27.02.22 г., 17:53 ч.

Стилове на контакт (и прекъсването му) – Явор Трифонов – Психолог и Психотерапевт

Стилове на контакт (и прекъсването му)

Стиловете на контакт могат да се опишат по-просто като начините, чрез които вербално или
не, общуваме. Нашите подходи към света и хората, за достигане на цели, нужди и
взаимодействия, опаковани до личностната ни структура и поведение. Погледнато по този
начин, всеки може да припознае себе си, да види някои свои съставки. Съществуват
и прекъсвания на контакт, по време на комуникация или преди да сме достигнали
дестинацията си, но то е по-комплексно и е свързано с гещалтския цикъл на контакт. Сега
ще разгледаме и опростим някои термини, като с това дано направя и други статии по-
разбираеми и свързани.

Проекция

„Ако виждаш чуждите недостатъци, замисли се за своите.“

Японска поговорка

Най-просто, проекцията е изразяване навън. Да проектираме нещо, което имаме (или

непосредствено сме чули) върху някой друг. Приемникът може да проектира реакцията си
от обратна връзка към някой друг.

Знам какво си мисли >тя<!!!

Всъщност: Не поемам отговорност за една мисъл и заключение, може би защото я
осъждам, и за да се справя с теглото, което напира – я проектирам върху >нея<).

Добре е да знаем, че това, което казваме за някой друг, може да бъде валидно и за нас. Най
просто – да проектираме части от себе си върху някой друг.

„Виждам, че сте разстроени от промяната!“.

Вероятно е по-лесно да забележим, че някой друг е разстроен, ако сме разстроени
сами.

Въз основа на израза „Като познаваш себе си – познаваш другите“, формулирам

израза: „Опознаваш себе си по-добре, когато разбереш какво проектираш върху другите“.

Дори и едно изказване да е проекция, тя не трябва да ни пречи да даваме обратна връзка

или да общуваме. Добре е да си задаваме въпроса, дали това, което казваме за другия, може
да бъде валидно и за нас. Защото, ако имаме своя особеност, за която не сме особено горди,
лесно можем да я проектираме и след това да се дразним от поведението на другия.
Ако имаме чувства на фрустрация и ниско ниво на доверие в дадена система или група,
може да се почувстваме освободени като намерим черна овца, върху която да се проектира
това. Това решение, обаче е краткотрайно. Такова поведение не е от особена полза.
Също, като лидери може да получаваме необичайно много проекции заради ролята си. Ако
сме водачи и един ден решим да напишем мемоарите си, добро заглавие би било: „Моят
живот като прожекционен екран“.

Проекцията достига крайност (и прекъсване на свързване) когато няма усещане за това,

което се случва отвън в ситуацията и вътре в нас. Просто е модел, който отиграваме и имаме
тендецията да „сочим с пръст“, оценяваме и съветваме.
https://intradiscovery.wordpress.com/2018/06/14/стилове-на-контакт/ 1/4
27.02.22 г., 17:54 ч. Стилове на контакт (и прекъсването му) – Явор Трифонов – Психолог и Психотерапевт

Стилът е свързан с интроектите, които имаме, интензитета на нашата идентификация с

егото ни (аз съм си такъв/такава – с лош език) и неосъзнатата ни защита, да прехвърляме
свой силен (тревожен или гневен) афект върху друг, за да не тежи толкова на нас.

Полярността на проекцията е себе-рефлексия, задържане; „редакция преди

публикуване“.

Интроекция

„Грижата за мненията на другите ни прави техни пленници.“

Лао Дзъ

Да приемаме това, което се казва, като безусловна истина, без да обмисляме или да
поставяте под съмнение дали всъщност е вярно: „Поглъщаме без дъвкане“.

Човек, управляван от външния свят, има бързия подход да интроектира (поглъща) това,
което другите имат да кажат (като истина). В едно интервю за работа, един такъв човек може
да каже: „Какъв съм аз като човек ли? Не питайте мен, питайте моите приятели!“

Ако познавате някой, който е силно интроектиращ – спестете му обратна връзка, която може
да изглежда критикуваща. Вместо това бъдете полезни и попитайте активно какво мисли
приемникът за обратната ви връзка. Това дава възможност на приемника да разсъждава
върху казаното без пряка оценка и да избягва „несдъвкана“ интроекция.

Трудността при интроекта се съдържа в това, че в общуването си с другите, просто цитираме

безплодно всичко, което сме „погълнали“. Това създава усещането, че прибързано плямпаме
и събеседниците ни не могат да достигнат до нас, отдръпнати от „пластмасовия“ ни и заучен
начин на изразяване.

Полярността на интроекцията е асимилация, постепенно усвояване и селективност.

Конфлуентност (сливане)

„Не притежаваш нещата, които се страхуваш, че може да изгубиш.

Те притежават теб.“

Приемаме грешките си, без да поемаме лична отговорност за получената обратна връзка, и
вместо това я оправдаваме чрез групата, на която сме лоялни („в нашето семейство/град/етнос
правим така“). Или да се съгласим с подателя на обратна връзка, без да мислим дали е вярна
или не. Правим внезапна връзка с нещо и губим себе-усещане.

Сливащото се лице трудно споделя опита си от среща с друг човек, тъй като вижда всичко
като по-голямо „ние“. Това е нещо, което е ценно или естествено в много култури с
колективен фокус, не е винаги негативно. Минуса е загуба на себе, свои идеи и
индивидуалности. Идентификация с нещо общо, което не търпи диференциация.

Затруднението при сливането е абстрактността в изразяването ни, тъй като не можем с

точност да определим какво става с нас. Често се асоциира със изгубен поглед или
флегматичен език на тялото.

