Политика в областта на културата

Обща информация
 Издание: Тематичен справочник "Европа от А до Я", 1999 г.
 Автор на статията: Дитер В. Бенеке
 Източници на актуална информация:
Информационен портал за европейска култура на Европейската комисия: информация за
архитектура, аудиовизия, танци, литература, музика, театър, финансиране на културни
дейности, национални страници на европейските държави, международни отношения,
регионално развитие на националните културни дейности
Назад към менюто Към началото
Договорни основи
Европейски съюз: раздел IХ от ДЕО, чл. 151 от ДЕО (във връзка с чл. 251 и 5 от ДЕО);
Европейски съвет: Преамбюл и чл. 1 от Устава на Европейския съвет.

Назад към менюто Към началото

Цели
Разгръщане на културата на държавите-членки, опазване на културното наследство,
стимулиране на културния обмен.
Назад към менюто Към началото
Инструменти
Културни събития (КАLEIDOSKOP), Европейска столица на културата, стимулиране на
преводаческата работа и четенето на книги (ARIANE), Европейска награда за култура,
мерки за запазване на културното наследство (RAPHAEL), подпомагане на филмовото
изкуство и аудиовизуалните медии (MEDIA).
Назад към менюто Към началото
Бюджет
Генерална дирекция Х на Европейската комисия (ГД Х), отговаряща за културната
политика, разполага за културни дейности в истинския смисъл на думата (без работата на
медиите) за 1997 г. (1995 г.) с бюджет от 24,4 (16,8) милиона ЕКЮ. Приблизително само
една трета от субсидиите в областта на културата се пада на ГД Х. Други генерални
дирекции също работят за подпомагането на културата, напр. в областта на външната и
социалната политика. Средствата от Европейския съвет са само 5 милиона ДМ.
На държавно ниво двете най-важни културно политически институции са Европейската
комисия, а тук по-специално Генералната дирекция Х и Европейският съюз. Докато
Комисията може да провежда културни програми под собствено ръководство, когато те са
одобрени от Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на
регионите, то Европейският съвет подпомага единствено сътрудничеството между
правителствата.
Наред с тези институции на европейско ниво културно-политическите инициативи се
регламентират и от различни други културни спогодби между държавите-членки на ЕС.
Освен това някои страни имат частни, но финансирани от държавата институции, които
допринасят чрез своите връзки и дейности в Европа за оформянето на мозайката на
"европейската културна политика". Това се отнася за Германия (Интернационес, Гьоте
институт, Немска академична служба за обмен DAAD, фондация "Александър фон
Хумболд", Институт за връзки с чужбина), за Великобритания (Британски съвет), Швеция
(Шведски институт), Дания (Датски културен институт), Испания (Иституто Сервантес),
Португалия (Институт Камоес), Австрия (Аустрия институт), Швейцария (Про Хелвеция),
както и Институтите Франсез, които обаче в голяма степен се ръководят от Министерството
на външните работи.
Назад към менюто Към началото
Културна политика на Европейската комисия
До подписването на Договора от Маастрихт през 1992 г. Европейската общност можеше да
предприема културни инициативи само въз основа на решения на ниво министерски съвет.
Чл. 151 от ДЕО упълномощи Комисията сама да провежда програми, които са в духа на
общото благо. По своя характер те са насочени към стимулиране на общата работа.
 Отговорността за това бе прехвърлена на Генерална дирекция Х, която наред с това е
компетентна и за работата и връзките с обществеността. Относително скромното
финансиране (около 0,02% от бюджета на ЕС) отразява съществуващия при въвеждането
на чл. 151 от ДЕО отпор сред някои държави и региони, които не искаха да им бъде отнет
културния суверенитет. Все още могат да се наблюдават отделни прояви на съпротива, тъй
като съществува опасението, че Комисията може да надвиши дадените є компетенции и да
наруши принципа на субсидиарност. Той предвижда разпоредбата, че Комисията може да
действа само тогава, когато държавите-членки или регионите не могат да постигнат
самостоятелно съвместно определените цели.
Тези опасения биха били оправдани, ако съществуваше дори и следа от опасност
Комисията да създаде някакъв "миш-маш" в областта на културата. Още в чл. 151, ал. 1 от
ДЕО е ясно, че тук става въпрос не за една европейска култура, а за разнообразието от
културите на отделните държави-членки, индивидуалното запазване на които заслужава
подпомагане в също такава степен, както и безспорно съществуващото общо културно
наследство на Европа. Тази обща черта извън Европа често се вижда по-ясно, отколкото се
осъзнава в ЕС. Азиатци, африканци и американци свързват с понятието "европеец" една
общност на духовни ценности и ясно очертани за цяла Европа общи философски идеи в
миналото като напр. периода на Възраждането или Ренесанса, а също така и общи епохи в
изкуството. Също и големи личности, като Данте, Бетховен, Моцарт, Русо, Шекспир и много
други, се смятат дори и в самата Европа с изключение на някои хора повече за
