Българи без имена

Наскоро сръбското правителство взе решение да

издигне в двора на училището в град Сурдулица ( чисто
български град насред населените с чисти българи Западни
покрайнини) паметник – костница на „загиналите в периода
1918-1944г в борбите с българския окупатор сръбски
бойци”... Официалните сръбски власти визират т. нар.
„топличко” въстание, което е опит за бунт на сръбски дезертьори под лидерството на печално
известния на тамошните българи Коста Печанац - сръбски четнически командир и
военнопрестъпник, чийто единствен успех е опожаряването на българския Босилеград и
избиването на 35 мирни жители – възрастни хора, жени и две деца.

Решението за този провокативен акт на сръбското правителство бе взето по същото време, в

което председателката на българския парламент Цецка Цачева обеща безусловната ни
подкрепа на Сърбия по пътя й към ЕС. И все пак парадоксалното поведение на безусловна
толерантност към сръбските престъпления не е изобретение на г-жа Цачева – достатъчно е
човек да повдигне въпроса в компания, за да чуе лозунги като „Косово е Сърбия” (въпреки
доказано българския характер на славянското му население), или пък че сръбските мъже били
истински мъже, а не като българските (твърдение, което ще развенчаем малко по-долу), или че
сръбкините били по-красиви от българките. От друга страна интернет пронстранството е пълно,
с основание, с подигравателните коментари на сърбите по българския просръбски феномен.

В последните години все повече се говори за българската история и не остана човек, който да
не е чувал за великата ВМРО, но кой е чувал за ВЗРО (Вътрешна Западнокрайска Революционна
Организация) „Въртоп”?!

Името си организацията взема от един планински връх непосредствено до Босилеград.

Именно на това място по време на Първата световна война българските войски разбиват
сръбските войскови части, с което върхът става символ
на българската победа в Западните покрайнини.

По силата на клаузи от Ньойския договор от България са

откъснати части от Кулско, Царибродско, Трънско и
Босилеградско, които са придадени към новоучреденото
сърбо-хърватско-словенско кралство. След сръбската
окупация са закрити 1 гимназия, 6 прогимназии и 116
основни училища. В отговор на репресиите, на 16
декември 1924г е учредена ВЗРО „Въртоп”, но сведения
за организираност на българската съпротива има и от
преди това.
ВЗРО действа в периода 1924г – 1934г, т.е. между деветоюнския и деветнадесетомайския
преврат. Организацията е основана в отговор на терора, на който е подложено българското
население в Западните покрайнини след окупацията им на 8 ноември 1920г от сръбската
армия. Организацията е въплъщение на идеята за национално освобождение чрез въоръжена
борба, за възвръщане на изцяло българските територии към Царство България. Когато
репресиите на югославските (сръбските) власти срещу мирното българско население в
Западните покрайнини достигат застрашителни размери, членовете на организацията
пристъпват в отговор на гнета към провеждане на серия от атентати, политически убийства и
диверсии на територията на Западните покрайнини, Поморавието - Враня, Ниш, Пирот,
Цариброд, включително и в столицата Белград. Начина на извършването на атентатите показва,
че те нямат за цел отнемането на човешки животи и тероризиране на мирното население.
Същевременно атентатите са зрелищни, като основната им цел е привличане на вниманието на
световното обществено мнение към тежкото и обезправено положение на българите в
кралството на сърби, хървати и словенци.

През 1926г дейността на Организацията остро се

засилва, а в помощ на организацията започва да
излиза и вестник. Във вестниците „Западно ехо” и
„Въртоп” лъсват имената на предателите –
сътрудници на сръбската окупационна власт.

Първите акции на “ВЪРТОП” се провеждат на

територията на Кралство Югославия на 6 юни 1929г,
когато е извършен атентатът между жп гарите
Вранска баня и Прибой в Източна Сърбия. Двете
адски машини, поставени под жп линията, се
взривяват при преминаването на пътнически влак.
От написаното във в-к “Свобода или смърт” от 1
юли 1929г научаваме, че “локомотивът и трите
вагона били обърнати”. Атентатът край Враня не
причинява човешки жертви или сериозни
разрушения. Пограничната служба на югославското
кралство уведомява Министерството на войната в
София, че “наблизо до атентата при Вранска баня
била намерена една черга и палто от Босилеградско” (в. “Западни покрайнини”, 10 юни 1929г).
Това дава повод на сръбските власти да арестуват всички майстори дюлгери от Босилеградско
във Враня, Сурдулица и Владичин хан.

