Външни отношения

Обща информация
 Издание: Тематичен справочник "Европа от А до Я", 1999 г.
 Автор на статията: Йорг Монар
 Източници на актуална информация:
Уеб сайт на Генерална дирекция “Външни отношения” на Европейската комисия
Назад към менюто Към началото
Договорна основа
Чл. 3, 23, 26 - 27, 131, 133, 134, 182 - 188, 300, 301 - 304, 310 от ДЕО; чл. 49 от ДЕС.
Назад към менюто Към началото
Цели
Изграждане и провеждане на обща външнотърговска политика на Съюза по отношение на
трети страни, опираща се на обща митническа тарифа. Защита на общите
външноикономически интереси в международните търговски отношения и в съответните
международни организации (особено в Световната търговска организация). Прогресивна
либерализация на международните икономически отношения. Развитие на по-тесни
икономически и търговско-политически отношения с определени държави или групи
държави. Подпомагане на развитието на Третия свят чрез търговия и икономическо
сътрудничество.
На използвания в Европейския съюз език като "външни отношения" се означават
попадащите в значителна степен в рамката на компетенциите на Европейската общност
отношения с нечленуващи в нея държави и с международни организации в областите
икономика и търговия. Въпреки тяхната външнополитическа важност те трябва да се
различават по своето естество и от юридическа гледна точка от Общата външна политика и
политика за сигурност (ОВППС), чийто предмет са в частност политическите отношения на
Европейския съюз с трети държави и международни организации. Външните отношения,
чиято главна част са общата търговска политика, политиката на асоцииране и политиката
за развитие, се основават на общата митническа тарифа на ЕО, на предадените на
органите на ЕО външни компетенции, на договорно определени процедурни правила, на
един обхватен корпус от установено от Общността право и на постоянно растяща
плетеница от двустранни и многостранни споразумения с трети държави.
Назад към менюто Към началото
Възникване и правни основи
Общият пазар (вътрешен пазар) на ЕО и обхващащият го митнически съюз не биха били
жизнеспособни без единни правила за внос и износ и без единна защита на интересите по
отношение на трети страни. Поради това шестте държави-основателки на Европейската
общност, се видяха принудени още в договорите за основаване да предадат на органите на
ЕО компетенции за единно формиране на външноикономическите отношения за разлика от
външнополитическите отношения, останали и до днес в областта на националните
компетенции на страните членки.
На преден план при това основополагащо решение стоеше целта за развитие на обща
търговска политика (чл.133 на ДЕО), която в съответствие с Договора, след изтичането на
преходния период през 1970 година премина в областта на изключителните компетенции
на Общността. От тогава търговско-политическите компетенции на държавите-членки
неотменимо преминаха към Общността и национални търговско-политически мерки са
възможни само на основата на специфични упълномощавания от страна на Общността. С
това общата търговска политика принадлежи към най-силно интегрираните политики на
ЕО.
В двете други основни области на външните отношения политиката на асоцииране и
политиката за развитие, държавите-основателки не създадоха изключителни компетенции
за Общността. Но и тук преди всичко на основата на чл. 310 на ДЕО (асоцииране) и
отчасти чрез използването на генералното упълномощаване съгласно чл. 308 на ДЕО бе
постигнат обхватен напредък (например конвенциите от Ломе с АКТ държавите и
европейските споразумения с асоциираните страни от Централна и Източна Европа), който
днес доведе нещата дотам, че тези политики по своето значение едва ли отстъпват на
общата търговска политика.
Два други политически значими частични аспекта на външните отношения също
придружават развитието на Общността от самото начало: присъединяването на нови
 членки, за които чл. 49 на ДЕС установява една многоетапна процедура, и статута на
асоцииране на и до днес не станалите независими отвъдморски датски, английски, френски
и холандски области, за които чл.157 187 на ДЕО предписват особени търговски и
митнически условия.
В допълнение на това Общността може да сключва договори с трети страни и в други
политически области, в които тя не притежава изрични външни компетенции, ако тя, както
в случаите с политиката в областта на риболова или политиката в областта на
изследванията и технологиите, разполага в тези области с вътрешнообщностни регулиращи
компетенции. Тези така наречени "имплицитни компетенции за сключване на договори"
бяха признати в присъдата АЕТР на Съда на Европейската общност от 1971 година и
образуват важна допълнителна правна основа за външните отношения. Въпреки това по
отношение на разграничаването на компетенциите, постоянно се стига до различия между
ЕО, от една страна, и държавите-членки от друга. Те са преодолявани и се преодоляват
често с това, че в международните споразумения участва не само Общността, но и
държавите-членки (така наречените "смесени споразумения").
От значение за изграждането на външните отношения е и фактът, че Общността е
представена в повечето трети страни и международни организации чрез делегации на
Европейската комисия и обратно почти всички държави са дипломатически представени
при ЕО в Брюксел. Независимо че международноправният є статус като международна
организация прави днес все още невъзможно пълното членство на ЕО в повечето
международни организации, все пак нейното активно и пасивно право на представителство
междувременно е широко признато и осъществено.
В рамките на многообразните области на външните отношения все още централно място
заема общата търговска политика не само защото при нея се касае за най-силно
интегрираната политика в областта на външните отношения, но и защото тя има особено
политическо значение като външна страна на вътрешния пазар и като политика на най-
голямата търговска сила в света.Все още обхватът на общата търговска политика, който не
е дефиниран в договорите, постоянно е предмет на спорове. Напредващото преобразуване
на системата на световното стопанство води до нарастващо разширяване на необходимия
за управлението на търговските потоци инструментариум, без държавите-членки винаги да
са били и да са готови да приемат съответното по-нататъшно ограничение на все още
останалите им компетенции в областта на външноикономическите връзки в полза на
общата търговска политика. Много от тези спорове завършиха в Съда на ЕО, който в
повечето случаи взе решения, основаващи се на едно динамично, растящо паралелно с
изискванията на световната търговия тълкуване на обхвата на общата търговска политика.
Неоспоримо е, че общата търговска политика обхваща както областта на автономната, така
и областта на договорната търговска политика. Договорът от Амстердам предвижда
възможността за разширяване на компетенциите на Общността в търговията с услуги и с
интелектуална собственост (чл. 133, ал 5 на ДЕО).

