ВЕЛИКИТЕ УРОЦИ

20 ЗЛАТНИ ПРАВИЛА НА ЖИВОТА

© Hal Urban, 1992, 1997, 2000, 2003
LIFE’S GREATEST LESSONS
20 THINGS THAT MATTER
FIRESIDE,
an imprint of SIMON & SCHUSTER, Inc.

© Корнелия Стефанова Великова-Дарева, превод

© LJUPENdesign® Ltd. художествен дизайн на корицата http ://www. Ijupen.
com
София • 2003
©Издателска къща КРЪГОЗОР , всички права запазени
ISBN 954-771-055-9
 На Дан, Марк и Майк.
Когато бяхте малки, ни се наложи да живеем разделени в продължение
на две години. Всяка седмица ви пишех по едно писмо, в което ви казвах
колко много ви обичам, и че ви желая само най-доброто. Пишех ви и за
онези най-важни неща в живота, които исках да знаете. После вие си
дойдохте у дома и вече нямаше нужда да ви пиша писма.
Сега, когато пораснахте и поехте самостоятелно по житейския си път,
отново живеем разделени, ето защо пак ви написах едно писмо - тази книга.
Написах я, защото вие и сега сте мои деца. И аз все така ви обичам и ви
желая само най-доброто. А и нещата, които искам да знаете, не са се
променили.
С обич,

татко

5
 Животът е низ от уроци, които трябва да бъдат изживени, за да
бъдат разбрани.

Ралф Уалдо Емерсън

Всички велики истини са простички и лесни за разбиране. Ако

не са такива, значи не са велики истини.

Наполеон Хил

6
 СЪДЪРЖАНИЕ

КРАТКА ИСТОРИЯ НА „ВЕЛИКИТЕ УРОЦИ“...........................................9

АКО НЯКОЙ ВИ ПОДАРИ ТАЗИ КНИГА..................................................13

НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА ПОРАДИ ЧЕТИРИ ПРИЧИНИ.......................14

Първа глава
УСПЕХЪТ Е НЕЩО МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ПРАВЕНЕ НА ПАРИ.........20

Втора глава ЖИВОТЪТ Е ТЕЖЪК... И НЕ ВИНАГИ СПРАВЕДЛИВ.....29

Трета глава
ЖИВОТЪТ Е И ЗАБАВЕН... ПОНЯКОГА НЕВЪОБРАЗИМО СМЕШЕН38

Четвърта глава
ЛИЧНИЯТ ИЗБОР А НЕ СЛУЧАЙНОСТТА, ОПРЕДЕЛЯ КАК ЖИВЕЕМ
...........................................................................................................................52

Пета глава
ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЖИВОТА Е ЛИЧЕН ИЗБОР - НАЙ-ВАЖНИЯТ62

Шеста глава НАВИЦИТЕ СА КЛЮЧЪТ КЪМ ВСЕКИ УСПЕХ...............75

Седма глава ДА СИ БЛАГОДАРЕН Е НАВИК - НАЙ-ДОБРИЯТ............84

Осма глава
ДОБРИТЕ ХОРА ГРАДЯТ ЖИВОТА СИ • ВЪЗ ОСНОВА НА
ВЗАИМНОТО УВАЖЕНИЕ...........................................................................95

Девета глава
ПОЧТЕНОСТТА ВСЕ ОЩЕ Е НАЙ-ДОБРАТА ПОЛИТИКА................106

Десета глава

7
ДОБРИТЕ ДУМИ НЕ КОСТВАТ НИКАКВИ УСИЛИЯ, А ПОСТИГАТ
ОГРОМЕН ЕФЕКТ...................................................................................117

Единайсета глава ИСТИНСКАТА МОТИВИРАНОСТ ИЗВИРА ОТВЪТРЕ

.....................................................................................................................125

Дванайсета глава ЦЕЛИТЕ СА МЕЧТИ С КРАЕН СРОК ЗА

ИЗПЪЛНЕНИЕ..........................................................................................135

Тринайсета глава НЯМА ЗАМЕСТИТЕЛ НА УПОРИТИЯ ТРУД......146

Чстиринайсета глава ЗА ДА ПОЛУЧИШ, ПЪРВО ТРЯБВА ДА ДАДЕШ

.....................................................................................................................153

Петнайсета глава
УСПЯВАЩИТЕ ХОРА НЕ „НАМИРАТ4, А „ИЗНАМИРАТ* ВРЕМЕ162

Шестнайсета глава
НИКОЙ ДРУГ НЕ МОЖЕ ДА ПОВИШИ
САМОЧУВСТВИЕТО ВИ........................................................................173

Седемнайсета глава
ТЯЛОТО ИМА НУЖДА ОТ ХРАНА И УПРАЖНЕНИЯ - СЪЩОТО Е
ВАЛИДНО ЗА УМА И ЗА ДУХА...........................................................182

Осемнайсета глава
НЕ Е СТРАШНО ДА СЕ ПРОВАЛИШ - ВСЕКИ СЕ Е ПРОВАЛЯЛ ... 194

Деветнайсета глава
ЖИВОТЪТ Е МНОГО ПО-ПРОСТ, КОГАТО ЗНАЕМ КОЕ Е НАЙ-
СЪЩЕСТВЕНОТО....................................................................................201

Двайсета глава НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО-БЪДИ ДОБЪР ЧОВЕК.......205

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.........................................................................................207

Предговор

8
 КРАТКА ИСТОРИЯ НА
„ВЕЛИКИТЕ УРОЦИ“

Първото издание
Тази книга бе публикувана за първи път през 1992 година със заглавие
„20 най-важни неща, които искам децата ми да знаят“. Като баща и учител,
аз отправях посланието си към младите хора край мен - моите трима сина,
които по онова време навлизаха в двадесетте си години и тръгваха по
професионалния си път, както и към моите ученици и студенти от гимназии
и университети. За мен всички те бяха „моите деца“ и ми се искаше да им
оставя и в писмен вид онова, на което се бях опитвал да ги уча години
наред.
Успехът на книгата бе изненадващо голям за автор като мен - без опит
и без име на писателското поприще. Тиражът свърши за нула време
благодарение на огромния интерес, подклаждан от онова „рекламно“
явление, наречено „от уста на уста“. Бях изключително радостен, че
посланието ми за най-важните неща в живота достига до толкова много
хора и печели популярност. Но издателят не се реши да пусне нов тираж.

Второто издание
След изчерпването на книгата от пазара започнах да получавам все
повече писма и обаждания от цялата страна с настоя- вания да я преиздам.
Особено ме радваше това, че голяма част от тях идваха от лидери от бизнес
средите. Те ми препоръчваха да махна „децата“ от заглавието, тъй като
смятаха, че посланието ми е валидно за хората от всички възрасти.
Вдъхновен от огромния интерес, през 1997 година преиздадох книгата за
моя сметка. Промених заглавието на „Великите уроци“, написах ново
въведение и преработих малко текста. Бях безкрайно изненадан от онова,
което последва. Повече хора, отколкото изобщо можех да си представя, си
купуваха книгата, четяха я, даваха я на роднини, приятели и колеги.
Мнозина купуваха по няколко бройки. Много скоро училища и различни
други организации започнаха да купуват десетки екземпляри наведнъж.

9
Книжарници от цялата страна ме затрупваха със заявки. Популярността на
книгата ми нарастваше лавинообразно. Радвах се, че посланието ми за
истинските стойности в живота достига до все повече читатели.

Третото издание
През 2000 година отново прегледах текста, смених корицата и
преиздадох книгата. И за пореден път бях поразен и зарадван от огромния
интерес на хората към нея. Заливаше ме все по-го- лям порой от писма,
телефонни обаждания и послания по електронната поща - както от ученици
(от пети клас нагоре) и студенти, така и от хора от всички възрасти. Моето
простичко послание за човешката доброта очевидно вълнуваше силно
хората и им беше необходимо. Междувременно движението „Възпитание
на характер“, което беше възникнало някъде в началото на деветдесетте
години, се разрастваше все повече. Започнах да получавам покани да
изнасям лекции и семинари не само за учители, родители и учащи се, но и
за все повече обществени, правителствени и бизнес организации.
Огромният интерес към истинските стойности в живота и възпитаването на
добър характер - и към моята книга - промениха драматично собствения ми
живот. Ежедневно бях изправен пред предизвикателството да съчетавам
отговорностите и задълженията си на учител, лектор и разпространител на
собствената си книга. По това време продажбите й се осъществяваха от
семейния ни дом. Гаражът служеше за склад, а опаковането и адресирането
на поръчаните бройки ставаше в малкия ми работен кабинет до
всекидневната.

1
0
 Това издание
През август 2000 година „Великите уроци“ спечели националната
награда за най-успешна самостоятелно издадена книга. Беше избрана и за
„Най-вдъхновяваща книга па годината“. Освен нарастващия брой поръчки
от книжарници, организации и читатели, заваляха и предложения от страна
на дистрибутори, търговци на едро, литературни агенти и издатели.
Читателите ми настояваха да осигуря по-широко разпространение на кни-
гата. Нещо в подхода ми трябваше да бъде променено, но аз не знаех
накъде да поема и какво да направя. Имах спешна нужда от експертен
съвет.
И точно тогава - сякаш в отговор на отчаяния ми зов за помощ - в
живота ми се появи Джо Дърпос, литературен агент от Чикаго. Когато
някой човек е добър и почтен, това му е изписано на лицето. Веднага
разбрах, че мога да имам доверие на Джо, който да ме поведе в правилната
посока. И той го направи. Отведе ме в издателството Simon & Schuster - при
хората, издали наред с всичко останало и три от книгите, оказали ми най-
силно влияние в моя живот: „Книга на добродетелите“, „Изкуството да
бъдеш бог“* от М. Скот Пек и „Седемте навика на високоефективните
хора“* от Стивъп Р Кови. Накратко, хората от издателството ми допаднаха,
повярвах им, покори ме проявеният от тях ентусиазъм по отношение на
моето послание. За мен беше чест да ме приемат сред своите автори.

Едно съкровено желание

Обикаляйки като лектор Съединените щати и редица други страни по
света, откривам, че навсякъде се приема горещо един от основните
моменти на моето послание: човешката доброта и добрият характер са
основата за изграждането на добро общество. Надявам се, че прочитайки
тази книга, и вие ще се присъедините към все по-разрастващото се
движение, чиято мисия е да ни помогне да заживеем отново в общество, за
което са присъщи цивилизоваността, добродетелите и позабравената
човешка доброта. Съкровеното ми желание е да станете мои активни
партньори в преподаването на най-великите уроци на живота.
Хал Ърбън януари

* На български език книгите са издедени от ИК „Кибеа“ - Бел. ред.

1
1
 2003 г.

1
2
 АКО НЯКОЙ ВИ ПОДАРИ
ТАЗИ КНИГА

Човекът, подарил ви тази книга, ви обича и ви желае най- доброто.

Както постъпват помежду си хората от едно семейство и приятелите,
всички ние искаме да предадем на обичаните от нас хора най-великите
уроци, които сме усвоили от живота. В тази книга ще откриете някои от
тях. Тя ви е дадена като дар, ведно с горещата надежда, че може да ви
помогне да осъзнаете и да разберете по-добре истинския смисъл на успеха в
живота. Моля ви да я приемете именно в този дух, а после да я преда- дете
и на други хора.
В тази книга става дума за онова, което е добро - в живота и в хората, а
най-вече във вас самите. В нея се говори за неизчерпаемите душевни
източници на устойчивост и сила, които притежавате, но може би не
използвате. Двадесетте най-велики житейски урока, споделени чрез тази
книга, ще ви помогнат да развиете заложения във вас потенциал, така че да
станете възможно най-добър човек и да се радвате в пълна степен на
живота.
Именно това ви желае човекът, който ви е подарил тази книга.

Добрата книга е възможно най-добрият приятел - сега и завинаги.

Мартин Тьпър

Въведение

НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА

ПОРАДИ ЧЕТИРИ ПРИЧИНИ

1. ЗАЩОТО НИКОГА НЕ СМЕ НИТО ПРЕКАДЕНО

1
3
 МЛАДИ, НИТО ПРЕКАДЕНО СТАРИ,
ЗА ДА НАУЧИМ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ УРОЦИ НА
ЖИВОТА... И ВСЕКИ МОМЕНТ
Е ПОДХОДЯЩ ЗА ТОВА!

Бил съм учител в продължение на тридесет и пет години и буквално

всяка минута от тях ме е изпълвала с удовлетворение. Имах всичко, за
което можех да мечтая - възможността да преподавам на млади хора на
прага на зрелостта (в общинските гимназии на Сан Карлос и Уудсайд,
Калифорния), да изнасям лекции пред студенти (в университета на Сан
Франциско), както и често да се срещам и да разговарям с ученици от
началните и прогимназиалните класове. Много, много отдавна открих, че -
независимо от възрастта си - всички хора горят от желание да узнаят какъв
е смисълът на живота, така че да разберат по-доб- ре истинските му
стойности, и да могат да живеят по-пълноценно и щастливо. Писмата и
имейлите, които получавах и получавам ежедневно от деца, тийнейджъри и
хора на различна възраст, непрекъснато потвърждават това мое откритие.
Свети Игнасио Лойола - който е сред най-великите учители на света -
казва в един от трактатите си, че човек научава нещо единствено тогава,
когато е готов да го научи. През всичките ми години на преподавателска
практика не е имало друг период като сегашния, когато толкова много хора
не само са готови да се учат, но и проявяват желание да преразгледат
житейс- китс си ценности и приоритети. След един доста стабилен период
на безпрецедентен технологически и икономически напредък нашето
общество бе разтърсено из основи. Феноменът dot.com* се спука като
сапунен мехур, последва срив на борсовия пазар, след което и икономиката
заби нос надолу. Събитията от 11 септември 2001 година едновременно и
ни ужасиха, и ни напомниха за собствената ни уязвимост на човешки
същества. Избухналите през 2002 година корпоративни скандали за финан-
сови измами ни шокираха и възмутиха.
Като човек, дълги години изучавал и преподавал история, знам, че
суровите времена на изпитания винаги събуждат най- доброто в нас, хората.
А когато започнем да си задаваме въпроси за истинските стойности в
живота, обикновено откриваме и правилните отговори. Огромният интерес
към моята книга ме изпълва е удовлетворение и благодарност, че мога да
спомогна за това.
1
4
 2. ЗАЩОТО В УЧИЛИЩЕ НЕ НИ ПРЕПОДАВАТ
„КАК СЕ ЖИВЕЕ“, ПИТО
„КОЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО В ЖИВОТА“

Нашите училища в повечето случаи си вършат много добре работата.

От първи клас на началното училище до края на гимназията, в колежите и
университетите се предлагат голям брой различни курсове, които водят до
увеличаване на познанията и усвояване на полезни умения. И все пак, в
образователната ни система като цяло липсва нещо много съществено. Ние
не учим учениците и студентите си - нашите деца - как да живеят, какъв е
смисълът на човешкия живот, какво е най-важното на този свят. А днес
повече от всякога в обществото ни - и главно у младите хора - се усеща
остра необходимост именно от този тип познание.

•Взрив в развитието на рекламни и търговски компании в Мрежата. -

Бел. ред.
Но за да усвоим подходящите и правилни методи за постигане на
истински успех в живота, всички ние имаме нужда от насока. Всички
човешки същества имат нужда от помощ, за да развият в себе си
мисловната нагласа и способностите, необходими им, за да създават и
поддържат дълбоко удовлетворителни и щастливи междуличностни връзки,
за да си набелязват и постигат личностни цели, за да се радват на усещането
за собствена стойност и значимост.
Като човек, работещ в сферата на образованието, от години забелязвам
тази все по-нарастваща необходимост от насока и помощ. Но всичките ми
молби и увещания за промяна на образователната система в тази насока
оставаха глас в пустиня. Администраторите се интересуваха много повече
от изпитните оценки и бюджета. Те очевидно не смятаха, че сред
отговорностите на училището е и тази да помага на децата и младите хора
да израснат като добри човешки същества. Така че с написването на тази
книга се опитвам да попълня тази празнина в образователната ни система -
с надеждата да помогна на всички нас и на нашите деца да разберем какво е
най-важното в живота, какво означава да имаш добър характер и в какво се
състои истинският успех.

1
5
 3. ЗАЩОТО ПОВЕЧЕТО ОТ НАС, ЧОВЕШКИТЕ
СЪЩЕСТВА, ИМАМЕ НУЖДА ОТ ПОМОЩ, ЗА ДА
РАЗБЕРЕМ КОЛКО НЕВЕРОЯТНО ДОБРИ ХОРА
МОЖЕМ ДА БЪДЕМ

Преди няколко години присъствах на конференция па психолози и

един от лекторите каза, че до осемнадесетгодишна възраст самочувствието
на всеки човек е било накърнено средно сто хиляди пъти. Нямам представа
как е стигнал до тази статистическа цифра, но тя изобщо не ме изненадва.
Истината е, че всички ние получаваме прекадено много удари по самочув-
ствието си. Като се започне още от най-ранна детска възраст и се продължи
напред през годините, атаките върху самочувстви-

сто ни валят от най-различни посоки и източници. На всичкото

отгоре вестниците и новинарските емисии ежедневно ни инфор-
мират колко лоши са светът и човечеството. И този ежедневен порой
от негативизъм неминуемо ни влияе. Колкото по-често чуваме да ни
се повтаря нещо, толкова по-голяма вероятност има да го повярваме.
Нямам за цел да анализирам на какво се дължи този тотален
негативизъм, а само да ви обърна внимание, че той не отразява
цялата истина за живота, а само една от неговите злощастни страни.
Написах тази книга, защото мисля, че всички ние имаме нужда от
помощ, за да насочим и съсредоточим вниманието си по- скоро към
другата, светлата страна на живота. Лично аз вярвам, че повечето
хора на този свят са почтени, обичливи и грижовни. Но те просто
остават извън обсега на вниманието на медиите - да си добър не е
никаква потресаваща новина. Освен това съм убеден, че мнозина от
нас не отстояват достойнствата си достатъчно. Всички ние
притежаваме редица добри качества, за които може и да не си даваме
сметка; имаме душевни сили, които все още не сме открили;
разполагаме със стаени възможности, които не сме и сънували.
Надявам се тази книга да ви помогне да откриете и някои позитивни
страни на този свят, изтъкан сякаш от негативизъм. Откриването на
добротата и на доброто в живота е в състояние да ни донесе една от
най-големите радости на този свят.

1
6
 4. ЗАЩОТО ДОБРАТА СТАРА ИСТИНА
НИКОГА НЕ ИЗЛИЗА ОТ МОДА...
ДОРИ ПРИ СМЯНА НА ПОКОЛЕНИЯТА!

Около година преди да напиша първата чернова на тази книга,

изнесох лекция на тема „Истинският смисъл на успеха“ пред група
ученици в колеж. Започнах с това, че им посочих някои от
посланията, с които сме бомбардирани непрекъснато и отвсякъде -
исках да разберат, че моето послание към тях ще бъде коренно
разлирно. Ето защо им казах какво нямам и не мога да

1
7
им дам: нямам „тайни“ на успеха, нито „вълшебна формула“ за пълно
щастие, нито „потресаващи нови техники“ за постигане на „Американската
мечта“, нито „бърз и лесен начин“ за добиване на богатство и власт, нито
„уникален метод“, чрез който да получат всичко, каквото искат.
Вместо да им свалям звезди от небето, аз им говорих за такива
проверени от времето житейски стойности като уважение, съпричастност и
състрадание, почтеност, взаимно зачитане, усилен труд, всеотдайност -
накратко, за това да си добър човек. Исках моите слушатели да разберат, че
няма кратък път, няма лесен начин, няма някакъв нов метод за постигане на
истински успех в живота. Той трябва да бъде заслужен.
Това, че толкова много от младите хора останаха след края на лекцията
ми, за да поговорят с мен, ме изненада и зарадва. Един от тях ми каза:
„Знаете ли, вие всъщност не казахте нищо, което да не съм чувал и преди,
но обединихте и представихте нещата в такава перспектива, че всичко
придоби много по-голям и ясен смисъл. Наистина представихте някои
стари истини в нова светлина.“ А после един от присъстващите по-
възрастни преподаватели ми каза: „Благодаря. Всички ние имаме нужда да
ни бъде напомнено за действително значимите неща в живота.“ Един току-
що постъпил в колежа младеж и един възрастен мъж, вече към края на
своята кариера, ми казваха едно и също! Господи, колко ги обичам! Те ми
помогнаха да взема решението, че трябва да напиша тази книга.

ОТНОСНО 20-ТЕ НАЙ-ВАЖНИ НЕЩА В ЖИВОТА

Защо двадесет? Няма някаква особено дълбока причина. Вероятно са

двадесет, защото тридесет е прекадено много, а деветнадесет не звучи
добре. Просто стана така, чс двадесет с едно сериозно, завършено число,
което приляга на това, което имах да кажа. Не твърдя, че това са
единствените двадесет неща, които ни е необходимо да знаем за живота, а
само чс те са едни от най-значимите. Това са двадесетте неща за живота,
които съжалявам, че не съм ги знаел, когато бях по-млад. Защото аз
осмислих тези основни принципи за живота едва когато вече бях навлязъл в
тридесетте си години. Сега се надявам, че тези двадесет най-важни неща ще
помогнат на някой друг човек, който все още се опитва да разбере кое е
определящото за постигане на истински успех и щастие в живота.

1
8
Всъщност необходимо е да направим нещо много повече, отколкото само
да разберем кои са водещите принципи. Защото да ги знаеш е едно, а да ги
прилагаш е съвсем друго. Или както казва една древна китайска поговорка:

Чувам... и забравям.
Виждам... и запомням.
Правя... и разбирам.

1
9
 Първа глава

УСПЕХЪТ Е НЕЩО МНОГО

ПОВЕЧЕ ОТ ПРАВЕНЕ НА ПАРИ

„Успех" означава да направим възможно най-доброто с това, което

имаме. Успехът е в правенето, а не в получаването - в опитването, не в
триумфа.

Уин Дейвис

НАЙ-ЗНАЧИМОТО ОТКРИТИЕ В ЖИВОТА

Бях тридесет и девет годишен, когато за първи път разбрах какво означава
да успееш в живота. Как стана ли? Да не би да съм бил избран за главен
изпълнителен директор на някоя компания от „Форчън 500“? Или пък съм
пътувал за вкъщи с моя първи мерцедес? Или съм ударил джакпота от
лотарията? Или съм спечелил наградния фонд на играта „Кой иска да стане
милионер“? Не, нищо подобно. Просто бях направил едно простичко, но
съществено откритие. Бях открил коя е движещата сила на живота и кои са
неговите съществени принципи. Бях започнал да разбирам какво означава да
имаш успех в живота и как мога да го постигна. Това откритие ми донесе и
две неща, които винаги ми бяха убягвали: усещане за вътрешен мир и чувство
за собствена стойност. А най-прекрасното беше, че започнах да се наслажда-
вам на живота много повече, отколкото когато и да било преди.
Е, добре, какво беше това мое велико откритие? Дали пък наистина няма
някоя формула за постигане на успех и щастие в живота! Убеден съм, че има.
Но няма да откриете разковничето в красива, спретната опаковка,
рекламирано по телевизията. Това нс е нищо ново, нищо тайно и в него няма
нищо вълшебно. Следователно нс става за продажба. Твърде старо, твърде

2
0
просто и твърде обикновено. Но има страхотен ефект.
След като години бях изучавал история, философия и психология,
осъзнах, чс животът и успехът могат да бъдат сведени до няколко
фундаментални принципа, известни и валидни от хилядолетия. След като
нееднократно бях поемал по различни пътища в търсене на „добрия и
удовлетворителен живот“, в крайна сметка се бях озовал пак там, откъдето бях
тръгнал - при житейските принципи, които днес наричам „вечните старомодни
истини“. Както казва Едуард Олби в своята пиеса „Случка в зоопарка“:
„Понякога е необходимо да вървиш дълго, отклонявайки се от пътя, за да
можеш да се върнеш обратно и да изминеш съвсем кратка отсечка в
правилната посока.“
Дали формулата я има в тази книга? Ще я откриете ли в „20-те златни
правила на живота“? Надявам се. Искрсно вярвам, че ако последователно и
упорито прилагате в живота си тези извечни житейски принципи,
едновременно и ще разберете, и ще изпитате успеха в истинския му смисъл.
Една шведска поговорка казва, че остаряваме прекалено бързо и помъдряваме
прекалено късно. Но може би не се налага да бъде така. Може би моята книга
ще ви помогне да помъдреете по-рано, отколкото аз самият. Но дори да сте
по-възрастни, никога не е късно да се учите. И нека ви кажа, че най-мъдрите
хора на света са онези, които знаят как да бъдат щастливи.

УСПЕХЪТ И ПАРИТЕ

Изглежда, че ние, хората, все не можем да решим дали парите са хубаво

или лошо нещо. Когато казваме за някого, че е преуспял в живота, обикновено
имаме предвид, че този човек е богат. Така че парите сигурно са нещо хубаво.
Същевременно обаче се казва, че с пари щастие не можеш да си купиш.
Излиза, че са нещо лошо. Ежегодно богатите хора даряват милиарди долари за
различни благородни каузи. Значи парите са нещо хубаво. Но пък нали сме
чували да казват, че в парите е коренът на всяко зло? Излиза, че са нещо лошо.
Хората, които не са богати, критикуват онези, които са, но в същото време
бленуват и те самите да забогатеят. Е, какво са парите в такъв случай - добро
или зло?
Нито едното, нито другото. Но тъй като живеем в общество, в което

2
1
парите твърде често биват отъждествявани с успеха, необходимо е да
разгледаме по-подробно този въпрос. Наложително е да изясним някои митове
относно парите, така че да започнем да ги възприемаме в правилната
перспектива. Бих искал да отбележа две неща във връзка с парите:

1, Парите не са нещо лошо

Дали наистина в Библията е казано, че в парите е коренът на всяко зло?

Не. Там се казва, че коренът на всяко зло е в любовта към парите. Има доста
голяма разлика. В парите сами по себе си няма нищо лошо. Нито пък в това да
искаш или да имаш пари, дори в големи количества. Същината на въпроса е
как печелим парите си и какво правим с тях. Почтено придобити и разумно
харчени, парите могат да бъдат извор на много добро. А дали с пари можеш да
си купиш щастие? Който казва, че не, вероятно просто не притежава
достатъчно пари. Истината е, че богатството може да ти осигури много повече
щастие, от- колкото би ти донесла бедността. Мисля, че тази гледна точка е
изразена великолепно от Пърл Бейли, която казва: „Миличко, била съм бедна,
била съм и богата. И да го знаеш от мен: да си богат е много по-добре.“
Вероятно в повечето случаи е по-доб- ре да си богат, отколкото беден. В
богатството няма нищо незаконно или неморално, но то не е всичко на този
свят.

2. Парите не са същината на успеха

През осемдесетте години на XX век непрекъснато четяхме и слушахме

колко много хора стават милионери... и колко много милионери стават
милиардери. Неколцина от най-прочутите сред тях отидоха в затвора. Иван
Боески, един от тогавашните финансови магьосници, дори стигна толкова
далеч, че заяви: „Алчността е добро нещо.“ Каза го няколко месеца, преди да
бъде осъден от един федерален върховен съд. Боески бе достатъчно дързък да
изкаже публично онова, което мнозина мислят и чувстват, без да си го
признават на всеослушание: успехът и богатството са синоними.
Днес смятаме характерния за осемдесетте години стремеж към
забогатяване за донякъде умерен. Един вид загрявка преди появата на
Интернет компаниите dot.com и съпътстващите ги борсови метеори, на които

2
2
станахме свидетели през деветдесетте. Почти ежедневно научавахме за хора,
станали „незабавно милиардери“, а мнозина рискуваха здравето,
междуличностните си връзки и всичките си средства, за да се присъединят
към техните редици. И твърде често етичните норми и някои от най-
почитаните човешки ценности биваха изтикани на заден план от богатството и
съпътстващия го начин на живот.
Корпоративните скандали, които продължават да се развихрят сега,
докато пиша тази книга - в Enron, Arthur Andersen, Tyco, Xerox, WorldCom и
други големи и прочути компании - са великолепен пример за това. В случая с
Enron например, компанията и нейните ръководители бяха безспорно на
върха. Но бяха катурнати от него заради начина, по който бяха стигнали там.
Днес Enron е в развалини. А поради това, което списание „Нюзуийк“ нарече
„директорска лакомия“ и „готова на всичко етика на алчността“, хиляди
невинни служители и инвеститори изгубиха работата си и голяма част от
своите спестявания, правени в продължение на цял живот честен труд.
Ето какво става, когато губим ясна перспектива за същността на парите.
Изкривеното отношение към парите обърква и съсипва живота ни. И това е
валидно не само за онези, които влязоха в затвора през осемдесетте години
или банкрутираха през деветдесетте и в началото на XXI век - хора, изгубили
себе си в трескавото преследване на всемогъщия долар. Мнозина други,
натрупали по легален начин купища пари и съумели да ги задържат, също не
са щастливи. През същия период агенцията за проучвания и анализи Tom
Peters Group провежда обширни интервюта е хиляди директори и висши
мениджъри от бизнес средите. Почти половината от тях споделят, че след като
години наред са се трудили упорито, за да осъществят финансовите си цели,
сега, когато вече са го постигнали, възприемат живота си като „пуст и
безсмислен“. 68% от интервюираните висши ръководители казват, че
преследвайки професионалните си цели, са пренебрегвали семейния си живот.
И това са хора, които имат пари, имоти, власт и статус. Защо в такъв
случай не са щастливи? Защото притежаването на всички тези неща не е
равнозначно на успех в живота. Тези хора са изгубили от погледа си онова,
което е съществено. Пристрастили са се и са се превърнали в роби на големите
пари и на съпътстващите ги повърхностни символи на преуспяването. А
междувременно са навредили, често и съсипали, както собствения си живот,
така и живота на своите близки. Успехът е нещо много повече от правене на
пари. Наблягайки прекадено много на този негов аспект, означава да лишим

2
3
сами себе си от редица други неща, които правят живота много по-интересен,
смислен и удовлетворителен.

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ИМАШ УСПЕХ В ЖИВОТА?

Големият философ Томас Карлайл пише: „Нека всеки от нас стане всичко
онова, което е сътворен да бъде.“ Едва ли има по- добра дефиниция за успеха.
Животът ежедневно ни предизвиква да развием в пълна мяра своите
способности. И сме преуспяващи хора тогава, когато се стремим да разгърнем
в най-висока степен своите заложби - когато даваме най-доброто, което при-
тежаваме.
Цитатът в началото на тази глава казва, че „успехът е в правенето, а не в
получаването“. Настоятелно искам да ви обърна внимание върху този момент.
Животът не винаги изисква от нас непременно да стигнем върха. Но пък е
необходимо да даваме най-доброто от себе си на всяко ниво от своето
съществуване. Ето какво правят хората, които се радват на успех в живота, в
някои от най-значимите житейски области:

• Успелите хора приемат живота такъв, какъвто е, с всичките му

трудности и предизвикателства. Те по-скоро се адаптират към него, а
нс се оплакват от различните му несгоди. Поемат отговорност за
собствения си живот, вместо да отправят обвинения и да си търсят
извинения. Те казват „ДА!“ на живота, въпреки неговите негативни
елементи и аспекти, като се стараят да извличат възможно най-много
радост и удовлетворение от него, независимо от обстоятелствата.
• Успелите хора развиват и поддържат в себе си позитивно отношение
към живота. Те търсят доброто в другите и в света - и обикновено
изглежда го намират. Възприемат живота като низ от възможности,
които никога не се колебаят да изследват.
• Успелите хора градят добри междуличностни връзки. Те са
чувствителни спрямо потребностите и чувствата на другите. Проявяват
зачитане и уважение към околните. Съумяват да събудят най-доброто
в хората, с които общуват.
• Успелите хора имат усет за посока и цел - те знаят накъде вървят.

2
4
 Поставят си цели, постигат ги, после си поставят нови. Приемат и се
радват на предизвикателствата в живота.
• Успелите хора изпитват силно желание да придобиват нови познания:
за живота, за света, за другите и за самите себе си. За тях учението е
радост, а не задължение. Постоянно обогатяват живота си, като учат и
се самоусъвър- шенстват. Те винаги откриват нови и нови неща и
неизменно се развиват.
• Успелите хора са ориентирани към действието. Работата им спори,
защото не се боят от усилен труд и нс пилеят времето си. Подхождат
към работата си градивно. Не стават жертва на рутина и скука,
защото непрекъснато се стремят да трупат нов опит.
• Успелите хора поддържат високи принципи на личното си поведение.
Знаят, че почтеността е една от основните черти на характера на добрия
човек. Те са неизменно искрели и почтени както в личния, така и в
обществения си живот.
• Успелите хора разбират разликата между понятията „съществувам“ и
„живея“ и винаги избират да живеят. Те полз^ават възможно най-
голямо удовлетворение от живота, защото и влагат в него възможно
най-много от себе си. Жънат, каквото са посели. И се радват в пълна
мяра на живота.

НАШИЯТ ПОТЕНЦИАЛ ЗА ИСТИНСКИ УСПЕХ

В нашето съвременно общество твърде много хора никога не

осъществяват заложения в тях потенциал. Възможно е средата, в която
живеят, да не стимулира подобно разгръщане на собствения потенциал или
дори да потиска развитието на личността... Но нашата сила, творческа
енергия и израстване като общество зависят от способността ни да
развиваме талантите и потенциала на хората — членове на същото това
общество.

Джон Гарднър

Години наред този цитат висеше изписан с едри букви на едно табло в
моята класна стая. Той трябваше да напомня едновременно и на мен самия, и

2
5
на моите студенти, че на този свят има и други човешки същества, освен нас
самите, за които също трябва да се мисли. Джон Гарднър е бивш секретар на
Държавния департамент по здравеопазване, образование и социални грижи,
основател на движението „Обща кауза“ и автор на няколко книги. В една от
тях - „Съвършенството“ - той пише, че твърде много хора никога не разгръщат
докрай своя потенциал, поради неблагоприятното влияние на заобикалящата
ги среда. Напълно съм съгласен с него. Всички ние сме постоянно бом-
бардирани от какви ли не послания за преуспяване, които ни заслепяват и
объркват, но в действителност нямат нищо общо с истинския успех в живота.
Всички те ни насърчават да търсим и да използваме бързи и получени
наготово решения, вместо да се вгледаме дълбоко в себе си, за да открием
собствените си ресурси за справяне с живота. Но щом не търсим, няма и да на-
мерим, тоест нашите способности остават потиснати и неразвити. В крайна
сметка започваме да виждаме навсякъде край себе си ограничения, вместо
възможности.
Но това неблагоприятно влияние на средата има и положителна страна:
осъзнаем ли го веднъж, можем да предприемем нещо, за да го преодолеем.
Ето защо на стената до цитата от Гарднър съм окачил и друг цитат:

Добрата новина е, че тепърва ви предстои да изживеете може би най-

прекрасната част от живота си, независимо от настоящата ви възраст и
житейски обстоятелства - единствено от вас зависи дали действително ще е
така - защото 90% от вашия потенциал е не само неразвит и неизползван,
но дори неоткрит.
И това е не просто добра, ами направо страхотна новина!

Тим Ханзъл

Тим Ханзъл е пътешественик, лектор, автор на шест книги и човек, който

ежедневно извлича колкото е възможно повече радост и удовлетворение от
живота. Освен всичко друго, той е мой бивш колега и мил на сърцето ми стар
приятел. Когато преди няколко години водихме заедно един курс по
психология. двамата с Тим непрекъснато и настойчиво подканяхме студентите
си да се вглеждат в себе си - да откриват добрите си страни и да си дадат
сметка какъв огромен потенциал има заложен в тях. Насърчавахме ги да бъдат
повече и да правят повече. И бяхме безкрайно изненадани, когато стана ясно,

2
6
че макар и осемнадесетгодишни, тези момчета и момичета не бяха чували
никога преди подобни идеи.
Около година по-късно започнах да отправям същото предизвикателство
към моите студенти от университета на Сан Франциско. Повечето от тях бяха
тридесет-четиридссетгодиш- ни, а някои и по-възрастни. И какво? Оказа се, че
и на тях никой никога не им беше споменавал нищичко за собствения им
потенциал. Една вечер, в края на оживена дискусия в клас на тази тема,
четиридесет и седем годишна участничка в курса обобщи нещата по следния
начин: „Прав сте. Прахосваме прекалено голяма част от времето си на този
свят в повърхностни занимания. Изглежда че действително не осъзнаваме
заложения в нас потенциал.“ Но както ни напомня и Тим, добрата новина е, че
мнозина от нас все още не са разкрили потенциала си. Именно това е едно от
основните послания в тази книга: независимо дали сме млади, или - стари,
дали сме с начално образование, или имаме докторска степен, винаги можем
да научим нещо повече за собствения си потенциал, така че да го развием и да
станем такива хора, каквито имаме заложби да бъдем. Ако се вгледаме в себе
си, ще открием всичко, което ни е необходимо за постигане на истински успех
в живота.

Да бъдем, каквито сме, и да осъществим заложбите си — ето, това е

единственият смисъл на живота.

Робърт Луис Стивънсън

Втора глава

ЖИВОТЪТ Е ТЕЖЪК...

И НЕ ВИНАГИ СПРАВЕДЛИВ

Животът е низ от проблеми, въпросът е какъв подход ще изберем

спрямо тях - да хленчим или да ги решаваме.

М. Скот Пек

2
7
 ЕДИН ОТ НАЙ-ЦЕННИТЕ УРОЦИ НА ЖИВОТА

Животът не винаги с такъв, какъвто би ни сс искало. Ако зависеше от нас,

той щеше да бъде много по-лек, на всяка цена по-справедлив и далеч по-
забавен. Нямаше да има болка и страдания, нямаше да ни сс налага да
работим, още по-малко пък да умираме. Щяхме непрекъснато да бъдем
щастливи. За жалост, не зависи от нас. Вместо това ни се налага да сс
сблъскваме с реалността. Тя обаче е велик учител. Помага ни да усвоим - ма-
кар понякога бавно и мъчително - някои от най-ценните уроци на живота. Ето
един от тях: Светът няма да се посвети на нас, за да ни направи щастливи.
Независимо дали ни харесва или не, това е една от най-великите истини
за живота - един от нашите първи и най-ценни уроци, които ни дава
реалността. Хилядолетия наред философите спорят защо именно животът е
такъв, какъвто е. Нас обаче ни интересува далеч по-практичният въпрос какъв
е животът. Защото, ако не разбираме и не приемаме живота такъв, какъвто е,
вечно ще жадуваме за нещо друго, което естествено никога няма да получим.
И ще продължаваме да се оплакваме и да хленчим за това какъв би трябвало
да бъде - но не е и никога няма да бъде - животът. Това е един от най-ценните
уроци на реалността, защото разберем ли веднъж, че светът няма да се посвети
на нашето щастие, ще започнем да поемаме отговорност за самите себе си.
Веднъж някой ме попита: „Сигурен ли си, че мястото на тези негативни
идеи е още в началото на книгата?“ Аз обаче не смятам, че тези идеи са
негативни. И мястото им е в началото на книгата, защото това са основни
истини за живота с изключително голямо значение. Пък и съм убеден, че те в
крайна сметка са позитивни. Нека ви дам един простичък пример. Написах
тази книга на компютър. Сега вече се оправям с него много по-успешно,
отколкото в началото, когато беше нов. И това е така, защото отделих време и
положих усилия да разбера как работи. Не ми беше лесно (макар да се
предполага, че компютърът предлага на потребителя „приятелска работна сре-
да“), но в крайна сметка се оказа, че в дългосрочен план всичките ми усилия,
грешки и на моменти дори пълно отчаяние не са отишли напразно. Днес вече
работата с компютър ми носи истинско удоволствие. До голяма степен така
стоят нещата и по отношение на живота - разберем ли какви са неговите ос-
новни принципи, той започва да ни носи много повече радост и
удовлетворение.

2
8
 ЖИВОТЪТ Е ТЕЖЪК

Сигурно сте виждали онзи стикер на колите, който оповестява: „Животът

е тежък... а после умираш.“ Когато го прочетох за първи път, избухнах в смях
и дълго не можех да се спра. После обаче започнах да се чудя защо всъщност
се смея. Вероятно поради елемента на изненада. Защото от колата пред мен в
лицето ми намигаше една от великите истини за живота. А това бе нещо,
което по-скоро бих очаквал да прочета в труд на някой от древните философи.

