Картина № 6.(Върховната душа не е навсякъде.

) (ijekRek loZO;kih ugha)

Тук е нарисувано, че когато Върховната Душа слезе на земята, той казва такива
уникални, чудни точки на познание, по отношение на които целия свят е под илюзия.
Той определено ще даде такова ново познание за което целия свят е в неведение или
трябва да го знае по обратен начин. Когато хората търсели Господ навсякъде и не могли
да Го открият, започнали да казват, че Господ е навсякъде (loZO;kih-Сарвавяпи). Той
присъства във всяка частица; Той присъства във всеки атом. Какавото виждаш там е Бог.
Но всъщност цяла шлока (химн) на Гитa е свързана с това нещо u rn~ /kkeks
ijea ee (на тад дхамо парамам мам) - Аз съм жител на този, Парамдхам
(Върховния Дом). Така, че това нещо е било доказано чрез една цяла шлока от Гитa,
която е най-великото писание на света, на което максимално коментари са правени.
Една дума е спомената в Гитa като „Вибху” (foHkq). Значението на тази дума е раздуто
извън пропорции (от учените) по такъв начин, че е станало известно по света, че Господ
е навсякъде. Всъщност в думата „Вубху” „Ви” означава „По слециален начин” (foHkq
fo’ks”k :i l- Вишеш руп се) и „Бху” означава „Спомен” (;kn) т.е Господ заема
специално място в интелекта на всеки във формата на спомен. Но значението е било
обяснено по обратен начин и те са доказали, че Господ е навсякъде. Тук е било
обяснено, че всъщност, Върховната душа не е навсякъде в света. Има доказателства за
това дори в Гитa и Рамаяна. В Гитa и Рамаяна е било ясно написано, че tc&tc bl l`f”V
ij v/keZ dk cksyckyk gksrk gSa rc&rc eSa vkrk gw¡¡** (Джаб-джаб ис сришти
пар адхармон ка болбала хота хе таб-таб ме ата хуун - Аз идвам когато има
нерелигиозност на този свят). С фразата „Аз идвам” е ясно доказано, че Той не е
присъствал тук по-рано, само тогава Той е дошъл. Иначе къде е била нуждата за Него да
идва? Второ, шлоката от Гитa, спомената преди, определено доказва, че дома, името и
действията на Върховната Душа са най-висши от всички ‘mapk rsjk /kke] mapk
rsjk uke] mapk rsjk dkeA (уунча тера дхам, уунча тера наам, уунча тера
каам), което означава, че висок е Твоят дом, високо е Твоето име, висока е Твоята
работа. Когато домът, името и действията са висши, тогава Той ще седи на по-високо
място или по-ниско място? Дори един цар от този свят сяда на висок трон. Така, че защо
сме смесили Господ във всяка частица?

Тук е било описано, че когато мъдреците, светците, отшелниците сe превъзбудят, те

свирят на кхадтал ([kM+rkys-примитивен музикален инструмент) като казват“ „gs
izHkw] ges n’kZu nks” което означава, че (Хей Прабху! Хаме даршан до – О-
Господи! Разкрий Себе Си на нас) Когато те проповядват, те казват, Господ е навсякъде.
Те казват „Атма со Парматма” (vkRek lks ijekRek) т.е. душата е Върховната Душа. и
„Шивохам”, (f’koks∙ge) т.е аз съм формата на Върховната Душа. Аз съм Господ. Така
това не е рационално. Човек трябва да се придържа към едно нещо. Какво е това?
Докато правят киртани (dhrZu-възпявания на Бог) вие казвате „О Господи! Разкрий
Себе Си на нас”. Сега, откъде Той ще разкрие Себе Си на вас? Господ е седнал във вас.
Тук е било описано, че когато последователите слушат проповедите на Гуруджи
Махарадж (xq:th egkjkt-водач) те стават изпълнени с радост и казват „Да, Господ е
Навсякъде. Проповедникът проповядваше много добро познание”. Но след като стигнат
у дома, брата започва да убива своя собствен брат. Сега, не могат ли да видят Господ
един в друг? Как такава омраза се появи изведнъж? Всъщност душата на всеки е
различна; Върховната Душа е различна от тях.

