6 в.

Развитие на предметната дейност

Литература:
Психология и педагогика на ранното детство. Под редакцията на Райна
Драгошинова. София, 1991, с. 85-89

Татьозов, Т., Р. Драгошинова и др. Книга за педагога в детските ясли. ИК

„Даниела Убенова“. София. 1995 да погледна за СУ - от стр. 19до32
От НАРЕДБА № 26 ОТ 18 НОЕМВРИ 2008 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА
ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ И ДЕТСКИТЕ КУХНИ И ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ
https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135608240.

Гледане на Презентация „Моторика“

3.Развитие на предметната дейност

(от материали за подготовка по ДП)
Още през първата година от своя живот, „у детето се формират неспецифични
манипулативни действия с предмети, които първоначално се осъществяват независимо
от техните свойства (въпреки, че детето ги оглежда внимателно, вслушва се в звуците,
които издават, многократно повтаря едно и също движение с тях). Едва към края на
първата година, то започва да използва предметите, според тяхното предназначение,
след предварителна демонстрация от възрастен и често в определено съотношение с
други обекти.
Към края на първата година детето от ранна възраст започва да овладява и
действия с предмети, тясно свързани с бита на възрастните, като: лъжица, гребен, четка
за зъби и др. Сама по себе си, предметната дейност като елемент от човешката култура,
оказва сериозно въздействие върху психическото развитие на детето: усъвършенстват
се зрителното възприятие и фонематичният слух; развива се нагледно-действеното
мислене и постепенно започва да се формира нагледно-образното мислене. Развива се
паметта. Повишават се концентрацията и вниманието на детето. Този вид дейност
допринася за развиване на взаимодействието между възрастен и дете, както и за
появата в живота на детето на нов вид игра – процесуалната.
Изпълнението на дневния режим, в негова цялост е в пряка зависимост от добре
организираната ПРЕДМЕТНА СРЕДА.
Под предметна среда обикновено се разбира съвкупността от подходящо
обзаведени помещения и двор, състоянието на играчките и дидактическите пособия,
съобразени задължително с възрастовите особености на децата във всяка група.
Към предметната среда, автори като Р.Драгошинова В.Манова - Томова,
Ю.Митева, Р.Арнаудова отнасят:
- помещения за приемане (филтър)
- изолационна стая
- слънчеви помещения за сън
- шкафове за бельо
 - широки помещения за игра и движение
- манежи и кошари (за деца от 8-9 месеца)
- мебели в светли тонове
- широки дворове, вкоито са изградени пясъчници, пързалки, люлки, спортни
съоръжения и др.

И това е така, защото материално - техническата база трябва да бъде така

аранжирана, че да имитира условия близки до домашните. Това обстоятелство има
съществено значение, тъй като средата оказва влияние и върху психическото и върху
физическото развитие на децата. Подобно влияние оказват също така вида и цвета на
мебелите и тяхното разположение.

От НАРЕДБА № 26 ОТ 18 НОЕМВРИ 2008 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА

ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ И ДЕТСКИТЕ КУХНИ И ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ

https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135608240.

Чл. 26. (1) В детските ясли се обособяват задължително стая за игри, спалня, кът за
хранене, санитарен възел.
(2) В детските ясли се осигурява достъпна и постоянна телефонна връзка.
Чл. 27. (1) Стаята за игри се оборудва с маси, столове и играчки, съобразени с анатомо-
физиологичните особености и възрастта на децата. Подът се покрива с килим или друго
тъканно покритие, позволяващо лесно почистване и дезинфекция.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 10.05.2011 г.) Играчките за децата трябва да
отговарят на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на играчките, приета с Постановление № 300 на Министерския съвет от
2010 г. (ДВ, бр. 99 от 2010 г.).
(3) За кърмачетата се обособява самостоятелен кът за игри, където се изграждат
пространства (манежи) за бодърстване и игра. Те се изграждат от подходящи, лесни за
почистване и дезинфекция материали, като страничните им прегради са с височина 50
сантиметра.
(4) За кърмачетата се осигурява и маса-шкаф с тапициран плот за тоалет, масаж и
гимнастика.
Чл. 28. (1) Спалнята се оборудва с легла, които са съобразени с антропологичните
особености и възрастта на децата.
(2) За кърмачетата се осигуряват легла с дължина не по-малка от 95 см и широчина не
по-малка от 55 см. Подложките на леглата трябва да бъдат твърди и да се използва
равен дюшек с дебелина 8 - 10 см и чаршаф. Допълнително може да се постави
непромокаема и платнена подложка. Леглата трябва да са на достатъчна височина от
пода, удобни за обслужване, с подвижни странични прегради, чиито отвори да не
позволяват промушването на главата на детето.
(3) В спалнята се осигуряват индивидуални шкафове за всяко дете.
Чл. 29. (1) Кътът за хранене се оборудва с масички и столове, съобразени с анатомо-
физиологичните особености и възрастта на децата, като за кърмачетата има
комбинирана маса с две подвижни кресла за едновременно хранене на две деца.
(2) В къта за хранене се обособява кухненски бокс, оборудван с мивка с топла и студена
течаща вода, шкаф за съдове и стерилизатор.
(3) Санитарният възел се оборудва с мивка и огледало, които да са на подходяща
височина за възрастта на децата, вана и душ за къпане, тоалетна чиния и индивидуални
гърнета, закрит съд за мръсно бельо, сух стерилизатор, теглилка, ръстомер и стенен
термометър.
Чл. 30. (1) В детските ясли се поддържа ограден и озеленен двор с отделни площадки,
съобразно броя на групите, оборудвани със:
1. стационарни уреди за игра, обезопасени и изградени от нетоксичен материал;
2. пясъчници, които могат да се покриват - по един за всяка група;
3. сенници.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 10.05.2011 г.) Тревните площи трябва да се
косят, поддържат и обработват съгласно изискванията на Наредба № 5 от 2006 г. за
диагностиката, профилактиката и контрола на местните паразитози.
(3) Пясъкът в пясъчниците се сменя периодично, като не се допуска замърсяване.

