Джефри Е.

Янг,
Джанет Клоско

Преоткрий
живота си
Превод от английски
д-р Петър Николов

Научен редактор
д-р Ирина Лазарова

Книгата е издадена с любезното съдействие на Българската

асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.
(Bulgarian Association for Cognitive-Behavioral Psychotherapy)

Jeffrey E. Young and Janet S. Klosko

REINVENTING YOUR LIFE
© Jeffrey E. Young and Janet S. Klosko, 1993

© Петър Николов, превод

© Ирина Масюкова, художник
Издателство „Рива“, 2021

https://4eti.me

ISBN 978-954-320-728-2

2
 Съдържание
Съдържание......................................................................................................................................................3
Анотация...........................................................................................................................................................4
Хванати ли сте в житейски капан?.................................................................................................................5
Предговор към българското издание.............................................................................................................6
Предговор от д-р Арън Бек.............................................................................................................................7
Предговор..........................................................................................................................................................8
1. ЖИТЕЙСКИ КАПАНИ.............................................................................................................................11
2. КОИ ЖИТЕЙСКИ КАПАНИ ПРИТЕЖАВАТЕ.....................................................................................21
3. РАЗБИРАНЕ НА ЖИТЕЙСКИТЕ КАПАНИ..........................................................................................27
4. КАПИТУЛАЦИЯ, БЯГСТВО И КОНТРААТАКА.................................................................................37
5. КАК ДА ПРОМЕНИМ ЖИТЕЙСКИТЕ КАПАНИ................................................................................43
6. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ИЗОСТАВЯНЕ“
„Моля те, не ме напускай!“.....................................................................................................................55
7. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „НЕДОВЕРИЕ И ЗЛОУПОТРЕБА“
„Не мога да ти вярвам“...........................................................................................................................74
8. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“
„Никога няма да получа любовта, от която се нуждая“....................................................................94
9. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ“
„Не се вписвам“.......................................................................................................................................110
10. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ЗАВИСИМОСТ“
„Не мога да го направя сам“.................................................................................................................131
11. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „УЯЗВИМОСТ“
„Всеки момент ще ме сполети катастрофа“....................................................................................154
12. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ДЕФЕКТНОСТ“
„Аз съм безполезен“................................................................................................................................171
13. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ПРОВАЛ“
„Чувствам се напълно провален“..........................................................................................................196
14. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ПОДЧИНЕНИЕ“
„Винаги ще го правя по твоя начин“....................................................................................................210
15. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ“
„Никога не е достатъчно добре“.........................................................................................................238
16. ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ“
„Мога да имам каквото си поискам“...................................................................................................254
17. ФИЛОСОФИЯ НА ПРОМЯНАТА.......................................................................................................276
Източници.....................................................................................................................................................286
Благодарности..............................................................................................................................................287

3
 Анотация

„Преоткрий живота си“ е уникално ръководство, което едновременно

обучава и помага. Джефри Янг и Джанет Клоско представят основите на
схема терапията – интегративен подход, принадлежащ към групата на
съвременните когнитивно-поведенчески терапии. Умело и достъпно са
представени единайсет ключови проблемни личностови модела (схеми),
наречени в книгата „житейски капани“, които са илюстрирани с множество
примери от практиката.
„Преоткрий живота си“ е насочена към широкия кръг читатели с
интерес към психологичните аспекти на всекидневния живот. Хората с
емоционални проблеми, посещаващите психотерапевт или тези, на които
им предстои да потърсят професионална психологична помощ, също ще
открият в нея ценна информация.
Книгата е изключително полезна и за помагащите професионалисти –
психотерапевти и клиницисти.

Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия

препоръчва настоящото ръководство на своите членове, както и на
специализантите по когнитивна терапия и схема терапия.
д-р Ирина Лазарова,
председател на БАКПП

4
 На Мана, Етел и Ханс,
които ме обичат и подкрепят безусловно.
Джефри Янг

На моята майка, баща, Майкъл и Моли,

които ми дадоха пространство да напиша тази книга.
Джанет Клоско

Хванати ли сте в житейски капан?

Измъчени ли сте от отношенията си с хора,
които са егоистични и студени?
Страхувате ли се да покажете на другите
кои сте наистина, защото мислите,
че може да ви отхвърлят?
Чувствате ли се неадекватни в сравнение
с хората около вас?
Жертвате ли почивката и забавленията си,
опитвайки се винаги да направите най-доброто?

Нека двама водещи американски психолози ви покажат

как да се освободите от тези разрушителни житейски
капани чрез вълнуващи техники, които могат
да променят живота ви.

Д-р Джефри Е. Янг е основател и директор на Центровете по когнитивна терапия в

Ню Йорк и Феърфийлд Каунти (Кънектикът), както и преподавател в Катедрата по
психиатрия в Колумбийския университет. Той е международно признат лектор по
когнитивна терапия. Живее в Уилтън, Кънектикът.

Д-р Джанет С. Клоско пътува между Кингстън, Ню Йорк, където има частна
практика, и Грейт Нек, Ню Йорк, където е заместник-директор на Центъра по
когнитивна терапия на Лонг Айлънд.

5
 Предговор към българското издание
„Преоткрий живота си“ е книга, която ще ви накара да погледнете по различен
начин на живота си и на живота на своите близки. Тя е насочена към широк кръг
читатели и използва езика на нашето ежедневие, за да ни даде нова гледна точка както
за собствените ни повтарящи се емоционални и отношенчески трудности, така и за
онези на хората, с които живеем, работим или учим. Авторите на тази книга я създават
на базата на терапевтичната си работа с различни пациенти и в нея за първи път
Джефри Янг формулира основните аспекти на схема терапията, които доразвива по-
нататък през годините.
Схема терапията е част от голямото семейство на съвременните, базирани на
доказателства, подходи. Тя е типичен представител на втората вълна когнитивно-
поведенчески терапии – неслучайно предговорът на първото издание на книгата е от
Арън Бек, определян като „бащата на когнитивната терапия“ .
Схема терапията е създадена за работа с пациенти, при които конвенционалните
когнитивно-поведенчески подходи се оказват недостатъчно ефективни. Това основно
са пациенти с личностови разстройства, включително с гранично личностово
разстройство или други хронични психични проблеми. По същество тя е унифициран
и систематизиран подход, който интегрира когнитивни, поведенчески, преживелищни
и интерперсонални концепции и техники.
Формулирането на схема режимите е една от четирите ключови концепции в
теорията за схемите на Джефри Янг. Той детайлно описва как при определени
емоционални разстройства човек губи връзка с потребностите си и как схемите и
режимите реално ни пречат да удовлетворим потребностите си ефективно. Как
определени устойчиви начини на мислене ни блокират и ни принуждават да
функционираме в редица „дисфункционални режими“.
Терапията на Джефри Янг ни учи как да си дадем сметка за потребностите си и как
ефективно да влезем във връзка с тях. Янг посочва, че шансът ни за активна промяна
са негативните ни чувства, активирани в дисфункционалната схема, като именно това
ни дава възможност през терапията да се променим, като се погрижим за детето в себе
си и развием уменията си на „здрав възрастен“.
Моят професионален път ме срещна с Джефри Янг през 2002 г. в Холандия. По това
време вече бях дипломиран когнитивен и аналитичен терапевт. Срещата с него и
неговата развиваща се терапевтична школа ми даде възможност да интегрирам двата
подхода по максимално ефективен за клиентите ми начин.
Вярвам, че тази книга ще даде възможност на хората в България да се докоснат до
основните аспекти на схема терапията и по-нататък този подход да намери по-широка
популярност. Във връзка с това е важно да отбележим, че излизането на българския
превод на „Преоткрий живота си“ е свързано и със създаването на професионално
общество на схема терапевтите в България.
Накрая бих искал да благодаря на преводача и на научния редактор на българското
издание на тази книга за усилията и всеотдайността, които направиха възможно
нейното реализиране.
Пожелавам на всички успех в себепознанието!
д-р Петър Василев

6
 Предговор от д-р Арън Бек
Радвам се, че Джефри Янг и Джанет Клоско са се справили с трудните въпроси около
личностовите проблеми, използвайки техниките и принципите на когнитивната терапия.
Авторите са извършили пионерска работа, като са разработили и предоставили на
обществеността мощен набор от „инструменти“ за осъществяване на значими житейски
промени във взаимоотношенията и работата.
Личностовите разстройства са саморазрушителни житейски модели, които
предизвикват у пациентите огромно нещастие. Хората с личностови разстройства имат
дълготрайни житейски проблеми, а също и специфични симптоми, като депресия и
тревожност. Те често са нещастни в интимните взаимоотношения или са хронично
нереализирани в кариерата си. Цялостното качество на живота им обикновено е по-ниско
от желаното.
Когнитивната терапия се развива и разширява подходите си, за да отговори на
предизвикателството да бъдат повлияни тези трудни хронични модели. При лечението на
личностовите проблеми ние отчитаме не само множеството симптоми, като депресия,
тревожност, панически атаки, зависимости, хранителни разстройства, сексуални проб-
леми и безсъние, но и подлежащите схеми, или контролиращи убеждения. (Авторите
наричат схемите „житейски капани“.) Повечето пациенти идват на терапия с определени
основни схеми, които повлияват много симптомни области. Отчитането на тези основни
схеми в лечението може да има благоприятни ефекти в много аспекти от живота на
пациента.
Когнитивните терапевти са установили, че определени маркери ни насочват към
вероятен проблем на ниво схема. Първият е, когато пациентът обсъжда даден проблем и
казва: „Винаги съм бил по този начин, винаги съм имал този проблем“. Проблемът се
усеща като „естествен“ за пациента. На второ място, пациентът изглежда неспособен да
изпълнява поставените за домашна работа задачи, за които терапевтът и пациентът са се
споразумели по време на сесиите, и има усещането, че е „блокирал“. Той едновременно
иска промяна и се противопоставя на промяната. На трето място, пациентът, изглежда,
няма представа за въздействието, което има върху другите хора. Възможно е да му липсва
прозрение за редица саморазрушителни поведения.
Трудно е схемите да бъдат променени. Те се поддържат от когнитивни, поведенчески и
емоционални елементи и е необходимо терапията да обхване всички тези елементи.
Промяната само в една или две области няма да доведе до успех.
„Преоткрий живота си“ засяга единадесет от тези хронични самоунищожителни
личностови модели, определени в книгата като „житейски капани“. Авторите боравят с
много сложна материя, но я представят достъпно и разбираемо. Читателите лесно ще
схванат идеята за житейските капани и бързо ще идентифицират своите собствени такива.
Богатството от казуси, извлечени от реалния клиничен опит, ще помогне на читателите да
подходят индивидуално към житейските капани. Освен това техниките, които авторите
представят, са мощен инструмент за промяна. Техният подход е интегративен: той
обединява елементи от когнитивните, поведенческите, психоаналитичните и
преживелищните терапии, като същевременно запазва практическия, ориентиран към
разрешаване на проблеми фокус на когнитивната терапия.
„Преоткрий живота си“ предоставя практически техники за преодоляване на нашите
най-болезнени житейски проблеми. Книгата отразява голямата чувствителност,

7
състрадателност и клинично прозрение на своите автори.

8
 Предговор
Защо още една книга за самопомощ?
Смятаме, че „Преоткрий живота си“ запълва важна празнина по отношение на
наличните към момента книги за самоусъвършенстване. Има множество отлични
книги за самопомощ, точно както има и множество чудесни терапевтични подходи.
Повечето от тях обаче са ограничени. Някои книги се занимават само с един конкретен
проблем, като зависимост, депресия, липса на себеутвърждаване или избор на
неподходящи партньори. Други разглеждат множество проблеми, но използват само
едно-единствено средство за промяна, например работа с детето в нас, работа с двойки
или когнитивно-поведенчески методи. Има книги, които са вдъхновяващи или вършат
чудесна работа за описанието на универсални проблеми, като загубата, но
предлаганите от тях решения изглеждат толкова неясни, че не успяваме да разберем
как да извършим промяната, след като сме се вдъхновили.
В „Преоткрий живота си“ Джанет Клоско и аз споделяме с вас нова терапия за
промяна на значими житейски модели. Терапията на житейските капани е насочена
към единадесет от най-разрушителните проблеми, с които се сблъскваме ежедневно в
практиката си. За да ви помогнем да промените тези житейски капани, ние
комбинираме техники от няколко терапевтични подхода. В резултат на това смятаме,
че в сравнение с повечето книги, които сте прочели досега, тази ще ви предостави
много по-задълбочен и всеобхватен подход към разнообразието от хронични житейски
проблеми.
Тъй като тази книга е предназначена за лично израстване и промяна, бих желал да
опиша пътя, който следвах и който ме доведе до разработването на терапията на
житейските капани. В много отношения развитието ми като терапевт отразява пътя на
себеоткриването, който очертаваме за вас в тази книга.
Всичко започна през 1975 г., когато бях студент в Университета в Пенсилвания.
Спомням си първия си опит на терапевт като стажант в общински център за психично
здраве във Филаделфия. Обучавах се в терапията на Роджърс, която представлява един
недирективен подход. Спомням си, че през цялото време се чувствах в безизходица.
Пациентите идваха при мен със сериозни житейски проблеми, изразявайки силни
емоции, а аз бях обучен да слушам, да перифразирам и да изяснявам, така че те да
стигнат до свои собствени решения. Проблемът, разбира се, беше, че пациентите често
не можеха да направят това. Или, ако все пак успяваха да стигнат до собствено
решение, това отнемаше толкова много време, че преживявах голямо разочарование
по време на терапията. Подходът на Роджърс не пасваше на темперамента ми, на
естествените ми нагласи. Може и да съм твърде нетърпелив, но ми се иска да виждам
промените и напредъка сравнително бързо. Лесно се разстройвам в ситуации, където
има сериозен проблем, а съм принуден да седя безпомощно, без да съм способен да го
оправя.
Не след дълго започнах да чета за поведенческата терапия – подход, наблягащ на
бързата и конкретна промяна на поведението. Почувствах огромно облекчение. Можех
да бъда активен и да давам съвети на пациентите, вместо да съм пасивен.
Поведенческата терапия предлага добре очертана рамка, която обяснява защо
пациентите имат специфични проблеми, и определя точно какви техники е добре да

9
бъдат използвани. Тя изглеждаше почти като готварска книга или технически
наръчник. В сравнение с неясния подход, който първоначално изучавах,
поведенческият модел беше много привлекателен. Той беше насочен към бърза и
краткосрочна промяна.
След няколко години се разочаровах и от поведенческата терапия. Започнах да
усещам, че тя, фокусирайки се твърде много върху онова, което хората правят, се
отдалечава от нашите мисли и чувства и ги пренебрегва. Липсваше ми богатството на
вътрешния свят на пациентите. В този момент прочетох книгата на д-р Арън Бек
„Когнитивна терапия и емоционални разстройства“ и отново се развълнувах. Бек
комбинираше практичността и директността на поведенческата терапия с богатството
на мислите и убежденията на пациентите.
След завършването си през 1979 г. започнах да уча когнитивна терапия при д-р Бек.
Обичах да демонстрирам на пациентите как техните мисли са били изкривени, и да им
показвам разумни алтернативи. Харесвах също така посочването на проблемно
поведение и упражняването на нови начини за справяне в ежедневни ситуации.
Пациентите започваха да се променят драматично: депресията им отзвучаваше,
симптомите на тревожност изчезваха. Установих и че техниките на когнитивната
терапия са изключително ценни и за мен в личния ми живот. Започнах да раз-
пространявам идеите на когнитивната терапия сред други професионалисти чрез
лекции и семинари в Съединените щати и Европа.
След няколко години започнах частна практика във Филаделфия. Продължих да
получавам изключително положителни резултати при много пациенти, особено при
онези със специфични симптоми, като депресия и тревожност. За съжаление, с течение
на времето се натрупаха пациенти, които изобщо не реагираха или показваха само
леко подобрение. Реших да разбера какво беше общото при тях. Помолих също така
мои колеги когнитивни терапевти да опишат своите резистентни пациенти. Исках да
видя дали терапевтичните им неуспехи са подобни на моите.
Това, което открих в опитите си да разгранича трудните пациенти от тези, които
бързо се повлияваха, беше истинско откровение за мен. Най-трудните пациенти бяха с
тенденция да имат по-малко тежки симптоми; като цяло, те бяха по-малко
депресирани и тревожни. Много от проблемите им засягаха близостта: при тези
пациенти съществуваха модели на неудовлетворителни взаимоотношения. Освен това
повечето от тях имаха проблеми през голямата част от живота си. Те не идваха на
терапия поради конкретна житейска криза, например развод или смърт на родител.
Всички тези пациенти имаха саморазрушителни житейски модели.
По-нататък реших да направя списък с най-често срещаните теми или модели при
тези трудни пациенти. Така се появи първият ми списък от схеми, или житейски
капани. В него фигурираха само някои от единадесетте модела, описани в книгата
„Преоткрий живота си“, а именно: дълбоко преживяване за дефектност; преживяване
за дълбока изолация и самота; тенденция да се жертват собствените нужди за сметка
на нуждите на другите хора; нездравословна зависимост или упование в другите.
Разбирането ми за тези житейски капани се оказа безценно при работата ми с
пациенти, които преди това не реагираха на лечение. Открих, че с разработването на
списък от житейски капани можех да раздробя проблемите на пациентите на
конкретни части, които е възможно да бъдат управлявани. Можех също така да
разработя различни стратегии за разрешаване на всеки проблем или модел.
В ретроспекция мога да кажа, че моето търсене на широки теми и модели се оказа

10
също в голямо съответствие с моята личност. Винаги съм искал да видя различните
аспекти на моя живот като част от организирано цяло, с известно усещане за ред и
предсказуемост. Винаги съм чувствал, че мога да придобия контрол над собствения си
живот, изваждайки тези обши теми или модели. Спомням си как като студент се
опитвах да класифицирам съквартирантите си в различни категории на приятелство в
зависимост от това в каква степен усещах, че мога да разчитам на тях.
Друга тема в собственото ми развитие като терапевт беше все по-голямото ми
желание да интегрирам и смесвам, вместо да елиминирам или критикувам. Много
терапевти смятат, че трябва да изберат един терапевтичен подход и предано да го
следват. Ето защо имаме строго разграничени гещалт терапевти, семейни терапевти,
терапевти фройдисти и поведенчески терапевти. Стигнах до убеждението, че
интегрирането на най-добрите компоненти на няколко терапии е далеч по-ефективно,
отколкото всяка терапия поотделно. Психоаналитичните, преживелищните,
когнитивните, фармакологичните и поведенческите подходи имат голяма стойност, но
всеки има значителни ограничения, когато се използва самостоятелно.
От друга страна, аз съм против безразборното комбиниране на различни техники без
обединяваща рамка. Смятам, че единадесетте житейски капана предоставят такава
обединяваща рамка и техниките, извлечени от няколко подхода, може да се
комбинират като специфичен арсенал, който да се бори с тези житейски капани. Освен
това, както е описано в следващите глави, житейските капани могат да ви дадат
усещане за приемственост в хода на вашия живот; миналото и настоящето може да се
разглеждат като част от едно последователно цяло. Всеки житейски капан има
разбираем произход в детството, който интуитивно усещаме като правилен за нас.
Можем например да разберем защо сме привлечени от критикуващи партньори и защо
се чувстваме толкова зле, когато направим грешка, след като разберем колко
взискателни и наказващи са били нашите собствени родители.
Надявам се, че „Преоткрий живота си“ запълва потребността от книга, която се
занимава изчерпателно с широк спектър от сериозни проблеми, пред които всички сме
изправени през живота си. Също така се надявам, че тя ще ви предостави полезна
рамка за разбирането на начина, по който тези модели са се развили, както и мощни
решения за всеки житейски капан, извлечени от множество психологически подходи,
които наистина да работят за вас.
Джефри Янг,
септември 1992 г.

11
 1.
ЖИТЕЙСКИ КАПАНИ
 Измъчвате ли се често от отношенията си с хора, които са студени към вас?
Имате ли усещането, че дори и най-близките ви хора не ги е грижа за вас или не ви
разбират достатъчно?
 Усещате ли, че сте някак дефектен в своята същност и че всеки, който ви
опознае истински, няма да ви обича или приеме?
 Поставяте ли потребностите на другите хора пред вашите, така че нуждите ви
никога не са удовлетворени или дори спирате да разпознавате какви са те всъщност?
 Страхувате ли се, че ще ви сполети нещо лошо, така че дори и леко възпаленото
гърло предизвиква у вас ужас от наличие на тежко заболяване?
 Намирате ли, че независимо колко обществено признание или социално
одобрение получавате, все още се чувствате нещастен, непълноценен или
незаслужаващ?

Ние наричаме такива модели житейски капани. В тази книга ще опишем

единадесет от най-често срещаните житейски капани и ще ви покажем как да ги
разпознавате, как да разбирате техния произход и как да ги променяте.
Житейският капан е модел, който се формира през детството и се отразява на целия
живот. Той започва с нещо, което е било лошо за нас, породено от отношенията с
нашите семейства или с другите деца (връстниците). Били сме изоставени,
критикувани, прекомерно предпазвани, малтретирани, изключвани или лишавани –
т.е. били сме увредени по някакъв начин. Най-накрая житейският капан става част от
нас. Дълго след като сме напуснали дома, в който сме израснали, продължаваме да
създаваме ситуации, в които сме малтретирани, пренебрегвани, отхвърляни или
контролирани и в които не успяваме да постигнем най-желаните си цели.
Житейските капани определят начина, по който мислим, чувстваме, действаме и се
отнасяме към другите. Те отключват силни чувства, като гняв, тъга и тревожност.
Дори когато изглежда, че имаме всичко – социален статус, идеален брак, уважение от
хората близо до нас, успех в кариерата, ние често не можем да се насладим на живота
или да вярваме в постиженията си.

Джед: Тридесет и девет годишен изключително успешен борсов

посредник, който покорява жените, но никога не се свързва истински с тях.
Джед е хванат в житейския капан „Емоционална депривация“.

Когато за първи път формулирахме подхода на житейските капани, ние започнахме

терапия с интригуващия пациент на име Джед. Той идеално илюстрираше
саморазрушителната природа на житейските капани.
Джед скачаше от една жена на друга, твърдейки, че никоя от жените, които среща,
не може да го удовлетвори напълно. В крайна сметка всяка го разочароваше. Най-
близките взаимоотношения, до които Джед достигаше, беше да се влюби в жени,
които го впечатляват сексуално. Проблемът е, че такива взаимоотношения никога не
продължават дълго.

12
 Джед не се свързваше с жените. Той ги завладяваше. Точката, в която загубваше
интереса си, беше именно моментът, в който вече беше „спечелил“ и жената
започваше да се влюбва в него.
ДЖЕД: Наистина ме отблъсква, когато една жена се прилепи. Когато започне да ми
виси на врата, особено на обществено място, просто искам да избягам.

Джед се бореше със самотата. Той се чувстваше празен и отегчен. Вътре в себе си
имаше празнина и неуморно търсеше жената, която да я запълни. Джед смяташе, че
никога няма да намери тази жена. Чувстваше, че винаги е бил сам и завинаги ще
остане сам.
Като дете Джед изпитвал същата болезнена самота. Той не познавал баща си, а
майка му била хладна и безчувствена. Никой не успял да отговори на емоционалните
му потребности. Той израснал в емоционално лишение и като възрастен продължава
да пресъздава това състояние на отчужденост.
В продължение на години Джед повтарял несъзнавано този модел и с терапевтите,
като ги сменял един след друг. Всеки терапевт първоначално му давал надежда, но в
крайна сметка го разочаровал. Той никога не се свързвал истински с терапевтите си;
винаги откривал някакъв фатален недостатък, с който оправдавал прекратяването на
терапията. Всяко преживяване по време на терапията потвърждавало, че животът му
не се е променил, и затова се чувствал още по-сам.
Много от терапевтите на Джед са били топли и съчувстващи. Но проблемът
всъщност се състоял в обстоятелството, че Джед винаги намирал някакво извинение,
за да избегне близостта, която не познавал и била много некомфортна за него.
Емоционалната подкрепа от терапевтите е имала съществено значение, но не е била
достатъчна. Неговите терапевти не са се конфронтирали със саморазрушителните му
модели достатъчно често или достатъчно силно. За да се справи със своя житейски
капан „Емоционална депривация“, е необходимо Джед да престане да намира грешки
у жените, с които се среща, и да започне да поема отговорност за борбата със
собствения си дискомфорт, когато се сближава с хората и приема грижите им.
Когато Джед най-накрая дойде при нас за терапия, ние го предизвиквахме отново и
отново, опитвайки се да го отдалечим от неговия житейски капан всеки път, когато
той се активираше. Беше важно да му покажем, че сме истински съпричастни към това
колко неудобно се чувства, когато се сближи с някого, на фона на изключително
хладните му родители. Особено когато настояваше, че Уенди не е достатъчно красива,
Изабел не е достатъчно блестяща или Мелиса просто не е подходяща за него, ние го
подтиквахме да види, че отново е активирал житейския си капан, намирайки вината в
другите, за да избегне преживяването за топлина. След цяла година на подобна
емпатична конфронтация, балансирайки емоционалната подкрепа с конфронтацията,
най-сетне успяхме да видим значима промяна. Сега той има връзка с Никол, която е
топла и любяща жена:
ДЖЕД: Моите предишни терапевти наистина бяха разбиращи и имах много прозрения за
мрачното си детство, но никой от тях не ме накара да се променя. Беше прекалено лесно да
се върна към старите си познати модели. Този подход беше различен. Най-накрая поех
някаква отговорност за това да направя взаимоотношенията си ефективни. Не исках
връзката ми с Никол да е поредният провал, и почувствах, че тя беше за мен. Въпреки че
виждах, че Никол не е съвършена, най-сетне реших, че трябва да се свържа с някого или да
се откажа и да остана завинаги сам.

13
 Подходът на житейските капани включва непрекъснато конфронтиране със себе си.
Ще ви научим как да проследявате своите житейски капани, когато те се проявяват в
живота ви, и как да им противодействате отново и отново, докато не разхлабят
хватката си върху вас.

Хедър: Четиридесет и две годишна жена с огромен потенциал, хваната в

капана на собствения си дом поради много инвалидизиращи страхове.
Макар че приема транквилизатора Ативан за да лекува тревожността си, тя
все още е блокирана от житейския капан „Уязвимост“.

В известен смисъл Хедър не живееше; тя се страхуваше да направи каквото и да

било, защото смяташе, че животът е пълен с опасности. Тя предпочиташе да остане
вкъщи, където е в „безопасност“.

ХЕДЪР: Знам, че в града има много чудесни неща за правене. Харесвам театъра,
хубавите ресторанти, обичам да се срещам с приятели. Но това е прекалено много за мен.
Аз не се забавлявам. През цялото време много се притеснявам, че ще се случи нещо ужасно.

Хедър се страхуваше от автомобилни катастрофи, срутване на мостове, грабежи,

заразяване със СПИН и харчене на прекалено много пари. Затова не е изненадващо, че
пътуването до града за нея никак не беше забавно.
Съпругът на Хедър, Уолт, много ѝ се ядосваше. Той искаше да излиза и да прави
различни неща. Уолт с право казваше, че не е справедливо да бъде лишен от това. Все
повече и повече той излизаше и вършеше нещата без нея.
Родителите на Хедър са били изключително предпазващи към нея. Евреи, оцелели
от Холокоста, прекарали голяма част от детството си в концентрационни лагери, те се
отнасяли с нея като с чуплива кукла, както тя се изразяваше. Непрекъснато я
предупреждавали за възможни (но малко вероятни) заплахи за нейното благополучие:
че може да хване пневмония, да бъде блокирана в метрото, да се удави или да бъде
погълната от пожар. Не е чудно, че тя прекарваше по-голямата част от времето си в
болезнено състояние на тревожност, опитвайки се да се увери, че нейният свят е
безопасен. В същото време почти всичко, което е приятно, ѝ се изплъзваше в живота.
Преди да дойде при нас, Хедър беше вземала различни антидепресанти за период от
три години. (Медикаментите са най-честото лечение при тревожност.) Наскоро тя
беше посетила психиатър, който ѝ предписал „Ативан“. Приемала таблетките всеки
ден и те ѝ осигурявали известно облекчение. Чувствала се по-добре и по-малко
тревожна. Животът ѝ станал по-приятен. Вярвала, че лекарствата ще ѝ позволят да
стане по-способна да се справя с нещата. Независимо от това продължавала да избягва
излизането от дома си. Съпругът ѝ се оплакваше, че лекарството просто е направило
така, че Хедър да се чувства по-щастлива у дома.
Друг сериозен проблем беше, че Хедър се чувстваше зависима от „Ативана“:

ХЕДЪР: Чувствам, че трябва да го пия цял живот. Идеята да го спра, ме ужасява. Не

искам отново непрекъснато да се плаша от всичко.

14
 Дори когато Хедър се справяла добре със стресиращи ситуации, тя отдавала целия
си успех на лекарството. Не изпитвала усещането, че може сама да се справи с нещата.
(Ето защо, особено при лечение на тревожност, пациентите са склонни към влошаване
при спиране на медикамента.)
Хедър направи относително бърз прогрес в терапията на житейските капани. В
рамките на една година нейният живот стана значимо по-добър. Постепенно започна
да влиза във все повече ситуации, които преди това са провокирали тревожност. Вече
можеше да пътува, да се среща с приятели, да ходи на кино и най-накрая реши да
започне почасова работа, изискваща пътуване.
Като част от терапията ние помогнахме на Хедър да стане по-добра в оценката на
вероятността да се случи нещо лошо. Непрекъснато ѝ показвахме как тя преувеличава
риска от катастрофа в безобидни ситуации и че надценява собствената си уязвимост и
слабост извън дома. Тя се научи да взема разумни предпазни мерки. Престана да иска
от мъжа си и приятелите си допълнителни успокоения. Бракът ѝ се подобри и тя се
наслаждаваше повече на живота си.

ИРОНИЯТА НА ПОВТОРЕНИЕТО

Джед и Хедър илюстрират два от единадесетте житейски капана: „Емоционална

депривация“ и „Уязвимост“. В обсъждането на други пациенти вие ще прочетете и за
останалите житейски капани: „Подчинение“, „Недоверие и злоупотреба“,
„Изоставяне“, „Дефектност“, „Привилегированост“, „Зависимост“, „Провал“,
„Неумолими стандарти“ и „Социално изключване“. Вероятно ще разпознаете
елементи от няколко от тях и у себе си.
Това че ние продължаваме да повтаряме: болката от нашето детство е едно от
основните прозрения на психоаналитичната психотерапия. Фройд нарича това
повторение „компулсия“. Детето на алкохолик пораства и се жени за алкохолик.
Малтретираното дете пораства и се жени за насилник или става насилник. Сексуално
насилваното дете пораства и започва да проституира. Прекалено контролираното дете
позволява на другите да го контролират.
Това е един загадъчен феномен. Защо правим това? Защо възстановяваме отново и
отново болката, удължавайки страданието? Защо не изграждаме по-добър живот, из-
бягвайки модела? Почти всеки повтаря негативните модели от детството си по един
саморазрушителен начин. Това е странната истина, с която терапевтите се борят.
Някак си успяваме да създадем в зрелия си живот състояния, които са забележително
сходни с онези, които са били толкова деструктивни в детството. Житейският капан е
начинът, чрез който пресъздаваме тези модели.
Техническият термин за житейски капан е схема. Концепцията за схема идва от
когнитивната психология. Схемите са дълбоко закрепени убеждения за нас и света,
които са заучени рано в живота. Тези схеми са централни за нашето усещане за
собствен Аз. Да се откажем от вярата си в схемата, е все едно да се откажем от
сигурността, че знаем кои сме ние и какъв е светът; затова се придържаме към тях
дори когато ни причиняват болка. Тези ранни убеждения ни дават усещане за
предсказуемост и сигурност; те са удобни и познати. По един странен начин те ни
карат да се чувстваме като у дома си. Ето защо когнитивните психолози са убедени, че
схемите, или житейските капани, са толкова трудни за промяна.

15
 Нека сега да разгледаме как житейските капани действат върху „химията“, която
изпитваме в романтичните си взаимоотношения.

Патрик: Тридесет и пет годишен строителен предприемач. Неговата

съпруга Франсин има връзки с други мъже. Колкото повече тя прави това,
толкова повече Патрик я желае. Патрик е хванат в житейския капан
„Изоставяне“.

Патрик беше изключително нещастен. Неговата съпруга продължаваше да има

връзки с други мъже. Всеки път, когато тя имаше нова връзка, той беше отчаян.

ПАТРИК: Сякаш бих направил всичко, за да я върна. Не мога да го понеса. Знам, че ако я
загубя, ще се разпадна. Не мога да разбера защо е така; сякаш я обичам повече, когато
знам, че тя не е до мен. Започвам да мисля: „Ако можех да бъда по-добър, тя нямаше да
има нужда да прави това. Само ако бях по-добър, тя щеше да остане при мен“. Не мога да
понеса несигурността.

Франсин продължаваше да обещава, че ще бъде вярна, и всеки път Патрик ѝ

вярваше. И всеки път неговите надежди биваха излъгани.

ПАТРИК: Не мога да повярвам, че тя отново ми причинява това. Не мога да повярвам, че

ще ме накара да мина отново през това. След последния път бях сигурен, че ще спре. Искам
да кажа, че тя видя какво ми причини. Аз почти бях стигнал до самоубийство. Не мога да
повярвам, че би го направила отново.

Бракът на Патрик беше като увеселително влакче. Той се движеше безконтролно

между дивата надежда и отчаянието, издигайки се и падайки отново и отново.
ПАТРИК: Най-трудната част за мен е чакането. Да знам какво прави, и да я чакам да се
върне у дома. Имаше моменти, когато чаках с дни. Просто седях и чаках да се прибере
вкъщи.

Докато Патрик чакаше, той редуваше ридаене с ярост. Когато най-накрая Франсин
се завърнеше вкъщи, той правеше сцена. Няколко пъти бе посягал да я бие, след което
винаги бе молел за прошка. Искаше да слезе от това увеселително влакче. Казваше, че
иска стабилност и мир. Но все пак това е иронията на житейския капан „Изоставяне“:
колкото по-непредсказуема беше Франсин, толкова по-привлечен беше от нея на
дълбоко емоционално ниво. Той усещаше повече „химия“, когато тя заплашваше да го
напусне.
Детството на Патрик е било изпълнено със загуби и непредсказуемост. Баща му
изоставил семейството, когато Патрик бил едва на две години. Той и двете му сестри
били отгледани от майка им – алкохоличка, която ги пренебрегвала, когато не била
трезва. Тези чувства са му познати и той успява да ги пресъздаде, женейки се за
Франсин и понасяйки нейните изневери.
Патрик провеждал психоанализа (фройдистка терапия) в продължение на три
години. Виждал се с психоаналитика си три пъти седмично по петдесет минути и това
било свързано със значителни разходи.

16
 ПАТРИК: Отивах и лягах на кушетката, и говорех за всичко, което ми идваше наум.
Беше ми много самотно. Моят аналитик говореше много малко през всичките три години.
Дори когато плачех или му крещях, той обикновено не казваше нищо. Чувствах, сякаш той
не беше там.

Той бе говорил много за детството си и за това как се чувства, докато лежи на

кушетката.
Патрик беше разочарован от психоанализата. Намираше прогреса си за много бавен.
Разбираше проблемите си по-добре, но все още ги имаше. (Това е едно от честите
оплаквания от психоанализата: прозрението не е достатъчно.) Патрик искаше по-бърза
и по-директивна терапия. Имаше нужда от повече ръководене.
Концепцията за житейските капани предостави на Патрик ръководството, от което
имаше нужда. Вместо да бъдем дистанцирани и неутрални към него, ние си сътруд-
ничехме. Помогнахме му да види какъв е точно неговият модел и как може да го
прекъсне. Учехме го как да стане по-избирателен в отношенията си с жените.
Предупреждавахме го за опасността в романтичните връзки да бъде привлечен от
деструктивни партньори, които генерират много силна сексуална тръпка. Той
трябваше да се конфронтира с болезнената реалност, че се влюбва в партньори (както
се случва и с много от нас), които засилват неговия житейски капан.
След година и половина терапия на житейските капани Патрик реши да прекрати
брака си с Франсин. През това време той ѝ беше дал всички възможни шансове. Опита
се да коригира онези свои поведения, които бяха деструктивни по отношение на
връзката им и които, без да иска, я караха да се отдалечава. Спря да я контролира.
Даде ѝ повече свобода. Отстояваше позицията си, когато тя се държеше зле с него.
Въпреки всичко Франсин не се промени. Всъщност нещата ставаха все по-зле.
Когато за първи път го попитахме дали е мислил да напусне Франсин, Патрик
наблегна на страха си, че ще се разпадне. Но когато най-накрая я напусна и приключи
брака си, той не се разпадна. Вместо това стана по-спокоен и по-уверен. Видя, че може
да има живот и без Франсин. Смятаме, че беше прав да прекрати тази
саморазрушителна връзка.
Патрик постепенно започна да се среща с други жени. Отначало се запознаваше с
жени от типа на бившата му съпруга – нестабилни и неспособни да го подкрепят.
Сякаш целият цикъл се завърташе отново на бърз кадър. Постепенно му помогнахме
да прави по-здравословни избори, независимо че привличането, което усещаше, не
беше толкова силно. Той живя в продължение на шест месеца със Силвия, много
стабилна и надеждна жена, която изглеждаше посветена на него. Макар че беше по-
малко бляскава от Франсин, за пръв път в живота си Патрик се учеше да бъде доволен
от една стабилна и обгрижваща среда.
Подходът на житейските капани ви показва точно какви взаимоотношения са
здравословни за вас и какви е добре да избягвате, имайки предвид вашите специфични
житейски капани. Подобно на Патрик, може да се наложи да правите избори, които да
са болезнени в краткосрочен план и дори да се противопоставят на чувствата ви, за да
избягате от коловоза, в който сте затъвали през целия си живот.

17
 Карлтън: Тридесетгодишен, работи за баща си в семеен текстилен
бизнес. Той не е много добър в управлението на други хора и с удоволствие
би правил нещо друго. Карлтън е хванат в житейския капан „Подчинение“.

Карлтън обичаше да угажда на хората. Той поставяше потребностите на другите над

своите. Беше от хората, които на въпроса какво желаят, винаги отговарят: „Няма
значение, каквото ти решиш...“
Карлтън се опитваше да угажда на жена си, като отговаряше с „Да“ на всичко, което
тя казваше или желаеше. Опитваше се да угажда на децата си, като никога не им
казваше „Не“. Опитваше се да угоди на баща си, влизайки в семейния бизнес дори
когато това означаваше да върши работа, която не харесва.
По ирония, въпреки факта, че се опитваше да угажда толкова много, другите хора
често се дразнеха от него. Беше прекалено жертвоготовен. Жена му се ядосваше, че е
мекушав. Децата му се възползваха от неговата толерантност, но на някакво ниво му
бяха ядосани, че не поставя граници. Баща му непрекъснато се ядосваше на слабостта
му и на липсата на агресивност у него по време на работа, особено в отношенията със
служителите.
Макар че Карлтън не знаеше, той също беше ядосан. Дълбоко в себе си беше ядосан
за това, че отрича собствените си нужди толкова дълго време. Това е модел, който е
научил рано в живота си. Баща му бил тиранин; съществувал чрез доминиране и
контролиране на другите. Всичко трябвало да се случва по неговия начин. Ако
Карлтън като дете не се съгласявал или спорел за нещо, баща му го плясвал и
омаловажавал позицията му. Майка му била напълно пасивна. През повечето време
била депресирана, а Карлтън често бил в ролята на болногледач, опитвайки се да я
накара да се чувства по-добре. Не е имало пространство за удовлетворяване на
неговите потребности.
Преди да дойде при нас, Карлтън беше провеждал две години гещалт терапия.
Неговият терапевт го окуражавал да стои в настоящето и да се свързва с чувствата си.
Например терапевтът го карал да опитва упражнения с образи, в които да си представя
баща си и да тренира как говори с него. Този подход бил полезен. Карлтън започнал да
усеща колко е ядосан.
Проблемът бил в това, че в терапията липсвала посока. Тя нямала последователен
фокус. Карлтън се носел от сесия в сесия, изследвайки онези чувства, които изпъквали
в момента. Разбира се, неговият гняв към любимите му хора се задържал на
повърхността, но Карлтън не реагирал на чувствата си и не разбирал защо ги изпитва.
Терапевтът не беше успял да обедини всички компоненти на проблема, за да може
след това да формулира специфични техники за промяна и преодоляване на
подчинението.
Терапията на житейските капани предостави на Карлтън проста и разбираема
концептуална рамка, която му позволи да види, че подчинението е първична тема в
неговия живот, и да се научи как да я променя. Той постигна бърз прогрес.
Установили сме, че житейският капан „Подчинение“ изисква най-малко време да бъде
прекъснат.
Карлтън разви по-силно усещане за собствен Аз. Той все повече започна да
осъзнава своите собствени желания и чувства, които се беше научил да потиска.
18
Започна да изразява мнения и предпочитания. Стана също така по-уверен в
отношенията с баща си, служителите си, съпругата и децата си. Освен това поработи
върху изразяването на гнева; научи се да заявява потребностите си по един спокоен и
контролиран начин. Жена му и децата проявиха известна съпротива в началото, но
след като осъзнаха, че са загубили властта, бързо се успокоиха. Всъщност започнаха
да харесват Карлтън повече. Искаха той да бъде силен.
Битката на Карлтън с баща му беше по-трудна. Макар че баща му се опитваше да
потуши бунта и да утвърди господството си, Карлтън откри, че притежава повече
лостове, отколкото осъзнаваше, чрез които да се справи с баща си. Когато заплашваше
да напусне бизнеса, ако баща му не му позволи да поеме по-равнопоставена роля,
баща му отстъпваше. Карлтън започна да поема повече от отговорностите на баща си,
докато той се подготвяше за пенсиониране. Карлтън откри и че баща му проявява
нововъзникнал респект към него.
Този случай илюстрира колко е важно да се отиде отвъд простото свързване с
чувствата. Много от т.нар. преживелищни терапии, като работата с вътрешното дете,
ни помагат да почувстваме връзките между това какво преживяваме в ежедневието си
сега и какво сме чувствали като деца. Но тези подходи рядко отиват достатъчно далеч.
Хората често се чувстват много по-добре след терапевтична сесия, но бързо се връщат
към старите си модели на функциониране. Подходът на житейските капани предлага
структурирани поведенчески задачи за домашна работа и постоянна конфронтация,
която помага да се поддържа постигнатото.

РЕВОЛЮЦИЯТА НА КОГНИТИВНАТА ТЕРАПИЯ

Терапията на житейските капани израсна на базата на подход, наречен „когнитивна

терапия“, разработен от д-р Арън Бек през 60-те години. В подхода на житейските
капани сме включили множество аспекти на когнитивната терапия.
Основното допускане на когнитивната терапия е, че начинът, по който мислим за
събитията в нашия живот (когниция), определя как се чувстваме по отношение на тях
(емоция). Хората с емоционални проблеми са склонни да изкривяват реалността.
Например Хедър е научила от майка си да гледа на ежедневните дейности, като
пътуване с метрото например, като на нещо опасно. Житейските капани ни карат да
гледаме на определени ситуации по неточен начин. Те натискат нашите когнитивни
„бутони“.
Когнитивните терапевти смятат, че ако можем да научим пациентите да са по-
прецизни относно начина, по който интерпретират ситуациите, ще им помогнем да се
чувстват по-добре. Ако сме способни да покажем на Хедър, че може да пътува сама
безопасно, тя ще е по-малко уплашена и ще може отново да живее пълноценно.
Д-р Бек предлага да изследваме мислите си логично. Например, когато сме се
почувствали разстроени, да опитаме да преценим дали преувеличаваме,
персонализираме, катастрофизираме и т.н. Дали нашите мисли наистина имат смисъл?
Има ли други начини да погледнем на дадената ситуация? Освен това Бек казва, че е
добре да тестваме своите негативни мисли, като изпълняваме малки експерименти.
Например помолихме Хедър да се разхожда из квартала сама през зимата, за да види,
че нищо опасно не ѝ се случва, макар че тя беше убедена, че ще се разболее или ще
бъде нападната.
Когнитивната терапия се ползва с голямо уважение. Голям и нарастващ набор от

19
изследвания подкрепя нейната ефективност при тревожни разстройства и депресия. Тя
е активен подход, който учи пациентите да контролират собственото си настроение,
като управляват мислите си.
Когнитивните терапевти обикновено комбинират когнитивните методи с
поведенчески техники, предназначени да научат пациентите на практически умения,
които те не са успели да развият, а именно релаксиране, асертивност, управляване на
тревожността, разрешаване на проблем, управляване на времето и социални умения.
През годините обаче открихме, че когнитивните и поведенческите методи, макар и
безценни, не са достатъчни, за да променят житейските модели. Така разработихме
подхода на житейските капани, който съчетава когнитивни и поведенчески техники с
психоаналитични и преживелищни такива. Маделин – последният пациент, когото ще
обсъдим в тази глава, ни демонстрира както ценните аспекти на когнитивната терапия,
така и ограниченията при използването им.

Маделин: Двадесет и девет годишна актриса и певица. Тя е била

сексуално малтретирана от втория си баща и продължава да страда от
последствията. Маделин все още е в плен на житейския капан „Недоверие и
злоупотреба“.

Маделин никога не е имала дълготрайна връзка с мъж. Вместо това се люшкала от

една крайност в друга: или избягвала всички мъже, или имала безразборни връзки.
До колежа Маделин избягвала момчетата и нямала интимен приятел.

МАДЕЛИН: Никога не допусках момче до себе си. Спомням си, че първия път, когато ме
целуна момче, избягах. Щом усетех, че някое момче ме харесва, ставах много студена,
докато той не се отдръпнеше.

По време на първите две години в колежа Маделин започнала да употребява

алкохол и наркотици. През този период правила секс с повече от тридесет мъже.
„Никой от тях не означаваше нищо за мен“, казва тя.

МАДЕЛИН: Бях дива в колежа. Преспивах наред с кого ли не. Имаше едно студентско
сдружение, където всяко момче беше спало с мен. Бях нещастна. Чувствах се евтина и
мръсна. Чувствах се използвана. Просто не можех да кажа „Не“. Когато излизах с момче,
винаги завършвах с това да спя с него, въпреки че си обещавах, че няма да го правя. Мислех,
че това е единствената причина, поради която момчетата биха излезли с мен. Наистина не
знам защо го правех. През цялото това време сякаш просто се движех, без да имам
контрол.

Преживяването на сексуално насилие от втория ѝ баща беше повредило нейната

сексуалност и способността ѝ да преживява интимност с мъжете. За нея сексът и
насилието бяха неразривно свързани.
Сега Маделин отново избягва мъжете. Тя от много години не ходи на срещи и се
тревожи, че никога няма да се омъжи и да има деца.
Първата терапия, което Маделин опитала, била конвенционална когнитивна
терапия. Нейният терапевт се фокусирал върху настоящето – върху сегашното ѝ
избягване на мъжете. По време на терапията Маделин рядко дискутирала детството си.

20
Вместо това тя и нейният терапевт подготвяли домашни задачи за нея между сесиите,
като водене на разговори с мъже и ходене на партита. Терапевтът ѝ помогнал да се
пребори с когнитивните си изкривявания, като „Мъжете искат само секс“, търсейки
заедно с нея примери за грижовни и търсещи близост мъже, които познава.
Терапията продължила няколко месеца. Маделин започнала отново да има
запознанства, но я привличали мъже насилници. Макар да признавала, че много мъже
са внимателни, нейният опит не потвърждавал това. Маделин осъзнала, че се нуждае
от нещо повече, за да промени дълбоко вкоренения си модел.

МАДЕЛИН: Чувствах, че моят терапевт искаше да се променя, без да стигна до

разбирането защо съм такава, каквато съм. Искам да кажа, че знаех, че трябва да се
променя по начина, по който казваше тя. Трябваше да започна да се доверявам на мъжете
и да спра да избягвам близостта. Но има причини, поради които аз избягвам мъжете.
Трябваше да разбера какви са те.

Маделин се дразнеше от всеки мъж, който подхождаше към нея романтично. Тя

разбираше, че гневът ѝ е резултат от когнитивните изкривявания, но въпреки това
продължаваше да го усеща. Трябваше да насочи гнева си към истинския му обект –
нейния втори баща. Трябваше да изрази гнева си и да го потвърди.
По време на първата година и половина от терапията на житейските капани
помогнахме на Маделин да разкрие спомените си за насилието чрез работа с представи
(техниката с образи)1. Подтикнахме я да насочи гнева си към втория си баща и да се
конфронтира с него, отправяйки му обвиненията си. Окуражихме я да се присъедини
към група за подкрепа на жертви на сексуално насилие в семейството. Показахме ѝ
също как поддържа модела си на злоупотреба, избирайки приятели насилници.
Маделин постепенно поднови запознанствата си. Макар че все още беше
привлечена от мъже насилници, изисквахме от нея да стои далеч от тях, фокусирайки
се върху мъже, които се отнасят към нея с уважение, дори когато „химията“ беше по-
малко интензивна. Тя работеше върху това да изисква уважение, вместо да оставя
мъжа да ѝ го даде. Маделин се научи да казва „Не“.
След около година тя се влюби в Бен, благороден и чувствителен мъж. Дори с него
обаче изпитваше сериозни сексуални задръжки. Бен беше готов да работи с нея, за да
преодолее тези сексуални трудности. В момента тя обмисля евентуална женитба.
В Глава 7 ще ви предоставим множество предложения за промяна на житейския
капан „Недоверие и злоупотреба“. Искаме обаче да подчертаем, че много капани,
особено „Недоверие и злоупотреба“, се нуждаят от продължително време, за да бъдат
променени, и към тях трябва да се подходи с помощ от терапевт или група за под-
крепа.
Работата с Маделин показва как терапията на житейските капани е практически
базирана върху когнитивните и поведенческите терапии: тя изгражда умения и прави
промени. Но ние се интересуваме не само от краткосрочната поведенческа
модификация, а и от възможностите да повлияем върху житейските проблеми, особено
на трудностите във взаимоотношенията, самооценката и проблемите в
1
В английския текст се използва понятието „imagery“. В българския текст го превеждаме с
понятията „техника с образи“ или „техника с представи“, т.е. използваме понятията „образи“ и
„представи“ като синоними. Техниката с образи е специфична психотерапевтична техника, при която
се цели преработване на травматични събития в детството от гледната точка на зрялата личност. – Б.
р.
21
професионалното развитие. Стремим се да повлияем върху поведението, както и върху
начините, по които хората се чувстват и общуват.
Следващата глава започва с въпросник, който ще ви помогне да откриете кои
житейски капани се отнасят за вас.

22
 2.
КОИ ЖИТЕЙСКИ КАПАНИ ПРИТЕЖАВАТЕ
В тази глава ще ви помогнем да идентифицирате житейските капани, които са от
значение в живота ви.
Оценете колко вярно е за вас всяко от следващите двадесет и две твърдения, по
следната шестточкова скала – ключ за оценяване:

КЛЮЧ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Напълно невярно е за мен.
2. По-скоро не е вярно за мен.
3. По-скоро е вярно, отколкото невярно.
4. Умерено вярно е за мен.
5. Предимно вярно е за мен.
6. Описва ме идеално.

Първо оценете колко вярно е твърдението за вас като дете. Ако отговорът ви е
различен за различни периоди от детството ви, изберете оценката, която най-добре
пасва на начина, по който сте се чувствали във възрастта до дванадесет години. След
това оценете колко вярно е всяко твърдение за вас сега, като възрастен. Ако отговорът
ви е различен за различни периоди от вашия зрял живот, изберете оценката, която най-
добре ви пасва през последните шест месеца.

ВЪПРОСНИК ЗА ЖИТЕЙСКИТЕ КАПАНИ

Като Сега Описание

дете
1. Смятам, че се вкопчвам в хора, с които съм близък, защото ме е страх, че ще
ме напуснат.
2. Тревожа се много, че хората, които обичам, ще открият някой друг, когото ще
предпочетат пред мен, и ще ме напуснат.
3. Обикновено съм нащрек за скритите мотиви на хората. Не се доверявам лесно
на хората.
4. Чувствам, че не мога да се отпусна в присъствието на други хора, защото ще
ме наранят.
5. Тревожа се повече от обичайното за опасности – че ще се разболея или ще ми
се случи нещо лошо.
6. Тревожа се, че аз или семейството ми ще загубим парите си, ще обеднеем и
ще станем зависими от другите.
7. Не смятам, че мога да се справя самостоятелно, затова имам нужда от други
хора, които да ми помагат.
8. С родителите ми твърде много се въвличаме взаимно в личния си живот и
проблемите си.
9. Не е имало кой да се грижи за мен, да е заедно с мен или да се вълнува
истински от това, което се случва с мен.
10. Не е имало хора, които да удовлетворяват емоционалните ми потребности от
разбиране, съчувствие, напътствия, съвети и подкрепа.
11. Чувствам се, сякаш не принадлежа никъде. Аз съм различен. Наистина не се

23
 вписвам никъде.
12. Аз съм глупав и скучен. Не знам какво да кажа в социална среда.
13. Никой от хората, които желая, не би могъл да ме обича, щом ме опознае
истински и види моите недостатъци.
14. Срамувам се от себе си; аз съм недостоен за любовта, вниманието и
уважението на другите.
15. По отношение на работата (училището) не съм толкова интелигентен и
способен, колкото повечето хора.
16. Често се чувствам неадекватно, защото не мога да се меря с другите по
отношение на талант, интелигентност и успешност.
17. Усещам, че нямам друг избор, освен да се подчиня на желанията на другите,
иначе те ще ми отмъстят или ще ме отхвърлят по някакъв начин.
18. Хората гледат на мен като на човек, който прави твърде много за околните и
недостатъчно – за себе си.
19. Опитвам се да дам най-доброто от себе си, не мога да се задоволя с
„достатъчно добре“. Искам да съм номер едно във всичко, което правя.
20. Имам да свърша толкова много неща, че почти нямам време да се отпусна и
истински да се забавлявам.
21. Чувствам, че не трябва да спазвам нормалните правила или условия, както
правят другите.
22. Не мога да се накарам да изпълня повечето рутинни и скучни неща или да
контролирам емоциите си.

Използване на таблицата с резултатите

Сега сте готов да пренесете вашите оценки от въпросника в таблицата с резултатите.

Примерният въпросник и таблицата по-долу ви показват как да го направите:

Като
Сега Описание
дете
3 2 1. Намирам че се вкопчвам в хора, с които съм близък, защото ме е страх,
че ще ме напуснат.
5 4 2. Тревожа се много, че хората, които обичам, ще открият някой и
предпочетат някой друг и ще ме напуснат.

ПРИМЕР ЗА СЪВПАДЕНИЯ В ТАБЛИЦАТА С РЕЗУЛТАТИТЕ

□ Житейски капан Дете Сега Дете Сега Най-висока оценка

□ Изоставяне 1.3 1.2 2. 5 2.4 5

Въпроси 1 и 2 са относно житейския капан „Изоставяне“. Да започнем с въпрос 1.

Вземете вашия резултат на този въпрос като дете и го впишете в полето точно вдясно
от думата „Изоставяне“ в таблицата, след цифрата 1 (под колоната „Дете“). След това
вземете вашия резултат на този въпрос за сега (като възрастен) и го впишете в след-
ващото поле 1 (под колоната „Сега“).
После погледнете резултата на въпрос 2 като дете. Впишете го в поле 2, под
колоната „Дете“. Вземете резултата на въпрос 2 сега и го нанесете в следващото поле
2 под колоната „Сега“.
Погледнете всичките четири резултата за житейския капан „Изоставяне“. Кой е най-
висок? Впишете най-високия си резултат (1, 2, 3, 4, 5 или 6) в последното поле на реда
за „Изоставяне“. Ако най-високият ви резултат е 4, 5 или 6, поставете отметка в

24
първата колона. Отметката означава, че „Изоставяне“ е вероятно един от вашите
житейски капани. Ако най-високият резултат е 1, 2 или 3, оставете полето празно.
Това означава, че „Изоставяне“ вероятно не е един от вашите житейски капани.
Сега продължете и попълнете по същия начин останалото в таблицата с резултатите.

ТАБЛИЦА С РЕЗУЛТАТИ
Житейски капан Дете Сега Дете Сега Най-висока
оценка
Изоставяне 1 1 2 2
Недоверие и злоупотреба 3 3 4 4
Уязвимост 5 5 6 6
Зависимост 7 7 8 8
Емоционална депривация 9 9 10 10
Социално изключване 11 11 12 12
Дефектност 13 13 14 14
Провал 15 15 16 16
Подчинение 17 17 18 18
Неумолими стандарти 19 19 20 20
Привилегированост 21 21 22 22

Интерпретиране на резултатите

Сега ще опишем накратко всеки от единадесетте житейски капана, за да ви

запознаем с тях. Погледнете вашата таблица с резултати: всеки житейски капан, който
сте отбелязали с отметка, има вероятност да се отнася за вас. Естествено, колкото по-
високи са резултатите за всеки житейски капан, толкова по-силен е той и толкова по-
голямо влияние оказва върху живота ви. Ще можете да прочетете повече за всеки от
житейските капани след въвеждащите глави.
Ако не сте сигурен дали житейският капан е валиден за вас или за ваш близък, не се
притеснявайте. Когато стигнете до главата, посветена на отделните житейски капани,
ще ви дадем много по-подробен тест, за да сте сигурен.

ЕДИНАДЕСЕТТЕ ЖИТЕЙСКИ КАПАНА НАКРАТКО

Два житейски капана са свързани с липсата на сигурност или безопасност в

семейството ви като дете. Те са „Изоставяне“ и „Недоверие и злоупотреба“.

Изоставяне
Житейският капан „Изоставяне“ е чувството, че хората, които обичате, ще ви
изоставят и накрая ще се окажете емоционално изолиран завинаги. Независимо дали
чувствате, че близките ви ще умрат, ще напуснат дома завинаги или ще ви изоставят,
защото ще предпочетат някой друг, вие някак си усещате, че накрая ще останете сам.
Поради това убеждение може би прекалено много се вкопчвате в близките си хора. По
ирония по този начин всъщност ги отдалечавате от себе си. Може да се чувствате
силно разстроен или гневен дори при естествени раздели.

25
 Недоверие и злоупотреба
Житейският капан „Недоверие и злоупотреба“ е очакването, че хората ще ви
наранят или ще злоупотребят с вас по някакъв начин – ще ви изневерят, излъжат,
манипулират, унижат, наранят физически или ще се възползват от вас по някакъв
начин. Ако сте в този житейски капан, вие се криете зад стена от недоверие, за да се
защитите. Не допускате хората твърде близо. Мнителен сте относно намеренията на
другите и сте склонен да предполагате най-лошото. Очаквате хората, които обичате,
да ви предадат. Или напълно избягвате взаимоотношенията, или формирате
повърхностни отношения, в които всъщност не се отваряте към другите, или
формирате взаимоотношения с хора, които ви третират лошо, и после усещате гняв и
отмъстителност към тях.

Два житейски капана се отнасят до вашата способност да функционирате

независимо в света. Тези житейски капани са „Зависимост“ и „Уязвимост“.

Зависимост
Ако сте хванат в житейския капан „Зависимост“, вие се чувствате неспособен да се
справите компетентно с ежедневния живот без значима помощ от страна на другите.
Зависим сте от другите като от патерица и се нуждаете от постоянна подкрепа. Като
дете са ви накарали да се чувствате некомпетентен, когато сте се опитвали да от-
стоявате независимостта си. Като възрастен търсите силни фигури, от които да сте
зависим и да им позволите да направляват живота ви. В работата се стремите да избяг-
вате да действате самостоятелно. Излишно е да казваме, че това ви дърпа назад.

Уязвимост
При житейския капан „Уязвимост“ вие живеете в страх, че някакво бедствие
(природно, криминално, медицинско или финансово) може да ви сполети всеки
момент. Не се чувствате в безопасност в света. Ако имате този житейски капан, като
дете са ви карали да чувствате, че светът е опасно място. Вероятно родителите са ви
предпазвали прекомерно, тъй като твърде много са се безпокояли за вашата
безопасност. Вашите страхове са прекомерни и нереалистични, но въпреки това ги
оставяте да контролират живота ви и хабите енергията си, за да проверявате, че сте в
безопасност. Страховете ви може да са от наличие на болест, от получаване на
пристъп на тревожност, от заразяване със СПИН или полудяване. Те може да са
фокусирани върху финансова уязвимост: банкрут и оставане на улицата. Вашата
уязвимост може да се върти и около други фобийни ситуации, като страх от летене,
ограбване или земетресение.

Два житейски капана са свързани със силата на вашите емоционални връзки:

„Емоционална депривация“ и „Социално изключване“.

Емоционална депривация
„Емоционалната депривация“ е убеждението, че потребността ви от любов никога
няма да бъде удовлетворена адекватно от другите хора. Смятате, че никой не го е
грижа истински за вас или че никой не разбира как се чувствате. Привлечен сте от
студени и неотзивчиви хора или вие сте студен и неотзивчив, което води до формира-

26
нето на взаимоотношения, неизбежно незадоволителни за вас. Чувствате се измамен и
се люшкате между това да сте гневен и да се чувствате наранен и самотен. По ирония
вашият гняв само отдалечава хората от вас, а това поддържа вашата постоянна
депривация.
Когато пациенти с емоционална депривация идват при нас за терапевтична сесия, те
носят със себе си самота, която остава дори след като са напуснали офиса. Това е
празнотата на емоционалното изключване. Тези хора не знаят какво е любов.

Социално изключване
„Социалното изключване“ е по отношение на вашата свързаност с приятели и групи.
То ви кара да се чувствате изолиран от останалия свят, да се чувствате различен. Ако
сте в този житейски капан, като дете сте се чувствали изключен от връстниците си. Не
сте принадлежали към група от приятели. Може би сте имали някакви особености,
които са ви карали да се чувствате различен. Като възрастен вие поддържате
житейския си капан основно чрез избягване. Избягвате социализиране в групи и
сприятеляване.
Може да сте се чувствали изключен, защото е имало нещо, заради което другите
деца са ви отхвърляли. Така вие сте се чувствали социално нежелан. Като възрастен
може да се усещате грозен, сексуално нежелан, с нисък социален статус, със слаби
разговорни умения, скучен или по някакъв друг начин непълноценен. Вие
преповтаряте отхвърлянето в детството, като се чувствате и действате като по-низш в
социални ситуации.
Невинаги е очевидно, когато някой има житейския капан „Социално изключване“.
Много хора с този житейски капан се чувстват комфортно в условия на близки отно-
шения и имат доста социални умения. Техният житейски капан може да не е видим
при взаимоотношения с отделни хора. Понякога с изненада осъзнаваме колко
тревожни и отстранени се чувстват те на парти, в клас, на събирания с много хора или
на работа. Те са неспокойни и не могат да намерят място, където да принадлежат.

Двата житейски капана, които са свързани с вашата самооценка, са „Дефектност“ и

„Провал“.

Дефектност
При „Дефектност“ вие се чувствате вътрешно дефектен и пълен с недостатъци.
Вярвате, че генерално сте недостоен за обичта на тези, които се доближат достатъчно
и узнаят истинската ви същност. Вашата дефектност ще бъде разобличена. В
семейството ви като дете вие не сте били уважаван за това, което сте. Вместо това са
ви критикували за „недостатъците“ ви. Обвинявали сте себе си – чувствали сте се
недостоен да бъдете обичан. Като възрастен се страхувате от любовта. Трудно ви е да
повярвате, че хората, които са близо до вас, ви ценят, така че очаквате отхвърляне.

Провал
„Провалът“ е убеждението, че сте неадекватен по отношение на постиженията в
училище, на работа и в спорта. Чувствате, че сте провален в сравнение със своите
връстници. Като дете са ви накарали да се чувствате по-низш по отношение на
постиженията си. Може да сте имали училищни затруднения или проблем с
дисциплината, който да ви е попречил да постигнете важни умения, като четенето

27
например. Другите деца винаги са били подобри от вас. Наричали са ви „глупав“,
„бездарен“ или „мързелив“. Като възрастен поддържате житейския си капан, като
преувеличавате степента на провал и действате по начини, които гарантират вашия
постоянен провал.

Два житейски капана са свързани със себеизразяването – вашата способност да

заявите какво искате и да удовлетворите потребностите си – „Подчинение“ и „Неу-
молими стандарти“.

Подчинение
При „Подчинение“ вие жертвате вашите собствени нужди и желания в името на
това да угодите на другите или да удовлетворите техните нужди. Позволявате на дру-
гите да ви контролират. Правите това или поради вина, че ще нараните другите, ако се
поставите на първо място, или от страх, че ще бъдете наказан или изоставен, ако не се
подчините. Като дете някой близо до вас, може би родител, ви е подчинил. Като
възрастен вие многократно влизате в отношения с доминиращи и контролиращи хора
и им се подчинявате или влизате в отношения с нуждаещи се хора, които са твърде
увредени, за да могат да ви дадат нещо в замяна.

Неумолими стандарти
Ако сте в житейския капан на „Неумолими стандарти“, вие непрекъснато имате
изключително високи очаквания от себе си. Слагате прекомерно ударение на статуса,
парите, постиженията, красотата, реда или признанието за сметка на щастието,
удоволствието, здравето, усещането за реализиране и удовлетворяващите
взаимоотношения. Вероятно прилагате вашите строги стандарти и спрямо другите
хора и сте много осъждащи. Като дете от вас се е очаквало да бъдете най-добрият и ви
е казвано, че всичко друго би било провал. Научили сте, че нищо от онова, което сте
правили, не е било достатъчно добро.

Привилегированост
Последният житейски капан, „Привилегированост“, е свързан със способността да
се възприемат реалистични граници в живота. Хората, които имат този житейски
капан, се чувстват специални. Те настояват, че могат незабавно да правят, да казват
или да получават каквото си поискат. Пренебрегват онова, което другите смятат за ра-
зумно, не преценяват какво е действително осъществимо, както и времето или
търпението, които обикновено се изискват, включително нямат усет за това каква е
цената за другите. Имат трудности със самодисциплината.
Мнозина от хората с този житейски капан са били глезени в детството. От тях не се
е изисквало да показват самоконтрол или да приемат ограниченията, които се поставят
на другите деца. Като възрастни те все така се разгневяват, когато не получат това,
което искат.

Сега вече имате идея кои житейски капани се отнасят за вас. Следващата глава ще
ви разкаже откъде идват житейските капани – как ги формираме в детството си.

28
 3.
РАЗБИРАНЕ НА ЖИТЕЙСКИТЕ КАПАНИ
Житейските капани имат три централни характеристики, които ни позволяват да ги
разпознаем.

РАЗПОЗНАВАНЕ НА ЖИТЕЙСКИТЕ КАПАНИ

1. Те са повтарящи се през целия живот модели или теми.

2. Те са саморазрушителни.
3. Те се борят за оцеляване.

Както казахме в Глава 1, житейският капан е модел или тема, която започва в
детството и се повтаря през живота. Темата може да бъде „Изоставяне“, „Недоверие“,
„Емоционална депривация“ или всяка от останалите, които описахме. Крайният
резултат е, че като възрастни ние продължаваме да пресъздаваме условията от
нашето детство, които са били най-вредни за нас.
Житейският капан е саморазрушителен. Това е характеристиката, която прави
житейските капани толкова досадни за нас като терапевти. Ние виждаме как някой
като Патрик е отново изоставен или някой като Маделин е отново малтретиран.
Пациентите са привлечени от ситуации, които отключват техните житейски капани,
както нощните пеперуди са привлечени от пламъка. Житейският капан уврежда
нашето усещане за Аз, нашето здраве, нашите взаимоотношения, работата ни,
щастието ни и настроенията ни като цяло – той засяга всеки аспект от нашия живот.
Житейският капан, сам по себе си, се бори здраво за оцеляване. Затова усещаме
силен натиск да го поддържаме. Това е част от човешкия порив към последователност.
Житейският капан е това, което познаваме. Макар че е болезнен, той е удобен и
познат. Затова е много трудно да бъде променен. Освен това нашите житейски капани
са се развили, когато сме били деца, като начин да се адаптираме към семейството, с
което живеем. Тези модели са били реалистични, когато сме били деца; проблемът, е
че продължаваме да ги повтаряме, когато вече не са ни полезни.

КАК СЕ РАЗВИВАТ ЖИТЕЙСКИТЕ КАПАНИ

Няколко фактора допринасят за развитието на житейските капани. Първият е

темпераментът. Темпераментът е вроден. Това е нашата емоционална природа,
начинът, по който сме предразположени да реагираме на събитията.
Подобно на другите вродени черти, темпераментът варира. Той обхваща и редица
емоции. Ето някои примери за черти, които според нас могат да бъдат в голяма степен
унаследени.
Може да разглеждате вашия темперамент като комбинация от това къде се намирате
по всички тези измерения, и от други фактори, за които все още не знаем или които не
разбираме достатъчно.
Разбира се, поведението се влияе и от средата. Безопасната и обгрижваща среда
може да направи дори едно срамежливо дете относително отворено; а ако нещата ста-
29
нат достатъчно лоши, дори едно неуязвимо дете може да бъде победено.
Наследствеността и средата ни влияят и ни формират. Това е вярно (макар и в по-
малка степен) дори за черти, които изглеждат чисто физически, като например
височината. Ние се раждаме с потенциал за определена височина, но дали ще
реализираме този потенциал, зависи частично от нашата среда – дали ни хранят добре,
дали имаме здравословна среда и т.н.
Най-важното ранно влияние от средата има семейството ни. До голяма степен
динамиката на нашето семейство е била динамиката на нашия ранен свят. Когато
активираме житейски капан, това, което активираме, е почти винаги драма от нашето
семейство като деца. Например Патрик активира онова, което му се е случило –
неговото изоставяне от майка му, а Маделин активира това, че е била насилвана.

ВЪЗМОЖНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ТЕМПЕРАМЕНТА

Срамежлив <> Отворен
Пасивен <> Агресивен
Емоционално изравнен <> Свръхемоционален
Страхлив <> Безстрашен
Чувствителен <> Неуязвим

В повечето случаи влиянието на семейството е най-силно около раждането и

постепенно намалява с израстването на детето. Други влияния стават по-важни – на
връстниците, училището и т.н., но семейството остава първичната ситуация.
Житейските капани се развиват, когато ранната детска среда е деструктивна. Ето
някои примери:

ПРИМЕРИ ЗА ДЕСТРУКТИВНА РАННА ДЕТСКА СРЕДА

1. Единият от родителите ви е бил насилник, а другият – пасивен и

безпомощен.
2. Родителите ви са били емоционално дистанцирани и са имали високи
очаквания по отношение на вашите постижения.
3. Родителите ви са били в конфликт през цялото време, а вие сте били по
средата.
4. Единият родител е бил болен или депресиран, а другият е отсъствал.
Вие сте били „болногледач“.
5. Били сте вплетени в родителска роля. От вас се е очаквало да
замествате единия от съпрузите.
6. Някой от родителите ви е имал фобии и ви е предпазвал прекомерно.
Този родител се е страхувал, че е самотен, и се е вкопчил във вас.
7. Вашите родители са ви критикували и нищо, което сте правели, не е
било достатъчно добро.
8. Вашите родители са ви глезили прекалено и не са поставяли граници.
9. Били сте отхвърлен от връстниците си или сте се чувствали различен.

Наследствеността и средата си взаимодействат. Деструктивните влияния в нашето

30
детство са взаимодействали с нашия темперамент при формирането на житейските
капани. Нашият темперамент може частично да определи как сме били третирани от
родителите си. Например често се случва само едно от децата в семейството да бъде
избрано за малтретиране. А нашият темперамент частично определя как ще отговорим
на такова третиране. При една и съща среда две деца могат да реагират съвсем
различно. Двете деца могат да бъдат малтретирани, но едното остава пасивно, а
другото оказва съпротива.

КАКВО ТРЯБВА ДА РАЗВИЕ ДЕТЕТО

Не е необходимо нашето детство да бъде идеално, за да станем добре адаптирани

възрастни. То просто трябва да бъде, както Д. У. Уиникът казва, „достатъчно добро“.
Детето има някои основни потребности: базисна сигурност, свързаност с другите,
автономност, самооценка, себеизразяване и реалистични граници. Ако те бъдат
удовлетворени, детето „процъфтява“ психологически. Когато са налице сериозни
дефицити при удовлетворяване на детските потребности, се формират проблеми.
Именно тези дефицити са това, което искаме да обясним чрез житейските капани.

КАКВО Е НУЖНО ДА РАЗВИЕМ

1. Базисна сигурност
2. Свързаност с другите
3. Автономност
4. Самооценка
5. Себеизразяване
6. Реалистични граници

Базисна сигурност (житейски капани „Изоставяне“ и „Недоверие и

злоупотреба“)
Някои житейски капани са по-ключови от други. Това са житейските капани,
свързани с базисната сигурност. Те се формират рано. Може да бъдат налични дори
при бебетата. За тях да се чувстват в безопасност, е основна нужда – въпрос на живот
и смърт.
Житейските капани, свързани с базисната сигурност, са свързани с отношението
към детето от страна на собственото му семейство. Заплахата от изоставяне или
малтретиране идва от тези, които са най-близко, от тези, които се предполага, че
трябва да ни обичат, да се грижат за нас и да ни защитават.
Хората, които са били малтретирани или изоставени като деца, са най-засегнати.
Няма място, където те да се чувстват в безопасност. Те усещат, че всеки момент нещо
ужасно ще се случи – някой, когото обичат, ще ги нарани или изостави. Те се чувстват
уязвими и чупливи. Нужно е много малко, за да се наруши равновесието им. Техните
настроения са интензивни и непостоянни, а те самите са импулсивни и
саморазрушителни.
Детето се нуждае от сигурна и стабилна семейна среда. В сигурния дом родителите
са предсказуемо достъпни. Те са там, физически и емоционално, заради детето. Никой
не е малтретиращ. Конфликтите са в нормални граници. Никой не умира или не оставя

31
детето само за дълъг период.
Патрик, мъжът, чиято съпруга продължава да има връзки с други мъже, не е имал
сигурен дом като дете. Неговата майка е била алкохоличка.

ПАТРИК: През някои нощи тя дори не се прибираше вкъщи. Просто не се появяваше и

всички знаехме къде е, макар че никой не говореше за това. А дори когато беше вкъщи, това
нямаше значение. Тя беше или пияна, или с махмурлук, или в момента пиеше.

Ако сте имали родител с тежък алкохолизъм, вашата нужда от безопасност със
сигурност не е била напълно удовлетворена.
Можем да кажем, че Патрик като възрастен е пристрастен към нестабилността.
Нестабилните ситуации го привличат като магнит. Той се чувства особено привлечен
от нестабилни жени, където усеща много „химия“. Това са жените, в които се влюбва.
Дете, което се чувства в безопасност, може да се отпуска и да се доверява. Базисната
потребност от сигурност е в основата на всичко. Без преживяването за сигурност не е
възможно да се пристъпи към други задачи на развитието и на практика много малко
неща са възможни. Толкова много енергия се изразходва за това да се безпокоим за
проблемите с безопасността, че почти не ни остава ресурс за нещо друго.
Ситуациите на несигурност от детството имат най-голям риск да се повтарят. Вие се
втурвате от една саморазрушителна връзка към друга или пък напълно избягвате вза-
имоотношенията, както е направила Маделин след колежа.

Свързаност с другите (житейски капани: „Емоционална депривация“ и

„Социално изключване“)
За да развием чувство на свързаност, ние се нуждаем от любов, внимание,
съчувствие, уважение, привързаност, разбиране и ръководене. Имаме нужда да
получим тези неща и от семейството, и от връстниците си.
Има две форми на свързаност с другите. Едната се отнася до близостта.
Обикновено близките взаимоотношения са онези, които са със семейството, любимия
и най-добрите приятели. Те са нашите най-близки емоционални връзки. В нашите най-
близки отношения ние чувстваме свързаност, подобна на тази с майката или бащата.
Другата форма включва нашата социална свързаност. Това е усещането за
принадлежност, за вписване в големия социален свят. Социалните взаимоотношения
са онези, които имаме с определен кръг от приятели и с групи в общността.
Проблемите със свързаността могат да бъдат едва доловими. Може да изглеждате
идеално вписан. Може да имате семейство, което ви обича, или да бъдете част от
общността и все пак дълбоко в себе си да се чувствате изключен. Чувствате се самотен
и се нуждаете от определен вид взаимоотношения, които нямате. Само проницателен
човек би доловил, че всъщност не сте свързан с хората около вас и пазите лека
дистанция от тях. Не позволявате на никого да ви доближи твърде много. В други
случаи вашите проблеми могат да са по-изразени – може да сте самотник – човек,
който винаги е бил сам.
Джед, мъжът, описан в Глава 1, който не е удовлетворен от никоя жена, има
сериозни проблеми с близостта. Той страни от близостта. Поддържа дори най-
близките си взаимоотношения повърхностни. Когато започна терапията, той не можа
да назове нито един човек, с когото се е чувствал истински близък.
Джед е израснал в емоционален „вакуум“. Той почти не е познавал баща си, а майка
му е била хладна и дистанцирана. Не е имало никаква емоционална комуникация и
32
физическа привързаност. Смятаме, че има три вида депривация в детството:
отглеждане, съчувствие и ръководене. Джед е бил лишен и от трите.
Ако имате проблеми със свързаността, то тогава самотата е проблем за вас. Може да
чувствате, че никой не ви познава отблизо и никой не го е грижа за вас (житейски ка-
пан „Емоционална депривация“). Възможно е да се чувствате изолиран от света и да
имате усещането, че никъде не се вписвате (житейски капан „Социално изключване“).
Това е чувство за празнота – своеобразен глад за свързаност.

Автономност: независимо функциониране (житейски капани: „Зависимост“ и

„Уязвимост“)
Автономността е способността да се отделим от своите родители и да
функционираме независимо в света, подобно на другите хора на нашата възраст. Това
е способността да напуснем дома, да имаме собствен живот, идентичност, цели и
посоки, които не са изцяло зависими от подкрепата и посоката на родителите ни. Това
е способността да действаме като индивиди – да имаме собствен Аз.
Ако сте израснали в семейство, което поощрява автономността, тогава родителите
ви са ви научили да бъдете достатъчен сам за себе си, насърчавали са ви да поемате
отговорност, и са ви научили да имате добра преценка за нещата. Те са ви насърчавали
да се осмелявате да сте във външния свят и да общувате с връстниците си. Вместо да
ви предпазват прекомерно, те са ви научили, че светът е безопасен и вие знаете как да
се предпазвате в него. Окуражавали са ви да развивате отделна идентичност.
Може обаче да сте имали по-нездравословна среда в детството си, която да е
насърчавала зависимост и сливане. Вашите родители може да не са ви научили на
умения за автономност. Вместо това те може да са правили всичко вместо вас и да са
осуетявали опитите ви да вършите нещата самостоятелно. Може да са ви научили, че
светът е опасен, и постоянно да са ви предупреждавали за някаква опасност или
вероятна болест. Може да не са ви давали възможност да следвате естествените си
наклонности. Възможно е да са ви казвали, че за да се справите в света, не можете да
разчитате на собствената си преценка или на собствените си решения.
Хедър, жената с многобройните фобии от Глава 1, като дете е била предпазвана
прекомерно. Нейните родители непрекъснато са я предупреждавали за опасност,
защото те самите непрекъснато са се страхували от опасности. Научили са я да се
чувства уязвима в света.
Родителите на Хедър не са били злонамерени. Всъщност те самите са се страхували
и затова са опитвали да я предпазят. Това се случва често – родителите, които
прекомерно предпазват децата си, могат да бъдат твърде обичащи. Хедър има
житейския капан „Уязвимост“. Нейната способност да бъде автономна в света, е
увредена, тъй като тя прекалено много се страхува да излезе навън и да живее в него.
Усещането, че е достатъчно безопасно да се впуснете в света, е един от аспектите на
автономността. Чувството за компетентност относно ежедневните задачи и
усещането за собствен Аз са другите аспекти. Последните два аспекта са свързани с
житейския капан „Зависимост“.
При „Зависимост“ не сте успели да развиете усещане за компетентност относно
своята способност да функционирате в света. Може би вашите родители са били пре-
калено предпазващи: те са вземали решенията вместо вас и са поемали вашите
отговорности. Те дори може леко да са ви спъвали, критикувайки ви, когато сте се
опитвали да правите нещата самостоятелно. Последствията от това са, че като

33
възрастен се чувствате неспособен да се справите ефективно сам, без ръководене,
съвети и финансова подкрепа от хората, които чувствате като по-силни и по-умни от
вас. Дори ако напуснете родителите си – а много хора никога не го правят, вие просто
влизате в отношения с друга родителска фигура. Намирате партньор или шеф, който
да служат като заместител на родителя.
Зависимите хора често имат неразвито или преплетено усещане за Аз. Тяхната
идентичност се слива с идентичността на родителите или партньорите им. Стере-
отипът е съпруга, която остава напълно всмукана от живота на своя съпруг и губи
усещането за собствена идентичност. Тя прави всичко, което съпругът ѝ иска от нея.
Няма собствени приятели, интереси или позиции. Когато говори, тя говори за живота
на съпруга си.
Усещането, че е достатъчно безопасно да се впуснете в света, чувството за
компетентност, развиването на силно усещане за Аз – това са компонентите на
автономността.

Самооценка (житейски капани: „Дефектност“ и „Провал“)

Самооценката е усещането, че сме стойностни в своя личен, социален и
професионален живот. Тя идва от чувството, че сме били обичани и зачитани като
деца от семейството, приятелите и съучениците.
В идеалния случай би трябвало да сме имали детство, което подкрепя нашата
самооценка. Би трябвало да сме се чувствали обичани и ценени от своето семейство,
приети от връстниците си и успешни в училище. Би трябвало да сме получавали
похвали и окуражаване без изразен критицизъм или отхвърляне.
Възможно е обаче това да не се е случило с вас. Може да сте имали родител, брат
или сестра, които непрекъснато са ви критикували, и всичко, което сте правили, да е
било неприемливо. Чувствали сте се необичан и вероятно сте били отхвърлен от
връстниците си. Те са ви накарали да се чувствате нежелан или дори провален в
училище или в спорта.
Като възрастен може да се чувствате несигурен относно определени аспекти на
живота си. Липсва ви самочувствие в областите, в които се чувствате уязвим – ин-
тимни отношения, социални ситуации или работа. В уязвимите си области се
чувствате по-долу от другите и сте свръхчувствителен към критика и отхвърляне.
Предизвикателствата ви правят много тревожни. Вие или ги избягвате, или не
успявате да се справите с тях.
Двата житейски капана, свързани със самооценката, са „Дефектност“ и „Провал“. Те
съответстват на усещането за липса на стойност в личната и професионалната сфера.
Житейският капан „Провал“ включва преживяване за неадекватност в областта на
постиженията и работата. Това е усещането, че сте по-малко успешни, талантливи или
интелигентни от своите връстници.
Житейският капан „Дефектност“ включва усещането, че по своята същност сте
повредени и че колкото повече някой ви опознава, толкова по-малко ще ви обича.
Житейският капан „Дефектност“ често придружава други житейски капани. От петте
пациенти, които изброихме в Глава 1, трима – Маделин, Джед и Карлтън, имаха
житейския капан „Дефектност“ в допълнение към първичните си житейски капани.
Маделин е пациентката, сексуално малтретирана от втория си баща. Много често
житейските капани „Недоверие и злоупотреба“ и „Дефектност“ вървят ръка за ръка.
Децата почти винаги обвиняват себе си за насилието, смятайки, че най-вероятно са

34
много лоши или недостойни за любов, и са заслужили това насилие.
Джед, мъжът, който се въвличаше във връзки с много жени една след друга, имаше
дълбоко преживяване за дефектност. Той маскираше тези чувства, като приемаше
позиция на превъзходство и се отстояваше. Карлтън, който угаждаше на хората, също
се чувстваше дефектен. Една от причините, поради които той отричаше собствените
си нужди, беше, че не смяташе, че заслужава повече.
Вредите върху нашето самочувствие ни карат да чувстваме срам. Срамът е
преобладаващата емоция в тази сфера. Ако имате житейския капан „Дефектност“ или
„Провал“, вие живеете изпълнени със срам за това, което сте.

Себеизразяване (житейски капани: „Подчинение“ и „Неумолими стандарти“)

Себеизразяването е свободата да изразяваме себе си – своите потребности, чувства
(включително гняв) и естествените си пориви. То е свързано с убеждението, че нашите
нужди са толкова важни, колкото и нуждите на другите хора. Ние сме свободни да
действаме спонтанно, без прекомерни ограничения. Свободни да следваме дейностите
и интересите, които правят нас щастливи, а не само онези, които са около нас. Даваме
си време за забавления и игри, а не само за работа и непрекъснато съревнование.
В ранната среда, която насърчава себеизразяването, сме окуражени да откриваме
своите естествени интереси и предпочитания. Нашите нужди и желания са на преден
план при вземането на решения. Позволено ни е да изразяваме емоции като тъга и
гняв, ако те не нараняват сериозно други хора. Редовно ни се позволява да играем, да
сме ентусиазирани и без задръжки. Окуражават ни да балансираме между игра и
работа, като стандартите са разумни.
Ако сте отраснали в семейство, което обезкуражава себеизразяването, то са ви
наказвали или са ви карали да се чувствате виновен, когато сте изразявали
потребностите, предпочитанията или емоциите си. Нуждите и емоциите на родителите
ви са имали предимство пред вашите. Карали са ви да се чувствате безсилен.
Засрамвали са ви, когато сте действали игриво и без задръжки. Работата и постиже-
нията ви са били прекомерно подчертавани за сметка на забавленията и
удоволствията. Родителите ви не са били удовлетворени ако не сте се представяли
перфектно.
Карлтън, угаждащият на хората, е израснал в среда, която е увредила способността
му за себеизразяване. Неговият баща е бил критичен и контролиращ, а майка му –
често депресивна и болна.

КАРЛТЪН: Баща ми никога не беше доволен от това, което съм. Той постоянно се
опитваше да ме променя, да ми казва какъв трябва да бъда. Майка ми дълго време беше на
легло. Винаги беше болна. Опитвах се да се грижа за нея колкото мога.

Собствената идентичност на Карлтън не е имала голямо значение. Родителите му са

го използвали за своите собствени нужди. Той се е научил да потиска собствените си
потребности, за да не ядосва или депресира родителя си. Детството му е било мрачно
и пълно със саможертва. Той казва: „Чувствам се така, сякаш никога не съм бил дете“.
Има три маркера, че вашето себеизразяване е ограничено. Първият е, че сте
подчертано склонен да угаждате на хората. Винаги създавате приятни преживявания
на другите, винаги се грижите за всички. Вие сте самообезличаващ се, почти като
мъченик и не изглеждате загрижен за собствените си потребности. Не можете да
понесете да гледате хора, които преживяват болка, без да жертвате собствените си
35
желания, за да им помогнете. Като правите толкова много за хората, можете да ги
накарате да се чувстват виновни да бъдат с вас. Вътрешно може да се чувствате слаб,
пасивен или обиден, ако цялото ви отдаване не е достатъчно оценено. Прекалено сте
отзивчив към нуждите на другите хора.
Вторият маркер, че имате проблем в тази сфера, е, че сте прекалено въздържан и
контролиращ се. Възможно е да сте работохолик и целият ви живот да се върти около
работата. Работата ви може да се състои в градене на кариера или постигане на други
неща. Може да работите, за да изглеждате винаги безупречно, или да поддържате
всичко съвършено чисто и подредено, или винаги да правите нещата по идеалния и
правилен начин.
Може да сте емоционално изравнен и спонтанността да отсъства от живота ви.
Потискате спонтанните си реакции на събитията, защото чувствате, че трябва да
правите каквото останалите искат (житейски капан „Подчинение“), или защото трябва
да покриете някакви невъзможно високи стандарти (житейски капан „Неумолими
стандарти“). Имате усещането, че всъщност не можете да се насладите на живота.
Вашият живот е мрачен и безрадостен. По някакъв начин се лишавате от забавления,
релаксация и удоволствия.
Третият индикатор за проблем в себеизразяването е, че имате много неотреагиран
гняв. Отдолу може да тлее хронично негодувание, което понякога изригва неочаквано
и почти безконтролно. Освен това е възможно да се чувствате депресиран. Вие сте в
капана на рутина, която не е възнаграждаваща. Животът ви изглежда празен: правите
всичко, което-трябва, но не намирате удоволствие в това.

Реалистични граници (житейски капан: „Привилегированост“)

Проблемите с реалистичните граници са в голяма степен противоположни на
проблемите със себеизразяването. Когато не ви е позволено да изразявате себе си, вие
се контролирате прекомерно, потискате собствените си потребности и сте насочен към
нуждите на другите. При проблеми с границите сте насочен толкова много към
собствените си нужди, че изобщо не зачитате другите хора. Това може да е изразено
в такава степен, че другите да ви смятат за егоистичен, взискателен, контролиращ,
егоцентричен и нарцистичен. Възможно е да имате и проблем със самоконтрола – да
сте толкова импулсивен или емоционален, че да ви е трудно да следвате дългосрочни
цели. Винаги търсите незабавно удовлетворяване и не можете да понасяте рутинни
или скучни задачи. Научили сте, че сте специален и сте привилегирован да вършите
всичко по свой собствен начин.
Да имаме реалистични граници, означава да приемем реалистични вътрешни и
външни граници на собственото си поведение. Това включва способността да раз-
бираме и да вземаме под внимание нуждите на другите – да балансираме справедливо
своите собствени нужди с тези на другите. Това е и способността да развиваме дос-
татъчен самоконтрол и самодисциплина, за да постигаме своите цели и да избягваме
наказания от обществото.
Когато израстваме в детството си в среда с реалистични граници, нашите родители
възнаграждават реалистичния самоконтрол и самодисциплина. Не ни глезят
прекомерно и не ни дават прекалена свобода. Учат ни да бъдем отговорни, да се
готвим за училище и да си изпълняваме задълженията. Родителите ни помагат да се
научим да вземаме под внимание гледната точка на другите и да бъдем чувствителни
към техните нужди. Учат ни да не нараняваме хората излишно и да уважаваме правата

36
и свободата на другите.
Но може би във вашето детство не са насърчавани реалистичните граници.
Родителите ви може да са били прекомерно разглезващи и позволяващи ви всичко.
Винаги са ви давали каквото поискате. Възнаграждавали са ви за манипулативното
поведение всеки път, когато сте избухвали гневно, за да стане, както вие искате. Не са
ви налагали адекватен надзор и са ви позволявали да изразявате гняв без ограничения.
Никога не сте успели да схванете концепцията за реципрочност. Не сте били
насърчаван да разбирате чувствата на другите, нито да ги вземате под внимание. Не
сте били научен на самодисциплина и самоконтрол. Всички тези грешки могат да
доведат до житейския капан „Привилегированост“.
При алтернативен сценарий може би вашите родители са били емоционално студени
и лишаващи и вие постоянно сте били критикуван и обезценяван. Развили сте усещане
за „Привилегированост“ по-късно в живота, за да компенсирате или избягате от
депривацията и обезценяването.
Привилегироваността може да бъде увреждаща за живота ви. В крайна сметка на
хората им писва от вас. Те или ви напускат, или започват да ви отмъщават. Вашият
партньор може да се раздели с вас, вашите приятели – да престанат да прекарват време
с вас, може да ви уволняват от работа и т.н. Ако проблемите ви с границите включват
трудности със самодисциплината и самоконтрола, дори вашето здраве може да бъде
застрашено. Може да пушите прекалено много, да се пристрастите към наркотици, да
спортувате малко, да преяждате. Възможно е дори да извършите престъпни действия,
например да загубите самообладание и да нападнете някого или да ви арестуват за
шофиране в нетрезво състояние. Проблемите със самодисциплината могат също така
да доведат до неуспех в постигане на житейските ви цели, тъй като е възможно да
имате прекалено много трудности да дисциплинирате себе си, за да свършите
необходимата работа.
Хората с проблеми с границите са склонни да бъдат много обвиняващи. Вместо да
разпознаят себе си като източник на своите проблеми, те обвиняват другите. Затова е
малко вероятно някой с проблем с границите да прочете тази книга. Тези хора са
убедени, че другите имат проблеми, а не те. От друга страна, е твърде вероятно много
хора, които четат тази книга, да са въвлечени в отношения с някого, който има проблем
с границите. Нито един от пациентите в Глава 1 нямаше проблем с границите. Много
от тях обаче са били в саморазрушителни взаимоотношения с хора, които имат
проблем с границите.

ОБОБЩЕНИЕ

За да обобщим, предлагаме таблица на всички житейски капани в съответните им

категории:

ЕДИНАДЕСЕТТЕ ЖИТЕЙСКИ КАПАНА

I. Базисна сигурност
1. Изоставяне
2. Недоверие и злоупотреба

37
 II. Свързаност с другите
3. Емоционална депривация
4. Социално изключване

III. Автономност
5. Зависимост
6. Уязвимост

IV. Самооценка
7. Дефектност
8. Провал

V. Себеизразяване
9. Подчинение
10. Неумолими стандарти

VI. Реалистични граници

11. Привилегированост

В следващата глава показваме как работят житейските капани и как различните хора
се справят с тях.

38
 4.
КАПИТУЛАЦИЯ, БЯГСТВО И КОНТРААТАКА
Житейските капани активно организират нашите преживявания. Те действат по
явен или недоловим начин, като влияят на начина, по който мислим, чувстваме и
действаме.
Отделните хора се справят с житейските си капани по различен начин. Това
обяснява защо деца, израснали в една и съща среда, може да са толкова различни.
Например две деца на малтретиращи родители могат да отговорят на малтретирането
съвсем различно. Едното става пасивна и уплашена жертва и остава такава през целия
си живот, а другото става открито бунтуващо се и предизвикателно и дори може да
напусне още като тийнейджър дома си, за да оцелява по улиците.
Една от причините за това е, че имаме различен темперамент при раждането –
склонни сме да бъдем по-тревожни, съответно по-активни, отворени и т.н. Нашите
темпераменти ни тласкат в определени посоки. Другата причина е, че може да изберем
различен родител за модел. Тъй като насилникът често се жени за жертва, те и двамата
могат да служат като модели на своите деца. Детето може да копира малтретиращия
родител или родителя жертва.

ТРИ СТИЛА ЗА СПРАВЯНЕ С ЖИТЕЙСКИТЕ КАПАНИ:

КАПИТУЛАЦИЯ, БЯГСТВО И КОНТРААТАКА2

Нека се обърнем към трима души: Алекс, Брандън и Макс. Всеки от тях има
житейския капан „Дефектност“. Дълбоко в себе си и тримата се чувстват дефектни,
необичани и засрамени. Те обаче се справят с чувството си за дефектност по напълно
различен начин. Ние наричаме тези стратегии капитулация, бягство и контраатака.

Алекс: Той капитулира пред своето чувство за дефектност.

Алекс е деветнадесетгодишен студент. Когато се срещнете с него, той не ви гледа в

очите и държи главата си наведена, а когато говори, едва го чувате. Изчервява се и
заеква, поставя себе си по-долу от останалите и непрекъснато се извинява. Винаги
поема вината за нещата, които се объркват, дори когато не са по негова вина.
Алекс винаги се е чувствал по-низш и сравненията с другите не са били в негова
полза. За него другите хора са някак си по-добри. По тази причина социалните
събития неизменно били болезнени за него. През първата година в колежа той ходел
на партита, но бил прекалено тревожен, за да говори с когото и да било. „Не можех да
измисля какво да кажа“, обяснява той. През втората година и до този момент не е
присъствал на нито едно парти.
Алекс започнал да излиза с жена от своето общежитие, която през цялото време го
критикувала. Най-добрият му приятел също бил твърде критичен към него. Неговото
очакване, че хората ще бъдат критични, често се потвърждавало.

2
В схема терапията те съответстват на стиловете за справяне „поддържане“, „избягване“ и
„компенсация“. – Б. р.
39
 ТЕРАПЕВТ: Защо се критикуваш толкова много?
АЛЕКС: Предполагам, че искам да го направя първи, преди другите хора да го сторят.

Алекс преживяваше интензивно чувство на срам. Изчервяваше се и ходеше навън с

наведена глава, защото се срамуваше от себе си. Той интерпретираше събитията в
своя живот като постоянни доказателства за това, че е дефектен, че е без стойност и не
е достоен да бъде обичан.

АЛЕКС: Чувствам се социално отхвърлен. Сега сме средата на семестъра, а аз все още
не познавам никого от състудентите си. Другите хора са заедно и си говорят, а аз само
седя като пън. Никой не говори с мен.
ТЕРАПЕВТ: Някога говорил ли си с някого?
АЛЕКС: Не, кой би искал да говори с мен?

Алекс мислеше, чувстваше и действаше, все едно, че е дефектен. Житейският капан

се просмукваше в житейския му опит. Така се случва при капитулацията като стил за
справяне – житейският капан е непрекъснато с нас. В случая Алекс е напълно наясно с
чувството си на дефектност.
Когато капитулираме и се предаваме, ние изкривяваме своя поглед върху
ситуациите, за да потвърдим житейския капан. Реагираме със силни чувства всеки път.
когато житейският капан се активира. Избираме партньори и влизаме в ситуации,
които подсилват житейския ни капан. Ние поддържаме житейския си капан.
Алекс последователно изкривява или възприема погрешно ситуациите по такъв
начин, че те подсилват житейския му капан. Неговият поглед върху ситуациите е
погрешен: той чувства, че хората го атакуват и унижават дори когато те не го правят.
Има изразена склонност да интерпретира събитията като доказателство, че е дефектен,
преувеличавайки негативното и игнорирайки позитивното. Той е нелогичен. Когато
капитулираме, ние непрекъснато интерпретираме погрешно хората и ситуациите по
начин, който поддържа нашите житейски капани.
В хода на израстването си свикваме с определени роли и начини, по които сме
възприемани. Ако израснем в семейство, в което сме малтретирани, пренебрегвани,
нагрубявани, постоянно критикувани или доминирани, това се превръща в средата,
която ни се струва най-удобна. Колкото и да е нездравословно, повечето хора търсят и
създават среди, изглеждащи познати и сходни с тези, в които са израснали. Цялата
същност на капитулацията е, че човек някак успява да уреди живота си по такъв
начин, че да продължи да възпроизвежда моделите от детството си.
Алекс е израснал в семейство, в което е бил критикуван и обезличен – типичен
произход на житейския капан „Дефектност“. Като възрастен той се държи по начин,
отново гарантиращ му критикуване и обезличаване. Избира партньори и приятели,
които са силно критични към него. Държи се засрамено и се извинява. Критикува себе
си пред другите. Когато хората са добри към него, той се дистанцира или някак си
подценява тези взаимоотношения. Алекс се опитва да поддържа статуквото и когато
средата стане прекалено подкрепяща, той променя ситуацията по такъв начин, че да се
върне в удобното състояние на срам и униние. Ако за момент се почувства по-висш
или равен на другите, някак си успява да се върне в по-ниската позиция.
Капитулацията включва всички саморазрушителни модели, които продължаваме да
повтаряме отново и отново. Това са начините да възпроизвеждаме своя живот от
40
детството. Все още сме онова дете, което минава през същата стара болка.
Капитулацията разпространява ситуациите от детството в зрелия ни живот. По тази
причина често се чувстваме безпомощни да се променим. Единственото, което знаем,
е житейският капан, от който никога не сме бягали. Това е един самовъзпроизвеждащ
се цикъл.

