You are on page 1of 34

1.

Важна цел на статистиката е извличане на изводи за популацията от информацията,


получена от извадка.
А. вярно Б. невярно
2. Целта на планирането на научните изследвания е:
А. генериране на съответни цели или ясни изследователски хипотези
Б. избор на подходяща изследователска стратегия
В. идентифициране на възможни етични или икономически ограничения
Г. всичко посочено е вярно
3. Популацията представлява:
А. число или измерване, получено в резултат на наблюдение
Б. пълен набор от индивиди, предмети или измервания с общи характеристики
В. нито едно от двете
4. Всяка извадка представлява:
А. число, получено след обработка на грубите данни по специфични правила
Б. подклас (подмножество) от дадена популация
В. измерима характеристика на дадена популация
Г. пълен набор от индивиди, предмети или измервания с общи характеристики
Д. нито едно от посоченото
5. Популациите винаги са безкрайни.
А. вярно Б. невярно
6. Най-малката единица, използвана при подбор на извадката, се нарича единица на
наблюдение.
А. вярно Б. невярно
7. В кой етап на статистическото проучване се формулират хипотезите, които ще бъдат
проверявани при проучването?
А. в процеса на статистическата обработка на събраните данни
Б. непосредствено преди започване на статистическата обработка
В. в етапа на планиране на проучването
8. Прегледът на литературата е необходим за обосноваване на целесъобразността на дадено
проучване.
А. вярно Б. невярно
9. Ако се интересуваме от здравните навици на учениците от средните училища в Плевенска
област, кое би било извадка за тази популация?
А. всички жители на Плевенска област
Б. учениците в едно от средните училища в областта
В. всички десетокласници в областта
Г. нито едно от посоченото
10. Кои проучвания са съпроводени с по-голяма грешка на регистрацията?
А. репрезентативните (извадковите)
Б. изчерпателните
В. няма разлика между двата вида проучвания
11. Извадката представлява част от събраните данни в проучването.
А. вярно Б. невярно
12. Кои проучвания са по-подходящи за често срещани явления?
А. проучванията от типа “случай-контрола”
Б. кохортните (проспективните) проучвания
В. няма разлика между двата вида проучвания
13. Научните изследвания винаги включват проверка на хипотези.
А. вярно Б. невярно
14. Променлива величина, чийто ефект се оценява по време на експеримент,
представлява:
А. зависима променлива
Б. независима променлива
В. нито едно от посочените
15. Хипотезата представлява предположение за съществуваща връзка между променливите
или за предвиждани различия между наблюдаваните групи.
А. вярно Б. невярно
16. Променливата величина представлява характеристика, която:
А. може да приема различни стойности при различните индивиди
Б. може да приема различни стойности при един и същ индивид
В. и двете са верни
17. Планирането на дадено проучване включва определяне на променливите
величини, които ще се изучават и начина на тяхното измерване.
А. вярно Б. невярно
18. Популацията, която ще се изучава, се определя след подбора на извадката.
А. вярно Б. невярно
19. Кои проучвания са по-подходящи за рядко срещани явления?
А. проучванията от типа “случай-контрола”
Б. кохортните проучвания
В. няма разлика между двата вида проучвания
20. Ресурсната обезпеченост за провеждане на дадено проучване:
А. не е грижа на изследователя
Б. се определя по закона на Мърфи
В. оказва влияние върху обхвата и дизайна на проучването
21. При провеждане на проучване по домовете през деня за изучаване на
мнението на жените за ролята им в обществото, каква грешка би било най-
вероятно да се прояви?
А. грешка на регистрацията и обработването на данните
Б. грешка, свързана с изследователя
В. грешка, свързана с неотзоваване (поради невъзможност да бъдат интер-
вюирани жените, работещи извън дома)
22. Изследователският протокол представлява обобщение на данните от
проучването.
А. вярно Б. невярно
23. При кои проучвания може да се прояви систематична грешка на припомнянето:
А. от типа “случай-контрола”
Б. при кохортните (проспективни) проучвания
В. няма разлика
24. Пилотното проучване представлява малко по мащаб проучване, чиято
цел е да докаже възможностите за осъществяване на дадено проучване.
А. вярно Б. невярно
25. При кои проучвания се набира по-качествена информация:
А. от типа “случай-контрола”
Б. при кохортните (проспективни) проучвания
В. няма разлика
26. Коректното използване на изследователските методи при провеждане на
дадено проучване е полезно, но не е етична необходимост.
А. вярно Б. невярно
27. Експерименталните изследователски стратегии са по-подходящи от наб-
людателните за демонстриране на причинни зависимости.
А. вярно Б. невярно
28. Описателните статистически показатели се използват за обобщаване,
придаване на стегната форма и организиране на данните в наблюдаваната
извадка.
А. вярно Б. невярно
29. Прегледът на литературата:
А. представлява списък на публикациите, свързани с даден изследователски
проблем
Б. трябва да включва само находки, които пряко подкрепят изследваната хи-
потеза
В. трябва да даде критична оценка на данните, съответстващи на дадено
проучване
30. Величина, чийто стойности се променят под влияние на даден фактор, се
нарича зависима променлива.
А. вярно Б. невярно

Отговори на въпросите от глава 2:


1А; 2Г; 3Б; 4Б; 5Б; 6А; 7В; 8А; 9Б; 10Б; 11Б; 12Б; 13Б; 14Б; 15А; 16В; 17А;
18Б; 19А; 20В; 21В; 22Б; 23А; 24А; 25Б; 26Б; 27А; 28А; 29В; 30А

1. Подреждането на наблюдаваните лица по ниво на образование (начално,


основно, незавършено средно, средно общо, средно специално, полувисше,
висше) е пример за:
А. номинална скала
Б. алтернативно измерване
В. ординално измерване
2. Броят на членовете на семейството представлява пример за:
А. непрекъсната променлива величина
Б. качествен алтернативен признак
В. дискретна променлива величина
3. Подреждането на изследваните лица по месторождение е пример за:
А. алтернативно измерване
Б. ординална скала
В. номинална скала
4. Ординалната измерителна скала включва подреждане по ранг на разновидностите на
променливата.
А. вярно Б. невярно
5. Интервалната скала има абсолютна нула.
А. вярно Б. невярно
6. Номиналната и ординална скала представляват скали на измерване, които
имат равни интервали.
А. вярно Б. невярно
7. Кое от следните измервания на променливата “тегло” е номинално:
А. теглото, изразено в килограми
Б. теглото, изразено като процент свръхтегло по отношение на нормата
В. теглото, изразено като “значително над нормата, над нормата, норма, под
нормата, значително под нормата”
Г. тегло, изразено като” “нормално и отклонение от нормата”
8. Броят на посещенията, извършени от дадено лице при неговия домашен лекар в течение на
определен период, представлява пример за:
А. непрекъсната променлива величина
Б. качествен алтернативен признак
В. дискретна променлива величина
9. Пациентите изразяват удовлетворението си от лечението, отговаряйки на
въпрос с 4 разновидности: силно неудовлетворен, неудовлетворен, удовлетворен, силно
удовлетворен. Това е пример за:
А. номинална скала
Б. ординална скала
В. интервална скала
10. Непрекъснатите променливи величини се различават от дискретните:
А. никога не показват точни измервания
Б. могат да приемат безкраен брой междинни възможни стойности
В. при тях никога не се използват десетични числа
11. За променливата “семеен статус” най-високото ниво на измерване е:
А. ординална скала
Б. номинална скала
В. пропорционална скала
Г. интервална скала
12. Номиналните скали се използват само при категорийни променливи.
А. вярно Б. невярно
13. Ординалните скали са за предпочитане пред интервалните скали.
А. вярно Б. невярно
14. Полът на пациентите е пример за:
А. пропорционална скала
Б. номинална скала
В. ординална скала
Г. интервална скала
15. Когато данните са представени върху интервална или пропорционална
скала за измерване на централната тенденция може да се използва средна
аритметична величина.
А. вярно Б. невярно
16. Номиналните скали не предоставят характеристика на отличителните
особености (категории) на променливата.
А. вярно Б. невярно
17. Коя от следните променливи е описана с неправилна измерителна скала?
А. брой сърдечни съкращения в минута: интервална
Б. редът на класиране в спортно състезания: ординална
В. ниво на детска смъртност, оценено по 5-степенна скала: ординална
Г. кръвна група: номинална
18. “Десетият” е стойност, представена върху:
А. пропорционална скала
Б. интервална скала
В. ординална скала
Г. номинална скала
19. Показание „64 кг“ е стойност, представена върху:
А. пропорционална скала
Б. интервална скала
В. ординална скала
Г. номинална скала
20. При ординалните данни може да се използва както мода, така и медиана
за измерване на централната тенденция.
А. вярно Б. невярно
21. За променливата “ръст” най-високото ниво на измерване е:
А. ординална скала
Б. номинална скала
В. пропорционална скала
22. Променливата “ниво на кръвна захар” – 6,8 mmol/l би могла да бъде
представена или върху ординална, или върху пропорционална скала.
А. вярно Б. невярно
23. При номиналната скала можем само да изкажем твърдения за това, че се
отличават отделните категории на променливата.
А. вярно Б. невярно
24. Дадено измерване може да има висока надеждност, но да е невалидно.
А. вярно Б. невярно
25. За променливата величина “температура по Фаренхейт” най-високото
ниво на измерване е:
А. ординална скала
Б. номинална скала
В. пропорционална скала
Г. интервална скала

Отговори на въпросите от глава 3:


