ÀÂÈ-ÒÎÕÎË

ÀÂÈ-ÒÎÕÎË®
Êíèæêà 31/2009 ã.
Äèðåêòîð
(îñíîâàòåë)
Äèìèòúð Èë. Äèìèòðîâ
Ãëàâåí ðåäàêòîð
ä-ð Âëàäèìèð Õðèñòîâ
Ðåäàêöèîííà êîëåãèÿ
Äèìèòúð Òàáàêîâ
Åêàòåðèíà Äèìèòðîâà
Åìèë Æèâêîâ
äîö. ä-ð ßâîð Øîïîâ
* ÊÎÉ Å ÄßÄÎ ÊÎËÅÄÀ ........................................................................................... 42
Æåëàåùèòå äà ñúòðóäíè÷àò
íà ñïèñàíèå “ÀÂÈ-ÒÎÕÎË·
ìîãàò äà èçïðàòÿò ñâîèòå
ìàòåðèàëè íàáðàíè íà åëåêòðîíåí
íîñèòåë, ïðèäðóæåíè ñ ðàçïå÷àòêà
(çàäúëæèòåëíî ñ áèáëèîãðàôñêà
ñïðàâêà). Ðåäàêöèÿòà å ãîòîâà
äà ïóáëèêóâà è äðóãè ìíåíèÿ ïî
èçíåñåíèòå âå÷å â êíèæêèòå òåìè,
êàòî òå òðÿáâà äà ñà ïðèäðóæåíè ñ
îáîñíîâàíà àðãóìåíòàöèÿ
ÑÚÄÚÐÆÀÍÈÅ
ÒÀÉÍÀÒÀ ÍÀ ÓÑÏÅÕÈÒÅ ÍÀ Ä-Ð ÃÅÎÐÃÈ ÊÈÒÎÂ ............................................... 3
ÏÀÍÀÃÞÐÑÊÎÒÎ ÑÚÊÐÎÂÈÙÅ ............................................................................. 5
ä-ð Ãåîðãè Êèòîâ
ÈÑÒÎÐÈß ÍÀ ÄÐÅÂÍÈÒÅ ÒÐÀÊÈ ......................................................................... 14
Í. Éîíêîâ - Âëàäèêèí - 1911 ã.
ÑËÀÂßÍÑÊÈßÒ ÌÈÒ ÎÒ ÄÅÌÎÃÐÀÔÑÊÀ ÃËÅÄÍÀ ÒÎ×ÊÀ .............................. 19
Äèìèòúð Èë. Äèìèòðîâ
ÈÌÅÍÀÒÀ ÍÀ ÅÇÈ×ÅÑÊÈÒÅ ÁÎÆÅÑÒÂÀ ........................................................... 28
Ãåîðãè Ñîòèðîâ
ÏÚÒßÒ ÍÀ ÁÚËÃÀÐÑÊÀÒÀ ÒÀÌÁÓÐÀ ÏÐÅÇ ÂÅÊÎÂÅÒÅ .................................... 32
Êðàñèìèð Æåëÿçêîâ
ÎÒ ÑËÚÍ×ÅÂÈß ÑÈÏÀÐ ÏÐÅÇ ÌÎÃÚÙÀÒÀ ÑÏÀÐÒÀ
È ÁÅÇÑÌÚÐÒÍÈß ÑÏÀÐÒÀÊ ÄÎ ÂÅËÈÊÈß ÀÑÏÀÐÓÕ....................................... 37
Êèðÿê Öîíåâ, Ìèðîñëàâà Öîíåâà
Åìèë Æèâêîâ
ÊÎÈ ÑÌÅ ÍÈÅ ? - ÅÇÈÊÚÒ, ÊÎÉÒÎ ÃÎÂÎÐÈÌ
ÍÈ ÏÎÊÀÇÂÀ ÒÎÂÀ. ............................................................................................... 51
Èâàí Æåëÿçêîâ
ÐÀÇÑÈÏÀÍÀÒÀ ÈÑÒÎÐÈß ÍÀ ÁÎËÃ+ÀÐÈÀ! ...................................................... 58
Åìèë Çàõàðèåâ

ñïèñàíèå ÀÂÈ-ÒÎÕÎË 
Àäðåñ:
Ñîôèÿ 1000
ïë. “Ñëàâåéêîâ” 4à, åò. 2, ñò. 2/7
www.avitohol.net
e-mail:

31/2009
ñäðóæåíèå “Àâèòîõîë“: avi.tohol@abv.bg
ãë. ðåäàêòîð: hristovdoc@mail.bg

*
Èçäàâà
Ñäðóæåíèå
“ÀÂÈÒÎÕÎË·

È Ê “ÂÈÄÅËÈÍÀ·
I êîðèöà - Òðàêèéñêè âîèí â ðèòóàëåí òàíö (Ïàíàãþðñêî çëàòíî
ñúêðîâèùå)
ÂÑÈ×ÊÈ ÏÐÀÂÀ ÇÀÏÀÇÅÍÈ !!! IV êîðèöà - Áîèë - áàãàòóð îò Ñòàðà Âåëèêà Áúëãàðèÿ (ïî ÐÀÍ)

1
Áðîé 31/2009

In memoriam

д-р Георги Китов

Уважаеми читатели!
Този брой на списание Ави-тохол, посвещаваме на големия български
археолог д-р Китов. Той бе единственият новатор, дръзнал още преди го-
дини да обори догматични становища на официалната ни историческа на-
ука относно траките. След откриването на култовия комплекс Старосел,
д-р Китов доказа научно, че начинът му на градеж и целият архитекту-
рен стил е идентичен с този на комплексите от критско-микенската
култура, т. е., че двете култури са идентични. Освен това, по безспорен
начин, той доказа, че златните съкровища на траките не са дело на чуж-
ди (гръцки) майстори, а са създадени от местни тракийски майстори.
Всичко това преобръща представата, насадена от официалната исто-
рическа школа за траките (като войнствен и див народ), представяйки
ги като носители на древна цивилизация с висока материална и духовна
култура, повлияла благотворно на съседните народи. За съжаление тези
негови научни открития не бяха възприети в нужната степен и не наме-
риха полагащото им се място в историческата наука.
След като се запозна с автохтонно-миграционната теория за произ-
хода на българите, изложена от гл. редактор на списанието, в сборника
“Ави-тохол” (том II), още в 2007 г. в личен разговор, д-р Китов заяви:
“Въпреки някои спорни моменти, това е правилната посока в която
науката ни трябва да върви. Но трябва да се намерят още доказател-
ства и научни аргументи”.
Надяваме се че и други български учени ще продължат посоката на
изследване на д-р Китов!
Поклон пред паметта му!
От редакцията

2

 ïàìåò íà ìîÿ ïðèÿòåë è êîëåãà
ñò. í. ñ., ä-ð Ãåîðãè Êèòîâ
ÒÀÉÍÀÒÀ ÍÀ ÓÑÏÅÕÈÒÅ
ÍÀ Ä-Ð ÃÅÎÐÃÈ ÊÈÒÎÂ
След загубата на големия наш археолог д-р
Георги Китов остана голяма празнина в нашата
теренна археология. Той написа над 200 пуб-
ликации по археология. Като се обърнем назад
виждаме колко изключителни находки намери
той. Едва ли има друг наш изследовател който
да е направил толкова много за популяризацията
на изкуството и културата по нашите земи в
древността. Много негови находки биха били
гордост за всеки музей на света. Благодарение
на тях много нови райони на страната ни ста-
наха международен туристически обект. Това
ни кара да си зададем въпроса:
ÊÀÊÂÀ Å ÏÐÈ×ÈÍÀÒÀ ÇÀ ÎÃÐÎÌÍÈß
ÓÑÏÅÕ ÍÀ ÐÀÇÊÎÏÊÈÒÅ ÍÀ ÊÈÒÎÂ?
Наистина трябва да има причина поради ко-
ято той се открояваше сред нашите антични
археолози. Много се каза и изписа на тази тема.
Много необосновани мистични хипотези се из-
сипаха в пресата и в ефира. Истината обаче е
много проста- Китов за разлика от повечето
си колеги поръчваше геофизическо проучване на
терена преди да го разкопае. Така той пред-
варително знаеше къде има смисъл да копае
и къде няма. Така той пестеше много време и
пари като не копаеше напразно и по един много
интелигентен начин постигна големи успехи.
За успеха на теренните разкопки са необхо-
дими много неща, но основните от тях са:
1. Пари за разкопки
2. Информация за местонахождението на
търсения обект
Без средства не могат да се започнат
разкопки, а без предварителна информация за
мястото на търсения обект те могат да се
превърнат в много прахосани труд и средства.
Тук на помощ идват геофизиците, които изслед-
ват терена преди разкопките и локализират
възможните местонахождения на археологиче-
ски находки. Така Китов доказа, че неговите
разкопки са много ефективни и че винаги намира
археологически находки. Постепенно местните
власти разбраха, че те докарват туристи и
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
водят до развитие на техните региони и за-
почнаха да финансират разкопките на Китов.
Това постепенно доведе до разцвета на тра-
кийската теренна археология у нас, който убеди
света, че България е била център на развита
цивилизация от калибъра на тази на древните
гърци. Всичко това в голяма степен дължим на
Китов и на неговия интерес към прилагане на
последните постижения на науката и техниката
в археологическите разкопки. Например първата
употреба на георадар за изследване на архе-
ологически обект в България беше направена
от Китов съвместно с наш екип на могилата
„Голямата Косматка” (виж 24 Часа, 15 декември
2007 г. стр 1, 13-15). Тази авангардна апаратура
е била разработена от НАСА за изследване на
лунния грунт. В последствие се оказа, че тази
космическа технология (георадара) е най- мощ-
ният геофизически метод за изследване на
археологически и геотехнически обекти.
Ñíèìêà 1. 9 ñåïòåìâðè 2008, 10 ÷. 36 ìèí.
Ðàáîòíîòî ìÿñòî íà Ã. Êèòîâ íà ñîíäàæà íà ìîãèëàòà
“Ãîëÿìà Êîñìàòêà”. Ñíèìêà: ßâîð Øîïîâ
С това проучване беше свързана и послед-
ната ми среща с Китов. Сутринта на 9-ти
септември 2008 г. пристигнах на могилата „Го-
лямата Косматка”, където Китов се опитваше
да достигне с геоложка сонда до намерената
от нас предишната година с георадар анома-
лия. За съжаление предния ден сондата се беше
счупила, поради което се наложи да прекрати
проучването. Към 10.30 часа пристигна кмета
3
Áðîé 31/2009

на гр. Казанлък и закара Китов на пресконферен- с неговите находки от „Голямата Косматка” в

ция в града. Тогава не подозирах, че се срещам
с Китов за последен път. На другия ден Китов
замина за Старосел. За нещастие четири дни
по- късно почина там. Така останаха празни
неговият стол на разкопките (сн. 1), неговото
място в археологията и в душите на неговите
приятели.
Вторият въпрос който си задаваме е:
Археологическия музей на БАН, но Китов каза
“Добре, но това трябва да го кажеш ти, а не
аз”. Тогава обаче публиката беше отегчена от
безкрайните приветствия на всякакви големци
и така и не успях да взема думата. Затова още
се чувствам виновен, че това изключително от-
критие на Китов все още тъне в неизвестност,
а то е един огромен принос към историята на
изкуството.

“ÊÎß Å ÍÀÉ- ÂÀÆÍÀÒÀ ÍÀÕÎÄÊÀ ÍÀ

Ä-Ð ÊÈÒÎÂ?”
Отново отговора е неочакван за всички.
Значението на една археологическа находка не
се мери в килограми злато или в пазарната й
стойност (както се опитват да ни втълпят
медиите), а с научната или художествената
й стойност. Затова според мен най- важната
находка на д-р Китов една малка нагръдна плас-
тина в която за пръв път в света в изкуството
е използван Златния правоъгълник (със страни
с идеално съотношение, известно като Злат-
но сечение). Пропорциите на изображението в
нея са равни на Златното сечение. До сега се
смяташе, че Златното сечение е използвано
за пръв път в рисунки от Леонардо да Винчи
през 1482 година. Въздействието на това от-
критие върху изкуството е огромно. Сега то
се използва навсякъде- от него се определят
размерите на фотосите, картичките, книги-
те, екраните и т.н. Просто картини и снимки
с такива пропорции изглеждат по- красиви и
въздействащи (грабват те със съдържанието
си). Установяването на употребата на Златно
сечение в тракийското изобразително изкуство Ñíèìêà 2. Íàãðúäíà ïëàñòèíêà îò óêðàñàòà íà ðèçíè-
показва, че траките са имали огромни познания öàòà íàìåðåíà îò Êèòîâ â ãðîáíèöàòà íà öàð Ñåâò III â
в изкуството за да намерят и използват тази ìîãèëàòà “Ãîëÿìà Êîñìàòêà”, âòîðàòà ïîëîâèíà íà IV
â. ïð. Õð.
закономерност повече от 1750 години преди
великия Леонардо да Винчи. Ñíèìêà: Âèôîð
Интересно е, че това епохално откритие на Втората интересна особеност на тази
Китов е абсолютно неизвестно на публиката, миниатюрна пластина е това, че тя е един от
та дори и на специалистите поради неговата най-ранните прототипи на кованите христи-
скромност. Въпросната пластинка (снимка 2) е янски икони.
част от украсата на ризницата намерена от Това показва, че разкриването на значение-
Китов в гробницата на Севт III в могилата „Голя- то на находките на Китов предстои тепърва.
мата Косматка”. Понеже от години преподавам Плодовете на неговия труд ще останат за
художествена композиция (която се базира на поколенията.
Златното сечение) в рамките на един универ- Поклон пред светлата му памет!
ситетски курс по художествена фотография,
в момента в който видях тази пластина ми Доц, д-р Явор Шопов
стана ясно, че това е най-старата известна ръководител на лабораторията
рисунка в света, в чиито пропорции е използвано по Археогеофизика
Златното сечение. Споделих това мое наблю- на Софийския Университет
дение с Китов на откриването на изложбата “Св. Климент Охридски”

4
 ÀÂÈ-ÒÎÕÎË

ÏÀÍÀÃÞÐÑÊÎÒÎ ÑÚÊÐÎÂÈÙÅ
ÌßÑÒÎ ÍÀ ÏÐÎÈÇÂÎÄÑÒÂÎ È ÅÒÍÈ×ÅÑÊÀ ÏÐÈÍÀÄËÅÆÍÎÑÒ ÍÀ ÀÂÒÎÐÈÒÅ*
Ä-Ð ÃÅÎÐÃÈ ÊÈÒÎÂ

Първият издател на Панагюрското съкрови- в което е изпълнено Панагюрското съкровище,

ще лансира виждането си, че то е произведено се е намирало на територията на вътрешна
в някое от ателиетата на атическата худо- Тракия. Тдзи възглед изглежда твърде смел и не
жествена школа184. Явното несъответствие отговаряше доскоро на представите ни за ху-
на стила в украсата и стила на класическото дожествените и техническите възможности на
старогръцко и елинистично изкуство предиз- тракийските златарски работилници. Като се
викаха изоставянето на този възглед.* има предвид обаче откриването на тракийските
Съзрените от Иван Венедиков опити на съкровища от Борово187 и Рогозен188 през послед-
авторите на украсата да съчетаят някои ста- ните три десетилетия, при това твърде далеч
рогръцки художествени елементи и митични на север, не е изключено предположението да
мотиви с „варварската” пищност на орнамен- се окаже с шанс за потвърждаване. Във всички
тацията, злоупотребата с облеклото на богове случаи то връща за разискване въпроса за мяс-
и герои, предпочитанията към изобразяване на тото на изработка на
животински форми накараха този изследвач да Панагюрското съкрови-
търси златарското ателие, дало на света Па- ще в началната му точ-
нагюрското съкровище, в райони на съчетаване ка. Като не отхвърлям
на двете художествени традиции - старогръц- категорично първото
ката и източната. В този си стремеж той мнение, оставам при-
беше подпомогнат от няколко драскотини по върженик на второто и
тялото на амфората ритон и фиалата. Оказа намирам посочените до-
се, че те обозначават теглата на съдовете по пълнителни аргументи
античните монетни системи. Изчисленията на за защитата му.
Венедиков позволиха употребените върху двата Далеч по-сложен е
съда метрични знаци да бъдат отъждествени въпросът за етническия произход на авторите
с използваните в малоазийския град Лампсак185, на Панагюрското съкровище. Очевидно е, че
разположен на южния бряг на Дарданелите. на него не може да се отговори еднозначно.
Този възглед беше общо взето утвърден в Не бива, изглежда, да се говори дали те са
научната литература, когато започна да бъде гърци, траки или перси, а дали те принадлежат
оспорван от Камен Колев186. Той обърна внимание към съответната художествена школа. Ясно
върху някои обстоятелства, които заслужават е, че в съкровището
да бъдат споменати. Очевидно е, че буквите, са проявени похвати,
означаващи теглото, са издраскани много по- характерни както
небрежно от използваните за изписване на за старогръцкото,
божества и герои и са дело не само на друга така и з а източ-
ръка, но и на друго време. Следователно не е из- ното и тракийско-
ключено те да са били изписани много след като то изкуство. Не ще
съдовете са били изработени, при една допълни- съмнение, повечето
телна разпродажба или при из мерване по няка- от изображенията
къв неизвестен повод. Колев направи изчисления, върху амфората ри-
според които теглата на съдовете са дадени не тон принадлежат на
според лампсакийската, а съгласно използвана- елинската художест-
та във времето и земите на един от наслед- вена традиция. Об-
ниците на Александър Македонски - считания личането с дрехи,
и за повелител на Тракия Лизимах (361-281 г.) В макар и понякога
резултат на тези разсъждения е направен опит „ п о лу пр о з р ач н и ” ,
да бъде доказано, че художественото ателие, обаче й е чу ждо.
* Íàñòîÿùàòà ñòàòèÿ å ÷àñò îò êíèãàòà íà ä-ð Êèòîâ çà
Ïàíàãþðñêîòî çëàòíî ñúêðîâèùå, èçäàäåíà ïðåç 2006 ã.

5
Áðîé 31/2009
Животинските изображения пък поразително
напомнят тези от IV-III в. пр. Хр. в тракий-
ското изкуство. Очевидно е, че майсторите
в ателието са били добри познавачи и на
елинското, и на тракийското художествено
начало. Като се има предвид, че след средата
на IV в. пр. Хр. в Тракия настъпват широко от
юг реалистични художествени тенденции189,
много вероятно е човешките фигури да са дело
и на тракийски майстори, подобни на които
са изработили съдовете от Борово и Рогозен.
Още повече че в някои детайли се виждат
особености, характерни само за тракийския
майстор.
Вече многократно стана дума за това,
че животните са много по-добре изпълнени
от хората в повечето от съдовете и това
е характерно за тракийската торевтика190.
Въртящият се слънчев диск по челата на
рогатите животни - слънчев символ на
победителя, е характерен за Тракия и води
началото си от микенската традиция191.
Широкото използване при общото моделиране
на обема на плоскостите под ъгъл може да се
проследи в тракийското художествено дело
от култовата секира от Чомаковци192 (обр. 54)
насетне без прекъсване193. Този похват, който
става характерен и за скитското изкуство,
там е резултат на несъмнено тракийско
въздействие194.
Нечетният брой листа 6 розетата от дъно-
то на амфората ритон е присъщ на тракийския
майстор, който не използва пергел. Множество
розети с нечетен брой листа са познати
от произведения на тракийското изкуство,
докато за Гърция са изключение. Нечетен е
и броят на някои животински или човешки изо-
бражения по съдове от Рогозенското съкрови-
ще19’. Тракийският майстор допуска понякога и
четен брой листа на палмети, като броят им
от двете страни на централния лист невинаги
е еднакъв196.
Използването на съчетанието лице в профил
и око в цяла дължина е белег за тракийския ху-
дожник197, който дълго време не може да се научи
да предава правилно анатомията на човешкото
тяло и частите на главата.
Еленът лопатар и лъвът, за които се твърди,
че не са известни като животински видове в
Тракия, всъщност са добре познати не само на
тракийския художник. В старогръцката литера-
тура може да се намерят сведения за разпрос-
транението на лъвовете в античността
далеч на север198, а археологическите разкопки
и изследванията на откритите при тях живо-
тински кости потвърждават съществуване-
то на тези животни в тракийските земи199.
Нещо повече - има сведения, че лъвът е бил
даже предмет на лов и храна199.
6
Ново крас-
норечиво до-
казателство
за съще ст-
вуването на
елени лопа-
тари са сте-
нописите от
Александров-
ската гроб-
ница. Живот-
ните там са
9 кучета, 2
глигана и 2
елена лопатари200. Тревопас-ните са изрисува-
ни съвършено точно, с отлично познаване на
анатомията на този вид. Художникът, за ко-
гото е установена тракийската му етническа
принадлежност201, е имал очевидно добри лични
наблюдения и впечатления.
Хералдически разположените върху шлема на
ритона с амазонка грифони са почти в същите
очертания и изпълнение като тези върху шлема
от неизвестно място в Софийския археологиче-
ски музей202. Самостоятелните човешки глави
от фиалата бяха доскоро почти непознати сред
находките от Тракия. След средата на 50-те
години обаче към отдавна откритите в накита
от Букьовци (обр. 55) самостоятелни човешки
глави203 взривообразно започнаха да се нами-
рат нови, при това в много случаи подредени в
концентрични или самостоятелни окръжности
- фиалата (обр. 56) от Луковитското съкрови-
ще204, скифосът от Стрелча205, някои съдове
от Рогозенското съкровище206. Самостоятелни
човешки глави могат да се видят по някои от-
делни миниатюрни изображения в Луковитското
съкровище207, Староселка208, Могиланската моги-
ла209 (обр. 57), в свободните полета на няколко
апликации от Летнишкото съкровище210 (обр.
58), в амуницията от Равногор211, апликации от
самото Панагюрище212 (обр. 59) и мн. др.
Посочено беше различието в моделирането
на украсата по стените и дъното на амфора-
та ритон. Изображението на малкия Херакъл
със змиите
и брадатия,
очевидно
пиян, силен,
както и на
нег ърските
глави, са из-
пълнени гру-
бо и неумело.
Това подкре-
пя предполо-
жението на
д-р Горбанов,
макар той да
 ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
се е заблудил, като твърди, че отворите имат перлов низ по периферията и това ги определя
лъвски глави213, че амфората ритон е служела не категорично като изработени, ако не от един
за побратимяване, а за ритуално пречистване и майстор, поне в едно ателие. Между другото
прехвърляне на течността от нея в други съдо- ще посоча факт, който тук няма да има въз-
ве. Тези съдове според него са по два ритона за можност да бъде коментиран - двойният перлов
всеки от отворите и фиали, в които попада на- низ е характерен за повечето от изделията в
края пречистената течност, за да бъде изпита прочутото съкровище от Зивие221.
или излята. Ако това е така, прави впечатление, Всичко това заедно с посочените в те-
че съдържанието изтича от негър-ски глави кста при описанието на съдовете тракийски
и в последния стадий попада в съд, украсен с белези и наред с анализираната културно-
десетки негърски глави. Въз основа на тези си историческа среда на намиране на Панагюр-
заключения Гробанов прави приемливия извод, че ското съкровище ми дава солидни основания
Панагюрското съкровище не е пълният комплект да го причисля към произведенията на тра-
и че на него са принадлежали още съдове214, кийското изкуство от развилото се след
по ставени среда та на IV в.
в друга яма, пр. Хр. реалистично
както е това стилно направление
в Рогозен215, в паметниците на
Стр елча 216 , тракийс ката то-
Равногор217 и ревтика. Съчета-
другаде. Във ването на елементи
всички случаи и художествени пох-
от хипотеза- вати, харак терни
та на Горба- едновременно за ели-
нов следва, Обр. 60. Златният нагръдник от нистичното, източ-
че ритуално- Стрелча Сн. Г. Китов ното и тракийското
то изливане направление в ан-
Îáð. 58. Ñðåáúðíà ïîçëàòåíà àïëèêà- през двата тичното изкуство,
öèÿ îò Ëåòíèøêîòî ñúêðîâèùå Ñí. Ã. о т в о р а е не противоречи на
Êèòîâ ставало по подобна теза. Дело
начин, който на една епоха, в коя-
не е изисквал визуално възприемане на дъното на то художествените
амфората ритон. Това вече оправдава небреж- традиции на антич-
ното изпълнение на украсата. То обаче поставя ния свят се смесват,
и въпроса дали те не са дело на друг майстор. влизат в сложни вза-
Аз бих отговорил имовръзки, когато
утвърдително. в резултат от по-
Фигурите и гла- ходите на Алексан-
вите по дъното дър Македонски към
с а с нарушени елинистичния свят
пропор ции, пре- се приобщават ог-
дадени сумарно, ромни територии
без подробности на изток и север и
в мускулатурата тези територии не
и с детайли един- само изпитват въз-
ствено по ман- Обр. 61. Глава от бронзова статуя на
действието на кла-
тията на силена. Севт III Сн. Ст.Димов. сическото изкуство,
Някои произведе- но и поставят своя
ния на тракийска- Îáð. 59. Ñðåáúðíà àïëèêàöèÿ отпечатък върху не-
та торевтика, - ãëàâà íà Àïîëîí, îò Ìðàìîð говото по-нататъшно развитие, Панагюрското
предимно от Па- ìîãèëà Ñí. Ã. Êèòîâ съкровище е атестат за художествената зре-
нагюрския край, са третирани по подобен начин. лост не само на тракийските торевти, но и на
Това са гарнитурата от Мрамор до Панагюри- тези, на които то е принадлежало и които са
ще218 (обр. 18), нагръдникът от Стрелча219 (обр. виждали в обемите и сцените по него отраже-
60), коланът от Ловец220 и още няколко. Те са ние на собствените си духовни потребности.
изчукани на матрица и допълнителната обра- Мястото на ателието може да бъде предпола-
ботка за прибавяне на подробности е сведена гано с голяма степен на вероятност, ако се
до минимум. Апликациите от Мрамор и нагръд- посочат някои особености в изработката на
никът от Стрелча са единствените с двоен златния нагръдник от Стрелча. Върху него са

7
Áðîé 31/2009
отпечатани фигури на реални животни - лъв
и глиган, и те се възприемат от една гледна
точка. Другите две - на чудовища, се гледат,
като предметът се завърти на 180 градуса.
Очевиден е нормалният стремеж на майстора
да противопостави истинския на измисления
свят. При щамповането обаче, най-вероятно
в стремеж да бъде бързо изпълнена спешна-
та поръчка, фигурата на крилатия сфинкс е
поставена перпендикулярно на тази на грифона.
При рязането на златната ламарина с ножица
са направени две последователни движения и е
оставен едва забележим издатък. Той се от-
чупи минути след откриването на нагръдника.
Това не само свидетелства, че украсата не е
носена приживе, но и че е изработена специал-
но за погребението, и то без съмнение в близо
разположена работилница. Като се прибави
фактът, че Панагюрският край е богат на
медни руди, които съдържат злато и сребро,
логично е да се допусне, че и в древността
те са били разработвани и тук някъде може
да се е намирал един от центровете на тра-
кийската художествена металопластика.
Негови продукти са посочените предмети и
техни аналогии, а защо не и Панагюрско-то
съкровище?
Не бих желал да влизам в задочно про-
тивопоставяне с дълбоко уважавания от мене
проф. Венедиков и привържениците на него-
вата теза за изработването на съдовете в
Лампсак222. Тя обаче беше с достатъчно и силни
аргументи оспорена от колегата К. Колев и аз
не изключвам възможността в действителност
съкровището да е дело на местно ателие и
местни майстори.
Ако на предположението за съществуване
на златарски производствен център в района
бъде погледнато благосклонно, ще се напра-
ви и заключението, че неговата продукция е
представена както от шедьоври като скифоса
от Стрелча223, ритона от Поройна224, про-
изведенията на mopeвmukama om Старосел225,
Дуванлии226, Черноземен227, и други паметници, в
т.ч. Панагюрското съкровище, така и от срав-
нително посредствени изделия като материали-
те от Мрамор, сред тях и малко известните
златни украси, нагръдника от Срелча и др. В
него очевидно са могли да работят майстори
с различна квалификация и в услуга на разни
вкусове. За потвърждение на този факт може
да служи амфората ритон, върху стените на
която съжителстват прецизно моделираните
изображения по тялото и дръжките с непретен-
циозната украса на дъното. (снимки 60-61) Ако
ли пък подобно твърдение изглежда пресилено,
трябва да се припомни, че в района - край Баня,
Попинци, Долно Левски, Свобода (б. Ке-пели),
Смилец, Блатница, Старосел, Мътеница, около
8
язовир „Пясъчник” съществуват стотици неп-
роучени могили228. Някои от тях са вече жертва
на иманярска инвазия. Носи се мълвата, че край
Баня е разбита неограбена тракийска гробница
с много предмети от благороден метал, сред
които и златен нагръдник с опростена украса.
Край Старосел се намират посочените вече
храмове и богати гробове. До язовир „Пясъчник”
са открити също важни материали, от които са
спасени куп ценни монети и 7 чудесни бронзови
фибули от ранножеляз-ната епоха229.
Въпросът за кого е било предназначено
съкровището има своя логичен отговор. То е
принадлежало на тракийски владетел, който
по традиция е играл и ролята на духовен и
религиозен наставник на поданиците си230 и е
било изработено за него, вероятно по поръчка.
Попълвано наведнъж или на няколко пъти - това
е страничен въпрос и не противоречи на идеята
за предварителен замисъл на състава и харак-
тера на съдовете. Видно е, че всички групи са
свързани тематично, художествено и формално.
Тезата на Камен Колев за допълнителна раз-
продажба231 според мен е неприемлива. Такива
изключително скъпи предмети едва ли са били
обект на крайпътна търговия, ако погледнем
фактите от днешна гледна точка. Комплектът
е могъл да бъде собственост на мощен царски
двор и ако се допусне преминаването му от
едни ръце в други, то е могло да става само по
силата на принудата.
Съдовете от съкровището не носят следи
от износване. Деформациите са резултат от
престой в земята или на небрежно отношение
по време на откриването. Това показва, че то
не е било за всекидневна употреба. Вероятно
е използвано само при важни и редки церемо-
нии, което още веднъж го свързва с култа.
Характерът на сцените - митични сюжети и
илюстрации на тракийски погребални практики
- подкрепя тази мисъл. Своя роля при такива
церемонии за ограничен кръг от хора е играла
фиалата. Чудодейната сила на жълтия метал да
поглъща топлината и да изстудява течността
е поразявала всеки участник в ритуала. Гъстата
червена течност е придавала мистичен вид на
изобразените по стените й негърски глави и
жълъди. Когато фиалата е била накланяна за
пиене, най-близките до пиещия глави са полу-
чавали плътни червени очертания поради дебе-
лината на пласта от течност. Всеки следващ
ред е бил по-светъл, а крайните задни са били
жълти, с алени очи и устни. Към този ефект
се е добавяла магията на хилядите пурпурни и
жълти оттенъци, подсилени от падащата върху
блестящия жълт метал светлина. Може да си
представим колко потресаващо преживяване
е било съприкосновението с тези великолепни
съдове в полумрака на някоя пещера, храм или
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË

