АДАПТИРАНО ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И

СПОРТ ЗА УЧЕНИЦИ С НАРУШЕНО ЗРЕНИЕ

Ресмие Ибрахимова

СУУНЗ „Проф. д-р Иван Шишманов”-гр. Варна

Резюме:

Програмата по физическо възпитание и спорт в

специалните училища е адаптирана и съобразена със спецификата
на работата с деца с нарушено зрение от първи до дванадесети
клас, с цел всестранно развиване на моторно-двигателната им
култура. Преподават се и се провеждат системни тренировки по
спортовете лека атлетика, джудо, голбaл, шоудаун, шахмат. Те се
ползват с голяма популярност в света и са заели важно място от
ежедневието на учениците с нарушено зрение в специалното
училище. Изявени спортисти от училището участват в районни,
републикански, европейски, световни и параолимпийски
състезания. Към училището има учреден спортен клуб за
интеграция „Атлет”,който подпомага спортната дейност .
Заниманията по спорт за хора с увредено зрение са една от
основните възможности те да преодолеят увреждането си.

Спортът се използва като средство за запазване и

укрепване здравето на хората. То е свързван и с получаване на
удоволствие, наслада и развлечение от участието в него.
Увлекателните спортни състезания оказват и емоционално
въздействие.
Феноменалните възможности на спорта за развитие и
възпитание са големи и безспорни. Това се определя от факта, че
тази дейност (спортът) е емоционална, чрез нея се изграждат
ценни черти на характера и качества на личността. Участието в
спортна дейност развива и възпитава в личността инициативност,
самостоятелност, дисциплинираност и отговорност; изграждат се
навици за преодоляване на физически и психически трудности, за
проява на мъжество, героизъм, патриотизъм, колективизъм и
други морални и волеви качества.
 Според Н. Найденова спорта и физическото възпитание са
със значителни възможности за възпитание на личността. Ценни
черти на характера и качества на личността могат да бъдат
изградени чрез спорт. Участието в спортна дейност възпитава в
личността инициативност, отговорност, самостоятелност.
Активната спортна дейност спомага да се изградят в
подрастващите навици за преодоляване на редица трудности,
изграждане на морални и волеви качества.
Основни задачи:
Известно е, че в една от сферите в която най-ярко се
отразяват последиците от увреденото зрение, е моторно-
двигателната. Зрението има съществено значение за контрола на
важни моторно-двигателни кодове, свързани с развитието.
Зрително затрудненото дете обикновено прохожда по-късно. То
изпитва страх от пространство и движение, тъй като няма
визуален контрол върху околната среда. Като следствие от това
при тези деца се развиват бедност на движенията, несръчност,
уединение, пасивност и нерядко изолация. Ето защо детето няма
голямо желание да се движи. Ясно е, че моторно-двигателното
развитие е изключително важно и пряко може да бъде
стимулирано от физическо възпитание.
Днес е ясно, че ако за виждащите физическото възпитание
е необходимо, то за зрително затруднените неговото значение се
удвоява. Въпреки своята специфика основните задачи на
физическото възпитание не се различават съществено от тези на
виждащите. При зрително затруднените деца, те могат да се
систематизират по следния начин:
- всестранно подпомагане на моторно-двигателното
развитие;
- коригиране на походката и подобряване координацията
на движенията чрез подходящи моторно-двигателни умения;
- развитие на груби моторно-двигателни умения;
- преодоляване на типичното обездвижване при зрително
затруднените;
- формиране на адекватната физическа представа за
собственото тяло;
- подобряване на ориентацията в околната среда;
 - укрепване на здравето и закаляване на организма;
- създаване на хигиенни навици;
- формиране на морално-волеви качества.
Физическото възпитание е важно корекционнно и
компенсаторно средство в развитието, обучението и
рехабилитацията на зрително затруднените. Този тип възпитание
трябва да има връзка с всички учебни дисциплини, но особено
внимание следва да се отдели в занятията по ранно въздействие и
мобилност. Партньорството между учителя по физическо
възпитание и учителя по ориентиране и мобилност е
задължително. Физическото възпитание се нуждае от силна
подкрепа, не само от учителите, но и от родителите и близките на
детето.
Форми на физическото възпитание.
Включването на зрително затрудненото дете в
определена форма на физическо възпитание, трябва да бъде
