Регионална структурна политика

Обща информация
 Издание: Тематичен справочник "Европа от А до Я", 1999 г.
 Автор на статията: Бернхард Зайдел
 Източници на актуална информация:
Уебсайт на Генерална дирекция “Регионална политика” на Европейската
комисия
Назад към менюто Към началото
Договорни основи
Преамбюл, чл. 2, 3, 33, 146 и 158-162 от ДЕО.
Назад към менюто Към началото
Цели
Засилване на икономическото и социалното единство в Съюза преди всичко
чрез регионални, структурни и социални мерки и мерки, свързани с политиката
на заетостта.
Назад към менюто Към началото
Инструменти
Структурен фонд Европейски фонд за регионално развитие (ЕФФР), Европейски
социален фонд (ЕСФ), както и Европейски фонда за насочване и гарантиране
на селското стопанство (ЕФНГСС, отдел "Насочване"); Финансов инструмент за
насочване на рибното стопанство (ФИНРС); Кохезионен фонд за държавите-
членки, чийто БВП на глава от населението е под 90% от средния за ЕС, за
проекти в областта на екологията и трансевропейските транспортни мрежи;
Европейска инвестиционна банка (ЕИБ), Европейска общност за въглища и
стомана (ЕОВС); Европейски инвестиционен фонд.
Назад към менюто Към началото
Бюджет
1997 г. (задължения): Структурен фонд 28,6 милиарда ЕКЮ (32% от бюджета
на ЕС); Кохезионен фонд 2,7 милиарда ЕКЮ (3,1%). Извън бюджета на ЕС 1996
г.: кредити на ЕИБ в Общността 19,8 милиарда ЕКЮ; допуснати операции от
ЕИФ 2,3 ЕКЮ. Финансови прогнози: след решението от Единбург увеличаване
на структурно-политическите разходи спрямо 1992 г. реално на 30 милиарда
ЕКЮ за 1999 г. (+61%), сред тях разширяване на Структурния фонд до 1999 г.
на 27,4 милиарда ЕКЮ и на новосъздадения Кохезионен фонд до 1999 г. на 2,6
милиарда ЕКЮ. Така за периода 1994-1999 г. ще бъдат отпуснати общо 155,2
милиарда ЕКЮ по цени от 1992 г. за структурно-политически инвестиции. Към
тях се прибавят за Австрия, Швейцария и Финландия 4,7 милиарда ЕКЮ по
цени от 1995 г. за 1995-1999 г. По планове на Европейската комисия за
периода от 2000 до 2006 г. трябва да бъдат отпуснати кръгло 275 милиарда
ЕКЮ по цени от 1997 г., от тях 45 милиарда ЕКЮ за новоприсъединили се
страни.
В рамките на Европейския съюз икономическите и социалните полюси са
значителни. При структурните проблеми доминират регионалните
неравновесия. Те се изразяват в значително раздалечаване на доходите между
отделни региони на ЕС и в големи проблеми със заетостта; към регионалните
различия сред отделни държави-членки се прибавят и отчасти огромните
разлики в капацитетните възможности на съответните национални народни
стопанства. В средата на 90-те години доходът на глава от население на
регионите в ЕС, измерен според паритета в покупателната способност на
населението, възлизаше при икономически най-слабата четвърт на регионите
на ЕО на малко над половината от средната стойност за Общността (55%),
докато при най-горната четвъртина за регионите с най-добре развита
икономика на глава от население са се падали 42% над средния доход. С
предстоящото разширяване на Изток тази поляризация в благосъстоянието ще
се увеличи още веднъж.
Причините за изоставане на доходите са многостранни: периферното
 разположение, недостатъчното количество капитали, инвестирани в
производството, недостатъчната инфраструктура за предприятията и частните
домакинства, ниското ниво на обща и професионална квалификация на
населението, неблагоприятната икономическа структура с голяма тежест върху
селското стопанство и високата безработица вероятно спомагат в съвкупност за
това. Към регионите с голяма изостаналост спадат Гърция, Португалия, големи
части от Испания, Южна Италия и Сардиния, Ирландия, Северна Ирландия,
Корсика и френските презморски територии, както и новите немски провинции.