9
Áðîé 31/2009

10

полутъмно преддверие на подмогилна гробница
мавзолей на специално подбрани снопове свет-
лина от малки отвори или при мъждукащите
фитили на грижливо подредени бронзови лампи.
Съкровището е могло да бъде използвано и по
време на пир в чест на чужди гости, които е
трябвало да бъдат поразени от богатството
и силата на домакина232.
Собственик на Панагюрското съкровище би
могъл да е Севт III (320-280 г. пр. Хр.)233, който е
построил единствения изцяло проучен тракийски
град и му е дал името си - Севтополис.
В един по-стар и по-кратък вариант на
това съчинение беше предположено, че царят
е погребан в Стрелчанската гробница мавзолей
или в „някоя от големите могили в района в ра-
диус от трийсетина километра, може би край
съвременните селища Копривщица, Красново,
Старосел, Блатница, Долно Левски или някое
друго”.
Откриването на неограбената гробница
на Севт III (обр. 53) в Голяма Косматка през
2004 г.234, дава възможност за разсъждения в
друга посока. Инвентарът на гробницата е
необикновено богат и кореспондира с данните
за величието на създателя на Севтополис.
Златните предмети - пълен комплект украси
за конска амуниция, апликации към въоръжение,
съд с две дръжки - киликс (обр. 62), венеи, зла-
тотъкан килим - имат тегло почти килограм.
Луксът се допълва от сребърни и бронзови
съдове, въоръжение с високохудожествена ук-
раса, местни вносни керамични и алабастро-
ви съдове. Специално внимание заслужават
някои от материалите, които изглежда ще
се окаже, че имат пряка връзка с Панагюр-
ското съкровище. Сред тях са 4 набузника за
конска сбруя от злато (обр. 63). В средите им
са моделирани човешки глави, които свързвам
със Сабазий и Загрей. Косите са им като на
негърските глави от панагюрската фиала,
лицата са по-грижливо изпълнени, но в общи
линии наподобяват тези от фиалата. Подобни
глави са моделирани по мраморните крила от
врати към кръглата камера (обр. 64, 65). Това
свидетелства за строго спазена традиция,
част от която са и главите от фиалата на
Панагюрското съкровище.
Сред въоръженията са два почти еднакви
бронзови наколенника. На скриващото коляно-
то място те имат глави на богиня - Великата
богиня майка или Атина. Тя носи шлем (обр. 66
67) като този на ритона с форма на женска
глава:
- амазонка (описан тук под № VII). В ос-
новата и на двата шлема има поле, краищата
на което са скрити от косите на богинята.
Врязаната украса е еднаква (обр. 67) - подобна
на „бягаща вълна”
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
- съединени с прави линии по допирателни-
те окръжности. Нещо повече - на двете места
в средата над две волути от „бягащата вълна”
излизат седем листни палмети. Разликата е
единствено в това, че палметата от ритона
е с обърнати навътре листа - тракийски тип,
а при тази от наколенника листата са извити
навън. На челото на шлемовете от наколенника
са представени крилати божества с „опашки”.
От двете страни на шлема, както е това и при
ритона, са изобразени хералдически разположе-
ни грифони с кръвожадни клюнове. Краката са
разположени по един и същи начин. И в двата
случая крилата са разкошни, но тези върху на-
коленници са от врязани линии, докато другите
от ритона - са с пера и коси насечки.
Погребението на Севт III е извършено в
началото на III в. пр. Хр., когато се предполага,
че той е починал, като се приема най-често
дата около 280 г. Вещите от гробницата му се
датират от края на IV или самото начало на
III в. пр. Хр., каквато е и най-често приеманата
датировка на Панагюрското съкровище. Посоче-
ните аналогии дават основание да се допусне,
че някои от съдовете, а значи и целият ком-
плект, са дело на ателие, което е изработило и
златните набузници, и бронзовите наколенници.
Сигурно ще се окаже, че самият Севт III е бил
собственик и на съкровището. Остава засега
без отговор въпросът защо то е скрито така
далеч от столицата и гробницата на царя.
Времето на смъртта на Севт III дава основание
да се предположи, че то е може би дадено като
дар на някои от наследниците на Александър
Македонски - Лизимах (?), или е станало негово
като военен трофей и е скрито в момент на
опасност. Ако ли пък то е свещен дар, което е
много вероятно, може би е заровено край днешно
Панагюрище във връзка с някой от храмовете
в района.
На дamupoвkama на Панагюрското съкрови-
ще тук съзнателно не беше отделено място.
Като се изключи една необосновано късна да-
та235, останалите изследвани са единодушни да
приемат за време на неговата изработка рамки-
те на IV—III в. пр. Хр., или още по-точно края на
IV-началото на III в. Венедиков дори разграничава
няколкото етапа в комплектуването на сервиза
и приблизителното време на изработване на
всеки от тях. Те не са подложени на съмнение
и аз също нямам основания да ги оспорвам.
Панагюрското съкровище - този феномен
на античното изкуство, намерен в сърцето
на Древна Тракия, не само характеризира
своите автори като изключителни тво-
рии, но и документира приобщаването на
тракийското общество и по-специално на
неговата политическа и религиозна върхушка
към поелата пътя на унификация антична
11
Áðîé 31/2009
цивилизация. Произведение с огромно значе-
ние за историята и за световното изкуство,
съкровището легитимира траките като
носители на високохудожествени творчески
и технически традиции, с които те дават
своя принос в историята на материалната
култура и изкуство на балканските народи.
Áåëåæêè
184
Öîí÷åâ, Ä. Àðõåîëîãè÷åñêè ïàìåòíèöè...; Kitov, G. Ein
neuentdecktes thrakisches Furstengras bei Kazanlak
(Sudbulgarien). - Das Altertum, 1994, Vol. 39, p. 287 sqq.
è ïîñ. òàì ëèò.
185
Âåíåäèêîâ, È. Ïàíàãþðñêîòî çëàòíî ñúêðîâèùå..., ñ. 23
è ñë. Ëàìïñàê å áîãàòà ñòàðîãðúöêà êîëîíèÿ, êîÿòî
ïðîäúëæèòåëíî âðåìå ñå÷å ìîíåòè ïî ñîáñòâåíà ìå-
òðè÷íà ñèñòåìà.
186
Êîëåâ, Ê. Íóìèçìàòè÷íè äàííè çà òðàêèéñêîòî Ïàíàãþð-
ñêî ñúêðîâèùå. - Âåêîâå, 1977, êí. 2, ñ. 67 è ñë.
187
Âæ. áåë. 137.
188
Âæ. áåë. 42 ñ ïúëíè çàãëàâèÿ.
189
Kitov, G. La toreutique..., p. 73 sqq. u ïîñ. òàì ëèò.
190
Âæ. áåë 18 è äð.
191
Âæ. áåë. 25.
192
Kumoâ, Ã. Òðàêèéñêè ñèìâîëè÷íè ñåêè-ðè..., ñ. 14 è ïîñ. òàì
ëèò. Òàçè áðàäâà áåøå èçâåñòíà êàòî „îò íåèçâåñòíî
ìÿñòî·.
193
Âæ. áåë 19 è 11.
194
Kitov, G. La toreutique..., p. 72 sqq. u ïîñ. òàì ëèò.
195
Òðàêèéñêîòî ñúêðîâèùå îò Ðîãîçåí. Ñ, 1988, ¹ 96, 158
è äð.
196
Kitov, G. Ein neuentdecktes thrakisches..., p. 290 sqq, abb.
4.
197
Âæ. áåë. 31.
198
Xepogom. Èñòîðèÿ VII, 125-126; Àðèñòîòåë (ïî: Êàöàðîâ,
Ã., Ã. Äå÷åâ. Èçâîðè çà ñòàðàòà èñòîðèÿ è ãåîãðàôèÿ íà
Òðàêèÿ è Ìàêåäîíèÿ. Ñ, 1949, ñ. 122) è äð.
199
Íèíîâ, Ë. Îñòàíêè îò ëúâ ïî áúëãàðñêèòå çåìè. - Àðõåî-
ëîãèÿ, 1989, 2, ñ. 55 è ñë.; âæ. áåë. 23, 24 òóê.
200
Êèòîâ, Ã. Àëåêñàíäðîâñêàòà ãðîáíèöà. - Àíàëè, 2002, 1,
55 è ñë.
201
Êèòî6, Ã. Íîâè íàáëþäåíèÿ â Àëåêñàíäðîâñêàòà ãðîáíèöà.
- Àðõåîëîãèÿ, 2004, 1-2, 46 è ñë.
202
Âæ. áåë. 102.
203
Âåíåäèêîâ, È., Ãåðàñèìîâ, Ò. Òðàêèéñêîòî èçêóñòâî. Îáð.
210 è ñë. Ãëàâèòå ñà ñåäåì, ðàçïîëîæåíè ñà ïîä êóêèòå
çà çàõâàùàíå êúì ôèáóëèòå. Èçïúëíåíè ñà ïî åäíà ìà-
òðèöà, èìàò ñòðîãî è ñõåìàòè÷íî èçðàæåíèå.
204
Êèòîâ, Ã Íîâîïîñòúïèëà àïëèêàöèÿ..., ñ. 30 è èëþñòð. íà
ñ. 31. Ãëàâèòå ñà ñúùî òàêà ñòðîãè, ðàçïîëîæåíè ñà
â äâà ðåäà ïî îñåì è ñà çàîáèêîëåíè îò ðàñòèòåëíè
îðíàìåíòè.
205
Êèòîâ, Ã Ñêèôîñúò..., ñ. 28 è ñë. è ïðèëîæåíèòå òàì èëþñ-
òðàöèè. ×îâåøêèòå ãëàâè - íà áîãèíÿ, íà áðîé 15
(!) - íå÷åòíî ÷èñëî, ñà îòíîâî ñòðîãè è ñóðîâè. Òå ñà çàî-
áèêîëåíè îò ãëàâè íà ëúâîâå, ãëåäàíè îòãîðå (øåñò íà
áðîé), õåðàëäè÷åñêè ðàçïîëîæåíè ãëàâè íà îâíè (øåñò
äâîéêè) è ðàñòèòåëíè îðíàìåíòè - ïðàâè è îáðàòíè
(òðàêèéñêè òèï) ñåäåì-, ïåò- è ÷åòèðèëèñòíè (!) ïàë-
ìåòè. Æåíñêèòå ãëàâè ñà ïî÷òè åäíàêâè ñ òåçè âúðõó
12
ñòåíèòå íà ñðåáúðíèÿ ðèòîí îò Ïîðîéíà â Ðóìúíèÿ
(Berciu, D. Contribution..., p. 169 sqq.), êîåòî ïîòâúðæ-
äàâà èçêàçàíèòå ïðåäïîëîæåíèÿ çà þæíîòðàêèéñ-êèÿ
ìó ïðîèçõîä (Ìàðàçîâ, È. Èçîáðàçÿâàíåòî íà ÷îâåêà â
ïàìåòíèöèòå íà òðàêèéñêàòà òîðåâòèêà îò V-VI â.
ïð. í. å. Àâòîðåôåðàò. Ñ, 1976, ñ. 17 è ñë.). Ñêèôîñúò ñå
äàòèðà âúâ âòîðàòà ÷åòâúðò íà IV â. ïð. Õð., êúì êîåòî
âðåìå òðÿáâà äà ñå îòíåñå è ðèòîíúò îò Ïîðîéíà.
206
The Rogosen Treasure... ¹ 42, 99, 100, 103 è äð.
207
Íåïóáëèêóâàíè, ïàçÿò ñå â Íàöèîíàëíèÿ àðõåîëîãè÷åñêè
ìóçåé ïðè ÁÀÍ ïîä ¹ À 8231.
208
Ãðîáíà íàõîäêà îò Øóìåíñêî, Ñåâåðîèçòî÷íà Áúëãàðèÿ
(Òà÷åâà-Õèòîâà, Ì. Èíâåíòàð, ðèòóàë è äàòèðîâêà íà
ïîãðåáåíèåòî îò ìîãèëíàòà ãðîáíèöà. - Àðõåîëîãèÿ,
1971, 3, ñ. 47 è ñë.)
209
Âåíåäèêîâ, È. Ñúêðîâèùåòî îò Âðàöà. Ñ, 1975, ñ. 20 è
ñë.
210
Âåíåäèêîâ, È. Ñúêðîâèùåòî îò Ëåòíèöà..., èë. 9, 13, 15.
Âúðõó íÿêîëêî äðóãè àïëèêàöèè ñà ïðåäñòàâåíè ïî ñúùèÿ
íà÷èí - â ñâîáîäíèòå ïîëåòà - ãëàâè èëè öåëè ôèãóðè
íà æèâîòíè.
211
Êèòîâ, Ã. Ñâåùåíè äàðîâå..., ñ. 42 è ñë. è ïîñî÷åíèòå òàì
äðóãè àíàëîãèè.
212
0m ðàéîíà íà ìåñòíîñòòà Ìðàìîð êðàé Ïàíàãþðèùå
ïðîèçõîæäàò è íÿêîëêî êâàäðàòíè ñðåáúðíè ïëàñòèíêè
ñ ðåëåôíè èçîáðàæåíèÿ íà ÷îâåøêè ãëàâè, òúëêóâàíè
êàòî Àïîëîí - Âåíå-äèêîâ, È., Ãåðàñèìîâ, Ò. Òðàêèéñêîòî
èçêóñòâî..., ñ 386.
213
Ãîðáàíîâ, Ï. Ðèòóàëèçèðàíèòå àìôîðè..., 51.
214
Ïàê òàì, 53.
215
Òðàêèéñêîòî ñúêðîâèùå îò Ðîãîçåí. Ñ, 1988, 51 è ñë.
216
Êèòîâ, Ã. Ñêèôîñúò..., 27 è ñë.
217
Êèòîâ, Ã. Ñâåùåíè äàðîâå..., 40 è ñë. ñ ïîñî÷åíè àíàëîãèè
è ëèòåðàòóðà.
218
ôèëîâ, Á. Ïàìåòíèöè..., 15 è ñë.
219
Êèòîâ, Ã. Òðàêèéñêèòå ìîãèëè..., 14 è ñë., îáð. 17.
220
Âåíåäèêîâ, È., Ò Ãåðàñèìîâ. Òðàêèéñêîòî èçêóñòâî..., ¹
250 ñ ïîñ. ëèò.
221
Godard, À. Le Tresor de Ziwye. - Harlem, 1950, 1 è ñë.
222
Âåíåäèêîâ, È., Ò. Ãåðàñèìîâ. Òðàêèéñêîòî èçêóñòâî..., 85
è ñë. è ïîñ. òàì ëèò.
223
Êèòîâ, Ã. Ñêèôîñúò...
224
Bercui, D. Contribution à l`etude de l`art Thraco-gete. - Âèñ.,
1974, 169 è ñë. Àðãóìåíòè çà ïðîèçõîäà íà ðèòîíà îò
ðàéîíà ìåæäó Ñòðåë÷à è Ïàíàãþðèùå ó: Êèòîâ, Ã. Ñêè-
ôîñúò..., 28.
225
Kitov, G. Starosel..., 12 è ñë.
226
ôèëîâ, Á. Íàäãðîáíèòå ìîãèëè...
227
Êèñüîâ, Ê. Òðàêèÿ...
228
Öîí÷åâ, Ä. Àðõåîëîãè÷åñêè ïàìåòíèöè..., passim.
229
Ïî ñâåäåíèÿ íà ëèöà, êîèòî ïîæåëàõà ïúðâîíà÷àëíà
àíîíèìíîñò. Âúïðåêè òîâà íàìåðåíèòå è çàïàçåíè â
Áúëãàðèÿ ìàòåðèàëè ñà ïðåäîñòàâåíè çà
ïóáëèêóâàíå íà ñúòðóäíèöè îò ñåêöèÿ „Òðàêèéñêà àðõåîëî-
ãèÿ· â ÀÈÌ ïðè ÁÀÍ è ùå áúäàò ïðåäñòàâåíè íàé-âå-
ðîÿòíî íà ñòðàíèöèòå íà ñïèñàíèå „Àíàëè·.
230
ôîë, À. Ïîëèòè÷åñêà èñòîðèÿ..., ñ. 65.
231
Êîëåâ, Ê. Íóìèçìàòè÷íè äàííè..., ñ. 67 è ñë.
232
Ñòàðîãúðöêèÿò ïèñàòåë è ïîëèòèê Êñåíîôîíò (430-355)
â ñú÷èíåíèåòî ñè „Àíàáàçèñ· îïèñâà ìåæäó äðóãîòî ïèð
ïðè òðàêèéñêèÿ âëàäåòåë Ñåâò II (êðàÿ íà V-íà÷àëîòî
íà IV â. ïð. Õð.). ×óæäåíöèòå áèëè ïðåäìåò íà îñîáåíî
 ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
âíèìàíèå è íà òÿõ áèëî ïðåäëîæåíî îñâåí ìíîãî êúñîâå äàðîâå.· À Ñåâò ñòàíàë, èçïèë çàåäíî ñ íåãî (Êñåíî-
ìåñî è äðóãè ÿñòèÿ è âèíî â „ðîãîâå· (ðèòîíè). Ïðè òîâà, ôîíò) âèíîòî è èçëÿë âúðõó ñåáå ñè îñòàíàëèòå êàïêè
êîãàòî ïèðøåñòâîòî äîñòèãíàëî âúðõà ñè, Êñåíîôîíò âèíî îò ðîãà (ðèòîíà). Î÷åâèäíî äâàìàòà ñà ïèëè îò
âäèãíàë òîñò. Ñàìèÿò òîé å íàïèñàë: „Àç ïúê, Ñåâòå, åäèí è ñúùè ñúä, íàé-âåðîÿòíî ñ äâà îòâîðà, êàêúâòî
òè ïîäíàñÿì â äàð ñåáå ñè è òåçè ñâîè äðóãàðè, çà äà å àìôîðàòà ðèòîí îò Ïàíàãþðñêîòî ñúêðîâèùå. Òîâà
òè áúäàò âåðíè ïðèÿòåëè. Âñè÷êè òå ìèëåÿò êàòî ñâåäåíèå ïîòâúðæäàâà îáè÷àÿ, çàñâèäåòåëñòâàí çà
ìåíå, à áèõà èñêàëè, äîðè ïîâå÷å îò ìåíå, äà òè áúäàò ñêèòèòå, à õàðàêòåðåí, áåç ñúìíåíèå, è çà òðàêèòå,
âåðíè. È ñåãà òå ñà òóê íå çà äà òè èñêàò íåùî, à çà íà ïîáðàòèìÿâàíå ÷ðåç ïèåíå îò åäèí è ñúùè îáù
äà ñå æåðòâàò çà òåáå è íà äðàãî ñúðöå äà ïîíàñÿò ñúä (Xenfont. Anabasis. VII, 3).
233
òðóäíîñòè è îïàñíîñòè. Àêî áîãîâåòå ïîæåëàÿò, ñ Òà÷åâà, Ì. Ñåâò III, Ñåâòîïîëèñ è Êà-áèëå ñïîðåä åïèã-
òÿõíà ïîìîù ùå ñè âúðíåø áàùèíèòå çåìè, ïúê è ùå ðàôñêè è íóìèçìàòè÷-íè äàííè. Ñ, 2000.
234
äîáèåø è äðóãè è ùå ñïå÷åëèø ìíîãî êîíå, ìíîãî ìúæå Kitov, G. The Newly Discovered Tomb...
235
è ìíîãî õóáàâè æåíè, áåç äà èìà íåîáõîäèìîñò òè äà ãè Hoffmann. The date of the Panagurichte Treasure. - RN, 65,
çàãðàáâàø, àìè òå ùå èäâàò ñàìè è ùå òè ïîäíàñÿò 1958, p. 121 sqq.

13
Áðîé 31/2009

ÈÑÒÎÐÈß ÍÀ ÄÐÅÂÍÈÒÅ ÒÐÀÊÈ

ОТ НОВОКАМЕННИЯ ПЕРИОД ДО ЦАРЯ БОРИСА
(Начало 8000 години преди Христа)

З АЧ АТ К И И РАС Т Е Ж Н А А Р И Й С К АТА Ц И В И Л И З А Ц И Я

Том I

Í. ÉÎÍÊÎÂ - ÂËÀÄÈÊÈÍ - 1911 г.

Преди известно време разглеждайки из биб- броя на Ави-Тохол. При това, ще се опитаме да
лиотеката на Г-н Иван Станчов, потомствен запазим и стила на чистия, лишен от чуждици,
дипломат, градинар и гражданин на света, по- български език от началото на XX ти век.
паднах на тази книга, подарена от автора на От редакцията
неговия дядо. Във всеки един от горните редове
(заглавните)се съдържа атомен заряд от алтер-
нативност на възприетото от клишираната
ни история „познание” относно древната ни
история. Съгласно това „познание” траките са
пришълци на Балканите (дошли тук вероятно
около 3000 г. пр. Хр., били номади, неорганизи-
рани, нецивилизовани, безписмени, избивали се
постоянно едни други и т. н. Около IV-V век сл.
Хр., както били „най-многобройния народ на све-
та”, така внезапно „изчезнали”, без да оставят
следа в “славянския облик” на днешните българи.
Като се връщаме на горното заглавие виждаме
следното – история на древните траки така и
не е написана, тяхна връзка с новокаменната
епоха не е правена, никой не е аргументирал
почти нищо за период преди 10000 г. по нашите
земи, камо ли да е съзрял в миналото на траките
„зачатки и растеж на арийската цивилизация”.
Тук, за да бъдем политически коректни, колкото
и неприемливо за истинските демократи да е
това, заменяме арийска с европейска и се оказ-
ва, че в 1911г. един българин не само го е съзрял,
но го е и аргументирал. Мислех си, в първия мо-
мент, да направя някакви извадки от този труд,
но осъзнах какво уважение и респект трябва да
дължим на паметта на хора като Г-н Н. Йонков
– Владикин за свободата и гордостта на тях-
ното мислене, затова написах тези редове, с
които започваме нередактираното преиздаване
на неговото изследване и възстановяване на
истинското познание, както го е представил
той. Това се надяваме да осъществим в няколко

14

ÏÐÅÄÃÎÂÎÐ
Изтеклия XIX век е един от най-плодови-
тите, каквито е видяла някога историята. Той
се гордее не само с господството на парата,
електричеството, машинната индустрия, огро-
мният полет на естествените науки и победо-
носната борба на народите за конституционни
свободи, но се гордее и с исполинския замах на
историческата литература. Народите на кла-
сическата древност и техните цивилизации ни
бяха познати само по дребнавите и баснословни
описания на гръцките автори, обаче прочитане-
то на египетските йероглифи и асиро – вави-
лонската клинописна азбука даде стремителен
подтик към археологически разкопки на стари
столици и селища, вследствие на което пред
нас се откриха нови народи, нови империи и
цивилизации, които ни слисват със своя бурен
живот и катастрофални падения.
Между това, едно престъпление е извър-
шено над един от най – великите народи на
древността, на който Европа и Индия дължат
населението си, цивилизацията си, дори и ези-
кът който говорят, като е стъпкана историята
му, славата му, творческият му гений, и целият
е захвърлен в бездните на мрака. Тоз народ е
творецът и стълбът на арийството и гробът
на предците му още стои заличен, буренясал.
Туй е Тракийският народ, „най – многочисления
след индийците”, както се изразява бащата
на историята. С тази книга ние искаме да го
възкресим и накараме да разкаже сам подвизи-
те си. Той е свидетел на раждането на Египет
и Халдея, той им е помагал да проходят, да
растат, да се цивилизоват. Той даде религия и
църковен език на Персия, на Тюркестан и Индия,
той основа Рим и създаде величието му, той
научи финикийците да подражават индустрията
îáð. 1
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
му, той покори всички познати тогава страни
с разселването си и асимилацията, и най-по-
сле, той обедини цивилизациите, тури на първо
място братството на народите и храмът на
науките.
И той няма история !
Ето – ние му я даваме.
Автора
ÈÑÒÎÐÈ×ÅÑÊÈÒÅ ÎÑÍÎÂÈ
Старите цивилизовани народи започнали ис-
торията от началото на света, който изскочил
из хаоса. След узаконяване на християнството,
историците започваха от Адам и Ева. От
преди сто години, когато Анкетил Дюпперон
откри иранската Зенд – Авеста, историците
започват с разселването на бялата раса от
Индия по цяла Европа, като в съзвучие с това,
антропологията прогласи планините на Кавказ
за рождено място на бялото племе.
Намерена ли е истината след тия толкова
преломи? Не! Защото растящото количество
на доказателствата постоянно повдига нови
съмнения. Сравнителното езикознание ни убеж-
дава по един положителен начин, че езиците от
Петоречието на Индия до бреговете на Атлан-
тическия океан са деца на един пра - език - май-
ка, и следователно, народите които го говорят
са били един народ. Същото ние доказваме не
по пътищата на езикознанието, а по ония на
историята, която така ни разкрива люлката на
бялото племе и месторождението на езика му.
Прочее, езикознанието, изпреварило историята
и застанало пред един непроницаем мрак, тоз
път следва да и отстъпи първенството и да
следва стъпките и, по който начин ще може да
стъпи здраво на краката си и ще застане под
едно безоблачно небе.
Ако ние идваме до един нов прелом, мислим
последен, то това се дължи на две главни об-
стоятелства, които по преди не са съществу-
вали. Седмогодишните разкопки на Троя, водени
от Шлимана, ни дадоха възможност да открием
началото на цивилизацията и нейният посте-
пенен растеж във височина и във вълнообразно
разширение. Но ученият свят се питаше, какъв
език са говорили тия първи цивилизатори, които
толкова късно и тъй великолепно е прославил
певеца на Троя? Тоя народ ни е оставил сво-
ята азбука и своите надписи, които учените
суетно се трудеха да дешифрират. Тая чест
се падна нам. И сега, когато знаем езика на
Троянците, началото на цивилизацията им и
нейния растеж, ние свободно можем да говорим
за месторождението на бялата раса и началото
на езиците й.
15
Áðîé 31/2009
îáð. 2 “Ðîëå /íà/ Òàìèìà-Ñàä”
Нека се спрем на най – интересния па-
метник, който повечето е занимавал някога
учените, защото в един от трите му надписи
ясно се чете името Мида и поради това той
се именува „паметник на цар Мида”.
Въпреки всичките досегашни тълкувания1,
тоя паметник не принадлежи на Мида и го пред-
шества с няколко столетия (обр. 1).
Той е богоугодно дело на тракийския импера-
тор Роле, който го въздигнал в чест на морското
божество Темнав, защото му подарило победа
пълна и славна по море срещу островитяните
и крайморците, именувани Синти, подвластни
на троянското царство.
Ние мислим, и другояче не може да бъде, – че
много векове преди появлението на финикий-
ската азбука, преди падането на Троя, възпяно
от Омира, паметника е бил издигнат само с
шарките от страните и отгоре, както и изви-
лините на лицето му, които погрешно се мислят
за украшения, защото в същност са надпис с
троянски стари писмена, и много по-после е
дошъл цар Мида, вследствие на една победа или
наследено владичество над троянските царе,
поставил своя надпис отгоре, на ляво, с помо-
щта на една нова азбука, а от дясно е изваял
нов надпис, който обяснява онзи със старинните
троянски писмена. По всяка вероятност, цар
Мида се е считал потомец на императора Роле,
който не се титулира император на троянските
царе, следователно не е бил и техен повелител,
докато Мида е господствал над тях. По този
начин паметника говори, че династията на Роле,
при самия неин родоначалник, отнела Синтите
от империята на Троя, а впоследствие, при Мида
или по-рано, станала владетелка и на самата
Троя и на троадските царе. Тоя паметник е
бил един от най-славните, най-почитаните,
îáð. 3 Áîãàñ Òåìåâ, àêåì àìîòà âîæ Ðîëè, ãàâàíòàåè, âîæ Ñèíòè Åäàå.
îáð. 4 “Àòåñ Àðêè Äåâúñ, àêåì àìîòà âîæ Ìèäà, Ãàâàíòàåè Àíàêòåè Åäàåñ”.
16
най-горделивите, защото
е напомнял на цял ред по-
коления неуморната и с по-
стоянство водена вековна
борба на народ и династия,
увенчана най-после с пълна
победа. Ние и тук виждаме
историческия закон, според
който най-напред на Троя са били отнети по-
степенно владенията и най-после е загинала и
самата тя.
Надписите, по ред, според датата на по-
ставянето и според събитията, имат следния
смисъл:
1. Надписа на императора Роле със старинна
троянска азбука (обр.2) означаващ:
“Роле /на/ Тамима-Сад” 2
2. От дясната страна на паметника, с една
друга азбука, за произхода на която не може
още нищо положително да се каже, цар Мида е
приложил следния надпис: (обр. 3)
“Богас Темев, акем амота вож Роли, га-
вантаеи, вож Синти Едае”
Тоя надпис дословно има следния превод:
„На Бога Темнав (посвещава това) страш-
ния и безсмъртен Вож Рол, император и цар
на идайските Синти”3.
3. От лява страна, отгоре на покрива, Мида
е поставил свой собствен надпис, който гласи
както следва (обр. 4.):
“Атес Арки Девъс, акем амота вож Мида,
Гавантаеи Анактеи Едаес”.
В буквален превод тоя надпис гласи:
“На Ати и на Арки – Деви (посвещава
това) страшния и безсмъртен вож Мида,
император на идайските царе”4
Безспорно, езикът на тези надписи е бил
онзи, който е минавал тогава за държавен
и религиозен език на старите Траки. Като е
така, ние знаем, че той е езикът, на когото са
написани индийските Веди и иранската Зенд
– Авеста. Разликата е диалектическа, следо-
вателно, незначителна. Както най – старата
от Ведите, именно Риг – Веда, така Зенд –
Авеста и надписите, които ни занимават, са

