Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986

брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.030

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОСНОВНИТЕ СТРАХОВЕ ПРИ ДЕЦАТА ОТ

ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
Василка Данчева

РЕЗЮМЕ

В статията се разглежда страха като емоция. Представена е методика въз основа на

която се открояват, анализират и обобщават основните страхове на децатаот
предучилищна възраст. Разкриват се и се установяват преобладаващите страхове при
децата от 4 до 7 години от ДГ „Калина Малина” гр. Пазарджик. Направени са изводи и
обобщения по посока на причини за детския страх, препоръки и насоки към родители и
педагогическата практика.
Ключови думи: страх, емоция, деца, предучилищна възраст.

Живеейки в условия на динамично ежедневие, с нарастване възможностите на

технологиите, новите изисквания на образованието, с еманципирането на съвременните
хора, често си задаваме въпроса: „Готови ли сме да отстояваме на предизвикателствата
на съвременния живот?” Всички тези предпоставки допускатпромени в мисленето нии
налагат представата, че от нашите усилия зависи резултата и успеха на нашите
стремежи. Обикновено хората, които подреждат ежедневието си върху това схващане
са много активни, амбициозни, и непрекъснато се стремят към достигане на желан
резултат. Когато нещата не вървят по планирания начин, настъпва срив, в основата на
който стои страх. Страх, който спира развитието, блокира потенциала и затруднява
реализирането на намерения и мечти. Страх породен от най- различно естество – страх
да не се провалиш в дадена ситуация, да не сгрешиш, да допуснеш някого, поради
различни причини. Това е страх отгледан в детството и дълбоко закодиран в човека.
Страх, в основата на който стоят детските разбирания за живота, като: „Ако сбъркам и
не успея, значи съм глупав и няма да ме харесват. Какво ще кажат другите? Всички ще
ми се смеят. Няма да ме обичат. Пак ще остана сам.”
В литературата редица автори дават описание на страхакато емоция, която има
своите специфични проявления:„Страхът е неудоволствена човешка емоция, която
възниква при реална или предполагаема опасност за индивида и се изразява в вътрешно
напрежение, неспокойствие и възбуда, стигащи понякога до паника; (Ташев, 1989,
с.9)събитие от телесно естество и засяга нашата креативност (Боа, 1998, с.11); реакция
свързана със самозащитата на организма” (Иванов, 1997, с.7).Според Фройд: „Сам по
себе си страхът – няма нужда да бъде представян. Всеки от нас е изпитал върху себе си
това усещане или по-правилно е да се каже това афектно състояние” (Фройд, 1993,
с.215).Той вижда страха, като „възлов момент”, криещ много въпроси, чрез отговора на
които може да разкрият тайни от душевния живот на човека. Авторът говори за
реалния страх, като за нещо напълно разбираемо, тъй като той е реакция на
възприемането на външна опасност. Този реален страх е свързан с инстинкта за
самосъхранение и рефлекса за бягство. При какви обстоятелства възниква зависи от
влиянието върху външния свят и нивото на знания. Наличието на повече познания в
определени ситуации позволяват на човек да разпознае по-отрано обекта на опасността.
Фройд застъпва схващането, че „реалният страх за нас е нещо напълно
рационално и разбираемо” (Фройд, 1993, с. 215). Адекватното поведение при опасност

45
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.030

е свързано с свързано с реалния страх и трезвата оценка при вземането на решение. От

