НОВАТА ПРОГРАМАТА ПО ОРИЕНТИРАНЕ И МОБИЛНОСТ

ЗА НЕЗАВИСИМ ЖИВОТ НА УЧЕНИЦИ С НАРУШЕНО

ЗРЕНИЕ

Ресмие Ибрахимова

СУУНЗ „Проф. д-р Иван Шишманов”-гр. Варна

Резюме:

Програмата по ориентиране и мобилност е една от трите

специални програми, по които се обучават зрително затруднените
ученици в специалното и масовите училища. Целта на новата
програмата е да постигне самостоятелност в ориентирането и
придвижването на слепите и слабовиждащи хора по безопасен за
тях и зрящите хора начин. Тя е насочена към овладяване на
конкретни практически умения, гарантиращи добро ниво на
независимост след преминаване на определен според
увреждането и възрастта курс на обучение.

Актуализираната програма по ориентиране и мобилност

цели да развие умения и навици за безопасно и самостоятелно
придвижване в пространството с оглед на динамично
променящата се околна среда. Тя е една от трите специални
програми, необходими на зрително затруднените деца и ученици
във връзка с постигане на самостоятелност и независимост във
всекидневния живот. Обучението се извършва индивидуално, но
то не изключва и груповите занимания, когато това е необходимо
и полезно за учениците по определени теми. Това е един от
новите моменти, които са включени в програмата. В груповите
занятия:
• учениците споделят собствен опит;
• коментираме стратегии за справяне в проблемни
ситуации;
• всички ученици преминават през обучение за техниките
на виждащ водач.
Обновената програма по ориентиране и мобилност за деца
с множество увреждания предвижда индивидуален подход при
работа с всяко дете съобразно вида и степента на нарушенията
му, потенциалните му възможности за напредък, както и общото
интелектуално и двигателно състояние.
За всички хора развитието на представите за
пространството е въпрос на съществуване, за зрително
затруднените тази представа е най-важното условие за
независимо придвижване. Поради тази причина програмата по
ориентиране и мобилност е толкова важна и необходима за
всички зрително затруднени.
Ориентирайки се и движейки се самостоятелно, зрително
затруднените престават да предизвикват присмех и съжаление у
някои виждащи, доказват, че и те могат да учат, работят, да
създават контакти, да бъдат полезни, да водят социално приемлив
живот.
Придобиването на самостоятелност в придвижването дава
самочувствие и повишава мнението за себе си, като по този начин
зрително затрудненият човек се чувства като активен човек и се
премахва неговата консуматорска психика. Трябва да обърнем
внимание и на друг много важен момент: движейки се сам,
зрително затрудненият освобождава семейството си от
ангажиментите, които им създава. Така той дава право на личен
живот на себе си и на хората, които се грижат за него.
Обучението по ориентиране и мобилност може да
помогне на всеки отделен зрително затруднен човек да се
интегрира в обществото, да играе активна и пълноценна роля в
изграждането му. Така зрително затруднените ще имат равен
достъп до образование, работа, услуги и социален живот.
Съвременното обучение по ориентиране и мобилност
съдържа в себе си разнообразие от фактори, аспекти и обхваща
всички възрастови групи зрително затруднени ученици,
включително и тези с множество увреждания.
Варненското училище за слепи деца отдавна има
традиции в обучението по ориентиране и мобилност. Още през
1978 г. започва системно обучение по тази дисциплина.
Днес в СУУНЗ работят трима специалисти по
ориентиране и мобилност.
 Преподаването на първо място е съобразено с
индивидуалните потребности и възможностите на обучаемите, с
техния пол, възраст, начин и условия на живот и общото им
здравно състояние. То е индивидуален процес, който зависи
колкото от мотивацията и желанието на ученика, толкова от
увереността и активността на инструктора.
Много важна е самата подготовка за обучение, точно в
този момент трябва да се включи изобретателността и
увереността на инструктора по мобилност, защото много често се
налага да мотивираме не само детето, но и неговите родители,
много от учениците идват силно зависими от тях.
Всеки учител има приблизително по 20 часа седмично,
работи се индивидуално, включват се и групови занимания с
дискусии на теми от типа “Какво бихме направили в проблемна
ситуация”, запознаване с куче-водач, групови занимания се
провеждат и в екип с учителите по другите специални програми
(полезни умения и зрително подпомагане) – посещения в
зоологическа градина, аквариум, летище, голям търговски център
и др.
От голямо значение е и отношението на колегите в
училището, всички от тях са минали курс на обучение по
Педагогика на зрително затруднени и са запознати с основните
мобилни техники. Във Варненското училище е налице
положително отношение на всички колеги и работа в екип. От
своя страна обучението по мобилност помага на учителите да
разберат индивидуалните, специфични нужди на всеки ученик.
