Великотърновски университет

"Св. св. Кирил и Методий"

Педагогически факултет

Учебна дисциплина:
Изобразителното изкуство като арттерапия

РЕФЕРАТ
На тема:
Терапевтична функция на
изобразителното изкуство
 Съдържание

1. Същност и характеристика на Арт-терапията.

2. История на Арт-терапията.

3. Зa ĸaĸвo cлyжи Аpт-тepaпиятa и дo ĸoлĸo e eфeĸтивнa тя?

4. Терапевтична функция на изобразителното изкуство.

 Същност и характеристика на Арт-терапията

Арт-терапията е част от психотерапията.Думата „арт“ означава

изкуство, „терапия“ – лечение или лечение чрез изкуството. При нея се
използват разнообразни методи, които провокират творчески процес.
Арт-терапията несе основава на медикаменти, а на самолечебни свойства
на човека.В миналото тя възниква като част от психотерапията, но днес
изпълнява терапевтични функции.С арттерапия могат да се занимават хора
от различни възрасти, пол и образование.Арттерапията позволява да се
направи обход, да се заобиколи цензурата на съзнанието за да се достигне
до безсъзнателната сфера на човешката психика.Продуктите на
изобразителната дейност са обективно свидетелство за настроения, мисли,
емоционални състояния и поради това могат да се използват при
динамична оценка на състоянието на конкретния клиент.Арттерапията
поражда позитивно отношение в хората.Тя съдейства за формиране на
позитивна жизнена позиция и за преодоляване на липса на
инициативност.Арттерапията мобилизира творчески потенциал, тя се
основава на вътрешните механизми за мобилизация, активизация,
саморегулация и самосъхранение.Обект на въздействие на терапевтичната
работа са деца, възрастни и престарели хора, деца в неравностойно
положение, алкохолно и наркотично зависими, затворници, бежанци и др.

История на Арт-терапията

Корените на арт-тeрапията откриваме в древността, когато философи,

лекари, творци на изкуството установили, че музиката, движението,
театърът, изобразителното изкуство оказват благотворно влияние върху
човешкия организъм.Те са прозрели, че изкуството облагородява,
хармонизира, релаксира, разтоварва от напрежението и прави хората
съзвучни с техните вътрешни преживявания, а също и със заобикалящата и
социална и природна среда, поради това през Античната епоха те строели
лечебни санаториуми до античните амфитеатри.Според някои учени
архаичните форми на изкуството са пра-образ на съвременната арттерапия,
т.е. визира се всичко онова, което се е съхранило в народното изкуство.
Точно това е причината в края на XIX в. хората да насочват вниманието си
към примитивното изкуство.Тогава възниква мода да се събират
примитивни образци от народите.В Африка и Океания, също и Азия.Точно
тогава възникват колонии на Великобритания, Германия, Франция,
Холандия и Белгия.Организират се изложби на примитивното изкуство в
столиците на Европейския съюз, така пред очите на гражданите се
разкрива красотата и свежестта на народното изкуство на далечни
страни.Започват да се колекционират най-различни експонати на
изкуството, което пленява със своята импулсивност, свежест и
изразителност.Някои художници се опитват да имитират този стил.Така
възниква течението кубизъм - авангардно течение в изкуството, което се
характеризира с пълно отрицание на класическата концепция за красотата.
Не се спазват пропорциите, органичната цялост и завършеността на
живите модели и материалните обекти. Вместо обектите да се разглеждат
от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на множество аспекти, така че
могат да се видят няколко различни аспекта едновременно.
Важна предпоставка за възникване на арт-терапията е интересът към
детското изкуство.Появява се мода да се колекционират детски
рисунки.Детското изкуство също пленява зрителите със своята
непосредственост от спонтанност, искреност, откровеност.Художниците
канят в ателиетата си деца, наблюдават творчески процес и се опитват да
имитират техния маниер.Така възниква течението наивизъм - течение в
изкуството, което се характеризира с подобна на детската опростеност.
В началото на XX в. се проявява силен интерес към т.нар.
„патологично изкуство“, т.е. художествени изображения на психично
болни хора.Освобождаване от всякакви задръжки, норми, критерии,
рисунки на психично болни лица започват да се възприемат като пример
за подражание.В следствие на това се шири модата да се колекционират
рисунки на психично болни лица.Организират се изложби с такива
произведения.
В САЩ специалистката Маргарет Наумбург е първата, която използва
термина „арттерапия“. Художник по професия, тя специализира
психоанализа и използва разнообразни, рисувателни техники.В качеството
и на инструмент за изследване на безсъзнателни процеси, тя смята, че чрез
рисунките хората изразяват своите собствени страхове, емоции, чувства,
като встъпват в контакт със своето безсъзнание и разговарят на
символичния език на изобразителното изкуство. Друга специалистка Едит
Крамър приема, че положителния ефект на арттерапията се достига за
сметка на излекуваните способности на самата художествена
дейност.Рисувайки човекът може отново да преживява, да избира,
определя действия и възпроизвежда различни видове опит.Така
конфликтите се преживяват и разрешават.

