Педагогически факултет Книгата е помагало за начални учители, спортни
педагози, студенти в съдействие на практическата реализация
Тракийски университет
Веселина Иванова
Модул „Игри” в обучението
по физическо възпитание и спорт
в 1.-4. клас
Стара Загора
2010 година
на модул „Игри” в обучението по физическо възпитание и
спорт в 1.-4.клас. С безспорните положителни ефекти върху
цялостното личностно развитие на малкия ученик, чрез
игровата дейност в третия допълнителен час се подпомага
подобряването на неговия здравен статус, физическо,
психическо, социално благополучие и се формира
положително отношение, готовност и трайна необходимост от
двигателноактивен и природосъобразен начин на живот.
От автора
E-mail: v_g_chipeva@abv.bg
Модул „Игри” в обучението по физическо възпитание и
спорт в 1.-4. клас
Веселина Георгиева Иванова – автор, 2010
Рецензенти: доц. д-р Бояна Пенчева – Боева
гл. ас. д-р Мария Тенева
Печат: печатница „Контраст”, с. Богомилово
ISBN 978 – 954 – 314 – 060 - 2
 2 3
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИГРИТЕ КАТО
СПЕЦИФИЧНА ДВИГАТЕЛНА ДЕЙНОСТ
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИГРИТЕ
Подвижни игри
Подвижни игри с атлетически характер
Подвижни игри с гимнастически характер
Подвижни музикални игри, танци и надиграване
Щафетни игри
Развиване на двигателните качества чрез
щафетните игри
Спортноподготвителни игри
ВЪЗРАСТОВИ ОСОБЕНОСТИ НА ИГРОВАТА
ДЕЙНОСТ В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ
ЗАДАЧИ, СЪДЪРЖАНИЕ И СТРУКТУРА НА
ЗАНИМАНИЕТО ОТ МОДУЛ „ИГРИ”
МЕТОДИЧЕСКА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ПРИ
ОБУЧЕНИЕТО В НОВА И ПОЗНАТА ИГРА
ПРОВЕЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ИГРИ
ФИЗИЧЕСКОТО НАТОВАРВАНЕ –
ФИЗИОЛОГИЧНИ ЕФЕКТИ И НОРМИРАНЕ ПРИ
ОБУЧЕНИЕТО В МОДУЛ „ИГРИ”
ПЛАНИРАНЕ НА ТРЕТИЯ ЧАС ПО ФИЗИЧЕСКО
ВЪЗПИТАНИЕ В МОДУЛ „ИГРИ”
ЛИТЕРАТУРА
ПРЕДГОВОР
Чрез Заповед № РД 09-1038 / 27.07.2004 г. на
Министъра на МОН от учебната 2005/2006 година в
българското училище бе въведен третият допълнителен час по
физическо възпитание и спорт. Така на практика се
регламентира Решението на Народното събрание за
провеждане на не по-малко от 3 часа седмично физическо
възпитание във всички училищни образователни степени
(Закон за изм. и допълн. на Закона за физическото възпитание
и спорта, публикуван в ДВ, бр. 75 от 2002 г.). Разкри се
възможност за отстраняване на допуснатата аномалия с
необоснованото редуциране на учебните часове за
задължителна подготовка по „Физическо възпитание и спорт”
(Наредба №6 на МОН – ДВ, бр. 54, 2001 г., която определи в
начална училищна степен намаляване в полза на други учебни
предмети от 3-3,5 часа седмично (І клас – 4 часа, ІІ – ІV клас –
3 часа) на 2-2,5 часа (І и ІІ клас – 2 часа, ІІІ и ІV - 2,5 часа). Но
в последствие натрупаните негативи под влияние и на други
фактори показаха, че урочната основна форма не е в състояние
да осигури необходимото за растящия детски организъм
физическо и функционално развитие.
Третият допълнителен час за двигателно обучение е
извънкласна форма за физическо възпитание и спорт, който
продължава и разширява класноурочната работа в двигателния
режим на учениците. Модулният формат се осъществява
съгласно решение на Педагогическия съвет на училището,
като се провежда в извънучебно време в училищни условия, от
определен за целта учител. В един клас могат да се
организират толкова групи, колкото са паралелките в него. За
началното училище са регламентирани три модула: „Плуване”,
„Игри” и „Туризъм”.
 4 5
Модул „Игри” е седмична форма, с продължителност 1 развиващи, оздравително-укрепващи, възпитателни ефекти на
учебен час. Съдържанието на модула включва: двигателната дейност и усвояване на умения, навици,
А. Подвижни игри убеждения, отношения, мотивация за двигателноактивен
 Подвижни игри с атлетически характер: строеви, с живот. Тези високи цели изискват компетентно педагогическо
ходене, бягане, скачане, хвърляне, ловене ръководство, което ни насочи да дадем някои теоретични и
 Подвижни игри с гимнастически характер: с лазене, методически ориентири за творчество при неговото
провиране, катерене, прекатерване, висове, видове реализиране.
носене, с равновесни елементи, скачане и прескачане,
търкаляне и претъркаляне. Упражнения, комплекси и
игри, свързани с профилактиката на наднорменото
тегло и правилната стойка.
 Подвижни игри с топка – с подаване, ловене, хвърляне,
водене на топката, спиране на търкаляща се топка,
стрелба, удар.
 Подвижни-музикални игри, танци и надиграване.
 Подвижни игри във водна среда – изпитване подемната
сила на водата, изучаване на дишането и плувните
положения.
Б. Щафетни игри
 Щафетни игри със съревнователен характер.
 Щафетни игри за развиване на двигателни качества.
 Щафетни игри във водна среда на открито и закрито.
В. Спортноподготвителни игри
 Спортноподготвителни игри за постигане на
двигателни умения от леката атлетика, гимнастиката,
плуването.
 Спортноподготвителни игри за постигане на
двигателни умения от спортните игри – баскетбол,
футбол, хандбал и други видове спорт.

Модул „Игри” в начална училищна степен допринася за

изграждане на двигателна култура у малкия ученик, разбирана
като система от знания за разнообразните положителни,
 6 7
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИГРИТЕ КАТО
СПЕЦИФИЧНА ДВИГАТЕЛНА ДЕЙНОСТ
Многолика, динамична, емоционално заредена и
мотивираща, игровата дейност е предпочитана и с
приоритетно приложение при провеждането на различни
образователни форми, свързани с двигателната активност на
децата от начална училищна възраст. Широкото използване на
включените в игрите движения, като основно съдържание на
учебния процес по физическо възпитание и спорт, се определя
от тяхното комплексно въздействие върху формиращата се
детска личност чрез характеризиращите ги особености:
● Доминиращият естествено-приложен характер на
движенията. Наситените с естествени движения игри, като
бягане, скачане, катерене, лазене, провиране, преодоляване на
препятствия и др., носят на занимаващите се неповторими
забава и удоволствие, свобода и неизвестност, взаимодействие
и самоизява, надпревара и самодоказване, конфликти и
приятелство, себеразбиране и самоконтрол, творчество и
много опит.
● Достъпност на игрите. Непринудеността на
движенията в тяхното разнообразие при самостоятелните
изпълнения и в игровото сътрудничество правят игрите
достъпни и любими за малки и големи. В организирана от
педагога среда, техният подбор се осъществява в зависимост
от възрастовите особености, от физическата и техническата
подготовка на занимаващите се, от конкретните задачи на
обучението.
● Комплексно физиологично въздействие. Чрез игрите се
постигат благоприятни морфо-функционални изменения –
стимулира се физическото развитие; укрепва опорно-
двигателният апарат; подобряват се функциите на всички
органи и системи; усъвършенстват се анализаторите; развиват
се двигателните качества и се повишава общата физическа
подготовка. Изпълняваните в различни комбинации движения
при игрите допринасят за обогатяване на моториката и по-
добрата им съгласуваност – базата, върху която се гради
двигателната култура на човека.
● Изменчивост на ситуациите. Преднамерено или не,
всеки един момент от игровата обстановка крие неизвестност и
изненада: възниква неочаквана игрова ситуация; бързо се
сменят разположението на играчите и игровите
взаимодействия. Вземането на адекватно решение за
последващ двигателен отговор в съответствие на променените
условия изисква от изпълнителя точна ориентация,
концентрация на вниманието, добро периферно зрение, бързо
осмисляне и анализиране на случащото се на игралното поле,
находчивост и съобразителност.
● В съперничество и сътрудничество, съревнователният
характер на игрите често се изразява в борба за точки, победа
над противника, която предявява към съотборниците
рационални съвместни действия. Стремежът за постигане на
успех в играта стимулира активното участие на играча,
неговата себеизява за доказване на морално-волевите качества,
кондиционните и координационните му способности.
● Емоционална наситеност. Преживяванията в игрите
са спонтанни, експресивни. Капитанът вярва на бързите,
смелите и силните, но не пренебрегва плахите и
нерешителните, помага им да станат уверени в собствените
сили. Тук професионалната компетентност на педагога се
доказва чрез умело и деликатно регулиране на емоционалното
състояние на участниците в играта при стимулиране на
положителните чувства.
● Провеждани на открито или във водна среда в
различните сезони и в съчетание с позитивното въздействие на
естествените природни фактори, здравният ефект от игрите е
 8 9
неоспорим. Използвани правилно, атмосферните условия,
подходящото игрално облекло, спазването на хигиенните
норми и др. повишат съпротивителните сили на организма на
играещия към неблагоприятното влияние на околната среда.
● Игрите възпитават: каляват волята на занимаващия се;
развиват у него ценни морални качества и нравствени норми –
колективизъм, правдивост, другарство, честност, отговорност,
скромност, уважение към противника; съдействат за
формиране на умения за самоконтрол, самооценка, за
съзнателно управление на преживяванията – чувства, емоции,
поведение. За възпитателния ефект на игровата дейност от
особено значение е добрата организация на игрите, стриктното
и съзнателно спазване на правилата, уважението към другия
(съотборник, противник, рефер), обективното и справедливото
съдийско ръководство.
● Красивото и точно изпълнение на включените в игрите
упражнения, използването на подходящ реквизит и облекло в
естетизирана среда формират естетически чувства и
критерии за красота.
● Чрез игрите децата се разтоварват психически, което
благоприятства за по-активното им участие в другите учебни
занимания.
● В условията на предимно практическа игрова дейност в
заниманието и в съчетание със словесните и нагледни
методите за двигателно обучение се реализира
междупредметна интеграция с учебни дисциплини, като:
математика, музика, български език и литература, човек и
природа, човек и общество, изобразително изкуство, домашен
бит и техника. Естествено и логично при малките ученици
познанието следва своя оптимален ход на развитие.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИГРИТЕ
Игрите в началната училищна степен свързват своето
съдържание с изучавания програмен материал в останалите
ядра (основни и допълнителни) по учебния предмет
„Физическо възпитание и спорт” от културно-образователната
област „Физическа култура”. В обучението в третия
допълнителен час по физическо възпитание и спорт в 1.–4.
клас (модул „Игри”) игровата дейност е включена под формата
на подвижни, щафетни и спортноподготвителни игри.
Подвижни игри
Подвижните игри заемат основно място в цялото
разнообразие от игри, прилагани за началната училищна
възраст. Изпълнявани от отделното движение-игра - до сложни
комплекси от движения и взаимоотношения, установени
между групи и отбори, те се разделят по различни белези:
● по броя на участниците в игрите – на индивидуални, по
двойки, колективни (групови);
● според преобладаващите движения – на игри с ходене,
бягане, скачане, хвърляне и ловене, с противодействие, други;
● според характера на двигателните действия – динамични
(силноподвижни) и статични (слабоподвижни);
● според използването на уреди и пособия – без и с уреди и
пособия;
● според изпълненията – на игри само с двигателно
изпълнение, със словесен, с музикален съпровод;
● разделят се още и според мястото на провеждане, целта,
сезона, пола, възрастта и др.
Тези групирания са условни. Обособяването улеснява
педагогическата работа. Позволява целесъобразна организация
и оптимизация на двигателната дейност. Повишава
 10
успеваемостта в учебния процес за постигане на държавно-
образователните стандарти по физическо възпитание и спорт.
В зависимост от подчинеността на общата методическа
концепция за учебно съдържание по физическо възпитание и
спорт в 1.–4. клас и характера на основното движение или
дейност в игрите, при приложението им в модулното обучение
се групират на:
 Подвижни игри с атлетически характер
 Подвижни игри с гимнастически характер
 Подвижни игри с топка
 Подвижни музикални игри, танци и надиграване
 Подвижни игри във водна среда1
Подвижни игри с атлетически характер: строеви, с
ходене, бягане, скачане, хвърляне, ловене
Непринудено и в игрова форма, която е най-близка до
детското психическо развитие, чрез строевите подвижни
игри се овладяват многобройните, но сравнително по-
неемоционални строеви упражнения на място и в движение.
Тяхното предназначение е да формират у децата умения и
съобразителност за организиране – изпълняване на точни
съвместни двигателни действия за строяване и престрояване в
една, в две редици (колони), равнение по права линия,
строяване в кръг, преброяване по ред на номерата, по двама,
трима и др.
Строевите подвижни игри създават навика за заемане
на правилна телесна стойка („Строй се бързо!”, „Едно, две,
три” и др.). Те развиват бързината на реакцията („Търси водача
си!”, „Коя група е по-бърза?” и др.), ориентацията в
1
поради тяхната специфика и приоритетно приложение в модул „Водни
спортове”, тази група подвижни игри няма да бъде разгледана
11
пространството и вниманието („Годишни времена”, „Следвай
водача!”, „Птица или животно”, „Ветропоказател”, „Великани
и джуджета”, „Горе ръцете!” и др.), координационните
способности, взаимодействието и взаимоотношенията в
екипа/групата („Направи фигурка!”, „Строй се до три!” и др.),
усета към ритмичните характеристики на изпълняваните
упражнения.
Чрез строевите подвижни игри се възпитават
личностни качества и добродетели, като дисциплинираност,
стриктност при спазване на определените правила, ред и др.
При тях физическото натоварване е умерено и с
вработващ характер, поради което се прилагат предимно в
подготвителната част на заниманието. Основната функция на
строевите подвижни игри – да съдействат за по-доброто му
организиране, позволява някои от тях („Строй се по номера!”,
„Внимавай за сигнала!” и др.) да се използват и в останалите
части, най-често при преходи от една двигателна задача към
друга.
Игрите с бягане осигуряват често търсеното от
педагога високо функционално натоварване в заниманието по
физическо възпитание – незаменимо средство и в
профилактиката на наднорменото тегло. Обикновено игрите с
бягане са тези, който насищат със състезателни емоции
изпълнителите. Целенасочено приложени, чрез тях се усвоява
правилната техника на бягане, както и използването й в
разнообразни условия. Формират ценни морално–волеви
качества, повишават чувството за субективна и колективна
отговорност, за феър плей (честна игра).
При подходящ подбор и включени в края на
подготвителната част на заниманието, игрите с бягане
подпомагат функционално организма на малкия ученик за
предстоящите по-големи физически натоварвания
(„Разминаване в редици”, „Ден и нощ”, „Бездомен заек”,
 12
„Боите ли се от великана?”, „Опасна зона”, „Намери си
другар!”, „Извикване на номера”, „От остров на остров”,
„Котка и мишка”, „Кума Лисо, излез навън!”, „Въдичари”,
„Пъргави колари”, „Не мърдай – ястреб иде!” и др.).
В основната част на заниманието игрите с бягане
допринасят за усъвършенстване на скоростно–силовите и
координационните способности, на бързината във всичките й
форми на проявление, на издръжливостта. В зависимост от
двигателното качество, което развиват, се предвижда и
тяхното място.
Игрите за бързина се провеждат в началото на
основната част на заниманието („Кой отбор е най-бърз?”,
„Догонете ме!”, „Бързи строители”, „Обуй столчето!”, „Догони
партньора!”, „Неравен старт”, „Близнаци”, „Най-бързата
лодка”, „Пробягване под въртящо се въже” и др.).
Игрите, чрез които се развиват скоростно–силови
качества се прилагат в средата на основната част („Бягай за
място!”, „Най-добрият ловец”, „Риболов” и др.).
От методическа гладна точка е правилно игрите за
издръжливост да се включват в края на основната част на
заниманието („Дяволче”, „Опашчици”, „Пленяване и
освобождаване”, „Бели мечки” и др.).
Подвижните игри със скачане в неговите
разновидности – в далечина, на височина и в дълбочина;
подскачане на един и два крака; прескачане над препятствия и
др., са силноподвижни, многообразни и затова - интересни и
желани за децата от началното училище. Проведени в игрови
условия, чрез тях се развиват двигателни, морално-волеви
качества и практически умения.
Основното предназначение на игрите със скачане е
формиране на отскокливостта и пъргавината. С предимство се
подобряват: взривната сила на долните крайници; чувството за
равновесие по време на летежната фаза и при приземяването;
13
усетът за ритмичните характеристики, точността и
координираността на действията при променливи и
неочаквани условия.
Игрите със скачане оказват положителен функционален
ефект върху дихателната, сърдечно-съдовата, нервната
система и целия мускулно-двигателен апарат.
Тази група игри възпитава в увереност в собствените
сили и възможности, смелост, решителност, лична и
колективна съпричастност към отборните действия.
Подобно на игрите с бягане по характера на
въздействието и високото функционално натоварване, което
предизвикват, подвижните игри със скачане се прилагат в
подготвителната и най-много - в основната част на модулното
занимание.
Примерни подвижните игри със скачане са: „Врабчета и
котка”, „Кой ще скочи най-далече?”, „Надскачане”, „Скачай на
един крак!”, „Подскачащият кръг”, „Гоненица на куц крак”,
„Подскачащи капитани”, „Часовник”, „Дама”, „Скачане над
ластик”, „Колко по 10?”, „Заешка поща”, „Козлета”, „Заешко
надбягване”, „От обръч в обръч”, „Скок-подскок, врабчета!”,
„Бързо обиколи и се подреди!”, „Парашутисти”, „Най-добрите
скачачи”, „Прескочи тояжката!”, „Три крака”, „Подскачащи
чували” и др.
Непредвидимите разнообразни и динамично
променящи се ситуации в подвижните игри с топка
подпомагат овладяването на хвърляне, подаване и ловене,
тяхното усъвършенстване. В педагогическата практика
умението да се изпълняват тези сръчности еднакво добре с
дясната и лявата ръка може да служи за оценка на общата
двигателна култура на детето (Б. Пенчева-Боева, 2006).
Игрите с топка, в които са включени елементи на
хвърляне с две и една ръка в различни посоки и по различни
начини (отдолу, отгоре, отляво и отдясно, от гърди, над рамо, в
 14
далечина и в цел – хоризонтална, вертикална, подвижна и др.)
и ловене, са особено полезни за малките ученици, защото
развиват мускулната сила на ръцете и раменния пояс;
увеличават подвижността в ставите; усъвършенстват
координацията на движенията, ориентацията в и
пространството, окомера, точността и ловкостта.
С различни по вид топки (малки плътни или гумени;
плътни от 1-3 кг; гумени с различен диаметър; хандбални,
волейболни, баскетболни, футболни и др.) или с естествени
предмети от природната среда, като шишарки, камъчета,
снежни топки и др., изпълняването на хвърляне, търкаляне,
тупкане, водене, стрелба, удар, ловене, ритане и др., носят
много забава и удоволствие, увличат занимаващите се в
индивидуална или отборна надпревара. Но педагогът не бива
да забравя, че по-правилно технически и методически е тези
умения да са овладени най-напред като игрови упражнения и
едва след това - включвани като елементи на подвижната игра.
В зависимост от функционалното натоварване и
емоционалния ефект, който предизвикват, игрите с топка
могат да се прилагат и в трите структурни части на модулното
занимание. Например, тези с умерена интензивност и
вработващ ефект („Търколи и бързо донеси!”, „Съберете
топките!”, „На имена”, „Топка на капитана”, „Бягай от
топката!”, „Подай топката и бягай!”, „Две топки се гонят в
кръг”, „Срещни топките!” и др.) намират приложение в
подготвителната част. Игрите с висока интензивност и голямо
функционално натоварване („Гони топката!”, „Защитена
крепост”, „Хвърляй топка!”, „Изчисти игрището!”, „Ловци и
дивеч”, „Атакувана топка”, „Бийте средните!”, „Капитанът
бие”, „Народна топка” и др.) се провеждат в основната му част,
а тези с ниска интензивност и успокоителен ефект („Слепият
стрелец”, „Топката пътува”, „Топка на съседа” и др.) – в
заключителната част на заниманието.
15
Подвижни игри с гимнастически характер: с лазене,
провиране, катерене, прекатерване, висове, видове
носене, с равновесни елементи, скачане и прескачане,
търкаляне и претъркаляне. Упражнения, комплекси
игри, свързани с профилактиката на
наднорменото тегло и правилната стойка
Специално подбраните и прецизно дозираните
гимнастически упражнения в подвижните игри осигуряват
възможността за структурно и функционално изграждане на
тялото и противодействие на наднорменото тегло; за правилно
телодържане; за развиване на отделно двигателно качество; за
въздействие върху точно определена мускулна група; за
профилактика на деформации на гръбначния стълб, гръдния
кош и плоско ходило; за подобряване координацията на
движенията и на вестибуларния апарат и др. Те допринасят за
значителното обогатяване на двигателната култура на детето
от началното училище.
Естествено-приложните движения, като лазене,
провиране, катерене, прекатерване, скачане и прескачане,
търкаляне и претъркаляне и др. развиват у него комплекс от
качества, като: бързина, гъвкавост, чувство за пространство,
ритъм, темп и съгласуваност, умение за своевременно
разхлабване на мускулите и др., подпомагат диференцираното
овладяване и усъвършенстване на движенията в сложни
двигателни действия.
Упражненията с по-сложна координационна структура,
като видове носене, с равновесни елементи и др. формират
координационен и кинематичен усет, умения за съзнателно
управление на собствените движения.
Изпълнявани с голямо разнообразие от пособия (топка,
гирички, тояжка, въженце и др.); индивидуално, по двойки и
групово/отборно; без и на уред (гимнастическа пейка,
 16
гимнастическа стена, греда, скрин и др.), гимнастическите
упражнения, приложени в комплекси и игри, подпомагат
точния подбор на средствата при решаване на педагогическите
задачи в отделното занимание.
Възможността за прецизно дозиране – в брой пъти или
по времетраене, съдейства за успешното регулиране на
физическото натоварване, съобразно индивидуалните
възможности на занимаващите се и техните потребности.
В зависимост от въздействието във функционален и
емоционален план, подвижните игри с гимнастически характер
се прилагат във всички части на модулното занимание. Те
служат както за регулиране на общото натоварване в рамките
на отделното занимание, така и за подобряване на физическата
подготовка на подрастващите, за постигане на по-конкретни
образователни и други цели (например, с осигуряване на
аеробно натоварване чрез гимнастически упражнения в
методически издържани и правилно приложени комплекси и
игри може да се противодейства на все по-често срещаното
затлъстяване в детска възраст).
С изискванията за качествено изпълнение на
подвижните игри с гимнастически характер у учениците се
възпитава пиетет към красивите движения, стремеж към
естетичното им претворяване в различна среда.
Чрез упражненията и комплексите в игрите се формират
морално-волеви качества като смелост, решителност,
взаимопомощ и др.
Постигнатата редукция на телесното тегло, повишеното
настроение и самочувствие, „мускулната радост” убеждават в
ползата от системните занимания с физически упражнения и
спорт за здравето и като важен компонент на начина на живот.
Примерни игри с гимнастически характер, са: „Клекни,
стани и топката хвани!”, „Кълбо под топката”, „Козлета”, „От
обръч в обръч”, „Прескочи тояжката!”, „Мостът е отворен,
17
мостът е затворен”, „Вдигни - свали!”, „Бригадирска количка”,
„Петльов бой”, „Пръстите на краката си ходят на гости”,
„Седни и стани!”, „Клякане по двойки”, „Люлка”, „Раци на
сухо”, „Търкаляй се бързо!”, „Теглене в редица”, „Теглене в
колони”, „Теглене на въже”, „Изтласкване от кръга”.
Подвижни музикални игри, танци и надиграване
Съхранили непреходното на българското фолклорно
танцово творчество и други музикални творби като ценностна
духовна и двигателна култура, музикалните подвижни игри,
хора и надигравания с особената си привлекателност и
достъпност за изпълнение намират широко приложение във
всички организирани форми на двигателна дейност в
началното училище, при разнообразните туристически прояви,
спортни празници и тържества.
Умелото им използване в третия допълнителен час
води до комплексното психо-физическо развитие на
занимаващите се. Подобряват се и се усъвършенстват
структурата и функциите на всички органи и системи (нервна,
сърдечно-съдова, дихателна, опорно-двигателен апарат);
развиват се физическите качества (бързина, издръжливост,
сила и др.), обогатява се моторика. Въздействайки пряко върху
дейността на слуховия, зрителния, тактилния и двигателния
анализатор, музикалните подвижни игри, хора и надигравания
оказват благоприятно влияние върху двигателната
пространствена ориентация, координационните способности,
правилната стойка, пластиката, вниманието на детето. Особено
се подобрява метроритмичният му усет. На двигателна основа
се изгражда чувство за метричен акцент при осъзнаването на
музикалните размери 2/4; 5/8; 7/8; 9/8 и др. - предпоставка за
постигане на музикално-двигателна грамотност. Двигателно се
реализират музикално-изразни елементи като ритъм, метрум,
 18
темпо, динамика и др. Формират се практически умения и
навици за възприемане и изпълнение (пеене, ритмика) на
музикални творби, като се развиват способностите за
изразителност с движения на техния характер.
Музикалните подвижни игри, хора и надигравания са
важно средство за естетическо и нравствено възпитание, за
формиране на ценностни ориентации, свързани с националната
идентичност, родолюбие, уважение към българските традиции,
народното и композиторско творчество. Когато се изпълняват
с удоволствие от децата – непринудено и с увлечение, те са
незаменимо средство против стреса и психоемоционалната
умора.
Специфичната двигателна дейност при музикалните
подвижни игри, хора и надигравания, определена от текста на
песента, ритмите на музиката, темпа и продължителността на
изпълнението разнообразява заниманията, помага за
регулиране на физическото натоварване, служи като средство
както за общо, така и за целенасочено въздействие.
Пример за музикални подвижни игри, хора, танци и
надигравания с по-голямо общо натоварване, които намират
място най-често в основната част на заниманието за постигане
на по-голям трениращ ефект върху вегетативните функции на
организма, са:
• подвижни музикални игри – „Вкъщи има мишленце”,
„Влакче”.
• хора, танци и надигравания – „Кукувичка” (бързата
част), „Северняшко хоро”, „Свищовско хоро”, „Боряно,
Борянке”, „Дайчово хоро”, ръченица, „Изгубила Веселинка
коланче”, „Луд гидия”, валс и др.
Музикалните подвижни игри, хора и танци,
характеризиращи се с умерен или бавен темп на изпълнение са
подходящи за подготвителната и заключителната част на
заниманието. Те се прилагат и в основната му част, ако се
19
налага понижаване на общото функционално натоварване.
Изпълнявани с песен, оказват благоприятно влияние върху
дихателната система на детето:
• подвижни музикални игри – „Наоколо селото”,
„Вършачката вършее”, „Балонът се надува”, „Черна съм
машина”, „Кальо Портальо”, „Статуя”, „Бели пеперудки”, „Аз
дясната ръка напред ще си подам”, „Часовник”, „Два пъти
надясно”, „Ние идеме”, „Влак” и др.
• хора и танци – „Тракийско хоро”, „Македонско хоро”,
„Румяна”, „Самоковско хоро”, „Седенчица”, „Две невести хоро
водят”; танго.
Равновесната усетливост може да подобри „Македонско
хоро”, изпълнено с въртене, както и всеки друг танц от
изучаваните, изигран групово, но без захващане на ръцете или
с подчертани и забавени действия на единия крак, изпълнение
на люшове, подскоци и др. Такива моменти (въртене, пози на
единия крак и др.) могат да се включват и като елементи на
подвижни музикални игри и танци („Статуя”, валс и др.).
Когато се увеличи темпът или амплитудата на люлеене
на ръцете до изнасянето им напред-горе, при естествено
оказваното съпротивление на съиграчите вляво и вдясно, може
да се повиши натоварването на горните крайници:
„Кукувичка”, „Северняшко хоро”, „Търновско хоро”,
„Свищовско хоро”, „Дайчово хоро”.
С подчертано въздействие върху мускулатурата на
долните крайници са характерните движенията за българските
народни хора, танци и надигравания, като: чукчета, пружинки,
по-малки или по-дълбоки прикляквания, подскоци
(включително и на пръстите), по-високо повдигане на краката,
свивки, лостове, кръгове, дъги и др. („Тръгна Станка за
водица”, „Дайчово хоро”, ръченица, „Боряно, Борянке” и др.).
 20
Щафетни игри
Характерна особеност на щафетните игри е
състезателният момент, независимо дали се провеждат във
физкултурния салон, на двора, в парка, в гората, във водна
среда или при снежни условия. В тях се включват
предварително добре заучени и усвоени движения и
упражнения с гимнастически, лекоатлетически характер,
елементи от други спортове и игри за двигателно упражняване
в условия на противодействие и премерване на силите.
