- Здравей, Георги. Радвам се да те видя. Как си?

- Здравей, Боянке. Добре съм. Вчера срещнах Петя. Тя ми разказа много интересни
случки, които преживяла през лятната ваканция.
- О, така ли? Не съм я виждала от много време. Какво ти разказа още тя?
- Ходила на екскурзия през ваканцията с родителите си. Летели със самолет над 17
часа. Посетили държавата Перу. Нали знаеш, че тя се намира в Южна Америка?
- Да, чувала съм за тази страна.
- Служителите от хотела, в който отседнали Петя и родителите й, организирали
посещение за своите гости на културно-историчския обект Мачу Пикчу. Петя разказа,
че според легендата Мачу Пикчу представлявал древен град, който се намирал
високо в планината, почти до небето. Той бил свещена планинска резиденция на
народа инки и техния велик владетел Пачакути. Там живели до 1 200 души, които
вярвали в бога на Слънцето (Инти). В ежедневието си отглеждали селскостопански
култури на терасовидни градини. Този народ бил добър и миролюбив, но легендите
за него привлекли много недоброжелатели. Испанците колонизатори научили от
различни истории за скрити безценни съкровища на това място. Те нахлули
неочаквано на територията на империята и всичките й жители тайнствено Георги
Боянка
изчезнали.
- Еха, страхотно преживяване e имала Петя! Ако имам възможност в бъдеще, и аз бих
посетила тази страна.
- Да, Боянке, аз също. Петя дори ми подари снимка от своето пътуване. Има още
една и за теб. Пази я добре!