Алтернативни методи в обучението

по начална грамотност
Алтернативни методи на ограмотяване
С настъпилите промени в българското образование от учебната 2016/2017 г.
ограмотяването ще се осъществява по метод, избран от учителя съобразно
със спецификите на неговите ученици. Ето защо в съвременните условия
всеки учител би следвало да разшири своите компетентности не само по
отношение на традиционно използвания досега звуков аналитико-
синтетичен метод, но и по отношение на други възможни методи за
ограмотяване, които при необходимост да използва в своята практика, за да
подпомогне еднакво добре всички деца от класа.
В света съществува многообразие от методи за ограмотяване.
Главните различия между тях са свързани с изходната единица за четене -
звук, буква, сричка, дума или изречение.
Методът „Забавни звукове“
Автор на метода е Сю Лойд - учителка от британско училище, която
първоначално го прилага в малка група деца с трудности при
ограмотяването. Днес този метод се използва не само във Великобритания,
но и в много други държави. При този метод изходната единица е звукът, а
основните действия са свързани с обединяването на звуковете в думи.
Основните принципи, върху които се изгражда този метод, са:
• Всеки звук се изучава едновременно с неговата буква;
• След свързването на звуковете в дума тя се написва върху картонче и с
нея се работи като с цялостен графичен образ.
Първата среща на учениците с изучавания звук е чрез кратка песничка,
свързана с него. Текстовете на песните са с весели истории, чиито герои
многократно произнасят изучавания звук под формата на възклицателни и
звукоподражателни междуметия. Например в песента за звука [р] герой е
куче, което ръмжи (р-р-р); при звука [с] герой е змия, която съска (с-с-с), и
т.н.
За усвояване на правописните особености са предвидени многообразни дейности.
Част от тях се осъществяват чрез комплект малки книжки, които съдържат по
няколко думи. Всяка дума е написана на отделна страница. При разгръщането на
лявата страница на книжката, детето вижда думата и я чете. Дясната страница е
закрита с прегънат лист, а под него има картинка, изобразяваща значението на
прочетената дума. Когато детето разгърне този лист, вижда картинката и така
проверява дали правилно е прочело думата.
В системата „Забавни звукове“ се използва и комплект „активни карти“. На
всяка карта има илюстрация и редица от кръгчета, които означават
звуковете в тази дума. Думите са написани с едри букви на отделни
фишчета. Картите и фишчетата са на масата пред децата. Първият участник
в играта взема едно фишче, чете думата и търси картата, върху която да
постави фишчето. Ако думата е правилно прочетена, детето заделя тази
карта в своя куп и продължава със следващата дума. Ако опитът му е
неуспешен, отстъпва ред на следващия участник. Печели онзи състезател,
който събере най-много карти.
Методът „Планетата на буквите“
Методът е създаден от Клод Югенен, директорка на Центъра по психология в
Женева. Тя е специалист по писмени езикови нарушения и в продължение на
двадесет години работи с деца, които изпитват трудности при овладяването на
четенето и писането. Чрез своята практика авторката стига до извода, че много от
децата нямат нарушения от психологически или патологичен характер, а
трудностите при тях произтичат от самата система на ограмотяване. Това я
провокира да предложи метод, който да се използва широко и чрез който процесът
на ограмотяване протича бързо и леко. Този метод предизвиква сензация, когато
през пролетта на 2006 г. в малкото село Дусар във Франция авторите
демонстрират неговия ефект, като провеждат в присъствието на нотариус
експеримент с десет деца на възраст от пет до шест години, които само за седем
дни успяват да усвоят буквите. Методът е признат като един от официалните
методи за ограмотяване в Швейцария и е добре оценяван от учителите.
Този метод е буквен. В основата му е анимационен филм, в който външният
вид на героите е във формата на буквите от азбуката.
Например:
- буквеният герой Госпожа А се смее закачливо, издавайки удължено „А-а-а“;
- буквеният герой Господин О се забавлява, като прави с уста балони с кръгла
форма и от удоволствие произнася възклицанието „О-о-о“.
Така децата не само виждат образа на буквата, но и чуват нейното
озвучаване, тоест съответстващия ѝ звук. Със своите атрактивни герои,
чиито истории са вплетени във фантастичен сюжет, този филм провокира
въображението на децата и неусетно ги въвежда в света на азбуката.
Първоначално учителят коментира с децата филма, като ги насочва към
звуковете и буквите с въпроси от типа:
Как е името на героя, който прилича на папагал ? - Госпожа Р-р-р.
На кое животно прилича Госпожа ? - на динозавър.
