Б) Чисто усукване на пръти с некръгло

сечение

Невалидност
на хипотезата на
Бернули.
 Опитът и изследвания с помощта на Теория на еластичността
доказват, при чисто усукване на такива пръти напречните сечения
се депланират

(след натоварването с усукващ момент точките от сечението се преместват

извън първоначалната равнина) и загубват равнинната си форма.

фиг. 10
Явно е, че хипотезата на Бернули не е валидна. Тангенциалните
напрежения са функция на две променливи  =  ( y,z ) .
 7. Специфика в разпределението на напреженията

С помощта на закона за взаимност на тангенциалните напрежения ще

докажем следните специфични особености в разпределението на
напреженията при усукване.

7.1. Върху площадки в близост до контура на напречното сечение

тангенциалните напрежения са насочени успоредно на
допирателната към контура на сечението

’n
’n= 0 n
t 
  t

(фиг. 11).
7.2. Върху площадки в близост до връх от контура на напречното
сечение тангенциалните напрежения са равни на нула

’1

2
’2

1

(’1 = 0 ;и ’2 =0   = 0 ),

(фиг.12).
 8. Усукване на пръти с пълностенно напречно сечение

8.1 правоъгълно сечение

Разпределението на тангенциалните напрежения в случай на

правоъгълно сечение с височина h и ширина b, получено с помощта
на Теория на еластичността е показано на фиг.13.

kmax
M yc M yc
 max  
 ( h / b )b h
2
WT

max
M yc M yc
 
G ( h / b )b h 3
GJ T

фиг.13
Коефициентите  , и k са функция на отношението h/b и се
дават в таблици по Съпротивление на материалите. Част от
тези стойности са дадени в таблица 1

h/b 1,0 1,25 1,5 2,0 4,0 20 

 0,208 0,220 0,231 0,246 0,282 0,327 1/30,333
 0,1406 0,164 0,196 0,229 0,281 0,327 1/30,333
k 1,00 0,930 0,857 0,795 0,745 0,743 0,743

8.2 некръгло сечение

Структурата на формули (18) и (19) е подобна на (7) и (5).
Характеристиките WT и JT за триъгълно, елиптично, шестогранно,
осмогранно и др. сечения се дават в таблици по Съпротивление на
материалите.
 9. Мембранна и хидродинамична аналогии

Оказва се, че диференциалите уравнения описващи чистото усукване на

прът с произволно сечение и диференциалите уравнения описващи
провисването на тънка мембрана (натоварена с налягане) опъната върху
контур с формата на сечението, подложено на усукване, са едни и същи
от математическа гледна точка.

Всеки лесно може да си представи как се деформира от налягане р

тънка мембрана опъната върху контур и да сравнява ъглите, които
сключва допирателната към деформираната мембрана фиг.14.
 Прандтл е доказал, че аналог на тангенциалното напрежение в дадена
точка е ъгълът на наклона, който допирателната към деформираната
мембрана сключва с равнината на контура (недеформираната
мембрана).

контур p

=0

мембрана

фиг.14
max

Аналог на усукващия момент е обема заключен между деформираната

и недеформираната мембрана.
 Хидродинамична аналогия

Съществува и хидродинамична аналогия. В съд със сечение като това на

усуквания прът има идеална течност. Ако приведем течността в
стационарно движение в равнината на контура, то токовите линии и
посоката на тангенциалните напрежения съвпадат.
Скоростта в дадена точка е аналог на тангенциалното напрежение.
В ъглите скоростта е нула.
Около издатини скоростта се увеличава.
 10. Свободно усукване на тънкостенни пръти

Тънкостенни са тези пръти, при които дебелината на стената  е

много по-малка от разгънатата средна линия на профила L, а тя от
своя страна е много по-малка от дължината на пръта l т.е. имаме
следното съотношение  << L << l .