Брандън: Той бяга от своето чувство за дефектност.

Брандън беше четиридесетгодишен и никога не беше имал близки взаимоотношения

с когото и да било. Прекарваше повечето свободно време в закачки с приятелите си от
кварталния бар. Той се чувстваше най-комфортно при случайни приятелски
отношения, където не се дискутира нищо лично.
Брандън беше женен за жена, която не беше в контакт с чувствата си. Тя беше много
загрижена за поддържането на външния си вид. За нея беше най-важно да е женена, а
не толкова да е женена специално за Брандън. Тя имаше близки приятелки, но не
очакваше близост от Брандън. Искаше да има мъж колкото да изпълнява кон-
венционалната си роля на съпруга. Техните отношения бяха основани на
традиционните роли, а не на истинска интимност. Рядко се доверяваха един на друг.
Брандън е имал проблем с алкохола през целия си зрял живот. Макар че
семейството и приятели са му предлагали да се включи в група на „Анонимните
алкохолици“, той е отказвал. Настояваше, че не е алкохолик – твърдеше, че просто пие
за отпускане и че се контролира напълно. Освен пиенето в кварталния бар той беше
склонен да пие и при социални ситуации, сред хора, които чувства като по-качествени
от себе си.
Брандън бил непрекъснато потиснат и това била първоначалната причина да
потърси терапия. Но за разлика от Алекс той не беше в контакт с житейския си капан.
Прекарал е по-голямата част от живота си в осигуряване на това да не бъде в контакт.
Когато за първи път започна терапията, той слабо осъзнаваше преживяванията си за
дефектност. На въпроса ни как усеща себе си, той отрече да има чувство на ниска
самооценка или срам. (На по-късен етап от лечението тези чувства се проявиха много
силно).
Трябваше да се борим с неговото бягство на всеки фронт. Когато го помолихме за
домашна работа да напише негативните си мисли, той не го направи. Твърдеше: „Защо
да мисля за нещата? Те само ме карат да се чувствам по-зле“. На предложението ни да
затвори очи и да си представи себе си като дете, той отговори: „Не виждам нищо, умът
ми е празен“. Или видя образ на себе си като дете, лишено от емоции. На въпроса
какво чувства към своя баща насилник, той отвърна твърдо, че не изпитва гняв. Каза:
„Баща ми беше добър човек“.
Брандън се опитваше да избяга от чувството си на дефектност. Чрез бягството
избягваме да мислим за своя житейски капан. Изтласкваме го от ума си. Бягаме от това
да почувстваме житейския капан. Потискаме генерираните чувства. Вземаме
наркотици, преяждаме, почистваме компулсивно или ставаме работохолици. Освен
това избягваме да влизаме в ситуации, които биха могли да активират нашия житейски
капан. Всъщност мислите, чувствата и поведението ни действат така, сякаш този
житейски капан никога не е съществувал.

Много хора избягват цели области от живота, където биха се чувствали уязвими.

41
Ако имате житейски капан „Дефектност“ като Брандън, може изобщо да избягвате
интимни отношения, не допускайки никого прекалено близо. Ако имате житейския
капан „Провал“, може да избягвате работата, училищните задачи, повишенията или
ангажирането с нови проекти. Ако имате житейския капан „Социално изключване“,
може да отбягвате групи, партита, срещи, събрания. При житейския капан
„Зависимост“, може да избягвате всички ситуации, които биха изисквали от вас да сте
независими. Би могло да се появи и фобия да ходите на обществени места сами.
Естествено е бягството да бъде един от начините да се справяме с житейските
капани. Когато житейският капан се отключи, сме обхванати от негативни чувства –
тъга, срам, тревожност или гняв. Стремим се да избягаме от тази болка. Не искаме да
се изправим пред това, което наистина чувстваме, защото е много разстройващо.
Недостатъкът на бягството е, че никога не преодоляваме житейския капан. Тъй като
никога не се конфронтираме с истината, ние сме блокирани. Не можем да променим
неща, които не признаваме за проблем. Вместо това продължаваме същите
саморазрушителни поведения и взаимоотношения. Опитвайки се да преживеем
живота, без да изпитваме болка, ние си отнемаме възможността да променим нещата,
които ни причиняват болка.
Когато бягаме, ние сключваме сделка със себе си. Няма да чувстваме болка в
краткосрочен план, но в дългосрочен ще страдаме от последствията на избягването на
проблема година след година. Колкото по-дълго Брандън бяга, толкова по-трудно ще е
да постигне онова, което иска най-много – да обича и да бъде обичан от друго чо-
вешко същество, което истински го познава. Любовта е това, което е отказано на
Брандън в детството.
С бягството ние се отказваме от своя емоционален живот. Не чувстваме.
Присъстваме наоколо вцепенени – неспособни да изпитаме истинско удоволствие или
болка. Тъй като избягваме да се сблъскваме с проблеми, често нараняваме хората
около себе си. Склонни сме и към ужасните последици на зависимостта от алкохол
или наркотици.

Макс: Той контраатакува, за да се справи с преживяванията си за

дефектност.

Макс е тридесет и две годишен борсов посредник. Видимо беше самоуверен.

Фактически беше сноб и имаше усещане за превъзходство. Твърде критичен бе към
другите, докато рядко признаваше собствените си грешки.
Макс дойде на терапия, тъй като жена му заплашваше да го напусне. Той
настояваше, че техните проблеми са изцяло по нейна вина.

ТЕРАПЕВТ: Разбирам, че твоята жена ти е много ядосана?

МАКС: Ако питаш мен, тя е тази, която причинява всички проблеми. Преувеличава
нещата твърде много и изисква твърде много от мен. Тя е, която се нуждае от терапия.

Всъщност Макс беше избрал една много пасивна и жертвоготовна жена, която го
боготвореше. През годините той бе станал толкова вербално малтретиращ и егоисти-
чен, че тя най-накрая започнала да настоява, че или трябва да започне терапия, или ще
го напусне.
Макс създаваше ситуации, в които да доминира. Избираше приятели и служители,

42
които го ласкаят, вместо да го предизвикват и да се конфронтират с него. Харесваше
му да се чувства по-висш. Отделяше голяма част от енергията си за придобиване на
престиж и статус. Манипулираше и използваше хората по всякакъв начин, за да
постигне тези цели.
Той се опитваше да доминира и по време на терапията. Питаше за нашите дипломи,
подходи, компетентност, ниво на успех и възраст. И не забравяше да ни напомня
колко е успешен. Когато му казахме, че мислим, че третира съпругата си лошо, той се
разгневи. Настояваше, че не разбираме неговите чувства. Искаше да му даваме часове,
каквито той пожелае, защото е важна личност. Когато отказвахме, се дразнеше.
Чувстваше, че не получава специалното отношение, което заслужава.
Макс не беше в контакт с житейския си капан, но пък беше много активен в него.
Чрез чувството за превъзходство той преживяваше обратното на онова, което е
чувствал като дете. Опитваше се да бъде колкото е възможно по-различен от детето
без стойност, което родителите му са го карали да се чувства. Бихме казали, че пре-
карваше целия си живот, опитвайки се да държи това дете настрани и да се бори с
атаките на онези, които очаква да го критикуват и малтретират.
Когато контраатакуваме, ние се опитваме да компенсираме житейския си капан,
като убеждаваме себе си и другите, че е вярно обратното. Чувстваме, действаме и
мислим, като че ли сме специални, по-висши, идеални, непогрешими. Прилепваме се
отчаяно към тази персона.
Контраатаката се развива, защото предлага алтернатива на това да бъдем
обезценени, критикувани и унижавани. Това е изход от тази ужасна уязвимост.
Нашите контраатаки ни помагат да се справим. Но когато контраатаките станат
прекалено екстремни, те имат обратен ефект и започват да ни нараняват.
Контраатаките могат да бъдат и здравословни. Всъщност доста хора, от които най-
много се възхищаваме в обществото, са контраатакуващи – някои филмови и рок
звезди, както и политически лидери. Въпреки че се вписват добре в обществото и са
много успешни в очите на другите хора, те обикновено не са в мир със себе си. Често
вътре в себе си се чувстват дефектни.
Те се справят с тези чувства на неадекватност, като се поставят в ситуации, в които
ще получат аплодисменти от публиката. Спечелването на тези аплодисменти е
всъщност опит да компенсират дълбокото усещане за липса на стойност. Те могат да
контраатакуват чрез маскиране на недостатъците си с успехи, преди да бъдат разкрити
и унизени.
Нашите контраатаки ни изолират. Ние толкова много инвестираме в това да бъдем
идеални, че спираме да се интересуваме кого нараняваме в този процес. Продължава-
ме да контраатакуваме, без да се интересуваме какво коства това на другите хора.
Съществуват някои отрицателни ефекти – например в крайна сметка хората ни
напускат или ни отмъщават по някакъв начин.
Нашите контраатаки също така пречат на истинската интимност. Губим
способността да се доверяваме, да сме уязвими и да се свързваме на по-дълбоко ниво.
Имали сме пациенти, които по-скоро биха загубили всичко – включително брака си,
взаимоотношенията си с този, когото обичат, – вместо да рискуват да станат уязвими.
Най-накрая, независимо колко идеални се опитваме да бъдем, все ще сбъркаме в
нещо. Контраатакуващите не умеят да се справят с поражението. Те не поемат от-
говорност за провалите си и не признават ограниченията си. При сериозен неуспех
обаче контраатаката се срива. Когато това се случи, те често се разпадат и стават

43
много депресивни.
Дълбоко в себе си контраатакуващите обикновено са много крехки. Тяхното
превъзходство лесно се разпада. В крайна сметка, когато се появи цепнатина в
бронята, целият свят като че ли се срива. В такива моменти житейският капан се
потвърждава с огромна сила и първоначалните преживявания за дефектност,
депривация, изключване или злоупотреба се завръщат.
И тримата мъже – Алекс, Брандън и Макс – имат „Дефектност“ като основен
житейски капан. Дълбоко в себе си и тримата се изживяват като личности без стой-
ност, необичани и дефектни. Но те се справят с преживяванията си за дефектност по
различни начини.
Алекс, Брандън и Макс представляват относително изчистени психологически
типове. Всеки от тях използва един първичен стил за справяне. В действителност таки-
ва изчистени стилове са редки. Повечето от нас използват комбинация от капитулация,
бягство и контраатака. Трябва да променим тези стилове за справяне, за да преодолеем
житейските си капани и отново да бъдем здрави.
Следващата глава ви показва как да се конфронтирате успешно със своите житейски
капани без капитулация, без бягство и без контраатака.

44
 5.
КАК ДА ПРОМЕНИМ ЖИТЕЙСКИТЕ КАПАНИ
Житейските капани са дългосрочни модели. Те са дълбоко вкоренени и са трудни за
промяна, както зависимостите и вредните навици. Промяната изисква готовност да се
изпита болка. Трябва да се изправите лице в лице с житейския капан и да го
разберете. Промяната изисква също така дисциплина. Необходимо е системно да
наблюдавате и променяте поведението си, всеки ден. Промяната не е еднократен акт.
Тя изисква постоянна практика.

ОСНОВНИ СТЪПКИ ЗА ПРОМЯНА НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН

Като пример ще използваме стъпките на промяната, които приложихме при

Даниела. Тя има житейския капан „Изоставяне“. Даниела е на тридесет и една години.
Има връзка с Робърт, който не иска да се обвърже с нея. Заедно са от единадесет
години и въпреки че многократно го е молила, той не иска да се ожени за нея.
От време на време Робърт се разделя с нея. Когато това се случи, Даниела е
опустошена. Тя започна терапия по време на една такава раздяла.

ДАНИЕЛА: Просто искам да спра да се чувствам по този начин. Не мога да издържам

повече. Единственото, за което мога да мисля, е Робърт. Обсебена съм от него. Трябва да
си го върна.

Обсесивността е характерна черта на житейския капан „Изоставяне“. По време на

разделите Даниела понякога се срещала с други мъже, но никога не се интересувала
истински от някого освен от Робърт. Стабилните мъже я отегчавали.
Ето стъпките, които Даниела следваше, за да промени своя модел, и които
препоръчваме на пациентите си:

1. Назовете и идентифицирайте своя житейски капан

Първата стъпка е да разпознаете кои са вашите житейски капани. Може да го
направите, като използвате въпросника за житейски капани от Глава 2. Когато
идентифицирате житейския капан и видите как той се отразява на живота ви, ще
бъдете в по-добра позиция да го промените. След като назовете житейския капан,
например „Дефектност“ или „Зависимост“, и прочетете за него във втората част на
тази книга, ще разбирате по-добре себе си. Ще постигнете яснота за живота си. Такъв
тип прозрение е първата стъпка.
Даниела разпозна своя житейски капан „Изоставяне“ по няколко различни начина.
Когато започна терапия, ѝ дадохме въпросника за житейски капани. Тя имаше високи
резултати в секцията за „Изоставяне“.

ДАНИЕЛА: Предполагах на някакво ниво и винаги съм била наясно, че имам проблем с
изоставянето. Винаги съм се страхувала от това, винаги съм се безпокояла, че съм на ръба
това да се случи.

45
 Обикновено пациентите имат подобно усещане, когато идентифицират житейски
капан. Това е чувство на проясняване по отношение на нещо, което те смътно са
знаели през цялото време.
Даниела лесно успя да разбере как темата за изоставянето е играла роля в нейния
настоящ живот. Имаше дългосрочна връзка, в която изоставянето беше основна тема.
Тя научи за житейския си капан и чрез работата с представи от миналото. Когато я
помолихме да затвори очи и да позволи да се появят образи от детството ѝ,
преобладаващата тема беше изоставяне.

ДАНИЕЛА: Виждам себе си. Стоя до дивана в дневната. Опитвам се да привлека

вниманието на майка ми, но тя е пияна. Не мога да привлека вниманието ѝ.

Майката на Даниела винаги е имала проблем с алкохола. Когато Даниела била на

седем години, баща ѝ напуснал семейството и се оженил за друга жена. Той
постепенно се отдалечил от тях, тъй като имал деца от новата си жена. Оставил
Даниела и сестра ѝ с майката, която не успявала да се грижи за тях адекватно.
Даниела била изоставена и от двамата си родители. Майка ѝ я изоставила заради
алкохолизма си, а баща ѝ я е изоставил буквално – напускайки семейството. Изоставя-
нето на Даниела от родителите ѝ е било централна тема в нейното детство.
Най-накрая Даниела успя да види темата за изоставянето, белязала целия ѝ живот –
от миналото до настоящето. Идеята за житейския капан успя да организира нейните
преживявания по такъв начин, че тя да успее ясно да го проумее.
Вашият житейски капан е вашият враг. Ние искаме да познавате своя враг.

2. Разбирането за произхода на вашия житейски капан в детството.

Почувствайте нараненото дете в себе си.
Втората стъпка е да почувствате житейския си капан. Смятаме, че е много трудно
да променим дълбоката болка, без първо да я преживеем отново. Ние всички имаме
определени механизми за блокиране на тази болка. За съжаление, когато блокираме
болката, не можем да сме напълно в контакт с житейските си капани.
За да почувствате житейския си капан, трябва да си спомните детството. Ще ви
помолим да затворите очи и да позволите на образите да се появят. Не насилвайте
образите – оставете един от тях да изплува в съзнанието ви. Влезте във всяка отделна
представа толкова дълбоко, колкото можете. Опитайте се да си представите тези ранни
спомени колкото е възможно по-живо. Ако го направите няколко пъти, ще започнете
да си спомняте какво сте чувствали като дете. Ще почувствате болката или емоциите,
свързани с вашия житейски капан.
Този вид техника с образи може да бъде болезнена. Ако се почувствате напълно
смазан или уплашен от преживяването, това е сигнал, че се нуждаете от терапия. Ва-
шето детство е било толкова болезнено, че няма да можете да си го спомните
самостоятелно. Имате нужда от водач и съюзник. Терапевтът може да бъде такъв за
вас.
Когато се свържете със своето детско Аз, ще ви помолим да проведете диалог с това
дете. Това вътрешно дете е „замръзнало“, а ние искаме да го върнем обратно към
живота, където израстването и промяната са възможни. Бихме искали това дете да
оздравее.

46
 Ще ви помолим да говорите с вашето вътрешно дете. Това може да стане, като
наистина говорите на глас или пишете. Може например да напишете писмо на това
дете със своята доминантна ръка (ръката, с която обичайно пишете), а детето да
отговори, пишейки с вашата недоминантна ръка. Установихме, че вашето детско Аз
може да излезе чрез писане с недоминантната ви ръка.
Идеята да говорите с детето във вас, може да звучи странно в началото, но в хода на
изложението в книгата ще разберете повече за това.
Тук е представен един пример с Даниела, която говори на своето вътрешно дете.
Това се случва по време на сцената, описана по-горе, в която тя се опитва да накара
пияната си майка да ѝ обърне внимание.

ТЕРАПЕВТ: Искам да поговориш с детето в теб. Помогни му.

ДАНИЕЛА: Добре ... (Пауза.) Влизам в спомена и вземам малката Даниела в скута си.
Казвам: „Много съжалявам, че това ти се случва. Твоите родители не са способни да
бъдат до теб по начина, от който се нуждаеш. Но аз ще бъда тук с теб. Ще ти помогна да
преминеш през това, за да съм сигурна, че ще бъдеш добре“.

Ще ви помолим да осигурите комфорт на детето във вас, да му дадете напътствия,

съвети и да изпитате разбиране към това как то се чувства. Въпреки че тези
упражнения може да изглеждат глупави или неприятни за вас в началото, смятаме, че
повечето хора имат голяма полза от тях.

3. Третата стъпка е да „заведете дело“ срещу своя житейски капан, т.е. Да

оспорите валидността му на рационално ниво.
Животът ви е убеждавал многократно във верността на вашия житейски капан.
Даниела например вярва с цялото си същество, че всеки, когото обича, рано или късно
ще я изостави. Тя приема житейския си капан и емоционално, и интелектуално.
В тази стъпка промяната включва атакуване на житейския капан на интелектуално
ниво. За да направите това, трябва да докажете, че той не е верен или поне че може да
бъде променен. Важно е да се усъмните във валидността на своя житейски капан.
Докато вярвате, че житейският ви капан е валиден, няма да можете да го промените.
За да оспорите житейския си капан, първо трябва да направите списък с всички
доказателства „за“ и „против“ по отношение на него през живота си. Например, ако се
чувствате социално нежелан, първо направете списък с всички доказателства, които
подкрепят този житейски капан. След това направете списък с всички доказателства
против житейския капан, т.е. че сте социално желан.
В повечето случаи доказателствата ще покажат, че вашият житейски капан е
фалшив. Всъщност не сте дефектен, некомпетентен, провален, обречен да бъдете мал-
третиран и т.н. Понякога обаче житейският капан е верен. Например може да сте били
толкова отхвърлян и отбягван през целия си живот, че да не сте успели да развиете со-
циални умения и по този начин наистина да сте социално нежелан в определени
аспекти. Възможно е толкова много да сте избягвали училищните и кариерните
предизвикателства, че да сте се провалили в избраната от вас област.
Погледнете в своя списък с доказателства „за“. Има ли някакви подкрепящи
житейския ви капан доказателства, които по своята същност да са верни за вас, или
по-скоро вашето семейство и връстниците ви са затвърдили този начин на мислене?
Например родили ли сте се некомпетентен, или идеята за некомпетентност е била така
„имплантирана“ във вас от критичния родител, че сте повярвали, че това е вярно
47
(„Зависимост“)? Наистина ли сте били специален като дете, или родителите ви са ви
глезили и са ви угаждали по такъв начин, че са ви научили да чувствате, че сте
привилегирован спрямо останалите („Привилегированост“)? Запитайте се дали има
някакво доказателство, подкрепящо вашия житейски капан, което все още да е вярно
за вас? Или е било вярно единствено в детството ви?
Ако след този анализ все още смятате, че житейският ви капан е верен, си задайте
въпроса: „Как мога да променя този аспект от себе си?“. Изследвайте какво можете да
направите, за да подобрите ситуацията.
Ето една извадка от списъка с доказателства на Даниела, подкрепящи нейния
житейски капан „Изоставяне“:

ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ ВСИЧКИ, КОИТО ОБИЧАМ, ЩЕ МЕ ИЗОСТАВЯТ

Доказателство Това вярно ли е по същество, или аз Как мога да се променя?
мисля като с „промит мозък“?
1. Ако не се вкопча Това не е вярно. Истината е, че когато се Мога да спра да се вкопчвам в
в Робърт, той ще ме вкопча в Робърт, това го отдалечава. Той Робърт и да му дам някакво
напусне. се вбесява и иска да се махне от мен. Аз пространство.
мисля по този начин, защото, каквото и Мога да се науча да се
да опитвах, когато бях дете, не можах да отпускам, когато съм сама, а не
направя така, че баща ми да остане при постоянно да мисля за
мен. вероятността от изоставяне.

Ето част от списъка с доказателства на Даниела, че нейният житейски капан е

фалшив:

ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ НЕ ВСИЧКИ МЕ ИЗОСТАВЯТ

1. Сестра ми и аз сме били близки през целия си живот.

2. Имала съм няколко интимни приятели, които искаха да бъдат с мен, но
аз бях толкова обсебена от Робърт, че не им дадох шанс.
3. Моят терапевт е тук, е мен.
4. Имам леля, която винаги е проявявала интерес към мен и се е опитвала
да ми помага.
5. Имам приятели, които са с мен вече години наред.
6. Робърт и аз сме заедно от единадесет години, дори да сме имали
върхове и спадове.

След като направите своя списък, обобщете делото срещу вашия житейски капан на
флашкарта. Ето извадката от флашкартата на Даниела, която тя написа:

ФЛАШКАРТА ЗА „ИЗОСТАВЯНЕ“

Макар да чувствам, че всички, с които се сближавам, ще ме изоставят, това не е

вярно. Чувствам се така, защото, когато бях дете, и двамата ми родители ме
изоставиха по някакъв начин.
Макар да съм преживяла много изоставяния в живота си, до голяма степен това се
дължи на факта, че са ме привличали мъже и приятели, които са имали трудности да

48
се обвържат. Но хората в живота ми могат и да не бъдат такива. Аз мога да
елиминирам хората, които наистина са такива. Мога да избера хора, които са способни
да бъдат с мен и да се обвързват.
Всеки път, когато се чувствам изоставена от някого, трябва да си задам въпроса
дали просто не съм свръхчувствителна. Въпреки че се чувствам, сякаш човекът ме
изоставя, всъщност може просто да се е задействал моят житейски капан „Изоставяне“
и нещо да ми е напомнило какво ми се е случило като дете. Хората имат право на
известно пространство. Добре е да им го позволя.

Препоръчително е да препрочитате тази флашкарта всеки ден. Носете я със себе си.
Запазете копие близо до леглото си или на друго място, където да я виждате всеки ден.

4. Напишете писмо до родителя, брата, сестрата или връстника, които са

изиграли роля за възникване на вашия житейски капан.
Важно е да изпуснете вашия гняв и тъга за това, което ви се е случило. Един от
факторите, който държи вашето вътрешно дете замръзнало, са вашите сподавени
чувства. Искаме да дадете глас на вътрешното си дете и да му позволите да изрази
своята болка.
Ще ви помолим да напишете писма до всички хора, които са ви наранили.
Осъзнаваме, че вероятно ще трябва да преодолеете силно чувство на вина, за да
направите това, особено по отношение на родителите си. Не е лесно да атакуваме
своите родители. Възможно е да не са били злонамерени и да са имали добри
намерения. Но искаме от вас за момент да сложите настрана тези съображения и
просто да кажете истината.
Изразете чувствата си в писмо. Кажете им какво са направили, как това ви е
наранило и как сте се чувствали. Кажете им, че не са били прави да се държат така.
Кажете им как бихте искали да са се държали.
Вероятно ще решите да не изпращате писмото. Така или иначе, по-важни са
писането и изразяването на чувствата ви. Често не е възможно да промените чув-
ствата или поведението на своите родители и трябва да знаете това от самото начало.
Целта на писмото е не да промени вашите родители, а отново да ви направи цялостна
личност.
Ето писмото, което Даниела написа до майка си:

Мила мамо,
Ти беше алкохоличка през целия ми живот. Имам нужда да ти кажа какво ми причини
това.
Чувствам се като че ли никога не съм била дете. Трябваше през цялото време да се
безпокоя за неща, за които другите деца дори не са и сънували. Всичко правех аз – често не
можех да бъда сигурна, че дори ще имаме храна на масата. Докато другите деца бяха
навън да играят и да се забавляват, аз готвех и чистех къщата.
Ти не знаеш през колко унижения съм минала заради теб. Спомням си как се учех да
гладя, когато бях на шест години, за да не ми се присмиват другите деца за измачканите
дрехи. Не можех никого да поканя вкъщи.
А ти никога не беше наоколо като другите майки. Никога не дойде да ме видиш в
училище. Не можех да говоря с теб за проблемите си. Вместо това лежеше на дивана и се
напиваше безпаметно. Толкова много се опитвах да те накарам да станеш и да бъдеш моя
майка, но ти никога не го направи.

49
 Бях много тъжна заради това, което ми липсваше. Много редки бяха моментите, когато
беше с мен, но те бяха наистина специални. Например моментът, в който бях разстроена
във връзка с моето гадже в гимназията и ти стана и говори с мен. Искаше ми се да сме
имали повече такива моменти.
Трябваше да раста с една голяма празнина на мястото, където трябваше бъде майка ми.
Все още живея с тази голяма липса в мен. Не беше права да ми причиниш това. Това, което
направи, не е правилно.

На писмо като това може да се направи запис. Този запис може да даде възможност
вашата история да бъде разказана на глас, може би за първи път.

5. Изследвайте в детайли своя вид житейски капан.

Предлагаме ви да посочите ясно как се проявява вашият житейски капан в
настоящия ви живот. Главите с индивидуалните житейски капани ще ви помогнат да
идентифицирате саморазрушителните навици, които подсилват житейския ви капан.
Ще ви помолим да опишете начините, по които капитулирате пред житейския си
капан, и как можете да промените това. По-долу има извадка от една от таблиците на
Даниела.

НАЧИНИ, ПО КОИТО КАК МОГА ДА СЕ ПРОМЕНЯ

ДЕН СЛЕД ДЕН
ПОДДЪРЖАМ СВОЯ
ЖИТЕЙСКИ КАПАН
„ИЗОСТАВЯНЕ“
1. Вкопчвам се в Робърт и се Мога да дам на Робърт повече свободно време, без да му задавам
опитвам да го контролирам. един милион въпроса за това къде отива и какво смята да прави.
Мога да му позволя да споделя, когато не е щастлив или е ядосан
за нещо във връзката ни, вместо да се разпадам и да споря с него.
Мога да спра да го питам на всеки пет минути дали ме обича и
дали иска да остане с мен. Мога да спра да се разгневявам, когато
той иска някакво пространство за себе си. Мога да спра да се
чувствам толкова заплашена, когато в неговия живот се случи
нещо хубаво.
2. Истински се разгневявам, Мога да давам на приятелите си повече пространство, без да се
когато някой от приятелите чувствам застрашена, когато те са ангажирани със своя собствен
ми не връща обаждане вед- живот.
нага.
3. Обсебена съм от живота на Мога да прехвърля вниманието си от неговия живот към моя и да
Робърт и забравям за своя правя нещата, които са важни за мен. Мога да се виждам с
собствен. приятели, да рисувам, да чета, да пиша писма. Мога да правя нещо
забавно и да си доставям удоволствие.

6. Следващата стъпка е прекъсване на модела.

След като сте попълнили въпросника за житейски капани в Глава 2 и сте
идентифицирали своите житейски капани, ви предлагаме да изберете един житейски
капан, с който да работите първоначално. Изберете онзи, който има най-голямо
влияние върху сегашния ви живот. Ако това изглежда твърде трудно, изберете този,
който изглежда по-лесно управляем. За нас е важно да правите лесно контролируеми
стъпки.
Даниела имаше повече от един житейски капан. Освен „Изоставяне“ тя имаше и
„Дефектност“. Мислеше, че е виновна за това, че не може да накара баща си да остане
50
вкъщи, и за това, че няма по-добра майка. Както отбелязахме по-рано, много често
децата обвиняват себе си, когато са малтретирани или пренебрегвани.
Но „Изоставяне“ беше основният житейски капан на Даниела. Тя избра
първоначално да работи с него. Усещаше, че има нужда от стабилна основа, за да се
противопостави на останалите си житейски капани, и ние се съгласихме с нея.
Използвайки таблиците, които попълнихте при стъпка 5, изберете два или три от
начините, чрез които поддържате своя житейски капан. Опитайте се да приложите
начини, чрез които можете да се промените. Изберете стъпки, които чувствате, че
можете да направите. Ние искаме да направите успешни опити.
Даниела стартира, като се опита да промени поведението си към своите приятели.
Тя правеше всичко възможно да спре превключването между вкопчване и гняв към
тях. Ако не връщаха обаждане или покана, тя изчакваше определен период и отново
им се обаждаше, вместо да настоява и да се ядосва или разстройва прекомерно.
Стремеше се също така да засили взаимоотношенията си с по-сериозните приятели и
да отслаби връзките с по-неангажираните. Реши да изостави няколко приятели, които
бяха особено нестабилни (и обикновено имаха проблем с алкохола). Това беше загуба,
но поне тя беше тази, която вземаше решението.
Можете да използвате техниките, описани в следващите глави, за да промените
конкретен свой житейски капан, като работите по своя списък с поддържащи пове-
дения. След като постигнете умерено овладяване на даден житейски капан, преминете
към следващия.

7. Продължавайте да опитвате.
Не се отказвайте и обезкуражавайте. Житейските капани може да бъдат променени,
но това изисква много време и работа. Бъдете постоянни. Конфронтирайте се със
себе си отново и отново.
Даниела идваше на терапия при нас повече от година. От време на време събитията
в живота ѝ все още отключваха житейския ѝ капан „Изоставяне“, но това се случваше
все по-рядко, чувствата ѝ бяха все по-малко интензивни и всичко приключваше по-
бързо. Освен това отключващият фактор вече трябваше да е по-сериозен – например
прекъсване на отношения и т.н. Животът на Даниела се промени.
Най-драматичните промени настъпиха в отношенията ѝ с Робърт. Тя се научи да му
оставя лично пространство. Преди това той се чувстваше уморен от нея и прекарваше
доста време в опити да ѝ се измъкне. Част от нежеланието му за обвързване беше опит
да се противопостави на нейното вкопчване. Освен това, когато се ядосаше, тя вече му
го казваше, но по един спокоен, а не гневен начин. Даниела се стремеше да слуша,
когато Робърт ѝ говореше за гнева си или за живота си, и се опитваше да го оставя да
взема свои собствени решения.
Преди няколко месеца Даниела каза на Робърт, че трябва или да се оженят, или да
прекратят връзката си. Той избра да се оженят. Разбира се, невинаги нещата вървят по
този начин. Понякога връзките приключват. Но ние смятаме, че е по-добре една
безнадеждна връзка да бъде приключена, отколкото да останете в житейския капан
„Изоставяне“.

8. Простете на родителите си.

Не е задължително да простим на родителите си. Особено ако е имало тежко
малтретиране или пренебрегване, може да не сте способни да им простите. Това е

51
изцяло ваш избор. Открили сме, че в повечето случаи прошката идва по естествен
начин в хода на терапевтичния процес. Пациентите постепенно спират да гледат на
родителите си като на великани и негативни фигури и започват да ги виждат като хора
със собствени проблеми и грижи. Дават си сметка, че родителите им са били хванати в
собствените си житейски капани и са били всъщност повече деца, отколкото великани.
Тогава пациентите са способни да им простят.
Важно е отново да подчертаем, че невинаги става така. Може да се случи или да не
се случи във вашия живот. В зависимост от това какво сте преживели в детството си,
може да решите никога да не им простите. Всъщност може да решите точно
обратното – да прекъснете всякакъв контакт с родителите си. В края на пътя ви може
да има или да няма прошка, но трябва да направите това, което смятате за правилно.
Във всеки случай, ние ще ви подкрепим.

КАКВО ПРЕЧИ НА ПРОМЯНАТА?

Благодарение на работата си с много пациенти сме направили списък с най-честите

пречки, които стоят на пътя към промяната. Също така сме посочили някои възможни
решения.

ПРЕЧКА № 1: Контраатакувате вместо да признаете житейския си капан и да

поемете отговорност за него.
Ако имате трудности с промяната, може би все още обвинявате другите за своите
проблеми или за липсата на прогрес. Вероятно все още ви е трудно да признавате
грешките си или да поемате отговорност за своята промяна. Или може би все още
свръхкомпенсирате, като работите интензивно, опитвате се все повече да впечатлявате
хората, да печелите пари, да угаждате на другите и т.н. (още за контраатакуването
вижте в Глава 4).
Джед, който прескачаше от жена на жена, трябваше да се бори здраво, за да спре
контраатакуването. Неговата критичност към жените, изискванията му да покриват
невъзможно високите му стандарти за красота и статус, както и нуждата му от
постоянно вълнение бяха начините, чрез които се чувстваше по-добре в самотата си.
Той трябваше да отиде отвъд контраатаките си и да се свърже с жена по естествен
начин, без да я критикува и без да се старае да я впечатли. Беше необходимо да се
приближи достатъчно, за да погледне отвъд житейския капан.
Ето някои решения при този вид трудност:

Решение 1: Направете експеримент. Съставете списък с всички избори в живота си,

за които съжалявате. Ами ако са били по ваша вина? Как бихте се чувствали? Ами ако
критиките, които другите отправят към вас, имат някаква валидност? Какво би
означавало това за вас?
Опитайте се да почувствате болката от собствените си недостатъци. Пробвайте да
приемете болката от детството си – кое е онова, което сте искали, но не сте получили.

Решение 2: Постепенно започнете да работите по-малко или да печелите по-малко

пари. Опитайте се да се въздържате от целенасочено впечатляване на другите.
Постарайте се да преживеете какво е да бъдете като всички останали, а не непременно
да бъдете специални или превъзхождащи другите. Ако не можете да допуснете тези

52
чувства, няма да успеете да станете достатъчно уязвими, за да се промените.

ПРЕЧКА № 2: Бягате от преживяването, свързано с житейския ви капан.

Бягството е чест проблем. На много от пациентите им е трудно да се откажат от
пътищата си за бягство. Може да откриете, че и вие имате подобни трудности, че не си
позволявате да мислите за проблемите си, за миналото си, за семейството си или за
житейските си модели. Продължавате да потискате чувствата си или да ги обезце-
нявате, като пиете алкохол или приемате наркотици.
Напълно разбираме защо искате да бягате. Да спрете избягването, означава да се
изправите пред силна тревожност и болка. Петимата пациенти от Глава 1 също се
бореха с този проблем. Патрик трябваше да спре избягването на проблемите в живота
си чрез обсебването си от Франсин. Маделин – да спре бягството от болката, която
сексуалната интимност предизвикваше у нея. Хедър – да спре да избягва дейности,
които смяташе за опасни. Джед – да спре да избягва емоционалната близост. А
Карлтън – да спре да бяга от собствените си потребности и предпочитания.
Изисква се мотивация за преодоляване на бягството като стил за справяне. Важно е
да видите останалата част от живота си, преди да решите дали да останете в житейския
си капан, или най-накрая да се освободите от него.
Решение 1: Трябва да си позволите да мислите за проблемите си и да почувствате
болката от детството си, преди да се промените.
Направете усилие да опитате някои от упражненията, свързани с детските спомени,
които сме описали в главата за вашия житейски капан. Напишете някакви критични
бележки към родителите си или опишете някои от своите недостатъци и уязвими
страни.
Продължавайте да правите това всеки ден.
Решение 2: Направете списък с предимствата и недостатъците на това да избягвате
чувствата си. Препрочитайте списъка всеки ден, за да си напомняте в името на какво
са вашите усилия.
Решение 3: Спрете да бягате чрез пиене на алкохол, преяждане, наркотици,
претоварване с работа и др. поне за няколко дни. Попълвайте дневник за това как се
чувствате. През тези дни опитайте някои от упражненията с представи от главата за
вашия житейски капан. Включете се в 12-стъпковата програма.3

ПРЕЧКА № 3: Не сте оспорили житейския капан вътре в себе си. Все още го
приемате на рационално ниво.
Друга пречка е поддържане на вярването, че житейският капан е верен. Ако
приемате житейския си капан на рационално ниво, няма да се опитате да го
промените. Трябва да хвърлите достатъчно съмнение върху валидността на своя
житейски капан, за да направите опити за промяна.
Например Хедър дълго време се чувстваше силно тревожна в повечето ситуации.
Това се случваше, защото тя все още вярваше, че ситуациите са опасни и всеки момент
ще стане някаква катастрофа. Беше свръхбдителна, за да бъде готова за възможна
беда.
Хедър все още вярваше на житейския си капан. Тя вярваше, че е силно уязвима.
Налагаше се да промени убежденията си. Хедър направи това по няколко различни
начина: обучаваше се в реалистична преценка на опасностите, работеше непрекъснато,
3
Програма, която се използва в групите за самопомощ от типа на „Анонимни алкохолици“.
53
за да намали вероятността, с която оценяваше опасността, и предприемаше разумни
предпазни мерки. Научи се да отпуска тялото си в тези ситуации. Убежденията ѝ
постепенно започнаха да се променят.
Житейският капан не отстъпва изведнъж. По-скоро трябва непрекъснато да
опитвате да се откъсвате от него, малко по малко, постепенно отслабвайки неговото
въздействие.
Решение 1: Върнете се към упражненията за оспорване в главата за вашия житейски
капан. Преминете отново през тях. Съсредоточете се върху преборването на
убежденията си.
Може да е полезно да помолите някого, на когото вярвате, да ви помогне при
упражненията. Той може да ви предостави по-обективна гледна точка.
Решение 2: Проследете много внимателно живота си и потърсете доказателство,
което оспорва вашия житейски капан. Потърсете евентуални начини за промяна.
Имало ли е смекчаващи обстоятелства, които обезсилват житейския капан? Били ли
сте малтретирани? Избягвали ли сте да се трудите по-сериозно, защото сте се
страхували от отхвърляне и провал? Избирали ли сте приятели, любовници, шефове и
т.н., които са потвърждавали житейския ви капан? Опитайте се да играете „адвокат на
дявола“ в спора със своя житейски капан.
Решение 3: Напишете флашкарта и я четете няколко пъти на ден.

ПРЕЧКА № 4: Избрали сте да започнете с житейски капан или задача, които са

прекалено трудни.
Може би имате няколко житейски капана и сте започнали с този, който най-много
ви разстройва. Ако този житейски капан е трудно преодолим, може да не постигнете
напредък.
Може да сте избрали подходящ житейски капан, но планът ви да е твърде
амбициозен. Възможно е да сте започнали със стратегия за промяна, която е прекалено
трудна. Карлтън, угаждащият на хората, е пример за това. Когато за първи път започна
да прави упражнения за асертивност, той започна с опит да се отстоява пред баща си.
Това беше грешка, тъй като беше прекалено трудно. Карлтън изпитваше ужас и
ставаше неспособен да изрази себе си. Опитът да се конфронтира с баща си от самото
начало, можеше да го доведе до провал.
Най-накрая Карлтън си изгради асертивност спрямо своя баща. Но преди това
трябваше да подобри уменията си с по-малко застрашаващи го хора. Той започна с
непознати, например търговци и сервитьорки, постепенно премина към познати и
колеги и едва след това се фокусира върху по-близките отношения.
Едно от най-важните правила е: Винаги опитвайте с по-контролируеми задачи.
Решение 1: Раздробете плана си на по-малки стъпки.
Решение 2: Започнете с по-лесните стъпки. Бавно изграждайте усещането за
придобито умение. Преминете към по-трудните стъпки.

ПРЕЧКА № 5: На рационално ниво осъзнавате, че житейският ви капан е

грешен, но емоционално все още го чувствате валиден.
Това се случва често. Повечето пациенти ни казват, че месеци наред продължават да
чувстват дълбоко в себе, че житейският капан е верен, независимо какво им казват
логиката и доказателствата.
Патрик – чиято жена продължаваше да има връзки с мъже – също би казал това.

54
Дори когато беше в здравословни взаимоотношения със стабилна жена, той все още се
чувстваше така, сякаш тя ще го изостави. Ако дори за момент изглеждаше замислена
или оттеглена, той се разтревожваше и започваше отчаяно да се опитва да си я върне.
Не ѝ позволяваше да има каквото и да било лично пространство.
Патрик най-накрая трябваше да направи опит да я пусне. Трябваше да се научи да ѝ
дава пространство. Реално нямаше риск да я загуби, но трябваше да се научи, че е
безопасно да я пусне.
Решение 1: Напомняйте си, че прозрението идва бързо, но промяната става бавно.
Вашата здрава страна ще става все по-силна, а житейският ви капан – все по-слаб.
Бъдете търпелив – вашите чувства ще се променят.
Решение 2: Може да ускорите процеса, като правите повече преживелищни
упражнения. Напишете различни диалози между здравата си част и своя житейски
капан. Ядосвайте се на житейския си капан. Поплачете си за начина, по който са ви
третирали като дете, за да почувствате истински несправедливостта.
Решение 3: Можете също така да ускорите процеса, като работите усилено, за да
промените поведенията, поддържащи вашия житейски капан. Докато променяте стари-
те си модели, ще откривате нови доказателства, противоречащи на житейския ви
капан. Те ще имат мощен ефект върху начина, по който се чувствате.
Решение 4: Най-накрая, можете да помолите приятели за помощ и подкрепа. Те ще
ви помогнат да видите, че житейският ви капан не е валиден.

ПРЕЧКА № 6: Не сте били систематичен и дисциплиниран по отношение на

промяната.
Може да подхождате към промяната неангажирано. Може би работите само от
време на време, пропускате стъпки и прескачате от капан в капан. Съпротивлявате се
да опишете всичко, което се изисква.
В този случай поддържаме клишето: „Бавно и стабилно се печели състезанието“.
Вашият житейски капан е като скала, която трябва да строшите с чук. Ако нанасяте
удари само от време на време, понякога – от едната страна, понякога – от другата, с
немного голяма сила, скалата ще продължи да съществува дълго време. Много по-
ефективно е да удряте систематично, със силни и решителни удари.
Решение 1: Върнете се към главата за житейския си капан и се уверете, че сте
изпълнили всички упражнения. Направихте ли техниката с представи? Съставихте ли
списък с доказателства за и против? Написахте ли флашкарта? А писмо до родителите
си? Изготвихте ли план за поведенческа промяна? Изпълнихте ли всички упражнения
писмено, а не само наум?
Решение 2: Отделяйте по няколко минути всеки ден, за да проследите напредъка си.
Препрочитайте флашкартите си. Бил ли е активен житейският ви капан днес? На-
правихте ли нещо, за да капитулирате пред своя модел? Опитайте да се стимулирате
да мислите, чувствате или действате по различен начин всеки ден.

ПРЕЧКА № 7: В плана ви липсва важен елемент.

Може би не сте разбрали напълно всички мисли, чувства и поведения, които
поддържат житейския ви капан. Липсва някаква стъпка за промяна, която е необходи-
ма, за да имате напредък.
Карлтън е добра илюстрация. Въпреки че стана по-уверен с жена си и децата си, той
продължаваше да е гневен и нещастен. Можеше спокойно да им каже, когато е гневен,

55
можеше да казва „Не“ на неразумните им искания, да им каже да променят
поведението си, ако го напряга. Но все още се чувстваше слаб и гневен.
Постепенно си дадохме сметка какъв е проблемът. Всъщност беше много просто –
Карлтън не се свързваше истински с това, което иска – със своите собствени мнения и
предпочитания. Той продължаваше да не казва на другите какво иска от тях, и след
това се ядосваше. Комуникацията със собствените потребности беше важен елемент за
Карлтън.
Решение 1: Помолете някого, на когото имате доверие, да направи преглед на
житейския ви капан и да планира заедно с вас. Може би този човек ще забележи нещо
в житейския ви модел, което сте пропуснали.
Решение 2: Направете по-подробен преглед на списъка с поведения, които са
типични за вашия житейски капан. (Погледнете главата, посветена на вашия житейски
капан, за да намерите този списък.) Дали не сте пренебрегнали част от модела, който
наистина се отнася за вас?

ПРЕЧКА № 8: Проблемът ви е твърде дълбоко вкоренен и укрепен и няма да

успеете да го коригирате самостоятелно.
Преди да дойдат при нас, много пациенти са се опитвали усърдно да се променят
самостоятелно, но когато нямат съществен успех при тази самопомощ, те започват
терапия.
Това може да се случи и с вас. Дори да следвате всички стъпки, отбелязани в тази
книга, може все още да не сте в състояние да се промените. Независимо от усилията
житейският капан продължава да управлява живота ви.
Възможно е да не можете да се промените сами. Ако това се случи, потърсете
терапия. Близките взаимоотношения с някого, на когото вярвате, са може би това, от
което имате нужда. Терапевтът може да бъде в ролята на родител, да се конфронтира с
вас или да бъде по-обективен при посочването на проблемите.
Решение: Потърсете професионална помощ от терапевт или терапевтична група.
Сега вече имате представа за нашия общ план за действие и затова можем да се
обърнем към главите за индивидуалните житейски капани. По този начин процесът на
промяна може да започне.

56
 6.
„Моля те, не ме напускай!“
ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ИЗОСТАВЯНЕ“
Аби: Двадесет и осем годишна. Живее със страха, че ще загуби съпруга
си.

Първото нещо, което Аби каза за себе си, беше, че баща ѝ е починал, когато е била
дете.

АБИ: Бях на седем години, когато това се случи. Той получи сърдечен пристъп, докато
беше на работа. Наистина ме боли да го призная, но имам твърде неясни спомени за него.
Имам снимки, разбира се – той беше голям и топъл. Прегръщаше ме много. След като почи-
на, стоях на прозореца и го чаках да се прибере вкъщи. (Започва да плаче.) Предполагам, че
просто не можех да приема случилото се. Никога няма да забравя чувството, докато го
чаках на прозореца.
ТЕРАПЕВТ: Имаш ли подобно чувство в някой момент от сегашния си живот?
АБИ: Да, това е начинът, по който се чувствам, когато съпругът ми заминава.

Аби и Кърт, нейният съпруг, имаха проблеми във връзка с неговите чести
командировки. Всеки път, когато заминаваше, Аби много се разстройваше.

АБИ: Винаги правя сцена. Започвам да плача, а той се опитва да ме успокои, но това не
помага. Докато го няма, половината време се ужасявам и половината време плача.
Чувствам се толкова самотна! Когато се върне, съм му много сърдита за това, което ми
причинява. Това е иронията в ситуацията. Когато най-накрая се върне, аз съм толкова
бясна, че даже не искам да го виждам.

Кърт започнал да се страхува да се прибира у дома. Аби освен това му се обаждала

твърде често по време на пътуванията. Веднъж успяла да го накара да излезе от важна
бизнес среща само защото искала да чуе гласа му.

Патрик: Тридесет и пет годишен. Съпругата му има връзки с други

мъже.

Патрик не се беше сблъсквал с такава драматична загуба през живота си. Неговата
история беше свързана повече с постоянни ежедневни загуби. До осемгодишната му
възраст майка му е имала проблем с алкохола.

ПАТРИК: В най-лошия случай тя излизаше навън и се запиваше. Това продължаваше два-

три дни. Никога не бях сигурен дали ще се върне. В най-добрия случай, когато пиеше вкъщи,
тя пак не беше с мен. Независимо дали пиеше навън, или вкъщи, аз бях сам.

Патрик беше женен за Франсин, която имаше серия връзки с други мъже. Тя
продължаваше да обещава, че ще спре и ще бъде вярна на Патрик, но не го правеше.
Напускаше къщата с някое от многобройните обяснения и декларации за невинност,
57
но Патрик знаеше, че го лъже.
Дори преди да започне терапия, Патрик беше забелязал сходството между това как
се чувства сега, чакайки жена си да се върне вкъщи, и как се е чувствал като дете,
чакайки майка си.

ПАТРИК: Много е чудно това – макар че Франсин не пие, аз отново преминавам през
същото нещо като с майка ми. Не мога да разбера: чакам Франсин да се върне и това е
същото преживяване за самата.

Линдзи: Тридесет и две годишна. Тя имаше множество последователни

връзки и не успяваше да се спре.

Първото ни впечатление от Линдзи беше, че е приятна и емоционална. На повечето

хора им трябва време да се сближат с нас, но не и на Линдзи. Тя много бързо се свърза
с нас емоционално. В рамките на няколко сесии се чувствахме, като че ли сме нейни
терапевти от години.
На първата сесия Линдзи ни каза защо е дошла:

ЛИНДЗИ: Бих желала да намеря правилния мъж, този, който ще се ожени за мен и ще
останем заедно завинаги, но изглежда, това няма да се случи.
ТЕРАПЕВТ: Какво се случва вместо това?
ЛИНДЗИ: Скачам от един мъж на друг.

Взаимоотношенията, в които Линдзи влизаше, бяха много бурни. Въвличаше се

интензивно и бързо, а когато се чувстваше уплашена, мигновено се отдръпваше. Поня-
кога дори през първите седмици на връзката тя казваше „Обичам те“, искайки да бъде
с мъжа непрекъснато и да говори за това как ще бъдат заедно завинаги. Всъщност тя
плашеше повечето мъже, тъй като искаше прекалено много твърде бързо.
Линдзи е страстна и винаги е имала по-силни чувства от средностатистическите
хора. В романтичните отношения, изглежда, си губеше ума и се разтваряше в
емоциите си. Веднага щом мъжът леко се отдръпнеше, тя започваше да го обвинява, че
иска да я напусне. Така го тестваше, за да види колко далеч може да стигне, преди той
да я напусне. Понякога вършеше необичайни неща – например веднъж на рождения
ден на приятеля си нарочно тръгнала с друг мъж.
Когато отношенията на Линдзи приключат и остане сама, започва да се чувства
отегчена и празна. Обхващат я негативни чувства и се хвърля в друга авантюра. Връз-
ките ѝ бяха кратки и винаги приключваха с това, че мъжът я изоставяше. В крайна
сметка всички мъже я напускаха.

ВЪПРОСНИК ЗА „ИЗОСТАВЯНЕ“

Въпросникът ще измери силата на вашия житейски капан „Изоставяне“. Отговорете

на твърденията, използвайки по-долната скала. Оценете всяко твърдение на базата на
начина, по който най-общо сте се чувствали или държали през зрелия си живот. Ако
има много вариации през различни периоди на зрелите ви години, фокусирайте се
върху последните една-две години, за да оцените твърдението.

58
 КЛЮЧ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Напълно невярно е за мен.
2. По-скоро не е вярно за мен.
3. По-скоро е вярно, отколкото невярно.
4. Умерено вярно е за мен.
5. Предимно вярно е за мен.
6. Описва ме идеално.

Ако имате оценки 5 или 6 във въпросника, този житейски капан може да се отнася
за вас дори и общата оценка да е ниска.

Оценка Описание
1. Безпокоя се много, че хората, които обичам, ще умрат или ще ме напуснат.
2. Вкопчвам се в хората, защото се страхувам, че ще ме напуснат.
3. Нямам базисна сигурност и подкрепа.
4. Продължавам да се влюбвам в хора, които не могат да бъдат с мен ангажирано.
5. Хората винаги идват и си отиват от моя живот.
6. Чувствам се отчаян, когато някой, когото обичам, се отдръпне.
7. Толкова обсебен от идеята, че човекът, в когото съм влюбен, ще ме напусне, че го
подтиквам да си отиде.
8. Най-близките ми хора са непредсказуеми. В един момент са с мен, а в следващия са
си отишли.
9. Твърде много се нуждая от други хора.
10. В края на краищата ще остана сам.
ВАШАТА ОБЩА ОЦЕНКА ЗА „ИЗОСТАВЯНЕ“ (сборът от оценките на въпроси 1-10):

ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВАШАТА ОЦЕНКА ЗА „ИЗОСТАВЯНЕ“

10–19: Много ниска. Този житейски капан вероятно не се отнася за вас.

20–29: Ниска. Този житейски капан може да се отнася за вас само от време на
време.
30–39: Умерена. Този житейски капан е проблем в живота ви.
40–49: Висока. Това е важен житейски капан за вас.
50–60: Много висока. Това е един от основните ви житейски капани.

ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЗА ИЗОСТАВЯНЕ

Вие имате базисното убеждение, че ще загубите хората, които обичате и ще

останете завинаги емоционално изолиран. Дали хората ще умрат, ще ви уволнят или
напуснат, все едно – ще останете сам. Очаквате да ви изоставят и това да бъде вечно
така. Вярвате, че никога няма да си върнете човека, когото сте загубили. В сърцето си
чувствате, че съдбата ви е да изживеете живота си напълно сам.

ПАТРИК: Има моменти, например когато шофирам или нещо подобно, и това чувство
идва в мен. Знам, че Франсин накрая ще ме напусне – ще се влюби в някое от онези момчета
и това ще бъде краят. Тогава всичко, което ще ми остане, е тя да ми липсва.

59
 Житейският капан ви дава чувство за безнадеждност относно любовта. Смятате, че
колкото и добре да изглеждат нещата, накрая връзките ви са обречени.
Трудно ви е да повярвате, че хората ще бъдат с вас – и че продължават да бъдат с
вас по някакъв начин дори когато отсъстват. Повечето хора не се разстройват при
кратки раздели с любимите си хора. Те знаят, че връзката им ще оцелее и ще остане
непокътната. Но при житейския капан „Изоставяне“ няма такава сигурност. Както Аби
казва: „Когато видя Кърт да излиза от вратата, чувствам, като че той никога няма да се
върне“. Вкопчвате се в хората и ставате неприемливо гневни или изплашени от
вероятността за каквато и да е раздяла, независимо колко незначителна. В
романтичните връзки особено вие се чувствате емоционално зависим от другия човек
и се страхувате да не загубите тази интимна свързаност.
Изоставянето обикновено е предвербален житейски капан: той се формира през
първите години от живота, преди детето да се научи да говори. (Аби е изключение.
Нейният житейски капан се е формирал по-късно – на седем години, когато баща ѝ е
починал. Съответно той е сравнително по-малко тежък, отколкото може да бъде в
други случаи.) В повечето случаи изоставянето започва рано, преди детето да има
думи, с които да опише какво се случва. По тази причина дори в зрелостта може да
липсват мисли, свързани с преживяването за житейския капан. Ако обаче се опитате
да говорите за преживяването си, думите биха били нещо като: „Аз съм изцяло сам,
няма никого с мен“. Тъй като житейският капан се появява много рано, той има
огромна емоционална сила. Човек с тежък житейски капан „Изоставяне“ реагира дори
на малки раздели с преживяванията на малкото дете, което е изоставено.
Житейският капан „Изоставяне“ обикновено се отключва чрез интимните връзки.
Той може да не бъде явен в групов контекст или при по-повърхностни отношения.
Разделите с любимия човек са най-мощните отключващи фактори. Не е нужно обаче
разделите да са истински, за да отключат житейския капан, нито да бъдат на
физическо ниво. Ако имате този житейски капан, вие сте прекалено чувствителни и
често прочитате намерение да ви изоставят, дори при съвсем невинни забележки. Най-
мощните отключващи фактори са истинска загуба или раздяла – например развод или
смърт, но често факторите са много по-незабележими ситуации.
Често се чувствате емоционално изоставен. Може би вашият съпруг или любим се
държи дистанцирано, скучен и разсеян е или проявява повече внимание към друг
човек. Може би вашият съпруг или любим предлага план, който включва прекарване
за известно време поотделно. Всичко, което се асоциира с разделяне, може да отключи
житейския капан, дори да няма нищо общо с реална загуба или изоставяне.
Например Линдзи внезапно напуснала едно вечерно парти, защото нейният приятел
игнорирал коментара, който тя направила.

ЛИНДЗИ: Грег и аз бяхме на вечерно парти и той говореше със седналата до него жена,
поради което не чу какво му казвам. Станах и си тръгнах. Почувствах се напълно
съкрушена. Когато ми се обади на другия ден, бях бясна.
ТЕРАПЕВТ: Кое те разстрои най-много?
ЛИНДЗИ: Бях го видяла да гледа тази жена по-рано и бях сигурна, че е привлечен от нея.

Грег, който изобщо не бил чул коментара ѝ, бил объркан от нейната крайна реакция.
Този епизод затвърдил убеждението му, че Линдзи не е правилният човек за него. В
крайна сметка я напуснал (което Линдзи винаги знаела, че ще стане).
60
 ЦИКЪЛЪТ НА ИЗОСТАВЯНЕТО

След като житейският капан се задейства, при условие че раздялата продължи

достатъчно дълго, преживяванията прогресират под формата на цикъл от негативни
емоции: страх, скръб и гняв. Това е цикълът на изоставянето. Ако имате този
житейски капан, ще го разпознаете.
Първоначално изпитвате паническо чувство, сякаш сте малко дете, оставено само,
може би в супермаркет, и не можете да намерите майка си. Изпитвате неистово чув-
ство: „Къде е тя, аз съм сам, изгубен съм“. Вашата тревожност може да стигне до
паника и да продължи часове, дори дни. Но ако тревожността продължи достатъчно
дълго, тя в крайна сметка отминава и преминава в осъзнаване и приемане, че човекът
си е отишъл. Тогава изпитвате скръб, защото сте самотен и сте загубили този човек
завинаги. Скръбта може да се превърне в депресия. Накрая, особено ако човекът все
пак се завърне, започвате да се ядосвате, от една страна, на него, че ви е изоставил, а
от друга страна – на себе си, че се нуждаете от него толкова много.

ДВА ТИПА „ИЗОСТАВЯНЕ“

Има два типа „Изоставяне“ и те призхождат от два основни типа контекст в ранното
детство. Първият тип произхожда от среда, която е твърде сигурна и предпазваща.
Този тип представлява комбинация от житейските капани „Изоставяне“ и
„Зависимост“. Вторият тип произхожда от среда, която е емоционално нестабилна.
Няма човек, който да е постоянно с детето.

ДВА ТИПА „ИЗОСТАВЯНЕ“

1. „Изоставяне“, основано на зависимост.

2. „Изоставяне“, основано на нестабилност или загуба.

Много хора, които имат житейския капан „Зависимост“, имат и житейския капан
„Изоставяне“. Всъщност е трудно да си представим човек с житейския капан „Зависи-
мост“, който да няма житейския капан „Изоставяне“. Хората със „Зависимост“ смятат,
че не могат да оцелеят сами. Те имат нужда от силна фигура, която да ги ръководи и
насочва в ежедневните дейности. Имат нужда от помощ. Аби е такъв пример – тя има
и двата вида житейски капани.

ТЕРАПЕВТ: Какво мислиш, че би станало, ако наистина загубиш Кърт?

АБИ: Не знам. Не мога да се справя без него. Не мога да живея. Не мога изобщо да си
представя живота без него.
ТЕРАПЕВТ: Ще бъдеш ли способна да оцелееш – да се храниш, да се обличаш и да имаш
подслон?
АБИ: Не. Аз не мога да функционирам в света сама. (Пауза.) Предполагам, че ще умра без
него.

61
 Ако вярвате, че животът ви зависи от друг човек, то тогава възможността да
загубите този човек, е ужасяваща. И наистина всеки, който има силен житейски капан
„Зависимост“, ще има проблем и с изоставянето.
Обратното обаче не е вярно. Много хора имат силен житейски капан „Изоставяне“,
но нямат проблем със „Зависимост“. Те принадлежат към втория тип, при който
житейският капан е породен от нестабилността на емоционалните връзки на детето с
най-близките – майката, бащата, сестрите и братята и близките приятели. Например
Патрик и Линдзи се страхуват, че могат да бъдат изоставени от хората, които обичат,
но на фона на това те могат да функционират независимо. Имат определен вид
зависимост от партньорите си, но тя е емоционална, а не функционална.
Ако вашият житейски капан е породен от нестабилност и ви се е случило да
преживеете емоционална връзка, която след това сте загубили, със сигурност не
можете да понесете да сте отделен от хората, които обичате, поради начина, по който
се чувствате без тях. Тук става въпрос за преживяване за свързаност с останалата част
от човечеството. Когато връзката се загуби, вие сте хвърлен в нищото.

ЛИНДЗИ: След като Грег ме напусна, бях напълно сама. Можех да усещам само болка –
просто нямаше нищо друго.

Нуждаете се от други хора, за да се чувствате спокоен. Това се различава от

изоставянето, основано на зависимост, при което имате нужда от някого да се грижи
за вас, както дете се нуждае от родител. В единия случай търсите ръководене, посока и
помощ, а в другия – грижи, любов и чувство за емоционална свързаност.
Има и друга разлика: зависимите хора често имат набелязани резервни хора, в
случай че основният човек си отиде. Те имат някого, който веднага да заеме мястото
на липсващия човек, или намират нов и бързо формират друга връзка, основана на
зависимост. Малцина са самотните хора, които базисно имат зависимост. Зависимите
хора не понасят самотата. Повечето зависими хора са твърде способни в намирането
на някого, който да се грижи за тях. Те преминават от един човек на друг, като рядко
остават сами за повече от месец.
Това обаче далеч не е вярно за хората, които се страхуват от емоционално
изоставяне. Те могат да са сами за дълги периоди от време и дори да се откажат от
близки взаимоотношения, за да се предпазят от болката и страха да не бъдат наранени
отново. Вече са се сблъсквали със самотата като деца и знаят, че могат да оцелеят. Но
проблемът не е в това, а по-скоро в процеса на загубата, който е опустошителен. Той е
в това да имаш свързаност и след това да я загубиш, като бъдеш хвърлен отново в
самотата.

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ИЗОСТАВЯНЕ“

Когато говорим за произхода на житейските капани, ние се фокусираме предимно

върху характеристиките на средата и обкръжението в детството. Малко повече знаем
за дисфункционалните семейни среди, свързани със злоупотреба, небрежност и
алкохолизъм например, които, изглежда, пораждат индивидуалните житейски капани,
но подценяваме влиянието на наследствеността. Това се случва, защото
изследователите знаят много малко за ролята на биологичните фактори при

62
определянето на дългосрочните личностови модели, но допускаме, че наслед-
ствеността слага своя отпечатък върху темперамента. Той от своя страна влияе на това
как са се отнасяли към нас в детството ни и как ние сме реагирали на това отношение.
Всъщност много рядко имаме начин да определим как детският темперамент е
повлиял върху развитието на специфичните житейски капани.
Изоставянето е изключение от това общо правило. Изследователите, които изучават
бебета, са наблюдавали, че някои от тях реагират много по-интензивно при отделяне в
сравнение с други. Това предполага, че някои хора може би са биологично
предразположени да развият житейския капан „Изоставяне“.
Начинът, по който реагираме на отделяне от човека, който се грижи за нас, изглежда
поне отчасти вроден. Отделянето от майката е витален проблем в живота на ново-
роденото. Навсякъде в животинския свят бебетата са напълно зависими от майките си,
за да оцелеят, и ако бебето загуби майка си, то обикновено умира. Бебетата имат вро-
ден инстинкт да се държат по начин, който да предотврати отделянето от майките им.
Те плачат и показват признаци на дистрес. Те „протестират“, както казва Джон Боулби
в своята класическа книга „Отделяне“.
Боулби пише за бебетата и малките деца, които са били временно отделени от
своите майки. Бебетата са били настанени в домове заедно с други деца.
Наблюдението на тези деца показва три фази на процеса на отделяне, които се
проявяват при всички бебета.

ТРИТЕ ФАЗИ НА ОТДЕЛЯНЕ ПО БОУЛБИ

1. Тревожност
2. Отчаяние
3. Откъсване

Първоначално, както отбелязахме, бебетата „протестират“ и проявяват голяма

тревожност. Те търсят майка си и не могат да бъдат успокоени от друг човек. По-
нататък показват изблици на гняв към майка си, но с течение на времето, в което
майката продължава да не идва, те се примиряват и преминават в период на депресия.
На този етап те са апатични и отчуждени. Остават безразлични към опитите на
персонала да се свърже с тях емоционално. Ако обаче изтече достатъчно време,
бебетата излизат от тази депресия и формират нови привързаности.
Ако майката се завърне, бебето преминава в третата фаза – откъсване. То е студено
към майката и не показва интерес към нея. С времето обаче откъсването на бебето се
прекратява и то се свързва отново с майката. Започва да изглежда вкопчено и
тревожно, ако майката е извън полезрението му – Боулби нарича това „тревожна
привързаност“.
Според Боулби тези модели на тревожност, отчаяние и откъсване са универсални.
Това е отговорът, който всички малки деца показват при отделяне от майките си.
Освен това този отговор се наблюдава и при животните. Не само човешките бебета, но
и бебетата на всички други видове показват същия модел. Такава универсалност на
поведението в значителна степен предполага биологична детерминираност.
Може би разпознавате сходството между процеса на отделяне на Боулби и това,
което нарекохме цикъл на изоставянето: тревожност, скръб и гняв. Някои хора, като
Линдзи, изглежда, са родени със способността да преживяват този цикъл от емоции в
63
много силна степен. Когато възникне раздяла, те изпитват толкова силна тревожност,
скръб и гняв, че не са способни да се успокоят, и се чувстват напълно изолирани и
отчаяни. Могат да се разсеят от тези чувства само за кратко. Без човек до себе си не се
чувстват спокойни и сигурни. Такива хора са крайно чувствителни към това да загубят
тези, които обичат. Те имат способността да се свързват дълбоко с другите хора – това
е тяхната дарба, но не могат да понесат да останат сами.
Хората, които имат вродена склонност да реагират на отделянето с голяма
интензивност и не са способни да се успокоят в отсъствието на обичан човек, с по-
голяма вероятност ще развият житейския капан „Изоставяне“. Но това не означава, че
всички с биологично предразположение ще развият този житейски капан. Това зависи
отчасти и от ранното детското обкръжение.
Ако имате стабилна емоционална свързаност като бебе, особено със своята майка,
но и с други важни хора, тогава дори да сте биологично предразположен, може и да не
развиете житейския капан. От друга страна, определени среди са толкова нестабилни
или са изпълнени с такава загуба, че дори да не сте предразположен, може да развиете
житейския капан „Изоставяне“.
Независимо от това, колкото по-голямо е биологичното предразположение, толкова
по-слабо травматично събитие е необходимо, за да се активира житейският капан. В
такъв случай е безполезно да търсим в миналото причините, които да обяснят неговата
интензивност.

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ИЗОСТАВЯНЕ“

1. Може да имате биологично предразположение към сепарационна

тревожност (безпокойство при отделяне; затруднение да останете сам.)
2. Ваш родител е починал или напуснал дома, когато сте били малък.
3. Майка ви е била хоспитализирана или отделена от вас за дълъг
период, когато сте били дете.
4. Отгледан сте от бавачка или в институция от заместители на
майчината фигура, или сте били изпратен в интернат на много ранна
възраст.
5. Майка ви е била нестабилна. Тя е била потисната, гневна, пияна или
по някакъв друг начин редовно се е отдалечавала от вас.
6. Родителите ви са се развели, когато сте били малък, или са били в
толкова явен конфликт, че сте се безпокояли, че семейството ще се
разпадне.
7. В значителна степен сте загубили вниманието на единия от
родителите. Например са ви се родили брат или сестра или родителят ви се
е оженил повторно.
8. Вашето семейство е било изключително затворено и сте били
прекомерно предпазван. Не сте се научили да се справяте с житейските
трудности като дете.

Разбира се, загубата на родител в ранна възраст е най-драматичната причина за

64
формирането на житейския капан (както се беше случило при Аби). Възможно е ро-
дителят да се е разболял и да е бил далеч от вас за дълъг период. Може би вашите
родители са се развели и единият от тях е бил далеч и постепенно ви е забравил.
Смърт на родител, болест, отделяне и развод са все в същата категория на важни
взаимоотношения, които са приключили с раздяла. Загубата на родител е особено
опустошителна в първите години от живота. Най-общо казано, колкото по-ранна е
загубата, толкова по-уязвимо е детето и толкова по-вероятно е да се появи житейският
капан.
Колко дълбоко ще ви повлияе загубата на родител, зависи от няколко допълнителни
фактора. Важно е какво е качеството на другите ви близки отношения. Аби например е
имала стабилна и пълна с любов връзка с майка си, която я е подкрепяла и е намалила
силата на житейския ѝ капан. Нейният житейски капан е ограничен и се активира само
при романтични взаимоотношения с мъже. Ако сте способен да установите добра
връзка със заместник на загубения родител (например втора майка или втори баща),
това също може да помогне. Може да помогне също така, ако загубен родител се
върне по някакъв начин – например когато болен родител се възстанови и се върне у
дома или разделени родители се съберат отново, или пък родител алкохолик спре да
пие. Много видове преживявания могат да помогнат за оздравяването от житейския
капан, но споменът за изоставянето въпреки това остава. Ако сте имали множество
оздравителни преживявания, е необходимо събитията да са наистина драматични, за
да се активира вашият житейски капан, например актуална загуба на любим човек.
Ако сте загубили родител като малък, вие сте изключително наясно какво означава
страдание при загуба, и перспективата да бъдете хвърлен обратно в тази болка, е
плашеща.
Това е съществената разлика между житейските капани „Изоставяне“ и
„Емоционална депривация“. При „Емоционалната депривация“ родителят физически е
наличен, но качеството на емоционалната връзка постоянно е неадекватно. Родителите
не знаят достатъчно как да обичат, да се грижат и да са съпричастни. Връзката с
родителите е стабилна, но не е достатъчно близка. При „Изоставяне“ съществуваща
преди свързаност се е загубила или родителят идва и си отива непредсказуемо. За
съжаление, при някои деца родителите са едновременно и емоционално неадекватни, и
непредсказуеми. В тази среда, която е много честа, децата обикновено развиват и
двата житейски капана – „Емоционална депривация“ и „Изоставяне“.
Освен загубата на родител друга причина за „Изоставяне“ е отсъствието на човек,
който да служи последователно като майчина фигура за детето. Децата, чиито
родители нямат време за тях, които растат при поредица от бавачки или в детски
заведения и институции, където персоналът непрекъснато се сменя, са пример за това.
Детето има нужда от стабилното присъствие на един обгрижващ човек, особено в
първите години. Не е задължително това да е родител. Непрекъснатата смяна на този,
който се грижи за детето, обаче създава прекъсване. За детето това може да изглежда
като живот в света на непознати.
Следващата причина е по-незабележима. Вие може да имате стабилна майчина
фигура, но да е налице нестабилност в начина, по който се отнася с вас. Например
майката на Патрик, която пие, може да бъде много обичаща и свързана в даден момент
и напълно безразлична в рамките на няколко часа. А майката на Линдзи, която може
би отразява същата биологична предразположеност като Линдзи, е имала интензивни
промени в настроението. Тя е била физически там, но начинът, по който се е отнасяла

65
към Линдзи, е бил непредсказуем.

ЛИНДЗИ: Майка ми беше с мен, или трябва да кажа, присъстваше. Понякога беше
щастлива и се интересуваше от мен. В други моменти беше в дълбока депресия, лежеше на
леглото по цял ден и не реагираше, независимо какво правех.

66
 Тази причина се отнася за моментните взаимодействия, които протичат между
майката и детето. Ако тези взаимодействия са нестабилни, детето може да развие
житейския капан „Изоставяне“.
Майката на Патрик не е била малтретираща, когато е била пияна – тя е била
безразлична. Не е необходимо да са налице малтретиращи родители, за да се развие
житейският капан „Изоставяне“. Ако имате родител, който поради употреба на
наркотици или проблеми с гнева е променливо обичащ и малтретиращ, може да
развиете, но може и да не развиете житейския капан „Изоставяне“. Зависи от това дали
преживявате малтретирането като загуба на емоционална свързаност. За дете, което не
получава нищо друго от родител, дори наказанието може да бъде преживяно като
свързаност. Малтретиращите родители могат да бъдат свързани или отчуждени. Това
обяснява защо „Злоупотреба“ и „Изоставяне“ не са непременно един и същ проблем.
Има и други детски ситуации, които благоприятстват развитието на житейския
капан „Изоставяне“ – ако родителите ви постоянно са били в конфликт и сте чувст-
вали, че семейството е нестабилно и може да се разпадне, или ако родителите ви са се
развели и единият или двамата са се оженили повторно в семейства с други деца.
Може да преживеете участието на родителя в новото семейство като изоставяне.
Възможно е вашият родител да е оттеглил вниманието и грижите си от вас, за да ги
даде на по-малките ви брат или сестра. Разбира се, не всички нови раждания в едно
семейство са травматични за по-голямото дете. Тези събития далеч невинаги създават
житейски капан. Това зависи от степента на намаляване на свързаността. За да се
създаде житейски капан, събитията трябва да предизвикат силни преживявания за
изоставяне.
Често детето, което се чувства изоставено, ще се опитва да следва родителя
навсякъде. То ще бъде сянка на родителя си, ще го гледа, ще стои близо до него през
цялото време и за един външен наблюдател това може да изглежда просто като силна
свързаност между родителя и детето. Всъщност свързаността не е достатъчно силна и
затова детето не трябва нито за миг да изпуска родителя си от поглед, за да е сигурно,
че тя е налична. Поддържането на свързаност с родителя може да се превърне в най-
важното нещо в живота на детето и да намали вниманието, което то проявява към
другите хора в света.
Накрая, както отбелязахме по-горе, житейският капан „Изоставяне“ може да се
развие при прекомерно протективна среда и да се смеси със „Зависимост“. За-
висимото дете се страхува от изоставяне. Това именно се е случило на Аби с нейната
майка.

АБИ: След като баща ми почина, майка ми не искаше да ме изпуска от поглед.

Страхуваше се да не се случи нещо с мен и да ме загуби. Аз винаги исках да бъда около
майка си – спомням си, че не исках да ходя на училище и предпочитах да стоя вкъщи,
вместо да играя с приятели.

Нуждата на Аби да е близо до майка си, е подкопала нейната автономност. Тя не е

била свободна да изследва света и да развие самочувствие относно способността да се
грижи за себе си. Станала е зависима от напътствията и насочването на майка си.
Всъщност може би точно това е искала и майка ѝ, тъй като не би преживяла друга
загуба.
Други деца отговарят на загубата на родител чрез развиване на повече автономност.
67
Тъй като никой не се грижи за тях, те се научават как да се грижат за себе си.

68
 ИЗОСТАВЯНЕ И ИНТИМНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Ако имате житейския капан „Изоставяне“, вашите романтични взаимоотношения

рядко са спокойни и стабилни. Вместо това те често са като преживяване на
увеселително влакче. Това е така, защото преживявате връзката постоянно на ръба на
катастрофата. По време на терапията Линдзи изрази как изглежда това при нея, чрез
един образ – тя говореше за конфликт с Грег, който приключил по типичен начин – с
нейната пледоария и с неговата студенина и отдалечаване.

ТЕРАПЕВТ: Затвори очи и си представи как се чувстваш.

ЛИНДЗИ: Виждам себе си как падам назад. Това е като да падна назад в тъмно мазе,
където ще остана сама завинаги. Грег ме бута назад в мазето, вратата се затваря и аз
оставам сама.
ТЕРАПЕВТ: Как се чувстваш?
ЛИНДЗИ: Ужасена.

Ако житейският ви капан е тежък, вие преживявате това дори при малки
прекъсвания на връзката. Чувствате, че ако връзката ви с любимия човек бъде
загубена, ще останете в пълна самота.
Някои хора с житейския капан „Изоставяне“ се справят чрез избягване на интимни
връзки. Те предпочитат да останат сами, вместо да минат през процеса на загуба.
Патрик е бил така дълги години, преди да се ожени за Франсин.

ТЕРАПЕВТ: Ти си бил сам дълго време.

ПАТРИК: Просто не можех да си позволя да мина пак през това. Беше твърде болезнено.
Никога не бих могъл да намеря някого, който да бъде с мен. Чувствах се по-добре сам —
най-малкото, имах някакво спокойствие.

Ако сте готов да се обвържете в интимни отношения, вероятно няма да имате

спокойствие. Чувствате взаимоотношенията си като нестабилни и винаги присъства
усещането, че може да ги загубите.
Вие имате трудности да понасяте каквото и да е оттегляне в една връзка. Тревожите
се дори за относително малки промени, преувеличавайки вероятността връзката да
приключи. Линдзи интерпретираше и най-малките признаци на неудовлетвореност от
страна на интимните си приятели като доказателство, че искат да прекратят връзката.
Всеки път, когато някой от тях ѝ се ядосваше, разстройваше се или изглеждаше
оттеглен – всяко нещо, свързано с възможността да бъде изоставена, тя преживяваше
като край на връзката. Ревността и собственическото чувство са чести теми. Линдзи
непрекъснато обвиняваше интимните си приятели, че искат да я напуснат – навик,
който може да бъде доста дразнещ. В самосбъдващото се предсказание връзките ѝ се
характеризираха с чести раздели и бурни одобрявания.
По същия начин всеки път, когато съпругът ѝ отиваше в командировка, Аби
натрапливо се притесняваше, че самолетът му ще катастрофира и той ще загине. В
други случаи се тревожеше, че майка ѝ ще се разболее и ще умре или че децата ѝ ще
умрат. Тя преминаваше през периоди на мисли само за смъртта и за това как няма да
успее да се справи сама.
При този житейски капан много рано в отношенията си вие ставате подчертано

69
вкопчен. Вкопчването засилва житейския капан, защото подсилва идеята, че ще
изгубите човека до себе си. Вкопчването поддържа жива вероятността от изоставяне
във връзката.
Вкопчването обикновено е отчаяно и Линдзи добре го илюстрира. Свързаността ѝ с
майка ѝ, както и с интимните ѝ партньори, никога не ѝ се е струваше достатъчно
здрава. Тя се чувстваше сама и изгубена, така че изпълваше целия си живот с
взаимоотношенията. Поглъщането ѝ беше тотално и самата тя казваше, че става
обсебена и забравя за външния свят: цялата ѝ енергия се инвестираше в поддържането
на връзката, защото тя беше най-важна за нея.

СИГНАЛИ ЗА ОПАСНОСТ В РАННИТЕ ЕТАПИ НА ВРЪЗКИТЕ

Вие може би сте привлечен от интимни партньори, които носят потенциал да ви

изоставят. Ето някои ранни предупредителни сигнали, че вашата връзка отключва жи-
тейския капан „Изоставяне“.

СИГНАЛИ ЗА ОПАСНОСТ У ПАРТНЬОРА

1. Вашият партньор е малко вероятно да влезе в дългосрочна връзка,

защото е женен или има друга връзка.
2. Вашият партньор няма възможност да е постоянно с вас, за да
прекарвате повече време заедно (например пътува много, живее далеч или е
работохолик).
3. Вашият партньор е емоционално нестабилен (например пие, използва
наркотици, депресиран е, няма редовна работа и т.н.) и не е с вас
емоционално през цялото време.
4. Вашият партньор е тип „Питър Пан“, който държи на свободата си и
иска да може да идва и да си отива, няма желание да се установи, или иска
да има много любовници.
5. Вашият партньор е амбивалентен в отношението си към вас – иска ви,
но се дистанцира емоционално; или в един момент показва дълбока
влюбеност, а в следващия се държи, сякаш не съществувате.

Вие не търсите партньори, с които няма никаква надежда за стабилна връзка.

Всъщност ви привличат такива, които предлагат някаква надежда за стабилност, но не
пълна, а смесица от надежда и съмнение. Чувствате се, сякаш има вероятност да
спечелите човека трайно или поне да го накарате да се отнася към вас по по-стабилен
начин.
Най-много ви привличат партньори, които показват известна степен на
ангажираност и свързаност, но не толкова, че да сте абсолютно сигурен, че ще останат.
Да живеете в нестабилна любовна връзка, ви изглежда удобно и познато. А
нестабилността продължава да активира вашия житейски капан, генерирайки
постоянен поток от страст. Вие оставате страстно влюбен, избирайки партньори, които
всъщност не са с вас, и това гарантира, че ще продължите да оживявате отново и
отново изоставянето от детството си.

70
71
 ПОДЦЕНЯВАНЕ НА ДОБРИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Дори когато изберете стабилен партньор, има някои капани, които трябва да
избягвате. Все още има начин да активирате своя житейски капан „Изоставяне“.

ЖИТЕЙСКИЯТ КАПАН „ИЗОСТАВЯНЕ“ ВЪВ

ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

1. Избягвате интимни взаимоотношения дори с подходящи партньори,

защото се страхувате, че може да загубите любимия или че ако станете
много близки, ще бъдете наранен.
2. Тревожите се много от възможността вашият партньор да умре или да
го загубите по друг начин, и не знаете какво ще правите тогава.
3. Реагирате прекомерно на дребни неща, които вашият партньор казва
или прави, като ги интерпретирате като сигнали, че иска да ви напусне.
4. Вие сте прекомерно ревнив и собственически настроен.
5. Вкопчвате се в партньора си и целият ви живот е обсебен от идеята да
го запазите.
6. Не можете да понасяте да сте далеч от партньора си дори за няколко
дни.
7. Никога не сте напълно убеден, че партньорът ви ще остане с вас.
8. Разгневявате се и обвинявате партньора си, че не е верен или лоялен.
9. Понякога се отделяте или напускате партньора си, за да го накажете,
че ви е оставил сам.

Възможно е да сте в стабилна и здравословна връзка и въпреки това да

продължавате да чувствате, че тя е нестабилна. Такъв е случаят с Аби. Ние се
срещнахме с Кърт няколко пъти и видяхме, че той е напълно ангажиран в брака си.
Обективно нямаше доказателства, че възнамерява да напусне Аби. Дори напротив,
изглеждаше много влюбен, но Аби някак си не можеше в нито един момент да е
сигурна в това. Това разстройваше Кърт, защото не успяваше да спечели доверието ѝ.

КЪРТ: Каквото и да правя, тя се съмнява в мен. Подлудява ме. Особено подозрителна е

към моите командировки и без абсолютно никаква причина мисли, че имам връзки с други
жени. Понякога се чудя дали не е тя тази, която иска да бъде с други мъже. Защо говори
толкова много за това?

Възможно е също така да попаднете в друг житейски капан „Изоставяне“ – като се

държите по начин, който кара партньора ви да се отдалечи. Линдзи например ин-
терпретираше дори малки спорове като заплаха за прекратяване на връзката. Тя
преувеличаваше значението на конфликтите точно както Аби преувеличаваше
значението на разделянията със съпруга си по време на командировки.
Линдзи и Аби непрекъснато повтаряха на партньорите си неща като: „Ти всъщност
не ме обичаш“, „Знам, че мислиш да ме напуснеш“, „Аз не ти липсвам“, „Радваш се, че
72
ще се разделим“. Знаем, че Линдзи и Аби са говорили тези неща на партньорите си,
защото те казваха сходни неща и на нас, чакайки да ги изхвърлим от лечението или да
се отдръпнем. Техните обвинения непрекъснато внушаваха на партньорите им, че тях
не ги е грижа и че накрая ще ги напуснат. От една страна, Линдзи и Аби отдалечаваха
любимите си хора, а от друга, се вкопчваха отчаяно в тях.
Когато чувствате връзката си заплашена по някакъв начин, вие реагирате много
силно емоционално. Причина за това може да бъде всяко нещо, което нарушава
свързаността с партньора ви – моментно оттегляне, споменаването на някого, който
активира вашата ревност, спор или промяна в настроението на партньора ви и т.н.
Вашият партньор почти винаги чувства, че реагирате прекомерно, и може дори да
изрази недоумение. Това изглежда като много драстична реакция на незначителна
случка. Кърт описва следното:

КЪРТ: Пристигнахме на летището и Аби изведнъж се разстрои. Започна да плаче, сякаш

някой е умрял. Чувствах се много объркан. Отивам на двудневна командировка, а тя
реагира, сякаш бракът ни е приключил.

Това изглежда прекомерна реакция за човек, който не притежава такъв житейски

капан.
Вие обичайно не се чувствате добре, когато сте сам: може би се чувствате тревожен,
депресиран или откъснат. Нуждаете се от усещане за свързаност с партньора си и щом
той ви напусне, спирате да се чувствате свързан. Обикновено това чувство на
изоставяне не изчезва, докато партньорът не се завърне. Може да се разсеете от него,
но усещането за липса на свързаност е винаги там. То работи във фонов режим,
чакайки да ви погълне. Почти всеки, който има житейския капан, може да си отвлече
вниманието само за ограничен период от време.
Колкото по-добър сте в отвличането на вниманието си, толкова по-дълго можете да
останете сам. Колкото по-непълноценно се разсейвате, толкова по-бързо преживявате
чувството за загуба и необходимостта да се свържете отново.

АБИ: Бях в градината, опитвайки се да забравя, че Кърт е тръгнал, когато дойде

съседката. Докато си говорех с нея, ми хрумна, че отвън изглежда, сякаш се наслаждавам
на себе си, като че ли съм човек, който наистина се радва на самотата си. Но аз не се
наслаждавах на себе си. Чувствах се по-скоро като някого, който тича ли, тича, но щом се
уморя, лошите чувства ще ме сграбчат отново.

Откъсването е контраатака на изоставянето. Когато сте откъснати, вие отричате

нуждата си от свързаност. Това е предизвикателство от рода: „Нямам нужда от теб“.
Обикновено има и малко гняв, който е частично наказателен. Наказвате партньора си
за оттеглянето му и за това, че не ви дава онова, от което се нуждаете. Въпреки че това
ви помага да се справите с чувството си на изоставяне, вие плащате висока цена –
отказвате се от чувствата си и съществувате в хладна емоционална вцепененост.
Истинската загуба, като прекратяването на една връзка, би могла да е
опустошителна за вас. Това потвърждава усещането ви, че независимо какво правите,
никога няма да намерите стабилна свързаност. Може да се почувствате амбивалентно
относно започването на нови взаимоотношения. Една част от вас иска да се свърже, а
другата очаква изоставяне. Една част от вас иска близост, а другата е ядосана,
обикновено преди да се е случило нещо, което да го оправдае. Връзката може да е едва

73
в началото си, а вие започвате да се чувствате, като че ли човекът вече си е отишъл.

ПРИЯТЕЛИ

Ако вашият житейски капан „Изоставяне“ е силен, той вероятно влияе и на другите
ви близки отношения, например близките приятелства. Тук възникват същите
проблеми както при романтичните връзки, макар и не толкова интензивни.
Базисната ви гледна точка е, че приятелствата са нестабилни и не можете да
разчитате, че ще продължат във времето. Хората идват и си отиват в живота ви. Про-
явявате свръхчувствителност към всичко, което би могло да застраши свързаността ви
с даден приятел – например, ако човекът се премести, ако се оттегли за малко, не
връща телефонни обаждания и покани, просто не се съгласява, развива други интереси
или предпочита някого другиго.

ЛИНДЗИ: Наистина съм ядосана на приятелката си Валери. Обадих и се в понеделник,

сега е сряда, а тя все още не ми е върнала обаждането. Мисля да ѝ се обадя и да и кажа, че
няма право да ме третира по този начин!

ПРОМЯНА НА ВАШИЯ ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ИЗОСТАВЯНЕ“

Ето стъпките за промяна на вашия житейски капан „Изоставяне“:

ПРОМЯНА НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ИЗОСТАВЯНЕ“

1. Разберете своето изоставяне в детството.

2. Проследявайте чувството си на изоставяне. Идентифицирайте:
прекомерната си чувствителност към загубата на близки хора; отчаянието
си, ако сте сами; нуждата да се вкопчвате в хората.
3. Направете преглед на миналите си взаимоотношения и изяснете
моделите, които се повтарят. Направете списък с капаните на изоставянето.
4. Избягвайте неангажирани, нестабилни или амбивалентни партньори
дори когато генерират силна страст.
5. Когато намерите партньор, който е стабилен и ангажиран, му се
доверете. Вярвайте, че ще бъде с вас завинаги и няма да ви напусне.
6. Не се вкопчвайте, не ревнувайте и не реагирайте крайно при
нормалните отделяния в здравословната връзка.

1. Разберете своето изоставяне в детството. Първо, помислете дали имате

биологично предразположение към развитие на този житейски капан. Винаги ли сте
били емоционален човек? Имали ли сте трудности като дете, когато е трябвало да се
отделите от хората, които сте обичали? Трудно ли ви е било да започнете училище или
да спите в дома на приятел? Разстройвали ли сте се прекомерно, когато родителите ви
са излизали на вечеря или са заминавали на кратки пътувания без вас? Вкопчвали ли
сте се повече от другите деца в майка си, когато сте били на непознати места? Имате
ли все още проблем да се справяте с интензивността на чувствата си?

74
 Ако сте отговорили с „Да“ на много от тези въпроси, може би трябва да бъдете
подпомогнати с медикаменти. Виждали сме много пациенти, на които медикаментите
са помогнали да управляват своите чувства. Ако имате терапевт, може да говорите с
него относно тази възможност или да си вземете час при психиатър за оценка.
Независимо дали имате, или нямате биологично предразположение, важно е да
разберете кои са ситуациите в детството ви, допринесли за формирането на вашия
житейски капан. Когато имате свободно време, позволете образите от вашето детство
да изплуват в съзнанието ви. Когато правите това за първи път, не тласкайте образите
в определена посока, а ги оставете да се появяват спокойно.
Най-доброто място, от което да започнете, е преживяването за изоставяне в
настоящия ви живот. Когато в настоящето се случи нещо, което да отключи вашето
чувство на изоставяне, затворете очи и си спомнете кога преди сте се чувствали по
същия начин.

ЛИНДЗИ: Когато Грег ми каза, че възнамерява да се разделим, бях толкова разстроена,

че не можех да мисля за нищо друго. Бях смазана дори и сред хора, на работа. Много бях
ядосана. Не мога да повярвам, че той постъпва така с мен, а аз продължавам да му се
обаждам. Това не помага. Той започва много да се дразни, но и това не помага.
ТЕРАПЕВТ: Затвори очи и си представи Грег. Какво виждаш?
ЛИНДЗИ: Виждам лицето му, как ме гледа, сякаш е отвратен, сякаш съм много жалка в
опитите си да го задържа.
ТЕРАПЕВТ: Какво чувстваш?
ЛИНДЗИ: Като че ли го мразя и го искам едновременно.
ТЕРАПЕВТ: Опитай се да си представиш кога преди (колкото се може по-назад във
времето) си се чувствала по същия начин.
ЛИНДЗИ: (Пауза.) Това, което ми идва, е посещение при майка ми в болницата. Аз съм на
осем години и с моя баща сме в болницата. Баща ми казва, че тя е взела много хапчета по
погрешка. Но знам, че се е случило нещо повече от това. Влизам в стаята и виждам майка
си. Мразя я силно, но в същото време силно искам да се върне вкъщи.

Създайте тези връзки между настоящето и миналото чрез техниката с представи.

Опитайте да си спомните началото на своето чувство на изоставяне.

2. Проследявайте чувството си на изоставяне. Осъзнайте чувството на изоставяне

в сегашния си живот. Укрепете способността си да разпознавате кога се активира
вашият житейски капан. Вероятно сте претърпели загуба някога в живота си. Може да
имате родител, който е болен, съпруг, който си отива, връзка, която приключва,
любим, който е нестабилен, или може да сте толкова скован от възможността за
загуба, че сте напълно сам.
Вижте дали можете да разпознаете цикъла на изоставяне в своя живот. Аби, Патрик
и Линдзи успяха да видят този цикъл съвсем ясно.

ПАТРИК: Всеки път е едно и също. Първо осъзнавам, че Франсин не се връща у дома, и
съм бесен. За една минута съм ужасен, че се е случило нещо с нея, че е претърпяла
автомобилна катастрофа. Следващата минута съм много ядосан, че отново ми причинява
това, тогава чувствам, че мога да я убия, когато се върне. Продължавам така с часове,
докато не се уморя. После лягам и се чувствам много депресиран. Опитвам се да заспя.
Когато най-сетне тя се прибере вкъщи, през повечето време просто не ми пука. Но
понякога се ядосвам отново, щом я видя, и ми е трудно да не я ударя.

75
76
 Позволете си да изпитате всички чувства в цикъла. Осъзнайте този цикъл, когато
преминавате през него.
Важно е да започнете да прекарвате известно време сами, ако все още не го правите.
Изберете да прекарате известно време със себе си, вместо да бягате. Това се научи да
прави Аби. Когато за първи път дойде на терапия, тя прекарваше голяма част от
времето си в неистови опити да избегне оставането насаме. Винаги имаше някого,
който стоеше до нея на живо или на телефона и който можеше да се погрижи за нея
при необходимост. Аби трябваше да се научи да понася да бъде сама. Постепенно тя
се научи да оценява самотата.

АБИ: Звучи добре да мога да спра непрекъснатото обмисляне как да държа хората близо
до себе си. Отне ми много време. Казвах си, че мога да функционирам сама, че мога да се
грижа за себе си, че мога да се чувствам добре сама.

Добре е да започнете с това да прекарвате определено кратко време сам. Направете

това време специално. Захванете се с неща, които ви харесват, и така страховете ви ще
преминат. Ако го правите достатъчно често, постепенно ще можете да преминете през
страховете към света на спокойствието.

3. Направете преглед на миналите си взаимоотношения и изяснете моделите,

които се повтарят. Съставете списък с капаните на изоставянето. Опишете в
списък романтичните връзки в живота си. Какво не е било наред при всяка от тях? Бил
ли е човекът до вас прекомерно предпазващ и държали ли сте се за него на всяка цена?
Бил ли е нестабилен? Напускали ли сте всеки човек, защото сте се страхували, че той
ще ви напусне? Избирали ли сте хора, които са били склонни да ви напуснат? Били ли
сте много ревнив или собственически настроен и дали това не е карало човека до вас
да се отдалечи? Кои модели изплуват? Кои са капаните, които трябва да избягвате?
Когато Линдзи направи своя списък, тя установи, че е имала поредица от
нестабилни връзки. Всъщност с нас тя за първи път беше изградила отношения с хора,
които бяха с нея по един последователен начин и нямаше да си отидат. Чувствахме, че
нашите отношения стабилизираха Линдзи. Това ни показа още веднъж колко важна
може да бъде сигурната връзка, около която човек да се установи и да бъде по-
фокусиран върху живота си.

4. Избягвайте неангажирани, нестабилни или амбивалентни партньори дори

когато генерират силна страст. Опитвайте се да формирате взаимоотношения със
стабилни хора. Избягвайте хора, които ще ви качат на увеселително влакче, дори и да
ви привличат. Запомнете, че не ви препоръчваме да излизате с хора, които намирате за
непривлекателни, но интензивното сексуално привличане може да бъде сигнал, че
партньорът ви активира вашия житейски капан „Изоставяне“. Ако това е така,
връзката означава проблем и може би трябва до обмислите сериозно дали да я
продължите.
В средата на втората година от терапията Линдзи започна да излиза с мъж, когото
срещна на работното си място (тя е учителка по рисуване в гимназия). Името му беше
Ричард и беше учител в същото училище. С Ричард Линдзи имаше първата си
стабилна връзка. Ричард беше ясен по отношение на ангажимента си към Линдзи. В
края на втората година от терапията ѝ предложи да се омъжи за него. Той беше бивш
алкохолик, но от дванадесет години не пиеше. Беше постоянно емоционално с Линдзи.
77
Всъщност той беше невъзмутим и рядко изпадаше в лоши настроения или губеше
спокойствието си. Емоционалните хора и спокойните, рационални хора често
формират взаимоотношения помежду си. Спокойната любов на Ричард към Линдзи ѝ
помогна да запази интензивните си емоции по същия начин, както в отношенията си с
нас.
Когато Линдзи започна връзка с Ричард, тя чувстваше само умерено привличане
към него, но с времето то се увеличи. За разлика от останалите си връзки с мъже
Линдзи поддържаше няколко месеца приятелство с Ричард, преди да започнат
любовна връзка. Това помогна и за стабилизиране на връзката. Линдзи се чувстваше
по-малко уязвима и нито се вкопчваше твърде много, нито отправяше обичайните си
обвинения в изневяра.
Патрик се разведе с Франсин. Най-накрая разбра, че тя никога няма да се промени,
независимо колко се опитва да се усъвършенства заради нея. Макар да предсказваше,
че няма да прояви интерес към нови връзки, той вече излиза с други жени и изучава
себе си в отношенията. Освен това се учи да пази себе си във взаимоотношенията, тъй
като Патрик винаги се бе отдавал изцяло, така че за него не бе оставало нищо. Ако
дадете всичко на другия човек, би било катастрофа да го загубите. Затова Патрик се
научи да държи властта във взаимоотношенията.

ПАТРИК: Винаги съм мислил, че целият смисъл на една връзка е да се задържи другият
човек. Правех всичко, за да я задържа. Но сега виждам, че мога да позволя на хората да си
отидат, и да оцелея. Мога да позволя на хората да си отидат, и в крайна сметка аз ще се
оправя.

5. Когато намерите партньор, който е стабилен и ангажиран, му се доверете.

Вярвайте, че ще бъде с вас завинаги и няма да ви напусне. След толкова много
преживявания с изоставянето е много трудно да се научите да се доверявате. Но това е
единственият начин най-накрая да излезете от цикъла и да намерите удоволствие в
любовта. Слезте от увеселителното влакче. Откажете се от дивата, несигурна и
нестабилна любов в полза на силната и стабилна любов.
Нашите трима пациенти също трябваше да се научат да се доверяват. Аби трябваше
да научи, че Кърт е с нея дори когато отсъства.

АБИ: Това е смешно, но се чувствам като в края на „Магьосникът от Оз“. Това, което
търсех през цялото време, е било в собствения ми двор. Вече имам с Кърт онова, което
винаги съм искала най-много — някого, който да е с мен, но и да иска от мен да остана.

Подобно на нея Патрик и Линдзи трябваше да се научат да вярват на партньорите си

в една здравословна и ангажираща връзка.
6. Не се вкопчвайте, не ревнувайте и не реагирайте крайно при нормалните
отделяния в здравословната връзка. Ако имате добра връзка със стабилен и
ангажиран партньор, е добре да контролирате склонността си да реагирате прекомерно
на емоционално пренебрегване. Най-добрият начин е да работите върху себе си, като
изследвате ресурсите си и научите, че можете да бъдете сам и да оцелеете. Не
забравяйте флашкартите. Използването на флашкарти при всяко активиране на
житейския капан ще помогне той да се отдалечи и да отслаби силата си.
Ние помогнахме на Линдзи да напише флашкарта (вижте по-долу), за да се справи
по-добре в своята връзка с Ричард. Тя я използваше, за да спре вкопчването и об-

78
виненията и да затвърди доверието си в него, когато то изглеждаше разклатено.

ФЛАШКАРТА ЗА „ИЗОСТАВЯНЕ“

Точно сега се чувствам опустошена, защото Ричард се е оттеглил от мен и

съм на път да стана гневна и нуждаеща се.
Обаче аз знам, че това е моят житейски капан „Изоставяне“ и че той е
предизвикан от възможно най-дребното доказателство за оттегляне. Трябва
да помня, че хората с добри взаимоотношения се оттеглят и че оттеглянето
е част от естествения ритъм на добрите взаимоотношения.
Ако започна да се гневя или да се вкопчвам, ще отдалеча Ричард още
повече. Той има право да се отдръпва от време на време. Това, което трябва
да направя, е да работя с мислите си, за да се опитам да погледна по-
дългосрочно на отношенията като цяло. Чувствата ми са доста
непропорционални на реалността. Мога да понеса чувствата си и да помня,
че общо взето, Ричард и аз все още сме свързани и връзката е добра. За да
си помогна най-добре, трябва да насоча вниманието си към собствения си
живот и начините да се развивам. Колкото по-способна съм да бъда сама,
толкова по-добра ще бъда в отношенията.

