Политика за развитие

Обща информация
 Издание: Тематичен справочник "Европа от А до Я", 1999 г.
 Автор на статията: Ото Шмук
 Източници на актуална информация:
Уебсайт на Генерална дирекция “Развитие” на Европейската комисия
Назад към менюто Към началото
Договорна основа
Чл. 182 187 на ДЕО (Асоцииране на отвъдморските страни и територии), 310 на ДЕО
(Конвенциите от Ломе), чл. 133 на ДЕО (Търговска политика), чл. 37 на ДЕО
(Продоволствена помощ). Обхващащите компетентността на Европейската общност в
областта на сътрудничеството за развитие разпоредби на Договора от Маастрихт (чл. 177
181 на ДЕС).
Назад към менюто Към началото
Инструменти
Договори за асоцииране с групи от държави, както и договори за търговия и
сътрудничество, обща система за преференции, финансова помощ, продоволствена помощ
и помощ при бедствия, координиране и хармонизиране на националните политика за
развитие.
Назад към менюто Към началото
Бюджет
1997 година 4,324 милиарда екю (задължения) отговаря на около 4,8% от бюджета на ЕО;
допълнително около 2,5 милиарда екю годишно за сътрудничество в рамките на
Конвенцията от Ломе.
От средата на 70-те години Европейската общност се занимава в нарастваща степен със
задачи в областта на политиката за развитие. Без да са є предоставени ясно дефинирани
компетенции с поредица от стъпки Общността разработи инструментариум на политиката
за развитие и финансова рамка, които като резултат, общо взето, бяха сравними с
възможностите за действие на страните, членуващи в нея. Едва след влизането в сила на
Договора за Европейския съюз (Договора от Маастрихт) през ноември 1993 година
Европейският съюз разполага с една ясно определена компетентност в допълнение на
действията на страните-членки. Не е планирано във всеки случай на настоящия етап едно
обхватно преминаване на политиката за развитие в компетенциите на ЕС. Все пак е
декларирана целта за засилено координиране и съгласуване на действията на ЕС и на
членуващите в него държави.
Независимо че до началото на 90-те години ЕС не разполагаше с обхватни компетенции в
областта на политиката за развитие, той разгърна разнообразна дейност в сферата на
сътрудничеството Север Юг: първоначално поради аграрнополитически причини от 1969
година ЕО се включи в международните продоволствени споразумения: от 1971 година в
рамките на своята обща система за преференции тя предостави на развиващите се страни
едностранни търговски предимства. На основата на различни решения на Съвета на
Европейския съюз съгласно чл. 308 на ДЕО от средата на 79-те години Общността в
допълнение оказва финансова помощ и помощ при бедствия. При това тя отчасти много
интензивно си сътрудничи с неправителствени международни организации.
През 1993 година с Договора от Маастрихт отчетливо бе укрепена правната основа на
политиката на ЕО за развитие. С чл. 177 -181 на ДЕО в Договора за ЕО бе включен нов
раздел "Сътрудничество за развитие", който определя три цели: подпомагане на
икономическото и социалното развитие; включване в световното стопанство и борба с
бедността. Изрично се казва, че общата политика в областта на сътрудничеството за
развитие представлява допълнение на националните политики.
Назад към менюто Към началото
Цели и инструменти
В началото на 80-те години се извърши преориентиране на политиката на ЕО за развитие.
При това под натиска за избрания за първи път в преки избори Европейски парламент в
"меморандума Пизани" от октомври 1982 година Европейската комисия даде ново
определение за целите на тази политика и оттогава многократно го преработва. Съгласно
 него освен преминаващите в друга област съображения преди всичко за запазване на
световния мир, на преден план стоят шест конкретни цели:
 Подкрепа на собствените усилия на развиващите се страни;
 Подпомагане постигането на автономия при изхранването, като се дава приоритет на
развитието в селските райони;
 Подготовка на човешки ресурси при отчитане на културното измерение;
 Развитие на автономни капацитети в научните и приложните изследвания;
 Систематично използване на всички налични природни ресурси;
 Възстановяване и запазване на екологичното равновесие.

Оттогава това определяне на приоритетите бе отчитано в нарастваща степен в практиката