Борбата за излъчване на победител, за постигане на възможно
най-високи резултати, самоизява на собствените сили и
възможности, са свързани с високо психо-емоционално
напрежение и околопределно физическо натоварване с
функционално въздействие върху всички органи и системи на
участниците. Затова използването на състезателния метод в
щафетните игри подпомага затвърдяването и
усъвършенстването на автоматизирани двигателни действия,
за развиване на двигателните способности и повишаване на
физическата дееспособност, за формиране на морално-волеви
качества – решителност, самообладание, честност,
взаимопомощ и др.
Изпълнени в разнообразни варианти, но при спазване на
уточнените правила, те са творчество на учителя. В този
смисъл щафетните игри не са строго регламентирани по
съдържание, а зависят от професионалното майсторство на
педагога, от неговата компетентност да се съобрази с
възрастовите особености на обучаваните, тяхната подготовка и
моментна нагласа; да прецени характера на физическите
упражнения и тяхното съответствие на педагогическите задачи
в конкретното занимание; възможностите на наличната
материална база (пособия, уреди, игрище, салон и др.);
атмосферните условия (студено, топло, ветровито, влажно и
21
др.); мястото за провеждане на модулното занимание (на
закрито, в плувен басейн или на открити площадки) и др.
От особено значение за образователния и
възпитателния ефект на щафетните игри е добрата
организация (равностойност на отборите; стартова линия;
подреждане на уреди, пособия, препятствия; ръководство на
учителя, безопасност и др.), която разкрива възможност за
самоорганизация, насочва изпълнителите към
самоконтролиране и самооценяване. Обективното оценяване
на отборите не само по показателя време, но и в качествен
аспект изпълнява контролно-стимулиращи и корекционно-
регулиращи функции при отчитане на постигнатите резултати
и отстраняване на допуснатите грешки.
Развиване на двигателните качества чрез
щафетните игри
Редица автори са установили, че развиването на едно
двигателно качество при децата от начална училищна възраст
е съпроводено с общо повишаване на функционалните
възможности на организма, т.е. подобрява се друго качество
или група качества (В. М. Зациорский, 1970; В. В. Филин, 1970
и др.), което предполага двигателните качества в този
възрастов период да се развиват комплексно. Едновременно с
това, физическата подготовка на децата изисква прилагане на
определена методика, съобразена с възрастта и пола им, с
техните индивидуални особености (морфологични,
физиологични, психични, двигателни и др.) и способности,
мотивационни нагласи и пр.
Доказано е, че двигателните способности на децата се
усъвършенстват по-добре от сумарното въздействие на
множество по-слаби дразнители, отколкото при прилагането
на силни. Ето защо от методическа гледна точка е правилно
 22
когато се работи за развиване на двигателните качества в
детската възраст, физическите упражнения и двигателното
натоварване да бъдат близки до оптималните възможности на
малките ученици, да са лесно преодолими затруднения.
Хетерохронният характер на развитие на различните
органи и системи на децата от начална училищна възраст
определя етапността в онтогенетичен план на развитието и на
двигателните качества. Затова при подбора на средствата и
методите за подобряване на функционалните възможности на
подрастващите се налага съобразяване както с тези етапи, така
и с критическите (сензитивните) периоди в развитието на
двигателните качества.
Дългогодишните наблюдения и изследвания показват,
че целенасоченото педагогическо въздействие, приложено
през възрастовите периоди с повишена сензитивност на
отделните компоненти от структурата на двигателните
способности е по-ефективно, в сравнение с периодите на
понижена двигателна сензитивност.
В начална училищна възраст според Кр. Рачев (1984) с
най-висок прираст на двигателните качества при момчетата се
очертава 8. година, сравнително с по-малък прираст е 9.
година. При момичетата с най-висок прираст са 9. и 10.
година, а с по-малък – 8. година. Период без прираст на
двигателната способност и при двата пола е 7. година.
Бързината достига максимален прираст в 10. година
както за момчетата, така и за момичетата. Тук е важно да
отбележим, че след 10. година не се открояват сензитивни
периоди в развитието на това двигателно качество.
В начална училищна възраст 8. година за момчета и 9. –
за момичетата са сензитивни периоди в развитието на
мускулната сила, която нараства постепенно, но
неравномерно. Скоростно-силовите способности (взривната
сила) имат идентични с мускулната сила динамика и прираст.
23
За издръжливостта в разглеждания от нас период е установено,
че също нараства постепенно.
Възрастовата динамика на подвижността в ставите
показва, че през целия детски и ученически период има
възходящо и неравномерно развитие. В начална училищна
възраст за момчетата най-интензивен е прирастът през 8.
година, а за момичетата не се откроява такъв.
Задълбоченото познаване на възрастовите структурни
закономерности на двигателните способности дава
възможност на педагога успешно да управлява учебния процес
и физическата подготовка на малките ученици.
Бързината е двигателно качество, което сравнително
по-трудно се поддава на развиване и усъвършенстване. Редица
автори сочат 8. и 10. година при момчетата и 10. година при
момичетата като сензитивни в подобряването й. Характерно за
възрастта до 10 години е, че бързината се проявява по-силно
при движенията на отделните части на тялото, като интензивно
нараства темпът на движенията, докато скоростта на
преместване в пространството е все още ниска в сравнение с
11 – 13-годишните. Възрастовите особености в развитието на
нервната система и двигателния апарат на малките ученици
предполагат при тях успешно да се работи за развиване на
бързината на двигателната реакция и честотата на движенията.
Щафетните игри създават благоприятни възможности
за прилагане на специфичните средства и методи, чрез които
се развиват четирите основни и относително самостоятелни
форми на проявление на бързината: бързина на двигателната
реакция; скорост на отделното (единичното) движение;
максималната честота на движенията; способност за бързо
начало на движенията или бързо набиране на максимална
скорост (Н. В. Зимкин (1956), В. С. Фарфель (1959), М. А.
Годик и В. М. Зациорский (1966) и др.).
 24
При развиване на бързината на двигателната реакция,
на бързото начало на движението или на набирането на
максимална скорост, използваната методика се изразява в
максимално бързо реагиране на внезапно появяващ се сигнал
(например, групово стартиране от различни изходни
положения („Пътуващият сал” във варианти), отборни
стартове и ускорения с хендикап (преднина) и др., които са
особено емоционално-занимателни за децата от тази възраст.
Щафетните игри, включващи упражнения с хвърляне на
различни по големина и тежина топки/други предмети в
различни посоки и равнини, скокови упражнения (скок,
прескок, отскок с един, с два крака на височина и на дължина,
отскачане от ниско на високо, в дълбочина и др.) подобряват
скоростно-силовите възможности на малките ученици (скорост
на отделното - единичното движение).
Развиването на честотата на движенията, при което се
усъвършенства нервно-мускулната координация (т.е. ритъмът
на движенията – точното и бързо съкращаване и отпускане на
мускулите, осигуряващи бърза смяна на движенията) изисква
повторно изпълнение на упражнения, съдържащи циклични
движения (предимно ходене, бягане, плуване, колоездене и
др.) с максимални усилия (пределна или близка до пределната
скорост) при сравнително краткотрайна продължителност.
Такива са щафетните игри с пробягване на ускорителни или
спринтови отсечки от 10-15 м. до 20-30 м., бягане с учестена
крачка и др.
Мускулната сила е базата, върху която се гради
общата физическа подготовка на човека. Доказано е, че тя в
голяма степен влияе при проявлението и на другите му
двигателни способности – бързина, издръжливост, ловкост.
Като основно средство за нейното развиване се използват
физическите упражнения с повишено съпротивление (т.нар.
силови упражнения), които в зависимост от характера на
25
въздействие могат да бъдат динамични силови, статични
силови и скоростно-силови.
Като съставни на щафетните игри, за развиване на
мускулната сила могат да се използват упражнения, условно
обособени в спортната практика в четири групи според
преодоляваното съпротивление:
І група. Силови упражнения, при които се преодолява
масата на отделни части от собственото тяло (трупа, долни
крайници и др.). Включени в щафетни игри, тези упражнения
се изпълняват както без уреди с многоскоци с един, два крака
и др. („Раци на сухо”, „Бързо обиколи и се подреди!” и др.),
така и на уреди – гимнастическа стена, пейка, скрин и др.
(„Козлета”, „Плувци”, „Скок, подскок, прескок”, „Скок,
подскок врабчета” и др.).
ІІ група. Силови упражнения с преодоляване масата на
отделни части или на цялото тяло на партньор на място или в
движение. При съставни на щафетните игри, тяхна характерна
особеност са съвместните действия по двойки при взаимно
преодоляване на определено съпротивление („Бригадирска
количка” и др.).
ІІІ група. Силови упражнения с преодоляване на
допълнителни утежнения. Подходящи в щафетните игри на
малкия ученик са плътните топки и гирички с тегло 1-2 кг.,
хвърляне на дребни предмети със стъпалата за профилактика
на плоскостъпието („Кой ще изпусне топката?”, „Топка на
съседа”, хвърляне в цел и др.), а при занимания на открито -
използването на природни материали (камъни и др.).
ІV група. Силови упражнения с амортизатори и на
тренажорни устройства (специални технически
приспособления). В щафетните игри за начална училищна
възраст могат да се използват амортизатори като ластици,
пружини и др.
 26
Морфофункционалните и психомоторни особености на
все още неукрепналия детски организъм определят ниските
силови показатели на малките ученици и трудната им
адаптивност към упражнения с изразен силов характер,
особено към такива със статично мускулно напрежение.
Независимо от това, развиването на двигателното качество
сила в тази възраст е необходимо и наложително.
Най-подходящи за детето от началното училище са
методите на повторните и динамичните усилия като се
прилагат в щафетни игри, включващи динамични силови
упражнения с малки и средни утежнения или тежести (до 40-
50% от максималните възможности2) и кратковременни
скоростно-силови упражнения – скачане, хвърляне на плътна
топка (1-3 кг), прекатерване, притегляне, търкаляния и др.
Въпреки, че детският организъм не е пригоден към
продължителна и еднообразна работа, статичните силови
упражнения, свързани с околопределни напрежения, не бива
да се изключват изцяло. Те са полезни за поддържане на
мускулния тонус, за развиване на напрежение в двигателния
апарат и оформяне на правилна телесна стойка (задържане в
тилен вис или под прав ъгъл на долните крайници на
гимнастическата стена и др.). Установено е, че когато
статичните мускулни напрежения (с продължителност до 5
сек.) се съчетават с динамични силови упражнения, ефектът от
силовата подготовка в тази възраст е много добър.
Основните цели на силовата подготовка в началното
училище са насочени към укрепване на опорно-двигателния
апарат, към развиване на изоставащите мускули и мускулни
групи (гръбни, коремни), към мускулатурата на неудобните
крайници (обикновено лява ръка и ляв крак) и на ходилото за
оформяне на свода му и заздравяване на глезенните стави.
2
максимална тежест – пределната (най-голямата) тежест, която може да се
преодолее веднъж в едно упражнение
27
Щафетните игри разкриват големи възможности за
прилагане на разнообразни силови упражнения. Съчетаването
им с по-леки скоростни и скоростно-силови упражнения
(скокове, акробатични упражнения, упражнения по двойки и
др.) носи много радост и положителни емоции у
изпълнителите, едновременно с позитивите си върху детското
развитие.
Издръжливостта като двигателно качество се явява
функционален фундамент на физическото и психическото
развитие на човека, важен фактор за творческото му
дълголетие. Във физическото възпитание най-често се
разглежда като способност за противопоставяне на
физическата умора, предизвикана от мускулната дейност.
В зависимост от енергопродукцията (аеробна и
анаеробна) в организма и от взаимовръзката с другите
двигателни качества, издръжливостта се проявява в две
основни форми – обща и специална издръжливост.
Общата издръжливост се свързва със способността за
извършване на сравнително ниска по интензивност мускулна
работа с продължителност повече от 5 мин., при която
обезпечаващата я енергия се произвежда в организма при
достатъчно количество кислород (аеробни условия).
Специалната издръжливост се проявява при работа с
повишена интензивност за по-кратко време, при която
постъпващото количество кислород е по-малко от
необходимото за организма. Това налага част от
енергопродукцията да се осъществява в условията на
кислороден недостиг (анаеробни условия).
Разновидности на специалната издръжливост са:
скоростната издръжливост, която се проявява при двигателна
дейност с циклични движения, извършвана на къси разстояния
- бягане, колоездене и др.); скоростно-силова издръжливост
(при скоковете и хвърлянията); силова издръжливост (при
 28
физически упражнения с преодоляване на съпротивление);
статична (при някои упражнения в гимнастиката и др.).
Издръжливостта зависи още от състоянието на
сърдечно-съдовата, дихателната и централната нервна
системи; подготовката на опорно-двигателния апарат;
качеството на усвоените двигателни навици и рационална
техника; силата на психическите процеси (способност за
волеви усилия и устойчивост към повишаващата се умора) и
др.
Въпреки че организмът на 7 – 10-годишните все още не
е подготвен за големи и продължителни функционални
натоварвания, които биха затруднили нормалната дейност на
дихателната и сърдечно-съдовата система, и предизвикали
стресови състояния и други неблагоприятни въздействия,
научно е доказана целесъобразността в началното училище да
се работи за развиване на издръжливостта без принципни
различия по приложимата за възрастни методика. Това
становище се базира на анатомо-физиологичните особености
на детския организъм: по-големите функционални
възможности на сърдечно-съдовата система, в сравнение с тази
на възрастните; относително големият обем на сърцето и
малка телесна маса; по-широкият просвет на капилярите,
позволяващ протичането на повече кръв; по-активните
трофични и окислителни процеси и др.
От използваните в спортно-педагогическата практика
методи за развиване на издръжливостта, приложими чрез
щафетните игри в начална училищна възраст са повторният и
интервалният методи, но в облекчена модификация на
класическия им вид. В зависимост от това, кой вид
издръжливост ще се развива - обща или специална, тези
методи се прилагат с различна дозировка на целеполагащи
физически упражнения и комбинации от тях. Изпълняват се
естествено-приложни движения (лазене, провиране,
29
прекатерване), достъпни бегови, скокови, общоразвиващи
упражнения и хвърляния с променлива интензивност (най-
често – умерена интензивност при по-малко брой повторения и
удължен интервал за почивка, за да се поддържа аеробната
производителност и работоспособност на детския организъм).
Редовното провеждане на модул „Игри” в седмичния
цикъл и постепенното увеличаване на моторната плътност в
отделното занимание съществено въздействат върху
издръжливостта и работоспособността на най-малките
ученици.
Ловкостта е функция и комплексно проявление на
редица кондиционни и координационни способности на
човека. Тя се влияе от нивото на развитие на двигателната
пространствена ориентация и точността на изпълнение в
конкретна и изменяща се обстановка, от усета за съгласуваност
на движенията с мускулните усилия по време и сила и др. Не
без основание някои автори я разглеждат като усъвършенстван
двигателен навик, който се прилага адекватно при вариативни
външни условия.
Всяка двигателна дейност изисква проява на ловкост, но
ловкостта намира приложение най-вече при ацикличните
спортове, характеризиращи се с нестандартни, непрекъснато
изменящи се движения – игри, единоборства и др.
Пластичността и подвижността на нервните процеси в
кората на главния мозък се явяват физиологична основа на
ловкостта. Влияние върху нея оказват състоянието на
анализаторите (зрителен, слухов, тактилен) и особено -
дейността на двигателния анализатор. По-големият обем на
усвоени сложни двигателни умения и двигателни навици стои
в основата на владеенето на повече двигателни комбинации,
което е предпоставка за изпълнението на по-многобройни
сложни упражнения, изискващи ловкост.
 30
Различните прояви на ловкостта са свързани с
условията, при които протича двигателната дейност. В
спортно-педагогическата практика са познати вариантите:
Вероятностни условия. При тях двигателната задача е
предварително известна и изпълнителите разполагат с
достатъчно време за съставяне на програма за действията си в
умствен план.
Екстремни условия, при които проявата на ловкостта е
двигателен отговор в резултат на неочакван дразнител (т.е.
отсъства процесът програмиране).
Щафетните игри се провеждат по установени правила и
регламентирано изпълнение на двигателната задача. Това
осигурява определена предварителна готовност за
индивидуални и съгласувани действия. Като съставни на
щафетните игри, за нейното развиване могат да се използват
упражнения, условно обединени в няколко групи:
• Специални упражнения за ловкост. Те включват
сложни в координационно отношение акробатични и
гимнастически упражнения (кълбо, задно кълбо, скок кълбо,
упражнения на гимнастически уреди и др.); жонглиране с
топки и пособия (подаване и ловене, подхвърляне и ловене на
място и в движение, на различни видове топки, рингове,
обръчи, тояжки и др.); подскоци с въже на място и в движение;
отскоци от различна височина с приземяване и др. („Козлета”,
„Кълбо под топката” и др.)
• Специални асиметрични упражнения. При тях с
крайниците (обикновено с ръцете) се изпълняват
едновременно и разнопосочно различни движения и
упражнения (например, от стоеж с ръце долу, повдигане на
лява ръка напред, а дясна – встрани; напречни разнопосочни
кръгове с ръцете от стоеж с ръце горе и др.).
• Изпълнение на познати упражнения от непривични
изходни положения. Например, стартиране в щафетна
31
надпревара от опора, седеж, лег, тилен лег; включване като
елементи на щафетата бягане с гръб по посока на
придвижването, хвърляне на топка в цел от седеж с гръб по
посока на хвърлянето и др.
• Изкуствено усложняване на условията в щафетната
игра за изпълнение на познати упражнения. Например,
едноименно ходене, лазене, катерене; провиране и
прекатерване в естествени природни условия и др.
Предпоставки за целенасочено развиване на ловкостта в
началното училище са интензивното развитие на двигателния
анализатор, голямата подвижност и динамичност на нервните
процеси в кората на главния мозък, значителното обогатяване
на моториката, на координационния и кинематичния усет за
точно изпълнение на двигателните задачи. Въпреки
сензитивността на периода, не бива да се забравя, че
упражненията за развиване на ловкостта са свързани с голямо
нервно-психическо напрежение и бързо настъпваща умора,
която води до нарушаване точността на движенията. Ето защо
те не могат да се изпълняват продължително време. В спортно-
педагогическата практика се препоръчва прилагането на
повторния метод и работа с интервално-променлива
интензивност, при която се включват по-малък брой
специални упражнения за ловкост с достатъчни интервали за
отдих и възстановяване на организма между отделните
изпълнения (1,5 – 2 мин.). Разнообразните варианти на
предварително добре усвоените от децата сложни упражнения,
от които се съставят щафетните игри, повишават нейната
ефективност и носищат емоционално дейността.
 32
Спортноподготвителни игри
 Спортноподготвителни игри за постигане на
двигателни умения от леката атлетика, гимнастиката,
плуването
 Спортноподготвителни игри за постигане на
двигателни умения от спортните игри – баскетбол,
футбол, хандбал и други видове спорт
Основна функция на спортноподготвителните игри в
началното училище е постигане в достъпна форма на
двигателни умения и отделни тактически похвати, характерни
за многобройните и все още трудни за овладяване в този
възрастов период спортни игри, като баскетбол, футбол,
хандбал, волейбол, бадминтон и др., редица спортни
дисциплини от гимнастиката, плуването, леката атлетика и др.
Изпълнението на близките по структура движения и
двигателни действия при спазването на състезателните
правила водят до формиране на устойчиви специфични за
дадената спортна игра или дисциплина кондиционни и
координационни способности, морално-волеви качества.
Спортноподготвителните игри осигуряват висока
интензивност на функционалното натоварване и голяма
моторна плътност. Обикновено се включват в основната част
на модулното занимание.
Пример за спортно-подготвителни игри, са: „Пас”,
„Ъглова топка”, „Клинбол”, „Топка („Перце”) над мрежата”,
„Освободи игрището”, „Разминаване”, „Превземане на
игрище”, „Капитанска топка”, „Изпусната топка”, „Топка над
мрежата”, „Подаванка”, „Волейболна щафета”, „Нападай и се
отбранявай!”, „Ритбол”, „Изритай топките от игрището!” и др.
33
ВЪЗРАСТОВИ ОСОБЕНОСТИ НА ИГРОВАТА
ДЕЙНОСТ В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ
Особеностите в психофизическото и емоционално-
волевото развитие определят приоритетното приложение в
двигателната дейност на първокласника на игрите с
неотборен характер. Със завладяващата роля на облечените в
образност движения особено място сред тях заемат
подвижните сюжетни игри, чрез които непринудено и
естествено се постигат образователните, възпитателните и
оздравителните цели на модулното обучение.
Например игрите: „Пъргави колари”, “Самолети”,
“Влак”, “Следвай водача!”, “Бързите влакчета”, “Близнаци” и
др. развиват съобразителността, пространствения усет и
съгласуваността при съвместни действия, увереността в
собствените възможности, скоростно-силовите и
координационни способности, приучават към ред и
дисциплина и др. Сюжетните игри: „Боите ли се от великана?”,
„Лъв и маймунки”, „Риболов”, „Ястреб и квачка”, „Шаро,
хвани си опашката!” и др. стимулират детското въображение,
имат познавателен характер, формират двигателни, нравствени
и волеви качества.
Изискването за точното спазване на условията възпитава в
коректност във взаимоотношенията и дейността на играещия.
При играта „Вълк и агне” (подобно е и при игрите „Котка и
мишка”, „Врабчета и котка”, „Въдичари”, „Кума Лисо, излез
навън!” и др.) отсъстват отборни действия и в този смисъл
всяко дете се изявява индивидуално - участва за себе си.
Сюжетното развитие противопоставя интересите на двете
страни – на вълка и агнето. „Вълкът” се опитва да хване
„агнето”, но няма право да извършва грубо действие срещу
него. Уловеното от „вълка” дете губи право да продължи
участието си в играта, но само като агне. Така всички ученици
 34
участват непрекъснато с възможност да съпреживяват
различните роли, успеха или неуспеха на играещите.
Привлекателни за най-малките ученици са игрите на
местността. По-голяма част от усвоените в уроците по
физическо възпитание и спорт позволяват практикуване и в
естествени условия – в парка, в гората. Чрез игрите, наред с
положителните морфо-функционални промени в детския
организъм, се развиват слуха и зрението, пространственото и
времево ориентиране, ученикът се приучва към
самостоятелност, наблюдателност, възпитава се в търпеливост,
ред и др.
Важно място и в модулното обучение с игри, както при
всички останали организирани форми на двигателна дейност
на първокласниците, заемат музикалните ритмични движения,
подвижни игри, танци и надигравания. Децата с удоволствие
изпълняват „Балонът се надува”, „Черна съм машина”, които
успешно могат да се използват от педагога за организиране на
дейността, като преходи от едно упражнение към друго във
всички части на заниманието. Динамичните: „Вкъщи има
мишленце”, ръченица, „Боряно, Борянке” и др. осигуряват не
само положителни емоционални преживявания, но и
функционално въздействие, необходимо за оптималното
детско развитие. За регулиране на натоварването във всяко
едно занимание от модулното обучение по физическо
възпитание, за неговото разнообразяване биха могли да
намерят място: „Кальо Портальо”, „Кривулец”, „Вършачката
вършее”, „Статуя”, „Гатанка” и др. подвижни и български
народни музикални игри, танци и надигравания.
Методиката на физическото възпитание препоръчва в
тази възрастова група, наред с основните варианти на
провежданите занимания, да се използва и сюжетният вариант,
което прави заниманието по-интересно и позволява по-лесно
организирането и ръководенето на двигателната дейност на
35
учениците. Постигането може да се реализира по два начина: с
общ сюжет или с отделни сюжетни мотиви. Този подход за
организация на работата изисква много добра предварителна
подготовка на заниманието от страна на учителя, която
включва подбор на необходимите игри, намиране на подходящ
обединяващ ги сюжет, осигуряващ и оптимално за децата
физическо натоварване.
Във 2. клас детето търси сътрудничество, съиграчи,
включва се в отборни взаимоотношения - играе и за себе си, и
за своя отбор. То проявява собствена позиция, избирателност,
инициативност. Особено чувствително е към оценките за
нравствените му достойнства, на контрола на приети норми и
правила на поведение, в игра, при взаимодействие.
Например при играта „Не мърдай – ястреб иде!”
(подобно, в: „Ловци и дивеч”, „Пленяване и освобождаване”,
„Ракета мълния”, „Ден и нощ” и др. игри) „ястребът” лови
„птиците”. Докоснатият от „ястреба” участник е длъжен да
отиде в гнездото му и т.н. Както при неотборните игри, всяка
от „птиците” извършва индивидуални действия, чрез които
няма възможност да подпомага пряко съиграчите си. Но
уловеният от противниковия „ястреб” играч е загуба за цялата
група/отбор.
Нервната система на децата в тази възраст се отличава с
голяма възбудимост и подвижност на нервните процеси,
регулаторните механизми са несъвършени. Макар че
постепенно естествено-приложните движения в играта на 8 –
9-годишния ученик стават все по-разнообразни, точни,
ритмични и координирани, а излишните се отстраняват,
несъзнателно той допуска многобройни грешки. Ето защо
особеност на игрите, които се прилагат във втори клас е, че
индивидуалните нарушения не водят към отстраняване.
Напротив, спазването на предварително уточнените правила
стимулира за честна игра, за съзнателно участие и обикновено
 36
„подсказва” как да се поправи допуснатия пропуск. Така
например, задължителното за всички неизвършено движение
се изпълнява, и едва тогава играчът има право да се придвижи
напред; ако носената топка се изпусне, действието продължава
от мястото на изпускането и т.н. Например при играта „Кой ще
скочи най-далече?” направената грешка се отбелязва пред
всички от учителя, а допусналият я се наказва с връщане назад,
като едновременно с това не се лишава от възможността да
участва до финала й. Когато на „дяволчето” (в играта
„Дяволче”) бъде отнета „опашката”, детето продължава да
играе, но загубва правото за отличие като най-добър играч.
И в тази възраст важно място в заниманията в модул
„Игри” намират музикалните подвижни игри, танци и
надигравания. В учебното съдържание по физическо
възпитание и спорт в ядро „Танци” се препоръчват за
разучаване: „Бързата”, „Филек” (”Калоянчо”), „Луд гидия”,
„Седенчица”, „Самоковско хоро” („Купила ми мама шарени
чорапки”). Активните и разнообразни движения, изпълнявани
с музикален съпровод осигуряват широка гама от положителни
въздействия върху нервната система, оказват положително
влияние върху развитието на слуховия, зрителния,
вестибуларния и двигателния анализатор на занимаващия се.
Съдържанието на игрите в 3. клас е значително по-
усложнено по правилата, по изискванията към изпълнителите
за по-комплексни двигателни действия и по-големи физически
усилия. Това се обуславя, от една страна, от вече натрупания
двигателен опит, и от друга, от по-високото ниво на физическо
и психическо развитие. Времетраенето на игрите е по-
продължително, като при 9 - 10-годишните преобладават тези
с колективни действия в многообразните си форми. В едни
случаи участниците се противопоставят с общи действия
срещу водещия (например при игрите „Хвърляй топката!”,
„Гони топката!”, „Защитена крепост” и др.), а в други - в
37
процеса на самата игра към водещия/водещите се
присъединяват допусналите грешка („Ловци на дивеч”, „Герой
на топката”, „Капитанът бие” и др.). Честата смяна на
водещите стимулира стремежа за активно участие и самоизява,
като едновременно с това позволява поддържането на по-
висока интензивност продължително време, която децата в
тази възраст понасят добре.
Подходящи за третокласниците са отборните подвижни
игри със състезателен характер, които въпреки по-простата си
структура, го насочват към колективни взаимодействия. Така
например в играта „Топката на капитана” се създават условия
за относителна несъприкосновеност с противника, необходими
за по-добро съгласуване на действията между съотборниците.
В играта „Смяна правото на удара”, независимо че децата са
разположени свободно в общо поле за игра, правилата на
играта не позволяват остър сблъсък между тях и изискват от
съиграчите известни тактически взаимодействия.
Третият допълнителен час и игрите на 9 - 10-годишните
ученици се насочват към решаване на по-конкретни задачи на
физическото възпитание и спортната дейност, като по-тясно се
свързват със задачите на изучаваното ядро. В съдържанието на
игрите се срещат отделни елементи от спортните игри чрез
спортно-подготвителните игри: „Пас”, „Ъглова топка”,
„Клинбол”, „Топка (Перце) над мрежата”, „Топка над
мрежата”, „Подаванка”, „Ритбол” и др.
За развиване на физическите качества и
усъвършенстване на движенията в трети клас се използват и
щафетните игри с провиране, прекатерване, носене; с бегови,
скокови, общоразвиващи упражнения и хвърляния и др.
По-често в игрите на третокласниците се прилага и
силов елемент (противодействие), но все още се избягва
продължителното физическо усилие. Например, ако
премерването на силите става чрез единоборство,
 38
надиграването се ограничава в рамките на контролното време
(в „Кой ще вземе пънчето” – до една минута; „Петльов бой” –
половин минута и т.н.).
Като специфичен вид двигателна дейност, народните
хора, танците и надиграванията продължават да намират
широко приложение в различните форми на физическо
възпитание и спорт в 3. клас. В сравнение с разучаваните в
ядро „Танци” при първокласниците и второкласниците, те са
наситени с по-стилизирани движения - разучава се пайдушката
стъпка и се затвърдява ръченичната чрез танцови
импровизации („Мари бабо гърбава”, „Щъркел и деца”, „Огън
гори в планината” и др. песни), усвояват се българските
северняшки хора „Кукувичка” и „Тръгна Станка за водица”.
