74.

Основни профилактични дейности на

медицинските лица в детските градини и училищата
Детското здравеопазване включва всичките проблеми на общото здравеопазване, но
съобразени с анатомо-физиологичните, имунологичните и други особености на децата и
подрастващите. Детският организъм е податлив, реагира по особен начин с повишена
заболеваемост, по-тежко протичане на заболяванията и по-висок леталитет.

Главното направление в развитието на детското и училищното здравеопазване е

профилактиката – борбата за детско здраве, битова среда в детските, учебните и
обществените заведения. Практическата дейност по профилактика и промоция на
здравето на детското население се осъществява от семейните лекари, педиатрите и
медицинските специалисти, работещи в здравните кабинети, в детските заведения и
училищата. Наблюдението и контролът над физическото развитие и физическата
дееспособност на децата е една от основните задачи на лекарите в системата на детското
здравеопазване. Контролът над физическото развитие започва още от раждането на
детето. Нормалното тегло на детето има изключително голямо значение за здравето и
бъдещето му развитие.

Долната възрастова граница за начало на много хронични заболявания се измества в

детско-юношеската възраст. Тяхната профилактика става много актуална. Лекарите
активно трябва да издирват децата с хипертония или хипертонични реакции, зрителни
аномалии, гръбначни деформации, нервно-психични разстройства и други. При плановите
профилактични прегледи на децата да се търсят ранни симптоми. Ранното откриване,
навременното и правилно лечение на децата намалява опасността от усложнения и
хронифициране на болестния процес. Насоката на работа е ориентирана към здравното
образование за здравословен начин на живот, здравословно хранене, зъбна
профилактика и борба с вредните навици. Ефективността на превантивната дейност е най-
висока, ако започне от ранна детска възраст. Опазването здравето на детското население
е и държавна задача.

Дневен режим на ученика

Дневният режим на ученика включва: учебни занятия в училище, подготовка на уроците,
извънучилищни занимания, занимания със спорт или физкултурна дейност, престой на
открито, хранене и сън. Времето за подготовка на уроците вкъщи трябва да се съобразява
с възрастта и да не превишава: 1-1,5 часа от 1 до 4 клас, 2-2,5 часа от 5 до 8 клас, 3,5-4 часа
за 9 до 12 клас. Необходими са почивки от 10-15 мин. за по-малките на всеки 25 мин, а за
по-големите на всеки 35-40 мин. Необходимо е да се създадат оптимални условия за
работа на ученика – работно място, осветление, топлинен и звуков комфорт. За
извънкласни интереси е необходимо 1-2 часа за начален и среден курс, до 1,5-2,5 часа за
горен курс дневно. Останалото време се разпределя за игри, хранене и сън, разходки на
открито, спорт. Продължителността на двигателната почивка на децата трябва да бъде 3,5
часа за начална училищна възраст, за средна 3 часа, а за горна 2,5 часа. Сънят е много
важен и трябва да бъде достатъчно продължителен. Препоръчва се: от 1 до 3 клас – 10-
10,5 часа; от 4 до 5 клас – 10,5-9,5 часа; от 6 до 8 клас – 9,5-9 часа; от 9 до 12 клас – 9-8
часа. В днешно време важен фактор за преумора играе прекомерния престой пред
телевизионния екран и компютъра за сметка на времето за разходки и игри.
Максималната продължителност за гледане на телевизия е 1 час за малките ученици, за
средна училищна възраст е 1-1,5 час, а за горната училищна възраст 3 часа не повече от 2-
3 пъти седмично.

За профилактика на училищната умора и преумора се спазват следните условия:

1. Умственото и физическото натоварване да съответства на възрастовите анатомо-
физиологични особености и възможности на учениците.
2. Регламентиране на дневния и седмичния хорариум на учебните занятия.
Продължителността на учебния ден да е съобразена с възрастта.
3. Обемът и съдържанието на учебните предмети и програми да не водят до
информационна претовареност на учениците.
4. Учебните предмети да се подреждат в дневните и седмичните разписания
съобразно относителната си трудност и в съответствие с дневната и седмична динамика
на работоспособността.
5. Продължителността на учебния час да е съобразена с възможностите на
учениците от различна възраст за активно внимание. Прието е за учениците от 1 и 2 клас
учебен час до 35мин., а за останалите – 45мин.
6. Регламентиране и правилно организиране на почивките – след всеки учебен час
– 10мин. почивка и голямо междучасие – 30мин., по правило след третия час.
7. Методика за преподаване с включване на повече анализатори спомага за по-
лесно и трайно усвояване на учебния материал и по-добра работоспособност.