Всъщност за автор на тази крилата фраза действително се смята един от

тях. Преди около 2500 години Буда записва своите изводи за живота,
впоследствие станали известни като „Четирите благородни истини“. Първата
истина е: „Животът е страдание.“ Нищо чудно Буда действително да е бил
първият, записал черно на бяло тази житейска мъдрост, но подозирам, че мно-
зина хора са стигнали до това заключение далеч преди появата па Буда.
Защото трудно бихме могли да повярваме, че за първите обитатели на света
животът е бил по-лесен. Животът е тежък. Винаги е бил и винаги ще бъде
тежък.
Първите три думи от горещо възхваляваната и широко популярна книга
на психиатъра М. Скот Пек „Изкуството да бъдеш бог“ са: „Животът е тежък.“
Пек нарича този извод една от най- великите истини на реалността, защото
съумеем ли да разберем и приемем този факт, ще можем да живеем много по-
ефективно. И вместо да хленчим по повод на проблемите си, ще сме в
състояние да търсим начини за решаването им. Една от основните разлики
между хората, които успяват в живота, и онези, които се провалят, е именно в
техния подход към житейските трудности. Провалящите се хора се опитват
или да отбягват проблемите си, или да се правят, че не ги забелязват.
Успяващите хора приемат съществуването на житейските проблеми и полагат
усилия да ги решат дори когато това налага известни страдания. Именно
процесът на изправяне очи в очи с трудностите и търсене на пътища за
преодоляването им придава смисъл на живота.
Проблемът при твърде много хора - независимо от възрастта им - е в това,
чс те или не разбират, или не приемат факта, че животът не е само цветя и
рози, а включва и известни трудности. Те се опълчват срещу този аспект на
реалността, вместо да се адаптират към него. Недоволстват и се оплакват -

2
9
пред себе си и пред другите - от величината на своите проблеми. Говорят така,
сякаш техните затруднения са уникални, и очевидно смятат, че всички
останали живеят далеч по-леко и безпроблемно. Уви, хленченето не решава
проблемите. Дори ги влошава, защото при това те обикновено биват
преувеличавани. Оплакванията са опит да прехвърлим отговорността за
проблемите си върху другите хора, своеобразен отказ да приемем условията
на живота.
Неотдавна срещнах случайно мой бивш ученик, сега вече навлязъл в
двадесетте си години. След като ми разказа с какво сс занимава понастоящем,
той добави: „Щастлив съм, че точно вие ми бяхте учител.“ Аз естествено се
почувствах поласкан, но бях и любопитен защо смята така. Винаги ми е
интересно да узная какво си спомнят за съвместната ни работа моите ученици
години след като съм им преподавал. Така че и сега попитах този млад мъж
защо смята така. На което той ми отговори с лека усмивка: „Защото животът е
тежък.“ После ми обясни, че тази простичка истина му е помогнала да
преодолее някои трудни моменти в живота, сполетели го след завършване на
гимназията. И ми припомни кога за първи път я е чул от мен.
По време на първата му година в гимназията им преподавах история на
света и веднъж дадох на децата в клас една особено трудна тема за контролно.
Предупредих ги, че искам от тях две неща, които по онова време учителите
обикновено спестяваха на своите ученици: да мислят и да работят усилено.
След като подхвърлиха няколко добродушни възражения, децата се заловиха
да пишат. Някъде към средата на часа някой се обади жално: „Тежка работа.“
На което аз отговорих както винаги: „Животът е тежък.“ И тази моя забележка
ни подтикна да проведем една чудесна дискусия за философията, живота,
работата, болката, радостта и успеха. Сега, години по-късно, моят бивш
ученик вероятно не си спомня коя е столицата на Малайзия, но много добре
знае, че животът е тежък. И нещо още по-важно - приел е този факт на
реалността.
Приемем ли веднъж безспорната истина, че животът е тежък, ние
започваме да сс развиваме. Започваме да разбираме, че всеки проблем е
същевременно и една нова възможност. Започваме да се вглеждаме в себе си,
да откриваме собствената си същност, да разгръщаме постепенно своя
потенциал. Започваме да приемаме предизвикателствата на живота. Вече не
поз-
волявамс на житейските трудности да ни пречупят и сломят, а ги посрещаме

3
0
като полезно за развитието ни изпитание на характера. И ги използваме като
средство за допълнително развитие на заложения в нас потенциал.
Същевременно е необходимо да осъзнаем, че обществото ежедневно ни
бомбардира с точно противоположни по смисъл послания. Като начало,
развитието на съвременната технология улесни някои аспекти от живота ни
дотолкова, че днес вече е достатъчно да знаем кос копче да натиснем, за да
премахнем дребните затруднения на всекидневието - да отворим вратата на
гаража, да сготвим вечеря, да измием чиниите, да програмираме телевизора за
запис на предпочитани програми, да си плащаме сметките, без да се налага да
излизаме от дома си. На всичкото отгоре непрекъснато ни се повтаря, че има
по-бърз и по- лесен начин да се направи почти всичко. Само за последните
два-три дена прочетох или чух да ми внушават, че е възможно без каквито и
да било усилия от моя страна (освен покупката на един или друг продукт) да
отслабна с петдесетина килограма, да проговоря безпогрешно на някой чужд
език, да се превърна в радиозвезда, да получа лиценз за строителен
предприемач и да спечеля един милион долара от търговия с недвижими имо-
ти. И всичко това можело да стане само за няколко дни, лесно и
безпроблемно. (Да бе, да, а кравите могат да летят.)
Подобни реклами ни заливат отвсякъде, защото специалистите в
рекламата и маркетинга са напълно наясно с мотивацията на човешкото
поведение. Те знаят, че повечето хора не приемат факта, че животът е тежък,
поради което винаги ще търсят по-лек и бърз начин да постигнат едно или
друго. В предишната глава казах, че успяващите хора приемат живота такъв,
какъв- то е. Неделима част от това тяхно отношение към реалността е и
разбирането, че нещата, които си струва да бъдат постигнати, не се получават
наготово, лесно и бързо. Трябва да си готов да заплатиш известна цена за тях;
те изискват време, усилия, саможертва и усилен труд. Защото животът е
тежък.
...И НЕ ВИНАГИ СПРАВЕДЛИВ

През 1981 година Харолд Къшнър, описващ самия ссбс си като „човек,
наранен от живота“, написва книга за хората в неговото положение - наранени
от живота, но заслужаващи по-добра участ (при положение, че животът беше
винаги справедлив). Озаглавена е „Когато лоши неща сполетяват добри хора“
и става една от най-четените книги през осемдесетте години. Произведението

3
1
на Къшнър е класика, защото разглежда един от най- старите и универсални
въпроси на човешкото същество: „Защо?“. Или по-точно: „Защо на мен?“.
Къшнър има напълно основателна причина да си задава този въпрос - на
тригодишна възраст синът му Арон бива диагностициран като болен от про-
герия (рядко, нелечимо и фатално заболяване на генетична основа, за което е
характерно ненормално ускорено остаряване на организма). Момчето страда
физически, родителите му - емоционално. Арон умира на
четиринадесетгодишна възраст. И той, и родителите му са заслужавали по-
добра участ.
За съжаление, животът не винаги е справедлив. Това вероятно е най-
болезнената истина, която ни се налага да научим - същевременно тя е и най-
трудна за приемане. Но лоши неща действително сполетяват добри хора -
понякога нас самите, понякога други хора. И твърде често това съвършено
незаслужено. От друга страна виждаме добри неща да сполетяват лоши хора -
също напълно незаслужено. Но както е казано в Библията, слънцето огрява
еднакво и добрия, и лошия; излива светлината си и върху праведния, и върху
грешния. Но няма нищо странно в това, че понякога възкликваме: „Нс е
справедливо.“ На моменти е наистина трудно да открием смисъл в онова, ко-
ето става по света.
В никакъв случай нс искам да кажа, чс когато някой бива сполетян от
трагедия, трябва да отминем равнодушно по пътя си с думите: „Ами така е то
в живота.“ Никое човешко същество няма право да постъпва така. От друга
страна е безсмислено да се надяваме мъката и злощастията да изчезнат по
вълшебен начин от живота на хората. Единственото, което можем да напра-
вим, е да сс научим да ги посрещаме и преодоляваме по-ефективно. Както
казва моят приятел Тим Ханзъл в своята прекрасна книга „Трябва да
продължиш да танцуваш“: „Мъката и болката са неизбежни. Да позволиш на
нещастието да те сломи е твой избор.“ Можем да преодолеем чувството за
смазващо нещастие, развивайки в себе си градивни начини да посрещаме и да
сс справяме с отредените ни от живота мъчителни изпитания. За целта е
необходимо да вземем съзнателното и твърдо решение, че няма да
позволяваме на злощастията да ни унищожат; че ще ги приемаме като
неделима част от реалността на живота; и дори че ще сс възползваме от тях, за
да се развиваме и израстваме като личности.
Бенджамин Франклин пише: „Нещата, които ни нараняват, същевременно
и ни учат.“ Вероятно поради това често се казва, че някои от най-болезнените
уроци на живота са и най-ценни. Най- важното, което бихме могли да

3
2
направим, когато страдаме - било физически, било емоционално - е да
осмислим по някакъв начин страданието си. Болката действително би могла да
ни научи на нещо, стига да сме готови да се учим от нея. В случай че го
направим, ще излезем от житейското си изпитание по-мъдри и по-силни.
Истинският успех в живота до голяма степен зависи от това как сс
справяме с ударите на съдбата: дали бягаме от тях и затъваме в отчаяние, или
им се опълчваме смело; дали им позволяваме да ни пречупят, или сс учим от
тях, за да станем по-силни; дали се предаваме и загиваме, или се борим и
побеждаваме.
Живеем в един несъвършен свят, населен с несъвършени човешки
същества, като нас самите. Никой не може да ни гарантира, че в живота ще ни
бъдат спестени болките и разочарованията. Нито да ни обещае, че ще живеем
в безопасност и ще имаме пълен контрол над онова, което ни сс случва. Но в
тази наша участ не сме сами. Всяко живо човешко същество е подвластно на
същата предопрсделеност. Всеки човек на този свят се сблъсква с
несправедливостта на живота и страда от съпътстващите я болка и загуба.
Въпросът е не дали, а как изживява подобни изпитания на съдбата. Хората,
конто успяват в живота, не си затварят очите пред неговата несправедливост.
Тс се научават да я приемат като неделима негова част и да я преодоляват по-
градивно.
Може би поради тази причина толкова много хора изписват на видно
място в домовете и офисите си прочутата „Молитва за душевен мир“ на
Райнхолд Нисбухър:

Господи, дай ми...

душевната сила да приемам нещата, които не мога да променя, куража

да променям онези, които мога, и мъдростта да правя разлика между
тях.

ЕЖЕДНЕВЕН КУРАЖ

Какви хора ще станем, зависи не от условията на живот, а от решенията,

които взимаме. Има хора, които се оставят да бъдат моделирани и
направлявани от външните обстоятелства. Те се чувстват на върха, когато

3
3
нещата се развиват добре и се сриват при неуспех. Този тип хора изглежда
изцяло поверяват направляването на живота си на звездите, капризите на
случая, боговете, ветровете на съдбата и какви ли не други външни сили,
които смятат за тайнствени и неподлежащи на контрол от тяхна страна. Тези
хора очевидно не разбират, че пред лицето на злощастните обстоятелства ние
имаме възможност за избор и трябва да вземем решение: дали да се предадем
и да им позволим да ни сломят, или да им се опълчим.
Но опълчването срещу някои от жестоките реалности на живота изисква
кураж. Според Уинстън Чърчил куражът е основата на личността. Той пише:
„Куражът е на първо място сред човешките качества, защото именно той
гарантира наличието на всички останали.“ Но Чърчил има предвид не само
героичните постъпки на великите личности при извънредни обстоятелства, а
куража, проявяван в ежедневния живот. Никой не се ражда „програмиран“ за
ежедневен кураж в живота, а и това качество нс изисква някакви
изключителни черти на личността. Ежедневният кураж е най-вече плод на
съзнателно решение, взето в момент на отчаяние от живота, когато сме се
вгледали в себе си и сме потърсили в собствения си характер онзи извор на
душевни сили, които да ни помогнат да посрещаме и преодоляваме несгодите
и нещастията. Именно това е решението, което се налага да вземем, ако
искаме да бъдем завършени човешки същества.
Помолили големия теолог Пол Тилич малко преди смъртта му да
дискутира централната тема на своята основополагаща и забележителна книга
„Куражът да бъдеш“, и по-специално смисъла и значението на ежедневния
кураж. Тилич пояснил, че истинският кураж означава да кажеш „Да!“ на
живота, независимо от трудностите и болките, които са неделима част от
човешкото съществуване. И подчертал, че се иска кураж, и то проявяван
ежедневно, за да може човек в крайна сметка да открие нещо позитивно и
значимо както в живота като цяло, така и в самия себе си. А когато сме в
състояние да правим това - казва Тилич, - вече не само възприемаме живота в
пълното му измерение, но и започваме да живеем по-пълноценно. „Да обичаш
живота е може би най-висшата форма на куража да бъдеш."
Животът е тежък... и не винаги справедлив. Но това не означава, че
животът не може да бъде добър, удовлетворителен и изпълнен с радост.
Въпреки всичко съществуват хиляди причини да кажем „Да!“ на живота.

Ако поискат от мен да отправя към цялото човечество един-единствен

3
4
 съвет, който според мен ще му е от най-голяма полза, той ще е следният:
Очаквайте бедата като неделима част от живота, а когато ви сполети,
вдигнете високо глава, погледнете я право в очите и кажете: „Аз ще те
превъзмогна. Не можеш да ме сломиш."
Ан Ландърс
Трета глава

ЖИВОТЪТ Е И ЗАБАВЕН...

ПОНЯКОГА

НЕВЪОБРАЗИМО СМЕШЕН

От всички дарове, е които природата е дарила човешките същества,

смехът от все сърце е един от най- ценните.
Норман Казънс

ОТКРИЙТЕ РАВНОВЕСИЕТО НА ЖИВОТА

Сега, след като се спряхме на две от най-тежките реалности на живота,

нека го погледнем и от неговата по-лека и по-светла страна. Необходимо е да
откриваме и да ценим нещата от живота, които ни помагат да съхраним
душевното си равновесие, предпазват ни от смазващото бреме на сериозността
и благодарение на които можем да запазим здравия си разум. Става дума за
друга една велика истина: Човешките същества изпитват потребност да се
забавляват. Необходимо ни е да играем и най-вече да се смеем. Колкото и
тежък да е животът, колкото и да е несправедлив, това не означава, че трябва
да бъде и нетърпим. И определено не означава, че не можем да му се радваме
и да изпитваме удоволствие от него. В това отношение най- много ни помага
хуморът.
Една сутрин, докато седях на бюрото си и се мъчех над тази книга,
страдайки от краен стадий на писателско блокиране, започнах да се чудя дали
пък не съм мазохист. Писането на книга е едно от най-трудните и
обезсърчителни неща, с които ми се е случвало да се занимавам през живота

3
5
си, а ето чс продължавах да го правя. Защо ли се самоизмъчвах така? Можех
да се заема с нещо друго, което при всички положения щеше да ми достави
по-голямо удоволствие. Примерно да мина къщата с прахосмукачка или пък
да изчистя гаража. И точно в този момент звънна телефонът. Млад женски
глас попита: „Жанет вкъщи ли е?“. Отговорих: „Не. Жанет вече не живее тук.“
„Откога?“, попита жената. На което отговорих: „Ама вие не знаете ли? Жанет
замина за Боливия. Ще проучва любовните ритуали на индианците инка.“
Настана кратка пауза, след което жената възкликна невярващо: „Шегувате
се!“ „Ами да - отговорих аз. - Шегувам се. Набрали сте грешен номер.“ Тя
затвори с думите: „Побъркан!“
И въпреки че ме сряза така, имах чувството, че този наш разговор я беше
развеселил. Мен определено ме развесели. Бях готов да се хвана на бас, че
когато успее да се свърже с Жанет и й разкаже за „побъркания“, с когото е
говорила, и двете ще се посмеят от сърце. Аз самият се разсмях на глас само
като си представих разговора им.
Всъщност чудех се дали пък жената няма да ми позвъни отново, за да ми
каже, чс инките живеят в Перу, а не в Боливия. Тя обаче не се обади. Вероятно
двете с Жанет са имали по-важни неща, за които да си говорят.
Разказвам ви тази случка като илюстрация на факта, че когато се
почувстваме потиснати или имаме неприятности, е необходимо да разсеем
мрачните си мисли. А за тази цел хуморът е едно от най-добрите средства. На
мен лично ми беше нужно твърде дълго време, за да разбера, че това е една от
най-важните съставки на здравословния и балансиран живот. Години наред
изучавах вглъбено и безкрайно сериозно психологията на личностното
развитие и удовлетворяването на душевните потребности, докато най-сетне не
осъзнах, че не бива да се вземам чак толкова на сериозно.
През седемдесетте години на XX век Америка бе обхваната надлъж и
нашир от един социален феномен, наречен „Движение за личностно
развитие“. Наставлявани от гурута, които наричаха сами себе си
„хуманистични психолози“, милиони хора се втурнаха да изследват и
реализират своя пълен потенциал. Целта па цялата тази работа беше да се
„себеактуализираш“. Май никой не знаеше какво точно означава това, но
звучеше добре - внушително и многообещаващо. Този термин се наложи като
ключовата фраза на цяло едно десетилетие на психологически „сапунени
балончета“. „Психологията на човешкия потенциал“ стана свръхмодна и
хората стигаха до какви ли не крайности (и харчеха луди пари) само и само за

3
6
да открият своята „вътрешна вселена“, своя „център“, своята „съкровена
същност“. За целта им се предлагаха различни „програми“ - групи за
психическа взаимопомощ; тренировки на чувствителността (по време на които
участниците си крещят един на друг и си казват какво не харесват в себе си и
в останалите); обучение в метода на Махариши йога за трансцендентална
медитация (за да изкараш курса е нужно да имаш бяла кърпичка, малко цветя
и солидна сума пари); „преобръщане на вътрешностите“ (което май няма
нищо общо с повръщането); метода „ист“ (от „истъблишмънт“, като се има
предвид „установяване на границите“, при който гуруто на групата нарича
участниците „задници“ и не им позволява да отиват до тоалетната); анализ на
трансцендснталното действие (за да се научите откъм коя „его вселена“ се
изявявате); групово пушене на марихуана; киснене във вани с гореща вода и
ароматни соли; масаж на голо и какво ли не още. От днешна гледна точка
цялата тази работа изглежда твърде глупава. Навремето обаче хората наистина
се бяха вманиачили на тема „личностно израстване“. И тъй като аз самият бях
един от тези маниаци, сега мога да си позволя да се смея с глас на всичко това.
(Съжалявам единствено, че тогава така и не се научих да си „преобръщам
вътрешностите“.)
Навремето се бях увлякъл по всички тези безумни глупости, защото -
както и безброй други хора - усещах, че нещо ми липсва. Опитах се да открия
удовлетворение от живота в „движението за личностно развитие“. Напразно.
Неусетно заниманията ми в тази насока станаха твърде скъпи, доста
изтощителни и сериозни. Прекадено сериозни. Пък и обикновено ми носеха
по-скоро вреда, отколкото полза, защото започнаха да ме потискат и
обезсърчават. После се случи нещо безкрайно забавно и напълно неочаквано.
По същото онова време - и без да има каквато и да било връзка с трескавото
ми и отчаяно търсене на личностна нирвана - гледах два филма, които ми
оказаха много по-позитивно и дълготрайно влияние, отколкото всички онези
„опити за израстване“ взети заедно. Тъжно ми става, като си помисля, че само
с цената на два билета за кино и около четири часа от времето ми съм могъл
да си спестя толкова много грижи и тревоги!
Първият филм беше „Зорба Гърка“. В него се разказва за двама мъже -
Зорба и Шефа. Шефа има всичко - мъжка хубост, интелигентност, крепко
здраве, пари и образование. Освен това той е и добър човек, който обаче е
затворен в себе си и определено не умее да се наслаждава на живота. Той чете
и размишлява много, но не се забавлява. И търси онова, което му липсва, за да

3
7
се чувства щастлив. Напълно се отъждествявах с Шефа. После Зорба му казва:
„Виж сега, Шефе, ти имаш всичко, освен едно - лудост. А в този живот човек
има нужда от мъничко лудост, защото инак никога няма да успее да скъса
въжето и да се освободи.“ И Зорба се заема да научи Шефа да танцува, да се
смее, да се отпусне и да се отдаде на радостта от живота.
Другият филм беше „Хиляда клоуни“. В него също се разказва историята
на едно необичайно приятелство - този път между Мъри и неговия
единадесетгодишен племенник Ник, когото той отглежда сам. Основната
тревога на Мъри по отношение на Ник е да не би, пораствайки, момчето да се
превърне в Господин Нищо - един от онези „благовъзпитани и приятни живи
мъртъвци“, чието отношение към живота е толкова сериозно, че забравят как
да му се наслаждават. Мъри иска да възпита в Ник способността да вижда
„всички лудешки възможности“ на живота и при всеки удобен случай
„мъничко да поразкрасява света“. И най-важното, Мъри иска Ник да е
способен да се смес на онова, което вижда край себе си.
Повечсто от нас, хората, имаме нужда от някой Зорба или Мъри, които да
ни напомнят да не униваме, да не приемаме живота и самите себе си
прекадено на сериозно. Но в никакъв случай не бих искал да оставате с
впечатлението, чс Зорба и Мъри са някакви лекомислени клоуни, с
повърхностно отношение към живота. Тъкмо напротив. Те и двамата знаят, чс
животът е тежък и не винаги справедлив. Но също така знаят, че единственият
начин да оцелееш психически, въпреки всички трудности и несгоди, е да се
смееш колкото се може повече, вървейки по житейския си път. Е, да, но за да
се смеем, трябва да се вглеждаме в света и хората край нас и да търсим смеха.
Програми като „Скрита камера“ и „Най-смешните домашни видеоклипове“ са
толкова забавни, защото сякаш ни изправят пред огледало, в което виждаме
сценки от реалния живот. Точно това трябва да правим и в ежедневието си -
да търсим това „смешно огледало“. Или, както казва Мъри, необходимо ни е
да търсим, откриваме и виждаме „«.всички онези комични анимационни
филмчета, които хората неволно създават дори само с това, че са живи.“

НЯКОЛКО ПРИМЕРА НА ЕЖЕДНЕВНА „ЛУДОСТ“

Страхотно се забавлявах, докато събирах материал за написването на

тази глава. Изчетох всичко, до което успях да се докопам, относно природата

3
8
и психологията на хумора, за ползата от смеха и играта. А после започнах да
си припомням разните комични истории с някои от моите „луди“ приятели,
които ги правят толкова симпатични и приятни за общуване. Докато си
мислех за тях, така искрено сс забавлявах и се смеех на глас, че ми беше
много трудно да се съсредоточа и да започна да пиша. Ето няколко примера за
интелигентни хора, усвоили добре изключително важните умения за
оцеляване, а именно да привнасят от време на време мъничко „лудост“ и смях
в живота.
Тим Ханзъл, когото споменах в първа глава, е завършил Станфордския
университет и е автор на шест книги. Той гледа философски на живота,
винаги търси духовността, обича приключенията и е изключително дълбока
личност. Което не му пречи да е и мъничко „откачен“. Когато усети, че го
наляга униние, Тим на секундата прилага своя най-любим „повдиган на духа“,
който си е негова запазена марка: надава прословутия вик на Супермен. Е,
нали се сещате - от филмите: „Гледай, птица! Нс, самолет е! Не, не, това е
Супермен! Издига се, издига се, отлита!“ Може и да не ви се струва смешно.
Но трябва да добавя още нещо. Тим го крещи наопаки! И излиза следното:
„Иа- делг, ацитп! Ен, теломас е! Ен, ен, авот е Немрепус! Агидзи ес, агидзи ес,
атилто!“ Я се опитайте да го направите, без да се разсмеете! Глупаво, така ли?
Да, много е глупаво. Но и ужасно смешно. Преди няколко години слушах Тим
да говори пред група бизнесмени. Попита ги какво място заема смехът в
живота им. Попита ги още дали на другите хора им е забавно да бъдат с тях. А
после ги попита дали могат да извикат като Супермен, само че наопаки. Те го
зяпнаха озадачено, така че той им го каза веднъж съвсем нормално, а после го
изкрещя наопаки. И тези строги и сериозни шефове от света на бизнеса
буквално изпо- падаха от смях - смееха се толкова неудържимо, че на Тим му
се наложи да изчака около пет минути, преди да може да продължи лекцията
си.
Друг мой приятел, Ръс Сандс, е шестдесет и няколко годишен,
изпълнителен директор в голяма застрахователна компания в Сан Франциско.
Високообразован човек, кара голямо BMW „Седан“, носи строги костюми,
шити по поръчка, обикаля света като представител на компанията, предан на
семейството си мъж, който щедро отделя от времето и парите си за различни
благотворителни организации. С други думи: отговорна и рафинирана
личност. Но същевременно Ръс е и един от най-забав- ните и „откачени“ хора,
които познавам. Способен е в абсолютно всичко да открива по нещо забавно и
е цар да разсмива другите. Нарича смешните неща „хах“ и за него буквално

3
9
всичко е „голям хах“. Когато не е на работа ходи с червени обувки с големи
бомбета, а облеклото му представлява невероятна комбинация от различни -
понякога съвременни, често отдавна отминали - модни стилове. Преди време
най-любимата му „играчка“ беше един фолксваген - странно армейско возило,
кръстоска между джип и вседеход. Напоследък обаче прехвърли любовта си
към един мотоциклет „Харли-Дсйвидсън“.
Ръс забавлява и себе си, и приятелите си с измислени от него самия
шантави изрази. Преди време бяхме заедно на напрегната делова среша и една
от присъстващите жени каза нещо, което го озадачи. Той я изгледа втренчено
и изтърси многозначително: „Страхотна главовръзка!“ И до ден днешен не ми
е ясно какво е имал предвид. Но факт е, че разсея напрежението - всички се
разсмяха, включително и въпросната жена. И сега ми става смешно, като се
сетя. Най-новото му изобретение е: „Време е да ги шатнем в торбата.“ Също
напълно безсмислена фраза, но звучи ужасно смешно поради начина, по който
Ръс я казва. Ето ви пример за човек, който работи здравата, има огромни
отговорности и е под голямо напрежение, но знае как да се забавлява. И няма
никакво значение дали измислените му изрази имат смисъл или не. Всъщност
те са смешни именно защото обикновено са съвършено безсмислени. Именно
това е хуморът: нещо неочаквано, нетипично, абсурдно.

ЕДИСОН И АЙНЩАЙН

Не бих казал, че Томас Едисон и Алберт Айнщайн са първите имена,

които ни идват наум, когато става.дума за хумор и игра. Но е факт, че те и
двамата са убедени, че дължат успеха си в сериозните сфери на живота на
това, че знаят колко голямо значение имат неговите не толкова сериозни
аспекти. И двамата открили още на младини, че да работиш усилено или да
мислиш напрегнато за по-продължителен период от време носи повече вреда,
отколкото полза. Ето защо на хората са им нужни междинни почивки по време
на работа, а на студентите се препоръчва периодично да правят паузи за
разтоварване, кога- то четат за изпити. Когато бъде подложен прекадено дълго
на сериозни занимания, човешкият мозък сс стрссира прекомерно. Хуморът и
играта го освобождават от напрежението.
Историите за способността на Едисон да работи усилено дълги часове
наред и да понася стоичсски хилядите разочарования при експериментите си
сс разказват почти като легенди. Не толкова известни обаче са методите,

4
0
които този велик изобретател е използвал, за да сс поддържа в подобна
невероятна работна кондиция. В лабораторията си Едисон имал една кушетка,
на която често сс изтягал за почивка. Правел го, защото знаел, че мозъкът
работи най-творчески, когато е отморен и спокоен. Освен това открил, че
хуморът предразполага мозъка му към изобретателност. Ето защо освен че
изпълвал стотици бележници е научни уравнения, той изписвал още толкова е
шеги и вицове. Едисон забелязал, чс смехът е безценен помощник не само за
него самия, но и за сътрудниците му. И щедро използвал хумора като средство
за сваляне на напрежението и за повдигане на духа. По-късно той пише, че
онези хора, които се смеят заедно, могат и да работят добре заедно - по-
продължително, по-усилено и по-ефективно.
Какво ни идва наум, когато чуем името на Алберт Айнщайн? Гений?
Блестящи открития? Физика? Теория на относителността? Вероятно всички
тези неща накуп. Но според самия Айнщайн разковничето за щастлив и
удовлетворителен живот е в следните три неща: простота, фантазия и игра.
Той подчертава: „Всичко трябва да бъде сведено до възможно най-голяма про-
стота.“ Пред студенти от университета „Принстън“ категорично заявява, че
законите на физиката изобщо не биха го интересували, ако не съществуват
възможности за тяхното опростяване. Един от начините, чрез които Айнщайн
„опростявал“ нещата, е играта. Изследователите на живота му били
изненадани, когато открили колко весел и закачлив човек бил ученият. Той
непрекъснато „се кодошел“ с разни идеи и числа, защото съзнавал, че
откритията му ще го споходят именно по време на игра. Айнщайн дава един
велик урок на всички нас: играта е един от най-ефективните начини да
„опростяваме“ живота. Това е нещо, което като малки правим непрекъснато,
но впоследствие често забравяме.

СМЕХЪТ ЛЕКУВА

Преди хиляди години един мъдър човек на име Соломон написва своите
прочути „Притчи“. В една от тях се казва: „Ведрото сърце лекува, докато
сломеният дух изсушава костите“ (17:22). В наши дни едно от най-
популярните списания на всички времена, „Рийдърс Дайджест“, ежемесечно
поддържа рубрика, озаглавена „Смехът - най-доброто лекарство“. Но дали има
научни доказателства в подкрепа на тези твърдения, че смехът притежава

4
1
силата да лекува? Да, има.
През последните години съвременната медицина откри почти вълшебната
оздравителна сила на смеха. Но това откритие не бс направено от някой лекар
или изследовател в сферата на здравеопазването. А от един пациент, отказал
да приеме лекарската прогноза, че му остават броени месеци живот. Този
пациент е Норман Казънс, известен автор, пишещ за „Сатърдей Ривю“. През
1964 година лекарите поставят па Казънс диагноза па тежко и бързо
протичащо заболяване, разрушаващо свързващите тъкани. Един от
специалистите го информира, че шансът му да оцелее е едно на петстотин, и
прогнозира, чс му остават само още няколко месеца па този свят. Казънс обаче
притежавал изключително силна воля и желание за живот, така че ре- шил да
вземе в свои ръце голямата част от отговорността по изцеляването си.
Съставил си режим, който изисквал ежедневно изживяване на всички
позитивни емоции. Сред тях били вярата, надеждата и любовта. Но Казънс
казва, чс те трите били „лесна работа“ в сравнение с другото, за което знаел,
че е жиз- ненонеобходимо за изцеляването му: смеха. Но как да се смееш,
когато лекарите са ти съобщили, чс страдаш от нелечима болест и не ти остава
да живееш дълго?

Той обаче сс смеел. Казънс си разработил последователна и „строга“

програма за получаване на големи ежедневни дози „смях до забрава“.
Започвал с гледане на записи на „Скрита камера“, „Най-смешните домашни
видеоклипове“ и „Най-смеш- ните животни на планетата“. После минавал към
филмите на братя Маркс и към всякакви други филми, които го карали да се
смес от сърце. По-късно, когато пише за тези свои експерименти в книгата си
„Анатомия на едно заболяване“, Казънс казва: „Това имаше страхотен ефект.
С радост открих, че десетина минути искрен смях до забрава ми оказва
обезболяващо въздействие и ми гарантира поне два часа сън без болки.“ След
документирането на неговия случай започват да се правят редица медицински
тестове, които доказват безспорно, че библейската теория за лечебния ефект
на смеха почива на физиологическа основа. А сто какво казва и Джош
Билингс, известен хуморист от XIX век: „В медицината няма нищо смешно,
но в смеха има голяма доза медицина.“
След своето забележително изцеление Казънс продължава да проучва
ефектите на позитивните емоции върху човешкия организъм. След време е
привлечен на работа в прочутата медицинска школа към Калифорнийския

4
2
университет в Лос Ан- джелис (UCLA) - изключително признание, като се има
предвид, че той няма медицинско образование. Казънс пише и един вид
продължение на „Анатомия на едно заболяване“. Тази книга се нарича
„Всичко тръгва от главата: биология на надеждата“. В нея Казънс обяснява
по-подробно благоприятните физиологически ефекти от смеха, като се обляга
върху многобройните научни изследвания от последните години. На тази тема
е посветена цяла една глава от книгата му - „Връзката със смеха“. Без да
изреждам подробно многобройните научни доказателства в подкрепа на
теорията, че смехът лекува, ще ви изброя само накратко откритията,
направени от Казънс и работещите с него лекари. Днес вече е безспорно
доказано, че смехът е силно обезболяващо средство. Освен това смехът
подобрява дишането; стимулира производството на подобни на морфина
химически вещества. наречени ендрофини; увеличава броя на
имуннозащитните клетки в организма; намалява стреса; стимулира дейността
на вътрешните органи; подобрява кръвообръщението. В заключение Казънс
пише: „Вече има проведени обширни научни експерименти с участието на
голям брой страдащи от различни заболявалия човешки същества. Тези
експерименти безспорно доказват, чс смехът допринася за доброто здраве.
Разполагаме с редица научни доказателства в подкрепа на библейската аксио-
ма, чс ведрото сърце лекува.“
Казънс е един от пионерите в установяването на взаимовръзката между
смеха и изцелението. След оповестяването на резултатите от неговите
първоначални експерименти те биват преповторени и от мнозина други
изследователи - както лекари, така и учени извън медицинската професия.
Най-известните сред тях са д-р Бърни Сийгъл и д-р Пач Адаме. И двамата са
писали много и подробно за изключително голямото значение, което имат
хуморът и надеждата за лечебния процес. Ако не сте гледали филма „Пач
Адаме“, горещо ви препоръчвам да го намерите на видеозапис и да го видите.
Въпреки че някои сцени са леко сантиментални, като цяло филмът е силно
окуражаващ и много смешен, при това напълно основаващ сс на научни факти
и доказателства.

4
3
 СМЕХЪТ КАТО ПРАКТИЧЕН
ПОДХОД КЪМ ЖИВОТА

Щом като смехът и другите позитивни емоции имат толкова

благоприятни ефекти върху нас, когато сме болни, помислете си само колко
много биха могли да ни помогнат, когато сме здрави. И ако е вярно, чс „грам
предпазване е по-ценен от килограм лекарства“, то ведрото сърце и смехът
трябва да бъдат задължителни елементи на нашето ежедневие. Щом като „сло-
меният дух изсушава костите“, значи трябва редовно да ги смазваме със
солидни дози смях. Вероятно най-значимото откритие във връзка с
благоприятните ефекти от смеха е това, че той подсилва имунната ни система.
Смехът ни освежава и ни зарежда с жизнена енергия. Освен това се знае, чс
смехът успокоява нервите, намалява напрежението, уталожва гнева,
стимулира творческото мислене и просто прави живота далеч по-забавен.
Смехът стоникът на живота. Той притежава възстановителни и укрепващи
свойства. Ободрява ни и ни вдъхва нови сили. И е страхотна „смазка“ - смехът
ефективно омекотява някои от най-бо- лезнените моменти в ежедневното ни
съществуване. И най-сетне, смехът прави наистина чудеса за
междуличностните връзки. Някой беше казал, чс смехът е най-кратката
пътечка между двама души. Смехът е ненадминат в способността си да
обединява хората. „Смей се и свстът ще се засмее заедно е теб.“
В една от класическите сцени на филма „Хиляди клоуни“ Мъри пита брат
си Арнолд защо вече не прави „шантави майтапи“, както когато е бил по-млад
- веднъж например Арнолд се появил на работа в строг делови костюм, с
шапка и дипломатическо куфарче... и на ролкови кънки. Арнолд отговаря:
„Вече не си правя шеги с живота, ако това имаш предвид.“ При което Мъри
скача, разтърсва брат си за раменете и се провиква: „Но точно майтапите са
най-практичният подход към живота, единственият начин да оставаш ЖИВ!
Ако не подхождаме откъм смешната страна на нещата, Арн, животът ни ще
бъде точно това, което е: безкрайно мъчение на зъболекарския стол, от време
на време прекъсвано от нещо по-вълнуващо, например да чакаш кога всичко
ще свърши или да заспиш.“
В действителност, смехът е нещо много повече от практичен подход към
живота. Той е жизненоважен. Смехът е една от основните съставки на
душевното здраве. Във всички нас, човешките същества, е заложена
потребността от време на време да си отдъхваме от суровата реалност на
живота - да се правим на глупаци, да припадаме от смях, да се смеем на

4
4
абсурдността, да се кикотим на карикатури и комични анимационни филм-
чета, да разказваме и да слушаме вицове, да гледаме комедии, да си правим
шеги и майтапи. Има огромна мъдрост в старата поговорка: „С по мъничко
безсмислици от време на време мъдреците се отърсват от житейското бреме.“

СМЕХЪТ КАТО ПРИОРИТЕТ

Съвсем не искам да кажа, че за да бъдете щастливи, непременно трябва

да преминавате през живота си, държейки се като патока Дафи или като
клоуна Коко. Нито пък че на всяка цена трябва да носите червени обувки с
големи бомбета или да крещите наопаки вика на Супермен. Хората се
различават по своята индивидуалност и стил на поведение, така че е абсурдно
да се очаква всички да правим едни и същи неща. Но независимо от характера
и мисловната си нагласа, всяко човешко същество изпитва потребност от
здравословна емоционална диета, която включва солидни дози игривост и
смях.
Преди години най-сетне осъзнах, че приемам живота пре- калено на
сериозно. Дотолкова, че ако „да бъдеш сериозен“ бе олимпийска дисциплина,
аз щях да бъда неизменно световен шампион. Един ден мой близък приятел
ми каза, че винаги изглеждам така, сякаш нося на плещите си бремето на
света. После ме попита дали изобщо някога се забавлявам и умея ли да се
смея. Някъде по това време гледах и двата филма, за които вече стана дума.
От Зорба научих, че за да бъде щастлив, на човек му е необходимо да
изживява и по мъничко „лудост“ от време на време. А Мъри ми разкри
огромното значение на способността да виждам комичното навсякъде край
себе си. Това, разбира се, съвсем не означава, че се превърнах в някакъв
„откачен хахо“, а само че смехът зае едно от приоритетните места в моя
живот. Тоест, поставих го наравно с въздуха, храната, водата и съня. И вече не
мога да си представя и ден без смях.
Чудесно място за начало е собствената ви глава. Изключително важно е
да умееш да се смееш над себе си. Помислете си само за момент за някои от
най-невсроятно глупавите, непохватни, недомислени неща, които сте правили
през живота си. И зна- стс ли какво? Повече от сигурно е, че И занапред ще
правите куп други подобни. Така че не пропускайте момента да се посмеете на
комичния типаж, който носите в самите себе си. Хората, които умеят да се
смеят над себе си, винаги ще имат поводи за забавление.

4
5
 Разковничето е да търсиш смеха. Казано е: „Търси и ще намериш.“ А в
живота има предостатъчно комизъм и смях. И едва ли има по-здравословно
занимание от това да ги търсиш.

Смей се и благоденствай.
Матю Грийн

4
6
 Четвърта глава

ЛИЧНИЯТ ИЗБОР
А НЕ СЛУЧАЙНОСТТА,
ОПРЕДЕЛЯ КАК ЖИВЕЕМ

Бог не пита никого дали ще приеме живота, който му вдъхва. В случая

няма място за личен избор. Длъжен си да приемеш живота.
От теб зависи единствено как ще го живееш.

Хенри Уорд Бийчър

НАШАТА НАЙ-ГОЛЯМА СВОБОДА

НАШИЯТ НЕИЗЧЕРПАЕМ ИЗВОР НА СИЛА

Съзнавате ли колко много хора преминават през живота, мислейки си, че

единствените им възможности за избор са тези, изредени в телевизионния
справочник и в менюто на Макдо- налдс? Знаете ли, че повечето хора са
убедени, чс мястото им в живота се определя главно от обстоятелствата,
случая, късмета или подредбата на планетите? Целта на тази глава е да ви по-
могне да видите онова, което те не виждат. Защото твърде много хора никога
не осъзнават коя е нашата най-голяма свобода, която същевременно е и наш
неизчерпаем извор на сила. И тъй като не го осъзнават, не го и използват. Коя
е тази наша свобода, този наш неизчерпаем извор на сила? Това е
способността ни да избираме.
Бях вече в колежа, когато започнах постепенно да осъзнавам, че именно
тази наша способност е разковничето на живота. В класа ни се случи нещо,
което ме накара да погледна на живота по различен начин. Посещавах
Йезуитския колеж към университета на Сан Франциско, където от студентите
изискваха всеки семестър да карат курс и да държат изпит по философия.

4
7
Йезуитите - орден на католически учени свещеници - са много силни във
философията. Те ни казваха, че искат да ни научат да мислим, преди да
навлезем в света. И се бяха захванали здравата с тази задача. Всеки ден ни
предизвикваха да разсъждаваме за Бога, живота, света и мястото на човека в
него. От нас се искаше да пишем съчинения за смисъла на живота и на чо-
вешкото съществуване. Дебатирахме по въпросите за доброто и злото, за греха
и праведността. Тежък материал, но страхотна подготовка за живота.
Научавахме се да разбираме по-добре живота, да го приемаме такъв, какъвто
е, и да се справяме с него по-ефективно. И да, действително, научавахме се
как да мислим.
В онзи ден, който преобърна възгледите ми за живота, водехме дебат за
съществуването на Бога. По едно време един от състудентите ми отправи
предизвикателство към преподавателя с въпрос, който бях чувал безброй
пъти: „Щом като Бог е толкова добър и всесилен как така позволява цялото
това страдание на хората? Защо не ни е направил така, че да сме здрави и
щастливи през целия си живот?“ Преподавателят изглежда очакваше този
въпрос. Никога няма да забравя отговора му: „Ако Бог ни беше създал такива,
всички ние нямаше да бъдем нещо повече от кукли на конци. Той щеше да ни
дърпа конците и ние нямаше да имаме абсолютно никаква самостоятелност и
власт над съдбините си. Да, наистина, нямаше да ни се налага да изпитваме
болка и мъчителни изживявания. Но пък без тях също така никога нямаше да
познаем истинските триумфи и радости на живота. Нямаше да има причина да
търсим и да откриваме смисъл и цел на съществуването си на този свят.
Щяхме да бъдем безмозъчни, програмирани роботи. Бог е направил нещо
много по-добро. Сътворил ни е със свободна воля. Дарил ни е с живот, а после
ни е дарил и със свободата самостоятелно да решаваме как да го живеем и
какво да направим с него. Дал ни е власт да избираме собствения си път.“
Свободата да решаваме, властта да избираме - какъв изключително
значим урок за живота беше това! И колко е жалко, че толкова много
хора по света така и никога не осъзнават своята невероятна свобода, нито
използват своята огромна власт. Признавам си, че дори след като
получих този безценен урок в колежа, аз самият на няколко пъти го
пренебрегнах. За съжаление, не винаги прилагаме уроците, които са ни
преподали. Спомням си как само преди няколко години, когато животът
ми изглеждаше напълно излязъл от релси, винях за това обстоятелствата,
лошия си късмет, разни хора. После попаднах на думите на Хенри Уорд
Бийчър, които цитирах в началото на тази глава, и те ми напомниха, че

4
8
 съм роден със свободна роля. Не лошите обстоятелства, не лошият
късмет, не лошите хора бяха причина за това, че се чувствах нещастен.
Причината беше в лошия ми личен избор в една или друга ситуация.
Нямах контрол върху събитията, но пък разполагах със свободата и
властта да избирам как да реагирам на тях. Когато поех отговорността да
ползвам тази своя свобода на избора, животът ми стана далеч по-
удовлетворитслен.

ОТКРИВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ИЗБОР

Знаете ли, че между човешките същества и животните има само

няколко различия? Независимо дали наблюдавате домашното си куче,
слона в зоопарка или някой планински козел, ще видите, че те всъщност
правят едно и също. Животните се хранят, спят, търсят си подслон и се
размножават. Всички тези действия са резултат на инстинкти.
Съществуването на животните е направлявано изцяло от техните
инстинкти. Единствената им цел в живота е да оцелеят. Те реагират на
заобикалящия ги свят, като средата, в която живеят, обуславя
поведението им. Затова и лесно могат да бъдат дресирани.
Е, по какво се отличаваме ние от тях? Имаме същите части на тялото
и функции на организма. Подвластни сме на същите първични
потребности и на инстинкта за оцеляване. Също като животните и ние
реагираме на онова, което се случва в света около нас, и си позволяваме
да се оставим средата да определя поведението пи. И независимо дали ни
харесва да го признаем или не, ние също лесно можем да бъдем
дресирани. Единствената разлика между човешките същества и
животните е в това, че за нас не е задължително да живеем по този начин.
Защото ние, хората, притежаваме и още нещо, освен инстинкти:
способността да избираме. Именно това отличава човешките същества от
животните. И ако не използваме тази своя способност, различията
помежду ни се стопяват почти напълно. Защото в такъв случай не правим
нищо друго, освен да оцеляваме. Вместо да живеем, ние просто
съществуваме.
Изходната точка към един по-щастлив и удовлетворителен живот е да
осъзнаем, че разполагаме с възможности за избор. Тъжното е, че мнозина
никога не го разбират. И тъй като говорим за Америка, американците

4
9
живеят в страна, която предлага повече свобода на избора от всяка друга
на света, но са като затворници, оковани от обстоятелствата. Винаги ме
изумяват извиненията, които си намират хората, за да не сс възползват от
предоставяните им от живота нови възможности за избор: не разполагам с
достатъчно пари, нямам време, обстоятелствата са неподходящи, имам
лош късмет, времето е лошо, прекадено съм уморен, нямам настроение и
какви ли не измишльотини. Истината обаче е, че те просто не виждат
своите възможности. Все едно да си затворен някъде и в джоба ти да има
ключ, с който можеш да се освободиш, но никога да не го използваш
просто защото не знаеш, че той е там. Разберете, че разполагате с много
повече възможности за избор, отколкото изобщо можете да си предста-
вите. Разковничето е в това да осъзнаете, чс те съществуват - всеки ден и
всеки миг от вашия живот. Личният избор, а не случайността определя как
живеем. Най-важното е не това какво ни се случва, а как се справяме с
онова, което ни е сполетяло. Най-важен е личният ни избор - как да
възприемаме и как да постъпваме по отношение на едно или друго нещо в
живота ни.
ЖИВОТЪТ Е НИЗ от възможности
ЗА ЛИЧЕН ИЗБОР

Едип възможен възглед за живота е да го възприемаме като ежедневни

серии от възможности за личен избор. В действителност, това е най-
здравословният и най-тонизиращият начин на мислене, с който човек да
започва всеки свой ден на този свят. От мига, когато се събудим сутрин, до
момента, когато вечер легнем да спим, ние непрекъснато правим един или
друг избор. А ако не го правим ние самите, то значи някой друг или нещо
друго го прави вместо нас.
Вече казах и преди, че всички ние имаме заложен в нас потенциал да
направим нещо повече от живота си. Всяко човешко същество е способно
да бележи огромен напредък по отношение на своето развитие и
самоусъвършенстване, както и да увеличава и подобрява неимоверно
много постиженията си. Изходната точка за това е да осъзнаем
възможностите си за избор, след което да вземем правилните решения.
Преди да го направим, нищо няма да постигнем. Огледайте се около себе
си. Какво става в живота на огромен процент от хората в Америка? Нищо
особено не става. И независимо дали го осъзнават или не, тази сивота е
резултат от техния личен избор: избора им да приемат безропотно, каквото

5
0
им се стовари на главите; избора им да оставят нещата просто да им се
случват; избора им да се задоволяват с минималното или с не толкова
доброто; избора им да позволяват на други хора да мислят вместо тях;
избора им просто да съществуват ден за ден.
Една от най-фаталните грешки, които хората допускат, с да си мислят,
че животът е едно голямо „трябва да“. Трябва да ходят на работа, трябва да
ходят на училище, трябва да пазаруват, трябва да се подстрижат, трябва да
се организират за едно или друго, трябва да правят милион какви ли не
неща. Истината обаче е, че ние не трябва да правим каквото и да било. Ня-
кои неща са от значение и наистина е добре да бъдат свършени, но никой
от нас не е задължен да ги прави.

Винаги се учудвам колко настоятелно започват да ми възразяват

хората, когато им казвам, чс правят всичко по свой личен избор. Те са
затънали така здраво в житейската философия „трябва да“, чс им е
изключително трудно да се откажат от нея. Неотдавна преподавах тази
концепция на група ученици от горните класове на гимназията - в курса по
психология, който изучаваха по желание. Дадох им следния пример: „Тази
сутрин вашият личен избор е бил да дойдете на училище.“ И бях готов да
се обзаложа на месечната си заплата какъв ще бъде първият отговор.
Оказах се прав естествено. Един от най-будните ми ученици веднага
възрази: „Как ли пък не, личен избор! Трябваше да дойда на училище.“
„Не, никой не те е принуждавал да го направиш. Избрал си да дойдеш.“
Както и очаквах, момчето се зае да ми изрежда всички ужасяващи неща,
които биха му се случили, ако не отиде па училище: класната му ще се
обади на родителите му, те ще му се карат и ще му четат конско, вероятно
ще го накажат, успехът му ще се понижи и тъй нататък. Когато свърши, аз
му казах: „Именно. И ти си направил своя избор. Избрал си да дойдеш на
училище, вместо да понесеш всички тези последици, ако не беше дошъл.
Но при всички положения си разполагал със свободата да направиш този
избор. Някои от твоите съученици отсъстват. По една или друга причина,
те са избрали днес да не дойдат на училище. Някой вероятно е избрал да
поспи по-дълго, друг е рошил да си даде цял ден ваканция, трети е
предпочел да заседне в сладкарницата. Докато твоят личен избор е да си в
клас.“
Със следващите си думи момчето ми помогна да стигна до същината
на този житейски урок: „Но то е същото, само чс погледнато от по-

5
1
различен ъгъл!“ „Благодаря! - отговорих тържествено. - Точно това искам
да научите: да възприемате всеки ден от живота си именно по този начин -
като безкраен низ от възможности за избор, а не от принуди в стила на
„трябва да“. Във всеки един момент от живота си ние сме свободни да
избираме как да мислим и как да постъпваме. Бог ни е дарил със свободна
воля. И никой не може да ни отнеме тази свобода и правото ни на личен
избор. Винаги, когато пожелаем, можем да променим направлението на
живота си, защото всичко, което правим, е плод на нашия личен избор.
Колкото и да твърдим, чс „трябва“ или че сме „принудени“ да правим едно
или друго, истината е, че всичките ни мисли, решения и постъпки са наш
личен избор. Това е простичко, но велико откритие. Защото когато
осъзнаем, чс всичко, което правим, с плод на личния ни избор, започваме
да поемаме по-голяма отговорност за своя живот и да упражняваме по-
ефективен контрол върху него. Ние сме плод на собствения си избор.
Независимо къде преподавам - в гимназии или в университета - често
ми се задават въпроси, които започват с думите: „Трябва ли да„.?“ Трябва
ли да го знаем това? Трябва ли да го пишем това домашно? Трябва ли да
пишем завършени и правилни изречения? Трябва ли да я четем тази книга?
Трябва ли да си предадем курсовата работа до утре? На всички тези
въпроси неизменно отговарям: „Не. Не трябва, но е добре да го направите.“
Всеки първи път, когато го казвам, получавам озадачени погледи, а
понякога и по някоя дружелюбна забележка. И тогава прибавям „черешката
към тортата“: „В живота никога не ви сс налага да правите каквото и да
било, но пък е добре да правите изключително много неща. И едно от най-
полезните за вас неща е да се образовате.“ След което винаги до края на
съвместната ни работа много се забавляваме, защото студентите ми вече
започваха въпросите си с: „Добре ли е да...?“ Разкош! Защото този подход
към живота е действително много по-здравословсн. Никога не бива да
забравяме, чс имаме възможнос-ти за избор. Ние не трябва да живеем. Но е
добре да живеем.

НАЙ-ВАЖНИТЕ НЕЩА ЗА ИЗБОР

Не е наш избор дали да се родим или не. Нито е наш избор това, че
някой ден ще умрем. Но затова пък периодът между тези две събития -
онова, което наричаме живот - ни предоставя свободата да избираме между

5
2
безкрайно много възможности. На някои от тях с очевидно, че трябва да се
спрем, защото те се обуславят от характера на обществото, в което живеем.
Но пък изцяло от нас зависи да избираме приятелите си, професионалните
си занимания, начина си на живот, политическите си пристрастия, вярата
си, къде да живеем, каква кола да караме, каква музика да слушаме... Но
има и други неща, които подлежат на нашия личен избор и които, макар и
не толкова очевидни, са далеч по-важни за живота ни. Тези неща или не ги
съзнаваме, или просто не се замисляме за тях. А не би трябвало да е така,
защото именно те определят качеството на живота ни на този свят. Въз
основа на собствения си житейски опит, ще посоча най-важните нещата,
които подлежат на нашия избор:

• Свободни сме да избираме своя характер - това какви хора ще станем.

Можем да се оставим да бъдем моделирани от други хора и от средата,
в която живеем. Но можем да изберем пътя на самоусъвършенстването.
Или можем да станем по-малко от това, на което сме способни по
природа, или можем да развием и разгърнем в пълна мяра своя
потенциал.
• Свободни сме да избираме своите житейски стойности. Можем да
оставим медиите и модата да ни казват какво е от значение - за живота,
света, обществото и нас самите или пък сами да решаваме кое е важно и
стойностно. Можем да позволяваме постъпките и поведението на
другите да определят житейските ни стандарти или да ги основаваме
върху онова, което знаем, че е правилно и добро.
• Свободни сме да избираме отношението си към другите хора. Можем да
ги унижаваме или пък да ги вдъхновяваме. Можем да бъдем
егоцентрични, нетолсрантни и безскрупулни или да зачитаме хората и
да бъдем толерантни и сърдечни.
• Свободни сме да избираме подхода си към сполетелите ни беди и
нещастия. Можем да се оставим трудностите и трагедиите на живота да
ни смажат, да се преда- дем и да затънем в тресавището на
самосъжалението. Или

5
3
 можем да изберем да потърсим и открием в себе си извор на душевна
сила, да устоим и да извлечем колкото е възможно повече щастие и
удовлетворение от онова, което животът ни е отредил.
Свободни сме да избираме колко неща ще научим. Можем да възприемаме
учението като досадно и неприятно задължение или да гледаме на него като
прекрасна възможност да се усъвършенстваме. Можем да бъдем ограничени
или с открит ум; можем да бъдем закостенели или непрекъснато да се
развиваме и израстваме.
Свободни сме да избираме какво ще постигнем в живота си. Можем да
оставим обстоятелствата или други хора да определят какви да станем и какво
да правим или сами да избираме пътя и целите в живота си. Можем да бъдем
недисциплинирани и лениви или да бъдем самодис- циплинирани и да
работим усилено.
Свободни сме да избираме в какво да вярваме и своята житейска философия.
Можем да пренебрегнем своята духовна природа или да я приемем като
значимо измерение на живота. Можем да се кланяме на удоволствията и
материалните неща в живота или да се стремим към далеч по-значимия
духовен свят.
Свободни сме да избираме целта и смисъла на живота си. Можем да
съществуваме безцелно или да търсим смисъла на живота си, а после и
съответния на него начин, по който да живеем. Можем да живеем единствено
за собствено удоволствие или да открием някаква по-го- ляма кауза, която ще
ни помогне да разбираме и изживяваме по-пълноценно живота.
Свободни сме да избираме отношението си към живота, въпреки
обстоятелствата. Това е най-важният избор, който бихме могли да направим,
защото той засяга целия ни живот. (На тази тема ще се спрем по-подробно в
следващата глава.)
ВИНАГИ НИЕ САМИТЕ ИЗБИРАМЕ

Голяма част от заложения в нас потенциал ще отиде нахалост просто

защото никога няма да прибегнем до него - точно като батерия, която
корозира, или мускул, който атрофира, когато дълго време не сс използва.
Най-често ние не използваме своя „мускул на избора“, защото не осъзнаваме,
че го имаме. Но възможностите за личен избор ни съпътстват всеки ден от
живота ни. Чрез различния избор, който правим по отношение на едно или
друго, можем да променим някои не толкова значителни аспекти от живота си
54
или пък да променим кардинално целия си начин на живот. Можем да се
научим да се справяме по-ефективно както с житейските обстоятелства, така и
с хората около нас. Истината е, че можем да променим почти всичко, стига да
съзнаваме възможностите си за избор и да имаме достатъчно силно желание
да го направим.
Най-важното, което трябва да се разбере във връзка с този въпрос е, че във
всеки даден момент от живота ние винаги правим един или друг избор. Също
толкова важно е да се разбере, че ние, хората, и животът, който водим, сме
резултат от собствения ни личен избор. Не сме в състояние да избираме това,
което ни се случва в живота, но можем да изберем как да реагираме. В нас е
заложена способността да се справяме с трудностите и да преодоляваме
несгодите и нещастията. В нас е заложена способността да се издигаме над
негативните обстоятелства, защото имаме свободна воля, свободата и властта
на личния избор. Човешките същества не са създадени да живеят по волята на
случая. Ние сме създадени да живеем според собствения си личен избор.

Най-великата власт, с която разполага всяко човешко същество, е

властта на личния избор.

Дж. Мартин Кох

Пета глава

ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЖИВОТА

Е ЛИЧЕН ИЗБОР - НАЙ-ВАЖНИЯТ

На човека може да му бъде отнето всичко, освен едно: най-висшата от

всички човешки свободи - да избира собственото си отношение към
житейските обстоятелства, независимо какви са те; да избира собствения
си път в живота.
Виктор Франкъл

КАК ДА ЗАПАЗИМ ПОЛОЖИТЕЛНО

5
5
 ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТА,
КОГАТО СВЕТЪТ НИ СЕ СРИВА?

Когато бях едва двадесет и девет годишен, в живота ми настъпи огромен

срив. Сполетя ме нещо, което до този момент си мислех, че може да се случва
на други хора, но не и на мен самия. Бракът ми се провали. И въпреки че в
нашето общество разводът е често срещано явление, този факт с нищо нс
облекчава болката и страданията, които го съпътстват. Неведнъж бях виждал
разводът да разрушава не един и не два човешки живота и се ужасявах, че и с
мен може да станс така. И макар първоначалната болка да беше
съкрушителна, лошото тепърва предстоеше. Беше ми казано, че един мъж не
би могъл да отгледа и възпита три деца. И моите трима синове ми бяха отнети
и отведени да живеят на шестстотин километра далеч от мен. Никой не
искаше и да чуе възраженията ми. Нямах право на глас по въпроса. Мъката ми
по децата беше огромна. Чувствах се предаден нс само от нашата съдебна
система, но и от Бога. Не можех да повярвам, че всичко това действително се
случва на мен! С какво бях заслужил такова наказание?
Докато бавно и мъчително се опитвах да сглобя отново разбития си живот,
мой приятел ми даде една книга, която смяташе, че ще ми помогне. Това беше
„Човекът в търсене на смисъла“ от Виктор Франкъл. И до ден днешен ценя
тази книга като зеницата на окото си, често я препрочитам и неведнъж съм я
давал и на други хора, изпаднали в беда, защото тя ми помогна неимоверно
много. Прочитането на тази книга не възстанови брака ми, естествено, нито
събра отново разбитото ми семейство, но ми помогна да започна да мисля и да
възприемам по различен начин житейските обстоятелства в моя живот. Тази
книга ми предаде един от най-ценните уроци, които изобщо някога съм
научавал - самите неща и обстоятелства, които ни сполетяват в живота, нямат
толкова голямо значение, колкото начинът по- който ги възприемаме.
Затънал в агонията на собствената си мъка, научих, че житейските
обстоятелства на д-р Франкъл са били далеч по-лоши от моите. И все пак,
използвайки своята свободна воля и силата на ума си, той е успял да ги
превъзмогне. Виктор Франкъл е един от милионите евреи, изпратени от
нацистите в концлагери по време на Втората световна война. Режимът на
Хитлер му отнема буквално всичко: съпругата, децата, дома, медицинската
практика, всичко най-ценно на този свят. Бил е хвърлен в затворнически
лагер, където изживява всички възможни форми на унижение, изтезания и

5
6
деградация, които човек може да си представи. Там Франкъл става свидетел
на това как убиват мнозина от неговите приятели. Вижда мнозина затворници
да се самоубиват, докато още повече хора просто изгубват волята си за живот,
отказват да се борят и умират. По-късно Франкъл пише, че при всичките
невъобразими страдания и жестокост в концлагера, най-много го е потискало
да наблюдава как хората са решавали, че няма за какво повече да живеят, и са
се отказвали доброволно от живота.
Виктор Франкъл бил твърдо решсн да открие нещо, което все още има и
което нацистите никога не биха могли да му отнемат - нещо достатъчно
значимо, за да поддържа волята му за живот. И много скоро осъзнал кос е това
значимо и всъщност единствено нещо: способността му да избере какво да
бъде собственото му отношение към живота - независимо колко лоши са или
биха могли да станат житейските му обстоятелства. Виктор Франкъл не само
преживява жестокостите на концлагера и войната, но и става един от най-
уважаванитс психиатри на света. Със своите трудове и работа той е помогнал
на хиляди хора, готови да се откажат от живота, да открият в себе си извора на
душевни сили и да възстановят волята си да продължат по житейския си път,
като им е показвал, че независимо от всичко имат възможност за избор, чрез
който да придадат нов смисъл на съществуването си.
Той нарича нашата способност да избираме какво да бъде собственото ни
отношение към живота ,,...най-висшата от всички човешки свободи“. Д-р
Франкъл казва, че дори в концлагера винаги е имало място за личен избор:
„Всеки ден, всеки час предоставяше възможност за избор - избор, определящ
дали ще сс покориш или не на онези сили, които заплашваха да те лишат от
самата ти човешка същност, от вътрешната ти свобода.“ Франкъл нагледно
доказва, че е въпрос на личен избор дали да станем жертва на обстоятелствата,
или да ги победим. Можем да се откажем от своята вътрешна свобода и
човешко достойнство и да се оставим на волята на враждебните житейски
обстоятелства, като им позволим те да ни оформят, командват, и в крайна
сметка, да ни унищожат - или сами да изберем какво да бъде отношението ни
към живота и да сс издигнем над тях. Разковничето, казва Франкъл, е да
знаем, че от нашия личен, вътрешен избор зависи какви хора ще станем и
какъв ще бъде пътят ни в живота.
В резултат на прочита на тази книга на Виктор Франкъл и благодарение
на подкрепата от страна на мои приятели аз успях да променя отношението си
към сполетелите ме житейски
обстоятелства. И от състояние на душевно поражение и крайно отчаяние

5
7
съумях да открия в себе си извор на оптимизъм и надежда. Твърдо роших да
извлека колкото се може повече удовлетворение от живота независимо от
огромната загуба в моя живот. Защото единствената алтернатива беше да й
позволя да ме сломи и унищожи.
Освен това бях твърдо решен рано или късно отново да живея заедно със
синовете ми и не губех нито за миг вяра, че това ще се случи. Две години след
развода и тримата ми сина се върнаха при мен. След което „ударих едно рамо“
на движението за равни права, като доказах, чс един мъж може да отгледа три
деца като самотен баща. Това, разбира се, не беше идеалното семейство, за
което винаги бях мечтал, но ние четиримата успявахме да извличаме колкото
се може повече щастие и удовлетворение от неблагоприятните обстоятелства.
Вместо да се самосъжаляваме, ние намирахме причини да бъдем благодарни
на живота. Това бе една постоянна борба (животът е тежък), но ние
четиримата бяхме щастливи - най-вече защото имахме изключително
позитивно отношение към живота!

ЗАЩО ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЖИВОТА

Е ТОЛКОВА ВАЖНО

Към края на предишната глава писах, чс изборът ни какво да бъде нашето

отношението към живота е възможно най-важният, който бихме могли да
направим, защото той засяга всички аспекти от съществуването ни на този
свят. Редица изследвания, проведени в Харвард и в няколко други
университета, подкрепят това твърдение. За много от тях узнах, когато в края
на деветдесетте години изучавах психология на върховата изява в
Станфордския университет. Най-значимото откритие, направено чрез тези
научни изследвания, е че отношението към живота е много по-важно от
интелигентността, образованието, вродения талант или късмета. Учените
доказват, че 85% от нашия ус- псх в живота зависи от отношението ни към
него и едва останалите 15% са резултат от способностите ни. И въпреки че
този тип характеристики трудно се поддават на точно процентно измерване,
всеки, който е изучавал човешкото поведение, ще се съгласи, че изходната
точка за всеки успех е позитивната нагласа на ума. Уилям Джеймс, един от
най-практичните и уважавани американски психолози, казва: „Великото
откритие на моето поколение е това, че човешките същества могат да влияят и

5
8
променят живота си, променяйки своята мисловна нагласа и отношението си
към него.“ Дори звездата на кънтри музиката Ханк Уилямс-младши ни казва в
една своя песен, че всичко ще ни е наред, стига редовно да си „настройваме
нагласата“. Очевидно е, че е важно да разберем какво именно представлява
мисловната нагласа, която определя и цялостното ни отношение към живота.
Мисловната нагласа е настройката на ума ни, начинът, по който
възприемаме света. Тоест това е начинът ни на мислене. Мисловната нагласа е
отражение на вътрешния свят на човека - неговите мисли и чувства по
отношение на самия себе си, на другите хора, на житейските обстоятелства, на
живота като цяло. Мисловната нагласа наподобява настроението или
предразположението. Тя определя и нашите очаквания. Хората с позитивна
мисловна нагласа очакват най-доброто; хората с негативна мисловна нагласа
очакват най-лошото. И в двата случая тези очаквания обикновено се сбъдват.
Вече покойният телевизионен журналист и автор Ърл Най- тингейл
описва мисловната нагласа като „отражение на човешката същност“. Нашият
вътрешен свят неизменно се проявява и във външния - той намира отражение
в това, което говорим и вършим. Освен това нашата мисловна нагласа действа
донякъде и като магнит. Привлечени сме към онази посока, в която са
отправени и нашите мисли - било то позитивни или негативни. И обикновено
ни сполетява онова, което очакваме, защото избраната от нас самите мисловна
нагласа задейства житейския ни механизъм и ни задвижва в съответната
посока. До известна стс- псн и тук се проявява познатото правило за
причината и следствието: позитивната мисловна нагласа води до добри
резултати; негативната мисловна нагласа води до лоши резултати. Ус-
пяващите хора по принцип са очаквали и очакват да успеят. Те са развили в
себе си навика да очакват да им се случват добри неща и знаят, че първото и
основно средство, което ще ги отведе там, където искат да стигнат, е умът.
Главното, върху което наблегнах във втора глава, беше, че свстът няма да
сс постави изцяло на наше разположение, за да ни направи щастливи. Той не е
устроен така, че да действа в наша полза, нито ще сс нагоди към нашите
потребности и желания. Необходимо е да открием и развием в себе си един
вид „противоотрова“ - нещо, което да ни напомня, че ние самите носим
отговорността да се пригодим към света така, че собствените ни потребности
и желания да могат да бъдат удовлетворени. Можем да го постигнем, като
развием в себе си позитивно отношение към живота, с реалистични очаквания
към него. Не сме в състояние да нагодим житейските ситуации така, че да пас-

5
9
ват съвършено на желанията и очакванията ни, но можем да настроим
мисловната си нагласа така, че да пасва на всички обстоятелства. Можем да го
постигнем, защото мисловната нагласа и отношението към живота -
независимо дали позитивни или негативни - са заучени характеристики.
Никой не се ражда с конкретна мисловна нагласа - тя се развива с течение на
времето. Това, което сме в момента, е резултат от мисловната нагласа, която
сме заучили или избрали да развием в себе си. Ако искаме да се променим,
трябва да започнем с промяна на мисловната си нагласа.
Най-важното, което научих от книгата на Виктор Франкъл, бе, че можем
да направляваме своите мисли да работят в наша полза или в наша вреда. И че
собствените ни мисли могат да бъдат наши най-добри приятели или най-
опасни врагове. Те могат да ни заредят с позитивно отношение към живота, да
привличат хората към нас и неимоверно много да увеличат шансовете ни за
успех. От друга страна, те могат да ни заредят с не- гативио отношение към
живота, да отблъскват хората от нас и да провалят шансовете ни за успех. Ето
защо каква да бъде нагласата на ума ни, а оттам и отношението ни към
живота, е възможно най-важният избор, който бихме могли да направим.

НАГЛАСАТА НА УМА ВИ СЕ ПРОЯВЯВА В ОНОВА, КОЕТО СИ

ГОВОРИТЕ САМИ НА СЕБЕ СИ

Както и всички останали хора, вие също говорите много сами на себе си.
Не знам дали някога е провеждано специализирано изследване по този въпрос,
но предполагам, че всички ние говорим на себе си през повече от половината
време, когато сме сами. Било защото приятният разговор ни доставя удо-
волствие, било защото обичаме да разговаряме с интелигентни хора.
Независимо от причината всички ние го правим доста често. А това, което си
казваме сами на себе си, ни въздейства много по-силно, отколкото онова,
което ни казват другите хора. Формираме мислите и чувствата си въз основа
на това, което сами си казваме, а впоследствие те пък определят постъпките
ни. Тоест, това, което говорим сами на себе си, е всъщност нашата мисловна
нагласа.
Преди няколко години, докато търсех интересни гледни точки относно
мисловната нагласа, ми попадна една интригуваща книга - „Какво да си
казваме, когато говорим сами на себе си“. Беше написана от Шад Хелмстетър

6
0
- всепризнат авторитет в областта на самоуправлението на личността,
консултант на редица корпорации и организации по света. Съдържанието на
книгата се оказа също толкова интригуващо, колкото и заглавието й, като
предлагаше някои много ефикасни напътствия за развитие на здравословна
мисловна нагласа. Според Хелмстетър мисловната нагласа е ключът към
ефективното управление буквално на всичко - на дадена организация или
бизнес, на професионалната кариера, на дома, на собствения ни живот. И това
е така, защото нашата мисловна нагласа, отношението ни към живота като
цяло се отразяват върху всичко, което правим. Промяната на мисловната
нагласа може да доведе до драстични промени в живота на съответния човек.
И не само Ханк Уилямс-Младши мисли, че трябва редовно да си „настройваме
нагласата“. Хел- мстетър твърди, че дори малки промени в нагласата могат да
повлияят силно и дълбоко върху това какво правим и как го правим. Според
него мисловната нагласа има толкова първостепенно и голямо значение, че
именно тя е тази, която определя, дали ще имаме успех в живота или не.
„Разковничето на успеха е в правилната нагласа“, казва той.
Хелмстетър е убеден, че позитивната нагласа е главното условие за
щастлив живот. И пояснява: „Нашата мисловна нагласа ни води напред, към
победите ни в живота, или ни дърпа назад, към поражението. Тя е основата
под краката ни, върху която стъпваме при всяка наша крачка. Нашето
отношение към живота като цяло е онова, което другите хора виждат от
истинската ни съкровена същност - то ни описва и определя, с него се
представяме пред света край нас. Нашата мисловна нагласа ни прави богати
или бедни, щастливи или нещастни, осъществени и удовлетворени или
неразгърнали потенциала си и недоволни. Тя е единственият и най-определящ
фактор за всяко действие, което предприемаме в живота си. Ние сме
неразривно свързани с мисловната си нагласа и с отношението си към живота
като цяло. Ние сме те и те - това сме ние.“

ТРИ ВЕЛИКИ ПОДХОДА КЪМ ЖИВОТА

Играчите на голф знаят, че успехът им в играта се предопределя от това

как подхождат към топката. Пилотите знаят, че най- критичният момент при
приземяването на самолета е това как ще подходят към пистата. Адвокатите
знаят, че подходът им към съдебните заседатели е решаващият фактор за

6
1
изхода на всяко дело. Да имаш подход, означава да се подготвиш, да
предприемеш предварителните стъпки за постигането на дадена цел.
Правилният подход към всяко нещо подготвя почвата за резултатите, които се
надяваме да постигнем. Мисловната нагласа е начинът, по който подхождаме
към живота като цяло. А това наше отношение към живота предопределя дали
ще успеем да го живеем като пълноценни и щастливи човешки същества, или
ще се провалим.
Въз основа на всичко, което съм правил и видял на този свят, убедено
мога да твърдя, че има три велики подхода към живота. Това са трите най-
значими избора, които всеки от нас би могъл да направи. Трите най-добри
аспекта за формиране на позитивна мисловна нагласа. И ви гарантирам, че
колкото повече ги използвате, толкова по-голям успех ще имате в живота си.

1. Мислете с открит ум

Откритият ум е началото на себеоткриването и личностното развитие.

Не можем да научим нищо ново, ако не сме в състояние да си признаем, че
не знаем всичко на този свят.
Ируин Дж. Хол

Когато започнах да изучавам философия в колежа, записах редица

курсове, които изискваха от мен да мисля на едно много по-задълбочено ниво
от това, на което бях свикнал. Всичко започна с един курс по логика.
Преподавателят каза, чс целта на логиката е да ни помогне да мислим
правилно, да изследваме всички страни на дадена тема и да стигаме до изводи
въз основа на добре обосновани и разумни съждения. Каза още, че ще ни
помогне да си изградим добри мисловни навици. А после добави нещо, което
никога няма да забравя: „Но не мога нищо да ви науча, ако не идвате в клас с
открити умове. Всъщност вие никога нищо няма да научите, ако първо не
усвоите умението да откривате ума си за нови познания.“
Естествено заваляха куп въпроси. Всички ние бяхме току- що завършили
гимназия, никога не се бяхме сблъсквали с пре- дизвикатслството да мислим
задълбочено и дори не бяхме съвсем сигурни какво е това ,,открит ум“.
Преподавателят ни, който беше един безкрайно търпелив и мъдър йезуит,

6
2
каза: „Откритият ум е мисловна нагласа. Да имаш открит ум означава да нс си
мислиш, чс вече знаеш всичко. Защото именно това е бедата на твърде много
млади хора - научават нещичко и започват да си въобразяват, че знаят всичко
на света. Умовете им се затварят, така чс нищо ново не може да проникне в
тях. И така те стават всезнайковци. Това е най-лошата грешка, която човек
може да допусне.“
Същият преподавател искаше от нас да осъзнаем, че да имаш открит ум,
не означава да си празноглав. И не се уморяваше да ни повтаря, че
откритостта на ума е тип мисловна нагласа, която е ключът към всякакъв вид
учене и личностно развитие. Той подчертаваше, чс целта на всяко обучение е
не да налива в главата знания, а да открива ума. Колкото повече познания
трупаме, толкова по-ясно осъзнаваме колко много още не знаем - ето, именно
това е същината на открития ум. Той ни помага да виждаме нещата откъм
всичките им страни, да проявяваме по-голямо разбиране и да съзнаваме
собствените си ограничения.
Този курс по логика бе изключително добър и великолепен увод към
философията и истинското мислене. И до ден днешен помня заключителните
думи на този мой преподавател: „Дори нищо друго да не научите от мен,
надявам се поне това да запомните: Винаги мислете с открит ум.“

2. Мислете самостоятелно

Не позволявайте па околния свят да ви напъха в собствения си калъп.

Послание на Свети апостол Павел до римляните 12:2

Повярвайте ми, светът прави всичко възможно да ви напъха в собствения

си калъп. А днес той разполага и с хиляди нови. хитроумни средства, които не
ги е имало, когато Свети Павел е отправил този съвет към приятелите си. С
лекота и дори без изобщо да осъзнаваме какво става, можем да превърнем
живота си в низ от упражнения по конформизъм: да се оставяме на течението,
да следваме модата, да бъдем като всички останали. Накратко, да позволяваме
на някой друг да мисли вместо нас. Знам колко е лесно, защото за един доста
дълъг период от живота ми и с мен беше точно така. То е все едно да се

6
3
включиш в някакъв голям кръг и да следваш хората пред себе си по пътя за
никъде.
Но щом като свободата на избор е нашата най-висша свобода и извор на
душевни сили, то не бива да се отказваме от правото си сами да избираме
какво и как да мислим. Защото начинът ни на мислене е най-ценното ни
средство за постигане на щастлив и удовлетворителен живот. Медиите, светът
на рекламата и кой ли не още ежедневно се опитват да ни натрапят какво да
мислим. И ако им позволим да го направят, те ще превземат умовете ни. Но не
забравяйте, че имаме избор. Ако обръщаме съзнателно внимание на това,
което става около нас, ще можем да отделяме плявата от зърното и да
съхраним правото си да мислим самостоятелно. Можем да избираме какъв да
бъде нашият начин на мислене, а едновременно с това и в какво да вярваме,
каква ценностна система да изповядваме и какви да бъдат нашите приоритети
в живота. И да правим онова, което ние самите смятаме за правилно и добро, а
не каквото правят всички останали.
Едно от най-прочутите произведения на Ралф Уалдо Емерсън е есето
„Самоупование“ - изключително силно потвърждение на необходимостта да
мислим самостоятелно. Още в четиридесетте години на XVIII век той е
стигнал до извода, че твърде много хора избират лесния, но съкрушителен за
личността начин „...да се живее според чуждото мнение“. Но избирайки този
път, ние се отказваме доброволно от всичките си права. Ако искаме да имаме
наистина успешен, щастлив и удовлетворителен живот, е необходимо да
развием и да ценим собствения си характер, а не да позволяваме да бъдем
формирани и ко- мапдвани от някой друг. Ако оставим други да мислят
вместо нас, никога няма да изпитаме онова, което Емерсън нарича „завършена
почтеност на собствения ум“. В края на своето есе той пише: „Никой, освен
вас самите, не може да ви осигури душевен мир. Нищо няма да ви донесе
душевен мир, освен придържането към собствените принципи.“

3. Мислете градивно

Мислещият човек знае, че е там, където са го отвели неговите мисли, и

че гради бъдещето си въз основа на качеството на собствените си мисли.

Уилфрид Арлън Питърсън

6
4
 Има ли ефект от позитивното мислене? Не винаги, но при всички
положения то е далеч по-ефективно от негативното. В действителност и двата
типа мислене действат до известна степен. Те задвижват механизмите за
осъществяване на нашите очаквания. Да мислиш позитивно звучи добре като
пожелание; лошото е, чс за повечето хора то си остава само това и нищо друго
- мечтателно мислене. Ето защо този подход не винаги е ефективен.
Позитивното мислене трябва да бъде подкрепено от искрена вяра и
непоколебима убеденост. Вярата е умствен и духовен процес - много по-
дълбок от онова, което повечето от нас осъзнават като позитивно мислене.
Хората, които успяват в живота, не си мислят, че могат да успеят, те вярват, че
ще успеят. Вярата в самите себе си не е резултат от отделни приливи на
позитивно мислене. Тя се развива с течение на времето, гради се стъпка по
стъпка и постепенно се превръща в начин на живот.
Ето защо предпочитам термина градивно мислене. Макар и да наподобява
позитивното мислене, градивното мислене взема предвид факта, че никой
човек не е в състояние да мисли позитивно буквално всеки миг от времето си
на този свят. Това е толкова нереалистично, колкото и невъзможно. Градивно
мислещите хора си дават сметка за негативните въпроси, които изискват да им
бъде отделено внимание, но не си позволяват да се оставят да бъдат погълнати
и сломени от тях. Те съзнателно се при- учават и тренират да мислят по начин,
който да им помага да градят характер и да ги води към личностно
осъществяване.
През последните години човешкият мозък е сравняван с компютър. И
мозъкът, и компютърът са прекрасни машинки, но те и двете работят добре и
ефективно единствено когато бъдат захранвани с подходящата информация.
Компютърните програмисти използват един показателен акроним, който се
разчита като „боклук влиза, боклук излиза“*. Човешкият мозък оперира по
същия начин. Той трябва да бъде захранван с полезна информация, за да е в
състояние да работи възможно най-ефективно. Градивно мислещите хора са
наясно с тази необходимост. Те внимателно подбират информацията, с която
захранват ума си. И също така внимават да не допускат в него боклук. Ето,
това е един ефективен начин за изграждане на правилен начин на мислене.
Вашата способност да правите избор, особено да избирате какъв да бъде
собственият ви начин на мислене и отношението ви към живота като цяло, е
най-важното ви средство за постигане на успех и щастие. Най-добрият съвет,
който бих могъл да ви дам, е да мислите с открит ум, да мислите

6
5
самостоятелно, да мислите градивно.

Това как живеете, се определя не толкова от отношението на живота

към вас, колкото от вашето собствено отношение към живота; не толкова
от нещата, които ви се случват, колкото от начина, по който умът ви гледа
на тях.

Джон Хомър Милър

’GIGO (англ.) - акроним на ..garbage in. garbage out" - Бел прев.

Шеста глава

НАВИЦИТЕ СА КЛЮЧЪТ
КЪМ ВСЕКИ УСПЕХ

Истината е, че единствената разлика между успелите и неуспелите хора

се крие в техните навици.

Ог Мандино

СИЛАТА НА НАВИКА

Човек е рожба на своите навици. Цял живот съм слушал да се повтаря тази
стара мъдрост и нито веднъж не чух някой да я оспори. Вероятно защото в нея
има много истина. В действителност ние сме дори много повече рожба на
навиците си, отколкото повечето хора го осъзнават. Някои психолози са
убедени, че близо 95% от поведението ни е формирано посредством създаване
па навик. Възможно е някой и да оспори конкретната величина на цитирания
процент, но се съмнявам, че ще се намери човек, който да възрази срещу
твърдението, че навиците оказват могъщо влияние върху нас. Създаването на
повечето навици започва непреднамерено и неусетно. Първоначално се
появява нещо като тъничка нишка. Впоследствие, посредством повторението

6
6
на съответното действие, тази нишка се превръща във въже, а после и в як
кабел. Всяко повторение на дадено действие води до неговото затвърдяване и
укрепване, до превръщането му в навик. Въжето става кабел, а много често и
окова. Така неусетно ние ставаме олицетворение на нашите навици. Преди
повече от триста години английският пост Джон Драйдън казва по този повод:
„Първо, ние създаваме навиците си, а после, навиците ни създават нас.“

Думата „нави꓆ произлиза от латински език и първоначалният й смисъл

е бил „дреха“ или „част от облекло“. И като всяка дреха, ние носим навиците
си ежедневно. Всъщност нашата индивидуалност сс състои от мисловната ни
нагласа и възгледи, от навиците ни и от външния ни вид. Или с други думи,
това са характеристиките на нашата индивидуалност, чрез които можем да
бъдем отличени от другите хора - онези части от нашата същност, чрез които
се представяме пред света. Както и дрехите, всички наши навици са
придобити впоследствие. Никой не се ражда „облечен“ в навици. Заучаваме
навиците си така, както заучаваме нагласата на мислите си, възгледите,
отношението си към живота като цяло. Навиците ни сс развиват с течение на
времето и се подсилват чрез повторението им.
Не е тук мястото да обясняваме научно защо и как именно си създаваме
навици. Искам само да подчертая, че всички ние го правим. Създаването на
навици е част от човешката същност. Никой не може да го избегне. Не
съветвам хората да избягват да си създават навици. Дори да искат, не биха
могли. Но настоятелно ги съветвам да мислят за това какъв тип навици си
създават. Независимо дали ни харесва или не, всички ние ставаме роби на
своите навици. И в крайна сметка навиците, които сме си създали, действат
или в наша полза, или в наша вреда.
Според мен истинският проблем е в това, че никога не се подчертава
достатъчно настойчиво необходимостта да си създаваме добри навици. Може
би чуваме думите „добър“ и „навик“ употребени заедно единствено когато
някой учител изтъква, че трябва да си създадем добри навици за учене. Но
щом като добрите навици водят до успех в училище, следователно те могат да
водят до успех и в другите области на живота. За съжаление, нашите лоши
навици неизменно получават много повече внимание - и от нас самите, и от
другите хора - което само ги затвър- ждава и укрепва. Наложително е да
изместим фокуса на внима- нисто от лошите към добрите навици, както и да

† Habit (англ.) - навик, привичка, обичай - Бел. прев.

6
7
вложим повече енергия и усилия в създаването на добри навици. В тази на-
сока много би ни помогнало да знаем колко щедро ни се отпла- щат те.

НАВИЦИ ЗА ПОБЕДА

Колко огромно значение имат добрите навици, научих в гимназията и

колежа. Но нс в класната стая. Научих го на баскетболното игрище. Бях
страстен привърженик на тази игра и много обичах да вкарвам кошове. Когато
постъпих в гимназията обаче, попаднах на един забележителен треньор, който
ме научи, че баскетболът не е само хвърляне на кошове, а има и много друга
интересни аспекти: игра с крака, защита, позициониране, дриб- лиране,
подаване на пасове. Още в първия клас на гимназията треньорът ми каза, чс
ако искам да стана достатъчно добър, за да играя след няколко години в
отбора на колежа, трябва да стана пълноценен играч, а нс само да целя коша.
Каза ми: „Ще го постигнеш, първо като научиш да изпълняваш правилно
всички техники, а после и като ги повтаряш отново и отново. Колкото повече
ги повтаряш, толкова по-лесно ще ти бъде да ги изпълняваш правилно и без да
се замисляш, когато ти се наложи да ги прилагаш в играта. Ако си създадеш
добри навици, после ще ги повтаряш автоматично.“
Това беше неговият начин да ме научи, чс баскетболът не винаги е само
забава. По време на тренировките баскетболът е усилен труд, уморително
дриблиране, безкрайно отработване на позициите и доста болка. Повтаряхме
едни и същи движения отново и отново, до безкрай. Веднъж, когато правехме
най-омраз- ните ни упражнения по дриблиране, треньорът каза: „Момчета,
искам да го повтаряте толкова често, че да започнете дори насън да
дриблирате.“ И до ден днешен си спомням, че точно така и направих. Сутрин
се събуждах капнал от умора, защото цяла нощ бях дриблирал насън! В
резултат на това обаче ние си създадохме добри навици. И когато влизахме в
игра, наистина правехме напълно автоматично точно каквото трябва. Но тези
умения не ни бяха вродени и не ги придобихме от само себе си. Те бяха
резултат от онова, за което треньорът ни каза, че ще гарантира успеха ни:
създаването на добри навици за победа.
Когато постъпих в колежа, имах привилегията да играя под
ръководството на един от най-добрите баскетболни треньори на всички
времена. В средата на петдесетте години Фил Улпърт бе извел баскетболния

6
8
отбор на университета на Сан Франциско до националните шампионати и
беше един от най-уважаваните хора в професията си. Благодарение на него,
обучението ми в безценното умение да се създават добри навици продължи на
по- високо ниво. В сравнение с това, на което Фил ме научи, онези мъчителни
дриблирания в гимназията бяха само загрявка. Имаше един дрибъл, който той
наричаше „горе ръцете“. Заемахме изходна позиция с крака, леко присвити в
коленете, едната ръка беше вдигната високо над главата, а другата - встрани.
После започвахме бързо да се придвижваме напред, назад, наляво или надясно
под командата на Фил. Наричахме тази тренировка „адско наказание“, защото
тя бе свързана със страшни болки и продължаваше сякаш цяла вечност. Но по
време на срещите защитата ни винаги беше страхотна, защото бяхме готови за
нея; краката, коленете и ръцете ни автоматично заемаха правилната позиция.
Както треньорът ми от гимназията и Фил също вярваше, че ключът към успеха
е в създаването на добри навици.
И това твърдение не е валидно единствено за баскетболното игрище.
Когато бях в първи курс, Фил ми даде един урок, който никога няма да
забравя. По време на тренировъчна среща стигнах под коша, получих пас и
бързо се устремих да вкарам един, както си мислех, лесен кош. Единственият
проблем беше, че защитникът от противниковия отбор го блокира. Фил спря
играта и отбеляза, че съм щял да отбележа двете точки, но съм направил
погрешно няколко дребни неща. Оказа се, че когато съм получил паса, аз съм
погледнал надолу към пода, тупнал съм топката веднъж и чак тогава съм
скочил към коша. Фил посочи, че по този начин съм дал възможност на
противниковия защитник да се приготви да ме блокира. После подчерта, че
трябва да си създам навика да държа ръцете, главата и очите си нагоре - и
веднага да стрелям. После ни каза, че създаването на подобни привидно
дребни навици водят до огромна разлика в изявата. И добави: „Разликата
между победата и провала е в добрите навици. Не само на игрището, но и във
всичко, което правим.“
Ето, това беше човек, когото дълбоко уважавах. Той не само ме учеше как
да играя играта, която силно обичах, но в процеса на обучението ми даде и
един от най-ценните уроци за живота. Хората не уважаваха Фил единствено
защото неговите отбори печелеха. Уважаваха го заради принципите, според
които работеше и живееше. Скоро след неговия коментар, че добрите навици
бележат разликата между успеха и провала във всичко, което правим в живота
си, осъзнах какво уважавам толкова много в него. Неговите високи принципи
всъщност бяха и негови ежедневни навици, благодарение на които той

6
9
успяваше и помагаше и на другите да успяват. Фил почина преди няколко
години, а моето време на игрището е отдавна отминало. Но влиянието на
добрия учител остава завинаги. Той ме научи, че добрите навици
действително са от значение за успеха в абсолютно всичко. Не успяваме, като
правим нещо както трябва само веднъж; успяваме, когато винаги, ежедневно,
вършим нещата както трябва. Добрите навиците са ключът към всеки успех.

