ВАСИЛ ЙОНЧЕВ

АЗБУКАТА ОТ ПЛИСКА, КИРИЛИЦАТА

И ГЛАГОЛИЦАТА

=<Звуков Поток Светлина>=

 ВАСИЛ ЙОНЧЕВ

№ Ш № Ш ОТ ПЛИСКА,
ЕИШАИЦАЗА И ГЛАГОЛИЦАТА

Авторът на тази линографична книга

проф. g-р Васил ЙОНЧЕВ, чрез графически
факти о т тр и те азбуки - Азбуката
о т Плиска, Кирилицата и Глаголицата,
предлага своите двадесетгодишни
изследвания и, чрез една обща фигура
модул, окончателно решава проблемите
3а произхода и взаимовръзките им.
Васил ЙОНЧЕВ в първата част
на книгата ни запознава с една нова
азбука - Азбуката о т Плиска и разчита
над 90 монограма и думи, написани с нея.
Авторът обяснява откъде са дошли
формите на четиринадесетте допълни­
телно създадени букви о т Кирилицата,
прибавени към 24-те гръцки букви,
тяхното звучене, 3а коя азбука говори
Черноризец Храбър и по какъв начин е
станало устрояването на Кирилицата.
Разтълкуван е смисълът на създадената
о т Константин Философ — Кирил
фигура модул, която дава възможност
да се конструират и изградят отделни­
т е форми на буквите на Глаголицата.
Проследен е пътят, по който
са изведени знаците и свързаните
с тях символни значения. Важно място
Заемат доводите 3а наименованията
на буквите на глаголическата азбука
и о т къде произлизат те. За тях
са разработени подробни таблици.
Доказателствата са дадени по визуален
графичен, логичен и научен път.
Книгата „Азбуката о т Плиска,
Кирилицата и Глаголицата“ е оригинално
научно изследване на старобългарските
писменни паметници и практическо
ръководство в помощ на всички,
които се интересуват о т проблемите
на шрифта и историята на нашите
азбуки.

Книгата е формат 8/70/100 см., 184 стр.,

със 107 фигури в текста и 34 шрифтови
таблици с исторически и съвременни
български и латински образци шрифт.

Книгоиздател
К И Р И Л ГО ГО В и синове
София 1997

=<Звуков Поток Светлина>=

 В А С И Л Й О Н Ч Е В

АЗБУКАТА ОТ ПЛИСКА
КИРИЛИЦАТА
И ГЛАГОЛИЦАТА
П Р Е Л Г О В О Р ОТ П Р О Ф . СВ Е ТЛ И Н РУСЕВ

н н и г о и з л а т е л

КИРИЛ ГОГОВ & СИНОВЕ

С О Ф И Я 1997

=<Звуков Поток Светлина>=

 П РЕД ГО ВО Р
Някога, преди повече от 11 века, към края на 868 година
Константин Кирил — Философ се явява пред папа Ад-
риан II, да да защити правото на живот на азбуката,
която е създал, нейната „святост“ и духовен смисъл,
правото й да съществува заедно с еврейската, гръцка­
та и латинската азбука.
Не знам дали от тук тръгва Васил Йончев, 3а да дока-
тке самобитния произход на старобългарската азбука -
но мисълта му, че „свята“ азбука се изгражда от „свети“
елементи, заедно с двадесетгодишното му изследване на
проблема в неговата цялост и развитие, от неговия фи­
лософски, символичен смисъл до неговата изобразителна
и графична форма и обратно - от символиката на гра­
фичния знак до неговия дълбоко философски смисъл, ни
щправя пред откритие, което тепърва ще доказва зна­
чението си.
В резултат не само на дългогодишни усилия, но бих до­
бавил и на творческо прозрение, Васил Йончев стига до
фигурата модул, на основата на която са създадени аз­
буките от Плиска, Кирилицата и Глаголицата - съз­
дадени от една могъща творческа мисъл, която наред с
щклЪчителните си качества на литератор, фшософ,
езиковед и просветител, владее графичната сила и кра­
сота на знаците като истински художник, който уме­
ло организира в единна смислова система идейни, изоб­
разителни и абстрактни внушения.
Като представител на своето време и преди всичко
като велик син на бъдещето - Константин Кирил —
Философ създава фигурата модул - философски и гра­
фичен синтез на символа на вселената, образуван от ос­
новните елементи въздух, вода, огън и земя. Достатъчно
„свята“ в своята философска първооснова и заедно с
това достатъчно широка, обемна и демократична, 3а да
може да вклЬчи цялото богатство и смисъл на буквени­
те знаци.
Естествено е да допуснем, и то не заради национално
пристрастие - а поради самата логика, че един от
най—изтъкнатите духовно мъже на своето време, кой­
то е владеел тайните на познанието заедно с Вярата в
живота на вселената - не може и не му е необходимо да
събира наготово форми на буквите от различни чужди
5
азбуки - самаританската, еврейската, коптската, гръц­
ката и пр„ 3а да състави своята глаголическа азбука.
Ваеш Йончев обаче не само допуска - нещо повече -
разкрива и извежда гениалната структура на фигура­
та модул в една логична последователност, която не
просто доказва мисълта му, но и му отваря вратите
към прочита на редица старобългарски паметници.
Не бих казал, че се намираме само пред откритие с щ-
клТочително национално и общославянско значение -
нещо повече, - разкрит е не просто пътят и начинът,
по който са изградени старобългарските азбуки, но кра­
сотата и съдържателността на една изобразителна
графично-поетична символика, в която пространство­
то, звездите, изгревът на слънцето, морето и сушата са
началата на нейното приземяване до необходимото на
трайното човешко общуване.
Ваеш Йончев ни предлага поредица табла, в които
като древен учител ни въвежда и разкрива „тайната‘
на старобългарските азбуки, като всяко табло съвпада
с определен период от развитието на живота на земя­
та и показва един завършен цикъл от работата на Кон­
стантин Кирш — Фшософ.
Цялата система, която ни предлага Ваеш Йончев, не е
само едно убедително, ешно и дълбоко проникване до
„тайните“ и „загадките“ на старобългарските знаци и
наименование на буквите, но преди всичко откритие,
което извежда национшния принос в света на духов­
ната култура в пространствени и смислови връзки,
които са общовалидни и стойностни не само като на­
ука ш и познание, но преди всичко като прозрение на
Човека и вселената.
Някой ще каже - хипотеза!
Преди да се навлезе и познае смисълът на това, което
съдържат страниците на този самобитен труд -
може би Да.
Но след като се мине през „тайните" на тези свещени
истини на българската душевност и на националното
оцеляване - остава Истината — научно, дълбоко ло­
гично и преди всичко творчески разкрита и доказана.
26 ноември 1984 Сбетлин Русев
=<Звуков Поток Светлина>=
НЯКОЛКО М ЕСЕЦА П О -К Ъ С Н О ! Нацо повече — открития, които отвориха нови вра­
Никога не с ш допускал, че те%и встъпителни думи
ще имат продължение.
Изненадата е толкова голяма, че е трудно да се въз­
приеме истината.
Д о скоро Васил Йончев беше заедно с нас - в СъЬза
и Академията, заедно с грижите и неприятностите,
Заедно с надеждата и очакването на новата книга,
Заедно с всичко онова, което може да донесе на един
всеотдаен труженик усилията му да каже не само
своя, но и нова дума, не само нова, но и много бъл­
гарска.
Напусна ни една от големите фигури на родната
култура, посветила изцяло усилията си на българска­
та книга, на историята и теорията на шрифта, на
изграждането и възпитанието на поколения худож­
ници, свързани с развитието и издигането на родно­
то книгоиздаване.
Напоследък обстоятелствата около изложбата
„Български просветители и учители“ малко по-често
ни събираха с Васил Йончев. Не знам дали е предчув-
ствувал края или съдбата се грижеше за завършва­
нето на едно щклЪчително дело, но Васил Йончев
бързаше, всецяло обсебен от неговото обществено
утвърждаване.
А делото не само беше изклЬчително, но и много бъл­
гарско - започнато и развито с трудове като
„Шрифтът през вековете“, „Книгата през вековете“
и „Древен и съвременен български шрифт“ - днес
българската култура има едно от най-ценните си
открития 3а произхода и строежа на нашата пис­
меност.
Ваеш Йончев не беше само учен, който изследваше ис­
торията и структурата на шрифта, а истински
творец, който умееше да анализира и обобщава, да
прави изводи и заклЬчения с трайни и неповторими
стойности.
6
ти към делото на Константин Кирил — Философ.
Ваеш Йончев си отиде — но като истински майстор
Зидар не остави сградата незавършена.
Наистина, той бързаше да я изгради и успя - като
един дом, в който живеят заедно изследователят и
ученият, прозренията на твореца и мъдростта на
фшософа, непоклатимата логика на опита и непов­
торимостта на творческите инвенции - един
творчески дом, в който бъдещето на духовната ни
култура ще живее заедно с дълбокия смисъл на древ­
ни писмени знаци, заедно с уроците на съвременнш
шрифт - заедно с онова, което Ваеш Йончев носе­
ше в себе си и което днес е топлината, животът и
светлината на този дом.
Не знам кой и кога е измиелш максимата на посред­
ствеността и инерцията, че няма незаменими хора!?
А истината е по-различна! Човек е незаменим и
единствен - незаменим в това, което е постигнал, и
единствен - защото в живота на изкуството ос­
тава само този, който е неповторим. И колкото
повече времето минава, толкова по-осезателно ще
се чувствува загубата и толкова повече истинс­
кият творец ще заема истинското си място, онова,
което е само негово, което е изстрадано от живата
болка и радост на живия. А мястото на Васил Йон­
чев е заедно с големите строители на българската
духовност.
Васил Йончев не обичаше големите приказки, но днес,
съзнавайки смисъла и съдържанието не на думите, а
на тяхното покритие, можем да кажем, че с него си
отиде една епоха в българското книгоиздаване.
Наследството е огромно. Приносът изклЬчителен.
Задължението на живите - да го съхраняват и раз­
виват, обичат и тачат така, както се пазят релик­
ви на родната духовност.
Сбетлин Русев
=<Звуков Поток Светлина>=
 УБОЛ
Въпросът за произхода на старобългарските азбуки,
поставен преди повече о т 160 години, с т о и о т ­
кр и т. Азбуките са разглеждани по различен начин и
повод и непрекъснато се търси и сти н ата.
В многообразието на формите на глаголическите и
на допълнително създадените кирилски букви, пре­
търпели многовековно развитие о т ръцете на с т о ­
т и ц и сръчни и несръчни преписвани, е останала не­
изменната конструктивна форма на знака, въпреки
личните предпочитания на ш рифтописците и епо­
х а т а към графичните форми и моди. Това ни накара
да потърсим положителните, неизменните форми
и да открием вътреш н ата логика на изграждането
на знаците чрез с т р у к т у р а т а на сам ите знаци.
К о га то проследявахме пътя на развитието, забеля-
Захме, че в т е зи азбуки няма употреба на случайни
основни графични елементи и всичко е подчинено на
едно последователно изграждане на ф орм ите и че
т ези форми са поставени в зависимост о т една
вътрешна връзка и се с т р е м я т към определен осно-
Вен геометричен модул. К о га то открихме т о з и мо­
дул, ние го нарекохме фигурата модул.
П о-късно установихме, че т ази фигура модул е съ­
щ ата, с к о я то са изградени знаците на Азбуката
о т Плиска. Това всъщност е външната, визуалната
стран а на находката.
Оказа се, че в т ази геометрична схема нейният ав­
т о р е вложил важна идея. Стремяхме се да вникнем
в сърцевината на вложената идея във фигурата мо­
дул, да открием водещ ата мисъл на са м о т о из­
граждане, защ ото т я е била предварително програ­
мирана и е била последователно осъществена.
И наистина, във фигурата модул е била вложена иде­
я т а за вселената и всичко, к о ето е станало в нея.
Нейният автор Константин Философ — Кирил е
създал т о в а графическо изображение и обобщение, за
да може да развие по него всички знаци на азбуката.
Вложеният огромен философски заряд в т о в а ве­
лико хрумване и н его во то приложение при осъщес­
твяване на т р и т е азбуки е предм ет на наш ето
изследване.
7
След излизането на книгата „Древен и съвременен
български ш риф т“, к о я т о издадохме с Олга Йончева
през 1982 г., се откриха нови данни, к о и т о свиде-
т е л с т б у в а т 3а връзката между Азбуката о т Плис­
ка, Кирилицата и Глаголицата.
Чрез м е т о д и т е на шрифта, к а т о изкуство 3а фор­
м и т е на буквите и наука 3а конструкцията и с т и ­
л овете на буквите, стигнахме до сигурни заключе­
ния 3а появата и р азви ти ето на кирилските и гла­
голическите букви и всички данни ни отправиха
към една азбука, к о я т о преди нарекохме Азбуката
о т Плиска - Преслав.
За нея и сто р и я та не ни казва особено много. О т
нея са останали само вещ ествени ф акти. Върху
т е з и ф акти изграждаме н аш ите наблюдения и за­
ключения.
Засега археологическите находки със знаци о т
Плиска са единственият сигурен доказателствен
материал и ние се доверяваме само на него. Той ни
разкрива цялата истина за епохата и ни посочва
формите на буквите и техния развой.
Тези веществени документи, съхранени в наш ите
музеи или по к р еп о стн и те стен и на наш ите древ­
ни столици Плиска и Преслав, в Мадара и другаде
ни помогнаха да вникнем в съ щ н о стта на проблема
3а връзките между т р и т е азбуки.
Понеже тази обл аст в наш ето изкуство на шриф­
т а и на писм ен остта о т средата на девети век не
е осветена чрез научно, естетическо и историческо
разглеждане на формите на буквите, на ф а к т и т е и
събитията, и Азбуката о т Плиска се изследва о т
учените к а т о „рунно“ писмо с неясен произход, о т ­
делно о т д вете славянски азбуки, т о ние ще посо­
чим конкретни ф акти 3а връзката между т я х и
т я х н о т о развитие.
За случая сме документирали точно изходния м а т е ­
риал о т археологическите находки чрез естампажи,
направени о т оригиналите и превърнати в графи­
чен документ, в к о й то се вижда цялата форма на
буквата и съотнош ението на дебелината на греди­
т е към височината на реда, с цел да сьздадем о т
=<Звуков Поток Светлина>=
6«щ ав1ш те доказателства, к а т о необорими ф акти,
безспорни и логични доказателства за т е з а т а .
Покгданите о т нас графични образци са малка ч аст
о т материала, подготвен за голямата изложба о т
Знаци о т Плиска, кирилски и глаголически надписи,
писани през Първата българска държава. Изложбата
е организирана о т Съюза на българските художни­
ци по случай поо-годииш ината о т кончината на
великия наш п р о свети тел М етодий.
Тази книга се явява к а т о продължение и окончател­
но решение на проблемите за произхода на т р и т е
азбуки. Понеже т е са много тя сн о свързани помеж­
ду си, налага се да повторим т е к с т и и л ю стр а т и ­
вен доказател ствен м атериал 3а А збуката о т
Плиска, т ъ й к а т о т о й е основен и допринася 3а
изясняване проблемите за изграждане формите на
буквите на Глаголицата и ч а ст о т буквите на Ки­
рилицата.
Няма да се занимаваме с различните предположения
на учените, защ ото т о в а сме направили преди, а ще
наблегнем на визуалната логика, на графичните
връзки и създадените символи и букви.
Ц ел та ни в таз и книга е преди всичко да направим
нагледен и графически ясен процеса на създаване на
знаците на т р и т е азбуки, да проследим връзките
между т я х и да докажем, че т е са плод на една
творческа мисъл и произлизат о т една фигура мо­
дул, създадена о т К он стан ти н Философ — Кирил.
Задачата ни е да изясним как т о й е осъществил из­
граждането на всички форми и какъв смисъл е вло­
жил в т я х .
Трябва да изразим изненадата си о т б о г а т о т о въ­
ображение, графическата к о м п е т е н тн о ст и неумо­
лимата логика, по к о я т о са създадени азбуките и
специално глаголическата азбука.
Това е, освен научните, филологическите и фило­
софски познания, една голяма творческа худож ест­
вена задача, осъществена съвършено.
Ще остан е о т к р и т въпросът, защо е създадена Аз­
буката о т Плиска. Не е по силите ни засега да ре­
шим въз основа на извънредно оскъдните истори­
чески сведения и противоречивите мнения на изсле­
д овател и те какви общ ествени нужди и историчес­
ки събития са предизвикали то в а .
Но 3а да докажем, че Азбуката о т Плиска е създа­
8
дена на наша тер и то р и я конкретно за нуж дите на
ж ивелите в Североизточна България хора о т среда­
т а на д евети век, давам предварителни сведения 3а
съдържанието на разчетени о т нас думи, писани с
букви о т Азбуката о т Плиска.
О бем ът на т а з и книга, предназначена преди всичко
3а художниците и л ю би тел и те на ш р и ф то в о то
изкуство, не ни позволява да направим пълно и ця­
л остн о изследване на материала о т запазените
надписи с А збуката о т Плиска, за т о в а даваме ог­
раничен брой примери, само 90 монограма и думи,
к о и т о ни пом агат да свържем А збуката о т Плис­
ка с кирилската и глаголическата азбука и да по­
кажем т я х н а т а единна основа.
Това ни дава възможност да изведем проблема о т
сферата на специалистите и да погледнем въпроса
о т позицията на художник и да го поставим 3а раз­
глеждане пред широка аудитория, 3а к о я то визуал­
н и те доказателства и логиката на изграждането
на знаците, построени о т К он стантин Философ,
ще са интересни и силни.
Р азчитан ето на знаците правим според о т к р и т о ­
т о о т нас п о-ран о звуково значение на формите
на буквите о т Плиска.
То ни разкрива типични имена, к о и то говорят за
българския произход на тази азбука.
Заедно с изобразителната същност и графическата
форма на буквите съществува и проблемът 3а зву­
ченето, к о е т о н ося т знаците.
В т о в а направление сме направили о п и т да обясним
Звученето на някой кирилски и глаголически букви,
съобразно конструкцията на формата им и м я ст о ­
т о им в дум ата.
Тази книга има 3а цел също да покаже някои момен­
т и о т основната ч а с т о т делата, к о и т о наш ият
първоучител К он стан ти н Философ — Кирил е из­
вършил, и да прибави едно скромно ц в е те към ве­
неца на безсм ъртието му, к а т о благодарност 3а
великото му дело.
Ние искаме да отдадем синовна почи т към великия
син на народа ни К он стантин Философ — Кирил,
к о й т о с азбуките и делата си озари наш ите умове
и души, изведе о т тъм н ин ата на н евеж еството на­
рода ни и даде на очите ни духовната светлина на
Знанието и просвещението.
=<Звуков Поток Светлина>=
 1
АЗБУКАТА ОТ ПЛИСКА

=<Звуков Поток Светлина>=

 РОЛОВИ ЗНАЦИ И НЕИЗВЕСТНИ
В една огромна тер и то р и я на Североизточна Бъл­
гария, около с т а р и т е български столици Плиска
и Преслав, и далече о т т я х - до Черно море и Ду­
нава — са о т к р и т и особени надписи или отделни
3»аии, неразчетени досега. По-голямата ч а ст о т
т я х са врязани по мазилки, по стр ои тел н и м а т е ­
риали, по глинени съдове, по каменни блокове и нас­
тилки, по колони, по с т а т у и , по предмети и на
много други м еста.
Друга ч а ст о т т я х са релефни знаци, отпечатан и
по дъна на глинени съдове, гърнета, кани и стом ни
или в тухли и керемиди още при направата на пред­
м ета. Те не са случайно писани, а предварително за­
мислени и н о ся т определена цел, защ ото за т я х е
нужен калъп за отпечатване. С р ещ ат се още знаци,
рисувани по керамични плочки, един о т л я т знак и
един изчукан знак1.
С въпроса за произхода и състава на неразчетените
Знаци, известни още к а т о руни или „тюркски руни
о т пърВобългарски т и п “2, намерени в пределите на
Първата българска държава, са се занимавали мно­
зина български и чуждестранни учени. Проблемът
се разглежда вече почти ю о години и по него е съз­
дадена обширна л и тер атур а (Карел Шкорпил, 1899;
Ф. И. Успенски, 1905; В. Ягич, 1911; Кр. МиятеВ, 1927;
Г. Фехер, 1934; С танчо Ваклинов, 1947; Дамян Богдан,
1959; М. Комша, 1962; Т. ТотеВ, 1967; В. П. П етров,
1968; В. Бешевлиев, 1973 и много други).
През последните години при археологически разкоп­
ки в Плиска и Преслав3 бяха о т к р и т и и публикува­
ни нови форми на знаци о т С там ен Михайлов,
Людмила Дончева - П еткова, Радослав Василев, Иван
Захариев, С теф ан Лисицов и други.
Людмила Дончева - П еткова събра, групира и описа
всички о т к р и т и знаци4.
Археолозите определят д о с т а голям период о т
време - 681 г. go XI 6. - за у п о т р е б а т а на т е зи не­
разчетени знаци.
Какви са всъщност те зи знаци: рисунка игра, слу­
чайно надраскани линии или организирани смислови
Знаци. Техният брой е много голям и според вида и
11
ЗНАЦИ
смисъла им тр ябва да ги разделим в различни групи:
1. Знаци рисунки, рисунки на схеми за игра, свобод­
ни рисунки.
2. Знаци символи.
3. Родови знаци, знаци монограми, знаци на опреде­
лена работилница, знак на майстора или фирмен
Знак, марка на производителя.
4. Знаци, с к о и т о се отбелязва п о р ед н о стта на
ст р о и т е л н и т е елементи.
5. Азбучни знаци (фиг. 1,2).
Към последните тр ябва да прибавим надписите
върху Бронзовата р озета о т Плиска5 (фиг. 3), над­
писите, врязани в скалните църкви 6 Басараби6
(фиг. 4), знаците върху Колоната о т село Карали7,
надписът о т с. Бяла, Варненско и др.
Много о т знаците наподобяват или са съвсем съ­
щ и те по форма к а т о скандинавските руни или т а -
ласките, орхонските и енисейските рунни знаци8. В
късите т е к с т о в е , изчукани по някои о т съдовете
на З л а т н о т о съкровище о т Надь С е н т Миклощ се
ср ещ ат подобни знаци (фиг.1).
Голяма ч а ст о т каменоделските знаци, к о и то се
нам ират по т р о т о а р н и т е настилки, колони, сар­
кофази и др., и м а т квадратни, правоъгълни и ром­
бовидни форми. У с т р о й с т в о т о на т е зи стабилни и
пр ости форми напомня на личен знак, знак на майс­
т о р а или знак на работилницата. T03U вид знаци
изглежда и м а т п о-стар произход.
Някои грънчарски знаци съвпадат с каменоделски
Знаци.
Грънчарските релефни знаци по дъната на глинени
съдове можем да разделим на знаци, к о и то и м а т
п о-стар произход, а други о т т я х тр ябва да обя­
вим за по-нови и свързани с още неразчетени знаци.
Няколко релефни грънчарски знака съвпадат с една
група знаци, многократно врязвани върху разни ма­
териали. Макар т а з и група да се разширява с нови
елементи и да се развива, можем да предполагаме,
че т о в а са родови знаци или фирмени знаци на ра­
боти л н и ц ата производител.
Трябва да отделим 6 особена група неразчетените
=<Звуков Поток Светлина>=
Фиг. 2 Родови и нещвестни знаци, врязани върху различни материали
Знаци и да ги разгледаме подробно к а т о форма.
Знаците, к о и т о досега са о т к р и т и о т български
и чужди археолози, предлагат около хиляда разно­
образни форми. Те са съставени в повечето случаи
о т прави линии, поставени в различни положения
върху п л о с к о с т т а на реда за писане, и са съчета­
ни по различен начин. Към правите линии се при­
б а в я т окръжност, дъги, подобни на триъгълници
форми и пр.
В т е з и знаци няма наподобителни елементи или
стилизация на природни форми, к о и т о да подсказ­
в а т , че в о д я т произхода си о т прастара рисунка.
Това предполага, че с тр о е ж ъ т им е нов и изграден
по геометричен принцип о т един автор. Въз осно­
ва на вида на знаците и периодичното им повтаря­
не, приемаме преди всичко, че т е зи знаци с ъ ст а в я т
една завършена азбука, но не знаем механиката, прин­
ципа на нейното създаване.
Поради м ногобройността на знаците, най-голяма-
т а т р у д н о с т за откриване на принципа се състои
6 т я х н о т о „селекциониране“, т .е . възм ож ността да
се т ъ р с я т и о т к р и я т основните знаци, к а т о се ос­
воб о дя т о т допълнителните елементи.
%
12
За да се организират в логичен порядък хилядите
знаци, трябва да се създаде известна система, на­
деждна и опростена, и толкова с т е г н а т а и органи­
зирана, че всички т е да се включват в тази с и с те ­
ма без случайности и предположения. Без съмнение
т а к а е постъпил нейният автор.
След т о в а е нужно, въз основа на тази система, да
се докаже о т нас чрез нагледна визуална логика на
формите формата на всеки знак. И накрая да се оп­
редели връзката на графичния знак с ф онетичната
му сто й н о ст .
Н аш ите дългогодишни наблюдения и изследвания
върху т ези знаци показват, че огромната маса о т
разнородни знаци всъщ ност са въведени в стр о го
организирана и логично разработена система, коя­
т о можем да сведем само до една геометрична фигу­
ра модул (фиг. 5“), образувана о т една окръжност,
пресечена о т отвесна, хоризонтална и две диаго­
нални разполовяващи линии. Ч ети р и те различно
наклонени линии (1-2, 3 -4, 5 -6 , 7 -8 ) и окръжност­
т а са изграждащите основни елементи. Знаците се
създават според т ази фигура модул по т р и начина
и образуват една особена азбука.
=<Звуков Поток Светлина>=
+ ^ 4
М х г A
Фиг.3 Букви от Бронзовата розета, намерена в Плиска, големия басейн в дворцовия център
/ < s т т t щ i
K > 7 ? $ 7 > f
Фиг. 4 Различни букви от надписите по стените на скалните църкви в Басараби, Румъния
П ъ р в и н а ч и н з а с ъ з д а в а н е на б у к в и
Знаците с най-прости форми са създадени по В ът­
реш ните линии на фигурата модул или по ч а с т и т е
на окръж ността. Границите на т е з и ч асти са хо­
ризонталната 3 -4 или о тВ е сн ата линия i - г , раз­
половяващи окръж ността. Начални форми са пъл­
на окръж ност О, полуокръжност г \ о твесн а линия
I и ъгълче v .
Ф игурата модул е дала Възможност, к а т о се про­
т и в о п о с т а в я т разполовяващите окръж ността ли­
нии i - г и 3 -4 или диагоналните линии 5 - 6 и 7-8 ,
да се съ ч етая т два осно&ни елемента, о т к о и т о да
се получи основен знак.
Това са буквите + , X.
После гранични линии с т а в а т горните части на
диагоналните линии 3а формата v .
Тади група букви ще наречем знаци с първична форма
(фиг. 5Ь). Те служ ат 3а създаване на букви с основна
форма (фиг. 6, у и 8). След създаване на фигурата мо­
дул нейният а вто р определя формата на буквите
по следния начин:
L Използва окръж ността к а т о цяла форма О и я
запазва 3а буква D. (фиг. зь).
б Ч Т Y
i К
i t
z *• 1 / 4f<
2. О т в есн а т а , разполовяваща окръж ността, линия
1-2 определя 3а буква I. Нейни производни, получе­
ни чрез добавяне към основната отвесна греда на
кукичка наляво или надясно, са 1, 1 , 3, Г, Т (фиг. 6).
3. Разделя окръж ността по средната хоризонтална,
разполовяваща линия 3 -4 и горната половин окръж­
н ост, сама или с добавени отвесни линии, използва
3а буквите ° , <А‘, 'Л '+>, (фиг. 6).
4 . Горната ч а ст на диагоналните линии 5 -0 и 7 -0
(които ограничават четвъртинка о т кръга) служи,
с добавяне на чертички и дъги, 3а буквите v , Q, Y,
?, ♦ , Y, T (фиг. 6).
5. Удвояването на формата 5 -0 и 7 -0 надолу в 5 -6
и 7-8 , с добавяне на чертички и дъги, служи 3а бук­
в и т е X, Я, r“7, g , Ж, Ж още Ф.
6. При създаване на гласните а в т о р ъ т е използувал
т р и първични и п е т съставни форми (фиг. 3).
Р а б о т а т а ни с глаголическата азбука (3а к о я т о ще
говорим п о-н ататъ к) ни помогна да открием , че
т е з и знаци и м а т много тя сн а връзка с глаголичес-
к и т е букви (и с някои кирилски) и са изградени по
една и съща логика чрез фигурата модул. Тази връзка
допринесе да решим основните форми на буквите
И
=<Звуков Поток Светлина>=
 1

Фиг. 5 Схема на фигурата модул: а) фигура модул; Ь) последователно използване на външните и вътрешните линии на фигурата
модул 3а създаване на първични, изходни форми на букви: с) форма на гласните букви

о т неизвестните досега знаци о т Плиска - Прес­ спазва фигурата модул.

лав, к а т о изведем о т безбройните знаци следните
32 основни букви срички и определим т я х н о т о зву­
чене (фиг.7 и фиг.8), а именно:
Тези букви и м а т много странни форми, но са пос­
троени по стр о га графическа логика.
Първият отвесен ред на фиг. 7 ни показва последо­
в а т е л н о с т т а при оформяне на знаците, к а т о се
Пълната окръжност на голямата буква О (омега
f l) , к а т о се разполови чрез хоризонталната линия
3-4, ста в а форма о т половин окръжност (2 ред),
о т к р и т а надолу ^ 3а малката буква о (омикрон).
Т р е т и я т хоризонтален ред ни показва форма с ъгъл,
о т к р и т нагоре, к ой то загражда четвъртинка о т
вътр еш н ото поле на буква О (буква v - ТА).

=<Звуков Поток Светлина>=

Фиг.6 Създаване на основните букви на първата азбука о т Плиска чрез първичните форми I, v, X

15
=<Звуков Поток Светлина>=
 о ВА ЧА ZA

ТА КА
0А

ХА ГА ДА МА

Фиг.7 Основни букви на първата а3бука о т Паиска и тяхн ото начално звучене

16

=<Звуков Поток Светлина>=

 ДА ЦА РА NA

ГГЛ ГГ\
н БА СА

\к Ф
КСА ПА ФА

ф т .8 Основни букви на първата азбука о т Плиска и пианото начално звучене

V
=<Звуков Поток Светлина>=
В четвъртия хоризонтален ред ф орм ата на ъгъла се
3апазва и се удвоява надолу — X. Този принцип се
спазва и 6 другите знаци.
Забележително е, че към всеки знак, съставен о т
половин окръжност с о т к р и т а надолу форма, напр.
букви 'Д т , 'Ч и д ват съседни знаци със същ ата
форма, но закрити о тдо л у с хоризонтална линия -
Q Д ID Л
С ъщ ото явление виждаме на т р е т и я хоризонтален
ред, къ дето към всяка ъгловата форма, о т к р и т а
нагоре - Д У, У, съседната форма е закрита о т ­
горе чрез затваря щ ата дъга - ? , <р, Т.
Освен т о в а срещу всяка, прибавена нагоре над дъга­
т а , о твесн а линия о т втор и я ред ^ “Ч *4 ^ на
долния т р е т и ред с т о и форма с добавена надолу ли­
ния - У, ? , У, У.
Ч е т в ъ р т и я т ред предлага форми, к о и то се удвоя­
в а т в долната си ч а ст - X, Я, 8, У, У . Абсолютна
логика и е с т е т и к а на графическото изграждане.
В т о р и н а ч и н 3а с ъ з д а в а н е на б у к в и
О сн овн и те знаци запазват определено с т а т и ч н о
положение на формата си. О т т я х са създадени се­
рия еднотипни знаци чрез малки допълнителни при­
бавки на чертички или дъги към основната форма
(фиг. 9 и о т фиг.ю до 13). Д обавките се слагат пос­
ледователно на избрани м е с та към буквата, к а т о
Започват о т нейната горна отвесна линия и се дви­
ж а т по посока на часовниковата стрелка, премина­
в а т вдясно, долу и вляво.
Буквата получава нова форма и изменя звученето на
с т а р а т а . Н о вата форма тр ябва да има ново съдър­
жание. Прибавките показват, че т у к ста в а съзна­
тел н о и последователно изменение на ф орм ата на
основния знак 3а добавяне на ново звуково значение
и съдържание.
Понеже о т допълнително добавените елементи
към един ста ти ч ен знак не се получават повече о т
осем нови форми, т о т у к ста ва ясно, че прибавени­
т е елементи о тбел я зват определен един звук. О т
ш е с т до осем на брой м о га т да бъ д ат само гласни­
т е звуци. Следователно елем ентите 3а гласни зву­
ци се прибавят към знак 3а съгласен или гласен звук.
По т о з и начин съгласен звук и гласен звук образу­
в а т отворена сричка. Тези елементи за гласни зву­
ци се прибавят също и към гласни букви.
П о сл ед о вател н о стта на м я с т о т о на поставения
допълнителен елемент към основната форма о т р а ­
зява нова звукова сто й н о ст , к а т о към с ъ о тв е тн а ­
т а съгласна се прибавя с ъ о т в е т н а т а на м я с т о т о
си гласна в порядъка: А, Е, Н, I, I, О, OY, П , напр.
6а, ве, вн, 61, 61, во, воу, и вда.
Освен ч и с т и т е азбучни знаци се обр азуват знаци
срички. В т о з и смисъл писм ото не е азбучно, а срич-
кобо.
Това показва, че т а з и азбука е правена 3а език, в
к о й т о сричката завършва с гласна.
Допълнителните елементи 3а отбелязване на глас­
н и те звуци се осъ щ ествяват чрез стр о го ориенти­
18
рани линии о т фигурата модул. Как са ргдпсисхке-
ни е показано на фиг. д “.
Всяка допълнителна линия за фиксиране на гласна
към основната форма на съгласна (и на гласна) бук­
ва има стр о го определено м я ст о и наклон, к о й т о се
движи о т центъра на окръж ността, съ о тв е тн о о т
о° до 360°, по посока на часовниковата стрелка,
отдалечен през 45°- Той се измерва с ъ о т в е т н о о т
о т в е с н а т а линия 1 - 0 при о°.
За означаване на звука А към съгласна или гласна се
използва основната форма на сам ата буква. Тя няма
наклон, с т о и при о°. Линията за означаване на звука
Е има наклон 450, измерен о т центъра на окръж­
н о с т т а спрямо о т в е с н а т а линия 1 - 0 . Линията
3а означаване на звука Н има наклон 90“. Линията
3а означаване на звука I - 135 Линията 3а означа­
ване звука I - 1800, 3а звука О - 2250, 3а звука OY
- 270° и за звука П - 315°.
При слож ните форми на основни букви се р а б о ти
със свързващи линии.
За о т в е сн и те форми, например при буква I, приба­
вените черти и м а т вид, показан на фиг. дь.
При ф орм ите с половин окръж ност е характерно
3а добавените черти, че т е се п оставят-к ъ м края
на дъгата вляво или вдясно по посока на наклона
1350 или 2250. Има т р и начина:
1. Линията е издигната нагоре и е успоредна на нак­
лона 135“ или 2250.
2. Линията слиза надолу, но е поставена на п р о ти ­
воположната страна.
3. Линията е поставена по-горе о т основата на дъ­
г а т а и е успоредна с наклона 135° или 2250.
При другите сложни форми се използват линии или
къси дъги, к о и т о подсказват посоката.
Знаците IOY и пр., II и пр., IH и пр. заем ат в схе­
м а т а на окръж ността противоположни м еста и са
поставени между знаците Ю. и Ю (или PQ. и РО),
Ю и II (или РО и PI) II и IE (или PI и РЕ).
Т р е т и н а ч и н 3а с ъ з д а в а н е на б у к в и
След т о в а ще установим , че основните знаци и
Знаците с добавените линии 3а гласни см енят пос­
ледователно положението си (фиг. 14 до фиг. 45).
Един и същи знак заема последователно четири раз­
лични положения в п р о с т р а н с т в о т о на ф игурата
модул и в реда 3а писане, без да изменя формата си,
а само положението си, к а т о се върти по посока
на часовниковата стрелка. Най-напред е застанал
в отвесн о положение (1. ред), след т о в а се обръща
надясно в наклонено или в хоризонтално положение
(2. ред), после се обръща надолу, обратно, в отвесно
положение (з.ред) и накрая обърнат наляво, в нак­
лонено или хоризонтално положение (4. ред).
Всяка форма о т тези четири положения на знака е
изменение на звученето на сам остоятел н ата буква.
Всъщност знакът, к о й то има категорично поставе­
на посока, може да развие осем положения на своя­
т а форма, к а т о се движи отгор е о т о° на дясно и
Заема наклон 45°, 90°, 1350, 1800, 2250, 270° и 3150.
=<Звуков Поток Светлина>=
 A
i8o°
I
с>■ 45 ° 135°
90°
А Е Н I
Ь)
IA IE
Y Ь к 1 IH II
Фиг.д Схема на фигурата модул: а) градусите на знаците 3а гласни; Ъ) буква I с прибавени знаци 3а гласни
Но о т тази форма са избрани само четири положе­
ния. Ф орм ите, к о и то н ям ат категорична посока,
и м а т само четири направления - о°, 45° или 90°,
180* и 270° или 3150, понеже се п о в та р я т.
БукВите О, + и ^ и м а т едно положение.
Знаците v , Y, X и др. получават нови добавки.
Буквата о т първия ред има прибавен звук А. Съща­
т а буква, обърната надясно, има прибавен звук А, а
обърната надолу - звук О. Ч е т в ъ р т а т а форма има
прибавен звук U.
К о га то знаците се си стем ати зи р ат, се получават
табли ците, посочени о т фиг. ц до фиг. 45.
Някои форми на тази азбука са създадени може би
бьд основа на елементи о т по-стара азбука и пис­
меност, к о я т о има връзка с орхонските и енисей-
ск и т е знаци9. Няколко знака са еднакви.
А збуката о т Плиска - Преслав е създадена и ло­
гично подредена по своя фигура модул. Тя е много
сложна азбука, направена за наблюдателни хора,
ловджии, войни, хора сръчни, с подвижен ум, с въо­
бражение и здрава зрителна пам ет, хора съобрази­
телни, с бързо действащ и рефлекси.
А в т о р ъ т е разработил азбуката математически, с
19
1800 225° 270° 3i 5°
I О OY a
II Ю
н IO Y
комбинации на гласни и съгласни и е осъществил
то в а , к о е т о е най-мъчно за начинаещия, к огато се
учи на гр а м о тн о ст - да разделя дум ите на срички.
Ф ор м ата на знака и звученето или ч а ст о т звуче­
н е т о съвпадат с глаголическите.
Тази азбука развива 8 отделни знака 3а гласни бук­
ви срички и 24 3а съгласни букви срички, и седем
Знака за отбелязване гласни към съгласни, к а т о о т
всяка съгласна буква са създадени срички - съглас­
на + гласна, подредени по следния начин: съгласна,
придружена последователно о т гласна А, Е, Н, I, I,
О, OY, С1. З атова е увеличен много б р о я т на зна­
ц и те. Всеки основен знак (без О, + , Щ създава 32
срички. Умножени по 32 букви с т а в а т около хиляда
срички.
Тази азбука е много трудна, но е употребявана. Тя
има много подобни форми, мъчно различими. За раз­
ч и т а н е т о им трябва голямо внимание.
На кой народ е принадлежала тази азбука? T03U на­
род тр я б в а да е имал държава и силна държавна
власт, 3а да създаде азбука и да я въведе 3а ограмо­
тяване. В нея явно не е използвана напрабо за осно­
ва гръцката азбука, обаче, к а к т о и в Глаголицата,
=<Звуков Поток Светлина>=
 о oe он oi
©0 о
OI DO OOY 1X2

■7 ”

AE AH AI AI AO AOY AO

/ \
\ /
IE IH II II IO IOY IO

"V
<j
IIIA ШЕ ШН Ш1 n il ШО IIIOY ШО

' / © ^
\ /
ЛА AE AH AI AI AO AOY OO

s '
' / © <;
_x Lx

ЦА ЦЕ цн m Ц1 ЦО uoy цо

~>4
^ P
\ /
PA PE PH PI PI PO POY PO

P
\
Г vT
NA NE NH N1 N1 NO NOY NO

Фигло Основни букви O, + , I, 3, 1, X, Г, J \ към формите на кои то са прибавени поспедоватепно знаците да гласни — А, Е, Н, I,
I, О, OY, П

20
=<Звуков Поток Светлина>=
 Г \ Г 7 \ (Л А Л А

О ОЕ OH OI OI ОО OOY ОП

^ ГА/ ГА \ГА Щ СА СА СА
BA BE ВН BI BI BO BOY ВО

ЧА ЧЕ ЧН 41 41 ЧО 40Y 40

ГЗ
ZA ZE ZH ZI Zl ZO ZOY ZQ

п\ п а / с т \а / т\ гп га са са
Е EE EH El EI ЕО EOY ЕО

СА ПА/ СА \ПА Ш ^ ^
Н HE НН HI HI НО HOY НО

rh 7Т\ СА СА ПА
БА БЕ БН Б1 Б1 БО BOY БО

са са/ лз \ т ш са са лз
СА СЕ СН Cl Cl CO COY CO

Фиг.п Основни букви гл, Q , '**, /T1, а>, '+', <±1, към формите на кои то са прибавени поспедоватепно знаците за гпасни - А, Е,
Н, I, I, О, OY, П

21
=<Звуков Поток Светлина>=
\ / Ф \ / ф A Z . Л ф Л Л /

ТА ТЕ ТН п TI то TOY то

Ф Ф\ Ф ф Ф ? Ф
Y
КА КЕ кн KI KI ко KOY КО

Y I
Г т Y
IE IH II
¥
п
X IO
XIOY
У ю

0А 0Е 0Н 01 0[ ео 0OY 0П

Ф Ф Ф Ф лк: \1л Ф\ Ф
КСА КСЕ КСН KCI KCI КСО KCOY КСО

Ф Ф Ф Ф Ф Ф Ф Ф
ПА ПЕ ПН П1 П1 ПО ПОУ ПО

\ / \ Л Г\Л Л / \ / \ / \ /

ПСА ПСЕ ПСН ПС1 ПС1 псо n coY псо

ф Ф\ Ф\ ф ф ф ф
ФА ФЕ ФН Ф1 Ф1 ФО OOY ФО

Фиг.12 Основни букви Q, Y, ? , ф, Y, Y, към формите на кои то са прибавени последователно знаците за гласни - А, Е, Н,
I, I, О, OY, П

22
=<Звуков Поток Светлина>=
 X X 00 X X X ж X
ХА ХЕ хн XI XI хо XOY хо

X Я f t я X я ж я
ГА ГЕ гн п п го TOY го

X
ДА
f t

АЕ
f t

AH
f

AI
t f t ех f t Х7
AI АО AOY АО

МА МЕ МН MI MI МО MOY МО

X ЖА ЖЕ
>ю
жн
%
Ж1
%
Ж1
%
жо
с>К
ЖОУ
/ \

жо

? ?

*
OY OYE OYH OYI OYI
X
OYO
ОК
OYOY OYO

ш ст у гг\ \ ггл ш яд яд
AZA AZE AZH AZI AZI AZO AZOY AZQ

Ф иг.ц Основни букви X, Я, М, 8 , Ж, ?, Ж, Ф , към формите на които са прибавени последователно знаците 3а гласни - А, Е,

=<Звуков Поток Светлина>=

 +
+
ч- - + + <19

~^г
+ Z3

+ + + + + + Н- + £3 съ £3

A АЕ AH AI Al AO AOY AO ВА ВЕ ВН BI в1 во BOY ВО

h h к п Р\ Р\
и V и U 1у |у V
V?
ваА ВЕА внА BIA BIA ВОА BOYA во

0 ЧУ Ч У Ч У

ваО ВЕО вно вю ВЮ ВО0 BOY0 воо

п п Л п (] (Я (я
0 Ч
У ч ч м ч ч ч
ВАО ВЕО ВНО вю вю ВО0 BOY0 воо

Фиг.14 Изграждане на буква + с гласни, смяна на звученето й Фиг.15 Изграждане на буква Q с гаасни, смяна на звученето й

/4v
А\
P t\
m
\Л \
я л ъ
%

Ил/rK'vK гЬ гК Я Я Я -Я Я я Я -я
БА БЕ БН Б1 Б1 БО BOY БО ГА ГЕ ГН Г1 П го TOY го

X) >9 Я> X Х> X X

БАЛ БЕА БНА Б1А БИЛ БОА БОУА БОА ГАА геа ГНА ПА ПА ГОА ГОУА ГОА
сх

У & & * я
БАО БЕО БНО Б10 БЮ БО0 BOYO БОО ГАО ГЕО гн О Г10 ПО ГОО ГОУО гоо

сх <я <я <Я сх С* ос

БАО БЕО БНО Б10 БГО БО0 БОУ0 БО0 ГАО ГЕО гн о по по гоо TOY0 гоо

Фиглб Изграждане на буква 1+1 с гласни, смяна на звученето ii 5

Фиг.17 Изграждане на буква ч с гласни, смяна на звученето й

=<Звуков Поток Светлина>=

 es ft
,\ / , о *
6Ъ
<^6
f t f t
А
Г^7 f t f t f t f t f t 6 S % % >Ю % * * <Ж * А
ДЛ ДЕ дн Д1 Д1 ДО ДОУ ДО ЖА ЖЕ жн Ж1 Ж1 ЖО ЖОУ ЖО

ж Зо Зо 3? > 2 f t ft f t f t f t < гк f t f t А
длА ДЕА ДНА Д1А Д1А ДОА доуа ДОА жаа жеа ЖНА Ж1А Ж1А ЖОА ЖОУА ЖОА

W V У f t V W f t * ^7 f t $$ е * f t 0
ДАО ДЕО дно ДЮ дЮ ДОО ДОУО ДОО ЖАО ЖЕО жно Ж10 ЖЮ жоо ЖОУО ж о о

>с оС ОС ОС С £ f t £ f t f t f t f t f t f t ^к 0
ддс ДЕО ДНО дго ДГО доо ДОУО ДОО ЖАО ЖЕО ЖНО жго ЖГО жоО жоуо ж о о
Фшл8 Изграждане нсI буква М с гласни, смянс! на звученето й Фиглд Изграждане на буква Жс гпаст1, смяна на звученето й

ГГ\
/<П /TV
6 / \ /Фк
Е /Ф\ 1 1 \ л\ s
В ' &
лл v r\
7Т \

ftT V /T v V 3 ft ГГ\ пл /ф \ /Т \ ф / ftp \ ф

f t f t f t f t f t А

ЕА EE ЕН EI El ЕО EOY ЕО AZA AZE AZH Ш дг! д го д гоу д го

0 i 3 $ $ $ f t Н 0 “ 0 f t f t f t f t А
ЕЛА ееа ЕНА EIA EIA ЕОА еоу А ЕОА дглА AZEA AZHA AZIA дг!А дгоА дгоуА дгоА

U 7 A ift х и к и \ш VU VU d z Ф d ? о
ЕАО ЕЕО ЕНО ЕЮ ЕЮ ЕОО EOY0 ЕОО AZAO azeO дгнО д гю д гю дгоО д г о у о д г о о

€ £ с $ е $ € £ f t f Ь ^ f t f t f t f t о
ЕАО ЕЕО ЕНО EIO ЕГО ЕОО EOY0 ЕОО ' Д2АО azeo д гн о дгго дгго д г о о дгоуО д г о о

Фиг.го Изграждане на буква тс гласни, смяна на звученето й Фиг.21 Изграждане на буква Ф с гласни, смяна на звученето й

25
=<Звуков Поток Светлина>=
 1 г

Do н ь
л к

(---
A
<^x i i £ i 1 r ь к 1 л н 1
ZA ZE ZH ZI Zl ZO ZOY ZQ IA IE IH II II ю IOY ю

a D~ D>~ |5~ Dh Dh D"7 / Ч X Y X X У

ZA ZEA ZHA ZIA ZIA ZOA ZOYA ZOA IA IEA IHA ИА ПА ЮА IOYA ЮА

o V ^4Sp —
1 (- _1_
ZO ZEO ZHO ZIO ZIO ZOO ZOY0 zoo IAO IEO IHO ПО ПО ЮО IOYO ЮО

оЧ ] "£l 4 ) ~^| HG 4 ] K ] 4 ] \ V X х \ Y X ч
ZO ZEO ZHO ZIO ZIO ZOO ZOY0 zoo IAO IEO шо но ПО ЮО IOYO ЮО

Фиг.22 Изграждане на буква ^ с гласни, смяна на звученето й Фиг.24 Изграждане на буква с гласни, смяна на звученето й

Y
Y Y
пх Y \Х Т
е оуо

Y Y

А
CSX О Х / С Т \\С Г \ ш а х а х ах Y г V Y ¥ Y X Y
н НЕ НН ш HI но HOY но I IE 1н П II ю IOY Ю
у

А В ъ 6 В в в В X -Y - S - ? н< X К X

НА неа ННА HIA HIA НОА HOYA НОА IA IEA IHA ПА ПА ЮА IOYA ЮА

0 Ш А 37 W '0 7 \ Ш 4D А А X А / Ч X X X

но НЕО нно НЮ НЮ ноО HOYO НОО Ю IEO IHO ПО по ЮО Io y O ЮО

0 6 $ 3 9
е 6 € <3 ч
h X - ч ч ч

но НЕО ННО н го НЮ ноо HOY0 ноо 10 IEO шо по по ЮО Io y O ЮО

Фиг.23 Изграждане на буква ^ с гласни, смяна на звученето й Фиг. 25 Изграждане на буква Y с гласни, смяна на звученето й

26
=<Звуков Поток Светлина>=
 <7 £*

7? <0
?