Материалната среда като съвкупност от условия на живот, която човек създава

съзнателно, трябва да отговаря на възрастовите особености на децата в детските ясли и
да е съобразена със съвременните изисквания [Райна Драгошинова 1991: 85].
За децата от кърмаческите групи е необходимо да се осигурят помощения за
приемане (филтър), изолационни стаи, слънчеви спални или отделни остъклени боксове
с обширни тераси за сън на открито с удобни и подходящи легла за децата, тъй като
през първите си месеци те прекарват по-голямата част от времето си в сън. Необходими
са специални шкафове за бельо, умивалници с топла и студена вода, помещения за
къпани и др. [Райна Драгошинова 1991: 85-86].
За правилната организация на бодърстването е необходимо по-широко място,
където децата да се движат, да играят, да се занимават. За целта са необходими манежи
– оградени площи, на височина от пода 50-60 см, покрити с одеяло, гумирана мушама и
покривка от пъстра материя, която да привлича вниманието на децата. Оборудването на
манежите трябва да е съобразено с възрастта на децата, които бодърстват в тях: за деца
до 3 месеца се окачват играчки (дрънкалки) на височина 60-70 см над гърдите им; за
кърмачета от 4-6 месеца играчките се спускат на шнурове, панделки така, че да могат
да ги хващат; за деца от 6-8 месеца трябва да има предимно свободно поставени
играчки, които да ги подтикват към обръщане и пълзене [Райна Драгошинова 1991:
86].
Към 8-10 месечна възраст, когато кърмачетата започват да се изправят
самостоятелно и да обикалят около неподвижна опора, необходимо е да се огради част
от стаята с ограда, за да могат децата спокойно и безопасно да играят. Заграденото
място (кошарата) трябва да е достатъчно голямо, за да се постеле или тапицира; в него
да има ниски диванчета, кутии и подходящи за възрастта играчки. Играчките и
допълнителната украса на манежите и кошарите – картинки, цветни фигури, панделки,
трябва да се подменят периодично, с цел поддържане на интереса на децата и
радостното им настроение. Обикновено след 1 та година децата започват да ходят
самостоятелно и активно да се свързват с околната среда. Това налага да се осигури
достатъчно широко място в помещенията и на двора, за да ходят, тичат и играят, без да
си пречат [Райна Драгошинова 1991: 86].
В детските ясли трябва да има помещения за филтър и приемане на децата,
индивидуални гардеробчета за децата, изолационни стаи, удобни спални с тераси за сън
на открито, умивални, тоалетни и специални стаи за игра и занимания. В занималнята
близо до офиса се поставят масички и столчета според броя и ръста на децата, които се
използват при хранене и занимания. Най-удобни масички са квадратните, защото не
позволяват да се събират много деца на една маса, което ги прави неспокойни [Райна
Драгошинова 1991: 86].
 В занималнята е необходимо да има подредени кътове за игра на децата: за
хранене на куклите и за приготвяне на храната им; за приспиване на куклите; за къпане;
за пране, простиране и гладене на дрехите на куклите; кът на лекаря, на фризьора;
магазин за продаване; строителен кът с возила; кът за рисуване; музикален кът;
библиотека с детски книжки и пр. [Райна Драгошинова 1991: 87].
В двора е необходима естествена сянка, беседки, сенници, чадъри. При играта на
пясъчника (с чист кварцов пясък) се използват кофички, лопатки, лейки, сита, фигури
за забождане, клончета от дървета, черупки от охлюви, плоски камъчета и др. детските
площадки са най-подходящото място за различни стълбички, пързалки, обезопасени
люлки и редица физкултурни уреди. В двора трябва да има и удобни места за почивки и
на децата и на възрастните. Необходимо е да се набавят малки дървени пейки, масички
и столчета, разноцветно боядисани, подвижни и със забити в земята подпори, поставки
за чаши, кърпи, кошчета за отпадъци и др. На детската площадка трябва да има вода за
пиене и за миене на децата. В интериора на двора може да се подредят пънчета за
горски кът, мрежени люлки за приспиване на куклите, магазин за цветя и др. Не трябва