При децата от 4. клас най-силен стимулатор за активна
двигателна и познавателна дейност се явява игровият
състезателен характер на учебния процес. Основно
предизвикателство за ученика са демонстрирането в различни
комбинации на двигателно-координационни умения в по-
сложни игрови и състезателни ситуации в познатите спортно-
подготвителни игри от трети клас, но изпълнявани по правила,
по-близки до спортните игри. Неслучайно в училищното
физическо възпитание началното обучение по баскетбол и
футбол започва от тази възраст. Но въпреки че 10 – 11-
годишният ученик притежава близо 90% от жизнено
необходимите двигателни навици, значително висока
функционална зрялост на нервно-мускулния апарат, известна
способност за самоорганизация и съдийство, той е склонен да
надценява силите си, да налага предпочитание за игра с
постоянен състав и строго разпределение на функциите между
участниците в нея; взривно да изявява емоционалните си
преживявания и да проявява нетърпеливост в етапите в
процеса на обучение при усвояването на спортно-технически и
практико-приложни знания, двигателни умения и навици. Така
39
е защото това е възрастта, когато четвъртокласникът е на прага
„от детството към съзряването” и учителят трябва да се
съобрази с този започващ преход в морфо-функционалното и
психо-емоционалното му развитие. Ето защо, ключово за
ефективното управление е обективното оценяване на
старанието и активността на учениците в играта – постигнати
индивидуални или групови резултати, допуснати слабости и
грешки и др. Използването на възникналите проблемни
ситуации и успешното им решаване на основата на
дискусионното им обсъждане подпомагат формирането на
способности за самоконтрол и точно самооценяване на
резултатите от двигателната изява и поведение – собственото и
това на другите.
Спортноподготвителната или спортната игра може
изцяло да заеме времето на основната част на модулното
занимание в 4. клас, което вече придобива учебно-
тренировъчен характер. За разлика от 1. – 2. клас, подвижните
игри тук са застъпени по-малко, но подходящият подбор
позволява използването им както в подготвителната част на
заниманието като общоподготвително или специално
подготвително средство, така и в заключителната му част,
когато се прилагат с успокоителен или развлекателен характер.
И в тази ученическа възраст щафетните игри се
използват за развиване на двигателните качества и като метод
за физиологично и емоционално регулиране на заниманието.
Игрите с противодействие се възприемат и изпълняват
от четвъртокласниците с голямо увлечение поради
възможността за личностна, групова или отборна изява при
премерване на силите и способностите в условията на
състезание. Игри като „Клякане по двойки”, „Люлка”, „Раци на
сухо”, „Теглене на въже”, „Изтласкване от кръга” и др.
изискват от изпълнителите точна ориентация в
пространството, бърза адаптация в обстановката и вземане на
 40
решения за оптималния начин на действие или
противодействие и др. качества.
Народните хора и танцовите движения, които са
включени в учебното съдържание на ядро „Танци” в 4. клас
предявяват добра физическа кондиция, защото са свързани с
по-голямо функционално натоварване, координационни и др.
качества: ритмични комбинации с дайчова стъпка, с познатите
ръченична и пайдушка стъпки, македонското хоро „Тръгнала
Румяна” и др.
Провокирането на изследователския интерес и
творческата активност на четвъртокласника за издирване и
разучаване на български народни игри, танци, песни, местни
обичаи и празници, свързани с игрови изпълнения, може да се
превърне в желана тема в заниманията от модул „Игри”.
Независимо от различията и спецификата на
учебните програми и образователното съдържание в тях
за отделните възрастови периоди в началната училищна
степен, основните цели, които трябва да се реализират
чрез игрите и модулното обучение са насочени към
формиране у децата на положително отношение,
готовност и трайна необходимост от активна и системна
природосъобразна двигателна дейност в организирани и
самостоятелни форми на занимания. Развиването на
кондиционните и координационните способности,
възпитаването на морално-волеви качества и етични
норми на поведение, постигането на оптимално равнище
на физическо развитие и физическа дееспособност
подпомагат подобряването на здравния статус, на
физическото, психическото и социалното благополучие на
малкия ученик.
41
ЗАДАЧИ, СЪДЪРЖАНИЕ И СТРУКТУРА НА
ЗАНИМАНИЕТО ОТ МОДУЛ „ИГРИ”
Характерен белег на заниманието от модул „Игри” е, че
то протича при осъществяване от учениците на активна
двигателна дейност, съпроводена с физическо натоварване и
положителни емоции. Ръководен и направляван от педагога,
третият допълнителен час, както основната форма по
физическо възпитание и спорт – урока, решава образователни,
оздравителни и възпитателни задачи, реализиращи се в
единство.
Чрез образователните задачи се формират у
занимаващите се двигателни умения и навици при
разучаване, затвърдяване и усъвършенстване на
разнообразните игри и съставящите ги физически упражнения
и двигателни действия от планираното съдържание на модула
и в съответствие с програмно-образователните цели за дадения
клас.
В зависимост от възрастта на учениците се дават
достъпни знания за практикуваната двигателна дейност,
нейното значение и полезно въздействие; за техническото
изпълнение на физическите упражнения и прилагането им при
различни условия; за хигиенните изисквания при
организираното и самостоятелното изпълнение.
Комплексно или целенасочено - в съответствие със
сензитивните им периоди, чрез модулното обучение се
развиват двигателните качества (бързина, сила,
издръжливост, гъвкавост) и други двигателни способности,
като: точност и координация на движенията, чувство за ритъм,
равновесна устойчивост, ориентиране в посоката на
движението и в пространството, подобряване на окомера и др.
Оздравителните задачи включват целенасочена и
планирана дейност за укрепване на здравето и подобряване на
 42
здравния статус на децата. Чрез решаването им се повишават
функционалните възможности на различните системи (особено
на дихателната и сърдечно-съдовата система, а оттам – на
функционалния капацитет (работоспособността) на организма;
укрепват основните мускулни групи на тялото; постига се
активен двигателен режим против обездвижването,
наднорменото тегло и затлъстяването; формира се правилна
телесна стойка; оказва се профилактично въздействие върху
гръбначните изкривявания и плоскостъпието; закалява
организма и се повишават съпротивителните му сили към
вредните влияния на външната среда; постига се физическо и
психическо равновесие за преодоляване на стресови състояния
от претоварване, преумора, неконтролирана агресия,
междуличностни взаимодействия и др.
Спазването на хигиенните условия за провеждане на
модулното занимание (в почистени, добре поддържани и
оборудвани спортни площадки, зали при изправност и
естетически вид на използваните уреди и пособия с изискване
за удобно и чисто игрално облекло от учениците и др.)
подпомага формирането на хигиенни навици за здравословно
практикуване на спорт.
Едновременно с образователните задачи, в модулното
обучение се осъществяват и възпитателните задачи.
Свързана с познавателната, емоционално-волевата и социално-
нравствената сфера на учениците, организацията и
изпълнението на разнообразните физически упражнения,
движения и игри, активната двигателна дейност по време на
заниманието разкриват богати възможности за възпитателно
въздействие.
При формиране на двигателните умения и навици до
степен на съзнателни двигателни действия в процеса на
модулното обучение у учениците се възпитават интелектуални
качества като: наблюдателност, аналитичност, предвидливост,
43
находчивост, оперативност и др. Съзнателното и системно
овладяване на двигателния опит въздейства за изграждане на
оценъчно и самооценъчно отношение; за целенасочено
възпитаване в общочовешки добродетели и нравствени
качества на личността, като честност и справедливост, чувство
за отговорност към собственото изпълнение при отборно
участие, взаимопомощ, трудолюбие, а при преодоляване на
трудностите – решителност, смелост, дисциплинираност воля,
упоритост, настойчивост и др.
Усвояват се норми и правила за социални
взаимоотношения – дружелюбност, отзивчивост, контактност,
взискателност, колективизъм, уважение към другия и т.н.
Формират се трудови навици и грижливо отношение
при подготовката на уреди и пособия за игра, тяхното
прибиране и подреждане.
За ефективността на възпитатерното въздействие в
заниманието от голямо значение е педагогическото
майсторство на учителя, неговото поведение и действия,
личностните му качества, които имат притегателната сила на
пример за подражание.
Планираните образователни, възпитателни и
оздравителни задачи за конкретното занимание от Модул Игри
се решават комплексно или с известно предимство на някоя от
тях в зависимост от характера на предвиденото учебно
съдържание, етапа на обучение, атмосферните условия при
работа на открито, санитарно-хигиенните условия при работа
на закрито – достатъчна пространствена площ за игра, спортен
инвентар и оборудване и др.
Умелото съчетаване и реализиране на различните
видове задачи в отделното занимание и в цялостния процес на
модулно обучение в голяма степен зависи от подготовката на
учителя и неговите компетенции за оптимално ръководство и
управление.
 44 45
Съдържанието на заниманието по физическо Дидактическите, физиологичните и психологични
възпитание от модул „Игри” включва: закономерности и изисквания, на които е целесъобразно да се
 конкретно планираните физически упражнения, подчини, определят структурирането на модулното занимание
движения и игри в съответствие с учебните програми за в три части: подготвителна, основна и заключителна част.
дадения клас; Делението е условно защото между тези части не бива да се
 разнообразната двигателна дейност, извършвана от поставят точно фиксирани граници, а да се осъществява
обучаващите се и произтичащите от нея функционални и плавно преминаване от една част – в друга. Тяхната
психически процеси, които водят до срочни, кумулативни и продължителност, в зависимост от различното времетраене на
положителни изменения в техния организъм; отделните занимания, може да варира в граници, посочени в
 съпътстващата двигателното обучение познавателна табл.1 за различните възрастови групи (класове).
дейност, която активизира мисловните процеси и
емоционално-волевите преживявания на учениците; Таблица 1. Ориентировъчна продължителност на
 целенасочената и компетентна ръководна роля на структурните части на заниманието по физическо
педагога; възпитание и спорт, Модул Игри
 постигнатите резултати във връзка с конкретно
поставените задачи за заниманието. КЛАС ВРЕМЕ- ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ В МИНУТИ НА:
Структурата на заниманието от модул „Игри” се ТРАЕНЕ
определя от ориентировъчния план за действие на учителя по (в мин.) Подготвителна Основна Заключителна
част част част
отношение на рационалния подбор, на подреждането в
1., 2. 35 8-10 20-22 3-5
определена последователност на упражненията и игрите с 2.,3., 4. 40 10-12 24-26 3-5
предвиждането на възможното функционално натоварване за 2.,3., 4. 45 12-15 25-30 3-5
обучаващите се за решаване на неговите конкретни
образователни, оздравителни и възпитателни задачи. Основната функция на подготвителната част е
Като самостоятелна тематична единица, модулното психическата и функционалната подготовка на учениците за
занимание представлява логически завършено цяло, което активна и съзнателна дейност. Използваните средства, тяхната
трябва да осигури преди всичко достатъчни по обем и качество продължителност и интензивност3 трябва да осигурят психо-
двигателна активност за постигане основните цели на третия
допълнителен час по физическо възпитание – по-добро 3
физическо развитие, по-висок здравен статус на занимаващите Интензивността означава количеството на извършената работа за единица
време. Отнесена към максималните възможности на обучаващите се в
се, обогатена двигателна култура, прираст в развитието на проценти, може да бъде:
двигателните качества и повишена работоспособност на малка (ниска) от 30 до 50%
организма. средна (умерена) от 60 до 80%
голяма (субмаксимална) от 80 до 90%
максимална от 90 до 100%
 46
емоционалната нагласа и постепенното вработване на
организма за следващите по-големи натоварвания в основната
част. Това е осъществимо при педагогически осмислена
организация и разнообразие на средствата: строеви,
общоразвиващи и изправителни упражнения, специални
целеви упражнения за концентриране на вниманието,
естествено-приложни движения (ходене, бягане, скачане,
катерене, прекатерване, провиране, лазене), танцови стъпки и
подскоци (ритмични упражнения), народни хора, усвоени
сръчности от игрите с топка и др.
Всички тези средства могат да се изпълняват на място и
в движение, най-често с ходене и бягане; в различни видове
строй – колонен или редичен, кръг, полукръг и др.; с
разнообразни пособия – топки, въженца и др.; под формата на
комплекси от упражнения, танцови композиции, хора и др.
В подготвителната част успешно могат да се прилагат и
подвижните игри. Подходящи са тези с организиращ характер,
които: повишават съсредоточеността на занимаващите се; с
изискването си за правилно телодържане подобряват телесната
стойка; подпомагат плавните преходи между отделните
упражнения; влияят върху общото разгряване на организма.
Редица подвижни игри, поради включените в тях движения,
близки по структура и форма с предстоящите за разучаване
двигателни действия, могат да се използват и като специално-
подготвителни (целни) - „Легни-стани”, „Хей”, „Прескочи
тояжка”, „Подскачащият кръг” и др.
За да повишат ефективността на подготвителната част и
създадат благоприятен емоционален фон за двигателна
дейност, подвижните игри е необходимо:
● да осигуряват за всички занимаващи се едновременно
решаване на едни и същи задачи и приблизително еднакво
психо-физиологично въздействие;
47
● да са динамични и краткотрайни, което да позволява
лесното им прекратяване, за да не се наруши планираният ход
на заниманието;
● да подпомагат организацията и педагогическото
ръководство и поддържат интереса у децата към играта, като
не изискват изчакване на ред, допълнителни престроявания и
др.;
● да повишават постепенно функционалното
натоварване да степен на общо разгряване на организма и да
предизвикат нагласа за активна двигателна дейност в
основната част на заниманието за изпълнение на
образователните задачи и др.
Включените игри с по-сложно съдържание е
необходимо да са познати - предварително разучени от
учениците. Нерационално би било подготвителната част на
заниманието да се построи изцяло от подвижни игри.
Използването им трябва да бъде насочено за постигане на по-
голямо разнообразие, за стимулиране на обучавания към
активно участие, за приложение при по-необичайни условия
на вече усвоени упражнения/действия, за свободна изява на
двигателните способности, необходими за изпълнение по-
късно на основните задачи на заниманието и др.
Класическата схема на подготвителната част
включва:
 строяване и приемане на класа;
 съобщаване на задачите на заниманието;
 упражнения или игри за внимание;
 строеви, изправителни, бегови и други естествено-
приложни упражнения и движения (фигури, игри,
комбинации);
 комплекс от общоразвиващи упражнения (брой,
строй, пособия, дозировка, начин на изпълнение, музикален
съпровод и т.н., съобразно възрастта на участниците,
 48
равнището на тяхната подготовка, характера на упражненията,
планирани за основната част на заниманието, спортния
инвентар и условията за работа).
Структурната основна част на модулното занимание е
изцяло построена от игри. Дейността в нея трябва да осигури
оптимални условия за протичане на познавателните процеси,
за двигателното и морфо-функционално усъвършенстване на
учениците. Определянето на броя на дидактическите задачи в
заниманието в модул „Игри” зависи от това дали е за нови
знания и двигателни умения (само за разучаване на нова игра),
за затвърдяване и усъвършенстване (само за познати игри),
или е смесен вид (включва обучение в нова и познати игри).
В педагогическата практика в модул „Игри”
заниманието само за нови знания се използва по-ограничено.
Обикновено се планира в 4. клас за разучаването от учениците
на по-сложни тактически задачи в спортните игри, чието
овладяване изисква по-продължително време и приложение в
игрова обстановка.
При смесения вид занимание се съчетават 2-3, но не
повече от 4 образователни задачи. Техният брой се определя от
възрастта на занимаващите се, равнището на тяхната
подготовка, общото времетраене на заниманието. Обикновено
едната двигателна задача е нова, свързана с разучаване на нова
игра, а останалите са за затвърдяване или усъвършенстване на
познатите (подвижни, щафетно-състезателни, народни,
музикални, спортноподготвителни) игри.
Заниманията за затвърдяване и усъвършенстване са
преобладаващите в модулното обучение. Те се провеждат след
задълбоченото разучаване на игрите с цел да се стабилизират
двигателните умения и навици и се подобрят както техниката
на изпълнение, така и необходимите двигателни качества.
Познатите игри се изпълняват в техните по-сложни варианти.
Така на учениците се дава възможност да проявяват
49
творчество и самоинициатива с по-самостоятелни и свободни
действия. Същевременно в заниманието се постига по-високи
физическо натоварване и моторна плътност.
При подреждането на игрите е необходимо да се
спазват определени дидактически изисквания. Например:
методически е целесъобразно в началото на основната част да
се разучава новата игра, когато организмът има висока
работоспособност и вниманието на занимаващите се е по-
голямо. При по-сложни игри това може да стане, след като
най-напред се упражнят вече усвоени движения/действия, като
по този начин се осигурява преходът от „познатото към
непознатото”. Следват игрите за затвърдяване и
усъвършенстване.
Игрите трябва да се подреждат в съответствие с
принципа за „активна почивка” на отделните мускулни групи –
оптимално редуване на по-напрегната работа с относително
по-лека, като кулминацията на комплексното им психо-
физическо въздействие върху учениците трябва да бъде в
средата или във втората половина на основната част.
Игра, чрез която се развива бързина или ловкост, се
планира в началото на основната част. За сила (отскокливост)
и гъвкавост се работи след упражненията за развиване на
бързината и преди тези за издръжливост, т.е. във втората
половина на основната част. Работата за издръжливост се
планира в края на основната част.
Игрите, които се използват в основната част на
заниманието, са в съответствие с програмното учебно
съдържание за даден клас, зависят от планираните конкретни
задачи на заниманието и изисквания към методическата
последователност при обучението, от условията за работа. Те
са съобразени с двигателните способности и възможности на
децата, с техните възрастови и индивидуални особености.
 50
В спортно-педагогическата практика е утвърдена
следната схема за провеждане на основната част:
 разучаване на нова игра;
 затвърдяване и усъвършенстване на познати игри;
 работа за развиване на двигателните качества чрез
игра (подвижна, щафетно-състезателна,
спортноподготвителна) - комплексно или целево.
Основната цел и насоченост на заключителната част
на заниманието е чрез понижаване на физическото
натоварване и регулиране на емоционалното състояние да се
създадат необходимите предпоставки за нормализиране на
жизнените функции на организма (дишане, пулсова честота,
нервна възбуда) на учениците, подобряване на самочувствието
и ободряване.
Подходящи средства за заключителната част са:
разхлабващи и стречинг (разтягащи) упражнения, ходене с
дихателни упражнения (само при достъп на чист въздух),
танцови стъпки и бавни народни хора, ритмични движения с
музикален съпровод и др.
Обикновено в тази структурна част се планира игра с
отморяващ ефект, при която динамичността и активността
отстъпват място на емоционалността и настроението („Нос,
нос, уста”, „Седни на другия стол!”, „Хвани тояжката!”,
„Намери си другарчето!”, „Дъжд”, „Иване, къде си?”, „Познай
по гласа!”, „Слепият стрелец”, „Обуй стола!”, „Где е
топчицата?”, „Четирите стихии” и др.).
Съдържанието на заключителната част и подборът на
упражненията и игрите в нея се определят от характера на
двигателните задачи в основната част, достигнатото физическо
и психическо натоварване, общото състояние на децата.
В заключителната част се прави анализ на заниманието,
отчитат се добрите постижения и слаби страни, ако има
такива. Поставят се задачи за самостоятелна работа, които
51
могат да бъдат свързани с упражняване на отделни елементи,
движения, действия от усвоените игри и др., както и за
развиване на двигателни качества.
Утвърдената в практиката схема за провеждане на тази
част включва:
 успокоителен момент (1-2 мин.) за нормализиране на
жизнените функции и емоционалното състояние;
 разбор и преценка на извършената дейност (до 2-3
мин.) с поощряване на отличилите се и поздравяване на
победителите в игрите – индивидуални или отборни;
 поставяне на задачи за самостоятелно упражняване в
домашни условия (когато е необходимо - с помощта и на
родителите).
Задължителна хигиенна необходимост след
приключване на модулното занимание по физическо
възпитание и спорт е преобличането и поне измиване на
лицето, горните и долните крайници, ако няма условия за
вземане на душ.
Оптималното управление на учебно-възпитателния
процес в трите структурни части изисква от учителя да
подбере най-подходящите методи за организация, двигателно
обучение и физическо натоварване; да активизира
познавателната и двигателата дейност на участниците в
процеса на обучение чрез проблемни ситуации, специални
(целни) упражнения; задачи за самостоятелна работа и
творческа самоизява на децата; да упражни обективен контрол
върху дейността и поведението на учениците, като стимулира
положителните прояви, качественото изпълнение, проявения
интерес и желание за двигателно самоусъвършенстване,
оценъчното и самооценъчното отношение и др.
Макар, че модулното занимание се отличава от урока с
игрови характер с по-голяма непринуденост и свобода на
децата при избора на упражненията и игрите, при тяхното
 52
изпълнение и организация, чрез точния подбор и правилното
прилагане на методите за организиране на двигателната
дейност в него се постига рационално използване на времето
за ефективна педагогическа работа - висока моторна плътност,
функционално натоварване с формиращ ефект, качествено
овладяване на планирания учебен материал и т.н.
Съчетаването на различните методи за организация
зависи от:
- конкретните задачи на отделното модулно занимание
и предвиденото за овладяване учебно съдържание в него
(брой, етап на обучение, трудност и сложност на изучаваното
двигателно действие, игра и др.);
- подготовката на обучаваните. С натрупване на по-
голям двигателен и спортен опит с приоритет се прилагат
методи, които осигуряват по-голяма самостоятелност и
самоконтрол при двигателното изпълнение;
- условията за работа. Определящи за подбора са
пространствената площ за двигателното обучение –
физкултурен салон, спортна площадка и т.н. Оптималните
изисквания по този показател са 3-4 кв. м. за всеки ученик.
Изборът на методите за организация зависи и от наличното
спортно оборудване (достатъчен брой уреди и пособия) и от
броя на децата в класа.
Практиката показва, че най-често се прилагат три
начина за организация на модулното занимание с игри:
фронтална, смесена и групова.
Изпълняването едновременно на една и съща
двигателна задача от всички обучавани при фронталния
метод на организация позволява рационално използване на
времето за игра и почивка, осигуряване на висока моторна
плътност. Възможността за точно определяне обема на
натоварването и паузите за отдих прави метода подходящ при
работа за развиване на двигателните качества. Приложим е във
53
всички структурни части на модулното занимание и етапи на
обучение (усвояване на нова игра, затвърдяване и
усъвършенстване на позната).
Формираните умения у учениците в начална училищна
възраст за самоорганизация и самостоятелно изпълнение на
разнообразните двигателни действия в игрите позволяват
прилагането на груповата организация. При нея децата
обикновено се разделят на 3-4 групи, като всяка от тях
изпълнява различна от останалите групи нова или позната
подвижна, народна, с популярен характер игра, като:
„Защитена крепост”, „Дама”, скачане на въже (единично, по
двойки и поточно) и др.
От планираните игри само една може да бъде за
начално разучаване, а останалите са усвоени от занимаващите
се до степен на самостоятелно изпълнение под контрола на
отговорника на групата.
Учителят работи с групата, при която се разучава
новата игра, но оказва постоянен надзор и над останалите
групи. Когато игрите са само за затвърдяване и
усъвършенстване, той свободно или последователно
наблюдава и контролира всички групи.
Груповият метод се използва във всички етапи на
обучение и за развиване на двигателните качества, но само в
основната част на модулното занимание.
Смесената организация обикновено се използва при
разучаване на нова игра или по-сложни тактически задачи
(фронтално) и затвърдяване на познати игри (групово).
Например: разучаване на играта „Ритбол” и затвърдяване на
игрите „Нападай и се отбранявай”, „Хрътка”, „Подскачащият
кръг”.
При груповата и смесената организация за провеждане
на няколко игри, те могат да се изпълняват без смяна, с
частична смяна или с пълна смяна на групите. При частичната
 54
смяна занимаващите се се сменят и играят само някои игри.
Например: момчетата играят „Ритбол” и „Хрътка”, а
момичетата – „Изпусната топка” и „Топка на капитана”, като
смяната се извършва между групите, разделени по пол. При
пълната смяна от всяка група се изпълняват всички игри.
За тези игри, към които има проявен най-голям интерес
от децата, учителят трябва да осигури справедливо редуване в
едно или няколко поредни занимания.
Обикновено след приключване на играта в групите,
учениците се организират за обща силно подвижна или
спортноподготвителна игра („Пас”, „Изчисти игрището” и др.).
Структурата на заниманието в три части определя само
неговата постройка, т.е. макроструктурата му. Всички
моменти, свързани с провеждането на упражненията и игрите
във всяка една от трите части, определят микроструктурата
на заниманието. От правилната професионална разработка на
микроструктурата зависи резултатността на проведената
форма за двигателно обучение.
Микроструктурата на заниманието от модул „Игри”
обикновено включва 3-4 подвижни игри при по-малките
ученици и до 5-6 - при по-големите възрастови групи. Тя е
резултат от творческата дейност на учителя и е подчинена на
редица принципни постановки и общи дидактически
положения, свързани с умелото съчетаване и подредба на
различните по съдържание, сложност на участието, степен на
въздействие, съответствие с конкретните задачи на
заниманието и т.н. игри.
Най-общо схемата на едно занимание от модул „Игри”
включва:
 1-2 игри с организиращ характер в подготвителната
част;
 2-4 игри в основната част, които са разнообразни по
вид и въздействие;
55
 1 успокоителна подвижна игра или музикална
подвижна - с по-бавна хороводна стъпка в заключителната
част (вж. Примерния план-конспект).
Ако се планира спортноподготвителна или спортна игра
в основната част на заниманието в 3. или 4. клас, броят на
игрите е правилно да се сведе до 1-2 за основната му част.
Посочените три части – подготвителна, основна и
заключителна в модулното занимание по физическо
възпитание и спорт не бива да се възприемат като
задължителен шаблон. В зависимост от конкретните
условия, състоянието на обучаваните и творческие
решения на учителя могат да настъпят някои промени,
например във времетраенето или в съдържанието им по
отношение на задачи, средства, методи.
МЕТОДИЧЕСКА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ПРИ
ОБУЧЕНИЕТО В НОВА И ПОЗНАТА ИГРА
Подготовка на условията за игра
Предварителната подготовка на модулното занимание
определя в голяма степен крайния резултат от провеждането
му. Тя включва:
● актуализиране и детайлизиране на планираната в
годишното разпределение тема, съобразно предвидените за
модулното занимание конкретни задачи - средства, дозировка,
методи и др., промяна при възникнала необходимост;
● подготвяне на материалната база – физкултурен
салон, открити спортни площадки, спортни съоръжения,
достатъчен брой (количество) уреди, пособия, нагледни
материали и др.;
● оразмеряване и разчертаване на игрището – провежда
се от педагога или с помощ от учениците. Когато се извършва
самостоятелно от децата по дадени предварително указания,
 56
схеми и др. е необходимо да се направи преценка за
качеството й;
● осигуряване на добри санитарно-хигиенни условия за
провеждане на заниманието на открито и на закрито - чистота,
подходящо облекло на учениците и др. при обезопасяване на
мястото за игра и използваните съоръжения, уреди и пособия.
Въпросът за осветлението в училище (особено
изкуственото) е актуален, тъй като е свързан със значителното
натоварване на зрителния анализатор на децата. Естественото
осветление се счита за оптимално, когато съотношението на
остъклената част на прозорците към площта на пода е 1:3 до
1:4. Една от причините за късогледството на учениците е
недостатъчното изкуствено осветление. Широко използваното
луминисцентно осветление във физкултурния салон е
необходимо да бъде 300-400 лукса.
Броят на занимаващите се понякога надвишава
приетите норми, поради което въглеродният двуокис бързо се
натрупва в помещението за спорт. Това налага вентилация чрез
проветряване при трикратност на въздухообмена в него.
Отоплението във физкултурния салон трябва да
създаде на занимаващите се хигиенно-комфортна среда, което
съдейства за правилната терморегулация и намаляване на
спортния травматизъм. Оптималната температура в него е 17-
18°С.
Педагогът е длъжен да съобрази атмосферните условия
при игра на открито – ниски температури, наличие на вятър,
мъгла, дъжд, сняг и др.
Разположение на занимаващите се за игра
Дейността в играта е жива, динамична, при постоянно
променяща се обстановка. Непрекъснато встъпващ в
разнообразни взаимодействия и взаимоотношения с
останалите е всеки участник в нея. Поддържането на
57
постоянна непринудена връзка със занимаващите се е основно
изискване в игровата дейност и в голяма степен подпомага
рационалното двигателно обучение. Тя включва осигуряване
на условия, при които ученикът зрително и слухово възприема
двигателното действие, а педагогът е в състояние да следи
непрекъснато участието и поведението на всеки обучаван.
Заемането на необходимото разположение на децата
за игрово действие се определя от характера на самата игра,
от физическата подготовка, моментното състояние и интереса
на участниците в нея, от техния брой и формирани
способности за организираност и дисциплинираност, от
материалната база, от случайни и др. фактори.
Голямо е разнообразието на игрите и започването им
от различно изходно положение. Обучаваните са в колона/и, в
редица/и, в единични или концентрични кръгове, в дъга;
хванати за ръце или свободно; с или без уреди, пособия; в
лицев, тилен стоеж, седеж и др. При всички случаи избраното
разположение или строй трябва да позволява след
приключване на разясняването на играта, заемане по най-
бързия начин на определените за начало на игровото действие
места.
При разположение в редица ширината и фронтът на
редицата трябва да позволява на участниците непринудено, без
необходимост от обръщане на глава, да слушат обясненията на
застаналия неподвижно и на подходящо разстояние по средата
на редицата педагог. При по-голям брой ученици, по-
рационално е шахматното подреждане в две или повече
редици.