от едни твърде напреднали времена, тъй щото
ние нямаме преки паметници за пра – езика на
Траките, обаче по корените, запазени у колонис-
тите, можем да дойдем до възстановлението
на един относителен пра – език, да открием
народа, който би минавал за баща на народите
от бялото племе.
Земите на Траките са отечеството на зен-
до – санскрита и колкото по – рано са излизали
заселниците и по – далеко се населявали, тол-
коз диалектически езикът им стои по- далеко
от тракийския, тоже не стоял на едно място
и постоянно се изменявал. На езиковедението
предстои да установи тия отклонения, станали
по силата на отдалечаването и самостоятел-
ното развитие. По – новите разселничества
и завоевания на Траките, които носели вече
верски свети писания, повсеместната рудар-
ска треска и колонистите и, направили нови
езически наслоения и се опитали да възвърнат
езиците – деца към пра – езикът майка. Това
ни сочи факта, цитиран и от Макс Мюлера, че
от индииското Петоречие до бреговете на
Атлантическия океан народите имат една дума
за цифрата десет.
“Тия различни езици – санскрит, зенд, гръцки,
латински, немски, келтски, славянски, - казва Mi-
chel Breal, френски академик, са тъй близо един
Áèáëèîãðàôèÿ
1. Òîç ïàìåòíèê, êàçâà Victor Duruy â Histoire des Grecs (I,
ñòð.664) áèäå îòêðèò îò ïîëêîâíèê Leake è èìåòî íà
Ìèäà (ÿñíî) ñå ÷åòå â íàäïèñà, êîéòî èìà 13 ìåòðà è
80 ñ. ì. äúëæèíà. Èçãëåæäà, ÷å òîçè íàäïèñ èìà ñëåäíèÿ
ñìèñúë; < Un tel a consacre a Midas, roi… > ( Íÿêîé ñè
ïîñâåùàâà íà Ìèäà öàð ...) · Íèå íå çíàåì, êîé å òîçè
Ìèäà, îáà÷å ïàìåòíèêà å òâúðäå èíòåðåñåí . Ëèöåòî,
âúðõó êîåòî ñòîè ( èçäúëáàíà ) åäíà ïëèòêà äóïêà (
ïîäîáíà íà âðàòà ), å óêðàñåíî ñ èçâèëèíè ( teandres
), ðàçïîëîæåíè â åäèí âèä ðàìêà, êîÿòî ñå îáðàçóâà
îò èçäúëáàíè â ñêàëàòà ðîìáè÷åñêè ôèãóðè è êîðîíè-
ðàíà îòãîðå ñ åäèí ôðîíòîí, íà âúðõà íà êîéòî ñòîè
åäíà êðúãëà èçâèëèíà âúâ âèä íà ñïèðàëà. Âñè÷êèòå
òèÿ óêðàøåíèÿ ñà ÷èñòî ãåîìåòðè÷åñêè ( sic! ), ÷èåòî
ñòàðèííî èçêóñòâî íè äàâà ìíîãî íîâè åëåìåíòè·.
„Òèÿ ( ôðèãèéñêè ) ïàìåòíèöè ñà îò åäíè íåèçâåñòíè
âðåìåíà, îáà÷å ìíîãî ïî ñòàðè îò åëèíñêèòå è ðèìñêè-
òå : âñåöÿëî òóçåìíèÿ èì õàðàêòåð íè ðàçêðèâà åäèí
àðõèòåêòóðåí ñòèë íà äðåâíèòå Ôðèãè. Íèùî â òÿõ
íå ïîêàçâà êàêâîòî è äà å èííîçåìíî çàèìñòâóâàíå ;
ôðèãèéñêîòî èçêóñòâî â òÿõñå ïîêàçâà ìíîãî îòäà-
ëå÷åíî îò ïðèíöèïèòå íà ãðúöêîòî, à òàêà ñúùî è îò
ñòàðèÿ ïåðñèéñêè ñòèë, äàæå è îò êóðèîçíèÿ îðèãèíàëåí
ñòèë íà Ëèêèòå. Ñúùî è åçèêà íà íàäïèñèòå å ÷èñòî
ôðèãèéñêè, êîéòî ñè îñòàâà çàêëþ÷åí â ïðåäåëèòå íà
ñòàðèòå ãðàíèöè, êúäåòî öàðóâàëà äèíàñòèÿòà íà
Ìèäà. Â öÿëàòà øèðèíà íà òàÿ ñòðàíà ñå íàìèðàò ìíî-
ãî ìàëêî îñòàíêè îò ðèìñêèòå âðåìåíà, à ñå íàìèðàò
è ñè îñòàâàò ñòàðèòå äîñòîïî÷òåíè îñòàíêè íà òó-
çåìöèòå. Âèæäà ñå, ÷å ïîñëåäîâàùèòå çàâîåâàòåëè íà
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
до друг, отношенията им са толкоз многобройни
и очебиющи, щото неволно се явява стремлени-
ето да се възстанови езикът – майка, от който
са излезли. Дали един народ, след като се раз-
селил, е напълнил Европа и западна Азия? Дали
това са последователни изселници, излезли от
едно и също огнище? Или пък не може ли да се
мисли за една постепенна пропаганда между на-
родите от различно произхождение, които, като
постепенно напуснали своите (бедни) езици,
възприели един по-усъвършенствуван език?”
На тия запитвания нашата теория дава
пълни отговори. В едни отдалечени времена
Траките се разселили по съседните си близки
и далечни страни, гдето отнесли и езикът си,
обаче на южноевропейското черно племе те на-
ложили езикът си, като собствените му идиоми
малко по малко съвършено изчезнали. Същото
станало и с някои дребни западноазиатски пле-
мена. Горните надписи добиват ценност, само
когато се подкрепят от ходът на тракийската
история, която се явява откровение за езикозна-
нието. Изменението на езиците, със запазване
корените и граматическите форми, е закон на
развитието. Риг – Веда стои по езикът си тъй
– далеко от останалите индийски Веди, както
стои латинския език спрямо италианския или
новобългарски спрямо старобългарски, обаче
корените са все едни.
òàçè ñòðàíà ñà ïðåíåáðåãíàëè òàç óñàìîòåíà äîëèíà,
ãäåòî, ïî – êúñíî, õðèñòèÿíñêèòå ñåìåéñòâà äîéäîõà
äà äèðÿò óáåæèùå îò åçè÷åñêèòå ãîíåíèÿ. Õàðàêòåðà
íà íàäïèñèòå, êîèòî ñå íàìèðàò òóê èìà ãîëÿìà ïðè-
ëèêà ñ åëèíñêèòå áóêâè îò íàé – äðåâíèòå âðåìåíà, è
îñîáåííî ñ áóêâèòå íà áóñòðîôåäîíñêèòå ïàìåòíèöè
íà Sigee. Òàçè àçáóêà áåøå âå÷å íàïóñíàòà îò Åëèíèòå
ïðåç 6òè âåê ïðåäè Õðèñòà è ïîâå÷å; åçèêúò, îò êîéòî
íè îñòàâàò ìàëêî îòëîìêè, å áèë ïî âñÿêà âåðîÿòíîñò,
òîçè êîãîòî ñà ãîâîðèëè ôðèãèòå ïðåäè íàøåñòâèåòî
íà Ïåðñèòå â öàðñòâîòî íà Ìèäà. Áåëåæè ñå, ìåæäó
òîâà, â òîçè åçèê åäíà ãðúöêà îñíîâà, êîÿòî êàòî ÷å
èçÿñíÿâà åäíî îáùî ïðîèçõîæäåíèå íà äâàòà íàðîäà; íî
íåèçÿñíåíèòå äóìè, à òå ñà íàé ìíîãîòî, ïðèíàäëåæàò
íà åäèí íåïîçíàò åçèê”. – (L. Taxier: Description de l·Asie
Mineure. I. ñòð. 154).
2. Õåðîäîò (IV, 59) êàçâà, ÷å Ñêèòèòå â þæíà Ðóñèÿ íà-
ðè÷àëè Ïîñåéäîíà (Íåïòóíà ) Òàìèìà – ñàä, è ñ÷èòà
òîâà áîæåñòâî çà ñêèòñêî. Íèå ùå âèäèì, ÷å Ñêèòèòå
è Òðàêèòå ñà åäíî ïëåìå, à Òàìèìà – ñàä å òðàêèéñêî
èìå, òúé êàòî å åäíàêâî ñ Ìàäî – ñàä, ìèíèñòúð íà öàð
Ñåâòà, Ñàìî – ñàä, òðàêèéñêè ãðàä â ñåâåðîèçòî÷íèòå
ïîëè íà Òàâîðñêèòå ïëàíèíè.
3. Äèîí Êàñèé ñïîìåíâà åäèí òðàêèéñêè öàð îêîëî Ñâè-
ùîâ ïîä èìåòî Ðîëè, êîéòî ñå áèë ïðîòèâ Ìàðê Êðàñ.
 Ãàáðîâî è ñåãà ñúùåñòâóâà ñòàðîòî ôàìèëíî èìå
Ðîëåâè; åäèí îò òàÿ ôàìèëèÿ, ñúäåáåí ñëåäîâàòåë,
ñðåùíàõ è ðàçïèòàõ íåîòäàâíà. Òîé îáÿñíè, ÷å íÿêîãà
ñåìåéñòâîòî èì äîøëî îò ñåëàòà, èìåòî ìó, êàòî
17
Áðîé 31/2009
ïðåêîðíî, áèëî ñòàðî, îò íåçàïîìíåíè âðåìåíà, è ñìè-
ñúëúò ìó íå çíàåëè, îáà÷å ïîëîæèòåëíî òâúðäè, ÷å òî
íå ïðîèçëèçà îò ìîäåðíàòà ôðåíñêà äóìà ðîëÿ. Òàêà
ùîòî èìåòî Ðîëå å ñòàðî – òðàêèéñêî. Ñèíòè å òîæå
òðàêèéñêà äóìà è îçíà÷àâà ìîðñêè æèòåëè, æèâåëè îêîëî
óñòèåòî íà Ñòðóìà è Íåñòà è íà îñòðîâ Ëåìíî.
4. Æîðæ Ïåðî, ôðåíñêè àêàäåìèê, ÷åòå, ðàçáèðà ñå, ñúâñåì
ïîãðåøíî, òàêà: Ates arkiae Fais akenanola Fos midai la
Faltaei Fanaktei edaes. È åòî çàùî íèùî íå ñå ðàçáèðà.
Òúëêîâàíèåòî íà âñè÷êè äóìè è èìåíà â òèÿ íàäïèñè
ïðàâèì ïðè îïèñàíèå íà öàðóâàíåòî íà Ìèäà è ïðè
ðàçãëåæäàíåòî òðàêèéñêàòà ðåëèãèÿ. Òóê ùå êàæåì,
çà ÿñíîñò, ÷å Àðêè-äåâè ñà íèìôèòå, ïðèâúðçàíè êúì
18
ñëúíöåòî (çàðèòå ìó), òèòóëèðàíè îò ñòàðèòå åëèíè
ñúñ ñåìèòñêàòà äóìà Åëèàäè, îò Åëèî – ñëúíöå. Äóìàòà
àðêè, èàðêî, ÿðêî, îçíà÷àâà â ñàìñêðèòà, ïî öúðêîâíî è ïî
ðóñêè – ñâåòëî. Àòè, âåäè÷åñêîòî – Àäèòè, å ñëúíöåòî.
Òèòëàòà Àíàêòåé â íàäïèñà ñå ÷åòå „ â’Àíàêòåé· ïîðàäè
åäíî íàðå÷èå. Ãîñïîäàðèòå íà êíÿæåñòâàòà â Òðîàäà,
ðàçïîëîæåíè â ïîëèòå íà ïëàíèíàòà Èäà, ñå òèòóëèðàëè
„èäàéñêè öàðå· â ÷åñò íà ñâåùåíàòà ïëàíèíà.  ïàðèæ-
êèÿ ìóçåé Ãèìå èìà ãðóïà îò ñòàòóè îò ñëîíîâà êîñò,
ñâåòèíÿ, äîíåñåíà îò Èíäèÿ : Àòè, ñëúíöåòî ñå ÿâÿâà
íà êîëåñíèöàòà ñè è Àðêèíèòå (Àðêè-äåâè) ñ ìóçèêàëíè
èíñòðóìåíòè îò ñòðàíèòå ìó ñòîÿò, ñâèðÿò è ïåÿò.
Çà òîâà àðêèíè îçíà÷àâà è ïåâèöè, à â ãðúöêèÿ åçèê
îñòàíàëà òàçè äóìà ñúñ ñìèñúë íà ïîìîùíèöè.

ÑËÀÂßÍÑÊÈßÒ ÌÈÒ ÎÒ ÄÅÌÎÃÐÀÔÑÊÀ
ÃËÅÄÍÀ ÒÎ×ÊÀ
ÄÈÌÈÒÚÐ ÈË. ÄÈÌÈÒÐÎÂ
В официозната ни историческа наука и до
сега битува тезата свързана с така наре-
ченото „заливане на Балканския полуостров от
славянското море” което се твърди, че е ста-
нало през VI и VII век сл. Хр. Още в кн. 6 на сп.
„Ави-тохол” дадохме някои различни от горната
теза демографски факти и статистики, но за да
се даде вярна перспективата при оценката на
това твърдение и за да се определи неговата
действителна историческа и културна стой-
ност, е необходим един по-подробен анализ на
тези факти. Тук предлагаме един опит в тази
насока.
ÔÀÊÒÈ, ÒÅÎÐÈÈ È ÏÐÅÄÏÎËÎÆÅÍÈß
Най-обобщена характеристика на Европа в
демографско отношение през интересуващия ни
период предлага Дж. Ръсел (Russell, стр.88):
„Периодът от 543 до 950 г. вероятно бележи
най-ниското ниво на европейското население от
създаването на Римската империя. Той включва
първата голяма чумна епидемия, най-страшната
епидемия, която дотогава е засягала терито-
рията, която изследваме.”
Именно през този катастрофален за цялото
европейско население период родителите на
панславизма поставят тяхната основна догма,
а именно следната етнокултурна и демограф-
ска трансформация - започналото в средата
на VI век заселване на големи маси славяни на
Балканския полуостров довежда до неговото
пославянчване -асимилирани били както заваре-
ното романизирано население, така и нахлулите
през този период други народи, в това число
българите (прабългарите), от които към X век
било останало вече само името.
На базата на тази теория се изгради не
само представата за развитието на българс-
ката история, но и на българската култура -
например приемането на християнството през
IX век се представи като крайна фаза на тази
„асимилация», като „обединителен фактор» ,за
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
осъществяването на който е бил необходим и
един език - естествено наречен „славянски” или
в най-добрия случай „славянобългарски”. Тази
популярна версия се подвизава в научната лите-
ратура със статута на общоприет факт и въ-
преки това при всеки опит тя да се провери от
гледна точка на също общоприети факти - било
то исторически или демографски - проличава
пълната й несъстоятелност. За да илюстри-
раме това, ще си послужим с пример отново
от Дж. Ръсел. Той е автор на единственото по
рода си детайлно изследване на демографската
ситуация в Европа през средновековието. Макар
че неговото изследване не е насочено специ-
ално към славяните поради общия му характер
те не е могло да бъдат пропуснати, въпреки че
очевидно са били един неудобен проблем за него.
Намирайки се между гореспоменатата догма и
фактите, които е събрал, Ръсел се е опитал да
възприеме компромисен вариант, за да овладее
противоречивостта на двете позиции. Резул-
татът е показателен:
,.В големите простори на Централна и
Източна Европа най-важното демографско
развитие за този период било голямото раз-
пространение на славяните. Те започнали да
оказват натиск върху границите на империята
по време на чумната епидемия, разразила се в VI
век и изглежда (п.м), че в следващите столетия
те заселили Балканите.
По подобен начин те се придвижили към
Централна Германия, запълвайки вакуума,
създаден от миграцията на германиците. Те
разширили своите поселения малко по-къс-
но и в Русия. До известна степен те били
притеснявани от по-военизирани групи, но
въпреки всичко трябва да са увеличили своя
брой (п.м.). Всъщност действителният им
брой трудно може да се прецени, тъй като
поради непрекъснатите нападения върху тях
земеделското им стопанство вероятно (п.м.)
е било твърде намалено и следователно
населението твърде ограничено.”
Едва ли може да се построи по-противо-
речиво изложение. Такъв е обаче резултатът,
когато се прави опит да се примирят взаимно
19
Áðîé 31/2009
изключващи се фактори. Подчертаните, неха-
рактерни за един научен подход категории са
резултат именно на славянската догма, която
е неприложима в съчетание с факти.
Съществува само един писмен истори-
чески източник, предполага се от VII век,
от който може поне да се направи опит за
изчисляване на общия брой на славяните на
Балканите. Това е „CODICE DIPLOMATICO
LOMBARDO DAL568 AL774”, документ, чийто
анализ е задължителен за всеки учен, който
си е поставил задача, подобна на нашата - не
го е пропуснал и Дж. Ръсел. Ето как изглежда
този документ:
ÑËÀÂßÍÑÊÈ ÏËÅÌÅÍÀ È ÒÅÕÍÈÒÅ ÑÅ-
ËÈÙÀ ÍÀ ÁÀËÊÀÍÈÒÅ ÏÐÅÇ ÐÀÍÍÎÒÎ
ÑÐÅÄÍÎÂÅÊÎÂÈÅ
Дж. Ръсел определя документа, по-долу, ка-
то „куриозен”, но го използва, за да направи
калкулацията:
„Ако приемем, че числото 4121 означава
брой на селищата, можем да направим след-
ната равносметка: славянските села едва ли
са надхвърляли 100 души население и по този
начин се получава един брой от 400 000 души за
„съседите”. Ако останалите, с приблизително
същия брой племена, са имали същия брой, сла-
вянската група на Балканите ще е била около
1 милион.”
групи I племена I селища
Ïëåìåíà, íå-
ïîñðåäñòâå-
íî îò äðóãèÿ 13 264
áðÿã íà ðåêà
Äóíàâ
Òåõíèòå ñú- 26 4121
ñåäè
Ðóñè è äð 8 187
Можем само да се съгласим с автора, че
този документ е твърде „куриозен” и дори да
приемем неговата логика”при изчислени ята,
значението на „Ломбардския лист” за демограф-
ското изследване на Балканите си остава съм-
нително, ако той се разглежда изолирано. Първо,
не е ясно дали дадените цифри се отнасят
въобще за Балканите. През VII век, откогато се
предполага, че е документът, ломбардците са
били вече в Италия и за тях тогава определе-
нието „непосредствено от другия бряг на река
Дунав» би означавало не на юг, а на север от
тази река - или по-точно на изток от нейното
средно течение (в Панония). При това положение
„техните съседи» ще са заемали равнините
20
между Дунав и Карпатите, т.е. на изток от
Панония, а не Балканите. Такова построение би
обяснило и присъствието в листа на „русите»,
все на изток и на север, тъй като те няма
какво да правят на Балканите по това време.
Оказва се следователно, че документът се
отнася не за Балканите, а за земите на север
от река Дунав.
Ако обаче той не е бил датиран точно и
е бил съставен в VI, а не в VII век, т.е. преди
ломбардците да са напуснали Панония (597) и
когато те са имали пряк контакт със славяните,
то 13-те племена „непосредствено от другия
бряг на река Дунав» ще са обитавали Мизия (в
двете й сегашни части -Сръбска и Българска).
Във връзка с честото споменаване на „седем-
те славянски племена» (7) и на „северите» (6)
такава постановка изглежда приемлива. При
това положение „съседите» на тези 13 племена,
или оставащите 26 племена, ще е трябвало
да населяват останалата част на Балканския
полуостров на юг от тях, включително Гърция
и Пелопонес. Очевидно е, че в такъв контекст
присъствието на „руси» в листа става необяс-
нимо от географска гледна точка.
Въпреки посочените противоречия и не-
съответствия, съдържащи се в „Ломбардския
лист”, от него можем да извлечем няколко ци-
фри, които да подложим на сравнение с цифри
от други източници. Например Ръсел определя
общия брой на „съседите” (26 племена) на 400
000 души, т. е. около 15 000 души на едно племе.
Използвайки главно данни от археологически
проучвания на славянски селища от Централна
Европа и Украйна, Мартин Гожда (стр. 23-25)
стига до заключението, че средно едно сла-
вянско селище от Централна Европа е имало
40-50 жители, а в Украйна „повече от 50” (до
100 - б.м.), т.е. между 10 000 и 15 000 души за
едно племе. Подобен брой и същите различия
за славяните в Централна Европа и Украйна
дава и М. Гамбитас (стр. 81, фиг. 29 и стр. 123,
фиг. 50).
Пламен Цветков предполага, че „средно
едно славянско племе надали е надхвърляло 10
000 - 20 000 души” („Ави-Тохол”, кн. 4/95, стр.
40). Допълнителна проверка на досега получе-
ните цифри можем да направим и сравнявайки
ги с арабските свидетелства, отнасящи се за
броя на „русите” (варягите) в Източна Европа
- които са определени на малко повече от 100
000 души, което приблизително отговаря на
посочения брой „руски” племена в „Ломбардския
лист”.
И така в резултат на горните сравнения мо-
жем да предположим за „славянското население”
на Балканите в VI - VII век един брой от 550
000 до 600 000 (в 39 племена), като голямото
им мнозинство (около 400 000) се отнася за

Илирия, Македония и Гърция. Пламен Цветков
определя броя на славяните на Балканите на
250 000 до 300 000 (стр. 37) при брой на племе-
ната 37, което се разминава с нашите цифри,
но на друго място (стр.40) той дава толеранс
за големината на едно племе от 10 000 до 20
000 души и ако се вземе средната стойност
(15 000), и неговите изчисления стават близки
до посочените от нас - 550 000.
ÌÀÊÑÈÌÀËÍÎ ÂÚÇÌÎÆÍÀÒÀ ÖÈÔÐÀ
ÇÀ ÁÐÎß ÍÀ ÑËÀÂßÍÈÒÅ ÌÅÆÄÓ ÊÀÐ-
ÏÀÒÈÒÅ È ÏÅËÎÏÎÍÅÑ ÊÚÌ ÊÐÀß ÍÀ
VI ÂÅÊ
След всичко посочено дотук остава още
едно противоречие, което се налага да бъде
обяснено. На север от река Дунав се получава
вакуум, тъй като нямаме основание да посочим
там славяни, а, от друга страна, исторически-
те свидетелства показват, че на няколко пъти
славяните, живеещи на юг от реката, са били
изселвани и разорявани между VI и VIII век. Ще
посочим два примера.
По време на император Тиберий аварите по
негова покана разоряват напълно всички селища
между Дунав и Балкана - от Добруджа до река
Сава. Това обяснява факта, че при император
Маврикий (582-602) северната граница на им-
перията е била установена отново по река
Дунав. За поддържане на това положение тя е
трябвало, разбира се, да плаща огромен данък
на аварите. Освен това, както е известно, по
времето на кан Телец (760-763) 208 000 славяни
бягат от България. Само тези две събития биха
били достатъчни, за да не може да се предполо-
жи никакво славянско население на Балканите
след VIII век, ако техният брой там е бил само
половин милион.
Има един начин да се решат посочените
противоречия. Ако се приеме, че цифрите от
„Ломбардския лист” се отнасят наистина за
земите на север от река Дунав, както указва
времето на неговото съставяне (VII век), се
получава следната картина - на север от Дунав
500 000 славяни в 39 племена. Приблизително
същият брой са били нахлули на Балканите
предишното столетие и в края на VI век са
разорени от аварите. По този начин общият
брой славяни между Пелопонес и Карпатите към
края на VI век (преди нападението на аварите)
е бил около 1 милион.
Това е най-голямата възможна цифра, която
може да се извлече от реални свидетелства
и да се защити с, макар и твърде хипотети-
чен, анализ на документ, който, въпреки че е
неясен, е поне автентичен. Нищо от предло-
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
женото от славистите в това отношение не
може да бъде защитено от каквито и да било
свидетелства, затова и понятията, използ-
вани от тях, са такива, каквито са - „славян-
ски маси... морета, потопявания, заливания и
асимилации”.
”ÇÀÂÀÐÅÍÎÒÎ ÍÀÑÅËÅÍÈÅ”
Ще се спрем съвсем накратко и върху така
нареченото заварено романизирано население
на Балканския полуостров, което славистите
ни убеждават, че е било бързо „изместено или
асимилирано” от славяните. В първата част
на нашето изследване („Ави-Тохол”, кн. 6/96 г.,
стр. 15) дадохме броя на това население, както
е изчислен от специалистите (виж Ръсел, стр.
148, таб. 152) на базата на официални докумен-
ти и данъчни регистри на империята. Както
следва: към IV век общо за Балканите, включи-
телно Гърция - 5 милиона души. Към началото
на VII век - общо 4 милиона и 200 хиляди души,
разпределени, както следва - 1 680 000 за Гър-
ция и 2 520 000 за Тракия, Илирия и Македония.
Спадането на „романизираното» население с
800 000 през този период не се дължи на по-
соченото разоряване на земите на север от
Балкана, тъй като то е евакуирано оттам при
съгласуването на действията на Империята и
на аварския каган Баян.
По-нататък се надяваме да дадем едно
естествено обяснение за това спадане на
„романизираното” население с такава голяма
цифра.
Обикновено, когато се говори за населе-
нието на Източната Римска империя, което не
е от римски или гръцки произход, се употребява
понятието „романизирано население”. Това поня-
тие почива изцяло върху езикова основа - приема
се, че империята чрез налагане на един език
налага и едно религиозно-културно монолитно
общество, способно да претопи етнокултурни-
те различия в многонационалното й население.
Такава постановка е погрешна по принцип, тъй
21
Áðîé 31/2009
като историята не познава империя, която да
е постигнала такъв феномен - всъщност това
би я превърнало в национална държава. Безкри-
тично тази постановка се приема и от офици-
алната българска наука, тъй като тя може да
мине и без „тракийски проблем”, достатъчен
й е „българският (прабългарският) проблем”.
Това е трагична грешка, тъй като без вярна
представа за „завареното” население никога
няма да се доближим до вярната представа за
това, което сме днес като народ.
Източната Римска империя е била много-
езична империя, в която гръцкият език например
е бил говорен от по-малко от 1/3 от населени-
ето - почти поравно с арамайски (сирийски) и
коптски (Манго, стр. 23). Дори това разделение
е една генерализация, тъй като в тази 1/3 са
включени и говорещите латински и тракийски,
като за илирийския няма ясни данни. Тъй като
латинският език е бил административен език
и не носи етническо съдържание, всъщност
на Балканите имаме определени езикови общ-
ности -гръцка, тракийска и илирийска. Двама
императори от периода, който разглеждаме
-Юстин и Юстиниан (и двамата тракийци),
са говорели два езика - родния им тракийски и
административния латински, но не и гръцки. И
ако управляващата държавно-адми-нистративна
класа, служеща на имперската идея може да се
разглежда като „романизи-рана”, то това не се
отнася до различните етнокултурни общности,
съставящи империята. Например дори до VI век
в няколко християнски манастира в Палестина
и Сирия е имало специални крила за поклонници
1 от тракийски произход (от племето беси), |
където тези поклонници са били обслужвани
на техния език. Виждаме, че християнската
религия не е могла (явно не е имало и опит
за това) да замести този език с гръцки или
латински и очевидно имаме работа не само с
обособена и жизнена езикова общност, но и с
определен социално-икономически статут, кой-
то е позволявал на бесите да демонстрират
едно съхранено етническо съзнание през период,
когато според праволинейните догматици те
е трябвало отдавна да са били „романизирани”
или „елинизирани”.
Трябва да се подчертае още едно важно
обстоятелство. По време на големите „вар-
варски” нахлувания на територията на Из-
точноримската империя през VI - VII век, както
посочихме в предишното ни изследване, е имало
масови изселвания на гърци от Гърция и Пелопо-
нес в Мала Азия и Италия, докато няма сведения
за подобни изселвания на „романизирани» траки
нито от Тракия, нито от Македония. Така към
началото на VII век пред посочените 1 милион
„славяни» е стояла задачата да „асимилират»
22
на Балканите 2 милиона и половина тракийци,
македонци и илирийци, плюс гърците в Гърция и
Пелопонес. Към този невероятен сценарий ние
ще прибавим още едно обстоятелство, което
ще го направи абсурден.
×ÓÌÍÀÒÀ ÅÏÈÄÅÌÈß È ÍÅÉÍÈßÒ
ÄÅÌÎÃÐÀÔÑÊÈ ÅÔÅÊÒ ÂÚÐÕÓ ÐÀÇ-
ËÈ×ÍÈÒÅ ÅÒÍÈ×ÅÑÊÈ ÃÐÓÏÈ ÍÀ
ÁÀËÊÀÍÑÊÈß ÏÎËÓÎÑÒÐÎÂ
Главните фактори, определящи демог-
рафските тенденции през античността и
средновековието са били различните епиде-
мии, които периодически обезлюдявали го-
леми части от Европа и Азия и които се
появявали в определена цикличност. Тези
епидемии са се развивали в пряка връзка и
в зависимост от глобалните климатични
промени, на които се дължи тяхната цик-
личност - паралелна на цикличността на
климатичните промени. Тези закономерности
и фактори, както и ефектът от тях не са
напълно установени главно поради това, че
данните за тях не се използват достатъчно
от историците, които по тези въпроси раз-
читат на хрониките - обикновено ограниче-
ни, описателни и по правило концентрира-
ни върху най-забележителните или най-за-
помнили се моменти от битието. Например
от голямата епидемия, разразила се през VI
и първата половина на VII век, обикновено
се споменава само нейният първоначален
период (543-547), въпреки че на приливи и
отливи тя е продължила повече от 70 годи-
ни. Няколкото епидемии, поразили Византия
след VI век (три през VII век), въобще не
се посочват поради трудности в иденти-
фикацията на причината за тях - бубонна
чума или друго заразно заболяване. Едва
през последните 10 години на XX век, когато
специалисти в науки като микробиологията и
токсикологията се включиха активно не само
в изследванията на тези проблеми, но и в
интерпретацията на резултатите от тези
изследвания този въпрос беше поставен на
истинска научна основа. Беше изяснено нап-
ример, че в доста от случаите, когато се е
смятало, че чумата е била причина за опре-
делена епидемия, всъщност е ставало дума
за друга болест или пък заедно с чумата
са действали и други фактори, засилващи
нейния ефект. Беше дадено обяснение за-
що един или друг район страдат различно
от чумната епидемия, както и защо смърт-
ността от нея е различна между различни