да липсва и подходящ басейн за водни процедури, който може да се използва за газене
през горещите летни дни и за игрите (играчките и пособията- топки, пояси, дюшеци и
др.). При игрите на открито се използват най-сполучливо всички по-обемисти играчки
на колела, колички, камиони, велосипеди, колички за куклите, топки, рингове, кегли,
едър строителен материал и др. [Райна Драгошинова 1991: 87-88].
Играта на детето до 3-годишна възраст е тясно свързана с играчките. Силата на
играчките е в това, че те предизвикват по пряк и непосредствен начин радостни чувства
у детето, подтикват го лесно и бързо да влиза в контакт с околната среда, да я изследва
и възприема. Преди всичко играчките трябва да са привлекателни, достъпни за
възприемане, съобразени с възрастта, да дават възможност за разнообразни
манипулации и игри [Райна Драгошинова 1991: 88].
През кърмаческа възраст най-подходящи играчки са следните: дрънкалки,
гумени играчки (куклички, топчета, животни кутийки и др.), пластмасови играчки,
дървени играчки (кубчета, кутии, возила, животни и др.), които се използват главно за
наблюдение. Играчките за кърмачета не трябва да имат остри ръбове, пълнеж от зърна,
да не са чупливи и да подлежат на дезинфекция [Райна Драгошинова 1991: 88].
За децата от 1 до 3-годишна възраст са необходими следните играчки:
- за развитие на движенията – топки, рингове, камиони, влакчета, колички,
животни на колела и др.
- сюжетни (образни) играчки – кукли, различни животни, лекарски
инструменти, пособия за къпане, хранене, готвене, тоалетни принадлежности,
куклени кътове и др.
- строителни играчки:
– кубчета, тухлички, дъсчици, покривчета, цилиндри, дребен строителен материал,
плосък и обемен материал за сглобяване на фигури от 2-3 части и др.
- за вгнездяване – чаши, кутии, буренца, топки, куклички и др.
- за нанизване – различни фигури за нанизване на пръчки с поставка
(триъгълници, кръгове, квадрати, звездички); тръбички, едри цветни мъниста и
други форми, разноцветни пластмасови конци за нанизване и др.
- играчки с механизъм – с маховик за самостоятелно пускане или с навиващ се
механизъм за показване от възрастен;
- играчки за вода – рибки, патета, лодки, пояси, възглавничик, дюшеци и др.
- играчки за пясък – кофи, формички, лопатки, сита, гребла, лейки, фигурки за
забождане, колички, кошнички и др.
 - играчки за развлечения – кукли за куклен театър, за театър на маса със
съответни декори и параван; прожекционен апарат, детски филмчета и др.
- музикални и звукови играчки – хармоники, латерни, детски пиана,
акордеончета, триоли, ксилофони, дайрета, звънчета, свирки, дрънкалки,
пръчици, барабанчета и др. [Райна Драгошинова 1991: 88-89].
Играчките за децата до три годишна възраст трябва да имат просто
устройство, да са здрави, безопасни и лесно да се дезинфекцират. Играчки от
плат, кожа и други подобни материали се използват предимно за игрови прийоми
от страна на възрастните, за привличане на вниманието на децата, за
развлечения, за провеждане на организираните занимания. Тези играчки трябва да
се почистват редовно, като се поставят под въздействието на ултравиолетови
лъчи.
Много важно условие е децата да се научат да пазят играчките, да умеят да
играят с тях, да ги прибират и подреждат на определените им места. Интересът
към играчките се поддържа като наличните играчки се дават постепенно; едни се
прибират и се заменят изцяло с нови или частично с други. [Райна Драгошинова
1991: 89].
Във всяко детско заведение за ранна възраст трябва да се уредят музикален
и физкуртурен салон и методичен кабинет. В последния трябва да има
материали, подредени по раздели: за ръчни и изобразителни дейности, за развитие
на говора и мисленето, за музикалното възпитание, физическото развитие,
материали и пособия за провеждане на дидактични, подвижни игри, за празници и
развлечения и пр. В яслите е необходимо да има и някои музикални инструменти и
технически средства за обучение и възпитание: акордеон, пиано, уредба, лаптоп и
др. [Райна Драгошинова 1991: 89].