1В; 2В; 3В; 4А; 5Б; 6Б; 7Г; 8В; 9Б; 10Б; 11Б; 12А; 13Б; 14Б; 15А; 16Б; 17А;
18В; 19А; 20Б; 21В; 22А; 23А; 24А; 25Г
1. Проста случайна извадка е тази, при която:
А. определяш размера на извадката и правиш избор пропорционален на популацията
Б. подбираш всеки случай без да отчиташ предишните избори
В. всеки случай в популацията има еднакъв шанс да бъде избран в извадката
2. Кое е необходимо условие, за да бъде една извадка стратифицирана:
А. всяко лице в популацията има една и съща вероятност да бъде включено в извадката
Б. изборът на метод за подбор на индивидите от популацията се определя изцяло от шанса
В. пропорциите на различните подгрупи в извадката да съответстват на тезив популацията
3. Проста случайна извадка се определя от:
А. метода на подбор
Б. резултата от подбора
В. нейната степен на сходство с популацията
4. Кое от следните твърдения не е вярно за проста случайна извадка?
А. всеки елемент от популацията трябва да има равен шанс за включване в извадката
Б. извадката трябва да бъде доста голяма, за да се счита случайна
В. нито едно от двете
5. Изследовател иска да подбере случайна извадка от 50 студенти. Той решава да подбере
първите 50 студенти, влезли в студентския стол за вечеря.Тази извадка случайна ли е?
А. да Б. не
6. Изследовател иска да подбере случайна извадка от 50 студенти. Той решава да подбере
първите 50 студенти, влезли в студентския стол за вечеря.Какъв вид е тази извадка?
А. проста случайна
Б. стратифицирана
В. извадка по удобство
Г. пропорционална (систематична)
7. Изследовател иска да подбере случайна извадка от 50 студенти. Той избира първите 50
студенти, влезли в студентския стол за вечеря. Тази извадка репрезентативна ли е?
А. да Б. не
8. Ако искаме да подберем случайна извадка от 10 лица, трябва да внимаваме да заместим
избраните индивиди преди на подберем следващия.
А. вярно Б. невярно
9. Студентите, присъстващи на лекция по дадена дисциплина, са:
А. репрезентативна извадка от студентската общност във ВУЗ-а
Б. не са репрезентативна извадка от студентската общност във ВУЗ-а
В. нито едно от двете
10. Репрезентативна грешка се среща, защото:
А. повечето интервюиращи не представят точни доклади
Б. се наблюдава определена извадка вместо съответната популация
В. изследователят налага мнението си при избора на извадката
Г. всичко посочено по-горе
11. Основното правило при формиране на извадка за проучване мнението на населението
относно работата на семейните лекари следва да бъде:
А. извадката да включва предимно лица с хронични заболявания
Б. да се обезпечи непреднамерен подбор на случаите
В. да се подберат млади и образовани лица
12. Таблицата за случайните числа служи за:
А. определяне на вероятността на нулевата хипотеза
Б. обобщаване на резултати за популацията като цяло
В. за формиране на извадка чрез непреднамерен подбор
13. Ако исхемичната болест на сърцето се среща 2 пъти по-често сред мъжете, отколкото
сред жените и 3 пъти по-често сред лицата над 50 г. в сравнение с тези под 50 г., колко жени
над 50 г. би трябвало да има в стратифицирана извадка от 120 лица?
А. 40 Б. 10 В. 30 Г. 80
14. Ако исхемичната болест на сърцето се среща 2 пъти по-често сред мъжете, отколкото
сред жените и 3 пъти по-често сред лицата над 50 г. в сравнение с тези под 50 г., колко мъже
под 50 г. би трябвало да има в стратифицирана извадка от 120 лица?
А. 40 Б. 20 В. 30 Г. 80
15. Основната идея при извадковите проучвания е да се подбере репрезентативна извадка, от
която изследователят да може да направи изводи за популацията.
А. вярно Б. невярно
16. Дадена извадка се счита за случайна, когато тя не е репрезентативна по отношение на
популацията.
А. вярно Б. невярно
17. Ако дадена популация се състои от 50% мъже и 50% жени, а подбраната от изследователя
извадка има 10% мъже и 90% жени, такава извадка е повлияна от систематична грешка.
А. вярно Б. невярно
18. Стратифицираната извадка включва подбор на най-лесно достъпните
елементи от популацията.
А. вярно Б. невярно
19. Случайна извадка е тази, в която 50% от елементите в дадена популация имат еднакъв
шанс да попаднат в извадката.
А. вярно Б. невярно
20. Колкото е по-голям размерът на извадката, толкова по-голяма е репрезентативната
грешка.
А. вярно Б. невярно
21. Когато една извадка е репрезентативна, тогава тя предоставя валидни данни за извличане
на заключения за популацията, от която тази извадка е подбрана.
А. вярно Б. невярно
22. Репрезентативната грешка намалява при нарастване на размера на извадката.
А. вярно Б. невярно
23. Ако размерът на извадката се намали два пъти, репрезентативната грешка ще се увеличи
два пъти.
А. вярно Б. невярно
24. Ако една извадка е голяма (напр. повече от 500 случая), то тя е репрезентативна.
А. вярно Б. невярно
25. С нарастване на размера на извадката:
А. намалява репрезентативната грешка
Б. популацията става по-достъпна
В. извадката се повлиява в по-голяма степен от систематична грешка
Г. нито едно от посоченото
26. Репрезентативната извадка:
А. трябва да се състои поне от 500 случая
Б. е обратно пропорционална на корен квадратен от размера на извадката
В. отразява точно основните измерения на популацията
Г. нито едно от посоченото
27. Ако артериалното налягане на пациента се колебае значително в течение на деня, то
тогава единично измерване на налягането ще представлява не подходяща извадка.
А. вярно Б. невярно
28. Да предположим, че са ни известни основните подгрупи в дадена популация и
непреднамерено са подбрани лица пропорционално на тези подгрупи. Това е:
А. гнездова извадка
Б. проста случайна извадка
В. стратифицирана извадка
Г. многостепенна извадка
29. Гнездовата извадка включва избиране на даден район случайно и обхващане на всички
населяващи този район.
А. вярно Б. невярно
30. Случайна извадка е тази, в която:
А. всички елементи са имали равен шанс да попаднат в извадката
Б. е използван непреднамерен подбор на елементите, включени в извадката
В. верни са и двете

Отговори на въпросите от глава 4:


1В; 2В; 3А; 4Б; 5Б; 6В; 7Б; 8Б; 9Б; 10Б; 11Б; 12В; 13В; 14Б; 15А; 16Б; 17А;
18Б; 19Б; 20Б; 21АЯ; 22А; 23Б; 24Б; 25А; 26Б; 27А; 28В; 29А; 30В

1. Номинални и ординални данни се представят най-добре като хистограми.


А. вярно Б. невярно
2. Описателните статистически методи:
А. се опират на принципите на вероятност
Б. представляват подходи за планиране на изследванията
В. представляват подходи за обобщаване и организация на данните
3.Кои от следните данни за страните от Балканския регион могат да се изобразят като
кръгово-секторна диаграма, използвайки отделен сектор за всяка страна?
А. населението на всяка страна от Балканския регион
Б. брутният вътрешен продукт във всяка страна от Балканския регион
В. и двата вида посочени в А и Б данни
4. Голям масив от данни може да бъде обобщен образно чрез:
А. размах на вариационния ред
Б. хистограма
В. честотна таблица
5.Ако за посочения масив от данни
хf
15 3
17 5
19 4
23 3
29 1
се построи диаграма на абсолютните честоти и диаграма на относителните честоти, то:
А. двете диаграми ще имат едни и същи стойности на хоризонталната ос
Б. диаграмата на абсолютните честоти е по-неточна от тази на относителните честоти
В. двете ще изобразяват непрекъснати данни
6. Ако за поредица от числени стойности на количествена променлива се
построи диаграма на абсолютните честоти и диаграма на относителните честоти, то:
А. диаграмата на абсолютните честоти е по-неточна от тази на относителните честоти
Б. двете диаграми ще имат различни стойности на вертикалната ос
В. двете ще изобразяват непрекъснати данни
7. При нормално (камбановидно) разпределение по-голямата част от резултатите са
разположени в двата края на разпределението.
А. вярно Б. невярно
8. Процентите (относителните дялове) на всяка стойност спрямо общия брой наблюдавани
случаи представляват:
А. хистограма
Б. относително честотно разпределение
В. кумулативен честотен полигон
Г. нормално разпределение
9. Ако най-ниският резултат в едно честотно разпределение е 40, а най-
високият е 189 и ние групираме резултатите в 15 интервала, то ширината на всеки интервал
ще бъде:
А. 5 Б. 10 В. 12 Г. 15
10. Ако в една хистограма на честотно разпределение ширината на интервалите се намали:
А. броят на интервалите и броят на случаите в един интервал ще намалее
Б. броят на интервалите ще намалее, а броят на случаите в един интервал ще се увеличи
В. броят на интервалите ще нарасне, а броят на случаите в един интервал ще намалее
Г. броят на интервалите и броят на случаите в един интервал ще се увеличи
11. При голяма извадка третокласници е проведен тест за проверка на способностите за
четене с възможен най-висок резултат 50 точки. Данните сочат симетрично разпределение от
5 до 48 точки. Ако същият тест бъде приложен при петокласници, каква ще бъде очакваната
форма на разпределение?
А. отрицателно изтеглено (лява асиметрия)
Б. симетрично и камбановидно
В. симетрично, но не камбановидно
Г. положително изтеглено (дясна асиметрия)
12. Дневната посещаемост на студентите през семестъра показва, че повечето посещават
редовно занятията, с изключение на петъчните дни. При графично представяне
(хоризонталната ос - брой посещения и на вертикалната ос – дните от седмицата)
разпределението ще бъде:
А. ляво изтеглено
Б. симетрично
В. дясно изтеглено
13. Абсолютното честотно разпределение предоставя информация за:
А. стойността на измерването и броя на индивидите с тази стойност
Б. стойността на измерването и процентът на индивидите с тази стойност
В. стойността на измерването и процентът индивиди с тази стойност или с по-малка от нея
14. Относителното честотно разпределение предоставя информация за:
А. стойността на измерването и броя на индивидите с тази стойност
Б. стойността на измерването и процентът на индивидите с тази стойност
В. стойността на измерването и процентът индивиди с тази стойност или с по-малка от нея
15. Кумулативното честотно разпределение предоставя информация за:
А. стойността на измерването и броя на индивидите с тази стойност
Б. стойността на измерването и процентът на индивидите с тази стойност
В. стойността на измерването и процент индивиди с тази стойност или с по- малка от нея
16. Относителното честотно разпределение позволява сравнение между различни по размери
масиви от данни.
А. вярно Б. невярно
17.Всичко посочено по-долу за честотните разпределения е вярно, с изключение на:
А. използват се за изследване на характеристиките на всеки наблюдаван
случай
Б. полезни са за обобщаване на данните
В. полезни са за представяне на големи масиви от данни в по-сбита форма
Г. илюстрират вариабилността на данните
18. Всичко посочено за графичните изображения на данните е вярно, с изключение на:
А. илюстрират варирането на данните
Б. илюстрират къде приблизително се разполага средната аритметична
В. позволяват сравняване на сходни данни
Г. имат абсолютно еднаква форма независимо от използваните единици върху осите
19. Честотен полигон е подходящ за графично представяне на непрекъснати променливи.
А. вярно Б. невярно
20. При отрицателно (ляво изтеглено) разпределение болшинството стойности, разпределени
по оста х, са ниски и относително малко резултати имат високи стойности.
А. вярно Б. невярно
21. При нормално разпределение повечето стойности са разположени в двата екстремни края
на разпределението.
А. вярно Б. невярно
22. Ако една крива е отрицателно изтеглена (лява асиметрия), разпределението на
резултатите има “опашка” в посока на ниските стойности на променливата.
А. вярно Б. невярно
23. Кръгово-секторната диаграма е подходяща за графично изобразяване на данни,
представени в номинална скала.
А. вярно Б. невярно
24. Пациенти изразяват удовлетворението си от проведеното лечение като отговарят на
въпрос с четири варианта на отговор: 1. силно неудовлетворен;
2. неудовлетворен; 3. удовлетворен, 4. силно неудовлетворен. На каква скала са представени
отговорите на пациентите и как би трябвало да бъде изобразено честотното разпределение на
данните?
А. номинална скала и стълбова диаграма
Б. ординална скала и стълбова диаграма
В. интервална скала и хистограма
25. Данни, представени на интервална или пропорционална скала, се изобразяват като:
А. хистограма
Б. стълбова диаграма
В. честотен полигон
Г. верни са А и В
26. Група студенти се явяват на изпит по вътрешни болести. При условие, че само малък
брой студенти са добре подготвени, разпределението на резултатите ще бъде:
А. симетрично
Б. отрицателно изтеглено (лява асиметрия)
В. положително изтеглено (дясна асиметрия)
27. Кръгово-секторна диаграма е неподходяща за номинални данни.
А. вярно Б. невярно
28. Група студенти се явяват на изпит по статистика. При условие, че болшинството студенти
са добре подготвени, разпределението на резултатите ще бъде:
А. симетрично
Б. отрицателно изтеглено (лява асиметрия)
В. положително изтеглено (дясна асиметрия)
29. Честотните разпределения на непрекъснатите данни могат да бъдат
представени графично като хистограми или честотни полигони.
А. вярно Б. невярно
30. Височината на стълба (колоната) представя честотата, а не стойността напроменливата.
А. вярно Б. невярно

