Няколко думи за.... 1988 PDF

You might also like

You are on page 1of 363

UAHU

ШНЧЕВ
ПО НЯКОЛКО
ЛУМП
(ЗА ЗАНАЯТИТЕ,
БИЯКАРСТВОТО
И ПОВЕРИЯТА НА
БЪЛГАРСКИЯ НАРОД)

С Ъ С Т А В И Т Е Л
. С И М Е О Н
Я Н £ В

З Е М И З Д А Т
С О Ф И Я
19 8 8
Р Е Д А К Ц И О Н Н А
• К О Л Е Г И Я

И В А Й Л О П Е Т Р О В
Г Е О Р Г И М А Р К О В С К И
С И М Е О Н ЯНЕВ
З Д Р А В К О - Н Е Д К О В
П Е Т Ъ Р П Е Т Р О В
В А С И Л ' М И Ш Е В
Г Е О Р Г И М И Н Е В
Е М И Л К Р Ъ С Т Е В
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

НАРОДОВЕДСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЦАНИ ГИНЧЕВ - С и м е о н


Я н е 6 5
Н Я К О Л К О Д У М И ЗА Г Ю Л А И ЗА Д Р У Г И Т Е НАШИ З Е М Л Е Д Е Л Ч Е С К И И
ГРАДИНСКИ РАСТЕНИЯ 13
Н Е Щ О ПО Б Ъ Л Г А Р С К А Т А Н А Р О Д Н А М Е Д И Ц И Н А 24
Б Ъ Л Г А Р С К И С Т А Р И ВОЕННИ, Г И М Н А С Т И Ч Е С К И ИГРИ 108
С Т А Р А Н А Р О Д Н А П Е С Е Н ЗА Ч У М А Т А 119
Г А Р О И О Г Н Е Н И Т Е С Т Р Е Л И НА З А П О Ш К А / З А Г О В Е З Н И / В Р А З Л О Ж К И Т Е
СЕЛА 125
О Г Н Е Н И Т Е ТР АК ИЙ СК И, Л Ю Б О В Н И С Т Р Е Л И 146
И Ж И В И Т Е П О Л Е Л И И Л Е ЛИ / К У П И Д О Н И И ВЕ НЕРИ/ 146
Н Я К О Л К О Д У М И ЗА Г Е Р Г Ь О В Д Е Н 167
ОЩ Е Н Я К О Л К О Д У М И ЗА Ж Е Н И Т Б А Т А НА С Л Ъ Н Ц Е Т О 175
Н Я К О Л К О Д У М И ЗА Б О И Т Е / М А С Т И Т Е / 195
Н Я К О Л К О Д У М И ЗА С А М О Д И В И Т Е 20 8
ПОСЛОВИЦИ 226
О Т Е Ц М А К С И М Р А Й К О В И Ч / Н Я К О Л К О Д У М И ОТ Б И О Г Р А Ф И Я Т А И ОТ Д Е Я Т Е Л ­
Н О С Т Т А МУ/ 231
СУРВА 242
ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ 258
Н Я К О Л К О Д У М И ОТ И С Т О Р И Я Т А НА Н А Ш Е Т О Г Р А Д И Н А Р С Т В О
/Б А Х Ч О В А Н Д Ж И Л Ъ К / И ЗА У Р Е Д Б А Т А НА Г Р А Д И Н А Т А 26 2
РЕЧНИК 324
БЕЛЕЖКИ - И л и я н а В е л е в а 329
ПРИЛОЖЕНИЕ - Т е н ь о М е ш и н е в 364
НАРОДОВЕДЧЕСКИТЕ
ИЗСЛЕДВАНИЯ
НА ЦАНИ ГИНЧЕВ

С ъ б р а н и т е .в т о з и том народоведчески с т а т и и и с т у ­
дии на Цани Гинчев се я в я в а т за първи п ъ т в кн и га . П и ­
сани в п о сл е д н о то д есетил етие о т ж и в о т а на Гинчев
(1 8 8 6 -7 - 1894), те са печатани е д и нств е н о в п е р и о ­
д ични издания, ка то сп. "Труд", Сб НУНК, П ер ио д иче ско
списание, ко и т о д не с п р е д ста в л я в а т б иб л ио гр а ф ска р я д ­
ко с т. Заедно с това, повечето о т т я х са и зп о л зув а н и и
вгр ад ен и в тр у д о в е те на н а й -го л е м и т е п озна ва чи на
б ъ л га р с ки я ф ол кл ор и етнограф ия, не само за щ о то са
едни о т н а й -р а н н и т е събрани паметници на б ъ л га р с ка та
народна култура, но и защ ото х в ъ р л я т о р и ги н а л е н п о г ­
лед към нея, все едно в съ гласие или в п р о ти в о р е ч и е с
при ети те научни тези. Д о ста тъ чн о е да споменем ц е н а ­
та на К о н ста н ти н И речек, Иван~Шишманов, Д и м и тъ р М а р и - ’
нов, Н иколай Д ерж авин, Михаил А рнаудов - учени, които^
нее д н о кр а тно се обръ щ ат /и л и р а б о тя т с ъ в м е с т н о / към
Цани Гинчев, з а да се* о ткр о и значението, к о е т о той “ е
имал в зо р а та на б ъ л га р с ка та народоука.
Това значение ста ва още п о - я р к о , к о га т о се о ц ен ят
за сл уги те на Гинчев и ка то пръв помощ ник на
Г. С. Раковски при п о д го т о в ка т а и и зд а в а н е то на неговия
"П оказалец или р ъ ко в о д с т в о как да се и з и с кв а т и и з ­
д и р я т н а й -с т а р и черти нащего бития, я зи ка , н а р о д о п о -
коления, с та р о го ни правления, сл авного ни прош ествия
и прочия" - пионерски тр уд в и зсл е д в а н е то на б ъ л ­
га р ска та народ на култура, явил се още п ре з 1859 г о д и ­
на. Д виж ен о т силни патриотични и научни подбуди,
Гинчев не п р е къ с в а н ар од о вед ческа та си д е й н о с т след
см ъ р тта на Р аковски. До О своб ож д ението т о й е един от
н а й -а к т и в н и т е с ъ тр у д н и ц и на сп. “Общ тр уд ", ко е т о и з ­
лиза в Б о л гр а д /Б е с а р а б и я /, . ка кт о и п о - к ъ с н о на и з -

5'
яи за щ о то в Браила "П е ри од ическо списание". Но н а й -
а кти ве н е Ц. Гинчев, к а к т о вече се каза, в с ъ б и р а т е л с -
ка т а и и зс л е д о в а те л с ка та си д е й н о ст в п о с л е д н о то д е с е ­
ти л е ти е на ж и в о т а си. Т о га в а започва и зд а в а н е то на
со б ств е н о списание - "Т р уд “ (1887 - 1892 г.), гл а в н а та
с то й н о с т на ко е т о е именно в съ браните и о тпе ч а та н и
на стр а н и ц и те му м атериали за народния- ж и в о т , к а к т о и
в м ногоб ройните и зсл е д в а ч е с ки студ и й и с т а т и и на с а ­
мия Гинчев. "Труд" за п о чв а д а изл иза д ве го д и н и пред и
д а се п о я ви в д ъ х н о в е н и я т о т Иван Шишманов и та ка
м н о го за сл уж и л за б ъ л га р с к и я ф олклор и е тно гра ф и я
"С борник за народ ни ум отворения, наука и книж нина".
О пределено м ож е д а се ка ж е , че списанието на Гинчев
пр о пр а вя п ъ т я на сб о рн ика не само с примера си, но и'
к а т о п о д го т в я п ъ р в и те му бъдещ и съ тр уд н и ц и .
Във времето, к о га т о написва н а й -п р о с т р а н н и т е си и
п р е д ста в и те л н и сту д и и в ъ р ху б ъ л га р с ка та нар од н а к у л ­
тура, Цани Гинчев п р е д с та в я м етода на една вече ста ра
и оспорвана о т ф о л кл о р и с ти ка та и е тн о гр а ф и я та научна
школа, та ка наречената м и то л о ги ч е ска школа, и зв е с тн а
още ка т о р о м а н т и ч н о -п а т р и о т и ч н о направление в б ъ л ­
га р с ка т а наука. П рез В ъ з р а ж д а н е т о това направление е
о л и ц е тв о р я в а н о н а й - я р к о в е н ц и кл о п е д и че ска та л и ч н о с т
на Г. С. Р аковски. Но и в ъ п р е ки скептиц и зм а къ м ш ко л а ­
та, бл аго д а р ен ие на и з кл ю ч и т е л н а т а му ч е с т н о с т и п р е ­
ц и зн о с т при съ б и р а н е то ' на, материалите за н а р о д н и я
ж и в о т , к а к т о и на неизчерпаем ия му ентусиазъм , Гинчев
о с та в а ценен и уваж аван в науката. "Той е ти п а ла
К а р а д ж и ч , В ъ рчевич, С л а в е й ко в и ка то м н о го д руги ,
к о и т о с ъ з д а д е ю го с л а в с ко т о д в и ж е н и е в наш ето сто л е -
тие7 - пише з а н его К о н с та н ти н И речек - ала п о - с о л и ­
ден о т С лавейкова, п о в е ч е _ се е учил..." /Б ъ л га р с к и
д н е в н и к 1 8 7 9 -1 8 8 4 , т. И, С оф ия, 1932 г . / Това' са в п е ч а т ­
ления о т срещ ата им през 1882 година, к о га т о Гинчев
к а т о о кр ъ ж е н училищ ен и н с п е кто р е работил в ъ в в е ­
д о м с т в о т о на И речек - т о га в а м инистър на просвещ е­
нието. Години п о - к ъ с н о в е д н а с та ти я по случай де -
се тгод и ш ни н а та о т н а ча л о то на изл изането на С борника
за нар од н и ум отворения, наука и книжнина, проф. Шиш­
манов, чи и то научни м етоди се различават ч у в с тв и те л н о
о т - п о д х о д а на Гинчев, му о т д а в а заблуж ено внимание,
п о с та в я й ки името му н е п о ср е д ств е н о сл ед то в а на С л а ­
вейков в. р е д и ц а та на н а й -з а с л у ж и л и т е за б ъ л га р с ка т а

6
народ оука дейци. П ак Шишманов в писмо д о Гинчев от
май 1891 го д и н а /Б И А къ м НБКМ ф 173 арх ед. 3 / пише
по повод на т о к у - щ о и зл я зл а т а в Сб Н УН К Гинчева сту­
д и я за б ъ л га р с ка та народна медицина: "Т воята с т а т и я в
кн. 3 е направила и в чуж бина фурор. Има вече н я ко л ко
о тзи в а за нея. / . . . / Едва ли иуа тр у д подобен на тв о я
по обем в д р у га та сл авян ска литература. Н якои работи
за сл уж а в а т безусловно вниманието на учените медици".
П очти всички печатани и п о - н а т а т ъ к с ту д и и на Цани
Гинчев имат подобна съ д б а ; те п р е д и зв и кв а т силен и
спонтанен /н а й - ч е с т о в ъ з т о р ж е н / о т к л и к у просветените
читатели, д ава т тв о р ч е ски п о д ти к на мнозина за нови
изсл едвания, осм еляват още повече д р у ги з а събиране и
печатане на материали на б ъ л га рска та народна кул тура
в н а й -р а з л и ч н и т е й д ялове.
И все пак приет и оценен от всички, Цани Гинчев
пише н ар о д о ве д че ски те си студии с е нц икл опе д и че ски
замах в е дно време, к о га т о е нц и кл оп е д и зм ъ т о т с т ъ п в а
о т сцената на науката и културата. Именно на то ва се
д ъ л ж и ф а ктъ т, че в м ного отнош ения той и з гл е ж д а з а ­
учените си съврем енници малко з а къ с н я л и повече
пристрастен. В б ъ л га р с ка та народоука той е п о сл е д н и я т
в ъ зр о ж д е н е ц не само с м етодите и п охв атите си, но и
в духовната си устр о е но ст, в оня неукротим патриотичен
захлас, с к о й т о преди н его са пламтели Р аковски, Б о з -
вели, Каравелов. Е н ц икл опе д и зм ъ т на Гинчев не о зн а ч а ­
ва сл ед о вате л но само р азностранност на зн а н и я та и
интересите, но и д ух и плам, ко и то му д а в а т смелост
д а над никва в области и да строи тези, к о и т о не се
б о я т д а и з гл е ж д а т неприемливи, защ ото в съ щ о то време
се о ка зв а т заредени с р л о д о тво р ни идеи, к о и т о едва
д а л е чн о то бъдещ е ще оцени. М ного, та ки в а п л о д о тв о р н и
я д к и се к р и я т к а к т о в неговата тр а ки й с ка те о р и я , за
езика, та ка и в те о р и я та му за тр а ки й с ки я кул туре н
пл аст в б ъ л га р с ка та духовна култура и .т.н. Качествата
му на народ овед , направили делото му то л ко в а с в о е о б ­
разно в и с то р и я та на б ъ л га р ска та култура, се ко р е н я т
именно в н его вата енц икл опедичност. С ъбирач, той е.
к о л к о т о въодуш евен, т о л ко в а и прецизен, но не остава
н и ко га само д о съ брания материал; той 'г о проекти ра
въ рху и сто р и я та , тъ р с и началото и п р о сл е д я в а развоя.
П ознавач, то й Не п ро сто описва материалната и д уховната
ку л тур а 4 на народа, но св ъ р зв а ✓и зл о ж е н и е то обилно с

7
р ан ите в н е го ф акти за н а р о д н и я ж и в о т, н и то само с
о гл е д на т ъ л к у в а н и я т а , к о и т о то й им прави.П о при род а
си н кр е ти ч н о , к а к т о е с и н кр е ти ч н а "И сто р и я с л а в я н о б о л -
га р с ка я " на Паисий, то в а н а с л е д с тв о е м ногопосочно,
е н ц и кл о п е д и ч н о , напоено с в и со ки с тр а сти , о тпр а вен о
к о л к о т о къ м м иналото, т о л к о в а и към б ъ д е щ ето . Н е го ­
ва та в и с о ка цена не е н ито в е д н о т о , н и то в д р у го т о , а
в н е п о вто р и м а та , сво е о б р а зн а ц я л о с т , к о я т о п р е д с т а в ­
лява. Н а й -р а н о са оценени в ъ з м о ж н о с т и т е на Гинчев
к а т о е тн о гр а ф , съ бирач. В е д на га сл е д с м ъ р т т а му през
1894 го д и н а проф . Шишманов пише с особена т о п л о т а и
го р ч и в и н а в "Б ъ л га р с ки п р е гл е д " /г о д . II, кн. I/: "Още т о ­
гав а то й к а т о си спом ня го д и н и т е на т я х н о т о з а п о з ­
н а н ство в е д н а га сл е д О с в о б о ж д е н и е то - беше ме удивил
с ъ с с в о я т а с п о с о б н о с т да п р и вл и ча към себе си п р о с ­
т и т е хора, д а се р а з го в а р я с тя х, да ги р а з п и т в а за
б о л ки т е им, д а ги поучава. И те го зя п аха без с я н к а на
недоверие, к а т о един го с п о д , и с ж а д н о с т л о в я х а в ся ка
дума о т у с т а т а му... се га аз разбирам, че т о я чо ве к
имаше в с и ч ки ка ч е с тв а на е д и н о тл и ч е н е тно гра ф ."
Във в с и ч ки д р у ги о б л а сти п р и зн а н и е то на Цани Г и н ­
чев не е а д е к в а т н о с д е й с т в и т е л н и т е му за с л у ги . П о г ­
решно и н е з а д ъ л б о ч е н о <е о ц е н я в а н то й и о т л и т е р а т у р ­
ната и с то р и я , к о я т о н а й - ч е с т о го о п р е д е л я к а т о б и т о -
о писател им енно пор а д и това, че и ч и с то б е л е т р и с т и ч ­
н ите му р а б о ти имат огром ен п л а с т о т е тн о гр а ф с ки и в
н а й -о б щ см исъ л на д ум ата на; ^д ове д ски н а б л ю д е н и я .
Да се над явам е, че се га ш но то г ^р в о съ б р а ние на п о -
в и д н и те н а р о д о в е д ч е с ки рабо* и на Ц а н и ‘ Гинчев ще
промени о тн о ш е н и е то към ц я л с е т н о т о му н а с л е д с т в о -
промяна, к о я т о е н а п ъ л н о в ъ з м о ж н а при за с и л е н и я и н ­
те р е с към н а р о д н о с т н и я ни о б р а з и съ дб а.

С и м е о н Янев

12
НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА ГЮЛА И ЗА ДРУГИТЕ
НАШИ -ЗЕМЛЕДЕЛЧЕСКИ
И ГРАДИНСКИ РАСТЕНИЯ

Не зн а я д а л и ще се намери на Б а л ка н с ки я п о л у о с т ­
ров че л о ве к, о т к о я т о и д а бил той н а р о д н о с т и вяра,
д а не знае к а к в о нещо е гю л . Но за щ о то т о в а име е
ту р с ко , ний ще ка ж е м за п о - г о л яма я сни на на ч и т а т е ­
л и те си, че г ю л ъ т е един в и д тренд аф ил , к о й т о на вид
не е т о л к о в а хубав по б о я т а на ц в е та си, но е н а й -
м и р и зл и в и я т о т с и н ки те д р у ги в и д о в е тр е н д а ф и л и . Т ази
му хубава м иризм а е п р и в л я к л а вним анието на х о р а та
още о т н е за п а м я тн и ста р и врем ена д а го с а д я т в г р а ­
д и н и те си з а х у б о с т т а и з а м иризм ата му и д а 'м у п р е -
в а р я в а т ц в е т а в казани, т а д а в а д я т, о т н е го гю л о в а
в о д а и о т в о д а т а - гю л о в о м и р и зл и в о масло. Г ю л о в а т а
в о д а у нас е п о з н а т а п о в е ч е то с т у р с к о т о име г ю л - с у ю ,
а т ъ й съ щ о и м а сл о то му - г ю л - я а . Гюл е, казахм е г о ­
ре, т у р с ка дума, а тренд аф ил гр ъ ц к а , к о я т о на б ъ л -
га р с ки ще рече т р и д е с е то л и с те н , а т о в а д а в а д а се
разбере, че. т а я дума п о ка з в а ки ч е с т тр е н д а ф и л , т.е.
к о й т о има 30 п ер ц а в ц в е та си.
В с т а р и т е б ъ л га р с к и к н и ги т о й се з ъ в е ш и п ъ к или
ш ипок, о т д е т о е о ста н а л а д у м а та ш ипка /ш и п ъ к а /, к о я т о
не е д р у го нищ о освен д и в тр е н д а ф и л , или е в р о п е й с ки -
тукаш ен тр ен д аф ил , за щ о то г ю л ъ т тр я б а д а е д о н е се н
о й е о т с т а р о време о т И з т о к и р а з в ъ д е н к а т о п и то м н о
ц в е те в гр а д и н и те .
Д нес о т о б р а б о тв а н и е то , о т п р и с а ж д а н и е т о и о т х а ш -
л а д о св а н и е то , са се и з в ъ д и л и м н о го в и д о в е тр ен д аф ил
с р а зл и ч н и бои, големина, к и ч е с т и н а на ц в е т о в е т е , й с
р а зл и ч н а миризма, а гю л ъ т си е особен в и д тр ен д аф и л .
О свен д р у ги т е в и д о в е тр ен д аф и л и г ю л ъ т д н е с се
в ъ д и п о ч ти в с я к а гр а д и н а за хуб а в а та си м иризм а и з а

13
с л а д ко , но в Ш ипка, К а за н л ъ к, К а р л о в о , Калоф ер, К л и ­
сура и в м й о го се л а по С р е д н а гор а , го с а д я т к а т о л о ­
з я и го о б р а б о т в а т за ц в е та му, о т к о й т о в а р я т гю л о в а
в о д а и м асло з а п р о д а ж б а .
О т ко е врем е са зе л и д а о б р а б о т в а т гю л а в т и я
места, ний не знайме, но а ко е Ш ипка п о л уч и л а им ето
си о т ш ипъ к, к а к т о н я ко и к а з в а т , т о и р а б о те н и е то на
гю л а т р я б а д а е о тко л еш но, за щ о то с. Ш ипка т р я б а д а
е с та р о село.
О т с т а р о време ли се е о б р а б о тв а л г ю л ъ т и к о л к о е
с та р а Ш ипка, т о не е т о л к о в а в а ж н о за н а с то я щ а та ни
с т а т и я , а в а ж н о т о е, че д н е с се о б р а б о тв а и п р и н а с я
го л я м а п о л з а на ония, к о и т о го о б р а б о тв а т, и че за
н е го се в н о с я в с я к а го д и н а ч и с т о зл а то , о т за п а д н а
Европа, а н а й - м н о г о о т Ф р а н ц и я. О б р а б о тв а н и е то на
гю л а не е н я к о я т е ж к а р а б о та : н е го го о б р а б о т в а т
п р о с т и т е с е л я н и , а н а й - в е ч е момите, ж е н и те и д е ц а т а
/ в б р а н и е /, к а к т о у нас о б р а б о тв а т л о з я т а , и п а к им ат
т а ка в а п о л за . А д а се з а л о в я т за о б р а б о тв а н и е т о му
хора п о - и н т е л и г е н т н и , хора, к о и т о з н а я т б о т а н и ка и х и ­
мия - уче н и зе м л е д е л ц и , п о л з а т а б ез съ м нение ще б ъ д е
м но го п о - г о л яма и с т о к а т а ще и зл е зе м ного п о - ч и с т а ,
п о -ф и н а , и ще м ож е м ного повече м асло д а се п ол учи.
Ний го р е казахм е, че г ю л ъ т се в ъ д и и р а сте по ц я ­
л о т о ни о т е ч е с т в о в гр а д и н и те , ц ъ ф ти с хубави м и р и з ­
л иви ц в е т о в е и ' о т него п р а в я т с л а д ко , а в Ш ипка, К а ­
з а н л ъ к и д р . г о о б р а б о тв а т, за д а в а д я т о т н е го г ю ­
л ова в о д а и гю л о в о ‘ масло. Да видим се га д а л и то й не
ще м о ж е д а се^ р а з в ъ д и по ц я л о т о ни о т е ч е с т в о , к а к т о
по ц я л а Т р а ки я , т а ка и по ц я л а С еверна, И з т о ч н а и
З а па д н а Б ъ л га р и я .
За д а м ож ем д а узнайм е т о в а п о - с и г у р н о д а се
объ рнем къ м сам ата п р и р о д а и о т нея д а се научим д е
м ож е .да р а с те гю л . Да видим н а й -н а п р е д д е р а с те
ш ипката и д р е б н и я т червен д и в тр енд аф ил и о тта м д а
се поведем .
Не зн а я д а л и ще има н я к о й б ъ л га р и н , к о й т о д а не е
в и д я л ш ипка и д а не е за б е л е ж и л на ка кв и м еста р асте .
Т я р а сте не само на д е б е л и те и то р н и места, не само в
усо й н и те , не само край д о л и щ а та и и зв о р и те , но т я
р а сте и по р ъ т о в и т е , и по с т р ъ м н и т е б ъ р д а , и по к а ­
м е н и сти те гр а м а д и и по в а р о в и т и т е канари и ур ви - с
е д н а реч т я р а сте вред. А с то в а сам ата п р и р о д а ни

14
п о ка зва , че д е т о расте ш ипката д ива , там м ож е д а р а с ­
те и г ю л ъ т и *може ка т о се о б р а б о тв а д а р асте м ного
п о - д о б р е и м ного п о -р а з к о ш н о о т ш ипката. К а то е т а ­
ка, да вид им с е га дали н е гд е о тсам Балкана, в Б ъ л г а ­
рия не са се о пи твал и н я к о га д а го р а з в ъ ж д а т . В
Трявна, к а з в а т , пред и 5 0 - 6 0 го д и н и имало гю л о в и б а х -
чии, но п о сл е к а т о измрели л ю б и те л и те , с т у п а н и т е им,
н а сл е д н и ц и те ги напуснали. К о га т о гю л ъ т е ставал в
Т рявна, д е т о е о б ъ р н а та на север и д е то е п о - с т у д е н о ,
р азби ра се, о т к о л к о т о доле в равнините, т о то й, а к о .
и ска п о - г о л я м а то пл ин а в р авн и н и те и те х н и те п о л и га т и
припеци ще р а сте м ного п о - д о б р е и ще д а в а п о -х у б а в
ц в я т и п о в е че масло. И наистина, че може д а ста ва и в
д о л н и те равнини ни п о ка зв а п ъ р в о това, че то й с та в а в
с я ка гр а д и н а , ц ъ ф ти и- и зд а ва сил н а миризма, к о я т о не
е д р у го , о свен гю л о в о масло; и в то р о , че п ре д и 5 0 - 6 0
го д и н и т ъ р н о в с к и я т Рашид бей, на св о е то село Гиран,
на чи ф л и ка си, край река Янтра, срещ у Д о л н я О р я х о в и ­
ца, е имал д о с т а гол ям а гю л о в а гр а д и н а и е п р е в а р я -
вал гю л о в и я ц в я т за м асл о1. Но после ка т о ум рял, син
му Н есит бей, к а т о останал м алъ к, напуснал к а к т о ч и ф ­
лика, т а ка и гр а д и н а та с гю л а и л озето , к о и т о в п о с -
л е д н я т а р у с к о - т у р с к а война б и д о ха разорени съв.сем.
А к о г а т о г ю л ъ т е ставал кра й Янтра и ста в а в с я к а
гр а д и н а в р е д и край Дунава и мирише, защ о да се не
в ъ зп о л зу в а м е о т то ва б л а го р о д н о растение д а го раз-^
въ д и м в р е д по нашето о т е ч е с т в о и да се ' ползувам е
б о га то о т него ?
О т го р н ь о т о се види, че т у ка самата п р и р о д а ни п о ­
ка з в а д е с т а в а гю л , а о п и ти те на л ю б и те л и те му ни д о ­
ка з в а т, че м ож е да се р а зв ъ д и и в С еверна Б ъ л г а ­
рия. То к а т о е ' тъ й, защ о да презирам е т а ко в а с и гу р н о
б о га т с т в о , с к о е т о може д а ни н ад ар и нашето о те ч е с тв о ?
П о сл о в и ц а та : "Б ог дава, но в кошара не вкарва" ни
п о ка зв а ясно , че д о гд е не се потр уд им , д о гд е не се
решим с п о с т о я н с т в о , в кош арата ни няма ко й да вкара.
.Н ий го р е казахме, че гю л ъ т ще м ож е д а р асте и по
ка м е н и ти те и по стр ъ м н и те места. Защо т о га в а д а орем
б ъ р д а т а и д а сейме по т я х о вес и ичумик, к о й т о не. ни
плаща ни т р у д а ни, гр и ж а т а и освен това, к а т о се о р а т
п о с то я н н о т и я места п ороите и з д и р а т о т л и ц е то им
п л о д о р о д н а т а п р ъ с т и п од ир н я к о л к о го д и н и , ни ва та
о ста в а само с д о л н я т а си ж е л т а и слаба глина, а на

15
н я ко и м еста се п р о гл е д в а т и ка м ъ н и те и т а я зе м я вече
н и ко га не с та в а з а нищо. Т акив а и зд р а н и и о го л е н и
места има д н е с ве че на м ного с тр а н и по р е б р а та нд
Б ал кана и по н е го в и т е крила, к а к т о наприм ер в ъ в В р а ­
ч а н ско м е ж д у В есл ец, Кремените, Кунино, Кам ено Поле,
м еж д у д в а т а И с къ р а и мн. др., к о г а т о т е з и зем и пред и
го д и н и , к а т о са б и л и нови ко р е н е ж и , са б ил и п л о д о ­
р од ни, а се га са го л и кам енити хъ лм ове, на к о и т о не
расте б у кв а л н о нищ р! Т я х н а та п р ъ с т , с п л о д о т в о р н и т е й
соли, п о р о и те са я за в л е кл и в И скъ р а , а о т там - в
Дунава и е н а та л о ж е н а край н е го в и те б р е го в е в п л о д о ­
р о д н и те л ъ ки и б а л ти ! А ж и т е л и т е о т т и я о го л е л и
места се п р и н у ж д а в а т о т гл а д д а б я га т и к а т о се п р е ­
с е л я т в р а в н и те сухи и не за т я х д а д е н и п о л е т а и з м и ­
рат го р к и т е о т в л и я н и е т о на сухия и го р е щ и я клим ат,
на к о г о т о т е не са н ави кнал и.
По п о л и те и к р и л а т а на Б ал кана в кл и с а в а т а глина,
с т а в а т н а й -х у б а в и т е сл иви - че р но сл иви, я б ъ л к и и
круши. С амата п р и р о д а ни п о ка з в а т о в а на о н и я вошки,
д е т о ги има, м акар на шега посад ени. Е, защ о д а п се не
в ъ з п о л з у в а н а се л е н и е то на ти я д н е с гл а д н и с тр а н и от
ур о ка на у ч и т е л к а т а п р и р о д а и д а п р е о б р ъ н е т и я места
на гр а д и н и , че д а си играе с пари, ами х о д и по ч у ж д и ­
те земи д а го р у в а * и д а р а б о ти на н а д у т и т е ч о ко и във
Влашко, к о и т о п е ч е л я т о т н е го в и я солен п о т, к о га т о
м уш ията е при в р а т а т а му и при, .д е ц а та му7 Босна,
Х е р ц его вин а, С ъ р б и я , п л а н и н ско Влаш ко /М у н т е т о /, н а ­
шето К ю с т е н д и л с к о , Г а б р о в ско , Т р е в н я н с ко и д р . се п о -
м инуват с та ки в а овощ ни гр а д и н и , к а к т о л о з а р и т е съ с
св о и те л о з я , м акар ощ е и д а не з н а я т д а ги о б р а б о тв а т
и и з н о с я т навъ н и д а в а д я т о т т я х к а к т о д р у ги т е учени
н а р о д и в с е в ъ з м о ж н а т а п ол за . К о га т о п р и м е р ъ т е пред
о ч и те ни, к о г а т о вид им б ез д а ни - п о ка з в а н я к о й та я
пол за, защ о д а се не заловим д а р а зр а б о ти м и то я
кл о н и непресекаем и зв о р о т наш ето гр а д и н а р с т в о и
о во щ а р ство ? Е д на с л и в а и о т к о с т и л к а д а б ъ д е посяна,
пак на т р е т я т а - ч е т в ъ р т а т а го д и н а ще д а д е ' п л о д и т о ­
зи п л о д к а т о г о ув е л и ча в а п о с т о я н н о с в ъ з р а с т т а си,
ще в ъ з н а гр а ж д а в а с т о п а н а си н а й - м а л к о 1 5 - 2 0 го д и н и .
А р б р а б о тв а н и е т о й е т в ъ р д е л е сн о и д а ж е н е з н а ч и -

Г о р у б а к а з в а т на о н и я хора, к о и т о х о д я т на ч у ж б и н а , на гурбет,
на мъ ки , к а к т о и с у х у в о , ж е д у в а .

16
тел но, к а к т о и р а з в ъ ж д а н и е т о о т и з д ъ н к и за п о - с к о р
д о х о д . П р е ко п а й те п о - д ъ л б о ч к о б а хчи я та си и вий на
в т о р а т а го д и н а ще имате вече изо б и л но ч и с л о и з д ъ н к и
за н ова бахчия. В п о - н и с к и т е места, д е т о т в ъ р д е не
д а в а т р о ж б а ч е р н и т е сливи, а п р а с ко в и те не и зм р ъ зв а т,
н а й -д о б р е и н а й - з г о д н о е д а се с е я т п р а ско в и , к а т о
л о зе и д а ' се в а д я т о т п л о д а им р азл ични сиропи, вина,
р а ки я и масло о т к о с т и л ки т е , и те за 3 - 4 го д и н и п о ­
р а с тв а т и д а в а т п л о д . Б ад ем и те, р а с та т у нас вр е д и
т р а я т повече о т сл ивите и п р а ско в и те . Защ о и то в а
б л а го р о д н о д ъ р в о д а се не р а з в ъ д и вр ед , к о га т о я д к и ­
те и м асл ото му се п р о д а в а т вред с д о б р а цена? Ами
орехите, то в а в е л и че ств е н о и д ъ л го т р а й н о персийско
д ъ р в о , ко е т о д а в а полза, к о л к о т о една м лечна кра ва и
м ож е д а се завещ ае на внуки и правнуки, защ о да се не
р а з в ъ д и вр ед и секий д а има в къ щ а та си о т н его и
орехи и масло*. В К а за н л ъ к и в о ко л н и т е му села, х о ­
р а та си п о д д ъ р ж а т къ щ ните р а зн о ски о т го л е м и те п л о ­
д о н о сн и орехови д ъ р в е та . В 1872 г. в К а за н л ъ ш ко то с е ­
ло Хаса един ту р ч и н , к о й т о имаше в д в о р а си един г о ­
лям орех, ми ка за , че той му при но ся п о - г о л яма полза,
о т к о л к о т о н а й - д о б р а т а му м лечна крава. И то в а т р я б а
да е истина, за щ о то ка то там каш ните о ре хи не зн а я
д ал и на д р у го м я с т о в наш ето о т е ч е с т в о ще има та ки ва
голем и и р азко ш н и орехови д ъ р в е та . П ак ще п о в то р я ,
к а кв о не р а сте по нас и не в ъ з н а гр а ж д а в а т р у д а на
сто па н и н а си?! Н о тр я б а да се об ъ р не внимание и т о
се р и о зн о вним ание и д а се р а зр а б о тв а с и ч к о и д а се
ва д и о т н его п о л з а д о гд е е още време, д о гд е не са
още и зд р а н и и о тсл а б н а л и зем ите ни, д о г д е е още в р е ­
ме повтар ям , и н а к ний с ко р о ще бъ дем нещ астни роби
на гл а д н и т е си съ се д и , к о и т о секий д ен се прим ичат в
о т е ч е с т в о т о ни и захващ ат с и ч ко в р ъ ц е т е си...
Нашата т ъ р го в и я и за н а я ти са вече уб и ти , т ъ р го в ц и т е
ни са д нес п о ч т и мисити, да не каж ем повече, на ф абри­
ка н т и т е и е в р о п е й с ки те ка п и та л и с ти евреи и са м ож е да
се к а ж е н еп ороб ени роби. Л о з я т а ни, ху б а в и я ни д о х о д
ще ги уб и я т п и в о в а р и те , к о и т о вече се з а гн е з д в а т у нас
м ъ л чиш ката и наш ата нещ астна и н т е л и ге н ц и я намерва
вече у д о в о л с т в и е и си приучва вкуса на и чум я н а та ч о р -

* О р е х ъ т р а с т е и 6 Б а л к а н а и 6 най-калленните м е с т а и урви, но не
го сеят.

2. По няко лко думи 17


6а, а з л а т о т о и с р е б р о т о и з п ъ л з я в а н е з а б е л е ж и т е л н о из
д ж е б о в и т е й и о т и в а в о т е ч е с т в о т о на пи во вар а !
Е, при т а к и в а со чни, б л а го р о д н и , п р о х л а д и т е л н и и
хр ан ите л н и наши р а с те н и я и п л о д о в е , о т к о и т о с т а в а т
п и т и я с т о п ъ т и п о - п о л е з н и о т го р ч и в а т а и ч ум я н а чорба,
не е ли срам, гр я х и безум но р азо р ен ие д а у п о т р е б я в а ­
ме т а ко в а п и ти е , к о е т о н у ж д а т а е и зм и сл и л а в о н и я
земи, д е т о б л а го д а т н а т а б о ж и я р ъ ка , к о я т о спущ а у
нас, там не д а в а ни д ини, ни круш и, ни череши, ни з а р ­
зали, ни п р а с ко в и , ни сливи, а н и ка к и не п о к а з в а б л а ­
го д а т н о т о б о ж е с т в е н о гр о з д е , к о е т о м ож е д а се к а ж е
в ъ з к р ъ с я в а ч о л о в е ч е с к и я о р га н и з ъ м и е ъ ж и в л я ю щ е т о му
вино в д ъ х в а н а й - п о л е з н а т а е н е р ги я на ч е л о в е ч е с ки я
дух! А ко не е б и л о т о в а вино, п о л о ж и т е л н о м о ж е д а се
ка ж е , че б ъ л га р и н ъ т не би имал т о я дух, т а я е н е р ги я и
т а я п р о н и ц а те л н а с п о с о б н о с т, а ко не се е п о л зу в а л о т
то в а л е ка р с т в о и п о д кр е п а в т е ж к и т е си р а б о ти и т р у ­
д ове , с к о и т о т р у д о в е то й е м ож ал д а изпл а щ а т е ж к и т е
и н е сн о ски д а н ъ ц и на за в о е в а т е л я си п е т в е ка н а р е д и
д а п р о съ щ е с тв у в а и уц е л е й и д о д н е с т ъ й з д р а в и б о ­
д ъ р . И о св е н ту й още м ож е д а се ка ж е , чи в и н о т о е
м но го п о м о гн а л о на наш ия н а р о д д а м ож е п о в е че д а се
р а з в ъ ж д а при с и ч к и т е н е сго д и , м ъ ки и с м ъ р т о н о с т н о с т и
на д е ц а та , к о и т о са бил и о т м е д и ц и н ска с тр а н а б е з н и ­
ка кв а помощ, о с та в е н и само на р ъ ц е т е и гр и ж а т а на
сам ата п р и р о д а ! И д о д н е с н а р о д ъ т се храни и ц е ри с
вино, к о га и з с т и н е , или се п р е д и га о т н я к о я б о л е ст.
З н а й те ли к о л к о п о л з а е п р и н е сл о в и н о т о в ъ в ф и з и ч е с ­
к и я тр у д ? Н е го в и я т 'б л а го д е й с т в у ю щ с о к не о т и в а н а п ­
р а зн о : то й р а б о ти з а е д н о с ц е л и я ч е л о в е ч е с ки о р г а н и ­
зъ м и дух!
Т ова в с е ки м о ж е д а го узнае к а т о н аправи н а б л ю д е ­
ние над се б я си в ъ в ф и зи ч е с ко и м орално отнош ение.
А з мисля, че т и я нар од и, к о и т о по н у ж д а , по немание
л о з я у п о т р е б я в а т п и в о и р а зл и ч н и п о р те р и , а ко биха
имали ка т о н а с л о з я , те не биха и п о гл е д н а л и на т а я
го р ч и в а , п о д ч е р в е н а с торена захар к л а д е н ч о в а во д а .
Ами че те нали на н а й - б о г а т и т е си и р азко ш н и т р а ­
п е зи п и я т в и н о т о за разкош и се с ч и т а т ч е с т и т и . И о свен
туй , гл е д а й т е ги у нас, те п о в е ч е то вино п и я т , а не п и ­
во; те п р е д п о ч и т а т в и н о т о о т п и в о то , а ний се тр у д и м
н а о п а ки д а правим !... И к о й т о се е за сел ил вече у нас

18
то й н а й -н а п р е д гл е д а д а си купи л о з е и се с ч и т а ч е с ­
ти т , че станал с то п а н и н на та ко в а б л а го р о д н о растение.
А че защ о д а не обърнем и ний н а й -п р и р ъ р ц н о
внимание и рад ение на то зи пл од , о т к о г о т о с та в а и св.
причастие, и на к о г о т о п р ъ чка та , щом се р а зл и с ти , з е м -
ва д а ни храни: л и ста та , л аста р я, я го р и д и т е , гр о з д е т о
ядем ; в и н о то пием; о т м ъ с тта правим р а зл и ч н и м адж уни,
с л а д ки работи, шурпии и гр о з д я н и ц а ; о т пръ щ ин ите -
р а ки я, храним си д о б и т ъ ка , вадим т о р за л о з я т а и н и ­
вите ; о т ка л а варим ка л я н а ракия, а п р о х л а д и те л н а та му
т р и ги я уп о тр е б яв а м е за п о д ки с е л я в а н и е на я с т и я т а си,
з а ц яр , за б о я и з а чистене на с р е б ъ р н и те и з л а т н и т е
неща; а о т к и с е л о т о вино правим винен о ц е т з а с я к а к в и
турш ии и з а ц я р . Е, ка ж е т е ми има ли п о - п о л з о в и т о и
п о - б л а г о р о д н о расте ни е у нашия кл и м а т о т л о за та ? А
ний о т ден на д ен се увличаме о т з а р а з а т а и захващ аме,
д а пием пиво, к а т о проповядвам е, че на пуб л и чн и места
бил о у ж срам ота д а се пие вино*. А не знайме, че п и ­
в о т о с ъ с с в о я л у п у л и н ** и с д р у ги т е та й н о вмесени н е ­
п о зн а ти нам п о д п р а в и , а особено у нас д е т о няма п о ч ти
н и ка къ в хим ически ко н тр о л , че т о к о л к о т о храни, повече
п о в р е ж д а стом аха...но нали е мода. М о д а т а к а з в а т не
гл е д а с го д а и ка р а т кон я !...
41
В е д н о п у б л и ч н а гр ад ин а, g e m o х о д я т г р а ж д а н и т е и г р а ж д а н к и т е
да п и я т пиво, се с л у ч и т а к о в а нещо: д в а м а т р и м а д у ш и п о и с к а х а
о т п р о д а в а ч а да и м д о н е с е по ед на ч а ш к а вино, п р о д а в а ч ъ т в м е с т о
да и м д о н е с е в и н о т о във в и н я н и чашки, д о н е с е и м е д н о ч е р в е н о
н е щ о в т а к и в а чашки, с ко и т о п и я т п и в о т о и въ в в с я к а ч а ш к а и м а ­
ш е по е д н а м а л к а л ъ ж и ч к а . Х о р а т а и з в а д и х а л ъ ж и ч к и т е и си и з п и х а
пи тието. К а т о п о п и т а х а п р о д а в а ч а з а щ о н е и м д о н е с ъ л в и н о т о във
в и н е н и ч а ш к и и з а щ о е т у р и л лъ жи чк ит е, т о й и м о т г о в о р и , че т о й
j

т о в а н а п р а в и л по т я х н а заповед, за да п о м и с л и п у б л и к а т а к о я т о
н а о к о л о им п и е в с е пиво, че и м е д о н е с ъ л ш у р у п и да н е и м се
смее, че п и я т в и н о ! ... Ет о до де с м е д о ш л и - да ни е с р а м с п а ­
р и т е си к о г а т о и с к а д у ш а т а да п и е м о т п р о и з в е д е н и е т о на н а ш е т о
о т е ч е с т в о ? ! И при т а к о в а н а с т р о е н и е мислим" да и м а м е д о б р о б ъ д е ­
щ е ? Роби, роби, р о б с т в о ни чака нас и ч е р н а с и р о м а ш и я . . . Ами
с а м о т о в а ли е? О т и г л а т а до п а р а х о д а - в с и ч к о 'е ч у ж д о у нас.
за к о е т о с м е д а л и к ъ р в а в пот!
Лупулин - горчицоба, х м е л е в а , горицова, побитова мая
го рч ил ка . ,

19
За д а в и д я т ч и т а т е л и т е к о л к о п о л за е принесъ л
г ю л ъ т в ч е ти р и о ко л и и /1 8 8 3 г . / ний т у ка ще п окаж ем
к о л к о з л а т о се в н о с я в т и я о ко л и и з а .г ю л о в о т о масло
и то в а з л а т о д о х о ж д а о т в ъ н , а н а й - в е ч е - о т Ф ра нц и я.
1. В С т а р о з а го р с к а т а о ко л и я са насадени 460 уврата,
к о и т о д а в а т 103 354 о ки ц в я т , к о й т о а ко се п р о д а в а на
ц в я т д а в а се по 1 з л а т е н грош и с тр у в а 103 354 гроша.
Т о зи гю л о в ц в я т к а т о се свари д ава 7591 м аскали г ю ­
л о в о масло, о т к о е т о в се ки маскал с тр у в а по 24 гроша,
с и ч ко 182 184 гроша.
2. В К а за н л ъ ш ка та о к о л и я има п оса д ен и 10 000 у в р а ­
та С гю л , к о й т о д а в а 3 м илиона о ки ц в я т , к о й т о а ко се
п р о д а д е с и ч к и я т по 60 пари о ка та , к а к т о се и прод ава,
с тр у в а 4 и по л о в и н а м илиона гроша, а к а т о се сва ри на
м асло д а в а 200 000 м аскала гю л о в о масло, по 32 грош а
маскала, И ринося 6 м илиона и 400 х и л я д и грош а.
3. В Н о в о з а го р с к а т а о к о л и я има 162 у в р а та посадени
с гю л ; о т н е го и з л я з в а 40 х и л я д и о ки ц в я т , по 1 грош
и 35 пари о ка т а пра ви 117 295 грош а. Т о зи ц в я т дава
3637 м а ска л а масло п о 32 грош а правги 116 384 грош а.
4. В Ч и р п а н с ка т а о к о л и я има 649 у в р а т а с гю л , дава
215 611 о ки ц в я т , по 1 грош 215 611 гр о ш а ,“ 14 911
м аскала масло по 35 грош а с т р у в а т 521 885 грош а.
В_ ч е т и р и т я х о ко л и и има 11 271 у в р а ти п о с а д е н и ю
гю л , к о и т о д а в а т 3 358 965 о ки ц в я т , ц в е т ъ т стр ув а
4 936 260 грош а, м асло 226 139 маскала, к о и т о . с т р у в а т
7 220 453 грош а.
Т ъ й щ о то в се ки д ю л ю м /у в р а т / д а в а с р е д н ь о число
по 670 грош а и 10 п а р и *. Но освен туй ьт в д р у ги о к о ­
лии се о б р а б о тв а г ю л ъ т . В 1881 г. о т : П л о в д и в с ка та ,
К онуш ката, О вчехъ л м еката, С ъ р н е го р с ка т а , С тр е м ска та ,
П ещ ерската, П а н а гю р с ка та , С т а р о з а го р с к а т а , К а з а н л ъ ш ­
ка та , Ч и р п а н с ка т а и Н о в о з а го р с к а т а е и з л я з л о 3 791 486
о ки гю л о в ц в я т , к о й т о дал 376 149 маскала, или 1421
о ки и 323 драм и гю л о в о масло, коегго к а т о се сметне
с р е д н ь о по 30 грош а м аскала, в с и ч ко ’ с т р у в а 11 284 470
грош а зл а тн и .
За д а не п о м и с л я т ч и та те л и те , че о б р а б о т в а н и е т о на
тр е н д а ф и л а - гю л а е нещо т е ж к о и м удно, ний ще к а ­
ж ем на свъ рш вание на с т а т и я т а си още н я к о л к о думи:

*Виж 6ъ8 6. Земледелец, брой 14 и 22, год. 11 .1884, г . Сгтгара-


Загора.