друга страна прекалено силният страх е нецелесъобразен и може да парализира
действията на човек. Авторът прави паралел между реалния и невротичния страх, като
характеризира първия с разбираемата реакция, а втория като „безмислен” и „загадъчен”
(Фройд, 1993).
Страхът като израз на емоционален отговор на опасност, зависи не само от
ситуацията, в която се оказва човек, но и от правилната ѝ преценка. „Страхът може да
ни тласне към отчаяние, да ни скове, да спре стремежа към самопреодоляване. Но
страхът може да изпълни с дръзновение и да ни подтикне към преосмислянето и
преодоляването на страха.” (Стаматов и Минчев, 2005, с. 110).
„Страхът се явява средищна емоция в живота на човека, която потиска или
стимулира (Ташев, 1989, с.9), едно неприятно чувство придружено от напрежение
(Македонски, 2009, с.63), израз на инстинкта за самосъхранение” (Цоков, 1995, с.243).
Именно поради това има голямо значение и последици за развитието и здравето на
човек. Той генерира несигурност и може да доведе до редица заболявания.
В психологическата литература страхът се разглежда не само като унищожаващо
организма преживяване. Той може да бъде разрушителен, водещ до панически реакции,
но и полезен, когато подбужда към отстраняване на опасността. В определени ситуации
той може да предпази човека от съществуваща или предполагаема опасност. Като
жизнена реакция, ако е достатъчно контролиран може да бъде съзидателен и полезен.
Дори един от най-интензивните страхове – този от смъртта, може да бъде разбран като
градивен и детерминиращ конструктивно поведение (Донев, 2018).
Заложбите и условията на живот са предпоставка за появата на едни страхове и
възпрепятстването на други. Комбинацията от заложби и външни влияния при всеки
човек е различна. Поради това човек не може да разбере страховете на другия, тъй като
те са породени от условия на живот различни от неговите. Едни от страховете се
проявяват периодично, а други редовно или дори постоянно.
Страхът е постоянен спътник в нашия живот. Той е емоция, която има своите
специфични проявления. Появява се в ситуации, когато не можем да се справим с нещо
и е свързан с противоречието между известното и неизвестното. Като съвкупност от
емоционални реакции е насочен към удовлетворяване на потребността от сигурност.
Според Райнмар дю Боа „Човек не е свързан нито с определени причинители на
неговия страх, нито с определени модели на реакция. Това, което плаши хората при
различни ситуации е трудно да се класифицира. То се простира от болки и заплашващи
опасности до много лични причини, които се явяват в живота.” (Боа, 1998, с.13-14)
Няма възрастен човек, който никога да не е изпитвал страх от нещо. И това е
съвсем нормално. Но когато става въпрос за страх при възрастните е едно и съвсем
друго, когато става въпрос за страх при децата.
Страхът, като неприятна емоциястава достъпен за детето от най-ранно детство.
Всяко детеизпитва страх, но някои страхове са нормални, а други не. Предучилищна
възраст е период на динамично развитие на емоционалната сфера и въображението,
поради това една от причините за детския страх е неясната представа между реалност и
фантазия, особено в ситуации, когато опасността е реална. Страхът може да бъде
провокиран от много фактори, извън реално преживените инциденти. Предучилищната
възраст е сензитивен период в развитието на детето. Тази възраст е много важна за
социалното и духовно и емоционалното изграждане на личността на детето.
Социализирайки се в условията на неангажираща с родствено-емоционални връзки
микросоциална група от връстници детето реализира множество контакти. „В
емоционалния живот на детето присъстват епизодични преживявания- емоции, по-
продължителни преживявания – емоционални състояния, избирателно насочени

46
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.030

преживявания, породени от чувства.” (Витанова, 1992, с.87) Предучилищната възраст е