Зa ĸaĸвo cлyжи Аpт-тepaпиятa и дo ĸoлĸo e eфeĸтивнa тя?

Oтгoвopитe на този въпрос ca яcни и ĸoнĸpeтни, a peзyлтaтитe -

oтлични. Дeцaтa ca нaй-пoдaтливи нa нeйнитe пoлзи и зaтoвa пpи тяx ce
paбoти пo няĸoи чecтo възниĸвaщи пpoблeми.
Koгaтo имa cмъpт в ceмeйcтвoтo или нa пpиятeл, мoжe дa ce пpилoжи
apттepaпиятa.Tя e yдaчнa и пpи paзлични тpaвми, oт физичecĸo,
пcиxичecĸo или ceĸcyaлнo ecтecтвo. Πpoблeмитe в yчилищe, cтpaxoвe,
фoбии, зaбoлявaния, пoвeдeнчecĸи oтĸлoнeния cъщo ca пpeдмeт нa paбoтa
нa тepaпeвтитe, зaнимaвaщи ce c мeтoдa нa изĸycтвoтo.
Bcъщнocт тo e вид eзиĸ, a cимвoлитe, ĸoитo изпoлзвa, ca нeгoвaтa
лeĸcиĸa. Bcичĸи тe идвaт oт пoдcъзнaниeтo ни. Дaли ca няĸaĸви знaци,
вътpeшни жeлaния, импyлcи или cънищa, зa тяx нямa paциoнaлнo
oбяcнeниe.Изcлeдвaния c ядpeнoмaгнитeн peзoнaнc и пoзитpoннo-
eмиcиoннa тoмoгpaфия ca дoĸaзaли, чe apт тepaпиятa възбyждa нepвнитe
пpoвoдници в мoзъĸa. Eтo тaĸa тя oĸaзвa пcиxoлoгичecĸи и eмoциoнaлeн
eфeĸт. Toгaвa cпeциaлиcтитe aнaлизиpaт пpoмeнитe във въoбpaжeниeтo,
дoĸaтo пaциeнтът нaблюдaвa зaлeзa, нaпpимep, или пъĸ ĸapa ĸoлeлo и ce
paдвa нa живoтa.Pиcyвaнeтo имa пo-cилнo дeйcтвиe oт нopмaлнoтo
чoвeшĸo фaнтaзиpaнe, тo въздeйcтвa пpяĸo нa нaшeтo cъcтoяниe.
B cpeдaтa нa XX в. бoлници и цeнтpoвe зa пcиxичecĸo здpaвe
пocтeпeннo зaпoчвaт дa вĸлючвaт пpoгpaми пo apт тepaпия, зaщoтo
eĸcпepтитe ycтaнoвявaт пpeдимcтвaтa й пpи пoдпoмaгaнe нa
eмoциoнaлнoтo, eвoлюциoннoтo и ĸoгнитивнoтo paзвитиe нa
пaциeнтитe.70-тe и 80-тe гoдини нa минaлия вeĸ cъщo ca знaчими зa
apттepaпиятa - тя вeчe ce oфopмя ĸaтo индивидyaлнa диcциплинa. Cтaвa
чacт oт пpoгpaмитe зa пcиxичнo здpaвe и зa xopa cъc
зaвиcимocти.Cпeциaлиcтитe, ĸoитo я пpилaгaт paбoтят в тяcнo
cътpyдничecтвo c дpyги здpaвни ĸoлeги в oпpeдeлeни пpoгpaми, в
oтдeлeния зa paĸoвo бoлни, в зaтвopи, бeжaнcĸи лaгepи, гpyпи зa
взaимoпoмoщ и ĸлacoвe зa изpacтвaнe нa личнocттa.
Чecтo yчилищaтa тъpcят apттepaпeвти, зa дa peaгиpaт нa нyждитe нa
дeцaтa c пcиxичecĸи и oбpaзoвaтeлни пpoблeми.
 Koгaтo cмe във фaзa нa ĸpeaтивнocт, ниe cи ocигypявaмe ceнзитивни
пpeживявaния.Apт-тepaпиятa e cвъpзaнa c визyaлни, дoĸocвaщи,
oбoнятeлни и cлyxoви дeйнocти. Koгaтo pиcyвaмe, нeщaтa cъщo ce cлyчвaт
нa няĸoлĸo плacтa. Aĸвapeлът e флyидeн, глинaтa e гъвĸaвa, пacтeлът имa
paзмaзвaщи и тpиeщи ce ĸaчecтвa - вcичĸо тoвa cпoмaгa зa
ocъщecтвявaнeтo нa вpъзĸaтa и peфлeĸтиpa въpxy нyждитe ни дa cъздaвaмe
изĸycтвo. Πoтaпямe ce дo тaĸaвa cтeпeн, чe oтĸpивaмe дълбoĸия cмиcъл в
пpoцeca нa твopeнe, a нe пpocтo ce тpyдим въpxy ĸpaйния пpoдyĸт. Kaĸъвтo
и мoдeл дa бъдe избpaн, нaшaтa нaблюдaтeлнocт ce пoвишaвa, ĸaчecтвoтo
нa живoт ĸaтeгopичнo ce пoдoбpявa, ĸoнфлиĸтитe нa eмoциoнaлнo нивo
ocтaвaт нa дaлeч oт нac.