В нашата Индийска традиция, митологията на Шанкарачария (Индуски отшелник от

седми век който е установил пътя на отречението, който вярвал, че душата и
Върховната душа са едно и също) е различна и митологията на Мадявачария (друг
изтъкнат Индуски светец, който вярвал, че душата и Върховната душа са различни) е
различна. В Гитaта на Мадявачария се казва, че всяка душа е различна и Върховната
Душа е различна от тези души; докато в Гитaта на Шанкарачария се казва loZe~
[kyq bna czg~e’ (сарвам кхалу идам Брахм) което означава, че каквото се
вижда в този свят е форма на Господ. Мадявачария е казал, че всяка душа притежава
различни санскари (черти). Когато една душа влезе в утробата, тя играе своята
собствена роля. Нейната роля не може да е подобна на друга душа. На нас винаги ни е
бил даван един пример в писанията, че ние всички души сме мехурчетата в океана.
Всички мехурчета се разтварят в океана, което означава, че ние сме част от този океан.
Ние казвахме така, нали? Но сме забравили едно нещо. Ако сме мехурчета, ако сме част
от окена, тогава, ако вземем една шепа вода от океана, тогава тази вода трябва също ще
притежава солеността, която е в океана, нали? Когато отново смесим тази шепа с вода, с
океана, тогава и двете имат еднакви качества дори сега, т.е. те имат еднакъв вкус. Но
защо всички ние имаме различни характеристики между нас? От къде са се появили
тези характеристики? И тези различия продължават от много раждания. Второ има друг
ъгъл на това. Иска ли някой неговата същност (съществуване) да бъде завинаги
разрушена? Някой харесва ли го? Ако нашата душа се слее с тази Върховна Душа, ако
шепата пълна с вода се смеси с океана, тогава нейното съществуване ще свърши
завинаги. Тогава откъде тази поговорка се появи в писанията dYi „dYi yxs izHkw
vorkjk” (калпа-калпа лаге прабху автаара) – (Господ се въплъщава във всяка калпа т.е.
всеки цикъл от 5000 години)? В Сребъранта епоха (Третаюг) на всяка калпа,
въплъщението на Рам става. Всяка душа е вечна и безсмъртна. Това е истина и е
различно нещо. Всяка душа е нетленна и вечна, техните същности и черти са различни,
но ролята на много раждания на всяка душа, е записана на плочата като точка светлина
или звезда. Когато една душа слезе на сцената на тази световна пиеса, тя взима само
толкова раждания в цикъла, от началото на Златната епоха, до края на Желязната епоха,
колкото е взимала в миналия цикъл. Ако е душата на Рам, тогава тя ще се роди като Рам
в Третаюг (Сребърна епоха) Ако е душата на „О Кришна-Нараян” тогава отново ще
управлява в началото на Златната епоха като Нараянa. По този начин, ролята на всяка
душа да сменя тялото си е определена. След всеки 5000 години се повтаря както е. Така,
че една душа не е Върховната душа. Върховната душа е винаги различна. Ако Той
започне да идва в цикъла на раждане и смърт, тогава няма да има никой който да ни
освободи. Ние душите не можем да бъдем сравнени с Върховната душа. Ние душите
можем да играем ролята на Герой или Героиня или Злодей или можем да бъдем душа
която играе една обикновена роля; но ролята на никого не е като тази на Върховната
Душа. Неговата роля е по-висша от ролите на другите. Той няма да идва на този свят
отново и отново. Точно както е написано в писанията, **lEHkokfe ;qxs&;qxs**.
[Самбхавами юге юге т.е. Аз идвам във всяка калпа (цикъл ера) Аре! Ако Той идва във
всяка калпа юга, тогава на края на Дуапурюг (Медна Епоха) когато Върховната душа
дойде във формата на Кришна за да причини войната Махабхарата, Той дошъл ли е за
да установи грешната Калиюг (Желязна епоха). Каква е необходимостта да идва във
всяка калпа юга? Дори един обикновен Баща строи една нова къща когато старата къща
стане стара, когато старата къща не може повече да се използва. Докато старата къща е
използваема, той продължава да я поправя. Същия е случаят със света като къща.
Авраам, Буддха, Христос, Гуру Нанак дойдоха и поправиха света на някои места. Някой
е направил поправки в Арабските страни, някой в Европейските нации, и някой е
направил поправки в Китай, Япония. Всички те дойдоха и правеха поправки. Никой не
е построил нова къща. Те създоха ли нов свят? Колко дълго ще продължи работата по
поправянето? Влиянието на тази религия се вижда за известно време и след това
свършва. Накрая Върховната Душа Бог Бащата, който е Бащата на всичките религиозни
Бащи, Бащата на всичките Бащи трябва да дойде на този Свят. Той идва и
трансформира всичко. Той не е навсякъде. Той влиза в тялото на душата която играе
ролята на героя и играе Своята роля в постоянна форма.

