряне, изпарение, кръговрат
на водата), химични промени (фотосинтеза, дишане, обмяна на веществата);
естествен произход на неживата и живата природа; единство на неживата и жи-
вата природа; връзка организъм – среда.
– география: атмосфера, хидросфера, литосфера, биосфера;
– български език и литература: обогатяване на езиковата култура чрез из-
ползване на специфична терминология, демонстрация на комуникативни уме-
ния – формулиране на въпроси и отговори, обсъждане и доказване на тези и др.;
– природни науки: Земята като част от Слънчевата система; възникване на
155
живота и развитие на организмовия свят; физични процеси в живата и неживата
природа; вещества и смеси; жизнени процеси; взаимодействие организъм – среда.
Дидактически средства и материали: учебникът, научнопопулярна литера-
тура.
1. Същност на неживата и живата природа
2. Единство на неживата и живата природа:
а) естествен произход;
б) процеси на пренос на топлина и енергия;
в) промени на веществата;
г) неживата природа осигурява условия за съществуването на живите орга-
низми.
3. Взаимодействия на живите организми с неживата природа:
а) почвата – най-забележителният резултат от взаимодействието на живите
организми и неживата природа;
б) въздухът – най-необходимото условие за съществуването на живот на
нашата планета;
в) водата – най-удивителното вещество на Земята – притежава уникални
свойства.
Урокът се организира като дискусия на тема „Единство на неживата и жи-
вата природа“. Седмица преди урока учителят съобщава план за работа и ли-
тература, чрез която да се готвят учениците. Планът, който се дава на учени-
ците, съвпада с плана на урока. Препоръчителни източници на информация са
учебникът и всеки научнопопулярен източник, който съдържа информация по
темата. Тъй като темата покрива цялото учебно съдържание на обучението по
човекът и природата за 5. клас и е много обширна, вероятно един учебен час
няма да е достатъчен. Затова темата може да се раздели на две части. През пър-
вия учебен час да се разискват въпросите по първите две точки от плана, а през
втория учебен час – въпросите по третата точка.
Към плана може да се дадат предварително следните въпроси:
Първи учебен час – Какво наричаме природа? Какво е нежива и какво е жива
природа? Защо можем да кажем, че неживата и живата природа са две части на
едно цяло? Има ли живот на други планети? Къде и как е възникнал животът
на Земята? Защо на Земята и до днес съществува живот? Как се е развивал ор-
ганизмовият свят? Какви организмови групи съществуват днес? Защо наричат
растенията „зеленото чудо“ на природата? Кои са процесите, свързани с пренос
на вещества и енергия, които протичат и в неживата, и в живата природа?
Втори учебен час – Какви са резултатите от взаимодействието на живите
организми с неживата природа? Защо можем да наречем почвата най-забележи-
телният резултат от взаимодействието на живите организми с неживата приро-
да? Какво представлява въздухът и защо можем да го наречем най-необходи-
мото условие за съществуването на нашата планета? Защо водата е най-удиви-
телното вещество на Земята? Какви уникални свойства притежава тя? До какво
води намесата на човека в природата? Как се променят почвата, въздухът и
водата вследствие на човешката намеса?
156
Тези въпроси учителят използва по време на часа, за да поддържа дискусията.
Важно е учениците да спазват следната последователност при предварител-
ната подготовка и по време на дискусията:
– Формулиране на кратка и ясна теза по обсъждания проблем;
– Аргументация в подкрепа на тезата – разсъждения, научни факти;
– Логична постройка на изказването.
Разбира се, по време на дискусията трябва да се спазват и някои правила:
1. Участниците трябва да са добре запознати с темата и да не се отклоняват
от нея.
2. Трябва да спазват благоприличие и добре да подбират изразните средства.
3. Да уважават и изслушват търпеливо тезата и аргументацията на другите.
4. Когато даден участник изрази несъгласие с нечия теза, той също трябва
да се аргументира.
5. Не трябва да се прекъсват другите участници.
Часът започва с въведение от учителя в темата за единството на природата.
За мотивация и емоционална нагласа учителят може да използва част от текста
на разделната страница преди последния раздел. Той записва темата и пред-
лага обсъждането да започне и протече по реда, посочен в плана. По време на
дискусията учителят следи спазването на плана и изложението на учениците.
Организира беседа, в която се включват всички ученици. Прави преценка на
работата на учениците.
Интересна идея е първата част от дискусията (първият час) да мине под свет-
лината на проблемния въпрос „Има ли живот на други планети?“ или „Сами ли
сме във Вселената?“.
В науката няма окончателен отговор на тези въпроси и няма как да очакваме
учениците да решат този спор. Но все пак, за да се доближат учениците до на-
учната полемика по темата, може да се направи следното. Класът да се раздели
на две групи. Първата група трябва да събира информация и аргументи в полза
на това, че Земята е единствената планета, на която има живот, и изтъква доводи
защо и как на Земята е възникнал и съществува до днес животът. Втората група
трябва да събере информация и аргументи в полза на това, че не сме сами във
Вселената, и да изтъква доводи, че условия, подобни на тези на Земята, същест-
вуват и на други планети и че е напълно възможно да съществува живот и на
тях. Може да съберат информация за Марс и защо учените смятат, че ако нашата
планета се разруши, Марс може да е спасението за земните жители. Разбира се,
ролята на учителя е да подпомогне подготовката на учениците, за да се избегне
прекаленото задълбочаване в научните изследвания и постижения, което немину-
емо ще доведе до навлизане в терминология, неподходяща за ученици в 5. клас.
След като двете групи ще поддържат различни тези, се очаква да стане истин-
ска дискусия. Трябва да се внимава тя да не прерасне в груби спорове и караници.
Дискусията във втория учебен час минава под знака на взаимодействието на
живите организми с неживата природа. Подготовката може да се базира изцяло
върху учебника. Задачите от учебната тетрадка могат да послужат за въведение
в темата. Отговорите на всички задачи се уточняват в хода на дискусията.
Благодарение на подготовката и провеждането на дискусията по тази тема
учениците ще направят по един интересен начин и годишния си преговор.
157
Тема 71. ЧОВЕКЪТ – ЧАСТ ОТ ПРИРОДАТА (семинар)
Цели:
– Да се затвърди и разшири представата на учениците за човека като част от
природата (живо същество).
– Да се осмислят социалната същност на човека и възможностите му да про-
меня природата.
– Да се усвоят умения за събиране на информация по даден план и ориенти-
ри и за представянето ѝ чрез проект.
– определя човека като част от природата;
– свързва състоянието на околната среда със здравето на човека;
– прогнозира резултати от въздействия на човека върху природата;
– илюстрира с примери ролята на човека за съхраняване на природата и
многообразието на организмите;
– оценява и подкрепя дейности, насочени към опазване на околната среда,
личното и общественото здраве;
– извлича и представя информация от/чрез текст, прости модели, схеми, гра-
фики, таблици, както и чрез информационно-комуникационните технологии.
– за разширяване и затвърдяване: човекът – част от природата; естествен
произход на човека; човекът – биологично и социално същество; човекът – при-
ятел и враг на природата.
– български език и литература: обогатяване на езиковата култура чрез из-
ползване на специфична терминология, демонстрация на комуникативни и пре-
зентационни умения; работа с научнопопулярна литература;
– природни науки: човекът и природата за 3. и 4. клас;
– информационни технологии: работа с интернет; изработване и предста-
вяне на презентация;
– изобразително изкуство: изработване на постери, колажи, макети.
Дидактически средства и материали: подходяща научнопопулярна лите-
ратура, компютър с достъп до интернет, вестници, списания, цветни моливи,
флумастери, лепило, ножици, картон, подходящи илюстрации, материали (по
собствен избор) за изработка на макети, компютърна програма за изработване
на презентации.
1. По какво съвременният човек се различава от животните?
а) биологични особености на човека, които го отличават от животните
б) човекът – социално същество
2. Защо твърдим, че човекът е част от природата?
а) човекът като биологично същество
б) човекът като социално същество
3. Защо и как човекът променя природата?
а) човекът, природата и селското стопанство
б) човекът, природата и горското стопанство
в) човекът, природата и строителството
158
г) човекът, природата и транспортът
д) човекът природата и промишлеността
Провеждането на този семинарен урок изисква предварителна подготовка
на учениците, които се разделят на групи и всяка група избира една от темите и
съответна подтема, дадени в учебника. Урокът може да се раздели на две части
(в един или два часа). В първата част (учебен час) се представят и обсъждат
проектите на групи ученици, които предварително са се подготвили с постери,
презентации, колажи, макети или друго по темите и съответните подтеми по т.
1 и т. 2 от плана на урока. Тази първа част може да мине под мотото „Човекът
– биологично и социално същество“.
Разделените на групи ученици, които са работили по третата тема (т. 3 от
плана) и съответните подтеми, следва да се представят през втората част (вто-
рия учебен час) под наслов „Човекът – приятел или враг на природата“. Всяка
група представя една от подтемите: „Селско стопанство – човек – природа“;
„Транспорт – човек – природа“; „Строителство – човек – природа“; „Промиш-
леност – човек – природа“ и др., като разглеждат проблема от две страни – по-
ложително и отрицателно въздействие на човешката дейност върху природата.
Урокът започва с въведение от страна на учителя, който, за да постигне
емоционална нагласа, може да използва втората част от текста на разделната
страница преди последния раздел. Преди представянето на групите (подобно на
предходната тема) следва да се уточнят определени правила, които трябва да се
спазват, за да може представянето да е по-стегнато и да има достатъчно време
за представяне и обсъждане на всички подтеми.
Следва да се обяви мотото на първата част от урока и да се даде думата на
говорителите на групите, работили по тези теми. Редът на представяне следва
логическата последователност на плана на урока. След всяко представяне се
отделят по няколко минути за обсъждане, като учениците („публика“) може да
задават въпроси на презентаторите, както и на останалите членове на екипа.
Учителят трябва да следи за добрия тон и експедитивността на обсъждането и
да се включва с обобщаващи реплики.
По същия начин се подхожда и във втората част. Прави се преход, обявява
се мотото и се дава думата на презентаторите. В хода на представянето се съб-
людава всичко, споменато по-горе.
За финал, ако има време, се правят обобщаване и затвърдяване на знанията
чрез изпълнението на задача 1 и задача 2 от учебната тетрадка. Ако няма време,
те се задават за домашна работа.
Отговори на тестовите задачи към „Структура и жизнени процеси на

организмите“ в учебника: 1 – А; 2 – Б, 3 – В; 4 – Г; 5 – Б; 6 – Г; 7 – Г; 8 – В;
9 – Г; 10 – Б; 11 – дихателните органи; 12 – например: Да се яде пет пъти на
ден в точно определено време; Да се ядат повече плодове, зеленчуци и пълно-
зърнести храни; Да се избягват газирани напитки и солени и мазни храни, като
чипсове, снаксове, хамбургери, пържени храни, тлъсти и пушени меса и др.
Отговори на тестовите задачи към „Единство на неживата и живата
природа“ в учебника: 1 – В; 2 – Г; 3 – В; 4 – Б; 5 – А; 6 – Б; 7 – Г; 8 – А; 9 – А;
10 – В; 11 – Г; 12 – Б.
159
III. ПРИЛОЖЕНИЯ
III.1. ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ

НА ВХОДНОТО РАВНИЩЕ
I вариант
1. Редуването на дни и нощи се дължи:

А) на обикалянето на Земята около Слънцето
Б) на наклона на земната ос
В) на въртенето на Земята около собствената ѝ ос
Г) и на обикалянето на Земята около Слънцето, и на въртенето ѝ около собст-
вената ѝ ос
2. Кое от следните понятия изразява свойство на веществата?