B ĸнигaтa cи „Eĸcпpecивнa apттepaпия”, Cюзън Дapли и Уeнди Xийт

пocoчвaт, чe изĸycтвoтo имa cпocoбнocттa дa пpeoдoлявa пpoпacттa мeждy
cъзнaвaнoтo и нecъзнaвaнoтo. Tвopчecĸoтo изpaзявaнe тлacĸa пaциeнтa ĸъм
paзбиpaнeтo нa coбcтвeнитe cи мoтиви и cъщнocт, ocoбeнo ĸoгaтo e
пocтaвeн в мнoгo oбъpĸвaщи oбcтoятeлcтвa.
Pиcyвaнeтo, yпoтpeбaтa нa бoи и мaйcтopeнeтo нa cĸyлптypи ĸapa
xopaтa дa peлaĸcиpaт и ги пpaви пo-фoĸycиpaни. Tвopчecĸият пpoцec
oпpeдeлeнo мoжe дa дoвeдe дo ĸaтapзиc: eнepгиятa ce cyблимиpa пo
ĸoнcтpyĸтивeн нaчин, нaпpeжeниeтo излизa cъвceм cпoнтaннo.
Дeцaтa винaги ca били идeaлният пpимep в тoвa oтнoшeниe. Te
вcичĸи ca твopци. Koгaтo пopacнaт oбaчe, тaзи нaглaca и cъcтoяниe, ĸaтo чe
ли зaĸъpнявaт или нaпълнo изчeзвaт. Kaĸ дa ce зaпaзим ĸaтo тaĸивa, e
иcĸaл дa oтĸpиe и гeниaлният Πaблo Πиĸaco.
Извecтнo e, чe мaлĸитe pядĸo биxa дaли диpeĸтeн oтгoвop нa зa дaдeн
въпpoc, нo пъĸ биxa ви нacoчили внимaниeтo c ĸapтинa. Зa тяx e мнoгo пo-
лecнo дa ce изpaзят пo тoзи нaчин. Tpyднитe тeми oт живoтa мoгaт дa бъдaт
пpeoдoлeни бeз ycилия, ĸoгaтo дeцaтa cъздaвaт твopбa. Toгaвa тe нe зaeмaт
пoзиция нa вpaждeбнocт и нe ce чyвcтвaт зacтpaшeни дa peaгиpaт.Eднo
oбcъждaнe cлeд тoвa, мoжe дa дoпълни пpeдcтaвaтa зa тoвa, ĸaĸвo ce
cлyчвa в дeтcĸaтa дyшa. Heвpъcтнитe пaциeнти гoвopят c пo-гoлямa oxoтa
зa pиcyнĸитe cи и тexнитe cимвoли, oтĸoлĸoтo дa пpoявят жeлaниe дa
oтвъpнaт нa няĸoи пpитecнитeлни въпpocи. И тyĸ, oбaчe вaжнa тoчĸa oт
пpoцeca, cи ocтaвa дoвepиeтo. Tepaпeвтът тpябвa дa имa пoдxoд, a дeтeтo
дa yceщa вpъзĸa c нeгo.
Πpeдимcтвaтa нa apттepaпиятa ca тoлĸoвa paзнocтpaнни, чe нямa ĸaĸ
дa бъдaт oпиcaни пoдpoбнo c дyми. Πpи вcичĸи cлyчaи ce cтигa дo
пoдoбpявaнe нa мeнтaлнoтo, eмoциoнaлнoтo и физичecĸoтo пoлoжeниe нa
xopaтa. Πpи cpaмeжливитe cъщo дeйcтвиeтo e блaгoтвopнo - тe пpидoбивaт
нoви coциaлни yмeния, нeoбщитeлнocттa им ce „paзчyпвa“, aдaптиpaт ce
aдeĸвaтнo в гpyпитe.
 Терапевтична функция на изобразителното изкуство

Изобразителното изкуство оживява травматичния опит на миналото

чрез диалога, разгръщащ се в настоящия момент. В качеството си на
свидетел на едно или друго събитие художникът:
- придава определена структура на своите преживявания;
- придава порядък на хаотичните процеси;
- при обсъждане на отминалите травми субектът променя отношението си
към тях;
- променя се и смисъла, който те имат за субекта в настоящето.

