Бъбречно-каменна болест

Клинична картина: Разнообразна в протичането на БКБ – от безсимптомна до

застрашаваща живота състояние.

Съществуват четири форми:

1. Латентна (безсимптомна).

– Няма оплаквания;

– Касае се за малки, гладки камъчета (песечинки), които се изпикават

или големи гладки камъни, които не запушват пикочните пътища и
не водят до уростаза;

2. Олитосимптомна.

– Поява на неясни симптоми;

 Тъпа болка в кръста (засилва се след движение);

 Тъмна урина (слаба периодична хематурия);

 Смущения в микцията;

– Камъни от същия вид, незапушващи;

– Няма уроинфекция;

3. Болкова (класическа) форма – бъбречна колика.

 Специфичен симптом е болката в лумбалната област (ляво или

дясно), много рядко се среща двустранна колика;

– Тъпа болка!, провокираща се от физическо усилие, прием на

течности;

– Постоянна тъпа – при насложена инфекция;

– Остра, коликообразна – при остро запушване на пикочните

пътища, с периодично засилване или отслабване;

Може да иридира по уретерите, ингвинална област, ВПО.

 Смущения в микцията, парене, дразнене;

 Периодични промени в урината – мътна до кървава;

 Обща симптоматика – ↑ на t° (пиелоренален рефлукс);

– Адинамия;
 – Прояви на ХБН;

– Болният заема щадящо положение, неспокоен;

4. Бъбречната колика е най-драматичната форма на БКБ (98% се дължи

на БКБ). БК е симптомокомплекс говорещ за остро нарушение на
уродинамиката на ГПП. Когато е хронично запушване – хидронефроза,
когато е остро БК. БК може да се предизвика от:

– Конкремент 90%;

– Tm парчета (по-рядко);

– Белт. Сгъстак;

– Тромб;

– Етрогенно (по време на операция може да се зашие уретера);

ПФ на БК Малък конкремент от легенчето се придвижва и засяда в

пикочопровода, дразнят се локалните неврорецептори – спазъм на глад. мус.
– още повече намалява оттичането на урината – ↑ се налягането в
легенчето и когато достигне на 8 mmH2O стълб се дразнят барорецепторите
в капсулата – центробежни импулси в pl. renalis (Th11 – L1) – n. vagus –
генерализиран спазъм на артериолите (vas afferens) на гломерулите – не се
образува урина – временна афункция. Това е защитен механизъм, за да не
настъпи хидронефроза. Спазъмът води до нарушаване на кръвоснабдяването
на бъбрека – хипок.

Повишават се количествата на токсичните вещества от анаеробното

разграждане, които дразнят химиорецепторите и изпращат импулси до
главния мозък. Тези импулси се усещат като болка. Болката е резултат от
настъпилата исхемия и хипоксемия в бъбрека. Тя ирадира надолу по хода на
уретера.

КК на БК Много силна, внезапно започваща болка, която продължава от

няколко h до няколко дни и в повечето случаи преминава спонтанно.
Болката е коликообразна – на фона на общата болезненост се повишава или
намалява. Локализира се в областта на бъбрека, който е заболял.

Променя се микцията, често съпроводена с парене. Променя и урината –

след коликата. По време на коликата няма хематурия (бъбрека не отделя
урина).

 Неспецифични симптоми: рефлекторни явления от вътрешните

органи (pl. renalis има връзка с pl.sacralis) – гадене, повръщане,
дифузна болка в корема, изпотяване, забавен пулс (n. vagus).
Понякога преобладават тези неспецифични симптоми.

Трудна е диференциалната диагноза между ОХК и БК:

  ОХК

– Болният е неподвижен;

– Мускулен дефанс;

– Ускорен пулс;

– Разлика между аксиларна и ректална температура > 1° C;

– Болката е отпред;

– (+) Blumberg, Четкин;

 БК

– Болният е неспокоен, движи се;

– Диференциална болка без дефанс;

– Забавен пулс;

– Няма ↑ на теми, освен при насложена уроинфекция;

– Succ renalis (+);

– Blumberg (–);

Усложнена форма на БКБ:

a) Обструктивни

– retention urinae acuta на ДОП;

– Хидроуретер;

– Хидронефроза;

– ХБН при двустранна хидронефроза;

b) Възпалителна

– Цистити;

– Уретрит;

– Калкулозен пиелонефрит;

– Остра форма;

– Хронично рецидивираща форма;

– Уросепсис – генерализиране на инф. Болният може да загине от

ендотоксичен шок.
 c) Смесени

– Нефросклероза – ↑RR;

– Хидропионефроза (насложена инф. върху хидронефроза);

– Паранефрален абсцес;

Диагноза

1. Анамнеза.