А) маса В) твърдост
Б) дължина Г) обем
3. Когато по равен път не въртите педалите, велосипедът спира, защото:

А) не му действа сила В) Земята го привлича
Б) действа му сила на триене Г) велосипедът е тежък
4. Кой от следните източници на енергия замърсява най-силно околната среда?

А) вятър В) въглища
Б) движеща се вода Г) слънчева енергия
5. Къде са изброени имена само на вещества?

А) захар, захарна тръстика В) захар, готварска сол
Б) желязо, гвоздей Г) брашно, царевица
6. Кое растение е източник за добиване на веществото захар?

А) картофи В) слънчоглед
Б) царевица Г) цвекло
7. Кое от изброените свойства НЕ е характерно за водата?

А) кипене В) замръзване
Б) горене Г) изпарение
8. Кои от посочените дейности замърсяват едновременно и почвите, и въздуха?

А) изгаряне на въглища
Б) прекомерно наторяване с минерални торове
В) изхвърляне на отпадъчни води
Г) тютюнопушене
160
9. За коя група животни се отнася текстът: Живеят на сушата и във водата.
Размножават се с яйца. Не полагат грижи за поколението си?
А) бозайници В) земноводни
Б) птици Г) риби
10. Кое НЕ е характерно за широколистните гори?

А) Разположени са в ниските части на планините.
Б) Температурите са сравнително високи; въздухът е влажен.
В) Условията за живот са подходящи за много организми.
Г) Населени са с много малко растения и животни.
11. Дишането е жизнен процес, чрез който организмите:

А) се приспособяват към околната среда
Б) използват вещества от околната среда и ги преработват
В) увеличават масата и размерите си
Г) разграждат вещества и освобождават енергия
12. Биологично равновесие е:

А) мястото, където живее определен организъм
Б) движението на водата в природата
В) относително постоянното съотношение между растения и животни в даден
район
Г) разумното разпределение на времето за труд, почивка, хранене и развлече-
ния от човека
Верни отговори:
1 – В; 2 – В; 3 – Б; 4 – В; 5 – В; 6 – Г; 7 – Б; 8 – А; 9 – В; 10 – Г; 11 – Г; 12 – В.
II вариант
1. Смяната на сезоните се дължи:

А) на обикалянето на Земята около Слънцето
Б) на наклона на земната ос
В) на въртенето на Земята около собствената ѝ ос
Г) и на обикалянето на Земята около Слънцето, и на въртенето ѝ около собст-
вената ѝ ос
2. Кое от следните свойства НЕ е характерно за металите?

А) прозрачност В) изтегливост
Б) ковкост Г) провеждат топлина
3. За да издава звук, едно тяло трябва да:

А) се движи праволинейно
Б) се движи криволинейно
В) извършва кръгообразно движение
Г) трепти
4. Какъв е основният недостатък на горивата като източници на енергия?
А) Може да се използват само за задвижване на превозни средства, но не и за
производство на електроенергия.
Б) Може да се използват само за отопление, но не и за производство на елек-
троенергия.
В) При изгаряне замърсяват околната среда.
Г) При изгаряне отделят много топлина.
5. Къде са изброени имена само на тела?
А) захар, захарна тръстика В) захар, готварска сол
Б) бучка захар, захарно цвекло Г) брашно, царевица
6. В кои хранителни продукти НЕ се съдържат въглехидрати?
А) мед В) брашно
Б) олио Г) шоколадови бонбони
А) привличане от магнит В) кипене
Б) замръзване Г) изпаряване
8. Кои полезни изкопаеми НЕ може да се използват като горива дори и след
преработка?
А) руди Б) въглища В) земен газ Г) нефт
9. За коя група животни се отнася текстът: Разпространени са по цялото Зем-
но кълбо. Живеят предимно на сушата. Раждат малките си и полагат гри-
жи за тях?
А) земноводни Б) влечуги В) птици Г) бозайници
10. Кое НЕ е характерно за най-високите части на планините?
А) Температурите са ниски.
Б) Духат силни ветрове.
В) Дърветата, които растат там, са високи, с широки листа.
Г) Бозайниците, които ги обитават, са с подкожна мазнина и гъста козина.
11. Растежът е жизнен процес, при който организмите:
А) създават себеподобни
Б) се ориентират в околната среда
В) увеличават масата и размерите си
Г) преместват тялото си в пространството
12. Коя от промените, настъпващи през пубертета, е най-съществена?
А) Психическото състояние е неустойчиво.
Б) Настъпва полова зрялост.
В) Тялото нараства.
Г) Костите и мускулите укрепват.
1 – Г; 2 – А; 3 – Г; 4 – В; 5 – Б; 6 – Б; 7 – А; 8 – А; 9 – Г; 10 – В; 11 – В; 12 – Б.
162
III.2. ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ
НА ИЗХОДНОТО РАВНИЩЕ
I вариант
1. Смяната на фазите на Луната се дължи на:

А) въртенето на Земята около собствената ѝ ос
Б) въртенето на Луната около собствената ѝ ос
В) обикалянето на Земята около Слънцето
Г) обикалянето на Луната около Земята
2. В кубически сантиметри се измерва:

А) масата на телата
Б) топлинната енергия
В) обемът на телата
Г) температурата
3. При топлообмен топлината винаги преминава от:

А) твърдото тяло към течността
Б) тялото с по-голям обем към тялото с по-малък обем
В) тялото с по-голяма маса към тялото с по-малка маса
Г) тялото с по-висока температура към тялото с по-ниска температура
4. Кой от следните процеси се използва при леене на метали?

А) топене В) изпарение
Б) кипене Г) кондензация
5. Кое от изброените вещества има температура на кипене 100°С?

А) спирт В) вода
Б) натриев хлорид Г) желязо
6. Кой от посочените водни разтвори НЕ се среща в природата?

А) минерална вода В) изворна вода
Б) бистра варна вода Г) морска вода
7. Коя от посочените човешки дейности води до увеличаване на замърсяването

на въздуха?
А) използване на вода, слънце и вятър като източници на енергия
Б) нарастване на производството на моторни превозни средства
В) създаване на малко отпадъчни и безотпадъчни производства
Г) увеличаване на горските масиви чрез залесяване
8. Кои от изброените водоизточници съдържат най-чистата вода в природата?

А) реките В) ледниците
Б) подпочвените води Г) моретата
163
9. Всички клетки, независимо от формата и големината си, са изградени от
следните основни части:
А) клетъчна стена, клетъчна мембрана, клетъчно ядро
Б) клетъчна мембрана, цитоплазма, хлоропласти
В) клетъчна стена, цитоплазма, наследствено вещество
Г) клетъчна мембрана, цитоплазма, наследствено вещество
10. Кой от примерите доказва зависимостта на организмите от околната среда?

А) Човекът използва бактерии при получаването на някои хранителни про-
дукти.
Б) В планктона се развиват много едноклетъчни зелени водорасли.
В) Растенията всмукват от почвата вода и минерални вещества.
Г) Дърветата осигуряват подслон на много животни.
11. За храненето, дишането и отделянето е вярно, че:

А) протичат в организма последователно и без връзка помежду си
Б) в организма се извършват от едни и същи органи и системи
В) осигуряват взаимодействието на организмите с околната среда
Г) нямат значение за здравето на човека
12. Кои от следващите заболявания често са резултат от лоша хигиена?

А) зъбен кариес и хепатит В) хрема и грип
Б) гастрит и язва Р) рак на белите дробове и бронхит
1 – Г; 2 – В; 3 – Г; 4 – А; 5 – В; 6 – Б; 7 – Б; 8 – В; 9 – Г; 10 – В; 11 – В; 12 – А.
II вариант
1. Когато Земята се намира между Слънцето и Луната:

А) може да настъпи слънчево затъмнение
Б) може да настъпи лунно затъмнение
В) фазата на Луната е новолуние
Г) фазата на Луната е първа четвърт
2. Мерителният цилиндър служи за измерване на:

А) маса В) температура
Б) обем Г) дължина
3. Скала на термометъра се нарича:

А) стълбчето живак
Б) стъклената тръбичка
В) деленията, нанесени до тръбичката
Г) резервоарчето с живак
164
4. Кой от следните процеси се наблюдава при образуване на облаци?
А) топене В) изпарение
Б) кипене Г) кондензация

А) Няма цвят и мирис. В) Замръзва при 0°С.
Б) Кипи при 100°С. Г) Разтваря всички вещества.
6. С кой от изброените разтвори може да се докаже наличието на голямо коли-

чество въглероден диоксид във въздуха?
А) минерална вода
Б) бистра варна вода
В) спиртен разтвор на йод
Г) разтвор на калиев перманганат
7. Коя от посочените човешки дейности води до намаляване на замърсяването

на въздуха?
А) използване на въглища и нефтопродукти като източници на енергия
Б) нарастване на производството на моторни превозни средства
В) производство на метали и сплави
Г) увеличаване на горските масиви чрез залесяване
8. Кое от посочените явления НЕ се свързва с кръговрата на водата в природа-

та?
А) топене на ледове
Б) валежи от дъжд и сняг
В) разтваряне на газове от въздуха във водните басейни
Г) изпаряване на вода от водните басейни
9. Всички организми на нашата планета си приличат по това, че:

А) телата им са изградени от една или повече клетки
Б) телата им са изградени само от една клетка
В) клетките им винаги съдържат ядро
Г) клетките им винаги съдържат хлоропласти
10. Кой от следните примери доказва зависимост на организмите едни от други?

А) Човекът използва силата на вятъра за получаване на енергия.
Б) Във водните басейни се развиват много едноклетъчни зелени водорасли.
В) Растенията всмукват от почвата вода и минерални вещества.
Г) Дърветата осигуряват подслон на много животни.
11. За храненето, дишането и отделянето е вярно, че:

А) са характерни само за едноклетъчните организми
Б) са характерни само за многоклетъчните организми
В) са характерни само за животинските организми и за организма на човека
Г) са характерни за всички живи организми
165
12. Кои от следните заболявания засягат отделителната система на човека?
А) цистит и пиелонефрит
Б) гастрит и язва
В) туберкулоза и хепатит
Г) рак на белите дробове и бронхит
1 – Б; 2 – Б; 3 – В; 4 – Г; 5 – Г; 6 – Б; 7 – Г; 8 – В; 9 – А; 10 – Г; 11 – Г; 12 – А.
III.3. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ЧОВЕКЪТ

И ПРИРОДАТА ЗА V КЛАС
(ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА)
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Учебната програма по човекът и природата за V клас включва изисквания
за усвояване на основни знания и формиране на умения, отнасящи се до обекти
и явления, свързани със: Земята и Слънчевата система; основните градивни
елементи на вещества и организми; топлинни явления; свойства на вещества
и смеси; жизнени процеси при многоклетъчни организми, в това число и при
човека. Програмата е обособена в следните части: І. Физични явления; ІІ. Ве-
щества и техните свойства; ІІІ. Структура и жизнени процеси на организмите;
ІV. Единство на природата. Първите три части съответстват на три природни
направления − физика, химия и биология, а четвъртата част осигурява възмож-
ност за изграждане на цялостна картина в съзнанието на учениците за приро-
дата в нейното единство и многообразие. Интеграцията на учебното знание се
реализира чрез идеята за взаимната обвързаност между обектите и процесите в
природата. Тя е заложена във всички елементи на програмата, като се подчер-
тава и обобщава чрез четвъртата част.
За успешното изпълнение на програмата е необходимо да се прилагат и съ-
четават традиционни и съвременни форми, методи и подходи при организиране
на учебния процес, с активно включване на елементи на изследователския и на
проблемния подход. За разкриване на експерименталната същност на природ-
ните науки е необходимо да се използват всички възможности за демонстра-
ционен, лабораторен и домашен експеримент.
166
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ В КРАЯ НА КЛАСА
Област на компетентност Знания, умения и отношения

