Становище на Синята Коалиция, Партия Зелените и Коалиция за

Климата – България

Относно: Необходими промени в проекта на Енергийна стратегия на Р България в периода до

2020 г., представен за обсъждане на кръгла маса в Парламента, на 19.07.2010 г., с
организатор Синята Коалиция

По време на проведеното 2-часово обсъждане бяха изразени повече от 20 становища на

неправителствени организации и експерти, които бяха придружени с предложения за
преработване на проекта и значителен брой промени.

Като цяло заключенията могат да бъдат обощени така:

1. Предложеният проект на Енергийна стратегия (Стратегията) като обем, съдържание, цели и

прироритети не съответства на очакванията на обществото поради това, че не дава отговор на
основни актуални въпроси. В нея се утвърждава съществуващото статукво на развитие и
досегашните цели на екстензивно развитие.

Ние настояваме да бъде променено заглавието й на „Стратегия за устойчиво развитие на

енергетиката” с включване в него на Стратегия за повишаване на енергийната ефективност като
подраздел, която в момента е в стадии на разработване.
Енергийната стратегия е необходимо да бъде придруженa от:
√ анализ за макроикономическото въздействие на стратегията
√ социална оценка
√ анализ на разходите и ползите

Енергийната стратегия трябва да предвижда ясни механизми за използването на

обществените средства в енергетиката, включително и външното финансиране. Изключително
важно е да се предвидят начините за финансова подкрепа на научните, научно-приложните и
инвестиционните предложения. В същото време трябва ясно да се укаже, че с обществени
средства не могат да се финансират или индиректно да се подкрепят проекти на основата на
изкопаемите горива, ядрената енергетика и големите хидроенергийни комплекси

Стратегията трябва да се базира на дейности за планиране и подпомагане на местно

равнище, т.е. да се използва децентрализиран подход, като се предвиждат конкретни измерими
мерки и финансиране за подпомагане развитието на регионални и местни планове на бизнеса за
енергийна ефективност и независимост
В проекта трябва да се отчете въздействието и взаимните връзки на енергийното развитие
на страната с други области на икономиката като подготовката на инженерни и управленски
кадри, екологията, земеделието и горското стопанство, транспорта, предотвратяване
злоупотребите с монополно положение и др.

Стратегията трябва да бъде обобщение на разработени няколко сценария и избор на

оптимален такъв с няколко целеви функции:
1)цени на енергията за краен потребител,
2)ниво на енергийна ефективност,
3)ниво на енергийна зависимост и
4)дял на ВЕИ.

1
 В момента се водят преговори за сключване на важни договори в редица ключови
области на енергетиката, които ще предрешат развитието й за много години напред, което не
бива да продължава.

2. В Стратегията:

2.1. Липсват планове за развитие на топлофикацията с общи цели и репери,

2.2. Няма анализи на ресурсите и дори споменаване на възможностите за оползотворяване
на големия хидроенергиен потенциал на големи реки като р.Дунав - като ВЕИ (понтонни
съоръжения) и потенциал за търговия с емисии,
2.3. Липсва стратегия за бъдеща приватизация и по-нататъшно преструктуриране и
обединяване на държавни енергийни дружества, като част от пазарната стратегия за тяхното
развитие.
2.5. Понятието „институционална подкрепа” е използвано многократно за почти всички
области, в които прозира липсата на конкретна визия за развитие, което води до девалвирането
му и неяснота какво то означава.

3. Други конкретни насоки за промени в Стратегията са следните:

3.1. Хоризонтът да бъде разделен на два периода на планиране, всеки с отделни
прироритети: средносрочен (5-10 г.) и дългосрочен (10-20 г.), като в средносрочния трябва да се
планира: завършване на пазарните реформи и демонополизация на отрасъла, реализация на
мерките за диверсификация на доставките на природен газ, , рязко повишаване на
енергийната ефективност, основно в бита и намаляване на потреблението на електроенергия
за отопление и охлаждане, стабилизиране на производството на електроенергия от местни
въглища, диверсификацията и стабилизиране на топлофикациите, балансиране развитието на
ВЕИ с акцент на приложението им за отопление и охлаждане, включване в интерсистемните
връзки на изградените ВЕИ за електропроизводство, старт на реализацията на стратегията
за разпределеното производство, въвеждане в практиката на нови схеми за ефективно
управление на енергийната ефективност в бита-фирми за енергийни услуги и др. , а в
дългосрочния: внедряване на електромобили в транспорта, развитие на водородната
енергетика, бързо осигуряване на последните научни постижения касаещи на термоядрени
енергийни инсталации, реализация на енергийно пасивни сгради,
3.2. Да бъде ясно дефинирана основната цел – отражението й върху крайния потребител
като цени на енергията и природния газ;
3.3. Да бъде даден прироритет на ускоряване на пазарните реформи, демонополизиране на
енергетиката, повишаване на енергийната ефективност;
3.4. Необходимо е да бъдат дефинирани индикативни цели в % за намаляване на
енергийната зависимост по отделни показатели, повишаване на диверсификацията, повишаване
на енергийната ефективност и други.
3.5. Бъдещето на развитието на ВЕИ трябва да бъде обвързано с процесите на постепенно
приравняване на цените на енергията им спрямо конвенционалните източници, включвайки
европейските регламенти целящи спиране на дотациите за настоящите енергоизточници и
преориентиране им към дотации на ВЕИ, до тяхното изравняване В тази връзка дългосрочните
договори за изкупуване на енергията от тези източници по фиксирани цени трябва да бъде
заменена с разходно ориентирано определение на цените в договорите за изкупуване, което
касае и икономическите механизми за промяна от конвенционални енергоресурси към
възобновяеми. Необходимо елемент е че трябва да се осигури подобряване на управляемостта и
прогнозиране на тяхното производство.

4. Целите за рязко повишаване на ролята на битовата газификация в планираните периоди са

трудно постижими, поради несъобразяване с възможностите и стандарта на живот на масовия
краен потребител на природен газ в България.

2
5. В Стратегията трябва ясно да бъдат подчертани ангажиментите на държавата за частично
финансиране и подкрепа по приоритетните направления в средносрочния план: за енергийна
ефективност в бита и в държавните и общински сгради, за изграждане на газовите
интерконектори, за стимулиране енергийното оползотворяване на биомасата с основна цел -
оздравяване на българската гора.

6. В Стратегията трябва да залегне и изискването за по-активна намеса на държавата в

преговорите при решаване на въпроси свързани с организацията, разпределението и условията
за използване на предоставените ни външни финансови ресурси - кредитни линии от банки и
европейски структурни фондове, като целите в тази връзка трябва да бъдат 3 – насочването им в
области и по проекти, от които държавата има най-големи нужди, максимално участие на
българския бизнес при усвояване на тези средства и консултантски услуги от български фирми
без посредници.

7. Разработеният проект на Стратегията трябва да бъде подложен на външни експертни оценки

преди утвърждаването й, най- вече от ГД „Енергия” на ЕК.

Становището се подкрепя от:

Андрей Ковачев, СДП Балкани

Андрей Ралев, СДП Балкани
Антоанета Йотова, експерт по политики за реагиране на промените в климата
Борислав Димитров Сандов - Фондация за околна среда и земеделие
Венелина Величкова, Българска фотоволтаична асоциация
Георги Гушлеков, Европейски форум на експертите
Георги Стефанов, WWF - България
Деница Петрова, Институт за зелена политика
Добромир Добринов, Зелени Балкани
Елена Михайлова, експерт промени в климата
Здравко Георгиев, енергийна агенция СОФЕНА
Илиян Илиев, Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие - ОЦОСУР Варна
Кристина Боянова, Кампания Да спасим Иракли
Мартин Микуш, Сдружение за енергийна култура
Найден Чакъров, СДП Балкани
Наталия Димитрова, ПРООН
Николай Газдов, Българска фотоволтаична асоциация
Петко Ковачев, Институт за зелена политика
Проф. Ради Радев, Сдружение Екофорум
Росен Василев, Българска фондация Биоразнообразие
Стоян Фълджийски, Фондация ТАЙМ Екопроекти
Тодор Славов, ЕС За Земята
Тодор Тодоров, ЕС За Земята
Коалиция за да остане природа в България
Коалиция за климата – България
Националната коалиция „АЕЦ БелеНЕ!