Анализ на ЕКГ – основни стъпки

Преди да пристъпите към същинския анализ на дадена кардиограма, запознайте се с това, каква е
скоростта на записа и волтажа. Стандартните скорости на записване са 25 mm/s или 50 mm/s.
Стандартен волтаж 10mm/mV.

1. Определяне на нормален, синусов ритъм. Критерии:

QRS – комплексите трябва да следват ритмично един след друг, през еднакви интервали.
Пред всеки QRS - комплекс трябва да има Р - вълна и след всяка Р - вълна трябва да следва QRS –
комплекс.
P вълната в I-во и aVF отвеждания трябва да бъде положителна или изоелектрична.

2. Продължителност на един сърдечен цикъл (RR - интервал). Измерва се от един R-зъбец до

съсдеден R-зъбец в мм! RR-интервалът между два R-зъбеца в секунди се изчислява, като
получения резултат от измерването в мм се умножи по 0,04 (при скорост на хартията 25 mm/s) или
по 0,02 (при скорост на хартията 50 mm/s).
Пример: имерили сме R-R
интервал = 20 мм. При скорост
на движение на хартията 25
mm/s, той отговаря на 20 х
0,04 = 0,8 секунди (s).

При наличие на различни по продължителност RR – интервали имаме аритмия. Причините за

аритмия могат да са от най-различно естество. Една от тях – наличие на допълнителни активации на
миокарда - екстрасистоли, причинени по време на относително рефрактерния период. Екстрасистолите
могат да са предсърдни или камерни, в зависимост от това, от къде е дошъл допълнителният импулс,
активирал миокарда.

РАС – предсърдни екстрасистоли (premature atrial contractions).

PVC – камерна екстрасистола (premature ventricular contraction)

 3. Честота на сърдечната дейност. При ричмична сърдечна честота (СЧ):
1. СЧ = 60s /R – R интервала (в s).
Пример: ако сме изчислили R-R интервал = 0,8 s, то СЧ = 60 / 0,8, което е 75 удара в мин.

2. Правилото на 300, 150, 100, 75, 60, 50.

При прилагането на този метод, е необходимо да намерим първо някой R-зъбец, който лежи точно
върху вертикална дебела линия. После започваме да броим съседните дебели вертикални линии, те
отговарят съответно на числата 300, 150, 100, 75, 60, 50. Гледаме следващия R-зъбец къде спрямо тези
линии се пада и това отговаря на СЧ. Примери:

В горепосоченото ЕКГ, слеващият R-зъбец се пада между линиите, които отговарят на 75 и 60, значи
честотата е между 75-60 т.е. около 68.

В горепосоченото ЕКГ слеващият R-зъбец се пада почти на линията, отговаряща на 75, значи СЧ е около
75.
Важно! Правилото 300, 150, 100, 75, 60, 50 се прилага за ритмична сърдечна дейност и броенето
на верикалните линии е за всяка следваща при скорост 25 mm/s и през една при скорост на хартията
50 mm/s!

При аритмична сърдечна дейност преброяваме сърдечните цикли (броя на R-R интервалите) за 3 s (т.е. за
7.5 cm при скорост 25 mm/s и за 15 cm при скорост 50 mm/s) и ги умножаваме по 20, за да получим за 60 s
(една минута).
От посочения пример се вижда, че за 3 секунди (15 средни квадратчета = 75 мм = 3 s ), на лентата
 има 3 и 1/3 R –R интервала, което означава, че трябва да умножим 3,33 по 20 и така получаваме
СЧ около 66,6 или приблизително 67 за минута.

4. Електрична ос на сърцето – представлява средната посока на придвижване на камерното

възбуждане. Определя се по посоката на QRS-комплекса в електрокардиограмата, понеже той е
израз на камерното активиране. Определяне:
Ако QRS-комплексите в I и II отвеждане са положителни, то оста е нормална.
Ако QRS-комплексите в I отвеждане са положителни, а във II отрицателни, то оста е
патологично лява.
Ако QRS-комплексите в I отвеждане са отрицателни, а във II отвеждане положителни, оста е
патологично дясна.
Ако QRS-комплексите в I и II отвеждане са отрицателни, то оста е хиперинвертирана.
Забележка: положителни QRS-комплекси означава, че по-голямата част от комплекса е НАД
изоелектричната линия. Отрицателни QRS-комплекси означава, че по-голямата част от
комплекса лежи под изоелектричната линия.
 5. Продължителност на основни интервали.
Всички интервали се измерват в мм. Превръщат се в секунди, като измерената стойност се
умножи по 0,04 (при скорост на хартията 25 mm/s) или по 0,02 (при скорост на хартията 50 mm/s)