Кой герой е тъжен? - Господин и т.н.
Целта е обучаваните многократно да произнасят имената на героите, тоест
да запомнят звуковете и буквите, свързани с тях.
Постепенно децата се отделят от анимационния филм, но продължават да
действат с неговите роли. Те разказват за тях и ги изработват от пластилин.
Наред с това децата разполагат и с готови фигури, с които играят театър на маса. Техните първи игри са
свързани с историята от филма, която те пресъздават на игралното поле. Когато това им омръзне, те
преминават към измисляне на свои истории с тези герои.
Едновременно с това децата се подготвят и за овладяване на писането, като всяко от тях реди фигурите на
буквените герои на своя магнитна дъска. В началото реденето е по случаен признак - например:
„Подреди само героите, които приличат на животни“ или „Подреди само героите, които са приятели“ и т.н.
Постепенно се преминава към подреждане на героите по двойки и по тройки, за да се образуват срички или
думи. По същество децата пишат чрез редене на буквите. Този процес продължава, докато се подготви
ръката за писане. Ако детето не иска да бъде ограничавано от полето на магнитната дъска, то е свободно да
реди своите буквени герои на масата или на пода, където му е удобно. Важното е то да приема това като
игра, а не като учене.
Методът „Кубчетата на Зайцев“
Методът „Кубчетата на Зайцев“ се прилага в Русия. Името на метода е свързано
с основното учебно пособие - кубчета не само с букви, но и със срички. Тези
срички са отворени (съгласен + гласен). На всяко кубче има по шест срички със
съответния съгласен - например: КА, КО, КЕ, КУ, КИ, КЪ. По този начин,
играейки си с кубчетата, детето запаметява не отделни букви, а цели срички.
Чрез кубчетата на Зайцев детето още в началото свиква да възприема сричката
като едно цяло и да я изговаря експлозивно.
Кубчетата на Зайцев са „озвучени“. Те са пълни с различни материали, за да
издават различен звук: кубчетата на гласните са пълни с дребни монети, които
звънтят; в кубчетата на звучните съгласни има капачки за бутилки и затова
издават звук, подобен на гърмене; кубчетата на беззвучните съгласни съдържат
дървени късчета, поради което издават глух шум.
Кубчетата на Зайцев са разпространени под формата на комплект, който
служи при подготовката за ограмотяване и в учебни, и в домашни условия.
Такива кубчета може да се направят и с подръчни средства - от твърд
картон, облепен с цветна хартия. Детето или групата деца са заобиколени
от всички кубчета. Те ги изучават, като ги държат в ръце, въртят ги,
поразтърсват ги, за да чуят техния звук, редят ги в различни форми според
своите желания и т.н.
Действията с кубчетата са следните:
• „Пеене по кубчета“
Детето върти бавно кубчето и припява „неговата песен“ - например: ма-мъ, ме-
ми, мо-му, мяяяя; мо-му, ме-ми, ма-мъ, мммммм.
При припяването то се стреми да показва онази страна от кубчето, на която е
написана сричката, която в момента пее.
• „Разпределяне на кубчетата“
Децата с помощта на възрастния разпределят всички кубчета на три места - на
едно място поставят кубчетата, които звънят; на друго място слагат кубчетата,
които кънтят; на трето място оставят кубчетата, които издават глух шум. По този
начин те се ориентират в различията между звуковете - гласни, звучни и
беззвучни съгласни.
• „Пътуване с влак“
Целта е да се построи влак, в който всички вагони имат срички с една и
съща буква. Първия вагон в този влак поставя обучителят - това е кубче с
главната буква (например гласната О).
От децата се очаква да намерят и подредят останалите вагони - тоест
всички кубчета със срички, в които се съдържа тази буква. По подобие се
строят влакчета и с другите гласни.
• „Построй дом“
При нея децата редят кубчетата така, че да се образува многоетажна сграда,
в която има дом за всяка от малките играчки. Сградата се строи така, че на
лицевата страна на всяко кубче да е сричка с определен гласен (например
А). Децата откриват всички кубчета с тази буква и ги подреждат така, че
между тях да има пространство, в което да вместят свои играчки.
• „Пътека към играчките“
На пода през разстояние са подредени двойки кубчета със срички,
образуващи думи (ма-ма, ба-ба, ко-те, пи-ле и т.н.). Децата се опитват да
прочетат сричките и да узнаят думата. След всеки успешен опит те
прескачат кубчетата и продължават към следващата двойка. Когато детето
прочете и прескочи всички кубчета с думи, то намира в края на пътеката
кош с играчки и си избира една от тях.