ПРОМЯНА НА НАВИЦИТЕ

Винаги, когато говоря на тази тема, настоятелно подчертавам, че - също

както и мисловната нагласа - навиците могат да бъдат променени. И че нито
възрастта на човека, нито продължителността на периода, през който е бил
подвластен на един или друг навик, не могат да бъдат извинение за това да
продължи да се придържа към него. Единственото, което е от значение, е
желанието за промяна. Неизменно ми се задава въпросът: „Не сте ли чували
поговорката, чс нс можеш да научиш старо куче на нови трикове?“ Отговарям,
чс съм я чувал, и то нееднократно, но че не едно и не две стари кучета са я оп-
ровергавали, когато са били грижливо тренирани. Пък и моето послание не е
за старите кучета, нито пък за трикове. То е за хората и за техните навици.
Преди около единадесет години промених един свой навик, на който
робувах повече от тридесет години. Навремето здравата псувах. Сега ме е
срам да си призная, че толкова дълго време съм си въобразявал, че в това няма
нищо лошо. „Всеки псува, пък и това са само думи“, оправдавах навика си аз.
В един момент обаче мой приятел, от когото дълбоко се възхищавах, повдигна
внимателно въпроса пред мен. Попита ме дали осъзнавам, че думите, които
използвам, говорят за собствената ми същност. Попита ме дали си давам
сметка, че някои от тези думи са обидни за останалите. И ме попита още дали
не бих могъл да общувам по-добре, подбирайки по-подходящи думи. Нямаше
какво да кажа в защита на моето псуване. След като обмислих известно време
положението от всички гледни точки, твърдо реших да се откажа от
ругатните. И просто престанах да псувам. Защо ли? Първо, защото осъзнах
необходимостта да го направя. Нецензурният език, който употребявах, беше
обиден за другите хора, а и не говореше добре за мен самия. Второ, защото
имах силното желание да го направя. Колкото повече размислях над думите на
моя приятел, толкова повече ми се искаше да се променя.

7
0
 Съвсем не искам да кажа, че всички дълговременни навици могат да
бъдат преустановени толкова лесно. Резкият отказ от някой навик е резултатен
при едни хора, но невъзможен при други. Всъщност да се откажеш отведнъж
от някой навик е по-скоро изключение, отколкото правило особено когато
става дума за навици като пиенето, пушенето и употребата на наркотици. Но
изходната точка при всички случаи трябва да бъде една и съща: осъзнаване на
необходимостта от отказ и силно желание за промяна. Нс са ли изпълнени
тези две задължителни условия, няма да успеете да се откажете от навика си -
дори да ви бъде предоставена цялата налична помощ на света.
Рядко има смисъл да се опитваме да се преборим с някой лош навик
единствено със сила на волята. Доказано е, че много по-голям ефект се
постига, ако този навик постепенно бъде заменен с друг - с нещо по-
позитивно. Тази техника е известна от стотици години - е, поне от времето на
Бенджамин Франклин. В своята прочута автобиография Франклин обяснява
метод, чрез които е успял да се откаже от своите лоши навици и да ги замени с
добри. Направил си списък от тридесет позитивни качества, които иска да
притежава. Подредил ги по значимост и всяко от тях записал на отделна
страничка в малко бслежниче. В продължение на седмица съсредоточавал
цялото си внимание върху тренирането на едно от тях. Ако сметнел, че нс е
усвоил задоволително даденото качество, слагал черна точка на неговата
страничка в бележничето. И тъй като работел упорито и последователно,
скоро вече не било необходимо да поставя черни точки. Посредством тази
техника Франклин успял да замени някои от старите си лоши навици с нови,
по-добри. Заменил един тип поведение, което нс било в негова полза,
изграждайки си друг тип поведение, благоприятно за него. Франклин пише, че
тази система за подмяна па навиците го накарала да осъзнае, че всъщност
имал много повече лоши привички, отколкото предполагал. И споделя, че с
огромно удовлетворение наблюдавал как лошите му навици постепенно
изчезват и биват заменени с нови, добри. Франклин успял да го постигне
благодарение на съзнателно усилие. А придобивайки по-добри навици, той
станал и по-добър човек.

НАВИК И ХАРАКТЕР

Заинтересувах се от ролята на навиците в човешкия живот в резултат на

7
1
опита си на баскетболното игрище. И особено от деня, когато Фил Улпърт
каза: „Разликата между победата и провала е в добрите навици. Не само на
игрището, но и във всичко, което правим.“ Когато към края на тридесетте си
години започнах да правя някои значими открития относно живота, пос-
тепенно открих и взаимовръзката между навици, характер и истински успех.
Дана Бордман казва: „Посееш ли постъпка... ще пожънеш навик; посееш ли
навик- ще пожънеш характер; посееш ли характер... ще пожънеш съдба.“
Едновременно с подобряването на моите навици и характер сс подобри и
качеството на живота ми. И тъй като водех курсове, в които преподавах
науката за човешкото поведение, беше естествено да ми се иска да споделя с
учениците и студентите си своите открития. Но преподавателят не може да
защитава дадена теория, ако тя е основана единствено на личния му опит.
Трябваше да намеря научни доказателства в подкрепа на моите изводи. Ето
защо се зарових в библиотеки и книжарници, търсейки материали във връзка с
навиците. За моя изненада, оказа се, че въпреки значимата роля на навика в
човешкия живот, на тази тема имаше писано много малко. И все пак, успях да
открия две книги, основани върху научни изследвания. И двете потвърдиха и
подсилиха убеждението ми, че между навиците и характера съществува тясна
взаимовръзка.
Едната книга е „Навици на сърцето“ от социолога Робърт Бела и
четирима негови сътрудници. В нея се казва: „...какъв живот искаме да
живеем, зависи то това какви хора сме - от нашия характер.“ Не нещата, които
притежаваме, нито техниките, които използваме, правят живота ни успешен.
Успешен го прави това какви хора сме. Ето защо най-голямо значение имат
онези наши навици, които допринасят за връзката ни с другите човешки
същества и със света като цяло. Хората с високи принципи и добър характер
имат такива навици като почтеност, внимание към другите, услужливост,
вссотдайност. Те знаят, чс щастливият и удовлетворителен живот е
невъзможен, ако човек мисли само за себе си. Такъв живот може да бъде
спечелен не като се взема, а като сс дава.
Другата книга е „Седемте навика на високоефективните хора“ от Стивън
R Кови. Нейното подзаглавие е: „Да възстановим етиката на характера“. Кови
изтъква, чс в днешно време пре- калено много хора са съблазнени от това,
което той нарича „външен успех“. Дори когато го постигнат обаче, те
продължават да се чувстват нещастни и сякаш празни. Научили са различни
методи за придобиване на какво ли не, но не са развили в себе си онези

7
2
принципи и навици, които водят до чувство на себеосъщсствяване и
личностно удовлетворение. Когато Америка е била съвсем млада, нашите
предци са учили децата си на „стика на характера“. Постепенно обаче това
бива забравено, тъй като хората започнали да търсят по-бързи начини за при-
добиване на материални блага. Кови смята, че съществува остра
необходимост да се върнем към онова, което навремето ни е направило
велики, като народ и като страна. Той пише: „Етиката на характера учи, че
има някои основни принципи за ефективен живот и чс хората могат да живеят
истински успешно и щастливо, когато ги изучат и ги направят неделима част
от своя характер.“
Добрите навици бележат разликата между успеха и провала във всичко,
което правим. Те са ключът към истинския успех в живота.

Ние сме онова, което правим непрекъснато. Следователно

съвършенството е не постъпка, а навик.

Аристотел

Седма глава

ДА СИ БЛАГОДАРЕН Е НАВИК -
НАЙ-ДОБРИЯТ

Не се оплаквай, задето нямаш... Радвай се на това, което имаш.

X. Стаили Джъд

КАКВО ПРИВЛИЧА ВНИМАНИЕТО ВИ?

Колко пъти на ден се оплаквате? Ако приличате на моите ученици - било

от гимназията, било от университета - сигурно твърде често. Това не е критика
по отношение на моите ученици, а просто установяване на съществуващото
положение. В продължение на години съм си правил някои експерименти по

7
3
този въпрос с учениците и със слушателите си и те ми доказаха, че има голяма
доза истина в твърдението на философа Артур Шопенхауер, че „рядко мислим
за това, което имаме, и непрекъснато за онова, което ни липсва“.
Първият експеримент е едно простичко упражнение - просто да се
обясни, но нс и да се направи. А именно: през следващите двадесет и четири
часа учениците ми да нс се оплакват от нищо. Обикновено веднага следваше -
къде на шега, къде на истина - оплакване от трудността на задачата. След това
уточнявахме някои подробности. Предложих им да не прекратяват ек-
сперимента, ако през първия час от него не издържат и изхленчат за нещо
(защото в повечето случаи точно така и ставаше). А ако не са в състояние да
изкарат двадесет и четири часа, без да сс оплакват, то поне да отбележат с
колко най-малко оплаквания могат да минат. Предложих им да си носят лист
хартия, на който да слагат знак всеки път, когато са се оплакали, и всеки път,
когато са успели да се въздържат.
На следващия ден обсъждахме в клас резултатите от експеримента.
Приканвах учениците си да отгатнат колко от тях са успели да изкарат
денонощието, без да се оплачат нито веднъж. Всички записваха
предполагаемата бройка - аз също. При клас от тридесет души, техните
догадки обикновено се движеха между шест и дванадесет издържали на
„изпитанието“. Моята беше винаги твърдо нула. И винаги се оказвах прав,
защото имах предимството да знам какви са били резултатите при предишните
ми експерименти. Трябваше да минат цели двадесет и три години, преди за
първи път най-сетне да срещна студент, който успя да издържи едно
денонощие, без да изхленчи нито веднъж. По приблизителна преценка, досега
съм отправил това предизвикателство към седем хиляди души от всякакви
възрастови групи. В крайна сметка се оказа, че от всички тях само четирима
не са се оплакали нито веднъж през съответното денонощие.
Но най-хубавото на тези мои експерименти бяха дискусиите след тях.
Задавах два простички въпроса: „Каква беше целта на занятието?“ и „Какво
научихте, докато се опитвахте да го изпълните?“ Почти винаги отговорите и
на двата бяха единодушни. На първия въпрос ми се отговаряше горе-долу
така: „Искахте да ни покажете колко много хленчим.“ Правилно. На втория
въпрос обикновено ми отговаряха: „Научих, че всъщност нямам от какво чак
толкова да се оплаквам. Хленча за глупости.“ Отново правилно. Независимо
дали са се оплакали или са успели да се въздържат, преди да го направят,
хората неизменно си даваха сметка колко често хленчат и колко несъществени

7
4
са оплакванията им.
Но това беше само първата част от задачата им. Втората започваше
веднага след края на дискусията. Раздавах на учениците си по един лист
хартия, в горния край на който пишеше: „Благодарен съм за..Л Отдолу имаше
три колони. Първата бе озаглавена „Неща“. В нея учениците трябваше да
изредят всички онези материални неща, чисто притежание ги радва. Втората
се казваше „Хора“. В нея трябваше да изредят всички хора, които ценят и се
радват, че ги имат в живота си. Третата колона беше назована „Друго“. В нея
трябваше да изредят онези неща, за които са благодарни, че ги имат, и които
не попадат в първите две колони. Всеки път колоните „Неща“ и „Хора“ биваха
попълнени доста бързо; „Друго“ отнемаше малко повечко време. Обикновено
ми задаваха въпроси от рода на: „Какво имате предвид?“ и „Може ли да ни
дадете няколко примера?“ Аз обаче приканвах питащия той да сподели някои
свои идеи за „Друго“, за да помогне на съучениците си да започнат. Ето някои
„друго“, с които най-често се започваше: свобода, възможности, приятелство,
любов, интелигентност, способности, здраве, таланти, мир, вяра, Бог,
сигурност, учение, опит, красота, мило отношение, след което списъкът
продължаваше. След около двадесетина минути и трите колони бяха
попълнени.
Веднага след това започваше третата част от заниманието ни. От тях се
искаше през следващите двадесет и четири часа да прочетат по четири пъти
списъците си: след като се наобядват, след вечеря, преди да си легнат да спят
и на другата сутрин, преди да тръгнат за училище или за работа. Когато
влезеха в клас на следващия ден, аз ги питах дали сега се чувстват по-
различно, откол- кото вчера, след като се бяха опитвали да нс се оплакват.
Всъщност вече знаех отговора. Езикът на тялото им при влизане в клас бе зна-
чително по-различен - не само от предишния, но и от всички предходни дни.
Имаше много повече и по-широки усмивки, очите бяха по-отвореии, телата
по-живи. Магия? Не, оценяване на хубавите страни от живота. Благодарността
прави чудеса за душата. Достатъчно е да се запитаме в какво съсредоточаваме
вниманието си. Когато фокусът е към това, което е хубаво и добро, вместо към
лошото и грозното, животът значително се подобрява.
Сега, когато пиша всичко това, не съм сигурен дали успявам да уловя и
да предам истинския дух на тези експерименти. Ако ви го разказвам лично,
сигурно ще подскачам надолу-наго- ре, ще викам възторжено и ще ръкомахам
въодушевено - до такава степен ме екзалтира онова, което става през

7
5
четиридесет и осемте часа на експеримента. И днес се удивлявам - макар че го
правя вече над тридесет години - какъв огромен ефект има върху хората това
да им отвориш очите за всичко хубаво, което имат в живота си, и да им
покажеш защо могат да са благодарни. В действителност това е едното от
двете най-страхотни упражнения, които съм правил през цялата си кариера на
преподавател. (За второто ще стане дума в десета глава.)
Специално искам да отбележа каква огромна полза извличат възрастните
от тези простички упражнения. Първоначално използвах тази техника само
при ученици от различните класове на гимназията. Истината обаче е, че
възрастните хленчат много повече от децата. Ето защо роших да опитам какъв
ще е ефектът и при тях. Не забравяйте, че много от моите студенти в
университета бяха тридесет-чстиридесетгодишни. Ефектът при тях бе дори
още по-драматичен, отколкото при учениците. Вероятно, защото те много по-
дълго време бяха възприемали нещата от живота си като даденост. А в края на
курса превъзнасяха стойността на това упражнение така бурно, сякаш съм
открил смисъла на живота. Това е пресилено, естествено, но може би съм им
помогнал да открият нещо, което не само допринася за смисъла на живота, но
и го прави доста по-радостсн.
Ако бъде практикувана редовно, благодарността се превръща в навик. И
това е най-добрият навик, който бихме могли да си създадем, защото да бъдеш
благодарен, е възможно най-здра- вословното отношение към живота. А
благодарността е нс само навик, но и мисловна нагласа. Да си способен да
оценяваш това, което имаш, е един от ключовете за постигане на удовлетворе-
ние и щастие в живота. Истинската радост от живота започва именно с това да
си благодарен за него. Може би затова Библията ни казва, че трябва да
започваме молитвите си с отправяне на благодарност, а не на искания.
Не е ли ужасно, че Денят на благодарността е само веднъж годишно?
Един-единствен ден, когато всички сме приканени да поспрем в забързаното
си ежедневие, да си помислим за всички хубави неща, които имаме в живота
си, да се съберем и да празнуваме с близките си хора. Но това пък изобщо не
означава, чс не можем да сме благодарни всеки ден от годината! Не е нужно
да обявяваме деня за празник и да ядем пуйка, за да сс сетим да бъдем
благодарни за всичко хубаво, което имаме. Мислите ли, чс животът ви няма да
се промени към по-добро, ако и вие имате такъв списък от три колони и го
четете по четири пъти на ден? Убеден съм, че ще се промени и има един
много лесен начин да се убедите, че съм прав. Ще ви отнеме двадесетина

7
6
минути да попълните трите колони, а после по няколко минути на ден, за да ги
препрочитате.
Ще има ефект, обещавам ви. И това е великолепно начално средство,
което ще ви помогне да се научите да бъдете по-бла- годарни. И както всички
останали мисли и действия, които се повтарят често, благодарността скоро ще
се превърне във ваш начин на живот. Но трябва самите вие да решите да
изберете тази мисловна нагласа и да я превърнете в свой навик.

ОЦЕНЯВАЙТЕ ОНОВА, КОЕТО ИМАТЕ

Бенджамин Франклин казва, че човек никога не оценява по достойнство

водата, докато изворът не пресъхне. Това е валидно и за всичко друго в
живота ни. Много е лесно да започнем да приемаме хората или нещата от
живота - било то житейско положение или материално притежание - както и
свободата си за нещо подразбиращо се особено ако винаги сме ги имали. По-
някога обаче липсата на някое от тях или лишенията могат да бъдат велик
учител. Когато самолетът на Еди Рикънбейкър - прочутият пилот от Първата
световна война - бил свален, той прекарал двадесет и един дни на малката си
спасителна лодка в Тихия океан, носен от вълните, безнадеждно изгубен,
измъчван от глад и жажда. Оцелял въпреки всичко, а когато по-късно го по-
питали какво е научил от премеждието си, той отговорил: „Най- великият
урок, който научих, е чс, ако имаш достатъчно вода и храна, никога и от нищо
друго нс бива да се оплакваш.“ За съжаление, всички ние непрекъснато
хленчим и се оплакваме по повод на какви ли нс дреболии, които други хора
биха били щастливи да имат. И това също може да се превърне в житейски на-
вик. Всеки от нас познава поне двама-трима вечно недоволни „оплаквачи“. Нс
е особено приятно да си край такива хора, нали?
В моята сфера на дейност има групи от гимназисти и коле- жани, които
всяка година отиват в Мексико, за да помагат за построяването на малки къщи
за бедните. И всички те се връщат обогатени е нови възприятия и възгледи за
живота. Там те виждат колко тежко е съществуването на мексиканските
селяни, лишени от всички онези неща, които ние смятаме за жизненоне-
обходими и подразбиращи се. Но също така виждат колко благодарни и
радостни са онези хора за малкото, което имат. Учениците се връщат у дома
си облагородени от чувството, че са помогнали на хора с по-тежка от тяхната
съдба. Но пък същите тези хора са им помогнали да започнат да ценят повече

7
7
и да са благодарни за всичко онова, което имат.
За съжаление, трябва да изпитаме на гърба си житейските трудности на
хората в други краища на света, за да можем наистина да разберем и да
оценим колко благосклонна е към нас съдбата. Тъжно е, че сякаш всички сме
обръгнали на тъжните кадри с гладуващи хора по света пък и у нас, които ни
показват по телевизията. Като че нс осъзнаваме чуждото нещастие, до- като нс
се сблъскаме лично с него. Преди няколко години двамата със съпругата ми
Синтия посетихме Китай. Пътувахме четири часа с автобус от Хонконг до
Кантон, голям град в южната част на страната. Бях гледал много снимки и
документални филми за Китай, но този личен сблъсък с тамошната действи-
телност ме разтърси дълбоко. Когато записвах впечатленията в дневника си,
бях толкова потресен, че трудно намирах думи да се изразя. Най-сетне избрах
две, в които сякаш бе закодирано всичко: „немислимо“ и „безнадеждност“. В
продължение на стотини километри от двете страни на пътя виждах такава
безподобна мизерия, че умът ми нс я побираше. Независимо колко често ни се
казва нещо или колко много снимки виждаме, едва когато се сблъскаме лично
с него и го изпитаме на гърба си, разбираме за какво става дума. Това ме
накара да се замисля за моето упражнение „не на оплакването“ и да напиша в
дневника си следното: „Бих искал след нас да се движат още няколко ав-
тобуса, в които да са моите ученици - и децата, и възрастните. Бих искал и те
да можеха да видят всичко това. И тогава нямаше да има нужда да им казвам
каквото и да било, за да започнат да оценяват това, което имат. Сигурен съм,
че после ще се приберат по домовете си, изпълнени с повече благодарност към
съдбата, отколкото са изпитвали когато и да било преди. И съм убеден, че
след това изживяване никой от тях няма да се затрудни да изкара един ден, без
да се оплаква и хленчи.“
Някои от моите колеги преподаватели са работили година или дори
повече като доброволци към Корпуса на мира или като мисионери в
бедстващи и неразвити страни по света. Всички те, без изключение, споделят,
че там са усвоили най-ценните уроци през живота си. Познали са радостта да
даваш, вместо да получаваш. И са се научили да ценят изобилието от добри и
хубави неща и изживявания в собствения си живот. В някои страни е задължи-
телно всички млади хора да прекарат известно време в казармата. На мен ми
се ще в нашата страна да е задължително всички млади хора да прекарват
поне по една година в служба на другите. Едва ли има по-подходящ начин за
навлизане в зрелостта! Безценен метод да се научим да ценим това, което
имаме!

7
8
 МИСЛИ И ВИНАГИ БЛАГОДАРИ

В много църкви в Англия от времето на Кромусл в каменните стени има

гравирани две думи: Мисли и Благодари. Бих искал тези две думи да са
навсякъде край нас - в домовете ни. в колите ни, в училищата, на работното ни
място - за да ни го напомнят непрекъснато. Може би те ще ни помогнат да се
замислим, да оценим и да сме благодарни за това, което имаме. Именно на
това бе посветена първата част от тази глава: Мисли за това, което имаш, и
развий в себе си благодарността като начин на мислене.
Сега ще поговорим за втората дума: Благодари. Настоятелно ви приканвам
да мислите често за онова, което имате в живота си, и също така горещо ви
приканвам да използвате вълшебната думичка „благодаря“ при всеки удобен
случай. Не само аз съм на мнение, че изказването на благодарност към
другите е едно отмиращо изкуство. Независимо дали се дължи на всеобщия
упадък на добрите маниери или на ширещото се сред все повече хора
убеждение, че другите са им длъжни за нещо, но напоследък все по-рядко
чуваме тази вълшебна думичка „благодаря“. Жалко, защото изказването на
благодарност, а чрез нея и показването, чс цениш другия човек, е възможно
най-висшият израз на уважение и внимателно отношение - а оттук и най-си-
гурният път за изграждане на здрави и изпълнени със смисъл и
удовлетворение междуличностни връзки. Уилям Джеймс казва: „Нан-
съкровсният принцип, заложен дълбоко в човешката природа, е горещото
желание да бъдеш оценен.“ А да утолиш тази същностна потребност на
другите хора е не само лесно, но и безкрайно възнаграждаващо.
Сред най-ценните неща, с които ни дарява съдбата, може би най-голяма
стойност имат онези скъпи на сърцето ни хора, обогатяващи живота пи всеки
ден от пребиваването ни на този свят. Всеки от нас познава хора, които са
способни да повдигнат духа ни, да ни учат на добри и полезни неща, да
извлекат най-доброто от нас самите или просто да ни карат да се чувстваме
по-ведри и щастливи. Именно заради тези хора ние се стараем повече,
работим по-добре, живеем по-пълноценно. Очевидно е, че ги ценим искрено и
дълбоко. Но дали им го казваме? Дали им благодарим, че ги има в живота ни?
Ако трябва да направите списък на хората, които цените най- много,
нима ще ви е трудно да го направите? И дали ще ви затрудни да напишете
срещу всяко име защо именно цените съответния човек? Едва ли. Но сто и
един по-труден въпрос. Можете ли да запишете срещу всяко име от вашия

7
9
списък кога за последен път сте казали на съответния човек колко много го
цените и защо? Опитайте. Вероятно първоначално ще се чувствате неудобно и
няма да знаете как да изразите чувствата си. Всички ние разполагаме с доста
обширен запас от думи, за да хленчим и даваме воля на гнева си, но езикът ни
сякаш се връзва, когато трябва да изразим обич и благодарност. Това е така,
защото хлен- ченсто и гнева сме ги практикували много повече пъти. Но ако
успеем да преодолеем неудобството си, ще накараме двама души да се
почувстват изключително добре: човека, на когото благодарим, и нас самите.
Двойно печеливша ситуация.
Едно е да ценим хората. И съвсем друго - да им благодарим. Забелязали
ли сте, че обикновено казваме добри неща за някого само в негово отсъствие?
Но защо ги казваме на други хора? Защо не ги кажем направо на човека,
когото ценим? Защо да пилеем напразно чувствата си на благодарност?
Когато някой почине, изведнъж се оказва, че всеки има да каже по нещо добро
за него. Често съм се питал колко ли от тези мили думи е чул човекът
приживе? Защо не отделяме време да изразим нашата оценка и признателност,
преди да е станало късно? Трябва ли някой да умре, за да си дадем сметка
колко специален е бил този човек за нас? Необходимо е много, много по-често
да казваме „благодаря, че те има в живота ми“ на хората, които ценим и
обичаме.
Но също толкова необходимо е да развием в себе си и навика да
благодарим на хората извън кръга на нашите близки и приятели. Мъчно ми
става, като гледам какво отношение имат някои хора към служителите по
бензиностанциите, магазините и хотелите. Те си изкарват с честен труд
прехраната и се грижат за нас и нашето удобство, а някои от клиентите им
често се държат към тях така, сякаш тези хора нямат чувства и човешко
достойнство. А колко простичко е да кажеш „благодаря“. За секунда,
изразявайки благодарността си, можем да накараме някого да се чувства цял
ден щастлив. Защото всички хора изпитват съкровена потребност да бъдат
признати и оценени.
Но също така вярвам, че всички ние изпитваме потребност ида изразяваме
нашата признателност към другите. Моята майка - може би най-признателният
и благодарен човек на света - ме научи, че ако нс бъде изразена,
благодарността е нереална и всъщност нс съществува. Това беше един от най-
ранните и най- ценните уроци, които научих, докато растях. Тя не ми го
преподаваше с думи, а с дела. Нс мисля, че през живота си мама е подминала
дори една само възможност да изрази своята признателност към някого. Тя го

8
0
казва лично на хората, обажда им се по телефона или им пише специално, за
да им благодари и да изрази своята признателност за едно или друго, което са
направили. Тя пише дори на мен благодарствени писъмца! На мама й се носи
славата на изключително мила и внимателна жена. Една от основните
причини за това е, че тя е овладяла изкуството да казва „благодаря“. Така
винаги кара другите хора да се чувстват признати и оценени.
Да си признателен и да казваш „благодаря“ са двата безценни по своята
стойност навика на онези от нас, които са открили какво означава да имаш
истински успех в живота. Да се научиш да цениш хората и да им изказваш
своята признателност е една от най-значимите стъпки към личностното
удовлетворение и щастие.

ПЕТ НЕЩА, ЗА КОИТО ДА СМЕ БЛАГОДАРНИ

Учейки хората, че благодарността е начин на мислене и навик, аз искам да

им помогна да започнат да осъзнават и да оценяват нещата, които имат в
живота си. В същото време винаги ми е любопитно да узная за какво изпитват
най-голяма признателност, след като размислят над тези въпроси и направят
упражненията. Ето защо в края на заниманията ги моля да изброят своите
„Топ 5“ причини да бъдат благодарни. И ми направи впечатление, че и
младите хора, и възрастните са единодушни по отношение на нещата, които
ги изпълват с признателност. Въпреки че в списъците фигурират и други
причини за благодарност, ето кои са петте най-важни:

1. Специалните хора в живота ни

2. Свободата на избор
3. Неограничената възможност за развитие
4. Образованието и учението
5. Общото изобилие и качеството на живот

Доста добре! И чудесно начало, за да започнем да ставаме по-

признателни и по-благодарни на живота.

8
1
Въпросът не е в това колко имаме, а на колко се радваме...

Чарлз Спърджън

8
2
 Осма глава

ДОБРИТЕ ХОРА ГРАДЯТ

ЖИВОТА СИ ВЪЗ ОСНОВА НА
ВЗАИМНОТО УВАЖЕНИЕ

Отнасяйте се е хората точно така, както искате те да се отнасят с

вас.

Евангелие от Матей 7:12

ПОЧИТ КЪМ ЖИВОТА

Един от най-великите хора, живели някога на света, ни е завещал

едно от най-великите послания, отправяни към човечеството. Неговото
име е Алберт Швайцер, а посланието е неговата философия: „Почит към
живота“. За жалост, Швайцер не е толкова известен, колкото би трябвало
да бъде. А неговото място несъмнено е до Сократ, Буда, Линкълн, Ганди
и Майка Тс- реза. В действителност той е бил Майка Тсрсза на своето
време (1875-1965). И също като нея е удостоен с Нобелова награда за
заслуги към човечеството. Алберт Швайцер е бил философ, музикант,
лекар, мисионер и теолог.
Едно от нещата, които Швайцер се е опитвал да постигне години
наред, е създаването на философия, отразяваща същината и смисъла на
живота. В своята автобиография той разказва как през 1915 година
предприел с малко параходче бавно и трудно пътуване нагоре по една
река в Африка: „Късно на третия ден, точно когато на залез слънце се
опитвахме да си пробием път през стадо навлезли в реката хипопотами, в
ума ми най-неочак- вано и незнайно откъде проблесна една фраза: „Почит

8
3
 към живота“. На следващия ден, все така на параходчето и насаме с
мислите си, той пояснява тази фраза: „Това означава, че самият живот е
свещен и наш дълг е да благоговеем пред него и да го почитаме.“
Швайцер смята, че твърде много хора минават през живота, без нито за
миг да се замислят за неговия смисъл и стойност. Той определя живота
като безценен дар, който трябва да бъде утвърждаван и уважаван. Само
така - пише Швайцер - можем да постигнем истинската му стойност.
Въз основа на написаното от самия Швайцер и от изследователите на
неговото дело, почитта към живота може да бъде изразена накратко като
дълбока обич и признателност по отношение на:

• Самия живот
• Бог и духовната природа на човешкия род
• Другите хора и желанието да им служиш
• Всички живи същества
• Красотата в живата и неживата природа
• Тайнствата на живота, които никога няма да разберем
• Честността и почтеността във всяко нещо

Философията на Швайцер - неговата дълбока почит към живота - е

основата, върху която истински добрите хора градят живота си. Те приемат и
почитат живота като наистина безценен дар, ценят света и другите хора, с
които го делят. Швайцер казва, че колкото по-голяма е тази почит, толкова
„...животът става по-богат, по-красив и по-щастлив. Превръща се от безлично
съществуване в истинско и пълноценно живеене .“

ЧЕТИРИТЕ СТЪЛБА НА УВАЖЕНИЕТО

Преди да видим кои са тези четири стълба, бих искал да напомня на

моите читатели нещо, което казах във въведението.
Повечето от нещата, изложени в тази книга, не са новост. Уважението също е
старо като самия живот. Но не само аз, а и много други хора, забелязваме, чс
през последните двадесетина години уважението изчезва от нашето

8
4
общество. Според социолозите това сс дължи на факта, чс всички ние сме се
затворили прекадено много в себе си. Станали сме твърде сгоцентрични,
интересува пи само как да уредим собствения си живот. Нямаме време да
отдаваме на другите внимание и уважение - нещо, което навремето сс е
смятало за подразбиращо сс, докато днес е вече изключение. И все пак,
уважението все още е пай-голя- мата ценност, която би могло да притежава
човешкото същество. И то винаги ще бъде главният източник, от който
извират всички добри и хубави неща в живота.
В предишната глава казах, чс да бъдем благодарни е едно, а да
изразяваме благодарността си е съвсем друго нещо. При уважението не
съществува подобно различие. Засвидетелстването на уважение е
единственото доказателство, чс то съществува. Откакто свят светува най-
успслите хора в живота показват почитта си към живота по четири начина.
Именно това са и четирите стълба на уважението.

/. Добри маниери

Лишено от добрите маниери, човешкото общество става нетърпимо и

невъзможно.

Джордж Бърнард Шоу

Независимо как ще ги наречете - любезност, уважение, учтивост, мило

отношение, внимание, етикет, съобразяване, изтънченост и тъй нататък. -
нашите маниери, това сме ние. Хората ще си съставят мнение за нас
съобразно начина, по който се държим е околните. А начинът, по който се
отнасяме към другите хора, винаги ще е ключов фактор, определящ доколко
ще успеем в живота си. В своята прочута книга „В търсене на
съвършенството“ Том Питьр и Робърт Уейтърман пишат: „Отнасяйте се към
околните като към възрастни хора. Отнасяйте се към тях като към партньори.
Отнасяйте се към тях достойно; отнасяйте се към тях с уважение.“ Този
велик съвет за деловите взаимоотношения е също толкова велик съвет и за
ежедневния живот. Няма случай в човешката история някой да е сбъркал,

8
5
като е бил учтив.
В началото на XVIII век британският държавник Едмънд Бърк казва:
„Добрите маниери имат по-голямо значение, откол- кото законите.“ Или с
други думи, ако всички ние проявявахме уважение и се съобразявахме с
околните, нямаше да имаме нужда от закони, които да регулират
поведението ни. Животът е много по-добър, когато се отнасяме с уважение
едни към други. А сто и един по-скорошен коментар относно маниерите.
През 1984 година експертът по връзки с обществеността Хенри Роджърс
казва: „Ако добрите маниери бяха животно, то щеше да е в книгата на
застрашените от изчезване видове.“
За жалост, в тези думи на Роджърс има голяма доза твърде тъжна
истина. Той споделя, че е поразен от факта, че все повече хора изглежда не
разбират колко е важно да се отнасяме към околните с уважение: „Просто
умът ми не го побира как хората не си дават сметка, чс добрите маниери са
един от най-значимите ключове към успеха.“ Тъжната истина е, че през
последните години действително се забелязва всеобщ упадък на добрите
маниери. И то не само при децата и младежите, но и при възрастните. Някак
неусетно се възцари модата на грубото държание и да бъдеш „жесток“
(според популярния тийнейджърски жаргон) се превърна в нещо по-важно от
това да бъдеш учтив и внимателен. Независимо дали ни харесва или нс, и
независимо дали го заявяваме открито (като тийнейджърите) или нс, всички
ние сс опитваме да впечатлим околните с държанието си. Но това, което
мнозина нс осъзнават, е, чс най-сигурният начин да направим добро
впечатление на другите хора е, като се отнасяме към тях така, както бихме
искали те да сс отнасят към нас: дос

8
6
 тойно и с уважение. Светът те бъде едно по-добро
място за живеене и пие ще бъдем по-добри и успяващи
хора, ако имаме добри маниери.

2, Език

Думите на човека винаги изразяват съкровената му същност.

Евангелие от Лука 6:45

Буквално невъзможно е да прикрием своята същност. Думите

неизменно разкриват и това, което е в сърцето ни, и това, което е в ума ни.
Въпреки че не винаги го осъзнаваме, но ние казваме по нещо за себе си
всеки път, щом си отворим устата. Преди хиляди години мъдрецът
Соломон е казал, че от устата на умните хора излизат само учтиви думи,
докато глупаците стават жертва на собствения си език. И всички ние ще
постъпим мъдро, ако се вслушаме по-внимателно в онова, което
собствените пи думи разкриват за нашата съкровена същност.
Когато водех курсове по междуличностна комуникация - било в
гимназиите, било в колежите - правех с учениците си едно простичко
упражнение, което обаче им оказваше силно въздействие. Исках от
групата да изреди различни видове словесно общуване, като ги раздели на
две категории - позитивни и негативни. Обикновено списъкът изглеждаше
така:

Позитивни Негативни
Похвала Унижения Ругатни /
псувни Хаплив
Искрени комплименти сарказъм
Насърчение Оскърбления
Благодарност Присмех
Оплаквания
Истина / искреност Вяра / доверие
Клюки / слухове
Симпатия

8
7
 Хумор / да сс смеете заедно Викове
Съвет / насока Лицемерно ласкателство
Споделяне на добри новини Расови и сексуални обиди
Поздравления Лъжи / манипулиране
Подкрепа Обвинения
После задавах на учениците си въпроса: ..Кое чувате по-често?“ За
жалост, отговорът винаги беше един и същ при всяка група, на която съм
преподавал. Неизменно сс оказваше, че хората чуват по-често негативни,
отколкото позитивни изрази. Повечето от учениците ми признаваха, че и от
тяхната уста излизат повече негативни, отколкото позитивни изрази. Защо
ли? Поради същата причина, поради която по-често хленчим и се оплакваме,
отколкото благодарим и изказваме признателност и обич. Фокусираме
вниманието си върху лошата и грозната страна на живота.
На мен самия ми бе необходимо дълго време, за да осъзная значението
на учтивия език. Когато започнах да работя върху подобряването на
собственото си словесно общуване, започнах и да забелязвам, че хората, от
които най-много сс възхищавах, неизменно използват позитивен и приятен
език. Добрите хора са чувствителни и тактични и затова подбират
внимателно думите си. Това, което излиза от устата ни, действително разкри-
ва съкровената ни същност.

3. Зачитане на правилата

Когато ние, като отделни индивиди, се подчиняваме на законите,

които ни наставляват да постъпваме по един или друг начин с оглед на
благото на общността като цяло, с това косвено помагаме да се увеличава
щастието на всички човешки същества.

Аристотел

Представете си за момент какво би представлявал един футболен мач, ако

сс играете без правила. Пълен хаос, нали? Лудница. Или дори нещо още по-
лошо - ако имаше правила, към които обаче сс придържа само единият
отбор? Как ще се чувствате, ако вашият отбор следва правилата, а
противниковият не ги зачита? Дали нямаше да бъдете обзети от чувство за

8
8
несправедливост? Нямаше ли да се чувствате измамени? Повече от сигурно.
Правилата и законите са създадени, за да има „честна игра“. Та нали без тях
обществото ни щеше да затъне в хаос? Преди няколко години водих курс за
служители от американското правителство и в учебника, който използвах,
правилата и законите бяха определени като „регулатори на човешките взаи-
моотношения“. Това наистина е единствената причина за съществуването им
- да ни помагат да бъдем по-внимателни едни към други.
След презентация, която направих преди години, една жена се обърна
към мен: „Допадна ми всичко, което казахте, освен частта за правилата.“
Попитах я какви възражения има. Тя ми отговори, чс имаме прекалено много
правила и чс повечето от тях са рестриктивни, тоест забранителни и
ограничаващи свободата на личността. И добави, чс те нямат нищо общо с
постигането на успех в живота. Тогава я попитах дали, ако двамата с нея сме
противници в тенис двубой, тя не би искала аз да спазвам правилата на
играта. И дали, като си повери парите на банката, не иска банковите
служители да спазват законите за банковото дело. И дали, като кара колата
си, нс иска другите шофьори да спазват закона за движението по пътищата. С
всички тези въпроси исках да подчертая, че, подчинявайки сс на правилата и
законите на обществото, ние всъщност показваме зачитане и уважение към
правата на другите хора. А това е форма на почтеност. Как наричаме онези,
които не играят според правилата? Лъжци, измамници, крадци, престъпници.
Често чувам хората да казват: „Правилата са създадени, за да бъдат
нарушавани“ и „Всеки го прави“. С риск да ме сметнс- те за педант или за
„прекален светец“, ще ви кажа, че лично аз не съм съгласен с тези две
популярни забележки. Правилата нс са създадени, за да бъдат нарушавани -
те са създадени, за да бъдат зачитани. И не „всеки“ ги нарушава - просто за
онези, които го правят, се говори и пише повече. Смисълът не е в това
доколко безнаказано можем да нарушаваме правилата, а в грижата и
вниманието, които засвидетелстваме към другите хора. Зачитането на
правилата означава, че искаме да играем честно. А когато го правим,
животът става много по-прост и по-спокоен. И най-сетне, спазването на
правилата е тясно свързано с успеха. Защото в живота успяват истински
именно онези хора, които проявяват уважение към всички негови аспекти.

4. Зачитане на различията

8
9
 Истината никога не може да бъде изяснена, ако всеки от нас е убеден,
че именно той е център на вселената.

Томас Мертън

Преди време чух една проповед относно опасностите, произтичащи от

критикарското отношение спрямо другите. И това имаше дълбок смисъл не
само от духовна, но и от психологическа гледна точка. И да си призная,
изпитах доста силно чувство за вина, когато започнах да си припомням колко
често съм бил критичен по отношение на други хора в различни моменти от
живота си. А после, когато се запитах дали и понастоящем го правя,
чувството ми за вина стана дори още по-остро, защото отговорът беше
категорично ДА. Истината е, че повечето хора действително имат проблем с
критикарстването. След като чух въпросната проповед, започнах да питам
едва ли не всеки срещнат - с течение на времето зададох въпроса си буквално
на стотици хора на различна възраст и от различни социални групи - дали
страда от критикарското си отношение към другите и дали сс опитва да сс
пребори е него. Без нито едно изключение, всички те признаваха, чс имат
такъв проблем и сс опитват да го преодолеят. Най-мъдрите по отношение на
междуличностните връзки споделяха, че вече не критикарстват толкова често
и много, колкото са го правили преди, но признаваха, че вее още им е трудно
да сс отърсят напълно от този свой навик.
Донякъде сс поуспокоих, като разбрах, че не само аз страдам от това
„заболяване“, но това не оправяше нещата. Помня, чс някъде по това време
прочетох, че именно критикарстването било един от лошите навици, от които
Бенджамин Франклин успял да се отърси посредством своя прочут
експеримент по са- моусъвършенстване. Той дал тържествен обет на самия
себе си, че ще започне да търси само доброто в хората, вместо да гледа къде
грешат и какви недостатъци имат. Обещал си, че занапред няма да
критикарства, а ще казва на хората само добри думи и позитивни неща. В
автобиографията си Франклин споделя, че тази промяна се отразила
изключително благоприятно върху живота му. По този начин той развил в
себе си едно по-пози- тивно гледище за хората, като същевременно подобрил
невероятно много взаимоотношенията си с тях. Франклин смята, че голяма
част от успеха му като дипломат се дължи именно на тези нови нагласа па
мисълта и навика, който развил в себе си.

9
0
 Защо повечето хора критикуват другите? Отговорът е прост, но не
особено приятен: защото всички ние сме себични. Интересуваме се
единствено от самите себе си и често допускаме грешката да смесваме
реалността с нашата собствена ограничена представа за нея. Повечето пъти,
когато критикуваме другите, то е, защото те правят нещата по различен от
нашия начин. В действителност ние сякаш им казваме: „Ти не си добър,
защото не си като мен.“ Чувал съм хора буквално да сс обсипват взаимно с
обиди и ругатни, обсъждайки такива незначителни неща като рокгрупи и
спортни отбори например. „Как изобщо е възможно да харесваш тези
боклуци?“, си подхвърлят и двете страни в спора. Или с други думи: „Само
това, което аз харесвам, е добро и стойностно.“
Преодоляването на себичността и на тесногръдия поглед към живота е
белег за истинско личностно израстване и постигане на зрялост и мъдрост.
Успеем ли да го постигнем, започваме да възприемаме по-пълноценно и
другите хора, и света като цяло. Независимо дали става дума за вяра,
политически убеждения, възраст, раса, култура, предпочитано прекарване па
свободното време или начин на живот, необходимо е да осъзнаем, чс всички
ние имаме помежду си две общи неща: всички човешки същества са продукт
на своите гени и на своя житейски опит. Ничий живот не е „правилният“.
Колкото повече сс научаваме да ценим различията помежду си и
уникалността на всеки, толкова повече развиваме своята почит към живота.