1 2
Топлинни явления Характеризира телата с обем, маса и температура и измерва тези физични величини.
Разграничава газове, твърди тела и течности според подреждането и движението на градивните им
частици.
Описва явленията дифузия и топлинно разширение и илюстрира с примери тяхното значение в при-
родата и техниката.
Описва пренасянето на топлина чрез топлопроводност и конвекция и преходите между състоянията
на веществата с примери от всекидневието, природата и техниката.
От атома до Космоса Описва с опростени модели и схеми движението на планетите и спътниците под действие на гравита-
ционни сили и явления, свързани с движенията на Земята и Луната (сезони, фази на Луната, затъмнения).
Дава примери за космически апарати, космически изследвания и тяхното значение. Разделя по опре-
делени признаци планетите от Слънчевата система на две групи.
Разпознава Полярната звезда и някои най-известни съзвездия.
Посочва Слънчевата система като част от нашата Галактика – една от многото галактики във Вселената.
Електрични, магнитни и Представя с лъчи (на качествено равнище) разпространението и отражението на светлината, получа-
светлинни явления ването на сянка и пренасянето на енергия.
Класификация на веще- Различава (на схема и/или модел) вещества от смеси. Описва разлики в свойствата на вещества и
ствата и номенклатура смеси.
Строеж и свойства на Описва и изразява характерни свойства на водата и на съставните части на въздуха. Описва разтво-
веществата рите като смеси от вещества.
Значение на веществата Свързва свойствата на веществата със значението им за човека. Дава примери за вещества, замърси-
и опазване на околната тели на околната среда.
среда Описва въздействието на някои вещества върху околната среда и здравето на човека.
Структура и жизнени Назовава и посочва върху изображение клетки, органи и системи при многоклетъчни организми.
процеси на организмите Описва и означава върху изображение устройство на клетки, органи, системи от органи и жизнени
процеси при многоклетъчни организми.
Разпознава в текст или изображение жизнени процеси при растения и животни.
167
Доказва връзки и зависимости между устройство и жизнени процеси при многоклетъчни организми.
1 2
168
Човешкият организъм Назовава и посочва върху изображение клетки, органи, системи от органи и техни функции, увреж-
(превенция на здравето) дания и заболявания на човешкия организъм.
Разпознава в текст или изображение органи, системи от органи и жизнени процеси в човешкия орга-
низъм. Сравнява по избрани признаци жизнени процеси при животните и човека.
Описва правила за превенция и здравословен начин на живот.
Анализира връзки и зависимости между състояние на организма, превенция на здравето и начин на
живот.
Организъм – среда Свързва състоянието на околната среда със здравето и дейността на човека. Прогнозира резултати
от въздействия на човека върху природата.
Наблюдения, експери- Извлича и представя информация от/чрез текст, прости модели, схеми, графики, таблици, както и
менти, изследване чрез информационно-комуникационните технологии.
Извършва наблюдения на обекти в природата и в учебната лаборатория. Измерва обем, маса и тем-
пература.
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
Теми Компетентности като очаквани резултати от обучението Нови понятия

Част І. Физични явления
1 2 3
1. Тела и вещества • Сравнява твърди тела, течности и газове по свойства като маса, обем и форма. литър (L) и мили-
1.1. Основни характе- • Измерва обем и маса на твърди тела и течности. литър (mL)
ристики на телата и • Описва с модели строежа на веществата – съставени са от градивни частици, градивни частици
веществата които се движат и между тях има разстояние. молекули и атоми
1.2. Строеж на вещества- • Дава примери за дифузия и за значението на това явление. дифузия
та и движение на гра-
дивните им частици
1 2 3
2. Топлинни явления • Описва нагряването на телата. температура
2.1. Температура и топ- • Измерва температура – положителни и отрицателни температури по скӚлата топлинна енергия
лина на Целзий. (топлина)
2.2. Преходи между • Илюстрира с примери температурното разширение и свиване на телата. топлообмен
състоянията на телата и • Изброява добри и лоши проводници на топлина. топлопроводност
веществата • Описва движението на въздуха и водата при нагряване и пренасянето на топ- конвекция
лина чрез конвекция. кондензация
• Описва качествено преходите между различните състояния на веществата. температура на
• Дискутира с примери значението на топлинните явления за природата, топене
бита и техниката. температура на
кипене
3. Земята и Космосът • Описва с лъчи праволинейното разпространение на светлината, пренасянето отражение
3.1. Разпространение и на енергия, образуването на сянка и отражението на светлината (без закона за гравитация
отражение на светли- отражение). съзвездие
ната • Обяснява смяната на сезоните, фазите на Луната, лунните и слънчевите за- галактика
3.2. Земята и Слънчева- тъмнения с движението на Земята и Луната. Вселена
та система • Свързва орбиталното движение на планетите и техните спътници с действието
на гравитационните сили.
3.3. Светът на звездите • Сравнява планетите от земната група и газовите гиганти по специфични ха-
рактеристики.
• Назовава основни моменти от развитието на космонавтиката и космическите
изследвания (изкуствени спътници, космически сонди и станции).
• Разпознава съзвездията Голяма мечка и Малка мечка и Полярната звезда.
• Описва Слънцето като звезда от галактиката Млечен път, а Вселената като
съставена от много галактики.
Част ІІ. Вещества и техните свойства
1. Вещества и смеси от • Описва вещества по състав и по физични свойства. смеси
вещества • Описва смесите като съставени от две или повече вещества. еднородни смеси
1.1. Свойства на вещества • Различава по модели вещества и смеси. нееднородни сме-
и на смеси от вещества • Дава примери за смеси в газообразно, течно и твърдо състояние. си
169
1 2 3
170
1.2. Разделяне на смеси • Различава еднородни и нееднородни смеси въз основа на описание, наблюде-
1.3. Приложение на ве- ние и изображение.
щества и на смеси • Избира методи за разделяне на смеси (пресяване, разтваряне, изпаряване,
филтруване и утаяване) в зависимост от вида на сместа.
• Илюстрира с примери практическото значение на вещества и смеси (храни,
лекарства, материали и сплави).
• Съставя текст по дадени изображения, свързани с практическото значение на
отделни вещества, на смеси от вещества и с разделянето им.
• Извършва експерименти за разделяне на смеси и изследване на техни свойс-
тва.
• Спазва правила за безопасна експериментална работа.
• Представя резултати от експерименти в протокол по образец.
2. Въздух • Описва въздуха като смес от вещества. въздух
2.1. Състав и свойства • Описва количествено въздуха чрез съставните му части.
на въздуха • Описва по-важни свойства на съставни части на въздуха – кислород, азот,
2.2. Значение на въздуха въглероден диоксид, водни пари (цвят, мирис, разтворимост във вода, горене).
2.3. Опазване чистотата • Свързва кислорода (като съставна част на въздуха) с процесите горене и ди-
на въздуха шане.
• Описва значението на въглеродния диоксид за климата на Земята и за хране-
нето на растенията.
• Посочва източници на замърсяване на атмосферата – природни явления и чо-
вешка дейност.
• Дава примери за вещества, замърсители на въздуха и въздействието им върху
околната среда и здравето на човека.
• Представя възможности за опазване чистотата на въздуха.
• Извършва експерименти за изследване на свойства на кислорода и въглерод-
ния диоксид.
• Спазва правила за безопасна експериментална работа.
• Представя резултати от експерименти в протокол по образец.
1 2 3
3. Вода и водни разтвори • Описва свойства на водата – състояние, цвят, мирис, вкус, разтворител, про- разтвор
3.1. Свойства на водата веждане на топлина, температура на топене, температура на кипене, темпера- разтворител
3.2. Водни разтвори турна аномалия на водата. разтворено
3.3. Опазване чистотата • Описва водните разтвори като еднородни смеси. вещество
на водата • Свързва свойствата на разтворите със свойствата на съставните им части и с наситен разтвор
техните количества. ненаситен разтвор
• Различава наситени и ненаситени разтвори по описание. разтворимост
• Класифицира веществата по разтворимостта им във вода на разтворими, мал-
ко разтворими и практически неразтворими.
• Дава примери за вещества – замърсители на водата и въздействието им върху
околната среда и здравето на човека.
• Представя възможности за опазване чистотата на природната и на питейната
вода.
• Описва методи за пречистване на замърсени води.
• Изследва разтворимост на конкретни вещества във вода.
• Описва резултати от наблюдение в протокол по образец.
Част ІІІ. Структура и жизнени процеси на организмите
1. Клетъчен строеж на • Дефинира клетка. клетка
организмите • Изброява, посочва и означава върху изображение клетки и части на клетката едноклетъчен
(клетъчна мембрана, цитоплазма, наследствено вещество). организъм
• Съставя описание, схеми, модели на устройството на клетката. многоклетъчен
• Разграничава организми (едноклетъчни и многоклетъчни) по брой клетки организъм
(една или много) и илюстрира с примери.
• Наблюдава с микроскоп клетки и регистрира резултати от наблюдението по
даден план и ориентири.
2. Жизнени процеси при • Дефинира жизнен процес, самостойно и несамостойно хранене. жизнен процес
многоклетъчните орга- • Назовава вещества, необходими за хранене на растенията и за хранене на хранене (самос-
низми животните. тойно и несамос-
2.1. Хранене • Описва и проследява по схема процеса хранене при растения и при животни. тойно)
• Сравнява храненето на растения и животни. фотосинтеза
171
хранителни
1 2 3
172
• Определя принадлежност на органи (по функция) към храносмилателната вещества
система. храносмилане
• Описва ролята на кръвта за осъществяване на връзката между органите на храносмилателни
храносмилателната система и клетките в многоклетъчния организъм. органи
• Определя значението на процеса хранене за живота на организмите. храносмилателна
2.2. Дишане • Дефинира процеса дишане. система
• Назовава вещества, участващи в дишането. дишане
• Описва и проследява по схема процеса дишане при растения и при животни. дихателни органи
• Определя принадлежност на органи (по функция) към дихателната система. дихателна система
• Описва ролята на кръвта за осъществяване на връзката между органите на
дихателната система и клетките в многоклетъчния организъм.
• Определя значението на процеса дишане за живота на организмите.
2.3. Отделяне • Дефинира процеса отделяне. отделяне
• Назовава вещества, които се отделят при растения и животни. отделителни
• Описва и проследява по схема процеса отделяне при растения и при животни. органи
• Определя принадлежност на органи (по функция) към отделителната система. отделителна
• Описва ролята на кръвта за осъществяване на връзката между клетките в мно- система
гоклетъчния организъм и органите на отделителната система.
• Определя значението на процеса отделяне за живота на организмите.
3. Жизнени процеси при • Назовава видове храна (според произход и състав) при човека. здравословно
човека • Изброява правила за здравословно хранене и илюстрира с примери значение- хранене
3.1. Хранене при човека то му.
• Изброява, посочва (на изображение, модел) и описва органи и функции на
храносмилателната система.
• Описва ролята на кръвта за осъществяване на връзката между храносмилател-
ната система и клетките в човешкия организъм.
• Изброява фактори, които влияят благоприятно, и такива, които влияят небла-
гоприятно върху храносмилателната система.
• Дискутира и прилага правила за здравословно хранене и превенция на храно-
смилателната система.
1 2 3
3.2. Дишане при човека • Изброява, посочва (на изображение, модел) и описва органи и функции на
дихателната система.
• Описва ролята на кръвта за осъществяване на връзката между дихателната
• Аргументира вредата от тютюнопушенето и замърсеността на въздуха за чо-
вешкия организъм.
3.3. Отделяне при човека • Прилага правила за превенция на дихателната система.
• Изброява, посочва (на изображение, модел) и описва органи и функции на
отделителната система.
• Описва ролята на кръвта за осъществяване на връзката между отделителната
• Привежда примери за други органи с отделителна функция (бял дроб, кожа).
• Изброява фактори, които влияят благоприятно, и такива, които влияят небла-
гоприятно върху отделителната система.
• Прилага правила за превенция на отделителната система.
Част ІV. Единство на природата
1. Единство на неживата • Изброява и описва общи и различни свойства на неживата и живата природа.
и живата природа • Привежда примери за единството на материалния свят.
2. Човекът – част от • Определя човека като част от природата.
природата • Свързва състоянието на околната среда със здравето на човека.
• Прогнозира резултати от въздействия на човека върху природата.
• Илюстрира с примери ролята на човека за съхраняване на природата и много-
образието на организмите.
• Оценява и подкрепя дейности, насочени към опазване на околната среда, лич-
ното и общественото здраве.
173
Годишен брой часове за изучаване на предмета човекът и природата в V
клас – 85.
Акцент в учебно-познавателната дейност е усвояването на практически уме-
ния за извършване на наблюдения и лабораторна работа с естествени обекти и
модели.
Примерни теми за лабораторни работи и практически дейности