значима и важна, защото в нея децата изграждат своите първи жизнени компетенции.
Много често в нашето ежедневие ставаме свидетели на реплики от рода на: „Ако
не ме слушаш, ще те забера последен от детската градина”, „Аз си тръгвам, а ти
оставаш тук…” „Не се качвай на високата пързалка – ще паднеш” и др. В неумението
си да се справят с детските желания и капризи възрастните вменяват страх, който може
да остави трайни следи в живота на детето.Често чуваме децата да се оплакват:
„Уплаших се”, „Страх ме е”, или вместо това да викат силно, да плачат, да крият с ръце
очите си, да търсят да хванат ръката на възрастния. Това са разнообразни реакции,
които ни карат да си зададем следните въпроси: „Какво е това?; Детски страх ли е?; Как
да реагираме?; Кои са причините за появата му?”. Тези и много други въпроси
възникват у нас при вида на уплашеното дете.
Причините за страха са многобройни и разнообразни. Детето в предучилищна
възраст реагира по различен начин в зависимост от причинителя на страха.
Слабият „Аз” в тази възраст, намиращ се в процес на развитие, все още не може
самостоятелно да преодолее определени видове страх, затова му е нужна помощ от
възрастните.Той става предпоставка и за формиране на способността детето да се
поставя на мястото на другия и да съпреживява неговото емоционално състояние.
Семейството и детската градина в тази възраст са образцовият авторитет за „страшно”
и „безстрашно”. Когато възрастен в обкръжението на детето се страхува, детето е
раздвоено и объркано. Детето усеща хаоса, драмата на живота. За детето е необяснимо
защо има кражби, наркотици, убийства, агресия.В този период от живота си децата
нямат изградени механизми да преработват страха и в един момент подтиснатият и
дълго задържан страх в детството може да се отключи в по- късен етап при определени
обстоятелства.
Съвременните условия на развитие, новия закон за предучилищно и училищно
образование налагат овладяването на редица ключови компетенции, които умело може
да овладява и прилага дете, умеещо да преодолява страха.
Пътят към преодоляването на детските страхове е познанието. „В съвременните
условия личността е поставена в безпрецедентни условия непрекъснато и интензивно
да трупа социален опит, знания, умения, компетентности и да формира черти на
характера. Динамиката е такава, че често осмислянето, саморефлексията, резултатите
от научаването са проблемните области, „крайъгълните камъни” в процеса на
личностното израстване във всяка възраст” (Узунова, 2017, с.12). Спокойствието на
възрастните и предлаганите от тях модели за справяне със страха са много важни,
защото от тях зависи как детето в бъдеще ще гледа на света около себе си и доколко
уверено и устойчиво ще се чувства то в него. Именно това мотивира целта настоящото
изследване – да се откроят, анализират и обобщят основните страхове на децата от
предучилищна възраст.
Задачите, които си поставихме, бяха:
1. Да се направи теоретичен обзор на описаните в специализираната литература
становища на различни автори;
2. Да се подбере подходяща методика за разкриване на детските страхове;
3. Провеждане на изследването;
4. Да се анализират и обобщят резултатите от изследването.
При осъществяването на задачите използвахме следните изследователски методи:
 теоретичен анализ
 интервю
 беседа

47
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.030

 математико-статистически
Изследването се проведе в ДГ „Калина Малина” гр. Пазарджик през м. септември
2018 г. в условия извън задължителните педагогически ситуации. Изследвани бяха
общо 40 деца – двадесет деца на възраст 4-5години /10 момичета и 10 момчета/ и
двадесет на възраст 6-7години /10 момичета и 10 момчета/.
Преди провеждането на изследването родителите на изследваните деца попълниха
декларация, удостоверяваща съгласието на родителя, че детето му може да бъде
изследвано на тема: „Основни страхове в предучилищна възраст” чрез тест „Страхове в
къщите”. Родителите бяха запознати с въпросите на интервюто.
Инструментариумът, който използвахме „Страхове в къщите”е синтез между две
известни методики: модифицирана беседа на А.И. Захаров и тест „Червен дом, черен
дом” на М. А. Панфилова.
Изследването беше извършено от учителите на съответните деца, с оглед на това
детето да има доверителни отношения с човека провеждащ интервюто. Децата бяха
мотивирани да участват,защото с участието си оказват някаква помощ на провеждащия
изследването, а също така им беше любопитно и интересно. На по-малките деца се
предложиха предварително подготвени червена и черна къща и ключове към тях. По-
големите деца рисуваха контурно на лист хартия формат А4 два броя домове в черно и
червено. След това им беше предложено да „разселят” в домовете страховете от
списъка със следната инструкция:„В черният дом живеят страшни страхове, а в
червеният – такива, които не са толкова страшни. Помогни ми моля те, да поставим
сега страховете от списъка в тези домове”.Интервюто съдържаше 29 въпроса.Записваха
се тези страхове, които детето „заселва” в черният дом, с което всъщност признава, че
то се бои от тях. При по-големите деца се поставяше и въпроса: „Кажи, ти страхуваш
ли се или не се страхуваш от …….? ”Интервюто се водеше бавно и старателно,
регистрирайки страховете и очаквайки отговори „да” – „не” или „страхувам се” – „не се
страхувам”. Въпросът дали се страхува или не се страхува, се повтаряше периодично.
Избягваше се всяка вероятност за непроизволно внушение. При стереотипно отричане
на всички страхове, изследващият молеше за по-подробен отговор от типа: „Не се
страхувам от тъмнината”, а не „не” или „да”. Мястото на изследващият, задаващ
въпросите беше до детето, а не срещу него, като периодично детето е хвалено за това,
че казва точно това което чувства. Провеждащите изследването трябваше да знаят
наизуст списъка със страховете, а не да четат от него. След изпълнението на задачата,
на по-малките деца се предлагаше да заключат страховете в черната къща и да хвърлят
ключа, а на по-големите деца да зачертаят черният дом. Този акт успокояваше
актуализираните страхове.
В изследването използвахме беседата като метод за диалог между изследващият и
детето, за добиване на по-подробна информация относно емоционално състояние,
особености, мотиви на поведение на конкретното дете.Тя ни послужи за събиране на
допълнителна информация за изследваните деца. Постарахме се словесната й форма да
бъде кратка, ясна, точна, недвусмислена и да не изисква едносричен отговор.
Съдържанието на въпросите бяха конструирани съобразно целта на провежданото
изследване и добре формулирани. Въпросите бяха съобразени с възрастовите и
типологични особености на изследваните деца, разбираеми и будещи размисъл. В хода
на самата беседа те бяха допълвани в зависимост от отговорите на децата.
Дружелюбното отношение и тактичното поставяне на въпросите в голяма степен
определиха успеха на проведената от нас беседа. Характерното за нея е, че обективния
изследователски материал, който събрахме беше в естествена речева форма. По
съдържанието и експресията на речевите отговори на въпросите към изследваните деца
съдехме за същността и характеристиките на изследваното явление.

