1

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛЕВЕН

ФАКУЛТЕТ „МЕДИЦИНА ”

ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

КАТЕДРА „ХИМИЯ И БИОХИМИЯ”

ЛЕКЦИЯ №1

ЗА ДИСТАНЦИОННА САМОПОДГОТОВКА ПО УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА

„БИОХИМИЯ”

ЗА СТУДЕНТИ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „МЕДИЦИНА”

ТЕМА: Тридименсионална структура на белтъците. Значение на

супер-вторични домени: левцинов тип, Zn-пръсти и серпентинов
тип домени.

РАЗРАБОТИЛ: проф.Регина Комса-Пенкова д.б.н.

 2

Гр. Плевен
2020ГОД

1. Тридименсионална структура на белтъците. Значение на супер-вторични

домени: левцинов тип, Zn-пръсти и серпентинов тип домени.

Белтъците са високомолекулни съединения, образувани от аминокиселинни остатъци свързани помежду си

с пептидна връзка (карбоамидна връзка между карбоксилна и амино група). Белтъците имат няколко нива на
организация: Фиг. 1.
1. Първичната структура е аминокиселинната последователност, тя показва кои са аминокиселините, колко
са и как са подредени.
ала Всички белтъци се различават по първичната
гли си структура. Тя е факторът определящ
сер другите нива на организация. Полипептидната
вал верига е векторна - има N и С краища - за
лев начало на един полипептид е приет N (амино)
лиз краят.
гли Фиг. 1. Нива на организация на белтъци:
тре първична, вторична, третична и четвъртична
структури.

2. Свойства на пептидната връзка. Аминокиселините в полипептидна верига се свързат помежду си с

пептидна
връзка.

Фиг. 2. Свойства на пептидната

връзка. Пептиднатата връзка е по-
здрава и е по-къса с 0.13 А от
O O
обикновена σ C-N връзка. H H
Изследванията на Полинг и Кори +
N +
N
показаха, че пептидната връзка е N N
около 40% двойна, и е планарна - H H
O R O R
всички атоми на пептидната връзка
лежат в една равнина.
Поради частично двойния и характер, въртенето около σ C-N връзка е затруднено.
Това води до образуване на trans и cis изомери - разположението на О и H атоми спрямо C-N връзка.
Обикновено при белтъците връзката е trans, но в някои циклопептиди, а също така при по-голям заместител
или остатък от пролин връзката може да бъде в cis конфигурацията. Разпределението на електронната
плътност м/у атомите на пептидната връзка е неравномерно, като при кислорода електроната плътност е по-
голяма, а при азота има понижена електроната плътност - това позволява на атомите от пептидна група да
изграждат водородни връзки.
3. Вторична структура - пространствено разположение на полипептидна верига, стабилизирано с водородни
връзки, образувани от поляризирани N-H и C=O групи на пептидната връзка. Регуларната структура на
полипептидната верига и изброените свойства на пептидната връзка налагат ограничения
 3

върху възможностите за нагъването и.

Тя може да се нагъва само по определен начин. Най-често срещаната вторична структура е α-спиралата, а
исторически първа е изследвана β-структура. Освен стандартната α-спиралата се срещат и други
разновидности.
3.1. α-спиралата - (3.613) е дясновъртяща спирала, образувана от L аминокиселинни остатъци. Една навивка
на спиралата е изградена от3.6 аминокиселинни остатъка, 13 - общ брой атоми в една навивка. Разстоянието
между 2 съседни навивки e 5.4 A, r=2.55A. Спиралата е много плътна, атомите във вътрешността на спиралата
се намират на разстояние, позволяващо van der Waalsови взаимодействия. Разстоянието между карбонилния
кислород С=О и N-H на всеки четвърти аминокиселинен остатък позволява да се изгради стабилна водородна
връзка.
Другата α-спирала е 310-спирала - по-тясна и по-издължена, 3 означава броя на аминокиселините в една
навивка, 10 общ брой атоми в една навивка, със стъпка 6A. ).
π -спиралата -има 4.4 аминокиселинни остатъка в една навивка и стъпка 5.2А. Тази спирала е по-рехава.
Независимо от по-големият диаметър, във вътрешността и не може да се побере дори една водна молекула.
Нормалният ход на спиралните участъци се нарушава от пролин и глицин, тези две аминокиселини изграждат
собствен тип спирала.
Фиг.3. Видове вторична структура:
1. α спирала - (3.613)
2 молекулния модел на α-спиралата: (3.613) -
дясновъртяща спирала, образувана от L
аминокиселинни остатъци.
3. молекулен модел на 310-спирала
4. молекулен модел на π -спирала, (4.416
3.2 Друга много разпространена вторична структура е -β
структура или β нагънат лист.
Фиг.4.
Вторична β
структура