20
г ю л ъ т расте на в с я к а к в и земи, а н а й - д о б ъ р ста ва на
п р и п е ц и те и д е т о м я с т о т о е за га те н о о т с е в е р н и я в я ­
т ъ р . З е м я та се преорава и п р и го т в я ка т о за л о зе : н а п ­
р а в я т се б р е зд н и на редове, в те зи б р е зд н и се п о с а ж ­
д а т м лади и з д ъ н к и или п р ъ ч ки п о л е га то и се за р а в я т
п р и б л и зи те л н о д о е д н а д лан н а д ъ л б о ко . Г ю л о в о т о лозе
се о б р а б о тв а к а т о и д р у ги т е л о з я ; о т п р ъ ч к и т е о т к о -
л е н ц а та и зр а с тв а т п р ъ ч к и - б ъ д е щ и те гю л о в и л ози -
туф и; на т р е т я т а го д и н а те вече д ава т ц в я т . Ц в е т ъ т се
бере сутр и н рано по май, тур ва се в ка за н и и се п р е -
в а р я в а ка т о р а ки я о т пръщ ини. О т л у л а та на казана
и з т и ч а гю л о в а во д а , к а к т о и з т и ч а р а ки я та и те ч е в ш и­
шета; над в о д а та и зп л а в в а гю л о в о масло, к о е т о се с ъ ­
б ира, с л ъ ж и ч ки ; в о д а т а пак се пре ва рява и се съ бира
о т нея в с и ч ко т о масло, ко е то се налива ил и в малки
шишенца, к о и т о се з ъ в я т маскали и с ъ б и р а т до един
драм, или в голем и кункум и /м е д н и б ъ к л и ц и / и се з а ­
п е ч а т в а т д об р е д а не изф и рясва м аслото, за щ о то то е
м ного летящ е и п осл е се пр о д а ва всеки м аскал по 3 4 -
35 грош а, а н я к о ги и п о - с к ъ п о . Н а й -в е ч е го куп ува т
ф р а н ц узи те и п е ч е л я т о т н его м ного 'к а т о го см есват и
с д р у ги масла, или п р а в я т д р у ги м иризливи пом ади, п и ­
ти я , ц я р и т.н. За м асл ото р а зд а в а т на с е л я н и те и
н апр ед пари. К о й т о о т п о -д р е б н и т е гю л д ж и и неще да
вари, п р о д а в а си ц в е та на ония, що в а р я т . Г ю л о в а та
в о д а и тя се прод ава.
З а б е л е ж ка за Ш ипка. П реди 14 г. именно в 1872 г.
к о га т о б я х в Ш ипка р а зп и тв а х о т к о га е за с е л е н о селото,
но н и ко й не м ож а да ми ка ж е нещо о пр е д е л е н о . К ато
п о п и та х ста р и я свящ еник, на к о го т о името с е га не п о м ­
ня, ка кв и старини има в се л о то , той ми ка з а , че има
е д н а ста р а черква, за к о я т о не се помни к о га е правена
и в нея имало с та р и икони. Л ю б о п и т с т в о т о ме накара
д а ид а да- я в и д я . О тидохм е с д я д а попа и в и д я х че
д е й с тв и те л н о ч е р кв а та беше ста р а и малка. По кр о я си
т я м ного приличаш е на ония ц ъ р кв и , к о и т о са оцелели
о т А се н е в ски я п е р и о д к а к в и т о бяха с т а р и т е ц ъ р кв и
Св. Н и ко л а и Св. Д им итъ р в Л я с ко в е ц и С в. П етъ р в
г. О ряховиц а, к а к в о т о е и м ан а стиря т на П е т р о п а в л о в с -
к о т о училищ е, н я ко и ста ри тъ р н о в с ки ч е р кв и и к а к в о т о
съм в и ж д а л въ в В рачанско, а* именно в ъ в Влаш ко село,
Д о л н я и Горня Кремена, в Камено поле, е д н а т а , к о я т о е
о т в ъ н се л о то на м я с т о т о на с т а р о т о бивше се л о Камено

21
пол е и к о я т о е д н е с п у с та и о ста в е н а на п р о и з в о л а на
с ъ д б а т а на къ р а . И ко н и те , к о и т о ми п о к а з а с т а р и я т
свящ е н и к в Ш и пка б я ха д е й с т в и т е л н о ста р и , д ъ с ч а н и -
о т л и п о в а д ъ с к а - о б т е гн а т и о т л и ц е т о с д е б е л о к ъ л ­
чищ но п л а тн о и в ъ р ху п л а т н о т о и зо б р а ж е н и о б р а з и т е с
дебел п л а с т б о я и б я ха т ъ й почернел и, щ о то едвам се
позна ва ха о б р а з и т е на тя х. Н и ка къ в п о д п и с не м ож а х да
намеря на т я х освен им ето на с в е т и я т а . Д ъ с к и т е на
и ко н и те б яха п р о я д е н и н авр е д о т червеи и чакаха само
д а ги тр у с н е н я к о й и д а се р а з с и п я т ц е л и на че р в о -
еденен прах. Ш ипка, к а т о п ъ р в а с т а н ц и я о т в ъ д Б алкана,
тр я б а д а е съ щ е с тв у в а л а още в Б ъ л га р с к о т о с т а р о
ц а р ств о , а м ож е би още в ъ в врем ето на р и м л я н и те , а ко
не и п о - р а н о . Т р я б а д а се за б е л е ж и че д е т о са н а м е р -
в а т м огили - с т а р и т е е в р о п е й ски пирам ид и - гр о б н и ц и ,
там е бил о за с е л е н о м н о го о т д а в н а и там о к о л о зе м я та
е била, а и д н е с е н а й -п л о д о р о д н а , а о к о л о Ш ипка ги
има д о с т а и са д о с т а голем и. П р о х о д и те на Б а л ка н и те
са били с в ъ р з а н и о т д в е т е стр ан и с ъ с с т р а ж и и на
в ъ р хо в е те им е имало п о р ти , на к о и т о о с т а т ъ ц и т е и д о
д н е с се п о з н а в а т. Н ад Габ рово на п ъ т я къ м в ъ р ха има
о с т а т ъ ц и о т т а ки в а п о р ти , д е т о д у в а р и т е и хо р о са н а се
п о зн а в а т и д о д не с; на А р а б акон а к, на Б е р ко в и ш ки я -
на въ рха все се п о з н а в а т де са били п о р т и т е . О т с а м н а ­
та стр а н а е бил а градищ е, на с е в е р о и з т о к о т Габрово,
д е т о е в ъ р в я л и гл а в н и я т п ъ т, а о т в ъ д т р я б а д а е
бил а Ш ипка. На А р а б а ко н а ш ки я п ро хо д о тс а м н а та с тр а н а
е била д о д н е ш н о то се л о Врачеш д е т о има е д и н цял
гр а д р азв ал ен на к о й т о о с н о в а н и я та с т о я т и д о д н е с
п о д орханиш ките и вр ачеш ките ниви. С ам о то име Врачеш
или Вратеш п о ка з в а че там са били в р а т и т е на о р х а -
ниш кия д е р в е н т *. О т в ъ д през Балкана, на п о д н о ж и е т о
к а к т о е Ш ипка, има д р у го село, к о е т о се з ъ в е С т ъ р ге л ,
к о е т о ще рече с т ъ р га , т.е. стр а ж а .
О свен туй ш ипчани в т у р с ко време б я х а д е р в е н тч и и ,
т.е. те ва рд е ха ш ипче нския про хо д ; те п о п р а в я ха п ъ т я
к а т о го и з д е р а т п о р о и те и з а с и п я т в и е л и ц и те ; те п р е ­
карваха х а зн а та и пощ ата к о га трябаш е, и те го н я х а

Е д ин с т а р е ц 0 О р х а н и е , Д. Б р ъ н ч о б м и к а з а че т о з и град, 8 к о й-
. т о и т о й има нива, се зъ в я л К о с т е н г р а д . И м е т о К о с т е н г р а д се о т ­
д а в а на м н о г о р а з в а л е н и град ищ а, но з а т о в а щ е к а ж е м д р у г а д е .

22
х а й д у ти те а ко се п о я в я х а н е гд е о ко л о - т о в а беше до
р у с к о - т у р с к а т а война.
Ш ипчани освен туй бяха и овчери на с у л т а н ки н и т е
овце, к о и т о лете пасеха и ги м андреха на п л о с ки те
ста р о п л а н и н с ки го р с к и пол яни, на В ъ тр о пол е, н а д С е в ­
лиево, а есен ги за ка р в а ха на зимовищ е к ъ д е Е д рене в
У зун ко р и я . И Ш ипка т р я б а д а е имала прав д и н и и ф е р ­
ман, к а к т о е имал Л я с к о в е ц и д р у ги села, к а к т о са им а­
ли и в р а ч а н с ки те ш ахандж ии, т.е. с о ко л а р и , к о и т о са
пращали в с я к а го д и н а в Ц а р и гра д д е п у т а ц и я д а за н о ся
о п р е д е л е н о то чи сл о с о ко л и на султана. / У В а н ко в ц и има
та къ в ферман и д о се га . В а н ко в с ка та махала и д о с е га се
з ъ в е б о л я р с ка , а т у р ц и т е са я з ъ в а л и ш аха нд ж ийска .
Т ова ми е р а зка зв а л п о ко й н и я т А н ге л а ки Б анков в
1883 го д и н а к о га с връщ ахме в е д н ъ ж с н е го о т Враца
за О р я х о в о /.
НЕЩО
ПО БЪЛГАРСКАТА
НАРОДНА МЕДИЦИНА"

"Аз ща с н о п е т о запали,
ала с е н о то не мога,
че има б и л ки в с я к а к в и :
и гл и ка и кум уника
и е д н о с т ъ р к а т и н т я в а ...
К а то на Р а д ка напущ ат,
аз ще те Р а д ке о с т а в я ,
о с та в я , ще те парясам ".

/И . П ./ (

О тд а л е ч е н о т з а р и те на днеш ната н а ука и н о в и те


о т к р и т и я , наш ият н а р о д ж и в е е и д о д н е с с ъ с с т а р а т а
си ф ил ософ ия, с ъ с с т а р а т а си вяра, п о д л ю с п а т а на
новата. К л а н я се то й къ м с л ъ н ц е т о , п о д с к а ч а срещ у
н о ви я месец, вард и на Е невден д а в и д и к а к играе
с л ъ н ц е то , в я р в а че н а б р ан ите б и л ки п ре д и и з гр я в а н е т о
на с л ъ н ц е т о н а -Е н е в д е н , са н а й - л е к о в и т и 1; р а з д а в а мед
и м ед яни п и ти за с л а д к и и м е д е н и 2, р ъ си с мед м е с т а ­
та, на к о и т о се е р а з б о л я л ; п р о к л е в а и го н и б о л е с т и т е
о т 6 о л н и я ;в я р в а че _те са н еви д им и ж е н и з л о с т о р н и ц и ;
го р и на п ъ л т е н и ц и т е 3 т я л о т о с д ъ р в а н а тр уп а н и на т я ­
л о то на и зр о в е н и я п ъ л т е н и к, или му п р о б и в а гр о б а с
гл о го в р ъ ж е н и го за л и в а с л е к о в и т и сварени б и л ки , да
се с то п и п о - с к о р о и д а о т и д е при с в о и те п р е д ц и ; р а з ­
д а ва за д уш и те на ум рел ите, з а д а се намери на о н я
с в я т н а п р е д е им о т р а з д а д е н о т о ; р а з д а в а свещ и д а г о ­
р я т на б л ю д о т о йм; р а з д а в а и з а себе си д а му ,се н а ­
мери и нему; вари и т р е с к и т е и та л а с ъ м и те ; в я р в а в с и ­
л ата на б и л ки т е , че п р о го н в а т зм еевете, л и х у с и те и
*
Вж. п р и л о ж е н и е т о на с т р . 36*+.

24
у р о ки те ; трие ч е р в е н о то кам ъ не и му пие в о д а т а д а и з ­
б я га т у р о ки т е и т.н. и т.н. С е д н а реч, п о л зу в а се още с
п р а кт и ч е с к а т а наука, к о я т о е наследил о т с в о и т е п р а ­
д е д и и я вард и т ъ й ненарушимо, к а к т о му е п р е д а д е н а .
Н а р о д н а та м едицина е о гл е д а л о , в к о е т о м ож е я сн о
да се вид и н а р о д н о то в ъ ззр е н и е на е с т е с т в е н и т е науки
и уп о тр е б е н и е то им о т н е го /н а р о д а / за п о м а га л ка в
т р у д н и я му ж и в о т . В с та р и те му поверия, б а я н и я и м а ­
гии, м ож е да се ви д и н е го в о т о в ъ ззр е н и е на п р и р о д н и т е
сили и борбата, к о я т о е у п о тр е б я в а л п р о ти в з л о в р е д -
н о то им влияние, за да се за п а зи о т т я х н о т о р а з р у -
идающе д е й ствие . П р е н о ся н и е то на б о л н и те и те х н и те
р а зка зи п о д и р п р о б у ж д а н и е то им о т л е т а р ги я т а , ни п о ­
ка з в а явно, че н а р о д ъ т в я р в а кр е п ко в з а д гр о б н и я ж и ­
вот, в о н я ж и в о т , д е т о ц е л и те сем ейства се с ъ б и р а т на
б е зкр а й н а та п о л я н а по зе л е н а та морава / к о я т о и д о с е га
е л ю б и м и я т е п и те т на нашия народен е п о с /, д а с е д я т
та ка в м лад енчески невинен о б р а з и да се насищ ат и
н а с л а ж д а в а т с гл е д а н и е на д а д е н а та м и л о с ти н я в т я х н о
име на б е д н и те на зем ята.
И м ената на л е ко в и т и те б и л ки ни п о к а з в а т с т р о га т а
н а б л ю д а те л н о с т на нашия н а р о д въ рху у с т р о й с т в о т о им,
ц в е та и.м и ц е л е б ни те им^ св о й с тв а : ж и в о в л я к , с и н я т а
е д н о с т ъ р к а ти н тя в а , разв ал ни че , кол ичево б иле, п о р е з -
ниче и др. мн. Не ще съмнение, че н а р о д н а та м ед иц ина
е завещ ание о т наш ите п р а д е д и и о т п р е ж н и т е ' п о к о л е ­
ния, и о т н а р од ите , к о и т о са ж и в е л и на Б а л к а н с к и я п о ­
л у о с тр о в . Г р ъ ц ки т е и л а т и н с ки т е имена на н я к о и б и л ки
и б о л е с ти д о к а з в а т то в а явно. Има и м ного, а о со б е но
мехлемите, к о и т о са приети и о т т у р с ки т е хеким и и
д ж и р а хи , но има и ч и с то н а р о д н и церове и б и л ки . Б и -
л ер ите о т Тесалия и М а ке д о н и я , к о и т о д о п р е д и 4 0 - 5 0
го д и н и ходеха о т гр а д на гр а д , о т село на се л о и о т
п о р та на порта, и те са о с та в и л и нещо в н а р о д н а т а ни
м едицина, но т я х т р я б а д а ги причислим къ м н а р о д н и те
лекари, към б и л к о -п р о д а в а ч и т е и б и л к о ^ с б и р а ч и т е и
к о р е н о -к о п а ч и т е , за щ ото са м о то име билери е наша н а ­
р о д н а дума, к а к т о и те сами, к а т о прод аваха б и л ки в и ­
каха с един особен дебел и пр о то че н гл а с : "билерин
б и л ки прод ава!", о т к о й т о гл а с и о т д ъ л ги т е им черни,
кир л и ви, ц е нц а рски антерии и черната ки р л и в а гъ ж в а ,
ние се бояхм е и щом видвахм е билерин, б я гахм е у дом а
си и за кл ю чв а хм е п р о т к и т е в Л я с ко в е ц . С т а р и т е баби с

25
т я х усм и р я в а ха в н у ц и те си, к а т о пл ачат. "Ей б и л е р и н ъ т
и д е !" накарваш е д е ц а т а д а се пощ амат на м я с т о т о си.
Баба ми казваш е, че б и л е р и те л ъ ж а т . А че т и я ц и н ц а р и
л ъ ж е х а неви нн ия н а р о д и му даваха б и л ки за в с я к а б о ­
л е ст, т о е истина, но р а б о т а т а т у ка не е л ъ ж а т а , а за
то в а , че те са се зо в а л и билери и са п р о д а в а л и тр е в и ,
с б ъ л га р с к о име биле. З аим ствувал ли е и о т кого- е
за и м ств ув а л наш ият н а р о д ц е р о в е те и ц е р е н и е то , не е
т о л к о в а в а ж н о - в а ж н о т о е, че то й ги е усв о и л , з а ­
помнил к а к д а ги у п о т р е б я в а и се п о л зув а л с д е й с т ­
в и е то им, к а т о го е п ре д ава л о т р о д а в р о д , та п о д и р
т о л к о в а в е ко в е се е з а в а р д и л о и д о днес.
О свен н а с л е д е н и те и з а е т и т е б и л ки и ц е р о в е з-:;
р а зл и ч н и б о л е сти , имало е и случайни о т к р и т и я , о т к р и ­
т и я с о пи ти , п о в то р е н и е на м ного церове. П о го в о р к а т а :
"в ъ р ж и п р ъ с т и т р ъ гн и из се л о ц я р м ного" не е и з л я з ­
ла н а пр а зн о . З а б о л я в а л о н я к о го п р ъ с т ъ т , к р а к ъ т , о к о т о
и т.н., к а т о не е зн а я л с к а кв о д а си пом огне, то й е
т р ъ гв а л из село, п о ка зв а л си н е в о л я та и всеки, к а к ъ в т о
е зн а я л ц я р за б о л ка т а му, казвал му го е - т о в а ще
рече го р н я т а п о го в о р ка . А нима то в а не се п р а к т и к у в а и
д о с е га м е ж д у п р о с т и я н а р о д по се л а та - т ъ й си в ъ р в и
то , к а к т о си е бил о и п р е д и х и л я д а го д и н и . В О р я -
х о в с ко и В ра ча нско , к о г а т о х о д и х по с е л а та п е т го д и н и
к а т о О кр. и н с п е кто р , щом чуяха, че съм дош ел4 в село,
с т и ч а х а се д а ме п и та т за ц я р о т разни б о л е с ти , а
н а й - в е ч е о т рани и тр е с ки . Аз, д о к о л к о т о ми стига ш е
ум ъ т, ги с ъ в е т в а х ка к в о д а п р а в я т и ка к д а се ц е р я т
сами о т н е в и н н и те б о л е с ти и рани, а с ъ с с е р и о з н и т е ги
пращ ах при о к р ъ ж н и я л е к а р /

Веднъж ми се случи такова нещо. Излязох от с. Алтимир


/Оряховско/ • и отивам за Бяла-Слатина. Като изминах 3-^
к и л о м е т р а , к ъ д е к л а д е н е ц а на б е л о с л а т и н с к и я път, ч у в а м ч ^ н я к о й
вика подире м и . Обърнах се и г л е д а м е д ин человек на кон
п р е п у с к а п о д и р к а р у ц а т а ми, в и к а и м а х а с к а л п а к да спра. Аз
к а з а х на с л у г а т а си да спре, да в и д и м з а щ о ни г о ни т о я човек.
С п р я х м е при к л а д е н е ц а . К о н н и к ъ т ни с т и г н а и х в ъ р л и е д н о о щ и п а н о
прасе, д о 2 оки, 6 т а л и г а т а . "Видях т е като дойде в село и
м и с л е х , че щ е с е з а б а в и ш на ш к о л о т о повече; з а к л а х п р а с е т о и
д о г д е го оч истя, т и си т р ъ г н а л , з а т о в а т е гоня. Зе м н и го, я с ъ м
с и р о м а х , с п о в е ч е не м о г а да т е б л а г о д а р я . Ти м и н а п р а в и , да си
жив, т о л к о в а добро, щ о т о н е щ е м да т е з а б о р а в и м до гр об а" . Аз се

26
с л и с а х и п о м и с л и х да не е луд. "Зем ни си п р а с е т о и го да й да го
и з е д а т д е ц а т а ти, аз и м а м да си купя прасе; з а щ о м и го д а в а ш и
к о г а с ъ м т и п р а в и л д о б р о ? Аз не помня". "Не, г о с п о д и н е , , я за
т е б е с ъ м го о б р е к ъ л о щ е к о г а се опраси, ако го не з е м н е ш -
9
вярвай, щ е го х в ъ р л я 6 т р ъ н и и а т а и щ е се върна, но земни го,
м о л я те, за б о га и за з д р а в е т о на м о м ч е т о ми, к о е т о излекува.
Щ е го земниш, т а д р у г о не бива". Аз п о в е ч е се у с ъ м н и х да не е
луд, з а щ о т о 8 А л т и м и р аз не бях л е к у в а л ни ко го . Но к а т о го
р а з п и т а х к а к в о е т о в а ле ку ва ни е, т о й ми ра зп ра ви , че по м а р ш а
/а т о в а б е ш е по ок то мв ри /, ка т о с ъ м м и н у в а л п р ез село, т о й ме
п и т а л как да си л е к у в а м о м ч е т о , на к о е т о и к р а к а т а и р ъ ц е т о
б и л и с в и т и о т д в е г о д и н и и аз с ъ м м у казал да го з а в е д е по
г о р е щ н и ц и т е на в ъ р ш е ш к а т а баня, да го ки сн е и т о й к а т о го
носил, о з д р а в я л о . Ет о т о в а ми е б и л о л е к у в а н и е т о и з а т о в а ми
д а в а л пр асето, че м о м ч е т о о з д р а в я л о и т а я з и м а щ е го жени.
Т о г а в а и аз си пр ип ом ни х, че д е й с т в и т е л н о с ъ в е т у в а х е д н о г о да
си з а в е д е м о м ч е т о на Вършей, но с ъ м бил з а б о р а в и л . М е н пък ме
з а и н т е р е с у в а да го п и т а м как се е и з л е к у в а л о и к о л к о го е
к и с н а л в г о р е щ а т а в о да и го запитах: "Кога го води, к о л к о го
кисна и кога оздравя?"
- Е т е , г о с п о д и н е , га н а б л и ж и х а го ре щ н и ц и т е , я се п р и г о т в и х
и на с а м и т е г о р е ш н и ц и го з а в е д о х на Вършец. Т а м н а м е р и х м н о г о
свят. С т о в а р и х го от к о л а т а на р ъ це и го н а т о п и х в т о п л а т а во да
до шия. С т о я о т за р а н т а до за хо д с л ъ н ц е па с а м о и з л е з е и
п р о х о д и - бог з д р а в е да т и дава. - Аз се с м а я х как е о т р а я л о
т о л к о в а в р е м е и помислих: ет о м е ч а услуга! Ам и ак о бе ш е му
п р и п а д н а л о да умре! Но не м у ка з а х нищо, с а м о г о п о п и т а х : "Ами
че как у д ъ р ж а иял ден 0 т о п л а т а вода?"
- Е, удържа, г-не, у д ъ р ж а и оздравя, па т о в а си е.
- Ами с е г а з д р а в о ли е?
- Ч е к а й да т и кажа: кога се захлади, з е х а да го б о л я т
ко ле н е т е , я им ах работа, не го во д и х вече, навех му едно
о в ч а р с к о м а г а р е - он о ве че з н а е ш е п ъ т я - па о т и д е само. К и с н а л о
се о щ е дв а деня, па сд д о й д е здраво, к а т о о т ' м а й к а ф о д е н о . С е га
и г р а е на хорото, т а се д и м дига, к а з а х ти, щ е го ж е н и м т о я
зима. Ар тъ к т и го дигна, па п о в е ч е не з н а м . .. О т н е г о е п р а с е т о
оно, м а к я вера, щ е ш е да т е т ъ р с и в Оряхово, да т и го носи. па
т и го нешеш. Зе мн и го па го яж с д е ц а т а за н е г о в о здраве. . .
макя, ти чудо направи, та за т о в а чудо, ка да не ти
б. лагодарим?...
Р а з б и р а се, при т а к и в а увещания, аз н а м е р и х за у м е с т н о да
не го о с к ъ р б я в а м , зех п р а с е т о и м у казах, че с ъ м б л а г о д а р е н , не*

27
Д е то не назначихм е повече о т б о л е с т и т е с к а к в о се
ц е р я т, а назначихм е б и л ки те ка к в и б о л е сти ц е р я т , ц е л та
ни беше д а се п о с л у ж и и на б о т а н и ч е с ка т а 'т е р м и н о л о ­
ги я к о л к о го д е , за щ о то в наш ите учеб ниц и т в ъ р д е м а л ­
ко ч и с т о н а р о д н и имена са у п о тр е б е н и о т Т ъ р н о в с к о , д е ­
т о са се за в а р д и л и м ного п о - ч и с т и и х а р а кт е р и с т и ч е с ки
н а зв а н и я на р а с те н и я та , а о со б е н о на л е к о в и т и т е билки.
На н я к о и б и л ки турихм е и в с и ч к и т е им имена, к а к т о са
ни п о з н а ти , а н е гд е оставихм е и н я к о и т у р с ки н азвания,
за щ о то в н я ко и места, а о соб е но у гр а д о в е т е ги* у п о т ­
р е б я в а т, б е з д а з н а я т б ъ л га р с к о т о им название, ко е то
ще п о с л у ж и , мислим, да се у в е ж д а т наш ите ч и с т о н а р о д ­
ни н а зв а н и я .
С т а т и я т а си нарекохме "Нещо о т б ъ л га р с к а т а н а р о д ­
на м едицина", за щ о то то в а е д е й с т в и т е л н о не само "н е ­
що", но и м ож е д а се нарече "нещ ичко". То не обема ни
е дна с т о т н а ч а с т о т б ъ л га р с к а т а н а р о д н а м едицина,
к о я т о се у п о т р е б я в а о т ц е л и я б ъ л га р с к и н а р о д в Б ъ л ­
га р и я , Т р а ки я , М а ке д о н и я и т.н. М е ж д у н а р о д а р я д к о
б и л ка има, к о я т о да се не у п о т р е б я в а в е д н а или в
д р у га с тр а н а за цяр. "В си чки те б и л ки ги е дал го с п о д
за ц яр , к а з в а н а р о д ъ т , но ч и л я к ъ т заб равил к о я за к а ­
къ в ц я р с та в а и б л азе му, к о й т о ги знае". "Ц я р ъ т е за
пара, но т р я б в а да го знаем". Т и я дум и к а к в о ш ироко
поле о т к р и в а т на е с т е с т в о и з п и т а т е л я ! Н а р о д н а т а м е д и ­
цина, с п о р е д нашия н а р о д има б о ж е с т в е н о п р о и з х о ж д е ­
ние. Самси б о г е б л а го сл о в и л б и л к и т е д а ц е р я т ч е л о -
в е ч е с ки те н е д ъ з и . Б ог, сп о р е д н а р о д н о т о п ре д ан ие , ка т о
направил ч е л о в е ка о т кал, о с та в и л го д а пренощ ува, а
през нощ та дошел д я в о л ъ т и го н а д у п ка л с е д н а п р ъ ч ­
ка в р е д по т я л о т о . С у тр и н та , к о г а т о дошел б о г д а му
в д ъ х в а душа, в и д я л че т я л о т о б и л о н а д у п ка н о и познал,
че то в а г о е извърш ил д я в о л ъ т , д а го ка р а д а прави
д р у го т я л о , но б о г не рачил д а н аправи в о л я т а на д я ­
вола, а набрал р а зл и ч н и б и л ки о т в с и ч ки те , що с е ■н а ­
мирали в рая,' истул и л с т я х д у п к и т е на ч и л я ш к о т о т я -

т о л к о б а за п р а с е т о , к о л к о т о g e m o м у о з д р а в я л о м о м ч е т о т ъ й с к о р о
и лесно.
- М а к я л е с н о и как - с я к а ш с р ъ к а го с н е - к а з а а л т и м и р е ц ъ т
и се б ъ р н а к а т о м и п о ж е л а д о б ъ р час. Е т о как п и т а т и д о д н ес
п р о с т и т е х о р а за цяр, а после, к о га о з д р а в е я т к а з в а т ц я р а и
д р у г и м у и т ъ й се р а з п р о с т р а н я в а н а р о д н о т о л е ч е н и е м е ж д у н а р о д а
ло, за л и в о с а л го и му в д ъ х н а л душа. Т о га в а то й б л а ­
го с л о в и л в с и ч к и т е б ил ки, с к о и т о и стул ил т я л о т о д а се
у п о т р е б я в а т за ц я р и казал на че л о в е ка к о г а го за б о л и
н е гд е п о —т я л о т о д а се цери с о н и я б ил ки, с к о и т о му е
била н а пъ л н е н а о н а я д упка , д е т о го б оли; з а т о в а к о и т о
б и л ки бил и в гл а в а т а му, с т а в а т з а ц я р з а гл а в а , к о и т о
били в к р а к а т а му - за ц я р на кр а ка та , к о и т о - в
с ъ р ц е т о му - з а ц я р на с ъ р ц е и т.н. Но п о с л е х о р а та ,
ка т о се р а ж д а л и и мрели, за б р а в и л и м н о го о т б и л к и т е ,
ко я за к а к ъ в ц я р е,, о п р е д е л е н а о т б о га и с е га г и - т ъ р ­
с я т. К о я т о .с п о л у ч а т сп о р е д к а к т о я е о т р е д и л и б л а ­
го с л о в и л б о г, т я и помага, и з а т у й всеки щом у зн а е к о я
б и л ка к а к в а б о л е с т цери, гр е х о т а е д а не к а з в а на
д р у ги т е и д а не цери с нея б е зп л а тн о . А к о я крие, то й
пом ага на . д я вол а * к о й т о е п о в р е д и л ч е л я ш к о т о т я л о и
иска д а го п о в р е д и и сега... К а к в о в и с о ко п о н я т и е за
л е ч е б н и те с в о й с т в а на б и л ки т е ! К а кв о ч е л о в е ко л ю б и е и
с ъ с т р а д а т е л н о с т се крие в т а я л еге нд а ? Д а и зд ир ва ш
л е ч е б н и те с в о й с т в а на б и л ки т е и к а т о ги о ткр и е ш д а
лечиш н е д ъ га в и т е и б о л н и те б е зп л а тн о ! Е т о д е се кр и е
та й н а та на о н о в а б л а го д е я н и е , д е т о и д о д н е с н а р о д ­
ните л е к а р и - в р а ч к и и врачов е не п о и с кв а т о т с в о я п а ­
ц и е н т н и к о га пари, освен е д н а т а пара, кО я то е о з а к о н е -
на и о б р е че н а за ц я р или за л е к и к о я т о в се ки д а в а
д о б р о в о л н о за лека. От т о в а е о ста н а л а п о го в о р к а т а :
"няма ни з а л е к пара", к о га н я к о й ням а съ всем ни парица.
Н а й -п о с л е , н е ка ни б ъ д е п о з в о л е н о д а за б е л е ж и м ,
че н а р о д н а т а м ед иц ина т р я б в а д а се с ъ б е р е о т в с и ч к и ­
те краищ а на б ъ л га р с к о т о население, д а се опиш ат и
и з с л е д в а т в с и ч к и т е б аил ки и ц е р о в е с в с и ч к и т е им п о ­
ве ри я и л е ге н д и , в с и ч ки те б а и л ки и магии с в с и ч к и т е им
п о д р о б н о с т и и т о т р я б в а п о - с к о р о да се с ъ б е р е т о в а
н а р о д н о б о га т с т в о в общ ата к н и ж е в н а с к р и ж а л , д о г д е е
още време, д о гд е има из н а р о д а още хора, к о и т о з н а я т
ти я р а б о ти , за щ о то сл е д н я к о л к о го д и н и , в е че ще б ъ д е
къ с н о и т о в а б е зц е н н о н а р о д н о знание, к о е т о е п р и д о ­
б и то о т т о л к о в а в е ко в е с т о л к о в а т р у д и и зс л е д в а н и е ,
ще и зч е з н е б е з в ъ з в р а т н о на веки, за щ о то д н е ш н о то
м лад о п о ко л е н и е вече гл е д а на та ки в а н а р о д н и неща
с ке п т и ч е с ки , а още п о - м л а д о т о , ще гл е д а ощ е повече.
Н ека в се ки б ъ д е уверен, че то в а , к о е т о ще с ъ б е р е д н е с
о т о с т а т к и т е на -нашия п р а о т ч е с ки ку л т, к о е т о д н е с на
н е в е ж е с т в о т о се в и д и п р о с т о и гл упа во , с време ще

29
б ъ д е д р а го ц е н е н м атериал, к а к т о за к у л т у р н а т а ни и с ­
то р и я , т ъ й и з а м е д и ц и н с ка та и с то р и я ... Кой не би п о с ­
рещнал с в ъ з т о р г в се ки о т к ъ с л я к пер гам е нт, о ста н а л о т
С им еоновия п е р и о д например, в к о й т о д а б ъ д е писано с
що се ц е р и л и наш ите п р а д е д и в о н и я о т д а л е ч е н и о т нас
времена и к а к са се наричали днеш ните б и л ки ? Т ака ще
б ъ д е и д н е ш н о то , макар и с к у д н о съ б р а н и е з а гр я д у ш и ­
те п о ко л е н и я . З а то в а общ д ъ л г е н а л о ж е н на в се ки
м алко м но го о б р а зо в а н син на о т е ч е с т в о т о д а не о с т а в я
п р а р о д и т е л с к о т о си ум ств е н о б о га т с т в о о т з н а н и е т о да
п р о па д н е и д а се и згу б и о т и с т о р и я т а , за щ о то т о в а
б о га т с т в о п р и н а д л е ж и и на б ъ д е щ и те н а с л е д н и ц и на
наш ето п о т о м с т в о . К о га т о се о с ъ ж д а т п р а х о с н и ц и те на
м а те р и а л н о то н а р о д н о б о га т с т в о , к о е т о м ож е пак д а се
спечели, к о л к о о с ъ д и т е л н о т р я б в а д а б ъ д е за нас,
к о и т о о с та в я м е д а се прахосва и навеки и з гу б в а н а р о д ­
н о то ум ств е н о б о га т с т в о ? Н е п р о с ти те л н о е, за ко й д а е
к о л к о го д е уче н и н те л и ге н т е н б ъ л га р и н д а не за п и с в а
в си ч ко , к о е т о знае, к о е т о чуе о т у с т н а т а н а р о д н а с л о -
в е с тн о с т. К о й не ще м о * е д а ■запиш е д е с е ти н а песни,
п р и ка зки , п р е д а н и я в ц е л и я си ж и в о т -и д а ги о с т а в и
завещ ание на п о т о м с т в о т о ? "Искам д а пиша, к а з в а т н я ­
ко и млади хора, ама ням а з а к а к в о д а пиша". Т ов а е,
р азби ра се, само е д н о го л о извинение. Да искаш д а п и ­
шеш и м е ж д у нашия н а р о д д а не намериш за к а к в о д а
пишеш, д е т о в с я к о село е и с то р и я , в с я к а баба е по с и
все ки с та р е ц - л е то п и с, ще рече, че нещеш и нищо п о ­
вече. И ди в н я ко е , макар и н а й -м а л к о село, намери н я ­
к о я ста р и ц а или с та р е ц и напиши ц я л а кн и га . Те ще ти
р а з к а ж а т и з а м иналите времена и за д и в и -с а м о д и в и , и '
за та л а съ м и и за урисници, и за вампири, и за к а р а -
ко н д ж о в ц и , и за ц е р о в и ти б и л ки и песни и п р и ка з ки , и
вси чко , за к о е т о помолиш д а ти р а з п р а в я т . И д и при
н я ко й ста р о в ч а р на п л ан и н ата и го п оп ита й, то й ще ти
п о ка ж е им ето на в с я к а б и л ка с * в с и ч к и т е и ц елебни
с в о й с тв а и и сто р и и ; ще ти р а з к а ж е к о я з в е з д а к а к се
зове; к о га и з гр я в а и к о га з а с я д а с в с и ч к и т е й л е ге н д и
и д е й с тв и я на зе м ята . И ди при в о д е н ч а р а и и зуч и т е р ­
мините на м еханиката, при б ъ ч в а р я и зу ч и ч а с т и т е на
к р ъ га и и зм е р в а н и е то му. М ом ите ще ти и з п е я т ц ели
епопеи и л и р и ки . В р а ч ки те ще ти р а з к а ж а т ц я л а м е д и ­
ц и н ска б о т а н и ка и н а р о д н а м едицина. О р а ч ъ т ще ти
р а з ка ж е ц я л о зем еделие, гр а д и н а р я т - цяло гр а д и ­

30
н арство, а ц и гу л а р я - цял сб орник песни и т.н., че д а
няма да намериш материал и то н е п о б у тн а т и н е и зв е сте н
на нашата кн и ж н и н а ? Ние се наричаме н ар од и се г о р ­
деем съ с с в о я т а н а р о д н о ст, а п ъ к к у л т ъ т на та я н а ­
р о д н о с т с то и в п р о с то н а р о д и е то в у с та та , к о га т о би
тр я б в а л о д а с то и на книга, за да ни п р и з н а я т х о р а та
за народ.
С л е д т е зи п р е д в а р и те л н и б е л е ж ки изобщ о за н а р о д ­
ната м едицина, при стъ пвам е към и з л о ж е н и е т о на м а т е ­
риала, к о й т о сме захванали да съ бирам е о т п р е д и м ного
го д и н и из р азн и пре д ел и на нашето о т е ч е с т в о . И мената
на нещата, к о и т о се у п о тр е б я в а т в н а р о д н а та м едицина,
наредихме по азбучен ред, за да се нам ират п о -л е с н о .
1. А Б Ъ Л К А ИЛИ ЯБЪ ЛКА /P yru s m a lu s /. К а то ц я р
я б ъ л ка т а се опича, и з в а ж д а й се сем ето и о ко л о сем ето
т в ъ р д и т е л ю спи, р а зс ти л а се на е дна къ р п а , п осипва се
с ъ с захар, счу ка н а на д реб но и к а т о се прилепи на ц и ­
реи, син акви ц а , набрало, п р и в ъ р зв а се на цирея, с и н а к -
в и ц а та и т.н. й се о с та в я д а изсм уче б о л н о то м я с то и
д а и зч и с ти раната. К о га т о ц и р е я т не е зел да набира, а
само тупа, к о е т о пока зва , че ще почне да бере, т о га в а
поси пват пе че н а та я б ъ л ка с ниш адър и го п р и в ъ р з в а т ;
я б ъ л ка т а и н и ш а д ъ р ъ т изсм уква т ц ир ея , о т к о е т о п о б е ­
лява, р а з и ж д а се и о зд р а в я . Това се ка з в а "преварили
го и го р азвал ил и".
2. А Б Ъ Л К А В Ъ Л ЧА /A ristolochia cle m a titis/. В ъ л ч а та
я б ъ л ка р а сте по п о л я н и те на д р е б н и те осойни гори,
край д о л и щ а та и по пол я ни те, к о и т о са о ста н а л и о т
изко р е н е н а го р а . Т я в ъ р ж е зелени, на резневе я б ъ л к и
к о л к о т о м алко кокош е яйце, ко и то п р и л и ч а т на д ин че та.
То е м н о го го д и ш н о растение и в с я к а п р о л е т и зн и кв а
освен о т семе и о т ста р и я си кор е н. Я б ъ л ка та му е
р азд е л е н а в ъ т р е на^ п р е гр а д ки , к о и т о са п ъ л н и с е д р о
семе. Тая б и л ка е д о т о л ко в а горчива, щ ото никое т р е -
в о я д н о ж и в о т н о не я яде.
В ъ л ча та я б ъ л к а я берат и к а т о и с в а р я т л и ста та ,
с т ъ б л о т о и п л о д а , а ко го има /з а щ о т о м л а д ите р а с т е ­
ния, а ко и д а ц ъ ф т я т , не в ъ р ж я т я б ъ л к и /, д а в а т й
чо р б а та за ц я р п р о ти в тр е ска та .
3. БАРУТ. О свен о б и кн о в е н о то у п о тр е б л е н и е на б а р у -
т я за с тр е л я н и е и чупение камъни, у п о т р е б я в а т го и за

31
ц я р : к о га се пресече н я ко й и к а т о ням а п о д р ъ к а д р у г
цяр, с п у к в а т б а р у т на д реб но и за с и п в а т раната, о т
ко е то р а н а та см ъ д в а , но я п р е га р я и не я о с т а в я д а
забере.
4. БАХЧА - ГЮ ЗЕЛИ /P hytolacca d e c a n d ra /. К о р ен ите на
то в а р асте ни е ги н а с т ъ р гв а т на д р е б н о и ги д ава т за
повръщ ание, о т к о е т о б о л н и я т си л н о и м ного повръщ а
/б ъ л в а /, но в с я к о й не се наема д а ги д ава за ц я р , з а -
щ ото се б о я т д а се не о тр о в и б о л н и я т .
5. Б И Л Е КЛ И Н А В О Т О /Z in a ria v u lg a ris /. Т ова биле к о га
цъф не д об ре, б а б и те го берат и т о н а й - в е ч е на Е н ь о в ­
ден и ц е р я т кл и н а в и ж ени и м ъ ж к и д еца- о т клини.
Клини н а р и ча т о на я болест, к о я т о се п о я в я в а на м ал­
ки те д е ц а в сл а б и н и те /б о ш л у к а /, д о г д е не им са се
и зки н а л и още я й ч и ц а та , т.е. д о гд е не' са с л е з л и в к е -
сийка та , о т което^ д е ц а т а м ного п ищ ят о т б о л е с т, а на
ж е н и те и мом ите з о в а т клини б о л ки те , к о и т о им се
явяват в кръ ста п ре д и м енстр уац ии те. Като св а р я т
кл и н а в о то биле, или к а к т о н е гд е го з о в а т кл и н а в и ч е то ,
к ъ п я т с него д е ц а т а и с- горещ ите му сварени стъ б л а ,
л и ста и ц в я т им п а р я т слабините. Н я ко и им д а в а т и о т
варения ц в я т . Ж е н и те т ъ й същ о ги к и с н а т в т о п л а в о ­
да, в к о я т о има сва ре но кл и на во биле и в ъ в в о д а та им
н а л а га т к р ъ с т а и сл абините.
6. Б И Л Е К О Л И Ч А В О ИЛИ ГО РЧ И ВЧЕ . К о л и ч а в о т о б и ­
ле е о т у с т н о ц в е т н и т е растения, т о р а сте на туф ици и
не с та в а п о - е д р о о т е д н а пед я . Л и с т а т а му са м а х н а -
ти ч ки и по кр а я н а зъ б ен и ; го р ч и сил но. К о га б о л и н я ­
к о го с ъ р ц е или му се развие пъ п, в а р я т му о т то ва
биле и му д а в а т д а пие. По къ р а , к ъ д е т о ням а де д а
го с в а р я т, см а ч кв а т му л и с та та на хапове и ги гъ л т а т ,
о т к о е т о с ко р о прем инува с ъ р ц е б о л ъ т . А з сам съм го -
у п о тр е б яв а л и му з н а я п о л за та .
7. Б И Л Е КО ЧЕ, ДИ ЛЯ Н КА ИЛИ ЧЕ РН О КО С /V aleriana
officinalis/. К о р е н и те на то в а растение, к о и т о миришат на
една о собена миризма, ги к о п а я т и к а т о ги насушат,
д ъ р ж а т ги з а ц я р ; с т я х пушат в къщ и, а н а й - в е ч е при
р о д и л н и ц и те , но се в а р д я т д а не пушат м ного, че з а б о ­
л я в а л о о т м н о го т о му пушек глава. К о т к и т е м н о го о б и ­
ча т м иризм ата на ко р е н и те и д е т о го под уш ат съ б и р а т
се о ко л о* му, о т к о е т о си е п о л уч и л о и им ето к о ч е биле.

32
8. Б И Л Е О ГН И Ч Е В О /A ju g a eham aepitys/v Т о в а д р е б н о
ж е л т о ц в е т о расте ни е мирише на т е ж к о и се у п о т р е б я в а
п р о ти в огнищ ата. В а р я т го и в чо р б а та му к ъ п я т б о л ­
ните о т о гн иц а , т е ж к а б ол ест, а н я ко и п о с т и л а т и п о д
болния.
9. Б И Л Е О Ф И КЕ В О /R anunculus a c ris /. С то в а бил е
ц е р я т оф ика /б о л е с т , к о я т о се п о я в я в а на н о к т и т е и ги
руши, к а т о ги п реоб ръ щ а на л ю с п и / на д о б и т ъ к а и на
човека, в а р я т го и в ъ в в о д а та му си к и с н а т н о к т и т е , о т
ко е т о се о чи сте л и . С н его в а д я т я к м а д ж а т а : с ч у к в а т го
с ъ с сол и д е т о го п р и в ъ р з а т и з л я з в а прищ ей, или н е х -
л и в а н -я к а с и , к о г о т о после и з р я з в а т и о с т а в я т в и з и к а —
то р и я, к а к т о с и сп а н ски мухи.
10. Б И Л Е Ш АПАВО /C y n o g lo s s u m officinalis/. Т ова е д р о
растение, к о е т о р а сте по то р н и те дебел и зем и, а н а й -
вече в р а з л а т и т е дол ищ а се у п о т р е б я в а , за ц я р п р о т и в
шапа на д о б и т ъ к а : к о п а я т му ко р е н и те и к а т о ги н а д ­
р о б я т на дреб но, см есват ги с т р и ц и т е или с м ленината
и ги д а в а т на д о б и т ъ к а преди да ги е ул о в и л шап, к а т о
п р е д п а зи те л н о с р е д с т в о . Ш апът е го в е ж д а б о л е с т, к о я ­
т о -у д а р я д о б и т ъ к а в уста та , о т к о е т о се р а з р а н я т и не
м ога т д а я д а т , а к о п и т а т а им за б и р а т и д о б и ч е т о не
м ож е д а х о д и и по цели недели л е ж и и се м ъчи. П о ­
н я к о га се о б р а зу в а т о ко л о к о п и т а т а рани и ч е р в я с в а т
лете; о т т а зи б о л е с т п о н я к о га се и зх у л в а т ц е л и т е к о ­
пи та на д о б и т ъ к а и н я ко и се и осакащ ат. Т а я б о л е с т е
за р а зи те л н а и п о н я к о ги се р а зп р о с тр а н я в а по цели о б ­
лаци, а н а й - в е ч е к о га врем ето е киш овно. Н а р о д ъ т
т в ъ р д е се бои о т нея, за то в а и у п о т р е б я в а п р о ти в у fr
р а зл и чн и п о л е зн и и - б е зп о л е зн и с р е д с тв а , к а т о например
сушена н е в е с ту л ка /F o c to riu s vu lg a ris/, к о я т о д р о б и т ъ й
същ о в хр ан ата на д о б и т ъ к а и му я д а в а д а я яде,
з а в ъ р з в а им .в р о га т а кам ъ че та о т си н ур н и я ка м ъ к, к о й ­
то е за б и т м еж д у д в е мери, чер пипер и д р .т .
11. БОРИНА /P in u s sylvestris/. Б ор ин ата освен д е т о я
го р я т д а си с в е т я т , вм есто свещи в о н и я м еста д е т о
расте и го р я т о т нея, к а к т о се ка з в а п о - д о л е , боров
или б а л ка н с ки ка тр а н , у п о тр е б я в а т я и за ц я р п р о ти в
зъ б о б о л : н а ки с в а т или с в а р я в а т н ад реб нена на д ре б ни
тр е с ки борина в о ц е т и се ж а б у р я т с - н е я , к о га ги б о -
л я т зъ б и т е .

3. По н я ко л ко думи 33
12. Б О С И Л Я К /О с м т и т ЬаБШ сит/. Б о с и л я к ъ т се у п о т ­
ребява за украш ение, за мирисание, за св е те н и е в о д а , за
кръщ авание, з а венчавание, за кичение на л ихусите, за
за б о ж д а н и е на браш ната, що се д а в а т на б а б и те за д а р
н а ^п о н уд и те , за кичение кр а в а я за го с п о д а на к л а д е н е ­
ца4 , за бранение мухите на б о л н и те : "мама й - под
гл ава та й к л о н ч е б о с и л я к д ъ рж еш е, Р а д ка о т мухи б р а -
няше" /н .п ./. С б о с и л я ка о б ки ч в а т п о к о й н и т е и с б о с и -
л я ка им к и ч а т гр о б и щ а та и б о п р е ц и те на гр о б и щ а та на
момците и момите. С б о с и л я ка п р а в я т магии, б а я т, р а з ­
в ъ р зв а т с в ъ р з а н и т е /м а гь о с а н и т е /, т у р в а т го в ъ в в и н о ­
то, ко га кипи. С една реч б о с и л я к ъ т ни с ъ п р о в а ж д а
въ в в си ч ки я ни ж и в о т - о т р о ж д е н и е т о ни ч а к д о
гроба и в гр о б а с него ни спущ ат и р а з д а в а т го на
ж и в и те за зд р а в и е , да спом енат п о ко й н и те . Е то защ о
той е в ъ з п я н в нашите н ар од н и песни и е то защ о н и ко я
моминска гр а д и н е не м ож е д а се нарече м оминска, а ко
няма "рам б о с и л я к , ситен б о с и л я к, росен б о с и л я к, м и ­
ризлив б о с и л я к". Е то защ о се препира то й с ъ с з д р а в к а
о т планина, к о й т о иска д а привлече вним анието на м о ­
мите съ с с в о я т а миризма.
13. БО ТО РЧЕ /С у с 1 а те п е и г о р а е и т /. Б о т о р ч е т о има в
зем ята к р ъ гл и , черни гл ави, к а т о с п л е ска н а ряпа, к о и т о
са въ тр е че р в е н и ка в и ; ц ъ ф ти по а в гу с т пем беяни ц в е -
то вц и н а ' т ъ н к и опаш ки. К р ъ гл и т е му гл а в и ги и з к о п а в а т
и ги у п о тр е б я в а т к о га в а р я т к о в е т - м а д ж у н у , в к о й т о ги
смесват.-
14. БРАШ НО. Ч и с то ж и т е н о или р ъ ж е н о браш но з а ­
месват с чи ст, бял мед, н а п р а в я т о т т е с т о т о мека лапа
и налагат с нея рани "д а ги чи сти, за д а и з р а с т а т п о -
скоро".
15. БРЕЙ. Б р е я т е о т виящ ите се тр а в я н и е д н о г о ­
дишни р а сте ни я, к о е т о расте и се вие по т ъ н к и т е д ъ р ­
вета из д р е б н и те гори, в усо й н и че н и те места, ц ъ ф ти
бял ц в я т к а т о п о в и ти ц а та и в ъ р ж е т о п ч а с т и зъ р н а , к а ­
то грах на величина, к о и т о к а т о у з р е я т с т а в а т ч е р в е н о -
алени и са ки се л и на вкус, о т д е т о е о с та л а и п о г о в о р ­
ка та "кисел о к а т о брей". З р ел ите з ъ р н а о т б р е я се
у п о тр е б я в а т за ц я р п р о ти в лишея или ко ко ш е то д уп е
/е д и н вид лишей, к о й т о се разш ирочава на к о л е л о :’ в
ср ед а та о з д р а в я , а н а о ко л о расте и "пасе к о ж а т а "/.

