Политика за защита на потребителите

Обща информация
 Издание: Тематичен справочник "Европа от А до Я", 1999 г.
 Автор на статията: Ралф Уве Шмит
 Източници на актуална информация:
Уебсайт на Генерална дирекция “Потребители” на Европейската комисия – информация за
защита на потребителя, засичане на рекламни уловки, потребителски заеми, информация
по правни въпроси, финансови услуги, информация за директните продажби и продажбите
по Интернет
Назад към менюто Към началото
Договорни основи
Чл. 3, ал. s ДЕО, чл. 153 ДЕО.
Назад към менюто Към началото
Цели
Защита на потребителите чрез правото им на сигурност и здраве, покриване на щетите,
запазване на икономическите интереси, представителство, информация и възпитание.
Назад към менюто Към началото
Инструменти
Инструменти: Програми за действие и правни актове.

Бюджет: 1997 г.: защита на потребителите и засилване интересите на потребителите:

плащания 24,27 милиона ЕКЮ (1996: 11,75 милиона ЕКЮ); задължения 19,075 милиона
ЕКЮ. Пера: ориентирани към защита на потребителите мерки при стоките и услугите:
плащания 12,52 милиона ЕКЮ (задължения 11,52 милиона ЕКЮ), информация за
потребителите: плащания: 11,75 милиона ЕКЮ (задължения 7,55 милиона ЕКЮ). През 1998
ще се въведе нова област: Здраве на потребителите: начална вноска 7,45 милиона ЕКЮ.
Интересите на потребителите са най-разнообразни. На практика всяка област от
политиката на Европейския съюз се докосва до техните интереси. Посредством правни
актове на органите на Общността и програми за действие ЕС е призован да създаде единни
изисквания към производството и търговски условия за защита на потребителите в рамките
на вътрешния пазар. Договорът за Европейския съюз (ДЕС, Договор от Маастрихт), влязъл
в сила през ноември 1993 г., за първи път дефинира в чл. 153 ДЕО понятието европейска
политика за защита на потребителите като самостоятелна област в политиката на Съюза. С
приключването на Междуправителствената конференция за реформа на ДЕС на
Амстердамската среща на върха през юни 1997 г. тази област на политика бе засилена и
дописана в чл. 153 ДЕО. Здравната защита (политика в областта на здравеопазването) и
гарантирането на икономическите интереси на гражданите на Съюза, а също и спомагането
за прилагането на правото на информация и осведомяване са записани като централни
цели на този документ. Член 153, ал. 2 ДЕО издига до максима това, че изискванията за
защита на потребителите трябва генерално да се отчитат при определянето и
провеждането на политиката на ЕС.
Назад към менюто Към началото
Развитие на процеса за защита на потребителите
В Преамбюла на Учредителния договор на Европейската икономическа общност (Договор за
ЕИО) още през 1957 г. бе формулирана задачата за непрекъснато подобряване на
условията за живот. Също и в чл. 2 ДЕО бе посочена целта за "повишаване стандарта на
живота". Политиката в областта на селското стопанство (чл. 33 ДЕО) трябваше да
гарантира снабдяването на потребителите на подходящи цени. Забраната за "разработки
във вреда на потребителите" от самото начало показа ясно правилата за конкуренция на
Общността (чл. 82 ДЕО).
Още по-необходимо стана провеждането на единна политика в защита на потребителите,
колкото повече се развиваше процесът на европейската интеграция. По тази причина
Министерският съвет (Съвет на Европейския съюз)прие през 1975 г. "Първата програма на
Европейската икономическа общност за политика в защита и осведомяване на
потребителите". В нея бяха фиксирани пет основни права:
 Здравна защита и сигурност;
  Защита на икономическите интереси на потребителите;
 Право на достоверна информация;
 Право на правна защита;
 Представяне на потребителските интереси на национално и общинско равнище.