β структурата се изгражда от успоредно разположени неспирализирани участъци на полипептидни вериги.

Полипептидните вериги могат да бъдат паралелни или антипаралелни и се стабилизират с водородни връзки
между атомите на пептидната група. Антипаралелните структури са по-стабилни от паралелни.
Когато β структурата е максимално стабилизирана с водородни връзки, тя е по-малко разтеглена и по външен
вид наподобява хармоника. В глобуларните белтъци β структурите могат да бъдат изградени от 2 до 15
(нишки) участъка, и са с дължина средно 6 аминокиселинни остатъка (21А).
:
 4

Повечето белтъци
притежават участъци от
двата вида - α и β структури,
но някои имат
предпочтително само една
например β субединицата на
хемоглобина съдържа само
α участъци. Константната
част на имуноглобулините,
цитохром С са изградени
само от β.
Фиг.5. 1. Антипаралелни β -структури, 2. Паралелни β структури, 3. β-turn
4.Третична структурата определя разположението на полипептидната верига в пространство и представлява
допълнително нагъване на участъците с определена вторична структура в обща компактна молекула. Тя се
изгражда чрез взаимодействиe на страничните вериги на аминокиселинните остатъци, които имат
определящо значение.
4.1 Неполярните остатъци - Вал, Лев, Иле, Мет, Фен и Три обикновенно се разполагат във вътрешността и
изграждат вътрешността на белтъчната молекула. Избягвайки контакта с водата, те стабилизират белтъка за
сметка на хидрофобните сили.
4.2. Заредените полярни остатъци: Арг, Хис, Лиз, Асп, Глу се разполагат преимуществено на повърхността
на белтъчната молекула и са в контакт с водната среда. Около 75 % от тях са свързани в йонни двойки и
солеви мостове.
4.3. Незаредените полярни групи: Сер, Тре, Асн, Глн, Тир се разполагат на повърхността и в интериора на
белтъка. Разположени вътре, изграждат водородни връзки помежду си, и по този начин неутрализират
полярността си.
4.4. Други съществени фактори допринасящи за
оформянето на третичната структура са дисулфидни
мостове и пролинов остатък. Например инсулинът е
малък белтък изграден от две полипептидни вериги A
и В. (А съдържа 21-а.к. и В - 30 а.к. с един вътрешен
и два външни S-S мостове. Окислението на
дисулфидните мостове води до загуба на
биологичните свойства.
Фиг.6. Третичните структури могат да имат
характерни мотиви-субдомени на вторичната
структура
А и Б -Zn пръсти – тoзи
мотив се образува при хелатиране на цинков атом с цистеинови и хистидинови
остатъци. Zn пръсти – изграждат домени на ядрени рецептори на хормони които
се свързват с ДНК.

Фиг.7. C левцинов цип мотив: два α-спирални участъка, стабилизирани с

хидрофобни взаимодействия на левциновите остатаци,
 5

Фиг.8 D Серпантинов тип домен, най-често изгражда

трансмембранно разположени белтъци, например
серпантинов тип рецептори на хормони и невротрансмитери

Фиг. 9
Домен на пируват киназа,
съдържащкомбирация от β барел и
α структури.

