Калояна Крумова-Цончева

СПОРТНАТА ПОДГОТОВКА ПРИ

ПОДРАСТВАЩИ СПОРТИСТИ

проблеми и приоритери
 Калояна Крумова-Цончева

СПОРТНАТА ПОДГОТОВКА ПРИ

ПОДРАСТВАЩИ СПОРТИСТИ

проблеми и приоритери

Велико Търново
2016

2
 Студийната разработка разкрива проблемите в тренировъчно-
състезателната дейност с подрастващи спортисти.
В последните години в редица спортове се наблюдава тенденция за
снижаване на началната възрастова граница на занимаващите се,
съкращаване сроковете на обучение, овладяване и усъвършенстване на
спортната техника с подрастващите спортисти. Преждевременното
биологично съзряване на децата и повишаването на състезателните
изисквания на отделните спортни дисциплини, поставят все по-високи
изисквания пред педагозите, работещи с малки деца.

Рецензент: доц.д-р Веселин Петров

3
 1.Теоретична постановка на проблема

В съвременното ежедневие с особенна актоалност се откроява

проблема за съхраняване и укрепване на физическото и психическото здраве
на подрастващото поколение. С навлизане на науката и техниката във всички
сфери на човешката дейност ни освободи от необходимостта да се
натоварваме физически. Обездвижването съчетано с неконтролируемото
хранене, доведоха до трайни физиологично промени в подрастващото
българско население. От направените през последните години национално-
статистически проучвания се установи, че 80% от децата в Република
България в детско-юношеската възраст страдат от „затлъстяване”-
наднормено тегло, плостостъпие, гръбначни изкривявания и т.н. Във времето
този физиологичен дисбаланс води до сърдечно-съдови и ракови
заболявания, психически разстройства, поражения върху опорно-двигателния
апарат и много други.
В борбата срещу хиподинамията (обездвижването) и „затлъстяването”,
най-ефикасно средство са физическите упражнения и спортуването за здраве.
През последните години се наблюдава намаляване на интереса на
децата да се занимават със системна и целенасочена двигателна дейност.
Задължителните учебни занимания в образователната система са не
достатъчни за решаване на проблемите с подрастващото поколение. Много
често часовете по физическо възпитание и спорт в училищата се провеждат
от не достатъчно квалифицирани педагози или се провеждат под свободна
форма. Липсата на системни организирани, задължителни спортно-
двигателни занимания допринасят за лошата двигателна култура на
подрастващите.

4
 В спортните зали „влизат” все по-малко деца и голяма част от тях за
кратко време. В света на комуникационните технологии и информационните
средства децата предпочитат компютрите и езиците пред спорта.
Факторите които допринасят за този феномен в нашата страна, според
нас са много. Нивото на световния спорт рязко скочи. Възрастта за начална
спортна подготовка рязко намаля. Достигането на високо спортно
майсторство се явява една недостижима цел. Но не маловажен е и фактора
„спортен педагог” и методиката на обучение.

I.1. Специфика на тренировъчната работа в детска възраст.

Проблемите на тренировъчната работа в детско-юношеската възраст

винаги са били обект на внимание от страна на спортните специалисти. Този
интерес е основателен, тъй като в този възрастов период се развиват най-
интензивно както физическите, така и психическите качества на децата.
Физическото развитие и усъвършенстването на детския организъм,
укрепването на здравето и повишаването на жизнеността, закаляването,
придобиването на двигателни и хигиенни навици като специфични задачи на
физическата култура и спорта при подрастващите са в тясна връзка и
взаимодействие с другите страни на възпитанието: умствено, трудово,
естетическо, нравствено.
Мотивите на спортните увлечения при децата могат да бъдат
различни, но винаги в основата им лежи определен интерес, който е голяма
подбудителна сила за по-нататъшното развитие на личността. Запазването и
по-нататъшното развитие на интереса и любовта към спортните занимания
зависят до голяма степен от качествата на спортния педагог, от неговото
умение да събужда положителните емоции, да формира постепенно и
неусетно обществено-значими мотиви за спортната дейност
Тренировъчно-възпитателната дейност в учебно-тренировъчния
процес с подрастващите спортисти се реализира в три основни направления:

5
 - чрез съдържанието на учебно-тренировъчния процес: знанията,
уменията, навиците които се овладяват в процеса на спортната тренировка;
- чрез организацията на учебно-тренировъчния процес: принципи,
методи, форми и средства за въздействие върху обучаваните;
- чрез личния пример на спортния специалист като ръководител и
възпитател.
Необходимо е да се познават психичните особености на децата. В
сложни ситуации по-добре се справят личности със силна нервна система.
Трябва да се знае притежават ли децата психични качества като: трудолюбие,
смелост, устойчивост, способност да се мобилизират за проявяване на
максимални усилия при преодоляване на трудности, силна воля и т.н. Трябва
да се знаят мотивите, които са подбудили детето да се занимава със спортна
дейност.
При децата липсва стремеж за съвършенство, бързо се отегчават от
повторенията и поради това двигателният навик при тях се изгражда по-
трудно. Това налага тренировъчните занимания през началния етап на
подготовка да бъдат по-динамични и интересни с преимуществено
използване на груповия и игровия метод на обучение които повишават
емоционалността в аеробните занимания. Игрите, свързани с преодоляване
на препятствия, с носене на предмети, музикалните игри и тези, изискващи
бързина, ловкост, смелост и съобразителност, трябва да се използват най-
широко като основно средство за подготовката на опорно-двигателния апарат
и за функционалната подготовка.
Физическата подготовка през първата година на обучение трябва да
се осъществява единствено като обща физическа подготовка. В процентно
отношение общо развиващите и приложните упражнения през този етап на
спортна подготовка трябва да е 30-40% от времето на всяко занимание.
Изборът на упражнения и подреждането им не трябва да става произволно, а
целенасочено, с ясно и конкретно поставени задачи. Още в процеса на