Следващи програми потвърдиха в основните си принципи мащабите и целите на този първи

план за действие. Въпреки това усилията за защита на потребителите в Европа много
трудно си проправяха път напред срещу тези планове мощно действаха икономически и
промишлени интереси.
Въпросът със защитата на потребителите получи динамика с приемането на Единния
европейски акт (ЕЕА) през 1987 г.: чл. 95, ал. 3 ДЕО вече определи, че при развитието на
общия европейски вътрешен пазар в основата на секторите защита на потребителите,
здравеопазване и екология трябва задължително да залегне условието за едно "високо
ниво на защита". В Договора на Съюза, чл. 153, ал. b ДЕО, през 1993 г. бе създадена
правна основа за специфични действия в допълнение към политиката на държавите-
членки. Така приоритетите, посочени в областта на политиката за защита на
потребителите, бяха насочени от 1996 до 1998 г. към едно устойчиво подобряване на
информирането на потребителите в рамките на вътрешния пазар и към разпростиране на
нивото на защита върху Икономическия и валутен съюз, както и върху предстоящото
разширяване на Европейския съюз.
Обхватът на разпространение на болестта "луда крава", станал известен през 1996, показа
пропуските в европейската потребителска защита и необходимостта от строга политика. По
настояване на Европейския парламент, което трябваше да стигне и до вот на недоверие,
Европейската комисия си направи необходимото заключение: В началото на 1997 г. тя взе
решение да превърне Генерална дирекция ХХIV в Централа за "политика за защита на
потребителите и здравна защита" и да реформира досегашната си политика така, че да є
даде здрави основи за бъдещето. Седем научни комисии, които преди това бяха включени
към различни служби, бяха причислени към Генералната дирекция. С цел гарантиране
здравето на потребителите, тя бди над провежданите контроли над препаратите за
растителна защита, ветеринарния контрол и този на хранителните продукти.
Назад към менюто Към началото
Провеждане на мерките за защита на потребителите
Както изграждането на вътрешния пазар, така и осъществяването на мерките за защита на
потребителите представляват постепенен процес. Чрез хармонизиране на
нормите/стандартите Европейската комисия през 1985 г. се опита да гарантира единно
ниво на защита в рамките на Общността и същевременно да премахне техническите пречки
в търговията. Скоро тук се показа ограничеността на този начин на действие: прекалено
слаба се оказа правната основа за защитата на потребителите, а процедурите за
хармонизиране на отделните стоки на европейско ниво протичаха прекалено бавно. Преди
всичко предписаният принцип за единодушно вземане на решения в Съвета на министрите
затрудняваше тяхното вземане.
С "Бялата книга" на вътрешния пазар през 1985 г. Комисията постави "ново начало".
Оттогава насам Съветът дефинира насоките за здравна защита и сигурност en bloc за
различни категории продукти. По този начин националните правни разпоредби вече не
трябваше за отделни стоки да бъдат пригодявани en detail в продължителни процедури.
Разработването на технически норми/стандарти бе възложено на експерти от частните
европейски органи по стандартизация CEN и Cenelec. Знакът на CEN има действието на
печат за качество и гарантира единно минимално ниво на защита.
От 1987 г. навсякъде действа принципът на взаимното признаване: това, което легално се
произвежда и продава в едн държава-членка, може да бъде продавано и в цялата
Общност. Такова решение взе Европейският съд (ЕвС) с принципната си присъда по делото
"Cassis de Dijon". Този принцип на признаване крие за потребителя наред с предимството
на големия избор и съответни рискове поради факта, че из цяла Европа могат да бъдат
допуснати до продажба стоки дори и тогава, когато в отделните страни методите им за
производство са обявени за недопустими. Така с цел защита на потребителите бяха
поставени граници на свободното движение на стоките. Отделни страни могат да приемат
по-строги разпоредби и в отделни случаи да забранят вноса на определени продукти. За
това е необходимо да са налице много важни причини, например здравна защита или
защита на потребителските интереси. Драстичен случай: поради епидемията "луда крава"
през март 1996 г. бе наложена пълна забрана за износ на британско говеждо месо, за да
бъдат защитени потребителите от възможно пренасяне на болестта. По-строги контролни
 мерки оттук нататък трябва да повишат качеството на гаранциите за потребителите.
Назад към менюто Към началото
Какво бе постигнато в полза на потребителите?
Най-важната помощ при избора на стоки в рамките на ЕС за потребителите е достоверната
информация, така че да могат да се ориентират правилно на Вътрешния пазар с неговото
гигантско предлагане на стоки и услуги. За всички хранителни стоки европейска директива
изисква посочването на състава и трайността на продукта. Критерии за чистота и