34
Земват е д н о з р я л о зъ рн о, р а з к ъ с в а т го и н а тр и в а т
в с и ч ко то б о л н о м я сто д о д е т о се е р а зп р о стр а н и л л и ­
ш еят или ко ко ш е то дупе, о т което лиш еят з а га р я ,
олю щ ва се и о зд р а в я . Н абраните му зрел и червени
зъ р н а се изсуш ават и зимно време ги н а ки сн ув а т въ в
вода, ка то се разм екнат, у п о тр е б я в а т се к а к т о и п р е с ­
ните.
16. БРО Ж Д НАШ ЕНСКИ /S cherardia arvensis/. Б р о ж д я -
ните корени, освен д е т о ги у п о тр е б я в а т за б о я д и св а н и е
б р о ж д я н а боя, п р е ж д а и платове, л и с т а т а му ги у п о т ­
реб ява т д а ц е р я т с т я х м игачите на о ч и те о т д о л у , к о га
са кр ъ в я с а л и , о т ко е то и зти ча о т о д р а н о т о м я сто кр ъ в .
Т а ко ва д р а ни е на м ного болни е п о в р е ж д а л о о чите , з а -
то в а е опа сно и всеки не се наемва д а го п р а кти ку в а .
17. БРЯСТ /U lm u s cam pestris/. Б рястовите ко р и ги
у п о тр е б я в а т за ж ъ л т а боя, но к а т о ги с в а р я т, с ч о р б а ­
та им м ият рани, о т ко е то раните се с в и в а т п о - с к о р о ,
к а к т о и о т см ра д л и ка та . Ч уканите л и с та о т зелен б р я с т
се у п о тр е б я в а т за зам азка, ко га з а в р а н я в а т бъ чви.
18. БРЪШЛЯН ИЛИ БРЕШНЯЛ /H e d e ra helix/. Вечно
зе л ен ите л и с та на бръш ляна и ц в е т ъ т му с зе л е н и я
г р о з д я с т п л о д се уп о тр е б яв а зим но време за к и т к и и
венци по с в а тб и те , с ^ к о и т о , ка то ги в а р а ко са т с а л т ъ н -
варак, ки ч а т м л а д ата невяска, к о га я з а в о ж д а т на в е н ­
чило, а зе л е н и те му едри л иста се у п о т р е б я в а т вм есто
пл астери въ р ху рани "да ги чи с тя т", а н а й -в е ч е на ония
рани, ко и то са п р о изв ед ен и с испа нски мухи - на в и з и -
ка то р и и те - к о га т о им о т р е ж а т мехуря, н а л а га т ги с
ш ироки б р ъ ш л ян ови листа, ко и то за д а о тм е кн а т и да
се п р и л е п я т на раната, ги н а гр я в а т на о гъ н я да п о у -
вехнат. Т ези л и с та се т у р я т к о га т о и с ка т да се не з а ­
расте с ко р о раната, а тече н я к о л к о д е н я и к а з в а т :
"Б р ъ ш л ян ови те л и ста л о к в я т раната д а тече и д а и з в а ­
ди зи хи р я о т тя л о т о ". Такива рани . отваряш е пред и 35
го д и н и в Л я с к о в е ц баба Ивана К а рапапазова с испански
мухи и кв а с и лечеше о т гъ р л о : щом се п о д у я т н яко м у
сл и ви ц и те и му се зачервеше гъ р л о т о , отиваха при нея
и т я ако видеше, че б о л ка та не е опасна, изваж д аеш е
в и з и ка то р и я на ж и л и те при пулса /н а б о я / на л я в а та
р ъ ка. А к о га видеше, че б о л е с тта е опасна, и зв аж д аш е
д о с т а го л я м а в и з и ка т о р и я на в р а та в тила. Т а ки в а в и -

35
зикатор.ии вадеш е т я и за гл аво б ол ие , и къ щ а та й не
оставаш е без д а я п о с е т я в а т е ж е д н е в н о болни. Освен
то в а т я ходеш е и по къ щ и те и цереше б е зп л а тн о за
душа си. Н я ко и й плащаха само за мухите, а н яко и я и
д а р ява ха с къ р п и , пеш кири и др. И мене ме е водила
майка ми п о ср е д нощ у бабини И ванини "да ми вади
прищей /в и з и к а т о р и я /" о т гъ р л о б о л , а аз в о д и х една
нощ един уче н и к о т с. К е р яка , к о й т о се учеше у Л я с к о ­
вец /1 8 4 9 г . / и не й знаеше къщ ата, та д о й д е vу нас да
го в о д я . К а то му и зв а д и на вр ата прищ ей, л о кв и раната
с бръ ш л ян ови л и с т а н я к о л к о д еня, д о гд е му спадне
гъ р л о т о и се и згу б и червенината в ъ тр е . П осле му ка за
д а я маже< с лой и д а я нал ага с л и с та о т п р я сн о з е ­
ле, да за р а с те п о - с к о р о . Баба Ивана (беше мома и н я ­
маше кому д а п р е д а д е з а н а я т а си, з а т о в а т ъ й си го
занесе с ъ с себе си в гроба. Нея я п о чи та ха всички с е ­
л я ни за б л а го д е я н и ц а , що правеше без р а зл и ка на в ъ з ­
р а ст и с ъ с то я н и е , в оно ва време, к о га т о нямаше д о к т о ­
ри. .
19. Б У Л КИ ИЛИ КАДЪ Н КИ , П УКА Л /P a p a ve r rhoeas/.
Ц в е т ъ т о т че р в е н и те и б елите б ул ки го берат и ка то го
с в а р я т, д а в а т му с о ка д а ги п и я т о н и я ж е ни или моми,
на к о и т о са се сп ре л и м енструациите.
20. БЯЛ БОБ, Ф А С У Л /P haseolus v u lg a ris /. Освен за
я с ти е то , з р е л и я т бял боб се у п о тр е б я в а п р о ти в една
\Много опасна и м ъ чно церима см ъ р то н о с н а болест, а
именно, п р о ти в у д а л а кя , или, к а к т о в З а па д на Б ъ л га р и я
го зо в а т, гя в о л а /д ь я в о л а /, т.е. п р о ти в у carbunculus.
Д а л а к е п ъ п ка /ц и р е й з л о к а ч е с т в е н /, к о я т о к а т о изл езе
н яко м у по ' т я л о т о , боли, ка т о че на м я сто й е турен
ж и в в ъ гл е н , о т к о е т о е и наречена на л а ти н ски c a rb u ­
nculus - в ъ гл е н е ц . Тая б о л е ст е овча б о л е с т, к о я т о се
п р е н о ся и на че л о в е ка чр е з допирание, или к о га яде о т
та ко в а ж и в о тн о , к о е т о е било болно о т д а л а кя , месо,
м л я ко и т.н., или се д о п р е д о о д р а н а та му к о ж а или д о
к р ъ в т а му с го л о т я л о . Т оя цирей има м е ж д у нашия
нар од н я к о л к о имена, к о й т о в н я ко е м я с то у п о тр е б я в а
е д н о то , а в н я ко е - д р у го т о и т.н. З о в а т го. далак,
о в ч и я и к о з и я гя в о л / в О р я ко в с ки о к р ъ г /, якм а - г а -
га узи те , я к м а д ж а у Л я с ко в е ц , с л а д к а т а в Т ъ р н о в ско ,
н е гд е лош авата п ъ п ка , а вл аси те отсам Дунава, к а к т о и
у Влаш ко го з о в а т буба ря, т.е. цирей лошав.

36
К о га т о се п о я в и на чо в е ка та я лош ава п ъ п ка , пове —
ч е то усещ ат, че ги пари, к а т о в ъ гл е н , а к о и т о не ги
пари, клони ги на съ н и т о га в а к а з в а т , е п о -о п а с е н ,
за щ о то "удря н а в ъ т р е - към с ъ ц р е то и с к о р о умаря".
За да се у в е р я т си гур н о дали е с ъ щ и я т д ал а к,
у п о тр е б я в а т д в а о п и та : п ъ р в и я т е к а т о зе м а т д а о п и п ­
в а т о ко л о ц и р е я и д а с т и с к а т о ко л о му. А ко е д ал а к,
то й п о д ц ир ея има я ко, к о л к о т о е дно п е та ч е , к о е т о я к о
се зо в е сто л и щом има сто л и кл о н и на съ н - туй е
той. В т о р и я т о п и т е с о гъ н - н а го р е щ я в а т н я к о я ж е ­
л я зн а кука, що п л е т а т чорапи, или н я к о й гв о з д е й и
п а р ва т с го р е щ о то нещо в ъ р х а на ц ир ея . А ко е о б и к н о ­
вен цирей, б о л н и я т не дава д а се д о п р е д о него г о р е ­
щ ото нещо, а а ко е д ал а к, то й не осещ а и д а е светнал
гв о з д е я или к у к а т а . Щом се ув е р я т, че е д а л а к, т о з ч а с
п р и с т ъ п в а т д а го ц е р я т. Церение има н я к о л к о вида,
к о л к о т о им са и зв е с тн и , а м ож е да има и още, за к о и т о
а з не съм узнал. Н е гд е зем ат една б о р о в а тр еска , о т ­
ц е п в а т о т нея е д н а част, и з о с т р я т - о т т а я ча с т едно
о с т р о шило и с т о в а шило р а з ч о в ъ р в а т ц и р е я о т върха,
д о гд е почне д а т е ч е к р ъ в и д о гд е се о т в о р и рана; р а ­
н ата я н а п ъ л в а т с прах о т негасена ва р и с то в а го
и з га р я т . Но т о я ц я р не е т о л к о в а с и гу р е н . В с. К н я ж е
т а ка цериха м а й сто р С пира /д ю л ге р и н м а к е д о н е ц / у поп
И лиеви /1 8 8 5 г ./, но сл е д д в а дни ум ря. Н а й -с и г у р н о т о
гор е ние , к а к т о ще видим надолу, е го р е н и е с ъ с с в е тн а л о
о стро ж елязо.
Но пред и д а при стъ п им д а р азка зв а м е за н а с в е т л е -
н и те ж е л е за и за страш ните сцени на го р е н и е т о д а л а кя ,
д а каж ем , че в т о р и я т вид церение се с ъ с т о и в баяние.
Б о л н и я го б а я т, д о г д е заспи, под ир к о е т о о зд р а в я . В с.
О стр о в , О р я х о в с ка о ко л и я /н а Д у н а в а / има една жена,
к о я т о н ито насипва п ъ п ка та , н ито я го р и , а я бае: зема
и направя 99 т о п ч е т а /к о л к о т о м исирени з ъ р н а / от
хл я б , н а р е ж д а ги на е д и н а д е с е т / 1 1 / р е д а - всеки по
д е в е т то пч е та . Н а й -н а п р е д зема е д н о т о п ч е о т п ъ р в и я
р е д с д ва п р ъ с т а - с п о л и ж н и ка и п о ка за л е ц а и к а т о
почне да бае над п ъ п ка та , д ъ р ж и си р ъ к а т а с т о п ч е т о
д о е д н а д л а н в и с о ко и о б и ка л я о ко л о п ъ п к а т а на к о ­
л ел о д о д е в е т п ъ т я . П од ир то в а о с т а в я п ъ р в о т о то п ч е
и зема в т о р о т о и то в а съ щ о то прави и с него; после
зема т р е т ь о т о , ч е т в ъ р т о т о , п е т о т о и т.н . - д о гд е и з - ,
земе и в с и ч ки те и избае с в ся ко , т.е. т я о б и ка л я над

37
п ъ п к а т а 99 х 9 = 891 п ъ т . В ка кв и думи се с ъ с т о и 6 а -
я н и е то й, не се знае, за щ о то т я ги шепне и не ще да
ги о б а д и д р у ги м у /о б щ а х а р а кт е р и с т и ка на б а я ч к и т е и
в р а ч к и т е /. Д о гд е свърш и б а я н и е то си, б о л н и я т заспива,
а п о н я к о га за с п и в а и на п о л о в и н а та на б а я н и е то ; п ъ п ­
ка т а се р а з и ж д а и б о л н и я т о з д р а в я .
Не е ли т о в а е д и н в и д за хи п н о ти зи р а н и е и церение
чр е з внуш ение?
Т р е т и я т в и д церение е вече н е п о с р е д с т в е н о горение,
за к о е т о споменахме п о - г о р е . Но п р е д и да п р и с т ъ п я т
къ м т а я т е ж к а опе р ац ия, у п о т р е б я в а т е д и н п о - л е к н а ­
чин, т.е. и з п и т в а т с парение по ж и л и те . П ар е ние то ста в а
та ка : н а п р а в я т о т т е с т о една чашка, к о л к о т о е д и н ф и л -
д ж а н , н а л и в а т в нея д о п о л о в и н а та й мед и к а т о я т у ­
р я т на в р а т н и т е ж и л и , н а й -н а п р е д , спущ ат в меда в ъ р ­
ха на е д н о н а св е тл е н о ж е л я з о , к о е т о е о б и кн о в е н о г о ­
лям свр е д е л - р и т л и н и к или кр а ч н и к - на к о й т о се
н а с в е тл я в а не о с тр и н е то , а оная част, к о я т о е с т о я л а в
р ъ ч а л ка та . О т н а с в е тл е н и я свред ел захване д а ври и да
къ р к о р и м е д ъ т в т е с т я н а т а чашка, о т к о е т о се н а го р е -
щ ява и чаш ката, та пари на ж и л а та , в ъ р ху к о я т о е п о ­
л ож е на . Н а с в е тл е н и те ж е л е з а се м енуват - к а т о и з с т и ­
не п ъ р в о т о , т у р я т в то р о , т р е т ь о и т.н., а и з с т и н а л и т е
се го р е щ я т пак. Ч аш ката се мести по в р а тн и те ж и л и , на
гл а в а та , по с л е п и те очи и т.н. Де т р я б а д а се пари,
н а р о д н и я т х и р у р г знае.
А ко в и д я т , че о т парението не нам алява б о л к а т а и
не усещ а б о л н и я т н я ко е улекчение, т о га в а п р и с т ъ п в а т
къ м стр а ш н а та опе р ац ия, к о я т о в се ки не е в с ъ с т о я н и е
д а гл е д а . В с и ч ки те ж е л е з а се т у р я т в б уйния о гъ н и
в ъ р х о в е те им с в е тн а т. Н а п р а в я т о т м окри къ р п и "ед ин
венец, к а т о к р ъ гъ л кравай, дебел е д н а д л а н по о к р ъ ж ­
н о с тта . В с р е д а т а на кр а в а я о с т а в а т д у п ка о ко л о 3 - 4
п р ъ с т а в д и а м е тъ р и к р а в а я т се ту р в а въ рху п ъ п к а т а
така, щ о то п ъ п к а т а да о ста н е в п р а з н о т о му м я с то - в
ср е д а та . Х и р у р гъ т зема е д н о о т н а с в е тл е н и те ж е л е за ,
к о и т о б ива т, к а к т о се каза, св р е д л и и в р ете н а о т ч а к -
р ъ ц и и д р у ги , а ко няма специал ни ж е л е з а за т а я цел, и
,му за б и в а с в е тн а л и я в ъ р х въ в в ъ р ха на д а л а ке в а т а
пъ п ка ... Б о л н и я т не само, че не усеща к а т о гори, ц в ъ р т и
и се д и га д о гр е д и т е дим, к а т о к о г а п р о го р я в а т сухо
л и по во д ъ р в о , и миризма на печено месо н ап ъ л н а ц я л а ­
та ста я , а още моли и вика: "го р е те б ъ р ж е , че взе да

38
ми припада, го р е т е д о гд е не м и . се е п о д и гн а л о да
блъвна!"
К ато и зс т и н е е д н о то ж е л я з о , т о з ч а с д а в а т д р у го ,
т р е т ь о и т.н. догде., не и зго р и ц е л и я т цирей и с т о л ъ т
му. Щом и з го р и и горещ ото ж е л я з о д о п р е до з д р а в о
месо, ко е т о о б и кн о в е н о се случава п о д и р е д н о пукание,
ко е то се чува н а й -п о с л е , б о л н и я т вика, к о л к о т о .м у е
силата: "сти га , пари!" и го р е н и е то се спира. С ега всички
се у с п о ко я в а т, а в то в а число н а й -в е ч е - б о л н и я т, з а -
щ ото той е вече спасен от неминуемата см ърт. С лед
то ва снемат кр а в а я, и зб ъ р с в а т о ко л о р а н а та и з го р я л о т о
и я насипва т с крушумено белило /к р у ш у м - т у з у / и ка т о
я п о л е я т с р а ки я , п р е в ъ р зв а т я, но д о г д е не о з д р а в я
раната съ въ рш ено, ко е то се п р о д ъ л ж а в а п о н я к о га по
4 0 - 5 0 дена, на б о л н ия не му д ава т д а я д е ни солено,
ни кисело, ни пипериво, нито вино, ни р а ки я ; д а ж е и
хляба му не с о л я т , нито ки с е л я т, т.е. п е ка т му пресен и
безсолен хл я б *

*На т а к а в а е д н а о п е р а ц и я п р и с ъ с т в у в а х с ж е н а си в Б е с а р а ­
бия, в 1865 година, в с. К а р а г а ч , gemo б а ба В ъ л н е н к о в и ц а гори
д а л а к я на А н н а Ди мо ва , м о м а на 18 години. Д а л а к ъ т б е ш е се
п о яв ил на л и ц е т о й, под я б ъ л ч и ц а т а / с к у л а т а / на л и ч н и я м у с к у л
на л я в а т а с т р а н а и к а т о я гориха, аз с а м с и г о р е щ и х ж е л е з а т а и
ги п о д а в а х на бабата, а жена ми и ма йк ат а на Анна, ба ба
Д и м о в и ц а Г о т о в а т а , с т о я х а при б о л н а т а и я у т е ш а в а х а , а д р у ж к и т е
й, с е с т р и т е й се бяха с ъ б р а л и на ха я т а и я о п л а к в а х а . Но щ о м
и з г о р я о т р о в е н о т о м е с о и г о р е щ о т о ж е л я з о с т и г н а д о з д ра во месо,
Анна викна: "стига". И всич ки се ус по ко их а. И з г о р е н а т а р а на
б е ше д ъ л б о к а до д в а с а н т и м е т р а близо, к о я т о чак с л е д д в а м е с е ц а
зарасте, но вс е я н а с и п в а х а с к р у ш у м е н о б е л и л о и с р а к и я я
мияха, и н а й - п о с л е ги с ъ в е т в а л един чове,к о т Р е й н и /Т оморово/,
да м и я т р а н а т а с ракия, 6 к о я т о да е р а з т о п е н м а л к о а ф и о н
/опиум/, за да о з д р а в и с ъ в ъ р ш е н о и да се и з г у б и з а ч е р в я в а н е т о и
сърбелът, к о и т о се появяваха, щ о м ядеше м а л к о н е щ о с о л е н о или
кисело. На гореното място остана белег, колкото половина
лешник, но А н н а и до дн е с е ж и в а и има н я к о л к о деца.
В Бе с а р а б и я , g e m o х о ра та в ъ д я т м н о г о о в ц и , т а я б о л е с т е
р а з п р о с т р а н е н а , к а к т о и у нас в полето, по д у н а в с к а т а р а в н и н а и
м н о г о се б о я т о т нея, т а ' з а т о в а са се н а у ч и л и по н е в о л я и да я
церят.
В с. Вълконещи, което е ч е ти ри часа от Карагач на
северозапад, и м а ш е 6 он ов а в р е м е е д н о с е м е й с т в о , к о е т о не

39
плащаше никакъв данъ к: руското правител&гпво го о с во бо ди ло ,
к о г а т о д ъ р ж а л о т и я м е с т а / к о г а т о бях т а м т а я част, с п ор ед
П а р и ж к и я т р а к т а т , п о д и р С е в а с т о п о л с к а т а война, б е ш е о т д а д е н на
М о л д о в а , а с е г а е пак под Русия/. Б а щ а т а л е ч и л - г о р и л - за
далак, а в м о е т о в р е м е г о р е х а д в а м а т а м у с и н о в е безплатно.
З а т о в а б л а г о д е я н и е , к о е т о е п р а в и л о р е ч е н о т о с е м е й с т в о , Русия
го привилегирувала. Тези хо р а имаха различни железа,
приспособени за р а з л и ч н и т е ча с т и на тя ло то : криви за 6
устата, за 6 но с а и т.н. И р я д к о се с л у ч в а л о ден да не им
д о н е с а т болни от далак, от р а з л и ч н и села да ги горят. Те г о ре ха
без р а з л и к а на в ъ з р а с т и на р о д н о с т , но щ о м и м кажеха, че
б о л н и я т е б л ъ в н а л , не т у р в а х а р ъ к а вече на него. Б л ъ в а н и е т о
к а з в а т е знак, че о т р о в а т а е " п а д н а л а на с ъ р ц е т о на бо лн ия " и
той е вече о т р о ве н, та никакво горение вече не помага.
В ъ л к а н е ш к и т е д ж и р а х и б я ха по м а й с т о р и от ба ба В ъ л н е н к о в и ц а , за
к о е т о и т я с а м а се' признаваше,, но А н но не я з а н е с о х а при т я х ,
з а щ о т о с е бо я х а да не й п а д н е б о л е с т т а / о т р о в а т а / на с ъ р ц е т о и
да я блъвне догде я занесат във Въ лк ан иц и, та затова я
п р е д а д о х а да я г о ри б а б а В ъ л н е н к о в и ц а . Б а ба В ъ л н е н к о в и ц а беше
о т Ямболско, преселена в 1828 г. Когато подир в о й н а т а се
преселили последните колонисти’ в Бесарабия от Сливне нс ко ,
Я м б о л с к о и Е д ре нс ко , о т к о и т о п р е с е л е н ц и б е ше и б а ба Д и м о в и ц а
Г о щ о в а т а , от С р е д н я гора, от с. Ко зо см ад е, а м ъ ж Ь д я д о Д и мо
Гошов беше отс т ар ит е преселенци, от Пловдивско от с.
Рахманлий, на когото родителите се преселили още 6
к ъ р д ж а л и й с к и т е в р е м е н а в Бе са ра би я, ко ят о т о г а в а б и л а т у р с к о и
т а м ж и в е л и та тари.
П о н е ж е з а х в а н а х м е с т а т и я т а с бял боб да я д о в ъ р ш и м с не го и
да к а ж е м как ц е р я т д а л а к я и с бял боб. Как се ц е р и д а л о к я т с
бял боб, ето к а к в о м и ра зказа, в 1883 г о д и н а е д и н р о г о з е н ч а н и н ,
о т с. Р о г о з е н / О р я х о в с к и о к р ъ г / за п а т и л а т а си от далакя,
к о г о т о в О р я х о в с к о з о в а т г я в о л и го д е л я т на о в ч и и к о зи гявол.
" В о з и л и б я х м е о т О р я х о в о на В р а ц а сол д к и р и я я и б р а т ми с
'двете б и в о л с к и коли. На връщание, к ъ д е с . В ъ р б о в к а , з а в а л я ситен
дъжд; ние о т п р е г н а х м е б и в о л о в е т е да си п о ч и н а т и да не и м се
н а м о к р я т ш и и т е о т дъжда, т а да се наранят, з а щ о т о се г о т в е х м е
да орем наскоро. Догде валеше д ъ жд ът ,i я снех мешината с
м л е н и н а т а от колата,', н а г р е б а х от не я по g ß e -три ш е п и м л е н и н а за
в с я к о й би во л и я и з с и п а х н а п р е д е м у на м о р а в а т а . С л е д т о в а свих
м е ш и н а т а , з а в ъ р з а х я и я т у р и х пак 8 колата. В р ъ т ъ т м и се беше
н а м о к р и л о т д ъ ж д а и я зех т а го о б ъ р с а х с ръка. П о с л е м а л к о
/ н ие ощ е не б я х м е вп

40
к а т о да м е б е ш е у ж и л и л а н я к о я оса. На к а р а х б р а т а си да б и ди щ о
м е пари на б р а т а и т о й м и каза, че не б и ж д а н и щ о о с б е н м а л к о
червено там, gemo ме печеше. Впрегнахме /дъждът беше
п р е с т а н а л / , а м е н е м е се в ц е п е н и братът: не м о г а да го ш а б н а и
п о ч н а да м е вт ри са . С е д н а х на колата; б р ат ми п о в е д е н а п р е д със
св о я т а . Д о г д е с т и г н е м във В ъ р б о в к а с т ъ м н и се, а м е н е м е в т р е с е
добр е. Т е г л и х м е п р а в о на к р ъ ч м а т а и н а й - п ъ р в о п и т а м е кр ъч м а р я ,
има ли б с е л о т о н я к о й да л е к у в а о т г я бо ла / д о й д е ни на ум а за
н е г о гявол/. Има, ни к а за к р ъ ч м а р я т - баба М и н к а - на г о р н и я
к р а й на селото. Н я м а ш е щ о да се ми сл им , щ е с е иде. П о в е д е м е
б р а т м и и из т ъ м н и н а т а - горе, доле, н а й д о х м е й къ ща та , о она
заспала... В и ка хм е, хлопахме и някога - някога, с ъ б у д и се
б а б а т а и' ни п у с к а 6 къщи. - Щ о е, щ о би н о си по т о в а в р е м е ? -
Зло, зло и н а о п а к и зло ни д о н е с е б а б о Минке. З а п а л и с в е щ и в и ж
щ о е т о в а д е к а м е г о р и и с а к а да м е мори. . . Б а б а т а з а п а л и е д н а
в о щ е н и ц а и к а т о м и п о г л е д н а врата, каза ми: гявола,. х е м козия,
п у с т и н я т а , но с е небой, я щ е го из ле ку ва м. К а ч и с е на т а в а н а ,
с н е е д н о т и к в а / к р а т у н а / , и з в а д и е д ин Възел о т нея, р а з в ъ р з а го
и в з е 3-^ з ъ р н а б я л боб. Р а к и я щ е тряба, каза, с к о р о и д е т е за
\
р а к и я х е м да е люта. Б р а т м и на часа се з а т ъ р ч а и о т и д е за
ракия. Б а б а т а З з е ч е р я с л о т о , т у р и боба на е д и н г л а д ъ к ка м ъ к и
гс с ч у к а на д р е б н о - на брашно, и бр а т ми д о т ъ р ч а с раки ят а.
Б а б а т а взе б о б н о т о брашно, т у р н а го на д л а н т а си, п о л я го с
р а к и я и о м е с и е д н а питица, к о л к о т о един г о л о г а н - д в а д е с е т а к -
з а л е п и я на б р а т а м и в ъ р х у м я с т о т о , дека м е п е ч е ш е , п о л я го с
ракия, п р е в ъ р з а г о ^ с к ъ р п а т а ми, /в О р я х о в с к о с е е з а в а р д и л
с т а р и я т обичай,' че в с е к и с е л я н и н си носи б я л а п л а т н е н а к ъ р п а да
се бърше, н я к о и я пРосят /б С а л а н о в ц и / на п о я с а си п р о в е с е н а на
к ъ л к а т а си. Тоя о б и ч а й е бил в ц е л и я народ, о т д е т о е о с т а н а л а
п о г о в о р к а т а и до днес: " Б а р а б а р П е т к о с х о р а т а и о т р е п к а т а му
на пояса", к а з в а т на някого, к о г а т о не е п р и г о т в е н за нещо, пък
се вре/. П о л я в ъ р х у к ъ р п а т а с р а к и я и м и к а з а да си ид а да с п я
и на з а р а н т а да д о й д а пак пр и нея да го види. " К о г а п о ч н е да
и з с ъ х в а къ рп ат а, пак я п о л е й т е с ракия, не бо й се; н я м а ти
н и щ о . " Я и з в а д и х и д а д о х на б а б а т а един г р о ш и си о т и д о х м е при
к о л а т а на хана. Но още из п ъ т я у с ет их как бзе. да н а м а л я в а
бо лк ат а и п а ре ни ет о престана. Не ве ч е р я х нищо, л е г н а х си в
к р ъ ч м а т а и с ъ м з а с п а л . Б р а т м и м и за ливал к ъ р п а т а на в р а т а дв а
п ъ т я д о з а р а н т а . К о г а в з е да се с ъ м и н я / с ъ м в а / я се п р об уд их ;
п о в и х си в р а т а - в и е се, п и п н а х к ъ р п а т а - м о к р а ; п о п р и т и с н а х -
не м е боли. . . Зех пак р а к и я в е д н о ц ъ к л о и - п р и б а ба Минка.
О н а м е чекала. "Как е, м е з а п и т а от в р ат ня та , м и н а ли m ù ? " Не

41
21. Б Е Л И Л КА ИЛИ БЯЛА ПРЪСТ, БЯЛА ГЛ И Н А . К о га
и зл е зе няком у н е гд е о т о к , т а го р и и тупа, р а зм и в а т б е -
л и л ка с во д а и к а т о я т у р я т в ке с и я о т р я д к о п л а тн о ,
н а л а га т о т о ка "да му отнем а о гъ н я ".
22. БЕЛТЪ К ОТ ЯЙЦЕ. К о га т о б о л я т н я к о г о о ч и те
или са кр ъ в я са л и , о п и ч а т нам еко п и тка о т б е л т ъ к а на
п р я сн о яйце и с м еката стр ана, к о я т о не е д о п и р а л а д о
ти га н я , го з а л е п я т на б о л н о т о о ко и го п р е в ъ р з в а т "да
му изсм уче кр ъ в я с а л о то ". Яйца о т к о с т е н у р к а /к о с т я н и ц а ,
ж алва, ж е л к а /, се д а в а т д а ги я д а т о н и я б олни, к о и т о
са се и зс и п а л и .К р ъ в та на к о с т е н у р к а т а се д а в а на слаби
и гр ъ д о б о л н и хора да я п и я т за ц яр.

м е б о ли вече, й к а з а х - и истина, не м е бо ле ше . В л я з о х 6 къщи,


она м е р а з в ъ р з а и каза: не бой се, р а з и ш е л се, но п р е в ъ р з и го
пак и вс е го м о к р и с ракия, д о г д е си о т и д е ш дома. О т солено,
л ю т о и к и с е л о се пази н я к о л к о д е н я - да с е н е п о д с ъ р д и . Я й
да д о х о щ е г р ош и на т р ъ г н я н е й казах: г о с п о д д а т е по живи, д е ка
се н а м е р и т а м е из ле ку ва . " Д о б р е че си се н а у м и л д а дойдеш с
в р е м е - да бе ше ч а к а л досега., у м а р я ш е т е п у с т и н я т а ! - гя в о л
н а п р а з н о не са к а за ли - но не бой с е п о с е м с е г и . " Д о е с е н т а
г я б о л ъ т и з л е з е на с е с т р а м и на р ъ к а т а и през з и м а т а - на б р а т а
м и на ч е л о т о и ние, на ли се н а у ч и х м е о т б а ба М и нк а, вс е т а к а се
л е к у в а х м е - с бял боб и ракия.
К о г а зе хм е да д и р и м о т д е к а ни л о ви т о я гяво л, най-сетне
ра зб ра хм е, че т о й ни л о в я л о т м е ш и н а т а / к а з а ни о в ч а р я т , че т а я
м е ш и н а б и ла от е д на коза, к о я т о б и ла у м р я л а п р е д и е д н а г о д и н а
о т к о з и я гявол/. З е м а м я на е д н а вила. з а н а с я м я 8 д о л а и като
я н а п ъ л н и х с камъние, х в ъ р л и х я в е д и н вир, т а с е к у р т у л и с а х м е
от т о в а незнайно, зло. Т а к а с ъ м т и па т и л я о т к о з и я г я в о л - под
ка ме н да се п о ми не и н и к о й да г о не чува и н е вижда. У л о в и л и
те, а к о н я ма м а й с т о р да т е л е к у в а - м р е н е и н и щ о п о в е к е . "
Б а щ а ми, бог да го прости, м и р а з к а з в а ш е за д а л а к я т а к о в а
нещо: В л а ш к о т о п р а в и т е л с т в о п р е д и 30 години, д а л о да п р а в я т
к а л п а ц и с м н о г о н а дд ав ан ие , за д о р о б а н ц и т е и ги. зел е д и н е в р е и н
да ги яптардиса. Чи фу ти нъ т, к а т о вс ек и чифу ти н, н а м е р и л е в т и н и
о в чи ко ж и за п о д п л а т а в к а л п а ц и т е и ги я п т а р д и с а л , но, к о г а т о
зели да ги н о с я т д о р о б а н ц и т е , на м н о г о о т тях, по ч е л о т о и м се
п о я в и л д а л а к я т и ня ко и умрели, д о г д е р а з б е р а т к а к в а е б о ле ст та .
На й- по сл е, к а то зели да и з ди рв ат , открили, че е в р е и н ъ т к у п у в а л
е в т и н и кожи от о в ц и , к о и т о м р е л и от далак.

42
23.’ БЪЗЕ /З а т Ь и с и Б еЬиюБ/. Б ъ зе то се е у п о т р е б я ­
вало още о т незапам етни времена от наш ия народ, ка т о
п р о ти в о я д и е о т ухапвание о т змии, ч е т и р и д е с е т о н о ги
/ к а р к ъ - а я к / , с ко р п и о н и /с к р и п и /, паяци; о т у ж ю л в а н й е т о
на оси, пчели и стъ рш ъ л и. О свен това т о се уп о тр е б я в а
и д о д не с к а т о п р о ти в о я д и е о т ухапвание о т б я сн о куче
и д а ж е о т з д р а в о куче. К о га т о ухапе н я к о г о б я сн о куче, '
набират бъ зе, с в а р я в а т го и с чорб ата му м ият раната,
а о т л и с та та и м еките му с т ъ б л а п р а в я т лапа и я н а ­
л ага т. М и я н и е то и нал ага н ието се п р о д ъ л ж а в а д о гд е
изпад не и о з д р а в и раната. А к о га т о у ж и л и пчела, оса,
стъ рш ел, ч е т и р и д е с я т о н о га , скорпион, п а я к или д а ж е
комар, или п ъ к се падне н е гд е по т я л о т о , н е и зв е стн о
о т що, та боли и съ рби и о т о к ъ т почне д а се черви и
д а расте, набират зелено б ъ зе , с ч у к в а т му м ла д ите
с тъ б л а и л и с та и с ъ с с о ка и л и с та та т р и я т , ж у л я т и.
м ият б о л н о то м я сто силно, д о гд е хване д а пуща по
малко кр ъ в , а н я ко и го р а з ч о в ъ р кв а т , д о г д е пусне кр ъ в
и то га в а го т р и я т и н а й -п о с л е го н а л а га т с п р я сн о ч у ­
кано бъ зе, вм есто лапа". *

*Аз с о м с ъ м и з п и т в а л на с е бе си б л а г о д е т е л н о т о в л и я н и е на
бъзето: к о л к о т о п ъ тя лле са ж и л и л и пчели и оси, с ч у к а н о б ъ з е
сълл т р и л р а н к и т е и с ъ м усещал- как с к о р о п р е м и н у в а с м ъ д е н и е т о .
Преди 30 г о д и н и б я х м е п о с а д и л и на ц е л и н а н о в о л о з и е в Л я с к о в с к о
на З а й к о в кл ад е н е ц , под т у р с к и я път, в което имаше много
ч е т и р и д е с я т о н о г и / S c o l o p e n d r a m o r s i t a u s / . Тая с к о л о п е н д р а я има
по нас и е от ро вн а; въди се по п р и п е ч н и т е м е с т а из к л и с а в а т а
по ч в а и се з ъ ве т у р с к и к а р к ъ - а я к . 1 П ъ р в и т е т р и години, к о г а т о
копаяхме, о б у в а х м е с е с ца рв ул и и щ о м и з к о п а я х м е н я к о я А0-нога,
у б и в а х м е я, и т ъ й ги бя хм е п о и з ч и с т и л и . На ч е т в ъ р т а т а г о д и н а
зе хм е в е ч е да к о п а е м боси. Един ден, когато ко па ях ме , аз
усетих, че м е ужили нещо на д е с н и я крак по д ябълката, в
mpannulikama и м е смъдна, като к о г а ужили оса. Т о з ч а с си и з в а д и х
кр ак а о т в л а ж н а т а пръст, к о й т о беше з а р о в е н и на к р а к а ми
висеше една черна А0-нога, к о я т а си беше з а би ла кукяците
ч е л ю с т и В к р а к а ми. Аз т о з ч а с я б р ъ с н а х с ръка, с в а л и х я и я
с м а з а х с ч у ка на м о т и к а т а . Но у х а п а н о т о м я с т о в з е да м е см ъд и
п о в е ч е и g e m o й бя х а з а б о д е н и че лю ст ит е, се п о к а з а из д у п ч и ц и т е
и кръв, и вз е да о т и ч а м я с т от о. Б а ща ми, к о г о т о били х а п а л и
н я к о л к о пъти т и я о т в р а т и т е л н и ж и в о т н и , м и каза: "с ч у к а й б а з е и
го натрий, д о г д е е скоро". Аз се з а в т е к о х .на п о л я н а т а под
лозието, g e m o на м е ж д а т а и м а ш е в един в а г а ш / т р а п ч и н а / бъзе,

43
о т к ъ с н а х н я к о л к о листа, с м а з а х ги м е ж д у п р ъ с т и т е си и като
п у с н а х а сок, зех с т я х да ж у л я раната. К а т о я ж у л и х н я к о л к о
минути, болката изчезна и о т ок ът , ко йт о б е ш е с т а н а л колкото
п о л о в и н лешник, се. разиде. От п ъ р в о т о н а т р и в а н и е о ш е ус ет их , че
с м ъ д е н и е т о вз е да на ма л я в а . Д о в е ч е р т а о т с т р а х го т р и х още
д в а - т р и пътя.
В Л о м - П а л а н к а , пр ед и п е т години, бя ха и з л е з л и на р а з х о д к а
няколко чиновници и търговци при Косидевата воденица със
с е м е й с т в а т а си, g e m o над в о д е н и ц а т а бя ха си п о с л а л и к и л и м ч е т а и
б я х а н а с я д а л и кр ай в а д а т а да в а р д я т д е ц а т а си, да не па д н е
н я к о е във вадата. Деца и м а ш е 7 - 8 и все м а л к и о т 3 до 5-6
г о д и н и , на к о и т о к а з а х а да и д а т к ъ де К о с и д е в а т а г р ад ин а, пред
к ъ щ а т а да и г р а я т и д е ц а т а ги п о с л у ш а х а и о т и д о х а н а г о р е да
играят. Родителите се разприказваха за едно, за друго и
з а б р а в и х а за д е ц а т а си. Н о д е ц а т а нали са л ю б о п и т н и и искат
в с и ч к о да видят, в л е з л и в К о с и д е в а т а г р а д и н а и с е р а з п р ъ с н а л и
.из н е я да р а з г л е д а т всичко. П о е д н о вр е м е се чу писък, к а т о че
в з е н я к о й да. ги гори. П и щ я х а всички, к о л к о т о и м г л ас д ъ р ж и и
/
п и с ъ к ъ т се п о в т а р я ш е на т а л а з и в с е по -с ил но . М а й к и т е с к о к н а х а и
с е з а в т е к о х а при децата, но с л е д м а л к о п и с н а х а и те, и к а т о се
д и г н а в р я в а и писък, з а в т е к о х а се и мъжете, н о щ о м о т и д о х а и
те, з е х а да в и к а т и те.. С л е д м а л к о видяхме, че в с и ч к и б я г а т из
градината: д е ц а т а пищят, м а й к и т е охкат, а мъжието псуват и
в с е к и си д ъ р ж и т у челото, т у врата, т у си т р и е ли ц е т о , а д е ц а т а
се плещят с ръце и пищят непрестанно. След бежениите от
г р а д и н а т а д о й д о х а и н я к о л к о пчели, ка т о луди о т яд.
Р а б о т а т а е т о к а к в а била: 6 Косид,- *ата г р а д и н а и м а л о н я к о л к о
кошера /тръбни/ пчели. Лю бо пи тн иг :е в р а г о в е - де ц а т а , като
в л е з л и в г р а д и н а т а о т и ш л и при т я и без да знаят, щ о щ е ’им
д о й д е до гл ав ат а, зели п р ъ ч к и и х в а н а л и да р ъ г а т в к о ше ри те .
Пчелите, разбира се, се р а з с ъ р д и л и и ги н а п а д н а л и , та ги
и з п о ж и л и л и вред. Ма йките, к а т о не з н а я л и к а к в о щ е ги с п о л е т и и
тях, о т и ш л и и т е на п ч е л и н с к а т а война, но и т я х и з п о ж и л и л и ,• та
п о с л е и бащите. С л е д няколко- м и н у т и в с и ч к и т е у ж и л е н и м е с т а се
н а д у х а и п л а ч ъ т на д е ц а т а не преставаше.... Е д и н ст а р е й , к о й т о
и д е л о т с. Го лянци, ка т о в и д я л к а к в а е ра бо т а т а , н а б р а л край
р е к а т а Лом, от К о с и д е в а т а ли вада, ед ин сноп з е л е н о б ъ з е и д о й д е
пр и нас. Без да п и т а ка к в а е р а б о т а т а /той я в и д я л о т да ле ч/ ,
х в ъ р л и с н о п а с б ъ з е т о и каза: " Ч у к а й т е б ъ з е и т р и й т е н а ж и л е н и т е
места, д о г д е м и н е с м ъ д е ж ъ т " , и си замина къде града Лом.
К о к о н и т е за б р а в и х а , че ще им се п о ч е р н я т п р ъ с т и т е от бъзето,
з е ха го и з а х в а н а х а да ч у к а т с камъчета, с пенчетата на

44
n u n u u u m e cu u - т р и й и с е б е си и д е ц а т а си. О т м ъ ж и е т о , к о й т о
б е ш е у ж и л е н и т о й не о с т а н а н а з а д от г о с п о ж и т е . С л е д ч е т в ъ р т
час, в с и ч к о с е забрави.
В п р о т и в о я д и е т о на б ъ з е т о в н а р о д а има п о в е р и е , че к о г а се
дави някоя байновичка /байнова булчица, радова булчииа,
н е в е с т у л к а / с н я к о я я д о в и т а змия, н а м е р в а л а бъзе, р ъ в е го със
зъби, д о г д е й се н а м а ж а т з ъ б и т е с. бъзов г о р ч и в с о к и т о г а в а
о т и в а да се д а в и със змията, и к а з в а т , •че н я к о й си, к а т о г л е д а л
как с е д о в я л а е д н а б а й н о в и ч к а с е д на змия, и б а й н о в и ч к а т а , като
о т и в а л а н я к о л к о пъ т я да г р и з е един бъз и пак с е в р ъ щ а л а да с е
дави, т о й о т и ш е л и и з т ъ г н а л бъза. Б а й н о в и ч к а т а , к а т о д о ш л а пак
да г р и з е б ъ з а и к а то не г о намерила, ум р я л а . Това поверие
п о т в ъ р д я в а , че б ъ з е т о има п р о т и в о я д н а сила.
Б ъ з е т о го у п о т р е б я в а т о щ е и п р о т и в у м а я с ъ л а /хемороя/.
К о й т о с т р а д а о т м а я с ъ л к а з в а т му, като д о й д е п р о л е т да бере
м л а д о бъзе, да м у бели к о р а т а и сутрина, на г л а д н о с ъ р ц е , да го
яде к а т о л а с т а р о т к о е т о щ е м у м и н е м а я с ъ л ъ т . Н я к о и пък г ъ л т а т
з р е л и т е зъ р н а на б ъ з е т о в с е за с ъ щ а т а цел - п р о т и в у м а я с ъ л а .
Е д и н м и р а з к а з в а ш е в О р я х о в о , че от м а я с ъ л а м у с е б е л и л а к о ж а т а
на р ъ ц е т е и к а т о зел да я д е т а к о в а м л а д о бъзе, н е м у се
п о в т о р и л а в е ч е бо ле ст та .
О т д р ъ н - б ъ з или с в и р ч о к , св ир ч о в и н а , с в и р ч о ч е н а , б ъ з о в и н а
/ S a m b u c u s nigra/,, к о й т о е в с е от ро да на бъ з е т о , б е л я т м е к а т а
к о р а / м е ж д у д ъ р в о т о и т в ъ р д а т а д ъ р в е н а кора/, в а р я т я и ч о р б а т а
й д а в а т на б о л н и от к р а с н и к / в о д я н а болест, х и д р о п и к а / да я
п и я т в м е с т о вода, о т к о е т о с е п о я в я в а л о у б о л н и я ч е с т о п и к а н и е
и ’о т о к ъ т и з ч е з в а л . З и м н о в|земе к о г а т о м у е з а т в ъ р д я л а к о р а т а
му, у п о т р е б я в а т и к о р е н и т е за с ъ щ а т а цел.
Цветът на дрън-бъза го употребяват за истинало и за
к а ш л и ц а ; в а р я т го и го д а в а т на б о л н и я да м у п и е с о к а к а т о чай,
о т к о е т о с к о р о се и з п о т я в а и оздравя. К о г а т о н е м о г а т да
н а м е р я т т р а в о в и д н о б ъ зе /S. ebul us /, за п р о т и в о я д и е у п о т р е б я в а т
и д р ъ н - б ъ з , н о т р а в я н о т о с е п р ед по чи та , з а щ о т о е п о - г о р ч и в о и
според това било и по-лековито.
М л е ч н и я т до битък, ко г а е н я к о г и суша, е п р и н у д е н да яде
б ъ з е и м л я к о т о о т т а к ъ в д о б и т ъ к горчи, а и с и р е н и е т о му, т ъ й
с ъ щ о с т а в а го рчиво.
К л а д е н ч а р и т е / б у н а р д ж и и / по р а с т е н и е т о на б ъ з е т о п о з н а в а т
де ще намерят извор. . " Д е т о расте бъзе, ми казваше един
к л а д е н ч а р и н , т а м в о д а т а не е д ъ л б о к о . "
Б ъ з е т о на т у р с к и се з ъ в е с у лт ан -о ту , т. е. , с у л т а н с к о биле.

45
24. ВОДА Ж Е Л Я ЗН А ИЛИ КО ВАШ КА. К о га т о и з л я з а т
по д е ц а та с тр у п и , о т с л а д к и я стр упе й, та те че ж е л т а
в о д а и с т р у п я с в а т , м ай ки те ги з а н о с в а т при ко в а ч а с у т ­
рина, ма гл а д н о с ъ р ц е да ги п о п р ъ с ка с к и с т ц а т а о т
к о р и т о т о , в к о е т о си с т у д и кл ещ ите и ка л и сечива.
В с я ко й ко в а ч знае т о в а и щом види, че му н о с я т д е т е
или иде с т р у п а в о д е те , той н а кв а ся к и с т ц а т а в к о р и т о ­
т о и му н а п р ъ с кв а с тр у п и те , к а т о ги н а тр и в а по м алко и
с ки с т ц а т а д а о с та н е по т я х и по м алко с гу р и я /т о в а л /.
Н я ко и п ъ к зе м ат с паница вода, р а зм ъ те н а с ъ с з гу р и я ,
о т ко в а ш ко то к о р и т о и у дом а м о кр я т на д е ц а т а си
с т р у п и т е с пам ук. К о га се п о я в и в ъ зп а л е н и е на о чите ,
н я к о и х о д я т д а ги м и я т сутр ин а рано на ко в а ш ко то к о ­
р и то , д о гд е е още б и с тр а в о д а т а в него. Н я ко и ко в а ч и
п ъ к п и я т с у тр и н а на гл а д н о с ъ р ц е в о д а о т к о р и т о т о си
и ка зв а т, че им д а в а л а сила. К о га т о се сл учи мор по
ко ко ш ки те , т у р в а т в ко ко ш е то к о р и т о з гу р и я / з г у р / да
се то пи в ъ в в о д а т а и д а п и я т ко ко ш ки те , о т к о е т о се
п р е д п а зв а л и о т мрение.
25. В О Д Е Н И Ч КА /Ж Е Р К А / ОТ Щ ЪРК. В п р о с т и я н ар од
има поверие, че к о г а т о спи н я ко й лете на къ р а , зя п н а л ,
в у с т а т а му в л я з в а л а зм ия и го "пиял а в. корема". За да
у м о р я т зм и я т а и д а о т ъ р в а т б о л н и я о т то в а зл о , у б и ­
в а т щ ъ рк и к а т о му и з в а д я т в о д е н и ч ка та , д а в а т я на
б о л н и я да я и з я д е , к а т о в я р в а т, че на щ ъ р ка в о д е н и ч ­
ка та , ка т о см ил ал а в с и ч ко що яд е, и змии, щ яла да
смеле и с д р о б и и з м и я т а в корем а му, за д а я и з х в ъ р ­
ли на къ со в е .
26. ВО СЪ К. О т ч и с т в о с ъ к, бял тем иян, б ял с а къ з и
д ъ р в е н о масло м ито п р а в я т с л а д ъ к мехлем з а рани: и з ­
м иват д ъ р в е н о т о м асло в д е в е т води, с ч у к в а т тем и яна и
с а къ з а , т у р в а т ги в м аслото, ту р в а т и в о с ъ к а и в с и ч к о ­
то го с в а р я в а т в ч и с т ганосан с ъ д д о гд е се с то п и и
смеси д об р е; посл е го и зл и в а т в чи с т с ъ д и с ч и с то
пер о м аж ат рани "да ги чи сти и храни м ехлемът". Н я ко и
т о я мехлем го в а р я т в кн и га над п л а м ъ ка на свещ та:
н а п р а в я т ф унийка о т б я л а ч и ста кни га , н а л и в а т в с и ч ка т а _
см ес въ в ф ун и й ка та и я д ъ р ж а т над я р а т а на свещ та,
д о гд е за вр и и уври д о к о л к о т о тр я б в а . К н и га т а не и з г а ­
р я, макар да ври в нея мехлемът.