"европейски умове" и се разглеждат по-малко в светлината на тяхната националност.
Културата е значим емоционален елемент за идентифициране. Това важи за града, в който
живеем, то трябва да е валидно и за една общност, която търси идентичността си. Жак
Делор, предишният президент на Комисията, придаде на икономическото сплотяване и на
Социалната харта на ЕС голям приоритет, но и осъзна също така, че културата
представлява важна, създаваща доверие връзка между населението на ЕС. "В един
вътрешен пазар човек не се влюбва", бил казал той. Неговият последовател Жак Сантер
също така положително се изказа за интергриращата сила на културата, а същото се
приписва и на един от първооснователите на ЕС, Жан Моне.
Културата наистина не е само израз на красотата, съзидателността или експеримента, тя
има също така и голямо икономическо значение, тъй като създава нови работни места и
привлича инвестиции. Тя притежава както я представя Самюъл П. Хънтингтън в своята теза
за "сблъсъка на цивилизациите" и компонент от политиката на сигурност. Защото
културният обмен дава възможност за опознаване между хората и предотвратява
конфликти, ако партньорите внесат в разговора достатъчно духовна откровеност. Не бива
да се пропуска и значението на културните навици за опазването на околната среда.
Още от 1985 г. се подпомага проектът "Културна столица на Европа". Пилотният проект
стартира по инициатива на Мелина Мускури в Атина, през 1988 г. я последва Берлин (след
Флоренция и Амстердам), а редът на Ваймар ще дойде през 1999 г. Консервирането на
архитектурни паметници, стимулирането на преводаческата дейност, европейският принос
за осъществяване на престижни проекти, подпомагането провеждането на фестивали на
филмовата продукция и редица други проекти допълват културните мероприятия на
Комисията в областта на образованието (напр. програмите ERASMUS, TEMPUS, PETRA,
LINGUA), чиято задача преди всичко е да подпомагат обмена на млади граждани на ЕС.
Назад към менюто Към началото
Равносметка
Интеграционни, икономически, екологични елементи и елементи от политиката в областта
на сигурността дават достатъчно повод да очакваме едно положително развитие на
европейската културна политика, при условие, че се зачита многообразието на културите,
както това се изисква от чл. 151 от ДЕО. По-малка тежест трябва да се придава на
опасението за "нарушаване" на принципа на субсидиарност, тъй като още отсега Комисията
подкрепя такива културни инициативи, които също така добре биха могли да бъдат
осъществени от самите държави-членки. Например така е при програмата KALEIDOSKOP, с
която се финансират фестивали, изложби и семинари, ако минимум три държави-членки
работят съвместно по тях. Тук може да става въпрос за музика, театър, танцово или
изобразително изкуство или пък конгреси по културни теми.
Договорът за ЕС възложи на Комисията едно много важно задължение с разпоредбите на
чл. 151, ал. 4 от ДЕО, според което Комисията трябва "да държи сметка при своята дейност
за културните аспекти". Всъщност това определение би трябвало да подтикне Комисията
към "проверка на съвместимостта на културите" на всички нейни дейности. Този
политически мандат бе представен в един "Първи доклад за съобразяването на културната
 дейност на Европейската общност" през април 1996 г. Докладът дава да се разбере, че на
координацията както между отделните генерални дирекции на Комисията, така и между
различните органи на ЕС трябва да се отдели значително повече внимание.
Същото важи и за културното сътрудничество между ЕС и трети държави, което е залегнало
в чл. 151, ал. 3 от ДЕО. Следва да се изградят европейски домове на културата в някои
централни населени места, като Ню Йорк, Москва, Токио, Пекин, Сингапур, Мексико,
Буенос Айрес, Рио де Жанейро и Йоханесбург, но и в градове на самите държави-членки на
ЕС, където да бъдат представени културите на Европа. Дотогава, разбира се, има да се
извърви още много дълъг път. Вероятно от първостепенно значение би било да се
представят същестуващите проблеми още по-ефективно и да се определят ясни приоритети
във връзка с тях, така че интеграционното въздействие да стане още по-ясно. Но
опасенията на отделни държави, че Комисията би могла да наруши принципа на
субсидиарност, все още могат да се усетят. Вместо гордо да участват в надпреварата на
идеи, някои правителства ценят в културната област, както и преди, разграничаването. За
преодоляването на този начин на мислене най-голямата задача на бъдещите културно-
политически институции би трябвало да бъде обявяването им за международен диалог по
въпросите на културата.
Назад към менюто Към началото
Литература
Dieter W. Benecke: Eine europaische Kulturpolitik Ist sie moglichЯ, in: Joachim Sartorius
(Hrsg.): In dieser Armut welche Fulle!, Gottingen 1996, S. 195ff.; ders.: Zukunftige
Gerausforderungen und Chancen deutscher Kulturarbeit im Ausland, in: Margarita Mathiopoulos
(Hrsg.): Das neue Europa, Bonn u. Berlin 1992, S. 329ff.; Barthold C. Witte: Dialog uber
Grenzen Beitrage zur auswartigen Kulturpolitik, Pfullingen 1988.