Чували ли сте името на Исус? Чували ли сте името на Христос? Защо са тези две
различни имена? Християните вярват, че човекът който не е бил известен (като
Христос) е бил наречен Исус. Тогава, когато е станал известен е бил наречен Христос.
Никой не знае тази тайна. Върховната Душа е дошла и обяснява, че когато една нова
душа слезе от горе (света на душите), тогава тя променя името на човека в който влиза.
Напр. Вивекананда по-рано беше известен като Нарендра. По-късно той взима името на
Вивекананда. Дори Ачаря Раджниш (Ошо) беше обикновен лектор преди. Когато една
нова душа влезе в него той беше преименуван като Ачаря Раджниш. Така, че душата
която слиза от горе обръща човека в който влиза (в своята собствена религия). Душата в
чието тяло тя влиза принадлежи на Санатан дхарма (lukru /keZ - древната религия на
божствата) от Индия само. След като влиза в нея, тя обръща този човек и го дърпа в
своята Религия. По този начин, душите били обръщани в различни религии. Другите
религии са произлезли от Индийците само.

Това означава, че ние душите не можем да сравняваме себе си с Върховната душа. Той е
винаги над всички нас. Той нито се наслаждава на удоволствия, нито преживява
страдание. Той е винаги отвъд щастие и страдание. Но да, определено е, че когато
Върховната Душа дойде на този свят и ни преподава Раджайога, той ни преподава
такова познание, че ние душите преживяваме по ред на номерата състоянието в което не
изпитваме страдание когато сме в страдание и не ставаме твърде щастливи в щастие,
докато живеем в страдание и радост. Това е състоянието на „хладнокръвие”, което е
наречено в Гитa като „Стхитапрагна” (fLFkrizK). Но ние няма да преживяваме това
състояние винаги. Но Шива преживява това състояние винаги. Той е Върховната Душа.
Така, че как можем да кажем, че душата и Върховната душа са едно и също? Как е
Върховната Душа навсякъде? Върховната Душа е винаги различна.

Хората пеят песента *>.Mk Å¡pk jgs gekjk gekjk] fot;h fo’o frjaxk I;kjkA fo’o
fot; djds fn[kykos* (Джанда Уунча рахех хамара виджай вишва тиранга пяра.
Вишва Виджай карке дикхлаве -Нека нашият флаг лети високо – любимия трикольор,
който печели победа над света); но те не знаят кои са тези три тела като дрехи които
създадоха вълнение по целия свят и спечелха света. Всъщност, трите тела като дрехи са
само Брахма, Вишну и Шанкар. Техният цвят е също показан съответно. (в
трицветния флаг) Най-високият червеникав цвят е този на Шанкар т.е. той е
символизиращ революция. Средният бяло оцветен плат е показателен за чистия,
добродетелен Вишну; зеления цвят отдолу е символизиращ Брахма. Точно както
Гандиджи повтаряше Ще дойде царството на Рама, но вместо това царството на Раван
започна. По същия начин, Брахма Баба винаги продължаваше да казва, че те ще доведат
царството на Рам, рай ще дойде, идва. Сега вместо рай, ашрамите на Брахма кумарис са
станали ад. Ето защо Брахма не е обожаван, нито негови идоли се откриват някъде,
защото така наречените Брахмакумарис и кумарс не можаха да удържат престижа на
Брахма, докато идоли на Вишну и Шанкар се правят и обожават в цяла Индия дори
днес.

Нетелесният Господ на Гита – Шив Шанкар Бхоленатх или душата на

телесния Шри Кришна наречен Дада Лекхрадж
 Няма съмнени, че Гита, която е водила Индийците от последните две и половина
хиляди години е скъпоценност измежду всички писания. Но не би имало толкова много
коментари от мъдреци и учени хора на никое друго писание както на Гита, което
доказва, че това писание е толкова уникално, че различните видове разяснения на Гита
дадени от човешки същества никога не са удовелтворили човешките същества. Някой
правилно е казал ”Ке джаане кави, я ке джаане рави”. Поетът само или слънцето на
познанието може да даде правилното разяснение на поемата. Останалите разяснения
давани от човешки същества ще бъдат непълни от една гледна точка или друга.