съобразено с лекарските предписания, свързани не само с общото
здравословно състояние, но и с изискванията, наложени от
зрителните проблеми.
Важна част от обучението заемат спортните игри. Освен
голбала и шоудауна, които спадат към специалните видове спорт
за слепи деца, успешно в световната практика са адаптирани
джудо и футбол. Известно е, че много от лекоатлетическите
дисциплини лесно се адаптират към зрително затруднените.
Освен игрите в обучението по физическо възпитание
могат да се използват и танци. Това е добра възможност за
усвояване на български фолклорни танци.
Друга форма на обучение са спортните секции в
училищата. Голяма помощ тук оказва Българска параолимпийска
асоциация и Федерация спорт за хора със зрителни увреждания.
У нас се организират множество междуучилищни, национални и
международни състезания за деца с нарушено зрение.
Българските представители получават множество международни
награди. Най-важно е участието на Параолимпиади. В тези игри
наши ученици се завръщат като медалисти.
Тук е мястото да подчертаем, че рекордите са важно
стимулиращо средство за всеки състезател, но в случая става
въпрос за нещо много по-съществено. Целта на спорта сред
зрително затруднените е състезаване сам със себе си, за да се
преодолее психически и социално увреждането.
В настоящата разработка ще представя основните видове спорт в
които нашите възпитаници участват активно.
1. Голбал.
След края на Втората световна война (1945 г.) много хора
остават с трайни увреждания до края на своя живот. Немалка част
от тях са със зрителни нарушения. Възниква потребност от
рехабилитацията и ресоциализацията им, защото е добре
известно, че колкото човек е по-възрастен, толкова по-трудно
успява да се адаптира спрямо полученото увреждане. Едно от
средствата за незрящите военни ветерани се явява интересният и
увлекателен спорт – голбал.
Голбалът е създаден специално за хората със зрителни
проблеми през 1946 г. от австриеца Ханс Лоренсен и германеца
Сеп Райндле, в желанието им да помогнат в рехабилитацията на
незрящите ветерани от войната. Играта е представена на света
през 1976 г. на Параолимпийските игри в Торонто, Канада.
Първото състезание се състои в Австралия през 1978 г. Оттогава
популярността на голбала нараства прогресивно в различни
региони на света.
Голбалът се играе в спортна зала, а размерите на игрището са
9 м ширина и 18 м дължина. Играе се от два отбора от по трима
състезатели. Топката се търкаля по земята. Вътре в топката има
звънчета, по чийто звук състезателите се ориентират за нейното
местоположение. За да се чуват звънчетата по-ясно, тя е осеяна с
осем малки дупки, през които всъщност излиза шумът от
звънчетата. На очите си състезателите имат маски.
Предназначението им е за играчи, които имат остатъчно зрение
да не могат да го използват, а да се ориентират само със слуха си.
Играе се на голове в продължение на две полувремена от по 10
минути чисто време всяко. Състезателите са разпределени по
следния начин: вратата е широка 9 метра и всеки от състезателите
трябва да покрива зона от по три метра, като голбалистът, който е
в средата е изтеглен по-напред, за да не се получават сблъсквания
между играчите. Топката се улавя или избива посредством
плонжове от страна на защитаващите вратата. Игрището е
разделено на 6 триметрови зони.
Безспорно един от най-интересните моменти в голбалната
игра е отсъждането на наказателен удар. Дузпа се отсъжда, когато
нападателят направи по-голямо засилване и топката не докосне
зоната на нападение, а първото съприкосновение с настилката се
осъществява в неутралната зона. Друг случай е, когато топката е
тупкаща и прескочи двете неутрални зони. При тези случаи
нарушителят пази сам цялата врата, а останалите двама
голбалисти се извеждат от реферите извън полето. Наказателен
удар също се свири, ако топката се задържи повече от 10 секунди
в отбора. Това условие прави голбала изключително динамична и
интересна игра. Голбал се играе от всички възрастови групи. Има
мъжки, дамски и смесени отбори.
По голбал се организират европейски, световни първенства,
международни съсрезания и други. Той също е параолимпийски
спорт. Организират се множество регионални турнири от
различни спортни организации.
Голбалът е изключително популярен сред подрастващите
незрящи, организират се състезания между класовете, държавни и
международни състезания.

