Политика в областта на изследванията и

технологиите
Обща информация
 Издание: Тематичен справочник "Европа от А до Я", 1999 г.
 Автор на статията: Юрген Турек
 Източник на актуална информация: Уебсайт за политиката в областта на анучните
изследвания и технологиите на Европейската комисия
http://www.europa.eu.int/comm/research/index_en.html
Назад към менюто Към началото
Инструменти
"Рамкова програма за изследвания, технологическо развитие и демонстрация"; Общ
изследователски център; Специфични изследователски програми на Европейската
комисия; Програма EUREKA.
Назад към менюто Към началото
Развитие
С основаването на Европейската икономическа общност ( Европейската общност) и на
Европейската общност за атомна енергия (EОАЕ) политиката в областта на изследванията и
технологиите бе издигната на ниво политика на цялата общност. Това бе изразено особено
ясно в областта на европейската атомна политика, която бе насочена към изграждане на
интернационално конкурентоспособна и автономна атомна енергетика чрез общи научни
изследвания и управлението на доставките на уран. С тази цел бе учредена "Обща
изследователска централа" (ОИЦ) и "Снабдителска агенция Евроатом". С цел преодоляване
на слабости в конкурентоспособността и зависимости през 1969 г. на срещата на върха в
Хага на европейските държавни и правителствени ръководители политиката в областта на
изследванията и технологиите бе разширена. С цел поемане на разходите през 1974 г.
Европейската общност пренасочи в съответствие с чл. 308 на ДЕО изследователските
програми към изследователските центрове и заинтересованите предприятия. Приемането
на програмата ЕSPRIT през 1984 г. (Европейска стратегическа програма за изследвания и
информационни технологии) се смята за нов качествен скок на европейската политика в
областта на технологиите, който трябваше да подпомогне базисните изследвания в
областта на микроелектрониката. Научните изследвания и развитието на технологиите
през 80-те години придобиха непрекъснато увеличаващо се значението въз основа на все
по-бързо осъществяващия се технически прогрес и на увеличаващата се в световен мащаб
конкуренция на технологиите. В тази връзка и с оглед създаването на вътрешния пазар
контури придоби и идеята за "европейска технологична общност". Въпреки отчасти много
различните схващания на Комисията и отделните държави-членки, които, от една страна,
водят до колективни акции в рамките на ЕО и, от друга страна, до образуването на широка
частноикономическа и застъпвана от отделни държави инициатива, свързана с развитието
на технологиите, EURECA политиката в областта на развитието на технологиите се
превърна през 1986 г. в рамките на ЕЕА, през 1993 г. с Договора от Маастрихт и през 1997
г. с Договора от Амстердам в юридическа съставна част на ЕО.
Още от 1984 г. "рамковите програми за научни изследвания и развитие на технологии и
демонстрация" обединиха линиите на действие и финансовите средства на Общността. В
това отношение колективната политика в областта на научните изследвания и
технологиите различава принципно три вида мерки: "индиректни действия",
"концентрирани действия" и "хоризонтални действия". "Индиректните действия" (например
изследователската програма ESPRIT или телекомуникационната програма RACE) се
дефинират в съответната рамкова програма и се специфицират в отделни програми, като
финансовото участие на Общността възлиза по правило на 50%. "Концентрираните
дейности" (напр. секторът КОСТ за координиране на научните и технологичните
изследвания) се отнасят до координиране в рамките на цяла Европа на научните и
техническите изследвания и не съдържат в себе си финансови изисквания. "Хоризонтални
действия" (напр. програмата SCIENCE за стимулиране на научния обмен) се наричат
мерките, които са свързани със стимулирането на обмена и съвместната работа в областта
на образованието и изследователската дейност. Петата изследователска рамкова програма
1989-2002 залага за сметка на това на една нова програмна структура. С концентрацията
върху шест технологични и научни цели европейските усилия в областта на научно-
изследователската област като цяло трябва да се насочат по-добре към икономическите и
обществените цели на Съюза по смисъла на "изследователска работа в служба на
 гражданите" и "конкурентоспособност на предприятията". Рамковата програма се
подразделя според този проект на три "тематични" и три "хоризонтални" програми.
Назад към менюто Към началото
Нови основни цели
С определянето на нови основни цели в рамките на Бялата книга и на Петата
изследователска рамкова програма Европейската комисия реагира по-енергично, отколкото
досега на предизвикателствата на международното развитие на технологиите. С цел
засилване конкурентоспособността на европейските предприятия и осигуряването на
растеж и заетост Комисията предложи в своята Бяла книга създаването на мрежи, които
наред с областите транспорт и енергоносители обхващат и областите телекомуникация и
информация. С основополагащи иновации създаването на Трансевропейски
комуникационни мрежи следва да предизвика образуването на нови пазари. Целта е
изграждането на "общо информационно пространство", което се смята за централна
предпоставка за оформянето на европейски вътрешен пазар.
Назад към менюто Към началото
Договорни основи
Чл. 45 на ДЕОВС, чл. 2, 7-24 32 на ДЕО, чл. 35, чл. 163-173 на ДЕО и новият чл. 143, ал. 2
на ДЕО според Договора от Амстердам.