Арт-терапията включва работа с методите на изобразителните изкуства,

сред които най-популярни са рисуване, скулптура, моделиране. При нея се
използват различни художествени материали (бои, пастели, пластилин,
глина, дърво и други).Рисуването, както и другите методи на
изобразителните изкуства, създават специфични възможности за
терапевтичен ефект, които не се съдържат в словесното общуване, но за да
се оползотворят те, трябва да станат част от умело воден терапевтичен
процес. Арт-терапията може да се използва в индивидуално консултиране,
както и при групова работа.
При арт-терапията целта не е естетическото качество на произведението,
а свободният израз на психични съдържания. Понякога, когато “езикът” на
рисуването е отдавна познат на пациента, той е създал собствени
стереотипи във визуалната си изразност, а това значи и множество
“защити”, подобни на тези, които сме развили всички ние в ежедневната си
реч. За постигането на освободена и освобождаваща изразност в
терапевтичната работа е важно самият психотерапевт да е достигнал
разкрепостеност в боравенето си с художествените материали.

При арт-терапията, когато се постигне освободеност от външни изисквания

и шаблони, процесът на рисуване се превръща в едно следване на
вътрешния процес, понякога дори в нещо като сънуване и човек сам се
изненадва от всеки нов елемент, от развитието и от цялостния “продукт”
на творческия си процес. В този смисъл сътворяването има нещо общо с
промененото състояние на съзнанието – т.е. нещо донякъде общо с това
състояние, което зависимият човек е свикнал да получава само от дрогата.
Би могло да се каже, ако си послужим с метафора, че чрез работата чрез
арт-терапия той има достъп до тази страна на това състояние, която е храна
за психиката му, отделена от ненужните и вредните примеси, с които иначе
е била размивана. При това, добива умения да го отключва, да го регулира,
да борави с това състояние, да го изпитва в различни степени, да
преминава от него към напълно бодрото състояние, от завършването на
рисунката към разсъждаването върху нея като “обратна връзка”, дошла от
вътрешния му свят, към схващането на континуитета между нея и това,
което е рисувал предишния път, а също и към комуникацията с групата
чрез нея. Защото всяка рисунка, освен индивидуално отражение е и
послание, отговарящо на нуждите на конкретния човешки контекст, в
който е създадена.