групи население от един и същи географс-
ки район. Първият систематичен труд, за-
сягащ тези въпроси, беше публикуван едва
през 1989 г. („Poisons of the Past - Molds,
Epidemics and History” - M. K. Matossian, Yale
University, 1989).
Основните заключения на проф. Матосиан са,
че епидемиите, масовите психични заболявания,
ниската раждаемост и високата смъртност
през средновековието са били причинявани в
повечето случаи от хранителни отравяня в
резултат от наличието на тосични плесени
(микроплесени) в зърнените храни. Когато
тези хранителни епидемии са съвпадали с
епидемия от чума, смъртността е достигала
много висок процент - посочените примери са
епидемиите през VI-VII век и през XIII - XIV век.
Различният процент на смъртност при тези
епидемии се обяснява с различните клима-
тични особености на различните географс-
ки райони, с различната диета на населени-
ята с различен поминък, както и с различи-
ята в техните обиталища, в характера на
жилищата им и с качеството на питейната
вода, с която са разполагали. Например ще
споменем два характерни примера за раз лики,
които пряко дават отражение върху нашата
тема:
При всички известни големи епидемии
горещите и сухи райони показват ниска
смъртност, тъй като оптималната интен-
зивност на бубонната чума изисква 20-25°С и
около 60 % влажност.
Месната и млечна диета на номадските
народи е причина те да останат незасегна-
ти и от двете големи чумни епидемии (вж.
таблица 1, изготвена по Ръсел и Матоси-
ан).
За да се разбере правилно въпросът за влия-
нието върху демографските процеси на такива
фактори като епидемии, природни бедствия,
глад и др., е необходимо да се разбере взаи-
мовръзката между климат - поминък (диета)
- заразни заболявания при различните народи и
да не се допуска прилагане на средни цифри за
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
ефекта от тях върху населението като цяло,
без да се разграничават различните етнически
групи - нещо, което досега за съжаление беше
порочна практика сред историците.
ÂËÈßÍÈÅÒÎ ÍÀ ÊËÈÌÀÒÀ
Всяка промяна на климата през антич-
ността и през средновековието е оказвала кри-
тично влияние върху населението, неговия брой,
поминък и здравословно състояние, като в осо-
бено тежки случаи е предопределяла и самото
му оцеляване. Ефектът от промените в климата
се материализира не само от нуждата за адап-
тация, но и в социоикономическо и политическо
напрежение - във войни и миграции. Положи-
телна промяна в климата (умерено затопляне)
причинява бързо увеличаване на населението,
а отрицателната - неговото намаляване. Ус-
тановено е, че цялото циклично развитие на
Европа в древността и средновековието с ре-
дуващите се възходящи и низходящи периоди е
непосредствено свързано с климатичния ритъм.
Това е илюстрирано на диаграми 2 и 3, където
е представено сравнение между гъстотата на
поселищата, размера на обработваемата земя,
от една страна, и климата, от друга, за един
период от ранния неолит (5000 г. пр. Хр.) до края
на миграционния период в Европа (около края на
I хилядолетие). Равномерно топлият климат в
началото на този период е главното условие за
така нареченото разрастване през неолита, а
застудяването, характеризиращо целия период
на енеолита, довежда до бавно, но прогресивно
намаляване на населението. Бронзовата епоха
се характеризира с две затопляния в началото и
в края, причинили така наречените разрастване
и след това революцията от бронзовата епоха,
като при застудяването в средата на периода
се забелязва рязко намаляване на населението.
Рязкото влошаване на климата около VIII век пр.
Хр. предизвиква демографска криза и така наре-
чените кимерийски миграции, опустошили Мала
Азия. Подобно влошаване на климата в Европа
се забелязва през периода, който непосредст-
вено ни интересува, V - VII век, съпроводено
от същото рязко намаляване на европейското
население (с около 40 %). Тук е необходимо
да обърнем внимание на някои особености в
адаптацията към климатичните промени на
различните етноикономически групи.
Първо прави впечатление, че съществува
определена разлика между степента, до която
климатът се отразява върху едно или друго
население с различен поминък.
23
Áðîé 31/2009
Например най-продължителното и сериозно
застудяване на климата в Европа е било през
енеолита и е продължило през целия хилядого-
дишен период между III и II хилядолетие хр. Хр.,
но населението през този период не отбелязва
спадане, което може да се определи като кри-
зисно - по-скоро това е период на демографска
стагнация или слабо понижаване. Причината за
това е поминъкът на населението през енео-
лита, занимаващо се главно с животновъдство
(уседнало, подвижно или смесено). Резките де-
мографски сривове в резултат на резки промени
в климата се забелязват предимно при усед-
налото земеделско население с основна диета
от зърнени храни (по-нататък ще стане ясна
причината за това).
Примери в това отношение могат да бъдат
както застудяванията в средата на бронзовата
епоха, така и тези в началото на желязната
епоха и в средата на първото хилядолетие сл.
Хр., т. е. периода, който ни интересува.
Ñ äâåòå õîðèçîíòàëíè ëèíèè å ìàðêèðàí ïåðèîäúò, êîéòî
íè èíòåðåñóâà
От древни времена земеделското население,
изхранващо се главно със зърнени храни, е било
наясно с проблемите, които са стояли пред
него в случай на резки климатични промени и
е вземало конкретни мерки за преодоляването
им. От библейската история на Йосиф например
знаем, че Египет се е стремял да поддържа
24
дълговременен резерв от зърнени храни в случай
на неблагоприятен климат, като максималното
количество се е предвиждало за период от 7 го-
дини. В Европа условията за запазване на резерв
от зърнени храни са били много по-неблагопри-
ятни поради липса (с изключение на Византия)
на централизирана администрация, която да го
организира в достатъчно големи мащаби. Следи
от вкопани ями за зърно има още отпреди же-
лязната епоха и те са били характерна част
от стопанския двор както на германците, така
и на славяните (те са идентични при двата
етноса), но населението на Централна и Из-
точна Европа рядко е разполагало с достатъчен
остатък от зърно, за да може да се подсигури
за повече от две години. Както ще се убедим
по-нататък, самото съхраняване на зърно във
вкопани в земята ями при определени климатич-
ни условия е криело смъртоносен риск.
Разбира се, от древни времена населени-
ето на Европа се е стремяло да си подсигури
резервен поминък в случай на неблагоприятни
климатични условия. Например практикуването
на планинско и подвижно животновъдство, като
този факт дори накара една част от специали-
стите да предположат, че в тази практика се
крият корените на така наречения номадизъм.
Често например в случай на суша населението
мигрира към полупланински и хълмисти мест-
ности и терени за земеделие поради по-честите
валежи в такива местности - това обаче не
може да се отнесе към нашия период, който
е бил влажен и студен, а не сушав, а и поради
това, че планинските земи на Балканите по
това време са били вече усвоени за смесен
поминък от траките и илирите. Запазването
на планинското животновъдство и до днес от
сезонни номади като каракачаните показва, че
техният поминък не е бил застрашен от миг-
рация в техните райони.
Както знаем, славяните и без това никъ-
де не са показвали тенденция към заселване в
планински места, предпочитайки речните долини
и равнините. Поради това при рязкото влоша-
ване на климата между V и VII век славяните
е трябвало да разчитат изцяло на евентуални
резерви от зърнени храни, които, като се има
предвид, че по това време те е трябвало да
бъдат в движение (да нахлуват на Балканите),
не ще да са били големи. Що се отнася до
„завареното” население - траките и илирите,
в планинските зони на Балканския полуостров
са имали главно млечно-месна диета, която е
била най-благоприятна за такъв климатичен
период, докато населението в градските цент-
рове е ползвало централно организираните от
имперската администрация запаси от зърно. За
последното имаме конкретни данни от направе-
ните разкопки на един такъв градски и админи-

стративен център като Никополис ад Иструм
(виж A. Poulter), където намереното зърно от
този период е било доставяно от Египет, а не
е било местно производство.
След всичко казано дотук, преди да ана-
лизираме характера на климатичните и епи-
демиологичните обстоятелства на Балканите
между V и VII век и тяхното демографско от-
ражение, е необходимо и съвсем кратко бота-
ническо въведение в проблема.
ÏÀËÅÎÅÒÍÎÁÎÒÀÍÈ×ÅÑÊÈ ÔÀÊÒÈ
Пръв Вавилов открива взаимовръзката меж-
ду климатичните промени и разпространението
на употребата на ръжта от земеделското насе-
ление в миналото. Според него, колкото повече
застудява климатът, толкова повече ръж се
засява от земеделците, като тя прогресивно
измества житото (пшеницата) като основна
култура. Той смята, че това е бил процес, съ-
провождащ разпространението на земеделието
все по на север в Европа преди около 3000 го-
дини. Вавилов дори предлага конкретен начин
за появата на ръжта като отделна зърнена
култура в Европа - като плевелна съставка
в транспортите с жито (Тритикум дикокум),
които са пристигали в Скития от Атина (по
река Днепър) и „скоро това, което е било пле-
вел в Гърция, се превръща в зърнена култура
в Русия”. По принцип твърденията на големия
руски учен бяха потвърдени от съвременната
палеоботаника. Ото и Дороти Солбринг напри-
мер смятат, че ръжта се появява като плевел в
пшеницата и е била първоначално култивирана
в Анатолия - за Европа те предполагат един
период от ранната бронзова епоха (1800-1500)
като начало на култивация.
Ето и няколко конкретни данни от системни
палеоетноботанически проучвания на терито-
рията на Румъния, Унгария, Чехословакия (Мора-
вия, Бохемия и Словакия) и Полша, публикувани
през 1991 г. (виж Willem van Zeist...).
За Румъния - въпреки че ръжта се открива
вече като установена култура още през бронзо-
вата епоха (Ла Тене), изследванията показват,
че „от IV - V век се забелязва засилващо се
предпочитание към ръжта».
За Унгария - от 4 % в бронзовата епоха
ръжта достига до 43 % от общото количество
открити зърнени храни, като за Пано-ния тя
става най-важната зърнена култура.
За Бохемия, Моравия и Словакия - от 13 %
през бронзовата епоха ръжта достига до 47 %
от общото количество през римското влади-
чество и до 61 % към периода на миграциите и
ранното средновековие, като се доказва едно
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
„съзнателно” заместване на другите зърнени
култури с ръж.
Ръжта е единствената зърнена култура
освен пшеницата, която съдържа глутен и е
подходяща за производство на хляб. Тя расте
при студен климат, като узрява дори ако лет-
ните температури не надвишават 15 градуса.
Освен това тя издържа на продължителна суша
и може да расте и на песъчливи или окислени
почви. Обикновено ръжта успява да се установи
при условия, при които пшеницата не би могла, и
да оцелее при условия, при които други зърнени
култури не биха могли. При тези си предимства,
които очевидно земеделците още от древ-
ността са познавали и ценели, тази култура
има и един голям недостатък с драматични
последици, съществуването на който обаче
не е било подозирано дори до началото на XX
век - неговата уязвимост и предразположеност
към развитието на плесени със смъртоносна
токсичност.
ÔÀÊÒÈ ÎÒ ÒÎÊÑÈÊÎËÎÃÈßÒÀ
Най-често срещаният в миналото токсичен
агент в зърнените храни е бил така нареченият
ергот (вид токсична плесен), който предизвиква
болестта „ерготизъм”. Всички зърнени култури,
но най-вече ръж и в по-малка степен пшеница
развиват тази опасна плесен. Ерготизмът е из-
ключително опасно заболяване. Епидемиите от
по-скорошно време, за които има статистиче-
ски данни, показват 40 % смъртност. Например
по време на десетте епидемии, регистрирани
в Русия между 1932-1964 г., от 11 % до 60 % от
тези, които се заразяват, умират от тази бо-
лест. Най-благоприятните условия за развитие
на ерго са студена зима и дъждовна пролет,
както и новоусвоена земя за обработка и мо-
чурлива почва - точно условията, съществуващи
на Балканите през V и VI век. Ерготизмът може
да се разрази по всяко време на годината, тъй
като алкалоидите на плесента запазват сво-
ята токсичност в продължение на 18 месеца.
Те не се разпадат при печене и при варене (до
три часа). Напитки, получени чрез ферментация
на зърно, също остават токсични. Раз личните
видове ерготизъм имат различни симптоми -
гангрени, конвулсии, халюцинации и временни
или постоянни психози. С последните симптоми
се обясняват записаните в хрониките масови
психози сред населението по време на големите
епидемии от VI - VII век и XIII - XIV век.
Друга група плесени от вида „еузаим” също
съдържат смъртоносни токсини и заразяват
всички видове зърнени култури, но най-много
ръжта. Еузариумът произвежда така наречения
токсин „Т-2”, който причинява дори по-висока
25
Áðîé 31/2009
смъртност от ерго -50 % от заболелите в Съ-
ветския съюз през 1940 г. умират, а през 1942
г. в Оренбург смъртността достига 57,6 %.
От посочените заболявания може да се за-
рази и добитъкът с подобен ефект.
Взаимната връзка между хранителните епи-
демии и чумните епидемии се проявява в две по-
соки. От една страна, хранителните епидемии
дори в лека форма намаляват естествената
съпротивителна сила на организма и засегна-
тата от тях група от населението показва
най-висока смъртност от чумата. От друга
страна, плесените по зърнените храни заразя-
ват и плъховете, които са носители на чумните
бацили, в резултат на което при голяма смърт-
ност сред плъховете се увеличава многократно
и рискът от разнасяне на заразата от мухите,
които са нейният преносител.
Нека сега проследим как всичко, изнесено до
тук, може да се впише в стандартната инфор-
мация за епидемиите, опустошили Балканите
през VI - VII век - периода на заселването там
на „славянските маси”.
ÄÅÌÎÃÐÀÔÑÊÈßÒ ÅÔÅÊÒ
Точните години на поредицата от епидемии,
засегнали Европа през VI - VII век, са, както
следват:
543-547, 552, 554, 558, 561, 565, 566, 570, 571,
573-574, 582, 584-591, 599-600.
След 600 година са регистрирани още ня-
колко епидемии от по-ограничен характер. През
първите три години от епидемиите Европа за-
губва 25 % от населението си, като до края на
посочения период загубите достигат до 60 %.
Най-нисък брой население Европа има около
600 година, а нивото на населението отпреди
епидемиите е достигнато отново едва в 950
година.
Това е огромна по мащабите си демог-
рафска катастрофа, засегнала целия конти-
нент в един период, който съвпада с „раз-
селването на славяните” в Средна, Източна
и Югоизточна Европа. Възможно ли е те
да са изживели магически демографски бум
през същия този период, когато общо насе-
лението на Европа намалява с 60 % ?!
И ако се върнем към демографската картина
на Балканския полуостров и приложим тези 60
% към броя на всички установени по-горе ет-
нически групи, ще получим следната картина за
оцелялото след епидемиите население:
Славяни - 400 000 души (между Карпатите
и Пелопонес)
Заварено „романизирано” население - 1680
000 (за целия Балкански полуостров)
26
Съзнателно не включваме тук българите,
тъй като за определяне на техния брой е не-
обходимо отделно изследване, но и без техния
брой горните цифри са достатъчно основание,
за да зададем въпроса - каква раждаемост е
трябвало да имат славяните, за да се обле-
че в достоверност твърдението, че те са
асимилирали едно население, което е било
четири пъти по-многобройно от тях?! Раз-
бира се, горният процент не може да се прилага
към всички етнически групи, без да се вземат
предвид всички особености, които изтъкнахме
досега. Например, като се има предвид от-
белязаното преди снабдяване на Балканските
провинции на Византия през този период с пше-
ница от Египет и добрите условия за нейното
съхраняване в градските хранилища, а не във
влажни ями в земята, би трябвало да очакваме
при „завареното романизирано” население една
значително по-ниска смъртност. И точно та-
кива са цифрите, които ни дават данъчните
регистри. Както посочихме по-горе, между IV и
VII век това население намалява с около 800 000
души, което в процентно отношение предста-
влява около 20 % намаление - един реалистичен
процент за жертвите на епидемиите през VI
век. При нероманизираното, трако-илирийско
население, какъвто и брой да е имало то, поради
млечно-местната му диета смъртността от
чумата не би надхвърляла максималните за но-
мадски народи 10 %. Що се отнася до българите,
какъвто и да е бил техният брой, те са били
засегнати от чумата също в рамките на 10 %
и са останали незасегнати от хранителните
епидемии, от които е страдало уседналото
население. Единствено славяните отговарят
във всяко едно отношение - поминък, главна
зърнена култура ръж, влажни хранилища,
новоусвоени за обработка земи, намиращи
се във влажни местности, почти напълно
вегетарианска диета - на една представа за
възможно най-податливата на епидемиоло-
гични заболявания етническа група в Европа.
Именно огромните жертви сред тях и веро-
ятно сред германците дават регистрирания
най-висок процент смъртност в Европа
през този период - 60 %, който съотнесен с
посочените по-горе 20 % за градското насе-
ление и населението с месно-млечна диета,
дава 40 % - средния процент на жертвите
от епидемиите в Европа между VI и VII век,
процент, около който съществува научен
консенсус.
Можем да се надяваме, че след всичко из-
несено дотук нашите историци панслависти
поне ще преустановят пропагандирането на
една толкова нелогична и неподкрепима със
сериозни доказателства теория за „масови
славянски заселвания, заливания и асимила-

ции” през V - VII век на Балканите и ще се
замислят сериозно върху други възможности
и перспективи при анализа на този период.
Но тъй като това е само едно пожела-
ние, което има малки шансове за реализация,
ние ще продължим нашето изследване на
„славянския мит”, в следващи публикации, с
директно ревизиране на неговия единствен
аргумент - характера на така наречения
славянски език. Ще се опитаме да изясним
не само езиковата, но и етническата при-
надлежност на така наречените славяни, тъй
като досега те се обясняваха взаимно едната
чрез другата в един наистина порочен кръг
на догматично създаване на история.
ЧАСТИЧНА БИБЛИОГРАФИЯ
Т. Н. Baker - Records ot the seasons, prices of agricultural
produce and phenomena observed in The British Isles,
London, Simprin, Marshal & Co.(n. d.)
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
CD. Darlington - Chromosome Botany and the origins of
Cultivated Plants, George Allen&Unwin Ltd 1964 M. Gambitas,
The Slavs, Thames and Hudson 1963 M. Gozda, The Ancient
Slavs, Edinburgh University Press 1991
A. Harding, ed. - Climatic Change in Later Prehistory,
Edinburgh University Press 1982 K. Kiple, ed. - Plague,
Pox&Pestilence, Disease in History, Weidenfeld&Nicolson,
London 1997 C. Mango - Byzantium - The Empire of New
Rome, Weidenfeld&Nicolson, London 1980 M. K. Matossian-
Poisons of the Past, Molds, Epidemics and History, Yale
University Press 1989 A. Polter-Nicopolis ad Istrum/A Roman
and early Bizantine sity, Journal of Roman Studies, Monograf
8 J. C. Russell-Late Ancient and Medieval Population,
Transactions of the American Philosophical Society, New
Series - Volume 48, Part 3 1958
O. T. Solbring&D.J.Soibring-So Shall You Reap/Farming and
Crops in Human Affairs, Island Press/Shear water Books
1994
J.L.CIoudley-Thompson - Insects and History, Weidenfeld and
Nicolson, London 1976. П. Цветков, Ави-Тохол, кн. 4/95
W. van Zeist, K. Wasylikowa&K-E.Behre,ed’s-Progress in Old
World Palaeoethnobotany, A.a.Balrema/ Rotterdam/Brookfield
1991
27
Áðîé 31/2009
ÈÌÅÍÀÒÀ ÍÀ ÅÇÈ×ÅÑÊÈÒÅ ÁÎÆÅÑÒÂÀ
ÃÅÎÐÃÈ ÑÎÒÈÐÎÂ*
1. В своя труд “Животът на Порфирий”, пи-
сан вероятно в началото на V век, Марк Дякон
пише как в Газа християнска тълпа подпалила
храма на Зевс. “След това” - със задоволство
допълва той - “къщите били претърсени защо-
то имало много идоли в дворовете. Някои от
намерените идоли били изгорени, а други били
хвърлени на сметището. Били открити също и
книги” - продължава Марк - “пълни с измама, с
която идолопоклонниците прославяли своите
мистерии и други забранени церемонии. Тези
книги последвали гибелната участ на техните
богове.” (1) Станалото в Газа било аналогично
на това, което се случило в Александрия няколко
години по-рано. Там християнски фанатици
унищожили библиотеката на Serapeum, съдър-
жаща повече от 400 000 тома. Останалата
част от 700 000 тома съхранявани в Алек-
сандрия била унищожена в 642 г. от Омар
Халиф. Книгите послужили, ако историята
е вярна, да се поддържа огъня в градските
бани шест месеца.
2. Многократното опожаряване на библио-
теки в хода на историята лишава поколения от
много ценна информация. Ние не знаем точно
как са построени пирамидите, нито имаме ин-
формация за огромния египетски кораб, който
според преданията е можел да превозва 2850
пасажери. Ние знаем, че египтяните са били
добри хирурзи, но са ни известни малко под-
робности за уменията им. Нашите разбирания
за социалния ред в античността са повече от
повърхностни. В наше време историците, които
искат да възстановят части от това липсващо
познание, са принудени да разчитат на данни
доставени от помощни дисциплини като архео-
логия, нумизматика, фолклор и ономастика. Чрез
такъв комбиниран метод понякога е възможно
да се допълва и коригира оскъдната информация
запазена в оцелелите исторически извори. Така
откритието, направено в края на Втората Све-
товна война, на тракийска гробница декорирана
със стенописи, ни разказа повече за траките,
отколкото всичките гръцки и латински извори
взети заедно. На тези стенописи ние можем да
видим стройни мъже и изящни жени с профили
характерни за представители на бялата раса
(Caucasian profile). Те носят фини одежди и скъпи
украшения, заобиколени са от майсторски изра-
* Ñòàòèÿòà å ïðîäúëæåíèå íà ïóáëèêàöèÿòà îò áðîé 30 íà ñïèñàíèå “Àâè-òîõîë“, íà ÷àñòè îò êíèãàòà, íà áúëãàðñêèÿ åìèãðàíò
Ãåîðãè Ñîòèðîâ (ïîñî÷åíà â áðîÿ), ïóáëèêóâàíà â Êàíàäà ïðåç 1985 ã.
28
ботена мебел. Тези хора очевидно са били доста
различни от диви скотове, каквито често са
описвани в пристрастните извори. Монетите на
Филип Арабина изобразяват мъж с несемитски
черти. Това изображение ни кара да заключим,
че този император не е бил от арабски про-
изход, както някои смятат, или искат да ни
накарат да вярваме, а това е прозвище дадено
му защото е роден в Арабия. Лингвистичните
анализи доказват, че старогръцкият език е бил
индоевропейски с хамитски примеси. Това би
ни накарало да се откажем от презумцията,
че прагърците са били преселници от Египет.
Имената на някой езически божества почитани
в големите градове на античността ни дават
информация за етническия състав на тези гра-
дове, по-специално Рим, Атина, Александрия и
Константинопол.
3. Истина е, че гърците прилежно пре-
веждали на техния език имената на другите
народи, тези на чуждите местности, и тези
на бележитите публични фигури в страните,
които те с удоволствие наричали варварски.
В своя диалог наречен Тимей, в който между
другото се разказва и историята за Атланти-
да, Платон изрично твърди, че Солон превел на
гръцки имената на няколко чужди богове. Трудно
можем да прогледнем през гръцката завеса за
да разберем къде се е случило това и какви са
оригиналните “варварски” имена. За щастие от
време на време ни помагат други източници.
Ето един пример: Херодот ни разказва, че по
бреговете на Черно море живеели хора, които
той нарича melanchlaeni. (2) Пет века по-късно
Dio Chrysostom споменава същия народ. Чита-
телите, чиито познания по гръцки език са по-
върхностни, биха приели, че melanchlaeni е било
име, с което тези хора са се самоназовавали на
техния собствен език. Било ли е така наистина?
На гръцки език melanchlaeni означава хора обле-
чени в тъмни дрехи. По този начин Херодот е
описал народ, който носел дрехи направени от
черна вълна. Интересното е, че тези хора все
още живеят там, където Херодот ги е забеля-
зал. Те все още носят същите костюми, и на-
ричат себе си на своя език ЧЕРНОДРЕШКОВЦИ,
същото значение, което има и гръцката дума.
В близост до тях ние откриваме друга група
от хора, които очевидно отглеждат повече

