Тема № 5

Гастроентерология
Симптоми и синдроми на заболяванията.
Класификация на болестите на
храносмилателната система.

Гл. Ас. д-р Габриела Кехайова, д.ф.

Функция на храносмилателната система

• Основната функция на храносмилателната система е

процесът храносмилане.
• Храносмилане в устната кухина. Тук под действието на
слюнчените ензими започва химичното разграждане на
въглехидратите и мазнините от храната.
• Храносмилане в стомаха. Там под въздействие на
стомашния сок, храната се подлага на интензивно
химично смилане.
• Храносмилане в червата- Дванадесетопръстникът е
началният участък от червата. В него попадат жлъчния
сок и панкреатичния сок. Окончателното смилане на
храната се извършва в тънкото черво. Резорбцията на
вода, йони, витамини, соли протича главно в тънкото и
дебелото черва.
Основни симптоми и синдроми свързани с
хранопровода
• Дисфагия- затруднено преглъщане. Дисфагия може да се наблюдава при обструкция на
хранопровода в резултат карцином, стриктури и др.
• Болка- най-чести причини за болка по хранопровода са езофагити, киселинни регургитации,
консумация на горещи храни и напитки.
• Пирозис- паренето е симптом на гастроезофагеален рефлукс.
• Повръщане и регургитация- регургитацията представлява неволево връщане на
хранопроводно или стомашно съдържимо обратно към устната кухина.
• Инхалирането на регургитираното съдържимо може да доведе до аспирационна
пневмония.
• Астено-адинамичен и консумативен синдром- включва отпадналост, безапетитие,
прогресивна загуба на тегло. Характерен за злокачествени заболявания на ГИТ като рак на
хранопровода, рак на стомаха, рак на дебелото черво.
Болести на хранопровода

Най-честите болести на хранопровода са:

• Гастро-езофагеална рефлукса болест (ГЕРБ) е хронично заболяване, при което

стомашното съдържимо се връща обратно в хранопровода поради намален тонус
на долния сфинктер на хранопровода.
• Ахалазия или кардиоспaзъм е заболяване на хранопровода, при което
преминаването на храната и течностите от хранопровода в стомаха е силно
затруднено.
• Хиатална херния- навлизане на коремни органи в гръдния кош през хиаталния
отвор на диафрагмата, през който нормално преминава хранопровода.
• Рак на хранопровода- аденокарцином
• Дивертикули- ограничено торбовидно разширение на стената на хранопровода
или червата.
• Инфекциозен езофагит- представлява възпаление на хранопровода.
ГЕРБ
• ГЕРБ е често заболяване, което се характеризира с обратно
придвижване на стомашно и дуоденално съдържимо през
долния хранопроводен сфинктер.
• Състоянието се определя като патологично, когато този рефлукс
е продължителен и води до увреждане на лигавицата на
хранопровода като предизвиква клинична симптоматика поне 2
пъти седмично в продължение на 6 месеца.
• Рискови фактори:
• Затлъстяване
• Хиатална херния
• Бременност
• Хранене с богати на мазнини храни или пържени храни;
• Прием на алкохол, кафе
• Лекарства: прогестерон, бета- блокери и др.
• Хранене непосредствено преди лягане
ГЕРБ

Клинична картина
• Парене, болка зад гръдната кост. Наподобява болката при язва, жлъчна криза,
стенокардия, инфаркт. Регургитация.
• Връщането на стомашния сок към хранопровода през нощта може да доведе
до симптоми на нощна кашлица, хъркане, сутрешен пресипнал глас.
Понякога се появяват белодробни симптоми от аспирация, които може да
доведат до развитие на бронхиална астма.
Усложнения
• Язва на хранопровода
• Развитие на стриктури
• Barrett-ов хранопровод- преканцероза.
Диагностика
• Езофагогастроскопията е най-прецизният метод за поставяне на диагнозата
ГЕРБ.
• Рентгеново изследване с бариева каша
• 24 часова езофагеална pH-метрия- измерва се процента време, при който рН
в хранопровода е под 4.
Основни симптоми и синдроми от страна на стомаха
и червата

• Оригване и гадене- често при гастрити и язва на стомаха.