УВАЖЕНИЕТО ВЪЗНАГРАЖДАВА

Като малки сме чули за първи път думата „уважение“ придружена от

„трябва да...“. Учили са ни да имаме добри маниери, да бъдем честни и
справедливи, да уважаваме другите и особено по-възрастните хора. И ние
сме го правили (или поне сме се стараели да го правим). Защо? Или защото
така ни е било наредено, или защото може да бъдем напляскани, ако нс го
правим. Тоест уважението към другите е било нещо, което сме били
принудени да проявяваме.
Сега обаче искам да привлека вниманието ви нс към ужасните неща,
които евентуално биха ви сполетели, ако нс проявявате уважение, а към
всички онези „награди“, съпътстващи уважителното отношение към другите
хора. Ето само някои от нещата, с които ще бъдем възнаградени, ако се

9
1
отнасяме към другите така, както бихме искали те да сс отнасят към нас:

• Развиваме ефективни умения и навици за междуличностно общуване

и социален живот.
• Караме другите хора да се чувстват добре.
• Спечелваме си уважението на другите хора.

• Изграждаме добри взаимоотношения и щастливи връзки.

• Другите хора се отнасят по-добре към нас.
• Подобряваме значително самочувствието си.
• Изграждаме си солидна репутация.

Една прочута фраза от Библията ни напомня, че „жънем, каквото сме

посели“. Уважението дава щедри плодове в живота ни повече от всичко
друго. Това, което сме дали, ни се възвръща стократно. „Златното правило“ -
отнасяй се към другите така, както искаш те да се отнасят към теб - и днес
все още е златно. В действителност това е възможно най-добрият съвет за
успешни междуличностни взаимоотношения, който бихме могли да получим.
Добрите хора градят живота си въз основа на взаимното уважение.

Наградите, които ще получим от живота, винаги ще бъдат

правопропорционални на нашата почит и уважение към другите хора.

Ърл Найтингейл

9
2
 Девета глава

ПОЧТЕНОСТТА ВСЕ ОЩЕ Е

НАЙ-ДОБРАТА ПОЛИТИКА

Почтеността е най-добрата политика в международните отношения, в

междуличностните връзки, в работата, бизнеса, образованието, семейството и
при контрола на престъпността, защото истината е единственият ефективен
подход и единствената основа за изграждане на стабилни и дълготрайни
взаимоотношения.

Рамзи Кларк

УВАЖЕНИЕ В НАЙ-ВИСШАТА МУ ФОРМА

Това е най-важната глава от цялата книга. Може да направите много от

нещата, които ви предлагам - да имате позитивна нагласа на ума и позитивно
отношение към света, да си създа- дете добри навици, да сс смеете повече, да
бъдете признателни и благодарни, да си поставяте благородни цели, да сс самомо-
тивиратс, да работите усилено, да сте самодисциплинирани, да използвате мъдро
времето си и тъй нататък, - но никога няма да постигнете истински успех в живота,
ако всичко, което правите, не е подплатено с честност и почтеност. Никога няма да
познаете душевния покой и да сс радвате на добро самочувствие и лична човешка
стойност, ако искреността не е дълбоко залегнала във вашия характер. И дори да
не сте научили нищо друго от моята книга, аз от все сърце желая и горещо сс моля
да разберете следната велика истина: почтеността винаги е била, е и ще бъде
възможно най-добрата политика.
В никакъв случай нс бих искал да ви звуча като някой от онези
проповедници на „огъня и катрана“ от ерата на пуританство- то, които ни
заплашват, че ще горим вечно в ада, ако изречем някоя лъжа. Но бих искал да ви
убедя, с целия плам на душата си, че почтеността е най-съществената съставка

9
3
 на истинския успех. В предишната глава казах, че взаимното уважение е основа-
та, върху която добрите хора градят живота си. Почтеността е крайъгълният
камък, първият и най-незаменимият елемент от тази основа. Почтеността е
уважение в пай-висшата му форма.
Защо съм толкова пристрастен към почтеността ли? Защото на мен самия
ми бе необходимо прекадено дълго време, за да осъзная, че именно почтеността
бе онази липсваща частица, която все ми сс изплъзваше при моето търсене на
успех в живота и личностно удовлетворение. Имах повечето от останалите
частици, но не и тази, от която зависеше ефективността на всички тях. Нс бях
маниакален лъжец, не бях измамник, нито крадец - просто не бях честен в
абсолютно всичко. Както и много други хора, и аз следвах прословутото „всеки
го прави“. Така че и аз също го правех. По някакъв начин ми се струваше, че е
напълно в реда на нещата човек да е мъничко нечестен. Но пак така като
останалите хора, и аз също сс самозаблуждавах. Бавно и мъчително стигнах до
откритието, че няма такова нещо като да бъдеш „мъничко нечестен“. И тогава
взех напълно съзнателното решение да правя всичко по силите си, за да бъда
абсолютно честен и почтен във всичко. Този избор промени живота ми - ще ми
се да го бях направил много по-рано. Но поне имах пред себе си още години, за
да изживея пълноценно и да се насладя на почтения живот в цялото му
богатство и пълнота. Някои хора никога не го постигат. Ето защо, ако мога да
предам само едно на моите синове и на други млади хора, то ще е следното: Ако
наистина искате да успеете в живота помнете, че почтеността не само е най-
добрата, но и единствено възможната политика.
КАКВО ОЗНАЧАВА „ПОЧТЕНОСТ“

Разковничето на това да си или да станеш почтен човек е в разбирането на

смисъла на понятието „почтеност“ и неговата връзка с честността. Двете думи
често се използват като взаимозаменяеми, в действителност обаче „почтеност“ е
по-широко понятие. По отношение на човешката природа това означава да бъдеш
цялостна личност, да имаш „интегритет“ - дума с латински произход, производна
от „интегрален“ в смисъл на „цял, неразделен“, определяна в речниците като
„същностна характеристика на завършеността, пълнотата, целостта.“ Прите-
жаването на интегритет означава да бъдеш завършена, почтена личност - честен
човек с неизменно високи нравствени стандарти. Да живееш без интегритет, тоест
да не си почтен, означава, че не си цялостно, завършено, истинско човешко
същество. Не- почтсността разяжда и възпрепятства както личното ни развитие,

9
4
така и развитието на човешкото общество като цяло. Не- почтеността ни пречи да
разгърнем докрай своя потенциал за живот, изпълнен с душевен покой, чувство за
собствена стойност и себсуважсние, здрави и щастливи междуличностни връзки.
Швайцер пише, че не можем да изпитваме „почит към живота“, ако не сме си
изградили свой личен нравствен кодекс, същностна част на който да са
почтеността и честността във всичките ни взаимоотношения с другите хора. Той
казва, чс единствено след като развием в себе си подобен тип интегритет, ще
можем да се почувстваме „у дома си на този свят“ и да бъдем наистина пълно-
ценни в живота си. Според вижданията на Швайцер, почтеността е основният, най-
същностният елемент на личността на онези хора, които изпитват истинска почит
към живота.

ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА БЪДЕМ ПОЧТЕНИ

Един от най-почтенитс хора, които познавам, ми каза неотдавна: „Боря се да

бъда почтен всеки ден от живота си.“ Тази негова забележка ме изпълни
едновременно е изненада и любопитство, така чс подхванахме дълъг разговор на
тази тема. В резултат на него си дадох сметка, чс всички ние сме в разгара на една
вечна битка между правилното и грешното, между доброто и злото. Това са
житейски сили, които съществуват и са в про- тивоборство една е друга откакто
свят светува, така чс няма как да избегнем да не попаднем помежду им. Отредено
ни е да живеем насред тяхното бойно поле и ежедневно ни се налага да избираме
на чия страна да застанем.
За жалост, заобиколени сме е какви ли не форми на нспоч- теност. Л още по-
тъжното е това, че напоследък за нас е станало нещо като спорт да пробваме
доколко можем „да се измъкваме безнаказано“ е едно или друго „прегрешение“.
Днес умението „да свиеш някой номер“ често сс възприема като постижение -
нещо, за което си струва да сс хвалиш на всеослушание. И се смята, чс „да те
хванат в крачка“ е белег за пълната ти глупост или тотална липса на късмет.
„Всеки го прави“ е едновременно и боен вик, и оправдание за този тип поведение.
На всичкото отгоре, в негова подкрепа съществуват и куп филми и телевизионни
програми, които откровено възхваляват измамата и мошеничеството, като ги
въздигат в ранг на изящни изкуства. А като връх на всичко това, „спецовете“ на
рекламата ни бомбардират ежедневно е неприкрити послания, чс за да правим доб-
ро впечатление и да имаме успех, трябва да изглеждаме по друг начин, да бъдем

9
5
други, да се откажем от собствената си същност.
Има и още една причина, поради която на всички нас ни е толкова трудно да
бъдем почтени - почтеността изисква полагане на усилия; изисква повече време,
мисъл и енергия, отколкото сме готови да й отделяме. Ежедневно ни залива порой
от послания, че заслужаваме разни неща; чс трябва да ги получим на секундата; чс
има бърз и лесен начин да ги постигнем. Така че всички ние често избираме „по-
лекия път“ вместо интегри- тета. Ами да, защо да сс морим сами е домашното,
когато можем да го препишем от някой друг? Защо да спазваме всички правила
при някоя делова операция, когато е мъничко „натъкмя- ване“ на нещата тук и там
можем да приключим сделката по- бързо и да извлечем по-голяма печалба? Ние не
само възприемаме начина на мислене „всеки го прави“, но съобразно него си
изграждаме и една по-лека (и лековата) философия за живота. Дори без да го
съзнаваме, ставаме нравствено по-лсниви. Много по-лесно е да бъдеш непочтен. Е,
чудно ли е тогава, че на споменатия мой приятел, а и на всички нас ни е толкова
трудно да бъдем почтени?

ЦЕНАТА НА НЕПОЧТЕНОСТТА

Във въведението казах, че в тази книга става дума за доброто в хората и за

техния вроден потенциал да се радват на по- богат, по-щастлив и по-
удовлетворителен живот. И в отделните глави се опитвах да насочвам вниманието
по-скоро към позитивните резултати от правилното от нравствена и психологи-
ческа гледна точка поведение, отколкото към негативните последици от
противоположния тип постъпки. В този случай обаче смятам за по-необходимо и
по-полезно да разясня някои последици от погрешния тип поведение. Правя го,
защото имам чувството, че повечето хора не разбират колко вредна за тях самите е
непочтеността. В продължение на години и аз самият нс го разбирах, ето защо сега
ми се иска да споделя с вас какво научих на свой гръб относно силното
разрушително въздействие, което оказва собствената ни непочтеност върху нашия
живот.
Непочтеността, повече от всичко друго, ни пречи да сме такива хора, каквито
можем и искаме да бъдем. Тя е като раковото заболяване. Започва от нещо малко,
което обаче - ако навреме не го открием и не го изкореним напълно - бързо се
разраства, разпространява се, излиза извън контрол и в крайна сметка ни уни-
щожава. Да, аз наистина съм дълбоко убеден в разрушителното влияние на

9
6
непочтеността. Неведнъж съм виждал как тя се промъква подмолно и взема повече
жертви, отколкото което и да било друго смъртоносно заболяване, познато на
човешкия род.

Великият психолог и философ Уилям Джеймс казва, че ние сами

създаваме собствения си ад на този свят. Той смята, чс го правим „...като
обичайно изграждаме характерите си по погрешен начин.“ Луис Ендрюс -
съвременен психолог, работещ върху ученията на великите философи -
подкрепя това негово мнение. В своята книга, озаглавена с цитата от Шекспир
„И нека истинна бъде твоята същност“, той разяснява теорията си, че непоч-
теното поведение е в основата на повечето ни психически проблеми. Ендрюс
предлага „...да се вгледаме сериозно и задълбочено във взаимовръзката между
житейските си стойности и нашето здраве.“ Непочтеността е скъпо струващ
начин на мислене и поведение. Ето някои от нейните разрушителни ефекти.

Непочтеността е порочен кръг.

Една непочтена постъпка води към друга. Човек рядко из- лъгва, измамва
или открадва един-единствен път. Ако е спечелил нещо от непочтената си
постъпка, изкушението да го направи отново е почти неустоимо. Освен това
сс появява и потребността от „замитано на следите“, за което пък се налага
друга непочтена постъпка. И ако този процес продължава - както обикновено
става - непочтеността се превръща почти в начин на живот. Или с други думи,
в навик - възможно най-лошият от всички навици.

Непочтеността ни превръща в лицемери и манипулатори.

В прочутите си „Изповеди“, написани преди близо шестстотин години,
свети Августин споделя как се е издигал в социалната йерархия, мамейки и
манипулирайки хората. Един ден, до- като се готвел да изнесе реч с куп лъжи
в нея, той видял един просяк. Почудил се защо този изпаднал до крайна
мизерия човек е толкова ведър и щастлив, докато той самият, който имал
всичко, се чувства неудовлетворен и нещастен. Когато се размислил по
въпроса, свети Августин осъзнал, че това е така, защото бедният просяк е
такъв, какъвто е, непреднамерен, верен на себе си, докато той, прославеният и
богат учен, не е. Свети

9
7
Августин казва, че тази среща му помогнала да осъзнае колко „безкрайно
опорочен4* е станал в резултат на постоянното си лицемерие. Ако прекалено дълго
играем някаква роля, неусетно потъваме в нея и изгубваме истинската си човешка
същност.

Непочтеността рано или късно ни „вкарва в капана“.

Дълбоко съм убеден, че никога не можем „да сс измъкваме безнаказано“ от
непочтените си постъпки, макар често да си въобразяваме, че сме в състояние да го
направим. Възможно с на няколко пъти и да ни се размине, но рано или късно, по
един или друг начин, неизменно ни се налага да заплатим цената за своята
непочтеност. Според една древна китайска мъдрост животът винаги си намира
начин да уравновеси нещата, а’ и в днешно време казваме „каквото повикало,
такова се обадило“. Така е наистина. Непочтеността е хлъзгав и мрачен път, който
води в задънена улица, а често и към смърт. На някои хора просто им отнема по-
дълго време, отколкото на други, за да осъзнаят накъде вървят.

Н епочтеността не може да бъде прикрита.

Нима не е истина, че обикновено „си знаем“, когато някой ни лъже? Лъжците
и измамниците сами се издават. Те говорят едно, но телата им разкриват съвсем
друго. И ние подсъзнателно улавяме сигналите от езика на тялото. Същото е и
когато ние лъжем и мамим. Другите хора разчитат нашия език на тялото. Така че
всъщност заблуждаваме единствено самите себе си. Оплитаме се в собствените си
лъжи. И при това накърняваме репутацията си и убиваме доверието на хората в
нас.

Н епочтеността разрушава междуличностните връзки.

Когато излъжем и измамим някого, впоследствие този човек трудно ще ни
повярва отново. Той най-вероятно ще поставя пол съмнение всяка наша дума.
Накърненото доверие е най-сигурният път за разрушаването на една връзка. А да
възстановиш нечие доверие е много по-трудно, отколкото да го спечелиш за първи
път. Но без доверие е невъзможно да има добра и стабилна междуличностна
връзка.

Непочтеността атакува нервната нн система.

Отново ще цитирам „И нека истинна бъде твоята същност“, къдсто д-р
Ендрюс пише, че измамата ни оказва „силен психологически ефект“. Той
1
12
 споделя, че осъзнал този факт, когато един негов ментор го посъветвал да се
вгледа внимателно в себе си следващия път, когато сс изкуши да изрече някоя
лъжа. И добавя: „Манипулаторът в нас съвсем буквално атакува жизнения ни
център...“ После д-р Ендрюс описва едно изследване, проведено от Южния
методистки университет, чиито резултати „недвусмислено доказват, че
усилието, необходимо за поддържането на една измама, подлагат на огромен
стрес нервната система на измамника“. Когато сме непочтени, ние сами
предизвикваме разрушителна буря в собствения си организъм и психика. В
действителност се самонаказвамс.

Непочтеността възпрепятства самоосъществяването нн.

Едно от най-големитс възнаграждения на живота е да открием заложения
в нас потенциал за личностно самоосъществяване, а после и да го разгърнем
пълноценно. Нещо, което нс можем да направим, когато сме подвластни на
непочтени навици. Защото те сс изпречват като непреодолими канари по пътя
на нашето израстване и развитие като личности. Ако сме себични и непочте-
ни, пречим сами на себе си да изживеем дълбоко удовлетворителното усещане
за цялостност и пълноцснност. И никога нс бихме могли да изпитаме
удоволствието да живеем като истински човешки същества. А това е
възможно най-лошото наказание.

ШЕСТ ПРИЧИНИ ДА БЪДЕМ ПОЧТЕНИ

Както ни е необходимо да осъзнаем по какви начини нспоч- теността

може да разруши живота ни, така ни е необходимо да

разберем и какво става, когато успеем да се преборим е нея. Животът на

хората е интегритет преминава на едно по-високо ниво - той е по-богат, по-
смислен и много по-удовлетворитс- лсн. Ето някои от нещата, е които ни
възнаграждава почтеността:

1. Душевен покой. Ако някой ме попита какво по-различно бих

направил, ако можех отново да изживея живота си, бих отговорил: Щях да
бъда почтен в абсолютно всичко. Понякога се вглеждам назад в живота си

9
9
с известно чувство на срам поради някои непочтени неща, които съм казал
и направил. Отне ми твърде много време да осъзная, че непочтеността е
най-лошата форма на себичност и егоизъм. Когато най-сетне помъдрях,
буквално не можех да повярвам каква промяна към по-добро настъпи в
живота ми. Откакто се врекох да бъда почтен във всичко, се радвам на
такъв душевен покой, какъвто и не допусках, че би могъл да съществува.
Почтеността ни се отплаща: мир в ума и в душата. Дори да нямаше никакви
други причини да бъдем почтени, тази е повече от достатъчна.

2. Характер и репутация. В предишна глава на книгата стана дума

за това, че добрите навици са ключът към успеха в живота. Освен това те са
и градивните елементи на характера и репутацията. А няма друг навик,
който по-успешно от почтеността да гради характер и репутация.
Почтеността е една от предизвикващите най-дълбоко уважение и
възхищение черти на човешкия характер. И когато даден човек я
притежава, тя не само си личи, но и сияе като слънчев лъч. Добрите хора
живеят в нейната светлина.

3. Междуличностни връзки. Докато непочтеността разрушава

междуличностните връзки, почтеността ги заздравява и ги прави по-
щастливи и дълбоко удовлетворителни. Най-същественият елемент за
всяка връзка е доверието. И това е валидно за всички области на живота -
приятелството, брака, семейството, бизнеса, образованието, религията.
Почтеността и доверието създават климат, в който добрите
междуличностни връзки могат да се изграждат и развиват.

4. Пълноценност. Великият психолог Карл Юнг казва, че най-

съкровсното желание на човешкото същество е да постигне
„пълноценност“. Това означава да разгърнем в пълна мяра заложеше в нас
човешки потенциал, действително да станем такъв тип хора, каквито сме
способни да бъдем. И докато това наше съкровено желание не бъде
удовлетворено, ние винаги ще усещаме пустота в самата сърцевина на
своето съществуване. Единственият начин да запълним тази мъчителна
пустота е като придобием интегритет. Именно почтеността ни прави
завършени човешки същества.
1
0
5. Душевно и физическо
0 здраве. Докато непочтеността е коренът на
голяма част от нашите психически проблеми, то почтеността е извор на
 душевно здраве. Докато непочтеността атакува и руши нервната ни
система, то почтеността я укрепва. Кога- то сме почтени, не страдаме от
чувство за вина, от срам, страх и други болезнени душевни притеснения.
Почтеността ни помага да се радваме на добро самочувствие и увереност
в себе си.
Когато постъпваме според принципите на правилното и доброто,
тоест когато живеем като пълноценни човешки същества, това ни вдъхва
сигурност и спокойствие. По-простичко казано: когато сме почтени, се
чувстваме по-добре.

6. А втентичност.
А най-вече, нека истинна бъде твоята същност - и следвай я тъй,
както нощта следва деня, защото така няма към никого да
съгрешиш.
Шекспир

Ако Шекспир не бе избрал писателството за своя професия, той

вероятно би станал един от най-великите психолози и философи в
човешката история. Именно неговите тънки прозрения относно
човешката душевност и поведение правят произведенията му така силно
въздействащи. В цитирания по-горе негов стих, той всъщност ни казва да
бъдем автентични, да бъдем такива, каквито сме - истински човешки
същества - вместо да се поддаваме на изкушението да приемаме различни
измамни образи. Почтеността е личен избор. И когато направим този из-
бор - не при едни или други конкретни обстоятелства, а като свой начин
на живот - започваме да разбираме какво означава да си автентична
личност. Защото тогава ставаме такива, каквито е предвидено да бъдем.
Нещо в нас се променя - нещо, което обаче не можем да изразим с думи и
да обясним на никой друг. Просто изпитваме нещо невъобразимо добро и
хубаво и започваме да уважаваме самите себе си така, както никога
преди. Именно това означава да бъдеш верен на себе си. И тъй като
изживяването на автентичност е толкова хубаво, то и занапред ни
подтиква да бъдем верни на себе си.
В началото на тази глава казах, че тя е най-важната в цялата книга. Но
тя беше и най-трудната за написване. Когато човек изпитва особено силно
чувство - каквото е моето по отношение на интегритета и почтеността -

1
0
1
обикновено му е много трудно да намери подходящи думи, за да го изрази.
Мога само да се надявам, че почтеността ще повлияе толкова силно върху
вашия живот, колкото повлия и върху моя. Необходимо ни е да бъдем по-
чтени не заради онова, което може да ни сполети, ако не сме, а в името на
благотворните промени в душите ни, когато сме.

Има само един начин да се справяме с живота, а именно: да

открием онази ценностна система, която не подлежи на модни
влияния; ...която винаги ще остава неизменна и ще дава щедър плод, в
смисъл, че ще ни носи душевен покой и здраве, увереност и удовлет-
ворение, дори в този наш толкова несигурен свят.
д-р Томас Хора

1
0
2
 Десета глава

ДОБРИТЕ ДУМИ НЕ КОСТВАТ

НИКАКВИ УСИЛИЯ,
А ПОСТИГАТ ОГРОМЕН ЕФЕКТ

Малко неща на този свят оказват толкова силно въздействие,

колкото позитивното подбутване. Една усмивка. Една дума на
оптимизъм и надежда. Едно „можеш да го направиш” в труден
момент.
Ричард М. де Вос

РАЗКАЗ ЗА ДВАМА ПРИЯТЕЛИ

Когато започнах преподавателска дейност на двадесет и пет

годишна възраст, един колега, който беше осем години по-възрастен от
мен, ме „взе под крилото си“. Това бе чест за мен, защото той бе
забележителен учител и знаех, че от него мога да науча много неща.
Този човек отделяше време, за да ми покаже в какво бъркам и да ми
разясни онези неща, които моите ученици не харесваха в стила ми на
преподаване. Ценях неговите критики и работех усилено, за да подобря
изявата си в съответните области. Постепенно се сприятелихме и тогава
го помолих за някой съвет и относно личния ми живот. И по този
въпрос той ми посочи къде бъркам. Отново му бях благодарен за
критиките. Радвах се, че имам приятел, който е готов да бъде толкова
откровен с мен. Съзнавах, че има области, в които е необходимо да
постигна подобрение - както професионално, така и личностно - и бях
щастлив, че имам до себе си човек, който да ми посочва грешките.
Винаги, когато сгафех нещо - което май ставаше твърде често - той бе
на линия да ми посочи къде съм сбъркал. Понякога се чудех дали
изобщо някога ще успея да стана такъв учител и такъв човек, какъвто
исках да бъда. Но поне винаги можех да разчитам на това, че имам
приятел, който да ми посочва грешките и недостатъците.
На шестата година от преподавателската ми кариера към нашия

10
3
учителски екип се присъедини Тим Ханзъл, който идваше при нас от друго
училище. Още от първия ден стана ясно, че той е изключително популярен
сред учениците. Тъй като винаги се стремях към самоусъвършенстване,
горях от желание да разбера каква е тази негова магия. С Тим
преподавахме два еднакви предмета и по единия от тях работехме в екип,
така че имахме ежедневни контакти. Много скоро ми стана ясно защо Тим
е така харесван. Той изглежда притежаваше забележителния талант да
събужда най-доброто в хората, с които общува. В работата си с учениците,
той наблягаше не върху техните грешки, а върху нещата, които правеха
правилно или върху това, което биха могли да направят добре и да
постигнат. Във всеки от часовете си той неизменно правеше три неща:
поздравяваше учениците поименно, когато влизаха в клас; хвалеше ги за
постиженията им; непрекъснато ги насърчаваше да дават най-доброто от
себе си.
Но нещата не спираха дотук. Тим винаги намираше да ми каже нещо
добро и на мен самия. Посочваше ми всички неща, които правя правилно и
успешно. Казваше ми примерно, че ми се възхищава за моята всеотдайност
в работата и за упоритото ми желание да се самоусъвършенствам, като
подчертаваше, че усилията ми дават богати плодове. Напомняше ми колко
много ме харесват и ценят моите ученици; подчертаваше колко много са
научили благодарение на моето преподаване. Когато двамата се сближихме
и започнахме да прекарваме известно време заедно и извън училище, той
намираше и други неща, за които да ме похвали. Ефектът от всичко това
беше, че Тим ми помогна да видя някои неща, на които никога преди не
бях обръщал внимание: онова, което правя правилно и добре, както като
учител, така и като човек.
Какво стана впоследствие е тези две мои приятелства ли? За жалост,
след дългогодишна дружба първото приключи. Казвам „за жалост“,
защото то беше е човек, на когото искрено се възхищавах. Той имаше
забележителна преподавателска кариера и притежаваше интегритет.
Повечето от критиките му бяха валидни и аз действително научих
много от него. Но една от причините приятелството ни да приключи, бе
неговият постоянен критицизъм към мен. Тъй като критичните му
забележки не бяха уравновесени е каквато и да било форма на похвала,
в крайна сметка започнах1да се чувствам изнурен и обезверен. Приятел-
ството ми с Тим се запази0 и продължава да процъфтява вече над
4
тридесет години. В действителност с напредването на възрастта ни то
става все по-богато и по-дълбоко. Винаги мога да разчитам на Тим да
повдигне духа ми, независимо дали в момента имам нужда от
насърчаване или не. Той все така продължава да ми припомня всички
хубави и добри неща в живота, в света, в другите хора и в мен самия.
Познавам само още няколко души, които са имали толкова позитивно
влияние върху живота ми, как- вото има Тим. Той все още притежава
своя забележителен талант да събужда най-доброто в хората. За щастие,
и аз съм сред тях.

НАЙ-ДОБРОТО ОТ ВСИЧКИ УМЕНИЯ

Тим бе овладял до съвършенство едно могъщо умение - спо-

собността да утвърждава другите хора. Според мен „утвърждавам“ е
думата с най-мощен заряд в нашия език. Да утвърждаваш хората
означава да търсиш и да откриваш доброто в тях. Да спомагаш за
изграждането им като личности и да ги насърчаваш за това. Да
намираш причини да ги похвалиш и поздравиш. Да проявяваш
загриженост и да оказваш подкрепа. Да укрепваш добрите качества и
постъпки. И най-вече, „да утвърждаваш хората“, означава да им даваш
причини да се чувстват празнично.
В началото на тази глава цитирах мисъл на Ричард де Вос,
изпълненият с ентусиазъм основател на корпорацията Amway. Той
подчертава могъщата сила на „позитивното подбутване“. Харесва ми
този израз! И съм съгласен е него, че малко неща на този свят могат да
подтикнат така силно човека към доброто. Когато се справяме е нещо
добре и получаваме признание за постижението си, това ни подтиква
следващия път да се стараем дори още повече. Искрената похвала ни
кара да даваме най-доброто от себе си.
Тъжното е, че не всички хора осъзнават колко много добро на този
свят могат да направят, утвърждавайки другите. И вместо позитивни
подтиквания, всички ние непрекъснато получаваме негативни критики.
Това е така, защото живеем в общество, което изглежда е твърдо
решено да фокусира вниманието си към лошото и погрешното, вместо
към доброто и правилното. Преди повече от петдесет години Дейл
Карнеги казва: „Всеки глупак може да критикува, да заклеймява и да се
оплаква - и повс- чето глупаци го правят.“ За жалост, това негово

1
0
5
твърдение се отнася и за нашето съвремие.
Но не забравяйте, че в пета глава ви призовах да мислите
самостоятелно и да не позволявате на света да ви напъха в собствения
си калъп. А в шеста глава ви показах, че е възможно да си създадем
нови, добри навици. Можем да тренираме сами себе си да търсим и
откриваме доброто в хората, както и да намираме причини да ги
похвалим. По този начин ще започнем да създаваме онези уникални
ситуации, при които всеки печели, защото е невъзможно да накараш
някого да се почувства добре, без и ти самият да се почувстваш добре.
Както казва Чарлз Фил- мор: „Когато хвалим нещо, каквото и да е то,
ние го увеличаваме. Целият Божи свят откликва на похвалата и се
изпълва с радост.“ Утвърждаването на другите хора е възможно най-
ценното човешко умение. Лесно се постига, носи радост и води до
фантастични резултати! И колкото по-често го правим, толкова по-
добре го овладяваме.
УРОЦИ ОТ ЛИНКЪЛН И ФРАНКЛИН

Следвайки история в колежа, прочетох биографиите на мнозина

изтъкнати американци. Уроците, които получих от тях, се оказаха най-
ценното от всичко, което бях научил през годините на следването си.
Запознаването е живота на велики личности е може би най-добрият
начин за изучаване па историята, а освен това ми беше много полезно и
впоследствие, когато се заех е изучаването на психологията на успеха.
Всъщност именно четенето на тези биографии събуди моя интерес към
психологията. Нищо не помага за разбирането на успеха така добре,
както запознаването е живота па хора, постигнали най-голямо личност-
но осъществяване.
Двама от тях са Абрахам Линкълн и Бенджамин Франклин. Първият
е известен най-вече като велик президент, сложил край на робството, а
вторият - като изтъкнат мислител, изобретател и държавник. Мен обаче
ме интригуваше не толкова как са се прославили в съответните области,
колкото въпросът как са постигнали удивителните си умения в сферата
на човешките взаимоотношения и как са овладели изкуството да
утвърждават другите. Най-забележителната черта и на Линкълн, и на
Франклин е способността1им да се разбират добре е всякакъв тип хора и
умението им да извличат 0най-доброто от тях. В действителност именно
6
тази тяхна способност, повече от всичко друго, ги е направила толкова
 успели личности, каквито са.
Моят предпочитан учител по история в колежа обожаваше Абрахам
Линкълн и изглежда знаеше абсолютно всичко за него. По една
случайност името му беше д-р Ашбрук Линкълн и той, естествено, се
подписваше „А. Линкълн“. И до ден днешен живо си спомням една
серия от лекции, които той ни изнесе за гения на президента Линкълн.
Според него величието на Линкълн е било в способността му да общува
успешно с хората. Силно ме заинтригуваха описанията на различните
хора, които са заобикаляли президента в Белия дом. За всички тях бяха
характерни две неща: огромен талант и също толкова огромно его. И
ос- всн това, те всички са смятали, че президентът не може да им стъпи
и на малкия пръст. Но вместо да се отърве от тези хора, които са имали
обидно отношение към него, Линкълн им е отдавал почести. Хвалил е
способностите им, търсил с съвети от тях, насърчавал ги е да посветят
талантите и енергията си в служба на страната. Благодарение на този
негов подход, ситуацията е била печеливша за всеки.
Често описват Франклин като дипломат по природа — човек надарен
по рождение с индивидуалност, която допада на хората. Но в
действителност това изобщо не отговаря на истината. Според признанието
на самия Франклин, той е имал редица недостатъци на характера и е
трябвало да положи немалко усилия и прилс- жанис, за да ги преодолее и
да усъвършенства уменията си за общуване с хората, което в крайна сметка
довежда и до забележителните му дипломатически постижения. В своята
автобиография Франклин споделя колко трудно му е било да превъзмогне
вродената си склонност да съди и критикува другите. Той нарича про-
грамата си за самоусъвършенстване „дързък и смел проект“. Но я следва
неотклонно и с течение на времето успява да си създаде нови, добри
навици за общуване. Със съзнателни усилия и желязна последователност
Франклин се научава първо да търси и открива позитивните черти на
другите хора, а после и да казва ,,...на всеки и за всеки всичко най-добро,
което знам за него“.
И Линкълн, и Франклин са открили ключа за постигане на успех в
живота: утвърждаването на другите хора. И двамата са осъзнавали
могъществото на принципа за двойно печелившите ситуации и са полагали
усилия да събуждат най-доброто в хората. А утвърждавайки и издигайки
другите, те са утвърдили и издигнали и самите себе си до почетно място в
историята.

1
0
7
 КАКВО ДОБРО МОГА ДА КАЖА ЗА СЕБЕ СИ

Когато водех курсове по психология, правехме едно упражнение във

връзка с умението за утвърждаване на другите хора. То бс съвсем
простичко, но същевременно беше и една от най- ефективните техники на
обучение, които някога съм използвал. Подреждахме чиновете в полукръг,
е лице към един стол - „горещия стол“ - на който студентите сядаха един
след друг. В първата част на упражнението човекът, седнал на „горещия
стол“, трябваше да си отговори гласно на въпроса: „Какво добро мога да
кажа за себе си?“ Естествено това не бе никак лесно, но пък беше неделима
и важна част от урока по утвърждаване на хората. Исках учениците ми
първо да се научат да утвърждават самите себе си - тоест да са способни да
отчитат собствените си позитивни характеристики и навици. Тази първа
част обикновено отнемаше не повече от две минути, защото на хората им
беше неудобно да споделят на глас какво харесват в себе си. Във втората
част на упражнението останалите студенти трябваше да посочат на човека
върху „горещия стол“ добрите неща, които е пропуснал да каже за себе си.
(Единственото правило беше, че се изключват коментари относно външния
вид и облеклото.) И така, човекът върху „горещия стол“ слушаше комп-
лименти и похвали за себе си, които винаги продължаваха доста повече от
две минути.
Да се каже, че това простичко упражнение има позитивен ефект, би
означавало силно да подценим въздействието му. Защото то оказваше
не само позитивно, а могъщо въздействие върху всички присъстващи.
Когато на следващия ден го обсъждахме, хората все още буквално
сияеха. Всички споделяха колко великолепно са се почувствали - не
само защото са чули добри неща за себе си като хора, но и защото са
разбрали кои техни постъпки са правилни. Насърчавах ги да
продължават да развиват силните си страни и това укрепваше още
повече тяхната увереност и самочувствие. После ги приканвах да
напишат до какви изводи относно личностното утвърждаване са стигна-
ли посредством собствените си изживявания и това упражнение. През
годините получих стотици забележителни отговори. Тези, които се
даваха най-често, бяха следните:
• В хората има много повече добри неща, отколкото лоши.
1
• Наложително е да си създадем навика да търсим доброто в другите хора.
0
• Да насърчаваш хората е много по-ефективно, отколкото да ги
8
критикуваш.
 • Няма по-приятно нещо от това да получиш искрена похвала от друг
човек.
• Всички ние изпитваме потребност от признание и насърчение.
• Много е приятно да накараш някой друг да се почувства приятно.
• Утвърждаването събужда най-доброто в хората - и всеки печели!

Едва ли има по-добър начин да приключа тази глава. Добрите думи

наистина постигат огромен ефект - и могат да ви отведат по-далеч,
отколкото изобщо можете да си представите.

Благата дума не коства много... Но постига много.

Блез Паскал

1
0
9
 Единайсета глава

ИСТИНСКАТА МОТИВИРАНОСТ
ИЗВИРА ОТВЪТРЕ

Независимо кой сте и и а каква възраст сте, ако искате да имате

постоянен, стабилен успех, мотивацията, необходима за постигането
му, трябва да извира от самите вас.
Пол. Дж. Мсйер

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МОТИВАЦИЯТА

И КЪДЕ Е НЕЙНИЯТ ИЗТОЧНИК

Често мс канят да изнасям мотивиращи лекции пред учители,

родители, ученици, хора от бизнес средите, по време на конференции и
тъй нататък. Обикновено приемам, но единствено след като уточня с
представителя на организацията, която ми отправя поканата, един основен
момент. Обяснявам, че аз всъщност не изнасям мотивиращи лекции,
защото не вярвам в ефекта от подобни изяви. Знам, че мнозина скъпо
платени гурута на мотивацията из цялата страна няма да са съгласни с
мен, но аз съм дълбоко убеден, че един човек може да мотивира друг. Но
пък вярвам, че един човек не може да помогне на друг да разбере какво
представлява мотивацията и къде е нейният източник. И също така вярвам,
че един човек може да научи друг кои са трите ключа на самомоти-
вирането - единственият реален вид мотивация. И най-важното, вярвам, че
един човек може да помогне на друг да поддържа своята
самомотивираност, като го насърчава - така, както моят приятел Тим
постъпваше с мен. Именно това са трите неща които се опитвам да правя
като учител, лектор и автор.

Мотивацията е понятие,1 за което битува твърде погрешно разбиране.

1
Когато чуят думата „мотивация“, на повечето хора обикновено им идва
0
наум мисълта за един или друг легендарен футболен треньор и неговите
„мантри“ към отбора му - примерно „Гол за Франция“ или „Желанието за
победа е победа“. Но това не е мотивация, а само временно стимулиране.
То върши добра работа в спорта и в други начинания, които изискват крат-
ковременна мобилизация на енергията, но е неефективно в ежедневния
живот. Освен, разбира се, ако не си осигурите някой, който по цял ден да
се върти край вас и да ви крещи: „Давай! Давай! Давай! Победа! Победа!
Победа!“
Ето защо казвам, че не вярвам в мотивиращите речи. Може просто да
не ставам за гуру, но този подход винаги ми се е струвал кратковременен и
повърхностен. Мотивиращите сказки може да са твърде забавни и да
разпалват емоциите ни, но постигнатата по време на тях „мотивация“
обикновено си отива заедно с лектора. Същото е и по отношение на
писаното слово. Не вярвам в грандиозните обещания от рода на: „можеш
да имаш абсолютно всичко“ и „можеш да бъдеш какъвто си поискаш“.
Смятам, че хората искат и имат нужда от нещо с повече дълбочина и
истинност. От нещо с по-продължителен ефект и което да им помага да се
справят с живота такъв, какъвто е в действителност. Ето защо вместо да се
опитвам да мотивирам хората, аз се опитвам да им обясня какво
представлява мотивацията и да ги науча как да се самомотивират.
Съществуват безброй теории относно мотивацията. Психолозите така
и не успяват да постигнат съгласие по въпроса защо някои хора са
мотивирани, а други не. А всеки родител, учител и работодател по света
би искал да получи единодушен и конкретен отговор. Но в действителност
на нас, хората като цяло, изобщо не ни е нужно да се затормозявамс с
различните тайни и загадки на мотивацията. Необходимо ни е да знаем
само две неща за нея. Първото можете да откриете в първата глава на тази
книга - там, където говоря за това, че успяващите хора поемат в свои ръце
отговорността за собствения си живот. Това означава, че те не чакат някой
друг да ги мотивира за каквото и да било, а сами го правят.
Второто нещо, което ни е необходимо да разберем, е произходът на
думата „мотивация“. Тя произлиза от „мотив“, а според даденото в
тълковните речници определение това е „онзи подтик вътре в индивида, а
не извън него, който го кара да действа“. Или с други думи, всички наши
действия имат мотиви или още - причини. Те са продиктувани от
потребности, които изпитваме 1 дълбоко в себе си. И които никой друг не
може да изпитва вместо нас. 1
Да, наистина, живеем 1 в общество, което се опитва да ни убеди
точно в обратното - сякаш край нас винаги има някой с едно или друго
вдъхновяващо послание, което ни внушава от какво имаме нужда и
какво трябва да правим. Но този тип стимули са едновременно и
външни, и временни, и повече от сигурно - измамни. Това не е реална
мотивация, защото не извира от нас самите. Помните какво ви казах в
пета глава, нали? Необходимо ни е да се научим да мислим
самостоятелно. Е, значителна част от това самостоятелно мислене
включва мотивация. Когато тя с вътрешна и дълбоко вкоренена,
мотивацията ни подтиква към постижения, които надминават и най-
дръзките ни мечти.

ТРИТЕ КЛЮЧА НА САМОМОТИВИРАНЕТО

Замислете се за момент за някоя ваша значима цел - за нещо, което

сте сигурни, че искате да постигнете в живота си. А сега проверете
вашата мотивация, като отговорите на следните три въпроса:

• Достатъчно силно ли желаете да постигнете целта си?

• Наистина ли вярвате, че можете да я постигнете?
• Имате ли ясна мисловна картина какви ще бъдете, когато я
постигнете?

Ако и на трите въпроса отговорите с уверено „Да“, то вие сте

готови да тръгнете към целта си. Защото именно това са трите ключа
на самомотивирането.

/. Желание

Мотивирането започва с усещане на желание.,. Когато

искате нещо, вие се мотивирате да го постигнете.
Ден из Усйтли

1
Желанието е семето, от което поникват всички постижения.
1
Повече от която и да било
2 друга характеристика, именно желанието
определя дали ще бъдете посредствени, или ще имате успех в живота.
Желанието, не способностите, отличават средностатистическите от
преуспяващите хора. Именно то е онова загадъчно „нещо“,
благодарение на което обикновени хора могат да направят
необикновени постижения. Обичам израза „изгарящо желание“,
защото той предава много точно същината на този ключ на
самомотивирането. Почти невъзможно е да бъде спрян човек, който
изгаря от желание да постигне нещо. Колкото по- силен е пламъкът на
желанието, толкова по-силна е решимостта и толкова по-голяма е
вероятността да бъде постигнат успех.
Показателен пример за това е Барбара, участничка в един от моите
университетски класове. Както и много други студенти, участващи в
тази програма, тя бе решила да продължи образованието си след
дългогодишно прекъсване. В средата на четиридесетте си години,
Барбара искаше да вземе дипломата, за която бе започнала да учи на
осемнадесетгодишна възраст. Съвсем обяснимо, отначало тя доста се
смущаваше. Помня я да казва, че просто иска да вземе бакалавърска
степен и че ще бъде повече от щастлива, ако успее да заслужи средна
оценка. Само след седмица обаче вече ми беше ясно, че тя гори от же-
лание - не само да учи, но и да постигне отлични резултати. Първите
няколко курсови работи, които предаде, бяха толкова забележително
добри, че й предложих да насочи поглед към по- висока цел. Барбара
буквално засия! И продължи да предава курсови работи със същото
изключително високо качество. Помня, че в полето на една от тях
написах: „Гориш от желание за зна- пия! За мен е радост да съм част
от процеса на твоето учене.“ Желанието може да бъде заразително, а
когато огънят му бъде подхранен, могат да се случат удивителни
неща. Желанието на Барбара гореше ярко и тя си постави за цел първо
да постигне отличен успех, а после и да вземе докторска степен. Успя
и в двете.
Съществена част на желанието е преданата всеотдайност - обет,
който даваме не на друг, а на самите себе си. Именно това ни помага
да устоим и ни подтиква да продължим, когато нещата са най-трудни.
Вместо да се отчаем и да се откажем пред лицето на трудностите и
пречките, ние ги използваме като трамплин, за да се засилим и да
продължим напред. Прочутата психоложка д-р Джойс Бродърс смята,
че преданата всеотдайност
1 е ключовата характеристика, необходима за
постигане на успех. Тя1 казва: „Преданата всеотдайност е общата
3
определяща черта на всички успели мъже и жени. Значението на това
качество е наистина огромно и е в основата на всички постижения.“
Изгарящото желание не само укрепва силите и решимостта ни, но и ги
увеличава невероятно много. То ни помага при необходимост да
правим саможертви; помага ни да стигнем до извора на скритите си
резерви и да полагаме нови и нови усилия, докато не осъществим
целта си. Желанието е могъща вътрешна сила - един от ключовите
елементи на успеха.

