Professional Documents
Culture Documents
Външни отношения
Външни отношения
Обща информация
Издание: Тематичен справочник "Европа от А до Я", 1999 г.
Автор на статията: Йорг Монар
Източници на актуална информация:
Уеб сайт на Генерална дирекция “Външни отношения” на Европейската комисия
Назад към менюто Към началото
Договорна основа
Чл. 3, 23, 26 - 27, 131, 133, 134, 182 - 188, 300, 301 - 304, 310 от ДЕО; чл. 49 от ДЕС.
Назад към менюто Към началото
Цели
Изграждане и провеждане на обща външнотърговска политика на Съюза по отношение на
трети страни, опираща се на обща митническа тарифа. Защита на общите
външноикономически интереси в международните търговски отношения и в съответните
международни организации (особено в Световната търговска организация). Прогресивна
либерализация на международните икономически отношения. Развитие на по-тесни
икономически и търговско-политически отношения с определени държави или групи
държави. Подпомагане на развитието на Третия свят чрез търговия и икономическо
сътрудничество.
На използвания в Европейския съюз език като "външни отношения" се означават
попадащите в значителна степен в рамката на компетенциите на Европейската общност
отношения с нечленуващи в нея държави и с международни организации в областите
икономика и търговия. Въпреки тяхната външнополитическа важност те трябва да се
различават по своето естество и от юридическа гледна точка от Общата външна политика и
политика за сигурност (ОВППС), чийто предмет са в частност политическите отношения на
Европейския съюз с трети държави и международни организации. Външните отношения,
чиято главна част са общата търговска политика, политиката на асоцииране и политиката
за развитие, се основават на общата митническа тарифа на ЕО, на предадените на
органите на ЕО външни компетенции, на договорно определени процедурни правила, на
един обхватен корпус от установено от Общността право и на постоянно растяща
плетеница от двустранни и многостранни споразумения с трети държави.
Назад към менюто Към началото
Възникване и правни основи
Общият пазар (вътрешен пазар) на ЕО и обхващащият го митнически съюз не биха били
жизнеспособни без единни правила за внос и износ и без единна защита на интересите по
отношение на трети страни. Поради това шестте държави-основателки на Европейската
общност, се видяха принудени още в договорите за основаване да предадат на органите на
ЕО компетенции за единно формиране на външноикономическите отношения за разлика от
външнополитическите отношения, останали и до днес в областта на националните
компетенции на страните членки.
На преден план при това основополагащо решение стоеше целта за развитие на обща
търговска политика (чл.133 на ДЕО), която в съответствие с Договора, след изтичането на
преходния период през 1970 година премина в областта на изключителните компетенции
на Общността. От тогава търговско-политическите компетенции на държавите-членки
неотменимо преминаха към Общността и национални търговско-политически мерки са
възможни само на основата на специфични упълномощавания от страна на Общността. С
това общата търговска политика принадлежи към най-силно интегрираните политики на
ЕО.
В двете други основни области на външните отношения политиката на асоцииране и
политиката за развитие, държавите-основателки не създадоха изключителни компетенции
за Общността. Но и тук преди всичко на основата на чл. 310 на ДЕО (асоцииране) и
отчасти чрез използването на генералното упълномощаване съгласно чл. 308 на ДЕО бе
постигнат обхватен напредък (например конвенциите от Ломе с АКТ държавите и
европейските споразумения с асоциираните страни от Централна и Източна Европа), който
днес доведе нещата дотам, че тези политики по своето значение едва ли отстъпват на
общата търговска политика.
Два други политически значими частични аспекта на външните отношения също
придружават развитието на Общността от самото начало: присъединяването на нови
членки, за които чл. 49 на ДЕС установява една многоетапна процедура, и статута на
асоцииране на и до днес не станалите независими отвъдморски датски, английски, френски
и холандски области, за които чл.157 187 на ДЕО предписват особени търговски и
митнически условия.
В допълнение на това Общността може да сключва договори с трети страни и в други
политически области, в които тя не притежава изрични външни компетенции, ако тя, както
в случаите с политиката в областта на риболова или политиката в областта на
изследванията и технологиите, разполага в тези области с вътрешнообщностни регулиращи
компетенции. Тези така наречени "имплицитни компетенции за сключване на договори"
бяха признати в присъдата АЕТР на Съда на Европейската общност от 1971 година и
образуват важна допълнителна правна основа за външните отношения. Въпреки това по
отношение на разграничаването на компетенциите, постоянно се стига до различия между
ЕО, от една страна, и държавите-членки от друга. Те са преодолявани и се преодоляват
често с това, че в международните споразумения участва не само Общността, но и
държавите-членки (така наречените "смесени споразумения").
От значение за изграждането на външните отношения е и фактът, че Общността е
представена в повечето трети страни и международни организации чрез делегации на
Европейската комисия и обратно почти всички държави са дипломатически представени
при ЕО в Брюксел. Независимо че международноправният є статус като международна
организация прави днес все още невъзможно пълното членство на ЕО в повечето
международни организации, все пак нейното активно и пасивно право на представителство
междувременно е широко признато и осъществено.
В рамките на многообразните области на външните отношения все още централно място
заема общата търговска политика не само защото при нея се касае за най-силно
интегрираната политика в областта на външните отношения, но и защото тя има особено
политическо значение като външна страна на вътрешния пазар и като политика на най-
голямата търговска сила в света.Все още обхватът на общата търговска политика, който не
е дефиниран в договорите, постоянно е предмет на спорове. Напредващото преобразуване
на системата на световното стопанство води до нарастващо разширяване на необходимия
за управлението на търговските потоци инструментариум, без държавите-членки винаги да
са били и да са готови да приемат съответното по-нататъшно ограничение на все още
останалите им компетенции в областта на външноикономическите връзки в полза на
общата търговска политика. Много от тези спорове завършиха в Съда на ЕО, който в
повечето случаи взе решения, основаващи се на едно динамично, растящо паралелно с
изискванията на световната търговия тълкуване на обхвата на общата търговска политика.
Неоспоримо е, че общата търговска политика обхваща както областта на автономната, така
и областта на договорната търговска политика. Договорът от Амстердам предвижда
възможността за разширяване на компетенциите на Общността в търговията с услуги и с
интелектуална собственост (чл. 133, ал 5 на ДЕО).