Ако вашият житейски капан е тежък и не можете да изградите добра връзка,

обмислете започването на терапия. Терапевтичните отношения могат да ви помогнат
да създадете добри взаимоотношения в живота си.

79
 7.
„Не мога да ти вярвам“
ЖИТЕЙСКИ КАПАН „НЕДОВЕРИЕ И
ЗЛОУПОТРЕБА“
Франк: Тридесет и две годишен. Той е недоверчив в личния и в
професионалния си живот.

Франк дойде на терапия със съпругата си Ейдриън. Те имаха брачни проблеми.

ФРАНК: Макар да знам, че ме обича, аз имам проблем да и вярвам. Това е като да

очакваш, че всичко е един голям трик. Като че ли ще се обърне и ще каже: „Добре, всичко
свърши, никога не съм те обичала, това беше номер през цялото време“.
ЕЙДРИЪН: Като онзи ден например, когато отидох до хранителния магазин. Докато бях
там, се натъкнах на приятелката си Мелинда. Излязохме на кафе за около половин час.
Когато се прибрах, Франк се беше прибрал. „Къде беше, с кого беше, какво прави?“ В един
момент ме сграбчи и ме разтресе. Разкрещя се силно и наистина ме изплаши.
ФРАНК: Да. Знам. Не искам това да излиза извън контрол.
Франк имаше подобен проблем и с нас. Той не ни вярваше. Отне ни доста време да
спечелим доверието му. Дори след месеци терапия беше способен на силно недоверие.
ФРАНК: Знаеш ли, вчера бях на работа и разговарях с шефа си. Той започна да ми говори,
че се държа твърде строго с клиентите. Не искам да изглежда параноично, но звучеше
точно като това, за което говорихме в нашата последна сесия. Започнах да се чудя: „Има
ли вероятност да познаваш шефа ми? Има ли вероятност да сте ме обсъждали?“.
ТЕРАПЕВТ: Не познавам шефа ти. Освен това ти знаеш, че никога не бихме говорили с
никого за теб без писменото ти разрешение.
ФРАНК: Просто изглеждаше като съвпадение. Сякаш моят шеф знаеше за нашия
разговор, докато говореше с мен.
ТЕРАПЕВТ: Никога не бихме направили това. Ние сме на твоя страна, нали помниш?

Франк и Ейдриън имат две деца. На първата сесия го попитахме дали Франк има
проблем да контролира гнева си по отношение на децата. Двамата отговориха с „Не“ –
Франк се държал чудесно с децата.

ФРАНК: Не. Това е друго нещо. Имах наистина отвратително детство – баща ми ме
биеше. Винаги съм си обещавал, че моите деца ще имат по-добро детство. Никога не съм
удрял децата си и никога няма да го направя.

Всъщност, откакто е пораснал, Франк е губил самообладание само веднъж и това

било преди четири години, по времето, когато е пиел. Оттогава не е пил.
Почувствахме веднага симпатия към Франк. Той се бореше здраво да бъде по-добър
човек, отколкото детството му го е предразположило да бъде.

80
 Маделин: Двадесет и девет годишна. Тя никога не е имала дългосрочна
романтична връзка.

Маделин дойде на терапия поради проблеми с мъжете.

МАДЕЛИН: Предполагам, че съм тук, защото се притеснявам дали някога ще имам

нормална връзка с мъж. Когато бях на двадесет години, пиех много и правех секс с
момчета, които едва познавах. Имах наистина безразборен секс. Но преди две години спрях
да пия. Оттогава не съм имала приятел. Онази вечер бях на парти и говорих с един младеж.
Беше много хубав. По-късно танцувахме и той ме сграбчи и ме целуна. Истински му се
разгневих и напуснах партито. Това беше вечерта, в която реших да отида на терапия.

Маделин сподели как винаги е смятала, че мъжете искат единствено да се

възползват от нея.

ТЕРАПЕВТ: Тези преживявания във връзка с мъжете кога започнаха?

МАДЕЛИН: О, аз знам кога започнаха. Когато бях на девет години и майка ми се омъжи
повторно. Моят втори баща ме насилваше сексуално през всичките три години на брака им.
(Започва да плаче.) Съжалявам. Това е нещо, за което обикновено не говоря.
ТЕРАПЕВТ: Къде беше майка ти?
МАДЕЛИН: О, тя обикновено беше под въздействието на успокоителни и не знаеше
какво става.

Маделин искаше да се омъжи и да има деца, но се страхуваше, че никога няма да

позволи на мъж да я доближи истински, за да се случи това.

ВЪПРОСНИК ЗА „НЕДОВЕРИЕ И ЗЛОУПОТРЕБА“

Въпросникът ще измери степента на вашия житейски капан „Недоверие и

злоупотреба“. Отговорете на твърденията, използвайки следната скала:

КЛЮЧ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Напълно невярно е за мен.
2. По-скоро не е вярно за мен.
3. По-скоро е вярно, отколкото невярно.
4. Умерено вярно е за мен.
5. Предимно вярно е за мен.
6. Описва ме идеално.

Ако имате оценки 5 или 6 във въпросника, този житейски капан може да се отнася
за вас дори ако общата оценка е ниска.

Оценка Описание
1. Очаквам хората да ме наранят или използват.
2. През целия ми живот хората около мен са ме малтретирали.
3. Въпрос на време е хората, които обичам, да ме предадат.
4. Трябва да се защитавам и да стоя нащрек.
5. Ако не внимавам, хората ще се възползват от мен.
6. Аз тествам хората, за да видя дали наистина са на моя страна.
81
 7. Опитвам се да нараня хората, преди те да са ме наранили.
8. Страхувам се да позволя на хората да се доближат до мен, защото очаквам да ме
наранят.
9. Ядосвам се заради това, което хората са ми причинили.
10. Бил съм физически, вербално или сексуално насилван от хора, на които съм
вярвал.
ВАШАТА ОБЩА ОЦЕНКА ЗА „НЕДОВЕРИЕ И ЗЛОУПОТРЕБА“ (сборът от
оценките на въпроси 1-10):

ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВАШАТА ОЦЕНКА

ЗА „НЕДОВЕРИЕ И ЗЛОУПОТРЕБА“

10–19: Много ниска. Този житейски капан вероятно не се отнася за вас.

20–29: Ниска. Този житейски капан може да се отнася за вас само от време на
време.
30–39: Умерена. Този житейски капан е проблем в живота ви.
40–49: Висока. Това е важен житейски капан за вас.
50–60: Много висока. Това е един от основните ви житейски капани.

ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЗА ЗЛОУПОТРЕБА

Злоупотребата е сложна смес от чувства – болка, страх, ярост и скръб. Чувствата са

интензивни и тлеят близо до повърхността. Когато сме с пациенти, които са били
малтретирани, ние сме наясно с тези силни чувства. Дори пациентите да изглеждат
спокойни, чувствата може да бъдат усетени – изглежда, сякаш ще нахлуят като водата
през стената на язовир.
Ако имате този житейски капан, е възможно да имате нестабилни настроения –
изведнъж се разстройвате или плачете, или сте разярен. Това често изненадва другите
хора. Гневните избухвания на Франк към жена му и внезапното избухване в сълзи на
Маделин са примери именно за това.
В други случаи може да сте отдалечен – това, което наричаме дисоцииран.
Изглеждате, сякаш сте някъде другаде. Нещата ви се струват нереални, а емоциите ви
са блокирани. Това е навик, който сте развили като вид психологическо бягство от
насилието.

ЕЙДРИЪН: Когато Франк не иска да говори за нещо, той сякаш изключва. Все едно е
изчезнал, а аз дори не съществувам.
ФРАНК: Знам какво има предвид. Знам, че го правя. Не го искам, то просто се случва. Все
едно не искам да се занимавам с нещо, и моите чувства изключват.

Вашият опит с взаимоотношенията е болезнен. Взаимоотношенията не са ситуации,

в които можете да се отпуснете и да станете уязвим. Вместо това те са опасни и
непредсказуеми. Хората ви нараняват, предават и използват. Трябва да стоите нащрек.
Трудно ви е да се доверявате, дори и на най-близките си. Всъщност възможно е да сте
най-недоверчив към онези, които са ви особено близки.
Предполагате, че хората тайно възнамеряват да ви навредят. Когато някой прави
нещо хубаво за вас, умът ви търси скрит мотив. Очаквате да ви лъжат и да се опитват
да се възползват от вас.

82
 МАДЕЛИН: Обикновено смятам, че колкото и хубаво да е дадено момче, аз знам какво
всъщност търси.
ТЕРАПЕВТ: Какво е то?
МАДЕЛИН: Секс, само секс.

Недоверието и злоупотребата водят до състояние на свръхбдителност. Вие сте

непрекъснато нащрек. Заплахата може да се появи по всяко време: трябва да сте
нащрек за момента, в който човекът ще ви нападне. Наблюдавате и чакате.
Тази позиция може да бъде насочена към целия свят или само към определени
типове хора. Например, докато Франк беше мнителен към всички, подозрителността
на Маделин беше ограничена само до мъжете. (Тя имаше проблем и с жените, но той
се фокусираше повече върху изоставянето).
Важен е начинът, по който си спомняте малтретирането в детството. Може да си
спомняте всичко и спомените да ви преследват или определени неща да ви напомнят
за злоупотребата.

МАДЕЛИН: В много от случаите мразя да правя секс. Картините с втория ми баща

продължават да се появяват в главата ми и получавам вълни на отвращение.

От друга страна, е възможно да нямате ясни спомени за малтретирането. Може да

има обаче цели периоди от детството ви, които изглеждат неясни и мъгливи.

МАДЕЛИН: Има много неща от онези години, които не си спомням. Например колко
време е продължило. Нямам идея – казвам, че е било през цялото време, но не знам точно.
Просто имам чувството, че беше дълго време.

Може да не си спомняте нищо конкретно, но да помните – да имате сънища или

кошмари, фантазии с насилие, нахлуващи картини или да се разстройвате, когато
нещо ви напомни за насилието. Вашето тяло може да помни дори когато вие не си
спомняте.

ФРАНК: Нещо интересно ми се случи онзи ден. Влязох в килера, който направих, и се
опитах да включа осветлението, но крушката беше изгоряла. Докато стоях в тъмното,
изведнъж ме обля студена пот. Бях се вкаменил.
ТЕРАПЕВТ: Може ли да затвориш очи и да си представиш онзи момент ?
ФРАНК: Добре.
ТЕРАПЕВТ: Сега се опитай да си представиш кога си се чувствал по този начин преди.
ФРАНК: Имам представата, че съм дете, стоейки в килера на тъмно, треперейки.
ТЕРАПЕВТ: Защо си уплашен?
ФРАНК: Баща ми е отвън и ме търси. Интересно... не бях направил връзката. Затова бях
уплашен.

Възможно е да имате оживени спомени – толкова силни, че сякаш насилието се

повтаря сега. Но вероятно един от най-опасните начини, по които си спомняте, е чрез
своите настоящи взаимоотношения. Вие възстановявате злоупотребата от детството
си.
Тревожността и депресията са чести. Може да имате дълбоко чувство на отчаяние
по отношение на живота си. Възможно е да имате ниска самооценка и преживяване за
83
дефектност.

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН

„НЕДОВЕРИЕ И ЗЛОУПОТРЕБА“

Произходът на този житейски капан е свързан с преживявания на злоупотреба,

манипулиране, унижение или предателство в детството.

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „НЕДОВЕРИЕ И ЗЛОУПОТРЕБА“

1. Някой от вашето семейство ви е насилвал физически като дете.

2. Някой от вашето семейство ви е насилвал сексуално като дете или нееднократно
ви е докосвал по сексуално провокативен начин.
3. Някой от вашето семейство нееднократно ви е унижавал или подигравал
(вербална злоупотреба).
4. На хората от семейството ви не е можело да се вярва (предавали тайните ви,
експлоатирали са слабостите ви в своя полза, манипулирали са ви, давали са
обещания, които не са имали намерение да изпълнят, или са ви лъгали).
5. Някой от семейството ви е изпитвал удоволствие да ви вижда как страдате.
6. Като дете са ви карали да вършите неща под заплаха от тежко наказание или
репресия.
7. Някой от родителите ви нееднократно ви е предупреждавал да не се доверявате на
хора извън семейството.
8. Хората от семейството ви са били против вас.
9. Като дете някой от родителите ви се е обръщал към вас за физическа
привързаност по начин, който е бил неподходящ или ви е карал да се чувствате
неудобно.
10. Хората са ви наричали с имена, от които наистина боли.

Всички форми на злоупотреба са нарушения на вашите граници. Вашите физически,

сексуални или психологически граници не са били спазени. Някой от вашето
семейство, който се предполага, че е трябвало да ви пази, съзнателно е започнал да ви
наранява, а като дете в голяма степен сте били беззащитен.
При Маделин са били нарушени сексуалните ѝ граници. Майка ѝ и вторият ѝ баща
са се отчуждили, а майка ѝ е злоупотребявала с успокоителни средства. (Наркотиците
и алкохолът често са замесени някъде в ситуацията на малтретиране). Вторият ѝ баща
се е обръщал към нея като източник на привързаност.

МАДЕЛИН: Това започна като нещо съвсем обикновено, прегръщане и целуване.

Отначало наистина харесвах втория си баща. Изглеждаше, че му пука за мен. Отначало ми
харесваше, когато ме прегръщаше и целуваше.

Това е чест сценарий. Родителите имат конфликти или се разминават и един от тях
използва детето като заместител. Детето може първоначално да толерира вниманието
и по-късно това да се превърне в източник на вина.
Привързаността на втория ѝ баща се е превърнала в сексуално насилие.
Първоначално Маделин не била сигурна, че се е появило насилие.

84
 МАДЕЛИН: Но дойде време, когато разбрах, че това не е правилно. Спомням си, че
започна да заспива на дивана с мен. Обгръщаше ме е ръце и случайно ме докосваше или
потъркваше.

Важно е да се отбележи, че степента на насилие може значително да варира. При

някои хора има интензивно сексуално насилие, а при други е ограничено до докосване
и галене. Най-важното е как сте се чувствали с това. Ако сте се чувствали
некомфортно при докосването, почти сигурно е било сексуално насилие.
Друг източник на вина по-късно е, че детето вярва, че то е позволило, насърчило
или дори харесало насилието. Маделин е позволявала на баща си да я докосва.

МАДЕЛИН: Аз просто лежах там и не можех да помръдна.

ТЕРАПЕВТ: Нямала си чувството, че можеш да се защитиш, и това е било много
плашещо за теб.

Злоупотребата е раздвижила и сексуалните чувства в Маделин. Това я е объркало и

накарало да се чувства зле и засрамена.
Важно е да разберете, че вие не носите никаква отговорност. Фактът, че може да сте
допуснали насилието или дори да сте отговорили сексуално, по никакъв начин не
означава, че сте виновен. Фактът, че сте били дете, ви освобождава от отговорност.
Ако има хора в семейството ви, които са по-големи и по-силни от вас и искат да нару-
шат границите ви, вие няма какво да направите. Ситуацията е твърде сложна. От вас
не се очаква да се защитите. Всъщност семейството ви е трябвало да ви пази.
Фактът, че никой не я е защитил, е един от най-големите източници на болка за
Маделин.

МАДЕЛИН: Тях не ги беше достатъчно грижа какво ми се случва. Нито един от

двамата. Това бяха майка ми и вторият ми баща, а изобщо не ги интересуваше какво ми се
случва.

Сексуалното насилие е посегателство върху вашия дух и тяло. Независимо как се

чувствате, вие сте невинен. Вашата невинност и доверие са били предадени.
Пазенето на тайна е друг източник на вина и срам. Вторият баща на Меделин ѝ е
казал, че това е тяхната малка тайна.

ТЕРАПЕВТ: Защо не каза на майка си?

МАДЕЛИН: Ами, първо, защото той ми каза да не казвам. Но и аз бях доста засрамена,
за да ѝ кажа. Имам предвид, вие сте първият човек досега, с когото говоря за това. Тогава
не можех да говоря с нея, а и се притеснявах, че това ще разруши семейството. Все пак бих
се опитала да я накарам да пие по-малко хапчета. Той го правеше най-много, когато тя
беше под въздействие на хапчетата. Молех я да не пие тези хапчета. Тя трябваше да види,
че нещо не е наред. Но не можеше да спре да ги приема.

Преживяването, че не сте били защитен, е част от повечето форми на злоупотреба.

Единият родител ви насилва, а другият не успява да предотврати или спре това – т.е. и
двамата ви предават.
Всички знаем какво трябва да правим, когато непознат се опитва да ни насили.

85
Трябва да се борим, да потърсим помощ или да избягаме. Тези възможности стават
проблемни, когато сте дете, а насилникът е някой, когото обичате. Понасяте
насилието, защото имате нужда от свързаност с него. Той е вашият баща, брат или
сестра. Всъщност това може да е била единствената свързаност, която сте имали. Без
нея сте щели да бъдете сам. За повечето деца някаква свързаност, дори
насилническата, е по-добър вариант, отколкото отсъствието на каквато и да било
свързаност.
По отношение на трите вида злоупотреба – физическа, сексуална и вербална –
сходствата са по-важни от разликите. Всички те включват странната смесица от любов
и болка. Психологическите преживявания за злоупотреба на Франк бяха подобни на
тези на Маделин. Но тъй като биологичният му баща го е насилвал от по-ранна
възраст и за по-продължително време, житейският капан при Франк беше по-тежък.
Франк си спомняше как е живял в постоянен страх. Изстъпленията на баща му са
били непредсказуеми.

ФРАНК: Никога не се знаеш кога ще се случи. В един момент водим нормален разговор, а
в следващия се разкрещява или размахва юмруци. Понякога крещеше на брат ми, понякога –
на мен. Беше като да живееш в къща с луд великан. Дори когато нещата изглеждаха добре,
те не бяха. Нямаше истински зони на безопасност.

До ден днешен на Франк му беше трудно да се чувства в безопасност. Въпросите за

безопасността привличаха вниманието му и го разсейваха от другите неща. Част от
него винаги търсеше заплаха.
Трудно е да се предаде колко хаотичен и опасен изглежда светът, когато сте дете и
някой близък до вас може да ви нападне и да ви нарани. Основното чувство за сигур-
ност, което повечето хора приемат за даденост, просто не съществува.
При всеки случай на злоупотреба, който сме срещали като терапевти, насилникът е
карал детето да се чувства без стойност. Насилникът обвинява детето и детето приема
тази вина.

ФРАНК: В онзи период си мислех, че това ми се случва, защото съм много лош. Бях
непохватен и се въвличах в неприятности. Баща ми казваше, че ще изгния в ада. Вярвах му.
Мислех си, че се случва, защото съм много зъл човек.

Злоупотребата създава мощни преживявания за дефектност. Тя ви кара да се

срамувате от това, което сте. Вие сте без стойност, не заслужавате да имате никакви
права или да се отстоявате, и трябва да позволите на човека да се възползва от вас.
Струва ви се, че насилието е единственото, което заслужавате.
Последната защита, която детето има, е психологическата. Когато реалността е
твърде ужасна, има възможност единствено за психологическо бягство. В зависимост
от тежестта на злоупотребата с вас, може да сте прекарали част от детството си в
дисоциативно състояние. Особено по време на самата злоупотреба е възможно да сте
се научили да се дисоциирате. Това е била една адаптивна реакция за вас като дете.
МАДЕЛИН: Когато той го правеше, си представях, че съм оранжев балон, който
се издига в пространството. Нищо не беше реално и нищо не можеше да ме
обезпокои.
Дисоциирането може да е било за вас начин да се изключите емоционално от
ситуацията и така да минете през нея.
86
 Дисоциирането също така дава възможност да се изолирате от събитието – сякаш то
се случва отделно от останалия ви живот. По този начин сте можели да се отнасяте
към насилника си сравнително нормално в останалите ситуации.

МАДЕЛИН: Беше наистина много странно, макар по онова време да не мислех за това.
Имало е секс с него през нощта, а на сутринта аз ставам, слизам долу и си говоря с него и
майка си на закуска, все едно нищо не се е случило. Изглеждаше, като че ли предишната
нощ се е случила в друг свят.

В ситуации, където злоупотребата е екстремна, дисоциирането може да доведе до

формиране на множествена личност.
Гневните избухвания на Франк бяха контраатака, чрез която той се опитваше да се
справи с очакването на злоупотреба. Понякога ставаше като баща си. Детето имитира
поведението на насилника. Това е начин то да се почувства по-силно.

ФРАНК: Често биех по-малкия си брат. Сега се чувствам много зле от това. Биех го по
същия начин, както баща ми биеше мен.

Една от най-честите контраатаки при житейския капан „Недоверие и злоупотреба“ е

да насилвате някого другиго. Това увековечава веригата на злоупотреба. Насилваните
понякога стават насилници. Всъщност повечето от тези, които малтретират деца,
самите са били малтретирани като деца. Бащата на Франк също спада към тази група:

ФРАНК: Знам защо баща ми правеше това с мен. Той също е бил насилван като дете.
Неговият баща често го е биел.

Важно е да се разбере, че обратното не е непременно вярно. Повечето жертви на

злоупотреба като деца не стават насилници на деца след израстването си. Въпреки че
има изблици на гняв, самият Франк не е злоупотребяващ с деца. Той е прекъснал
веригата.
Много жертви на злоупотреба, които в действителност не се държат като
насилници, имат фантазии за насилие или нараняване на хора.

ФРАНК: Спомням си като дете, че имах един учител, който правеше живота ми труден.
Той ме унижаваше пред целия клас. Мразех го. Седях в класната стая и си представях как
го завързвам и го удрям в корема отново и отново, докато не ме помоли за милост.

Възможно е спорадично да нападате други хора. Дори е възможно да се

наслаждавате на това как други хора са наранени. Може да сте манипулативен или
обиждащ. Това, което описваме дотук, е садистичната част от вас. Това е част, която
може да смятате за ужасяваща – онази част, която контраатакува чрез превръщането
ви в онзи, който ви е наранявал.
Бащата на Франк също така е бил вербално малтретиращ. Критикуването, което
поражда житейския капан „Дефектност“, се превръща във вербално насилие, когато
намерението е да бъдете наранен. Човекът умишлено ви унижава и потиска.

ФРАНК: Той обичаше да ме кара да плача. Мислеше, че това е забавно. Опитвах се с

всички сили да не плача, но той винаги успяваше.

87
 ТЕРАПЕВТ: Какво ти казваше?
ФРАНК: Наричаше ме слабак, схванат, загубеняк. Правеше го пред братята и
приятелите ми. Наистина му правеше удоволствие да ме кара да се гърча. Заклевам се,
умееше го.

Бащата на Франк като че ли го е мразел. Трудно е да проумеем как родител може да

мрази детето си по този начин. Уязвимостта на Франк някак си е била непоносима за
него. Трябвало е да унищожи тази уязвимост, да я изтрие. Бащата на Франк е бил под
влияние на собствения си житейски капан „Недоверие и злоупотреба“. Научил се е да
компенсира злоупотребата със себе си в детството, като се превърне в агресор.
Дете, което има садистичен родител, е в сериозна беда. Трудно е да се измъкне от
тази ситуация без значителни последствия. Има родители, които могат хладнокръвно
да използват децата си и да им навреждат. Такъв родител почти винаги нанася удари,
когато детето е много малко – например под пет години – и не е нужно да се
притеснява, че детето ще разкаже или че други хора ще разберат.
Възможно е да се научим да бъдем злонамерени и недоверчиви и само чрез
примери, но това не създава толкова тежка форма на житейски капан. Може да сте
имали родител, който е неетичен и манипулативен в отношенията си с приятели или
колеги. Родителят ви може да ви е манипулирал или да е предал доверието ви и
следователно очаквате всички хора да бъдат такива.

СИГНАЛИ ЗА ОПАСНОСТ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

Опасността се състои в това, че ще ви привличат партньори, които са склонни да

злоупотребят, или такива, на които не може да се вярва. Ето сигналите:

СИГНАЛИ ЗА ОПАСНОСТ У ПАРТНЬОРА

1. Партньорът ви има експлозивен темперамент, който ви плаши.

2. Губи контрол, когато пие прекалено много.
3. Унижава ви пред вашите приятели и семейство.
4. Многократно ви унижава, критикува и ви кара да се чувствате без
стойност.
5. Не зачита вашите потребности.
6. Ще направи всичко – дори ще ви лъже или манипулира, за да стане по
неговия начин.
7. Донякъде е артист в бизнес сделките.
8. Партньорът ви е садистичен или жесток – изглежда, че изпитва
удоволствие, когато вие или други хора страдат.
9. Удря ви или ви заплашва, когато не правите това, което иска.
10. Принуждава ви да правите секс дори когато не искате.
11. Използва вашите слабости за собствена изгода.
12. Мами ви (например има любовници).
13. Много е ненадежден и се възползва от вашата щедрост.

88
 Един от най-озадачаващите факти на живота е, че продължаваме да повтаряме
същите саморазрушителни модели отново и отново. Фройд нарича това повтаряща се
компулсия. Защо някой, който е бил малтретиран като дете, се въвлича охотно в нови
малтретиращи взаимоотношения? В това няма смисъл и все пак се случва.
Може да откриете, че сте най-привлечени от малтретиращи партньори. Хората,
които ви използват, удрят, насилват или обиждат, са партньорите, които генерират у
вас най-много страст. Това е една от най-опустошителните последици от
малтретирането ви в детството. Превърнат сте в човек, привлечен от малтретиращи
взаимоотношения, така че дори в зряла възраст може да не успеете да избягате, освен
ако не проведете терапия.
Връзките на Маделин с мъже, когато е била на двадесет години, са пример за това.
Тъй като е приемала наркотици, няколко от нейните интимни приятели са били със
зависимост.
МАДЕЛИН: Най-дългата ми връзка беше е Ричи. Все още се виждам с него от
време на време. Той се беше пристрастил към кокаина. Крадеше пари от мен и
веднъж се опита да ме накара да спя с дилъра, за да получи кокаин.
Наркоманите са хората, които с най-голяма вероятност биха се възползвали от вас.
Но при Маделин дори и чисто интимните ѝ приятели са били по някакъв начин
сексуално малтретиращи. Най-често срещаният сценарий е бил „те ме използваха за
секс, а след това ме изхвърляха“. За определен период от време Маделин е имала
многобройни малтретиращи връзки една след друга.
Когато попитахме Маделин защо е позволила това да се случи, тя каза: „Това бяха
момчетата, в които се влюбвах. Освен това така беше по-добре, отколкото да съм
сама“. Но ние не сме съгласни, че така е по-добре, отколкото да бъде сама. Най-
малкото, когато сте сам, имате възможността да излекувате и възстановите чувството
си за самоуважение и да намерите партньор, който да ви третира по различен начин.
Таблицата по-долу изброява вашите капани в дългосрочните близки
взаимоотношения. Те са многобройни, защото злоупотребата е твърде сериозен
проблем:

ЖИТЕЙСКИЯТ КАПАН „НЕДОВЕРИЕ И ЗЛОУПОТРЕБА“

ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

1. Често усещате, че хората се възползват от вас, макар че имате малко

конкретни доказателства.
2. Позволявате на други хора да ви малтретират, защото се страхувате от
тях или защото смятате, че това е единственото, което заслужавате.
3. Бързате да атакувате други хора, защото очаквате те да ви наранят или
унижат.
4. Имате трудности да се наслаждавате на секса – чувствате го като
задължение или не можете да извлечете удоволствие.
5. Не сте склонен да разкривате лична информация, защото се
притеснявате, че хората ще я използват срещу вас.
6. Не сте склонен да показвате слабостите си, защото очаквате хората да
се възползват от тях.

89
 7. Чувствате се напрегнат, когато сте с хора, защото се притеснявате, че
ще ви унижат.
8. Отстъпвате твърде лесно на другите, защото се страхувате от тях.
9. Имате чувството, че другите хора се радват на вашето страдание.
10. Имате определена садистична или жестока страна, въпреки че може
да не я показвате.
11. Позволявате на другите хора да се възползват от вас, защото „така е
по-добре, отколкото да бъдете сами“.
12. Смятате, че на мъжете/жените не може да се вярва.
13. Не си спомняте големи части от своето детство.
14. Когато сте уплашен от някого, вие „изключвате“, като че ли част от
вас наистина не е там.
15. Често имате чувството, че хората имат скрити мотиви или лоши
намерения, дори когато имате малко доказателства за това.
16. Често имате садистично-мазохистични фантазии.
17. Избягвате да се сближавате с мъже/жени, защото не можете да им се
доверите.
18. Чувствате се уплашен, когато сте с мъже/жени, без да разбирате
защо.
19. Понякога сте малтретиращ или жесток с други хора, особено с тези, е
които сте най-близък.
20. Често се чувствате безпомощен по отношение на другите хора.

Дори когато имате добра връзка, може да правите неща, чрез които да я превърнете
в малтретираща. Може да станете насилник или насилван, но и в двата случая въз-
произвеждате злоупотребата от детството.
Има много неща, които може да направите, за да изглеждат добрите ви партньори
малтретиращи. Може да обърнете смисъла на нещата, които те казват, така че невинни
забележки да се превърнат в обиди. Може да извършвате проверки, които не успяват
да ви убедят дори когато партньорът ви ги премине успешно. Може да ги обвините, че
се опитват да ви наранят, когато всъщност те не го правят. Може да преувеличавате
тяхната нелоялност и да минимизирате действията им от любов. Дори когато наистина
се отнасят добре с вас, може да чувствате, че сте малтретирани.
Отношението на Франк към съпругата му е идеална илюстрация на това. От всичко,
което събрахме като информация, бяхме сигурни, че Ейдриън заслужава доверието му.

ТЕРАПЕВТ: Можеш ли да дадеш примери, в които тя умишлено е решила да те нарани?

ФРАНК: Точно преди да се оженим, тя излезе с този Джо зад гърба ми.
ЕЙДРИЪН: О, това ме подлудява! Обсъждали сме го хиляда пъти! Преди да се оженим,
бившият ми приятел Джо ми се обади и ме помоли да се срещна с него на обяд. Каза, че е
важно. Потвърдих, че ще отида, и не казах на Франк, защото знаех, че няма да ме разбере.
Това не означаваше нищо за мен!
ТЕРАПЕВТ: Какво искаше Джо?
ЕЙДРИЪН: Искаше да знае дали има някакъв шанс да се върна при него. Нямаше никакъв
шанс и аз му го казах. Това беше! Не съм направила нищо! Просто се опитвах да напусна
90
Джо безпроблемно. Обичах Франк и все още го обичам.
ТЕРАПЕВТ: Това е инцидент, който двамата сте обсъждали многократно.
ЕЙДРИЪН: Не е за вярване колко пъти изважда този случай и го хвърля в лицето ми.
ТЕРАПЕВТ: (към Франк) Можеш ли да назовеш други пъти, в които е решила да те
нарани?
ФРАНК: Не. Знам, че е права. Но все още това не ми върши работа. Не мога да и вярвам.
Не мога да повярвам, че няма да ме унижи.

Да се надява и след това да се разочарова, е било прекалено болезнено за Франк

като дете. Ще мине много дълго време, преди той да пожелае отново да поеме този
риск.
В зависимост от влиянието на злоупотребата върху вас цялостната ви гледна точка
за света може да се основава на идеята, че на хората не може да им се вярва. Ос-
новното усещане за хората е, че те са там, за да ви наранят и тайно да се радват на
вашето страдание. Това е емоционалният тон на всички ваши отношения – усещането,
което ви обхваща, когато някой се доближи.
Също така може да правите неща, които да насърчават партньори, които иначе биха
били добри с вас, да ви третират зле. Постигате това, като намалявате собствената
си стойност във връзката: отстъпвате прекалено лесно на искането на другия,
самоунижавате се, позволявате на партньора си да се възползва от вас, изпращате
послания, че не заслужавате да ви третират добре.

МАДЕЛИН: Много пъти, когато съм спала с момчета, чувствах, че те са прекалено

добри за мен. Спомням си едно момче, Алън, което наистина много ми хареса. През целия
период, в който спях с кого ли не, той беше единственият човек, за когото наистина ми
пукаше. Често му казвах: „Просто си мислиш, че си прекалено добър за мен, защото спах с
теб още на първата среща“ или пък: „Мислиш си, че си прекалено добър за мен, защото съм
спала с много мъже...
ТЕРАПЕВТ: Какво стана?
МАДЕЛИН: Предполагам, че в края на краищата започна да го вярва, защото ме напусна.

Маделин не само е унижавала себе си, но и се е чувствала безпомощна да се защити.

Когато мъжете са се държали садистично с нея, тя е имала онова старо усещане от
детството, че не може да се движи. Не е можела да отстоява себе си. Както казва тя:
„Независимо какво правеха, аз не можех да кажа не“.
Възможно е в някакъв момент да превключите в противоположната посока и да
започнете да имате проблем с агресията – пример за контраатака като стил за
справяне. Това е, когато започнете да вярвате на пословицата: „Най-добрата отбрана е
нападението“. Тъй като очаквате другите да атакуват, сте убеден, че трябва да
атакувате първи. Не забелязвате, че времето минава, а сте единственият, който напада.

ЕЙДРИЪН: Той постоянно ме обвинява, но междувременно винаги се нахвърля върху мен.

Казва, че го унижавам, а аз не го правя, наистина внимавам да не го правя. Знам, че това
наистина го разстройва. Предишната вечер вървеше по леда и почти падна. Когато го
попитах дали е добре, ми изкрещя. Мислеше, че се подигравам с него. Кълна се, че не беше
така! Просто исках да разбера дали е добре. Бях толкова разстроена. Той действа, като че
ли съм му враг.

Понякога, когато сте агресивен, другият човек отвръща със същото. Вашите
91
изблици на гняв парадоксално довеждат до ситуацията, от която всъщност се
страхувате, или до това другият да си отиде.
Изпълнени сте с много гняв към хората за начина, по който ви третират. Дори при
добри взаимоотношения този гняв може да се превърне в проблем. Гневът ви се
проявява по разрушителни начини. Може да малтретирате или да сте жестоки с
хората, които обичате. Това е първото нещо, което трябва да спрете. То ви разрушава
почти толкова, колкото и тях.
Ако сте били сексуално насилван, увредата на вашата сексуалност може да се
превърне в проблем в романтичните ви взаимоотношения. Склонен сте да се чувствате
ядосан или емоционално студен по време на секс.

92
 МАДЕЛИН: Понякога си мисля, че няма да имам нищо против, ако сексът не е част от
живота. Не очаквам да спя отново с мъже. Просто се чувствам напълно изключена по
време на секс и това ме разстройва.

Маделин има и садистично-мазохистични фантазии, които я безпокоят. Всичко,

свързано със секса, е изпълнено с отрицателни емоции.

ПРОМЯНА НА ВАШИЯ ЖИТЕЙСКИ КАПАН

„НЕДОВЕРИЕ И ЗЛОУПОТРЕБА“

Това са стъпките за промяна на вашия житейски капан „Недоверие и злоупотреба“:

ПРОМЯНА НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „НЕДОВЕРИЕ И

ЗЛОУПОТРЕБА“

1. Ако е възможно, посетете терапевт, който да ви помогне да се

справите с този житейски капан, особено ако сте били сексуално или
физически малтретиран.
2. Намерете приятел, на когото вярвате (може и вашия терапевт).
Използвайте техниката с представи. Опитайте се да си припомните
ситуациите на малтретиране. Преживейте отново всеки инцидент в
подробности.
3. Докато изпълнявате техниката с представи, изпускайте гнева си към
насилника (насилниците). Докато сте все още в представата, спрете да се
чувствате безпомощни.
4. Спрете да се самообвинявате. Не сте заслужили насилието.
5. Обмислете ограничаване или спиране на контакта със своя насилник,
докато работите върху този житейски капан.
6. Ако е възможно, когато сте готов, се конфронтирайте със своя
насилник лице в лице или му изпратете писмо.
7. Спрете да толерирате насилието в настоящите си отношения.
8. Опитвайте се да се доверявате и да се сближавате с хора, които го
заслужават.
9. Постарайте се да намерите партньор, който да зачита вашите права и
да не иска да ви нарани.
10. Не малтретирайте хората, които са ви близки.

1. Ако е възможно, посетете терапевт, който да ви помогне за този житейски

капан, особено ако сте били сексуално или физически малтретиран. Ако вашият
житейски капан е тежък, не смятаме, че е добре да се справяте сам с него. „Недоверие
и злоупотреба“ е един от най-мощните житейски капани и води до крайни симптоми и
проблеми във взаимоотношенията. Този житейски капан е и един от най-трудните за
преодоляване.
Опитът да направите промяната чрез книга за самопомощ, вероятно няма да бъде

93
достатъчен. Ако имате по-лек вариант на житейския капан, може би ще можете да
постигнете напредък, като четете тази глава. Но ако сте сериозно малтретиран като
дете, трябва да потърсите помощ от терапевт.
Освен това, ако е възможно, се включете в група за самопомощ за възрастни,
оцелели от инцест или злоупотреба. Има такива групи на различни места.
Съществуват и някои много добри книги, специално създадени за оцелелите от
злоупотреба. Добре известна е „Сила за излекуване“ от Елън Бас и Лора Дейвис.4
Имате нужда от защитено място, където да се върнете към спомените си.
Терапевтът може да ви осигури такова безопасно място.

2. Намерете приятел, на когото вярвате (може и вашия терапевт). Използвайте

техниката с представи. Опитайте се да си припомните ситуациите на
малтретиране. Преживейте отново всеки инцидент в подробности. Припомнянето
е най-болезнената част и за нея най-много се нуждаете от подкрепата на терапевт или
на някого, на когото вярвате. Образите на физическо, вербално и сексуално насилие са
плашещи. Чувствата, които се появяват, може да са непоносими. Терапевтът или при-
ятелят може да удържи вашите чувства и да ви помогне да направите преживяването
оздравяващо.
Имате сериозни причини да не искате да си спомните подробностите. Една от тях е
какво ще означава това за родителя ви.

ФРАНК: Трудно ми е да приема, че баща ми е бил такъв зъл родител. Винаги съм смятал,
че има основания за това, което прави. Той беше преуморен, майка ми опяваше, а аз
продължавах да се забърквам в неприятности.
ТЕРАПЕВТ: Твоето желание да повярваш, че имаш добър баща, е много силно.
ФРАНК: Да. Искам да кажа, че ако си мислех, че ми е направил всичко това без причина,
какво бих могъл повече да правя с него?

За Франк е било твърде разстройващо да приеме, че има лош родител. Да гледа на

баща си като на добър родител, му е позволило да поддържа отношения с него и е
било едно от нещата, които са му помогнали да понася насилието.
Друга причина да не искате да си припомняте, е, че чувствата са много болезнени.
Възможно е в голяма степен да сте изключили спомените си и това е било един вид
емоционална защита, за да се предпазите от полудяване. Да пуснете на свобода тези
спомени, е доста плашещо.
На Франк му отне няколко месеца терапия, за да стигне до момента, в който бе
готов да изследва злоупотребата чрез техниката за работа с представи. Но щом по-
жела, образите веднага се появиха.

ТЕРАПЕВТ: Затвори си очите и ни опиши картина от своето детство.

ФРАНК: Виждам себе си и баща си. Баща ми изглежда огромен. Аз съм на около седем
години и стоя там, треперейки. Баща ми ми крещи: (имитира гласа на баща си) „Ще те
науча аз, малко момче!“. Извадил е колана си и аз съм толкова уплашен, че се изпускам в
гащите.

Първоначално Франк не вярваше на всичките си спомени. „Може би си измислям“,

казваше той или: „Може би са просто фантазии“. Беше сериозна борба, докато го на-
4
„Courage To Heal“, Ellen Bass, Laura Davis. – Б. np.
94
караме да приеме, че спомените му са истински.
Ще откриете, че когато се почувствате в безопасност, образите ще се появят. Ще си
припомните всичко и ще изпитате болка. Преживявайки болката, ще започнете да
оздравявате.

3. Докато изпълнявате техниката с представи, изпускайте гнева си към

насилника (насилниците). Докато сте все още в представата, спрете да се чувст-
вате безпомощен. Върнете се при насилника. Представете си се като по-силен, по-
възрастен или добре въоръжен, така че да можете да изразите гнева си. Спрете да
бъдете онова безпомощно дете. Удряйте нещо (например възглавницата), докато
правите това.

ТЕРАПЕВТ: Какво виждат в образа?

ФРАНК: В кухнята сме. Баща ми бие по-малкия ми брат. Той наистина е
неконтролируем. Майка ми стои в ъгъла и пищи.
ТЕРАПЕВТ: Искам да замразиш образа за момент.
ФРАНК: Добре.
ТЕРАПЕВТ: Сега се обърни към баща си и му кажи какво не е наред в това, което прави.
ФРАНК: Не мога. Това е много опасно. (Изглежда, сякаш ще колабира на стола.)
ТЕРАПЕВТ: Разбирам. Ти не си достатъчно силен. Нека да направим нещо, за да ти
помогнем. Искам в този образ сега да пораснеш толкова голям, колкото си сега.
ФРАНК: Добре.
ТЕРАПЕВТ: Сега му кажи. Кажи му какви лоши неща върши. Можеш, ако искаш, да
удряш дивана с юмруци, докато говориш.
ФРАНК: Добре. Аз пристъпвам между него и малкия си брат и го изблъсквам към
стената. Поглеждам надолу към лицето му. Той изглежда нервен. (Удря дивана.) Казвам
му: „Хей, мъжаго, не виждаш ли, че биеш петгодишно момче? Трябва да си истински
червей, за да правиш това, мръсен червей. (Удря дивана.) Ако докоснеш още веднъж брат
ми, ще те бия, докато си жив“.
ТЕРАПЕВТ: Как ти изглеждаше това?
ФРАНК: (Усмихва се.) Страхотно.

Такова упражнение ви овластява. То ще ви помогне да се освободите от

доминирането на насилника. На някакво ниво вие все още действате в живота като
уплашено дете. Бихме искали да вземете властта на възрастния, тъй като вече не е
необходимо да отстъпвате пред насилника си.

4. Спрете да се самообвинявате. Не сте заслужавали насилието. Спрете да

оправдавате своя насилник. Вие не сте били виновен. Били сте безпомощно дете. Нап-
равили сте най-доброто, което сте можели предвид обстоятелствата. Важно е да сте
напълно наясно по този въпрос. Никое дете не заслужава да бъде насилвано.

МАДЕЛИН: Знам, че не трябва веднага да спя с момчетата. Това ме кара да се чувствам

мръсна. Но така или иначе се чувствам мръсна, сякаш съм дефектна стока. Е, кой би могъл
наистина да ме пожелае, освен за една нощ?
ТЕРАПЕВТ: Това да се обвиняваш по този начин, е разстройващо. Твоят втори баща е
бил мръсен, а не ти.
Без значение какво сте направили, злоупотребата не се е случила, защото сте били лош.
Това е било просто удобно извинение. Насилниците винаги обезценяват жертвите си.

95
Отърсете се от чувството си за дефектност. Намерете доброто дете в себе си и се
отнесете със съчувствие към това наранено дете.
ТЕРАПЕВТ: Искам да влезеш като възрастна в този образ и да помогнеш на детето.
МАДЕЛИН: (Въздъхва.) Влизам като себе си. Детето Маделин лежи на дивана с него.
Очите ѝ изглеждат мъртви. Вдигам я и я измъквам от стаята. Изнасям я някъде далеч
навън. Сядам с нея на ръце и просто я люлея.

Изразете гнева си към родителя, който не ви е защитил. Това също е част от

картината. Насочете гнева си далеч от вас самите. Спрете да се справяте с гнева си по
саморазрушителен начин – като преяждате, вземате наркотици или се чувствате
потиснат и празен. Използвайте гнева си, за да станете по-силен.

5. Обмислете ограничаване или спиране на контакта с вашия насилник, докато

работите върху този житейски капан. Открихме, че пациентите постигат по-голям
напредък, когато са прекъснали контакта с насилниците си. Някои пациенти прекъсват
контакта временно, а други – завинаги. Евентуалните отношения, които бихте искали
да имате със своя насилник, са изцяло ваше решение. Също така е ваше решение дали
ще кажете на насилника си защо прекратявате отношенията.
Независимо от всичко, поне за известно време в началните стадии на терапията е
най-добре да прекъснете контакта. Вашият насилник е мощен активатор на житейския
ви капан. Той ви носи погрешно послание – че сте безпомощен, жертва, дефектен,
виновен.

ФРАНК: Когато веднъж с Ейдриън вечеряхме с родителите ми, аз се чувствах като

мижитурка. Седнахме на масата и веднага съборих чашата си с вода. Панталоните ми се
намокриха. Баща ми започна да ме нарича непохватен и да ми се смее. Чувствах се като
мекотело.
ТЕРАПЕВТ: Какво направи, когато той каза това? ФРАНК: Нищо... мълчах... и
продължих да мълча през останалата част от вечерята.

Със сигурност е много трудно да се излекувате в тази токсична среда.

6. Ако е възможно, когато сте готов, се конфронтирайте със своя насилник

лице в лице или му изпратете писмо. Това упражнение също е свързано с овлас-
тяването ви. Докато се конфронтирате със своя насилник, някаква част от вас си
остава безпомощно дете, неспособно да се защитава в света на злите възрастни, и част
от вас все още се страхува. Но вече не сте безпомощното дете и можете да се
изправите срещу насилника си.

ФРАНК: Направих го в събота. Поканих баща си в моя апартамент. Смятах, че ще мине

по-добре на мой терен. Щом пристигна, му казах, че е малтретирал мен и брат ми и се е
държал като насилник и страхливец.
Казах му, че го мразя за това, което е направил, и ще спра да говоря с него, докато не
взема друго решение. Може и да е завинаги. Казах му, че е егоистичен, инфантилен и слаб
мъж. Казах му, че е било лъжа, че по някакъв начин съм заслужавал насилието. Казах му
всичко.
ТЕРАПЕВТ: Как се почувства ти от това?
ФРАНК: Никога в живота си не съм се чувствал по-добре.

96
 Заявете какво ви е причинил насилникът, и го извадете на светло. Ще почувствате
облекчение. Станете и кажете: „Ти ми причини това“, „Повече няма да ти разреша да
го правиш“ и „Бесен съм ти“.
Маделин вече не беше в контакт с баща си, но му написа писмо:

Татко,
Когато бях дете, ти се възползва от моята нормална нужда от любов и привързаност.
Аз бях много уязвима. Собственият ми баща беше починал, а майка ми беше пристрастена
към успокоителните. Нямаше кой да ме защитава.
Това, което ме боли най-много, е, че наистина те обичах. Отначало беше толкова добър
към мен. Ти ми даде любов, а аз бях жадна за това.
Трудно ми беше да повярвам, че всичко е било фалшиво, но то е било наистина такова. Ти
ме използваше. Ако те беше грижа за мен, никога не би го направил.
Сега те мразя. Ти увреди способността ми да обичам, и ме лиши от това да изпитвам
сексуално удоволствие. Това са неща, които бяха мои по право, а ти ми ги отне. Ти ме
накара да мразя себе си.
Не искам никога вече да общуваш с мен.
Маделин

Независимо дали възнамерявате да изпратите писмото, или не, писането му е добро

упражнение. То може да бъде част от пречистващия процес. Писмото изразява вашето
виждане за истината и е важно утвърждаване на вас самите. Може да бъде и репетиция
за по-късна конфронтация лице в лице. В писмото е важно да кажете на човека, че
онова, което е направил, е било погрешно. Кажете му как ви е накарал да се чувствате
и колко различно е било от това, което сте желали.
Маделин се конфронтира с майка си лично. Майка ѝ все още беше пристрастена към
наркотиците.

МАДЕЛИН: Казах ѝ, че смятам, че употребата на наркотици е егоистичен акт, който

ме е наранил дълбоко. Беше ме оставила без майка. Казах ѝ, че ме е изоставила, когато съм
била твърде малка, за да мога да се грижа сама за себе си. Именно заради това съм била
сексуално насилвана от един от съпрузите ѝ в продължение на много години.
ТЕРАПЕВТ: Как се почувства ти?
МАДЕЛИН: Бях разстроена, но това беше добре. Накара ме да се чувствам по-добре.
Разбира се, тя започна с обичайните си оправдания и да отрича. Но нямаше да ѝ позволя да
ми повлияе. Просто се обърнах и напуснах стаята. Не знам кога ще ѝ се обадя отново.

Докато го правите, е важно да получавате подкрепа от някого, на когото вярвате.

Това е най-важното, тъй като по всяка вероятност насилникът ще отрече
отговорността си. Според нашия опит, когато е имало сериозна злоупотреба, през по-
голямата част от времето родителят я отрича. Трябва да сте подготвен за тази
възможност.
Важното е, че заявявате истината. Успехът на конфронтацията не зависи от това как
ще отговори насилникът. Всъщност успехът е в това какво конфронтацията прави за
вас, а именно – да се почувствате силни и добре със себе си.

7. Спрете да толерирате насилието в настоящите си отношения. Ние трябва да

се преборим с вашето фатално привличане към партньори насилници.

97
 МАДЕЛИН: Прекарах няколко години във връзки с психопати, подлеци, наркомани и
лъжци.

Вгледайте се в своите сегашни взаимоотношения. Напишете кои са начините, чрез

които все още позволявате да бъдете малтретиран – побои, манипулации, обиди,
унижения, насилие. Всичко това трябва да спре. Не можете да оздравеете, ако
житейският ви капан продължава да се активира. Бихме искали от този момент
нататък да не позволявате на никого да ви малтретира.
Ако вашият насилник е партньор или приятел, има малък шанс да се промени. Но
все пак бихте могли да му го дадете. Отстоявайте правата си. Защитавайте себе си.
Спрете да блокирате гнева си, а го изразете. Конфронтирайте се с човека, но не
ставайте агресивен. Останете отстояващ и контролиращ себе си.
Не се смущавайте от отричането. Ако насилникът ви няма да се промени, трябва да
прекъснете връзката. Знаем, че може да ви е трудно, и отново подчертаваме, че е добре
да сте на терапия. Нуждаете се от подкрепа за тежките решения, които предстоят.

8. Опитвайте се да се доверявате и да се сближавате с хора, които го

заслужават. Може да имате трудности да се доверявате на хората дори когато са
добронамерени. Това е един от основните начини да поддържате житейския капан.
Погледнете обективно на взаимоотношенията си, преди всичко на най-близките –
семейство, близки приятели, интимни партньори, съпрузи, деца.
Опишете на един лист за всеки човек във вашия живот, който не е явно
малтретиращ, доказателствата, че може да му се вярва. След това напишете всички
доказателства, че не може да му се вярва. Ако не намерите много негативни
доказателства, опитайте да му се доверявате повече. Постепенно свалете гарда си.
Опитайте да се сближите повече и да се доверите на хората, които го заслужават.
Пациентите често се изненадват колко малко са обективните доказателства, че
повечето хората не заслужават доверието им. Такъв, естествено, беше случаят и с
Франк.

ФРАНК: Като видях, че единственото доказателство, което наистина имах, беше

епизодът с бившия и приятел преди няколко години, реших да се опитам да прекратя
съмненията си към Ейдриън. Престанах да я проверявам, независимо къде беше. Спрях да я
обвинявам, че ме мами. (Пауза.) Толкова съм изплашен да не би да сгреша. Плашещо е за
мен, но го правя.
ТЕРАПЕВТ: Какъв ефект имаше това върху взаимоотношенията ти?
ФРАНК: Определено е по-добре. Вече не се чувствам през цялото време на ръба да загубя
нещо. Не съм толкова ядосан, а Ейдриън определено е по-щастлива. Стана по-спокойна. Все
още се паля в някои случаи. Като онзи ден например, когато тя получи обаждане от Бил, с
когото работи. Чух как се смееше по телефона, и започнах да се притеснявам. Прииска ми
се да се промъкна и да подслушам разговора. Започнах да го правя, мислейки, че ще чуя
някаква улика за това, че Ейдриън се е забъркала с него, но се възпрях. След като реших да
не го правя, се почувствах много по-добре. В миналото това със сигурност щеше да доведе
до битка.

Във всеки случай, ако не сте се обградили напълно с малтретиращи хора, в живота
ви ще има такива, на които да можете да се доверите.
Терапевтичната връзка може да бъде най-доброто място, откъдето да започнете.

98
Можете да се научите да се доверявате в защитена среда.

9. Постарайте се да намерите партньор, който зачита вашите права и не иска

да ви нарани. Изследвайте своите минали и настоящи интимни партньори за
доказателства относно малтретиране. Ако сте в малтретираща връзка, потърсете
помощ за спиране на насилието или приключете връзката. Най-унищожително от
всичко е да останете с малтретиращ интимен партньор.
Опитайте се да разпознаете сигналите за опасност при избора на бъдещи партньори.
Познаването на сигналите за опасност може да ви помогне да се чувствате уверен, че
можете да изберете надежден партньор. Дори страстта да е по-слаба, ангажирайте се
партньори, които зачитат вашите права и не искат да ви наранят.
Най-голямата спънка за Маделин беше да преодолее избягването на романтични
връзки. Нейното убеждение, че мъжете не заслужават доверие, беше дълбоко.

МАДЕЛИН: По-скоро бих останала сама, отколкото отново да имам лоша връзка.
ТЕРАПЕВТ: Значи, не вярваш, че една връзка с мъж може да бъде добра.
МАДЕЛИН: Не. Мъжете са такива. Дълбоко в себе си всички те искат да те използват и
след това да те изхвърлят. Само се преструват, че ги е грижа, за да си вземат това, което
искат.
ТЕРАПЕВТ: Звучиш много ядосана.
МАДЕЛИН: Да, ядосана съм. Ядосана съм, блокирана съм и съм ядосана, че съм
блокирана.

Маделин смята, че най-доброто, на което може да се надява, е следваща болезнена

връзка. По тази логика има смисъл изобщо да избягва взаимоотношенията. Това е
пример за бягство като стил за справяне.
Истината обаче е, че в света има много хора, които са по-добри от тези във вашето
семейство. Вие очаквате целият свят да бъде като вашето семейство, но грешите. Това
е прекалено генерализиращо.
Първоначално започнете само със запознанства. Изграждайте бавно
взаимоотношения и запазвайте преживяването си за контрол. Докато влизате във
връзка, се уверете, че отстоявате правата си. Защитавайте себе си и се оценявайте
високо. Това ще насърчи партньора ви да прави същото.

10. Не малтретирайте хората, които са ви близки. Не реагирайте с малтретиращо

поведение, което вие самите сте преживели като дете, към партньора си, децата,
приятелите или служителите си. Няма оправдание за насилието.

ФРАНК: Онова, което ме накара най-много да се променя към Ейдриън, беше

осъзнаването, че въпреки че никога не съм я удрял, моите непрекъснати тиради и изблици
към нея всъщност бяха форма на насилие.

Ако сте малтретирали някого, когото обичате, спрете веднага. Ако не можете да
спрете, веднага потърсете професионална помощ. Спирането ще ви помогне повече,
отколкото да се хванете в капана на вината и да продължите цикъла.
Добре е да обезщетите хората, които сте наранили. Кажете им, че осъзнавате, че сте
се сбъркали, и им поискайте прошка. Очертайте конкретните начини, чрез които ще се
промените.

99
 Спомняйте си за своето собствено вътрешно дете. Това е най-добрият начин да се
предпазите от това да станете насилник.

НЯКОЛКО ФИНАЛНИ ДУМИ

Пътят на излизане от житейския капан „Недоверие и злоупотреба“ е дълъг и труден.

Но точно поради тази причина той може да бъде един от най-възнаграждаващите и да
ви донесе онова, което винаги сте искали – да обичате и да бъдете обичан. По-добре е
да не изживявате целия си живот, уловени в житейския си капан, а да получите
помощ, за да излезете. Житейският капан възниква вследствие на малтретиране в
детството. Не трябва да се срамувате, че имате нужда от помощ. Възстановете нещата,
които, както казва Маделин, са ваши по право – всички радости, които са възможни
при подкрепящите човешки взаимоотношения.

100
 8.
„Никога няма да получа любовта, от която се нуждая“
ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ЕМОЦИОНАЛНА
ДЕПРИВАЦИЯ“
Джед: Тридесет и девет годишен. Жените винаги го разочароват
емоционално.

Две неща ни поразиха у Джед, когато влезе в офиса ни за първи път. Едното беше
колко красив беше, а другото – колко студен. В него имаше резервираност, която
трудно можеше да бъде преодоляна при терапията. Но на първата сесия той седна и ни
каза защо е дошъл.
Минал през серия от връзки с жени, започнали от тийнейджърската му възраст, но
нито една от тях не била с продължителност повече от шест месеца. Моделът винаги
бил един и същ – всеки път, когато започвал връзка, изпитвал надежда и се вълнувал.
Вярвал, че това е жената, която е търсил толкова дълго. Въпреки първоначалното
силно привличане обаче връзката неизбежно завършвала с разочарование и Джед
изрази недоволството си:

ДЖЕД: Сега това се случи отново с Илейн. Този път бях сигурен, че ще бъде различно.
Беше толкова добре в началото. Но както с всички останали, след известно време започнах
да се чувствам отегчен и неудовлетворен и тя започна да ме дразни.
ТЕРАПЕВТ: Какво правеше Илейн, което те ядосваше?
ДЖЕД: Всичко, което правеше, ме ядосваше. Не ми връщаше обажданията достатъчно
бързо, на партита прекалено много разговаряше с други хора, прекарваше твърде много
време с приятелите си, оставаше дълго време на работа, не ми подаряваше достатъчно
скъпи подаръци за рождения ден и т.н. Но най-вече не беше достатъчно вълнуваща. Знаех,
че ме обича, но просто не ми беше достатъчна – имах нужда от нещо повече.

В началото на всяка любовна връзка Джед усещал силно привличане. Но

постепенно губел страстта си, докато накрая оставало само разочарованието. Скоро
след това връзката приключвала.

Дъстин: Двадесет и осем годишен. Влюбва се в жени, които не са

свободни.

Дъстин описа трудностите си:

ДЪСТИН: Случва се едно и също нещо. Влюбвам се лудо в някоя жена, но по някаква
причина все не се получава. Като тези например (започва да изброява на пръсти): Ана беше
омъжена, Джесика и Мелинда имаха и други интимни приятели, които не знаеха за мен,
Лиза живееше твърде далеч, а Гейл току-що се беше разделила с друг и не беше готова да
започне нова сериозна връзка.

101
 Любимите на Дъстин обикновено бяха точно определен тип личности. Той беше
привлечен от студени и резервирани жени: „Когато срещна жена, която е топла и
всеотдайна, бързо губя интерес“. Жените, които предизвикваха интереса му, всъщност
онези, от които беше обсебен, бяха нарцистични, егоцентрични и очакваха много, но
не даваха нищо в замяна. Въпреки че можеха да намират за удовлетворително да бъдат
с Дъстин, тъй като той беше много внимателен, те рядко искаха близка връзка и
никога не се обвързваха истински.
Връзките му винаги бяха бурни – той преминаваше от екстаз в агония. Тъй като у
Дъстин с времето нарастваха гневът и разочарованието, постепенно съответната жена
започваше да не харесва времето, прекарано с него. Накрая връзката приключваше.
Дъстин преминаваше през период на отчаяние и след това целият процес започваше
отново със следващата жена.

Елизабет: Четиридесетгодишна. Склонна да се раздава емоционално, но

омъжена за мъж. който не може да ѝ партнира в това.

Елизабет и Джош бяха женени от пет години. Имаха малко бебе – момче. Елизабет
беше топла и грижовна майка. Всъщност тя беше склонна да глези сина си. Намираше
за болезнено да чува неговия плач и бързаше да изпълни и най-дребните му желания.

ЕЛИЗАБЕТ: Преди да се роди бебето, работех като социална работничка и напуснах, за

да остана вкъщи с Дани. Животът ми се върти около бебето. Времето ми с него е
блаженство. Но съм истински нещастна с Джош – той е толкова студен. Все едно да
накараш камък да пусне вода. Знаех, че е такъв, когато се оженихме, и се надявах, че ще се
промени, но всъщност става по-зле.

Джош беше изпълнителен директор в голяма корпорация. Той работеше много и

пътуваше по целия свят. Елизабет прекарваше повечето нощи и уикенди у дома сама с
бебето: „Дори когато Джош е у дома, нещата не са по-добре. Той е ангажиран с
работата си и изглежда незаинтересован да прекарва време с мен“. Елизабет подо-
зираше, че ѝ изневерява по време на командировките си, и затова почти непрекъснато
беше гневна. В редките моменти, когато бяха заедно, тя прекарваше повечето време в
оплаквания и упреци към него. По ирония, нейният гняв караше Джош да се
отдалечава още повече.
Джед, Дъстин и Елизабет имат житейския капан „Емоционална депривация“. Ако
притежавате този житейски капан, вие имате дълбоко и непроменимо убеждение, че
потребността ви от любов никога няма да бъде удовлетворена.

ВЪПРОСНИК ЗА „ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“

Въпросникът по-долу ще ви помогне да решите в каква степен имате този житейски

капан. Отговорете на твърденията, използвайки следната скала:

102
 КЛЮЧ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Напълно невярно е за мен.
2. По-скоро не е вярно за мен.
3. По-скоро е вярно, отколкото невярно.
4. Умерено вярно е за мен.
5. Предимно вярно е за мен.
6. Описва ме идеално.

Ако имате оценки 5 или 6 във въпросника, този житейски капан може да се отнася
за вас дори ако общата оценка е ниска.

Оценка Описание
1. Имам нужда от повече любов, отколкото получавам.
2. Всъщност никой не ме разбира.
3. Често ме привличат студени партньори, които не могат да удовлетворят
емоционалните ми потребности.
4. Не се чувствам достатъчно свързан дори с хората, които са най-близо до мен.
5. Не съм имал нито един специален човек, когото да обичам и който да иска да
сподели себе си с мен, който дълбоко да го е грижа какво се случва с мен.
6. Никой не ми дава топлина, подкрепа и обич.
7. Никой наистина не ме изслушва и не е обърнат към моите истински нужди и
чувства.
8. Трудно ми е да позволя на хората да ме водят или защитават, въпреки че
вътрешно искам точно това.
9. Трудно ми е да позволя на хората да ме обичат.
10. Аз съм самотен през повечето време.
ВАШАТА ОБЩА ОЦЕНКА ЗА „ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“ (сборът
от оценките на въпроси 1-10):

ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВАШАТА ОЦЕНКА

ЗА „ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“

10–19: Много ниска. Този житейски капан вероятно не се отнася за вас.

20–29: Ниска. Този житейски капан може да се отнася за вас само от време на
време.
30–39: Умерена. Този житейски капан е проблем в живота ви.
40–49: Висока. Това е важен житейски капан за вас.
50–60: Много висока. Това е един от основните ви житейски капани.

ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЗА ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ

Преживяването за емоционална депривация се дефинира по-трудно в сравнение с

други житейски капани. Често то не е изкристализирало в конкретни мисли. Това е
така, защото първата депривация е започнала много рано, преди да имате думи, с
които да я опишете. Вашето преживяване за емоционална депривация е преди всичко
усещането, че ще бъдете самотен завинаги, че определени неща никога няма да ви се
случат, че никога няма да бъдете чут и разбран.
103
 Емоционалната депривация се усеща като някаква липса. Това е усещане за
празнота, чието значение може би най-добре се улавя чрез образа на
пренебрегнатото дете. Емоционалната депривация е онова, което чувства
пренебрегнатото дете. Това е усещане за самота, сякаш никой не е с вас. Това е
тъжното и тежко чувство да знаете, че ви е предопределено да бъдете сам.
Когато Джед за първи път дойде на терапия, той не можа да ни каже какво всъщност
го безпокои. Първоначално казваше неща като: „Чувствам се самотен“, „Чувствам се
откъснат“. По-късно ни каза, че изпитвал толкова интензивни чувства на самота и
липса на свързаност, че обмислял самоубийство.

ДЖЕД: Аз съм емоционално мъртъв. Липсата на интимност се отнася не само за

връзките ми с жените, но и за всичките ми останали взаимоотношения. Не съм близък с
никого, нито с членовете на семейството, нито с приятели.

За Джед светът е емоционална пустиня. Единственият му отдих от изолацията е в

най-ранните етапи на връзките му с жени, но както отбелязахме, те са краткотрайни.
Някои хора с този житейски капан показват склонност да бъдат изискващи във
взаимоотношенията. Този житейски капан притежава характеристиката ненаситност.
Колкото и да ви дават хората, никога не е достатъчно. Запитайте се: „Дали хората ми
казват, че съм прекалено нуждаещ се, или всъщност аз искам твърде много?“.
Джед е пример за това. Илейн организирала парти за рождения му ден с големи
усилия и разходи. Въпреки това, когато отворил подаръка от нея на партито, Джед
почувствал остро разочарование: „Подаръкът, който аз ѝ дадох, беше много по-скъп“.
Това постоянно преживяване за лишения, въпреки наличието на ясни доказателства за
обгрижване, е характерна черта на житейския капан „Емоционална депривация“.
Един от начините, чрез които Елизабет изявила житейския си капан, бил изборът на
професионална област, включваща удовлетворяване на потребностите на други хора.
Тя станала социална работничка. Може би и вие сте в някоя от помагащите професии.
Обгрижването на други хора може да е за вас начин да компенсирате собствените си
преживявания за неудовлетворени емоционални потребности. Подобно на това вие
може да полагате големи усилия да удовлетворявате потребностите на своите
приятели например. Елизабет казва:

ЕЛИЗАБЕТ: Аз винаги съм слушателят. Другите ми споделят проблемите си и аз им

помагам колкото мога, но с никого не споделям своите проблеми. Предполагам, че именно
затова дойдох при вас. Разбирам хората по-добре, отколкото те разбират мен или им пука
да разберат.

Един от важните белези на житейския капан „Емоционална депривация“ е

преживяването за хронично разочарование от другите хора. Хората не покриват
очакванията ви. Тук не говорим за единични случаи на разочарование, а за модел на
преживявания в продължение на дълги периоди от време. Ако за всички свои
взаимоотношения направите заключението, че не можете да разчитате на хората
емоционално, това е белег, че имате този житейски капан.

104
 ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ЕМОЦИОНАЛНА
ДЕПРИВАЦИЯ“

Произходът на „Емоционалната депривация“ се крие в човека, който служи като

майчина фигура за детето – онзи, който основно е отговорен за емоционалното
обгрижване на детето. В някои семейства това е мъжка фигура, но в нашата култура
обикновено е жена. Бащината фигура също е важна, но в първите години от живота
обикновено майката е онази, която формира основния фокус на детския свят. Тази
първа връзка става прототип на всички следващи. През останалата част от живота на
индивида най-близките взаимоотношения ще носят отпечатъка на това първо
преживяване с майката.
При „Емоционалната депривация“ детето получава по-малко от средното
количество майчини грижи. Терминът „грижи“ има редица измерения, както можете
да видите от таблицата по-долу, която показва произхода на този житейски капан.
Използваме думата „майка“, за да означим майчината фигура.

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН

„ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“

1. Майката е студена и дистанцирана. Тя не прегръща и не люлее детето

достатъчно.
2. Детето няма усещането, че е обичано и ценено и че е нещо скъпоценно
и специално.
3. Майката не отделя достатъчно време и внимание на детето.
4. Майката не се нагажда към нуждите на детето. Тя има затруднения да
прояви съпричастност към света на детето, и не се свързва с него.
5. Майката не успокоява детето по подходящ начин, поради което детето
може да не успее да се научи да се самоуспокоява или да приема
успокоение от другите.
6. Родителите не напътстват адекватно детето или не му дават усещане за
ясна посока, т.е. детето няма на кого да разчита.

Депривацията при Джед била тежка. Той бил почти изцяло пренебрегнат. Майката
му била на седемнадесет години, когато забременяла, а баща му бил много по-въз-
растен, женен и отказал да признае Джед. Майка му се надявала, че когато Джед се
роди, бащата ще се разкае и ще заеме мястото си до нея. Това обаче не се случило.

ДЖЕД: Баща ми не е проявил повече интерес към нея след раждането ми, отколкото е
показвал преди. Веднага щом осъзна, че съм напълно безполезен да бъда стръв, е която да го
спечели обратно, майка ми загуби интерес към мен. Тя очакваше животът ѝ да се върне
незабавно в обичайното състояние, за да може да продължи да се среща с богати
възрастни мъже. Наистина не е трябвало да ме ражда.

Често чуваме следните фрази от пациенти с „Емоционална депривация“: „Не знам

105
защо ме е родила“ или „Не трябваше да ме създават“. Джед помнеше времето, когато е
бил много малък и никой не се е грижел за него.

ДЖЕД: Повечето време я нямаше, но дори когато беше с мен, не беше по-различно.
Винаги, когато исках нещо от нея, тя казваше: „Бъди тих, заспивай, нуждаеш се от сън“, и
продължаваше с това, което правеше, сякаш не съм там.

За Елизабет депривацията била по-незабележима. Нейната майка била отговорен

човек и не би пренебрегнала детето си. Обаче, както и майката на Джед, тя била
нарцистична. Вместо да гледа на детето си като на отделна личност със свои
собствени потребности, тя го възприемала като свое продължение. Виждала Елизабет
като обект, който да използва за собствените си нужди.
Майката искала чрез Елизабет да постигне онова, което тя самата не успяла да
постигне – в случая, да бъде богата. Затова искала Елизабет да се ожени за заможен
човек.

ЕЛИЗАБЕТ: Тя ми казваше, че трябва да бъда красива и чаровна. Това беше цената на

любовта и. Научи ме как да се държа в компания, често ме вземаше на пазар и ме обличаше
като кукла. Но когато приключехме с пазаруването и компанията вече я нямаше, тя ме
игнорираше – не бях важна за нея.

Както знаем, Елизабет израснала, за да изпълни желанията на майка си. Омъжила се

за богат мъж и сега е съпруга на изпълнителен директор. Той очаква от нея да бъде
красива и чаровна в компания, но когато останат насаме, я игнорира.
Дъстин, мъжът който се влюбва в ангажирани с други връзки жени, имал на пръв
поглед добра майка. Тя правела всички неща правилно. Подбирала за Дъстин най-доб-
рите играчки, най-хубавите дрехи, най-добрите училища, най-качествените ваканции.
Въпреки всичко се отнасяла към него със студенина. Майката на Дъстин била успяла
адвокатка и направила кариера в период, в който било рядкост жени да работят тази
професия. Поради това насочила вниманието си почти изключително към работата си,
а вкъщи била по-скоро вглъбена в себе си и дистанцирана.
Макар да не го признава, в сърцето си тя гледала на Дъстин като на неудобство,
твърде изискващо дете, което я разсейва от истински важните неща. Просто не била
топла жена и имала затруднение да показва привързаност дори към хора, които
оценявала повече от Дъстин. Тайно обвинявала Дъстин за ниската интензивност на
чувствата си към него. Смятала, че не е виновна, че синът ѝ предизвиква толкова
малко любов.
Дъстин израснал със сърце, пълно със скръб поради отсъствието на истински
грижовна майка. Той покрил скръбта си с твърда обвивка от гняв. Това е пример за
контраатакуващия стил на справяне, който обсъдихме в Глава4. На повърхността
Дъстин изглеждаше като много разглезено и капризно момче.
Сега, като възрастен, Дъстин активираше житейския си капан „Емоционална
депривация“ в многобройните си връзки с жени, които не са на разположение. Той
преследваше една след друга обречени връзки. Всяка жена неизбежно го разочароваше
и той ставаше все по-взискателен. Връзката винаги приключваше, като жената
разбиваше сърцето му.

ДЪСТИН: Преди да започна терапията, наистина нямах никаква идея, че съм хванат в

106
този капан. Всеки път мислех, че просто случайността ме кара да се влюбвам в жена,
която не е на разположение.

Макар че майка му беше емоционално лишаваща, в друго отношение Дъстин беше

щастливец. Той имаше любящ баща. Ако не беше връзката с баща му, Дъстин можеше
да се изолира завинаги от всякакъв близък контакт с хората. Любовта, която бащата
дал на Дъстин, частично компенсирала вредата, нанесена от майка му, така че
житейският капан се развил в по-ограничен вариант. Затова Дъстин е способен да
формира други здравословни отношения извън семейството.
Житейският капан на Дъстин имаше ограничен обхват в зрелия му живот. Той не
гледаше на всички хора като на лишаващи – възприемаше така само жените, в които се
влюбваше. Дъстин имаше удовлетворяващи отношения с много хора. Добри приятели,
както мъже, така и жени, пред които изливаше мъката си от бурните любовни връзки.
Случаят на Дъстин илюстрира важната роля, която бащата играе в ранното детство.
Ако детето има емоционално лишаваща майка, но любящ баща, той може да се
превърне в светло петно в иначе тъмния психичен свят на детето. Любовта на бащата
може да послужи за частично оздравяване на детската емоционална депривация. Ако
детето има късмет, бащата ще усети неадекватността на майката и ще поеме по-голяма
отговорност за осигуряването на грижи. Както Дъстин казва: „Баща ми ми помогна да
запазя надеждата си за света“. Подобно на това деца, които имат лишаващ баща, но
любяща майка, могат да активират емоционалната си депривация като възрастни само
в определени взаимоотношения. Например момичетата с лишаващи бащи е възможно
да активират този житейски капан само в любовните си връзки с мъжете.
Понякога се изисква известно време да осъзнаем, че пациентът има житейския
капан „Емоционална депривация“. За разлика от повечето други житейски капани, при
които родителят активно прави нещо, което уврежда детето, емоционалната
депривация е резултат по-скоро на отсъствието на определени майчини поведения.
Поведенията на родителя, свързани с критичност например, която поражда житейския
капан „Дефектност“, или свързани с доминиране, което поражда житейския капан
„Подчинение“, са очевидни. Родителят извършва действия и се държи по начини,
които детето може ясно да си спомни. При „Емоционална депривация“ обаче невинаги
е така. Тя е по-скоро нещо липсващо, нещо, което детето никога не е познавало.
Затова „Емоционалната депривация“ може да бъде труден за разпознаване житейски
капан. Като изключим екстремната небрежност, в останалите случаи може да се на-
ложи известно изследване, за да се определи дали сте били емоционално лишавани
като деца. Вие може да разпознаете житейския капан сами единствено след като си
зададете специфични въпроси: „Чувствах ли се близък с майка си, усещах ли, че тя ме
разбира, чувствах ли се обичан, аз обичах ли я, беше ли тя топла и любяща, можех ли
да ѝ кажа какво чувствам, даваше ли ми тя онова, от което имах нужда?“.
По време на терапия много хора с житейския капан „Емоционална депривация“
отначало казват неща като: „О, аз имах нормално детство. Майка ми винаги беше при
мен“. Дъстин започна терапията си, като каза: „Майка ми ми е дала всичко. Имах
всичко, което исках“. Въпреки това, когато хората с този житейски капан описват
своите минали и настоящи взаимоотношения, се оказва, че нещо не е наред. Разкрива
се един доста смущаващ модел, в който е налице преживяване за липса на свързаност.
Вероятно човекът е свръхчувствителен към лишаване или е хронично ядосан. Само
когато върнем лентата назад, разбираме произхода на всичко това. Въпреки че

107
„Емоционалната депривация“ е един от най-честите житейски капани, обикновено е и
един от най-трудните за откриване.

108
 РОМАНТИЧНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

В нашата култура романтичните взаимоотношения са обичайно най-интимните. По

тази причина някои хора с житейския капан „Емоционална депривация“ избягват
романтичните връзки или влизат в тях за кратко. Това е типично за стила за справяне
бягство. Ако обаче искате да се въвлечете в романтична връзка, а не просто да
останете сами, в тези ваши отношения житейският ви капан ще бъде най-видим.
Вероятно и вие като Джед имате история на доста прекъснати връзки. Когато
другият човек започне да се приближава твърде много, удобно намирате причини да
прекратите връзката или като Дъстин се предпазвате от близост, избирайки партньори,
които не са на разположение, или подобно на Елизабет избирате някого, който е с вас,
но всъщност е студен и неотзивчив. Без значение по кой път поемате, крайният
резултат е един и същ – вие се връщате в ситуация, която ви лишава емоционално, и
възпроизвеждате детската си депривация.
Следващата таблица изброява някои от сигналите за опасност, които е добре да
избягвате в ранните стадии на отношенията си. Това са сигнали, че възнамерявате да
повторите модела и да се обвържете с някого, който е емоционално лишаващ.

СИГНАЛИ ЗА ОПАСНОСТ В РАННИТЕ СТАДИИ

НА ОТНОШЕНИЯТА

1. Партньорът ви не ви изслушва.
2. Само той говори.
3. Не се чувства комфортно да ви докосва или целува.
4. На разположение е само от време на време.
5. Партньорът ви е студен и резервиран.
6. Вие сте много по-заинтересован от сближаването, отколкото
партньорът ви.
7. Партньорът ви не е с вас, когато се чувствате уязвим.
8. Колкото по-малко е на разположение, толкова по-обсебен се
чувствате.
9. Той не разбира вашите чувства.
10. Вие давате много повече от това, което получавате.

Ако няколко от тези сигнали се появят едновременно, по-добре бягайте – особено

ако „химията“ е много силна. Това означава, че вашият житейски капан се е активирал
с пълна сила.
Знаем, че ще ви бъде трудно да приемете този съвет. Целият ви копнеж ще бъде
насочен към това да останете във връзката. Именно това се случи с Дъстин. Той
започна да се среща с Кристин в хода на терапията. Тя беше красива и успешен модел
в Ню Йорк. Дъстин бе само един от множеството мъже, които я преследваха. Макар да
осъзнаваше, че връзката е обречена, той не можеше да се спре. Неговият житейски
капан се бореше за оцеляването на връзката. Виждахме как целият процес се завърта и
се сгромолясва от висотата на прекарания уикенд с Кристин в къщата му до

109
финалния ѝ отказ да се вижда с него, без дори да отговори на все по-отчаяните му
телефонни обаждания.
Дори ако изберете подходящ партньор, който е емоционално даващ, все още има
капани, които трябва да избягвате, докато връзката ви прогресира.

ЖИТЕЙСКИЯТ КАПАН „ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“

ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

1. Не казвате на партньорите си от какво точно имате нужда и когато

нуждите ви не са удовлетворени, се чувствате разочарован.
2. Не казвате на партньорите си какво точно изпитвате, а след това се
чувствате разочарован, че не сте разбран.
3. Не си позволявате да бъдете уязвим и не давате възможност на вашите
партньори да ви защитят или напътстват.
4. Чувствате се лишен, но не казвате нищо. Скривате негодуванието си.
5. Ставате гневен и изискващ.
6. Непрекъснато обвинявате партньорите си, че не се грижат достатъчно
за вас.
7. Ставате дистанциран и недостъпен.

Може да засилите вашата депривация, като саботирате връзката. Може да станете

чувствителен към сигнали на пренебрежение и е възможно да очаквате вашият любим
да чете мислите ви и магически да удовлетворява потребностите ви. Макар че, както
ще дискутираме след малко, някои хора с този житейски капан контраатакуват и
стават изискващи във взаимоотношенията, всъщност повечето от тях не молят за това,
което искат, а се чувстват наранени, оттеглени или ядосани, защото емоционалните им
потребности не са удовлетворени.

ВЗИСКАТЕЛНОСТТА В ОТНОШЕНИЯТА

Някои хора с житейския капан „Емоционална депривация“ започват да

контраатакуват, те компенсират преживяванията си за депривация, като стават
враждебни и изискващи. Тези хора може да бъдат определени като нарцистични. Те се
държат така, сякаш имат привилегията всички техни нужди да бъдат
удовлетворявани. Изискват много и често получават много от хората, с които влизат в
интимни връзки.
Пример затова е Джед. Независимо колко грижи получава от жената до себе си, той
продължава да усеща, че неговите нужди не са удовлетворени. Вместо обаче да се
чувства наранен или отхвърлен, той става гневен. Твърде различно поведение от онова
на Елизабет, която също е свръхчувствителна към емоционално отхвърляне, но про-
дължава да мълчи за своите нужди. Джед и Елизабет илюстрират двата различни стила
за справяне с „Емоционалната депривация“: гневът и взискателността на Джед са
типични за контраатаката като стил за справяне, докато мълчанието на Елизабет е
характерно за капитулацията като стил за справяне.
Защо някои хора реагират на „Емоционалната депривация“, като стават

110
нарцистични? Отговорът се крие в комбинацията от житейски капани – „Емоционална
депривация“ и „Привилегированост“. Макар че като деца техните емоционални
потребности в редица ключови направления не са били удовлетворени, нарцистичните
хора са се научили да се борят с преживяването за депривация, като стават изискващи
по отношение на различни, по-повърхностни нужди.
Например вие може да станете много взискателен към това какво ще ядете, как ще
сте облечен, къде точно ще ходите и с кого и т.н. Възможно е да сте изключително
взискателен за материални неща. Като цяло може да сте изискващ за всичко освен за
онова, за което истински жадувате – а именно емоционалната съпричастност. За
съжаление, тези материални искания в крайна сметка са слаб заместител на любовта и
разбирането, така че вие оставате винаги неудовлетворен и продължавате да жадувате
за осезаеми награди, като никога не се насочвате към основния проблем. По този
начин липсата на удовлетворение се поддържа.
Като деца на вас най-вероятно не са ви позволявали да бъдете взискателен по
отношение на емоционалните си потребности. Майка ви (вероятно) не е била
отзивчива. Но ако тя ви е позволявала да изисквате разни други неща, то това е било
начин да получите поне нещичко. Именно това се е случило с Дъстин. Въпреки че
майка му е била студена, тя е била чудесна по отношение на задоволяването на други,
различни от емоционалните нужди. Била е разточителна в подаръците и затова Дъстин
е формирал преживяване за привилегированост относно материалните неща. За
разлика от Дъстин някои деца са пренебрегвани и в двете области – емоционална и
материална. Те са се сблъсквали с депривация от всички посоки. Тези деца обикновено
се отказват да се борят и се научават да не очакват нищо (стил за справяне
капитулация).
Липсата на усещане за автентичност е характерна черта на взаимоотношенията с
нарцистичните хора. При тях дори интимните срещи с най-близките им остават
повърхностни. Ако това сте вие, на някакво ниво чувствате отчаяние поради
повърхностността на своите взаимоотношения. Това е така, защото много рядко сте
изискващ относно належащите си потребности, а именно първичните емоционални
нужди, и затова вашите срещи имат нотка на изкуственост.
Следният списък описва стъпките за промяна на житейския капан „Емоционална
депривация“:

ПРОМЯНА НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН

„ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ“

1. Научете повече за своята депривация в детството. Почувствайте лишеното

дете в себе си.
2. Проследете своите преживявания за депривация в настоящите си
взаимоотношения. Влезте в контакт със своите потребности от грижа, емпатия и
напътствия.
3. Направете преглед на миналите си взаимоотношения и изяснете моделите,
които се повтарят. Направете списък на капаните, за да ги избягвате от сега
нататък.
4. Избягвайте студени партньори, които генерират силна страст.
5. Когато намерите партньор, който е емоционално щедър, дайте шанс на

111
връзката. Заявявайте това, което искате. Споделяйте собствената си уязвимост с
партньора си.
6. Спрете да обвинявате партньора си и да изисквате вашите нужди да бъдат
удовлетворени.

Нека да изследваме всяка стъпка по-подробно.

1. Научете повече за вашата депривация в детството. Почувствайте лишеното

дете в себе си. Разбирането винаги е първата стъпка. Трябва да се справите с истината
за онова, което се е случило с вас като дете. Както вече отбелязахме, при капана
„Емоционална депривация“ това може да се окаже по-трудно, отколкото при някои от
другите житейски капани. Може дори да не знаете, че сте били лишаван.
Джед разбра, че е бил лишаван, когато дойде на терапия. Такова очевидно
ощетяване се разпознава лесно. Още в началото на терапията Джед успя да генерира
представи за проявената небрежност към него – как е единственото дете, на което
майка му не присъства на безброй важни събития – от получаването на медал в
Скаутския клуб чак до дипломирането му в гимназията и колежа. Спомни си, че е
подправял подписа на майка си на домашните си, защото тя не си е правела труда да
ги подпише.
Джед лесно достигаше до гнева си за депривацията, но имаше трудности да стигне
до болката (типично за контраатакуващите). Елизабет, от друга страна, имаше връзка с
болката за това колко самотна се е чувствала като дете (типично за капитулиращите).
За нея беше по-трудно да има достъп до гнева. Във вас има както гняв, така и скръб
относно депривацията ви. Както ще видим, за вас е важно да се опитате да почувствате
и двете.
За Дъстин и Елизабет разбирането на миналото беше по-трудно. Те трябваше да
разкрият един доста незабележим процес. Всъщност смятаме, че има три различни
вида емоционална депривация. Разделянето ѝ по този начин може да ви помогне да си
изясните какво точно се е случило с вас като дете. Може да сте били лишаван в една
или две от тези области, а в други – не.

ТРИ ВИДА ЕМОЦИОНАЛНА ДЕПРИВАЦИЯ

1. Лишаване от грижи.
2. Лишаване от емпатия.
3. Лишаване от защита.

Всеки вид депривация се отнася до различен аспект на любовта. Грижите означават

топлина, внимание и физическа привързаност. Дали родителите са ви прегръщали и
люлели? Дали са ви утешавали и успокоявали? Дали са прекарвали време с вас? Дали
ви прегръщат и целуват, когато се виждате с тях сега?
Емпатия означава да имате някого, който разбира вашия свят и утвърждава
чувствата ви. Родителите ви разбираха ли ви? Бяха ли в синхрон с вашите чувства?
Можехте ли да им се доверите, когато имахте проблеми? Интересуваха ли се от това
какво имате да кажете? Обсъждаха ли собствените си чувства с вас, ако ги запитате за
това? Можеха ли да комуникират с вас?

112
 Накрая, защитата означава осигуряване на сила, посока и напътствия. Имахте ли
някого, при когото да отидете като дете, когато сте имали нужда от съвет и който е
бил източник на убежище и сила? Имаше ли човек, който да внимава за вас, който ви
помагаше да се чувствате в безопасност!
Джед беше преживял тежки лишения и в трите области. Той е бил толкова увреден,
че като възрастен не можеше нито да дава, нито да получава и в трите направления –
грижи, емпатия и защита. При Елизабет и Дъстин ситуацията бе по-сложна.
Дъстин се чувстваше защитен от майка си и можеше да отиде при нея, когато се
нуждаеше от разумни, неемоционални съвети. Той имаше почти магическото вярване,
че семейното име и богатство могат да го предпазят от всякакви несгоди. Но майката
на Дъстин не беше нито грижовна, нито емпатична. Той, за щастие, имаше грижовен и
емпатичен баща, който беше успял да поправи част от щетите, причинени от майка му,
и се беше опитал да отслаби житейския му капан.
Елизабет очевидно е получила много любов и привързаност като дете. Тя генерира
няколко образа на майка си, която я прегръща и целува. Ето един типичен спомен:
„Седя в скута на майка си. Ние сме на парти. Нося хубава рокля. Чувствам се красива
и специална“. Но повърхностността на този образ показва, че в значителна степен
любовта на майка ѝ е била фалшива. Тези поведения обикновено са се случвали само в
компания, за да бъдат забелязани от другите. Всъщност Елизабет е била лишена от
грижи. Но подобно на Дъстин тя се е чувствала защитена като дете; всъщност
вероятно е получила твърде много съвети и напътствия от майка си. Елизабет обаче
очевидно е преживявала лишаване от емпатия. Например в терапията тя успя да
генерира тази представа:

ТЕРАПЕВТ: Какво става?

ЕЛИЗАБЕТ (със затворени очи): Аз съм на рожден ден с майка си. Тя ми казва да отида
до другото малко момиче и да го целуна. Казвам на майка си, че не харесвам това момиче.
Но майка ми иска да я харесвам и ми казва: „Това са глупости, разбира се, че я харесваш“.
ТЕРАПЕВТ: Как се почувства?
ЕЛИЗАБЕТ: Невидима.

Майка ѝ не е отразявала чувствата на Елизабет. Майка ѝ нито е знаела, нито се е

интересувала как се чувства тя.
Първата стъпка към разбиране на вашата депривация в детството е да си създадете
образи. Идете на тихо и спокойно място и позволете на представите от вашето детство
да изплуват в съзнанието ви. Изживейте спомените напълно, с всички емоции, които
сте изпитвали по онова време. Изживейте образите, след което ги изследвайте в
подробности. Генерирайте образи за всеки от родителите си. Както при Дъстин,
единият родител може да е успял да компенсира щетите, причинени от другия.
Включете и всички други близки членове на своето семейство, за да получите пълна
картина.

2. Проследете своите чувства на депривация в настоящите си

взаимоотношения. Влезте в контакт със своите потребности от грижа, емпатия и
напътствия. Станете по-осъзнати за своите чувства на депривация в сегашния си
живот. Обучавайте се да забелязвате, когато вашият житейски капан се активира.
Може в момента да се чувствате пренебрегнат, самотен или празен, или да имате
усещането, че никой не разбира как се чувствате. Може да се чувствате тъжен, че
113
любимият ви човек не е до вас, или че е студен и неотзивчив. Да се чувствате ядосан,
че винаги сте този, които трябва да е силен и да се грижи за партньора си, и никога не
е обратното. Всяко силно чувство на депривация може да послужи като знак, че
житейският ви капан се е задействал и трябва да обърнете внимание на случващото се.
Важно е да си позволите да почувствате всички емоции, които се задействат с
житейския ви капан. Опитайте се да не блокирате нито едно усещане. Изследвайте
целия спектър от чувства колкото можете по-пълно.
Може да използвате техниката с представи, за да се свържете още повече с
чувствата си. Когато някакво събитие в сегашния ви живот провокира силни чувства
на депривация, преживейте го отново чрез образи. Оставете всичките си чувства да се
появят. Свържете се със своите потребности от грижи, емпатия и защита. След това
свържете образа с такъв от миналото, когато сте били дете и сте се чувствали по
същия начин. Ако по този начин многократно сменяте настоящето с миналото, ще
можете да задълбочите осъзнаването на начините, по които активирате депривацията
от детството си в сегашните си отношения.
Дъстин направи упражнението с представи в терапевтична сесия с нас. Той описа
инцидент с Кристин, който силно го е разстроил. Те вече бяха разделени и се
срещнали случайно на парти. Помолихме Дъстин да си представи образа на Кристин.

ТЕРАПЕВТ: Какво виждаш?

ДЪСТИН: Виждам Кристин. Тя е там, в средата, облечена в бяло, като на реклама в
списание. Изглежда замръзнала и перфектна. Заобиколена е от стъкло.
ТЕРАПЕВТ: Къде си ти?
ДЪСТИН: Аз съм извън стъклото. Опитвам се да ѝ кажа нещо, но тя не може да ме чуе
през стъклото. Не мога да я накарам дори да ме погледне. Размахвам ръце и крещя, но тя не
може да ме чуе.
ТЕРАПЕВТ: Кажи ми какво чувстваш?
ДЪСТИН: Аз съм сам.

След това помолихме Дъстин да си представи кога се е чувствал така преди, като
дете. Споменът, който дойде, беше за майка му: „Виждам я да седи на дивана и да
чете, а аз да стъпвам на пръсти в другия край на стаята, защото знам, че ще се ядоса,
ако я обезпокоя, докато чете книгата си“.

3. Направете преглед на миналите си взаимоотношения и изяснете моделите,

които се повтарят. Направете списък на капаните, за да ги избягвате от сега
нататък. Съставете списък на най-важните взаимоотношения в живота си. Може да
искате да се съсредоточите върху романтичните връзки или върху семейството или
близките си приятели. Помислете какво точно се е объркало във всяка връзка. Бил ли е
конкретният човек неспособен или нежелаещ да удовлетворява нуждите ви? Има ли
вероятност да сте го отдалечили с непрекъснатите си искания, които, дори да бъдат
изпълнени, няма да променят нищо? Били ли сте отегчен от някого, който се е отнасял
добре с вас? Може ли се каже, че сте получили от връзката повече, отколкото сте били
склонен да признаете по онова време?
Моделът на Дъстин стана очевиден за него точно когато направи този списък. Той
ясно видя как у всяка жена, към която е бил привлечен, от самото начало е имало
маркери, че е емоционално недостъпна по някакъв важен начин. Разбира се, във всеки
отделен случай той беше пренебрегвал тези ранни предупредителни знаци. За него

114
беше болезнено да признае в терапията, че най-силните му любовни връзки са били
обречени от самото начало.
Моделът, който излезе наяве от списъка на Елизабет, показа, че тя е давала много от
себе си на всеки човек, но в замяна не е получавала нищо. За Джед пък моделът раз -
кри, че е бил недоволен от всяка жена независимо какво е получавал от нея. По своя
характерен обвиняващ начин той заяви: „Това е списък на жените, които бяха
истински разочарования“. Какъв е обединяващият принцип във вашия списък? Какви
са капаните, които трябва да избягвате?

4. Избягвайте студени партньори, които генерират силна страст. Това е

простото правило, което е много трудно да се следва. Не се ангажирайте с лишаващи
партньори. Правилото трудно се изпълнява, защото точно тези партньори ви
привличат най-силно. Често даваме на пациентите следната насока: Ако срещнете
някого, към когото чувствате силна страст, оценете колко точно е „химията“ по една
от 0 до 10. Ако оценката е 9 или 10, помислете още веднъж дали да се ангажирате с
този човек. Понякога такива отношения се развиват едва след много размирици. Но
по-често силното привличане, усещащо се в такива моменти, се основава на
житейските капани, които сте задействали в себе си, а не на положителните качества,
които биха направили връзката жизнеспособна.
Не можем категорично да кажем, че трябва да се съгласите да прекарате остатъка от
живота си с партньор, който генерира отговори от 0 до 5. Смятаме, че трябва все пак
да има някаква „химия“ между вас, за да може връзката да се осъществи. Но ако е
налице само романтична „химия“, тя почти със сигурност няма да работи в
дългосрочен план. По света има много шестици, седмици и осмици. Някоя от тях може
би за първи път в живота ви ще ви донесе дълбока, интимна и изпълнена с любов
връзка.

5. Когато намерите партньор, който е емоционално щедър, дайте шанс на

връзката. Заявявайте това, което искате. Споделяйте собствената си уязвимост с
партньора си. Когато влезете в здравословна връзка, дайте ѝ шанс. Много често
хората с този житейски капан се чувстват отегчени и неудовлетворени в такава връзка
и искат да я прекратят. Но не я прекратявайте прекалено бързо, дори връзката да не
изглежда вълнуваща. Може би просто трябва да свикнете със странното усещане, че
вашите емоционални потребности са удовлетворени.
След фиаското с Кристин Дъстин започна връзка с жена на име Мишел, която беше
топла и грижовна. Дъстин беше много привлечен от нея в началото, но това се
промени. Когато отношенията им станаха по-задълбочени „химията“, която изпитваше
към нея, избледня. Той започна да идва на сесиите и да споделя, че е отегчен от Ми-
шел, че вече не е привлечен от нея и че вероятно връзката е голяма грешка. Ние обаче
все още бяхме изпълнени с надежда. В същото време между тях се случваха хубави
неща. Дъстин позволяваше на Мишел да се грижи за него. Въпреки усещането му, че
трябва да сложи край на връзката, смятахме, че е възможно тя да се развие още.
Имаше много добри признаци в отношенията на Дъстин и Мишел, които ни
обнадеждаваха. На първо място, той вече бе привлечен от нея. Ние не вярваме, че
може да създадете „химия“, когато никога не я е имало. Но ако в началото има поне
умерена страст, си заслужава да опитате да я възстановите, ако избледнее. Струва си
да се опитате да се справите с проблемите в отношенията с надеждата, че може да

115
върнете част от „химията“. Може би е по-скоро въпрос на това да си позволите да се
свържете с другия човек, да бъдете уязвим и да поискате онова, от което наистина се
нуждаете.
Докато говорехме в сесиите, Дъстин осъзна, че повечето време всъщност не беше
отегчен от Мишел, а по-скоро раздразнен. Ядосваше се, че тя не му дава онова, от
което се нуждае. Разбира се, Дъстин не е казвал на Мишел какво точно иска. Това е
чест модел при капана „Емоционална депривация“. Вие пазите в тайна какво искате, а
после се ядосвате, щом не го получите. Държането в тайна на потребностите ви е
начин да се предадете на своя житейски капан. Уверявате се, че макар вашият
партньор да е топъл човек, нуждите ви все още няма да бъдат удовлетворени. Ако сте
с любящ партньор, му кажете от какво имате нужда. Оставете го да се грижи за вас, да
ви защитава и да ви разбира.
Даваме си сметка, че може да е плашещо. Това означава да станете уязвим за
партньора си. Вие сте инвестирали много в правенето на точно обратното – да
поддържате неуязвимостта си, за да се предпазите от разочарование. Като дете сте
имали сериозни основания за това. Вероятно сте имали добра причина да поддържате
тази стена в много от взаимоотношенията си през детството. Но се попитайте: „Този
път различно ли е? Мога ли да се доверя на този човек?“. Ако отговорът е „Да“, може
би трябва да си дадете шанс.

6. Спрете да обвинявате партньора си и да изисквате вашите нужди да бъдат

удовлетворени. Както Дъстин каза: „Гневът ми взема големи размери. Стигам до
точката, в която всичко, което изпитвам, е негодувание и всичко, което правя, е да
кажа на Мишел: „Край!“. Не скривайте негодуванието си. Изразете своите нужди
директно пред партньора си. Когато сте ядосан, кажете на партньора си как се
чувствате. Правете го спокойно, без обвинения. Под гнева стои чувство на болка и
уязвимост. Споделете това с партньора си. Ако показвате само гневната, изискваща
повърхност, ще накарате партньора си да се отдалечи, и ще бъде по-малко вероятно да
отговори на вашите нужди. Гневът и взискателността са самоунищожителни. Те рядко
вършат работа. Почти никога няма да се почувствате по-добре, а нещата просто все
повече ще се влошават.
Голяма част от онова, което казваме, се свежда до общуване. Ако искате да имате
добра връзка, трябва да сте готов да споделяте своите мисли и чувства с партньора си.
Трябва да споделяте себе си и да се свързвате.

ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА ПРОМЯНА

Промяната не е лесна. Както сме казвали и преди – тя е във вашите ръце. Степента
на промяна зависи от това колко интензивно и последователно работите. Вашият жи-
тейски капан „Емоционална депривация“ няма да изчезне изведнъж. Промяната е
въпрос на бавно откъсване от житейския капан и на противодействие всеки път, когато
той се задейства. Трябва да насочите цялото си същество срещу житейския капан –
своите мисли, чувства и поведение.
Тъжно е, че колкото повече сте били увреден като дете, толкова повече усилия ще
трябва да полагате. Това е още една несправедливост в поредицата от несправед-
ливости срещу вас. Ако сте били сериозно увреден като дете, може да се нуждаете от
професионална помощ. Последната глава на тази книга ви показва как да започнете да

116
търсите помощта, от която се нуждаете.
На Джед му отне доста време в терапията, за да започне да се променя. Той имаше
много трудности да покаже своята уязвимост пред хората в живота си, както и пред
нас. Неговата позиция винаги беше, че по-скоро би загубил всичко, отколкото да
поеме този риск. Бронята, която го е защитавала най-добре в детството, бе станала
негов враг в живота му на възрастен, пречейки му да постигне свързаност и
интимност.
Джед лесно можеше да достигне до гнева си за миналото, но му беше много трудно
да почувства болката. Той чувстваше много гняв и това изразяваше. Никога не
смяташе себе си за отговорен при създаването на връзки. Винаги се фокусираше
върху това, че другият човек го разочарова, и го оставяше.
Първоначално това беше темата на терапията. Непрекъснато обсъждахме как ще го
изоставим, как не му помагаме, как трябва да има други видове терапия, които са по-
добри. Но въпреки всичко нещо го задържаше в терапията. На някакво ниво той
знаеше, че ако си тръгне, просто ще премине към друга празна, краткотрайна връзка.
Постепенно започна да изразява болката от самотата си.