Назад към менюто Към началото

Автономна търговска политика
Автономната търговска политика обхваща всички засягащи вноса и износа на стоки мерки,
които Общността предприема по отношение на трети страни извън рамките на поети
договорни задължения, т.е. "автономно". Тук попадат общите правила на вноса и износа;
защитните мерки срещу дъмпинг; мерки срещу субсидиран внос и неразрешени търговски
практики; както и количествените ограничения (квоти) и външнополитически
мотивираните търговски забрани (ембарго, търговски санкции).
Автономните мерки са от особено значение за защитата на икономиката на Общността
срещу нелоялните търговски практики на вносители и на трети страни. Тук могат да бъдат
различени четири вида мерки:
 "Антидъмпингови мерки" могат да бъдат налагани от Комисията по молба на засегнатата
промишленост на Общността след консултиране на държавите-членки под формата на
временни антидъмпингови мита. Те могат да бъдат превърнати в окончателни
антидъмпингови мита от Съвета на Европейския съюз с решение с обикновено мнозинство.
Предпоставка за това, както и при другите защитни мерки, е констатирането на вече
съществуваща или заплашваща да възникне вреда за засегнатите промишлени отрасли.
 "Мерките срещу субсидиран внос" за разлика от антидъмпинговите мерки са насочени
не срещу нелоялни търговски практики на чужди промишлени отрасли, а срещу субсидиран
износ на трети държави за Общността. Процедурата отговаря на тази по антидъмпинговите
мерки и може да доведе до въвеждането на временни или окончателни изравнителни мита
върху засегнатите продукти. Както мерките срещу субсидиран внос, така и
 антидъмпинговите мерки са в съответствие с правилата на ГАТТ. Ефективността на двете
категории мерки бе повишена през 1995 година чрез въвеждането на по-къси срокове и на
подобрени процедурни правила, които предоставят и по-голяма правна сигурност на
засегнатите предприятия.
 "Защитни мерки" могат да бъдат предприети в случай на констатиране на "сериозна
вреда" за даден стопански отрасъл на Общността поради съществено увеличаване на вноса
от трета страна и при значително по-ниски цени на внасяния продукт. Те се въвеждат под
формата на наблюдение на вноса и количествени ограничения. Поради много
ограничителните правила на ГАТТ в тази област досега Общността е използвала много
ограничено описаната възможност.
 От 1984 година Общността допълнително разполага и с така наречения "нов
търговскополитически инструмент", който є дава възможност да реагира в относително
кратък срок на нелоялни търговски практики на трети страни спрямо вноса от Общността.
Това означава най-напред използване на международната процедура за консултации и
уреждане на споровете, но на един следващ етап може да доведе до по-твърди мерки, като
например суспендиране на предоставени търговски преференции, повишени мита по вноса
от съответните държави и количествени ограничения.

