Политика в областта на образованието

Обща информация
 Издание: Тематичен справочник "Европа от А до Я", 1999 г.
 Автор на статията: Рагнар Лойниг
 Източник на актуална информация: Уебсайт на Генерална дирекция “Образование и
култура” на Европейската комисия

Назад към менюто Към началото

Договорни основи
Чл. 3, 149, 150 на ДЕО; Единични действия съгласно чл. 308 на ДЕО.
Назад към менюто Към началото
Цели
Съдействие за подпомагане на квалифицирано, общо и професионално образование в
държавите-членки на Европейския съюз. Развитие на европейското измерение в
образователното дело, изучаване на чужди езици, подобряване на способността за
приспособяване към индустриалните промени. Подпомагане на мобилността на
обучаващите и обучаемите, на сътрудничеството между образователните институции и на
обмена на информация и опит в областта на общото и на професионалното образование.
Назад към менюто Към началото
Инструменти
Директиви; решения; програми за действия особено Сократ, Леонардо да Винчи;
ограничени по време действия и проекти в рамките на социалните и структурните фондове.

Бюджет 1997 година: 380 милиона екю (включва и младежкото обучение).

Съветът на Европа и Европейският съюз са най-значимите европейски институции, които се

занимават с образованието. Докато политиката в областта на образованието на Съвета на
Европа се формира преди всичко чрез многогодишни проекти и специализирани
конференции, чиито резултати се включват в резолюции и препоръки, Европейският съюз
се концентрира особено върху програми за действия.
Създадената през 1957 година Европейска икономическа общност първоначално не
притежаваше компетентност да създава европейско право в областта на образованието. В
съответствие с това Съдът на ЕО в постоянното си правораздаване определи, че Общността
няма обща компетентност за образователното дело. Независимо от това Договорът за ЕИО
съдържа разпоредби, които са от значение за образователното дело в държавите-членки.
Тази тенденция бе засилена с подготовката за европейския вътрешен пазар и преди всичко
със сключването през 1992 година на Договора за Европейския съюз (Договор от
Маастрихт). Образованието и обучението станаха самостоятелни задачи на Общността.
Усили се тенденцията, че от една икономическа общност би могло да произлезе една
образователна общност.
Все пак в предишната редакция на чл. 151 на ДЕО все още се посочваше, че Общността би
следвало да установява "общи принципи за осъществяване на съвместна политика в
областта на професионалното образование", докато чл. 150 на ДЕО, сменил след Маастрихт
член 151, предоставя на Съвета на Европейския съюз възможността да издава правни и
административни разпоредби, които обаче трябва да се ограничават само до подкрепа и
допълване на мерките на държавите-членки в областта на образованието.
Чл. 149 на ДЕО, който посочва подкрепящата и допълваща функция на мерките на
Европейския съюз, за първи път също засяга общото образование, за което досега
Европейският съюз изобщо не притежаваше изрична компетентност. Освен това в чл. 3p на
ДЕС като поле за дейност на Европейския съюз се посочва "приносът за висококачествено
общо професионално образование".
Преди всичко е ясно, че Европейският съюз притежава правото за финансово подпомагане
на сътрудничеството на държавите-членки в областта на образованието, дори и за всички
посочени членове да важи резервата, касаеща принципа на субсидиаритета (чл. 3d на
ДЕС), и да е предвидено изключване на каквото и да било хармонизиране на правните и
административните разпоредби на държавите-членки. В посочените членове се подчертава
суверенитетът на държавите-членки в общото и професионалното образование чрез
изтъкването на "отговорността на държавите-членки за съдържанието на обучението и за
 оформянето на образователните системи".
Докато при чл. 149 на ДЕО (общо образование) вече се прилага процедурата за съвместно
вземане на решенията съгласно чл. 251 на ДЕС, за чл. 150 на ДЕО относно
професионалното образование важи процедурата на сътрудничество с Европейския
парламент (ЕП). Все пак Договорът от Амстердам предвижда, че и за чл. 150 на ДЕО трябва
да важи процедурата за съвместно вземане на решенията. Съгласно нея както при общото
образование, така и при професионалното образование освен Икономическия и социален
комитет с право на съвещателен глас се включва и Комитетът на регионите.
Всички органи на Европейския съюз дават своя принос за политиката в областта на