ДЖЕД: Бях в кафене на тротоара и видях двойка да се разхожда. Мъжът беше

прегърнал жената и я гледаше. Трудно е да се опише, но изведнъж си спомних времето,
когато майка ми ме вземаше и ме прегръщаше, и почувствах, че всеки момент ще се
разплача.

Джед започна да споделя уязвимостта и болката си с другите. Успя за първи път в

живота си да премине шестмесечната граница в интимна връзка и се сгоди за жена на
име Никоя.
Елизабет напусна съпруга си Джош в хода на терапията. Макар че не се опитвахме
да влияем на решението ѝ, ние я подкрепихме. Вярваме, че е добре човек да прекрати
една безнадеждна и напълно неудовлетворителна връзка. Елизабет дълго се опитваше
да подобри отношенията си с Джош, но без никакъв успех. Ако беше останала във
връзката, вероятно щеше да продължи да бъде разочарована и неудовлетворена през
остатъка от живота си. Джош не я обичаше достатъчно, за да се промени.
След развода Елизабет веднага повтори модела още два пъти, с други двама
студени, неотзивчиви мъже. „Това е почти като да преживея отново модела, за да го
разпозная“, каза тя. Все още се чувстваше привлечена от нарцистични мъже, но сега
вече им се противопоставяше. Наскоро Елизабет започна връзка с Марк. Това беше
първата ѝ връзка с мъж, в която не само даваше любов, но и получаваше такава в
замяна. Както тя казва: „Оставих Марк да се грижи за мен. Предполагам, изглежда
смешно, че трябва да се науча как да получавам, но точно това се случва: Аз се уча да
получавам“.
Дъстин остана с Мишел. Те се ожениха и имат дете. В една от последните сесии той
описа живота си по следния начин:

ДЪСТИН: Все още има моменти, когато изпитвам недоволство, като че ли нещо не е ми
е достатъчно. Но през повечето време се чувствам свързан. Поглеждам към Мишел и
бебето и изведнъж си спомням, че вече не съм сам.

117
 9.
„Не се вписвам“
ЖИТЕЙСКИ КАПАН „СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ“
Дебра: Двадесет и пет годишна. В социални ситуации тя се чувства
тревожна и по-низша.

На първата сесия Дебра ни каза, че е нещастна в социалния си живот. Откакто

завършила колеж, имала проблеми при срещите си с хора.

ДЕБРА: Не съм се запознавала с никого през последните седем месеца. Не съм срещнала
човек, който иска да се запознае с мен.
ТЕРАПЕВТ: Къде обикновено се срещаш с хора?
ДЕБРА: Това е част от проблема. Наистина мразя да ходя на много от местата, където
мога да се срещам с хора. Аз съм много срамежлива и не мога да говоря с хората. Не
очаквам да ме харесат.

Бяхме изненадани, че Дебра се чувства по този начин, защото впечатлението ни

беше, че е много представителна. Още веднъж си напомнихме, че хората не се държат
с нас непременно по начина, по който се държат в социални ситуации. Те могат да
бъдат безкрайно по-срамежливи и неловки, когато са в група.
При изследването по-нататък се оказа, че Дебра избягва повечето социални
ситуации: „Те ме правят много тревожна“. Когато е тревожна, тя „не може да измисли
какво да каже“ и говори „глупави неща“. Смята се за непривлекателна и не очаква
мъжете да бъдат сексуално привлечени от нея. (Още веднъж сме изненадани, защото
Дебра е доста красива.)
Със сълзи на очи Дебра ни сподели, че понякога се чувства „напълно провалена в
социализирането“.

Адам: Тридесет и пет годишен. Има проблеми със самотата.

От самото начало усетихме известна оттегленост у Адам. Изглеждаше, че се

отдръпва назад, оставайки напълно откъснат. Той по-трудно от Дебра успя да изложи
какво не е наред, но и неговият проблем беше свързан със самотата.
Адам се чувстваше различен от другите хора. „Не се вписвам никъде“, казваше той.
Имаше няколко близки приятели, с които се виждаше понякога, но с годините – все
по-рядко.

АДАМ: Страхувам се, че ще завърша напълно сам. Наистина не се вписвам сред хората
на работа, а личен живот вече почти нямам. Просто не чувствам, че принадлежа някъде –
винаги сякаш съм отвън и гледам навътре.

Адам беше способен да се свърже на интимно ниво. В миналото е имал интимни

връзки и отношения с приятели. Той обаче беше спрял да се среща с хора и освен
работата не участваше в никакви други организации. Подобно на Дебра избягваше

118
повечето социални и групови ситуации.

ВЪПРОСНИК ЗА „СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ“

Въпросникът ще измери вашия житейски капан „Социално изключване“.

Отговорете на твърденията, като използвате следната скала:

КЛЮЧ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Напълно невярно е за мен.
2. По-скоро не е вярно за мен.
3. По-скоро е вярно, отколкото невярно.
4. Умерено вярно е за мен.
5. Предимно вярно е за мен.
6. Описва ме идеално.

Ако имате оценки 5 или 6 във въпросника, този житейски капан може да се отнася
за вас дори ако общата оценка е относително ниска.

Оценка Описание
1. Чувствам се много неловко в социални ситуации.
2. Чувствам се тъп и скучен на партита и други събирания. Никога не знам какво да
кажа.
3. Хората, които бих искал да са ми приятели, са над мен по някакъв начин (например
външен вид, популярност, богатство, статус, образование, кариера).
4. Бих предпочел да избягвам повечето социални събития, отколкото да участвам в
тях.
5. Чувствам се непривлекателен – твърде дебел, слаб, висок, нисък, грозен и т.н.
6. Чувствам се фундаментално различен от другите хора.
7. Не принадлежа никъде. Аз съм самотник.
8. Винаги се чувствам извън групата.
9. Моето семейство беше различно от другите семейства.
10. Чувствам се изключен от общността като цяло.
ВАШАТА ОБЩА ОЦЕНКА ЗА „СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ“ (сборът от
оценките на въпроси 1 – 10):

ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВАШАТА ОЦЕНКА ЗА „СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ“

10–19: Много ниска. Този житейски капан вероятно не се отнася за вас.

20–29: Ниска. Този житейски капан може да се отнася за вас само от време на
време.
30–39: Умерена. Този житейски капан е проблем в живота ви.
40–49: Висока. Това е важен житейски капан за вас.
50–60: Много висока. Това е един от основните ви житейски капани.

ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЗА СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ

Първичното преживяване е самота. Чувствате се изключен от останалия свят,

защото сте нежелан или различен. Това са двата типа социално изключване. Разбира
се, те често са смесени и може да имате и двата.
119
 Дебра е от първия тип. Тя се чувства по-низша в социални ситуации и оттам идва
преживяването ѝ за силна социална тревожност.

ДЕБРА: Бях поканена на парти миналата събота и се страхувах от това през цялата
седмица. Какво ми става? Другите хора с нетърпение очакват партитата, а аз през
цялата седмица не можех да си го изкарам от ума. Не можех да се отпусна. Бях винаги на
ръба да заплача.
ТЕРАПЕВТ: Какво си представяше, че може да се случи?
ДЕБРА: О, нали знаеш, щях да отида там и да бъда много нервна, и без да знам какво да
кажа. Щях да се държа като глупачка. Всички щяха да изглеждат по-добре от мен, с по-
добър външен вид, по-умни или по-успешни, а аз нямаше да има какво да предложа.
Всъщност точно това се случи – партито беше кошмар. Нямах търпение да си тръгна, и
когато се върнах у дома, плаках ли, плаках.

Дебра се чувстваше изключена заради повърхностни качества. Смяташе, че не е

достатъчно добра в начина, по който се представя. Тя обаче нямаше житейския капан
„Дефектност“ и след като преодолееше срама, се срещаше с хора, успяваше да се
сближи, и тогава се чувстваше добре. Например намираше комфорт в интимни
отношения и въпреки че нямаше интимен приятел, имаше много близки приятели.
Приятелствата на Дебра ѝ носеха известно облекчение от преживяванията ѝ за
малоценност и самота. Капанът „Социално изключване“ е свързан с външни качества,
а капанът „Дефектност“ – с вътрешни качества.
Възможно е да имате както „Социално изключване“, така и „Дефектност“, като
вторият е по-изразеният ви житейски капан. Ако това е така, нещата за вас са по-
трудни. Възможно е изобщо да не влизате във връзки и да сте напълно сам. Колкото и
трудно поносим да е капанът „Социално изключване“, когато към него се прибави и
„Дефектност“, нещата наистина стават много тежки.
Като в затворен кръг първичната характеристика, която караше Дебра да се чувства
по-долу от другите, беше нейната тревожност сама по себе си.

ДЕБРА: Знам, че когато влизам в това, ставам тревожна. Смущаващо е да си толкова

тревожен. Не се чувствам комфортно и карам и другите хора да се чувстват неудобно.
Веднага щом вляза в това състояние, знам, че ще оплескам нещата. Ще кажа или ще нап-
равя нещо, което не е както трябва. Просто искам да се свра в миша дупка.

Дебра непрекъснато сравняваше себе си с другите хора – тази изглежда по-добре,

онзи е по-умен и по-интересен и т.н. Важен фокус на нейната тревожност беше неспо-
собността ѝ да води разговор. Тя искаше да разговаря адекватно – да говори свободно,
да се усмихва, да се смее и да задава въпроси. Но беше твърде блокирана, за да го
прави.

ДЕБРА: Много е разочароващо, защото, веднага щом опозная човека, мога да водя
нормални разговори. Но когато срещна непознат, не мога да го направя. Блокирам.
ТЕРАПЕВТ: Това е почти като сценична треска.

Този вид тревожност от представяне е фундаментална част от вашето преживяване.

Страхувате се, че ще ви изучават, преценяват и оценяват негативно. Обсебен сте от
това какво мислят другите за вас. В зависимост от това в коя област сте най-
чувствителен – външност, кариера, статус, интелигентност или способност да водите
120
разговор, – в тази посока ще бъдат и вашите най-големи опасения да не изглеждате
неадекватен.
Тревожността на Дебра я прави социално непохватна. Въпреки че, когато е
спокойна, тя има добри социални умения, в повечето социални ситуации е твърде
нервна, за да ги използва. Губи почва под краката си, засрамва се и се оттегля. Не че се
чувства много по-различна от другите хора, а просто – социално нелепа.
За разлика от това проблемите на Адам не са свързани със социалните умения.
Всъщност той може да има много добри социални умения. Но се чувства
фундаментално различен от другите хора. Неговото първично преживяване е на
откъснатост. Той се преживява като по-скоро отделен, отколкото тревожен. Има
аурата на „недосегаем“.

АДАМ: Чувствам се сам дори когато съм сред тълпа от хора. Всъщност се чувствам
най-сам, когато съм сред хора.
ТЕРАПЕВТ: Твоята самата е все по-озадачаваща.

Адам преживява живота си, сякаш върви сред тълпа от непознати. Няма място,
където да чувства, че принадлежи.
За повечето хора това преживяване за различност е болезнено. Въпреки че някои се
чувстват добре в това състояние, все пак повечето го разглеждат като източник на
нещастие. Мнозинството искат да са вписани в средата, и чувстват болка и самота,
когато не са.
За разлика от Дебра, която се чувства отхвърлена в социални ситуации, Адам усеща
някакъв вид небитие, липса на свързаност. За него социалните ситуации предизвикват
усещане за изолация.

ТЕРАПЕВТ: Ако не си говорил с хората на партито, какво точно си правил там?

АДАМ: Просто влязох в собствения си малък свят.

Адам не се ядосва на света, че го отхвърля. По-скоро се чувства като аутсайдер. Той

е различен. Не се вписва.
Социалното изключване има много лица. Например вие може да сте човекът, с
когото всички се закачат или когото всички подиграват. Може да сте аутсайдер –
самотник или социален изгнаник. Оставате в кулоарите, не сте член на никакъв клуб
или група. Възможно е да сте някой, чийто житейски капан е до голяма степен
невидим и е трудно да бъде забелязан. Преминавате през динамиката на социалния
обмен, но в себе си се чувствате сам.
Независимо от вашия тип социално изключване вероятно сте предразположен към
голям спектър от психосоматични симптоми. Самотата често е свързана със сърдечни
и стомашни проблеми, безсъние, главоболие и депресия.
Ето някои от причините, поради които може да сте се чувствали нежелан или
различен като дете:

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ“

1. Чувствали сте се по-низш от другите деца поради някакво видимо

качество (например външен вид, височина, заекване и т.н.). Били сте

121
подиграван, отхвърлян или унижаван от другите деца.
2. Вашето семейство е било различно от съседите и хората около вас.
3. Чувствали сте се различен от другите деца дори в собственото си
семейство.
4. Били сте пасивен като дете; правили сте това, което се е очаквало, но
никога не сте развили собствени интереси или предпочитания и сега
смятате, че няма какво да предложите в разговор.

Една от причините може да е семейство, което е различно от другите. Семейството

ви може да е било различно по много начини – раса, етническа принадлежност,
религия, социален статус, образователно ниво, материални притежания. Може би
ежедневните навици, нравите и обичаите са били различни, а може и да е имало
езикова бариера. Възможно е да е имало психично заболяване в семейството ви,
например алкохолизъм или шизофрения. Семейството ви може да се е местило от
място на място, както се случва при военните, и никога да не сте оставали достатъчно
дълго на едно място, за да пуснете корени.
Друга причина може да е била свързана с вас, да сте имали нещо, което да ви е
отделило, така че да се чувствате различен дори от децата в собственото си семейство.
Надарените деца понякога могат да изпитват това, тъй като техните интереси са
различни от тези на връстниците им. Те се радват повече на четене или слушане на
музика, отколкото на игри с другите деца. Също така възможно е да сте имали
интереси, нетипични за вашия пол, например да сте момче, което обича да играе с
кукли, или момиче, което харесва по-груби момчешки игри. Вашата сексуална
идентичност може да ви е изолирала – хомосексуалните мъже и жени често имат
житейския капан „Социално изключване“. Вашата личност може да е била различна –
срамежлива, емоционална, интроспективна, интелектуална или инхибирана. Възможно
е да сте се развивали по-бързо или по-бавно от другите деца – физически, сексуално
или по отношение на нивото си на независимост, интелигентност или социални
умения.
Нещо във вас може да е допринесло да се чувствате по-низш от другите деца. Може
да сте били подиграван или унижаван. Пациентите са ни посочвали множество
причини, поради които са станали обект на такива атаки:

ПРИЧИНИ ДА НЕ СИ ЖЕЛАН В ДЕТСТВОТО И ЮНОШЕСТВОТО

Физически
Дебел, слаб, нисък, висок, грозен, с акне, с физическо увреждане, с малки
гърди, с големи гърди, с късен пубертет, слаб в спорта, некоординиран,
недостатъчно секси.

Умствени
Бавен в училище, с умствени увреждания, „книжен плъх“, със заекване, с
емоционални проблеми.

Социални
122
 Срамежлив, социално неуместен, незрял, неспособен да води разговори,
странен, скучен, недостатъчно готин.

В резултат на това, че изглеждате различен или нежелан, другите деца са ви

изключили от своите групи. Не са искали да играят с вас, подигравали са ви се и са ви
унижавали. Вие сте се оттеглили, за да избегнете подигравките. Винаги, когато сте
влизали в социална ситуация, сте се чувствали неловко и сте престанали да опитвате
да се сприятелявате, за да избегнете отхвърлянето. Възможно е да сте се свързали с
други деца, които също са различни, но сте копнеели да бъдете част от групата.
Ставали сте все по-самотен и изолиран и сте развили интереси, свързани с
усамотяване, например четене или компютърни игри. Възможно е да сте развили
експертност в други, не социални сфери, за да компенсирате преживяването си за
малоценност.
Всяко от тези неща може да се е случило с вас. Повечето от тях са се случили на
Дебра.

ДЕБРА: Бях дебела като дете. Бях отвратителна. На детската площадка другите деца
ми се присмиваха и ме преследваха, като се опитваха да ме накарат да падна. Когато
пораснах, никое от момчетата не искаше да излезе с мен. Това продължи, докато не
отслабнах преди колежа, когато отидох на първата си среща.

Капанът „Социално изключване“ на Дебра е свързан с много срам. Срамът относно

теглото ѝ я е накарал да избягва другите деца. Усещала е, че щом видят онази срамна
част от нея, ще я отхвърлят.
За да компенсира липсата на социален успех, Дебра много се е стараела в училище.
Всъщност тя е развила житейския капан „Неумолими стандарти“ относно училищните
си постижения. Сравнително често децата, които се чувстват социално нежелани,
развиват този капан като компенсация. Част от проблема на Дебра беше, че имаше
много високи стандарти за представянето си в социална ситуация – колко точно
уравновесена, интелигентна и привлекателна трябва да изглежда, като беше убедена,
че всичко, което е по-малко, ще бъде неприемливо за другите хора. Постоянно
очакваше критика и това беше една от причините да се чувства толкова тревожна.
Както отбелязахме по-горе, възможно е да сте развили „Социално изключване“ като
част от по-основния житейски капан „Дефектност“. Имали сте толкова глобално
усещане, че сте необичан в собственото си семейство, че това естествено се е
прехвърлило и в социалния ви живот. Чувствали сте се неудобно в интимни и
социални ситуации. Сега, когато взаимодействате с друг човек, очаквате личната ви
неприемливост да се превърне в проблем, и или се чувствате тревожен, или избягвате
ситуацията. Не очаквате да бъдете обичан или ценен. Вашият житейски капан е част
от по-фундаментално преживяване за дефектност.
Адам е израснал в семейство на алкохолици – двамата му родители пиели. Той бил
най-големият син и поел управлението на къщата. До дванайсетгодишна възраст
ефективно функционирал и като баща, и като майка на четиримата си по-малки братя
и сестри.

АДАМ: Това, което ми се случваше вкъщи, направи училищния ми живот да изглежда

нереален. Другите деца се тревожеха какво ще носят на партито или кого да поканят на

123
бала, а аз се тревожех как ще платя месечните сметки и как да не останем на улицата.

Макар че Адам се е държал нормално в училище, той се е чувствал далеч от

нормалното вътре в себе си. „Чувствах се като изцяло друг вид човек.“ Не е можел да
покани приятели у дома и ставал много тревожен, ако някой от тях контактувал с
родителите му. Адам се опитвал да запази училищния и домашния си живот
разделени. Семейството му било тайна, която пазел от другите деца.
През детството на Адам финансовото положение на семейството му постепенно се
влошавало и това направило ситуацията още по-неблагоприятна. Налагало се роди-
телите му непрекъснато да се местят, и обикновено живеели в квартали, където
усещали, че не се вписват.

АДАМ: Родителите ми винаги се смятаха за нещо повече от останалите. Те се държаха

така, сякаш наистина бяхме различни – сякаш все още живеехме в красива къща в луксозен
квартал. Всъщност правеха да изглежда така, сякаш нашите съседи са лоши и имат
неблагоприятно влияние, така че бях окуражен да бъда различен и да стоя далеч от
другите деца.

Родителите на Адам са го карали да не се занимава с хората около себе си.

Понякога твърде критичните родители могат да насърчат социалното изключване.
Имахме пациент, чиито родители непрекъснато го бяха критикували за социалните му
недостатъци – за начина, по който изглежда, по който говори, по който се облича, и
т.н. Бяха го накарали да се почувства социално неадекватен. Той бе напълно блокиран
в социални ситуации. Страхуваше се да не бъде критикуван, и поради това избягваше
да се свързва с други хора.
Произходът на капана „Социално изключване“ може да е свързан и с житейските
капани „Зависимост“ и „Подчинение“. Важен аспект от умението да се социализираме,
е развиването на усещане за себе си, което ни дава възможност да бъдем активни и
самоуправляващи се, и нашите родители ни насърчават да развием собствена уникална
идентичност, интереси и предпочитания. Да знаем, че сме уникални като личности, ни
осигурява енергията и идеите да провеждаме разговори с други хора.
Някои деца може да са пасивни по природа или пък техните родители да са
обезсърчили развитието на детската им индивидуалност. Когато уникалността ви е
смачкана, правите онова, което другите очакват от вас. Приемате лидерството им и
ставате конвенционални последователи, но не успявате да развиете собствени идеи,
интереси или предпочитания. В резултат на това, когато водите разговор, усещате, че
няма какво да кажете. Вашата пасивност ви кара да чувствате, че нямате какво да
предложите на другите. Провеждането на разговор се превръща в бреме и се чувствате
по-добре, когато слушате, но не можете да инициирате тема и да допринесете със свои
собствени мнения. Също така обикновено нямате предложения какво да се направи
или къде да се отиде. След известно време може да решите да избягвате общуването.
Този модел, подобно на другите причини, които вече сме обсъждали, ви кара да се
чувствате социално тревожен и изолиран.
Почти всеки в някаква степен има житейския капан „Социално изключване“.
Винаги имаме определена част от себе си, за която не сме сигурни и уверени, че ще
бъде приета. Кой не е преживявал някакво социално отхвърляне? Въпросът е колко
широко се е разпространило и колко е травматично. По подобен начин, колкото по-
рано започне социалното изключване, толкова по-силен е житейският капан.
124
 Множество хора развиват житейския капан през юношеските години. Юношеството
е времето, когато натискът от връстниците е най-силен. Тогава лесно се случва да не
успеете да се впишете в групата връстници. Много тийнейджъри се чувстват
различни – изолирани, отчуждени. Всъщност това се случва толкова често, че се смята
почти за нормално. Повечето хора обаче излизат от това отчуждение, когато отидат в
колежа или малко след това. Намират група приятели, които са подобни на тях, или
просто вече не се интересуват толкова дали са част от най-популярната група.
Но за някои чувството за социално изключване продължава и през останалата част
от живота им. Обикновено това са хората, чийто житейски капан е възникнал по-рано
и те дори и в най-старите си спомени имат преживяването, че не са приети от
връстниците си.

ЖИТЕЙСКИЯТ КАПАН В РАБОТАТА И ЛЮБОВТА

Това са начините, чрез които поддържате своя житейски капан „Социално

изключване“:

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН

„СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ“

1. Чувствате се различен или по-низш в сравнение с хората около вас.

Преувеличавате различията и минимизирате приликите. Чувствате се
самотен дори когато сте сред хора.
2. На работа стоите в периферията. Пазите се. Не се издигате в
йерархията и не се включвате в проекти, защото смятате, че не се вписвате.
3. Напрегнат сте и се чувствате неловко в групи. Не можете да се
отпуснете и да бъдете себе си. Тревожите се да не направите или да не
кажете нещо неподходящо. Опитвате се да планирате всичко, което ще
кажете. Много ви е некомфортно да разговаряте с непознати. Чувствате, че
нямате нищо уникално, което да предложите на другите.
4. В социален аспект избягвате да се присъединявате към групи или да
бъдете част от общност. Обикновено прекарвате времето само със
семейството си или с един-двама близки приятели.
5. Чувствате се смутен, ако хората се срещнат със семейството ви или
знаят много за него. Пазите тайни за своето семейство.
6. Преструвате се, че сте като другите хора само за да се впишете. Не
позволявате на повечето хора да виждат неконвенционалните страни от
вашата личност. Имате таен живот или чувства, които вярвате, че ще
накарат другите хора да ви унижат или да ви отхвърлят.
7. Поставяте прекалено силно ударение върху преодоляването на своите
собствени семейни дефицити: да придобиете статус, да имате материални
блага, да изглеждате високообразован, да скриете етническите различия и
пр.

125
 8. Никога не сте приемали определени части от собствената си природа,
защото вярвате, че другите хора няма да ви одобрят заради тях (например,
че сте срамежлив, интелектуален, емоционален, прекалено женствен, слаб,
зависим и т.н.).
9. Силно стеснителен сте по отношение на външния си вид. Чувствате се
по-малко привлекателен, отколкото другите хора казват, че сте. Възможно е
да полагате много усилия, за да бъдете физически привлекателен, и сте
особено чувствителен към физическите си недостатъци (например тегло,
физика, фигура, височина, тен, особености).
10. Избягвате ситуации, в които може да изглеждате глупав, бавен или
непохватен (например отиване в колеж, говорене пред публика и т.н.).
11. Непрекъснато се сравнявате с другите хора, особено с онези с белези
на популярност, които смятате, че ви липсват (например външен вид, пари,
атлетичност, успех, дрехи и т.н.).
12. Обръщате прекалено много внимание на компенсирането на това,
което смятате за социална неадекватност: опитвате се да докажете своята
популярност или социални умения, да спечелите хората, да сте част от
правилната социална група, да имате успех в кариерата си или да отглеж-
дате деца, които имат популярност.

Може да изпитвате силна страст към различни типове хора. Може да сте привлечен
от индивиди, дори противоположни на вас, например с външни признаци на при-
надлежност, която ви липсва. В зависимост от това какви са вашите специфични
проблеми от капана „Социално изключване“, е възможно да се стремите към
партньори, които изглеждат добре, имат висок статус, популярни са и са умели в
социалните ситуации или пък са напълно нормални и конвенционални. По този начин
вие усещате, сякаш също имате принадлежност.
Изборът на общителен партньор има своите предимства и недостатъци. Това
обстоятелство може да действа като сила, която ви подкрепя да се социализирате и в
крайна сметка ви дава възможност да се научите да се чувствате по-комфортно и да
сте по-свързан с другите. От друга страна, съществува опасност да станете прекалено
зависим от такъв партньор, защото той ви проправя пътя в социалните ситуации.
Може дори да станете по-срамежлив от преди и да разчитате изцяло на партньора си,
за да провеждате разговори и да се социализирате. По такъв начин изборът на
общителен партньор може да подсили усещането ви, че сте социално некомпетентен.
Също така е възможно да се чувствате привлечен и от други аутсайдери. Може да
чувствате специална връзка с други социално изключени хора и да се подкрепяте един
друг в преживяването за различност.

АДАМ: Приятелката ми Сюзан беше също изгнаничка. Тя беше артистичен тип, винаги
носеше черно и рисуваше странни картини. Когато бяхме заедно, се присмивахме на всички
останали. Изпитвахме съжаление към тях, че са толкова жалки и скучно нормални.

Този тип партньор може да ви утешава в чувството за различие и да придаде повече

стойност на уникалността ви. Вместо да се чувствате сам и различен, може да се
126
чувствате заедно и различни – сякаш и двамата сте по-добри от обикновените
индивиди.
Хората, които се чувстват различни, често се обединяват в групи: на артистичните,
умниците, пънкарите и пр. В единството има сила. Групата изгнаници често може да
издигне своя статус и те да се чувстват по-висши и специални. Култовите групи ясно
илюстрират този феномен. Членовете им смятат, че притежават специална тайна,
която принадлежи само на тях. Този факт ги поставя над аутсайдерите. Сега те са в
групата, а останалата част от света е отвън.
Някои хора с този житейски капан обаче дори не се чувстват част от значима
субкултура, те могат да бъдат отчуждени от всички групи.

АДАМ: Никъде не се вписвам. Аз съм атлетичен, но не съм атлет. Но не съм и

интелектуалец. Не съм бохем, но не съм и юпи. Разкъсан съм между всички тези светове и
не се идентифицирам с нито един от тях.

Дори ако преодолеете своя капан „Социално изключване“ в зряла възраст, понякога
все още може да се чувствате нежелан или различен. Старите усещания продължават
да ви навестяват. Често може да преувеличавате различията между себе си и другите и
това ви затруднява да се свържете. Тези различия се превръщат в бариера. Веднага
щом започнете да се сближавате, ставате много чувствителен към областите на
несъответствие.
Житейският капан „Социално изключване“ може да има сериозен ефект по
отношение на избора ви на кариера. Може би сте привлечен от дейности, които не
включват значими социални взаимодействия. Всъщност може да станете много добър
в някаква самостоятелна дейност, която по-късно да се превърне в кариера – това
нерядко е страничната полза от този житейски капан. Например може да станете
художник, учен или писател на свободна практика, репортер и т.н. Може да изберете
работа, която включва много пътувания или ви позволява да работите у дома.
Компютрите често са предпочитаната област за хора с този житейски капан. Може
дори да започнете свой собствен бизнес, така че да имате взаимоотношения, които вие
определяте, и да не е нужно да се притеснявате дали останалите ви приемат. Но
последното нещо, което бихте избрали, е работа, в която вашата кариера зависи от
осъществяването на контакти и връзки с други хора. Със сигурност не сте
корпоративният тип, който върви нагоре по стълбата на йерархията чрез политически
опит.
Ако работите в корпорация или друга организация, най-вероятно се чувствате по-
низш или имате усещането, че не се вписвате. Може да сте отличен в работата си, но
вашият житейски капан ви дърпа назад.

ДЕБРА: Имам работа, в която се очаква да забавлявам клиенти, да ги водя на вечери и

коктейли, но аз го избягвам. Това наистина ме наранява и затова не успявам да задържа
клиентите си.

Може дори да представяте себе си като странен, ексцентричен или надменен.

Бягството е основното ви средство за справяне с житейския капан. Това е скалата,
върху която се изгражда вашият капан „Социално изключване“. Избягването на со-
циални ситуации гарантира, че нищо не може да се промени за вас. Вашите умения не
могат да се подобрят. Вашите убеждения не могат да бъдат оспорени. Чувствате се
127
комфортно, но сте блокиран. Промяната изисква превключване от позиция на бягство
към конфронтация и изграждане на умение. Хората, които преодоляват този капан, са
онези, които избират да се променят.
По-долу са представени стъпките за преодоляване на капана „Социално
изключване“.

128
 ПРОМЯНА НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН
„СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ“

1. Разберете своето социално изключване в детството. Почувствайте

изолираното или по-низше дете в себе си.
2. Направете списък на ежедневните социални ситуации, в които ви е
некомфортно и се чувствате тревожен.
3.Направете списък на социалните ситуации, които избягвате.
4. Направете списък на начините, по които контраатакувате или
свръхкомпенсирате преживяването, че сте по-различен или по-низш.
5. Докато правите стъпки 1–4, избройте онези свои характеристики,
които ви карат да се чувствате отчужден, уязвим или по-низш.
6. Ако сте убеден, че недостатъкът е реален, формулирайте стъпки,
които да предприемете, за да го преодолеете. Изпълнявайте последователно
плановете си за промяна.
7. Оценете още веднъж важността на недостатъците, които не можете да
промените.
8. Направете флашкарта за всеки недостатък.
9. Опишете йерархично социалните и професионалните групи, които сте
избягвали. Постепенно се изкачвайте нагоре по йерархията.
10. Когато сте в група, полагайте съгласувани усилия да започнете
разговори.
11. Опитвайте се да бъдете себе си, когато сте сред хора.
12. Престанете да свръхкомпенсирате възприеманите от вас области на
нежеланост.

1. Разберете своето социално изключване в детството. Почувствайте

изолираното или по-низше дете в себе си. Първото нещо, което трябва да направите,
е да си спомните. Позволете на спомените за различното и изключено дете да дойдат
при вас. Когато имате време и сте сам, намалете осветлението и се отпуснете на
удобно място. Не забравяйте, че не трябва да насилвате представите. Просто затворете
очи и ги оставете да дойдат. Спомнете си кога сте се чувствали различен или по-низш.
Може да започнете с картина на настояща ситуация, която отключва преживяването
за социално изключване.
Най-често спомените ще бъдат за това как са ви се присмивали, унижавали са ви,
обиждали са ви или са ви тормозили, или че сте били сам, изолиран от другите и не сте
се вписвали. Ето илюстрация на техниката с представи при Дебра. В една от сесиите
тя ни разказа за друго отвратително парти. Помолихме я да затвори очи и да си го
представи.

ДЕБРА: Стоя до момчето, което ми говори. Наистина съм облекчена, че някой разговаря
с мен и не трябва да стоя сама, но съм и много нервна, че не мога да говоря с него.
Приказвам много бързо и знам, че очите ми изглеждат тревожни. Просто се чувствам

129
притисната. Той започва да гледа с неудобство, след което спира разговора и се
отдалечава. Веднага след това си тръгнах. Оттогава не съм ходила на парти.
ТЕРАПЕВТ: Остани с тази представа и извикай образ, в който си се чувствала по същия
начин в детството си.
ДЕБРА: Добре. Аз съм в къщата на приятелката си Джина. Има куп деца. Избираме
отбори за игра на кикбол и никой не ме избира. Аз съм последното дете, което трябва да
бъде избрано, и когато отборът ме взе, всички започват да пъшкат.

Образите на Адам бяха повече фокусирани върху факта, че се намира извън

всякакви групи. На една сесия той ни разказа за ходене на къмпинг като дете, когато
плували във водопад.

АДАМ: Бяхме около петима души, които плувахме близо до водопада. В един момент се
гмурнах и застанах долу, оставяйки ги точно над мен. Виждах другите деца някак
размазани и ги чувах заглушено през шума на водопада. Изведнъж се почувствах сам.
Помислих си, че винаги е било така с всички, които са идвали към мен. Гледам като през
прозорец. Другите са там, играят и се държат нормално помежду си, а аз гледам отвън.

Спомените за социалното изключване са болезнени. Ние искаме от вас да накарате

това изключено дете да се почувства комфортно. Представете си, че сте възрастен,
който помага на детето да се почувства комфортно. Не оставяйте своето вътрешно
дете на това студено място. Преди да напуснете образа, дайте подкрепа на своето
вътрешно дете в ролята си на възрастен.

АДАМ: Влизам в образа и се гмуркам във водопада, където стои моето детско аз, и му
казвам, че вече няма да бъде сам. Аз съм тук и ще му помогна да се свърже с другите хора.

2. Направете списък на ежедневните социални ситуации, в които ви е

некомфортно и се чувствате тревожен. Запишете ситуациите, които ви карат да се
чувствате неудобно, но които все пак не избягвате. Вашият списък може да включва
партита, срещи, хранене на обществени места, говорене пред група, запознанства,
говорене с авторитети, ситуации на отстояване или ежедневни разговори. Ето списъка
на Дебра:

СОЦИАЛНИ СИТУАЦИИ, ОТ КОИТО НЕ БЯГАМ,

ВЪПРЕКИ ЧЕ МЕ ПРАВЯТ ТРЕВОЖНА

1. Поздравяване на портиера.
2. Телефонни разговори с потенциални клиенти.
3. Обяд в кафенето на работното място.
4. Часът за кафе в църквата.
5. Срещи с колеги.
6. Говорене с хора, които не познавам добре.
7. Запознаване с хората в сградата, в която живея.

След това направете още две колони в таблицата. Във втората колона за всяка
ситуация запишете начините, по които се чувствате нежелан, различен или по-низш.

130
Например за парти Дебра написа: „Не изглеждам добре, неумела съм в разговорите,
изглеждам тревожна“. За срещите в работата: „Когато имам думата, говоря глупави
неща, не мога да се отпусна и да водя непринуден разговор, нямам професионален
външен вид като другите“.
Накрая, в последната колона, запишете най-лошия сценарий за това какво може да
се обърка. Опитайте се да си представите жив образ. Коя е катастрофата, от която се
страхувате? Дали хората ще ви се присмеят, или ще ви отхвърлят? Ще бъдете ли
заклеймен като по-низш? Или отново ще се провалите и няма да се впишете в
контекста?

3. Направете списък на социалните ситуации, които избягвате.

Тук опишете ситуациите, които обичайно избягвате. Ето списъка на Дебра:

СОЦИАЛНИ СИТУАЦИИ, КОИТО ИЗБЯГВАМ

1. Ловенето партита.
2. Излизането с клиенти на вечеря.
3. Запознанства.
4. Молене на шефа за услуга.
5. Канене на сбирки на хора, които не познавам добре.
6. Излизане след работа с колеги.
7. Презентации на работното място.

След като завършите списъка си, направете още две колони и направете същите
стъпки като в точка 2 за всяка ситуация. Във втората колона запишете начините, по
които се чувствате различен или по-низш. В последната колона посочете най-лошия
възможен сценарий.

4. Направете списък на начините, по които контраатакувате или

свръхкомпенсирате преживяването, че сте по-различен или по-низш. Това са
начините, чрез които се опитвате да докажете, че е вярно обратното на житейския
капан. Това е форма на контраатака. Опитвате се да се борите с житейския капан, като
правите всичко възможно да покажете, че сте като всички останали и сте желан. Ето
списъка на Адам:

НАЧИНИ, ЧРЕЗ КОИТО СВРЪХКОМПЕНСИРАМ

УСЕЩАНЕТО, ЧЕ СЪМ РАЗЛИЧЕН

1. Преструвам се, че съм като този, с когото съм, за да се впиша. Пазя

своите мисли за себе си.
2. Не позволявам на хората да видят странните ми особености (че
харесвам чуждестранни филми, кратки разкази, своето семейство).
3. Когато имам приятелка, не позволявам на приятелите или семейството
ми да прекарват време с нея. Опитвам се да запазя своите светове отделени.
4. Обличам се по-консервативно, отколкото искам.
131
 5. Опитвам се да впечатля хората, като им показвам колко съм
популярен.
6. Опитвам се да имам приятели, които са популярни.

По същия начин може да свръхкомпенсирате чувството си за малоценност, като се

фокусирате прекомерно върху външния си вид, върху това да станете успешен в
кариерата си, да се стремите да бъдете в групата или да криете недостатъците си.
Такива свръхкомпенсации са крехки и обикновено лесно се срутват. Бихме искали
да изградите по-солидна основа, за да станете отворен и да преживявате социалните
ситуации по нов начин. Ще откриете, че те могат да бъдат съвсем различни от
кошмарните преживявания в детството ви. Възрастните обикновено по-лесно приемат
различията в сравнение с децата и юношите. Те са доста по-малко склонни да ви
унижат или да ви отхвърлят директно.

6. Докато правите стъпки 1-4, избройте онези свои характеристики, които ви

карат да се чувствате отчужден, уязвим или по-низш. Използвайте отделни
страници за всяка характеристика (например „Дебелото дете“, „Тъпото дете“). След
това на всеки лист опишете следното:

1. Определете качеството със специфични термини (например дебел = 90 кг).

2. Направете списък на всички доказателства в своя зрял живот, които
потвърждават усещането ви, че това е реален недостатък.
3. Направете списък на всички доказателства, които отхвърлят вашето усещане.
4. Попитайте приятелите и семейството си за мнението им относно вашата преценка
на всяка от характеристиките.
5. Напишете абзац, който обобщава обективните доказателства. Доколко е валидна
вашата самокритика?
Характеристиките, които Дебра описа, включваха: „Не изглеждам добре“, „Не мога
да водя интересни разговори на парти“, „Не съм достатъчно успешна“, „Тревожна съм
в социални ситуации“, „Лекомислена съм и приказвам глупости“ и „Първото
впечатление от мен винаги е ужасно лошо“. Ето описанието на Дебра за последната
характеристика:

ПЪРВОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ ОТ МЕН ВИНАГИ Е УЖАСНО ЛОШО

1. Дефиниция: Хората не ме харесват, когато се срещна с тях за първи

път.

2. Доказателства в зрелия ми живот, че това е реален недостатък:

• Никога не се срещам с момчетата на парти.
• Хората, които не ме познават, бързо губят интерес да говорят с мен на
партитата.
• Не се справям добре на интервюта за работа.
• Хората се забавляват с първото впечатление, което съм им направила
(например Елън и Бил).

132
 •Имам много трудности, когато се срещам с нови хора.
• Хората в сградата, в която живея, изглежда, не ме харесват. А те са
много по-приятелски настроени към други хора.

3. Доказателства в зрелия ми живот, които отхвърлят това усещане:

• Изградих няколко нови приятелства в последните години.
• Всъщност имам много добри приятели.
• Когато бях в колежа, майките на приятелите ми като че ли ме харесваха.

4. Попитайте приятелите и семейството си:

Попитах сестра си, майка си и двама приятели. Всички до голяма степен
се съгласиха, освен майка ми. Сестра ми каза, че първоначално изглеждам
затворена. Приятелите ми казаха почти същото.

5. Обобщение на обективните доказателства:

Въпреки че има доказателства, че понякога мога да направя добро първо
впечатление, повечето от доказателствата са, че това е истински
недостатък.

Като направи това и за другите си характеристики, Дебра призна, че вероятно е

доста добре изглеждаща и успешна, но че другите ѝ недостатъци са реални.
Качествата, които Адам описа, включваха:

НАЧИНИТЕ, ПО КОИТО СЪМ РАЗЛИЧЕН ОТ ПОВЕЧЕТО ХОРА

1. Не говоря за същите неща, за които говорят другите.

2. Странен съм.
3. Хората не искат да ме познават.
4. Прекалено сериозен съм и не мога да се държа по-лековато.
5. Обличам се различно от другите хора.
6. Имам необичайни интереси, които другите, изглежда, нямат.
7. Държа се прекалено студено и това кара хората да се отдалечат от мен.

След попълване на листовете той реши, че „Не говоря за същите неща, за които
говорят другите“, „Прекалено сериозен съм и не мога да се държа по-лековато“ и
„Държа се прекалено студено и това кара хората да се отдалечат от мен“ са реални
недостатъци.
Когато оценявахме дали недостатъците на Адам са реални, или въображаеми, стана
ясно, че той преувеличава различията между себе си и останалите хора. Това беше
един от ключовите начини, по които поддържаше житейския си капан. Постоянно
преувеличаваше различията и игнорираше сходствата.

ТЕРАПЕВТ: Защо реши, че не можеш да говориш с този нов мениджър на работното

място?

133
 АДАМ: Просто усетих, че нямаме нищо общо.
ТЕРАПЕВТ: Но вие сте в една и съща област. Това вече е нещо.
АДАМ: Но ние сме различни по много други линии.
ТЕРАПЕВТ: Какво например?
АДАМ: О, той се облича различно и кара скъпа кола.
ТЕРАПЕВТ: Но не чу ли, че той също е познавач на чуждестранното кино?
АДАМ: Да. Но тази кола наистина ме разби. Просто реших, че той е материален човек, а
пък аз не съм такъв.

Самият начин, по който Адам виждаше света – по-скоро различия, отколкото

сходства, поддържаше житейския му капан.

1. Ако сте убеден, че недостатъкът е реален, формулирайте стъпки, които

можете да предприемете, за да го преодолеете. Изпълнявайте последователно пла-
новете си за промяна. Може да напишете неща като: работа за подобряване на
социалните умения, за да станете по-топли и приятелски настроен към хората; да
отслабнете или да качите тегло; да се запишете на курс по публично говорене; да се
върнете в училище; да се научите да се грижите по-добре за външния си вид; и
всякакви други стратегии за самоусъвършенстване. Правете тези неща постепенно.
Понякога, когато имаме недостатък, се противим да го преодолеем. Чувстваме се
толкова засрамени, че дори не искаме да мислим за това. Опитайте се да не падате в
този капан. Смело атакувайте недостатъците си.
Дебра изработи план за справяне със своето „ужасно първо впечатление“. Първо се
опита да получи обратна връзка за това кои страни на поведението ѝ са проблемни. Тя
направи това, наблюдавайки себе си, когато се среща с хора, питайки приятелите и
семейството си и разигравайки с нас на сесиите ролеви игри на първи срещи.

ТЕРАПЕВТ: И така, какво можем да заключим от всичко това?

ДЕБРА: Предполагам, че имам два основни проблема при създаването на първо
впечатление. Единият е, че тъй като съм много тревожна, правя шеговити коментари,
които другият не приема за шега. Второто е, че когато хората ме питат нещо за мен
самата, не знам какво да отговоря.

След като Дебра установи, че има склонност да бъде подигравателна, беше

сравнително лесно да престане да го прави. Тя спря да се шегува, поне докато не
опознаеше човека малко по-добре. По отношение на втория проблем – какво да казва,
когато я попитат за нея самата, започнахме да го тренираме в сесиите. Подготвихме
Дебра да говори за себе си в различни области – за работата си, за семейството си, за
интересите си. Много от социалните умения може да се научат чрез подготовка.
Предварителното планиране как да се справяте с различни сценарии, ще намали
тревожността ви.
Важна роля във вашата подготовка може да има също така работата с образи.
Вместо да отделяте време преди събитието да си представяте катастрофални ситуации
и това още повече да увеличи страха ви, отделете време, за да си представите
възможно най-добрия сценарий. Представете си, че се представяте точно по начина,
който желаете. Репетирайте успеха, а не провала.

ДЕБРА: Преди да отида на фирменото коледно тържество, легнах, отпуснах се и си

представих, че то върви много добре. Представих си как се разхождам, оглеждам се,
134
усмихвам се и избирам някого, при когото да отида и да си поговоря. Представих си как
отивам и казвам „Здравей“, и се чувствам спокойна. Представих си как започвам да говоря
за нещата, които бих искала да кажа.

135
 2. Оценете още веднъж важността на недостатъците, които не можете да
промените. Анонимните алкохолици казват: „Боже, дай ми спокойствие да приема
нещата, които не мога да променя, смелост да променя нещата, които мога, и мъдрост
да правя разлика между тях“. Има неща, които можете да промените в себе си, и
други, които не можете. Отвъд самоусъвършенстването е приемането на себе си.
Възможно е да имате недостатъци, които не можете да промените или не можете да
промените достатъчно. Винаги ще бъдете прекалено висок, прекалено нисък или по-
скоро дебел, може никога да не бъдете достатъчно успешен или да разказвате
страхотни истории на партитата. Но хората с този житейски капан почти винаги
преувеличават важността на своите недостатъци. Помислете върху това. Колко
значими наистина са вашите недостатъци, отнесени към вашите качества?
Направете списък на своите качества и недостатъци. Направете същото и за хората,
които познавате. Наистина ли сте толкова по-лош или по-различен от тях? Опитайте
се да поставите недостатъците си в перспектива. Дебра може да е непохватна в
социални ситуации, но тя е също така интелигентно, чувствително и мило човешко
същество. Същото важи и за Адам. Той е забавен, интересен човек, чиито различия
често го правят доста харизматичен. Нашият опит с пациентите с този житейски капан
показва, че при преобладаващата част от тях недостатъците им бледнеят на фона на
човека като цяло.
Вероятно смятате, че хората в настоящето гледат на вашите недостатъци по същия
начин, както децата, които са ви се присмивали в детството. Грешите. Възрастните
обикновено са много по-толерантни към различията от децата. Те повече ценят
различията. Само децата и незрелите възрастни имат преживяването, че натискът е
абсолютно същият.

ДЕБРА: Когато съм на парти, се чувствам по същия начин, както на площадката в

училище. Усещам как всички ми се присмиват. Почти очаквам хората да започнат да ме
нападат и да пеят песни за това колко съм дебела.

В крайна сметка може да имате недостатъци, които да не искате да променяте.

Някои от така наречените недостатъци може да са ценна част от вас. Така се усещаше
Адам по отношение на начина, по който се облича. Обичаше да си купува дрехи и
нямаше намерение да се откаже от него. Начинът, по който се обличаше, се
отличаваше, но не беше скандален. Дебра пък имаше подобен проблем с грима. Тя не
искаше да носи грим дори това да увеличи шансовете ѝ да срещне мъж.
Колко точно искате да се промените, в крайна сметка е ваше решение. Но трябва да
сте наясно с последиците от това, което правите. Ако вашата цел е да се впишете в
средата, може би показването на уникалността ви няма много да помогне да я
постигнете. Една от най-трудните задачи в живота е намирането на баланс между това
да се вписваме в средата и да бъдем нормални и това да изразяваме своите уникални,
индивидуални качества. Ако стигнем твърде далеч в нормалността, губим усещането
за това кои сме всъщност; ако отидем до крайност по отношение на индивидуалното
изразяване и уникалност, няма да можем да се впишем лесно в общността.

3. Направете флашкарта за всеки недостатък. Направете флашкарти, които да

носите със себе си. Прочитайте ги всеки път, когато се активира житейският ви капан.
По този начин ще се отдалечавате от него.
136
 Когато пишете флашкартата, подчертайте начините, по които преувеличавате
недостатъка си. Посочете качествата си. Включете стъпки за усъвършенстване.
Ще дадем няколко примера. Ето картата на Дебра, която тя написа за недостатъка си
„Тревожна съм в социални ситуации“:

ФЛАШКАРТА № 1 ЗА СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ

Знам, че точно сега се чувствам тревожна, сякаш всички ме гледат.
Чувствам се, сякаш не мога да говоря с никого. Но това е само моят
житейски капан, който се е задействал. Ако погледна наоколо, ще видя, че
хората не ме гледат. Дори някой да гледа към мен, това вероятно е
приятелски поглед. Ако започна да говоря с хората, тревожността ми ще
нарасне малко. Но те не могат да разберат, че съм тревожна. Освен това и
други хора са тревожни, даже всеки е малко тревожен в социални ситуации.
Мога да започна да отпускам тялото си, да гледам из стаята и да намеря
човек, с когото да си поговоря.

Ето и картата на Адам, която той написа за недостатъка си „Държа се доста студено
и това кара хората да се отдалечат от мен“:

ФЛАШКАРТА № 2 ЗА СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ

Започвам да се чувствам различен от хората, с които съм. Чувствам се
като аутсайдер, все едно съм сам в тълпата. Отдръпвам се и се държа
студено. Това именно е моят житейски капан, който се активира. Всъщност
преувеличавам колко съм различен. Ако се държа по-приятелски, ще от-
крия, че имам общи неща с другите хора. Просто трябва да си дам
възможност да се свържа с тях.

Флашкартата може да помогне да се освободите от магията на житейския капан и да

се върнете на правилната писта.

4. Опишете йерархично социалните и професионалните групи, които сте

избягвали. Постепенно се изкачвайте нагоре по йерархията. Това е най-важната
стъпка. Спрете бягството! От всички фактори, които поддържат вашия житейски
капан, избягването е най-важното. Докато продължавате да бягате, житейският ви
капан няма да се промени.
Когато достигнем зрелостта, вероятността хората да ни отхвърлят, е по-малка в
сравнение с детството. Колкото по-възрастни стават хората, толкова по-толерантни и
приемащи са. Но вие не успявате да видите това. Замръзнали сте в детството си, без да
осъзнавате, че светът около вас се е променил. Приписвате детски нагласи на хората
около себе си и поради това избягвате ситуации, в които може да получите именно
положителната обратна връзка, от която се нуждаете. Така че никога не успявате да
разберете, че действително можете да бъдете приети.
Осъзнаваме, че тази стъпка ще бъде трудна за вас. Затова ще опитаме да я направим
колкото е възможно по-лесна. Причината, поради която се опитвате да избягате, е
преживяването за много силна тревожност в социални ситуации и бихте направили
137
почти всичко, за да я избегнете. Житейският капан „Социално изключване“ ви дава
възможност да живеете, избягвайки почти всички социални ситуации. Затова просто
я карате някак си, въпреки че в живота ви отсъстват важни параметри на
удовлетвореността.
Вземете списъка с избягваните социални ситуации, който направихте в стъпка 3. С
помощта на представената по-долу скала оценете колко трудно би било за вас да из-
пълните всяка точка (използвайте цифри от 0 до 8).

СКАЛА НА ТРУДНОСТ
0 – Много лесно
2 – Леко трудно
4 – Умерено трудно
6 – Много трудно
8 – Усеща се като почти невъзможно.

Ето как Дебра оцени точките в своя списък:

СОЦИАЛНИ СИТУАЦИИ, КОИТО ИЗБЯГВАМ ОЦЕНКА ЗА ТРУДНОСТ

1. Повечето партита. 8
2. Излизането с клиенти на вечеря. 5
3. Запознанства. 6
4. Молене на шефа за услуга. 4
5. Канене на сбирки на хора, които не познавам добре 7
6. Излизане след работа с колеги. 3
7. Презентации на работното място. 8

Започнете с най-лесната точка. (Уверете се, че сте включили няколко относително

лесни точки, които сте оценили с 1, 2 или 3.) Повтаряйте тази точка отново и отново,
докато постигнете усещане за придобито умение по отношение на това ниво на
трудност. Най-лесната точка за Дебра беше „Излизане след работа с колеги“. Тя
започна да прави това няколко пъти в месеца в продължение на около пет месеца,
преди да премине към следващата точка в списъка.
Дебра допълни списъка и с други елементи с ниво на трудност 3 и започна да
изпълнява и тях. Тя разговаряше с хора, които познаваше от миналото, например
портиери, чиновници и т.н. Разговаряше с мъже, които намираше за умерено
привлекателни. С времето се почувства готова за ниво 4. Препоръчваме ви да
направите същото. На всяко ниво на трудност допълвайте списъка с други неща и ги
практикувайте. Планирайте внимателно как ще извършите всеки елемент, и помислете
за всичко предварително. Изгответе си решения за всякакви възможни събития.
Използвайте позитивни представи, за да репетирате доброто си представяне.
Постепенно се придвижвайте нагоре. Вашите успехи ще ви подкрепят, докато
вървите, но най-трудната част е да започнете. Възползвайте се от шанса и започнете
отново да се развивате социално. Може дори да откриете, че ви харесва.

5. Когато сте в група, полагайте съгласувани усилия да започнете разговори.

Когато присъствате на социално събитие, поставете си цел да започнете определен
брой разговори, след което се опитайте да се срещнете с човека, когото сте си
набелязали. Ориентирайте се към външния свят. Хората с този житейски капан

138
прекарват твърде много социално време в собствената си глава и не се свързват със
света. Въпреки че са влезли в социалната ситуация, все още избягват истинските
контакти – те са там телом, но не и духом. Важно е да преодолеете и тази по-трудно
доловима форма на бягство.
Когато Дебра и Адам практикуваха своите точки от списъка, те се съгласиха да
говорят с определен брой хора. Отивайки на парти, си казваха нещо от рода: „Ще
говоря поне с двама души, които не познавам“. Точно това искаме да направите. Ще
бъдете изненадан да разберете, че поставянето на конкретна цел често намалява
тревожността, а не я увеличава. Когато тревожното очакване премине, вероятно ще
откриете, че разхождането и говоренето с хора значително намаляват тревожността ви.
Това е начин да се работи с избягването. Предполагате, че ще бъдете много по-
тревожен, отколкото всъщност сте.

ДЕБРА: Наистина изобщо не беше зле. Разговарях с двама души по време на кафе
паузата и не беше зле. А следващия път като отида, ще бъде много по-добре, защото вече
има няколко души, с които мога да говоря.

Опитайте се да се сприятелите с един човек в групата, а след това постепенно се

насочете и към други хора. Това е стратегия, която намираме за полезна. Фокусиране-
то върху групата като цяло е твърде натоварващо и тогава имате усещането, че
погледите на всички са насочени към вас. Намалете групата до управляеми единици и
завладявайте по един или двама души.

6. Опитвайте се да бъдете себе си, когато сте сред хора. Съществува още една
недоловима форма на избягване – скриването на определени части от себе си. Нап-
ример, когато говорите с хора, сте внимателен и потаен, като гледате да избягвате
определени теми, така че вашият дефект или различие да бъдат прикрити. Например,
че сте гей или не сте достатъчно успешен, че имате определен произход и т.н.
Възможно е това да е физическа характеристика или някаква страна от вашия статус,
например образование или доходи.
Плащате твърде висока цена, за да пазите тези тайни, и срещите ви с хората са
изпълнени с напрежение и самота. Както един от нашите пациенти веднъж каза: „Да
имаш тайна, означава да се изолираш“. Опитайте, доколкото е възможно, да не криете
недостатъците си или възприеманите от вас различия. Това не означава да бъдете
абсурдно различен, а просто да бъдете себе си. Нека хората знаят, че сте гей или имате
определен произход. Спрете да го криете. Когато опознаете другите по-добре,
споделете някои от своите уязвими страни. Това е единственият начин да разберете, че
сте приет независимо от тях.

7. Престанете да свръхкомпенсирате възприеманите от вас области на

нежелателност. Позволете си да видите, че повечето хора ще ви приемат такъв,
какъвто сте, независимо от опитите ви да ги впечатлите с постиженията или
притежанията си. Ще откриете колко облекчаващо е да се откажете от този натиск.

АДАМ: Беше бреме да доказвам през цялото време, че съм популярен. Винаги лъжех кой
съм. Наистина не искам повече да го правя.

Дебра имаше подобен проблем относно липсата си на успех. Понеже се срамуваше

139
от професионалната си ситуация, непрекъснато се стремеше да доказва колко е умна.
Ако тема на разговора се окажеше работата ѝ, общуването ставаше напрегнато и
изкуствено.

ДЕБРА: Започвах да се хваля. Независимо за какво говорехме, успявах да вмъкна

коментар за това как спечелих награда в колежа, или нещо подобно. Започвах да говоря за
някаква сложна теория или изведнъж ставах надменна. Звучеше наистина кухо. Мисля, че
другите разбираха как точно се чувствам.

От една страна, такъв вид контраатакуване е сериозно бреме, а от друга,

поведението ви изглежда прозрачно и хората могат да видят, че вътрешно изпитвате
срам. Парадирането ви е фалшиво. Вие го знаете и те също го осъзнават. Заменете
личността, която се преструвате, че сте, с личността, която наистина сте. Хората ще ви
харесват повече, а и вие ще се харесате.
Не смятаме, че трябва да започнете да се подценявате, а по-скоро ви препоръчваме
да се успокоите и да спрете да се опитвате непрекъснато да впечатлявате околните.

НЯКОЛКО ФИНАЛНИ ДУМИ

Излизането от капана „Социално изключване“ е пътуване от самотата към

свързаността с другите. Опитайте се да погледнете положително на това пътуване.
Ако имате желание да изпълните горните стратегии за промяна, ще откриете, че ви
очакват много награди. Дебра вече ходи на срещи, забавлява се на партита, излиза
вечер няколко пъти в седмицата и т.н. Тя започна да идва на сесиите щастлива. Адам
сега има няколко близки приятели, с които споделя истината за себе си.
Удовлетворителният социален живот е най-голямата награда. Започвате да се
усещате част от група или общност, а това е жизненоважно. В момента сте лишен от
него. Защо да пропускате тази възможност?

140
 10.
„Не мога да го направя сам“
ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ЗАВИСИМОСТ“
Маргарет: Двадесет и осем годишна, чувства се хваната в капан в брака
си с малтретиращ съпруг.

Когато Маргарет за първи път влезе в офиса ни, в очите ѝ се четеше уплаха. Това
породи защитен импулс у нас и станахме, за да се погрижим за нея. Казахме ѝ, че
изглежда уплашена, а тя сподели, че дори не иска да мисли за проблемите си, и
помоли да не говорим за тях.
Маргарет се чувстваше хваната в капан във връзка, от която се страхуваше да си
тръгне. Страхуваше се да остане сама. Антъни, нейният съпруг, беше вербално
малтретиращ. Той беше безработен от две години и обвиняваше нея за това. Всъщност
я обвиняваше за всичките си проблеми. Маргарет страдаше от агорафобия: тя имаше
панически атаки и избягваше множество ситуации от страх, че ще получи атака –
влакове, ресторанти, супермаркети, търговски центрове, тълпи, киносалони и т.н. В
някои дни ставала толкова тревожна, че се страхувала да напусне дома си. Дошла на
терапия, тъй като ѝ било прекалено трудно да се справя с брака и фобиите си.
Както може да си представите, освен че правеше ежедневното функциониране
трудно, агорафобията на Маргарет силно ограничаваше удоволствието ѝ от сво-
бодното време. Дейности, които другите хора намираха за приятни, за нея бяха
сериозна трудност.

МАРГАРЕТ: Антъни ми е бесен. Иска да се срещнем в ресторанта утре вечер, но не иска

да дойде да ме вземе от вкъщи. Аз обаче не мога да отида сама, тъй като се страхувам да
се кача на влака.
ТЕРАПЕВТ: От какво се страхуваш?
МАРГАРЕТ: Ами ако нещо ми се случи и няма кой да ми помогне?
ТЕРАПЕВТ: Какво може да ти се случи?
МАРГАРЕТ: Какво може да ми се случи? Мога да изпитам толкова силна паника, че да
припадна на улицата.

Когато Маргарет беше вкъщи, а Антъни трябваше да излезе по някаква причина, тя

също искаше да излезе или започваше да говори по телефона: „Телефонът ми е
жизненоважна връзка със света“. Въпреки че Антъни се оплакваше от ролята си на
бавачка, всъщност я обезсърчаваше в опитите ѝ да направи нещо сама. Маргарет
чувстваше, че по странен начин той иска да я държи зависима.

Уилям: Тридесет и четири годишен, все още зависим от грижите на

родителите си.

Уилям също имаше уплашен поглед, когато влезе в офиса ни. Изглеждаше
срамежлив, тих и плах мъж. Той също неусетно ни провокира да се погрижим за него,
за да се почувства комфортно. Дадохме си сметка, че се опитваме да се държим благо

141
с него.
Уилям все още живееше с родителите си. Беше напускал дома си за дълъг период
само докато е бил в колежа. Това продължило около година, след което се преместил в
малко училище достатъчно близо до дома си, за да може да пътува дотам. Уилям
станал счетоводител като баща си и работеше в бащината си фирма. Беше
изключително тревожен за работата си. От доста време се срещаше с жена на име
Карол, но някак си му беше трудно да се обвърже. Не можеше да реши дали тя е
подходяща за него.

УИЛЯМ: Все си мисля: „Ами ако направя грешка, ами ако тя не е за мен? Ами ако има
някоя по-добра? Как да разбера дали тя е правилната жена?“. Разбираме се, но няма
фойерверки. Ами ако не мога да я издържам? Тя иска да има много деца. Как да разбера
дали мога да издържам жена и деца? Аз едва себе си издържам. Понякога си мисля, че
трябва да се разделя с нея и да го преодолея.

Уилям се опитваше да вземе решение за Карол в продължение на две години. Дойде

на терапия, защото тя му дала ултиматум – или да се оженят, или да прекратят
връзката си. Уилям се чувстваше парализиран.

Кристин: Тя е двадесет и четири годишна и е толкова независима, че не

може да приеме помощ дори когато се нуждае от нея.

Кристин не изглеждаше уплашена, когато влезе в офиса ни. Напротив, изглеждаше

напълно способна да се грижи за себе си. Нейното поведение беше асертивно и
компетентно.
Кристин се гордееше с независимостта си. Беше самоуверена и казваше: „Нямам
нужда от никого“. Тя се издържала и живеела сама още от колежа. През изминалата
година работела като социален работник в център за лечение на зависимости.
Минавала през най-опасните квартали на града без страх.
Осем месеца преди да дойде при нас, Кристин си счупила крака при каране на ски.
Все още използваше бастун при ходене. Веднага след инцидента се наложило да се
върне временно в дома на родителите си. Родителите и двете ѝ по-малки сестри
трябвало да се грижат за нея, да ѝ носят ядене, да ѝ помагат да се мие и облича, и т.н.
Стресът от това да се налага хората да се грижат за нея, особено членовете на
семейството ѝ, бил толкова силен, че тя дойде на терапия.

КРИСТИН: Просто не съм човек, който обича да се грижат за него. Не ми харесва.

Разстройвам се и се усещам потисната. Предполагам, осъзнах, че не трябва да се
разстройвам толкова от това. Вече се върнах в апартамента си и ми е трудно да позволя
на приятелите си да вършат нещата, от които имам нужда. Смешното е, че знам, че ще
направя същото за тях, без дори да се замисля. Защо не мога да приемам помощ от
хората?

ВЪПРОСНИК ЗА „ЗАВИСИМОСТ“

Направете този тест, като оцените всяко твърдение, използвайки скалата по-долу.

142
 КЛЮЧ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Напълно невярно е за мен.
2. По-скоро не е вярно за мен.
3. По-скоро е вярно, отколкото невярно.
4. Умерено вярно е за мен.
5. Предимно вярно е за мен.
6. Описва ме идеално.

Ако имате оценки 5 или 6 във въпросника, този житейски капан може да се отнася
за вас дори ако общата оценка е ниска.

Оценка Описание
1. Чувствам се повече като дете, отколкото като възрастен, когато трябва да се
справям с отговорностите на ежедневния живот.
2. Не съм способен да се оправям сам.
3. Не мога да се справям добре сам.
4. Другите хора могат да се грижат за мен по-добре, отколкото аз.
5. Имам проблеми при справянето с нови задачи, освен ако някой ме насочва.
6. Не мога да направя каквото и да било правилно.
7. Аз съм неспособен.
8. Липсва ми здрав разум.
9. Не мога да се доверя на собствената си преценка.
10. Намирам ежедневния живот за смазващ.
ВАШАТА ОБЩА ОЦЕНКА ЗА „ЗАВИСИМОСТ“ (сборът от оценките на
въпроси 1-10):

ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВАШАТА ОЦЕНКА

ЗА „ЗАВИСИМОСТ“
10–19: Много ниска. Този житейски капан вероятно не се отнася за вас.
20–29: Ниска. Този житейски капан може да се отнася за вас само от време на
време.
30–39: Умерена. Този житейски капан е проблем в живота ви.
40–49: Висока. Това е важен житейски капан за вас.
50–60: Много висока. Това е един от основните ви житейски капани.

ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЗА ЗАВИСИМОСТ

Ако имате житейския капан „Зависимост“, животът сам по себе си изглежда

смазващ. Чувствате, че не можете да се справяте. Смятате, че сте неспособен да се
грижите за себе си в света, и затова трябва да се обърнете към другите хора за помощ.
Вярвате, че без такава помощ няма вероятност да оцелеете. В основата на вашето
преживяване за зависимост лежи усещането, че да изпълнявате нормалните
отговорности на зрелия живот, означава непрекъсната борба. Просто нямате избор.
Това е усещане за дефицит, за определен вид неадекватност. Образът, който улавя
същността на зависимостта, е този на малко дете, което чувства, че светът внезапно е
станал твърде голям, и започва да плаче за мама. Това е усещането, че сте малко дете в
света на възрастните и без зрял човек, който да се погрижи за вас, се чувствате
изгубени.

143
 Вашите специфични мисли отразяват чувството ви за некомпетентност: „Това е
твърде много за мен“, „Не мога да се справя“, „Ще се разпадна“, „Няма да се справя
с отговорностите си“. Други типични мисли отразяват страха ви от изоставяне – че
ще загубите хората, от които сте най-зависими: „Какво ще правя без този човек?“,
„Как ще се оправям сам?“. Тези мисли обикновено са съпроводени от чувства на
отчаяние и паника. Както казва Маргарет: „Има толкова много неща, които не мога
да правя. Трябва да имам някого, който да ги прави вместо мен“. Мисълта за тази
необходимост източва голяма част от вашата психична енергия. Правите планове и
схеми само и само да бъдете сигурен, че ще има някой до вас. Оставен сам, имате
глобалното усещане, че всичко е непреодолимо.
Често изпитвате пълна липса на доверие в собствената си преценка. Нямате
усещането, че сте способен да правите добри преценки. Трудността да се доверите на
преценката си, е основна характеристика на зависимостта. Вие сте нерешителен.

УИЛЯМ: Иска ми се да можех да реша за Карол. Не знам защо се колебая толкова много.
Сякаш вярвам, че не мога да направя правилния избор.

Когато трябва да вземете решение, вие искате мнението на другите. Всъщност

вероятно ходите от човек на човек, търсейки съвет, и променяте мнението си по сто
пъти. Целият процес ви прави объркан и изтощен. Ако най-накрая все пак успеете да
вземете решение, имате нужда да продължите да изисквате уверения, че то е правилно.
Алтернативно на това е възможно да търсите съвети от един-единствен човек, на
когото имате голямо доверие и разчитате единствено на него. Това лице често би
могло да е терапевтът ви. В началото на терапията зависимите ни пациенти винаги се
опитват да ни накарат да вземаме решения вместо тях. На това невинаги е лесно да се
устои. За нас е изкушаващо да се втурнем и да вземем решение, тъй като е много
болезнено да гледаме как пациентът безкрайно се колебае. Трябва силно да се
съпротивляваме на това изкушение, защото то наистина не помага, а увеличава
зависимостта на пациентите от нас, докато целта на терапията е тяхната независимост.
Зависимите хора не обичат промените. Те харесват всичко да си остава постарому.

МАРГАРЕТ: Когато се запознах с Антъни в клас, му казах, че искам да останем в

училище завинаги, че никога не искам да завършим. Той с нетърпение очакваше училището
да свърши, а аз исках да продължава и да продължава.
ТЕРАПЕВТ: Какво беше онова, което щеше да загубиш?
МАРГАРЕТ: Предполагам, че се чувствах сигурна там. Знаех какво да очаквам.

Липсата на вяра в собствената ви преценката ви кара да се страхувате от промяна.

Вашата увереност в нови ситуации е ниска, защото трябва да разчитате на преценката
си. В ситуации, които са ви познати, вече сте получили преценките на други хора и сте
формирали определени познания за възможно най-добрия подход. Но когато се
сблъскате с нова ситуация, освен ако няма кой да ви посъветва, трябва да разчитате на
собствените си концепции, а вие не им се доверявате.
Бихме искали да подчертаем, че вашето преживяване за некомпетентност е повече
въображаемо, отколкото реално, но за съжаление, понякога е възможно и да е обрат-
ното. Често зависимите хора нямат компетентност точно защото успешно са избягвали
задачите на зрялата възраст. Те са карали други хора да изпълняват тези задачи вместо
тях, и това избягване е довело до някои реални дефицити в уменията и преценката.
144
Повечето зависими пациенти обаче преувеличават некомпетентността си. Те се
съмняват повече, отколкото ситуацията заслужава.
Когато непрекъснато действате по начини, предназначени да накарат хората да
правят нещата вместо вас, вие се предавате и капитулирате пред своя житейски капан.
Карането на хората да правят нещата вместо вас подсилва идеята, че не сте способен
да вършите нещата сами, и ви пречи да развиете чувство за компетентност. Със сигур-
ност обаче е вярно, че ако живеете самостоятелно, в крайна сметка ще успеете да
научите нещата, необходими, за да бъдете компетентен в ежедневието. Вашата
зависимост е една голяма непроверена хипотеза, тъй като никога досега не сте
установявали, че всъщност можете да функционирате сам.
Бягството е друг начин за поддържане на житейския капан. Вие избягвате задачи,
за които мислите, че са твърде трудни за вас. Съществуват определени житейски
дейности, които зависимите хора често избягват. Те включват шофиране, участие в
управление на финанси, вземане на решения, поемане на нови отговорности и
изучаване на нови области на компетентност. Избягвате да се отделяте от родителя
или партньора си. Рядко живеете сам или пътувате сам. Рядко отивате на кино сам или
се храните навън самостоятелно. Избягвайки постоянно тези задачи, вие потвърж-
давате усещането си, че не сте в състояние да ги изпълните сам. Маргарет казва:
„Антъни се грижи за парите. Никога не бих могла да се справя с баланса на чековете“.
Уилям споделя: „Никога не бих могъл да си намеря работа в друга фирма. Ами ако се
проваля? Другите шефове няма да бъдат толкова снизходителни към мен, колкото
баща ми“.

ЗАВИСИМОСТ И ГНЯВ

Макар да смятате, че промените са плашещи, и затова им се противопоставяте,

често се усещате в капан, дори когато се чувствате сигурен. Това е негативната страна
на житейския капан „Зависимост“, цената, която плащате. Зависимите хора често
позволяват да бъдат малтретирани, подчинявани или лишавани, за да запазят
зависимостта. Те ще направят почти всичко, за да задържат човека до себе си.
Вероятно сте склонен да влизате в подчинената позиция в отношенията си с
членовете на семейството, партньорите и приятелите си. Без съмнение, това води до
гняв (въпреки че може да не го осъзнавате). Обичате сигурността на тези
взаимоотношения, но сте гневен на хората, които ви я предоставят. Обикновено не
смеете да изразите гнева си открито, защото смятате, че това може да отдалечи хората,
а твърде много имате нужда от тях. Тъмната страна на този житейски капан е, че сте
хванати здраво в него.

ТЕРАПЕВТ: Затвори очи и опиши една картина, свързана с брака ти.

МАРГАРЕТ: Аз съм на тъмно място, от което не мога да изляза, и няма въздух, не мога
да дишам, клаустрофобично е. Антъни ми крещи нещо. Чувам го как продължава и
продължава, а аз го мразя толкова много, че усещам, че ще експлодирам.
ТЕРАПЕВТ: Какво правиш?
МАРГАРЕТ: Извинявам му се и обещавам, че никога повече няма да го направя.

Много от паническите атаки на Маргарет се появяват, когато се ядоса на Антъни и

се опитва да задържи гнева в себе си. Зависимостта налага висока цена по отношение
на свободата и себеизразяването.
145
 Някои зависими хора изразяват гнева си по-открито – тези, които имат така
наречената „зависима привилегированост“. Те усещат, че имат привилегията техните
нужди от зависимост да бъдат удовлетворявани. Карол изрази това по отношение на
Уилям на една от нашите сесии (Карол присъстваше на някои от сесиите по молба на
Уилям).

146
 КАРОЛ: Вчера Уилям беше наистина гаден и критичен. Той има този навик. Готвех
вечеря и започна да се върти около мен и да ме критикува, сякаш не съм в състояние да
правя нищо добре.
ТЕРАПЕВТ (към Уилям): Какво се случи с теб?
УИЛЯМ: Всичко започна, след като се прибрах от доктора. Наистина бях бесен, че тя не
искаше да дойде с мен на прегледа във връзка с моите алергии. Накара ме да отида сам.
КАРОЛ: Имах изпит по икономика!
УИЛЯМ: Можеше да го направиш по-късно.

Може да имате комбинация от житейските капани „Зависимост“ и

„Привилегированост“. В този случай се ядосвате, когато хората не удовлетворяват
вашите нужди. Вие ги наказвате, като им се сърдите, действате раздразнено или се
ядосвате прекомерно.

ЗАВИСИМОСТ И ТРЕВОЖНОСТ

Паническите атаки и агорафобията са чести. В много отношения агорафобията е

драмата на зависимостта. Основната характеристика на автономността е способността
да се впускаме в света и да разполагаме с ресурси за независимо функциониране.
Агорафобията представлява точно обратното. Маргарет се чувства безпомощна.
Когато се впуска в света, тя няма увереността, че може да се справи със случващото
се. Предпочита да избягва света изобщо и иска да остане у дома, където се чувства в
безопасност.
Маргарет се чувства като дете в света – сякаш не може да оцелее сама.
Единствената ѝ надежда е да се присламчи към някого, който да се грижи за нея.
Нещата, от което се страхува основно, са смърт, лудост, бедност, бездомност –
крайностите на безпомощността. Всеки път, когато има паническа атака, тя е убедена,
че получава сърдечен удар или полудява. Подобно на повечето агорафобийни
пациенти тя също страда и от „Уязвимост“, другия житейски капан в областта на
автономността.
Дори да нямате панически атаки, без съмнение, имате огромна тревожност. Всички
естествени промени в живота изглеждат съкрушаващи, дори и позитивните, като
повишение в службата, раждане на дете, дипломиране, сключване на брак и т.н. Всяка
нова отговорност може да отключи тревожност. Ситуациите, които повечето хора
приемат за празник, ви хвърлят в състояние на страх.
Възможно е да чувствате и хронична депресия заедно с тревожността. В душата си
може да се презирате за зависимостта си от другите. Както казва Уилям: „Чувствам се
неадекватен човек“. Ниската самооценка е неразделна и болезнена част от житейския
капан „Зависимост“.

КОНТРАЗАВИСИМОСТ

Поведението на Кристин, социалната работничка, която си счупи крака, е пример за

контраатака. Тя се справя със своя житейски капан „Зависимост“, като влага цялата си
енергия в постигането на високо ниво на пълна независимост. Свръхкомпенсира, като
постоянно се бори с базисното си усещане за некомпетентност. Трябва непрекъснато
да доказва на себе си и на другите, че може да се справи сама. Тя всъщност страда от
147
скрита зависимост.
Кристин е компетентна. Нейната компетентност е една от най-важните ѝ
характеристики, но дълбоко в себе си тя изпитва много силна тревожност. Постоянно
се страхува, че няма да се представи адекватно, и всеки път, когато получава
повишение, се опасява, че няма да се справи с работата. Когато нейните приятели я
поставят в лидерска позиция, което често правят, тя изпълнява ролята си компетентно,
но с голяма тревога. Страховете на Кристин я притискат да постига все по-високи нива
на компетентност, тъй като се стреми да овладее всяка задача. Всъщност тя никога не
се доверява на себе си и смята, че е заблудила хората, като винаги подценява
постиженията си и преувеличава грешките или дефицитите си.
Кристин свръхкомпенсира преживяването си за зависимост, като се държи така,
сякаш изобщо не се нуждае от помощ. Тя е прекалено независима. Без значение колко
е тревожна, се стреми да се справи с проблемите сама. Тази тенденция, да отиде в
другата крайност – да се държи така, сякаш няма нужда от никого, се нарича
контразависимост и е силен показател за наличието на житейския капан „Зависимост“.
Контразависимите хора отказват да се потърсят помощ дори когато е разумно да го
направят. Те отказват да поискат съвет, помощ или напътствия. Не могат да си
позволят да получат нормална помощ от други хора, защото това би ги накарало да се
чувстват твърде уязвими.

КРИСТИН: Като че ли, ако се обърна дори веднъж към някого, ще стана напълно
зависима. Веднага след инцидента, когато бях у дома, наистина се уплаших, че мога да
стана отново зависима от родителите си.

Ако сте контразависими, въпреки че не признавате чувството си на зависимост, вие

в същността си се чувствате по същия начин както другите зависими хора. Може да
изглежда, че функционирате добре, но го правите при високо ниво на тревожност.
Това, което ви издава, е усещането под повърхността.

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ЗАВИСИМОСТ“

Произходът на житейския капан „Зависимост“ може да е свързан или с родители,

които са прекомерно предпазващи, или с родители, които не са достатъчно предпаз-
ващи.
Прекомерно предпазващите родители поддържат децата си зависими. Те подсилват
зависимите поведения и обезсърчават независимостта, „задушават“ децата си и не им
дават свободата и подкрепата да се научат да бъдат автономни.
Недостатъчно предпазващите родители не се грижат за децата си. Твърде рано
децата им са оставени сами на себе си и се налага да функционират на ниво, което е
отвъд възможностите за възрастта им. Такива деца може да имат илюзията, че са
автономни, но всъщност имат силна нужда от подкрепа и зависимост.
Ние се раждаме напълно зависими от родителите си. Когато удовлетворяват
физическите ни потребности – хранят ни, обличат ни и поддържат необходимата топ-
лина, – те ни създават базисна сигурност, с която можем да се впуснем в света. Има
ясен процес на развитие в две стъпки:

ДВЕ СТЪПКИ КЪМ НЕЗАВИСИМОСТ

148
1. Установяване на базисна сигурност.
2. Отдалечаване от тази базисна сигурност, за да развием автономност.

149
 Ако липсва която и да е от тези две стъпки, личността може да развие житейския
капан „Зависимост“.
Ако никога не сте имали базисна сигурност и ако не са ви позволявали да усещате
сигурност в това зависимо състояние, ще ви е много трудно да се придвижите към
независимост. В този случай винаги ще копнеете за зависимото състояние. Както казва
Кристин: „Чувствам се като дете, което се държи, като че ли е възрастно“. Вашата
компетентност и независимост не ви се струват реални – очаквате сигурността всеки
момент да се пропука.
Освен осигуряването на базисна сигурност, нашите родители трябва постепенно да
ни позволят да се отдалечим от тях по посока на независимостта. Необходимо е само
да ни осигурят достатъчно подкрепа. Това е деликатен баланс; не може да има твърде
малко или твърде много. За щастие, мнозинството родители са някъде по средата и
повечето деца развиват нормална степен на автономност. Но родителите, които са в
едната или в другата крайност, често създават деца, които развиват житейския капан
„Зависимост“.
В идеалния случай нашите родители би трябвало да ни дават свободата да
изследваме света, като ни показват, че са до нас, ако имаме нужда от тях, като ни
оказват помощ, когато наистина е необходимо, и ни имат доверие, че сме способни да
успеем самостоятелно. Те ни дават сигурност и защита, за да се чувстваме спокойни,
както и свободата и насърчението да се справяме сами.
Житейският капан „Зависимост“ се формира рано. Родители, които не отговарят на
потребността на детето от зависимост или които потискат независимостта му,
вероятно ще осъществяват това отрано в живота на детето – обикновено още от
момента, когато то започва да ходи. По времето, когато детето тръгне на училище, жи-
тейският капан вероятно вече е здраво закрепен. Това, което наблюдаваме по-късно,
например в юношеството, е просто продължение на процес, започнал много преди
това.

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ЗАВИСИМОСТ“

ПРИ ПРЕКОМЕРНО ПРЕДПАЗВАНЕ

Най-честият произход на капана „Зависимост“ е свързан с родители, които са

прекомерно предпазващи. Такъв беше случаят с Маргарет и Уилям.

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ЗАВИСИМОСТ“

ПРИ ПРЕКОМЕРНО ПРЕДПАЗВАНЕ

1. Родителите ви са прекомерно предпазващи и се отнасят с вас, сякаш

сте по-малък, отколкото е реалната ви възраст.
2. Родителите ви вземат решенията вместо вас.
3. Родителите ви се грижат за всички подробности от живота ви и така
никога не успявате да се научите как да се грижите за тях сами.
4. Родителите ви пишат домашните за училище вместо вас.
5. Делегират ви малки отговорности или изобщо не ви делегират такива.

150
 6. Рядко се отделяте от родителите си и нямате пълноценно преживяване
за себе си като отделен индивид.
7. Родителите ви критикуват вашите мнения и компетенции по
отношение на ежедневните задачи.
8. Когато поемате нови задачи, вашите родители се намесват, като дават
прекомерно много съвети и инструкции.
9. Родители ви карат да се чувствате толкова сигурен, че никога не сте
преживели сериозно отхвърляне или неуспех, докато сте живели с тях.
10. Вашите родители имат много страхове и винаги ви предупреждават
за опасности.

Прекомерното предпазване обикновено включва две измерения. Първото е намеса.

Родителят скача и върши неща за детето, преди то да има възможността да се опита
само. Той може би има добри намерения – да направи живота на детето по-лесен или
да му спести болката от евентуалните грешки. Но когато родителят прави всичко,
детето никога не получава възможност да се научи да функционира компетентно.
Когато опитаме нещо и не успеем, и след това опитваме отново, ние се научаваме да
овладяваме различни аспекти на своя свят. Това е научаването, което не може да се
осъществи истински без опит от първа ръка. В противен случай единственото, което
научаваме, е, че родителят ни трябва винаги да бъде до нас.
Детството на Уилям представлява типичен пример. Неговият баща се е намесвал
прекомерно.

УИЛЯМ: За баща ми беше много важно да се справям добре в училище. Всеки път,
когато имах проблем с някоя задача, той я решаваше вместо мен. Пишеше домашните ми и
научните ми проекти. Не мога да си спомня нито една страна от училищните ми задълже-
ния, с които да съм се занимавал сам. Отново и отново баща ми изпълняваше голяма част
от работата ми.

Въпреки цялото внимание от страна на баща му, когато влязъл в гимназията, Уилям
имал едва среден успех. Справял се добре е домашните, като есета и проекти, но не
бил добре с тестовете и изпитвал огромна тревожност. Тестовете били нещо, срещу
което трябвало да се изправи сам. Уилям се представял слабо на тестове, независимо
че бил интелигентен и баща му прекарвал часове наред да го обучава предишната
вечер. Вероятно слабото му представяне било резултат от голямата му тревожност. С
течение на времето оценките му започнали да спадат. Уилям започнал да гледа на себе
си като на слаб студент, който се справя дотолкова, доколкото му помага баща му.

УИЛЯМ: Тайно мислех за себе си, че съм мързелив. Защо иначе бих позволил баща ми да
поема толкова много от моята работа?

Баща му бил дълбоко въвлечен в значително повече неща освен училищните задачи.
Той участвал в социалния живот на Уилям, атлетиката, свободното време и ежеднев-
ните дейности. Присъствието на баща му обхващало всичко в живота на Уилям: той
вземал решения вместо него и непрестанно давал напътствия и насоки. В почти всички
области на живота способността на Уилям да функционира самостоятелно, била

151
нарушена.
Второто измерение на прекомерното предпазване възниква, когато родителят
подкопава усилията на детето да действа самостоятелно. Родителят е критичен към
преценката на детето и омаловажава решенията, които то взема.

МАРГАРЕТ: Изявленията, които най-често чувах от майка си, бяха: „Ако беше ме
послушала“ и „Нали ти казах“. До ден днешен все още смятам, че ако не получа съвет от
нея, ще се проваля.

Уилям си спомня как веднъж казал на баща си, че иска да напише едно есе по
история сам. Баща му изведнъж дръпнал стола си от масата и казал: „Добре. Само не
идвай да ми ревеш, когато не успееш да напишеш нещо като хората“.
Бащата на Уилям го спъвал много явно. Това било болезнено за Уилям; дори и днес
той е свръхчувствителен към всякакви намеци за неодобрение, особено от авторитетни
фигури. При повечето насърчаващи зависимостта родители обаче процесът на
подкопаване е по-фин. Майката на Маргарет рядко я критикувала – даже обратното –
била подкрепяща и обичаща. Но самата тя била изпълнена със страх и ставала
тревожна всеки път, когато Маргарет не била до нея. Маргарет усещала тревожността
на майка си и самата тя ставала тревожна. Така, подобно на майка си, започнала да се
страхува от света.
Много от зависимите ни пациенти възприемат света като опасен, защото родителят
е бил твърде тревожен. При формирането на зависимостта на Маргарет нейната
майка ѝ предала и своя житейски капан „Уязвимост“. „Не отивай там“, казвала тя. „Не
излизай навън, твърде студено е. Ще се разболееш. Не излизай навън, твърде опасно е.
Не излизай навън, твърде тъмно е.“
Както се илюстрира от примера с майката на Маргарет, родителите, които
насърчават зависимост у децата си, обикновено не са емоционално лишаващи.
Техният проблем не се състои в това, че не осигуряват достатъчно любов или
привързаност, напротив – прекомерно предпазващите родители често са много
любящи, но в същото време са уплашени, нервни, тревожни, агорафобни и т.н. Те
могат да държат детето близо до себе си, използвайки го като защита от собствените
си страхове от изоставяне; по този начин пречат на автономизирането му. Те самите
често са твърде несигурни и дават любов, но не и специфичния вид сигурност,
подкрепа и свобода, които са необходими, за да стане детето независимо.
Открихме, че когато произходът на капана „Зависимост“ е свързан с прекомерно
предпазване, той се различава по интересен начин от другите житейски капани. Най-
общо казано, прекомерно предпазваните пациенти нямат болезнени спомени. Често
представите им са свързани с изключително безопасна и сигурна семейна среда.
Много зависими хора са се чувствали добре като деца, докато не напуснат сигурната
семейна среда и не се сблъскат с трудностите, отхвърлянето и самотата на реалния
свят.
Понякога ранните спомени на тези пациенти са, че са били ограничавани, особено
ако житейският капан „Зависимост“ е комбиниран с житейския капан „Уязвимост“.

МАРГАРЕТ: Спомням си как веднъж отидох на плажа в Оушън Сити и исках да остана
да плувам. Плувах в океана, водата беше дълбока над човешки бой и внезапно майка ми
дойде, изглеждаше много уплашена и каза: „Върни се, много е дълбоко Спомням си, че ѝ
казах: „Не, моля те, аз се забавлявам, позволи ми да поплувам“, но тя продължаваше да

152
настоява: „Ще се удавиш, прекалено е дълбоко“, докато накрая и аз се уплаших и излязох.
Спомням си, че след това се чувствах много потисната.

Този спомен показва как Маргарет се е чувствала като дете – ограничавана от майка
си, която винаги се стремяла да я предпази: „Толкова много пъти исках да направя
нещо сама, и майка ми не ми позволяваше – накрая просто се отказах и се депресирах
много“.
Когато пациентите, прекомерно предпазвани като деца, генерират представи в
терапията, това често са образи на малко дете в големия свят на възрастните. Маргарет
видя образ на себе си като: „малка, заобиколена от всички тези високи хора, всички
тези възрастни...“ Уилям генерира образ на себе си като дете по следния начин:
„Седнал съм на малък стол, а баща ми крачи напред-назад с гигантски стъпки“.
Често представите са свързани с преживяване за пасивност. В представата на Уилям
за себе си на стола се оказва, че той записва онова, което баща му казва. Друга тема,
която е на преден план, е свързана с тревожността при опитване на нови неща. Тези
образи показват много болка, тъй като всеки път, когато човекът започва нещо ново,
той или тя се чувства зависим и некомпетентен.
Често житейските капани „Зависимост“ и „Подчинение“ вървят заедно.
Подчинението е ефективен начин да се държи човек зависим. Бащата на Уилям го е
подчинил. Родител, който е прекомерно предпазващ, често е и прекомерно
контролиращ.

УИЛЯМ: Понякога се чувствам, като че никога не бих станал счетоводител. Баща ми

искаше това, а не аз. Той искаше да бъда като него.

Бащата на Уилям е наложил собствения си образ върху детето си и е принудил

Уилям да се впише в него, без значение какви са неговите естествени наклонности.
Онова, което Уилям реално искал, всъщност нямало никакво значение и той
постепенно изгубил чувството си за собствен Аз. Веднъж се описа като празна дупка
отвътре. Ако нямате чувство за собствен Аз, вие сте напълно зависим. В себе си имате
празнота и единственият начин да я запълните, е да разчитате на друг човек, който има
усещане за Аз-а си.
Оплитането често съпровожда прекомерното предпазване. „Оплитане“ и „сливане“
се отнасят до чувството, че вие и друг човек сте станали като един. Трудно е да се
разбере къде започва вашата идентичност и къде – тази на другия човек. Уилям и
Маргарет са оплетени в семействата си, като Уилям е значително по-драматичен
пример. Тъй като Уилям вярва, че не може да функционира в света, той има проблеми
да се отдели от семейството си дори за кратко. Той не може да порасне и да напусне
дома си. Той има слят Аз.
Много зависими хора на около 20 години, в момент от живота си, когато трябва да
се отделят от дома, се оказва, че все още са твърде оплетени и зависими от майка си и
баща си. Всичките им приятели са заживели самостоятелен живот, а те все още са у
дома. Тяхната ситуация обикновено е по-трудна, защото родителите им продължават
да насърчават зависимостта им. Те все още им дават съвети за всичко, намесват се във
всички техни решения и саботират автономната им преценка. Вероятно очакването е,
че този тип зависимост ще се среща повече при жените, отколкото при мъжете, тъй
като изглежда, в нашата култура жените по-често са закриляни като деца. Всъщност
нашият опит с пациентите показва, че това не е съвсем вярно – на практика срещаме
153
приблизително толкова зависими мъже, колкото и жени.

154
 ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН
„ЗАВИСИМОСТ“ ПРИ НЕДОСТАТЪЧНО ПРЕДПАЗВАНЕ

Недостатъчното предпазване е другата причина за житейския капан „Зависимост“.

Такъв е произходът при контразависимата личност. Тези родители са толкова слаби и
неефективни, заети със собствените си проблеми или просто отсъстващи и небрежни,
че не успяват да осигурят адекватно ръководство или защита на децата си. Пациентите
имат комбинация от житейските капани „Зависимост“ и „Емоционална депривация“.
От много рано детето усеща липсата на защита и не се чувства в безопасност. То нико-
га не спира да копнее за тази зависима роля.

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН

„ЗАВИСИМОСТ“ ПРИ НЕДОСТАТЪЧНО ПРЕДПАЗВАНЕ

1. Не получавате достатъчно практически съвети или насоки от

родителите си.
2. Трябва да вземате самостоятелни решения, които са отвъд
възможностите ви и не са съответни на възрастта ви.
3. Трябва да играете ролята на възрастен в семейството дори когато
дълбоко в себе си все още се чувствате дете.
4. От вас се очаква да правите и да знаете редица неща, които не
съответстват на възрастта ви.

Такъв беше произходът на зависимостта при Кристин.

КРИСТИН: Майка ми беше пристрастена към алкохола и успокоителните. Не можеше

да се грижи дори за себе си, да не говорим за мен. Баща ми винаги отсъстваше. Той си
имаше своите приятели и клубове.

Не е имало кой да дава напътствия на Кристин и да ѝ създава усещане за сигурност

и защита, от които тя е имала нужда. Майка ѝ не е била достатъчно силна, за да се
грижи за нея, а баща ѝ не е проявявал достатъчен интерес.
Майката на Кристин е била тревожна, неуверена и също зависима. Тя е превърнала
детето си в родител. Кристин е била „дете родител“. Трябвало е да стане самос-
тоятелна, за да се грижи за себе си и за майка си, и така се е превърнала в компетентна
и независима. Но вътрешно в себе си не се е чувствала сигурна и е копнеела за
нормалната зависимост на дете.
Кристин израснала, като се налагало да взема решения, непосилни за едно дете. Не е
имала необходимия опит, за да прави адекватни преценки.

КРИСТИН: Винаги имах чувството, че плувам в прекалено дълбоки води, че решенията

ми не са добри, и исках да има някой, когото да попитам.

155
 Такива деца копнеят да имат до себе си човек, от когото да зависят, за да облекчат
тежестта на отговорността. Те поставят под съмнение решенията си, изпитват силна
тревожност относно компетентността си и все пак нямат друг избор, освен да
продължат да ги вземат.
Често този копнеж е напълно неосъзнат. Детето осъзнава само хроничната
тревожност, натиска или умората – когато броят на отговорностите му стане твърде
голям или когато се чувства измамено, докато се заема с нова трудна задача.

ЗАВИСИМОСТ И БЛИЗКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Хората, от които сте зависим, може да са родители, братя, сестри, любими, съпрузи,
ментори, шефове, терапевти и др. Човекът, от когото сте зависим, може да бъде дори
дете. Може да сте зависим родител, превърнал детето си в родител. Маргарет има
такива отношения с петгодишната си дъщеря Джил.

МАРГАРЕТ: Знам, че звучи странно, но дъщеря ми е един от моите сигурни хора. С Джил
мога да правя много неща, които не мога да правя сама — например да отида до
супермаркета. Не знам какво би могла да направи Джил, ако се случи нещо, но все пак се
чувствам по-сигурна с нея.

Една от причините Маргарет да започне терапия, беше, че Джил тръгнала на детска

градина и Маргарет останала безпомощна у дома.

СИГНАЛИ ЗА ОПАСНОСТ В РАННИТЕ СТАДИИ

НА ОТНОШЕНИЯТА

Вашият житейски капан „Зависимост“ задължително се проявява в романтичните ви

взаимоотношения. Привлечени сте от партньори, които насърчават вашата зави-
симост. Това гарантира, че ще продължите да възпроизвеждате отново и отново
типичните за детството си ситуации. Ето някои предупредителни сигнали, че
партньорът ви задейства вашия житейски капан „Зависимост“:

СИГНАЛИ ЗА ОПАСНОСТ У ПАРТНЬОРА

1. Вашият партньор е като бащина/майчина фигура, която изглежда

силна и защитаваща.
2. Той, изглежда, се радва да се грижи за вас и да ви третира като дете.
3. Вярвате в преценката му много повече, отколкото в собствената си
преценка. Той взема повечето решения.
4. Губите чувството си за автономен Аз, когато сте близо до него, и
животът ви спира, когато не е наоколо.
5. Той плаща почти всичко и се грижи за повечето финансови въпроси.
6. Критикува вашите мнения, вкус и компетентност в ежедневните
задачи.

156
 7. Когато се заемате с нова задача, почти винаги търсите неговите
съвети, дори ако няма специални познания в тази област.
8. Прави почти всичко вместо вас – вие почти нямате отговорности.
9. Почти никога не изглежда уплашен, несигурен или уязвим по
отношение на себе си.

Ако този списък описва вашите взаимоотношения, все още живеете в ситуацията на
зависимост от вашето детство. Може да забележите, че всички изброени по-горе
характеристики на партньора ви са и характеристики на вашите родители. Нищо не се
е променило за вас. Успявате да продължите своята зависимост и в зрелия си живот.
Имате малко отговорности, малко притеснения и малко предизвикателства. Въпреки
че това може да изглежда задоволително за вас, време е да обърнете внимание на
цената, която плащате, за да запазите зависимостта си. Това ви струва волята,
свободата и гордостта. Това ви струва вашия собствен Аз.

КАПИТУЛИРАМЕ ПРЕД ВАШИЯ ЖИТЕЙСКИ КАПАН

„ЗАВИСИМОСТ“

Дори ако намерите партньор, който би искал да подкрепи вашата автономност, има
капани, които трябва да избягвате. Може да извъртите така нещата, че един здра-
вословен партньор постепенно да се впише в рамките на житейския ви капан
„Зависимост“.
Всъщност сте склонни да извъртите почти всичките си взаимоотношения така, че да
паснат на вашия житейски капан. Замислете се дали не сте зависим и от своите
приятели, макар и в по-малка степен? Дали не се правите на зависим пред непознати в
определени ситуации, където няма никой познат?

ТЕРАПЕВТ: Кажи ми какво стана, когато отиде до хранителния магазин.

МАРГАРЕТ: Е, първото нещо, което направих, беше да потърся някого, към когото да се
обърна, ако имам нужда от помощ. Забелязах жена, която пазаруваше пред мен, и ми се
стори, че е приятна и може би ще се погрижи за мен, ако нещо се случи.
ТЕРАПЕВТ: Това ли е първото, което обичайно правиш – търсиш някого, който да се
погрижи за теб?
МАРГАРЕТ: Да. Уверявам се, че има някого, който може да ми помогне.
ТЕРАПЕВТ: Използвала ли си някога такъв човек, за да ти помогне?
МАРГАРЕТ: Не. Никога досега не се е налагало. Но човек никога не знае.

Житейският капан „Зависимост“ също така може да повлияе на работата ви. Това
води до избягване на поемането на отговорности и инициативи.
Ето начините, чрез които поддържате своя житейски капан „Зависимост“ в работата
и в любовта:

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН

„ЗАВИСИМОСТ“

1. Непрекъснато се обръщате към по-мъдри или по-силни хора за съвети

157
и напътствия.
2. Омаловажавате успехите си и преувеличавате несправянето си.
3. Избягвате нови предизвикателства.
4. Не вземате самостоятелни решения.
5. Не се грижите за управляването на собствените си финанси и не
вземате финансови решения.
6. Живеете чрез своите родители/партньори.
7. Много по-зависим сте от родителите си, отколкото повечето хора на
вашата възраст.
8. Избягвате да оставате сам или да пътувате сам.
9. Имате страхове и фобии, с които не се конфронтирате.
10. Доста сте неосведомен относно много области на практическото
функциониране и уменията, необходими за ежедневни дейности.
11. Не сте живели сам продължителен период от време.

Ако сте контразависим като Кристин, вие подсилвате своя житейски капан по други
начини. Например организирате нещата така, че винаги да плувате на по-голяма
дълбочина, отколкото можете.

СИГНАЛИ ЗА КОНТРАЗАВИСИМОСТ

1. Не можете да се обърнете към когото и да било за насоки или съвет.

Смятате, че трябва да правите всичко сам.
2. Винаги приемате нови предизвикателства и се изправяте пред
страховете си, но се чувствате под постоянен натиск, докато го правите.
3. Партньорът ви е много зависим от вас – вие правите всичко и вземате
всички решения.