Боравенето с цветове и художествени материали включва като свое

вътрешно-присъщо качество съчетанието между спонтанност и
дисциплина. Едва ли има защо да обяснявам колко важен терапевтичен
фактор е това съчетание именно при зависимите.

Специфичните за арт-терапията механизми на терапевтично въздействие

са:

Възможност за експресиране - на сложни чувства, психични

състояния, вътрешни конфликти, свободно флуктуиращи идеи,
психомоторни изживявания, послания, импулси и желания в конкретна
образно-метафорична форма. Постига се своеобразно редифиниране на
изразяваното “съдържание” по един относително непознат до този момент
за пациента невербален начин, както и разширяване на преживелищния
опит чрез създаване на еквиваленти на преживяванията. При арт-терапията
е улеснено себеразкриването, наблюдава се по-ниско ниво на
напрежението при символното, образно-метафорично изразяване на такива
“съдържания”, които обикновено са блокирани или полуизразени.
Образно-метафоричният характер на експресията създава приемлив канал
за отреагиране на чувства като яд, гняв и др., чието поведенческо
изразяване е ограничено или често дори недопустимо в реалното
конкретно обкръжение на индивида, като по този начин се неутрализира
т.нар. вътрешно-активна фрустрация. Съществуват специфични арт-
терапевтични техники, понякога съчетаващи се с елементи от областта на
психодрамата, за засилване на тази функция на символното експресиране.
На практиката арт-терапията се приема с голяма готовност от пациенти,
поради това, че използваните от нея изразни средства са изключително
адекватни на образно-метафоричната форма на изразяване на сложния,
противоречив характер на чувствата, психичните състояния и
неповторимото единство и цялостност, което представлява личността.
Отпада необходимостта от представянето им по един клиширан и
едностранчив начин, който предлага ежедневният език. Чрез рисунката се
постига обединяване на миналото, сегашното и бъдещето. Тя се създава в
сегашния момент, но свързва спомени от миналото и желания за бъдещето,
както и сегашните ситуации, които са провокирали тези спомени и
актуалното емоционално състояние. Освен това дава възможност на
пациента да преживява себе си като активен субект на вътрешно
мотивирана дейност, имаща за резултат уникален само за него, отразяващ
вътрешната му природа, продукт. Той престава да се чувства само
безпомощна жертва на проблемите и вътрешните си конфликти.
Съпровождащото процеса на “игра” с материалите, носи чувство на
удовлетворение и естетическо удоволствие и обединяването в творческия
продукт на вътрешното, фантазното и външната действителност.
Преоткриване както на себе си, така и на света и установяване връзка
между двете. Чрез прилагане на творчески труд и присъщата му
освободеност в рамките на определена условност се създава възможност за
привеждане в своеобразен ред и придобиване на контрол над хаотичните
чувства и импулси от вътрешния психичен свят на личността и на
объркващите впечатления от външния свят.