бели овце, и затова произвеждат повече бяла
вълна, и носят бели вълнени дрехи. Те наричат
себе си БЕЛОДРЕШКОВЦИ. Не е ясно до каква
степен римляните са заимствали от гърците
тяхната практика да превеждат имената по
този начин. Може би те също правели подобни
преводи, защото само две от техните главни
божества имат имена идентични с техните
гръцки съответствия: Maia и Apollo. Плиний във
всеки случай изхвърлил от своя списък с ибе-
рийски народи няколко имена, с които срещнал
трудности при превеждането на латински
език, с латински букви. Освен това съществува
причина да подозираме, че някои антични автори
не са били особено стриктни, когато ставало
дума за ономастични анализи. Така латинската
дума circus е обяснена от един автор със зна-
чение на сграда, която издигнала легендарната
царица Circe , за да засвидетелства с това
почитта към своя баща. (Според историята
тя била толкова хубава, че претендирала да е
дъщеря на слънцето). Изглежда не се е намерил
автор, преразказвал тази история, който да
ни каже, че на един славянски диалект ЧЕРКА
(умалително от ДОЧЕРЬ) означава не нещо
друго, а точно дъщеря. В същото време ЧАРК
означава зъбно колело. Така Circe изглежда е
била жена, която предпочитала да нарича себе
си дъщеря на слънцето, което по-ясно показва
истинската същност на нейния баща, докато
circus означава просто кръгла сграда. Ако това
обяснение изглежда малко странно, то може да
се възприеме по-лесно като знаем, че първите
преселници в Италия са дошли точно от тази
част на Македония, където думите ЧЕРКА и
ЧАРК се ползват и до днес. В светлината на
казаното дотук няма да е изненада за нас ако
открием в латинските и гръцките източници
някои имена, които не са нито гръцки нито ла-
тински. “Варварският” произход на тези имена
е очевиден. Други са представени в тенденци-
озно изопачена форма, но техният оригинален
вид може да бъде възстановен с минимум усилие.
Ако сторим това, ще открием, че съществуват
повече от шест имена на божества почитани в
Рим, и няколко други в Атина, чийто “варварски”
произход е сигурен.
4. Присъствието на такива имена в Рим
и Атина подсказва, че населението на тези и
други градове не е било хомогенно. То не е било
непременно латинско или гръцко. Било е смесе-
но. От гледна точка на гръцкото присъствие
в Рим въпросът не подлежи на съмнение. Там е
имало специална част от града (Graecostasis),
която е била предпочитана от гърците. Но
в Рим е имало също и друга част наречена
Subura , и докато ние не сме казали, че това
е славянската част на града, ние не можем да
разберем връзката със славянската дума собор ,
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
която означава събрание, събор. (По-късно доби-
ла също и значение на катедрала). Имената на
чуждите божества подсказва, че тук е имало и
чужденци, които са почитали тези божества. В
Рим ние откриваме шест такива имена: Веста,
Мая, Венера, Юнона, Нептун, Юпитер. Както се
вижда женските имена са повече в този списък.
Това не бива да ни учудва, като се има предвид
по-големия консерватизъм сред женската част
от населението. Особено сред емигрантите,
жените били зависими от своите наследствени
обичаи и вярвания. Ние ще разгледаме тези
имена едно по едно.
5. (а) Веста. Споменахме вече, че Веста
е била богиня на огъня в домашното огнище,
а също и това, че е била почитана във всяко
римско семейство. Тя е изобразявана като зряла
жена , символ на дома и семейството. Случа-
ят с Веста е особено интересен , тъй като
в славянските езици ВЕЩ означава знаещ или
познавач. Веста е следователно веща жена,
което контрастира с НЕВЕСТА, което означава
булка, младоженка, т.е. млада жена или годени-
ца - която още не е въведена в изкуството
на семейния живот. Гръцкия вариант на Веста,
между другото, била богинята Хестия, която
притежавала същите характеристики. Платон
придава доста чудновата етимология на името
Хестия, свързвайки го с гръцката дума ousia
(същина, есенция).(6) Но от Диодор Сицилий-
ски (Diodorus Siculus) ние знаем, че Веста била
гетска богиня. Гетите - стар тракийски народ
- вярвали, че Веста им дала законите.(7)
(b) Мая. Друга богиня почитана в Рим била
Мая,персонификация на Земята.Наричали я също
Bona Dea - Добрата Богиня.(8) Месец май е
посветен на нея. Предполага се, че е родена в
Аркадия в далечното минало, когато тези земи
са обитавани от траките.(9) Думата мая се
открива и в гръцкия език. Тук тази дума има
значение на дойка, в някои случай на баба. Из-
ползва се също за уважително название спрямо
стара жена. Както и да е, днес на територията
между Карпатите и Егейско море думата мая (с
ударение върху втората гласна) означава заква-
ска, мая, или сперма. Освен това умалителната
форма майка е стандартната дума за мама,
майка. Това е доказателство за присъствието
на славянски елемент в населението на Рим и
Атина. (Нека допълним, че богинята Мая е май-
ка на Ерми /Хермес/ в “тракийския” пантеон.
Както знаем, Ерми е почитан от “тракийските”
и “прабългарски” владетелски династии като
техен родов предтеча. (Бел. Е.Ж.))
(c) Венера. Случаят с Венера е по-сложен.
Херодот ни казва, че в страните, които познава,
тази богиня е известна под 26 имена - всич-
ките различни. Едно от тези имена е Милица.
Херодот изписва името MYLITTA (10), с двойно
29
Áðîé 31/2009
Т, както гърците отбелязват звука Ц, непознат
в Атика. Но не и в Рим. От друга страна в Рим
Венера понякога е наричана Venus Libentina за да
се загатне факта, че тя е богинята на плът-
ското удоволствие.(11) Тук отново епитетът
има славянски нюанс, защото в славянските
езици думата ЛЮБЯ означава обичам, правя
любов. Във всички славянски езици ЛЮБОВНИК
означава този, който прави любов, любовник.
Думата е аналогична в румънския език, където
само е отпаднал звука И (ЛИУБОВ - ЛУБОВ Бел.
прев.). В Северна Македония днешната дума за
любовник е ЛИБЕ. И още нещо, ако ние вземем
родителния падеж на името VENUS (да не забра-
вяме, че винаги родителният падеж ни разкрива
истинския корен на думата) , а именно VENERIS,
ние виждаме, че коренът на думата е VENER-,
което е по същество аналогично на VESPER,
със значение на вечер. Римляните наричали
вечерната звезда VESPER, или VESPERUGO.(12)
Интересното е, че VECHER е славянска дума
за нощ, вечер, а VECHERNICA - вечерна звезда,
вечерница.
d) Юнона. В Рим, на първи юни се освещавал
храмът на Юнона, богиня, която била считана за
сестра и съпруга на Юпитер. Когато се налага
да се обясни значението на това име, извест-
ните нам източници са недостатъчни. Макро-
бий (Macrobius), който пише върху латинските
теоними не изразява мнение по въпроса. Варон
(Varro) също. Както и да е, ние знаем, че iunis има
индоевропейски произход, и означава млад. Ние
го откриваме в английския, немския, френския
- във формата jeune - и в славянските езици,
където има доста производни, а именно:
ЮHOCTЬ ЮHOШA ЮHИЦA (youth, adolescent,
heifer)
Примамливо е да обмислим възможността,
че докато Веста е персонификация на зрялата
жена, майката, господарката на дома, то Юнона
олицетворява младата невеста, т.е. тя скоро
е изгубила девствеността си, но все още не
е зряла жена.
(e) Нептун. Името със сигурност не е сла-
вянско, но гръцкият му еквивалент е ПОСЕЙ-
ДОН. Ако се осмелим да премахнем окончанието
ОН се получава ПОСЕЙД или ПОСИД. ПОСИД
може би идва от по-ранната форма БОЖИЧ. Тази
дума все още се използва в Северна Македония
и Западна Тракия за да обозначи Младенеца Бог.
Не трябва да забравяме, че в гръцката мито-
логия Посейдон е по-младия брат на Зевс. Но
тук има и нещо друго: Нептун при римляните не
е само бог на морето, той е и бог на конете.
Един от епитетите му е Consus. Този епитет
заслужава нашето внимание защото, както е
известно, в старославянския език и в много от
съвременните славянски езици KON има значе-
ние на кон. Следователно Neptune Cоnsus може
30
би е по-приемливо име за някои жители на
Рим отколкото, да кажем, гръцкото POSEIDON
HIPPIUS. (13)
(f) Последното име от нашия списък е
Юпитер. Прието е да се смята, че Юпитер се
състои от две думи: DEUS + PATER -> DEUPITER
-> JUPITER, което може и да е така. От друга
страна съществува определена връзка между
латинското DEUS и гръцкото ZEYS. Ако премах-
нем типичното гръцко окончание S, получаваме
ZEY-. И отново, като помним трудностите на
гърците със славянските звуци Ж, Ч, Ш, ние
можем да се запитаме дали ZEY- не произлиза
от ЖИУ, т.е. ЖИВ, сиреч живият бог. Подобно
значение, без противоречие с вярванията на
римляните, би могло да бъде ползвано от сла-
вянските жители на Рим.
6. Без съмнение не би било честно, да правим
генерални изводи от този доста сбит ономас-
тичен преглед върху античната история. Все
пак, ако ние вземем под внимание тези имена
и направим връзки с други известни факти, ние
ще сме принудени да признаем, че не само във
времената на основаването, но и през цялата
си история, Рим е бил космополитен град. Сред
императорите ние откриваме Елагабалус, кой-
то е бил сириец. Траян е бил испанец, Север
мавър, Максимин трак. Като (Ancient) пишел на
гръцки език, и Марк Аврелий написал неговите
Размишления на същия език. Напоследък стана-
ха известни два надгробни надписа, от които
става ясно, че сановници от народа костобоки
са живеели в Рим. Беше изказано мнението, че
костобоките са били славянски народ, живеещ
в северната част на дунавската равнина. Че
Александрия е имала смесено население, включ-
ващо египтяни, македонци, гърци и евреи, е добре
известно.По-късно Константинопол се превръща
в друг многонационален метрополия, който факт
е бил определящ за цялата му история.
7. Нека отбележим , че в Атина също е
имало поне едно божество със славянско име ,
а именно Деметра, която била наричана също
и СЕМЕЛЕ, очевидно славянска дума ЗЕМЛЯ,
означаваща земя. Гръцкото съответствие на
Юнона е също интригуващо, защото в Атина
тя се наричала Хера. Няма да пропуснем да
отбележим приликата на това име и думата
ВЕРА - славянското вяра. Ние знаем, че Атина
е имала и голямо тракийско население. Много
от известните атиняни са били от смесено
гръко-тракийско потекло (Antisthenes, Pittacus,
Miltiades, Thucydides).
8. Римската империя , както и Македонската
преди нея, е била мозайка от народи. Изглежда
е съществувала политика на разместване на
малките народностни общности както върху
шахматна дъска, за да се пречи на формирането
на големи еднонационални структури. Има при-

чина да се смята, че начало на тази политика
е поставил Александър Велики,* който преселил
много македонци и траки в Египет и в някои
части на Мала Азия и Месопотамия. Римляните
очевидно продължили тази политика, поне до
известна степен. Междувременно големите
метрополии, и особено столиците, били заляти
от народи прииждащи от целия цивилизован
Свят. По този начин се формирали отделни
лингвистични и религиозни общини на основата
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
на зачитането на едни и същи природни закони,
обикновено еднакви по форма, но различни по
име. Някои от тези имена очевидно успявали
да проникнат и сред общности, чийто език бил
различен от този, в чиято среда се появили въ-
просните имена. Такива заимствания, ако това
е думата, били вероятно улеснявани от факта,
че всички тези общности били управлявани за-
едно от законодателно устройство, останки от
което са оцеляли в много държави и до днес.

Áåëåæêè
(1) Ed. Les Belles Lettres. Paris, 1930, p. 57.
(2) IY.20; 101; 107.
(3) 57th Discourse, 7. (Loeb edition, vol. III, p. 427-429).
(4) ?.H., Book III.I.7.
(5) Varro, De lingua, V.155.
(6) Cratylus, 401c.
(7) Oiod.Sic., I.94,2 (Loeb. ed. vol. I, p. 321).
(8) Macrobius, Sat., I.12.21; 29.
(9) Àðêàäèÿ å ñïîìåíàòà êàòî ðîäèíà íà Ìàÿ â Homeric
hymn to Hermes (IV.I). Âëàäåòåëèòå íà Ïåëîïîíåñ ïî
òîâà âðåìå áèëè ïåëàñãè, êîåòî ñå ïîäðàçáèðà îò
Aeschylus Suppliant Maidens. Â Þñòèíîâîòî Èçëîæå-
íèå íà Ôèëèïîâàòà èñòîðèÿ íà ïîìïåé Òðîã ïåëàñãè-
òå áèëè îòúæäåñòâåíè ñ ìàêåäîíöèòå. Àðêàäèÿ å
ðàçïîëîæåíà â ñúðöåòî íà Ïåëîïîíåñ. Ìàêåäîíöèòå,
êàêòî îäðèñèòå, ìèçèòå, ãåòèòå, âèòèíèòå, è ìíî-
ãî äðóãè, ñà áèëè òðàêè.
(10) I.131 and 139.
(11) Varro, De lingua. VI.1.2.
(12) Ibid.t VI.6; VII.50.
(13) Çà Neptune Census âèæ Pausanias (VIII.14.5) è Johannes
Lydus (Da Mag., I.30.1). Dionysius of Halicarnassus (I.33.2)
òâúðäè, ÷å ïî âðåìå íà Roman consualia e áèëî íåùî
îáè÷àéíî äà ñå çàêè÷âàò ãëàâèòå íà êîíå è ìóëåòà,
ñâîáîäíè îò ðàáîòà, ñ öâåòÿ.
(14) loan. Tzetzes (Chil. XIII.360seq.) ïèøå çà æèòåëèòå
ñëåäíîòî: “Their murmur is not alike and their language
not one but mixed, since they are men of many wiles, these
men who live in the royal city of Constantine...·

* Îòíîñíî ïîëèòèêàòà íà Àëåêñàíäúð Âåëèêè çà ïðåñåëâàíå íà íàðîäè, ìîæå äà ñå äîáàâè è ñâåäåíèåòî íà Äèìèòðèé Õîìàòèàí
â “Îõðèäñêà ëåãåíäà·, êúäåòî ñå ñïîìåíàâà ñëåäíàòà èíòåðåñíà ïîäðîáíîñò çà ïðîèçõîäà íà Ñâ. Êëèìåíò: “Òîçè âåëèê íàø îòåö
è ñâåòèëíèê íà Áúëãàðèÿ áèë ïî ðîä îò åâðîïåéñêèòå ìèçè, êîèòî íàðîäúò îáèêíîâåíî çíàå è êàòî áúëãàðè. Òå áèëè èçñåëåíè â
ñòàðî âðåìå îò âîåííàòà ñèëà íà Àëåêñàíäúð îò ðàçïîëîæåíèÿ êðàé Áðóñà Îëèìï êúì Ñåâåðíèÿ îêåàí è Ìúðòâîòî ìîðå, à ñëåä
êàòî ìèíàëî ìíîãî âðåìå, ñúñ ñòðàøíà âîéñêà ïðåìèíàëè Äóíàâà è çàâçåëè âñè÷êè ñúñåäíè îáëàñòè: Ïàíîíèÿ è Äàëìàöèÿ, Òðàêèÿ
è Èëèðèê, à è ãîëÿìà ÷àñò îò Ìàêåäîíèÿ è Òåñàëèÿ.· (Áåë. íà ïðåâîäà÷à.)

31
Áðîé 31/2009
ÏÚÒßÒ ÍÀ ÁÚËÃÀÐÑÊÀÒÀ ÒÀÌÁÓÐÀ
ÏÐÅÇ ÂÅÊÎÂÅÒÅ
ÊÐÀÑÈÌÈÐ ÆÅËßÇÊÎÂ
“…Ñàìè îò ñåáå ñè äà ñå íàó÷èì íå ìîæåì, çàùîòî êðàòêè ñà äíèòå íà íàøèÿ
æèâîò íà çåìÿòà. Çàòîâà ñ ÷åòåíå íà ñòàðèòå ëåòîïèñè è ñ ÷óæäîòî óìåíèå òðÿáâà
äà ïîïúëíèì íåäîñòàòú÷íîñòòà íà íàøèòå ãîäèíè çà îáîãàòÿâàíå íà ðàçóìà”
Многовековната музикална култура на нашия
народ се е изявявала предимно гласово, затова
вниманието на българските музиколози е било
насочено главно към записване и изследване на
вокалното ни музикално творчество. Поради
липса на достатъчно данни, пълното събиране
и проучване на българските народни музикални
дрънкови инструменти представлява огромен
проблем, който е от съществено значение за
всестранното изследване на народното ни
творчество. В музикално-фолклорните сборници
на МНП и БАН, издадени в периода 1928 – 1939
са записани мелодиите и текстовете на повече
от 9000 песни, а инструменталните хороводни
мелодии са само 90. Предполагам, че причина
за трудното им записване без помощта на
фонографен апарат е свързана с факта, че при
всяко повторение, инструменталните мелодии
имат много и разнообразни фиатури. В днешния
век на глобализация една от многобройните ни
досега неоснователно пренебрегване задачи е
да положим усилия за събиране и проучване на
традиционните български народни музикални
инструменти.
Първият въпрос, на който трябва да си отго-
ворим, е как и откъде се е появила българската
тамбура по нашите земи. Исторически източ-
32
Пайсий Хилендарски
– История на Българите,
1762 г. след Христа
ници дават сведения за съществуването на
българския народ още 5000 години преди Христа.
Прародината и мястото, където за първи път
в човешката история е опитомен коня е района
но Северното Причерноморие, потвърдено от
археологически находки преди 5500 години откъ-
дето нашите предци го пренасят в Средна Азия,
Таримската котловина - легендарното царство
БАЛХАРА (Бактрия, Бухара) и Китай.
В периода на многохилядното си съществу-
ване и преселение Българският народ, принад-
лежащ към палеоевропейската раса, е разпо-
странявал своята държавническа, обществена,
социална и духовна култура. Предвождан от
владетелския род Дуло нашият народ създава
държави, които бележат пътя на българската
диаспора. Много са царствата, империите и
земите, населени с българи и проникнати от
духовната им култура:
• БАЛХАРА (Ба ктрия,Бухара) включваща зе-
мите на днешен Афганистан, Узбекистан
(градовете Бухара и Самарканд), Туркме-
нистан, части от Таджикистан, северните
райони на Пакистан, областа Палгар;
• Кушанската Империя, Включваща Земите
На Днешен Иран, Афганистан, Пакистан И
Северозападна Индия;
• Стара Велика България, Включваща Земите
На Задкавказието, Днешна Северна Усетия,
Северна Грузия И Украйна;
• Волжка България, Включваща Обширни Те-
ритории По Поречието На Реките Волга
И Кама;
• Дунавска България, Включваща Земите На
Днешна България;
• Куберовите Българи, Преселили Се В Земи-
 ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
те На Днешна Словения И Хърватска; ганистан, Бухара
• Панонските Българи, Преселили Се В Земи- и Хава. В края
те На Днешна Унгария; на XIX век А. Ф.
Ейхорн ги доку-
• Алцековите Българи, Преселили Се В Земи- ментира и със
те На Днешна Италия; снимки. (изоб. 1,
2 и 3)
Инструмен-
тът на Българи-
те се е наричал
БУЛ ГАРИ Я . П о
време на много-
вековния път на
преселение той
е получавал най-
различни имена
и модификации.
изобр. 2 Èçïúëíèòåë íà òðèñòðóí- Някои от тези
íà òàìáóðà , Åéõîðí, Òóðêåñòàíñêè имена са дос-
Êàðòà íà ïðåñåëåíèåòî íà áúëãàðèòå àëáóì, ii, òàáë. 87, êðàÿ íà XiX, Äúë- тигнали до нас
æàâíà áèáëèîòåêà Ïåòåðáóðã. чрез арабската,
Благодарение на това, в продължение на латинската и
векове, се е извършвало едно особено разпре- гръцката писменост, но поради фонетичните
деление, едно чудно пресяване, един естествен особености на българския език, те не са в
подбор, който трасира пътя на разпостранение състояние да предадат точното произнасяне.
на този древен български инструмент. в персийската писменост специфичният звук Ъ
Писмената и материалната култура на е бил предаван като У и така се е запомнило
древните източни народи, ни дава възможност името БУЛГАРИЯ.
да проследим развитието на музикалните ин- Куберовите българи разпостраняват булга-
струменти и тяхното приложение в бита на рията в земите на днешна Словения и Хърват-
хората, населявали земите на българския род ска. В края на XIX век хърватският музикален
– преди и сега. Една от най-значителните колек- изследовател Фр. Ш. Кухач (Fr. Š. Kuhač) описва
ции от средноазиатски музикални инструменти двете основни разновидности и им дава опре-
е събрал руският изследовател А.Ф. Ейхорн, деленията, ситна (малка) бугария (sitna bugarija)
капелмайстор на Ташкентския военен оркестър. и крупна (голяма) бугария (krupna bugarija), по
За периода 1870–1883 той успява да събере името на народа от който произхождат.
и класифицира музикалните инструменти на Българите предвождани от кан Алцек (брат
жителите на Туркестан, Кашгара, Коканда, Аф- на кан Аспарух),
се установяват
в земите на
днешна Италия.
Оттам булгария-
та се разпостра-
нява в Испания
и Алжир. Прото-
типът на съвре-
менната цигулка
- “лира да брачо”
- известна от
XV-XVI век, е съз-
дадена на базата
на българската
тамбура – бу-
ларината. И до
днес тамбурата
в Испания се на- изобр. 3 Èçïúëíèòåë íà òðè-
рича булгарина. ñòðóííà òàìáóðà ñ ëúê, Åéõîðí,
Òóðêåñòàíñêè àëáóì, II, òàáë. 87,
изобр. 1 Èçïúëíèòåë íà äâóñòðóííà òàìáóðà – äóòàð, Н а й - г ол я м а êðàÿ íà XIX, Äúëæàâíà áèáëèîòåêà
Åéõîðí, Òóðêåñòàíñêè àëáóì, i, òàáë. 87, êðàÿ íà XiX,
Äúëæàâíà áèáëèîòåêà Ïåòåðáóðã. заслуга за уста- Ïåòåðáóðã.

33
Áðîé 31/2009

новяване на името и хеологически паметници – барелефи, фрески,

разновидностите на изписани по стените на черкви и манастири,
българската тамбу- миниатюри с музикална тематика в старобългар-
ра имат френските ски ръкописи. Древните траки са свирели на раз-
музикални историци. нообразни лироподобни и грифови инструменти,
Пръв Жулом Андре като лира, набла, самбика, магадида, барабит.
Вийото, участник в Най-ранните литературни и изобразителни
научната експеди- документи за народни музикални инструменти в
ция, съпровождала Дунавска България датират от V и VI век сл. Хр.
Наполеон в Египет, Изображение от XIV век, нарисувано на петия
открива специфич- етаж на Хрельовата кула в Рилския манастир,
ните особености показва такъв изпълнител.(изоб. 6)
на булгарията и въ- В стенописите на църквата “Рождество
вежда в научната Христово” в с. Арбанаси,край Велико Търново,
литература поняти- има две сцени, в които ясно се открояват музи-
ето танбур булгари канти с инструменти в ръце. Сцената “Отиване
(tanbur bulghary). По- на праведниците в рая” показва двама свирачи
късно други двама на булгарии (изоб. 7), начело на група праведници,
негови последовате- а в сцена към “Псалмите на цар Давид” могат
ли - Ф. Ж. Фетис и А. да се видят група музиканти, от които двама
èçîáð. 4, 5 Расине – откриват държят в ръцете си разновидности на българ-
и проучват други две нейни разновидности. ската тамбура (изоб. 8)
Така в света стават известни двата основни Музиковедските изследвания показват,
типа българска тамбура – малка четириструн- че българската тамбура е тясно свързана с
на булгария и голяма шестструнна булгария.
(изоб. 4 и 5)
В Мала Азия, около Булгар Даг, както и при
гърците, инструментът е известен като йугари
(yougari) и булгари (boulgari). В Ираклио – Крит
най-старият майстор на струнни инструменти
Манолис Влахакис /роден 1894 г./ наричал булгари
/μπουλγκαρί/ или багламас /μπαγλαμάς/ крушо-
видната тамбура /55-65 см. дължина/ с три двойни
струни, настройвани на квинта и чиста кварта.
Булгар или багламас наричали същия инструмент
и в Месиния. Разновидност на голямата булга-
рия, описана в изследванията на Фетис, е попу-
лярният в Гърция тамбуровиден инструмент,
наречен бузу-
èçîáð. 6 ки (името му èçîáð. 7
èçîáð. 8
идва от едно
от арабските
наименования
на тамбура-
та бус(з)урк).
В днешна Тур-
ция е извест-
на като Бул-
гари саз.
За мно-
говековното
съществуване
на този ин-
струмент по
нашите земи
свидетелст-
ват р е диц а
етнографски
факти и ар-

34
 ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
епичната песенна традиция на нашия народ. Така от Афганиста до Египет този струнен
От края на XIX до средата на XX век тя е инструмент е известен и до сега с имена произ-
битувала под много разновидности и е била водни от етнонима на нашия народ: балкхарина,
важен народен музикален инструмент, както булгарь, булгяре, бугария, танбур булгари
за българите християни, така и за българите
мохамедани. Нейните конструктивни и звуко-
ви качества са я предопределяли повече за
домашно музициране и песенен акомпанимент.
Инструментите с по-големи и дълбоки корпуси
са имали мек и топъл тембър, поради което се
използвали предимно за акомпанимент, а тези,
които са били с плитки корпуси, притежавали
изявен остър звук и се употребявали за солово
изпълнение.
През епохата на Възраждането майстори-
лютиери от Велико Търново, Ловеч и Габрово са
продавали из цялата турска империя своите
богато украсени инструменти известни като
седефлия булгария. В отоманската империя
разновидностите на българския дрънков ин- èçîáð. 9
струмент придобиват различни тюркоезични През XX век пред майсторството на най-до-
наименования (байлама, копуз и др.). През XIX брите изпълнители на българска тамбура, чийто
и началото на XX в. булгарията е била любим умения са достигнали най-високите инструмен-
народен градски инструмент в Сопот, Казанлък, тални върхове, са се прекланяли световните
Стара Загора, Панагюрище и редица средногор- гении Ерик Клептън, Джордж Харисън, Питър
ски градове. Гейбриъл и др. (изоб. 9)
Проучванията, направени от Н. Начков, К. Новите изразни форми и стилове на музикал-
Иречек, И. Качулев, Р. Сефтерски, проф. М. ния език, формираха условия за интегриране на
Тодоров и др. наши и международни музикални самобитния български интрумент в днешната
историци, ни дават сведения за наименованията технологично-интонационна среда, стимулираха
с които бългаската тамбура – булгария е била изпълнителите на българска тамбура и спомог-
популярна в пределите на Дунавска България и наха за появата й в съвременните етно и уърлд
Балканския полуостров през периода 1700 – 2000 формации. Днес можете да чуете нейния звук
година. В тях се посочва съществуването на в музиката на групите “Балкански коне”, “Иси-
три типа имена. хия”, “ОМ”, етно-проекта “Булгара” и др.
“Áàëêàíñêè Êîíå”

35
Áðîé 31/2009
Вече четвърто десетилетие космическият
кораб “Вояджър”, изстрелян през 1974 г., носи на
борда си послание от нас, жителите на Земя-
та, към интелигентните космически форми на
живот. Всяко извънземно същество, докоснало
се до звукотворчеството на нашата планета,
ще чуе, освен музиката на Бах, Моцарт, “Бий-
тълс”, и нашата народна песен “Излял е Делю
хайдутин” изпята от ненадминатата народна
певица Валя Балканска. До всички планети и
съзвездия, през които ще премине земният
“посланик” заедно с плача на новородено дете
и с ромоленето на планински поток, ще звучи
и българската песен и ще разказва, че на пла-
нетата Земя има хора, които живеят на Бал-
каните – родното място на Орфей, и че тези
* Ïîâå÷å èíôîðìàöèÿ çà èñòîðèÿòà è ðàçâèòèåòî íà òîçè äðåâåí èíñòðóìåíò ìîæåòå äà íàìåðèòå â „ÁÓËÃÀÐÈß - êíèãà çà
áúëãàðñêàòà òàìáóðà·, ÈÊ „Êèáåà·, 2005
36
хора са създали такава музика, за която няма
земя и небе. Стремежът да запазим корените
си, да съхраним спецификата на родната ни кул-
тура и да се обърнем към онази земя, от която
произлизаме, на която живеем и се развиваме,
ще ни отреди достойно място във всеобщото
човешко семейство.
Всички тези факти изграждат убеждени-
ето, че е дошло време да назовем древния
български инструмент така, че да иденти-
фицираме пред света неговия произход. Да
му осигурим достойно присъствие в семей-
ството на земните струнни инструменти.
Ето защо предлагам да наричаме българския
дрънков инструмент с името БУЛГАРИЯ* или
българска тамбура.