Вие игнорирате тази част от вас, която копнее за малко здравословна зависимост и
просто иска да престане да се справя за известно време и да си почине. Представите,
които Кристин генерираше, изразяваха точно този копнеж за нормална зависимост.

ТЕРАПЕВТ: Какъв образ виждаш?

КРИСТИН: Виждам се като дете. Майка ми седи на дивана и просто искам да прекося
стаята, да седна и да положа главата си в скута ѝ.

ПРОМЯНА НА ВАШИЯ ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ЗАВИСИМОСТ“

Ето стъпките за промяна на житейския ви капан:

ПРОМЯНА НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ЗАВИСИМОСТ“

1. Разберете своята детска зависимост. Почувствайте некомпетентното /

зависимо дете в себе си.
158
 2. Направете списък на ежедневните ситуации, задачи, отговорности и
решения, във връзка с които зависите от други хора.
3. Направете списък на предизвикателствата, промените или фобиите,
които сте избягвали, понеже се страхувате от тях.
4. Системно си налагайте да се захващате с ежедневни задачи и вземане
на решения, без да искате помощ. Приемайте предизвикателствата или
направете промените, които сте избягвали. Започнете първо с по-леки
задачи.
5. Когато успеете да изпълните дадена задача самостоятелно, го оценете,
не го омаловажавайте и му отдайте необходимото внимание. Когато не
успеете, не се отказвайте. Продължавайте да опитвате, докато не овладеете
конкретната задача.
5. Направете преглед на миналите си взаимоотношения и изяснете
моделите на зависимост, които се повтарят. Посочете капаните, които
смятате, че трябва да избягвате.
7. Избягвайте силни, прекомерно закрилящи партньори, които генерират
силно привличане.
8. Когато намерите партньор, който ви третира като равен, дайте
възможност на връзката да заработи. Поемете своя дял от отговорностите и
вземането на решения.
9. Не се оплаквайте, когато вашият партньор или шеф отказва да ви
помогне. Не се обръщайте към него за непрестанни съвети и уверения.
10. Приемайте новите предизвикателства и отговорности на работното
място, но го правете постепенно.
11. Ако сте контразависим, признайте своята нужда от напътствия.
Помолете другите за помощ. Не поемайте предизвикателства, с които не
можете да се справите. Използвайте нивото си на тревожност като маркер
за това колко комфортно се чувствате да ги поемете.

1. Разберете своята детска зависимост. Почувствайте некомпетентното /

зависимо дете в себе си. Първо трябва да разберете как сте поели по този път. Кой е
насърчил вашата зависимост в детството? Дали е била майка ви, която се е страхувала
да ви остави да изпробвате нещата сам? Или баща ви, който е критикувал онова, които
сте правили без него? Или може би сте били най-малкият в семейството и сте били
винаги в ролята на бебето. Помислете какво точно ви се е случило.
Изследвайте образите си от детството. Помнете, че мястото, откъдето е добре да
започнете, е преживяването за зависимост. Всеки път, когато почувствате своя
житейски капан „Зависимост“ в настоящия си живот, го използвайте като възможност
за упражнения с представи. Намерете подходящо тихо място, за да извикате това
чувство отново.

МАРГАРЕТ: Отидох в мола с Антъни, за да контролирам паниката си, и той ме остави.

Седяхме на една пейка и аз поисках да се разходя сама в мола. Помолих го да ме чака на

159
пейката. Отидох в аптеката и се върнах, а него го нямаше. Веднага започнах да се
паникьосвам и тръгнах да го търся. Когато го намерих, той стоеше зад една колона и ми се
смееше. Гледал ме е през цялото време и ми се е смял. Мислеше, че е смешно, че е просто
шега. Имах чувството, че мога да го убия...
ТЕРАПЕВТ: Затвори очи и върни този момент в представите си.
МАРГАРЕТ: Добре (затваря очи). Добре, виждам го как ме гледа зад колоната.
ТЕРАПЕВТ: Какво чувстваш?
МАРГАРЕТ: Както винаги. Като че ли го мразя, но в същото време съм толкова
облекчена, че е там.
ТЕРАПЕВТ: Сега си представи ситуация, когато си се чувствала по същия начин преди,
като дете.
МАРГАРЕТ: (Пауза.) Добре. Спомням си как стоя пред вратата на нашата къща. Майка
ми и баща ми се готвят да излизат вечерта и да ме оставят с Лиза, детегледачката.
Гледам как те тръгват, плача и ги моля да не излизат. Лиза се опитва да ме дръпне в
къщата, а родителите ми слизат надолу по стъпалата след входната врата. Майка ми се
обръща назад и гледа тревожно.

Този образ отразява начина, по който житейските капани „Зависимост“ и

„Изоставяне“ работят заедно.
Различни други събития също могат да служат като източници на образи. Уилям ни
разказа за един сън, който бе уловил неговата зависимост в детството. Той ни обяс-
няваше колко уплашен се чувства да мисли за раздялата си с Карол, и си спомни този
сън.

УИЛЯМ: Качвах се по стълбите с родителите си. Родителите ми ме държаха за ръцете.

Бях малък. Но после внезапно пуснаха ръцете ми и се отдалечиха, а стълбите започнаха да
стават все по-стръмни и по-стръмни и ми беше трудно да ги изкача сам.

Когато имате конкретна представа, опитайте се да си спомните какво сте чувствали

като дете. Това дете е все още живо във вас. То е едно уплашено дете. Опитайте се да
го успокоите, окуражете го. Подкрепете усилията му да се справи с нещата само.
Зависимото дете във вас има нужда от определен вид помощ, която вие можете да му
дадете. Научете се да подкрепяте своите собствени усилия по пътя към постигане на
независимост.

2. Направете списък на ежедневните ситуации, задачи, отговорности и

решения, при които зависите от други хора. Определете точно степента си на
зависимост. Това ще ви даде по-обективен поглед. Ето списъка, който Уилям направи
по отношение на зависимостта от родителите си:

НАЧИНИ, ПО КОИТО СЪМ ЗАВИСИМ ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ

1. Осигурено място, където да живея.

2. Осигурена работа.
3. Ремонт на колата ми.
4. Хранене.
5. Пералня.
6. Осигурено инвестиране на парите ми.
160
 7. Планиране на ваканции.
8. Планиране на празници.

Вашият списък е план на онова, с което трябва да се научите да се справяте. Това са

задачите от живота и почти всеки може да се справя с тях.

3. Направете списък на предизвикателствата, промените или фобиите, които

сте избягвали, понеже се страхувате от тях. Съставете списък на предизвикател-
ствата, които избягвате. Някои ще бъдат относително лесни, а други – трудни. Ето
списъка, който Маргарет изготви с нас:

ЗАДАЧИ, КОИТО ИЗБЯГВАМ

1. Да отстоявам повече себе си с Антъни.

2. Да пътувам в метрото.
3. Да пазарувам сама.
4. Да остана вкъщи сама.
5. Да шофирам по магистралата.
6. Да отида на кино с Антъни.
7. Да изляза на танци с Антъни.
8. Да отида на обяд с приятелки.
9. Да се срещна с адвокат относно вариантите за прекратяване на брака.
10. Да говоря с Антъни относно брачно консултиране.

Опитайте се да включите точки от всички сфери на живота си. Когато за пръв път
дойде на терапия, Маргарет не работеше – това беше нещо, с което се захвана много
по-късно. Вашият списък обаче е добре да включва точки, свързани с работата.
Например един аспект от работата на Уилям, с който се занимавахме по време на
терапията, беше неговата склонност да отива при баща си, когато трябваше да се
обсъди някой дребен въпрос или ако възникнеше дори и най-малкото съмнение.
(Както си спомняте, баща му е и негов шеф в счетоводната фирма.) Уилям трябваше
да се научи да понася тревожността и да решава сам проблемите. Първоначално
правеше грешки, но се подобри и постепенно поемаше повече отговорности. След
около година той напусна фирмата на баща си и започна работа на друго място. Това
стана възможно в резултат на сериозна борба и усилия от негова страна, които бавно
изградиха самочувствието му.

4. Системно си налагайте да се захващате с ежедневни задачи и вземане на

решения, без да искате помощ. Приемайте предизвикателствата или направете
промените, които сте избягвали. Започнете първо с по-леки задачи. Използвайте
двата списъка, които вече сте направили, за да изготвите план. Седнете и оценете
колко трудна за изпълнение е всяка точка, като използвате следната скала.

СКАЛА НА ТРУДНОСТ
0 – Много лесно

161
 2 – Леко трудно
4 – Умерено трудно
6 – Много трудно
8 – Усеща се като почти невъзможно.

Например Маргарет оцени точките в своя списък, както следва:

ЗАДАЧИ, КОИТО ИЗБЯГВАМ ОЦЕНКА ЗА ТРУДНОСТ

1. Да се отстоявам повече пред Антъни. 6
2. Да пътувам в метрото. 5
3. Да пазарувам сама. 3
4. Да остана вкъщи сама. 6
5. Да шофирам по магистралата. 4
6. Да отида на кино с Антъни. 5
7. Да изляза на танци с Антъни. 7
8. Да отида на обяд с приятелки. 3
9. Да се срещна с адвокат относно вариантите за прекратяване 7
на брака.
10. Да говоря с Антъни относно брачно консултиране. 8

Започнете с лесните точки и се уверете, че сте включили точно тези, които ще бъдат
относително лесни за изпълнение за вас. Освен това е важно да направите много добро
планиране, преди да се опитате да действате по дадена точка, дори и много лесна.
Важно е да сте напълно готови.
Първата точка, която Маргарет избра, беше да пазарува сама. Реши да отиде до
магазина за хранителни стоки. Прекарахме дълго време в разговор за това как ще се
справи с възможните сценарии. Ако започне да се паникьосва, ще прави упражнения с
дълбоко дишане, за да контролира физическите си симптоми. Ако я обземат
катастрофални мисли, ще ги оспори и коригира. Ако иска да избяга, ще си каже, че
може да се справи с тази ситуация, без да бяга, и ще остане. Разгледайте всяка
възможност и планирайте какво бихте направили, ако реално се случи.
Може да направите няколко неща със сходно ниво на трудност, преди да преминете
към по-трудна точка. Ако е необходимо, можете да ги добавите към списъка си.
Маргарет добави няколко елемента от ниво 3 в списъка си, преди да премине към ниво
4 – да отиде в един не толкова претъпкан универсален магазин сама: тренировки,
баланс на чековата си книжка. Важно е да почувствате, че сте изградили определено
умение, преди да преминете към по-трудните задачи. Бихме искали да изграждате
умение и компетентност по системен начин и да имате усещане за контрол.

5. Когато успеете да изпълните дадена задача самостоятелно, го оценете, не го

омаловажавайте и му отдайте необходимото внимание. Когато не успеете, не се
отказвайте. Продължавайте да опитвате, докато не овладеете конкретната
задача. Важно е да се възнаградите, когато сте го заслужили. Може да имате склон-
ност да мислите, че не заслужавате награда, тъй като вече би трябвало да можете да
правите тези неща. Когато Маргарет завърши успешно първата си точка, отивайки в
хранителния магазин сама, тя изрази точно тази концепция:

МАРГАРЕТ: Не се чувствах много добре при това начинание. В края на краищата всички
ходят в хранителния магазин. Това не е кой знае какво...

162
 ТЕРАПЕВТ: Но за някого с панически атаки отиването в хранителния магазин е
наистина голяма крачка.

Бъдете реалистичен, когато оценявате колко компетентно сте извършили действията

по конкретната точка. Ще има някои неща, които сте направили добре, и такива, които
не сте. Опитайте се да разпознаете постиженията си и да се поучите от грешките си.
Може да имате склонност да се самокритикувате, ако сте имали критичен родител.
Ако започнете да се обезценявате, опитайте се да спрете и вместо това подкрепете
себе си. Това е част от грижата за себе си, която трябва да се научите да проявявате. Тя
ви дава възможност да продължите дори и да не сте идеален, и да утвърждавате себе
си, изграждайки своята компетентност.

6. Направете преглед на миналите си взаимоотношения и изяснете моделите на

зависимост, които се повтарят. Посочете капаните, които смятате, че трябва да
избягвате. Направете списък на хората, които са били най-важни в живота ви.
Включете своето семейство, приятели, партньори, учители, шефове и колеги.
Разгледайте поотделно всяко взаимоотношение и определете зависимостта си. Каква е
била тя по отношение на дадения човек и какво във вашето поведение е стимулирало
зависимостта ви? Какви са капаните, които е добре да избягвате?
Ето списъка, който Маргарет направи:

КАПАНИ НА ЗАВИСИМОСТ

1. Действам като дете, вместо като възрастен.

2. Оставам с определени хора, независимо как се отнасят към мен.
3. Вкопчвам се.
4. Избирам хора, които обичат да поемат живота ми в свои ръце и да се
грижат за мен.
5. Отказвам се от предишния си живот, за да бъда с някого. Живея
неговия живот вместо своя собствен.
6. Не вземам самостоятелни решения.
7. Не печеля собствени пари.
8. Не се подтиквам, за да видя какво мога да постигна.

Този списък очертава онова, което може да се е объркало в отношенията ви. Когато
сте напълно наясно със своите капани, може да започнете да ги коригирате.
Маргарет постигна това в отношенията си с нас. С наша подкрепа тя успя да стане
по-силна и да се утвърди. Това ни показа още веднъж как една връзка може да
помогне за оздравяването на индивида. Отстояването на себе си в отношенията с нас
мобилизира Маргарет да се отстоява и пред Антъни. Веднъж видяла какво е да бъдеш
автономен в дадена връзка, тя нямаше намерение да се връща назад. Вие също не
бихте искали да се върнете. Облекчение и удоволствие е да се откажете от отчаянието
на зависимостта за сметка на спокойствието и силата на независимото функциониране.
Както каза Маргарет: „Добре е да чувствам, че не се нуждая толкова много от него“.

7. Избягвайте силни, прекомерно закрилящи партньори, които генерират

163
силно привличане. Този принцип е наистина много труден – да избягвате
партньорите, които ви привличат най-много. Не забравяйте, че „химията“ обикновено
е най-силна с партньорите, които задействат вашия житейски капан. Несъмнено си
падате по партньори, които обичат да доминират над вас и да ви защитават, или по
такива, които ви насърчават да попаднете в зависима роля.
В отношенията между Маргарет и Антъни имаше много силно привличане. Те бяха
идеално пригодени взаимно да задействат житейските си капани. Чрез терапията
Маргарет се осмели да стане по-отстояваща себе си в отношенията. Тя стана по-
способна да държи на своето, и вече не се страхуваше, че ще го загуби.

МАРГАРЕТ: Единственият начин сега да остана с Антъни, е ако той се промени. Не

мога да му позволя да се отнася зле с мен. Предпочитам да съм сама, отколкото да
продължавам да съм малтретирана от него.

Когато Антъни видя, че наистина може да загуби Маргарет, той се съгласи да

започне терапия. Както е характерно за повечето нарцисисти, заплахата от изоставяне
го мотивира да се промени. Към момента те ходят на терапия, за да изградят отново
връзката си по начин, който удовлетворява и двамата. Независимо дали ще са успешни
като двойка, или не, Маргарет избра да се откаже от капана „Зависимост“.

8. Когато намерите партньор, който ви третира като равен, дайте възможност

на връзката да заработи. Поемете своя дял от отговорностите и вземането на
решения. Може да откриете, че имате слабо привличане с партньори, които
насърчават независимостта и автономността ви, или че „химията“ избледнява с
времето. Бяхме убедени, че причината Уилям да изпитва толкова малко плам в
отношенията си с Карол, бе, че тя бе оспорила неговата зависимост. Може да откриете,
че си струва да дадете шанс на такава връзка. Ако някога сте почувствали привличане
с този партньор, например в някакъв период – може би в началото, – има вероятност
„химията“ да се върне, когато формирате по-голяма увереност.
Когато намерите партньор, който иска от вас да се справяте самостоятелно,
опитайте се да направите връзката пълноценна и работеща. Съпротивлявайте се на
подкопаването на връзката. Когато Уилям се запознал с Карол, той бил привлечен от
нея. Но скоро станало ясно, че тя се противопоставя на усилията на Уилям да
превърне във връзката себе си в дете, а нея – в родител. Карол искаше той да бъде
силен и да ѝ бъде истински партньор. Тя отказваше да поеме живота му в свои ръце. С
течение на времето привличането на Уилям към нея избледня. Той започна да ни
казва, че тя просто не е права по отношение на него, че не е влюбен в нея и е започнал
да проявява интерес към други жени.
С насърчаване от наша страна Уилям остана с Карол. Той постепенно пое повече
отговорности за живота си. Премести се в собствен апартамент, започна работа в друга
фирма, започна да управлява финансите си, да си купува храна и да планира времето
си. Докато ставаше все по-уверен в тези нови роли, неговото привличане към Карол се
завърна. Той успя да възстанови голяма част от страстта, която беше загубил.

9. Не се оплаквайте, когато вашият партньор или шеф отказва да ви помогне.

Не се обръщайте към него за непрестанни съвети и уверения. Тази препоръка е
насочена към привилегированите зависими. Важно е да разберете, че хората не са
длъжни да се грижат за вас. Те имат право да очакват вие да се грижите за себе си.
164
Точно сега първият ви импулс, когато срещнете проблем, е да се втурнете да търсите
помощ. Вероятно дори не се опитвате сами да решите проблема. Бихме искали първата
ви реакция да бъде да се опитате първо сами. Ако се стараете сериозно, ако действи-
телно правите всичко възможно, за да разрешите проблема, но все още не успявате,
тогава помолете за помощ.

УИЛЯМ: Когато изучавах компютърната система, която обработваше нашите сметки,

аз отивах при баща си всеки път, когато имах въпрос. Той ми се ядосваше, но ми
отговаряше. Никога не съм се опитвал да използвам ръководството. Но след като започнах
да пробвам сам да изуча всичко и се захванах да разбера ръководството, открих, че
всъщност мога да го правя. Вече все по-рядко задавам въпроси на баща си, а когато все пак
го правя, самият той често изпитва трудност да ми отговори.

Когато изпробвате различни неща сам, ще имате желание да потърсите уверения, че

подходът ви е правилен. Търсенето на уверения е като наркотик за вас – той успокоява
тревожността ви относно самостоятелното функциониране, но в дългосрочен план ви
вреди. Трябва да се откажете от тази дрога и просто да понесете тревожността от
самостоятелното функциониране. Постепенно тревожността ще отмине и със
сигурност ще дойде време, когато ще функционирате самостоятелно с минимална
тревога.

10. Приемайте новите предизвикателства и отговорности на работното място,

но го правете постепенно. Увеличавайте системно уменията си за работа. Не се нас-
тройвайте за неуспех – не се заемайте с твърде много задачи наведнъж. Контролирайте
процеса на своето израстване.
Може да използвате подход, подобен на този, който Маргарет използва, за да
преодолее страховете си. Направете списък на отговорностите си в работата, които
досега сте избягвали. Включете както самостоятелни задачи, така и екипно
ориентирани задачи, вариращи от лесни до трудни. Оценявайте трудността на всяка
задача по скалата от 0 до 8, като 0 означава „Изобщо не е трудно“, а 8 – „Най-
трудното, което можете да си представите“. Започнете със задачите, които сте оценили
най-ниско. Правете тези задачи отново и отново, докато не се почувствате комфортно
на това ниво на трудност. Трябва да получите усещане за придобито умение, преди да
преминете към по-високо ниво от списъка.
Ако установите, че не можете да извършите дори задачите с най-ниско ниво на
трудност, това означава, че и те са ви твърде трудни. Преминете към по-лесни неща.
Ние установихме, че дори и най-зависимите хора могат да измислят някакви задачи,
които да могат да осъществят лесно.

11. Ако сте контразависими, признайте своята нужда от напътствия. Помолете

другите за помощ. Не поемайте предизвикателства, с които не можете да се
справите. Използвайте нивото си на тревожност като маркер за това колко
комфортно се чувствате да ги поемете. В психотерапията има една пословица:
„Взаимоотношенията са тези, които лекуват“. С Кристин това изглеждаше точно така.
Нашите взаимоотношения помогнаха тя да се справи с проблемите си. Бяхме първите
хора, от които тя прие помощ и си позволи да бъде уязвима пред нас. Тя споделяше
част от себе си, слабата и несигурната – увреденото и претоварено дете вътре в нея. В
началото това я правеше твърде тревожна. Но след като прецени, че може да ни се
165
довери, тя пое риска и направи себе си зависима. Ние се погрижихме за нея и
подкрепихме тази здравословно зависима част. По-нататък Кристин се научи сама да
се грижи за тази част от себе си чрез техниката с образи.

ТЕРАПЕВТ: Каква представа ти се появява в главата?

КРИСТИН: Виждам себе си като дете, може би на осем години. Аз съм в дневната.
Майка ми лежи на канапето и гледа сапунки. Опитвам се да изгладя дрехите, които нося в
училище, защото едно от децата ми се присмиваше, че са измачкани.
ТЕРАПЕВТ: Искам да влезеш в образа като възрастна и да се намесиш, за да помогнеш
на това дете.
КРИСТИН: Трудно ми е. Не знам какво да кажа. Предполагам, че ще кажа: „Ето, ще ти
покажа как се глади, не е толкова трудно. Съжалявам, че трябва да правиш всичко сама.
Знам, че е твърде много за теб. Но аз съм тук с теб, когато стане трудно. Можеш да дой-
деш при мен, когато имаш нужда от помощ“.

Кристин постепенно си позволи да се обръща към други хора за помощ. Ако има
някого в живота ви, на когото бихте искали да се доверите по този начин, уверете се,
че е достоен за доверието ви. Избирайте такива хора, за които сте сигурен, че те ще
бъдат с вас, когато имате нужда. Кристин трябваше да промени типа мъже, който
обикновено преследваше. Привличаха я слаби, крехки мъже, които често бяха
наркомани. Промяната на вашия житейски капан „Зависимост“ може да изисква
дълбока промяна в начина, по който избирате романтични партньори.
Другият вид промяна на вашия житейски капан е придобиването на контрол върху
това колко неща да поемате като ангажименти в живота си. Искаме да регулирате
колко поемате вкъщи, на работа, в общността и с приятели. Използвайте нивото на
тревожност като критерий. Когато тревожността ви се повиши повече от комфортното
ниво, това означава, че сте поели твърде много и трябва да се освободите от някои
отговорности. Например, когато Кристин се чувстваше прекалено тревожна с приятел
или колега, тя гледаше на това като на знак, че е твърде ангажирана в опита си да
помогне и да даде съвети на този човек. Тя се отдръпваше и се фокусираше върху
собствения си живот.
Кристин формулира по следния начин онова, което е получила в терапията:

КРИСТИН: Имам чувството, че е въпрос на осъществяване на някакъв баланс в живота

ми по такъв начин, че да се грижа за други хора и те да се грижат за мен. Никога не съм
имала това преди. Сега се чувствам по-спокойна.

НЯКОЛКО ФИНАЛНИ ДУМИ

Излизането от житейския капан „Зависимост“ е придвижване от детството към

зрелостта. Това означава да заменим страха и избягването с чувство за придобито
умение и убеденост, че можем да функционираме независимо в света. Откажете се от
изтощителните усилия да карате хората да се грижат за вас. Научете се да се грижите
за себе си. Научете се да вярвате в собствената си способност да се справяте, като
овладеете задачите на живота.

166
 11.
„Всеки момент ще ме сполети катастрофа“
ЖИТЕЙСКИ КАПАН „УЯЗВИМОСТ“
Робърт: Тридесет и една годишен. Страда от панически атаки.

Робърт беше видимо разстроен, когато влезе в офиса ни. Едва седнал, побърза да ни
каже какво не е наред.

РОБЪРТ: Наистина не знам дали това е правилното място, но ми казаха да дойда тук.
Ходя от лекар на лекар и никой не може да открие какво не е наред с мен. Продължават да
твърдят, че е тревожност, че трябва да отида на психиатър.
ТЕРАПЕВТ: Ти какво мислиш?
РОБЪРТ: Мисля, че наистина имам някакъв физически проблем. Просто още не са го
открили.

Робърт имаше панически атаки.

РОБЪРТ: Това, което обикновено се случва, е, че тези усещания идват внезапно, от

нищото. Това е като усещане за гибел. Ставам замаян и чувствам, че не мога да дишам.
Сърцето ми започва да бие и всичко се усеща като нереално.
ТЕРАПЕВТ: На какво ти прилича това? Какво мислиш, че се случва?
РОБЪРТ: Чувствам се, сякаш имам нервна криза. Като че ли полудявам.

В други случаи Робърт смята, че има мозъчен тумор или сърдечен проблем.

РОБЪРТ: Дълго време тичах до спешното отделение всеки път, когато се случеше.
Мислех, че получавам сърдечен удар или имам мозъчна аневризма или нещо подобно. Това
бяха най-лошите кризи. Наистина си мислех, че умирам.
ТЕРАПЕВТ: Значи, вече не мислиш така?
РОБЪРТ: Е, понякога все още го мисля. Получавам странен натиск в главата и се
уплашвам, че това е аневризмата. Но донякъде научих, че това отминава, и че няма да
умра. Искам да кажа, това се е случвало толкова много пъти, че сега трябва да имам
наистина силна криза, за да си помисля, че умирам. Сега повече се тревожа, че започвам да
губя разсъдъка си.
ТЕРАПЕВТ: Какво имаш предвид, като казваш „губя разсъдъка си“?
РОБЪРТ: Внезапно ще започна да крещя, да беснея или да чувам гласове и това никога
няма да спре.

Когато попитахме Робърт дали тези неща някога са се случвали, той каза „Не“.
Просто се страхува, че са на път да се случат.

Хедър: Четиридесет и две годишна. Нейните страхове са причина за

брачни проблеми.

Хедър дойде на терапия със съпруга си Уолт. Когато ги попитахме какъв е

167
проблемът, те ни казаха, че Хедър има фобии.

УОЛТ: Тя не прави нищо. Не можем да отидем на почивка дори, защото не би се качила

на самолет, не би влязла във водата, не би се качила в асансьор. Не можем да отидем до
града вечер през уикенда, защото според нея е опасно. Освен това не можем да харчим
пари, защото трябва да пестим всеки цент. Животът с нея е като живот в затвор. Това
ме подлудява!

Хедър се съгласи, че нейните фобии водят до много ограничения на ежедневните им

дейности. Но тя не желаеше да бъде притисната да прави неща, които не иска.

ХЕДЪР: Предпочитам да прекарам времето си вкъщи. Няма да ми е забавно да правя

нещата, които той иска. Каква почивка ще бъде за мен, ако трябва да прекарам цялото
време, притеснявайки се за пътуването със самолет или за качването в асансьора? Или пък
ако трябва да прекарам цялата вечер в града и да се тревожа, че ще ни ограбят?
Предпочитам никъде да не ходя!

През годините страховете на Хедър са се влошавали и са се превърнали в сериозен

източник на конфликти в семейството.

ВЪПРОСНИК ЗА „УЯЗВИМОСТ“
Този въпросник ще измери степента на вашия житейски капан „Уязвимост“.
Отговорете на твърденията, като използвате следната скала:

КЛЮЧ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Напълно невярно е за мен.
2. По-скоро не е вярно за мен.
3. По-скоро е вярно, отколкото невярно.
4. Умерено вярно е за мен.
5. Предимно вярно е за мен.
6. Описва ме идеално.

Ако имате оценки 5 или 6 във въпросника, този житейски капан може да се отнася
за вас дори ако общата оценка е ниска.
Оценка Описание
1. Не мога да избягам от усещането, че предстои да се случи нещо лошо.
2. Чувствам, че във всеки момент може да ме сполети катастрофа.
3. Тревожа се, че ще остана на улицата или ще стана клошар.
4. Много се притеснявам да не бъда нападнат от престъпник, грабител, крадец
и т.н.
5. Тревожа се да не се разболея от сериозна болест, въпреки че до момента
нищо не е било диагностицирано.
6. Твърде тревожен съм при пътуване сам със самолет, влак и т.н.
7. Имам пристъпи на тревожност.
8. Долавям много физически усещания от тялото си и се тревожа какво
означават.
9. Тревожа се, че ще загубя контрол на публично място или ще полудея.
10. Много се притеснявам, че ще загубя всичките си пари или ще се разоря.

168
 ВАШАТА ОБЩА ОЦЕНКА ЗА „УЯЗВИМОСТ“ (сборът от оценките на
въпроси 1-10):

ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВАШАТА ОЦЕНКА ЗА „УЯЗВИМОСТ“

10 – 19: Много ниска. Този житейски капан вероятно не се отнася за вас.

20 – 29: Ниска. Този житейски капан може да се отнася за вас само от време на
време.
30 – 39: Умерена. Този житейски капан е проблем в живота ви.
40 – 49: Висока. Това е важен житейски капан за вас.
50 – 60: Много висока. Това е един от основните ви житейски капани.

ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЗА УЯЗВИМОСТ

Първичното чувство, свързано с житейския капан „Уязвимост“, е тревожността.

Всеки момент може да ви сполети катастрофа, а вие нямате ресурси да се справите с
нея. Този житейски капан е двупосочен: едновременно преувеличавате риска от
опасност и подценявате способността си за справяне.
От какво точно се страхувате, варира в зависимост от типа на житейския ви капан.
Има четири типа „Уязвимост“, като може да имате повече от един тип.

ТИПОВЕ УЯЗВИМОСТ

1. Здраве и болест
2. Опасност
3. Обедняване
4. Загуба на контрол
Здраве и болест
Ако принадлежите към този тип, може би сте хипохондрик и натрапливо се
безпокоите за здравето си. Въпреки факта, че лекарите продължават да ви казват, че
няма нищо сериозно, вие сте убеден, че сте болен, че имате СПИН, рак, множествена
склероза или някаква друга страшна болест с лоша прогноза.
Повечето хора, които имат панически атаки, принадлежат към този тип.
Непрекъснато сканирате тялото си за признаци, че нещо не е наред. Вие сте
чувствителен към тялото си. Всяко странно усещане, независимо колко естествено е
то, може да предизвика паника. Горещо време, студено време, тренировки, гняв,
вълнение, кофеин, алкохол, медикаменти, секс, височини, движение – всичко може да
предизвика усещания, които предизвикват страх, ужас и паническа атака.

РОБЪРТ: Имах силна паника вчера, внезапно, без причина. Бях във влака, просто седях
там и четях списание.
ТЕРАПЕВТ: За какво четеше?
РОБЪРТ: Някаква статия. Не помня.
ТЕРАПЕВТ: За какво точно си мислеше, когато започна атаката?
РОБЪРТ: Всъщност си мислех за болестта на Паркинсон. Забелязах, че ръката ми
трепери, докато държа списанието, и си помислих: „Ами ако имам Паркинсон?

169
 Това е прословутият израз на човека с паника: „Ами ако...?“.
Вие сте свръхбдителен за всичко в своето обкръжение, свързано с наличието на
възможна болест. Може да четете всичко по този въпрос или напълно да избягвате
каквото и да е споменаване на болест. Подобно на това може непрекъснато да ходите
на прегледи или да напълно да ги избягвате, защото се страхувате да разберете, че
нещо не е наред. Така или иначе, и в двата случая непрекъснато сте зает с мисли за
болести.
Може да избягвате дейности, които пораждат риск от възникване на паника. Когато
за първи път дойде на терапия, Робърт избягваше всички форми на физическа ак-
тивност, включително секса. Усещанията го правеха много тревожен – бяха твърде
подобни на паниката. Беше се отказал да играе тенис, а по принцип обичаше.
Опитвайки се да избяга от житейския си капан „Уязвимост“, Робърт сериозно беше
влошил начина си на живот.
Възможно е да имате този житейски капан, защото в действителност сте физически
немощен. Може би сте боледували много като дете и сега имате преувеличен страх от
болести. Възможно е да сте имали родител, който е бил болен. За да имате този
житейски капан обаче, вашите страхове трябва да са прекомерни и нереалистични в
настоящето.

Опасност
Ако спадате към този тип, вие имате преувеличена загриженост за своята лична
безопасност и за сигурността на обичаните от вас хора. Възприемате света като изпъл-
нен с опасности на всяка крачка.

УОЛТ: Тя седи в къщи вечер и чете всички криминални хроники във вестника. Дори не
излиза на алеята пред къщата.
ХЕДЪР: На алеята е тъмно. Не обичам да излизам през нощта.
УОЛТ: Имаме скъпа алармена система против кражби, която тя ме накара да сложа, но
все още се притеснява, че някой ще влезе.
ХЕДЪР: Хората, които са професионалисти, могат да се промъкнат независимо от
алармата. Все му казвам да сложи решетки на всички прозорци на долния етаж, но той не
ме слуша.
УОЛТ: Това е абсурдно! Живеем в безопасен квартал. Нямаме нужда от решетки!

Имате генерално преживяване за липса на сигурност, когато сте навън, но то не е

съответно на реалното ниво на опасност. Бдителен сте за всеки, който изглежда
подозрителен или опасен, и постоянно имате чувството, че някой може да ви нападне.
Също така се страхувате от бедствия, като автомобилни и самолетни катастрофи –
неща извън вашия контрол и които могат да се случат внезапно. Затова, подобно на
Хедър, е възможно да избягвате пътувания. Страхувате се от природни бедствия, като
наводнения и земетресения. Въпреки всички логични доводи смятате, че нещо лошо
ще ви се случи.

УОЛТ: По време на войната в Персийския залив дори през деня не искаше да отиде в
града, защото се страхуваше от терористична атака.
ХЕДЪР: Казаха, че Ню Йорк е основна цел!
УОЛТ: Добре. Значи, от всички милиони места и времена точно нас ще ударят.

170
 Този житейски капан е много изтощителен. Непрекъснато сте напрегнат и бдителен.
Вярвате, че ако дори за малко се отпуснете, ще се случи нещо лошо.

Обедняване
Това е така нареченият ,депресивен манталитет“, използван за определяне на хората,
които са били деца по време на Голямата депресия през 30-те години в САЩ. Винаги
се притеснявате за парите. Нереалистично се страхувате, че ще се разорите и ще
свършите на улицата.

ХЕДЪР: Знам, че прекалено много се страхувам за парите. Просто непрестанно си

представям как остаряваме и изгубваме всичко. Понякога се страхувам, че ще свърша като
просякиня.

Без значение колко сте осигурен финансово, все още ви изглежда, че крачката от
сегашното ви финансово състояние до пълната финансова разруха е съвсем малка.
Често мислите за предпазни мерки. Убеден сте, че трябва да имате определена сума
пари, за да сте сигурен. Това ви дава гаранция, че няма да се сринете под определено
финансово ниво. Вероятно спестявате определена сума и ставате изключително
тревожен, ако паднете под нея.
Трудно ви е да харчите пари, и отивате до крайности, опитвайки се да спестявате
дори дребните долари.

ХЕДЪР: Понякога се смея на себе си. Онзи ден отидох до Лонг Айлънд да си купя
панталон, защото имах талон за отстъпка от десет долара. Разбира се, нямаха моя
размер. Междувременно бях взела автобус и такси, за да стигна дотам, което ми струва
по четири долара на отиване и връщане.

Безпокоите се излишно от липсата на достатъчно пари да платите сметките (дори

когато имате повече от необходимото в наличност). Тревожно следите новините,
свързани с обсъждане на признаци за икономическа рецесия (дори когато
икономическият климат е отличен). Тези маркери служат като доказателство, че имате
право да се чувствате по този начин. Тревожите се хората в семейството ви да не
загубят работата си (дори когато няма логична причина за това). Вероятно сте склонен
да си правите прекомерно много застраховки живот, застраховки за инвалидност и т.н.
Да контролирате парите, е твърде важна задача за вас. Вярвате, че ако се
отпуснете, ще загубите контрол и ще похарчите всичко. Вашите финансови практики
са много консервативни и най-вероятно не обичате кредитите. Не желаете да поемате
никакви рискове, свързани с пари, защото се страхувате да не загубите вложеното.
Имате нужда от парите си, в случай че нещо се случи. Допускате, че някаква
житейска катастрофа може да изличи всичко, което имате, затова трябва да сте
подготвен.

Загуба на контрол
При този вариант страхът е свързан най-вече с опасността от възникване на
психологическа катастрофа, т.е. да получите внезапно психично разстройство.
Страхувате да не полудеете или да не загубите контрол. Това също е свързано с много
панически атаки.
171
 РОБЪРТ: Когато усетя това нереално чувство, се плаша, че все повече и повече ще се
отдалечавам, че никога няма да се върна и ще се превърна в един от онези хора, които
разговарят със себе си и чуват гласове. Това ме ужасява. В такива моменти се чувствам
напълно извън контрол и не знам какво мога да направя. Да не би да започна да тичам по
улиците, крещейки, или нещо такова.

Може би се страхувате да не загубите контрол над тялото си по някакъв начин –

като припаднете или се разболеете. От каквото и да се страхувате, механизмът е съ-
щият като при всички панически атаки. Завладян сте от някакво вътрешно усещане и
го интерпретирате по катастрофален начин.
Катастрофалното мислене е в основата на всички видове „Уязвимост“. В ума си
веднага скачате към възможно най-лошия вариант и се чувствате неспособен да се
справите – като слабо и безпомощно дете.
За тези от вас, които страдат от паническо разстройство, катастрофалното мислене
активира паническите ви атаки. Паническата атака сама по себе си обикновено трае
една-две минути. Катастрофалното ви мислене обаче я прави много по-
продължителна. „Ами ако умирам, полудявам, губя контрол?“ – всеки, който мисли, че
се случват подобни неща, ще има паническа атака.
Бягството е от решаващо значение за поддържането на този житейски капан. Почти
всеки, който има житейския капан „Уязвимост“, избягва редица ситуации. Много е
вероятно вашето избягване да ви лишава от някои от най-приятните дейности в
живота.
Тук са представени възможните причини за житейския капан „Уязвимост“:

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „УЯЗВИМОСТ“

1. Заучили сте преживяване за уязвимост поради съжителство с родители

със същия житейски капан. Вашият родител е имал фобии или страхове от
специфични области на уязвимост (загуба на контрол, разболяване,
разораване и др.).
2. Вашият родител е бил прекомерно предпазващ, особено по отношение
на опасности или болести. Непрекъснато ви е предупреждавал за конкретни
опасности. Карал ви е да се чувствате прекалено крехък или некомпетентен
да се справяте с тези ежедневни проблеми. (Това обикновено се комбинира
с капана „Зависимост“.)
3. Вашият родител не ви е предпазвал адекватно. Детската ви среда не е
била безопасна физически, емоционално или финансово. (Това обикновено
се съчетава с капана „Емоционална депривация“ или „Недоверие и
злоупотреба“.)
4. Боледували сте като дете или сте преживели тежко травматично
събитие (например автомобилна катастрофа), което ви е накарало да се
чувствате уязвим.
5. Един от вашите родители е преживял сериозно травматично събитие и
е възможно да е починал. Започнали сте да гледате на света като на много
172
опасно място.

Най-честата причина е наличието на родител със същия житейски капан. Вие сте се
научили чрез моделиране.

РОБЪРТ: Майка ми имаше хипохондрия. Постоянно ходеше по лекари с различни

оплаквания. Мисля, че имаше и панически атаки. Често напускаше някое място внезапно, а
много пъти изобщо не отиваше. Знам, че не харесваше тълпи. Винаги ме предупреждаваше
за всичко: „Студено е, сложи си пуловер, не излизай навън, може да умреш“. Винаги ме
проверяваше — температурата ми, гърлото ми, и винаги ни водеше на лекар.
ТЕРАПЕВТ: Какво ще кажеш за „полудяването“? Това от нея ли го научи?
РОБЪРТ: Предполагам, че е така, в смисъл че беше много суеверна. Говореше за „лоши
очи“ и други подобни неща. Спомням си, когато бях тийнейджър, веднъж поисках да отида
на планетариума, на шоуто с лазерна светлина. Тя ми каза да не ходя, защото била чула за
някакво момиче, изпаднало в хипнотичен транс на светлинното шоу и никога не излязло от
него. Спомням си, че реших да не ходя. Тя наистина ме изплаши.

Това е един вид пряко прехвърляне на житейския капан. Научавате се да се

чувствате уязвими от родител, който се чувства по същия начин.
Подобна причина е и прекомерното родителско предпазване. Родители, които имат
житейския капан „Уязвимост“, е много вероятно да бъдат и прекомерно предпазващи.
Те навсякъде виждат опасност. Предават на детето си послание, че светът е опасно
място.

РОБЪРТ: Майка ми вярваше, че светът гъмжи от микроби. Постоянно чистеше и

дезинфекцираше. Отправяше ми страшни предупреждения по отношение на споделянето
на храна с приятелите ми. Веднъж ни видя, когато аз и моят приятел Майки се канехме да
станем кръвни братя. Наистина откачи! Сякаш Майки имаше бубонна чума.

Това послание е било съпроводено от идеята, че Робърт не е подготвен да се справи

с опасността. Че е твърде крехък и се нуждае от майка си да го пази. Бил е убеждаван,
че без нейната намеса ще се случи нещо лошо – да се зарази с някаква страшна болест
или случайно да изпадне в транс, от който никога да не излезе.
Хедър имаше по-необичаен път към житейския си капан. Двамата ѝ родители бяха
оцелели от Холокоста. Като тийнейджъри били заедно в концентрационен лагер.

ХЕДЪР: Израснах в свят, в който Холокостът беше възможен, знаеш какво имам
предвид. Винаги можеше да се случи отново. Лежах в леглото си и се безпокоях, че
нацистите ще проникнат в къщата. Почти всички в семействата на родителите ми бяха
убити. Те имаха албум със снимки и почти всички в него бяха мъртви. Често разглеждах
снимките – имаше и на деца на моята възраст.

Както може да си представите, родителите на Хедър бяха много предпазващи. Те я

учеха да се пази от хората, особено ако не са евреи.

ХЕДЪР: Винаги ми казваха да не се доверявам на хора, които не са евреи, дори на

приятели и съседи. Спомням си, че в шести клас най-добрата ми приятелка не беше
еврейка. Майка ми ми казваше да не ѝ вярвам, да не се сближавам с нея твърде много. Каза
ми, че когато била момиче в Германия, видяла как съседите се обърнали срещу

173
семейството ѝ и изведнъж станали врагове.

Хедър не е способна да се чувства в безопасност. Светът е твърде опасен, хората са

лоши. Тя върви през света свръхбдителна.
Капанът „Уязвимост“ може да се прикрепи и към редица други житейски капани.
Ако родителите ви са ви малтретирали, лишавали или изоставяли, със сигурност сте се
чувствали уязвим. Тези събития са били атака към базисното ви чувство за сигурност
и безопасност. Вътре в себе си винаги сте притеснен, че тези лоши неща може да се
повторят.

СИГНАЛИ ЗА ОПАСНОСТ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

Най-много ви привличат хора, които могат да се погрижат за вас. Когато избирате

партньор, който ви предпазва, вие капитулирате пред своя житейски капан
„Уязвимост“ и го подсилвате. Ето сигнали, показващи, че изборът ви на партньор е
задвижен от житейския капан „Уязвимост“:

СИГНАЛИ ЗА ОПАСНОСТ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

1. Имате склонност да избирате партньори, които с готовност желаят да

ви предпазят от опасност или болест. Вашият партньор е силен, а вие сте
слаб и нуждаещ се.
2. Ваша основна грижа е партньорът ви да е безстрашен, физически
силен, много успешен финансово, лекар или по друг начин специално
подготвен, за да ви предпази от нещата, от които се страхувате.
3. Търсите хора, които желаят да изслушват вашите страхове и да ви
успокояват.

Нуждаете се от силен човек, който да е отзивчив към проблемите ви. Имате нужда
от партньор, който да ви глези и предпазва, и да ви кара да се чувствате в безопасност.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН

„УЯЗВИМОСТ“

1. През цялото време в ежедневието си се чувствате тревожен поради

преувеличените си страхове. Възможно е да имате генерализирана
тревожност.
2. Толкова много се тревожите за здравето си и възможните заболявания,
че: а) правите ненужни медицински консултации; б) ставате бреме за
семейството си с постоянната си нужда от уверения; и в) не можете да се
насладите на други аспекти на живота.
3. Имате панически атаки в резултат на своето постоянно ангажиране с
телесни усещания и възможна тежка болест.
4. Нереалистично сте притеснен, че ще се разорите. Това ви кара да
174
бъдете ненужно пестелив и да не желаете да правите финансови или
кариерни промени. Зает сте да съхраните това, което имате, за сметка на
нови инвестиции или проекти. Не можете да поемате рискове.
5. Вземате прекомерни мерки, за да избегнете криминална опасност.
Например избягвате да излизате през нощта, да посещавате големи градове,
да пътувате с обществения транспорт. Затова вашият живот е твърде
ограничен.
6. Избягвате ежедневни ситуации, свързани дори с минимална степен на
риск. Например отбягвате асансьори, метро или живот в място, където
може да има земетресения.
7. Позволявате на партньора си да ви предпазва от нещата, от които се
страхувате. Нуждаете се от много уверения и вашият партньор ви помага да
избегнете ситуациите, будещи страх. Ставате прекалено зависим от
партньора си и дори е възможно да негодувате от това.
8. Хроничната ви тревожност може да ви направи по-податлив на някои
видове психосоматични заболявания (например екзема, астма, колит, язва,
грип и т.н.).
9. Ограничавате социалния си живот поради страховете си.
10. Ограничавате живота на своя партньор и на семейството си и те
трябва да се адаптират към вашите страхове.
11. Вероятно е да предадете страховете си на собствените си деца.
12. Може да използвате различни пресилени механизми за справяне с
цел да предотвратите дадена опасност. Във връзка с това е възможно да
имате обсесивно-компулсивни симптоми или суеверно мислене.
13. Може прекалено много да разчитате на лекарства, алкохол, храна и
т.н., за да намалите хроничната си тревожност.

Бягството от капана „Уязвимост“ е една от най-големите опасности. Избягвате

толкова много дейности, че това ощетява качеството ви на живот, както и живота на
партньора и семейството ви. Житейският капан ви ограничава.

ХЕДЪР: Понякога чувствам, сякаш живея в тъмен облак, а навън светът е светъл и
слънчев. Това много ми липсва.
Преживявате толкова силна тревожност, че ви е трудно да почувствате други неща.
ХЕДЪР: Бях на училищния концерт на сина си Роби и докато седях там с Уолт и гледах
как Роби свири, се чувствах толкова щастлива. Изведнъж ме порази мисълта, че толкова
рядко съм щастлива. Беше само момент, когато щастието проби и тревожността
благословено беше изчезнала.

Може да функционирате в толкова строг предпазващ режим, че да сте станали

напълно затворен към живота. Робърт се чувстваше в капан в работата си, защото не я
харесваше, но от друга страна, се страхуваше да поема рискове. Той работеше като
компютърен програмист.

175
 РОБЪРТ: Работата ми е скучна и отегчителна и е доста под моето ниво. Наистина бих
могъл да бъда анализатор. Доста ми е потискащо да ходя на работа. През целия ден седя
там и правя едни и същи неща.
ТЕРАПЕВТ: Защо не потърсиш друга работа?
РОБЪРТ: Знам и мисля по въпроса. Но тук парите са добри и работата е сигурна. Искам
да кажа, че няма да ме уволнят.

Когато претегляте цената и ползата от поемането на риск, преобладаващите

фактори, които вземате предвид, са безопасността и сигурността. Те са по-важни от
всяка възможна печалба. Животът за вас не е процес на търсене на удовлетворение и
радост. По-скоро представлява поредица от опити да ограничите опасността.
Житейският капан „Уязвимост“ ви вреди и социално. Вашата постоянна нужда от
уверяване изтощава хората, които обичате. Опитите да бъдете уверявани, са наистина
изморителни. (Знаем това от личен опит, тъй като, преди да се обучим по-добре,
минахме по този път с редица уязвими пациенти.) Никога не можете да бъдете
достатъчно успокоен. Това е бездънна яма.
Житейският капан „Уязвимост“ източва вашето време и енергия, които иначе бихте
посветили на социални дейности. Вместо да се социализирате, вие тичате на лекар или
инсталирате аларми против кражба. Затрупан сте със симптоми, като панически атаки
и психосоматични разстройства, които допълнително ви отвличат вниманието и ви
изтощават. Разбира се, има много места и събития, където просто не можете да
отидете поради опасността да ви нападнат или да изхарчите твърде много пари.
Постоянно изисквате от хората, които обичате, също да ограничат живота си.
Житейският капан „Уязвимост“ често върви заедно с житейския капан
„Зависимост“. Ако се справяте с житейския капан „Уязвимост“, като избирате силен
партньор и непрекъснато търсите уверяване, вие никога не разбирате, че можете да се
справите сам. Чувствате се напълно уязвим, когато сте сам, и имате нужда от
партньор. Очевидно тази ситуация може да доведе до гняв и от двете страни.

УОЛТ: Тя ми се ядосва, когато не искам да отида с нея. Да, настина — ядосва ми се. Това
ме удивява. Сякаш съм длъжен да я следвам, където и да отиде.

Склонен сте към суеверно мислене. Може да използвате магически ритуали, за да

предотвратите възприеманите опасности.

ХЕДЪР: Преди да заспя, трябва да обиколя къщата и да проверя всичко по пет пъти.
Проверявам ютията, печката, микровълновата, тостера, сешоара, детската стая, колата
и гаража.
ТЕРАПЕВТ: Звучи доста досадно. Защо пет пъти?
ХЕДЪР: Трябва да го направя, за да се отпусна и да заспя.
ТЕРАПЕВТ: Какво ще стане, ако не направиш проверката?
ХЕДЪР: Ще лежа в леглото и ще се притеснявам. Просто не мога да заспя, докато не
проверя всичко пет пъти.

Броене, проверки, миене, чистене – всичко това са примери за обсесивно-

компулсивни ритуали, с които може да сте ангажиран, за да направите по магически
начин света безопасен. Такива ритуали са допълнително източване на жизнената ви
енергия.
Всички тези модели засилват преувеличеното преживяване на света като опасно
176
място. Така никога не успявате да разберете, че с разумни предпазни мерки светът
може да бъде безопасно място.
Ето стъпките, чрез които можете да промените своя житейски капан „Уязвимост“:

177
 ПРОМЯНА НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „УЯЗВИМОСТ“

1. Опитайте се да разберете произхода на своя житейски капан.

2. Направете списък на своите специфични страхове.
3. Създайте йерархия на ситуациите, будещи страх у вас.
4. Срещнете се с хората, които обичате – съпруг, партньор, семейство,
приятели, – и спечелете подкрепата им, за да ви помогнат да се изправите
пред страховете си.
5. Проучете реалната вероятност от възникване на събитията, от които се
страхувате.
6. Напишете флашкарта за всеки страх.
7. Говорете с детето у вас. Бъдете силен и смел негов родител.
8. Практикувайте техники за релаксация.
9. Започнете да се справяте с всеки от своите страхове чрез техниката с
представи.
10. Опитвайте се да се справяте с всеки страх в реалния живот.
11. Възнаградете се за всяка стъпка, която предприемате.

1. Опитайте се да разберете произхода на своя житейски капан. Имаха ли

родителите ви фобии? Бяха ли прекомерно предпазващи? Бяха ли недостатъчно пред-
пазващи? В кои области сте се научили да се чувствате уязвим? По отношение на
болести? Пътуване? Пари? Опасности във външната среда? Загуба на контрол? и т.н.
Произходът на житейския капан обикновено е очевиден. Може би вече го знаете.
Познаването на произхода е важно, но това не оказва толкова силен ефект върху този
житейски капан, както е при някои други видове. Това е добро начало, но само с него
няма да стигнете далеч по отношение на промяната.

2. Направете списък на своите специфични страхове. Бихме искали да

погледнете обективно на страховете си. Дайте си сметка за начините, по които
капитулирате пред своята уязвимост (като предпазвате себе си), и за начините, по
които бягате (чрез избягване на ситуации).
Използвайте следната таблица. Направете списък на ситуациите, от които се
страхувате – метрото, улиците през нощта, харченето на пари, местата, където има
микроби, и т.н. След това оценете всеки страх по няколко измерения. Използвайте
скала от 0 до 100, като 0 означава „Въобще не“, а 100 означава „Възможно най-силно“.
Колко силен е страхът? В каква степен избягвате ситуацията? Най-накрая, как вие и
вашето семейство се предпазвате?
Ето таблицата, попълнена от Робърт, за ситуацията „Да бъда сам вкъщи през
нощта“. Робърт се страхуваше от това преживяване, защото „може да се случи нещо
лошо, а аз ще бъда сам, без да мога да се разсея с нещо, и съзнанието ми ще започне да
излиза от релси“. Всъщност Робърт се страхуваше да не получи паническа атака и да
не изгуби ума си.

СИТУАЦИЯ, НИВО НА СТЕПЕН НА КАК СЕ ПРЕЗАС- КАК ПОЗВОЛЯВАМ

178
 ПОРАЖДАЩА СТРАХ СТРАХА ИЗБЯГВАНЕ ТРАХОВАМ НА СЕМЕЙСТВОТО
СИ ДА МЕ
ПОДСИГУРЯВА
Да бъда сам вкъщи 75% 80% Каня приятели, Непрекъснато
през нощта обаждам се на говорят с мен по
приятели, навън телефона.
съм през цялата
нощ, работя до
късно, каня при-
ятели да останат.

Направете това за всички ситуации, пораждащи страх. Опитайте се да осъзнаете как

точно житейският капан „Уязвимост“ се проявява във вашия живот.

3. Създайте йерархия на ситуациите, будещи страх. Разработете йерархия за

всяка страхова ситуация във вашата таблица. Разделете всеки страх на малки стъпки,
които да предприемете, за да го преодолеете. След това оценете стъпките от 1 до 100 в
зависимост от това колко сте тревожни за всяка от тях. Накрая подредете стъпките,
като започнете от най-лесната и стигнете до най-трудната. Тук може да видите като
пример списъка с йерархии на Хедър:

СИТУАЦИЯ, ПОРАЖДАЩА СТРАХ СТЕПЕН НА ТРЕВОЖНОСТ

1. ПЛУВАНЕ
1.1. Плуване в плитка вода 20

1.2. Плуване във вода, дълбока над човешки ръст 65

2. АСАНСЬОР
2.1. Качване на асансьор до петия етаж или по-ниско с 25
някого
2.2 Качване на асансьор до петия етаж или по-ниско сама 40
2.3. Качване на асансьор до по-висок от петия етаж с някого 60
2.4. Качване на асансьор до по-висок от петия етаж сама 80
3. ОТИВАНЕ ДО ГРАДА
3.1. Отиване до града през деня с някого 30
3.2. Отиване до града през деня сама 50
3.3. Отиване до града вечерта с някого 75
3.4. Отиване до града вечерта сама 100
4. САМА ВКЪЩИ
4.1. Сама вкъщи през деня с обаждане по телефона 30
4.2. Сама вкъщи през деня без обаждане по телефона 45
4.3. Излизане на алеята пред дома вечер сама 50
4.4. Сама вкъщи надвечер 55
4.5. Сама вкъщи през нощта с обаждане по телефона 80
4.6. Сама вкъщи през нощта без обаждане по телефона 95
5. ХАРЧЕНЕ НА ПАРИ
5.1. Харчене на пари от спестените за забавления 35
5.2. Търсене на по-голяма къща 55
5.3. Продаване на застрахователни полици 75
5.4. Харчене на пари за луксозна семейна почивка 85
6. ОТИВАНЕ НА МЕСТА САМА
6.1. Отиване до супермаркета без Уолт и децата 40
6.2. Шофиране, за да посетя приятели сама 60
6.3. Отиване до мола сама 85

179
 7. ПЪТУВАНЕ
7.1. Планиране на пътуване 30
7.2. Дневно пътуване със семейството 50
7.3. Дневно пътуване с влак сама 85
7.4. Пътуване за една нощ със семейството 95
7.5. Качване на самолет 100

Направете списък с колкото искате стъпки за всяка ситуация. Решаващият фактор е

йерархията да може да се осъществи. Винаги трябва да има достатъчно лесни точки в
горната част на списъка ви.
Йерархиите включват постепенно спиране както на вашите бягства (например
отиване на места, които обичайно избягвате), така и на вашите мерки за презастрахо-
ване (например поемане на повече рискове сам). Уверете се, че сте включили и двете.
Използвайте за справка първата таблица, която направихте.

4. Срещнете се с хората, които обичате – съпруг, партньор, семейство,

приятели, – и спечелете подкрепата им, за да ви помогнат да се изправите пред
страховете си. Нека хората около вас знаят какво правите. Кажете им, че се опитвате
да преодолеете чувството си за уязвимост. Помолете ги да започнат по-малко да ви
предпазват и успокояват. Може да поискате от тях постепенно да преустановят тези
практики.
Насърчавайте хората да споделят с вас повече за собствената си уязвимост. Най-
вероятно те ще бъдат облекчени.

УОЛТ: Хубаво е да не се налага да бъдеш силен през цялото време. Искам да кажа, аз
също имам проблеми. Бих искал да ги обсъдя с Хедър, без тя да се разпадне. Имам някои
проблеми, особено в работата, които бих искал да обсъдя.

Повечето партньори ще се възползват от възможността да се откажат от такава

прекомерно предпазваща роля. Обикновено партньорите са уморени да бъдат толкова
загрижени. Освен това не е нужно да се отказват напълно от ролята. Те просто трябва
да я намалят до нормално ниво.
Избрали сте повечето от хората около вас, защото поддържат вашия житейски капан
„Уязвимост“. Трябва да ги спрете, ако искате да преодолеете житейския си капан.

5. Проучете реалната вероятност от възникване на събитията, от които се

страхувате. Много хора с житейския капан „Уязвимост“ преувеличават вероятността
за възникване на събитията, от които се страхуват.

ТЕРАПЕВТ: Колко мислиш, че са шансовете да катастрофира самолетът ти?

ХЕДЪР: Не знам. Предполагам, че около едно на хиляда.
ТЕРАПЕВТ: А когато си в самолета, как ти изглеждат тези шансове?
ХЕДЪР: Когато съм в самолета, шансовете изглеждат по-големи. Може би шест от
десет.
ТЕРАПЕВТ: Знаеш ли, че шансовете всъщност са около едно на милион?

Точно сега вие използвате интуицията си, за да прецените вероятността да се случи

страшно събитие. Чувствате, че опасността е висока. Проблемът е, че вашата интуиция
180
е погрешна, защото е под влиянието на житейския ви капан.
Искаме да извършите по-обективна оценка на вероятността. Започнете да събирате
информация. Съберете мненията на други хора. Прочетете по темата и се обучавайте.
По-голямата точност ще намали тревожността ви.
За всяка ситуация, пораждаща страх, отбележете колко чувствате, че е вероятно да
се случи, когато се изправите срещу нея. След това запишете реалната вероятност
вашият страх да е основателен, въз основа на мненията на хората, които са близо до
вас и не споделят житейския капан „Уязвимост“.
Използвайте следната таблица – извадка, попълнена от Робърт:

СИТУАЦИЯ, ПОРАЖДАЩА КАКВА Е ВЕРОЯТНОСТТА КАКВА Е ВЕРОЯТНОСТТА

СТРАХ ДА СЕ СЛУЧИ, КОГАТО (БАЗИРАНО НА МНЕНИЯТА
СЪМ В СИТУАЦИЯТА НА ДРУГИТЕ ХОРА)
Изгубване на ума по време 99% 25%
на паническа атака

Всъщност 25%, които Робърт е написал, са твърде много. Шансовете някой да си

загуби ума по време на паническа атака, практически са нулеви. Това е така, защото,
доколкото знаем, досега никога не се е случвало. Паническото разстройство е
проучвано много задълбочено и няма нито един докладван случай на човек, който да е
полудял по време на паническа атака. Същото важи и за умирането и загубата на
контрол. Тези неща не се случват при панически атаки. Вие просто се страхувате, че
ще се случат.
Да го кажем по друг начин. Шансовете да умрете, да се побъркате или да загубите
контрол по време на паническа атака, не са по-високи, отколкото по всяко друго
време, когато нямате паническа атака. Паническата атака не прави тези неща по-
вероятни.
Преувеличаването на вероятността е част от склонността ви да катастрофизирате.
Скачате в най-лошия възможен вариант и го смятате за най-вероятен. Всъщност
вероятността да ви се случат най-катастрофалните събития, е изключително ниска.

6. Напишете флашкарта за всеки страх. Напишете флашкарта за всеки от своите

страхове. Напомняйте си как житейският капан ви води до катастрофизиране. Оку-
ражавайте се да погледнете в лицето това, което избягвате, и да се откажете от
презастраховането.
Ето картата на Хедър, която тя написа за страха си от качване на асансьор:

ФЛАШКАРТА ЗА „УЯЗВИМОСТ“
Знам, че точно сега се страхувам да се кача на асансьор. Страхувам се от някаква
катастрофа, като например сградата да се обвие в пламъци, а асансьорът да заседне.
Усещам, че това е много вероятно да се случи.
Но това, което всъщност се случва, е, че моят житейски капан „Уязвимост“ се
задейства. Вероятно преувеличавам степента на риска. Затова, въпреки страховете си,
ще се насиля да вляза в тази ситуация, за да се убедя, че това наистина не е опасно.
Знам, че ми се иска да броя етажите пет пъти, преди да се кача на асансьора, защото
това ще ме накара да се почувствам в безопасност. Но няма нужда да го правя. Аз съм
в безопасност и без него. Броенето е просто суеверие. Освен това е бреме и искам да се
отърва от него.

181
182
 Използвайте флашкартите всеки път, когато житейският капан се активира. С тях
можете да измерите склонността си да катастрофизирате. Продължете да преоценявате
вероятността. Влезте в ситуацията. Накрая тревожността ви ще премине и ще се
почувствате комфортно.

7. Говорете с детето у вас. Бъдете силен и смел негов родител. Чувствата,

свързани с вашия житейски капан, са детски. Те са чувствата на уязвимото дете у вас.
Трябва да развиете специален вътрешен родител, за да помогнете на това дете. Може
да използвате техниката с образи.

ТЕРАПЕВТ: Представи си ситуация като дете, в която си се чувствала уязвима. Не се

насилвай. Просто ми разкажи за първата, която ти идва наум.
ХЕДЪР: В кухнята съм с майка си и новата ни съседка. Нейното име е Бланш и тя е
много хубава. Аз съм на около шест години. Бях почти на шест години, когато Бланш се
премести в квартала. Седя на масата, ям сандвич и чувам, че Бланш пита майка ми за
номерата, които вижда на ръката ѝ. Току-що е забелязала татуировката на майка ми.
Майка ми започва да обяснява на Бланш, че е била в концентрационен лагер. „Преди много
време, казва тя, когато бях дете.“ Това беше първият път, когато чух за това. Искам да
кажа, вече знаех, че се е случило нещо ужасно, но това бе първият път, когато започнах да
разбирам какво точно е било.
ТЕРАПЕВТ: Как се чувстваш?
ХЕДЪР: Чувствам, че ми е студено и се треса. Страхувам се, много се страхувам.

След като сте в контакт с образа и усещането за уязвимост, въведете себе си в

образа на възрастен, за да утешите уплашеното дете у себе си. Опитайте се да
направите така, че то да се почувства в безопасност.

ХЕДЪР: Въвеждам себе си в образа на възрастна. Седя на масата с детето Хедър.

Казвам: „Не е нужно да се страхуваш. В безопасност си. Ти си в собствената си къща, аз
съм тук и ти си в безопасност. Никой няма да те нарани. Тук няма нацисти. Ако искаш да
излезем и да поиграем, ще дойда с теб. Ще те пазя. Ще ти помогна да се изправиш пред
онова, от което се страхуваш“.

Добре е да въвеждате този възрастен всеки път, когато се задейства житейският ви

капан. Уверете себе си, че няма от какво да се страхувате. Помогнете на детето у вас
да се чувства в безопасност, за да може да се конфронтира със ситуацията.

8. Практикувайте техники за релаксация. Техниките за релаксация могат да ви

помогнат да центрирате тялото и ума си, да контролират физическите симптоми на
тревожност и да предпазват ума ви от катастрофизиране.
Ето една проста медитация. Тя има две части – дихателна и медитационна. Дишайте
бавно с диафрагмата. Това означава, че не трябва да вдишвате повече от осем пъти в
минута, а когато дишате, само стомахът ви да се движи. Гърдите ви трябва да са
напълно неподвижни. Дишането по този начин ще ви предпази от хипервентилация,
която е основната причина за повечето физически симптоми на тревожност, особено
при панически атаки.
Медитационната част следва ритъма на вашето дишане. Докато вдишвате, бавно си
казвайте наум: „Отпусни се“. Докато издишвате, си казвайте наум: „Дишай“.
183
Продължавайте бавно да изговаряте наум тези думи по време на дишането.
Използвайте техниката за релаксация всеки път, когато се задейства житейският ви
капан „Уязвимост“. Ще откриете, че това може съществено да ви помогне.

РОБЪРТ: Първоначално, когато започнах да използвам дихателната медитация, тя ме

караше да се чувствам нервен. Отне ми известно време да се справя. Не ми харесваше да се
фокусирам върху дишането си.
ТЕРАПЕВТ: Знам, но трябваше да преминеш през тази техника.
РОБЪРТ: Минах през нея и сега наистина ми помага. Всеки път, когато започна да се
паникьосвам, я използвам, което ме успокоява и ми помага да остана в ситуацията.

9. Започнете да се справяте с всеки от своите страхове чрез техниката с образи.

Образите играят основна роля в задействането на този житейски капан. Ако обърнете
внимание, ще осъзнаете, че имате не само катастрофални мисли, но и катастрофални
представи. Ярко си представяте най-лошия възможен изход. Естествено, това ви
плаши.
Бихме искали да започнете да използвате техниката с образи, за да направите
нещата по-добри, а не по-лоши. Важно е да упражнявате добри изходи, в които си
представяте, че се отказвате от презастраховането, влизате в ситуациите и се справяте
добре.
Използвайте йерархиите, които вече изработихте. Започнете първо с по-лесните
стъпки. Седнете на удобен стол и се отпуснете чрез дихателна медитация. Щом се от-
пуснете, си представете картина на ситуация, от която се страхувате. Представете си,
че преживявате ситуацията точно както желаете.

ТЕРАПЕВТ: Каква е представата ти?

ХЕДЪР: Стоя пред асансьора. Уолт е с мен, а също и възрастната Хедър. Това ме кара
да се чувствам в безопасност. Искам да броя всички етажи пет пъти, но се съпротивлявам.
Щом решавам да не броя, получавам вълна на безпокойство, но тя минава през мен и си
отива. Чувствам се добре. Чувствам се силна и уверена. Асансьорът идва и вратите се
отварят. Влизаме. Стоя спокойно и се отпускам. Преди да разбера, асансьорът спира и
излизаме. Преминахме пет етажа и аз се чувствам добре.

Работете с йерархиите си постепенно. Използвайте техниката с образи, за да

придобиете усещането, че владеете всичките си страхове. Имали сте много
упражнения за лоши резултати. Време е да се упражнявате за успех и безопасност.

10. Опитвайте се да се справяте с всеки страх в реалния живот. Поведенческата

промяна е кулминацията на всичко, което сте направили досега. Това е най-мощният
начин да промените своя житейски капан. Щом започнете да експериментирате с
преодоляване на избягването и да доказвате на себе си, че досега сте изкривявали ре-
алността, това се превръща в цикъл. Колкото повече влизате в ситуации и виждате, че
лошото нещо не се случва, и колкото по-безопасно се чувствате, толкова по-спокоен
ще влизате в ситуациите.
Отново е важно да напомним да използвате йерархиите си и да започнете с по-
лесните стъпки. Продължете да упражнявате дадена стъпка, докато не се почувствате
комфортно. Важно е да постигнете усещането, че владеете конкретната стъпка, за да
преминете към следващата. Работете постепенно по набелязаните стъпки, докато не

184
направите всички. Използвайте флашкартите, дихателната медитация и родителските
техники, за да се справите с всяка ситуация.

11. Възнаградете се за всяка стъпка, която предприемате. Възнаграждаването ви

ще затвърди постиженията, които сте направили. След като завършите конкретна
стъпка в йерархията, отделете малко време да се поздравите. Дайте награда на детето у
вас за това, че се е конфронтирало с тези страхове. Заслужавате похвала – това, което
сте направили, изисква смелост. За вас не е лесно да се конфронтирате със страховете
си.
Обърнете внимание, че нито един страх всъщност не се сбъдва. Това ще засили
усещането, че преживяванията ви за уязвимост са много преувеличени.

НЯКОЛКО ФИНАЛНИ ДУМИ

Истинската награда за преодоляването на вашия житейски капан „Уязвимост“ е

отварянето на живота ви. Толкова много неща сте пропуснали заради страховете си!
След като използваха стъпките, описани тук, Хедър и Робърт установиха, че животът
им значително се е подобрил.

РОБЪРТ: Мисля че онова, което наистина ме накара да действам, беше осъзнаването

колко неща пропускам. Наистина се лишавах от толкова много! Това беше живот,
посветен на тревожността.

Ако установите, че не можете самостоятелно да преодолеете житейския си капан,

помислете за терапия. Защо да продължавате да ограничавате своите дейности и да се
отказвате? Излизането от житейския капан „Уязвимост“ е завръщане към живота.

185
 12.
„Аз съм безполезен“
ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ДЕФЕКТНОСТ“
Алисън: Тридесетгодишна. Чувства се недостойна за любов.

Алисън изглеждаше уплашена, когато влезе в офиса ни. Очевидно не ѝ беше удобно
да говори за себе си. Опитахме се да я облекчим. След известно време я попитахме
защо е дошла. Тя ни отговори, че е потисната.

АЛИСЪН: Предполагам, че доста се подценявам. Винаги си мисля: „Защо някой би искал

да бъде с мен? Има човек, с когото излизам от няколко месеца. Почти една година
всъщност. Казва се Матю. Онзи ден му се обадих и оставих съобщение на телефонния му
секретар. В очакване той да се обади, продължих да мисля: „Знам, че няма да се обади, той
повече не иска да ме вижда“. Като че ли ме е разкрил или нещо такова. Сякаш чакам
момента, в който ще ме разкрие. После, дори когато се обади, през цялото време си мислех:
„Той не иска да говори с мен, иска да затвори телефона
ТЕРАПЕВТ: Трудно ти е да повярваш, че го е грижа за теб.

В хода на разговора разбрахме, че Алисън смята да се омъжи за Матю: „Преди

няколко седмици ми предложи да се оженим. Наистина е добър с мен. Знам, че трябва
да съм луда да не се омъжа за него“. Но по някаква неразбираема причина тя се
страхуваше от идеята за брак.

АЛИСЪН: Може би просто досега не съм имала добри връзки. Последният човек, за
когото мислех да се оженя, не беше най-прекрасният човек на света. Всъщност той ме
малтретираше емоционално. През цялото време ми триеше сол на главата за какво ли не.
ТЕРАПЕВТ: Но не изглежда Матю да е такъв. Точно обратното.
АЛИСЪН: Да, знам. Той е различен. Мисля, че просто се страхувам да позволя някой да се
доближи до мен. А Матю е човек, който се опитва да се доближи до мен.

Ето затова Алисън беше дошла на терапия. Тя имаше „криза на интимността“.

Елиът: Четиридесет и три годишен. Идва на терапия със съпругата си по

повод на брачни проблеми.

Първото ни впечатление за Елиът бе за човек със строг самоконтрол. По време на

сесията зърнахме мимолетно някакъв студен гняв в дълбочина. Елиът беше дошъл на
терапия със съпругата си Мария по повод на брачните им проблеми.
Елиът и Мария бяха женени от седем години и имаха дете. Мария току-що беше
разбрала, че Елиът има любовница. Заплашила да го напусне, освен ако не се съгласи
да дойде на терапия. На първата сесия Елиът ни каза: „Наистина не мисля, че аз трябва
да съм тук“ и „Ако ме питате, смятам, че тя е тази, която има проблеми“. Като че ли
очакваше от нас да работим с него, за да разрешим нейните проблеми.
По време на сесията Елиът беше критичен към Мария и към нас. Беше трудно да се
свържем с него. Той пазеше дистанция. След като им обяснихме за терапията на жи-
186
тейските капани, Елиът каза: „Звучи невероятно просто“ и „Това ли е всичко за тази
терапия?“. Знаехме, че ни тества, и му го казахме: „Искаш да си сигурен, че можем да
се справим с теб“. Той искаше да види дали ще може да ни подчини – да ни накара да
се отбраняваме. Когато видя, че не може, спечелихме известно уважение от негова
страна.
Въпреки че се чувствахме раздразнени, ние останахме емпатични. Знаехме, че
дълбоко в себе си Елиът е уплашен от нас. Страхуваше се, че можем да го опознаем
истински.

ВЪПРОСНИК ЗА „ДЕФЕКТНОСТ“

Въпросникът ще измери степента на вашия житейски капан „Дефектност“.

Използвайте тази скала, за да отговорите на всяко твърдение:

КЛЮЧ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Напълно невярно е за мен.
2. По-скоро не е вярно за мен.
3. По-скоро е вярно, отколкото невярно.
4. Умерено вярно е за мен.
5. Предимно вярно е за мен.
6. Описва ме идеално.

Ако имате оценки 5 или 6 във въпросника, този житейски капан може да се отнася
за вас дори ако общата оценка е ниска.

Оценка Описание
1. Никой не би ме обичал, ако наистина ме опознае.
2. В същността си съм повреден и дефектен. Аз съм недостоен за любов.
3. Имам тайни, които не искам да споделя дори с хората, които са ми най-близки.
4. Аз съм виновен, че родителите ми не ме обичаха достатъчно.
5. Винаги скривам истинския си Аз. Реалната ми личност е неприемлива. Това, което
показвам, е повече или по-малко фалшиво.
6. Често ме привличат хора – родители, приятели и интимни партньори, които са
критични и ме отхвърлят.
7. Често съм критичен и отхвърлям себе си, особено пред хората, които като че ли ме
обичат.
8. Склонен съм да подценявам качествата си.
9. Срамувам се от себе си.
10. Един от най-големите ми страхове е, че недостатъците ми ще бъдат разкрити.
ВАШАТА ОБЩА ОЦЕНКА ЗА „ДЕФЕКТНОСТ“ (сборът от оценките на въпроси 1-10)

ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВАШАТА ОЦЕНКА ЗА „ДЕФЕКТНОСТ“

10 – 19: Много ниска. Този житейски капан вероятно не се отнася за вас.
20 – 29: Ниска. Този житейски капан може да се отнася за вас само от време на
време.
30 – 39: Умерена. Този житейски капан е проблем в живота ви.
40 – 49: Висока. Това е важен житейски капан за вас.
50 – 60: Много висока. Това е един от основните ви житейски капани.

187
 ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЗА ДЕФЕКТНОСТ

Емоцията, която най-много се свързва с житейския капан „Дефектност“, е срам.

Срамът е това, което чувствате, когато се разкрият дефектите ви. Бихте направили
почти всичко, за да избегнете това чувство на срам. Затова правите всичко възможно
да запазите своята дефектност скрита.
Чувствате, че вашата дефектност е някъде вътре във вас. Тя не е видима. По-скоро е
нещо в същността ви – чувствате се напълно недостоен за любов. За разлика от
житейския капан „Социално изключване“, който се отнася до повърхностни или
видими характеристики, капанът „Дефектност“ е вътрешно състояние. Докато
обикновено разпознаваме сравнително бързо дали някой има житейския капан
„Социално изключване“, капанът „Дефектност“ не е толкова очевиден. Със сигурност
това е един от най-честите житейски капани, но нерядко е труден за откриване. Тъй
като въображаемият ви дефект е вътрешен и невидим, вие още повече страдате от
ужаса да не бъде разкрит.
Почти половината от нашите пациенти имат „Дефектност“ като един от своите
първични житейски капани. На повърхността обаче тези пациенти изглеждат много
различни. Всеки се справя с чувството на срам по различен начин. Някои нямат
увереност и проявяват несигурност (капитулация). Други изглеждат нормални
(бягство). А трети изглеждат толкова добре, че никога няма да повярвате, че имат
такъв житейски капан (контраатака).
Алисън е пример за капитулация пред преживяването си за дефектност. Тя е в
контакт с усещането си, че в същността си е дефектна.

АЛИСЪН: Винаги съм чувствала, че нещо дълбоко в мен не е наред. Никой не може да го
види, но аз ще изживея целия си живот, без някой да ме обича.
ТЕРАПЕВТ: Когато мислиш за някого, който те обича, как се чувстваш?
АЛИСЪН: Това ме кара да се умилквам.

Алисън усещаше, че в нея има нещо – някаква тайна, която, ако бъде разкрита, ще я
направи напълно неприемлива. Тя не можеше да каже каква е тази тайна.
Алисън имаше силното усещане, че каквато и да е тайната ѝ, тя не може да я
промени. Тя е нейната същност. Най-доброто, което може да направи, е да я крие и да
се опитва да отлага неизбежния момент, в който някой ще се приближи достатъчно, за
да я извади на бял свят.
Тя дълбоко вярваше, че никой не би могъл да се интересува от нея. Непрекъснато
подценяваше доказателствата, че хората я харесват и искат да са с нея.

АЛИСЪН: Казах на Матю, че не искам да отида на сватбата на брат му.

ТЕРАПЕВТ: Защо го направи? Мислех, че искаш да отидеш.
АЛИСЪН: Да, но знаех, че Матю всъщност не иска да ходя.
ТЕРАПЕВТ: Не те ли попита дали искаш?
АЛИСЪН: Да, но просто знаех, че не ме иска там.

Тя преувеличаваше и доказателствата, че хората не я харесват и я отхвърлят. Дори с

нас се опитваше да изопачи онова, което казваме, за да заключи, че не ни е грижа за
нея.

188
 ТЕРАПЕВТ: Дали е възможно да направим срещата следващата седмица с един час по-
рано?
АЛИСЪН: Имате предвид, че не искате да имаме сеанс? Ако е така, няма проблем.
Искам да кажа, ако имате някаква работа.
ТЕРАПЕВТ: Не, изобщо не е така. Разбира се, че искаме да имаме сеанс. Просто искаме
да знаем дали е възможно да го преместим с един час.

Алисън се самонаказваше. В различни моменти сме я чували да казва: „Аз не съм

добра“, „Аз съм тъпа“, „Аз съм безполезна“, „Не съм добра в нищо“, „Нямам какво да
предложа“. В началото на терапията мисленето ѝ бе изпълнено с иронични забележки
към себе си. А в хода на терапията имаше няколко изключително болезнени момента,
когато самокритиката ѝ се превръщаше направо в омраза към самата нея. В тези
моменти тя се преживяваше като „гнусна, отвратителна личност“.
Житейският капан „Дефектност“ на Алисън я правеше твърде уязвима във
взаимоотношенията. Другият човек във връзките ѝ имаше изключително много власт
да я наранява. Тя нито се предпазваше, нито се защитаваше. Елиът пък беше в
противоположния край на спектъра. Той показваше характеристиките на неуязвимост.
Никой не можеше да го докосне. Той беше разработил толкова ефективен стил за
справяне чрез контраатакуване, че повечето хора въобще не подозираха, а и самият
Елиът до голяма степен не осъзнаваше собственото си дълбоко чувство на срам.
Елиът е пример за крехък нарцисист. Нарцисистът е човек, който не може да прояви
емпатия, а непрестанно обвинява другите за проблемите и има силно убеждение, че
винаги е привилегирован. Хора като Елиът са развили този нарцисизъм, за да се борят
срещу основното си убеждение, че никой никога няма да ги обича или уважава. Сякаш
казват на света: „Ще бъда толкова взискателен, ще действам толкова отвисоко и ще
стана толкова специален, че никога няма да можете отново да ме пренебрегвате или
критикувате“. (Това е пример за стила за справяне контраатака, който описваме в
Глава 4. В главата за житейския капан „Привилегированост“ можете да прочетете
повече за нарцисизма и как той може да бъде променен.)
Нарцистичните личности пазят по всякакъв начин своята егоцентричност. Елиът
наблюдаваше как бракът му с жена, която обича, се разпада, но не можеше да признае,
че той има проблеми. По-скоро би изгубил всичко, отколкото да рискува да стане
уязвим. Това се случва често. Докато чувстват опора зад гърба си, нарцистичните хора
няма да се променят. Заплахата от изоставяне е едно от нещата, които понякога
мотивират нарцисиста да се промени. Такъв беше случаят с Елиът.

МАРИЯ: Независимо от това колко ме нараняваше и без никакво значение колко много ме
болеше – на практика той нищо не променяше. Плачех непрекъснато, а той продължаваше
да се вижда с онази жена. Едва когато видя, че действително го напускам, се съгласи да
преустанови връзката си с нея.

И Елиът, и Мария имаха житейския капан „Дефектност“. Той контраатакуваше

подлежащия си срам чрез нарцисизъм, докато тя капитулираше пред чувството си за
липса на стойност. Той я отхвърляше, а тя беше жертва на отхвърляне. Заедно те
отново възстановяваха първоначалната си драма на отхвърляне от родителя.
Ако имате житейския капан „Дефектност“, най-вероятно сте някъде между двете
крайности, представени от Алисън и Елиът. Може би си позволявате да сте

189
прекомерно уязвим в някои области, но не и в други. Имаме много такива пациенти.
Те идват с готовност да говорят за живота си, но когато възникнат определени теми,
започват да ги заобикалят. Тези теми ги карат да се чувстват засрамени или дефектни.
За пациентите е сравнително необичайно да дойдат, знаейки, че се чувстват
дефектни. Повечето пациенти маскират или избягват по някакъв начин тези
преживявания, защото е твърде болезнено да усещат силната омраза към себе си и
срама, свързани с този житейски капан. Без да го осъзнават, те се стремят да игнорират
чувството си на срам. Идват на терапия, оплаквайки се от други неща – например от
проблеми в отношенията или депресия.
Може да преживявате хронична липса на щастие, без да можете да си обясните
причината. Не осъзнавате, че депресията ви е функция на негативния възглед, който
имате за себе си. Чувството за малоценност и гневът към себе си са основни прояви
при депресията. Може да усещате, че сте били потиснат през целия си живот – един
вид лека депресия, която тлее във фонов режим.
Ако основният ви стил за справяне е бягство, е възможно да имате зависимости или
компулсии. Пиенето, наркотиците, претоварването с работа и преяждането са начини
да избегнете болката от убеждението, че сте без стойност.

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ДЕФЕКТНОСТ“

1. Някой от вашето семейство е бил изключително критичен, унижаващ

или наказващ спрямо вас. Многократно сте били критикуван или наказван
за това как изглеждате, как се държите или какво казвате.
2. Някой от родителите ви е накарал да усещате, че сте пълно
разочарование за него.
3. Били сте отхвърлен или необичан от единия или от двамата си
родители.
4. Били сте сексуално, физически или емоционално малтретиран от член
на семейството.
5. Винаги сте били обвиняван за нещата, които са се обърквали в
семейството ви.
6. Вашият родител ви е казвал многократно, че сте лош, безполезен или
не ставате за нищо.
7. Били сте многократно сравняван по неблагоприятен начин с братята и
сестрите си или те са били предпочитани пред вас.
8. Един от вашите родители е напуснал дома и сте се обвинявали за това.

Житейският капан „Дефектност“ се поражда от чувството, че не сте обичан или

уважаван като дете. Многократно сте били отхвърлян или критикуван от единия или
от двамата си родители.

АЛИСЪН: Прочетох в една книга, че целта на живота на жената е да вдъхва любов.

Винаги ми се е струвало, че това е нещо, което не мога да правя. Да вдъхвам любов.

Дефектността е глобално преживяване. То е усещане, че не сте достоен за обич.

190
Чувствате се толкова дефектен или неадекватен, че дори вашите родители не могат да
ви обичат или да ви ценят за това, което сте.
Със сигурност сте чувствали, че вашият родител е бил прав да ви критикува, да ви
обезценява, да ви отхвърля или да не ви дава любов. Чувствали сте, че го заслужавате,
и като дете сте се обвинявали. Всичко се е случило, защото вие сте били безполезен,
неадекватен, повреден и дефектен. По тази причина вероятно не сте се ядосвали за
начина, по който са ви третирали. По-скоро сте се чувствали засрамен и тъжен.
Житейският капан на Алисън до голяма степен е резултат от критичността на
баща ѝ. Много отрано той ѝ е дал да разбере, че е разочарование за него.

АЛИСЪН: Просто не бях по никакъв начин тази, която той искаше. Чувствах, че всичко
при мен не беше, както трябва. Седяхме на масата и когато не говорех, той ме
критикуваше, че не говоря. Когато говорех, ми казваше, че съм много скучна.

Тя беше инкорпорирала в себе си критичността на баща си. Гледната точка на

баща ѝ за нея се беше превърнала в нейна собствена гледна точка за себе си.

АЛИСЪН: Продължавам да се чудя защо Матю иска да се ожени за мен. Нямам какво да
му предложа. Аз съм толкова незряла. Просто нямам нищо, с което да задържа интереса
на един мъж. По никакъв начин не съм специална. Моят външен вид е посредствен, умът ми
е посредствен. Аз не съм голяма личност.
ТЕРАПЕВТ: Чий е този глас? Чий е гласът в главата ти, който казва всичко това?
АЛИСЪН: Е, това е Ерик. Бившият ми приятел.
ТЕРАПЕВТ: Има ли и друг?
АЛИСЪН: (Пауза.) Това е гласът на баща ми.

Подобно на Алисън вие сте интернализирали гласа на своя критичен родител и той е
станал част от вас. В известен смисъл гласът на вашия критичен родител е вашият
житейски капан – този глас, който непрекъснато ви критикува, наказва и отхвърля в
ума ви.
Срамът може да е доминирал в детството ви. Всеки път, когато дефектността ви е
била разкрита, вие сте се чувствали засрамен. Този срам ви е пробождал дълбоко. Той
не е бил свързан с повърхностни неща. По-скоро е бил заради същността ви.

АЛИСЪН: Спомням си, когато бях тийнейджърка, веднъж прекарах целия следобед в
четене за едно политическо събитие, аферата „Уотъргейт“, мисля. Исках да говоря за
това на вечеря. В момента, в който отворих уста, той каза: „Това ли е всичко, което
можа да измислиш да кажеш по темата?“.
ТЕРАПЕВТ: Как се почувства?
АЛИСЪН: Чувствах се извънредно засрамена, че се опитах да бъда интересна, а се
провалих толкова зловещо.
ТЕРАПЕВТ: Да, като че ли си се разкрила, че искаш да бъдеш нещо, което никога не
можеш да бъдеш.
АЛИСЪН: Какво е било то?
ТЕРАПЕВТ: Обичана от него.

Можем да попитаме защо бащата на Алисън е бил толкова студен и отхвърлящ.

Една неоспорима възможност е той самият да е имал житейския капан „Дефектност“.
Той обаче се е справял с житейския си капан чрез контраатакувано. Бащата на Алисън

191
я е поставял по-долу и я е карал да се усеща дефектна, за да се чувства той самият по-
добре. Превърнал я е в изкупителна жертва. Може би в Алисън е виждал отражението
на собствената си дефектност. Смятаме, че това се случва доста често. В много случаи
самите родители имат проблеми с дефектността и ги предават на децата си. Така
житейският капан се предава през поколенията.
Родители, които пораждат житейския капан „Дефектност“, обикновено са
наказващи и критични. Възможно е да има физическо, емоционално или сексуално
малтретиране. Капаните „Дефектност“ и „Злоупотреба“ често вървят ръка за ръка.
Макар че е възможно детето, с което е злоупотребено, да чувства, че това е
несправедливо, и да е гневно, без да се чувства дефектно, това се случва рядко. Много
по-често детето поема отговорността и чувства вина и срам.
Много деца намират някакъв начин да компенсират чувството си за дефектност.
Това е мястото, където житейският капан започва да се смесва с капаните
„Привилегированост“ и „Неумолими стандарти“. Множество хора, израснали с
критикуване и чувство за дефектност, компенсират, като се опитват да бъдат по-силни
в някоя област. Те си поставят високи стандарти и се стремят към успех и висок
статус. Може да действат арогантно и с чувството, че са привилегировани. С пари и
признание те се опитват да успокоят вътрешното си чувство за дефектност.
Точно това се е случило с Елиът. На повърхността той изглежда много успешен.
Собственик е на популярен нощен клуб, посещаван от звезди. Всяка вечер е в клуба,
правейки услуги на важни хора. Той решава кой да получи маса, безплатни напитки,
покана за ВИП стая. С очевидна радост разказва как е отказвал специални услуги на
знаменитости. Усещането за дефектност обаче все още стои там отдолу.

ЕЛИЪТ: Само един човек ме е накарал да се смутя в клуба. Това беше... [мъж – популярна
филмова звезда]. Той се разлудува, сякаш притежаваше клуба, и аз реших да го поставя на
мястото му. Показах му една наистина посредствена маса. Отдалечавайки се, се извърнах,
а той се взираше в мен с изпепеляващ поглед.
ТЕРАПЕВТ: Какво почувства в този момент?
ЕЛИЪТ: Чувствах се така, сякаш можеше да погледне вътре в мен. Като че ли изобщо не
можех да го заблудя. Сякаш бях измамник.

Усещането, че всичко може да рухне, е винаги в Елиът. В това се състои крехкостта

на неговия нарцисизъм. Неговата персона може да се срине, показвайки внезапно вът-
решната му личност, за която той смята, че е без стойност.
И двамата родители на Елиът са били непрекъснато критикуващи и унижаващи.
Нещата са били още по-трудни поради факта, че те са боготворили по-големия му
брат.

ЕЛИЪТ: Моят проблем беше, че ми беше много трудно да следвам брат ми. Той имаше
по-добър външен вид, беше по-умен и по-забавен. С мен се отнасяше като с боклук. Също
както родителите ми. Той ме тормозеше, а те се смееха. Винаги имаше най-доброто, а аз
оставах с празни ръце. Е, сега той далеч няма всичко. Сега аз го имам, а той е нищо.

Дефектността често се формира вследствие на сравнения с предпочитан брат или

сестра. По-големите братя и сестри често насърчават този житейски капан. За тях е
лесно да бъдат по-добри във всичко, защото са по-големи. Те са по-умни, по-бързи,
по-силни или по-компетентни. По-големите деца често критикуват по-малките си и не

192
чак толкова талантливи братя и сестри.
Унижението е било важна тема в детството на Елиът. Недостатъците му са били
обект на подигравка отново и отново.

ЕЛИЪТ: Спомням си, че веднъж баща ми щеше да вземе мен и брат ми да играем мач.
Тогава брат ми се разболя. В деня, когато трябваше да отидем, се облякох и чаках до
вратата. Бях развълнуван. Баща ми слезе, погледна ме и ме попита къде мисля, че отивам.
Казах: „Да играем а той отвърна, че трябва да е луд, за да отиде на мача само с мен.
Никога повече не му показах, че искам нещо от него.

Елиът се научил да скрива истинските си мисли и чувства. Истинската му същност

се превърнала в тайна, известна само на него. Така се чувствал по-малко уязвим и
можел да поддържа усещане за гордост. Било твърде опасно да се разкрива. Всяко
нещо, което правел, било посрещано критично. Разкриването на себе си означавало
риск да се срамува, като най-страшният срам бил да разкрие, че иска любов.
Ние плащаме висока цена за това да погребем истинската си същност по начина, по
който Елиът го е направил. Това е голяма загуба, подобна на смърт. Спонтанността,
радостта, доверието и интимността са загубени и заменени със затворена черупка.
Човекът конструира фалшив Аз. Този фалшив Аз е по-здрав и по-трудно раним. Но
колкото и да е здрав отвън, дълбоко вътре все още остава болката от загубата на
истинския Аз.
Предимството да се изгради такава защитна черупка, е, че се чувствате добре в
ежедневието. Поне на повърхността изглежда, че се справяте добре. Но това е илюзия.
Вътре в себе си все още се чувствате дефектен и необичан. Проблемът с черупката е,
че никога не се занимавате с основния проблем. Истинският Аз, който остава скрит, не
може да бъде излекуван. Трябва да спрете да се занимавате с илюзията и да започнете
да работите върху реалността.
Много е важно да разберем, че житейският капан „Дефектност“ обикновено не се
основава на истински дефект. Дори хората, които имат сериозни физически или
психически недостатъци, не формират задължително този житейски капан.
Решаващият фактор не е наличието на дефект, а по-скоро как са ви накарали да
гледате на себе си вашите родители и останалите членове на семейството. Ако сте
обичан, ценен и уважаван от членовете на своето семейство – независимо от вашите
действителни силни и слаби страни, – вие със сигурност няма да се чувствате
засрамен, дефектен или без стойност.

СИГНАЛИ ЗА ОПАСНОСТ ПРИ ЗАПОЗНАНСТВА И ВРЪЗКИ

1. Вие напълно избягвате нови запознанства.

2. Склонен сте да имате серия от кратки интензивни връзки или няколко
връзки едновременно.
3. Привличат ви партньори, които са критични към вас и през цялото
време ви унижават.
4. Привличат ви партньори, които ви малтретират физически или
емоционално.
5. Най-много ви привличат партньори, които не се интересуват от вас,

193
като се надявате, че можете да спечелите любовта им.
6. Привличат ви единствено най-атрактивните и желани партньори, дори
когато е очевидно, че няма да можете да ги спечелите.
7. Чувствате се най-комфортно с партньори, които не искат да ви
опознаят много дълбоко.
8. Склонен сте да се свързвате само с хора, за които смятате, че са под
вас и които не обичате истински.
9. Привличат ви партньори, които не са в състояние да се обвържат с вас
или редовно да прекарват време с вас. Те може да са женени, да имат
паралелни връзки с други хора, да пътуват често или да живеят в друг град.
10. Влизате в отношения, в които унижавате, малтретирате или
пренебрегвате партньорите си.

Възможно е да се справяте с житейския капан „Дефектност“, като напълно

избягвате дългосрочни интимни връзки. Може изобщо да нямате връзки или да имате
само краткотрайни такива, или да имате множество връзки. Чрез избягване на
дългосрочно обвързване вие сте сигурни, че никой няма да се приближи достатъчно,
за да види вътрешните ви недостатъци.
Друг начин, по който може да избягвате интимността, е като поддържате връзка с
някого, който не иска да бъде истински интимен. Въпреки че се срещате е него, вие
водите паралелен живот, в който никога не ставате твърде близки.
Елиът имаше поредица от връзки през целия си брак; той винаги се срещаше с поне
още една жена, а понякога и с две. Само веднъж обаче бе срещнал жена, която смятал,
че може да обича. Интересното е, че той не я попитал за това. Подобно на Елиът вие
може би избягвате запознанства с хора, които наистина ви интересуват. Срещате се
само с такива, които усещате, че никога няма да обичате.
Възможно е да имате връзка с човек, който живее на разстояние или постоянно
пътува. Можете да се виждате само през почивните дни. Има много начини, по които
можете да организирате взаимоотношенията си така, че да избягвате близкия контакт,
от който се страхувате.
Алисън в по голяма степен от Елиът желае да има близост; тя се среща с мъже и се
влюбва. Но най-много я привличат партньори, които я критикуват и отхвърлят.
Предишният ѝ приятел е бил такъв. Тя останала с него години наред, въпреки че бил
неприятен и я обиждал през цялото време.
Много хора, които влизат в мазохистични взаимоотношения, в които търпят да
бъдат малтретирани, имат житейския капан „Дефектност“. Те всъщност смятат, че
единствено това заслужават. Когато попитахме Алисън защо е останала с предишния
си приятел толкова дълго, тя каза: „Чувствах, че имах късмет, че някой изобщо иска да
бъде с мен“.
Ако имате житейския капан „Дефектност“, бъдете внимателен, когато има много
силна страст. Вероятно изпитвате най-силно привличане към партньори, които ви
критикуват и отхвърлят. Те засилват чувството ви на дефектност. Критичните
партньори ви звучат познато, защото отразяват детската ви среда. Силно ви
препоръчваме да спрете запознанствата с партньори, които не ви третират добре,
вместо да се опитвате да спечелите любовта им.

194
 ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН
„ДЕФЕКТНОСТ“

1. Ставате твърде критичен към партньора си, щом се почувствате приет,

и романтичните ви чувства изчезват. След това започвате да се държите по
унижаващ или прекалено критичен начин.
2. Скривате истинския си Аз, така че никога да не усещате, че вашият
партньор ви познава.
3. Вие сте ревнив и собственически настроен към своя партньор.
4. Постоянно се сравнявате неблагоприятно с другите хора, чувствате
завист и имате преживяване за неадекватност.
5. Постоянно се нуждаете от уверения или изисквате такива, че вашият
партньор все още ви цени.
6. Склонен сте да се самоунижавате пред партньора си.
7. Позволявате на партньора си да ви критикува, унижава или
малтретира.
8. Трудно приемате уместна критика – ставате отбранителен или
враждебен.
9. Вие сте изключително критичен към децата си.
10. Когато сте успешен, се чувствате като измамник. Чувствате се
изключително тревожен, че не можете да поддържате успеха си.
11. Падате духом или ставате дълбоко потиснат при професионални
неуспехи или при отхвърляне във връзките.
12. Чувствате се изключително напрегнат, когато говорите пред публика.

Ако създавате връзка с партньор, който ви обича и когото бихте могли да обичате,
има много начини, по които можете да подсилите житейския си капан „Дефектност“ в
рамките на връзката.
Вашата критичност може да бъде основен проблем. Ако сте нарцистичен, може да
се чувствате по-комфортно с партньор, за когото смятате, че стои по-долу от вас. То-
гава не е необходимо да се притеснявате толкова, че ще бъдете разкрит, съден или
отхвърлен. Елиът илюстрира този модел в брака си с Мария:

МАРИЯ: Елиът критикува всичко, което правя. Когато съм с него, чувствам, че винаги
правя нещо погрешно.

В индивидуалните си сесии Елиът ни разказваше за сексуалните си подвизи и у

всяка жена, която описваше, имаше нещо, което не е, както трябва. Едната имала лоша
прическа, другата – прекалено къси крака, и пр. Всъщност Елиът имаше точни
спецификации за идеалната жена.

ТЕРАПЕВТ: Какво искаш от една връзка?

ЕЛИЪТ: Това, което искам най-много, е жена с руса коса, висока, но не прекалено; не

195
повече от метър и седемдесет, със светлокафява кожа. Слаба и атлетична, с не много
големи гърди. Искам да се облича в стил униформа. Знаеш, онзи изчистен външен вид, но с
артистичен нюанс. И искам да е успешна, но не и прекалено – да не е по-успешна от мен
(смее се).
ТЕРАПЕВТ: Намирал ли си я някога?
ЕЛИЪТ: Дори приблизително не.

Елиът критикуваше партньорките си, че не са изпълнили неговите спецификации.

По този начин се предпазваше от това да го е грижа какво те чувстват към него. Ако
имате житейския капан „Дефектност“, вие може също така да се опитвате да
обезценявате партньорите си. Вярвате, че истински желаният партньор ще види
вашите недостатъци и в крайна сметка ще ви отхвърли.
Човекът, когото Елиът критикуваше най-много, беше онзи, когото обичаше най-
много — съпругата си Мария. Всъщност интензивността, с която я критикуваше, беше
един от признаците на неговата любов. Когато Елиът усетеше любовта си към нея,
това увеличаваше стойността ѝ и той почти рефлекторно я нападаше.
Може да чувствате, че всеки, който би могъл да ви обича, вероятно, така или иначе,
има ниска стойност. Това е старата идея на Граучо Маркс: „Никога няма да искам да
принадлежа на клуб, който би ме приел за член“. Сякаш обичайки ви, вашият партньор
прави нещо погрешно.