X :£>
9 S s

00
7 S' £ £ в £ A

КА КЕ кн KI KI ко KOY ко МА МЕ мн MI Ml МО MOY МП

0 $ 0 d ю X) 0 X) е е Ф тР tP eP A
КА KEA КНА ША KIA коА KOYA КОА МА м еа м нА MIA MIA MOA MOYA MOA

73 £3 X <3> 7 <3- ь 00 0$ 7) Ф 00 00 Ф 0

ко КЕО кно шй KIO кой KOYO кой МО МЕО МНО мю МЮ MOO MOYO MOO

с> (5 -0 & 0| Оч 0| (X е °д % % % % 0

ко KEU кно ши КГО кои KOY0 кои МО МЕО МНО мю мю MOO MOYO moo

Фиг.г6 Изграждане на буква ^ с гласни, смяна на звученето й Фиг. 28 Изграждане на буква 8 с гласни, смяна на звученето й

1 ? ъ 7 1 2 1 S 7 7 s 7 7 A

AA ЛЕ лн Л1 AI ЛО AOY ЛО NA NE NH NI NI NO NOY NO

7 7 7 7 7 7 7 7 X X X Ф X X X Ф A
aa леА АНА Л1А Л1А ЛОА AOYA ЛОА NA NEA nha NIA NIA noa noya NOA

X V X X Лл X X X X Ф X Ф X 0

aO ЛЕО АНО лю Л10 лой AOYO лой NO NEO NHO N10 NIO NOO NOYO NOO

X V X X ф 7 X X 7 7 s £ s 7 S S' 0

ЛО ЛЕО лнО лЮ лГО ЛО0 AOYO лоо NO NEO NHO NIO NIO NOO NOYO NOO

Фиг. 27 Изграждане на буква '1с гласни, смяна на звученето й Фиг. 29 Изграждане на буква I c гласни, смяна на звученето й

27
=<Звуков Поток Светлина>=
 г\ г
/<Г\ n v
т р
17

о /Ф \ ( \ Г \
р X р
JD Е
П \
X р
т \
X
Ф П\ /Ф\ ф
А Г р Р р X X X X
о ОЕ ОН OI о\ оо OOY ОП РА РЕ РН PI pi РО POY РП

А ) ) 5 3 5 $> 5 У / * /0 У" УX X X
ОА ОЕА ОНА OIA OIA OOA OOYA ОПА РА РЕА РНА PIA PIA РОА POYA РПА

О VJ ЧХУ -7 Х7 ~п ~п bn 7 -Ц
оо ОЕО ОНО ОЮ ОЮ 000 00X0 ОПО РО РЕО РНО РЮ РЮ РОО POYO РПО
\
о С £ с £ С е <$ \ X X X X X X X
оо ОЕО ОН0 ою ОГО 000 OOY0 ОПО РО РЕО РНО PIO РГО роо POY0 рпо
Фиг.зо Изграждане на буква ^ с гпасни, смяна на звученето и Фиг.32 Изграждане на буква Г с гпасни, смяна на звученето й

Ф
^ Ф\
18

Ф Ф Ф
ч° 9
7 ер ф \ф
Ф ш

А
Ф ф\ Ф ф Ф 7 ф 7 d v zL .v b z h zh ^ z£±
ПА ПЕ ПН П1 П1 ПО ПОУ пп СА СЕ СН Cl Cl CO COY СП

* о ф $ ЮN3 &-^->£)-ВРЕнЕвЕь
ПА пеа ПНА П1А П1А ПОА nOYA ППА СА СЕА СНА CIA CIA СОА COYA СПА

о ть ф <ЗУ Ж X X
по ПЕО ПНО пю ШО ПОО nOYO ппо CO CEO СНО CIO CIO СО0 COYO СПО

0b $ ф $ $ 6К ©1 У
по ПЕО ПНО ПЮ шо ПОО nOYO ппо со сео
/
сно сго сго coo coyo спо

фиг.31 Изграждане на буква <”

с гласни, смяна на звученето й Фиг. зз Изграждане на буква ^ с гласни, смяна на звученето й

28
=<Звуков Поток Светлина>=
 V \ ? V V AZ. N /\ /\Л /sy
? T ? ? А

ТА ТЕ тн п Tl TO TOY TO ФА ФЕ ФН Ф1 Ф1 ФО ФОУ ФО

< <0 0 0 K $ l ? - e - $ - S Н е X тО А

ТА TEA ТНА TIA TIA TOA to ya TOA ФА ФЕА ФНА Ф1А Ф1А ФОА ФОУА ФОА

/ \ /ч "7 V V /4 /S J
A ч к X < к X о

ю ТЕО тн О t iO T io TOO TOYO TOO ФО ФЕО ФНО ФЮ ФЮ ФОО ФОУО ФОО

> 0 <> v> i 5 £ 0 - S - X X и

* $ -
ТО TEU ТНО t io TIO too TOYO TOO ФО ФЕО ФНО ФГО ФЮ ФОО фоуо ФОО

Фиг.34 ИзграЖдане на буква v с гпасни, смяна на звученето й Фиг.36 ИзграЖдане на буква Y с гласни, смяна на звученето й

X
X >0
22 24

OY »
¥ 00 Лз

X- 'Х
*
* * * X X' 00 X X X- X X А

OY OYE OYH OYI OYI OYO OYOY OYO ХА ХЕ хн XI XI хо XOY хо

X;

X X X X X X X А
ХА хеа ХНА XIA Повтарят се

X X \Х/ X/ X X X X о

ХО ХЕО хно XIO Повтарят се

X X X X X X X X 0
хо ХЕО хно ХЮ Повтарят се

Фиг-35 Изграждане на буква % с гласни, смяна на звученето й Фиг.зу Изграждане на буква X с гласни, смяна на звученето й

29
=<Звуков Поток Светлина>=
 о
V
©

O 0 G Q O O O O л ^ ЛчЛ Л Л Л Л
О ОЕ ПН £11 £11 £10 £1 0 Y £1£1 ЧА ЧЕ ЧН 41 41 40 ЧОУ Ч£1

ЧА ЧЕА ЧНА Ч1А Ч1А ЧОА 4 0 YA ЧОА

о
W V У"¥ У У У
40 ЧЕО ЧНО 410 ЧЮ ЧО 0 4 OY 0 чоо

чи ч ео чни чш чго чоО 4 o y0 чо о

Фиг.38 Изграждане на буква О с гласни, смяна на звученето й Фиг.40 Изграждане на буква ^ с гласни, смяна на звученето й

А 1 X ъ г У г У г 3 У У У У 2 3 2
ЦА ЦЕ цн щ Ц1 цо ЦОУ цо ША ШЕ шн Ш1 Ш1 ШО ШОУ ШО

А у У У у У У У У L__ 1
У У 1Ал
ш ЦЕА ЦНА Ц1А ц1А ЦОА ЦОУА ЦОА ША ш еа ШНА Ш1А Ш1А ШОА шоуа ШОА

О гЦ V * У Ц-* У с 1 У У У 1 & 1
цо ЦЕО ЦНО ЦЮ ЦЮ ЦО0 ЦОУО ЦОО шо ШЕО шнО ШЮ ШЮ ШО0 ШОУ0 ШОО

0 % У % Ч/ % У % N7 Г~7 Г"~7 Г-Ц гЦ <~Ь Г Т 7 V I

ЦО ЦЕО ЦНО що ЦЮ цоо ЦОУО цоо ШО ШЕО ш но шш ШГО ш оо ШОУО ш о о

Фиг.39 Изграждане на буква '1 с гласни, смянсг на звученето й Фиг.41 Изграждане на буква 3 с гласни, смяна !на звученето й

30
=<Звуков Поток Светлина>=
 \1/
У
t Ч )л

л 1л Ч/ \/ л |л

Чл <1/
t * 't
Ч' Члл1ллк t V
л|л 't * t $ A
кел КСЕ ксн KCI KCI KCO KCOY KCQ ПСА ПСЕ пен ПС1 ПС1 ПСО nCOY ПСО

« <е |е * $ * -* ч Не Н Н A
кслА КСЕА КСНА KCIA кс1А KCOA KCOYA КСПА ПСАА псеа ПСНА ПС1А ПС1А ПСОА nCOYA ПСОА

'Ь 'Ь И
Ч4V yfj /к vjv % £ £ 0
кело КСЕО к с н о ксю ксю KCO0 KCOYO к с о о ПСАО ПСЕО ПСНО ПСЮ ПСЮ п соо псоуо п сао

> * *> £ 31 $ 1 * >- 1- и- 0

КСЛО КСЕО к с н о КСШ КСЮ к с о и KCOYU КСОО ПСАО ПСЕО п е н о пеш ПСЮ п соо псоуо п сао

Фиглг Изграждане на буква с гласни, смяна на звученето й Фиг. 44 Изграждане на буква Y е гласни, смяна на звученето й

32

е
?
? -?
0-

¥ ? * 4
0A 0E 0H 01 01 00 0OY en

-0 -9 -a H3 ^0 -0 ^ A
0AA ©e A ©HA ©LA 01A 0OA 0 o ya 0ПА
-0

i Л i 0
0AO 0EO ©h o 010 0Ю 0OO eoYO 0ПО

сь (5 - <b < *- c t- C*r O r 0^ 0

0AO 0EO 0HO 010 010 0OO 0 oyo eao
Фиг.43 Изграждане на буква ? с гаасни, смяна на звученето й Фиг. 45 Изграждане на буква ? с гласни, смяна на звученето й

31
=<Звуков Поток Светлина>=
има знак рабнобедрен гръцки кръст, а т о б а означа­
ва, че азбуката е направена 3а християнски или пок­
ръстен народ.
Азбуката е построена на принципа на о тво р ен ата
сричка. Това е характерно 3а славянския език. Тя съ­
държа всички мъчни ч и сто първобългарски зВуци -
Б, Ж, Ц, Ч, Ш и пр.
О тн осн о врем ето на създаване на знаците можем
да определим, че т я е създадена преди Кирилицата
и 1лаголицата.
Освен т о в а азбуката е била използвана за написва­
не на думи по предмети о т домашния б и т и по ук­
рашения. Следователно е била въведена в употреба,
изучавана и ако съдим по сти ла на буквите на „Брон­
зов ата розета“, к о и то са много добре оформени, е
траяла много дълго време, за да изживее периода на
съзряване на стила. Нея намираме 6 надписи по
с т е н и т е на скалните църкви в Басараби и с. Равна.
К а к т о ще видим по-късно, много о т ф орм ите на
Знаците на Кирилицата и на Глаголицата са наме­
рили своя завършен вид 6 „неизвестните знаци“.
Тук тр ябва да споделим няколко проблемни положе­
ния при разкриване принципа на създаване на азбу­
к а та. Във връзка със схемата на фиг. д “ и д ь има че­
ти р и възможни начина 3а създаване на допълнител­
ни белези към основни знаци в зависимост о т коя
страна, на кое м я сто и в каква посока поставяме
линиите върху знака, к а т о спазваме насочващите
линии о т фигурата модул.
1. Ако започнем п оставян ето на линиите върху зна­
ц и те о т л явата стран а на фигурата модул, т . е .
при наклон 315° и се движим надясно, има две въз­
можности:
а) Поставяме допълнителните линии към основни­
т е букви, к а т о спазваме посоката и градуса на на­
сочващите линии о т фигурата модул о т вътреш ­
н а т а й стран а навън.
б) Поставяме допълнителните линии о т външната
стран а на фигурата модул с посока навътре.
2. Ако започнем п о ставян ето на линиите о т дясна­
т а стран а на фигурата модул, т . е . при наклон 45°,
и се движим наляво:
а) Поставяме допълнителните линии към знаците
с посока о т вътреш н ата стр ан а на фигурата мо­
дул навън.
б) Поставяме допълнителните линии към знаците
о т външната стран а на фигурата модул с посока
навътре. Линиите, поставени според т . i a и т . 2а и
според т . i 6 и т . г6, и м а т едни и същи форми. Въпро­
с ъ т е в каква посока са наредени гласните - о т
ляво на дясно или обратно - о т дясно на ляво.
Неправилното решение на т е зи многобройни вари­
а н ти би затруднило разчитането.
При многобройните о п и ти 3а намиране вярната
посока 3а поставяне на линиите, к о и т о определят
гласните звуци, помогна буквата Ж.
О т д вете форми на буквата Ж - кирилската Ж и
на глаголическата - т р я б в а да установим коя
форма на буква о т Азбукат а о т Плиска е била пър­
вичната, основната - Ж или х .
Към букВа Ж (жа) 6 положение (жб) има т р и ха­
рактерни форми, установени в редица надписи, ко­
и т о тр ябва да се получат след поставяне на допъл­
н и тел н и те линии 3а гласни звуци към основната
форма Ж, и се съдържат 6 поредица о т осем знака
в положение X (жб). Това са знаците Я , Я и Я.
О т проверките при различните варианти на нап­
равления се установи, че при поставяне на допълни­
т е л н и т е черти на Ж отляво, о т в ъ т р е навън и о т ­
дясно, о т в ъ т р е навън - о т т ези т р и знака липсва
форма на знака Я.
Само при поставяне към основната форма Ж на до­
пълнителните черти по направление отдясно, о т ­
вън навътре или отляво, отвън навътре се получа­
в а т 6 положение X- (жб) всички знаци Я , Я и Я ед­
новременно. Следователно формата Ж е първична и
посоката на поставяне на допълнителните линии
3а гласни започва отдясно, отвън навътре и се дви­
жи о т дясно на ляво по посока на часовниковата
стрелка.
Ако използваме формата X и поставим допълни­
т е л н и т е черти за гласни например: отляво, о т ­
вътре, в серията знаци липсва формата Я; отляво,
отвън - липсва формата Я; отдясно, о т в ъ т р е -
липсва формата Я; отдясно, отвън - липсва фор­
м а т а Я . Следователно формата ^ не е основен
Знак, а вариант на основния знак Ж. Разчитането на
т е к с т о в е т е , написани с тази азбука, не е о б ек т на
т ази книга.
В книгата „Древен и съвременен български шрифт“
бяхме спрели разглеждането на знаците о т Плиска
- Преслав дотук.
Сега преминаваме н а т а т ъ к и ще изясним много
нови подробности, появили се по време на използ­
ване на азбуката в писмената практика.
М атер и ал ът със знаци на А збуката о т Плиска е
оскъден и не дава възможност да се направи пълно
изследване на езика.
Многобройни са били по т о в а време о б и т а т е л и т е
на Североизточна България: пърбобългари, седем
славянски племена и севери (за к о и то се спори, че са
били славяни), гърци и пр.
Засега ще оставим о т к р и т въпроса върху основата
на кой о т т е з и езици е съставена А збуката о т
Плиска. Това всъщ ност е р аб о та на филолозите и
историците.
Този неизследван о т науката език засега можем да
наречем „непознат език“, „неопределен език“, „неу­
точнен език“, даже „койне“, до н его во то пълно из­
следване и изясняване.
Азбуката о т Плиска дава богати възможности за
Записване на сложни думи и звуци.
Сигурно е обаче, че с т а з и азбука всеки е могъл да
напише и м ето си.
Тази азбука ще наричаме н акратко А збуката о т
Плиска.
=<Звуков Поток Светлина>=
Kakmo знаем Вече. азбуката е съставена само о т
главни букви и съдържа 32 знака: осем 3а фиксиране
на гласни и 24 3а фиксиране на съгласни + гласна. Те
образуват срички. Мъчно се р або ти с нея, защ ото
към всеки знак на съгласна (и гласна) може да се до­
бави допълнителен знак 3а гласна. Освен т о в а все­
ки знак се завършва около централната то ч ка на
фигурата модул в четири положения и изменя зву­
ченето си.
Но азбуката е съществувала и ние тр ябва да я при-
о с st к а т о важно историческо събитие.
Тя съдържа знаци за всичките двадесет и четири
# у Ь а о т гръцката азбука и основните форми на
букви срички 3а седем нови звука - Б, Ж, ДЗ, Ц, Ч,
Ш и един общ знак 3а OY.
В т а з и азбука вече са намерили графичната си фор­
ма първобългарските звуци Б, Ж, S, Ц, Ч, Ш, к о и то
са характерн и звуци също и 3а старобългарския
едак -
О етаналите седем старобългарски звука са получи­
л а св о я та постоянна и неизменна графична форма
цри „устрояване“ на кирилската азбука.
О т запазените ограничен брой къси надписи, пре-
<ршаю имена, не може да се знае целият словесен
състав на езика. Може да се каже положително, че
т о й к а т о звучене е много мек и звучен език, съ ста ­
вен о т къси думи, о т отделни срички думи.
Мншо е да се открие граматичният строеж .
№ много знаци и думи започват да звучат и да о т ­
кри ват своя смисъл. О т к р и в а т м я с т о т о си 6 на­
мина история.
Ние проникнахме 6 една епоха, за к о я т о има малко
сведения, и т я се оживи и проговори. Ж ивият жи­
в о т . так а интензивен и любопитен, о тн о во пулси­
ра и ни цщрагца свои те послания, скрити хиляда
с т о и т р и д е се т години.
Западените надписи о т средновековна България,
направени с А збуката о т Плиска, са къси, съ ста-
бени о т един, два или т р и знака. Те са изолирани,
сами. Малко са надписите с повече знаци.
С ъставителите на надписите са имали конкретна­
т а цел - да запазят спомен 3а и м ето си или 3а ня-
1вйбо събитие. И к а к то виждаме, са постигнали
ц я п а си. Но по начало т о в а са случайно записани
думи и неорганизирана писмена дейност. Тази дей­
ност ни дава възможност, макар и откъслечно, да
вникнем 6 ж и во та на епохата.
A ho искаме да разберем поводите за „написването“
ш . т е з и надписи, трябва да си зададем много въп­
роси. Първият е „какво може да се пише върху с т е -
н яп е на сгради, на крепостни стени, върху о тл о м ­
ки о т керемиди и тухли или да се дълбае върху ка­
мъните и кой може да върши то в а . Какво очакваме
да научим о т т я х “. Н ай-общ ото им съдържание е
следното:
L Целенасочено са направени надписите на м ай сто­
р и те каменоделци, за щ о то т е и м а т връзка със
с т р о и т е л н а т а техника.
33
2. Записани са лични имена на младежи и възраст­
ни, на влюбени, на скучаещи или радостни войници,
на поклонници в църквите и м анастирите, к о и то
ж елаят да о т р а з я т идването си, да о с т а в я т име­
н а т а си по с т е н и т е или и с к а т духовна подкрепа.
3. Имена, съставени к а т о монограми.
4 . Надписи, свързани с религиозния к у л т или във
връзка с военната служба.
5. Смешни думи и шеги или обидни думи, прякори.
6. Знаци, чрез к о и т о е изразено „критично“ о т н о ­
шение към предмет.
7. Знаци с-абстрактно-наподобителни елементи:
Знаци символи, рисунки символи или любопитни
графични форми.
8. Обозначение 3а притежаване на предмет и пр.
Изследването на знаците на Азбуката о т Плиска
показва, че т е са създадени на наша тер и тори я. Те
не са дошли о т Енисей и Орхон или о т скандинав­
ск и те руни, а са създадени у нас 3а „неизвестния“
език с преобладаващи първобългарски и славянски
Звуци Ж и AZ, Ч, Ш, О (Ь), Ж и пр.
Върху основата на т о з и език и т ези знаци, к а к то
ще видим по-нататък, са изградени отд ел н и те със­
тавки на буквите на Глаголицата и са преобразени
в отделни фонеми.
При „устрояван ето“ на Кирилицата са използвани
много о т тези знаци. Това също е важно доказател­
с т в о 3а домашния произход на Азбуката о т Плиска.
Споменът 3а връзките между д вете азбуки се е за­
пазил в имената на глаголическите букви и техния
п о д тек ст.
Освен всичко т о в а д вете азбуки са изградени по
една и съща основна фигура модул, с особения начин
на писане на знаците в една характерна само 3а
т ази азбука и 3а глаголическата азбука петлинейна
писмена система, в р е з у л т а т на една и съща т в о р ­
ческа мисъл.
Предположенията на учените, че т е з и знаци са
тю ркски руни, съставени 3а племена, обитавали зе­
м и т е между реките Орхон, Енисей и Талас, или са
германски или скандинавски руни, не се оправдават.
Ако съпоставим формите на знаците и звученето
им със знаците на Азбуката о т Плиска, ще устан о ­
вим голямата разлика в звученето и във формата
на буквите.
Подобни знаци можем да открием в много чужди
азбуки.
Те приличат по външна форма на знаците о т Плис­
ка, но н ям ат същ ото звуково значение и съдържание
и не са изградени по някаква стр о го определена сис­
т е м а или фигура модул.
В Азбуката о т Плиска имаме знаци 3а отбелязване
на осем гласни звука А, Е, Н, I, I, О, OY, С1 (фиг. 46).
Те са знаци с точн о звучене (как то и съгласните).
При четене не се изменят, не зависят о т съседни­
т е букви и не им влияят. И м а т стр о го определена
Звукова с то й н о с т . А к огато са прибавени към съг­
ласна със знака 3а гласна, о б о г а т я в а т звученето.
=<Звуков Поток Светлина>=

ЗВУКОВО
ЗНАЧЕНИЕ
А Л Е Н
АЗБУКАТА
ОТ ПЛИСКА l / m m
ТЮРКСКИ РУНИ
ОТ ТАЛАС, ОРХОН
И ЕНИСЕЙ х г 2 k
ОБЩОГЕРМАНСКИ
РУНИ
Р м
Фиг. 46 Формите и звученето на гласните букви на Азбуката от Плиска, руните от Орхон и Енисей и общогерманските руни
Няма ударения и знаци 3а придихания.
В азбуките на сибирските руни о т Талас, Орхон и
Енисей10 се използват п е т знака за фиксиране на
осем гласни звука: а, о, и, i, а, б, и, i и към т я х
Знакът е служил к а т о вариант на а “.
Ш естн ад есетте съгласни в зависимост о т качест­
в о т о на съседната гласна се делят на т р и групи.
Общогерманските и скандинавските руни и м ат по-
малко гласни и по-малко букви. Н ай -старата азбука
съдържа 24 знака, разделени на т р и групи по 8 знака12.
Езикът, 3а к о й то е направена Азбуката о т Плиска,
е съвсем различен о т тюркския.
Показаната на фиг. 46 съпоставка между буквите
о т Плиска, сибирските руни и общогерманските
руни ни дава представа 3а формите и звученето на
гласните букви на т е зи т р и азбуки и т я х н а т а гра­
фическа и звукова разлика и отговор а, че липсва
всякаква връзка и единен произход между т я х .
Руните, к а т о форми на знаци, са били много раз­
пространени през VII - IX век из цяла Европа и
Средна Азия. Може би са били предпочитани к а т о
„нови“, „съвременни“ форми на букви и „различаващи
се форми“ о т знаците на другите азбуки.
Засега ние не знаем съображенията на автора на Аз­
буката о т Плиска защо е избрал такъ в вид форма
на знаците, к о и т о приличат на рунни знаци, но
виждаме, че няма взаимстване на знаци о т други
азбуки, а о бр атн о - създадено е едно съвършено
ново конструктивно, логично и единно решение 3а
Знаците на цялата азбука.
Или е имало друга причина?
Това някога ще се открие.
Азбуката о т Плиска има ролята на експериментал­
на спрямо Кирилицата и глаголическата азбука. В
нея се реш ават проблемите 3а сричките, звученето
и формата на по-късните две азбуки.
Археологическият материал със знаци о т Плиска
бързо се умножава и ни донася нови сведения и из­
ненади.
В село Крива река, Шуменско, е намерен надпис, вря­
зан върху каменен блок с рисунка на конник (музея
34
•
о
о
D
J Q
у ^ - * - о
Г > N > Г4
£ п
Шумен). Там са фиксирани букви о т т р и азбуки ед­
новременно - о т гръцката азбука, о т А збуката
о т Плиска и о т Кирилицата. T03U надпис на т р и
езика показва, че на т е р и т о р и я т а на България
през средата на IX век са изучавали, употребявали
и писали на гръцки, на Азбуката о т Плиска и на Ки­
рилицата.
Надписите в село Равна показват същ ото: наред с
надписи, направени със знаци о т Плиска, има мно­
го надписи с Кирилица, на гръцки и малко с Глаго­
лица.
П и см ен остта в Плиска се е развивала главно в две
направления - най-напред с Азбуката о т Плиска и
много скоро и с Кирилицата.
Образованието през ш е с т д е с е т т е -с е д е м д е с е т т е
години на девети век у нас е било достъпно 3а мъже
и жени и било много разпространено.
Лицето, к о е т о е писало със знаците о т Плиска,
било свободно да избира посоката на писане. В
Плиска били застъпени едновременно всички етапи,
каквито изобщо е преминало писм ото през своето
историческо развитие. В надписите срещаме:
1. Писане о т горе на долу.
2. Писане о т дясно на ляво.
3. Писане бустрофедон.
4. Писане о т ляво на дясно.
T03U свободен избор на посока на писане затрудня­
ва четен ето.
А може би т о в а са били различни периоди на разви­
ти е, к о и то тепърва ще изследваме.
Ако предположим, че свързан с някаква традиция,
начинът на писане о т горе на долу е о т първия пе­
риод на писмената дейност с тази азбука, т о мно­
го о т надписите по с т е н и т е в Мадара, Плиска,
Преслав и в с. Равна са ранни, т ъ й к а т о направле­
н и ето на писането им е о т горе на долу. П оставе­
ни между други надписи - гръцки и кирилски - зву­
ч а т особено и необичайно.
Такава свобода 3а избор на посока на писането, съо­
бразена с м я с т о т о за писане и използване на т р и ­
т е посоки на писане, има само в древноегипетската
=<Звуков Поток Светлина>=
 Оформяне на редовете да писане на Азбуката от Пписка в петлинейна шрифтова система
писмена система. Там обаче сам ите знаци д ав ат ка­
тегорично указание о т коя посока започва четене­
т о С тр а н а т а , на к о я то са обърнати главите на
ж и вотн и те, изобразени в йероглифите, е указание,
че о т тази посока започва четен ето.
Сри наш ите знаци не е указана посоката на ч е т е ­
н ето .
Всички начини на писане са свързани с вида scriptio
сгпапиа. т .е . буквите се пиш ат свързано, една до
друга, без паузи между дум ите. Лицето, к о е т о
чете. трябва да раздели написаните един до друг
чваци на части, да трансформира звуците о т сами­
т е срички. 3а да открие значещите елементи и да
образува с т р у к т у р а т а на дум ата. Това е много
важно за строеж а на речта. За него ще говорим по-
н ататъ к .
Ту- не е бил развит само последният исторически
е т а п за писане на думи, разделени една о т друга, и
не са били въведени препинателни знаци.
Минускулните форми са започнали да се развиват
6 ръкописните книги на художника Дагулф и се у т -
гър-щ абат при Каролингите едва в първото десе-
т и л е т и е на девети век. Гръцките минускулни фор­
ми се развиват в бързописа, но по т о в а време е
господствал литургическият унциал.
Всички знаци, изведени о т фигурата модул, се под-
чиняват на стр о га логика при подреждането им в
сеообе и в писмени полета. Затова фигурата модул
на Азбуката о т Плиска е същевременно мярка за
сфчсрмяне на редовете за писане (фиг. 47).
Ако прекараме успоредни линии през средата на ок-
р ьж н о стта на фигурата модул и през т о ч к и т е, об­
разувани о т пресичане на о т в е с н а т а линия с ок-
гъ^ ш остта горе и долу (2 и 3) и о т наклонените
линии, пресечени с окръж ността (4 и 5), ще полу­
чим п е т успоредни линии, к о и то заграждат 4 поле­
т а . две средни и две външни полета, с две ширини.
Те образуват реда 3а писане. Всяка о т тези линии
служи 3а граница на различните форми на буквите.
Най-дългите букви + , I , О и др. опират на край­
н и те линии.
35
Наклонените части на буквите опи рат на линиите
4 и 5, а кръглите - на линиите 2 и 3.
О сновната шрифтова линия е построена по особен
начин (фиг. 47 и 48). Тя е по средата на окръжност­
т а и на реда. На нея и около централната точ ка се
нареждат късите букви ^ и др. и по нея се
6
обръщ ат дългите букви + , Ж и др. Средната о т в е с ­
на греда на дългите букви +, Г, 1 , * и др. опира на
горната и долната линия.
К о га то една дълга буква напр. Г или Т се завършва
наклонено положение А или U , тогава крайните й
части отгор е слизат настрани и отдолу се изди­
г а т нагоре и опират в линиите 4 и 5. П равят впе­
чатление на по-къси букви.
И з в и т и т е части на късите букви, когато се завър­
т я т , не губ я т о т ширината си, защ ото разстоя­
н ието между диагоналните точки е еднакво на ши­
рината на д вете вътрешни полета. (Това са стен и ­
т е на един квадрат, вписан в окръжност).
Междубуквеното простран ство се балансира мъчно,
поради редуването на едри и закрити форми на бук­
ви и тънки и о т к р и т и форми.
Няколко букви ^ (ЧА), ^ (ZA), ^ (БА) и ^ (СА)
и м а т части, к о и то излизат извън окръж ността и
реда с половин отвесна греда (фиг. 48). Те определят
меж дуредовото п р остр ан ство. Д в е т е половини
греди о т долния и горния ред една под друга, о т ­
м ерват една цяла греда, т .е . разстояни ето между
редовете се явява една височина на фигурата модул.
Тази систем а за писане се различава основно о т
двулинейната систем а 3а писане на главни букви,
използвана при класическите азбуки - гръцката и
л ати н ската. В двулинейната систем а 3а писане ос­
новната ш рифтова линия е в основата на реда и
на нея с т ъ п в а т всички отвесни и наклонени греди
на буквите.
Преподаването на си стем а та 3а писане с Азбуката
о т Плиска е претърпяло някои изменения. Механи­
к а т а на писането е съобразявана по две посоки:
1. Знакът да получи по-удобна за писане и по-лесна
3а фиксиране върху писмената повърхност форма.
=<Звуков Поток Светлина>=
Фиг. 48 Построяване на реда 3а писане и оформяне на пространството между редовете
2. Търсене на по-категорична и бързо разпознаваща
се графична форма, 3а да помага 3а по-бързото че­
тен е на знака. Направени били и въведени в прак­
т и к а т а нови предложения 3а формите и наклонява­
не на знаците.
Най-характерни изменения са станали при наклони­
т е на буквите 1 (ЛА) и Г (РА).
При буква 1 (ЛА) р и т ъ м ъ т на наклоняване е пре­
търпял т р и варианта. Първият сме показали в
таб л и ц и те по-горе (фиг. 27).
В новия, във втория вариант (фиг. 49), наклоняване­
т о на знака е станало без преходните наклони на
буквата о т 450 и 135°, а направо о т отвесно поло­
жение, о°, знакът преминава в хоризонтално, 90°,
след т о в а 6 отвесно положение, 180° и пак в хори­
зонтално - 270°.
Има оп и ти 3а т р е т и вариант (фиг.49). При него
наклоняването на знака ста в а през 45 градуса по
обратна посока о т дясно на ляво о т о° чрез пре­
ходните наклони о т 3150, 270° и 225°.
При буква Г (РА), освен преминаването о т отвесно
положение, о°, в хоризонтално положение, 90°, пак
6 отвесно, 1800 и в хоризонтално положение, 270°,
к а т о втор и вариант (фиг. 50). Има т р е т и вариант
3а наклоняване на знака обратно, през 45 градуса -
о т дясно на ляво о т о°, с преходни наклони 3150, 270°
и 2250 (фиг. 50).
Тези нововъведения усложняват ч етен ето. При не­
внимание се допускат сериозни грешки, т ъ й к а т о
на някои м еста се сменя и звученето на знаците,
Защ ото се дублират еднакви форми. Това най-ясно
се вижда в положение О и 0 на наклона на знака.
Освен т е з и букви са засегнати положенията на
наклоните на буквите 1+1 (БА), X (ГА), ° (КА), Y (Ю),
X (МА), л (СА), v (ТА), X (ХА) и др.
За удобство на стр .37 и 38 прибавяме нови табли­
ци 3а изясняване на горепосочените изменения при
буква 1 (ЛА), буква Г (РА), буква X (ГА), буква 47 (КА)
и буква 47 (ТА).
При букви о т т и п а X, X, X се изменя вида на фор­
м а т а на буквата, понеже една о т наклонените ли­
нии застава в отвесно или хоризонтално положе­
ние, 3а да дава по-категорично направление, обаче
градусът на ъгъла, сключен с гредата на другата
наклонена линия, се изменя — вм есто постоян н ата
отдалеченост между т я х о т 90 градуса, разстоя­
н и ето се съкращава на 45 градуса, к а т о запазва о т ­
весната или хоризонталната линия.
Освен изменяне формата на буквата, закръглените
части са се превърнали в прави линии. Ч ертичките
3а гласни също са се превърнали в прави линии. Те
ч есто см енят м е с т а т а си на противополож ната
страна, на свободната линия или излизат навън и
нагоре.
Ф ор м ата понякога с та в а по-отчетл и ва, но по-
сгъстена и сложените допълнително чер ти между
ъгъла са п р и ти сн ати .
При писане чертичките 3а гласни звуци не винаги
са сложени на м я с т о т о , определено о т фигурата
модул.
При втория вариант 3а наклона на буква X (ГА),
(фиг. 51), освен че е настъпила смяна на формата на
буквата с нова, отвесна греда, т о т я се движи о т
о° на 45°, 90° и 135°.
При т р е т и я вариант 3а наклона на буква X (ГА),
(фиг. 52), о т в е с н а т а греда о т о° веднага се прем ест­
ва на 90°, след т о в а на 1800 и на 270°.
Тези варианти се о т н а с я т и 3а буквите с подобни
форми X и X. Освен т о в а при буква X става смяна
на пропорциите. Горната ч а ст на буквата получава
малка, слаба триъгълна форма, а долната ч аст се
Засилва прекомерно и силно кон трасти ра с горна­
т а . Тази устойчива ч аст подпомага четенето.
За буквите ^ (КА) и v (ТА) са използвани повече ва­
рианти, к ои то се движ ат надясно през 45 градуса
или през 9 ° градуса и наляво през 45 градуса. Ъгъ­
л ъ т между д вете наклонени греди се запазва 90
градуса или се намалява на 45 градуса.
В т о р и я т вариант 3а буква ° (КА), (фиг. 52) е произ­
воден о т първия, к а т о формата на буквата 47 (КА)
о т първия вариант е разделена по средата с о т в е с ­
на линия и л явата ч а ст е о тстр а н ен а . Ъгълът
=<Звуков Поток Светлина>=
 Б уква Л при о д о : 180 270s Б уква А п р и о 315° 270° 225'

1 т Т х 1 3 3 1 1 ? X X 1 3 1
А ЛА ЛЕ лн Л1 Л1 ло ЛОУ ЛО ЛА ЛЕ лн Л1 Л1 ЛО ЛОУ ЛО A

X •X
ЛО -Л
V Ч X X X X X X X X
А ЛА леа АНА Л1А Л1А ЛОА ЛОУА ЛОА ЛА ЛЕА ЛНА Л1А Л1А ЛОА ЛОУА ЛОА A

L t X 1 t р t— X X X c— ) П- *7~
о
о

ЛЕО АНО ЛЮ ЛОУ0

<

Л10 ЛО0 ЛО0 ЛО ЛЕО лнО ЛЮ ЛЮ ЛО0 ЛОУ0 ЛО0 0

< - X X X ч— ) r v X X X X X X X X
и ло ЛЕО лно лЮ ЛГО ЛО0 лоуо лоо ло ЛЕО ЛНО лю Л10 ЛО0 лоуо лоо u

Фиг.4д Втори и трети вариант 3а наклона на буква 1 (ЛА)

Б у к в а |~Р~| при 0 ° 9 С)° 18 0 '3 270 ° Б у к в а [ р ] при 0 ° 315 ° 270 “1 225 °

Г ? Р Р X X X X г г р р X X X X
А РА РЕ РН pi pi РО РОУ РО РА РЕ РН PI PI PO POY PO A

— 7 ^ 7 "Р ~7~1 7 X X X я я я X X X Я Я
А РА РЕА рнА PIA PIA РОА РОУА РОА РА РЕА РНА PIA PIA POA POYA POA A

J <1 d d Т X X X Л_ L. L L^L
4 X V 7 ^

0 РО РЕО РНО РЮ РЮ РО0 POY0 рой Р0 РЕО рн о PlO PIO POO POY0 POO 0

< - L i-
Ч X V X X X X X X X X X
и РО РЕО рно РЮ PIO роо роуо РОО РО РЕО РНО РЮ pm POO POY0 poo u

Фиг.50 Втори и трети вариант 3а наклона на буква Г (РА)

3
Б у к в а |~Г~| при о° 45 9 0 ° :135° Буква [~г] при °
о° 90 18 0 ° 270 0
я я X я % X X я Я X Я Я ? Я
А ГА ГЕ ГН Г1 п го ГОУ го ГА ГЕ ГН n П ГО ГОУ m a

-Р -е ф -р -X X X X X X) X X' X X X
А ГА ге А ГНА ПА Г1А ГОА ГОУА ГОА ГА геа ГНА ПА Г1А ГОА TOYA ГОА A

X) X 50 X X X X X X X X X X
О го ГЕО гн о ПО гю ГО 0 ГОУ0 гоО ГО ГЕО ГНО no no ГО 0 ГОУ0 ГО 0 0

~ь ГЪ X -Б -ь X X X X X X ex (X (X X
и ги ге О ГНО гю гГО ГОО гоуо ГПО ГО ГЕО гнО no no ГО0 ГОУО mo u
Фиг.51 Варианти 3а накита на буква X (ГА)

37
=<Звуков Поток Светлина>=
 Букба К при о' 90 i8o‘ 270' Букба K npu o' 315’ 270' 225'

<7 X У2. X т X <? X yz У2

X X
А КА КЕ кн KI к! ко KOY КП KA KE KH KI KI KO KOY KO A

X) a £3_
0 9 0- Ю X) k) f 9 Я 9
А КА КЕА КН А KIA KIA КОА koya KOA KA KEA KH A KIA KIA KOA KOYA KOA A

X ТУ X X 0 b c> 01 X 0l (X
0 ко КЕ О кно кю кю коО KOY0 КПО KA KEO KHO K lO K lO KOO KOY0 KOO 0

0 (5 -0 £ о| (X 0| TI d TI TL X ТГ TN d
и ко КЕО кно кю КЮ КОО KOY0 коо ko KEO KHO кю kio koo KOY0 koO 0

Фиг. 52 Втори и трети вариант 3а наклона на буква v (HA)

Буква Т при о° 90° 180° 270° Буква |_Tj npu 0” 315° 270° 225“

чл tV\ tv \/ \? 4/ V M tv
А ТА ТЕ тн TI TI то TOY TO TA TE TH TI TI TO TOY TO A

J J £J cJ _r
< <0 <> <0 |С $ 1 ? X X d
А ТА TEA тнА TLA TIA ТОА TOYA TOA TA TEA THA TIA TIA toA TOYA TOA A

/\ л А ~7К V4 w /V > *> l> 0 >1 5 \ *

0 ТО ТЕО тнй тю ТЮ TOO TOY0 TOO TO teo thO TIO TIO TOO TOYO TOO 0

> 0 <> с> >1 5 1 * 1 4 TI T X d X “U

и ТО ТЕО ТНО тю тю too toyo TOO to TEO тно TIO TIO too TOYO too 0

Фиг. 53 Втори и трети вариант 3а наклона на буква v (ТА)

Фиг 54 Новите форми 3а буквите О и % не са построени по фигурата модул

=<Звуков Поток Светлина>=

между о т б е с н а т а линия и наклонената линия е на­
мален о т 90 градуса на 45 градуса. БукВата КА се
Забърта к а т о при с т а р а т а форма по на 90 градуса.
Б някои надписи и зб и тата линия се превръща в
права и се образува форма на триъгълник, чиито
остъ р ъгъл винаги е 6 центъра на окръж ността.
Т р е т и я т вариант на буква Q (КА), (фиг. 52) се обра­
зува, к о га т о ф орм ата на буквата заеме цялата
лява горна четвъртина на фигурата модул, без в ъ т ­
реш ната наклонена линия, о°. След т о в а се забъртва
и се премества 6 горната дясна четвъртина, 90°.
Слиза 6 долната дясна четвъртина, 180°, и накрая
Заема л явата долна четвъртина, 270°. Това е най-
добр ото и най-ясно изменение, направено допълни­
телн о при вмъкване на нови форми.
При буква v (ТА), (фиг. 53) показваме един о т вариан­
т и т е , при к о й т о с т р а н и т е на буквата са разполо­
жени под ъгъл 45 °. С ам ата буква се движи през 45
градуса о т дясно на ляво о т о°, 315°, 270° и 2250.
Т р е т и я т вариант на буква v (ТА), (фиг. 53) е п о ст р о ­
ен по същия принцип на буква ^ (КА) т р е т и вари­
а н т . Ако се завърти наляво, се получава ч етвъ р ти
вариант. Това са форми, близки до пропорциите на
квадрата. Начинът на писане с форми, близки до
квадрата, ще наречем ъгловат период на формите
на голяма ч а ст о т буквите о т Плиска.
Буквите 'К (БА), ^ (СА) и Т (ПСА) на няколко мес­
т а се явяват с преходни наклони о т по 45 градуса
надясно и обратно - наляво, 3150.
Ф орм ата на буква О (омега), (фиг. 54) се е изменила.
О т окръжност е превърната 6 квадрат, обърнат
нагоре по диагонален връх. В положение А застава с
една о т с т р а н и т е си 6 хоризонтално положение.
Мъчно се о т ч и т а т разликите в положение О и О.
Знаците O Y не о т р а з я в а т звука У (3а него има о т ­
делна буква), а се ч е т а т поотделно и звучат ОЮ.
Знакът създаден за звука У, е много сложен и не
шхке да се забъртва. Той не е могъл да развие д о ста ­
тъчно форми за отбелязване на всички звуци, обра­
зувани с Y и другите гласни. Освен т о в а 6 племенни­
т е говори е имало разлика в звученето на O Y и
К о еа то е надделяло п о -твъ р д о то звучене, е ста н а ­
ла смяна на Ю с У, а т о в а е изисквало да се създа­
де нова форма 3а буква Y, к о я т о по-ясно да о т ч и т а
връзката с гласните. З ато ва по-късно са заменили
Знака със знак %. Той е з а е т о т първобългарски-
т е надписи и о т подобен знак, развит 6 Кирилица­
т а . Едната о т съ ставки те му, буква О, е станала
квадратна.
Н ови те форми на буква С> и на буква ^ са в с т и л ­
на връзка. Обаче т е не са съобразени и изведени о т
ф игурата модул. И д вете се о тк л о н я ват о т нея.
Това е убедително доказателство, че са допълни­
тел н о Включени букви и показва каква важна роля
играе фигурата модул 3а изграждането на всички
букви и на техния сти л.
На фиг. 54 показваме, че формите и линиите на но­
в и т е букВи О и ^ не съвпадат с н и т о една о т ли­
39
н иите на фигурата модул. Техният модул е друг и е
образуван о т вписан квадрат 6 окръжност. А за
буква <<, е необходима още половин окръжност, 3а да
се оформи горната съставна ч а ст на буквата. Това
показва, че когато се подходи механично или се вне­
се чужда форма, несъобразена с фигурата модул, но­
в а т а форма не се включва правилно сред останали­
т е букви. Такива прибавени по-късно и несъобразени
форми на букви има и в глаголическата азбука (А).
В много о т надписите о т Преслав (напр. М -П р ес­
лав инв. № 917 и др.) се забелязва стр ем еж ъ т 3а из­
равняване на знаците на А збуката о т Плиска по
височина и п о с т а в я н е т о им по долната, основ­
н а т а ш риф това линия на двулинейната систем а 3а
писане. Може би т о в а е станало под влияние на
Кирилицата. Такива надписи виждаме и 6 Мадара 6
надпис пред Голямата пещера и в надписа, врязан
върху еленово рогче.
Правописът не е бил сигурен. Много ч есто една и
съща дума се пише по различен начин и се оформя
о т подобни по звучене знаци РАО и PAU, К С О О и
K C Q O , IUTA и ITA, (РО и Ю РО, TO O и T O O и пр.
Може би племенният говор е влияел, защ ото има
разлики в изговора на редица думи: напр. дум ата
„син“ се пише Ю и Ю .
Scriptio continua, със с в о е т о подреждане на знак до
Знак без паузи между дум ите, причинява големи
т р у д н о ст и при ч ет ен ет о . При народи, к о и т о са
писали по си стем а та scriptio continua с азбучни (фо-
немни) знаци, лицето, к о е т о чете, трябва да раз­
дели безкрайната поредица о т знаци само дума о т
дума. При сричковата азбука о т Плиска т р у д н о с т ­
т а 3а подобно разделяне е огромна. Писането с т а ­
ва по срички. Със сменяне наклона на знака се при­
бавя допълнителна гласна или сричка. Грижата на
лицето, к о ет о чете, най-напред е да съобрази в как­
во положение е знакът, каква сричка или гласна е
прибавена при смяната на наклона, след т о в а да ус­
танови най-малките значещи части (морфеми), за
да изгради състава на думите. Но сричките не ви­
наги съвпадат със значещите елементи. Главната
морфема, ако носи пълния смисъл на думата, може
да се получи само о т ч а ст о т звученето на напи­
сания знак. Д р угата му ч а ст о става свободна, 3а да
образува нова дума или да се присъедини към след­
ващ ата сричка в следващия знак и да образува нова
морфема или нова дума. Понякога при знак, образу­
ван о т два звука, напр. OY, първият з&ук О може да
премине към предходната сричка, а в т о р и я т (Y)
към следващата.
З атова т у к scriptio continua позволява да се дели
т е к с т ъ т не само на срички, а звуци о т един знак
да преминават към съседната сричка и да образу­
в а т нова дума, напр. IHTOYO, образувано о т зна­
ц и те IH TOYO, се дели на КНТО YO.
И м ената о т женски род приемат пред сам ото име
гласна I - IUTA; Ш ПСО. Може би е племенна раз­
лика 6 изговора.
=<Звуков Поток Светлина>=
Вероятно коеапю знакът I се пише с къса черта и
седи пред V и др.. трябва да го четем вм есто IA
само I. Звукът А не се произнася: IYIO.
В сравнение с гръцките букви някои букви са проме­
нили звученето си, напр. звученето на буква Д се е
изменило 6 знака и буква Т, а също са съкратени
окончанията, завършващи със звука С.
За да търсим и разберем смисъла на думите, скри­
т и под знаците о т Плиска, ще си послужим с ня­
колко подпомагащи начина за откр и ван ето им.
1. Със знаци, свързани с м я с т о т о , кьдето са писани,
например знакът л е врязан на колона. Знакът А е
вдълбан върху мраморна с т а т у я на лъв, а знакът ^
е гравиран на еленов рог с рисунка на кон. Те ни да­
в а т възможност да направим известни изводи.
2. С абстр актн о -н ап о до б и тел н и знаци, к о и т о ни
п ом агат как нагледно да откривам е смисъла на
дум ата и пр.
3. О тл о м ки о т керемиди и тухл и са преносими
вещи. Написан върху т я х т е к с т може да се изпра­
т и някому, да се хвърли някому. Това са т а к а наре­
чените „остраки“ с бележки, писма и пр., служещи
к а т о средство за общуване между хора, запознати
с т ази азбука. Понякога, попаднали в особена среда,
подсказват съдържанието на надписа.
Тук ще дадем ПРЕДВАРИТЕЛН И С В Е Д Е Н И Я За
съдържанието на 90 монограма и надписи, врязани
със знаци о т Азбуката о т Плиска върху различни
материали.
Българите са обичали да с ъ с т а в я т монограми и
сложни фигури о т буквени знаци. Записвали им ето
си, прякора си, професията си или някоя дума.
При разчитане на надписите с Азбуката о т Плис­
ка се оказаха огромен брой мъжки и женски с о б с т ­
вени имена. С ам и те имена подсказват, че т е са
били на хора о т различни племенни групи: първобъл-
гарски, славянски, гръцки, тракийски, готски и пр.
или имената са станали вече общонародни.
Първобългарските и славянските имена по звучене
не се различават много о т тези, к о и т о се у п о т р е­
бя ват и днес у нас - имена, типични 3а Североиз­
точна България, к а т о РАЮ, ЙОТЬО, РАШЮ, ЛА­
ЛЬО, ТОТЬО, КОЙО, ТАКЬО, ЯШЬО, и пр. Други
имена са ШО, ОЯ, ЧО, ЧОЯ и пр.
И м ената са написани отделно. К о га то е съставен
монограм, то гава в един монограм са свързани зае­
дно две мъжки имена или женско и мъжко име. Жен­
с к о т о име в повечето о т случаите е поставено
преди мъжкото.
Трябва да отбележим особения начин на създаване
и написване со б с т в е н о т о име. Много ч есто създа­
т е л я т на надписа, к о га то иска да напише и м ето
си, обикновено о ста в а анонимен, няма собствено
име, а се подписва с и м ето на баща си и към него
прибавя дум ата А = Ю = гр. ию - син.
Ф о р м ата е следната: IT A IO - (на) Ю т я син; O U
IO - (на) О я син; IPA Ю - (на) Юря син; IPATO Ю
-(н а) Ю р ятьо син и т .н .
40
Това всъщ ност е много стар а форма, употребявана
о т много народи на и зток и на запад напр. IAN-
SON, PETERSON и пр.
Всички имена, преди да завършат със знака А (син),
окончават на А. Сигурно т о в а е знак и з&ук за оз­
начаване на родителен падеж YPA, YPATO, YTA, PIA,
YIA, на Юра, на Ю рато, на Ю т а , на Рия, на Юия,
и след т о в а идва знакът А = син - на Юра син, на
Ю т а син и пр.
Засега само предполагаме, че освен смяна на звуче­
н е т о на знака при заемане на различни наклони, зна­
к ъ т при положение А, А, 0 и 0 получава и падежна
форма. Така при положението А дум ата е в имени­
телен падеж (Nominativus). При положение А дум ата
е в родителен падеж (Genetivus). При положение О
- във винителен падеж (Accusativus) и в положение
U - в м естен падеж (Locatims). Д ател н и я т падеж
(Dativus) се получава при разпадане на сричките OY,
A, U и преминаването на звуци към предходната
сричка или в следващата.
Славянските имена и гръцките имена са само собс­
твени.
Тук ще разгледаме знаците, подредени във фигура 55
до фигура 58 и номерирани о т 1 до 6о.
З н а к ъ т 1 (М-Преслав, инв. № 429) о т първия ред
на фиг. 55 е съставен о т два знака 3а означаване на
отд ел н и те срички PA и I и фиксира написаното о т
ляво на дясно българско собствено мъжко име РАЮ.
Има записано име PAIA (M -Плиска, инв. № 2831) и
РАЮ (M -Плиска, инв. № 2888).
З н а к ъ т 2 (М-Плиска, врязан в блок, дворцовата
църква) е съставен о т сричките ЛА и ДО, написани
о т ляво на дясно. Те фиксират българското с о б с т ­
вено мъжко име ЛАЛЬО. А в знака о т М - Преслав,
инв. № 659 е написано и м ето ЛАЛО IO.
З н а к ъ т 3 (Шумен, М -к р еп о ст, инв. № 12294, на­
мерен в с. Хан Крум) е по-сложно композиран във
вид на монограм о т знаците NA и Ю . Знакът Ю
пресича по средата о т в е с н а т а линия на знака NA.
Д в а т а знака д а в а т българското собствено мъжко
име НАЙО.
З н а к ъ т 4, намерен & Плиска (Шумен, М -кр еп ост),
е съставен о т сричките ТО. и ТО. Трябва да ги че­
т е м о т горе на долу. Те фиксират българското соб­
ствено мъжко име ТОТЬО. Знаците, включени един
в друг, оформят любопитна композиция.
З н а к ъ т 5 (М-Преслав, инв. № 917) е съставен о т
сричките I и ТА. Знакът v се стрем и да заеме мяс­
т о под средната шрифтова линия и се приближава
към основната ш рифтова линия на двулинейната
система. Д в а т а знака оф ормят с о б ств ен о то име
ЮТА. С т а р о т о име на село Владимирово, Монтан-
ско било село ЮТА.
З н а к ъ т 6 (М -Преслав, инв. № 2794) е съставен
к а т о монограм о т сричките I и ТО, к а т о знакът
ТО се свързва по средата на о т в е с н а т а греда на I.
Знаците д ав ат им ето ЮТЬО.
З н а к ъ т 7 (М -П лиска, инв. № 2789) има повече
=<Звуков Поток Светлина>=