Било е вменявано в умовете на общата публика че Проповедника на Гита е бил

Шри Кришна, който е дал беседата на Гита на Арджуна, на една колесница на бойното
поле на Курукшетра. Но ако погледнем от духовен и исторически ъгъл, тогава всичките
въпроси, такива като кой, кога, на кого и къде е била разказана Гита са спорни.
Историята на Гита и Сатянараяна доказва, че Господ разкрил себе си във формата на
обикновено, възрастно и опитно човешко същество. Било е написано в Гита:

Авяанаанти маам муудха мануршее танумашритам I

Парам бхаавамйаананто мам бхуутмахешварам II (Гита 9/11)

По-нататък е написано в Гита, че Господ е аджанма (вечен), абхокта (този който

не се наслаждава на никакви удоволствия) и авякта (неуловим)

Аджо С пи снвяйатма бхуутанамишраро С пи Сан I

Пракрити свамдхиштхаай самбхавмятмамаяяа II (Гита 4/6)

Йо маамджаманаадим ча вети локмахешварам I

Асам-муудхах са мартйеш саржапапаих прамучятей II

В Шримад Бхагаватгита този аади-анади пуруш (вечно същество) е било славено

– (тамев чадям пурушам прапдхйе ятах правриттих прасуута пураани I Гита 15/4) т.е
Аз се покланям на този аади-анаади пуруш, който преди всичко създаде това дърво като
свят. Това вечно същество (аади пуруш) казва самия (Ахамадирхи деванам
махаршинаам ча сарвашах Гита 10/2 ) т.е. Аз съм само началото на всички божества и
мъдреци. Той само е пропагандирал този известен принцип на кармайога (помнене на
Господ докато се извършват действия) в древни времена, заради което Индия получи
името на кармабхууми (земята на действията на Господ) според Джаинистката традиция
също (ништха пура прокта маянагх....кармайоген йогинаам Гита 3/3)

Тук може да бъде напомнено, че познанието на Гита не беше дадено от Шри

Кришна, но от този ади-анади пуруш (вечно същество) на главата на семейството
Арджуна за да преподава религията на семейството (грихастха-дхарма) и да му
преподава лесна Раджйога. В тази връзка, някои от цитатите на известни историци са
дадени по-долу, които отиват в детаили:

Хопкинс казал ”Настоящата Кришна-доминирана форма (на Гита), беше по-рано

Вишну-доминирана поема и преди това беше не-комунално писание” Религии на Индия
(1608) стр. 386 (Радхакришнан Гита, стр. 17). Фаркухар е писал в Религиозна
литература на Индия (1620) стр 12-14, „Тази (Гита) е една древна проза Упанишад,
което вероятно е било написано след шветашваторупанишад и което се е оформило в
настоящата форма след смъртта на Христос за да поддържа Кришнаизма от същия
поет” Според Гарви „Бхагаватгита по-рано е било писание свързано със Санкя-йога, в
което методите за обожание на Кришна Васудев били включени и е било пригодено
според Ведическата традиция, като се счита, Кришна, че е форма на Вишну през 3-ти
век пр.хр. Холтсман счита Гита, че е късна Вишну-доминирана форма на
сарвешварвади поемата. Кейт също вярва, че първоначално Гита е била Шветашватар
форма на Упанишад, но по-късно е била моделирана във форма за обожание на Кришна
(Откъс от въведение към Радхакришнан „Гита” стр 17)

Шри Кришна е бил роден от утробата на майка. Той се наслаждавал на всички

удоволствия в живота и получил познание от Гуру Сандипати. Той главно е бил описан
в детска форма. Ето защо целия свят не може да го приеме като Баща. Второ, е известно
в митологичнити истории, че Шри Кришна разказал Гита само на Арджуна докато
седял на една колсница в Медната Епоха (Двапар Юг), но също е известо, че Мъдреца
Вяас е написал писанието Махабхарата, което е достигнало до общата публика на
санскрит. От историческа гледна точка тези положения са спорни.