6
подготовката трябва да се създава интерес, трайно желание за изява и
чувство за увереност в собствените сили. Развитието на физическите
качества при началната спортна подготовка на подрастващите спортисти е
сложен и деликатен процес. Особено важни са познанията на спортния
педагог, както за морфо-функционалните изменения, настъпващи с
подрастващия организъм, така и по отношение на физическите качества през
този период. В началната ученическа възраст не се препоръчва използването
на тежести за развиването на сила и силова издръжливост. Използването на
тежести може да доведе до функционални нарушения и трайни изменения на
костно-ставния апарат на подрастващите. Препоръчва се използването на
собственото телесно тегло на детето.
Условията, с които трябва да се съобразява спортният педагог в
учебно-тренировъчния процес, са подчинени на възрастовото развитие на
детския оргонизъм:
1. Вкостяването при 7-8 годишните деца не е завършено.
Неправилната поза и продължителното натоварване могат да доведат до
деформации.
2. Недостатъчно е развита сърдечно-съдовата система. Поради това
при децата е задължително да се избягват тренировки с големи натоварвания.
Да се осигурява редовен приток на чист въздух, за осъществяването на
окислителните процеси на кръвта и поддържане на работоспособността на
децата.
3. Централната нервна система е в процес на изграждане затова
психо-физическите натоварвания трябва да бъдат по-малки. Това изисква
обучението да се опира на словесната и предметно образната нагледност.
4. Условните връзки в кората на големите полукълба нямат още
достатъчна устойчивост, поради което процесите на забравяне са значителни.
Необходимо е по-често повтаряне на изученото, чрез включването му в нови
задачи и дейности.

7
 5. Поради слабо развитие на личностните критерии за постижения,
децата силно се влияят от оценката и мнението на педагога, родителя и
съотборника. Изисква се още съобразяване с индивидуалните особености на
децата и със здравословното им състояние. Точна дозировка на физическото
натоварване в учебно-тренировъчния процес и системен медико-
педагогически контрол върху здравословното и функционалното състояние
на децата.

1.2.Фактори влияещи върху възрастта и съдържанието на началната

спортна подготовка.
В последните години в редица спортове се наблюдава тенденция за
снижаване на началната възрастова граница на занимаващите се,
съкращаване сроковете на обучение, овладяване и усъвършенстване на
спортната техника с подрастващите спортисти. Преждевременното
биологично съзряване на децата и повишаването на състезателните
изисквания на отделните спортни дисциплини, поставят все по-високи
изисквания пред педагозите, работещи с малки деца.
В съвременното ежедневие се оказва, че физическите упражнения са
необходимост за детския организъм, особено в периода на растенето и
развитието му, защото чрез тях се укрепва здравето на децата и тяхното
всестранно физическо развитие.
В своите разработки В. Душков [1,2] споменава, че възрастовото
развитие на двигателните способности на децата завършва към 13 годишна
възраст. В последствие ръстът на показателите за двигателна способност се
забавя или спира, ако биологичните дадености не са подложени на системна
тренировъчна дейност [1,2]. Статистическите данни, свързани със световните
рекорди показват, че днес за повечето спортни дисциплини, най-високи
постижения се реализират между 18 и 23 годишна възраст. Пак по
статистическите данни- при наличие на един добър биологичен субстрат, за

8
получаване на резултат от световна величина са необходими около 4000 часа
специализирана тренировъчна работа, т.е., специална подготовка за
различните спортове продължава най-малко 6-8, а за някои 10 и повече
години (извън периода за обща подготовка, който има средна
продължителност 3-4 години) [2].
Насочването на децата към най-подходящата спортно-двигателна
дейност е важен проблем при началната подготовка. Децата трябва да се
насочват съобразно интересите и способностите им там, където ще бъдат
най-полезни на обществото със своята трудова и умствена дейност, където
ще имат най-добри условия да разгърнат своите сили и възможности, да
проявят творчество, инициативност, да получат пълно удовлетворение от
извършения труд. [4]
Известно е, че при началната подготовка по даден вид спорт или
спортна дисциплина преобладават средствата на този вид спорт и спортна
дисциплина над останалите средства. Но това не означава, че спортното
бъдеще на детето вече е определено. В процеса на работа у детето могат да се
развият други способности и то да продължи своята специализация в друг
вид спорт [7].
Практиката и научните изследвания в областта на детско-юношеския
спорт показват, че за постигане на високо спортно майсторство в много
спортни дисциплини е необходимо преди всичко всестранна физическа
подготовка, осъществявана системно и с разбиране през всички етапи на
обучение. Значително снишаване на възрастта на високото спортно
майсторство повиши извънредно много изискванията към етапа за начална
подготовка и го определи като решаващ момент в обучението и възпитанието
на бъдещите спортисти .
Нашите практически наблюдения констатиха, че спортните педагози,
водени от стремежа за бързи успехи с младите спортисти, пренасят формите
и методите на тренировъчната работа с възрастните в категорията на