46
27. ВЪРБА /S a lix a lb a /. C въ р б а та се ц е р я т о т тр е с ка
с пушение: наб ират млади въ рб о ви вейки и ги изсуш ават,
че ко га ул о в и н я к о го тр еска , натрош ават ги над ж иви
в ъ гл е н и и ка р а т б о л н ия да се надвеси н а д дима и да
го в д ъ х в а в себе си. Н якои п ъ к в а р я т в ъ р б о в и млади
ко р и и ги д а в а т на тр е с ка в и те да им п и я т чо р б ата
сутр ин а на гл а д н о съ рце. В ярват че в к о е т о село имало
м ного въ рб и, там хо ра та не ги л овел о тр е ска . В а р ят
л иста о т в ъ р б а и чо р б а та им наливат в у с т а т а на малки
телета, к о га имат гл и с ти , о т ко е то си и з х в ъ р л я т г л и с ­
ти те . За т а я цел у п о тр е б я в а т р а ки та та /S a lix tria n d ra /.
28. ВЪ ГЛЕН . К о га се пресече или п о р е ж е н яко й , с п у ­
к в а т ж и в в ъ гл е н на дребен прах и ,к а т о угасн е , д о гд е е
още то п ъ л , за с и п в а т с него раната и я п р и в ъ р зв а т.
В ъ гл е н ъ т о т м еките д ъ р в е та , ка то о т л е с ка та , клена,
въ рб а та, л и п а та се п р е д по ч и та , но а ко ням а н а б ъ р зо
та ки ва, у п о т р е б я в а т и о т д р у ги д ъ р в е та . Н я ко и за сипва т
пре се че н о то с б арут, но о т н е го см ъди.
К о га боли н я к о го гл а в а и м ислят, че е о т уроки,
зем ат е д н а зе л е н а паница, наливат в н е я с т у д е н а в о д а
и зем ат тр и или д еве т ж и в и чисти в ъ гл е н и , с ко и то
б а я т над л и ц е т о на б о л н и я и то га в а ги х в ъ р л я т във
во д а та . К а то у га с н а т в ъ гл е н и те , д а в а т на б о л н и я да пие
и о т в о д а т а и му омиват лиц ето. Това се ка з в а гасение
въ гл е ни .
29. ГЛ А В О Ч /In u la d ysenterica/. Г л а в о ч ъ т расте., по
в л а ж н и те м еста и ц ъ ф ти ж ъ л т к р ъ гъ л ц в я т . Ц в е т ъ т му,
освен д е т о го у п о т р е б я в а т за д а б о я д и с в а т ж ъ л т о , в а ­
р я т го и го р ч и в и я му со к у п о тр е б я в а т п р о т и в т р е с ка т а -
д а в а т го на б о л н и те да го п и я т, "от к о е т о ги напуща
тр е ска та ". ' *
30. ГЛ И Н А ПЕЧЕНА. К о га т о н яко й се п о д у е и му се
черви и б р о ж д и ко ж а т а , зем ат сурови ки р п и ч и или, ако
няма п о д р ъ ка кир пи чи - буци п р ъ с т /н о и в д в а та
сл уча я тр я б в а д а е ж ъ л т а или б я л а /, з а п а л я т пещ та и
я х в ъ р л я т д а се пече. К а то се н асве тл и и з в а ж д а т я и
я о с т а в я т д а и зсти н е . С л е д то в а я р а зтр о ш а в а т и ка то
я т у р я т в е д н о ко р и то , по л и в а т я с о ц е т д а се р а з ­
кисне и п о д и р вси ч ко , о б л а га т т я л о т о , д е т о е п о д у то , а
а ко е п о д у т о ц я л о т о т я л о - и ц я л о т о т я л о , "от ко е то
се зема о гъ н я и о т о к ъ т изпадва".-'

47
31. ГЛ О Г. /C ra ta e g u s oxyancantha/. Г л о го в и т е кори
н я ко и ги .белят, в а р я т ги и с чо р б а та им се ж а б у р я т,
к о га т о ги б о л я т в е н ц и те . Но освен то в а г л о г ъ т играе
го л я м а р о л я в наш ите н арод ни п о в е р и я .5 На Г е р гь о в д е н
с гл о го в и кл о н ч е та и ц в я т си о б ки ч в а т в р а т и т е сутрина
д о гд е още не е и з г р я л о с л ъ н ц е то ; с н е го си ки ча т
уш ите на ко тл и те , к о г а о ти в а т, тъ й същ о п р е д сл ъ нце
на Г е р гь о в д е н , за м ъ л ча н а вода. С гл о го в ц в я т н а к и ч -
ват я гн е т о , ко га ще го м я та т в пещ та за курб а н на св.
Г е р гя , с к о й т о н а ки т се пече. С гл о го в и р ъ ж н и п р о б и ­
ва т гр о б а и т я л о т о на у п ъ л те н й ц и те и н ал ива т в д у п ­
ка та варени билки, к о и т о св а р я в а т в един го л я м чер
ко те л . Т ая сл уж б а я и з п ъ л н я в а т о ния чел овец и, ко и то
се з ъ в а т гл о го в и /д ж а д а ж и и /. Г л о го в е т е * с п о р е д нар.
поверие с ъ синове на п ъ л те н и ц и , к о и т о у ж и зл я зв а л и
о т гр о б а и хо д и л и при ж е н а си, о т к о я т о се р а ж д а л о
д е те , к о е т о имало на носа си само е дна д у п ка и то с а ­
мо м о ж а л о д а види п ъ л т е н и ц и т е . Т акив а гл о го в и п р е д а ­
ва т с в о е то тайно и з к у с т в о да л о в я т, д а г о н я т и п р о ­
б о ж д а т п ъ л те н и ц и те , на св о и те синове о т р о д а - в
р од . Т ака ва една ф ам илия има в с. С трупен, в О р я х о в с -
ки о к р ъ г, к о и т о в т у р с к о време са х о д и л и в селата,
д е т о се п о я в я в а л п ъ л т е н и к, да го п р о б о ж д а т и да го
за л и в а т с варени -б и л ки . А з питах е д н о го т о о т т я х да
ми р а з к а ж е ка к п ро б ива п ъ л те н и ц и те , но то й се бояше
д а го не предам на в л а с т и т е и ми каза, че то й не знае,
а баща му знаял и не го научил, а п ъ к д р у ги т е селяни
ми казаха, че знае, но се бои да казва, за щ о то се га не
о с т а в я т вече да се л е ку в а т селата о т п ъ л те н и ц и . В
1880 го д и н а , к о га т о б я х о ко л . н ачал н ик в О р я х о в с ки о к ­
р ъ г, о т се л о Б укю в ц и д о й д о х а при мене старейш ините с
км е та д а ме м олят, д а им дам во л я, д а си д о в е д а т
един гл ог,, д а им л е ку в а с е л о то о т п ъ л т е н и к; защ ото
зел и да м р ъ т по д в а м а -т р и м а о т е д н а къ щ а и те се
б о я т д а не се е у п ъ л т и л н яко й , д а ги мори' и п о д о з р я -
ваха д а ж е е д и н ста р е ц , с л е д к о го т о , о т к а к ум рял, зели
д а мрат хо р а та в с я ко й д ен и д а ж е зел и да м рат и д о ­
б и т ъ ц и т е им, ка т о казваха , че все п ъ л т е н и к ъ т тр я б в а
д а мори и д о б и т ъ к а им. А з, разум ява се, не им п о з в о ­
лих и ги уверих, че т а к о в а нещо няма, но за д а се у з ­
нае ка кв а е раб отата, п р а ти х окр. д о к т о р г. С та н ке в и ча

Глоговете по някои м е с т а ги з ъ б а т г л о г и н к о б и и .

48
и се о ка за , че в с е л о т о имало тиф ус, за к о е т о се зеха
н у ж н и т е мерки и им се д а д о ха п о тр е б н и те н а ста в л е н и я ,
с л е д к о е т о б о л е с т т а с к о р о изчезна.
С гл о го в и кл и н и за кл и н в а т махъла на в о д е н и ц и те
к о га ги сп ир ат нощ я сам од ивите. За да не у р о ч а с в а т
в о л о в е те , п р а в я т им гл о го в и ж е гл и , а на д е ц а т а да не
у р о ч а с в а т п р а в я т гл о го в и к р ъ с ч е т а и ги заш иват на
ш епките им, но за т и я ,случаи се избира чер гл о г, т.е.
гл о г, к о й т о р а ж д а черни гл о ги н ки . К о га набере н я ко й
цирей, пр о б и ва т го с гл о го в бод, за щ ото о т м етала се
п о д с ъ р д в а л . - С е д н а реч, гл о г се у п о т р е б я в а п р о ти в
л о ш а в и те -д у х о в е и п р о т и в ур о ки те . На Г е р гь о в д е н п о н е ­
ж е св. Гео р ги гони л а м я та /з л и н а т а /, за д а се не скрие
в къщ и, в ъ в во д а та , д а не влезе в я гн е то , п р е д п а зв а т
се с гл о га , о т к о й т о в с я к о зл о б я га л о .
32. ГО РЧ И ВЧЕ И ЛИ ГО РЧ И ВКА /F u m a ria officinalis/.
Т ова д р е б н о го р ч и в о растение р асте д и в о по н и ски те
то р н и места и по х е н д е ц и т е на припек. По май месец му
бе ра т зе л е н и те л и с т а и ги я д а т сутр и н а за п р е ч и с т в а -
ние на к р ъ в т а и за ко л е ц .
33. ГО РЧИ Ц ИЛИ ГОРЕЦ /H u m u lu s lu p u lu s /. Г о р ч и ц ъ т
п р о л е т, ка т о и зр а с тб из зе м я та д о една п е д я , б ерат му
м л а д и те кре хки с т е б л а и в а р я т о т т я х ки с е л а чорба,
или ги поп а рв ат с в р я л а в о д а и п р а в я т о т т я х салата.
Т ова го п р а в я т н а й - в е ч е ония, к о и т о с т р а д а я т о т м а я -
съ л . Ч уш ките /о б и ч и ч к и т е / му ги берат есен и ги у п о т ­
р е б я в а т за. кв а с /м а я / к о га ще м есят кисел хл я б .
34. ГРОЗДЕ Г У Ч Е Ш К О 'Ч Е Р Н О /S ola nu m n ig ru m /. И на
ч е р н о то кучеш ко г р о з д е л и с та та - се у п о т р е б я в а т за
п л а с те р на рани, но лапи о т него не п р а в я т.
35. ГРОЗДЕ КУ Ч Е И ЛИ КУ Ч Е Ш КО ГРОЗДЕ ЧЕРВЕНО
/S o la n u m d ulca m a ra /. Ч е р в е н о то куче гр о з д е се зо ве още
и развал ни че , р а зв а л е н ка и се у п о тр е б я в а за р а зв а л я н и е
о т о ц и и циреи: н а б и р а т му л и с та та и м л а д и те стъ бл а ,
в а р я т ги и ка т о н а п р а в я т от т я х лапи, н а л а га т о то ц и т е
и цир еи те. Л и с та та му д о гд е са още зел ени се тур в а т
на рани вм есто п л а сте р , да ги ч и с т я т и и зс м у кв а т.
36. ГУРИДА ИЛИ ЯГУРИДА. Д о гд е е зе л е н о гр о з д е т о
зо в е се гу р и д а или я гу р и д а . Г у р и д и те /о с в е н д е т о се
у п о т р е б я в а т за п о д ки с е л я в а н и е на р а зл и ч н и ястия и
са л а ти и се ту р в а т в турш иите с пипер, михле, краста­

4. По н я ко л ко думи 49
вици и д р. да ги п о д к и с е л я в а т и с т я г а т д а т р а я т п о ­
в е ч е /, се у п о т р е б я в а т и за ц я р п р о т и в р а зн и б о л е с ти .
К о га б о л и н я к о го гл ава, с п у к в а т го р и д и и му н а л а га т
те м е то н а д ч е л о т о и с л е п и те очи. А к о г а има н я к о й
сю р м е к, с п у к в а т го р и д и т е т ъ й щ ото д а им се с м а ж а т и
сем ената, и з ц е ж д а т им сока, п р е ц е ж д а т го п р е з ч е с та
къ р п а и го д а в а т на б о л н и я д а пие, о т к о е т о му се
спир а с ю р м е к ъ т и му у га с в а о г ъ н я т на с ъ р ц е т о , к а т о о т
лимон. Н я ко и го д а в а т п ъ к смесен с каф е, к о га е б о л ­
н и я т ко л и ч а в и го боли на пъпа. К о га б о л и н я к о г о •
с ъ р ц е или му е п о в р е д е н с то м а х ъ т, в а р я т му ч о р б а и я
п о д к и с е л я в а т с гу р и д а "да му се о прави с ъ р ц е т о ". За
с ъ щ а та цел, к о га ням а още гу р и д и , ч у к а т л а с та р и л о -
зюви л и с т а и с ъ с с о ка им п о д к и с е л я в а т , а н я к о и у п о т ­
р е б я в а т за п о д ки с е л я в а н и е и с о ка о т чука н и зе л е н и к и ­
се л и ц и /д и в и я б ъ л к и /, к о га ням а ни л а ста р , ни го р и д и .
37. Д Р А КА /P a liu ru s a u stra lis/. Д р а ка та е д р е б н о д ъ р в о
- туф а; по л и с т а т а си п р и л и ча на б е л и я сал къ м , но по
ц в е та и п л о д а си се р а зл и ч а в а . П л о д ъ т й е т ъ р к а л я с т ,
к а т о п а р и ч ки . Т я има я ки о с т р и куки , о т к о е т о си е п о ­
л уч и л а и им ето, нам ярва се по ка м е н и ти те м еста, но
т в ъ р д е р я д к о в С еверна Б ъ л га р и я ; н а й - м н о г о я има
о ко л о Т ъ р н о в о и из Кам енец. Н ейните ко р е н и им ат в
себе си с ти п с а в о вещ ество, з а т о в а ги к о п а я т и к а т о ги
с в а р я т , ж а б у р я т се с т я х о ния , к о и т о ги б о л я т в е н ц и т е
о т н и ж и т или ония, к о и т о ги б о л я т з ъ б и т е .
38. Д Р ЕН КИ . Д р е н ки те освен д е т о ги я д а т ^сурови,
варени, сушени на ошав и на с л а д ко , у п о т р е б я в а т се и
за ц я р п р о т и в сю рм ек и п р о т и в ко л е ц . К о га у л о в и н я ­
к о го с ю р м е к, а н а й - в е ч е д е ц а та , - в а р я т д р е н к и и им
д а в а т ч о р б а т а д а п и я т. В 1875 го д и н а , в Т ъ р н о в о имаше
пом аци нйзами, от Л ове ш ки те села, к о и т о зим уваха по
ха нищ а та и п р е з зи м а та ги беше н а га зи л с ъ р ц е б о л с
д и а р и я и те сами се ц е р я х а с д р е н ки : ку п у в а х а о т
т у р с к и т е б а ка л и сухи д р е н ки , п р е го р я в а х а ги на а б а д -
ж и й с к а т а ф урна и к а т о ги с тр и в а х а з а е д н о с к о с т и л к и т е
на прах, л и ж е х а праха с у т р и н а на гл а д н о ' с ъ р ц е с е зи к.
Те бяха, к а к т о се ка за , о т Л о в ч а н с ки т е помаш ки се л а и
ми ка за ха , че по т я х т а ка се ц е р я т о т с ъ р ц е б о л и о т
сю р м е к. К о га ул о в и н я к о го ко л е ц и го б о л и п ъ п ъ т ,
т ъ р с я т о гн и л и д р е н ки и му д а в а т д а я д е "да му с т е г ­
н а т с ъ р ц е т о ".

50
Т и р я ки и т е т ю т ю н д ж и и к а т о им се свърш и т ю т ю н я т и
не м о га т да нам ерят о т н и гд е , у п о тр е б я в а т д р я н о в а т а
ко р а вм есто т ю т ю н .
В е д н ъ ж , д я д о Н икола Х ранов о т Л я с к о в е ц , к о й т о
беше същ т ю т ю н д ж и я , ка то му се беше свъ рш ил на нива
т ю т ю н я т /н и е бяхме комшии с нивите си на П е с ч а н а /,
помня, че си обели д р я н о в и я т е гл и ч и п р е з д е н я му
пуши ко р а т а вм есто тю тю н .
39. ЕЛЕННИ ИЛИ ВО ЛС КИ ЯЗИК /S c o lo p e u d riu m offici —
n a ru m /. Л и с та та на то ва р а сте н и е ги берат, суш ат ги
на с я н к а и ги у п о тр е б я в а т вм есто чай п р о т и в гл и с т и т е .
/ У В раца един евреин в с я ка го д и н а съ б и ра т а ки в а л и сти
и ги праща въ в В и д и н ./
40. ЕНЮ ВЧЕЦ БЯЛ /G alium m o llu g o / и Е н ю в ч е ц ж ъ л т
/G a lium v e ru m /. Б е л и я т и ж ъ л т и я т е н ю в ч е ц се берат
срещ у Е н ю вд ен п ре з нощ та /н а 2 4 - т и ю н и /, к о г а т о х о ­
д я т сутр и н а рано д о г д е не е и з гр я л о с л ъ н ц е т о моми и
н еве сти д а берат разл ични ц е р о в и ти б илки, д а в и я т от
т я х венци и д а посрещ ат с л ъ н ц е т о с т и я венци, п р е п -
л есн ати през рам ената им и с малки тур ен и на гл а в и те
им, к а т о му п е я т еневски песни, а то играе на н е б о с к ­
лона с д в е сабли в д в е те си ръце. Тези в е н ц и о т л е ­
к о в и т и т е б ил ки се в а р д я т п р е з ц я л а го д и н а и к о га т о се
р а зб о л и н я ко й о т н я к о я н е и з в е с тн а б о л е ст, в а р я т ги и
се к ъ п я т Сг тях. Н якои, к а т о се в ъ р н а т о т б и л ки те ,
с в а р я в а т о т т я х по един к о т е л и си м и я т гл а в и т е за
зд р а ве , т.е. д а ги пази св. Еню о т в с и ч к и т е зл и н и и
б о л е сти.
Е н ю вд е н е един от н а й - в а ж н и т е , наши народни
п р а зн и ц и . За н е го в и те о б реди, песни га д а н и я и за л е ­
к о в и т и т е билки, к о и т о се б е р а т през нощ та, т р я б в а да
се и зс л е д у в а по д р о б н о . Т ози ден е п о в р а т на с л ъ н ц е то ,
то й е с л ъ н ч о в п р а з н и к - д е н я на н е го в о т о п о д м л а д я -
вание и завръ щ ание пак към нас.
41. Ж И В А К /H y d ra rg y ru m /. Ж и в а къ т "неуморен", т.е.
чи ст, к а к т о си е, го д ават д а го гъ л т а т з а стр а х. У м о ­
рен, т.е. обаян, се д ава т ъ й същ о за ц я р . Б а я н и е т о или
ум о р я в а н и е то му ста в а така: ту р в а т на д л а н т а си м алко
ж и в а к и на гл а д н о съ рц е п л ю я т въ рху му гл а д н а с л ю н ­
ка и го б ъ р ка т, д о гд е се умори, т.е. д о гд е се о б р а зув а
е д и н в и д амалгама о т него и сл ю н ка та , и т о га в а го д а -

51
ват за цяр. Смесен с сю лю м ен и лой се у п о т р е б я в а за
мазане рани, ко и то не о з д р а в я в а т о т д р у ги мехлем; тъ й
съ щ о с н его мажат с л а д ки я стр упе й, к о й т о и з л я з в а на
д е ц а та по гл а в а та и ка то те че ж ъ л т а вода, стр у п я с в а ,
но не боли, то затова го з о в а т с л а д ъ к. С ъ с същ ия
мехлем м о л я т и въшките.
Но освен за цяр, ж и в а ка го у п о т р е б я в а т и за п а ­
ко с т и : н ар и ча т го и го пращ ат в къ щ и те , или го х в ъ р ­
л я т в къ щ ите, от което х о р а та в о на я къщ а, г д е т о е
хвъ р л е н ж и в а к, не си в и ж д а т хаиря. К о га н я ко й иска да
изсуш и овош ката на съ сед а си на л о зе то , д а не му
прави сянка , п р о въ р тя ва в чатала, о т г д е т о се р а з к л о ­
н я в а т кл о н и те , с малко св р е д е л ч е над ол у, налива в
д у п ка т а ж и в а к и я замазва с в о с ъ к, о т к о е т о ж и в а к ъ т
в л я зв а л в с т ъ б л о т о на овош ката и я изсуш авал. К а зва т,
че к о га т о се хвърли ж и в а к в н я ко й я з, я з ъ т не можал
д а се з а д ъ р ж и - водата го п р о д ъ н в а л а . Н я ко и тайни
л ека ри п р а в я т от ж ива к и 'с ю л ю м е н хапове и ги д а в а т
на о ния, к о и т о имат рани в гъ р л о т о си о т венерика, но
то в а се прави тайно. От съ щ а та б о л е с т пушат с ж и в а к,
но к а к се прави това пушение, аз не зн ая , за щ о то не
к а з в а т ; с та ко в а пушение са ум ор я вал и м но го хора, а о с о ­
бено у Враца, гд е т о има н я ко и ж ени, к о и т о пушат.

П о н е ж е се о т б о р и дума за п у ш е н и е т о и за в е н е р и ч е с к и т е бо лести,
н е к а м и б ъ д е п о з в о л е н о да кажа н я к о л к о д у ми за т а я бо лест. В
о р я х о в с к и я и в р а ч а н с к и я окръг, за к о и т о аз п о в е ч е зная, т а я
р а з р у ш а я ш а б о л е с т е доста р а з п р о с т р а н е н а и н а с е л е н и е т о г и н е от
нея. К а т о ж е л а я х да узная о т г д е се е п р е н е с л а т а я з а р а з а м е ж д у
п р о с т о т о население, аз питах в р е д по селата, к а к т о м л а д и т ъ й и
с т а р и х о ра и никак не можах да се на у ч а н а в я р н о з а щ о т о м и к а з ­
в а х а ра зл ич но .
Едни м и казваха, че я д о н е с л и че р к е з и т е , д р у г и - т а т а р и т е ,
н я к о и к а з в а х а за вл асите от п о с л е д н я т а р у с к о - т у р с к а в о й н а и
д.т. В с. Бързина, оряховски о к р ъ г м и казаха, че с е л о т о и м с е е
м е с т и л о на т р и м е с т а от та я б о л е с т и дн е с н а с е л е н и е т о е з а р а з е ­
но от сифилис, т ъ й щ о т о с е .р а ж д а т у р о д и , без ръце, без крака, в
р а ни и п р . М е с т е н и е т о на с е л о т о т р и пъти и т о о т д а в н а и у р о д и т е
м е н а в е д о х а на мисъл, че та я б о л е с т е р а з п р о с т р а н е н а п р е д и п р е ­
с е л е н и е т о на т а т а р и т е и черкезите, и че т о в а н е щ о т р я б в а да е
п о -с та ро , т а затова и д н е ш н о т о п о к о л е н и е не з н ае о т г д е се е
б г н е з д и л о т о в а зло помежду му и го м о р и б а в н о и о т в р а т и т е л н о .

52
42. Ж И В А К И СЮ ЛЮ МЕН. О в ч а р и те по каш л ите, х а й ­
д у ти те , ка л у ге р и т е в н я к о и м анастири, к а т о се - б о я т д а
се не н а в ъ д я т с въш ки, в зе м а т ж и в а к и сю л ю м е н , с м е с ­
в а т го и к а т о го р а зм е с я т с лой, н а м а зв а т д в е пам учни
въ р ви или га й та н и к а т о го п р и п л е щ я т п р е з р а м е н а та си
н а кр ъ с т, н о с я т ги по го л о . О т ж и в а к а и с ю л ю м е н я ,
к о й т о о т тр и е н и е по р и з а т а и с н а га т а се р а з н о с я по
ц я л о т о им т я л о , и зм о р я в а т се в с и ч к и т е въ ш ки и д р у ги
не см е я т -д а ги п р и п ъ л з я т о тв ъ н .

Н а й - п о с л е 8 с. К о й н а р и на р. Искър, с л у ч а й н о с л я з о х у е д и н
учител, к о й т о ж и в е е ш е 6 к ъ щ а т а на д я д а А н д р е я . Д я д о А н д р е й беше
с т а р е ц на 8 0 години, бил е м н о г о г о д и н и к м е т 6 К о й н а р и 8 т у р с к о
В р е м е и б е ш е у м е н и о п и т е н с т а р е ц . К а т о д о й д е в е ч е р т а д у м а и за
т а я болест, аз м у к а з а х к а к в о са м и р а з к а з в а л и за п р и н о с я н и е т о
на б о л е с т т а и за р а з п р о с т р а н е н и е т о й. Т о й по ми сл и, п о м и с л и и м и
каза: "Те, т . е . х о р а т а или н е знаят, или са т е л ъ г а л и . Т а я б о ­
лест, синк о, е с т а р о н е що и т я е п р е н е с е н а о т В л а ш к о . В ъ в в р е м е
на к ъ р д ж а л и и т е , в с и ч к о т о о р я х о в с к о поле, л о м с к о т о , н и к о п о л с к о т о
и ц я л о т о к р а й д у н а в и е е б я г а л о у В л а ш к о и са с т о е л и 1 6 - 1 7 год.,
о т к о е т о ц е л и с е л а и о с т а н а х а и до д н е с там, а н а й - в е ч е тия, щ о
са п о к р а й Д у н а в а , т е са в с е б ъ л г а р и . Аз т а м .съм се р а ж д а л и ко-
г а т о с е з а в ъ р н а х м е /аз т р я б в а д а с ъ м б и л на 7 - 8 г о д и н и / помня,
че к о н д и с а х м е на Д о л н и Л у к о в и т и ч у х м а й к а си к а т о к а з в а ш е на
б а б а ми, че л е л я ни е б о л н а о т ф р е н г а - е т о о т г д е с и в о д и п о в -
л е к л о т о т а я бо ле ст ; не е т я ни о т ч е р к е з и , ни от т а т а р и , ни о т
турц и, а е в л а ш к и пешкеш, к а г о т о д о н е с о х а о т з е м п а р е ш к а т а в л а ш ­
ка земя; о т т о г а в а е тя; н я к о и я з о в а т шу г а , к р ас та , но т я н е е
х *

ни шуга, ни кр ас та , а ч и с т а в л а ш к а ф р е н г а и т я да не р е ч е ш , че
се ра знося т о л к о в а от з е м п а р е л и к , т е с е н а т р а в я т /заразяват,
м о л е п с в а т / о т едене, п и е н е и н е з н а я н и е . О т и в а т п о с в а т б и , п о
понуди, к р ъ щ а н я и д р у г и с б о р о в е и я д а т к а р а ш и к , п и я т о т б ъ к л и ­
ц и т е си редо м, с ъ р б а т по н я к о л к о н а р е д - с е д н а лъ ж и ц а , а т я т о в а
и т ъ р с и : к а т о се л е п н е б г ъ р л о т о м у , . ч е д о г д е го и з я д е . - В с.
Г о р н и к в с е о р я х о в с к и окръг, м е п о в и к а е д и н о т у ч и л и щ н и т е н а с т о ­
ятели у д о м а си й м и п о к а з а р а н и т е на б р а т о в и ц а си, к о я т о б е ш е
50 г о д и ш н а ж е н а и на г ъ р б а й и на м у с к у л и т е на ръцете- й и м а ш е
с т р а ш н и рани. Аз го с ъ б е т о в а х да я д о в е д е в О р я х о в о , д а я п р е ­
г л е д а д о к т о р а и да земни д а я цери, но н е с е в и д я х а в О р я х о в о ,
а с л е д т р и м е с е ц а се научих, че я з а в е л и ' В ъ в В р а ц а пр и н я к о я си
ж е н а д а я п у ш и и там, 0 п у ш е н и е т о , и ум ряла.

53
43. Ж И Л О В Л А К И ЛИ Т А Ч И -Т А Ч К А /P la n ta g o m e d ia /.
Л и с т а т а на ж и л о в л а к а ги б е ра т, в а р я т ги и ги у п о т р е ­
б я в а т з а лапи о т п о д у ти н а , а с ц е л и т е п р е сн и л и с т а
н а л а га т рани в м е с то п л а сте р , д а ги ч и с т я т .
44. Ж И ТО . К о га се н ад уе н я ко м у п о д н о к ъ т я п р ъ с т ъ т
и се г о т в и д а бере, с д ъ в к в а т ж и т е н и зъ р н а , д о г д е с т а ­
н а т на ж и л а в а каша, н а п р а в я т о т т я х п и т и ч к а и о б в и в а т
с н е я н а д у т о т о м я с т о "д а го изсмуче".
45. ЗЕ М Н А И Л И С У Х О ЗЕ М Н А - С У Ш Н И Ц А Ж А Б А . К о -
г а т о бере н я к о й с л я п ц ир ей или п о д б и ти н а , ил и к а к ъ в
д а е о т о к , р а з п а р я т сухозем на ж а б а и н а л а га т о т о к а , о т
к о е т о се и зс м у кв а и се п р о б и в а п о - с к о р о , но о т с м у к а -
н и е то , о т о к ъ т б о л и сил н о, т ъ й щ ото в с я к о й не м о ж е д а
изтъ рпи.
С ъ щ а та ж а б а я т у р в а т в р а ки я , но ц я л а и к а т о се
н а ки с н е и и з л е з е л и га т а о т к о ж а т а й, о т б р а д а в и ц и т е и,
д а в а т на т р е с ка в и д а п и я т о т р а ки я та , б е з д а з н а я т ,
о т к о е т о б ъ л в а т си л н о и у ж ги о с т а в я л а т р е с к а т а .
С криш ом я д а в а т , за щ о то а ко знае, що са ту р и л и в р а - '
к и я т а , н и ко й ням а д а се с ъ гл а с и д а пие т а ка в а п а к о с т .
46. З А М К И ЛИ ГУМ И А Р А Б И КА . К о га ка ш л я т м но го,
ил и к о га се п о я в и с х р а ч к и т е кр ъ в , д а в а т на б о л н и т е
д а л и ж а т за м к и д а му г ъ л т а т сока, к о й т о с т а в а о т ■
с л ю н к и т е и зам ка. Н я ко и у п о т р е б я в а т вм есто за м к, кл е й
о т сл и ви , череш и, за р з а л и и вишни, а н я к о и го см е св а т
с я й че м л я к о / г о г о л - м о г о л / и го п и я т.
47. ЗАХАР, Ш ЕКЕР. • З а х а р та се у п о тр е б я в а , з а д а
п о д с л а ж д а т с нея р а з л и ч н и т е ц ерове, д а в а т я р а з т о п е н а
в ъ в в о д а на ш ербет с е д н а п ъ п к а карамф ил "за и с т и н а -
ло", н а си п в а т я в очи, к о га б о л я т ; д е р а т с б у ч к а за хар
м и га ч и те на к р ъ в я с а л и о чи; п о с и п в а т печен л ук, праз,
го л и я /ш а н г ъ л / и в р ъ з в а т с н е я рани и о т о ц и . Ж ъ л т а т а
за х а р /н е б е т ш е ке р и / я д а в а т н а - д е ц а т а к о га ка ш л я т
"д а им о м е кв а т гъ р д и т е ". - С една реч, за х а р та , освен
з а я д е н и е , се у п о т р е б я в а в н а р о д н а та м ед иц ина в с т о ­
ти н и церо ве.
48. З В Ъ Н И Ч Е /H y p e ric u m p e rfo ra tu m /. Т ов а р а с те н и е
има н я к о л к о имена: зв ъ н и ч е , пор е зни че , п о р е з н а т о • биле,
п о с е ч е н о т о биле, п о с е ч е н а та трева, к а л ъ ч - о т у и к а н т а ­
рион. Че т о в а бил е е л е ко в и т о , сам ите му имена го п о ­
к а з в а т . О т н е го п р а в я т ц я р та ка : к о га ц ъ ф не д о б р е , а

54
т о ц ъ ф ти о т ю ни д о а в гу с т , набират ц в е та .с ча ш ки те,
н а п ъ л в а т г о в е д н о с т ъ к л о и го за л и в а т с ч и с т о д ъ р ­
ве но масло. Т о в а масло се зо ве зв ъ н и ч е в о масло, п о -
р е зн и ч е в о масло, посечено масло, к а л ъ ч - а я , к а н т а р и о н -
ая и се у п о тр е б я в а за рани; с н е го за л и в а т в с я к а к в и
пресни и с та р и рани. К а то се пресече н яко й , или му се
нарани н я к о я ча с т, за л и в а т р аната с м аслото, п р е в ъ р з ­
в а т я и за л и в а т w въ рху п р е в р ъ зка та , а ко е го л я м а и
опасна раната, а а ко е малка, н а м о кр я т в м а с л о то пам ук
или начепкан и о т чи сти парцали ко н ц и /т и ф т и к / и ги
п р е в р ъ з в а т в ъ р х у р аната д а има п о с т о я н н о н а д нея
масло. О т т о в а масло б о л к а т а и зч е зв а , в ъ зп а л е н и е не
с та в а и р ан ата не гн о я с в а . К о га се п р ъ с н а т о т р о д и л - '
н и ц и те з ъ р н а т а на ц и ц и те , к а т о се м а ж а т с т о в а масло,
о з д р а в я т с ко р о . Ц в е т ъ т б ез л и с та та му се у п о т р е б я в а
на чай и пом а га п р о ти в д и а р и я , съ р ц е б о л и к а т а р . Н я ­
ко и му в а р я т ц в е т а в кра ве масло и с н е го м а ж а т ц и ­
ц и те на б и в о л и ц и те и кр а в и те , к о га се с л у ч и д а се *
н а п р ъ с ка т и д а не м ога т д а се д о я т и д а си к ъ р м я т
те л е н ц а та , о т к о е т о м асло р а н ки те се з а р а с т в а т з а
д в а - т р и дена!
49. З Е Л Е /B ra s s ic a /. З е л е т о в се ки знае, че се у п о т ­
р е б я в а к а к т о п р я сн о , т ъ й и кисе л о за р а зл и ч н и я с т и я ,
н о о све н т о в а т о се у п о тр е б я в а и з а ц я р . К о га се п о =
пари н я к о й з а д а не и з л я з а т мехури на п о п а р е н о то
м я сто , н а л а га т го с л и с та о т ки с е л о зеле, т ъ й съ щ о
н а л а га т и и зм р ъ зн а л о . З е л е в а та ки се л а чо р б а / с о к / се
у п о т р е б я в а вм есто л им онада и .н а н я к о и чо в е ц и д е й с т ­
в ув а в м е с то сл а б и те л но . С л и с та та о т п р я с н о зе л е н а ­
л а га т вм е сто п л а с т и р рани, а н а й - в е ч е о т в и з и к а т о р и я
и о т и з го р я л о , к о г а се п у кн е прищ еят.
50. З Л Ъ Ч К А Т А И ЛИ З Л Ъ Ч К А Т А НА ЗЕМ ЯТА /E ry th ra c a
ce n ta u riu m /. Т а зи б и л ка р а с т е по сл аб ите- п р и п е чн и б ъ р ­
д а п о в е ч е то по сл аб ите м еста и по ж ъ л т о п р ъ с т и ц а т а и
б е л о п р ъ с т и ц а т а . П о ю ли я берат и к о га т р е с е н я к о го ,
в а р я т я к а т о чай и п р е ц е д е н а та й чо р б а д а в а т на б о л ­
н и я на гл а д н о с ъ р ц е д а пие по е д н а чашка. Т я е м ного
го р ч и в а , к а к т о и сам ото й име п о ка зв а и з а т о в а в се ки
не се реш ава д а я п и е ,“ а особено м ал ки те д ец а , но е
си гур е н ц я р п р о т и в т р е с к а т а и п р о ти в ко л и ц а .

55
51. ЗМ ИЯ ОТРО ВНА. К о га т о ухапе н я к о го н я к о я г р а -
мадница или ус о й н и ц а зм ия, гл е д а т д а у б и я т з м и я т а и
ка то й см а ж а т гл а в а та , н а л а га т р а н а та с нея д а си и з ­
те гл и у ж я д а и о т к о е т о о з д р а в я л б о л н и я т.
52. И М И Л А /V is c u m a lb u m /. И м илата е т у н е я д н о вечно
зелено растение, к о е т о р а сте п а р а зи т на д р у ги т е р а с т е ­
ния, а н а й - в е ч е на я б ъ л к и т е и на круш ите. Н ейните
пл од ове, к о и т о са е д р и к о л к о т о гр а х о в о з ъ р н о , меки
ка то гр о з д е и бели к а т о м аргарит, ги б е ра т и ги д а в а т
на б е з д е т ки н и т е ж е н и за р о ж б а . Най —л е ко в и т а за та я
цел била оная имила, к о я т о се нам еряла на орех. Ими —
л ата и д о с е га се с ч и т а к а т о н я ко е свещ ено р а сте н и е и
с него се ки ч а т м ом ите и го д ъ р ж а т за б о д е н о п о д г р е ­
д и те в къ щ а та си, д е т о ж и в е я т , за зд р а в и е . З а това
н яко и я з а в ъ ж д а т в гр а д и н и т е на я б ъ л к и т е и круш ите.
Т ова з а в ъ ж д а н и е с т а в а та ка ! р а зц е п в а т к о р а т а на н я ко й
зелен з д р а в кл о н с н о ж д о 1 д е ц и м е тъ р и в р а з ц е п е —
[_iqtq м я с то п ъ х в а т е д н о им илово семе и го з а м а зв а т с
л е п ки я с о к о т п л о д а му. Т ова се прави или есен или
прол ет. На п р о л е т о т сем ето и з р а с т в а имила, к о я т о се
храни о т д ъ р в о т о и р а с те на туф а м ного го д и н и , но
д ъ р в о т о с тр а д а е о т нея и а ко са м н о го туф и на м ного
клонове, изсуш ават го . Из Д елиорман, к о с о в е т е сами я
р ъ з в ъ ж д а т по круш ите: к а т о й я д а т сем ето и к а т о го
р а зм а зва т по кл о н и те , т о се прихващ а и круш ата о б т е гв а
о т имилови туфи. К а т о отиваш на Враца, в ъ в в р а ч а н с -
' ки те л о зя , край п ъ у я о т л я в о , в ко р и и т е , я има по д ъ р ­
ве та та д о с т а много.
53. И С ЛА Н Д С КИ ЛИШ ЕИ ИЛИ Д И Н И С -К А Д А И Ф / C e t ­
raria islandica/. К уп ув а т го зим но врем е о т а х та р и те и
ка т о го с в а р я т , д а в а т му с о ка на ка ш л и ч а в и !« з а ц я р .
54. К А Л И Н К А ИЛИ З А И К О В А С Я НКА /A s p a ra g u s o ffic i­
nalis/- К о га о з р е я т -червените з р ъ н ц а на ка л и н ка та , р е ­
ж а т й с т ъ б л о т о и к а т о изсъ хне, зим е се ки ч а т мом ите с
него. Но освен това, че р ве н и те й з ъ р н а ги в а р я т н я ко и
и ги д а в а т за чистилищ е. М л а д и те й с т ъ б л а п р о л е т ги
в а р я т и им п и я т с о ка за п р е чи ств а н е на к р ъ в т а .
55. КА Н Е Л А ИЛИ ДАРЧИ Н /C in n a m o m u m zeylanicum или
Laurus cin n a m o m u m /. К о р и те на канел а та /о с в е н д е т о се
' у п о тр е б я в а т в разни я с т и е т а за едение и за п о д п р а в к а /,
в л я з в а т в с ъ с та в а на ко в е т —м ад ж уну, в р а ки я з а н а с —

56
то йка; к а н е л я н о т о м асло / д а р ч и н - а я / се у п о т р е б я в а з а
р а зтр и в а н и е , к о га е настинал н я к о й и к о га го б о л и с н а ­
гата, а н а й - в е ч е п р о ти в б о д е ж и в я т ъ р /р е в м а т и з ъ м /.
56. К А Р А Ф И Л И ЛИ КА РА М Ф И Л /C a ry o p h y llu s arom aticus
или Eugania ca rio p h ylla ta /. К а р а м ф и л ъ т освен д е т о се
у п о тр е б я в а /п ъ п к и т е м у / за р а зл и ч н и п о д п р а в к и и ш ер­
бети, в л я з в а за ц я р п р о ти в з ъ б о б о л и е : в к у х и я б о л е н
зъ б з а в и р а т парче о т карам ф илова п ъ п к а "д а ом алом ощ и
б о л е стта ". К а р а м ф и л о в о то масло т ъ й същ о се у п о т р е б я ­
ва за б о л н и з ъ б и и се р а з т р и в а т с н е го о т и з с т и н к а .
57. .КО Ж А О В Ч А П Р Я С Н А.Кога се н а т ъ р т и н я к о й • о т
падание, о т у д а р я н и е или о т бой и к ъ р в я с а , о д и р а т
н аско ро н я к о я о в ц а и ка т о й п о с о л я т м а л ко к о ж а т а ,
о б вива т б о л н и я и к о ж а т а му и зс м у кв а к ъ р в я с а л о т о и
"кр ъ в т а не пад а на с ъ р ц е т о му и б о л н и я т о з д р а в в я , а
ако не го о б в и я т с ко ж а , к р ъ в т а п а д а на с ъ р ц е т о му,
с ъ с и р я в а се и то й умира".
, 58. КАТРАН БАЛКАНСКИ И ЛИ БОРОВ. Б ал канският
катран, к о й т о сб го р и о т с т а р о к о в и т е б орове и о т к о ­
рените им г освен д е т о се у п о т р е б я в а з а м азание на к о ­
лата, за о с м о л я в а н и е - на главини, смесен с че р н а см ол а
и за ка л а ф а те н и е и см оление на гем ии и л а д и и , к а т о го
про м и ят в 1 0 - 1 5 в о д и , д а ста не б я л , в а р я т г о с л ой и
бял с а к ъ з и м а ж а т с ъ с см еста /м е х л е м а / рани, к а к т о на
че л ове ц и, т а к а и на д о б и т ъ к . С нем ит к а т р а н м а ж а т
лишеи и о ф и кя в и т е н о к т и на д о б и т ъ к а , и о к о л о р о га т а
на б и в о л и т е к о га се пърииат.
59. КАТРАН В Л А Ш КИ - К о га т о се с л учи д а се нарани
н яко е д о б и ч е л е те и мухите го "н а п л ю я т", т а че р в я са ,
нал иват в р а н а та влаш ки ка тр а н и ч е р в е и те и зм и р а т или
и зп а д в а т. Н я ко и п а р я т- с горещ в. к. о т о ц и и рани на
д о б и т ъ к а . С влаш ки ка тр а н , лой и к а л е ш и - ч е н ге л / в и н -
н о - к и с е л а м е д /, сварени, м а ж а т б а д ж е р га н а на ко н е т е
/le s rapes, m a la n d re s/, к о й т о се я в я в а п о д к и т к и т е на
конете, к о г а им не ч и с т я т п о д к р а к а т а в ко н ю ш н и ц а та , и
се пука, та тече к р ъ в , и м ъчно за р а с тв а .
60. К А Ф Е /C o ffe a a ra b ic a /. К а ф ето освен д е т о го п и я т,
к а к т о е и з в е с т н о варено, с чука н о д р е б н о каф е п о с и п в а т
п о д с е ч е н и н а та на д е ц а та , к о га се п о д с е ка т з а д уш ите,
п о д ко л е н е т е и д р у га д е по т я л о т о , а освен т о в а у п о т ­
р е б я ва т го и за ц я р п р о ти в с ъ р ц е б о л , ко л е ц и п р о т и в

57
сю р м е к: с в а р я в а т е д н а с р е д н а чаш ка г ъ с т о го р ч и в о к а ­
фе, и з ц е ж д а т в н е го е д и н лим он и г о д а в а т на б о л н и я
д а го и зп и е на е д и н п ъ т , о т к о е т о б о л к а т а в стом аха
у м а л я в а и с ю р м е к ъ т се спира.
61. КО Н О П И И Л И ГРЪ СТИ /C a n n a b is sa tiv a /. Н я ко и
т е р е ки и т ю т ю н д ж и и , к а т о ги у л а в я го л я м м ерак и о т
т ю т ю н а не им прем инува, см е сва т в т ю т ю н а си и по
м а л ко к о н о п я н и л и с т а и ги пуш ат с чи б ук. С к о н о п и т е
п р е д п а з в а т з е л е т о о т з е л е н а т а п е п е р у д а д а не несе по
н е го семе и д а не се и з л у п в а т о т се м е то зе л е н и в ъ с е -
н иц и, к о и т о му и з я д а т л и с т а т а . За т а я цел о к о л о о н о в а
м я с то , д е т о ще с а д я т зел е, п о с я в а т ко н о п и , о т к о и т о
о т м и р и зм а та и о т ц в е т н и я прах не п р и б л и ж а в а т п е п е ­
р у д и т е и не к а ц а т на зе л е то .
62. К О Н С К И Ф А Ш К И И . К о га се с л у ч и д а се о пи е н я ­
к о й о т р а к и я и п а д а в н е с в е с т, зе м а т п ресни к о н с к и
ф аш кии, н а ц е ж д а т о т т я х д о 100 д рам а с о к и му н а л и ­
в а т в у с т а т а , о т к о е т о се с в е с т я в а и и з т а в р е з в а с к о р о .*
63. КО П Ъ Р И Л И КО П РЕЦ /A n e th u m fo e n ic u lu m /. К о п ъ ­
р ъ т о све н д е т о се я д е сур о в , на с а л а та , на тур ш и я и
ва ре н за п о д п р а в к а на я с т и е т а , се м е то му се у п о т р е б я в а
з а ц я р : к о г а т о на н я к о я р о д и л н и ц а й "липса" м л я к о т о ,