• Промени в апетита- често безапетитие при гастрит и язва на стомаха
• Хематемеза- повръщане на кръв. Най-честите причини за хематемеза са
кървящи варици на хранопровода, дуоденална или стомашна язва.
• Мелена- кръв във фекалиите. Най-честата причина за мелена е язвена
болест.
• Метеоризъм- състояние на прекалено голямо количество газове в стомаха
или червата. Най-често се проявява след консумацията на някои храни. Може
да се дължи и на механични прегради, които затрудняват движението на
храната като стриктури и тумори.
Основни симптоми и синдроми от страна на стомаха
и червата

• Диария- често изхождане на воднисто-кашави изпражнения, най-малко три

пъти дневно и с тегло, надхвърлящо 200 g на ден. Бива остра и хронична. Чести
причини за диария за бактериални и вирусни инфекции както и лекарства.
• Констипация- изхождания под 3 пъти седмично на твърди фекални маси;
трудности при дефекацията и др.
• Тенезми- болезнени, безрезултатни позиви за дефекация. Наблюдават се при
хроничен запек, болест на Крон, синдрома на раздразненото дебело черво и др.
• Foetor ex ore- неприятна миризма от устната кухина. Чести причини са
хронични гастрити, лоша орална хигиена, недобре изпълнени протетични
конструкции- мостове, коронки и др.
Остър гастрит

• Острият гастрит е състояние, свързано с възпалителни изменения в гастралната

мукоза.
• Най-честата причина за развитието на остър гастрит е употребата на
нестероидни противовъзпалителни средства и кортикостероиди.
• Други причини: ексцесивна алкохолна употреба,
хранителни токсикоинфекции, вирусни инфекции, тютюнопушене, пикантна храна.
• Златен стандарт в поставянето на диагнозата е фиброгастроскопията с вземане на
биопсия за хистология и хеликобактерен анализ.
• Прогноза- благоприятна. При правилно проведено диетично и медикаментозно
лечение гастритът рядко хронифицира.
Фиброгастроскопия
Хроничен гастрит

• Хроничният гастрит е дълготрайно неспецифично възпалително заболяване

на стомашната лигавица.
• Хроничен гастрит тип А или автoимунен гастрит. Откриват се
циркулиращи антитела към пристенните клетки в стомашната лигавица. Този
вид гастрит се среща най-често при болни от пернициозна анемия.
• Хроничен гастрит тип Б – причинява се от Helicobacter Pylori. Съставлява
около 85% от случаите на хроничен гастрит.
• Болните съобщават за следните симптоми: безапетитие, ранно засищане,
оригване, повръщане тежест, болка в горната част на корема, обложен език и
др.
Язвена болест

• Язвената болест се характеризира с формиране

на локален дефект (язва) в стомашната и/или
дуоденалната лигавица в резултат на
повишеното ниво на солна киселина и дисбаланс
между агресивни и протективни фактори.
Протективни фактори: мукус, бикарбонати,
регенерация на епитела, адекватна локална
перфузия, синтез на простагландини: PGE1,
PGE2.
Агресивни фактори: повишена секреция на
солна киселина, пепсин, жлъчка, H. Pylori,
забавено изпразване на стомаха.
Лекарства- НСПВС, ГКС
Тютюнопушене, алкохол, стрес, пикантна,
пържена храна и др.
Клинична картина при язвена болест

• Дуоденалната язва се среща 4 пъти по-често от

стомашната и преобладава във възрастта от 30 до 50
години.
• Болка
• При стомашна язва: болка, непосредствено след
нахранване, високо в епигастриума.
• При дуоденална язва: болка на гладно, нощна болка
между 0 и 3 часа, около пъпа и малко над него.
Изчезва след прием на храна или медикаменти.
• Обостря се през пролетта и есента и от стрес
• Гадене и повръщане – не са задължителни, но могат да
бъдат единствена проява.
Диагностика на язвената болест

• Ендоскопското изследване с биопсия е метод на избор и

поставя диагнозата при 95 % от болните.
• Рентгеново изследване с контраст бариев сулфат
• Серологично изследване- търсене на антитела срещу
H.pylori в серума (IgG, IgA).
• Фекален тест за диагностика на H.pylori антигени
• Дихателен тест- този тест почива на принципа, че H.pylori
със своя ензим уреаза разгражда предварително белязана с
въглерод урея, отделя се въглероден диоксид с маркирания
въглерод, който може да бъде открит в издишания въздух.
Нормално стомахът не произвежда уреаза и такава реакция
е възможна само при инфекция с H.pylori.
Контрастна рентгенография с бариев сулфат
Усложнения на язвената болест

