Политика в областта на риболова

Обща информация
 Издание: Тематичен справочник "Европа от А до Я", 1999 г.
 Автор на статията: Винфрид фон Урф
 Източници на актуална информация:
Уебсайт на Генерална дирекция “Риболов” на Европейската комисия
Назад към менюто Към началото
Цели
Договорни основи: Чл. 32 ДЕО.

Цели: Гарантиране на подходящ стандарт на живота за работещите в риболовния отрасъл,

избягване на ценовите колебания, осигуряване на доставките от риба и снабдяване на
потребителите с риба на разумни цени, запазване и защита на рибния фонд.
Назад към менюто Към началото
Инструменти
Указ за пазарен правилник и подпомагане на организациите на производителите при
прилагането му; определяне на общото количество в териториалните води на ЕС и
разделянето им между държавите-членки на ЕС; Указ за предписанията за риболовните
уреди и минималната големина на уловената риба; контрол по спазване на разпоредбите;
подобряване структурата на риболова; сключване на споразумения за риболов с трети
страни.

Назад към менюто Към началото

Бюджет
1996 г.: 34,1 милиона ЕКЮ разходи за пазарния правилник и 545,1 милиона ЕКЮ като
инструмент за финансиране на преустройството в риболова.
"Синята Европа", както се нарича още европейската политика в областта на риболова, е
нова област на политика в рамките на европейската интеграция. През 1970 г. в две
постановления на Европейската общност с известни изключения в полза на улова на риба
в някои крайбрежни области, особено зависещи от него бе регламентиран свободният и
еднакъв достъп до рибните полета на общността. След като на Третата конференция по
морско право на Обединените нации се стигна до съгласие относно правата за риболов и
много страни изявиха претенции за териториална зона от 200 морски мили, през 1977 г. ЕО
ги последва със същото искане. С редица трети страни ЕС сключи спогодби за риболов,
които по различен начин регламентират правата на улов.

Назад към менюто Към началото

Правилник за пазарите
Според чл. 32 ДЕО разпоредбите за селското стопанство и търговията със селскостопански
продукти (Селскостопанска политика) са валидни по смисъл и в областта на риболова. В
процеса на създаване на организацията на пазарите на селскостопански стоки Съветът на
министрите (Съвет на Европейския съюз) прие Наредба за общата организация на пазара
на рибни продукти, която бе променена през 1976 г. и 1981 г. Тя е ориентирана към
характерната за неинтервенционно-способните продукти обща Пазарна организация за
плодовете и зеленчуците.
Най-напред се определят общите пазарни норми, които се отнасят до класифицирането
според категории за качество, големина и тегло, както и до опаковката, отваряне и
обозначаване на продуктите. С това се цели гарантирането на прозрачността на пазара и
недопускането на некачествени стоки. Въвеждането на този инструментариум е
задължение на организациите на производителите. Те трябва да гарантират осъществянето
на рационален риболов и подобряването на условията за продажба на риба. За отделните
видове риба всяка година се определят ориентировъчни цени. Организациите на
производителите имат право да определят цени за обратно изкупуване (по правило между
70 и 90% от ориентировъчната цена), под които те се задължават да не продават
доставените от техните членове продукти, а да им отпускат финансово доплащане, което
да се финансира от уравнителен и гаранционен фонд за селското стопанство. Нечленове
също могат да бъдат задължени да спазват правилото за обратно изкупуване (декларация
 за всеобща задължителност). При внос се събират мита. За отделните видове риба и
произведените от тях преработени продукти се определят импортни цени в рамките на
ГАТТ. В случай че увеличената с мито цена надвишава импортната цена, може да бъде
събирано и допълнително мито. При износ могат да бъдат отпускани субсидии, които да
съответстват на разликата между ценовото ниво вътре в Общността и цената на
определени експортни пазари.