Отговори въпросите от глава 5:


1Б; 2В; 3А; 4Б; 5А; 6Б; 7Б; 8Б; 9Б; 10В; 11А; 12А; 13А; 14Б; 15В; 16А; 17А;
18Г; 19А; 20Б; 21Б; 22А; 23А; 24Б; 25Г; 26В; 27Б; 28Б; 29А; 30А

1. Коефициенти за честота (интензивни показатели) се изчисляват при:


А. качествени променливи величини
Б. количествени променливи величини
В. и при двата вида променливи величини
2. Общата плодовитост в даден район 35.0‰ (брой живородени на 1000 же-
ни на възраст 15-49 години). Какъв е този показател по вид?
А. екстензивен
Б. интензивен
В. средна величина
3. Относителният дял на умрелите от новообразувания сред всички умрели в
даден район е 13.5%. Какъв е този показател по вид ?
А. пропорция
Б. коефициент за честота
В. коефициент на Пирсон
4. Общата смъртност в даден район е 14.5‰ (брой умрели лица на 1000 ду-
ши от населението). Какъв е този показател?
А. средна величина
Б. показател за структура
В. коефициент за честота
5. Относителният дял на умиранията от болести на дихателната система сред
всички умирания в даден район е 5.0% . Какъв е по вид този показател?
А. коефициент за честота
Б. екстензивен показател
В. средна величина
6. Честотата на абортите в даден район е 45.0‰ (брой аборти на 1000 жени на възраст 15-49
години). Какъв е този показател по вид ?
А. екстензивен
Б. интензивен
В. средна величина
7. Относителният дял на умрелите от болести на органите на кръвообращението сред всички
умрели в даден район е 66.2%. Какъв е този показател?
А. интензивен
Б. екстензивен
В. коефициент на Пирсон
8. Неонаталната смъртност в даден район е 8.2‰ (брой умрели деца от 0 до 28 ден след
раждането на 1000 живородени деца). Какъв е този показател?
А. коефициент за честота
Б. средна величина
В. за структура
9. Математическата основа (множителят) при изчисляване на показателите за честота
представлява число, с което даден коефициент се трансформира в по-лесно разбираем
статистически показател.
А. вярно Б. невярно
10. Вие проучвате честотата на заболяване, което се среща доста рядко. Кой от посочените
начини е най-подходящ за изразяване на честотата?
А. брой заболявания на 100 души от населението
Б. брой заболявания на 1000 души от населението
В. брой заболявания на 10 000 души от населението
11. Детската смъртност в даден район е 14.4‰ (брой умрели деца до 1 г. На 1000
живородени). Какъв е този показател?
А. екстензивен
Б. интензивен показател
В. средна величина
12. С каква цел се стандартизират общи интензивни показатели?
А. да се определи оптималния брой случаи за наблюдение
Б. да се направи оценка на нулевата хипотеза
В. да се отстранят различията в структурата на средата
13. Показателят, изчислен като: брой регистрирани заболявания на храносмилателната
система х 100 общ брой регистрирани заболявания представлява:
А. коефициент за честота
Б. пропорция (екстензивен)
В. средна величина
14. Лицата над 60 г. възраст в даден район са 30.5% от цялото население; от 0 до 14 години -
17.1 %; от 15 до 59 г. - 52.4 %. Тези показатели могат да се означат като:
А. показатели за структура
Б. относителни дялове на отделните възрастови групи
В. правилни са и двете обозначения
15. Често срещаните явления изискват по-малък множител при изчисляване на
коефициентите за честота.
А. вярно Б. невярно
16. Показателят, изчислен като:брой умирания от инсулт през годината в дадена територия х
100 000 средногодишен брой население в същата територия представлява:
А. специфичен (групов) интензивен показател
А. средна величина
Б. общ интензивен показател
Пример: Общият брой на регистрираните умирания в една хипотетична
страна през дадена година е 100 000. Умиранията по причини като процент
от всички умирания се разпределят по следния начин:
Болести на сърцето 35%
Рак 25%
Мозъчно-съдова болест 15%
Травми 10%
Респираторни заболявания 5%
Инфекциозни заболявания 5%
Други причини 5%

Въпроси 17-21 се отнасят за горните данни:


17. Подобни данни се събират чрез попълване на документ, наречен “Медицинско
свидетелство за смърт” за всички умрели лица в болнични заведения и по домовете, които се
обобщават в национални центрове за здравна информация. Този начин на събиране на
информация се описва най-добре като:
А. наблюдателно проучване
Б. експеримент
В. математически модел
18. Променливата “причина за умиране” се измерва върху:
А. номинална скала
Б. ординална скала
В. интервална скала
19. Посочените данни могат да се представят графично чрез:
А. кръгово-секторна диаграма
Б. стълбова диаграма (ако височината на стълба съответства на 100%)
В. и двете
20. Кое от следните твърдения е невярно?
А. Относителният дял на умиранията от рак е 0.25
Б. Умрелите от травми са два пъти повече отколкото от инфекции
В. Умрелите от респираторни заболявания са 6 000.
21. Кой от посочените измерители е най-подходящ за изразяване на честотата на умирания от
специфични причини:
А. брой умирания от дадена причина на 100 души
Б. брой умирания от дадена причина на 1000 души
В. брой умирания от дадена причина на 10 000 или 100 000 души
22. Кои от следните статистически показатели, изчислени за два района, могат да се
сравняват пряко без стандартизация?
А. плодовитостта във възрастта 15-19 г.
Б. смъртността във възрастта 5-9 г.
В. и двете са верни
23. При сравняване на данни за смъртността в две страни с различна структура на
населението по възраст, кои от посочените показатели изискват стандартизация?
А. общата смъртност
Б. смъртността при децата до 1 година
В. и двата вида изискват стандартизиране
24. Общата нестандартизирана смъртност в област А. е по-висока от област
Б. След прилагане на стандартизация се получава, че стандартизираната
смъртност в област А. е доста по-ниска от общата нестандартизирана смърт-
ност, докато в област Б. стандартизираната смъртност е почти еднаква с об-
щата нестандартизирана. Какъв извод може да се направи?
А. възрастовата структура в област А оказва силно влияние върху общата
смъртност
Б. възрастовата структура в област Б не е съществен фактор за общата
смъртност
В. верни са и двата извода
25. Кръгово-секторните диаграми са най-подходящи за представяне на:
А. съотношенията между явленията
Б. структурата на явленията
В. динамиката на явленията
26. Стълбовидните и лентовидните диаграми са най-подходящи за представяне на:
А. честотата на явленията
Б. структура на явленията
В. динамика на явленията
27. Линейните диаграми са най-подходящи за представяне на:
А. съотношенията между явленията
Б. структурата на явленията
В. динамиката на явленията
28. При малък брой наблюдавани случаи пропорциите имат ниска познавателна стойност.
А. вярно Б. невярно
29. Ако желаем да установим какво е действителното ниво на дадено явление (напр.
заболяемост или смъртност) в даден район кои показатели ще използваме?
А. нестандартизираните коефициенти за честота
Б. стандартизирани показатели
В. нито един от двата
30. Стандартизираните показатели са:
А. реални коефициенти за честота
Б. условни показатели
В. и двете са верни

Отговори на въпросите от глава 6:


1А; 2Б; 3А; 4В; 5Б; 6Б; 7Б; 8А; 9А; 10В; 11Б; 12В; 13Б; 14В; 15А; 16А; 17А; 18А;19В; 20В;
21В; 22В; 23А; 24В; 25Б; 26А; 27В; 28А; 29А; 30Б

1. Средните величини характеризират:


