Тема .

ИГР при строителство на пътища

Тема . Геодезически работи при проектиране и строителство на

пътища.
1. Основни геодезически работи при проектиране и строителство на
пътища.

Основните геодезически дейности при проектирането и строителството на пътища,

които се извършват са:

Събиране и анализиране на съществуващите геодезически материали.
Преди да започне проучването за изготвяне на проект на даден обект се
установява какви планове и карти има за дадения район, координати и височини на
триангулачни и нивелачни точки с топографското им описание и точността им, и други
сведения, които са необходими за проучването на обекта. Тези сведения и материали се
получават от Главното управление по геодезия и картография (ГУГК). За тази цел е
необходимо да се установи в кой картен лист попада районът на обекта. Ако обектът има
ограничени размери се ползват едромащабни планове и карти – 1:500, 1:1000, 1:2000, а
при обекти с голяма площ или значителна дължина – карти в по-дребни мащаби (1:5 000,
1:10 000).

Създаване на планова и височинна геодезическа основа за заснемането и

трасирането на пътя.
Определянето местата на точките става върху карта с хоризонтали (за да се
определят видимостите между точките и приблизителните им коти) и нанесени
съществуващите опорни точки от държавната планова и височинна мрежа. При избиране
местата на точките трябва да се осигури възможност да се запазят по-дълго време и да се
използват в последващите геодезически и инженерно-геодезически работи. Точките
трябва да се разполагат в близост до проектирания обект и на достъпни места, но извън
зоните с интензивни земни работи и далеч от пътищата на тежката механизация.

Геодезическо заснемане на обекта (релеф и ситуация) - извършва се от

създадените точки от работната геодезическа основа.
Замяната на непрекъснатата картина на местността с точков модел изисква местата
на засниманите точки да се избират внимателно, защото, както прекомерният, така и
недостатъчният брой на точките намаляват ефективността на геодезическите работи. В
първия случай работите се забавят, без съществено подобряване на качеството на
снимката. Недостатъчният брой води до пропускане на цели обекти или на части от тях,
както и до изкривяване на формите и разместване на подробности.

Изработване на топографски план.

Създаването на топографски планове се осъществява чрез прилагането на
различни методи, свързани преди всичко с използваните технически средства и
компютърни технологии за проектиране (CAD системи). Численият модел на местността е
съставен в два модела,които имат различна структура и съдържание – числен модел на
ситуацията и на релефа.Ако планът не се изготвя в цифров вид съществена роля играе и
графичната точност на плана. При изготвяне на плана в цифров вид (но не при
оцифряване на графичен оригинал) се запазва точността от измерванията.

Трасиране на характерни точки от пътя.

Трасирането на обекта означава да се отбележи със знаци върху местността по
данни от проекта.Трасирането се явява обратно действие на геодезическата снимка. Има
различни методи за трасиране – полярен, ортогонален, с двучестотни GPS приемници в
режим Real Time Kinematic (RTK) като се избира най-подходящия метод според
необходимата точност и теренните условия. Трасират се върховете на пътния полигон,
пикетните точки и главните точки на кривите – начало, среда и край, габарита на пътя,
съоръженията – стени, водостоци, канавки и други елементи в процеса на строителството.
Налага се да се трасират и точките, от които трябва да започнат изкопите и насипите и се
следи за техния наклон да отговаря на проектния.

Лекционен курс по “Инженерна геодезия – II част” – спец. „Геодезия” IV курс, 1

Доц. д-р инж. Антонио Ангелов, кат.”Приложна геодезия” , Геодезически факултет, УАСГ – гр.София
 Тема . ИГР при строителство на пътища

Изготвяне на профили и екзекутиви.