в част І. Физични явления:
1. Измерване на обем на течност и на твърдо тяло
2. Измерване на маса на твърдо тяло и на течност
3. Измерване на температура
4. Наблюдаване на нощното небе (фази на Луната, най-известни съзвездия)

в част ІІ. Вещества и техните свойства:
1. Изследване на свойства на смеси
2. Разделяне на смеси
3. Установяване на свойства на кислорода и на въглеродния диоксид
4. Изследване на разтворимостта на вещества във вода

в част ІІІ. Структура и жизнени процеси на организмите:
1. Работа с лупа и микроскоп. Приготвяне и наблюдение на нетрайни микро-
скопски препарати
2. Организмите около нас (наблюдение в околната среда на организми, вза-
имоотношенията между тях и влиянието на човека)
3. Обмяна на вещества (лабораторни опити, свързани с фотосинтеза, храна
и храносмилане, дишане, отделяне)
4. Човекът – част от природата (семинар, дискусия и др., свързани с опреде-
ляне мястото на човека сред природата, опазване на организмите и природната
среда, здравословен начин на живот)
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПРОЦЕНТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ УЧЕБНИ ЧАСОВЕ ЗА ГОДИНАТА
%
(за цялата програма)
За нови знания до 60%
За преговор и обобщение до 9%
За практически дейности (лабораторни упражне- не по-малко от 22%
ния, дискусии, семинари, учебни екскурзии и др.)
За контрол и оценка до 9%
174
СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ
Оценяването на знанията и уменията на учениците е в съответствие с пред-

видените в програмата очаквани резултати и дейности. Предвид същността на
природните науки, които са в основата на учебния предмет човекът и природа-
та, се препоръчва особено място и внимание да бъдат отделени на проверката
и оценката на практическите умения. Критерии в случая са постиженията на
очакваните резултати от област на компетентност „Наблюдения, експерименти
и изследване“.
Ученикът трябва предварително да е информиран за критериите и системата
за оценяване на постиженията му.
Съотношение при формиране на срочна и годишна оценка

Текущи оценки (от устни, от писмени, от практически изпит- ~ 40%
вания)
Оценки от контролни работи ~ 30%
Оценки от други дейности (домашни работи, лабораторни уп- ~ 30%
ражнения, семинари, работа по проекти и др.)
ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ

КОМПЕТЕНТНОСТИ, КАКТО И МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ
Учебната програма по човекът и природата за V клас е насочена към фор-

миране на:
• математическа компетентност и основни компетентности в областта на
природните науки и на технологиите (познаване и осмисляне на основни по-
нятия, свързани с процеси, закономерности и свойства на неживите и живите
тела, единството в природата и значението на науката за опознаване на околна-
та среда; наблюдаване, сравняване, моделиране, разпознаване, разграничава-
не, групиране, класифициране на процеси, вещества и организми; извършване
на измервания и експерименти при спазване на правила за безопасна работа;
извличане на информация от модели, схеми, графики, таблици; използване на
данни за анализиране на информация за екологични проблеми);
• умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на
живот и спорт (оценяване на рисковете от собственото поведение за личното
здраве и околната среда; използване на знания за структури и процеси в чо-
вешкото тяло и за превенция на здравето при избор на решение в конкретни
ситуации; подкрепяне на дейности, насочени към опазване на личното здраве и
на околната среда);
• умения за учене (усвояване на правила, подпомагащи познавателния про-
цес; самонаблюдаване и упражняване на самоконтрол при изпълняване на ди-
дактически задачи; самостоятелно проучване на информация от различни из-
175
точници, дискутиране на проблеми, работа в екип – планиране на дейности,
изразяване на мнение и формулиране на решения);
• компетентности в областта на българския език (развиване на техниката на
четене и писмената култура на учениците; обогатяване на езиковата им култура
чрез използване на специфична терминология; развиване на умения за работа
с различни видове текст (научен, научно-популярен) и различаването им, за
извличане на съществена информация от учебник, научно-популярни статии и
други източници, за работа с речник на чуждите думи в българския език и тер-
минологичен речник; създаване на текст в устна или писмена форма – описа-
ние, съобщение, есе, план, протокол с резултати и изводи от експериментална
дейност и др. при спазване на правоговорните и правописните правила; усъвър-
шенстване на уменията за диалогично общуване при обсъждане на съвместна
дейност, изразяване на мнение и др.)
• дигитална компетентност (умения за търсене, събиране, обработване и
представяне на информация, за създаване на компютърни модели);
• социални и граждански компетентности (умения за общуване, за критич-
но и съзидателно мислене при вземане на решения; проявяване на толерантно
отношение и приемане на различни гледни точки при обсъждания и дискусии);
• инициативност и предприемчивост (умения за планиране, организиране и
управление на познавателна дейност).
• културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество (изра-
ботване на модели, макети и постери и др.).
Реализирането на очакваните резултати в учебната програма за задължител-

на подготовка по човекът и природата в V клас предполага следното:
І. Учителят да владее и прилага:
• дейностен подход;
• интерактивни методи на обучение;
• вътрешнопредметни и междупредметни връзки;
• партньорски отношения с учениците.
ІІ. На учениците да се осигури възможност да:
• наблюдават;
• анализират;
• моделират;
• разчитат схеми и таблици;
• работят с различни източници на информация;
• извършват опити;
• дискутират;
• работят в екип;
• изработват и защитават проекти.
ІІІ. Използване на знания от:
• роден край, I клас – за части на растенията (корен, стъбло, лист), възду-
хът като условие за развитие на растенията, поведение сред природата, хигие-
на, здраве, растителни и животински храни, здравословно хранене;
• околен свят, II клас – за жива и нежива природа, замърсяване, разделно
176
събиране на отпадъци, опасности, които крият игрите с огън, опазване на окол-
ната среда, лична хигиена, здравословен начин на живот;
• човекът и природата, III – IV клас – за вещество, за материали, за свойс-
тва на въздуха (прозрачен газ, без цвят и мирис, прониква навсякъде, поддържа
дишането и горенето), за трите състояния и свойства на водата (не поддържа
горенето, разтваря други вещества), за кръговрата на водата, за значението на
водата и въздуха за живота на земята, за дейности за опазване чистотата на
водата и въздуха, за замърсителите на въздуха, водата и почвата и начините за
опазването им; за хранене и дишане, хранителна верига, групи животни според
вида на приеманата храна, връзки организми – среда, приспособления на орга-
низмите към средата, дейности на човека, водещи до нарушаване на равновеси-
ето в природата, човешкия организъм (хранопровод, стомах, черва, бели дробо-
ве, дихателна тръба), хранителни вещества, човекът – част от живата природа;
• човекът и обществото, III – IV клас − за човек и природна среда, пра-
вила за поведение сред природата и в обществото, географска карта, посоки
на света, повърхнина, характеристики на природни обекти (равнина, низина,
планина, река, езеро, море), природни забележителности;
• български език и литература, III – IV клас − за създаване на текст,
писмен отговор на поставен въпрос;
• математика, I – V клас − за познаване на числа, аритметични действия
(събиране, изваждане, умножение, деление), използване на калкулатор, за раз-
лични мерни единици за дължина, лице, маса и време, за геометрични фигури
и тела;
• технологии и предприемачество, I – IV клас – за хранителни продукти,
здравословна храна, изработване на схема, скица, модел, работа в екип, съхра-
няване на информация, хигиена на труда, за ползата от разделното събиране на
отпадъци;
• изобразително изкуство, I – IV клас − за изобразяване на обекти, изра-
ботване на колаж и макет, природосъобразно използване на материали и ресур-
си, използване на визуални знаци за информация и комуникация; за традицион-
ни и нетрадиционни материали в изобразителната дейност;
• физическо възпитание и спорт, I – IV клас − за физическата активност,
като елемент на здравословния начин на живот.

III.3. УТВЪРДИЛ
178
Директор: ………………………………….
(Име, фамилия, подпис)
ПРИМЕРНО ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

по учебния предмет човекът и природата за 5. клас
Брой учебни часове (по учебен план): 85.

Брой часове седмично: през първия учебен срок – 3; през втория учебен срок – 2.
За нови знания: 46.
За преговор и обобщение: 8.
За практически дейности (лабораторни уроци, упражнения, уроци екскурзии): 18.
За контрол и оценка: 5.
Резерв: 8 учебни часа.
Препоръчително разпределение на Разпределение на задължителните