2. Вяра

Шансовете ви за успех във всяко едно начинание винаги

могат да бъдат преценени според вярата, която имате в
самите себе си.
Робърт Колър

Преди години открих, че огромен процент от учениците ми страдат

от едно злокачествено заболяване. Заболяване, което им пречеше да
живеят така, както е предопределено да живеят човешките същества.
Тази болест бе едновременно и смъртоносна, и остро заразна, тъй като
се беше разпространила като епидемия в цялото училище. Едно от
най-странните неща при нея беше това, че буквално никой от
заболелите не знаеше, че страда от нея. Това заболяване беше толкова
неизвестно за хората, чс дори нямаше име. Казах на учениците ми, че
сред тях върлува епидемия на болестта ИЗНМ. Те ме изгледаха
озадачено и ми отговориха с хор от възклицания на недоверие.
Обясних им, че ИЗНМ означава „извинения за това защо не мога“.
Нови невярващи погледи и възклицания. Донесох руло с около два
метра опаковъчна хартия и го лепнах на стената до вратата. После им
казах: „Всеки път, когато през днешния ден забележите, че - лично вие
или някой от останалите - си намира извинение да не свърши нещо,
искам да го записвате на този лист хартия. Когато влезете в клас утре
сутринта, искам да добавите тук и всички извинения, които сте
натрупали извън училище. 1 Това ще бъде вашият „Главен списък на
извиненията“. Утре ще го1 обсъдим.“ Двата метра хартия бяха изписани
4
толкова бързо, чс на следващата сутрин трябваше да добавя още около
два метра и половина, за да поберем извънучилищните извинения. До
края на седмицата вече имахме една цяла стена, покрита от край до
край с какви ли не измислени извинения защо не може да бъде
свършено едно или друго. Попитах учениците дали някой от тях може
да обясни защо смятам за злокачествено заболяване така привичното
за всички хора изнамиранс на извинения. Най-мълчаливият ми ученик,
който не беше отварял уста нито веднъж през целия семестър, вдигна
ръка и каза: „Ако винаги си търсим извинения защо не можем да
направим разни неща, никога няма да открием причините за това защо
можем да ги направим.“ Вдишах ръце и възкликнах възторжено:
„Алслуя! Това е едно от най-хубавите „напътствия за живота“, които
изобщо някога съм чувал!“
Така е, на всички нас действително ни е крайно необходимо да
търсим повече причини за това защо можем едно или друго, вместо
извинения защо не можем. Единствените пречки за постигането на
нещо са онези, които са ни изкуствено наложени - първо отвън, от
други хора, а после и отвътре, от нас самите. Има ги и ни възпират,
защото самите ние вярваме в тяхната реалност. И тези ограничения
няма да изчезнат, докато не ги заменим е нещо ново, в което да
вярваме. Във въведението към тази книга казах, че повечето хора не
знаят колко са добри и колко много могат да постигнат в живота си.
Сега искам да подчертая необходимостта да осъзнаем, че сме способни
на много повече, стига да повярваме в себе си. Всички ние имаме из-
точник на скрити резерви, към който никога не сме посягали. Никога
не забравяйте тази чудесна новина! Първата стъпка към откриването
на този източник е да повярваме в себе си - поне дотолкова, че да
опитаме да постигнем нещо, дори рискувайки да не успеем. С течение
на времето усилията ни в тази насока ще започнат да дават плодове.
Победите и постиженията ни ще се натрупват малко по малко, което
ще подхранва и укрепва вярата ни в себе си и увереността в
собствените ни сили. А това ще ни води към по-големи успехи. Когато
си създадем стабилен навик да мислим градивно, ще навлезем в нов
цикъл. Вече ще вярваме в себе си и ще си търсим не извинения защо
не можем, а причини защо можем да постигаме различни неща.
Ричард де Вос, преуспяващ бизнесмен и автор на „Вярвай!“, казва,
че често го питат каква е тайната на неговата мотивира- ност. На което
1
той отговаря, че не разбира
1 нищо от мотивация и че няма никакви
тайни, трикове и магии.5 В книгата си Де Вос споделя, че възможно
най-ценният урок за живота, който изобщо някога е научил, е
следното: повечето хора могат да постигнат всичко онова, което
вярват, че могат да постигнат. Де Вос пише: „Повече от който и да
било друг урок, моят житейски опит ме научи каква огромна стойност
имат изпълнените е решимост и увереност в себе си усилия...
Повярвайте, че можете, и ще откриете, че наистина можете! Опитайте!
Ще бъдете изненадани колко много прекрасни неща могат да ви се
случат!“
Прекрасните неща ни се случват, защото, когато вярваме в себе си,
ние самите правим така, че те да ни се случат.
3, Мисловна картина

Преди да направите нещо, първо трябва съвсем ясно да

си го представите и да запечатате тази картина в ума си.
Алекс Морисън

В началото на тридесетте години един инженер на име Джо- узеф

Страус често ходел на един хълм в Сан Франциско, откъде- то сс
виждал целият залив. Дълго стоял там и си представял един прекрасен
мост, свързващ двете страни на залива. Колко- то повече мислел за
това, толкова по-ясна и конкретна ставала тази негова мисловна
картина. През 2002 година чествахме шестдесет и пет годишнината от
осъществяването на неговата мечта - моста „Голдън Гейт“.
През 1961 година нашият президент Джон Кенсди каза, че трябва
да си поставим за цел преди края на десетилетието да изпратим човек
на Луната и да го върнем невредим на Земята. Милиони хора смятаха,
че това е невъзможно, но една изпълнена с решимост група служители
на НАСА вече имаше съвсем ясна мисловна картина за изпълнението
на тази цел. През 1969 година всички ние видяхме как Нийл
Армстронг се разходи по Луната и после се върна невредим на Земята,
но въпросната група хора вече бяха виждали хиляди пъти тази картина
в представите си.
Когато Бил Гейтс е в подготвителния курс на Харвард, пер-
соналният компютър все още е на най-ранен стадий на разработка.
Повечето хора смятат, че1 това ще е уред за съхраняване на големи
количества данни и за текстова
1 обработка. Гойтс обаче вижда много
други възможности за използването
6 му. Той съвсем ясно си представя
как персоналният компютър извършва повечето от нещата, за които
използваме компютрите си днес. И непрекъснато мисли за всички тези
възможности, докато седи и слуша лекции, които не го интересуват
особено много. Но Гейтс не само мисли за тях. Той започва все по-ясно
и по-ясно да рисува в ума си картината на софтуера, който ще направи
революция в начина ни на живот. Постепенно тези негови мисловни
картини се пренасят върху хартия под формата на графики, схеми и
чертежи. Е, всички знаем продължението на историята.
Тайгьр Уудс е един от многото спортисти от световна класа, за
които ясните мисловни картини са неделим етап от подготовката им за
шампионатите. В своята книга „Как играя голф“ (публикувана в
Съединените щати през 2001 г.) Уудс описва някои от своите
специфични техники. Той говори за „игра в играта“ и за това колко е
важно да се овладее мисловният аспект при всеки спорт. Преди
участие в Майсторския турнир, Уудс часове наред гледа видеозаписи
както на своите предишни изяви на него, така и на участията на
другите победители в шампионата. Това му помага едновременно „да
види“ и „да почувства“ терена дори преди още да е пристигнал в
Огъста, където се провежда турнирът. Уудс твърди, че „мигновеният
спомен за предишни успехи“ му помага да се подготви за един или
друг конкретен удар по топката. В ума му ясно изпъква картината на
предишна негова победоносна изява и той се вижда как успява още
преди да е замахнал реално със стика.
Техниката, за която става дума в дадените примери, е позната под
различни имена: визуализация, умствена репетиция, насочена
представа. Аз я наричам мисловна картина. Не забравяйте, че ние,
хората, по начало не мислим с думи, а посредством образи. Колкото
по-често и по-ясно виждаме в мислите си картината на това как
успешно правим нещо, толкова по-го- ляма е вероятността наистина
да успеем да го направим. Всичко започва от ума. Мисловните
картини са могъщи мотивато- ри.
Д-р Чарлз Гарфийлд, психолог от Калифорнийския университет, от
години специализира в изучаването на навиците на хората с високи
постижения в науката, бизнеса, индустрията и спорта. Той пише за
мнозина от тях в книгата 1 си „Хора с върхови изяви“. Д-р Гарфийлд
казва, че между всички 1 тях има нещо общо, а именно:
7
„...високоразвита способност да запечатват в
 ума си картини на свои успешни изяви. Те съзнателно практикуват
упорито в ума си онези специфични умения и типове поведения,
водещи до постигането на върховите изяви и постижения, които в
крайна сметка действително реализират. Д-р Гарфийлд говори и за
още нещо, което обединява всички тези хора с върхови изяви: „Всички
те вярват, че във всяко човешко същество е заложен огромен
потенциал за увеличаване на постиженията и за самоусъвършенстване,
а изходната точка за успеха е твърдото вътрешно решение за неговото
максимално разгръщане.“
Ако имате горещо желание, твърда вяра в себе си и ясна мисловна
картина на успеха, вие следователно имате и цялата необходима
мотивация да го постигнете.

Мотивацията е вътрешен двигател на действието.

Ден из Уейтли

1
1
8
 Дванайсета глава

ЦЕЛИТЕ СА МЕЧТИ С КРАЕН

СРОК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Хората, които имат цели, успяват, защото знаят накъде

вървят.
Ърл Найтингейл

МОТИВАЦИЯ И ЦЕЛИ -
МОГЪЩА КОМБИНАЦИЯ

Поради съвсем основателна причина тази глава за целите следва

главата за мотивацията. Съчетанието между цели и мотивация не само е
извор на огромна сила, но в него е и зародишът на всеки успех. Когато
съчетаем мотивацията си с нашите цели, едва ли нещо би могло да ни
спре. Всички постижения, независимо дали са големи, или - малки, са
припламнали от искрата на целите, а огънят им е поддържан от
мотивацията.
В предишната глава казах, че често ме канят да изнасям мотивиращи
лекции. И въпреки че не вярвам в ефекта от подобни изяви, аз приемам
тези покани. Смятате, че има някакво противоречие, нали? Не, няма.
Вместо да се старая да мотивирам слушателите си, аз им говоря за
огромното значение на самомотивирането и им разяснявам ролята на
желанието, вярата в себе си и мисловните картини. После подхващам
любимата си тема: целите. Едва ли има нещо друго, за което да говоря,
пиша и преподавам с по-голяма охота. Защото целите не само определят
целия ни живот, но и са възможно най-ефективното средство за
самомотивиране. Целите, които си поставяме, и нашата моти- вираност
да ги постигнем определят повече от всичко друго какво ще направим
от живота си.

1
1
9
 ЗАЩО ЦЕЛИТЕ СА ТОЛКОВА ВАЖНИ

Съществуват най-различни определения на понятието „успех“. Според

мен най-доброто от всички тях е следното: Успехът е прогресивно
осъществяване на стойностни цели.
Всички експерти в сферата на изследванията на човешката изява са
единодушни в едно: огромното значение на поставянето на цели. Успехът
не ни сполетява по волята на случая. Той е дело на нашите собствени
планове. Д-р Чарлз Гарфийлд, когото цитирах в предишната глава, е
работил години наред с астронавти, изявени спортисти, прочути
сценаристи, изобретатели, бизнсслидери и други хора с върхови
постижения. Въз основа на проучванията си той стига до твърдото
убеждение, че всеки успех „тръгва от една конкретна мисия“: специфична
цел, придружена от силно желание за осъществяването й. Целите са били
изходната точка за всеки напредък в историята на човешкия род. Процесът
винаги е един и същ: мечтата става цел; целта става постижение. Или по
думите на Наполеон Хил: „Онова, което човешкият ум може да породи и да
повярва, човек може и да го постигне.“
Да живееш без цели, е все едно да се отправиш на пътуване без посока.
Ако не знаеш накъде вървиш, вероятно никъде няма и да стигнеш. Въпреки
че живеем в страна с неограничени възможности, милиони хора се озовават
именно там: никъде. Но изглежда изобщо не разбират защо става така.
Трагичното е, чс виждам все повече млади хора да се запътват към същото
място. Трагично е, защото подобен „край на пътуването“ не е нито
предопределен, нито неизбежен. Има нещо относително просто, което може
да промени направлението на живота на абсолютно всеки човек, независимо
от възрастта и житейските обстоятелства в живота му. А именно: ясно и
конкретно дефинирани цели.
За жалост, в училище не учим нищо за поставянето на цели.
Колкото и да е добра образователната система, тя изостава трагично в
някои жизненоважни области.
Ето защо във въведението казах, че в училище не се преподава нищо
за механизмите на живота и за най-съществените неща в него.
Поставянето на цели е едно от тези най-съществени неща в живота.
Надявам се, чс тази глава ще попълни една от липсите в образованието
ви. През последните двадесет години видях не един и не два човешки
живота (включително моя собствен) да се променят коренно
благодарение на целите. На- право е невероятно колко много могат да

1
2
0
постигнат хората, когато открият какво представляват целите, какви са
ползите от поставянето им и как да ги постигаме.

ПОЛЗИТЕ ОТ ПОСТАВЯНЕТО НА ЦЕЛИ

Целите могат да обогатят живота ни с много и съществени неща:

• Мотивираност. Целите са градивните камъни на мотивацията. Те

ни дават основателна причина да се надигнем и да започнем да
действаме.
• Независимост. Целите ни помагат да поемем отговорност за
собствения си живот. Вместо да следваме тълпата или да се
лутаме през живота, можем да изберем своя собствен път - път,
който ще ни отведе до удовлетворяване на амбициите и
желанията ни.
• Посока. Целите дават посока на живота ни. Много по-го- ляма
вероятност има да стигнем там, където искаме да бъдем, ако
знаем накъде да вървим.
• Смием. Целите придават смисъл на съществуването ни. Животът
придобива повече значение, когато ясно осъзна- вамс какво
искаме от него. Вместо да съществуваме от ден за ден, нашите
цели ни предоставят основателни причини да започнем истински
да живеем.
• Радост от живота. Целите са противоотровата на най-
страшното от всички социални заболявания: скуката. Нима е
възможно да скучаете, когато имате толкова вълнуващи неща за
правене? Целите правят живота ни по-за- бавен, по-интересен и
по-предизвикателен.
• Удовлетворение. Повече от всичко друго, целите ни помагат да
разгърнем своя потенциал. Поставянето на цели ни два
възможност да съзрем огромните възможности, които са на наше
разположение. Всяка успешна стъпка към осъществяването на
една или друга цел укрепва вярата ни в нас самите и ни дава
увереност в собствените ни сили. Всяка постигната цел ни води до
поставянето на нови цели, помага ни да забележим нови
възможности и да постигаме повече успех.

1
2
1
 КОГАТО МЕЧТАТА
БЪДЕ ПРЕВЪРНАТА В ЦЕЛ

Известно време водих университетски курс по организационна

промяна и планиране, част от който разглеждаше и умението да
формираме корпоративни цели. Тъй като исках студентите ми да бъдат
запознати и с личната промяна и планиране, посветих част от времето и
на въпроса за индивидуалното поставяне на цели. В един от часовете
дадох кратко домашно: всеки да напише десет свои житейски цели. В
следващия час приканих всеки студент да сподели с нас една от своите
цели. Даяна, будна и ентусиазирана жена в средата на четиридесетте си
години, започна първа: „Винаги съм мечтала някой ден да живея в
Европа.“ Отговорих и: „Чудесно. Това е почти цел. Можем да я
превърнем в истинска цел посредством няколко съвсем прости неща.“
Хората ме изгледаха озадачено и веднага последва очакваният от мен
въпрос: „А защо не е истинска цел?“, попита Дая на.
„Целите са мечти е краен срок за изпълнение“, отговорих й аз. После
обясних, че когато поставим на мечтата си конкретна дата за
изпълняването й, това е първата стъпка към превръщането й в цел.
Последва вторият очакван от мен въпрос: „А кос е второто?“ Отговор:
„Европа е голяма, цял един континент. Какво ще кажеш да уточниш
мечтата си, като си избереш една страна, а още по-добре и конкретен
град в Европа?“ Обясних, че мечтата „някой ден да живея в Европа“ е
чудесен пример за „приблизителна цел“. Има мечти, които никога не се
превръщат в реалност, защото им липсва достатъчно яснота и
конкретност. Човешкият ум не е склонен да поема по посока на нещо
смътно и неопределено. Той се задвижва едва когато му е показано
съвсем точно накъде да се прицели. В предишната глава дадох чудесен
пример за тази негова особеност. Колкото по-ясна и по- подробна
ставала мисловната картина на Джоузеф Страус за моста „Голдън Гейт“,
толкова по-усилено и по-ефективно работел умът му за превръщането й
в реалност.
Хората от този клас на курса ми изглеждаха особено заинтересувани
от целите, затова направихме някои допълнителни упражнения, като ги
запознах с основните принципи на поставянето и на постигането на
индивидуални цели. Когато след приключването на курса студентите
попълваха формулярите, в които трябваше да го оценят, всички бяха
написали, чс смятат за най-ценна частта за индивидуалните цели. По-
1
2
2
късно същата години всичките ми студенти от този клас взеха
университетските си дипломи. Направихме си кратко парти, за да го
отпразнуваме, а после пътищата ни се разделиха.
Три години по-късно получих плик с пощенска марка от Виена,
Австрия. Отворих го и прочетох следните думи в горния край на
страницата: „Целите са мечти с краен срок за изпълнение!“ Писмото
беше от Даяна. Пишеше ми как сменила „някой ден“ с конкретна
година, а после конкретизирала „някъде в Европа“ първо до конкретна
страна - Австрия, а после и до конкретен град - Виена. Намерила си
чудесна работа в тамошния офис на Обединените нации, а вече била и
сгодена. Мечтата й се превърнала в реалност - дори по-прекрасна от
самата мечта! Към края на писмото си Даяна пишеше, че знае, че имам
дълъг списък от цели за пътувалия и ме питаше: „Има ли я Виена във
Вашия списък? Били ли сте някога тук? Има ли шанс да дойдете в
Австрия?“ Моите отговори на тези три въпроса бяха: „Да. Не. Да“.
Виена беше в списъка ми, защото никога не бях посещавал този град. А
по една случайност беше и по маршрута на едно мое пътуване,
планирано за същото лято. Не повече от два месеца след като бях
получил писмото, Даяна, годеникът й, съпругата ми Кати и аз вечеряхме
заедно във Виена. И отпразнувахме сбъдването на една мечта!
Историята на Даяна е чудесен пример за това какво може да стане,
когато една мечта бъде превърната в цел. Помислете си какво може да
ви се случи и на вас, ако седнете и си направите списък с конкретни
цели, а после започнете да работите по осъществяването им. Съвсем
точно знам какво ще се случи, защото минах по същия път преди около
тридесет години. Целите, които си набелязах тогава, се превърнаха в
канава за един дълбоко удовлетворителен и щастлив живот. Бях
тридесетинагодишен, когато за първи път научих за принципите и
ползите от поставянето на конкретни цели. Целите, които си записах
тогава, и тези, периодично добавяни впоследствие, обогатиха живота ми
повече, отколкото си представях и в най-смелите си мечти. Днес, когато
съм в началото на шестдесетте си години, имам повече цели от когато и
да било, и си прекарвам чудесно, като задрасквам постигнатите и
добавям нови. Повярвайте ми, страшно забавно е!

1
2
3
 НАЙ-ДОБРИТЕ МИ ПРЕПОРЪКИ

Ако ми гарантираха изпълнението на сдно-единствено мое желание

относно подобряването на образованието на тази страна, бих поискал в
програмите на абсолютно всички училища, колежи и университети да
залегне урокът за поставянето на индивидуални цели. Защото това има
наистина огромно значение! Повече от всичко друго, целите дават
насока на живота ни, водят ни към постижения и личностно
осъществяване, така че в крайна сметка да живеем като пълноценни и
щастливи човешки същества. Мисля си да напиша цяла една книга
относно целите - толкова много неща могат и трябва да бъдат казани на
хората за предимствата и ползите от поставянето на индивидуални цели
в живота. Водил съм целодневни семинари по поставяне на цели, както
и курсове на тази тема, но все ми се струва, че има още безкрайно много
неща, които да бъдат казани по въпроса. А в книга от тапа на
настоящата едва ли бих могъл да ви кажа и малка част от тях. И все пак,
мога да ви дам няколко най-съществени препоръки, за да започнете да
си поставяте индивидуални цели и чрез тях да увеличите интереса си
към живота и радостта си от него.

1. Осъзнайте разликата между цел и желание

Попитайте сто души кои са техните цели в живота и най- често ще

чуете следните три отговора: да съм щастлив, да съм богат, да съм
известен. Но това не са цели, а желания. Желанието е неопределена
мечта за нещо, което се надяваме да ни се случи. Тоест, между желание
и цел съществува огромна разлика. Целта е ясна и конкретна мисловна
картина, която се превръща в реалност, защото ние самите постигаме
осъществяването и. А това изисква упорит труд, самодисциплина и
умело разпределение на времето - въпроси, които ще разгледаме в
следващите три глави.

2. Запишете целите си,

и то колкото се може по-конкретно

1
2
4
 Ние, хората, си изработваме най-подробни планове - за жилището
си, за бизнеса си, за среши, сватби, спортни събития, партита, ваканции,
пенсиониране и за какво ли не още. Но дали

имаме начертан план за живота си? Именно за това са целите. Възможно

най-добрата инвестиция, която изобщо някога бихме могли да направим, е
веднага да седнем, да помислим и да си направим списък с конкретни цели,
който може да станс основа за един вълнуващ и щастлив живот.
Записването на целите е първата крачка към обета, който ще дадете сами на
себе си, да работите предано и всеотдайно за осъществяването им. А това,
че ги виждате изписани черно на бяло е първият момент от превръщането
им в реалност.
Запишете целите си, колкото е възможно по-конкретно. Определете за
всяка от тях краен срок за изпълнение. Колкото поточни са целите ви,
толкова по-силно ще привличат ума ви. А сто и още няколко неща, на които
трябва да обърнете внимание, когато изготвяте житейския си план:

• Какви конкретни стъпки е необходимо да предприемете, за да

постигнете съответната главна цел?
• Какви пречки ще трябва да преодолеете?
• Каква и чия помощ ще ви е необходима?
• Какво ще трябва да научите?
• С какво ще бъдете възнаградени?

Колкото по-подробно и по-конкретно записвате целите си, толкова по-

ясна става мисловната картина на успеха ви.

3. Разделете в категории и балансирайте целите си

Един от ключовите моменти за реализиране на успех в живота е

умението за постигане на баланс. Да си поставяме цели само в една
житейска област е все едно да си наденем наочни- ци. Това ни прави някак
ограничени. Най-добрият начин да избегнем това е да разпределим целите
си по категории, което ще ни позволи да изживеем живота си пълноценно и
в цялото му разнообразие. Това ще ни помогне и да виждаме нещата в перс-
пектива. А балансирането на целите ще внесе равновесие и в целия ни

1
2
5
живот.
Първият списък на житейски цели, който видях, беше разделен на
области, така че и аз направих същото с моя. Помнете, че целите не са
нещо предопределено и дадено веднъж завинаги. Няма правило, което
да ви забранява да променяте плановете си. От личен опит мога да кажа,
че през изминалите тридесет години някои от моите житейски цели, а
даже и някои от житейските ми категории, се промениха поради
промяната, настъпила в интересите и ценностната ми система. Но съм
все така убеден, че разпределянето на житейските цели в различни
области прави живота по-интересен и по-пълноценен. Въпреки чс ви
съветвам да си набележите ваши собствени области, може да ви е от
помощ като начало да видите тези, в които аз самият съм разпределил
настоящите си цели:

• Образование
• Кариера
• Доходи
• Собственост (неща, които искам да придобия)
• Семейство
• Забавления / приключения (неща, които искам да правя)
• Спорт
• Самоусъвършенстване
• Духовност
• Усвояване на практически умения
• Пътувания - в страната
• Пътувания - в чужбина

4. Редовно преразглеждайте и коригирайте целите си

Предполагам, че и вие като повечето хора си имате списък с „неща

за свършване“. Не ви ли е правило впечатление, че кол- кото по-често
поглеждате в него, толкова повече от изброените неща свършвате?
Именно поради това обикновено държим тези наши списъци окачени на
видно място. Същото е валидно и по отношение на целите. Необходимо
е често да „виждаме“ целите си - поне по веднъж седмично - като в
случая имам предвид не само да ги прочитаме, но и ясно да си
представяме съответните мисловни картини. По този начин постепенно

1
2
6
 се отъждествяваме с онова, за което мислим; превръщаме се в хората от
мисловните си картини. Един вид правим репетиция на бъдещето си.
Редовната визуализация на целите ни привлича по-силно и решително
по посока на тяхното осъществяване. Това ни помага да фокусираме ума
си върху тях.
Също така е добре да коригирате целите си поне веднъж годишно. Аз
лично го правя всеки януари. Ако нещо, което съм записал в списъка си
преди, вече не е цел за мен, не го задрасквам, а вписвам пред него ВНЦ
(вече не е цел). Тъй като поставянето на цели е постоянно развиващ се
процес, добре е понякога да можете да погледнете назад и да видите как сте
се променили. Освен това при тези редовни прегледи добавям нови цели,
понякога променям областите или ги разделям на подобласти (както стана с
пътуванията, които разделих на: „в страната“ и „в чужбина“). Друго крайно
необходимо и ценно нещо, което правя през януари, е да определя
конкретно кои цели ще постигна до края на календарната година.
И така, прочитайте и визуализирайте често целите си, преразглеждайте
ги и ги коригирайте при необходимост, колкото ви е възможно повече
мислете за тях и се виждайте в съответните мисловни картини.

РЕЗЮМЕ

Целите ни дават насока и посока.

Целите придават смисъл на живота ни.
Целите ни предизвикват да се развиваме.
Целите правят живота ни по-интересен.

Целите правят живота ни по-пълноценен и по-удовлетвори- телен.

Целите правят живота ни по-добър и по-щастлив.

Буквално нищо на света не може да възпре човек, който

има позитивен начин на мислене и ясно определени цели.
Девиз Уейтли

1
2
7
 Тринайсета глава

НЯМА ЗАМЕСТИТЕЛ НА
УПОРИТИЯ ТРУД

Най-добрата награда, предложена ни от живота, е

упоритият труд за кауза, за която си струва да се трудим
упорито.
Теодор Рузвслт

С КАКВО НИ СЕ ОТПЛАЩА УПОРИТИЯТ ТРУД

Може да имаме фантастична мотивация и страхотни цели, но

нищо няма да се получи, ако не добавим към тях и упорит труд. Ако
смятаме, че нещо си струва да бъде постигнато, то си струва и да
положим повече от обичайните усилия. Хубавите неща в живота
винаги идват в резултат на положените за тях време, енергия,
саможертва и дори готовност да поемем риска да се провалим.
Следователно успехът изисква известна доза сурова решимост. Той
идва при хора, които не се боят от предизвикателствата и от
прословутия извечен упорит труд. Ако искаме мечтите ни да се
превърнат в реалност, задължително трябва да включим в плановете си
и упорития труд.
А най-хубавото на упорития труд е това, че той не само помага за
осъществяването на мечтите ни, но и ни се отплата с още ред други
неща. Ето само някои от тях:

1. Упоритият труд ни помага да разгърнем потенциала си.

Когато упоритият труд започне
1 да ни се отплаща, това ни стимулира да
увеличим още повече усилията,
2 които полагаме. И ни помага да видим
по-ясно колко много неща е възможно да постигнем. Успехът носи
8
увереност, а увереността носи нови и нови успехи.
 2. Упоритият труд ни помага да се изправим очи в очи е живота.
Животът е тежък {Втора глава). Всеки ден сме изправени пред
необходимостта от избор дали да хленчим и да се отчайваме, или да се
опълчим и да се преборим е трудностите. Упоритият труд и
позитивната нагласа на мисълта са най- добрите средства, е които
разполагаме, за да се справяме е предизвикателствата на живота.
3. Упоритият труд ни кара да се чувстваме добре. Няма по-
силно чувство на удовлетворение от това, което изпитваме, след като
сме изпълнили някоя задача и знаем, че сме дали най- доброто от себе
си.
4. Упоритият труд изгражда характера ни. Едва ли има по-
добро средство за преценка какво представляваме като хора от
готовността ни да се трудим упорито. Самоотвержените и почтени
усилия събуждат за живот най-доброто в нас.
5. Упоритият труд ни спечелва уважението на другите хора.
Печелим уважението и възхищението на околните, когато влагаме в
работата си най-доброто от себе си и особено когато се трудим
упорито. С това печелим и доверието им. И си градим солидна добра
репутация.
6. Упоритият труд укрепва и повишава самочувствието. Когато
даваме най-доброто от себе си в своята работа, това повишава
уважението, което изпитваме към самите себе си и повишава
самочувствието ни. Независимо дали постигаме успехи или не, самият
ни опит да ги постигнем и всеотдайните усилия, които полагаме, ни
карат да се чувстваме добре.
7. Упоритият труд привнася смисъл в живота ни. Всеотдайният
и упорит труд за осъществяването на целите, които сме си поставили, е
едно от най-богатите на смисъл и удовлетворение изживявания. А
това, че виждаме смисъл в живота си, ни подтиква към действие и ни
изпълва с щастие.
8. Упоритият труд ни помага да постигаме възможно най-добрите
резултати. А именно: животът с много по-интересен и радостен, когато го
живеем продуктивно. Всеотдайният и упорит труд носи огромно
удовлетворение.
9. Упоритият труд се превръща в навик. Добрите навици са ключът
към всеки успех {Шеста глава). А трите най-добри навика са почтеността,

1
2
9
взаимното уважение и упоритият труд.
10. Упоритият труд е здравословен. Когато се трудим упорито и
всеотдайно, използваме ума и тялото си по позитивни начини, което
укрепва едновременно и физическото, и психическото ни здраве. Хората,
които се трудят упорито и всеотдайно, са по-здрави и живеят по-дълго.
Упоритият труд е полезен за здравето ни.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА,
ПРЕДОПРЕДЕЛЯЩА УСПЕХА

Едни от най-обширните проучвания по въпроса за успеха са

проведени от Джордж и Алек Галъп, прочутите изследователи на
общественото мнение, и репортера Уилям Проктър. Те имат над хиляда
часа интервюта с хора, чиито постижения им отреждат място в
справочника „Кой кой е в Америка“ и които са постигнали всепризнат
успех в различни области: бизнес, наука, изкуства, литература,
образование, религия, военно изкуство...
В интервютата са включени въпроси за фамилната история,
образованието, личностните характеристики, интересите, талантите и
способностите, религиозните убеждения, ценностната система. Целта на
изследователите е да определят какво е общото между всички тези хора
със забележително високи изяви и постижения. Въпреки различните
отговори на гореспоменатите въпроси, оказва се, че все пак има нещо,
което е общо за всички интервюирани: готовността им да се трудят
всеотдайно и упорито часове наред. Всички те споделят, че успехът им не
се дължи на късмет или на някакви специални таланти. Той ги е спохо-
дил, защото те самите са направили всичко по силите си, за да го
постигнат - с цената на твърда решимост, самоотверженост и упорит труд.
Вместо да търсят бързи и лесни начини за постигане на успех, всички тези
хора са приемали охотно необходимостта от усилен труд като неделима и
същностна част от процеса. Според единодушното им мнение истински
успелите хора са именно онези, които най-много са заслужили успеха,
защото са платили цената на постигането му.
Един от интервюираните отговаря по следния начин на въпроса
каква е неговата лична формула на успеха: „Гордост от това, което
правиш, плюс кураж и издръжливост да положиш целия огромен и
продължителен труд, необходим за осъществяването на поставените

1
3
0
цели.“ Този отговор е показателен за същината на успеха, защото
буквално всички интервюирани наблягат върху готовността да се
работи дълго и упорито. Те са единодушни и по въпроса, че
създаването на добри трудови навици е най-важната съставка за всеки
тип успех.
Друга цел на това проучване е да се открие отговор на въпроса:
„Кой може да успее?“. Резултатите са окуражителни. След като
обработват окончателно данните от всички интервюта,
изследователите стигат до следното категорично заключение: „Всеки
може да успее“. Прекадено много хора обричат сами себе си на
посредствен живот, въпреки че имат потенциал да постигнат много
повече. Почти всички могат да успеят в живота, стига да са готови да
предприемат правилните и необходими стъпки, за да го постигнат. А
трите най-важни стъпки са: да се самомотивират, да си поставят цели и
да работят упорито за осъществяването им. В заключението си тримата
изследователи казват, че анализът на данните не разкрива нищо ново и
необичайно, а само подкрепя отдавна известната истина, чс „упоритият
труд и решимостта се отплащат щедро“.

НЯМА ЛИ ПО-ЛЕСЕН И ПО-КРАТЪК ПЪТ?

През петдесетте години, когато навлизах в юношеството си, на нас

ни се казваше просто и ясно: Успехът е нещо, което трябва да
заслужиш с упорит труд. Трябва да имаш търпение, защо- то за
постигането му се налага да полагат много усилия, и то за дълъг
период от време. Докато днес рекламите ни атакуват отвсякъде с точно
противоположното послание: има лесен и бърз начин да постигнеш
всичко, каквото си поискаш. Неотдавна, само в разстояние на два дни
чух по радиото, че всеки може да отслабне с двадесет и пет килограма,
да проговори на чужд език, да вземе тапия за строителен предприемач,
да станс дис- ководещ и да спечели милиони от търговия с недвижими
имоти. Изобщо не поставям под съмнение това, че можем да по-
стигнем всички тези неща, ако действително го искаме. Но акцентът на
всички послания беше, че можем да ги постигнем без никакви усилия и
саможертви, и то за броени дни. Вероятно успехите ще ни бъдат

1
3
1
поднесени на тепсия от Дядо Коледа, Великденското зайче или
Добрата фея.
За жалост, ако нещо се повтаря достатъчно често, хората започват
да му вярват. Така че в нашето общество твърде много хора, от всички
възрасти и социални среди, са се уловили на въдицата на тази измамна
формула за успех. И са си изградили начин на мислене - „с едно
натискане на копчето“ - и философия за живота - „бързо и лесно“. Тези
хора живеят консуматорски, а не продуктивно. Стремят се към
моментни повърхностни удоволствия, а не към дълготрайно и дълбоко
удовлетворение. Но в един момент неминуемо стигат до болезненото
откритие, че в живота нещата не стават така, както им ги рисуват в
медиите. Ето защо в пета глава казах, че е наложително да се научим
да мислим самостоятелно. Няма бързи и лесни пътища, няма вълшебни
формули, трикове и тайни, които да водят към успех и щастие в жи-
вота. Има само упорит труд, за който няма заместител.

РАБОТАТА И ЗАБАВЛЕНИЕТО
НЕ СЕ ИЗКЛЮЧВАТ ВЗАИМНО

Целта на тази глава е да ви покаже колко полезно и възнаг-

раждаващо е да се трудим упорито в живота си. С това обаче

1
3
2
съвсем не искам да кажа, че за да имаме успех, трябва да работим
денонощно и да забравим всичко друго. Това би било нездравословно
както за нас самите, така и за близките ни хора. Припомнете си, че в
трета глава подчертах колко важно за качеството на живота ни е да
умеем да се смеем и забавляваме. А в дванадесета глава изредих моите
житейски категории, една от които е „Забавления / приключения“.
Повярвайте ми, преди да сс науча да постигам равновесие в живота си,
аз самият минах буквално през ада, работейки денонощно за
постигането на някои неща и мечтаейки - също така денонощно - за
това как някой светъл ден най-сетне ще мога да правя други.
Наложително е периодично да си даваме почивка от работата, за да
се забавляваме и така да поддържаме равновесие в живота си - нещо,
което е от изключително голямо значение за неговото качество.
Необходимо е да разберем и това, че работата и забавлението не са
взаимоизключващи се дейности. Можем да се смеем, да играем и да се
радваме и докато работим. Един пример: преподавателската работа е
едно от най-трудните и отговорни занимания на света, особено ако се
прави така, както трябва. В продължение на тридесет и пет години аз
си скъсвах задника от работа в тази моя професия, което обаче не ми
пречеше и да си прекарвам чудесно. Понякога учениците и студентите
наистина ми тровеха живота, но в повечето случаи бяха жадни за
знания, признателни, пълни с изненади и ми беше безкрайно забавно
да бъда с тях. И не само при мен е така. Имам много широк приятелски
кръг от хора с позитивна нагласа към живота. Сред тях има куп
адвокати, лекари, бизнесмени - все тежки и отговорни професии -
които също умеят да превръщат работата си в забавление. Това е един
от принципите на щастливия живот: труди се упорито, но и се
забавлявай, докато го правиш.
Попитали веднъж Арманд Хамър - големия индустриалец, който
почина в 1990 г. на деветдесет и две годишна възраст - как човек на
неговите години има енергията непрекъснато да обикаля земното
кълбо, за да ръководи различни бизнес начи- напия и да се среща с
държавните лидери. Той отговорил: „Обичам работата си. С
нетърпение очаквам началото на всеки нов ден. Всяка сутрин се
1
събуждам изпълнен с вълнуващи
3 и интересни идеи. За мен работата ми
е предизвикателство и забавление.“
3
 Преди около стотина години преди Хамър, Джордж Бърнард Шоу
- един от най-успелите драматурзи на всички времена - казва нещо
подобно: „Иска ми се да съм изчерпан докрай, когато дойде моментът
да умра. Но колкото по-усилено работя, толкова по-дълго живея.“
Мисля чс Хамър и Шоу биха се съгласили с мен, че нищо не може да
замени удоволствието и отплатата от упорития труд.

Струва ми се, че голяма част от нещастието на хората

се дължи на съсипаните им нерви. А съсипаните нерви са
резултат от безделието или от това, че се работи лошо и
неефективно. От всички нещастни човешки същества по
света най-нещастни са хората, неуспели да открият в
живота си работа, която да им е интересна и да я вършат с
удоволствие. Истинското щастие спохожда онези, които
обичат работата си, вършат я добре и я редуват с
освежителни периоди на отмора и почивка. Истинското
щастие е резултат от баланса на работата и забавлението.
Лии Ю Танг

1
3
4
 Четиринайсета глава

ЗА ДА ПОЛУЧИШ,
ПЪРВО ТРЯБВА ДА ДАДЕШ

Реши какво искаш; реши какво си готов да дадеш в замяна;

установи приоритетите си и се хващай на работа!
X. Ламар Хънт

ДРУГ КЛЮЧ КЪМ УСПЕХА

Самомотивирането, поставянето на цели и упоритият труд ще ви

отведат далеч напред. А добавите ли към тях и самодисциплината,
ще стигнете още по-далеч. Самодисциплината е същностна част от
формулата за постигане на успех в живота и за личностно
осъществяване. Вероятно това е дори най-същественият елемент,
защото всеки успял в живота си човек, когото познавам или за когото
съм чел, подчертава, че именно самодисциплината е ключът към
постигането на каквото и да било. Без нея едва ли бихте могли да
осъществите нещо. Но ако притежавате самодисциплина, ще можете
да постигнете повече, от- колкото изобщо някога сте мислили за
възможно.
Но щом като държа толкова много на самодисциплината, важно
е да поясня и какво означава това понятие. А тъй като то често бива
тълкувано неправилно, първо ще поясня какво не е самодисциплина.
Някои хора смятат, че самодисциплината е нещо, което трябва да
избягват, защото влагат негативен смисъл в понятието „дисциплина“.
Тоест, те смятат, че самодисциплината е вид самонаказанис. Твърде
често самодисциплината бива отъждествявана и със
самоограничаването или самоотричането. Неотдавна чух един човек
да казва, че самодисциплиниранитс хора били закостенели сухари.

1
3
5
Но това са все погрешни разбирания.
В действ»ггелност самодисциплината е една от най-позитив-
ните нагласи, които човек би могъл да има. Особено ми харесва
следното определение за „дисциплина“: „тренировка на личността,
която коригира, оформя, укрепва, подсилва или усъвършенства“.
Нима има нещо по-позитивно от това? Самодисциплина означава да
тренираш сам себе си така, че да постигаш едно или друго. Тоест да
разработиш свой собствен план за осъществяване на дадена цел, да
му се посветиш предано и всеотдайно и да го следваш упорито. Би
могло да се каже, че да бъдеш самодисциплиниран означава да
притежаваш решимост за действие. Когато постъпва
самодисциплинирано, човек има контрол над собствения си живот.
Сами решавате какво да постигнете и кога да го направите. Сами
решавате какво да направите от живота си. И най-сетне,
самодисциплината означава да поемате отговорност за самите себе
си.
Моето собствено определение за „самодисциплина“ е следното:
„да накараш самия себе си да свършиш нещо, дори в момента да
нямаш настроение да го правиш, защото съзнаваш, че отплатата, с
която ще бъдеш възнаграден по късно, ще бъде многократно по-
голяма от краткотрайната трудност или досада на съответната
работа.“ Да предположим, че искате да имате възможно най-добра
физическа кондиция. Можете, разбира се, да я имате, но първо
трябва да дадете нещо от себе си - да работите усилено за трениране
и оформяне на тялото си, да сте готови да изтърпите известни болки,
да жертвате едно или друго, да имате доста голяма самодисциплина.
Ако попитате който и да било бегач, плувец, тежкоатлет или друг
спортист дали тренировките са леки и забавни, отговорът винаги ще
е категорично „Не!“. Ако попитате дали му се е наложило да се
откаже от нещо приятно за сметка на нещо болезнено, отговорът ще
е категорично „Да!“. Е, при това положение направеният избор
изглежда твърде глупав, нали? Но пък сигурно има някаква причина,
за да го направят въпреки всичко. Струвало ли си е времето,
усилията, болките и саможертвите? ДЛ! Отплатата е много по-голяма
от онова, от което сте се отказали, и много по-дълготрайна.
Няма никакво значение в каква област искате да се усъвър-
шенствате и да имате постижения. Независимо дали става дума за
изкуство, спорт, бизнес, компютри или някоя игра, винаги е

1
3
6
наложително да имате и да проявявате самодисциплина. Философът
Ерик Фром казва, че без самодисциплина, животът ни става
хаотичен и разпилян. И че ако вършим нещо, като се ръководим
само от настроението си, то това няма да е нищо повече от хоби.
Фром подчертава, че никога няма да успеем да станем и да бъдем
добри в каквото и да било, ако не го вършим само- дисциплипирано.
Една изключително важна и съществена част от личностното ни
развитие е да се научим да поемаме отговорност за самите себе си.
Именно това е самодисциплината. Това означава да приемем факта,
че животът е тежък и че никога нищо стойностно няма да ни бъде
поднесено на тепсия, без да сме положили усилия да го заслужим.
Тоест, ако не сме готови да платим цената за него, в смисъл да сме
готови да се откажем от някое временно удоволствие и да работим
упорито и усилено върху нещо, което ще ни донесе много по-голяма
и дълготрайна отплата. Бепджамин Франклин великолепно предава
смисъла на този житейски принцип, като казва, чс няма награда без
болка. Самодисциплината ни прави отговорни едновременно и за
наградата, и за болката. Именно това е основата за истинските
постижения.