Профилът е пресечната линия на земната повърхнина с една или повече
вертикални равнини. Профилът се определя от точките, които представляват върховете на
начупената линия.Необходимо е да бъдат зададени:
− начална и крайна точка или най-малко участъците, в които трябва да започне и
завърши съоръжението;
− приблизително разположение на оста на съоръжението (проектно трасе);
− елементите на хоризонталните криви;
− минималните, препоръчителните и максималните наклони;
− елементите на вертикалните криви;
− проектния напречен профил на съоръжението
− други изисквания като максимално допустими изкопи и насипи, преминаване през
определи точки.
Утвърденият вариант на трасето се пренася върху терена, което включва:
− трасирарат се и се измерва дължината на праволинейните участъци, отбелязват се
върховете и се определят върховете на кривите;
− отбелязват се началните и крайните точки на преходните и основните криви и
средните точки на основните криви;
− трасират се и се стабилизират подробните точки от профила;
− трасират се напречните профили през зададен интервал или при характерни
изменения на релефа.
Изработват се екзекутиви въз основа на геодезически заснемания за свършена
работа.След приключване на строителството се прави окончателна изпълнителна снимка
за установяване на отклоненията на изпълненото строителство спрямо проектното.
Изработването на тази снимка е задължителен етап за въвеждане в експлоатация на
всеки път.

2. Проектиране на пътя в планово и височинно положение.

Пътищата се проектират в три равнинни проекции – ситуация, надлъжен профил и

напречни профили. Проектните елементи на пътя в трите проекции трябва да са взаимно
обвързани и да осигуряват добро пространствено развитие на пътната повърхност без
оптически недостатъци.

2.1. Елементи на трасето.

Трасе на пътя : Под трасе на пътя се разбира неговата ос, изчертана условно върху
земната повърхност, изобразена чрез подходящ картен материал. Трасето на пътя
представлява пространствена линия, дефинирана с три измерения – пространствени
координати x,y и z. Трасето определя направлението на пътя в пространството
.Установяването на трасето на пътя върху терена се нарича трасиране.

схема 13.1

Лекционен курс по “Инженерна геодезия – II част” – спец. „Геодезия” IV курс, 2

 Тема . ИГР при строителство на пътища

Трасе в ситуация : Проекцията на трасето на пътя върху хоризонтална равнина се

нарича ситуация на трасето. Ситуацията дава хоризонтално решение на пътя.
Проектирането на пътя започва с изработване на неговата ситуация. Геометричните
елементи на ситуацията са:
Прави участъци - участъците между върховете на кривите без тангентите. Правите
участъци на трасето се определят от координатите на крайните им точки. Основните им
характеристики са дължина и посочен ъгъл. Ограничава се максималната дължина на
L = 20V
прав участък: max пр
. Това се прави с оглед безопасността на движението – при
много дълги прави участъци е възможно водачите да се понижат своята концентрация и
да създадат опасност за пътно-транспортни произшествия.
Хоризонтални кръгови и преходни криви - участъците от начало крива до край крива
за всеки връх, кривите могат да бъдат кръгови (циркулярни), които са част от окръжност
или преходни.
Тези елементи се определят въз основа на изискванията за безопасно и комфортно
пътуване с автомобила при определена скорост, най-малка загуба на време и най-голям
икономически ефект от превоза на пътници и товари.На базата на тези изисквания са
разработени Норми за проектиране на пътища от Министерството на регионалното
развитие и благостройство.От тези норми се определят както параметрите на
геометричните елементи на ситуацията, така и съчетанието между тях самите и между
останалите проектни елементи на пътя.

Надлъжен профил: Проекцията на трасето на пътя върху вертикалната равнина, след

разгъване на вертикалната повърхнина, в която лежи трасето, се нарича „Ос в профил”
или Надлъжен профил. С надлъжния профил се дава височинното решение на пътя по
неговата дължина.Надлъжния профил се разработва непосредствено след ситуацията.
Основните геометрични елементи на надлъжния профил са: нивелетните прави, които се
характеризират с дължина и наклона си, и вертикалните криви, които се харектиризират с
радиуса и дължината си.