Към проблема за регионалната изостаналост в Общността се прибавят още и
особените трудности на някои благосъстоятелни преди области да се справят с
необходимия процес на преструктуриране на намиращите се в упадък
промишлени отрасли като напр. въгледобив, стоманодобив, корабостроене и
текстилна индустрия до отрасли с бъдеще в областта на промишлеността и
сферата на услугите. Преустройството на тези отрасли крие особени трудности
преди всичко там, където икономиката е била силно концентрирана към тези
проблемни отрасли. Сред застрашените от промишлен упадък региони на
Общността спадат по-специално старите промишлени райони във
Великобритания, Северна Франция, Северна Испания и Белгия,
северноиталианските крайбрежни райони, отделни райони в Западна Германия
и големи части от бившата територия на ГДР. Ощетени по-най-различен начин
са още и районите по вътрешните граници на Общността; недостатъците,
свързани със съществуващите икономически и икономико-политически граници,
постепенно обаче ще отпаднат с окончателното изграждане на вътрешния
пазар. С оглед на цялата Общност четирите новоприсъединени държави-членки
показват само в отделни случаи проблеми на регионална изостаналост,
скандинавските страни обаче имат цели области с изключително малка
плътност на населението, които поставят специфични регионално-политически
изисквания.
Назад към менюто Към началото
Обосноваване на действията на Общността
Още в Римските договори бе посочено, че трябва да се противодейства на
отрицателните последици на интеграцията в социалната област и в селското
стопанство. Нуждата от специфичен регионално-политически инструмент в
процеса на разширяването на Общността през 1973 г. с приемането на Дания,
Ирландия и Великобритания се увеличи и доведе най-накрая през 1975 г до
регионално-политически ангажимент на Общността. Също бе необходимо да се
действа задружно в регионално-политическата област също и чрез прилагане
на контрола върху конкуренцията. За да бъде избягната конкуренция за
помощите между регионите, подлежащи на подпомагане, това първоначално
щеше да създаде на отделни региони предимства в ущърб на нуждаещи се в
същата степен региони, но в крайна сметка щеше да направи неефективна
регионалната политика на отделни държави. Регионалният компонент спечели в
кохезионната политика все по-голяма тежест.
Назад към менюто Към началото
Подход на структурната политика
Общността залага в структурната политика, от една страна, на гарантирането
на финансовите стимули, от друга страна, на координирането на политиката на
държавите-членки. В процеса на контрол на отпуснатите национални помощи в
областта на регионалната политика следва да се гарантира, че няма да
възникнат някакви конкурентни изкривявания. Структурните фондове
образуват основното ядро на европейската структурна политика. Европейският
социален фонд (социална политика) бе създаден още през 1960 г.; с течение на
годините той се разви все повече до инструмент на европейската политика на
заетостта. През 1962 г. бе създаден Селскостопанският фонд (селскостопанска
политика), чийто отдел "Насочване" подпомага структурното пренасочване в
отрасъла. През 1975 г. бе създаден Европейският фонд за регионално развитие
(ЕФРР), не на последно място за да не трябва новият член Великобритания като
страна-вносител на селскостопански продукти, без тежките проблеми в
селскостопанската структура на другите страни да плаща за погрешната
селскостопанска политика на останалите. Оттогава Общността отпуска
 финансови помощи за развитието на нуждаещи се региони.
Наред със Структурния фонд Общността разполага с редица структурно-
политически финансови инструменти: Кохезионния фонд за икономическо
слаби държави-членки (от 1993 г.), новосъздадения през 1993 г. финансов
инструмент за насочване на риболова (ФИНР), кредитната дейност на
Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейска общност за въглища и
стомана (ЕОВС), както и отпускане на гаранции и финансиране на проекти на
Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ от 1994 г.).
Най-напред в широка степен бяха разпределени независимо едно от друго
фондовете на структурната политика, така че ефекти на припокриване и
неутрализиране не можеха да бъдат изключени. От много години Общността се
опитва непрекъснато да обвърже една с друга всички структурно-политически
мерки, за да може по този начин да следва структурна политика от "един
калъп", в която регионално-политическата цел да има висока стойност.
Европейската комисия бе призована в Единния европейски акт (ЕЕА) от 1986 г.
да представи едно общо предложение за реформа в структурната политика. С
оглед на събрания опит разпоредбите на Съвета на Европейския съюз бяха
отново реформирани през лятото на 1993 г., като освен това в лицето на ФИНР
бе създаден собствен финансов инструмент за политиката в областта на
риболова. Отделните практически решения на структурния фонд по
разпределяне на средствата се вземат от Съвета с квалифицирано мнозинство,
по предложение на Комисията и след съвместна работа с Европейския
парламент.
В Договора за Европейския съюз (Договора от Маастрихт) държавите-членки
взеха решение през февруари 1992 г. да създадат до края на 1993 г.
Кохезионен фонд в полза на Испания, Португалия, Гърция и Ирландия, който да
допринася чрез финансово участие в проекти в областта на екологията и
транспортната инфраструктура тук става въпрос за трансевропейските мрежи
ТЕМ за по-доброто развитие на отделни региони и за приобщаването им към
централните региони. Фондът бе създаден през пролетта на 1993 г. въз основа
на предварително постановление. Договорът изрично обосновава и в
структурно-политически контекст правото на изслушване в Комисията на
регионите. Договорът от Амстердам не засяга непосредствено структурната
политика, но с това, че се определят насоките за развитие на разширената
Общност, се появява непосредствена задължителна необходимост от реформи,
които при ограничен бюджет позволяват включване на икономически слаби
нови членове в структурната политика.