1. Шоудаун
Спортът шоудаун (анг. showdown) е изключително интересен
и емоционален. Шоудаунът е един бързо развиващ се и налагащ
се спорт, първоначално създаден за хора със зрителни
увреждания,но не е задължително условие да си незрящ, за да го
играеш.
Много абстрактно е да се каже, че това е тенис на маса за
незрящи, но това е често срещано сравнение.
Незрящият канадец Джо Луис изобретил играта през 60-те
години. Целта му била да открие спорт, който да се играе за
удоволствие и/или на състезателни начала без помощта на зрящ
асистент.
На дебюта по време на олимпиадата за хора с физически
увреждания в Арнхем, Холандия, през 1980 г. шоудаунът се
радва на международен успех като спорт за свободното време.
Международният интерес се разпалва. За практикуването на този
спорт не са необходими много средства, изисква се минимална
поддръжка и може да се играе в неголяма зала с примерни
размери 6 x 4 м. Трябва да се има предвид, че шоудаунът е шумен
спорт и ако залата е в жилищна сграда, трябва да се вземат мерки
за нейното шумоизолиране.
Единственото необходимо оборудване е изработена за целта
маса, две хилки, специална топка с метални топчета в нея,
ръкавица за ръката, която нанася ударите, и маска за очите,
защото това е игра за хора, лишени от зрение. Звукът, произведен
от металните топчета, които се търкалят вътре в топката, показва
местоположението на топката по време на игра.
Шоудаун се научава лесно. Целта на играта е да се удари
топката от едната страна на масата, да мине по масата, под
централната разделителна дъска и да се вкара гол на опонента.
Първият играч, който набере единайсет точки, като води с две
или повече точки, е победител в разиграването (сет, гейм).
Играчите печелят по две точки при гол и по една точка, когато
опонентът удари топката в централната разделителна дъска,
удари и изнесе топката извън очертанията на масата или докосне
топката с нещо, различно от ракетата или ръката с ръкавицата, но
не повече от 6 см над китката.
Шоудаун се играе в страни в Европа, Африка, Азия, Северна
и Южна Америка. След успеха на шоудауна на
параолимпийските игри през 1996 г. в Атланта, представители на
повече от 30 страни се свързват с подкомисията по шоудаун към
Международната спортна федерация за незрящи. Понастоящем
подкомисията по шоудаун към IBSA насърчава регионални и
национални турнири по шоудаун с цел да се стигне до
международни състезания, които би трябвало да доведат до
разрешение за официално включване на спорта шоудаун в
програмата на параолимпийските игри. Вече регулярно се
провеждат както Европейски, така също и Световни първенства.
През 2008 г. се проведе Европейско първенство по шоудаун, а
през 2009 г. и Световно първенство. Първата българска шоудаун-
маса пристигна от Швеция на 17 ноември 2009 г. Много бързо се
разпространява в двете специални училища и се включва в
програмата на Национланите ученически игри за ученици с
нарушено зрение.