ИЗЧАКВАНЕ НА ОТПЛАТАТА -
СЪРЦЕВИНА НА САМОДИСЦИПЛИНАТА

Живеем в общество, което боготвори удобството, лекия път,

удоволствието и незабавната отплата. Помислете си колко много
неща можем да направим и да получим само с едно натискане на
копчето: да си отворим някоя врата, да сготвим вечеря, да се
свържем с някого по телефона, да изперем и изсушим дрехите си, да
обиколим света чрез телевизора, да се стоплим, да се разхладим...
И всичко това само в дома си. А в колата и в службата раз-
полагаме с още копчета. Натискаш копчето и свършваш работата
бързо и лесно. Не ти се налага да се потиш, да се мъчиш, да се
тормозиш. И тази нагласа бива подсилена от посланията, с които ни
обстрелват непрекъснато и от всички страни: „Можеш да имаш
всичко!“, „Можеш да го имаш сега!“, „Заслужаваш го веднага!“.
Очевидно е, че твърде много хора охотно възприемат тази фалшива

1
3
7
житейска философия. За нейната измамност ми напомня една често
повтаряща се напоследък реклама на Mastercard'. „Овладей
възможностите!“. Показват ти се снимки на всички неща, които
можеш да имаш, и на всички екзотични места, които можеш да
посетиш, само на цената на парченце пластмаса. Забавлявай се
веднага, плащай по-късно! Такъв е животът. Действително, точно
такъв е животът за прекадено много хора. Те търсят бързия начин,
търсят лекия път, избират незабавните забавления. И оставят
плащането за по-късно. Но, повярвайте ми, рано или късно всички
тези хора си плащат за „гяволъка“, плащат си, и то солено\ Този
подход към живота, независимо колко широко е разпространен,
действа като бумеранг. Истинският успех идва, когато плащаме сега,
а се забавляваме по-късно. Именно това се нарича самодисциплина, а
нейната сърцевина е принципът за изчакване на отплатата:
готовността и способността на човека да отложи момента на
изживяване на удоволствието. Това означава да приемеш, че първо е
времето на упоритата работа, на болката и саможертвите, а едва по-
късно идва ред на хубавите неща и приятните занимания. Няма
такова нещо като незабавна отплата. Няма награда без цена. Няма
безплатен обяд.
В предишна глава стана дума за прекрасната книга на Скот Пек
„Изкуството да бъдеш бог“ и за онзи път, в началото на който има
надпис „Животът е тежък“. Именно поради този надпие, това е и
най-малко избираният път. Защото повечето хора търсят път без
трудности. Търсят лесния път. Но такъв няма. Пек твърди, чс ако се
научим да избираме първо усилията, болката и саможертвите, така че
да ги преодолеем и оставим зад гърба си, идващото по-късно
удоволствие ще е много по-голямо и по- удовлетворително.
Отбележете, че Пек не казва да избягваме, а да избираме първо
трудностите. Независимо каква е цената за онова, което искате,
първо си платете. За да получиш, първо трябва да дадеш.

ИЗБОР: ОТ КАКВО СТЕ ГОТОВИ ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ?

Самодисциплината означава да избираш.

Всеки път, когато кажеш „да" на някоя цел или намерение, с
това казваш „не" на много повече други.

1
3
8
 Сибил Стантън

Три примера за избор на изчакване на отплатата

1. Моите студенти в университета бяха предимно хора на средна

възраст, които работеха целодневно и имаха семейства.
Университетската програма, в която се бяха записали, бе интензивна
- най-меко казано. Така че работейки по четиридесет и повече часа
на редовните си работни места, веднъж седмично те имаха
четиричасов курс в университета, за който им се налагаше да отделят
още поне двадесет часа на седмица за писане на домашни разработки
и четене. Тоест, те неминуемо трябваше да изберат от какво да се
откажат, ако искат да завършат успешно програмата.

Отказаха се от: забавления, свободно време в събота и неделя,

сън, ваканции, семейни сбирки и излизания, хобита, приятен начин
на живот.

Спечелиха: познания, университетска степен, доживотно

желание за учене, възможност за напредък в работата, личностно
удовлетворение, повишено самочувствие и себсуваженис,
възхищение от страна на близки, приятели и колет.

2. В края на осемдесетте години водих курс по психология на

личностното осъществяване за група ученици от гимназията. В него
имаше и раздел за самодисциплината. Като пример за нещо, което
изисква самодисциплина, използвах спестяването на пари. След края
на часа едно момиче от долен клас на гимназията ме попита дали
може да поговори с мен през обедната почивка. Съгласих се
естествено и няколко часа по-късно тя ми разказа, че има чудесна
почасова работа и че всяка седмица печели по сто долара. А после
добави: „Ама ги профуквам всичките.“ Искаше да научи повече за
самодисциплината и пестенето на пари. Попитах я за какво изхарчва
стоте си долара. Отговори ми: „За разни неща... и за забавления.“
Попитах я дали няма да може да мине с мъничко по-малко „разни

1
3
9
неща“ и с мъничко по-малко „забавления“. Тя помисли за секунда и
каза, че ще може. После заедно начертахме план на поведението й по
отношение на парите оттук насетне: всяка седмица, веднага щом си
получи стоте долара, ще внася четиридесет от тях в специално
открита за целта банкова сметка, а после ще си харчи останалите
както намери за добре.

Отказа се от: няколко филма и рокконцерта, няколко

аудиокасети и компактдиска, от няколко маркови дрешки, от няколко
сладкишчста и други боклучета.

Спечели: Няколко дни преди да завърши гимназия, това момиче

ми показа извлечение от банковата си сметка. Имаше спестени
4851.20 долара - а в началото на деветдесетте години това бяха доста
пари за завършващо гимназия хлапе. Каза ми, че често спестявала по
повече от четиридесет долара седмично и така успяла да си спечели
натрупваща се върху парите й лихва. Освен чс беше спестило пари,
това момиче бе спечелило и практически урок по икономика,
безценен опит за значимостта на самодисциплината, увереност в
собствената си способност, чс може да борави умело с парите си,
невероятно приятно усещане за постижение и повишено
самочувствие. Тя ми каза, чс освен всичко друго, разбрала, че най-
хубавите неща в живота не се заплащат с пари.

3. Преди много, много години аз бях хлапе, което си мечтаеше

да играе професионален баскетбол в NBA. Бях висок, имах известен
талант за спорт и изгарях от желание да осъществя мечтата си. Още
от първи клас, та чак до завъртване на колежа, работех ревностно, за
да развия тялото си и да натрупам специфични умения, като играех
баскетбол при всеки удобен случай. Но така и никога не стигнах до
NBA. Просто не бях достатъчно добър. Но всичките ми
многогодишни всеотдайни усилия и упорит труд не бяха отишли
напразно. Получих си отплатата за тях - само дето беше по-различна
от тази, която бях очаквал.

Отказах се от: част от свободното си време, зимни излети на

1
4
0
ски, купони, тестени изделия и сладкиши.

Спечелих: радостта да спортувам, награди и признание, пълна

стипендия в престижен университет (чиято равностойност днес е 150
000 долара), страхотни приятели сред съотборниците ми, сериозно
образование и научна степен, пътувания из целите Съединени щати
(включително Хаваитс) с баскетболния отбор, добри трудови навици,
безценен тренинг по самодисциплина, страстна решимост да се
поддържам винаги в добра физическа кондиция.

Прспрочетете горните три примера и сравнете нещата, от които

хората са се отказали, с онези, които са получили за сметка на тях.
После си отговорете на следните три въпроса:

1
4
1
 • Кой избор води до по-дълготрайни резултати?
• Кой избор развива характера?
• Кой избор придава повече смисъл на живота?

А сега отговорете и на тези два въпроса:

• Какво е онова „нещо“, което наистина искате?

• От какво сте готови да се откажете, за да го получите?

САМОДИСЦИПЛИНАТА
ОЗНАЧАВА ДОБРИ НАВИЦИ

Успехът е сбор от малки усилия... но повтаряни ден след ден.

Робърт Колър

В трите дадени по-горе примера става дума за правене на избор.

Но също и за създаване на навици. По същество, именно това
означава да имаш самодисциплина: да правиш правилен избор и да
си създаваш добри навици. Можем да постигнем наистина велики
неща, полагайки дребни усилия... отново и отново, ден след ден. Или
с други думи: повторението и приле- жанисто са наистина най-
сигурният път към успеха, независимо в каква област. С развиването
на добри навици забелязваме как постепенно се трупат все повече
добри резултати. А това ни носи все по-силно чувство на
удовлетворение и радост - изживявания, съпътстващи постиженията.
Този процес може да бъде представен накратко със следната
формула:

Правилни избори Добри навици —> Постижение —» Удовлетворение

Повечсто хора наблюдават пасивно как им се случват разни

неща, а после се чудят какво точно и защо им се е случило.
Самодисциплината ни помага ние самите да правим така, че да ни сс
случва онова, което искаме. Добрите навици ни помагат да
свършваме онова, което1 трябва да бъде свършено, и то когато е
4
необходимо, а не когато имаме настроение за него. Това е ключът
2
към продуктивния начин на живот. А също и един от ключовете към
щастието. Самодисциплината е средството, чрез което превръщаме
способностите си в умения, а потенциала си в реалност. А най-
голямото щастие за човека е да бере плодовете на своя упорит труд.

Истинската дисциплина не е стражар зад гърба ти,

който те подкарва с удари и заповеди; тя е приятел до теб,
който те подтиква с насърчения. Когато разбереш, че
самодисциплината е грижовност, а не наказание, ще
престанеш да се мръщиш при споменаването й, и ще
започнеш съзнателно да я развиваш в себе си.
Сибил Стантьн

1
4
3
 Петнайсета глава

УСПЯВАЩИТЕ ХОРА НЕ „НАМИРАТ“,

А „ИЗНАМИРАТ“ ВРЕМЕ

Времето е животът ни. То е необратимо и незаменимо.

Прахосваш ли времето си - прахосваш живота си. Владееш ли
времето си - владееш живота си и получаваш възможно най-много
от него.
Алън Лакейн

ЕДНО ОТ НАЙ-СЪЩЕСТВЕНИТЕ
ЖИТЕЙСКИ УМЕНИЯ

В момента използвате по превъзходен начин времето си - четете

моята книга. Ако постъпвате по същия мъдър начин и с останалото
си време, вероятно изобщо не ви е необходимо да четете точно тази
глава. Но ако понякога ви се струва, че времето ви и животът ви се
движат в противоположни посоки, тук бихте могли да откриете
някои полезни предложения. В предишните четири глави насочих
вниманието ви към умения, които могат да ви помогнат да
осъществите заложения във вас потенциал: самомотивираност,
поставяне на цели, упорит труд и самодисциплина. А сега нека
добавим към тях още едно житейско умение: ефективно използване
на времето. Ако успеете да го съчетаете с останалите четири, ще се
озовете сред малкия процент хора, които умеят успешно да
управляват живота си.
Преди повече от двеста години Бснджамин Франклин е казал, чс
времето е възможност и че за да живеем пълноценно, трябва да се
научим да използваме тази възможност колкото се може по-добрс.
„Ако обичаме живота - казва той, - ще ценим времето си. Ще го
използваме разумно.“ Неговата прочута автобиография е пълна с

1
4
4
примери за това как той е овладял изкуството да се разпорежда
мъдро с времето си.
Въпреки че в нашите училища не се преподава нищо за уп-
равлението на времето, днес - повече от когато и да било преди - вече
разполагаме с най-различни източници, от които да научим как
можем да овладеем това умение. На пазара има над сто.книги на тази
тема, както и какви ли не бележници с календари, лични „планьори“
и „организатори“, а напоследък и разнообразни софтуерни програми.
Аз лично особено много харесвам материалите за управление на
времето, издавани от Стивън Кови, защото той не само ни насочва
как да използваме времето си, за да бъдем по-продуктивни, а винаги
набляга върху необходимостта времето, което отделяме за една или
друга дейност, да бъде качествено. Кови представя за първи път тази
своя концепция в класическата си книга „Седемте навика на високо-
ефективните хора“ и я разяснява по-подробно в следващата си книга
- „Първостепенните неща на първо място“, където казва: „...ставаме
все по-заети и по-заети с правене на „добри“ неща, без пито за
секунда да поспрем и да се замислим дали пък това, което правим,
действително е най-важното“.
Най-значимата стъпка към овладяване на умението да изпол-
зваме мъдро времето си е да изградим в себе си ново виждане по
отношение на него. Необходимо е да започнем да гледаме на времето
си като на природен ресурс. То съществува привидно в изобилие, но
както е и с всеки друг природен ресурс, времето също може да бъде
използвано рационално или прахосвано безотговорно. Но между този
природен ресурс и всички останали има една огромна разлика: не
можем да съхраняваме времето, да трупаме запаси от него, да го
складираме, да се връщаме към по-стари залежи или пък да си го
разменяме. Не можем по желание да го спираме или да започваме да
го използваме. Нито пък можем да го заменим с каквото и да било
друго. Принудени сме да го изразходваме минута по минута. А
веднъж израз

1
4
5
 ходим ли го, няма начин да си го възвърнем. Ето защо
начинът, по който изразходваме своето времето, е
мерило за качеството на нашия живот. Времето е
животът ни.

ПОБЕДИТЕЛИ И ГУБЕЩИ -
КАКВО ПРАВЯТ С ВРЕМЕТО СИ

Вниманието ви трябва да е винаги насочено към възможно

най-стойностно използване на времето. Това отличава
победителите от губещите в живота.
БраянТрейси

Една от главните теми в тази книга намира израз в заглавието на

четвърта глава - „Личният избор, а не случайността, определя как
живеем“. Значимостта на този принцип проличава може би най-ясно
в избора ни на това как да използваме времето си. Именно този избор
разграничава победителите от губещите в живота. Не късметът, не
гените, не възползването от подходящия момент или познаването на
подходящите хора, а онова, което правим със 168-те часа, отредени
ни за всяка седмица. Има няколко показателни различия в начина, по
който победителите и губещите възприемат времето, мислят за
времето и използват своето време. Ето няколко примера:

Губещите: Победителите:
Убиват времето си. Използват времето си.
Прахосват времето си. Изразходват разумно времето си.
Губят времето си. Ценят времето си.
Оставят времето да им се Организират времето си.
изплъзва.
Приемат времето за Пазят времето си като съкровище.
подразбираща се даденост.
Разпиляват времето си. Разпределят времето си. „Изнамират“
Не могат да намерят време. време.

1
4
6
 С това съвсем не искам да кажа, чс всеки, който някога е
прахосвал време, е губещ в живота. На моменти всички го правим.
Тук става дума за хора, които прахосват толкова много от своето
време, че в крайна сметка прахосват и живота си. Също така не
искам да кажа, че забавленията и заниманията за отмора са
прахосване на време. (В трета глава вече подчертах тяхното огромно
значение за удовлетворението от живота. Всъщност за доста хора
дори е наложително да отделят повече време за смях и забавления.
Разковничето за щастлив живот е в баланса.) Главното в случая е
това, че успяващите в живота хора осъзнават, чс времето е техният
най-ценен ресурс. Този ресурс е разпределен съвършено поравно.
Всеки от нас разполага с по двадесет и четири часа в денонощието.
Какво ще правим с тях, как ще ги използваме - ето кое определя
какъв ще е животът ни.

РАЗПОЛАГАМЕ С ЦЯЛОТО ВРЕМЕ,

КОЕТО НИ Е НЕОБХОДИМО

Днес разполагаме с повече спестяващи времето ни уреди от

когато и да било преди, като всяка година на пазара се появяват все
по-нови и по-нови продукти на високите технологии, които ни
гарантират, че с употребата им ще спестяваме още повече време.
Въпреки това обаче хората никога не са се оплаквали толкова много
от недостиг и липса на време колкото сега. Неотдавна „Сан
Франциско Кроникъл“ публикува журналистически анализ на
резултатите от една анкета на „Галъп“. Водещото заглавие на
първата страница от материала беше: „Хората имат чувството, че
времето изтича“. Материалът продължава на втора страница под
заглавие: „Американците страдат от остър недостиг на време“.
Материалът започва с думите: „Битката на американеца с часовника
е всеобхватно явление.“ По- нататък авторите поясняват, че почти
80% от хората в Америка имат чувството, че времето лети прекадено
бързо и поради това не са в състояние да направят много от нещата,
които искат да направят. Явно нещо не е наред.

1
4
7
 Това, което не е наред, е начинът на мислене по отношение на
времето. Хората правят две основни грешки. Първо, времето се
движи точно толкова бързо, колкото и когато е бил изобретен
първият часовник. Всеки час и днес има шестдесет минути. Второ,
има едно съвсем простичко обяснение защо хората не успяват да
направят всички неща, които искат да направят: искат прекадено
много. Вероятно защото вярват на реклами от рода на: „Можеш да
имаш всичко“. Но истината е, че не можем да имаме всичко. И както
казах в предишната глава: за да получиш нещо, трябва да се откажеш
от друго. Всеки, който си въобразява, че ще има всичко и ще направи
всичко, никога няма да има достатъчно време.
Приблизително два месеца след публикуването на материала по
повод анкетата на „Галъп“, в „Сан Франциско Кроникъл“ излезе
основана на интервюта статия за хора, които са преразгледали своите
приоритети. Те споделяха, чс се вгледали особено внимателно в това
как изразходват времето си, и никак не харесали видяното. Така че
решили да се откажат от някои неща, да поукротят ламтежа си за
статус и власт и да се преборят с нездравата си потребност „да имат
всичко“. Заживели по-скром- но и непретенциозно. Всички тези хора
твърдяха, чс в резултат на това вече имат много повече време за
отмора и приятни занимания, както и че се чувстват много по-
спокойни и по-щастливи. Истината е, че те нямат повече време от
преди - просто са избрали да изразходват времето си по различен
начин. Научили са се да го ценят. Научили са се „да изнамират“
време за наистина важните и значими за живота им неща. Ето защо
няма нищо чудно в твърдението им, чс качеството на живота им се е
подобрило и че се чувстват по-щастливи.
Непрекъснато чувам хора от всички възрасти да казват, чс
времето не им стига. Но това просто не отговаря на истината. А
истината е, чс тези хора на умеят да управляват времето, с което
разполагат. За разлика от Стивън Кови, повечето хора така и не
откриват, чс ефективното използване на времето е умение. Да
използваш ефективно времето си - подобно на това да работиш с
компютър - е умение, което може ла бъде придобито и
усъвършенствано. И колкото по-добре овладяваме това умение,
толкова по-ефективно ще използваме времето си. И тогава ще
осъзнаем, че в действителност разполагаме с предостатъчно време.

1
4
8
Старата поговорка, че „винаги се изнамира време за наистина
важните неща“, е също толкова валидна днес, колкото и тогава,
когато е била изречена за първи път.
Времето не е променило своя ход. Ние сме се променили. През
вековете не един и не двама мъдри хора са ни казвали и повтаряли,
чс винаги разполагаме с предостатъчно време. Ето няколко примера:

Време има за всичко, и сезон за всяка дейност под небето...

Еклесиаст 3:1

Винаги имаме достатъчно време, стига да пожелаем да го

използваме правилно.
Гьоте, немски поет, писател
и философ, 1700 г.

Никога няма да имаме повече време от това. Имаме, и винаги

сме имали, цялото време на света.
Арнолд Бенет, английски
писател, 1910 г.

И яма такова нещо като „липса на време". Всички ние имаме

предостатъчно време, за да направим всичко онова, което
наистина искаме да направим.
Алън Лакейн, експерт по
ефективно управление на
времето. 1973 г.

Всяка сутрин, при звъна на будилника, ни се предоставя

съвършено нова възможност да направим какво- то пожелаем е
дарените ни часове. И тази съвършено нова възможност ни се
дарява отново и отново, всеки ден, до края на живота ни.
Хнрум Смит, дал идеята за пленера
„Франклин“. 2000 г.

1
4
9
 ЧЕТИРИ НАЧИНА ДА
ОВЛАДЕЕТЕ ВРЕМЕТО И ЖИВОТА СИ

Има редица книги и семинарни програми, изцяло посветени на

управлението на индивидуалното време, така чс от моя страна би
било твърде дръзко да смятам, че само с няколко стра- нички мога да
ви науча как да станете специалисти в тази област. Но както е и при
овладяването на всяко друго умение, и тук има някои основни
положения, с които бих могъл да ви запозная. Особено ценни са
четири от тях. Те са лесни за разбиране, но доста по-трудни за
прилагане особено ако става дума за промяна на навици. Но именно
това е същината на ефективното управление на времето: добри
избори и добри навици.

/. Планирайте деня си

Успешният живот не е нещо повече, освен низ от успешни дни.

Е, защо да не извличате възможно най-много от всеки ваш ден?
Строителните предприемачи разполагат с планове на сградата,
директорите - с бизнес планове, треньорите - с планове на играта,
учителите - с учебни планове. Причината за съществуването на
всички тези планове е повече от очевидна, така че защо да няма и
план на деня? Не е нужно той да бъде особено подробен и усложнен.
Изготвянето му не отнема много време. Но планът за деня е
изключително ефективен.
Някои хора го наричат „неща за вършене“, други - „дневно
разписание“. Аз наричам моя „набелязване на цели за деня“.
Независимо от наименованието, буквално всеки успяващ в живота си
човек си прави такъв план за деня под една или друга форма.
От всички позитивни начини, по които можете да инвестирате
времето си, това е първият. Ако ежедневно отделяте по десетина
минути (преди да си легнете вечерта или веднага като станете на
сутринта), за да си запишете нещата, които искате да свършите през
деня, като ги подредите по важност, а после се постараете този
списък да е винаги пред очите ви, докато се занимавате с
ежедневните си задължения, ще се удивите колко по-ефективни и по-

1
5
0
продуктивни ще станете.
След като изпълните някоя цел от списъка си, веднага я за-
черкнете. Това е част от отплатата ви за свършената работа.
Удовлетворението от постигната цел е едно от най-прекрасните
чувства за всяко човешко същество. Усещането, че си изпълнил
задачата си, е страхотно, а също толкова приятно е да отметнеш
черно на бяло свършената работа. Дневният план ви помага и да
следите напредъка си. И ако всеки ден изпълнявате набелязаните си
цели, това означава, че живеете продуктивно. А ежедневните
постижения са градивните камъни на успешния живот.

2. Насрочвайте си срещи със самите себе си

Да предположим, че е четвъртък. Имате някаква задача за

изпълнение, която ще ви отнеме два часа работа и трябва да бъде
свършена до следващия четвъртък. Повсчето хора си казват: „Ще
трябва да го свърша докъм средата на другата седмица.“ Вие обаче
си кажете: „Това ще го свърша във вторник, между четири и шест
следобед.“ Е, разликата е доста голяма, нали? Никога не забравяйте,
че умът се задвижва ефективно само когато има пред себе си ясна и
конкретна цел. Ако кажете на някой приятел „Дай да се видим някой
ден“, има голяма вероятност това никога да не се случи. Но ако си
определите твърда среща с вашия приятел, двамата несъмнено ще се
видите. И това е така, защото сме свикнали да спазваме уговорените
си срещи.
Ако имате нещо за свършване, но се боите, чс както обикновено
ще започнете да го отлагате чак до последната минута, има едно
простичко решение на проблема: насрочете си среща със самите себе
си. Преди да се отплеснетс в нещо друго, решете кога точно - ден и
час - ще свършите съответната работа и си обещайте, чс ще се явите
на срещата. Колкото и елементарна да ви се струва, тази техника е
много ефективна. Тя не само ще ви помогне да свършвате
своевременно много повече неща, но има и някои „странични
ефекти“: развива самодисциплина; помага за конкретизирането на
поставените цели, благодарение на нея ще превъзмогнете лошия си

1
5
1
навик да отлагате, а освен това и ще се научите да използвате
времето си по- ефективно.

3. Използвайте подхода „крачка по крачка66

Един от най-ефективните начини за постигане на по-големи цели

и задачи е те да бъдат изпълнявани на етапи, „крачка по крачка“.
Вместо да чакате да ви обземе подходящо настроение или да имате
достатъчно време, за да свършите всичко наведнъж, по-добре
разделете работата на части и за всяка от тях запазете конкретно
място в дневното си разписание - в продължение на толкова дни,
колкото ще са ви необходими* за-да приключите. Този подход е най-
ефективен, когато мястото, което отделяте в дневното си разписание
за съответните „крачки“ от цялата работа, е по едно и също време
всеки ден. Важното в случая е да бъдете последователни. Така ще си
създадстс добър трудов навик.
Посредством подхода „крачка по крачка“ и най-обемната работа
може да бъде приключена своевременно и без излишно нервно
напрежение. Нека вземем като пример написването на една книга.
Погледнато като цяло, това изглежда смазваща задача. Но ако пишете
по една страница дневно, дори ако махнем съботите и неделите, в
края на годината ще имате написана книга от 260 страници.
Тази техника може да бъде сравнена и с построяването на тухлена
къща. Сами по себе си отделните тухли изглеждат доста малки, а
процесът на подреждането им една по една - мъчително бавен. Но
слепени една за друга, тези тухли се превръщат в нещо далеч по-
голямо и внушително. По подобен начин можем да използваме и
малки „тухли“ от време, за да градим големите си постижения.
Успехът е резултат от упорит труд, малко по малко, ден след ден.

4. Разберете кога сте най-продуктивни

Доказано е, че всеки човек си има свой „биологичен часовник“. В

един и същ час на деня някой може да с най-продукти- вен, а друг -
напълно непродуктивен. Някои от нас са чучулиги, други - сови.

1
5
2
„Батериите“ на някои „издишат“ насред следобеда, докато на други
точно тогава са току-що заредени. Изглежда, чс в това отношение
всички ние се отличаваме един от друг. Ето защо е много важно да
опознаете собствения си биологичен часовник, така чс да сте наясно
кога сте най-ефективни. Това познание трябва да е в основата на
дневния ви план. При възможност, насрочвайте най-важната си
работа за часовете, когато сте най-продуктивни. Така ще използвате
времето си максимално.

НЯКОЛКО ДУМИ В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Как е възможно да напиша цяла една глава за ефективното

използване на времето, а само мимоходом да спомена проблема с
отлагането на задачите? Нима това не е най-сериозният проблем по
отношение на времето? Повечето хора смятат, че е
именно така, докато аз лично не бих нарекъл отлагането чак пък
„смъртен грях“. До известна степен всеки го прави. В действи-
телност, има хора, които са най-ефективни, когато отлагат нещата до
последния момент, а после ги свършват „под пара“. Те обаче са по-
скоро изключение. Когато отлагат изпълнението на дадена задача,
повечето хора се чувстват едновременно и неефективни, и виновни.
Не се спирам по-подробно на този въпрос, защото ако следвате
дадените насоки по отношение на ефективното използване на
времето, отлагането няма да ви създава проблеми. Няма да имате
време да се чувствате виновни за това, че отлагате изпълнението на
разни неща, защото всъщност ще бъдете твърде заети с изпълнението
им. Когато осъзнаете, че вашето време е вашият живот, ще откриете
начини да извличате максималното от него. Успехът зависи от
ефективното използване на времето. Успяващите хора не „намират“,
а „изнамират“ време.

Използвайте възможно най-добре времето си - независимо от

трудностите в наши дни.
Послание на свети апостол Павел до ефесяни 5:16

1
5
3
 Шестнайсета глава

НИКОЙ ДРУГ НЕ МОЖЕ

ДА ПОВИШИ
САМОЧУВСТВИЕТО ВИ

Самочувствието е онова притаено дълбоко в нас усещане за

собствената ни стойност.
Ден из Уейтли

ДРУГА КАЛИФОРНИЙСКА „МОДА“

В своята прочута книга „Мегатенденции“ Джон Нсзбит нарича

Калифорния предвестник на социалната мода. И действително, често
именно от този щат тръгват нови начини на мислене и на правене на
нещата в различни области. През шестдесетте години
калифорнийските „деца на цветята“ първи поставиха под въпрос
традиционните социални ценности и така се зароди движението „За
мир и любов“, чийто лозунг стана призивът „Правете любов, не
война“. През седемдесетте години група калифорнийски психолози
започнаха да учат хората как да се са- моосъществяват и така се
зароди движението „За разгръщане на човешкия потенциал“. През
осемдесетте години един изтъкнат член на калифорнийския щатски
съвет заяви, чс коренът на всички социални проблеми е в това, че
хората нямат особено високо мнение за себе си, като по този начин
зародилото се малко по-рано движение „За самочувствие“ получи
официално признание.
Към него първи се присъединиха преподавателите от всички нива
и сфери на обучение, после родителите и хората от со-

1
5
4
циалните служби. С течение на времето движението „За само-
чувствие“ обхвана дори бизнес средите. Отвсякъде като гъби за-
почнаха да никнат експерти по въпросите на самочувствието и
себсуважението. Всеки от тях предлагаше някаква своя програма и
нов начин, чрез които да започнем да имаме по-добро мнение за себе
си. Постепенно голяма част от движението се изроди в пълна глупост.
Наред с всичко останало, което бях прочел и чул, беше и това, че мога
да си повиша самочувствието и се- беуважснисто, като си пращам
въздушна целувка всеки път, когато минавам покрай огледало; или
като си повтарям непрекъснато мантрата „Аз съм специален“; като
нося на ревера си значка с надпис „Аз съм способен и достоен за
обич“; като си осигурявам по дванадесет прегръдки дневно; като бъда
„остойностяван“ и „овластяван“ от други хора; като си променям
често-често прическата; като запиша всичките си проблеми на лист
хартия и после го накъсам и хвърля в кошчето за боклук или пък го
изгоря; или пък като вложа две хиляди долара в съботно-неделен
семинар по „възстановяване на вътрешната същност“. Пълна
шизофрения.
Някои от тези глупости продължиха и през деветдесетте години,
но като цяло движението „За самочувствие“ поизгуби от лустрото си.
По това време хората се бяха преориентирали по- скоро към
правенето на пари. Вече именно това похмагаше на твърде голяма
част от хората да имат по-високо мнение за себе си - притежаването
на повече предмети. Изключително популярен през това десетилетие
беше следният стикер по колите: „Който има най-много играчки,
когато умре, той е победител“. Твърде много хора започнаха да
бъркат доброто самочувствие с чиста проба егоизъм. Може би защото
толкова много спецове по маркетинг и реклама ни внушаваха
отвсякъде, чс трябва да си угаждаме с разни неща, защото го
заслужаваме.
Не бих искал да оставате с впечатлението, чс съм против доброто
самочувствие. Защото това не с така. В действителност аз съм
категорично за необходимостта от повишаване на самочувствието. Но
съм против начина, по който се изроди движе- нисто. То започна с
добри намерения, но твърде скоро излезе извън релсите - далеч, далеч
извън релсите. Имаше твърде много хора, които не разбираха какво

1
5
5
представлява самочувствието и къде е неговият извор, и твърде много
други хора, които се хвърлиха неистово да правят големи пари от
това объркване - всичко това не само разстрои движението, но и го
превърна в истинско посмешище. По това време на твърде много
млади хора им се набиваше в главите, че всичко, което правят, е хуба-
во и добро - независимо дали това действително е така. Учители из
цялата страна играеха с учениците си игри с мотото „Почувствай се
добре“, с надеждата, че по този начин ще им помогнат да повишат
самочувствието си. В действителност обаче единственото, което
постигаха, бе да насадят в децата фалшиви очаквания по отношение
на реалността.

ФАЛШИВО / РЕАЛНО САМОЧУВСТВИЕ

По време на една конференция по въпросите на самочувствието,

сред основните лектори беше и Бил Хониг - високоу- важаваният
ръководител на калифорнийската служба за обществени поръчки.
Той нс се впусна в стандартното „надъхващо“ слово от рода на „Вие
можете да накарате учениците си да имат по-добро мнение за себе си
като човешки същества“. Вместо това Хониг сподели откровено пред
хилядите присъстващи преподаватели своята тревога и опасения
относно самочувствието и мястото на тази тема в нашите училища.
Подчерта, че е изцяло за това, че трябва да помагаме на учениците да
повишават самочувствието си, но че го тревожи въпросът за
„фалшивото самочувствие“. Хоник каза: „Цял ден в училище може да
повтаряте на едно дете колко е прекрасно и как чудесно се справя -
без значение дали наистина е така или не - което несъмнено ще го
накара да се почувства добре и ще повиши самочувствието му. После
обаче то ще излезе от училище на улицата, в реалния свят, с
очакването, че и там също ще му се умиляват и ще го галят с перце
по главата, независимо какво прави. И тьй като нещата в реалния
свят изобщо не стоят така, действителността ще го съкруши.“ Хониг
отбеляза, че най-добрият начин да сс помогне на учениците да
повишат самочувствието си е, като им сс предоставят необходимите

1
5
6
методи и умения, които да използват, за да подобрят живота си.
Най-сетне някой да каже истината по въпроса! Когато Хониг
завърши изказването си, ми се прииска да изтичам на подиума и да го
прегърна с благодарност. Е, успях да сс въздържа всс пак и просто му
стиснах ръката. Имах възможност да поговоря малко с него. Казах
му, че споделям тревогите и опасенията му, и споделих колко се
радвам, че именно човек с неговия ранг ги е изказал, защото това ми
вдъхва надежда, че хората най- сетне ще се замислят за истинската
същност на самочувствието. Хониг отвърна: „Ще ми се повече от
всички тези така добронамерени учители да разберат, че доброто
самочувствие ще дойде от само себе си, стига да помогнем на
учениците си да усвоят уменията и начина на мислене, които са им
необходими за постигането на успех.“
И така, какво е реалното самочувствие? От всички определения,
които съм срещал, мисля, че най-точно е това на Де- низ Уейтли, ето
защо и го поставих като мото в началото на тази глава. Особено ми
допада изразът „притаено дълбоко в нас“. Защото именно там е
изворът на самочувствието - дълбоко в нас. Това не е нещо, което
друг човек може да ни даде. Самочувствието е онова най-искрено
мнение, което имаме за самите себе си. Ако е реално, то извира
отвътре, от съкровената ни същност. Всъщност това е закодирано
дори в смисъла на думата „уважение“ - висока оценка на нечия
стойност, високо мнение, искрс- но уважение.
Самочувствието е степента на уважение, което изпитваме
към самите себе си. Начинът, по който оценяваме сами себе си,
независимо от това какво казват другите за нас. А това как оценяваме
сами себе си е тясно свързано с развитието на характера ни и с
оформянето на начина ни на мислене. В продължение на две години
група калифорнийски психолози, посветили усилията си на
проучване на самочувствието, провеждат обширно изследване на тази
тема. След анализ на резултатите, те стигат до следното заключение:
човек може да има добро мнение и уважение към самия себе си
единствено когато постъпките и изявите му са позитивни, и то
благодарение на собствените му усилия. Развитието на характера и
оформянето на начина на мислене е едновременно и личен избор, и
лична отговорност. В това отношение другите хора могат да ни

1
5
7
помагат или да ни пречат, но това как ще се развием като личности
зависи единствено от нас самите. А характерът и начинът ни на
мислене определят и нивото на нашето самочувствие. Тоест, това са
си изцяло наши, вътрешни работи.

ОТ ЗАВИСИМОСТ КЪМ НЕЗАВИСИМОСТ

И все пак, в живота ни има известен период, когато и пред-

ставата, която имаме за себе си, и нашето самочувствие се определят
от други хора. Животът на бебетата и малките деца е доминиран от
възрастни хора и от други, по-големи деца. В този период от живота
си ние гледаме на себе си през техните очи, а посланията, които
получаваме от тях, определят представата ни за самите себе си.
Добри послания - добра представа. Лоши послания - лоша представа.
Същественото в случая е, че когато сме на тази крехка възраст, ние
обикновено откликваме на посланията, които чуваме най-често. По
този начин оформяме собствената си представа за себе си, а
съобразно нея и чувствата, които изпитваме по отношение на самите
себе си. Така обикновено ставаме онова, което са ни казали, чс сме.
Но едно от най-важните неща, които трябва да бъдат разбрани
във връзка със самочувствието е, че когато поотраснем, трябва да се
научим да мислим самостоятелно (Пета глава). Трябва да осъзнаем,
че имаме личен избор (Четвърта глава) по отношение на това как да
откликваме на посланията на другите хора. Елинор Рузвелт казва:
„Никой не може да те накара да се почувстваш по-нисше същество
без твоето съгласие.“ Логичното продължение на тази мисъл е, че
никой не може да тс накара да се почувстваш каквото и да било без
твоето съгласие.
От значение е единствено това, които ние самите вярваме по
отношение на себе си. Независимо дали в детска възраст отношението
на околните към нас е било добро или лошо, когато пораснем, трябва
да поемем отговорността за собственото си самочувствие.
Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че другите хора нямат
никакво значение по отношение на чувствата ни. Всички ние
изпитваме потребност от време на време да ни се казва, че ни обичат,

1
5
8
ценят и уважават. Изпитваме потребност и от прегръдки, естествено.
Не само ни е необходимо, но е и невероятно приятно, да бъдем
утвърждавани от другите (както вече видяхме в Десета глава). Но е
нереално и глупаво да седнем и да чакаме някой да ни ръкопляска, за
да можем да се почувстваме добре. Наложително е сами да правим
неща, които да ни карат да се чувстваме добре по отношение на
самите нас, независимо дали това ще ни донесе някаква форма на
похвала от страна на околните. А когато похвалата все пак дойде, тя
ще потвърди това, което и без друго вече чувстваме. Ще бъде просто
една великолепна добавка.
Другите хора могат да направят куп неща, с които да ни накарат
да се почувстваме добре. Но в крайна сметка това как се чувстваме е
пряк резултат от онова, което ние самите правим и мислим.
Реалното самочувствие е уважението, което изпитваме към себе си
и което трябва да заслужим пред нас самите.

ГРАДИВНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА САМОЧУВСТВИЕТО

Дълги години наред аз самият имах изключително ниско са-

мочувствие, въпреки че работех упорито и имах доста успехи както в
преподавателската си дейност, така и в някои други сфери на живота
си. Не сс харесвах, не уважавах сам себе си и не можех да си обясня
защо е така. Беше ми ясно само, че упоритият труд и успешната
кариера не са достатъчни, за да си повиша самочувствието. Разбирах,
чс ми липсват някои негови съществени градивни елементи. Не се
чувствах удобно и добре по отношение на самия себе си, защото не
бях открил правилната комбинация на съставките на самочувствието.
Доброто самочувствие наподобява ключалка с цифрова комбинация -
не можеш да я отключиш, докато не узнаеш всички цифри.
С течение на времето успях да открия липсващите елементи и
самочувствието ми се повиши чувствително. Беше невероятно най-
сетне да харесвам и да уважавам себе си! Предполагам, че съм от
„учениците“, които схващат по-бавно, защото това ми отне твърде
дълго време. Но по-добре късно, отколкото никога. Някои хора цял

1
5
9
живот не откриват правилната комбинация. Именно въпросът за
самочувствието ми даде и някои от причините за написването на тази
книга: (1) искам да помогна и на други хора да открият правилната
комбинация за „отключване- то“ на самочувствието, с надеждата да
го направят по-рано, отколкото аз самият; (2) смятам, че нашето
сгоцснтрично общество ни залива с погрешни послания; (3) мисля, че
трябва да се научим да правим разлика между преклонението пред
себе си и уважението към себе си; и (4) вярвам, че всички ние имаме
невероятен потенциал за постигане на истински успех в живота и на
заслужено високо самочувствие като стойностни човешки същества и
добри хора.
Всъщност градивните елементи на самочувствието са съвсем
простички. Затрудненията и проблемите са породени от това, че в
тази област се намесиха твърде много „експерти по самочувствието“
с различни идеи, намерения и програми, чиито послания направиха
нещата да изглеждат далеч по-сложни, отколкото действително са.
Първото, което трябва да разберете, е, че доброто самочувствие не е
нещо, което може да си купите. Не можем да се поогледаме наоколо,
да го потърсим и да го открием като изгубена вещ. И както вече
казах, невъзможно е да го получим от друг човек. Реалното
самочувствие е „страничен продукт“. Добрите чувства и уважението
към самите нас са естествен резултат от собственото ни правилно
поведение и правилен начин на мислене. Независимо какво ни
„продават“ „експертите по себеуважение“, самочувствието е част от
един естествен процес на вътрешно развитие на личността.
Ако бъдете постоянни в следните четири области на живота,
никога няма да ви се налага да страдате от ниско самочувствие.
Доброто самочувствие ще ви съпътства цял живот.

1. Бъдете благородни. Невъзможно е да се чувстваме добре, ако

сме зли, егоисти и безчувствени хора. Начинът, по който се отнасяме
към другите, има ефект на огледало - отражението неизменно се
връща към нас. Колкото по-добре се отнасяме към другите, толкова
по-добри чувства изпитваме към самите себе си. Колкото повече
насърчаваме и утвърждаваме другите, толкова по-успешно се
развиваме като истински човешки същества и добри хора, които

1
6
0
заслужават обич и уважение. Помнете: Добрите хора градят живота
си въз основа на взаимното уважение (Осма глава).

2. Бъдете почтени. Все още е писано твърде малко за вза-

имовръзката между почтеността и самочувствието. Но аз съм дълбоко
убеден, че почтеността е съществен и задължителен градивен елемент
на доброто самочувствие. Може да изкарате абсолютно всеки
съществуващ курс по повишаване на самочувствието, но ако сте
непочтени като човешки същества, вие просто нямате право на
себеуважение - и ви гарантирам, чс никога няма да имате добро
самочувствие. Почтеността е крайъгълният камък на доброто
самочувствие. Ако сте почтени, винаги ще бъдете уважавани - и от
другите хора, и от самите себе си. Помнете: Почтеността винаги е
най-добрата политика (Девета глава).