Т а к ъ в п р и м е р аз е д н о в р е м е в и д я х у Л я с к о в е и : д в а м а д р у г а р и ,
м о м ч е т а , ’ о т и ш л и у е д н о г о т о п р и ка з а н о , к о г а т о в а р и л и р а к и я и
щ о м п р о т е к ъ л к а з а н ъ т , т е се. ч е р п и л и и и з п и л и на г л а д н о с ъ р ц е
н я к о л к о чу н ч е т а /малка кратунка/ първак. След н я к о л к о часа п а д ­
на ха и д в а м а т а полумъртви, за пе ни ха се и им се с к л ю ч и х а ч е л ю с ­
т и т е /това се случи 8 училището/. Ние всички се из по пл аш их ме и
п р а т и х м е у д о м а и м да о б а д я т на т е х н и т е . На е д н о г о т о д о й д е б а т ю
му, а на д р у г и я - б а щ а м у и к а т о ги з е х а на г р ъ б -, з а н е с о х а си
ги. О т к ъ щ и т е с е н а у ч и л и , че т е с е ч е р п и л и п р и л у л а т а н а к а з а н а
и р а з б р а л и , ч е т е с а п и е н и о т в ъ р л и я п ъ р в а к . И без да г у б я т
в р е м е , ц е д и л и и м к о н с к и ф а ш к и и и ги о т ъ в р е з я л и . Но т и я м о м ч е т а
о т с р а м в е ч е н е д о й д о х а д а с е у ч а т 6 у ч и л и щ е т о , а о т и д о х а на
м а н а с т и р я св. П е т ъ р , т а т а м с е у ч и х а е д н а г о д и н а и не с л я з в а х а
д а ж е 8 село, д о г д е н е с е п о з а б р а в и н е щ а с т и е т о им, к о е т о ги с п о ­
л е т я л о без д а с а го и с к а л и .
К о г а и з с т и н е н я к о й и м у с е в ц е п и в с и ч к а т а снага, н а м я р в а т
негд е конски тор, който се е загорещил, р а з р а в я т го и з а ра вя т
и з с т и н а л и я в н е г о д о в р а т а и г о в а р д я т д о г д е се и з п о т и и м у
олекне.
или не й с л я з в а м л яко , с п у кв а т к о п ъ р о в о семе на д р е б ­
но, п р е с я в а т го с ч е с то с и то и к а т о г о р а зм е с я т с мед,
д а в а т й в с я к а сутр и н а по е д н а - д в е л ъ ж и ц и д а и з я д а ,
о т ко е т о й с л я з в а кърм а.
64. КО Ш УТИ Н А /L am ium a lb u m /. К о ш ути н а та р а сте в
го р и те по п о л я н и те , а н а й -в е ч е в у с о е т о и в р а з л а т и т е
д олини. За нея има поверие, че н я к о е си време е д н а
кош ута, к а т о се те л и л а на една п о л я н а , изси па л а се и
не м ож ал а д а се м ръ дне о т м я с т о т о си. О ко л о нея
имало и зр а сн а л а м ного кош утина и т я легниш ком пасла
о т та я б ил ка. К а то се наяла о т ко ш ути н а та , ч е р в а та й
се при б ра л и и о з д р а в я л а , та за то в а т а я б и л ка се зо в е
и д о д н е с кош утина о т им ето на ко ш ута та . Н а р о д ъ т
в ъ зп о л зу в а й о т то в а предание и д о с е га бере б и л к а т а и
ка т о я вари, д а в а й чо р б а та на ж е н и , к о и т о се п о в ­
р е ж д а т в ъ в време на р а ж д а н и е то и к о и т о са изсипани,
ка т о уве рява , че та зи б ил ка пом ага и на хо р а та д а им
се прибере и зс и п а н о то .
65. -КР А С ТА В И Ц А /C u c u m is sa tivus/. К р а с т а в и ц и т е се
у п о тр е б я в а т и за ц я р : к о га т о има н я к о й н е гд е ц ирей
или о то к, зе м а т зр е л и кр а ста в и ц и /к о г а т о у з р е я т д об р е,
п о ж ъ л т е я т /, та ста н а т м алко ки с л о в а ти , и к а т о ги р а з - '
ц е п я т на д ве, за е д н о съ с сем ето им, н а л а га т о т о к а или
цирея, а н я к о и ги н а с т ъ р гв а т с ъ с с т ъ р га л о и с ъ с
с т ъ р га н о т о н а л а га т вм есто лапа.
66. КУРШ УМ /P lu m b u m /. К о га се уплаш и н я ко й о т н е ­
що и се поболее, д а в а т му д а гл ъ т н е ц я л куршум, к о й т о
е х в ъ р л я н из пушка. Х а й д у ти те и н я к о и о б сад ени, к о г а т о
не м ога т д а нам ерят вода, за д а не о ж а д н я в а т , т у р я т в
у с т а т а си е д и н куршум и го д ъ р ж а т д а им и д а т л иги,
к о и т о гъ л т а т , за д а не им п ре съ хв а гъ р л о т о .
Курш ум ът го л е я т за страх, к о е т о се з о в е л еян ие
куршум или л еяние ко с и тр о . За т а я цел о т и в а т при
в р а ч ка та или врача, к о й т о знае д а 4 лее куршум и си
р а з ка з в а т с ъ с т о я н и е т о . /В с я к о й врач или в р а ч ка не се
наемва д а лее, за щ о то д ухо в н и ц и те им в ъ зп р е щ а в а т и '
не им д а в а т п р и ч а с те н и е /. В р а чка та с т о п я в а курш ум в
една ж е л я з н а л ъ ж и ц а , к о я т о съ б и ра д о п о л о в и н а о ка
куршум /т е си имат та ки в а л ъ ж и ц и с д ъ л ги о п а ш ки /,
тур в а на уплаш ения на с ъ р ц е т о /п ъ п а / е д н а паниц а с ъ с
сту д е н а в о д а и въ в в о д а та изл ив а куршума. К а то и з ­
стине и з л е н и я т курш ум, в р а ч к а т а го и з в а ж д а и к а т о се
' вд ъ л б и в себе си, м исли и гл е д а на д о л н я т а му страна.
Н а й -п о с л е нам ерва н я к о я ф игура д а п р и л и ча на н яко е
ж и в о тн о , на ч о в е к, или на н я ко й п р е д м е т и п о ка з в а на
болния с п р ъ с т : "е то о т то в а си се уплаш ил, +ова е
куче /н а п р и м е р /, не бой се, ще ти прем ине б о л е стта ".
А ко не м о ж е д а намери п о д х о д я щ е - п р и л и ч н о на нещо
- и зо б р а ж е н и е на куршума, л е я н и е то се п о в т а р я и п о т -
ретя, д о гд е намери п р и л и чн о и з о б р а ж е н и е и увери б о л ­
ния. Това нещо се прави само д а се утеш и и усп о ко и
б о л н и я т ил и к а к т о си к а з в а т "да и з л е з е о т мерак". Н я ­
кои, вм есто куршум л е я т в о с ъ к все по съ щ и я начин.
В рачката к а т о то п и и лее курш ума бае нещо, но тая
баилка не я зн а я , за щ о то не само че не к а з в а т б а снята ,
а не се о б а ж д а т д а ж е , че з н а я т д а л е я т - б о я т се.
Тази б о я з ъ н не е о т с е га , т я е о т с т а р о време, защ ото
в старо време п о п о в е т е са н а ка зв а л и т а ки в а в р а ч ки и
врачове...
67. К У К У В И Ч И Н А И ЛИ КУ КУ В И Ц А П РЕЖ Д А /C u s c u ta
еигораеа/. К у ку в и ч и н а т а н я ко и я б е ра т и к а т о я св а р я т,
м ият си с в о д а т а й гл а в а т а д а и м . р а с т а т к о с и т е д ъ л ги
и да не п а д а т ; н я ко и се и к ъ п я т с нея, но защ о, не зная.
68. КУ КУР Я КА /H e lle b o ru s /. Есенно врем е и з ко п а в а т
кор е ните на к у к у р я к а т а , изм ив ат ги д о б р е , изсуш ават ги
и ги д ъ р ж а т за ц я р . С т я х ц е р я т к о н е т е о т талаф
/ т а т а р - к у р д у / . К о га ул о в и н я ко й ко н талаф а, о т ко й то
тв ъ р д е л есн о м ож е д а умре,- зе м ат е д н о ко р е н ч е о т к у ­
ку р я ка т а и го и з п р а в я т . П осле зе м а т е д н о шило, у л а в я т
ко ж а т а на к о н я на гъ р д и т е с д в а пръ^ста, с т и с в а т я
силно и я и з т е г л я т м ал ко навъ н. П о д и р т о в а я н а с л ю -
'н я т д обре и р а з д е л я т ко з и н а т а тъ й , щ о то д а се п р о г ­
леда го л а ко ж а . В т а з и го л а к о ж а з а б и в а т ш ил ото до
д в а д ец и м е тра п о д к о ж а т а и к а т о го и з в а д я т , п ъ х в а т в
о тв о р е н а та д у п ка ко р е н ч е т о о т к у к у р я к а т а и к а т о го
наврат съ всем п о д к о ж а т а , д р ъ п в а т я н а в ъ н и т о о с т а ­
ва съвсем п о д нея. »К о га е опасна б о л е с т т а , п ъ х в а т и
по д в е - т р и т а ки в а ко р е н ч е та . Т о в а д е й с т в и е се зове
за п р я га н н е или з а п р и ж д е н и е . О т я д о в и т о т о д е й с тв и е на
кор е нчето , гъ р д и т е на ко н я се п о д у в а т к а т о сомун, з а -
бират и к о га набере д о б р е о т о к ъ т , н а д у п к в а т го с шило
или го н а р я з в а т с б р ъ сн ач, д а и з т е ч е и се и зч и с ти
гн о я т. С лед то в а к о ж а т а се о б е л я и на м я с т о т о й и з -

60
р а ств а нова, с н ова ко зи н а . Т ака ц е р я т с к у к у р я к о в и т е
корени т а з и опа сна к о н с ка б о л е ст, к о я т о а к о се не
превари с ъ с за п р и ж д е н и е , умаря ко н я . Н я ко и п ъ к к о га
н ям ат к у к у р я к о в и ко р е н и , з а к о л в а т п а ти ц а /ю р д е ч к а / и
д о гд е не й е и з т е к л а к р ъ в т а , п ъ х в а т й в р а т а на к о н я в
у с та та тъ й , щ ото к р ъ в т а д а те че в г ъ р л о т о му и то й
да я п р е гъ л т а .
Т оя сп о со б л е ч е н и е с к у к у р я к о в и ко р е н и се у п о т р е ­
б я ва в З а п а д н а -Б ъ л га р и я , в ъ в В лаш ко и в Б еса ра б ия.
Б е са р а б ски те б ъ л га р и , п о н е ж е им ат м н о го ко н е , в с я к о й
си има в къ щ а та п о един в ъ зе л к у к у р я к о в и корени,
ко и т о ги ку п у в а т о т м оканите, а м о ка н и те ги н о с я т о т
Т р а н си л в а н и я и им ги п р о д а в а т д о с т а с к ъ п о , за щ о то в
р авната п о л с ка Б еса ра б и я , не се в ъ д и к у к у р я к а , а д а си
я р а з в ъ д я т , не им и д е на ума.
69. КЪ Р ЛЕ Ш И Л И КАПУШ /R ic in u s c o m m u n is /. ^З рял ото
семе на кърлеш а, к о е т о м ного п р и л и ч а на капуш б ез
кра ка, се обира и се в а р д и за ц я р . К о га се с л у ч и д а се
з а д ъ н и н я к о е д о б и ч е , с ч у к в а т н я к о л к о къ р л е ш е в и с е м е ­
на, ' р а зм и в а т ги с т о п л а в о д а и ги в л и в а т в г ъ р л о т о на
д о б и ч е то , о т к о е т о г о с ю р д и с в а и се о т ъ р в а о т с м ъ р т.
Н я ко и д а в а т и на хора, но се б о я т д а д а д а т п о в е че о т
д ве зъ р н а .
70. Л Е Щ А /E rv u m le n s /. К о га т о се п о д б и е н я к о й п о д
н о к ъ т я и ж и в е ц ъ т му земе д а тупа, к о е т о е з н а к , че ще
забере, с в а р я в а т лещ а и в гор е щ а та й ч о р б а с и ки с н а т
п р ъ с та ' д о к о л к о т о м о ж е ^ д а трае, о т к о е т о т у п а н и е т о
пр е ста в а и п р ъ с т ъ т не 'з а б и р а , а о т о к ъ т се р а з и ж д а .
Т ака п а р я т и циреи, д о г д е не са в з е л и още д а б ерат.
71. ЛЯ С ТО В И ЧИ ГН ЕЗД А . К о га т о се с л у ч и на н я к о я
къ р м а ч ка ж е н а д а й се спре къ р м а т а и д а й с е п о д у я т
гъ р д и т е , нам ерват л я с т о в и ч и гн е зд а , с т р о ш а в а т ги на
д ре бно , р а з т о п я в а т ги с в о д а да с т а н а т на р я д к а т и н я
и с т и н я т а н а л а га т п о д у т а т а гъ р д а "д а и о тн е м е о гъ н я ".
Н яко и , к о г а не м о га т д а нам ерят л я с т о в и ч и гн е зд а ,
у п о т р е б я в а т ж ъ л т а ил и б я л а гл ина , т ъ й съ щ о р азм ита
на ти н я . И к а т о п о о т п а д н е о гъ н я т и п о о тм е кн е гъ р д а т а ,
р а з т р и в а т я с д ъ р в е н о масло п о л е ки ч к а и й и з ц е ж д а т
м л я ко т о п о л е к а - л е к а , д о г д е хване д а т е ч е р я д к о и
ч и с то м л я ко /п ъ р в о т о е г ъ с т о и ж ъ л т о в а т о /. По т о з и

61
начин п р е д в а р д в а т г ъ р д и т е д а не за б е р а т, от което
къ р м а ч ки т е т в ъ р д е м но го се б о я т .
72. Л И М О Н /C itru s m e d ic a /. К о га б о л и н я к о г о гл ава ,
н а р я з в а т к р ъ г л и р езени о т лимон и ги з а л е п я т по ч е ­
л о т о и по с л е п и т е му очи, "д а в а д и о гъ н я ". К о га т о има
н я к о й "о гъ н на с ъ р ц е т о си", п р а в я т му л им он ад а с ъ с
за хар и му д а в а т д а пие д о г д е му с п а д н е о г ъ н я т и
хване д а не го пали вече на в о д а . На н я к о и д а в а т цели
лим они д а с м у ч а т к о га ги пал и на во д а , и н а й -п о с л е ,
у п о т р е б я в а т г о д а п о д к и с е л я в а т пилеш ка чо р б а за б о л ­
ните , к о га им се п р о я д е и к а к т о се ка з а и напр ед , и з ­
ц е ж д а т го в каф е за спир ание на с ю р м е к и с ъ р ц е б о л .
73. Л И П О В ЦВЯТ. Л и п о в и я т ц в я т го н а б и р а т к о г а т о
цъ ф не д о б р е ,с у ш а т го на с я н к а и го у п о т р е б я в а т вм есто
чай, а о с о б е н о зим но време, к о га у л о в и н я к о г о к а ш л и ­
ц а та , или к о г а има н я к о й сю рм ек, но т о га в а му в а р я т
п о - г ъ с т ч а я "д а го за те гн е ".
74. Л О ЗЯ Н А С Ъ ЛЗА . П р о л е т, к о г а т о реж ат лозата и
асм ите д а т е ч е о т т я х л о з я н а с ъ л з а /в о д а / , п о д л а га т
п о д о т р я з а н а т а плачещ а л о з о в а п р ъ ч к а ч и с ти с т ъ к ъ л ц а ,
д а се н а п ъ л н я т с ъ с с ъ л за . Т ази с ъ л з а п о сл е я у п о т р е ­
б я т за ц я р п р о т и в о чи б о л ; к а п в а т в б о л н о т о о к о по
н я к о л к о к а п к и или м и я т ц я л о т о о к о и м и га ч и те му с ъ с
съ лзата.
75. Л У Г А Ч К А /D ip s a c u s sylve stris/. На л у га ч к а т а л и с ­
т а т а са п р о т и в о п о л о ж н и и д о л н и те , на п р а в о т о с т ъ б л о ,
е д и н с д р у ги с р а с тн а т и , о т к о е т о о б р а з у в а т е д н а т р и ъ ­
гъ л н а ке с и я . В т а я ке с и я , к о я т о на н я к о и с т ъ р к о в е с ъ ­
бира д о 100 д рам а в о д а о т р о с а та или о т д ъ ж д а , се
набира д ъ ж д о в н и ц а или р о сн и ц а ч и с т а в о д а . Т ази е с ­
т е с тв е н о д е с т и л и р а н а в о д а я. у п о т р е б я в а т п р о т и в о ч и ­
б о л : о т и в а б о л н и я т на л и в а д и т е или на л ъ к и т е , гд е т о
р а с т а т л у га ч к и и с ъ с с ъ б р а н а та м е ж д у с р а с т н а т и т е им
л и с та в о д а си мие о ч и т е н я к о л к о с у тр и н и наред , "от
к о е т о му о з д р а в я в а т о ч и т е и се о ч и с т я т ".
76. Л У К БЯЛ /A lliu m с е р а /. М е ж д у ч е р в е н и я л ук, а
именно м е ж д у р а з с а д н и ка / к а б а - с у в а н / се с л у ч а в а т н я ­
ко и гл а в и с б е л и л ю спи. Т а к ъ в бял л у к се у п о т р е б я в а и
з а ц яр : д а в а т го на къ р м а ч ки т е ж е ни, к о и т о н я м а т и з о ­
б и л н о м л я ко д а го я д а т , "о т к о е т о им с л я з в а кърм а".

62
77. Л У К П РАЗ И ЛИ ПРАЗ. О пичат п ра з, и з ц е д я в а т му
со ка и к а т о ка п н а т в него н я к о л к о к а п к и д ъ р в е н о м а с ­
ло, н ал ива т го в уш ите к о га б о л я т. С печен п р а з ц е р я т
и м ускул н ия р е в м а т и з ъ м / С уров чука н л ук и сол. К о га
ce^ н а т ъ р т и н я к о й о т уд аряни е, п ад а ни е или се навехне
и посинее и се над уе у б и т о т о м я сто , с ч у к в а т л у к с ъ с
сол и го н а л а га т, о т к о е т о с и н я к ъ т и зб е л я в а , о т о к ъ т
и зп а д в а и п о с л е о з д р а в я . Ж ените к о г а к ъ р м я т и не им
с л я зв а и зо б и л н о м л яко , я д а т зе л е н или з р я л л у к с ъ с
сол, о т к о е т о усещ ат, че м л я ко т о им се усилва.
К о га т о б о л и н я к о го п ъ п ъ т , к а к т о к а з в а т , к о г а му се
развие п ъ п ъ т и н ям а т време д а го за в и в а т, и з в ъ р т я в а т
или р а зц е п в а т д о п о л о в и н а та на ч е т и р и е д н а го л я м а *

* П е т ъ р Г. Л я с о б 6 1870 година, 8 г р . Русе, г д е т о ж и в е е и сега,


ето щ о лли р а з к а з а за т а к о в а ле че ни е: " Х о д и х н я к о л к о д н и по к ъ р а
по т ъ р г о в и я т а си и к а т о си дойдох, з а б о л я х а м е к р а к а т а в п р а с е ­
т а т а / б а л д ъ р и т е / и б о л к а т а д о т о л к о в а се у с ил и, щ о т о н е м о ж а х да
се п о м р ъ д н а . М а з а х ги с р а з л и ч н и м а с л а — н е по мага. А б о л к а т а
вс е п о в е ч е с е у с и л в а и в з е х в е ч е да р е в а о т бо л е с т . В д ю г е н я ми
д о й д е един ч е л о в е к , к о г о т о не п о з н а в а х и к а т о м у р а з к а з а х х а л а
си, т о й ми к а з а д а се не боя и че с к о р о щ е м е из и е р и , а к о го
п о сл уш ам . Аз се с ъ г л а с и х д а го с л у ш а м к а к в о т о ми каже. "Дай ми
два с н о п а праз, м и р е ч е о т б о г а п р о в о д е н и я т м и до ктор, аз с
не г о щ е т е о з д р а в я " . Аз п р о в о д и х м о м ч е т о д а в з е м е о т п а з а р я т р и
с н о п а праз / т о в а б е ш е е с е н н о в р е м е и и м а ш е о щ е да с е п р о д а в а по
па заря/. К а т о д о н е с о х а праза, т о й з а п о в я д а да го з а н е с а т на
ф у р н а т а и .отиде и т о й да к а ж е как д а го п е ка т, о п е к ъ л г о ц я л на
с н о п о в и , к а к т о си б е ш е вързан, и го до н е с е . П о и с к а м и д в е г о л е ­
м и к ъ р п и и к ъ р п и т е с е на ме р и х а . С л е д то в а , т о й в з е п р а з а и го
t
н а ц е п и на д в е на д л ъ ж , т а го н а р е д и на к ъ р п и т е е д и н д о д р у г и -
н а п р а в и лапи. П о с л е п о и с к а ч у к а н а з а х а р и п о с и п а в ъ р х у н а ц е п е ­
ния пр а з дост а. П о д и р т о в а п о д н е с е л а п и т е п о д б а л д ъ р и т е м и /аз
не м о ж е х да с т а в а м / и м и об в и к р а к а т а о т п е т и т е до к о л е н е т е и
ги п р ев ър за . " П о к р и й с е сега, ч е с п и / т о в а б е ш е п р е д в е ч е р / и
с у т р е щ е и г р а й м е на ръ ч е н и ц и " , м и к а з а и си отиде. Аз о т б о л е с т
не бях с п ал д в е нощи, з а с п а л с ъ м и к а т о с е п р о б у д и х на за ранта,
к р а к а т а не м е б о л я т в е ч е о з д р а в я х а и с л а в а б о г у е т о м е и до
д н ес - з д р а в и ч и т а в . . . Т а к а м е и з и е р и н е п о з н а т и я т д о б ъ р ч е л о ­
век, к о м у т о д о б р и н а т а н я м а да з а б р а в я д о г д е с ъ м ж и в . . . П о с л е
с т а н а х м е п о з н а й н и ц и и д о с т о в е " . П е т ъ р Г. Л я с к о в в Р у с е и до
д н ес е ж и в и з д р а в и на в с е к и г о м о ж е да и з п о в я д а г о р е р е ч е н о т о ,
к а к т о м и го р а з к а з а и мене.

63
л у ко в а гл ава , н а с и п в а т в нея сол и к а т о я т у р я т на
пъ па му, з а в и в а т я п р и ти сн а та , с т я г а т я с п о я с а му и
"след м ал ко б о л к а т а ум алява и и з ч е з в а ”.
На л у д и св и р е п кон, к о й т о се и зп р а в я , та бие с
п р е д н и ц а т а и хапе, к а т о му д а д а т да помириш е ср яза н
лук, или му н а т р и я т носа, т о з ч а с се у к р о т я в а и се
в м а р л уш в а .*
С л у ко в и л ю сп и га д а я т на ка д е н и я ве че р срещ у Нова
го д и н а - срещ у С уро ва . Земат 12 дебел и м еснати л у к о ­
ви л ю спи, н а р е ж д а т ги наред, н ар и ча т за в се ки месец
по е д н а лю спа, т у р в а т въ в в с я ка по р а в н о ко л и ч е с т в о
чука на д р е б н а сол и ги о с т а в я т д а пренощ уват. На с у т ­
р и н та рано ги п р е гл е ж д а т и в к о я т о има н а й - много
вода, п р е д с ка з в а т , че т о я месец, на к о й т о е б ил а н а р е ­
чена, ще б ъ д е н а й -к и ш о в е н , а к о й т о има н а й - м а л к о в о ­
да, то й ще б ъ д е н а й -с у ш о в е н .
С л у к т р о в я т с л е п о ка : С л е п о ц и те . /е р е к ь о Ь е к / /8ра1ах
^ р ^ Б / , о б и ч а т м н о го д а я д а т л у к и к о г а т о н а с а д я т лук
з а семе - сем еник, и се н а га н а д и с л е п о к ъ т д а го яде,
о п р о п а с т я в а ц я л а нива. Затова, к а т о му н а м е р я т д у п к а ­
та, зе м а т е д н а л у ко в а глава, и з в ъ р т а т я о т го р е , н а с и п ­
в а т в нея миш оморка, за х л ю п в а т я с и з в ъ р т я н о т о - о т
нея л у ко в о месо и я пъ хва т в с л е п о ко в а т а д уп ка , с
б р а д а т а къ м о н а я страна, о т д е т о ще д о й д е с л е п о къ т ,
к о й т о к а т о я н а б у та и ■земе д а я я д е о т к ъ м брад ата,
д о с т и га д о м иш ом орката, я д е о т нея и се о т р а в я .
78. Л У К ЧЕРВЕН. У п о т р е б я в а се в наш ата народ на
м ед ицина за ц я р п р о т и в р а зл и ч н и б о л е с ти : к о г а т о и з л е ­
зе н я ко м у цирей или забере н я ко й о т о к , р а з р я з в а т ц яла
гл а в а на две, о т д е л я т о т п о л о в и н ки т е го л е м и те меснати
л ю спи, т у р в а т им ч и с т лой и ги п о л а га т на ж а р т а д а се

»
Е д н о б р е м е к о г а т о са м и н у в о л и т у р с к и т е в о й с к и о т Анадола,
к о и т о са б и л и Вс е к о н н и ц а с а н а д о л с к и и ллъсърски а т о в е за към
Д у н а в а и с а к о н д и с в а л и в Ля ск о в е ц , д а в а л и с а си а т о в е т е на
с е л я н и т е да ги р а з в о ж д а т - по д в а - т р и на е д н о г о :, к о г а не е и м а ­
ло д о с т а во дачи. А т о в е т е цвилели, х а п е л и се, и з п р а в я л и се, р и ­
т а л и се и ч е с т о у х а п в а л и или у д а р я л и с п р е д н и т е си кр ак а и
ритвали водачите. Л я с к о в с к и т е по -о пи тн и старци с ъ ве ту ва ли м л а ­
д и т е да н о с я т в д ж о б а си по е д на н а р я з а н а л у к о в а г л а в а и щ о м им
д а д а т да в о д я т коне, к о е т о е б и л о н е м и н у е м о , д а г л е д а т как да
е, с к р и т о м да и м н а т р и я т н о с о в е т е с лук.

64
п е ка т с лоя. Щ ом се о пе ка т, и з в а ж д а т ги и к а т о п о и з -
с ти н а т, за х л у п в а т ги на ц ир ея или на о т о к а д а го и з ­
см учат и о м е кн а т; същ и т а ки в а печени с л о й л ю спи се
т у р я т и на рани д а ги ч и сти и "да ги храни".
Н а д р о б в а т л ук, сапун и лой и го п р а ж а т д о г д е стане
ка то т е с т о и к а т о н а п р а в я т о т това т е с т о лапа, п р е в -
р ъ з в а т с нея о т о ц и и набрали н е п р о б и ти циреи, о т
к о е т о о т о ц и т е о м е кв а т - и зсм укв а ги, и се р а з и ж д а т , а
ц и р е и те се п р о б и в а т п о - с к о р о , о т к о л к о т о а ко би ги ч а ­
кали д а се п р о б и я т о т само себе си. Т о я мехлем смуче
сил н о и п р о и з в о ж д а боление и см ъдение, но п ъ к с ко р о
пробива.
К о га се бели и д р о б и л ук за ядение, б р а д и т е му с
ч е л о то о с т а в я т ; т и я б рад и с че л ц ата ги зем ат, ту р в а т
лой и п р е го р е л и ф итил а о т у с е кн ъ т и л о е н и свещ и и
в с и ч к о т о н ае д н о п р а ж а т в т и га н , д о гд е се с т о п и и се
о б р а зув а нещо к а т о каш ица - мехлем. Т о з и мехлем го
у п о т р е б я в а т з а 'о ч и б о л , т.е. к о г а т о б о л я т н я к о г о м и га ­
чи те и ка то се з а ч е р в я т , о б ръ щ ат се и им и з п а д а т
кл е п а ч и те /к о с м и т е на м и га ч а /, м аж ат ги с т о я мехлем
д о гд е о з д р а в я т . Е д н а моя л е л я с тр а д а ш е о т та ка в а
м игачена б о л е с т и к а т о й о б а д и л и т о я н еви не н ц я р , за
д ве н ед ел и й о з д р а в я х а о ч и те и й и з р а с т о х а нови м игли.
79. ЛЮ ЛЯКА И Л И 'Л И Л Я К А /S yrin g a v u lg a ris /. Има я
д в а вид а, д и ва и ки ч е с та , и о т д в а т а в и д а л и с т а т а се
у п о т р е б я в а т за ц я р п р о ти в тр е с ка та : за в ъ з р а с т е н че"-
л о в е к 'с в а р я в а т т р и листа, а за м а л о в ъ зр а с те н - един
л и ст, въ в во д а , о т к о е т о в о д а т а с та в а го р ч и в а к а т о
пелин и я д а в а т на б о л н и я д а я и зп и е с у тр и н а на
гл а д н о съ рце.
80. МАНОТЪР /F o e n icu lu m vu lg a re /. М а н о т ъ р ъ т м ного
п р и л и ча на к о п ъ р а , но то й р а с те п о - е д ъ р и е м н о го ­
год иш е н - и з к а р в а 'п р о л е т из ста р и я ко р е н . О т сем ето
на м а н о тъ р а в а д я т масло, к о е т о се у п о т р е б я в а п р о ти в
съ р ц е б о л .
За ко п ъ р а има поверие, че м ож е д а се сее о т п р ъ с т.
К о га т о вл езе п ъ р в и я т д ен на март у нас, к а к т о в се ки
знае, и з н о с я т си н а в ъ н че р в е н и те п о с т и л к и и д рехи или,
а ко имат че рвена или алена п р е ж д а , и з н о с я т я и нея и
ги п о ка ч а т по п ъ р ж и н и , на ч а р д а ка д а п о с р е щ н а т баба-
М ар та с червено. На съ щ ея д е н у с у кв а т ко н ц и о т ч е р ­
вен и бял ко н е ц на д ва с т ъ р к а , к о и т о в р ъ з в а т на д е -
\

5. По н я ко л ко думи 65
ц а та на р ъ ц е т е и на врата. Т ези ко н ц и се з о в а т г а д а -
луш ки или м ар те ниц и и в с я к о й ги носи, д о г д е вид и
л я с то в и ц а . Щом в и д и п ъ р в а та л я с т о в и ц а , то й си о т к ъ с ­
ва га д а л у ш ки те , зем а о т зе м я та п р ъ с т и з а е д н о с г а д а -
луш ките х в ъ р л я срещ у л я с т о в и ц а т а и в и ка : "На ти л я с -
то в и ч ке га д а л уш ки , д ай ми ко п ъ р !" И в я р в а т , че у г р а ­
д и н а та им п ре з п р о л е т т а ще и зн и кн е к о п ъ р , к о е т о п о -
н я к о ги и д е й с т в и т е л н о се сл учава, т.е . п р е д и го д и н а
или д ве у гр а д и н а т а имало ко п ъ р , но п о сл е се о т в ъ д и л ,
а сл е д го д и н а или д ве пак се п о я в я в а са м о р асъ л .
П р о с то д у ш н и я т н а р о д вярва, че л я с т о в и ц и т е го д о н о с я т
и го р а з с я в а т .
81. М АС ОТ Б А ТЛА Н /РеПсапиБ/. К о га т о с т р а д а е н я ­
ко й о т в я т ъ р в к о с т и т е и с т а в и ц и т е /р е в м а т и з ъ м /,
т ъ р с я т мас о т б а тл а н /т у р . с а к а - к у ш у /, с к о я т о м а ж а т
б о л н о то м я с т о и го п е ка т срещ у о гъ н я , и б о л к а т а се
и згуб ва л а .
82. М АС ГЪША. В с то п е н а гъ ш я мас т у р в а т с а к ъ з и
сутр и н а на гл а д н о с ъ р ц е д а в а т по е д н а л ъ ж и ч к а на
каш л ичавите.
83. М АС ЗА Й Ч А . К о га бере н я ко й цирей, п о д б и т и н а
или н я ко й о т о к , или н я ко й се у б о д е на т р ъ н д ъ л б о к о ,
н а л а га т го с ъ с за й ч а мас, а у б о д е н о т о го п а р я т с г о ­
реща ^и в я р в а т , че з а й ч а та мас н а й - с к о р о п р о б и в а л а
' за б р а л о то и р а з в а л я в а о то ка .
84. М АС О Т Р Ъ Т П Ъ Д Ъ Ч КА /Р епл х соШ гтпх/. П ъ т п ъ д ъ -
ча та мас я п р е д п о ч и т а т п р е д д р у ги т е м асти п р о ти в
р евм а тизъ м , а- н я ко и си м аж а т с нея и м и га ч и те к о г а ги
б о л я т , а н а й - в е ч е к о г а се ч е р в я т и о б р ъ щ а т.
85. М АС С В И Н С КА . В св и н ска мас р а з т о п я в а т ка м ф о ­
ра и к а т о и зс т и н е , р а з т р и в а т се за и з с т и н а л о . В с в и н ­
с ка мас р а з т р и в а т ж и в а к и т р о в я т с н е го въ ш ки те , к а т о
нам азват в ъ ш ка в и я . С горещ а с в и н с ка мас п а р я т с т р у п и -
те о т с л а д к и я с тр у п е й . С та ка в а мас п а р я т и р а н и те на
д о б и т ъ ка , к о г а с е нарани, у б о д е или пресече. Р а зто п е н а
с в и н ска мас н ал ива т в у с т а т а на ко н е к о га с т р а д а т о т
суса ка ; т ъ й съ щ о н а л и в а т и на во л о в е к о г а се з а д ъ н я т
"д а ги прокара".
86. М АС ОТ С В И Н С КА ЧЕЛЮ С Т /Ч Е Р В И Ш /. К о га т о
р а зп л ъ щ а т п р а с е то и в а р я т гл а в а т а на ка д е н и я б ъ д е н

66
вечер срещ у С урва ки /с у р о в а /, о т д е л я т ч е л ю с т и т е и ги
д и га т на та ва н а п о д керем и дите. К о га се н а т ъ р т я т
шиите на в о л о в е те или б иво л ите , стр о ш а в а т една ч е ­
л ю ст и к а т о А и з в а ж д а т маста, м аж ат н а т ъ р т е н о т о с
нея да ом екне, или а ко има рана, д а се за р а с те . Т акива
че л ю сти са д ъ р ж а т по н я к о л к о го д и н и и к о л к о т о са
п о -в е х т и , п о - л е к о в и т а била м аста им.
<

87. МАС ОТ ТАРАЛЕЖ /е ж / /E rin a c e u s e u ro p a e u s/.


К о га бере н я ко й о т о к , т ъ р с я т от т а р а л е ж мас д а го
нал агат, з а д а се пробие. С ъ щ о то у п о т р е б я в а т и за г о ­
лемите сл е п и циреи /к ь о р - ч о б а н / .
88. МАС ОТ УХОТО НА БИ ВО ЛА. К о га т о и с ка т да
нака ра т н я к о г о да бъ л ва на н я ко е угощ ение, или на
сва тб а за д а го посрам ят, т у р в а т въ в в и н о т о кал от
б и в о л ско ухо и му д а в а т д а пие, без д а знае. О т то в а
се опива си л н о и повръщ а. За съ щ ата цел у п о т р е б я в а т
и пепел о т и з го р я л а р о го зка , о т к о й т о т ъ й съ щ о се
я в я в а повръ щ ание. Т ова го п р а в я т н а й - м н о г о на л а к о ­
мите мухтани.
89. М А С Л И Н А /О ю а /. У п о тр е б я в а се и за ц я р : к о га
боли н я к о го гъ р л о и му се н а д у я т с л и в и ц и т е , с п у кв а т
маслини с ^ с т и л к и т е им н ае д н о и к а т о ги о п р а ж а т в
ти га н я , н а п р а в я т лапа и я п р е в р ъ з в а т о ко л о гъ р л о т о
"да омекне".
90. М А С Л О ДЪРВЕНО /O le u m /. Д ъ р в е н о то масло -играе
го л я м а р о л я в н а р о д н а та м едицина. Н и ка кв о р а зтр и в а н и е
и мазание не с та в а без него, к а к т о и п о в е ч е т о мехлеми
не м ога т без него. В д ъ р в е н о м асло се ки сн е з в ъ н и ч е т о
за рани, в н е го се ки сн а т гл и с т и за с у л у д ж а н - а я ; в
него см есват камф ора, спирт и чер пипер за р а з т р и в а ­
ние; о т н е го п р а в я т камф орно м асло - смесен камф ор и
р а зто п е н в д ъ р в е н о масло. С месено само с о ц е т се
уп о тр е б я в а за мазание ко га б оли гл ава или "ко га има в
т я л о т о о гъ н ". Смесено с р а ки я го п и я т сутр и н а на
гл а д н о съ р ц е ; смесено с вино и нагорещ ено с ъ с с в е т н а ­
ло ж е л я з о го у п о тр е б я в а т на гл а д н о с ъ р ц е д а Се к р ъ -
в я т и к о й т о има д е р т, да го о с та в и д е р т ъ т му. В д ъ р ­
вено масло ки с н а т смокини и в с я к а с у т р и н а на гл а д н о
съ рце , и з я д а т по 1 - 2 да се к р ъ в я т и д а се о п р а в я т.
К о го т о боли ухо, ка п в а т му д ъ р в е н о м асло в ухо то . С ок
о т печен п ра з ' и д ъ р в е н о масло ка п в а т в уш ите ко га

67
б о л я т . В д ъ р в е н о масло ту р в а т го л и м иш чета д а се
с т о п я т и с н е го м а ж а т ж и в и н и ч а в и рани и в ъ л ч о е д и н а
/ц и р е и /. В д ъ р в е н о масло в а р я т в ъ ш ка в и ч е то /б и т о т у / и
м а ж а т о в ъ ш ка в е л и те хора, а н а й -в е ч е - з а т в о р н и ц и т е и
б о л н и те , к о и т о са се н а в ъ д и л и с въ ш ки по неволя.
С м есено с зю р ю л /ж и в а ч н а о к и с / се у п о т р е б я в а п ро тив
с т р у п и и скр о ф у л о зн и с т р у п и -и рани /д о м у з баши, дом уз
сара, са р а д ж а , з о л о т у х а /. •
91. МЕД /М е1/. М е д ъ т у нас играе го л я м а р о л я к а кт о
в н а р о д н а та м едицина, т ъ й и в н а р о д н и те п о в е р и я и
обичаи: с н его в п о - с т а р о време са п о д с л а ж д а л и в с и ч ­
ко, к а к т о д не с п о д с л а ж д а т с ъ с захарта, к о я т о го и з ­
м е сти о т у п о тр е б л е н и е то му и с то ва уби п ч е л о в ъ д с т -
в о т о . С мед к а к т о се спом ена напред,- се у п о т р е б я в а т
м н о го церове: с мед и чер пипер в а р я т вино, к о е т о се
з о в е о кр о п и се у п о т р е б я в а на св а тб и те , в н е д е л я пред
в е че р и на р а ки я та , в ъ в в то р н и к, о т к о и т о се носи и у
р о д и т е л и т е на н е в е с та та горещ с ко те л и с горещ ги
ч е р п я т . "Ходихме на окропа", ще рече ход и хм е в онов,а
време, к о га т о се вари о кр о п а и се ч е р п я т с в а т б а р и т е с
н е го . О кр о п си в а р я т зим но време к о га е с т у д е н о м ного
и го н о с я т ' с ъ с себе си в б ъ кл и ц и да п и я т , за д а се
за го р е щ я в а т . У Л я с ко в е ц , е д н о време, к о га о ти в а х а з и м ­
но време в Д о б р и д е л с ка т а го р а за д ъ р в а и т р ъ гв а х а
п о д и р п ъ р в и п етл и, за щ о то е 3 - 4 часа с кол а , с в а р я ­
ваха си о кр о п и си земаха с б ъ кл и ц и , да се с т о п л я т с
н е го к о га ги усил и с т у д ъ т . За с в а тб и те п о н е ж е се вари
м н о го д о 2 0 - 3 0 оки, а н я к о ги в а р я т и по д в а - т р и п ъ ­
т я , то за т а я р а б о та си имат с п е ц и а л и сти - о кр о пчи и ,
к о и т о з н а я т по к о л к о мед и чер пипер т р я б в а д а се
ту р и на е д н а о ка вино. И д о гд е уври, те з н а я т к а к да
го п р е п е н я т и п р е ц е ж д а т . /К о г а ври о к р о п ъ т о т м еда се
о б р а зу в а пяна, к о я т о снем ат и зкусн о , д о к о л к о т о тр яб в а,
з а д а б ъ д е о к р о п ъ т в к у с е н ./
С мед м а ж а т ю зум ави /у ж о ж о н о в и / л и с т а и ги лепя.т
на п о д у т о т о о т ч е р в е н ка та - чер вен ия в я т ъ р - /E r e s i-
p e la s / вм есто ко л о д и ум . С мед и ж и т о в ъ з п и р а т к р ъ в т а
к о г а те че сил н о о т носа: нам азват е д н а к ъ р п а с мед,
н а си п в а т въ р ху нам а зан о то ж и т е н и зъ р н а , д а се п о л е п я т
по м еда и с т о в а ж и т о п р е в ъ р з в а т ч е л о т о и сл епите
о ч и на б о л н и я и го с т я г а т д обре, к а т о в я р в а т , че н яко е
з ъ р н о ще се сл учи на о на я ж ил а, о т к о я т о те че к р ъ в т а
из носа, ще я п р и ти сн е и ще с п р е /
* ------------------------------------------------------

За т о в а ц е р е н и е ми р а з к а з в а ш е е д на б а ба в К. Та б а к при Бол-
г.рад, к о я т о б е ш е п р е с е л е н к а от Ям б о л 6 1 8 28 -9 г о д и н а и ц е р е ш е
по т о я начин. К а т о я з а п и т а х о т д е е н а у ч и л а това, т я м и р а з к а з а
М ед н о с я т на че р кв а и го о с т а в я т та м д а се о св е ти ,
с к о й т о посл е ц е р я т р а зл и ч н и б о л е сти. С м ед з а п о я в а т
м л а д о ж е н ц и те к о га ги в е н ч а в а т свещ ениците. С мед м а­
ж а т п и ти те на Св. Х аралам пия и ги р а з д а в а т за с л а д к а
и м ед яна /ч у м а т а /. С мед м аж а т м е д я н и ка на за с е в ки т е
у м ом ъ ка в п е т ъ к и у мом ата в с ъ б о т а , с мед м а ж а т
нощ ния м е д я ни к, к о г о т о м е ся т м ом ците в -п е т ъ к през
нощ та на п ро щ а л н ия вечер с д р у га р я си, к о г о т о и з п р о -
в о ж д а т вече о т с в о е т о е р ге н с т в о в з а м ъ ж н о т о с ъ с л о ­
вие. К а то п р е ч у п я т м е д я н и ка на з а с е в ки т е на гл а в а т а на
м л а д с ж е н е ка , н ам а зват му л и ц е то с мед о т м е д я н и ка и
к а з в а т : "да се о б и ч а те к а к т о п че л и те о б и ч а т меда". С
мед м аж ат кр а в а я , к о га т о го р а з д а в а т на че р кв а , к о га т о
на н е д е л я т а д о й д а т м л а д и те д а си ч е т а т п о д и р с в а т ­
бата. С мед м аж е н е в е с та та п р а го в е те на с в е к р о в и т е си
в р а ти , ко га се в ъ р н е о т в е н ч и л о то в с в е к р о в а т а си к ъ ­
ща. С мед и просо, разм есени, м аж ат б а б и т е на Бабин
д ен д ец а та , к о и т о са бабили и им з а л е п я т б я л а к а д е л я
вм е сто брада, "Да ги о б и ч а т к а т о меда, д а се р а з в ъ ж ­
д а т к а т о п р о с о т о и д а им побелее б р а д а т а , к а т о б я л а та
ка д е л я - д а о с т а р е я т и д а поб е л еят". -С мед р ъ с я т
о н и я места, на к о и т о м и с л я т че са н а га з и л и /у р а д и с а л и /
в ъ р ху с л а д ки и м ед яни /с а м о д и в и т е /. С е д н а реч м е д ъ т
има в н а р о д а свещ ено зн ачен ие и с л у ж и з а за б р а н а на
з л о т о .6
92. МЕСО СУРОВО. К о га т о има н я к о й по р ъ ц е т е си
б р а д а в и ц и , а н а й - в е ч е о т сухите, к о и т о се п у к а т и 6 о -
л я т , н а къ л ц в а т месо на д р е б н о и ги н а л а га т , "от к о е т о

с л е д у ю щ е т о : " К о г а т о б я х м е о щ е на В и л а е т /6 Б ъ л г а р и я / у н а с б е ш е
к о н д и с а л е д и н д ж и р а х и м о т т у р с к и я аскер. Т о з и д ж и р а х и м и м а ш е
е д н а книга, с к о я т о с а м се п и т а ш е и с а м ,си о т г о в а р я ш е . Аз з н а е х
т у р с к и и м у р а з б р а х . Т о г а в а о т н е г о чух, че к о г а т е ч е н е к о м у
к р ъ в из н о са и не се спира, н а м а ж и к ъ р п а с мед, н а с и п и - я с ж и т о
и го с т е г н и на г л а в а т а м у силно, о т жи тото, к о е д а е з ъ р н о щ е
н а м е р и ж и ла та , щ е я п р и т и с н е и щ е с п р е кр ъ в т а . Т о в а т о й го пов-
т а р я ш е м н о г о пъ ти и аз го з а п о м н и х и к а т о зех да го п р а в я и аз,
видях, че се с п и р а к р ъ в т а и о т т о г а в а и д о с е г а м н о г о х о р и и а с ъ м
о т ъ р в а л а о т с м ъ р т . " П р и ч и н а т а , к о я т о ме н а к а р а да п и т а м за т а я
р а б о т а б е ш е е д н а копаня, в к о я т о и м а ш е кръв, за к о я т о м и к а за
ба б а т а , че п р е д и ч а с с п р я л а к р ъ в т а на е д и н м о м ъ к п о г о р е о п и с а ­
н и я н а ч и н с м е д и жито.

