16.

ОНОМАСТИКА

Ономастиката е самостоятелен дял от езикознанието, който изучава всички характеристики на

съществителните собствени имена в езика.
Названието на науката идва от гръцката дума όνομα (onoma – име). С термина ономастика се
назовава както лингвистичната дисциплината, така и съвкупността, системата от собствени имена в
даден език.
В ономастиката собствените имена се възприемат чрез запаметяване, докато в морфологията
нарицателните имена се възприемат чрез асоциация.. Собствените имена могат да произлизат от
всички части на речта (съществително, глагол, прилагателно, наречие и др.). Първични в езика са
съществителните нарицателни имена, т.е. първи са общите понятия. Този процес се нарича първична
лексикална номинация (напр. πέτρος – Πέτρος – Петър; στέφανος – Στέφανος – Стефан и т.н.).
Появата на съществителни собствени имена от вече съществуващи в езика думи се нарича вторична
лексикална номинация. Така се конкретизира идеята за даден предмет или явление.

напр. ПЛАНИНА СТАРА ПЛАНИНА

(общо) конкретизиране (конкретно)
първична лексикална номинация вторична лексикална номинация

Собствените имена нямат лексикално значение, но може да имат етимологично значение. При
тях липсва и граматично значение.
В ономастиката се обособяват два основни дяла – антропонимия и топонимия.
Съществителните собствени имена са изключително хетерогенна група, затова се изучават от
различни дялове на ономастиката. Всички наименования на дяловете завършват на „-онимия“.

 АНТРОПОНИМИЯ. Този дял изучава имената на хората, които могат да бъдат: лични имена,
бащини имена, фамилни имена, родови имена, прякори, прозвища, псевдоними. Личните имена
възникват по няколко начина, поради което се разделят и в няколко категории:
- пожелателни имена – Здравко/Здравка, Живко/Живка и др.
- защитни имена (комбинация от християнство и езическо суеверие) – Запрян, Стоил,
Найден и т.н.
- имена, свързани с условия на раждане – Мая, Петкан, на различни светци и др.
- имена, свързани с реалии от действителността (явления и предмети) – Роза, Иглика,
Ястреб и др.
Именуването е процес, свързан с мотивацията за избора на име, затова границата между
защитно и пожелателно име е много тънка и зависи от мотивацията на родителите (напр. Гроздана –
не е ясно дали се обвързва с грозен или грозде). Българската антропонимна система се формира на
пластове, които са в следната историческа последователност: праславянски имена (Борислава,
Владимир и др.); тракийски имена (Орфей, Пижо, Пенда и др.); прабългарски имена (Крум, Кубрат,
Борис и др.); християнски имена (най-вече с гръцки или еврейски произход – Георги, Иван, Мария,
Димитър, Стефан и др.); с османски произход; възрожденски имена (калкиране на християнски и
турски имена – напр. Теодор > Божидар и др.); модерни имена (Палома, Памела, Есмералда, Стивън
и др.).
Фамилните имена също възникват по няколко начина: от професии (даскал – Даскалов, поп
– Попов и др.); от родното място (София – Софиянски, Балкан – Балкански и др.); от психически и
физически характеристики на личността (дебел – Дебелянов и др.); от лични имена/в БЕ от името
на дядото (Иван – Иванов, Димитър – Димитров и др.).

 ТОПОНИМИЯ. Този дял на ономастиката изучава характеристиките на собствените имена

на географските обекти. Обособяват се следните поддялове: Хидронимия (названия на
водите – морета, реки, езера и др. – Черно море, Марица и др.); Урбанонимия (имена на
вътрешноградски обекти – площади, пазари – Житен пазар, Джумаята и др.); Ойконимия
(имената на населените места – Пловдив, София, Белащица и др.); Оронимия (имена на
сухи географски обекти – планини, хълмове, пещери, върхове и др. – Странджа, Мусала,
Ягодинска пещера и др.); Дромонимия (имена на пътища и пътни съоръжения – Аспарухов
мост, Цариградско шосе и др. ).

Други дялове на ономастиката са:

 Зоонимия – имената на животните. В зависимост от вида на назованите животни:
(Киноними – имена на кучета; Галоними – имена на котки; Хипоними – имена на коне и
т.н.).
 Хрононимия – имена, назоваващи отделни исторически епохи и събития (Ренесанс,
Балканска война, Античност и др.).
 Навионимия – имена на плавателни съдове (Русалка, Гларус и др.).
 Хрематонимия – названия на предмети и вещи с особен характер (напр. имена на хотели,
книжарници, сладкарници и др.)
 Ергонимия – названия организации и дружества (имена на училища, университети,
туристически дружества и др.) и т.н.