А. влиянието на случайни фактори върху количествените променливи
Б. влиянието на определящи (закономерни) причини
В. взаимовръзката между количествените променливи
2. В широк смисъл, терминът “средна величина” може да се отнася за:
А. средната аритметична
Б. медианата
В. модата
Г. всички посочени измерители
3. За числата 1, 7, 3, 3, 6, 4 средната аритметична и медианата са:
А. 4 и 3 Б. 4.8 и 3.5 В. 4 и 3.3 Г. 4.8 и 3 Д. 4 и 3.5
4. Средната аритметична за следващата извадка е:
х честота f
21
32
43
А. 3 Б. 2 В. 20 Г. 2.22 Д. 3.33
5. Коя от следните средни величини се повлиява най-силно от екстремални стойности?
А. медианата Б. модата В. средната аритметична
6. Коя от следните мерки за централна тенденция е чувствителна към екстремалните
резултати в по-високия или по-ниския край на дадено разпределение:
А. медианата
Б. средната аритметична
В. модата
7. В група от 12 измерени резултата, най-високият резултат е увеличен с 36 единици. Какъв
ефект ще има това върху средната аритметична?
А. ще се увеличи с 12 единици
Б. ще нарасне с 3 единици
В. ще нарасне с 36 единици
8. Средната аритметична представлява мярка за:
А. вариабилност
Б. зависимост
В. централна тенденция
9. Извадка от 5 лица с хипертония е била подложена на специална хипотензивна лечебна
програма и е постигнато следното снижение на систолното налягане (разлика между
систолното налягане след лечението и преди лече нието): -5, 10, 20, 5, 10 mmHg. Средната
аритметична за тази извадка е:
А. 10 Б. 9 В. 8 Г. 40 Д. никое от посочените
10. Средната аритметична за поредицата от следните данни -4, 3, 8, -2, 7, 7, 6, 11, 4, 10 е:
А. 4.0 Б. 4.6 В. 5.0 Г. 5.6 Д. Никое от посочените
11. Преподавател изчислява средната аритметична за даден тест и след това изважда тази
средна от всеки резултат. Сумата от разликите ще бъде:
А. нула
Б. единица
В. средната умножена по броя на случаите
12. При асиметрично разпределение медианата е подходяща мярка за централна тенденция.
А. вярно Б. невярно
13. Когато честотното разпределение е положително изтеглено (дясна асиметрия). Средната
аритметична е по-голяма от медианата или модата.
А. вярно Б. невярно
14. Централната тенденция описва “типичното” ниво в масив от данни.
А. вярно Б. невярно
15. При 10 измервания стойността 2 се среща 3 пъти, стойността 4 - 2 пъти, стойността 6 - 2
пъти и 7 се проявява 3 пъти. Как ще определите средната аритметична?
А. (2+2+6+7):4
Б. (3х2+2х4+2х6+3х7):4
В. (3х2+2х4+2х6+3х7):10
16. Коя от следните зависимости винаги е правилна:
А.  (х -х ) = 0
Б.  (х) = 0
В.  (х -х )2 = 0
17. По-устойчива на влиянието на рязко отклоняващи се стойности е:
А. средната аритметична величина
Б. стандартното отклонение
В. медианата
18. Модата представлява:
А. полусумата от минималната и максималната стойност на променливата
Б. стойност, спрямо която 50% от случаите се разполагат над и 50% под нея
В. най-често срещаното значение на променливата във вариационния ред
19. Медианата представлява:
А. полусумата от минималната и максималната стойност на променливата
Б. стойност, която дели вариационния ред на две равни части
В. най-често срещаното значение на променливата
20. За вариационния ред от замервания 1, 4, 4, 4, 7 може да се каже, че:
А. средната аритметична е по-голяма от медианата и от модата
Б. медианата е по-голяма от модата и средната аритметична
В. средната аритметична, модата и медианата имат еднакви стойности
21. При симетрично разпределение средната аритметична, модата и медианата са:
А. еднакви
Б. винаги различни
В. възможно еднакви, възможно различни
22. Ако средната аритметична, медианата и модата в дадено разпределение имат стойности
съответно 5, 6 и 7, тогава разпределението е:
А. отрицателно несиметрично (ляво изтеглено)
Б. положително (дясно) изтеглено
В. симетрично
23. Ако дясната страна на една хистограма е по-дълга от лявата, то медианата е по-голяма от
средната.
А. вярно Б. невярно
24. В едно честотно разпределение от 250 резултата, средната аритметична е равна на 78, а
медианата е 65. Какъв е видът на разпределението?
А. положително изтеглено (дясна асиметрия)
Б. отрицателно изтеглено (лява асиметрия)
В. нормално
25. Медианата и 50-я персентил винаги имат еднаква стойност.
А. вярно Б. невярно
26. Ако едно лице е получило резултат по-висок от 35 от лицата в група от 50 души, какъв е
неговия персентилен номер?
А. 35 Б. 50 В. 70 Г. 90
27. При кое разпределение на случаите средната величина, модата и медианата са
локализирани в една и съща точка?
А. при нормално (Гаус-Лапласово) разпределение
Б. при асиметрично разпределение
В. и при двата вида разпределения
Пример: В хирургично отделение сестрата е записала следния брой обезбо-
ляващи инжекции, направени на 10 пациента: 2, 2, 2, 3, 3, 4, 5, 8, 8, 12.

Въпроси 28-31 се отнасят за тези данни:


28. Модата за това разпределение е:
А. 2 Б. 3 В. 8
29. Медианата за това разпределение е:
А. 2.5 Б. 4 В. 3.5
30. Средната аритметична е:
А. 3.5 Б. 5.4 В. 4.9
31. Размахът на този вариационен ред е:
А. 10 Б. 7 В. 12
Пример: Разполагаме със следния вариационен ред:
1, 2, 3, 3, 4, 5, 6, 6, 7, 8, 8, 8, 9, 10, 10
Въпроси 32-37 се отнасят за горните данни:
32.  х е равна на:
А. 78 Б. 86 В. 90
33. Медианата е равна на:
А. 6 Б. 7 В. 8
34. Модата е равна на:
А. 6 Б. 7 В. 8
35. Лимитът на вариационния ред е равен на:
А. 10 Б. 9 В. 8
36. Средната аритметична величина е равна на:
А. 6 Б. 7 В. 8
37. Ако всички данни в един вариационен ред бъдат увеличени с две, кои от следните
характеристики ще се увеличат с две?
А. средната и медианата
Б. средната и стандартното отклонение
В. медианата и интерквартилния обхват
38. Кое от посочените не е мярка за централна тенденция?
А. средната аритметична
Б. медианата
В. стандартното отклонение
39. Средната аритметична трябва да има стойност, равна на една от стойностите в
разпределението.
А. вярно Б. невярно
40. Една четвърт от резултатите в дадено разпределение попадат между Q1 и
медианата.
А. вярно Б. невярно
41. Разстоянието между Q1 и медианата винаги е различно от това между Q3 и медианата.
А. вярно Б. невярно
42. Ако броят на измерванията е нечетен, медианата е резултатът, разположен в средата.
А. вярно Б. невярно
43. При номинални данни най-подходяща мярка за централна тенденция е:
А. средната аритметична
Б. модата
В. стандартното отклонение
44. Ако едно разпределение от 6 резултата има медиана 21 и най-високата стойност в
разпределението се увеличи 3 пъти, какво ще стане с медианата?
А. ще нарасне 3 пъти
Б. ще стане 24
В. няма да се промени

Отговори на въпросите от глава 7:


1Б; 2Г; 3Д; 4Д; 5В; 6Б; 7Б; 8В; 9В; 10В; 11А; 12А; 13А; 14А; 15В; 16А; 17В;
18В; 19Б; 20В; 21А; 22А; 23Б; 24А; 25А; 26В; 27А; 28А; 29В; 30В; 31А; 32В;
33А; 34В; 35Б; 36А; 37А; 38В; 39Б; 40А; 41Б; 42А; 43Б; 44В

1. Ако всички данни в един вариационен ред бъдат увеличени с две, кои от следните
характеристики няма да се променят?
А. средната аритметична
Б. дисперсията и стандартното отклонение
В. интерквартилния обхват
2. Ако всички данни в един вариационен ред бъдат умножени по n, коя от следните
характеристики няма да се увеличи n пъти?
А. средната
Б. медианата
В. дисперсията
3. В две последователни години резултатите от стандартизиран тест при кандидат-студенти
за бакалавърска степен показват: за първата година стан дартно отклонение s1 = 2.4; за
втората година – s2 = 1.2. Какво може да се каже за кандидатстващите в тези две години?
А. Кандидатите през първата година представляват по-хомогенна група.
Б. Кандидатите през втората година са по-хетерогенна група.
В. Кандидатите през втората година са по-хомогенна група.
4. Ако Ви кажат, че дадена извадка има средна аритметична, равна на 25 и стандартно
отклонение, равно на нула, какъв извод трябва да направите?
А. Някой е допуснал грешка.
Б. Извадката включва само един случай.
В. Всички случаи в извадката имат стойност на променливата, равна на 25.
5. Сумата  (х -х ) не се използва като мярка за вариране, тъй като тя:
А. винаги е равна на нула
Б. винаги е положителна величина
В. трудно се изчислява
6. При малко стандартно отклонение измерванията се групират близо до средната
аритметична.
А. вярно Б. невярно
7. Ако към поредица от данни прибавим една константа, то стандартното отклонение:
А. нараства с квадратен корен от константата
Б. нараства с квадрата на тази константа
В. остава същото
8. Нарастването на честотите в опашката на дадено разпределение води до:
А. намаляване на стандартното отклонение
Б. няма да повлияе стандартното отклонение
В. нарастване на стандартното отклонение
9. Ако дисперсията на дадено разпределение е равна на 9, то стандартното отклонение е:
А. 3 Б. 6 В. 9 Г. 81
10. Стандартното отклонение на група резултати е равно на 10. Ако от всеки резултат
извадим числото 5, то стандартното отклонение на новата поредица резултати ще бъде:
А. 2 Б. 10/25 В. 5 Г. Нито едно от посочените
11. Каква е връзката между дисперсията и стандартното отклонение?
А. дисперсията = (стандартно отклонение)2
Б. стандартното отклонение – (дисперсията)2
В. дисперсията = средната аритметична/стандартното отклонение
Г. стандартното отклонение = средната аритметична/дисперсията
12. В течение на 7 години г-жа Б. ежегодно е раждала по едно дете. Стандартното отклонение
на възрастта (в цели години) на 7-те деца е равно на:
А. 7 Б. 2 В. 4
13. Стандартното отклонение е мярка за разсейването около средната аритметична.
А. вярно Б. невярно
14. Най-силно влияние върху дисперсията имат тези резултати, които са:
А. над средната аритметична
Б. под средната аритметична
В. най-близко до средната аритметична
Г. най-отдалечени от средната аритметична
15. Дисперсията на група резултати е 16. Ако извадим 2 от всеки резултат, дисперсията на
новите данни ще бъде:
А. 14 Б. 2 В. 16 Г. нито едно от посочените
16. Кой от посочените по-долу два реда от числа има по-голямо стандартно отклонение:
Ред S: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9
Ред Т: 8, 9, 9, 9, 10, 11, 11, 12
А. ред S
Б. ред T
В. двата реда имат еднакви стандартни отклонения
17. Дисперсията се изчислява като осреднена стойност от квадратите на отклоненията на
резултатите от средната аритметична. Защо числителят е на квадрат?
А. защото иначе може да се получи отрицателна дисперсия
Б. защото иначе стойността винаги би била равна на нула
В. защото тогава средното абсолютно отклонение е минимално
18. Колкото по-разпръснати са данните във вариационния ред, толкова:
А. по-голяма е разликата между средната аритметична и медианата
Б. по-голяма е стойността на модата
В. по-голяма е стойността на стандартното отклонение
19. Дисперсията за група отрицателни числа е отрицателна.
А. вярно Б. невярно
20. Средният ръст на дадена група студенти е 167 см. Ако предположим, че тази променлива
величина има нормално разпределение, това ни позволява да направим заключение, че:
А. Приблизително половината от всички студенти са по-високи от 167 см
Б. Приблизително половината от всички студенти са по-ниски от 167 см
В. Верни са и двете заключения
21. В коя от двете групи средната величина по-точна характеризира теглото на новородени
момчета: в първата група -х =3350 гр. и s=150 гр.; във втората -х =3350 гр. и s = 250 гр.?
А. в първата
Б. във втората
В. няма разлика
22. Кой от изброените показатели характеризира най-добре разнообразието (варирането) на
количествените променливи?
А. интерквартилния обхват
Б. стандартното отклонение
В. размахът на вариационния ред
23. Как може да се изрази стандартното отклонение?
А. като точка върху скалата за z
Б. като разстояние върху скалата за z
В. като индекс върху корен квадратен от цифрова скала
24. Средният ръст в един клас е 160 см. Броят на учениците е 30. Може да се
направи заключение, че 15 от учениците имат ръст по-малък от 160 см.
А. вярно Б. невярно
25. Лимитът на вариационния ред е най-простият индикатор за вариране.
А. вярно Б. невярно
26. Дисперсията никога не може да бъде отрицателно число.
А. вярно Б. невярно
27. Ако стандартното отклонение за една поредица от числа е нула, то и тяхната средна
величина е нула.
А. вярно Б. невярно
28. Ако стандартното отклонение за ред от числа е нула, то те са еднакви.
А. вярно Б. невярно
29. Ако към всяко число в един вариационен ред се прибави числото 10, то стандартното
отклонение нараства с 10.
А. вярно Б. невярно
30. Лимитът на вариационния ред представлява разликата между максималната и
минималната стойност на променливата в честотното разпределение.
А. вярно Б. невярно
31. Лимитът на вариационния ред се изчислява чрез сумиране на най-ниския и най-високия
резултат в дадено разпределение.
А. вярно Б. невярно
32. Квадратният корен от дисперсията се нарича стандартно отклонение.
А. вярно Б. невярно
33. Стандартното отклонение показва степента на разсейване на резултатите около средната
аритметична величина.
А. вярно Б. невярно
34. При нормално разпределение около 10% от резултатите попадат на 3 стандартни
отклонения над средната.
А. вярно Б. невярно
35. Когато дадено разпределение се състои от доста различни резултати, стандартното
отклонение ще бъде относително голямо.
А. вярно Б. невярно
36. Числото z показва на колко стандартни отклонения отх се намира даден резултат.
А. вярно Б. невярно
37. На тест по анатомия студент има резултат, еквивалентен на z=0.2. Какво означава това?
А. студентът се е представил по-лошо от останалите
Б. студентът се е представил много добре в сравнение с останалите
В. студентът има резултат леко над средния
Г. студентът има резултат леко под средния
38. Площта под нормалната крива между две z точки, представлява пропорцията или
процентът от случаите, които попадат между двете точки.
А. вярно Б. невярно
39. Общата площ под нормалната крива винаги е равна на 1 или 100%.
А. вярно Б. невярно
40. Половината (50%) от резултатите попадат между z = 0.5 и z = - 0.5.
А. вярно Б. невярно
41. При нормалната крива около 34% от резултатите попадат между z = 0 and z = - 1.
А. вярно Б. невярно
42. Персентилният номер на z = 0 е винаги 50.
А. вярно Б. невярно
43. Кое от следните твърдения е вярно?
А. z показва на колко стандартни отклонения под или над средната аритметична се намира
даден резултат
Б. средната аритметична на стандартното нормално разпределение винаги е нула.
В. верни са и двете
44. Група от пациенти има средно тегло 80 кг и стандартно отклонение 10 кг. Каква е
стойността на z за пациент с тегло 50 кг?
А. z = + 3 Б. z = + 2 В. z = - 2 Г. z = - 3
Пример: Изследовател е събрал данни за времето (в секунди) необходимо
на група здрави лица и на лица с мозъчно увреждане за извършване на стан-
дартна задача за придвижване.
Интервал Здрави лица Лица с мозъчно увреждане
(секунди) (f) (f)
12-14 1 0
15-17 2 0
18-20 5 1
21-23 10 2
24-26 4 4
27-29 3 10
30-32 1 3