фиг. 55 Различни надписи с Азбуката от Плиска (от i до 13) и тяхното разчитане
елементи. Той се ч ете о т дясно на ляво, започва със
Знак 3а гласната I и към него вляво е поставен знак
3а сричката ТА. Освен дум ата ЮТА има и знаците
I и Ю = НО, по-сложната форма на дум ата „син“
= гр. и Lot; - син. Целият знак трябва да прочетем
ГТА ПО = на Ю т а син.
З н а к ъ т 8 (M -П лиска, инв. №2792 и 2793) носи
същ ото съдържание, но е написан по друг начин.
Знакът 3а сричката ТА, к о й т о се е опрял по среда­
т а на о т в е с н а т а линия, разделя отвесния знак на
две части. В горната ч а ст о става знакът 3а глас-
- а т а I. а в долната - същ ият знак е обърнат в
положение О и дава сричката и д ум ата 10 - друг
гариант на дум ата „син“. Ц елият знак звучи ITA Ю
(на Ю т а син).
З н а ц и т е 9 и ю (M -Плиска) о т втор и ред на
фиг. 55 са свързани с им ето О А (ОЯ). Произходът
му тр ябва да свържем с и м ето OIAX, един о т си­
н овете на евбейския цар Навплия (NaunMeiot;),
ор ат на изобретателя Паламед (ПйЛацг|Ьг|г;). Зна­
к ъ т 9 звучи ОА IE, а знакът 10 - O U Ю .
В т р е т и я ред на фиг. 55, в знаците о т и до 15 са
дадени имената IPA и IPATO. Академик Владимир
Георгиев 6 книгата си „Траките и т е х н и я т език“,
стр .9 8 определя имената (YPPAC), (YPPA ПА 1С) и
YPPAAIOC к а т о имена на тракийци (враког;). Име­
41
IUPA ТА
15
н ата в наш ите надписи са същите, но 6 т я х не е
отбелязана вто р а буква Р, а крайната буква С е из­
чезнала. Ако разгънем и м ето IPATO в YPATIO и го
сравним с гр. YPPAAIOC, ще видим, че буква Д се е
изменила в буква Т и крайната буква С е отпадна­
ла. Ч асти ц ата ТО или ТЮ е равна на ДЮ С.
З н а к ъ т и, издълбан върху капака на саркофаг № 4 .
(M -Плиска) звучи IP 0 ( о т рода) IYI.
З н а к ъ т 12 (М -М адара, инв. № 283) показва им ето
IPA Ю.
З н а к ъ т 13 (М -М адара) във в т о р а т а си ч аст из­
меня звученето си - IPA IHU.
З н а к ъ т 14 (М -М адара) дава ново име -
IPATO Ю.
З н а к ъ т 15 звучи ШРАТА.
Най-напред ще се занимаем с надписите с абстрак­
тно-наподобителни елементи и ще изберем о т
всички надписи такива графически форми, к ои то
м огат да ни насочат към съдържанието на написа­
н о т о 6 тя х . Те ни помагат по-лесно да вникнем и
същевременно да сверим съдържанието на рисунката
и чрез нея да разчетем смисъла на думата. Това са
Знаци, к ои то със своя та преднамерено създадена
форма ни помагат да разберем т я х н о т о съдържание.
Знаците с абстрактн о-н аподобителн и елементи
са тези, в к ои то пишещият проявява наблюдател-
=<Звуков Поток Светлина>=
 TAQ ООП IH Q
16 17 18
ПСОО
26 27 28
Фиг. 56 Различни надписи c Азбуката от Плиска (от 16 до 30) и тяхното разчитане
носш и изобразителна способност т а к а да съчетае
азбучните знаци, о т к о и то е образувана думата, че
т е да насочват зрителя и ч и тател я към конкрет­
ни природни форми. „Нарисуваното“, т . е. написано­
т о , да отговаря на смисъла и съдържанието на ду­
м ата. Особен род графично изразяване на смисъла
на написаната дума. К акво то пише, т а к а изглежда.
За разлика о т термина „природонаподобителен“
т у к употребяваме дум и те „абстр ак тн о -н ап од о-
бителен“, защ о то не с та в а дума за изобразяване
направо по н атура на природни форми, 3а да се на­
подобят и фиксират к а т о рисунка, а 3а използва­
не на го то ви и установени форми на писмени зна­
ци, т . е . на а б стр а к тн и форми, чрез к о и т о се съз­
дава идея 3а позната природна форма на предмет
или същество.
Това е обратен процес при изобразяване на форми
о т природата. Процес на синтез За създаване на
символ чрез най-прости графични средства. Това не
е фонема, а сбор о т графични знаци - рисунка, син­
тезиран образ на понятие. Идейно съдържание и
внушение чрез аб стр а к тн о изразяване на графично
понятие к а т о сам остоятелен знак.
Едни о т знаците н о ся т повече смисъла на идея -
X, cf, другите повече наподобяват понятия - <3 , 0 .
Така написани или нарисувани се запомнят по-лесно
TOYQ ЧОП
19 20
IB O
25
РА1АЦА ПСАТО
29 30
и буд ят хорското лю бопи тство.
Такива са най-напред една серия о т монограми, ко­
и т о започват с някакъв знак и завършват с голяма­
т а буква О (П). В друга серия, к о я то започва със
Знака О (£Т) и завършва с други знаци, асоциациите
са по-далечни.
М о н о г р а м ъ т 16 срещаме врязан върху блок при
Западната крепостна стен а на Плиска и в М -М а ­
дара, инв. № 1211. Той е съставен о т знаците v (ТА)
и О (£1 ), сложени един под друг. К а т о обща форма
Знакът е абстрактн о-н аподобителен и напомня
глава на паун с две рогчета. Звученето на моногра­
ма TAQ ни дава връзката между абстр ак тн о-н ап о -
добителната форма на знака и гръцката дума xacov
и тс к й с ; със значение „паун“. Тук тази дума е у п о тр е­
бена к а т о мъжко собствено име. Вариант на то зи
Знак, употребен к а т о женско собствено име TAQ,
срещаме в „Бронзовата розета“.
В тори абстрактн о-н аподобителен м о н о г р а м 17
(M -Плиска, хан Крум, инв. № 3254), съставен о т
Знака ~ (ОО) и знака О (П) сложени един под друг.
К а т о обща форма т о й наподобява глава на овен.
Звученето ООП. се свързва с гръцката дума ощ,
oiog - овен, коч. Вариант на т о зи знак, написан
нормално о т ляво на дясно, има в надписа врязан в
блок, Голямата базилика в Плиска.
=<Звуков Поток Светлина>=
 П1А ато
31 32
ПСА1А Q IA IA PO
36 38
T U A O IO К АЛ0П СО
41 42 43
Фиг. 57 Различни надписи c Азбуката от Плиска (от 31 до 45) и тяхното разчитане
М о н о г р а м ъ т 18 (М -Пдиска, инб. № 2810), вря­
зан 6 керемида, е съставен о т знаците Y (Ш) и О
(П), сложени един под друг. Намерен е в сграда 33
на Плиска. Звученето IHO. съвпада с гръцката дума
игюг; - свински.
С ъщ ата комбинация о т знаци има 6 друг монограм,
обаче кръглата буква О е заместена с буква с квад­
ратн а форма (M -Плиска, инв. № 1006 и 2776).
М о н о г р а м ъ т 19 (M -Плиска, инв. №2810 и 2811;
Мадара) е съставен о т знаците (TOY) и О (П)
или АА+РА+П , ако са разделени долу, сложени един
под друг. Той е врязан в керемида, намерена в сгра­
да 33 в Плиска. На същ ото м я сто е намерен още
един такъв знак. Този знак в положение 0 виждаме
два пъти в надписи с други знаци, врязани в кере­
мида, намерени при юж ната крепостна стен а ( М -
Плиска, инв. № 996 ). В знака о т М -Преслав, инв.
№ 2478, кръглата буква П е заменена с буква с квад­
ратн а форма.
З н а к ъ т 20 е врязан в един о т лъчите на „Бронзо­
в а т а розета“. Ч ете се ЧОП. Собствено мъжко име.
З н а к ъ т 21 е врязан с други знаци върху стълб в на-
оса на църквата В4, Басараби. Той е аб стр а к тн о -
наподобителен. Звученето му е ГО (ГЮ). Гръцката
дума yuvi), yOvainog - жена съдържа сричката уи,
к о я то по-късно се е видоизменила в ЖЕ в славянс­
П РО O O Q IA
34 35
IIH
39
A PIA TO Y O PU
44 45
к а т а дума „жена“. Старопруско - genno.
З н а к ъ т 22 о т „Бронзовата розета“ е вариант на
Знак 16.
Един много интересен знак, к о й то ще ни бъде по­
лезен, к о гато разглеждаме подобен знак в Глаголи­
ц ата, е з н а к ъ т 23, врязан в стен а на Кръглата
църква в Преслав. Така написан т о й се състои о т
два знака и о т две думи. Ако го въведем точно по
Законите на ф игурата модул, ще получим следната
форма: с| (КГО) - бременна и \ (IE) - съм = сГ (KlUIE)
-бременна съм. Произлиза о т гр. кйесо - бременна.
Знакът е абстрактно-наподобителен. Ф орм ата
му отговаря на идеята 3а състоян и ето „бременна“.
Следващ ият а б стр а к тн о -н ап о д о б и тел ен з н а к
24 (М -П реслав), к о й т о е съставен о т сричките
П , КСА, IA и ЛО, звучи П К С А 1АЛО - остроокия
Йало, о т гр. офщ, гГа - остър, к о й т о е с остъ р
поглед.
Последният о т втори я ред з н а к 25, намерен в с.
Кладенци, звучи IBO, о т гр. uf3oq - гърбав. До из­
вестн а степ ен т о й също е а б стр а к т н о -н а п о д о ­
бителен.
З н а к ъ т г6 (М -Преслав, инв. №2786 и друг с инв.
№ 2786) е направен също и върху мраморна с т а т у я
на лъв, намерен в с. Цар Крум. Той звучи П СО О .
Звученето П С О О прехожда по-късната кирилска
=<Звуков Поток Светлина>=
 РАШ О IA Ш О YO
46 47
IA Ш О
51
Фиг. 58 Различни надписи c Азбуката от Плиска (от 46 до 6о) и тяхното разчитане
дума ПЬСЬ, 6 к о я то знакът Ь (Ю ) е сричкободител
3а създаване на отворена сричка след съгласната П.
З н а к ъ т 27 (Плиска, врязан с други знаци 6 блок,
Голямата базилика) завършва една поредица о т ед­
накви знаци. Съставен е о т сричките 0 П и ТА.
Собствено име ТОТЯ.
З н а к 28 (Преслав) има чудесна графична компози­
ция, оформена о т знаците ЧО и Ю и открива пър-
вобългарското мъжко собствено име ЧЬОЙО.
З н а к 29 (Плиска, врязан в блок) е характерно съз­
даден монограм о т т р и знака: РА + 1А+ЦА. С т я х е
съставено женското собствено име РА1АЦА-
З н а к 30 (Плиска, кладенец при Голямата базилика)
е съставен о т знаците ПСА и ТО . С о б ств ен о т о
име ПСАТО. Във фрагмент о т М -Плиска, инв. №
2909 е отбелязано и м ето ПСАТА.
На фигура 57 имаме няколко характерни знака, име­
на и прякори.
З н а к ъ т 31 (Преслав), съставен о т омега и IA,
дава со б ств ен о то име 0.1А или O I и дум ата яйце,
гр. cb'iov = coov, eon. coiov - яйце, семе (среднобългар-
ск о т о А£, ЛНЦ£).
З н а к ъ т 32 (Плиска, врязан в блок с рисунка), със­
тавен о т гласната О и сричката ТО, дава им ето
О Т О . Гр. arciov - ухо.
З н а к зз (Плиска, врязан в блок с рисунка). Започва
O U IA H IU b a p o ya koa
48
54 55
с голямото О и под него е поставен знак 3а срич­
к а т а ПО. Дава дум ата О П й , гр. dxp, мн. ч. юпа -
очи, лице.
З н а к ъ т 34 (Плиска, блок о т Голямата базилика),
е оформен о т гласната О и сричката РО. Звучи
О Р О . Гръцката дума спра - промеждутък о т време,
година, ден, час.
З н а к ъ т 35 (Плиска, южна крепостна стена) е със­
тавен, к а т о върху формата на знак 31 е прибавена
отгор е обърната дъга, т .е . сричката О 0 . Целият
Знак звучи ОООГА.
З н а к ъ т 36 (Плиска, врязан 6 блок) е съставен,
к а т о към знака 3а сричката ПСА е прибавена наве­
дена линийка, знак за сричката IA и дава женското
собствено име ПСАЯ.
З н а к ъ т 37 (Плиска, врязан в блок о т източн ата
крепостна стена) е съставен о т сричките NA и
ША. Освен к а т о име, може да се изведе о т гр.
vaxop - плаващ. T03U знак ще разгледаме отн ов о
при глаголическия знак Т1.
З н а к ъ т 38 (Плиска, инв. № 2812, врязан в кереми­
да, намерена при ю ж ната крепостна стена), носи
сричките Q +LA+IA+PO = Ш А IAPO. Женско и
мъжко собствени имена.
З н а к ъ т 39 (Плиска, Избул джамия, врязан в блок)
е добре композиран о т знаците 3а сричките II и Н.
=<Звуков Поток Светлина>=
Много интересен е з н а к ъ т 40. сьпрободен о т ро­
дов знак {Полина, м. Калето, Врязан Върху ш ийката
на амфоровидна стомна). Той е знак за притежаВане
на Вещ. Съставен е о т сричките ПСА и КА, звучи
ПСАКА. Произлиза о т гр. сракйд, dboc; - детенце,
дребосъче. Запазената у нас дума „изтърсак“ - „пос­
ледното родено д е т е о т многодетни родители“,
има връзка с дум ата ПСАКА - ИЗТЪРСАКА. Тук
Знакът даВа смисълът: „изтърсака о т рода IYI“.
З н а к ъ т 41 (Плиска, В блок на североизточната
кръгла кула) има съ ставки те T U + A O + IO и е пря­
кор или професия. T 0 A O IO можем да изведем о т гр.
тйЛбсо - натривам мазоли и о т т а м „мазоларят“.
Можем още да го прочетем и к а т о Т 0 ЛО Ю .
З н а к ъ т 42 (Силистра, релефен, керемида) е със­
тавен о т сричките IE+ 1 0 + 0 0 .
З н а к ъ т 43 (M -Плевен) наподобява стилизирана
женска фигура (абстрактно-наподобителен) и 3а
голяма изненада зад т а з и изящна фигура се крие
ж енското собствено име КАЛ 0 П СО , кръстена на
и м ето на Калипсо, п р о ч у та т а владетелка на о с т ­
ров Огигия, к о я т о години наред е задържала Оди­
сеи, за да не се завърне в И така.
З н а к ъ т 44 (Плиска, тухла, северна порта) к а т о
конструкция прилича на знак 36. С ъ ставен е о т
сричките T 0 +PO+IA.
З н а к ъ т 45 (Преслав, Врязан в стена, Кръглата цър­
ква) звучи AT1ATOYOP 0 и напомня на гр. а-тш тцр,
ороц — лишен о т баща, сирак. В надписа има в по­
вече дум ата „син“ и сричката Р 0 . А ПАТО YO Р 0
= помогни на сина без баща.
З н а к ъ т 46 (Плиска, дворцовата базилика, водо­
провод) е съставен о т сричките РА и Ш О и дава
българското собствено мъжко име РАШЮ.
З н а к ъ т 47 (Плиска, камък) дава и м ето 1АШ О YO.
З н а к ъ т 48 о т Виница (Шумен, М -к р е п о ст ) е съз­
даден о т т р и знака О 0 + 1А + Ш 0 и е сбор о т име­
н а т а О 0 и 1АШ 0 . Същ ият знак, врязан в кереми­
да о т Преслав, е написан обратно.
З н а к ъ т 49 (Мадара) съдържа знак за сричката ВА
и сричката POYA и може да се прочете ВАРО YA
или BA и POYA.
З н а к ъ т 50 (обърнат, Мадара, инв. № 1213; Плиска)
е производна форма о т знака КА с допълнителна
чертичка 3а гласната О, поставен в положение
КОА. О т т а з и дума се получава с о б с т в е н о т о име
КОЯ.
З н а к ъ т 51 (Нова черна, м. Калето, релефен, дъно
на съд) е подобен на знак 47, но т о й носи само срич­
к и т е 1АШО.
З н а к ъ т 52, намерен в Преслав (Шумен, М -к р е-
п о с т ), е съставен 3а сричката IIIOYA, под него е
прибавен ТО и звучи Ш ОЮЯТЬО.
З н а к ъ т 53 (Плиска, блок и M -Плиска, инв. № 2817)
е само един знак за звуците IIIOYA.
З н а к ъ т 54, намерен в Преслав (Шумен, М -к р е-
п о с т ), е направен к а т о монограм с два знака 3а
сричките ША и Ю = ША Ю .
45
З н а к ъ т 55 е намерен в с. Топола. Врязани 6 тухл а
са знаците 3а сричките X O Y +ЛА+РА. Сричките ЛА
и РА се образуват о т прикрепените отвесни линии
към долната ч а ст на знака X. Ц елият знак звучи
XOY ЛАРА или XAIA ЛАРА.
З н а к ъ т 56 (Плиска, блок о т вътреш н ата стена)
е построен о т дясно на ляво и звучи IEATAIATO.
Съдържа две имена IEATA и IATO. Може да се про­
ч ете още IE АТА IATO = съм баща на ЯТЬО.
З н а к ъ т 57 (Плиска, блок) е съставен о т сричките
1 0 +ТА+РА+Ш 0 . Ч ете се о т дясно на ляво и звучи
ЮТА РЯШЮ.
З н а к ъ т 58 (Преслав, врязан в глинен съд) звучи
ЛНА 1Е и съдържа спомагателния глагол „съм“ = IE.
Ако възприемем, че АНА е женско собствено име,
ще означава СЪМ ЛЕЯ. Обаче гр. Лгцад, абод има
смисъл „хваната в плен“, „пленница“. Този знак ще
разгледаме о тн о в о при Глаголицата.
З н а к ъ т 59 е сложно композиран о т знаците 3а
срички IA+IIIOYO+TA+IO и може да се раздели на
1АШ О YO и ТАЮ . В м атериалите о т М -П реслав
го срещаме написан обратно.
З н а к ъ т 6о (Преслав) е съставен о т сричката N O .
О т прочетените имена можем да направим извода,
че много о т мъжките славянски и други собствени
имена се образуват о т основа и допълнение Ю ,
напр:
основа РА + допълнение Ю = PAIO
основа ЛА + допълнение Ю = ЛАЮ
основа ЦА + допълнение Ю = ЦАЮ
основа IH + допълнение Ю = 1Щ О
основа КО + допълнение Ю = КОЮ
основа ТА + допълнение Ю = ТАЮ
основа Y O + допълнени? Ю = YO IO
основа КСА + допълнение Ю = КСАЮ
основа ПСА + допълнение Ю = ПСАЮ
А ж енските собствени имена к а т о П СА 1А, TALA,
BO lA , PAIA окончават на ИЯ.
Трябва да отделим внимание и на надписите върху
т .н . „Бронзова розета“.
„Бронзовата р о з е т а “ е малък предмет, направен
о т бронз, к о й т о има седем лъча. Те излизат о т
центъра на един кръг. При конструиране на т а з и
форма м а й ст о р ъ т на предмета е решил една слож­
на геометрична задача, к а т о диам етърът на кръга
е мярка 3а р азстоя н и ето между средните линии на
седем те лъча на предмета, а радиусът отм ерва
р азстоя н и ето о т лъч до лъч и ш ирината на горна­
т а ч а ст на всеки лъч. Това са изненадващи и т о ч ­
ни знания на х ор ата о т IX век за конструирането
на сложна форма на предмет.
Оригиналът на р о з е т а т а има диаметър 3,8 см.
На всеки лъч гравьорът е поставил по два или т р и
Знака един под друг с грижливо изрязани триъгълни
серифи. С т и л ъ т на буквите и разположението им
върху лъчите е на високо естети ческо ниво. На об­
р а т н а т а стран а на предмета е врязан знак, при ет
к а т о родов знак.
=<Звуков Поток Светлина>=
Tegu седем лъча с т е к с т о т неизвестни знаци пред­ дърво и други къси изречения. Той е подреден по
л а га т б о г а т материал за предположения: следния начин:
1. На лъчите на р о з е т а т а може да са записани име­ А + VO V О п ЕО е AOY 3 ПСА Т I Y
на на седем рода или седем племена. та v а о ксп ^
2. П р ед м етъ т може да има функцията на особен ТА 1 Ю - О -
компас и да показва посоки, седем зони на вселена­ iiio y o m м а х а о к с о /к е н о А в н О А та <
т а , с т р а н и т е на света. Ч а с т т а v над знака ГП принадлежи към знака + и
3. Може да са записани имената на седемте дни на образува дум ата АТА = БАЩА- Знакът ГП дава мъж­
седмицата. ко собствено име Ш О СИН.
4. Може да е т е к с т на молитва. Знакът & се разделя на ЧЬО и П . Знакът X = МА,
5. Малко вероятно е да са записани имената на че­ означава МАЙКА.
ти р и н а д е се т те допълнително създадени букви на Знакът 3 се разделя на ТА и С1 и пр.
славянските азбуки. Ц елият т е к с т звучи:
6. Да са отбелязани имената на седмочислениците. АТА У О П О К С П ЕО AOY ПСА I
И хиляди други предположения. ШО YU МА ТАП К С О IO 0 H O IO 0 H O ТА
„Бронзовата р озета“ е намерена в големия басейн в В горния ред знаци, к о и т о започват с дум ата + v
дворцовия център в Плиска при разкопки о т проф. = БАЩА са наредени имената на мъже - ЧЬОО,
С тан ч о Ваклинов. В с т а т и я т а „Ein Denkmal Runis- ОКСО, ЮЛО, ПСАЮ. В долния ред следват имената
chen Schrifttums Pliskas“, публикувана през 1978 г. в на жени - ТЯО, КСЬО, ЙОТЕЬО, ТЯ. В долния ъгъл
книгата „Studia in honorem Veselini Besevliev“ cmp. под д ум ата БАЩА и пред дум ата М АЙКА седи
245 go 248, Ваклинов подробно разглежда формата и м ето ШО СИН.
на знаците о т р о з е т а т а , сравнява ги с други зна­ Ако потърсим звученето и смисъла на знаците о т
ци и приема, че ч е т е н е т о тр ябва да с та в а по лъчи р о зет а та , ще получим следния т е к с т , прочетен по
о т горе на долу и да започва о т лъча със знак V. хоризонтално направление.
Ако разгледаме внимателно конструкцията на БАЩА ЧЬОО ОКСО Е ЮЛО УПСА Ю
предмета, ще забележим, че на лицевата ч а ст в сре­ ШО СИН МАЙКА ТЯО КСЬО ЙОТЕЬО ЙОТЕЬО ТЯ
д а т а на кръга има правоъгълник, насочен към лъча Ако сменим посоката на ч е т е н е т о по диагонал, по­
със знака + , к о й то ориентира откъде тр ябва да лучава се т е к с т ъ т :
започне ч етен ето . ^ЧЬОО^ ^ ЕЮ^ у ПСА\,
Т е к ст ъ т предлага четене по всички посоки, напр.: ШО СЙН ТЯО ЙОТЕЬО^ ТЯ
1. Четене на горния ред знаци о т ляво на дясно.
2. Четене на долния ред знаци о т ляво на дясно. БАЩА ОКСО ЛОЮ Ю
s' \ s' \ s'
3. Четене по лъчи о т горе на долу. МАЙКА КСЬО ЙОТЬО
4. Четене на редовете знаци о т дясно на ляво. Ако изберем четене по меандър, ще получим следно­
5. Четене в посока зиг-заг, с изкачване и слизане. т о подреждане:
6. Четене по форма на меандър и пр. OYbO—ЮКСО ОКСО-+ЕЮ Е-ПОЛО
Това е една трудна задача 3а решаване. Т т т
На фигура 59 даваме „Бронзовата р озета“ графичес­ ЬО YU—>МА МА—>ТЯО ТЯО->КСЬО и т .н .
ки обработена в черно-бяло и увеличена около 4,5 Тук не можем да изчерпим всички начини на четене.
пъти. В оригинала гредите на всяка буква са грави­ На фигура 6о показваме п етн ад есет отделни знака
рани отвън навътре под ляв и десен наклон и нак­ о т Азбуката о т Плиска, к о и то в т е з и положения
лоните се ср ещ ат в средата на гредите, к а т о об­ и форми са послужили за основа за създаване на ки­
разуват жлеб. T03U жлеб разпределя светли н ата и рилски и глаголически букви. С червено мастило
гредата на буквата има светл а и тъм на част. В на­ сме определили т я х н о т о звучене. Към т я х ще се
ш а т а фигура не е посочен жлеб, а пълната ширина върнем отново, к о га то разглеждаме Кирилицата и
на гредата на буквите. Глаголицата.
Под р о з е т а т а са подредени в хоризонтални редове З н а к ъ т А е много ч есто употребяван в надписи­
и по лъчи о т горе на долу всичките двадесет знака, т е , фиксирани с азбуката о т Плиска. Него среща­
к о и т о съдържа п р едм етъ т, а под т я х с червено ме по керемиди и тухли в М -М адара, инв. №1127 и
м астило е посочено т я х н о т о звучене, съобразно на­ 1130; М -Плиска, инв. №2773 и 3255. Много знаци о т
ш е т о прочитане. т о з и вид има по к р еп остн и те стен и в Плиска и по
Ние приемаме, че ч е т е н е т о трябва да започне о т с т е н и т е на Кръглата църква в Преслав.
лъча със знака + . П р ед м етът „Бронзова р озета“ Тази форма на знака е използвана направо 3а първа­
представлява един особен вид броеница, к о я т о се т а глаголическа буква + .
върти в дланта или между п р ъ ст и те на ръката и З н а к ъ т Е виждаме врязан по тухли, керемиди и
ч е т е н е т о ста в а по всички посоки, включително и стен и (Преслав, върху колона; Мадара). Знакът, чрез
бустрофедон. завъртване на 90 градуса надясно е използван нап­
Т ек стъ т съдържа данни и имена на едно родословно раво за глаголическата буква 3 .

46
=<Звуков Поток Светлина>=
 Y лк /\
е ч Y Y
< +

о п
X О I л <
9

40 O EU AOY П СА I
та а кса io io
TA
IIIOYU MA n KCO 0H O 0H O TA

Фиг.59 Надписът върху „Бронзовата розета“ (увептена 4,5пъти) и разчитане на текста й

47
=<Звуков Поток Светлина>=
Фиг. 6о Знаци, послужили за основа 3а създаване на кирилски и гпаголически букви
З н а к ъ т Б О О се среща к а т о Б П О (Мадара). С
малко изменение на формата е влязъл 6 състава на
глаголическата азбука к а т о буква ЪР.
З н а к ъ т TOYO (M -Плиска, инв. №2814 и 2781 бло­
кове и керемиди; Преслав) произлиза о т основна
форма v (ТА). Използван в Глаголицата 3а буква <л>.
З н а к ъ т Ж А е основна първична форма. Срещаме
го врязан и релефен. Той е използван к а т о го т о в а
форма 3а кирилската буква Ж. С ъщ ият знак Ж А в
положение Ж О е използван с малки добавки в Гла­
голицата 3а буква В надписите о т Плиска го
срещаме на много м е с т а (М -П лиска, инв. №2762
и М -М адара, инв. №1087 и № 1199).
З н а к ъ т BIA (М-М адара, инв. №1132 и 1133; М -
Плиска, няколко броя под инв. № 2774) има варианти
в начина на изграждане на формата. Това е първона­
чална, почти готова форма 3а кирилската буква Б.
З н а к ъ т ГОY (Плиска, по стр о и те л н и материали;
Преслав, глинена т е ж е с т ) е използван к а т о го то ва
форма 3а характерн ата в Кирилицата буква Ж.
З н а к ъ т Н (М - Мадара, инв. № 1144; М - Плиска, инв.
№ 1737; Плиска, врязан в кладенец) също е в з е т к а т о
го то ва форма 3а ч а ст на буква в в Глаголицата.
З н а к ъ т ЦА (М -М адара, инв. №1074 и 1225; Плис­
ка) е многократно употребяван. С него, в съчета­
ние с други знаци, са направени редица монограми.
Той е използван 3а оформяне на буква със същ ото
48
Звучене в Кирилицата и Глаголицата.
З н а к ъ т AZO, намерен в Преслав (Шумен, М -кр е-
п о ст), се среща рядко. Той е използван с добавка за
оформяне на глаголическата буква
З н а к ъ т IOY (Плиска, Мадара инв. № 1230) ч есто
се среща придружен о т една или две отвесни линии.
Той е част о т формата на кирилската буква Ю.
З н а к ъ т OY (M -Плиска, инв. № 2900 ). В с.Блъсково
е намерен релефен знак о т първия период на разви­
т и е на писм еността. Използван е в Глаголицата 3а
оформяне на буква Зк
З н а к ъ т М О (Плиска, северната порта; М -П ли с­
ка, инв. № 2761, 3037 и 3038) произлиза о т основна­
т а форма МА, поставена в положение МО. Тя е една
о т съставки те на глаголическата буква 843 .
З н а к ъ т ЧО, намерен в Преслав, е форма, извадена
о т знака ЧА, в положение О. Послужил е к а т о го­
т о в а форма 3а кирилската буква V.
Разгледаните в т а з и глава на книгата монограми,
съставени о т „неи звестните знаци“ о т Плиска,
ни разкриват и с т и н а т а за същ ествуването на
една сричкова азбука, к о я т о е служила 3а записване
на имена и мисли на хората, живели през средата
на IX век на наша земя.
Това потвърждава, че сме установили вярно форми­
т е на знаците, т я х н о т о звучене и механиката на
писането на Азбуката о т Плиска.
=<Звуков Поток Светлина>=
 2
КИРИЛИЦАТА

=<Звуков Поток Светлина>=

 у с т р о й в а н е на
В кн игата „Дребен и съвременен български ш риф т“
разгледахме различните мнения на учените и т е х ­
н и т е предположения за произхода1, съ става и ав­
т о р с т в о т о на Кирилицата и глаголическата аз­
бука, за споровете откъ де са в з е ти ф орм ите на
ч ети р и н ад есетте знака за фиксиране на специ­
фичните старобългарски звуци, за с т и л н о т о изг­
раждане на знаците и видовете стилове.
Чрез подробния графически м атериал о т всички за­
пазени кирилски надписи о т П ървата българска
държава 6 съставен ите о т нас д е се т сравнителни
таблици показахме р а зви ти ето на с т и л о в е т е на
шрифта, за то в а т у к ще говорим за връзката на
буквите о т Кирилицата и Глаголицата със знаци­
т е о т Плиска и как т е х н и я т а в т о р е извел фор­
м и т е на буквите.
Ще потърсим пом ощ та на автори, най-близки по
бреме на т о в а знаменито събитие, писали по въп­
роса за наш ите азбуки.
О ткъде можем да извлечем данни за Кирилицата и
3а н овите 14 букви, създадени за фиксиране на спе­
цифичните славянски звуци?
Това са няколко паметника:
L Съчинението на Черноризец Храбър „0 ПНСМбПбХЬ“
(Д5а буквите“) и други автори.
2. „Азбучната молитва“.
3. Н омерата на синаксарите (писани с букви числа)
„АВТОПНСЬЦА ВйКрДТА 1-|1з“ в СимеоноВия сборник
о т 1073.
4. Абецедарите.
5. О т наш ите наблюдения и съпоставки между бук­
в и т е на сам ата Кирилица със знаците на Азбуката
о т Плиска.
Най-сигурен извор 3а изясняване на въпроса 3а съз­
даване на славянската азбука е много аргум енти­
р а н о т о полемично съчинение „За букви те“, писано
о т Черноризец Храбър, по-късен съвременник на
Йоан Екзарх. Това съчинение намираме съхранено в
73 преписа2. Н ай -стар и я т, о т к р и т досега, е Лав-
р ен ти ев и я т препис о т 1348 г\ Той е направен 3а
б и бл и о тек ата на Йоан Александър. С т а р а е също
51
к и р и л и ц а т а
и п р ер а б о тк а та 6 Берлинския сборник о т XIII -
XIV 6. и Савинския препис о т XV век.
М ненията на учените се раздвояват относно въп­
роса за коя азбука говори Черноризец Храбър - 3а
Кирилицата или за Глаголицата, и о т т а м възниква
проблемът коя о т д вете азбуки е първосъздадена.
Този проблем не е решен още, макар да са написани
огромно количество трудове.
Н аш ата задача е да прочетем внимателно съчине­
н и ето „За буквите“, да извадим о т него най-много
данни 3а изясняване на въпроса и да уточним 3а коя
азбука говори Черноризец Храбър.
С ам и ят т е к с т на Храбър също повдига редица въп­
роси, на к о и то трябва да дадем отговор.
Черноризец Храбър пише: „и т а к а изпърво слявяни-
т е нямаха книги... подир т о в а човеколюбецьт Бог,
к о й то стр о и всичко и не оставя човешкия род без
разум, но всички хора довежда до разум и спасение,
смили се над славянския род, т а му изпрати свети
К он стантин Философ, наречен Кирил, мъж праведен
и истинолюбив, к о й т о им сътвори т р и д е с е т и
осем букви, едни по образец на гръцката азбука, а
други според славянската реч... Кой ви е нагласил
азбуката? - К он стантин Философ — Кирил... Той
ни създаде буквите...“
Черноризец Храбър говори за няколко важни за нас
неща.
1. Славяните не са имали азбука и са писали с рим­
ски и гръцки букви „без устроение“.
2. К он стантин Философ е сътворил 38 букви.
3. В „устр оен ата“ азбука 24 букви са били взети о т
гръцката азбука Г Е М Ж£ ПО T 0M 0V П0 Д 0 БП0 Н
въ тддже соврв^г.
4 . 14 букви са новосъздадени.
5. Три букви о т 14 са „числителни“, и са „двугласни“.
6. По-късно е ставало допълване на азбуката - 1ДК 0
ГГЕ ОуСТрОНАЙ ДОБрЪ, ПОНЕЖЕ СА. ПОСТрЩДЖТЬ
Н £ф£.
В т е зи точки се говори 3а няколко факта:
С а м а та дума „устроение“ ( юЖО Н1з OyETpOHAZ
ДОБрТ») е употребена к а т о п р оти воп оставка на
=<Звуков Поток Светлина>=
по-долу казаната о т Черноризец Храбър дума „без
устроение- (Б 6 0 \*СТрО16ПНЬД).
Всички учени са съгласни, че глаголическата азбука
е била „устроена“ добре и допълнително не е пре­
работвана.
Тогава на какво е станало „устр оен и ето“ - на гръц­
к и т е или римските букви, с к о и т о са писали сла­
вянското писмо „без устроение“ (ту к има празнина
- няма досега о т к р и т и славянски т е к с то в е , писани
с гръцки букви, а само първобългарски).
Следователно първото нещо, к о е т о е трябвало да
направи Кирил, е да „устр ои “ буквите о т позна­
т о т о ни гръцко писмо с нови знаци за нуж дите на
славянската реч.
„По-добре е по-късно да се преработи, о т к о л к о т о
първо да се сътвори“ (ОуДОЕГВб БО 1€СТЬ П0 СЛ1зЖД6
потворнтн, пежб прьвоб САтворнтн).
О т т о з и пасаж можем да си направим извода, че
след „устр о ен и ето “ е имало известни промени в
кирилската азбука. Глаголицата не е преустроя­
вана, т я е създадена изведнъж. Освен т о в а ста в а
дума 3а дообработване в продължителен период
о т време.
В началото на съчинението си Черноризец Храбър
казва:
к р ь с т н в А Ш б же с а рнмьскьшн
Н ГрЬУЬСКЬШН ПНСМСПЬ! ПЖЖДйХЖ СА,
СЛОВТПЬСКА БО рЪУЬ БЪ БС^А 0у С Т р 01СПНЬ\.
ПЖ КАКО МОЖСТЬ СА ПНСАТН ДОБрТ
ГрЬУЬСКЬШН ПНСЬМСПЬ! БОГА, н л н ж и в о т а ,
НЛН БЪЛО, НЛН ЦрЬКЬ 1, НЛН У Л 1ЛПН 1С,
НЛН vX.OB'BKZ, нлн шнротл, НЛН фСДрОТА,
нлн (лдь, нлн юпость, нлн ж д а ,
НЛН А£Ь1КА, НЛН НПА1А ПОДОБПАНД с н м ь .
В т о з и пасаж ста ва дума за писане на славянски
думи с гръцки букви, без 9а се уп о тр еб я в ат онези
букви, к о и то са добавени тук , за да м о га т да се на­
пиш ат дум ите със специфични славянски звуци.
К а т о отделим о т посочените думи гръцките бук­
ви, к о и то са познати и се приемат к а т о звукова
сто й н о ст , о с т а в а т само добавените четиринаде­
с е т букви за фиксиране на славянските звуци:
Това са новообразуваните букви за славянската реч,
добавените, „устр о ен и те“ четиринадесет букви.
Съвсем ясен т е к с т .
БОГЬ ЖНВОТЬ вЪЛО Црьш Vdh\nbl€ шнротд ждоу ЮПОСТЬ А^ЬЖъ
ог н вот до Р К I А N
Б Ьж Ь БЪ Ц Ь Ь V hA ъ\е
Б ь ж вЖ ц V IA
1 2 3 45 6 7 8
52
Смисълът на горния пасаж е: „Но как може да се на­
пише добре с гръцки букви...“, когато липсват посо­
чените по-горе 14 букви. След к а т о се прибавят
към гръцките букви новосъздадените 14 букви, се
получават „ДОБРЕ Н А П И С А Н И “ дум ите БОГА,
ЖИВОТА, STAO и т . н . , к а к т о е показано в самия
текст.
Ако на м е с т а т а на кирилските 14 букви в посоче­
н и те горе думи поставим глаголически букви към
гръцките букви, няма да е възможно ч е т е н е т о -
първо, защ ото са о т друга стр уктур а, и в т о р о -
т е са мъчно разбираеми. Графически казано, не се
схож дат по същ ност и по сти л. Е т о как ще из­
глеждат думите, ако към гръцките букви прибавим
глаголически:
М 2Г«©, »6НВПТ<®, а Ж л п , t p -s k -s t , 'S’AfANHfC,
^Н РО ТА, М А© , roN O C T S, 3 £Z§rKc©
Освен т о в а виждаме, че в Глаголицата няма с ъ о т ­
в е т н и т е букви, 3а да се з а м е с т я т кирилските бук­
ви (Д, 1€ и въобще ка р ти н а та на дум ата се накъсва
и ста ва неразбираема. Гръцките букви се изолират.
При т о в а врем ето е било такова, че не може да
с та в а дума 3а напрягане на въображението, за да
се разпознаят формите, о т к о и т о е произлязла
азбуката.
К о га т о изследва и с т о р и я т а на р а зв и т и ет о на
гръцката азбука, Храбър говори специално 3а изме­
ненията на гръцките букви, к а т о конкретно ни
насочва към финикийската азбука, станала основа
на гръцката, т . е. към съвсем познати форми и ни­
къде не подсказва, че К он стан ти н Философ е из­
менил вида на ф орм ата им, а напротив - о т ус­
тан о в ен и те в Гърция букви т о й взима всичките 24
букви.
Храбър говори и за „двугласни“ букви - такива също
се оф орм ят в Кирилицата и Черноризец показва
кои са.
Н ови те букви тр ябва да търсим между „двуглас­
н и т е “. О т ф акта, че т е са разположени на края на
азбуката с изключение на буква 2.
Това е основната същ ност в „устр оен и ето“ на ки­
рилската азбука.
Ако разсъждаваме върху психологията на всеки вид
спор, ще трябва да запитаме защо Черноризец Хра­
бър, к огато ще спори, ще дава в ръцете на против-
НРОТА AOY NOCT Z IK
Ш Ж Ю Ь А ь ъ
\е Ш Ж Ю А ъ
9 10 и 12 13 14
=<Звуков Поток Светлина>=
ницшпе cu доводи, че 24 букби са подобни на гръц­
ки те, а 14 са по славянския език. Това подценява си­
л а т а на аргум ентите, но в т о в а твърдение се съ­
държа и с т и н а т а и силата на спора, понеже Храбър
с т о в а доказва, че и в гръцката писменост се у п о т ­
ребяват допълнително още 14 знака и се изравнява
б р о я т на буквите с броя на буквите в Кирилицата.
Освен т о в а т о й много категорично отделя ново­
създадените допълнително ц знака о т 2 4 - т е гръцки.
В Глаголицата посочените букви не са „подобни“ на
гръцките.
Никой не би казал или познал, че са гръцки. Ако до­
пуснем, че са глаголически, при разглеждане на т я х ­
н а т а форма е ясно, че т я съвсем не отговаря на
гръцките унциални, още по-малко на монументал­
н и т е букви. Има далечна, ч и сто външна прилика
по д ук тоса на писане с обло перо с Гръцкия курсив.
Върху т а з и външна прилика редица учени изгради­
ха сво и те теории, че Глаголицата е изведена о т
Гръцкия курсив.
На фиг.61, фиг.62 и фиг.63 показваме т р и примера
о т по двадесет и четири гръцки букви.
Първият пример представя монументалните фор­
ми на 24 букви о т гръцката класическа азбука, ус­
тановена през 4°3 г- преди н аш ата ера. Ф ор м ата е
стабилна, изящна и стр ога.
Във втор и я пример сме взели буквите в унциален
с т и л о т т и т у л н и т е страници на ръкописната
книга на Диоскуридес „За лечебните вещ ества“ о т
512 г. (Австрийска национална библиотека, Виена).
Унциалният с т и л е дал друг образ на буквата и т я
излъчва по-топ ло емоционално въздействие.
Т р е т и я т пример е съставен о т букви, взети о т
няколко сам остоятелни л и ста о т гръцка книга о т
началото на IX век (Държавна библиотека, Москва).
Те н о ся т ново развитие на формите си и са най-
близки до буквите о т изследвания период.
На фиг. 64 са сложени само двадесет и ч ети р и те
кирилски букви (без чети р и н ад есетте допълнител­
но създадени) о т надписа върху преславските кера­
мични плочки о т 904 г. (АМ -Преслав), за да пока­
жем очевидната прилика между формите и сти л а
на гръцките букви, представени по-горе, и буквите
на Кирилицата.
Дори и о с т р о т о око на познавача на ш риф товите
форми мъчно може да откр и е конструкционно нес­
ход ство в общия вид на кирилските букви с гръц­
ки те, освен смяната на о ста .
За т о в а „подобие“ говори Черноризец Храбър.
Ако кирилската азбука е била изведена въз основа на
глаголическата, т о т я е трябвало да запази всички
нововъведения на Глаголицата и най-вече н ови те
числени с то й н о с т и , без 9а се връща о тн о в о към
гръцките.
К о га то о т една добре сътворена азбука се оформя
нова, не може н овата да се развали и да се направи
на по-ниско ниво.
Освен т о в а мъчно е да се трансформира формата
53
на буквата о т шрифтовия с т и л на Глаголицата в
шрифтовия с т и л на Гръцкия унциал. Трябва да с т а ­
не ново „устрояване“ на всички букви о т азбуката
и връщане към стари форми.
Щом Храбър казва, че кирилските букви са подобни
на гръцките, т о ще трябва да разбираме букви, ко­
и т о не са далеч по форма о т гръцките и са позна­
т и вече на славяните, 3а разлика например о т но­
восъздадените глаголически букви.
Хора, к о и то са боравили и свикнали да п и ш ат с
гръцките букви 170 години и специално с буквите за
числителни, биха се объркали, ако се смени редът и
с т о й н о с т и т е им. Навикът продължително да пи­
ш а т с гръцки числителни мъчно може да се преодо­
лее. Териториалната близост между България и Ви­
зантия и б л и зо стта между формите на азбуките
би пречила 3а изчисляване, ако с т о й н о с т и т е на
буквите цифри са различни.
Числителната систем а в кирилската азбука следва
стр о го гръцката числителна (йонийска) стр.56, 57
горе. Тя е построена върху т р и енеади (гр. tw ea -
девет), т .е . д евет букви цифри о т А до в и м а т
сто й н о с т и 3а единиците (първа енеада), д евет бук­
ви цифри о т I до 9 и м а т с то й н о ст и 3а десетици­
т е (втора енеада) и д вете букви цифри о т Р до 9 =
3а с т о т и ц и т е ( т р е т а енеада). Общо двадесет и
седем знака и м а т цифрови сто й н о сти . Това са
всичките 24 гръцки букви и към т я х прибавени бук­
ва S 3а 6, буква 9 3а 90 и буква 9 3а 900 , к о и т о не
влизат в поредицата о т 24 гръцки букви, но в Ки­
рилицата числителните S 3а 6, V 3а 90 и Ц 3а 900
влизат в състава на азбучните знаци и и м а т също
и звукова с то й н о с т . В кирилската азбука т е са из­
ведени накрая (без 6). Следователно:
1. Кирилската азбука е подражавана на гръцката.
Храбър не скрива то в а .
2. „Устроена“ е, а не е о тн о в о замислена.
3. П о-стара е по произход о т Глаголицата.
В т е к с т а на Черноризец Храбър ясно е казано 3а
гръцките знаци, 3а 6, 90 , 900 , че не са о т състава
на 24 букви о т гръцката азбука, а о т допълнител­
ни букви числа, използвани 3а числителни, без 9а
и м а т звукова сто й н о ст .
Три о т новосъздадените 14 старобългарски букви са
същевременно букви със звукова с т о й н о с т и чис­
лителни - ш есто, д еветдесето и д е в е т ст о т н о , а
остан али те единадесет са „двугласни“.
О т коя азбука са числителните, 3а к о и то говори
Черноризец Храбър?
Гръцката Кирилската Глаголическата
6 - S - дигама 6 - S - дза 6 - 91 S - 8
90 - 9 - коппа 90 - V - ча 90 - 4° V - 1000
900 - 9 =- сампи 900 - Ц(А) - ци 900 - % Ъ - 900
К он стантин Костенечки пише, че само 6 (S) е сръб­
ско число. В Глаголицата на м я с т о т о на 6 имаме
глаголическата буква 9 \ к о я т о прилича повече на
сампи (9 =), о т к о л к о т о на дигама (S) или вау. На
м я с т о т о на 90 имаме буквата -Р*, вм есто коппа (9)
=<Звуков Поток Светлина>=
ABTAEZHOI
PZTY
Фиг.61 Форми на двадесет и четирите букви на гръцката класическа азбука, установена през 4°3година преди новата ера

АВ r A 6 Z H © 1
pCTV
Фиг. 62 Форми на двадесет и четирите букви на гръцката азбука от ръкописната книга на Диоскуридес, от 312 г. Австрийска

лкгде z,мAi
туФ
Фиг. 63 Форми на двадесет и четирите букви на гръцката азбука от ръкописна книга, от 8оо г. Държавна библиотека, Москва

Фиг. 64 Форми само на двадесет и четирите гръцки букви от кирилската азбука, написана върху керамични плочки от Преслав, 904 г.

54
=<Звуков Поток Светлина>=
KAMNEOn
ф хч>п
КЛМ N 20T T
национална библиотека, Виена

K \M N O T ip C

K 7V M N O l f P G
ХЧ ГШ
55
=<Звуков Поток Светлина>=
 25

БРОЙ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12

БУКВИ А В Г А Е Z Н 0 I К Л м

ЧИСЛИТЕЛНА
СТОЙНОСТ
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 20 30 40
ГЛАГОЛИЧЕСКИ

БРОЙ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

ЧИСЛИТЕЛНА
СТОЙНОСТ
1 3 4 5 6 8 9 20 — 10 40 50 60

I
БУКВИ + 49 я, db 0“ $7 Во в °>° 9 X

д"6 Д?
2 7 30

- финикийското 9 , 9 . На м я с т о т о на 900 имаме ш есто на осмо м ясто и с т о й н о с т т а к а т о цифра

буква Т, к о я т о съвсем не може да се разглежда к а т о
& (сампи). В Кирилицата А е по-близо до 3 =.
Д в е т е глаголически букви ^ (Е 3а 6) и -Р (П за 90 )
са о т двадесет и ч ети р и те гръцки букви и не вли­
з а т в състава на ч ети р и н ад есетте старобългарски
букви. Това показва, че Храбър говори за Кирилица­
т а , а не' за Глаголицата, за щ о то изброените о т
Черноризец Храбър т р и букви с числителна с т о й ­
н о с т S, V и Ц не влизат 6 броя на 2 4 - т е гръцки
букви.
Това е едно о т д о казател ствата, че Кирилицата е
първата азбука. Цифровата систем а в глаголическа-
т а азбука се различава о т цифровата систем а на
кирилската. Трябва да се има предвид, че т я е съз­
дадена и приспособена 3а ограмотяване и ползване
о т народ, к о й то не познава гръцката цифрова сис­
тем а. ЖиВее далеч о т Византия в латинизирани
области и под латинско влияние, р аботи по десе­
т и ч н ата римска систем а с 1000 и затова не се
свързва с гръцката цифрова систем а о т 1 до 900 .
Това е в т о р о т о доказателство, че Глаголицата е
по-късно създадена.
В оформянето и подреждането на глаголическата
азбука има много нововъведения.
1. Глаголическата буква носи изчерпателни сведения
3а състава на елементите, о т к о и то е получен гра­
фичният знак.
2. Ново подреждане на буквите.
3. Нова и по-стройна е подредбата на числителни-
т е сто й н о с т и една след друга о т 1 до 1000.
4. Създадена е нова буква Д? (г’ервъ) с числителна
с т о й н о с т 30.
5. За цифрата 1000 е определена буквата '5*. Тази
буква в Кирилицата има с т о й н о с т 90 .
6. Общо седем допълнителни букви, а не тр и , и м ат
числителни сто й н о сти ^ = 2, = 7, & = 8, Д? — 30,
<4* = 800 , Т = 900 и Ъ = 1000.
Понеже вм ъкнатите букви ^ и ^ предхождат бук­
ва & (S), т о пор едн о стта е изместила буквата о т
се е увеличила о т 6 на 8.
Трябва да отбележим, че буква ГЦ в началния пери­
од на Кирилицата не е съществувала, а е добавена
по-късно.
Черноризец Храбър определя годината на създаване
на Кирилицата - 855 година.
Потвърждение, че К он стантин Философ — Кирил
е начертал букви 3а славянските книги ни дава също
видният старобългарски писател Йоан Екзарх в не­
говия Пролог към „Небеса“ - т р е т а ч аст о т съчи­
нението „Извор на знанието“ о т Йоан Дамаскин
(„Старобългарски страници“, с тр . 399, 497. Превод
Б. Ангелов и М. Генов).
„Понеже с в е т и я т божи човек К онстантин, ще каже
Философът, много тр уд положи, к а т о начерта бук­
ви 3а славянските книги и преведе избор о т еванге­
лието и апостола, и колкото можа, докато живя
на т о зи тъмен свя т, толкова и преведе, затова
влезе в безконечния ж и во т и получи светлина 3а
награда на свои те дела. След к а т о т о й премина у
бога, остан а на т о зи с в я т великият божи архие­
пископ Методий, негов бр ат, к о й то преведе всички
6о уставни книги о т елински, т .е . о т гръцки език,
на славянски.
А аз, слушайки много пъти, исках да се опитам да
преведа вярно на славянски език тълкованията на
учителите, онези, б о - т е , бе ги вече превел М е т о ­
дий к а к то бях слушал, к а т о размислих, въздържах
се... к а т о минаха няколко години, ч естн и я т човек
Дуке Черноризец настоя... и преведох книгата на
Йоана презвитера Дамаскина“.
Йоан Екзарх е превел 48 о т с т о т е глави на „Небе­
са“ до 893 г. Минали няколко години дотогава, до­
к а т о се реши да превежда, и к а т о добавим времето
3а направата на самия превод, са минали най-малко
ш ест-сед ем години.
З атова Йоан Екзарх пише ....остан а в т о з и св я т
великият божи архиепископ Методий, негов брат...“,
Защ ото е мислил за превода преди с м ъ р т т а на

56

=<Звуков Поток Светлина>=

 9

13 Ч 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24

N -
О П Р Е Т Y Ф X ф С1

50 60 70 80 90 10 0 200 300 400 500 600 700 800 900

12 И Ч 15 16 17 18 19 20 21

70 — 80 90 — 10 0 200 300 400 500 600 — 700 800

Ф 2) Н° С 9 СТО & Ф /о © 9

г_
1000 900

Методий, 8 април 885 г. използване на гръцките букви, 3а да записват думи­

Това показва още, че Кирилицата отдавна е била
„устроена“. Този ф акт изключва предположенията
3а ГфЪЛ0ЖеПН 1£ КПНГ2 през 893 г. и отхвърля
мненията на някои учени, че Кирилицата е създаде­
на по-късно о т К о н стан ти н Преславски или о т
Климент Охридски или Наум.
К И Р И Л С К А Т А Б У К В А С А М А ЗА С Е Б Е С И
Да се занимаем с ф ак ти те .
Произход:
24 букви са заети о т гръцката азбука - А, В, Г, Д,
Е, Z, Н, 0 , 1, К, А, М, N, Е , О, П, Р, Е, Т, Y, Ф, X, V , П.
ц букви са създадени допълнително - Ь’. Ж, S (5(, 2 ),
1_|, V, Ш, Ь, % Ю, ЬД, (€, А, Ж, Ъ или 0Y-
По-късно са добавени още 4 букви - ф, Ь1, IA, 1Ж.
Съвремената българска азбука има 30 букви.
Звукова с т о й н о с т :
Кирилската азбука има п гласни, к о и то се предават
с 14 букви - А, в, Н, I(Т), 0 , CD, СУ, 2 , Ь, Ь1, Ю, 'К, А,
Ж (и две йотувани В и 16),
о т к ои то меки гласни - £, Н, I, Ю, ti, Ь, А, КД и 16,
твърди гласни - А, 0 , С0 , Оу, Ъ, Ь1, Ж.
Към гласните се причисляват г сонантни съгласни
- р, А.
Съгласни са: Б, В, Г, Д, Ж, Z„ S, К, Л, М, П, П, р, С,
Т, ф, X. Ц, V, Ш, ф,
сложни, съчетаващи повече звуци - S, Ь, Ъ, К , Ю, (А,
I£, А, Ж (ф, Ь1, [А и 1Ж).
Буквите заем ат отвесно, хоризонтално и наклоне­
но положение. Една група букви са отворени
наляво - А, 7,, 3 .
надясно - Б, В, Г, 6, К, р, С, l€, b, К5,
нагоре - Ц, Ш, ф, V, V,
надолу - А, П, А, Ж, 1Ж.
В тор а група букви са затворени - Д, 0 , Ш, ф, О .
Трета група букви са о т к р и т и на различни страни
- Ж, S, Н, М. П, Т, 0у, X. 3 , Ь1, % Ю, 1А.
У С Т Р О Я В А Н Е Т О НА К И Р И Л И Ц А Т А
В периода, ко гато първобългарите са писали на
гръцки език и с гръцки букви (фиг. 65), по-късно при
т е на първобългарския език (фиг. 65), и накрая при
сътворената азбука за „неизвестния език“ (фиг. 76).
са били подготвени всички предпоставки, 3а да се
направи „устрояването“ на четирин адесетте нови
Знака, прибавени към двадесет и ч ети р и те гръцки
букви 3а записване старобългарската славянска реч
с азбуката, наречена Кирилица.
Какво всъщност е станало?
Три о т четирин адесетте кирилски букви 2 . (А и 1£
са оформени о т гръцки знаци.
А формите на остан али те единадесет кирилски
букви са създадени о т го то ви или „устроени“ фор­
ми, заети о т Азбуката о т Плиска.
Б У К В А 1А И Б У К В А £
Да започнем разглеждането на „устрояването“ най-
напред на буквите А и Е о т гръцката азбука, свър­
зани с буква I, чрез лигатура, 3а да се получат в Ки­
рилицата двугласните букви ЕД и 16. Оформянето
на т е зи букви е станало съвсем просто, к а т о две­
т е гръцки букви I и А и I или Н и Е са свързани чрез
къса чертица. Получени са нови, кирилски форми на
букви с ново звуково съдържание, йоти р ан и те бук­
ви (А, (£ (фиг. 6д). Те са били букви, вместени в дву-
линейната систем а за писане.
БУКВА 2
Друг гръцки знак, направо в з е т в Кирилицата, е
Знакът 2 или S (дигама, фиг. 66) 3а обозначаване на
числото 6, а к а т о буква има звукова с т о й н о с т Д 7-
Той е бил употребяван още в първобългарските над­
писи (фиг. 65).
Обаче старобългарската кирилска буква 2 (БКЛО)
3а звуците Д 2 и цифрата 6 срещаме в две форми:
S в епиграфските паметници и 7 , в ръкописните
книги (заедно със S). П ървата форма по-често се
среща к а т о буква число.
В т о р а т а форма можем да я разглеждаме к а т о аф-
р и к а т Д А Тя се съ стои о т два елемента, взети
о т д вете различни азбуки: о т буква W (буква Д о т
А збуката о т Плиска) и гръцката буква Z (дзета) и

57
=<Звуков Поток Светлина>=
 а а а л л а в *
[7Ь] [65] [61] Ш.21 [14а] [50] [50]

& 0 Н Л я с у & 1 Г н

1471 [69]

рб]
iгнft>гат [64]

В,о|д/х jvbnn
Р4 а] [86]

В, В В, СЧ s $£
[60 ] [50] [60 ] [14е] [50] [13]

+УКВ^Н М Л$РН <Н А1

т г к г $ в А Г А ж $ \т [50] ^

Фиг. 65 Буква Б, буква S, буква Ю, буква 1_| от първобъагарски надписи

58
=<Звуков Поток Светлина>=
 BlA
ГОТОВА ФОРМА
Фиг. 66 Знаците B lA и A Z и чиспитепната 2 , използвани при устрояване на Кирилицата
показва сливане на звуците Д и Z и на графичните
форми една в друга (фиг. 66). Образува се форма, ко­
я т о напомня глаголическите букви Ф и х>. Този вид
буква намираме в Енинския апостол, в „Азбучната
молитва“, в синодален препис о т XII в., а също и в
приписка 6 Асеманиевото евангелие, f o l . 38 v и пр.
Ф орм ите на 24-те гръцки букви са конструирани по
графичния принцип на двулинейната систем а 3а пи­
сане на маюскули. Те всички с т ъ п в а т здраво върху
основната шрифтова линия, к о я то лежи долу в ос­
н овата на реда.
Д ок ато единадесетте о т 1 4 - т е допълнително съз­
дадени букви са направени по фигурата модул о т
Плиска. При нея основната ш рифтова линия е по
ср едата на модула, по ср едата на реда 3а писане,
по средата на окръж ността, според петлинейната
систем а 3а писане.
При фигурата модул всички части на буквите о т
Плиска не с т ъ п в а т долу на основата на реда (фиг.
6у). В Кирилицата при „устроени ето“ т е са прис­
пособени да с т ъ п я т на нея, защ ото трябва да се
съгласуват по общи конструкционни закони със за­
коните о т гръцката азбука.
За кирилските букви Ж, V, Ш и Ж са използвани го­
т о в и форми на знаците о т Плиска, к о и то и м а т
същ ото звучене. Знаците Б, Ц, Ъ, Ъ, А са дообрабо-
тени. Буква 1з е съставена о т Ь и 6.
За да се „у с т р о я т “ допълнително създадените 14 ки­
рилски букви, освен да се избере формата им и зву­
ченето им (звученето е същ ото), е трябвало да се
направят промени в ш ри ф товата стр у к т у р а на
буквите, да се трансформират формите им о т
една писмена система в друга. О т петлинейната
59
AZA
ГОТОВА ФОРМА
писмена систем а на Азбуката о т Плиска тези бук­
ви се прехвърлят в друга писмена систем а - в дву­
линейната систем а 3а писане на Гръцкия и Римския
капиталис монументалис, т .е . в си стем а та 3а пи­
сане 3а главни (маюскулни) букви. Ф игурата модул
на т ази систем а е квадрат с вписана окръжност.
T03U модул дава само съотнош енията между про­
порциите.
При „устр ояван ето“ на посочените букви о т Азбу­
к а т а в Плиска, 3а да с т а н а т годни 3а Кирилицата,
е променено м я с т о т о на с ъ о т в е т н а т а шрифтова
линия. В м есто по средата на окръж ността и на
реда, при н о в о то положение т я е в долната ч а ст
на реда, а горната линия опира на горната хоризон­
тал н а стран а на квадрата и на горната ч а ст на
окръж ността.
БУКВА Б
Буква Б е новосъздадена буква в кирилската азбука.
Тя влиза в броя на 1 4 - т е букви, оформени извън 24-
т е гръцки букви.
Графичната форма на буква Б може да се изведе по
т р и начина:
1. О т подчертаната отдолу с линия буква В о т
първобългарските надписи (фиг. 65).
2. О т буква BlA о т Азбуката о т Плиска (фиг. 66).
3. Евентуално к а т о вариант с добавка на буква Ь.
ако приемем, че Ь е съставена о т буква I и буква 0.
сложени една под друга.
Буква Б е претърпяла еволюционно развитие на
формата си, к а т о вариант на формата на гръцка­
т а буква В още в първобългарските надписи и по-
късно в Азбуката о т Плиска.
П р о т о т и п ъ т на буква Б най-напред се е явил 6
=<Звуков Поток Светлина>=
 ЖА
ГОТОВА ФОРМА
Фиг. 67 Знаците ЖА, ША, V O и Ю, щноп^вани при устройването на Кирилицата
пърбобългарските епиграфски надписи, написани с
гръцки букви на първобългарски език или на гръцки
език с българско съдържание, к а т о допълнително
Звучене на гръцката буква В.
Наред с обикновеното В намираме в няколко първо­
български думи к а т о BATAIN, BATATOVP, БОГОТОР,
ВНРН, B O riA N , BCOYAE, BOIAA, BOVArAPO(N),
6о
IIIOYA
ГОТОВА ФОРМА
BOVArAPIS, KOYAOYBPOC, NErABON, CAABNAC,
C Y B in , CYBYrH , CKAABOYC, XACOYBPHN u gp.
една нова форма на гръцката буква В с добавена
къса линийка към долната извивка или характерно
подчертана отдолу с една хоризонтална черта.
В т е з и думи срещаме следните форми на подчерта­
ване на буква В (фиг. 65).
=<Звуков Поток Светлина>=
 TOY EOY
ГОТОВА ФОРМА УСТРОЕНА ФОРМА

IOY Ю + Е
УСТРОЕНА ФОРМА УСТРОЕНА ФОРМА

Фиг.68 Знаците TOY, EOY, IOY, Ю и Е, щпоп^вани при устройването на Кирилицата

В. В, В. Ь. £ц В В> В т о р а т а форма е развитие на първата форма,

1 2 3 4 5 6 7 к а т о в края на хоризонталната линия е прикрепена
При първата форма буква В е подчертана отдолу с една къса о твесн а гредичка с посока надолу: (60 )
гредичка, к о я т о излиза навън, вдясно: (47) Крум, О м уртаг, 827-829; (65) О м уртаг; (14а) Персиан, 837.
813-814; (56) О м уртаг, 822; (60 ) О м уртаг 827-829; Т р е т а т а форма е подобна на в т о р а т а , само че къ­
(48). В скобите са показани номерата на надписи­ с а т а гредичка е получила направление нагоре: (61)
т е . въведени о т проф. В. Бешевлиев4. О м уртаг, 822; (69 ) Маламир, 831-836.