Специална форма на автономната търговска политика представляват външнополитически

мотивираните търговски санкции, като например наложеното търговско ембарго срещу
Ирак. Съгласно чл. 301 на ДЕО по предложение на Комисията Съветът решава с
квалифицирано мнозинство въвеждането на подобни санкции след съответното решение в
рамките на ОВППС.
Съществена основа за автономната, но и за договорната търговска политика е уредената в
чл.23 и в чл. 26 27 на ДЕО обща митническа тарифа, благодарение на която Общността
разполага с общи външни мита по отношение на трети страни за целия стокообмен. По
предложение на Комисията Съветът може по всяко време да взема решения за автономни
изменения в общата митническа тарифа.

Назад към менюто Към началото

Договорна търговска политика
Договорната търговска политика обхваща всички споразумения на ЕО с трети страни, които
засягат вноса и износа на стоки. Тези споразумения могат да бъдат ограничени до
определени трети страни или групи от трети страни, но също могат да приемат глобално
измерение, като например в случая с пакета споразумения на завършилия през декември
1993 година Уругвайски кръг от преговори в рамките на ГАТТ.
В областта на договорната търговска политика Комисията разполага не само с монопол
върху предложенията, но и с монопол върху преговорите. Все пак воденето на преговорите
от Комисията е подложено на строг контрол от страните-членки чрез Съвета, който є
оставя малко поле за маневриране. В хода на преговорите, на които държавите-членки
винаги изпращат наблюдатели, Комисията остава обвързана с детайлните директиви на
Съвета (така наречения "мандат за преговори") и трябва постоянно да информира страните
от ЕО за напредъка и проблемите на преговорите чрез един специален комитет на Съвета
"Комитета по чл. 133". Споразуменията се сключват ("одобряват") от Съвета по
предложение на Комисията. Докато при други споразумения Европейският парламент (ЕП)
в съответствие с единната процедура за сключване на договори съгласно чл. 300 на ДЕО
трябва да бъде консултиран, в случай на споразумения за асоцииране и при някои други
значими споразумения дори трябва да даде своето одобрение, при сключените в рамките
на общата търговска политика споразумения Съветът дори не е задължен да се консултира
с ЕП. Все пак чрез така наречената "процедура Лунс Вестертерп", като се използва пътят
на компетентните парламентарни комитети, парламентът е информиран за протичането на
преговорите и за съдържанието на споразуменията.
Общността е сключила многобройни най-различни търговски споразумения с трети страни.
Някои споразумения засягат търговските отношения в тяхната цялост, много други само
някои продукти или стокови групи, като например текстила. По своето съдържание
споразуменията могат да се простират от договорености за самоограничения при вноса в
Общността до предоставяне на обхватни търговски преференции. В много случаи
регулираната от споразуменията област излиза извън чисто търговскополитическите
аспекти, така че освен чл. 133 на ДЕО като правна основа се привлича и генералното
упълномощаване по чл. 308 на ДЕО. Обхватни търговскополитически правила съдържат и
опиращите се на чл. 310 от ДЕО споразумения за асоцииране, които в последните години
достигнаха ново качество чрез споразумението за Европейското икономическо
 пространство с държавите от ЕАСТ и чрез европейските споразумения с редица страни от
Централна и Източна Европа. През изминалите десет години Общността използва особено
обхватно своите търговскополитически възможности за разширяване и за по-добро
обвързване на по-близкото си икономическо обкръжение. Примери за това освен
европейските споразумения със страните от Централна и Източна Европа са преди всичко
влезлият в сила през 1996 година митнически съюз с Турция и договорените от 1996
година насам в хода на "процеса Барцелона" нови споразумения "Евро-Мед" с редица
средиземноморски държави.
От 60-те години насам особено значение в рамките на договорната търговска политика
имат големите кръгове от преговори в рамките на ГАТТ. Формално Общността не е
договорна страна в ГАТТ, съответно в неговата приемничка Световната търговска
организация (СТО), но тя представлява тук държавите-членки като водеща преговорите. В
рамките на Уругвайския кръг Общността наред с всичко друго успешно постигна по-
нататъшни значителни намаления на вносните мита; за включване на търговията с услуги в
международната търговска система; за изработване на минимални норми за защита на
интелектуалната собственост; както и за по-ясна дефиниция на механизма на ГАТТ за
регулиране, а също за реформирана процедура за помиряване при търговски спорове.
Общността трябваше да направи и отстъпки преди всичко в областта на своята
селскостопанска политика, където тя трябваше да се задължи да намали чувствително
износните субсидии, субсидираните количества за износ и вътрешните нива за подкрепа; а
също така и в областта на текстила, където се съгласи с поетапното отстраняване на
количествените ограничения за защита на нейните текстилна промишленост и
производство на облекла. Прилагането и по-нататъшното развитие на резултатите от
Уругвайския кръг е един от приоритетите на външноикономическата политика на ЕО и
Общността съществено допринесе за сключването през август 1997 година на обхватно
споразумение в СТО за либерализирането на търговията във важните области
телекомуникационни услуги и информационни технологии. Напредъкът в рамките на СТО
обаче не успя да предотврати постоянното възникване на търговски конфликти, както
например на конфликта със САЩ за третираното с хормони говеждо месо.

