Имало едно време един цял отбор

малки сладурковци. Те не били на

повече от 14-годишни – млади,
зелени, нищо незнаещи за
живота. Главиците им много
рядко мислели за нещо друго
освен за пакости, игри,
забавления, любов...
 На 15 септември 2006г. Всички те бяха
записани в профилираната паралелка на
СОУ “Бачо Киро”, гр. Павликени. Очертаваше
им се една не лека учебна година. Трябваше
сериозно да се заемат с изучаването на
английския език, а на помощ им се притече
госпожа Наташа Петрова.
 За техен късмет им се падна най-страхотният класен –
Никола Николов.
Той влизаше в класната стая след всеки дълъг, труден, а за някои
и мъчителен час по английски, за да разведри настроението, като
пускаше по някой виц – я на място, я не.
Ех, понякога и на човечеца му дотягаше от техния мързел
и току се развика:
“Четете! Учете! Пишете! Ще ви направя на маймуни, ей!”
Отначалото пакостниците се плашеха при изричането на тези
думи. Но с течение на времето свикнаха и дори не им правеха
впечетление. Може би и затова след години спряха да ги чуват
въобще.
 Ах, кога бяха осми клас!
Чувстваха се толкова добре!
Многото часове английски на ден по-скоро ги
сплотяваха, отколкото да ги отегчават.
Те започваха да стават като едно голямо семейство.
Навсякъде заедно -
красиви,
весели,
игриви!
 Дните им бяха изпълнени с бисери.
И най-вече часовете по английски език.
 She paint pictures of cats for birthday cards.
В превод: Тя рисува рожденски картички от
котки.

Please give my love to your wife and children.

В превод: Моля те, дай ми любовта на съпругата и децата си.
Ради

one-syllable adjectives
В превов: едносричкови прилагателни
Алекс
The United Nation
В превод: интернационална
ситуация
Рали Ц.
Ани

Бакалов
hitchhiked to Alaska
В превод: автостопирал до I be gooding.
Люба Аляска

How many years old?

След завършването на 8-ми
клас си отдъхнаха. Като си
мислеха, че най-трудното
мина. Милите те, въобще не
подозираха, че това е само
началото..
кл а с
Лятната ваканция дълга им се стори.
Стачката учителска разделяше ги още.
Мечтаеха на училище да бъдат неразделни.
Училището мило отвори
вратите си за тях и заедно с
това им предложи едно ново
начало. Предмети – колкото
поискаш, домашни – всякакви.
Изпитвания, контролни,
оценки – безброй.
Имаха си и нов учител по
английски език – младата,
красива, весела и вечно засмяна
доброволка от Корпуса на мира –
Алисън Бел. С нея взаимно се
учеха. Докато се опитваше да ги
научи на всичко, което знае – те
не пропускаха да
усъвършенстват българския й
език.
Алисън не просто ги учеше на
английски, тя им показа и много
нови неща, с които те не бяха
запознати. На всяко
мероприятие, което тя
организира, те бяха плътно до
нея.
На 22 април 1970 г. за първи път е отбелязан
Международният ден на Земята. Тогава милиони
американци участвали в демонстрация и настоявали
политици, държавници, бизнессреди да включат в
своите приоритети опазването на околната среда. На
22 април 2008 г. деветокласниците на СОУ ” Бачо
Киро”се включиха активно в отбелязването на Деня на
Земята..
Момичетата и момчетата от 9а клас бяха разделени на групи, като имаха
за задача да направят и представят презентаци на английски език, които
бяха на различни теми – Населението на света, Музикалната култура през
21 век, Глобализация, Национални български носии.
 Така ми
наваше
ден, все ден сле
ки с нещ д
запомня о
що се.
Поняког
стуваш а им се
е,
са безкр че часовете
айни. Др
минавах уг път
а без да
разбера
междуча т. Но
си
даряват ята кратки,
ги съ
То не бя с закачки.
ха чупки
стойки. ,
. Щури,
неуморн диви,
и..
 И тази година беше пълна с бисери:
Ей, чорло..

Аз говоря,
ама поне
Мълчете, че не мълча!
мога да гледам! Ади

Ани

Дилянка

Дидко
Дайте екип
Скупойно бе! в работа де!

Ради
 В час по химия се чува някаква
Повреме на контролно по
мелодия. Оказва се, че това е на
физика тока угасва.
Алекс телефона, който се намира в
задния и джоб.

Бог е с нас!
Преписвайте!

Дупето ми свири!
Алекс

Ради
9 клас си беше сериозна работа и просто бе задължително да се
съберат в края на учебната година и да си направят равносметка
за изминалите дни в училище.
 Да си в 10 клас не беше никак цветно,
предмети много и то никак лесни. Учехa
децата къде в тях, къде в час и
изкарваха оценки със замах.
Но що за ученици са?
Сънливи...

Игриви...
Работливи...
Гладни по всчко време!
 Но стане ли време за маскаради,
концерти, забави – няма кой друг да ги
превари!
Хелоуин
Коледен концерт
Събирания на класа..
Лятото доведе ги до тук, където се
срещаха се за кой ли път пред вратите
на любимото училище, за някои обаче
черното мъчилище.Щастливи, диви и
красиви растяха и се смееха заедно,
учейки се един от друг ,помагайки си.
Винаги заедно!
Казват, че зимата е студена,
мрачна, нежелана. Но не и за
тях!
Един ден, както си стояха
сгушени до парното в
училище, от нечия уста
излезе идеята да излязат
навън и да се порадват на
снега. Идеята не беше
особенно радушно приета, но
имаше четири-пет човека,
които сто процента бяха
решили, че ще го направят,
независимо дали другите
искат или не.
Незнайно как навън се оказаха
почти всички. Студ ли? Какво
е това? Със сигурност не сте
виждали подобна снежна
веселба!
А сбирката им послучай коледните празници също
беше незабравима. С малко пиене и повече песни,
танци...
На другия ден бяха на училище.
И какво си мислите, че не се
отишли или че са спали през
часовете!? Нищо подобно –
купонът продължи и на
училище!
 Времето прекарано заедно не беше никак малко. Те
просто свикнаха един с друг и не се притесняваха да
бъдат откровени един към друг.

Аз може да съм
Не се майтапя, откачалка, но ти
Адрианке, искам да никога няма да
спортуваш!.. Да не можеш да бъдеш
бъдеш такава като мен, просто
мързелива! защото не те пере
съчмата!

Някой да има потна

кърпичка?
 В час винаги им беше смешно, гласовете им
ехтяха, но един ден полъха ги студенина.
Сякаш сърп замахна и посече ги в сърцата.
Взеха малката им сестричка Алекс за ангелче
в небето. Но макар далеч от тях, тя никога
няма да напусне сърцата им!
Годините минаваха неусетно! Малките пакосници, онези
малки деца, които г-н Николов прие за свои деца, вече не
били толкова малки. И те не просто пораснали на години,
заедно с тях растели мечтите и целите им в живота!
Оставало им още съвсем малко време заедно и те искали да
го използват пълноценно. Защото с напускането на
училището, пред тях има безброй пътища и това кой път
ще поемат зависи само от тях!
To Be Continued ...