Назад към менюто Към началото

Цели
Подобряване конкурентоспособността в областта на промишлеността и технологиите на
европейската индустрия, по-специално при насочените към технологии. За тази цел на
първо място трябва да се постигне съгласие по общите цели в областта на изследванията и
технологиите. За целенасоченото подпомагане развитието на икономиката в рамките на ЕО
политиката в областта на изследванията и технологиите в бъдеще трябва да се съобразява
в още по-голяма степен с икономическите и обществено-политическите цели на Съюза. В
дългосрочен план политиката в областта на изследванията и технологиите си поставя за
цел да стимулира растежа, конкурентоспособността и заетостта.

Назад към менюто Към началото

Бюджет
Четвъртата "Рамкова програма за изследвания, технологическо развитие и демонстрация"
предоставя средства в размер на общо 12,3 милиарда ЕКЮ плюс резерв от 1 милиард ЕКЮ
за периода от 1994 до 1998 г.
На изследванията и развитието на технологиите от началото на 90-те години Европейската
комисия придава "суперприоритет". С оглед на много тежките технологични слабости в
сравнение с американската и южноазиатската конкуренция се смятат за необходими
значителни усилия в областта на научните изследвания с цел запазване на
конкурентоспособността в тази област. Слабостите на европейските фирми на световния
пазар се отнасят както до традиционните, така и до високотехнологичните области. Фон на
мерките от страна на Европейския съюз са слабостите в растежа и един обусловен от
структурата проблем на заетостта. От така поставените проблеми резултира една
нетърпяща отлагане необходимост от действие. Формалната рамка на променената
политика в областта на изследванията и технологиите образуват Единният европейски
документ (ЕЕД) от 1986 г. и Договорът от Маастрихт, който в чл. 163 до 173 на ДЕО
поставя за цел укрепването на научно-изследователските и технологичните основи на
европейската икономика. Проектодоговорът от Амстердам посочва приемането на мерки
според чл. 168 и 169 на ДЕО в областта на "сътрудничеството", допълнително в областта на
"съвместното вземане на решения" на Европейския парламент. В съответствие с това
Европейската комисия и държавите-членки на ЕС, искат да вземат мерки за по-добро
използване на промишления потенциал. Като конкретна реакция на това икономическо
положение Комисията представи в края на 1993 г. своята "Бяла книга на растежа,
конкурентоспособността и заетостта". Тя се разбира като основа за рефлексия на
решенията, които трябва да се вземат на децентрализирана, национална или обща основа,
за да се създаде база за развитие на народните стопанства, така че те да бъдат добре
подготвени за конкуренцията в международен план и да дадат възможност за създаването
на милиони нови работни места. В тази връзка Бялата книга посочва и областта на
 научните изследвания и развитие на технологиите (ИиТ) и телекомуникацията, които в
бъдеще трябва значително да бъдат разработени. Необходимостта от увеличени
научноизследователски усилия освен това е посочена отделно и в програмата План 2000
/линк към меню ЕС и България/документи/ Европейската комисия. На този фон представите
на Комисията се вляха в "Четвъртата рамкова програма за изследвания, развитие на
технологиите и демонстрация", която бе приета през декември 1993 г. от Европейския
съвет и Европейския парламент и предоставя за периода 1994-1998 г. средства в размер на
12,3 милиарда екю плюс резерва от 1 милиард екю. Освен това проектът за петата Рамкова
програма за научни изследвания за 1998-2002 г. съдържа и нова програмна структура.