При щафетните игри най-често се използва колонният
строй, като мястото на учителя е в началото на колоните.
Състав на колона от не повече от 8-10 участници осигурява
както по-добрата комуникация между педагога и участниците
 58
в играта, така и по-високата двигателна плътност на
заниманието.
При дъгообразното разположение на играещите,
педагогът стои по средата на отвора на дъгата, на сравнително
еднакво разстояние от всички.
Заемането на позиция в кръг е удобно за ръководенето
на игри с близко изходно разположение за начало. При разказа
и обяснението на играта учителят застава в общия ред на
учениците в кръга, което позволява непрекъснатия му
зрителен контакт и добра взаимовръзка с тях. При по-голям
брой участници и удобен терен, могат да се оформят
концентрични кръгове, като учениците от вътрешните кръгове
заемат седнало (по-ниско) положение.
При лъчеобразния строй учениците трябва да се
поставят в ниско разположение, като самият учител застава в
междината на два съседни лъча.
Най-подходящият начин за разясняване на
предстоящото игрово действие при разпръснато или свободно
по групи разположение на играчите в полето за игра е
заставането на учителя пред групата играещи.
Често самото разположение на занимаващите се за
започване на играта е удобно и за разясняването й. Така,
дадените указания имат по-действен характер, участниците в
нея осмислят по-лесно съдържанието и правилата й и се
включват по-активно в игрови взаимодействия още в началния
момент на игра.
Създаване на интерес към предстоящата игра
Въвеждането в играта и създаването у учениците на
интерес към нея е условие за добро овладяване на
включените правила и движения, за успешното реализиране на
управлението на познавателната и двигателната им дейност. За
целта се използват разнообразни методи. От словесните
методи на обучение най-голямо приложение намират
59
разказът, беседата, описанието, обяснението, указанието,
разпореждането и командата, анализът (разборът) и
преценката.
Чрез разказа съдържанието на играта се излага в
занимателно-повествователна форма. Той трябва да бъде
кратък (не повече от 2-3 мин.), за да не отнеме от времето за
двигателна дейност в модулното занимание.
При по-малките ученици се използва живо, образно
слово. Подходящият емоционален тон и достъпен език
подпомагат възприемането й, събужда се интересът към
предстоящите действия и конкретни роли. Например в играта
„Бели мечки” чрез добре обмисления разказ от учителя, децата
се осведомяват за живота на белите мечки, подготвят се за
съответни действия чрез разкрития сюжет и провокирани от
него, често са в състояние сами да назоват новата игра.
Възрастта и подготовката на по-големите ученици
позволяват разказът за въвеждане в игра да бъде подкрепен с
научни факти, обобщения и междупредметни връзки.
Предизвикана преднамерено или възникнала в хода на
заниманието, но ръководена умело от педагога, беседата е
диалогичен метод за общуване. Ясно и точно поставените
въпроси, съобразени с възрастта, обема от знания и
практическия опит на обучаваните активизират участието на
занимаващите се, тяхната мисловна дейност.
Началото на играта при по-малките ученици, например,
може да започне чрез няколко кратки въпроса за наблюдавани
животни, превозни средства и др., зададена гатанка. Така
подготвени, децата възприемат и усвояват по-бързо нейното
съдържание. Посоченото въвеждане в игра обаче не бива да се
използва шаблонно – честото му прилагане би отегчило децата
и затова е добре да се използва, когато сюжетът позволява
това.
 60
Беседата успешно се използва за разясняване на
определен казус, решаване на проблемна ситуация. В
педагогическата практика освен за запознаване с новата
двигателна задача или игра, служи за разширяване знанията за
качественото изпълнение, приложимостта, въздействието на
изучаваното упражнение, за проверка на придобитите знания и
тяхната осъзнатост от учениците.
След съобщаване темата на играта, учителят разкрива
нейното съдържание пред учениците чрез описанието и
обяснението й.
Обикновено се описва новата игра, преди или по време
на нейното пробно изиграване, като се цели създаване на по-
точна представа за последователността на протичане на
игровото действие.
В модулното обучение описанието се прилага и при
разучаване на упражнение или движение, съставно на дадена
игра. В този случай то може да съпровожда непосредствената
демонстрация (показа) или да се даде преди нея, за по-ясно
възприемане на пространствените характеристики на новото
двигателно действие.
При всички случаи описанието трябва да бъде кратко и
разбираемо, като при по-малките ученици да се поднесе
емоционално-образно, а при по-големите, където игрите имат
по-сложно съдържание и правила („Народна топка”, „Ъглова
топка”, „Капитанска топка”, „Пас” и др.) – с използване на
съответната терминология.
Чрез обяснението се разкрива същността на
изучаваната игра, обосновава се как и защо трябва да се
изпълняват съставящите я двигателни действия. Обясняват се
правилата на играта, като всеки пропуск в тази насока води до
неясноти и неточно изпълнение. Ето защо в края на
обяснението е важно правилата на играта отново да се
повторят.
61
Обяснението не трябва да бъде многословно, а логично,
целенасочено, разбираемо, като използваните нови понятия и
терминология е необходимо да бъдат разяснени. При по-
малките ученици неговата изразност и емоционалност чрез
интонацията; динамичност чрез характеризирането на
действието и отделните герои поддържат вниманието и
интереса към сюжета на играта.
При по-сложната игра е методически по-целесъобразно
да не се прави цялостно обяснение на съдържанието й, а да се
акцентира върху най-важното - основните правила и
изисквания, без които тя не може да се проведе, а по-късно, в
самия й ход, да се доуточнят детайлите; разпределението на
ролите; показа на двигателните действия и упражнения, които
биха затруднили изпълнението и др.
По-подробно обяснение на съдържанието на играта се
прави, когато се разучава като нова, а при затвърдяването й е
достатъчно да се припомнят основните моменти от
съдържанието, да се обяснят допълнителните правила, роли,
варианти и др. промени, ако има такива.
Често след обяснението на играта, следва събеседване
по поставени от учениците въпроси, които се разискват с
всички.
Избор на водещ (капитан, първия играещ)
Важен момент преди началото на играта, от който
много често зависи нейният успех, е изборът на водещ, на
капитан, на първия играещ отбор. Уточняването на
задълженията и изясняването на отношенията между
участниците, определят поведението на децата, поставят
условия за изпълнение на съответстващо на тези изисквания
действие.
Характерно за игровата дейност е голямото
разнообразие при разпределението на ролите.
 62
Обикновено при най-малките ученици определянето на
водещ се извършва от учителя, който познава добре децата и
техните възможности. Например, в играта „Страх ли ви е от
великана?” педагогът определя за „великан” най-добре
развитото физически дете, във „Вълк и агне” ролята на агнето
поверява на по-слабичко дете и т.н., за да се създаде и
зрителна представа у занимаващите се за предстоящото
действие.
Изборът на първи играещ (участник в играта, отбор), се
извършва от самите занимаващи се при по-големите
ученици, когато колективът е вече добре изграден и децата са
способни на по-точна преценка.
Възможно е определянето на водещ (участник, група
деца) в хода на самата игра. Така например, в „Защитена
крепост”, „Бездомен заек”, „Бездомник” и др. игри в едни
случаи водещият е в благоприятна и желана от децата роля, а в
други – не, особено от учениците с по-слаби физически
възможности. Тази особеност на игровата дейност изисква от
учителя внимание и ако се налага - деликатна намеса.
Често база за определянето на водещ (първи играещ) е
резултатът на преди това изиграните игри – например,
като поставено условие за право на победителя и т.н.
Премерването на способностите чрез надхвърляне,
надскачане, надбягване и др. улеснява избора на капитан и др.,
както и любимото на учениците разпределение на ролите
(избор на водещ, на първи играещ отбор) с римушки
(отброяване) или чрез жребий. Основното при тях е да не се
губи излишно време, за да не се отрази на моторната плътност
на модулното занимание.
Негативна страна на тези прийоми е изборът на
неподходящо за ролята на водещ дете, както и за
възможността за последователно посочване на един и същ
участник (дете, отбор) за правото на първи играещ. Това
63
обикновено предизвиква негодувание у останалите
занимаващи се, нежелание за игра. Затова е необходимо
използването на разнообразни начини, които да отговарят на
характера на различните игри, на възрастовите особености на
участниците в тях. Ако в класа, например, има недостатъчно
активно или неуверено дете, може първоначално да му се
поверяват по-малко отговорни роли и постепенно да се
привлича в изпълнение на по-сложни игрови взаимодействия.
При всички случаи ролевото разпределение трябва да бъде
мотивирано, убедителено, справедливо и творчески да се
използва от педагога.
Показването на играта често се извършва
едновременно с обяснението, което дава възможност за по-
бързото й възприемане. Показът трябва да се изпълни от
педагога, от добре подготвен ученик или група деца. При
всички случаи следва да бъде точен, отразяващ вярно ролевите
действия и основните движения, включени в играта. Когато
по-сложното двигателно действие е технически прецизно
показано и свързано със задачи за наблюдение по характерни
негови моменти, то стимулира познавателната и двигателната
активност, особено на по-големите ученици.
За да бъде ефективно образователното въздействие на
показа, педагогът трябва да осигури оптимални условия за
наблюдаващите: определя мястото за демонстрацията, така че
да се вижда от всички обучаващи се; обмисля и определя вида
строй, но винаги с гръб към слънцето, прозорците във
физкултурния салон или други обекти, които предизвикват
разсейване на вниманието; предвижда нормално разстояние за
наблюдение, при което се обхваща цялото движение; уточнява
начина на показване – анфас, в профил или с гръб към
наблюдаващите. Когато се показва фронтално (с лице към
учениците), учителят изпълнява упражнението противоравно,
за да се възприеме огледалният му образ. Демонстрацията с
 64
гръб е допустима при разучаване на хороводни и танцови
стъпки.
Характерно при разучаването на играта е, че веднага
след привършване на обясненията и разпределянето на ролите
се преминава към цялостното й демонстриране – пробно
изиграване, за да се осмисли от участниците в нея. При
щафетните игри е задължително да се уточни посоката на
придвижване и особено пътят за връщане до старта на всяка
отделна група.
Когато по-голямата част от изпълнителите играят с
разбиране, се пристъпва към истинското й изиграване за
определяне на победител – индивидуален или отборен.
Колкото е по-сложна дадена игра и възрастта на участниците в
нея - по-малка, толкова повече се налага пробното изиграване.
В противен случай вниманието на занимаващите се се насочва
към крайната цел – победата, допускат се много технически
грешки, нарушения на правилата, грубости и др. В зависимост
от възрастово-половите особености на занимаващите се,
тяхната подготовка и др., учителят може да използва по-
опростения й вариант. При всички случаи, той не трябва да
допуска неоснователни прекъсвания на играта, неоправдано
удължени паузи без игрова дейност, а чрез кратко и стегнато
обяснение, точно и динамично онагледяване постепенно да
прибави незастъпените условия и стигне до окончателното й
разучаване.
Играта започва по сигнал на учителя, дадена команда.
Използването на звуковите сигнали или жестовете подпомагат
по-стегната й организация, създаването на необходимите
условия за спазване на нейните правила.
Командите имат точно определено съдържание, което е
кратко и се произнася с повелителен тон. Всяка команда се
дели на две части – подготвителна и изпълнителна, с кратка
пауза между тях. Чрез подготвителната част на командата се
65
концентрира вниманието и се създават нагласи за изпълнение
на определено действие, а с изпълнителната част се извършва
самото действие. Интонацията при произнасянето на двете
части е различна – в предварителната тонът е по-провлачен, а в
изпълнителната – висок, ясен и повелителен.
Като методически прийоми за по-ефективно
ръководство на играта се използват установени сигнали
(звукови и зрителни) и определени жестове (особено при
спортноподготвителните и спортните игри), които се разбират
еднозначно от учителя и учениците.
Сигналите са предварително уточнени думи, звуци,
движения или действия. Словесните сигнали са кратки, точни
думи и изрази, команди („Гонят вра-ни!”; „Гонят вра-бци!” - в
играта „Врабци и врани”; „Гонят гъс-ки!”, „Гонят гъс-ета!” - в
„Гъски и гъсета”; „Ден!” или „Нощ!” в „Ден и нощ” и др.).
Звуковите сигнали, освен със свирка, могат да се дават с
изсвирване с уста, с пляскане на ръце и др. Зрително-
двигателните сигнали се изпълняват с мах на ръка, с флаг, с
някакво движение или действие на един или няколко играча.
Участниците в игровата дейност обикновено усвояват
правилата й още при нейното обяснение, но при по-малките
ученици припомнянето и допълването им по време на игра е
важна педагогическа задача. При такава възникнала
необходимост поправките и забележките не бива да нарушават
естествения й ход. Ако повечето от децата допускат една и
съща грешка, е правилно педагогът да спре игровото действие,
за да направи нужните корекции, използвайки най-
подходящите за целта методи – словесни, нагледни,
практически методи за двигателно обучение.
Указанието е метод за словесно управление на
двигателната дейност, насочено към правилно изпълнение на
поставената двигателна задача, към концентрация на
вниманието и отстраняване на допуснатите грешки от
 66
занимаващите се. Чрез него се дава лаконична и оперативна
информация за подобряване техниката на изпълнение, особено
при не добре автоматизираните двигателни действия. Прилага
се най-често по време на изпълнение на движението или
упражнението, без да се прекъсва игровата дейност. Например:
при щафетната игра с бягане – „Повдигни по-високо
коленете!”, „Движи ръцете енергично!”; при лазене – „Плъзгай
подбедрицата!” и т.н.
Когато указанието се прилага едновременно с
тактилни ориентири, изпълнителят усъвършенства
кинестезичния си усет за собствените движения и положения
на отделните части на тялото, самоконтрола точността на
изпълнението си (например, при притегляне в лег по
гимнастическа пейка в играта „Плувци”: „Ръцете трябва да
докоснат бедрата!” и др.).
Зрителните ориентири, дадени чрез указанието,
подпомагат подобряването на техническото изпълнение чрез:
доуточняване посоката на движение, подобряване
траекторията на полета, амплитудата на движение и др. При
щафетната игра, например указание за необходимото усилие
при бягане в зиг-заг около стойки; при скачане над
препятствие, махът с крак да достигне до определена с
предмет височина и др.
Указанието, приложено със слухови ориентири спомага
за по-добрата ориентация в пространството, за точността на
изпълнението (например: в щафетната игра с провиране – „Не
докосвай окаченото звънче!” и др.
В модулното занимание указанието се произнася с
разпоредителен тон към всички занимаващи се, към обособена
група или към отделен изпълнител.
Указания могат да се дават и след приключване на
дадена игра или преди ново изпълнение. В първия случай те
играят роля на срочна информация – какво е постигнато и
67
какво още трябва да се направи, а във втория случай
информират за предварителната организация на работата, ред
и начин на изпълнение, за подреждане на уреди и т.н.
Всяко двигателно действие или всяка организирана
дейност в модулното занимание започват и завършват с
подадено разпореждане или команда.
Разпореждането е кратко, без определена форма и
съдържание, но произнесено с повелителен тон. При по-
малките ученици се подсилва с жестове, условни сигнали,
ориентири. Например: „Деца, хванете се за ръце да направим
кръг!”; „Обърнете се към прозореца!” (гимнастическата стена,
дървото) и т.н.
Съзнателното участие на учениците в играта съдейства
за по-доброто й овладяване и психо-емоционалния комфорт на
заниманието. Незабавна намеса изискват: неточното
възприемане на съдържанието на играта; неовладяното
двигателно действие или съставящо я упражнение; всяко
нарушаване на основните правила; неподходящият избор на
водещ; неравностойността между групите при щафетните игри
и др., които най-често са причина за бурни реакции и
нарушаване на реда и дисциплината.
В хода на играта учителят трябва да разкрива
възможности за творчество на участниците в нея, да
стимулира проявите на съзнателна активност и инициативност,
а по-страхливите, неуверените и по-мудните деца – да
подканва към активно участие и по-самостоятелни действия.
След завършването на играта учителят прави преценка
за качеството на изпълнението, като отправя похвали,
награди към отличилите се, дава допълнително указания,
припомня правилата, ако се налага. При по-големите ученици
се използва анализът, разборът. Самоанализът и самооценката
от тях предполагат по-задълбоченото осмисляне и оценяване
на собствените или груповите (отборните) игрови действия.
 68
Примерна методическа последователност за преподаване
на играта
1. Разположение на участниците.
2. Съобщаване името на играта.
3. Разкриване съдържанието на играта:
- обяснение на правилата;
- разпределяне на ролите в играта, определяне на
групите при щафетните игри.
4. Показване на игровите действия и посоката на
придвижване.
5. Уточняване на сигналите за започване и завършване на
играта.
6. Поставяне на въпроси и отговори.
7. Изпълнение.
8. Ръководене на играта.
9. Преценка за качеството на изпълнение.
Разучаване на играта в такава методическа
последователност осигурява нейното добро усвояване.
Спецификата при разучаването на новата игра се
състои в нейното изпълнение най-малко 2-3 пъти при едни и
същи условия. Ръководството й се осъществява от учителя с
активно негово участие като наблюдение, указания, когато се
налага - прекъсване, включване в роля и др. Правилно е след
всяко изиграване да следва преценка за качеството на
изпълнението.
При позната игра обучението започва с припомняне на
правилата й. Разпределянето на ролите и показът на игровите
действия може да се извърши от самите деца. При по-големите
ученици е характерна самоорганизацията и по-свободната
възможност за провеждането й. Ръководството на познатата
игра се състои в наблюдение, в съдийство от страна на
69
учителя, но и с помощта на учениците, когато характерът на
играта позволява.
Повторението и усложняването на игрите трябва
да се планира и провежда съобразно поставените цели,
психо-физическите възможности на децата, тяхната
двигателна и физическа подготовка, както и в зависимост
от условията на работа. Очакваният ефект от модулното
занимание трябва да бъде насочен към повишаване на
емоционално-двигателния тонус на децата и на
желанието им за самостоятелно практикуване на
усвоените в третия допълнителен час по физическо
възпитание игри.
ПРОВЕЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ
ИГРИ
Българската образователна система се гради върху
националните традиции и ценности. Историографията на
физическото възпитание – проследяването развитието на
теорията на физическото възпитание, на организирането и
въвеждането му като учебен предмет в училище, ни води
винаги към корените.
Съдържащи заряда на националния дух и самобитност,
в народните игри е вплетена вековната мъдрост на нашите
деди. Редица автори определят като незаменимо присъствието
им в съкровищницата на българските национални ценности с
важната роля, която имат в живота на детето: в развитието на
неговите всестранни интереси; в повишаването на
познавателната му активност; за възпитаването на
патриотично самосъзнание и самочувствие; за формиране на
физическата и общата му култура. Виждат непреходната
значимост на българските народни игри в съдържащото се в
 70
тях богатство от идеи, движения, сюжети; в динамиката и
емоционалната наситеност на игровите действия при
реализацията на синтеза между традиция и модерност; във
възможностите за интерпретиране в близка за подрастващите
форма; в интегративността и своеобразието на средства и
методи за възпитание и обучение; в самообновлението,
самоусъвършенстването, преосъзнаването им при различните
условия и процеси във времето.
С проведено от нас изследване през учебната 2008/2009
г. в ЧСОУ „Нов век”, с. Кирилово, община Стара Загора си
поставихме за цел да се проучат особености, традиции и
средства за достъпно и интересно прилагане на български
народни игри и други фолклорни творби, свързани с движения
при физическото възпитание и спорта на децата от начална
училищна възраст. В експерименталната работа се откроиха
няколко основни момента в спецификата на реализираните от
нас дейности:
● Проучване и избор на народни игри, местни празници
и обичаи, свързани с движения с възможности за разкриване в
педагогическата практика на съдържащите се в тях ценни
познавателни, възпитателни и приложни акценти, подходи,
средства.
● Създаване на интерес у занимаващите се към
българските народни игри и други фолклорни творби за
ефективното им провеждане в различни форми на физическо
възпитание в 1.-4. клас.
● Приложение на български народни игри с отчитане на
тяхното въздействие за обучението, възпитанието и развитието
на 7 - 10-годишните ученици.
В проучвателската и събирателската дейности на
народни игри, танци, песни и др., началният учител бе основен
водещ. С активното включване на учениците от начална
училищна възраст и във взаимодействие с техните родители,
71
специалисти от етнографския музей, преподаватели от
Тракийски университет, в беседи и работа в библиотеки,
интернет и др. инициативи, потърсихме самобитни и
специфични разбирания и традиции при местни обичаи и
празници, свързани с игрови изпълнения. Разкрихме
характерни особености в подготовката и протичането им,
както и подходящи за възрастта на занимаващите се методи и
средства за обогатяване и интегриране на образователно–
възпитателната дейност чрез народните игри в началното
училище. Дадохме възможност за творчество, индивидуална
изява на децата, споделяне на личен опит при прилагането им.
Резултатите от реализираната експериментална работа
определихме по общоприети критерии и показатели за
началното училищно образование и специфични за
физическото възпитание и спорта, като отчетохме и
проявените от малките ученици към народните игри:
● отношение - чрез активността, инициативността;
● знания и умения - за народните игри и тяхното
изпълнение, особености, въздействие, вариативно приложение;
● личностни качества - в игри, творчество при
подготовката, провеждането, след приключването им.
Нашите проучвания на особености, традиции, средства
при народните игри, танци, песни и местни обичаи с игрови
изпълнения разкриха голямото им богатство и възможности за
прилагане в различни форми на физическо възпитание в
начална училищна степен – в урока, обучението в модулите
“Игри” и “Туризъм”, извънкласни занимания. Наблюденията
ни потвърдиха, че интересът към тези фолклорни творби е
жив, въпреки че от по-младите педагози не се познава
многообразието от средства, форми, подходи при основните
дейности (подготовка, изпълнение, завършване) в спецификата
на прилагането им при народната игра. Съвременният ни
прочит на народния опит в тази насока показа, че насочването
 72
по различен, но винаги непринуден начин води до по-висока
ефективност на двигателното изпълнение на учениците. То е
по-ползотворно, когато при съзнателно създадени или
непреднамерени проблемни педагогически ситуации става:
чрез уредите, пособията за игра или песен, гатанка - от
учителя; от занимаващите се – по техен избор и посочване на
варианти; със свързване с интересни събития, герои,
преживявания; при по-големите деца – с мотивиране за учебна
и състезателна дейност.
Подобно на ключовия момент в много от народните
игри - разделянето на отборите (тайфи, партии) в проведената
от нас практико-приложна дейност, то също бе превърнато в
игра, която непринудено увлича изпълнителите в активна
дейност: избираха Главатарите (Царе, Капитани, Водачи);
тайно се “наричаше” топката; Тропащият и Смешникът
определяха „белите” и „черните” и т.н.
С голям ентусиазъм учениците възприемаха модела на
народната традиция при избора на водещ, разпределението на
ролите, посочването на първия играещ. В проведените от нас
занимания също, както и в народната игра, бяха използвани
уредите и пособията, с които се играе; откроените знания,
умения и качества на съиграчите; правото на победителя от
изиграните по-рано игри. Експерименталната ни работа
доказа, че и днес определянето на Баш, Главатар, Орел и др. от
учителя или от самите играчи, чрез жребий или надскачане,
надбягване, преборване и др., когато е справедливо, създава
яснота в задълженията и отношенията в играта, подпомага по-
бързото ориентиране в организацията на дейността и нейното
протичане.
Естественото място за народната игра е на открито.
Местонахождението на ЧСОУ „Нов век” – в полите на Средна
гора, позволи провеждането на голям обем от събраните от нас
игри на поляните, в близост до училищната сграда и с
73
използването на природни материали – камъни, клони, дървета
и др. Нашите наблюдения показаха, че играта предизвиква
най-голям интерес, когато средствата за реализирането й са
изработени от подръчни материали с личното участие на
самите деца: парцалени топки, кърпички, ширити, въртележки,
пумпали, лъкове, стрели и др. Много веселие и радост,
самочувствието на майстор у малките ученици носеха звуците
за започване и спиране на играта, произведени от саморъчно
направените „музикални инструменти” от листа, камъчета,
стебла от треви, кратуни-хлопки, с които се събираха
играчите, поддържаха съиграчите, смущаваха противниците,
диктуваше се действието в играта.
Нашата проучвателска работа показа, че изпълнението
на българската народна игра поставя основни изисквания към
участниците в нея, актуални и днес. То до голяма степен е
определено от осъществявания контрол и отчитане на нейното
развитие. Например, спазването на правилата й винаги се
следи строго, така че случайно или умишлено допусналите
грешки, се наказват. Детското любопитство разпалваше
отбелязването с камъчета или клечици на постигнатите кáпи,
камú, тúтри и др. в проведените от нас игри.
Друг важен акцент, откроен от нас при проучвателската
дейност, е свързан със завършването на българските народни
игри, моментът, когато се прави преценка и се получават
награди или наказания. Моралната награда – признаването на
другите на уменията, положителните качества, юначеството,
проявени в изпълнението, бе истинската награда и за малкия
ученик в проведените от нас игри. Практико-приложната ни
работа потвърди силния възпитателен ефект на даването
правото за избор на победителя на игра, на вариант, на
наказание за неуспелите. Своеобразно бе очарованието за
съвременното дете от спечеления венец от полски цветя,
гердана от листа; от лакомството, като захарно петле или
 74
захаросана ябълка; изработената от победения играчка -
лентичка, торбичка, броеница, топка, свирка и др.
Тежките наказания, налагани в игрите в миналото, като
носене на гръб, бой, удряне по челото, присмех с обидни думи
и названия, скриване на лични вещи, цапане със сажди, кал и
др. ние приложихме различно: чрез казване на остроумие,
изпълнение на физическо упражнение, като клякане, бягане,
подскоци и др. Практиката ни показа, че наказаните ги
приемат и изпълняват без обида, когато са убедени в тяхната
справедливост и открита възможност да бъдат следващите
победители.
В провежданите от нас форми на физическо възпитание
с игрови характер обикновено се изпълняваха няколко народни
игри последователно или едновременно от учениците при
фронтална, групова или смесена организация на двигателната
дейност. Като решаващо за поддържане интереса и
активността на участниците се открояваше преминаването от
една игра в друга - време на изненади, забави, изява, с
присъствие и на други фолклорни творби. Открихме ценни за
педагогическото взаимодействие възможности: за създаване
нагласа за нова игра; като активна почивка или динамична
връзка, осигуряваща допълнително физическо натоварване; за
изява на знанията, уменията, способностите на играчите; за
поддържане на сюжета, когато при провеждането на
заниманието (основно при по-малките ученици) използвахме
сюжетния вариант.
Проведената от нас експериментална работа доказа
убедително, че използваната методика при подготовката,
провеждането на народните игри, интегрирането на знанията и
уменията, насочването по достъпен и приятен начин към
българските традиции и непреходните ценности за опазване на
здравето, жизнеността, хуманността, твърдостта при
преодоляване на трудности, е успешна. Това се вижда във
75
формираните и изявяваните личностни и морално-волеви
качества на децата от начална училищна възраст, в желанието
им за игра. Намирането на връзки и взаимодействия между
миналото и настоящето, с особеностите на родния край, с бита
и интересите на поколенията, с ролята на игрите и
фолклорните творби с движения предизвиква траен интерес и
днес.
ФИЗИЧЕСКОТО НАТОВАРВАНЕ –
ФИЗИОЛОГИЧНИ ЕФЕКТИ И НОРМИРАНЕ ПРИ
ОБУЧЕНИЕТО В МОДУЛ „ИГРИ”
Най-характерна отличителна страна на заниманието от
модул „Игри” е активната двигателна дейност на ученика и
свързаното с нея физическо натоварване - степента на
функционалното й въздействие върху организма на
занимаващия се.
В основата на формиращия морфо-функционален и
психо-емоционален ефект върху детското развитие и
осигуряването на оптимална физическа подготовка за
подрастващите от началното училище е системното
двигателно упражняване с постепенно и непрекъснато
нарастване на функционалното натоварване, съотнесено към
възрастово-половите им особености, нивото на тяхната
подготовка и натрупан двигателен опит.
Физическото натоварване се характеризира със своята
величина (обем, интензивност) и с характера си
(координационна сложност на двигателната дейност).
Използването на всяко конкретно физическо упражнение в
модулното обучение трябва да въздейства най-малко с единия
от посочените основни компонента (обем, интензивност,
координационна сложност). Така например, ако подбраните
физически упражнения са по-прости по форма и структура, за
 76
да представляват „преодолима трудност” за занимаващите се и
поддържат у тях постоянен интерес и активност, те трябва да
влияят със своя обем или интензивност.
Обемът е количествен показател и представлява
количеството работа, която се извършва при изпълнение на
двигателната дейност. В модулното обучение той се изразява
чрез:
- времето, употребено за целенасочена двигателна
дейност, както е при подвижните, спортноподготвителните и
спортни игри;
- общото количество на упражненията и движенията,
включени във времетраенето на определена двигателна
дейност (например: брой на упражненията в даден комплекс от
общоразвиващи упражнения и др.);
- повдигнатите тежести в килограми на плътни топки,
гирички и др. в щафетните игри, комплексите от физически
упражнения и др.;
- изминатото разстояние в метри и километри при
ходене, бягане и др. циклични движения в игрите.
Интензивността дава качествена оценка за
функционалното натоварване. Тя се изразява чрез броя на
упражненията, изпълнени за единица време или чрез скоростта
на придвижване (метри в секунда).