Методът „Четене чрез писане“
Създател на този метод е Юрген Райхен. По този метод се осъществява
ограмотяването в част от учебните заведения в Германия и Швейцария.
На пръв поглед названието на метода провокира съмнения и несъгласия,
тъй като обичайно приемаме, че човек първо се учи да назовава буквите и
след това започва да ги пише, тоест четенето предшества писането. При
този метод пътят е обратен - от писане към четене, тоест детето първо
написва думата и после я чете. Възможно ли е това и как се осъществява?
Децата разполагат с „Буквена таблица“, в която всички букви от азбуката са
представени чрез дума, която започва със съответната буква. Думите обаче
не са написани, а са представени чрез илюстрация на назования предмет.
В българското ограмотяване има подобно пособие, наречено „Картинна
азбука“. То обаче се използва само с цел да се научат буквите и техният
азбучен ред.
Буквената таблица на Райхен има по-широко приложение – тя е опора за
обучение по писане, чрез което да се овладее четенето с букви.
Методическата процедура е следната:
Обучаваният решава коя дума да напише, след това я разделя на
съставящите я звукове, за всеки звук търси в таблицата картинното
изображение на думата, която започва с този звук, съсредоточава се върху
буквата до картинката и се опитва да я възпроизведе писмено.
Например детето желае да напише думата рак. То разделя думата на звукове
(р/а/к) и се подготвя да я напише с букви. Детето все още не познава
буквите и не може да прецени коя буква от буквената таблица да използва.
Ето защо разглежда всички картинки в таблицата, изговаря поред думите
към всяка картинка и щом попадне на думата, която започва с търсения звук
(в случая - риба), вижда буквата към тази картинка (Р) и се опитва да я
напише. Следващата стъпка е да намери буквата на втория звук – открива я
още в първата картинка и възпроизвежда знака към нея – тоест написва
буквата А. След това търси в таблицата буквата на следващия звук, като
отново изговаря всички думи към картинките в таблицата, докато попадне
на думата, която започва със звук К – в случая това е думата крокодил.
Детето рисува и този знак, при което се получава цялата дума РАК.
На пръв поглед тази процедура изглежда малко тромава, но детето бързо
научава думите към картинките и при всеки следващ свой опит става все
по-уверено и все по-бързо и лесно се ориентира в таблицата. Разбира се, то
пише буквите неумело, особено при първите си опити. Постепенно обаче
натрупва опит и се приучва да пише все по-бързо и по-четливо.
По този начин таблицата на Райхен се явява за детето ключ, чрез който то
може да напише всяка дума, която поиска – без никакви ограничения. Чрез
нея то усвоява едновременно всички букви, тъй като ги има непрекъснато
пред себе си. Детето свързва всяка буква не само с конкретната картинка от
таблицата, но може и да прави асоциация и с други думи, които започват с
тази буква.
Този метод е особено удобен за самостоятелно овладяване на четенето и
писането – той позволява на детето само́ да пише и чете, без помощта на
възрастния. Достатъчно е само́ да разполага с таблицата и да знае принципа
на действие с нея. Това го прави активно и независимо в дейностите си с
буквеното писмо. Така още в началото на своето образование детето се
приучва да бъде самостоятелно в ученето. В нова позиция е и учителят –
той не е в ролята на преподавател, който предава своите знания, а е в
ролята на обучител, който подкрепя детето да напредва в усвояването на
четенето и писането.
Впечатлява универсалността на този метод – той може да се използва както
в специално организирана образователна среда в училище или в
подготвителната група, така и в условията на непреднамерено учене вкъщи
или в игра навън.
Особено положително в метода на Райхен е това, че на всяко дете се дава
възможност да пише каквото желае. То свободно избира теми, които го
вълнуват. Така то пристъпва към четенето и писането не заради поставени
от учителя цели и задачи, а водено от свои лични подбуди, свързани с
писменото общуване (например да напише писмо до Дядо Коледа, за да го
помоли за желаните подаръци).
Обикновено писането е част от игра – например децата играят на продавачи
и купувачи и за целта трябва да напишат етикети на стоките в техния
импровизиран магазин. Всяко дете решава коя стока да добави на щанда и
се заема да напише нейния етикет. Така, от една страна, писането е
провокирано от игровото възпроизвеждане на реални житейски ситуации, в
които непрекъснато попада малкото дете. От друга страна, писането е
подчинено на целите на конкретна игра. И не на последно място, писането
не е самоцелно упражнение, а е в контекста на дейност, която се явява
значима за детето в конкретната ситуация.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!