P – Q интервал (наричан още PR интервал, или проводно време): измерва се от началото на P – вълната
до началото на QRS – комплекса. Пример: при скорост на хартията 25 mm/s сме измерили P-Q интервал =
4 мм. Превръщаме го в секунди като умножим по 0,04, което е 0,16.s
Продължителност на QRS: отчита се разстоянието между началото и края на QRS – комплекса. Пример:
при скорост на хартията 25 mm/s сме измерили разстояние между Q и S = 2 mm. Превръщаме го в секунди
като умножим по 0,04, което е 0.08 s.
Q – T интервал: измерва се от началото на QRS комплексa, до края на Т- вълната. Моля, обърнете
внимание, че този интервал е най-дългият и вклюва в себе си както камерния комплекс (което е всъщнист
камерната деполяризация, така и Т – вълната, отразяваща камерната реполяризация). Пример: при скорост
на хартията 25 mm/s сме измерили Q - Т интервал = 9 мм. Превръщаме го в секунди като умножим по 0,04,
което е 0,36 s. Тъй като този интервал е много вариабилен в зависимост от сърдечната честота, за
изчислението му се прилага формулата за коригиран Q - Т интервал (QTc):
QTc= QT – интервала в сек./√RR интервала в сек
Пример: ако сме измерили и изчислили Q - Т интервал = 0,36 s и същевременно R-R интервала сме го
измерили и изчислили, че е 0,8 s, то заместваме в горната формула и получаваме за QTc:
QTc = 0,36/ √ 0,8, което е около 0,40 s

Норми за основните интервали:

P – Q интервал: 0,12 – 0,20 s
Продължит. на QRS: 0.06 – 0.10 s
Q – T интервал: 0.20 – 0.40 s . QTc – до 0,44 s.

6. Дистрибуция на R/S зъбците в прекордиалните отвеждания:

a. R-зъбецът в V1,2 е нормално от 0 до 5 mm висок.
b. S-зъбецът в V1,2 е нормално от 5 до 25 mm дълбок.
c. R-зъбецът в V5,6 е нормално от 7 до 25 mm висок.
d. S-зъбецът в V5,6 е нормално от 0 до 7 mm дълбок.
Обяснено по-просто:
Камерният комплекс във V1 и V2 е rS – тип: липсва Q-зъбец, има малък R и много дълбок S зъбец.
Камерният комплекс във V3 и V4 е RS – тип: липсва Q-зъбец, a R и S зъбците са достатъчно високи.
Камерният комплекс във V5 и V6 е qR или qRs: появява се плитък Q-зъбец, има висок R и липсва или има
съвсем малък S – зъбец.

Индекс на Соколов: той се изчислява по следния начин: Във V1 и V2 измерваме S-зъбците и вземаме по-
големия. Във V5 и V6 измерваме R-зъбците и вземаме по-големия. След това тези така взети числа ги
събираме. Нормално сумата е до 40 mm; ако е повече, предполага за левокамерна хипертрофия.

7. Височина и продължителност на P и Т вълните

Р – вълна: нормално висока до 2,5 mm и е до 0,11 s дълга
Т – вълна: Т-вълната нормално трябва в I и II отвеждане да е положителна, в aVR - отрицателна. Във
V3-V6 - положителна. Височина: до 12 мм. Нормално ТV6>TV1.

8. Търсене на белези за исхемия:

Следи се ST позиция – трябва да е изоелектрична
Т – вълна: посока. Следи се за евентуално негативизиране в отвеждания, в които Т – вълната трябва да е
положителна.
Q – зъбец: нормалната амплитуда на Q-зъбеца е до 1/4 от съответния R-зъбец в същото отвеждане. Във V1
и V2 трябва да липсва Q!