• Остри уложнения:
• Кръвотечение- с картината на хематемеза и мелена.
• Перфорация- най-тежкото и смъртоносно усложнение.
Пробив на стомашната или дуоденалната стена от язвения
дефект. Характеризира се с картината на остър хирургичен
корем. Болката е силна, внезапна кинжалоподобна.
• Късни усложенния:
• Пенетрация- прорастване към съседни органи, например
към панкреаса. Типични са силни болки в гърба с опасващ
характер. Може да се развие картината на остър панкреатит.
• Пилорна стеноза- стеснение на изхода на стомаха, което
затруднява изпразването му. Основният симптом е
повръщането на стомашно съдържимо и остатъци от храна,
приета преди 1-2 дни. На рентгенография: “стомах като
пясъчен часовник”.
• Злокачествена дегенерация
Усложнения на язвената болест
Лечение на язвената болест

• Лечебно хранене
• Да се избягват силни подправки, газирани напитки,
алкохол, пържени храни, домати, доматени сосове,
напитки, съдържащи кофеин и грейпфрут, мазни
меса и др.
• Храненето да е на често по малко.
• Последното хранене да е преди 19ч.
• Медикаментозно лечение
• Антисекреторни медикаменти
• Ерадикация на H.pylori
Рак на стомаха

• Ракът на стомаха е един от най-честите тумори (на трето място при

мъжете след този на белите дробове и на дебелото черво).
• Хистологично ракът на стомаха се класифицира като аденокарцином в
около 70 % от всички видове.
• Симптоми: дълго време може да няма оплаквания, което води и до
закъсняване на лечението.
• Основният диагностичен метод е фиброгастроскопията с биопсия от
мястото на лезията.
• Туморни маркери. Това са повече или по-малко специфични антигени,
които туморите притежават.
• Радикалното лечение на стомашния рак е оперативно- гастректомия.
Рак на стомаха
Основни симптоми и синдроми от страна на черния
дроб и жлъчните пътища

• Диспептичен синдром- смутено храносмилане.

Симптомите на диспепсията включват болки в стомаха,
оригване, гадене, подуване на корема, бързо засищане.
Симптомите обикновено се провокират по време на
хранене. Различават се горен и долен диспептичен
синдром в зависимост от клиничната изява.
• Хепатомегалия- увеличен черен дроб. Черният дроб се
увеличава хепатити, цироза, тумори, паразитни
заболявания, при заболявания на сърдечно-съдовата
система, при които се наблюдава застой на кръв във
вените на органа и др.
• Спленомегалия- увеличен далак. Най-честите причини
са ифекциозни заболявания, кръвни заболявания
(левкемии, болест на Ходжкин), цироза на черния дроб
и др.
Основни симптоми и синдроми от страна на черния дроб
и жлъчните пътища

• Жълтеница (иктер)- жълто оцветяване на кожата, склерите и

лигавиците вследствие повишаване нивото на серумния билирубин и
отлагането му в тъканите.
• Причини: физиологична жълтеница при новородени, хемолитична
анемия, хепатити, цироза на черния дроб и др.
• Портална хипертония- повишение на налягането в порталната
венозна система.
• Причини: прехепатални (тромбоза на вена порте), интрахепатални
(цироза, хепатит) и постхепатални (тромбоза на чернодробните
вени, десностранна СН).
• Чернодробна недостатъчност- настъпва при отпадане на функцията
на черния дроб поради дистрофия и некроза на чернодробните клетки.
• Остра ЧН- наблюдава се при остър вирусен хепатит,
интоксикации с някои лекарства, гъби, алкохол.
• Хронична ЧН- наблюдава се при тумори на черния дроб,
хроничен хепатит, цироза, хроничен алкохолизъм и др.
Симптоми и синдроми , свързани със заболявания на
панкреаса

• Стеаторея- състояние, характеризиращо се с наличие на неразградени

мазнини в изпражненията. Среща се при панкреасна екзокринна
недостатъчност- малабсорбция, панкреатектомия, разстройства на храненето
и на обмяната на веществата.
• Креаторея- повишено съдържание на мускулни влакна в изпражненията.
Лошото храносмилане е една от основните причини за мускулните влакна в
изпражненията. Наблюдава се при хроничен панкератит, гастрит и др.
Болест на Крон

• Болестта на Крон е възпалително автоимунно заболяване на червата. Болестта най-

често се локализира в илео-цекалната зона.
• Болестта на Крон засяга главно хора в млада възраст основно между 15 и 45 години.
• Хроничният възпалителен процес може да засегне в дълбочина всички слоеве на
червата. Ангажирането на повърхностните слоеве води до лигавични разязвявания.
• Симптомите включват диария, треска, умора, стомашна болка, кръв при изхождане,
афти, намален апетит или загуба на тегло, болка около ануса, фистула.
• Усложнения: влошаване на храносмилането, анемия, анална фисура, рак и други.
• Диагностика: ендоскопия с биопсия, фелален калпротектин, кръвни изследвания
(левкоцити, СУЕ, CRP).
• Лечение: имуносуперсори, MABs, оперативно лечение.
Улцерозен колит