48
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.030

КРИТЕРИИ И ПОКАЗАТЕЛИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Критериите бяха формулирани и систематизирани съобразно целта и задачите за
доказване на хипотезата.
Първи критерий: Равнище на страх у децата от предучилищна възраст.
Показатели: ниско ниво
средно ниво
високо ниво
Втори критерий: Наличие на систематизираните видове страх:
 медицински страх – болка, инжекции, лекари, кръв, рана;
 страхове, свързани с причинена физическа щета – транспорт, неочаквани
звуци, пожар, стихии;
 страх от животни;
 страх от приказни персонажи;
 страх от тъмнина и кошмарни сънища;
 социално-опосредствани страхове – хора, деца, наказания, закъснение,
самота;
 пространствени страхове – височина, дълбочина, затворени пространства;
Показатели: има страх
няма страх
не е установен
Анализът на резултатите от теста „Страхове в къщите” беше направен в посока
видове страхове и две възрастови граници /4-5 г. и 6-7 г./ в диапазона на предучилищна
възраст. Получените резултати се обработиха чрез количествен и качествен анализ и
бяха представени в диаграми и табличен вид.
След провеждане на интервюто с всяко дете индивидуално, отговорите бяха
регистрирани в таблица. В зависимост от отговора на детето „да”-„не” или „страхувам
се” – „не се страхувам”, „не знам”в таблицата наличието на страх беше отбелязано с
„да”, отсъствието с „не”, а отговори с неуточнен характер с празно поле. При
провеждане на интервюто взехме под внимание поведението на детето при даването
на отговори и допълнително обсъждане на някои от въпросите чрез беседа.
Анализът на резултатите протече първоначално в количествено отношение.
Отчетохме на колко от въпросите детето е отговорило утвърдително. Сравнявайки с
нормата за съответната възраст констатирахме следните резултати:
По първи критерий – равнище на страх 30% от децата на възраст 4-7 години имат
ниско ниво на страх, при 65% средно ниво и 5% - две деца са с високо ниво на страх.
При сравнителния анализ резултатите показаха, че с повишаване на възрастта
намалява ниското ниво на страх и се увеличава средното. Засилващият се страх е
свързан с разширяващият се социален опит, който изправя детето пред различни
ситуации.
В таблица 1 са нанесени всички видове страхове от втори критерий по които бяха
отразени отговорите на децата.
Медицинския страх обобщава в себе си комплекс от страхове: страх от лекар,
зъболекар, инжекции, болка, кръв, болест и заразяване. Анализът на резултати показа,
че децата най- много се страхуват от инжекции 90%, следвано от страха от зъболекар
83%. от кръв, когато се наранят се страхуват 73%, а изпитващите страх от болка са
63%. Страхуващите се от посещението при лекар са43% и страх от това да не се
разболеят и заразят са показаха 23%. (Фиг. 1) Основавайки се на получената
информация от беседата с децата, установихме, че медицинския страх при тях в
повечето случаи е внушен от родителите, поради използването на заплахи. В по- малка