61
=<Звуков Поток Светлина>=
 ц + I
УСТРОЕНА ФОРМА
Фиг. 6д Знаците I и A, I и Е, Ц и I, Ю и Ъ, използвани при устройването на Кирилицата
Ч е т в ъ р т а т а форма е най-застъпената във всички
надписи. Хоризонталната линия подпира буква В и
излиза о т буквата о т ляво и о т дясно: (56 ) и (57)
О м уртаг, 822; (64 ) О м уртаг; (69 ) Маламир, 831-836;
(14а) Персиан, 837; (7а) и (53).
В п е т а т а форма буква В е подчертана с хоризон­
тална греда, к о я то излиза вдясно и завършва с раз­
62
IO + ъ
ДОБАВЕНА БУКВА
клонение: (14а) Персиан, 837.
Ш е с т а т а и седмата форма на В срещаме в надписа
(50 ) с много първобългарски т и т л и . Много важно
явление е, че т у к ясно се разграничават знаците В
(фиг. 65). Обособили са се две нови букви В. Ш еста­
т а форма на В има прибавена къса диагонално нак­
лонена чертичка към долната извивка и е употре-
=<Звуков Поток Светлина>=
f A f a и ч ( A m

it h r № it is
Фиг. yo Payiwm форми на буквите IA и l€ от епиграфски паметници

бена в дум ите BATAHN <5 и ВНРН . черта, к о я то излиза вдясно.

С едм ата форма се е обособила к а т о нов отделен Другите ш е с т форми се развиват при О м уртаг,
о т В знак. Маламир, Персиан о т 816 до 852 г.
Буква В в дум ите ВШ ЛА и AfPH KHA о ста в а к а т о 803-814 816-831 831-836 836-852 без
чи ста форма, без подчертаване, а към нея се при­ Крум О м уртаг Маламир Персиан дата
бавя н овият знак к а т о отделна буква. Той е полу­ EL 47 56, 60 48
чил ф орм ата си, к а к т о ни показва съпоставката, 813-814 822, 827- 829
о т половината дясна ч а ст на ъ гл е ста т а буква в. 65 14а
употребена в същия надпис. Н о ва та буква взема 60
Звученето о т подчертаването, к о е т о се слага към 827-829 836-852
В и създава един особен по звучене знак, к о й т о се К 61 69
приближава до по-късно създадения за славянската 822 831-836
азбука кирилски знак Ъ или Ъ със звучене Й О или в. 64 , 64 14а 7а
ЪЙО (ЙОЪ). 57 69 , 69 , 69 836-852 53
Това ще разгледаме по-нататък. 822 831-836
В надпис (50 ) намираме още и подчертаване на бук­ 56
ва Р в долния й край с голяма наклонена линия в ду­ 822
м а т а BIBH. ■ Вч 14а
Тези ф акти показват, че вече е започнало съзнател­ 836-852
но п реустройство на гръцките знаци за изменяне в 50
на звученето им и използването им за нуждите на в> 50
първобългарския език и т е зи нововъведения са въз­ в 59 14
приети при установяване на кирилската азбука. 818-823 836-852
Това показва, че Кирилицата е била направена пре­ В Азбуката о т Плиска има знак 3а Звука Б ('+'), но
ди Глаголицата и има прием ственост о т първобъл- т о й графически не се схожда с формите на буквите
гарската азбука. о т гръцката азбука и изглежда по тези съображения
В надписа (60 ) на О м ур таг о т 827-829 имаме раз­ не е в з е т к а т о основа 3а буква Б о т Кирилицата.
лична уп отреб а на буква В. В д ум ата СУЕШГН и Здравият естети ч ески вкус, логиката и конструк­
К^ВГАРНС е употребена В, подчертана отдо лу с т и в н и я т у с е т са накарали К о н стан ти н Философ
линия, излизаща надясно, а в д ум ата NEEABjON — Кирил да избере формата BI о т Азбуката о т
т а з и линийка е допълнена с о твесн а чертичка на­ Плиска в положение BIA, к о я т о прилича до извест­
долу. Изглежда, че т е з и различни по форма знаци са на степен по конструкция на първобългарския прис­
употребени съобразно следващ ата буква. Пред I пособен знак Ек. Освен т о в а е потърсена форма ва­
или Н се употребява В., а пред О се пише В,, кое­ р иант на В и изменение на звученето о т В на Б (гр.
т о тр ябва да е йотуване на следващ ата буква О: [3ia, йон. (Зщ - жизнена сила, ж ивот, мощ).
NETA[BbI]ON. По т о в а време още не е била използвана Глаголица­
В надписа на Персиан се съдържат четири форми на т а . За буквата Б е била използвана формата 'Е.
В: В., В,, Б< и Б . . Засега можем да установим, че по Показаните на фиг. у? о т 1 до 5 знаци Б 1А, врязани
бреме на Крум, 803-814 г. се явява само една, първа­ в т у х л а и керемиди, са извлечени чрез естампажи
т а форма на подчертаване на буква В, а имено В с и са превърнати в графичен м атериал (букви).

=<Звуков Поток Светлина>=

Фиг. 73 Продължаване гредите на знака ЖА до границите на двулинейната система
Знакът i е о т М - Мадара, инб. № 1132. Знаците 2 и 3
са о т М -П лиска и д вата с инв. № 2774. Знакът 4 е
о т М -М адара инб. №1133 и знакът 5 о т М -П л и с­
ка, инв. № 2774. С т е з и примери показваме разви­
т и е т о и устан овяван ето на форми, к о и т о са пос­
лужили 3а създаване на кирилската буква Б.
БУКВА Ж И БУКВА Ж
За кирилските букви Ж и К са използвани готови
форми на същите букви о т Азбуката о т Плиска.
Тези форми виждаме врязани или релефни по тухли
или керемиди, намерени в Плиска при ю ж ната кре­
постна стена, по глинена т е ж е с т о т Преслав и на
други м еста. При буквите У и У о т Плиска (фиг.
6у, 71, и фиг. 68,73) само о т в е с н и те линии и извита­
т а ч а ст на У опи рат на външните хоризонтални
линии. За да се изравнят с линиите 3а писане и да
се превърнат в кирилски, наклонените линии са
продължени надолу и нагоре, за да о п р а т до горна­
т а и до долната хоризонтална линия на двулиней­
н а т а писмена систем а и се уеднаквят по с т и л с
2 4 - т е гръцки букви.
Макар при устр оя ван ето на буква Ж да са били из­
равнени гредите, в някои запазени надписи виждаме
как по навик буква Ж е написана според линиите на
фигурата модул о т Плиска и о т в е с н а т а линия е
по-дълга о т диагоналните линии. Това личи в буква
У о т надписа ТОУДОРА. Очевидно шрифтописецът
е познавал фигурата модул на Азбуката о т Плиска
и е „забравил“ да изравни гредите.
В надписа върху Преславските керамични плочки
гредите на буква Ж са съобразени с линиите на дву­
линейната система. Диагоналните линии на буква
Ж се опи рат в горната и долната хоризонтална ли­
ния 3а писане.
=<Звуков Поток Светлина>=
Фиг. 73 Продължаване гредите на знака TOY до границите на двулинейната система
EOY
Фиг. 74 Видощменяне формата на знака E O Y в двулинейната система
С ъщ ото стаба и с наклонените греди на буква Ж, а
и зв и т а т а ч аст се превръща в права линия и свърз­
ва д вете горни наклонени греди, к а т о се движи по
горната хоризонтална линия за писане.
Преди всичко ние тр ябва да се п ротивоп оставим
на мнението на редица учени, че кирилските букви
Ц, Y, Ш са заети о т еврейската, сам аританската
или к о п тс к а т а и прочее азбуки и твърдим, че т е х ­
н и ят единствен извор са знаците о т Плиска.
БУКВА Y
В палеографските паметници гърците предават
старобългарската буква Y със знаците Т (таф) и Е
(кси). Така е отбелязано и в Бандуриевия абецедар -
TEEPYH.
В учебниците се казва, че аф ри катъ т Y се е обра­
зувал о т сливане на звуците t’ и S’, Ч = В ’5
Ако направим справка как е отбелязана буква Y в
65
EYN
епиграфските надписи, написани с гръцки букви, но
с българско съдържание, ще установим следното:
Т а с ч е № 21 - HTZIPH; 813-814 - Крум (47) 15-16
[Н2ОУ]РГОУ; О м ур таг (65 ) 2-3 IZOYPrOY, (53) 1
HTZHPPCOY; О м уртаг (6) НТУПТК, (50 ) НТ2Н>Г^:
837 - Персиан (14) 6 HTZIPTK
Буква Y се отбелязва чрез т р и букви Н, Т и Z 3а раз­
лика о т Ц, к о я то се отбелязва чрез Т и Z или I и Z.
В посочените надписи, особено в (65), (6) и (50 ), има
опи ти да се създаде нова графика на буква Y чрез
намаляване големината на буква Z, приближаването
й към Т и поставян ето й над средата на реда.
В Азбуката о т Плиска кръглата ч а ст на буква ^ е
Заемала положение по горната ч а ст на окръжност­
т а , а о т в е с н а т а линия е излизала нагоре в мужду-
редовото простран ство и е била мярка за полови­
н а т а п р остран ство при оформянето му.
=<Звуков Поток Светлина>=
Фиг. 75 Продьпжаване гредите на знака IIIOYA до границите на двупинейната система
Фиг. у6 Видощменяне формата на знака IOY в двупинейната система
Тази форма 6 положение V 0 (фиг. 6у и 72) се обръща
надолу, но о т в е с н а т а линия виси в долното между-
редово простран ство. Такова положение на буквата
в Кирилицата не е съвместимо с другите букви и
З атова същ ата г о т о в а форма е била „устроена“
так а, че да се сложи в реда и да се вм ести в грани­
ц и те на двулинейната систем а 3а писане, к а т о из­
в и т а т а ч а ст трябва да опре горе на горната линия
3а писане, а о т в е с н а т а линия да стъпи долу, върху
основната ш риф това линия. Такава буква V е с т ъ ­
пила на основната шрифтова линия.
БУКВА Ш
В сво ето развитие знакът ш (IIIOYA) о т Плиска е
претърпял изменение на формата си. Постепенно
страничните извити греди на буквата се изправят
и д о с т и г а т до горната линия на реда (фиг. 75).
Хоризонталната греда на буква Ш започва да слиза
66
надолу под средната линия (М - Плиска, инв. № 2817).
За формата на кирилската буква Ш със звучене Ш е
използвана г о т о в а т а форма на буква IIIOYA, обаче
хоризонталната греда е преместена и разположена
по основната шрифтова линия на двулинейната
систем а (фиг. 75).
БУКВА А
Буква А произлиза о т знака ^ (EOY), но силно пре­
работен (фиг. 74). К а к то при буква Ш долните час­
т и на линиите са продължени, 3а да с т ъ п я т върху
основната шрифтова линия на двулинейната сис­
тем а. Средната линия е преоформена да застане
надолу. Така т я прилича на знак о т първобългарски-
т е надписи.
БУКВА Ь
Макар в н ай -ста р и те запазени досега епиграфски
и палеографски паметници да срещаме различни
=<Звуков Поток Светлина>=
ь ъ ь ь ь

г г т > М - > к

l m а Ш / Н ^

х &

фиг.?7 Букви Б, Ж, Ц, Ч, Ш, Ю, TOY, IOY от Азбуката от Плиска според естампажи, направени от оригиналите в различни музеи

67
=<Звуков Поток Светлина>=
форми на кирилската буква Ь. например - отвесна
линия, подпряна върху окръжност; о твесн а линия,
подпряна върху елипса или триъгълник; отвесна ли­
ния и вдясно о т нея прикачена малка окръжност,
свързана горе чрез хоризонтална черта, ние възпри­
емаме, че 3а оформяне на буква Ь е използван зна­
к ъ т Ю о т Азбуката о т Плиска (фиг. 67), затворен
долу с дъга и обърнат надясно.
Една о т най-важните букви в старобългарската аз­
бука, буква Ь е била много специална гласна в звуко­
вия състав на славянския език със звучене ЙО. Йо-
тувано О. О т нея са произлезли буквите 15 и Ъ6.
Тази двугласна буква е имала нормална дължина на
Звука. Не е била редуцирана гласна7.
Буква Ь и буква 15, а по-късно буква Ъ, са имали функ­
ци ята на сричкотворителни знаци (да помагат) 3а
образуване на правилни отворени срички в думи с
поредни съгласни и всяка сричка да завършва с глас­
на, а понякога да служ ат и 3а сричкоразделителни
Знаци или да разделят дум ата на две части и да
разпределят ударението.
Д о тук разгледахме използваните форми на гръцки
букви 3а „устройване“ на кирилските букви IA, 1€, 2
и го т о в и т е форми, взети о т Азбуката о т Плиска
3а буквите Б, Ж, Ж, V, Ш, А, Ь.
Следващите букви са по-сложно оформени. Това са
Знаците Ц, 15, Ю, Ъ.
БУКВА Ц
Обикновено се възприема, че аф ри катъ т L) се е об­
разувал о т сливането на звуците t’ и s’8- Ц = ts’,
обаче о т разглеждане на първобългарските надписи
с гръцки букви и българско съдържание установява­
ме, че сливането и връзката с т а в а чрез знаците
Т и Z или Z и I.
При транскрибирането на звука Ц с гръцки букви
са употребени няколко букви. Много често т е и м ат
различен състав в различните надписи.
1. Б първобългарските - TZI, TZ, Tz.
2. В гръцките летописи - TZ в Лшокооурт<Зас„ с ТС
в Tpiabixoa.
3. В абецедаршпе - TZH (Бандуриев абецедар).
В епиграфските и в палеографските надписи с Ки­
рилица буквата Ц също е съставена о т два знака -
Т и Z или Z и I.
Кирилската' буква L) (фиг. 6д) е много характерно
построена. Тя е съставена о т о т д е л н и т е форми Т
(ЦА) и I (I) о т А збуката о т Плиска. За т я х н о т о
свързване е използвана ф игурата модул о т Плиска.
Буква I е разположена в отвесн о положение по сре­
д а т а на ф игурата модул. Към нея е прибавена фор­
м а т а на буква 1 , но намалена п о ч ти наполовина и
о т горната линия 3а писане (2) дости га до основ­
н а т а ш риф това линия (3), т .е . до средата на ок­
р ъ ж н о стта, а долната й ч а ст опира на основната
ш риф това линия (1) и се прикрепва по ср едата на
буква I.
Начинът, по к о й то К он стантин Кирил е поставил
Знака Т към знака I, е еднакъв с начина, използван
68
при постр ояван ето по-късно на глагопическите зна­
ци в (КОКБ 1) и 1° (ПОКБ 1), т . е . прибавя буква Т(Ц )
към буква I = Ц1.
Ние видяхме при транскрибиране на звука V, със­
тав ен о т H +T+Z, че има издигане на знака Z 6 ду­
м а т а HTzIPTOY (фиг. 65). С ъ щ ото издигане на Z до
средата на знака I е запазено в кирилското 1_|. Така
са написани буквите 1_| в епиграфския надпис (50 )
(фиг. у8), в Супрасълския сборник, в Енинския апос­
т о л и пр.
Много любопитно е построена буква 1_| 6 МЪнхенс-
кия абецедар, където ш риф тописецьт е обърнал на­
маления наполовина знак Z надясно о т знака I - В
(фиг. у8). Това е нагледно доказателство как е била
„устроена“ буква Ц.
БУКВА Ъ
О сновната ч а ст на буква 15 напомня и следва раз­
в и т и е т о на формата на кирилската буква Ъ9.
Очевидно е, че формата на кирилската гласна бук­
ва 15 е произведена о т кирилската буква Ь, к а т о
към нейната отвесна греда е закрепена хоризонтал­
н а т а греда или о т сам ата буква 6, обърната надяс­
но, надолу (фиг. 68).
£ върху Ь; Ь + £ = 15; Ь + т = 15.
Тук намираме два знака, свързани в един, к о и т о съ­
държат звука Е+ЙО.
Въпросът е о т коя съставка на общия знак трябва
да започнем да произнасяме звуц и те и т я х н а т а
последователност. Имаме две възможности. Пър­
в а т а възможност е най-напред да произнасяме звука
е и след т о в а звуците йо (Ь). В т о р а т а възможност
е най-напред да произнасяме звуците йо (Ь), а след
т о в а звука е.
1. ЕЙО.
2. ЙОЕ - може би о т т у к буквата е получила им ето
Е двойно.
БУКВА Ю
С тар объ л гар ск ата буква Ю е била съставена 3а
фиксиране на съчетанието о т звуци И и У, к ои то
графически се п и ш ат с кирилски букви I и Оу по
подражение на гръцкото писмо. В него няма една
обща буква 3а Ю, а се пише с т р и букви IOY:
IO YCTIN IA N O C, IOYAAIOC.
Развоят на т о з и сложен знак ни показва няколко
фази на развитие на формата му. Звученето му е
изяснено. Дори във Фрайзингенските листове буква
Ю е транскрибирана с латински букви (iu).
В надписа на Персиан (14 е) о т Филипи на ред 4 и
ред 6 има един особен знак, получен о т гръцките
букви О и I, свързани по средата с къса линийка -
СЯ (фиг. 65). Този знак прилича на обърнато кирилско
Ю. Гръцкото звучене на знака също е Ю.
Така написан знакът 01, свързан с чертичка, среща­
ме в кирилската приписка в Асеманиевото еванге­
лие на л и с т i5ov в дум ата НАСЯ на т р и м еста. В
Енинския ап остол 36" ред у в д ум ата ВА^Л 0 )Б£П£
в м есто Ю е употребен знакът 01. В Слепченския
ап осто л има същия знак. Това СН е характерно за
=<Звуков Поток Светлина>=
ч и сто българските писарски школи*1’.
В Азбуката о т Плиска знакът Ч (фиг. ув) збучи IOY
или (Ю ). При устр оя бан ето на кирилската буква Ю
Знакът е обърнат и към него е прибавена окръж­
н ост, формата на буква 0.
БУКВА А
Буква А се различава о т буква Ъ само по хоризон­
т а л н а т а къса линийка, поставена наляво о т гор­
ния край на о т в е с н а т а греда. Ясно е, че т я е про­
изводна о т буква Ъ и следва нейното развитие и
сти л .
В първоначалната кирилска азбука е имало само бук­
ва Ь. Буква А не е била застъпена. При писане не се
е правила разлика между звука Ь и А. Обаче с т а р о ­
българският знак Ь се оказал недостатъчен да пре­
даде всички тъ н к о ст и на езика и да различи някои
думи, написани с еднакъв състав знаци, к а т о :
ЖГАЬ и ЖГЛА (АДЬ и (АДА
въглен ъгъл ядене отрова
п р ь стъ и ПрАСТА ДЬПЬ и ДАЛО
умя, пръст пръст на ръка ден дъно
Липсвал е знак 3а разграничаване смисъла на думи­
т е . Например буква Ь в дум ата (АДЬ (йадйо-ядене)
се четяла ЙО. Но е имало друга дума със същ ото
звучене и същия състав букви - 1АД А (й ад ъ й о -о т­
рова), к о я т о се е различавала о т първата по това,
че между звука д и звуците йо е имало допълните­
лен звук ъ. Този звук не е можел да се предаде само
със знака Ь. З атова е било нужно в много кратък
срок да бъде създаден допълнителен знак, за к о ет о
говори в св о е т о съчинение Черноризец Храбър, к а т о
попеж е с а п остр еи д ж ть н сфе...
За различаване на буква Ъ о т новия знак са добави­
ли в горния край на о т в е с н а т а греда на Ь една хо­
ризонтална чертичка с направление наляво, с к о я т о
образува прав ъгъл и по т о з и начин буква Ь се е пре­
върнала в нова буква А. По-късно о т в е с н а т а й гре­
да се е наклонила надясно.
Буква А можем да разгледаме к а т о произлязла о т Ь
с добавка на хоризонтална чертичка за звука Ъ, ко­
я т о общо звучи ЙОЪ или ЪЙО.
Подобно на буква "В буква А е сложна буква. 1я носи
6 себе си звука Ъ и сричкотВорителния звук Й О (Ь),
3а да може да се образуват правилни отворени
срички. Освен т о в а буква А служи да нюансира зву­
ченето на близки по звуков състав думи к а т о ДЬПЬ
и ДАЛО, СЬЛЬ и САЛЬ.
БУКВА ф
Буква ф е оформена по-късно о т знаците Ш и ТЬО.
За нея и 3а буква А може да се каже, че т е са е тап
о т преработването на азбуката и да се употреби
фразата на Черноризец Храбър: По-добре е по-късно
да се преработи (ПОТВОрНТН), о т к о л к о т о първо да
се сътвори.
МО ШТЪ Л0
МО ШТЪ ПЖ
Към горните букви можем да прибавим и знаците
3а кирилските букви 1Ж, IA и Ъ1.
69
Б У К В А 1Ж
Старобългарската буква К не е влизала в съ ста­
вен ата първоначално азбука и е оформена по-късно
к а т о допълнително йотувана буква, т .е . пред бук­
ва Ж е поставена механично буква I.
През 9^0 г. в надписа на М остич я срещаме свърза­
на с триъгълната ч а ст на Ж. В Супрасьлския ръко­
пис е свързана по средата. През 1016 г. във Владис-
лавовия надпис е представена к а т о две отделни
букви: буква I (Й с две точки) и буква Ж, без да са
свързани.
Знакът 1Ж в късностаробългарските и в ранносред-
нобългарските ръкописи, след к а т о отп ада носо­
в и я т звук N и ч е т е н е т о на О и Y к а т о отделни
букви се слива в У, се смесва или дублира с буква Ю
(1Ж = IOY(N).
В Добромировото евангелие, писано през ХИ 6- бук­
ва 1Жп е поправена през XV в. в Ю или 0у или £. В
първия случай правилно е възстановено звученето
на знака без носовия звук.
Б У К В А IA
Старобългарската буква IA също не е влизала в със­
т а в а на първоначалната азбука. Тя е оформена как-
т о буква 1Ж.
Б У К В А Ь1
Буквата Ь1 не е била в състава на първоначалната
кирилска азбука.
Следните думи, разделени по отворени срички, ни
показват, че Ь и I са отделни знаци:
Mb Л0 ГО
Mb ло г ь 1
Mb ло г ь 1 ш тн
мйо но гйо и шти
К огато се е сменила си стем ата за създаване на срич­
ки, знаците Ъ и I са се свързали в един общ знак bl.
Разгледахме откъде произлизат и как са създадени
формите на 1 4 - т е новообразувани кирилски знаци.
Зад формите на буквите обаче с т о и звуковото зна­
чение на знака.
В старобългарските азбуки - Кирилицата и Глаго­
лицата - има знаци, на к о и т о не е определена зву­
ковата сто й н о ст .
Звученето на знаците ЯХ, КЗ, 2 , Б, Ж, Y, Ш, Ц, Ю е
известно и сигурно.
О ста в а несигурно звуковото съдържание на букви­
т е Ь, В , А, А и Ж.
В учебниците т я х н а т а звукова с т о й н о с т е услов­
но определена.
По-късно прибавените знаци IA и 1Ж са йотирани-
т е букви А и К , но звученето на в т о р а т а им ч а ст
също не е изяснено.
За буква ф се спори дали звучи ШТ или ШЧ или
Ш ТЬО и пр.
В буква Ь1 звуковата с т о й н о с т на първата ч а ст е
несигурна.
Ще се опи там е да представим съвсем накратко
наш ите наблюдения за съдържанието на звуците в
т е зи букви, к а т о използваме съставките, о т к о и то
=<Звуков Поток Светлина>=
Фиг.у8 Различни форми на буквите Ц, 2 , Ж, Ю и V според естампажи от епиграфски паметници
са оформени, м я с т о т о и значението 6 дум ите и
промените, к о и то са претърпели през р азви ти ето
на писм ен остта и 6 писмената практика.
Ще си послужим освен с нагледната прилика между
формата и сти л а на ш р и ф товете и с изследване,
подсказано ни о т филологията и специално о т про­
фесор Иван Гълъбов върху графическото означаване
на думите, к о и то съдържат к а т о говорен елемент
Знаците Ь и Ъ не само к а т о отделни знаци, а и
м я с т о т о , к о е т о заем ат в д ум ата и съчетан ието
им с другите знаци12.
С т а р а т а кирилска буква Ъ се отбелязва в учебни­
ц и те с названието f£pb и за нея се определя фоне­
т и ч н а т а с т о й н о с т между Е и И (ь, I).
Да проверим звученето на знака Ь как тр ябва да се
произнася в славянските думи, за е ти о т гръцкия
език, к о и то и м а т същ ото съдържание, смисъл и съ­
щ о т о звучене.
IKO N IO N TPOEIAPION X ITQ N ION ПЛ 1СКАС
НКОЛЬСКД ТрОПАрЬ X 'TO nb ПЛЬСКА
Там, където в славянската дума има буква Ь, 6 гръц­
к а т а дума със същ ото звучене и смисъл има знаци­
т е Ю или I.
С ъ щ ото можем да видим и в думи, к о и то са в пра­
ста р о р од ство с латински език.
INDICTIO VIDUA HOSTIS OVIS NOCTIS LINUM
НПЬДНКЬТЬ ВЪДОВА ГОСТЪ ОВЪЦА ПОфЬ л ьп а
Ф ор м ата на буквата \, к о я т о е взета о т Азбуката
о т Плиска за образуване на кирилския знак Ъ, също
Звучи Ю.
Иван Добрев в „Старобългарска граматика. Теория
на основите“ София, 1982 стр .29 и 30 пише:
„В края на д ум и те в затворена сричка с т а р и т е
гласни са се променили по по-особен начин. С т а р о ­
българските им с ъ о т в е т с т в и я са следните:
I. os >Ъ ios> b
II. on>Z ion> b
III. us, un> A is, in > b
Преходът u s> Z u is> b (III) в крайна позиция пред­
ставлява закономерна промяна на и в Ъ и на г в Ь
70
наред със загубата на крайната съгласна ( т . нар. за­
кон за отваряне на сричката)...“
Р А З В О И НА БУКВА Ь
К А Т О З ВУК И М Я С Т О В С Ъ С Т А В А НА ДУМАТА
В новосъздадената старобългарска писменост въз
основа на славянския словесен м атериал са били
оформени сричките на някои старобългарски думи
с пом ощ та на буква Ь, 3а да се образуват правилни
отворени срички. Обикновено т ези срички са били
къси, създадени о т съгласна и гласна. Гласните 6 на­
чалото и средата на дум ата са оформяли сам осто­
ятелна сричка.
Това проличава много ясно о т изграждането на
сричковата с т р у к т у р а на з а е т а т а чужда дума
НПЬДНКЬТЬ, к о я то е позната о т латински к а т о
INDICTIO,
Н ПЬ ДН КЬ ТЬ
I N DI С ТЮ,
но сричките не се разпределят според правилото 3а
о тво р ен а та сричка. З атова звукът Ь е влязъл меж­
ду съгласните ПД и КТ и след Т, 3а да образува о т ­
ворена сричка, без да се изменя смисълът.
Тук буква Ь участва само к а т о сричкотВорителен
Знак.
Буква Ъ са поставяли между две поредни съгласни.
Тя е давала йотиран гласен звук О към предходната
съгласна, за да образува отворена сричка, например:
ДПЬКурД, ДЬПЬСЬПЙ, рьвьповдтн, ТЬМЬПНЦД,
ДЬПЬ, АЛЬУЬПЬ, ^ЬВТ^(Ь)ДА, ВЬСВХЬ, ВЬДОВА,
ДЬЛЬЖЩб
и имената:
ДПЬДрЪА, АВЬГОУСТА, МДрАТНПА, ВДрДВДрД,
кьтрнль, герьгн.
Виждаме, че буква Ь, а също и буква 1з и по-късно и
буква Ъ са имали функцията на сричкотворителни
Знаци, т .е . пом агат за образуване на правилни о т ­
ворени срички 6 думи с поредни съгласни, за да за­
вършва с гласна всяка сричка. А понякога служи и 3а
сричкоразделителен знак или да разделя дум ата на
две части и да разпределя ударението. В думите:
=<Звуков Поток Светлина>=
i l ь b bi b
\ ъ г и г ъ
фиг. 79 Различни форми на буквите Ь и Ъ според естампауки от епиграфски паметници
гр ъ ка вьдова льпа овьцд м ьсть м ьглд
ГР1К О С VIDUA LINUM OVIS M IC 0 O C О М 1ХЛН
буква b участва със с в о е т о звучене 6 изграждане на
смисъла на дум ата и същевременно оформя о т в о ­
рена сричка. Това има много важно значение за бъ­
д ещ ата съдба на боровата гласна. Освен т о в а има
думи, к о и т о за стъ п в а т д в а та вида на уп отреба на
буква b - к а т о сричкотворител и к а т о участник
в изграждане смисъла на дум ата, например дум ите:
AAbVbHb, ДЬПЬСЬ, ЖЬрЪЦЬ, ТЬМЬПНЦА.
В т р и т е думи първата буква Ь участва к а т о срич-
котборител, а в т о р а т а участва в изграждането
смисъла на дум ата. В ч е т в ъ р т а т а дума в т о р а т а
буква Ъ е сричкотворителна.
Всъщ ност буква Ь не е служила да даде „м е к о стт а “
на предходната съгласна пред Ь, а е участвала дей­
но 6 изграждане на сричката на думата.
Звученето на знака b не се влияе о т м я с т о т о , ко­
е т о заема, т .е . дали е в „силна или слаба позиция“.
Този начин на създаване на сричката е бил прост,
елементарен и бързо се е усвоявал.
Ф а к т и т е ни д ав ат основание да твърдим, че в пър­
воначалният си графичен вид много думи са били
изградени с по-голям брой срички, а някои - съз­
дадени изключително с пом ощ та на буква Ь, напри­
мер: вьрьхь, църьш, дърь^ь, сьвьръшбпне,
ВЬПЬЛЬ и пр.
Следователно о т посочените досега примери мо­
жем да извадим заключението, че:
1. Буква Ь, к а т о двугласна ЙО, служи да създаде о т ­
ворена сричка с о стан ал ата сама съгласна, без Яа
участва 6 изграждане смисъла на думата.
2. Буква b взема участие в изграждане смисъла на
дум ата със св о е то звучене ЙО.
3. Буква Ь служи да раздели две гласни или да разде­
ля дум ата на две части и разпределя ударението.
ПЪРВО ИЗПАААНЕ
НА Н Я К О И С Р И Ч К О Т В О Р И Т Е А Н И З Н А Ц И Ь
За да се облекчи ч етен ето, к а т о се намали б р о я т
на сричките 6 думата, постепенно с т а р и т е кни­
71
\
жовници са пристъпили към изолиране и освобож­
даване о т сричкотворителния знак Ъ 6 онези мес­
т а , където не е взел участие в изграждане смисъла
на дум ата и където две съгласни и м а т аф и н и тет
помежду си к а т о ВД, ВС, ЗД, КТ, МП, ПД, ПС, СВ,
СМ, СТВ, ШП и пр. и се свързват със следващата
гласна, без да нарушават правилото за отво р ен а та
сричка:
МЬПОГЬ НПЪДНКЪТЬ СЪМЪШЬПНШ (ПЬ1, З.Б.)
М-ПОГЬ НП-ДНК- T b С-МЪШ-ПНКЬ! (114а,И . 3л.)
и б р о я т на сричките се намалява.
СМЯНА
Н А П Р А В И Л О Т О ЗА О Т В О Р Е Н И Т Е С Р И Ч К И
Според учените13 изключение в създаването на
срички правели някои съгласни или „сон ан тн и те“
съгласни р и А. Тук тр я б в а веднага да отбележим,
че буквите р и А не създават сами отворени срич­
ки, ако към т я х не е прибавен сричкотворителни-
я т знак Ь или друга гласна. „С о н а н тн и те“ букви р
и А само м о га т да привличат към себе си една или
повече съгласни, за да образуват с пом ощ та на
буква Ь отворена сричка. Тази функция да привли­
ч а т към себе си съгласни са придобили след изпа­
дане на някои знаци Ь, к о и т о не са взимали учас­
т и е в изграждане смисъла на дум ата. Д отогаВа
буквите р и А са били обикновени съгласни, за ко­
е т о ни подсеща дум ата ГЬрЬЦТзДЬ или ...ГЬрЬН
о т Добруджанския надпис о т 943 г.14 Сричкотво-
р и т ел н а та буква Ь е поставена пред и след буква
р. Това предполага, че съгласната р са я смятали 3а
обикновена съгласна и още не е привличала към
себе си други съгласни. Освен т о в а правописът е
no-архаичен, к о га т о още не е изпаднал първият Ь
пред буква р.
I ЕТАП
В първия ет а п на развитие на съчетанията Ь р -Ь А
най-напред е изчезнал знакът Ъ след съгласните р
или Л и „сонан тн ите“ съгласни р и А са правели
връзка със следващите съгласни. Сричкотворител-
н и я т знак Ъ се пише пред буква р или А, например
=<Звуков Поток Светлина>=
UbpKU. ВЪрХЬ. ДЬр^Ь и дава гласна към съгласна­ една след друга срички, изградени с помощта на
т а пред него. А звуците р и Л правят нова сричка сричкотворителната буква Ь, т о и двете срички
със следващата ги съгласна и звука Ь. на м ястото на Ь получават звука Е:
В надписа на Хартофилакс ПаВел още седи съчета­ OTbVbCTBO отечество
н и ето Ьр 6 дум ата ЦЬрКЬ1. А в керамичните плоч­ ОЦЬТЬПД оцетенъ
ки о т Преслав - съчетанието ЬЛ в дум ата rpbVbCKbl гречески
пе о п ь л т ъ с к [ь ш х ъ ] и со м ь д у н м (ь ). БОЖЬСТБЬПД божественъ
В македонския кирилски л и с т намираме ВЬрХЬ, ПбУЬСТЬПК нечестенъ
ДЬрХЪ, ГЬрДЬ, ДЬрХОСТНЖ, ДЬЛЬЖД 1€, НГЬЛНПЬ. 3. К о га т о д ум ата е съставена о т т р и или повече
В новобългарския език са запазени т е зи съчетания. срички, но само последните две са изградени с по­
II ЕТАП м о щ та на сричкотворителния знак Ь, т о първата
О т 900 до 950 година е станала см яната на съче­ о т т е з и две последни срички получава нов звук Е:
т а н и е т о о т звуците Ър и ЬЛ със рЪ и ЛЪ и с ъ о т ­ БНСЬрй бисеръ
в е т н а т а размяна на буквите. Д о к а то след 950 г. ОТЬЦЬ отецъ
вече връзката на звуците р и Л ста ва с предходна­ ст&ръцъ старецъ
т а съгласна и сричкотворителния знак Ъ се пише КОПЬЦЬ конец
след р и Л. КОХЬЛА козелъ
В надписа М остич вече са разменени знаците - Ьр ОрЬАЙ ореаъ
ста ва рЪ в дум ата УрЬГ 0уЪЬ 1Л 1А, УрЬПОрН^ЬЦЬ, огпьпг огненъ
СЬВЬрШН. В Енинския апостол е САВрйШН. В над­ 4 . К о га т о д ум ата е съставена о т две срички, из­
писа на Самуил - КрЙСТКХ^- градени с пом ощ та на сричкотворителната буква
Така се намалява б р о я т на сричките. Ъ (или Ъ) и когато не се изменя смисълът и се дуб­
Периодът на спазване на правилото 3а о тво р ен а та лира с друга дума със същия състав знаци, т о в пър­
сричка е бил д о ста продължителен, заидото нами­ в а т а сричка на м я с т о т о на знака Ь (з&ука ЙО) се
раме в надписите на Хартофилакс Павел, на кера­ явява нов звук (Е) и буква 6:
мичните плочки, на ЛСВПй, на М остич и Битолс- ДЬПЬ М ЬУЬ ж рьць ВЬПЛЬ
кия надпис на Йоан Владислав о т 1014 г. и на мно­ денъ мечъ жрецъ вегтъ
го други м еста, че т е к с т ъ т е фиксиран според по­ изключения:
казаните изисквания 3а оформяне на сричката. ТЬСТЬ прьсть КрЪСТЪ
ВТОРИ ПЕРИОА тъстъ пръстъ кръстъ
Н О В Н А Ч И Н НА С Ъ З Д А В А Н Е Н А С Р И Ч К И Замяната на Ь с нови звуци Ъ и Е предизвикало на
След изпадане на ненужните букви Ь и съкращаване някои м еста много важни изменения в стр у к т у р а ­
броя на сричките, са станали важни промени. т а на думата. Преди всичко се изменят връзките
При натрупване в някои старобългарски думи на между гласните и съгласните в думата. Конструк­
няколко срички една след друга, образувани с по­ ц и ята на сричката ста в а по-сложна. Дава се въз­
м ощ та на буква Ь, дум ата звучи монотонно. За да мож ност 3а нов начин 3а създаване на срички в ду­
се наруши м о н о т о н н о ст т а о т редуването на пов­ м ата, к а т о се измества правилото 3а отвор ен и те
та р я щ и те се няколко еднакви звука Й О и да се раз­ срички. Сричката може да завършва на съгласна и се
нообрази звученето на думата, са били направени намалява б р о я т на сричките. Н овият звук (Ъ и Е)
нововъведения. обединява около себе си д вете съгласни о т предход­
Постепенно е започнало организирано изменение на н а т а и следващата сричка в една нова обща сричка.
Звученето на Ь в дум ата и са били създадени с т р о ­ О с т а в а един свободен Ь. По-късно знакът Ь (зву­
ги граматически норми 3а изграждане на звуците Ь к ъ т ЙО) при някои съчетания на звуците ста ва из­
в думи, чиито няколко поредни срички са постр ое­ лишен, защ ото губи сво я та функция на сричкотво-
ни с пом ощ та на сричкотворителната буква Ь. р ител и се превръща в сричкоразделител.
Тези изменения са запазени в съвременните българс­ ПРЕХОДЕН ПЕРИОД
ки думи: През първата половина на XI век буква Ь, к о я т о ос­
1. К о га т о началната сричка на дум ата е изградена танала к а т о отделна буква в състава на сричката
с пом ощ та на ср и чкотворителн ата буква Ъ, взима и служила 3а сричкоразделител, получила нова гра­
участие в изграждане на смисъла и с т о и пред две фическа форма или, казано по друг начин, била за­
една след друга също так и ва изградени с Ь срички, м естена о т извита плитка есобразна чертичка (}).
т о първата получава на м я с т о т о на Ъ звука Ъ, Нея поставили на м я с т о т о на буква Ь в горната
в т о р а т а на м я с т о т о на Ь получава звука Е, а ч а ст на реда.
крайната се запазва Ь (при едноеров правопис с Ъ В Хилендарски л и сти 15 В Супрасълски сборник
о ста в а Ъ): пьшепнцд прАВздсиж срьдьцд
ТЪМЬПЬ СТЬКЛЬПНЦА ЛЬСТЪЦЬ гЛиепнцж прдв>до1Ж срьд^цд
тьмень стъкленица лъстецъ пшелнцд
2. К о га то 6 средата на дум ата има две поставени В Берлинския сборник о т X III-X IV век м я с т о т о на

72

=<Звуков Поток Светлина>=

Ь е отбелязано с дбе наклонени надясно и нагоре ус­
поредни чертички (^).
Този период ще наречем преходен период, защ ото
Знакът f или & показба, че някога на тоба място е
имало букба Ь и читателите трябвало да съобра­
зяват какво е било графическото означение на с т а ­
р ата дума, да свикнат с новото графическо озна­
чаване и звучене на новата дума.
Този начин на писане на буква Ь е продължил дълго.
За него говори през щ Ь г. К он стантин Костенечки“
и нарича н овата форма на буква Ъ МАЛЬ1Н £р*1_|Ь и
определя м я с т о т о му.
Този нов знак за Ь е известен още к а т о диакрити­
чен знак под и м ето ПАЕРЧИК17, epuk, napek.
Буква Ъ е преминала през следните периоди на раз­
витие:
I. съзидателен
период АЛЬЧЬНЬ Д ЬН ЬСЬ ЖЬРЬЦЬ
II. нарушаване на
м о н о т о н о с т т а АЛЬЧЬНЬ ДЬНЕСЪ
III. преход,
Заместване АЛЬЧЬНЬ
IV. — АЛЧЬНЪ Ж -РЬ Ц Ь
V. създаване на
нова сричка АЛ-ЧЕНЪ Д -Н Е С Ъ Ж -РЕ Ц Ь
С таробългарската буква 'Е следва р а зв и т и е т о на
ф орм ата на буквата Ь. За нея в учебниците опре­
д ел я т звуковата с т о й н о с т А - широко Е.
В началния период на старобългарската книжнина
срещаме думи изцяло за ети о т гръцки език. По-къс­
но т е са били заменени с новосъздадени.
Буквата К се среща в старобългарски думи, к ои то
са в прастаро р одство с гръцки думи т а м , където
6 оригиналната гръцка дума има знаците АЮ, EI,
ЕП и др.
Л АЮ С M A0 0 АЮ С ФАР 1С А Ю С ElAAP
Л 'В ВЪ MATT 'Е Н фАрНС Ъ Н -Е ДЬ
А в старобългарските думи о т латински произход
- т а м , където в оригиналната латинска дума има
Знаците АЕ, EJ, ОЕ, ЕО и др.
LAEVUS A'EBZ
CAESAR ЦЪСАрЬ
GALILAEA ГАЛНАЕА
SEJA СВАТИ
SEJUNGO СБ 1Ж
РОЕТА ГГВТН
VIDEO ВНДЕТН
Тези дифтонги показват, че звукът Е о т буква 'Е е
Звучал различно о т звука на обикновената буква £.
По-горе отбелязахме, че буква 'Е е съставена о т
два знака, свързани в един и съдържа звуц и те Е+
ЙО. Ч е т е н е т о може да започва най-напред о т зву­
ка Е и след него Й О или о т звуц и те Й О и след
т о в а Е. Заради т о в а може би се нарича „Е двойно“.
ПЪРВИ НАЧИН НА ЧЕТЕНЕ НА БУКВА Ъ
П ъ р в а г р у п а д у ми
При първия начин на ч е т е н е т о на буква 'Е трябва
да се започне о т звука Е и след т о в а да се произна­
73
с я т звуците ЙО, т . е . ЕЙО, напр. ГЛЛПЛВЛ. разгър­
н а т о се ч ете ГАЛНЛЕЙОА. Звуците Й О разделят
гласната Е о т сам о сто я тел н а та гласна сричка А.
През и сторическото развитие на д ум ата с т а в а т
различни промени на последните срички, звуц ите
о т буква 'Е се разпадат, звукът О изчезва, а звукът
Й преминава към гласната А и я йотира.
Д ум ата ста ва ГА\НЛ£1А.
В съвремения български език има много думи, писа­
ни някога с 'Е, к ои то са запазили ч а ст о т звучене­
т о ЕЙО:
ПрЬДОАЕТН ПрКСВАфбПЬ ШДЕАЛО PI'E
преодолея преосвещен одей—ало ней(о)
Те ни помагат, когато искаме да установим поред-
н о с т т а на звуците в буква "Е.
Х арактерен пример за нас е п р ед ставк ата ПрЬ,
т у к запазена к а т о ПРЕО. Ясно е, че междинният
звук Й е изчезнал. Тази представка ПрТ> се равнява
на л ати н ската представка или предлог PRAE.
ПРЕ+Ь се ч ет е ПРЕЙО.
В д ум а та ПрЬДАТН - „предам“, к о я т о можем да
сравним с латин ската дума praedatus „даден по-рано“;
ПрТзСТОЛЪ - с л ати н ската дума prae-sto „сто я нап­
ред“; np'ECAABb и пр. буква 'Е дава гласна Е на съг­
ласните Пр и свързва д вете части на думата.
В дум ата СВАТИ (разгърната СбЬАТН = СЕЙОАТН)
сложната гласна 'Е има функцията да дава гласен
звук Е към съгласната С и в т о з и случай се явява
к а т о сричкотворител, а същевременно с в т о р а т а
си ч а ст Й О служи к а т о сричкоразделител и о т д е ­
ля гласната 6 о т гласната А к а т о сам остоятелна
сричка. Със звуците ЙО (йоти р ан ото О = Ь) създа­
ва преход към гласната А. По-късно т о з и преход се
отразява к а т о ЕЙ (сейте), накрая се установява,
к а т о се свързва със звука А, к а т о IA и Я (сейач,
сеяч). Ако реставрираме и м ето АНДРЕЯ в негова­
т а ста р а форма, ще получим в срички следното:
А ПЬ Др 'Е А - стар вид на думата
А ПЬ Др 6 Ь А - като разгънем буквата "Е
на Е и Ъ
а нйо др е йо а - пълно звучене
А ПЬ Др £ (А - поправка в лист 162 р. 4
от Добромировото евангелие
(на) АПЬДр£А
Тук виждаме два момента о т р азви ти ето на буква
'В и на буква IA. Най-напред буква ГЕ се е разпадна­
ла на д в а та си основни звука Е и ЙО, но в т о р а т а
й ч а ст (ЙО) вече е изгубила крайния звук О и е
остан ал само звукът I. Той обаче преминава към
буква А и се слива с нея, к а т о образува йотувана
А = (А. Това се дължи на з&уците Й О о т разгъна­
т а т а буква 'Е, к о и т о о с т а в а т свободни и с т а в а т
разделителна сричка.
ВТОРИ НАЧИН НА ЧЕТЕНЕ НА БУКВА Ъ
В то р а г р у п а д у ми
При т о з и начин на четене най-напред о т буква 'Е
тр ябва да се прочете Й О и след т о в а звукът Е.
В едностайни те думи к а т о IfECApb (разгъната
=<Звуков Поток Светлина>=
@ t Ф ■£'t ■£
Фиг. 8o Буква ”6, поставена във фигурата модул. Аруги форми на буква Е от епиграфски и палеографски паметници
ЦЬЕСАРЬ = ЦЙОЕСАРЙО) буква 'Е в първата си
ч а ст (ЙО) дава гласен звук на съгласната Ц, а в т о ­
р а т а ч а с т (Е) уч аства в създаване смисъла на ду­
м ата .
В дум ата ДН М Н КП Ь (в Басараби, рис.4b) звукът Ь
= ЙО о т буква 'Е се ч ете преди звука Е и разделя
гласната Н о т гласната Е, к а т о същевременно
свързва д в е т е ч а сти на слож ното име ДН М Н +
ЙОЕЙЙО, или КупрЬГВПЬ = КЮ ПРНЙОЕЙЙО.
С ричката Й О уч аства в изграждане смисъла на
в т о р о т о име. В т о р о т о име срещаме сам о сто я ­
тел н о к а т о СЕПЪ = ЙОЕНЙО (в Басараби, рис. 2 и
в надписа „ВД ТЗДЛДПНЦА“, по с т е н и т е на Плис­
ка, 6 Зографското евангелие и др.).
И м ето КЛЛЕЛНЬ можем да прочетем по два начи­
на - К А А Й О Е А Ш О или КАЛЕЙОАЙЙО.
В дум ата ЕГВПЬЦЬ буква 1з дава гласна Й О след бук­
ва В, 3а да стан е предлог ВЬ, а Е оформя смисъла
на в т о р а т а ч а ст на думата:
бПЬЦЬ = Е Ш О Ц Й О .
Старобългарската дума ПрЬВТЗПЬЦЪ има две значе­
ния: 1. първенец18 и 2. пръв по рождение, първа рожба,
първороден.
Ако разгледаме дум ата ПрЬВТ>Г1ЬЦЬ виждаме, че т я
е съставена о т две части: ПрЬВЬ и о стан ал ата
ч аст бПЪЦЪ. Това е ясно показано и в съвременния
превод.
Д у м а т а можем да изведем о т старобългарската
ГфЬВЬ - пръв; гр. aiveco - хваля; гр. aivEOiq, ешс, -
похвала; гр. aivExoc, - достоен 3а похвала, похвален.
Това определение се отнася 3а първото значение на
думата.
В т о р о т о значение може да се определи о т пат.
enitor- раждам: enlxus - раждане; enatus, о т enascor
- появявам се. Изглежда, че има някакво съвпадение
на звученето между гръцкия и латинския изговор на
дум ата, но полученият смисъл е различен.
Д у м а та МЛДДЕПЬЦЬ - дете, младенец е съставе­
на по същия начин: о т МЛЬДЪ и бПЬЦЬ.
Най-напред ще четем знака Ь, съдържащ се в края
74
на дум ата МЛДДЬ и след т о в а звука Е о т начало­
т о на следващата дума.
В по-късното развитие на дум ата звукът Е о т 'Е е
престанал да звучи и дум ата е писана без него -
МАДДЬПЬЦЬ. След т о в а в т о р и я т Ь се видоизменя
в 6 - имлддьпець.
Намираме дум ата МЛАДЬПЦЬ в Евангелие о т 1361 г.
(Народната библиотека Св. Св. Кирил и М етодий
№31 (82), л и ст 92, ред 5), където виждаме, че пър­
в а т а съставка Ь о т буква 'Е е престанала да бъде
сричкотворител, а буква 6 е изпаднала.
Можем да видим нагледно механиката на образува­
н е т о на буква "Е при събирането на дум и те ПЪ
6СМЬ, П€ (€СМЬ (нйо есмйо или не йесмйо), по-късно
П£ £СМЬ в една обща дума. Буква Ь и буква 6 се съ­
единяват и образуват общ ата буква "Е. Д ум ата се
превръща в [ТЕСМЬ, к о я т о също звучи (нйоесмйо или
нейосмйо).
В Хилендарски листове о т XI век, л.Т, II колона,
ред 13 намираме дум ата £МЬ£БЬ1 написана с разгъ­
н а т и т е съставки на буква 'Е - Ь и £. Това ни по­
казва нагледно как в т о з и случай се ч е т а т звуците
на буква Ъ - ЗМЙОЕВЙОИ.
Д у м и те СГДр^Н, СТДрЪНШН, CTdp'ElE и ЛОВЪН,
ПОВКНШН, П0В,Е1€ са сравнителна степ ен на при­
л агател н и те ПОВЬ и £ТДрЬ - старец. О т т я х
много лесно установяваме, че най-напред тр ябва
да прочетем звука йо (Ь), а след т о в а звука е.
Получава се следното звучене: старйоей, старйоеиши,
старйоеие новйее, новйоейши, новйоейе, .
Показаните примери дотук ни д ават основание да
обърнем внимание на запазеното о т тр ад и ц и ята
наименование „Е двойно“, дадено за буква 'Е, и да ус­
тановим, че т о не се отнася 3а графическата фор­
ма на знака 'Е, а 3а двойния, двоякия начин на ч е т е ­
не на буква ГЕ, т . е. четене по два начина:
1. Четене к а т о £Ъ = ейо
2 . Четене к а т о Ь£ = йое
ПрГБДДТН срещу ПрЬКЕПЬЦЬ
Пр£ЬДАТН срещу ПрЬВЬ£ПЪЦЬ
=<Звуков Поток Светлина>=