• Улцерозен колит е заболяване, което се характеризира с възпаление и кървящи,

гнойни язви на лигавицата на дебелото черво. Има предимно хронично-
рецидивиращ ход.
• Автоимунна хипотеза
• Сред най-честите симптоми на колита са болки в корема, болезнени
тенезми, диария, придружена от кръв в изпражненията.
• Разликата с болестта на Крон се състои в това, че болестта на Крон може да засегне
всяка една част от гастроентерологичния тракт, докато улцерозният колит засяга
единствено дебелото черво.
• Усложнения: перфорация, перитонит, малигнена дегенерация
• Диагноза: ендоскопия с биопсия най-точно
• Лечение: имуносуперсори, MABs, оперативно лечение
Болести на перитонеума

Перитонити
• Перитонитът е остро възпалително заболяване на обвивката на коремните органи и
вътрешната част на коремната стена, наречена перитонеум.
• Перитонитът е състояние, което без незабавна лекарска помощ води до смърт!
Диагнозата перитонит е индикация за операция по спешност!
• Апендикуларен перитонит – в над 50% от случаите.
• Холецисто-панкреатичен перитонит. При холецистити, панкреатити
• Перфоративен перитонит – перфорация на язва
• Травматичен перитонит- при травми, засягащи коремните органи
• Гинекологичен- при андексити, колпити и др.
• Следоперативен перитонит- като усложнение на операции, при които се отваря
коремната кухина.
Клинична картина при перитонит

• Болката е най-характерният симптом. Често настъпва рязко, като

понякога пациентите я описват като „пробождане с нож”.
• Опитите за докосване и натискане на корема са силно болезнени.
• Коремът е „твърд като дъска” – дължи се на ангажиранерто на
мускулите при възпалителния процес - мускулен дефанс.
• Повръщане – характерно е, че то не носи облекчение
• Допълнителни симптоми:
• Изострени черти на лицето, тъмни кръгове около очите
• Висока телесна температура
• Сух, обложен език
• Ускорен пулс – над 100 удара в минута
• Студена пот и др.
Диагноза на перитонита

• Основният показател е огледът на болния и

характерните симптоми при палпация на коремната
стена. Установяването на „твърд корем” и мускулна
резистентност е достатъчно за диагноза.
• Симптом на Блумберг: при натиск с ръка и
последващо рязко отпускане на ръката, възниква
болка в изследваната област на корема.
• Кръвна картина – наблюдава се увеличение на белите
кръвни клетки, СУЕ, CRP.
• Рентгеново изследване
• Ехография
Болести на панкреаса

• Панкреатитът представлява възпаление на панкреаса. Това най-често става, когато

ензимите, които образува панкреасът се активират преди да постъпят в тънкото
черво и те атакуват панкреаса.
• Остър панкреатит
• Настъпва внезапно и в редица случаи има тежко, животозастрашаващо
протичане.
• Основните причини за развитието на остър панкреатит са: жлъчно-каменна
болест и алкохолна злоупотреба.
• Хроничен панкреатит
• Хроничният панкреатит се развива обикновено след остър панкреатит.
• При 45% от пациентите той се дължи на дългогодишна алкохолна злоупотреба.
 Панкреатит

• Симптоми на остър панкреатит

• Болка в горна част на корема,
разпространяваща се към гърба
• Гадене, поръщане
• Подуване на корема
• Треска

Усложненията на острия панкреатит са:

• Илеус - остра чревна непроходимост
• Остър хирургичен корем
• Шок
• Абсцес и др.
Диагностика и лечение на
панкреатита

• Изследване на кръв - хематологични, биохимични

изследвания (повишена амилаза, липаза)
• Обзорна рентгенова снимка на корема
• Ехография на корем
• Компютърна томография
• Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография
• Магнитен разонанс
• Лечение: диета, рехидратация, антиеметици,
НСПВС, спазмолитици и др.
• При хроничен панкреатит- заместителна терапия с
панкреатични ензими
Болести на черния дроб: хепатити

Инфекциозни хепатити
• Вирусни хепатити: хепатитен вирус А (HAV), хепатитен вирус В (HBV), хепатитен вирус
С (HCV), хепатитен вирус D (HDV), хепатитен вирус Е (HEV).