В практиката на физическото възпитание, както и в
модулното обучение, се прилага функционално натоварване
обикновено в три степени:
- голямо. То е свързано с висока степен на физически
усилия и напрежение в детския организъм. Постига се чрез
бегови упражнения, скокове, силови упражнения за
преодоляване на тежести, игрови и състезателни форми с
бягане, скачане и хвърляне (щафетни и спортноподготвителни
игри). Прилага се предимно при работа за развиване на
77
двигателните качества и повишаване функционалния
капацитет на организма.
- средно. Свързано е със средна степен на физическите
усилия и се постига чрез упражнения от основната гимнастика
и естествено-приложни движения, като съставни на щафетните
игри, подвижни игри с катерене, провиране, лазене, хвърляне и
др.
- малко (ниско). То е свързано с ниска степен на
физическо усилие и се постига чрез упражнения за
координация на движенията, равновесна устойчивост,
сръчност, ловкост и др. Прилага се предимно при развиване на
координационните способности на занимаващите се, където се
изисква по-продължително време за упражняване.
Степента на интензивност за всяко упражнение може да
се определи чрез пулса. Възрастовата физиология и спортно-
педагогическата практика са установили, че при интензивно
физическо натоварване величината на пулса у децата от
начална училищна възраст достига до един максимум от 180-
200 удара в минута. Не се препоръчва натоварване с по-голяма
интензивност в тази възраст, но е доказано, че за да има едно
физическо натоварване формиращ ефект във функционално
отношение, поне 15 минути от цялото времетраене на
заниманието то трябва да провокира пулс в рамките от 150 до
180 уд./мин. Установено е, че при база 180 уд./мин.:
- пулс от 30 удара за 10 сек. представлява интензивност
до 100%, т.е. максимална;
- пулс от 27 удара за 10 сек. – интензивност до 90%
(субмаксимална);
- пулс от 24 удара за 10 сек. – интензивност до 80%;
- пулс от 21 удара за 10 сек. – интензивност до 60% и
т.н.
Въз основа на средната пулсова честота, измерена в
проведената форма, може да се оцени физическото
 78 79
натоварване и качеството на заниманието по следната дозировка се цели по-бързо приспособяване към по-
ориентировъчна скала: значителните натоварвания в основната част.
- вълнообразен характер на физическото
Таблица 2. Ориентировъчна скала за оценка на физическото натоварване в основната част и достигане на най-високи
натоварване и качеството на модулното занимание стойности във втората й половина. Този вълнообразен
ЗАНИМАНИЕ ИНТЕНЗИВНОСТ / СРЕДНА характер на натоварването се определя от броя на
ПУЛСОВА ЧЕСТОТА
Добро над 140 уд./мин.
образователните задачи, от техния характер на въздействие и
задоволително от 120 до 140 уд./мин. от рационалното им подреждане. Задачите, изискващи високи
Слабо под 120 уд./мин. физически усилия, се редуват от такива с по-малки
натоварвания, които играят ролята на активен отдих.
Например: скоростно пробягване на отсечки от 15-20 м.,
Величината на физическото натоварване зависи и се
хвърляне на малка плътна топка в далечина или в цел,
определя от: възрастта на занимаващите се, нивото на
щафетно-състезателна игра със скачане и бягане, подвижна
подготовката им, индивидуалните и полови различия,
игра с успокояващ ефект и др.
физическото им развитие и здравословно състояние,
- постепенно понижаване на физическото
конкретните задачи на модулното
натоварване в заключителната част. Чрез подходящи
Образователните задачи на заниманието повлияват
средства се цели нормализиране на основните функции на
занимание, сложността на упражненията, квалификацията и
организма близко до изходното ниво (възстановителният
компетенциите на учителя за регулиране на процесите на
процес продължава и след приключване на заниманието).
натоварване и възстановяване.предимно обема и
Едно от най-важните методически изисквания към
времетраенето на двигателната дейност. При разучаване на
дейността на учителя е целесъобразното регулиране на
нова игра (двигателно действие, комбинация и др.) времето за
физическото натоварване в процеса на модулното обучение,
интензивна двигателна дейност се намалява поради
което е възможно да се извърши в три посоки: когато
необходимостта от визуализиране и вербализиране на
натоварването е недостатъчно – да се повиши; когато е твърде
двигателната задача. Когато образователните задачи са в етапа
голямо – да се намали; когато е достатъчно – да се поддържа
на затвърдяване и усъвършенстване (позната игра) се прилага
на същото равнище.
по-голямо по обем и интензивност натоварване.
Постига се чрез използване на различни методи и
В структурните части на заниманието от модул „Игри”
средства:
величината на физическото натоварване се променя в
● промяна във времетраенето на изпълнението. По този
съответствие с основните методически изисквания за:
начин се дозират някои игри, видове бягане и др.;
- постепенното повишаване на физическото
● промяна в дозировката, като се увеличи или намали
натоварване в подготвителната част. Чрез рационален
броят на повторенията на игрите, на отделното упражнение и
подбор на разнообразни средства (физически упражнения,
др.;
естествено-приложни движения, подвижни игри) и регулирана
 80
● промяна в размерите на игралните полета;
● усложняване или облекчаване на условията за игра -
изпълнение на двигателното действие с по-тежки, с по-леки
уреди или без тях (леки-плътни топки и др.);
● увеличаване или намаляване броя на водещите („Вълк
и агне”, „Опашчици” и др.).
● преднамерено спиране на играта с кратки паузи за
пасивен отдих при голямо натоварване, в които се дават
указания, посочват се грешки, събеседва се със занмаващите
се;
● използване на вариантите на дадена игра, с което се
постига опростяване или усложняване на правилата й;
● поставяне в противодействие на партньори или
отбори с еднакви възможности, с което натоварването се
повишава;
● промяна в темпото на изпълнение, т.е. честотата с
която се повтарят движенията или количеството на
извършените упражнения за единица време. Този начин е
подходящ за регулиране на натоварването при цикличните
движения, но може да се приложи например и при
комплексите, съставени от общоразвиващи упражнения
(кръгове с ръцете в бързо и бавно темпо или бързо и бавно
клякане и др.);
● увеличаване или намаляване амплитудата (размаха)
на движението;
● промяна в изходното положение за изпълнение на
упражненията;
● увеличаване или намаляване на координационната
сложност на упражненията, съставни на щафетните игри,
комплексите (например, еднопосочни и разнопосочни кръгове
с ръцете, лазене от колянна опора и от лакетно-колянна опора
или свита стояща опора и др.);
81
● изпълнение на упражнения върху уреди с различни
размери и форми (например: катерене по гимнастическа стена,
катерушка с прекатерване или по въже и др.);
● преодоляване на различни препятствия – естествени
(ходене и бягане по наклон, срещу наклон, в пясък, в сняг и
др.) и изкуствени – подредени с налични уреди и пособия от
учителя.
Играта представлява сложен двигателен процес, при
който комплексно върху занимаващия се въздействат различни
дразнители. Под тяхно влияние непрекъснато се мени неговото
психо-физическо състояние, настъпва умора, отразяваща се
върху поведението и активността.
Ефективният контрол и регулиране на натоварването
във всеки момент от заниманието изисква осигуряване на
срочна информация за неговата величина. В хода на
модулното занимание най-достъпният начин да се получи
ориентировъчна преценка е визуалното наблюдение на
външния вид на занимаващите се. Обект на наблюдение са
външните признаци: степен на зачервяване, изпотяване,
учестяване на дишането, нарушено внимание, влошена
координация на движенията, нежелание за изпълнение на
двигателната задача и др. Причините за тези външни белези
трябва да се преценят внимателно от учителя, защото могат да
бъдат провокирани от здравословното състояние на
участниците в двигателното обучение, а не от повишеното
физическо натоварване.
Характеристиката плътност е друг обективен показател
и измерител за качеството на заниманието по отношение на
величината на физическото натоварване. Плътността дава
информация за неговата наситеност (уплътненост) с
педагогически осмислена дейност, съотнесена към общото
времетраене на заниманието, изразено в проценти.
 82
Общата плътност на едно модулно занимание включва
времето, употребено за всички видове полезни и целенасочени
дейности на педагога и обучаващите се за оптимално решаване
на планираните конкретни задачи. Към разнообразието от
дейности се отнасят: показване и обяснение на упражненията,
поправяне на грешките, даване на указания и команди;
двигателната дейност на занимаващите се при изпълнение на
физическите упражнения, основните движения, игрите;
различните строявания и престроявания; подреждане и
прибиране на уреди и пособия; оказване на помощ и
взаимопомощ; задачи за самостоятелна работа и за творчески
изяви; онагледяване чрез технически средства и др.
Общата плътност на добре организираното и качествено
проведено модулно занимание се приближава до 100%, т.е.
почти цялото времетраене на формата е използвано
рационално. Към загубеното време се отнасят: по-късното
започване или по-ранното приключване на заниманието;
продължителните изчаквания, без педагогическа задача;
необосновано дълги почивки; прекъсвания и излишни паузи по
различни причини – неподготвени уреди или ненабавени
пособия и др.
Моторната плътност е най-специфичния показател за
продуктивността на модулното занимание. Тя се определя от
съотношението между времето, използвано само за двигателна
дейност на учениците, и неговата обща продължителност,
изразено в проценти. Нейната величина зависи фактори, като:
 задачите, етапите на обучение, съдържанието и вида
(типа) на заниманието;
 рационално подбиране и прилагане на методите за
организиране двигателната дейност на занимаващите се и на
методите за двигателно обучение;
83
 подготовката и възрастта на обучаваните, тяхната
дисциплина, двигателна активност и положително отношение
към целенасочената познавателно-двигателна дейност;
 наличието на достатъчен брой уреди и пособия,
оптимална по големина игрална площ и нормален брой на
занимаващите се;
 педагогическото майсторство на учителя.
При разучаване на нова игра (упражнения, действия) в
смесен тип модулно занимание моторната плътност не трябва
да бъде по-малка от 50%, а при занимание за затвърдяване и
усъвършенстване на познати двигателни задачи – не по-малка
от 55% като варира до 70-80%.
Доброто модулно занимание по този показател в първи
клас трябва да има стойности в рамките на 50-70%; във втори
клас – 55-70%; в трети клас – 60-70%; а в четвърти клас – 60-
80%.
Физическото натоварване зависи от използваните
организационно-методически форми на работа (методи за
организация) на заниманието. Най-висока моторна плътност се
реализира чрез фронталния и игровия метод на организация, а
сравнително по-малко е натоварването при посменната,
груповата и поточната организация.
ПЛАНИРАНЕ НА ТРЕТИЯ ЧАС ПО ФИЗИЧЕСКО
ВЪЗПИТАНИЕ В МОДУЛ „ИГРИ”
Основната цел на третия час по физическо възпитание –
осигуряване на организирана ефективна двигателна активност
на учениците в седмичния учебен цикъл, налага добро
планиране и реализация на редица дейности.
Предварителната подготовка на модулното обучение
включва съставяне на годишно тематично разпределение по
 84
физическо възпитание и спорт - модул „Игри” за съответния
клас.
Всяко отделно занимание в обучението от Модул
„Игри”е част от единния учебно-възпитателен процес, тясно
свързано с останалите форми на физическо възпитание и спорт
в училище – урока, други ежедневни, седмични или
периодични занимания. В по-общ вид тази взаимовръзка
намира израз в срочното разпределение за модул „Игри”, което
се подготвя от педагога в началото на учебната година.
Спецификата в изготвянето му се състои в идентичния начин
по отношение на последователността (реда) и изисквания за учебно съдържание по физическо възпитание и
продължителността (срока за провеждане), по които се
планират и темите в поурочното разпределение за овладяване
на учебното съдържание от основните ядра: Лека атлетика,
Гимнастика, Игри.
Така например, през есента е целесъобразно в
годишното разпределение на модул „Игри” да намерят място
подвижните игри с атлетически характер и да преобладава
работата за развиване на бързината, скоростно-силовите
качества и издръжливостта.
През зимата, предвид провеждането на модулните
занимания на закрито, превес да се даде на игрите с
гимнастически характер, както и на усъвършенстването на
кондиционни и координационни способности, като сила,
силова издръжливост, гъвкавост, равновесна устойчивост,
чувство за ритъм и др. При сняг и подходящи атмосферни
условия, игрите на открито ще внесат разнообразие в
обучението и наред с функционалното и психо-емоционалното
си въздействие – закаляващ ефект.
През пролетта, натрупаният двигателен опит и
достигнатото по-високо ниво на физическа подготовка на
учениците позволява отдаване на предпочитание в отделното
занимание на игри с отборен характер при по-продължително
85
времетраене на изпълнението, с което наред с комплексното
развиване на двигателните качества, се подобрява общата
издръжливост и работоспообността на занимаващите се.
Годишното разпределение за модул „Игри” за 1. клас се
планира за 31 учебни седмици, а за 2., 3. и 4. клас – за 32
учебни седмици, като включва по едно модулно занимание
седмично с продължителност 1 учебен час.
При всички случаи подготвянето на годишното
разпределение за модул „Игри” изисква от учителя, наред със
задължителното познаване на държавно-образователните
спорт за съответния клас, съобразяване с възрастово-половите
особености на учениците, равнището на физическата им
подготовка, техните интереси, възможностите на спортната
материална база (вж. Примерното годишно разпределение).
Предварителната подготовка на отделното
занимание определя в голяма степен крайния резултат от
цялостното модулно обучение.
Ефективното провеждане на всяко модулно занимание с
игри е свързано с детайлното актуализиране на планираната в
годишното разпределение тема и предвидените за решаване
конкретни задачи. Най-удобно и практически рационално е
изготвянето на план-конспект за дейността. В него се
отразяват средствата, които ще се използват (различните
видове игри, физически упражнения и тяхната дозировка (в
брой или по времетраене); методите, чрез които ще се
реализира познавателно-двигателната дейност; по-специфични
организационно-методически особености на обучението в
конкретното занимание. Всички те се описват, като се спазва
последователността на провеждане, както на съставящите
формата структурни части (подготвителна, основна и
заключителна), така и в конкретиката на обучението във всяка
една от тях (вж. Примерния план-конспект).
 86
При осъществяването на отделното модулно занимание
са възможни да настъпят промени, но само ако са наложени от
необходимостта за подобряване на въздействието на
планираните средства и методи върху детския организъм.
Например, при провеждане на подвижна игра, ако
предвидената в план-конспекта дозировка не постига
очаквания функционален ефект, е педагогически
целесъобразно да се направи корекция в самия ход на
дейността, за да се осигури оптималното за детското развитие
физическо натоварване.
87
ПОДВИЖНИ ИГРИ
І. Подвижни игри с организиращ характер
Строй се бързо!
Класът се разпределя на две до четири равни на брой
групи. На всяка група се определя по един водач и местата за
строяване в салона или на площадката.
Всички ученици се хващат разбъркано на голям кръг,
където извършват различни придвижвания – ходене, бягане,
подскоци вляво и вдясно. Движението може да бъде
придружено с песен или музикален съпровод. При сигнал те
напускат кръга и по най-бързия начин се насочват към
определеното за строяване място и застават в предварително
указания от учителя строй – редица или колона.
Оповестява се класирането на групите, като се
поощряват първите и стимулират за по-добро изпълнение
последните.
Варианти:
1. При всяко ново изиграване учителят съобщава коя
група, в какъв строй и при кой ориентир ще се строява.
2. Учениците се разпределят в две групи – момичета и
момчета, като се строяват по височина. Изисква, се след
сигнала “Строй се бързо!” да се построят на определените
места по пол и по височина в редица или в колона.
Едно, две, три (Строй се до три!)
Учениците са построени в една или две колони
(редици). Учителят застава на 8–10 м. от групата и подава
сигнал: “Зад мен, в една (две) колони (редици) строй се! Едно,
две, три!”. С бързо реагиране и бягане децата застават зад
учителя, като заемат същия строй.
Играта се изпълнява 3-4 пъти, като учителят сменя
местоположението си и начина на строяване.
 88
Вариант:
Учениците са разделени в 3–4 групи, като всяка от тях
има определен номер. Учителят подава командата: “Първа
група пред мен, втора група зад мен, трета група вляво от мен,
четвърта група – вдясно, в колона (редица, кръг) строй се!”. За
победител се определя групата, която най-бързо и точно е
изпълнила командата.
Търси водача си!
Децата са разделени по групи, като всяка от тях има
свой водач. При сигнал всички бягат свободно и разпръснато в
игралното поле. При втори сигнал клякат и затварят очи.
Учителят поставя водачите на различни места. При команда
“Търси водача си!” всеки се стреми по най-бързия начин да
намери своя водач и да се строи при него по указания начин
(редица, колона, кръг и др.).
Варианти:
1. Водачите на групите държат разноцветни флагчета.
Когато учениците клекнат и затворят очи, учителят разменя
флагчетата на водачите, след което подава команда “Търси
своето знаме!”
2. В игралното поле децата се движат със скачане на
един или на два крака и др.).
Коя група е по-бърза?
Играещите се разпределят в две групи и се строяват в
редица зад стартова линия. На 10–15 м. от нея се начертава
друга успоредна линия или има стена. При сигнал двете групи
бягат, докосват линията или стената и се връщат с бягане. За
победител се обявява групата, която по-бързо е изпълнила
построяването.
Вариант: Играта се изпълнява в две или повече
колони.
89
Годишни времена
На различни места във физкултурния салон (на
площадката) са поставени атрибути, характеризиращи
четирите годишни сезона. Учениците са около учителя, в
определено от него изходно положение (например стоеж).
След като назове даден сезон, децата бягат до съответния
атрибут и се построяват по предварително определения начин
(например в кръг).
Варианти:
1. Променя се изходното положение – от седеж, клек, с
гръб по посоката на бягане.
2. Променя се начинът на построяване до атрибута – в
една или две колони; в една или две редици.
3. Придвижването до атрибута се извършва с лазене,
скачане с два крака и др.
4. Подават се сигнали, различни за момчетата и за
момичетата.
Следвай водача!
За играта е необходим разнообразен терен на
площадката или в естествени природни условия – равни и
наклонени пътеки, височинки или стълбички, уреди, пънчета
или плътна топка и др. Учениците бягат след водача си в
колона около 1 мин. След това с ходене образуват кръг и
избират нов водач с броилка. Ако се изпълни 3–4 пъти, играта
развива издръжливостта.
Вариант: При следващо изиграване препятствията се
преминават в обратен ред или се добавят нови (например: за
прескачане и провиране).
Птица или животно
Учениците се разполагат в разпръснат строй по
площадката или във физкултурния салон. Когато учителят
 90
извика име на птица, те подскачат и размахват ръце през
встрани до горе, при извикване име на животно заемат опорен
клек.
Варианти:
1. Играта може да се изпълни в движение, в обход на
салона или на площадката. При име на птица участниците в
нея скачат с два крака напред и размахват криле, а при име на
животно – имитират неговите движения.
2. Играта се провежда състезателно. Учениците се
подреждат в две срещуположни редици. Подават се
разбъркано сигналите за птица или животно, като се отчита
коя редица е допуснала повече грешки.
Ветропоказател
Учениците са в редица. Учителят уточнява основните
посоки на света, като ориентира последователно редичния
строй към всяка от тях. При сигнал „Духа северен вятър!”
всеки играч трябва да застане с гръб (както ветропоказателя)
към посоката на вятъра (т.е. с лице на юг), при команда „Духа
вятър от изток!” обръщането трябва да стане с лице на запад и
т.н. Неточно реагиралият на сигнала продължава игра, но с
повдигнати ръце горе, при втора грешка заема положение
клек, при допускане на трета - клек с повдигнати ръце напред.
Варианти:
1. Учениците се подреждат в две или четири редици.
Играта се провежда състезателно, като се изисква посоката на
обръщане да съвпада с оказаната посока („Внимание! Изток!”
– обръщане с лице на изток и т.н). Отчита се коя редица е
допуснала повече грешки.
Великани и джуджета
Учениците се нареждат в кръг, полукръг, редица или в
разпръснат строй. Когато водещият играта извика
91
“Великани!”, те се повдигат на пръсти и протягат колкото
може по-високо нагоре ръце. При сигнал “Джуджета!” всички
клякат, обхващат коленете с ръце и издишват. По време на
играта се дават объркващи указания. Децата изпълняват това,
което учителят изговаря, а не това, което им показва. Когато са
в стоеж с ръце горе и учителят извика “Великани!”, те остават
по местата си, без да извършват движения. По същия начин се
реагира, когато са в клек или клекнала опора.
Варианти:
1. Учениците са в колона и се движат в обход на салона
или на площадката. При сигнал “Великани!” те ходят на
пръсти с ръце горе, а при сигнал “Джуджета!” продължават с
“патешко” ходене – в клек с ръце на колене.
2. Децата са в кръг или в редица. Вместо сигналът
“Великани – джуджета!” се подава сигнал “Клекни – стани!”.
Движенията са същите.
Горе ръцете!
Играта е състезателна. Учениците са строени в две
срещуположни редици, на 1–2 м. разстояние. При един звуков
сигнал вдигат ръце догоре и ги свалят в изходно положение –
стоеж. При два звукови сигнала - не извършват движение.
Отчитат се допуснатите грешки и се обявява редицата -
победител. Сигналите се подават разбъркано. Включват се
деца – съдии за отчитане на грешките.
Направи фигурка!
Учениците са в разпръснат строй. При сигнал заемат
различни гимнастически пози: равновесен стоеж на един крак,
полушпагат или шпагат, колянно-опорна везна или везна,
равновесен седеж и др. Отчита се най-интересната и красиво
заета поза.
 92
Варианти:
1. Правят се фигурки по двойки или по тройки.
2. Сменя се ходенето с бягане или с подскачане.
Строй се по номера!
Учениците са в редица и се преброяват на първи и
втори, като се изисква да запомнят номера си. Учителят
застава на разстояние от тях и подава командата “Първите
номера срещу мен, вторите – зад мен, в редици (колона, кръг)
строй се!”. Всички бягат и се строяват на посочените места.
Вариант: Децата се преброяват по четири. Учителят
определя мястото и начина на построяване на първите,
вторите, третите и четвъртите номера.
Внимавай за сигнала!
Учениците бягат разпръснато в игралното поле. При
звуков сигнал от водещия те трябва да се хванат по двойки, а
при зрителен – да заемат клек. Определя се двойката или
играчът, които първи са се справили с поставената задача.
Вариант: При следващите 2–3 изигравания се сменя
начинът на придвижване – подскоци на два кака; подскоци на
един крак; ходене и др.
Самолети
Децата се строяват в една или няколко колони, в
зависимост от броя им. Това са “самолетите”. При сигнал
енергично се запалват моторите с “бър-р,р,р!”, ръцете се
повдигат встрани и се извършва “учебен полет” с бягане до 1
мин. в различни посоки из площадката или в салона. Децата
от колоната следват плътно своя водач – пилота на самолета.
Той има право да сменя посоката и скоростта на придвижване,
като внимава да не предизвика катастрофа с друг “самолет”.
93
При втори сигнал “самолетът” или “самолетите” се
приземяват, като получават указания за нов полет.
Вариант: При следващо изпълнение на играта се
сменят “пилотите” и “пистата” за излитане и приземяване.
ІІ. Подвижни игри с бягане
Разминаване в редици
Децата застават в две срещуположни редици на
разстояние 12–15 м., зад очертани линии в двата края на
игралното поле. При сигнал (звуков или зрителен) редиците
бягат една срещу друга, разминават се без блъскане и се
строяват зад другата крайна линия на площадката или салона.
Победител е отборът, който пръв се е построил. Изпълнява се
4–5 пъти.
Ден и нощ
Учениците се разделят на два отбора и застават от двете
страни на линията, която разделя игрището на две равни части.
Единият отбор е „Ден” и зад едната крайна линия на игрището
се намира „къщичката” на децата от този отбор. Другият отбор
е „Нощ” и „къщичката” му се намира зад другата крайна
линия. Водещият дава сигнал, кой отбор гони. Участниците от
гонещия отбор се стремят да хванат повече деца от бягащия
отбор, но само до линията на тяхната „къщичка”. Успеят ли да
направят това, те ги включват в своя отбор. Победител е този
отбор, който след определено време е с повече играчи.
Вариант: Играта се провежда от различни изходни
положения на редиците: с гръб една към друга от напречно
разкрачен стоеж (висок старт), клек, седеж, опора и др.
 94
Бездомен заек
По краищата на игралното поле (площадка, салон) се
подреждат обръчи на разстояние 2–3 м. един от друг. Броят на
обръчите е равен на броя на участниците в играта, но с един
по-малко. Обръчите са домовете на зайчетата. Във всеки обръч
влиза само по едно зайче. Едно дете остава без дом. Учителят
дава сигнал зайчетата да излязат на разходка (бягат
разпръснато) и да си ходят на гости (влизат и излизат от
обръчите). При сигнал „Намери си дом!” всяко дете се стреми
първо да влезе в обръча. Едно дете остава без къща. То е
бездомният заек.
Варианти:
1. Броят на обръчите е с два по-малко от броя на
участниците.
2. Играта се изпълнява с подскоци на два крака.
Боите ли се от великана?
В единия край на площадката или салона е застанал
великанът, а на срещуположната страна се подреждат в една
или две редици всички останали участници в играта. Със силен
глас великанът пита: „Боите ли се от великана?” Децата
дружно отговарят: „Не!” След още едно–две запитвания и
подобен отговор, децата с бегом се стремят да достигнат
линията зад великана, а той ги посреща с разтворени ръце и се
стреми да хване или докосне колкото се може повече от тях.
Всички играчи (великан и деца) имат право да бягат само
напред и встрани. Хванатите или докоснатите от великана
застават зад страничните линии на игралното поле. Играта
продължава до 2–3 пробягвания, след което великанът се
сменя с най-ловкото и съобразително дете.
Варианти:
1. Докоснатото от великана дете става негов помощник
и заедно продължават да гонят останалите.
95
2. Играта приключва, когато всички деца бъдат
докоснати от великана, т.е. след 3–4 и повече пробягвания.
Опасна зона
Играта се провежда на открито или в салон. Очертава се
игрално поле с правоъгълна форма с размери 14 х 26 м.
(баскетболно игрище). То се разделя на три равни части.
Участниците се разделят на две еднакви по брой групи,
които заемат двете крайни полета. В средното поле –
„опасната зона” се настанява пазачът. При сигнал групите
преминават през опасната зона и сменят местата си, като
децата се пазят да не бъдат хванати от пазача. За всеки
докоснат играч се присъжда наказателна точка за неговата
група. Победител е този отбор, който има по-малко
наказателни точки след 3–4 изигравания.
Варианти:
1. Всеки хванат в опасната зона става помощник на
пазача.
2. Всички играчи трябва да преминат през опасната зона
неколкократно за 30 сек.
Намери си другар!
Играта е подходяща за изпълнение на площадката
(волейболно игрище) или в салон. Броят на играчите е нечетен.
Децата се залавят за ръце и образуват кръг. При сигнал се
придвижват по кръга със странично бягане да си намерят
другар. Не се разрешава двойката да се образува от двама
играчи, застанали един до друг в кръга. Един участник остава
без другар. При следващото изиграване то се стимулира да
бъде по-бързо, по-съобразително.
Вариант: Учениците се преброяват по номера на първи
и втори. Всеки запомня партньора си, след което се
разпръскват с бягане, объркват се и се залавят в кръг. При
 96
втория сигнал първите номера търсят вторите, т.е. партньора
си.
Извикване на номера (Два лагера, Откраднато
богатство, Съкровище)
На площадката се очертават две успоредни линии на
разстояние 8–10 м. една от друга. Участниците се разпределят
в две равни по брой групи, застават в редици една срещу друга
на линиите и се преброяват по ред на номерата. Всеки трябва
да запомни своя номер. В центъра на игралното поле се
очертава квадрат с размери 80 см. или се поставя обръч, в
който се разполага предмет (бухалка, топка, кубче и др.).
Водещият извиква един номер. Децата от двете редици със
съответния номер бягат към предмета, като се стремят да го
вземат бързо, и се отправят към изходните места. Успелият да
вземе предмета, носи точка за своята редица.
Вариант: Бягането се изпълнява на един крак или с
подскоци на двата крака.
От остров на остров
В четирите ъгъла на баскетболното (волейболното)
игрище или на салона се поставя по 1 постелка – „остров”
(могат да се очертаят квадрати в ъглите). Върху всеки „остров”
застават по равен брой участници (6–7–8). При сигнал от
учителя отборите сменят островите си с бягане по
диагоналите. Когато последният играч стъпи върху
постелката, децата от отбора вдигат ръце и дружно казват:
„Готови сме!” Обявява се отборът победител и класирането на
следващите места.
Котка и мишка (Вълк и агне)
Участниците, хванати за ръце образуват кръг. Избират
се две деца. Едното от тях е котката, която е извън кръга, а
97
другото - мишката, която влиза в кръга. При сигнал за
започване на играта котката гони мишката, като се стреми да я
докосне. Докато се гонят, те имат право да влизат и излизат от
кръга, но децата пускат свободно мишката, като повдигат
ръцете си горе и пречат на котката, като отпускат хванатите си
ръце долу. След като котката успее да хване мишката, играта
продължава, като се избира нова двойка деца.
Варианти:
1. Определят се 2 котки и 1 мишка.
2. В кръга влизат 3–4 мишки, а котките са 2 или 3.