Всъщност, Гита е най-висшето измежду всички писания (сарва шастра

широмани), но то е било разказано в Епохата на сливането на 5000 годишното колело на
световната драма, състояща се от четири епохи, т.е. в сливането на Желязната Епоха и
Златната Епоха, което се повтаря сега. Ако Гита беше разказана само в Медната Епоха
тогава как грешната Желязна Епоха дойде? След въплъщението на Господ, това трябва
да е имало резултат в започването на Златната Епоха и не в най-грешната Желязна
Епоха. И Гита е разказана в Епохата на Сливането, когато всички религии, религиозните
последователи и религиозните бащи на тези религии се намират в тяхното последно
раждане. Заради това само е казано в Гита, „Отхвърли всички религии и ела в моя
приют, приюта на едната Върховна Душа”

Саржадхарманпаритяджя Мамекам Шаранам Врадж.

Ахам тва сарвапапебхийо мокшаями маа шучах (Гита 18/66)

От гледна точна на Индусите, когато Гита била разказана в Медната Епоха,

тогава религиите като Ислям, Сикхизъм т.н. не присъствали. Тогава как горния химн
(шлока) е дошла в Гита? И Гита не е била разказана на сложен език като санскрит, но се
разказва на език като Хинди, който може да се разбере от общата публика. Дори от
историческа гледна точна, Санскрит никога не е бил езика на общата публика. Тогава
как може Господ, който е влязъл в едно много обикновено човешко същество да
използва такъв сложен език? Освен това, Гита не е била разказана от телесния принц
Шри Кришна, който е имал атрактивни име и форма, и който идва в цикъла на раждане
и смърт, но от нетелесния Бог Шива, който е аджанма (отвъд светски раждания)
абхокта (отвъд удоволствия) на края на Желязната Епоха чрез едно обикновено
човешко тяло (Праджапита Брахма), не само на един Арджуна, но се разказва на много
други глави на семейства като Арджуна. Написано е в Гита „О, Арджуна, ти не знаеш
своите раждания (т.е. минали животи). Аз разказвам на теб историята на твоите минали
животи.”

Бахууни мейн жъатеетани джанмани таж чарджун

Тааняхам жед сарваани на тва веттха парантап (Гита 4/5)

Но как може Кришна който преминава през цикъла на живот и смърт самия да
даде наследството на истинско мукти (освобождение) и джииванмукти (живеене на
освободен живот), и да разкаже историята на много раждания на другите човешки
души? Това показва, че историята на много раждания, която е известна като Гита или
Амаркатха (историята да станеш вечен) не е разказана чрез телесния Шри Кришна, но
чрез Върховната Душа Шива, който е отвъд живот и смърт.

По-горното виждане за Гита, което е напълно различно от общото виждане е

виждането не само на Брахмакумари Организацията, но също на Адятмик Ишвария
Вишвавидялая, базирана в Кампила, Уттар Прадеш, че Божественото познание
наречено Мурли, което е било разказано чрез една много обикновена, телесна, човешка
колесница, е истинската Гита, на основата на която Санскритската Гита ще бъде
написана в Медната Епоха, която ще започне след 2500 години от сега. Въпреки, че
Брахмакумари организацията вярва, че нетелесния Шива е Господа споменат в Гита, но
те разпространяват името и формата на Дада Лекхрадж, наречен душата на Кришна в
света, като телесния медиум на Господ, докато е известно на всички, че Дада Лекхрадж
е умрял през 1969. Тогава, как може той да бъде наречен бащата на целия свят т.е.
Праджапита Брахма? Във флейтата на познанието (мурлита) разказани от нетелесната
Върховна Душа Шива по отношение на Гита и нейния разказвач, Той е казал следните
точки:

• Това е ново познание за новия свят. Дарителят е само един. Кришна не дава
това познание. Кришна не се нарича Пречистителя на грешните.
Пречистителят на грепните е само единия Върховен Баща, Върховната
Душа, който е отвъд цикъла на прераждане, докато името на Кришна, който
взима 84 раждания, е било прибавено в Гита. (Мурли датирано 28.10.87)
• Сега, кой е дал раждане на Гита. Това е темата. Когато те казват Джаянти
(Рожден ден на Гита) тогава със сигурност Гита също е родена, нали?
Когато е наречено Шримат Бхагават Гита Джаянти, тогава трябва да има
някой който да дава раждане на Гита, нали? Всеки казва Шри Кришна
Бхагванувач (Господ Шри Кришна Говори), тогава Шри Кришна идва
първо и после Гита. Сега създателят на Гита със сигурност е необходим. Но
Шри Кришна е бил малко дете. Той не може да разкаже Гита. Ще трябва да
бъде доказано кой дава раждане на Гита. Това е дълбоко нещо. Какъвто
диспут има в Индия е само по тази точка. Кришна се ражда чрез майчина
утроба. Той е принц на Златната Епоха. (Мурли датирано 24.11.88)
• Шри Кришна не може да бъде наречен Врикшапати (господар на световното
дърво). Върховният Баща Върховната Душа е създателя като-семка на
световното дърво. Кришна не може да бъде наречен създател. Той е винаги
едно човешко същество с добродетели като на божество. (Мурли датирано
22.2.98)
• Кришна не е башата на всички (Мурли датирано 30.9.98)
• Кришна не може да бъде наречен бащата на всичките души. Бащата на
душите, т.е. Върховния Баща Върховната Душа казва „Помнете никой освен
мен”