Въпроси 45-48 се отнасят към горните данни:


45. Лимитът на вариационния ред е:
А. 3 Б. 33 В. 20
46. Скалата на измерване на зависимата променлива е:
А. номинална
Б. ординална
В. интервална
47. Кое от следните твърдения е вярно?
А. резултатите за мозъчно увредените лица са силно асиметрични
Б. разпределението при здравите лица е близко до нормалното
В. и двете твърдения са верни
48. Тези данни показват, че:
А. лицата с мозъчно увреждане извършват по-бавно стандартна задача за придвижване,
отколкото здравите лица
Б. при по-голяма степен на мозъчно увреждане, задачата се изпълнява по-бавно
В. нито едно от двете
49. Процентът на случаите, попадащи между z = -1 и z = +1 при нормална крива е:
А. 16.8% Б. 33.6% В. 34.1% Г. 68.3%
50. Процентът на случаите, попадащи под z = - 2 и над z = + 2 е:
А. 95.5% Б. 4.6% В. 47.7% Г. 68.2%

Отговори на въпросите от глава 8:


1Б; 2В; 3В; 4В; 5А; 6А; 7В; 8В; 9А; 10Г; 11А; 12Б; 13А; 14Г; 15В; 16А; 17Б;
18В; 19Б; 20В; 21АЛ 22Б; 23Б; 24А; 25А; 26А; 27Б; 28А; 29Б; 30А; 31Б; 32А;
33А; 34Б; 35А; 36А; 37В; 38А; 39А; 40Б; 41А; 42А; 43В; 44Г; 45В; 46В; 47В;
48А; 49Г; 50Б

1. Методът на Мартин се прилага с цел:


А. проучване на динамиката на явленията
Б. проверка на хипотези
В. изработване на нормативи
2. Кой метод намира по-широко приложение при изработване на нормативи?
А. методът на Мартин
Б. методът на персентилите
В. Няма разлика между двата метода
3. Методът на Мартин се прилага при:
А. ляво изтеглено разпределение
Б. биноминално разпределение
В. нормално разпределение
4. Методът на персентилите се прилага при:
А. всички форми на разпределение
Б. биноминално разпределение
В. нормално разпределение
5. При прилагане на метода на персентилите за изграждане на нормативи изходните данни
трябва да бъдат представени във вид на:
А. четирикратна таблица
Б. относително честотно разпределение
В. интервално честотно разпределение
6. Методът на Мартин за изграждане на нормативи не може да се използва в случаите,
когато:
A. разпределението не е нормално
Б. не са известни стойностите нах и s
В. верни са и двете твърдения
7. Определянето на границите на нормативните групи при метода на Мартин се опира на:
А. интуицията на изследователя
Б. закона за нормалното разпределение
В. правилото на Чебишев
8. Как се определят границите на нормата с метода на Мартин при работа с пет нормативни
групи?
А. към средната се прибавя и изважда 1 репрезентативна грешка
Б. към средната се прибавят и изваждат 2 стандартни отклонения
В. към средната се прибавя и изважда едно стандартно отклонение
9. Коя нормативна група по метода на Мартин се намира в границите средна величина плюс
минус 0.5 стандартно отклонение?
А. норма при работа с три нормативни групи
Б. норма при работа с пет нормативни групи
В. норма при работа със седем нормативни групи
10. При кой от методите за изграждане на нормативи границите на нормата са по-широки?
А. при метода на Мартин, ако се работи със седем нормативни групи
Б. при метода на персентилите
В. няма разлика между двата метода
11. За изработване на нормативи по метода на персентилите е нужно:
А. задължително да се определи формата на разпределение
Б. да се определят стойностите на 5 основни персентила
В. да се определят стойностите на 7 основни персентила
12. При прилагане на метода на персентилите за изработване на нормативи честотното
разпределение трябва да се превърне в:
А. нормално
Б. относително честотно
В. кумулативно честотно
13. При метода на Мартин и работа със седем нормативни групи, в нормата попадат:
А. 50% от случаите
Б. 38% от случаите
В. 68% от случаите
14. Кои персентили са граници на нормата при работа със седем нормативни групи?
А. Р10 и Р75
Б. Р25 и Р50
В. Р25 и Р75
15. При метода на Мартин и работа със седем нормативни групи в най-крайните нормативни
групи попадат по:
А. 10% от случаите
Б. 2.3% от случаите
В. 3% от случаите
16. При метода на персентилите и работа със седем нормативни групи, в нормата попадат:
А. 50% от случаите
Б. 38% от случаите
В. 68% от случаите
Пример: Дадена група пациенти мъже на възраст 50-59 г. има средно теглоx
= 80 кг със стандартно отклонение s = 8 кг.

Въпроси 17-22 се отнасят за тези данни:


17. Казват Ви, че теглото на даден пациент е две стандартни отклонения под средното. Колко
е неговото тегло?
А. 60 кг Б. 64 кг В. 56 кг
18. Към коя нормативна група се отнася този пациент, ако използвате метода на Мартин и
работите със седем нормативни групи?
А. Норма Б. Под нормата В. Изоставащи
19. Какви са границите на нормата при работа със седем нормативни групи?
А. 72 - 88 кг Б. 80 - 72 кг В. 76 - 84 г.
20. За кои лица може да се каже, че са силно изоставащи по отношение на теглото?
А. под 76 кг Б. под 72 кг В. под 64 кг
21. Кои лица ще попаднат в групата “над нормата”?
А. с тегло над 80 кг Б. с тегло от 84 до 88 кг В. с тегло над 88 кг
22. Какви са границите на нормата при работа с пет нормативни групи?
А. 72 - 88 кг Б. 80 - 72 кг В. 76 - 84 г.

Отговори на въпросите в глава 9:


1В; 2Б; 3В; 4А; 5В; 6В; 7Б; 8В; 9В; 10Б; 11В; 12В; 13Б; 14В; 15Б; 16А; 17Б;
18В; 19В; 29В; 21Б; 22А

1. Оценката (статистическото заключение) се използва с цел да се опишат специфичните