3. Вместо „котка” и „мишка” се избират „вълк” и
„агне”. Съдържанието на играта и вариантите са същите.
Кума Лисо, излез навън!
Играта се провежда на площадка с размери на
волейболно игрище. В единия ъгъл на игрището се очертава
„дупката” на лисицата, а в срещуположния – къщичката на
пиленцата.
При сигнал пиленцата с бягане излизат от къщичката си
и разпръснато се насочват към дупката на лисицата. Започват
да я дразнят: „Кума лисо, спиш ли?”, „Кума Лисо, излез
навън!”. В подходящ момент детето – лисица изскача от
дупката и се старае да улови колкото се може повече пиленца.
Те бягат и могат да се спасят, ако се скрият в своята къщичка.
Вариант: Избират се две деца за лисици и се очертават
две дупки.
Въдичари
Играе се на игрище с размери 20–30 м. или в салон. В
четирите ъгли на игрището се очертават сектори с радиус 1–2
м. В тях застават четирима играчи, които са въдичарите.
Останалите деца са рибки и се пръскат свободно из игрището
(водата). След сигнал въдичарите влизат в игрището и гонят
 98
„рибките”. Всяко уловено дете се отвежда от въдичаря в
неговия сектор. Играта продължава за определено време. За
победител се обявява този въдичар, който е уловил най-много
деца-рибки.
Вариант: Във всеки сектор застават по двама
въдичари. Те гонят останалите деца с хванати ръце. За уловено
се счита това дете, което е оградено от двамата въдичари с
двете ръце.
Пъргави колари
Играта е сюжетна. На 2–4 м. в полето за игра,
успоредно на една от крайните линии на баскетболната
(волейболната) площадка или на салона, се разчертава линия.
Полето между разчертаната и крайната линия представлява
конюшнята. Играещите се преброяват на първи и втори.
Първите номера са конете и те застават в конюшнята. Вторите
номера са коларите. Застават зад срещуположната крайна
линия. При сигнал за започване на играта коларите с бегом
влизат в конюшнята и всеки запряга по един кон – хваща го
зад врата и под мишниците на детето-конче с въженце – юзда.
При команда: „Колари, ходом!” всички подкарват конете по
посочената от водещия посока, като се движат в колона с
маршова стъпка. Следва команда: „Колари, в тръст!”, при
която конете бягат с умерена скорост. При команда: „Колари, в
галоп!” конете преминават в ускорително бягане. Чуят ли
командата: „Колари, разпрягай!”, коларите отвеждат конете в
конюшнята, след което бягат и застават зад крайната линия,
откъдето са започнали играта. При следващо повторение на
играта ролите се сменят. По време на бягането коларите нямат
право да изпреварват двойките пред тях. Спазването на всички
команди е задължително. Най-изпълнителните и точно
действащите играчи се поощряват.
99
Варианти:
1. Коларите с конете се движат не в определен ред
(колона), а разпръснато из цялото игрално поле, като внимават
да не се сблъскат.
2. Играта се изпълнява с музикален съпровод. При
музикалния вариант смяната на начините за предвижване на
коларите и кончетата от ходом в бегом („тръст” или „галоп”)
не става по команда на учителя, а с промяна на темпа и ритъма
на музиката.
3. Децата се преброяват по трима. Първи и втори номер
са кончета, а трети – колар. При определения сигнал конярите
запрягат своите кончета (двама играчи от неговата тройка),
като запрягането се извършва по два начина: първият – всички
се хващат във верига за ръце, като конете са пред коларя и той
хваща свободните им външни ръце; вторият – конете застават
един до друг и хващат вътрешните си ръце. Коларят застава
зад тях и хваща с едната си ръка заловените им ръце, а с
другата размахва кърпичка, вместо камшик.
Не мърдай – ястреб иде!
Игралното поле има правоъгълна форма и е разделено
на две еднакви половини. В двата му срещуположни крайни
ъгли се очертават дъги с радиус 1–2 м. Това са гнездата на
ястребите. Участниците в играта се разделят на две групи,
всяка от които се настанява в едната част на игрището. От
всяка група се избира по едно дете – ястреб, което се изпраща
в ъгловия сектор (гнездо) на другата група. Останалите играчи
са птици, които се движат свободно с бягане, подскачане и
ходене само в очертанията на своето игрище. При сигнал
„Ястребът иде!”, ястребите гонят птиците в своята половинка
от игралното поле. Птиците могат да се спасят от ястреба като
бягат или като застанат неподвижно на своето място, т.е.
вцепенени, докато отмине опасността. Уловените птици се
 100
отвеждат от ястреба в гнездото му. Играта продължава, докато
единият ястреб хване 3 или 5 птици, с което неговата група е
победител. При повторно изпълнение се избират нови ястреби
и така 3–4 пъти.
Вариант: На игралното поле се очертават 4 гнезда и се
избират 4 ястреба – по два от група.
Кой отбор е най-бърз?
Учениците се разпределят в 2–4 отбора, в зависимост от
броя им. На двете или на четирите страни на салона или на
площадката се намират 2–4 гимнастически пейки. Децата бягат
разпръснато в определено място. При сигнал “Седни!” всеки
отбор сяда на своята пейка със заловени ръце горе. Отчита се
кой отбор пръв ще заеме това положение.
Ти гониш!
Участниците в играта бягат свободно по площадката
(волейболно или баскетболно игрище) или из салона. Учителят
определя гонещ. Когато гонещият докосне някой от бягащите,
той казва: “Ти гониш!”. Докоснатият играч вдига ръка, казва
високо “Аз гоня!” и играта продължава около 1 мин. без
прекъсване на бягането.
Варианти:
1. Гонещият не може да хване дете, ако: две деца са
хванати за ръце; гоненото дете застане на едно място напълно
неподвижно; гоненото дете се покачи на някакъв предмет или
уред; гоненото дете успее да се залови и увисне на някой уред;
гоненото дете се хване за дърво или увисне на клон.
2. Избират се двама гонещи.
3. По края на площадката се подреждат 5–6 обръчи, в
които гонените деца могат да се спасяват. В обръча може да се
влиза само ако той е свободен. Престоят в него е ограничен –
докато премине опасността.
101
4. “Японска гоненица” – докоснатото дете започва да
гони “като с едната ръка се държи за мястото, където е било
докоснато – рамо, глава, коляно, гръб и т. н. При по-голяма
група се избират двама гонещи.
5. “Кой ще бъде последен?” – хванатият сяда на земята
и не участва в играта. Играта продължава докато остане един
играч, който няма кого да гони.
Бързи строители
Играта е щафетно–състезателна. Участват 2–4 отбора,
строени в колони. Всеки участник държи по една “тухла”
(елемент от строителни игри). При сигнал първите деца бягат
до срещуположния край на площадката (салона) – 15 м. и
поставят основите на къщата. Всеки следващ играч допълва
строежа. Отчита се бързината и качеството при построяване на
къщата.
Обуй столчето!
Учениците се разпределят в 4 колони. На 6–8 м.
разстояние срещу колоните се нареждат 4 столчета, като до
всяко от тях се поставят “гумени ботушки” – по 2 рингчета.
След сигнал първите 4 деца от колоните бягат до столчетата и
обуват по едно ботушче на предните крака на столчето.
Връщат се с бягане и предават щафетата на следващите
играчи, които събуват ботушките и т.н. Отчита се бързината и
качеството на извършените действия.
Догони партньора!
Участниците застават в единия край на площадката по
двойки, на разстояние 2–3 крачки един зад друг. При сигнал
всички бягат към срещуположната страна на площадката (15–
20 м.), където е начертана линия. Стоящите отзад в двойките
се стремят да догонят партньора си, като нямат право да го
 102
докосват след начертаната линия. Ако гонещият хване
бягащия, децата сменят ролите си. В противен случай задачата
се изпълнява още веднъж. Играта се изпълнява 3 – 4 пъти.
Неравен старт
На игралното поле се начертават три успоредни линии –
първа стартова, втора стартова (междинна) и финална.
Разстоянието между първата и втората стартова линия е 3–5 м.,
а между втората и финалната линия – 15–20 м. Участниците се
разделят на два отбора (например бели и червени и т. н.).
Единият отбор застава на първата стартова линия, а вторият –
на междинната във висок старт. При сигнал (по-добре звуков)
децата от двата отбора стартират едновременно и пробягват
разстоянието до финалната линия, като отборът от първа
стартова линия се стреми да достигне деца от отбора, тръгнал
от втора (междинна) стартова линия. За всеки достигнат играч
отборът получава точка. Играта се провежда неколкократно,
като отборите сменят местата си по равен брой пъти на
първата и втората стартова линия. Отчита се отборът
победител, т. е. този който е събрал повече точки.
Вариант: Променя се изходното положение за
стартиране (клек, седеж, опора, лег и др.)
Близнаци
Уточняват се предварително размерите на игрището
(например 18 м. на 9 м. – волейболно игрище), където ще се
проведе играта и никой няма право да излиза от определените
граници. Избират се две деца за “близнаци”. Те се хващат за
ръце и извикват: “Близнаците гонят!”, като се стремят да
докоснат някого със свободните си ръце. Докоснат ли някой
играч, той се хваща за единия “близнак”, а другият се
освобождава и бяга из игрището. Докоснат ли две деца
едновременно, без да се пускат, те стават “близнаци”.
103
Играта се изпълнява за определено време ( 2–3 мин.),
съобразно възрастта, подготвеността на децата и поставените
педагогически задачи.
Вариант: В играта вземат участие две бройки
близнаци, които за определено време се стремят да докоснат
повече участници. Докоснатите излизат от игра и застават на
определено за всяка двойка близнаци места. Отчита се
двойката – победител, която е докоснала най-много деца.
Най-бързата лодка
Участниците се строяват в 2–4 колони зад стартова
линия. На 10 м. срещу всяка колона се поставят “лодките”
(гимнастически постелки). При сигнал децата бягат в колона и
сядат плътно в “лодките”. Отчита се коя колона най-бързо е
изпълнила задачата, без да излиза от “лодката”.
Вариант: По разстоянието пред колоните до “лодките”
в права линия се подреждат по 4–5 препятствия (стойки,
плътни топки и др.), които децата минават слаломно.
Пробягване под въртящо се въже
Използва се дебело въже и се определят две деца, които
да въртят въжето ритмично. Пробягването се извършва
индивидуално и по двойки, без и със заловени ръце.
Желателно е да се ползват поне две въжета, за да се осигури
по-голяма плътност и натоварване за играещите.
Вариант: Въжето се върти в обратна посока.
Бягай за място!
Участниците в играта застават в кръг с лице към
центъра. Водещият обикаля около кръга с лек бегом. В даден
момент по избор той докосва леко по гърба някой играч от
кръга. От този момент водещият бяга с все сила в същата
посока, а докоснатият прави същото в противоположната
 104
посока. Целта на двамата играчи е да направят пълна обиколка
около кръга и да заемат освободеното място. Пристигналият
по-късно става водещ и играта продължава.
Вариант: Участниците образуват кръг. Преброяват се
по ред на номерата. Всеки трябва добре да запомни номера си.
Учителят застава в средата на кръга и извиква два
последователни номера, например: „Четвърти и пети”. Детето
с по-малкия номер бяга вдясно около кръга, а детето с по-
големия номер – вляво. Всеки от бягащите се стреми да
обиколи бързо кръга, да влезе през свободното място в кръга и
да докосне пръв ръката на учителя. Обявява се победителят и
играта продължава с извикване на два нови номера.
Най-добрият ловец
На три от страните на площадката или салона застава
по един ловец. Останалите играчи са свободно разпръснати в
полето за игра. При сигнал за започване на играта ловците
влизат в полето и започват да гонят, като се стремят да хванат
или докоснат колкото се може повече играчи. Докоснатият
веднага се отправя към онази страна на игрището, откъдето е
започнал играта ловецът, който го е докоснал. Когато всички
играчи бъдат заловени (докоснати), учителят спира играта и
обявява най-добрия ловец, който е уловил най-много
участници. Определят се нови ловци и играта се повтаря
няколко пъти.
Вариант: Играта се изпълнява за определено време 1–2
мин., а не до улавяне на всички играчи. След изтичане на
определеното време играта се спира, излъчва се най-добрият
ловец и се подновява с новоизбрани ловци.
Риболов (Рибарска мрежа, Рибари и рибки)
Участниците в играта бягат разпръснато, без да излизат
извън очертанията на игралното поле. Те са „рибките”. Две от
тях са „рибари”, хванати за ръце. При сигнал „рибарите” гонят,
105
като се стремят да хванат „рибките” със свободните си ръце.
Докоснатите от „рибарите” деца се хващат за тях и образуват
рибарска мрежа, която расте непрекъснато, но не трябва да се
разкъсва. Рибките могат да се провират под мрежата, без да се
считат за уловени. Те се ловят само от крайните деца на
мрежата. Играта продължава, докато се уловят всички рибки.
Варианти:
1. Избират се две двойки „рибари”, които гонят рибките
и образуват две рибарски мрежи.
2. Играта се провежда за време (до 1 мин.), като се
отчита колко рибки са хванати и кои са най-добрите рибари.
Дяволче (Чешка гоненица)
Гонещият има опашка (въженце или по-дълга лента),
затова се нарича „дяволче”. То се стреми да улови колкото се
може повече деца, които застават неподвижно на мястото,
където са били докоснати. Ако някой от играчите успее да
хване дяволчето за опашката, всички пленници се
освобождават и отново се включват в играта. Успелият да
хване дяволчето за опашката заема неговото място.
Опашчици
Участниците в играта се разполагат свободно в
очертанията на игрището (волейболно, баскетболно) или в
салона. На всяко дете отзад в гащетата се поставя по една
цветна кърпичка или лента. Това е неговата опашка. Един от
играчите е без опашка и има задача за 30 сек. (или 1 мин.) да
отнеме колкото се може повече опашки от децата, като ги
гони. След изтичане на определеното време гласно се
съобщава резултатът, след което опашчиците се връщат на
децата и играта се подновява с друг гонещ.
 106
Варианти:
1. Играта се провежда с двама гонещи, които се
състезават помежду си, кой ще събере повече опашки.
2. Всеки от играещите има право да събира опашки.
Отчита се най-добрият резултат.
Пленяване и освобождаване
На определено игрално поле учениците се строяват в
редица и се преброяват по трима. Първите номера с
отличителни знаци (ленти през рамо) гонят, а вторите и
третите бягат, за да не бъдат докоснати и пленени. Всеки
пленен задължително кляка и остава на място. Пленен играч
може да бъде освободен и отново да се включи в играта, ако го
докосне непленен играч и му се каже „Свободен си!”. Играта
продължава докато бъдат пленени всички гонени участници,
но не повече от 2–3 мин. След кратка почивка се възобновява,
като гонещи са вторите номера, а после и третите. Определя се
отборът – победител, успял да плени най-много играчи за
определено време.
Бели мечки
Игралното поле (салон, площадка) е море, в което
разпръснато бягат мечетата. В единия ъгъл на игралното поле
се очертава „леден блок”, върху който се разполага „бялата
мечка”. При сигнал „Излизам на лов!” бялата мечка гони
мечетата и ако улови някое го води на „ледения блок”.
Вариант: Включват се две, три или четири бели мечки,
като се очертават и толкова ледени блокове.
Лъв и маймунки
Лъвът (едно от децата) застава в един от ъглите на
площадката. Останалите участници (маймунките) бягат
разпръснато. При сигнал “Лъв!” детето гони останалите, а те,
107
за да не бъдат хванати, трябва да се покатерят някъде
(гимнастическа стена, греда, коза, скрин, кон, въже, успоредка
и др.). Докоснатата маймунка отива в леговището на лъва.
Играта се изпълнява 3–4 пъти, като за ролята на лъва се избира
друго дете.
Вариант: Определят се два лъва, които застават в
срещуположни ъгли на площадката.
Ракета мълния (Червени и сини, Врабци и врани,
Гъски и гъсета)
През средата на площадката или салона се очертава
коридор (неутрална зона), широк 1 м. Участниците се разделят
на два отбора – „Ракета” и „Мълния”, и застават в две
срещуположни редици, с лице една към друга. Всички са
застанали в напречен разкрачен стоеж и имат готовност или да
гонят играчите от другата редица, или да бягат, за да се спасят.
При сигнал „Ракета!” децата от този отбор гонят тези от отбор
„Мълния” до края на очертанието (10–15 м.) на игралното
поле. Играта се повтаря 5–6 пъти. Победител е този отбор,
който е хванал повече чужди играчи, за което е получавал
точки.
Варианти:
1. Играта започва от различни изходни положения –
напречен стоеж, но с гръб към другия отбор; опорен клек,
опора, тилна опора. Ако се изпълнява в салон от стоеж,
кръстосан седеж, лег, тилен лег.
2. Сменят се имената на отборите – например „Врабци и
врани”, „Гъски и гъсета”. Сигналът се подава разчленено, за да
се затруднят децата: „Гонят вра-ни!”; „Гонят вра-бци!”, „Гонят
гъс-ки!”, „Гонят гъс-ета!”
 108
ІІІ. Подвижни игри със скачане
Врабчета и котка
Начертава се кръг с диаметър 8-10 м., в центъра на
който застава участник, избран за котка. Останалите деца са
врабчетата и застават извън кръга. Те влизат и бързо излизат
от него, като подскачат с два крака, придвижвайки се напред,
назад и встрани, кълват зърна и ритмично изговарят „чик-
чирик”. Котката дебне врабчетата (прави се на заспала( и от
време на време скача, за да докосне някое от тях. Щом успее
да хване две-три врабчета, се избира нова котка от децата
врабчета, които не са уловени. Котката гони врабчетата само в
кръга. Уловените от нея врабчета се пускат отново в играта,
като котката или водещият играта брои колко врабчета са
хванати.
Варианти:
1. Избират се две котки.
2. Скоковете се изпълняват с един вместо с два крака.
Кой ще скочи най-далече?
Децата застават зад обща стартова линия в една или
повече редици. След сигнал от учителя тези от първата редица
скачат с два крака от място, като се стремят да преодолеят по-
голямо разстояние. Отчита се кой от редицата е скочил най-
далече. След това скачат учениците от втората редица и т.н. до
4-6 опита.
Вариант: Децата от редицата изпълняват три или пет
последователни скока на дължина с два крака. Имат право на
допълнителни махове с ръцете за засилване, но без да местят
краката. Победител е играчът, който след трите или петте
скока е отишъл най-далече напред.
109
Надскачане
Учениците застават по двойки зад една обща линия.
При сигнал първото дете от всяка двойка скача от линията с
два крака напред и остава на място. Второто дете застава до
него и също изпълнява дълъг скок от място с два крака. Всяко
дете от двойката изпълнява 2-3 скока. Победител е тази
двойка, която след последното изпълнение е отишла най-
далече.
Варианти:
1. на 8-10 м. от стартовата линия се начертава финална
линия. Победител е двойката, която след последователни
скокове първа пресече финалната линия.
2. Надскачването може да се проведе като отборно
състезание в колони. Участниците се разпределят по равно в
два или повече отбора, строени в колони зад обща стартова
линия. След сигнала първите деца от всеки отбор скачат на
дължина от място с два крака. От мястото, където се е
приземил първият, скача следващият от отбора. Играта
продължава, докато скочат всички участници. Отчита се кой
отбор е преодолял най-дълго общо разстояние.
Подскачащият кръг
За провеждане на играта е необходимо въже, дълго от 3
до 5-6 м., на единия край на което се завързва тежест (пясъчна
торбичка, ринг или др.). Участниците са наредени в кръг, в
центъра на който застава водещият с въжето в ръце. Той
започва да върти въжето в избрана от него посока, така че
тежестта се плъзга ниско над земята и покрай пръстите на
краката на децата от кръга. След две-три свободни завъртания
и команда „Скачай!”, въжето се отпуска така, че торбичката да
минава под краката на последователно подскачащите един до
друг играчи. Подскоците се извършват с два крака, като не се
разрешава отстъпване навън (назад) от кръга. Ако играч
 110
настъпи въжето или не скочи навреме, получава наказателна
точка, излиза от кръга, изпълнява самостоятелно определен
брой подскоци (например 10-15-20) и след това се връща
отново в играта. Отчитат се и се поощряват най-добрите
скачачи. Водещите, които въртят въжетата, се сменят често.
Варианти:
1. Въртенето на въжето се извършва в обратна посока.
2. Подскоците над въжето се изпълняват
последователно ту с левия, ту с десния крак (на куц крак).
Гоненица на куц крак
Участниците са свободно разпръснати из игралното
поле с повдигнат един крак отзад и хванат с ръка за глезена.
Избира се едно дете, което застава в центъра на игрището в
същото изходно положение. При сигнал гонещият се стреми да
хване (докосне) някой от гонените, като всички подскачат на
куц крак. Ако успее, ролите се сменя и играта продължава без
прекъсване. Играта се изпълнява с еднакво времетраене и за
двата крака.
Вариант: Определят се 2-3 гонещи.
Подскачащи капитани
Играта се изпълнява на игрално поле с правоъгълна
форма. Избират се двама капитани, които застават зад двете
срещуположни крайни линии на очертанията на игрището.
Останалите участници са разпръснати свободно из игралното
поле. При сигнал капитаните влизат в игрището и започват да
гонят на куц крак останалите играчи. Всеки докоснат се счита
за уловен и отива незабавно зад линията на капитана, който го
е уловил. Придвижването на куц крак е задължително за
всички играчи. При умора имат право да сменят крака, с който
скачат. Играта продължава 30-60 сек. Победител е капитанът,
хванал повече играчи.
111
Варианти:
1. В играта се включват четирима капитани, които
застават в средата на четирите линии на игрището.
2. Капитаните имат разноцветни ленти. Щом докоснат
някой от играчите, те му предават лентата и играта
продължава с нови капитани.
Часовник
За играта е необходимо дълго въже за скачане.
Определят се двама ученици, които да го въртят. Участниците
се нареждат от едната страна на въжето в колона и пробягват
под него, след което се връщат на местата си за ново
пробягване и подскачане. Водещите въртят въжето по посока
на играчите, като единият от тях казва: „Часовникът показва
нула часа”. Всички деца пробягват под въртящото се въже.
При втори сигнал: „Часовникът показва един часа” всеки играч
влиза свободно под въжето и подскача веднъж, след което бяга
навън, без да закачи въжето. Така играта продължава, като
часовникът показва два часа, три, четири и т.н. до 12 часа. Ако
някой от участниците сгреши, той излиза и, когато му дойде
редът, повтаря сбъркания час. Играта се печели от детето,
което първо успее да завърши скачанията до дванадесет часа.
Дама
„Дамата” е популярна игра, която се изпълнява с
подскачане на един или на два крака и смесено. На земята се
начертава поле с 5-7 зони. Най-често се играят дама-човек с 6
зони, дама-дните на седмицата със 7 зони и др. Играе се с
плочка (плоско камъче). Тя се хвърля в зона №1. Ако плочката
не се задържи в това поле или спре на линията, играчът губи
право да скача при това изиграване. Ако хвърли точно, той
започва да скача във всички зони, като прескача тази (№1), в
която е плочката. Скокът в последната зона (с № 5, 6, 7) се
 112
изпълнява с подскок и обръщане на 180°. При следващото
изпълнение плочката се хвърля в зона №2, която се пропуска
при скачането и т.н. Когато се връща, детето взема плочката и
прескача зоната.
Скачане над ластик
Участниците се разпределят по четворки и се
разпръскват свободно из площадката или салона. Всяка група
разполага с по един ластик с дължина 3-4 м., чиито краища се
завързват. Две деца от четворката държат и опъват с глезените
си ластика така, че да се образува пътечка. Другите две деца от
групата изпълняват последователно различни подскоци: с два
крака, с един крак, с редуване на краката, с обръщане на 180°,
с влизане и излизане от пътечката, със стъпване върху ластика;
с последователно прехвърляне на краката и прескачане на
ластика и т.н. Сгреши ли се, започва следващият участник.
Щом всички определени скокове се изпълнят успешно,
ластикът може да се премести по-нагоре – до коленете, и
играта започва отново.
Колко по 10?
Участниците в играта са в разпръснат строй. На всеки
се раздава въженце за скачане. Поставя се задача да скачат до
10 без прекъсване на два крака. Победител е този, който е
направил 10 скока без грешка. Изпълняват се няколко серии
(3-4-5) по 10 подскока.
Варианти:
1. Скачането се извършва на един крак. При повторното
изпълнение краката се сменят.
2. Скачането се извършва по двойки с два крака. Децата
са с лице едно към друго и синхронизират действията си. Само
едното дете върти въжето.
113
Заешка поща
Играта е щафетно-състезателна. Учениците се
разпределят в два отбора. Всеки отбор се разделя на две
еднакви по брой групи, които застават в срещуположни
колони зад линии на 6-8 м. разстояние. Децата са зайчета-
пощальони. При сигнал първите пощальони подскачат с два
крака с пликовете в ръце и ги предават на първите деца от
отсрещната колона. След това с бягане застават последни в
колоната. Играта продължава, докато се изредят всички играчи
и срещуположните колони си разменят местата.
Козлета
Децата се разпределят в отбори зад стартова линия.
Пред всеки отбор на 1-2 м. разстояние се поставя
гимнастическа пейка. При сигнал първото дете козле от всяка
колонка бяга до началото на пейката и изпълнява по цялата й
дължина в зиг-заг свит лицев прескок. Връща се с бягане и
предава щафетата на второто козле и т.н. Победител е отборът,
който най-бързо и най-точно е изпълнил поставената задача.
Класират се и останалите отбори.
От обръч в обръч
Участниците се разпределят в 2-4 равностойни отбора и
се строяват зад стартова линия. Пред нея за всеки отбор са
наредени един до друг по 5-6 обръча (или са нарисувани
кръгове). При сигнал всички играчи от отборите (колоните)
стартират едновременно и с подскоци с два крака се
придвижват от кръг в кръг. Когато последното дете напусне
последния обръч, първото, а след него и останалите се връщат
по същия начин. Играта печели този отбор, който първи се
строи в изходното положение на стартовата линия.
Отскачането и приземяването се извършва с два крака. В даден
обръч може да има само един участник, следващият изчаква.
 114
Скок-подскок, врабчета!
Участниците в играта се разпределят в 2-4 колони и се
подреждат зад стартовата линия. Срещу всяка колона на
разстояние 8-10 м. се поставя обръч, в който се подреждат
толкова предмети (кегли, рингчета, шишарки и др.), колкото са
децата в колоната. При сигнал за започване на играта
участниците от колоните тръгват едновременно с подскачане
на два крака към своя обръч, всеки взема по един предмет в
движение, без специално спиране. Обръчите се заобикалят с
подскачане от ляво на дясно и децата се връщат със скокове на
два крака зад стартовата линия.
Щом се построят в права колона, извикват „Готови
сме!”. Учителят обявява класирането на всички колони.
Варианти:
1. Подскоците на отиване към обръча са на единия, а на
връщане – на другия крак.
2. Подскоците на отиване и връщане са на два крака, но
от положение клек.
Бързо обиколи и се подреди!
Участниците в играта образуват 2-3 отбора, построени в
колони, малко встрани и зад 2-3 гимнастически пейки, т.е. по
една за всеки отбор. При сигнал се придвижват с подскоци на
два крака и ръце на хълбоци, заобикалят пейките и се
подреждат в изходния строй зад стартовата линия, като вдигат
ръка и казват: „Готови сме!”. Победител е отборът, който най-
бързо и най-точно е изпълнил поставената задача. Класират се
всички отбори.
Варианти:
1. Подскоците с два крака се изпълняват в колони с
ръце, поставени на раменете на предходния участник. Първият
от колоната е с ръце на хълбоци.
115
2. Подскача се само на ляв или десен крак, като
свободният крак е хванат в областта на глезена с едноименната
ръка. Свободната ръка е поставена на рамото на предходния
играч.
Прескочи тояжката!
Еднакви по брой 3-4 отбора се строяват в колони зад
стартовата линия. Първите играчи от всяка колона държат в
левите си ръце вертикално разположена тояжка. На 8-10 м.
пред всяка колона се поставя ориентир (стол, топка, стойка и
др.) При сигнал първият от колоната бяга към ориентира,
заобикаля го от ляво на дясно, връща се с бягане и подава
свободния край на тояжката на втория играч, който
предварително е застанал малко встрани от колоната. Вторият
играч хваща тояжката с дясна ръка, след което заедно с първия
я придвижват хоризонтално назад към последния в колоната.
През това време всички останали участници скачат на място и
на височина 20-30 см. с два крака, за да не закачат тояжката.
Когато двамата играчи с тояжката достигнат до края на
колоната, първият остава там, а вторият го заобикаля, бяга от
лявата страна на колоната до ориентира, връща се назад и
подава свободния край на тояжката на третия играч и т.н.,
докато всички се изредят. Обявява се победителят и
класирането на останалите отбори за бързина и точност на
изпълнението.
Вариант: Играта се изпълнява без бягане към
ориентир. След сигнал на учителя, първият играч се обръща
към втория, подава му тояжката и заедно с него започват
придвижване към края на колоната, държейки тояжката
хоризонтално на височина 20-25 см. Останалите скачат над
тояжката. След като стигнат до края, първият остава там, а
вторият се връща в началото й с бягане, подава тояжката на
 116
чакащия най-отпред играч и всичко се повтаря по познатия
начин
Три крака
Участниците в играта се разпределят по двойки и се
строяват зад стартова линия в една редица. Левия крак на
едното дете от двойката се завързва с десния на другото дете.