задължителни списъци дефинират както допуснатите за продажба, така и забранените
допълнителни съставки.
В съответствие с влязлото в сила през май 1997 г. Постановление Novel Food продуктите на
генното инженерство задължително трябва да бъдат обозначени, ако промяната може да се
докаже с признат научен метод. Досега обаче по този въпрос не е предписана единна
процедура/метод за анализ. В това постановление също така не е хармонизирано и
съдържанието/надписът на етикета. При консервирането на хранителни продукти чрез
облъчване важат и по-нататък националните разпоредби. Предстои въвеждането на
валидно за целия Съюз задължение за обозначаване, чрез което консервирани по този
начин продукти да съдържат указанието: "преработено/третирано с йонизиращи лъчи" или
"облъчено". Според чл. 95 ДЕО до края на 2002 г. е планирано да бъде съставен списък на
хранителните стоки, при които да се признае един единствен начин на облъчване като
средство за консервиране в рамките на целия ЕС.
От юли 1994 г. в ЕС е факт трансграничният застрахователен пазар. Поради гравиращи
различия в правната система ЕС се отказа напълно да уеднакви различните разпоредби. За
клиентите това води до едно усложнено положение на нещата. Големите организации на
потребителите (BEUC), Европейската общност на потребителските кооперации (Euro-coop),
Съюзът на семейните организации на Европейската общност (Coface) и Европейският
институт на регионалните потребителски кооперации (IEIC) настояват за хармонизиране на
основното застрахователно законодателство в рамките на Съюза.
Отново и отново европейските потребителски представителства дават решаващи импулси
на политиката за защита на гражданите. По този начин през 1985 г. бе изпълнено едно
основно изискване с приемането на директивата за гаранция на продуктите: в случай на
нанесени щети производителят трябва да представи доказателство, че неговият продукт е
безвреден. Ако не може да докаже това, той е задължен да покрие възникналите щети.
Друг пример за прилагането на защитата на потребителите е директивата за амбулантна
търговия. Според нея при такива покупки купувачът има право на една седмица за
размисъл, преди договорът да има правна сила. Освен това Общността прие редица други
директиви в полза на потребителите, напр. относно сигурността на детските играчки,
козметичните препарати, текстилните материали, та чак до строителните материали.
Предотвратява се злоупотребата с договорни клаузи и подвеждаща реклама, по-специално
при преминаващата границите разносна търговия. Единни разпоредби бяха създадени за
оферти с паушални цени, потребителски кредити и права на туристите, пътуващи със
самолет. С цел подпомагане на потребителите при еврошопинг с достатъчно информация,
ЕС изгради във вътрешния пазар 21 европейски консултантски потребителски бюра. Там
може да се научи какво в Европа къде и как може да се купи най-изгодно. Чрез
компютърната мрежа Coline потребителските централи откриват бързи пътища за
комуникация с цел прецизно запитване за приемливи условия на съседните страни. Освен
това ЕС се представя изчерпателно в световния Интернет и представя там прозрачно
актуални решения.
Назад към менюто Към началото
Равносметка
Защитата на потребителите получи в рамките на Европейския съюз (ЕС) силен тласък.
Пробудени чрез болестта "луда крава", законодателите поставиха основните камъни на
една нова политика. Европейският парламент допринесе за това в решителна степен и се
представи като адвокат на гражданите. Все още тези импулси са концентрирани по-
специално върху хигиената на хранителните стоки. Работата на подсилената Генерална
дирекция ХХIV дава надежда, че новата политика и по-нататък ще се отрази широко в
законодателството и че ще се наложи ориентираният към потребителите курс срещу
селскостопанските и промишлените генерални дирекции, както и срещу лобисъюзите в
икономиката. По тези факти и успехи ще трябва да се мери и новото начало на политиката
в защита на потребителите. Но, както и преди, съзнанието за важността на тази политика в
ЕС е различно. В Скандинавските страни, Великобритания и Федерална република
 Германия хората, търсещи съвет, могат да се обърнат към гъста мрежа от информационни
центрове. За сметка на това в Испания, Португалия и Гърция има само няколко
информационни бюра. Палитрата от мнения, при която едните пледират в полза на
промишлеността за една по-либерална политика, а другите за по-строги регламенти, ще си
остане така разнообразна, както и самият Европейски съюз.
Назад към менюто Към началото
Литература
Michael Bruckner, Andrea Przyklenk: Econ Handbuch Europa Die Vorteile des Binnenmarktes fur
Burger und Verbraucher, Dusseldorf u. Wien 1994; Europaische Kommission: Leitfaden fur den
europaischen Verbraucher im Binnenmarkt, Luxemburg 1995; Norbert Reich: Europaisches
Verbraucherrecht Eine problemorientierte Einfuhrung in das europaische Wirtschaftsrecht,
Baden-Baden 1996.