Енергийна политика

Обща информация
 Издание: Тематичен справочник "Европа от А до Я", 1999 г.
 Автор на статията: Ервин Хекел
 Източници на актуална информация:
Уебсайт на Генерална дирекция “Енергетика и транспорт” на Европейската
комисия:информация за паневропейски мрежи, енергетика, телекомуникации, транспорт,
енергийна инфраструктура на Европа
Назад към менюто Към началото
Договорни основи
Специфични клаузи за въглищата в Договора за ЕОВС (ДЕОВС); Специфични клаузи за
атомната енергия в Договора за Евратом; Общи клаузи на ДЕО за премахването на
търговските пречки (чл. 25 - 31) и за правилата за конкуренцията (чл. 81 - 89), както и чл.
3 ал. t на ДЕО.

Назад към менюто Към началото

Цели
Гарантиране на сигурно, на изгодни цени, поносимо за здравето и за околната среда
снабдяване с енергия; Изобретяване на нови енергийни системи; Окончателно
установяване на вътрешен пазар на ЕС за енергията.
Назад към менюто Към началото
Инструменти
Интервенционни инструменти, особено в секторите въглища и ядрена енергия; Програми за
подпомагането на ядрената техника и изследването на ядрения синтез; Програми за
подпомагане и структурни помощи за енергийно-технологични демонстрационни проекти;
Предписания за пазарна интеграция в областта на енергиите, свързани с
електропроводите; Определяне на стандарти за опазване на околната среда при
енергийното производство и енергийното потребление.
От средата на 60-те години нефтът е най-важният енергиен носител за европейските
икономики. През 1973 година зависимостта от нефт на страните от ЕО достигна връхната се
точка с 67% от общото енергийно потребление; от края на 80-те години тази зависимост се
стабилизира на 45%. Повече от четири пети от потребявания в ЕО нефт трябва да се внася
от трети страни;след изчерпването на нефтените полета в Северно море този дял ще
продължи да се увеличава в близко бъдеще. Две трети от внасяния през 1996 година нефт
е идвал от страните от ОПЕК. При природния газ зависимостта от вноса възлиза на повече
от една трета и от 80-те години Русия е на първо място като доставчик. Въглищата в ЕО са
в относително богата наличност, но поради високите разходи за добив, те не могат да се
наложат над евтиния внос на този енергиен източник. Европейският съюз се
самозадоволява само с електричество, произведено от ядрена енергия и от водна сила,
което през 1996 година участва с 18% в енергийното потребление.
Главният проблем на енергийната политика е как при тези обстоятелства може да бъде
гарантирано достатъчно, надеждно и на благоприятни цени енергийно снабдяване.
Особено зависимостта от вноса на нефт от геополитически кризисната зона на района на
Персийския залив конфронтира европейската енергийна система с висок риск за нейната
сигурност. Неотложната задача на енергийната политика на ЕС се изразява в това, да се
намали риска за доставки и да се разкрият нови източници за снабдяване с енергия. Освен
традиционните снабдително-политически проблеми, през последните години се проявиха
потребности, които с нарастваща спешност изискват ново поставяне на приоритетите по
отношение използването на енергията. Тук се причисляват: от една страна специалните
проблеми на ядрената енергия (рискове от аварии, социално приемане, освобождаване от
отработеното гориво), а от друга страна разнообразните натоварвания на околната среда,
свързани с потреблението на изкопаемите горивни материали (въглища, нефт, газ), които
натоварвания получиха застрашително измерение с опасността от нанасяне на вреда на
климата чрез обогатяването на атмосферата с въглероден двуокис (парников ефект). Тъй
като тези проблеми са общи за всички европейски страни, все повече ЕС излиза на преден
план като равнище за тяхното разработване.
Назад към менюто Към началото
Развитие на европейската енергийна политика
 При основаването на Европейските общности не бе предвидена обща енергийна политика.
През 1951 година Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС или Монтанунион)
установи институционната рамка за каменните въглища, а през 1957 година Европейската
общност за атомна енергия (Евратом) установи тази рамка за ядрената енергия. За
останалите енергийни носители компетентна бе създадената също през 1957 година
Европейска икономическа общност (ЕИО), без обаче да има пряко отношение към
енергийната политика. Междувременно очакванията, залагани на ЕОВС и на Евратом, след
няколко години вече бяха разочаровани. Едновременно с това, ЕИО се прояви успешно
енергийноикономически и интеграционни политики.
Съществен принос за европейския икономически растеж през 60-те години имаше евтиният
и обилен внос на енергия от извъневропейски източници. Но нефтената криза през 1973
година (увеличаване с четири пъти на цените на суровия нефт, заплаха с бойкот от страна
на изнасящите нефт държави от Близкия Изток) изведе пред очите на европейците
рискованата зависимост от чуждестранните енергийни доставки. След 1973 година
европейските правителства първо се стремяха към това, или да се освободят от нефтената
зависимост чрез национални енергийни програми (най-решителна бе Франция с масивното
разширяване на ядрената енергетика), или в обединение с другите промишлени държави
да изградят стратегически насочениа позиция срещу нефтения картел на ОПЕК. През 1974
година в рамките на ОИСР бе основана Международна енергийна агенция, към която се
присъединиха всички западни индустриални държави. Тази агенция съгласува общо
поведение по отношение на запасите за случай на прекъсване на доставката на суров
нефт. При това, за ЕО остана само една спомагателна енергийно-политическа роля. През
ноември 1983 година Съветът на министрите на енергетиката за първи път призна на
Общността компетентност за самостоятелна енергийна политика. Във връзка с това
Комисията на ЕО в Брюксел, особено със своя доклад "Вътрешният пазар за енергия" (май
1988 година), програмно обобщи една поредица от отчасти вече по-стари проекти. С
обхватна либерализация на европейския енергиен пазар, преди всичко в газовия и
електрическия сектор, Комисията искаше да предизвика конюнктурни импулси за растеж,
да увеличи гъвкавостта на европейската енергийна система и да премахне националните
пречки пред интеграцията. Същевременно в енергийната политика трябваше по-силно да
бъде подчертан компонентът на опазването на околната среда. Договорът за Европейския
съюз (Договор от Маастрихт) потвърди тези цели, но не създаде нови договорни основи за
европейската енергийна политика.