2. Физикално изследване.

– Оглед;

– Палпация (succussio renalis (+))

3. Лабораторно изследване

– Кръв;

– Урина;

Следи се:

– Hb (намалява при БН);

– Le (↑ при инфекция);

– Урея (↑ при БН);

– Креатинин (↑ при БН);

– Белтък в урината ↑;

– Седимент за Er, Le, бактерии, кристали;

4. Ехография на бъбреци и пикочни пътища – ориентировъчно –30%

фалшиво (+) резултати, 30% фалшиво (–) резултати;

Хиперрехогенна сянка

5. Rö

a) Обзорна – при наличие на Ca++ оксалати, фосфати

– Четириъгълник на Бази (камък в легенчето) 2–3–4 cm ii на гр.

стълб;

b) Венозна – информация за функция на бъбреците, наличие за

хидроуретер, хидронефроза;
 – Информация за уратни камъни – негативни сенки, обляти с
контраст;

– Информация за предразполагащи причини – птоза, прегъване не

уретера;

c) Ретроградна пиелография – прави се когато бъбрека не отделя

урина.

6. Сцинтиграфия – ориентировъчно за функцията на бъбрека.

7. Изотопна нефрограма.

8. МБП.

9. Химичен анализ на конкрементите.

Лечение:

I На бъбречната колика

Използват се три основни групи медикаменти:

1. Парасимпатиколитици (спазмолитици);

2. Аналгетици;

3. Централно действащи аналептици;

Задачата е да се намали болката и да се възстанови транспорта на урината.

1. – – Buscolysin;

– Papaverin;

– Spasmalgon;

2. – – Analgin;

3. – – Chlorazim;

– Ca (Na) bromat;

– Droperidol;

– Fentanyl;

Atropin 0,1% 1 ml – i.v.

Papaverin 20 – 60 mg – i.v.
Ca bromat 4% 10 ml – i.v.

~ при лека криза

– Spasmalgon;

– Buscolysin;

– Cistenal;

– Физиотерапия (грейка на кръста);

~ при по-силна болка – същите препарати i.m/ i.v;

+ Analgin i/m.

~ при тежки форми

– Buscolysin 1 amp.

– Paraverin 2 amp 2% Analgin 1 amp;

– Analgin 1 amp. i.m.

– Chlorazin;

– Ca (Na) bromat;

Правят се комбинации между 2 спазмолитика:

– спазмолитик/ аналгетик;

– спазмолитик/ централно действие на аналептик);

повтарят се 3–4 пъти на ден.

~ При много тежки форми – спазмолитични коктейли

Една банка Ser. glucosae + 2 amp. Papaverin в инфузия за няколко часа.

– Buscolysin 1 amp.

– Chlorazin 1 amp;

– Sp. vini 1 amp;

10-20ml
 – Brom;

– Novocain;

Ако не помогне – наркотични аналгетици:

– Fentanye;

– Zydol;

– Morphin;

– Droperydol;

Когато консервативното лечение не даде резултати следват хирургични

методи:

– Ретроградна катетеризация;

– Пункция на легенчето под ехографски контрол (перкутанна

нефростомия);

– Оперативно;

II на БКБ – индивидуално

– комплексно

– продължително

1. Консервативно лечение – показания.

 Малък камък, камъкът може да излезе сам (< 10 mm дължина и 4-5

mm ширина);

 Камъкът може да се стопи;

 При тежко общо състояние и голям камък, но не може да се

предприеме операция;

2. Оперативно лечение – показания.

 Големи камъни > 10mm дължина и 4–5 mm ширина, които не могат

да се изхвърлят и да се стопят;

 Малки камъни, довели до усложнение (анурия, уросепсис) –

операция по спешност;

1. Консервативно лечение.

Цели:
 – да се подпомогне спонтанното елиминиране на конкремента;

– да се купира болката;

– да се елиминира насложената инфекция;

– стапяне на конремента според вида му;

Включва:

– диета;

– питеен режим;

– балнеолечение;

– медикаментозно лечение;

Уратните и цистиновите камъни лесно се стопяват.