Учителят по мобилност е партньор, както на учителите в
специалното училище, така и на ресурсните учители и на
учителите в масовото училище.
В училищните програми се включват:
- малките деца от службите по ранно въздействие, които
се нуждаят от подготовка по мобилност, зрително затруднени
деца от начален курс;
- слепи деца
- слабовиждащи деца-където интензивността на обучение
е различна;
- децата с множество увреждания;
 - интегрирани ученици.
Заниманията по ориентиране и мобилност при малки
зрително затруднени деца се извършват в рамките на ранно
въздействие и най-общо преди достигане на училищна възраст
С малките деца от службите по ранно въздействие
обикновено се работи в екип от специалиста по ранно
въздействие. Практикува се по следния начин- обикновено детето
идва в училище с родителите си и бива оценявано от учителите
по всички специални програми, след което се дават напътствия на
специалиста по ранно въздействие и родителите. Съставя се
кратка програма, най-вече за развива грубите моторни умения,
дават се идеи за различни игри.
При зрително затруднените малки деца липсва достатъчно
мотивация и възможности при формиране на пространствени
представи за околната среда. При виждащите деца – шума от
улицата, короната на дървото ще пробудят любопитство, но при
малките зрително затруднени деца не е така, затова специалиста
по ранно въздействие, инструктора по мобилност и родителите на
детето трябва да стимулират интереса и любопитството им. Това
се налага, защото е доказано, че забавеното моторно - двигателно
развитие на тези деца води и до психологически проблеми.
Не бива да се подценява нуждата на слабавиждащото
дете, защото то не може правилно да интерпретира заобикалящия
го свят и много често неговите представи са неясни и бедни.
Основни умения при малки зрително затруднени деца:
1. Опознаване на собственото тяло.
2. Имитиране на движението на различни животни.
3. Имитиране на различни дейности.
4. Движение в класната стая.
5. Разчитане на елементарни мобилни знаци.
6. Изчистване на маниеризми.
7. Външност-обличане и прегледност.
8. Вървене и тичане с виждащ водач, с използване на
звуков ориентир.
9. Мобилни игри за измерване на крачки.
10. Развитие и използване на сензорни умения.
Ученици с нулево зрение
 Тези ученици следва да минат през пълния курс на
обучение по ориентиране и мобилност. На тази група зрително
затруднени следва да се обърне по-голямо внимание.
Първоначално инструкторите трябва да положат усилие за
формиране на положителни мотиви за обучение. След това
трябва да минем към оценяване на детето, ако сме нямали
възможност за наблюдение.
При тях също започваме от лесното към трудното, от
близкото към далечното.
Обучението на тази група зрително затруднени деца
изисква голямо търпение от страна на инструктора и повишена
концентрация от страна на детето.
При слепи ученици се работи по следните общи теми:
1. Мотивация
2. Мобилни техники в малкото пространство.
3. Придвижване с виждащ водач.
4. Техники на бял бастун.
5. Работа с мобилни карти.
6. Пресичане, блоков маршрут, използване на обществен
транспорт.
7. Придвижване в обекти с голяма концетрация на хора.
Работи се за развиването на следните умения:
1. Използване на подходяща техника.
2. Използване на помощ.
3. Схващане на основния план на градските зони.
4. Планиране на собствени маршрути.
Слабовиждащи:
Слабовиждащите ученици имат нужда от обучение по
мобилност в рамките на индивидуалната програма чрез
краткосрочни курсове, минимума от часове трябва да бъде 20.
Неоспорим факт е, че слабовиждащите се ориентират
много по-добре, но не бива нито те сами, нито ние, да ги
надценяваме. Съществуват огромен брой причини за появата на
слабо зрение и всеки слабовиждащ вижда по различен начин.
Много важен е и психологическия аспект. Те могат да живеят и
като слепи, и като виждащи, въпроса е да се преодолее
нестихващата надежда за подобряване на зрението и проблема, че
голяма част от слабовиждащите не искат да се асоциират с
напълно слепите, този проблем е по-голям при интегрираните
ученици, отколкото при учениците в специалното училище.
В началото започваме с оценяване на ученика, какво може
сам, къде се затруднява и търси помощ. Това наблюдение трябва
да се извърши извън училищната среда, при непозната
обстановка, защото тогава нашата представа ще бъде по-реална.
Основни умения:
1. Мобилни техники в малкото пространство.
2. Движение в сграда, чрез изработване и използване на
зрителни ориентири.
3. Движение с виждащ водач.
4. Зрително използване на ориентири и маркировка в
голямата пространство.
5. Ориентиране и мобилност при разнообразни
атмосферни условия.
6. Използване на оптични средства в мобилността за
средни и далечни разстояния.
7. Мобилност през нощта.
Деца с множество увреждания
Тези деца имат значими допълнителни увреждания, според
които се разделят в следните групи:

- с нервносоматични заболявания (заболявания на

моторно-двигателния апарат, на нервната система и др.);
- с интелектуална недостатъчност;
- сляпоглухи.
Колкото повече са нарушенията, колкото по-силно е
проявено всяко едно от уврежданията, толкова по-трудна е
идеята за самостоятелно придвижване. Когато детето е с моторен
проблем и без зрение например, много трудно може да става
въпрос за самостоятелно придвижване, но тогава трябва да
работим върху адаптирането на околната среда, върху уменията
за ориентиране в малкото и голямото пространство, както и върху
популяризиране в обществото на идеята, че всичко около тези
деца трябва да е достъпно. Инструкторът по ориентиране и
мобилност може да работи за развитие на моториката, за
подобряване представата за частите на тялото и неговото
разположение в пространството.
В зависимост от степента и вида на съпътстващото
увреждане при децата с множество увреждания се работи за
развитие на запазените сетива, някои мобилни техники с белия
бастун, но с адаптации, техники на виждащ водач и при ученици
на инвалидни колички и др.
Интегрирани ученици:
Учителите по ориентиране и мобилност работят с
интегрираните ученици във Варна и страната, в партньорство с
ресурсните учители. Голям брой зрително затруднени ученици са
интегрирани във Варненското музикално училище. В този
случай специалистът по ориентиране и мобилност, съвместно с
ресурсния учител изготвя маршрут от дома на ученика до
училището, за да може той да се придвижва самостоятелно,
обучават се също в използване на градски транспорт и изучаване
на новата за ученика учебна сграда и прилежащите и райони.
Съветват се новите учители и съученици, как да водят и да бъдат
в помощ на зрително затрудненото дете.
В СУУДНЗ се провеждат и семинари за ресурсните
учители и интегрираните ученици в страната, което дава
възможност да се оценят учениците и да се консултират
учителите в обучението по специални програми. Изготвят се
индивидуални програми и в рамките на една седмица се
провеждат съвместни часове със специалист по ориентиране и
мобилност и ресурсния учител на съответното дете.
Благодарение на инициативността на учителите по
ориентиране и мобилност, както и на специалистите по другите
специални програми и на подкрепата на ръководството на
училището, програмата се развива успешно, включват се повече
групи зрително затруднени ученици.
След демонстриране разнообразието в преподаването на
различните групи ученици, могат да се направят следните
обобщения:
- слепият трябва да се учи по-дълго, повече да му се
обяснява с думи;
- слабовиждащият вижда и по-лесно овладява техниките;
 -детето с множество увреждания трябва да научи
адаптирани техники или въобще не може да научи дадени
техники;
-интегрираният ученик не получава нужното обучение в
масовото училище и трябва да дойде в специалното, защото
ресурсният учител няма време или познания да му преподава по
мобилност;
-ресурсните учители от другите градове, също трябва да
посещават по-често специалното училище, с цел актуализиране
на индивидуалните програми и оценяване на постигнатото с
техните ученици до момента;
-при малки зрително затруднени деца нивото
на обучение зависи най-вече от креативността на специалиста по
ориентиране и мобилност и работата в екип с родителите.
Фактори, които влияят на тези данни:
-Родители
-Населено място
-Социален статус
-Ангажираност

ЛИТЕРАТУРА:

Георгиева, В.- Формиране на мобилни умения при зрително

затруднени деца в ранна до училищна възраст-Обучение и
рехабилитация на зрително затруднени, БАОЗЗ., С., 2004, №1,2

Радулов, В. Педагогика на зрително затруднени. ”Св. Климент

Охридски”, С., 2004

Радулов, Владимир. История на учебното дело на зрително

затруднените, ИК „Феномен“, София, 2015

Цветкова, М. Ориентиране и мобилност, „Св. Климент

Охридски”, С., 2003
Първа балканска конференция-Доклади, 2000

Първа национална конференция по мобилност- Доклади, ССБ.,

1989

Научно-практическа конференция-Доклади, ССБ., 1991

Bruce B. Blasch. Foundation of Orientation and Mobility, New York

Publishing, 2004

Blair J Thomas. Teaching Orientation and Mobility Skills,

Philadelphia Press, 2000