Фиг. 8i Буква ж от палеографски паметници. Буква А от първобългарски надписи. Буква т, поставена във фигурата модул.
Apyzu форми на буква А от епиграфски паметници
С М Е С Е Н Н А Ч И Н НА ЧЕТ Е НЕ НА Б У К В А Ъ
Тре та г р у п а д у ми
Б т р е т а т а група се включват думи, съставени о т
две части, в к о и то буква 'В участва в д вете части
и се ч ете по д вата начина:
Д ум ата Пр 'В Д 'В ДЬ - прадядо,
Пр 6Ъ Д Ь£ ДЬ.
Първата буква 'В се чете ейо (Е+Ь), а в т о р а т а - йое
(Ъ+Е) също и 6 дум ата
Пр 'В ПНТ 'В ТН П рЪ П Н ТЪ 1Ж ПргВПНТВ1€ШН
пр еъ п и т ье т и пр еь п и т ье йоуп — края на дум ата СЛШЕГВПСТВН (Чернорщец Храбър) и
Старобългарската гласна буква 'В е сложна по фор­
ма и по звучене. Видяхме, че т я е съставена о т
сричкотворителната буква Ь и към нея е прибаве­
на буква 6. Обикновено я намираме т а м , където в
гръцките и лати н ски те думи, послужили за основа
на същите по смисъл и звучене старобългарски ду­
ми, има изброени по-долу дифтонги и на онези мес­
т а , където се свързват две думи или две части в
една дума. Първата дума завършва с буква 6 или Ъ,
а в т о р а т а започва с £ или Ь.
Звученето на о б щ а та форма на буква 'В с ъ о т в е т ­
с т в а на звученето на гръцките дифтонги аш , си,
£i, ££i, £со и л ати н ск и те дифтонги ае, ei, ео, eji, ое,
к а т о към някои о т т я х се прибавя и звученето на
буква Ь (йо).
Според начина на ч е т е н е т о на буква "В можем да
разделим думите, в к о и то участва буква 'В, на т р и
групи.
1. Буква 'В се ч ете Е+Ь = ейо
2. Буква 'В се ч ете Ь+Е = йое
3. Първата буква "В о т думата, съставена о т две
части, се ч е т е Е+Ь или Ь+Е, а във в т о р а т а ч а ст
-о б р а т н о Ь+Е или Е+Ь.
С ричкотворителният знак Ь запазва звученето си
и функцията си да помага за образуване на правил­
ни отворени срички и понякога изпълнява още една
задача - к а т о сричкоразделител. При първия начин
на четене звукът е образува с предходната съгласна
сам остоятелна сричка. Тук звукът йо (Ь) има функ­
75
+3
>
ц и ята на сричкоразделител, в случая дели две думи
или части. Той о става сам остоятелна сричка.
При втория начин на четене звукът йо дава гласна
на предходната съгласна и образува сричка с нея.
Звукът е о ста ва сам остоятелна сричка.
С ъчетанието Ь+Е, скрито, в буква 'В е подобно на
съчетанието Ь +I при Ъ1, напр. ПрЬЕГВ1€. Тук 15 е
равно на Ь+Е = ЬЕ, к о ет о е подобно на Ь1 в дум ата
пръвъш нхъ .
Много интересно съчетание на звуци се получава 6
фДрНСВ! Ф + G Q S A T (Зографско евангелие, пл8,р.ю),
където буква 'В се свързва с буква Н или I. К а т о раз­
гънем буква 'В, ста в а следното:
сл со в ъ б тстб ьн, фдрнсеьн - ьн. Буква Т) запазва
к а т о първи свой звук е, а втория го предава към Н
или I, за да образуват звуците ери= ЬН или Н и да
оформи знака за множествено число.
Това също доказва и в д вете азбуки - Кирилицата
и Глаголицата,- че старобългарският език е изгра­
ден в първоначалния си вид върху звука йо=Ъ, т .е .
върху нормите на едноеровата с Ь Преславска шко­
ла. Тук трябва да си припомним каква важна роля
играят звуците йо 6 Азбуката о т Плиска.
Буква 'В съединява две думи или две ч асти в една
дума и същевременно поставя граница между т я х
чрез сричкоразделителния знак Ь.
Звукът йо (Ь) о т 'В разделя образуваните с е й дру­
га гласна две поредни гласни, например е о т и, е о т
а, за да не се н а т р у п в а т една след друга две гласни
срички.
Буква 'В се ч ет е е+йо к о гато звукът Ь (йо) трябва
да раздели две следващи една след друга гласни, нап­
ример при G'BA.TH - с е ь а т и .’Да не се събират две
гласни една след друга и всяка поотделно да обра­
зува сричка.
Понякога звукът йо. дава йотация на в т о р а т а глас­
на - ЙоА, ЙоН, ЙоЕ.
Например ГАЛНЛЪД - ГДЛНАбЬД = ГДЛНЛ(ЙО)Д ^
ГАЛПА61А -♦ Я.
=<Звуков Поток Светлина>=
Фиг. 82 Различни форми на буквите U и 3 ! от епиграфски паметници
1. Буква 1з се употребява, за да създаде сричка след
съгласна.
2. Буква 'Б се пише в началото на думи след пред­
ст а в к и т е Прб, ВЪ, ДЪ, Kb, Mb, ПЪ, СЬ и ги свързва
с основата на думата.
3. Буква "Е се употребява за различаване на сходни
по звучене, но различни по смисъл думи.
Буква "Е служи за разпределяне на ударението, к а т о
3а целта създава една допълнителна сричка йо.
Буква Т> се пише пред инфинитивното окончание -
ТН. Тя свързва крайния Ь на п рилагателното и с
прибавеното 6 образува инфинитив с окончание
6ТН, а сегашно време - с окончание 61Ж (ейоуп).
СТДрЬ БОГАТЬ СЛДБЬ р&^ОуМЬ
стлрътн богдтБтн ослдбЪтн рд^оумЪтн
стдрьетн Богдтъетн слабьстн рд^оумьетн
стАръаж богд.ть61ж слдбь61Ж рд^оумьек
Д ум ата О брЩ БТГО В Ь о т надписа върху тух л а о т
Търново о т 1435 г. трябва недвусмислено да проче­
т е м (териз)бейогов или бейгов, не може да се про­
ч ете бягов. Сега са запазени дум ите бейов, бейовка,
бейски и бегов.
Освен горните думи ще използваме някои съчета­
ния на букви, 3а да се убедим, че буквата 'Б наи сти­
на е звучала ейо.
В Д обром ировото евангелие, с т р . 302, е у п о тр еб е­
но сам о сто я тел н о съ ч етан и ето на знаците 'БМ
к а т о местоимение. В Енинския ап о сто л т о в а съ­
четание намираме в д ум и те Д БЖ Тй (7а, р. ю ) и
Д БЖ ф Д (76, р.17).
Ако разгърнем буквите, ще получим:
Ъгк
ейооуп - пълното звучене
ейоуп - съкратено звучене заради повтаряне на О
еюп - съчетанието ЙОУ трансформирано 6 Ю
ею - ч и с т о т о звучене след изпадане на носовия звук.
Това разглеждане на звуците показва, че 3а да се об­
разува звукът Ю към Оу трябва отнякъде да се
прибави звукът Й, следователно т о й се съдържа в
буква 'Б (ейо).
76
Трябва да установим следния исторически развой на
Звученето на буква 'Б:
Буква 'В има пълен изговор на звуците ейо и йое.
Първоначално звучене: 'Б = ейо - ДБТН
'Б = йое — ДВТН
Изпадане на звука (О). О т буква 'Б (ейо) изпада край­
н и я т звук о. О ста в а ей.
Изпадане на звука (Й): 'Б = ео.
Изпадане на звука (ЙО): 'Б = е - ДВКУТН.
Буква 'Б загубва д вата крайни звука й и о, остава
само звукът е.
В старобългарската кирилска азбука се използват
т р и букви 3а звука (Е): 6, "Е, А.
1. 6 - чисто.
2. "В - е+йо, йо+е.
3. А. - е+уп.
Те са знаци, изменящи съдържанието на дум ата.
Буква "В и буква А служ ат да се разграничават по
смисъл еднакви по звуци и различни по съдържание
думи:
свейотйо свейота свейоштоун
светлина СВГзТЪ СЕГВТА СВГШТЙТ светя
свещен СВАТЬ СВАТА СВАШТ^К посветявам
свеунтйо свеунта свеунштеун.
Б У К В А hi
В първоначалната кирилска азбука не е имало буква
Ь1 или Ъ\. Д вете букви о т азбуката Ь и I или b и Н
са били достатъчни да се отбележи поредността на
Звуците Ь и I и т е са били четени поотделно.
О т факта, че знакът Ь1 не е имал установена фор­
ма, а е бил писан по различни начини и с различни
Знаци S, Ъ1, Ь1, ЬН, Ъ\, АН и пр. трябва да направим
Заключението, че т о з и знак не е влизал в първона­
чалния състав на кирилската азбука и е представ­
лявал механичен сбор о т два сам остоятелни знака
3а изразяване на с ъ о т в е т н и т е звуци. Това можем да
установим и о т състава на сричките в дум ите със
Знаци Ь1, к о ето ще разгледаме по-нататък.
Нагледно сме показали в н аш ата фигура модул 3а
Глаголицата, че и т а м знакът 8 , или Т , или ‘Х’ е
=<Звуков Поток Светлина>=
допълнително прибаВен към основния знак © или <©,
т . е . не се вм ества във фигурата модул к а т о общ
Знак за разлика о т буква Зк к о я т о е съставена в
модула. Буква не е един общ знак, а механично
попаднали един след друг знаци, механичен сбор о т
два знака. Знакът Ь1 първоначално се е развил в Ки­
рилицата и о т т а м е преминал в Глаголицата.
Ф он ети чната му с т о й н о с т се определя к а т о (У).
Няма числена с т о й н о ст .
В надписите ТОУДОРА (фиг. 82), Добруджански над­
пис, Мостич, Темнички, Самуил, Зографски листове
срещаме знаците Ь1 написани поотделно, нямащи
линийка за свързване и четени поотделно.
Линийката за свързване е съединила буква Ь и бук­
ва Н в една обща графема. Това начало на свързва­
не ясно можем да видим в Добром ировото еванге­
лие на л и ст 17, където е показана една много с т а ­
ра форма на буква Ь, свързана с буква Н в горната
ч а ст на Ь. С ъ щ о то имаме и в Преславските кера­
мични плочки. В Енинския ап о сто л се свързват
много характерно буква Ъ и буква Н. З ато ва буква
Ъ е особено изправена, за да образува о т в е с н а т а
греда на Н. За да се уверим, че знакът Ъ1 не е бил
включен в състава на първоначалната азбука и не е
бил една обща буква, а за изразяване на съ о тв е тн и ­
т е звуци са били използвани два отделни знака,
поставени един след друг, ще разгледаме състава на
сричките на някои думи, в к о и то о тд ел н и те знаци
Ъ и I са взели участие при изграждане на техния
смисъл.
Можем да разчленим старобългарската дума ВЬ1-
ДрД на т р и срички Bb I ДрА. Сричкотворителната
буква Ь дава гласна на съгласната буква В, 3а да се
образува отворена сричка. Гласната буква I са смя­
тал и 3а сам остоятелна сричка. Освен т о в а дум ата
се дели на представката ВЬ и същинската ч а ст на
дум ата 1ДрА - гр. ibpoco - п о т я се, гр. Ibpcog -
п о т и цялата дума ВЬ1ДрД означава „в п о т “ или
потн а; п о т н а т а ; изпотена, понеже по козината й
има водни капки, прилични на п о т .
По същия начин са съставени старобългарските ду­
ми рЬ1БД, рЪШЛрЬ, pblCb и др.
БУКВА Ж
Първоначалното звучене на старобългарската носо­
ва гласна Ж, наречена голяма носовка, е неизвестно.
В учебниците по старобългарски език се определя
със звучене „оп“.
В съвременния български език носовата гласна Ж се
е променила в звук ъ, о, а или у. Това многообразие
на звученето в съвременните български думи на
ежова м ясто, където някога е имало знак Ж, показ­
ва нагледно, че много мъчно можем да установим
първоначалното звучене на буква Ж.
В с т а р и т е ръкописи има думи, в к о и то се среща
групата знаци ОП, предлагана за предполагаемо зву­
чене на буква Ж.
Думи, с група знаци ОП, за ети о т гръцки език:
к д п о п а , п д ф л д го п ь, т е к т о п г , д р х н т е к т о п а ,
77
дфедропд, кептоурнопг.
В Темничкия надпис много имена завършват на ОП:
леопта, курюпг, ф1ЛОкпмоп.
В Енинския апостол:
АМ ВО Н А, АрОПА, АПТНфОП, ВДВНЛОПД.
В Добромировото евангелие:
ллза - горъ елеопстВ, л. 8 бс - легеоггв, л. 18 ас -
СН ДО П ЬСШ , л .16 9 6- НСКОПН.
Звуците O N м о га т да се напиш ат с буквите 0 и П,
без 9а се употребява специалната буква Ж.
Старобългарската дума ОПЖДОу съдържа сам ата
буква Ж и д вата вида съчетания на букви ОП и (Уф.
Ф а к т ъ т , че буква Ж е написана между групите зна­
ци ОП и Оу, изключва възм ож ността звученето на
буква Ж да съвпада с ОП и у .
Трябва да търсим друго звучене!
Характерна 3а нас дума, к о я т о ще ни помогне да
си изясним звученето на буква Ж, е гръцката дума
ДРОУГГАРЮЕ, употребена о т Теофан Изповедник
в неговата „Хронография“ гл. 6i19, „друнгарят на импе­
р атор ската страж а“. Тази дума е заета в старобъл­
гарски език в следната форма - ДрЖГЛрЬ - военен
чин; началник на войскова част; висш офицер, подчи­
нен на с т р а т е га (ДрАГАСКНН ПОД СТрАТНГШМ)20
гр. ДР ОУГ ГАРЮЕ
стб. Др Ж ГАръ
пат. D R U N GARIUS - командир на друнг (отряд
войници).
Съпоставянето показва, че първата буква Г е пре­
минала в N. И звестно е, че гръцката буква Г се про­
изнася к а т о N пред у, н, у, ъ
Друга гръцка дума Е O Y N 0 ЕАЕКОЕ21 в старобъл­
гарски има форма С Ж ТВСЬА.
Тук буква Ж зам ества т р и букви - OYN.
О т пат. sunt е произлязло старобългарското СЖТЬ.
Ако напишем буква U по кирилски с д вете букви -
Оу и ги четем поотделно, ще имаме SOYNT (ЬО),
следователно Ж = OYN.
И зводите о т съпоставките на знаците в гръцки и
латински думи, където се съдържа буква Ж са, че
буква Ж е съставена о т знаците О, Y и N и звучи
OYN.
Сега да разгледаме как са написани или поправени
някои думи със знака Ж в с т а р и т е и в по-новите
ръкописи.
Д ум а та СЖТЬ в Добромировото евангелие, л. 1826 е
поправена о т по-късен писач в СОуТЬ. Във Виенския
лист, в Гръшкович и в Люблянския глаголически
фрагмент, р. 9 - S S k ’vl - буква S T е заменена с Зк
В Клоцовия сборник в д ум ата ОСсго# о т знака 5DT
липсва 2). Ако Ж е звучало само ON, в по-късните
ръкописни т е к с т о в е би трябвало да се замени с О.
Но виждаме, че се променя в OY след изчезването
на н осовото N.
В „ЛТТОПНСЬЦА BAKpATALfB“ в Симеоновия сбор­
ник о т 1073 г., с т р . 87, р.2122 вм есто МЖУНТбЛЬ е
написано МОуУНТСЛЬ. Х арактерно 3а т о з и ръко­
пис е, че много о т двугласните кирилски букви са
=<Звуков Поток Светлина>=
разгънати, например б у к в а Ю е написана с трите
Знака Щ - ЮуАНАПОСД.
Тук не ста в а дума за дублети23 на буква Ж с означе­
н и ето OY, а за разгъване на звуците о т сложната
буква Ж, след к а т о носовият звук N е изпаднал о т
употреба.
Старобългарската сложна по звучене носова гласна
Ж се е разгънала и разпаднала на о тд ел н и те си със­
тавн и звуци, изразени със знаците OYN и о т нея са
се получили различни видове „заместители“:
1. ОуП; 2. ОП; 3. уП ; 4 . Су - у; 5. Я - у.
Понеже само в съчетание с други знаци можем да
открием, да потвърдим и установим звученето на
Ж, т о ще използваме съчетанието 1Ж, влязло в със­
т а в а на няколко местоимения о т по-късен (втори)
период на развитие на езика ни, например:
В Д обром и ровото евангелие намираме д ум и те
П£1Ж, л.1586; С0Б01Ж, ллб1а; СН1Ж, лл6га и дум ата
МБП01Ж, написана с Ъ - М2П01Ж = МП01Ж. Ако
разгънем буква Ж, ще получим П£10\П, СОБОЮуН,
СН10уП и МНОЮуП. Виждаме, че буква I взема зву­
ц и те О и Y о т знака Ж, 3а да образува съчетание­
т о 1Су = Ю. О ста в а свободен звук N, к о й то е из­
чезнал или по-късно изчезва.
За да се уверим, че гореказаното е вярно, т .е . че
Знакът 1Ж е звучал Ю (N), ще посочим поправки на
по-късни писачи на знака 1Ж в дум ата МП01Ж със
Знака Ю24.
А зн акът Ж е поправен на Оу - СОуТЬ, МОуЖЬ,
рОуКА, СОуБОТЬ! (л.152а).
На л и ст 1276 ш рифтописецът е написал знака 1Ж,
к а т о използвал свързването на "В и Ж. Ако разгъ­
нем знаците В Ж в Е Й (О ) O YN , ще получим по­
добно звучене - EIO(N).
В Мариинското евангелие, XI в. има смесване на Ж
с СУ и 1Ж с Ю - Л1ЖДБМН (тв.п. мн.ч.) и МЖЖ0 Ж
(дат.п. ед.ч.). А 1ЖБЬВ£ вм есто ЛЮБАВЕ.
Д у м а т а ПЕОуВАДсМЖфТННМА о т Супрасълския
сборник 271 / 12-13-23 слово, А .Д ав.25 намираме у
Презвитер Козма написана ПЕОуВАДАЮфТН и бук­
ва 1Ж е заменена с Ю, m.e. IOYN е изравнена с Ю
(IOY), носовият звук не е отбелязян. Също и в ду­
м и те 1ЖЖ£ (Добромирово евангелие, Йоан IV 5 и 14)
и ЮЖ£ (Енински апостол 2а, 8).
Гръцката дума О КТОМ ВРЮ С срещаме в двуезичния
надпис „АНА“ kamo OKTOMBPHOY.
По с т е н и т е в Басараби (рис. 5) същ ата дума е о т ­
белязана ОКТОуМВрНТ. Буквата Ж е разгъната в
O YM вм есто OYN. Буквите 0 и у се ч е т а т п о о т ­
делно и се разпределят в срички ОК ТО у М ВрН "В.
Ако октомври се пишеше с малката носовка, писа­
р я т о т Басараби би я употребил, защ ото т о й я
е използвал в предишната дума МЕСАЦА. Според
научните данни надписът се датира о т 1042 г.
В азбучните молитви, публикувани о т К. Куев26,
срещаме на м я с т о т о на буква Ж разгънати думи
ЮПА, уп а, супа, оупи, жпа, tfna. Преобладава
Супа и юпа. Например:
78
XII в. Ю П аН СТйра Синодален препис (1) стр. 308
XV 6. Ж.юпа Н СТАра Уваров препис № 55
XV в. ¥. у п а Н СТАра Псковски препис (2 ) стр. 312
1494 г. ЮПа Псковски препис (3)
1518 г. С упа Попконстантинов препис
X V —XVI в. С у п а Н СТАра Креховски препис
X V —XVI в. 0уПЪ1 Воскресенски препис
XVI в. ЖПа Волокоаамски препис
В „Азбучната м олитва“ о т Волоколамския препис
№551 е написана дум ата ЖНА. Това показва, че но­
сови ят знак е отпаднал. С ам ата буква се е измени­
ла и се ч ете OY.
Във втория Богданов препис на „Азбучната м ол и т­
ва“ на л и ст 218, ред д на м я с т о т о на буква Ж о т ръ­
к а т а на много културен калиграф е написана дума­
т а ОуПА (разгънато название на буква Ж) вм есто
дум ата „млад“ (ЮПА), а вдясно, извън реда, е о т б е ­
лязана и сам ата буква Ж. В дум ата ОуПА буква у
е подчертана отгор е с две точки.
К а т о доказателство, че буква Ж е звучала к а т о
O Y N и знаците се ч е т а т поотделно, можем да
добавим примери с няколко думи о т чешки език, в
к о й т о още е запазено о т д е л н о т о произношение
на буквите О и Y:
Фамилното име SouCek и SouCkova произлиза о т
дум ата SouCek - възелче, чворче или о т старобъл­
гарската дума СЖУЪЦЬ - съчка, сухо клонче, сламка.
В Зографското евангелие, М атей VII, 3 -
В речника на Найден Геров е отбелязана д ум ата
СЖУКА и др.
Казахме, че за кирилската буква Ж е използван знак
със същ ата форма о т Азбуката о т Плиска.
Знакът Ж о т Азбуката о т Плиска има звукова
с т о й н о с т TOY. Той е много близък до звученето на
кирилската буква Ж - OYN.
Проследихме трудния п ъ т на създаване на една
нова азбука и една нова писменост и установихме,
че К он стан ти н Философ — Кирил е създал нови
форми на букви за специфичните старобългарски
Звуци. За т я х е използвал форми на знаци о т Плис­
ка и ги „устроил“, к а т о направил промени в шриф­
т о в а т а стр у к т у р а на буквите и трансформирал
формите им о т петлинейната писмена систем а на
А збуката о т Плиска в двулинейната систем а за
писане на маюскули и подредил ц ял ата кирилска
азбука.
Наред с т о в а обаче е преоформил езиковата стр у к ­
т у р а на славянския език, к а т о е въвел неизменното
правило за о тво р ен а та сричка.
Това, к о е т о показахме с наш ите бегли наблюдения
върху с т р у к т у р а т а на д ум ата и съчетан ието на
Звуците между о т д ел н и т е букви, ни дава основа­
н и ет о да твърдим, че Кирил е завършил започна­
т о т о преди него съзнателно п р еустр ой ство на
гръцките знаци, за да м о га т да изразяват специ­
фичните старобългарски звуци. К он стан ти н Ф и­
лософ — Кирил е извършил едно велико дело за
прослава на българския род.
=<Звуков Поток Светлина>=
 3

ГЛАГОЛИЦАТА

=<Звуков Поток Светлина>=

 СЪЗАЛВАНЕ на
През 862 г. ВеликомораВският княз РостислаВ про­
водил пратеници В Цариград и поискал о т Визан­
тийския император Михаил III да му изпрати сла­
вянски проповедници. ТогаВа К он стантин Философ
бил натоварен с т е ж к а т а задача да състави азбука
и да преВеде литургични книги за мисията В Мора-
Вия през 863 година, Включваща религиозна и прос­
в ети тел ск а дейност.
В П ространното ж итие на К онстантин Философ1,
глаВа XIV, е написано: „Ц арят сВика събет, поВика
К он станти н Философа,... рече му: Зная, философе,
че си уморен, но потребно е т и да отидеш там , 3а-
щ о т о никой друг не може да сбърши т ази р абота
осбен тебе...“
Същ ият израз е поВторен 6 ж и т и е т о на Методий,
к о ет о показВа, че К он стантин Философ е Вършил
такаВа р або та и по-рано и е познат с т о б а дело и
му ВярВат.
„Философът си о ти д е и според стария си обичай
се отдад е на молитва заедно с другите си сътруд­
ници. И Бог, к о й т о слуша м о л и тв и те на сво и те
раби, скоро му яВи то В а и т о й Веднага състави аз­
буката...“
Преди, к о га то К о н стан ти н Философ — Кирил „ус-
трояВал“ Кирилицата, т о й изВел Всички основни
Збуци (фонеми) на славянската реч и за Всеки збук
определил съ о тВ етн а графична форма на букба.
Осбен то В а обработил с т р у к т у р а т а на славянски­
т е думи да бъдат състаВени о т отВорени срички.
За създаване на В т о р а т а славянска азбука - Глаго­
лицата, е било нужно само, и т о „абие“ (Веднага), да
намери ноВи форми на знаците и да ги подреди. Раз­
бира се, К он станти н Философ се е обърнал към дъл­
гогодишния си о п и т с д бете пърВи азбуки. Тъй к а т о
Кирилицата прилича по форма на гръцката азбука и
В случая била неудобна по дипломатически съобра­
жения, 3а Глаголицата т о й избрал формите на бук­
в и т е о т Азбуката о т Плиска и „Веднага“ пристъ­
пил към създаването й. Но Кирил не подходил ме­
ханично към то В а Важно начинание и 3а да не си
спечели и м ето на „еретик“2, т о й дал на фигурата
81
ГЛАГОЛИЦАТА
модул нобо съдържание и по него провел извежда­
н е т о на буквите. Н овата фигура модул е развитие
и усъБършенст&ане на ф игурата модул на Азбуката
о т Плиска.
Предполагаме, че к о гато К он стан ти н Философ по­
лучил Вдъхновение и започнал да създава и графичес­
ки да оформя азбуката за моравската мисия, т о й
най-напред е начертал раВнобедрен кр ъст + и опре­
делил т о з и знак за пърВа букба на ноВата азбука -
букба + със з&учене А.
След то В а разделил п р о ст р а н ст в а т а на кръста с
диагонални линии и оформил буква X, 3а да получи
монограм. В христянската догматика отдавна е бил
утвърден монограмът, съставен о т началната бук­
ва X на и м ето на Х ристос и В нея букба Р 3, и е бил
най-разпространената християнска инсигния.
В м есто букба Р Кирил използвал букба I, к о ет о сьВ-
пада с о т в е с н а т а линия на кръста.
Накрая поставил рабнобедрения гръцки кр ъст заед­
но с добавената букба X В една окръжност, букба
О (П), с тоВ а обединил дба симбола и т а к а създал и
Завършил нобата графична фигура, фигурата модул
на Глаголицата. Нея използВал 3а осноба, 3а основ­
на мярка и форма 3а изобретябане и изграждане на
букбите на ноВата азбука.
ВъВ фигурата модул К он стантин Философ Вложил
теологично-философско и научно съдържание.
Изключително голям ум и прогресивен мислител,
К он станти н Философ не е могъл да се откъсне о т
господстващ ите идеи и Възгледи на сб о ето Време,
но неговата огромна заслуга е, че е съумял да съче­
т а е теологичното с научното начало.
При Всичките си разсъждения Винаги тр я бб а да
имаме предВид еп охата и о б щ еств ен о т о нибо на
мисълта и духа на Времето.
Ф игурата модул на Глаголицата е графичен симбол
на Вселената и п л а н ета та Земя, образуван о т бук-
Вите + (А) и ® (П), с графичен синтез на симболи-
т е „Вяра“ (+) и „Вечност“ (О) или о т „алфата“ ( о т
началото) „до ом егата“ (до безкрая).
Тази фигура модул е основата, Върху к о я т о се раз-
=<Звуков Поток Светлина>=
 ФИГУРАТА МОДУЛ ( О С Н О В Н А Ф О Р М А ) ,
по която

КОНСТАНТИН Ф И Л О С О Ф - К И Р И Л
Е СЪЗДАЛ БУКВИТЕ

НА ГЛАГОЛИЧЕСКАТА АЗБУКА

ДО 8 6 3 ГОДИНА

=<Звуков Поток Светлина>=

 ФИГУРАТА МОДУЛ (ОБЛА Ф О Р М А )
БиВат и определят формите на Всички букВи на
Глаголицата. Тя е м я с т о т о и границата за извеж­
дане на Всички знаци. На нейната акватория и т е ­
ритория се разбиват Всички събития, лаконично
посочени само чрез пърВата букба на дум ите, свър­
зани със зараждането и р а зв и ти е то на ж иВ ота на
Земята.
Измислената и създадена о т К онстантин Философ
фигура модул на Глаголицата е едно Велико хрум­
«3
ване и о т к р и т и е най-напред к а т о идея на худож­
ник със силно чуВстбо за създаване на графични кон­
цепции и к а т о философия, а също и к а т о синтез на
символи. ТакоВа съвършено графично и логично из­
веждане на форми и символи о т една обща схема не
е имало В с& ето& ната практика при създаване на
азбука.
Тази фигура ще наречем основна фигура модул (фиг.
<§3) и т я ще ни послужи, за да докажем как по нея
=<Звуков Поток Светлина>=
 I1

Фиг. 83 Фигура модуп да намиране и построяване на основната форма на всички букви на Тпаготщата

К о н стан ти н Философ е оформил всички букви на 1, 2, з, 4 и l1, 21, з1, 41 - пресечни точки между лини­
съставената о т него нова азбука, наречена Глаголица. и т е и окръж ността;
Е Л Е М Е Н Т И НА Ф И Г У Р А Т А МОД У Л а, б, в, г, д, е, ж, j - осем малки сегмента (полета,
К р ъ с т ъ т и диагоналните линии разделят окръж­ Затворени между линиите, излизащи о т центъра на
н о с т т а на осем сегм ента о т минаващ ите през ок р ъ ж н остта към края на ок р ъ ж н остта и с ъ о т ­
центъра й отвесна, хоризонтална и две диагонални в е т н а т а дъга на окръж ността, фиг. 83);
линии. Тази окръжност е границата на височината 3а, аб, бв, вг, гд, де, еж, жд - осем големи сегмента,
и ш ирината на буквите. к о и т о се образуват о т два съседни малки сегмента
О сновната фигура модул съдържа следните елемен­ (фиг. 84).
т и и полета (фиг. 83 и 84): М алките и големите сегменти играят много важна
1 - Г - о твесн а линия, разполовяваща о кр ъ ж н остта роля при оформянето на буквите и на колелцата.
на фигурата модул; П ъ т я т на писмените знаци започва о т рисунка и
2 - 21 - хоризонтална линия, разполовяваща окръж­ сти га до графема или се създава по абстр актен , ма-
н о с т т а на ф игурата модул; тем ати чен и графичен път.
3 - 31 - ляв диагонал на фигурата модул; Но, к о гато едно лице само създава азбучни знаци,
4 - 41 - десен диагонал на фигурата модул; въведени 6 определен модул и к о гато ста в а дума 3а

84

=<Звуков Поток Светлина>=

 едно завършено художествено произведение, свърза­
но с графиката, ф орм ата и смисъла на азбучните
Знаци, трябва да търсим в него преди всичко наме­
с а т а на художника.
Вече имаме достатъчно графичен материал, за да
направим изводи и да говорим с полож ителност за
намесата в т о в а дело на гениалния наш първоучи-
т е л К о н стан ти н Философ, наречен Кирил. Освен
отл и ч н и те качества к а т о л и тер а то р , философ,
дипломат, езиковед, п р освети тел и пр. Констан­
т и н Философ — Кирил е притежавал кач ествата
на голям художник и график. Той е умеел да създава
форми на знаци символи, с много висока е стети ч ес­
ка и философска с т о й н о ст , о т к о и то всеки съвре­
менен художник може да се възхити и да завиди на
умението, на оригиналните схващания и символна­
т а разработка на знаците. Той си служи с наподо-
бителни, абстр ак тн и и идейни внушения, за да из­
гради формата и смисъла на знака.
Азбуката о т Плиска, за голяма изненада и щ астли­
во о тк р и ти е, се явява основа за оформяне на голя­
ма ч а ст о т допълнително създадените четиринаде­
с е т букви на Кирилицата и на всички букви на гла-
голическата азбука. При разглеждане на конструк-
ционните елементи се оказа, че и т р и т е произли­
з а т о т една творческа мисъл. Още о т създаване на
фигурата модул за Глаголицата чрез формите на
буквите А (+ ), Б(Ф) и П(® ) и в р а б о т а т а си след
т о в а виждаме, че К он стантин Философ — Кирил
си е поставил висока цел - да направи и изгради
формите на една особена и цялостна азбука, изве­
дена о т един общ за всички букви модул, в к ой то
да включи дълбок философски замисъл не само к а т о
образ на отделния знак и к а т о съдържание на зна­
ка, но цялата поредица знаци да участва в общия
Замисъл и последователно да го разкрива.
К он станти н Философ използва и зв и ти те части на
окръж ността и вътреш ните линии на модула и о т
т я х избира и прави комбинации о т линии и извив­
ки, за да създаде ф орм ата на о т д е л н и т е букви,
к а т о се стр ем и т я да бъде неповторим а по кон­
струкция, вид и графическа у ст о й ч и в о ст. Всеки
Знак е знак за едно понятие, за една дума. Но пър­
в а т а буква на таз и дума в повечето случаи е изпол­
звана 3а означаване на звука на буква о т азбуката.
П одходът на К о н ста н ти н Философ — Кирил да
оформи глаголическата азбука чрез фигурата модул,
създадена о т символите +, Ф и 0 и начинът на раз­
съжденията му при създаване на буквите са свърза­
ни с философското тълкуване на б и ти е т о .
Р а б о т а т а с фигурата модул в процеса на последо­
в а тел н о то определяне на формите, символното
Значение и звученето на буквите + , Ф, ©, <га, ад, 2),
Ф, в, <?В, ф и пр. на Глаголицата съвпада и
отразява графически първоначалните действия при
сътвор яван ето на света, образуван о т основните
елементи въздух, вода, огън и земя и всички проце­
си, к о и то са ставали при постепен ното зараждане
85
и развитие на ж и в о та върху зем ята, тълкувани
според тогаваш н и те научни познания и библейския
т е к с т на книгата „Битие“. Тези букви нам ират съ­
о т в е т н о т о си м я сто във фигурата модул и с ъ о т ­
в е т н о т о си смислово значение и свое звучене. И
само по т о з и начин можем да разберем защо Кон­
с т а н т и н Философ им дава такава форма и им оп­
ределя точно м я сто във фигурата модул.
К а т о нагледно доказателство за т о в а ще приведем
примери чрез избрани т е к с т о в е о т „Ш естоднев“ на
Йоан Екзарх (превод на Николай Цв. Кочев, София,
изд. Наука и изкуство, 1981) и о т „Битие“.
Йоан Екзарх е бил по-млад съвременник на б р а т я ­
т а Кирил и М етодий. Той е бил запознат основно
с тогаваш н ото знание за съ щ н остта на б и т и е т о и
християнския мироглед. И к а т о ч и сто български
извор е най-близък до проблемите.
Най-напред ще покажем защо К он стантин Философ
— Кирил е избрал м я с т о т о и формата на горепо­
сочените букви във ф игурата модул и после ще ги
разгледаме поотделно.
Още о тсега тр ябва да разграничим имената на ду­
м и т е символи, о т к о и то е изведена началната бук­
ва, 3а да влезе в състава на азбуката, о т названия­
т а на сам и те букви. Ф о р м и те на глаголическите
букви са създадени о т отделни елементи на Азбука­
т а о т Плиска.
Названията на буквите на Глаголицата са съставе­
ни паралелно с определяне на формата им. Те са по­
мощни думи за запаметяване о т кои елементи о т
Азбуката о т Плиска може да се напише буквата и
същевременно н о ся т свой смисъл. К а т о се проче­
т а т последователно, оф ормят осмислен т е к с т ,
к а к т о например азбучните молитви.
Според „Б итие“ 1,1-27 сътворяван ето на с в е т а е
станало в ш е с т дни. К он станти н Философ при съз­
даване на глаголическата азбука спазвал абсолютно
то ч н о хода на деянията, извършени о т твор ец а
през т е зи ш е с т дни, и съобразно т е к с т а оформил
буквите. Той е използвал 3а всеки ден по една пъл­
на, цяла фигура модул и т а к а е определял формите
на буквите, с к о и то започват названията на сим­
волите, п он я ти я та и събитията, станали през съ­
о т в е т н и я ден, т а к а т о ги постави една към друга,
да запълнят всички линии на фигурата модул.
Ние знаем вече, че фигурата модул 3а Глаголиц ата е
създадена о т знаците и символите на буквите + , Ф
и 0 (I и X). Създаването им предхожда всички ос­
танали знаци (фиг. 83 и фиг.85). Важна и теж к а зада­
ча 3а К он стантин Философ — Кирил била, когато
трябвало да комбинира о тд ел н ата форма на една
буква с форма на втора, т р е т а , ч етвъ р та и т .н .
букви, докато т е запълнят изцяло всички части на
фигурата модул и по т о з и начин да представляват
един завършен цикъл, един определен период о т вре­
ме. Един завършен цикъл същевременно дава възмож­
н о с т да се провери да не се п о в т а р я т формите на
буквите и в случая служи к а т о контролна мярка.
=<Звуков Поток Светлина>=
 A A +Б
Фиг. 85 Буквите + , ж и ®, от които се образува основната фигура модул, послужила 3а оформяне на Глаголицата
Ако начертаем една фигура модул и върху нея 3а
всеки цикъл последователно нанасяме формите на
посочените букви една към друга, ще видим една
много интересна графична картина.
За да стан е нагледен т о з и процес, ние сме го прос­
ледили в н аш ите страници т а б л а о т фиг. 85 до
фиг.<р1 по следния начин:
В горния ред на стран ицата сме подредили и предс­
тавили в по-едър размер азбучните знаци на Глаголи­
цата, съставени по основната фигура модул, в ред
според „Битие“ и всеки разтвор на две и т р и съсед­
ни страници представлява един завършен цикъл.
Очертали сме с черно м астило границата на моду­
ла и принадлежащите окръжности на големите и
малки сегм енти на о бл ата форма на Глаголицата,
3а да покажем, че разликата между вида на буквите
86
о т основната форма и о т обл ата форма на Глаго­
лицата е само 6 превърнатите ъгловати сегменти
на знаците в колелца. Те спом агат 3а по-бързото
писане на буквите.
Под основната форма на глаголическата буква е на­
писана дум ата на съ ответн и я й символ. Под него,
чрез червена кирилска буква, е отбелязано звучене­
т о й. Встрани, вдясно са посочени названията на
същ ата буква, отразени в различните абецедари.
По-надолу сме показали в по-малък размер същите
Знаци сами или сложени един към друг и т а к а сме
посочили какво е т я х н о т о м я сто във фигурата мо­
дул. Това поставяне на букви една към друга продъл­
жава дотогава, д окато се запълнят всички линии на
фигурата модул. Тогава се изпълва целият цикъл.
Под по-малките знаци са отбелязани с ъ о т в е т н и т е
=<Звуков Поток Светлина>=
 Abecen. bulgaricwn : as
Parisinus gr. 2749 : ag
Codex giganteus : az
Vindobon. phil. gr. 233 : aZ,
Bologna cod. 3236 : dzp
Palatino : Has

Б, ^
Abecen. bulgaricum : bocobi
Parisinus gr. 27 49 : рттойкр
ВЕЧНОСТ
Codex giganteus : buky
Vindobon. phil. gr. 233 : pnouKfk]
Bologna cod. 3236 : БОуки

a Palatino : Biicchi

CO, ©
Abecen. bulgaricum : ot
Parisinus gr. 2749 : cor
Codex giganteus : ot
Vindobon. phil. gr. 233 : cot
Bologna cod. 3236 : сота
Palatino : Hoth

a +Б+a

букви и със знака плюс (+) се определя кои букви
последователно са заели м ясто във фигурата модул,
3а да я изпълнят. Запълването на фигурата модул е
контролната мярка за завършване на един цикъл.
Важна роля в създаване на буквите и символното
им значение играе хоризонталната и о т в е с н а т а ли­
ния, разполовяващи фигурата модул. Водоравната
линия е далечната линия на хоризонта, границата
между въздуха (небето) и водата. Това, к о ето е над
хоризонталната линия, е въздух, пневма - лек, ефи­
рен и безбрежен. П р о с т р а н с тв о то над хоризонтал­
н а т а линия е покрито о т полуокръжност.
Под хоризонталната линия се намира водата, т е ж ­
ка и устойчива. Това е ф орм ата на буква В (чу),
(фиг.86), огледален образ на буква Д (<2>). В оформя­
н е т о на първия цикъл у ч а с т в а т буквите Д, В и О.
БУКВА “ (ДОБрО)
В книгата „Битие“ 1, 2 е написано: „А зем ята беше
невидима и неустроена; и тъмнина имаше над без­
дната; и дух божий се носеше над водите...“
Съобразно т о з и т е к с т К он стантин Философ раз­
делил ф игурата модул по ср едата хоризонтално.
Определил в горната й ч а ст м я сто 3а буква на­
чалната буква на дум ата „(Воз)доухь“. 1я заела ця­
л а т а горна ч а ст без о т в е с н а т а линия 1 - 1 1 (фиг.86).
Под „дух божий“ т о й разбирал важния елемент на
б и т и е т о 3а съществуване на организмите - въздуха.
Текстовете, извлечени о т книгата на Йоан Екзарх
„Ш естоднев“, ни пом агат да разясним тер м и н и те и
смисъла 3а основните елементи на б и т и е т о и ни
подсказват на какво м я сто са построявани букви­
т е на Глаголицата.

87
=<Звуков Поток Светлина>=
 (ВЪЗ)ДУХ
Фиг.86 Буквите и В, с които се запълва фигурата модул 3а отмерване на първия цикъл - създаване на материята и елементите
Йоан Екзарх, стр .4 9, р. 38: „М атер и я та т о й с ъ т ­
вори през първия ден.“ С т р . 50, р. 12: „Чуй кога е бил
създаден и въздухът. (В Писанието е казано): „и дух
божий се носеше над во д и те“. Тук (Мойсей) няма
предвид С6. Дух. Той не причислява несъздадения
„дух“ към твор ен и ето, но „дух“ т у к нарича ветр о-
видното движение на т о з и въздух.“
С т р . 59, р. 27: „А въздухът, к о й то е лек и се издига
нагоре, се носи над води те о т горния край, т . е. о т
небето, т а дори до водната шир на земята.“
Б У К В А «у ( В Ъ Д Ъ )
В долната ч а ст на тази фигура модул К он стантин
Философ разположил буква 49, началната буква на
д ум ата „вода“ - вто р и я важен елемент. Тя заела
цялата долна част, без о т в е с н а т а линия (1-11).
Йоан Екзарх, с тр . 50, р. 8: „Бездна пък се нарича водна­
ВОДА
т а шир... Следователно създадена е била водната шир“.
Б У К В А & (ОНД)
К а т о спазил точно смисъла на т е к с т а о т „Битие“,
1,4: „и Бог раздели светл и н а та о т тъ м н и н а та “
(СВ1зТУ> Н ТЪМД), К онстантин Философ разделил
по отвесно направление по средата фигурата модул
на две половини и получил вдясно формата 3а мал­
к а т а буква 2), началната буква на дум ата ОГПЪ. Тя
Заела ц ял ата дясна половина на ф игурата модул
без хоризонталната линия (2-21). Наименованието
„огън“ ще обясним с дум ите на Йоан Екзарх, с тр . 50,
р.20: „Необходимо е също да се поясни къде е създа­
ден огънят. „Рече Бог да бъде светлина“ и се появи
е с т е с т в о т о на огъня.“
Огънят е един о т ч ети р и те елемента на б и ти ето .
Физическото състояние на светл и н ата се предиз-
=<Звуков Поток Светлина>=
 А , 6*
Abecen. bulgaricum : dobro
Parisinus gr. 2749 : Ьоттрсо
Codex giganteus : dobro
Vindobon. phil. gr. 233 : VTopnpo
Bologna cod. 3236 : Д0вр0
Palatino : Dobro

В, е9
Abecen. bulgaricum : uddde
Parisinus gr. 2749 : £>етb

огън Codex giganteus

Vindobon. phil. gr. 233
: widi
: ftevrr)
Bologna cod. 3236 : въдв

о Palatino : Viddi

Abecen. bulgaricum : on
Parisinus gr. 2749 : d>v
Codex giganteus : on
Vindobon. phil. gr. 233 : ov
Bologna cod. 3236 : Onz>
Palatino : On

д +в +o

виква om горенето, о т огъня, о т създаване на въз­ В оформяне на втор и я цикъл у ч а с т в а т буквите

м ож ност да се у се т и видимото. К о га т о гори, огъ­
н я т се стрем и нагоре и изчезва в простора.
Затова Кирил е избрал форма, насочена по отвесна
линия.
Другата, лявата ч а ст на фигурата модул (и същев­
ременно ч а ст о т голямата буква ®, омега) е ч аст
о т „тъм нината“. К он стантин Философ не я изпол­
звал изцяло никъде, 3а да оформи с нея нова буква,
защ ото, к а к то казва Йоан Екзарх, с тр . 66, р.38:
„Тъмнината няма собствено битие, но е по-скоро
състояние на въздуха, липса на „светлина“.
Виждаме, че с последователно поставяне на букви-
т е 6Ь, 49 и 2) една към друга се запълват всички ли­
нии на фигурата модул и по т о з и начин се завърш­
ва първият цикъл.
Т, Ш, Н.
Б У К В А «~ (ТВрЬДО)
К он ста н ти н Философ из&ел ф орм ата на буква ^
о т горн ата ч а ст на буква <zs> (В, вода), к а т о пре­
махнал свързващ ата и зви та линия между д в а та
сегм ента е и в.
О сновната форма на глаголическия знак Т действа
к а т о потон, к а т о м о ст, к а т о подпора и се свърз­
ва с наименованието си „твърд“ (твърдина, опора).
„Битие“, 1, 6 -8 и Йоан Екзарх, с т р .97, р.41: „И рече
Бог: да бъде твърд посред вод ата и да разделя по
средата вод ата о т водата... раздели водата, коя­
т о беше под твъ р д та, о т водата, к о я т о беше над
твъ р д та . Твърдта Бог нарече небе.“ Йоан Екзарх по­
яснява, стр . юг, р.7: „По право т о в а име принадлежи

89

=<Звуков Поток Светлина>=

 ТВЪ РД Ш ИР

т ш

т т + ш

Фиг. 8у Буквите ™ ,а‘ и ®, с които се запълва фигурата модул за отмерване на втория цикъл - структурата на пространството

на другото, т .е . на първото небе, по подобие на ко­
е т о тази твърд е приела (името) небе“; стр.73, р.4:
„Той не говори подробно и за твъ р д та , н и т о о т к ъ ­
де и о т каква материя (е т я ) “; с т р . 87, р.17:....(кой­
т о ) е създал тв ъ р д та , т .е . в т о р о т о небе, също и
водата, к о я т о е върху него по божия побеля...“
Под твърд или в т о р о т о небе трябва да разбираме
пояс о т въздушни маси в горните слоеве на а т м о с ­
ферата, наситени с водни пари.
Н овата буква графически разделя вода о т вода.
Йоан Екзарх, също к а т о К он стантин Философ, бо­
рави с теологичните и научните знания. Е т о как
обяснява п о н я ти ето „твърд“, с тр . 102, р. 23;....К о га то
пък казва, че р о сата или дъждът идват о т небето,
разбираме (тези) води, на к о и то им е определено да
пребъдват в горното простран ство. Защ ото, кога­
т о парите се съберат горе и въздухът се сгъсти в
р езу л т а т на налягането на в етр о вете, когато вла­
гата, намираща се в облаците във вид на фина пара,
се сгъ сти бързо, (ч асти ц и те й) прилепят една към
друга и образуват капки, к ои то поради т е ж е с т т а
си се у стр ем я в ат надолу и т а к а възниква дъждът...“
П он яти ята „твърд“ и „простор“ се смесват в раз­
личните преводи „Битие“. В едни намираме „Твърд­
т а Бог нарече небе“, другаде „И Бог нарече простора
Небе“.
Трябва да приемем и п о н я ти ето простор.
Б У К В А ^ (ША)
К он стантин Философ поставил буква ш, начална
буква на дум ата ШНрЬ или ШНрОТА (просторност),
над буква is, т . е. над хоризонта, графически обра­
зувал форма за „п ростор“, к а т о средната отвесн а

90

=<Звуков Поток Светлина>=

 т, cro
АЪесеп. bulgaricum : tordo
Parisinus gr. 2749 : vre^epbco
Codex giganteus : trdo
Vindobon. phil. gr. 233 : УТ£(ЗфЬш
: тоисрартсо
Bologna cod. 3236 : тврадО
Palatino : Terddo

Ш, ^
Abecen. bulgaricum : sa
Parisinus gr 274g : oaa
Codex giganteus : ssa
ПРИВЕЖДА В ДВИЖЕНИЕ
Vindobon. phil. gr. 233 : oa
Bologna cod. 3236 : шл

н Palatino : Scia

Н, 6
Abecen. bulgaricum : isei
Parisinus gr. 2749 : fj
Codex giganteus :i
Vindobon. phil. gr. 233 :v
Bologna cod. 3236 : нкъ
Palatino : Hij

т +ш +н

греда на буква ш се издига нависоко и достига
до върха на модула, т .е . до небето, а страничните
линии са границите на видимото пространство.
Глаголическата буква ш намира смисловото си име
.шир“, звученето Ш и логическото си м я ст о сред
остан алите букви понятия, оформящи символна­
т а графична карти на на Вселената.
Явно е, че формата на буква ^ не е заимствана о т
чужди азбуки, к а к то твъ р д я т някои учени. Тя е вари­
а н т на Ш о т Азбуката о т Плиска и Кирилицата.
Б У К В А $ ( HK Z )
К он станти н Философ създал формата на буква в ,
к а т о използвал големия сегмент 3а и долната поло­
вина на фигурата модул, без ч а с т и т е на диагонал­
н и те линии.
Подреждането на буквите ш и ® една към друга
Запълват изцяло фигурата модул и завършват в т о ­
рия цикъл.
Буквите 3, М, К и Щ оф ормят т р е т и я цикъл.
Б У К В А &. ( 2;6М Л 1А)
Буква Вп е начална буква на две понятия - на пла­
н е т а т а „Земя“ и на елемента „земя“ (суша).
Най-напред тр я б в а да си обясним защо К он стан ­
т и н Философ не е оформил буква 3, начална буква
на елемента „земя“, при създаване на буквите Д, В и
О 3а елем ентите въздух, вода и огън. Навярно 3а-
щ о т о е спазвал точно т е к с т а на „Битие“ 1, 9 о т
ден т р е т и : „...Бог рече: Да се събере водата, к о я т о
е под небето, на едно м я сто и да се появи суша. Тъй
и стана. И водата, к о я т о е под небето, се събра на
м е с т а т а си и се появи суша. С уш ата Бог нарече
Земя, а събраните води нарече морета...“

91
=<Звуков Поток Светлина>=
Фиг. 88 Буквите В», 6®, 1о и с които се отмерва третият цикъл - събития, станали върху Земята, - създаване и поява на жива
Йоан Екзарх, с т р .63, р.41, пише:„...Под водите е съ­
ществувала земна материя...“ и продължава, с тр . 105,
р. 6: „...К огато сега Бог заповядал да се отдръпне
водн ата покривка, с к о я т о била покрита (земята)
и к о я т о я правила невидима, щом само помисли
т о в а , в същия м ом ен т се появили и ф орм ите на
Земните долини...“
К о н стан ти н Философ при оформяне на буква ЕК
к а к то и при оформяне на буквите ^ (С) и Ф (AZ), е
повторил разделянето на фигурата модул по о т ­
весно и хоризонтално направление.
Ф о р м ата на буква Е>° заема дясната половина на
фигурата модул без диагоналните линии. Обаче към
нея е прибавил излизащата навън вдясно линия и
сегмент.
Земята, т . е. суш ата, графически е изобразена к а т о
92
половината о т света. Съпоставена с буква <zs, су­
ш а т а се издига к а т о скала над водата.
Б уквата 3 (Земя) и буквата С (Слънце) и м а т еле­
м ент, к ой то излиза извън фигурата модул и напом­
ня астрономическите елементи 3а планетите.
Ф орм ата на буква Do е почти същ ата к а т о форма­
т а на буква ^ (3) о т Азбуката о т Плиска. Прили­
ча също на астрономическия знак на Земята - Ъ.
Б У К В А » ( МНСЛЪТб )
К он стан ти н Философ е създал ф ормата на буква
8*8 к а т о сложно графично изображение, защ ото т я
отразява „много м ор ета“. Той е поставил буквата
да заеме ц ял ата горна ч а ст на ф игурата модул и
долу сегм ен ти те б и е . О с т а в а т свободни само сег­
м ентите г и д .
Ако поставим една върху друга буквите ^ и ^ и
=<Звуков Поток Светлина>=