ЕЛИЪТ: Всяка от моите връзки е завоевание за мен. Вълнувам се от преследването, но

когато най-после я спечеля, губя интерес.
ТЕРАПЕВТ: В кой момент я печелиш?
ЕЛИЪТ: (Пауза.) Предполагам, когато започне да ѝ пука за мен.

Романтичните взаимоотношения са най-интимните, така че вашият фалшив Аз се

движи с пълна скорост. Както казва Алисън: „Винаги се чувствам, като че ли
предприемам нещо с Матю“. Общ модел при този житейски капан е избягването да
бъдете истински. Вярвате, че само вашият фалшив Аз е достоен за любов. Скривайки
истинския си Аз, вие няма как да повярвате, че вашият партньор би обичал истинския
вас. Като не сте напълно отворен, вие засилвате усещането си, че истинският Аз е
срамен и необичан. Най-големият ви ужас е да не бъдете разкрит и в крайна сметка
партньорът ви да види чрез вашите действия дефектния човек вътре във вас.

АЛИСЪН: Просто знам, че ще се омъжа за него и един ден той ще ми каже, че всичко е
било грешка и всъщност не ме обича. Не разбирам защо още не го е направил. Но със
сигурност ще го направи някога.
ТЕРАПЕВТ: И просто чакаш?
АЛИСЪН: Да. Това е само въпрос на време.

Може дори да обмисляте прекратяване на връзката, както прави Алисън.

Ситуацията е дотолкова изпълнена с тревожност, че не можете да издържате повече.
Завистта и ревността почти винаги са аспекти на житейския капан „Дефектност“.
Постоянно се сравнявате неблагоприятно с другите хора.

АЛИСЪН: Всеки път, когато излизаме на бар или на парти, усещам, че той иска да бъде
с други жени повече, отколкото с мен. Той ми казва, че съм луда, и аз по някакъв начин
мисля, че е вярно. Искам да кажа, че той в действителност не флиртува или нещо такова.
196
Просто започвам да мисля, че другите жени са по-хубави, по-секси или по-интересни от
мен. Бих предпочела да съм с тях, ако бях на негово място. Дори когато само разговаря с
друга жена, аз много се разстройвам.

Алисън идеализира другите жени и преувеличава собствените си недостатъци. Тя

няма как да спечели, когато се сравнява с другите жени по този начин. През по-голяма
част от времето чувства, че другите жени са по-желани от нея.
За да се увери, че Матю все още го е грижа за нея, Алисън го затрупваше с въпроси:
„Искаш да си с нея, нали?“, „Не мислиш ли, че това момиче е по-хубаво от мен?“. Тя
висеше на врата на Матю, страхувайки се да го остави на мира. Нейните опити да го
изолира от съперниците си, обикновено имаха обратен ефект. Алисън се изявяваше
като нуждаеща се и несигурна, което караше Матю да се отдалечи. Това водеше до
понижаване на стойността ѝ в неговите очи.
Матю описа този процес в една от общите ни сесии:

МАТЮ: Онази вечер излязохме да танцуваме с моя приятел Кевин и новата му приятелка
Елиса. Алисън се смути и започна да говори, че може би предпочитам да бъда е Елиса.
Нямаше реална причина. Аз наистина обичам Алисън, но не искам да бъда е някого, който би
ме обвинил, че изневерявам, дори ако съм отишъл до тоалетната за пет минути.

Може да не се държите толкова крайно като Алисън, а подобно на Елиът може да

сте се научили да скривате ревността си, въпреки че дълбоко в себе си вероятно се
чувствате по същия начин: че светът е изпълнен с по-желани конкуренти за вашия
любим.
Може също така да ви е трудно да понасяте критика. Вероятно сте
свръхчувствителен към нея. Дори лека критика може да ви накара да почувствате
огромен срам. Може яростно да отричате, че сте извършили нещо нередно, или да
омаловажите човека, който ви критикува. Реагирате така, защото, да признаете
какъвто и да е недостатък, означава да позволите да потекат болезнените чувства,
свързани с капана „Дефектност“. Вие се предпазвате, като отричате всякакви
недостатъци или грешки. Вашите отбранителни действия и невъзможността да
приемате критика, могат да бъдат сериозен проблем.
Както вече отбелязахме, вероятно чувствате най-голямо привличане към партньори,
които задействат вашия житейски капан „Дефектност“. Обратната страна на това е, че
сте склонен да се отегчавате от хора, които се отнасят добре с вас. Това е вашият
парадокс: искате много любов, но колкото повече партньорът ви я дава, толкова по-
малко се чувствате привлечен от него. Точно това се е случило с Елиът и Мария.

ЕЛИЪТ: Когато се срещнахме за първи път, аз бях лудо влюбен в нея. Наистина си
мислех, че тя е жената за мен и никога няма да имам нужда от друга. Но след като се
оженихме, просто я загубих. Престанах да искам да спя с нея. Не сме спали заедно повече
от година.

Чувствате най-много страст в ситуации, които подсилват вашата дефектност. Това

съответства на вашия образ за вас самия. По някакъв начин ви е чуждо някой да ви
цени.
Това са двете крайни позиции на махалото. В едната крайност преследвате някого,
когото силно желаете. Чувствате се в условията на конкуренция, „химията“ е висока,

197
както и страхът. В другата крайност преследвате някого, който ви обича и приема.
Страхувате се по-малко, но скоро обезценявате партньора си и губите „химията“.
Дефектността присъства и в други близки отношения. Опасност, която споменахме
по-рано, е да се опитате да намалите собственото си чувство на срам, като станете
критичен и отхвърлящ към собствените си деца. Причинявате им онова, което вие сте
получили. Правите ги изкупителна жертва. Те са уязвими и невинни и не могат да ви
спрат.

МАРИЯ: Елиът критикува децата през цялото време. Той се вглежда и в най-малкия
недостатък, във всяко дребно нещо. Не осъзнава колко ги боли.

Унижавайки децата си, вие се чувствате поне временно по-добре по отношение на

себе си.
Много хора, които постигат бърз успех и след това стават самоунищожителни
(например чрез наркотици или алкохол), имат подлежащ житейски капан
„Дефектност“. Това често се случва при знаменитости, актьори и предприемачи:
успехът е толкова различно усещане от онова, което наистина чувстват, че не са в
състояние да го поддържат. Натискът да поддържат успеха, когато имат толкова
негативно усещане за себе, е толкова съкрушителен, че много от тях се разпадат.
Ако използвате успеха в кариерата си за компенсиране на чувството на дефектност,
чувството ви за благополучие може да е доста крехко. Цялото ви чувство за стойност
се гради върху вашия успех. Всеки малък спад или неуспех може да бъде достатъчен,
за да ви накара да се почувствате напрегнат и несигурен. Ако се случи нещо
сериозно – уволнение, изпадане в несъстоятелност, неуспех в бизнеса или изгубване
на висок пост, това ви хвърля обратно към чувството на срам. Може да работите само
в крайности: или сте успешен и се чувствате чудесно със себе си, или се проваляте и
изпадате в преживяването за липса на стойност.
Професиите, които изискват публично говорене, може да бъдат проблем за вас. Вие
се чувствате разкрит. Тревожността от говорене пред публика е особено често срещана
при хора с житейския капан „Дефектност“. Усещането е, че по някакъв начин хората
ще погледнат вътре във вас. Може би чрез симптомите на тревожност – изпотяване,
треперене, пресипнал глас, те ще усетят вашата дефектност.

ПРОМЯНА НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ДЕФЕКТНОСТ“

1. Опитайте се да разберете детските си чувства на срам, свързани с

дефектността. Усетете нараненото дете у себе си.
2. Направете списък на сигналите, които показват как се справяте с
дефектността чрез бягство или контраатака (т.е. избягване или
свръхкомпенсация).
3. Опитайте се да спрете поведенията, осъществяващи бягство или
контраатака.
4. Наблюдавайте своите преживявания на дефектност и срам.
5. Направете списък на партньорите, които са ви привличали най-много,
и на онези, които са ви привличали най-малко.
6. Направете списък на своите недостатъци и качества като дете и
198
тийнейджър. След това избройте сегашните си дефекти и добри качества.
7. Оценете сериозността на своите сегашни дефекти.
8. Започнете своя програма за промяна на онези дефекти, които може да
бъдат променени.
9. Напишете писмо до своите критикуващи родители.
10. Напишете флашкарта за себе си.
11. Опитайте се да бъдете по-истински в близките си взаимоотношения.
12. Приемете любовта от близките си хора.
13. Спрете да позволявате на хората да ви третират зле.
14. Ако сте в отношения, в които сте критикуващ партньор, спрете да
унижавате партньора си. Направете същото и в други близки отношения.

1. Опитайте се да разберете детските си чувства на срам, свързани с

дефектността. Усетете нараненото дете у себе си. Първата стъпка е отново да
преживеете ранните си чувства, свързани дефектност и срам. Откъде е дошъл
житейският капан? Кой ви е критикувал и засрамвал? Кой ви е карал да се чувствате
непълноценен и необичан? Вашата майка? Баща ви? Брат ви? Сестра ви? Отговорът
почти със сигурност е в ранния ви опит.
Опитайте се да си припомните възможно най-много конкретни събития. Може да си
помогнете със снимки. Може да се върнете към познати места от детството си и да
използвате техниката с представи.
Когато имате време, седнете на удобен стол в тъмна стая. Затворете очи и позволете
на образи от своето детство да се появят. Не ги насилвайте. Просто ги оставете да
изплуват на повърхността. Ако е нужно, започнете с нещо от сегашния си живот,
което активира преживяването ви за дефектност.

АЛИСЪН: Спомням си, когато бях малка, може би на около седем години, чичо ми купи
облигации за 50 000 долара на мое име. Разбира се, той всъщност го направи за майка ми,
но някак си по онова време бях объркана и си мислех, че го е направил за мен. Защото ме
харесваше или нещо такова. Спомням си, че наистина бях смутена да се видя с него, след
като разбрах истината.
ТЕРАПЕВТ: Можеш ли да си го представиш?
АЛИСЪН: (Затваря очи.) Виждам се в своята стая. Обличам се. Майка ми току-що ми е
казала, че отиваме в къщата на чичо. Обличам се много грижливо. Искам да изглеждам
добре за чичо си. Когато накрая излизам, питам баща си как изглеждам. Той ми казва, че
напразно съм се облякла – няма да ходя при чичо си. Той и майка ми ще ходят без мен. Казва
ми, че едва ли чичо ми иска да види ревяща пикла да се мотае наоколо. Аз се вбесявам и му
заявявам, че чичо ми иска да ме види, иначе защо ще ми дава толкова пари? Баща ми се смее
и подхвърля: дали наистина мисля, че подаръкът има нещо общо с мен.
ТЕРАПЕВТ: Как се чувстваш?
АЛИСЪН: Чувствам се по същия начин – разобличена. Сякаш внезапно осъзнавам, че
подаръкът наистина не е бил за мен. Смутена съм, че съм се облякла, а подаръкът не е бил
за мен. Стоя в хола и се чувствам толкова изложена. Опитвам се да не плача.

Важно е да почувствате детето, което иска любов, но вместо това получава

неодобрение и отхвърляне. Представете си себе си като детето, жадуващо тези неща.
Представете си хората, които обичате и които не ви дават това, от което се нуждаете.
199
Позволете си да преживеете тази първоначална болка.
Включете себе си като възрастен и утешете детето в представата. Утехата, любовта,
похвалата и подкрепата могат да излекуват срама.

АЛИСЪН: Влизам в образа. Вземам ръката на това момиченце и я отдръпвам от баща ѝ.

Излизаме от къщата и се отдалечаваме. Вземам я в скута си, люлея я и я целувам. Казвам ѝ,
че я обичам, че всичко ще е наред, че може да си поплаче, ако иска.

Свържете тези ранни чувства със своя житейски капан „Дефектност“ днес. Можете
ли да усетите раненото дете, което иска одобрение и утвърждаване?

2. Направете списък на сигналите, които показват как се справяте с

дефектността – чрез бягство или контраатака (т.е. избягване или
свръхкомпенсация). Свръхкритичен ли сте към другите хора? Отбранителен ли сте
при критика? Обезценявате ли хората, които обичате? Подчертавате ли прекалено
много статуса или успеха си? Опитвате ли се да впечатлите хората? Искате ли непрес-
танно уверения? Това са начините, чрез които контраатакувате или
свръхкомпенсирате.
Злоупотребявате ли с алкохол или наркотици? Преяждате ли или претоварвате ли се
с работа? Избягвате ли да се сближавате с хора? Затворен ли сте, когато се обсъждат
лични преживявания? Свръхбдителен ли сте за риск от отхвърляне? Това са начините,
по които бягате или избягвате житейския капан „Дефектност“.
Изяснете начините, по които бягате или контраатакувате, за да се справите с
чувството си за дефектност. Наблюдавайте се и запишете резултатите.

3. Опитайте се да спрете поведенията, осъществяващи бягство или

контраатака. Това ще позволи на вашето чувство за дефектност по-лесно да изплува
на повърхността. Не можете да се справите с житейския си капан, без да сте в контакт
с него.
Например може да поставяте прекалено голямо ударение на успеха като начин да
компенсирате чувството си за липса на стойност. Опитвате се да опровергаете дефект-
ността си, като докажете, че сте ценен. Но проблемът е, че прекалявате. Това се
превръща във вашия единствен фокус и животът ви започва да се върти около успеха.
Елиът показа ясно този модел:

ЕЛИЪТ: Винаги твърдя, че основната причина, поради която не прекарвам повече време
със семейството си, е недостигът на време. Просто нямам време. Аз съм в клуба от
единайсет сутринта до три или четири през нощта поне пет дни в седмицата.
МАРИЯ: Той прекарва дните, когато е вкъщи, във възстановяване. Не иска да прави
почти нищо друго, освен да лежи в леглото или да гледа телевизия.
ТЕРАПЕВТ: Единственото, което правиш, е да работиш или да се възстановяваш от
работа.

Животът на Елиът е посветен на постигането на успех и статус. Прави го, за да

впечатли хората. Когато е с жена, говори само за това. Това е неговият начин да дока-
же, че е достоен за любов. Крайният резултат обаче е, че той има статус и успех, но
все още няма любов. Той търси любов, но се съгласява на възхищение. Неговият успех
никога не засяга основното му чувство за дефектност, а само му дава временно

200
облекчение.
Успехът и статусът често се превръщат в пристрастяване. Опитвате се да получите
все повече и повече, но никога не получавате достатъчно, за да се почувствате добре.
Успехът е блед заместител на това да намерите човек, който наистина ви познава и
обича.
По същия начин, ако винаги бягате от чувството си за дефектност – ако постоянно
пиете, избягвате близки взаимоотношения или криете истинските си мисли и чувства,
вашият житейски капан няма да може да се промени. Чувството ви за дефектност
остава замразено.
Елиът избягваше интимност със семейството си по много начини. Когато беше
вкъщи, пушеше марихуана и пиеше бира. През повечето време оставаше изолиран в
спалнята си, гледайки телевизия. На вечеря прекарваше по-голямата част от времето,
хвалейки се за успеха си или критикувайки децата. През някои вечери се извиняваше и
излизаше, за да се срещне с любовница.
Споразумяхме се с Елиът, че за срок от един месец трябва да се опита да спре да
бяга по този начин. Предлагаме ви да направите същото. Искаме да спрете да се
занимавате с модели, които ви предпазват от това да се изправите пред чувството си за
дефектност, и да се свържете с това чувство, за да започнете да работите по него.

4. Наблюдавайте своите преживявания за дефектност и срам. Наблюдавайте

ситуациите, които активират вашия житейски капан. Бъдете наясно. Направете
списък на ситуациите, в които се чувствате дефектен или засрамен. Тези
преживявания са маркери, че вашият житейски капан се е задействал. Ето списъка,
който Алисън направи:

СИТУАЦИИ, КОИТО ЗАДЕЙСТВАТ МОЯТА ДЕФЕКТНОСТ

1. Сама съм в събота вечер, нищо не правя. Матю го няма. Чувствам, че

никой не иска да бъде с мен.
2. На обяд с най-добрата ми приятелка Сара. Чувствам, че тя е по-
качествена от мен – по-умна, по-хубава, по-интересна. Вместо да говоря за
себе си, посървам.
3. Говоря с майка си по телефона. Звучи потиснато, защото не мога да
реша дали да се омъжа. Звучи отчаяно, сякаш, ако сега не кажа „Да“, никой
повече няма да ми предложи.

Направете списък на всички начини, по които се проявява житейският ви капан:

когато се чувствате несигурен, неадекватен или се притеснявате от отхвърляне; когато
се сравнявате с другите или ревнувате; когато сте чувствителен към слабости или сте
отбранителен към критика; когато позволявате да бъдете малтретиран, защото
смятате, че не заслужавате нищо по-добро. Избройте всички ситуации, които
активират капана „Дефектност“ у вас.
Знаем, че ще бъде трудно. Всички ние в живота си пилеем много енергия, за да не
усещаме болезнени неща. Опитайте се да поддържате надеждата по време на този
процес, като си припомняте, че признаването на тези чувства е първата стъпка към
преодоляването на проблема, който ви носи голямо нещастие.

201
 Освен това напишете оплакванията, които различни партньори са отправяли към
вас. Вижте дали има оформени специфични модели. Били ли сте обвиняван
многократно, че сте твърде ревнив, несигурен или свръхчувствителен? Казвали ли са
ви, че искате прекалено много уверения или че твърде лесно се обиждате? Тези
оплаквания може да предоставят важни указания за това как поддържате своя
житейски капан.

5. Направете списък на партньорите, които са ви привличали най-много, и на

онези, които са ви привличали най-малко. Искаме да разгледате избора си на
партньори. Посочете всички партньори, които сте имали. Групирайте ги – тези, които
са ви вълнували най-много, и онези, които са ви вълнували най-малко. Сравнете двете
групи. Били ли сте най-развълнуван от партньорите, които са били по-критични към
вас? По-отхвърлящи? По-сдържани или двусмислени към вас? Били ли сте най-много
привлечен от партньорите в периода преди да ги спечелите? Интересът ви спадал ли е
след това? Били ли сте отегчен от партньорите, които са ви обичали?

6. Направете списък на своите дефекти и добри качества като дете и като

тийнейджър. След това избройте сегашните си дефекти и добри качества. Искаме
да получите по-обективна представа за себе си. Сегашната ви гледна точка не е
обективна. Тя е негативно пристрастна към вас. Вашият когнитивен стил е да
преувеличавате недостатъците си и да подценявате положителните си черти.
Използвайте по-научен подход. Направете списък на своите дефекти и добри качества
както когато сте били дете и тийнейджър, така и сега. Ето списъка на Алисън:

ДОБРИ КАЧЕСТВА КАТО ДЕТЕ И ТИЙНЕЙДЖЪРКА

1. Бях умна.
2. Бях чувствителна.
3. Бях добра с другите хора.
4. Можех да пея.
5. Имах лидерски качества. (Бях главна мажоретка и представител на
класа.)
6. Бях добра с моите по-малки брат и сестра.
7. Бях популярна сред другите момичета.

ДЕФЕКТИ КАТО ДЕТЕ И ТИЙНЕЙДЖЪРКА

1. Трудно ми е да кажа какви са били дефектите ми. Просто нямах какво

да предложа на никого. Никой не искаше да бъде с мен. Винаги съм
чувствала, че има нещо в мен, което хората не харесват. Не мога да кажа
какво точно. Това е нещо за мен, което другите хора могат да видят. По-
специално момчетата не ме харесваха. Когато бях тийнейджърка, те не ме
канеха на срещи.

За Алисън беше интересно да установи колко ѝ е трудно да напише този списък.

202
 АЛИСЪН: Странно, но изброяването на положителните черти ме разстрои. Трудно ми
беше да кажа в какво съм била добра.
ТЕРАПЕВТ: Това ти е толкова чуждо!
АЛИСЪН: Описването на отрицателните черти също ме затрудни. Отначало се
изненадах, че не мога да измисля никакви дефекти. Но тогава осъзнах, че не става въпрос за
отделни неща, а за мен самата като цяло – каква бях всъщност.

Алисън имаше подобно преживяване и при попълването на списъка за себе си в

настоящето. Въпреки че не беше лесно, тя успя да изброи доста добри качества. Но
изпитваше затруднения да изброи значими недостатъци. Единственото доказателство
беше, че се чувства дефектна.
Тези списъци представляват сравняване на доказателствата за това, че сте дефектен,
с тези, че сте стойностен. Проучете доказателствата. Съставянето на списъците
помогна на Алисън да види, че у нея има положителни неща, които е склонна да
омаловажава.
При разработването на своите списъци може да се обърнете към семейството и
близките си приятели за помощ. (Разбира се, по-добре не се обръщайте към хората от
семейството, които най-много са допринесли за създаването на житейския ви капан.)
Първоначално Алисън не можеше да се сети за никакви положителни качества.
Просто не беше свикнала да мисли по този начин.

АЛИСЪН: Знаеш ли, всяко качество, за което ми споменаваха хората, си мислех, че

всъщност го знам, но просто не смятам, че е много важно. Искам да кажа, знам, че съм
добър човек, знам, че има добри неща у мен. Просто не мислех, че това има значение за
моята цялостна стойност.
ТЕРАПЕВТ: Ти автоматично обезценяваш всичко, което правиш добре.

Когато мислите за добрите си качества, не ги обезценявайте и не ги оставяйте извън

списъка. Ако хората ви дават положителна обратна връзка, в която ви е трудно да
повярвате, въпреки това я включете. Включете всичко, без да го цензурирате.
Възпроизвеждането на качества, които са ориентирани към успеха, може да са част
от вашия фалшив Аз. Когато попитате хората какво ценят у вас, не забравяйте да
настоявате да ви кажат конкретни неща. Не се съгласявайте с общи коментари като:
„Ти си чудесен“ или „Аз те харесвам“. Ако не уточнят онова, което харесват, ще
предположите, че описват само вашия фалшив Аз, а не истинския.
Ще бъдете изненадан да откриете, че хората са щастливи да ви дадат тези отзиви.
Виждали сме невероятни промени в преживяванията на пациентите за себе си просто
като проявят готовност да помолят за положителна обратна връзка приятелите и
близките си.

7. Оценете сериозността на своите сегашни дефекти. Когато приключите със

списъка, попитайте се какво бихте мислили за някого, който има тези добри качества и
дефекти. Имайте предвид, че всеки има недостатъци. Всеки има както добри, така и
лоши страни.

АЛИСЪН: Трябва да призная, че ще си мисля, че този човек е добре. Може би някой,

който има проблеми с мъжете, но е добре. Но въпреки това все още чувствам, че не съм

203
добре. Искам да кажа, знам, че съм добре, но все още чувствам, че не съм.

Също като Алисън може да не се почувствате по-добре в този момент. Но бихме

искали да признаете пред себе си, поне на интелектуално ниво, че сте добър човек, а
също и да успеете да кажете защо.
Преглеждайте ежедневно списъка си с качества. Опитвайте се да не ги обезценявате.
Отдалечавайте се от житейския капан. Това ще ви помогне да направите постепенния
преход от чисто интелектуалното знание към емоционалното приемане.

8. Започнете своя програма за промяна на онези дефекти, които може да бъдат

променени. Кои от своите ограничения бихте могли да промените? Много хора
намират дефектите си за ситуационни или променяеми, а не за същностно присъщи
или неизменни. Започнете програма, с която да коригирате ограниченията, които
можете да промените.
Често откриваме, че дефектите, които пациентите описват, са резултат от техния
житейски капан, а не причина за него. Това означава, че са проявления на самия
житейски капан. Както Алисън, така и Елиът установиха, че много от недостатъците
им са всъщност механизми за справяне с чувството на дефектност, което са развили.
Например се опитахме да проучим дефекта на Алисън „Момчетата не ме харесват“
(което се превежда като „Мъжете не ме намират за привлекателна“ в списъка ѝ като
възрастна). Тя попита някои от своите приятели от мъжки пол и те потвърдиха, че
Алисън има характеристики, които може да са непривлекателни за мъжете. По
принцип тя е твърде нетърпелива и несигурна. Ние също можем да го потвърдим въз
основа на отношенията, които вече сме изградили с нея. Но всички тези поведения са
задвижени от житейския ѝ капан. Всъщност Алисън не можа да назове нито един де-
фект, който да не е зависим от житейския ѝ капан. Ясно е, че дефектността ѝ отразява
как е била третирана като дете, и не е свързана по никакъв начин с това каква е
всъщност.
След като Алисън осъзна как тези поведения са задвижени от житейския ѝ капан, за
нея беше сравнително лесно да ги промени.

АЛИСЪН: Когато съм с Матю и се почувствам нуждаеща се и ревнива, си казвам, че ако

започна да го подслушвам, това няма да помогне. Казвам си, че само ще се почувствам по-
зле.
ТЕРАПЕВТ: Как ще те накара да се чувстваш?
АЛИСЪН: Слаба и безполезна. Плюс това той ще побеснее. Просто не помага. Правя
същото и в работата – изпитвам желание да му се обадя, за да съм сигурна, че все още му
пука за мен. Спирам се и си казвам, че това изобщо няма да помогне. Чувствам се много по-
добре, откакто престанах да правя тези безумни телефонни обаждания.
ТЕРАПЕВТ: Ако не действаш като нуждаеща се, какво правиш вместо това?
АЛИСЪН: Разговарям със себе си, казвам си, че всичко е наред и той ме обича. Казвам си,
че съм достойна за любовта му.
ТЕРАПЕВТ: Добре. Ти се успокояваш по този начин.

По същия начин недостатъците на Елиът бяха най-вече форми на контраатака или

начини, чрез които той свръхкомпенсира: неговата критичност, нуждата му да
впечатлява хората, работохолизмът, изневерите. Както вече споменахме, Елиът се
съгласи да спре това поведение за един месец.

204
 ЕЛИЪТ: Странното е, че се чувствам по-спокоен и по-контролиран. Особено в
работата. Никой не ми се нахвърля.
ТЕРАПЕВТ: Това е чувството да си по-концентриран.

Трудното за Елиът беше да бъде себе си, когато прекарваше време със съпругата и
децата си. Изведнъж той трябваше да бъде лице в лице с тях, без маската си.

ЕЛИЪТ: Чувствам се нервен край тях. Като че ли не знам какво да говоря. Срамувам се
от това как се отнасях с тях, особено с децата.
ТЕРАПЕВТ: Важното е, че сега се отнасяш с тях добре.
ЕЛИЪТ: Вярно е. Мария и децата изглеждат по-щастливи.
ТЕРАПЕВТ: Какво ще кажеш за себе си?
ЕЛИЪТ: Да. На някакво ниво също съм по-щастлив. Като оня ден, когато по-малката ми
дъщеря ме прегърна и целуна. Това ме стресна. Не беше го правила от много време.

205
 9. Напишете писмо до своите критикуващи родители. Бихме искали да напишете
писма до хората в семейството си, които са ви критикували, когато сте били дете. Не е
нужно да изпратите тези писма. Всъщност най-вероятно няма да искате да ги
изпратите. Важното е да се почувствате напълно свободен да изразите чувствата си в
писмата. Искаме да изпуснете гнева и тъгата в отговор на хората, които са ви
третирали лошо. Искаме да им възразите.
Кажете им какво са ви причинили, когато сте били дете. Кажете им какво е да се
чувствате критикуван и неутвърждаван. Обяснете защо не сте заслужавали да бъдете
третиран по този начин. Подчертайте какви добри качества сте имали, които те са
пренебрегвали или подценявали.
Кажете им как сте мечтали да бъде. Кажете им за подкрепата и приемането, от
които сте имали нужда – какво би означавало това за вас и как е щяло да промени жи-
вота ви. Кажете им какво искате от тях сега.
Не оправдавайте тези членове на семейството си и не рационализирайте критиките
им. Може да направите това по-късно, ако искате. Пътят към изцелението е дълъг;
накрая, когато вече не се чувствате дефектен, е възможно да им простите. Но първо
трябва да се изправите пред себе си и да изпуснете чувствата, които сте погребали.
Напълно разбираемо е, че може да имате силен подтик да защитите родителите си
дори ако те са били онези, които са ви наранили. Искате да гледате на родителите си
като на добри хора. Така че казвате нещо от рода: „Не са знаели нищо по-добро“ или
„Те самите са имали проблеми“, или „Правеха го за мое добро“. В това писмо се опи-
тайте да не ги защитавате, и просто се съсредоточете да бъдете честни за това какво се
е случило и как ви е накарало да се чувствате.
Ето писмото на Елиът, което той написа на баща си:

Уважаеми татко,
Ти беше жесток към мен, когато бях дете. Отнасяше се така, сякаш в мен нямаше нищо
ценно, нищо специално или добро. Аз не означавах нищо за теб. Не ти пукаше, че имах
чувства, че можех да чувствам болка или да бъда наранен. Не биваше да се притесняваш да
ми даваш обич.
Това, от което ме болеше най-много, беше как винаги ме сравняваше с [моя брат] Рик. Ти
ме караше да се чувствам като нищожество до него. Когато беше край Рик, ти показваше,
че си щастлив и развълнуван. Но когато беше край мен, ти беше зъл и отвратителен.
Сякаш бях някакво огромно разочарование.
Ти критикуваше всичко у мен. Нямах усещането, че мога да ти покажа безопасно която
и да било част от себе си. Криех от теб всичко, което обичах. Когато се връщам към
детството си, основното, което си спомням, е чувството си на срам.
Независимо как се отнасяше към мен, все пак имах някои добри качества като дете. Бях
умен. Можех да се справям с различни неща. Когато бях на шестнайсет години, имах малък
бизнес с бейзболни карти. Проявявах собствени интереси (не че те беше грижа), различни
от тези на Рик. Може би не бях идеален, но не беше правилно да се отнасяш с мен по
начина, по който го правеше.
Мразя те за онова, което ми причини. Жена ми заплашва да ме напусне, децата ми са
нещастни, а аз се поболявам, опитвайки се да се почувствам просто стойностен човек.
Изолирам се от онези, които обичам, и вместо това прекарвам цялото си време, за да
подсиля егото си с кокаин или да свалям жени, за които не ми пука. Всичко това се случва,
защото имам много ниска самооценка, тъй като ти и останалите от семейството се
държахте толкова гадно с мен.

206
 Всички вие ме обезценявахте. Мислили ли сте понякога какво би означавало за мен да се
радвате заради мен, да сте горди и доволни от онова, което съм? Всичко това ме накара да
се изключа и да не искам да покажа на никого кой съм всъщност.
Сега се опитвам да търся по-смислен живот. Част от този процес е, че вече не е
приемливо за мен да ме оскърбяваш по какъвто и да е начин. Ако искаш да поддържаме
някакви отношения, ще трябва да промениш начина, по който се отнасяш към мен. А ако не
можеш – просто няма да имаме отношения.
Елиът

Не беше лесно за Елиът да стигне до момента, в който да напише това писмо.

Имаше нужда от кураж и сила. Но едно нещо беше сигурно – той се почувства
значително по-добре, след като го написа.
Вие ще откриете същото. Писането на такова писмо може да бъде истински лечебен
процес. То е изявление за това, което се е случило с вас. „Твоята истина ще те
освободи.“

10. Напишете флашкарта за себе си. Направете флашкарта, която можете да

носите със себе си и да я прочитате всеки път, когато житейският ви капан „Де-
фектност“ се активира – както казва Алисън: „всеки път, когато гласът на баща ми
започне да говори глупости в главата ми“. Бихме искали да се опитате да стоите
настрана от критичния родител вътре във вас.

АЛИСЪН: Искам да бъда по-добра към себе си, но да се подценявам, е навик, от който не
мога лесно да се освободя. Решавам да не го правя, но след минута осъзнавам, че отново го
правя.
ТЕРАПЕВТ: Да, като всеки навик, начинът да бъде спрян, е да се хващаш всеки път, като
го правиш, и да се спираш.

Флашкартата е оръжие срещу гласа на житейския капан. Тя ви помага да сте наясно,

че има две страни. Има критичен или необичащ родител, когото сте интернализирали,
който винаги ви обезценява, игнорира и ви кара да се чувствате дефектен и засрамен.
Но също така има и уязвимо дете вътре във вас, което иска любов, приемане,
одобрение и утвърждаване. Флашкартата ви помага да изтласкате критичния родител
навън, така че здравата ви страна да даде на детето онова, което иска. В крайна сметка
този процес на излекуване е свързан с обичта към себе си. Флашкартата ви помага да
си спомните, че трябва да дадете обич на себе си.
Флашкартата трябва да съдържа всички ваши качества. Тя трябва да обезсили
родителския критицизъм и да обясни защо нещата, които са казани в детството ви, са
погрешни или не толкова важни, колкото са изглеждали. Използвайте обективни
доказателства. Стимулирайте се да използвате конструктивен тон към себе си, а не
наказателен.
Ето картата, която Алисън написа:

207
 ФЛАШКАРТА ЗА „ДЕФЕКТНОСТ“

Точно сега се чувствам унижена и неадекватна. Чувствам се заобиколена

от хора, особено жени, които изглеждат по-горе от мен във всякакъв
аспект – външен вид, ум, личност. Чувствам, че тяхното присъствие
напълно ме смалява.
Но това не е вярно. Всъщност моят житейски капан се е задействал.
Истината е, че аз също съм стойностна. Аз съм чувствителна, интелигентна,
любяща и добра. Истината е, че много хора ме намират напълно достойна
за обич: [изброява имената им]. Като цяло не съм давала на хората въз-
можност да се приближат достатъчно, за да ме опознаят и оценят. Но
вярвам, че това, което казвам в тази карта, ще ми помогне да се движа в
правилната посока.

Носете картата със себе си. Използвайте я, за да правите преглед на добрите си

страни. Опровергавайте непрекъснатото отричане на себе си. Това е друг начин да се
преборите с чувството за срам и с убеждението, че не сте достоен за обич.

11. Опитайте се да бъдете по-истински в близките си взаимоотношения. Алисън

и Елиът са в двете крайности на житейския капан. Алисън е твърде уязвима, докато
Елиът не е достатъчно уязвим. Алисън трябваше да се научи да се предпазва по-добре,
а Елиът – да разкрива повече себе си.
Ако сте по-скоро като Елиът, опитайте се да бъдете по-истински в близките си
отношения. Престанете да се опитвате да създавате впечатлението, че сте идеален.
Бъдете уязвим. Споделете някои от тайните си. Потвърдете някои от недостатъците си.
Позволете на другите хора да се приближат. Така ще откриете, че тайните ви не са
толкова унизителни, колкото ги чувствате. Всеки има недостатъци.

ЕЛИЪТ: Направих нещо, което ме изненада. Поминалата вечер отидохме с Мария на

парти. Един от нейните приятели от колежа, Ричард, беше там. Те си говореха, а аз
ревнувах. Винаги ревнувам, когато са заедно, защото са много задълбочени в разговорите
си. Изглеждат толкова щастливи — както ние с Мария никога не сме. Обичайният ми
подход би бил да започна да забивам някоя мацка. Но не го направих. Вместо това казах на
Мария какво чувствам. Казах ѝ, че ревнувам.
ТЕРАПЕВТ: Какво стана?
ЕЛИЪТ: Реакцията ѝ беше: „Значи, те е грижа за мен? Не знаех, че е така!“.

Тъй като се страхуваше да не изглежда несигурен, Елиът се въздържаше да показва

на Мария, че го е грижа за нея. Страхуваше се да ѝ покаже, че я обича. В този случай
действително е било полезно да покаже нормална и естествена ревност.
Може да се упражнявате до каква степен да разкривате себе си. Добре е да се
разкривате малко по малко, като запазвате чувство за контрол. В ранните етапи на
връзката излагането на прекалено много несигурност може да отдалечи партньора ви.
През първите няколко месеца има неизбежен стратегически елемент. Когато станете
по-интимни обаче и почувствате, че вашият партньор истински ще се грижи за вас,

208
може да разкривате все повече и повече. Би било рисковано да разкриете всичко
наведнъж.
Понякога пациентите казват: „Но аз не знам какво е нормалното количество
уязвимост, за да го покажа“. Ако и с вас е така, решението на този проблем е да се
напаснете към партньора си. Когато партньорът ви показва по-голяма уязвимост, вие
също да показвате повече. Опитайте се да поддържате баланс в отношенията си.
Ако имате тайни – например унизителни неща, които са се случили с вас, разкажете
ги на по-близките хора. Съществува изразът: „Толкова по-болен си, колкото по-силна
нужда изпитваш да скриеш най-тъмната си тайна“. Много неща, които крием от
хората, не са толкова лоши, колкото си мислим. След като ги споделим с някого,
разбираме, че всъщност не са толкова срамни. Виждаме, че човекът все още ни обича,
и се чувстваме по-добре със себе си.
Може да сте се срамували толкова много, че винаги да сте скривали себе си. Трябва
да разберете, че всъщност можете да бъдете себе си и да бъдете обичан именно за
това.

12. Приемете любовта от близките си хора. Едно от най-трудните неща за вас е да

оставите хората да ви обичат. Чувствате се много некомфортно, когато се отнасят
добре с вас. Това ви е чуждо. Чувствате се по-комфортно, когато ви малтретират или
пренебрегват. Трудно понасяте ситуации, в които хората се грижат за вас, хвалят ви и
ви подкрепят. Опитвате се да ги отблъснете или обезцените.

АЛИСЪН: Странно е, но едно от най-трудните неща за мен е да позволя на Матю да ми

прави комплименти. Просто да ги приема, без да ги отричам. Като онази вечер — отивахме
на вечеря и той ми каза, че изглеждам красива. Понечих да кажа: „Не, не съм“, но се спрях.
ТЕРАПЕВТ: Какво каза?
АЛИСЪН: „Благодаря ти.“

Алисън и Елиът трябваше да се научат да приемат любовта. За тяхна изненада,

преживяването предизвика много мъка и у двамата.
МАРИЯ: Нещо странно се случи онази нощ. Елиът се прибра от клуба и беше разстроен.
Беше имал лоша нощ. Легнахме си, прегърнах го и го утеших. Погалих лицето му. Изведнъж
той започна да плаче с много силни ридания.
ТЕРАПЕВТ: Той се свързва с това, което толкова дълго му е липсвало.
МАРИЯ: Никога не съм се чувствала толкова близо до него и не съм го обичала толкова
много.

Бихме искали вие също да приемете любовта. Спрете да отблъсквате хората, които
ви обичат.

13. Спрете да позволявате на хората да ви третират зле. Както вече отбелязахме,

вие имате склонност да избирате партньори и вероятно близки приятели, които са
критични или отхвърлящи. Изследвайте своите близки взаимоотношения към
настоящия момент. Позволявате ли на хората да ви подценяват или критикуват
несправедливо?
АЛИСЪН: Знаете, че Матю не е проблем в това отношение. Но някой друг, близо нас, е
такъв. Тя винаги беше лоша с мен, когато бяхме малки. Казваше, че не иска да играе с мен,

209
или ми се подиграваше. До ден днешен ме обезценява. Като онзи ден например, когато ми
каза: „По-добре Матю да ти даде пръстена сега, преди да е променил решението си“. Това
беше толкова гадно.
ТЕРАПЕВТ: Какво направи, когато тя ти каза това?
АЛИСЪН: Нищо. Бях разстроена.

Започнете да отстоявате себе си. Отстоявайте своите права. Кажете на човека, че

повече няма да търпите злонамерена критика. Изисквайте да бъдете приет такъв,
какъвто сте. Помнете принципите на увереността. Не говорете на човека с ядосан и
агресивен тон. Ще бъдете много по-ефективен, ако останете спокоен. Стойте изправен
и погледнете човека в очите. Бъдете директен и конкретен, но не се оправдавайте.
Просто продължавайте да изказвате гледната си точка по спокоен и контролиран
начин.

АЛИСЪН: Поканих Лин на вечеря и тя закъсня с два часа. Най-накрая започнахме да се

храним, но храната вече беше изстинала. Бях наистина раздразнена. В един момент
останахме сами на масата. Казах ѝ колко съм ядосана, че е закъсняла толкова, и че това е
опропастило вечерта ми. Казах и, че много съм се старала с вечерята. Тя започна да се
оправдава, да не ѝ се нахвърлям, тъй като е много разстроена заради Лени – приятеля ѝ.
Имали са караница и затова е закъсняла. Не се хванах на това. Започнах да се защитавам,
но се спрях. Просто ѝ повторих, че не е било редно тя да закъснява толкова за вечерята.

Внимавайте да не отидете в другата крайност. Опитвайте се да приемате единични

критики, които не са унижаващи. Разпознавайте разликата между справедливата
критика и прекомерната или необоснована критика.
Ако вашият приятел или партньор не се промени след известно време, е добре да
обмислите прекратяване на връзката. Може да опитате всичко; да дадете на човека
всякаква възможност да се промени, включително да помислите за терапия на
двойката. Възможно е чрез терапия да разрешите проблема. Но в крайна сметка е
важно да се отстоявате и или да накарате съответния човек да се промени, или да
напуснете връзката. Ще ви бъде почти невъзможно да излекувате житейския си капан
„Дефектност“, ако не приключите нездравословните отношения. Твърде трудно е да се
преборите с този житейски капан, ако хората, които са най-близо до вас, непрекъснато
го подсилват.
Установихме, че по-голямата част от пациентите с този житейски капан са във
взаимоотношения, които може да бъдат спасени. Те могат да се изправят срещу
партньорите си и да ги накарат да се променят. Партньорите им често са способни да
спрат да бъдат толкова критични. Всъщност някои от тях приветстват промяната,
защото предпочитат да бъдат с човек, който не е безгръбначен.
От време на време се изправяме срещу партньори, които не могат да понесат
равнопоставена връзка. Най-често това е така, защото житейският капан на партньора
също е „Дефектност“. Те унижават другите хора като форма на контраатака, с цел да
отблъснат собствените си преживявания за липса на стойност и срам. Тези партньори
не са достатъчно здрави, за да работят върху собствената си несигурност и промяна.
Някои пациенти продължават като възрастни да живеят или да работят с критичните
си и необичащи родители, които са отговорни за развитието на житейския им капан.
Установихме, че това е изключително разрушително за процеса на промяна, и ви
съветваме да не продължавате такъв близък контакт с критичния родител.

210
 14. Ако сте в отношения, в които сте критикуващ партньор, спрете да
унижавате партньора си. Направете същото и в други близки отношения. Спрете
да критикувате партньора си. Вашият партньор не го заслужава. Помнете, че не
можете да се чувствате базисно по-добре със себе си, докато унижавате другите.
Това важи и за вашите деца. Те са невинни и уязвими и вие ги предавате.
Прекъснете веригата. Не им предавайте собствения си житейски капан „Дефектност“.
На някакво ниво вие се чувствате виновен за онова, което сте причинили на своите
партньори или деца. Избягвайте да влизате в тази вина. Важното е да се промените
сега.

ЕЛИЪТ: Когато се оставя да мисля за това, много се разстройвам за нещата, които съм
казал на децата. Но знам, че не съм избирал житейския си капан и не съм го предизвикал.
Сега трябва да изляза от него заради децата си.
ТЕРАПЕВТ: Ако можеш да се пребориш със собствените си преживявания за
дефектност, няма да се налага да си ги изкарваш на децата си.

Важно е да се изправите пред онова, което сте направили, да си простите и да

започнете да се променяте от този момент нататък.
Опитайте се да хвалите хората, които обичате. Вие все пак ги обичате по някаква
причина. Те имат качества, които са ценни и заслужават доверие. Стремете се към рав-
нопоставена връзка, отвъд концепцията за висши и низши.

НЯКОЛКО ФИНАЛНИ ДУМИ

Колко бързо ще промените своя житейски капан „Дефектност“, зависи отчасти от

това колко наказващ е бил вашият родител. Колкото по-наказващо и драматично е
било отхвърлянето от страна на родителя ви и с колкото повече омраза и насилие е
било свързано то, толкова по-трудна ще бъде промяната. Възможно е да имате нужда
от терапевт. Потърсете помощ за своя проблем, ако имате нужда – това не е срамно.
Промяната на вашия житейски капан включва постепенно подобряване на
отношението ви към себе си, към другите и на това как позволявате на другите да се
отнасят към вас. С изключение на пациентите, които се намират в отношения,
свързани с истинска злоупотреба, обикновено не се налага да се правят внезапни и
драматични промени. По-скоро това е постепенен процес. Пациентите постепенно
започват да се чувстват по-добре със себе си. Те стават по-малко отбранителни и по-
способни да обичат. Усещат се по-близки до хората и по-ценени и обичани.
Имайте предвид, че това не е краткосрочен проблем. Вие ще работите върху него
години наред, но ще имате напредък на всяка крачка. Постепенно ще приемете, че ва-
шата дефектност е нещо, което просто ви е било втълпявано, а не нещо, което е вярно
по своята същност. След като успеете да се отворите за идеята, че дефектността ви не
е факт, процесът на излекуване ще започне да работи.

211
 13.
„Чувствам се напълно провален“
ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ПРОВАЛ“
Катлийн: Тридесет и осем годишна. Смята себе си за пълен провал в
професионалния живот.

Когато Катлийн за първи път влезе в офиса ни, изглеждаше напрегната и унила.
Каза ни, че от доста време обмисляла да дойде на терапия, но все отлагала.

КАТЛИЙН: Напоследък се чувствам наистина депресирана.

ТЕРАПЕВТ: Кога започна?
КА ТЛИЙН: Всъщност съм много потисната от дълго време. Понякога мисля, че съм
била депресирана през целия си живот. Но преди няколко седмици се случи нещо, което
наистина ме разстрои. Съпругът ми и аз бяхме на вечеря и се натъкнахме на моята
приятелка Рони. Бяхме заедно в колежа. Разговаряхме и разбрах, че току-що са я направили
партньор в адвокатската кантора, където работи.
ТЕРАПЕВТ: И това те притесни?
КАТЛИЙН: Да, притесни ме. Искам да кажа – вижте ме: на трийсет и осем години съм
и всичко, което мога да покажа, е работата ми като помощник-продуцент. Искам да
кажа, аз основно изпълнявам поръчки, и то в продължение на петнадесет години.

Катлийн работи като помощник-продуцент в телевизията. Това е длъжност за

начинаещи, която тя е заемала от самото начало след завършването на колежа. Не е
постигнала почти никакъв напредък в кариерата си. „Чувствам се като пълен провал“,
казва тя.

Брайън: Петдесетгодишен. Чувства се провален, макар че реално е

успешен.

Брайън има синдрома на самозванеца. Хората с този проблем смятат, че успехите

им не са оправдани. Те вярват, че заблуждават хората, че са по-компетентни, откол-
кото са всъщност. Въпреки че Брайън има добра работа като прессекретар на виден
политик, той все още се чувства провален.

БРАЙЪН: Не съм луд. Знам, че имам чудесна работа и че хората мислят, че съм
страхотен. Общото мнение е, че се справям добре. Но въпреки това непрекъснато се
чувствам притеснен. Сякаш съм престъпник на пробация. Ако шефът ми каже, че съм
свършил страхотна работа, аз съм в облаците, но ако направи дори една малка корекция,
започвам да се притеснявам, че вече не ме харесва, че ще ме уволни.
ТЕРАПЕВТ: Като че те е разкрил.
БРАЙЪН: Да, като че ли всичко съм фалшифицирал и най-накрая той ме е разкрил.

Усещането за успех на Брайън е крехко. Той се страхува, че ще бъде разкрит като

измамник и цялата му кариера ще рухне.
ВЪПРОСНИК ЗА „ПРОВАЛ“
212
 Този въпросник ще измери степента на изразеност на вашия житейски капан
„Провал“. Използвайте следната скала, за да отговорите на твърденията. Оценявайте
по-скоро според това какво чувствате, отколкото според това какво мислите.

КЛЮЧ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Напълно невярно е за мен.
2. По-скоро не е вярно за мен.
3. По-скоро е вярно, отколкото невярно.
4. Умерено вярно е за мен.
5. Предимно вярно е за мен.
6. Описва ме идеално.

Ако имате оценки 5 или 6 във въпросника, този житейски капан може да се отнася
за вас дори ако общата оценка е ниска.

Оценка Описание
1. Чувствам, че съм по-малко компетентен от другите в сферата на постиженията.
2. Смятам, че съм напълно провален по отношение на постиженията.
3. Повечето хора на моята възраст са по-успешни от мен в работата си.
4. Бях пълен провал като студент.
5. Чувствам, че не съм толкова интелигентен, колкото повечето хора, с които съм
свързан.
6. Чувствам се унизен от провалите си в професията.
7. Чувствам се доста притеснен сред хората, тъй като нищо не съм постигнал и не
бих могъл да се сравнявам с тях
8. Често усещам, че хората ме мислят за по-компетентен, отколкото наистина съм.
9. Знам, че нямам никакви специални таланти, които да имат значение в живота.
10. Работя под възможностите си.
ВАШАТА ОБЩА ОЦЕНКА ЗА „ПРОВАЛ“ (сборът от оценките на въпроси 1 – 10):

ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВАШАТА ОЦЕНКА ЗА „ПРОВАЛ“

10 – 19: Много ниска. Този житейски капан вероятно не се отнася за вас.
20 – 29: Ниска. Този житейски капан може да се отнася за вас само от време на
време.
30 – 39: Умерена. Този житейски капан е проблем в живота ви.
40 – 49: Висока. Това е важен житейски капан за вас.
50 – 60: Много висока. Това е един от основните ви житейски капани.

ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЗА ПРОВАЛ

Чувствате се провален в сравнение със свои връстници. През повечето време

вероятно сте в контакт с житейския си капан и вашето чувство за провал е близо до
повърхността.

КАТЛИЙН: Аз съм просто един глупав човек. Не притежавам необходимото, за да

напредвам. Отново и отново гледам как младите хора получават работа на моето ниво и
след това ме надминават. Искам да кажа, че съм на трийсет и осем и се състезавам за
повишение с двадесет и две и двадесет и три годишни. Това е унизително. Не може да бъде

213
по-лошо.

Както при Катлийн, вашето преживяване за провал е болезнено.

Повечето от хората с този житейски капан са по-скоро като Катлийн, отколкото като
Брайън. Имаме предвид, че тяхното актуално ниво на постижения е по-ниско от потен-
циала им. Техният външен статус съвпада с вътрешното им преживяване за провал.
Понякога виждаме хора като Брайън, които са постигнали много, но се чувстват
самозванци.

БРАЙЪН: Там, където работя, се чувствам наистина не на място. Усещам, сякаш всички
около мен са на върха, а аз не принадлежа към техния кръг. Някак си съм заблудил
останалите, че съм по-интелигентен и по-компетентен, отколкото всъщност съм, и е
само въпрос на време да открият истината.

Във всеки случай, независимо от действителния ви статус или степен на успех,

вашият вътрешен свят е един и същ. Независимо дали изглеждате успешен, или не,
през повечето време се чувствате провален. Катлийн и Брайън смятат, че поради
собствените си недостатъци са обречени на неуспех.
Вие поддържате своя житейски капан „Провал“ предимно чрез бягство. Назад ви
дърпа именно вашето избягване. Вие избягвате предприемането на необходимите
стъпки, за да разширите знанията си и да развиете кариерата си. Позволявате на
възможностите да минават покрай вас. Страхувате се, че ако опитате, ще се провалите.

КАТЛИЙН: Преди няколко седмици отидох да говоря с шефа да ми позволи да отговарям

за планирането на един проект. Много рядко ми се случва да направя такава крачка, но в
този момент просто почувствах, че е наложително. Както и да е, моят шеф ми каза да
напиша предложение. Е, минаха три седмици и все още не съм го направила. Проектът
започва утре и сега вече е твърде късно.

При житейския капан „Провал“ степента на използване на бягството като стил за

справяне често е сериозна. Тези хора избягват да развиват умения, да се справят с нови
задачи и да поемат отговорности, т.е. избягват всички предизвикателства, които могат
да им помогнат да успеят. Често отношението е: „Каква е ползата?“. Чувствате, че
няма смисъл да направите усилието, след като така или иначе сте обречен на неуспех.
Вашето избягване може да е слабо доловимо. Може да изглежда, че се справяте с
работата си, но все още да правите неща, чрез които да бягате. Може да отлагате, да се
разсейвате, да вършите работата неправилно или да не усвоявате задачите, които
поемате. Това са все форми на саботиране на себе си.
БРАЙЪН: Последният проект, който ми възложи шефът, толкова много ме
обезпокои, че го отлагах до тази седмица. Сега наистина съм под натиск. Вероятно
към момента вече не мога да изпълня задачата по начина, по който трябваше да се
направи. Всичко това много ме изтощи.
Вашата склонност да избягвате възможността за провал, подкопава способността ви
да вършите добре работата си. Това може да доведе дори до истински санкции,
например понижаване или уволнение.
Друг начин, по който се предавате на своя житейски капан, е непрекъснато да
изкривявате събития и обстоятелства с цел подсилване на своя възглед за себе си като
за пълен провал. Преувеличавате негативното и минимизирате позитивното.

214
 БРАЙЪН: Знам, че прекалено много раздухвам нещата. Ето, вчера шефът ми даде
наистина положителен отзив за прессъобщението, което бях написал. Но направи
забележка за един малък детайл и разбира се, като се прибрах вкъщи, се тормозих за това
цяла нощ.

Също така може да се чувствате потиснат.

КАТЛИЙН: Просто чувстващ че вече съм на определен етап от живота си, а не съм
стигнала там, където бих искала. Смятам, че никога няма да успея да го направя.

Вие се чувствате потиснат поради своите провали и нямате надежда, че нещо ще се

промени.
Житейският капан „Провал“ обикновено е лесен за разпознаване. Вие сте добре
запознат с болезнените си чувства за провал.
Произходът на този житейски капан е в преживяването за провал в детството. Това
може да се случи по няколко начина:

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ПРОВАЛ“

1. Имали сте родител (по-вероятно баща ви), който е бил много критичен
към вашето представяне в училище, в спорта и т.н. Често ви е наричал
глупав, тъп, неадекватен, неуспешен и т.н. Може да е бил и малтретиращ.
(Вашият житейски капан може да е свързан с капаните „Дефектност“ или
„Злоупотреба“.)
2. Единият или двамата ви родители са били много успешни и вие сте
повярвали, че никога не можете да достигнете високите им стандарти. Така
че сте спрели да се опитвате. (Вашият житейски капан може да бъде
свързан с капана „Неумолими стандарти“.)
3. Усещали сте, че единият или двамата ви родители не са се
интересували от това дали сте успешен, или още по-лошо – чувствали сте
се заплашен, когато сте се справяли добре. Вашият родител може да се е
конкурирал с вас или да се е страхувал да не загуби близостта ви, ако сте
твърде успешен в живота. (Вашият житейски капан може да бъде свързан с
капаните „Емоционална депривация“ или „Зависимост“.)
4. Не сте се справяли толкова добре, колкото другите деца в училище
или в спорта, и сте се чувствали по-долу от тях. Възможно е да сте имали
затруднения при ученето, дефицит на вниманието или концентрацията.
След това сте спрели да се опитвате, за да избегнете унижението. (Това
може да е свързано с капана „Социално изключване“.)
5. Имали сте братя или сестри, с които често сте били сравняван
неблагоприятно. Повярвали сте, че никога не можете да се мерите с тях, и
така сте спрели да се опитвате.
6. Дошли сте от друга страна и вашите родители са били имигранти или

215
семейството ви е било по-бедно или по-малко образовано от семействата на
вашите съученици. Чувствали сте се по-долу от връстниците си и никога не
сте усещали, че можете да се мерите с тях.
7. Родителите ви не са ви наложили достатъчно граници. Не сте се
научили на самодисциплина или отговорност. Затова не сте успявали
редовно да се справяте с домашните или да развиете умения за учене. Това
в крайна сметка е довело до провал. (Вашият житейски капан може да е
свързан с капана „Привилегированост“.)

Както виждате, житейският капан „Провал“ може да бъде комбиниран с други

житейски капани: „Дефектност“, „Злоупотреба“, „Неумолими стандарти“,
„Емоционална депривация“, „Зависимост“, „Социално изключване“ или
„Привилегированост“.
При Катлийн е имало няколко сили, които са я задвижили към провал като дете.

КАТЛИЙН: Едно от нещата, които ме нараняваха, беше, че родителите ми не се

интересуваха от училището. Това беше част от тяхната пълна липса на грижи и интерес
към мен. Искам да кажа, че другите деца се плашеха до смърт, когато трябваше да
покажат бележниците си в къщи. А аз никога не се тревожех, защото на моите родители
просто не им пукаше. Моят проблем беше да им напомням достатъчно пъти да го
подпишат. Странно е, но завиждах на децата, които се страхуваха да занесат
бележниците си в къщи. Спомням си, веднъж бяхме в дамската тоалетна в училище с
моята приятелка Мег и тя плачеше: „Не мога да се прибера у дома, защото баща ми ще ме
убие“, и т. н. Беше толкова разстроена, а аз почувствах завист към нея. Не е ли странно?
ТЕРАПЕВТ: Тя е имала някого, когото го е било грижа за нея.
КАТЛИЙН: Да. Освен това често боледувах. Имах астма. Отсъствах много от училище
през тези ранни години. Изостанах доста и никога не успях да настигна съучениците си.
Чудо е, че успях все пак да го направя в колежа.

Не е имало кой да помогне на Катлийн, когато тя е изоставала в училище. Никой не

я е накарал да настигне другите. Вместо това тя е започнала своя доживотен модел на
бягство.

КАТЛИЙН: Опитвах се да отсъствам от училище, като се преструвах на болна. Ако

предстоеше изпит или есе, аз се разболявах същия ден. Просто не можех да се справя с
унижението да се проваля отново.
ТЕРАПЕВТ: Опитваше ли се да научиш материала?
КАТЛИЙН: Не. Просто гледах телевизия. Прекарах детството си в гледане на
телевизия.

Катлийн не е успяла да развие необходимите умения и дисциплина, за да продължи

напред. Подходът ѝ е бил да се опита да прави колкото е възможно по-малко и да се
крие възможно най-добре.
Житейският капан „Провал“ при Катлийн беше последица от капана „Емоционална
депривация“. При Брайън пък беше по-скоро последица от капана „Дефектност“.

БРАЙЪН: Баща ми винаги ме критикуваше за всичко, не само за училище. Всъщност

216
постиженията бяха единствената област, в която можех да се справя горе-долу добре. Но
никога не съм вярвал, че наистина знам какво правя.

Брайън дълго време се чувстваше измамник по отношение на успехите. Като дете

той се справял добре в училище, но се чувствал толкова дефектен, че не можел да
повярва в себе си.
Изглежда, баща му се е конкурирал с него. Той е обезценявал Брайън, за да се
почувства по-добре със себе си.

БРАЙЪН: Особено след като, когато бях на осем години, баща ми загуби работата си и
трябваше да се преместим в по-малка къща. Той непрекъснато ме унижаваше, за да се
издигне в собствените си очи.

Баща му бил заплашен от успеха на Брайън в училище. Страхувал се, че Брайън ще

го надмине, така че едва ли не наказвал Брайън за успеха му. Подкопавал
самооценката му и увредил способността на Брайън да вярва в себе си.
Житейският капан „Провал“ обикновено се самоподдържа по такъв начин, че
цялото професионално поприще се превръща в бедствие за вас. Вашето очакване за
провал става самосбъдващо се пророчество. Ето най-честите начини, чрез които
саботирате себе си и правите така, че да сте близо до провала:

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ПРОВАЛ“

1. Не предприемате необходимите стъпки, за да развиете стабилни

умения в кариерата си (например завършване на обучения, четене на най-
новите разработки, стажуване при експерти и т.н.). Пускате се по инерция
или се опитвате да заблудите хората.
2. Избирате кариера, която е под нивото ви (например завършили сте
колеж и имате отлични способности в областта на математиката, но
понастоящем карате такси).
3. Избягвате да предприемате необходимите стъпки, за да получите
повишение в избраната от вас кариера; вашият напредък е ненужно
блокиран (например не се стремите към повишение, не популяризирате
себе си или не популяризирате широко способностите си, а оставате на
безопасна работа).
4. Не желаете да работите за други хора или да се развивате, започвайки
от нулата, така че оставате в периферията на своята професионална област,
като не успявате да се изкачите по йерархичната стълба. (Обърнете
внимание на припокриването с капаните „Привилегированост“ и
„Подчинение“.)
5. Многократно започвате работа, но ви уволняват поради закъснения,
отлагане, лошо изпълнение на работните задачи, проблеми в отношенията и
т.н.
6. Не можете да се посветите на едно професионално поприще и затова

217
се местите от работа на работа, без да развиете стабилен опит в определена
област. Разбирате от всичко в един свят, който всъщност възнаграждава
специалистите. Затова никога не напредвате много в конкретна
професионална посока.
7. Избрали сте кариера, в която е изключително трудно да се успее, и не
знаете кога да се откажете (например актьорско майсторство,
професионален спорт, музика и т.н.).
8. Страхувате се да поемате инициатива или да вземате самостоятелни
решения на работното си място, поради което никога не сте били
повишавани на по-отговорни позиции.
9. Чувствате, че в основата си сте глупав или бездарен, и затова смятате,
че сте самозванец, въпреки че обективно сте достатъчно успешни.
10. Обезценявате способностите и постиженията си и преувеличавате
слабостите и грешките си. Чувствате се провален дори ако сте толкова
успешен, колкото своите връстници.
11. Избирали сте успешни партньори в личните си отношения. Живеете
чрез техния успех, като в същото време вие самите нямате много
постижения.
12. Опитвате се да компенсирате липсата на постижения или
професионални умения, като се концентрирате върху други активи
(например външен вид и физическа форма, чар, младоликост, способност за
саможертва в името на другите и т.н.). Но дълбоко в себе си все още се
чувствате провален.

Много от тези модели са свързани със стратегията бягство: избягвате да

предприемете необходимите стъпки, за да се развиете. Чрез избягването непрекъснато
мисловно изкривявате събитията и подсилвате своята негативна гледна точка за себе
си, а именно, че сте глупав, недостатъчно талантлив и некомпетентни.
Утвърждаването ви в други житейски роли е начин да компенсирате житейския
капан. Мъжете могат да изпъкват в спорта или в съблазняването на жени; жените
могат да се отличават с външния си вид или със способността си да се отдават на
другите. Но специално при мъжете е по-трудно да се развие ефективна компенсация,
тъй като в днешно време обществото цени най-вече постиженията. Човек, който се
чувства провален в кариерата си, вероятно ще се чувства провален и като личност.
Разбира се, тази разлика между мъжете и жените се променя напоследък, тъй като
кариерата става все по-важна и за живота на жените.
Като тийнейджър Брайън компенсирал житейския си капан, като си създал образа на
бунтар. Обличал се необикновено и карал мотоциклети. Овладял умението да преслед-
ва жените. Намерил начин да се чувства добре със себе си, без да се занимава с
първичния си проблем. Компенсирал чувството си на провал, премахвайки областта на
успеха.
Един от начините, по които Катлийн компенсирала, е да избере партньор, който е
успешен. Уейн, съпругът ѝ, бил главен сценарист на най-високо оцененото телевизи-
онно шоу. Когато отивал на работни срещи, като коктейли и конгреси, тя се движела в
218
най-висшите кръгове.
Може да бъдете привлечен към други роли или към партньори, които са успешни, за
да компенсирате своето чувство за провал. Това е наистина друга стратегия за из-
бягване от ваша страна. Друг начин да избегнете сблъскване с предизвикателствата на
постиженията.
Тези компенсации са крехки. Те лесно се срутват и отстъпват на усещането за
провал. Трябва да се справите по-директно с въпроса за постиженията.
Ето стъпките за промяна на вашия житейски капан:

ПРОМЯНА НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ПРОВАЛ“

1. Преценете дали усещането за провал е точно, или изкривено.

2. Свържете се с детето в себе си, което се е чувствало и все още се
чувства провалено.
3. Помогнете на своето вътрешно дете да види, че към вас са се отнесли
несправедливо.
4. Запознайте се със своите таланти, умения, способности и успехи в
областта на постиженията.

Ако наистина сте се провалили в сравнение със своите връстници:

5. Опитайте се да видите модела на своите неуспехи.
6. След като установите модела, направете план да го промените.
7. Направете флашкарта за преодоляване на своя модел на провал.
Следвайте плана си стъпка по стъпка.
8. Включете близките си в този процес.

1. Преценете дали усещането за провал е точно, или изкривено. Първото нещо,

което трябва да направите, е да оцените доколко е реално вашето преживяване за
провал. Както вече отбелязахме, през повечето време ще имате много реалистични
доказателства, както при Катлийн — фактически наистина сте се провалили в
сравнение със своите връстници. Но понякога, като при Брайън, вашето възприятие за
неуспех е неточно и ще намерите наистина малко доказателства в подкрепа на своята
гледна точка.
Направете списък на хора, с които сте били в гимназията или колежа. Не забравяйте
да изберете за сравнение такива, които са били на различно ниво – ниско, средно и
високо. Запишете какво е постигнал всеки от тях в избраната от него област. Колко са
напреднали? Какви са заплатите им? Колко отговорности имат в работата си? Къде
точно се намирате вие в сравнение с тях?

2. Свържете се с детето в себе си, което се е чувствало и все още се чувства

провалено. Опитайте се да си припомните как сте били критикуван, унижаван,
сравняван или обезсърчаван от своето семейство или от връстниците си. Запознайте се
с произхода на своя житейски капан.
Когато в сегашния ви живот се случи нещо, което задейства вашия житейски капан
„Провал“, отделете време, за да разгледате събитието, като използвате техниката с

219
образи. Седнете в тъмна, тиха стая и затворете очи. Представете си конкретното
събитие. Направете представата възможно най-ярка и емоционална. След това се
опитайте да си припомните и да си представите ситуация, в която сте чувствали
същото като дете. Не насилвайте образа. Просто го оставете да изплува на
повърхността на съзнанието ви.
Ето един пример от сесия с Катлийн:

КАТЛИЙН: О, наистина се обърках. Чувствам се толкова зле. Не мога да повярвам.

Казах на моя шеф грешен час за идването на онези момчета. Той ги нае да работят
извънредно, за да помогнат за едно преместване, и те дойдоха в грешното време.
Независимо от това шефът трябваше да им плати. Той наистина ми беше ядосан. О,
боже, чувствам се толкова зле. Не мога да спра да мисля за това. (Започва да плаче.)
ТЕРАПЕВТ: Искаш ли да използваме техниката с представи?
КАТЛИЙН: Добре. (Плаче.)
ТЕРАПЕВТ: Затвори си очите и си представи ситуацията, която току-що се е случила с
твоя шеф.
КА ТЛИЙН: Добре. Виждам себе си в кабинета на шефа. Предстои да говорим за
случилото се.
ТЕРАПЕВТ: Как се чувстваш?
КА ТЛИЙН: О, чувствам се ужасно, в паника съм. Крача насам-натам, не знам какво да
правя. Сърцето ми бие силно. Толкова съм уплашена...
ТЕРАПЕВТ: Добре. Сега си представи кога си се чувствала по същия начин в детството
си
КАТЛИЙН: Добре. Аз съм в шести клас и съм в класната стая. Моята учителка е там и
се разхожда, и всеки трябва да представи доклад. Трябваше да прочетем част от една
книга за Африка предишната вечер и да направим малка презентация. Разбира се, само аз не
я направих, а сега тя се разхожда из стаята, ще дойде при мен и няма да има какво да
кажа.

Вашите представи могат да помогнат да разберете произхода на житейския си

капан. Това дете, което се е чувствало провалено, все още в голяма степен е живо във
вас.

3. Помогнете на своето вътрешно дете да види, че към вас са се отнесли

несправедливо. Ако многократно сме се проваляли като деца, най-вероятно е защото
са ни тласкали в посока, която не е била нашата. Някои родители имат своя собствена
програма и искат детето да изпъкне в определени области независимо от талантите и
наклонностите му.
Бащата на Брайън бил първо поколение имигрант, който работел усилено, за да даде
на децата си добро образование. Искал Брайън да стане лекар. Дори когато Брайън бил
съвсем малък, баща му казвал на хората, че той ще бъде лекар.

БРАЙЪН: Проблемът беше, че математиката и другите науки не бяха моята сила. Мен
ме влечаха по-креативни неща – изкуство и писане. Баща ми винаги гледаше отвисоко на
интереса ми към изкуството. Все пак се опитах да уча медицински предмети в колежа, но
просто не се получаваше. Това беше много лош период за мене. Независимо от начина, по
който се опитвах, изкарвах все ниски оценки и почти бях в нервна криза. Когато преминах
към творческо писане, баща ми много се разгневи и спря да плаща образованието ми.
Трябваше да взема заеми. Той наистина беше луд. (Имитира гласа на баща си.) „Това е

220
толкова непрактично, че никога няма да можеш да се издържаш.“ До ден днешен баща ми
критикува работата ми. Въпреки че имам добра работа, че съм уважаван, че ме
споменават във вестниците, че печеля много пари, той все още подценява труда ми. Все
говори за сина на съседа – как станал хирург и печелел истински пари.

Кои са били вашите силни страни и таланти като дете? Дали очакванията на хората
за вас са били реалистични? Колко добре сте щели да правите нещата, ако сте били
хвален, подкрепян и ръководен в области, където сте имали потенциал?
Разгневете се на хората, които са ви накарали да се почувствате провален. Оспорете
житейския си капан. Отстоявайте себе си. Можете да го постигнете, като напишете
писма, говорите с хората директно или използвате техниката с образи.

ТЕРАПЕВТ: В образа кажи на баща си как се чувстваш. Кажи му как ти се отразява

неговото поведение.
БРАЙЪН: Добре. Татко, когато омаловажаваш кариерата ми и говориш непрекъснато
колко успешни са лекарите, това наистина ме ядосва. За мен е твърде разочароващо всички
да ме възприемат като успешен с изключение на тебе. Всеки път, когато те виждам, се
чувствам като пълен провал. Но това е лудост! Аз се справям добре! Не можеш ли да го
разбереш?

Представете си родителя си или съученика си и му кажете как се чувствате.

От вас зависи дали ще се конфронтирате с човека директно в реалния живот. Но ако
решите да се конфронтирате с някого, подгответе се емоционално, че той може да
отрече вашите обвинения. Не трябва да храните фалшивата надежда, че човекът
изведнъж ще се промени вследствие на това, което му казвате. Ако се случи – чудесно,
но не разчитайте на бързи резултати.
Важното е да се изправите срещу човека по начин, който да ви накара да се гордеете
със себе си. Дръжте се добре, останете спокоен и сдържан. Заявете гледната си точка
кратко и ясно. Ако той я оспорва, просто продължавайте да изяснявате позицията си,
докато не завършите. Кажете му как ви кара да се чувствате и как бихте искали да
стоят нещата.

ТЕРАПЕВТ: Какво каза на баща си?

БРАЙЪН: Казах му, че неговата критика към мен е несправедлива, че съм бил много по-
талантлив и компетентен като дете, отколкото ми е казвал. Казах му, че ми е причинил
много вреди, като ме е карал да се чувствам некомпетентен. Той се опитваше да ме пре-
късне, но аз просто учтиво го приканвах да ме остави да приключа. Казах му, че от сега
нататък искам той да бъде по-подкрепящ по отношение на работата ми и да оценява
онова, което съм постигнал.
ТЕРАПЕВТ: Как се чувстваше?
БРАЙЪН: О, беше трудно да го направя, но после се почувствах добре. Все още се
чувствам добре, когато мисля за този случай.

Ще откриете, че се чувствате добре, когато се конфронтирате с хората, ако го

правите по контролиран и уверен начин.
Независимо дали ще се конфронтирате директно с хората, от съществено значение е
да се конфронтирате с тях вътре в себе си. Напишете писма, които може да не изпра-
тите, или правете упражнения с представи. Дайте глас на силната си част, тя може да
отхвърли етикета на провала.

221
 4. Запознайте се със своите таланти, умения, способности и успехи в областта
на постиженията. Обърнете внимание на факта, че има много видове интелигентност.
Интелигентността, от която имате нужда, за да се справяте добре в училище, не е
единственият вид. Съществуват вербална интелигентност, математическа ин-
телигентност, визуално-пространствена интелигентност, музикална интелигентност,
физическа интелигентност, механична интелигентност, междуличностна интелигент-
ност и др. Всички видове са валидни.
Какви са вашите специални способности? Имате ли усет за рисуване? Добри ли сте
в механиката или логиката? Имате ли талант за спорт или танци? Творчески ли сте по
някакъв начин? Добре ли се разбирате с хората? Рядко се среща човек, който наистина
да няма таланти.
Направете преглед на онова, което сте постигнали във всяка от областите. Опитайте
се да погледнете на себе си обективно, доколкото е възможно. Знаем, че ще ви бъде
трудно – имате силна потребност да обезценявате постиженията си и да
преувеличавате грешките си. Съпротивлявайте се на тази тенденция. Спрете да
акцентирате върху негативното и разпознайте собствената си стойност възможно най-
точно.
Имаме нужда от правдива картина за това дали и доколко се възползвате от
собствените си таланти. Смятаме, че най-успешните хора са онези, които могат да
открият своите природни таланти и да се възползват от тях.
Направете списък на своите таланти, умения и способности. Акцентирайте особено
на природните си таланти. Преглеждайте този списък всеки ден, за да си напомняте за
потенциала, който имате. Поискайте помощ от приятели или други значими за вас
хора при създаването на списъка.
Ето списъка, който Брайън направи:

МОИТЕ ТАЛАНТИ И ПОСТИЖЕНИЯ

1. Аз съм добър писател.

2. Имам добри идеи и съм креативен.
3. Мога да споря убедително.
4. Имам много добра подготовка в областта на политиката.
5. Имам добро чувство за хумор, особено за политика.
6. Когато тревожността ми не е твърде висока, постигам много в работата си.
7. Аз съм важна фигура на политическата сцена на Ню Йорк.

За онези от вас, които имат неоснователно преживяване за провал като Брайън,

първите четири стъпки биха били достатъчни. Те би трябвало да доведат до промяна в
начина, по който мислите за себе си и се чувствате.
Но това няма да е от помощ за друга голяма част от вас. Повечето от вас имат по-
адекватно преживяване за провал. Когато преминете през първите четири стъпки от
списъка, вашето общо заключение ще бъде, че все пак сте провален. Може да
разпознавате талантите и способностите си, да се конфронтирате с хората, които са ви
наранили, да сте се научили на състрадание към своето вътрешно дете и да сте
преценили вярно и точно какво сте постигнали досега. Но крайното заключение все
пак може да бъде, че се чувствате по-скоро провален.
222
 Мнозинството от вас се нуждаят от повече. Нуждаете се от поведенческа промяна.
Необходимо е да промените фундаменталната си позиция от избягване към
конфронтация и постигане на умение. Дори и Брайън имаше области, които не беше
развил – обичаше да пише художествена литература, но никога не се беше занимавал с
това заради отношението на баща си. Беше склонен да се бави и да отлага, когато се
изправяше пред задачи, предизвикващи тревожност.
Ако всъщност наистина сте се провалили в сравнение със своите връстници,
продължете със следващите стъпки.

5. Опитайте се да видите модела на своите неуспехи. Фокусирайте се върху

житейската си история. Започнете от самото начало. Преминете през училището и
кариерата си. Били ли сте пълен провал от самото начало? Или е имало индикации за
потенциал в началото, който е увяхнал поради липсата на подкрепа?
Как родителите ви са реагирали на вашите успехи и неуспехи? Били ли са критични,
подкрепящи, насърчаващи? Като дете избягвали ли сте задачите, или сте ги изпъл-
нявали? Избягвали ли сте да поемате предизвикателства?
Опитайте се да видите какъв е вашият модел при правенето на кариера. Избрали ли
сте невъзможна кариера? Успели ли сте да се ангажирате с една посока на развитие?
Имате ли кариера, в която не използвате потенциала си напълно? Страхували ли сте се
да поемате отговорности, да покажете инициатива или да поискате повишение?
Отлагали ли сте задачи, показвали ли сте недобро отношение, представяли ли сте се
зле в работата си? Нарушавали ли сте дисциплината, необходима за развиването на
умения, за получаването на препоръки или за участие в подходящо обучение?
Най-вероятно вашият модел ще се сведе до въпроса за бягството. Ще откриете, че
провалът ви е пряка последица от вашата склонност към избягване, а не е резултат на
вроден дефицит, липса на талант или негодност.
Катлийн намери много доказателства за бягство в собствената си история. Тъй като
дълго е боледувала, тя е изостанала в училище и никога не е настигнала останалите.
Училището станало за нея унизително преживяване.

КАТЛИЙН: Спомням си много пъти, когато ме изпитваха и аз не знаех. Чувствах се

толкова смутена! Децата ми се присмиваха – на детската площадка ме наричаха
„глупачка“.

Колкото по-отблъскващо е ставало училището, толкова повече Катлийн го е

избягвала. Нейните чести боледувания и провалът ѝ в училище са били като
кокошката и яйцето. Всяко от тях е причинявало другото в истински порочен кръг.
Природният талант на Катлийн е било изкуството. Тя е имала добро визуално
усещане и креативно чувство за дизайн. Като дете например редовно е обновявала ста-
ята си и е рисувала. Но тя не е успяла да се възползва от тази си способност в
училище. Училището е било изпълнено с твърде много тревожност.

КАТЛИЙН: Спомням си, че веднъж в гимназията един учител ме помоли да проектирам

комплектите за училищния театър, който правеха. Имахме за домашно да проектираме
нещо и той хареса работата ми. Но аз му отказах. Всъщност исках да го направя, но бях
твърде уплашена.

Вярно е, че Катлийн не е имала способности по някои от предметите в училище.

223
Можело е обаче да работи за усъвършенстване на силните си страни, но не го е нап-
равила. Травмата от провала в училище я е накарала да избягва всичко.

6. След като видите модела си, направете план да го промените. На най-базисно

ниво това ще включва предприемане на стъпки за преодоляване на избягването.
Трябва да започнете да се сблъсквате с предизвикателствата, вместо да бягате от тях.
Изяснете истинските си таланти, приемете ограниченията си и следвайте областите,
които съответстват на вашите силни страни.
Помислете как да се насочите към областите, в които сте най-компетентен. Може
дори да се наложи да започнете нова кариера или просто леко да промените посоката
на текущата си работа.
Какво трябва да направите, за да постигнете целта си? Направете списък на
поведенията, които е добре да промените в бъдеще. Изгответе график на промяната.
Коя е първата стъпка? Престанете да се оправдавате и се ангажирайте с прекратяване
на своето бягство. Поемете риска да се провалите. Това е единственият начин да
успеете.
Поставяйте си малки задачи. Ние вярваме на старото клише: „Десет хиляди
километровото пътуване започва с една малка стъпка“. Разработете йерархия, която
можете да управлявате. Правете последователни, разумни и постижими стъпки.
Започнете с изпълнима задача; ако започнете с твърде натоварваща, едва ли ще
успеете.
Вие имате потенциал, но всъщност не сте го развили. Поради своето дългогодишно
избягващо поведение е възможно да имате пропуски в обучението си. Може да се
наложи да започнете от началото в своята професионална област и да доразвиете
базисните си умения. Може дори да се наложи да се върнете в училище.
Давайте си награди за напредъка, който осъществявате. Възнаградете и укрепете
себе си. Затвърдете напредъка, който постигате.
Тъй като силните страни на Катлийн бяха свързани с визуалните изкуства и
дизайна, тя си постави за цел да стане телевизионен дизайнер. Странно, но никога не
беше преследвала кариера в тази област, макар че там бяха най-големите ѝ интереси.
Вместо това се занимаваше с административни задачи, като планиране и управление
на персонала. Тези области изваждаха наяве слабите ѝ организационни и админис-
тративни умения. Тя се справяше зле с административните си задачи, докато ревниво
гледаше как работят дизайнерите.
Катлийн започна да наблюдава телевизионните дизайнери. Тя дори оставаше
понякога след работно време. Постепенно разви контакти с тях и стана доброволка.
Освен това ходеше на курсове по дизайн, за да изгради базисни умения. В крайна
сметка бе наета като помощник-дизайнер. Този процес включваше намаляване на
заплатата в краткосрочен план, но Катлийн знаеше, че вече върви по собствения си
път.
Тя направи съгласувани усилия да се съсредоточи върху задачи, в които използваше
визуалните си способности. Позволи на другите да изпълняват административните
функции. Накрая спря да се проваля.
Знаем, че това е трудна част от процеса на промяна. Ще трябва да полагате усилия.
Когато кариерата ви започне да се подобрява, положителните ефекти ще ви стимули-
рат. Процесът ще се самоподдържа. Конфронтирането с избягването почти винаги има
забележително благоприятен ефект върху живота на човек.

224
 Началото е най-трудната част. След това ще стане по-лесно.

7. Направете флашкарта за преодоляване на своя модел на провал. Признайте

житейския си капан „Провал“ и своята история на бягство. Но опитайте да изброите
доказателствата, че имате потенциал за успех. Инструктирайте се да предприемете
следващата малка крачка към успеха. Напомняйте си негативните последствия от
продължаване на избягването.
Ето флашкартата, която написахме с Катлийн:

ФЛАШКАРТА ЗА „ПРОВАЛ“

Точно сега съм изпълнена с преживяване за пълен провал. Познато

чувство. Усещала съм го през целия си живот. Винаги съм избягвала
възможностите си за успех. През целия си живот съм пренебрегвала своя
потенциал в областта на дизайна, въпреки че учителите ми го отбелязваха и
се справях добре с тези предмети, и им се радвах. Вместо това по-нататък
започнах да се провалям, като се захванах с неща, в които не бях добра.
Моето избягване се разви, когато бях болно и самотно дете. Когато
изостанах, никой не ми помогна да наваксам. Никой дори не забеляза.
Бягството ми помогна да се справя като дете, но сега не ми помага.
Сега съм на старта. Опитвам се да стана телевизионен дизайнер. Имам
добри шансове за успех. Просто трябва да продължа да се фокусирам върху
пътя си и върху факта, че постигам напредък.
Не започвай отново да избягваш. Това води единствено до провал. Каква
е следващата ми стъпка? Точно това трябва да правя. Да работя за
следващата си стъпка.

Когато започнете да правите промени, си отправяйте похвали за всеки малък успех.

Добавяйте го към вашата флашкарта.

8. Включете близките си в процеса. Опитайте се да създадете междуличностна

среда, която по-скоро се противопоставя на вашия житейски капан „Провал“, от-
колкото да го подкрепя. Ако вашият родител или партньор ви обезсърчава и
критикува, отстоявайте се. Поискайте подкрепа и насърчаване, когато предприемате
стъпки за промяна. Ако партньорът ви е много успешен, подчертавайте значението на
собствения си успех дори ако не се нуждаете от специална кариера по финансови
причини.

НЯКОЛКО ФИНАЛНИ ДУМИ

Както вече отбелязахме, житейският капан „Провал“ често е свързан с други

житейски капани. За да се справите с него, вероятно ще трябва да се преборите и с
останалите проблемни области. Брайън трябваше да работи върху своя житейски
капан „Дефектност“, а Катлийн – върху капана „Емоционална депривация“. Прочетете
главите за всички свързани житейски капани. Работете и за тяхното преодоляване.
225
 Житейският капан „Провал“ е един от най-възнаграждаващите при преодоляването
му. Цяла област от живота, която сега е изпълнена със срам и напрежение, може да се
превърне в източник на самоуважение. Но трябва да сте готов да се борите, да имате
желание да прекратите своите бягства и да се възползвате от силните си страни.

226
 14.
„Винаги ще го правя по твоя начин“
ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ПОДЧИНЕНИЕ“
Карлтън: Тридесетгодишен, поставя потребностите на другите над
своите.

Първото нещо, което ни порази у Карлтън, беше, че изглеждаше тревожен и

нетърпелив да ни угоди. Ако имаше начин, щеше да скочи, за да се съгласи с всичко,
което казваме. Повечето пациенти използват поне част от първата сесия, за да ни
преценят, опитвайки се да решат дали сме онова, което биха желали. Но не и
Карлтън – той изглеждаше много по-загрижен какво ние мислим за него и дали прави
това, което искаме от един пациент.
Карлтън е женен и има две малки деца. Той е това, което бихте могли да наречете
„мъж под чехъл“. Съпругата му Ерика беше много взискателна. Карлтън се опитваше
да я направи щастлива, но рядко успяваше. Тя вземаше всички решения в семейството.
Той имаше затруднения да поставя граници на децата си. Всеки път, когато се опитва-
ше да ги дисциплинира, се чувстваше виновен. Работеше в текстилния бизнес,
започнат от баща му. Въпреки че никога не е искал да работи в тази област, Карлтън
се беше примирил, но не харесваше работата си.
Карлтън се чувстваше в житейски капан. Той започна терапия, защото беше
депресиран. Понякога мечтаеше да избяга някъде и да бъде това, което той самият
иска.

Мери Елън: Двадесет и четири годишна, чувства се в капан в брака си с

деспотичен съпруг.

Първото впечатление, което Мери Елън ни направи, беше за една повърхностна

веселост с намек за едва сдържано негодувание отдолу. Тя веднага зае отбранителна
позиция в очакване да се опитаме да доминираме над нея.

ТЕРАПЕВТ: Звучи така, сякаш изобщо не си щастлива в брака си.

МЕРИ ЕЛЪН: Казваш ми, че трябва да го прекратя?

Започнахме да внимаваме с изказванията, които тя би могла да изтълкува като

контролиращи.
Мери Елън е била още тийнейджърка, когато се е омъжила и е родила първото си
дете. Беше женена от седем години и вече имаше две деца.

МЕРИ ЕЛЪН: Най-големият ми проблем е Денис, съпругът ми. Той е много придирчив.
Непрекъснато се въртя около него. Чувствам се като робиня. Когато иска нещо, очаква на
мига да скоча. И не само това. Иска всичко да бъде направено по определен начин. Ако не е
точно както си го представя, започва да ме напада. Може да стане доста гаден. Просто
не спира. Вчера ми крещя с часове, защото го събудих с десет минути по-късно.

227
 Мери Елън смяташе, че съжителството с Денис е непоносимо. За да направи нещата
още по-лоши, той ѝ е забранил да прекарва време с приятелките си извън семейството.
Веднъж я хванал да се промъква навън, за да се види с приятелки, и я ударил. Скоро
след това тя решила да започне терапия.
Мери Елън се чувстваше отчаяна и нещастна, но се страхуваше от поведението на
Денис, ако го напусне. Смяташе, че трябва да остане в семейството в името на децата.
Връзката ѝ с Денис беше още по-ужасяваща, защото отразяваше пряко
взаимоотношенията с баща ѝ. Всъщност основната причина, поради която се бе
омъжила, била да избяга от дома, където живеела с баща си. Животът със съпруга ѝ
обаче изглеждал още по-лош.
Както Карлтън, така и Мери Елън имат житейския капан „Подчинение“. Те
позволяват на други хора да ги контролират.

ВЪПРОСНИК ЗА „ПОДЧИНЕНИЕ“

Въпросникът ще измери колко изразен житейски капан „Подчинение“ имате.

Използвайте скалата по-долу.

КЛЮЧ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Напълно невярно е за мен.
2. По-скоро не е вярно за мен.
3. По-скоро е вярно, отколкото невярно.
4. Умерено вярно е за мен.
5. Предимно вярно е за мен.
6. Описва ме идеално.

Ако имате оценки 5 или 6 във въпросника, този житейски капан може да се отнася
за вас дори ако общата оценка е ниска.

Оценка Описание
1. Позволявам на другите хора да ме контролират.
2. Страхувам се, че ако не отстъпя пред желанията на другите хора, те ще ми отмъстят,
ще се ядосат или ще ме отхвърлят.
3. Чувствам, че основните решения в моя живот не са мои.
4. Много ми е трудно да изисквам от другите хора да зачитат правата ми.
5. Тревожа се много дали ще се харесам на хората и дали ще получа тяхното одобрение.
6. Правя всичко възможно да избягна конфронтация.
7. Давам на другите хора повече, отколкото получавам в замяна.
8. Чувствам дълбоко болката на другите хора, така че обикновено поемам грижата за
тези, с които съм близък.
9. Чувствам се виновен, когато слагам себе си на първо място.
10. Аз съм добър човек, защото мисля за другите повече, отколкото за себе си.
ВАШАТА ОБЩА ОЦЕНКА ЗА „ПОДЧИНЕНИЕ“ (сборът от оценките на въпроси 1-10):

228
 ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВАШАТА ОЦЕНКА ЗА „ПОДЧИНЕНИЕ“

10 – 19: Много ниска. Този житейски капан вероятно не се отнася за вас.

20 – 29: Ниска. Този житейски капан може да се отнася за вас само от време на
време.
30 – 39: Умерена. Този житейски капан е проблем в живота ви.
40 – 49: Висока. Това е важен житейски капан за вас.
50 – 60: Много висока. Това е един от основните ви житейски капани.

ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЗА ПОДЧИНЕНИЕ

До голяма степен вие преживявате света през темата за контрола. Другите хора в
живота ви винаги държат контрола и вие се чувствате контролиран от тях. В
сърцевината на вашето подчинение е убеждението, че трябва да угаждате на другите,
да се съобразявате с родители, братя, сестри, приятели, учители, любими, съпрузи,
шефове, колеги, деца и дори непознати. По всяка вероятност единственото из-
ключение от това правило за угаждане сте самият вие. Вие сте единственият човек, с
когото не се чувствате длъжен да се съобразявате. Това, което иска всеки друг човек, е
от първостепенно значение в живота ви.
Обща тема в живота на Карлтън и Мери Елън е усещането, че са в капан. Усещането
за подчинение е потискащо и е истинско бреме да се живее под неговата тежест.
Постоянното удовлетворяване на нуждите на другите хора е много голяма отговорност
и е твърде изтощително. Животът е лишен от радост и свобода. Подчинението ви ли-
шава от свободата ви, защото изборите, които правите, са продиктувани от ефекта им
върху другите хора. Фокусът ви не е върху вас самите. Не си задавате въпроса: „Какво
искам и чувствам?“, а: „Какво искаш ти и какво мога да направя, за да те направя
щастлив(а) с мен?“.
Подчинението ви отнема усещането за това, което искате и от което имате нужда,
т.е. за това кой всъщност сте. Със сигурност сте пасивен и животът ви води. Карлтън
например, който от дете бил преследван от баща си да влезе в семейния бизнес и който
се подчинил, знаейки вътре в себе си, че не иска да бъде бизнесмен, всъщност няма
истинска представа какъв иска да бъде. Никога не е предприемал необходимите
стъпки, за да разбере.

КАРЛТЪН: Чувствам се, сякаш не мога да взема от живота онова, което искам. Не знам
как да го направя.
ТЕРАПЕВТ: Чувстваш, че можеш да получиш само онова, което другите хора
благоволят да ти дадат. Не преследваш това, което искаш, така ли?

Смятате, че не можете да определяте хода на събитията в живота си. Чувствате се в

капан от обстоятелствата или пометени от съдбата. Вместо да сте актьор, вие сте
реактор. Според вас не можете да направите нищо, за да разрешите проблемите си.
Просто чакате и се надявате, че всичко ще се оправи като по чудо.
Вероятно смятате себе си за човек, с когото другите лесно се разбират. Тъй като
винаги се съгласявате, нетърпелив сте да угодите, и сте склонен да избягвате
конфликти, е съвсем естествено да се разбирате с другите. Виждате се като човек,
който желае да се напасне. Може дори да смятате, че това е един от плюсовете ви: че
229
сте гъвкав и умеете да се приспособявате към различни хора. Но имате затруднения да
поставите граници на изискванията на другите към вас. Когато ви молят да направите
нещо, което е неразумно, например да поемете повече работа, вие казвате „Да“. Из-
ключително трудно ви е да помолите другите да променят поведението си, независимо
колко то ви наранява.
По същия начин може да се гордеете, че сте в състояние да служите на другите – да
им помагате и да сте внимателен към нуждите им. Всъщност сте прав – способността
да се помага, е истинската сила на саможертвените хора. Вероятно сте изработили
образцови умения да съдействате на другите, и може да сте в някоя от помагащите
професии. Една от вашите слабости обаче е, че често губите това, което вие искате, не
се отстоявате и мълчите относно собствените си нужди.
Вашето подчинение понижава самооценката ви. Не се чувствате като човек, който
наравно с всички има законни права във взаимоотношенията. Всеки има права освен
вас. Ерика изрази това по отношение на Карлтън в една от нашите брачни сесии.

ЕРИКА: Бях толкова ядосана на Карлтън онази вечер. ТЕРАПЕВТ: Какво стана?
ЕРИКА: Излязохме навън да хапнем и когато донесоха храната на Карлтън, тя беше
студена. Но той не поиска сервитьорката да я върне. Прие храната и я изяде, като
междувременно ми се оплаква цяла вечер.
КАРЛТЪН: Струваше ми се твърде незначително, за да вдигна шум.

Често чуваме този аргумент от пациентите с капана „Подчинение“: те не се борят за

това, което искат, защото желанията им са толкова тривиални! Но накрая, когато
съберете всички обикновени неща, се вижда, че в живота ви твърде малко от вашите
потребности са удовлетворени.
Когато за пръв път посочихме на Карлтън подчинението му, той започна да твърди,
че не бил подчинен, а просто отстъпчив. Карлтън обаче беше повече пасивен,
отколкото отстъпчив. Отстъпчивите хора имат някои области, в които отстояват онова,
което искат и чувстват. При незначителни теми те може да не изразят мнение, но при
важни въпроси обикновено отстояват себе си и се изправят пред определени неща.
При подчинението почти всеобхватно липсва твърдо мнение. Независимо дали
проблемите са големи, или малки и какъв е залогът, при подчинението няма силно
чувство за Аз. Неизразеният гняв е още едно доказателство, че сте по-скоро подчинен,
отколкото отстъпчив.
Понеже нямате стабилно усещане за Аз – за това кой сте, съществува опасност да
загубите себе си при своето подчинение. Може толкова да се потопите в опитите си да
задоволите потребностите на другите хора, че да започвате да се смесвате или да се
сливате с тях. Границата между това кои сте вие, и кои са те, се заличава. Може да
приемете целите и мненията на другите като свои. Възможно е да възприемете
ценностите на останалите и да загубите себе си в другите. Може също така да се
подчините на група, особено на такава с харизматичен лидер. Дори може да откриете
известна привлекателност в различни религиозни групи.
В своята работа установихме две основни причини, поради които подчинените
пациенти позволяват на другите хора да ги контролират. Първата е, че се подчиняват
поради чувство за вина или защото искат да облекчат болката на другите; а втората е,
че се подчиняват, защото предвиждат отхвърляне, отмъщение или изоставяне. Тези
причини съответстват на двата вида подчинение.

230
 ДВА ТИПА ПОДЧИНЕНИЕ

1. Саможертва (подчинение от вина)

2. Покорство (подчинение от страх)

Карлтън се подчинява от вина. Той иска да получи одобрение и всички да го

харесват. Получаването на одобрение е основната му мотивация. В допълнение
Карлтън чувства много дълбоко болката на другите. Когато усеща, че някой страда,
той започва да се грижи за него. Опитва се да удовлетвори потребностите на
останалите, и когато смята, че не е успял, се чувства виновен. Намира преживяването
за вина като много дискомфортно и саможертвата му помага да избегне това чувство.
Мери Елън пък се подчинява от страх. Тя отстъпва, защото се страхува от
наказание. Този страх със сигурност е реалистичен – Денис е жесток и тираничен.
Обаче човек се пита кое е накарало Мери Елън да избяга от една връзка на покорство с
баща си в друга такава със съпруга си. В брака си Мери Елън възстановява
подчинението от детството си.

Саможертва
Хората, които се жертват, се чувстват отговорни за благополучието на другите. Ако
вие сте от тях, най-вероятно като дете сте преживели твърде голяма отговорност за
физическото или емоционалното благополучие на родител, сестра, брат или друг
близък човек. Например може да сте имали родител, който е бил хронично болен или
депресиран. Като възрастен смятате за ваша отговорност да се грижите за другите, и
го правите, като пренебрегвате себе си.
Вашата саможертва е добродетел, която е станала прекомерна, въпреки че грижата
за другите е качество, достойно за възхищение.

КАРЛТЪН: Може да съм саможертвен, но правя много добрини. Всички мои приятели
идват при мен, за да обсъждат проблемите си. Когато майка ми е болна, търси мен. Аз съм
този, който я води на лекар и се грижи за нуждите ѝ. Плюс това съм доброволец в приюта
за бездомни мъже. Членувам в „Грийнпийс“ и „Амнести интернешънъл“. Хора като мен
правят света по-добро място.

Вие сте емпатичен; може би това е част от темперамента ви. Чувствате болката на
другите и искате да я облекчите. Опитвате се да поправите нещата, да направите
всичко по-хубаво.
Важно е да се отбележи, че вашето подчинение е по-скоро доброволно. Който ви е
подчинил като дете, не ви е принуждавал да вършите това, което е искал. По-скоро,
тъй като е преживявал болка или е бил изразено слаб, сте усещали, че неговите
потребности трябва да имат предимство пред вашите. Въпреки че хората, които се
жертват, са по-малко гневни от другите подчинени хора, те все пак са на границата да
проявят някакъв гняв. Съотношението „вземане – даване“ в живота ви не е
балансирано – вие давате много повече, отколкото получавате.
Въпреки че хората, на които давате, може да не са виновни, че вземат повече от вас,
отколкото ви дават, почти със сигурност носите някакъв гняв в себе си, макар че може
и да не осъзнавате наличието му.

231
 Вашият житейски капан получава силата си преди всичко от преживяването за вина.
Чувствате се виновен, когато се поставите на първо място. Виновен, когато се ядосате,
че трябва да се подчините. Виновен, когато се отстоявате. Виновен, когато не успявате
да облекчите чуждата болка. Вината задвижва вашия житейски капан „Подчинение“.
Всеки път, когато излезете от подчинената си роля, се чувствате виновен. Всеки път,
когато се чувствате виновен, вие се връщате към саможертвата. За да облекчите
вината, се подчинявате с нова сила и отново погребвате гнева си. Би било добре да се
научите да понасяте тази вина, за да се промените.
Карлтън показваше модела на гняв и вина в отношенията със съпругата си. Той
непрекъснато се опитваше да ѝ угоди, но колкото повече го правеше, толкова повече
тя изискваше. Разбира се, нейните изисквания го правеха гневен. Но всеки път, когато
Карлтън се чувстваше гневен, започваше да изпитва вина и се опитваше да угоди на
жена си още по-настойчиво. По този начин той редуваше гнева към жена си с вина
поради гнева си.

Покорство
Покорството е втората форма на житейския капан „Подчинение“. При него вие
участвате в процеса на подчинение недоброволно. Независимо дали реално имате из-
бор, или не, чувствате, че нямате избор. Като деца сте се подчинявали, за да
избегнете наказание или изоставяне, най-вероятно от родител. Вашият родител ви е
заплашвал, че ще ви нарани или ще оттегли любовта и вниманието си. Имало е
принуда в процеса на подчинение и затова почти винаги сте ядосан, дори да не
разпознавате гнева си.
Мери Елън е от покорния тип подчиняващи се. През цялото ѝ детство и юношество
нейният баща проявявал голяма строгост.

МЕРИ ЕЛЪН: Когато излизах, той трябваше да знае къде отивам. Когато се върнех,
трябваше да знае къде точно съм била. Не ми разрешаваше срещи до седемнадесетата ми
година – много по-късно от всички мои връстници. Не ми беше позволено да нося грим или
тесни дрехи. Не ми беше позволено да излизам през почивните дни вечер и трябваше да се
прибирам рано.
ТЕРАПЕВТ: Какво се случваше, когато не се подчиняваше?
МЕРИ ЕЛЪН: Той ме събаряше на земята или крещеше. Понякога ме удряше. Мразех го.