При сигнал двойките с подскоци на три крака се придвижват
напред до финална линия на разстояние 10-15 м. от стартовата
линия. Победител е двойката, която първа пресече финалната
линия.
Вариант: При повторно изиграване се сменят
вързаните крака на играчите.
ІV. Подвижни игри с топка
Търколи и бързо донеси!
Децата се разпределят в два равностойни отбора и
избират свои капитани. Отборите се подреждат един до друг в
една редица зад стартовата линия. Всеки участник държи в
ръцете си топка. При сигнал „Търкаляй!” всички деца търкалят
силно топките напред. След сигнал „Бързо донеси!” бягат към
топките, вземат колкото успеят да носят, връщат се и се
подреждат в редица зад линията. Капитаните броят донесените
топки и огласяват резултата. Победител е отборът, който е
донесъл повече топки. Играта се изпълнява няколко пъти, за да
се излъчи краен победител.
Варианти:
1. След търкалянето, вместо с бягане, към топките се
отива с подскоци на два или един крак.
2. За търкаляне и носене се използват плътни топки (1-3
кг).
117
Изчисти игрището! (Освобождаване на игрището,
Освобождаване от топките)
Играта се изпълнява на волейболно или баскетболно
игрище. По средната линия на игрището, на височина 50 см, се
опъва мрежа или въже (ластик) с вертикално закачени по тях
лентички или други отличителни белези.
Децата се разпределят в два отбора и се разполагат в
двете полета на игрището. Всеки отбор притежава равен брой
топки (10-12), които са подредени в една редица по средата на
всяко игрално поле. Топките са разнообразни по вид и
големина. След сигнала за започване на играта всеки отбор
бързо прехвърля по свободен начин с ръце своите и
попадналите в игрището му топки, колкото се може по-далеч в
противниковото поле. Целта е отборът да се освободи от
всички топки, т.е. да изчисти игрището си. Ако това се случи,
отборът се обявява за победител и печели точка. Топките се
разпределят отново и играта продължава. В случай, че
отборите не могат да се освободят от топките по-
продължително време, играта се прекратява и който отбор има
по-малко топки в своето игрище, печели точка. За краен
победите се обявява този отбор, който успее пръв да събере
три или пет точки.
Вариант: Играта може да се изпълни с плътни топки
от 1 кг.
Срещни топките!
Участниците в играта се разпределят по двойки и
застават зад две успоредни линии на разстояние 6-8 м. един от
друг. Ако двойката успее да срещне топките след търкаляне,
получава точка. Търкалянето се изпълнява от напречно
разкрачен клек и търкаляне с една ръка, противоположна на
изнесения напред крак.
 118
Вариант: Увеличава се разстоянието за търкаляне и се
променя диаметърът (към по-малък) или тежестта (към по-
голяма) на топките.
Мостът е отворен, мостът е затворен
Участниците в играта се подреждат в една или две
редици на разстояние 2-3 м. и заемат коленна опора. Първите
играчи от редиците са в стоеж и с топка в ръце. При команда
от учителя „Мостът е отворен!” децата повдигат таза високо и
обтягат краката до свита стояща опора. Участниците с топки
ги търкалят под образувания мост, след което застават до
първото дете в редицата и заемат определеното изходно
положение. Последното дете в редицата е също в изходно
положение стоеж и с лице към детето, което търкаля топката.
То (последното дете) лови топката с две ръце и се придвижва с
ходене или с бягане към началото (десния фланг) на редицата.
През това време учителят подава команда „Затвори моста!”,
при която децата заемат отново коленна опора. Играта
продължава, докато се изредят 5-6 деца за търкаляне или
всички от редицата.
Вариант: След усвояване на основния вариант, играта
се провежда състезателно., като участниците в нея се
разпределят в 2-4 редици. Командите „Мостът е отворен!” и
„Мостът е затворен!” се подават от самите деца
последователно – първата от играча, който търкаля топката, а
втората – от играча, който я лови. Победител е отборът, който
най-бързо и точно се е справил със задачата.
Вдигни – свали! (Хей!, Хоп!)
Играта е подобна на предходната – с търкаляне, но се
изпълнява от изходно положение опорен седеж и повдигане на
краката до равновесен опорен седеж със задържане 3-5 сек.
119
Децата са в две срещуположни редици на 2-3 м. разстояние.
Заемат опорен седеж. Първото и последното дете от редицата
са в стоеж с лице едно към друго. Първото дете е с топка и
казва „Вдигни!” (или „Хей!”, „Хоп!”), при което участниците в
играта повдигат краката до опорен равновесен седеж, а то
търкаля топката под краката им към последното дете. То я
лови и казва „Свали!” (децата заемат опорен седеж), след
което бяга, застава на мястото на първото дете и подава
команда „Вдигни!” и т.н., докато се изредят всички деца от
редицата. Отчита се отборът победител и класирането на
останалите.
Вариант: Усложнява се изходното положение на
децата в редицата. Например, от опорен лег при команда
„Вдигни!” ръцете се обтягат до опора и обратно.
Топка на капитана (Лови топката!, Топка на
средния, Топка на водача)
Участниците в играта образуват кръг. Избират един от
тях за капитан, който застава в центъра на кръга с топка в
ръце. Топката може да бъде с различен диаметър и тежест –
хандбална, волейболна, баскетболна, плътна до 1 кг. Може да
се ползва подходящ предмет за хвърляне и ловене – шишарка,
снежна топка и др. При сигнал капитанът подава
последователно топката на играчите от кръга, които му я
връщат по предварително обявен начин. Играта продължава,
докато се изредят всички деца от кръга, след което се избира
нов капитан.
Варианти:
1. При повече участници се оформят няколко кръга.
2. При всяка смяна на капитана се сменят посоката и
начинът на подаване.
3. Играта се провежда състезателно. Участниците се
разпределят по равен брой в 2-4 отбора, като оформят 2-4
 120
кръга. Капитанът, получавайки топката от последния свой
играч, я повдига високо над глава и казва: „Готово!”. Отборите
се класират по реда на завършването – за бързина; по броя
наказателни точки, получени за всяка изпусната топка – за
точност.
На имена
Участниците в играта образуват кръг. Избират водещ,
който застава в центъра на кръга с топка в ръце. Той
подхвърля топката високо над главата си, извиква името на
някой играч и се отдръпва крачка встрани. Детето, което си
чуе името, трябва да улови хвърлената топка и бързо да я
върне в центъра на водещия. След 5-6 извиквания на имена
водещите се сменят.
Варианти:
1. Ако детето, което си чуе името, успее да улови
топката, то става водещ.
2. Играчите са подредени в полудъга или в редица.
Водещият е с гръб към тях.
Топка на съседа
Участниците в играта се разделят на 2-4 групи по равен
брой и се подреждат в кръгове на две крачки разстояние един
от друг. При сигнал си подават топката на съседа отляво или
отдясно и по предварително указан начин. Стремежът е
топката да не пада на земята и колкото може по-бързо да се
предаде по кръга. Печели тази група, която най-малко пъти е
изпуснала топката и за най-малко време топката е направила
пълна обиколка по кръга. Изпуснатата топка се вкарва в игра
от играчът, който е допуснал грешката.
Варианти:
1. Играта се усложнява, като се увеличи разстоянието
между играчите в кръга на 3-4 крачки.
121
2. При следващите изигравания се сменя посоката и
начинът на подаване.
3. Играта приключва, след като топката направи 2-4
обиколки по кръга без прекъсване.
4. Играта се изпълнява с плътна топка от 1 кг. при
предварително оповестени от учителя условия и правила.
Гони топката! (Хрътка)
Участниците в играта образуват кръг, на разстояние
един от друг повдигнати ръце встрани. Определя се водещ,
който застава в центъра на кръга. При сигнал, децата от кръга
започват да си подават топката в различни посоки по
предварително уточнен начин. Ако топката се изтърве, се
вкарва в игра от играча, който не е успял да я улови. Водещия
играч се стреми да хване или да докосне топката. Ако той
успее да стори това, се сменя с играча, който последен е играл
с нея. Играта продължава 30-40 сек., ако водещият не успее да
хване или докосне топката, след което се избира друг участник
за водещ. За да бъде успешна играта, се изисква незабавно
подаване на топката, като се предвиди и действието на
водещия играч.
Варианти:
1. Всеки може да подава по свободен начин, в различни
посоки и на различни играчи.
2. Играта се провежда, като участниците от кръга си
подават топката в седнало положение (свит или разкрачен
седеж). Водещият се движи вътре или извън кръга.
3. Топката се подава с крак между играчите от кръга.
Водещият също с крак се опитва да пресече пътя й и да я
докосне. Играта е популярна с названието „Хрътка”.
 122
Подаване на топката над глава и в тунел
Играта се изпълнява, след като се усвоят игрите
„Подаване на топка над глава” и „Подаване на топка в тунел”.
Участниците са разпределени по равен брой в 2-4 колони.
Застават в разкрачен стоеж на една ръка разстояние един зад
друг. Първите в колоните държат в ръцете си по една топка.
При сигнал за започване на играта, подават с две ръце над
глава на играча зад себе си. Той я поема, навежда се и подава
топката между краката си с търкаляне на следващото дете и
т.н., докато се изредят всички деца от колоната. Последният
играч я вдига високо над главата си и заявява: „Готови сме!”.
Победител е колоната, която първа и точно е изпълнила
поставената задача.
Вариант: Играта се провежда като отборно-
състезателна. Последният от колоната, след като получи
топката, пробягва от дясната страна на колоната и застава на
първо място в разкрачен стоеж. Подава топката над глава на
следващия играч, той – на третия с навеждане и търкаляне и
т.н., докато се изредят всички деца от отбора. Щафетата
завършва, когато детето, започнало играта, застане отново на
първо място. Отборите се класират по реда на завършването.
Две топки се гонят в кръг
Участниците в играта застават в кръг на разстояние две
крачки един от друг. Учителят дава топки на две
срещуположно стоящи в кръга деца. При сигнал „Топките се
гонят!” те ги подават на съседа си вдясно, той на следващия и
т.н.Ако топките се застигнат у някое дете, то излиза от играта
или получава наказателна точка. Играта продължава за
определено време или се отчита броят на обиколките по кръга
(3-4) с топките, ако те не се достигнат.
Варианти:
123
1. Увеличава се разстоянието между играчите по кръга
на 3-4 крачки.
2. Играе се с 4 топки, които се пускат от четири места
по кръга, отстоящи на равни интервали.
3. Играта се изпълнява с две плътни топки от по 1 кг.
4. Играе се състезателно. За целта децата се преброяват
по кръга на първи и втори и се разделят на два отбора. Всеки
отбор си избира капитан, като двамата капитани застават един
срещу друг в кръга. При сигнал започват подаване на топката
вдясно на свой съиграч, който се намира през един играч от
другия отбор. Подаването се извършва по определен от
учителя начин. Задачата е едната топка да застигне другата.
Отборът, който изпълни това изискване, се обявява за
победител. Ако топките не се застигнат след третата обиколка,
учителят определя коя от тях е по-напред, т.е. кой отбор е
победител. При втората игра посоката се сменя вляво и т.н.
Защитена крепост
Очертава се кръг с диаметър 8 – 10 м. Около него се
разполагат участниците в играта. В центъра на кръга се
очертава малък кръг с диаметър 30-60 см., в който се поставят
3-4 кегли или 4 топки – 3 за основа и 1 върху тях. Това е
крепостта. Тя се пази от предварително избран защитник,
който се движи около малкия кръг, т.е. крепостта. При сигнал
от учителя играчите около големия кръг започват да си
подават топката, като се стремят в удобен момент с удар да
поразят крепостта. Защитникът с придвижване около нея се
старае да не допусне топката да улучи крепостта, като я лови
или отбива с ръце или крака. При улучване на целта пазещият
крепостта се сменя с играча, който е нанесъл сполучливия
удар. Ако до 30 сек. крепостта не бъде поразена, защитникът
се обявява за победител и се сменя с друго дете. Играта
продължава за определено време.
 124
Варианти:
1. Играта може да се проведе с 2-3 топки, а броят на
пазещите се увеличава на двама.
2. Ако защитникът улови топката, има право да стреля
по някого от играчите, разположени около кръга. Удареният
играч го сменя. Ако този играч улови топката, смяна няма и
играта продължава.
3. Същата игра се играе с крака. Защитникът отбива
топката също с крака.
4. Предварително се очертават два големи
концентрични кръга. В центъра се поставят кегли или топки. В
пространството между кръговете (около 2 м.) се разполагат 5-6
играчи защитници. Останалите играчи от външния кръг се
стремят да преодолеят защитата и да улучат поставените цели.
Ловци и дивеч
Играта се провежда на половината от волейболното
(баскетболното) игрище или в салон, като игралното поле се
очертава с гимнастически пейки. Участниците в играта се
разпределят в две равни по брой групи – ловци и дивеч.
Групата на ловците се разполага равномерно извън
очертанията на игрището, а тази на дивеча – разпръснато в
самото игрище. Ловците си подхвърлят една лека топка, като
се стараят при удобен случай да улучат някакъв дивеч.
Улученият играч излиза от игрището и се включва в групата на
ловците. Това продължава, докато всички деца бъдат улучени
или остане едно, което се обявява за победител. След това
групите сменят ролите си. Децата в игрището могат да
избягват ударите, като бягат, скачат, клякат и т.н. Играта се
печели от групата, която за най-късо време е успяла да
изпълни задачата си.
125
Варианти:
1. разрешава се на играчите-дивеч да ловят топката.
При уловена топка от дете в игрището, този играч, който е
хвърлил топката преминава от групата на ловците в групата на
дивеча. След определено време играта се спира и се определя
групата победител – тази, която има най-много играчи.
2. В играта се пускат 2-3 леки топки.
Клекни, стани и топката хвани!
Участниците в играта се разпределят в 3-4 отбора с
равен брой играчи. Подреждат се в колони зад обща стартова
линия. Пред всеки отбор, на 1-2 м. от стартовата линия, се
очертава линия за хвърляне, зад която застава дете от отбора с
волейболна топка в ръце. Останалите деца са клекнали. При
сигнал за започване на играта само последното дете от всяка
колона се изправя и улавя хвърлената от играча зад линията
топка. То бяга с нея и застава зад линията за хвърляне. През
това време останалите деца се изправят, изтеглят се с едно
място назад и отново клякат, а детето, което е хвърлило, кляка
най-отпред в колоната. Играта продължава, докато се изредят
всички играчи. Отборите се класират по реда на приключване
на играта.
Кълбо под топката
Играта се изпълнява в гимнастически салон. Всяко дете
заема клек зад една постелка. Подхвърля лека топка напред и
нагоре така, че да има възможност да изпълни кълбо под нея и
да я улови преди да падне на земята. Ако децата са
разположени в две редици, играта може да се проведе
състезателно между тях, като се отчита коя редица е допуснала
по-малко неточни изпълнение.
Атакувана топка
 126
Играта се провежда на открито или в салон . Оформя се
правоъгълно игрално поле с размери 10 на 20 м., което се
разделя на две. В средата на централната линия се поставя
голяма лека топка (баскетболна), а на крайните линии –
обърнати гимнастически пейки, които са с горната част към
игралното поле. Зад всяка пейка застават 8-10-12 играча с
малки плътни топки в ръка. Целта е чрез хвърляне с една ръка
над рамо по голямата топка, тя да се премести в
противниковото поле. Отборът, който съумее да направи това,
получава точка. Играта продължава за определено време, като
голямата топка се връща в центъра. Победител е отборът,
който пръв реализира 3 или 5 точки.
Бийте средните!
Играта е подготвителна за „Народна топка”. Провежда
се на игрище с правоъгълна форма, разделено на три равни
части. Играчите се разпределят на три равни по брой групи,
които чрез жребий застават в трите части на игралното поле.
Целта на двете крайни групи е за определено време (1-2-3
мин.) чрез прехвърляне на лека топка да уцелят колкото се
може повече деца от средния сектор. За всеки уцелен се дава
по една точка. Не се зачита точка, ако топката удари играч, но
негов съотборник я хване преди тя да е паднала на земята.
Играта продължава, докато всяка група премине през средния
сектор. За победител се обявява отборът, спечелил най-много
точки.
Варианти:
1. Улученият играч от средния сектор напуска играта и
застава зад крайната линия на външната група, която го е
уцелила. Играта продължава, докато всички деца от средната
линия бъдат улучени., след което групите сменят местата си.
Победител е този отбор, който е извадил от игра повече играчи
от средната група.
127
2. Децата от средния сектор имат право на удар, след
като са уловили топката. Ако успеят да улучат играч от
крайните полета, групите сменят местата си. Победител е
отборът, който не е бил или е бил най-малко пъти в средното
поле.
Капитанът бие
Играта е подготвителна за „Народна топка”. Провежда
се на игрище с размери 10-15 м. или на 1/2 от волейболно
(баскетболно) игрище. Определят се и се избират двама
капитани, всеки от които застава зад една от крайните линии
на игрището. Всички останали се разпръскват свободно из
игралното поле. Капитаните си прехвърлят лека топка, като се
стараят да улучат някой от играчите. Улученият играч минава
зад крайната линия на капитана, който го е уцелил, и става
негов помощник, като има право да прехвърля топката и да
забива по децата от игралното поле. Играта продължава,
докато се улучат всички деца от полето за игра. Победител е
капитанът, който е събрал повече помощници.
Правила:
1. Играчите нямат право да напускат очертанията на
игрището и да ловят топката.
2. Капитаните и помощниците им нямат право да
настъпват крайните линии при хвърлянията.
3. Ако топката е докоснала земята преди да удари даден
играч, той не се счита за ударен.
4. Ако топката удари последователно двама или повече
играчи от въздуха, те стават помощници.
Вариант: Децата от игралното поле имат право да
ловят топката. Подават я на някой от капитаните и неговите
помощници. Ако топката удари някой от играчите и друг я
улови преди тя да е паднала на земята, удареното дете е
спасено.
 128
V. Подвижни игри с противодействие
Кой е по-сиен?
Участниците в играта са разпределени по двойки.
Децата застават зад линии, отстоящи на 1 – 1,5 м. Разстояние.
Хващат двата края на въже, по средата на което е завързан
отличителен белег (панделка). При сигнал „Дърпай!” всеки се
стреми да придърпа своя противник към себе си. Който успее
да направи това, е по-силен и е победител. След определен
брой опити се илъчва крайният победител.
Варианти:
1. С дърпане и преместване на ръцете напред
партньорите се стремят да достигнат побързо средата на
въжето. Началното разстояние между тях може да се увеличи
до 2 м.
2. Децата застават в обръч (начертан кръг) едно срещу
друго и хващат двата края на тояжката. При сигнал „Дърпай!”
се стремят да изтеглят тояжката от партньора си.
3. Същото, като 2, но чрез бутане с тояжката се стремят
да изтласкат партньора си извън обръча.
4. Както 3, но децата застават едно срещу друго и
залавят тояжката на ширина на раменете.
Бригадирска количка
По двойки участниците в играта застават зад обща
стартова линия. Единият играч заема опора с леко разтворени
крака, а другият застава между краката му и ги повдига, като
хваща глезените. При сигнал количките се придвижват до
линията, която е на 4 – 6 – 8 м от първата. На връщане децата
сменят местата си. Излъчва се двойката победител.
129
Петльов бой
Участниците в играта са петлета. Те се разпределят по
двойки, които застават свободно в игралното поле от двете
страни на очертана линия. Желателно е децата от всяка двойка
да имат приблизително еднакви физически възможности – пол,
ръст, тегло, сила. При сигнал за започване на играта всички
клякят с допрени длани пред гърди, подскачат с два крака и се
бутат, тласкат с ръце. Победител е петлето, което успее да
премине в полето на противника си или да го съори, т.е. го
бутне да седне на земята.
Варианти:
1. От стоеж един срещу друг с хванати длани.
Изтласква се противникът назад.
2. От стоеж на един крак (ляв, десен) с допрени длани
подскачат и се изтласкват. Целта е да принудят противника си
да стъпи на два крака.
Пръстите на краката си ходят на гости
Участниците в играта са по двойки в тилен лег с
хванати ръце горе. Едновременно повдигат краката си,
обтегнати и събрани, докосват пръстите им над главите и
бавно ги връщат в изходно положение. Изпълняват се от един
до три подхода с 6-8-10 повдигания, съобразно възрастта на
децата и подготовката им.
Варианти:
1. За определено време (до 30 сек.) коя двойка ще
направи повече повдигания.
2. „Кран”. От тилен лег с хванати ръце горе децата
повдигат едновременно краката до 90°, след което ги отпускат
вдясно до докосване на пода. Отново повдигат краката във
вертикалн положение (както кранът повдига товар) и ги
отпускат вляво и т.н. Дозировката и внасянето на състезателен
елемент се определят от учителя.
 130
Седни и стани!
Играта се провежда в салон или на открито на тревна
площ. От кръстосан стоеж с ръце на хълбоци участниците
заемат кръстосан седеж (турски) при команда „Седни!” и се
изправят при команда „Стани!”, без да си помагат с ръце.
Варианти:
1. Ръцете се поставят на главата или зад тила.
2. Провежда се състезателно. Отчита се индивидуален
или отборен победител, ако участниците в играта са разделени
в два отбора – две редици една срещу друга на 1 - 2 м.
разстояние. Победител е детето или отборът, които са
изпълнили определен брой сядания и изправяния (по указание
на учителя), без да си помагат с ръце.
Раци на сухо
В свит опорен седеж всеки участник поставя на корема
си ринг, повдига таза до свита тилна опора и ходи на ръце и
крака като раче – напред, назад, вляво или вдясно.
Придвижването е около 2-3 м в определената посока.
Вариант: Играта се провежда като щафетно-
състезателна. Децата се разпределят в 3-4 отбора зад стартова
линия. Първите от всяка колона заемат свит опорен седеж зад
стартовата линия. При сигнал преминават в свита тилна опора
и тръгват с краката напред. На разстояние 3-5 м. заобикалят
поставен знак (стойка, топка, стол) със странично ходене,
обръщат се и с бягане предават щафетата на следващото дете.
Плувци
Играта е щафетна. Децата се разпределят в 2-4 отбора и
се подреждат в колони зад обща стартова линия. Пред всеки
отбор, на разстояние 1-2 м., се поставя гимнастическа пейка.
При сигнал първото дете от всяка колона бяга до пейката,
заема лег върху нея и се притегля с две ръце по цялата й
131
дължина. Връща се с бягане и предава щафетата с пляскане по
ръката на следващото дете. Играта продължава, докато се
изредят всички играчи от колоната. Определя се отборът
победител.
Теглене в колони
Участниите се строяват в две или четири еднакви по
брой групи (колони), разположени две по две срещуположно.
Пред първите деца на срещуположните колони се очертават
успоредно две линии на разстояние 0,80 – 1м. те се хващат
здраво за длани, а всички останали след тях – през кръста. При
даден сигнал колоните започват тегленето. Играта печели
онази колона, която успее да изтегли срещуположната зад
своята линия. Ако някоя от колоните се разкъса, тя губи
играта.
VІ. Успокоителни и занимателни подвижни игри
Слепият стрелец
Децата образуват кръг, в центъра на който се поставя
топка. Избира се едно от децата, което със затворени или
завързани очи трябва да се придвижи до топката и да я ритне,
като има право на три замаха с крака. Ако успее, получава
точка или е победител.
Варианти:
1. При многобройна група, децата се разпределят в 2-4
кръга, които се състезават помежду си. Победител е този кръг,
който има най-много сполучливи опити за определено време.
2. Същата игра се изпълнява от една или няколко
редици. Топката се поставя на 6-8-10 м пред средата на
редицата.
3.Играта може да се изпълни и когато децата са строени
в една или няколко колони. Топката се поставя на 6-10 м пред
 132
всяка колона. За всеки сполучлив опит се дава по 1 точка, като
победител е тази колона, която е събрала най-много точки след
изреждане на всички деца от колоните.
4. Децата се преброяват по ред на номерата в кръга и се
обръщат с гръб към топката. Водещият извиква някой номер.
Играчът със съответния номер затваря очи, обръща се кръгом
и тръгва към топката.
5. Децата са с лице към центъра. След съобщаване на
даден номер играчът затваря очите си, изпълнява бавно 2 или 3
пълни кръга с главата и тогава тръгва към топката.
Нос, нос, уста
Участниците в играта седят или стоят в кръг, по средата
на който е водещият. Той казва: „Нос, нос, уста ...”, като при
първите две думи се хваща за носа, а при третата – вместо
устата докосва други части на главата. Децата в кръга трябва
да докосват това, за което водещият говори, без да се
подвеждат от неговите действия. Който сгреши, излиза от
играта. Най-внимателното дете или най-внимателните деца ,
останали последни, са победители.
Седни на другия стол
Две деца сядат едно срещу друго на столчета със
завързани очи. При сигнал стават с повдигнати напред ръце и
си разменят местата. Разстоянието между столчетата е 2-3 м.
Останалите участници, подредени в кръг, насочват
разминаващите се, като казват: „Студено”, „Топло” или
„Горещо”, в зависимост от посоката на движение и близостта
до столчетата.
Хвани тояжката
Участниците в играта образуват кръг. В центъра застава
водещият и държи с едната си ръка горния край на отвесно
133
поставена тояжка. Той извиква името на някое от децата и
пуска тояжката. Детето, което е чуло името си, трябва да я
хване, преди да е паднала на земята (пода). Ако успее да
направи това, застава в центъра и играта продължава. Ако не
може да улови тояжката, се връща на мястото си, а водещият
извиква името на друг съиграч.
Играта продължава, докато се изредят няколко
участника.
Вариант: Децата в кръга се преброяват по ред на
номерата. Всяко дете трябва да запомни своя номер. Водещият
извиква не име на дете, а номер и пуска тояжката. Останалите
условия и правила на играта са същите, като описаните по-
горе.
Намери си другарчето!
Участниците в играта се разделят на две групи по равен
брой. Застават зад две линии, които са на разстояние 6 – 8 – 10
м. една от друга. Всеки играч е срещу своя партньор
(другарче) от другата редица. При сигнал децата затварят очи,
повдигат ръцете си и тръгват напред. Целта е всяко дете да
намери своето другарче със затворени очи и да го хване за
ръце. Отчитат се двойките победители, които са постигнали
поставената задача. Играта се изпълнява 2-3 пъти.
Вариант: Децата в редиците се завъртат на 360° със затворени
очи и тогава тръгват напред, за да си намерят другарчето.
Иване, къде си?
Децата образуват кръг с хванати ръце. Вътре в кръга
застават две деца – Иван (бягащият) и другарят му (гонещият).
На последния се завързват очите с плътна кърпа. При сигнал
играта започва, като гонещият непрекъснато пита: „Иване,
къде си?”, а Иван задължително отговаря на всяко запитване:
 134
„Тук съм!”. Гонещият търси Иван с разперени ръце напред и
встрани само в кръга. Ако го докосне, ролите се сменят или се
избира друга двойка. Играта продължава, докато се изредят 3 –
5 двойки. Децата от кръга пазят тишина, за да може гонещият
да се ориентира по стъпките на Иван, който бяга свободно.
Варианти:
1. Бягащото дете (Иван), вместо да отговаря „Тук съм!”,
пляска един-два пъти с ръце или звъни със звънче.
2. Вързват се очите и на двамата – на гонещия и на
бягащия. Този вариант се играе само с повикване и с
повдигнати ръце напред, за да се избегне сблъскването между
играчите.
Познай по гласа!
В зависимост от броя на участниците в играта, децата
се подреждат в една-две редици или полукръг. Едно дете
застава на 6 – 8 м. с гръб към съиграчите си. Учителят посочва
дете от групата, което прави няколко крачки напред до
предварително начертана линия (на 1-2 м. от редицата) и
трябва да поздрави обърнатото с гръб дете, като го назовава по
име и казва с преправен глас: „Добър ден, Петьо!” или
„Здравей, Деси!”. Последното отговаря, като също трябва да
назове предполагаемото дете по име: „Добър ден, Митко!” или
„Здравей, Краси!”. Ако познае по гласа другарчето си, те
сменят ролите си. Ако не познае, остава на мястото си, а
детето което е поздравило се връща в строя. Посочва се друг
участник от групата за поздрав и играта продължава. Ако
обърнатото с гръб дете не познае гласа на 2-3 деца, се връща в
групата, а на неговото място застава друго избрано дете.
Отговорът не трябва да се забавя повече от 15-20 сек.
Варианти:
1. Поздравяващият се връща на мястото си в групата, а
детето с гръб към останалите, се обръща с лице към тях. То
135
проследява поведението на всички и посочва предполагаемото
дете, което го е поздравило. Има право да посочи до трима
играчи. Ако не познае, се избира друго дете и играта
продължава.
„Познай кой звъни!”. При този вариант няма поздрав, а
се използва звънче, което се дава от учителя на някое от децата
в групата. След като позвъни със звънчето, играчът го връща
на учителя, а той дава команда на детето с гръб към групата да
се обърне с лице и да познае (до три пъти) кой е звънял. Ако не
успее, се избира друго дете и играта продължава.
Познай кой съм!
Играчите се разполагат в кръг, като в центъра застава
дете с вързани очи. Преди да завържат очите му, то оглежда
участниците и се стреми да запомни разположението им. По
сигнал за започване на играта детето с вързаните очи се
насочва към някой съиграч от кръга и чрез опипване се старае
да го познае. Ако успее, ролите се сменят и играта
продължава. Ако не успее, дава му се право на втори опит или
се избира друго дете.