5.Четвъртичната структура представлява взаимно разположение на

субединиците в пространството, при наличие на няколко полипептидни вериги
в една белтъчна молекула. Тя се стабилизира със същите слаби
взаимодействия както и третичната.
Други примери са пируватдехидрогеназа, аконитаза и др. За
четвертичната структура е характерна задължителна симетрия-
циклична (С2, С3, С5), дихидрална (Д2, Д3, Д4), тетраедрална,
октаедрална

Фиг. 10 Например молекулата на хемоглобина Hb е изградена от

четири полипептидни вериги -α2β2.

Фиг. 11 Взаимодействия стабилизиращи допълнително нагъване на

участъците с определена вторична структура в обща компактна
молекула. Взаимодействиeто на страничните
вериги на аминокиселинните остатъци има
определящо значение.
1.електростатични взаимодействия
2.водородни връзки,
3.хидрофобни взаимодействия,
4.дисулфидни мостове.
Всички заедно те изграждат и стабилизират много
компактна белтъчна конформация близка до плътността
на кристалното състояние. Съвременните методи за
изследване показват, че белтъците са динамични
гъвкави структури, което е необходимия фактор за функционирането им

6. Класификация на белтъци. Белтъците са класифцирани по форма и по съдържание. По форма белтъците

се разделят на две големи групи фибриларни и глобуларни. При глобуларните белтъци съотношението на
осите е от 1:1 до 1 : 30. При по-голямо съотношение (над 30) в полза на едната ос белтъците се определят
като фибриларни.
6.1 Фибриларни структури: Колагените са най-разпространените белтъци в човешкия организъм (1/3 от
белтъците на организма). Семейството от колагеновите белтъци наброява 19 типа колаген. Структурата им
може да бъде представена с формула (Гли -X-Y)n като Х е най-често пролин, а Y- най-често е 4-
хидроксипролин. Колагените образуват специфични тройно спирализирани структури, които електроно-
микрографски се наблюдават като характерни напречно-набраздени структури. Полипептидните им вериги
(три на брой в едната колагенова молекула) изграждат ляво въртящи спирали, а заедно обща дясновъртяща
 6

тройна спирала, стабилизирана с водородни връзки. Колагените са основни съединително-тъканни белтъци.

Надмолекулната им организация е тъканно-специфична.

Фиг. 12. Това са единствените белтъци,

чиято структура притежава периодичност

13. α кератините - клетъчни белтъци

на косите, кожата, ноктите.
Другия пример за фибриларните структури са α кератините- клетъчни белтъци на косите,
кожата, нокти са изградени от два типа полипептидни вериги: тип I и тип II. Двата типа
вериги са плътно асоциирани (αα coiled-coil мотиви - 310 спирала), агрегират в
микрофибрили, стабилизирани с хидрофобни взаимодействия и дисулфидни мостове.
Някои белтъци имат специфични структурни особенности: Еластин определя еластичността
на големи кръвоносни съдове, жълтата ел.тъкан на белите дробове, еластичните лигаменти
на шията, може да бъде разтеглен от 3 до 5 пъти по дължина. Резилинът при бълхата е
изграден на принципа на прашка - деформация
позволяваща исключителен отскок.
Посттранслационна модификация Фиг. 14
Някои белтъци след синтез допълнително се
модифицират, което или подпомага изграждането на
структура -хидроксилиране на пролинов и лиз остатък
при колагените) или е необходимо за биологична
активност -фосфорилиране на регулаторни ензими от
обмяната (гликоген синтаза, фосфорилаза, β-OH-β-CH3
глутарил-KoA редуктаза), ацетилиране, метилиране,
карбоксилиране на протромбин - фактор на
кръвосъсирване. Ацетилирането и метилирането на
хистони е в основа на епигенетика. И джата процеса
знчително променят генната активност. Ацетилирането е
механизм на регулацията на митохондриално окисление.
Голяма част от серумни белтъци са гликопротеини - гликозилирани са с един или няколко монозахаридни
остатъка.
Белтъците се свързват и с други клетъчни компоненти и взависимост от това могат да бъдат класифицирани:
Гликопротеини, Липопротеини, Нуклеопротеини, Хемопротеини, Метало-съдържащи белтъци.