характеристики на данните в извадката.
А. вярно Б. невярно
2. Статистическото заключение включва оценка на параметрите на популацията на основата
на фактите, получени от извадка.
А. вярно Б. невярно
3. Използването на средната аритметична величина от извадката като оценъчен индикатор за
средната в популацията е пример за статистическо заключение (извод).
А. вярно Б. невярно
4. С каква цел се прави оценка на данни от репрезентативни извадки?
А. за да се установи съществено ли е различието между тях
Б. за да се обобщят данните от извадката за популацията
В. за да се уеднакви структурата на средата, от която са изчислени данните
5. Целта на използване на извадка и изчисляване на средна аритметична е:
А. да се намери средната за извадката
Б. да се определи разсейването на извадката
В. да се оцени средната аритметична за популацията
Г. да се оцени размера на извадката
6. Всяка описателна характеристика, изчислена от извадка, се нарича статистика (оценъчен
индикатор или показател) на извадката.
А. вярно Б. невярно
7. Всяка характеристика на разпределението на дадена популация се нарича:
А. стандартно отклонение
Б. стандартна грешка
В. параметър
8. Ако подборът на извадката е случаен непреднамерен, грешката на извадката е нула.
А. вярно Б. невярно
9. Грешката на средната аритметична величина в извадката:
А. се дължи на неподходящи техники на подбор на извадката
Б. намалява с увеличаване на размера на извадката
В. не зависи от стандартното отклонение
Г. винаги е равна на единица
10. Как се променя репрезентативната грешка при четирикратно увеличаване на броя на
наблюдаваните случаи?
А. репрезентативната грешка намалява два пъти
Б. репрезентативната грешка нараства
В. репрезентативната грешка намалява четири пъти
11. Какво трябва да направим, ако желаем на намалим три пъти репрезентативната грешка?
А. да намалим девет пъти броя на наблюдаваните случаи
Б. да увеличим броя на наблюдаваните случаи девет пъти
В. да увеличим три пъти броя на наблюдаваните случаи
12. С нарастване на размера на извадката средните стойности в извадките се приближават до
средната за популацията .
А. вярно Б. невярно
13. Колкото е по-голяма репрезентативната грешка на извадката, толкова интервалът на
доверителност е по-малък.
А. вярно Б. невярно
14. За големи по размер извадки, грешката на средната аритметична е по-голяма от
стандартното отклонение.
А. вярно Б. невярно
15. Репрезентативната грешка на средната аритметична:
А. се определя теоретично
Б. наподобява точно стандартното отклонение
В. се влияе от размера на извадката
Г. се характеризира с всичко посочено по-горе
16. С увеличаване на размера на извадката, репрезентативната грешка нараства.
А. вярно Б. невярно
17. Извадка от 3600 случая е подбрана случайно от безкрайно голяма популация.
Стандартното отклонение е равно на 10. Грешката на средната аритметична е:
А. 2/15 Б. 1/6 В. 4/5 Г. 10
18. Коефициентът на доверителност представлява вероятността, че даден неизвестен
параметър има определена стойност.
А. вярно Б. невярно
19. Коефициентът на доверителност представлява вероятността, че даден неизвестен
параметър ще се намира в рамките на даден интервал.
А. вярно Б. невярно
20. Понятието “интервал на доверителност” се използва за:
А. изграждане на нормативи
Б. за генерализиране на данни от извадки за популации
В. за проверка на хипотези относно влиянието на дадени фактори
21. Как се определя доверителния интервал на средната величина в популацията?
А. към средната от извадката се прибавя и изважда 0.5 пъти стандартно отклонение
Б. към средната от извадката се прибавя и изважда 2 пъти репрезентативната грешка
В. към средната се прибавя и изважда t пъти репрезентативната грешка
22. 95%-ят интервал на доверителност, сравнен с 99%-я, е:
А. по-широк
Б. по-тесен
В. с по-голяма вероятност да съдържа средната за популацията
23. 95%-ят интервал на доверителност в даден експеримент е 7279. Следователно:
А. с вероятност 0.05 може да се твърди, че  попада в интервала 7279.
Б. с вероятност 0.95 може да се твърди, че интервалът 7279 съдържа х
В. с вероятност 0.95 може да се твърди, че интервалът 7279 съдържа 
24. При извадка от 16 случая от популация с нормално разпределение, каква е стойността на
t-критерия за 99% интервал на доверителност?
А. 2.602 Б. 2.326 В. 2.576 Г. 2.947
25. Подбрана е извадка от 25 наблюдения от нормална популация. Границите на 90%
доверителен интервал при х = 30 и s2 = 9 ще бъдат:
А. 30  9.00 Б. 30  0.79 В. 30  1.03 Г. 30  0.47
26. Подбрана е извадка от 16 наблюдения от популация с нормално разпределение. Долната
граница на 98% доверителен интервал при х = 3.2 и s = 4 ще бъде:
А. 0.6 Б. 2.555 В. 0.62 Г. 5.8
27. При извадка от 26 наблюдения каква стойност на t-критерия е нужна заопределяне на
95% доверителен интервал за средната в популацията?
А. 2.064 Б. 2.060 В. 1.711 Г. 1.96
28. Девет мъже с генетично състояние, причиняващо затлъстяване, са включени в програма
за намаляване на теглото. След 4 месеца данните за снижението на теглото показват х = 11.2
кг и s = 9 kг. Границите на 95% доверителен интервал за средната в популацията, от която е
извлечена извадката (допускайки нормално разпределение и непреднамерен подбор) ще
бъдат:
А. 11.2 1.96 х 3 Б. 11.2 1.86х3 В. 11.2 2.306 х 3
29. Социологическо проучване върху извадка от 400 души показва, че 56% от изследваните
лица ще гласуват в подкрепа на кандидат А. в предстоящи избори. 95%-я интервал на
доверителност за относителния дял на избирателите от популацията, които ще подкрепят
кандидат А. ще бъде:
А. 0.56  1.96 х
В. 0.56  1.96 х (0.44).(0.56)/ 400
Б. 0.44  1.96 х
Г. 0.56  1.64 х
(0.56).(0.44)/ 400
(0.44).(0.56)/ 400
(0.44).(0.56)
30. При проучване на мнението на 100 студенти по медицина, 50 от тях поддържат
въвеждането на проблемно базирано обучение (ПБО). Ако р е относителният дял на
студентите “за въвеждане на ПБО”, то 99% доверителен интервал се представя чрез:
А. 0.5  0.098 Б. 0.5  0.112 В. 0.5  0.13 Г. 0.5  0.135
31. В извадка от 400 жени на възраст 40-59 г. непушачите са 80%. За цялата популация жени
на същата възраст при Р=95% делът този дял е:
А. 0.768 ÷ 0.832 Б. 0.761 ÷ 0.839 В. 0.775 ÷ 0.825 Г. 0.790 ÷ 0.810
32. За случайна извадка от 16 болници е установено, че средната цена aа лечение и
възстановяване след инфаркт на миокарда е 3000 лева и s = 500 лева. Доверителният 99%
интервал за всички болници ще бъде (в цели числа):
А. 3100 ÷ 3350 Б. 2850 ÷ 3330 В. 2632 ÷ 3368 Г. 2890 ÷ 3230
33. При положение, че 99% доверителен интервал за  е 42 ÷ 58, то кои от следните числа
биха били граници на 95% доверителен интервал?
А. 43 и 57 Б. 41 и 59 В. 41 и 57
34. Психолог иска да определи средния коефициент на интелигентност (IQ) на учениците от
последния клас на средните училища. Той избира извадка от 25 ученика и установява средна
аритметична за IQ = 103 и стандартно отклонение = 12. Кой от следните интервали е 90%
доверителен интервал за средния IQ на всички ученици от последния клас на средните
училища?
А. 98.9 ÷ 107.1 Б. 97.6 ÷ 108.3 В. 98.0 ÷ 108.0 Г. 94.5 ÷ 111.5
35. Случайна извадка от 100 семейства показва, че по годишни доходи 20 семейства попадат
в “крайно бедни”. Оценете относителния дял (в %) на “крайно бедните семейства”,
използвайки 95% доверителен интервал.
А. 15.6 ÷ 23.2 Б. 14.8 ÷ 24.4 В. 12.1 ÷ 27.9 Г. 10.6 ÷ 21.8
36. Доверителният интервал за μ ще бъде по-малък, ако коефициентът на доверителност е
0.90, отколкото ако той е равен на 0.95.
А. вярно Б. невярно
37. 95%-ят доверителен интервал е два пъти по-широк от 90%-я.
А. вярно Б. невярно
38. При всеки размер на извадка може да се извлече високо ниво на доверителност на
интервалната оценка.
А. вярно Б. невярно
39. При интервална оценка на средна величина за дадена популация, ширината на интервала
може да бъде стеснена чрез:
А. увеличаване на размера на извадката
Б. намаляване на коефициента на доверителност
В. намаляване на стандартното отклонение
Г. всичко посочено е вярно
40. Кое от посоченото води до най-тесен интервал на доверителност:
А. голяма извадка и интервал на доверителност 0.95
Б. голяма извадка и интервал на доверителност 0.99
В. малка извадка и интервал на доверителност 0.95
41. Колкото е по-широк интервалът на доверителност, толкова е по-ниска степента на
доверителност в него.
А. вярно Б. невярно
42. При дадена ситуация, колкото е по-широк интервалът на доверителност, толкова е по-
ниска степента на доверителност в него.
А. вярно Б. невярно
43. При по-голяма извадката има по-широк доверителен интервал.
А. вярно Б. невярно
44. При доверителен интервал за средната в нормално разпределение, използвайки t-
критерий, студент А. работи с гаранционна вероятност 0.95, а студент Б. – с 0.99. Кое от
следните твърдения е вярно?
А. Интервалът на студент Б. винаги ще бъде по-тесен от интервала на студент А.
Б. Интервалите на студент Б. и на студент А. са еднакви
В. Интервалът на студент Б. е по-широк от интервала на студент А.
Пример: За да се установи средното тегло на новородените момчета е подб-
рана случайна извадка от 100 новородени момчета в една АГ болница. Тях-
ното средно тегло е било 3000 грама със стандартно отклонение 100 грама.

Въпроси 45-47 се отнасят за тези данни:


45. Каква е репрезентативната грешка на средната в този пример?
А. 25 Б. 10 В. 2
46. За да изчислим 95% доверителен интервал, каква стойност на t-критерия трябва да
приемем (по таблицата за критичните стойности на t)?
А. 1.980 Б. 1.960 В. 2.358
47. Между кои два възможни резултата можем да бъдем 95% сигурни, че ще се намира
истинското средно тегло за всички новородени момчета?
А. 2980  3020 Б. 2900  3100 В. 2800  3200
Пример: Подбрана е репрезентативна извадка от 25 пациенти и е измерено систолното
налягане. Изчислена е средна аритметична х = 115 mmHg и стандартно отклонение s = 10.

Въпроси 48-50 се отнасят за тези данни:


48. Каква е репрезентативната грешка на средната величина за тази извадка?
А. 10 Б. 20 В. 2
49. За да изчислим 99% доверителен интервал, каква стойност на t - критерия трябва да
приемем по таблицата?
А. 2.492 Б. 2.797 В. 2.787
50. Какъв е 99% доверителен интервал на средната величина в този пример?
А. 110.0  120.0 Б. 109.4  120.6 В. 113.0  117.0

Отговори на въпросите в глава 10:


1Б; 2А; 3А; 4Б; 5В; 6А; 7В; 8Б; 9Б; 10А; 11Б; 12А; 13Б; 14Б; 15Г; 16Б; 17Б;
18Б; 19А; 20Б; 21В; 22Б; 23В; 24Г; 25В; 26А; 27Б; 28В; 29Б; 30В; 31Б; 32В;
33А; 34А; 35В; 36А; 37Б; 38А; 39Г; 40А; 41Б; 42Б; 43Б; 44В; 45Б; 46А; 45А;
48В; 49Б; 50Б

1. С каква цел се сравняват данни от репрезентативни проучвания?


