Последни дни на Бачо Киро.

Извънредния съд в Търново.

След разгрома на четата в
Дряновския манастир от
войската на Фазлъ паша и
башибозуците Бачо Киро и
останалите живи четници се
пръснали да дирят спасение.
Дряновския манастир, картина и
възстановка на боевете там.
Той отишъл в Търново, за да проучи положението и да потърси приятели у
които да се укрие.За съжаление те не били отзивчиви,но това не го смутило.

На 12 май през нощта Бачо

Киро пристигнал в Бяла
Черква. Скривалището му
било в дома на стария
църковен клисар дядо
Дончо Топала. И там той
чувствал скръб по убитите и
загриженост за спасение на
останалите живи
бунтовници.

Бачо Киро чакал удобен момент, за да изпълни докрай започнатото. Ала

белочерковските чорбаджии мислели само как да отмъстят на човека, който
разбунтувал селото. Те съжалявали, че той е учил и бунтувал децата им
цели 16 години. Предават го на чауш Ибрям Пехливан. И след тридневно
криене Бачо Киро попада в ръцете на турската полиция.Веднага било
наредено да го откарат в Търново.
Двама добре въоръжени и
на коне заптии го подкарали
от Павликени. Конвоят бил
подсилен от още четирима
турци.
Не след дълго те настигнали генерал
Фазлъ паша, който се зарадвал, че ще
влезе в окръжния град триумфално с
най-видния организатор и баш комитата
Бачо Киро.
Турските управници на
града го посрещнали
със зурли и тъпани, а
ентусиазираната
циганска тълпа
крещяла след Бачо
Киро, който вървял
пред цялата процесия
с философско
спокойствие, дълбоко
замислен за съдбата и
освобождението на
поробения ни народ.
 Затворът, в който е лежал
Бачо Киро

Килията на неговите четници.

 Бачо Киро пред извънредния съд в Търново

Сам Фазлъ паша въвел Бачо Киро в съдебната зала. Това бил най-
върховният и най- величавият момент в живота му.
На всички въпроси Бачо Киро
отговорил умно, смислено и
спокойно, той поел цялата вина
като организатор и водач на
въстанието, и че заедно с поп
Харитон вдигнали населението на
въстание за освобождението на
отечеството си.
Поведението на Бачо Киро пред
съда, неговата искреност и
скромност смекчило сърцата на
част от съдиите и те решили да
облекчат участта му ако признае и
се съгласи, че е луд.
Джовани Икономов – адвоката който защитавал Бачо Киро -
започнал защитата си с довод, че революционната литература
взела ума на Бачо Киро.
 Отговорът на Бачо Киро
В смълчания коридор настъпва
тишина – необикновена, напрегната.
Подсъдимият трепва – неговото
дело не е дело на на луди хора, а на
народни синове готови да умрат за
България.
“Вземи си думите аз не съм луд” –
извика Бачо Киро.
Пристъпвайки към съдиите с
пламенно от гняв лице и с мощен
глас изревава на турски език в
стихотворна форма:

Аз един Бачо Киро съм

без страх от турчина комита съм.
Пушка на рамо турих,
Дряновския манастир намерих.
Правдата да диря излязох,
въжето на врата си сам турих.
Гласът на Бачо Киро прозвучал като гръм. Съдиите се
смутили, настръхнали от злоба. Председателят Али
Шефик бей заповядал на заптиетата да го водят. И в
отсъствието на подсъдимия, противно на съдебната
практика, произнесъл присъдата – СМЪРТ ЧРЕЗ
ОБЕСВАНЕ.
За пръв път съдът не гласува. С последните си думи
Бачо Киро сам произнася присъдата си.
Народът от пазара бил накаран насила при бесилките.
Бачo Киро искал сам да си нахлузи въжето, но не му
позволили. Успял само да извика:
“Прощавайте братя българи!!! Сбогом, мило
отечество ! “
Обесват го заедно с Иван Панов Семерджиев – 22
годишен от Търново. Телата им стоят още 2 дни на
бесилките, за да всяват страх и ужас у непокорната рая.

Западните порти на Търново – Събота , 28 май

(пазарен ден), 1876 година.България губи един от най-
великите си революционери загинали за
отечеството.
 Църквата
“Свети Димитър” в
родното село на
Бачо Киро.

Тленните останки на великия

учител.
 “Аз един Бачо Киро съм
без страх от турчина комита съм.
Пушка на рамо турих,
Дряновския манастир намерих.
Правдата да диря излязох,
въжето на врата си сам турих.”

Изготвили:
Иван Иванов и Кристиян Памуков
Х а клас