2. Лека атлетика
Атлетиката е най-широко разпространеният спорт за слепи и
слабовиждащи спортисти и се практикува в повече от 70 страни.
Международни състезания се организират според системата за
класификация на Международната федерация за спорт на хора
със зрителни увреждания (IBSA), която разделя атлетите в три
групи, спрямо степента на зрителното увреждане - B1 (спортисти
с нулево зрение), B2 (слабовиждащи)и B3, като съответно
спортистите с най-добро зрение попадат в категорията В3, те се
състезават спрямо правилата на МФЛА, като и останалите две
групи се придържат към тях, с изключение на някои
модификации, заради увреждането. Някои от тези модификации
включват корекции на атлетичните съоръжения или начина, по
който се използват. Повечето от модификациите уреждат начина,
по който на състезателите може да им бъде оказана помощ,
например чрез слухово напътствие, за да могат да се представят в
реална конкуренция. Състезанията за незрящи спортисти имат
дълга история, а от създаването на IBSA през 1981 г. се провежда
редовни международни първенства. Атлетиката е един от най-
силните спортове от програмата на параолимпийските форуми.
Параолимпийски спорт е от 1984 г. По понятни причини
отсъства дисциплината бягане с препятствия. IBSA провежда
състезания за надбягвания по пълен маратон, полумаратон и 10
км. на континентално и световно ниво.
Практикуван с традиции във варненското специално
училище, изключително полезен не само за ученици със
състезателни амбиции. Различните лекоатлетически дисциплини
подобряват двигателните умения, координацията и
ориентирането на зрително затруднените.
Леката атлетика е спортът с най-високи постижения от
българските атлети в международен план.

3. Шахмат
 Шахматната дъска за незрящи (Брайлова) има своите
особености. Всички черни полета са леко повдигнати в сравнение
с белите. Това облекчава незрящите особено в ориентирането им
по линии и диагонали. Всяко поле в своя център има
дупка.Фигурите също имат своите особености. Всяка фигура в
основата си притежава краче което при поставяне на фигурата
върху полето крачето влиза в дупката като по този начин
фигурите не се разместват при опипване от незрящите. За да се
различават белите фигури от черните, те притежават отличаващи
ги знаци. Ходът се счита за започнат при вдигане на фигурата,
като в същото време крачето й е извадено от дупката. Ходът е
завършен когато тя е пусната при поставянето й върху полето.
При игра между слепи те могат да играят на един шах или на
два. Когато се играе на един шах всеки състезател има право да
опипва фигурите, само когато е на ход. След като го изиграе той
непременно трябва да си свали ръцете от дъската. Ако се допусне
грешка при обявяването на хода, се зачита преместения ход. При
игра на два шаха, всеки обявява ясно своя изигран ход, след което
натиска часовника. След като единият играч обяви хода си,
другият трябва да го повтори, за да се разбере, че го е чул
правилно и да премести неговия ход на своя шах. Играта на два
шаха има своето преимущество. То се състои в това че всеки от
опонентите може да следи позицията, опипвайки фигурите по
всяко време от партията, независимо чий е хода. Това значително
може да снижи вероятността от допускане на груби грешки.
Затова играта на два шаха се счита като стандартна за
международни състезания. Сред хората с нарушено зрение има
много силни състезатели от цял свят.На всеки 4 години редовно
се провеждат - олимпиади, световни и европейски първенства
организирани от международната асоциация на слепите
шахматисти braillechess.org- създадена през 1958 г. На такива
състезания и международни турнири по правило се използва
Немската нотация, тъй като е най-разбираема. Сборни отбори от
най-изявените шахматисти за мъже и жени, участват на всеки две
години в олимпиадите за зрящи.
Силни традиции в шахмата за незрящи има не само
специалното училище, но като цяло България. Шахматът е едно
от заниманията и през свободното време на учениците в
специалното училище. Страната ни е домакин на Световното
първенство по шахмат за незрящи през 2018 г.