Назад към менюто Към началото

Инструменти, процедура за вземане на решения, отделни програми
Съобразно договорите за създаване ЕС разполага с изобилие от инструменти за да
интервенира в енергийната област на държавите-членки: правила за конкуренцията и
търговски стандарти; ценови и количествени контингенти; технически стандарти и
предписания за граници на стойността; контролни правомощия и информационни системи;
финансови помощи и инвестиционни кредити. Особено добре очертани са преките
възможности за намеса в секторите въглища и ядрена енергия. Действително
автономността на ЕС във всички тези области е относителна предвид участието на
държавите-членки във формирането на решенията.
Процедурите за вземане на решения в ЕС в енергийната политика са толкова неединни,
колкото и самият енергиен сектор. Общо взето Европейската комисия притежава силна
позиция в областите, които са регулирани от Договора за ЕОВС и от Договора за Евратом
(въглища, ядрена енергия); тук тя може да действа автономно и непосредствено като
наднационална надзорна власт, съответно като международноправно представителство по
отношение на трети страни. В областите, които се засягат само от Договора за ЕО (нефт,
газ, електричество), участието на Комисията е ограничено до изпълнението на регулативни
рамкови компетенции, което се съгласува със Съвета на Европейския съюз. Но независимо
от формалните компетенции, интензивното политизиране на много енергийни въпроси
практически често пъти изисква продължително съгласуване на интересите в цялата
система на институциите на ЕС. От началото на 70-те години Европейският съвет често е
заемал позиция по проблемите на енергийната политика. Също и Европейският парламент
показва растящ интерес към въпросите на енергийната политика, преди всичко във връзка
с опазването на околната среда и защитата на потребителите.
Основната тежест на ангажимента на ЕС за подпомагане на нови енергийни източници
традиционно лежи в областта на ядрената енергия (ядрено делене и ядрен синтез). Освен
това се увеличи значението на подпомагането на: мерки за спестяване на енергия;
рационални и щадящи околната среда енергийни технологии; разработването на
 възобновяващи се енергийни източници. Четвъртата рамкова програма за изследвания и
развитие (1994 година 1998 година) предвижда използването на 2,256 милиарда екю в
тези области. През декември 1994 година Европейският съвет прие специална програма за
финансирането на трансевропейските енергийни мрежи, в чието съдържание например е
включено разширяването на газопроводите и електропроводите между държавите-членки и
важните страни-доставчици.
Разнообразието от мерки, програми и инструменти не може обаче да въведе в
заблуждение, тъй като в общия бюджет на ЕС енергията играе също такава периферна
роля, както енергийната политика на ЕС, съотнесена към енергийната политика на
държавите членки.
Назад към менюто Към началото
Перспектива
В дългосрочна перспектива равносметката от европейската енергийна политика е
благоприятна. През изминалите десетилетия в значителна степен бе осъществена целта за
сигурно, на изгодни цени, поносимо за здравето и за околната среда, снабдяване с енергия
на държавите-членки на ЕС. Но този успех не е гарантиран за продължително време. След
окончателното установяване на вътрешния пазар трябва да бъдат отново определени и
обосновани спорни позиции в областта на енергийната политика това преди всичко се
отнася за ролята на ядрената енергия и за приоритетите на опазването на околната среда.
Поради противоречивите интереси на държавите-членки засега бе осуетен планът за
намаляване емисиите на газове, предизвикващи парников ефект, чрез въвеждане на
европейски енергиен данък. Новото отваряне на ЕС към Централна и Източна Европа,
дългосрочното осигуряване на снабдяването с нефт от Средния Изток и съгласуването на
интересите в енергийния сектор с индустриалните страни-конкуренти и с развиващите се
държави, показват бъдещи предизвикателства и потенциални конфликти, които далеч
надхвърлят обичайния хоризонт на европейската енергийна политика. С "Договора за
европейската енергийна харта", който бе подписан през декември 1994 година от 45
държави, бе дефиниран общ каталог на целите и кодекс на поведение за енергийното
обединение Западна Европа Източна Европа. Но това начинание тепърва трябва да се
докаже в практиката.
Назад към менюто Към началото
Литература
Erwin Hдckel: Energiepolitik, in: Werner Weidenfeld, Wolfgang Wessels (Hrsg.): Jahrbuch der
Europдischen Integration 1996/97, Bonn 1997; Europдische Kommission: Fьr eine
Energiepolitik der Europдischen Union (Grьnbuch), Brьssel 1994.