9
подрастващите, без да се съобразяват с техните анатомо-физиологични и
психически особености и възможности.
В последните години се наблюдава рязко спадане на възрастта за
достигане на високо спортно майсторство. Нивото на световния елит рязко
скочи. Това налага по-ранно начало на обучението. Възрастта за начална
спортна подготовка слиза все по надолу. В спортните зали „влизат ” деца на
5-6 години. Особено това се среща при индивидуалните спортове.
През последните години се забелязва ясно изразена тенденция за
избързване във физическото развитие на подрастващото поколение. Важно за
спортната практика е развитието на висшата нервна дейност. Твърди се , че
основните познавателни способности на съвременното дете се формират още
преди три годишна възраст. Установено е, че 80% от общото развитие на
умствените възможности се формират през първите 8 години, 7-8
годишните деца, с които обикновено се започва началната подготовка, имат
не само биологични предпоставки за физическо и функционално развитие, но
и достатъчно умствено-познавателни възможности за изграждане на сложни
двигателни навици [7]
При започването на спортна подготовка при подрастващи те трябва
да притежават:
1. Интерес и наклонност към спортни занимания.
2. Да притежават волеви качества: трудолюбие, усърдие, упоритост и
т.н.

Върху спортната ориентация на децата и проявлението на техните

психо-физически качества влияят спортно-педагогически, психо-социални и
психо-педагогически фактори. Към спортно-педагогическите фактори се
отнасят: учебно-тренировъчния процес със своята структура, която се
обуславя от следните съставки: съотношение и взаимовръзка на отделните

10
страни на подготовка- физическа, техническа, морално-волева и т.н.; етапи и
периоди на многогодишна спортна подготовка; средства и методи на
подготовка; тренировъчно натоварване и неговото регулиране и пр.
Също така влияние оказва и личния подход на треньора. Със своя
многогодишен опит и знания, с използваните методи и средства, спортният
специалист мотивира децата да се занимават със спортна дейност. Други
фактори оказващи влияние върху мотивацията на децата са: семейната среда
(родители, родственици, приятели), състояние на спортните бази (спортни
зали, открити спортни площадки, спортно оборудване и др.) и т.н.
Спортната ориентация и постиженията на децата са както резултат на
наследственото влияние, така и на семейното въздействие, на създадения в
семейството спортен климат. Редица социологични проучвания според
автора показват, че хора занимавали се целенасочено със спорт могат да
очакват положително спортно развитие в някой вид спорт от своите деца [7].
Спорен момент в съвременната наука е доколко спортната
пригодност на спортиста е генетично обоснована и в каква степен зависи от
средата. Някои са на мнение, че спортните предпоставки представляват
наследствена даденост и заедно с подходящата възраст и интереса се считат
за фактор, определящ пригодността на подрастващите за обучение. Други
застъпват становището, че средата и съвременните методики на тренировка
са определящи при изявата на спортния талант.

При развитието на човешкия организъм в неговата онтогенеза (от

зараждането му до края на живота) се очертават качествено различни
периоди в неговото индивидуално развитие.
Изследванията на онтогенезата обособяват характерни възрастови
периоди и разкриват морфо-функционалните изменения в развитието на
организма. Различните органи и системи се формират, съзряват и развиват в

11
организма не съвсем синхронно и равномерно през целия живот. Предполага
се, че отначало съзряват само известен брой структури, които са готови да
съставят все още не съвършената, но достатъчна основа за ефективното
функциониране на системата. По-нататъшното развитие на елементите на
системата, без да влиза в противоречие с цялостното й функциониране, води
до увеличаване на нейната надеждност.
Развитието на органите и системите в човешкия организъм пряко
зависи от три фактора (програми):
- Биологична програма – основаваща се на генетичния апарат на
унаследяването. Генетичното управление на интелектуалното развитие на
организма се осъществява от генната регулаторна система посредством
гените, контролиращи развитието. Гените включват хормони в резултат на
което клетките стават възприемчиви към последователното въздействие на
други хормони [4,7].
- Социално-биологична програма- индивидуалното развитие на човека се
осигурява от въздействието на системата от външни причини и условия за
жизнената дейност на организма. Биологичната страна на наследствеността
представлява основа за естествената формиране на човека. Но сами по себе
си биологичните заложби не играят, съдбоносна роля в окончателното
формиране на човека и не определят реално равнището на развитие на
качествата и способностите, а още повече на фона на придобитите знания,
умения и навици. Главна роля за това има придобитият жизнен опит,
активната дейност, възпитанието, възможността за взаимодействие с
околната среда и творческото преобразуване. Социално-биологичната
програма се определя в голяма степен от социалните изисквания на
обществото към човека, като към негов член.
- Онтогенетична програма за развитието на човека представлява
обединен резултат от взаимодействието на генетичната природа (генотип) и
условията на средата (фенотип) [1,7].