ÎÒ ÑËÚÍ×ÅÂÈß ÑÈÏÀÐ ÏÐÅÇ ÌÎÃÚÙÀÒÀ
ÑÏÀÐÒÀ È ÁÅÇÑÌÚÐÒÍÈß ÑÏÀÐÒÀÊ
ÄÎ ÂÅËÈÊÈß ÀÑÏÀÐÓÕ
ÊÈÐßÊ ÖÎÍÅÂ*
ÌÈÐÎÑËÀÂÀ ÖÎÍÅÂÀ
Едно отклонение в самото начало. И друг
път сме обяснявали някои преливания на звукове
от място на място в източните езици. Напри-
мер в съвременния арабски късите гласни по
принцип не се пишат и могат да се заменят
една друга, да „прескачат” от едно място на
думата в друго или просто да изчезват, а при
съгласните нашето П преминава в Б – арабите
просто П нямат; нашето В преминава във Ф или
W – те нямат и В; О става У, Е се превръща в
И! Гръцкият пък език, от който сме наследили
транскрипцията на доста близкоизточни наз-
вания, пък не възприема Б и го превръща във В,
като по този начин Баб-ел е станало Вавилон,
Баал – Ваал, Баал-Зебул – Велзевул и дори наше-
то българи звучи повече като вулгари, откъдето
се е родила и твърде неприятната за нас дума
вулгарен! И обратно – християнското Васил в
арабския възприема два варианта – Уасил, т.е.
пристигащ (с добра вест), и Басил – смел. Да
не говорим за твърде странните гръцки тран-
скрипции – Озирис вместо Осир, пославянченото
Изида от гръцкото Изис, а то – от египетско-
то Исет, или странното Хеопс вместо Хуфу,
Микерин вместо Менкаура и т.н.
И така – да започнем нашия разказ.
В централен Ирак, на северозапад от Ба-
гдад, на десния бряг на Ефрат, на границата
на иракската пустиня, се намира почти неза-
бележимото селце Абу Хабба. Част от него е
изградена върху древни основи, някой от които
са датирани от далечните V-IV хилядолетие
преди Христа. Това е останало от шумерския
град-държава Сипар. Само част от това древно
селище е разкопано и именно в тази разкопана
част са намерени останки от все още нераз-
критата изцяло библиотека, събрала стотици
хиляди шумерски, асирийски и вавилонски глинени
плочки – може би най-древния извор на шумерския
език и шумерската култура. Те са на различна
възраст, като разликата между най-древните
(поне откритите до сега) и най-близките до нас
* Àâòîðúò å àðàáèñò è äèïëîìàò îò êàðèåðàòà (áåë. íà ðåäàêòîðà)
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
е също няколко хилядолетия. Съдържа предимно
документи за финансови сделки, продажби и по-
купки на имоти, на земи и роби, даване на земи
под аренда, литературни произведения и др.
Тайнствените шумери, се появяват в Между-
речието някак внезапно и заемат сравнително
безболезнено мястото на една загинала от
ударите на природата много по-древна цивили-
зация Джемдет Наср, създавайки относително
бързо своя, не по-малко развита цивилизация
със свои пиктографически писмености, приели
по-късно образи на клинописа, със свой богат
живот. Очевидно тази бързина е продиктува-
на от нещо страшно, от което те бягат. То
не е тайна, а е регистрирано в един от най-
древните литературни паметници на света
– легендата за Гилгамеш, която е безспорен
прототип на библейската легенда за потопа и
Ной. Нейният герой, който е цар на Урук, тър-
си корените на безсмъртието при своя прадед
Утнапищим, когото намира на север край мор-
ския бряг. Отговорът на въпроса „кое море” бе
даден преди няколко години от учените, които
доказаха по безспорен начин, че това е Черно
море. Следователно народите на Шумер са
живели край Черно море, те са бягали не от
друго, а от Черноморския потоп, а появата им
в Месопотамия отговаря точно на този период
– V-IV хил.пр.Хр.
Названието Сипар – Сибар ни води също към
мястото, откъдето бягат древните жители на
Шумер, сред които са сипарите – от север. Тук
семитското Б е преминало в гръцкото В и се е
превърнало в указател за световна посока - се-
вер. Самият слънчев календар на Сипар показва,
че той е създаден вероятно преди Потопа и от
там посоката север е към горната страна на
кръга – откъдето са дошли тези заселници на
Двуречието.
Шумерските градове са самостоятелни
градове-държави, свързани в хлабава федера-
ция. Шумер не е бил едноетносна държава,
37
Áðîé 31/2009
напротив. Борбите за надмощие на постоянно
воюващите помежду си владетели на отделни-
те градове са борби между различни етноси.
Шумерите, от които ще произлязат арийците,
са заварили тук населението на Джемджет-На-
ср, което, по всичко изглежда, е било семит-
ско по произход и е преживяли някакъв „свой”
потоп – за това говорят дълбоките пластове
жълта тиня без каквито и да е атрефакти в
нея, под която следва отново самостоятелен
културен пласт.
Самото название „шумери” е твърде съвре-
менно. То е дадено на тези народи (умишлено
използваме множествено число) от учени от
миналия век, открили тази цивилизация в тър-
сене на корените на библейския Потоп, които
успяват сравнително бързо да разчетат отдел-
ни по-късни фрази от вавилонските библиотеки.
На асирийски „сум” значи „неизвестен” – просто
защото тези учени открили един неизвестен
народ, неизвестна култура. И тъй като тя се
оказала очевидно предарийска, те я наричат
„Сум-ер”. Така я наричат до днес на Запад и
в Ориента – аз не знм защо в нашия език се
е появило това „шум-ер”, както я наричат
само на руски. С една дума - това значи „не-
известните хора” (подробности за промяната
„ари-гари-хари-хора” виж в нашата разработка
„Ба’ал-гури”).
Някога Ефрат е течал по на юг и Сипар бил
на левия му бряг, но впоследствие великата
река променила течението си и той е останал
на север от нея. Градът е бил свързан с нея с
голям изкопан от човешка ръка 30-километров
плавателен канал, наричан от съвременници-
те „царски”, който е заобикалял високата му
крепостна стена от три страни и е служил
за естествена водна преграда, подобно на
средновековните европейски крепости. До ид-
ването на каситите от север той си оставал
автономен град на Асирия и Вавилон, освободен
от данъци и други задължения към центъра,
с републикански институции – управлявал се
от съвета на старейшините, възглавявани от
избираемия от жреците на бог Шамаш главен
жрец на този храм. Специфична негова черта
е, че той е бил обслужван от жрици-затвор-
нички (да си спомним римските весталки),
които се смятали за съпруги на Шамаш и са
били посмъртно недосегаеми. Впоследствие
градът се развива и като търговско-занаят-
чийски център и на Вавилонските и Асирийски
царства.
Сипарите имали свой календар и за разлика
от повечето ориенталски календари, вкл. всички
останали календари на шумерските градове, той
е слънчев, а не лунен. При това не какъв да е,
а може да се смята предшественик на древния
български календар с неговите 12 месеци-жи-
38
вотни и слънцето по средата на кръга, от който
впоследствие се ражда китайският. Годината
се състои от 12 месеца – 7 по 30 и 5 по 31 дни,
всеки десети (и единадесети в дългия месец)
ден е почивен (или посветен на Бога).
Може би ако не е била една негова особеност
името Сипар, град сравнително по-малък от
съседните по-мощни Ур, Урук (нека отбележим,
че в техните названия подобно на Сипар се
повтаря постоянно това „-ур”), както и Умма,
Лагаш, Киш и др., можеше и да се заличи през
хилядолетията. За разлика от тях, където
основните божества, преминали под различни
имена впоследствие в акадската митология са
лунни по произход, а календарите им също са
лунни и са наследени впоследствие от повече-
то семити, от които днес са останали само
арабите, евреите и християните амхара в Ети-
опия, негов основен бог е Слънцето, а неговият
календар е слънчев.
За един арабист-семитолог названието
Сипар има особена важност. Известно е, че
повечето ориенталски имена и названия имат
свой превод. Има го и Сипар. Неговите значения,
изведени от древните архиви и остатъците на
древните източни езици, запазени до наши дни в
съвременните семитски езици, са няколко, но те
са логично свързани помежду си. Най-древните
са „събиращ в себе си” и „събиращ около себе
си” „отличаващ се, различен от другите”, т.е.
това е държавно-религиозен център, обединяващ
около себе си хората, крепост, но и религио-
зен център, който при нужда ги събира в себе
си – за молитвени ритуали или за защита от
неканен враг. И тук – нещо странно! – неволно
този „превод” съвпада и смислово, и звуково, с
чисто българския глагол „събирам” с производ-
ните им „събор”, „сборник”, „събрание”, „сбор”
и т.н. Оставям на други да коментират това
съвпадение, което, според нас, съвсем не е слу-
чайно! Но и още едно съвпадение – френският
глагол „separer” – отделям!
И тук идва другото „преводно” обяснение.
Сипар има значение на „твърд”, „упорит”, „не-
отстъпчив”, „търпелив” (при неволя), но и „сту-
ден” (като характер). В семитските езици то
получава звучане на „сибар” или нещо подобно.
И до днес в персийския значението на тази
дума е запазено като „твърд, непоколебим”, а на
арабски дума със същото значение звучи като
„с²бир” или „с²бер”. И в двата езика същест-
вува и лично име в същия смисъл.
В тази връзка и във връзка с това, за ко-
ето споменаваме по-долу, нека напомним, че
т. нар. славяни са имали свой бог Сварог (Б-П
е премивало във В) и той е бил божество на
Слънцето, на небесния огън, баща на бога на
слънцето Дажбог, а небето било наричано от
тях сварадж.

Шумерското име на основния бог на Си-
пар е Уту, което е название на Слънцето.
Впоследствие, както и повечето му божествени
събратя, след идването на акадците-семити от
юг той е преименуван на Шамаш, без да се про-
меня нито местния календар, нито уважението
и ритуалите към слънчевия бог. Впрочем и днес
на арабски и еврейски Шамс и Шамш означава
Слънце. (А може би тук е коренът на доста не-
славянското име Шишман в нашия език!). За не-
говото значение като свещен слънчев град дори
по времето на по-късния Вавилон, (където също
е имало храм на бог Шамаш-Денгер – обърнете
внимание на втората част от името, което
не е нищо друго освен Тангра - става въпрос
за обичайно по онези времена сливане на две
божества в едно, наричано днес синскретизъм)
говори фактът, че за много от местните етно-
си, дори след като са претопени или изтласкани
на запад, изток и север, от семитите, дошли
от юг през III хил. пр.Хр. сипарското название
Уту остава.
На изток шумерите под семитския натиск
стигат до Индия, където унищожават мест-
ната цивилизация Мохенджо Дару. Именно те
образуват несемитската, а определено арийска
държава Елам (III-то хил. – VI в. пр. Хр.), разпо-
ложена в долното течение на Тигър и Ефрат и
югозападната част на Иранското плато, вою-
вала почти перманентно с Асирия и Вавилон и
подчинена от сродните перси. Съвременната
история обръща повече внимание на противо-
речивите връзки на държавата Елам с тези две
държави и с Персия, но на заден план остават
контактите й с изтока. То името на бога
слънце Уту се е запазило в названието на един
от западните индийски щати Утар Прадеш и
на един от основните му градове Ауда. Впро-
чем последното название е използваното във
Ведите индийско понятие, означаващо в превод
Слънце. Пак там покорителите на местната
култура Мохенджо Дару в свещените индийски
книги са наричани арии. Малко внимание съвре-
менните историци, при които има доста ярко
разделение между „чисти” историци и лингви-
сти, т.е. знаещи езици, обръщат и на имената
на владетелите на региона, значителна част
от които съдържат в себе си частицата „ар”
(„ер”, „ур”, „ир” или „хар”), която се повтаря
стотици пъти. А не е трудно да се забележи,
че първата част на Утар се състои от две
части – „Ут” – в което се съдържа бог Уту и
в превод от санскритски е „слънце”, и „ар” –
вече толкова познатите ни арии. Впрочем по
сведения на очевидци дори населението в този
район, имащо особен език от семейството на
дравидските езици, непознат на никого в Бълга-
рия, има по-светла кожа. В този щат живее и
народ с името савара със свой език, около 300
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
хил. д. Може би езиковедите трябва да обърнат
повече внимание на техния език, чрез който да
докажат (защо не?) или да опровергаят (защо
не?), че те произхождат от Сипар, в древен
Шумер, за което пък трябва предварително да
се изучи езика на Сипар – клинописните глинени
таблички са предостатъчни за това!
Отстъпилите на север шумери образуван
държавна формация по-късно, вероятно на
първо време те частично са жертва на т.нар.
„вторично подивяване”, но впоследствие, под
влиянието на Асирия, Вавилон и особено Елам, с
който са сродни, създават своя оригинална кул-
тура – персийската, и нов народ - персийския.
Впрочем в названието Персия също се съдържа
частицата –ер. Не знаем как е звучало името
на тази държава в древността, но древното
самоназвание на този народ е ирани – отново
познатата ни частица „ир”, от която, според
персийските езиковеди, идва и понятието
арийци. Персия-Иран се отделя от Елам и се
обособява в окончателен вид като независима
държавна формация през ХIII-ХII в. пр. Хр., която
се оформя през VI в. като силна държава под
името Мидия, иранска по своята етническа
същност, а през 550 г. медите подчиняват
сродната им Персида. Така възниква Иран-Пер-
сия, която ще играе впоследствие важна роля
в световната история. Впрочем думата „пер”
намираме и в древноегипетския език и то се
превежда като „дом”. „Пер-аа” значи „царски
дом”, царска крепост, а от тази дума гърците
създават няколко хиляди години след възниква-
нето на Египет думата… „фар-аон”.
Настъплението на север не спира до тук.
Част от сипарите продължават още по на север
и навлизат в безкрайните студени простори на
… Сибир, на когото оставят името си. (А може
би от тук идва и понятието „север”!) Тяхната
история през този период остава забулена в
тайна. Руските учени някак се боят да призна-
ят, че названието на тази велика ледена пус-
тиня е дошло от народ като сабирите, които
под една или друга форма са кръвно свързани с
българите. Но изглежда сабирите не спират до
тук и продължават още по на изток, до Тихия
океан, където оставят следа дори в далечната
Япония – в името на станалия в наше време из-
вестен със зимната си олимпиада град Сапоро.
Този факт не е публикуван в научния печат, но
е споменат от покойния император Хирохито в
записа на разговора му с Тодор Живков.
Въобще трудно може да се опише в няколко
реда подробно този безкраен път, той върви ту
на север, ту на юг, ту на изток, ту на запад,
докато накрая отново се прибере от там, от-
където всъщност е тръгнал – към Балкана. И да
изпревари с малко появата на Аспарух по тези
земи. Става въпрос за племето на савирите.
39
Áðîé 31/2009
Особен интерес за нас представляват из-
тласканите на запад шумери. Очевидно основ-
ната им част е именно от град Сипар, защото
не може да си обясним по друг начин названието
на възникналата на запад от Акад, в северна
Месопотамия, по горното и средно течение
на Тигър и Ефрат в началото на III хил. пр.Хр.
(времето на подчиняването на Шумер от ака-
дците-семити) държава – Субарту и названието
на нейния народ – субареи, сабореи. Интересен
факт е, че това име е употребявано от асирий-
ците паралелно с още едно название – хурити
и двете са се отнасяли за един и същ народ,
смятан за предшественик на фригийците. А в
това име отново се сблъскваме с частицата
„хур”, която е пряк указател, че и те са се
смятали за „висши хора”, за „арийци”.
От тук до Елада е една крачка. Впрочем
самоназванието на Елада и на арийската дър-
жава Елам са твърде сходни, за да изпуснем
подобна връзка. Жителите на Сипар са веро-
ятно в водещи и към пътуването към Запада.
За това говорят и топографските названия,
съдържащи корена СПР. Така стигаме до вели-
ката Спарта.
Спартанците, очевидно наследници на далеч-
ните Сипар и Субарту, са дошли най-вероятно
от изток, усвоявайки или унищожавайки по пътя
си останките на крито-микенската цивилизация,
загинала преди това от природни катастрофи,
и заели нейното място в Пелопонес. Това е
бил силен и богат народ. Нека напомним, че
гърците използвали думата сибарит като
символ на богат човек, а също и на търгов-
ска колония.
Названието е останало и по българските
земи – Сепарево, фамилията Сапарев.
Сипарите са твърде различни от дошлите
по-късно дорийци, от които произхождат ели-
ните.
Интересен факт е, че името Спарта
и личното чисто тракийско име Спартак
практически съвпадат. Възможно е то да е
съществувало и преди Потопа и че самият
град Сипар е основан от някой владетел с
подобно име. Името Спартак носят и двама
управители на Боспорското царство на ос-
тров Крит, а това показва, че те са траки.
Може би те са идентични на двамата царе
от същото царство Сабромат или Савро-
мат.
От тук може да се направи изводът, че
българите-сипари идват на тази територия
и я усвояват сравнително безболезнено при
хора със сроден език, при което двата етноса
сравнително бързо се асимилират едни други.
Едните са заварени, а другите – пришълци.
Твърдението, че северите, заварени от
Аспарух на Балканите били славяни може би
40
трябва да бъде изоставено – иначе гръцкият
летописец нямаше да напише, че той заварил
зад Дунава „седем славянски племена” и „се-
верите” категорично отделяйки едните от
другите. Може би едно паралелно изследване
на малко известните обичаи на сипарите
и споменатите племена и малко по-добре
известните обичаи на спартанците ще под-
скажат някои неща, основното от които е
родово-езиковата близост на пришълците и
завареното население на пелазгите-пеларгите,
предшественици на траките, смятани доскоро
за най-древното население на Балканите. Т.е.
може да се направи логическия извод, че става
въпрос за два сродни народа. Иначе не можем
да си обясним как такъв един народ като се-
верите изчезва буквално за десетилетие без
абсолютно никаква съпротива след появата на
Аспаруховите българи. То не би могло да стане,
ако не съществуваше твърде близко родство
между заварените появили се от не знай къде
севери и българите.
И така - две хилядолетия сред като идват
в Междуречието разединените разноезични
държавици на шумерите са принудени да се
подчинят на нахлулите от юг семити. Впро-
чем не малко съвременни историци и езикове-
ди все по-определено смятат, че арийските
и семитските езици имат в крайна сметка
едни и същи корени, техните носители са
живели на едни и същи територии, но те са
се отделили едни от други след отваряне-
то на другия велик пролив, Гибралтарския, и
след запълването на огромната падина „по
средата на земята” пред силата на океана,
наричана Средиземноморския потоп, т.е. след
гибелта на поредната Атлантида. Защото
ние споделяме мнението, че исторически са
загивали няколко Атлантиди, няколко човешки
цивилизации, предшестващи с хиляди години
Черноморската катастрофа, но човешката па-
мет с времето ги е сляла в една, исторически
най-близката. Т.е. в онези далечни времена на
човешкия единен праезик различните племена
не само са имали много повече общи думи, но
и обща историческа съдба.
Заселването на семитите в Междуречието
бележи и краят на шумерската цивилизация,
която е наследена от семитските Асирия и
Вавилон. А връщането на шумерите на запад е
връщане към прародината, към корените.
Но защо ние свързваме Сипар с древните
българи?
Единият отговор се крие в слънчевия древ-
нобългарски календар, който почти съвпада с
този на Сипар. А неговите носители по света
след гибелта на Шумер са българите.
На второ място - в посочената ни кни-
га ние доказахме, че понятието българи

произхожда от една религия – вярата в бог
Ба’ал, който е реализатор на философията
на Тангра като „религия на великите хора”.
Следователно отделните български племена са
имали свои имена и най-вероятно сабирите е
едно от тях. Нещо повече. Това племенно име
остава в някои древно български племена. Ние
го срещаме в неговото арменско написание
като Завендер или Забендер, с което армен-
ските исторически анали са регистрирали едно
българско племе, което се заселва през IV век
мирно в Южен Кавказ. И неговото название
всъщност е Сипар.
Близък роднина на кан Кубрат е вождът
на едно от древнобългарските племена Са-
беркан – име, преиначено отново по гръцки
образец и под семитско влияние на Заберкан.
Преводът е ясен – Непоколебимият, Твърдият
кан. Вероятно Кубрат е тачил високо този свой
роднина, защото кръщава един от синовете си
със сходно име – Аспар, Асбар, което не е нищо
друго освен семитска форма на превъзходна
степен, в смисъл на Най-непоколебимият, Най-
твърдият. Хипотезата, че това име означавало
от персийски Белия кон (в произношение Аспа)
едва ли е вярно, защото в това понятие липсва
постоянно присъстващият в името Аспар, Испер
или Испор, звук „р”, възприеман от някои съвре-
менни анализатори като част от окончанието
„рух” – „рух”, „душа”, „дух”. Пък и преводното
съчетание „белият кон дух” не отговаря на слово-
реда в средноперсийския език, от който би тряб-
вало да е заимстван. Вероятно става въпрос за
окончание от друг тип и името би трябвало да
звучи като Аспар-рух, като то би се превеждало
като Най-непоколебимия цар (рекс). Именно то
съответства граматически на името със същия
* Íÿêîè èçñëåäîâàòåëè ñà íà ìíåíèå, ÷å ñúðáèòå ñà îòðîäåíè áúëãàðè ïîä âëèÿíèå íà âèçàíòèéñêàòà ïîëèòèêà ñðåùó Áúëãðèÿ.
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
корен Саберкан. Впрочем същото окончание съ-
ществува в името на кан Теле-риг.
Има още едно име на български кан, веро-
ятно произхождащо от същия корен, но отново
„погърчено” в елинските записи. Става въпрос
за кан Сев¡р или Севђр, наследника на Тервел. В
това име непроизносимото за един грък Б пак
е преминало във В. Същата еволюция виждаме
в названието на град Сувар, столицата на Вол-
жска България и в названието на река Болга,
станало на Волга.
Сходни лични фамилни имена и топографски
названия не са едно и две, при това не само в
мюсюлмански държави, където името Сабер е
твърде популярно. Ето някои примери:
Сибарис е древноахейска (а може би по-
ранна, пелазгска) колония в Тарентския залив,
днешна Италия, основана, според легендата,
от 720 ахейци. П¬ на север по същото време
край Волга се появява племето на савромати-
те, смятани за сродни на скитите и саките,
превърнали се през III в.пр.Хр. в сармати
– всички смятани днес за „братовчеди” на
българите. Римската империя познава трима
императори от династията Севери – Сеп-
тимий, Каракала и Гет. Градове под името
северски има в Литва и на река Десна в Русия,
а руското княжество в гр. Курск също се е
наричало Северско. Този корен присъства като
Сабуров в Русия, град Сапори в Италия, град
Севр до Париж, град Сиверс в Бавария, фамилия
Сперански в Полша, фамилия Савари във Франция
и т.н. Някои дори смятат, че сабирите са дали
името на сърбите* – с името сабри по времето
на Стефан Душан са наричани най-бедните се-
ляни в неговата държава, а впоследствие така
наричат и цялата държава.
41
Áðîé 31/2009

ÊÎÉ Å ÄßÄÎ ÊÎËÅÄÀ

ÅÌÈË ÆÈÂÊÎÂ

Santa Claus в САЩ, Pere Noel във Франция, До тук се

Sinter Klaas в Холандия, Papa Noel в Испания, Дед видя, че житието
Мороз и Свети Андрей в Русия... Дядо Коледа на Свети Никола
- добрият старец, който раздава подаръци на е доста популярно
послушните деца. Кой е той всъщност? днес, та макар и
Общоприето е схващането,че първобразът силно изопачено
на този странник е всъщност историческа лич- през вековете.
ност - Свети Никола Мираликийски, роден през Но не стана ясно
270 година от новата ера в Патара - Ликия, дали имаме право
Мала Азия (днешна Турция). Още като младеж да отъждествим
той наследява голямо богатство от починалия образа на този
си баща, и раздава всичко на децата и бедните светец с днешни-
си съграждани. Източноправославната рели- ят Дядо Коледа и
гиозна традиция го почита като покровител каква е връзката,
на мореплавателите. Според една притча, по ако изобщо има
време на силна морска буря, светецът спасил с такава, межд у
молитви моряците на кораба, с който пътувал С анта К лаус и
към Божи гроб. Скоро след това Никола става Рождество Хри-
епископ в град Мира (днес гр.Демре, Турция), стово?
а през 325 година взема участие в Никейския Ще се опи-
събор, където “разобличава еретика Арий”. таме да дадем
Свети Никола умира на 6-ти декември 345 отговор на този
година. Паметта му се почита и до днес от въпрос, ползвайки Èçîáðàæåíèå íà Êîëåäà îò
Християнската църква именно на тази дата. българската ми- õðàìà â Ïåòðà
В началото на XVII век Холандски пресел- тология и писани-
ници в Северна Америка основават колония ята на старите наши възрожденци.
- Ню Амстердам (днес Ню Йорк). Те привна- Нека първо споменем един интересен факт.
сият холандската традиция при честването Датата 24-ти декември е канонизирана за
на празника, и така от англоезичното Сайнт рождена дата на Исус Христос в II век от папа
Николас и холандското Синтер Клаас се полу- Телесфор, който е бил с тракийски произход.
чава днешното Санта Клаус - Дядо Коледа в Дотогава Рождество Христово се е чествало
англоезичния свят. в различни дни от годината, както днес се
На 23-ти декември 1823 година в нюйоркски празнува Великден.
вестник “Sentinel” е публикувана поемата “А Другото важно нещо, което трябва да се
visit from St. Nicholas” от Клемент Мур, в която отбележи, е фактът, че астрономически по-
авторът разказва за идването на Свети Никола гледнато 22-ри декември е денят на зимното
сред хората и добрините, които той върши. От слънцестоене. От този момент насетне денят
този момент нататък тази притча започва да започва да “расте”, сиреч тогава се “ражда”.
се експлоатира от множество автори. Първите дни след тази дата са носители на
През 1860 година американският илюстра- особен сакрален заряд за народите от пред-
тор и карикатурист Томас Наст създава добре християнската епоха. За тях на 24-ти декември
познатия днес образ на Санта Клаус - белобрад се е раждала Новата година.
старец, облечен в червени дрехи, и носещ чувал Това е българската Бъдни вечер. Ето какво
пълен с подаръци, измайсторени от джуджетата казва народната песен за този празник:
в “базата” му на Северния Полюс. Излела ми Стара Майка,
Oт 1931 година насам концернът Coca Cola излела ми ут сарае,
ползва образа на добрия старец в рекламната ф десна хи рука ясна борница,
си кампания. Днес в рекламните клипове Дядо ясна борница ясен оган,
Коледа кара тирове с Coca Cola. ф лева хи рока бела книга,
42

бела книга царну писму,
рукнала са подрукнала,
гласум рука песна пее,
песна пее бела книга,
бела книга царну писму:
Бре юнаци, луди гидии
вутре си е Баден вечер.
Дур да изгрее ясно сланце
със сланце личен ден,
личен ден Коледов-ден.
Коледа Бога на земета,
златна си тоега носи,
та са шета пу земета
ут града фаф града,
ут селу на селу,
от каща на каща,
дур да ми сланце изгрее,
сита си земе прошетал...
Нека оставим настрана стъписващата при-
лика между митологическия образ Стара Майка
и една известна статуя в Ню Йорк, и обърнем
внимание на факта, че Коледа в българската
митология е бога, който следи за морала на
човеците. И понеже, когато Коледа Бога слязъл
на земята видял, че човеците са грешни, той
помолил Вишна Бога:
Бива ли, Боже, ни бива
да ми слезе Злата Майка,
да ми слезе ф Бела гора,
да ми роди малку дете,
малку дете нишенлие,
малку дете млада Бога?
Да му дадеш Златна книга,
та да шета пу земета,
та си уче млади юнаци...
За разлика от западните чествания на Рож-
дество Христово, при които връзката между
Санта Клаус и Исус Христос е неясна, в бъл-
гарската митология между Коледа Бога и млада
Бога, тя е очевидна!
А сега нека разгледаме и два примера от
българската възрожденска историография.
Обикновеният българин знае отлично кой е Па-
исий Хилендарски, но за съжаление няма ни най-
малка представа, че по негово време са живяли и
творили множество други родолюбиви български
историци. Един от тях е Йовчо Тревненски. Ето
как подрежда той имената на “славянските
князе” (славянски в смисъл на български, защо-
то възрожденците са смятали българите за
славяни) в своя “Летопис и родословие”:
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
Пелемен, който беше в Троада - 1184
г.пр.н.е.
Антигон, неговият насленик - 1120
г.пр.н.е.
...
Илирик - 986 г.пр.н.е.
...
Владилий - 820 г.пр.н.е.
Коледа - 700 г.пр.н.е.
Болг - 670 г.пр.н.е.
Лила - 585 г.пр.н.е.
и т.н.
Интересно е и схващането на Йовчо Тре-
вненски за автохтонността на българите:
“Българите бяха прогонени от Траян Римски
и пак се възвърнаха в година 489 от н.е...”
Но още по-интригуваща е историята, напи-
сана от един друг възрожденец - йеросхимонах
Спиридон Габровски:
“След Бладилий настана крал на име Ко-
лад...
И когато се роди първият негов син -
Болг, накара целия народ по всичката негова
земя да тържествува и празнува в месец
декември 24-ти ден, и като се гощаваха, пе-
еха: Болг се роди Коладе, тази вечер Коладе
! Даже и до днес съществува този празник у
българите. И кръстиха се българите, обаче
този древен езически обичай не забравиха...
Болг завоюва Тракия, Македония, Далма-
ция, даже до Бяло море и до Рим...
И от тогава илирийците се нарекоха бол-
гари, а не както някои смятат, че болгарите
са дошли от река Волга.”
Спиридон Габровски ни дава и датата на
царуването на Коледа - 763 пр.н.е.
Тук връзката между Коледа и Рождество
Христово привидно също липсва, тъй като Коле-
да е живял осем века преди Исус. Но съществува
връзката Коледа - Младенец (Млада Бога). Нека
си припомним, че всъщност христианският праз-
ник започва да се отбелязва на 24-ти декември
едва в II век, и че това е станало по времето
на папа Телесфор тракиец по произход. Тогава
ние бихме могли да предположим, че християн-
ската традиция се е “присадила” върху едни по-
стари вярвания, които всъщност са съставяли
древната религията на народите, населяващи
Балканския полуостров в предхристиянската
епоха. Фактически днешните Коледни празници
са отзвук от честванията по случай раждането
43
Áðîé 31/2009
на обожествения Коледов син Болг (или Бог) -
Млада Бога, в VIII век преди новата ера.
Имайки предвид времето, в което се е родил
Болг според българските възрожденски истори-
ци, интересна подробност е фактът, че именно
в 758 г.пр.н.е. (сиреч няколко години преди ражда-
нето на Младенеца Болг) пророк Исая предрича
раждането на Библейския Младенец.
И така нека обобщим. Образът на добрия
старец Санта Клаус (Дядо Коледа) е синтез от
древните предхристиянски религиозни вярвания
на народите населяващи Балканите, и “приса-
дения” върху тях исторически образ на Никола
Мираликийски, впоследствие канонизиран за
светец от Християнската църква.
Гаврата с този свещен за нас българите
образ започва да ескалира в началото на ми-
налия век, когато американските компании го
лансират за да добият все по-големи и по-големи
обороти и печалби по време на празничните
дни. “Примерът” на америкаците е възприет
постепенно из целия свят.
Случаят със съветска Русия е по-интере-
сен, и заслужава отделно внимание. Руснаците,
Íèêîëàé Éîâàí Îáðàçîïèñ (Íèêîëà Îáðàçîïèñîâ), 1869 ã., Ñòåíîïèñ îò ñòàðàòà öúðêâà â ñ. Ñòàðî ñåëî
44
като народ най-близък до старите традиции
на местният балкански фолклор са празну-
вали Коледа в почти автентичния български
вариант. Съветската власт обаче налага
един измислен образ - Дед Мароз (Дядо Мраз).
Така, заради комунистическата пропаганда, и
до днес руснаците са може би единственият
народ, който празнува символа на злото, студа
и тъмнината по времето на най-светлия ден
в годината - Денят на раждащото се Слънце,
символ на светлината, топлината и спасението
на човеците.
От всичко казано дотук става пределно
ясно, че единствено българите са призвани да
дадат на Света истинския празник Коледа в
неговия автентичен вид. Да съхранят своите
стари традиции - Бъдни вечер, Коледов ден,
Коледуване, и наред с всички други стари бъл-
гарски празници да ги дадат на непросветените
народи, тънещи в заблудата наложена от капи-
тала, жадуващ за бързи печалби, и не почитащ
нищо свято.
Да възродим истината за българския цар
Коледа!