Назад към менюто Към началото
Принципи на структурната политика
С реформата на Структурния фонд през 1988 г. на една по-широко развита
основа, която бе поставена през юли 1993 г. и е валидна за периода от 1994 г.
до 1999 г., структурната политика на Общността се концентрира и по-нататък
върху пет първостепенни, но в сравнение с 1988 г. частично ново дефинирани
цели:
 Подпомагане на регионите със забавено развитие. Смята се, че е налице
такова изоставане, когато един БВП на глава от население не достига повече от
75% от средната стойност за ЕО.
 Преустройство на регионите, които тежко са засегнати от регресивното
промишлено развитие. Такъв е случаят, когато първоначално доминиращата
промишлена заетост е с ясно изразена обратна тенденция и безработицата е
над средната за ЕО.
 Борба с дългосрочната безработица и улесняване интегрирането в трудовата
сфера на младежите и лицата, застрашени от изтикване от пазара на работна
ръка.
 Улесняване приспособяването на работещите към преустройството на
промишления процес и към промяната на производствените системи.
 Подпомагане развитието на селото/провинцията по пътя на ускорено
приспособяване на селскостопанските структури и облекчаване
приспособяването към структурните промени, в това число и на структурите в
областта на риболова; предпоставка тук е, че тези области се характеризират с
малка плътност на населението, заетите в селското стопанство заемат голям
 дял в общата регионална заетост; в селското стопанство се получава само
нисък доход и регионалните общоикономически резултати са под средните.

Като резултат от преговорите за присъединяване на четирите страни от ЕФТА бе

прибавено като шеста цел подпомагането на региони с изключително малка
плътност на населението. Критерият се смята за изпълнен при плътност на
населението по-малка от 8 жители на km2. Засегнатите скандинавски региони
трябва да бъдат подпомагани по същия начин, както и регионите от цел 1.
Самата цел ще бъде проверена във връзка с ревизията на наредбите за
Структурния фонд през 1999 г. Комисията вече представи основните черти на
една по-нататъшна реформа: засилване на гъвкавостта и децентрализация, по-
нататъшна концентрация на средства, както и намаляване броя на целите и
общите инициативи.
По отношение на начините за намеса на Общността важи принципът на
субсидиарност. Според него тези мерки трябва да се вземат винаги само като
допълнение към националните, местните и други мероприятия, и то само там,
където собствените средства са недостатъчни. Това изисква тясно съгласуване
на политиката между всички участващи институции, включително на
социалните групи и на съюзите.
Назад към менюто Към началото
Провеждане
Структурно-политическите мерки за подпомагане на ЕО трябва да отговарят на
съответната Обща концепция за подпомагане (ОКП). Тези ОКП се определят от
Комисията чрез обсъждания с националните институции и обхващат целите и
основните задачи, вида и срока на общата интервенция, както и план за
финансиране според обема и източника на средствата на Общността. Те се
реализират предимно чрез така наречените оперативни програми, в които са
обхванати различни проекти доколкото те се допълват един друг. Тези
програми могат да бъдат представени или от национални институции, или да се
разработят по инициатива на Комисията (инициативи на Общността). За
последните са предвидени 9% от средствата на Структурния фонд. ОКП могат
да съдържат също така и отделни големи проекти или глобални субсидии. При
последните е възможно да се възложи на някоя специална инстанция задачата
да наблюдава и ръководи развитието на определени мерки. Това е
целесъобразно преди всичко тогава, когато в програмата участват няколко
проектоносители. Освен това е възможно участието на национални помощи за
предприятия. Наред с това могат да бъдат подпомагани и предварителни
проучвания, мерки за техническа помощ, както и пилотни проекти.
Назад към менюто Към началото
Мерки
ЕФФР участва преди всичко в инвестиции в производството и инвестиции в
икономическата инфраструктура, включително и при такива в областта на
здравеопазването и образованието и изграждането на ТЕМ. За оползотворяване
на ендогенния потенциал за развитие на региона, стимулиране на иновациите и
туризма, както и на услугите ЕФФР може да подпомага създаването на малки и
средни предприятия както с инвестиции, така и с техническа помощ за
управление на предприятия и да участва в дейности в областта на
изследванията и развойната дейност.