A. При уратна литиаза

1. Диета

– Ограничаване на месо и вътрешности;

– Млечно-захарна храна, растителна;

– Голямо количество течности (диуреза > 2l/24h);

2. Алкализиране на урината (pH = 6,1–6,8).

– За 4–6 месеца;

– Soluran;

– Uralit;

– HCO3;

3. При болки с хиперурикемия (> 8 mg %, > 410 jumol/l).

– Лечение с Alopurinol;

4. Балнеолечение – Хисаря.

5. Повишение на диурезата.

B. При оксална литиаза.

1. Диета
 – ограничаване на мляко, млечни продукти, кафе, шоколад, леща,
боб, сини сливи;

– препоръчва се месо;

2. Алкализиране на урината.

– Същите пр-ти в О;

– Na-цитрат ≈ 6 месеца до 2 години за профилактика;

– Vit B6 ≈ 6 месеца до 2 години за профилактика;

– Mg. соли ≈ 6 месеца до 2 години за профилактика;

3. Балнеолечение в Хисаря, Горна баня.

4. Поддържане на ↑ диуреза.

C. Ca-фосфорна.

1. Диета

– Ограничаване на месна храна, намаляване на консумацията на

мляко и млечни продукти;

– Предимно растителна храна;

2. Подкиселяване на урината.

– NH4Cl;

– Аскорбинова киселина ( 10g. Vit. C/ 24h);

– Alumokyd (поддържа Al, който не се резорбира в червата);

3. ↑ диуреза;

4. Продължително лечение на уроинфекцията, която се наблюдава във

по-голям % при Ca-P-литиаза (АБ по антибиограма);

5. Балнеолечение в Михалковски бани, бани Стефан Караджа.

Към консервативното лечение спадат всички методи, които подпомагат

изхвърлянето на камъка:

 „Водни удари”.

– Когато няма уроинфекция и конкремента е малък;

 – За 30 min – 1,5l течности (чайове, сокове, отвари от билки) –
веднага след това се дават спазмолитици (Buscolisin, Spasmalgon).
След 1/2h ↑диуреза при здрав бъбрек. Прави се едни път дневно,
няколко поредни дни. Може да се подпомогне с тангентор,
скачане, раздвижване;

 Билколечение – само при показания за камък не по-голям от 1mm

table supp.

 Лек. сред. Намаляващи отока около камъка.

– Indomethacin;

– Roletruex gutt;

– Rovatinex;

Водните удари са противопоказни при:

– Отоци;

– ↑ RR;

– Сърдечни заболявания;

– Хидронефроза;

2. Оперативно лечение – различни методи;

1. Ендоскопски методи.

a) Перкутанна нефроскопия – дилатиране с изваждане или

ултразвуково разбиване и изсмукване на парченцата с помпа. Може
да се извади камък от уретрата до 3-4 cm от бъбрека;

b) Уретерореноскопия;

c) Уретрални бримки (с цистоскоп) – вкарва се бримката, прониква

над камъка – бримката се отваря и се хваща камъка – затяга се
бримката и на долния край се поставят тежести – форсирана
диуреза докато излезе камъкът.

2. Екстракорпорална литотерапия – между 2 електрода, разделени от

водна среда, се пуска ел. ток, който предизвиква ударна вълна във
водната среда. Меките тъкани не се увреждат – те вибрират с
ударната вълна, а камъкът се разрушава. След това с форсирана
диуреза се изхвърля.
 Противопоказания:

– Уроинфекция;

– Много голям камък;

– Аномалии, стриктури;

3. Отворени операции:

– Нефролитотомия (при камък в чашките);

– Пиелолитотомия (при камък в легенчето) – лумбален достъп,

срязване с малък разрез отзад на легенчето и изваждане на
камъка;

– Лонгитудинална нефролитотомия – при отливъчен камък, който

обхваща чашки и легенче. Прави се по конвекситета на бъбрека
– операция – нефростома за дренаж на бъбрек;

– Уретеролитотомия – (при камък в уретера) – уретера се хваща

между 2 държалки, надлъжен разрез на уретера, махане на
камъка, проверява се проходимостта на уретера нагоре и
надолу и се зашива.

– Цистолитотомия (при камък в пикочния мехур) – sectio alta

extractio calculi (висок разрез);

– Уретролитотомия (при камък в уретрата);

Прогноза: Индивидуална

Наследственост: Има предразположение, но не генетично, а в зависимост от

микросредата е това семейство и начина на живот.