4. Джудо
Джудо е много популярен спорт сред хората със зрителни
увреждания. Той е включен във всичките пет издания на
Световните първенства и игри на IBSA и е параолимпийски
спорт след игрите в Сеул през 1988 г. Категориите се определят
спрямо килограмите на състезателя, а не степента на зрителното
увреждане. Спортът се оказа много популярен сред глухите
състезатели. Джудото за жени е добавено към програмата на
Параолимпийските игри за първи път през 2004 г. на игрите в
Атина. На Петите международни IBSA игри в Сеул, Корея, през
май 2015 г. тридесет и девет страни участват в състезанията по
джудо. Общо 224 състезатели са се състезавали за
разпределение на медалите. Около 20% от всички състезатели са
B1 (напълно слепи) спортисти. През последните четири години
броят на международните спортисти се е увеличил бързо. През
2018 са регистрирани над 500 спортисти от 4 континента и от
почти 50 страни.На параолимпийските игри в Рио през 2016 г. са
участвали 132 състезатели.
Джудото е част от програмата на Националните ученически
игри за ученици с нарушено зрение.

5. Ски – бегови дисциплини

Състезанията за ски бягане са за мъже и жени с двигателно
или зрително увреждане. Спортистите с увреждане на зрението
използват водачи. Има кратки, средни и дълги разстояния.
Параолимпийски спорт от 1976 г., биатлонът става по- късно
през 1988 г. Първоначално са включени скиори с физически
увреждания, а със зрителни увреждания са включени четири
години по-късно. Скиорите могат да се състезават в
индивидуално или отборно класиране, класически или свободен
стил, на разстояние от 2,5 километра до 20 километра.
Българска паралолимпийска асоциация ежегодно организира
ски-лагер, традиция от 20 години, провеждат се държавни
първенства всяка година. Участниците на последните
трипараолимпиади съответно във Ванкувър, Сочи и ПьонгЧенг са
възпитаници на варненското специално училище.
Други видове спорт, които развива Международната
федерация за спорт за слепи (IBSA) са боулинг, футбол, вдигане
на тежести, стрелба с лък и плуване. Възпитаниците ни се
занимават с плуване, като част от различни проекти, но не се
състезават.
Целта на системните занимания със спорт е създаване на
условия и възможности за преодоляване на социалната изолация,
интегрирането и по-бързото адаптиране в обществото за децата и
младежи със зрителни увреждания. Училището и спортният
клуб към него подпомага организиране и провеждане на
спортни занимания по различни видове спорт, държавни
първенства, спортни състезания и прояви за хора с увреждания,
както и подготовката и участието на спортисти с
увреждания в международни състезания.
Заниманията със спорт допринасят подобряване на
условията и осигуряване на възможност за адаптирана физическа
активност, практикуване на спорт и участие в спортни прояви и
състезания на хора с увреждания с цел подобряване качеството на
живота им и социална интеграция, както и подготовка и
участие на спортисти сувреждания в международни състезания.
Системните занимания със спорт от своя страна:
1. Осигуряват условия и възможности на хора с
увреждания от различни възрастови и социални групи за
физическа активност и практикуване на спорт с цел социално
включване, чрез участие в спортни занимания.
2. Предоставят възможности за приобщаване на
децата имладежите с увреждания към организирано
практикуване на спорт с огледподобряване на тяхното здраве,
физическа дееспособност и социалнаинтеграция.
3. Осигуряват условия и възможности за изява,
развитие и реализиране на лични спортни резултати от
спортистите с увреждания,както и успешно представяне и
призови класирания в международни състезания.
 4. Повишават личната мотивация на спортистите,
формиране и усъвършенстване на социални качества -
толерантност, солидарност,спазване на принципите на
„Феърплей”.
5. Осъществява се медийна политика за ползите от
физическа активност и практикуването на спорт от хора с
увреждания.
ЛИТЕРАТУРА:

Радулов, В. Педагогика на зрително затруднени. ”Св. Климент

Охридски”, С., 2004

Янев, Иван. История на спортен клуб за интеграция „Витоша”.

Софийски университет, 2007

Янев, Иван. Историята продължава. Софийски университет, 2010

Lieberman J. Lauren. Games for people with sensory impairments.

Strategies for including Individuals of all ages, Human Kinetics, 2001

http://www.ibsasport.org/

https://www.paralympic.org/

http://mpes.government.bg/