49
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.030

част от децата този страх е породен от наблюдаване на ситуации и реакции на деца и

възрастни при посещение в лекарския и зъболекарския кабинет. Страха от болката и
наличието на кръв децата свързват с конкретно преживяна или наблюдавана ситуация.

Критерий Показатели
Наличие на систематизираните не е
видове страх: има страх няма страх
установен
медицински 62% 32% 6%
свързан с причинена физическа щета 37% 55% 8%
от животни 70% 25% 5%
от приказни персонажи 78% 22% 0%
от тъмнина и кошмарни сънища 57% 40% 3%
социално-опосредствени 31% 65% 4%
пространствени 25% 64% 11%
Табл. 1. Общи резултати

90%
80%
70%
60%
50%
40%
30%
20% има страх
10%
0% няма страх
не е установен

Фиг. 1. Медицински страх

Страха, свързан с причинена физическа щета е обобщен на основата на страх от

нападение, транспорт, природни стихии, пожар, огън и вода.
Учудващо при анализа на резултатите, че голям процент 65% се страхуват от
пожар, а едва 30% от огън. Пожарът свързват с това да не се запалят домовете, да
изгорят хората, играчките, вещите, да не се запалят коли, гората и др. Представата за
пожара големи пламъци, облаци от дим, изгорели дървета, коли, къщи и причина за
този вид страх се явявят новините по телевизията. От огъня, като причинител на
пожари и изгаряния се страхуват 30%. От природни бетствия и стихии като буря,
земетресение, наводнение се страхуват 52%, като повечето от децата са били свидетели
на буря, съпроводена с гръмотевици, светкавици, силни ветрове, обилни дъждове.
Земетресението и наводнението са по- непознати като преживени природни явления и
страха от тях отново е породен от медиите.От това да не бъдат нападнати/от крадци и
лоши хора/се страхуват 45%, защото с тях ги плашат родителите. От различни видове
транспортни средства, като самолет, влак, камион се страхуват 20%, защото не са се
возили в такива. Най- малък процент – 8% са децата, които се страхуват от водата, тъй
като обикновено я приемат като средство за хигиена, необходимост за осъществяване
на жизнените процеси при живите същества и средство за забавление /плуване и игри с
вода/. (Фиг. 2)

50
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.030

100%
90%
80%
70%
60%
50% има страх
40%
30% няма страх
20%
10% не е установен
0%

Фиг. 2. Страх, свързан с причинена физическа щета.