12
 Педагогическата практика е доказала, че освен всичко друго ефекта на
обучението зависи от възрастта на обучаваните. Зависимостта между
възрастта и ефективността на обучението е голяма. Тя се изменя в
зависимост от редуването на различни периоди в онтогенезата, които се
отличават с по-висока или по-ниска обучаемост (способност за усвояване на
знания, умения и навици) и различна възприемчивост към развиващите
въздействия. Въздействащите фактори прилагани през различни периоди на
развитие на детето, могат да имат различен ефект. В едни периоди-
оптимален, в други-неутрален, а в трети-даже отрицателен. Само като се
познават особеностите на периодите на онтогенезата и въздействията може
рационално да се управлява развитието на детето, оптимално да се построява
процесът на обучение и възпитание.

І.3.1. Анатомо-физиологична характеристика на подрастващите спортисти.

Известно е, че спортната специализация на младите спортисти трябва
да се постига на базата на отлично познаване особеностите и
закономерностите на детската възраст и развитието, на нейните физически и
психически възможности [1,2,3,4]. Целта на обучението е не само да се
овладеят характерните за дадения спорт упражнения, но и да се доведе
организма на децата до максимално високо равнище на здраве и
работоспособност [7].
Различните видове спортни дисциплини предявяват специфични
изисквания към морфологичните особености на занимаващите се (ръст,
тегло, телосложение и т.н.). Например: високия ръст благоприятства за
изявата в баскетбола и волейбола, размерите на ходилата и дланите–за
плуване, ниския ръст и относителната телесна маса за гимнастика, борба и
др.
За възрастта 7-8 години е характерна с интензивно протичане на
процесите на растеж и развитие на отделните органи и системи. Настъпват
качествени изменения, изразяващи се в изменена структура, състав и
13
функции, които оформят растящия организъм. През този период ръстът се
увеличава средно с 5 см., а теглото се увеличава със среден годишен прираст
от 3 кг. Няма разлика в размерите на момичетата и момчетата. Наблюдават се
и големи индивидуални различия, в зависимост от известни наследствени
предразположения и главно от условията на живот, хранене, режим и
двигателна активност [8].
Наред със сравнително по-бавното темпо на общото телесно развитие
през този възрастов период се наблюдава известно ускоряване в развитието
на отделните части на тялото. Сравнително по-бързо е удължаването на
долните крайници, което приближава вече пропорциите на долната и горната
част на тялото до пропорцията на възрастния човек.Обиколката на гръдния
кош изостава от общия растеж. Към 7 годишна възраст тя се равнява на
половината ръст, а след това тя изостава и е пропорционално по-малка [3].
Костите на децата са еластични и лесно се изкривяват. Еластичността
им се дължи на това, че не е завършил процесът на тяхното вкалцяване. К.
Рачев [4] установява, че прекомерните силови натоварвания със статичен
характер, предизвикват преждевременно вкостяване при 7-8 годишни деца,
особено на долните крайници. Това явление забавя растежа и нарушава
пропорциите на тялото (къси крака– дълъг труп). Правилното дозиране на
физическото натоварване, доброто хранене, спазване на дневен режим
спомагат за по- продължително запазване на растежните хрущяли в костите
Растежът на детския организъм протича неравномерно. Той споделя,
че най-бавно расте главата, трупът сравнително по-бързо (у 6-7 годишните
деца неговият дял е 55% от общия ръст на тялото. Долните крайници
нарастват сравнително най-много. Ходилата във всяка възраст се оказват по-
близко да размерите на възрастните, отколкото подбедрицата. Подобна
закономерност се установява и при горните крайници. Съществени промени
настъпват в морфологичния строеж на гръдния кош. Гръдния кош придобива
форма характерна за възрастния човек, при момчетата на 7-8 години, а при

14
момичетата 1-2 години по-рано. Гръдната обиколка на момичетата е по-
малка от тази на момчетата, с изключение на периода 13-15 години. Гръдния
кош на децата се деформира лесно. За правилното му развитие специалистите
[2,3,4,7] препоръчват да се укрепи мускулатурата на раменния пояс и
коремната мускулатура.
Твърде несъвършен за целенасочена тренировъчна работа е нервно-
мускулния апарат на децата. Нервната система е в процес на непрекъснато
усъвършенстване. Мрежата на нервните разклонения става по-гъста и се
увеличават частите на главния мозък. Настъпва и функционално
усъвършенстване на главния мозък. Условнорефлекторната дейност е богата
и се характеризира с по-значително развитие на процесите на задържане.
Значително развитие постига и втората сигнална система. През този период
все повече се развива процесът на подчиняване на по-низшите центрове на
по-висшите, специално подкорието на кората, което увеличава контрола и
самоконтрола на детето и дава възможност да се постигне по-висока
съзнателност [7]
Мускулатурата при подрастващите 7-8 годишните деца увеличава
теглото си около 37 пъти. Характерно за децата е, че те понасят по-добре
динамичните непродължителни натоварвания и показват бързи признаци на
умора при подчертано силови упражнения. Това се дължи на техния
морфологичен строеж - по-голямо количество вода и по-малко на белтъци и
неорганични соли. Това прави мускула по еластичен, но и неспособен да
понася значителни напрежения. Работоспособността на различните мускулни
групи е различна. Коремната и гръбните мускули показват по-ниски
функционални качества. Нараства силата на мускулите сгъвачи,
предизвикано от действието на силата на тежестта на крайниците. Във
възрастовия период 7-8 години при момичетата становата сила се увеличава с
по-голям процент в сравнения с момчетата. Възбудните процеси доминират