Видове уроци задължителните учебни часове за учебни часове за годината в
годината по учебна програма (%) тематичното разпределение (%)
За нови знания до 60% 54%
За преговор и обобщение до 9% 9%
За практически дейности (лабораторни
упражнения, дискусии, семинари, учеб- не по-малко от 22% 22%
ни екскурзии и др.)
За контрол и оценка до 9% 6%
ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК – 18 седмици х 3 часа седмично = 54 часа
№ Учеб- Тема на Вид Компетентности като оч- Нови Контекст и дейности за Методи и Забележка
по на урочна- уроч- аквани резултати от обу- поня- всяка урочна единица форми на (стра-
ред сед- та еди- на чението тия оценяване ници на
мица ница еди- по теми и/ уроците
по ница или раз- в стария
ред дели учебник)
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
1 1 Пре- Прего- • Актуализация на основни- Актуализация на очаква-
говор вор те знания и умения от учеб- ните резултати по теми
върху ното съдържание по човекът от учебната програма по
човекът и природата в 4. клас. човекът и природата за 4.
и приро- клас.
дата за
4. клас
2 1 Провер- Конт- • Показва знания и умения, Решаване на тестови зада- Контролна Тест от
ка на рол и свързани с очакваните ре- чи. работа книгата за
входно- оценка зултати и основните понятия учителя
то рав- по човекът и природата в 4.
нище клас.
3 1 Обем на Нови • Сравнява твърди тела, литър Описване на телата чрез Устна
телата знания течности и газове според (L, л), характеристиките обем, проверка и
обема и формата им. мили- форма и вместимост. оценка
литър Обясняване на разликата
(mL, между обем и вместимост.
мл) Изразяване на вместимост-
та в различни единици.
179
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
180
4 2 Измер- Лабо- • Измерва обем на твърди Групова работа с мерител- Оценява-
ване на рато- тела и течности. ни съдове. не на
обем рен Систематизиране и анали- експери-
урок зиране на резултатите от ментална
измерванията. работа и
практи-
чески уме-
ния.
5 2 Маса на Нови • Посочва масата като ха- Даване на определение за Устна
телата знания рактеристика на телата. маса. проверка и
• Определя маса. Изразяване на масата с оценка.
по-големи и по-малки крат-
ни единици.
Наблюдаване на уреди за
измерване на маса.
6 2 Измер- Ла- • Измерва маса на твърди Групова работа с равнора- Оценява-
ване на бора- тела и течности. менна везна. не на
масата торен Систематизиране и ана- експери-
на твър- урок лизиране резултатите от ментална
ди тела измерванията. работа и
и течно- практиче-
сти ски уме-
ния.
7 3 Гра- Нови • Знае, че веществата са градив- Описване на веществата Устна
дивни знания съставени от градивни час- ни като изградени от атоми проверка и
частици тици, между които има раз- части- или молекули, между които оценка.
на веще- стояние. ци, има разстояния.
ствата атоми, Даване на примери за ве-
молеку- щества, изградени от ато-
ли ми и молекули.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
Сравняване на размерите
на атомите и молекулите.
8 3 Дви- Нови • Знае, че между градивните дифу- Наблюдаване и описание Устна
жение знания частици на веществата има зия на опити за дифузия. проверка.
на гра- разстояние. Обсъждане на проблема Оценка на
дивните • Дава примери за дифузия защо дифузията протича участието
частици и за значението на това яв- с различна скорост при в учебния
ление. вещества в различно със- час.
тояние.
9 3 Темпе- Нови • Свързва температурата темпе- Изброяване на различни Устна
ратура знания със степента на загряване на ратура видове термометри и опис- проверка и
и термо- телата. ване на принципа на тяхно- оценка.
метри • Свързва температурите на то действие.
топене на леда и кипене на
водата с целзиевата скала.
10 4 Темпе- Нови • Илюстрира с примери Сравняване на температур- Устна про-
ратурно знания температурното разширява- ното разширяване на тела- верка.
разши- не и свиване на телата. та в различни състояния.
ряване и Обсъждане на значението
свиване на температурната анома-
лия на водата за живите
организми.
11 4 Измер- Ла- • Измерва температура. Групова работа за измер- Оценява-
ване на бора- Отчита положителни и от- ване на температури. не на
темпера- торен рицателни температури по Обобщаване и система- експери-
тура урок скалата на Целзий. тизиране на получените ментална
резултати. работа и
Извеждане на изводи. практичес-
ки умения.
181
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
182
12 4 Топлина Нови • Описва нагряването на топлин- Обсъждане на примери за Устна
и топло- знания телата. на топлообмен. проверка.
обмен • Изброява добри и лоши енергия Наблюдаване и обясняване Оценка на
проводници на топлина. (топли- на опити, при които проти- дейностите
на), ча топлообмен. в учебния
топло- час.
обмен
13 5 Пренос Нови • Описва движението на топло- Наблюдаване на нагряване Устна
на топ- знания въздуха и водата при нагря- провод- на тела с различна топ- проверка.
лина ване и пренасянето на то- ност, лопроводност. Оценка на
плина чрез конвекция. конвек- Наблюдаване на конвекция участието
ция в течност. в учебния
Извеждане на изводи от час.
наблюденята.
14 5 Състоя- Нови • Изброява трите състояния Изброяване на примери за Устна
ния на знания на веществата и някои техни вещества в различно със- проверка.
вещес- свойства. тояние. Оценка на
твата Сравняване на трите със- участието
тояния на веществата по в учебния
техни общи свойства. час.
15 5 Топене Нови • Описва качествено прехо- темпе- Сравняване на температу- Устна
и втвър- знания дите между течно и твърдо ратура рите на топене (втвърдява- проверка.
дяване състояние на веществата. на то- не) на вещества. Оценка на
пене Обсъждане на примери за участието
приложение на топене и в учебния
втвърдяване. час.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
16 6 Изпа- Нови • Описва качествено пре- конден- Наблюдаване на опити Устна
рение и знания ходите между течно и газо- зация, за изпарение на различни проверка.
конден- образно състояние на вещес- темпе- течности. Оценка на
зация твата. ратура Даване на примери за из- участието
на ки- парение и кипене и сравня- в учебния
пене ване на двата процеса. час.
Разглеждане на конденза-
ция на водни пари.
17 6 Тела и Прего- • Дискутира с примери Описание и обясняване на Устна
вещес- вор и значението на топлинните явленията и закономернос- проверка
тва. обоб- явления за природата, бита и тите от изучения дял. и оценка
Топлин- щение техниката. на групо-
ни явле- ва и/или
ния самостоя-
телна ра-
бота.
18 6 Разпрос- Нови • Описва с лъчи праволи- отра- Даване на примери за тела, Устна
тране- знания нейното разпространение жение които светят със собстве- проверка.
ние на на светлината, пренасянето на светлина и с отразена Оценка на
светли- на енергия, образуването светлина. участието
ната на сянка и отражението на Обясняване на образуване- в учебния
светлината. то на сянка с праволиней- час.
ното разпространение на
светлината.
19 7 Звездно- Нови • Знае какво е съзвездие. съзвез- Наблюдаване на карта на Устна
то небе знания • Разпознава съзвездията дия съзвездията Голяма мечка проверка.
Голяма мечка и Малка мечка и Малка мечка. Оценка на
и Полярната звезда. Намиране на карта на По- участието
лярната звезда. в учебния
час.
183
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
184
20 7 Наблю- Уп- • Открива на небето съзвез- Групова или самостоятел- Оценяване
дение на раж- дията Голяма мечка и Малка на работа с компас и звезд- на групо-
звездно- нение мечка и Полярната звезда. на карта. ва или
то небе Междупредметна връзка – самостоя-
география. телна
практиче-
ска дей-
ност.
21 7 Нашата Нови • Описва Слънцето като галак- Изброяване на основни ха- Устна
звезда – знания звезда от галактиката Мле- тика, рактеристики на Слънцето. проверка.
Слънце- чен път, а Вселената – като Вселе- Обясняване на собствени Оценка на
то съставена от много галак- на представи за галактиките. участието
тики. Описване на Слънцето като в учебния
звезда от Млечния път. час.
22 8 Нашите Нови • Сравнява планетите от грави- Описване на характеристи- Устна
съседи – знания земната група и газовите тация ките на планетите от земна- проверка.
плане- гиганти по специфични ха- та група и газовите гиганти. Оценка на
тите рактеристики. Определяне на гравита- участието
• Свързва орбиталното дви- ционните сили като причи- в учебния
жение на планетите и техни- на за орбиталното движе- час.
те спътници с действието на ние на планетите и техните
гравитационните сили. спътници.
23 8 Нашият Нови • Обяснява смяната на сезо- Разпознаване на фазите на Устна
естест- знания ните, фазите на Луната, лун- Луната по формата на лун- проверка.
вен спът- ните и слънчевите затъмне- ния сърп. Оценка на
ник – ния с движението на Земята Определяне на взаимно- участието
Луната и Луната. то положение на Луната, в учебния
Слънцето и Земята като час.
причина за слънчево и
лунно затъмнение.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
24 8 Наблю- Уп- • Установява закономер- Наблюдаване и устано- Оценяване
дение на раж- ности чрез наблюдение. вяване на движението на и самооце-
Луната нение Луната около Земята, смя- няване на
ната на фазите на Луната, практичес-
околоосното движение на ка дейност.
Луната.
25 9 Нашият Семи- • Назовава основни харак- Работа в екип. Групово
дом във нар теристики на Земята. Работа с различни източ- оценяване
Вселе- Знае, че причината за смяна- ници. и/или са-
ната – та на сезоните е наклонът на Систематизиране на ин- мооценя-
Земята земната ос. формация по предварител- ване.
но зададена тема.
Междупредметна връзка
– информационни техно-
логии.
26 9 Човекът Нови • Назовава основни момен- Посочване на примери за Устна
про- знания ти от развитието на космо- естествени и изкуствени проверка и
никва в навтиката и космическите спътници. оценка на
Космоса изследвания (изкуствени Обсъждане на ролята на самостоя-
спътници, космически сонди космическите апарати. телна и/
и станции). или групо-
ва работа.
27 9 Небес- Прего- • Формулира основните Даване на примери за изу- Устна
ните вор и факти и закономерности, чените явления и обяснява- проверка.
тела и обоб- изучавани в предходните не на закономерностите. Оценка на
техните щение теми. участието
движе- в учебния
ния час.
185
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
186
28 10 Физични Конт- • Показва знания и умения, Решаване на тест. Контролна Тестови
явления рол и свързани с очакваните ре- работа. задачи
оценка зултати и основните понятия
по човекът и природата в 5.
клас – физични явления.
29 10 Вещес- Нови • Изброява най-разпростра- Наблюдение на проби Устна
твата в знания нените вещества на Земята. от вещества; четене и проверка.
нашия • Изброява по-важни ве- анализиране на текстове Оценка на
свят щества, които се срещат в за разпространението на участието
живите организми. веществата, обсъждане в в учебния
• Описва природата като група на източниците на час.