Варианти:
1. Преди да се насочи към играч от кръга детето в
центъра се обръща на 180° или 360°.
2. Играчите от кръга, заловени за ръце, се придвижват
вляво или вдясно с ходене, бягане или хороводна стъпка. При
сигнал спират на място, след което детето с вързаните очи се
насочва към тях, за да познае някого.
Четирите стихии
Участниците образуват кръг. Избира се водещ, който
влиза в кръга и го обикаля. Спира пред някое дете и произнася
една от думите: „земя”, „въздух”, „вода” или „огън”. Ако е
казано „земя”, детето трябва веднага (до 5-6 сек.) да назове
животно, което живее на земята (на сушата). При произнасяне
 136
„вода” – животно, което живее във водата или името на
някакъв вид риба. Ако водещият изрече думата „въздух”,
детето трябва да каже името на някаква птица. При „огън” – то
се обръща кръгом. Играч дал правилен и бърз отговор, сменя
водещия.
Варианти:
1. Като отговаря на водещия, детето имитира
животното или птицата, която е назовало.
2. Същата игра, но водещият е в центъра на кръга с
топка в ръце. Хвърля топката към някое дете от кръга и
назовава една от четирите стихии. Детето лови топката и дава
отговор. Ако е верен, отива в центъра с топката и сменя
водещия. Ако не може да отговори, връща топката на водещия
и играта продължава.
VІІ. Музикално-подвижни игри
Статуя
На фона на предварително подбрана и записана
танцувална музика децата изпълняват самостоятелни
двигателни импровизации (бягат, подскачат, въртят се,
възпроизвеждат танцувални и хороводни стъпки и др.) в
разпръснат строй. След спиране на музиката, всяко дете
застава неподвижно в избрана от него поза, която задържа 5-6
сек. В това време учителят или избрано от него дете (деца)
минават покрай останалите и избират най-красивите и
оригинални пози. Играта продължава отначало.
Вариант: Изисква се от децата, след спиране на
музиката, да направят групови (по двойки или тройки) пози.
137
Влакче
Участниците се подреждат в една-две колони, хванати
за кръста или за раменете на предното дете. Движението се
изпълнява за осем бройки (в ритъма на леткис):
1 Всички деца изпълняват подскок напред с два
крака.
2 Следва подскок с два крака назад.
3 – 4 Изпълняват се три последователни подскока
напред.
5 – 6 Два последователни подскока с ляв крак на
място.
Повдигане на десния крак едновременно с
подскока
напред – нагоре – встрани и снемане.
7 – 8 Два подскока на място с десния крак и мах с
левия
(както 5 – 6, но противоравно).
Движенията се повтарят няколко пъти. Колоната
(колоните) се движат в различни посоки (може напред
със завиване в обратна посока).
VІІІ. Спортноподготвителни игри
Пас
Играта е подготвителна за спортните игри хандбал и
баскетбол. Провежда се добре както на закрито в салон, така и
на открито. Използва се правоъгълно игрище, близко по
размери на баскетболното или волейболното игрище, и лека
топка (баскетболна, волейболна, хандбална). Участниците в
играта се разпределят в два отбора, като единият от тях е с
отличителни белези, и се разпръскват свободно из игрището.
Играта започва от центъра на игралното поле, като учителят
подхвърля топката нагоре между двама играчи, представители
 138
на двата отбора. Всеки от тях се старае да овладее или да отбие
с ръка топката към свой съиграч. След това тя се подава от
играч на играч от един отбор, без да се изпуска и определен
брой пъти (3-5-7-10паса) според подготовката на децата.
Играчите от противниковия отбор се стремят да отнемат
топката и те на свой ред да започнат да си я подават, за да
постигнат определения брой подавания. Когато даден отбор
успее да изпълни 3 (5-7 или 10) последователни подавания, той
печели точка. Играта започва отначало, от центъра на
игрището. Отборът, който постигне повече точки за
определено време (5-10 мин.), се обявява за победител.
Играта „Пас” може да се подчини на правилата на
някоя от спортните игри – баскетбол или хандбал, които
постепенно да се овладяват от децата в 5-6 поредни занимания.
1. Играчът, овладял топката, няма право да бяга с нея.
Подава я на свой съиграч, като спира на място или в движение.
2. Топката не може а се връща на играча, от когото е
получена. При такава грешка сполучливите подавания
започват отначало.
3. Когато топката падне на земята, сполучливите
подавания започват да се броят също отначало.
4. Противникът може да отнема топката само от
въздуха, но не и от ръцете на даден играч.
5. Когато противников играч отнеме топката или
отклони пътя й, сполучливите пасове започват да се броят
отначало.
6. Ако двама играчи хванат едновременно топката,
отсъжда се спорна топка, като учителят я подхвърля между тях
нагоре, а всеки се стреми да я овладее или да я отбие към свой
съиграч.
7. Ако топката напусне очертанията на игрището, тя се
вкарва в игра от играч на другия отбор от мястото, където е
излязла.
139
8. Точка се присъжда само за направени определен брой
(3-5-7-10) сполучливи последователни подавания (пасове).
9. Ако топката е ударена с крак, тя се предава на
противниковия отбор.
10. Всички играчи се движат непрекъснато из игрището,
като се стараят да се пласират (да заемат пазно място), за да
получат топка от свой съиграч.
11. Всеки играч трябва да охранява (да блокира)
противников играч, за да му попречи да хване топка, насочена
към него.
Варианти:
1. Придвижването в игрището може да стане с водене
на топката (дрибъл) последван от подаване (пас) на топката.
2. Играта се провежда като състезателна ( в две
полувремена по 5-10 мин., с почивка от 2-4 мин. между тях).
Ъглова топка
Играта е подготвителна за спортните игри баскетбол
или хандбал. В два срещуположни ъгъла на баскетболното
игрище сеочертават сектори с радиус от 1 м. Учасниците се
разделят на два отбора по 7-10 играчи (с различни екипи или
ленти), като след жребий се разполагат свободно в двете
половини на игрището. Желателно е момичетата и момчетата
да играят поотделно, на две игрища. Всеки отбор си избирапо
един капитан или вратар, който застава в срещуположния на
полето на отбора очертан сектор. Играта започва с
подхвърляне на баскетболна или хандбална топка от центъра
на игрището между двама противникови играчи. Те се стараят
да овладеят топкатаили да я насочат към свой съиграч.
Отборът, овладял топката, се стреми с бързи подавания и
водене (дрибъл) да навлезе в противниковото поле и да подаде
топката по въздуха на своя капитан (вратар) в сектора. Ако
подаването е успешно, отборът печели точка. Играта се
 140
подновява от центъра, като топката се вкарва в игра от играч
на противниковия отбор. При отбрана играчите се стараят да
отнемат топката или да затруднят придвижването й към
капитана (вратаря) на противниковия отбор. Пред него, извън
дъгата на сектора, застава бранител, който се стреми топката
да не достигне до вратата. Играта продължава до изтичане на
определеното време или до постигане на предварително
обявения брой точки.
В няколко поредни занимания децата се запознават със
задължителните правила и необходимите тактически действия
за играта, след което тя се провежда под формата на
състезания.
Правила:
1. Грубостите, като бутане, спъване, хващане, ритане на
топката с крак и др., са забранени. Наказват се с присъждане
на наказателен удар, койо се изпълнява от мястото на
нарушението.
2. Играчите нямат право да се придвижват с топката
повече от две крачки. Ако искат да сторят това, трябва да
дриблират с нея. В противен случай се отсъжда наказателен
удар.
3. Ако топката напусне очертанията на игрището, се
вкарва от същото това място, но от играч на противниковия
отбор.
4. От странично хвърляне или хвърляне от крайната
линия точка не може да се постигне.
5. При търкаляне на топката по земята точка също не се
присъжда. Топката трябва да бъде директно подадена в
сектора по въздуха или чрез удар в земята.
6. Ако при хващането на топката вратарят прекрачи
ограничителната линия, точка не се присъжда.
141
7. Бранителите нямат право да влизат във вратарското
поле. Ако сторят това, се присъжда наказателен удар, който се
изпълняваот 3 м. от съответния ъглов сектор.
8. При всяко започване на играта от центъра на
игрището играчите от двата отбора се изтеглят в своите
полета.
Варианти:
1. В четирите ъгъла на баскетболното игрище се
очертават сектори с радиус от 1 м. Всеки отбор си избира по
двама капитани (вратари), които застават в срещуположните за
отбора сектори. Те имат право да ловят топката от своите
съиграчи.
2. Играта се провежда в две полувремена по 5-8 мин. с
почивка между тях от 2-3 мин.
Капитанска топка
Играта се разучава след като децата са овладели играта
„Ъглова топка”.
Играта е разновидност на ъгловата топка. При нея освн
ъглови сектори се оформят сектори с радиус 1 м. по средата на
двете крайни линии. В тези сектори влизат капитаните на
отборите, а в ъгловите – вратарите. Точка се отбелязва, когато
играч от ъгловия сектор, който е уловил топката от въздуха,
успее да я подаде сполучливо на своя капитан от средния
сектор. Всички останали правила за играта „Ъглова топка”
важат и за тази игра.
Клинбол
Играта е подготвителна за спортната игра хандбал.
Провежда се на игрално поле с размери 24/16 м., като в
зависимост от условията полето може леко да се увеличи или
намали. В средата на двете крайни линии се очертава по един
полукръг с радиус 2,5 – 4 м. Във всеки един от тях се поставя
 142
предмет за мишена (кегла, стойка, топка и др.). Играта започва
с начален удар от отбор, определен с жребий. Целта на отбора,
притежаващ топката, е чрез подаване и дрибъл да достигне в
близост до полето на другия отбор и със стрелба да улучи
предмета мишена. Отборът, който е в защита се стреми да
отнеме топката и да премине в нападение. Играчите нямат
право да влизат в очертаните зони и да правят повече от 3
крачки с топката. Ако топката излез извън очертанията на
игрището, тя се вкарва в игра от противниковия отбор от
страничната линия на мястото на нарушението. Ако топката
след успешен или неуспешен опит за стрелба на противника е
напуснала очертанията на игрището, се вкарва от
отбраняващия отбор от крайната линия. Победител е отборът,
който за определено време е постигнал повече нападения.
Изпусната топка
Играта е подготвителна за спортната игра волейбол.
Игрището е правоъгълно, разделено на три зони. В средата е
неутралната зона с дължина 4 м., а крайните зони са еднакви –
по 7-10 м. Всеки от двата отбора заема едната от крайните
зони. По жребий се определя правото на начална топка. То се
извършва от центъра на собствената зона с волейболна топка.
Стремежът е топката да се изпрати към противниковото поле
на празно място и да докосне пода. В този случай се печели
точка. Другият отбор се стреми да не допусне това, като улови
топката. Играчите от един отбор могат да си подават топката
помежду си, за да изберат по-удобна позиция и момент за
хвърляне, но се допускат най-много две подавания. Третият
съиграч е длъжен да хвърли топката към противниковото
игрище.
Играта продължава за определено време или до
постигане на определен брой точки (например 15).
143
Правила:
1. Топката не се забива, а се хвърля така, че да описва
парабола.
2. Играчите нямат право да се движат с топката.
3. Ако хвърлената или отбитата топка напусне
очертанията на игрището, то право на игра има
противниковият отбор.
4. Влизането в неутралната зона или настъпването на
линиите й е забранено. Ако това се случи, топката се предава
на противниковия отбор.
5. След всяка спечелена точка право на хвърляне от
центъра на собствената зона има отборът, който е постигнал
точката.
Топка над мрежата (Топка над въже)
Играта е подготвителна за спортната игра волейбол.
Играе се на волейболно игрище с опъната мрежа или въже на
височина 2 м.В двете полета застават два отбора по 8-12
играчи. Чрез жребий се определя отборът, който пръв ще
хвърли топката над мрежата или над въжето с цел тя да
докосне игрището на противника. Играчите от противниковия
отбор се стремят да хванат топката и да я хвърлят обратно със
същата цел – да падне в рамките на игрището на противника.
Допускат се най-много две подавания между съотборниците.
Третият е длъжен да хвърли топката към противниковото поле.
„Топка над мрежата” е сходна по начин на изпълнение с
играта „Изпусната топка”, като се добавят следните
изисквания:
• точка се печели, когато топката падне в границите на
противниковото поле, след като е прехвърлена над мрежата
(въжето);
• точка се печели също, когато противников играч хване
топката извън границите на собственото си поле;
 144
• точка се губи, когато топката докосне въжето или
мине под него;
• точка се губи, когато топката падне извън границите
на противниковото поле.
Играта продължава за определено време или до
постигане на определен брой точки.
Вариант: Играта се провежда в две полувремена по 5-
10 мин. с почивка от 2-3 мин. между тях.
Подаванка (Подаванка с водещ, Волейбол в кръг)
Играта е подготвителна за спортната игра волейбол.
Играчите се разпределят по 8-10 в две-три групи, които
оформят кръгове. В средата на кръга застава водещ играч с
волейболна топка в ръце. При сигнал, той насочва топката с
волейболен пас на избрано от него дете, което му я връща по
същия начин. След това водещият подава на друго дете и така
играта продължава за определено време. Победител е този
кръг (отбор), който е допуснал най-малко грешки: изпусната
топка на земята, хващане на подадената топка с ръце,
задържане и др.
Вариант: Играе се без водещ, като целта на всяка
група е да си подават свободно волейболната топка в кръга,
колкото е възможно по-продължително време.
Нападай и се отбранявай!
Играта е подготвителна за спортната игра футбол.
Децата се разделят на два отбора, които застават зад двете
крайни линии на очертано правоъгълно игрище. Желателно е
момичетата и момчетата да играят поотделно. Децата от
отбора с топката, определен с жребий, са нападатели. Те
трябва да преминат с топката чрез водене и подаване с крак
през цялото игрище до другата крайна линия. Успеят ли,
печелят точка. Играчите от отбора без топка са защитници. Те
145
имат право да отнемат топката с крак само в своята половина
на игрището, без грубости и хващане с ръце. Успеят ли, стават
нападатели – пресичат средната линия и се стремят да
достигнат с топката до другата крайна линия.
Играе се за определено време. Победител е отборът,
спечелил повече точки. Спазват се правилата на футболната
игра.
Ритбол
Играта е подготвителна за спортната игра футбол.
Провежда се на открито или в салон на правоъгълно игрище,
разделено на две еднакви половини, като във всяка една от тях
застава свободно отбор от 7, 9 или 11 играчи. По средата на
двете къси страни на игрището се очертават два сектора с
радиус 1 м., в който се поставя по една кегла или друг
подходящ предмет.
С жребий топката се дава на единия от отборите, който
започва играта от средата на игрището. Самата игра се
провежда също като футбола, но тук играчите се стремят да
съборят кеглата на противника (мишената), поставена в
сектора. При всеки сполучлив опит отборът печели точка.
Играта се провежда за определено време (до 10-12 мин.) или
до определен брой точки (3-5).
Варианти:
Същата игра се провежда с друга мишена:
• квадрат или кръг, нарисуван на стената;
• рамка на скрин;
• малки футболни вратички с размери 1,5/ 1 м. и др.
 146
Изритай топките от игрището
Играта се провежда на правоъгълно игрище, разделено на 3
зони – две крайни еднакви и средна с широчина до 3 м., която
е неутрална. Децата се разпределят на два еднакви по брой
отбора, които застават в крайните зони. В тях се поставят по 5-
6-8 топки (броят им в двете полета е еднакъв). При сигнал
играта започва, като децата се стремят да изритат топките в
полето на другия отбор, без да навлизат в неутралната зона
(поле). Целта на играта е единият отбор да изчисти своето
игрище и в него да не остане нито една топка. Този отбор е
победител. След това играта продължава, като топките се
разпределят по равно на двата отбора. Ако продължително
време не може да се излъчи победител, играта се прекъсва,
децата застават неподвижно и се преброяват топките във всяко
поле. Победител е отборът, който има по-малко топки в своето
поле.
Вариант: По средата на игрището се опъва мрежа или
въже на височина 40-60 см. Топките трябва да се изритат над
мрежата (въжето).
ІХ. Български народни игри
Пръв дръпни
Избира се съдия. Играчите застават по двойки, с гръб
един към друг в разкрачен стоеж. Поставят на земята между
стъпалата си въженце 1-2 м., след което се изправят с ръце на
хълбок. При звуков сигнал от Съдията играчите се навеждат,
като всеки се стреми пръв да дръпне въжето. Краката не се
отделят от земята и не се движат. Победител е успелият да
издърпа въженцето.
147
Гърне с боб
Всеки участник в играта има най-малко по 10 шипки,
дребни камъчета (колкото боб) и др. Глинено (метално) гърне
се поставя на земята и на разстояние 3-4 м. се прави белег.
Оттам всеки играч хвърля към гърнето. Победител е успелият
да вкара в гърнето най-много от своите „бобчета”.
Варианти:
1. Увеличава се разстоянието за хвърляне до гърнето.
2. Провежда се състезателно по отбори.
Люлееща се кошница
На клон с въже се връзва кошница и се залюлява. Всеки
участник в играта има по 5 шишарки (кестени, жълъди). От 3-4
м. от белег, последователно всяко дете се опитва да вкара в
люлеещата се кошница и петте шишарки. Победител е
успелият да стори това.
Варианти:
1. Увеличава се разстоянието за хвърляне до
кошницата.
2. Хвърлянето се извършва и с неудобната ръка.
3. Играта се провежда състезателно по отбори.
Облечена топка
На клон се закача една дреха така, че да се получи отвор
в горния й край. Всяко дете се стреми с хвърляне да вкара
топка в дрехата – „да облече топката”. Победител е успелият
повече пъти.
Панички
Всеки участник в играта си събира най-малко по 10
големи колкото длан каменни плочки – „панички”, и 10 големи
колкото кестени камъчета. Определя се „Хвъргач”. Начертава
се линия, пред която никой не трябва да се движи. Зад нея,
 148
един след друг играчите се целят по „паничките”. Хвъргачът
застава встрани от линията. Играч с камъче в ръка извиква
„Дай!” и се цели с хвърляне по изпратената напред-горе от
Хвъргача плоча. Всяко точно попадение носи точка. След
изпълнението на всички, се отчита кой е спечелил най-много
точки. Той е на-добрият стрелец
Бягай, бягай и седни!
В сгъстен кръг се нареждат каменни плочки (дъсчици)
колкото е броят на играчите. При сигнал на водещия: „Бягай!”,
децата бягат по поляната. При извикване: „Седни!” – всеки
бърза да седне на плочка. В следващите изпълнения водещият
взема по една плочка. Така по-бавните остават без място и
отпадат от играта. Победителят е успелият при всички
изигравания да седне на плочка. Той става водещ в следващата
игра.
Събори шапката!
На клон (храст) се оставя шапка. Всеки играч си прави
средноголеми снежни топки. От поставен белег (клонче, др.)
последователно участниците в играта хвърлят към шапката
снежните си топки. Победител е успелият да я събори.
Варианти:
1. Увеличава се разстоянието за хвърляне до шапката.
2. Хвърлянето се извършва и с неудобната ръка.
3. Хвърлянето се извършва с гръб към шапката.
Лисича опашка
Определя се дете за Лиса (Лисан). То застава на няколко
метра разстояние от останалите играчи и започва да бяга пред
тях, като влачи зад себе си шал (въженце) по снега. Децата го
гонят. Който успее пръв да хване „опашката”, става Лиса.
149
Красива въртележка
Децата са по двойки, хванати за ръце едно срещу друго.
По сигнал от учителя, започват въртене вдясно без да се
пускат. Изискването е да се увеличава бързината на въртене.
При извикване на учителя (някой от играчите): „1, 2, 3 – спри!”
– децата пускат ръце и застават на един крак. Победител е
този, който успее да се задържи най-дълго в равновесен стоеж.
Козлета
Използва се паднало дърво. Две деца тръгват
едновременно от двата края към средата на дървото. Там всеки
се опитва с ръце да събори другия с тласкане до три пъти, като
козлета на мост. Победител е успелият да се задържи на
„мостчето”.
Вариант: Играта се провежда като състезание между
отбори.
Търкаляне (Въргаляне)
Гладко дървено трупче се търкаля с крака по равно
място, като детето е върху него, стъпило с двата си крака.
Отчита се кой най-дълго и най-далече ще се придвижи с
трупчето.
Гърненце
Децата са в голям кръг по двойки. Детето от вътрешната
страна на кръга кляка. То е „гърненце”. Зад него е
„стопанинът” му. Едно е без гърненце, то е излишно.
Правила: Детето без гърне отива до някой стопанин,
хваща го за дясната ръка и го пита: „Бабо, (ако е момиче или
„дядо”, ако е момче) продаваш ли си гърнето?”. Стопанинът
отговаря: „Дарявам го, залагам го, но на теб не го давам!”.
След което те бързо пускат ръцете си и бягат в срещуположни
посоки около кръга. Който успее по-бързо да дойде на мястото
 150 151
зад гърнето, става негов стопанин. Останалото дете – същото далеч към другата група. Играчите от другия отбор се опитват
или другото, продължава по същия начин играта, докато да я хванат. Ако някой успее или който я достигне, може да
обиколи целия кръг. Ако някой остане да бяга повече от два подаде на друг или той самият да хвърля към камъка. Когато
пъти, се сменя. След това Стопаните и Гърнетата си сменят топката падне върху камъка, отборът получава 1 камá. При
местата. хващане и при удряне на камъка от другите, играчът, който е
Вариант: Детето без гърне отива до някой стопанин и „пяркал” топката – от отбора при камъка, излиза от играта. Тя
казва: „Бабо, (или „дядо”) какво ври в гърнето?” – отговорът е се взема и по нея бие друго дете от същия отбор, както в
някаква гозба – фасул, ориз, коприва и пр., но не трябва да се началото. Ако някой удари „перне” топката три пъти и от
повтаря. – „Дай ми го!” – продължава детето. – „Не го давам!” противниковата страна не я уловят и не улучат камъка, то този
– отговаря стопанинът и плесват с двете си ръце. След това играч извиква по-високо, че е направил камá. Която група
бързо бягат в противоположни посоки. направи по-бързо 10 камú, побеждава. След това си сменят
местата на игра. Най-често се играе 3 или 5 пъти.
Ритни кáпа
Начертава се кръг с диаметър 2 м. В центъра му се
поставя топка (кáпа). Избира се „Пазач на кáпата”. Той застава
в кръга до топката. Останалите играчи са около кръга.
Правила: Децата извън кръга се стремят да вземат
топката с крак, без да влизат в кръга. Пазачът пази топката.
Ако някой успее да изрита топката, той сменя пазача. Пазачът
има право да ритне топката. Тогава всички бягат да я вземат.
Който пръв я хване, хвърля с ръце към някое дете. Ако успее
да го удари, става Пазач. Ако не го улучи или този, към когото
е хвърлена топката, я хване, хвърлилият топката става Пазач.

Игра на камú
Намира се голям плосък камък и се поставя на равно
място. Участниците в играта се разделят на две групи. Взема
се лека (волейболна) топка. Едната група остава с топката до
камъка, а другата отива на 3-4 м. (при по-напредналите може и
по-голямо разстояние). Там начертават линия, зад която
застават.
Правила: Едно от децата при камъка подхвърля топката
нагоре и я удря с дланта на ръката си така, че да я изпрати
 152 153
ПЛАН – КОНСПЕКТ Основна част 25
на занимание от модул „Игри” за ученици мин.
от ........ клас, .....................................................училище
Дата .................... 4. Разучаване на играта „Врабци и врани” 4-5 7-8 Сигналът се
Тема: Подвижни игри с лекоатлетически характер и с топка пъти мин. подава
разчленено „Вра-
Задачи: 1. Разучаване на играта „Врабци и врани” и развиване на бързина О О ни!”, „Вра-бци!”.
на реакцията. т т Изпълнява се от
2. Затвърдяване на игрите „Търколи и бързо донеси!” и „Изчисти б б
о о
висок старт в две
игрището!”. Развиване на бързина, сила на ръце и раменен пояс, р р редици с гръб
ориентация в пространството. една към друга.
3. Развиване на издръжливост чрез играта „Ти гониш!”. В В Отчита се кой
4. Възпитаване на воля, колективизъм, чувство за отговорност. р р
а а
отбор е хванал
Необходими уреди и пособия: 10-12 плътни топки (1кг), 18-20 топки, б н повече деца.
тиксо за очертаване, кърпа, мрежа (въже) ц и
Място на провеждане: на площадка или волейболно игрище и

ХОД НА УРОКА: 1
м.
1 2 3 4 5 10 - 15 м. 10 – 15 м.
Подготвителна част 10
мин.
1. Приемане на класа Проверка на 5. Затвърдяване на играта „Търколи и бързо 4 7-8 Играта е
здравното донеси!” пъти мин. състезателна.
състояние и Отчита се кой
облекло отбор е донесъл
повече топки.
Упражнения за внимание 2 Обръщане Б
мин. надясно и наляво. 10 - 15 м.
„Великани и джуджета”
3 Изправителни
2. Ходене и бягане в колона - в обход, зиг- мин. упражнения в
заг, по диагонал, с ритмично пляскане движение А
3 ритмичен усет
3. Строева игра „Търси водача си!” пъти 5 Отчита се при 1 път – търкаляне с две ръце отдолу
- с ходене и ОРУ мин. всяко изиграване 2 път – търкаляне с дясна ръка
- с бягане отборът 3 път – търкаляне с лява ръка
- със скачане победител.Сменят 4 път – търкаляне с две ръце от разкрачен
се местата на стоеж с гръб към посоката
водачите.
 154 155
6. “Изчисти игрището!” 3-4 8 Играе се до 3 Годишно разпределение за модул “Игри”
пъти мин. точки или победа
на отбор. Развива Организация
Х сила и № на Месец - Характер Съдържание и правила, понятия, Забележка
Х ориентация в занима- седмица на игрите основни задачи междупредметни
нието връзки
Х пространството.
1. ІХ – 3 ПИ с Изброяват се
Х 2. ІХ – 4 атлетически игрите и/или
Х 3. Х–1 характер се описват
Х 4. Х–2  основните
А Б 5. Х–3 ПИ с топка задачи
Х . . 1. Разучаване
Х . . ЩИ за развиване на играта ……
Х . . на двигателно 2.
Х . . качество Затвърдяване
ХІ – 3 на уменията за
Х ХІ – 4 бягане чрез
Х ХІІ – 1 ПИ с гимн. играта ….
характер 3. Развиване на
 координация и
Използват се плътни топки от 1 кг. точност
ПИ при снежни
условия (окомер) чрез
7. „Ти гониш!” 3 Развива се играта ….
Докоснатото дете вдига ръка и казва „Аз мин. издръжливост 4. Развиване на
отскокливостта
гоня!” чрез играта ….
Заключителна част 5 5. Възпитаване
мин. на ……
8. „Слепият стрелец” 3-4 .
.
пъти 31/32
9. Преценка и освобождаване на класа
 156 157
ЛИТЕРАТУРА 17. Попов Ив.; Е. Христова; П. Буюклиев. Теория и методика
1. Аладжов, К. Игрите на нашето детство. Тип-топ прес, С., на физическото възпитание. С. 1979.
1997. 18. Севев, М. Подвижни игри. Учебник за студентите от НСА.
2. Ангелова, Т. Български народни игри за деца от детските С., 1993.
градини. ТрУ – ИПКУ, Ст. Загора, 1999. 19. Теория и методика на физическото възпитание. Учебник за
3. Андреев, Г. Народни хора и детски музикални игри. М и Ф, студенти от ВИФ и НСА. Под ред. на Кр. Рачев. М и Ф, С.,
С.,1975. 1991, 1998.
4. Боева-Пенчева, Б. Подвижни игри. Стара Загора, 2006. 20. Теория и методика на физическото възпитание. Под ред. на
5. Георгиев, Г. Малки подвижни игри. М и Ф, С., 1975. К. Рачев и В. Маргаритов. Пловдив. 1996.
6. Друмев, А. Игри – лични и групови. Хемус, С., 1932. 21. Физическо възпитание. Учебник за ВУЗ. УИ “Св. Св.
7. Държавни образователни изисквания за учебно съдържание Кирил и Методий”. В. Търново. 1994.
по физическо възпитание и спорт. ДВ, бр. 48, 2000 г.
8. Заповед № РД 09-1038 / 27.07.2004 г.на Министъра на МОН
за утвърждаване на модулното обучение в третия учебен час
по физическо възпитание и спорт в училище.
9. Костов, К. и С. Иванов. Книга за учителя по физическо
възпитание и спорт. 1 клас. Просвета. С. 2003.
10. Костов, К. и С. Иванов. Книга за учителя по физическо
възпитание и спорт. 2 клас. Просвета. С. 2003.
11. Костов, К. и С. Иванов. Книга за учителя по физическо
възпитание и спорт. 3 клас. Просвета. С. 2004.
12. Костов, К.; С. Иванов; В. Маргаритов; Б. Боева. Книга за
учителя по физическо възпитание и спорт. 4 клас. Просвета.
С. 2005.
13. Методика на учебно-възпитателната работа по физическа
култура 1.-3. клас. Под ред. на Ив. Попов. Народна просвета,
С., 1989.
14. Методика по физическо възпитание. Под ред. на В.
Маргаритов. Пловдив. 1999.
15. Попов, Ив., Г. Георгиев. Подвижни игри в началните
класове. Народна просвета, С., 1990.
16. Попов, Ив. Методите в училищното физическо възпитание.
М и Ф. С. 1982.