На картината на Троицата Шива, публикувана от Брахмакумари организацията Дада

Лекхрадж е бил нарисуван като Брахма, но те не знаят човешките души, които ще
играят ролите на Шанкар и Вишну. след смъртта на Дада Лекхрадж през 1969. Ето
защо, на мястото на Шанкар и Вишну, картините от пътя на обожанието
(бхактимарг) са били показани. На основата на мурлитата и Авякта Ванитата
разказани от Планината Абу, АИВВ вярва, че след 1969 нетелесната Върховна Душа
Шива дава истинското познание на Гита и преподава лесна Раджйога на всички
човешки души чрез друга телесна, човешка колесница наречена Шив Шанкар
Бхоленатх, чрез което всички души като-Арджуна могат да се трансфромират от
човешки същества в божества. Доказателствата за този факт се намират в
различните флейти на познание (т.е. гяан мурли) разказани чрез Дада Лекхрадж,
които администарторите на Брахмакумари Организацията не искат да приемат от
страх да не загубят трона.

Брахмакумари Организацията и АИВВ вярват, че душата на Дада Лекхрадж

ще се роди в идващата Златна Епоха като Шри Кришна. Но публичността на Дада
Лекхрадж като медиум на Гита Проповедника Шива на Брахмакуамри
Организацията е като отричане на познанието давано в мурлитата които са били
разказани чрез самия Дада Лекхрадж. Дада Лекхрадж става временния медим на
Господ от 1951 до 1969, по време на което, той дал майчина обич на Брахмакумар-
кумарис и думите на Господ Шива изказани чрез неговото тяло стават известни като
истинската Гита сред Брахмакумар-кумарис. Но преди 1951 и след неговата смърт
през 1969, отговорността за тази голяма Божествена задача е била извършвана от
душата на неговия бизнес партньор, който играе ролята на телесния медиум на
нетелесния Шива т.е. Махадев Шив Шанкар, и ще играе ролята на Сатя Нараян в
Златната епоха в близкото бъдеще и ролята на Шри Рам в Сребърната епоха, която
ще започне след 1250 години.