материя върху Земята
превърнем сегм ен ти те на буква Ф в колелца, ще ви­
дим дълбокия смисъл на формата на буква <??(М).
Ясно може да определим, че отделни м орета се явя­
в а т върху суш ата и по-голямата ч а ст са извън нея.
Б У К В А *> ( КАКО)
Съобразно т е к с т а на „Б итие“ 1, п: ,,...И Бог каза:
Да произрасти зем ята крехка тр ева, т р е в а семе-
носна и плодоносно дърво...“
К он стантин Философ създал знаците Ф и &.
Буква К, к а т о графически знак, едновременно има в
горната си ч а ст форма на трева, к а к т о я рисуват
стилизирано графиците с една отвесна и две нак­
лонени линии и под нея е добавена форма на семе с
коренче. Буква К, к а т о символ, означава „семеносна
т р е в а “. Един чудесен графически знак символ, к ой то
З&учи съвсем съвременно к а т о форма и мисъл.
93
ПЛОДНО ДЪРВО
Б У К В А * ( ШТ А )
За буква Ф (ШТА) К он стан ти н Философ е избрал
форма на дърво с едър корен и клони, разперени 6
простора, и създал символа „плодоносно дърво".
Буквите 3+М + К+Щ изпъЛват ф игурата модул и
Завършват т р е т и я цикъл.
Буквите С, Л, Д2 у ч а с т в а т в оформяне на четвър­
т и я цикъл.
Тук сме прибавили знаците символи X и Е, които,
к а т о явление, периодически се п о в т а р я т във всич­
ки цикли, но логическото им м я сто е след сьздаВа-
не на буква С - символ на Слънцето.
Д в а т а знака X и Е и буква NT не взем ат дейно учас­
т и е при запълване на фигурата модул.
Б У К В А & (СЛОВО)
„Б итие“ i, i6: „И създаде Бог д вете големи светила:
=<Звуков Поток Светлина>=
 СЛ Ъ Н Ц Е
С А
Фиг.8д Буквите ж , ft, )4 и 3 , с които се запъпва фигурата модуп и се отмерва четвъртият цикьп - Вселена и време
по-голям ото свети л о да управлява деня, а по-мал­
к о т о свети л о да управлява н ощ та: Той създаде и
Звездите.“
Този кратък т е к с т ни запознава с у с т р о й с т в о т о
на Вселената и отм ер ван ето на времето.
Йоан Екзарх допълва, с т р . 142, р.7: „К огато (слънце­
т о ) излезе изпод подземната половина на н ебето и
стигне източ н и те граници (на земята) и т а м със
сво я та светлина разпръсне веднага тъм нината, ко­
я т о е сянка на сам ата земя, и о свети подобно на
сияние целия свя т, т о т о в а състояние на въздуха
се нарича ден...“
За създаване на графическата форма на буква
начална буква на д ум ата „Слънце“, Кирил използвал
горната ч а ст на фигурата модул, без диагоналните
линии, но прибавил по отвесно направление извън
94
ЛУН А
фигурата модул един сегмент, к о й то действа к а т о
лъч. Глаголическият знак ^ се обръща с лъчите си
надолу към Зем ята (^).
Б У К В А « ( ЛЮДЬЙ)
За оформяне на буква А (Л), начална буква на дума­
т а Луна, „по-малкото светило“, е използван двой­
н и ят сегмент 3а и сегм ен ти те е и в. Те о т р а з я в а т
фазите на Луната: сегмент е - нарастване на Лу­
ната, сегмент 3а - пълнолуние, сегмент в - нама­
ляване на Луната, сегмент дг - „Луната изгубила
цялата светлина“, 3а к о е т о Йоан Екзарх, с т р . 151,
р.23, пише:
„А какво да кажем 3а луната. Тъй к а т о в нея е вло­
жена сп о со б н о стта да намалява, нея ние веднъж
виждаме изпълнена, а друг п ъ т - изгубила цялата
своя светлина и после о тн о в о нараства... Тези про-
=<Звуков Поток Светлина>=
 ЗВЕЗДИ
С + Л + AZ
(времетраене - ден, година, месец и пр.). Знакът Ж не участва в оформяне на цикъпа
мени, к о и то са видими и познаваеми при д вете све­
тила, св и д е т е л ст в а т за наличието на отношение
на подчиненост, заложено в т я х н а т а същност...“
За тази „подчиненост“ ще говорим по-нататък.
Б У К В А й ( БЪЛО)
Буква & (AZ), началната буква на дум ата ^ЬЕГВЗДН,
е заела долната половина на фигурата модул без 9и_
агоналните линии, а о т в е с н а т а линия д остига до
края на окръж ността и завършва със сегмент 3.
К а к т о видяхме по-горе, Кирил е подчертал знаци­
т е символи на небесните т е л а Земя и Слънце със
сегмент, к о й то излиза извън фигурата модул. Този
белег 6 знака за „звезди“ е прибран във фигурата
модул, защ о то т о й е използвал хоризонта, за да
определи м я с т о т о на звездите над хоризонта, „да
бъд ат знакове“.
95
ВЕЧЕР
+X
Тук т р я б в а да прибавим оформените букви X и Е
според т е к с т а : „Беше вечер, беше у т р о , ден ч е т ­
вър ти .“
БУКВА * (Х^РЗ)
Буква * е заела диагоналните линии 3 -3 1 и 4 - 4 1 и
дясната половина на хоризонталната линия г - г .
Хоризонталната линия се свързва по извивката на
окр ъж н остта с долната дясна ч а ст на диагонала
3--31и образуват сегм ент в.
Буква X) е начална буква на символа „вечер“ (Х^рА)-
В по-късните глаголически ръкописи лявата горна
ч аст на диагоналната линия 3 -3 1 на буква е изчез­
нала. Наклоняването на дясната диагонална линия е
по-категорично и символът по-ясен. Той отразява
израза „денят се наклони към залез“ или „слънцето
се скри под хоризонта“. Графически т о в а е изразено
=<Звуков Поток Светлина>=
 УТРО
з
със сегмента в nog водоравната линия (хоризонта).
Йоан Екзарх, стр .6 8 , р.25, пише: „Вечерта е обща
граница между деня и нощ та.“
Б У К В А 3 (I6CTZ)
Буква 3 " е заела т р и четвъ р ти о т окръж ността и
средната хоризонтална, разполовяваща окръжност­
т а , линия.
Буквата 3 , разгледана графически, представлява фор­
ма символ на у тр о , на изгрева на Слънцето. Тя ни
показва как лъчите на Слънцето в р анн ото у т р о
огряват, през м алката отворена ч а ст на буквата,
ч а ст о т зем ята и небето.
Йоан Екзарх, стр .6 8 , р.26: „Същ ото е и с у тр и н т а ,
к о я то е преминаване о т н ощ та към деня.“
БУКВА ( Г ’6рВЬ)
Знакът е създаден да фиксира звуц ите N и Г и
96
Затова формата му е изградена върху формата на
Знака X (Г) о т Азбуката о т Плиска. Към десния
диагонал, долу е прибавена чертица, 3а да оформи
буква NE
Този знак е специфичен 3а Глаголицата и е рядко
употребяван.
Само т р и т е знака С, А и Д2 изпълват фигурата
модул и завършват четвър ти я цикъл.
За оформяне на петия цикъл били използвани бук­
в и те Ж, П, N и Р. К он стантин Философ ги напра­
вил съобразно т е к с т а на „Битие“ 1, 20-21: „Й Бог
каза: Да произведе вод ата влечуги, живи души; и
птици да хвърчат над зем ята по небесния простор.
...Й Бог създаде големите морски чудовища и всяко
одушевено същество, к о ето се движи, к о ето вода­
т а произведе според рода им...“
=<Звуков Поток Светлина>=
2;, Be Л ,
Abecen. bulgaricum : zdmia Abecen. bulgaricum : kiddie
Parisinus gr. 2749 : ^ЕТгАеа Parisinus gr. 2749 : Aoubia
Codex giganteus : zemla Codex giganteus : ludy
Vindobon. phil. gr. 233 : ^ерттАш Vindobon. phil. gr. 233 : Aoubie
: Zept Bologna cod. 3236 : людь1е
Bologna cod. 3236 : 2;емл1л Palatino : Gliddi
Palatino : Szemglia

М , и
дз S ( A ? ) , &
Abecen. bulgaricum : mustlite Abecen. bulgaricum zello
Parisinus gr. 2749 : pi] Parisinus gr. 2749 £eAco
Codex giganteus : myslyte Codex giganteus zello
Vindobon. phil. gr. 233 : цебАгрбас Vindobon. phil. gr. 233 ^dAco
Bologna cod. 3236 : мислете (мислите) Bologna cod. 3236 3-ьлО
Palatino : Mislite Palatino Szelo

k , t)
X
Abecen. bulgaricum : caco Abecen. bulgaricum : hie
Parisinus gr. 2749 : каксо Parisinus gr. 2749 : дер
Codex giganteus : kako Codex giganteus : chyr
Vindobon. phil. gr. 233 : каксо Vindobon. phil. gr. 233 : yep
Bologna cod. 3236 : клкО Bologna cod. 3236 : XTpz,
Palatino : Chacco Palatino : Hir

Ф , * 16, ^
Abecen. bulgaricum Abecen. bulgaricum : hiest
Parisinus gr. 2749 одш Parisinus gr. 2749 : yceoT i

Codex giganteus sstya Codex giganteus : gest

Vindobon. phil. gr. 233 opoup Vindobon. phil. gr. 233 : yeoti

Bologna cod. 3236 штл Bologna cod. 3236 : tecTz>

Palatino Std Palatino : lest

c, e
N r h ,
Abecen. bulgaricum : cslduo Abecen. bulgaricum
Parisinus gr. 2749 : a 0 A6 (3co Parisinus gr. 2749
Codex giganteus : slowo Codex giganteus
Vindobon. phil. gr. 233 : otA6 |3o Vindobon. phil. gr. 233
Bologna cod. 3236 : слОвО Bologna cod. 3236 г’ервь
Palatino : Szlouo Palatino

97
=<Звуков Поток Светлина>=
Фиг. до Буквите Т , Ф и "Е, с които се отмерва петият цикьп - създаване на живота във водата и във въздуха
За да обхване всички ж ивотински видове, родени
във вод ата или летящ и във въздуха, К он стантин
Философ направил свое разпределение и е образувал
четири най-характерни знака 3а четири групи съ­
щ ества - тези, к о и то ж ивеят във во д ата и на су­
ш ата; тези, к о и то л е т я т във въздуха; животни,
к о и то плават във водата, но диш ат във въздуха и
накрая рибите, к о и то извън вод ата са уязвими.
„Риба“ к а т о верски символ.
Йоан Екзарх добавя, стр.196, р.23: „появило се всич­
ко живо и на всяко бе дадена свой ствен ата му фор­
ма, к о я то да му подхожда.“
Б У К В А * (ЖНВЪТ£)
Началната буква аь на дум ата „живи души“ (одуше­
вени същества) заема долната ч а ст на фигурата
модул без свързващата дъга между сегмент е и сег­
98
м ен т в. В горната половина се издигат до края на
окръж ността ч а с т и т е на лявата и на дясната диа­
гонална линия.
Буквата е символ на земноводно животно.
Б У К В А Ф (ПОКОН)
Буква -Р е символ на л етя щ и те във въздуха същ ест­
ва - п ти ц и те, насекомите и пр. Буквата заема о т ­
весната и хоризонталната, разполовяващи окръж­
н о с т т а , линии и вдясно, горе д вата сегмента а и б.
Б У К В А Ф ( ПАШЬ)
Буква Ф, начална буква на дум ата NAIIIA е символ
на „водоплаващи ж ивотни“, тези, к о и то плават
във вод ата и по нейната повърхност, диш ат във
в о д а та и във въздуха, но не излизат на суша. Това
са големите морски „чудовища“ - к и т ъ т , кашало-
т ъ т , делфинът и др.
=<Звуков Поток Светлина>=
Б У К В А Т ( рЬЦН)
Буква 1 , начална буква на дум ата „риба“, е заела о т ­
весната, разполовяваща фигурата модул линия, горе
- ч а ст о т дъгата, а долу сегм ент г.
Графическата форма на знака има идейно-наподо-
бителна форма на риба, същество, к о е т о може да
живее само във водата. О т всяка буква на гръцка­
т а дума 1X0 YZ са създали израза „Исус Христос,
Син Божи, Спасител“ и за то ва рисунката на „риба“
била използвана по с т е н и т е на римските катаком-
би и на други м еста к а т о верски символ.
Гардтхаузен, с тр . 63, отбелязва: „Символът на риба­
т а беше в ста р о християнско време много обичан:
IX0 YE = Igoouc; Хрштб:; 0 еоО иlot;, Zcoxfjp“4.
Тук К он ста н ти н Философ е избрал много харак­
тер н и форми на букви, 3а да сътвори символи 3а
99
о б и т а т е л и т е на водите и м ор етата, на „водните“
ж ивотни, и на п ти ц и те, и с буквите -1°, Ф и Б
Запълва фигурата модул и завършва петия цикъл.
Последният, ш ест и я т, цикъл е оформен о т букви­
т е Ц, I, Г, Ф, YN и Ч. Те са букви символи на родо­
в и т е ж ивотни, произлезли на зем ята - домашни
животни, пълзящи по суш ата гадини, земни хищни
Зверове. Т еж естта на формите на знаците е изве­
дена над водоравната линия на фигурата модул,
т .е . във въздуха, на суш ата. Накрая е бил създаден
Знакът символ „човек“. К он стантин Философ е след­
вал т е к с т а на „Битие“ 1, 24: „И рече Бог: Да произ­
веде зем ята живи души според рода им, добитък и
гадини, и земни зверове според рода им.“
К а т о въвеждащ в т о з и цикъл е знакът Т - символ
на живи души, произлезли на земята.
=<Звуков Поток Светлина>=
 ЖИВИ ДУШИ
ц I
Фиг.91 Буквите , it и с които седапъпва фигурата модуп и се отмерва шестият и,икьп - създаване на живота на
Б У К В А 1 ( 1_|Н)
Буква Ъ заема о т в е с н а т а , разполовяваща окръж­
н о с т т а на ф игурата модул, линия 1 - 1 1. Към нея
горе, вляво е прикрепен сегмент 3, а долу само дъга­
т а на сегм ент г.
Б У К В А ¥ (НЖ6)
Има известна графична логика при построяван ето
на знаците ¥ и Т. И д вата знака се крепят о т една
о твесн а линия, а горе се различават. Тъкмо т о в а ,
к о е т о липсва в горната ч а ст на знака ¥ , е послу­
жило, за да се създаде знакът ?. И д вата знака са
символи. Първият знак има съдържание „домашни
ж ивотни“, а в т о р и я т „земни зверове“.
К о н стан ти н Философ е потърсил много умело
т е х н и т е специфични графически характеристики.
Буква ¥ е заела долната половина на о твесн ата,
10 0
ДОБИТЪК
разполовяваща окръж ността на фигурата модул,
линия i - i ' u цялата горна половина на фигурата мо­
дул, без свързващата извита линия между сегмент
б и сегмент ж и горната ч а ст на о т в е с н а т а линия
1 - i 1. Така оформен знакът е наподобителен и пред­
ставлява ярем, уред, в к о й т о влизат главите на
двойка впрегатни ж ивотни.
Б У К В А Я, ( ГЛАГОЛЬ)
Буква заема д вете диагонални линии 3 -3 1 и 4-4',
к о и т о горе се свързват и обр азуват големия сег­
м е н т за. Д я сн ата ч а с т на хоризонталната, разпо­
ловяваща ок р ъ ж н остта на ф игурата модул, линия
2 - 21 се свързва долу с края на диагоналната линия
3 - 31 и образува сегм ент.
Буква % е символ на пълзящи по суш ата гадини, ко­
и т о се крият в дупки.
=<Звуков Поток Светлина>=
 ГА Д И Н И
сушата и на човека
БУК ВА Т (фрЪТЪ)
Буква Т е съставена о т о твесн а та, разполовяваща
окръж ността на фигурата модул, линия 1 - 1 1 и към
нея са прибавени горе, вляво и вдясно сегм ен ти те 3
и а. Тази триъгълна, изненадваща форма, подкрепе­
на върху една отвесна линия, далечно напомня с т а ­
ри форми на буква Ф о т финикийската и гръцката
архаична азбука, при к о и т о окр ъ ж н остта е прика­
чена към горната ч а ст на о т в е с н а т а линия.
Тук К он стан ти н Философ е създал своя форма, 3а
да п остр ои а б стр а к т н о -наподобителен символен
Знак на глава на хищен звяр.
БУК ВА Ф (у п )
За буква °Е не е даден т е к с т 6 „Битие“. Тя е буква,
вмъкната о т К он стантин Философ на т о в а м я сто
най-напред да отдел и с ъ б и т и е т о 3а създаване на
Ю1
ЗЕМ Н И ЗВЕРО ВЕ
ц +f +г +Ф
човека о т другите станали събития, и в т о р о - да
Запълни ф игурата модул за завършване на ш естия
цикъл.
Б уквата е заела о т в е с н а т а , разполовяваща окръж­
н о с т т а линия, к о я т о се сключва с къса дъга горе. а
вляво, долу - с дъга, достигащ а до диагоналната
линия 3. Заема още левите части на диагоналните
линии 3 -3 1 и 4 - 4 1 и дясната половина на хоризон­
тал н ата , разполовяваща окръж ността, линия.
Б У К В А Ф (УрЬВЬ)
За обясняване на знака 1?, символ на „човек“, ще о т ­
делим повече м ясто.
Тук сме показали формата на буква Ч такава, как-
в а т о се е употребявала в писмената практика.
Виждаме, че в оформянето на знака 1? е навлязла
една нова линия, успоредна на средната, разполобя-
=<Звуков Поток Светлина>=
 YN
YN
Ц + 1+ Г + Ф + YN
баща окръж ността, линия, к о я т о не е присъща на
фигурата модул. До нея също спира о т в е с н а т а ли­
ния. Такава междинна линия в модула няма. За нея
ще говорим п о-н ататъ к и ще обясним откъде про­
излиза и че т я не се явява извън модула, а допълни­
телно е заела т о в а м ясто, за по-лесно фиксиране на
буква Ч в писмената практика.
К о н стан ти н Философ е създал буква Ч по начин,
посочен във фиг. 97, к а т о е вложил верския символ
Т (риба) в центъра на знака „човек“. Горната изви­
т а ч а ст на знака по-късно се е превърнала в права
линия и образувала в т о р и природонаподобителен
елемент, на к о й т о о т д е л н и т е ч асти се склю чват
във форма на отворена у с т а . Ч овекът е единстве­
н о т о живо същество, к о е т о говори.
В „Битие“ 1, 26 пише: „След т о в а Бог каза: Да с ъ т ­
102
ЧОВЕК
ч
+ Ч
ворим човека по наш образ (и) по наше подобие.“
Според смисъла на горния т е к с т трябва да търсим
в знака Ч някакво „подобие“, наподобителен елемент
3а „човек“. Тук обаче откриваме освен идейно-смис­
лов елемент, изразен със символа Т и още един,
втор и елемент - „уста“. Можем да допуснем, че зна­
к ъ т V е символ на човек с вдигнати нагоре ръце.
С т о з и сложен знак на п о н я ти ето „човек" завършва
р а б о т а т а на К он стан ти н Философ по т е к с т а на
„Битие“ и приключва запълването на ш естия цикъл.
Д о тук К он стантин Философ — Кирил в р а б о т а т а
си при оформяне буквите на Глаголицата, се е во­
дил неотклонно по библейския т е к с т .
Ние доказахме, к а т о проверихме по безспорен начин
ф а к т и т е , че създадените о т Кирил изображения
символи на глаголическите букви, подредени един
=<Звуков Поток Светлина>=
Ж , w Т, т
Abecen. bulgaricum : giuete Abecen. bulgaricum : ise
Parisinus gr. 2749 : SnM x Parisinus gr. 2749 : rj?£
Codex giganteus : zeywyte Codex giganteus : yzze
Vindobon. phil. gr. 233 : O^EXE Vindobon. phil. gr. 233 : u£ai
Bologna cod. 3236 : жнв-вте : tZyi
Palatino : Xiuitte Bologna cod. 3236 : нже
Palatino : Ise

n , r
Abecen. bulgaricum : pocoi Abecen. bulgaricum glagoli
Parisinus gr. 2749 : тток6г| Parisinus gr. 2749 уАасоб
Codex giganteus : pokoy yAdcoy
Vindobon. phil. gr. 233 : tiokco Codex giganteus glagole
Bologna cod. 3236 : пОкОн Vindobon. phil. gr. 233 уАауоАш
Palatino : Poccoi Bologna cod. 3236 гллгОль
Palatino Glagoglie

П,
Abecen. bulgaricum : nas Abecen. bulgaricum :fort
Parisinus gr. 2749 : vac; Parisinus gr. 2749 : ффсох
Codex giganteus : nass : ффтсо
Vindobon. phil. gr. 233 : vac; Codex giganteus :frt
Bologna cod. 3236 : п&шь Vindobon. phil. gr. 233 : фф
Palatino : Nds Bologna cod. 3236 : фрътъ
Palatino :Ferth

YN y n , oE
Abecen. bulgaricum : red Abecen. bulgaricum :—
Parisinus gr. 2749 : pix^ir) Parisinus gr. 2749 :—
Codex giganteus : rczy Codex giganteus :—
Vindobon. phil. gr. 233 : per.Z,r) Vindobon. phil. gr. 233 :—
Bologna cod. 3236 : рьцн Bologna cod. 3236 :—
Palatino : Herzzi Palatino :—

V, ъ
Abecen. bulgaricum :pe Abecen. bulgaricum :saraue
Parisinus gr. 2749 : х^П Parisinus gr. 2749 : х£ф(3г|
Codex giganteus :d Codex giganteus : czrw
Vindobon. phil. gr. 233 : x£f| Vindobon. phil. gr. 233 : xZypf>ou
Bologna cod. 3236 : цн Bologna cod. 3236 : урьвь
Palatino :— Palatino : Cerf

103
=<Звуков Поток Светлина>=
 о о
Фиг. 92 Оформяне на четирите букви & , рО и ^ чрез формата на буква О, като последователно се прибавят елементи към
към друг във фигурата модул, о т р а з я в а т конкрет­
ни събития, посочени в т е к с т а на „Б итие“ 1, 1-27,
разпределени в отделни цикли.
Но о т т о зи т е к с т т о й е извел фактически м а т е ­
риал само 3а 28 букви плюс знакът 3а буква <£.
Останали били четири характерни старобългарски
сложни звуци, к о и т о не били оиде получили св о я та
графическа форма. И в ч е т и р и т е фонеми основна
роля имал звукът О. Съобразно с т о в а Кирил съз­
дал ф орм ите на т е з и знаци, показани в горния ред
на фиг. 92.
П Р О И З В О Л Н И ОТ БУКВА 3
К он стантин Философ използвал формата на знака
3 последователно, за да създаде група нови знаци 3а
гласни, в к о и т о звукът О уч аства к а т о съставка
на нова фонема.
104
Б У К В А ф ( КЕрЬ)
К а т о прибавил по средата на уста н о в ен а та вече
глаголическа буква ID една хоризонтална черта с по­
сока наляво по цялото протежение на линията 2 -2 1,
получил н овата буква -§) (ер малък) със звучене ЙО
(фиг. 92). Тази хоризонтална черта в Азбуката о т
Плиска има звучене Ю . С ъ ставя н ето на глаголичес-
к а т а буква -D следва създаването на фонемата Ь о т
два звука I и О, к а к то при Кирилицата, 3а к о я т о е
използван знакът сричка о т Плиска \ със звучене Ю.
Б У К В А oD (|£ р а)
К о н стан ти н Философ допълнил към началото на
новообразуваната линия на буква ID едно ъгълче или
триъгълниче с връх надолу, равно на сегмент е (по-
късно се превърнало в колелце) и създал формата на
буква og)(ep голям) със звучене ЮЪ или ЪЙ0 (фиг. 92).
=<Звуков Поток Светлина>=
хоризонталната линия 10 . Аолният ред показва буквите В, 3 , Ф
БУКВА ро (Ю)
За оформяне на буква Ю важи всичко, к о ето било
направено за буква <©, с добавка на излизаща навън
къса чертица, к а т о продължение на диагоналната
линия 4 - 4 1.
Всъщност Кирил е прибавил към буква X знака Y и
оформил буква Ю = IOY. T03U начин на прибавяне
на знака Y се отличава о т поставян ето на същия
Знак при YN и OY.
БУКВА » (0YKA)
За създаване формата на буква 3^ със звучене ОЮ,
ОУ или У, Кирил използвал знаците О и Y (фиг. 92).
Обърнал знака Y о т отвесно в хоризонтално поло­
жение по линията 2 -2 1 и го поставил пред буква S)
вляво, 3а да създаде обща форма на един знак в
границите на ф игурата модул, същевременно да се
105
механически прибавени към знака ОБ
различава о т знака -§Ж Знаците в т о з и случай се
подреждат о т дясно на ляво.
В долния ред на фиг. 92 сме показали знака YN и че­
т и р и знака, механически добавени към него.
Б У К В А СБ ( у П )
О сновната форма на глаголическата буква °t. мач­
ка носовка (фиг. 92), е построена по о твесн а та, раз­
половяваща окръж ността, линия 1—11. Към линия
1 - 11 се прикрепват вдясно, горе късата дъга на сег­
м ента а и по средата - дясната ч аст на линията
2— 21. Вляво е прилепена цялата лява ч а ст на фигу­
р а т а модул без късата дъга на сегмент 3.
Знакът е създаден въз основа на буква Y. обърната
в хоризонтално положение с разклонението си на­
ляво и буква X, леко видоизменена.
Ф орм ата о т знака се трябва да звучи У. а цели-
=<Звуков Поток Светлина>=
я т глаголически знак °Е - YN.
Б УКВ И, К О И Т О НЕ С Е В М Е С Т В А Т
ВЪВ ФИГ У Р А Т А МОАУА
Има четири глаголически букви ЗТ, З Т , "ЗТ, З Т ,
к о и т о не са един общ знак, а са отделни букви,
употребени една до друга. Те са създадени о т д е л ­
но о т ф игурата модул. Това показва и ч е т е н е т о
им о т ляво на дясно, д о като знаци к а т о и f° се
ч е т а т по първия знак о т дясно на ляво. Н ям ат на­
именования и не са били к а т о общ отделен знак в
първоначалната азбука.
Б У К В И , П Р О И З В О Л Н И О Т °е
б у к в а есе ( ж )
Б уквата З Т е съставена о т два сам о стоятел н и
Знака 3 и °В, доближени един до друг и звучи OYN
или OION, или O b N к а т о кирилското Ж (фиг. 92).
юб
Б У К В А З Е (А)
Буквата е съставена също о т два отделни самос­
то я т ел н и знака 9 и °Б и звучи ЕУК Ако към 3 £ (А.)
се прибави допълнителна хоризонтална линийка, ще
Звучи IEYN = З Е = hfc (фиг. 92).
БУКВА (К)
Знакът, прибавен вляво към °Е, е обърната по висо­
чина буква 3 (Ь) с опростена форма. Целият знак
Звучи IOYN (фиг. 92).
Б У К В А д а (Ъ1)
В Кирилицата и в Глаголицата буквите Ь1 и -да са
отбелязани с два отделни знака. В ръкописите т я
има много варианти 9 Т , -да, 3 S и °ЗГ, <да\ <88>,
следователно не е била установена в първоначална­
т а азбука к а т о един общ знак, а е била писана с два
отделни знака. Буква ода не произлиза о т фигурата
=<Звуков Поток Светлина>=
Ь, a) K »
Abecen. bulgaricum : hier Abecen. bulgaricum :hie
Parisinus gr. 2749 : yep Parisinus gr. 2749 : рк
Codex giganteus : ger Codex giganteus :uet
Vindobon. phil. gr. 233 : yep Vindobon. phil. gr. 233 : ouk
Bologna cod. 3236 : (€рь Bologna cod. 3236 :Оукг
Palatino :— Palatino : Hiich

Ъ, o g>
O YN Ж , Ж
Abecen. bulgaricum : peller Abecen. bulgaricum :—
Parisinus gr. 2749 : yeop Parisinus gr. 2749 :—
Codex giganteus :— Codex giganteus :—
Vindobon. phil. gr. 233 : yeop Vindobon. phil. gr. 233 :—
Bologna cod. 3236 : \€ръ Bologna cod. 3236 :—
Palatino :— Palatino :—

b l, o S T (< @ 6 )
EYN
Abecen. bulgaricum — Abecen. bulgaricum :—
Parisinus gr. 2749 YEprj Parisinus gr. 2749 : yeouq
Codex giganteus — Codex giganteus :—
Vindobon. phil. gr. 233 УФП Vindobon. phil. gr. 233 : yioji
Bologna cod. 3236 epbi Bologna cod. 3236 :Д
Palatino — Palatino :la

% A
IO Y N IS\, а д
Abecen. bulgaricum : hiet Abecen. bulgaricum hie
Parisinus gr. 2749 : уш т Parisinus gr. 2749
Codex giganteus : yat Codex giganteus
Vindobon. phil. gr. 233 : yex Vindobon. phil. gr. 233
Bologna cod. 3236 : ъть, ш ъ Bologna cod. 3236
Palatino :— Palatino

Ю, v° IEYN fA
.,
Abecen. bulgaricum : iusz Abecen. bulgaricum
Parisinus gr. 2749 : yiou Parisinus gr. 2749 уш
Codex giganteus : yus Codex giganteus
Vindobon. phil. gr. 233 : yiou^ Vindobon. phil. gr. 233 ye ia
Bologna cod. 3236 :ю Bologna cod. 3236 №
Palatino : Ius Palatino

107
=<Звуков Поток Светлина>=
модул к а т о общ знак. О т наименованието 1€рЪ1 се
разбира, че първата буква е била ер малък (юр).
Глааолическата буква А и буква §■ не са създадени по
фигурата модул, а са допълнително прибавени.
О т посочените примери за създаване на глаголичес-
к и т е букви виждаме, че Глаголицата съдържа 33 зна­
ка, направени по фигурата модул.
Ш ест знака са извън фигурата модул - 2)Ф, ЗФ, ЯМ-1,
-ЩТ, А и §-. Те не са участвали в състава на първич­
н а т а азбука.
Буква А е допълнително внесена буква в глаголичес-
к а т а азбука. Тя не се вм ества във фигурата модул.
Нейните линии не съвпадат с модула. З аета е о т
Кирилицата и създадена по подобие на А.
НАЗВАНИЯТА
НА Г А А Г О Л И Ч Е С К И Т Е Б У К В И
К о н стан ти н Философ — Кирил е дал названия на
буквите на сво я та глаголическа азбука по подобие
на финикийската, гръцката и други азбуки още при
създаване на ф орм ите им. Ф о р м и те на знаците е
извел о т съчетаване на отделни елементи о т бук­
в и те на Азбуката о т Плиска. С бор ъ т о т звуците
на те зи елементи съ ст а в я т определена дума - наз­
вание на буква.
Названията на глаголическите букви са съставени
по особен начин. Първата буква на названието оп­
ределя звученето на с ъ о т в е т н а т а буква. Всяка ду­
ма - име на буква - разкрива едно понятие и има две
Значения.
И м ената на глаголическите букви са запазени в абе-
цедарите, но са написани с кирилски букви.
Трябва да използваме о п и та о т р азч и тан ето на
надписите о т Плиска, 3а да разберем смисъла на
названията на буквите.
К он стантин Философ е избрал славянски думи и
д в е -т р и с „койне“, с пом ощ та на к о и то осведомя­
ва по какъв начин са създадени формите на глаголи­
ческите букви, а също и вложеният п о д т е к с т в т я х .
П ъ р в о т о з н а ч е н и е на им ето на всяка глаголичес­
ка буква, написано с кирилица, показва о т кои зна­
ци в Азбуката о т Плиска е съставена ф орм ата на
о т д е л н а т а глаголическа буква и по какъв начин е
направено т о в а .
Например д ум ата A£Z> и (А2(Ь, разгънато IACIO
или LAZIO, означава, че първата буква + (А) на гла-
голическата азбука съставена о т знака о т Плиска
I (LA), и към него е прибавен знакът — (Ю ), т .е . IA
(свързан) с IO. Разликата между кирилския т е к с т и
т е к с т а , фиксиран със знаците о т Плиска, е само в
прибавената буква С или Z. Обаче т ази буква учас­
т в а също в определяне на в т о р о т о значение.
В т о р о т о з н а ч е н и е на дум ата IACIO тр ябва да
прочетем чрез езика „койне“. Това ще направим по-
късно. И м ето на в т о р а т а буква о т глаголическата
азбука Ф (БООКБ 1) ни показва, че знакът Ф (БОО)
е поставен към знака I, т ъ й к а т о ч а ст о т него,
според фигурата модул о т Плиска, е излизала извън
окръ ж н остта.
108
С ри чката КЬ обаче, освен к а т о предлог 3а място,
играе роля при определяне на в т о р о т о значение на
п од тек ста.
Наистина във в т о р о т о значение на всяка буква се
крие п о д тек ст, к о й то звучи на езика „койне“. За да
го разчетем, трябва в написаната (заедно с прида­
дените части) разгъната дума в scriptio continua да
разчленим звуците так а, че да открием въз основа
на т о з и език другия смисъл на думата.
К а к т о видяхме, к о га т о разглеждахме начина на че­
тен е на надписите о т Плиска, някои сложни знаци
о т б е л я з в а т звуци, к о и т о м о га т да преминат към
предната и следващ ата ч а с т и по т о з и начин да
създадат нови думи.
Например знакът 0 съдържа звуците I и О ; знакът
OY се дели на О и Y; знакът IA се дели на I и IA и
пр. и първата половина на звуците преминава към
края на първата дума - в т о р а т а - към началото
на следващ ата дума. Например първият смисъл на
дум ата е БО О КЬ I - БО О към I. К о га то търсим
втория смисъл при БО Ю К Ю 1, тр ябва да разделим
т е к с т а по следния начин: BOI O K IO I, за да полу­
чим смисъла „ОКО НА БОГА“.
Т е к с т ъ т на названието на всяка буква не е сам за
себе си, не е самостоятелен, а представлява ч аст
о т голям, свързан помежду си т е к с т , образуван о т
последователното подреждане и четене на имена­
т а на всички букви една след друга, подредени спо­
ред реда на стан ал и те събития. Това е късо съчета­
ние или една азбучна молитва.
За да се оформи напълно в т о р о т о значение на наз­
ванието на всяка буква, трябва към то в а , к о ет о е
написано на „койне“, да се прибавят и предлозите и
другите срички о т кирилския т е к с т . Те са допълне­
ния, но играят важна роля в определяне смисъла на
думите. Следователно в т о р о т о значение на назва­
н ията на глаголическите букви (как то и първото)
е замислено на кирилица. Н азванието е замислено
по законите на старобългарския словоред и написа­
но чрез кирилската азбука.
Не може друг допълнително или по-късно да създаде
названията на глаголическите букви освен а в т о р ъ т
на азбуката - К онстантин Философ. Това действие
е важно също и 3а а в т о р и т е т а на създателя й.
О т всички т е з и наблюдения върху названията и
смисъла на глаголическите букви трябва да напра­
вим извода, че Кирилицата е била „устроена“ много
преди 862 г., годината, к о гато е станало създаване­
т о на глаголическата азбука.
Ще видим по-нататък, че още в началото, к о гато е
създавал названията на първите глаголически букви
Ф, Ф , ® и К он стантин Философ е употребил че­
т и р и различни думи, 3а да отбележ и п о н я ти е т о
БОГ: 1.CIO или ZIO, 2.Б01, 3.ТО (ТЮ), 4.ДЮ. Това
не е случайно. По т о з и начин т о й е показал, че ези­
к ъ т „койне“ е съставен о т сборни думи и подсеща
кои са основните езици и диалекти на племената,
3а к о и т о е била създадена А збуката о т Плиска.
=<Звуков Поток Светлина>=
К о га то Консташпин Философ — Кирил е създавал
названията на буквите 3а св о я та глаголическа аз­
бука, т о й е употребил, наред с други думи. и сла­
вянските частици: предлозите КЬ. СЬ. NA, к а т о
пояснителни и допълнителни частици със значение
3а посока и м я сто и буквите Ь, 'в, Б, р, М, С, Т.
В нашия случай най-характерна е кирилската буква
Ъ. Тя се среща ш е с т пъти 6 названията на глаголи-
ческите букви.
В Глаголицата в началния период не е имало знак 3а
буква Т>. Това показва, че названията са замислени
на Кирилица. К а т о се разгъне буква Т> и се раздели
на Ь и Е едната ч а ст на буквата (Ь) о ти в а към зву­
к о в ата с т о й н о с т на употребения предходен знак
о т Азбуката о т Плиска, 3а да оформи смисъла на
думата, к о й то носи, а другата ч аст (Е) служи или
к а т о съюз И (звучи Е) или ч есто участва в изграж­
дане смисъла на в т о р а т а дума:
Д ^ ВЛ П - AZb Е А П ,
ВЪДб - ВЮ Е ДЮ Е.
Тези частици м о га т да се взем ат само о т „устр о­
ен ата“ вече Кирилица. Следователно по т о в а вре­
ме, о т 855 до 861-862 г., кирилската азбука вече е
била „устроена“ и въведена в употреба и о т нея са
взети посочените части и използвани 3а създаване
названията на глаголическите букви.
За буквите на Кирилицата не е било необходимо да
се създават нови названия при наличието на позна­
т и т е отдавна имена на двадесет и ч ети р и те бук­
ви о т гръцката азбука.
За добавените четиринадесет кирилски букви също
не са създадени названия Б, Ж, 2 , L), V, Ш, Ь, Ъ, "В,
Ю, IA, f£, А, Ж.
При съставяне названията на Глаголицата Констан­
т и н Философ е използвал Кирилицата, 3а да свърже
д вете азбуки к а т о свое творение.
О Т К А К В И С Ъ С Т А В К И НА З Н А Ц И Т Е
О Т А З Б У КАТ А О Т П Л И С К А СА С Ъ З А А А Е Н И
Ф О Р М И Т Е НА Г Л А Г О Л И Ч Е С К И Т Е Б У К В И
И ТЕХНИТЕ Н АЗ В А НИ Я
За първите т р и глаголически знака (+, ^ и ©) няма
т е к с т в книгата „Битие“.
Буквите о т + go Т са представени на фиг. 93, фиг. 94,
фиг. 95 и фиг. 96, където са показани изграждащите
глаголическите букви форми на о т д е л н и т е знаци
срички о т Азбуката о т Плиска и т я х н о т о звучене.
Тук ще употребяваме 3а техническо удобство само
буквите на звученето им.
Б У К В А + (А£Б)
Глаголическият знак + (буква А) е първата буква о т
глаголическата азбука. Ф о р м ата му представлява
равностранен гръцки кръ ст, употребяван к а т о
символ на вярата.
Знакът + бил създаден о т К он станти н Философ -
Кирил к а т о първи знак веднага, к о гато е започнал
да изгражда фигурата модул, т .е . преди оформяне
на буквите о т първия до ш естия цикъл. Съставен
е о т отвесна линия, равна на буква сричка IA и хо­
10 9
ризонтална линия, равна на буква сричка Ю — знаци
о т А збуката о т Плиска. Това ни показва първият
смисъл на дум ата LACIO - формата IA е свързана с
формата Ю .
Звученето на дум ата е получено о т названието на
използваните отделни елементи IA и Ю , свързани
със звука Z или С - LAZIIO или IACIIO. В Бандури-
евия абецедар и в Abecenarium bulgaricum звукът Z е
отбелязан с ад и as, а в Палатино - с Has.
Звученето IAZIIO точно отговаря на звученето на
Запазената в българския език диалектна форма на
личното местоимение 1. а. ед. ч. ЙАЗИ, ЙАЗИКА.
ЯЗЕКА, ЯЗЕ u пр. и сърбохърватското JAZb, разгъ­
н а т о - IAZIIO, ЙАЗИ(КА), JAZIO.
В т о р и я т смисъл на названието на буква + се полу­
чава о т гръцката дума la, йон. ir) (I) - глас и гръц­
ката дума оюд, дор. беод - бог, дор. генет. xmoim.
Знакът има значението АЗ (СЪМ) ГЛАС НА БОГА.
Б У К В А 93 ( Б 0у К Ъ 1)
Знакът Т (буква Б) е съставен о т буква сричка БО
(|+1) или БО О ('Е) и буква сричка I. Може да се по­
лучи още о т буква сричка БОУО и буква сричка I.
всички о т Азбуката о т Плиска.
Създаден е к о гато К он стантин Философ е изграж­
дал фигурата модул, т .е . преди оформяне на букви­
т е о т циклите. Използван е к а т о начална буква на
дум ата БОГ.
Звученето на и м ето на буква О е получено о т зву­
ченето на отдел н и те елементи БО О и I, свързани
с предлога КЬ (към), т .е . к а к т о ни показва първият
смисъл БО О (КЬ) I, знакът е поставен в отвесно по­
ложение към буква I и преоформен според линиите
на фигурата модул. Може да се използва и сричката
БОУО. В първия случай имаме БООКЬ 1, във втория
случай БОУОКЬГ Ако разгънатата дума БО Ю К Ю 1
се раздели на различни части, м о га т да се получат
различни четения. Обаче смисълът на дум ата Б 01 -
OKIOI може да се изведе само к а т о се раздели на
BOI О К Ю I. В случая предполагаме, че дум ата БОГ
означава БОГ или НА БОГА, а дум ата О КЮ ни на­
помня наш ата диалектна дума ОКЬО = ОКО и мно­
го прилича на италианската дума О С С Н Ю = ОКО
и мн. ч. O C C H I = ОЧИ. „Око“ в църковната живо­
пис е символ на „Светия Д ух“. Тук можем да съ ста­
вим дум ите ОКО НА БОГА или ОЧИТЕ НА БОГА.
Б У К В А © (COTS)
Знакът ® (буква СО) е съставен о т буква сричка О
(П) от Азбуката о т Плиска и вътре в нея са при­
бавени о т горн ата стр ан а буква сричка v (ТА), а
отдолу буква сричка А (ТО) о т същ ата азбука. 3а да
образуват диагоналните линии на ф игурата модул
или буква X.
Буква © (CD) е символ на в еч н о стта и е създадена,
когато Константин Философ е изграждал фигурата
модул, т .е . преди оформяне на буквите о т циклите.
Използвана е к а т о начална буква на дум ата COTS.
И м е т о произлиза о т звученето на срички £1 , ТА,
ТО, разгънато ОТАТЮ . В абецедарите е запазена
=<Звуков Поток Светлина>=
+

дЯ,Ъ IACIO

БОУКЬ! БООКЬ!

ШТД

ДОБрО

ВЪДЪ во до ВОЕДОЕ

ОПА OONAII

тврьдо ТООРОДО

Фиг. 93 Гпаголическите букви +, 4 \ ®, ° к, с , & и оформени от отделни елементи на знаците от Плиска

110

=<Звуков Поток Светлина>=

 ША IIIOYA ШОУА

<7
н КА НО НОКА

КАКО КОКЬ 1

фиг. 94 Гпагоаическите букви aj, ®, Do, , Ч? и ц>, оформени от отдепни епементи на знаците от Пписка

111

=<Звуков Поток Светлина>=

о д р а щ е н а т а форма СОТХ. Часпипа Т О = П О 6
Бандуриебия абеиедар е отбелязана при буква Щ с
в ю оОш, а 6 Codex giganleus - sstya.
В ръкописите буква © има в долната си ч а ст една
отвесна линия под долното колелце, к о е т о всъщ­
н о с т е изображение на буква У - гр. 0 .
В т о р и я т смисъл на дум ата D.TATIO е изведен о т
гр. оаоа, атич. бхха^ - пророческо слово, глас, слух;
гр. шта, pi. на ойд, штод - ухо.
Ние видяхме по-горе, ко гато разглеждахме т р а ­
кийското име IPATO (УРРАДЮС), че ч а сти ц а та ТО
Замества в т о в а име гръцката дума Д Ю С - БОГ.
Знакът ТО, разгънато ТЮ = ДЮ, означава „на Бога“;
гр. бгбд, беот. 0i6g или oiog - бог, божество.
ОТАТЮ = Слово на Бога.
Б У К В А S) (ОПХ)
Знакът в (буква 0 ) е съставен о т буква сричка О П
(*'') и буква сричка II (Г), свързани с ч а сти ц а та NA,
к о е т о показва, че знакът О О е поставен в о т в е с ­
но положение към знака II - O O N A II.
В абецедарите е запазена съкратената форма 0 Г1й.
Буква S) влиза в състава на оформените знаци за
първия цикъл и е използвана к а т о начална буква на
дум ата ОГЪН (<ршд - светлина, огън).
Звученето е получено о т названието на използва­
н и те части ОС 1 и II, свързани с ч а сти ц а та NA.
В т о р и я т смисъл е изведен о т гръцката дума 0 -
т о з и (който); о т гр. diva, in crasi coava (виж ava II)
— отго р е, и о т гр. irj — 3. a. sing, praes. conjct. на
upai - направлявам, движа. 6 O N A II - този, к ой то
отго р е направлява.
Б У К В А « (ДОБрО)
Знакът 621 (буква Д) е съставен о т буква сричка Д О
(м) и буква О Ю), знаци о т Азбуката о т Плиска.
Буква 671 влиза в състава на оформените знаци 3а
първия цикъл и е използвана к а т о начална буква на
дум ата (ВЪЗ)ДОУХ (тхчгица - дишане, дух).
Названието на буква ба е получено о т звученето на
използваните срички Д О и О, свързани с буквите
БР - ДОБРО.
В т о р и я т смисъл на д ум ата е изведен о т гр.П ЬсЪ,
аог. 2 conjct. на bibcopi - давам, предоставям и гр.
ррдаца - храна и означава „давам храна“.
Полезно е да сравним гр. (Зреещ с нем. Brot - хляб и
дум ата ДОБРО.
Излизането на и з в и т и т е ч асти на знака ДО под
Знака О показва, че м о га т да се използват големи­
т е сегменти бв и еж при оформяне на колелцата,
к а к то при знаците w u m .
Б У К В А <и> ( В Ъ Д Ъ )
Знакът е? (буква В) е съставен о т буква сричка ВО
Ю) и буква сричка ДО (О) о т Азбуката о т Плиска.
Буква г9 влиза в състава на оформените знаци о т
първия цикъл и е използвана к а т о начална буква на
дум ата ВОДА (ибатод).
Названието на буква е» е получено о т свързването
на д вете срички със съюза Е (И) - ВОЕДОЕ.
В т о р и я т смисъл на дум ата ВЮ ЕДЮЕ е: „жизнена
112
сила* (с р е д с т в о 3а ж и в о т ), м есто п р еб и в а в а н е и...*.
ИзВеден е о т гр. (Мое, - ж и в о т , средства 3а ж и в о т ;
гр. в la - жизнена сила и гр. eibog, год (z7jx>) - мес­
топребиваване, жилище (гр. еЬсо - ям, храня се).
„Едем означава храна“, Й. Е., с тр . 279s.
Излизането на и зв и ти те части на знака ДО над
Знака ВО показва, че м о га т да се използват големи­
т е сегменти бв и еж при оформяне на колелцата.
Б У К В А <го ( ТВ рЬ ДО )
З н а к ъ т ^ (буква Т) е съставен о т буква сричка TO O
или TOYO, буква сричка РО и буква сричка ДО о т
Азбуката о т Плиска.
Излизането на и зв и ти те части на знака ДО над ™
показва, че може да се използват големите сегмен­
т и бв и еж при оформяне на колелцата.
Буква ™ Влиза 6 състава на оформените знаци 3а
втория цикъл и е използвана к а т о начална буква на
дум ата ТВЪРД (отергшца - твърдо тяло, опора).
Н азванието и звученето е получено о т звученето
на поредните съставни елементи - Т О О + Р О + Д О
или TOYO - РО - ДО, разгънато TOI ОРЮ ДЮ или
TOYI ОРЮ ДЮ.
В т о р и я т смисъл на дум ата е изведен о т гр. х(д, тш
(ген. xivog, ат. тои) - на кой то; гр. I или I - си; гр.
брюд - охраняващ границата, пограничен; гр. 51од -
на бога. Или о т гр. хоирод, in crasi то брод; гр. брод,
йон. оирод - граница, пролив между две морета, раз­
граничителен знак, синор.
Б У К В А ^ (ШД)
Знакът ^ (буква Ш) е съставен о т буква сричка
IIIOYA о т Азбуката о т Плиска.
Буква ^ влиза в състава на оформените знаци за
втория цикъл и е използвана к а т о начална буква на
дум ата ШИР.
Названието е произлязло о т основната форма на
буква сричка ША. В т о р и я т смисъл на дум ата е из­
веден може би о т гр. I обод, еп. йон. odog, огод; II
обод, стег. ооид, оои - порив, излитане, с т р е м и т е ­
лен подем.
Б У К В А в (НК2 )
Знакът © (буква Н) е съставен о т буква сричка Н
Ю) в положение Н О (и>) и буква сричка КА (И о т
Азбуката о т Плиска.
Буквата © влиза в състава на оформените знаци 3а
втория цикъл и е използвана к а т о начална буква на
дум ата HKS.
Названието на буква © е получено о т звученето на
сричките Н О и КА.
В т о р и я т смисъл на дум ата е изведен о т гр. дка,
дор. на шщ1 без L и 2.а. — привежда в движение.
Б У К В А Во (^ Ш Л И ф
Знакът (буква Zj е съставен о т буква сричка ZA
(D-) и буква сричка ЛШ (V).
Буква Еъ влиза в състава на оформените знаци 3а
т р е т и я цикъл и е използвана к а т о начална буква на
д ум ата ЗЕМЯ, гр. yfj; старобългарското ^EJUAfA;
ЕецеЛд - име на тракийско бож ество на земята,
З аето и у ф ригите6.
=<Звуков Поток Светлина>=
Назбаниешо е получено о т свързването на д вете
срички с буква М. ZAMAIU. По-късно горната ч а ст
на диагоналната линия изчезва.
Смисълът на дум ата е изведен о т гр. yrj, у а ш - земя
и zp. Ag'iov, дор. Aalov - нива, посев; ZIAMAIIOY =
ЗЯМ М Ю и НИВА (посев).
Б У К В А 8»8 ( М Н С Л Ъ Т б )
Знакът 6®(буква М) е съставен о т буква сричка М О
(00), гласната буква Н (т ), буква сричка ЛО (—') и
буква сричка ТЕ (ч7). Всички знаци са о т А збуката
о т Плиска.
Буква влиза в състава на оформените знаци за
т р е т и я цикъл и е използвана к а т о начална буква за
дум ата МОРЕТА.
Наименованието е получено о т звученето на изпол­
званите елементи МО, Н, ЛО, и ТЕ, к а т о Н и ЛО
са свързани с ч а сти ц а та СЬ, а ЛО и ТЕ са свързани
със съюза Е (И).
Ч асти ц и те КЬ, СЬ, Б, М, Ь са славянски и кирилски
- Кирилицата е била „устроена“.
Смисълът на дум ата мъчно може да се изведе:
М Ю Н С Ю ЛЮ Е ТЕ
гр. цйсо - усмирявам, укротявам, успокоявам,
гр. Лйш - отслабвам, прекъсвам.
Б У К В А в (КАКО)
Знакът 1о (буква К) е съставен о т буква сричка КО
(У) и буква 1 ( 1) о т Азбуката о т Плиска.
Буквата в влиза 6 състава на оформените знаци за
т р е т и я цикъл и е използвана к а т о начална буква на
дум ата КОКЬ 1 - „злак, трева, що дава семе“.
Звученето и и м ето е получено о т у п о тр еб ен и те
елементи КО и I, к а т о между т я х е прибавена
сричката КЬ (КЪМ), КО към I - КОКЬ 1, разгънато
KOKIOI.
В т о р и я т смисъл на буква в е получен о т гръцката
дума коккод - семе, още костилка (на плод), зърно.
Полученото о т съ ставн и те елементи КО и И име
на буква К к а т о КОКЬ 1 се отклонява о т името,
посочено в абецедарите к а т о КАКО. Д у м а та
KOKIOI много точно обяснява защо К он стантин
Философ — Кирил не е използвал знака о т Плиска
КА (v ), а е взел знака КО (У). Знакът КО, компози­
ран със знака I, дава възможност да се създаде идея,
рисунка символ на тр е в а и семе с коренче.
Гръцката дума нонког; - семе звучи по-близо до зву­
ченето на о тдел н и те елементи, о т к о и то е с ъ ста ­
вена буква К.
С рисунката на „трева“ и смисълът на дум ата „семе“
формата на буквата К добива символа „семеносна
тр ев а “, ПНЩ А CKOTOY.
В сричковите знаци о т Плиска има знак КГО+ 1Е,
к о й то намираме врязан на стен а в Кръглата църква
в Преслав. Него разгледахме в абстр актн о-н ап одо-
би тел н и те знаци, к о гато говорихме за буквите на
Азбуката о т Плиска. Тук ще добавим, че т о й е по­
добен на глаголическия знак Ф, обърнат наляво (<Т) и
означава „бременна съм“. Тук има далечна прилика в
смисъла на думите, но не е в з е т направо, а наново
113
е създаден о т подобни срички, за да отговар я на
д ум ата „трева, к о я т о дава семе" според т е к с т а на
„Битие“ i, п.
Досегаш ното наименование и звучене на тази буква
в (КАКО), сравнено с гръцката дума нанос;, има зна­
чение - лош, безнравен, грозен, глупав и е неподхо­
дяща за случая.
П о-късната замяна на сричката КО с КА показва,
че са познавали А збуката о т Плиска, за да взем ат
началната форма КА.
Б У К В А * ( ШТА)
Знакът Ф (буква Ц1) е съставен о т буква сричка Ш О-
YA и буква сричка ТО (л ) о т Азбуката о т Плиска.
Буквата Ф влиза в състава на оформените знаци за
т р е т и я цикъл и е използвана к а т о начална буква на
символа „плодно дърво“ (cpuAov картрод).
Наименованието е оформено о т звученето на две­
т е срички IIIOYA и ТО, разгънато IIIOY 1ATIO.
В Бандуриевия абецедар наименованието е отбеляза­
но със ов(а, а в Codex giganteus със sstya.
Знакът ТО намираме и в долната ч а ст на буква <9 .
В т о р и я т смисъл на дум ата мъчно може да се изве­
де о т гр. oov - полет, стрем ителен подем; гр. вой
- построявам; гр. idxr]v(Ta) на iaopai — определям
= „устр ои “.
Б У К В А в (СЛОВО)
Знакът ср (буква С) е съставен о т буква сричка СО.
Към о т в е с н а т а линия е прибавена буква сричка АП.
Най-напред д ум ата С О Л О (^) е конструирана 6
положение С О (^) с прибавка към нея сричка Л О (1 )
и по-късно е обърната в положение В О (о).
Ако поставим направо знака С О Л О в положение
ВО и след т о в а към него прибавяме другите букви
символи ЛУНА (Щ и ЗВЕЗДИ (Ф) във фигурата мо­
дул за оформяне и контролиране на четвъртия ци­
къл, ще о с т а н а т о т к р и т и с егм ен ти те 6 и ж. В
т о з и случай и в други случаи фигурата модул кон­
тролира п осл ед о в ател н о стта и п р ави л н о стта на
действията и определя звученето на елементите.
Буква в влиза в състава на оформените знаци за
четвъ р ти я цикъл и е използвана к а т о начална бук­
ва на дум ата СЛЪНЦЕ (гр. дАюд; пат. sol; стб.
слъпьце, сольпъце).
И м ет о и звученето е получено о т звученето на
т р и т е срички C O , А П и ВО.
В т о р и я т смисъл на дум ата е изведен о т латинска­
т а дума SOL - слънце; буква П е genet, sing, на O S
- на него, му; сричката ВО е о т гр. (Зюд — ж ивот,
слънцето на ж ивота. Тук смисълът на названието е
изграден о т латинска и гръцка дума.
К а т о графична форма знакът ^ (СЛЪНЦЕ) прилича
на знака (ЗЕМЯ) и знака Ф (ЗВЕЗДА) с излезлия
извън фигурата модул сегмент. С него се о т д е л я т
Знаците за небесните т е л а (без Луна).
Гласната О е съществувала в основата на дум ата
СОЛ и е запазена в руската дума СОЛНЦЕ.
Б У К В А «А (ЛЮДЪ 1£)
Знакът Ф (буква А) може да се получи о т буква
=<Звуков Поток Светлина>=
 X ^7 X/
ЛЮДЬК: АНА АНО ЛНАД1