15
над задръжните. Това трябва да се има предвид при поставяне и решаване на
двигателни задачи с деца [4]
След 7 годишна възраст се наблюдава интензивно развитие на
мускулатурата на китките, свързано с навиците на писане и по-прецизно
изпълнение на несложни действия с малки предмети. Силата на сгъвачите на
китката при момичетата е по-малка от тази на момчетата. Процесът на
вкостяване на костите приключва в различно време. От 8 до 12 годишна
възраст приключва вкостяването на киткените кости, фалангите на пръстите,
седалищната и срамната кост. Упражненията с динамичен характер
допринасят за укрепване на мускулатурата и сухожилията на стъпалата,
помагат за тяхното правилно оформяне.
Според Н.Хаджиев [7] честото сменяне на натиска върху костната
система, каквото се наблюдава при физическите упражнения, поощрява
растежа на костите на дължина.
Растежът на сърцето се подчинява на общите закономерности на
растеж на тялото. Най-голямо увеличаване се наблюдава в първите 1-2
години след раждане и през периода на пубертета. Пулсовата честота е
значително по-учестена, отколкото при възрастните. Пулса на 7 годишно
дете е 90-95 уд./мин. Това се дължи на съотношението на размера на сърцето
и кръвоносните съдове. Сравнително по-малкото сърце трябва да изтласка
необходимото количество кръв през сравнително по-широките кръвоносни
съдове. У 7-8 годишните деца ударния обем е 23 см.3. Инервационния
сърдечен апарат се развива неравномерно: симпатиковите влияния върху
сърцето са по-големи от парасимпатиковите. Величината на артериалното
налягане при мускулна работа обуславя значително непрекъснатост в
дейността на сърдечно съдовата система. Мускулната дейност с динамичен
характер при 7-8 годишните увеличава пулса до 184-188 уд./мин. [4]
Изследвания в областта на физическото възпитание и спортната практика
показват, че броя на елитроцитите в кръвта при 7-8 годишните подрастващи

16
се увеличава от 4,8 милиона до 4,9 милиона в 1 мм3. Броя на левкоцитите
намалява от 10600 до 8200 в 1 мм2.
Дихателната система при подрастващите 7-8 годишните деца е
несъвършена. Намира се в стадии на развитие с изключителна лабилност.
Белите дробове са достатъчно развити, но мускулите на гръдния кош, които
разширяват и свиват дробовете, не са достатъчно силни. Затова дишането
през този период е все още повърхностно и следователно окисляването на
кръвта е по-непълно. Честотата на дишането се влияе от различни вътрешни
и външни причини. Повърхността на белите дробове на подрастващите е по-
голяма отколкото на възрастния организъм. Минутния дихателен обем на
килограм тегло при 7-8 годишните е много по-голям в сравнение с
възрастните, но гръдната мускулатура е все още слабо развита. Средния
минутен дихателен обем е 160-170 мл./кг. Размерът на максималната
белодробна вентилация е килограм тегло в минута от 1,94 литра до 2 литра.
Кислородната проницаемост на белодробните алвеоли при децата е
затруднена. В издишания от тях кислород се съдържа значително количество
кислород. До 8-9 годишна възраст преобладава гръдното дишане [4].
Възрастовият период 7-8 години се характеризира със сравнително
добро функционално състояние на нервната система. Подвижността и силата
на нервните процеси е сравнително добра, което допринася за добрата
съгласуваност, целенасоченост и плавност на движенията. В количествено
отношение нервната система завършва своето развитие към 10-12 годишна
възраст. Функционално тя се усъвършенства докато човека обогатява своя
опит и знания, докато се образуват нови временни условни връзки.
Твърде важно за спортната практика е развитието на висшата нервна
дейност. Според Н.Хаджиев [7] „....Основните познавателни способности на
съвременното дете се формират още преди тригодишна възраст. Установено
е, че 80% от общото развитие на умствените възможности се формират през
първите 8 години. 7-8 годишните деца, с които се започва предварителната

17
спортна подготовка, имат не само биологични предпоставки за физическо и
функционално развитие, но и достатъчно умствено-познавателни
възможности за изграждане на сложни двигателни навици.”. Висшата нервна
дейност достига висока степен на развитие. Завършен е растежът и
структурната диференциация на нервните клетки. Но функционалните
показатели са не съвършени. Рязко е изразено зад пределното задържане под
действието на свръх силни или монотонни продължителни дразнители.
Вътрешното задържане е неустойчиво.
При 7-8 годишните деца възбудните и задръжните процеси ирадиират
лесно по кората на главния мозък. На това се дължи неточното изпълнение на
упражненията. Затруднение се получава при изпълнението на близки по
структура движения. Образуването на нови връзки се постига сравнително
бързо, но диференцирането им е по-трудно и бавно. [2]
У децата в училищна възраст често се забелязват изкривявания на
гръбначния стълб не само поради бурния растеж на тялото, но и поради рязко
увеличаващото се натоварване (седене на чин и др.). Ето защо е необходимо
учебно–тренировъчния процес да бъде насочен и към формиране на правилна
стойка.