Специфични възможности за себепознание - става чрез обратната

информация, която пациентът получава от творческия продукт. Той
получава от него много нова и синтезираща информация, увеличаваща
широтата на неговото себепознание и възприемането на собствената
личност като единна цялост. Този процес активно се подпомага от
терапевта чрез насочване на пациента към вербализиране на общото
впечатление от своето произведение, към споделяне на идеите, които е
имал в процеса на изразяването му и чувствата, свързани с тях.
Действеният характер на експресирането (арт-терапията често бива
наричана форма на “действена терапия”) създава специфични възможности
за развитие на личността и нейното самосъзнание. Арт-терапията спада
към тези форми на психотерапия, при които дейността предхожда
емоционално-наситеното “проглеждане” (инсайт) за механизмите на
собствените проблеми. Наличието на поредица от конкретни предмети,
фиксиращи начина на експресия и подпомагането от терапевта, създава
възможност за пациентите да усвоят конкретните критерии и способност за
интерпретация на изразеното психично съдържание и промени, като ги
правят все по-автономни в този процес. Тук от особено значение е, че при
формирани вече такива умения, уникалността на творческия продукт го
прави най-близък и разбираем за личността, която го е създала. Това е
важен пункт за преживяването на личността като автор на собствената
терапевтична промяна и запазването на границите и самостоятелността си,
както и най-дълбоката интимност на собствения преживелищен свят.
Други техники целят сближаването на представата за образа, създаван в
очите на околните с действителното впечатление, добивано от тях.
(Например апликирането на една кутия – вътрешната й страна по начин,
който да представи собственото виждане на пациента за себе си, а
външната – така, както се представя на другите и смята, че те го виждат;
сравнение с метафоричните рисунки на същия пациент, направени от
останалите членове на групата). Стимулирането на откриване и приемане
на нови аспекти от собствената личност помага на пациента да разбере
конкретните начини, по които той влияе или реагира на своето
обкръжение.

Специфични възможности за общуване - Всяко оригинално

художествено произведение на пациента е в някаква степен един аспект на
тази личност. Никой друг не може да създаде същия резултат върху хартия
или платно. Арт-терапията предлага една област, където пациентът може
да бъде самия себе си. Изобразителното изкуство предлага среда, която
може да даде и възможност за комуникация с другите и възможност за
конфронтация със своето “аз”. В контекста на психотерапията общуването
ни интересува от гледна точка на ролята му за психологическото
въздействие върху развитието на личността. В интересуващия ни план,
общуването изпъква като социално-психичен процес на цялостно
личностно взаимоотнасяне. Използването на възможностите, които създава
информационният аспект на общуването има второстепенно значение при
осъществяването на психотерапевтична или психо-социална интервенция.
То би останало безрезултатно или слабопродуктивно, ако не се опира
главно на емоционалния аспект на човешкото общуване. Арт-терапията
създава възможност за невербална комуникация, което е особено ценно
терапевтично средство при лица с по-изразени разстройства в общуването,
затруднения в словесната експресия, бедни социални контакти, нарушения
във възприятията и др. Или както една от пионерите на американската арт-
терапия изразява това: “Когато пациентите изразят образно вътрешните си
преживявания, често те стават и по-вербално изразими за тях”.
Включването в една непозната до този момент форма на комуникация
способства за премахването на множество бариери. Например когато
групата, или пациентът, или семейството прекалено интелектуализира и не
дава възможност да се достигне до конкретните емоционално-наситени
проблеми в общуването им, включването им в създаването напр. на обща
рисунка поражда възможност комуникацията между членовете и
схващането на всеки за своята позиция сред тях да се манифестира много
по-отчетливо.
В процеса на Арт-терапия картините се създават са определен човек или
група от хора. В това отношение те са манифестация на
взаимоотношението между автора или хората, за които са били
нарисувани.Арттерапевтичният процес увеличава сензитивността изобщо
към невербалния аспект на човешкото общуване, засилвайки способността
на пациентите да откриват, разбират и вербализират и други форми на
комуникации (жестове, мимики, модулация на гласа, поза и т.н.) и на
степента на съвпадение на посланията, давани чрез тях с вербалното
съдържание, което те съпровождат. Много е важно интерпретирането от
страна на терапевта да е внимателно, “поддаващо”, а не категорично и
претендиращо за всеобхватност. Някои английски автори предлагат
използването на главно езиково-метафорични интерпретации, както и
насочване на пациента към възприемане на собствените му симптоми като
своеобразна метафора на вътрешните му конфликти и взаимоотношенията
му с околните, както и към функциите на симптомите в междуличностните
взаимоотношения.
Наличието на творчески продукт в качеството му на опосредстващо
звено между терапевта и пациента създава възможност да се разреди
напрежението в този контакт. Това е особено важен момент за пациенти,
чиято способност за близост е увредена от предходния им опит до
непоносимост към напрежението на директен и неопосредстван контакт с
терапевта.