ÁÎËÃ ÑÅ ÐÎÄÈ, ÊÎËÀÄÅ,
ÒÀÇÈ ÂÅ×ÅÐ, ÊÎËÀÄÅ!
Застигналъ ми, мале,
Личенъ-день Коледовъ-день.
Слезалъ ми Коледа Бога
Слезалъ ми фафъ гора-та,
Та ми седналъ пудъ даро-ту
Пудъ даро-ту на чешма-та;
Я ми йоще ни тралъ
Да ми седи пудъ дароту
Пудъ даро-ту на чешма-та,
Чи ми седи пудъ дароту
Та ми виде утъ гора-та
Що станалу на земе-та.
Юнаци ми на чешма-та,
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ,
Та на Бога пригришили
Пригришили грехъ сторили.
Налютилъ са Вишну Бога
Налютилъ са разедилъ са,
Та си наетъ сторилъ
Да си фарли люта грома
Люта грома, люта срела
Да погуби юнаци-те
Юнаци-те и моми-те:
Юнаци са на чешма-та,
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ.
Коледа си Бога каилъ ни станалъ,
Я му дума и говори:
«Боже ле, Вишну ле,
И язъ, Боже, каилъ ни ставамъ
Да погубишъ млади юнаци
Млади юнаци, малки моми:
Бива ли, Боже, ни бива
Да ми слезе злата майка
Да ми слезе фъ Бела гора,
Да ма роди малку дете
Малку дете нишенлие,
Малку дете млада Бога?
Да ми дадешъ Златна книга,
Та са шетамъ пу земе-та
Та си уче млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са съсъ моми ни глуметъ.
Чуди са Вишну Бога,
Чуди са малу млогу
Малу млогу три нидели,
Па си каилъ ни стана
Да си фарли люта грома
Люта грома, люта срела
Да юбие юнаци-те
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
Юнаци-те и моми-те;
Лу си рукна Злата майка
Та хи вели ютговори:
Ой, ти мале, Злата мале,
Мольба ти са, мале, моле:
Коледа ми Бога на земе-та
На земе-та фафъ гора-та
Та ми седналъ пудъ даро-ту
Чи му е личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Я ми юнаци гюнефъ сторили
Гюнефъ сторили пригришили
Та самъ наетъ сторилъ
Да си фарле люта грома
Люта грома, люта срела
Да осреле млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Чи са глуметъ на чешма-та;
Коледа Бога каилъ ни става—
Каилъ става да гу родишъ
Да гу родишъ на земе-та
Да гу родишъ малку дете,
Малку дете млада Бога;
Да са шета пу земе-та,
На рока му Златна книга,
Та си учи млади юнаци
Млади юнаци малки моми,
Да ни ми грехъ усторетъ:
Сега, мале, каилъ ли си
Каилъ ли си, ни си каилъ?
Да си слезешъ на земе-та
Да си родишъ Коледа Бога,
Да гу родишъ малку дете
Малку дете млада Бога.
Майка му вели ютговори:
Йоти, Боже, каилъ да ни самъ.
Вутре си слевамъ на земе-та.
Лу ти са молъба моле,
Лу да си роде малку дете,
Да си пратишъ свети Ангелъ
Да му донесе Златна книга,
На лику му ясну сланце,
Какъ са шета пу земе-та
Да си пее ясна книга
Да си пее да си учи,
Кой гу види да верува.
Рече майка ни утрече
Зададе са златенъ облакъ
Златенъ облакъ и есничевъ
Та си закри Злата майка,
Та си слезе на земе-та
На земе-та, фафъ гора-та.
Лу си седна пудъ даро-ту,
Де ми седи Коледа Бога,
Та си майка затруднела
45
Áðîé 31/2009
Затруднела Коледа Бога.
Та ми седи фафъ гора-та
Малу млогу деветъ месеца,
Я си ми йоще ни ражда.
Дуръ си слезе на поле-ту,
Я си фъ града ни флезе—
Богъ да бие царна харапине
Царна харапине харапска-та крале,
Чи да ми са научи,
Разедилъ са налютилъ са,
Та ми сече Злата майка,
Злата майка малку дете
Малку дете млада Бога
Та са чуди де да иде,
Низъ поле са вартела
Вартела са навартала.
На Бога са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Та си прати свети Ангелъ
Та си слезе на поле-ту,
Намери си Злата майка,
Фана си е за рока-та
Уткара е тука долу
Тука долу фъ пещере-та,
Темна ми пещере потемнела
Потемнела поцарнела,
Лу си флела Злата майка
Ясну ми сланце изгрелу
Та ми грее фъ пещере-та.
Замочи са Злата майка
Замочи са забахта са
Та си роди малку дете
Малку дете млада Бога,
Млада Бога и Коледа;
Чудну ми дете нишенлие,
На лику му ясну сланце,
Фъ рока му златна книга
Златна книга звезналие
Звезналие ясналие;
Йоще ми чуду станалу,
Чуду ми на небе-ту
На небе-ту фъ облаци-те
Фъ облаци-те фафъ магли-те,
Изгрела ми ясна звезда
Ясна звезда и зорница,
Що ни ми йоще изгрела,
Та са никой ни дусетилъ
Чи ми са Бога родилъ,
Дусетили са трима царе
Трима царе башъ биларе.
Трима царе утъ край земе,
Трима царе царни харапине.
Та си пели Звезна книга,
Звезна книга биларева,
Какъ си пели и видели;
46
Яхнали си барзи-те коне
Та ми на поле излели,
Йоще ми са чудумъ чудили
Та си думатъ и говоретъ:
Какъ си Бога каилъ станалъ
Да си слезе на земо-та
Да са роди малку дете,
Да са шета съсъ юнаци
Съсъ юнаци и съсъ моми,
Я си йоще ни веруваме,
Чи на лаже Звезна книга,
Лаже на, мами на.
Речь-та йоще ни утрекли
Подаде са Звезна Юда
Звезва Юда самувила
Та хми вели ютговори:
Ой ми вие трима царе,
Трима царе и биларе,
Йоти сте умни и безумни
Та си йоще ни верувате,
Чи са родилъ Коледа Бога,
Сега гу повила Злата майка
Повила гу малу дете,
Та си ми е фъ пещере-та,
Само дете никог нема,
Дуръ са на майка нажелилу
Нажелилу натажилу
Та ми плаче и ми вика.
Яхнали сте барзи-те коне,
Я що ми са йоще чудите
Та са фъ сарае ни варне-те,
Да юторите сандаци-те
Да искарате баксише-те,
Па да идете фъ пещере-та,
На Бога селемъ давате,
Та си гу дарба дарувате,
Да ни му майка плаче,
Да ни му майка вика,
Чи си е Бога уставилъ
Фъ темна пещере потемнена,
Сама майка фъ пещере-та.
Трима хи царе ютговорили:
„Е, ти Юду самувилу,
Наетъ сме Юду сторили,
Та сме коне яхнали,
Да са шетаме пу земе-та
Да тераме малку дете
Малку дете млада Бога,
Де ми са дете родилу
Селемъ да му дадеме,
Я си, Юду, ни знаеме
Де ми са дете родилу,
Де ми е дете седналу.
Хаде ми вие фодите;
Йоще ми сте утъ сарае ни излели

Утъ сарае и утъ града,
Изгрела ми ясна зора
Ясна зора и зорница,
Та си грее ни зафожда,
Зора ви е млада водица,
Водица ви е на дервене
На дервене на клисуре,
Лу да си дете намерите,
Па си са зора скрила.
Трима царе каилъ станали,
Трима царе и биларе,
Та си думатъ и говоретъ:
Бабайку ни стара крата,
Тамамъ веке да юмрие,
Посинилъ си Звезна книга
Та ни думалъ и говорилъ:
Сега малу йоще три години
Чуду ми на неба ше боде,
И на небе и на земе,
Чуду ми мощне нишенлие.
На поле са Бога родилъ,
Родилъ ми са малку дете,
Малку дете фъ пещере-та;
Та са шета пу земе-та,
Фафъ рока му златна книга
Та си учи ду млади юнаци
Млади юнаци, малки моми.
Ние са сме на бабайку смели,
Чи ми боленъ лежи Та ми флели фъ харапска-та града,
Та ни знае да ми пее, Фъ харапска-та града фафъ сарае.
Я той си е йоще знаелъ,
Та си пеелъ Звезна книга.
Варнали са трима царе
Варнали са фафъ сарае,
Та си сандаци-те юторили
Юторили ютключили,
Три си баксише искарали,
Та си веке наварвили;
Иоще си утъ сарае ни излели
Излела ми ясна зора
Ясна зора и зорница,
Водица хми низъ дервене
Низъ дервене и клисуре,
Стигнали си фъ харапска-та земе.
Застанала ясна зора
Застанала на поле-ту
На поле-ту фъ пещере-та,
Та си флели трима царе,
Трима царе и биларе,
Намерили малку дете.
Повила гу Злата майка,
На лику му ясну сланце,
Фъ рока му Златна книга;
Я си плаче Злата майка,
Плаче майка и си вика;
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
Какъ си виде трима царе,
Трима царе и биларе,
Та ми веке ни плаче,
Лу хми вели ютговори:»
Ой, ми вие трима царе,
Трима царе и биларе,
Какъ сте вие знали
Чи са роди Коледа Бога,
Та сте дошли фъ пещере-та
Да видите малку дете,
Малку дете млада Бога?
Мале ле, Злата мале,
Ни сме, мале, знали
Чи са родилъ млада Бога;
Я сме пели Звезна книга,
Па сме ни верували;
Дуръ си дойде Юда самувила
Та си дума приговори:
Хемъ на покана покани
Да дойдеме фъ пещере-та,
Млада Бога дарба да дариме,
Чи си е млада Бога на небе-ту,
На земе-та млада царе.
Юторили сандаци-те
Искарали баксише-те,
Та си Бога дарба дарили,
На Бога си селемъ дали.
Ла си яхнали барзи-те коне
Причека ги харапска-та крале,
Та си ги гозба гости—
Йоще ги пита и ги праши:
Хаде вие трима царе,
Трима царе трима крале,
Мольба ви са моле,
Какъ сте вие утъ Край земе,
Имате ли Звезна книга
Имате ли пели ли сте
Що ми е чуду станалу
На небе-ту на земе-та
Та изгрела ясна звезда
Ясна звезда и зорница,
Що ни ми йоще изгрела.
Хай, ти, харапска кралю,
Зеръ ти йоще ни знаешъ?
Тука долу на поле-ту
На поле-ту фъ пещере-та
Родилу са малку дете,
На небе-ту си е млада Бога,
На земе-та млада царе,
Та изгрела ясна зора
Кой си види да си знае
Чи е чуду на земе-та.
Разеди са харапска-та крале
47
Áðîé 31/2009
Разеди са палюти са,
Та си прати царна харапине
Да ми сече малки деца,
Дуръ да флезе фъ пещере-та
Да посече малку дете
Малку дете млада царе;
Дуръ да иде царна харапине
Посекалъ ми малки деца
Малу млогу деветъ хиледи;
Я ни флезе фъ пещере-та,
Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те
Та си пещере закрили,
Закрили е укрили,
Ни е виде царна харапине,
Дуръ са варна фафъ сарае.
Царе ми са гозба гости,
Царе ми пие руйну вину
Руйну вину тригодишну,
Собралъ си везире-те
Везире-те и паши-те,
Та си еде и си пие,
Чи си погубилъ млада царе, Царна харапине пещере ни виделъ,
Та му земе ни плени,
Три дни му гозба трае;
Иоще си Бога трае,
Дуръ тоги са веке налютилъ
Налютилъ разедилъ,
Та си фсекна люта грома,
Грома фарли фафъ сарае
Та му сарае погурелъ;
Па ми са царе гозба гости
Па си пие руйну вину
Руйну вину тригодишну.
Заградилъ ми нова сарае,
Калесалъ си масторе-те
Масторе-те дюлгере-те;
Самъ си царе камень турилъ,
Та са фальба пофалилъ,
Господъ ми са, вели, разедилъ,
Та си фарлилъ люта грома
Погурелъ ми сарае-те—
Мене са мощне дупадналу,
Сега си граде нова сарае
Да гу нема на дюне-та:
Да си падне люта грома
Па да си гу ни погури
Рече йоще ни утрече
Чула гу мoра Юда
Мора Юда самувила,
Ютъ Бога си изимъ тера
Да си фарли люта срела,
Какъ си дума и говори
Да му душе прималее.
Бога хи изимъ ни даде,
48
Лу хи вели ютговири:
Юду ле мора самувилу,
Ни си, Юду, каилъ ставамъ
Да си фарлишъ люта срела
Да му душе прималее—
Я му слези фафъ сарае
Та гу служи тровна билька,
Да си пие тровна билька
Боленъ ми да легне
Да ми легне на потстеле,
Да ми лежи малу млогу
Малу млогу три години,
Дуръ да му кости прогниетъ,
Дуръ да му коса искане,
Та му сечешъ руса глава
Да ни ми е на земе-та—
Чи са йоще кани
Да си прати царна харапине,
Какъ са шета млада Бога
Да гу сече залугъ пу залуъ;
Я си йоще ни знае
Чи ми седи фъ пещере-та—
Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те
Та си пещере закрили,
Закрили е засенили.
Мора Юда са налютила
Налоттила разедила,
Та си слела фафъ бахче-ту,
Набрала си тровна билька
Тровна билька болничева;
Па си слезе на земе-та
На земе-та фафъ сарае.
Харапска-та крале на трапеза,
Лужникъ си гу служба служи.
Служи гу руйну вину
Руйну вину тригодишну;
Стоела ми Мора Юда,
Я си е никой ни виде,
Та си зела златна чеше,
Сипала си руйну вину
Руйну вину тригодишну,
Фафъ вину-ту тровна билька
Тровна билька болничева,
Подаде си златна чеше,
Подаде е на харапска та крал”,
Та си пие руйну вину
Руйну вину тригодишну,
Йоще вину ни ми галналъ
Записка ми завика ми
Охь, си, мале, загинахъ си!
Люта ми отрава на сорце-ту.
Рече царе ни утрече
И си флезе стара биларе,

Та си виде Мора Юда
Чи ми стои на трапеза.
Та хи вели ютговори:
Ахъ, ти Юду, Мора самувила.
Какъ си флезе фафъ сарае,
Ни ли, ти, крале думилелъ?
Йоще си е млада зелена
Та гу си поила тровна билька
Тровна билька зихирлие;
Фъ сарае седи бабайку му,
Легналъ ми на потстеле,
Зеръ си слепа ни гу виде
Да гу поищъ тровна билька,
Да му душе прималее,
Доста му са веке дуделу,
Боленъ лежи малу млогу
Малу млогу деветъ години—
Я, ти, си служила млада крале:
Какъ, ти, йоще ни думилелъ?
Какъ си, Юду, кайдисала
Та, му си подала руйну вину
Руйну вину тригодишну
Да гу тровишъ да гу поишъ?
Ютговори Мора Юда
Мора Юда самувила:
Богъ да бие харапска-та крале!
Ни му думилели малки деца,
Лу си пратилъ царна харапине
Та посече малки деца
Малу млогу деветъ хиледи,
Белкимъ си посече млада Бога,
Я си пещере ни намери—
Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те
Та си пещере закрили
Закрили и укрили,
Ни посече млада Бога.
Боленъ ми легналъ харапска-та крале,
Боленъ ми е малу млогу
Малу млогу три години,
Дуръ му кости испогнили,
Коси му искапали,
Та му са веке дуделу,
На Бога са мольба моли,
Боже ле, мили Боже,
Що ми са си йоще налютилъ
Налютилъ разедилъ?
Ни ли ти са веке нажелилу
Нажелилу натажилу?
Боленъ леже малу млогу
Малу млогу три години,
Кости ми са прогнили,
Коси ми са искапали:
Я ми земи парна душе
Да ма утемнешь утъ неволе -
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
Мольба са моли харапска-та храле,
Дуръ си на Бога думилелъ.
Та си прати Мора Юда
Та си фарли люта срела,
Усрели гу на сорце-ту.
Излезе ми Злата майка
Та ми са шедба шета,
Та си флезе фъ харапска-та града
Фъ харапсюа-та града фафъ сарае,
Та си пита и си праши
Де ми седи харапска-та крале.
Чи му хаберъ носи.
Я му либе заплакала
Заплакала завикала
Утмалъ дума приговори:
Богъ да бие Мора Юда,
Налютила са разедила
Та гу усрелила на сорце-ту,
Та си умрелъ сега малу
Сега малу три нидели.
Чула ми Злата майка,
Та са варна фъ пещере-та,
На Бога си дума и говори:
Хаде. Боже, мили сину,
Сега ми си веке порасналу,
Я ми иди фъ харапска-та града,
Закарай си Златна книга
Та си учи млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са смеетъ, да са глуметъ,
Лу на тебе да веруватъ,
Съ вера и клетва да са калнатъ.
Шеташъ са, сину, пу земе-та
Малу млогу три години,,
Дуръ да юнаци на иманъ дойдатъ,
И юнаци малки моми.
Па ша форкнешъ фафъ гора-та,
Седнувашъ ми пудъ даро-ту,
Пудъ даро-ту на белъ кладнецъ;
Вишне са дару повишилу
Та са качишъ на небе-ту,
Па си седишъ фафъ сарае
Фафъ сарае при майка.
Рече му майка ни утрече,
Три са Юди фъ пещере-та,
Три са Юди самувили
Три са Юди крилетни
Крилетни и форкати,
Грабнали си Злата майка
Та си фаркнали на небе-ту.
Самъ си устаналъ млада Бога,
Та ми седи фъ пещере-та
Йоще малу три нидели.
Дуръ си дойде свети Ангелъ,
49
Áðîé 31/2009
Та му вели проговори:
Боже ле, Коледе ле,
Доста ми си седедъ
Тука, Боже, фъ пещере-та
Сега ми веке излези.
Богъ да бие харапска-та крале,
Налютилъ са разедилъ,
Йоще, ти, са люту канилъ
Да, та, сече залугъ пу залугъ,
Да ни му земе пленишъ,
Я си веке загиналъ:
Мора гу Юда усрелила
Усрелила гу на сорце-ту.
Умрелъ веке загиналъ.
Я си земи Златна книга
Та са шетай пу земе-та,
Да си учишъ млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са смеетъ, да са глуметъ.
Млада Бога ми излезе
Излезе ми утъ пещере-та,
Та си флезе фъ харапска-та града
Фъ харапска-та града фафъ сарае.
Искара си Златна книга,
Та си учи млади юнаци
Млади юнаци, малки моми.
Кой си виде млада Бога,
На лику му ясну сланце
50
Фъ рока му Златна книга,
Ни ми фоди на чешма-та
На чешма-та на белъ кладнецъ,
Ни са смее съ малки моми,
Ни са смее, ни са глуми,
Лу си на Бога верува.
Вера и клетва му са приклева,
Чи му веке гюнефъ не чини;
Три години Бога пу земе-та,
Три години ми са шедба шета,
Сите ми юнаци верували,
Сите юнаци малки моми,
Та ми веке гюнефъ ни чинатъ.
На Бога са веке дуделу,
Ни ми са веке шедба шета,
Лу си форкна фафъ гора-та,
Та си седна пудъ даро-ту
Пудъ даро-ту на белъ кладнецъ.
Три дни ми пудъ дару-седелъ.
Вишне са дару повишилу,
Покачи са Бога на небе-ту
На небе-ту пу даро-ту,
Та си седна фафъ сарае
Фафъ сарае при майка.
Вишну гу Бога пофалилъ
Чи си слезе на земе-та,
Научилъ си млади юнаци
Млади юнаци, малки моми
Да ни му гюнефъ чинатъ.
 ÀÂÈ-ÒÎÕÎË

Настоящата статия е споделено мнение (размисъл) от

наш читател, изпратена по електронната поща до редак-
цията на списанието.

ÊÎÈ ÑÌÅ ÍÈÅ ? - ÅÇÈÊÚÒ, ÊÎÉÒÎ

ÃÎÂÎÐÈÌ ÍÈ ÏÎÊÀÇÂÀ ÒÎÂÀ.
/ Èëè êîÿ å èñòèíàòà çà áúëãàðñêèÿ íàðîä? /
ÈÂÀÍ ÆÅËßÇÊÎÂ
“Дори всички следи да изчезнат от миналото на някой народ,
винаги остава един последен свидетел, чрез който може да се
отгадае тайната на неговия произход. Този последен и безсмър-
тен свидетел е -езикът на дадения народ, който пази в себе си
белезите от всички големи периоди от неговата история.”
Христиан Френ
руски академик от германски произход, 1823 г.

Да, но тук има едно съществено условие,
без което не може да се стигне до истината.
Това е как разглеждаме езика, на който говорим.
Защото езикът има две лица и може да ни под-
веде. Едното лице на езика е речниковият със-
тав или лексиката. Тази част е много промен-
лива и е само външният образ, който дава
първото впечатление и съответно най-много
подвежда. Другото лице на езика е неговата
структура или граматика и е неговата устой-
чива, непроменлива част - истински бетон.
Който бетон все пак може да се изкърти, но
трябва много време и много усилия. И най-ва-
жното не може едно малцинство да измени
структурата на езика, говорен от мнозинство-
то. Може в голяма степен да повлияе само на
лексиката – речниковия състав. Затова и маке-
донският диалект на българския език си остава
с непроменена структура. Затова и романските
народи, с изключение на румънците, са потомци
на келтите, защото езиците им нямат струк-
турата на латинския език, а тази на езика на
келтите. Структурата, граматиката се със-
тои от цели три части: Морфология, Синтаксис
и Фонетика. Това е истинската същност на
даден език и съответно ни показва кои сме и
то без да може да се правят каквито и да е
фалшификации, защото е невъзможно речта,
която употребяваме всеки момент, да бъде
фалшифицирана. Представете си една чаша, в
която може да наливате всякаква течност, но
чашата винаги си остава една и съща. Така и
чашата на нашия език – граматиката е оста-
нала същата. Така е и с другите езици. Ето
гръцкият език, който има писмени записи от
близо 3000 години и те категорично доказват,
че и от преди 3000 години и сега, езикът си е
все синтетичен или чашата е една и съща.
Освен това, граматиката сама за себе си не
може да съществува. Тя обслужва езиковия ма-
териал, в който влизат думите и колкото и да
има смесвания и влияния, все нещо остава от
първоначалният речников фонд. Иначе чуждият
език се възприема изцяло, както са направили
шотландци, ирландци и т. н. Но дори и в този
случай, пак нещо остава от родния език. Всички
знаят, че шотландците говорят английския по
свой начин. Затова не случайно в нашия език,
наред със славянската лексика, съществува
паралелно и лексика от прабългарски или тра-
кийски произход. Именно тази структура на
езика ни, неговата граматика разби лъжата за
славянския ни произход и доказа прабългарската
ни основа, впоследствие ще разберете от на-
писаното по-долу и тракийска такава. Нашата
граматика е коренно различна от граматиката
на славянските езици и това го знае всеки
езиковед, както в миналото, така и днес. Об-

51
Áðîé 31/2009
стоятелството, че българският език е причис-
лен към славянската група на индоевропейското
езиково семейство се дължи на политически
причини или на недоглеждане и заблуждение.
Именно като се използва неговата външна
страна – лексиката и като се пренебрегва фа-
ктът, че наред със славянската лексика същест-
вува и друг пласт, не толкова незначителен. А
за граматиката пък въобще не се говори. Ос-
тава открит въпросът кои са прабългарите?
До сега твърдо се смята, че в поредната раз-
новидност на българската народност, образу-
вана в Дунавска България преди около 10 века,
влизат три основни етноса : Траки, прабългари
и славяни. Да, това са основните етноси, но
езикът ни показва, че на практика са два ос-
новни етноса – траки и славяни, защото се
оказва, че прабългарите са траки, които след
дълго странстване се завръщат по родните си
места. ДНК изследванията на “Нешънъл
Джиографик”сочат и още един етнос – келтите:
17 % - келтите са имали държавно обединение
на балканите преди н. е. Славяните са по-мал-
кият етнос, който се претопява в тракийския
и то при положение, че езикът на славяните е
наложен за официален през IX век. Поради нала-
гането на славянския език, по политически
причини, за официален през IX век, писмените
паметници на българския език от съответното
време носят чертите, естествено, на славян-
ската граматика и лексика. Но влиянието на
говоримия език върху писмената норма е било
толкова силно, че самите писачи, с течение на
времето, все по-често се е налагало да се
отклоняват от установените правила, за да се
стигне до много строги мерки против това
отклонение по времето на патриарх Евтимий.
Затова и съвременният ни език показва, че това
не е бил говоримият език на по-голямата част
от населението. Фактът, че в българските
диалекти има остатъци от падежи не означава,
автоматично, че изпадането на падежите е
станало през късното средновековие, началото
на Възраждането и т.н. Това изпадане е могло
да стане още преди хиляди години и тези ос-
татъци от падежи да са още от тогава. Све-
товно известен е фактът, че траките са ав-
тохтонното население на Балканите. Всички
останали са пришълци, дори и гърците. Румън-
ският език, който е със структурата на латин-
ския език и голямо количество съответна ле-
ксика, показва че е някаква разновидност на
латинския език, донесен от римските легиони
или румънците също са пришълци. Какво се
получава на практика? Точно там където са
основните поселения на траките на балканите
днес се говори българският език (дори и в извън
държавните граници на днешната република
България. Имам предвид република Македония,
52
неофициалният език на много хора от северна
Гърция, от източна Сърбия и т.н.). На всички
пришълци на Балканите: Сърби, хървати и сло-
венци, гърци, румънци, дори и на албанци, езикът
е синтетичен, само на българите е аналитичен
– тоест без падежи и с много сложна глаголна
система. Случайно ли е това? Оказва се, че не
е. Езиците в света структурно се изменят,
макар и много бавно в продължение на много
години – може би е необходима цяла епоха, от
синтетизъм към аналитизъм или разпадане на
падежите и използване на предлози. Поради тази
причина езиците на повечето народи, които са
създали първите цивилизации са преминали или
изживявали процес на преход към аналитизъм.
Тук е много важно да се отбележи, че първона-
чалният момент на образуването на отделните
индоевропейски народи, учените вече отнасят
към VI-то хилядолетие преди новата ера, а не
както преди към II-то или I-то хилядолетие. И
тази граница отива все по-назад във времето.
Затова спокойно може да се твърди, че първите
индоевропейски народи възникват още през
неолита. Траките са един от тези народи. Пър-
вите цивилизации датират от IV-то хилядоле-
тие пр. н. е., а траките са създатели на висо-
ко развита култура или цивилизация преди IV-то
хилядолетие пр. н. е., защото са познавали об-
работването на метала, познавали са колелото
и са имали писменост далеч преди това и е
естествено езикът им да се е развил към ана-
литизъм по-бързо. Доказателство е фактът,
че преди повече от 6000 години пр. н. е. Черно
море е било езеро и покрай неговите брегове е
имало високо развита неолитна култура. Про-
учванията на черноморския басейн в края на
90-те години на 20 в. разкриха тази истина.
Преди около 8000 години става природен ката-
клизъм, известният “Потоп”, при който Черно
море от езеро се превръща в истинско море и
се образуват проливите “Босфора” и “Дарда-
нелите”. Започва раздвижване на човешки маси.
Една част от живеещите на Балканския полу-
остров около 80 сродни племена, които гърците
наричат “траки”, тръгват на изток . Тези
траки, тръгнали на изток са прабългарите,
защото самите траки са се наричали българи.
Те отиват далеч на изток и създават свои
държави. Има древнокитайски писмени източ-
ници за Хунорсктата империя, създадена от
българите – още преди II-то хилядолетие пр. н.
е., на север от днешен Китай. Освен това в
Тамирската падина – северозападен Китай са
намерени, сравнително добре запазени трупове
на хора от европеидната раса с битови еле-
менти и дрехи, характерни за траките, като
родопското одеяло например. Някои от тези,
добре запазени, трупове датират от IV-то хи-
лядолетие преди новата ера. Затова не е пре-

