ВСУ ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - СОФИЯ

Катедра Строителни конструкции

Дисциплина Обследване и изпитване на строителните конструкции
ПРОТОКОЛ №2
ОПИТНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЕРОЯТНАТА ЯКОСТ НА НАТИСК НА
ТЕМА:
БЕТОНА ПО БЕЗРАЗРУШИТЕЛЕН МЕТОД
Изработили: Марк Стефанов Група: Фак. № Б2-3065

1. Общи сведения.

1.1. Области на приложение.

1.1.1. При декофриране на елементи

1.1.2. При отпускане на предварително напрягане в ПН стоманобетонни

онструкции

1.1.3. При необходимост от възстановяване или/и усилване на

стоманобетонни лементи

2. Методи за безразрушителен контрол на бетона.

2.1. Чрез частично местно повърхностно разрушаване.

Rbm = f(Fразр.) Rbm = f(τсц.)

1|Стр. 2023/24
  Чрез изваждане на бетонни ядки

2.2. Чрез механични инструментални методи – твърдомери /склерометри/.

 Чук на Физдел

Rbm = f (dcp.)

 Твърдомер на Полди

Rb =f ( Dd )

2|Стр. 2023/24
  Склерометър HPS - /Франк – Бауман/

1 - натягаща пружина

2 - подвижен щифт

3 - сачма

4 - спускателен механзъм

5 – стоманено цилиндрично тяло на уреда

Склерометър Кремиковец – прожината е

опънна

 Склерометър - ШМИДТ

1 - ударна пружина

2 - подвижен щифт

3 – спускаелен механизъм

4 - стрелка

5 – скала

Z - Отскок

Rbm = f (Z )

2.2.3. Физични методи.

 Импулсен /ултразвуков/ метод.

1- ултразвуков бетоноскоп

2- излъчвателна глава

3- приемателна глава

d – акустична база

Rbm = f (V )

3|Стр. 2023/24
 d
Rb =
t

 Резонансен /вибрационен/ метод.

 За якостта на бетона се съди от собствената честота на трептене и

показателите на затихване на трептенията на елемента

 Радиометричен метод.

 Измерва се степента на поглъщане и разсейване на “γ” – лъчи в бетона

3. Постановка на задачата

Да се определи вероятната якост на натиск на бетона на изпълнена

предварително напрегната „ГТ” греда по безразрушителен инструментален метод с
помощта на склерометър Шмидт.

4. Изисквания за работа със склерометър Шмидт.

 Работното положение на уреда е хоризонтално

 При вертикално или друго положение се въвеждат корекционни коефициенти

пол.
k

 Брой на измервателните повърхности

 В зависимост от вида и размерите на елемента

 Размери на повърхностите 15/15cm

 Повърхността да е гладка

 Повърхността да е суха, без мазни петна

 Нанасят се 10÷12 бр. удари върху всяка повърхност

 Ударите на разстояние min3cm един от друг

 Ударите на разстояние min5cm от ръбовете на елемента

4|Стр. 2023/24
5. Тариране /сверяване/ на уреда.

 Определя се т.н. тарировъчен /поправъчен/ коефициент на уреда – kт

№ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Zтcp.
Zi 79 79 79 76 82 80 78 78 78 78 78 78 78.6

12

т
78 ,6
k = т =1,00
т
Z ср . =
∑ Zi
i=1
Z ср.
12

6. Обработка на опитните резултати.

6.2. Първи етап.

12

Z кср. =
∑ Z ki k – повърхност /1÷4/
i=1
12

6.3. Втори етап

 Невалидни са отчетите, отклоняващи се с повече от 10% от средния

=∑
Z ki
Z кср. i=1 k – повърхност /1÷4/
m

m – бр. валидни отчети

пов. Zi Zcp. 0,9.Zcp. 1,1.Zcp.

№ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
1 49 52 51 49 52 51 50 48 48 48 46 48 49.3 44.4 54.3
2 48 51 53 48 50 48 51 52 49 51 51 52 50.3 45.3 55.4
3 50 48 49 45 51 44 43 41 48 36 52 51 46.5 41.9 51.2
4 54 47 56 34 48 48 43 47 51 52 47 53 48.3 43.5 53.2

5|Стр. 2023/24
 пов. Zi Zcp.
№ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
1 49 52 51 49 52 51 50 48 48 48 46 48 49.3
2 48 51 53 48 50 48 51 52 49 51 51 52 50.3
3 50 48 49 45 51 44 43 48 51 47.7
4 47 48 48 47 51 52 47 53 49.1

6.4. Окончателен среден отчет.

4

=∑
Z кср .
Z ср . k=1
kт
. k пол.
4

kт. = 1.0
kпол. = 1.0
Zcp.,ок = 49.11

Rs,k = 59.45 MPa

kв = 0.6
Ri,s = 35.67 MPa

6.5. Вероятна якост на натиск на бетона.

Rs,k = f ( Z ср . )

6.6. Отчитане на възрастта на бетона и коефицентът на съгласуване

 kв = 0,6; kсъгл. – определен чрез изпитване на ядки

в
Ri , s = R s ,. k k съгл .

6|Стр. 2023/24