един от източниците на ве- вещества, необходими за
щества във връзка с тяхното живота на човека.
разпространение.
• Разглежда постиженията
на науката и развитието на
производствата като факто-
ри за получаване на вещес-
тва с необходими свойства
(включително такива вещес-
тва, които не се срещат в
природата).
30 10 Свойс- Нови • Изброява изучените Наблюдение на проби от Устна
тва на знания свойства на веществата. вещества и на опити с ня- проверка.
вещес- • Описва свойства на кон- кои от тях; сравняване на Оценка на
твата кретни вещества по алго- двойки вещества по свойс- участието
ритъм (цвят, вкус, мирис, тва; четене и анализиране в учебния
блясък, пластичност, про- на текст за приложение на час.
веждане на топлина, топене веществата в зависимост
и кипене при определена от свойствата им.
температура, разтворимост
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
във вода, участие в процеса Задаване на теми за про-
горене). екти, формиране на групи
• Свързва свойствата на и поставяне на конкретни
веществата с практическото задачи (тема по избор).
им приложение.
31 11 Смеси – Нови • Описва смесите като със- смес Наблюдение на модели на Устна
състав и знания тавени от две или повече вещества и смеси, както проверка.
свойства вещества. и на проби от тях; анали- Оценка на
• Различава по модели ве- зиране в група на данни в участието
щества и смеси. таблица за свойствата на в учебния
• Описва изучени смеси по конкретни смеси и за прак- час.
състав. тическото им приложение;
• Изброява свойства на кон- сравняване на двойки сме-
кретни вещества и на смеси, си по състав и по свойства.
съставени от тези вещества. Задаване на теми за про-
• Коментира връзката екти, формиране на групи
между свойствата на конк- и поставяне на конкретни
ретни смеси и свойствата и задачи (тема по избор).
количествата на веществата,
които ги съставят.
• Свързва свойствата на
смесите с практическото им
приложение.
32 11 Изслед- Лабо- • Изпълнява лабораторни Измерване на обем на теч- Контрол на
ване на рато- експерименти за изследване ност (вода); приготвяне на експери-
някои рен на свойства на смеси. смес от твърдо вещество менталната
свойства урок • Спазва правила за без- и вода; опитно изследване работа и
на смеси опасна експериментална на изучени зависимости, оценя-
работа. свързани със състоянието ване на
и свойствата на конкретни практичес-
смеси; проследяване на ки умения.
187
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
188
• Представя резултати от промяната на цвета на смес практичес-
експерименти в протокол по от вода и син камък при ки умения.
образец. промяна на количеството
на водата в сместа.
33 11 Видове Нови • Описва и сравнява смеси едно- Наблюдение на изобра- Устна
смеси знания по признаците състояние и родни жения и проби от смеси; проверка.
еднородност. смеси, класифициране на смесите Оценка на
• Дава примери за смеси в неедно- по признака състояние и участието
газообразно, течно и твърдо родни по признака еднородност; в учебния
състояние. смеси обсъждане в група на при- час.
• Различава еднородни и не- мери за смеси, познати от
еднородни смеси въз основа житейската практика.
на описание, наблюдение на
техни проби и на техни из-
ображения.
• Описва въздуха и природ-
ните води като смеси.
• Назовава и описва смеси,
познати от житейската прак-
тика.
34 12 Разде- Нови • Описва начини за разделя- Наблюдение на експери- Устна
ляне на знания не на нееднородни смеси. менти за разделяне на сме- проверка.
смеси • Избира методи за разде- си; обсъждане в групи на Оценка на
ляне на смеси (пресяване, примери за смеси и начини участието
разтваряне, изпаряване, фил- за разделяне на смеси. в учебния
триране и утаяване) в зави- час.
симост от вида на сместа.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
35 12 Разде- Лабо- • Различава еднородни и не- Приготвяне на филтърна Кон-
ляне на рато- еднородни смеси въз основа хартия, опитно разделяне трол на
неедно- рен на наблюдение. на смеси: от вода и квар- експери-
родна и урок • Извършва експерименти цов пясък, от вода и гот- менталната
еднород- за разделяне на смеси. варска сол. работа
на смес • Спазва правила за без- Задаване на въпроси и и оценя-
опасна експериментална задачи за домашна работа ване на
работа. (подготовка за семинар). практичес-
• Представя резултати от ки умения.
експерименти в протокол по
образец.
36 12 Състав Нови • Описва въздуха като смес въздух Разчитане на диаграми за Устна
на въз- знания от вещества. състав на въздуха; наблю- проверка.
духа • Описва количествено дение на проби от газовете Оценка на
въздуха чрез съставните му азот, кислород, въглероден участието
части. диоксид и експериментира- в учебния
• Описва състоянието и не с тези газове; проучване час.
по-важните свойства на със- на текст за разтворимостта
тавните части на въздуха: на газове във вода, попъл-
азот, кислород, въглероден ване на таблица за изслед-
диоксид (цвят, мирис, раз- ваните свойства.
творимост във вода, горене).
• Разпознава кислород и
азот, кислород и въглероден
диоксид по отнасянето им
към процеса горене.
• Свързва значението на ня-
кои от съставните части на
въздуха с техните свойства.
189
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
190
37 13 Някои Ла- • Изпълнява лабораторни Опитно разпознаване на Кон-
свойства бора- експерименти за изследване веществата кислород и трол на
на газо- торен на някои свойства на кис- азот; кислород и въглеро- експери-
ве във урок лорода и на въглеродния ден диоксид по характерни менталната
въздуха диоксид. техни свойства; получава- работа и
• Спазва правила за без- не на въглероден диоксид и оценя-
опасна експериментална изследване на въздействи- ване на
работа. ето му върху бистра вар- практиче-
• Представя в таблица ре- на вода; наблюдение на ски уме-
зултатите и изводите от на- опит – получаване на SO2 ния.
блюденията. и въздействието му върху
зелен лист и върху цвят от
растение.
38 13 Свойс- Нови • Разглежда въздуха като Формулиране на хипотеза Устна
тва на знания смес, свойствата на която за свойства на въздуха, проверка.
въздуха зависят от свойствата на наблюдение на опити за Оценка на
съставящите я компоненти. установяване на предвиде- участието
• Описва зависимостта на ните свойства на въздуха, в учебния
свойствата на въздуха от коментар за връзката меж- час.
количествата на съставя- ду състава и свойствата на
щите го вещества и свързва въздуха; четене и анализ в
промяната в свойствата на групи на текст за значение-
въздуха с изменението на то на въздуха за живота на
количеството на негови със- Земята.
тавни части.
• Свързва значението на
въздуха за живота на Земята
със значението на някои от
свойствата на съставящите
го компоненти (кислород,
въглероден диоксид).
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
39 13 Изслед- Ла- • Изпълнява лабораторни Провеждане на експери- Контрол
ване на бора- експерименти за изследва- менти: на eкспе-
някои торен не на процеси с участие на 1. Горене на въглен в кол- риментал-
свойства урок кислород и на въглероден ба с въздух и в колба с ната
на въз- диоксид от въздуха. кислород; работа и
духа • Спазва правила за без- 2. Въздействие на въглеро- оценяване
опасна експериментална ден диоксид върху бистра на прак-
работа. варна вода; тически
• Представя в таблица ре- 3. Промяна на варна вода умения.
зултатите и изводите от наб- при продухване на изди-
люденията. шан въздух.
40 14 Замър- Нови • Изброява съставни части Наблюдение на снимков и Устна
сяване знания на въздуха – въглероден видеоматериал за замър- проверка.
на въз- диоксид, въглероден оксид, сяване на въздуха; четене Оценка на
духа серен диоксид, и посочва и анализиране в групи участието
свойствата им, които ги пра- на текст за източници на в учебния
вят опасни за здравето на замърсяване и основни час.
човека и които в определени замърсители на въздуха;
количества въздействат па- беседа за влиянието на
губно върху живата и нежи- замърсителите върху чо-
вата природа. вешкото здраве и върху
• Посочва природни явле- околната среда.
ния и човешки дейности,
които са източници на за-
мърсяване на въздуха.
• Оценява опасностите за
човешкото здраве, произти-
чащи от замърсяването на
въздуха.
191
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
192
41 14 Опаз- Нови • Представя основните Наблюдение на снимков и Устна
ване на знания начини за опазване на чис- видеоматериал за опазване проверка.
чисто- тотата на въздуха и за нама- на чистотата на въздуха; Оценка на
тата на ляване на замърсяването на обсъждане на възмож- участието
въздуха въздуха. ни начини за опазване и в учебния
• Свързва начините за опаз- пречистване на въздуха; час.
ване на чистотата на въздуха запознаване със законо-
с познаването на свойствата дателството на България
на замърсителите на въздуха във връзка с опазване на
и източниците им. чистотата на въздуха.
• Показва активна позиция
и предлага решения на кон-
кретни учебни и житейски
ситуации, свързани с еколо-
гични проблеми.
42 14 Състоя- Нови • Описва състоянията на разтвор Наблюдение на снимков и Устна
ния и знания водата. видеоматериал, на проби проверка.
свойства • Характеризира водата от дестилирана вода, при- Оценка на
на вода- като вещество с определени родни води и лед; систе- участието
та свойства (цвят, мирис, вкус, матизиране и обобщаване в учебния
температура на топене и на знания за състоянията час.
температура на кипене, ано- и свойствата на водата;
малии на водата). експерименти с образу-
• Определя еднородните ване на смеси на водата с
смеси на водата с други ве- газове, течности и твърди
щества като водни разтвори. вещества.
• Посочва примери за про-
мени с водата при промяна
на температурата.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
43 15 Водата Нови • Дефинира разтворител и разтво- Наблюдение на модел на Устна
като знания разтворено вещество. рител, разтваряне на вещество проверка и
разтво- • Разграничава разтвори- разтво- във вода и на опити за оценка на
рител тел и разтворено вещество рено разтваряне на NaCl и I2 дейностите
по модели или по данни за веще- в дестилирана вода и в при работа
количеството и състоянието ство спирт; четене и анализи- в екип.
на веществата в конкретни ране в група на текст за
еднородни смеси. значението на водата като
• Описва значението на разтворител.
водата като разтворител.
44 15 Откри- Ла- • Извършва опити за откри- Наблюдение на прев- Кон-
ване на бора- ване на вода в хранителни ръщане на син камък трол на
вода в торен продукти. (CuSO4.5H2O) в CuSO4; експери-
храни- урок • Спазва правила за без- опитно установяване на менталната
телни опасна експериментална наличие на вода в сирене, работа
проду- работа. кашкавал и мляко, в пло- и оценя-
кти • Представя резултати от дове, зеленчуци и сокове ване на
експерименти в протокол по от тях. практиче-
13. Книга за учителя по човекът и природата за 5. клас – М. Кабасанова и др.