Тя се чувствала като в затвор в собствения си дом. Външно се подчинявала на баща

си, защото се страхувала от него, но вътрешно била изпълнена с ярост.
Ако имате този тип подчинение, вие смятате, че хората, които понастоящем ви
подчиняват, имат много повече власт, отколкото всъщност имат. Този, който ви
подчинява в настоящето – съпруг, съпруга или родител, всъщност има много малка
власт над вас. А вие имате власт да прекратите подчинението си. Може да има някои
изключения – например в отношенията с шефа ви, но дори и там имате по-голям
контрол, отколкото си мислите. Може да решите във всеки един момент да напуснете
конкретния човек, и по един или друг начин вашето подчинение може да приключи.
Не е нужно да оставате с някого, който доминира над вас или ви малтретира.
В определен период от живота ви вашето подчинение наистина е било
недоброволно: когато сте били дете. По отношение на възрастните, които са ви
подчинили, сте били зависим и безпомощен. Детето не може да издържи на заплахата
от наказание или изоставяне. Подчинението ви тогава е било по-скоро адаптивно. Но
232
като възрастен вие вече не сте зависим и безпомощен, имате избор. Това е нещо, което
трябва да осъзнаете, преди да започнете да се променяте.

РОЛЯТА НА ГНЕВА

Въпреки че вероятно сте отстъпчив, често сте притиснат от много силни чувства.
Гневът, по-специално, се натрупва поради това, че трябва да се отказвате отново и
отново от собствените си нужди заради потребностите на другите. Когато постоянно
сте лишен от възможността да посрещнете собствените си нужди, гневът е неизбежен.
Може да се чувствате използван и контролиран, да имате преживяването, че хората се
възползват от вас, или да усещате, сякаш вашите нужди нямат значение.
Въпреки че може да сте хронично гневен, вероятно почти не си давате сметка за
това. Вероятно не бихте използвали думата ядосан, за да опишете себе си.

КАРЛТЪН: Бях малко раздразнен, че Ерика настоя да я взема за вечеря. Трябваше да се

отклоня много от пътя си, а тя се намираше съвсем близо до спирката на влака.

Смятате, че е опасно и неправилно да изразявате гнева си пред другите, затова

отхвърляте и потискате това чувство.
Може да звучи изненадващо за вас, но гневът е жизненоважна част от
здравословните отношения. Той е сигналът, че нещо не е наред, че другият човек може
би прави нещо несправедливо. В идеалния случай гневът ни мотивира да се
отстояваме повече и да коригираме ситуацията. Когато гневът създава този ефект, той
е адаптивен и полезен. Тъй като обаче вие сдържате гнева си и избягвате от
самоутвърждаването, всъщност пренебрегвате естествените сигнали на тялото си и не
успявате да коригирате проблемните ситуации.
Често не осъзнавате начините, по които изразявате гнева си към другите. Може да
избухнете по някакъв привидно съвсем малък и незначителен повод по начин, който е
очевидно несъответен. Мери Елън, чието обичайно присъствие е свързано с тиха
пасивност, внезапно се разгневила, когато дъщеря ѝ Кати закъсняла с десет минути за
вечеря. У нея се отприщил гневен изблик, който изненадал и нея самата, и дъщеря ѝ.
МЕРИ ЕЛЪН: Стоях до вратата, когато Кати влезе. Изведнъж започнах да и крещя,
както никога досега. Не можех да повярвам. Тя ме погледна шокирано и започна да плаче.
Втурнах се към нея и ѝ казах, че съжалявам. Помислих си, че наистина трябва да отида на
терапия.

Обичайно е такива внезапни и силни изблици на гняв да изненадат както

подчинения, така и човека, към когото е насочен гневът. Този вид натрупан гняв почти
винаги изглежда прекомерен в светлината на обстоятелствата, които го отключват.
Въпреки че може да има случаи, в които показвате гнева си директно, вие по-често
го изразявате индиректно и прикрито, т.е. пасивно-агресивно. Връщате си на хората по
недоловим начин, като отлагате, закъснявате или говорите зад гърба им. Може да
правите това несъзнателно. Ако ви притиснат, вие отричате, че сте имали намерение
да изразите гняв. В случая внимателният анализ показа, че когато Мери Елън се е
разгневила на дъщеря си, тя всъщност е била ядосана на шефа си.
ТЕРАПЕВТ: Защо в този момент беше толкова ядосана на Кати?
МЕРИ ЕЛЪН: Току-що бях се върнала късно от работа и бързах да приготвя вечерята,
233
преди Денис да се прибере, и Кати трябваше да ми помогне, но закъсня. Бях наистина в
лошо настроение, защото шефът отново ме накара да остана до късно.

Оказа се, че шефът на Мери Елън изисквал тя да работи извънредно. Тя никога не

изразявала директно гняв към шефа си, нито отстоявала правата си по подходящ на-
чин. Вместо това хронично закъснявала за работа и редовно изпускала крайните
срокове. По този начин индиректно отмъщавала на шефа си. Шефът ѝ обаче не можел
да знае със сигурност какво точно става, и че закъсненията всъщност са враждебност
към него.
Пасивно-агресивните поведения – отлагането, говоренето зад гърба, поемането на
определени ангажименти и задачи, които после не се изпълняват, оправдаването и
т.н. – дразнят другите хора. Но въпреки това на тях им е трудно да разберат дали
пасивно-агресивният човек прави това преднамерено.
Дали чрез терапия, или по други причини, подчинените хора в някакъв момент
започват повече да се отстояват. Когато това се случи, те често изпитват силна вина.
Това е частта от житейския капан „Подчинение“, която ви кара да вярвате, че по
някакъв начин е погрешно да изразявате собствените си нужди. Най-добре е да се
научите да понасяте вината и независимо от това да продължавате да се отстоявате.
Докато не го направите, гневът ще продължи да бъде значим проблем за вас дори да не
осъзнавате винаги вредните последствия от него.

„НИКОГА НЯМА ДА ОТСТЪПЯ“: БУНТАРЯТ

Подчинените хора обикновено се чувстват най-удобно в пасивна роля. Някои хора с

житейския капан „Подчинение“ обаче са се научили да се справят чрез контраатака.
Вместо да се подчиняват, те поемат диаметрално противоположната роля. Стават
агресивни и доминиращи. Те свръхкомпенсират преживяването си за подчинение чрез
бунт.
За разлика от Карлтън и Мери Елън бунтарите са склонни да действат така, сякаш
само те са важни и само те имат нужди. Ако се вписвате в тази категория, вие се спра-
вяте с проблемите на подчинението, като приемате ролята на агресивен,
предизвикателен и егоцентричен човек. Вие се бунтувате. Въпреки това вътре в себе
си се чувствате по същия начин както останалите подчинени хора: че сте по-малко
важен, че всъщност другите имат контрол върху вас и т.н. Агресията ви е само маска и
я носите повече или по-малко изкуствено. Чувствате се подтикнат към крайни степени
на отстояване. Може дори да изглеждате нахален. Хората могат да ви обвинят, че сте
деспотичен и прекалено контролиращ. Под перчещата се външност обаче вие
изпитвате истински страх от другите хора.
При бунтарите гневът е на повърхността. Всъщност през повечето време може да
сте раздразнителен и склонен към яростни изблици. Като дете или тийнейджър вие сте
отговорили на опитите на родителите да ви подчинят, с непокорство и бунт. Възможно
е да сте имали изблици на гняв или да сте били с проблемно поведение в училище.
Вероятно все още имате проблеми с авторитетите. Имате склонност да губите контрол
прекалено лесно и да изразявате гнева си неподходящо. Непрекъснато се борите с
авторитета: много ви е трудно да понасяте всичко, което възприемате като външен
контрол – всяко предложение, заповед, натиск или команда.
Бунтарите обикновено водят доживотна битка с родителите си. Те никога не оставят

234
конфликтите зад гърба си, дори в ролята си на възрастни. В някои отношения те
остават бунтарски настроени юноши, които преследват кариерни интереси или
взаимоотношения, противоположни на онова, което родителите им са искали от тях.
Всъщност бунтарите не са по-свободни от другите подчинени хора. Те не избират
свободно своите интереси или взаимоотношения; изборите ги правят хората, срещу
които се бунтуват. Чрез настойчивото потъпкване на правилата те са също толкова
обвързани с тях, колкото и човекът, който се подчинява. За тях важи шегата: „Защо
тийнейджърите пресичат пътя? – Защото някой им е казал да не го правят“.

Роуз: Деветнадесетгодишна, упражнява толкова силен контрол върху храненето си,

че на практика е анорексична.

Някои хора компенсират преживяването си за подчиненост чрез прекомерен

самоконтрол. Тъй като усещат, че не могат да контролират повечето области на
живота си, те се възползват от способността за контрол върху някои аспекти на себе
си. Това се е случило с Роуз, която има хранително разстройство, известно като
анорексия нервоза. Роуз гладувала и станала прекалено слаба, но същевременно
продължавала да настоява, че все още е твърде дебела.
Когато погледнем семейството ѝ, виждаме, че майка ѝ винаги е доминирала над нея
и се е отнасяла с нея като с дете. Роуз се е научила да пренебрегва собствените си
нужди и да се съобразява с желанията на майка си.

РОУЗ: Винаги съм била „добро момиче“. Винаги съм била послушна. Никой в
семейството ми не може да повярва, че създавам проблеми.
БАЩАТА: Вярно е. Тя винаги е била прекалено идеална.

Роуз толкова често потискала потребностите си, че загубила способността да

разбира какви са те. Изпитва големи трудности да идентифицира чувствата си, и
възприема много от емоционалните си състояния като объркващи.
Единствената област, в която Роуз се чувства лидер и в която упражнява контрол, е
теглото ѝ. Тя контролира килограмите си за отмъщение. Води постоянна битка с майка
си за количеството изядена храна. Роуз контраатакува контрола на майка си върху
своя живот, поддържайки строг контрол върху приемането на храна. Храната се
превръща в бойно поле на войната между Роуз и майка ѝ. Чрез симптомите на
анорексия тя се бунтува срещу майка си и без да съзнава, така поддържа житейския си
капан „Подчинение“.

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ПОДЧИНЕНИЕ“

1. Родителите ви са се опитвали да доминират или да контролират почти

всеки аспект от живота ви.
2. Родителите ви са ви наказвали, заплашвали или са се ядосвали, когато
не сте правили нещата по техния начин.
3. Родителите ви са се оттегляли емоционално или са прекъсвали
контакт с вас, ако не сте се съгласявали с тях за различни неща.
4. Родителите ви не са ви позволявали да правите собствени избори като

235
дете.
5. Тъй като вашата майка или баща ви не са били достатъчно близо или
не са били достатъчно способни, в крайна сметка вие сте поели грижите за
останалата част от семейството.
6. Вашите родители все са ви говорели за своите лични проблеми, така
че винаги сте били в ролята на слушател.
7. Вашите родители са ви карали да се чувствате виновен или
егоистичен, ако не сте правили онова, което те искат.
8. Родителите ви са били като мъченици или светци – безкористно са се
грижили за всички останали и са отричали собствените си нужди.
9. Като дете не сте усещали, че вашите права, потребности или мнения
са уважавани.
10. Като дете е трябвало да бъдете много внимателен какво правите или
казвате, защото сте се безпокояли от склонността на майка си или баща си
да се тревожат или потискат.
11. Често сте били ядосан на родителите си, че не ви дават свободата,
която имат другите деца.

Близките до вас хора са ви подчинили, когато сте били дете. Те може да са били
родители, братя и сестри, връстници или други. Ако обаче „Подчинение“ е един от
вашите първични житейски капани, това вероятно са били майка ви или баща ви, тъй
като родителите са най-важните фигури в живота на малкото дете.
Като дете може да сте имали само смътна представа за собственото си подчинение.
Може да сте усещали, че сте сърдит на единия или на двамата си родители или че се
чувствате потиснат. Дори като възрастен може да не осъзнавате напълно степента на
детското си подчинение. Понякога, едва в хода на терапията, пациентите с този жи-
тейски капан започват да разбират процеса на подчиняване и получават представа
колко са били подчинени като деца. Те често стават много гневни. Ако това се случи с
вас, е важно да осъзнаете, че има голямо разнообразие в мотивацията на родителите,
които подчиняват децата си.
В екстремно негативната крайност има малтретиращ родител, който подчинява
детето си от егоизъм, както е при бащата на Мери Елън. Тези родители се опитват да
поддържат пълен контрол над децата си чрез наказание или липса на любов. Детето
трябва да се подчинява, за да оцелее.

МЕРИ ЕЛЪН: Онази нощ наблюдавах баща ми с дъщеря ми. Гледах и знаех, че на мен ми е
причинил съвсем същото. Той я караше да се извинява на масата отново и отново. Не му
харесваше начинът, по който се извиняваше. А тя беше само на четири години! Дъщеря ми
плачеше и колкото повече плачеше, толкова повече той ѝ крещеше.

Може да сте били подчинен по този екстремен начин, ако сте били отгледан от
родител, който е бил малтретиращ, употребявал е наркотици или алкохол, бил е
психично болен или е имал други сериозни проблеми. Такива родители поставят
своите нужди на първо място, над нуждите на своите деца, и не проявяват никаква
емпатия. Те нанасят големи щети на децата си. Ако сте били дете на такъв родител, е

236
почти сигурно, че имате силен житейски капан „Подчинение“. Може да обмислите да
започнете терапия като начин да го преодолеете.
В средата на континуума на капана „Подчинение“ е случаят, при който единият от
родителите ви е критикувал или порицавал винаги, когато сте проявявали някаква
индивидуалност. Това например се е случило с Карлтън. Винаги, когато Карлтън имал
някакви искания, баща му го наричал слаб и егоистичен.

КАРЛТЪН: Наистина не знам какво бих искал да правя, ако напусна бизнеса на баща си и
се заема с нещо самостоятелно.
ТЕРАПЕВТ: Имаше ли нещо, което ти е харесвало като дете, нещо, което е било
специално за теб?
КАРЛТЪН: Имаше едно нещо. Като дете обичах да свиря на пиано, но баща ми не го
харесваше. Мислеше, че не е достатъчно мъжко, и ми се подиграваше. Нямаше да ми
позволи да вземам уроци. Това, което искаше, беше да спортувам. Принуждаваше ме да
играя в различни отбори, но аз не постигах нищо. Вбесяваше се, че съм толкова посредствен
спортист.

Бащата на Карлтън искал да формира сина си по свой образ и подобие. Когато

Карлтън се съпротивлявал, той го критикувал. След известно време Карлтън научил,
че не е добре да има собствени потребности. Носел това усещане винаги у себе си,
така че по-късно, като възрастен, ставал изключително самокритичен, когато се
опитвал да отстои себе си.
Карлтън се оженил за жена, подобна на баща му. Ерика също имала своите идеи за
това какъв трябва да бъде той. Карала му се всеки път, когато се отклонявал. По
познат начин тя се оплаквала, когато сядал да свири на пианото, и го карала да бъде
по-агресивен в работата. Въпреки че Карлтън ѝ се ядосвал, не го показвал. Вместо
това винаги се извинявал и смирено отстъпвал. Правел същото и с други хора.
Позволявал на околните да го подчиняват, и по този начин продължавал процеса,
започнат от баща му.
Саможертвата на Карлтън произхожда и от отношенията с майка му. Тя била болна
и на легло през по-голямата част от детството му. Била потисната и нуждаеща се.

КАРЛТЪН: Опитвах се да ѝ правя компания, да я правя щастлива. Тя беше толкова зле

през цялото време. Оставах с нея, вместо да изляза да играя. Спомням си, че чувах как
другите деца играят навън, докато седях в стаята ѝ.
ТЕРАПЕВТ: Какво правеше за нея?
КАРЛТЪН: О, четях ѝ или разговаряхме. Носех и храната и се опитвах да я накарам да
яде.
ТЕРАПЕВТ: Трудно ти е било да се откажеш от играта с приятелите си.
КАРЛТЪН: О, не си спомням да съм го мислил толкова много.

Карлтън не успял да развие силен гняв към майка си, защото тя не го принуждавала
да се жертва за нея. Правел го, защото тя имала нужда от него. Въпреки това дълбоко
в себе си Карлтън имал силното усещане, че е лишен.
Историите на Карлтън и Мери Елън представят само някои от начините за
формиране на подчинение в детството. Тъй като това е много чест житейски капан, ще
ви разкажем за още няколко начина.

237
 Шанън: Двадесет и четири годишна. Тя е „доброто момиче“, което прави
всичко, което ѝ кажат майка ѝ и съпругът ѝ.

Родителите на Шанън били добронамерени, но прекомерно предпазващи. Майка ѝ

искала да я предпази от последствията на каквито и да било грешни решения.

ШАНЪН: Майка ми вземаше всички решения вместо мен и като добро момиче, аз се
съгласявах. Тя решаваше кои да са моите приятели, с кого да се срещам, какво да нося на
училище, какви игри да играя. Всичко, за което може да се сети човек.

Майка ѝ я контролирала, но по един трудно доловим начин. Когато Шанън се

бунтувала и се отстоявала, майка ѝ подкопавала увереността ѝ, намеквайки, че тя
всъщност не е в състояние да направи собствен избор.
В допълнение към житейския капан „Подчинение“ Шанън развила и житейския
капан „Зависимост“ (виж Глава 10). Неспособността ѝ да взема решения, отразява
както зависимостта, така и подчинението. Като възрастна Шанън все още позволява на
другите да вземат решения вместо нея. Съпругът ѝ Антъни се оплаква:

АНТЪНИ: Тя не поема никаква инициатива. Винаги аз съм този, който решава къде да
отидем на вечеря, какво шоу да гледаме, къде да отидем на почивка и какви ремонти да
правим в къщата. Когато с група приятели се опитваме да решим какво да правим вечерта,
Шанън никога не казва например: „Да отидем на кино Ако я попитам какво иска да прави,
винаги отвръща: „Няма значение, каквото ти поискаш, е добре за мен“.
ШАНЪН: Е, наистина няма значение за мен. Наистина нямам предпочитания.

Както в отношенията с майка си, когато Шанън направи някакво предложение,

съпругът ѝ се подиграва и тя се връща в подчинението си.

Уилям: Тридесет и седем годишен. Като дете станал родител на

собствената си майка, която имала алкохолен проблем.

Както често се случва при децата на алкохолици, Уилям посветил голяма част от
живота си да се грижи за своята майка. Още като много малко дете той проявил са-
можертва, за да запази връзката с майка си – грижейки се за нея, можел да бъде
сигурен, че тя ще бъде на негово разположение. Той е детето, станало родител.

УИЛЯМ: Аз пазарувах и готвех. Обаждах се на шефа ѝ и измислях лъжи, за да я прикрия,

когато беше прекалено пияна, за да отиде на работа. Често се обаждах в училище, че съм
болен, докато всъщност стоях вкъщи да се грижа за майка си. Упорито се опитвах да я
накарам да спре да пие. Криех уискито и следях колко пие. Преди да си легна, винаги броях
бутилките. Молех я да потърси помощ.
ТЕРАПЕВТ: Никой ли не се опита да ти помогне?
УИЛЯМ: Не. От време на време лелите и чичовците ми питаха какво става, но аз ги
лъжех и им казвах, че всичко е наред. Знаех, че те всъщност не искат да знаят.

Като възрастен Уилям все още се опитваше да спасява други хора. Той е лекар.
Научил се е да насочва продуктивно своя талант за саможертва в работата си.
В личния си живот Уилям имаше повече проблеми. Неговият модел беше да търси
238
нуждаещи се хора, особено жени с алкохолен проблем, и да формира саможертвени
отношения с тях. Беше успял да преодолее този саморазрушителен модел, като се
присъединил към група за подкрепа на деца на алкохолици. Взаимоотношенията със
сегашната му приятелка бяха по-здравословни. Той можеше да отстоява нуждите си и
когато го правеше, приятелката му беше отзивчива. Уилям беше научил, че за него е
по-здравословно да формира отношения, в които нуждите му имат шанс да бъдат
удовлетворени.
Може би виждате себе си в някоя от тези истории. А може би вашата история е
различна. Има много пътища в детството, които водят до изграждането на житейския
капан „Подчинение“. Решаващият фактор е, че в онзи момент сте били подчинен по
причини, които са извън вашия контрол. А сега, в зряла възраст, макар че
обстоятелствата са се променили, вие продължавате да се подчинявате на хората в
живота си или чрез покорство, или чрез саможертва.

СИГНАЛИ ЗА ОПАСНОСТ У ПОТЕНЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ

1. Партньорът ви е доминиращ и очаква нещата да стават по неговия

начин.
2. Партньорът ви има много силно преживяване за Аз и в повечето
ситуации знае точно какво иска.
3. Партньорът ви става раздразнителен или ядосан, когато не се
съгласявате или когато се грижите за своите собствени потребности.
4. Партньорът ви не уважава вашите мнения, нужди или права.
5. Партньорът ви се сърди или се отдръпва от вас, когато правите нещата
по своя начин.
6. Партньорът ви лесно бива наранен или разстроен, така че усещате, че
трябва да се погрижите за него.
7. Трябва да внимавате какво правите или казвате, защото партньорът ви
пие или има избухлив нрав.
8. Партньорът ви не е много компетентен, затова вие вършите повечето
неща вместо него.
9. Партньорът ви е безотговорен или ненадежден, така че трябва да сте
прекалено отговорен и надежден.
10. Оставяте партньора си да прави повечето от изборите, защото през
повечето време не сте решителен.
11. Партньорът ви ви кара да се чувствате виновен или ви обвинява, че
сте егоистичен, когато искате да направите нещо по свой начин.
12. Партньорът ви лесно се разстройва, обезпокоява или потиска, така че
в крайна сметка през повечето време сте слушател.
13. Партньорът ви е нуждаещ се и зависим от вас.

Вие имате най-силно усещане за привличане и привързаност към партньори, които

задействат житейския ви капан. Тези взаимоотношения стават интензивни за вас,
защото отключват емоциите на вашето детско подчинение. Отново и отново
239
превръщате взаимоотношенията си във възстановяване на детското си подчинение.
Дори да сте бунтари и да сте избрали пасивен партньор, над който доминирате и
когото контролирате, процесът все още е свързан с подчинение.
Чест модел при подчинените хора, които са покорни, е да търсят взаимоотношения с
агресивни и доминиращи фигури – тип лидери. В пасивността си вие се нуждаете от
силна фигура, от някого, който да ви казва какво да правите и как да усещате нещата.
Може също така да станете зависим от другите, които да вземат решения вместо вас.
Това например се е случило с Шанън, чиято майка вземала всички решения вместо
нея. Тя винаги била „доброто момиче“, онази дъщеря, която са искали нейните
родители: любезна и послушна, представяща се добре в училище – идеална във всички
отношения. Шанън се омъжила точно за такъв тип мъж, какъвто родителите ѝ искали.
Сега тя е съвършената съпруга.

ШАНЪН: Предполагам, че не съм толкова щастлива, но Антъни се ядосва, ако реша да

кажа нещо. Той наистина се дразни.
ТЕРАПЕВТ: Колко лошо е това, че Антъни ти се ядосва?
ШАНЪН: О, мисълта, че се е разсърдил, наистина ме плаши. Ами ако реши, че повече не
иска да бъде с мен?

Шанън се чувства напълно зависима от съпруга си. Тя започва да се безпокои, ако са

разделени дори за няколко часа. Прави всичко правилно, за да избегне гнева му. Това,
от което се страхува най-много, е, че в гнева си той може да я изостави; сигурна е, че
никога няма да оцелее сама. Напълно му се подчинява. Нейната зависимост поддържа
подчинението ѝ и подчинението ѝ поддържа нейната зависимост.
Ако сте саможертвен, може да бъдете привлечен от нуждаещи се и зависими
партньори. Впускате се да удовлетворите техните нужди. Може да се опитате да ги
спасите. Понякога подчинените хора избират нарцистични партньори, които са
изискващи, но не дават нищо в замяна и които наистина не се интересуват от
чувствата на другите. Вие обаче се чувствате удобно в ролята на човек, който е
посветил цялото си време на другия. Ако пък сте бунтар, може да изберете някого,
който е дори още по-подчиняем от вас, за да можете вие да бъдете контролиращия.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН

„ПОДЧИНЕНИЕ“
1. През повечето време оставяте другите хора да правят каквото си искат.
2. Твърде сте настойчив в угаждането – правите почти всичко, за да
бъдете харесан или приет.
3. Не обичате да оспорвате открито мненията на другите хора.
4. Чувствате се по-комфортно, когато другите са в позиция да ви
контролират.
5. Бихте направили почти всичко, за да избегнете конфронтация или гняв.
Винаги се адаптирате.
6. В много ситуации не знаете какво точно искате или предпочитате.
7. Не сте наясно с кариерните си решения.
8. Винаги се оказвате в ситуация да се грижите за всички – почти никой

240
не ви изслушва или не поема грижата за вас.
9. Бунтувате се – автоматично казвате „Не“, когато другите ви казват
какво да правите.
10. Не можете да понесете да кажете или направите нещо, което ще
засегне чувствата на други хора.
11. Често се озовавате в ситуации, в които се чувствате в капан или в
които вашите нужди не са удовлетворени.
12. Не искате другите хора да ви смятат за егоистичен, затова отивате в
другата крайност.
13. Често се жертвате заради другите хора.
14. Често поемате повече отговорности у дома или в работата.
15. Когато други хора имат проблем или болка, полагате много усилия да
ги накарате да се почувстват по-добре, дори това да е за ваша сметка.
16. Често се чувствате ядосан на другите хора заради това, че ви казват
какво да правите.
17. Често се чувствате измамен – давате повече, отколкото ви се връща.
18. Чувствате се виновен, когато молите за това, от което имате нужда.
19. Не отстоявате правата си.
20. Съпротивлявате се индиректно на това, което другите хора искат от
вас. Отлагате, правите грешки и се оправдавате.
21. Не можете да се справите с авторитетни фигури.
22. Не можете да поискате повишение в службата си.
23. Усещате, че ви липсва интегритет – прекалено много сте склонен да
се нагаждате.
24. Хората ви казват, че не сте достатъчно агресивен или амбициозен.
25. Омаловажавате постиженията си.
26. Имате проблем да бъдете твърд при преговори.

Това са клопките, които ви помагат да практикувате избягване в любовта и в

работата си. Дори ако откриете партньор, който иска равнопоставени отношения, все
още намирате начини за подсилване на своя житейски капан. Ако пък имате работа,
която ви предлага възможност да станете главно действащо лице, вие успявате да
извъртите нещата така, че да съответстват на подчинената ви роля.
Независимо каква връзка създавате, вие задължително изпитвате гняв, който
вибрира някъде под повърхността. Натрупаният гняв заплашва стабилността на
подчинените отношения. Още отрано във взаимоотношенията се опитвате да
потиснете гнева и да избягвате конфликти. Това спомага за запазването на връзката,
но е трудно да се издържи дълго. След определен период гневът ви може да стигне
такива размери, че да се разбунтувате, да нарушите напълно баланса на връзката или
се да оттеглите и да отмъщавате. Често може да са налице сексуални затруднения. От
друга страна, с годините може да развиете по-силно чувство за идентичност. Ако за-
почнете повече да се отстоявате и не желаете вече да останете в подчинените

241
отношения, връзката ви ще се промени, за да се адаптира към по-голямата ви зрялост,
или ще приключи.

242
 РАБОТА

Тъй като житейският капан „Подчинение“ може да има мощен ефект върху работата
ви, ще отделим специално внимание на обсъждането на този аспект.
Подчинените хора често работят в някоя помагаща професия, особено ако са
склонни към саможертва. Може да сте лекар, медицинска сестра, домакиня, учител,
свещеник, терапевт или друг вид лечител. Нормално е да се насочите към кариера,
свързана със служене на другите; житейският капан „Подчинение“ ви отнема много,
но един от подаръците му е силната чувствителност към потребностите и болката на
другите. По всяка вероятност сте в професия, която използва способността ви да
бъдете на разположение на другите.
Въпреки че вероятно избягвате светлината на прожекторите, възможно е да сте
дясна ръка на по-могъщ човек, на когото сте посветен и който ви смята за изключи-
телно полезен. В много отношения сигурно сте точният тип човек, когото шефът ви
иска да наеме. Вие сте послушен, лоялен и не изисквате много. Вероятно за вас е ряд-
кост да поискате повишение. Опитвате се да угодите на всички, особено на
началниците си, и имате трудности да поставяте граници по отношение на жертвите,
които правите. Ето конкретен пример от една от брачните сесии на Карлтън и Ерика:

ЕРИКА: Друго нещо, на което съм ядосана, е, че Карлтън не идва на почивка с мен. Той
не може да поиска отпуск от баща си. Не сме ходили на почивка заедно поне от шест
години!
КАРЛТЪН: Ти не разбираш. Имат голяма нужда от мен в офиса. Знам, че татко ще бъде
разочарован. Просто не мога да му го причиня.

Въпреки че Карлтън иска почивка и се чувства разкъсан, че не може да прекарва

повече време със семейството си, работата му винаги е с по-висок приоритет от
собствените му желания.
Може да сте човек, който винаги казва „Да“. Може да се съгласявате с шефа или с
колегите си само за да им угодите, а не защото мислите, че са прави. Хелън също се
държи по този начин.

Хелън: Тридесет и четири годишна. Нейното подчинение ѝ пречи да

разгърне своя потенциал в работата.

Хелън заемаше средна управленска длъжност в голяма корпорация. Справяла се

изключително добре в бизнес училището, но не напреднала толкова бързо в света на
бизнеса, колкото нейните връстници.
В работата си Хелън имаше склонност да казва онова, което хората искат да чуят,
вместо да изразява собственото си мнение, особено когато комуникираше с авто-
ритетни фигури. Въздържаше се от предложения или несъгласия дори когато можеше
да предложи нещо важно. Много от нейните ценни мнения и идеи оставаха скрити,
защото тя мълчеше, когато трябваше да говори.
Когато нейните началници я питаха за състоянието на проектите ѝ, тя представяше
нещата твърде оптимистично, защото искаше да им угоди. Също така беше склонна да
поема прекалено много работа, и не е изненадващо, че продължаваше да изпада в

243
положение да не може да изпълни онова, което е обещала.
За разлика от Хелън, която има твърдо мнение по различни въпроси, но не го
изказва на глас, много подчинени хора смятат, че изобщо им липсват категорични
мнения в работата. Когато са помолени да коментират определени теми, те се чувстват
объркани. Шанън, която имаше житейските капани „Зависимост“ и „Подчинение“,
съществуваше по този начин. Вместо да изрази собственото си мнение, тя просто се
съгласяваше с онова, което изглеждаше, че иска екипът. Макар че беше трудолюбива,
работата ѝ не носеше отпечатъка на нейната индивидуалност.

ШАНЪН: Онзи ден в работата беше пълна бъркотия. Трябваше да реша дали да включа
едни цифри в доклада си до Комисията по безопасност, а шефът отсъстваше. Почти
получих паническа атака.
ТЕРАПЕВТ: Как стигна до решение?
ШАНЪН: Отидох при всички, които можах да намеря, за да получа съвет. Това ме
побърка. Говоря с един, той ми казва нещо смислено, после следващият предлага нещо
съвсем различно, но пак смислено, и т.н.
ТЕРАПЕВТ: Звучи, като че ли целият процес те е объркал още повече.

Шанън нямаше ясна представа за своята идентичност като професионалист в

компанията. Това нарушаваше качеството на работата ѝ. Тя беше възмутена, че други
хора в компанията, които работят по-малко, са се изкачили по-бързо по йерархичната
стълба.
Вероятно сте прекалено пасивен в работата и това вреди на възможностите ви за
напредък. Липсват ви инициативата и амбицията, необходими, за да вървите напред.
Избягвате лидерските роли, защото изискват да предприемате самостоятелни
действия. Чувствате се най-комфортно с авторитетна фигура, която да ви ръководи и
насочва.

Катрин: Тридесетгодишна. Справяла се добре в университета, но не

може да функционира независимо в работата си.

Катрин беше адвокатка и работеше в малка фирма. Имала отличен успех като
студентка в Юридическия факултет, където била тясно свързана с професора, който
бил наставник. След като напуснала университета, започнала да се сблъсква с
проблеми. Работата ѝ изисквала повече автономност и самоуправление, отколкото
можела да предложи.

КАТРИН: Знам, че трябва да се занимавам със собствени дела, но усещам, че ги избягвам.

Много по-добре се чувствам, когато съм заедно с друг колега. Аз съм под много голям
натиск.

Привикнала към пасивността на подчинението, Катрин не се чувстваше комфортно

с новооткритата си независимост.

Елизабет: Двадесет и осем годишна, не успява да се „продава“ успешно в

работата си.

244
 Елизабет илюстрира друга характеристика на подчинението, която може да навреди
на възможностите ви да напреднете. Тя работеше в рекламна агенция като част от екип
от шестима души, който създаваше предложения за рекламни кампании. Беше много
умна и с голямо въображение, но имаше очевидната склонност да омаловажава
собствената си значимост.

ЕЛИЗАБЕТ: Работя упорито. Допринасям много за екипа. Но не съм достатъчно

уверена. Не ми харесва да бъда център на внимание. Като онзи ден например, когато Грег
се възползва от идеята ми за тортата. Аз имах проблем да говоря и да представя идеята
сама.
ТЕРАПЕВТ: Мислех, че ти ще представиш идеята си за торта.
ЕЛИЗАБЕТ: В последната минута оставих Грег да го направи, и в крайна сметка той
получи овациите.

Освен това Елизабет не беше силна в преговорите – отстъпваше твърде лесно. За

нея беше проблем да се отстоява дори по отношение на подчинените си, защото се
опитваше твърде много да им угоди, и имаше трудности да наложи властта си.
Хвалеше работата им дори когато не беше на ниво, и им позволяваше твърде много
свободи. Занимаваше се със задачи, които трябваше да делегира на тях. Когато
нейните подчинени имаха неразумни искания, трудно казваше „Не“. Естествено,
хората се възползваха от ситуацията.
Вие неизбежно ставате гневен заради подчинението си в работата. Но рядко сте
склонен да изразявате гнева си директно. Държите го „бутилиран“ вътре във вас. Като
го потискате, вие го увеличавате, вместо да го намалявате, и така е по-вероятно да го
изразите по самоунищожителен начин.
Може да откриете, че задържате гнева си за дълги периоди, а после изведнъж
избухвате по неподходящ начин. Може би сте затруднен да поставите граници на
количеството работа, която поемате от шефа си. Може да сдържате гнева си под
повърхността за известно време, а след това да имате изблик по време на среща или да
бъдете прекалено агресивен в отношенията си с клиент или подчинен. Подобно
поведение не е професионално и вреди на имиджа ви.
Най-вероятният сценарий обаче е да изразявате гнева си пасивно-агресивно. Така
правеше Карлтън.

КАРЛТЪН: Баща ми има твърде много изисквания към мен. Той се възползва от моята
готовност да поемам допълнителна работа.
ТЕРАПЕВТ: Казвал ли си някога на баща си, че работата е твърде много?
КАРЛТЪН: Не. Той трябва да го знае. Пред него казвам, че всичко е наред, но той трябва
да разбира по тона ми, че имам предвид нещо друго.

Карлтън причиняваше проблеми по скрит начин. Той проявяваше своя гняв в

поведението си, вместо да го изразява директно. Минаваше през офиса с мрачно изра-
жение на лицето. Оплакваше се на другите служители зад гърба на баща си и ги
насърчаваше да се оплакват. Отлагаше, а след това се извиняваше или се оправдаваше,
че не е свършил работата си навреме.

245
 БУНТАРЯТ В РАБОТАТА

Бунтарите показват противоположния модел: те са доминиращи и контролиращи.

Тимъти: Четиридесет и три годишен. Той е сервилен към шефа си, но се

държи като насилник с подчинените си.

Може да се подчинявате на някои хора в работата си, а след това да си го изкарвате

на други. Тимъти правеше точно това. Той управляваше отдела за мъжко облекло в
голям магазин. Подчиняваше се на генералния мениджър, непрестанно опитвайки се
да получи одобрението му, но без резултат.

ТИМЪТИ: Генералният мениджър, изглежда, по някаква причина не ме харесва. Понякога

ме смущава. Онзи ден ми се скара пред неколцина клиенти и служители. Заповяда ми да
стоя там и да сгъвам дрехите като някакъв слуга.
ТЕРАПЕВТ: Какво направи?
ТИМЪТИ: Направих го. Стоях там и сгъвах дрехите.

Естествено, такава ситуация разпалва гнева. Тимъти си изкарваше гнева на

продавачите и другите подчинени му служители.

ТИМЪТИ: Аз съм като тиранин в отдела. Раздавам команди и е по-добре хората да

започнат да изпълняват. Ако сбъркат, ще го чуят от мен силно и ясно пред целия отдел.
ТЕРАПЕВТ: Това е отмъщение. Ти се отнасяш с тях по-зле, отколкото шефът третира
тебе.

Тимъти беше в двете крайности. От една страна, беше сервилен и нетърпелив да

угоди, а от друга, беше взискателен и яростен. В едната крайност изглеждаше, сякаш
изобщо не се гневи, а в другата гневът му излизаше извън контрол.
Ето стъпките за промяна на вашия житейски капан „Подчинение“:

ПРОМЯНА НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ПОДЧИНЕНИЕ“

1. Опитайте се да разберете подчинението в детството си. Почувствайте
подчиненото дете в себе си.
2. Направете списък на ежедневните ситуации у дома и в работата, в които се
подчинявате на другите или жертвате своите собствени потребности.
3. Започнете да формирате свои собствени предпочитания и мнения в различни
аспекти на живота: филми, храна, свободно време, политика, актуални проблемни
въпроси, използване на времето и т.н. Научете повече за себе си и собствените си
потребности.
4. Направете списък на това, което правите или давате на другите, и на онова, което
те правят или дават на вас. Колко време изслушвате другите? Колко време те ви
изслушват?
5. Спрете да се държите пасивно-агресивно. Стремете се към системно отстояване
на себе си – изразявайте от какво имате нужда или какво искате. Започнете първо с по-
прости искания.
6. Опитайте се да поискате от другите да се погрижат за вас. Помолете за помощ,
246
обсъждайте свои собствени проблеми. Опитайте се да постигнете баланс между това,
което давате, и онова, което получавате.
7. Приключете отношенията си с хора, които са твърде егоцентрични или
егоистични и не могат да зачитат вашите нужди. Избягвайте едностранчиви
взаимоотношения. Променете или приключете отношения, в които се чувствате като в
капан.
8. Упражнявайте се да се конфронтиране с хората, когато е необходимо, вместо да
се нагаждате твърде много. Изразявайте гнева си по подходящ начин веднага, щом го
почувствате. Научете се да се чувствате по-комфортно, когато някой е разстроен,
болен или ви е ядосан.
9. Не рационализирайте склонността си да угаждате на другите. Опитайте се да не
си казвате, че няма никакво значение.
10. Направете преглед на отношенията си в миналото и изяснете модела, по който
избирате контролиращи или нуждаещи се партньори. Направете списък на сигналите
за опасност, които трябва да избягвате. Ако е възможно, избягвайте егоистични,
безотговорни или твърде зависими партньори, които генерират силна „химия“ у вас.
11. Когато намерите партньор, който се грижи за вашите потребности, търси вашето
мнение и го цени и който е достатъчно силен, за да поеме поне 50% от отговорностите,
дайте шанс на връзката.
12. Бъдете по-твърд в работата. Уважавайте се за това, което правите. Не
позволявайте на колегите да се възползват от вас. Искайте повишенията, които имате
право да получите. Делегирайте отговорности на екипа.
13. Към бунтарите: опитайте се да се съпротивлявате на порива да правите точно
обратното на онова, което другите искат от вас. Опитайте се да разберете какво искате
вие, и го правете дори да е в съответствие с онова, което ви казват авторитетните
фигури.
14. Направете си флашкарта. Използвайте ги, за да следвате правилния път.

1. Опитайте се да разберете подчинението в детството си. Почувствайте

подчиненото дете в себе си. Вашият житейски капан „Подчинение“ има голяма емо-
ционална сила. Това е така, защото емоциите в детството са много силни, а децата не
могат като възрастните да ги модулират чрез интелекта си. Затова детските емоции
имат примитивна сила. Когато вашият житейски капан „Подчинение“ се активира,
тези емоции се отприщват и се изпълвате с негативни чувства – гняв, вина, страх.
Обикновено се опитвате да избягате от подобно интензивно активиране на своя
житейски капан и да избегнете болезнените чувства. Отричате и потискате чувствата
си. След това, без да знаете какво точно правите, сляпо се подчинявате. Отново и
отново играете подчинената роля в отношенията си и за да се промените, е
необходимо да се подготвите да осъзнаете и понесете някои болезнени чувства.
Най-добрият начин да усетите подчиненото дете у вас, е чрез техниката с образи.
Започнете с пример на подчинение от текущия си живот. Отделете малко време, за да
затворите очи и да позволите конкретна представа да се появи в съзнанието ви.
Опитайте се да се върнете максимално назад в детството си. Не насилвайте образа.
Просто го оставете да изплува на повърхността на съзнанието ви. С кого бяхте? С
майка си или с баща си? А може би с брат, сестра или приятел?

247
 МЕРИ ЕЛЪН: Реших да мълча пред Денис онази вечер, а той дори не забеляза.
ТЕРАПЕВТ: Ядосана ли му беше?
МЕРИ ЕЛЪН: Ядосана? Казвах му нещо, а той не ме слушаше. Продължи да ме прекъсва
и да говори за себе си. Затова реших изобщо да не говоря с него, а той дори не забеляза.
ТЕРАПЕВТ: Нека да направим едно упражнение с образи във връзка с това. Затвори очи
и си представи какво се случи вечерта, когато Денис не те слушаше. Можеш ли да го
направиш?
МЕРИ ЕЛЪН: Да. Върнах се там, където се опитвах да накарам Денис да ме изслуша.
ТЕРАПЕВТ: Добре. Сега нека се появи образ от миналото, когато си се чувствала така
като дете.
МЕРИ ЕЛЪН: Добре. (Пауза.) Представям си баща си. Опитвам се да му кажа, че всички
момичета ще останат до късно вечерта на бала, но той не ме слуша. Просто продължава
да ми крещи, че в никакъв случай неговата дъщеря няма да остане навън до толкова късно.
Толкова съм разочарована, че ми идва да се разкрещя.

Такива упражнения с образи имат способността да предизвикат силна емоция. Може

дори да се изненадате от това, което се случва. Опитайте се да приемете чувствата си и
да разберете на какво трябва да ви научат. Може да откриете, че изпитвате силен гняв
към онези, които са ви подчинили. Опитайте се да понесете преживяването. Гневът ви
е част от вашата здрава страна. Неговата цел е да ви покаже, че трябва да промените
начина, по който се отнасяте към другите хора. Гневът ви може да ви помогне да се
свържете с тази част от себе си, която иска нещо различно – да се промени и да порас-
не. Един мощен начин да се свържете с това преживяване за себе си, е чрез вашия
гняв. Гневът ви може да е единственото доказателство, че има нещо друго, което
искате.
Чрез техниката с образи можете да проследите историята на своя житейски капан
„Подчинение“. Следвайте пътя на неговото развитие през детството си. Забележете
как вашите преживявания подсилват житейския ви капан и правят неизбежно
приемането на подчинен стил на общуване. Продължете, докато не преминете към по-
реалистична гледна точка за ранния си живот в семейството. Накрая се надяваме, че
ще изпитате тъга или гняв за случилото се с вас в детството. Важно е обаче да спрете
да разглеждате тези ранни преживявания като доказателство за необходимостта да се
подчинявате.

2. Направете списък на ежедневните ситуации у дома и в работата, в които се

подчинявате на другите или жертвате своите собствени потребности. Започнете да
се наблюдавате. Станете наблюдател на самите себе си, който стои отстрани и
поддържа отделна гледна точка. Отбелязвайте всеки случай на подчинение от ваша
страна. Направете списък на ситуациите, които са ви най-трудни. Именно те трябва да
бъдат ситуациите, които искате да овладеете.
Ето например списъка, изготвен от Мери Елън:

СТЪПКИ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПОДЧИНЕНИЕТО

1. Кажи на вестникаря да носи вестника до вратата, когато вали.

2. Кажи на продавача, че не искаш помощ.
3. Не давай на децата си повече пари от разрешеното.
248
 4. Помоли Денис да заведа децата на училище сутрин, когато имаш
уроци.
5. Кажи на баща си, че вече не може да критикува децата в твое
присъствие.
6. Вземи цял почивен ден само за себе си и прави неща, които ти
харесват, например пазаруване, четене в парка, среща с приятели и т.н.
7. Кажи на Дороти (приятелка), че се ядосваш, когато не плаща своя дял
от споделеното пътуване на децата.
8. Кажи на Денис как се чувстваш, когато те критикува пред други хора.
9. Кажи на Денис, че не е приемливо да те критикува, когато не си
направила нищо лошо или пред други хора.
10. Когато с Денис отидете да купувате диван, заяви предпочитанията си,
вместо да оставиш всичко на него.

3. Започнете да формирате свои собствени предпочитания и мнения в различни

аспекти на живота: филми, храна, свободно време, политика, актуални
проблемни въпроси, използване на времето и т.н. Научете повече за себе си и
собствените си потребности. Това включва промяна на фокуса на вниманието.
Вместо да използвате умствената си енергия, за да разберете какво иска и чувства
другият човек, започнете да обръщате внимание на това, което вие чувствате и искате.
Помислете какво вие предпочитате.

ТЕРАПЕВТ: Кой филм гледахте двамата онази вечер?

КАРЛТЪН: „Невинен по презумпция“.
ТЕРАПЕВТ: Хареса ли ти?
КАРЛТЪН: Не знам. Беше добре. Ерика го хареса. Не бях мислил за това.
ТЕРАПЕВТ: Е, опитай се да си помислиш сега.
КАРЛТЪН: Е, беше малко пресилено.
ТЕРАПЕВТ: Толкова много, че не ти хареса?
КАРЛТЪН: Не, хареса ми. Поддържаше ми интереса и това ми позволи да позная кой е
убиецът.

Нека собствените ви мнения излизат от вас, а не от хората около вас.

4. Направете списък на това, което правите или давате на другите, и на онова,

което те правят или дават на вас. Колко време изслушвате другите? Колко време
те ви изслушват? Разгледайте съотношението „давам – вземам“ във връзките си.
Изберете най-важните от тях: с вашия партньор, съпруг, деца, най-добър приятел,
родители или шеф. Направете за всеки от тях таблица с две колони: „Какво давам на
конкретния човек“ и „Какво той ми дава“. Изготвянето на тези списъци може да ви
помогне да видите как точно дадено отношение е извън баланса.

МЕРИ ЕЛЪН: Направих списък за мен и Денис. (Дава ми списъка.)

ТЕРАПЕВТ (Прочита списъка.) Това е интересно. Списъкът на това, което даваш на
Денис, има тридесет и две точки — „Изслушвам неговите проблеми в работата“,
„Купувам му дрехи“, „Готвя“, „Вземам му дрехите от химическо чистене“, „Купувам му

249
подаръци“, „Пера дрехите му“ и т.н. А списъкът на това, което Денис ти дава, съдържа
само една точка – „Финансова сигурност“.
МЕРИ ЕЛЪН: Да. Знам. Нищо чудно, че ми е писнало.

Нашата крайна цел е да постигнете баланс във взаимоотношенията си. Не искаме да

спрете да давате, но трябва да спрете да давате толкова много, при това отвъд онова,
което искате. Бихме искали да започнете да получавате нещата, които давате, а
именно – да се грижат за вас, да ви изслушват, да ви подкрепят и уважават.

5. Спрете да се държите пасивно-агресивно. Стремете се към системно

отстояване на себе си – изразявайте това, от което имате нужда или което искате.
Започнете първо с по-прости искания. За да се промените, трябва да сте готов да
експериментирате с нови начини на поведение, които са по-утвърждаващи и насочени
към изразяване на вашите потребности. Важно е да сте готов да правите промени в
начините, по които се отнасяте към хората.
Промяната на начина, по който се държите с някого, променя начина, по който го
усещате. Например трудно е да останете уплашен, ако сте общували уверено с някого.
Най-важното – промяната на поведението ви променя начина, по който мислите за
себе си. Положителната промяна в поведението създава самочувствие и покачва
себеоценката. Тя създава усещане за придобито умение.
Следващата стъпка е да започнете да се държите по-уверено. Знаем, че няма да ви е
лесно. По тази причина е необходимо да работите постепенно. Започнете, като се
държите утвърждаващо в ситуации, които са относително лесни, и бавно се
придвижвайте към по-трудни ситуации.
Използвайте вече създадения от вас списък със ситуации, в които се подчинявате.
Оценете колко труден ще бъде за вас всеки отделен елемент, като използвате следната
скала:
СКАЛА НА ТРУДНОСТ
0 – Много лесно
2 – Леко трудно
4 – Умерено трудно
6 – Много трудно
8 – Усеща се като почти невъзможно.

Ето как Мери Елън оцени елементите от своя списък:

СТЪПКИ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПОДЧИНЕНИЕТО ТРУДНОСТ
1. Кажи на вестникаря да донесе вестника до вратата, когато вали. 2
2. Кажи на продавача, че не искаш помощ. 3
3. Не давай на децата си повече пари от разрешеното. 5
4. Помоли Денис да заведе децата на училище сутрин, когато имаш уроци. 4
5. Кажи на баща си, че вече не може да критикува децата в твое присъствие. 7
6. Вземи цял почивен ден само за себе си и прави неща, които ти харесват – 4
например пазаруване, четене в парка, среща с приятели и т.н.
7. Кажи на Дороти (приятелка), че се ядосваш, когато не плаща своя дял от 5
споделеното пътуване на децата.
8. Кажи на Денис как се чувстваш, когато те критикува пред други хора. 7
9. Кажи на Денис, че не е приемливо да те критикува, когато не си направила 8
нищо лошо или пред други хора.

250
10. Когато с Денис отидете да купуваме диван, заяви предпочитанията си, вместо 4
да оставиш всичко на него.

Работете по всеки елемент от своя списък, започвайки с най-лесните и напредвайки

към по-трудните елементи. Ето някои насоки, които може да следвате.
Имайте предвид, че основната ви цел е да завършите всеки от елементите. Не
позволявайте на своя житейски капан „Подчинение“ да ви отклони от пътя. Например,
когато Мери Елън осъществяваше елемент № 7 от списъка, казвайки на приятелката
си Дороти, че се ядосва за ситуацията с колата, тя трябваше да си напомня, че целта ѝ
е да изрази гнева си, а не да накара Дороти да я харесва. Не допускайте да бъдете
отклонен от вечната скрита програма на подчинения човек – да се хареса на другите.
Каквото и да прави другият човек, спокойно продължавайте да излагате позицията
си. Ако ви атакува, не заемайте отбранителна позиция. Не се загубвайте в това да се
защитавате. Придържайте се към своята гледна точка. Като пример може да видите
част от ролевата игра, която направихме с Мери Елън, за да упражни конфронтирането
с Дороти относно споделените пътувания. Ние влязохме в ролята на Дороти.

МЕРИ ЕЛЪН: Дороти, има нещо, за което искам да говоря с теб. Чувствам се ядосана за
цялата ситуация със споделените пътувания. Ти ме помоли да шофирам вместо теб през
последните пет вторника. Наистина ми е трудно да го правя два пъти седмично.
ТЕРАПЕВТ (в ролята на Дороти): Не мога да повярвам, че си толкова дребнава да го
правиш на въпрос!
МЕРИ ЕЛЪН: Наричай ме дребнава, щом така ти харесва, Дороти, но наистина ми е
много трудно да шофирам два пъти седмично.

Бъдете директен. Не произнасяйте речи. Имате много по-голям шанс да бъдете чут,
ако това, което казвате, е кратко и точно. Използвайте думата „аз“ и говорете от
гледна точка на собствените си преживявания. (Интересно е, че много подчинени хора
избягват думата „аз“, когато говорят за чувствата си. Вместо да казват: „Ядосах се,
когато ми отказа“, казват неща от рода „Хората се чувстват гневни, когато им
отказват по този начин“.) Говоренето относно собствените чувства е важен компонент
на увереността. Това отчасти е практически въпрос. Никой не може да спори с вашите
чувства. Ако казвате: „Аз бях прав, ти не беше прав“, човекът може да спори с вас; но
ако кажете: „Чувствах се ядосан, когато направи това“, никой не може да го оспори.
Никой не може да твърди: „Не, не си се чувствал ядосан“. Чрез изразяването на своите
чувства вие заявявате, че те имат значение.
Осъществявайте всяка точка от списъка в продължение поне на една седмица.
Правете всеки елемент отново и отново, докато не усвоите съответното ниво на
трудност. Ако елементът може да се извърши само веднъж, заместете го с други
елементи от живота ви, които са със същото ниво на трудност.
За да помогнете упражненията да се разпространят във всички области на живота
ви, започнете да се държите уверено и спонтанно всеки път, когато възникнат съответ-
ни ситуации. Опитайте се да наблюдавате всяка ситуация, която изисква
себеутвърждаващо поведение, като подсещане за практикуване и усъвършенстване на
уменията ви за отстояване на себе си.

6. Опитайте се да поискате от другите да се погрижат за вас. Помолете за

помощ, обсъждайте своите проблеми. Опитайте се да постигнете баланс между

251
това, което давате, и онова, което получавате. Помолете хората да ви дават повече.
Говорете за себе си. Много подчинени пациенти ни казват, че когато говорят за себе
си „прекалено дълго“, стават тревожни и превключват компенсаторно към теми за
другия човек. Когато се чувствате тревожен по този начин, се опитайте да разберете,
че е нормално да говорите за себе си. Нормално е да говорите за проблемите си и да
молите за помощ. Ще откриете, че това ви приближава повече към околните. Ако все
пак има хора, които не искат да слушат, тогава е време да преоцените тяхната важност
в живота си.

7. Приключете отношенията си с хора, които са твърде егоцентрични или

егоистични и не могат да зачетат вашите нужди. Избягвайте едностранчиви взаи-
моотношения. Променете или приключете отношения, в които се чувствате като
в капан. Когато започнахме работа като терапевти, бяхме склонни да се опитваме да
запазим всички взаимоотношения в живота на пациента. Ако пациентът беше женен,
нашият импулс беше да се опитаме да запазим брака. Ако пациентът имаше любовна
връзка, нашият импулс беше да се опитаме да запазим връзката. Но вече не смятаме,
че отношенията трябва да бъдат запазени на всяка цена. Някои взаимоотношения са
твърде вредни и имат твърде малко перспективи за промяна.
Ще има хора в живота ви, които ще откажат да се приспособят към вашия опит да
балансирате отношенията. Ако сте женен или тези хора са част от семейството ви,
може да им дадете всякаква възможност да се променят. Но ако в крайна сметка не го
направят, би било добре да се отдръпнете от връзката. Може да се наложи дори да я
прекратите.
Бракът на Карлтън оцеля. Когато той стана по-уверен, първоначално Ерика се
бореше със зъби и нокти. Но на някакво ниво тя приветстваше промяната. В сърцето
си се радваше, че Карлтън става по-силен. В някакъв смисъл за нея беше облекчение
да бъдат наложени граници на нейната взискателност. Чувстваше се по-сигурна и по-
овладяна.
Бракът на Мери Елън обаче не оцеля. Денис не успя да приеме нейното израстване.
Прекалено много беше инвестирал в това той да контролира нещата. Накрая Мери
Елън го напусна. Сега тя работи и учи. Започна да се среща с други мъже.

8. Упражнявайте се да се конфронтирате с хората, когато е необходимо, вместо

да се нагаждате твърде много. Изразявайте гнева си по подходящ начин веднага,
щом го почувствате. Научете се да се чувствате по-комфортно, когато някой е
разстроен, болен или ви е ядосан. Важно е да се научите да изразявате гнева си по
подходящ и конструктивен начин. Вместо да продължите да позволявате на гнева си
да ви контролира, се научете да го използвате, за да подобрите взаимоотношенията си.
Има насоки, които е препоръчително да следвате. Основният принцип е: Каквото и
да прави другият човек, продължавайте спокойно да повтаряте позицията си. Не
позволявайте да ви подмами да започнете да се отбранявате. Придържайте се към
своята гледна точка.
Запазете спокойствие. Не викайте – вие сте много по-силен, когато сте спокоен.
Крещенето е знак за психологическо поражение. Опитайте се да не атакувате човека.
Просто посочетете какво точно е направил и как това ви е разстроило.
Ако имате принципно добри отношения с някого, но искате да му кажете нещо
негативно или критично, опитайте се да започнете с нещо положително. Стремете се

252
да внушите на човека нагласа на откритост към онова, което ще кажете. Хората са
способни да слушат само когато са в състояние на възприемане. Ако ги разгневите, ще
станат отбранителни и ще се изключат. Започването с положително изказване ще
повиши възприемчивостта на слушателя.
Например Карлтън започна един от най-трудните елементи от списъка си („Кажи на
Ерика да не ме мъмри пред други хора“) с изявлението: „Ерика, знам, че ме обичаш“.
Кажете нещо, което е положително и вярно, а не нещо просто ей така. След това
насочете критиките си не към човека, а към поведението му. Карлтън не каза на
Ерика: „Ти си безчувствен човек“. По-скоро ѝ каза, че тя прави нещо, което той не би
искал: „Понякога ме критикуваш пред други хора“. Важно е да поискате конкретна
промяна в поведението. Има по-голяма вероятност човекът да се съобрази, ако дадете
ясно описание на конкретната промяна в поведението, която искате да постигнете.
Накрая е добре да завършите отново с нещо положително. Карлтън приключи
искането си, като каза: „Наистина оценявам, че остана тук и ме изслуша“.
Изберете подходящ момент. Не избирайте време, в което някой от вас е в изразено
емоционално състояние. Изчакайте въпросът да бъде обсъден в спокойна атмосфера.
Освен това бъдете уверен не само в думите си, но и в езика на тялото и в тона на гласа
си. Гледайте човека директно в очите. Ако това ще ви помогне, практикувайте
упражнения за увереност пред огледалото, преди да го изпробвате на живо.

9. Не рационализирайте склонността си да угаждате на другите. Опитайте се да

не си казвате, че няма никакво значение. Време е да започнете да изразявате своите
предпочитания в отношенията си с другите хора. Опитайте се да го правите при всяка
възможност. Започнете с привидно тривиални въпроси и напредвайте към по-важните.

КАРЛТЪН: Може да звучи странно, но мисля, че моментът, в който започнах да се

променям в терапията, беше една вечер, когато Ерика ме попита какво искам за вечеря –
пържола или хамбургер. Започнах да ѝ казвам, че няма значение, и се спрях – избрах
пържола.

Претеглете позитивите и негативите, за да решите какво предпочитате. Направете

избор и го обявете.

10. Направете преглед на отношенията си в миналото и изяснете модела, по

който избирате контролиращи или нуждаещи се партньори. Направете списък на
сигналите за опасност, които трябва да избягвате. Ако е възможно, избягвайте
егоистични, безотговорни или твърде зависими партньори, които генерират
силна „химия“ у вас. Направете списък на най-важните взаимоотношения в живота
си. Какви са обичайните модели? Кои са сигналите за опасност, които е добре да
избягвате? Привлечен ли сте от доминиращи партньори? Претопявате ли се в живота
на вашите партньори, така че да нямате отделно усещане за себе си? Привлечен ли сте
от хора, които ви тормозят със заплахи или обвинения? Или пък сте привлечен от
безпомощни, зависими хора, които се нуждаят от вас и грижите ви?
Моделите, които идентифицирате, са именно онези, които трябва да избягвате.
Знаем, че ще ви бъде трудно, защото сте най-привлечен точно от този тип партньори.
Страстта е силна, но не трябва да поддържате такива взаимоотношения. Цената за вас
е прекалено голяма. В дългосрочен план ще ставате гневен и нещастен. По-добре е да
избирате отношения, в които има равнопоставеност, дори ако „химията“ е по-слаба.
253
 11. Когато намерите партньор, който се грижи за вашите потребности, търси
вашето мнение и го цени и който е достатъчно силен, за да поеме поне 50% от
отговорностите, дайте шанс на връзката. Ако се окажете с партньор, който вярва в
равнопоставеността, дайте възможност на връзката да проработи. Направете това дори
да ви се струва странно. Подчинените хора често се отказват прекалено бързо от
добрите отношения, твърдейки, че просто са загубили интерес, че връзката не
изглежда достатъчно добра за тях и че нещо липсва или няма достатъчно „химия“. Ако
чувствате някакво привличане – дори в умерена степен, дайте шанс на връзката.
Колкото повече свиквате с новата си роля, толкова повече страстта ще се увеличава.

12. Бъдете по-твърд в работата. Уважавайте се за това, което правите. Не

позволявайте на други хора да се възползват от вас. Искайте повишенията, които
имате право да получите. Делегирайте отговорности на екипа. Приложете
всичките техники за увереност в работата. Коригирайте ситуациите, в които се
подчинявате. Случва ли се да не сте директен с шефа си, а след това да ставате
пасивно-агресивен? Жертвате ли собствените си интереси за сметка на интересите на
своите подчинени? Оставяте ли колегите и съперниците си да ви прескачат?
Коригирайте тези ситуации. В началото може да изглежда страшно, но ще откриете,
че се чувствате добре, когато се отстоявате, и това ще ви мотивира да продължите. Не
ставайте прекалено агресивен, но вземайте полагащото ви се.

13. Към бунтарите: опитайте се да се съпротивлявате на порива да правите

точно обратното на това, което другите искат от вас. Опитайте се да разберете
какво искате вие, и го правете дори да е в съответствие с онова, което ви казват
авторитетните фигури. За вас, бунтарите, е добре да се освободите от външно
влияние – от онези, срещу които се бунтувате. Поглеждайте към себе си и търсете
своите собствени мнения и посоки. Вие не познавате себе си по-добре от другите
подчинени хора и всъщност не сте по-свободен. Докато решенията ви са продиктувани
от други хора, вие сте по същия начин потиснат и ядосан. Дайте си свободата да се
съгласявате с авторитетните фигури.
Следвайте всички останали стъпки на промяната. Също така е добре да се научите
да бъдете по-уверен, а не прекалено агресивен. Опитайте се да изравните съотно-
шението „давам – вземам“ в живота си, така че да давате толкова, колкото получавате.

14. Направете си флашкарти. Използвайте ги, за да следвате правилния път.

Когато установите, че имате проблеми, използвайте флашкартите. Флашкартата може
да ви напомня за вашето право да отстоявате себе си. Ето един пример за флашкарта,
написана от Карлтън. Темата беше да се опита да отказва при неоснователни искания.

ФЛАШКАРТА ЗА САМОЖЕРТВА

Имам право да кажа „Не“, когато хората ме молят да правя неразумни

неща. Ако кажа „Да“, ще се ядосам на другия човек и на себе си. Мога да
живея с вината, че казвам „Не“. Дори да причиня малко болка на другия
човек, това ще бъде само временно. Хората ще ме уважават, ако им казвам

254
„Не“, а аз ще уважавам себе си.

Ето и една, написана от Мери Елън за нейните взаимоотношения с Денис:

255
 ФЛАШКАРТА ЗА „ПОДЧИНЕНИЕ“

Това, което аз искам, е важно. Заслужавам да се отнасят с уважение към

мен. Не трябва да позволявам на Денис да ме третира зле. Заслужавам
повече от това. Мога да отстоя себе си. Мога спокойно да изискам да се
отнася към мен с уважение, или дискусията ще приключи. Ако той не може
да порасне достатъчно, за да ми даде равни права в тази връзка, ще се
разделим и ще намеря някого, който по-добре отговаря на моите
потребности.

Носете със себе си флашкартата. Когато се задейства житейският ви капан и е време

да бъдете уверен, извадете картата и я прочетете. Флашкартите са ценни за пос-
тепенното преминаване от интелектуално разбиране към емоционално приемане.

НЯКОЛКО ФИНАЛНИ ДУМИ

В процеса на работа по промяната е важно да отбелязвате всеки напредък.

Отправяйте си похвали, когато заслужавате. Промяната е много по-трудна, ако
забравяте да се възнаграждавате за всеки етап по пътя. Опитвайте се да поглеждате
назад, за да видите колко далеч сте стигнали, вместо постоянно да гледате колко още
имате да постигате. Когато направите някаква промяна, дори и малка, отделете време,
да ѝ се порадвате. Когато направите стъпка, с която се отдалечавате от подчинението,
дайте си признанието, което заслужавате.
Помнете, че вашият житейски капан „Подчинение“ ще действа през целия ви живот
по силата на спомените и на многобройните повторения и потвърждения. Подчи-
нението обикновено ви се струва правилно. Вашият житейски капан е централен за
цялостната ви гледна точка за себе си и за света. Естествено, житейският ви капан ще
се бори много усилено за оцеляване, а вие ще намирате комфорт и сигурност в
поддържането му независимо от негативните последици за живота ви. Не се
обезкуражавайте, че промяната е бавна.
Много е изкусително да се мъмрите за подчинението си. Мери Елън например
казва: „Толкова съм слаба. Това ме кара да се мразя“. Но това отношение може само да
попречи на вашите усилия за промяна. Преди всичко се опитайте да уважавате
причините, поради които се е развил вашият житейски капан. В детството ви той е бил
от съществено значение за емоционалното ви оцеляване. Но това, което някога ви е
помагало, сега ви наранява и е време да се откажете от него. Време е да започнете
дългото пътуване далеч от самоотричането и поражението и да възвърнете живота си.

256
 15.
„Никога не е достатъчно добре“
ЖИТЕЙСКИ КАПАН „НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ“
Памела: Четиридесетгодишна. Стресирана е от потребността си да бъде
идеална както в личния, така и в професионалния си живот.

Памела е така наречената супержена. Прави всичко. Тя е лекарка и ръководи

отделението по анестезиология в университет от „Бръшляновата лига“. Не само
изпъква с опита си по анестезиология, една от най-трудните области в медицината, но
и ръководи мащабна изследователска програма. Печели субсидии от федерални и
частни организации, публикува в топсписания и пътува по целия свят, за да присъства
на професионални срещи. Печели над двеста хиляди долара годишно.
В същото време тя е съвършена съпруга и майка. Съпругът ѝ Крейг е изпълнителен
директор в голяма корпорация и във връзка е това практически всяка седмица Памела
има някаква социална активност, свързана с бизнеса. Освен това настоява да бъде с
децата си, и се стреми всеки ден да прекарва известно време с тях. Планира и всеки
ден да тренира и е отлична тенисистка. Къщата ѝ е безупречна, а градината е идеално
поддържана. Памела ми каза как съжалява, че не може да прави всичко в градината
сама.

ТЕРАПЕВТ: Значи, ти си човек, който се опитва да прави всичко в живота.

ПАМЕЛА: Точно така и предполагам, че успявам. Единственият проблем е, че правя
толкова много различни неща, че при мен е бъркотия. Едно непрекъснато тичане, тичане,
тичане.
ТЕРАПЕВТ: Изглежда, че ти идва твърде много.
ПАМЕЛА: Да, бих казала, че е твърде много. Не се радвам на живота. Ти си мислиш, че
би трябвало да се радвам поне малко за това, което имам. Но не е така. Всъщност се
чувствам потисната. Претоварена и депресирана. Ето защо дойдох на терапия. Стигнах
дотам, че не искам да стана от леглото.
ТЕРАПЕВТ: Всъщност спря ли да правиш нещата?
ПАМЕЛА: Разбира се, че не. Все още правя всичко. Все още ставам от леглото. Нищо не
се е променило. Но може би причината е, че станах на четиридесет години. Искам още
нещо от живота – малко време за себе си.

Кийт: Четиридесет и две годишен. Неговото неумолимо преследване на успеха го

разрушава физически.

Кийт също е успешен в това, което прави. Той е телевизионен водещ в голяма
нюйоркска телевизия. Изглежда добре и излъчва леко впечатление за превъзходство.
Старателно и леко надменно ми разказа за всичките си постижения. Кийт е известен,
познава изтъкнати личности, има власт в телевизионната компания, богат е и се среща
с красиви модели и актриси. Но въпреки това все още е недоволен. Иска повече.

ТЕРАПЕВТ: Защо дойде на терапия?

КИЙТ: Ще бъда честен с теб. Не искам да съм тук. Единствената причина, поради

257
която съм дошъл, е, че лекарите ми казват, че моите раздразнени черва и главоболието ми
са причинени от стрес. Трябва да се науча да се отпускам.
ТЕРАПЕВТ: Значи, искаш да се отървеш от раздразнените черва и главоболието, но
всичко друго да остане по същия начин?
КИЙТ: Да. Не съм настроен да спра, а да продължавам напред.

ВЪПРОСНИК ЗА „НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ“

Попълнете този въпросник, за да измерите силата на своя житейски капан

„Неумолими стандарти“. Използвайте скалата по-долу.

КЛЮЧ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Напълно невярно е за мен.
2. По-скоро не е вярно за мен.
3. По-скоро е вярно, отколкото невярно.
4. Умерено вярно е за мен.
5. Предимно вярно е за мен.
6. Описва ме идеално.

Ако имате оценки 5 или 6 във въпросника, този житейски капан може да се отнася
за вас дори ако общата оценка е ниска.

Оценка Описание
1. Не мога да приема да съм втори. Трябва да съм най-добрият в нещата, които
върша.
2. Това, което правя, никога не е достатъчно добро.
3. Стремя се да поддържам всичко в идеален вид и ред.
4. Трябва да изглеждам по най-добрия начин през цялото време.
5. Имам толкова много да постигам, че нямам време да се отпусна.
6. Моите лични отношения страдат, защото си оказвам прекалено голям натиск.
7. Здравето ми страда, защото се подлагам на прекалено голям натиск.
8. Заслужавам сериозна критика, когато направя грешка.
9. Аз съм много конкурентен човек.
10. Богатството и статусът са много важни за мен.
ВАШАТА ОБЩА ОЦЕНКА ЗА „НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ“ (сборът от
оценките на въпроси 1-10):

ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВАШАТА ОЦЕНКА ЗА „НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ“

10 – 19: Много ниска. Този житейски капан вероятно не се отнася за вас.

20 – 29: Ниска. Този житейски капан може да се отнася за вас само от време на
време.
30 – 39: Умерена. Този житейски капан е проблем в живота ви.
40 – 49: Висока. Това е важен житейски капан за вас.
50 – 60: Много висока. Това е един от основните ви житейски капани.

ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЗА НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ

Основното чувство е напрежение. Никога не можете да се отпуснете и да се радвате

258
на живота. Винаги натискате, натискате и натискате, за да продължите напред. Борите
се да бъдете най-добър в това, което правите, независимо дали става дума за училище,
работа, спорт, хоби, запознанства, или секс. Трябва да имате най-добрата къща, най-
добрата кола, най-добрата работа, да печелите най-много пари и да изглеждате най-
красив. Да бъдете максимално креативен и организирани.
Името на житейския капан е от гледна точка на външния наблюдател. Смятахме, че
стандартите на Памела и Кийт са неумолими, но те не мислеха така. За тях това беше
просто нормално количество усилия в името на постиженията. Хората, които имат
житейския капан „Неумолими стандарти“, обикновено са успешни в онова, което
правят, но този успех е от гледна точка на другите. Другите хора смятат, че сте
постигнали много, а вие приемате своите постижения като даденост. Те са само това,
което сте очаквали от себе си.
Физическите симптоми, като раздразнените черва и главоболието на Кийт, са чести.
Може да имате високо кръвно налягане, язва, колит, безсъние, умора, пристъпи на
паника, аритмия, затлъстяване, болки в гърба, кожни проблеми, артрит, астма или
всякакви други физически проблеми.

КИЙТ: Сякаш тялото ми казва, че не мога да правя това, не мога да натискам толкова
много.
ТЕРАПЕВТ: Значи, нещо трябва да отпадне.

За вас животът е само правене. Животът през цялото време е работа и постижения.
Винаги сте на ръба на своите възможности. Никога няма шанс да си починете, да
спрете и да се наслаждавате на постигнатото. Всичко, включително приятните
дейности, като игри или плуване, се превръща в изпитание. Памела и съпругът ѝ
Крейг дискутираха това в една от нашите брачни сесии.

ПАМЕЛА: Не мога да се отпусна, когато играя тенис. Това е като да гледам играта си и
да се опитвам да усъвършенствам всеки удар. Наистина се вбесявам, когато не мога да го
направя правилно.
ТЕРАПЕВТ: Така че дори и играта е работа.
КРЕЙГ: Вярно е. Точно по тази причина не ми харесва да играя с нея. Взема играта
толкова на сериозно и е толкова напрегната. Всяка игра е въпрос на живот и смърт и тя се
разстройва, когато губи.

Неумолимите стандарти могат да създадат пълна гама от негативни емоции.

Чувствате се постоянно разочарован и раздразнен от себе си, че не отговаряте на
своите собствени стандарти. Може да се чувствате хронично гневен и със сигурност
имате високо ниво на тревожност. Обсебен сте от следващото нещо, което трябва да
направите правилно. Основен фокус на тревожността ви е времето: имате толкова
много да правите и толкова малко време. Винаги сте нащрек за времето и постоянно
усещате неговия натиск. Освен това може да се чувствате депресиран от мрака на
живота си и от безмислието на онова, което сте постигнали.
Може да си зададете въпроса защо продължавате да си оказвате натиск по този
начин. Колкото и да сте изчерпан, вместо да забавите темпа, вие го ускорявате, като
поемате все повече отговорности. Сякаш вярвате, че някое от нещата, които вършите,
най-накрая ще ви донесе истинско удовлетворение. Не осъзнавате, че начинът, по
който подхождате към всичко, прави истинското удоволствие невъзможно. Каквото и

259
да се опитвате да постигнете, неизбежно придобивате същото тежко усещане за
натиск.

КИЙТ: Продължавам да мисля, че ако можех да постигна онова, което искам да бъда,
може би ще бъда удовлетворен.
ТЕРАПЕВТ: Но независимо от онова, което получаваш, независимо дали става въпрос за
нова работа, нова приятелка, нова кола, или ново пътуване, винаги прилагаш същите
безмилостни стандарти. Наистина стандартите са това, което трябва да се промени.

Вие вярвате във възможността за успех – че ако продължавате да се стремите, ще

успеете да постигнете чудесното състояние на съвършенство. Въпреки че вероятно не
се смятате за истински успешен, чувствате, че се усъвършенствате и се приближавате
до целта. Това усещане за напредък ви кара да продължавате напред. Представяте си
края на пътя, когато най-сетне ще можете да се отпуснете и да се насладите на живота.
Фантазирате си неопределено бъдещо време, когато ще бъдете освободен.

ТЕРАПЕВТ: Какво е онова, което те кара да поддържаш безразсъдния темп? Защо

просто не спреш?
ПАМЕЛА: Аз самата мисля много за това. Мисля, че е така, защото винаги виждам
светлината в края на тунела, когато ще мога да се отпусна и да получа онова, което искам.
Чувствам, сякаш вървя натам.

Но състоянието на мир, което се надявате да намерите в края на своите стремежи,

никога не идва. Дори да дойде, ще намерите нещо друго, друг неумолим стандарт,
който да трябва да удовлетворите. Така вашият житейски капан се самоподдържа. В
същността си вие не се чувствате комфортно, ако не полагате усилия. Това може да не
ви прави щастлив, но ви е познато. Това е дяволът, който познавате.
Има поне три чести варианта на житейския капан „Неумолими стандарти“. Може да
имате повече от един тип, всъщност може да имате и трите.

ТРИ ТИПА „НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ“

1. Компулсивност
2. Ориентираност към постижения
3. Ориентираност към статус

Компулсивност
Компулсивен е човек, който държи всичко в идеален ред. Вие се грижите за всеки
детайл, независимо колко е дребен, и се страхувате да направите каквато и да е греш-
ка, независимо колко е малка. Чувствате се разочарован и разстроен, когато нещата не
са правилни.

КИЙТ: Срещата с Шарън беше пълен провал. Когато стигнахме до театъра, установих,
че сме встрани от центъра на залата с поне шест места. Бях толкова раздразнен, че едва
можах да обърна внимание на пиесата.
ТЕРАПЕВТ: Срамота... Знам, че да отделиш време да гледаш пиесата, е означавало
много за теб. Жалко, че не си могъл да и се насладиш.

Когато Кийт отива някъде, той не пропуска нито един детайл. Мястото трябва да е

260
идеално, храната да е безупречна и стайната температура да е правилна. Разбира се,
всеки път нещо не е наред и той просто не може да се отпусне и да се забавлява.
Кийт се ядосва на обкръжението си, което го разочарова. Но не всички компулсивни
хора се ядосват на заобикалящата ги среда. Някои се ядосват на самите себе си.
Възможно е да обвинявате повече себе си, отколкото заобикалящото ви. Памела
функционира по този начин. Подобно на Кийт тя е компулсивен тип, но по-голямата
част от гнева насочва към себе си.

ТЕРАПЕВТ: Как мина вечерното ти парти?

ПАМЕЛА: Всичко беше наред с изключение на това, че оризът беше леко препечен.
Наистина се ядосах на себе си за този ориз.

Когато Памела мисли за вечерното си парти, умът ѝ се придържа към единствения

детайл, който не е бил съвсем наред. Тя упреква себе си, че не е направила този де-
тайл, както трябва.
Обсесивният самоконтрол е често срещан. Всъщност целият въпрос за контрола е
от основно значение за този тип хора. Когато се чувствате извън контрол в други
аспекти на живота си (например поради капана „Уязвимост“ или „Подчинение“),
компулсивността може да бъде начин да се справите, да чувствате, че всичко е под
контрол.

Ориентираност към постижения

Типичен представител е така нареченият работохолик. Вие сте човекът, който
работи шестнадесет часа седем дни в седмицата. Придавате прекомерна стойност на
високото ниво на постиженията си за сметка на другите си нужди. Трябва да сте най-
добрият.

ПАМЕЛА: Когато бях в колежа, помня, че веднъж не можах да спя цяла нощ, защото се
тревожех, че ще получа петица в курса по смятане. Мислех си, че няма да получа златен
медал за отличие с тази петица. Бях толкова ядосана на себе си, че прецаках този курс.

Важно е да бъдат разграничени житейските капани „Неумолими стандарти“ и

„Провал“. Капанът „Провал“ е свързан с чувството, че сте се провалили спрямо своите
връстници, че сте под средното ниво. Капанът „Неумолими стандарти“ е свързан с
преживяването, че сте най-малко на средно ниво, но непрекъснато се стремите да
постигнете много високи, перфекционистични стандарти. Човекът с житейския капан
„Провал“ ще изпълни задачата и след това ще си помисли: „Не мога да направя нищо
като хората, оплесках всичко“. Човекът с капана „Неумолими стандарти“ ще изпълни
задачата и ще си помисли: „Направих го добре, но можех и още по-добре“.

ПАМЕЛА: Въпросът не е в това, че ще се проваля. Знам, че ще свърша добра работа.

Страхът ми не е, че мога да се проваля, а да не би да съм посредствена, да не изпъквам
достатъчно в тълпата.

Житейският капан „Неумолими стандарти“ може понякога да доведе до

преживяване за провал. Ако вашите неумолими стандарти са толкова високи, че не
можете да ги постигнете, може да започнете да се чувствате некомпетентен и
провален. Може да се окаже, че почти сте постигнали целите си преди падането, но

261
чувствате, сякаш съвсем нищо не сте постигнали.
Много работохолици съществуват в състояние на хронична раздразнителност или
враждебност. Това е личността Тип А. Тип А се ядосват на всеки, който ги надмине
или блокира амбициите им. А ако блокирането е вътрешно, те се ядосват на себе си.
Не са положили достатъчно усилия или не са направили нещо достатъчно добре. Имат
постоянно усещане за вътрешно раздразнение.
Може да имате по-лека форма на ориентираност към постижения. Вероятно
дисбалансът между работа и забавления в живота ви е по-малък. Действително, не
можете да се отпуснете, но поне животът ви не е напълно изконсумиран от работата.
Също така може да сте работохолик по отношение на неща, различни от работата ви,
като обзавеждане на къщата ви, пазаруване или продажба на дрехи, или различни
хобита и спорт. Може да бъде всичко – всяка дейност, която се превръща в работа и ви
поробва.

Ориентираност към статус

Ориентираността към статус е свързана с прекомерен акцент върху
придобиването на признание, статус, богатство, красота, т.е. фалшив Аз. Тя често е
форма на контраатака, за да компенсира основните преживявания на капана
„Дефектност“ или „Социално изключване“.
Ако имате прекомерна ориентираност към статус, никога не се чувствате
достатъчно добър, независимо какво правите. Склонен сте да се самонаказвате или да
се срамувате, когато не успеете да удовлетворите своите високи очаквания. Хванат
сте в безкрайна борба да натрупате повече власт, пари или престиж, но това никога не
е достатъчно, за да ви накара да се чувствате добре със себе си.

ТЕРАПЕВТ: Странно е, но въпреки че си успял да бъдеш на такова специално парти и

както казваш, си завел „най-красивата жена“ там, все още звучиш, като че ли през цялото
време си бил нещастен.
КИЙТ: Бях разстроен от това къде ни настаниха на вечеря. Стана ясно, че не бяхме
част от вътрешния кръг.

Кийт никога не е удовлетворен. Никога не може да докаже на сърцето си, че той

наистина заслужава. Чувства се заставен да се стреми към все по-високи нива на
успех. Независимо от постигнатото все още дълбоко в себе си се чувства засрамен от
това кой е.
Ориентираността към статус също може да бъде начин за компенсиране на
преживявания свързани с капана „Емоционална депривация“. Може да се опитвате да
запълните емоционалната си празнота с власт, слава, успех, пари, заменяйки
истинската емоционална свързаност със статус. Въпреки това обаче статусът никога
не е достатъчен. Една пациентка на име Нанси се ожени за богат, но необичащ я мъж и
прекарваше по-голямата част от времето си в пазаруване. Имаше най-доброто от
всичко. Стоеше сама в голямата си къща, заобиколена от всичките си вещи, и се
чудеше какво ѝ липсва.
Има четири основни причини за капана „Неумолими стандарти“:

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН

„НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ“

262
 1. Любовта на вашите родители е била условна – зависела е от това дали
изпълнявате високите стандарти.
2. Единият или и двамата ви родители са били модел за високи,
небалансирани стандарти.
3. Вашите неумолими стандарти са се развили като начин да
компенсирате преживяванията за капаните „Дефектност“, „Социално
изключване“, „Емоционална депривация“ или „Провал“.
4. Единият или и двамата ви родители са използвали срама или
критиката, когато не сте успявали да изпълните високите им очаквания.

Израстването в атмосфера на условна любов е една от честите причини. Родителите

са ви давали привързаност, одобрение или внимание само ако сте били успешен или
съвършен. Именно това се е случило с Памела.

ПАМЕЛА: Сякаш не съществувах за тях, освен когато спечелех някоя награда или получех
най-високата оценка. Спомням си, че като ми казаха, че ще имам златен медал за отличие,
първата ми мисъл беше да се втурна вкъщи, за да кажа на родителите си, защото ще
бъдат щастливи с мен. През повечето време не изглеждаше, че ги е грижа за мен.

При условна любов вашето детство преминава като състезание за спечелване на

любовта на родителите ви. Това състезание е безкрайно, с малко точки на подкрепа по
пътя. Помолихме Памела да ни даде някаква гледна точка за детството си:

ПАМЕЛА: Тичам към къщи, но къщата се отдалечава и колкото по-бързо тичам, толкова
повече се отдалечава.

Алтернативно може да сте имали любящи родители, които са ви давали щедра

любов и одобрение, когато сте удовлетворявали високите им очаквания. Важното
обаче е, че постигането на някакъв стандарт в училище, на красота, статус,
популярност или спорт е било най-ефективният начин да спечелите любовта,
уважението или дори усмивката на родителите си. Родителите ви може да са ви
поставяли на пиедестал заради вашия успех.
Родителите ви може да са били модел за неумолими стандарти. Самите те са били
подредени, перфекционистични, ориентирани към статуса или към високите пости-
жения. Вие сте възприели техните нагласи и поведения. Често този произход е
поразителен, защото никой в семейството не си е давал сметка, че стандартите са
толкова високи. Възприемани са били от всички като нормални.

ПАМЕЛА: Преди да започна терапия, никога не съм мислила, че моите стандарти са

нереалистични. Никога не съм мислила за родителите си като за перфекционисти. Винаги
съм мислила за тях като за обикновени хора с нормални, средни стандарти. Едва когато
започнах да ги наблюдавам по-отблизо, разбрах, че за майка ми къщата трябва да е
съвършена. Никога не е имало и следа от бъркотия. Ако съм влязла и съм оставила лист хар-
тия на масата, в рамките на пет минути майка ми ще ме помоли да го махна и да го сложа
там, където му е мястото. Баща ми също беше напълно перфекционистичен в работата
си. Притежаваше собствен бизнес и за какъвто и въпрос да се отнасяше, трябваше сам да
го разреши и да го направи идеално. Винаги работеше.

263
 Никой никога не е казвал на Памела: „Трябва да правиш нещата много добре“. Тя го
е научила единствено чрез моделиране – наблюдавайки родителите си. Ако имате ро-
дители с високи стандарти, те неусетно са ги споделили с вас, било то директно или
по-незабележимо.
Високите родителски очаквания са особено често срещани в заможните предградия,
където живеят много професионалисти. Колкото по-голям професионалист е
родителят, толкова по-вероятно е детето да бъде подложено на този натиск. Цялата
култура поддържа високи очаквания по отношение на постиженията. Имаме обаче и
много пациенти с неумолими стандарти от семейства от работническата класа.
Можете да имате родители с неумолими стандарти, които са автомонтьори, касиери,
художници или музиканти от всички нива на социалната стълба.
Имаме пациенти, чиито неумолими стандарти са резултат от опита им да се
издигнат над детската си среда. Може да сте се чувствали по-долу от връстниците си
или да сте смятали, че вашите родители не са били на ниво, и сте се опитали да
компенсирате с високи постижения или статус. Това беше вярно за Кийт. Кийт беше
израснал в работнически квартал и се срамуваше от това. Беше учил в училище, което
е било предимно за работническата класа, и беше завиждал на богатите ученици от
заможната част на града.

КИЙТ: Чувствах, като че ли там, откъдето съм дошъл, не беше достатъчно добре.
Исках да се издигна до богатите деца. Исках нещата, които те имаха, и отрано реших, че
ще ги получа.

Кийт планираше целия си живот около напредването по социалната стълба.

Неговите неумолими стандарти бяха реакция на срама относно капана „Социално
изключване“ на семейството му.
Капанът „Неумолими стандарти“ може също така да бъде свързан с други житейски
капани – като „Емоционална депривация“. Като дете сте открили, че похвалата за
вашите постижения може донякъде да замести твърде малкото любов, която
получавате. Успехът може да бъде стратегия за свързване с другите хора. За
съжаление, това обикновено е блед заместител на истинската грижа и разбиране.
Родителят може да ви е подтикнал. Майката на Кийт смятала, че принадлежи към
по-висока класа, но се е омъжила за човек от по-ниска. Тя изпълнила желанието си за
статус косвено чрез Кийт. Вследствие на това Кийт никога не можел да се отпусне.
Майка му винаги вървяла по петите му. Той ни описа този образ на майка си по
следния начин:

КИЙТ: Аз съм в леглото, опитвайки се да заспя, и чувам гласа ѝ: „По-добре да тръгваш,

има неща, които трябва да свършиш. Написа ли си домашното? Не е ли по-добре да
тренираш тенис? Не трябва ли да се обадиш на приятелите си?“.

Въпреки че хората с капана „Неумолими стандарти“ обикновено са забележително

успешни като възрастни, техните детски спомени рядко се фокусират върху
преживяване за успех. Всъщност е по-вероятно да си спомнят, че са се чувствали
дефектни, изключени или самотни. Независимо колко упорито са се трудели, те рядко
са получавали уважението, възхищението, вниманието или любовта, които са искали.

264
 ПАМЕЛА: Имам множество спомени как се връщам от училище с най-високите оценки,
но не получавам никакво признание. Трябваше да бъде нещо необикновено, за да привлека
вниманието.

В семейството на Памела да се справяш много добре, се е интерпретирало като

нещо нормално. Похвалите са били рядкост. Когато питаме тези пациенти дали са
перфекционисти, те казват: „Не“. Когато питаме дали родителите им са
перфекционисти, те също отговарят с „Не“. По техните стандарти те са далеч от
съвършенството.
Родителите или не са хвалили детето си, когато се е справяло добре, или са
оттегляли любовта си, когато детето не е отговаряло на очакванията им.
КИЙТ: В първи курс в колежа не бях поканен да членувам в студентското
сдружение. По този повод майка ми не ми говори цяла седмица.
Друга пациентка ни сподели, че майка ѝ преставала да я прегръща и да я целува, ако
получи по-малко от шестица в училище.
Може да имате ярки спомени за неуспехите си. Имахме един пациент например,
чийто баща му се беше подигравал, когато губел в спортните състезания с братята си.
Целият акцент в семейството бил върху конкуренцията, върху това, че трябва да
бъдеш най-добрият. Той и братята му се биели, за да видят кой е най-силният. Макар
че станал отличен спортист, единственото, което си спомня, са разочарованието и
натиска. Може да имате спомени за много силен стремеж, въпреки който не успявате
да се справите с тези невъзможно високи стандарти.
Ако родителите ви са използвали срама или критиката, когато не сте покривали
техните очаквания, е почти сигурно, че имате и житейския капан „Дефектност“.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН

„НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ“

1. Вашето здраве страда и поради ежедневни стресове и претоварване – а

не само поради неизбежни житейски събития.
2. Балансът ви между работа и удоволствия е несиметричен. Усещате
живота си като постоянен натиск и работа без удоволствия и награди.
3. Целият ви живот се върти около успеха, статуса и материалните неща.
Изглежда, че сте загубили контакт с истинското си Аз и вече не знаете
какво всъщност ви прави щастлив.
4. Твърде много от енергията ви отива да поддържате в ред живота си.
Прекарвате прекалено много време в правене на списъци, организиране на
живота, планиране, почистване или ремонти. На практика не ви остава
достатъчно време за творчество или отпускане.
5. Отношенията ви с другите хора страдат, защото използвате много
време за изпълнение на своите собствени стандарти – работа, успех и т.н.
6. Карате другите хора да се чувстват неадекватни или напрегнати около
вас, защото се притесняват, че не могат да удовлетворят високите ви
очаквания.
7. Рядко спирате, за да се насладите на успехите, на усещането за
265
постижение. Вместо това просто преминавате към следващата задача, която
ви очаква.
8. Чувствате се претоварен, защото се опитвате да постигнете прекалено
много; изглежда, никога нямате достатъчно време, за да завършите онова,
което сте започнали.
9. Стандартите ви са толкова високи, че виждате повечето дейности като
задължения или изпитания, през които трябва да преминете, вместо да се
наслаждавате на самия процес.
10. Отлагате често. Тъй като стандартите ви превръщат повечето задачи в
истинско претоварване, вие ги избягвате.
11. Чувствате се много раздразнен или разочарован, защото нещата и
хората около вас не отговарят на вашите високи стандарти.

Основният проблем при капана „Неумолими стандарти“ е, че губите връзка с

естествените аспекти на личността си. Вие сте толкова фокусиран върху реда, пос-
тиженията или статуса, че не се грижите за основните си физически, емоционални и
социални нужди.

ПАМЕЛА: Понякога се чувствам като машина – като че ли не съм истински жива.

Сякаш се движа автоматично.

Любов, семейство, приятелство, творчество и забавления – нещата, които показват,

че си струва да се живее, стоят на задната седалка във вашето обсесивно състезание за
перфектност.

КРЕЙГ: Върнахме се в лятната си къща, а аз и децата си сложихме банските и

отидохме да плуваме в езерото. Смеехме се, пръскахме се и се забавлявахме. Памела остана
в къщата – чистеше, разопаковаше целия ни багаж и какво ли още не. Продължавахме да я
викаме да излезе и да поплува, а тя повтаряше: „Още минута, само минута“, и в крайна
сметка не дойде при нас.

Вашите неумолими стандарти ви костват много. Пропускате редица възможности за

щастие и радост от живота.
Вашата награда е размерът на успеха ви. В каквато и сфера да сте избрали да се
развивате, вероятно сте един от най-добрите. Ако отидем на върха на която и да е
организация, шансът да намерим някого с капана „Неумолими стандарти“ е голям.
Кой друг би вложил времето и енергията, необходими за достигане на върха? Кой друг
би искал да пожертва толкова много други части от живота си? Когато четете
интервюта с известни хора, непрекъснато чувате за техния перфекционизъм,
отдаденост и внимание към детайла, как те непрекъснато стимулират себе си и
другите.
Вие обаче не спирате, за да се насладите на успеха си. Когато едно нещо се
изпълни, просто премествате фокуса си върху следващото, в значителна степен обез-
смисляйки току-що постигнатото. Понякога вашият успех дори е безсмислен. Това е
свързано особено с перфекционизма по отношение на тривиални неща. Има ли
наистина голямо значение, че кухненските ви чекмеджета са идеално организирани

266
или че стаите на децата ви са напълно чисти? Има ли значение, че дамата с вас е най-
добре изглеждащата в залата или че сте най-добре облеченият? Има ли значение, че
сте постигнали 100 вместо 99?
Вашите интимни връзки със сигурност също страдат. Може да искате съвършения
партньор и да не можете да се задоволите с по-малко. Единствената жена, която Кийт
смята за перфектна, е толкова красива, талантлива и успешна, че и десетки други мъже
я преследват. И тя няма интерес към Кийт.
Във връзките си може да сте изключително критичен и взискателен. Очаквате
другите хора (особено тези, които са най-близо до вас, например вашите съпрузи или
деца) да отговарят на вашите стандарти. Без да го осъзнавате, вие вероятно ги
обезценявате, тъй като не отговарят на стандартите, които сте задали. Тъй като тези
стандарти не ви изглеждат високи, смятате, че очакванията ви са нормални и
оправдани.
Може да сте привлечен от партньори префекционисти, които имат свои собствени
неумолими стандарти, или от партньори, които са противоположни на вас – спокойни
и безгрижни. Може да изберете някого, който компенсира претоварения ви живот и
донася в живота ви всички неща, които сте загубили. Този вид отношения може да
станат вашето единствено средство за облекчение и удоволствие.
Вероятно нямате достатъчно време, което да прекарвате с хората, които обичате.
Ако не сте женен, вие пренебрегвате приятелите и любимите си; а ако сте женен, пре-
небрегвате семейството си. Просто нямате време. Вие сте прекалено зает с работа,
привеждане на дома в ред или управление на напредъка ви по отношение на статуса.
Продължавате да мислите, че ще дойде времето, когато ще се отпуснете и ще намерите
подходящ партньор или ще прекарвате повече време със семейството и децата си.
Междувременно животът си върви и вашият емоционален живот е празен.
Когато прекарвате известно време с хората, които обичате, вие сте способен да го
направите по същия неумолим начин, под натиск. Памела отделя всеки ден опреде-
лено време, което да прекарва с децата си, но нито тя, нито децата ѝ се радват на това
преживяване.

КРЕЙГ: Памела винаги е по петите на децата за нещо. Мисля, че им оказва твърде голям
натиск. Да погледнем дъщеря ни Кейт – тя има главоболие и стомашни болки. Само в
трети клас е, а вече се тревожи за това как се справя в училище.

По този начин капанът „Неумолими стандарти“ се предава между поколенията.

Родителите ви го залагат и вие го предавате на децата си. Дори времето с децата си
прекарвате под натиск. Не спирате да ги оценявате. Това ви лишава от удоволствие и
допринася за тяхното нещастие.
Нерядко хората с този житейски капан се заемат с голям проект, след което са като
парализирани и не могат да го започнат. Отлагащите хора често са с Неумолими
стандарти. Нивото, на което очаквате да работите, е толкова високо, че на практика е
свръхпретоварващо. Колкото повече инвестирате в проекта, толкова по-вероятно е да
го отлагате. В даден момент може дори напълно да се сринете и да спрете да
функционирате. Просто не можете да издържите на мисълта, че трябва отново да
удовлетворите тези очаквания.
Поради вашите неумолими стандарти рядко се чувствате доволен. Продължителното
преследване на тези стандарти разрушава шансовете ви за положителни
преживявания, като любов, омиротворение, щастие, гордост или отпускане. Вместо
267
това чувствате раздразнение, разочарование и разбира се, напрежение. Време е да се
събудите и да видите какво ви струват вашите стандарти. Заслужава ли си наистина?
Ето стъпките за промяна на вашия житейски капан:

268
 ПРОМЯНА НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН
„НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ“

1. Направете списък на областите, в които вашите стандарти са

небалансирани или неумолими.
2. Направете списък на предимствата от спазването на тези стандарти
ежедневно.
3. Направете списък на недостатъците, свързани с полагането на големи
усилия в тези области.
4. Опитайте се да си представите как би изглеждал животът ви без този
натиск.
5. Разберете произхода на своя житейски капан.
6. Помислете какви биха били ефектите, ако понижите стандартите си с
около 25%.
7. Опитайте се да определите колко време отделяте за поддържане на
стандартите.
8. Опитайте се да определите кои са разумните стандарти, като
постигнете консенсус или потърсите обективно мнение от хора, които
изглеждат по-балансирани.
9. Постепенно се опитвайте да промените графика или поведението си, за
да удовлетворите по-дълбоките си потребности.

1. Направете списък на областите, в които вашите стандарти са небалансирани

или неумолими. В зависимост от това дали сте компулсивен, ориентирани към
постижения или ориентирани към статус, списъкът ви може да включва поддържане
на ред, чистота, работа, пари, материален комфорт, красота, спортни постижения,
популярност, статус или слава. Може да е всяка област от живота ви, в която чувствате
постоянно напрежение.
2. Направете списък на предимствата от спазването на тези стандарти
ежедневно. Предимствата почти сигурно ще са свързани с вашето ниво на успех. Това
са предимства, които се получават от постигането на ред, постижения, статус. Те
може да бъдат впечатляващи. Културата, в която живеем, осигурява силна подкрепа на
хората с неумолими стандарти.
Ето списъка на Кийт:

ПРЕДИМСТВА НА МОИТЕ НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ

1. Мога да си купя онова, което искам.

2. Чувствам се специален.
3. Хората ми завиждат и искат това, което имам.
4. Мога да имам почти всяка жена, която поискам.
5. Движа се в желаните от мен социални кръгове.

269
 На пръв поглед изглежда, че Кийт има много. Но онова, което има, не го прави
щастлив. Той не се радва на почти нищо. Постоянно е недоволен. Винаги гледа към
следващата покупка, следващата жена, следващата стъпка по социалната стълба.
Нищо от онова, което има, не го задоволява.
Ето списъка с предимства на Памела:

ПРЕДИМСТВА НА МОИТЕ НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ

1. Печеля много пари.

2. Аз съм почти на върха в моята област.
3. Печеля много награди и призове.
4. Къщата ми изглежда почти идеална през повечето време.
5. Домът ми функционира по подреден начин.
6. Нивото ми на ефективност като анестезиолог е високо.