І.3.2. Психо-педагогическа характеристика на подрастващите спортисти

Възрастовия период 7-8 години се характеризира с развитието на
всестранно познавателните процеси. Постъпването на децата в училище
сменя в значителна степен начина на техния живот. Свободния избор на
дейност в играта се заменя с ежедневна задължителна учебна дейност. Денят
се разделя между пребиваване в нова качествено различна училищна среда с
много по-сложни взаимоотношения. Бързо се натрупват множество
изисквания и не позната преди настойчивост за тяхното изпълнение. Рязко се
увеличава необходимостта от продължително мобилизиране от проявяване
на волеви умения. Повишените изисквания предполагат и водят, налагат по-

18
високо развитие на интелекта на децата, на техните познавателни
възможности. Познавателната дейност се характеризира с относително все
по-голямата роля на втората сигнална система. Значително се развиват
всички анализатори. Зрителната острота се увеличава с 60%. Развиват се
пространствените възприятия и слуховите усещания. Повишава се
усетливостта по отношение на различаване на звуците. Децата разграничават
музиката на различни познати музикални произведения. Започват да
разграничават качествата на тоновете и да разпознават тембъра [5]
През този възрастов период се развиват и други възприятни
особености на децата. Осезателните и мускулните усещания които имат
голяма роля за усвояването на редица навици в учебно-тренировъчния
процес. Децата се учат да контролират движенията си, да измерват тяхната
сила, точност, посока.
Наблюдава се уваличаване на способността на паметта. Децата
започват да запомнят чрез многократни повторения. По-късно се установяват
логически връзки. Това значително подобрява качествено паметта на детето.
През 7-8 годишния възрастов период децата обогатяват опита си,
придобиват по-точна представа, по-точни понятия, мисленето се развива и
става по-критично, усъвършенства се наблюдателността. Вниманието е все
още недостатъчно устойчиво. То трябва да се стимулира, като се дава
разнообразна, често сменяща се двигателна работа. В тясна връзка с
неустойчивото внимание е и лесното разсейване.
Интересите на децата се определят от потребностите и желанията им.
Промяната в характера на интересите се свързва с общото психическо
развитие, което настъпва през този период. Интересите не се откъсват от
потребностите на детето, но самите потребности са подложени вече на много
по-разнообразни влияния от училищната и по-широката социална среда. Тава
разширява детските интереси и те стават по-многостранни.

19
 Под благоприятното влияние на училището се развива и мисленето.
Втората сигнална система все повече заема своето ръководно място по
отношение на първата сигнална система.
Условията на учебно-тренировъчния процес, при които се изисква да
се изпълняват определени двигателни задачи, да се спазва известна
дисциплина, да се контролира поведението в отношенията с другите деца,
благоприятстват за развитието на волята. При тези условия се осъществява
все по-пълно балансиране между възбудата и задържането, развива се все по-
пълно контролната функция на втората сигнална система, а с това се създават
необходимите предпоставки за по-висока степен в общото психическо
развитие и по-специално за развитието на волята [5] .
През проучвания възрастов период поведението и действията на
децата все още се регулират от чувствата. Чувствата се намират в пряка
зависимост от впечатленията в дадения момент. Подражателността е развита
на много високо ниво. Развива се нагледно-образното мислене. Повишава се
влиянието на словесните сигнали. Децата имат все още твърде не волево
внимание, отличават се с голяма впечатлителност, любознателност, но
същевременно и с твърде висока степен на уморяемост. Мисленето им е
предимно нагледно, въображението е още недостатъчно организирано,
характерът им е недостатъчно оформен [5].
В учебно-тренировъчния процес децата обогатяват своя двигателен
опит. С това се повишава двигателната им активност и възможностите да
преодоляват евентуални трудности, свързани с двигателната дейност.
Подобряват се показателите за физическо развитие. Нараства
честотата на движенията, скоростта на бягане, подвижността на ставите,
силата на удобната ръка. Комплексно с най-висок прираст се очертава
възрастовия период при момичетата 6-8 години, а при момчетата 8-9 години.