А. за да се установи съществено ли е различието между тях
Б. за да се уеднакви структурата на средата от която са изчислени
В. за да се обобщят данните за популацията
2. Двустранна (ненасочена) хипотеза е тази, при която не се определя насо-
ката на различието между сравняваните резултати, а само се установява съ-
ществуването на различие.
А. вярно Б. невярно
3. Едностранна (насочена) хипотеза е тази, при която се определя насоката
на различието между сравняваните резултати.
А. вярно Б. невярно
4. Нивото на значимост на нулевата хипотеза представлява:
А. вероятността, че наблюдаваното различие се дължи на случайност
Б. величината на размера на извадката
В. нито едно от двете
5. Нивото на значимост на алтернативната хипотеза представлява:
А. вероятността, че наблюдаваното различие се дължи на случайност
Б. вероятността, че наблюдаваното различие се дължи на закономерни причини
В. и двете са верни
6. Хипотезата, че средната продължителност на предстоящия живот при мъжете и жените е
различна, без да се посочва насоката на това различие, представлява пример за:
А. еднопосочна хипотеза
Б. двупосочна хипотеза
7. Каква е функцията на критичната таблична стойност на даден критерий?
А. тя е равна на изчислената стойност от наблюдаваните данни
Б. тя е границата (стойността), спрямо която се взема решение за приемане или отхвърляне
на Н0
В. тя е център на разпределението на стойностите на х
8. Решението за използване на едностранен или двустранен тест при проверка на хипотези
обикновено се взема след анализиране на данните.
А. вярно Б. невярно
9. Вероятност на нулевата хипотеза р = 0.001 означава, че тя със сигурност е невярна.
А. вярно Б. невярно
10. Ако стойността на р (Н0) за даден статистически критерий е р>0.25, то:
А. нулевата хипотеза трябва да се приеме
Б. нулевата хипотеза се отхвърля
В. нито едно от двете
11. Хипотезата, че средната продължителност на предстоящия живот при мъжете пушачи е
по-ниска от тази при непушачите, е пример за:
А. двупосочна хипотеза
Б. еднопосочна хипотеза
12. Резултатите от даден експеримент са статистически значими, когато:
А. те са важни за статистиците, независимо от тяхната значимост за изследователите
Б. и изследователите, и статистиците ги считат за важни
В. резултатите са важни за изследователите, независимо от важността им за статистиците
Г. наблюдаваният ефект е твърде голям и не може да се обясни със случайност
13. Анализирани са проби за кръвна захар при 140 пациенти по два различни
метода. При изчислен t=2.63, какъв извод трябва да направим?
А. няма значимо различие в двата метода
Б. има значимо различие в двата метода
14. Ако даден критерий е значим при р<0.05, то той е значим и при р<0.01.
А. вярно Б. невярно
15. Грешка от I род се допуска винаги, когато:
А. нулевата хипотеза не се отхвърля, когато тя е невярна
Б. алтернативната хипотеза се отхвърля, когато тя е вярна
В. нулевата хипотеза се отхвърля, а тя всъщност е вярна
17. Рискът за допускане на грешка от II род не зависи от допускането на грешка от I род.
А. вярно Б. невярно
18. Въпреки че говорим за два типа грешки, при проверката на дадена хипо-
теза можем на направим едновременно само една грешка.
А. вярно Б. невярно
19. Грешка от II род се отнася до:
А. отхвърляне на нулевата хипотеза, когато алтернативната е вярна
Б. избиране на грешно решение
В. приемане на нулевата хипотеза, когато тя е невярна
20. При извършване на тест за значимост на H0 срещу H1, грешка от II род представлява:
А. вероятността Н1 да е вярна
Б. вероятността за отхвърляне на Н0, ако Н1 е вярна
В. вероятността за приемане на Н0, ако Н1 е вярна
21. Коя хипотеза се приема най-често за работна при научните проучвания?
А. алтернативната
Б. нулевата
В. и двете се използват еднакво често
22. Сумата от вероятностите на нулевата и алтернативната хипотеза:
А. е в интервала от 0.0 до 1.0
Б. може да надхвърли 1.0
В. винаги е равна на 1.0
23. При какво ниво на значимост нулевата хипотеза се приема за вярна?
А. р<0.05 Б. p>0.05 В. p<0.01
24. Ако нулевата хипотеза е вярна, това означава, че:
А. има съществено различие между сравняваните показатели
Б. различието се дължи на закономерни причини
В. различието се дължи на случайни фактори
25. С нарастване на вероятността на нулевата хипотеза намалява вероятността на
алтернативната хипотеза и обратно.
А. вярно Б. невярно
26. Направете извод за влиянието на тютюнопушенето върху заболеваемостта от рак на
белите дробове, ако нивото на значимост на нулевата хипотеза е р (2) < 0.05.
А. няма съществено влияние
Б. има съществено влияние
В. не може да се направи извод от тези данни
27. Колкото е по-голямо различието между фактическите (f) и очакваните (ft) честоти при
изчисляване на хи-квадрат:
А. толкова по-вероятно е да бъде отхвърлена нулевата хипотеза
Б. толкова по-вероятно е резултатите да бъдат незначими
В. нито едно от двете
28. От 60 болни мъже на възраст 50-54 г. с еднаква степен на хипертония 30 са лекувани по
схема А и 30 - по схема Б. След три месеца състоянието на всички лекувани е оценено като
подобрено, без промяна или влошено. Данните са представени в таблица с абсолютни числа.
Изберете най-подходящия статистически тест за сравняване на двете лечебни схеми.
А. t - критерий на Стюдент
Б. коефициент на вариация
В. хи-квадрат
29. При сравняване на хи-квадрат и коефициента на корелация (r) кое от посочените
твърдения не е вярно?
А. хи-квадрат е с по-малка мощност от r
Б. хи-квадрат се отнася към непараметричните критерии
В. хи-квадрат е с по-голяма мощност от r
30. Двустранен тест за сравняване на хипотези се прилага при:
А. ненасочена хипотеза
Б. насочена хипотеза
В. не зависи от вида на хипотезата
31. Има ли закономерно различие между средното тегло при градски и селски новородени
момчета, ако t = 2.73 и df =  (безкрайност):
А. има закономерно различие
Б. няма закономерно различие
В. различието се дължи на случайни причини
32. Установете има ли закономерно различие между средния ръст на новородените момчета в
два района, ако степента на свобода df = 200 и изчислена величина на t = 1.28:
А. има закономерно различие
Б. различието е съществено
В. различието е случайно
33. Установете има ли закономерно различие между средното тегло на новородени момчета
(3400г) и новородени момичета (3250г), ако t = 2.85 и df =  (безкрайност):
А. има закономерно различие
Б. няма закономерно различие
В. различието се дължи на случайни причини
34. Проведено е проучване, в което изследваните лица са разпределени в три групи –
контролна, опитна А и опитна Б. След лечението се сравняват резултатите за трите групи.
Кой е най-подходящият статистически метод за сравняване:
А. коефициент на корелация
Б. t-критерий
В. дисперсионен анализ
35. Ако трябва да изследваме разликата между 5 средни аритметични, коя е най-подходящата
статистическа процедура?
А. t-критерий на Стюдент
Б. F-критерий на Фишер
В. хи-квадрат
36. Едностранен тест за сравняване на хипотези се прилага при:
А. насочена хипотеза
Б. ненасочена хипотеза
В. не зависи от вида на хипотезата
37. При обикновен дисперсионен анализ коя от следните мерки представлява оценка на
варирането на индивидуалните измервания?
А. междугруповата дисперсия
Б. вътрегруповата дисперсия
В. общата дисперсия
38. За сравняване на пропорции в две извадки най-подходящ е:
А. t-критерият на Стюдент
Б. критерият на Фишер
В. методът на най-малките квадрати
39. За сравняване на резултати в две независими извадки, когато резултативната променлива
е количествена, най-подходящ е:
А. методът на най-малките квадрати
Б. t-критерият на Стюдент
В. хи-квадрат
40. Непараметричните методи за проверка на хипотези се използват:
А. само при нормално разпределение
Б. само при алтернативно разпределение
В. при всички форми на разпределение
41. Кой от посочените методи се отнася към непараметричните?
А. хи-квадрат
Б. методът на Мартин
В. методът на най-малките квадрати
42. Кой е най-често използваният критерий при непараметричният анализ?
А. критерий хи-квадрат
Б. t-критерий на Стюдент
В. критерий на Фишер
43. Кой от посочените критерии не се отнася към непараметричните?
А. t-критерий на Стюдент
Б. критерий на Фишер
В. и двата не се отнасят към непараметричните
44. 2 (хи-квадрат) се изчислява само на основата на:
А. предварително изчислени средни величини
Б. абсолютни числа
В. предварително изчислени проценти
45. Степента на свобода (df) при хи-квадрат се определя:
А. df = n - 1
Б. df = r.c - 1 (r - редове, с - колони на таблицата)
В. df = (r - 1) (c - 1)
46. Изследовател иска да оцени ефективността на ново лечение в сравнение с
конвенционално използвано лечение. Резултатът (зависимата променлива) ще се измерва
чрез интервална скала. Всяко изследвано лице ще бъде отнесено към една от двете
сравнявани групи. Броят на лицата във всяка от групите е по-малък от 30. Какъв тест би
използвал изследователят за анализ на данните?
А. t - критерий на Стюдент
Б. хи-квадрат
В. коефициент на вариация

Отговори на въпросите от глава 11:


1А; 2А; 3А; 4А; 5Б; 6Б; 7Б; 8Б; 9А; 10А; 11Б; 12Г; 13Б; 14А; 15В; 16Б; 17Б;
18А; 19Б; 20В; 21Б; 22В; 23Б; 24В; 25А; 26Б; 27А; 28В; 29В; 30А; 31А; 32В;
33А; 34В; 35Б; 36А; 37Б; 38А; 39Б; 40В; 41А; 42А; 43В; 44Б; 45В; 46А

1.За определяне коефициента на корелация между x и y е необходимо да разполагаме с:


А. група лица, някои от които притежават променливата x, а останалите - променливата y
Б. измервания на променливата x при една група лица и променливата y при друга група
В. измервания на променливите x и y при всяко лице в една и съща група
2. Диаграмата на разсейването представлява графично средство за откриване и анализиране
връзка между две променливи.
А. вярно Б. невярно
3. Даден изследовател установява, че корелацията между личностовите черти “алчност” и
“надменност” е -0.40. Какъв процент от варирането в алчността може да бъде обяснено чрез
връзката с надменността?
А. 60% Б. 0% В. 16% Г. 20% Д. 40%
4. Каква част от варирането на зависимата променлива y е свързана с независимата
променлива x, ако коефициент на корелация между двете променливи е r = 0.5?
А. най-голямата част
Б. половината
В. много малка част
Г. една четвърт (25%)
5. Коя стойност на r показва най-силна зависимост на една променлива от друга?
А. r = 1.18 Б. r = -0.77 В. r = 0.68 Г. r = 0.45
6. Ако корелацията между възрастта на колите и средствата за ремонт е +0.90. то:
А. 81% от изразходваните средства за ремонт се обясняват с възрастта на колите
Б. 81% от изразходваните средства за ремонт не зависят от възрастта на колите
В. 90% от изразходваните средства за ремонт може да се обяснят с възрастта на колите
7. Ако коефициентът на корелация е 0.61, това показва, че пропорцията от варирането в
зависимата променлива, която се обяснява с варирането в независимата променлива е:
А. 37% Б. 61% В. 98% Г. не може да се определи
8. Да предположим, че между средния успех на учащите се в един колеж и резултатите от
представянето им на тест за интелигентност е установен коефициент на корелация r = 0.40.
Какъв общ процент вариране имат тези две променливи?
А. 20 Б. 16 В. 40 Г. 80
9. Ако в даден експеримент r = 0.70, то тогава 49% от варирането на зависимата променлива
У може да се обясни с различията в променливата Х.
А. вярно Б. невярно
10. Коефициентът на корелация може да има стойности между –1 и + 1.
А. вярно Б. невярно
11. Коефициентът на детерминация може да има стойности между –1 и + 1.
А. вярно Б. невярно
12. Коефициентът на линейна корелация между x и y е –0.95. Кое от следните заключения е
вярно?
А. линейната връзка между x и y е слаба и y намалява, когато x нараства.
Б. линейната връзка между x и y е силна и y намалява, когато x нараства.
В. линейната връзка между x и y е силна и y нараства, когато x нараства.
13. Ако коефициентът на корелация между x и y в извадка е – 1, то:
А. няма връзка между x и y в извадката
Б. няма връзка между x и y в популацията
В. има пълна (функционална) отрицателна връзка между x и y в популацията
Г. има пълна (функционална) отрицателна връзка между x и y в извадката
14. При проучване на връзката между IQ (коефициент на интелигентност) и средния успех от
следването в един колеж, кой от следните статистически анализи е най-подходящ?
А. коефициент на корелация
Б. дисперсионен анализ
В. t-критерий
15. При проучване на връзката между самооценката за подготовката и постиженията при
лица в дадена извадка е изчислен коефициент на корелация r = 0.75. Това показва, че
връзката между тези две променливи е:
А. слаба и положителна
Б. силна и положителна
В. слаба и отрицателна
Г. силна и отрицателна
16. Корелацията между изпълнението на сложни задачи (x) и състоянието на тревожност (y) е
r = -0.73. Какво заключение може да се направи?
А. нарастването на тревожността подобрява изпълнението на сложни задачи
Б. подобряването на изпълнението на сложни задачи намалява тревожността
В. високо ниво на тревожност води до лошо изпълнение на сложни задачи
17. Коефициентът на корелация на Пирсон r = -0.75 означава, че:
А. индивидите с високи стойности на едната променлива проявяват тенденция към ниски
стойности на другата променлива
Б. индивидите с високи резултати за едната променлива проявяват тенденция към високи
резултати и за другата променлива
В. няма връзка между двете променливи
18. Изчислен е коефициент на корелация r = -1.08 между резултатите от кандидат-
студентските изпити и успеваемостта на студентите през следващите години. Какъв е
изводът?
А. резултатите от кандидат-студентските изпити са добър прогностичен признак за успех
Б. университетът трябва да си наеме друг статистик
В. резултатите от кандидат-студентските изпити са лош прогностичен признак за успех
19. Под диаграмата на разсейване е отбелязано r = +0.10. Това означава:
А. плюс и минус 10% от средните стойности включват 68% от случаите
Б. една десета от дисперсията на дадена променлива се споделя с другата променлива
В. една десета от едната променлива е причинена от другата променлива
Г. степента на линейна връзка между променливите е слабо положителна
20. Коя от посочените стойности на коефициента на корелация показва ситуация, където
повече от половината от промените в едната величина са свързани с промени в другата?
А. r = -0.7 Б. r = 0.3 В. r = -0.9 Г. r = - 0.6
21. Ако коефициентът на корелация между x и y е нула, то:
А. x и y имат стандартни разпределения
Б. дисперсиите на x и y са еднакви
В. има връзка между x и y
Г. няма линейна връзка между x и y
22. Между променливите x и y е изчислен r = - 0.90. Това показва, че:
А. изчислението е грешно, тъй като r не може да бъде отрицателно число
Б. има много слаба връзка между двете променливи
В. коефициентът на детерминация е равен на корен квадратен от 0.90
Г. променливата y има тенденция да намалява при нарастване на x
23. Коефициент на корелация r = - 0.80:
А. е по-малък от r = + 0.80
Б. показва същата сила на връзка както r = + 0.80
24. Коя от следните стойности най-добре характеризирала връзката между
променливите “брой отработени часове” и “количество извършена работа”?
А. r = 0.9
Б. r = 0.4
В. r = 0.0
25. Знакът (плюс или минус) пред коефициента на корелация показва:
А. посоката на корелационната зависимост
Б. практическата значимост на зависимостта
В. вероятността, че степента на връзката е по-голяма от нула
26. Корелацията между резултати от тест за неврастения и тест за тревожност е силна и
положителна. Следователно:
А. тревожността не причинява неврастения
Б. лицата с ниски резултати при единия тест показват високи резултати при другия тест
В. лицата с ниски резултати от единия тест показват ниски резултати и при другия
27. При корелационния анализ, когато точките се разпръскват широко около линията на
регресия, това означава че корелацията е:
А. отрицателна
Б. слаба
В. силна
28. Ако r е близо до +1 или –1, казваме, че има силна корелация, подразбирайки безусловно,
че говорим само за линейна зависимост.
А. вярно Б. невярно
29. Ако знаем, че коефициентът на корелация при обикновена линейна зависимост е
положителен за две променливи (x и y ), тогава регресията на y по отношение на x ще се
представи чрез линия на регресия, която е наклонена отгоре надолу, започвайки отляво
надясно.
А. вярно Б. невярно
30. Ако знаем, че коефициентът на корелация при обикновена линейна зависимост е
положителен за две променливи (x и y), тогава регресията на y по отношение на x ще се
представи чрез линия на регресия, която е наклонена отдолу нагоре, започвайки отляво
надясно.
А. вярно Б. невярно
31. Когато r е изчислен от извадка, стойността, която получаваме за r е само една оценъчна
стойност за истинския параметър на корелация за цялата популация.
А. вярно Б. невярно
32. При сравняване на хи-квадрат и коефициента на корелация (r) вярно е:
А. коефициентът на корелация е с по-малка мощност от хи-квадрат
Б. коефициентът на корелация е с по-голяма мощност от хи-квадрат
В. няма разлика в мощността на двата критерия
33. Кое от посочените твърдения не е вярно?
А. коефициентът на корелация е с по-голяма мощност от хи-квадрат
Б. коефициентът на корелация е с по-малка мощност от хи-квадрат
В. има разлика в мощността на двата критерия
34. Корелационният анализ се прилага:
А. само при качествени променливи
Б. само при количествени променливи
В. и при двата вида променливи
35. При избор на коефициент за корелация за конкретни данни, трябва да се взема предвид:
А. дали зависимостта е линейна или нелинейна
Б. вида на скалата за измерване на всяка променлива
В. и двете условия
36. Най-подходящ за изучаване на взаимовръзка между две променливи величини е:
А. средна аритметична величина
Б. коефициент на корелация
В. коефициент за честота
37. Определете степента и посоката на корелацията при r = + 0.65, като използвате 5-степенна
скала за оценка:
А. умерена права връзка
Б. умерена обратна връзка
В. значителна права връзка
38. Определете степента и посоката на корелационна връзка при коефициент на корелация
r = - 0.23, ако използвате 5-степенна скала за оценка:
А. слаба обратна връзка
Б. умерена права връзка
В. значителна обратна връзка
39. Казват Ви, че съществува силна обратна връзка между променливите “количество
физически упражнения” и “честота на сърдечни заболявания”. Кой от следващите
корелационни коефициенти съответства на това твърдение?
А. r = +0.8 Б. r = - 0.3 В. r = - 0.8 Г. r = + 0.9
40. При отрицателна корелационна зависимост:
А. с нарастване на х, нараства у
Б. с нарастване на х, намалява у
В. с намаляване на х, намалява у
41. Кой от следващите корелационни коефициенти отразява най-слаба зависимост?
А. r = - 0.60 Б. r = - 0.33 В. r = + 0.29 Г. r = + 0.5
42. Ако корелацията между x и y е положителна, зависимата променлива у намалява:
А. при нарастване на х
Б. запазване на х на едно и също ниво
В. при намаляване на х
43. Изберете най-подходящия статистически тест за определяне на връзката между нивото на
систоличното налягане и серумния холестерол като имате предвид, че и двете променливи
величини са изразени количествено:
А. коефициент на рангова корелация на Спирман
Б. коефициент на корелация на Пирсон
В. хи-квадрат
44. Кое от следните твърдения за корелацията е вярно?
А. Корелационен коефициент r = - 0.8 показва по-слаба степен на връзка между две
променливи, отколкото r = + 0.6.
Б. Коефициентът на корелация на Пирсон се използва при количествени променливи
В. Диаграмата на разсейване е полезно за оценка на вида на връзката между две променливи
– дали е праволинейна или криволинейна.
45. При изчисляване на коефициента за рангова корелация на Спирман изходните данни
трябва да бъдат представени в:
А. номинална скала
Б. ординална скала
В. интервална скала
46. Регресионният анализ служи за:
А. установяване на достоверност на различията
Б. измерване на централна тенденция
В. моделиране на линейни зависимости
47. За количествено измерване на промените в зависимата променлива (y) при единица
промяна на независимата променлива (x) се използва:
А. стандартно отклонение
Б. коефициент на корелация
В. коефициент на регресия
48. Корелацията се дефинира като относителна разлика между две променливи.
А. вярно Б. невярно
49. Връзката между две променливи може да се представи чрез диаграма на разсейването.
А. вярно Б. невярно
50. Когато говорим за положителна зависимост, това означава, че високи стойности на едната
променлива са свързани с високи стойности на другата променлива.
А. вярно Б. невярно

Отговори на въпросите от глава 12:


1Б; 2А; 3В; 4Г; 5Б; 6А; 7А; 8Б; 9А; 10А; 11Б; 12Б; 13Г; 14А; 15Б; 16В; 17А;
18Б; 19Г; 20В; 21Г; 22Г; 23Б; 24А; 25А; 26В; 27Б; 28А; 29Б; 30А; 31А; 32Б;
33Б; 34В; 35В; 36Б; 37В; 38А; 39В; 40Б; 41В; 42В; 43Б; 44А; 45Б; 46В; 47В;
48Б; 49А; 50А

You might also like