Напречни профили: Напречният профил на пътя представлява проекция на пътя върху

равнина, перпендиклярна на пътната ос.
Основни типове напречни профили. Различават се три основни типа напречни
профили на земното платно на пътя: насип (а), изкоп(в), смесен(б) ( изкоп – насип ).

схема. 13.2

Лекционен курс по “Инженерна геодезия – II част” – спец. „Геодезия” IV курс, 3

 Тема . ИГР при строителство на пътища
2.2. Проектиране на пътя в ситуация.

Проектирането на път, свързващ две точки започва с проучването на възможните

решения върху топографска карта. Заданието установява класа на пътя, проектната
скорост, крайните точки.
Най-икономичният вариант на един път е неговото въздушно трасе. То представлява
права линия свързваща двете крайни точки, но на практика то е неосъществимо защото се
налага заобикаляне на препятствия.
Определят се едно или повече направления и възможните развития на
дребномащабни карти. След което започва детайлно проектиране на картен материал в
по-едър мащаб. При тази фаза на проектиране се определя само първата проекция на
трасето – хоризонталната, наречена ситуация. Спазвайки ограниченията на терена и
други изисквания като дължина на правите участъци, полигонови ъгли при кривите и др.
се проектира т.нар. теоретично трасе.
Когато наклонът на местността е по-малък от допустимия проектен наклон на пътя
оста на трасето се проектира като свободен ход, който е максимално близо до въздушното
трасе. Ако наклона между крайните точки е по-голям от максимално допустимия се налага
проектирането на трасето с принудителен ход.
Теоретичното трасе се построява геометрически, като се прекарва начупена линия
между две съседни точки от въздушното трасе.
Практически се реализира чрез построяване на линията на максимално допустимия
наклон на пътя Разстоянието между две чупки се нарича заложение. Заложението
max
.
i пр
е хоризонталната проекция на отсечката, която свързва два съседни хоризонтала.
Изчислява се по формулата:

∆h
d min = max
, (13.1)
M .i пр

където ∆h ( или h ) е височината на сечението на хоризонталите от картата, а М е

мащабното число на картата. Изчисленото заложение се нанася от първата точка до
пресичане с първия хоризонтал. Участъците на теоретичното трасе не могат да бъдат с
дължина по-малка от заложението, за да не се надвиши максималния надлъжен наклон.

схема. 13.3

Ако точките наклонът е по-голям от допустимия в даден участък, то той може да се

удължи, чрез увеличаване на разстоянието. Стойността на удължаването на трасето може
да се изчисли по формулата:

i M − i пр
∆S i ,i +1 = S i ,i +1 , (13.2)
i пр

Където
iМ е наклонът на местността, а iпр . е допустимият проектен наклон

Лекционен курс по “Инженерна геодезия – II част” – спец. „Геодезия” IV курс, 4

Доц. д-р инж. Антонио Ангелов, кат.”Приложна геодезия” , Геодезически факултет, УАСГ – гр.София
 Тема . ИГР при строителство на пътища

Така определеното теоретично трасе е неподходящо за път. То следва да се

апроксимира до т.н. пътен полигон.

Полигонът е изграден от полигонови прави, като те трябва да отговарят на следните

изисквания:

Полигоновите прави да са колкото е възможно по-близко до теоретичното трасе;

Чупките на полигона, получени от промяна на посоката да са колкото може по-
плавни – полигоновите ъгли да са по-тъпи;

Дължините на полигоновите прави и големината на върховите ъгли да гарантират
спазването на техническите изисквания за максимална или минимална дължина на правия
участък от пътя, а радиусите, закръглящите чупки на полигона да са по-големи или поне
равни на минималния радиус за съответната проектна скорост.
Съществуват няколко вида скорост, от които зависят параметрите на проектиране –
меродавни скорости:
Проектна скорост пр – минималната скорост, която трябва да се осигури във всяка
V
−
точка от пътя. Тя е безопасна скорост на движение на автомобил при мокра пътна
настилка. Тя е определяща при оразмеряване на основните геометрични елементи на пътя
и за установяване на допустимите технически параметри. Определя се в зависимост от
класа на пътя.