Назад към менюто Към началото

Оценка
От своето възникване Общността успя да създаде в рамките на външните си отношения
обхватен външноикономически инструментариум и гъста мрежа от глобални договорни
отношения, които я превърнаха в един от основните актьори в международните отношения.
Уругвайският кръг и най-новите преговори в рамките на СТО отново доказаха, че
Общността играе поделена със САЩ ключова роля в международните икономически
отношения. Тази роля не може да се сравнява с ролята на която и да е друга икономическа
сила дори и на Япония. С това Общността разполага със съществен геополитически
потенциал, който обаче досега бе използван само недостатъчно поради слабо развитата в
сравнение с външноикономическите отношения ОВППС. Докато това бъде така а
ограничените реформи в Договора от Амстердам едва ли тук ще променят нещо,
външноикономическите отношения ще останат най-важното външно поле за действия на
Съюза, от което ще зависи не само една съществена част от неговото международно
влияние, но също така и милиони работни места в държавите-членки. На основата на
динамиката на системата на световната икономика пред външноикономическите отношения
на Общността непрекъснато възникват нови предизвикателства, които изискват постоянно
приспособяване на търговскополитическия инструментариум и непрестанно разширяване и
интензифициране на договорните отношения с търговските партньори преди всичко в
рамките на СТО, Източна Европа и Средиземноморието.

Назад към менюто Към началото

Литература
Nicholas Emiliou, David O'Keeffe: The European Union and World Trade Law. After the GATT
Uruguay Round, Chichester 1996; I. Macleod, I.D. Henry, S. Hyett: The external relations of the
European Communities, Oxford 1996; Jorg Monar: AuЯenwirtschaftsbeziehungen, in: Werner
Weidenfeld, Wolfgang Wessels (Hrsg.): Jahrbuch der Europaischen Integration 1996/97, Bonn
1997.