Страх от животни показаха 70% от децата. Най-често цитирани животни от които

децата изпитват страх са огромни и лоши кучета, змии, прилепи, паяци, горски
животни – лисици, вълци, морски обитатели като акула, раци, медузи и др. Страха от
животни при децата в повечето случаи е предаден от родителите, като носители на този
вид страх, предизвикан от разкази за лоши и опасни животни /отровни змии, мечки,
лоши кучета и др./
От приказни персонажи се страхуват 78%. Като най-често цитирани са баба Яга,
троли, вещици, магьосници, различни чудовища, горски зверове, нинджи, зловещ
батман, духове, триглава змия, зомбита и други разнообразни герои от детски
анимационни филми. Това е страх породен от гледане на анимационни филми,
компютърни игри, страшни приказки.
Анализът на резултатите показа, че голям процент от децата – 75% се страхуват от
тъмното.То плаши децата със своята неизвестност и чудовища, които се крият там.
Често в стремежа си да формират навици на самостоятелност у децата си родителите ги
оставят да заспиват сами в тъмна стая, с което допринасят за страха от тъмното.
От кошмарни сънища имат страх 80%. Като страшни сънища децата визират
сънуването на зловещи чудовища, различни животни, които ядат деца, от множество
буболечки, крадци и убийци, които нападат деца, сънуване на вещици и страшни
дървета, борба с чудовища и др. Мого от децата споделят, че се страхуват от тъмното за
да не бъдат нападнати, да не им се случи нещо лошо. В основата на страха от тъмното
и тези кошмарни сънища са четенето на неподходящи приказки, безразборното гледане
на анимационни филми /в повечето случаи неподходящи за възрастта им/, конфликти
между родителите и неправилно поведение от тяхна страна.
Социално-опосредствения страх при децата е обобщен въз основа на страх от това
да останеш сам – 58%. Резултатите от изследването показаха, че децата се страхуват да
останат сами за да не ги открадне някой или да не бъдат нападнати от лоши хора,
поради честата заплаха от страна на родителите, че ако не слушат ще ги оставят сами,
че ако не е заключена вратата ще влезнат крадци и др. От различни възрастни
/непознати, хора с физически увреждания, съседи, роднини се страхуват 33% от децата,
защото тези хора ги плашат с поведението си. От родителите си се страхуват 29%, като
причини децата посочват: да не бъдат наказвани, изоставени, когато родителите се
карат помежду си. От наказания като лишаване от игра, играчки, лакомства, физически
наказания се страхуват 48% от децата. От резки звуци като счупване на чаша, падане на
дистанционно на телевизора и др. малки предмети, звук на коли със специален режим

51
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.030

на действие и др. се страхуват 40%. В повечето случаи този страх е свързан с нещо
преживяно – счупената чаша с наказание, сирената на линейката с пътно-транспортно
произшествие или болест на близък. Голямата улица и площад децата възприемат по-
скоро като места за развлечение, че там има много хора и е забавно, затова там
резултатите показаха установен страх /да не ги откраднат, да не се изгубят/при 18% от
децата. Част от тези деца споделят, че са изпадали в ситуация, когато са се губили, но
повечето се е наложило у тях схващането, че ако не внимават и не ги държат възрастен
за ръка ще се изгубят или ще бъдат откраднати, което е определящо за този вид страх.
От направено нещо неправилно или лошо се страхуват 28%. При тези деца зад този
страх се крие страха от наказание от страна на възрастния. Най- малък е процента на
страх от закъснение за детска градина - 12% и като причина децата посочват: да не им
направят забележка, да не заключат вратата, да не изпуснат утринната гимнастика.
Като причина взимаща надмощие за изследваните социално-опосредствени страхове се
оказаха внушения страх от страна на възрастните отколкото реално преживените
ситуации от самите деца.
Пространствените страхове са свързани с височина, дълбочина и затворени
пространства. Страх от високо изпитват 33% от децата, от дълбоко – 20%. Страха от
високо го свързват с падане и нараняване, дълбокото с море и плуване в басейн, а
затворените пространства с асансьор и банята в къщи. (Фиг. 3)
Децата споделят, че грижещите се за тях възрастни – родители и близко
обкръжение /баба, дядо, роднини/, в стремежа си да формират безстрашно поведение у
децата, са ги поставяли в условия на реални ситуации на големи височини, пускайки ги
на по-големи дълбочини в басейни и морето убеждавайки ги, че няма страшно. В хода
на изследването установихме, че страха от затворени пространства е породен от
наказания от страна на възрастните в отделна стая, от това да бъдеш заключен сам в
жилището, коментарии пред децата за повреди на асансьора, счупени брави,
ключове,неналичие на прозорци в помещението – тъмна стая, мазе, баня.