Фактическа скорост 85 - това е скоростта, която не се превишава от 85% от

−
V
водачите на леки автомобили при нормално движение и мокро покритие. Фактическата
скорост е определяща при определянето на следните параметри на пътя: напречен наклон
в хоризонтална крива, минимален радиус на хоризонтална крива с обратен напречен
наклон и разстояние за видимост при спиране и изпреварване. С нея проверява
взаимното обвързване на отделните проектни елементи и се дава оценка от гледна точка
на безопасността на движението.

Профилна скорост пф - това е максималната безопасна скорост с която може да се

V
−
измине всеки отделен елемент от пътя с лек автомобил при мокро покритие.

Допустима скорост
Vдоп - максимално разрешената скорост за движение на леки
−
автомобили по пътищата.

При проектирането на пътища трябва да се постигне определен баланс между тези

скорости за да се определят елементите на пътя.
Минималния радиус на кръгова крива зависи от Vпр се изчислява по формулата:

[ m]
Vпр2
Rmin = , (13.3)
127 (ϕ н + q )
Където:

- Минимален радиус на кръгова крива в m за съответния клас път.

Rmin

- Проектна скорост в km/h.

Vпр
ϕн
- Коефициент на напречно сцепление.
q - Едностранен напречен наклон в кривата.

Коефициентът ϕ н зависи от състоянието на настилката и обикновено се взема за влажна

и замърсена настилка ϕн = 0.16 . Напречният наклон q зависи от радиуса на кривата.

Лекционен курс по “Инженерна геодезия – II част” – спец. „Геодезия” IV курс, 5

Доц. д-р инж. Антонио Ангелов, кат.”Приложна геодезия” , Геодезически факултет, УАСГ – гр.София
 Тема . ИГР при строителство на пътища

2.3. Пикетаж на трасето.

За да се извърши по нататъшно проектиране на пътя се извършва пикетаж на
трасето – нанасят се подробни точки по оста на пътя, през равно разстояние ,което най-
често се приема 20 м при М1:2000 и 40 или 50 м при М1:5000. Пикетажът е непрекъснат
от началото да края като включва точки от правите и хоризонталните криви, а
номерацията е последователна, започвайки oт: 1, 2 ... i, … n.
Пикетажът на началото на първата крива е равен на дължината на правия
участък преди нея, а края й се получава като към началния на кривата се прибави
дължината на кривата. Пикетното разстояние до всяка точка се получава като се умножи
поредния номер на точката с пикетното разстояние. Така се прави пикетаж на всички
точки до последната и се получава основния пикетаж на трасето. Освен точките НК, КК и
СК, наречени главни, върху кривата се отлагат и допълнителни – пикетни. Ако има
преходни криви те също се означават с начало преход НП и край преход КП като началото
на кръговата крива съвпада с края на преходната, а краят на кръговата съвпада с
началото на втората преходна. Това се прави с цел по-точно отлагане на кривата върху
терена.Прави се пикатаж и на други характерни точки - точки, в които оста пресича
характерни топографски обекти и съоръжения.

Преди да се пристъпи към пикетаж на пътното трасе се извършват следните

изчислителни дейности:

- Изчисляване на върховите ъгли и дължини на пътния полигон:

βi = α B B − α Bi Bi +1 ;
i i −1

YBi−1 − YBi
α Bi Bi−1 = arctg ; αB B
X Bi−1 − X Bi i i+1

αB B
i i-1
YBi+1 − YBi
α Bi Bi+1 = arctg ; Bi
X Bi+1 − X Bi
βi

(X ) + (Y );
SB i , B
SB i , B
2 2 i- 1 i +1
S Bi−1Bi = Bi−1 − X Bi Bi −1 − YBi

(X ) + (Y ) Bi-1 Bi+1
2 2
S Bi Bi+1 = Bi − X Bi+1 Bi − YBi+1 .