<§7

S^AO л гоЕ л п

* X? X ^pZ
X- ХО Е
~

РО
1

с ю

жнвЪте

покон ПОКЬ1

ПАШЬ NA ША NAIIIA

Фиг. 95 Глаголическите букви Я , 9 ?, У>, 3 , -Р и 93 оформени от отделни елементи на знаците от Плиска

И4

=<Звуков Поток Светлина>=

1?
t
VpbBb ЧОРЬБЮ

Фиг. 96 Глаголическите букви 1 , ¥, Я, Т, eg и ье, оформени от отделни елементи на знаците от Плиска

115
=<Звуков Поток Светлина>=
 сричка ЛНА и буква срш ка Д1 или о т буква ЛНО и
буква сричка АН, всички о т Азбуката о т Плиска.
Буква <Я> влиза в съ става на оформените знаци за
четвъ р ти я цикъл и е използвана к а т о начална бук­
ва на д ум ата ЛУНА (гр. cpcooxipa xov еЛЛасюсо -
малкото светило; СЕГвТНЛО М£Г1ЬШ(€, стб. ЛОуНА;
пат. luna; гр. огАдуд).
Наименованието на дум ата е получено о т звучене­
т о на използваните отделни елементи ЛНА и Д1
или AH U и ДН.
Смисълът на дум ата е изведен: при ЛНАД 1 о т гр.
Лщш;, abog - хваната в плен, пленница и пат. dies,
diei - ден, арх. генет. die и dii - на деня.
В дум ата AHIA Д1 има съставки о т два езика -
о т гр.-Лг|ш(д) и о т пат. - di(e) и образуват израза
„пленница на деня“.
Йоан Екзарх, с тр . 151, р. 23 пише: „...тези промени,
к о и то са видими и познаваеми при д вете светила,
св и д е те л ств а т 3а наличието на отношение на под­
чиненост, заложено в т я х н а т а същност.“
К он стантин Философ създава за Л уната (малкото
светило) чуден поетичен образ: „пленница на деня“.
Тази дума е очебийна и доказателствена 3а зависи­
м о с т т а на Л уната о т Слънцето.
Б У К В А Ф (S^ACO)
Знакът Ф (буква S-/XZ) е съставен о т буква сричка
AZO и буква сричка Д П о т Азбуката о т Плиска.
Буква Ф влиза в първоначалния състав на оформени­
т е знаци 3а четвъртия цикъл и е използвана к а т о
начална буква AZ на дум ата ЗВЕЗДИ (в Македонски
л и ст стб. ^ЬЕГВЗДД, р.8; АСТНрЬ, р.7; гр. daxepot;,
doxgp).
Наименованието е получено о т свързването на две­
т е срички AZO и ДП със съюза Е (И).
Знакът Ф о т Азбуката о т Плиска, поставен в по­
ложение О - надолу, звучи AZO. Ако сравним фор­
м а т а на буквата Ф със знака о т Плиска, виждаме,
че знакът е в същ ото положение, обаче към него има
прибавен знак АП ; A ZO + A Q . Първият смисъл на
дум ата е, че буквата е съставена о т знаците AZO
и A Q . Ако разгънем дум ата STiAO в AZIO Е A Q
(буква 1з се дели на Ю и Е) к а т о прибавим Ю към
AZ става AZIO. Звукът Е преминава към другата
сричка ЕЛП и се получава AZIO ЕЛП - в т о р и я т
смисъл на думата. Той е изведен о т гр. £fj о т £йш -
бивам в движение и гр. sAco и eAcov о т eAciuvco или
еЛасо - направлявам, посочвам, давам насока.
AZIO ЕЛП
к о и то са в движение насочвам
бивам в движение давам насока
Б У К В А X. ( X ^ P Z )
Знакът X (буква X) е съставен о т буква сричка ХО
и буква сричка РО о т Азбуката о т Плиска.
Буква х> влиза 6 състава на оформените знаци за
четвъртия цикъл и е използвана к а т о начална бук­
ва на дум ата X^P^i (гр. еот ра - вечер), ВбУбрЪ.
Н азванието е получено о т д в е т е срички ХО и РО,
свързани със съюза Е (И); ХОЕРО, разгънато ХОЕРЮ
116
или XIOEPIO. В т о р и я т см исъл н а д у м а т а може да
се изведе о т гр. ,хгор£ш — отдръпвам се, о ти ва м си,
преминавам, отминавам; zp. ^cupiov — промеждутък
о т време, период; гр. реш, рНш, peopai — изчезвам.
Загубвам се, изчезва ( о т погледа). A am. hoed v.l. =
haed, пат. haereo, ere - вися, падам, прекратявам,
секвам се, свършвам, изчезвам.
Д ен ят свършва - вечер.
След премахването на л явата горна ч а ст на диаго­
налната линия, графически е изразено по-ясно пада­
н е т о на деня чрез наклона на дясн ата диагонална
линия.
Б У К В А О 1 ( 1£ С Т Ъ)
Знакът 3 (буква 6) е съставен о т буква сричка ЕА
о т Азбуката о т Плиска.
Буква 3 влиза в състава на оформените знаци 3а
четвъртия цикъл и е използвана к а т о начална буква
на дум ата EIA (тхрс05, npoi - ранно у тр о ), ОуТрО.
В т о р и я т смисъл на дум ата е изведен о т гр. clap,
clap ос, - у т р о . В т о р а т а форма на буква 3 се по­
лучава, к о га т о към нея се прибави хоризонтална
ч ер та над нейната хоризонтална, разполовяваща
окръж ността, линия - 3 ". Тази допълнителна линия
има звукова с т о й н о с т Ю (ПО). Тогава наименова­
н и ето се допълва и към дум ата EIA се прибавя НО,
к о е т о с буквите 3а свързване СТ дава нова дума
EIACTIIO или Е с Ю - 1ЕСТБ. Д у м а та EIA означава
УТРО, символ на у т р о т о , на изгрева на Слънцето.
Разгледана к а т о графическа форма, т я ни подсказва
как лъчите на Слънцето и дват о т и зток и огря­
в а т през малкия о т в о р на буквата ч а ст о т земя­
т а и небето.
Б У К В А <*> ( Ж Н В Ъ Т б )
Знакът X* (буква Ж) е съставен о т буква сричка
Ж Ю и буква сричка ТЕ, к а т о ТЕ в случая се о т к л о ­
нява о т обичайното си м я сто и заема м я сто в ос­
таналия свободен сегмент в на Ж Ю и го затваря.
Буква ^ влиза в състава на оформените знаци за
пети я цикъл и е използвана к а т о начална буква на
дум ата ЖИВИ ДУШИ (СЪЩЕСТВА),
VYXQ N ZQN ZaZH N ,
ДХШХ ЖНВХ п о р о д а .
Названието е получено о т звученето на сричките
ЖПО и ТЕ, свързани със съюз Е (И) - ЖЮЕТЕ, разгъ­
н а т о ЖПОЕТЕ (ЖНВЮЕТЕ). Названието е о т р а ­
зено най-близко в ЖН ВЪТб и giuete.
Смисълът на д ум ата е изведен о т гр. 7,f\ j п. eg. ч.
от - живея.
К а т о африкат ДЖ формата на буква <х> се получа­
ва о т знаците о т Азбуката о т Плиска - буква Д
и буква ЖА.
Б У К В А -1° (ПОКОИ)
Знакът Ф (буква П) е съставен о т буква сричка ПО
и буква сричка I о т Азбуката о т Плиска.
Буква Т влиза в състава на оформените знаци 3а
петия цикъл и е използвана к а т о начална буква 3а
дум ата ПТИЦИ (ттехоцсн - летя; нгх£Г|убс; - кри­
л ати , пернати; пат. avis - птици).
=<Звуков Поток Светлина>=
Звученето и и м е т о на дум ата е получено к а т о
между буква сричка ПО и буква сричка I е прибаве­
на сричката КЬ (предлогът към | - П О към I. ПОКЬ 1,
разгънато П 0 К 101 .
В т о р и я т смисъл на дум ата е изведен о т гр. ттотд -
летене. Звученето на гръцката дума adv. цока в до­
рийския диалект се е изменило в тготе. О т т о в а
предполагаме, че тютц - п о л ет или ттохгууод, дор.
noxavor, - птица, по същия начин у нас се е изме­
нило в ПОКЮ . Още тюкого (дор. акузат. мн.ч. ттокод)
- покрит с косми или пух.
Буква Т (ПОКЬ 1) е била създадена по същия начин,
kakmo буква Ю (KOKBI) и буква Ф (БООКЬ 1).
Ф орм ата на буква Ф графически създава впечатле­
ние 3а нещо, к о е т о лети.
Б У К В А Ф (ПАШЪ)
Знакът Ф (буква П) е съставен о т буква сричка NA
и буква сричка ША о т Азбуката о т Плиска.
Буква Ф влиза в състава на оформените знаци 3а
петия цикъл и е използвана к а т о начална буква на
дум ата NAIIlA (гр. кгр.т] та ргуаЛа - огромно морско
ж ивотно), КНТЬ1 В 6ДНК 1/А.
И м е т о и звученето на т а з и буква е получено о т
сричките NA и ША, разгърнато NAIIIIA.
Смисълът на дум ата е изведен о т гр. vaxcop - пла­
ващ; пат. nato - плавам; пат. natantes - водоплаващи
ж ивотни. Б случая у нас буква t е променила зву­
ченето си о т t в ш. Подобно изменяне на звука I в
ц виждаме например в дум и те natio, gratia и пр. В
португалския език звукът s се изменя в ш — Гомеш,
Франшишко и пр.
Д ум ата NAIIIIA трябва да приемем к а т о „водопла­
ващи животни“.
Б У К В А 9 (рЬЦН)
Знакът I (буква р) е съставен о т буква сричка PI и
буква сричка Ц 1 о т Азбуката о т Плиска.
Буква 9 влиза в съ става на оформените знаци 3а
петия цикъл и е използвана к а т о начална буква на
дум ата РИБИ.
Наименованието е получено о т звученето на срич­
к и т е PI и Ц 1.
В т о р и я т смисъл на дум ата е изведен о т гр. piZ,a -
първоизточник, основа, корен, род или произхожде­
ние, начало, първопричина, същ ност, dat. pii)r] - на
първоизточника, на първопричината.
Буква 9 е употребена к а т о съставна ч а ст в изграж­
дане формата на буква Ч - знака „човек“.
б у к в а г (ЦН, ЦСО)
Знакът 1 (буква !_|) е съставен о т буква сричка Ц П
о т Азбуката о т Плиска.
Буква Ъ влиза в съ става на оформените знаци 3а
ш естия цикъл и е използвана к а т о начална буква на
дум ата Ц П (qjugv^cooav).
Названието на дум ата е получено о т звученето на
същ ата сричка П Д . Названието на глаголическата
буква Ъ (ЦСО) се различава о т наименованието на
кирилската буква Ц, к о я т о з&учи Ц 1 или ЦА 1, и е
произлязла о т Z и I о т Азбуката о т Плиска.
П7
Смисълът на дум ата е изведен о т гр. 4m. съкрате­
но о т Дсо - живея, получавам препитание, явява се
на свя т, ражда се. Трябва да я приемем к а т о „живи
същ ества“, „живи души“.
Б У К В А V (НЖ6)
Знакът Ф (буква I) е съставен о т буква сричка II и
буква сричка ЛО или буква сричка IH и ЛО. М о га т
да се използват още и други варианти.
Буква Т влиза в състава на оформените знаци 3а
ш естия цикъл и е използвана к а т о начална буква на
дум ата IIAO - добитък (гр. xexpd ттобод - четири­
ноги), УбТВбрОПШГАА, СКОТЪТ
Наименованието на дум ата е съставено о т срички­
т е II и ЛО.
В т о р и я т смисъл на дум ата е изведен о т гр. 4£йуАг|
- яремен, хо м о т Диуоу се състоял о т два Z^uyAai):
о т гр. 4иуод - ярем, иго; също означава и везни,
теглилка, състояние на равновесие; чиф т, двойка;
гр. ^гйуод, гос, (гид) впрягане. О т т а м - домашни
ж ивотни, добитък; пат. jugum - ярем, двойка во­
лове; пат. jugus - впрегатни, двойка.
Графичната форма на т а з и буква наподобява ярем.
Рисунка символ. Също прилича и на везни.
Кирилската дума (ЛрЪМЪ е равна на гр. ^йуод -
ярем и везни.
Б У К В А ж (ГЛАГОЛЪ)
Знакът % (буква Г) е съставен о т буквите срички
ГА (ЛА), ГО, ЛНЦ или AU, всички о т Азбуката о т
Плиска. М о га т също да се използват знаците
ЛПО и ЛОУЦ.
Буква Я> влиза в съ ставен и те знаци 3а ш ести я ци­
къл и е използвана к а т о начална буква на д ум ата
„гадини“ (гр. ерцеха - всичко що пълзи), стб. ГАДИ.
ГАДЪ.
Звученето на названието е получено о т сричките
ГА ГО ЛНЦ или Г(Ь) ЛА ГО AU.
В т о р и я т смисъл може да се изведе о т гр. уц — поч­
ва; дор. у а - почва, земя и гр. ушЛеод - дупка, яма.
т ъ й к а т о в смисъла на общия т е к с т , стаВа дума 3а
„всичко, що пълзи“.
Други думи с подобно звучене са: гр. уЛауогщ - пъ­
лен с мляко; гр. уЛауод, еод (а) =уаЛ а, уаЛакход (уа)
- мляко.
И зразът „земя с дупки“ или „земни дупки“ показВа,
че още в основната форма на Глаголицата са обмис­
лени колелцата на буквите, к о и т о в случая офор­
м я т „дупки“ .
Б У К В А ф (фрЬТЬ)
Знакът Т (буква ф) е съставен о т буква сричка Р Д
и буква сричка TI.
Буква Ф влиза в състава на оформените знаци 3а
ш естия цикъл и е използвана к а т о начална буква на
дум ата Ф Ь Р Д Т 1 (6rjpa - земен хищен звяр, 4В1ф Ь
= Sgptov) - ^ВЪрН 46 IUAH.
И м ето е получено к а т о пред буква сричка РП е
прибавена сричка Ф Ь (или само буква Ф ) - Ф Ь Р Д П
(или Ф РП Т 1). В Бандуриевия абецедар е отбелязано
срерсот.
=<Звуков Поток Светлина>=
Фиг. 97 Последователно изграждане на глаголическата буква ^ с V, Т и ж (ЧО, РЬ, БЮ )
В т о р и я т смисъл на дум ата е изведен о т гр. qprjp,
српрод, еоа. Вдр, Вдрод 6 - хищен звяр, ж ивотно,
действащо на земята, ж ивотно (въобще); гр. срдред
- зверове, земно хищно ж ивотно.
По-късно ф орм ата на буквата се е приближила
към класическата форма на гръцката и кирилската
буква Ф.
Б У К В А °Е ( У П )
Знакът с£ (буква уП ) е съставен о т буква сричка Y,
поставена в хоризонтална положение ГО, к а к т о при
буква Ф, свързана по дъгата, и буква N. Този знак е
видоизменен 3а удобство при писането и 3а графич­
на яснота.
Буква °Е влиза в състава на оформените знаци 3а
ш естия цикъл и е използвана к а т о буква У К
Наименованието на буква °£ е получено о т звучене­
т о на сричка I (или ГО) и буква N = YN.
В т о р и я т смисъл на дум ата може да се изведе о т
гр. ouv, in crasi 6 или ot ev - този.
Б У К В А 'г? ( V p b B b )
Знакът Ч? (буква V) е съставена о т буква сричка ЧО,
буква сричка РЬ и буква сричка БЮ.
Ф орм ата на буква ¥ е преоформена според фигура­
т а модул във връзка със знака БЮ.
Буква *5? влиза в състава на оформените знаци 3а
ш естия цикъл и е използвана к а т о начална буква на
дум ата ЧОВЕК (avBpamoq - човек), УЛОЕГВКД.
Наименованието е получено о т звученето на изпол­
званите елементи ЧО, РЬ, БЮ - ЧЮ РЮ БПО.
В т о р и я т смисъл на д ум ата е изведен вероятно
о т гр. удрйсо, дор. уарйсо - говоря, приказвам или
гр. удрид, иод - реч, глас и гр. |3йш - изпълвам,
изпълнен с говор.
В тази дума е използвана буква сричка Т (символ на
риба - йод), за да покаже, че в човека е вло­
жена вярата.
118
Освен т о в а знакът V и знакът Т, съединени в гор­
н а т а си част, д а в а т форма на у с т а - напомнят
3а вложения говор - Ч Ю Р Ю Б П О ,
у д • рисо(Зи»ю.
На фиг. 97 и фиг. д8 показваме последователно как е
създаден о т елем ентите ЧО, РЬ, БЮ знакът V о т
п о н я ти ето ЧОВЕК.
И звивката на знака РЬ постепенно се е изправила,
Загубила функцията си и образувала права линия,
к о я т о не съвпада с линиите на ф игурата модул.
В знака W са се подредили д в а та знака символа -
кръст и риба - и два идейно наподобителни знака
- у с т а и фигура с вдигнати нагоре ръце (V).
Със създаване на буква “У, буквата на п о н я ти ет о
ЧОВЕК, завършва ш е с т и я т цикъл.
О т разгледания начин 3а съставяне на формите на
глаголическите букви о т елем ентите на Азбуката
о т Плиска виждаме, че К он стан ти н Философ —
Кирил е избирал елементи със звучене, каквото му
е било нужно да създаде специална дума 3а понятие,
чиято първа буква отговаря на една о т буквите на
глаголическата азбука и тази дума същевременно да
определя втория смисъл, когато сричките й са под­
редени по друг начин.
Д ей стви я та по създаване на формите на буквите и
т е х н и т е имена са се вършили едновременно.
К а т о подредим названията на глаголическите бук­
ви едно след друго, се получава т е к с т , изведен о т
първия и втория смисъл на думите (стр. 120).
К он стантин Философ — Кирил с т р и знака е съз­
дал ф игурата модул, а двадесет и ш е с т знака е
включил в ш е с т завършени цикъла. О т буква О (&)
е извел четири производни форми 3а буквите Ь, Ъ,
Ю, У и създал всичко 33 глаголически букви. Буква А
не е изградена според ф игурата модул. Добавена е
по-късно.
=<Звуков Поток Светлина>=
Фиг. 98 Към знаците V и Т е прибавен знакът ж. Извивката на знака става хоризонтална
Ф а к т ъ т , че формите на буквите на Глаголицата са
изведени и конструирани о т отделни елементи на
Азбуката о т Плиска и т я х н о т о звучене е използва­
но за създаване на названията на глаголическите
букви показва, че правилно сме решили и разчели
ел ем ен ти те на А збуката о т Плиска и п ряката
им връзка с Глаголицата.
В поредицата наши фигури са решени всички проб­
леми на глаголическата азбука. С т я х доказваме, че:
1. Кирил не е заимствал или ползвал букви о т чуж­
ди азбуки, за да състави своята.
2. Създал е своя графическа фигура модул, о т коя­
т о по философски п ъ т и с голямо въображение на
художник график е извел с изумителна логика о т
нея характерни знаци. Те и м а т свой графически
смисъл и своя философска идея.
3. С таробългарските наименования на буквите не
са „загадъчни“7, „несвързани“, „случайни“ или „тай н ­
ств ен и “, а с т р о г о подредени думи, к о и т о разкри­
в а т една цялостн а мисъл.
Те досега са били „необяснени“ и специалистите са
ги отминавали с „мълчание“, понеже не са вникнали
в т я х н а т а конструкция и цялостна връзка, а са ги
търсили к а т о отделни форми на знаци, независими
един о т друг, и са намирали подобни форми в из­
точни и западни азбуки. Връзката между звученето
на отдел н и те елементи на Азбуката о т Плиска и
Глаголицата решава проблема за произхода и наиме­
нованията на глаголическите букви.
Е Л Е М Е Н Т И НА Г Л А Г О Л И Ц А Т А
О т наблюденията ни досега трябва да изведем ня­
кои устойчиви принципи при създаване формите на
Глаголицата и употребен и те отделни елементи.
К он стантин Философ — Кирил си е служил с пос­
тоянни елементи при съставяне конструкцията на
няколко букви и употребил изключителна логична
119
последователност в изграждането им (фиг. 83, 84):
1. Хоризонталната линия 2 -2 1 има графическа и зву­
кова с т о й н о с т I в буквите 3 ", ■ *>, S , °S), р°.
2 . Хоризонталната линия 2 -2 1 със сегмента еж с т а ­
ва звук у в буква °Е.
3. Хоризонталната линия 2 -2 1 със сегмента е т р я б ­
ва да звучи ЪЙ в буква °§) (ЙОЪ или ЪЙО).
4 . С егм ен тъ т гд зам ества буква в буква ‘А1.
К А К В О Н И П Р Е А Л А Г А Ф И Г У Р А Т А МОАУЛ
Геометрическата фигура модул:
1. Създава формите и т е х н и т е пропорции.
2. Определя направлението на всички линии.
3. Дава съотнош ението на височините и ширините
на буквите.
4 . Определя ш р и ф то в а та линия, п о л е т а т а и мес­
т а т а 3а писане на буквите.
5. Направлението на наклонените линии на буквите
# , *8*.
Само чрез основната фигура модул на Глаголицата
можем да вникнем в първоначалния замисъл на Кон­
ста н ти н Философ 3а създаване формата на буквите
на Глаголицата и използваните о т него насочващи
буквени знаци, във вътрешния смисъл на н еговото
о т к р и т и е , о т п р а в н и те форми, скелета на н овата
азбука.
С таз и основна геометрическа фигура модул можем
да обясним защо в глаголическата азбука има букви
о т различен диктус. Буквите, в зависимост о т мяс­
т о т о , к о ето К он стантин Философ е определил да
Заемат в геометрическата фигура модул, са по-едри
или по-дребни. Едните са ч и сто геометрични (+.
4 ?, ш), а другите са украсени със сегменти или ко­
лелца (е5, 6А аб, cFS). Т р е т и т е са смесени и затова,
макар създадени по същ ата геометрическа фигура
модул, правят впечатление к а т о че ли са о т раз­
лично конструкционно изграждане и произход. Напр.:
=<Звуков Поток Светлина>=
Н азван и я та С л я т о писане Пьрби смисъл на д у м а т а - показва В т о р и смисъл на д у м ат а Н азван и я та на глаголическите
на глаголичес на д у м ата о т кои знаци о т А зб у к ата о т Плиска - определя се. к о г а т о букви прочетени чрез езика
к и т е букви е съставен а ф о р м а т а на о т д е л н а т а сричките са подредени .койне*
6 абецедарите глаголическа буква по друг начин

IACIO IA C /Z Ю 1с - IA СПО (АЗ СЪМ) ГЛАС НА БОГА

Б0\'КЬ1 БООКБ1 Б О 0 КЬ I Ж към 1 BOI О К Ю I ОКО НА БОГА

отд Ш АТО О ТА ТО О + v + л ОТА ТЮ СЛОВО НА БОГА

опа OONAII О О NA 11 NA k 0 O N A II ТОЗИ (КОЙТО) ОТГОРЕ

НАПРАВЛЯВА

ДОБрО ДПБРО ДО БР О ft БР ^ ДО БРО ДАВА ХРАНА

ВЪ дЪ ВОЕ ДОЕ ВО Е ДО Е о Е WЕ ВЮ Е ДЮ Е Ж ИЗНЕНА СИЛА,

МЕСТОПРЕБИВАВАНЕ

тврадо TOYOPO ДО T O Y 0 РО ДО w + -> + « TOY I О РЮ ДЮ ...ОХРАНЯВАЩ ГРАНИЦАТА

НА БОГА

ШОУА £lA ? ПРОСТОР

шд ШОУА

нка НОКА НО КА ш+ ^ Ш ОКА ПРИВЕЖДА В ДВИЖ ЕНИЕ

Xcmaia ZAMAIU ZA М AIO D- + f t ZIA М ЛПОУ ЗЕМЯ И НИВА

м и слъте М ОНСЬЛОЕТЕ МО Н СБ ЛО Е ТЕ 00 + ж с -> + ^ М Ю Н СБ ЛЮ Е ТЕ (МОРЕТА)

клко КОКБ1 КО КЬ I Я към 1 KOKIOI СЕМ ЕН ОСН А ТРЕВА

Lb _|_ /\ ? ПЛОДНО ДЪРВО

ш тд ШОУАТО ШОУА ТО

слово СОЛ О ВО СО Л О ВО ^ + <1 + о СОЛ О ВЮ СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

ДЮДБ1С АНА Д1 АНА Д1 Я + ft AHIA Д1 ПЛЕННИЦА НА ДЕНЯ

s 'B ao a z Oe a o дгО е ло ^7 + ^ д гю ело НАСОЧВАМ,

КОИТО СА В ДВИЖ ЕНИЕ

Х^ра хо ерО ХО Е РО х + -. ХО ЕРЮ ВЕЧЕР

£ста ЕА ЕА 3 EIA УТРО

ж нвЖ те ЖЮ ЕТЕ Ж Ю Е ТЕ ft + ^ ЖПОЕТЕ Ж ИВИ ДУШИ

покон ПОКБ1 П О КЬ I У към 1 ПОКЮ1 ПТИЦИ

пдш ь NAIITA NA ША Т + ^ NAIIIIA В О ,Д О П Л А В А Щ И

рьцн Р1Ц1 PI Ц1 I + 1 Р1Ц1 ПЪРВОИЗТОЧНИК (РИБА)

цн ЦП цо г цо Ж ИВИ ДУШИ

НЖ6 Илй II ЛО у + -> YIAIO ЯРЕМ

(ДОМАШНИ Ж ИВОТНИ)

ГЛЛГОЛЬ ГЛАГОЛНО ГЛА ГО АНО я + я + V ГЛА ГОЛНЮУ ПОЧВА С ДУПКИ (ГАДИНИ)

ф рата ФБРОТ1 Ф Ь РО TI (ФЬ) т + ^ ФЮ РОТ1 ЗЕМ НО ХИ Щ Н О Ж ИВОТНО

уп YN (ION) YN (ЮИ) ft + X YN И ТОЗИ

урьвь ЧОРЬБЮ чО рь вЮ V + т + У ч Ор ю бЮ ИЗПЪЛНЕН С ГОВОР

(ЧОВЕК)

120

=<Звуков Поток Светлина>=

Ако на букба + (А ) се слож ат колелца или триъгъл­
ничета на ч е т и р и т е завършващи края. т я ще се
превърне в истинска рисунка на к р ъ ст и ще се ч ете
к а т о идеограма „кръст“. Освен т о в а , о т графична
гледна то ч ка и о т гледна то ч к а на изписването ще
бъде много сложен знак за писане.
Такъв би бил и случаят с буквите а>, <А1, Н”.
Б уквата ^ е построена само геометрически, за да
се различава о т украсената буква.
Тази основна геометрическа фигура модул убеди­
телн о ни показва още:
Защо буквите на Глаголицата и м а т различна конс­
трукция и направление.
И оправдава т ъ й нареченото висящо и долно писане
на глаголическите букви.
Различните по форма и височина букви в някои ръ­
кописи се нареждат по средната шрифтова линия за
писане и понеже ф о р м ати те и височините им са
различни, букви к а т о А , <п>, ро ш и др. подредени до
високи букви к а т о ©, Ф, ^ и пр. по горната линия
За писане (особено в н ай -ста р и те глаголически па­
м етници), п р авя т впечатление, че в и с я т спрямо
вторите.
Изравняването на височината на буквите е ста н а ­
ло по-късно, к о гато влиза в употреба т р е т а т а ос­
новна геометрическа фигура модул за конструиране
на глаголическите букви, навлязла широко в прак­
т и к а т а на хъ р ватски те шрифтописци.
О сновната геометрична фигура модул обаче среща­
ме използвана още в Преслав по с т е н и т е на Кръг­
л а т а църква.
О т посочения начин на създаване на глаголическата
азбука виждаме, че К о н ста н ти н Философ не е из­
ползвал чужда графика за оформяне на сво я та азбу­
ка, а я изгражда логично и само чрез съ ставки те на
създадената о т него геометрична фигура модул, с
чувство на голям график и филолог, с прекрасно въ­
ображение и логика.
Тук всички предположения на учените за ползване
о т К он стан ти н Философ на чужда графика о с т а ­
в а т без покритие и д о сто в ер н о ст на ф ак ти те. В
т а з и фигура модул можем да потърсим произхода
на отделни букви и т е ще ни о т в е д а т към Азбука­
т а о т Плиска и уст р о е н а т а по-рано о т него азбу­
ка - Кирилицата. И в д вете подходът за създава­
не на едногласните и „двугласните“ знаци е еднакъв
- специално тези, к о и то са славянски - Ф, А , Т,
Ф, Lb, Ф, Ф, °Б и особено на -§) и °з).
О чевидността на дей стви ята и логичната после­
довател н ост при оформяне на знаците не се нуж­
дае о т специално доказване.
ГЛАГОЛИЦА
Глаголицата е едноазбучно писмо, има само главни
букви. Тя не е развила малки букви.
Глаголицата се изгражда в две писмени системи:
1. Буквите, употребени за написване на заглавия, се
изграждат в едно поле, заградено о т две хоризон­
тални линии.
121
2. Буквите, използвани за написване на т е к с т , се раз
полагат 6 четири полета, заградени о т п е т линии.
3. В по-късното си развитие се появяват форми на
букви с горни и долни дължини.
Редно е една азбука о т главни букви да се пише само
6 двулинейна система.
Но ние имаме в Глаголицата развити две систем и
За писане. П ървата си стем а е особена. При нея 6
първоначалния период т е к с т ъ т на книгите е писан
върху четири полета, заградени о т п е т линии, 6
к о и то се подреждат елем ентите на буквите. Пос­
тепенно си стем а та се опростява.
В т о р а т а систем а се отнася само за началните заг­
лавия. Буквите и м а т еднаква височина и се пи ш ат
между две линии. Те са се отклонили много о т ге­
ом етричната фигура модул.
По време на създаване на Глаголицата (863 г.) в ла­
ти н ск и те страни п и ш ат с Каролингски минускуа 6
четирилинейна систем а за писане на минускули.
Византийският минускул също се разполага в ч ети ­
рилинейна система.
Д о к а то в другите ш рифтове развоят започва о т
двулинейната и се сти га постепенно към четиршш-
нейната система, 1лаголицата има обратно разви­
т и е . Започва о т петлинейната систем а (Българска
глаголица) и сти га до двулинейната систем а (Хър­
ватск а глаголица).
ГЛАГОЛИЧЕСКАТА БУКВА С АМА ЗА С Е Б Е С И
Произход - Глаголицата е новосъздадена азбука по
собствен модул на К он стантин Философ — Кирил.
фо р ма на буквите - буквите са изградени според
ел ем ен ти те на ф игурата модул, подчиняват се на
вътреш ните й разпределения и стр о го спазват гра­
ниците на модула.
Звукова с т о й н о с т на глаголическите букви:
Азбуката има следните букви 3а гласни - + , 3 ", Т\
X , в , 3 , ©, » , 3 , о©, р°, о£,
о т к о и т о меки гласни - 3 \ Т , в , 3
и твърди гласни - + , 3 , 8Г, <©, of.
Към гласните има две сонантни съгласни - А , Е.
Съгласни букви - Ф, яз, А, « Do, в, А . !?В, Ф,
Т , Е, в , ->, Ф, л , г , Ф, ф Ф, (О , §■ ).
Меки съгласни - Ф, А , ф Ъ, Do.
Аф рикат - Ф (дз). О т два знака - 3 t , -ЗХ,
„Двугласни“ - &, -А, 3 , °3 , ЗТ, *4*, г°, °Е, други - А, §■ .
Буквите заем ат отвесно,
хоризонтално,
наклонено положение.
Една група букви са отворени:
наляво — 3 \ 3 , 8^, "3 , <©,
надясно - °Б, в, С,
нагоре - яз, ф
надолу - ф 84, <л>, р°.
В то р а група букви са затворени: ©, ф , О-.
Трета група букви са о т к р и т и на различни страни:
+ , Ф, А, А , а?, Т , “X, в , /«, А , ф, -Р, S , г , Ф, Ф,
З ф З ф Ф ф §■ .
Глаголическата буква е главна, сам остоятел н а, не
=<Звуков Поток Светлина>=
 1
1
N . ГОРНО ПОЛЕ
3х 'ч 4

ПЪРЮ СРЕДНО ПОЛЕ

ОСНОВНА 2 2‘
ШРИФТОВА ЛИНИЯ

ВТОРО СРЕДНО ПОЛЕ

4 N. з'
/ ДОЛНО ПОЛЕ

Ф иг. 99 С х е м а j a п о ст р о я в а н е п исм ен и т е п о п ет а на Г ла гол иц а т а

се свързва с о ста н а л и те букви, не е развила линии реда, можем да разделим на п е т групи:

За свързване, седи отчуж дена към другите. 1. Най-дълги букви са 9 гласни: + , ©, £>, 19, og), 4К
БУКВИТЕ П О М ЕЖ Д У СИ °Б и и съгласни: Т, Д>, в, У3, -Р, Е, § , # ,
К о га то буквите се п о с т а в я т една до друга, тех н и ­ ?( Ф), ?(•©■ ). Те заем ат ч ети р и те полета о т долу
т е форми влизат във взаимоотношение една към до горе (фиглоо).
друга. Те и отдел н и те им съставки се подчиняват 2. Дълги букви са п е т съгласни: <?§, <#>, Я>, Л?, “г? и две
на общ ите закони в изграждането на реда, на е с т е ­ гласни: Т , v°. Заем ат д в ет е средни и едно външно
тическите, тектон и ч еск и те и оптическите зако­ поле (фиг. 101).
ни, на връзките им в п р о стр а н ство то . 3. Средни букви са две съгласни: М>, /Ь. З аем ат две­
ОБРАЗУВАНЕ т е средни полета (фиг. 102).
И П О С Т Р О Я В А Н Е НА Р Е Д А ЗА П И С А Н Е 4 . Къси букви са т р и съгласни: is, 6Ъ, ал. З аем ат
Редът за писане на буквите о т основната форма на едно средно и едно външно поле (фиг. 103).
Глаголицата се построява по следния начин (фиг. <рд): 5. Най-къса буква е една съгласна - <го. Заема вто р о
Ако към геометрическата фигура модул прекараме средно поле (фиг. 104).
успоредни линии през т о ч к и т е i - i 1, к о и то се обра­ Х арактерно 3а основната форма на Глаголицата е,
зу в а т о т пресичането на окръж ността с отвесна­ че по ш р и ф товата линия се нареждат късите бук­
т а , разполовяваща окръж ността, линия горе и долу; ви. Едни са обърнати нагоре, други - надолу. Дълги­
през центъра на окръж ността и т о ч к и т е 2 -2 1; през т е букви заем ат височината на цялото поле и
т о ч к и т е 3 -4 и 41—31, образувани о т пресичането на средната им линия съвпада с ш риф товата линия.
окръж ността с диагоналните линии, ще се образува Р А З В И Т И Е НА С И С Т Е М И Т Е
успоредна система о т пет линии, к о и то заграждат ЗА П И С А Н Е НА Г Л А Г О Л И Ц А Т А
четири попета - две външни и две вътрешни. Външ­ Имаме няколко систем и 3а писане на буквите на
н и те полета са малко по-малки о т половината о т Глаголицата, развити последователно.
вътреш ните полета. Х арактерни букви, по к о и т о можем да проследим
Външните полета ще наречем горно поле, начина на писане и определим с и с т е м а т а на писа­
долно поле. не на Глаголицата, са буквите о т средните поле­
Вътреш ните - първо средно поле, та - и ^ , къ си те букви is, 6Ъ, ш и най-късата
вто р о средно поле. буква a-о.
Средната линия е основната шрифтова пиния. Ще проследим т р и т е основни системи 3а писане.
В тази петлинейна систем а се пиш ат и нареждат 1. О С Н О В Н А Ф О Р М А
буквите о т основната форма на Глаголицата. П Е ТЛ И Н Е Й Н А С И С Т Е М А ЗА П И С А Н Е
В И Л О В Е Б У К В И НА В ЧЕТИРИ ПОЛЕТА

О С Н О В Н А Т А Ф О Р М А НА Г Л А Г О Л И Ц А Т А В основната форма на Глаголицата буквите &>, х>,

Буквите на основната форма на Глаголицата според рО, “ , 111 и и заем ат определени м еста в петли-
конструкцията им, ф орм ата им и м я с т о т о им в нейната си стем а 3а писане (фиг. 103). Д ългите и

122

=<Звуков Поток Светлина>=

 гтл
фиг. ю о Най-дъаги букви. Заемат четирите полета
Фиг. 103 Къси букви. Заемат едно средно и едно външно поле
Фиг. 104 Най-къса буква. Заема едно средно поле
средните букви се нареж дат със св о я та средна ли­
ния върху основната ш риф това линия. Една о т
късите букви дългата О и най-късата буква ^
Започват по и под основната ш риф това линия.
Първите две, <г? и рО, с т и г а т до долната граница на
реда, а буква ™ достига до горната линия на долно­
т о външно поле.
Късите букви ** и ш започват над ш ри ф товата ли­
ния и д о с т и г а т до горната граница на реда.
Буквите ^ и заем ат д вете средни полета.
Това е правилното нареждане на буквите 6 реда за
писане на основната форма на Глаголицата.
Начинът на писане на т е к с т а в Пражки фрагменти
е най-близо до основната фигура модул в петлиней-
н а т а система, макар врем ето да е повлияло и ока­
зало редица изменения на формата на буквите.
Буквите ^6, v°, яя, А , ** и са написани точн о на
определените им м е с та според геом етрическата
123
фигура модул, а само буквите <ra, Т и м а т отклоне­
ние на някои м еста.
49 слиза долу и опира на долната граница на реда.
W и сго навлизат в долното външно поле.
Т слиза под реда, образува долна дължина до среда­
т а на междуредовото пространство, другаде до на­
чалото на долния ред.
Т. заема четири полета.
ш слиза малко под средата.
л> загубва ч а ст о т дължината на линията под сред­
н а т а шрифтова линия.
2 . С Ъ К Р А Щ А В А Н Е НА ПОЛЕТАТА
При по-късното развитие на писането буквите на
Глаголицата, м е с т а т а , формите и големините на
W, А , 49, r°, ^ и o-d се изменили.
Ч Е Т И Р И Л И Н Е Й Н А С И С Т Е М А ЗА П И С А Н Е
ИЛИ П И С А Н Е В ТРИ ПОЛЕТА
О т схемата на реда за писане на основната форма
=<Звуков Поток Светлина>=
на Глаголицата постепенно едното о т вътрешни­
т е полета било съкратено (фиг.юб).
О пределят се т р и пол ета - едно широко средно
поле и две външни по-малки полета (подобни на ос­
новната форма).
В средното поле се п и ш ат кръглите части на бук­
в и те А , А>, ЯЗ, У ° , <у о .
Буквата <го В един и същи ред се движи долу, по сре­
д а т а и горе (в Асеманиевото евангелие).
Б уквата л опира на линията на горн ата граница
на реда.
Буквата ш започва о т горната граница на реда и
достига до горната линия на долното външно поле.
3 . И З Р А В Н Я В А Н Е НА Б У К В И Т Е
П О Г О Р Н А Т А Г Р А Н И Ц А НА Р Е Д А
ВИСЯЩО ПИСАНЕ
Висящо писане или висящо писмо наричаме т о з и на­
чин на писане, к о га т о ш риф тописецът изравнява
буквите по горн ата линия на реда, само A , А,
и м а т по-голяма височина.
Буквите л и ^ запазват м я с т о т о си. Д ругите се
изравняват по горната граница на реда (фиг.юу).
А и А> слизат надолу, яз, v° и се изкачват до гор­
н ата линия.
След к а т о разгледахме начина на създаването на
д вете славянски азбуки - Кирилицата и Глаголица­
т а - ще направим някои съпоставки между сродни
букви о т д вете азбуки.
124
О Б Щ О РАЗГАЕЖЛАНЕ
НА К И Р И Л С К И Т Е Б УКВИ А. И Ж
И НА ГААГОЛИЧЕСКАТА БУКВА °Б
Буквите А , Ж и добавените по-късно8 IA и в Ки­
рилицата, буквите °Е, ДТ, и tsPE в Глаголицата
са построени различно к а т о конструкция, произход
и звучене.
В началния период в глаголическата азбука е имало
само един знак °Е, употребяван 3а носовка. Към него
вляво са прибавяли букви S), ^ и Т?, 3а да обогатя ­
в а т звученето. Те били писани отделно вляво пред
Знака °Е. Знакът Т1 не е влизал в състава на първо­
началната азбука.
По-късно знакът 2), знакът О 1 и знакът 4? се приб­
лижили към °£ и с ъ о тв етн о се свързали помежду си.
Станали един общ знак. Получили се т р и нови до­
пълнително създадени знаци.
°Е -
1. 3 * - *>?<£«££#++*>?)
2.
3. 9 °Б -
К а к т о виждаме, варира първият знак, а знакът °Б е
постоянен и трябва да звучи навсякъде еднакво.
В Кирилицата основните знаци 3а носовки са А и К .
Към т ези два отделни знака по-късно са прибавили
и знак 3а йотуване I с чертичката за свързване.
Знаците IA и 1Ж всъщ ност са допълнително п о с т а ­
вени в азбуката. В историческите граматики е on
=<Звуков Поток Светлина>=
ределено за знака <t и за знака А еднакбо з а ч ен е Глаголическото 3 t е равно на А.
§ =EN , а 3а знака 3 t и за знака Ж е определено също §+!Ш + E T 3 t - в Асеманиево ебангелие,
еднакбо з&учене g=O N . Йоан IV, у.
В Добромиробото ебангелие л.з7ГЛука II. 34-35 збу- бАМАрНА в Добромирово евангелие,
цшпе Е и N са написани с отделни букви б дум ите Йоан IV, 7.
ПАДбПНб, 2[ПАМбПНб, П0 МЬ1ШЛ6ПНЕ. Следовател­ а з з т в Асеманиево евангелие,
но определеното звучене (?) 3а буква А не събпада, Йоан IV, 13.
т ъ й к а т о може да се напише с отделни знаци. На 66A в Добромирово евангелие,
същия ред има знаците А, Ж, "Е. Йоан IV, 13.
Е т о думи, 6 к о и то има съчетанието о т звуци EN © ава^ + зт в Асеманиево евангелие,
и сам ата буква А; С5 Кр0уШ£Г1Ь1А (Добромирово Лука X, 25.
евангелие, Лука IV 18, 29) и Бб^УАДбПЪ (Добромиро­ H6K0YLUAA в Савина книга, Лука X, 25.
во евангелие, Лука XX, 28). НбК0уШ А 1ЖН в Добромирово евангелие,
В Синайския псалтир съчетанието о т звуци EN е Лука X, 25.
отбелязано също с отделни букви и Т макар в ^ДЗТ в Мариинско евангелие,
същ ата дума да има знак 3 t . Лука I, го.
^ З ^ + Ю б Р З ^ Т / e^g^AE-aT-STat «ДЗТ в Клоцов сборник I, 752-924.
О тд ел н и я т знак t едва ли би трябвало да се ч ете ДЕ а в Добромирово евангелие,
EN или IEN. Лука I, 10.
Да проследим паралелно някои глаголически и ки­ БОЛА в Савина книга, Лука VIII, 2.
С Т Т Р О х -^ р
рилски думи. Да направим съпоставка между глаго- в Мариинско евангелие,
лическа дума, в к о я т о има буква <t и кирилска дума Лука XII, 18.
с буква А, употребявани на едни и същи места в МОА в Добромирово евангелие,
едни и същи изречения - в различни преписи на еван­ Лука XII, 18.
гелието: а д З ^ ^ З С ^ З З ^ - в Асеманиево евангелие,
Ф + ^ З а З Т ^ З - в Охридски листи Йоан IV, ц .
Лука XXIVзз, a.iv р. 1, п.2р р.21. в Асеманиево евангелие,
ПА ДббАТб - в Добромирово евангелие Йоан IV, 13.
Лука XXIV; Марко III, ц а. 4” С; ВЬЖДАДАбТЬ в Добромирово евангелие,
Марко V, 25 (п.<?рС ); Лука XXIV, 33 Р- Йоан IV, 13.
ПА ДббАТб - в листове на Ундолски, Ще построим т р и таблици, в к ои то ще съпоставим
Марко V, 25. кирилските знаци А, Ж, (А и 1Ж с глаголическите
Трябва да очакваме, че глаголическата буква t и ки­ Знаци °Б, a t , 3 t , “E t .
рилската А според предложеното в учебниците ТАБЛИЦА I
Звучене EN ще бъдат еднакви. Но виждаме, че в гла­ В тази таблица сме разгънали знаците и постави­
голическата дума е прибавен знакът 3 , 3а да се из­ ли кирилската буква А и глаголическата буква °Б да
равни със знака А. Звучат еднакво, к а к то се опредем в учебниците по
В дум ата старобългарски език - EN.
-P3 t<ro3 - в Синайския псалтир, КИРИЛИЦА ГЛАГОЛИЦА
- в Пражки фрагменти iv, 3 и 4. А = EN t = EN
В дум ата Ж = OEN a t = OEN
ПАТОб - в Добромирово евангелие Лука III, 1. IA = I^N a t = IEEN
ПАТЪ - в Македонски л и ст iv р.24 се съдържат 1Ж = IOEN Е Т = IOEN
д вата знака, к о и т о също не са еднакви. Ако буква А и буква Т звучи EN не се получават
З Т ^ З 1 - Асеманиево ев. Лука XXIV, i и /г.791'. правилни съчетания в другите групи.
Зографско ев. Ако глаголическото <Т звучи А, защо към него т р я б ­
АЖб - Добромирово ев. ва да се прибавя още едно 3 (е или ге), за да се по­
Пука XXIV, 1, Марко III, 13 a. fC. лучи знакът a t . С т а в а еен или ieen. 1Ж - да звучи
Тези съпоставки между глаголическата и кирилска­ IOEN и пр. Мъчно произносими съчетания.
т а дума ясно показват, че има разлика в звученето ТАБЛИЦА II
на д в а та знака <t и А и 3а да се изравни звученето, Във ф игурата модул установихме, че глаголическа­
е прибавен допълнителен знак 3 . Следователно ки­ т а буква t звучи YN. Ако разгънем знаците и за­
рилският знак А е започнал със звука е или йе. м естим с YN, виждаме, че в глаголическата пореди­
Ще посочим още думи, в к о и то ш риф тописците с ца знаци звученето YN приляга във всички знаци.
упорита последователност п и ш ат знака З Т в гла- В кирилските не е навсякъде добре.
голическите ръкописи т а м , к ь д е то в кирилските КИРИЛИЦА ГЛАГОЛИЦА
думи намираме знака А. Очевидно е, че правят раз­ А = EYN t = YN
лика между звученето на знаците. Ж = OYN a t = O YN

125
=<Звуков Поток Светлина>=
Ml = IEY N = IEYN
M = IO YN = IO YN
Ако буква A u буква °Б звучи YN, дава по-правилни,
но непълни съчетания при буквите А и IA.
Ако приемем, че кирилската буква А е равнозначна
по съдържание и звучене на глаголическата буква °В
и звучи YN, т о к а т о поставим на нейно м я сто зна­
ц и те YN в р азгъ н ати те кирилски и глаголически
букви
А Ж IA 1Ж съответно °Б 2РБ ЯМ:
YN OYN IYN IO YN YN OYN IEYN IOYN
ще открием, к а к т о е показано в таблица II и III, че
липсва звукът Е в разгънатия кирилски знак IA. Та­
къв звук има в глаголическата буква 3 £ и е много
ясно отбелязан графически. В буква IA има знака I
3а йотубане, но липсва Е, а в буква З Т трябва да
приемем, че знакът З 1 се ч ете IE. Това ни показва,
че звученето на кирилската буква А не схожда със
Звученето на глаголическата буква °Б.
Ще трябва да ги разграничим и да коригираме зву­
ченето на кирилското А к а т о прибавим пред YN
едно Е. Кирилският знак А ще звучи EYN.
ТАБЛИЦА III
Тук са посочени ясно знаците O P ) и YN(°E). Ч е т а т
се поотделно също за 943 и Ф 43.
КИРИЛИЦА ГЛАГОЛИЦА
А = EYN °В = YN
Ж = OYN 9 °Е = OYN
IA = IEYN З Т = IEYN
1Ж = IOYN = IOYN
Тук съчетанията са правилни.
За доказателство, че кирилската буква А се разли­
чава о т глаголическата °Б и звучи EYN, ще приве­
дем няколко примера:
П р и теж ател н о то възвратно местоимение CBOhA в
родитепен падеж единствено чиспо има ф орм ата
CB0 I6 IA. Ако я сравним със съ щ ата глаголическа
дума в е ^ З З З Т , ще видим, че на кирилското А
трябва да прибавим звук (I), за да се изравни с гла-
голическото З Г , к о е т о съдържа звуц и те ЙЕУЙ,
следователно буква А звучи EYN. В Пражки фраг­
м ен т п. 2Г, р. 12 и & Ps. L 2-15 на Синайския пс. дума­
т а <РВЗ>Б съдържа малката йотирана носовка 3 °В.
Тя отговаря на кирилската IA. Разликата е 6 звука Е.
В числителн ото ДбСАТЬ разгъваме буква А и ще
получим ДЕСЕУОТЙО. Ако можехме да проследим
звученето на буква А през историческия развой на
дум ата, ще имаме:
Първоначално звучене - ДЕСЕУГТГ (ЙО).
Локално изменение на У в Ъ - ДЕСЕЪНТ.
Първо разпадане на м алката
носовка - ДЕСЕ-N T .
В то р о разпадане на м алката
носовка - ДЕСЕ-Т.
Ако сравним т а з и дума с дум ата YATA, употребена
в О стр о м и р о во то евангелие през 1057 г., и дум ата
ЦАТЪ в Добрейш овото евангелие о т 1221 г. вм есто
(TBriASb с израза ГрНВЪПЖ ЦАТД.ВЖ 6 „Ш есто-
126
днеб' на Йоан Екзарх о т 1263 г., ще открием , че
ЦАТЪ, прочетена ЦЕУНТЙО и ЦАТД. - ЦЕУНТА
или ЦЕЪНТА отговар я на л а т и н с к а та дума centum
= сто.
ЦЕУИТЙО = сто
ДЕСЕУЙТЙО = ДЕСЕТ, т .е . десета ч а ст о т с т о
ДбВАТЬ = ДЕВЕУШ ио
ДЕВЕ- N T
Д Е ВЕ-Т
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
О ткр и хм е ф орм ите и звуковото им значение и
разчетохме една неизвестна азбука - А збуката о т
Плиска.
Разгледахме произхода на формите на т р и т е азбу­
ки - Азбуката о т Плиска, Кирилицата и Глаголи­
ц а т а и установихме, че т р и т е азбуки се подчиня­
в а т на законите на създадената о т великия наш
първоучител К он стан ти н Философ — Кирил фигу­
ра модул и че и м а т пряка връзка помежду си.
За да докажем т о в а , ние направихме проверка по
няколко начина.
1. Нагледно показахме кои форми о т Азбуката о т
Плиска са послужили 3а създаването на четирина­
д е с е т т е новооформени кирилски букви за фиксира­
не на специфичните славянски звуци.
2. Изследвахме и доказахме с нагледни визуални фак­
т и о т какви елементи о т А збуката о т Плиска е
създадена формата на всяка глаголическа буква и
м я с т о т о й във фигурата модул. Чрез създадените
символи 3а всяка буква изяснихме формите им.
Всички букви сравнихме с археологическия м атери­
ал с писмени знаци о т т р и т е азбуки.
3. Чрез поставяне един към друг знаците о т основ­
н а т а форма на Глаголицата, за да запълнят фигура­
т а модул, определихме д ей ств и я та и съ би ти я та,
станали о т първия до ш ести я цикъл, к о е т о под­
крепихме с т е к с т о в е о т „Ш естоднев“ на Йоан Ек­
зарх Български и о т книгата „Битие“.
4 . Показахме как са създадени колелцата на облата
Глаголица и че между основната форма и облата
форма на Глаголицата разликата е само 6 превръ­
щане на ъ гл овати те сегменти в колелца.
Тези нагледни доказателства, подкрепени о т без­
спорни т е к с т о в и източници, ни д ав ат възмож­
н о с т т а да кажем, че сме решили въпроса 3а произ­
хода на т р и т е азбуки и т е х н и я т общ извор е на
т е р и т о р и я т а на България.
Вярваме, че т а к а построена и смислово изградена
азбуката Глаголица е била защ итена о т К онстан­
т и н Философ — Кирил през декември 868 г. пред
папа Адриан II и т о й е признал п р авото на нейно­
т о съществуване, наред с т р и т е „свети“ азбуки.
Азбуката о т Плиска и Глаголицата са отдавна заб­
равени. Кирилицата повече о т единадесет века е
давала сила и м ъдрост на народа ни в щ астливи и
в мрачни дни, калявала е волята му и го е водела в
бъдещето.
=<Звуков Поток Светлина>=
ТАБЛИЦИ

=<Звуков Поток Светлина>=

Раушчни знаци и монограми от Азбуката от Поиска

=<Звуков Поток Светлина>=

 PI PI YvX X
rfl'X а Л ft
=“H- (I0 /ЬХ
n X

^ ^ w r x

Различни знаци и монограми от Азбуката от Плиска

130

=<Звуков Поток Светлина>=

у Аггосж
iYi ¥ ■$. rfs #
Ф *t

Н ' i ' " X d> X

Различни знаци и монограми от Азбуката от Плиска

131
=<Звуков Поток Светлина>=
132

=<Звуков Поток Светлина>=

=<Звуков Поток Светлина>=
134

=<Звуков Поток Светлина>=

135
=<Звуков Поток Светлина>=
136

=<Звуков Поток Светлина>=

157
=<Звуков Поток Светлина>=
i38

=<Звуков Поток Светлина>=

=<Звуков Поток Светлина>=
у С Т Л Е П О С Л С П У С И С К Н А П О С Т О Л

Л Е Е ГД

К Л ДЛ N 0 П
рстуоуй
ф х ш \ у ц

У ШЪ * М Ъ
(НА Ж V
г е о р г н K C C C A . H N O K

цо

=<Звуков Поток Светлина>=

 <1 г к г д е ж
* *

I н к лмн о
0п ст °r f д
Ц Y 1U
К Щ К l i A ^

Ш ф К

еуст\ъ по ^имндускн Л Н С Т Н •X I Б -

141
=<Звуков Поток Светлина>=
Д£ВГДеЖ££
i H K A A J l N O I I f )

стоуй <j)KQ
ю ftlie ft ft A f

i s^J. Д М Д р е Ч - К

142

=<Звуков Поток Светлина>=

 25Z л с ^ е л е 0 1 0 2 5 0

r ^ е ^

3 Н '? 7 ( Л А Л П а

7 1 J С 7 П V о у X

ф ■"» и *1 IU i j l

3 i in 6f 5* ^ /Д '

7 К 7 lc Q C H C k p iH A C U t^ a p U U i

* H C m o ffv s с л а и ^ н с ~ ^ о л т ( х 6 п ^ а ^ .