20
 І.3.3.Специфика на тренировъчната работа с подрастващи спортисти (7-8
години).
Физическото развитие и усъвършенстване на детския организъм,
укрепване на здравето и повишаване на жизнеността, закаляването,
придобиването на двигателни и хигиенни навици като специфични задачи на
физическата култура и спорта при подрастващите са в тясна връзка и
взаимодействие с другите страни на възпитанието: умствено, трудово,
естетическо, нравственото възпитание. Системните спортни занимания са
важни стимули за тези страни на възпитанието и усъвършенстването на
подрастващите, за които физическото възпитание и спортът имат огромна
притегателна сила. При спортната подготовка с подрастващите е необходимо
да се използват такива средства, които да са съобразени със
закономерностите на възрастовото анатомо-физиологично развитие. В
противен случай при действие на такива дразнители, към които детския
организъм не може да се приспособи, вследствие на явно несъответствие на
функционалните му възможности, се нарушава неговото правилно
взаимодействие с обкръжаващата го среда [3,4].
Важно условие за подготовката на младите спортисти е точната
диагностика и системният медико-педагогически контрол върху тяхното
здравословно и функционално състояние. За целта е необходимо комплексно
и интегрално изучаване на механизмите на адаптация на биологичните
системи при физическо натоварване.
Мотивите на спортните увлечения при децата могат да бъдат
различни, но винаги в основата им лежи определен интерес, който е голяма
подбудителна сила за по-нататъшното развитие на личността. Отначало този
интерес към спортните занимания се отличава с конкретност и
непосредственост и все още е неосъзнат и неустойчив. Запазването и по-
нататъшното развитие на интереса и любовта към спортните занимания
зависят до голяма степен от качествата на педагогическата работа на

21
спортния специалист, от неговото умение да открива, да събужда, да
разкрива положителните емоции, да формира постепенно и неусетно
обществено-значимите мотиви на спортната дейност [5].
Възпитателната работа в учебно-тренировъчния процес с
подрастващите спортисти се реализира в три основни направления: [3,4].
- чрез съдържанието на учебно-тренировъчния процес: знанията,
уменията, навиците който се овладяват в процеса на спортната тренировка;
- чрез организацията на учебно-тренировъчния процес: принципи,
методи, форми и средства за въздействие върху обучаваните;
- чрез личния пример на спортния специалист като ръководител и
възпитател.
Възрастовата динамика и изменението на физическите качества се
обуславя от редица морфологични и биологични закономерности в
развитието на отделни органи, системи и функции на детско-юношеския
организъм. В учебно–тренировъчния процес спортния специалист трябва да
следи и правилно дозира физическото натоварване, да не се прекалява с
изометричните натоварвания и да не се допуска претоварване на организма.
При подбора и подреждането на аеробните упражнения и занятия основен
принцип е постепенно постигане на функционално натоварване на
организма. Въздействието на упражненията от аеробния комплекс се
изразява в т.н. „физиологична крива”. Максималното натоварване в
комплекса може да бъде недостатъчно, оптимално и много голямо.
Недостатъчното (малко) натоварване е резултат от неправилно
комплектувани упражнения и води до преумора и увреждания. То не води до
желания формиращ физиологичен ефект.
Много голямото натоварване надхвърля границите на положителното
физиологично въздействие и води до преумора и увреждания. Затова тези два
вида натоварвания трябва да се избягват. Целесъобразно е оптималното
физиологично натоварване, което довежда до лека умора. Такова натоварване

22
подпомага и ускорява възстановителните процеси след изпълнението на
упражненията [4].
Белезите на много голямо физиологично натоварване и преумора са:
кожата на лицето е бледа, дишането учестено и повърхностно, качеството на
изпълнението е понижено, пулсът е учестен над 190-200 уд./мин. или е рязко
снижен [2,3,4].
Белезите на оптимално физиологично натоварване са:
- детето е бодро, зачервено, диша със затворена уста; пулсът му е
ускорен между 130-160 уд./мин.;
- кожата на лицето на детето е розова; дишането му е шумно с отворена
уста; стойката е устойчива, качеството на движенията е добро; Ускорението
на пулса достига 160-190 уд./мин.
Белезите на недостатъчно физиологично натоварване са: детето е
отпуснато, разсеяно, движенията му са бавни; сърдечната му дейност е
незначително повлияна- ускорението на пулса достига до 120-125 уд./мин.
При тренировъчна работа с подрастващи деца трябва да се внимава да
не се предозират упражненията. Упражненията със статичен характер трябва
да се избягват, тъй като задържат дишането, намаляват насищането на кръвта
с кислород, а това води до настъпване на умора. Чрез упражненията с
динамичен характер се усъвършенстват функционалните възможности на
дихателния апарат. В тренировъчните занимания с деца е необходимо често
редуване на физическо натоварване с почивка.
Необходимо е да се познават психичните особености на децата. В
сложни ситуации по-добре се справят личности със силна нервна система, а
при монотонна дейност- със слаба нервна система. Трябва да се знае
притежават ли децата психични качества като: трудолюбие, смелост,
устойчивост, способност да се мобилизират за проявяване на максимални
усилия при преодоляване на трудности, силна воля и т.н. Трябва да се знаят
мотивите, който са подбудили детето да се занимава със спортна дейност [4].

