Анурия

Определение: Заплашващо живота състояние. Анурията е симптом на ОБН

и ХБН – бъбреците не отделят урина и пикочният мехур е празен, за разлика
от ретенцията.

Няма позиви за уриниране.

В рамките на 24h трябва да се определи защо болният не уринира.

Етиология: Анурията бива:

1. Преренална анурия - когато АН в a. renalis < (да е под) 80mmHg и

гломерулите не филтрират урина. Това се наблюдава при всички
видове шок; тромбоза на a.renalis. Тя е обект на реанимацията (методи
за възстановяване на a.renalis).
2. Ренална анурия – в практиката всички бъбречни, паренхимни
заболявания могат да доведат до този вид анурия, когато засегнат
90% от паренхима
 Остър ПН
 Абсцеси
 Травми
 Интоксикации
 Отравяния
 Сепсис

Тя е обект на нефрологията.

3. Постренална анурия (механична) – предизвиква се от запушване на

горните пикочни пътища.
 БКБ
 Запушване на кръвни съсиреци
 Завързан пикочопровод

Необходимо е и двата бъбрека да бъдат запушени едновременно или ако е

запушен само единият, а другият да е бил предварително увреден.

Тя е обект на урологията. Механичната анурия е спешно състояние, ако не се

отпуши до 24h – ОБН, водещи до exitus letalis след 5-6 дни. Колкото по-
късно започне терапията, толкова по-малък шанс за живот.

Патофизиология:

Ако не се възстанови проходимостта до 2-3 дена е налице:

1. Компенсация – владее КК, симптоматиката на заболяването. Всички

системи работят добре.
 2. Декомпенсация – с развитие на ендогенна интоксикация
 ↑ На пик. к-на в кръвта
 ↑На урея в кръвта
 ↑На креатинин в кръвта

След оздравяване в обратния ред тези показатели се нормализират. Затова

пик. к-на при анурия е важен диагностичен антиген.

Налице е разстройство на електролитното равновесие с:

 Mg2+ – мозъчни увреждания

 K+ – ритъмни нарушения, гърчове, спиране на сърцето

Развива се метаболитна ацидоза

Болният се влошава, кожата става суха, гастрит, диария, повръщане –

нарушено водно-електр. Равновесие. Ако в рамките на 10 дни не се
коригират отклоненията – урения – ОБН + тотална метаболитна
интоксикация.

Клинична картина

1. Преануричен стадий – преодолява симптоматиката на основните

заболявания – шок, бъбречни паренхимни заболявания, БХБ.
2. Стадий на компенсацията (1-2 дни) – след настъпване на анурия
значение имат буферните системи на кръвта, изпотяване.
3. Стадий на декомпенсацията – увреждане на организма от ендогенната
интоксикация срив във ВЕР (водно-електролитно равновесие, АКР
(алкално-киселинно равновесие), увреждане на вътрешните органи.
4. Уремия – симптоми от увреждане на различни органи
 ДС – учестено дишане; шумно с кашлица, застойни явления.
 ХС – колити, гастрити, гадене, повръщане, диария, мелена водеща
до дехидратация.
 Кожа – суха с бял прах от уреята.
 ССС – токсичен уремичен ендокардит; миокардит, перикардит.
Токсичен миокардит, бърза сърдечна декомпенсация. Уреята се
отлага в перикардните листове – перикардно триене (настъпило с
необратимо състояние).

Смъртта настъпва от мозъчен оток и вклиняване или от СН.

Ако болният започне да се лекува в стадия на компенсация, бъбреците не се

увреждат. В стадия на декомпенсация – настъпват необратими увреждания.

Възстановителни периоди:

1. Ранен възстановителен период – 2-3 дни полиурия, уреята и ПК не се

повлияват.
 2. Късен възстановителен период – 2-3 седмици – месеци електролитните
нарушения се нормализират. Имунната система се възстановява много
бавно и болният изложен на риск от инфекции.

Лечение:

1. Лечение на основното заболяване.

2. Хемодиализа.
3. Механична анурия – оперативно лечение. До 24h да е диагностициран.
До 48h да е опериран.

Остатъчни явления – колкото по-рано започне терапия толкова по-малко

остатъчни явления остават.

Ефекти от терапия:

 В стадий на компенсация – пълно оздравяване.

 В стадий на декомпенсация – късната терапия, удължава периода на
възстановяване.
 В стадий на урения – 1-2% успех при терапията.