На 6 и 7 ноември 1929 г. във Вранския съд се гледа делото срещу обвинените българи във
връзка с извършения атентат. Велин Китанов от босилеградското село Дукат е осъден на 5
години затвор, “защото дал дрехи на петима четници, но не съобщил на полицията нищо за
това”. Васил Андонов от село Лазарица, Босилеградско, е осъден на 3 години затвор, защото
“убеждавал своя съселянка да не говори нищо за видените четници”. Мирчо Георгиев от село
Дукат пък е осъден на 2 години, “понеже услужвал на четниците” (в. “Западни покрайнини”, 20
декември 1929 г.). След процеса действията продължават с нова сила.
 Сред имената на сътрудницитена ВЗРО изпъкват тези на Емануил Попдимитров Попзахариев –
поет, писател, литературен критик, общественик и калпазанин, който като студент по
философия в Софийския у-тет бива изключен заради участието си в освиркването на цар
Фердинанд на откриването на Народния театър през 1907г – той е и истинският идеен водач на
оранизирните българи от Западните покрайнини; Стоян Чилингиров – един от основателите на
Съюза на българските писатели, известен като „последния възрожденец” .

Видни дейци на Организацията са Иван Тодоров Гошев – преподавател по математика и

директор на Царибродската гимназия. За неговата глава е обявена награда от 200 000 динара,
Нацко Илиев, Захари Янакиев - зверски пребит и обесен в Белград, Райко Рангелов, Виден
Георев от село Кострошовци, Трънско.

ВЗРО "Въртоп" организира редица атентати, най-вече във влакове, като противодействие на
сръбските репресии срещу мирното българско население в тези насилствено откъснати от
царството български земи. Най-известни са атентатите на Нишката и Белградската гара. През
30-те години на 20 век ВЗРО "Въртоп" предприема няколко съвместни акции с ВМРО, които са
успешно осъществени. Сред извършителите са
Асен Северинкин; Наум Илиев от село
Петърлаш, Царибродско; Иван Тодоров
Гьошев, бивш директор на Царибродската
гимназия; Евтим Полски; Георги Спанчевски;
Андрейчо Манов; Милан Филипов; Добри
Иванов; Йордан Чкатров; Захари Янакиев от
село Долна Лисина, Босилеградско. На 26
януари 1932 година Захари Янакиев е обесен.
Последните му думи са :

„Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но

ония борци, които ще дойдат след мен, ще
отмъстят."

На 30 май 1932г в Белград избухват няколко

адски машини, като една от тях е взривена
недалеч от кралския дворец. Следват нови атентати сред които се отличава бомбения атентат
във военния клуб в Белград на 30 септември 1932г. На 21 септември 1932г избухва бомба във
влака пътуващ между Белград и Ниш без да причини големи материални щети. Тези действия
разтревожват извънредно много управляващите в Белград. Само в Цариброд са арестувани
362-ма души, заподозрени за участие във „Въртоп”. Десетки от тях са осъдени на затвор от 1 до
20 години. Произнесени и изпълнени са няколко смъртни присъди.

В средата на септември 1932г се завързва сражение на една българска чета от Западните

покрайнини с полк на сръбската армия. Сражения се водят във Влашка планина при Дрянови
глава и в Гребен планина. В помощ на сръбската армия е вдигнато българското население от
областта Дерекул, както и от селата Звонци, Одоровци, Ясенов дел, Драговита и Поганово. То е
принудено да върви пред сръбските части - като параван на "храбрите войски на крал
Александър", съставени от истински мъже, а не като българските. Атентатите и сраженията
през 1932г са своеобразен пик в борбата на освободителната организация срещу сръбските
асимилационни амбиции.

През 1934г, дошлите с преврат на власт в България деветнадесетомайци от политическия кръг

"Звено" започват да провеждат сърбофилска политика, заедно с ВМРО е забранена и ВЗРО, а
повечето от изявените им членове са затворени.

ВЗРО „Въртоп” може и да е само глава в никому непознат академичен труд, дейците му може
и да са отдавна мъртви и забравени от братята си българи, но това далеч не означава, че сърбо-
шовинистическата политика на официален Белград е минало. Като само част от последните
репресии срещу българите от Западните покрайнини се открояват инцидента от Цветница-
Великден, когато изпратените като награда за децата по случай празничната томбола детски
библии на български бяха спряни и иззети на границата; нахълтването на полиция в дома на
участник от протеста (Драголюб Иванов) по повод скандалното изказване за „безусловната
подкрепа” на Цецка Цачевана на западнокрайските българи пред МС и изземането на
български знамена материали и книги и т.н. от него;конфискуване на автомобили с българска
регистрация; одисеята на българския свещенник отец Йоан; бременните жени от
Босилеградско са лишени от болница, заради което им се налага да раждат в Ниш, където
новородените не могат да бъдат записани като „българи”, а само като „сърби”; тормоза, на
който директорката на Царибродската гимназия е подложена, за да напусне поста си и да
направи място за свой „колега” от сръбски произход и много, много други. Изредените
примери, с едно изключение, са само част, от само тези от последната година...