образец. ски уме-
ния.
45 15 Водни Нови • Определя водните разт- разтво- Наблюдение и изпълнение Устна
разтво- знания вори като течни еднородни римост, на опити, илюстриращи проверка.
ри смеси на водата с други ве- наситен разтворимост на конкретни Оценка на
щества. раз- вещества във вода; сравня- участието
• Класифицира водните раз- твор, ване на вещества по данни в учебния
твори и различава наситени нена- за тяхната разтворимост час.
и ненаситени водни разтвори ситен от таблици и графики;
по описание. разтвор наблюдение на опити за
• Класифицира веществата приготвяне на разтвори и
по разтворимостта им във описание на свойствата им.
193
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
194
вода (разтворими, малко раз-
творими, неразтворими).
• Изследва разтворимост на
вещества във вода.
• Свързва свойствата на
водните разтвори със свойс-
твата и количествата на
веществата, разтворени във
водата.
46 16 Пригот- Ла- • Извършва опити за раз- Разпознаване на вида на Кон-
вяне на бора- познаване на видове водни водни разтвори чрез до- трол на
водни торен разтвори. бавяне на нови порции от експери-
разтво- урок • Спазва правила за без- разтвореното вещество; менталната
ри опасна експериментална превръщане на наситен работа и
работа. разтвор на CuSO4 в нена- оценя-
• Описва и интерпретира ситен разтвор; приготвяне ване на
резултати от наблюдения и на наситен и ненаситен практичес-
опити по образец. разтвор от нишадър ки умения.
(NH4Cl).
47 16 Опаз- Нови • Назовава основни замър- Наблюдение на снимков и Устна
ване на знания сители на водата и въздейс- видеоматериал за замър- проверка.
чисто- твието им върху околната сяване на природни води; Оценка на
тата на среда и върху здравето на четене и анализиране в участието
водата човека. групи на текст за източни- в учебния
• Представя възможности ци на замърсяване и основ- час.
за опазване чистотата на ни замърсители на водите;
природни води и на питейна- обсъждане на възможни
та вода. начини за опазване и пре-
• Посочва начини за пре- чистване на водите.
чистване на замърсени води.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
48 16 Вещес- Прего- • Конкретизира признаците Систематизиране и об- Устна
тва и вор и на понятията „вещество“ и общаване на знанията за проверка.
смеси обоб- „смес“ при описание на изу- вещества и смеси чрез Оценка на
щение чени обекти. съставяне на схеми със самостоя-
• Посочва примери за съществените признаци; телна и
вещества и смеси, които са описание на вещества и групова
много разпространени в при- смеси; решаване на задачи работа.
родата и които имат най-го- за опазване на природата и
лямо значение за живота на на човешкото здраве.
организмите на Земята.
• Коментира връзката
между свойствата, разпрос-
транението и значението на
веществата и смесите.
• Описва ролята на човеш-
ката дейност върху околната
среда и произтичащите от
това отговорности на всеки
човек в личен и в социален
план.
49 17 Вещес- Конт- • Описва разлики и сход- Систематизиране и обоб- Контролна Тестови
тва и рол и ства в свойствата на вещес- щаване на знанията за ве- работа задачи
техните оценка тва и смеси. щества и смеси; решаване
свойства • Свързва свойствата на на тестови задачи.
вещества и смеси със зна-
чението и практическото им
приложение.
• Описва начини за разделя-
не на смеси от вещества.
195
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
196
• Описва характерни свойс-
тва на водата, на водни раз-
твори и на съставни части на
въздуха.
• Описва въздействието на
някои вещества върху окол-
ната среда и върху човешко-
то здраве.
50 17 Клетка- Нови • Дефинира клетка. клетка Самостоятелна работа с Оценка
та – ос- знания • Изброява, посочва и оз- фигурите от учебника. на прак-
новна начава върху изображение Моделиране на клетка с тическата
градивна клетки и части на клетката материали по избор. работа.
единица (клетъчна мембрана, цитоп-
на орга- лазма, наследствено вещес-
низмите тво).
• Съставя описание, схеми,
модели на устройството на
клетката.
51 17 Увели- Ла- • Изброява, посочва и озна- Изучаване на устройство- Оценка
чителни бора- чава върху изображения час- то на лупа и микроскоп. на прак-
уреди – торен тите на лупа и микроскоп. Сравняване на лупа и мик- тическата
лупа и урок роскоп по увеличението на работа.
микрос- образа.
коп Изчисляване на увеличе-
нието на микроскоп.
Запознаване с правилата за
безопасна работа в учебна-
та лаборатория. Запознава-
не с алгоритъм за работа с
микроскоп.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
52 18 Пригот- Ла- • Приготвя и наблюдава Приготвяне и наблюдаване Оценка
вяне и бора- нетрайни микроскопски на нетрайни микроскопски на прак-
наблю- торен препарати по даден план и препарати. тическата
дение урок ориентири. работа.
на не- • Наблюдава с микроскоп
трайни клетки и регистрира резулта-
микрос- ти от наблюдението по даден
копски план и ориентири.
препа- • Спазва правила за безо-
рати пасна работа с лабораторни
прибори и микроскоп.
53 18 Много- Нови • Разграничава организми едно- Работа в екип по предвари- Оценка на
образие знания (едноклетъчни и многокле- кле- телно проучване на: екипната
и групи- тъчни) по брой клетки (една тъчен групиране на организмите; работа.
ране на или много) и илюстрира с органи- прилики и различия в ус-
организ- примери. зъм, тройството на доядрени и
мите • Прави връзка между голя- мно- същинскоядрени еднокле-
мото разнообразие на орга- гокле- тъчни;
низмите и необходимостта тъчен сравнение между расте-
от тяхното групиране. органи- ния, гъби и животни по
зъм устройство, начин на хра-
нене и активност на движе-
нията.
Представяне на проучване-
то и обсъждане.
197
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
198
54 18 Едно- Нови • Съставя описание, схеми, Съставяне и означаване Устна
клетъч- знания модели на едноклетъчни съ- на схеми. Моделиране на проверка и
ни орга- щинскоядрени организми. клетки на същинскоядрени оценка.
низми едноклетъчни организми. Оценка
Работа в екип: предвари- на прак-
телно проучване на ролята тическата
на същинскоядрените едно- работа.
клетъчни в природата и за
човека.
Представяне на проучване-
то чрез постер или мулти-
медийна презентация.
ВТОРИ УЧЕБЕН СРОК − 16 седмици х 2 часа седмично = 32 часа
№ Учеб- Тема на Вид Компетентности като оч- Нови Контекст и дейности за Методи и Забележка
по на урочна- уроч- аквани резултати от обу- поня- всяка урочна единица форми на (стра-
ред сед- та еди- на чението тия оценяване ници на
мица ница еди- по теми и/ уроците
по ница или раз- в стария
ред дели учебник)
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
55 19 Наблю- Ла- Оценка на
дение на бора- практичес-
еднокле- торен ката рабо-
тъчни ор- урок та.
ганизми
с микрос-
коп
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
56 19 Много- Нови • Илюстрира с примери Разчертаване и попълване Устна
клетъч- знания многоклетъчни организми. на стъпаловидна схема, проверка и
ни орга- • Назовава и посочва върху показваща в еволюционен оценка
низми изображение клетки, органи план прехода от еднокле-
и системи при многоклетъч- тъчни към многоклетъчни
ни организми. организми.
Анализ на фигурата в
учебника за структурата на
многоклетъчен организъм.
57 20 Орга- Екс- • Илюстрира с примери Инструктаж за безопас- Оценка на
низмите курзия ролята на човека за съхраня- ност. екипната
около ване на многообразието на Работа по групи; попълва- практичес-
нас организмите. не на работни листове. ка работа.
Наблюдение на организми
и местообитанията им; раз-
познаване на организми.
Откриване и описване на
връзки между организми
и организми и среда, на
следи от човешка дейност.
Разграничаване на човеш-
ките дейности на полезни и
вредни за организмите.
Обсъждане на дейности за
опазване на природата.
58 20 Орга- Прего- • Затвърдява знанията си за Систематизиране и об- Устна про-
низмите вор и клетка, едноклетъчен и мно- общаване на знанията за верка
на наша- обоб- гоклетъчен организъм. клетка, едноклетъчен и
та пла- щение многоклетъчен организъм.
нета
199
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
200
Анализ на връзки и зависи-
мости между организмите
и между организмите и
средата.
Анализ на текстове и изоб-
ражения.
59 21 Хра- Нови • Дефинира жизнен процес, жизнен Анализ на опитната поста- Устна про-
нене. знания самостойно хранене. процес, новка, представена в учеб- верка
Хранене • Назовава вещества, необ- хране- ника.
на рас- ходими за хранене на расте- не, Формулиране на хипотеза
тенията нията. храни- за ролята на растението
• Описва и проследява по телни в опита. Формулиране на
схема процеса хранене при вещес- изводи.
растения. тва, Извличане на информация
самос- от схема и дефиниране на
тойно процеса фотосинтеза.
хране-
не,
фото-
синтеза
60 21 Условия Ла- • Регистрира резултати от Извършване на опити в
за про- бора- наблюдение по даден план и учебната лаборатория.
тичане торен ориентири.
на фо- урок
тосин-
теза
61 22 Хранене Нови • Дефинира несамостойно несамо- Кратка писмена проверка Писмено
на жи- знания хранене. стойно на знанията за фотосин- изпитване
вотните • Назовава вещества, необ- хранене теза. – 10-ми-
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
ходими за хранене на живот- Игра „Кой с какво се хра- нутна тес-
ните. ни?“. това про-
• Описва и проследява по Сравняване на хранителни верка.
схема процеса хранене при вещества при растения и
животните. при животни.
• Сравнява храненето на Сравняване на самостойно
растения и животни. и несамостойно хранене.
• Определя значението на
процеса хранене за живота
62 22 Дишане Нови • Дефинира процеса диша- дишане, Дефиниране на процеса Устна
на жи- знания не. диха- дишане; превръщане на проверка и
вотните • Назовава вещества, участ- телни дефиницията в схема. оценка.
ващи в дишането. органи, Самостоятелна работа с
• Описва и проследява по диха- учебника за изясняване на
схема процеса дишане при телна особеностите на различни-
животни. система те дихателни органи.
• Определя принадлежност Изясняване на ролята на
на органи (по функция) към кръвта за транспорта на
дихателната система. кислород и въглероден
• Описва ролята на кръвта диоксид.
за осъществяване на връзка-
та между органите на диха-
телната система и клетките в
многоклетъчния организъм.
63 23 Дишане Нови • Описва и проследява по Предварителна подготовка Устна или
на рас- знания схема процеса дишане при и провеждане на опит за тестова
тенията растения. доказване на дишането на проверка и
растенията по даден план и оценка.
ориентири (може да се въз-
201
ложи на отделни ученици).
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
202
Проследяване на опит чрез
фигура в учебника.
Сравняване на процесите
фотосинтеза и дишане.
Извличане на информация
от таблица.
64 23 Отделя- Нови • Дефинира процеса отде- отделя- Попълване на работен Устна или
не при знания ляне. не, лист. писмена
живот- • Назовава вещества, които отдели- Сравняване на отделянето проверка и
ните и се отделят при растения и телни при животните и при рас- оценка.
при рас- животни. органи, тенията.
тенията • Описва и проследява по отдели-
схема процеса отделяне при телна
растения и при животни. система
• Определя принадлежност
на органи (по функция) към
• Описва ролята на кръвта
за осъществяване на връзка-
та между клетките в много-
клетъчния
организъм и органите на
• Определя значението на
процеса отделяне за живота
65 24 Хра- Прего- • Определя значението на Систематизиране и обоб-
нене, вор и храненето, дишането и отде- щаване на знанията за хра-
дишане обоб- лянето за живота на организ- нене, дишане и отделяне
и отде- щение мите. (чрез таблиците в учебни-
ляне – ка). Прилагане на алгори-
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
основни • Сравнява жизнените про- тъм: устройство – функция Устна
жизнени цеси хранене, дишане и от- – биологично значение. проверка и
процеси деляне при животните и при Работа в екип: изграждане оценка.
растенията. на схема за връзките орга- Оценка
• Описва ролята на кръвта низъм – среда. на прак-
за храненето, дишането и тически
отделянето. умения.
66 24 Хранене Нови • Назовава видове храна здраво- Обсъждане на: съдър- Устна
на чове- знания (според произход и състав) словно жанието на хранителни оценка на
ка. Ре- при човека. хранене вещества и вода в често екипната
жим на • Изброява правила за здра- употребявани хранителни работа.
хранене вословно хранене и илюс- продукти; значението на
трира с примери значението веществата в състава на
му. храната; режима на хране-
не (здравословен и нездра-
вословен).
Дискутиране на поговор-
ката „Закуската изяж сам,
обяда раздели с приятели, а
вечерята дай на врага си“.
67 25 Устрой- Нови • Изброява, посочва (на из- Проследяване на пътя на Устна
ство и знания ображение, модел) и описва хранителните вещества в проверка и
функ- органи и функции на храно- организма чрез табло, ма- оценка.
ции на смилателната система. кет и др. Оценка на
храно- • Описва ролята на кръвта Самостоятелна работа с самостоя-
смила- за осъществяване на връзка- учебника. Изясняване на телната
телната та между храносмилателната ролята на кръвта за транс- работа.
система система и клетките в човеш- порта на хранителните
на чове- кия организъм. вещества.
ка
203
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
204
68 25 Здравни Нови • Изброява фактори, които Работа в екип по предва- Оценка на
позна- знания влияят благоприятно, и та- рително възложена задача: екипната
ния за кива, които влияят неблаго- изобразяване на вредното работа.
хране- приятно върху храносмила- влияние на употребата на
нето и телната система. алкохол и на тютюнопу-
храно- • Дискутира и прилага пра- шенето чрез рисунки/
смила- вила за здравословно хране- карикатури и др.; превръ-
телната не и превенция на храносми- щане (и обогатяване) на
система лателната система. информацията от табли-
цата в учебника в кратки
разказчета за болестите на
храносмилателната систе-
ма; обосновка на правила
за здравословно хранене.
Представяне и обсъждане
на изпълнението на задачи-
те (в обсъждането може да
участва и гост – медицин-
ско лице).
69 26 Устрой- Нови • Изброява, посочва (на из- Интерактивно представяне Устна
ство и знания ображение, модел) и описва на дишането чрез елек- проверка и
функции органи и функции на диха- тронния учебник. оценка.
на диха- телната система. Проследяване на пътя на
телната • Описва ролята на кръвта въздуха в организма.
система за осъществяване на връзка- Демонстрация на опит с
на чове- та между дихателната сис- късче бял дроб в чаша вода,
ка тема и клетките в човешкия доказващ наличието на
организъм. въздух в белите дробове.
Изясняване на ролята на
кръвта за транспорта на
газове в организма.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
70 26 Здравни Нови • Аргументира вредата от Работа в екип: предвари- Писмена
позна- знания тютюнопушенето и замърсе- телно проучване на влия- проверка
ния за ността на въздуха за човеш- нието на тютюнопушенето (10 – 15
диша- кия организъм. и замърсеността на въздуха мин) чрез
нето и • Прилага правила за пре- върху дихателната система попълване
диха- венция на дихателната сис- и представяне чрез постер, на работен
телната тема. презентация, колаж и др. лист.
система Обсъждане на казуси за Оценка на
избора на поведение при екипната
симптоми на заболяване на работа.
дихателни органи.
71 27 Устрой- Нови • Изброява, посочва (на из- Игра „Открий и подреди“: Устна
ство и знания ображение, модел) и описва разделени на отбори, уче- проверка и
функции органи и функции на отдели- ниците подреждат като оценка.
на отде- телната система. пъзел органите на хранос-
лителна- • Описва ролята на кръвта милателната и дихателната
та сис- за осъществяване на връзка- система.
тема на та между отделителната сис- Самостоятелно наблюде-
човека тема и клетките в човешкия ние на модел на бъбрек и
организъм. фигурата от учебника.
• Привежда примери за
други органи с отделителна
функция (бял дроб, кожа).
72 27 Здравни Нови • Изброява фактори, които Дискусия и с участието на Самокон-
позна- знания влияят благоприятно, и таки- медицинско лице. трол или
ния за ва, които влияят неблагопри- Ролева игра: „Лекар и взаимен
отделя- ятно върху отделителната пациент“: „пациентът“ контрол.
нето и система. описва симптомите на бо-
отдели- • Прилага правила за пре- лестта, а „лекарят“ поставя
телната венция на отделителната диагнозата, изтъква причи-
205
система система. ните за
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
206
заболяването и начините за
предпазване.
Обсъждане на твърдение-
то: „Да се запазиш от бо-
лестта, е по-лесно, откол-
кото да се лекуваш“.
73 28 Здраво- Обоб- • Изброява фактори, кои- Обобщаване и затвърдя- Устна
словен щение то влияят неблагоприятно ване на знания и умения оценка на
начин на върху храносмилателната, за здравословен начин на участието
живот дихателната и отделителната живот. в дейнос-
системи. тите в хода
• Прилага правила за пре- на урока.
венция и здравословен начин
на живот.
74 28 Струк- Конт- Решаване на тестови за- Контролна Тестови
тура и рол и дачи. работа. задачи от
жизнени оценка учебника
процеси
на орга-
низмите
75 29 Един- Прего- • Изброява и описва общи и Дискусия върху взаимо- Устна
ство на вор и различни свойства на нежи- действието на живите орга- оценка на
нежи- обоб- вата и живата природа. низми и неживата природа. участието
вата и щение • Привежда примери за в дейнос-
живата единството на материалния тите в хода
природа свят. на урока.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
76 29 Човекът Семи- • Определя човека като част Предварителна подготовка Оценка на
– част от нар от природата. по темата „Човекът – при- екипната
приро- • Свързва състоянието на ятел или враг на приро- работа.
дата околната среда със здравето дата?“. Работа в групи и
на човека. по подтемите: „Селско
• Прогнозира резултати от стопанство – човек – при-
въздействия на човека върху рода“; „Транспорт – човек
природата. – природа“; „Строител-
• Илюстрира с примери ство – човек – природа“;
ролята на човека за съхраня- „Промишленост – човек –
ване на природата и много- природа“ и др. Всяка група
образието на организмите. представя темата си от две
• Оценява и подкрепя дей- страни – положително и
ности, насочени към опазва- отрицателно въздействие
не на околната среда, лично- на човешката дейност вър-
то и общественото здраве. ху природата.
• Извлича и представя
информация от/чрез текст,
прости модели, схеми, гра-
фики, таблици, както и чрез
информационно-комуника-
ционните технологии.
77 30 Изходно Конт- • Показва знания и умения, Решаване на тестови за- Контролна Тест от
равнище рол и свързани с очакваните ре- дачи. работа. книгата за
оценка зултати и основните понятия учителя
по човекът и природата в 5.
клас.
Разработил: ……………………………………..
207
(Име, фамилия, подпис)
ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ:
1. Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учител за всяка учебна година и за всеки клас
(а при необходимост – и по паралелки), като се отчитат интересите на учениците и спецификата на образователната
среда.
2. Годишното тематично разпределение на учителя по т. 1 се утвърждава от директора на училището преди началото
на учебната година.
3. В колона 1 се записва поредният номер на учебния час. Броят на учебните часове в тематичното разпределение
трябва да отговаря на броя на часовете по училищен учебен план за съответния клас.
4. В колона 2 се посочва учебната седмица по ред, като следва да се отчита броят на учебните седмици по заповед на
министъра за графика на учебното време.
5. В колона 3 се посочва темата на урочната единица, като тя трябва да отговаря на темата, записана в дневника. Темата
на урочната единица се определя от учителя и може да не е същата като темата на урока в учебника или темата в
учебната програма.
6. В колона 4 се посочва урочната единица, като за ориентир може да се използва съответната таблица в учебната
програма за препоръчителното процентно разпределение.
7. В колона 5 се описват накратко компетентностите като очаквани резултати от обучението в рамките на конкретната
урочна единица.
8. В колона 6 се описват новите понятия за конкретната урочна единица (ако има такива).
9. В колона 7 се записват учебни дейности, свързани с преподаване на нов учебен материал, упражнения, преговор,
както и за гарантиране на изпълнението на учебната програма в съответствие с предвиденото в раздел „Дейности за
придобиване на ключови компетентности и междупредметни връзки“ на съответната учебна програма.
10. В колона 8 се посочват методите и формите за оценяване (те може да са свързани с конкретната тема на урочна-
та единица, но може да са и ориентирани върху цял раздел) при спазване на ДОС за оценяване на резултатите от
обучението на учениците, както и за оценяване на другите дейности (домашни работи, лабораторни упражнения,
семинари, работа по проекти и др.), и при отчитане на съотношението при формиране на срочна и годишна оценка в
раздел „Специфични методи и форми за оценяване на постиженията на учениците“ на съответната учебна програма.
11. При възникнали обстоятелства от обективен характер годишното тематично разпределение подлежи на изменение,
допълнение и преструктуриране, което се отразява в колона 9 или в допълнителна таблица и се утвърждава допълни-
телно от директора на училището при спазване на препоръчителното процентно разпределение на задължителните
учебни часове за годината.
Мария Кабасанова • Христо Попов • Виктор Иванов Мария Кабасанова • Христо Попов • Виктор Иванов
Йорданка Димова • Елена Гергова • Гергана Комитска Йорданка Димова • Елена Гергова • Гергана Комитска
Книга Книга
за учителя
по човекът за учителя
5. клас
ISBN 978-954-360-084-7
Цена 9,00 лв. www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg

WWW - Prosveta.bg - Www.e-Uchebnik - BG: ISBN 978-954-360-084-7

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

WWW - Prosveta.bg - Www.e-Uchebnik - BG: ISBN 978-954-360-084-7

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Мария Кабасанова • Христо Попов • Виктор Иванов Мария Кабасанова • Христо Попов • Виктор Иванов

Цена 9,00 лв. www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА ЗА 5. КЛАС

Редактори: Лилия Гочева, Марияна Василева, Ренета Петкова

Издателство „Просвета АзБуки“ ЕООД – София, бул. „Дондуков“ 45

Печат „Алианс Принт“ ЕООД – София

© Мария Сивкова Кабасанова, Христо Димитров Попов, Виктор Генчев Иванов,

I. УЧЕБНА ДОКУМЕНТАЦИЯ / 4 Част III. Структура и жизнени

Целите на обучението по човекът и природата в 5. клас се реализират в прак-

I.1. УЧЕБНИК – СЪДЪРЖАНИЕ, СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ

I.2. УЧЕБНА ТЕТРАДКА

I.3. КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

ЧАСТ І. ФИЗИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

РАЗДЕЛ 1. ТЕЛА И ВЕЩЕСТВА. ТОПЛИННИ ЯВЛЕНИЯ

1.2. Примерни методически разработки на темите от раздела

Тема 2. ИЗМЕРВАНЕ НА ОБЕМ

Тема 4. ИЗМЕРВАНЕ МАСАТА НА ТВЪРДИ ТЕЛА И ТЕЧНОСТИ

2. Книга за учителя по човекът и природата за 5. клас – М. Кабасанова и др. 17

Тема 5. ГРАДИВНИ ЧАСТИЦИ НА ВЕЩЕСТВАТА

Тема 6. ДВИЖЕНИЕ НА ГРАДИВНИТЕ ЧАСТИЦИ

Тема 7. ТЕМПЕРАТУРА И ТЕРМОМЕТРИ

Тема 8. ТЕМПЕРАТУРНО РАЗШИРЯВАНЕ И СВИВАНЕ

Тема 9. ИЗМЕРВАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРА

Тема 11. ПРЕНОС НА ТОПЛИНА

Тема 12. СЪСТОЯНИЯ НА ВЕЩЕСТВАТА

Тема 13. ТОПЕНЕ И ВТВЪРДЯВАНЕ

Тема 14. ИЗПАРЕНИЕ И КОНДЕНЗАЦИЯ

3. Книга за учителя по човекът и природата за 5. клас – М. Кабасанова и др. 33

Тема 15. ТЕЛА И ВЕЩЕСТВА. ТОПЛИННИ ЯВЛЕНИЯ

2.2. Примерни методически разработки на темите от раздела

Тема 17. ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Тема 18. НАБЛЮДЕНИЕ НА ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Тема 20. НАШИТЕ СЪСЕДИ – ПЛАНЕТИТЕ

Тема 21. НАШИЯТ ЕСТЕСТВЕН СПЪТНИК – ЛУНАТА

4. Книга за учителя по човекът и природата за 5. клас – М. Кабасанова и др. 49

Тема 22. НАБЛЮДЕНИЕ НА ЛУНАТА

Тема 23. НАШИЯТ ДОМ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА – ЗЕМЯТА

Тема 24. ЧОВЕКЪТ ПРОНИКВА В КОСМОСА

Тема 25. НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА И ТЕХНИТЕ ДВИЖЕНИЯ

3.2. Примерни методически разработки на темите от раздела

Тема 27. СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА

За да осмислят учениците този алгоритъм, той може да се приложи при из-

Тема 28. СМЕСИ – СЪСТАВ И СВОЙСТВА

градивни частици градивни частици

Тема 29. ИЗСЛЕДВАНЕ НА НЯКОИ СВОЙСТВА НА СМЕСИ

5. Книга за учителя по човекът и природата за 5. клас – М. Кабасанова и др. 65

според състоянието според еднородността

газообразни течни твърди еднородни нееднородни

Тема 31. РАЗДЕЛЯНЕ НА СМЕСИ

Важно е учениците да разберат, че за разделянето на съставните части на

Тема 32. РАЗДЕЛЯНЕ НА СМЕСИ

Обемът на понятието „вещество“ се разширява чрез запознаване с характер-

Признаци за Кислород Азот Въглероден

Специално се коментира участието на кислорода в процеса дишане и в про-

Ако в учебната лаборатория броят на газовите цилиндри е малък, по същия

В първата част от таблицата акцент се поставя върху по-важните свойства

Тема 36. СВОЙСТВА НА ВЪЗДУХА

Тема 37. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

За да се отговори на въпроса как замърсителите на въздуха влияят върху

6. Книга за учителя по човекът и природата за 5. клас – М. Кабасанова и др. 81

5.2. Примерни методически разработки на темите от раздела

Тема 40. ВОДАТА КАТО РАЗТВОРИТЕЛ

Хранителен Вода в 100 g Хранителен Вода в 100 g