Назад към менюто Към началото

Тематични програми
 Изследване на биологичните ресурси на екосистемите
 Развитие на социалноинформационното общество
 Стимулиране на продължителен разтеж, ориентиран към конкусното начало

Хоризонтални програми:

 Гарантиране на международното място на европейските научни изследвания

 Иновации и включване на малките и средни предприятия
 Изграждане на потенциал от човешки ресурси

Тематичните програми биват представени от 16 така наречени водещи дейности. Новата

структура на рамковата програма трябва да се погрижи най-общо за по-добрата
координация между специфичните програми и другите области на политика на Съюза, от
една страна, и различните изследователски програми на държавите-членки, от друга
страна.

Назад към менюто Към началото

Тематични програми
 Изследване на биологичните ресурси на екосистемите
 Развитие на социалноинформационното общество
 Стимулиране на продължителен разтеж, ориентиран към конкусното начало

Хоризонтални програми:

 Гарантиране на международното място на европейските научни изследвания

 Иновации и включване на малките и средни предприятия
 Изграждане на потенциал от човешки ресурси

Тематичните програми биват представени от 16 така наречени водещи дейности. Новата

структура на рамковата програма трябва да се погрижи най-общо за по-добрата
координация между специфичните програми и другите области на политика на Съюза, от
една страна, и различните изследователски програми на държавите-членки, от друга
страна.

Назад към менюто Към началото

Равносметка
С оглед драматичното предизвикателство към европейските възможности и способности
чрез бързата промяна в технологиите, чрез международната конкуренция на технологии и
чрез проличалите ясно слабости в конкурентоспособността е наложително ново качествено
преориентиране на колективните усилия. Кризата в заетостта в ЕО се изостря все повече.
Политиката в областта на научните изследвания и технологиите може да помогне да се
затворят дупки в Европа и да създаде нови работни места.
Пред април 1997 г. независима експертна група под ръководството на предишния
вицепрезидент на Европейската комисия Етиен Давиньон при една оценка на рамковите
програми за изследователска дейност и развитие на технологиите на Европейската
общност стигна до заключението, че Европа трябва да направи нова крачка напред най-
малко в областта на общата научноизследователска политика. В своя критичен доклад тя
отправи множество препоръки, които следва да придадат нова структура и повече
 ефективност на бъдещата рамкова програма за 1998-2002. На преден план групата постави
"общественото" и "икономическото" значение, както и една базираща се на новата
европейска "добавена стойност" стратегия.
С новата насоченост на петата рамкова програма към повече ориентирана към
потребителите изследователска работа, към още по-масирано включване на малките и
средните предприятия, засилването на конкурентоспособността и икономическо развитие с
дълготраен ефект Европейският съюз се съобрази с променените икономически условия в
глобален мащаб и продължителните проблеми с растежа и заетостта в Европа. Актуалните
изследвания обаче показват, че ЕО при високотехнологичните продукти, както и преди,
отстъпва по отношение на конкурентоспособността както в сравнение с Япония, така и
спрямо САЩ. Комисията, както и държавите-членки трябва да обърнат особено внимание
на това, ако Европа не иска да загуби връзката си със световния пазар на бъдещето.

Назад към менюто Към началото

Литература
Horst Penzkofer, Wolfgang Ochel: Internationale Wettbewerbsfahigkeit und ihre Implikationen
fur die europaische FuE-Politik, ifo-Studien zur europaischen Wirtschaft, Bd. 9, Munchen 1996;
Werner Weidenfeld, Jurgen Turek: Standort Europa. Handeln in der neuen Weltwirtschaft, 2.
Aufl., Gutersloh 1996; Jurgen Turek: Forschungs-, Technologie und Telekommunikationspolitik,
in: Werner Weidenfeld, Wolfgang Wessels (Hrsg.): Jahrbuch der Europaischen Integration
1992/93 ff., Bonn 1993 ff.