ИЗ
=<Звуков Поток Светлина>=
 поличсмлъ no ръкопис от голямо бслобо
f f f
♦ ♦

А Б В Й Г Д е Ж 3 6 Н 1 К Л М Н

оттр с т т г о у у Г О Я р Ц 71 Я

ъ ъ ! ъ * Ь н> j a к з ' D’ y

спор^ди стдритм Trosicmbi и н-Ькои турски

рькотгись! султпднь блм ^нтпь и вил нлселиль птд
птдрь-пдздрджикь вь mss година отпь дк-керльш
ски тдтдрь! нд м естото, д-kmo сд сьбиодли окол
пити селд ьъ определени дни дд си тглздрувлть
д кри/ииндлнопто уттрдвленТе ндложиль нд тдтдя"
скУ^пгь тгредводитель сдрь рлнь съ тишлд serf,
които дд вьде тто- бли^о до устшето нд проуодьптн,
ндрвчень момина клисурд.тои см усптдновилъ вь
рд^вдленото с-кло здгорово (което оть него см нд
ри*ГД ДН^СЬ сдрь ДЛНЬ БСЙ^КНИ^) СЬ своитъ! ВОИНИ'
ць! тдтпдрьз оть които тмвечепго останали вь
ссглшното положеше на г.р А Д ь т г и ^ К А п т о с р е д о ПТО^!^ НА
thaw овллсть и сгодно 54 търпшм и ^еш^клк...
СШ-ЗАДДj)M6Б •ViOV^A^HКО историко ОПАШИ СПТИТбСМО ОПИСДНИе Н4Ш4ШД|)-ГГАЗДрДЖИЩКДГ1ТД КДА^Д*

геоогн ъееелиноъ

144

=<Звуков Поток Светлина>=

 Ш Ш Ш

шцш!
ШМНОПГСГ
ЗфКШШЮ
НКЛ- Ш 1

нашща
[Ш Ш
145
=<Звуков Поток Светлина>=
t < ,л . , u /ч o c

S
7 T 1 A> C & T T X ^ Д : т B

7Г О с < г \ & ^ > 1 Л А 7< / r o m w r m

146

=<Звуков Поток Светлина>=

 ~ n 0 \ t A .T S .J - L l И Д 4

с £ л * .Ь T S ib JL C ^ C ^ jh ^ Ь 1 к

Л 4 А Н ^ ^ Л 4 Л И , > 4 £ 7 П А / < ^ 4 4 ) Т Т Г & ^ £ у 'Г Л &

>
Т Т 0 7 Г Т & £ & % + 14> £< ГТГТ2к. л / о & \ &

f
Л 4 ^ Л ^ < Л . Ч < 4 Ж > |7 П £ Л И ? ' /|

S /*
? * £ jJ L £ t * ~ С Т Р ^ 4^ 0 J T t0 Т Г ^ 0 Ч М >Л ГГ14> 1 * ^ 7 Т г 1Л ~

с * ? < Г~ 0 *Г < ^ Т П Ъ ^ 1Л М U 4? £

V S
н Л ^ Л 4 4 * r v

4 i 4 ^ a / U i ^JsT n £ K 7 T ^ 4 n ! 7 7 T t i 4 4 i

г < & л а & £ * 7^ ? х * £ 7 т * £ т * л ^ • г т - ц ^ т с & с Х ^ £ н .£

Т 0 В Л Т Г | 4 Р С Й . 7Т Г т ^ • ^ 7T J | / ^ ^ < п н л

JU JLtK ^ tZJLsCl 1Л^^А ^ ^

Н1Л>£ * Л^77Г0^^1К И и ' U 4 *H /

4* т ^4 ^ 4> ^ u ^ ^

* * 1* > * * Т Г * < > ^ £ L L * t* »

MJAtA* COXS £ X / j ^ 7 Л й . * * гГЬ

^ £ m , v £

147

=<Звуков Поток Светлина>=

Г Л А П Л 1 Н А ';'Л « Д Д А Н и В « frK A N T f A l f r

148

=<Звуков Поток Светлина>=

 1 1 8 5
този плметник ъе в ъ зд и гн ат

сддрениа
о т целия БЪЛГАРСКИ НАРОД
К Л С Ю 1985 к огл то с е о т б о л я з а х а
тържествено
осемстот и н
години от
н а р о д н о т о псгдние
таосвовоядение
о т в и з а н т и й с к о в л А д и ч е с тв о
и ВЪЗОБНОВЯВАНС
НА ДР€ВНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
И В ПРОСЛАВА НА НСГОВИТС ВОДНТСЛН
П Р б С А А В Н И Т е БРАТЯ
петъридеен
и на техните следовници
и продължители
великите н а ш и u a p g
К А Л О Я Н и И В А Н Асен II
1 9 8 5
В Л А Д И С Л А В П А С К А Л Е В
В Л А Д Е Т Е Л И Т Е

149
=<Звуков Поток Светлина>=
А БВ В Г
КЛМ Н О
МелФУНАРООНААРхи-
mahactu P свети

150

=<Звуков Поток Светлина>=

£ > € ж г и

П Pc r Y
tgktyPha akaD€mu/i
KUPUKU ЮЛиТА

щъьюл
l€ M I J L
fc V s w i
В Л А Д И С Л А В
А К А Д Е
П А С К А Л Е В
М И Я

151
=<Звуков Поток Светлина>=
 As, ВЕЛИКИЯТ КАН О м я р т а г ,
ОБИТАВАЙКИ СВОЯ СТАР ДОМ,
НАПРАВИХ ПРЕСЛАВЕН ДОМ НА Д Я Н АВА
И, КАТО ИЗМЕРИХ РАЗСТОЯНИЕТО МЕЖДЯ
ДКАТА ПРЕСЛАВНИ ДОМА, НАПРАВИХ
ПО СРЕДАТА МОГИЛА. О Т СРЕДАТА
НА МОГИЛАТА ДО СТАРИЯ МИ ДВОРЕЦ
ИМА ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ РАЗТЕГА
И ДО Д Я Н АВА СА ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ.
Са м а т а м оги ла е всесл авн а и ,
КАТО ИЗМЕРИХА ЗЕМЯТА, НАПРАВИХ
т и я п и с м е н а . Човек и к о гато добре
ЖИВЕЕ, ЯМИРА И ДРЯГ СЕ РАЖ ДА.
И НЕКА ОНЗИ, КОЙТО ПОСЛЕДЕН
СЕ РОДИ, КАТО ВИДИ ТИЯ ПИСМЕНА,
Д А СИ СПОМНИ ЗА ТОЯ, КОЙТО ГИ Е
НАПРАВИЛ. А ИМЕТО НА ВЛАДЕТЕЛЯ
Е ОМЯРТАГ, ВЕЛИК КАН. ДАН О БОГ ГО
ЯДОСТОИ Д А ЖИВЕЕ СТО ГОДИНИ.
Н а д п и с н а х а н О м я р т а г върхя м р а м о р н а к о л о н а
Ц ъ р к в а т а „ С в . Ч е т и р и д е с е т м ъ ч е н и ц и ", В е л и к о Т ъ р н о в о

152

=<Звуков Поток Светлина>=

 Червен

АБВГДЕЖЗ
ИЙКЛМНОП
РСТЧфХ
ЦЧШЩЪЬЮЯ
АБВГДЕЖВИЙВЛ
МНОПРСТНфХЦЧ
ШЩЪЬЮЛ
Иван Кьосев

*53
=<Звуков Поток Светлина>=
 Cheryen

ABCDEFGH
IUKLMNOPQRS
TVWXYZ
1 2 3 4 5 6 7 8 9 0

ABrAEZH
IKAMNHOIIPE
TYOXYQ
Iv a n Kiosseff

154

=<Звуков Поток Светлина>=

 Библиофоника

АБВГДЕЖЗИИК
АМНОПРСТУФХ
цчш щ ъью я
абВгдеж зийкд
мнопрстуфхцч
ш щ ъью я
( 1234567890 )
ИВан Кьосев

155
=<Звуков Поток Светлина>=
 Bibliophonika

ABCDEFGHI
JKLMNOPQRST
UVWXYZ
a b c d e fg h ij
k lm n o p q r s t u
vwxyz
[? !|$ < t£ ¥ & § ]
Ivan Kiosseff

156

=<Звуков Поток Светлина>=

 виол
АБВГДЕЖ
ЗИЙКЛМНО
ПРСТУФХЦЧ
ШЩЪЪЮЯ
абвгдеж^ийк
амнопрсту
фхцчшщъъЪя
1234567890
Олга Йончева
157
=<Звуков Поток Светлина>=
 виол
АБВГДЕЖ
ЗИЙКЛМНО
ПРСТУФХЦЧ
ШЩЪЬЮЯ
абвгдежзийк
Амнопрсш у
фхцчшщъьюя
1234567890
Олга Йончева
158

=<Звуков Поток Светлина>=

 виол
АБВГЛЕЖ
З ИЙК ЛМНО
ПРСТУФХЦЧ
ШЩЪЪЮЯ
абвгдеж^ийк
амнопрсту
фхцчшщььЬя
1234567890
Олга Йончева
*59
=<Звуков Поток Светлина>=
 БИОЛ
АБВГДЕЖ
ЗИЙКЛМНО
ПРСТУФХЦЧ
ШЩЪЬЮЯ
аббгдежзийк
АМНОПрСШу
фхцчшщъьюя
1234567890
Олга Йончева
160

=<Звуков Поток Светлина>=

=<Звуков Поток Светлина>=
 АаБ
ВГ4 €
зиклмно
ПРСТУФХ
9
цчшъ
юя
В Л А Д И С Л А В П А С К А Л Е В
П О Г А Р А М О Н Д

1 б2

=<Звуков Поток Светлина>=

В Л А Д И С Л А В П А С К А Л Е В

=<Звуков Поток Светлина>=

164
=<Звуков Поток Светлина>=
 В Л А Д И С Л А В П А С К А Л Е В
Н А Д П И С П О Х А Н О М У Р Т А Г

165
=<Звуков Поток Светлина>=
=<Звуков Поток Светлина>=
i6y =<Звуков Поток Светлина>=
В Л А Д И С Л А В П А С К А Л Е В

=<Звуков Поток Светлина>=

 Софпл-f Щдателство Eaykaа паство

КНИГАТА ПРЕДСТАВЛЯВА О П И Т ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПАМЕТ­

Н И Ц И ТЕ НАИЗКУСТВОТО/ПОЯВИЛИ СЕ В ДРЕВНА ТРАКНЕ
ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА! ЦЕНТРАЛНО МЛСТО ЗАЕМА ИЗКУСТВО­
ТО НА ТРАКИТЕ-ОСНОВНОТО НАСЕЛЕНИЕ В ИЗТО ЧН ОБА V
КАНСКИТЕ З Е М И / СТАНАЛИ ВПОСЛЕДСТВИЕ СЪСТАВИЛ
ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА! ПОСЛЕДОВАТЕЛНО СЕ ГАЗ-
ГЛЕЖДАТ ПОЛ ВАТА НА ИЗКУСТВОТО В ТРАКИЙСКИТЕ ЗЕМ И
ХАРАКТЕРНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА ТРАКИЙСКИТЕ П А М ЕТН И ­
Ц И НА АРХИТЕКТУРАТА/ЖИВОПИСГА И ПРИЛОЖНОТО ИЗКУ
СГВО /СП ЕЦ И фИ ЧН И ТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЧЕРТИ НА ТРАКИЙ­
СКОТО ИЗКУСТВО ! СП ЕЦ И АЛН О В Н И М А Н И Е СЕ ОТДЕЛЯ Н А
ГРЪЦКОТО КЛАСИЧЕСКО И ЕЛИ Н И СГИ ЧЕСКО ИЗКУСТВО И
НА РИМСКОТО ИЗКУСТВО В ТРАКИЛ | ОСОБЕНО МЛСТО СЕ ОТ­
ДЕЛЯ НА ИЗКУСТВОТО В ТРАКИЙСКИТЕ ЗЕМ И ОТ Е П О Х А Т А
НА КЪСНАТА АНТИЧНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С НАСТЪПИЛИТЕ О Б ­
Щ ЕСТВЕН О -И КО Н О М И ЧЕСКИ И КУЛТУРНИ П РО М ЕН И Н А ­
КРАЯ АВТОРКАТА ПОДЧЕРТАВА ГЛАВНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА
ТРАКИЙСКОТО ИЗКУСТВО В РАЗЛИЧНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ
П ЕРИ О Д И ОТ НЕГОВОТО РАЗВИ ТИ Е/С ОГЛЕД НА ВСИЧКИ
ОНЕЗИ ХАРАКТЕРНИ ЕЛЕМЕНТИ/КОИТО ОЦЕЛЯВАТ ДО КРАЯ
НА АНТИЧНОСТТА!

В Л А Д И С Л А В П А С К А Л Е В
Д Р Е Б Н А Т Р А К И Я

I69
22 =<Звуков Поток Светлина>=
A B C D E FG H IJK LM N O P Q R S
T U V W X Y Z
123456789 0

170

=<Звуков Поток Светлина>=

 A T A A H T U K

АБ В ГДЕ
ж зи й кл м
НОПРСТ
УФХЦЧШ
щъьюя
1234567890
т
=<Звуков Поток Светлина>=
 В И Х Р Е Н

АБВГДЕЖ
ЗИЙКЛМ
НОПРСТУ
фхцчш
щъьюя
0123456789
172

=<Звуков Поток Светлина>=

 V I H R Е N

ABCDEFGHIJKLMNOPQR
STUVWXYZ
0123456789., "!()□ ?/—
173
=<Звуков Поток Светлина>=
 ГРОТЕКСТй

АБВГДЕ
ЖЗ И Й КЛМ
НОПРСТУФ

174

=<Звуков Поток Светлина>=

 АБВГДЕ
ЖЗИЙКЛ

1
1 М
" V
М • '
1
•

175
=<Звуков Поток Светлина>=
 Б Е Л Е Ж К И
АЗБУКАТА О Т П Л И С К А
РОДОВИ ЗНАЦИ И НЕИЗВЕСТНИ ЗНАЦИ
1 Людмила Дончева - П етк о в а. Знаци върху археологически
паметници от средновековна България, V II-X век, 1980,
с т р . 7з, 98, 139
2 Dam ian Р. Bogdan. Grafitele de la Basarahi, Analele Universi-
tatii Bucuresti, seria stiinte Sociale. Istoria N 16 , IX, i960,
cmp. 31-49
3 Плиска - Преслав. Проучвания и материали, т о м I, 1979
4 Людмила Дончева - П е тк о в а - цит. съчинение
5 С т а н ч о Ваклинов. Еin Denkmal runishen schrifttums Pliskas,
в Studia in honorem Veselini BeSevliev, 1978, cmp. 245-254
6 Йон Барня. Предварителъние сведения о каменнъгх памят-
никах в Басараби (обл. Доброджа) в Dacia, n.s. VI, 1962,
cmp. 293-316
7 Мария Комша. Знаки раннефеодалъной зпохи, вреданнъге на
римско-вщантийской колонне в Dacia, n.s. VI, 1962,
cmp. 257-268
8 и 9 А. Н. Кононов. Грамматика ядмка mbpkckux рунических
памятников V II-IX в., 198о, стр. ц и сл., с т р . 6о, р. 2
W и и А .Н . Кононов - цит. съчинение, с т р . 58 -6 0 . Hans
Jensen. Die Srift in Vergangenheit und Gegenwart, 1958, cmp.
395_ 398. James G. Kvrier. Histoire de I’ecriture, 1959, cmp. 314
и сл. Д. Дирингер. Алфавит, 1963, cmp. 369-370 u 587 и сл.
12 Marcel Cohen. La grande invention de I’ecriture et son evolution,
1958, cmp. 197
КИРИЛИЦАТА
УСТРОЯВАНЕ HA КИРИЛИЦАТА
1 B.A. И стр и н . Развитие писъма, Москва, 1961, с т р . 281, 282
2 и з Куйо М. Куев. Черноризец Храбър, София 1967,
с т р . 185, с т р . 186 и сл.
4 Веселин Бешевлиев. Първобътарски надписи, София, 1979
5 Т. А. Иванова. Старославянский ядик, Москва, 1977, с т р . 64
6 И. В атр о сл ав Ягич. Разсуждения Ьжнославянской и русской
старини о церковнославянском язике - предполага, че Ъ,
Ъ, К произлизат о т буква Б
7 Кирил Мирчев. Историческа граматика на българския език,
1978, с т р . 109
8 Т. А. Иванова. Старославянский язик, ст р .6 4
9 Иван Гълъбов. Ранни школи на стария български книжовен
език, сп.„Български език“, кн. 2 -3 , с т р . 142, год. XVIII, 1968
ю К. Мирчев, Хр. Кодов. Енински апостол. Старобългарски
паметник от XI в., София 1965, с т р . 148 и с т р . 176, ред 8
и сл. Един път се явява и обратно СН: ВД^ЛОШбПб 366, 6 -у.
Това СН е характерно ух чисто българските писарски школи.
Виждаме го... Графическият смисъл на това обърнато СНможе
да не е много ясен, обаче паяеографското ъсу значение е опре­
177
делено: то се явява изрядко и изолирано през първата поло­
вина на XI в. някъде в българските писарски центрове и от
там преминава в сръбската и руска писменост, без 9° добие
широко разпространение нито по време, нито по място
и Боряна Велчева. Добромирово евангелие. Български памет­
ник от началото на XII в., София 1975, стр. 392. 303. 399.
401
12 Иван Гълъбов. Старобългарски език с увод 8 славянското
езикознание, 1980, с т р . 19 и сл., с т р . 29 и сл.
13 Кирил Мирчев. Историческа граматика на българския еуж,
София, 1978 г., с т р . 104, 108, 139
14 Ч е т е н е т о на Мошин и Гошев
15 Ангелина Минчева. Старобългарски кирилски откъслеци.
София 1978, с т р . 28, 30, 31
16 Боню Cm. Ангелов. И3 старата българска, руска и сръбска
литература, София, 1967 г., с т р . 215
17 Кирил Мирчев. Историческа граматика на българския език,
София, 1978 г., с т р . 127
18 Български етимологически речник, т. I, 1971, с т р . 133
19 Извори на българската история, т. VI, с т р . 282
20 К л и м ен т О хридски, т . III. Кирилово житие, с т р .6 1.
Владиславов препис о т 1469 г., л. 723 V. р. 13
21 Беню Цонев. История на българский езикъ, т. I, с т р . 330
22 Боню Cm. Ангелов. И3 старата българска, руска и сръб­
ска литература, с т р . 63 и 87
23 Кирил Мирчев. Историческа граматика, с т р . 117 и 118
24 Боряна Велчева. Добромирово евангелие. Български памет­
ник от началото на XII в., София 1975, с т р . 399
25 Проучвания върху Супрасълския сборник. Старобългарски
паметник от X в., София, 1980. Ангел Д авидоб. Речни­
кът..., с т р . 140
26 Куйо М. Куев. Азбучната молитва в славянските лите­
ратури, София, 1974
ГЛАГОЛИЦАТА
УСТРОЯВАНЕ НА ГЛАГОЛИЦАТА
1 и 2 Пространно ткитие на Константин философ — Кирил.
препис 6 С бор ни ц ите на Владислав Грам атик о т 1469 —
1479 г.
3 и 4 В. Гардтхаузен. Гръцка палеография, с т р . 63. 147. 150
5 Йоан Екзарх. Шестоднев, с т р 279.
6 Владимир Георгиев. Траките и техният едик, с т р . 6о. 93
7 Емил Георгиев. Нашето A 3 -Буки-Веди, София, 1981.
с т р . 115, п б и сл.
8 Имаме предвид, че в Преславските керамични плочки буква I
и след нея XI не са свързани с черта. В надписа ТОУДОРА при
Ь1 - също
=<Звуков Поток Светлина>=
 И З П О Л З В А Н А
Ангелов, БонЬ Cm. И3 с т а р а т а българска и сръбска л и т е р а ­
т у р а , София, 1967
Ангелов, БонЬ Cm. И3 и с т о р и я т а на старобългарската л и т е ­
р атура, София, 1977
Ангелов, БонЬ Cm. И3 с т а р а т а българска, руска и сръбска ли­
т е р а т у р а , книга III, София, 1978
Ангелов, БонЬ Cm. И3 и с т о р и я т а на рускобългарските л и т е ­
ратурни връзки, книга II, София, 1980
Ангелов, БонЬ Cm. Старобългарски писатели, София, 1981
Ангелов, Б. Cm.; Куев, К.М.; Кодов, Хр. Клим ент Охридски.
Събрани съчинения, т о м I, София, 1970
Бария, Йон. Предварительнме сведения о каменнмх пам ятни-
ках 6 Басараби (обл. Добруджа) 6 Dacia, n.s. VI, 1962
Бешевлиев, Веселин. Първобългарски надписи, София, 1979
Българско средновековие. Б ългаро-съветски сборник по слу­
чай 70-годи ш н ин ата на проф. Иван Дуйчев, София, 1980
Ваклинов, Станчо. Формиране на старобългарската култура,
V I-X I век, София, 1977
Велчева, Боряна. Проблеми на глаголическата пи см еност.
Асеманиево евангелие в сборник „К о н стан ти н Философ -
Кирил“, София, 1981
Георгиев, Владимир И. Траките и т е х н и я т език, София, 1977
Георгиев, Владимир.; Ауриданов, Иван. Езикознание, София, 1978
Георгиев, Емил. Основи на сл а в и сти к ата и българистиката,
София, 1979
Георгиев, Емил. Н а ш е то А з-Б у к и -B egu , София, 1981
Гълъбов, Иван. Старобългарски език с увод в славянското
езикознание, София, 1980
Джурова, Аксиния. 1000 години българска ръкописна книга,
София, 1981
Добрев, Иван. Глаголическият т е к с т на Боянския палимпсест,
София, 1972
Дончева-Петкова, ДЬдмила. Знаци върху археологически па­
м етн и ци о т средновековна България, V I I - X век, София,
1980
Дуйчев, Иван. Българско средновековие, София, 1972
Заимов, Йордан. Б и толски надпис на Иван Владислав -
самодържец български, София, 1970
Зиднер, А. Р. Общ ая фонетика, Москва, 1979
Иванов, проф. Йордан. Български стар и н и щ ъ Македони,
София, 1931
Иванова, Вера. Надписът на Чъргубиля М остич, София, 1955
Истрин, В. А. Развитие письма, Москва, 1961
178
ЛИТЕРАТУРА
Комша, Мария. Знаки раннефеодальной зпохи, врезаннме на
римско-византийской колонне в Dacia, n.s. VI, 1962
Кононов, А. Н. Грамматика язмка тю р ск и х рунических
памятников V II-IX в., Ленинград, 1980
Куев, Куйо М. Черноризец Храбър, София, 1967
Куев, Куйо М. Азбучната м олитва в славянските л и тер атур и ,
София, 1974
Куев, Куйо М. С ъ д б а та на старобългарските ръкописи през
вековете, София, 1979
Лавров, П. А. Палеографическое обозръше кирилловского пи­
сьма. Знциклопедия славянской филологии, 4, П е т р о -
градъ, 1914
Лавров, П. А. Альбомъ снимковъ с юго-славянскихъ рукописей
болгарского и сербского письма, П етроградъ. 1916
ЛЬблинская, А. Д. Латинская палеография, Москва, 1969
Малов, Владимир Николаевич. Произхождение съвременного
письма, Москва, 1975
Милев, Александър. Гръцките ж и ти я на Клим ент Охридски,
София, 1966
Минчева, Ангелина. Старобългарски кирилски откъслеци,
София, 1978
Мирчев, Кирил. И сторическа грам атика на българския език,
София, 1978
Михаилз, Г. Старославянские надписи, о т к р и т и е в с. Баса-
рабь (обл. Доброджа), 6 Revue romaine de lingvistique, 9,
1964
Младенов, akag. Стефан. И стор и я на българския език, София,
1979
Плиска-Преслав, т о м 2, т о м 3, София, 1981
Соболевский, А. И. Славяно-русская палеограф1А, С. П е те р -
бургъ, 1908
Стоянов, Стоян. Янакиев, Мирослав. Старобългарски език,
София, 1976
Тилков, Димитър. Бояджиев, Тодор. Българска фонетика, София,
1981
Цонев, проф. Б. И стори я на българский езикъ, София, 1940
Щепкин, В. Н. Русская палеография, Москва, 1967
Ягич, И. В. Глаголическое письмо в Знциклопедия славянской
филологш, з, С а н к т -П е т е р б у р гъ , 1911
Ягич, И. В. Разссуждения южнославянской и русской стар и н и
о церковнославянском язнке 6 Исследования по русскому
язьжу, т . 1, С а н к т -П е т е р б у р гъ , 1885-1895
=<Звуков Поток Светлина>=
 С П И С Ъ К Н А Ф И Г У Р И Т Е В ТЕ КС ТА

Фиг. 1 Родови и неизвестни знаци, врязани върху различни Фиг. 25 Изграждане на буква Y с гласни, смяна на звученето й
материали Фиг. гб Изграждане на буква ° с гласни, смяна на звученето й
Фиг. 2 Родови и неизвестни знаци, врязани върху различни Фиг. 27 Изграждане на буква 1 с гласни, смяна на звученето b
материали Фиг. 28 Изграждане на буква Я с гласни, смяна на звученето й
Фиг. з Букви о т „Бронзовата р о зет а “, намерени 6 Плиска, Фиг. 29 Изграждане на буква Т с гласни, смяна на звученето й
големия басейн в дворцовия център Фиг. зо Изграждане на буква ^ с гласни, смяна на звученето й
Фиг. 4 Различни букви о т надписи по с т е н и т е на скалните Фиг. 31 Изграждане на буква ф с гласни, смяна на звученето й
църкви в Басараби, Румъния Фиг. 32 Изграждане на буква Г с гласни, смяна на звученето й
Фиг. 5 Схема на ф игурата модул: Фиг. зз Изграждане на буква с гласни, смяна на звученето й
a) фигура модул Фиг. 34 Изграждане на буква ~ с гласни, смяна на звученето й
b) последователно използване на външ ните и в ъ т ­ Фиг. 35 Изграждане на буква Ф с гласни, смяна на звученето й
реш ни те линии на ф и гурата модул за създаване на Фиг. 36 Изграждане на буква Y с гласни, смяна на звученето й
първични, изходни форми на букви Фиг. 37 Изграждане на буква X с гласни, смяна на звученето й
c) форми на гласните букви Фиг. 48 Изграждане на буква О с гласни, смяна на звученето й
Фиг. 6 Създаване на основните букви на първата азбука о т Фиг. 39 Изграждане на буква 1 с гласни, смяна на звученето й
Плиска чрез първичните форми I, v, Ж Фиг. 40 Изграждане на буква ^ с гласни, смяна на звученето й
Фиг. 7 Основни букви на първата азбука о т Плиска и т я х ­ Фиг. 41 Изграждане на буква 3 с гласни, смяна на звученето й
н о т о начално звучене Фиг. 42 Изграждане на буква ^ с гласни, смяна на звученето й
Фиг. 8 Основни букви на първата азбука о т Плиска и т я х ­ Фиг. 43 Изграждане на буква ? с гласни, смяна на звученето й
н о т о начално звучене Фиг. 44 Изграждане на буква Т с гласни, смяна на збученето й
Фиг. 9 Схема на ф игурата модул: Фиг. 45 Изграждане на буква Y с гласни, смяна на звученето й
a) градусите на знаци те за гласни Фиг. 46 Ф о р м и те и звучен ето на гласни те букви на Азбука
b ) буква I с прибавени знаци за гласни т а о т Плиска, р ун и те о т Орхон и Енисей и общ о-
Фиг. ю Основни букви О, + , I, 3, 1, 1 , Г, Т, към ф ормите германските руни
на к о и т о са прибавени последователно знаците Фиг. 47 Оформяне на р ед о в ете 3а писане на А зб ук а та о т
За гласни А, Е, Н, I, I, О, OY, О Плиска в петлинейна ш риф това си стем а
Фиг.п Основни букви ° , 'Л|, 'Т>, към форми­ Фиг. 48 П о стр о я ван е на реда за писане и оформяне на прос­
т е на к о и т о са прибавени последователно знаците т р а н с т в о т о между редовете
За гласни А, Е, Н, I, I, О, OY, П Фиг. 49 В то р и и т р е т и вари ан т 3а наклона на буква 1 (ЛА)
Фиг.п Основни букви v , Я Y, ? , Y, Y, към ф орм ите Фиг. 50 В то р и и т р е т и вари ан т 3а наклона на буква Г (FA)
на к о и т о са прибавени последователно знаците Фиг. 51 Варианти за наклона на буква Я (IA)
За гласни А, Е, Н, I, I, О, OY, П Фиг. 52 В то р и и т р е т и вар и ан т 3а наклона на буква ° (КА)
Фиг. 13 Основни букви X, Я, О, 8, Ж, —, Ф , Ф, към ф орм ите Фиг. 53 В то р и и т р е т и вар и ан т за наклона на буква v (ТА)
на к о и т о са прибавени последователно знаците Фиг. 54 Н о ви те форми за букви те О и Ж не са построени по
За гласни А, Е, Н, I, I, О, OY, П ф игурата модул
Фиг. щ Изграждане на буква + с гласни, смяна на звученето й Фиг. 55 Различни надписи с А збуката о т Плиска ( о т i до 15)
Фиг. 15 Изграждане на буква ^ с гласни, смяна на звученето й и т я х н о т о разчитане
Фиг. i6 Изграждане на буква ° с гласни, смяна на звученето й Фиг. 56 Различни надписи с А збуката о т Плиска ( о т 16 до 30)
Фиг. i j Изграждане на буква Я с гласни, смяна на звученето й и т я х н о т о разчитане
Фиг. i8 Изграждане на буква W с гласни, смяна на звученето й Фиг. 57 Различни надписи с А збуката о т Плиска ( о т 31 до 45)
Фиг. 19 Изграждане на буква ™ с гласни, смяна на звученето й и т я х н о т о разчитане
Фиг. го Изграждане на буква Ж с гласни, смяна на звученето й Фиг. 48 Различни надписи с А збуката о т Плиска ( о т 46 до оо)
Фиг. 21 Изграждане на буква Ф с гласни, смяна на звученето й и т я х н о т о разчитане
Фиг. 22 Изграждане на буква ^ с гласни, смяна на звученето й Фиг. 59 Н адписът върху „Бронзовата р о з е т а “ (увеличена 4,5
Фиг. 2J Изграждане на буква т с гласни, смяна на звученето й пъ ти ) и разчитане на т е к с т а й
<Фиг. 24 Изграждане на буква I с гласни, смяна на звученето й Фиг. 6о Знаци, послужили за основа за създаване на кирилски

179
=<Звуков Поток Светлина>=
 u znazoninecku букви
Фиг. oi форми на двадесет и ч е т и р и т е букви на гръцката
класическа азбука, установена през 403 година преди
н аш ата ера
Фиг. 62 Форми на двадесет и ч е т и р и т е букви на гръцката аз­
бука о т ръкописната книга на Диоскуридес о т 512 г.
А встрийска национална библиотека, Виена
Фиг. 63 Форми на д вадесет и ч е т и р и т е букви на гръцката
азбука о т ръкописна книга о т 8оо г., Държавна биб­
ли отека, Москва
Фиг. 64 Форми само на двадесет и ч е т и р и т е гръцки букви
о т кирилската азбука, написани върху керамични
плочки о т Преслав, 904 г.
Фиг. 65 Буква Б, буква S, буква Ю, буква Ц о т първобългарски
надписи
Фиг. 66 Знаците BlA и А2 и чи сли телната 2 , използвани при
у стр о й в ан ето на Кирилицата
Фиг. 67 Знаците ЖА, ША, ЧО и Ю, използвани при у с т р о ­
й ването на Кирилицата
Фиг. 68 Знаците TOY, EOY, IOY, Ю и Е, използвани при ус­
т р о й в а н е т о на Кирилицата
Фиг. 6д Знаците I и A, I и Е, Ц А и I, Ю и Ъ, използвани при
у ст р о я в а н е т о на Кирилицата
Фиг. 70 Различни форми на букви те hA и 16 според естам па-
жи о т епиграфски паметници
Фиг. 71 Продължаване гредите на знака Ж А до границите на
двулинейната си стем а
Фиг. 72 Прибиране на знака ЧО в гран иц и те jHa двулинейна­
т а си стем а
Фиг. 73 Продължаване на гредите на знака TOY до границите
на двулинейната си стем а
Фиг. 74 Видоизменяне ф о р м ата на знака E O Y 6 дбулиней-
н а т а си стем а
Фиг. 75 Продължаване гредите на знака IIIOYA до граници­
т е на двулинейната си стем а
Фиг. 76 Видоизменяне ф орм ата на знака IO Y в двулинейната
си тем а
Фиг. 77 Букви Б, Ж, Ц, Ч, Ш, Ю , TOY, IO Y о т А збуката о т
Плиска според естампаж и, направени о т оригинали­
т е в различни музеи
Фиг. 78 Различни форми на букви те 1_|, 2 , Ж, Ю и Y според ес­
тампаж и, направени о т епиграфски паметници
Фиг. 79 Различни форми на буквите Ь и Ъ според естампажи,
направени о т епиграфски паметници
Фиг. 8о Буква 'В, поставена във ф игурата модул. Други фор­
ми на буква "В о т епиграфски и палеографски п а м е т ­
ници
Фиг. 81 Буква Ж о т епиграфски паметници. Буква А о т пър­
вобългарски надписи. Буква 'Д поставена във фигура­
т а модул. Други форми на буква А о т епиграфски па­
метници
1
Фиг. 82 Различни форми на бук ви те Ь1 и Ъ о т епиграфски
паметници
Фиг. 83 Фигура модул 3а намиране и построяване на основ­
н а т а форма на всички букви на Глаголицата
l8 o
Фиг. 84 М е с т а т а на различните двойни сегменти, получени
о т съединяване на два единични сегмента
Фиг. 83 Б уквите + , Ф и ©, о т к о и т о се образува основна­
т а фигура модул, послужила 3а оформяне на всички
глаголически букви
Фиг. 86 Б укви те а , ® и 6, с к о и т о се запълва ф и гурата
модул за отм ер ван е на първия цикъл - създаване на
м а т е р и я т а и ел ем ен ти те
Фиг. 87 Б уквите ^ и в , с к о и т о се запълва ф игурата мо­
дул 3а отм ерване на в то р и я цикъл - с т р у к т у р а т а
на п р о с т р а н с т в о т о
фиг. 88 Б уквите б и Ф, с к о и т о се о тм ер ва т р е т и я т
цикъл - събития, станали върху Земята, - създаване
и поява на жива м атери я върху Зем ята
Фиг.8д Б уквите £>, Ф, Х> и с к о и т о се запълва фигура­
т а модул и се о тм ер ва ч е т в ъ р т и я т цикъл - Вселе­
на и време (врем етраене — ден, месец, година и
пр.). Знакът не уч аства 6 оформяне на цикъла
Фиг. до Б уквите « , Г , f и "Е, с к о и т о се о тм ер ва п е т и я т
цикъл - създаване на ж и в о та във в о д ата и във въздуха
Фиг. gi Б уквите Г, ¥ , %, Y, СБ и Ф, с к о и т о се запълва фи­
гу р а т а модул и се о тм ер ва ш е с т и я т цикъл - създа­
ване на ж и в о т а на су ш а т а и на човека
Фиг. 92 Оформяне на ч е т и р и т е букви -8, и ^ чрез
ф орм ата на буква О, к а т о последователно се при­
б а в я т елем енти към хори зон тал н ата линия Ю .
Д олният ред показва букви те 9, 3 , Ф и механи­
чески прибавени към знака <£. С т а в а ясно, че т е са
съставени о т два отделни знака
Фиг. дз Глаголическите букви + , Ф, ©, 9, ®и оформе­
ни о т отделни елементи на знаците о т Плиска
Фиг. 94 Глаголическите букви ш , ®, * , 1), Ф и в , офор­
мени о т отделни елементи на знаците о т Плиска
Фиг. 95 Глаголическите букви Ф, >4, 3 , х , f и Ф, оформе­
ни о т отделни елементи на знаците о т Плиска
Фиг.дб Глаголическите букви X, 1 , ¥ , %, Y, с£ и Ф, оформе­
ни о т отделни елементи на знаците о т Плиска
Фиг. 97 Последователно изграждане на глаголическата бук­
ва W със знаците У(ЧО), Т(РЬ) и ¥ ( В Ю )
Ф иг.д8 Към зн ац и те У(ЧО) и "Г(РЬ) е прибавен знакът ¥
(ВЮ ). И зви вката на знака Г с т а в а хоризонтална
Фиг. 99 Схема 3а построяване писмените п олета на Глаголи­
цата
Фиг. юо Най-дълги букви. З аем ат ч е т и р и т е полета
Фиг. 101 Дълги букви. З а е м ат д в е т е средни и едно външно
поле
Фиг. Ю2 Средни букви. Заем ат д в е т е средни полета
Фиг. 103 Къси букви. Заем ат едно средно и едно външно поле
Фиг. 104 Най-къса буква. Заема едно средно поле
Фиг. 103 М е с т а т а на глаголическите букви в петлинейната
си стем а за писане
Фиг.юб М е с т а т а на глаголическите букви в четирилинейна-
т а си стем а за писане
Фиг. 107 Изравняване на глаголическите букви по го р н ата
граница на реда - висящо писане
=<Звуков Поток Светлина>=
 С П И С Ъ К Н А Т А Б Л И Ц И Т Е

Таблиците с шрифтове носят номера на страницата, на която са отпечатани. Започват от стр. и д

129 Различни знаци и монограми ош А збуката о т Плиска 157 П р о ек т 3а наборен ш ри ф т ,Виол' 84“ - ренесанс ан ти к -
130 Различни знаци и монограми от А збуката о т Плиска ва, светъл, наклонен. Кирилски главни и редовни букви
131 Различни знаци и монограми о т А збуката о т Плиска и цифри. Рисунка Олга Йончева
132 Различни знаци и монограми о т А збуката о т Плиска 158 П р о ек т за наборен ш ри ф т „Виол' 84“ - ренесанс аншик-
133 Различни знаци и монограми о т А збуката о т Плиска ва, светъл, прав. Кирилски главни и редовни букви и
134 Различни знаци и монограми о т А збуката о т Плиска цифри. Рисунка Олга Йончева
135 Различни знаци и монограми о т А збуката о т Плиска 159 П р о ек т за наборен ш р и ф т „Виол' 84“ - ренесанс ан ти к -
136 Различни знаци и монограми о т А збуката о т Плиска 6а, получер, наклонен. Кирилски главни и редовни букви
137 Различни знаци и монограми о т А збуката о т Плиска и цифри. Рисунка Олга ЙончеВа
138 Различни знаци и монограми о т А збуката о т Плиска 160 П р о ек т 3а наборен ш ри ф т Лиол' 84“ - ренесанс аншик-
139 Различни знаци и монограми о т А збуката о т Плиска ва, получер, прав. Кирилски главни и редовни букви и
140 У став по Слепченски апостол. В т о р а половина на XII в. цифри. Рисунка Олга Йончева
Ръкопис № 25, Народна библиотека „Иван Вазов“, 161 Бързопис - игра на художник. Бързопис с ф лум астер и
Пловдив. Рисунка Георги Веселинов перо. Рисунка Владислав Паскалев
141 У став по Хилендарски ли сти (фрагмент о т поучения на 162 По Гарамонд. Кирилски в ар и ан т на ш р и ф т Тарамонд*.
Кирил Ерусалимски) XI в., инв. № 3548, Държавна научна Курсивни, получерни, главни букви. Рисунка Владислав
библиотека „А. М. Горки“, Одеса. Паскалев
Рисунка Красимир Андреев 163 Скоропис. А в т о р ск и динамичен ръкопис на художника.
142 У став Х П -Х Ш в. Рисунка Красимир Андреев Рисунка Владислав Паскалев
143 Бързопис по Паисиевия ръкопис на „И стория славенобол- 164 Заглавия 3а обложки на книги. Рисунка Владислав Паскалев
гарская“, 1762 г. Рисунка Тодор Варджиев 165 Надпис по Хан О м у р т а г. Тънък гр о те ск о в ш р и ф т с ар­
144 П олуустав по ръкопис о т с. Голямо Белово. Рисунка хаични елементи. Рисунка Владислав Паскалев
Георги Веселинов 166 - 167 ДПколски ш рифт“. П р о ек т за нов ш р и ф т на ки­
145 Заглавни букви. Рисунка Георги Веселинов рилската гражданска азбука. Рисунка Владислав Паскалев
146 П р о ек т 3а ш риф т - бързопис о т началото на XVIII в. по 168 Заглавия 3а периодичния п еч ат. Рисунка Владислав Пас­
сборник на дяк Велко Попович. Рисунка Красимир Андреев калев
147 Бързопис о т началото на XVIII в. по сборник на дяк Вел­ 169 „Древна Тракия“. А в т о р ск и о п и т и за наборен ш ри ф т,
ко Попович. Рисунка Красимир Андреев свързан с издания за т р а к и й с к а т а култур а. Рисунка
148 Глаголица по Асеманиево евангелие. Владислав Паскалев
Рисунка Красимир Андреев 170 П р о е к т за наборен ш р и ф т „А тл а н ти к * - лати н ски
149 Ш риф т „Владетелите“. Уставен шрифт, създаден 3а ч е с т ­ главни букви, цифри и знаци 3а .А т л а н ти ч е ск и клуб 6
ванията в средновековната българска столица Велико България“. Рисунка Тодор Варджиев
Търново. Рисунка Владислав Паскалев i/i П р о е к т 3а наборен ш р и ф т „ А т л а н т и к “ - кирилски
150 - 151 Ш риф т „Академия“. А вторски ш риф т за нужди на главни букви, цифри и знаци за „А тл ан ти ч ески клуб б
М и ни стерство на к ул тур ата . Главни, кирилица и л а т и ­ България“. Рисунка Тодор Варджиев
ница. Рисунка Владислав Паскалев 172 П р о е к т за наборен ш р и ф т „Вихрен“ - кирилски главни
152 О м уртагова колона. Рисунка Иван Кьосев букви, цифри и знаци. Рисунка Тодор Варджиев
153 П р оек т за наборен ш риф т „Червен“ - кирилски главни 173 П р о е к т за наборен ш р и ф т „Вихрен“ - л ати н ски глав­
букви. Рисунка Иван Кьосев ни букви, цифри и знаци. Рисунка Тодор Варджиев
154 П р оек т 3а наборен ш риф т „Червен“ - лати н ски главни 174 П р о е к т 3а наборен ш р и ф т. Jpom ekcm 22 ~ - св етъ л
букви и цифри. Рисунка Иван Кьосев гр о т е с к за заглавия на списание „Ж ената днес*.
155 П р о ек т 3а наборен ш ри ф т „Библиофоника“ - кирилски Рисунка Тодор Варджиев
главни и редовни букви и цифри. Рисунка Иван Кьосев 175 П р о е к т 3а наборен ш р и ф т. Jpom ekcm 33“ - получер
156 П р о ек т 3а наборен ш риф т „Библиофоника“ - лати н ски гр о т е с к 3а заглавия на сисание „Ж ената днес“.
главни и редовни букви и знаци. Рисунка Иван Кьосев Рисунка Тодор Варджиев

i8 i
=<Звуков Поток Светлина>=
 С Ъ К Р А Щ Е Н И Я

акудат. - акузати б - бинителен падеж п. - падеж

АМ Плиска - Археологически музей, Плиска пр. - прочее
аор. - а ор и ст проф. - професор
арх. генет. - архаичен генетиб tic. - псалтир
ат. - атически V- - ред
атич. - атически рис. - рисунка
беот. - беотийски род. пад. - родителен падеж
бьд. вр. - бъдеще бреме с. - село
бьпг. - български сб. - сборник
в. - век сл. - следбащ
вин. - бинителен падеж сп. - списание
вр: - бреме стб. - старобългарски
г. - година стег. - с т е г н а т о
ген. - генети б - родителен падеж стр. - страница
генет. - генети б - родителен падеж т. № - тасч е №
гп. - глаба ( о т книга) т. - т о м
год. - година т . - точка
гр. - град т. е. - т о е с т
гр. - гръцки т. н. - т а к а н а т а т ъ к
дат. п. - дателен падеж т. нар. - т а к а наречен
дор. - дорийски таба. - таблица
др. - други тв. п. - тв о р и те л ен падеж
eg. ч. - единствено число фиг. - фигура
единств. - единствен цит. - цитиран
еол. - еолийски
еп. - епически
3. Б. - З л а т о ст р у й на Бичков
инв. - инвентарен АЪесеп. - Abecenarium
щд. - и зд ател ств о aor. - aorist
Й. Е. - Йоан Екзарх adv. - adverbium
Й. Зя. - Йоан З л а т о у с т cod. - codex
йон. - йонийски conject. - conjunctivus
кн. - книга dat. - dativus
л. - л и ст fol. - folium
л. - лице genet. - genitivus
лат. - латински pi. - pluralis
м. - м е с т н о с т praes. - praesens
мн. ч. - множ ествено число Ps. L - Псалом 50 (no славянски 51)
М Плиска - Музей Плиска sing. - singularis
напр. - например Sing, praes. conject. - singularis praesens conjunctivus
нем. - немски 1
V. . - varia lectio
обп. - о бл аст Vindobon. - Vindobonensis

182

=<Звуков Поток Светлина>=

 С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ПРЕДГОВОР 5

УВОД 7

ЧАСТ I
АЗБУКАТА ОТ ПЛИСКА
РОЛОВИ И Н Е И З В Е С Т Н И З НАЦИ 11

ЧАСТ II
КИРИЛИЦАТА
УСТРОЙВАНЕ НА К ИР ИЛИЦАТ А 51

ЧАСТ III
ГЛАГОЛИЦАТА
СЪЗААВАНЕ НА ГЛАГОЛИЦАТА 81

ШР ИФТ ОВ И ТАБЛИЦИ 129

Б Е Л Е ЖК И 177
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 178
С П И С Ъ К НА ФИГ УР ИТ Е В ТЕКСТА 179
С П И С Ъ К НА ТАБЛИЦИТЕ 181
С Ъ К Р АЩЕ НИЯ 182

=<Звуков Поток Светлина>=

 ВАСИЛ ЙОНЧЕВ

АЗБУКАТА ОТ П Л И СКА,
К И Р И Л И Ц А Т А И ГЛАГОЛИЦАТА
п ъ р в о и зд а н и е

КНИГОИЗДАТЕЛ
КИРИЛ ГО ГО В & СИНОВЕ
СОФИЯ, 1997
всички права запазени

Т ази к н и га
не м о ж е да бъде в ъ з п р о и з в е ж д а н а п о к а к ъ в т о и да б и ло начин
е л е к т р о н е н , механичен, ч р е з ф о т о к о п и р а н е , з а п и с или друг
и р а з п р о с т р а н я в а н а под к а к б а т о и да б и ло ф о р м а
б ез р а з р е ш е н и е н а и з д а т е л я

РЕЦЕНЗЕНТИ
проф. ИВАН ДОБРЕВ
проф. ВЛАДИСЛАВ ПАСКАЛЕВ
АТАНАС Ш АРЕНКОВ

РЕДАКТОР
НАДЕЖ ДА П ЕТ К О В А

ХУДОЖЕСТВЕНО ОФОРМЛЕНИЕ
ОЛГА и ВАСИЛ ЙОНЧЕВИ

ТЕХНИЧЕСКИ РЕДАКТОР
ЙОРДАН НАЙДЕНОВ

ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА
®КИРИЛ ГО ГО В & СЙНОВЕ

о с н о в е н ш р и ф т ® В И О Л , 1996
® проект ОЛГА и В А С И Л Й О Н Ч Е В И , 1985

допълнителен ш р и ф т
( с т а р о б ъ л г а р с к и и гръцки)
© проект НАДЕЖ ДА и К И Р И Л Г О Г О В И , 1995

ек с п о н а ц и я н а ф и л м A G F A A L L I A N C E R E C O R D I N G I R
със с ъ д е й с т в и е т о на Б А Й Е Р БЪЛГАРИЯ Е О О Д - о т д е л АГФА

u £ ^ S S IC с т у д и о

х а р т и я 2S, 135 г р . / с м 2
със с ъ д е й с т в и е т о на М О Н Е Т Е Н Д ВОР® О О Д
ф о р м а т на х а р т и я т а 7 0 x 1 0 0
ф о р м а т на и з д а н и е т о 1/8 о т 7 0 x 1 0 0
м о н т а ж ЕТ А ТИ К А , С о ф и я
п е ч а т и п о д в ъ р зи я
О Б Р А З О В А Н И Е И Н АУКА ЕАД, С о ф и я

т и р а ж 5 00 номерирани броя
т о з и екзем пляр е № j

ISB N 954 90178 1 8

=<Звуков Поток Светлина>=