образованието. В образователната област Европейският съвет е инициативен орган.
Съветът на Европейския съюз като съвет на европейските министри на труда и социалното
дело, с подкрепата на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите
работи по въпросите на общото и професионалното образование.
Европейската комисия притежава инициативната роля в процедурата за вземане на
решения и изпълнява решенията на Съвета на Европейския съюз. Отговорна за това е
Генерална дирекция XXII (Общо и професионално образование и младеж). Европейският
парламент участва не само в процедурата за вземане на решения. Чрез бюджетната си
компетенция той участва в определянето и на финансовото осигуряване на мерките в
сферата на образованието. Той води съдържателни дискусии по теми на политиката в
областта на образованието, прави предложения до Комисията и Съвета и в своите доклади
интензивно следи работата на органите на ЕС.
Центърът за подпомагане на професионалното обучение (Седефоп) в Солун съветва
Европейската комисия по въпроси на професионалното обучение и осъществява мерките на
ЕС в тази област.
Назад към менюто Към началото
Съдържание и програми
В областта на общото образование ЕС си поставя задачите да подкрепя сътрудничеството
между държавите-членки; да задълбочава европейското измерение и да съдейства за
изучаването на езиците на ЕС. Европейският съюз подпомага задочното обучение;
мобилността например чрез признаването на дипломите; засилва сътрудничеството между
образователните институции и обмяната на опит за европейските проблеми в областта на
образованието. Целите на ЕС в сферата на професионалното образование са:
приспособяване към процесите на индустриална промяна; подобряване на
професионалното първоначално обучение; по-нататъшна квалификация; мобилност на
обучаващите и на младежите; подпомагане на европейското сътрудничество по въпроси на
професионалното образование и най-накрая обмяна на информация и опит.
Програмата Сократ обединява, при петгодишни периоди на продължителност, всички мерки
за сътрудничество в областта на общото образование. В подобластта Eразмус се
подпомагат програми за сътрудничество между страните от ЕС в сферата на висшето
образование, а в подобластта Комениус проекти за партньорство между училищата.
Сократес подкрепя обучението на преподаватели по чужди езици, както и в една друга
подобласт проекти за образование на хора в зряла възраст. Европейският съюз форсира
взаимното признаване в рамките на ЕО на дипломите за завършено висше образование и
подкрепя чрез Сократес организацията на свободно задочно обучение и използването на
нови информационни технологии. През 1996 година годината на "съпътстващото живота
европейско обучение" бе лансиран планът за действия на ЕС за една европейска
инициатива в училищното образование "Обучение в информационното общество".
Програмата за действия Леонардо да Винчи обединява всички подпомагани от ЕС
инициативи в областта на професионалното образование, сред които също попадат
сътрудничеството между висшето учебно заведение и икономиката по отношение на
образованието и по-нататъшната квалификация, както и проектите за обучение по чужди
езици на младежите в рамките на тяхното професионално образование.
Чрез програмата Темпус се оказва подкрепа на страните от Централна и Източна Европа,
на независимите държави от бившия Съветски съюз и на Монголия за сътрудничество в
сферата на политиката в областта на висшето образование. Ускорява се отварянето на
програмите на Общността за асоциираните страни от Централна и Източна Европа.
Назад към менюто Към началото
Равносметка
Със своите програми за действия Европейската общност междувременно зае съществено
положение в областта на общото и професионалното образование. Действителното
 финансово осигуряване на цялата програма по никакъв начин не съответства но
потребностите, което например става ясно от големия брой на постъпилите предложения. В
средносрочна перспектива това би могло да доведе до дискусии по въпроса образование
между Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент, който се опитва да отговори
на изискванията на образованието в ЕС със своето искане за увеличаване на средствата
(например при Сократес).

Назад към менюто Към началото

Литература
Andreas Maurer: Bildungspolitik, in: Werner Weidenfeld, Wolfgang Wessels (Hrsg.): Jahrbuch
der Europaischen Integration 1996/97, Bonn 1997; Helle Becker: Europaische Forderung und
politische Bildung, Bonn 1997.