силено да се говори, че Хунорската империя е
образувана от българите и че тази държава е
въздействала много за образуването и начал-
ното развитие на древен Китай. От тази Ху-
норска империя тръгват и хуните, сарматите
и пр. Поради тази причина напълно е възможно
Атила да е българин и не случайно в античност-
та българите ги припознават с хуни, сармати
и др. После идва държавата Балхара (Балкара)
в Памир – 1000 години преди новата ера. След-
ват Кушанската империя, Бактрия, впослед-
ствие се появяват и държавите в Европа.
Вижда се, че българите навсякъде създават свои
държави. Това също не е случайно, защото око-
ло бреговете на Черно море, много хилядолетия
пр. н. е. и много преди другите народи, българи-
те, наречени траки, са развили висока култура
и затова учените, изследвали Черно море в края
на 90-те години на XX в., казват, че именно те
- българите са в основата на човешката циви-
лизация. При своето движение нашите предци
се срещат с редица народи и естествено се
получават някои езикови, лексикални, дори и
малко структурни взаимодействия – било с
тюрки, било с ирански народи и т.н. Но струк-
турата на езика на тези народи – тюрки, иран-
ци е синтетична. Поне до VI в. от н. е. на
иранските народи е синтетична. После някои
от тях редуцират падежите си и то тези, ко-
ито са имали най-голям досег с българите. А
структурата на нашия език е аналитична или
още веднъж се потвърждава истината, че
структурата, граматиката на един език е не-
изменяема в основата си и е като чаша, в коя-
то можем да налеем всякаква течност, но ча-
шата си остава една и съща. Затова смятам
за прибързано определянето ни като източно-
иранци, главно на големия общ произход от думи
и някои малки структурни прилики. Естествено
е да ги има след като българите са имали дър-
жава в Памир. Има един много важен факт,
който доказва, че не сме източноиранци. Това
е словоредът, строежът на изречението или
синтаксисът, който в иранските езици е съвсем
различен от нашия. А словоредът е една от
най-основните части в структурата на даден
език. След разпадането на “Стара Велика Бъл-
гария” през VII век от новата ера българите
идват на Балканския полуостров, създават дър-
жава и до ден днешен се говори (в миналото в
много по-голяма част от полуострова, сега в
по-малка) техният аналитичен език. А се смята,
че още към III-IV век от н. е., траките са били
вече в голяма степен изчезнало население от
полуострова. Но доколко това е вярно, след като
Херодот казва, че траките са втория по голе-
мина народ след индусите е отделен въпрос.
Възниква следният въпрос – откъде се взима
този аналитичен език на Балканите, след като
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
езикът на всички други народи на полуострова
е синтетичен. Но тези други са пришълци. Или
от тук следва с убеденост, защото няма друга
възможност, че езикът на траките - с една
дума на автохтонното население на Балканите
да е аналитичен. Учени като Владимир Георгиев
и Иван Дуриданов посочват, че в езика на тра-
ките е имало падежи, но тук идва голямото
“но”. Материалът, с който боравят нашите
известни учени е съвсем малък и вероятността
да са изследвали друг език никак не е малка.
Защото изследваните, предполагаеми тракийски
писмени източници са написани с гръцки букви,
понякога плътно наредени една до друга, смис-
лово трудно се разчитат и могат да подведат.
Освен това не е установено с абсолютна си-
гурност от кога датират тези тракийски
писмени паметници – дали хилядолетия преди
новата ера или дали имат много по-нови наслаг-
вания. Затова и институтът по тракология се
въздържа да говори за тракийския език с изклю-
чение на географските названия, откъдето не
можем да хванем граматиката на езика. Но тази
информация, идваща от имената, е показала на
споменатите по-горе наши известни учени,
включително и на Веселин Бешевлиев, сигурно
и на други, че съвременният български език и
езикът на древните траки имат обща струк-
турна основа като словообразуване и фонетика
– едно и също формиране на лични и фамилни
имена, а пък при умалителните наставки ана-
логията е пълна. Българите (траките), които
тръгват от полуострова и отиват на изток се
срещат с други народи, но езикът на тези
народи е структурно различен от този на
българите или не съществува възможността
на Балканите да дойде аналитичен език прив-
несен отвън , защото дори и независимо какви
езици с какъв вид структура са срещали по
пътя си нашите деди, при своето движение те
винаги са били водещият етнос, защото те са
създавали държавата и техният език се е на-
лагал, дори и когато не е бил официален, както
случая с Дунавска България, на която сме на-
следници. Какво се получава на практика – от
Балканите тръгва отпреди около 6000 години
преди новата ера език, но една част от него-
вите носители остава в района, който шества
по света и запазва основата си , поради прос-
тата причина, че носителите му винаги са
основният , господстващ етнос, който е съз-
дател на държавата и този език се връща
отново на Балканите, където се оказва, че
всички останали езици са езици на пришълци и
с различна структура, още не преминала към
аналитизъм. От тук следва, също с убеденост,
че прабългарите са завърнали се по родните си
места ТРАКИ. По-горе бях споменал, че езици-
те се развиват структурно към аналитизъм,
53
Áðîé 31/2009
тоест към разпадане на падежите и използване
на предлози. Например персийският език едва
към VI век от н. е. отива към аналитичност и
днес има само един падеж. Със смелост може
да се предположи, че българският е повлиял на
част от иранските езици да редуцират паде-
жите си, защото ние сме имали държава в ра-
йона на Памир и точно там се наблюдава този
процес, докато осетинският, който също е
ирански език и е далеч от този район е с 9
падежа. В този ред мисли някой ще каже, както
има и такава теория, че българският език е
славянски и е изгубил падежите си. Но това е
процес, който засяга не само един език, а група
сходни езици. Както е при някои ирански и гер-
мански езици. Докато при славянските езици
няма такъв процес. Защо сръбският език не
изгубва падежите си, след като от 6 век от н.
е. сме в тесни връзки с него? Здравко Даскалов
твърди, че на територията на България е има-
ло рунна писменост отпреди 10000 години и че
тя е поне с 1000 години по-стара от тази в
Месопотамия и Египет. Установено е също, че
рунните знаци от тракийско време са идентич-
ни с руните, донесени от аспаруховите българи,
от което също с убеденост следва, че прабъл-
гарите са завърнали се по родните си места
траки. Затова, не случайно, в подкрепа на този
факт идват много твърдения от древните
хроники, в които буквално се казва – “...Траките,
които наричат българи ...” Писаното от даден
хронист е безценен паметник, защото хронис-
тът е съвременник на съответното време и
неговото писание е един вид документален
запис. Ето николко примера за траките, които
наричат българи:
Михаил Аталиат - „История”:
“..мизи са със сигурност българите, които
по-късно получили своето ново название..”,
“..българите са мирмидонците..”
Зонара, речник:
“Пеонци - латинци или тракийски народ,
македони. Тези са така наречените панонци.
Панонците са българи.”
Йоан Цецас, „Хилиади”
“Пеонците са българи”.
Фулко, френски свещеник, описание на първи
кръстоносен поход 1096 г.
“Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos
vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum” -
„Оттук те поели път през земите на бъл-
гарите, които назовават траки според предиш-
ните паметници”.
карта от IV век от Св. Йероним (331-420),
той е написал името на нашите земи в ан-
54
тичността - Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук
и България).
Тя е съставена по още по-стари карти – на
владиката Евсевий Кесарийски (270-338), нари-
чан “баща на църковната история”. Картата
е запазена в препис от XII в.
Йоан Цеца - “И тогава всички пристигнаха
в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът
на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа
Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирми-
донци на брой две хиляди и петстотин.” (ГИ-
БИ10 с. 104)
Йоан Малала и Йоан Екзарх направо твърдят,
че Ахил е бил българин (ДЯК ком. с. 211)
Мавро Орбини цитира сведения на Марк
Аврелий Касиодор, че българите са се сражавали
с римляните около 390 г. (МАВ с. 51-52).
Касиодор (VI век, римски историк) пише, че
«Българите са стар мизийски или илирийски
народ»
Енодий Тицийски (473-524, епископ, придво-
рен историк на готския крал Теодорих) също
посочва, че българите са стар мизийски или
илирийски народ.
В «Кратко житие» на Св. Климент Охридский
(Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът
- охридският архиепископ Димитрий Хоматиан
казва: “Този велик наш отец и светилник на Бъл-
гария бил по род от европейските мизи, които
народът обикновено знае и като българи..»
Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) каз-
ва, че трибалите (“тракийски” народ) са били
най-древният и най-големият от всички народи.
“Сега те биват наричани българи”, казва той.
Фолклор, обичаи, традиции - всичко съвпада
с т. нар. “траки”
нестинарството,
кукерите,
сурвакането,
Трифон Зарезан,
Змийските празници,
Герман и т.н.
Народните носии на “траките” днес са бъл-
гарски носии, гайдата, кавала, киселото мляко,
шевиците (елбетицата) и др. са тракийски.
Йеросхимонах Спиридон в своя летопис
“История во кратце о болгарском народе сла-
венском” пише, че първият български крал (rex),
който се заселва от двете страни на Дунава
през 986 г. пр Хр. се казва Иллирик.

“Летопис и Родословие” на поп Йовчо от
Трявна - 1786-1855 г. - Първият български княз е
бил по тези земи в 1184 година пр.Хр.
Anastasii, Historia de viti Rom. Pont. Patrolog.
lat. 128, col. 1393 f
”…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam
subjugantes..”
Г. С. Раковский - “Това племе или голям род
е познато в елинската стара повестност под
общото и обширното народно име пеласги, кое
име не е друго, освен белги = българи, изкривено
от гръцките описатели на поради недостат-
ката езика им. Че гръцките описатели много
странни речи писани с “б” са писали с “п” върху
това можеме наведе много примери.
Г. С. Раковский - “Отечеството Александра
Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в
правото си наименование Бела или Белица, тии
са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса.
Тъй и множество други.”
Изключително важни са и ДНК изследва-
нията, които както древните хроники, потвърж-
дават това, което езикът показва, а именно че
сме наследници на много древно население на
Балканите, което гърците условно наричат
“траки”, тоест обобщаващо название на близо
80 сродни племена, населяващи Балканите, се-
верното причерноморие и въобще тази южна
част от Европа - от Карпатите до Пелопонес,
дори и Апенините, западна Мала Азия и Близкия
изток (Палестина – Балестан) . От Палестина
финикийците заимстват писмените знаци на
българите, наричани и трако-пеласги. Ето ДНК
изследванията на “Нешънъл Джиографик” : Ние
сме 17 % келти – келтите са имали държавно
обединение на Балканите отпреди новата ера,
12 % славяни, 12 % прабългари, 17 % пеласги и
42 % траки. Но пеласгите също са тракийско
племе , а тези 12 % прабългари, сигурно са тра-
ки, приели някои черти от други народи при
дългото странстване, но запазили основата си
. Още едно изследване на швейцарския инсти-
тут по генетика – “Игенеа” – българите са 49
% траки, 15 % славяни, 15 % гърци, 11 % древни
македонци, които са сродни на траките, 8 %
финикийци и т. н. Много показателен е фактът,
че тук прабългари не са застъпени. Това по-
твърждава истината, че прабългарите са за-
върнали се по родните си места “ТРАКИ”. Още
повече, ако траките наистина са се стопили.
Прабългарите са били изключително много,
иначе как биха създали държавата. Изследвани-
ята на нашия институт по антропология, както
и на други учени по света, като руските напри-
мер – доказват, че антропологията на аспару-
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
ховите българи, за целта са изследвани и мно-
го от труповете на закланите от Борис I бо-
ляри, и на траките е една и съща. Или ето не
един, а няколко фактора показват, че сме така
наречените “Траки”. Но най-вече езикът, защо-
то няма как да се фалшифицира, подкрепен със
странични важни доказателства. Има още едно
доказателство, което показва, че прабългарите
са завърнали се по родните си места “Траки”.
Гърците са наричали траките и “ПЕЛГАРИ” –
което според гръцките езикови особености е
изменено название на “БЪЛГАРИ” – защото “Б”
в гръцкия език е минало в “П”, а “Ъ” в “Е”.
Именно това име “БЪЛГАРИ” прабългарите раз-
насят по света и го връщат отново на Балка-
ните. Случаен ли е фактът, че имаме много
стар и самобитен фолклор? Случайно ли е из-
казването на бившия френски президент Фран-
соа Митеран, че българите са в основата на
световната цивилизация, случайно ли е и подоб-
ното изказване на американския професор Нор-
ман Дейвис, че българите лежат в основата на
европейската цивилизация? Разбира се, че не е.
Траките, както вече се видя, са основата на
нашата народност и ние сме техни преки на-
следници, са създатели на голяма неолитна
високо развита култура, от която култура за-
имстват по-късно гърци, римляни и т. н. Няма
да е пресилено, ако се каже, че гърците (в някои
отношения и евреите) направо присвояват на-
шата древна история и изключително големите
ни постижения. Но ние сме си виновни, защото
никога не сме успявали да се обединим изцяло.
И в дълбоката древност нямаме наша държава,
в която да влизаме всички българи и в средно-
вековието и сега. А сме имали необходимата
сила и възможност. Даже в ранното среднове-
ковие (IX-X век) сме третата равностойна
политическа сила в Европа, заедно с Франкска-
та и Византийската империи и имаме специал-
на политическа и военна доктрина, да доктри-
на за завладяване на окръжаващия ни свят. Част
от тази доктрина е въвеждането на славянския
език за официален, без да е езикът на мнозин-
ството, както Покръстването и фактът, че на
николко пъти нашите войски са пред стените
на Византийската столица. Покръстването или
въвеждането на християнството се оказва
крайъгълен камък в историята ни. Защото, чрез
този акт се сменя съществуващата от много
векове българска държавна система – изклю-
чително напредничава за времето си. На бъл-
гарския народ се налага модел, несвойствен за
него и резултатът е падане под византийско
робство и България вече никога няма да е рав-
ностойна сила на силните държави в Европа.
България не е можела да избегне християнство-
то, защото другите две сили – Византия и
франките вече са я били изпреварили с покръст-
55
Áðîé 31/2009
ването на много народи и печелене на влияние
над много земи. Но заслепеният за власт Борис
I и обкръжението му извършват покръстването
по един много зверски начин, чрез избиване,
заедно с кърмачетата, на цели родове, унищо-
жаване на аристокрацията, изгаряне на свеще-
ните книги “колобрите” и т. н. Затова следва
и мощното движение на богомилите като про-
тивовес. Естествено това изключително сил-
но разтърсване на българския обществен живот
ни тласка към пропаст и България, ако преди
над два века се е противопоставяла на двете
империи в Европа, дори е искала да ги владее
– експанзията на Симеон и въвеждането на
християнство и славянската писменост е най-
голямото доказателство, то сега след Симеон
вървим все назад, с изключение на малкия пе-
риод по времето на Иван Асен II. Изглежда въ-
трешнополитически причини карат Борис I и
обкръжението му да извършат покръстването
по възможно най-драстичния начин и да ни тлас-
нат към пропаст. Борис I губи едва ли не всич-
ките си войни около 5-6 на брой. Естествено,
че това ще придизвика недоволство всред бо-
лярите и използване на възможност за сваля-
нето му, или стига се до разклащане на цен-
трализираната власт. При това положение из-
вършването на покръстването, чрез избиване
на почти цялата аристокрация е добре дошло
за Борис I. Той дори не се поколебава да посег-
не и на един от синовете си – Владимир (Раса-
те). Точно това прави и всеки завоевател на
чужда територия – първо избива аристокраци-
ята и елита, а Борис I го прави отвътре. Ясно
е, че дали по-рано или по-късно България ще
падне. Оказва се, че сме едва ли не първите
индоевропейци – затова сме се разпростирали
на такава обширна територия. Други такива
древни индоевропейци са келтите, които също
са заемали голяма територия. От британските
острови и Испания до Северно море и северо-
източните Балкани. Затова днес испанци, фран-
цузи, шотландци, ирландци и др. са техни пото-
мци и говорят език със тяхната структура,
въпреки че, условно, испанците, французите и
т. н. ги наричат романски народи. Шотландци,
ирландци и уелсци говорят английски език. Но
все още има малък процент хора, които знаят
и родния си келтски език. Именно този келтски
език е повлиял на някои германски езици като
този на англите, ютите, викингите и др. да
редуцират падежите си и днес да останат само
с по един падеж. Това са днешните английски,
шведски и др. езици. Немският твърдо е запазил
падежите си. Но той в повечето време е в
тясна връзка със славянските езици, които са
изразено синтетични. Подобно влияние както
келтският е оказал върху германските езици
е оказал и нашият език върху някои ирански
56
езици, главно в района на Памир където сме
имали държава. За това бях писал по-горе. Ние
имаме сродство с келтите не само заради фа-
кта, че келтите са имали държава на Балкани-
те, а и поради факта, че и те като нас са едни
от първите индоевропейци – всичко това най-
вече го доказва сходната структура на езици-
те ни. С италианците също сме сродни – нали
там са били трако-пеласгите. Сродство имаме
и с руснаците, но не толкова по славянска линия,
а по българска, защото голямата Волжка Бъл-
гария е съществувала там и е напоила с кръв-
та си голямата руска земя и спомогнала много
за разцвета на Русия. Между другото не само
Дунавска България е била равностойна сила на
Византия и франките, но и Волжка България,
която по някое време е имала територия над
2 млн. кв. км. площ – от северния ледовит оке-
ан до Каспийско море. Ако двете Българии се
бяха обединили, кой сега щеше да е най-силен в
Европа и един от най-силните в света? С гър-
ците също имаме сродство, защото там също
са живели траките и са влели кръвта си, раз-
бира се и славянски елемент има в Гърция.
Сходно е положението с румънците, сърбите и
донякъде с унгарците. Фактът, който споме-
нах, че Дунавска и Волжка България са равнос-
тойни сили на Византия и франките ни показва
друг значим факт. Поради обстоятелството,
че тези две значими български държави се
намират на границата на Европа с Азия, бълга-
рите не веднъж са спасявали континента от
азиатските набези. Ето най-значителните съ-
бития в тази насока :
В началото на VIII в. кан Тервел разбива непо-
бедимите дотогава араби при Константинопол
и спасява Европа, защото тогава този град е
столицата на континента.
IX в. – Дунавска България създава книжнина
на словенски език, която книжнина разпростра-
нява всред “славянските” земи и дава зародиша
на културното възраждане на тези народи.
XIII в., по време на управлението на Ивайло,
Дунавска България отблъсква нашествието на
татарите.
XIII в. – монголите (или татарите) нападат
Волжка България. Волжките българи първи успя-
ват да нанесат поражение на монголците. Впо-
следствие разгневените монголи организират
три последователни похода с огромна войска от
200 – 300000 души. 13 години Волжка България се
съпротивлява, накрая пада, но монголците също
дават големи жертви и вече няма да могат да
организират необходимата голяма войска, с
която да завладеят Европа.
Хиляди години преди новата ера – Българи-
те, наричани “траки”, създават високо разви-
та неолитна култура, включително и писмена
система от 132 знака, от която по-късно се

създават финикийската, гръцката, латинската,
кирилската азбуки, може би и др., с което слагат
началото на цивилизацията в Европа и на други
части от света.
Или с една дума на националния нихилизъм,
веднъж завинаги, да се сложи край, българите да
повярват в себе си и да подобрят настоящето
си по един културен и цивилизован начин, защо-
то първи са дали култура на другите народи и
сега трябва да служат за пример.
Двете истини: “Народ без история не е
народ.” и “Съединението прави силата.”* са
изцяло меродавни за българите. Историята ни
е жестоко окрадена и до скоро ни лъжеха, че
сме славяни-между другото, още няма официално
опровергаване на тази лъжа. Още българите в
република Македония - над 50 % от населението
и, са разделени не само политически, но и ду-
ховно с българите от република България. Все
още македонските българи живеят с промити
мозъци.
Накрая каква е истината за българския на-
род? Един от най-древните народи на света,
ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
положил началото на цивилизацията. Впослед-
ствие една голяма част от него шества по
света, създава силни държави и спасява невед-
нъж Европа от гибел и полага началото на ду-
ховното въэраждане на много страни в стария
континент и е трамплин за образуването на ня-
кои древни държави като Китай и участва в из-
граждането на древни цивилизации като Шумер
и Египет. Но сега този, някога, голям народ,
поставил началото на човешката цивилизация е
наврян в миша дупка. Защо? Защото, както съм
посочил по-горе, никога в своето съществуване
всички българи не са живели в една държава.
Може би има повече, от колкото е необходимо,
развит индивидуализъм в тях. Ако в древност-
та всичките тези близо 80 сродни племена,
наречени “траки”, и живеещи на посочената
по-горе огромна територия се бяха обединили
в една държава, какво би било положението ни
сега? Ако в ранното средновековие Дунавска
България се беше обединила с Волжка България,
какви щяхме да бъдем сега? Пропуснали ли сме
шансовете си и дали трябва да продължаваме
да живеем не дотам добре?

* Òîçè èçðàç å èçîïà÷åí. Èìà ñå ïðåäâèä èçðàçà - “Åäèíåíèåòî ïðàâè ñèëàòà.· èëè “Â åäèíåíèåòî å ñèëàòà.·
Ñúåäèíÿâàíåòî å ìåõàíè÷åí ïðîöåñ, äîêàòî Åäåíåíèåòî èçðàçÿâà åäèí äóõîâåí ïðîöåñ - âúòðåøíî åäèíñòâî. (Âèæ ñòàòèÿ
“Ïðèíöèïúò íà Âúðõîâíîòî åäèíñòâî” - Äèìèòúð Ñúñúëîâ â òîì I íà ñáîðíèê “Àâè-òîõîë”) Áåë. íà ðåäàêòîðà.

57
Áðîé 31/2009
Тази статия е изпратена от наш читател по електронната
поща. По настояване на автора запазваме непроменен ориги-
налния начин на акцентиране на ключови думи, които според
автора дават нова светлина за размисъл на традиционно кон-
сервативните ни историци, по древни теми от световната и
българската история.
ÐÀÇÑÈÏÀÍÀÒÀ ÈÑÒÎÐÈß
ÍÀ ÁÎËÃ+ÀÐÈÀ!
ÅÌÈË ÇÀÕÀÐÈÅÂ
Според това, което казва ХЕРРОДОТ: “Тра-
ките и родствените тям Скити, втори по
численост след индийците...”
Траките били с висока материална и духовна
култура и почти половината Богове в елинският
пантеон са Тракийски, около 30% египетски и
останалите ЕЛИНСКИ!
Няколко века след ХЕРРОДОТ, Демостен
се провиква в прочутите си филипики, срещу
ФИЛИП и неговите поддръжници : “Недостоен
македонец е! Не знае елински?! Дивак и Вар-
варин”! Сина му Александер Трети Велики е
Първият Македонски Цар, който благодарение
на АРИЙ+СТО+ТЕЛЕС научава елински. По повод
на езика Георги Раковски (в т. 4) отбелязва, че
специално за елинските наемници от 3000 души
Александър се обръщал към тЕх на елински! И
пита тоз Раковски: “На какъв език е говорил
Александър на останалите федерати от Тра-
кия?” И отговаря, че на същия език, на който
са говорели македонците!
Според Едуард Шуре във “Великите посвете-
ни”, Александър е искал да повтори подвизите
и нашествието на ДиоНисий(така наречените
“арийски нашествия” на исток, предприети
около 2000 години пр. Хр.). Преди да започне вой-
ната с Персия, Александър събира федерати от
територията на днешна Сърбия и БОЛГ+АРИА.
На Исток той не воюва само на две места - Е
ГИ ПЕТ и БАЛКТРИЯ. В Е ГИ ПЕТ е обявен за
Бог и Цар, а в БАЛКТРИЯ се жени за дъщерята
на тамошния Цар - Роксана! Според един апок-
рифен Калистен, Александър, виждайки ХОРРАта
там, възкликнал: “Ама те изглеждат като нас,
говорят същия език и вярвят в същите Бо-
гове?!? Защо да воюваме тогава с тЕх?!”
Така според елинската версия са създадени
“ЕЛИНСКО-БАЛКТРИЙСКИТЕ ЦАРСТВА”?!?
После не щеш ли от там според Михаил
Сирийски идват част от БОЛГ+АРИИте !?
58
От изследването на Леон Поляков в кни-
гата му „ Арийският мит”, се оказва , че
почти всички европейски исторически школи
изкарват произхода на народите си от....
Бактрия(БАЛХАРА) ?!
Проф. Ганчо Ценов в книгата “ Произход
на Българите, българската държава и църква”
пише, че трако-словено-българите не са напу-
щали тези земи, ако и некои от тЕх да са се
РАЗСЕЛВАЛИ! В “Кроватова България” доразвива
тезата си и вади на бЕл свЕт още неизвестни
извори за БОЛГ+АРИЙСКАта ИСТО+ОРИА! В
“Народността на старите македонци”, той
поддържа тезата за единният произход на
трако-македоно-словено-българите!
В статия със същото заглавие: “ Народ-
ността на старите македонци”, проф. В. Бе-
шевлиев поддържа същата теза, която и проф.
Ганчо Ценов има!
Георги Сотиров в своята студия “Елемен-
та нова про хистория Македоно-Булгарика”,
има сходни тези с горните двама наши учени
ХОРРА и освен това се занимава с ЕЗИКА на
КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ и доказва, че този РИМ-
СКИ ИМПЕРАТОР е говорил на трако-болгаро-
словенски! В “ Убийството на Юстиниановата
самоличност”, Георги Сотиров доказва, че и
Юстиниан и чичо му Юстин са трако-словено-
българи! Изброявайки Римските Императори
произлезли от Балканския полуостров и Панония,
той твърди че :
ГОДИНА НА
ИМПЕРАТОР СМЪРТТА
ПРОИЗХОД
КонстантинВели-
ки (Constantine the 337 мизиец
Great)
Константий II
(Constantius II) 358 мизиец
Юлиан (Julian) 361 мизиец
 ÀÂÈ-ÒÎÕÎË
В тези статии поставих въпроса за Вер-
Йовиан (Jovian) 361 панонец ската Доктрина(РЕ+ЛИГАТА), като ОСНОВЕН за
Валентиниан изясняване на БОЛГ+Арийската Историа.
375 панонец
(Valentinian) Поясних защо Имената на Бог Дух(АТУМ),
Бог Отец(РА) и Бог Син(ХОР), са толкова ва-
Валенс (Valens) 378 панонец жни за нас Болг+Ариите! Бога РА(или БолгаРА)
Теодосий I и Сина му(ХОР) са посочени като Създатели
395 испанец
(Theodosius I) и Родоначалници на НаРода ни! Това е видно
от пръстените и монограмите поставени на
Аркадий (Arcadius) 408 испанец тЕх, на които са отбелЕзани две от ТИТлите
Теодосий II на Болг+Арийските владетели: КОРТ(съдия)
450 испанец
(Theodosius II) и ХОР+БАТ. Тези титли са част от Същно-
стите на Владетеля, а именно: БО+ЯН(главен
Маркиан (Marcian) 457 тракиец жАрец), КУБ+РАТ(главен военачалник), както и
Лъв I, Лъв II (Leo I, тракиец КАНА(главен администратор). ТИТлите на Вла-
474
Leo II) (бес) детеля са ПЕТ, така както е и в Е ГИ ПЕТ !
491
БОЛГ+АРИА е била държава на ДУХА, така
Зено (Zeno) исавриец както казва и акад. Лихачов, която е била ДЪР-
Анастасий 518 тракиец ЖАВА за Вси СЛОВЕНИ, УГРО-ФИНИ и част от
(Anastasius) (Епир) ГЕРМАНИИТЕ ! От тази ДЪРЖАВА се отделят
руси, поляци, словаци, чехи, словени, хървати,
Юстин I Justinus I 527 тракиец сърби, както унгарци, немци и пороманчените
(Македония) власи. Когато Борис I предава истинската
От този списък е добре видно, че част(ако не ВЕ+РА, пита папа Николай:
и цЕлата) история на Рим като държава(Царски „Българите вЕрват в Слънцето и Луната. Да
период, Република и Империя), може да се раз- ги изхвърлим ли?” И ги изхвърлят от съзнанието
глежда и като СловеноБолг+Арийска!? Знае се на човеците! А това е познание за циклите на
и това, че АТИЛА(атилио) е римски гражданин тези извънземни обекти, които налагат чове-
по рождение и висш стратег(съратник на ците да се съобразяват с тЕх, за да живеят
АЕЦИЙ) в римската армия. Любезно бих за- според Природата! Богинята Майка ИЗИДА-
питал такива знаменити представители на МАРИЯ(земята) има свои цикли, но Тя живее
УжБългарската Академична наука, като Георги в синхрон с БОГА РА и останалите планети
Бакалов и Божидар Димитров, какво са правили на Слънчевата система и Галактиката! Некои
през последните 30 години, та не са видЕли като Благо Мерджов и други може да ме апо-
нито ред от писанията на Георги Сотиров, строфират, че има други Звезди и планети със
акад. Владимир Георгиев, д-р Ганчо Ценов, Ге- Живот на тЕх! Да така е, има и те са Бащите
орги Раковски и много други! И ако с а и Майките на други Цивилизации и други Създа-
чели, защо не са променили нито на йота ния! Бог Дух АТУМ обаче е Един! Чрез неговата
своите виждания за Болг+Арийската Историа! трансформация(МУТА+ЦИЯ), се осъществява
И по този начин са въвеждали в заблуждение постоянното обновяване на СВЕТА(Космоса).
огромната част от учащите се в Болг+Ариа Това познание, което е скрито от нас са
и учените в чужбина! го знаели ПраДедите ни. Защо цветовете на
Известните автори на исторически изслед- знамето ни съвпадат с подредбата на цвето-
вания и бестселъри : Греъм Хенкок и Робърт вете в Е ГИ ПЕТ!? БЕЛО – Божественият(не
Бовал в книгата си «Талисман», от 2005 година, бесният) цвЕт, ЗЕЛЕНО - цвета на земното
започнаха да поправят БолГ+Арийската в част- копие на РА – Озирис(Бога на Зелената приро-
ност, а и с това и Европейската и СВЕТОВНАТА да) и ЦЪРВЕНО (цвета на животинският свЕт)
Историа! Периода който разглеждат е изклю- на животните и човеците! Ако се разгледат
чително дълъг и АРеала изключително голЕМ Чакрите(енергийните центрове) в цветове се
и не мога да преразказвам, но препоръчвам на вижда, че:
читателите да потърсят тази великолепна 1. Белото - е най-горната, Божествената
книга и да я прочетат! чакра.
В сборник “Ави-тохол”, том II, са публикувани 2. Зеленото - Средната или Сърдечната
мои статии, които визират исторически неи- чакра.
зяснени моменти от историята на прадедите 3. Цървеното - най-долната (или Половата
ни, но отзвукът в «академичните» среди беше чакра), са подредени правилно и точно един-
само осмиване, така както се е процедирало ствено в Е ГИ ПЕТ и БОЛГ+АРИА(може да се
с проф. д-р Ганчо Ценов, Г. Раковски, акад. Вл. прибави и Мексико, но това е дълга и отделна
Георгиев и други. тема)!
59
Áðîé 31/2009
Седем цвЕта, седем музикални тона, седем-
лъчната корона на Сешат. С тези редове само
загатвам за скритите неща(ЗАГАДКИ), като за
повече подробности препоръчвам да прочетете
книгата на Морис Котерел - “Пророчеството
на ТутАнкАмон”!
Ако се върнем към църковната Историа,
веднага ще спомена двама видни църковни ис-
торици, написали своите книги за Историата
на Х(о)ристианската Църква : Василий Болотов
и Михаил Поснов. Та в тези църковни разкази
се вижда как нашата БОЛГ+АРИЙСКАТА ДЪР-
ЖАВА е обявена за ЕРЕТИЧНА?! Първите ХО-
РИСТИАНИ са обявени за ЕЗИЧНИЦИ и с това
по същество им е обявена война, безпощадна
и до последният човек! Първите искри прип-
ламват на Апостолският Събор през 50-тата
година от Рождението на ХОРИСТИ ИЗИният,
60
или ИСУс Х(о)рИстос! Тогава се оформят две
непремирими тези, на които главни водачи и
изразители са ПЕТЪР и ПАВЕЛ! Сега двамата
са един до друг във ВатиКАНА, но на живо са
били върли противници! НЕма да преразказвам,
само ще спомена че свети Павел, свети Ерм,
свети Никита Ремесиански и свети Андрей
Първозвани са изиграли огромна роля в подно-
вяването на ВЕ+РАта, тук на Балканите и на
полуостров Крим!
Гонените х(о)ристиани през IV век се
превръщат в яростни гонители и убийци на
инакомислещите(едно от първите аутодафе-
та е в РАВЕНА през 371г.) и от този момент
започват Верските Войни умело маскирани
впоследствие като Варварски Нашествия. За
по голЕми подробности търсете книгите на
гореспоменатите автори и моите статии.