• От петте различни хепатитни вируси (A, B, C, D и E), само В и С могат

да хронифицират.
• Хепатитите се разделят на остри (които продължават по-малко от 6 месеца) и хронични
(които продължават по-дълго).
• Вирусът на хепатит В се предава при контакт със заразена кръв, както и с основните
телесни течности, включително кръв, сперма, пот, сълзи, кърма.
• Вирусът на хепатит С се разпространява при директен контакт със заразена кръв.
Най-чести пътища на разпространение на вирусните
хепатити

• Преливане на неизследвани кръв или кръвни продукти

• Медицински или стоматологични интервенции с недобре стерилизирани
инструменти
• От майка на дете по време на раждане
• По полов път (за хепатит В)
• При общи игли за инжектиране на наркотици
• При споделяне на самобръсначки, четки за зъби и др.
• Татуировки и пиърсинг, когато са извършени с нестерилни инструменти
Хепатит С

 Вирусът на хепатит С (HCV) е една от основните причини за хронично чернодробно заболяване.

 В Световен мащаб между 130 и 150 милиона души живеят с хронична HCV инфекция.
 Всяка година умират приблизително 700 000 души от чернодробна патология, пряко свързана с
HCV – инфекция.
 Голяма част от пациентите не подозират за своето заболяване.
 Повечето пациенти не забелязват симптоми по време на острата фаза.
 Неспецифични симптоми: умора, депресия, главоболие, болки в коремната област, симптоми,
подобни на тези на грип
 Симптомите често се бъркат и хората могат да живеят с вируса години, преди да разберат, че са
заразени.
 Няма ваксина против хепатит С за разлика от хепатит А и хепатит В.

39
През какви стадии преминава прогресията на заболяването ?

75-85%

20-30%

2-7%
Неинфекциозни хепатити

• При токсичните хепатити чернодробното възпаление възниква като реакция

към определени вещества, постъпили в организма.
• Алкохол – системната употреба може да доведе до алкохолен хепатит,
чернодробна цироза и чернодробна недостатъчност;
• Лекарства, отпускани без рецепта – НСПВС, парацетамол,
ацетилсалицилова киселина и др.
• Лекарства, по лекарско предписание
• Отровни гъби
• Индустриални химикали- винилхлорид, тетрахлорметан, хербициди,
пестициди, полихлорирани фенилни производни.
Диагностика на хепатит

• Лаборни изследвания- кръвна картина, СУЕ, пигменти в урината (повишен

уробилиноген, билирубин), чернодробни показатели (повишен серумен билирубин,
повишени чернодробни ензими (АСАТ,АЛАТ над 1000 U/l), при тежките форми има
нарушения в хемостазата.
• Вирусологични маркери при остър вирусен хепатит – anti-HAV IgM (за остър
хепатит А); anti-HBV IgM, HBsAg (за остър хепатит В); anti-HCV Ab, PCR (за
хепатит С).
• Образни изследвания – абдоминалната ехография, компютърната и магнитно-
резонансната томография
• Инвазивни изследвания – чернодробна биопсия
Холелитиаза

• Жлъчно-каменната болест (холелитиаза) е заболяване

на обмяната на веществата в организма, в резултат на
което в жлъчния мехур, по-рядко в другите жлъчни
пътища, се образуват жлъчни камъни.
• Преобладава женският пол (3:1)- жени във фертилна
възраст, след употреба на контрацептиви, при
наднормено тегло, диабет и фамилна обремененост с
холелитиаза.
• Холестеролът е главната съставка на жлъчните камъни
при 80-90% от пациентите.
Клинична картина при холелитиаза

Около 50% от пациентите нямат клинични прояви. Тази безсимптомна форма на

болестта се открива най-често при случайно ехографско изследване.
• При диспептичната форма пациентите съобщават за тежест в дясното
подребрие, особено след консумация на мазнини, яйчен жълтък, шоколад, кафе,
тлъсти меса и др. Тези болни имат подуване на корема, гадене, горчив вкус в
устата, особено сутрин след събуждане от сън.
• Най-характерният симптом е жлъчната колика – силна, кризисна болка в
дясното подребрие. Болката се появява внезапно, най-често след хранене.

• Усложнения на жлъчно-каменната болест са: остър холецистит, хроничен

холецистит, гангренозен холецистит, перфорация на жлъчния мехур към коремна
кухина с перитонит.
Диагностика на холелитиаза

• Диагнозата на жлъчно-каменна болест се

изгражда въз основа на:
• Анамнестичните данни и типичната клинична
картина.
• Лабораторни изследвания- повишени
стойности на холестерол и билирубин,
левкоцити, чернодробните ензими и др.
• Ехографията е бърз метод за диагностика на
заболяването. Обичайно той е достатъчен и е
средство на избор, като чувствителността му е
изключително висока - над 95% за камъни с
размери над 1.5 mm.