Ясната противоположност на сливането е диференциация, утвърждаване.

Ретрофлексия (обръщане)

https://intradiscovery.wordpress.com/2018/06/14/стилове-на-контакт/ 2/4
27.02.22 г., 17:54 ч. Стилове на контакт (и прекъсването му) – Явор Трифонов – Психолог и Психотерапевт

„Страданието не те влачи. Ти влачиш страданието“

Буда

Да сме мълчаливи, затворени и прекомерно да обработваме нещата, които възприемаме в

себе си. Това може да доведе до самонаказания и авто-агресии от всякакъв сорт.
Алтернативно разгледано, търсим решения самостоятелно в мълчание.
Трудно е да се разбере как ретрофлект получава обратната връзка, тъй като обикновено се
затварят в себе си. Ретрофлективният човек не дава на другите обратна връзка, а вместо това
съхранява това, което преживява за себе си. Ако мълчанието ни, кара другите да не са сигурни в
това, което мислим или как се чувстваме – мълчанието е власт.

Ретрофлексията често е популярен и даже привлекателен стил на контакт. Поради

нерешителността ни да довършим изреченията си или изразим себе си, това прави
събеседниците ни любопитни и привлечени от мистерията, с която привидно общуваме. Но
в крайната си форма – не споделяме нищо освен лаконични едностранчиви думи и то със
затруднение, което просто отблъсква събеседниците (оставяйки впечатление като
незаинтересовани, оттеглени или дори глупави).

Полярност на ретрофлексията е среща, контакт, взаимодействие (и защо не – кураж).

Дефлексия (отклонение)

„Прозорецът може да е отворен или затворен.

Слънцето грее през цялото време.
Това е решаващо за стаята, но не и за слънцето.“
Нисаргадата

Дефлективният човек не взима нищо от заобикалящата го среда. Да се отдръпнем, да

отхвърлим, да се шегуваме, да сменим темата, да се преструваме, че не си чули, и т.н.
„Моето е просто здрав разум!“ „Не е вярно! Не го направих така!“
Когато някой отхвърли обратната връзка, без да мисли за това, което дава подателя или за
това дали има нещо за него – се казва, че получателят дефлектира/се отклонява.
Ако от друга страна, получателят е слушал и отразява това, което казва подателя и след това
го отхвърля по каквато и да е причина, това не е точно отклонение (или по-скоро е
съзнателно отклонение). Може би получателят е заключил, че обратната връзка не е за него,
а проекция на подателя.
Често дори е въпрос на страх.
Израз, който губи своята стойност, защото често се злоупотребява с него е:

„Чувам какво казвате“ или „Аз те чувам“ – със силното внушение, че не само слушаме, но

наистина отразяваме това, което сме чули.
Всъщност: „Не съм чул какво казахте и не възнамерявам да го вземам“.

Ако някой отговори с „Чувам какво казвате“, и все още смятаме, че получателят не е чул или
е взел, може просто да попитаме: „Какво чухте и какво мислите за това?“

(Много консултанти от различни организации, понякога посочват на кандидати неща, с

които някои хора се чувстват неудобно. Вместо да поемат отговорност за това и какво е добре
да се промени (което също означава, че поемат отговорност за него), хората могат да
проектират собствената си липса на самоувереност и способност върху консултантите, да
отклонят проблема и да принизят консултантите като объркани, небрежни или
непрофесионални. Недостатъкът на тази реакция е, че вероятно ще доведе до продължаване
на стари модели и липса на развитие).

https://intradiscovery.wordpress.com/2018/06/14/стилове-на-контакт/ 3/4
27.02.22 г., 17:54 ч. Стилове на контакт (и прекъсването му) – Явор Трифонов – Психолог и Психотерапевт

Дефлексията е един от най-разпространените стилове и дори защити. Това е момент, в който

приемаме, че не можем да приемем повече дразнения и затваряме вратата. Може да се
прояви като оттегляне в дейности като четене, слушане на музика, забиване на нос в
смартфона. Уви, в крайност става автоматично и го правим дори когато имаме капацитет да
приемаме и просто незаинтересовано слагаме бариера за другите (всеки път в метрото го
виждаме).

Полярност на дефлексията е фокусиране и концентрация, внимание и интерес.

Еготизъм

„Понякога просто имаме нужда да се отделим и да се насладим на собствената си компания.“

Да не се интересуваме от това, което се предава отвън. В крайна форма, един еготист мисли,
че струва повече от другите. Влюбен в себе си и няма чувства към другите. Еготизмът е
обратното на външно-задвиженият човек, с допълнението, че човека не е загрижен в
отношенията си с другите. „Не ме интересува какво имате да кажете.“ Говорителят не се
третира като нещо повече от бръмчене в ухото на получателя.

Като обощение се сещам за популярен цитат на Робърт Дауни мл. – „Слушай, усмихвай се,
съгласявай се… и после направи каквото възнамеряваше да направиш, въпреки.“
Еготизма е междуличностен стил (пряко зависим от контакт с хората) и в своята крайност
може да остави усещането в другия, че е недопуснат, обезценен и неотчетен. Напълно невзет
под внимание. Полярността му, разбира се, е просто допускане и изслушване.
Излизането от черупката на всезнанието ни.

Това е просто теоритично описание на някои гещалт термини (много от които

психоаналитични, всъщност), с които искам да внеса повече яснота за някои
важни принципи в гещалт терапията и философията. Както споменах по-горе, стиловете са
доста по-обширни и имат своята точка на прекъсване (механизми на защита, съпротиви) и
играят по-мащабна роля в цикъла на контакта в посрещането на осъзнатостта и нуждите ни.

https://intradiscovery.wordpress.com/2018/06/14/стилове-на-контакт/ 4/4