на предоставянето на средства. През септември 1992 година Комисията представи
съобщението "Политиката на сътрудничеството за развитие до 2000 година", в което се
разясняваха последиците от Договора от Маастрихт. Особено значение при
сътрудничеството днес се придава също на спазването на правата на човека, както и на
функциониращите административни и правителствени структури. Инструментите на
политиката на ЕС за развитие обхващат споразуменията за търговия, асоцииране и
сътрудничество с избрани групи страни или с определени държави (Политика на
асоцииране), както и многобройни, прилагани в световен мащаб инструменти за развитие.
Към последната група принадлежат общата система за преференции, която предоставя на
облагодетелствуваните страни облекчен достъп до пазара на ЕС; продоволствената помощ;
помощта при бедствия и финансовата помощ за Азия и Латинска Америка.
Назад към менюто Към началото
Конвенциите от Ломе
Ядро на политиката на ЕС за развитие е сътрудничеството в рамките на конвенциите от
Ломе. Първата конвенция от Ломе бе сключена през 1975 година от тогава деветте
държави от ЕО и 46 АКТ-страни. Неин предшественик бе Конвенцията от Яунде. През
декември 1989 година представителите на станалите междувременно 12 държави от ЕО и
69 развиващи се страни подписаха четвъртата конвенция (през 1990 година към нея се
присъедини и Намибия). Конвенцията Ломе IV има срок от 10 години (март 1990 година до
февруари 2000 година), при което след 5 години отново трябва да се преговаря за
финансова помощ. В материално отношение в търговскополитическата глава бе договорен
безмитен достъп до пазара на ЕС на 99% от всички произведения на АКТ-страните.
Чувствителните стоки, които подлежат на регулациите на селскостопанския пазар на ЕС,
все пак, както и досега, са в значителна степен изключени от свободния достъп до пазара
на ЕС. Противно на това, АКТ-страните могат да налагат мита върху вноса от ЕС, но
съгласно принципа за най-облагодетелствуваната нация те не следва да са
дискриминационни по отношение на другите индустриализирани държави.
Един от най-значителните инструменти на конвенцията между ЕС и АКТ-страните е
разработената в рамките на сътрудничеството по линията на Конвенциите от Ломе система
за стабилизиране на печалбите от износа (Стабекс). Междувременно тази система се
категоризира в световен мащаб като ограничен по своя обхват, но доказал се в практиката
модел. Системата Стабекс важи за повече от 40 селскостопански суровини и гарантира при
спад на печалбата от продажбите им в рамките на определени най-високи ставки и при
наличието на съответните предпоставки компенсация от касата в Брюксел. От 1987 година
подобна система е на разположение и на най-бедните държави от Азия и Латинска
Америка.
Други глави от четвъртата Конвенция от Ломе са посветени на въпроса за дълговете,
защитата на околната среда и правата на човека (Политика по правата на човека). В
сравнение с Ломе III, финансовите средства за периода от 1990 година до 1995 година са
увеличени от 17,5 на 24,6 милиарда германски марки. След продължителни преговори и
дребнави пазарлъци на различни държави от ЕС, на Европейския съвет в Кан през 1995
година бе договорено дотиране на Европейския фонд за развитие (ЕФР) за периода от 1996
година до 2000 година в размер на 13,3 милиарда екю (24,9 милиарда германски марки).
Резултатите от досегашното сътрудничество в рамките на Конвенциите от Ломе в никакъв
случай не са задоволителни: От години намалява делът на АКТ-страните в търговията на
ЕС. Ако през 1975 година той все още възлизаше на 7%, в средата на 90-те години той
заема само още 3 до 4%. Към това се прибавят спадът на цените на суровините и
растящата задлъжнялост на партньорите от Ломе. Съгласно един извънреден доклад на
Европейската сметна палата от юли 1995 година през нито една от първите три години на
своето приложение по Конвенцията Ломе IV годишният транш по линия на Стабекс изобщо
 не беше достатъчен. През периода 1990 г. 1992 г. можаха да бъдат финансирани само
40,7% от основателните претенции. Ситуацията с изхранването предизвиква, както и
преди, загриженост. Въпреки отчасти незадоволителните резултати, АКТ-страните също и
поради липсата на реалистична алтернатива и занапред са много заинтересовани от
продължаването на сътрудничеството в рамките на Конвенцията от Ломе.
Назад към менюто Към началото
Равносметка
Специфичният профил на ЕС в областта на политиката за развитие през 90-те години се
характеризира със следния признак като обединение, надхвърлило границите на страните,
Общността предпочита да подкрепя проекти за регионална интеграция, например
трансгранични инфраструктурни проекти.
През 90-те години с оглед на намаляващите обществени средства се очерта ясен конфликт
на интереси между засиленото насочване на ЕС към Централна и Източна Европа и
политиката за развитие. Така дълго време се водиха спорове за финансовото осигуряване
на сътрудничеството със Средиземноморския регион в сравнение с помощта за Централна и
Източна Европа. Докато южните държави от ЕС под водачеството на Франция се обявиха за
еднакво третиране на двата региона, Германия като се позоваваше на възможността за
присъединяване на държавите от Централна и Източна Европа изискваше по-добра
позиция за тази група страни. Едва на срещата на Европейския съвет в Кан през юни 1995
година бе постигнато съгласие, в чиято основа бе разделянето на средствата в
съотношение 60% към 40%.
От 1990 година ЕС предоставя в нарастваща степен средства за хуманитарна помощ. Тя
обхваща части от продоволствената помощ на ЕС, помощта за бежанци, мерките за
възстановяване след кризи, както и за предотвратяването им. Между 1990 г. и 1997 г.
предвидените за подобна помощ средства бяха последователно увеличавани от 114
милиона екю до 772 милиона екю. За техническото осъществяване бе създадена Служба за
хуманитарна помощ на Европейската общност. Ако се абстрахираме от твърде малките
отстъпки в рамките на сътрудничеството по линия на Конвенциите от Ломе, досега ЕС не е
дал никакъв значителен принос за решаването на проблема със задлъжнялостта. По този
въпрос Съюзът се обяви за некомпетентен.
Назад към менюто Към началото
Литература
Franz Nuscheler, Otto Schmuck (Hrsg.): Die Sud-Politik der EG Europas entwicklungspolitische
Verantwortung in der veranderten Weltordnung, Bonn 1992; Karl Wolfgang Menck:
Entwicklungspolitik, in: Werner Weidenfeld, Wolfgang Wessels (Hrsg.): Jahrbuch der
Europaischen Integration 1996/97, Bonn 1997.