Резултатите се оформят в таблици от вида показан по-долу:

Табл.1
Bi α Bi , Bi−1 α Bi , Bi+1 S Bi−1Bi S Bi Bi+1 βi

- Изчисляване на елементите на кръговите и преходните криви (“ИГ”–I част)

Лекционен курс по “Инженерна геодезия – II част” – спец. „Геодезия” IV курс, 6

Доц. д-р инж. Антонио Ангелов, кат.”Приложна геодезия” , Геодезически факултет, УАСГ – гр.София
 Тема . ИГР при строителство на пътища

Аналитичен пикетаж на трасето:

А) Основен пикетаж
- Пикетаж на главните точки на кривите

ПНП = П0 + SB1B2 − T П0 ≡ П B1 = 0.00

П КП = П НП + Lпр.кр. ≡ П НК
Dкр.кр.
ПСК = ПКП +
2
- Подробен пикетаж
Пi = П0 + ia ,
където a е основно пикетно разстояние, i е номер на точката.

Б) Локален пикетаж
- Локален пикетаж в преходна крива

T СК
j
КК
i
НК

IІ кло н
І к ло н
A(П0)

І клон ІІ клон
ЛПНП1 = 0.00 ЛПНП2 = 0.00
ЛПi = Пi –ПНП1 ЛПj = ПНП2 - Пj
ЛПКП1 = L пр.кр. ЛПКП2 = L пр.кр.

- Локален пикетаж в кръгова крива

І клон ІІ клон
ЛПНК = 0.00 ЛПКК = 0.00
ЛПi = Пi - ПНК ЛПj = ПКК - Пj
ЛПСК = Dкр.кр. / 2 ЛПСК = Dкр.кр. / 2

Лекционен курс по “Инженерна геодезия – II част” – спец. „Геодезия” IV курс, 7

Доц. д-р инж. Антонио Ангелов, кат.”Приложна геодезия” , Геодезически факултет, УАСГ – гр.София
 Тема . ИГР при строителство на пътища

3. Координиране на пътното трасе.

3.1.1. Локални координати на подробните точки в преходна крива

- Локални правоъгълни координати

Λ Si5 Si9
x = Si −
i +
40 A4 3456 A8
, (13.4)
Λ Si3 Si7 Si11
yi = − +
6 A2 336 A6 42240 A10
където Si е локалният пикетаж в преходната крива на т. i .

- Локални полярни координати

yiΛ
δ i = arctg
xiΛ

li = (x ) + ( y )
Λ 2
i
Λ 2
i
(13.5)

3.1.2. Локални координати на подробните точки в кръгова крива

- Локални полярни координати

δi = i ρ
) d
R
 δi 
li = 2 R sin  
)
)
2 (13.6)
di - локален пикетаж

Локални правоъгълни координати

xiΛ = R sin δ i
-
)

δ 
yiΛ = 2 R sin 2  i 
2
)
(13.7)
Където δ e централен ъгъл отговарящ на дъгата между две пикетни точки ( фиг 13.4).

фиг. 13.4

Лекционен курс по “Инженерна геодезия – II част” – спец. „Геодезия” IV курс, 8

 Тема . ИГР при строителство на пътища

3.2. Геодезически координати на главните точки от пътното трасе

 X НПКi = X Bi + Ti cos α Bi , Bi−1

НПК i 
YНПКi = YBi + Ti sin α Bi Bi−1
 X СКi = X Bi + Bi cos α Bi ,СКi
СК i 
YСКi = YBi + Bi sin α BiСКi (13.8)
β
α BiСКi = α Bi Bi−1 + i - ако върхът е от дясно на кривата
2
βi
α BiСКi = α Bi Bi−1 − - ако върхът е от ляво на кривата
2
За изчисляването на геодезическите координати на КПК - виж точка 3.4.