Назад към менюто Към началото

Структурна политика
Заедно с първата версия на една обща пазарна организация на 20 октомври 1970 г. бе
приет регламент за въвеждане на обща структурна политика в областта на риболова. Целта
є е спомагане създаването на уравновесено и хармонично развито рибно стопанство и
подпомагане на рационалното използване на биологичните богатства на морето и
вътрешните води. За координиране на структурната политика държавите-членки се
задължават ежегодно да информират Комисията за структурното положение в областта на
риболова, както и за вида и обхвата на планираните мерки. Комисията всяка година
представя на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз доклад за
структура на риболовното стопанство, координирането на структурната политика на ниво
Общност, взетите за тази цел мерки и съвместното финансиране.
Наред с координирането на структурната политика непрекъснато се увеличава и внасянето
на общи структурни програми. Пример в това отношение е приетата през декември 1986 г.
десетгодишна програма, в чиито рамки за първите пет години бяха предоставени
финансови средства в размер на 80 милиона ЕКЮ на първо място за обновяване на
риболовния флот и модернизиране и строеж на нови кораби, за окончателно или с
определен срок замразяване на кораби, както и за проучване/изследване на нови
риболовни полета и малко използвани досега видове риба. Все по-осезаема става
необходимостта от разграждане на съществуващите свръхкапацитети с цел дългосрочно
подобряване на конкурентоспособността и доходите на риболовците.
След продължителни преговори през 1993 г. бяха приети многогодишни програми за
развитие на риболовните флоти до 1996 г. Изхождайки от определените преди това за
1991 г. капацитетни цели те предвиждат валидно за всички държави-членки на ЕС
редуциране на риболова съответно според видовете риба и различните риболовни методи.
Освен това бяха определени горните граници за размера на риболовната флота. Тъй като
квотите за намаление се отнасят до по-раншни цели, редуцирането на флотата в сравнение
със състоянието в началото на програмата е много различно за отделните страни-членки на
ЕС.
В рамките на реформата на структурния фонд бе въведен единен финансов инструмент за
развитие на риболова (ФИРР). По вземането на решения за мерките за подпомагане на този
отрасъл компетентни са главно държавите-членки на ЕС, в рамките на предоставените им
средства съобразно опростено програмно планиране.

Назад към менюто Към началото

Запазване и съвместно ползване на рибните запаси
В отклонение от основния принцип, че в едно единно икономическо пространство
прилежащите му риболовни води могат да се ползват без национална дискриминация, с
цел защита на крайбрежния риболов най-напред за период от пет години бе въведена една
запазена зона от три морски мили. След влязлото в сила от 1 януари 1970 г. разширение
на риболовните зони от 12 на 200 морски мили Общността трябваше да намери решение,
което да позволява регламентирано общо ползване и запазване на рибните запаси, което
предполага постигане на съгласие по общото количество на улова и неговото
разпределение между държавите-членки на ЕС. При разширяването на Общността с
приемането на Великобритания, Ирландия и Дания (1973 г.), както и на Испания и
Португалия (1986 г.) на всяка от новоприетите страни бяха поставени срочни
десетгодишни специални условия за използването на техните териториални зони от шест,
респ. дванадесет морски мили.
Определянето на допустимите общи количества и тяхното разпределяне сред държавите-
членки на ЕС, както и регламентирането на достъпа до крайбрежните води костваше на
Съвета значителни усилия през периода между 1976 г. и 1982 г. На 25 януари 1983 г.
конфликтът бе уреден. На държавите-членки бяха признати за 20 години напред
определените национални запазени зони до 12 морски мили при условие за продължаване
на традиционните риболовни дейности на другите страни-членки в най-широкия смисъл. За
 най-важните видове риба квотите за улова им бяха пренесени за следващите 20 години, но
поради развитието на рибните запаси периодично ще трябва да се правят нови
съответстващи промени.
В конкурентната борба за все повече намаляващите рибни запаси проблемът за контрола
върху запазване количеството на улова и върху съвместно приетите ограничения в
методите за риболов придобива все по-голяма важност. По този повод през 1993 и 1996 г.
Съветът прие редица основни мерки. Властите на държавите-членки на ЕС, са принципно
задължени при нарушения на валидните разпоредби да вземат подобаващи мерки,
включително и наказателно преследване. Компетентни за осъществяването на контрола са
самите държави-членки. Всички риболовни плавателни съдове трябва да водат корабен
дневник, с помощта на който да може да се провери дали задържаният на борда улов
отговаря на разпоредбите на Общността за състава на видовете риба и намиращите се на
борд мрежи.

Назад към менюто Към началото

Споразумения за риболова
ЕС поддържа с 26 страни от Африка, Азия, Северна и Латинска Америка споразумения,
които допринасят както в рамките на Общността, така и у страните-партньори за създаване
на нови работни места в областта на риболова и осигуряват до 25% от рибните доставките
на пазара на Общността. Те се развиват непрекъснато според вида и обхвата си.
"Споразуменията от първо поколение" предвиждат възможности за риболов за Общността
във водите на трети страни срещу същите възможности в териториалните води на
държавите-членки или срещу финансово заплащане и/или достъп до пазара. Едно
сключено през 1994 г. споразумение с Аржентина, което предвижда подпомагането на
смесени дружества и срочни договори за стопанска дейност между корабостроителниците
на Общността и заинтересовани лица от Аржентина, се смята за първото "споразумение от
второ поколение". При подновяването на съществуващите споразумения и сключване на
споразумения с нови държави в основата им трябва да залегне принципът на партньорство
на модела от второ поколение с хармнично отчитане на интересите на двете страни и
съобразяване с изискванията за запазването на рибния фонд.

Назад към менюто Към началото

Литература
Ortwin Gottsmann: Der gemeinsame Agrarmarkt, Fortsetzungswerk in Loseblattform, Baden-
Baden.