69
о з д р а в я т и се и з гу б в а т ". К а з в а т , че в б р а д а в и ц и т е и м а ­
ло д р е б н и че р в е й ч е та , к о и т о прем инувал и в MecoYo и
о с та в я л и чо в е ка . С ъ с с у р о в о месо н а л а га т и п о д у т о и
кр ъ в я с а л о , н я ко и н а л а га т и к р ъ в я с а л и очи.
93. М ИРО ДИЯ /P e tro se lin u m sa tivu m /, рибя м иродия,
майданос, ко ко ш а м и р о д и я . К о р е н и те и ги в а р я т и ч о р ­
бата д а в а т на о н и я , к о и т о им се е с п р я л а п и к о ч т а , "да
ги р а зсл а б и ". Н я ко и само ги ч у к а т и с о ка д а в а т д а го
п и я т разм есен с в о д а , все за съ щ а та цел.
94. М И С И Р /Z e a m a y s /. М и с и р ъ т м е ж д у б ъ л га р и т е
има р а зл и ч н и имена: папур, гу гу ц и , гъ л ъ б и , мамули, ц а ­
ревица, а р а п ка , к у к у р у з , мумуруз, п а тки . К о га им ат н я к о и
д еца гл и с т и , в а р я т м исир и им д а в а т ч о р б а т а му д а я
п и я т на гл а д н о с ъ р ц е , " д о г д е са гл и с т и т е гл а д н и , за
д а ги и з х в ъ р л и п о - л е с н о " . Н я ко и д а в а т и м исира д а го
я д а т д е ц а та .
М и си р я н о браш но см есено с мед се у п о т р е б я в а к а т о
мехлем з а рани. К о га б о л и н я к о го си л н о "съ р ц е , т.е. к о ­
га го пр е ви в а на п ъ п а " н а п р а в я т мам алига /'ка ч а м а к, д и -
в я к / и к а т о я р а з с т е л я т м е ж д у д в а к а т а п л а т н о или
просоп /п е ш к и р /, д о г д е е то пл а , п о е п а с в а т я на корем а
му "да му се с т о п л и с ъ р ц е т о ".*
41
Т о ва н а й - З е ч е г о п р а в е х а 6 п о с л е д н я т а хо л е р а . В 1 8 63 г. к о г а т о
се б е ш е п о я в и л а х о л е р а т а , 6 Б е с а р а б и я аз на н а ш и т е к о л о н и с т и
б ъ л г а р и 6 К а р а г а ч , т а к а с ъ б е т у в а х да с е ц е р я т о т нея: сгореиля-
ваха б о д а с ъ с с о л и пепел, н а т о п б а х а на б о л н и я к р а к а т а до к о л е ­
н е те 8 т о п л а т а бода, п р е п а с В а х а м у т о п л а м а м а л и г а на корема,
т у р б а х а го д а . с е д н е на т о п л а п л о ч а и м у д а в а х а да п и е т о п л о н е ­
щ о к а т о чай, в о д а п о д с л а д е н а с ъ с захар, л а й - л а й к у ч к а и го ва р -
де-ха д о г д е с е из поти; п о с л е го з а в и в а х а д о б р е и б о л к а т а п р е с т а ­
ваше. Т о в а л е ч е н и е с ъ м го у п о т р е б я в а л и аз на с е б е си и с ъ м
отървал няколко души от смърт с такова то пл ен ие и из куствено
и з п о т я в а н и е . Т о г а в а т а м а м по въ рш ит ба , н а с т а н а г о л я м а с у ш а и
жега; т р е в а т а погоря, з е м я т а с е напука, в е ч е р с л ъ н ц е т о п р е д за-
х о ж д а н и е т о с и с т а в а ш е ч е р в е н о к а т о к р ъв о т г ъ с т а т а т ъ м а , к о я т о
беше н а п ъ л н и л а а т м о с ф е р а т а ; к о к о ш к и т е м р я х а н а в р е д ; в е ч е р си
л я г а х а здрави, а с у т р и н а ги н а м е р в а х а н а п а д а л и п о д л е г л о т о ; от
м а р а н я не м о ж е ш е да с е д ъ х а с в о б о д н о , а б о л е с т т а с е п о я в и и по
хората. Е д и н с т в е н и я т д о к т о р в ц е л и я о к р ъ г б е ш е п о к о й н и я т д я д о
Хаджи Ю р д а н С и л и м и н с к и , с т а р д о к т о р б ъ л г а р и н , р о д о м о т Сливен,
но п р е с е л е н 0 Броила. Но т о й с т о е ш е в Б о л г р а д , заидото и т а м бо-

70
95. М ЛЯ КО З М И Й С К О /С ИеГ|сю пю т т а ^ Б / . Т ова р а с ­
тение ка т о се о т к ъ с н е пуща ж ъ л т о - т у р у н д ж и я н о м ляко,
с ко е т о си м а ж а т лиш аите д а ги го р я т . О свен това,
ко и т о ц е р я т за б я с, к а т а пуснат на гл а в а т а к р ъ в с р о г

леотгтга В ъ р л у в а ш е , с е л а т а бяха о с т а н а л и без п о м о щ ; т р я б в а ш е да


и м се п о м о г н е с к а к в о да е. Четох 8 р у с к и т е в е с т н и ц и , че 6 О д е ­
са п р и п и с в а л и на б о л н и т е о т х о л е р а т а б у т и л к и с т о п л а вода да им
с т о п л я т корема. Аз се в ъ з п о л з у в а х о т т о в а и у п о т р е б и х м а м а л и г а -
т а , т о п л а т а вода, п л о ч а т а и т о п л о т о питие, к о и т о д а д о х а до б ъ р
р е з у л т а т и зех да ги п р е п о р ъ ч в а м на н а с е л е н и е т о . К а т о п о п и т а х
д я д а Х а д ж и я д о б р о ли е т о в а ср ед ст во , т о й го о д о б р и и ми каза
да го п р е п о р ъ ч в а м и да с ъ б е т у в а м н а р о д а да не х о д и с у т р и н а бос
и да с е о б л и ч а д о г д е и з г р е е д о б р е сл ън це ; да с е б а р д и да се не
и з п о т я в а и.?да яде с у т р и н а не що т о пл о; да се п р е д в а р д в а да не
пи е с т у д е н а вода, а н а й - в е ч е на г л а д н о с ъ р ц е и к о г а е уморен, и
ч

аз м у п р и е х с ъ в е т и т е и п р о д ъ л ж а в а х да церя чак до ес ента, д о г д е


престана болестта.
Т а м а м се з а в ъ р н а о т е д н а къща в уч ил ищ ет о, е т о че д р уг т и ч а
с б и л а т а на р а м о и и с к а помощ: " ж е н а м и п р ип ад на , по си н я в а , п о ­
м о г н и ми, г. у ч и т е л ю " се м о л и г о р к и я т . " Т и ч а й бърже, клади
огън, с щ о з а въ рн еш , т о п л и вода 8 х а р а н и я т а и г о р е щ и камъни, аз
ида". Чай и з а х а р м и б е ш е п ъ р в и я т цяр; до г д е се с т о п л и в о д а т а и
пл очите, ч а я т г о т о в и к а т о м у т у р я х м е к р а к а т а в ъ б вода, с е д н а л
на т о п л а т а плоча, д а в а х м е м у да п и е т о п л о и г о з а б у л в а х м е с
чергата отнаоколо; с л е д н я к о л к о м и н у т и , д а в а ш е г о с п о д да му
п р е с т а в а ш е б о л к а т а и к а т о се и з п о т е ш е и заспеше, о т ъ р в а ш е се от
о п а с н о с т т а .,К о и т о н е м о ж а х а да с е д я т и да си д ъ р ж а т н о з е т е във
водата, л е г н а л и на г ъ р б а си, им к и с н е х м е к р а к а т а и и м п о д л а г а х ­
м е т о п л а т а плоча, к а т о ги о б в и в а х м е и с ч е р г и . К о и т о не м о ж а х а
да п и я т чай, на с и л а и м о т в а р я х м е у с т а т а и с л ъ ж и ц а им н а л и в а х ­
м е п о л е к а - л е к а . На Н и к о л а В е л и ч е н к о в ж е н а му м а л к о б е ш е о с т а н а ­
ло да с в ъ р ш и - т ъ й я с п а с и х м е с м ъ ж а й, но не я я и р а з т р и в а х м е ,
з а щ о т о бш е п р е м а л я л а и п р ъ с т и т е на р ъ ц е т е й б я х а п о с и н е л и . На
К и р а М а в р о в с н а х а му, Д и м и т р и ц а , т а к а я с п а с и х м е и м н о г о други.
П о ч и т а е м и я т ч и т а т е л м о ж е да с е п о с м е е на о р и г и н а л н о т о ми
л е ч е н и е и на с а м о з в а н н а т а ми пр оф ес ия . И аз с а м с и с е с м е я кога
ми д о й д е п о н я к о г а на ума, но к а к в о да се п р а в и - н е в о л я т а учи
ч е ло ве ка , п о н я к о г а и'-против ж е л а н и е т о му. "К а т о т и и с к а т помощ,
п о м о г н и с к а к в о т о си ср ъчен", к а з в а н а р о д н а т а п о г о в о р к а - и аз,
к а к т о зн ая х т ъ й и баях, че кр и в о ли е било, п р а в о . л и е - госп од
да го оправя.

71
и о т л е п я т рога, нам азват р а н и те о т нещера с ъ с з м и й с ­
к о т о м л яко .
96. М ЛЯ КО ПРЯСНО И С Ъ С И РЕН О С ОЦЕТ. К о га има
н я ко й силен сю р м е к и не м о га т да го сп р а т, зе м ат до
100 д ра м а п р я с н о м ляко, н а л и в а т му една чаша оцет,
р а з б ъ р к в а т го д о б р е и му го д а в а т да го и зп и е н а в е д ­
н ъ ж , "о т ко е т о му се спира сю р м е къ т".
97. М Л Е Ч О К /E u p h o rb ia c y p a rissia s/. С м л я к о т о о т т о ­
зи м л е ч о к г о р я т б р а д а в и ц и и -си п р а в я т л ун и чки , ка т о
ка п в а т на ч е л о то си е д н а к а п к а о т м л я ко то му, о т к а п ­
ка т а к о ж а т а поч.ернява и се в и д и к а т о л уни чка, но п о с ­
ле се олю щ ва и и згуб ва .
98. МУХИ И С П АН С КИ /Z y tta ve sica to ria / или п р о с то
о т р о в н и мухи. П ред и о с в о б о ж д е н и е т о д о г д е не беше
з а п р е те н о да се п р о д а в а т, имаше ги по а х т а р и т е и по
б а ка л и те и с т я х о т в а р я х а в и з и ка то р и и , или к а к т о се
и з р а з я в а т ва д я ха якм адж а-та: сп укв а ха ги и к а т о ги н а ­
сипеха на п и ти ч ка квас, за л е п я х а го на т я л о т о по го л о ,
д е т о щ яха д а в а д я т я к м а д ж а т а , о т ко е то се подуваш е
прищ ей и ка т о го о б р е ж е ха с н о ж и ц и , нал агаха р а н а та с
б р ъ ш л я н о в лист, за к о е т о се спом ена при б р ъ ш л я н а /1 8 /.
99. НАР /P u n ic a g ra n a tu m /. Н а р ъ т расте по нас и у з ­
рява, но зиме т р я б в а д а се завива, д а не и зм р ъ зн е .
К о р и те о т п л о д а му, к а к т о и ко р и т е от к о р е н и т е му ги
в а р я т у чо р б а та им д а в а т п р о т и в сю рмек, а н а й - в е ч е
на м а л ки те д е ц а "за да им се с т е гн е с ъ р ц е то ".
100. НИШАДЪР. Н и ш а д ъ р ъ т играе ва ж на р о л я в н а ­
р о д н а т а м едицина; то й се у п о т р е б я в а п р о т и в р а зл и ч н и
б о л е сти , о т к о й т о п о - г л а в н и т е са сл е д ую щ и те : к о га спи
н я ко й н а кр и в о или му п ад н е гл а в а т а насъ не о т в ъ з ­
гл а в н и ц а та , сл учв а се та му п а д а м ъ ж е ц ъ т . В т о я с л у ­
чай зе м а т с т р и т на д р е б н о ниш адър, ту р в а т го на к у п ­
ч и н ка на една м алка д ъ р в е н а л о п а т к а /к о я т о д а е ш и­
р о ка к о л к о т о го л е м и я ни н о к ъ т на р ъ к а т а /, или на
о па ш ка та на н я к о я п л о с к о -о п а ш а т а л ъ ж и ц а , н а ка р в а т
б о л н и я д а зя п н е и к а т о п о д п ъ х н а т л о п а т к а т а с ниш а­
д ъ р а п о д м ъ ж е ц а му, п о д и гв а т го тихо н а го ре . М ъ ж е ­
ц ъ т о т н иш ад ъ ра се о хл а д я в а , свива се и в ъ з п а л е н и е т о
минува - уга св а и б о л ка т а озд равва,. к о е т о се ка з в а
м ъ ж е ц ъ т се д и гн а . К о га б о л н и я т е малко д е т е и не
м ож е д а му се направи т а к о в а д игание, т о га в а си н а ­

72
м о кр я т п о ка за л е ц а /п р ъ с т а /, н а т о п я в а т го в с т р и т и я
н иш а д ъ р и к а т о т у р я т м е ж д у к ъ т н и т е му з ъ б и о па ш ка та
на н я к о я т ъ п а л ъ ж и ц а , п ъ х в а т си п р ъ с т а п о д м ъ ж е ц а
му и ти х о го п о д и га т н а го р е . К о га т о пак з а б о л и н я к о г о
гъ р л о и се за ч е р в и о ко л о м ъ ж е ц а и д а ж е м ъ ж е ц ъ т и
н е б е то му, , зе м а т един м асур /ц е в /, о т р я з в а т й е д и н а
край ко со , на о б л о , н а с и п в а т на к о с о т о м е сто с т р и т н и ­
ш ад ъ р и к а т о г о п ъ х в а т в у с т а т а му, д у х в а т сил но, д а
се в д у х а в с и ч к и я т ниш ад ъ р в гъ р л о т о му. В т о в а време
к а з в а т на б о л н и я д а не п р е гл ъ т в а , а д а ч а к а и д а си
н а д в е с я гл а в а т а с у с т а т а н а д о л у, д а му т е к а т л и ги т е
=д о к о л к о т о м о га т, т.е. д о г д е т о п р е ста н а т. А к о не прем ине
с е д н о духание, на д р у г и я д ен пак го п о в т а р я т , или
д а ж е на съ щ ия, а ко е б о л к а т а опасна. К о г а т о н я к о г о
д р а зн и каш лица, д а в а т му д а г ъ л т а м алки б у ч к и н иш а­
д ъ р или д а гр и з е о т б у ц а т а и д а го п р е гл ъ щ а . К о га се
п о я в и н я ко м у лишей, к о й т о се з о в е к о к о ш е -д у п е , н а м о к ­
р я т лиш ея с в о д а или с ъ с с л ю н ка , о с т ъ р г в а т му ве не ц а
п о л е ка с н о ж , или го о т р и в а т с о с т ъ р в ъ л н е н п ар ц а л ,
д о гд е зем не д а пуща по кр а и щ а та о т д р е б н и т е п ъ п ч и ц и
д р е б н и ка п ч и ц и к а т о р оса к р ъ в , п о д и р т о в а г о н а м о кр я т
и г о н а тр и в а т с ниш ад ъ р д о г д е почне д а с м ъ д и . С л е д
н я к о л к о д е н я лиш еят з а га р я , изл ю щ ва се и о з д р а в я .
Н я ко и с т р и в а т на д р е б н о и с м ъ р к а т в носа си, к о га п о ч ­
не д а ги л ови м ъ рхавиц а /к и х а в и ц а , б р и н га в и ц а , х р е м а /.
Н иш ад ъ р и вар. К о га п а д н е н я ко й в н е с в е с т у р в а т в
е д н о с т ъ к л о с ш ийка вар и чукан й иш а д ъ р, н а л и в а т
х л а д к а в о д а и го р а з п л а кн у в а т . К а то хване д а и з л я з в а
о т с т ъ к л о т о о с т ъ р д ъ х /н и ш а д ъ р - р у х у / п о д н а с я т го
п о д н о са му и н е с в е с т н и я т к а т о поеме в н о с а ' си т о я
д ъ х, с тр е с в а се и се с в е с т я в а . Н иш адър, кам ф ор и с а -
р а - с а б у р /а л о е / т у р в а т в е д н о с т ъ к л о о т 100 драм и о т
в с я к о к о л к о т о е д и н леш ник, н а п ъ л в а т с т ъ к л о т о с х л а д к а
в о д а и го р а з п л а кн у в а т . К а т о се п о р а з т о п и , д а в а т го
п р о т и в т р е с к а т а -така: щом н а б л и ж и да г о в тр и са , на
в с я к о й час му д а в а т д а пие по една т р а п е з я н а л ъ ж и ц а .
Т о я ц я р с т о п л я б о л н и я и не го втр и са т ъ й сил но, на
в т о р и я п ъ т се п о я в я в а п о - с л а б о т р е с ка т а , а на посл е,
и зч е зв а . Т о я ц я р п р о и з в е ж д а повръ щ ание и сю р м е к.
Н иш ад ъ р т у р в а т в о ч и те на х у ч а с ъ л и те в о л о в е и коне,
но з а т о в а ще ка ж е м при овеса. ,
С н иш ад ъ р ц е р я т още и с а ч - к ъ р а н а , к о й т о не е д р у го
нищо, освен е д и н в и д лишей, к а т о коко ш е д упе, и се

73
п о я в я в а по гл а в а т а , а н а й - в е ч е на д е ц а т а и к а т о се
р а з п р о с т р а н я в а , сече, пасе ко см и те и ги ун и щ о ж а в а , о т
к о е т о си е п о л уч и л и т у р с к о т о име с а ч - к ъ р а н , к о е т о ще
р ече к о с о - и з т р е б и т е л . Н е го го ц е р я т н а й - в е ч е б е р б е р и -
т е : о б р ъ с в а т о к о л о му ко см и те , н а р я з в а т п л и т к о к о ж а т а
п о кр а и щ а та му с б р ъ с н и ч а , р а з т о п я в а т в ъ в в о д а ниш а­
д ъ р , н а кв а с в а т н а р я з а н о т о м я с то и к а т о д а д а т в о д а т а
на б о л н и я , к а з в а т му д а се м окри с нея т ъ й , к а к т о го
м о кр и л б е р б е р ъ т. С л е д н я к о л к о д е н я , л и ш е я т п р е га р я ,
и з гу б в а се и на м я с т о т о му п о н и кв а т н ови косм и.
101. ОВЕС /A v e n a s a tiv a /. К о га и з с т и н е н я к о й и му се
с хв а н е с н а га т а и ч л е н о в е те , с в а р я в а т в е д и н к а з а н овес,
и з ц е ж д а т го , н а с т и л а т г о на е д н а в ъ л н е н а ч е р га , п о д
к о я т о п о с т и л а т сл ам а и д о г д е е т о п ъ л н а к а р в а т б о л н и я
д а си л е гн е в ъ р х у му. П осл е к а т о го о б в и в а т с ч е р га т а
и о ве са , з а т р у п в а т го с още ч е р ги и му д а в а т д а пие
нещ о т о п л о , к а т о с в и р ч о к о в ц в я т , гр а д и н с к и чай или
т о п л о вин о и го в а р д я т д о г д е се и з п о т и д о б р е . П осле
г о п р е о б л и ч а т с ъ с суха р и за и го т у р в а т д а спи, п о к р и т
с ъ с сухи п о к р и в к и на суха п о с те л я . К о га т о х у ча са / и з ­
с т и н е / н я ко й во л , те го п о з н а в а т по н а с т р ъ х н а л а т а му »
ко з и н а , по с т у д е н и т е му уши и по с т у д е н о т о му д ъ х а н и е
и п о ч в а т д а г о ц е р я т с овес: т у р в а т в а р е н и я о в е с в
е д и н чувал , р а з с т и л а т го в чувал а на д л ъ ж д о е д н а
д л а н д е б е л о и д о г д е е т о п ъ л , т у р в а т ч у в а л а на гъ р б а
му н а д л ъ ж , п р и п а с в а т го с ко л а н или в ъ ж е т ъ й щ о то
д а му о б гъ р н е ц е л и я г р ъ б о т в р а та д о о п а ш ка та . За д а
г о и з п о т я т , т у р в а т в е д н а д ъ л г а т о р б а гор е щ , варен
о в е с д о п о л о в и н кр и н а ; п ъ х в а т му з у р л а т а д о о ч и т е в
т о р б а т а и я п р е в р ъ з в а т д а не и з л я гв а п а р а т а н а го ре .
В о л ъ т не м о ж е д а д о с т и гн е д о го р е щ и я о в е с д а се
о па р и , за щ о то т о р б а т а е д ъ л га , а т о п л а т а пар а го бие
в н о з д р и т е и т о й я в д ъ х в а и се с т о п л я о т нея, а о т
о в е са му се с т о п л я г ъ р б ъ т и ц я л а т а снага. К а т о се и з ­
п о т и д о б р е и о в е с ъ т хване д а и зс ти в а , с н е м в а т му ч у ­
в а л а и т о р б а т а , и з б ъ р с в а т го с ъ с суха сл ам а и п осл е
с ъ с суха ч е р га д о б р е , з а в и в а т с ъ с суха д е б е л а п о к р и в ­
ка, к а т о с че р га , к о з я к , чул и т.н. и к а т о п о с о л я т о т
в а р е н и я овес, д а в а т му д а я д е . С л е д т о в а му о т в а р я т
о ч и т е и п ъ х в а т п о м а л ко чука н ниш а д ъ р п о д го р н и т е
к л е п к и , р а з т р и в а т ги и ги о с т а в я т д а т е к а т с ъ л з и о т
т я х . И т ъ й с т о в а то п л е н и е и и з п о т я в а н и е , с п а с я в а т

74
б о л н о то д о б и ч е о т см ъ р т. Т о зи спосо б з а це ре ни е о т
хучасало се у п о т р е б я в а и за биволи и за ко н е , крави,
ка тъ р и , м агарета и т.н . Ц е л та е ту ка д а се с т о п л и д о ­
б и ч е то д о гд е се и зп о ти , че с к а к в о т о и д а е, но п о н е ­
ж е не м ож е д а се в о д и на баня, то н а р о д ъ т ' изм ислил
то в а с р е д с т в о , к о е т о посл е приспособил и з а че л ове ка.
К о га ням а т овес, у п о т р е б я в а т ичмик.
102. ОРЕХ /J u g la n s re g ia /. С л и с та та му к ъ п я т п е с и -
чави деца, а с ъ с зе л е н и те пресни л ю спи си т р и я т л и ­
шеите, о т к о е т о п о ч е р н я в а т, и з га р я т и се ол ю щ ва т.
С ъ л за о т оре хов о д ъ р в о смесена с д ъ р в е н о м асло се
у п о тр е б я в а за чернение коси .. С я д к а т а о т печен орех
т р и я т лишеи и ко ко ш и дупе, "от ко е т о о з д р а в я т ". К о га т о
и с ка т н я ко й п у я к д а се св ъ р н е /с к л ъ с т и /, т ъ п ч а т му в
гъ р л о т о орехи. В н а р о д а има поверие, че к о й т о п о са д и
орех, ка т о ста не дебел к о л к о т о вр ата му, ч и л я к ъ т у м и ­
ра. В ж и т е н о т о семе разм есват орехови л и с т и д а не
хв ъ р ка , т.е. д а не го я д а т червеите.
103. ОРЕХЧЕ И ЛИ Х И Н Д У С Т А Н -Д Ж И В И З И /M y ris tic a
m o sch a ta /. О р е хч е то освен д е т о го см есва т в к о в е т -
м а д ж ун у и в д р у ги м ного церове и ракии, у п о т р е б я в а т
го и с т ъ р га н о на д р е б н о за ц я р на м а л ки те къ р м а ч е та
д еца, к о га ги п р и св и в а съ р ц е . К о га д е т е т о е м ного
м ал ко и не м ож е ца, го приемне и п р е гл ъ т н е , м ай ка та
ту р в а на з ъ р н о т о на гъ р д а т а си м алко н а с т ъ р га н прах
о т о р е хч е то и к а т о д а д е на д е т е т о цица, т о с м л я к о т о
п о гл ъ щ а и о ре хче то . И п о - о п и т н и т е майки д ъ р ж а т п о д
гл а в а та на д е т е т о в с я к о га орехче и н о ж ч е , и щом д е ­
т е т о хване д а не поем ва ц и ц а и д а се п р и с в и в а и пищи,
те му д а в а т о т о р е х ч е то и п осл е се у к р о т я в а .
104. ОРИЗ /O ry z a sa tiva /. К о га с ю р д и с в а н я к о г о , о м и -
ва т о риз и му д а в а т ч о р б а та д а пие, за д а му престане
сю р м е къ т. На м а л ки те д ец а им м ел ят о р и з и им в а р я т
каш ица. На б о л н и те к о га хва на т да се п р и д и га т , в а р я т
им о р и зя н а чорб а и я п о д к и с е л я в а т с лимон.
105. ОСЕН /F ra x in u s e xce lsio r/. К о га има м ор по к о ­
ко ш ки те и по д р у ги т е домашни птиц и, н а б е л в а т осенова
ко р а и я н а т о п я в а т в ко ко ш е то ко р и то , о т к о я т о в о д а т а
п о си н я ва и с та в а гор чи ва. О т та я в о д а к а т о п и я т п т и ­
ц ите , не мрат.

75
106. ОХЛЮ В /H e lix /. О х л ю в ъ т има у нас н я к о л к о и м е ­
на: м ел чув, п л ъ ж го в , п л ъ ж а к , п л у ж ъ к , п л ъ ж е ц , бохлю ,
бухер, р о ж к о в , слим ак /с л ю м а к /, с л и н я к. О хл ю в и те , о с ­
вен д е т о ги я д ат ка т о п о с т н о я с ти е п р о л е т, по май, а
о с о б е н о на П ъ р в и май ги я д а т с го р ч и л а т а им, за п р е -
ч и с т я н и е на к р ъ в т а , с ч у к в а т ж и в и о хл ю ви с ч е р у п ка та
им н а е д н о и н а л а га т ц иреи и о то ц и , к о и т о б е ра т, д а се
пробият п о -с к о р о .
107. ОХЛЮ В ГО Л И ЛИ ГО Л А К /U m a x a g re s tis /. К о га
н я к о г о го за д уш а ва и не м о ж е д а д ъ х а лесно, зем ат
ж и в го л о хл ю в , ту р в а т го в е д н а чаша, п о с и п в а т го с ъ с
сол и н а л и в а т в чаш ата д о п о л о в и н а та вода. К а т о п р е ­
с т о и е д н а нощ, с т о п я в а се в ъ в в о д а т а и т а я в о д а я
д а в а т на д уш а вия да я изпие , о т к о е т о и о з д р а в я л .
108. П А В У Н Ч Е ИЛИ П Е КР А Л И Д И /L e o n to d o n ' taraxacum
или T araxacum officinale/. О т т о в а р а сте н и е п р а в я т н а й -
р а н н а та п р о л е т н а са л а та "за п р е ч и с тв а н е на к р ъ в т а ". Но
освен т о в а н е го го в а р я т и ч о р б а та му у п о т р е б л я в а т
в м е сто в о д а , п р о т и в м аясъ ла. Н я ко и са се и з ц е р я в а л и с
т а ка в а в о д а о т хр о н и че ски стом аш ен ката р .
109. П А Л А М У Д . Ч аш ките о т ж е л ъ д а на п ъ р н а р е в и я
д ъ б , к о и т о се з о в а т палам уд, /о с в е н д е т о ги у п о т р е б я ­
в а т та б а ц и т е д а а р га с в а т с т я х гь о н о в е и к о ж и / н а р о ­
д ъ т у п о т р е б я в а з а ц яр: с ч у к в а т ги на д ре б но , св а р в а т
ги с в о д а и к а т о я п р е ц е д я т о т %палам уда, д а в а т я на
о н и я , к о и т о с т р а д а я т о т сю р м е к, а н а й - в е ч е на м ал ките
д еца, о т к о е т о им се сп ир а с ю р м е къ т .
110. ПАП О РУН А, М А К И Л И Т. ХАШ ИШ /P a p a v e r s o m n i­
fe ru m /. Б ерат у з р я л и т е чуш ки /г л а в и ч к и / на мака и к о га
не с п я т м а л ки те деца, о т к ъ с в а т о т чуш ката по е д н о
парче, в а р я т го с во д а и д а в а т на п л а ч л и в о т о д е т е да
го успи, но н я к о и т ъ й го п р и с п и в а т, щ ото о с т а в а вечно
да с п и /
111. ПАПРАТ С ЛА Д КА , И Л И РАЙКО В КОРЕН /P o ly p o ­
dium v u lg a re /. С л а д к и я т ко р е н на та я п а п р а т, к о я т о
р а сте по нас по ка н а р и те из п л а н и н с ки т е м еста се
_ . • -

Аз з н а я е д н а у ч и т е л к а , к о я т о я б е ш е сралл да и д о н е с а т д е т е н ц е ­
т о да го н а к ъ р м и 6 у ч и л и щ е т о и за да не п л а ч е о т глад, с в е к ъ р в а
& г о п о я ш е с т а к а в а м а к о в а вода, но д е т е т о не с к л ю ч и година:
и з с ъ х н а к а т о в е й ч и и а и у м ря о т глад.

76
у п о тр е б я в а в р азл ични м а д ж у н и и го дъ вчат, както и
с л а д к и я ко р е н п р о ти в каш л иц ата .
112. П А Ч И Н А , ПАЧА ТР Е В А ИЛИ КО КО Ш А ТРЕ ВА. Т ази
дребна, влечещ а зелена тр е в а , к о я т о р а с те из д в о р и щ а ­
та, по п ъ т и щ а т а и из н и в и те вред , се у п о т р е б я в а п р о ­
тив ухапване о т я д о в и т а зм и я : берат я и к а т о я с в а р я т ,
с ч о р б а та й м и я т раната, а с л и с т а т а и с т ъ б л а т а / в а ­
р е н и / н а л а га т в ъ р ху р а н а та и о т о к а й. Т ова ми го р а з ­
каза е д и н с т а р тур чи н о т Т у з л у ка и я наричаш е и л а н -
оту, т.е . з ъ м и н с к а трева.
113. П ЕРУШ И Н Я К И ЛИ ПЕРУШ ИНА. П еруш ината я у п о т ­
р е б я в а т з а пъ л н ен ие в ъ з гл а в н и ц и , п о с т и л к и и с е д л а и
освен т о в а с нея се ц е р я т о т п о д х в а т и н а .* К о г а т о б о л и
н я к о го п о д л ъ ж и ч к а т а ил и п о д р е б р а та и не му д а в а
да си под е м н е душ ата, зе м а т д р е б н а перуш ина, т у р в а т я
в е д и н чер сух ко те л и т у р в а т к о т е л а на о г ъ н я д а се
п р а ж а т в н е го перата, н о за д а се н а го р е щ я т в с и ч к и
равном ерно, б ъ р к а т ги с е д н а п р ъ ч к а и ги п р е в ъ р щ а т
щом се н а го р е щ я т д об ре, и з в а ж д а т ги о т ко т е л а , т у р я т
ги на е д н а т ъ н к а къ р п а , с в ъ р з в а т ги на т о п и т у р в а т
то п а на п ъ п а п о д л ъ ж и ч к а т а на б о л н и я и г о з а в и в а т .
П ерата д ъ р ж а т д ъ л го врем е т о п л и н а т а и я и зп у щ а т
равном ерно, т ъ й щ ото м н о го п о - д о б р е т о п л я т о т к о л к о т о
д р у г п р е д м е т, о т к о е т о б о л к а т а "ути хва и прем инува".
114. П ЕП ЕЛ ИЛИ ПО ПЕЯ. П е п е л ъ т освен що го у п о т ­
р е б я в а т за лиш ея /л у га , ^ л ю т а вода, л е р е ц /, у п о т р е б я в а т
го и за ц я р . К о га т о б о л и н я к о го с ъ р ц е и г о п р е св и в а ,
зем ат с д в а п р ъ с т а ч и с т б ял пепел о т о гн и щ е т о и го
ту р в а т в е д н а чаш ка /1 0 д р а м и / р а к и я и к а т о г о р а з ­
б ъ р ка т , д а в а т го на б о л н и я д а го изпие. З а с ъ щ а т а
б о л е ст д а в а т и пеп е л я н о кр а й ч е о т хл я б , к о й т о е печен
в ж а р т а . С м есва т м ърва и пепел, п о р ъ с в а т го ' с в о д а и
ка т о го с в и я т в ъ в в ъ з е л , п а р я т с н е го н а т ъ р т е н о , пъ п,
б о д е ж и д р у ги б о л ки. Н я ко и , к о га ги б о л и с ъ р ц е , л и з -
ват н я к о л к о п ъ т и бял пепел. 'Бял пепел о т п р е го р я л на
м я с т о т о си в ъ гл е н , ^т.е. о т спасен в ъ гл е н , с м е с в а т с
пяна о т д ъ б о в а сурова гл а в н я /к о г а го р и и пущ а о т

П о д х б а т и н а с е з о в е о н ая б о л е с т , к о я т о б о д е по д л ъ ж и ч к а т а или
под м а л к и т е ребра. Тя с т а в а к о г а г а з я т б о с и из р о с а т а и л и из
студена б о д а .

77
к р а я си пяна и в о д а / и с ъ с см еста м а ж а т лишеи или
ко ко ш о дупе.
К о га н а п а д н а т на з е л е т о /к о е т о е п о с а д е н о з а се м е /,
к о га ц ъ ф ти , б о ж и кр а в и ц и и п о ч н а т да го я д а т , о т с я в а т
д р е б е н пепел с ъ с с и то и с у тр и н а по роса п р ъ с к а т по
зе л е то , да не к а ц а т по н е го б о ж и т е кр а в и ц и . Т ъ й съ щ о
п о с и п в а т и зе л е н и я р а зс а д , к о га го напа д н е зе л е н а та
б ъ л х а /H a ltica o le ra c e a /, о т к о е т о б ъ л х а та б я га .
С пепел п о з н а в а т к а к ъ в е т а л а с ъ м ъ т на за р о в е н о
имане. П онеж е в я р в а т че д е т о има за р о в е н о имане Bcé
има та л а съ м д а го пази, т о к о га ще и д а т д а к о п а я т
им ането, за да му у з н а я т та л а съ м а к а к ъ в е, з а н о с я т
пепел и го п о си пв а т, д е т о м и с л я т че е и м а н е то .7
115. ПЯНА О Т ' РАКИЯ. К о га т о н я ко й се п р о п и е и не
м о ж е д а се о с та в и о т пи е не то , за д а го н а ка р а т д а му
о т р и т н е пиението, зем ат д о е д н а - д в е о ки р а к и я пращ и -
нена и я в а р я т на тих о гъ н . Р а ки я та к а т о ври, пуща
п я н а о тго р е . Т ази пяна я о б и р а т с л ъ ж и ц а и за п о я в а т"
п и в н и ц а т а без д а знае, що ще пие. О т т а я п я н а му се
п о т ъ р с я и съ всем се о с т а в я о т п и я н с т в о т о .*
116. ПЕЛИН /A rte m is ia vulgaris д и в или м агареш ки п е ­
лин и Artem isia absenthium п итом ен п е л и н /. С н е го се

Р а з к а з в а х а ми, ч е п р е д и н я к о л к о г о д и н и /0 т у р с к о брелле/ и м а л о
6 Т у з л у к а един т у р ч и н , к о й т о ц е р я л п и я н и ц и т е о т п и я н с т в о по
с л е д у ю щ и я начин: к а т о м у д о в е д е л и н я к о й пи яница, т о й п и т а л о т
к а к в о м у е п и я н с т в о т о - о т в и н о или от ракия. К о г а т о б и л о о т
ракия, т о й з а п и р а л б о л н и я в е д н а с т а я /и ма л си о с о б н а с т а я за
т а я це л / и н а й - н а п р е д п о п р ъ с к в а л с т е н ит е, п о да и п о с т и л к а т а 8
с т а я т а с ракия, д а в а л на б о л н и я х л я б н а т о п е н в ракия, в я с т и е т о
м у н а л и в а л ракия, във в о д а т а г д е т о щ е - п и е с м е с в а л ракия, в е ч е р
к о г а щ е го п о к р и е п о п р ъ с к в а л п о к р и в к а т а и в ъ з г л а в н и ц а т а с р а ­
кия, в т ю т ю н я м у п р ъ с в а л ракия. Т о в а се п о в т а р я л о в с е к и ден,
д о д е на п и я н и ц а т а м у се п о т ъ р с в а л о о т р а к и я т а и н а ч е в а л д а п о в ­
ръща, но т о й не г о пущал; т а к а го д ъ р ж а л и в с е п о в т а р я л с р а ­
кия, д о д е н а й - п о с л е п и я н и ц а т а в и к н е л а м а н и т о г а в а го пущал, но
п о д и р т о в а це ре ни е, т о й в е че не п о м и с л ю в а л за р а к и я и к а т о ллу
з а м и р и ш е л о бя га л и п о вр ъщ ал .
Т ъ й с ъ щ о п о с т ъ п в а л и с ония, к о и т о били п и я н и ц и о т вино, но
в м е с т о р а к и я т я х с в и н о ги церял.
П о з н а т ли е т о я с п о с о б за л е ч е н и е и на д р у г о м я с т о и у п о т ­
р е б я в а ли се и с е г а негде, не м и е и з ве ст но .

78
ц е р я т о т н я к о л к о б о л е сти . К о га боли н я к о г о съ рц е ,
св а р в а т му пелин и му д а в а т д а пие. К о га тр е с е н я к о го
м ного време т р е с ка и не м ож е д а я и зц е р и с д р у го ,
вари си пелин и в с я к а су тр и н а на гл а д н о с ъ р ц е и зпив а
по е д н а чаша, д о д е го о с та в и тр е с ка та . К о га ул о в и н я ­
к о го ко л е ц - к о га му се р а зв и е п ъ п ъ т, к а т о го за в и в а т
че сто , вм есто о т к ъ р п а п ъ п ил о , п р а в я т п ъ п и л о о т зелен
пелин. К о га боли н я к о го на пъ па и не е в ъ з м о ж н о да
се сва ри пелин, зема пел инови л и ста зе л ен и, с т р и в а ги
п о м е ж д у д л а н и те си, н апр авя хаРове и ги гъ л т а . Н я ко и
го н а ки с в а т в р а ки я и к а т о ста не го р чи в а , п и я т я за
съ рц е . С варен пелин м ият и рани.
О т д и в и я пелин п р а в я т гум нян и м етли и о т м ъха на
с т ъ б л а т а му, - смесен с д ребен в ъ гл е н и с т р и т , в З апад на
Б ъ л га р и я си п р а в я т прахан, к о я т о т в ъ р д е л есн о хваща.
117. П Л Ю Щ АВ И ЧЕ /P hysa lis a lke ke ng i/. П л ю щ а в и ч е то
в ъ р з в а червени з ъ р н а к о л к о т о лешник, к о и т о са в ч е р ­
вени ц и п я с т и мехури, голем и к о л к о т о е д и н орех. То
сп о р е д п л о д о в е т е си п р и л и ча на д р е б н о михле с бели
семена. К о га т о узр е е и му се за ч е р в я т з ъ р н а т а и м е ху­
рите, б е ра т го с ъ с с т ъ р к о в е т е и чуш ките на к и т к и и (го
о с т а в я т д а изсъ хн е. Зимно време, к о га за б о л и н я к о г о о т
къ щ н и те гъ р л о , в а р я т му з ъ р н а т а и д а в а т на б о л н и я да
се ж а б ур и /д а прави га р га р а /, От ко е т о г ъ р л о т о "ом еква
и о з д р а в я ". Н я ко и п ъ к с чуш ки те и п л о д о в е т е , варени,
п р а в я т лапа и н а л а га т гъ р л о т о о т в ъ н или д р у ги о т о ц и .
118. П О ДБЕЛ /T u s s ila g o fa rfa ra /. П о д б е л ъ т р а с те по
в л а ж н и т е се н ч е сти м еста из д ол ищ а та кр а й и з в о р и т е и
те кущ а та вода. Ш и р о ки те му м е к о -м ъ х н а т и , с р е б ъ р н о -
бели ш ироки л и с т а се у п о т р е б я в а т к а т о п р е в ъ з х о д е н
п л а с ти р не рани, к о и т о и зс м у кв а т и ч и с т я т в с и ч ко , що е
гн и л о в р ан ата и р аната с ко р о и зр а ств а , само т р я б а да
ги п р о м е н я в а т по т р и - ч е т и р и п ъ т и на д е н о н о щ и е то .
О свен това, н я к о и ги в а р я т и чо р б а та им д а в а т на о ния
болни, к о и т о не м ога т да си пущ ат в о д а т а л есно или
като я пущ ат, усещ ат б о л ка в д е т о р о д н и я си член.
119. ПОЛЮ Б И ЛИ ГЛ Е Ч /К У Р Ш У М Е Н О К И С /. С п о л ю -
ва ц е р я т рани, а н а й -в е ч е ш иите на в п р е га т н и т е в о л о в е
и биволи, к о га се р а з р а н я т о т н а т ъ р т в а н и е или о т

79
о м ъ р с е н о *, или п ъ к к о г а т о ги ка р а т в д ъ ж д о в н о време
и к а т о им се н а м о кр я т шиите, п р о т р и в а т се о т ярем а и
се р а з р а н я т . За т о я ц я р зе м ат д ъ р в е н о м асло и го
п р о м и в а т в д е в е т в о д и с перо. К а т о се изм ие д об р е
м а с л о то и с та н е б я л о , с п у к в а т п о л ю в на д р е б е н прах,
п р е с я в а т го п ре з ч е с т о с и т о и го см есват в м асл ото.
П о д и р т о в а г о б ъ р к а т д о д е се смеси д о б р е и стане
к а т о мед. К о га т о вече в с и ч к о е го т о в о , изм и в ат б о л н а та
шия с ъ с са пун и х л а д к а в о д а , н ам а зват я с п е р о т о и я
п р е в ъ р з в а т д а я не к а ц а т м ухите. Т о в а мнение и м а з а -
ние се п о в т а р я д в а п ъ т и на д е н ч а к д о д е озд равее
р ан ата . Т о з и мехлем се у п о т р е б я в а и на к о н с к и рани,
ко и то п о -м ъ ч н о зарастват о т го в е ж д и т е . На к о н с к и т е
рани у п о т р е б я в а т и и з го р е н гь о н . З ем ат гь о н о т И з н о ­
сени обущ а ил и п о д л о га о т щ авен ц ъ р в у л , и з г а р я т я на
о г ъ н я д а се п р е о б ъ р н е на в ъ гл е н и к а т о с т р и я т в ъ г л е ­
на на прах, п о с и п в а т к о н с к а т а рана, д о г д е о зд р а в е е .
120. П О П -П О П А Д И Я ИЛИ П О П -П О П А Д И И К А /Н у о Б -
с у а т и з т д е г /. К о га у зр е е п о п -п о п а д и й к а т а , д о г д е още
не й се е о т ъ р с и л о сем ето, о б и р а т я и я и зсуш ва т
д о б р е . К о г а т о за б ол и н я к о г о з ъ б , зе м ат ж и в и в ъ гл и щ а
на е д н а ке р е м и д а или на н я к о й д р у г с ъ д , п о с и п в а т на
в ъ гл и щ а т а с у х о то семе о т чуш ки те на п о п - п о п а д и й к а т а
и к а т о зе м а т д а се пуш ат, н а д в е с в а т над дим а им е дна
м о кр а зе л е н а паница. Д и м ъ т се п о л е п я по м о кр а т а п а ­
н и ц а и п о с л е к а т о н а л е я т в п а н и ц а та в р я л а в о д а , н а б у л -
в а т се с н я к о й п л ат или дреха, н а д в е с в а т се н ад пар а та
на в о д а т а с о тв о р е н и у с т а д а бие п а р а та в у с т а т а им. О т
т а я пара б о л к а т а на з ъ б а ум а л я в а и п р е ста в а . Н я ко и
к а з в а т , че в ъ в в о д а та , к а т о си п о д ъ р ж а т над н е я у с ­
т а т а о тв о р е н и , нам ервали че р в е й ч е та , к о и т о и з п а д в а л и
о т у с т а т а ' им. Н я ко и п ъ к н а п р а в о си д ъ р ж а т у с т а т а о т ­
во ре н и н а д дим а, но к а з в а т , че п о сл е ги у п о й в а л о и ги
б о л я л а гл а в а . Н я ко и зе м а т е д н а ф уния, т у р в а т й ц е в та
на зъ б а , с т и с в а т я в у с т а и я н а д в е с я т н а д дим а, тъ й
щ о то д и м ъ т д а в ъ р в и само на б о л н и я з ъ б ; а п ъ к д р у ги
се ж а б у р я т с в о д а т а и п о сл е я и з п л ю в а т ил и п ъ к
п р о с т о с в а р я в а т п о п - п о п а д и й к а т а и се ж а б у р я т .

О м ъ р с е н о с е к а з в а к о г а н я к о е к у ч е п р е п и к а е ш и и т е на х о м о т я и
к а т о с е с п р е г н а т в т а к ъ в хомо т, р а з р а н я т се ш и и т е на в о л о в е т е .

80
121. П РА С КО В И ЛИ С ТА /P e rs ic a vu lg a ris/. К о г а се с л у ­
чи д а "н а п л ю я т" мухи р а н а та на н я ко е ж и в о т н о и се
р а з в ъ д я т в нея червеи - че р в я с а , наб ират п р а с ко в и
л иста , с ч у к в а т ги в н я ко й с ъ д на каша, н а л и в а т им
м алко в о д а и з а л и в а т че р в е и те в раната, о т к о е т о и з ­
м ират и и з п а д в а т . Н я ко и у п о т р е б я в а т за т а я цел га з .
122. РАК. В о д н и те раци се у п о т р е б я в а т и з а ц я р .
К а то има н я ко й цирей, о т о к или рана, с ч у кв а т ж и в и р а ­
ци и му н а л а га т б о л к а т а д о г д е о зд р а в е е .
123. РАКИЯ. Р а ки я та освен г д е т о се у п о т р е б я в а с
р а зл и ч н и л е ко в е за ц я р , с нея р а з т р и в а т и з с т и н а л и т е ,
ка т о см есва т камф ора, пипер- и д ъ р в е н о масло.
г
124. РЕ М Ъ К И ЛИ РЕМЕН. К о га т о се п о р е ж е н я к о й и
няма с що д а спре к р ъ в т а , н а с т ъ р гв а т о т м е ка та в ъ т ­
решна с тр а н а на мек арга сал /о с м я н / р ем ъ к и к а т о - с ъ ­
б е ра т н а с т ъ р га н о т о , н а п р а в я т го на п и тчи ц а , з а х л у п в а т
го на р а н а та и к а т о я п р е в ъ р ж а т , к р ъ в т а се спир а. Н я ­
кои вм е сто ' р е м ъ к у п о т р е б я в а т п а я ж и н а ! П а я ж и н а т а се
у п о т р е б я в а още и к о га пущ ат на ж и л а т а на р ъ к а т а с
нещер кр ъ в , с п а я ж и н а т а з а т у л я т п ро се че н а та вена. Н я ­
кои п ъ к у п о т р е б я в а т лой.
К о га т о не м ож е д а се намери ни рем ък, ни п а я ж и н а ,
т о га в а т у р в а т п ъ р х а в и ц а /L y c o p e rd o n /. А п ъ к к а т о ням а
ни е д н о т о , ни д р у го т о , т у р га т п р о с т о гл и н а - п р ъ с т ил и
г ъ с т кал и п р и в ъ р з в а т раната. О све н туй, н я к о и н а м о кр я т
парцал с п и ко ч и го п р и в ъ р з в а т на н а р а н е н о то м я с то .
125. РЯПА. Има я д в а в и д а : черна /R a p h a n u s sativus
p ig e r/ и б я л а /R . sativus a lb u s /. О т черна с т ъ р г а н а р я п а
чо р б а та , и зц е д е н а , д а в а т д а п и я т гр ъ д о б о л н и т е . Т ъй
съ щ о я д а в а т на ония, к о и т о са си и з гу б и л и ищаха за
яд ене. Н я ко и н а л а га т о т о ц и и ц иреи с ъ с с т ъ р г а н а р я п а
д а ги и зсм уква . Е д но време, к о г а т о д ъ р ж а х а т у р ц и т е в
Т ъ р н о в о та в л и с а тове , к а т о им се в а д я х а а т о в е т е на
ичумик, Даваха им ряпа д а им се о т в о р и ищах?*

Д о к о л к о вярват, че р я п а т а п о м а г а н а с м и л а н и е т о н а яс ти ет о,
д о к а з в а с л е д у ю щ а т а п р и к а з к а : " Е д н о в р е м е н я к о й .си' с е х в а н а л на
бас д а и з я д е е д н о г о л я м о к о л и ч е с т в о п р е в а р е н и т в ъ р д и я й и а и ги
изял. Н о т о й з н а я л т а я т а й н а , че к а т о с е н а я д е п о д и р т о в а с р я ­
па, н я м а да м у с т а н е нищо. О т и ш е л да т ъ р с и ряпа, н о за н е г о в а
зла чест, не м о ж а л да н а м е р и нигде: н а м е р и л на п а з а р я с а м о ня-

6. По н я ко лко думи 81
126. РЕПЕЙ /L a p p a m a jo r/. К о га т о се м лам осат м а л ­
к и т е д е ц а о т си л н и я п е к на с л ъ н ц е т о и ги з а б о л и г л а ­
ва, зе м а т л и с т а о т репей, нам а зват ги с д ъ р в е н о м асло
и ги з а л е п я т на те м е то на б о л н о т о д е т е . Н я ко и в м е сто
д ъ р в е н о м асло т у р я т ки с е л о м л я ко и репей. Р епеевите
ч е р н и ко р е н и ги к о п а я т и к а т о ги и зм и я т, т у р в а т ги в
е д н о шише и н а л и в а т о т го р е им до\ е д н а о к а р а к и я /н а
о к а р а к и я т у р я т 1 - 2 к о р е н а /. О т ко р е н и те р а к и я т а с т а ­
ва го р ч и в а и я п и я т за "п р е ч и ств а н и е на к р ъ в т а ". За
т а я цел я д а т и о х л ю в и т е с че р в а та и го р ч и л а т а по май,
з а щ о т о о х л ю в и т е по т о в а време п аса т р епееви л и с т а и
о т т о в а са го р чи в и .
127. РИБА. У п о т р е б я в а се и за ц я р п р о т и в рани. К о га
има на н я к о г о ж и в е н и ч е в а рана, р а з п а р я т п р я с н а риба, а
най —вече шаран или л и н к и я н а л а га т д о д е я и з ч и с т и и
оздрави.
128. РИ БЕ Б И ЛЕ /A n a m irth a c o c c u lu s /. Р и б е то биле
/ б а л ъ к - о т у / е черни з ъ р н а , е д р и к о л к о т о м а л ъ к т о п -
ч е с т курш ум и го р ч и в и . Н е го го у п о т р е б я в а т д а т р о в я т
с н е го риба: с ч у к в а т г о на д ре б но , р а зм е с в а т г о с ъ с
се че ни гл и с т и и с а ж д и и т р о в я т с гл и с т и т е риба, т.е.
к а т о п р е с то и една нощ, т о о тр о в и гл и с т и т е и к а т о ги
х в ъ р л я т в ъ в в о д а т а /т о в а се прави о б и кн о в е н о н о щ е /,
к о я т о риба гл ъ т н е о т р о в е н о к ъ с ч е о т гл и с т а , о т р о в в а се
и т я и и зп л у в в а на кр а я , г д е т о я и у л а в я т . /С е г а е з а б ­
ранено, но кр а д и ш ка та п а к х в ъ р л я т бил е в р е ки т е , а
н а й - в е ч е в Д у н а в а /. Н о о свен това, р и б е то б ил е го у п о т ­
р е б я в а т и з а ц я р "п р о т и в въ ш ки: с ч у к в а т го на д р е б н о и
г о р а зм е с в а т с д ъ р в е н о масло, к о е т о к а т о п р е с т о и н я ­
к о л к о часа, ста в а о т р о в н о и щом н а м а ж а т о н о в а м я с то
д е т о са в ъ ш ки т е / а н а й - в е ч е п л о с к и т е / и зм и р а т.
129. РОМ. К о га има н я к о й го л я м о гъ н , н а к в а с в а т му
р и з а т а в ром и му я о б л и ч а т. П осле г о з а в и в а т 4 и го
о с т а в я т д а се и зп о ти . К о га не м о га т д а н а м е р я т ром,
у п о т р е б я в а т и сп и р т, разм есен с в о д а или р а ки я .