Още веднъж става ясно, че предимствата са сериозни. Памела е постигнала много и

заслужава да се гордее. Но отново остава фактът, че не е щастлива. Вместо това
изпитва постоянен натиск да продължава да работи.
Това вероятно е вярно и за вас. Може да изглежда, че се възползвате от своите
високи стандарти, но в действителност сте нещастен. Каква полза от безупречна и съ-
вършена къща, когато занемарявате себе си, за да я поддържате, и негодувате срещу
всеки, който ви пречи? Каква полза от работа на най-високо ниво, когато не ви остава
време за удоволствия и любов? Каква полза от материален комфорт, когато сте твърде
изтощен, за да му се наслаждавате?

3. Направете списък на недостатъците, свързани с полагането на големи

усилия в тези области. Недостатъците са всички негативни последствия и всички
неща, които жертвате по пътя към успеха. Те може да включват вашето здраве,
щастие, настроение и желание за почивка. Когато създавате списъка, вземете предвид
качеството на емоционалния си живот – как вашите неумолими стандарти засягат
отношенията ви със семейството, близките и приятелите ви.
Ето списъка с недостатъци на Памела:

НЕДОСТАТЪЦИ НА МОИТЕ НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ

1. Аз съм физически изтощена.

2. Нямам никакви забавления.
3. Бракът ми страда.
4. Налагам прекален натиск върху децата си. Не ми е истински приятно,
когато съм с тях. Изглежда, че се страхуват от мен.
5. Оставих да се разрушат много близки приятелства.
6. Нямам време за себе си.

270
 Списъкът с недостатъци на Кийт имаше две точки:

НЕДОСТАТЪЦИ НА МОИТЕ НЕУМОЛИМИ СТАНДАРТИ

1. Моето здраве страда.
2. Не съм щастлив.

След това трябва да претеглите предимствата и недостатъците и да решите кое има

по-голям смисъл. Дали предимствата си струват? Или недостатъците ясно натежават
над предимствата?

4. Опитайте се да си представите как би изглеждал животът ви без този натиск.

Понякога, когато сте под натиск и когато почувствате този познат стимул, спрете и си
представете какво би означавало за вашия живот, ако оставите част от този натиск да
изчезне. Седнете удобно, затворете очи и оставете образа да се появи. Какво друго
бихте правили, което да е наистина по-важно в живота ви? Когато Кийт направи това
упражнение, осъзна, че срещите с перфектната жена (Шийла) не са толкова
удовлетворителни, колкото забавленията, които би могъл да има с Бет:

КИИТ: Бях на вечеря с Шийла онази вечер и продължавах да мисля за Бет. Знаех, че е по-
смислено да съм с Шийла, тя изглежда по-добре от Бет и е по-богата. По-добре е да се
срещам с Шийла. Но независимо от това продължавах да искам да съм с Бет. Щеше да е
по-забавно.

Това упражнение може да ви помогне да разберете, че недостатъците на живота ви

са пряко свързани с вашия капан „Неумолими стандарти“. Ако понижите стандартите
си, ще премахнете много от тези недостатъци.

5. Разберете произхода на своя житейски капан. Откъде произхождат вашите

неумолими стандарти? Имате ли родител, който ви е давал условна любов? Бяха ли
вашите родители модели на неумолими стандарти? Както вече отбелязахме, този
житейски капан би могло да бъде свързан с други житейски капани от детството ви.
Вашите неумолими стандарти би могло да са част от друг житейски капан, например
„Дефектност“, „Социално изключване“ или „Емоционална депривация“.

6. Помислете какви биха били ефектите, ако понижите стандартите си с около

25%. Първо е необходимо да бъде атакувано мисленето „Всичко или нищо“, което
върви заедно с капана „Неумолими стандарти“. Вие смятате, че нещо е или
съвършено, или пълен провал. Не можете да си представите да направите нещо
„добре“. По скала от 0 до 100, ако вашето изпълнение не е на 100 или може би на 98
или 99, ви се струва, че е почти 0. Трябва да се научите, че е възможно да направите
нещо на 80 или 70 и все още да сте свършили много добра работа, с която да се
гордеете. Между съвършенството и провала има огромна сива зона.

ПАМЕЛА: Онази вечер правих лазаня за вечеря. Родителите на Крейг скоро щяха да
пристигнат. Използвах сос, купен от магазина, но не ми беше лесно. Чувствах се виновна
през цялата вечер и когато някой ме похвалваше за лазанята, чувствах, сякаш не съм го
заслужила. Наистина работих със себе си в това отношение. Продължих да си казвам, че
271
вечерята е хубава и купеният от магазина сос няма значение в цялостната картина.

Ако успеете да постигнете това малко по-ниско ниво, вместо да настоявате за

перфектност, вие пак ще получите много от същите награди по отношение на
кариерното си развитие, финансовия си успех, похвалите или статуса, без да плащате
толкова висока цена. Трябва да направите някаква жертва по отношение на тези
награди, но жертвата ще бъде значително възнаградена от предимствата на по-малкия
стрес, по-здравото тяло, повечето време за отдих, по-щастливото настроение и по-
добрите взаимоотношения.

7. Опитайте се да определите колко време отделяте за поддържане на

стандартите. Една техника, която може да използвате, е управление на времето.
Направете времеви график, за да определите времето за всеки проект, който трябва да
направите през деня. Не ви е позволено да отделяте повече време, отколкото е
разпределено за проекта, и трябва да понесете нивото на успех, което сте постигнали
след изтичане на конкретния срок.
Памела използва техниката, за да напише статия за списание. Тя си даде шест часа
за тази дейност.

ПАМЕЛА: В края на шестте часа трябваше да спра — толкова... Статията трябваше

да остане такава, без повече усъвършенстване. Беше ми много трудно. Исках да направя
още толкова много. Но това, което ме спря, беше да си мисля за децата. По-важно беше да
прекарам известно време с тях.

Когато решавате колко време да отделите за всеки проект, вземете предвид колко
важна е целта за цялостното ви щастие; след това отделете най-много време за най-
важните области от живота си. Хората с капана „Неумолими стандарти“ често губят
чувството си за перспектива – всички задачи им изглеждат еднакво важни. Дали не
отделяте толкова време за резервация за полет, колкото за написването на важен
отчет? Може да разпределяте времето си въз основа на това колко време ви е нужно да
изпълните задачата идеално, вместо въз основа на това какво влияние има тя върху
качеството ви на живот.
Памела беше изчислила, че ще ѝ отнеме двадесет часа да направи статията си
перфектно. Но нейното семейство беше по-важно от статията, затова реши да отдели
повече време за семейството си и по-малко – за статията.
Чрез този процес се надяваме да научите, че перфектността не може да е важна на
каквато и да било цена. Можете да спрете преди точката на перфектност и животът ви
да продължи както преди, и пак да бъде по-добър. Отделяйте разумни периоди от
време за всяка задача; след това приемете нивото на постижение в края на този пери-
од, каквото и да е то. В противен случай времето, което отделяте, за да вършите
нещата, непрекъснато ще се увеличава и животът ви отново ще излезе извън контрол.

8. Опитайте се да определите кои са разумните стандарти, като постигнете

консенсус или потърсите обективно мнение от хора, които изглеждат по-
балансирани. Това е област, в която ние помагаме на нашите пациенти с капана
„Неумолими стандарти“. Можем да предложим по-обективно мнение за разумни
стандарти или да подкрепим пациентите да получат по-обективни мнения. Важно е да
го направите, тъй като небалансираните стандарти за вас не изглеждат такива. Не
272
можете да се доверите на себе си по този въпрос. Попитайте близките си какво смятат
за разумно. Ако има хора в живота ви, които водят балансиран живот и имат високи
стандарти, но все пак успяват да се радват на живота, попитайте ги колко време
отделят за работа, за релаксация, за семейството, за приятелите, за упражнения, за
почивка и сън и т.н. Опитайте се да очертаете структурата на един по-балансиран
живот.

9. Постепенно се опитвайте да промените графика или поведението си, за да

удовлетворите по-дълбоките си потребности. Променете постепенно живота си,
докато започне да съответства на тази по-балансирана структура. Това се опитаха да
направят Памела и Кийт. Памела използваше отлично техниките за управление на
времето. Тя ограничи времето, през което работеше в болницата, и прехвърли
отговорностите по някои изследователски проекти на доцента в нейния отдел. Научи
се да делегира отговорности. Започна да прекарва повече време със съпруга и децата
си. Започна да се разхожда и да прекарва повече време на открито – въпреки че, както
можете да си представите, трябваше да се противопостави на желанието си да бъде
перфектна дори и в това.

ПАМЕЛА: След като започнах да отпускам малко юздите в кариерата си, установих, че
животът ми е по-добър. Станах много по-щастлив човек. Всички са по-щастливи и това ме
мотивира да продължа. Помага ми да продължа да отпускам юздите.

Памела носи тази флашкарта със себе си, за да ѝ напомня: „Мога да понижа
стандартите си, без да се чувствам като пълен провал. Мога да правя нещата умерено
добре, да се чувствам удовлетворена и да не се опитвам да ги правя идеални“.
За Кийт промяната означаваше нещо различно. Означаваше да смени изцяло
гледната си точка за онова, което беше истински важно за него. Запознанството с Бет
беше един от основните катализатори. Кийт изненада себе си, като се влюби в Бет.

КИЙТ: Прекарването на времето с Бет е като облекчение, сякаш камък ти пада от

сърцето. Виждам, че искам да прекарам една тиха вечер с Бет, просто да готвим вечеря
или да ходим на кино. Някак вече не ми пука толкова много за социалната сцена.

Памела и Кийт илюстрират компромиса. Освободете се от нуждата за идеален ред,

постижения или статус в замяна на по-високо качество на живот и по-пълноценни
емоционални връзки с хората, които обичате.

273
 16.
„Мога да имам каквото си поискам“
ЖИТЕЙСКИ КАПАН „ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ“
Мел: Четиридесет и три годишен. Съпругата му заплашва да го напусне.

Още преди да се видим с Мел, вече бяхме раздразнени от него. При първия ни
телефонен контакт той попита дали можем да се видим във вторник вечерта.
Отговорихме му, че работим само в понеделник и сряда вечер. „Така че няма
възможност да дойда във вторник?“, попита той. Повторихме, че не работим във
вторник. Записахме му час за следващия понеделник. Преди да се видим, Мел звъня
още два пъти. „Няма ли някакъв начин да дойда във вторник? – искаше да знае той. –
Така ще е наистина по-добре за мен.“
Мел закъсня с двадесет минути за първата среща. Когато влезе в кабинета, първото
нещо, което направи, беше да изкоментира колко неудобно му е било да дойде в
понеделник. „Трябваше да прекося целия град“, каза той. Седна на кушетката и
отбеляза, че не му е удобна. „Може ли да я преместя малко?“, попита Мел.
Попитахме го защо е дошъл на терапия.

МЕЛ: Заради съпругата си Кейти. Заплашва да ме напусне, ако не отида на терапия. Аз

не искам да ме напуска.
ТЕРАПЕВТ: Защо заплашва да те напусне?
МЕЛ: Разбра, че отново имам друга връзка.
ТЕРАПЕВТ: Значи, е ставало и преди?
МЕЛ: Да. Това е вторият път, когато разбира.
ТЕРАПЕВТ: Това втората ти връзка ли е?
МЕЛ: Не. (Смее се.) Малко е странно. Просто не мога да се задоволя с една жена.

С течение на времето открихме, че има и други причини Кейти да заплашва да

напусне Мел. Тя ни разказа за това на една от брачните сесии.

КЕЙТИ: Просто не мога да издържам повече. Той винаги иска нещата да се правят по
неговия начин, и на мен ми писна. Като разглезено дете е. Всичко трябва да е на неговата.

Мел изглеждаше объркан от поведението на Кейти. „Тя прави голям проблем от

всичко!“, оплака се той.

Нина: Тридесетгодишна. Не може да се задържи на работа.

Нина също закъсня за първата сесия. „Извинявам се – каза тя. – Закъсненията са ми

проблем.“

ТЕРАПЕВТ: Е, нека да започнем с това защо си дошла на терапия.

НИНА: Съпругът ми Реймънд иска да си намеря работа. Имаме финансови проблеми.
ТЕРАПЕВТ: Ти искаш ли да си намериш работа?
НИНА: Не. Наистина мисля, че не е много честно след всичките тези години да започне

274
да ме кара да работя. Това наистина ме притеснява.
ТЕРАПЕВТ: Но изглежда, все пак си търсиш работа.
НИНА: Да. Търсих. Искам да кажа, нямам избор. Наистина имаме финансови проблеми.
Проблемът е, че изпитвам трудности при намирането на работа, а и да си кажа честно,
когато работех, имах проблем да се задържа на работното място.
ТЕРАПЕВТ: Какъв беше проблемът?
НИНА: Предполагам, е в това, че намирам работенето за скучно. Наистина не мога да се
напрягам да правя всичко, което искат от мене.
Нина ни стрелка с поглед по детски. Изглежда, истинската ѝ цел е да ни накара да се
съюзим с нея срещу съпруга ѝ, за да го убеди, че не би трябвало да работи.
ТЕРАПЕВТ: Мислиш ли, че съпругът ти би се съгласил да дойде на терапия с теб?
НИНА: Да. Би било страхотно. Иска ми се да говорите с него и да го накарате да каже
причината. Наистина не съм годна за работа.
ТЕРАПЕВТ: Е, ако искаш той да знае това, ще трябва да му го кажеш сама.

Когато стана очевидно, че няма да се намесим по начина, по който иска, Нина стана
кисела. „Защо ми причинявате това?“, попита тя.

ВЪПРОСНИК ЗА „ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ“

Използвайте този въпросник, за да измерите степента на вашия житейски капан

„Привилегированост“. Отговорете на твърденията по следната скала:

КЛЮЧ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
1. Напълно невярно е за мен.
2. По-скоро не е вярно за мен.
3. По-скоро е вярно, отколкото невярно.
4. Умерено вярно е за мен.
5. Предимно вярно е за мен.
6. Описва ме идеално.

Ако имате оценки 5 или 6 във въпросника, този житейски капан може да се отнася
за вас дори ако общата оценка е ниска.

Оценка Описание
1. Не мога да понасям откази.
2. Гневя се, когато не мога да получа това, което искам.
3. Аз съм специален и не трябва да приемам нормалните ограничения.
4. Поставям нуждите си на първо място.
5. Много ми е трудно да се мотивирам да спра пиенето, пушенето, преяждането
и други проблемни поведения.
6. Не мога да понасям да изпълнявам скучни или рутинни задачи.
7. Действам импулсивно и емоционално, което по-късно ми създава проблеми.
8. Ако не мога да постигна целта си, лесно се разочаровам и отказвам.
9. Настоявам хората да правят нещата по моя начин.
10. Имам проблем да се откажа от непосредственото удовлетворение в името на
постигането на някаква дългосрочна цел.
ВАШАТА ОБЩА ОЦЕНКА ЗА „ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ“ (сборът от
оценките на въпроси 1-10):

275
 ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВАШАТА ОЦЕНКА ЗА „ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ“

10 – 19: Много ниска. Този житейски капан вероятно не се отнася за вас.

20 – 29: Ниска. Този житейски капан може да се отнася за вас само от време на
време.
30 – 39: Умерена. Този житейски капан е проблем в живота ви.
40 – 49: Висока. Това е важен житейски капан за вас.
50 – 60: Много висока. Това е един от основните ви житейски капани.

ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЗА ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ

Има три типа на капана „Привилегированост“, всеки със своите характерни

преживявания. Типовете се припокриват и може да имате повече от един от тях.

ТРИ ТИПА „ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ“

1. Разглезена привилегированост
2. Зависима привилегированост
3. Импулсивност

Разглезена привилегированост
Вие смятате, че сте специален. Взискателен сте и контролиращ и искате всичко да
става по вашия начин. Когато други хора ви пречат, вие се ядосвате.

КЕЙТИ: Бяхме се скарали, защото исках да се включа в този курс, а той не искаше да го
правя.
МЕЛ: Няма да е вкъщи, когато се прибера от работа.
КЕЙТИ: Ще бъда у дома в рамките на половин час, след като се прибереш.
МЕЛ: Но няма да можеш да приготвиш вечерята ми.
КЕЙТИ: Мел, това е само една вечер в седмицата. Можем да си поръчаме вечеря или да
вечеряме навън.
МЕЛ: Не разбираш. Работя усилено. Това е свързано с моето удобство. (Крещи.) А моите
удобства са важни за мен.

Почти нямате емпатия или загриженост за чувствата на другите. Това ви кара да

бъдете неделикатен и може би дори малтретиращ.
Вие сте безразличен към нормалните социални очаквания и правила. Смятате, че
стоите над закона. Вярвате, че въпреки че другите хора трябва да бъдат наказвани, ко-
гато нарушат социалните норми, за вас това не важи. Не смятате, че трябва да
плащате за нормалните последици от вашите действия.

МЕЛ: Съжалявам, че закъснях. Чаках това копеле да излезе от аварийната зона, за да

паркирам там.
ТЕРАПЕВТ: Паркира в аварийната зона?
МЕЛ: Да. Но всичко е наред. Заех колата на моя зет. Той има регистрационни номера
„MD“. Дори ако получа глоба, мога да се оправдая с това.

Вие вземате това, което искате, без да се чувствате виновен, защото се смятате за
276
привилегирован. Очаквате, че ще успеете по някакъв начин да избегнете негативните
последици, които другите хора ще си навлекат, ако действат по подобен начин. Готов
сте да избягате от тях или да манипулирате ситуацията, така че да не плащате за
последствията.

Зависима привилегированост
Ако сте от зависимия тип, вие чувствате, че сте в правото си да разчитате на други
хора. Поставяте се в ролята на слаб, некомпетентен, нуждаещ се и очаквате другите да
бъдат силни и да се грижат за вас.
Чувствате се в правото си по същия начин, както детето се чувства спрямо родителя
си. Това е вашето право. Хората са ви длъжни.

НИНА : Реймънд ми е бесен, защото откри, че крада от парите за храна, за да си купя

дрехи.
ТЕРАПЕВТ: Защо го правиш?
НИНА: Ами той оряза парите ми за дрехи. Това наистина ме притеснява. Какво да
направя? Просто да продължа да нося същите стари глупави дрехи?
ТЕРАПЕВТ: Знам. Той е намалил сумата за дрехи, защото имате финансови проблеми.
НИНА: Е, той трябваше да се погрижи за нещата по-добре! Не трябваше да се стига
дотук!

Подобно на Нина вие може да очаквате да бъдете подкрепяни финансово. Оставяте

другите хора да поемат отговорност за ежедневните ви дела и за голяма част от
вземането на решения.
По-вероятно е да сте пасивно, отколкото активно агресивен. Когато някой не се
погрижи за вас, се чувствате като жертва. Ядосан сте, но вероятно се въздържате. Из-
разявате възмущението си по други начини – чрез цупене, пасивно-агресивно
поведение, хипохондрични оплаквания, хленчене и понякога тръшкане по детски.
Не е задължително да чувствате, че сте специален. В действителност може да се
опитвате доста да угаждате и да се приспособявате, но все пак усещате, че сте в
правото си да бъдете зависим. Вашето чувство за привилегированост идва от факта, че
се усещате слаб и уязвим. Имате нужда от помощ и хората са длъжни да ви я дадат.

Импулсивност
Това е житейски модел, свързан с трудно контролиране на емоциите и поведението.
Имате проблеми с контрола на импулсите. Действате според своите желания и
чувства, без да отчитате последствията.
Имате проблем е понасянето на фрустрации и лишения и затова не можете да
изпълнявате дългосрочни, скучни или рутинни задачи. Имате цялостна липса на
организация и структура и не сте дисциплиниран.
НИНА: Не получих работата в туристическата агенция.
ТЕРАПЕВТ: О, значи, най-накрая отиде там. Какво стана?
НИНА: Всъщност не можах да попълня молбата. Искаха да попълня всички онези дълги
формуляри, които не разбирам, и да свърша цялата тази писмена работа. Не можах да
намеря кой да ми помогне, за да мина през това стъпка по стъпка. Помислих си, че ако
работата е като процеса на кандидатстване, определено няма да ми хареса. Това просто
не е мястото, където искам да работя.

277
 Подобно на Нина може да сте склонен да отлагате. Когато най-накрая започнете да
изпълнявате задачата, вие я правите половинчато или пасивно-агресивно. Просто не
можете да се фокусирате и да упорствате. Дори когато съзнателно искате да се
придържате към нещо, то се оказва трудно за вас. Имате проблем с краткосрочното
удовлетворяване спрямо дългосрочното.
Вашата трудност за отлагане на краткосрочното удовлетворяване може също така да
приеме формата на зависимости, като преяждане, пушене, пиене, наркотици или
компулсивен секс. Но проблемите със зависимостите не означават непременно, че
имате този житейски капан. Зависимостите са само един от няколкото показателя. За
да имате този житейски капан, те трябва да са част от по-общ модел на проблем със
самоконтрола и самодисциплината.
Може да имате проблеми с контрола на емоциите, особено с гнева. Въпреки че е
възможно да имате и депресия, гневът е вашата преобладаваща емоция. Не можете да
изразявате гнева си по зрял начин. Вместо това сте като разгневено дете. Ставате
нетърпелив, раздразнителен и много ядосан.

КЕЙТИ: Начинът, по който крещи, е много смущаващ. Не му пука къде сме или кой ни
слуша. Изведнъж започва да вика. Може да сме на публично място, в дома на приятел,
навсякъде.
МЕЛ: Точно така. Когато се разсърдя, искам хората да го разберат.
КЕЙТИ: Трябва да ви кажа, че това работи. Давам му каквото иска, просто за да
млъкне. Всеки го прави.

Вие сте егоистичен в изразяването на гнева си. Чувствате, че трябва да бъдете

свободен да излеете всяка емоция. Не вземате предвид въздействието ѝ върху другите.
Вашите проблеми с гнева и контрола на импулсите ви излагат на риск. В крайния
вариант проблемът с контролирането на импулсите може да доведе до криминално
поведение. По-типично е той да се проявява като експлозивност, гневни избухвания
или неподходящо поведение.

НИНА: Взех си страхотна нова рокля за партито в петък.

ТЕРАПЕВТ: Как успя? Мислех, че Реймънд повече не ти дава пари за дрехи.
НИНА: Е, ако се закълнеш да не му кажеш, ще ти кажа, че всъщност я откраднах. Беше
много лесно. Просто се промъкнах в пробната и я пъхнах в чантата си.
ТЕРАПЕВТ: Как ще го обясниш на Реймънд?
НИНА: О, той няма да забележи. Всъщност вината е негова, защото не ми даде пари.

Реймънд разбра за роклята. Беше толкова ядосан, че поиска от Нина временно да се

разделят. Това беше последното, което Нина искаше. Тя беше действала импулсивно,
без да обмисли последствията. Между импулса и действието трябваше да се научи да
слага мисленето.
За разлика от много други житейски капани, които ви карат да потискате своите
потребности, житейският капан „Привилегированост“ включва прекомерно изразяване
на вашите нужди. Липсва ви нормална степен на сдържаност. Докато другите хора се
въздържат и се дисциплинират по подходящ начин, вие не го правите.
Повечето пациенти с капана „Привилегированост“ не изпитват истинско
безпокойство относно собствения си поведенчески модел. Това отличава този капан от
останалите житейски капани в тази книга. Никога не сме имали пациент, който да

278
дойде при нас и да каже, че го боли в резултат на чувството, че е привилегирован или
специален.
Много от нашите пациенти обаче имат партньори със сериозни проблеми, свързани
с капана „Привилегированост“. Това е начинът, по който най-често човек с този капан
се появява на терапията – като партньор на някого от нашите пациенти. (Често искаме
партньорите на нашите пациенти да посещават някои сесии). Да го кажем направо:
когато имате капана „Привилегированост“, вместо да търсите терапия, вие по-често
сте човекът, който кара другите да търсят терапия.
Вашият живот става болезнен едва когато вече не сте в състояние да избегнете
сериозните негативни последствия от своята привилегированост – когато наистина
загубите работата си, защото не можете да я вършите както трябва, или партньорът ви
заплашва да ви напусне. Само тогава разбирате, че другите хора са нещастни от
вашето поведение и че вашата привилегированост е проблем. Най-сетне осъзнавате, че
житейският ви капан има цена и тя наистина може да нанесе вреда в живота ви.

ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ“

Капанът „Привилегированост“ може да се развие по три коренно различни начина.

Първият включва слаби родителски граници:

ПРОИЗХОД 1: СЛАБИ ГРАНИЦИ

Слабите граници са най-очевидният произход на капана „Привилегированост“. В

този случай родителите не упражняват достатъчен контрол върху децата си и не
следят за съблюдаването на дисциплина. Такива родители разглезват децата си или ги
презадоволяват по различни начини.
(А) Разглезена привилегированост:
Децата получават всичко, каквото си поискат и когато го поискат. Това може да
включва материални неща или правенето на всичко по определен начин. Детето
контролира родителите си.
(Б) Импулсивност:
Децата не се учат на понасят фрустрации и лишения. Те не са принуждавани да
поемат отговорности и да изпълняват определени задачи. Това може да включва както
домашна, така и училищна работа. Родителят позволява на детето да бъде безотго-
ворно, като не му налага съответни наказания.
Децата също така не са научени да контролират импулсите си. Родителите
позволяват на децата си да реагират импулсивно, например да се гневят, без да им
налагат достатъчно сериозни негативни последици. Самите родители може да имат
трудности да контролират емоциите и импулсите си.

Когато обсъждаме границите, имаме предвид разумни правила и последствия от

неспазването им. Както Мел, така и Нина са имали слаби родителски граници като
деца. В известен смисъл те са били възпитани от родителите си да се чувстват
привилегировани. Двамата са били отгледани в лежерна среда, където всичко е било
позволено, и са били допълнително разглезвани и разпускани. Никога не са се научили
на подходящи граници.
Родителите служат като модели за самоконтрол и самодисциплина. Родители, които

279
нямат контрол, създават деца, които също нямат контрол.

МЕЛ: Да, предполагам, че и баща ми обичаше да беснее из къщата по същия начин. Той
винаги си изпускаше нервите и ни крещеше. Аз много приличам на него.
КЕЙТИ: А майка ти?
МЕЛ: Да. Предполагам, че нито един от тях не е пример за добро поведение.

В дома на Мел било приемливо баща му да се държи като дете. Когато възрастните
не могат да се контролират, те едва ли ще успяват да контролират децата си. Ние се
научаваме да се контролираме чрез родителския самоконтрол. Правим онова, което е
било правено с нас. Когато имаме родители, които ни дават ясни, последователни и
подходящи граници, ние се научаваме да ги прилагаме и върху себе си.
Пациентите, отглеждани със слаби граници, обикновено не научават като деца
идеята за реципрочността. Родителите не са ви научили, че за да получите, трябва да
дадете. По-скоро посланието, което са ви давали, е било, че те ще се погрижат за вас, а
вие не трябва да правите нищо в замяна.
Мел и Нина имаха нещо общо, което беше интересно: Мел беше единственото
момче, а Нина – единственото момиче в семейството.

НИНА: Бях бебето и единственото момиче. Майка ми наистина искаше момиче. Тя бе

родила три момчета преди мен. Получих всичко, което исках като дете. Аз бях просто
като малка принцеса и всички се грижеха за мен — и родителите ми, и братята ми.

Възможно е определени деца, например единственото дете в семейството, най-

малкото дете в семейството, единственото дете от съответен пол, да са по-склонни да
развият този житейски капан – защото е по-вероятно тъкмо те да бъдат разглезени.

ПРОИЗХОД 2: ЗАВИСИМО РАЗГЛЕЗВАНЕ

Произходът на зависимата привилегированост е свързан с родители, които

прекомерно разглезват децата си по начин, който ги прави зависими от тях.
Родителите поемат ежедневните отговорности, вземането на решенията и трудните
задачи вместо детето. Средата е толкова безопасна и защитена, толкова малко се
очаква от детето, че то започва винаги да изисква това ниво на грижа.

Разликата между житейския капан „Зависимост“ и житейския капан „Зависима

привилегированост“ е само в степента. Колкото повече са ви позволявали да бъдете
зависим, колкото повече са ви предпазвали и са ви давали всичко, толкова по-близо ще
бъдете до „Зависима привилегированост“. Ако принадлежите към този тип, трябва да
прочетете и главата за „Зависимост“.

ПРОИЗХОД 3: ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ КАТО КОНТРААТАКА

ПРИ ДРУГИ ЖИТЕЙСКИ КАПАНИ

За мнозинството от нашите пациенти капанът „Привилегированост“ е форма на

контраатака или свръхкомпенсация при други основни житейски капани – обикновено
„Дефектност“, „Емоционална депривация“ или „Социално изключване“. За произхода
на тези случаи на капана „Привилегированост“ вижте главата, съответстваща на
280
подлежащия основен житейски капан.

Ако сте развили капана „Привилегированост“ като средство за справяне с ранен

капан „Емоционална депривация“, вероятно сте били излъган или лишаван като дете
по някакъв значим начин. Може би родителите ви са били студени и недостатъчно
грижовни, така че сте били емоционално лишаван. Вие сте контраатакували,
развивайки капана „Привилегированост“. Възможно е да сте били материално
лишаван. Семействата около вас са имали пари, а вие сте били сравнително беден.
Искали сте неща, които не сте могли да получите. Сега, като възрастен, правите така,
че да имате всичко.
Вашият капан „Привилегированост“ може да е бил адаптивно и здравословно
средство за справяне, когато сте били малък. Той ви е предложила изход от самотата,
липсата на любов, грижа и внимание, които сте изпитвали като дете. Възможно е да ви
е предложил изход от материалните лишения. Проблемът е, че сте отишли твърде
далеч. Като възрастен толкова се страхувате да не бъдете отново лишен или измамен,
че ставате взискателен, нарцистичен и контролиращ. Започвате да отчуждавате хората,
които са най-близо до вас. В опитите си да се уверите, че нуждите ви ще бъдат
удовлетворени, започвате да отблъсквате именно хората, които най-много биха могли
да ги удовлетворят.
Интересен е въпросът защо някои деца, които са лишавани, развиват капана
„Привилегированост“ като стил за справяне. Как стигат до този стил? Вярваме, че тук
играят роля редица фактори. На първо място, това е темпераментът на детето. Някои
деца са по-агресивни. Тяхната предиспозиция ги кара да реагират по по-активен
начин, вместо да капитулират пред чувството на депривация.
Друг фактор е свързан с това дали семейството е позволявало на детето да
контраатакува. Емоционално лишаващият родител може да позволи на детето да бъде
изискващо по други начини. Третият фактор е свързан с това дали детето е надарено,
дали е особено умно, красиво или талантливо. Едно дете може да компенсира, като
привлече вниманието към тази надареност. Поне в тази област детето получава
някакво удовлетворяване на потребностите си.
Гневът е друг фактор, който може да накара човек да развие капана
„Привилегированост“ като механизъм за справяне с депривацията. Екстремният гняв
може да бъде силна мотивираща сила за хората да преодолеят неблагоприятните
условия в детството си. Той им дава сила да променят онова, което смятат за нечестно.
Въпреки че най-често капанът „Привилегированост“ е реакция срещу
преживяванията на емоционална депривация, той може да бъде отговор и на други
житейски капани. Естествено е някой, който се чувства дефектен или социално
нежелан, да компенсира, като започва да се чувства специален. Ако вашето
подлежащо преживяване е „Аз съм по-низш“, може да контраатакувате, като си
казвате: „Не, аз съм специален, аз съм по-добър от всички останали“.
Проблемите, свързани с понасянето на лишения и контрола на импулсите, също
може да бъдат форми на контраатака по отношение на усещането за подчинение
(макар че това обикновено не е причина за импулсивност). В тези случаи детето е било
необосновано дисциплинирано и контролирано, и по-късно реагира чрез бунтове сре-
щу дисциплината и емоционалния контрол.

281
 СИГНАЛИ ЗА ОПАСНОСТ У ПАРТНЬОРИТЕ

По-долу са изброени сигнали, че вашият избор на партньор е стимулиран от

житейския ви капан. Това се случва, когато избирате някого, който подсилва преживя-
ването ви за привилегированост.

РАЗГЛЕЗЕНА ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ

Вие сте привлечен от партньори, които:

1. жертват своите собствени нужди заради вашите;
2. ви позволяват да ги контролирате;
3. се страхуват да изразят собствените си чувства и потребности;
4. са склонни да толерират малтретиране, критика и т.н.;
5. ви позволяват да се възползвате от тях;
6. нямат силно усещане за Аз и си позволяват да живеят чрез вас;
7. са зависими са от вас и приемат доминирането с цената на това да бъдат
дискриминирани.
ЗАВИСИМА ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ

Вие сте привлечен от силни партньори, които са компетентни и желаят да се грижат

за вас (вижте главата „Зависимост“).

ИМПУЛСИВНОСТ

Може би сте привлечен от партньори, които са организирани, дисциплинирани,

компулсивни и т.н., като по този начин заместват вашата склонност към хаос и
дезорганизация.

Най-общо казано, вие сте привлечен от партньори, които по-скоро поддържат,

отколкото се противопоставят на вашето усещане за привилегированост. Мел и Нина
са имали много връзки, които отговарят на този модел. Преди да се ожени, Мел е имал
и други отношения с топли и отдадени жени, които е тормозел и е третирал зле, а
Нина – с други силни мъже.
Вероятно, ако погледнете живота си, ще откриете, че това е валидно и за вас.
Повечето от вашите връзки следват този модел. Те ви позволяват да реактивирате
капана „Привилегированост“ от своето детство.
Разбира се, ние също така казваме, че хората, които приемат да имат
взаимоотношения с вас, действат в съответствие със собствените си житейски капани.
Този танц е за двама.
Таблиците по-долу описват най-честите житейски модели, в които попадат хората
от всеки тип на капана „Привилегированост“.

282
 ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
РАЗГЛЕЗЕНАТА ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ
1. Вие не се интересувате от нуждите на хората около вас.
Удовлетворявате своите потребности за тяхна сметка. Наранявате ги.
2. Вие може да малтретирате, унижавате или подценявате хората около
вас.
3. Имате трудности да проявявате емпатия към хората около вас. Те
усещат, че не разбирате или не се интересувате от техните преживявания.
4. Вземате повече от обществото, отколкото давате. Това води до
неравенство и е нечестно спрямо другите хора.
5. В работата си може да бъдете уволнен, понижен и т.н., защото не
вземате предвид нуждите и чувствата на околните или не спазвате
правилата.
6. Вашите партньори, семейство, приятели или деца може да ви напуснат,
да възнегодуват или да прекъснат контактите си с вас, защото ги
малтретирате и се отнасяте с тях несправедливо или егоистично.
7. Може да имате проблем със закона, ако мамите или извършвате
криминализирани деяния – например укриване на данъци, бизнес измами и
т.н.
8. Никога не сте имали възможността да изпитате радост от
безкористното даване на други хора или от това да имате истински,
равнопоставени и реципрочни отношения.
9. Ако вашият капан „Привилегированост“ е форма на контраатака, вие
никога не си позволявате да се сблъскате с житейските си капани и да ги
преодолеете. Никога не се обръщате към своите реални потребности. Може
да продължите да се чувствате емоционално лишен, дефектен или социално
нежелан.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
ЗАВИСИМАТА ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ

1. Отказвате да се научите да се грижите за себе си, защото настоявате, че

другите трябва да се грижат за вас.
2. Несправедливо накърнявате правата на близките си да използват
собственото си време, и настоявате да го използват за вас. Исканията ви
изстискват хората около вас.
3. На хората, от които зависите, може в крайна сметка да им писне или да
се ядосат на постоянните ви изисквания и да ви напуснат, да ви уволнят или
да откажат да ви помагат.
4. Хората, от които зависите, може да умрат или да ви напуснат и вие

283
няма да можете да се грижите за себе си.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИМПУЛСИВНОСТТА

1. Никога не изпълнявате задачите, необходими за постигането на
напредък в кариерата ви. Хронично имате ниски постижения и в крайна
сметка се чувствате неадекватен в резултат на своите неуспехи.
2. На хората около вас може в крайна сметка да им писне от вашата
безотговорност и да прекъснат взаимоотношенията си с вас.
3. Животът ви е хаос. Не можете да се дисциплинирате достатъчно, за да
имате посока и организация. Затова сте блокиран.
4. Може да имате проблеми със зависимост от наркотици, алкохол или
преяждане.
5. В почти всяка област от живота липсата на дисциплина ви пречи да
постигате целите си.
6. Може да нямате достатъчно пари, за да получите онова, което искате от
живота.
7. Може да сте имали проблеми с властите в училище, с полицията или на
работното си място, защото не можете да контролирате импулсите си.
8. Може да сте отчуждили своите приятели, съпрузи, деца или шефове
заради гнева и експлозивността си.

Важно е да имате предвид тези капани, защото вашата мотивация за промяна може
да бъде ниска.
Проблемът с мотивацията за промяна е сериозен при житейския капан
„Привилегированост“. За разлика от другите житейски капани, не чувствате своята
привилегированост като нещо болезнено. Всъщност изглежда, че се чувствате добре.
Хората около вас обаче са наранени.

ТЕРАПЕВТ: Мел, ще трябва да оставиш Кейти да следва кариерата си. Това, което
правиш, не е честно.
МЕЛ: Защо? Защо трябва да върша нещата, които казвате, че трябва да върша?
Харесва ми животът ми такъв, какъвто е. Харесва ми Кейти да е фокусирана върху мен.

Лесно е да се види гледната точка на Мел. Всъщност защо трябва да се променя?

На повърхността изглежда, че неговият житейски капан му е от полза. Аналогично —
защо Нина трябва да се научи да прави нещата сама, когато може да накара други
хора да ги свършат вместо нея?
Когато работим с пациенти с капана „Привилегированост“, винаги търсим
конкретен лост, който да ни даде отговор на въпросите: „Защо трябва да се променят?
Как житейският капан ги наранява в техния личен и професионален живот?“.
Помислете внимателно какво ви струва житейският капан.

284
 ПРОМЯНА НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ“

Докато пишехме тази глава, непрестанно коментирахме, че определено имаме

усещане за безполезност. Осъзнаваме, че малко хора с житейския капан „Привилеги-
рованост“ ще прочетат тази глава. Хората с този житейски капан рядко искат да се
променят. Те обикновено не четат книги за самопомощ. Съпротивляват се да отидат на
терапия. Вместо това обвиняват другите за своите проблеми и се борят да останат
същите.
Ако вие сте изключение – човек с житейския капан „Привилегированост“, който
чете тази глава, това вероятно е така, защото капанът ви е струвал толкова много, че
вече не можете да пренебрегнете проблема. Вашият партньор е поискал развод, на път
е да ви изостави или има риск да загубите работата си. Нещо се е случило и ви е
хвърлило в криза.
Разбираме, че много от моделите на капана „Привилегированост“, които
разгледахме по-горе в тази глава, нямат значение за вас. Вероятно не ви е грижа
например, че вашата привилегированост е нечестна спрямо другите хора. Не ви е
грижа, че причинявате болка на други. Вие сте егоцентричен. Интересувате се само от
себе си. Това е голям недостатък при изграждането на мотивация.
Разделихме този раздел за промяна на две части. Първата част е насочена към онези
от вас, които имат житейския капан и искат да се променят.
Вярваме обаче, че повечето, които четат тази глава, са жертва на хора с капана
„Привилегированост“. Това означава, че вие не сте привилегирован. Четете това, за да
се опитате да разберете човека с такъв капан – вашия партньор, съпруг или родител.
Включили сме раздел и за вас.

ПОМОЩ, ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН

„ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ“ ОТ ВАС САМИТЕ

Ето стъпките за промяна на вашия житейски капан:

ПОМОЩ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН

„ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ“ ОТ ВАС САМИТЕ

1. Опишете предимствата и недостатъците на това да не приемате

наличието на граници. Това е от решаващо значение, за да се мотивирате за
промяна.
2. Конфронтирайте се с извиненията, които използвате при избягването
на приемането на граници.
3. Направете списък на различните начини, по които проблемът ви с
границите се проявява в ежедневието. Попълнете таблицата за граници.
4. Направете флашкарта, които да ви помогнат да се преборите с
проблемите с привилегироваността и самодисциплината във всяка
ситуация.
5. Искайте обратна връзка, когато се опитвате да се промените.
285
 6. Опитайте се да проявявате емпатия към хората около себе си.
7. Ако вашият житейски капан е форма на контраатака, се опитайте да
разберете основните си подлежащи житейски капани. Следвайте
съответните техники за промяна.
8. Ако имате проблеми със самодисциплината, степенувайте задачите от
гледна точка на скуката или нивото на фрустрация. Работете постепенно по
йерархията.
9. Ако имате затруднения да контролирате емоциите си, разработете
техниката таймаут.
10. Ако имате „Зависима привилегированост“, направете йерархия на
задачите, степенувани по трудност. Постепенно започнете да правите
нещата, които позволявате на други хора да правят вместо вас. Започнете да
доказвате, че сте компетентен.

1. Опишете предимствата и недостатъците на това да не приемате наличието

на граници. Това е от решаващо значение, за да се мотивирате за промяна. По
отношение на недостатъците не забравяйте да изброите: вредата, която причинявате на
другите; възможността приятелите и семейството да се оттеглят от вас; възможността
да бъдете уволнен или да не бъдете повишен; възможността за съдебен иск срещу вас
и т.н. Ако имате проблеми с импулсивността, не забравяйте да помислите за
вероятността никога да не постигнете житейските си цели, ако не успеете да понасяте
по-добре фрустрация. Не забравяйте да включите всички негативни последици, които
вече сте преживели.
Ето какво съчини Мел:

ПОЛЗИ И НЕДОСТАТЪЦИ НА МОЯТА ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ

ПОЛЗИ
1. Получавам нещата по моя начин и това ми харесва.
2. Вземам каквото си поискам – пари, жени, удобства.
3. Като се ядосвам, обикновено успявам да накарам хората да направят
това, което искам.
4. Мога да контролирам повечето хора и това ми харесва.
5. Чувствам се специален.
6. Аз съм специален и не трябва да спазвам правила.

НЕДОСТАТЪЦИ
1. Кейти заплашва да ме напусне.
2. Хората много ми се ядосват или ме избягват.
3. В работата се страхуват от мен и не ме харесват.
4. Нямам много близки приятели. Мнозина ми се разсърдват и след време
спират да ми се обаждат.

286
 Може да сте забелязали, че Мел не е включил в списъка на недостатъците никакви
елементи за болката, която причинява на другите, или за несправедливостта на своята
привилегированост. Това би било плод на бъдеща работа в терапията.
Представяйте си тези лоши събития, за да почувствате последиците по-реално.
Представете си, че вашият любим ви изоставя, че загубвате работата си и т.н. Напри-
мер един от елементите на Нина в списъка ѝ с недостатъци беше: „Реймънд може да
ме напусне и няма да зная как да се грижа за себе си“.

ТЕРАПЕВТ: Затвори очи и си представи какво ще стане тогава.

НИНА: (Пауза.) Виждам се как се обаждам по телефона на майка си, на приятелите си и
се опитвам да ги накарам да правят разни неща за мен. Унизително е. Чувствам се, като че
ли прося. Това ме кара да се ядосвам на Реймънд. Но колкото и да съм ядосана, не мога да
го върна.

Опитайте се да разберете цената на своята привилегированост, преди да настъпят

негативните последици. Между импулса и действието вмъкнете мисълта.

2. Конфронтирайте се с извиненията, които използвате, за да избегнете

приемането на граници. Направете списък с извиненията си. За всяко извинение
запишете защо реално то не е валидно. Започнете да противодействате на мислите,
които поддържат вашата привилегированост.
Ето някои извинения, които Мел събра в хода на терапията:

ИЗВИНЕНИЯ ЗА ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТТА

Хората трябва да ме приемат такъв, какъвто съм.

Никого не наранявам.
Всички правят от мухата слон.
Аз съм специален и го заслужавам.
Никога няма да ме хванат.
Грижа се за себе си и другите могат да се грижат за себе си.
Здравословно е да изразявам гнева си.
Ако съм достатъчно умен при манипулирането, ще мога да вървя по своя
собствен път.

Извиненията на Нина бяха фокусирани повече върху липсата ѝ на самодисциплина:

ИЗВИНЕНИЯ ЗА ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТТА

Ако нещо е скучно, защо да го правя?

Винаги мога да наваксам по-късно.
Ще работя върху него утре.
Мога да преживявам със своя естествен талант.
Някой може да го направи по-добре вместо мен.
Реймънд никога няма да ме напусне.

287
 Животът е по-забавен, когато правя каквото си искам.
Нищо не мога да направя, това съм си аз.

Вашите извинения ви помагат да отречете реалността на ситуацията. Ако

продължите по начина, по който действате, ще трябва да платите някаква цена за
своята привилегированост и импулсивност. Фактът, че четете това, показва, че нещо
вече се е объркало. Не оставяйте извиненията ви да замъглят негативните последици
от вашия житейски капан.
3. Направете списък на различните начини, по които проблемът ви с
границите се проявява в ежедневието. Попълнете таблицата за граници. Искаме
да разработите много конкретен списък на начините, по които се изявява вашият
житейски капан в битието ви. Помолете приятелите си и членовете на семейството си
да ви помогнат. Те ще бъдат повече от доволни от възможността да ви насочат.
Вземете предвид различни области от живота: вкъщи – с вашия съпруг – с вашите
деца – на работа – в колата-в ресторант или хотел – с приятели. За всяка област
попълнете таблицата за граници. Това ще ви даде възможност да сравните своите
очаквания с нормата.
Основният принцип, свързан с нормата, е реципрочност, или реципрочен обмен.
Това е най-добре изразено в златното правило: „Отнасяйте се е другите така, както
бихте искали те да се отнасят с вас“.
Ето извадка от таблицата за граници, попълнена от Мел за ситуацията „Избор на
филм с Кейти“:

ОБЛАСТ ОТ ЖИВОТА МОЯТА НОРМАЛНИ НЕГАТИВНИ

ПРИВИЛЕГИРОВА- ОЧАКВАНИЯ ПОСЛЕДИЦИ ОТ
НОСТ МОЯ НАЧИН
Избор на филм с Кейти Тормозя Кейти да се Реципрочност – да Кейти няма да
съгласи с моя избор. намерим филм, който и ходи често с мен;
двамата да харесаме. ще ми е бясна
цялата вечер.

Очакваме тази стъпка да отнеме много време, защото бихме искали да попълните
таблицата за всяка област от живота си, в която вашата привилегированост е проблем.
Областите може да бъдат едва забележими, да не са видими на пръв поглед. Например,
когато Мел отиваше на ресторант, залата трябваше да бъде с подходяща температура,
масата да бъде на правилното място и т.н. Неговият капан „Привилегированост“ беше
проникнал във всеки аспект от живота му.
Ако сте на терапия, вашият терапевт може да ви помогне да направите тази оценка.
Както заявихме, семейството и приятелите ви също могат да ви помогнат. Важно е да
попитате другите, защото не осъзнавате много от начините, по които действате чрез
привилегироваността си.

4. Направете флашкарти, които да ви помогнат да се преборите с проблемите с

привилегироваността и импулсивността във всяка ситуация. Бихме искали да
започнете да се борите със своя житейски капан. Винаги, когато се озовете в някоя от
ситуациите, изброени в таблицата си за граници, се опитвайте да действате в зави-
симост от нормата, а не чрез привилегированост, импулсивност или
недисциплинираност.

288
 Флашкартите могат да ви помогнат. Направете карта за всяка ситуация. Използвайте
я преди ситуацията, за да се подготвите, и по време на ситуацията (ако е възможно), за
да си напомняте. Когато пишете флашкартата, помнете следните точки:

289
 ПИСАНЕ НА ФЛАШКАРТА ЗА „ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ“

1. Напаснете се спрямо нуждите на хората около себе си. Опитайте се да

разберете как се чувстват. Бъдете емпатичен.
2. Стремете се към реципрочност, справедливост и равноправие като
принципи, които да ръководят действията ви спрямо другите.
3. Запитайте се дали вашите непосредствени нужди са достатъчно
важни, за да рискувате негативните последици (например отчуждаване на
приятели, загуба на работа и т.н.).
4. Научете се да понасяте фрустрация като средство за постигане на
своите дългосрочни цели. Както се казва: „Ако няма болка, няма победа“.

Ето флашкартата, която Мел написа за ситуацията „Чувствам се привлечен от друга

жена“:

ФЛАШКАРТА ЗА „ПРИВИЛЕГИРОВАНОСТ“

Знам, че точно сега съм привлечен от тази жена, и започвам да планирам

как да си легна с нея. Но това силно ще разгневи и нарани Кейти. Не искам
Кейти да спи с други мъже, така че и аз не трябва да го правя. Да правя секс
с тази жена, не е толкова важно, колкото бракът ми с Кейти. Ако
продължавам да спя с други жени, със сигурност ще загубя Кейти. Обичам
Кейти и искам да бъда с нея през остатъка от живота си.

Мел беше на ръба да загуби Кейти. Вероятността беше много реална и използването
на флашкартата му помогна да усети тази възможност като реална. Любовта на Мел
към Кейти беше лостът, който го накара да се промени.
Съхранявайте контролен списък за всяка ситуация, като отбелязвате колко често се
държите в съответствие с нормата и колко често – в съответствие с житейския капан.
Контролният списък може да служи като обективен запис на напредъка ви.

5. Искайте обратна връзка, когато се опитвате да се промените. Важно е в

своите усилия за промяна да въвлечете хора, на които имате доверие. Попитайте
приятели, колеги и близки как се справяте. Виждат ли някаква промяна? В кои области
все още смятат, че има нужда от подобрение?
Привилегироваността е такава част от вашето съществуване, че ви е трудно да я
видите истински. Другите хора обаче я виждат много по-лесно. Получаването на
обратна връзка ще ви помогне да подобрите визията за себе си.
Тя също така ще ви помогне постепенно да осъзнаете нормалните очаквания за
поведение. Какво обикновено правят хората за другите? Какво означава да бъдете
честен и да създавате равнопоставеност в отношенията? Какви са правилата, които
хората обикновено следват? Продължете да изследвате тези въпроси. Изяснете си
това, което повечето хора вече разбират – имплицитните правила на обществото.
5. Опитайте се да проявявате емпатия към хората около себе си. Липсата ви на
290
емпатия е важен фактор за подсилване на житейския ви капан „Привилегированост“.

КЕЙТИ: Като че ли Мел не разбира, че ме боли. Той смята, че може да има връзки с
жени и това не е кой знае какво. Колкото и да плача, не се впечатлява.
ТЕРАПЕВТ: Болката ти не го спира.
МЕЛ: Не разбирам защо това е толкова важно. Защо правиш толкова голям проблем от
това?

Мел беше в пълно неведение за чувствата на останалите. Това е характерно за

повечето хора с „Разглезена привилегированост“. Понеже егоцентризмът е траен
житейски модел, тези хора до голяма степен не осъзнават как засягат другите. Целият
аспект на човешката свързаност липсва у тях.
Реакциите на околните са важни сигнали в социални ситуации. Те ни помагат да
решим как да действаме. Мел взаимодействаше без тези сигнали. Той функционираше
във вакуум. Не можеше да разбере кога излиза извън разумните граници. Просто
предполагаше, че ако той се чувства добре, значи всичко е наред.
При терапията на двойки правим огледални упражнения, за да помогнем на хората
да се научат на емпатия.
Огледалното упражнение е форма на активно слушане. То има две части. Първо вие
отразявате онова, което сте чули, че другия човек казва. След това вие обяснявате как
мислите, че другият се чувства.

КЕЙТИ: Започвам да се вбесявам заради начина, по който Мел ми заповядва вкъщи. Ако
гледаме телевизия и иска нещо за ядене, той ми казва да му го донеса. Ако му кажа да
изчака до рекламите, става рязък.
ТЕРАПЕВТ (към Мел): Можеш ли да отразиш това и после да отговориш?
МЕЛ: Искаш да кажеш, че ти заповядвам твърде много, когато те карам да ми донесеш
нещо да ям, докато гледаме телевизия. Как се чувстваш? Ти си бясна.

Започнете да обръщате внимание на околните. Практикувайте изслушване на

техните оплаквания и проблеми. Опитайте се да разберете как се чувстват, когато
пренебрегнете нуждите им. Работете върху емпатията, без да се защитавате.

6. Ако вашият житейски капан е форма на контраатака, опитайте се да

разберете основните си подлежащи житейски капани. Следвайте съответните
техники за промяна. Ако вашият капан „Привилегированост“ е начин да се справите
с друг житейски капан – „Емоционална депривация“, „Дефектност“ или „Социално
изключване“, следвайте техниките за промяна, които сме препоръчали в съответните
глави на тази книга. Ако не се занимаете с подлежащия житейски капан, ще ви бъде
много трудно да се промените.
Един от основните аспекти на промяната за вас е да се свържете със своята
уязвимост. Вашата привилегированост е драстичен опит да контраатакувате, така че
да не се налага да изпитвате болка от уязвимостта си. Ако не преживеете това чувство
за депривация, дефектност или социално изключване, няма да можете да се
промените.
Вашата привилегированост е всичко или нищо. Вие или получавате всичко, което
искате, или сте напълно лишен; или сте перфектен, или сте дефектен; или сте обожа-
ван, или сте отхвърлен. Необходимо е да научите, че има средно положение, че

291
можете да удовлетворите нуждите си и по нормален начин.
Намерете по-подходящи начини за удовлетворяване на основните си потребности –
начини, които зачитат правата и нуждите на другите. Не е необходимо да сте толкова
взискателен, контролиращ и да се чувствате привилегирован, за да получавате онова,
което искате. Откажете се от своите контраатаки. Започнете да поставяте акцент върху
интимните отношения, върху това да се опитвате да удовлетворите потребностите си
чрез близост с други хора. Научете се да молите за онова, което желаете, без да го
изисквате. Опитайте се да бъдете по-честен със себе си. Бъдете по-отворен за това кой
сте всъщност. Научете се да казвате кой сте, без да се опитвате да се прикривате или
да впечатлявате.
Знаем, че ще ви бъде трудно. Страхувате се, че ще останете уязвим, безпомощен и
разкрит, без да имате възможност да удовлетворите нуждите си или да се почувствате
приет от другите хора. Но постепенно ще откриете, че това не е така. Всъщност
животът ви може да стане много по-възнаграждаващ. Следвайки техниките за промя-
на, представени в главите на своите подлежащи житейски капани, ще успеете да
постигнете контрол върху процеса.

7. Ако имате проблеми със самодисциплината, степенувайте задачите от гледна

точка на скуката или нивото на фрустрация. Работете постепенно по йерархията.
Това е начин да се научите на самодисциплина. Бихме искали да си поставяте задачи и
да се заставяте да ги изпълнявате.
Знаем, че ще ви бъде трудно. Понякога ще ви бъде скучно, друг път – фрустриращо.
Но го приемете като тренинг. Вие изграждате собствената си толерантност към
фрустрация. За да продължите, напомняйте си за дългосрочните ползи.
Направете списък със задачи, започвайки от най-лесните и стигайки до
изключително трудните. Използвайте следната скала, за да оцените трудността на
всеки от елементите в списъка си. Оценете колко труден би бил за вас конкретният
елемент. Например попълването на заявление за работа може да не е трудно за
повечето хора, но за Нина е непосилно.

СКАЛА НА ТРУДНОСТ
0 – Много лесно
2 – Леко трудно
4 – Умерено трудно
6 – Много трудно
8 – Усеща се като почти невъзможно.

Ето йерархията, която Нина направи:

ЗАДАЧИ, КОИТО ИЗИСКВАТ САМОДИСЦИПЛИНА ОЦЕНКА НА ТРУДНОСТТА

Готвене. 2
Пазаруване в хранителния магазин веднъж седмично. 3
Тренировки два пъти седмично. 4
Преглеждане на обявите за работа всеки ден. 5
Изготвяне на бюджет за домакинството. 5
Обаждания по телефона за записване за интервю за работа. 6
Отиване на интервю за работа. 7
Попълване на молба за работа. 7

292
В продължение на една седмица използване на парите за 8
домакинство само за домакинство, а не за мен.
Преминаване през програма за професионално обучение. 8

Опитвайте да завършите поне един елемент от списъка си на седмица. Може да

направите някои от елементите част от своите рутинни дейности. След като завършите
всички елементи, изработете си практиката да сядате всяка седмица и да си поставяте
цели. Поддържайте напредъка си. Не се връщайте към старите си навици, свързани с
липсата на дисциплина.

8. Ако имате затруднения да контролирате емоциите си, разработете техниката

таймаут. Тя е особено полезна при контрол на гнева. Когато сте на път да се
разгневите, ще ви помага да се спрете и да се измъкнете от ситуацията, преди да
изпуснете нервите си. След като си възвърнете контрола, можете да вземете
рационално решение дали да изразите гнева си и по какъв начин.
Бихме искали да се научите да използвате надигащия се гняв като сигнал за
включване на стратегията за контрол. Използвайте следната скала, за да оцените гнева
си.

СКАЛА ЗА ГНЯВ
0 – Изобщо не съм гневен.
2 – Леко гневен съм.
4 – Умерено гневен съм.
6 – Много съм гневен.
8 – Изключително гневен съм.

Когато гневът ви е 4 или по-висок по скалата от 0 до 8, използвайте процедурата

таймаут. Извинете се и излезете от ситуацията. (Можете да кажете на другия човек
нещо като: „Съжалявам, но трябва да остана за малко сам, за да си помисля. Нека
продължим тази дискусия след няколко минути“.). Ако напускането на ситуацията е
невъзможно, вместо това започнете да броите наум. Бройте, докато гневът ви не
достигне поне 4 по скалата.
След като гневът ви стане управляем, отделете малко време, за да си помислите как
бихте искали да отговорите в ситуацията. Може да решите да изразите гнева си към
човека. Но го направете по подходящ начин, уверено. Бъдете спокоен и контролиран
при своето представяне. Не атакувайте другия. Посочете му кое ви е разстроило в не-
говото поведение.
От друга страна, след като размислите, може да решите да не изразите гнева си. В
края на краищата колко пъти сте избухвали в гняв и после сте съжалявали за това?

9. Ако имате „Зависима привилегированост“, направете йерархия на задачите,

степенувани по трудност. Постепенно започнете да правите нещата, които позво-
лявате на други хора да правят вместо вас. Започнете да доказвате, че сте
компетентен. Бихме искали да изградите своята компетентност. Това означава, че е
важно да обърнем внимание на подлежащия житейски капан „Зависимост“.
Направете списък с предимствата и недостатъците на това да манипулирате
околните, за да ви обгрижват. Как това се отразява на преживявянето ви за Аз? Как
това влияе върху живота на хората около вас?
293
 За Нина беше лесно да изброи предимствата. Имаше неща, които другите хора
правят по-добре, и тя получаваше онова, което иска. За нея беше по-трудно да се
изправи пред недостатъците си.

НИНА: Чувствам се по-долу от всички. Все още не мога да върша неща, които хората и
на по-малка възраст вече могат да правят. Искам да кажа, тийнейджърите успяват да си
намерят работа и да научат необходимото.

Налице е огромна загуба на самоуважение като последица от този житейски капан.

Не можете да постигате напредък, съответен на този на вашите връстници. Зави-
симостта ви изчерпва другите и вреди на вас самите.
Използвайте помощта на хората около себе си, като ги помолите постепенно да
спрат да правят всичко за вас. Важно е да накарате тези, които поддържат житейския
ви капан, да спрат, за да можете постепенно да поемете отговорността за собствения
си живот.
Изгответе йерархия от задачи и постепенно се придвижвайте нагоре по нея.
Започнете първо с по-лесните задачи и постепенно се придвижвайте към по-трудните.
Изграждайте чувство за придобито умение и компетентност.
Вие имате два житейски капана – „Зависимост“ и „Привилегированост“. Важно е да
работите и върху двата. Следвайте също така техниките за промяна, описани в главата
за „Зависимост“.
Ето някои насоки как да помогнете на други хора да преодолеят своя капан
„Привилегированост“:

ПОМОЩ ЗА НЯКОГО, ЗА КОГОТО ЗНАЕТЕ, ЧЕ СЕ ОПИТВА ДА

ПРЕОДОЛЕЕ ПРОБЛЕМ С ГРАНИЦИТЕ

1. Определете лостовете за промяна. Какво притежавате вие, което той/тя

цени? Вашето уважение? Пари? Работа? Любов?
2. Докъде сте готов да стигнете, за да получите промяна? Бихте ли
желали да напуснете партньора си? Да уволните служителя си?
3. Идете при човека с капан „Привилегированост“ и изразете
оплакванията си, без да го атакувате. Попитайте дали той/тя е наясно как се
чувствате. Желае ли да работи за промяната?
4. Ако желае, преминете заедно през останалите стъпки в тази глава.
5. Ако той/тя не възприема, кажете му/й какви са последиците, ако не се
промени. Опитайте се да създадете йерархия на последиците за него/нея.
Започнете да ги прилагате една по една, докато човекът с
„Привилегированост“ не стане готов да работи с вас. Опитайте се да бъдете
емпатичен за това колко му е трудно да се промени, но останете твърд.
6. Помнете, че често е невъзможно да накарате човек с този житейски
капан да се промени. Ако нямате достатъчно лостове, вероятно няма да
бъдете успешен. Бъдете готов да приемете цената за своето решение да
настоявате за промяна. Направете списък с предимствата и недостатъците
на настояването за промяна, като рискувате конфликт и евентуално
294
прекратяване на отношенията. Направете информиран избор.

Както Мел, така и Нина са сред рядко срещаните хора с житейския капан
„Привилегированост“, които са способни да се променят. Кое ги прави различни?
Техните партньори със сигурност бяха един от факторите. Двамата имаха партньори,
които искаха да ги напуснат, но и двамата обичаха партньорите си. Любовта е мощен
лост за промяна.
Спрете да чакате вашия партньор с „Привилегированост“ да се промени. Вие трябва
да се промените. Трябва да се научите да го управлявате. Да се научите да управлявате
партньор с „Привилегированост“, е умение, което вероятно можете да овладеете. По
принцип умението е в това да наложите граници. Хората с „Привилегированост“ са
нарцистични. На тях им липсва емнатия, те са обвиняващи, чувстват се
привилегировани да вземат повече, отколкото да дават. Те никога няма да наложат
свои собствени граници. Вие трябва да наложите границите вместо тях.
Когато Кейти започна терапия, тя вярваше, че ако Мел разбере колко много
неговите връзки с други жени я нараняват, ще спре. Затова продължаваше да му
показва болката си.

КЕЙТИ: Не мога да разбера подобни действия. Аз никога не го бях наранявала така. Не

бих могла да понеса да го гледам как страда. Искам да кажа, имаше моменти, когато бях
стигнала почти до самоубийство. Просто не мога да разбера как може да вижда, че ме
наранява, и въпреки това да продължава с изневерите.

Кейти трябваше да научи, че болката ѝ никога няма да спре Мел. Трябва и вие да
научите това. Демонстрирането на болка е почти винаги безполезно при хора с капана
„Привилегированост“.
Това което трябва да направите вместо това, е да поставите граници. Използвайте
лоста, с който разполагате. Когато Кейти казала на Мел, че ще се разведе, ако той не
започне терапия, тя използвала конкретен лост, за да постави граници. Разбира се,
работата на Кейти не беше свършена. Това беше само началото. По време на терапията
Мел се опита да избегне промяната по всякакви начини. Той продължаваше да
обвинява Кейти, за да я накара да се откаже.
Кейти трябваше постоянно да се отстоява. Трябваше да се научи да казва: „Твоето
поведение е неприемливо“, и наистина да го мисли. Тя трябваше да постави граници
във всеки аспект от живота им – от това да му каже: „Ако имаш друга връзка, ще те
напусна“, до „Ако оставиш мръсните си дрехи на пода, вместо да ги сложиш в коша,
няма да ги изпера“. Кейти трябваше да спре да позволява на Мел да я манипулира чрез
чувството за вина. Да спре да го моли за разрешение да живее собствения си живот.
Когато искаше да излезе с приятелки или да тръгне на вечерен курс, тя трябваше да го
направи независимо от онова, което Мел казва.
Това не означава, че Кейти е станала лоша към Мел. По-скоро се научи да се
обръща към него по един спокоен и контролиран начин. Всъщност Кейти стана много
по-добра, защото това, което даваше, започна да се изравнява с онова, което вземаше в
отношенията, и така се чувстваше по-малко ядосана.
Дълбоко в себе си Мел искаше граници от Кейти. Те го караха да се чувства по-
безопасно и по-сигурно. Постепенно той започна да уважава Кейти, което всъщност и
искаше.

295
296
 НЯКОЛКО ФИНАЛНИ ДУМИ

Изследванията показват, че колкото повече дистрес показват пациентите, когато

дойдат за терапия, толкова по-голяма е вероятността да се променят. За ваше добро се
надяваме, че сте в някакъв дистрес. Надяваме се да намерите повод да преодолеете
своя капан „Привилегированост“. Докато не го направите, никога няма да оползотво-
рите потенциала си за любов и професионална реализация.

297
 17.
ФИЛОСОФИЯ НА ПРОМЯНАТА
СЕДЕМ ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ

Процесът на промяна е трудно нещо. Виждаме как пациентите всеки ден се борят да
преодолеят дълбоко вкоренените модели. Ние също вървим през този процес на
растеж и наблюдаваме колко фрустриращо може да бъде това за нашите приятели и
членове на семейството.
Знаем, че книгите за самопомощ, включително и тази, вероятно правят промяната да
изглежда по-лесна, отколкото е всъщност. Бихме желали да има начин да ви под-
готвим напълно за превратностите на израстването. Искаме от вас да не очаквате, че
промяната е постоянен процес. Пациентите винаги ни казват, че това е „една крачка
напред, две назад“. Има доста препятствия, които се очаква да срещнете, когато се
опитвате да се промените. Глава 5 описва много от тях и предлага решения.
Нашият подход към промените се основава на философия, която включва няколко
основни допускания. Нямаме начин да докажем тези убеждения, освен да кажем, че
сме видели как промяната е по-лесна, когато приемем, че тези убеждения са верни.
Първо, вярваме, че всички ние с някаква част от себе си искаме да бъдем щастливи и
пълноценни. Понякога този процес се нарича себеактуализация. Предполагаме, че този
здрав Аз е някак си погребан под годините на пренебрегване, подчинение,
злоупотреба, критика и други разрушителни сили. Процесът на промяна включва
съживяване на тази здрава страна и даване на надежда за нея.
Второ, допускаме, че има няколко базисни „нужди“ или желания, които, ако бъдат
удовлетворени, ще накарат повечето от нас да бъдат по-щастливи: потребността да
се чувстваме свързани с други хора; потребността от независимост, автономност;
потребността да се чувстваме желани, компетентни, успешни, привлекателни,
значими – да бъдем „добри“ хора в обкръжението си; необходимостта да изразяваме
онова, което искаме и чувстваме към другите, да се отстояваме; потребността от
удоволствия, забавления и креативност – да преследваме интересите, хобитата и
дейностите, които ни доставят удоволствие; и потребността да помагаме на другите,
да показваме загриженост и любов. Ще дискутираме тези потребности с повече
подробности по-нататък в настоящата глава.
Третото основно допускане на подхода за житейските капани е, че хората могат да
се променят по много основен начин. Някои хора са скептични по отношение на този
процес. Те смятат, че базисната ни личност е детерминирана в края на детството или
дори по-рано от нашия генетичен материал и че големи личностови промени в зряла
възраст са невъзможни или много малко вероятни. Ние твърдо отхвърляме тази идея.
Виждаме как хората се променят фундаментално всеки ден. Признаваме обаче, че
промяната на основните модели е извънредно трудна. Нашият вроден темперамент и
ранните ни преживявания в семейството и с връстниците създават много мощни сили,
които действат против промяната. Но въпреки че нашите детски истории създават
силни препятствия за промяна, те не я правят невъзможна. Колкото по-деструктивни
са тези ранни сили, толкова повече ще трябва да работим, за да променим житейските
капани, и толкова повече ще се нуждаем от подкрепа от другите.

298
 Четвъртото допускане е, че ние всички имаме силна склонност да се
съпротивляваме на основната промяна. Това вярване има важни последствия. То
предполага, че е малко вероятно да променим основните си житейски капани, без да
вземем съответно съзнателно решение. Повечето от нас работят на автопилот,
възпроизвеждайки навици в мисленето, преживяванията, връзките и поведенията през
целия си живот. Тези модели са удобни и познати и е малко вероятно да ги променим,
ако не направим съгласувани, съзнателни и постоянни усилия; ако очакваме
фундаменталната промяна да стане сама, почти със сигурност тя няма да се
осъществи. Ние сме обречени да повтаряме грешките от миналото и наследството от
нашите родители, баби и дядовци, освен ако не направим съзнателни и
продължителни усилия да ги променим.
Петото допускане е, че повечето от нас имат силна склонност да избягват болката.
Това е едновременно и добро, и лошо. Добрата новина е, че повечето от нас грави-
тират към преживявания, които ни носят удоволствие и удовлетворение. Лошата
новина е, че избягваме ситуации и чувства, които ни причиняват болка, дори когато
конфронтираното с тях може да доведе до личностно израстване. Желанието да се
избегне болката, е една от най-големите пречки по пътя към промяната. За да моди-
фицираме житейските капани, трябва да сме готови да се изправим пред болезнени
спомени, които предизвикват силни емоции, като тъга, гняв, тревожност, вина, срам и
обърканост. Трябва да сме готови да се изправим пред ситуации, които сме избягвали
дълго през живота си, тъй като сме се страхували, че ще доведат до провал, отхвър-
ляне или унижение. Ако не се изправим пред тези болезнени спомени и заплашващи
ситуации обаче, сме обречени да повтаряме моделите, които ни нараняват. Повечето
от нас странят от болезнените чувства; много пациенти напускат терапията, вместо да
се изправят пред тези емоции. Някои се пристрастяват към алкохол и наркотици, за да
избегнат тези изпитания. Важно е да се ангажираме и да се изправим пред болката, за
да можем да се променим.
Шесто – ние не вярваме, че която и да е отделна техника или подход за промяна
могат да бъдат ефективни при всички хора. Знаем, че най-ефективните подходи за
промяна ще бъдат онези, които интегрират множество различни стратегии. При
подхода за житейските капани ние се базираме на когнитивни, поведенчески,
преживелищни, психоаналитични и интерперсонални техники, за да ви помогнем да се
промените. Тъй като комбинираме няколко мощни подхода за промяна, вярваме, че с
тази терапия ще помогнем на повече хора в сравнение с други терапии, които
използват само една или две от тези интервенции. Настоятелно ви приканваме да
търсите подходи и терапевти, които комбинират няколко модела вместо да използват
само един или два. Въпреки че не очакваме да помогнем на всички със своя подход за
житейските капани, се надяваме да бъдем по-успешни от прилагането на отделни
техники.

СЪЗДАВАНЕ НА ЛИЧНА ВИЗИЯ

Нашето последно допускане за промяната включва необходимостта от създаване на

лична визия. Промяната не е просто липса на житейски капани. Ние всички трябва да
открием кои искаме да бъдем и какво точно искаме от живота. Смятаме, че е
жизненоважно да имаме тази посока, преди да стигнем твърде далеч по време на
процеса на промяна. Искаме да погледнете отвъд елиминирането на индивидуалните

299
си житейски капани и да стигнете до представата за онова, което ще ви направи най-
накрая пълноценен, щастлив и себеактуализиран.
Мнозина от нас преминават през живота си със смътното усещане накъде отиват.
Това обяснява защо мнозинството достигат до средна възраст или до пенсиониране,
чувствайки се разочаровани. Никога не сме имали широк набор от първостепенни
цели, които да ни ръководят. Би било като да играем футбол, без да знаем къде е
вратата, или да се качим на самолет, без да знаем за къде пътуваме. От съществено
значение е всеки от нас да има такъв план. Единадесетте житейски капана са пречки
за постигане на нашите цели; те не ни казват от какво имаме нужда, за да бъдем
щастливи. След като развиете набор от житейски цели, можете да започнете да
планирате конкретни стъпки, за да ги постигнете. Настояваме да постигнете промяна
по стратегически, а не по случаен начин.
За да създадете лична визия, трябва да откриете своите естествени наклонности,
които включват онези интереси, взаимоотношения и дейности, които по своята
същност ви карат да се чувствате пълноценен. Вярваме, че всеки човек има естествен
набор отлични предпочитания. Може би най-важната задача, която можем да
предприемем в живота си, е да открием какви са тези вродени желания. Най-добрите
белези за разпознаване на естествените ни наклонности са нашите емоции и телесни
усещания. Когато се занимаваме с дейности или взаимоотношения, които изпълняват
нашите естествени наклонности, ние се чувстваме добре. Тялото ни е доволно и
изпитваме удоволствие или радост.
За съжаление, много от нас са обучени като деца да пренебрегват своите естествени
наклонности и да правят онова, което се очаква от тях: принуждават ни да бъдем
твърди, когато по природа сме чувствителни; да следваме медицина, когато нашето
естествено предпочитание е дейност на открито; да бъдем конвенционални, когато по
природа сме нестандартни; да действаме по рутинен начин, когато по природа
предпочитаме силните стимули.
Можем да продължим с примери как родители и учители с най-добри намерения ни
насърчават да пренебрегваме истинската си природа. Естествено, не можем его-
истично да преследваме само онова, което искаме, за да бъдем щастливи. Трябва да
намерим баланса между нуждите на обществото и своето лично удовлетворение. Ние
не се застъпваме за нарцистичната философия на живота. Мнозина от нас обаче са
били прекалено обучени, прекалено социализирани. Насочили са ни твърде
настойчиво да правим онова, което другите очакват.
Мнозина от нас трябва да обърнат процеса, за да се променят. Добре е да открием
кои сме всъщност. Необходимо е да разберем какво ни прави щастливи, без да
разчитаме единствено на това кое прави хората около нас щастливи. Въпреки че не
можем да развием тази визия за вас, можем да ви насочим към въпросите, които е
добре да си зададете сами. Вече обсъдихме основните потребности, които могат да ни
доведат до щастие. (Това беше второто допускане в нашата философия.) Сега ще ги
разгледаме по-подробно.
Първата област на промяна включва взаимоотношенията. Каква е визията ви за
взаимоотношенията, които желаете в живота си? Изяснете начините, по които искате
да се свързвате с другите хора. Вземете предвид интимните отношения. Какъв вид
интимна връзка искате? Какво е най-важно за вас – страст и романтика, спътник в
живота, семейство? Какви са целите ви при търсенето на партньор? Колко важна е
емоционалната близост за вас в сравнение със сексуалната тръпка?

300
 Взаимоотношенията почти винаги са компромис. Правенето на интелигентни
компромиси е проблем за мнозина от нас, защото не сме в контакт със своите
естествени наклонности. Малцина намират партньор, който им предоставя всичко, от
което се нуждаят, така че трябва да направим избор. Какво е най-важно за вас при
избора на партньор? Кои са по-малко важните характеристики, без които също можете
да изберете конкретния партньор? Например може да се окажете с човек, когото
обичате и чувствате близък, но усещате по-малко страст към него. Не вярваме в идеята
за идеалните отношения, които трябва да са подходящи за всички; важно е вие да
решите кое е най-доброто за вас.
Какви социални взаимоотношения искате? Какви приятели? Колко въвлечен искате
да бъдете на социалната „сцена“? Колко ангажиран искате да бъдете в различни групи
в общността? Искате ли да участвате в религиозни сдружения? Искате ли да участвате
в управлението на дадено училище или в местната власт? Искате ли да участвате в
групи за подкрепа? Доколко искате да сте социализиран с хората на работното си
място? Това са решения, които трябва да направите, използвайки за насока
естествените си наклонности.
Житейските капани „Емоционална депривация“, „Недоверие и злоупотреба“,
„Изоставяне“ и „Социално изключване“ са най-големите пречки за развитието на ви-
довете взаимоотношения, от които имате нужда в живота. Овладяването им ще ви
позволи да се свържете с хората по-дълбоко и удовлетворително. Визията ви за
взаимоотношенията ще ви води в борбата с тези житейски капани.
Втората основна област на промяна е автономността. Какво е оптималното ниво
на независимост за вас? Естествено, вие искате да действате в света с чувство за
независимост и компетентност, със силно чувство за собствен Аз. Но какъв
относителен баланс на автономност и свързаност ще ви направи най-щастлив? За
някои хора прекарването на повечето време в уединени занимания е много
пълноценно. Други хора са по-щастливи да прекарват по-голяма част от времето си в
социализиране и свързване, отколкото сами.
Автономността ви дава свободата да търсите здравословни взаимоотношения и да
избягвате или да напускате нездравословните такива. Вие сте свободен да останете в
една връзка, защото искате да останете, а не защото имате нужда. Много хора с
житейския капан „Зависимост“ или „Уязвимост“ се чувстват в капана на
разрушителни взаимоотношения. Те се страхуват да напуснат връзката и да се
изправят пред света сами. Тези два житейски капана са най-големите пречки за
развитието на здравословно ниво на автономност.
Автономността е жизненоважен елемент при преследването на вашите естествени
наклонности. Тя включва развиване на чувство за идентичност. Вие сте свободен да
бъдете такъв, какъвто уникално сте. Независимо дали предпочитате да бъдете
музикант, художник, писател, спортист, автомонтьор, изпълнител, домакиня,
пътешественик, любител на природата, възпитател, или лидер, вие ще се чувствате
свободен да го постигнете. Не се страхувайте твърде много да се отправите към света.
Няма да се загубите във взаимоотношенията си, живеейки живота на партньора си
вместо своя.
Третият компонент на промяната е самооценката. Подобно на автономността
самооценката осигурява контекста на свободата. Вместо да бъдете блокиран, вие сте
свободен. Житейските капани „Дефектност“ и „Провал“ са пречки за постигането на
самочувствие. Преживяванията за малоценност и срам ви принизяват, а това ви кара да

301
избягвате или да пропускате различни възможности. Срамът ви е като тежък черен
облак, който ви заобикаля и не ви позволява да се движите – да се свързвате, да
изразявате себе си, да удовлетворявате нуждите си, да изпъквате.
Вие искате да изберете живот, който подобрява самооценката ви. Как да се стремите
да се чувствате добре със себе си, да се приемате, без да сте прекалено самокритичен
или несигурен? Какви са вашите силни страни и как можете да ги развиете? Какви са
слабостите, които можете да коригирате?
Четвъртата област на промяната е себеутвърждаването и себеизразяването. Това
включва правото ви за удовлетворяване на вашите потребности и изразяване на
вашите чувства. Утвърждаването на себе си ви дава възможност да следвате
естествените си наклонности и да изпитвате удоволствие от живота. Какъв е начинът,
по който можете да изразите себе си?
Житейските капани „Подчинение“ и „Неумолими стандарти“ са пречки за
самоутвърждаването. При капана „Подчинение“ вие се отказвате от естествените си
нужди и удоволствия, за да помагате на другите или да избегнете отмъщение. При
капана „Неумолими стандарти“ се отказвате от своите естествено присъщи нужди и
удоволствия, за да спечелите одобрение и признание и да избегнете срама.
Постиженията и перфектността стават ваши цели в живота за сметка на щастието и
удоволствието.
Страстта, творчеството, играта и забавленията могат да ви помогнат да направите
живота си смислен. Важно е да изключвате понякога, за да преживявате вълнение и
удоволствие. Ако пренебрегвате самоутвърждаването и себеизразяването, ще
чувствате живота си тежък и може да започнете да преживявате отчаяние. Вашите
нужди и тези на хората около вас са небалансирани. Промяната включва
възможността да удовлетворявате собствените си базисни нужди и наклонности,
без да навреждате ненужно на хората около себе си.
Петата област на развитие, не по-малко важна от останалите, е загрижеността за
другите. Един от най-приятните аспекти на живота е да се научим да даваме на други-
те хора и да сме емпатични към тях. Привилегироваността може да ви попречи да
показвате загриженост към хората около себе си. Ще се почувствате добре обаче, ако
дадете своя принос. Социално ангажиране, благотворителност, раждане на деца и
правене на различни неща за децата, подпомагане на вашите приятели – всички тези
неща включват връзка с нещо по-голямо от вас и вашия индивидуален живот. Как
можете да допринесете за света като цяло?
Духовността и религиозните вярвания могат да бъдат важни компоненти от това да
се чувстваме част от света като цяло. Повечето религиозни и духовни подходи
акцентират върху разширяването към Вселената като цяло, извън тясната загриженост
за себе си и семейството. Много форми на религиозен опит осигуряват това допъл-
нително измерение и привнасят пълноценност.
Вземете предвид областите, които сме описали, докато развивате своята собствена
визия за живота си. Целите на живота вероятно са универсални: любов,
себеизразяване, удоволствие, свобода, духовност, даване на другите – това е, което
повечето от нас искат. Тези цели обаче често си противоречат. Например страстта
може да е в конфликт със стабилността, автономността – с интимността,
себеизразяването – със загрижеността към другите, и т.н. Важно е да си създадете
приоритети и да изберете подходящия за вас баланс. Приканваме ви да включите
елементи от тези по-широки цели по свой уникален начин, в съответствие със своите

302
собствени уникални нужди и приоритети.

303
 ЕМПАТИЧНА СЕБЕКОНФРОНТАЦИЯ

Разработихме този термин, за да опишем онова, което смятаме за здравословно

отношение към промяната: емпатична себеконфронтация. Показвайте съчувствие към
себе си, докато непрекъснато се подтиквате към промяна. Много хора или се
критикуват прекалено строго, когато сметнат, че не са се променили достатъчно, или
са прекалено снизходителни и се оправдават.
Както вече многократно заявихме, процесът на промяна е много труден. Преди
всичко бъдете състрадателен към себе си. Вие се стремите да направите всичко
възможно, но все пак проявявайте разбиране към собствените си ограничения и
недостатъци. Не забравяйте, че житейските капани се променят трудно. От
жизненоважно значение е да помните как сте станали такъв, какъвто сте. Спомнете си
произхода на своите житейски капани и се опитайте да бъдете емпатичен към себе
си като дете.
Важно е да поемете отговорност за промяната. Много групи за самопомощ са
критикувани, че насърчават членовете си да се чувстват като жертви на своите
родители, без да ги обучават да поемат отговорност за промяната. Смятаме, че това е
сериозен риск. От жизненоважно значение е да продължавате да се конфронтирате със
себе си. Бъдете упорит. Спрете да отлагате промените, чакайки по-удобно време. Най-
доброто време да започнете промяната, е сега. Независимо колко ощетен сте били като
дете, това не ви извинява да не поемате отговорност за промяната. Детската болка
обяснява защо промяната е толкова трудна и защо отнема много време, но не
обяснява защо някой позволява разрушителните модели да продължат, без да
работи усилено, за да ги промени.
Бъдете честен със себе си. Оценете високо изправянето пред реалността. Толкова
много хора заблуждават себе си с илюзии за това какви биха искали да бъдат или
какви биха искали да бъдат другите хора. Те не желаят да се изправят пред реалността
на това, което са – пред собствената си студенина, тъга, гняв, тревожност. Погледнете
реалността на своята ситуация. Самозаблудата, единствено, ще ви накара да
продължите да действате по самоунищожителни начини и ще ви попречи да имате
истински отношения.
Конфронтирайте се със себе си, за да промените скоростта и нивото, с които можете
да се справите. Не можем да се изправим пред всичко наведнъж, така че обикновено
трябва да се конфронтираме с житейските капани поетапно. Имайте вяра, че можете да
стигнете там, където искате да отидете. Вярата ще ви помогне да преодолеете
неуспехите и разочарованията, неизбежни между успехите ви. Бъдете търпелив. Ако
упорствате, в крайна сметка ще реализирате визията, заложена у вас.
За съжаление, някои промени не могат да бъдат осъществени на малки стъпки. Те
изискват да скочите на доверие, с високо ниво на риск. Понякога трябва да направим
големи промени, за да се развием; те включват приключване на връзка, смяна на
кариера или преместване в друг град. Когато станем по-осъзнати относно собствените
си естествени наклонности и преодолеем житейските си капани, може да се наложи да
скъсаме с миналото. Може да се наложи да се откажете от сигурността на детските
модели, за да се превърнете във възрастния, който искате да бъдете.

304
 ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОМОЩ ОТ ДРУГИТЕ

Трудно е да се променяме сами. Промяната е по-лесна, когато имате подкрепа.

Опитайте се да поискате помощ от хората, които ви обичат. Нека приятелите и
подкрепящите членове на семейството ви се включат. Кажете им какво се опитвате да
направите, и поискайте тяхното съдействие.
Понякога приятелите или членовете на семейството са способни да служат като
наставници или ролеви модели за постигане на личните ви цели. Те могат да
предоставят съвети, напътствия и вдъхновение. Ако познавате добре човек, който вече
е изпълнил част от вашите цели, това може да направи процеса по-реален за вас и да
ви даде вяра, че промяната е възможна.
Приятелите и подкрепящите членове на семейството често са по-обективни от вас.
Те могат да ви помогнат да анализирате доказателствата и да ви подтикнат да се из-
правите пред задачите, които избягвате. Ще ви бъде трудно да се променяте без
помощта на някого, който ви вижда ясно и реалистично, тъй като ще ви е трудно да
видите собствените си изкривявания.
За съжаление, да се обърнете към семейството и приятелите, може да не е опция за
вас. Може да нямате семейство и приятели или те да са прекалено объркани, за да ви
помогнат. Често членовете на семейството подсилват житейските ви капани, вместо да
ви помагат да ги промените. Ако това е така, помислете дали да не потърсите
професионална помощ.
Има и други ситуации, в които е добре да обмислите посещение при
професионалист: когато симптомите ви са толкова тежки, че започват да пречат на
функционирането ви; когато сте блокирали от дълго време и не знаете как да се
промените; когато нямате надежда, че можете да се промените – все ситуации, при
които е добре да помислите за получаване на професионална помощ. Обмислете това
и когато преживявате житейска криза, например приключване на дългогодишни
взаимоотношения или загуба на работа; в тези моменти истински се нуждаете от
подкрепа и е възможно да сте по-възприемчив към промяна. Помислете за помощ, ако
сте имали травматично детство, в което е имало емоционално, физическо или
сексуално насилие. Накрая, ако наранявате други хора поради проблемите си,
професионалната помощ е ясно индицирана.
Ако симптомите ви са много сериозни, може да ви помогне и психиатрично
лечение. Например може да сте сериозно депресиран: чувствате се безполезен,
храненето и сънят ви са нарушени, чувствате се забавен, не можете да се
концентрирате, загубили сте интерес към неща, които са ви носили удоволствие, или
сте все по-малко активен. Може би дори мислите за самоубийство. Ако имате
симптоми на депресия, особено ако имате мисли за самоубийство, незабавно
потърсете професионална помощ.
Може да имате сериозни симптоми на тревожност, като панически атаки,
множество фобии, обсесивно-компулсивни симптоми или интензивна генерализирана
тревожност; да се страхувате толкова от социални ситуации, че да ги избягвате,
причинявайки пълно опустошение на социалния и професионалния си живот. Ако
имате такива симптоми на тревожност, получаването на професионална помощ също е
препоръчително.
Възможно е да сте пристрастен към алкохола или наркотиците. Може да имате

305
„посттравматично стресово разстройство“, при което нещо от вашето минало ви
преследва непрестанно. Може да имате оживени спомени за травмата и кошмари или
да се чувствате на моменти вцепенен и напълно откъснат. Или да имате сериозно
нарушение на храненето, като булимия или анорексия. Желанието ви да отслабнете, да
е толкова интензивно, че да преяждате с храна и след това по някакъв начин да я
изхвърляте от себе си, или да ядете все по-малко, отслабвайки прекалено. На всяка
цена потърсете професионалист, ако страдате от тези сериозни разстройства.

ИЗБОР НА ТЕРАПЕВТ

След като сте решили да потърсите професионална помощ, трябва да се справите с

въпроса какъв вид терапевт да изберете. Няма един-единствен отговор, който да е
правилен за всички. По-скоро изборът на терапевт е друг пример за следване на
естествените ви наклонности.
Важно е да изберете терапевт с адекватна компетентност. Като цяло смятаме, че е
по-добре да изберете професионален терапевт, отколкото непрофесионален. В края на
краищата поверявате благосъстоянието си на друг човек. Имате нужда от някого,
който да е добре обучен и обвързан с етичен кодекс. Въпреки че ние самите сме
психолози, препоръчваме и социални работници, психиатри и психиатрични сестри,
ако имат опит с вашия вид проблем. Всички тези професии изискват поне
университетска диплома и щатски лиценз. Избирайки една от тези професии, има по-
голяма вероятност да намерите терапевт с адекватни познания, клинично обучение,
връзка с професионални общности с високи стандарти, етични кодекси и отчетност
пред обществото. Колкото по-сериозни са вашите симптоми, толкова по-важно е да
изберете един от тези видове професионалисти.
Освен това има множество терапевтични школи. Както споменахме по-рано в тази
глава, смятаме, че обикновено е грешка да изберете терапевт, който прилага само един
подход или модел. Според нас най-добрите терапевти могат да комбинират
разнообразни техники и стратегии в зависимост от нуждите на пациента. Ето защо
предпочитаме интегративните терапевти.
Изключително важно е да откриете терапевт, с когото да се свържете емоционално.
Вие искате топъл и приемащ ви човек, който ви кара да се чувствате в безопасност.
Искате емпатичен и разбиращ ви терапевт. Искате някого, който изглежда истински и
на когото можете да се доверите. И който да се справи с вас – да определя ясни
граници и да ви се противопоставя, когато излезете от релсите. Бъдете скептичен към
терапевт, който винаги се съгласява с вас и ви кара да се чувствате добре, или
изглежда студен или дистанциран, или твърде критичен към вас, или който, изглежда,
има скрити мотиви да работи с вас.
Избягвайте неподходящата „химия“ в терапията, която може да бъде генерирана от
вашите житейски капани. Например, ако имате житейския капан „Дефектност“, може
да се справите по-добре с терапевт, който като че ли ви харесва и уважава. Ако имате
проблем със свързването, за вас не е подходящ студен и отдалечен терапевт. Нуждаете
се от някого, който ще ви подтиква да се свързвате. Не искайте терапевт, който
генерира привличане, а който ще осигури лечебна среда за вашия конкретен проблем.
В известни отношения вие искате терапевт, който може да бъде родителят, когото
никога не сте имали. Ние наричаме това „ограничено родителстване“ в терапията.
Един аспект от терапията включва осигуряването на частичен антидот за проблемите

306
в детството ви. Ако не сте получили достатъчно грижа, вашият терапевт ще се пог-
рижи за вас. Ако сте били прекалено критикуван, вашият терапевт ще ви подкрепя и
утвърждава. Ако сте имали родител, който е бил прекалено нахлуващ в
пространството ви, вашият терапевт ще уважава вашите граници. Ако сте били
малтретиран, терапевтът ще ви защитава.
Естествено, не може да очаквате терапевтът да замести напълно родителстването,
което ви е липсвало. Това не е реалистично. Ще има само толкова родителстване,
колкото можете да получите в един или два часа терапия седмично. Всъщност
настояваме да внимавате с терапевти, които ви насърчават да бъдете твърде зависими
от тях или обещават ниво на подкрепа, което не е професионално и излиза извън
границите на психотерапията.
Вашият терапевт може да бъде и ролеви модел в областта на някои от затрудненията
ви. Например може да бъде уверен, когато вие сте плах, или демонстративен, когато
вие сте затворен. Вашият терапевт може да моделира ефективни начини за решаване
на проблемите.
Препоръчваме ви също така да се присъедините към утвърдени групи за
самопомощ. Програмите с дванадесет стъпки, като АА (Alcoholics Anonymous), ACOA
(Adult Children of Alcoholics), AL-ANON (relatives of alcoholics), CODA (Codependents
Anonymous), NA (Narcotics Anonymous) и OA (Overeaters Anonymous) са утвърдени и
национално признати. Тези групи имат програми, предназначени да ви помогнат да се
промените по специфични начини.
Пазете се от групи от типа секти. Това са групи, които имат харизматични лидери,
изискват от вас да набирате нови членове (проповядване) и обикновено ще ви струват
големи суми, за да се присъедините или да завършите. Те насърчават зависимостта и
подчинението. Членовете им се чувстват специални, защото имат обща тайна, която
друг не притежава. В действителност те биват насърчавани да останат деца, вместо да
се сблъскват с изискванията на зрялата възраст. Подтиквани са да следват правилата
на лидера, вместо да откриват собствените си естествени наклонности. Ако обмисляте
да се присъедините към такава група и не сте сигурен дали е уважавана, можете да се
консултирате с някого от посочените по-горе специалисти по психично здраве или да
се обадите на съответните професионални асоциации.
Ако искате да се обърнете към терапевт в своя район, обучен в подхода на
житейските капани, не се колебайте да се свържете с нас. Освен това, ако искате да
споделите своя опит с нашия подход (положителен или негативен), ще приветстваме
вашата обратна връзка. Разкажете ни личната си история. Въпреки че не можем да
осигурим директна психологическа помощ по електронен път, наистина бихме искали
да чуем от вас как преминавате през процеса на промяна.

Можете да ни пишете или да ни се обадите на адрес:

Jeffrey Young, Ph.D.

Cognitive Therapy Center of New York
3 East 80th Street, Penthouse New York, New York 10021
(Phone:212-472-1706)

Janet Klosko, Ph.D.

Cognitive Therapy Center of Long Island

307
 11 Middleneck Road
Great Neck, New York 11021
(Phone: 516-466-8485)

Бихме искали да завършим с цитат от „Литъл Гилдинг“ (Little Gidding) на Т. С.

Елиът:

Ние не ще престанем да търсим

и в края на нашето търсене
ще пристигнем там, отдето сме тръгнали,
и ще познаем мястото за първи път.5

5
„Избрани стихове“. Превод Владимир Левчев, 1993 г. – Б. пр.
308
 Източници
BECK, AARON T. (1988). Love Is Never Enough. New York: Harper & Row.

BECK, AARON T. (1976). Cognitive Therapy and the Emotional Disorders. New York:
International Universities Press. Paperbound edition published by New American Library,
New York, 1979.

BOWLBY, JOHN (1973). Separation: Anxiety and Anger. (Vol. II of Attachment and
Loss). New York: Basic Books.

BRADSHAW, JOHN (1988). Healing the Shame That Binds You. Deerfield Beach, Fla:
Health Communications, Inc.

BURNS, DAVID D. (1980). Feeling Good. New York: William Morrow & Company,
Inc.

FREUD, SIGMUND (1920). Beyond the Pleasure Principle: The Standard Edition of the
Complete Psychological Works of Sigmund Freud. (Volume XVIII: 1955). New York: Basic
Books, Inc.

HENDRIX, HARVILLE (1988). Getting the Love You Want. New York: Henry Holt &
Company.

PERLS, FREDERICK S., HEFFERLINE, R. F., and GOODMAN, P. (1969). In W. S.

Sahakian, Psychotherapy and Counseling. New York: Rand McNally.

WINNICOTT, D. W. (1986). Home Is Where We Start From. Reading, Mass.: Addison-

Wesley Publishing Company, Inc.

YOUNG, JEFFREY E. (1990). Cognitive Therapy for Personality Disorders: A Schema-

Focused Approach. Sarasota, Fla: Professional Resource Exchange, Inc.

309
 Благодарности
„Преоткрий живота си“ има специално значение. Тази книга представя
кулминацията на дългогодишното професионално израстване на всеки от нас. По тази
причина искаме да благодарим на много хора от миналото и настоящето, които по
важен начин са допринесли за нашето развитие.
Длъжници сме на Дан и Тара Големан, без чието ръководство, вяра, съвети,
деликатно подтикване и разбира се, приятелство никога не бихме предприели такъв
огромен проект; на Артьр Уайнбъргър за неговите предложения и насърчение в
продължение на дългогодишното разработване на фокусирания върху схема модел; на
Уилям Зангуил, който с безценната си роля на „адвокат на дявола“ и критик ни
вдъхнови да изясним и усъвършенстваме идеите си; на Дейвид Брикър, който,
въвлечен в нови психотерапевтични подходи, непрекъснато ни предлагаше за
обсъждане свежи гледни точки; на Кати Фланаган за помощта ѝ при управлението на
Центъра, нейните интелигентни коментари и топлотата ѝ; на Бил Сандерсън, който
изигра важна роля като директор на обучението в Центъра за когнитивна терапия в Ню
Йорк и като заместник-директор в Центъра за когнитивна терапия в Лонг Айлънд; на
Марти Слоун, Ричард Сакет, Джейн Рю и всички други приятели и колеги в Ню Йорк,
които са допринесли за развитието на този подход; и на нашите редактори Деб Броуди
и Алексия Доржински, които съдействаха за форма та и стила на книгата, както и на
нашия агент Пам Бърнстейн, който помогна да осъществим нейното създаването.

Джефри Янг и Джанет Клоско

Бих желал да разширя своите лични благодарности и с други хора, които изиграха
важна роля в моето развитие. На Джанет Клоско за това, че направи това
сътрудничество толкова стимулиращо и плодотворно. Не можах да „преоткрия“
никого, с когото да работя по-добре; на Уил Суифт, който като баща ми винаги е имал
върховно доверие в мен дори когато аз не бях толкова сигурен – благодаря ви, че ми
помогнахте да запиша идеите си и дадохте важна обратна връзка през последните осем
години; на Арън (Тим) Бек, който чрез своята клинична мъдрост, проникновена инте-
лигентност и емпиричен подход към личните и професионалните проблеми служи
като мой наставник. На Питър Курилоф и Артър Доул – моите училищни съветници –
за приятелството им, за доверието им в мен и за това, че бяха достатъчно отворени да
ми дадат свободата да се занимавам с когнитивна терапия, преди тя да бъде широко
приета; на Кандис за справянето ѝ с мен и за нейната отдаденост в поемането на
отговорностите, с които не успявах да се справя; на Ричард и Даян Уотънмейкър, Боб
Спицър, Джанет Уилямс, Джийн д’Акуили и много други, които имат принос по
начини, които вероятно не осъзнават.
През целия си живот съм бил късметлия да имам семейство, на което винаги мога да
разчитам – да получа похвала, асертивност и приемане независимо през какъв период
преминавам в личен план. Искам да благодаря на родителите си, на баба си и дядо си,
на брат си Стивън и сестра си Дебра, както и на останалите членове на моето
семейство за това, че приемаха всичките ми капризи. Чрез работата си с по-малко
щастливи пациенти се научих да не възприемам този вид подкрепа като даденост.

310
 Джефри Янг

Бих искала да благодаря на всички хора, които ми помогнаха да стана психологът,

който съм. Ще започна с благодарност към Джеф Янг – за това, че е уникален пример
за подражание и че ми предостави най-добрата форма на терапия, която някога съм
срещала. Благодаря на моя ментор Дейвид Барлоу за това, че ме научи какво е
значението на думата „професионалист“ и ме насърчи да оползотворя талантите си.
Благодаря на моя надзорник в Ню Йорк Сити – Уил Суифт; на Ан де Ланси, Майк
Бъркхард и моите колеги стажанти и други съветници от Университета „Браун“; и от
SUNY в Олбъни – на Джери Чери, Рик Хаймбърг, Джон Уапнър, Глен Конрад, Робин
Тасинари, Джим Манкузо, Робърт Бойс, Бил Симънс, Алън Коен, моите топли и
подкрепящи съученици и други. И накрая бих искала да благодаря на останалите
членове на семейството си и на близките ми приятели за всичко, което са ми дали.

Джанет Клоско

311
 Джефри Е. Янг,
Джанет Клоско

ПРЕОТКРИЙ
ЖИВОТА СИ
Първо издание

Научен редактор Ирина Лазарова

Коректор Анна Попова
Художник Ирина Масюкова
Печат „Булвест принт“ АД
Издателство „Рива“, 2021

https://4eti.me

ISBN 978-954-320-728-2

312