Бог Шива със сигурност е разказал познанието на Гита т.е. Мурлита чрез
Дада Лекхрадж, но той разкрива дълбоките тайни на тези Мурлита, чрез своята
сегашна, човешка колесница. Точно както Индусите, общо взето, са приели
атрактивно изглеждащия Шри Кришна като Гита Проповедника, вместо Бхоленатх
Шив-Шанкар, т.е. душата на Кришна като Гита Проповедника, вместо душата на
Шанкара или Рам. Дори в Мурлитата на познанието публикувани от Брахмакумари
организацията, името на Дада Лекхрадж (Питашри) е било добавено преди
Шивбаба. Това е единствената грешка поради която името на Шри Кришна е било
добавено в Санскритската Гита като неин създател, вместо Шив-Шанкар, на пътя на
обожанието в цикъла на световнат драма от Медната Епоха нататък. Качествата на
Господ, дадени в Гита, като Авякта, Аджанма, Абхокта т.н., всъщност се отнасят до
Шив Шанкар и в двата, в ограничен и неограничен смисъл, и не за Шри Кришна.
• Бащата казва, че Аз съм Господа на Гита. Шивбаба беше този който създаде
Майката Гита. Кришна се роди. Заедно с него Радха и други също са
включени. Първо има Брахмини. Бащата казва, „Кой е глупавия човек, който
е премахнал Моето име напълно? Тогава, Аз само трябва да дойда и да
разкрия, че Аз, Върховната Душа Шива съм, Господа споменат в Гита. Аз
съм създал Гита. Детето Кришна се роди от Гита. Вие след това сте добавили
името на детето вместо на Бащата. Това е най-голямата грешка. – (Мурли
датирано 13.12.88)
• Детето Кришна беше родено от Рудра (друго име на Шив-Шанкар). Така, че
името на детето е било прибавено вместо на бащата в нея (т.е. Гита). (Мурли
датирано 29.3.88)
• Гита е майката и бащата. Гита се нарича майка. Никоя друга книга не се
нарича майка. Нейното име е майка Гита. ОК, кой я създаде? Преди всичко
един мъж взима жена, нали? – (Мурли датирано 28.9.88) (Така в началото на
Божественото семейство, т.е. ягя също Шив Шанкар трябва със сигурност да
 е възприел Дада Лекхрадж Бархма като майката Гита с 18 глави, след
смъртта на Майката Гита.)
• Всичко се базира на поправянето на Гита. Заради поправянето на Гита,
личността на Господ е изчезнала. (Мурли датирано 9.3.88)
• Бхарат (Индия) получава каймака чрез Господа на Шримат Бхагават Гита.
Шримат Бхагават Гита също е била поправена до степената, че Гита е била
принизена до нивото на суроватка, с прибавяне на името на Шри Кришна,
вместо океана на познание, пречистителя на грешните нетелесния Върховен
Баща Върховната Душа (Мурли датирано 31.10.87)
• Гита е майката и бащата на всичките писания. Не е истина, че е само
майката и бащата на само писанията на Индия. Не. Тя е майката и бащата на
всички най-големи писания които се намират на света. (Мурли датирано
5.2.83)
• Той е създателя на рая – Той помага на всички. Кришна е създание - самия.
Той е първокласното цвете на градината. (Мурли датирано 5.2.83)

Това е единствената грешка, което е причинила деградацията на Индия, и е

осъдила Гита, и въпреки че е майката на всичките писания, Гита не е приета от
последователите на други религии. Това е причината поради която учените са
разяснявали Гита по различни начини. Шанкарачария е доказал душата и
Върховната Душа, че са едно и също (адвейта) на основата на същата Гита,
докато Мадвачария е доказал душата и Върховната душа, че са различни неща.
(двейта). Сексуалната похот е определена като най-големия враг в Гита. Хората
от света не приемат този факт, само защото е известно в писанията, че така
наречения създател на Гита, т.е. Шри Кришна имал 8 съпруги и 16,108 Гопики.
Ако името на Махадев Шив Шанкар се беше появило в Гита като Проповеника
на Гита тогава света с готовност би приел положението, че Сексуалната-похот е
най-великия враг, защото Шанкар е известен в писанията като този който имал
само една съпруга и този който разрушил сексуалната-похот. Ако вземем
примера на писанията, само тогава, точно както Господ не е бил разпознат когато
се появил в обикновено, възрастно, човешко същество в историята на
Сатянараяна, така виждайки обикновената форма, като жител на гробище, на
Шанкар, неговия чичо Дакш Праджапати, не го разпознал и го обидил: Така, че
„Какъвто Царя, такива поданиците.”

В Индия Гита също се счита, че е майка. Но в божественото познание,

което се дава от Бог Шива сега, също е било разяснено, че Гита е не само символ
на познание т.е. една книга, но е също символ на една жива, човешка душа, която
играе ролята на световна майка (Джагадамба) заедно с Праджапита, за да
поддържа Божественото семейство в настоящата Епоха на Сливането. Двамата са
само известни като Аади Дев- Аади Деви от Индусите, като Аадам-Хавва от
Мюсюлманите и Адам-Ева от Християните и като Аадинатх-Аадинатхини от
Джаинистите.

Така, като имаме предвид по-горните точки, ако Бащата Шив-Шанкар е

представен като Господа в Гита, вместо детето Шри Кришна, тогава Гита ще
бъде приета от душите на целия свят като Божествени думи.
• Кога Господ разказа Гита? Със сигурност всички религии трябва да
са налице. Всъщност, Гита е основното писание за всички религии.
Хората от всички религии трябва да я приемат...Бащата е дошъл за
да причини истинското спасение на хората които принадлежат на
всичките религии чрез Гита. Гита е била разказана от Бащата. Това
нещо е било направено усложнено, като е сложено името на детето
вместо Бащата. (Мурли датирано 21.2.93)