3. Бъдете продуктивни. Един от „седемте смъртни гряха“,

формулирани през Средновековието, е ленивостта, тоест мързелът.
Синовете ми имаха навика да наричат онези хора, които седят и нищо
не правят, „мързели“. Доста грозна дума. Е, едва ли можеш да
изпитваш добри чувства към себе си, когато си „мързел“.
Продуктивното живеене - да се учиш, да си поставяш благородни
цели и да ги постигаш, да се развиваш като личност - това е, което
гради добро самочувствие. Помнете: Няма заместител на упорития
труд (Тринадесета глава).

4. Настройте се позитивно. Невъзможно е да се чувстваме

добре, когато главата ни е задръстена от негативни мисли. Ако се
отнасяме към другите с уважение, ако сме почтени и работим
усилено, за да направим нещо добро в живота си, то трябва да се
научим да отчитаме тези наши положителни страни и да насърчим
сами себе си с позитивна мисъл. Доброто самочувствие е
здравословно. Помнете: Начинът на мислене е личен избор - най-
важният (Пета глава).

Самочувствието е репутацията, която имаме пред самите

себе си.

1
6
1
 Браян Трейси

1
6
2
 Седемнайсета глава

ТЯЛОТО ИМА НУЖДА ОТ ХРАНА

И УПРАЖНЕНИЯ -
СЪЩОТО Е ВАЛИДНО ЗА
УМА И ЗА ДУХА

Умът, тялото и духът действат в съдружие, обуславяйки

здравето и добруването на човека.
д-р Карл Торсен

ЖИВОТЪТ Е ИЗКУСТВО
ЗА ПОСТИГАНЕ НА РАВНОВЕСИЕ

Преди хиляди години великите древнокитайски, а по-късно и

древногръцките философи разглеждат живота от три перспективи:
физическа, умствена и духовна. И макар да ги тълкуват по различни
начини, всички те са единодушни, че тези три перспективи са
заложени в човешката същност и че значимостта им е еднакво
голяма. Философите са единодушни и в това, че когато сс научим да
балансираме тези три аспекта на нашата природа, започваме да
разбираме по-добре самите себе си, ставаме по-цялостни като
личности и живеем по-пълноценно. В днешно време проблемът е в
това, чс твърде много хора от всички възрасти се опитват да водят
едноизмерен или двуизмерен живот в нашия триизмерен свят.
И това е така, защото невероятните технически чудеса, появили
се през XX век, и устремното ни навлизане в двадесет и първото
хилядолетие някак замъглиха и изкривиха представата за тези три
измерения на човешката природа. Високотехнологичният свят, в
който живеем понастоящем, ни дава възможност да посещаваме
различни места, да придобиваме различни неща, да получаваме

1
6
3
информация с почти шеметна скорост. И въпреки че това е наистина
фантастично и вълнуващо, то си има и обратна страна. Колкото
повече се поддаваме на устремния ход и на удобствата на модерния
живот, толкова по-малко време отделяме, за да мислим
самостоятелно. Много по-лесно е да оставим тази дейност на
различните си електронни устройства. С течение на времето обаче
неусетно губим равновесието в живота си и започваме да се чудим
къде е неговият смисъл и има ли изобщо такъв.
За щастие, човечеството все още пази познанията, натрупани от
историята и от древните философи, а съвременните мислители все
по-често подчертават необходимостта да обърнем по-сериозно
внимание на някои от великите уроци от миналото. Днес древното
учение за потребността от равновесие между физическото,
умственото и духовното измерение на живота придобива по-голям
смисъл за хората като цяло от когато и да било преди. Защото всички
ние рано или късно откриваме, че независимо колко велики са
технологическите ни достижения, те не ни носят нито щастие, пито
удовлетворение от живота.

ГРИЖА ЗА ТЯЛОТО

Нашето тяло е машина, произвеждаща живот. То е

създадено за тази цел; това е неговата природа. Нека
животът и занапред бъде в него.
Лео Толстън

Преди няколко години пазарувах в един супермаркет и там

вниманието ми бе привлечено от един мъж с тениска, на която
пишеше: „Ако знаех, че ще живея толкова дълго, щях да се грижа по-
добрс за себе си“. Разсмях сс. После се вгледах по-внимателно в
мъжа, който беше приблизително на моята възраст. Беше с
наднормено тегло и изглеждаше някак изхабен и унил, може би
махмурлия. „Поне има чувство за хумор“, помислих си тогава. Но
подозирам, чс надписът на тениската му е отразявал до известна
степен и истинските му чувства - вероятно този мъж действително

1
6
4
съжалява, че не се е грижил по-добрс за себе си.
Днес повече от всякога в човешката история съзнаваме ползата
от добрите грижи за тялото. Разполагаме с толкова задълбочени
познания за здравословното хранене и за физическите упражнения,
каквито нямахме допреди десетина години. Станахме свидетели и на
страхотен бум във фитнеса. Днес хората от всички възрасти като цяло
обръщат много по-голямо внимание на телесната си кондиция и са
станали доста по-активни физически. А това им помага да водят по-
дълъг, по здравословен и по-продуктивен живот.
Съзнателната и последователна физическа активност е едно от
нещата, с които настоятелно ви препоръчвам да се заемете - но не в
изблик на краткотраен ентусиазъм, а за цял живот. Във връзка с този
въпрос има много книги и източници на информация, така че не
смятам за необходимо да го разглеждам подробно тук. Както не
смятам, че е необходимо и да ви предупреждавам за опасностите от
тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и употребата на
наркотични вещества. Вярвам в хората, които четат книги като моята.
Защото те явно искат да успеят в живота и да се самоусъвършенстват,
което показва, чс са достатъчно здравомислсщи, за да съзнават какво
би се случило, ако тровят телата си.
Бих искал да отбележа само две неща относно добрата физическа
кондиция. Първото е, чс тя ви помага да си изградите практически
начин на мислене по отношение на собственото ви тяло. Тялото не е
най-същественият ви аспект като човешки същества, но то е
механизмът, който носи и осигурява дом за другите, действително
съществените аспекти на вашата личност. Ако, когато купувате
първата си кола, ви кажат, че тя ще ви ос- танс и единствена за цял
живот, подозирам, че ще полагате изключителни грижи за нея. Е,
същото е валидно и по отношение на собственото ви тяло - то ви е
единствено и за цял живот. И ако се грижите за него, то ще
функционира добре по-дълго време.
Второ, въпреки чс е изключително важно да поддържате тялото
си във възможно най-добра физическа кондиция, това, как изглежда
то в сравнение с телата на други хора, няма абсолютно никакво
значение. Не е необходимо да се явявате на конкурс за корицата на
списание „Мускули“ или за фотоколекция- та от бански костюми на
списание „Спортс Илъстрейтид“, за да сте в добра форма и да имате

1
6
5
добро самочувствие по отношение на тялото си. Немалка част от
моите физически тренировки сс състои във вдигане на тежести, но аз
никога няма да изглеждам като Арнолд Шварцснегср. И това е така,
защото нашите тела са също толкова различни едно от друго, колкото
и лицата ни. Да сравняваме тялото си с телата на други хора с нищо
не подобрява качеството на живота ни - за разлика от добрите грижи,
които полагаме за него.

ГРИЖА ЗА УМА

Умът прилича на градина. Ако не я подхранваме и

култивираме, плевелите много скоро ще я превземат.
Ъруин Дж. Хол

Едва ли има човек, който да не сс съгласи, чс тялото функ-

ционира по-добре при подходяща комбинация на храна и упраж-
нения. А какво да кажем за ума? За него не се пише и говори толкова
много, колкото за тялото, но трябва да знаете, чс и той също има
нужда от храна и упражнения, за да функционира възможно най-
ефективно. И ако не обръщаме внимание на това какво става в ума ни
и как го използваме, той много скоро започва да „ръждясва“.

ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ ЗА УМА

Как би функционирало тялото ви, ако го подхранвате единствено

със сладкиши, понички, шоколадови изделия, сладолед, чипс и кока-
кола? Не ме разбирайте погрешно. Изобщо не твърдя, че всички тези
неща трябва да бъдат забранени и изхвърлени от употреба. Аз самият
съм любител и не се лишавам от доста от тези „храни за забавление“.
Но ако караме само на тях, без да обръщаме внимание на това от
какви хранителни съставки и елементи има нужда организмът ни,
като нищо ще се озовем в болницата или дори в гроба.
Е, колко добре и ефективно ще работи умът ви, ако четете
единствено клюкарското списание „Нашънъл Инкуайърър“, гледате
по телевизията само сапунени опери и първенства по борба, слушате
само рап и хевиметъл, а предпочитаните ви филми са „Ужас“ и „От

1
6
6
глупав по-глупав“? Не заклеймявам никое от тези неща, но бих искал
да си помислите какво би станало с ума ви, ако не му подавате
никаква друга „храна“. Ще се размекне и ще загние, това би станало.
Умът също има потребност от здравословен хранителен режим.

УПРАЖНЕНИЯ ЗА УМА

Как би функционирало тялото ви, ако сте заклет „мързел“, ако

единствената ви цел в живота е да го прекарате в леглото, а
единствената ви физическа активност е да се местите от кълка на
кълка на дивана пред телевизора? Неизползваните мускули ще
атрофират и постепенно ще изгубите тялото си.
Как би функционирал умът ви, ако го държите в бездействие през
повечето време, ако за вас „учене“ е мръсна дума, а „клю- канс“
означава стимулиране на ума? Умът ви постепенно ще атрофира и ще
го изгубите.
Разбира се, примерите, които ви давам, са доста крайни. Години
наред ги давам на учениците и на студентите си и те винаги
предизвикват доста смехове и подигравки по отношение на техните
„отрицателни герои“. Но пък именно тази драстична крайност
активизира вниманието на хората и ги кара да се замислят за себе си.
В един от класовете ми в университета, една от студентките на средна
възраст стана и каза: „Радвам се, че ни дадохте такива примери.
Трябва да обръщаме повече внимание на боклука, с който ежедневно
пълним главите си. И то дори без да го съзнаваме.“ Ето, точно това
имам предвид.
Рекламите ни атакуват агресивно и непрекъснато отвсякъде;
новините в медиите неуморно ни съобщават за всичко лошо и грозно
по света; шоубизнесът ни залива с боклук; заобиколени сме от хора,
които постоянно хленчат и се оплакват. Не бих казал, че това е
здравословна среда за ума. Но помнете: Начинът ни на живот е
въпрос на личен избор. Трябва да се научим да бъдем също толкова
грижовни и селективни по отношение на ума си, каквито сме и по
отношение на тялото си. Невъзможно е да контролираме целия
боклук, който влиза в умовете ни, но определено можем да не
допускаме голяма част от него и периодично да изчистваме ума си от
проникналите в него отрови.

1
6
7
 Също така можем да си създадсм навика да подхранваме ума си
със здравословни храни. Един по-възрастен и много по- мъдър от мен
мой приятел ми каза преди няколко години, че той има навик да
започва всеки свой ден с „настройка за позитивно мислене“. И чс
всяка сутрин отделя известно време, за да прочете по нещо, което
повдига духа и приканва към размисъл. Той ми каза, че това не само
насочва вниманието му към позитивните неща в живота, но и му
помага да се отърсва от негативните мисли и от умствения боклук.
След този наш разговор и аз започнах да правя като него. Ефектът бе
поразителен. Мисля, чс това е най-добрият ми навик!
По отношение на ума си, трябва да направим два много важни
избора:

1. Какво да допускаме в ума си.

2. Как да използваме своя ум.
Ще допускаме „добри храни“ в ума си, научавайки сс да бъдем
по-селективни по отношение на това какво четем, какво гледаме,
какво слушаме, с кого общуваме. Ще използваме добре ума си, като
разсъждаваме, търсим решения на разни проблеми, учим сс, творим.
Някой беше казал, чс е ужасно да прахосваш ума си. Има ли човек на
този свят, който би пожелал да прахоса и да сс лиши от нещо толкова
прекрасно като ума? Когато бъде подхранван и използван градивно,
умът ни помага едновременно и да ценим живота, и да го живеем по-
пълноценно.

ГРИЖА ЗА ДУХА

В библиотеката на живота Бог е изключително полезно

ръководство. То ни е винаги под ръка, но за жалост рядко се
консултираме с него.
Даг Хамарскьолд

Първите две измерения на живота - физическото и умственото -

относително лесно могат да бъдат разбрани. Те са по- очевидни,
защото всички ние си даваме сметка, чс ежедневно използваме телата
и умовете си. Доста по-трудно ни е да разберем духовното измерение

1
6
8
 на нашата същност. Първо, то не е така очевидно. Често дори не
съзнаваме съществуването му. Второ, самата дума „духовно“ има
различно значение за различните хора.
Именно поради това мисля, чс трябва да споделя с вас личния си
опит. За мен решаването на духовните въпроси на живота беше една
от най-тежките битки, които съм водил. На различни етапи от живота
си бях агностик, католик, атеист, хуманист, протестант и смесица от
принципите на източните религии. Изучавал съм задълбочено
юдаизма, исляма, хиндуизма. Посветих една голина от живота си на
медитиране. А на моменти изповядвах онова, в което вярваше една
или друга привлекателна жена, грабнала сърцето ми. Но и това се
оказваше псефск- тивно. Всеки път оставах с усещане за духовна
пустота. Но продължавах да търся.
Докъде ме отведе всичко това ли? До учението за Исус Христос.
Приех християнството на тридесет и девет годишна възраст. И този мой
съзнателен и личен избор промени изцяло живота ми. И до ден днешен
се удивявам колко много ми помогна това най-сетне да сглобя в едно
цяло фрагментите на моя живот. И въпреки че никога няма да съм в
състояние да го обясня напълно, аз вярвам в този Бог, който е бил
достатъчно могъщ, за да създаде Вселената, но същевременно е и
достатъчно човечен, за да пожелае да поддържа съкровена близост с
всеки от нас, неговите творения. Аз се моля всеки ден. Редовно ходя на
църква. Изучавам Библията и се старая да прилагам изложените в нея
Божии принципи в живота си. Вярвам в рая и се надявам да заслужа
мястото си в него.
Но същевременно трябва да знаете, че в никакъв случай не се
смятам за светец. Не съм богопомазан и не знам всички отговори. Не
винаги успявам да спазвам и прилагам библейските принципи. Не питам
трескаво хората дали са „спасени“, или „родени отново“, нито се заемам
аз да ги „спасявам“. Изобщо не съм съвършен, но се старая да се
развивам. И откровено си признавам, че ми е нужна Божията помощ, за
да не криввам от пътя.
Напълно съзнавам, че голяма част от читателите ми сигурно не
споделят моите вярвания. В това няма никакъв проблем. Години наред
водих курс „Световните религии“ в Калифорнийския университет в Сан
Франциско. Това и собствените ми търсения на душевен покой ми

1
6
9
помогнаха да развия в себе си огромен респект към вярванията - или
атеизма - на другите хора. А един основен принцип на моята вяра е да не
порицаваме и да не заклеймяваме другите. Пък и не пиша тази книга
само и единствено за онези, които споделят моята вяра. Тя е за всички
хора, които искат да бъдат цялостни човешки същества и да изживеят
живота си пълноценно. В никакъв случай не искам да кажа, че
задължително трябва да вярвате в Бог, за да бъдете щастливи и да се
радвате на удовлетворение от живота. Това, което искам да ви кажа, е, чс
изследването и развиването на ватата духовна същност може да обогати
неимоверно много живота ви.
Когато в началото на деветдесетте години Михаил Горбачов
гарантира на хората от бившия Съветски съюз свобода на вярата, той
каза, че го прави поради онова, което е видял в други страни. А именно,
че хората, които вярват и практикуват своята вяра, живеейки според
нейните принципи, очевидно изпитват радост от живота на едно по-
дълбоко и по-съкровсно ниво. На руските управници са им били
необходими седемдесет и пет години, за да го разберат. На мен ми
трябваха тридесет и девет. Надявам се вие да го осъзнаете по-бързо.

ЗАЩО НАШАТА ДУХОВНА СЪЩНОСТ

Е ЧЕСТО ПРЕНЕБРЕГВАНА

Ето някои от най-често срещаните причини, поради които хората

избягват „да си имат вземане-даване“ с духовността или религията:

• Нямат опит или познания в тази област

• Имат лош предишен опит (особено като деца)
• Всичко им е наред; не виждат необходимост от духовност или
религия
• Не вярват в Бог
• Вярват в Бог, но не и в институцията на религията
• Не харесват поведението на някои ходещи на църква хора; смятат
ги за лицемери
• Отблъскват ги проповедниците по телевизията; смятат ги за
откачени

1
7
0
 • Църквата е скучна
• Смятат, чс Бог (религията) е бягство от реалността

Не само съм чувал всички тези извинения, но и самият аз съм

използвал повечето от тях. Тук нямам за цел да ги опровср- гавам. Но ми
се иска да спра вниманието ви върху последното от тях: Бог (религията)
е бягство от реалността.

ЧОВЕКЪТ КАТО ЦЯЛОСТНА И

ПЪЛНОЦЕННА ЛИЧНОСТ

Колкото по-цялостни и пълноценни личности ставаме, толкова по-

добре сс чувстваме - и по отношение на самите себе си, и по отношение
на живота като цяло. Една важна стъпка в тази посока е да се отърсим от
заблудата, че свързването с Бог означава бягство от реалността или опит
за „лесно измъкване4' от отговорност. Мисля, че по-скоро е валидно
точно обратното. Желанието ни да потърсим и да изследваме своята
духовна същност бележи по-скоро значима крачка към цялостното осъз-
наване на нашата човешка реалност. И в това няма нищо лесно. Много
по-трудно е да изследваш глъбините на душата си, отколкото да
отхвърлиш съществуването на духовната си същност. И е много по-
лесно да пренебрегнеш Бога и да отхвърлиш религията с едно или друго
повърхностно обяснение защо няма смисъл да се занимаваш с тях. В
„Изкуството да бъдеш бог44 Скот Пек казва: „Пътуването в търсене на
духовно израстване изисква кураж, предприемчивост, самостоятелност
на мисълта и независимост на постъпките.44 Той добавя, че пътят към
духовността често е самотен и труден, зашото живеем в общество, което
иска бързи и лесни отговори, дори на най-сложните въпроси на живота.
Но както знаем, животът е тежък, включително и духовният ни път в
него.
Една от книгите, повлияли силно на начина ми на мислене по
отношение на духовното измерение на живота, е „Никой човек не е
самотен остров“ от Томас Мертън. За първи път я прочетох на един етап
от живота си, когато се чувствах особено объркан, някак разпокъсан и
пуст. Тази книга ми помогна да разбера защо е така. Мертън казва, че
всички ние твърде често фокусираме живота си в това да получаваме

1
7
1
незабавна отплата и бързо удовлетворение под формата на материални
придобивки. Пренебрегваме духовната си същност, защото тя не е нещо,
което можем да видим или да пипнем, и поради това ни се струва
нереална. Мертън е убеден в противното. Той смята, че духовният живот
е част от търсенето и разгръщането на истинската ни и цялостна човешка
същност. И че именно духовното измерение ни поддържа и ни вдъхва
надежда, когато въжделените материални неща изгубят смисъл. Мертън
ми помогна да осъзная, че ако искам да се чувствам цялостна и
завършена личност, първо трябва да сложа в ред своя духовен живот.
Даг Хамарскьолд - носител на Нобелова награда за мир,
ръководител на Обединените нации от 1953 до 1961 година - казва, че
търсенето на Бога е не бягство, а самоосъщсствяване, единствен начин за
постигане на реално разбиране на живота. Той смята, че връзката с Бога
ни е необходима, за да преодолеем ограниченията на личния си интерес
и да постигнем познание, което ще ни помогне да се разгърнем и да
станем цялостни, завършени и пълноценни човешки същества. Защото
когато заживеем във връзка с Бога, ние започваме да живеем и с мисъл
за другите, не само за себе си. Хамарскьолд е убеден, че по този начин
спасяваме едновременно и душата, и ссбсуваженисто си.
Съзнавам, че това е твърде тежка материя, особено ако никога преди
не сте се замисляли за своята духовна същност. За мен самия би било
много по-лесно и по-безопасно, ако изобщо не бях засягал тази тема. Но
тя е твърде значима, за да бъде пренебрегната, пък и бих изневерил на
себе си, ако не я бях включил. Бих искал настоятелно да приканя
читателите, както го правя и с учениците си, да имат куража да се
развият и разгърнат цялостно. А това е невъзможно, ако духовното
измерение бъде пренебрегнато. Не би трябвало да го пренебрегваме,
защото голяма част от най-ценните и мъдри познания на човечеството са
записани и съхранени в свещените книги. Хилядолетия наред те са
помагали на хората да разберат, че съществува тясна взаимовръзка
между духовното развитие, изграждането на характера и цялостното
добруване на човека.
Както тялото и умът трябва да бъдат подхранвани и упражнявани,
същото с валидно и за духа. Той може да бъде подхранен посредством
търсене на отговори на най-трудните въпроси на битието: „Откъде
идвам? Защо съм тук? Къде отивам?“. С търсенето на отговорите на тези
въпроси, ние не само подхранваме и развиваме своята духовна същност,

1
7
2
но правим и значими открития за живота, света и самите себе си. Едно от
тези открития е, че такива високоценени открай време качества като
почтеността и уважението към другите са залегнали в сърцевината на
всички велики духовни учения. Тяхното опознаване е най- доброто
упражнение за нашата духовна същност.

Хората с най-развита духовна същност имат и най-

пълноценен и щастлив живот. Но те имат и още един извор
на радост и удовлетворение: единението с Бога.
М. Скот Пек

1
7
3
 Осемнайсета глава

НЕ Е СТРАШНО ДА СЕ ПРОВАЛИШ - ВСЕКИ

СЕ Е ПРОВАЛЯЛ

Ако си готов да приемаш хладнокръвно провала и да си

извличаш поуки от него; ако го възприемаш като прикрита
благословия и си готов да го използваш като трамплин, то в теб е
заложена една от най-могъщите сили за постигане на успех.
Джоузеф Шугърман

ВСЕКИ СЕ ПРОВАЛЯ

Най-сетне дойде ред да пиша за нещо, в което съм истински

специалист. Но не и единственият, защото всеки се проваля. Не някои
хора, не повечето хора, а абсолютно всички се провалят в един или
друг момент от живота си. Ако попитате дори най-преуспелите дали
изобщо някога са се проваляли, обикновено ще получите два
отговора. Първият ще е или тъжна усмивка, или бурен смях. Вторият
ще бъде въпрос от рода на: „За кой от провалите ми би искал да
узнаеш?“ Провалът е факт от живота, неделима част от пътя, която
никой не може да избегне. Така че не е от значение дали се проваляме
(всеки се проваля!), а това как се проваляме. Различието между
хората, които успяват в живота, и онези, които не успяват, не е в това
колко пъти се провалят едните и другите. Отличава ги онова, което
правят. след като се провалят.

ДВА ПРОЧУТИ ПРОВАЛА

Започнах да чета биографии на прочути личности, още когато бях

дванадесетгодишен. Когато записах да следвам история, четенето на
такава литература се превърна в ежедневна практика. И днес
1
7
4
продължавам да чета биографии и автобиографии на известни
личности, защото открих, че това са възможно най- добрите книги,
писани когато и да било по темата „постигане на успех“. Но в тях не
става дума само за успехи, а и за провали. Защото всички хора, които
са се прочули със своите високи постижения, неизменно са познали и
вкуса на горчивите разочарования и поражения. Никой от тях не е
успял, без преди това да сс е провалил поне веднъж. Разковничето за
успеха им е в това как са използвали своя провал.
Два от най-прочутите провала, за които се сещам, са на Алберт
Айнщайн и Томас Едисон. Преди да се прославят с високите си
постижения и да познаят големия успех, нашият най-велик математик
и нашият най-велик изобретател години наред са били подложени на
изпитание чрез поредици от опити и грешки, провали, разочарования,
отчаяние и поражение. И нито единият, пито другият биха постигнали
огромния си успех и слава, ако не са били готови да се учат от
грешките си и упорито да опитват отново и отново, въпреки
трудностите и разочарованията. Провалите на тези две велики
личности не са толкова известни, колкото постиженията им, но са също
толкова значими.
Когато Едисон е работил по изобретяването на електрическата
крушка, той пробвал над десет хиляди сплави на различни материали -
и всичките се проваляли. Веднъж го попитали как изобщо има сили да
продължава след толкова много провали, той отговорил, че за него това
не са провали, защото така успял да идентифицира над десет хиляди
неефективни сплави, а всеки неуспешен опит го приближавал с крачка
към онзи, който щял да се окаже успешен. Айнщайн, който има
репутацията на най-умния човек в цялата история на човешкия род,
казва: „Размишлявам месеци, години наред. В 99% от случаите
заключенията ми се оказват погрешни. Последното процентче обаче се
оказва правилно.“
Провалът е естествен резултат на опита ни да направим нещо.
Успехът рядко идва от първия път. Ако си въобразяваме, че ще успеем
от първия път, сами се обричаме на смазващо разочарование, което би
могло да ни попречи да се изправим и да опитаме отново. Успехът идва
при нас като резултат от време, решимост, упорит труд. Едисон и
Айнщайн са великолепни примери за това. И за двамата казват, че са
гении, но нито Едисон, пито Айнщайн одобряват и приемат
безрезервно тази звание. Именно Едисон ни дава прочутото
определение за „гений“: „Един процент вдъхновение и деветдесет и

1
7
5
девет процента пот.“ Проблемът на твърде много хора днес е, че не са
готови да се попотят достатъчно дълго (ако изобщо са склонни да го
направят). Те искат да получат успеха си незабавно. Но в живота не
става така. Трябва да сме готови първо да се провалим.

КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ОТ ПРОВАЛА

Аз разделям хората на учащи и на неучещи. Някои хора са

готови винаги да се учат; техният ум е открит към всичко край
тях; те не само слушат, но и чуват уроците, които им се
предоставят. Когато направят нещо глупаво и погрешно, тези
хора не го повтарят. А когато направят нещо, което да е поне
малко ефективно, те започват да го повтарят, като се стараят
да го правят все по-добре и по-добре. Въпросът не е в това дали
успявате, или се проваляте, а дали се учите, или не се учите от
провалите си.
Бенджамин Барбър

Провалът е един от най-великите учители в живота на всеки човек.

Тоест, би могъл да бъде, ако изберем да се учим от него, вместо да
позволим да ни съкруши. Ето някои от най-добрите уроци на този
учител:

• Провалът ни учи на скромност. Той ни посочва собствените ни

грешки и ни показва, че не сме непобедими.
• Провалът ни учи да коригираме действията си. Той ни при-
нуждава да се вгледаме в постъпките и в начина си на мислене и
ни дава възможност да опитаме да тръгнем в нова посока.
• Провалът ни учи, че не винаги можем да имаме каквото си
поискаме. Дори когато правим всичко така, както трябва,
понякога пак е възможно да не успеем.
• Провалът ни учи кои са силните страни на характера ни. Той ни
предизвиква да загребем по-надълбоко в своя извор на душевни
сили.
• Провалът ни учи на упоритост и постоянство. Той ни пита дали

1
7
6
 ще се откажем, или ще продължим с още по-голяма решимост.
• Провалът ни учи, чс можем да преодолеем поражението. Няма
нищо срамно и страшно да се провалиш - срамно и страшно е да
се уплашиш да станеш и да продължиш напред.

Има още нещо, което можем да научим от провала - и това е най-

ценният от всички негови уроци. Провалът може да ни направи по-
силни. Това е тема на една прекрасна книга, която открих, докато
работих върху първия вариант на моята собствена книга. Става дума за
„Когато умните хора се провалят“ от Ка- рол Хиат и Линда Готлиб.
Преживели разтърсващи разочарования и провали, двете авторки
пожелават да узнаят как другите хора се справят с провалите си. Те
интервюират почти двеста души (много от които са известни личности
и пример за успех), които са минали през изпитанията на сериозни и
тежки провали. Макар на пръв поглед четенето на историите на
хорските провали да не изглежда особено вдъхновяващо занимание, в
действителност това е едно изключително позитивно изживяване.
Защото всички хора, които говорят в тази книга за неуспехите и
разочарованията си, са сс поучили от своите провали и откровено
споделят извлечените от тях поуки. Това е една изключително
вдъхновяваща книга за надеждата и за волята на човека да преодолява
трудностите и да продължава напред въпреки всичко. На мен самия тя
ми помогна да осъзная, че все още хленча за грешки от миналото;
помогна ми да насоча вниманието си към поуките, които мога да си
извлека от тях.
Една от основните теми в тази книга е, че повечето хора не
осъзнават, че в нашите провали се крият възможности да развиваме
характера си и да укрепваме душевните си сили. Твърде често не
забелязваме онези положителни неща, които могат да последват след
като паднем по лице на земята - стига да намерим достатъчно кураж и
решимост да се изправим. Ето защо ни е необходимо да научим -
особено докато сме все още млади - че провалът не е нещо, от което
трябва да се срамуваме. Истинската сила извира от откритието, че не
само можем да преживеем провала, но и да го използваме като стъпало
към израстването си. Когато се научим, че можем да преодоляваме по-
ражението, това ни прави по-силни, по-мъдри и по-издръжли- ви. И ни
вдъхва надежда.

1
7
7
 ПРОВАЛЪТ НИ ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИЗБОР

Въпросът не е в това дали ще сс провалим - всеки сс проваля.

Важното е как се проваляме. В това отношение имаме две възможности
за избор:

/. Погрешният начин на проваляне

Съществуват две общоразпространени грешки по отношение на

провала. Всички ги допускаме.

Първата грешка е да се стараем прекадено много да избегнем

провалянето. Когато обаче се боим от провал, избираме да залагаме на
сигурно и никога не предприемаме каквито и да било рискове. Но
рискът е едновременно и същностна част от успеха, и необходимо
условие за развитие. Марва Колинс, една забележителна учителка от
Чикаго, помотала на хиляди деца да превъзмогнат редица страховити
житейски обстоятелства, казва: „Ако не можеш дори да сгрешиш,
значи нищо не можеш да направиш“. Не сме ли готови да поемем риска
да се провалим, значи не заслужаваме да успеем. Успехът не идва сам
при нас - трябва сами да си го вземем. А това включва и да се изложим
на известен риск. Най-го- лемият риск в живота е нищо да не
рискуваш.
Втората грешка е да позволим на провала да ни срази и сломи.
Поддаваме се на гнева и на разочарованието, отчайваме се и се
обезверяваме. И твърде често се предаваме, отказваме се от всякакви
по-нататъшни опити. Не казвам, че всички тези чувства са невалидни
или нереални. Напълно в реда на нещата е да страдаме след някой
провал. Но не бива да позволяваме на страданието да ни сломи и
унищожи. По-скоро трябва да го използваме като възможност да
проверим степента си на решимост да използваме провала си като
трамплин, от който да отскочим и да продължим напред. Преди хиляди
години Конфу- ции е казал: „Най-велика за човека е не славата, че
никога не пада, а тази, че всеки път, когато падне, отново се изправя.“

1
7
8
 2. Правилният начин на проваляне

Съвсем в началото на тази глава казах, че успехът ни се определя

до голяма степен от това какво правим, след като се провалим. Ето три
предложения как да се справяте с големите изпитания на живота:

1. Обърнете се към човек, когото смятате за по-мъдър от вас.

Говорете с него. По този начин ще излеете по здравословен начин
горчивите си чувства; ще узнаете какво е научил вашият приятел от
собствените си провали; ще се уверите, че не само вие се проваляте; ще
получите насърчение да продължите напред.
2. Отворете учебната си тетрадка. Съвсем буквално. Седнете и
започнете да пишете: какво сте направили, какво е станало, как се
чувствате, каква е целта ви, какво ще направите. Ще се удивите колко
ефективен е този подход към провала.
3. Прочетете за някои от провалите на изтъкнати личности от
човешката история. Запознаването с живота на хора като Линкълн,
Едисон, Ганди и други забележителни личности ще ви изпълни с
надежда.

„СИЛНИ ТАМ, КЪДЕТО Е БИЛО ЧУПЕНО“

В края на „Сбогом на оръжията“ - своя прочут роман за Първата

световна война - Хемингуей пише: „Светът потроша- ва всеки, но
впоследствие мнозина са силни там, къдсто е било чупено.“ Така е
наистина - светът „счупва“ всеки от нас, обикновено не само по
веднъж. Но както счупените кости стават поздрави, когато заздравеят,
така и ние, хората, ставаме по-силни, когато се провалим. Дали ще е
така или не, зависи от нашата мисловна нагласа и от избора, който
правим. Можем да станем по-силни там, където сме били „счупени“,
ако изберем да се поучим от грешките си, да коригираме подхода си и
да опитаме отново. Нашите провали в живота - колкото и болезнени да
са те - могат да бъдат безценен урок и извор на нови сили. Генерал
Джордж Патън казва: „Успехът се измерва с това колко високо
отскачаш, след като си се ударил в дъното.“

Не се бойте от провала. Не пилейте енергия в опити да

1
7
9
 прикриете провала си. Поучете се от него и поемете към
следващото предизвикателство. Нищо страшно няма във провала.
Не се ли проваляте, няма и да растете.
X. Стопли Джюдо

Деветнайсета глава

ЖИВОТЪТ Е МНОГО ПО-ПРОСТ,

КОГАТО ЗНАЕМ КОЕ Е
НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО

А ето и моята тайна, нищо сложно няма в нея: единствено

чрез сърцето си виждаме ясно; съществените неща са невидими за
очите.
Антоан дьо Сент-Екзюпери,
„Малкият принц“

НЯКОЛКО ПРОСТИ ПРАВИЛА

Преди хиляди години един мъдър човек на име Конфуций казва,

че животът по принцип е съвсем простичък, а става сложен само
защото ние самите упорито го усложняваме. В по-нови времена един
гениален човек на име Айнщайн казва, чс на хората трябва да им бъде
напомняно, чс дори Бог винаги избира най-простите пътища. Макар и
да живеем в сложен свят, това съвсем не означава, чс трябва и да
живеем сложно. Но твърде често ние именно това и правим, защото
изразходваме прекадено голяма част от времето си да сс борим с
усложненията на живота, а напълно пренебрегваме неговите простички
страни.
Току-що бях постъпил в колежа, когато сс запознах с Хал
Деджулио - човек, успял да открие как едновременно и да опростява
живота си, и да го живее в максимална степен. Той беше един от
преуспелите хора, излезли от нашия колеж, и въпреки че го беше

1
8
0
завършил още преди години, обичаше често да изминава през
университета, за да се среща и говори със студен- титс. Хал е един от
онези рядко срещани индивиди, които правят всичко със страст. Кипи
от енергия и ентусиазъм, има невероятна позитивна нагласа, обича да
се смес и често го прави. Притежава забележителната способност да
повдига духа на хората, винаги е във ведро настроение и вее намира да
каже по някоя добра новина. Всичко това събуждаше любопитството
ми и когато след време се сприятелихме, един ден го попитах: „Как си
станал такъв, какъвто си? Какво поддържа огъня в теб?“ Тогава той ми
разказа, че веднага след дипломирането си от колежа успял да направи
добри пари от директни продажби за една голяма компания, така че
още преди да навърши тридесет, вече бил попаднал в капана на
бързото трупане на печалби. Но кол- кото повече пари печелел, толкова
повече се променял животът му, и то не за добро. Не чувствал
удовлетворение, не бил щастлив и така стигнал до откритието, че
парите не са всичко. Ре- шил, че трябва да предприеме нещо, което да
му помогне да не забравя кои са неговите приоритети в живота.
Отделил малко време, седнал и си направил списък на нещата,
които били от значение за него. Отначало списъкът му бил доста дълъг,
така че на няколко пъти го преразглеждал, докато най- сетне не свел
приоритетите си до шест. Хал извади портфейла си, отвори го и ми
показа картичка с размерите на визитка, пъхната в едно от отделенията.
„Когато сведох приоритетите си до шест - обясни ми той, - записах си
ги на тази картичка, като ги нарекох „Прости правила на живота“.
Обещах си да ги препрочитам всеки ден и до края на живота си да
живея според тях.“
Днес Хал наближава осемдесетте, продължава да се ръководи от
тези свои шест железни принципа и все така гори от жажда за живот.
Макар че пито по времето на този наш разговор, пито по-късно Хал ми
даде да прочета неговите „Прости правила на живота“, още тогава той
настоятелно ме посъветва и аз да си направя списък па приоритетите, и
то още преди да изляза от колежа.
Направих ли го? Нс-е-е-е! Реших, че подобен списък не ми е
нужен, защото си въобразявах, че държа всичко под контрол. Но не
беше така, разбира се, и сто чс на тридесет и девет годишна възраст
най-сетне си зададох въпроса: „Какво е наистина от значение за мен?
Какви са моите собствени „прости правила за живота“?“ И тогава,
двадесет и две години след като Хал ми каза за неговия списък, аз най-

1
8
1
после седнах и си направих мой. Също като него сведох принципите си
до шест на брой.,И до ден днешен не знам дали моите правила са
същите като тези на Хал, но подозирам, чс са подобни. И макар че не
нося моя списък в портфейла си, аз също го препрочитам всеки ден. И
съм си обещал, чс винаги ще се опитвам да живея според тези мои
„Прости правила на живота“. Ефектът е страхотен!
В една или друга от предишните глави стана дума за всяко от тези
мои шест прости правила. Те са моят начин да сведа живота до най-
същественото - нещата, които имат приоритетно значение за мен самия
и които могат да бъдат видени и разбрани единствено чрез сърцето.

НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО

1. Имай добра мисловна нагласа, независимо от обстоятелствата.

Поддържай позитивно отношение към живота и винаги бъди
благодарен.
2. Гради живота си въз основа на уважение. Обичай Бога,
семейството си, приятелите си и бъди внимателен и отзивчив към
другите хора. Старай се да събуждаш най-доброто във всеки,
включително и в самия себе си.
3. Превърни почтеността в крайъгълен камък на живота си.
Следвай правилата, играй честно, бъди почтен във всичко.
4. Приеми трудностите и предизвикателствата на живота като
съществена негова част. Работи упорито за каквото и да се захванеш.
А ако се провалиш, опитай отново.
5. Развивай в себе си страст към познанието. Колкото повече нови
неща за живота и за света откриваш, толкова по-цялостна и
осъществена личност ще ставаш. Учи се цял живот.

6. Радвай се на живота. Помни, чс имаш нужда от игра и

забавление. И най-вече - смей се.

Невъзможно е да участваш в тайнството, наречено живот,

хранейки надежда за щастие и удовлетворение, преди да си
разбрал няколко прости правила.
Ог Мандино

1
8
2
 Двайсета глава

НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО -
БЪДИ ДОБЪР ЧОВЕК

Прави цялото добро, на което си способен, по всички

достъпни за теб начини.
Джон Уссли

ЗАЩО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

Когато бях малък, веднага след Деня на благодарността, по-

ведението ми някак изведнъж ставате по-добро. С наближаването на
Коледа на нас, децата, ни се казвате - къде завоалирано, къде съвсем
направо - че ако сме добри, ще получим подаръци. Отвсякъде звучеше
познатата песничка, която ни напомняше, че Дядо Коледа идва, така
че да внимаваме какво правим, защото той знае всичко за нас. Знае
дори кога спим и кога сме будни. И което е още по-важно - знае дали
сме били добри или лоши. А това вече беше сериозна работа.
Налагаше се да бъдем добри, ако искаме да надаваме викове на радост
сутринта на Коледа.
През останалото време на годината ни се изтъкваха други две
причини, поради които да бъдем добри. Едната беше страхът от
наказание. Ако направим беля, ще си платим за нея - било като бъдем
лишени от пешо любимо, било като си изядем боя. Понякога и двете.
Втората причина, поради която трябваше да бъдем добри, бе простото
и ясно „трябва“. Казваше ни сс, чс трябва да следваме правилата, да
бъдем учтиви, да зачитаме правата и собствеността на другите хора.
Нямаше мърдане, нямах -

1
8
3
ме дори право на глас по въпроса: просто трябва да бъдем добри и
това е.
Но нима днес причините, поради които да бъдем добри, са по-
различни? Ако правим добри неща, можем да бъдем възнаградени -
независимо дали е Коледа или не; ако правим лоши неща, можем да
бъдем наказани; по всевъзможни начини ни сс напомня, чс просто
трябва да бъдем добри и това е. Следователно и днес все още
очакването на награди, страхът от наказание и задължението са
валидните причини, поради които да сме добри.
Те обаче не са единствените. Защото има друга една причина,
поради която да бъдем добри, и тя е далеч по-съществена и от много
по-голямо значение.

ДОБРОТАТА Е НАЙ-СЪЩЕСТВЕНАТА СЪСТАВКА

НА ДУШЕВНОТО И ДУХОВНОТО ЗДРАВЕ

На нас, човешките същества, ни е необходимо да бъдем добри.

Може би се питате защо завършвам тази книга с нещо толкова
обикновено и очевидно. Но една от най-широко разпространените
грешки е, че твърде често пренебрегваме именно простите и велики
истини на живота. Самият аз го правех години наред. Трябваше ми
твърде много време, за да осъзная една от най-простите житейски
истини: съществува тясна взаимовръзка между стародавната доброта и
човешкото здраве, щастие и чувство за постигнат успех в живота.
Тъжното е, че твърде много хора никога не го осъзнават. Надявам се
вие да не сте сред тях. И от все сърце се надявам тази книга да ви
помогне, защото най-същественото, за което става дума на всяка
нейна страница, е именно стародавната доброта.
Под стародавна доброта имам предвид да живеем според
великите нравствени стойности, които бележат пътя на човечеството,
откакто Бог е сътворил света. Тези проверени и утвърдени с времето
житейски стойности ни дават безценни насоки как да привнесем ред и
смисъл в живота си. Те ни помагат да станем такива хора, каквито сме
създадени да бъдем. Да водим правилен, от нравствена гледна точка,

1
8
4
живот е единственият начин, по който можем да бъдем в мир с
другите хора и със самите себе си. Ето защо най-същественото в
живота е да бъдем добри хора.

Единствено изпълненият с доброта и почтеност живот ни

изпълва с усещане за духовно здраве и ни кара да се чувстваме
истински човешки същества.
Харолд Къшнър

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Преди близо две хиляди години свети Павел се обръща с писмо

към своите приятели, в което им казва, че всеки ден се моли да
познаят любовта, изпълнена със знание и прозрение. И добавя: „Ще
ми се винаги да сте способни да разпознавате най- висшето и най-
доброто... Ще ми се да видя как животът ви се изпълва с истинска
доброта...“
Надявам се, че тази книга ви е помогнала да осъзнаете какво в
този наш живот има най-голямо значение, най-висока стойност и е
най-прекрасно - в света, в другите хора и в самите вас. И се моля
вашият собствен живот да бъде изпълнен с истинска доброта.

1
8
5
 Хал Ърбън
ВЕЛИКИТЕ УРОЦИ
20 ЗЛАТНИ ПРАВИЛА НА ЖИВОТА

Американска
Първо издание
Редактор Миленкова
Технически редактор Емил Танов
Предпечатна подготовка Иван Гсоргиев
Формат 60/90/16 Печатни коли 13
Издателска къща КРЪГОЗОР
София, ул. „Петър Делян“ 11
тел.: 843 92 93; 944 53 80
e-mail: kragozorph@spnet.nci