Основната задача на ЕСФ е борбата с безработицата. Към нея спадат мерките,
които улесняват достъпа до пазара за работна ръка, подпомагат даването на
равни шансове, развиват професионални умения и създават нови работни
места. ЕФНГСС, отдел "Насочване", подпомага структурни мерки, насочени към
селското стопанство, както и преустройството на селскостопанското
производство и предоставяне на противоположни дейности за селските
стопани. Като специфични структурно-политически инструменти по
предложение на Комисията се подпомагат в рамките на 13-те инициативи, по
които са взети решения в Общността, дейности в седем проблемни области от
структурния фонд: международно сътрудничество и преминаващи през
границите мрежи; развитие на селото; ултрапериферни региони; заетост и
квалификация; промишлена промяна; градски кризисни квартали;
 преструктуриране на риболова. От Кохезионния фонд Общността подпомага
инвестиции за подобряване на околната среда и доизграждане на
трансевропейски транспортни мрежи в Гърция, Испания, Ирландия и
Португалия. ФИНР финансира специални структурни мерки в областта на самия
риболов, но също така и на аквакултурата и преработването и реализирането
на пазара на съответните продукти.
В региони, за които важи цел 1, при обикновени случаи структурните фондове
и ФИНР поемат до 75% (при добре обосновани случаи на изключение дори до
85%) от общите разходи и минимум 50% от обществените разходи. В другите
региони Съюзът участва в поемането до 50% от общите разходи, но с минимум
25% от обществените разходи. При това се извършва регионално
диференциране преди всичко според важността на регионалния проблем и в
зависимост от финансовата способност на съответната държава-членка.
ЕИБ предоставя кредити за инвестиции в областта на инфрастрктурата,
обикновено при пазарни условия. По поръчение на Комисията ЕИБ отпуска
заеми и от средствата на Новия инструмент на Общността (НИО), за които от
Комисията могат да бъдат отпуснати и допълнителни суми за поемане на
лихвите, с които да се намали сумата за връщане на тези кредити. ЕИФ поема
дългосрочни гаранции в полза на големи инфраструктурни проекти и на малки
и средни предприятия (МСП), като извършва освен това и финансиране на
участия в МСП.
Назад към менюто Към началото
Равносметка
Структурните средства от 1988 нарастват непрекъснато, на проблема за
регионалната изостаналост се придава, както и преди, най-голям приоритет. С
все по-голямата концентрация на инвестициите и по-доброто съгласуване на
всички мерки общата структурна политика безспорно стана още по-ефективна.
Процедурите за отпускане бяха междувременно също изчистени в известна
степен, а Комисията подтиква държавите-членки да използват по-интензивно
възможността за опростяване на процедурата чрез обобщаване на стратегии и
програми в един-единствен документ. Голямото увеличаване на средствата във
фондовете отговаря още по-добре на важността на проблемите преди всичко в
регионален аспект. Същевременно с това се увеличават и съмненията дали с
това вече не е надвишена отчасти способността за поглъщане в подпомаганите
региони и дали интензивността на оказваната помощ предлага и достатъчно
стимули за проява на собствена инициатива. Критикува се също така и това, че
Комисията оказва все по-голямо влияние върху оформянето на регионалната
структурна политика и по този начин нарушава принципа на субсидиарност,
особено като се има предвид, че редица инициативи могат да бъдат
интегрирани в общи концепции за подпомагане. И най-накрая има
съмнения/колебания относно създаването на нови фондове и инструменти за
финансиране, тъй като оттук страда прозрачността на структурно-
политическата намеса. С програма 2000 (Agenda 2000) Комисията разпространи
и предложения за отстраняване на недостатъците в съществуващите уредби
чрез затягане на процедурите, децентрализация, концентрация на средствата и
стесняване на връзката цел-средства. Основен проблем в цялостната
структурна политика на ЕО си остава, както и преди. Тя в крайна сметка е
заместител на една ефективна система за общо регионално финансово
приспособяване. Такава система обаче изисква постигане на общ консенсус и
политическа интеграция, което обаче в близко бъдеще няма да бъде
постигнато.
Назад към менюто Към началото
Литература
Karin Beckmann: Probleme der Regionalpolitik im Zuge der Vollendung des
Europaischen Binnenmarktes, Frankfurt/M. 1995; Helmut Karl, Wilhelm
Henrichsmeyer (Hrsg.): Regionalentwicklung im Proze? der europaischen
Integration, Bonn 1995; Martin Gornig, Bernhard Seidel, Dieter Vesper, Christian
Weise: Regionale Strukturpolitik unter den veranderten Rahmenbedingungen der
90er Jahre, Berlin 1996; Kommission der Europaischen Gemeinschaften (Hrsg.):
Agenda 2000 Eine starkere und erweiterte Union, KOM(97) 2000 endg., Brussel
 1997.

Назад към менюто Към началото