к о л к о о п а ш к и о т и з я д е н а р я п а и ги изял, но т е не м у п о м о г н а л и и
у м ря л. П о д и р с м ъ р т т а му, к а т о г о р а зп ра ли , б и д я л и 0 т ъ р б у х а му,'
н е д о д е т о д о с т и г н а л а ря п а т а , я й ц а т а з е ли да с е см и л а т , а н а д о л у
б и л и на кюлче, о т к о е т о и би л умрял. А к о да би н а м е р и л п о в е ч е
р я п а да яде, не би м у с т а н а л о нищо".

82
130. РУНО. К о га и зс ти н е н я ко й 'и земе д а г о про б а д а
н е гд е по гъ р б а или гъ р д и т е , зем ат се р я в о р ун о /н е п р а ­
на в ъ л н а /, о т к ъ с в а т к о л к о т о им тряб а, п о л и в а т в ъ л н а та
с ъ с спи р т, п о с и п в а т я с чукан чер пипер и с камф ора и
я п р и л е п я т на б о л н о то м ясто. От. то ва б о д е ж ъ т минува
за една нощ, а н я к о ги и п о - с к о р о .
131. РУЖ А Ж Е Л ТА /C a le n d u la officinalis/. Т а з и р у ж а се
са д и в гр а д и н и т е за ц в е те и п о в е че то сама се сее' и
въ д и , за щ о то зиме п о д снега не м ръзне. Н е й н и те меки
л и ста се н а гр я в а т на о гъ н я да п о ув я хн а т и се л е п я т на
циреи и рани вм есто п л а сти р "да ги и зсм укв а т".
' 132. РЪЖ ВАРЕНА /S eca le се ге а ю /. К о га о с е т я т , че
н я ко е д е те има гл и с т и , с в а р я в а т р ъ ж и му д а в а т ч о р ­
б а та д а пие вм есто вода, за д а си и з х в ъ р л и гл и с ти те .
Т ова съ щ о то го п р а в я т и на м ал ките те л е н ц а , к о га са
гл и с та в и . Н я ко и им д а в а т и р ъ ж т а д а я и з я д а т , о т
к о е т о т е л е т а т а п о - с к о р о си и з х в ъ р л я т гл и с т и т е .
133. С А Ж Д И ОТ ЧЕРНИЯ КО ТЕЛ. К о га п а д н е н я ко й от
в и с о ко или о т н я к о я висо ка л ю л ка на Г е р гь о в д е н , н а с -
т ъ р гв а т о т д ъ н о т о на черния ко те л с а ж д и , р а зм и в а т ги
с в о д а и му ги д а в а т да пие "да не му п а д н е к р ъ в т а
на с ъ р ц е то ".
134. С АЛ И ТРА И ЛИ ТУР. ГЮВЕРДЖИЛ.Е /S a lp e te r/. С е ­
л и т р а т а я у п о т р е б я в а т д а за с и п в а т с н е я п р е се че н о да
се спре к р ъ в т а . Р а зто п е н а в с т у д е н а в о д а я д а в а т д а я
п и я т о ния, к о и т о б ъ л в а т кръ в, о т к о е т о "к р ъ в т а спира".
К о га с о л я т с в и н с ко месо за сушение / б у т о в е / за е д н о
с ъ с с о л т а т у р в а т и салитра.
135. С А Л КЪМ БЯЛ /R o b in ia p se u d a ca cia /. Т о з и сал към
в О р я х о в с ки я о к р ъ г се зо ве и л и л я к. Ц в е т ъ т на белия
сал къ м го б е ра т и го сушат, „та к а т о ул о в и н я к о г о каш ­
л иц ата, в а р я т го с ъ с захар или мед и д а в а т на к а ш л и -
ча ви те с у тр и н а на гл а д н о с ъ р ц е д а п и я т по е д н а чаша
д о д е ги о с та в и каш лицата. У

136. С А М О Д И В С КО ЦВЕТЕ, З И М -З Е Л Е Н И Л И З Е Л Е Н И ­
КА /V in c a m in o r/. С н его се ки ч а т м ом ите ве че р ко га
о т и в а т на с е д е н ки т е д а ги п р е д в а р д в а о т с б ъ х тв а н и е то
на са м о д ивите , а ко сл уча йно н а га з я т на н я к о е с а м о д и в ско
м я с т о .8 К о га п о л и в а т н я к о го о т с а м о д и в с ко сб ъ р тв а н и е

.83
и о т н е го /ц в е т е т о / см есват в б и л ки те , о т к о е т о т р я б в а
д а си е п о л у ч и л о и им ето - с а м о д и в с ко цвете.
137. С АП УН ЗАДАДЕН . С п о р е д н а р о д н о т о поверие, ч е -
л о в е к м о ж е д а се за д а в а или за п и св а на сапун и т о я
сапун к а т о се х в ъ р л и въ в в о д а или се за р о в и в зем ята,
з а д а д е н и я т се р а зб о л я в а , т о п и се, к а к т о се то п и с а п у -
н я т и н а й - п о с л е умира; а а ко се п о д п ъ х н е н е гд е на сухо
д а съ хне , т о й з а д а д е н и я т съ хне, д о г д е н а й - п о с л е и з ­
съ хн е и умре. К о й т о намери н е гд е за д а д е н сапун, к о й т о
о б и кн о в е н о бива н аб оден с и гл и, взема го и го у п о т р е ­
б я в а п а к п р о ти в з а д а д е н о за ц я р . Н а с т ъ р гв а т о т т о я
сапун и к а т о го р а зм и я т с во д а , д а в а т на з а д а д е н и я д а
го изпие , о т к о е т о го п р о ч и с т я /с ю р д и с в а / и о з д р а в я .
138. С А П У Н Ч Е /S a p o n a ria o tfic in a lis /. К о га б о л и н я к о го
гл ава , с ч у к в а т л и с т а т а и с т ъ б л а т а о т т о в а ц в е те и
п р е в р ъ з в а т с т я х гл а в а та и с л е п и те очи на б о л н и я .
139. С АП УН Я Н О КЛ И Н Ч Е . М а л ки те д ец а, к о г а т о се
з а п е к а т и не м о га т д а и з л я з в а т за го л я м а р аб о та, и з ­
р я з в а т о т е д н а л ю сп а Сапун е д н о кл и н ч е д о 2 - 3 с а н ­
ти м е тр а д ъ л г о и к о л к о т о е д н а д р е н ка д еб е л о, н а м о кр я т
го и ц я л о го п ъ х в а т на д е т е т о в з а д н и я п р о хо д . П осле
го о с т а в я т по р и з к а р а зв и то . С л е д н я к о л к о м инути д е ­
т е т о и з л я з в а н а в ъ н и за е д н о с и з в ъ р ж е н и е т о и з х в ъ р л я
и са п у н ч е то . Но о п и т н и т е м айки се б о я т д а у п о т р е б я в а т
то в а с р е д с т в о к о г а т р я б а и к о га не тр я б а , т.е. не го
у п о т р е б я в а т без н у ж д а , за щ о то , а ко го у п о т р е б я в а т
т в ъ р д е ч е с то , д е т е т о се научва и не и з л я з в а , д о д е не
му т у р я т сапунче.
140. С А П У Н РАЗМИТ.^ К о га т о се запече н я к о й вол или
д р у г д о б и т ъ к , р а зм и в а т сапун в х л а д ка в о д а и му я
н а л и в а т в гъ р л о т о , "к о я т о го прокарва".
141. С Р А КА И ЛИ СВРАКА. К о га cé п о д уе н я ко м у к о ­
р е м ъ т и се в и д я т по н его с и н и те ж и л и д еб е л и, уб ива т
св р а ки , р а зп а р а т ги и му н а л а га т п о д у т и я корем , д о гд е
и зп а д н е . Т о в а го п р а в я т п о в е ч е то ж е н и те .
142. С Е Д Е М И К И /C a s s ia se n n a /. О т т о з и р о д растение
има е д и н в и д и по нас, а о со б е но из т у р с к и т е д в о р о в е
и гр а д и н и , к о е т о ц ъ ф ти ж ъ л т ц в я т з а в ъ р з в а м ехур­
че сти чуш ки. Т у р ц и те го з о в а т селем ики и го у п о т р е б я ­
в а т з а ц я р - за чистилищ е, а наш ите го з о в а т ж ъ л т о

84
са л къ м ч е и го у п о т р е б я в а т само за украш ение. З а ц я р
' куп ув а ха се л е м ики о т а х та р и те , а сега о т с п и ц а р и и те :
в а р я т го /л и с т а т а / с черни суш ени сл иви и го д а в а т на
за п е ч е н и за про сл а б ва н и е - сю рм ек, но на м алки д е ц а
се б о я т д а д а в а т о т т о я ц я р , за щ ото д о д е т и п р о ка р а ,
б о л и ги с ъ р ц е и после ги с ю р д и с в а силно.
N
143. С АЛЕП /O rc h is u s tu la ta /. С а л е п ъ т о с в е н г д е т о се
у п о т р е б я в а за пиение п р о ти в каш лицата, б а б и те му к о ­
п а я т ко р е н и те , на к о и т о има по д ве гл а в и ч к и и ги д а ­
в а т д а ги я д а т б е з д е т к и н и т е ж е н и за р о ж б а . У Г а б р о в о ,
на П а д а л о , р а с те салеп и а з сам в и д я х к а т о го ко п а я х а
д в е б е з д е т к и н и и му я д я х а зъ р н а т а . П осл е се научих о т
баби те, че т о в а р асте ни е се у п о т р е б я в а л о з а деца.
144. С ЕДЕФ /R u ta g ra ve o le n s/. К о га б о л и н я к о г о гл а в а ,
с ч у к в а т л и с т а и м лади с т ъ б л а о т седеф и н а л а га т на
б о л н и я гл а в а та . О свен туй, н я к о и го в а р я т и го р ч и в а т а
му ч о р б а я д а в а т на т р е с ка в и да я п и я т , а н я к о и
п р о с т о го с ч у к в а т и к а т о му и з ц е д я т со ка , н е го го д а ­
в а т п р о т и в тр е с ка т а .
. 145. С И Н А К В И Ц А /M é lo e p ro s c a ra b a e u s /. С и н а кв и ц а т а
к а т о я уловиш , т ъ й същ о пущ а ж ъ л т а ж и д к о с т , к а к т о и
с ъ р п а р я т , к о я т о ж и д к о с т т ъ й съ щ о се у п о т р е б я в а , к а к т о
и с ъ р п а р е в а та , з а и зга р я н и е на лишеи.
146. С И НАП И Л И ХАРДАЛ /S in a p is n ig ra /. С ч у к а н о т о му
семе се у п о т р е б я в а за синапизм и: р а зм и в а т го с т о п л а
в о д а и к а т о , с та н е на каша, н а с ти л а т ка ш а та на е д н а
мека р я д к а къ р п а , п р е гъ в а т й п о л о в и н а та в ъ р х у р а з с л а -
н а та син апе на каша, т ъ й щ о то каш ата д а о с та н е м е ж д у
д в а т а к а т а на п л а та . П о д и р т о в а я п р и л е п я т на о н о в а
м я с то , к о е т о -е о тр е д е н о з а лекувание и го д ъ р ж а т
д о гд е хване д а с м ъ д и си л н о . П осле н а м а зв а т м я с т о т о ,
д е т о е с т о я л с и н а п ъ т с д ъ р в е н о масло, и л и го и зм и в а т
с в о д а . С инапизм и ту р в а т на о н о в а м я сто , д е т о ги п р о -
б а д а и д е т о ги в ъ р т и в к о с т и т е , т.е. д е т о има в я т ъ р ,
к а к т о си се и з р а з я в а н а р о д ъ т . О свен т у й к о га г о т в я т
т о п л а в о д а д а си ки сн а т к р а в а т а за д а се и з п о т я т , в ъ в
в о д а т а освен пепел и сол т у р в а т ,и по е д н а шепа ч у ка н о
си н а пе н о семе. Н я ко и , к о га ги б оли гъ р л о , т у р в а т и п о д
б р а д а т а си - на в р а та синапизм и, а н я к о и т у р в а т и на
п р а с е т а т а си синапизм и, к о га ги боли гл а в а .

85
147. СИНЯТА Ж Л Ъ Т К А ИЛИ Д Ъ ВКА /C ic h o riu m in ty b u s /.
М ом ите в а д я т о т н е го д ъ в ка : т ъ р г а т го п р е д и ж е т в а и
м л я ко т о , к о е т о и з т и ч а о т ко р е н и те му, го с ъ б и р а т, п р о -
д ъ р ж а в а т го на в ъ з д у х а д о д е се сче стн е и п о с л е го
с ъ е д и н я в а т в т о п ки к о л к о т о е д и н леш ник, к о и т о д ъ в ч а т
и пр о м и в а т съ с с л ю н к и т е си д о д е се о б р а зу в а ж и л а в о
р а з т е га т е л н о вещ ество, ко е т о м но го п р и л и ча на с а к ъ з ,
за то в а го и д ъ в ч а т , к а к т о и б е л ия с а къ з , д а си ч и с т я т
з ъ б и т е и венците.
148. С КРЕБЪ Р И ЛИ БЯЛА Л О ЗА /C le m a tis v ita lb a /. К о -
га т о има н я ко й в н я к о я с та в и ц а или н е гд е по т я л о т о
си в я т ъ р /р е в м а т и з ъ м /, о т р я з в а т една сур о в а с к р е б ъ -
ряна п р ъ ч к а /с т ъ б л о /, дебел а к о л к о т о е д и н дебел к а -
рандаш или м ал кия ни п р ъ с т, д ъ л г а д о 1 1 /2 п е д я , з а ­
р ива т й е д и на край д о п о л о в и н а та н а д л ъ ж в ж а р т а и
ка то п о ч н е д а и з л я з в а о т въ нка ш н ия й, н е за р о в е н кра й
горещ а пара, и з в а ж д а т я о т о гъ н я и я п р и б л и ж а в а т къ м
б о л н о т о м ясто. Г орещ ата пара д уха на о т р е д е н о т о б о л н о
м я сто и пари к а т о н а ж е ж е н а игла, "от к о е т о б о л к а т а
о зд р а в я л а ".
149. С ЛА Д КИ Я КОРЕН ИЛИ ТУР. М И Я М -Б А Л А /G ly c y r -
rhira g la b ra /. Т ова р асте ни е р а сте по нас край Д унава, а
о со б е но о ко л о Т утр а ка н , о т д е т о е д н о време /1 8 7 0 г . /
д о н е со ха в Русе д а му п р о д а в а т с л а д к и т е ж ъ л т и , ж и л -
че сти кор е ни . Тези ко р е н и ги д ъ в ч а т и им г ъ л т а т с о ка
каш л и ча ви те деца. Н я ко и ги в а р я т и им д а в а т ч о р б а та
п р о ти в каш лица. О свен то в а н е го го п р е н о с я т и о т в ъ н и
се нам ерва по а х т а р д ж и й с к и т е д ю ге н и за п р о д а н о т д е т о
зиме го ку п у в а т за каш лица.
150. С Л Е З /M a lv a ro tu n d ifo lia /. С л е з ъ т у нас има н я ­
к о л к о имена: молофа, ка м и л я к и о кр и л че . О т ва р е н и те
му л и с т а п р а в я т лапи, а в чЪ рбата ки с н а т рани и о т о ц и
и ги н а л а га т с л ап ите . С чука ни м л а д ите му л и с т а ги
в а р я т с п р я с н о м л я ко и п р а в я т в е л и ко л е п е н мехлем за
ом екчавание на о то ц и , з а чи сте н и е рани и п р о б и в а н и е то
им к о г а берат. Ц в е та на сл е за го б е ра т и см есен с ъ с
с в и р ч о ко в ц в я т и р о ж к о в и го в а р я т зим е з а каш лица.
Зиме, к о га се сл учи д а ням ат набран^1сл е з з а лапи, а
ста не н у ж д а , к о п а я т му ко р е н и те и т я х в а р я т. О т л и с ­
та та, сва ре н и с тр и ц и , п р а в я т лапи за п о д у т о .

86
151. С Л Е З ДИВ, ГОРСКИ /A lth a e a officinalis/. -Той р асте
по д р е б н и те припечни гори, ц ъ ф ти б ял о ил и б я л о - п е м -
беяно. К о р е н и те му ги ко п а я т и зиме ги в а р я т и ц е р я т
каш л ичавите.
152. С Л Е З ДИВ ЗЪ БЕСТ И ЛИ ДИВА РУЖ А /M a lv a а ю еа/.
И т о я сл е з се у п о тр е б я в а к а к т о и п р е д и д у щ и я за ц я р
п р о ти в гр ъ д н и б о л е сти . О т съ щ и я род е и к и ч е с т и я т
гр а д и н с ки сл е з, к о й т о на н я ко и места го з о в а т ки ч а с т а
р у ж а или г ю л -ф а т м а . Н е го в и я т ц в я т н а й - м н о г о го б е ­
р а т за каш лица и гр ъ д н и б о л е сти и го д а в а т на б о л н и ­
те вм есто чай.
153. СРЕЩ ИЩ Е, СРЕЩ ИЧЕ ИЛИ БО ГО РО ДИ ЧЕ. С и з ­
суш ените л и с та на срещ ищ ето пушат в къ щ и при р о д и л -
н и ц и те к а т о т у р я т на въ гл ищ а 2 - 3 л и с та о т срещище.
П овече се б о я т д а ту р в а т, за щ о то омайва, к а к т о к о ч е т о
бил е и омана, но срещ ищ ето още повече ом айва о т тя х.
Н я ко и р а зм е св а т срещище в т ю т ю н я си и г о пушат с
т ю т ю н я наедно, а н я ко и те р е ки и и чи сто го пушат. От
пуш ека на срещ ищ ето, к о й т о не му се е научил , м ож е да
пад н е в н е с в я с т .*
41
Един. г о р н о о р я х о в с к и а б а д ж и я е д н о в р е м е ми р а з к а з в а ш е , че в дю-
г е н я м у д о ш е л е д и н с е л я н и н за д р е х и т е си, к о и т о м у шиял. То ва
б и л о з и м н о в р е м е и с т а я т а g e m o ш и я л м а й с т о р ъ т б и л а за тв ор ен а.
С е л я н и н ъ т си н а п ъ л н и л л у л а т а и я запушил. Д о г д е я из пу ши , ед но
о т ч и р а ч е т а т а с е т ъ р к о л и л о на земята, а след него, п о д и р м а л к о
- и друго. А б а д ж и я т а с е уплашил, з а ч у д и л се, н о не зн ая л ка к в а
е п р и ч и н а т а . С е л я н и н ъ т ка то в и д я л това, казал: "а бе аз пуша
с р е щ и щ е и м о м ч е т а т а к а т о не са н а у ч е н и на д и ма му, в и ж п р и п а д ­
наха. Ч а к а й д а си и з л я з а - т о е п р о к л е т о за ония, к о и т о не са
м у се н а у ч и л и на д и м а " и излязъл, а м а й с т о р ъ т о т в о р и л вратата,
з а л я л м о м ч е т а т а с в о д а и е д в а м ги свестил, но п о д и р т о в а п о в р ъ ­
щ а л и и ги б о л я л о глава.
В 1881 година, к о г а т о бях н а ч а л н и к в О р я х о в о , акцизният
н а д з и р а т е л Г. К и м р я н о в пи са л в ъ в Финансовото, м и н и с т е р с т в о , че
н я к о и о т н а с е л е н и е т о на О р я х о в с к и я о к р ъ г в м е с т о т ю т ю н , п у ш а л и
богородиче, кържали /кържали е тютюн, нашенска мархотка, която
у п о т р е б я в а т да ц е р я т с не я о в ц е т е от кр аста/ хашиш, т . е . ' ш а п а -
в о т о б и л е / C y n o g l o s s u m o f f i c i n a l e / . / Х аш иш т у р ц и т е н а р и ч а т д и ­
вия и п и т о м н и я м а к и в и д и се, че на ш а п а в о т о б и л е е д а д е н о и м е ­
т о х а ш и ш в с р а в н е н и е с у п о я в а н и е т о му, като м а к а / . М и н и с т е р с т ­
в о т о п о и с к а д а м у с е и з п р о в о д я т т е з и треви, К и м р я н о в ги н а м е р и

87
154. С Л И В И ЧЕРНИ /С У Ш Е Н И /. К о га и зл е зе н я ко м у
червенка.та или че р вен ия в я т ъ р /е р е з и п е л /, р а з ц е п в а т
суш ени сл и в и , к о и т о са меки и сочни, п о с о л я в а т ги о т ­
в ъ т р е с ч у ка н ниш ад ъ р и ги п о л е п я т на п о д у т о т о "да
му и зв а д и о гъ н я ".
155. С Л Ю М КА ИЛИ С ЛЮ Н КА. ' К о га т о и з л я з а т по л и ­
ц е т о или по гл а в а т а на д е ц а т а стр у п и /с л а д к и я с т р у -
п е и /, с у тр и н а на гл а д н о с ъ р ц е , д о д е не са си мили още
.о ч и т е и у с т а т а , п л ю я т и с ъ с с л ю н ка т а м а ж а т с т р у п и т е
н я к о л к о с у т р и н и наред, о т ' к о е т о с т р у п и т е з а го р я в а т и
се о л ю щ ва т. С т а ка в а с л ю н ка м о р я т и ж и в а к : т у р в а т на
д л а н т а си ж и в а ка , п л ю я т о т го р е му и го б ъ р к а т д о д е
се пресече, или к а к т о си к а з в а т , д о д е се ум ори и т о г а ­
ва го у п о т р е б я в а т за ц яр.
' М е ж д у н а р о д а има поверие, че а ко н я к о й п л ю е 40
д е н я , в с я к а с у тр и н а на гл а д н о с ъ р ц е на е д н а ха пка
х л я б и най - п о е л е \я д а д е на н я ко е куче, к у ч е т о се о т ­
р а в я о т х а п ка та . С равни и п о го в о р к а т а : "Да п л ю е на
зм и я в у с т а т а , ще я о тр о в и ".
156. С М О КИ Н Я , С М О КВА , ТУР. И Н Ж И Р /F ic u s c a ric a /.
К о га боли гъ р л о , в а р я т см оки н и с ж ъ л т а захар /н е б е т
ш и ке р и / и д а в а т на б о л н и те д а се ж а б у р я т с ч о р б а та
им и да я п р е гл ъ щ а т да им о тм е кн е гъ р л о т о . К о га бере
н я к о й цирей или о т о к , р а з ц е п в а т мека с м о ки н я на д ве
п о л о вин и, н а с о л я в а т я о т в ъ т р е с чука н н и ш а д ъ р и я
п р и в ъ р з в а т - на о то ка , о т к о е т о с к о р о се проб ива, за щ о то
н и ш а д ъ р ъ т и с о к ъ т о т с м о к и н я т а п р о с м у кв а т к о ж а т а .
15?. С О Л - ГО ТВА РС КА С О Л . Г о т в а р с к а т а сол е един
о т ч л е н о в е те на т р о и ч н а т а б л а го с л о в и я - хл я б , сол и
зд р а в е . Н аш ият н а р о д с ч и т а с о л т а за свещ ено нещ о и
п р о ти в с о л т а не се дума лош ава дума; на нея, к а к т о и

и аз м у - г и и з п р а т и х . С л е д н я к о л к о д е н я с е п о л у ч и о т М и н и с т е р с т ­
в о т о п р е д п и с а н и е , 6 к о е т о се к а з в а ш е , да се з а б р а н и на н а с е л е ­
н и е т о п у ш е н и е т о на т и я билки, з а щ о т о 6 т я х с е с ъ д ъ р ж а л и о т р о в н и
а л к а л о и д и . Аз п р е д п и с а х на к м е т о в е т е , но о в ч а р я т и г о в е д а р я т ,
к о й т о си б е р е по п о л е т о т и я т р е в и , н а д а ли е ч у л и д у м а о т м о е ­
т о н а с т а в л е н и е . Т о й се е н а у ч и л о т с в о и т е п р е д к и , че с е пуши
с р е щ и ч е т о и си го пуши, к а к т о си п и е и р а к и я т а . В и д и се, че н а ­
ш и т е с т а р и с а з н а я л и д е й с т в и е т о на с р е ш и ш е т о и з а т о в а с а г}о
у п о т р е б я в а л и да п у ш а т с н е г о р о д и л н и ц и т е да и м у с т а н я в а т чрез
слабото упоявание, нервното раздразнение.

88
на хл яб а , е греш но нещ о д а се с тъ п и . Но о с в е н това,
т я се у п о т р е б я в а и за ц я р п р о т и в м но го б о л е с ти . К о га
боли н я к о г о съ рц е , а ко ням а д р у г ц я р д а му се д а д е ,
д а в а т му сол д а б л и ж е или н а с о л я в а т е д н а х а п ка х л я б
и му я д а в а т д а я и з я д е . С ъ с сол п о с и п в а т п о р я з а н о т о
"д а п р е го р и раната". С ъ с сол п о с о л в а т л ука к о г а го
т у р в а т на п ъ п а на ко л и ч а в и я . Сол з а в и в а т в м окр а
к ъ р п а и я г у ж д а т на п ъ п а на б а б и ча сал ите . В со л е на
в о д а т у р в а т пелин и г о в а р я т , че п о с л е к а п я т о н и я ,
к о и т о ги с ъ р б и п о с т о я н н о тялото. Със сол с о л я т м ал у-
к и т е д е ц а на т р е т и я д е н п о д и р р о ж д е н и е т о им.
П о н е ж е т о я нар од е н об ичай вече зе д а се и з о с т а в я
по гр а д и щ а та ,- т о нека ми б ъ д е п о з в о л е н о д а к а ж а за
н е го н я к о л к о думи, т ъ й к а т о е в я р н о , че с л е д н я к о л к о
го д и н и м о ж е д а се и з о с т а в и . о т с и ч ки я н а р о д , д а с та н е
поне з а спом ен в наш ата и с то р и я . Н аш ите с т а р и и д о
д н е с в я р в а т , че к о й т о не е солен, то й не е б ъ л га р и н и
не само, к о й т о не е солен, но и к о й т о не е д о б р е о сол е н,
то й се с п а р я ,, п о д с и ч а се, п о т т а му вони на лош аво и
ч е с то го г а з я т б о л е с ти ^ С о л е н и е то ..на д е ц а т а с та в а
п о ч ти е д н а к в о м е ж д у с и ч ки я наш народ . На т р е т и я ден
с л е д р о ж д е н и е т о ,, с ч у к в а т кам енна сол в д ъ р в е н а чо ту р а ,
п р е с я в а т я с ч е с то с и т о на е д н а па р а л и я и о т д е л я т д о
е д н а о ка , а н я к о и баби и пов ече. К а то о к ъ п я т д е т е т о д о б ­
ре, с л а га т го на една го л я м а ч и с та пелена и д о г д е е
м окр о п о ч в а т д а го с о л я т . Н а со л в а т му в с и ч к о т о т я л о
б е з и з кл ю ч е н и е и на н а й - м а л к а т а ча с т. Н а й -м н о г о сол
т у р в а т на о н и я ча сти, д е т о се п р е гъ в а т : на сл а б и н и те ,
з а д уш ите, п о д б р ад ата} п о д миш ците, п о д гуш ата, п о д к о ­
л ен ете, п о д х о д и л а та , по гл а в а т а и по л и ц е то . С л е д то в а
го з а в и в а т д о б р е и го п о в и в а т. О тв и в а т го ч а к на д р у - '
га т а утр и н а . К а то го р а з п о в и я т , ц я л о т о му т я л о е (б я л о
о т и зс м у кв а н и е т о и д е й с т в и е т о на с о л та . С л е д т о в а го
о къ п в & т и и зм и в а т д об р е, п о д и р к о е т о зем е д а се з а ч е р ­
вя ва , но л и ц е т о му се с м ъ р кв а и ц я л о т о т я л о с т а в а к а т о
п о в я хн а л о . П осл е се п о п р а в я . Че д е т е т о т ъ р п и м ъ ка в,
с о л та , не ще н и ка кв о съ м нение, а п р и н а ся ли с о л е н и е то
п о л за , не з н а я / *
* Е д и н д о к т о р , унга ри н, к о й т о б е ш е 6 т у р с к а т а В о й с к а 6 Русе, 6
1 8 70 г . , к а т о с е о т б о р и п р и к а з к а за с о л е н и е т о н а д е ц а т а , м и к а ­
за, че а р а п и т е и д р у г и т е х р и с т и я н с к и н а р о д и В М а л а А з и я си с о ­
л и л и д е ц а т а не с а м о със сол, а и 6 с о л т а с м е с в а л и и ч у к а н и с у х и

89
С е га п о н е ж е наш ите п о -ц и в и л и з о в а н и м л а д и майки
зе ха д а не си с о л я т д е ц а та , б а б и те още се м ъ ч а т д а ги
п р и д у м в а т д а т у р в а т поне в ъ в в о д а та , к о га к ъ п я т д е ­
ц а та , по м а л ко сол за а д е т, д а б ъ д е с о л е н о и м и р о с а -
но, п о д к о е т о се разб ира, че к о й т о не е солен и м и р о -
сан, т о й не е х р и с ти я н и н .
За д в е т е си п ъ р в и д е ц а аз п о з в о л и х д а ги с о л я т ,
д а не давам п о в о д на дом аш ните си д а се с ъ м н я в а т к о га
се п о д с е ч е ил и р а зб о л и д е т е т о д а м и с л я т, че н е с о л е -
н и е то им е п р и ч и н а на з л о т о . А п ъ к на д р у ги т е п е т само
в ъ в в о д а т а им е ту р в а н о по м ал ко сол, к о л к о т о за а д е т.
' Ц ерение на д а л а к с м о р с ка ’ сол,. К о га т о се над уе
н я ко м у д а л а к ъ т и хване д а го п о д п и р а и б оли, т у р в а т в
е д н а т о р б и ч к а м о р ска сол, н а гр е в а т я на о гъ н я и го
п а р я т п р е з к о ж а т а по го л о , на пр а зе н месец, н я к о л к о
с ъ б о т и н аред , д о г д е се "р а зи д е и намалее". К о га ще си
ки сн е н я ко й и з с т и н а л к р а к а т а в т о п л а в о д а д а се и з ­
п о ти , в ъ в в о д а т а к а к т о се ка за , т у р в а т пепел, синап и
м о р с ка сол /м о р с к а т а се п р е д п о ч и т а /.
С ъ с сол м а гь о с н и ц и т е п р а в я т м а ги я д а прим ам ват
м л я к о т о на к р а в и т е и б и в о л и ц и те . За т а я цел о б а й в а т
е д и н круш ец сол и та й н о го з а р а в я т на п ъ т я в зе м я та ,
д е т о ще мине ч е р д а т а с к р а в и т е или на н я к о е п л а д н и -
ще, ил и в о д о п о й и к а т о м инат м л е ч н и те д о и л н и ц и -
кр а в и п р е з круш еца, зем ат го та й н о и го д а в а т на к р а ­
в и те си д а л и ж а т о т него, з а д а д а д а т п о в е че м л я ко ,
о т к о е т о с п о р е д п о в е р и е то , на д р у ги т е кр а в и м л я к о т о
нам алява, или д а ж е п р е га р я т , а на к р а в и т е на м а гь о с ­
н и ц и т е 'с е у м н о ж а в а .
К о га има н я к о й по р ъ ц е т е си б р а д а в и ц а и и ска д а
се о т ъ р в е о т тя х , в р а ч ки т е ги т р и я т с кр ухч е сол и
н а р и ч а т: "К а к т о се то п и с о л т а в ъ в в о д а , т ъ й д а се
с т о п я т на /и м е т о м у / б р а д а в и ц и те ; к а к т о се и з гу б в а
с о л т а в ъ в в о д а т а , т ъ й д а се и з гу б я т б р а д а в и ц и т е о т -
р ъ ка ; к а к т о се и з л и з в а с о л т а о т м л е ч н и те кра ви , тъ й
д а се и з л и ж а т и и з гу б я т б р а д а в и ц и те о т - р ъ ка". Т ова
се п о в т а р я д о т р и ж - д е в е т п ъ ти , т.е. 27 п ъ т и п р е д з а ­
с я д а н и е т о на с л ъ н ц е т о и д а в а т на б р а д а в и ч а в и я с о л т а
то й сам д а си я х в ъ р л и в н я к о я те ч н а в о д а .

____________
л и с т а о т н я к а к в о си р а с т е н и е . В г о р е щ и т е места, ме уверяваше
т о я д о к т о р , т о в а с о л е н и е е по лезно.

90
\
К о га н я ко й ко н има в з а д н и я си п р о х о д червеи, к о -
га т о се и з п р а з н я , к а т о си о б ъ р н е г ъ з н о т о черво, х в ъ р ­
л я т му в ч е р в о т о е д н а шепа дребна сол, о т к о я т о к а т о
си прибере ч е р в о то , червеите се пущ ат и ги и з х в ъ р л я
навъ н на в т о р и я п ъ т. К о га т о с н а ся т дом аш ните п ти ц и
в а р д я т ги д а не я д а т сол или ки се л о зе л е, за щ о то ще
п о ч н а т д а н о с я т я й ц а та си без черупки.
К о га т о е паднал м ъ ж е ц ъ т няком у, а ко не м огат да
нам ерят ниш ад ъ р д а го д и гн а т, вм есто н и ш а д ъ р у п о т р е ­
б я в а т д р е б н а сол.
С пор ед п о в е р и е то , ко й то си п о д л о ж и п о д гл а в а т а
ка м ъ к сол, вм есто в ъ з гл а в н и ц а и спи на него, и з к р и в я ­
ват му се ч е л ю с т и т е и уста та .
К о га и с ка т д а се свъ рне /.с т л ъ с ти , о п р а в и / с о в а т с -
ки я д о б и т ъ к , к а т о н аб л иж и св. Б о го р о д и ц а захващ ат д а
му д а в а т п овече сол в м ленината и все повече и п о ­
вече я ум н о ж а в а т. '
На с о в а т с к и т е ко з и п р а в я т п р я со л : р а з т о п я в а т в ч е -
бури в о д а сол и к а т о се р а з т о п и с о л т а и стане в о д а т а
сил н о солена, н а п р а в я т о т парцали ки с ц и на д ъ л ги
т о я ги и с ки с ц и т е ^-пръскат п р я с о л а . по д р е б н а т а го р а по
л и с ти те и к а т о се о с о л я т, пущ ат к о з и т е д а ги я д а т и,
и з я д а т не само л и с ти те , а и п р ъ ч к и т е и к о р а т а о б е л в а т.
Д ето е х в ъ р л я н о п р я со л , там го р а та не си в и ж д а хаира
н я к о л к о го д и н и , т.е. д о д е не и зр а сте н о в а йз д ъ н е р и т е й.
Парена слама. К о га и с ка т д а им се о п р а в я т зим но
време в о л о в е те или б ивол ите, зем ат д р е б н а слама в е я -
ница или мекина, за л и в а т я в е д н о к о р и т о с в р я л а в о ­
да, р азм е сват в нея тр и ц и или м ленина и сол, за в и в а т
я о т го р е с въ л н е н плат или с чувал и *я о с т а в я т д а
изстине , к о я т о п осл е д а в а т на д о б и т ъ к а вм есто зоб. О т
та ка в а зо б т в ъ р д е добре се о п р а в я т и у г о я в а т д о б и т ъ ­
ците. В гл а д н и го д и н и с т а ка в а парена слам а и в р л с ки
пресни лайна си изхранват и сви н е те п р е з з и м а т а .*

П р е д и 90 г о д и н и к о г а т о е би л о глад. р а з к а з в а ш е ми ба ба Д и м о в и -
ца Г о ш о в а т а , м а й к и т е д а в а л и на д е ц а т а си по е д н а б у ч к а сол и по
е д н о в ъ же и ги п р о б о ж д а л и в г о р а т а да пасат, т.е. да яд ат к и с е ­
л е ц и м л а д и в е й к и / л а с т а р / о т л и п а и да л и ж а т сол, а с в ъ ж а т а
си п р а в и л и л ю л к и по дъ рв ен ат а, да се л ю л е я т и з а г ь л в и к в а т , д о д е
се мр ъ к н е . Т о в а е б и л о в с. Ку з о о м ъ д е , в С р е д н а гора. К о г а т о
т о в а е б и л о в С р е д н а гора, g e m o з е м я т а не е т ъ й бе з п л о д н а , ка к -
т о в Балк ан а, в Б а л к а н а к а к в о е би ло ? В Балкана, а особено в

91
К о га ч у п я т кам енна сол п о н я к о га се нам ерва в к р у -
п а та го л я м пра вил е н кр и с та л , к о й т о се з ъ в е с ъ р ц е и
т о я кр и с та л , или то в а с ъ р ц е го у п о т р е б я в а т за ц я р , но
з а к а к ъ в именно, не знам.
Сол н а р о ч н о се не го р и ' - к о й т о х в ъ р л и в о гъ н я
н а р о ч н о сол, к а з в а т , з а б о л я в а т го о ч и т е . О в ч а р и те и
к о з а р и т е т в ъ р д е о р и ги н а л н о и и ко н о м и ч е с ки си с о л я т
м л я к о т о к о га го в а р я т в к о т е л а : т у р в а т в м л я к о т о един
круш ец сол, к о л к о т о е д н о яйце, д о г д е уври м л я ко то ,
к о л к о т о се с т о п и в н е го - то в а му е н а й -у м е р е н о т о
соление.
К о га в а р я т винен кал за кал ена р а ки я , к а т о и зт е ч е
р а ки я та , о т х л у п в а т ка з а н я , х в ъ р л я т му е д н а - д в е шепи
д р е б н а сол и го о с т а в я т д а и зс ти в а . К а з в а т , че к о га му
се хв ъ р л и сол, повече т р и ги я д а в а л , и к р и с т а л и т е й б и ­
ва л и п о - е д р и . /
По с о л т а си п р о с т и я т н а р о д п о зн а в а к о га ще се р а з ­
в а л и и о пр а ви вр ем е то: щом му се п о д м о кр и , чили к а к т о
си ка з в а т, щом му се п о д п и ка е со л та , то й е уверен, че
с к о р о ще д а вали д ъ ж д , а щом земе с о л т а д а изсъ хва ,
к а з в а че .ще се о прави и ще се засуш и врем ето.

Е л е н с к о , т о г а в а н а с е л е н и е т о е о с т а н а л о н а п о л о в и н а - н а й - в е ч е са
м р е л и м а л к и т е деца. За т о з и г л а д м и е р а з к а з в а л а и б а б а ми, че
е д н а ж е н а в д о в и и а от Ел енско, д о в е л а у т я х д в е м о м ч е н ц а да т ъ р ­
с и да ги д а д е н я к о м у в Л я с к о в е ц , да г,и п р е х р а н и и; да м у ги о с ­
т а в и да м у с л у г у в а т н я к о л к о г о д и н и без плата, ил и да ги х а р и -
ж е ! . . ./в Л я с к о в е ц вс е се н а м е р б а л о о щ е п р е х р а н а , к а т о з е м е д е л -
ч е с к о село/. Д я д о ми и д я д о М и н к о по п Х р и с то в, к о м ш и я т а му, се
с ъ г л а с и л и да з е м а т по едно, н о к а т о ги н а х р а н и л и , т е о б л е щ и л и
о ч и и п р е м р е л и - т е не б и л и яли н я к о л к о д е н я нищо! Б а б а м и и
б а б а М и н к о б и и а ги т р ил и, п а р и л и и к а к т о да е, ги с а ф и р я с а л и .
" К о ж а т а на к о р е м а и м б е ш е и з т ъ н я л а , к а з в а ш е баба, че им се в и ­
д я х а през нея ч е р в а т а ! " М о м ч е н ц а т а не у м р е л и о т г л а д и с т о я л и
п о н я к о л к о години, но не с ъ в с е м без плата. Д я д о и д я д о М и н к о им
к у п и л и по е д н а крава, н а п р а в и л и им по е д и н к а т н о в и д р е х и и ер-
г е н ч е т а ги и з п р о в о д и л и на м а й к а им. "К ог а д о й д е х а на О р я х о в и ц а
на пазар, , к а з в а ш е б а б а ; в с е с е о т б и в а х а у на с с б у л к и т е си да
ни н а г л е д а т и п о н я к о г и и м к а зв ах а: " Х у б а в е г л е д а й т е ; ей т и я х о ­
р а са ни о т ъ р в а л и о т смърт, т е са ни в т о р и м а й к и и бащи".
С т р а ш н и са б и ли о н и я го д и н и ; т о г а в а са яли х о р а т а б я л а п р ъ с т и
т р о с ъ к !.... К о и т о и м а л и с о л и яли ра ст е н и я , п о - м а л к о м р е л и , а
к о и т о н я м а л и и яли пръст, вс е с е н а д у л и к ъ м п р о л е т т а и и з м р ел и.

92
К о га м е с я т хл я б , а ко се случи д а з а б р а в я т д а му
т у р я т со л , ка з в а т, че ще умре н я к о й или о т къ щ н и те
или о т р о д о в е т е им. >
С о л та , к а к т о се к а з а и напред, има свещ ено з н а ч е ­
ние. С н е я и с х л я б а се к ъ л н а т : "Да те о с л е п и х л я б ъ т
и с о л т а му, д е т о си го ял т о л к о в а го д и н и ", к ъ л н а т
н е б л а го д а р н и т е син о в е и сл уги . "Х ляб и сол съм ял на
в р а та та му, не м ога д а му пом исля з л о т о ", к а з в а т б л а ­
го д а р н и те .
"Х ляб и сол - в т о р б а - го т о в а го з б а " е н а р о д н а
по сл о ви ц а . "Х ляб и сол д а ядеш , ама самси д а си з а п о ­
вядваш ". Т а я е д е м о кр а т и ч е с к а п о го в о р ка .
158. С П О Р Е Ж /A c h ille a m illefolium /. С п о р е ж ъ т се зо в е
и равнец и бубниче. П о с л е д н о т о си име е п о л у ч и л д е т о
т у р в а т на н е го м а л ки те б уб и чки д а се в ъ з к а ч в а т по
л и с т а т а му и -то га в а ги з а х р а н я т с ъ с с т р и т и че р н и ч о в и
п ъ п ки на дреб но, / к о г а няма още п р о л е т л и с т / или с
д р о б е н л и с т, к о га е с т и гн а л л и с т ъ т . Т о в а р а с те н и е се
у п о т р е б я в а за к о л е ц , ■за с ъ р ц е и з а м а я с ъ л : в а р я т му
л и ста та , с т ъ б л а т а и ц в е т а и им д а в а т ч о р б а т а на б о л ­
н и те д а я п и я т. Н я ко и му ту р в а т ц в е та и в м ъ с тта ,
•ко га ври; о т н его в и н о т о пол учава о со б е н а м иризма.
159. С ТАРО Б И Л Е /A tro p a b e lla d o n a /. Т ов а е д р о , к л о ­
нато , о т р о в н о биле р а с те у нас по С та р а планина, а
о со б е н о и з о б и л н о в Б е р ко в и ш ка та планина, д е т о и п о к ­
рай н о в о т о шосе се в и д и на голем и туф и и о т д в е т е му
стр а н и . Н е го в и те л и с та , с т ъ б л а и ч е р н и т е му к а т о черни
череши з ъ р н а са я д о в и т и . В а р я т му л и с т а т а и с т ъ б л а т а
и ги д а в а т за ц я р на о н и я болни, к о и т о са се з а л е ж а л и
о т м ного време. Т ъ й съ щ о И' п л о д а / з ъ р н а т а / му д а в а т
за ц я р и т о н а й - в е ч е . за в я т ъ р /р е в м а т и з ъ м /. Но в с я - ,
ко й не се решава д а цери с него. С н е го ц е р я т само
о п и тн и те , к о и т о з н а я т д о к о л к о д а д а д а т на б о л н и я , з а -
щ ото а ко му д а д а т п о в е че о т к о л к о т о т р я б в а , м о га т да
го о т р о в я т /

В 1870 г. к о г а т о бях у ч и т е л 6 Р у с е и м е ж д у д р у г о т о п р о п о б я д б а х
и б о т а н и к а , к а т о р а з к а з в а х на у ч е н и ц и т е за д е й с т в и е т о на с т а р о ­
т о биле, и м а ш е е ^ и н у ч е н и к о т К о т е л на и м е .П е т ъ р Р а д и л о б , к о й т о
'ми каза, че б а б а м у к а т о с е з а л е ж а л а д ъ л г о в р е м е и к а т о я б о л е ­
ли к о с т и т е , с ъ б р а л и с е б а б и и. й д а л и да п и е с т а р о биле, о т к о е ­

93
С по р е д н а р о д н о т о поверие, с т а р о т о биле се д а в а в
крайна н у ж д а и а ко не п ом о гне и то, н и ко й д р у г ц я р
вече няма д а пом огне.
Н я ко и му в а р я т л и с т а т а и с т ъ б л а т а и си ки с н а т в ъ в
в о д а т а б о л н и т е чл енове, пак п р о ти в р е в м а ти зъ м .
С пор ед п о в е р и е то , с т а р о т о биле б и л о д в у п о л о в о , т.е.
м ъ ж к о и ж е н с к о и а ко з а п о я т с м ъ ж к о т о , б о л н и я т о з д ­
равява л , но о ста в а л б е зд е те н , а а ко го з а п о я л и с
ж е н с к о т о , не се п о в р е ж д а л .
В яр ва т, че с т а р о т о биле е д о т о л к о в а я д о в и т о , щ ото
к а т о му п а д н е л о з ъ р н о т о - плодът - на ко р е н а на
н я ко е д ъ р в о , д о г д е и з гн и я л о , д ъ р в о т о и зс ъ х в а л о .
За с т а р о т о биле к а з в а т , че з а т о в а го у ж н а р и ч а т
та ка , за щ о то още о т н а й - с т а р о време х о р а та го п о з н а ­
ли, че е ц е р о в и т о и зе л и д а се ц е р я т н а й - н а п р е д с
н е го с ъ с з ъ р н а т а му и т о га в а ц ерили с н е го в с и ч к и т е
б о л е сти.
Н аш ият н а р о д знае д е й с т в и е т о на с т а р о т о биле и
за т о в а в се ки врач или в р а ч ка не се реш ава д а "за п о я в а "

т о п о д л у д я л а u Ci се р а з ш и р о ч и л м н о г о ч и л е ч е ц ъ т на очит е, но
след няколко де ня оздравяла.
П р е д и н я к о л к о д е н я м и раз,каза на г . 3. Б о я д ж и е в м а й к а му,
к о я т о е с е г а 8 Т ъ р н о в о при с и н а си, че в К о т е л д е й с т в и т е л н о
с т а р о т о б и л е го д а в а т за цяр п р о т и в р е в м а т и з м а . Но ми каза, че
з ъ р н а т а - п л о д а м у - дават, а не л и с т а т а и с т ъ б л а т а . Пр и т о в а
о щ е м и каза, ч е н я к о й си овчар, к а т о си д о ш е л о т п л а н и н а т а ,
п р е с т о р и л ж е н а си на м е ч к а и зел да д ю к а и да я плаши. Н а й - п о с ­
ле с е ув ер ил и, че т о й е лу д и зели т а го з а т в о р и л и в е д н а стая.
П о д и р 2-3 деня, т о й д о ш ъ л в с е б е си и р а зк аз ал , че ял 8 п л а н и ­
н а т а зр ел и з ъ р н а от с т а р о б и л е и к а т о си дошел, н а и с т и н а ж е н а
м у м у се в и д я л а к а т о мечк а.
П о м а к ъ т д я д о Юсеи н, а с е г а п о д и р к р ъ щ е н и е т о си, с л е д о с в о ­
б о ж д е н и е т о , д я д о А л е к с а н д ъ р , в Га брово, д а в а н я к а к в о си б и л е
п р о т и в в я т ъ р а / р е в м а т и з м а / да п и я т болните, о т к о е т о т ъ й с ъ щ о
п о д л у д я в а л и , но о з д р а в я в а л и . Той не о б а ж д а к а к в о е б и л е т о му,
но н а в я р н о и т о т р я б в а да е с т а р о биле. К о г а щ е з а п о я в а н я к о г о
с т о в а биле, т о й м у казвал, че к а т о пие, п о д л у д е е и а к о е с ъ г ­
л а с е н бо лният, т о г а в а м у давал. Въ в вр е д g e m o д а в а т с т а р о биле,е
в с я к о г а п и т а т б о л н и я и с н е г о в о т о с ъ г л а с и е м у д а в а т да пие.