80%
70%
60%
50%
40%
30%
20% има страх
10%
0% няма страх
не е установен

Фиг. 3. Пространствен страх

В резултат на проведеното изследване, правейки сравнителен анализ на социално

обусловените страхове установихме, че най-изявен е страха от приказни персонажи,
следван от страха от животни, медицински страх и страх от тъмнина и кошмарни
сънища. По-слабо изразени са страховете свързани с физическа щета, социално-
опосредствените и пространствените страхове. (Фиг. 4)
52
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.030

80%
70%
60%
50%
40%
30%
20%
10% има страх
0% няма страх
не е установен

Фиг. 4. Социално обусловени страхове

ИЗВОДИ

От проведеното изследване изведохме следните изводи:

1. Актуалността и значимостта на проблема за детския страх присъства
неизменно в развитието на психологическата наука и практика, което ни даде
възможност за подбор на теоретичен материал по темата.
2. Прилагайки методиката на А. И. Захаров и М. А. Панфилова на практика, ни
помогна за разкриване на преобладаващите страхове в тази възраст и причините, които
ги пораждат.
3. Резултатите от изследването показаха, че основни източници на страх у децата
са родителите с ненужни заплахи, с прекаленото количество забрани или предоставяне
на прекалена свобода, конфликти между самите тях, предаване на детето на
собствените страхове, недостатъчното общуване между дете и родител.
4. Като причини за детския страх се откроиха и неограниченото гледане на
телевизия, неподходящи компютърни игри, страшни приказки.
5. Получените резултати от изследването не са „етикет”, който не може да бъде
променян – те са основа за бъдеща корекционна работа.
6. Опирайки се на резултатите от изследването бихме могли да отправим
следните препоръки към родителите:
 Никога да не плашат детето си;
 Да не предават собствените си страхове върху детето;
 Да удовлетворяват детското любопитство;
 Да признават правото на страх у детето си;
 Да проявяват съчувствие към страха на детето си;
 Да упражняват контрол върху гледането на телевизия, електронните игри и
играчки;
 Да четат на детето подходящи приказки и да ги обсъждат;
Отчитайки резултатите от изследването ние като педагози, отговорни за психо-
физическото здраве на децата бихме могли да отделим по-голямо внимание на

53
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.030

допълнителни форми на педагогическо взаимодействие свързани с превенция и

преодоляване на констатираните от изследването страхове, като:
 Разиграване на ролеви игри свързани с конкретния страх /приказен персонаж,
животно, хора и др./;
 Четене на подходяща детска литература /приказки, стихотворения/ или
разказване на измислени разкази;
 Игри с незастрашаваща версия на страх / при страх от животни, приказни
герои/ ;
 Посрещане и изпращане на страховете с изкуство;
 Използване на подвижните игри като средство за преодоляване на страха;
В заключение бихме могли да кажем, ченаличието на страхове при децата е част
от тяхното развитие. Независимо дали са реални или измислени, те са факт и играят
важна роля в живота на детето. Неизбежното присъствие на страх може да предпази
детето от необмислени действия, но може и да възпрепятства неговото развитие, дори в
някои случаи да доведе до формиране на поведение на тревожност. Страховете в
предучилищна възраст са преходни и преминават с преминаването в следващ възрастов
период и в тях няма нищо паталогично, ако те не пречат на детето да се адаптира и
развива в житейската среда. Приемаме ги за нормални, когато не продължават дълго
време и не пречат на развитието на детето и неговото реализиране в среда от връстници
и възрастни.
Страховете при децата си имат своя история. Те са комбинация между заложби и
външни влияния и са породени от условията на живот. Затова ние възрастните-
родители и учители трябва да обединим усилията си по посока преодоляване на
детските страхове. Усещането на сигурност в себе си помага на детето да се адаптира
към страха, като развие личните си ресурси за справяне с него. Въпреки, че реакциите
свързани със страх в тази възраст често са бурни, те не са рискови за емоционалното
развитие на детето. Пренебрегването обаче на детските страхове е в състояние
значително да влоши ситуацията и да доведе до възникване на сериозни усложнения.
Ако не бъде обърнато съответното внимание, те могат да нанесат значителни
поражения върху детската психика. Голяма част от комплексите и фобиите, които са
присъщи за възрастните, имат своето начало в детството и са свързани с детските
страхове. Успешното преодоляване на детските страхове е свързано с откриването на
причините за тях. В повечето случаи не е необходима намесата на психолог, а просто
детето трябва да бъде разбрано и подкрепено в усилията му да се справи.
Също така е необходимо за уточним, че преднамереното общуване с детето в
интеракцията родител-дете няма как да бъде планирана от родители, които не са
получили подкрепата на своите родители и близки в детската възраст. Повторението на
(лошия) модела води до понижаване на очакваните резултати в психофизическото
развитие на детето, въпреки усилията на детската институция, в частност
учителя/възпитателя. (Илиева, 2017, с.26)
Спокойната обстановка и съпричастното отношение на възрастните е основен
фактор в развитието на детето от предучилищна възраст да премине през всички
естествени стадии на страха, без да излиза от пределите на нормата. Не трябва да
забравяме, че периодът на предучилищното детство е особено важен и отговорен,
защото в него става формирането на емоционалната увереност.

