Дряновск

ата епопе
29 април я
– 7 май 18
76 г.
“И дойде
пролетта
бунтовна
на много з ,
ими проле
тта,
един наро
д след сън
вековен,
1835 -2010 изправи се
презрял см
ъртта.”
90 години Й. Ветвин
о в

СОУ “Бачо Киро” гр. Павликени

ІХ А клас
А
п
р
и
л
с
к
о

в
ъ
с 1876 г.
т
а
н
и
е
 Кървавото писмо пристига със закъснение.

Властта е
предупредена и
започва арести.

Положението в окръга е критично.

 На 25 април апостолите решават:
Въстанието да започне на 28 април 1876 г.

Стефан С
тамболов
главен ап
остол
Поп Харитон, Петър Пармаков и Христо Караминков,
въпреки нанесения тежък удар на организацията,
са изпратени да вдигат четата.

Петър Пармаков
Христо Караминков военен ръководител
помощник-апостол Поп Харитон на четата
войвода на четата
Сборният пункт на четата е в с. Мусина
При воеводата поп Харитон се явяват:

• От Голямо Яларе
(Русаля) – 2
• Вишовград - 6
•Дичин – 14
•Мусина – 33 Бачо
•Михалци – 34 Киро
ръковод
ител на
четата

Все села, в които Бачо Киро е учил не само децата,

но и техните родители.
Бачо Киро води 101 четници от Бяла Черква.

Димитър
Русчукли
знаменос й чето
ец на чет
ата.

Знаменосецът
 Димитър
Атанасов
( Р у с ч у кл
здраво с ий чето)
тиска зна
мето.
След формирането на щаба с воевода поп Харитон
и помощници Петър Пармаков и Бачо Киро
Пътят на
Бачо Кировата

чета
 Поради дъждовното време и умората четата спира за
почивка в Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил”.
Четата е обсадена и
прикована в манастира.
Черкези, башибозуци и
редовна армия пресичат
пътя ú.
Започва безпримерен,
деветдневен подвиг.
Всеки ден е пример за
доблест, героизъм,
саможертва.
Манастирът е превърнат в
крепост. На призивите на
бригаден генерал Фазлъ
паша, командир на втора
турска армия, да се
предадат, отговорът е горд
и непреклонен:

„Колкото до оръжията,
ще ги сложим, когато
умрем!”

На 7 май манастирът е
разрушен от турската
артилерия.
Вечерта малцина четници, водени от Бачо Киро,
успяват да разкъсат железния обръч.
Сутринта на 8 май башибозуците влизат в опожарения
манастир. От останалите живи четници никои не се
предава. Падат здраво стискайки оръжията си.
Саможертвата им не е напразна.
Тя показва верния път и ускорява освобождението.
Поклон пред подвига и саможертвата!