Имедиатни мостови протези.

Протезната конструкция се изработва върху подходящо коригирани работни

модели преди да е създадено протезното поле за нея в УК и се поставя на
пациента незабавно след създаването му. Дали конкретното протезно поле
ще бъде създавано в резултат от изпиляване на зъби – за отделни коронки
или мостокрепители, или в резултат на екстракция на зъби – за мостови,
частични или цели протези, няма принципно значение. Важното е при този
подход на работа конструкцията да се създаде технологично в готов вид и да
се постави незабавно след клиничното оформяне на протезното поле в
устната кухина.
Показания – най-често във фронталните сектори на съзъбието, когато част
от наличните зъби са със силно увреден пародонт и подлежат на екстракция.
Противопоказания – отнасят се до страничните и дистални сектори на
съзъбието, където екстракционните рани са по-големи и по-трудно се
определя конфигурацията им върху работния модел, а оздравителния процес
е по-дълъг и засяга по-големи повърхности.
В първия клиничен етап се вземат отпечатък с алгинат, с цели лъжици от
ГЧ и ДЧ и се фиксира ЦО със силиконов или восъчен ключ/захапка. В
случаите със силно разклатени, подвижни зъби 2-ра 3-та степен, когато
съществува реална опасност някои от тях да бъдат неволно и нежелано
екстрахирани чрез отпечатъка трябва да се направи подготовка. Най-често
за укрепване на пародонтално увредените зъби се прави някакъв вид
временно шиниране – с лигатурна тел, с КМ или комбинирано. След това
внимателно се взима отпечатъка. В лабораторията от всеки отпечатък се
отливат по два модела – единия служи за работен, другия за контрол и
сравнение на ситуацията и обективните данни преди механичното
коригиране, изрязване и накрая унищожаване на работния модел.
Зъботехникът чрез контролния модел си осигурява реалната възможност да
пресъздаде чрез протезната конструкция всички индивидуални параметри и
особености на клиничната ситуация, особено когато пациента държи
изключително на това – големина, форма, разположение и цвят на
изкуствените зъби. Върху работния модел посочените за екстракция зъби се
изрязват, премахват, а алвеоларния гребен и местата на бъдещите
екстракционни рани се заглаждат. Гипсовите зъби, определени за
мостоносители се изпиляват за цели коронки от зъботехника. Върху така
подготвения работен модел бъдещата мостова протеза се моделира от восък
и изработва от акрилова пластмаса. В завършен вид заедно с контролния
модел се предава в клиниката за имедиатно поставяне в устата на пациента.
Вторият клиничен етап започва с изпиляване на зъбите – мостоносители.
Накрая се екстрахират определените в лечебния план зъби. Груба грешка е
да се започне с отстраняването на зъбите, тъй като кръвотечението от
пресните екстракционни рани затруднява изпиляването и замърсява
работната среда. Съвсем естествено установените при ажустирането
неточности и несъответствия между мостовата конструкция и протезното
поле трябва да се коригират. Това се извършва чрез ребазиране със
самополимеризираща пластмаса с подходящ цвят. Накрая всички
повърхности се полират окончателно, върху контактуващите с
екстракционните рани мостови тела се поставя сулфидинова паста и
конструкцията се фиксира към мостоносителите с временен цимент. Всички
имедиатни конструкции имат временен характер. Най-голямото
преимущество на имедиатното протезиране се състои в изключително
високия му психопрофилактичен и социален ефект.