54
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.030

ЛИТЕРАТУРА

Боа, Р. (1998). Детските страхове.София

Витанова, Н. (1992). Детска психология. Просвета, София
Донев, Д. (2019) Смъртта в ритуалите и нагласите на българина. Стара Загора: УИ на
Тракийски университет - ДИПКУ
Иванов, И. (1997). Страхът в децата и юношите. Наука и практика, Русе
Илиева, М. (2017) Взаимодействие в ромското семейство в мултикултурна
образователна среда, Контраст - Маринов - Маринова и сие, Стара Загора
Македонски, В. (2009).Страхът психологично изследване.Велико Търново
Стаматов, Р., Минчев, Б. (2005).Психология на човека, ИК „Хермес”-Пловдив
Ташев, Т. (1989).Метаморфози на страха.София
Узунова, В. (2017) Социално и емоционално учене чрез метафори и приказки. Сб. от
Първа национална среща на консултантите по библиотерапия, изд. Фондация
„Глобални библиотеки – България”, София
Фройд, З. (1993). Неврозите. София, Евразия
Цоков, П. (1995). Психология на детското развитие. Пловдив

REFERENCES

Bois, R. D . (1998). Childhood Fears.Sofia.

Vitanova, N. (1992). Children psychology. Prosveta, Sofia.
Donev, D. (2019) Death in rituals and attitudes of Bulgarians. Stara Zagora: PH of Trakia
University- DIITT.
Ivanov, I. (1997). Fear in children and adolescents. Science and practice, Ruse
Ilieva, М. (2017) Interaction in Roma families in multicultural educational environment,
Kontrast-Marinov- Marinova & Co, Stara Zagora.
Makedonski, V. (2009). Fear psychological research. Veliko Turnovo.
Stamatov, R., Minchev, B. (2005). Human psychology, PH “Hermes”-Plovdiv
Tashev, Т. (1989). Metamorphosis of fear. Sofia.
Uzunova, V. (2017) Social and emotional learning through metaphors and fairy tales.
Collection of First National Meeting of Counselors in Bibliotherapy, pub. Foundation
„Global Libraries – Bulgaria”, Sofia.
Freud, Z. (1993). Neurosis. Sofia, Eurasia
Tzokov, P. (1995). Psychology of childhood development. Plovdiv.

Василка Данчева
старши учител, ДГ
ДГ „Калина Малина” гр. Пазарджик
e-mail: dancheva_v@abv.bg

RESEARCH ON THE MAIN CAUSES OF CHILDREN’S FEARS IN

PRE-SCHOOL AGE
ABSTRACT

The current article looks at the main reasons for fear as an emotion. A methodology is presented
to highlight, analyze and summarize the main reasons for children’s fear in pre-school age. The

55
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.030

prevailing fears are established in a group of children who are four to seven years old and are in
Kalina Malina Kindergarten groups in Pazardjik. Conclusions and summaries are presented on the
causes of fear as well as some recommendations and guidelines for parents and pedagogical experts.
Keywords: fear, emotion, children, preschool age.

Vasilka Dancheva
senior teacher in kindergarten
Kindergarten "Kalina Malina", Pazardjik city
e-mail: dancheva_v@abv.bg

56