3.3. Геодезически координати на подробните точки в правите участъци

X i = X Bi−1 + S Bi−1 ,i cos α Bi−1 , Bi

Yi = YBi−1 + S Bi−1 ,i sin α Bi−1 , Bi
(13.9)

3.4. Геодезически координати на подробните точки в преходна крива

X iГ = X НПК + xiΛ cos α Bi−1 , Bi m yiΛ sin α Bi−1 , Bi

Yi Г = YНПК + xiΛ sin α Bi−1 , Bi ± yiΛ cos α Bi−1 , Bi
(13.10)

Формулите се използват и за получаване на геодезическите координати на край преходна

крива.
Горните знаци важат когато кривата е от дясно на тангентата, а долните знаци важат
когато кривата е от ляво на тангентата.

3.5. Геодезически координати на подробните точки в кръгова крива

X i = X HK + xiΛ cos α QK m yiΛ sin α QK
) )

Yi = YHK + xiΛ sin α QK ± yiΛ cos α QK

) )
(13.11)
α QK = α Bi−1 , Bi + ψ - когато кривата е от дясно на тангентата
α QK = α Bi−1 , Bi −ψ - когато кривата е от ляво на тангентата

Горните знаци и символи са съгласно показаните в Тема 11 фигури за развитие на

преходна крива-клотоида.
Всички изчисление от координирането на оста на пътното трасе се поместват в табличен
вид към графичната част на пътния проект, част „Геодезия ”, табл. 2

Таблица за представяне на резултатите - табл.2

Геодезически координати
№ Основен пикетаж Локален пикетаж
Х, [m] У, [m]

Лекционен курс по “Инженерна геодезия – II част” – спец. „Геодезия” IV курс, 9

Доц. д-р инж. Антонио Ангелов, кат.”Приложна геодезия” , Геодезически факултет, УАСГ – гр.София
 Тема . ИГР при строителство на пътища

4. Геодезически работи при реконструкция и рехабилитация на

пътища.

По съществуващи пътни участъци в периода на тяхната експлоатация се извършват

следните ремонти дейности:
Рехабилитация: Подмяна (частична или пълна) на пътната настилка, без промяна на
габарита на пътя. Уплътняване на пътното легло и ремонт на някои съоръжения;
Реконструкция: Освен горните дейности, включва и промяна на габарита на пътя чрез
уширения на пътните платна, изправяне и реконструкции на криви (хоризонтални и
вертикални). Подмяна или пълна реконструкция на съществуващите съоръжения и
изграждане на нови ако е наложително. (подпорни стени, водостоци, мостове и т.н.)

Основни геодезически дейности.

Основните геодезически дейности при реконструкция и рехабилитация на пътища,

могат да се гупират в няколко основно групи , според хронологията и етапа на
изпълнение:

4.1. Стабилизиране на ОГО - Опорна Геодезическа Основа.

Изграждането на ОГО или т.нар. Опорен пътен полигон в обхвата на съответния

съществуващ пътен участък, включва следните дейности:

• Геодезическо стабилизиране на необходимите точки от ОГО чрез бетоново блокче и

метален болт/желязо - опорен полигон за пътния участък.
Брой на точките от опорния полигон на пътя за 1 км., при рaзстояние от около
100-150м. м/у тях: 8÷12 бр./ 1 километър
• Стабилизиране на нивелачни репери по протежение на пътния участък по
съществуващи съоръжения и други подходящи места
Брой на реперите от опорния полигон на пътя : 0,5÷1 бр. / 1 километър

4.2. Kоординиране на ОГO:

Включва Геодезическо координиране на точките от ОГО на пътния участък чрез

ГНСС измервания на не по-малко от 30% от точките.
Основните геодезически дейности в този етап са следните:

• Проучва се състоянието на точките от Държавната геодезическа мрежа (ДГМ) и

геодезическите мрежи с местно предназначение (ГММП) в района на обекта;
В проекта за ОГО задължително се включват и използват съществуващи точки от
ДГМ и ГММП за района на обекта, които са подходящи за измерване с GPS;

• Точките от ОГО се определят чрез статични ГНСС измервания;

Продължителността на измерванията върху точките от ОГО се определя в зави-
симост от разстоянието между GPS приемниците съгласно „Инструкция за
определяне на координатите на геодезически точки чрез глобална позиционна
система (GPS)” , като най-общите изисквания за продължителността на
измерванията при различна дължина на хордите са както следва:
- до 5 км - 30 мин.
- от 5 до 10 км - 50 мин.
- над 10 км - 90 мин, плюс един час за всеки следващи 10 км.
Измерванията за осъществяване на връзка с Държавната GPS мрежа и между
референтните точки са с двойно по-голяма продължителност от посочената по-
горе;

Лекционен курс по “Инженерна геодезия – II част” – спец. „Геодезия” IV курс, 10

Доц. д-р инж. Антонио Ангелов, кат.”Приложна геодезия” , Геодезически факултет, УАСГ – гр.София
 Тема . ИГР при строителство на пътища

• Изравнените координати на точките, определени с ГНСС, се трансформират в

координатна система 1970 г. в съответствие с т.64.3 от инструкцията за определяне
на точки с GPS измервания , с допустима грешка по положение Mp≤ 20мм.;
• Геодезическо координиране на всички останали точки от ОГО и Работна
Геодезическа Основа (РГО) на пътния участък чрез включени геодезически ходове
в GPS точките – с грешка на най-неточно определената точка Mp≤ 35мм.;
• Изравнените координати на точките, се изравняват в координатна система 1970 г.
в обща мрежа по пътни участъци, като точките определени с ГНСС измервания се
приемат за дадени.
• ОГО и РГО се измерва и изравнява, като се спазват изискванията на Наредба №
3/2005 г.

4.3. Пикетаж и маркиране на пикетните точки:

Точките в оста на съществуващият пътен участък се отбелязват върху настилката с

точка и кръгче с диаметър 5-6 см с блажна боя. Номерата на точките от оста се надписват
от дясната страна на точката. В точките от оста са издигнати перпендикуляр към
краищата на настилката и са маркирани с „Т”-образен знак. Маркирането обикновенно
започва от началото на участъка и се води по оста до края, като включва следните
дейности:

• Маркиране на пикетните точки от оста на пътя през 10м.(20м) в правите участъци и

през 10м (5м) в кривите - с блажна боя; Номерацията е последователна, започва
oт: 0,1, 2 ... i, … n
• Разчистване и маркиране на точките от двата края на пътното платно - с блажна
боя по профили в оста.

4.4. Геодезическо заснемане:

Геодезическата снимка при рехабилитация и реконструкция на съществуващ път

се извършва чрез профили по маркировката (т.1.3) чрез използване на полярен метод,
като се измерват хоризонтален ъгъл, вертикален ъгъл, наклонено разстояние и височина
на сигнала и инструмента, за да се определят координатите на подробните точки. За
изходни се използват точките от работната геодезическа основа.
От правилния избор на подробните точки зависи вярното изобразяване на
подробностите и релефа. Подробните точки за изобразяване на релефа трябва да се
избират на характерни места – вододели, водосливи, формени линии, начало и край на
откосите, свличания и стеснения, така че тези линии да могат да се очертаят ясно и
недвусмислено. Заснемат се всички ситуационни елементи, които са важни за
проектирането на пътя и се отбелязват и други ситуационни подробности, които имат
отношение към проекта за рехабилитация:

допълнителните асфалтови площи – шлюзове, рампи, риголи, аварийни площадки
площадки за спиране и др. – с точки, които са продължение на точките от профилите
на директното трасе и с граничните точки на контурите им;

