АЕП

ПОЕЛЕМЕНТНА ДИАГНОСТИКА

При проектирането на каквато и да е апаратура за диагностика и контрол е

необходимо предварително да се извърши обстоен анализ на обекта на
диагностициране ( ОД ) с цел избор на оптимален метод и средство за диагностика.
Автоматизираните системи за диагностика на РЕА могат да се разделят на три
основни групи:
1. Структурна или функционална диагностика;
2. Поелементна диагностика;
3. Комбинирана диагностика
Системите за поелементна диагностика съдържат в себе си специално иглено
контактно устройство ( присъединителен блок ), предназначено за подаване на тестови
въздействия и снемане на съответни реакции. Контактните игли позволяват системата
за поелементна диагностика (СПД) да "опипа" , да "прегледа" всички възли в схемата,
което при функционалната диагностика е невъзможно. Това устройство трябва да
отговаря на три основни изисквания:
1. Да осигурява сигурна връзка (малко контактно съпротивление) между СПД и
ОД.
2. СПД да не оказва влияние върху измервания параметър
3. ОД да не оказва влияние върху точността на измерването.
В това лабораторно упражнение се разглеждат някои методи на поелементната
диагностика.

ДИАГНОСТИКА НА ПАСИВНИ ЕЛЕМЕНТИ

Основно правило при диагностика на пасивни елементи е че към ОД не се подава

захранващо напрежение.
Сложните електрически вериги обикновено представляват затворени структури, в
които всеки елемент по някакъв начин е свързан с другите елементи, а от там и с
другите вериги. За премахване на влиянието им се взимат съответни мерки, чрез
замасяване. По този начин сложната електрическа верига се преобразува във верига
тип триъгълник, в която в едното рамо е изследвания ДВУПОЛЮСНИК -Rх , а в другите две
шунтиращите вериги (Z1 и Z2) - фиг. 1. За електрическо разделяне на измервания
двуполюсник от шунтиращите го вериги се използва схема на преобразувател.
Най- често използваните за това схеми са Преобразувател параметър - напрежение -
фиг.2 и Преобразувател параметър - ток - фиг.З. На базата на своите свойства
активните елементи в случая ОУ, осъществяват две функции - обезпечават
електрическо развързване и преобразуват измервания параметър на пасивния линеен
двуполюсник в унифициран сигнал.

ЗАДАЧИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ:
1. Да се реализира схема на Преобразувател параметър-напрежение както е
показано на фиг.4.
Стойността на R0 е 10k
2. Да се определи стойността на резистора Rх от преобразуваната в тип
"триъгълник" схема.
На входа на схемата се подава напрежение от порядъка на 0,100 - 0,200V
(вградения в макета източник на входно напрежение т.1). Измерва се изходното
напрежение и се извежда формулата за Rх.
3. Да се определят стойностите на паралелно свързаните Rх и Cх от същия тип
"триъгълник"
схема. За целта е необходимо на входа на схемата да се подава от външен генератор
променливо
напрежение с две различни стойности на честотата и за тези стойности да се
измери изходното
напрежение. Да се състави система от две уравнения от където да се изведе формулата
за Rх и Cх.
4. На фиг.З е показана схема за измерване на резистор R4, свързан в
колекторната верига на
транзистора VT1. При присъединяване към СПД елемента се включва в обратната
връзка на ОУ. В
дадения случай при наличие на ООВ потенциала в точка Б е приблизително 0 , затова
точка Б се явява
виртуална нула. Следователно свързването на контролни точки В, Г и Д (точки на
разделяне) към не инвертиращия вход на ОУ гарантира отсъствие на каквато и да е
възможност за протичане на ток през проверяващия участък от схемата. Заземяването в
тока В и Г е необходимо за защита на транзистора VT1, а точка Д изключва влиянието
на R6 върху измервания резистор R4.

Uизх = - Uвх R4/R0

R0 е известна величина и трябва да е от порядъка на измервания резистор, а

входното напрежение около 150 mV
Да се свърже схемата и определи стойността на резистора R4.

Определянето на точките на разделяне в реална схема е доста трудна задача. За

решаването и е необходимо внимателно изучаване на топологията на възела и
анализ на схемата. При диагностициране на електронни възли и елементи трябва да
се изключи възможността за повреждане на полупроводниковите елементи,обусловено
от някои видове дефекти в обекта на диагностика. Например ако в дадения по-горе
възел резистора R7 не е монтиран или вместо него е поставен друг с по-голяма
стойност, то при включване на R7 към веригата на обратната връзка, е възможно да
се пробие диода VD3, заради насищането на ОУ ( включването на ограничител на
изхода на ОУ, за предотвратяване на насищането, намалява точността на измерването).
Затова в дадения случай за проверка на успоредно свързаните R и D се използва
схемата от фиг.6.

ДИАГНОСТИКА НА АКТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ

При анализа на алгоритъма за диагностика трябва да се отчете, че много чест

дефект е неправилната ориентация на елемента върху печатната платка, грешка в типа
на монтирания елемент, лоша спойка или прекъснат преход. Тези дефекти обикновено
се установяват и отстраняват при проверка на топологията на възела на РЕА
Характерно при диагностиката на активни елементи е, че към ОД се подава
захранващо напрежение. За пример ще се спрем на биполярния транзистор. Основно
транзистора се използва в ключов и усилвателен режим. В справочниците се дават
множество характеристики на транзистора. След направен задълбочен анализ , ние
трябва да изберем за проверка този параметър, който ще ни покаже и гарантира
неговата работоспособност в конкретната схема.
За работата на транзистора в усилвателен режим по схема ОЕ, основен
параметър е коефициента на усилване , а обратния колекторен ток в областта на
отсечка.

ЗАДАЧИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
По схемата на фиг.7 се определя работоспособността и правилното свързване на
транзистора VT2 , както и коефициента на усилване по ток.
Да се свърже схемата и определи стойността на коефициента на
предаване.
h21e = Ic/Ib = Uизх2 R1/ UвхR2 R1 = 51
R2 = 30

където Uвх е еталонен източник за напрежение , R1 и R2 известни прецизни

резистори.
Резисторите Rх1, Rx2 и RxЗ са шунтиращите резистори в проверяваното
устройство. Коефициента на предаване се измерва при понижено колекторно
напрежение с цел да не се повредят други елементи разположени в близост с
проверявания транзистор. Поради тази причина получената стойност за коефициента е
по-ниска от справочната и е необходимо въвеждането на коригиращи коефициенти.