Свободно усукване имаме, когато краищата на пръта могат свободно

да се деформират по оста на пръта.
 Сеченията на тънкостенните пръти се разделят на следните типове:

сечения, които могат да се разгънат до тесен висок правоъгълник фиг.15а;

фиг.15а
тънкостенни затворени сечения
такива, които не могат да се
фиг.15с.
разгънат до правоъгълник фиг.15в

фиг.15в фиг. 15с

 а) - сечения, които могат да се разгънат до
тесен висок правоъгълник (фиг. 16)

Получава се правоъгълник с ширина  и височина L .Съотношението L/

обикновено е по-голямо от 10. Коефициентите  , в този случай
могат да се примат за 1/3. Тогава от формули (18) и (19) следва:

M yc 3M yc M yc 3M yc
 max   2  
1 3 G 3
L
 L  L
1 2 G  L
3 3
 в) сечения, които не могат да се разгънат
до правоъгълник (фиг.17)

Разделяме мислено сечението на правоъгълници, всеки от тях с ширина i и

височина Li . Считаме отношението Li/i за голямо и приемаме коефициентите
 , за 1/3. Усукващият момент в сечението може да се разглежда като сума от
усукващите моменти в отделните правоъгълници.

Приемаме, че всички правоъгълници се завъртат на един и същ

относителен ъгъл  =  i =const. n
M yc   M yc , i
i 1

3M yc ,i 1
  i   M yc ,i  GLi i3
GLi i3 3
n n n
1 1
M yc   M yc ,i    GLi i   G  Li i3
L1 Ln 3
1 n
i 1 i 1 3 3 i 1

3M 3M yc
  n yc 
GJ T
G  Li i3
i 1
фиг.17
 Вижда се, че в този случай характеристиката JT
се пресмята по формула (22)

1 n
J T   Li  i3 (22)
3 i 1

Тангенциалното напрежение в i - тия правоъгълник определяме чрез (20)

3M yc , i 3 1 M yc
 max,i   2  GLi  i  G i 
3
i
 i2 Li  i Li 3 JT

3M yc ,i 3 1 M yc
 max,i   2  GLi i  G i 
3
i
 i2 Li  i Li 3 JT
 Максималното напрежение за цялото сечение се получава в
правоъгълника с най-голяма дебелина

Това лесно може да се обясни с мембранната аналогия – там

мембраната провисва най-много и ъгълът на допирателната към
деформираната мембрана е най голям.

3M yc
 max  n
 max
 ii
L 
i 1
3
 с) тънкостенни затворени сечения (фиг.18)

От условието за равновесие на изрязания елемент по оста на пръта имаме:

 1 1 ds   2 2 ds  0   1 1   2 2   i  i   max  min  const

ds
ds
1
(24)
a
1

2
2

фиг.18

Произведението от дебелината и тангенциалното напрежение е константа.

Най-голямото напрежение се получава където е минималната дебелина
Приемането, че тангенциалните напрежения по дебелината са
постоянни се основава на мембранната аналогия фиг.19.

2

r
dF

dt 

1
фиг. 19
Разглеждаме диференциален елемент с дебелина , дължина dt и площ dF.
Върху него действа напрежение . Елементарният усукващ
момент е:

dM yc  dF  ( dt )r

Усукващият момент в сечението ще получим чрез интегриране в сечението.

M yc   dM yc   ( dt )r    ( dt )r   2 F *
F L L

rdt
 dF *
2

Тук F* е площта очертана от линията разполовяваща дебелините.

 M yc
 max 
2 F * min
WT  2 F * min

2dF * 
rd    ds  d   ds  ds
dt G

Интегрираме по затворения контур

  ( ) 1
d  2dF  ds  dt  ds 
*
dt  ds.  dt
L L
G L
G G L  (t )
( ) 1
d .2 F *  ds 
G L  (t )
dt
 Заместваме  от (25) и интегрираме по дължината на пръта

l l
( М yc )
1
0 d.2 F  0 ds 2 F *G L  (t ) dt
*

За взаимното завъртане на две сечения на пръта на разстояние l получаваме:

М ycl 1
 
G 2F * 2
 L  (t ) dt (28)
Коравината на усукване в този случай е:

GJ T 
G 2F  * 2

1
L  (t ) dt

При постоянна дебелина се получава:

М yc l
 
G 4F *2