всички криви при пътни кръстовища,възли и селскостопански;

подпорните и укрепителни стени,предпазните огради,окопите – в началната и крайна
точка;

водостоците- с две точки в напречната ос на пътя - в началната и крайна точка;

ел.проводите – с два стълба от двете страни на пътя – провисването над пътното
платно(там където проводниците са най-ниско над платното);

стълбовете и устоите на мостовете(фугите) – с подробен профил. Ако по моста има
тротоар, профилът се състои от следните точки : ос, ляв бордюр долу , ляв бордюр
горе(начало тротоар),точка в левия край на тротоара (край тротоар), аналогично за
дясната част на платното ;

Лекционен курс по “Инженерна геодезия – II част” – спец. „Геодезия” IV курс, 11

Доц. д-р инж. Антонио Ангелов, кат.”Приложна геодезия” , Геодезически факултет, УАСГ – гр.София
 Тема . ИГР при строителство на пътища

Всеки елемент от ситуацията, който се снима, се отбелязва и с допълнителен надпис

се уточнява вида му. В ръчната скица се отбелязват номерата на всички заснети точки и
разстояния, там където това е необходимо. Геодезическото заснемане се извършва в
координатната с-ма на на точките от ОГО с грешка в положението на подробна точка Mp≤
20мм, спрямо точките от ОГО;

4.5. Геометрична нивелация:

Надморските височини на точките от основния път (ляво , среда , дясно ) се

определят от измервания чрез геометрична нивелация, която включва:
- нивелация на точките от ОГО и нивелачните репери;
- нивелация на терена по трасираната/маркирана ос /пикетни точки/ и в профил до
банкета;
- при нивелачните ходове получената несвръзка между даденото и измереното
превишение не трябва да надвишава стойността,изчислена по формулата :

fn=
15√ в мм , (14.1)

където S е дължината на нивелачния ход в километри.

- котите на точките от ОГО и нивелачните репери да се определят с грешка MH≤10мм.

Всички измервания към точките от пътното трасе задължително се извършват във

включени нивелачни ходове. Желателно е тези ходове да са сравнително къси.
Препоръчва се при нивелацията да се правят измервания към всички точки от всеки
профил в един и същи ред. Този начин на работа позволява по надежден контрол при
обединяване на резултатите от ъглово-дължинните измервания и геометричната
нивелация. Трябва да има съответствие между записите на точките при геометричната
нивелация и тези от ръчната скица на снимката. Нивелачната мрежа се изравнява в обща
мрежа по участъци във височинна с-ма „Балтийска”. За изходни репери се използват
наличните в района на обекта репери от ДНМ.
На останалите точки от ситуацията надморските височини се определя по
тригонометричен начин.

4.6. Резултати от геодезическите измервания:

В резултат на извършените геодезически дейности, следва да се изготви проектна

документация – част «Геодезия», която включва следните материали:

• Координатен регистър на точките от ОГО, РГО и нивелачните мрежи;

• Координатен регистър на точките от оста на трасето и подробните точки от
геодезическата снимка;
• Цифров модел с хоризонтали на заснетото трасе;
• Геодезически план със ситуация и хоризонтали на заснетото трасе М1:1000
(1:500);
• Геодезически план в едър мащаб на съоръжения и детайли М 1:500 (1:250)
• Схема на ОГО, РГО и нивелачната мрежа с нанесени връзки междуу точките и
нивелачни ходове;
• Резултати от геодезическите измервания:
А) Надлъжен профил на трасето – коти терен (съществуваща настилка);
Б) Напречни профили с коти терен - през 20 или 100 мерта в правите и през 10
или 20 в кривите

Лекционен курс по “Инженерна геодезия – II част” – спец. „Геодезия” IV курс, 12

Доц. д-р инж. Антонио Ангелов, кат.”Приложна геодезия” , Геодезически факултет, УАСГ – гр.София