23
 Координационните способности на децата са фактор, определящ
самоуправлението и съзнателното регулиране на двигателните действия,
което подпомага усвояването на движенията. Обогатяваната в
координационно отношение двигателна култура на децата позволява да се
управлява и регулира посоката, темпът и ритъмът на движенията им.
Установено е, че до 8–9 годишна възраст децата по–добре овладяват
простите по координация движения, не изискващи голяма точност при
оценка на времето и пространството, усещат по-добре разгъвателните,
отколкото сгъвателните действия на тялото, по-точно възприемат големите
пространствени величини. Двигателните навици се оформят неравномерно и
изискват по-продължително време.
При децата липсва стремеж за съвършенство, бързо се отегчават от
повторенията и поради това двигателния навик при тях се изгражда по-
трудно. Това налага според нас тренировъчните занимания през началния
етап на подготовка да бъдат по-динамични и интересни с преимуществено
използване на груповия и игровия метод на обучение. Игрите свързани с
преодоляване на препятствия, с носене на предмети, музикалните игри, и
тези изискващи бързина, ловкост, смелост и съобразителност, според нас
трябва да се използват най-широко като основно средство за подготовката на
опорно-двигателния апарат и за функционалната подготовка. Ние смятаме, че
игровия метод ще повиши емоционалността в аеробните занимания. При
разучаването на аеробни упражнения и движения се препоръчваме
използването на цялостния метод. Преобладаването на словесния и
нагледния метод ще подобри овладяването на учебно-тренировъчния
материал.
Развиването на физическите качества при подрастващите спортисти е
сложен и деликатен процес. Особена важни са познанията на спортния
педагог, както за морфо-функционалните изменения, настъпващи с
подрастващия организъм, така и по отношение на физическите качества през

24
този период. В началната ученическа възраст не се препоръчва използването
на тежести за развиването на сила и силова издръжливост. Използването на
тежести може да доведе до функционални нарушения и трайни изменения на
костно-ставния апарат на подрастващите. За развиване на физическите
качества те препоръчват използването на собственото телесно тегло на
детето.
Физическата подготовка през първата година трябва да се разбира и
осъществява единствено като обща физическа подготовка с основните
средства на обучение. В процентно отношение общо развиващите и
приложните упражнения през този етап на спортна подготовка трябва да е
30-40% от времето на всяко занимание. Изборът на упражнения и
подреждането им не трябва да става произволно, а целенасочено, с ясно и
конкретно поставени задачи. Чрез задачите за техническата подготовка през
този етап на учебно-тренировъчния процес трябва да се създава интерес и
трайно желания за игра и чувство за увереност в собствените сили.
Възрастта за начална спортна подготовка при подрастващите
спортисти е характерна с редица морфологични промени. За това се
препоръчва в спортните занимания да се използват дихателни и разтегателни
упражнения. Упражненията и движения да се съгласуват с ритмично
вдишване и издишване. Упражненията трябва да се подбират така, че да
развиват мускулното равновесие.

Заключение:
В спортната подготвка на подрастващите спортисти спортният
педагаг трябва да се съобразява с това, че:
1. Вкостяването при подрастващите деца не е завършено.
Продължителното обездвижване, неправилната поза на стоене,
продължителното натоварване уморяват децата и води до деформации.

25
 6. Недостатъчно е развита сърдечно-съдовата система. Поради това
е задължително да се избягват големи натоварвания на децата и да се
осигурява редовен приток на чист въздух, за осъществяването на
окислителните процеси на кръвта и поддържане на работоспособността на
децата.
7. Мозъкът на децата е 90% от този на възрастните, което означава,
че психо-физическите натоварвания трябва да бъдат по-малки. Усилват се
аналитичните и синтетични функции, но все още е значителна ролята на
първата сигнална система. Това изисква да не се прекалява с абстракциите и
обучението да се опира на словесната и предметно образната нагледност.
8. Условните връзки в кората на големите полукълба нямат още
достатъчна устойчивост, поради което значителни са процесите на забравяне.
Необходимо е по-често повтаряне на изученото, чрез включването му в нови
задачи и дейности.
9. Силни са възбудните процеси и по-слаби задръжните. Поради
слабо развитие на личностните критерии за постижения, децата силно се
влияят от оценката и мнението на педагога.
10. Съобразяване с индивидуалните особености на децата, със
социалната им възраст и със здравословното им състояние.
11. Точна дозировка на физическото натоварване в учебно-
тренировъчния процес и системен медико-педагогически контрол върху
здравословното и функционално състояние на децата.

26
 ЛИТЕРАТУРА :
1. Душков, В. Медико-биологични аспекти на подбора и селекцията в спорта, Дисертационен
труд, В.Търново, 1980.
2. Душков, В. Д.Стефанова, Т.Джарова. Функционални изследвания в спорта и масовата
физкултура., М и Ф.,С., 1986.
3. Желязков, Цв.;Д. Дешева. Основи на спортната тренировка. Гера Арт, С.,2002.
4. Рачев, К. Проблеми на подготовката на младите спортисти. М и Ф,С, 1976.
5. Слънчев, П.Б.Янев. Физическо развитие, физическа дееспособност и нервно-психическа
реактивност на населението на България-1980-1982, С., 1992.
6. Хаджиев, Н.Статистически методи във физическата култура и спорт.М и Ф, С.,1973.
7. Хаджиев, Н. „Генетични проблеми на селекцията и адаптацията в спорта”, СН №1,С, 2006.
8. Янчева Т.Личност и състезателна реализация. С., 2004.

27