94
с него. И д е й с т в и т е л н о , които церят с него, са т в ъ р д е
р я д к о .*
160. С ТАФ И Д И И ЛИ СУХО ГРОЗДЕ, ТУР. Е К У Р У -
ЮЗУГ^. И зб и р а т м есната, пря сн а и с о ч н а б я л а и черна
стаф ида, р а з ц е п в а т я, и з в а ж д а т й . сем ето и к а т о я п о ­
с и п я т с ъ с с т р и т на д ре б но ниш адър, з а л е п я т я на ц и ­
рей или д р у г о т о к , ко й то е почнал д а бере, о т к о е т о
или се р а зв а л я , а ко не е забрал, или се пробива, а ко е
забрал. Т о я ц я р го у п о т р е б я в а т н а й - в е ч е к о га ги з а б о ­
ли п о д н я ко й н о к ъ т и почне д а 'т у п а / я с к а / . С та ф и д а та
с ниш адъра му "и з в а ж д а о гъ н я " и р а з в а л я о т о к а б ез д а
забере.
161. С ТИ П С А /A la u n /. В н а р о д н а та м ед иц ина с т и п с а т а
се у п о тр е б я в а в м ного случаи за ц яр. К о га боли н я к о го
съ р ц е и го с ю р д и с в а , зем ат една б у ч ка сти п са , к о л к о т о
един леш ник, р а з р а в я т нагорещ ено о гн и щ е и я т у р в а т
"да се пече". К а т о се р а зто п и и й и зв р и в о д а т а о т нея,
ста ва бял сух п у къ л , к о й т о с тр и в а т на д ре б но , р а з т о п -
ват го в е д н а ф и л д ж а н ка в о д а и д а в а т на б о л н и я д а я
изпие на д в а - т р и п ъ ти , о т ко е то ,му се спира с ю р м е -
к ъ т и му минува б о л к а т а на съ р ц е то . К о га те ч е н я ко м у
кр ъ в о т носа и не може д а се спре лесно, с т о п в а т
сти п са в ъ в в о д а и му д а в а т да с м ъ р ка д о д е се chpe
кр ъ в та . К о га се п р ъ с н а т на н я к о я къ р м а ч ка ж е н а з ъ р ­
ната на гъ р д и т е , м о к р я т . ги съ с с т и п с о в а вода, д о гд е
се с в и я т р а н ки т е и о з д р а в я т . К о га се п о т я т н я ко м у
кр а ка та м е ж д у п р ъ с т и т е и п о д п р ъ с т и т е и мириш ат на
лошаво, м и я т ги с печена стипса, р а з т о п е н а въ в во д а ,
или ги п о с и п в а т с прах о т печената с ти п с а , но о т т о я
ц я р се б о я т , за щ о то ка то се спре п о т т а на к р а к а т а
п р о ти ч а л а му к р ъ в о т носа и м ъ чно се спирала, о т
к о е т о м ож ал д а умре. О т стипса, б е л т ъ к о т яйц е и ч у - .
кан о д р е б н о каф е п р а в я т хапове /п и л ю л и / п р о ти в с ъ р -
цебол и силен къ р в а в сю рм ек така: зе м а т само б е л т ъ к а
о т е д н о п р я с н о яй ц е и го о т д е л я т , с л е д то в а с т р и в а т
с ти п са на м но го д реб ен прах и взема+ д о пол о вин драм
.от праха и к а т о си п в а т в б е л тъ ка , б ъ р к а т го д о д е се

Аз помня, че е д н о бреме, к о г о т о беше з а б о л я л а е д н а мома, наша


ко мш ий ка , к а к а М и л а П. Х р и с т о в а и кр ея н я к о л к о г о д и н и наред,
д о в е д о х а е д и н с т а р е ц о т Балкана, к о й т о я з а п о и съ с с т а р о б и л е и
д е й с т в и т е л н о п о д и р т о в а се оправи, о ж е н и се и и з в ъ д и си нове.

95
р а з т о п и в н его в с и ч к а т а стипса. П о д и р т о в а с и п в а т и о т
с ч у к а н о т о каф е и б ъ р к а т д о д е с та н е г ъ с т о т е с т о . О т
т е с т о т о н а п р а в я т х а п о в е едри к о л к о т о м и с и р я н о зъ р н о .
О т е д и н б е л т ъ к и з л я з в а т д о 5 0 - 6 0 хапа. К а т о б ъ д а т
ха п о в е те го т о в и , д а в а т на б о л н и я по 5 - 6 на в с е ки час,
д о д е ги и з г ъ л т а в с и ч к и т е . О т те з и хапове, к а к ъ в т о и
д а е с ю р м е к ъ т и д а ж е к о га е къ р в а в , се сп и р а л .
К о га б о л я т н я к о г о в е н ц и те или му се п о д с и ч а т у с ­
та та, к а р а т го д а се ж а б у р и с ъ с с ти п ч е н а в о д а , да му
се с в и я т р ан ите на в е н ц и т е и на у с т а т а . К о га 'н а л а з и
н я к о го ял ама, т.е. к о г а му се рани и л о кв и д о л н я т а у с ­
тна', к а р а т го д а я мие в с я к а с у тр и н а и ве че р с ъ с с т и п ­
чена в о д а или д а я п о с и п в а с п р а х' о т печена сти п са . С
печена с т и п с а п о с и п в а т п о н я к о га и п о д с е ч е н и т е рани на
сл а б и н и те или з а д уш ите на м а л ки те д ец а , к о га , се
п о д с е ка т м ного. Т ъ й с ъ щ о п о с и п в а т р а н и те на д о б и т ъ к а ,
а о со б е н о к о га им се п о д с е ка т к р а к а т а п о д ки ч и ц и те .
С ъ с с ти п ч е н а в о д а се ж а б у р я т и к о г а ги б о л и гъ р л о .
К о га бере н я ко й ц ир ей или д р у г н я ко й , о т о к , а о соб ено
п р ъ с т, с ъ в е т в а т д а не му т у р в а т сти п са , н и т о д а го
^м и я т с ъ с с ти п ч е н а в о д а , за щ о то с т и п с а т а с т я г а л а к о - ,
ж а т а и не м ож ал д а .се пробие с к о р о б е р е щ и я т о т о к
или цирей. 3 т а к ъ в сл у ч а й с ъ в е т в а т д а го н а л а га т с
' т а ки в а неща, к о и т о с м е кч а в а т и см учат.
162. С УРО ВА С Л А В О В А П РЪ ЧКА. К о га т о се п о яви
н я ко м у н е гд е по т я л о т о н я к о я п ъ п к а и хва не д а го
съ р б и ; не го о с т а в я т д а я чеше, за д а се не п о д с ъ р д и
и п о д в ъ р л и , а му д а в а т е д н а сур ова с л и в о в а п р ъ ч к а д а
се пари на с ъ р б е щ е то м я с то , д о г д е му прем ине с ъ р б е -
л ъ т . П а р е н и е то с т а в а т а ка : з а р а в я т д е б е л и я кр а й на
п р ъ ч к а т а в ж а ра , д о г д е се нагорещ и и зем не д а пука;
п о сл е я т у р в а т на м я с т о т о , д е т о го с ъ р б и и я м е с тя т
о т п о - с т у д е н о т о къ м п о - г о р е щ о т о й м я с то , д о г д е п о п -
р и в и кн е с ъ р б е щ е то м я с т о на горещ ината. К а т о п о и з с т и н е
п р ъ ч ка т а , н а го р е щ я в а т я пак, но по къ м край, т.е . н а г о - ,
р е щ я в а т н а го р е щ е н о то м я с т о къ м въ рха. А ко не "угасне"
с ъ р б е л ъ т с е д н а п р ъ ч к а , п р о д ъ л ж а в а т п а р е н и е то и с
д р у га . К о га т о се с л у ч и д а н ям ат п о д р ъ к а сл и во ва
п р ъ ч ка , у п о т р е б я в а т и о т д р у го ’ с у р о в о д ъ р в о п р ъ ч ка , а
п о н я к о га п а р я т и с ъ с су р о в а гл а в н я . Т а ко в а п ар е ние се
пра ви и на о н и я -рани, к о и т о и з р а с т в а т и се п о к р и в а т с
м лад а т ъ н к а к о ж а ; в т о я сл уча й н а й - м н о г о се п а з я т д а

96
не чеш ат м л а д ата к о ж а с нищо, защ ото т в ъ р д е лесно се
п р о че св а и раната се п о д в ъ р л я и ста в а п о - о п а с н а и о т
п ъ р в а та : т у ка п а р е н и е то е неминуемо, о т к о е т о и с ъ р -
б е л ъ т уга св а и б о л н и я т усеща го л я м а п р и я т н о с т о т п а ­
р ен ие то. К о га се н а т ъ р т и н я ко й на крака, а н а й - в е ч е на
п е та та , за да не о б ъ р н е на п о д б и ти н а и д а не забере,
о т к о е т о р а б о тн и те хора т в ъ р д е се б о я т , за щ о то не
о з д р а в в а по ц ели м есе ц и,на го р ещ ява т на о г ъ н я н я к о я
д ъ с ч и ц а или равн о п ъ н ч е и с него п а р я т н а т ъ р т е н о т о
м ясто , д о д е и з т р ъ п н е и хване д а не туп а /щ р а к а / вече.
А н я ко и , ка т о се у т р е п я т , п о р е ж а т или п р о с е ка т , щом
п р е в ъ р ж а т раната, п а р я т я д о д е престане б о л к а т а . Н я ­
ко и п а р я т та ки в а рани с р а зто п е н а с в и н с ка мас или с
ч р а з т о п е н а лой. С парение ц е р я т и в ъ хц а та . В ъ х ц а зо в а т
о н а я б о л е ст, к о я т о се п о я в я в а п о д к о ж а т а н а кр а к а на
с т ъ п а л о т о , а н а й - в е ч е на петата, та с ъ р б и д о п о л у д а и
к о л к о т о с е 'ч е ш е , т о л к о в а п о - с и л н о съ рб и. Н я к о и я и з ­
р я з в а т , д о д е пусне к р ъ в , но с ъ р б е л ъ т не престава, а
още п о - с ъ р б и и хване и да боли. За д а се о т ъ р в а т о т
н е сн о сн и я съ рб ел, к о й т о само о нзи м о ж е д а си го
в ъ о б р а зи , що го е те гл и л , п а р я т го р а з л и ч н о , н я ко и с
п р ъ ч ка , н я ко и с п ъ н че , н я ко и с горещ р ъ ж е н , с горещ
ка м ъ к, а н я ко и с т ъ п в а т на н аго ре щ ен о то 'о г н и щ е и си
д ъ р ж а т на н его к р а к а д о д е ги парне, к а к т о се казва,
ч а к д о м а л ко то с ъ р ц е . Н я ко и п ъ к т ъ р с я т д е т о е п и ка л а
о вц а и в п и ко ч н а т а б а р и ч ка си ки с н а т с ъ р б е щ е то м я сто и
го м а ж а т с кал о т пикоча: С ъ р б е л ъ т на в ъ х ц а т а се
уси л ва н а й - в е ч е вечер, к о га ще си л я га т д а с п я т или
по ве че р я, о т к о й т о п о н я к о ги б о л н и я т с т а в а о т т р а п е ­
за та д а иде д а го пари.. К о га се р а зр е ж е в ъ х ц а т а , к о ­
ж а т а над нея ч а к д о з д р а в о т о месо е на н я к о л к о п л а ­
с та и м е ж д у с я к о й п л а с т има б и стр а л и га в а вода. За
п р и ч и н а та на п о я д я в а н е т о на та я б о л е с т к а з в а т р а з ­
л ичн о - едни к а з в а т , че ста вал а о т с п а р в а н и е ^ к о га се
спи н я к о л к о нощи на ред без д а се съ б ув а или п р е о б у -
ва, д р у ги - че у ж , к о га с т ъ п и че л о в е к на о вча п икоч
бос, а. тр е т и - че к о га се хо д и бос по т ъ р л а т а , д е т о
нощ уват о в ц е те и я к а з в а т о вча б о л е ст, в к о я т о имало
ж и в о т и н и и те з и ж и в о т и н и я д е л и че л о в е ка и д о ка р в а л и
съ рб е л а , а ж и в о т н и т е ж и в е я л и -в л и га в а т а в о д а на
п л а с то в е те , за к о и т о се каза го р е и с ъ с с и л н о парение
ги ум ор явал и и т о га в а се о т ъ р в а л и 'от н е с н о с н и я съ рбел.

7. По н я ко л ко думи 97
163. С УР В А ТКА ИЛИ С И Р О -В А Д К А . К о га някой се'
за п е ч е и не м б ж е д а и з л я з в а за го л я м а р а б о та , д а в а т
му д а и зп и е д о п о л о в и н а о ка с и р о - в а д к а , а а ко е в ъ з ­
р а сте н и я к, и повече, о т к о е т о го и з к а р в а н а в ъ н и го
очистя.
164. С Ъ РБ О ЛЕ Ц , С ТА М Б О Л Е Ц , Л А Л У ГЕ Р , С У Е К, Л А -
ГУДЕР, ГУТЕР /A rv ic u la a rvalis/. К о га с т р а д а е н я к о й о т
марем /б а б а н , с л е за в с л а б и н и т е /, у л о в я т с ъ р б о л е ц ,
р а зп а р а т го и н а л а га т о т о к а д а се разв ал и.
165. СЪ РЦЕ ОТ ГЪ ЛЪ Б. К о га се уплаш и н я к о й и му
“и гр ае съ р ц е то ", р а з п а р я т ж и в гъ л ъ б /м л а д и т е п т и ц и се
п р е д п о ч и т а т / и д о д е му т р е п т и с ъ р ц е т о , и з т р ъ г в а т го
б ъ р ж е и го д а в а т на уплаш ения д а го гл ъ т н е и д а
т р е п т и в него , д о д е с л е зе в корем а му, "о т к о е т о б о л ­
н и я т о зд ра вва ".
166. СЪРПАР ИЛИ СЪ РПАРНИК. Има е д и н в и д голем и,
д еб е л и и м еснати т о п ч а с т и черни щ урци, к о и т о им ат
ж к л т о - с и н отлив^ /о т б л я с ъ к / и ц ъ р т я т с и л н о и з н и в и те
по ж е тв а . Т ези щ урци, к а т о ги уловиш пущ ат о т т я л о т о
си една ж ъ л т а ж и д к о с т , с *со я то болни хо р а си м а ж а т
лиш еите, о т к о е т о п о га р я т и се ол ю щ ва т, т а о з д р а в я т .
167. ТА ТУ Л И ЛИ Б И В О Л Ч Е /D a tu ra s tra m o m iu m /. За
т а т у л а има пред ание, че са го пренесл и ц и га н и т е , к о г а т о
са дош ли о т И н д и я и - с а го р а з в ъ ж д а л и о к о л о к а т у н и -
щ ата си, о т д е т о п о сл е се е р а зв ъ д и л и р а з п р о с т р а н и л .
С ам орасъл се в ъ д и о к о л о с е л а та по т о р н и т е м еста и по
купищ ата на см ета и то ра . Ц и га н и те с ъ с сем ената му
уп о я в а л и хо р а та и пра вил и р а зл и ч н и магии, к а т о са го
п р о д а ва л и „м н о го с къ п о , п о д име "р а з д е л н о семе, з ъ -
м ин ско семе, о м р а зно семе" и т.н ., за к о е т о се с п о м е н у ­
ва в нашите с та р и н а р о д н и песни; с н е го са з а п о я в а л и с в е ­
к ъ р в и т е сн ахите си, д а п о д л у д е я т , д а ги н а м р а з я т м ъ ­
ж е т е им и къ щ н и те и д а ги р а з д е л я т о т тя х . О т т о в а е
о ста н а л а и д о д й е с п о го в о р к а т а : "Не съ м пил та ту л ",
к о е т о ще рече, не съм л у д .*

В 1860 г о д и н а ми казваха, че е д и н н е х р а н и м а й к о воленгтшрин от


А р ба на си , П. Г р а м а д о в , 6 Б о л г р а д - 0 Б е с а р а б и я , к а т о с е д о к а ч и ­
ло в о л е н т и р с к о т о м у ч е с т о л ю б и е на с в а т б а т а на Ч е р к е з а , к о й т о е
бил ед ин о т п о ч е т н и т е б ъ л г а р и , б о л г р а д с к и г р а ж д а н и , с в а р и л , 6о-
л е н т и р и н ъ т т а т у л о в о с е м е и т а й н о го с м е с и л в ъ в в и н о т о на с в а т -

98
С ега н я ко и у п о т р е б я в а т т а т у л о в и т е сушени л и ста за
пушение вм есто т ю т ю н , к о га т о ги зад уш ва в гъ р д и т е , от
ко е то за време им олеква, но после пак се п о в т а р я з а -
душ аванието. Не само семето, но и ц я л о т о расте ни е 'и
ц в е т ъ т му са о тр о в н и . В с. Карагач м алки д е ц а му б я ­
ха брали ц в е та и го яли /т о й е с л а д к о в а т /, о т ко е то
се бяха опи л и и м айките им се б яха см аяли, д о д е не
намериха на е д н о в п а зв а та му т а т у л о в ц в я т , д а р а з б е ­
рат, че са пияни о т та ту л о в ц в я т . Д е ц ата не умряха, но
се в л я ко х а ц я л а н е д е л я ка то пребити.
168. Т И КВ А /C u c u rb ita /. С ъ с с т ъ р га н и т и к в и нал агат
о то ц и и циреи д а о тм е кн а т и да се п р о б и в а т п о - с к о р о .
За та я цел у п о т р е б я в а т и са л о то на т и кв и т е , т.е. оная
мека част, в к о я т о се с ъ д ъ р ж а т сем ената й. Н я ко и пак
за съ щ ата цел у п о т р е б я в а т варени ти кв и .
169. ТИНТЯВА СИНЯ ЕДНОСТЪРКА /G e n tian a p n e u m o -
n an th e/. Т ов а р асте ни е се у п о тр е б я в а за ц я р про тив
м ного б о л е сти , а н а й -в е ч е за поливание, к о га с б ъ х т я т
н я к о го са м о д и в и те или го либи змей или зм еевица; с
н его п о л и в а т или к а д я т л ю б о в н и ц и те на зм е я д а ги
напусне.9 С н е го з а е д н о у п о тр е б я в а т и още д в е билки,
к о и т о редом с н е го се спом енуват в~ наш ите с та р и н а ­
р о д н и зм е йски песни, о т дима на 'к о и т о б и л ки б я га т
зм еевете.*

борите, о т к о е т о к а т о пили; у п ои ли се и п о д л у д е л и , т а някои


т ъ р т и л и да б я г а т и из улиците, а т о й се н а с л а ж д а в а л о т в а р в а р ­
с к а т а си п о с т ъ п к а .
В е д на н а р о д н а п е с е н се казва, че ня ко я си Радка, к а т о я либил
о г н е н змей и т я и с к а л а да се о т ъ р в е от н е г о в е д н ъ ж к а т о я с р е щ ­
нал, к о г а т о о т и в а л а за вода, сп р я л я и зел да п р и к а з в а с нея, а
о т д о л у из п ъ т я ид е л и дв а к е р в а н а - е д и н ъ т съ с снопи-, а д р у г и я т
със с е н о и Р а д к а к а з а л а змею:
"Ако си л и б е о г н е н змей. Че има б и л к и с я ка кв и:
запали, либе, к е р в а н а иглика и кумуника
с ’с н о п и т е и със с е н о т о . " и едностърка тинтява.
- Р а д к е ле либе, Р а д к е ле, К а т о ма, либе, на пу ща т,
аз ща с н о п и запаля, аз щ а т а л и б е оставя,
ал а с е н о т о не мога, оставя, ще т е п а р я с а м . .."
По ди р т о в а Радка се възползувала от откровеността на
змея, к а з а л а на м а й к а си о т какви би лк и с е бо и з м е я т и м а й к а й
ги набрала, н а п у ш и л а не я и змея и т о й я о с т а ви л.

99
В О р я х о в с к и я о к р ъ г на м ного м еста из к ъ щ и т е в и д я х
на к и т к и набрана с и н я т а е д н о с т ъ р к а т и н т я в а и за б о д е н а
п о д гр е д и т е н ад в р а та та , в к о и т о се в л я з в а н а й -н а п р е д
в къ щ и / и там я з о в а т си н я е д н о с т ъ р к а т и н т я в а /, и
к а т о ги р азп и тах, ка за ха ми че и там я у п о т р е б я в а т за
п о л и в а н и е о т лоши б о л е с т и - п р о ти в х а л и те /з м е е в е т е /
и са м о д и в и те .
З а п о л и в ки т е , к а к т о и за б а и л ки те , т в ъ р д е м ъчно
м о ж е д а се узн а е п о д р о б н о , за щ о то се п о л и в а т ноще и
т о ‘ в п о та й н о време. Но д о к о л к о т о съм чувал и о т п е с ­
н и те зн а я , то с т а в а та ка : на о п р е д е л е н д ен на месеца и
н е д е л я т а , с в а р я в а т б и л ки т е . К о й т о ги вари, т р я б в а д а
б ъ д е го л и го л о гл а в и д о д е не са п р о пел и п ъ р в и п е т ­
ли, з а в е ж д а т б о л н и я на у р е ч е н о т о м я с то и 'к а т о се с ъ б ­
лече го л , п о л и в а т го и о с т а в я т на м я с т о т о к и т к а цвете.
М я с т о т о за п о л ива н ие б ива р а зл и ч н о и се о п р е д е л я
с п о р е д б о л е с тта . А к о и с к а т д а премине б о л е с т т а на
д р у ги го , п о л и в а т б о л н и я на н я к о й р а с ко л , т.е. м ясто,
о т д е т о се р а з д е л я т , р а з ц е п в а т н я к о л к о п ъ т я и с у тр и н та
п ъ р в и я т , ко й т о н а га зи на м я с т о т о , д е т о са се пол ивал и
- к а з в а се н агазил , или н а л е т я л на п о л и в ки . И п о д и р
то в а , а ко се р а зб о л и , к о е т о ч е с то с та в а о т стр а х, в я р ­
ва т, че б о л е с т т а е прем инала на него, а п о л я н и я т е
о с та в и л а . З а то в а щом в и д я т су тр и н а или ноще вода,
п р о л я н а 'н е й д е на п ъ т я и а ко при т о в а се в и д я т и в а ­
р е н и те б и л ки и к и т к а т а ц в е те , з а о б и к а л я т н астр ан а и
м ъ л чи ш ко м за м и н ув а т, без д а п о гл е д н а т н а за д . П о л и в ­
к и т е са опасни д о д е не е и з гр я л о с л ъ н ц е ; щом и згр е е
в е д н ъ ж с л ъ н ц е т о и д а мине н я ко й п ре з тя х , нищо не му
ста в а . А ко га и с к а т д а не н а га зв а иико\Р\ на пол ивните,
или а ко н а га зи д а не е о т т я х н о т о село, о т и в а т в д р у -
- га мера и там го п о л и в а т, или п ъ к в н я к о я град ина,
п о д н я к о я овош ка, но к а з в а т на къ щ н и те д о д е не и з г ­
рее с л ъ н ц е , н и ко й д а не с т ъ п в а там.
В пе сн и те се спом енува, че се п о л и в а т "на кола, на
р а с то ч н и ц а " т.е. не на ко л а само с д в е к о л е л а - к о л е -
са р ка , а на кол а , к о я т о е с че ти р и к о л е л е т а и има
р а с т о к а /с т ъ р ч у г а и п о те ги , л и с и ц и /. И т о в а го п р а в я т
и се га , но на о н и я б олни, к о и т о не м о га т д а с т о я т

100
прави, к о га ги о б л и в а т с в а р е н и т е билки - т я х ги т у р -
ват на р а с т о к и т е * д а л е гн а т и ” то га в а ги п о л и в а т .
Т о в а ,п о л и в а н и е не е д р у го нищо освен е д и н в и д к ъ -
пание с варени ц е р о в и ти б и л ки - днéш нитe б а н и /в а н и /,
без баня, и за т о в а т р я б а д а се е правило и ноще, к о е ­
то по пред ание си е о с та н а л о и д о се га . Н о има и т а ­
ки ва вр а чки и врачове, к о и т о в а р я т б и л ки т е и к ъ п я т в
го л я м о к о р и т о или в ка ц а б о л н и те , а н я к о и ги и ки с н а т
в сва р е н и те б и л ки по няколко пъ тя н ар ед . В
с .............. има един т а к ъ в вр ач на име.........................,*** к о й т о
прави та ки в а бани с р а зл и ч н и б ил ки и ки с н е и р а зтр и в а
б о л н и те , и зси па н и те и т.н. Т ука в а ж н о т о е д а се узнае
ка кв и б и л ки за к а к в и б о л е с ти в а р я т и д о к о л к о ки с н а т в
тя х б о л н ите , но и т о в а е м ъ чно, за щ ото м ъ ч н о к а з в а т ,
а о со б е н о сега, к а т о са се научили, че ги п р е с л е д в а т
д о к т о р и т е . И к о г о т о са л е ку в а л и и той и д а зн ае нещо,
не ка зв а , к а т о се б о и . д а го не п о т е гл я т , и н е го за
с в и д е те л !...
170. ТРО С Ъ К И Л И ТРО С КО Т, ПИРОВИНА, П И РЕИ. Н а -
ко п а в а т т р о с ко в и корени, и зм и в а т ги и к а т о ги с в а р я т ,
д а в а т , им чо р б а та на сл аб и или каш личави д а я п и я т
вм есто вода. '
171. Т Р Ъ Н -Ц В Е Т Е . Т ов а растение има яки зел ени
с т ъ б л а и листа, к о и т о са с ъ р ц е в и д н и и на в ъ р ха си
имат о с т ъ р бод. То е в е чн о зе л е н о и в ъ р ж е на л и с т а т а
си червени зъ р н а . Р а сте н и е то за е д н о с к о р е н и т е , с т ъ б ­
л а та и л и с та та го в а р я т и ч о р б а та му я д а в а т на о н и я
ж е ни, к о и т о имат мараз /п о л и п / в м а тка та си, о т к о е т о
си и з х в ъ р л я т мараза. Е д на ж е н а - в Т ъ р н о в о е п о м я та л а
н я к о л к о п ъ т и п о ч т и и зн о се н и деца, к о и т о е р а ж д а л а
м ъ р тв и и .като пил а о т т о в а растение и з х в ъ р л и л а из
м а тка та си нещо к а т о п а те о т месо, к о е т о б и л о ж и в о .
С л е д то в а вече не усещ ала о н и я б о л ки в м а тка та , о т
к о и т о п а ти л а м ного го д и н и , и после вече р о д и л а ж и ви ' и
зд р а в и деца.
172. ТЮТЮН /N ic o tia n a ta b a c u m /. Т ю т ю н ъ т о св е н д е т о
го у п о т р е б я в а т за пушене, за емфие и за ц е ре не на о в -

Растокът собствено се зове стърчугата или опашницата на


ко лата.
**Съшото е и в оригинала. Вероятно Ц.Гинчев не е .искал да
и з н а с я и м е т о на с в о я и н ф о р м а т о р (бел.ред,).

101
ча та и к о з я кр а с т а , н я к о и го у п о т р е б я в а т и за ц я р
п р о ти в тр е с ка та : заем ат с три п р ъ с т а р я з а н т ю т ю н ,
ту р в а т го една о ка в о д а и го в а р я т д о ч е т в ъ р т час,
посл е п р е ц е д я т в о д а т а и я д а в а т на т р е с к а в и т е д а я
п и я т. С чукан на д р е б н о т ю т ю н за с и п в а т рани о т п р е ­
сечено д а сп р а т к р ъ в т а . Т ю тю н е в ка тр а н , и з в а д е н о т
чибук, пъ хва т в о ч и т е на хучасали в о л о в е : зе м а т м алко
памук, у в ъ р д а л в а т го в ка т р а н я о т чибука, н а п р а в я т го
на то п ч е к о л к о т о е д н о м исирено з ъ р н о и т о га в а го п ъ ­
хат п о д го р н и я кл е п а ч на вола; з а т в а р я т му о к о т о и го
р а зтр и в а т. С л е д т о в а т е к а т м ного с ъ л з и о т о к о т о на
вола. Но ц е р е н и е то на т р е с к а т а с варен т ю т ю н не е
ки л и п и р - с т о я ц я р т в ъ р д е лесно м о га т д а о т р о в я т
че л ове ка, за щ ото в т ю т ю н я има сил н а о тр о в а .
173. УМ АН, ЧЕР УМ АН /In u la h e le n iu m /, в К о те л го
з о в а т и че р н о ко с. К о р е н и те на че р ния уман ги к о п а я т ,
сушат и с тя х пушат р о д и л н и ц и те , или се пушат за
зд р а в и е . К о га в л я з а т в къ щ и комари, пушат с уман да
и з п ъ д я т ком арите и да се умирише из къ щ и на хубаво.
К о га насти не н я к о е д ете , н а л а га т го по с н а га т а по го л о
с ш иро ките л и с та на умана. Той р а сте по нас из го р и т е
край д ол ищ а та на че р на та п р ъ с т.
174. УШ НО Б И Л Е ИЛИ ТУР. К У Л А К - О Т У /S e m p e rvivu s
te c to ru m /. Това р а сте н и е р асте по п о кр и в и , на д у в а р и те
и' по ке р е м и д и те на къ щ и те и е зе л е н о и зим е и лете.
К о га ■боли н я к о го ухо, зем ат о т л и с т а т а му, с ч у к в а т и
со ка нал ива т в б о л н о т о ухо, о т к о е т о си е п о л у ч и л о и
името.
175. ЦВЕТЕ Ж Ъ ЛТО , ЕДЪР ЗВЕЗДЕЛ /M e lilo tu s o ffic in a ­
lis /. Т о з и з в е зд е л р асте по н а с ' по п р и п е ч н и те м еста
п о кр а й д о л и щ а та и на ка м е н и сти те п очви; н е го освен
д е т о го у п о т р е б я в а т за гум нян и /х а р м а н с к и / м етл и и за
хр а сте на бубите, к о га в и я т мамули, у п о т р е б я в а т го още
и за ц я р : в а р я т му м л а д ите стъ б л а , ц в е та ■и ' л и с т а т а и
ч о р б а та му я п и я т за м аясъ л и за р а зв а л е н стом ах.
176. ЧАИ ГРА Д И Н С КИ , А Д А -Ч А И /S a lvia o fficin a lis/. О т
т о я чай освен д е т о в а д я т м а с л о и го у п о т р е б я в а т п р о ­
тив съ р ц е б о л , л и с т а т а му ги б е р а т ' и к а т о ги с в а р я т
у п о т р е б я в а т им с о ка п р о ти в и с ти в ка : д а в а т на б о л н и я
д а пие, за д а се и з п о т и и "д а му се о прави с ъ р ц е то ".

102
177. ЧАЙ М О С КО В С КИ /T h e a ch in e n sis/. В с та р о време
чая са го пили само ония, ко и то са се ц ерил и о т н а с -
тивка , за д а се и з п о т я т и вместо за хар с мед са го
п о д с л а д я в а л и . С егаш ното му уп отр е б л е ни е е и зв е стн о , но
п р о с т и я т н а р о д и д о с е га си го пие само з а истивка.
178. Ч Е Л Я Д Н И Ч Е /E c h in o p s ritro /. Т ова т о п ч е с т о - ц в е -
то, с и н ь о и б о д л и ка в о растение се б е ре да за в а р д в а
ч е л я д т а ц е л о куп н а : т ъ р с я т да нам ерят н я к о е растение с
т о л к о в а гл а в и ч к и /т о п ч е с т и ц в е т о в е /, к о л к о т о души са
ж и ви в къщ и. О т р я з в а т го д о корена с у тр и н а рано п р е д
сл ъ н ц е и к а т о го за н е са т у дома си с ъ б и р а т се в си ч ки
и ка то го у л а в я т с д я с н а ръ ка, д ъ р ж а т го всички и го
п о д а в а т на н а й -м л а д и я д а го за б о д е н а д гр е д а та над
въ нкаш ната, в р а та к а т о п р о го в а р я т : "к а к т о се д ъ р ж а т
в с и ч ки те / 5 - 6 или к о л к о т о са т о п ч е т а / гл ави на ч е -
л я д н и ч е т о на е д и н с т ъ р к неразделени, т ъ й д а ни з а ­
ва рд и го с п о д и нас ж и в и и зд р а в и в наш ата ч е л я д ц е -
л о к у п н и -ц е л и н и ч к и ". А ко се случи д а ум ре или да се
о ж ен и и и зл е зе н я ко й о т ч е л я д т а навъ н, или се ум нож и
с нов член, п ъ р в о т о ч е л я д н и ч е се х в ъ р л я на тавана, а
на м я с т о т о му т у р в а т на идущ ето л я т о д р у го ново с
т о л к о в а гл а в и ч ки , к о л к о т о са в с и ч ки те чл е н о в е в къщ и.
179. ЧЕР ПИПЕР /P ip e r n ig rum /. Ч е р н и я т пипер се
у п о тр е б я в а о свен за под пиперявание, за о кр о п , за з а х -
ранвание на ^ а л к и пуйчета и за ц яр: и с н его р а з т р и в а т
за и зс ти н а л о , к а к т о и с червения.
180. ЧЕРВЕН ПИПЕР /C a p sicu m a n n u u rn /. К о га и зсти н е
н яко й , р а з т р и в а т го с д ъ р в е н о масло, с п и р т и червен
чукан пипер " д а му пламне к о ж а т а ’’. О свен .туй н яко и го
н а ки св а т в с п и р т и к а т о ста не с п и р т ъ т в ъ р л о л ю т, м а ­
ж а т си с т а в и ц и т е и д р у ги т е части на т я л о т о , в к о и т о
има в я т ъ р /р е в м а т и з ъ м /, о т ко е то к о ж а т а пламва и
см ъ д и сил но, но "в я т ъ р ъ т и зл я зва ". К о га т о н я ко и и с ка т
д а им н еса т ко ко ш ки т е ч е сто и д ъ л го време, з а б ъ р кв а т
тр и ц и или мленина, в к о я т о смесват и по- д в е - т р и чуш ­
ки строш ен л ю т червен п и п е р или чука н д о един драм
на е д н а паница тр и ц и и д а в а т на ко к о ш к и т е д а я д а т .
К о га . в н я к о я къ щ а се н а в ъ д я т м ного д ъ р в е н и ц и и не
м огат д а ги и з ч и с т я т , з а т в а р я т п р о з о р ц и т е добре, т у р -
ва т в с р е д с т а я т а на мангал ж ара и т у р в а т на ж а р а та
л ю ти чуш ки д а пушат. К а то се почне пуш ението, з а т в а р я т

103
и в р а т и т е и о с т а в я т с т а я т а д а се п ъ л н и о л ю т и я п и -
перен дим. О т в а р я т я чак п о д и р 24 часа. О т л ю т и я дим
на п и п е р я д ъ р в е н и ц и т е и з м и р а т /
181. ЧЕРВЕН О ТО КАМ Ъ НЕ. М е ж д у н а р о д а и д о с е га се
нам е рва т един в и д червени кам ъ ни, к о и т о к а т о се н а ­
ки с н а т в ъ в в о д а я д а в а т д а я п и я т ур о ч а са л и те . Т акива
че р вен и кам ъ ни имаше е д н о време у Л я с к о в е ц у баба
х а д ж и Д им овиц а Куш овата и мене са ми ги ки с н а л и и
съм пил чо р б а та к а т о б ях м ал ъ к. К и сн а н е то на ч е р в е ­
н о т о кам ъ ние го п р е с л е д в а т д у х о в н и ц и те , з а т о в а го
ки с н а т п о в е ч е т о т а й н о /*
182. ЧЕРВЕН Щ ИР И ЧЕРВЕН СТРАТУЛ. На чер вен ия
щир, а н а й - в е ч е на че р вен ия с т р а т у л че р в е н и те г р е б е н -
ч е с т и ц в е то в е ги в а р я т и - ч о р б а т а им д а в а т на ж е н с к и я
пол к о га му се с п р а т м е н с тр у а ц и и те - м е се чн о то о ч и -
щение. За т а я цел и за кл и н и в а р я т и с а м о к и т к а т а или
дивия карамф ил / 01 апШ и 5 саП Ьиз 1апогипп/ и им д а в а т
ч о р б а та му д а я п и я т н а с ко р о п ре д и п о я в е н и е т о на п е ­
р и о д а или к о га се я в я т б о л ки и резание в к р ъ с т а .
183. ЧЕСЪ Н, ЧЕС Н О В Л У К, БЯЛ Л У К /А\\ит с е р а /.
У п о т р е б я в а се за ц я р п р о т и в м ного б о л е с ти : с ч у ка н и
разм е сен с о ц е т се у п о т р е б я в а за р а зтр и в а н и е о т п р о с ­
ту д а , о т р евм а ти зъ м и о т гл а в о б о л и е .* * 17

Т у р ц и т е с т а к ъ в д и м са п у ш и л и н я к о и п о л и т и ч е с к и п р е с т ъ п н и ц и
к о г а са ги и з п и т в а л и , а в З а п а д н а Б ъ л г а р и я с е й м е н и т е а р н а у т и по
т о я н а ч и н са с ъ б и р а л и и данък, к а т о са п у ш и л и н а р о д а в д и м и щ а с
л ю т пипер.
Не е ли п о д о б е н камък, за к о й т о п и т а Борис, б ъ л г а р с к и я т цар.
п а п а Н и к о л а я I та ка : "При нас се е з а в а р и л о щ е п р е д и да се п о к ­
р ъ с т и м н я к а к ъ Д камък, о т к о й т о б о л н и т е в з е м а т по м а л к о ; на н я ­
кои т о й по ма га , а на н я к о и не. К а к в о да п р а в и м с н е г о ? " А п а п а ­
т а и м о т г о в а р я : "Да го х в ъ р л и т е " .
* * * В 1 8 ^ 8 г. к о г а т о в ъ р л у в а ш е х о л е р а т а по нас, п у щ а н и е т о к р ъ в и
р а з т р и б а н и е т о с ч е с ъ н и о и е т 'по ц я л о т о тяло, б е ш е е д и н с т в е н о
с р е д с т в о . Т о г а В а х о л е р а т а се у с и л и н а й - м н о г о по ж е т в а и чесън.ът
б е ш е з а с к ъ п н а л , з а щ о т о ни к о й без в е н е ц ч е с ъ н и б ъ р д у ч е с о ц ет
не о т и в а ш е по к ъ р а на работа. Т о г а в а аз в и д я х д в а с л у ч а я от
п р и п а д ъ к , g e m o и з и е р и х а б о л н и т е с ч е с ъ н и оцет. -Жънехме на Ста-
н е в о по л е н е . В у й ч о в а Л а з а р о в а Г а н а п р и п а д н а на п о е т а т а /ч ик ъм /
и по с и н я . М а й к а м и и с е с т р а й я с в е с т и х а с т р и е н и е с ч е с ъ н и
о ц е т по ц я л о т о тя ло . По д и р н я к о л к о д е н я о т и д о х м е да ж е н е м но

•104
С чукан че съ н в а д я т в е з и ка т о р и и : н а п ъ л в а т е д н а
п о л о в и н ка ' о т о рехова ч е р у п ка с чукан че с ъ н и я п р и ­
в ъ р з в а т на о т р е д е н о т о м я с т о . С л е д 1 2 часа, п о д ч е с ъ н а
и зб и ва прищей, к о й т о о б р я з в а т , к а к т о в с я к а в е з и к а т о р и я .
С; че съ н ц е р я т очи: к о г а се з а ч е р в я т о ч и т е или
м игл ите, зе м ат е д н о ч и с то в р е т е н о /щ о п р е д а т /, з а б и в а т
му т ъ н к и я край в една ш ки л и д а чесън, п о в ъ р т я в а т го

б о с т ан я, на Г л о г о б е ц ; до нас, п р е з е д н а нива, ж е н е ш е К р ъ с т е б и ц а
М а т р о б а т а , с а м а с дб е м а л к и д е ц а о т 8 и 10 го ди ни . П о д и р п л а д ­
не, д е ц а т а за пи щ я х а , а м а й к а и м не се б и д е ш е п р и тях. Б а щ а ми,
бог д а го пр ос ти , се усети, ч е м а й к а им т р я б в а да е п а д н а л а и
з а т д б а д е ц а т а п л а ч а т и п р а т и м а й к а м и д а биди, щ о е с т а н а л о .
М а й к а м и се з а б т е ч е и к а т о д о й д е при децата, з а м а х а с р ъ к а да
•иде и б а щ а ми. Б а ш а м и г р а б н а л у ч н и к а , в е н е ц а с че съ на , о и е т я и
с ъ р п а и се з а б т е ч е и той. П о д и р н е г о о т и д о х и аз, / т о г а в а х о р а ­
т а не се б о я х а о т хо ле ра та , з а щ о т о я м и с л е х а н е з а р а з и т е л н а -
к а з б а х а , че е в я т ъ р и я з о б е х а самял/. К р ъ с т е б и ц а л е ж е ш е б е з ­
ч у в с т в е н а и п о с и н я л а . Б а ща м и т у р и 5- 6 г л а б и ч е с ъ н б л у ч н и к а и
цели, с л ю с п и т е на едно, ги с м а з а с р ъ ч а л к а т а на с ъ р п а и наля
о т г о р е им оцет. М а й к а ми п о м е р и да й с ъ б л е ч е р и з а т а о т гърба,
за д а я р а з т р и е по ц я л а т а с н а г а , но не м о ж е ш е , з а щ о т о не й се
в г ъ в а х а ръцете, а да се ба би н я м а ш е бреме, б з е че й р а з д р а р и ­
зата о т п а з в а т а н а д о л у и з а х в а н а да я т р и е по г ъ р д и т е , по с ъ р ­
цето, под м и ш ц и т е , п о с л е я о б ъ р н а х а с б а ща ми и й р а з т р и гърба,,
б р а т а и в с и ч к о т о тяло, д а д о х а й по д н о с а да м и р и ш е о ц е т и ч е ­
сън, р а з т р и й ч е л о т о и с л е п и т е оч и и с л е д т о в а К р ъ с т е б и ц а си
о т б о р и о ч и т е и б з е да скймти, но не м о ж е ш е да к а ж е ни що . П о с л е
п о д о й д е б с е б е си. Б а щ а ми у п р е г н а н а ш а т а к о л а /н ий б я х м е с к о ­
л а т а на н и в а / , д о к а р а я при болната,, р а з б ъ р з а д б а - т р и с н о п а ж и ­
то, р а з с л а ги 6 к о л а т а и с м а й к а 'ми н а т о в а р и х а К р ъ с т е б и ц а на
к о л а т а , к а ч и х а с е и д е ц а т а пр и нея, б ъ р з а х а й м а г а р е т о за с т ъ р -
ч у г а т а /те и м а х а ма г а р е , с к о е т о си н о с е х а х л я б а и в о д а т а / и
м е н е м е п р о в о д и х а да я з а в е д а б Л я с к о в е ц и да я п р е д а м на' с е с т ­
ра й, б а б а х о д ж и Д и м о б и и а К у ш е б а т а , з а щ о т о м ъ ж й К р ъ с т ю М е т р а т а
б е ш е с е л с к и б о л о б а р и не б е ш е у село. Аз п о в е д о х в о л о в е т е и
с л е д е д и н ча с бя х у б а б и н и х а д ж и й к и н и .
Б а б а Х а д ж и й к а ни п о с р е щ н а на п о р т и т е и б з е да пиши, к а то
м и с л е ш е , че с е с т р а й е в е ч е м ъ р т в а , но д е ц а т а я у в е р и х а , че
м а й к а и м е о щ е жива. В к а р а х м е к о л а т а 6 д б о р а и с б а б а Х а д ж и й к а
я с н е х м е д о л у п р е д с т ъл ба та ; о т в ъ р з а х м е м а г а р е т о и аз с е в ъ р н а х

пак п р и на ши те . П о д и р н я к о л к о д е н а К р ъ с т ю б и ц а о з д р а в я л а и о т и ш ­
ла д а си д о ж е н е ни вата.

105
д а се намаже д об р е, п о сл е м азват с н а ч е с н е н о т о в р е ­
т е н о м игача«•
на о ко т о ,* о т к о е т о м алко с л ъ з в а о к о т о и
с м ь д в а , но с м ъ д е ж ъ т с к о р о минува.
Н я ко и п ъ к д ъ в ч а т ч е с ъ н и д уха т на б о л н и я в о ко т о ,
а н я к о и и п л ю я т че сняна с л ю н ка в о ко т о .
К о га боли н я к о г о гл а в а и му се н а д у в а т и п о с и н е я т
м н о го ж и л и т е п о д езика, к о е т о по т у р с к и се з о в е д и л -
а л та , т.е. п о д е зи ч н а б о л е с т, п р е р я з в а т е д н а ш ки л и д а
/з ъ б , ч е с ъ н / че съ н, о б р ъ щ а т е зи ка н а го р е и с ш к и л и д а -
та т р и я т о т д о л у ж и л и т е /в е н и т е /, о т к о е т о с м ъ д и с и л ­
но, но "гл а в о б о л и е то минува".
В си ч ки те п о ч т и нар од н и врачове и в р а ч ки , к о и т о р е ­
ж а т и ц е р я т за б яс, у п о т р е б я в а т и ч е с ъ н в ц е р о в е т е
си. Д я д о С ейно о т Б я л а С л а ти н а /О р я х о в с к и о к р ъ г /,
к о й т о е п р о ч у т и в о к о л н и т е о к р ъ з и з а вещ л е ка р о т
беса, ми казваш е, че в ц е р о в е т е си все т у р в а и ч е с ъ н и
ме уверяваш е, че м ного чо в е ц и е изц е р и л о т беса. И н ­
те р е с н о ще б ъ д е д а се и з с л е д у в а к а кв и ц е р о в е у п о т р е ­
б я в а т тия врачове и дали действително и зц е р ява т о т
т а я т о л к о в а о пасна б о л е ст, п ре д к о я т о м е д и ц и н а т а още
с т о и в ту п и к.
Ч е съ н а го у п о т р е б я в а т още и к а т о м у с к и 10 п р о ти в
у р о к и и л ехуси*: к о га п р а в я т н я к о я нова къ щ а, на с т р е ­
х и т е й п о ка ч а т че сн ови гл а в и и че р вен о п а р ц а л ч е или
че р ве н а п р е ж д а д а не я у р о ч а са т л о ш а в и те очи. На
м а л ки те д е ц а на ш апките п о ка ч в а т е д н о с т ъ р к а че сн ова
гл а в и ч ка , т.е. гл а в и ч ка , к о я т о е само о т е д н а ш ки л и д а
- ц я л а , за да не ги хващ ат уроки. Р о д и л н и ц и т е ж е н и
н о с я т д о д е не са си чели, зл а тн а или с р е б ъ р н а пара
или п р ъ с те н и че сн ова гл а в а на гл а в а т а си. Ч е с н о в и те
ве н ц и /с п л и т о в е /, к о и т о се с ъ с т о я т о т ч е с н о в и опаш ки
/с т ъ б л а /, ,ги в а р я т и в р ъ з в а т с т я х п о д у т о , а н а й - в е ч е
о т и зв е хн а то /и з к ъ л ч е н о /.
184. Ч У Б Р И Ц А И ЛИ Ч У Б Р И К А /S a tu re ja h o rte n s is /. Т у р -
в а т я в р а ки я и к а т о се р а зки с н е д об р е, п и я т я п р о ти в
с ъ р ц е б о л и р а зв а л е н стомах. Н я ко и я в а р я т с о ц е т и се
ж а б у р к а т к о га ги б о л я т з ъ б и т е или ве н ц и те .
185. Ш И Л О -Б О Д /O n o n is s p in o s a /. К о га за б е р е н я ко й
ц и р е й или о т о к , п р о б и в а т го с ш и л е сти те б о д о в е о т
it
За у р о к и т е и л е х у с и т е има м н о г о поверия и заклинания /баяние
за у р о к и и д р ./

106
ш илобода, к о й т о расте по ниските влажни м еста край
р е ки те и дол ищ ата.
186. Ш И П КА /R o s a c a n in a /. Ш и пко вите ко р е н и ги к о ­
па я т, изм ив ат ги и ка то ги н а д р о б я т на д р е б н о ,, в а р я т
ги в н ово н е п о л я н о гъ р н е и чорбата им д а в а т на т р е с ­
кави и с тр у п а в и д а я п и я т в с я ка с у тр и н а по е д н а чаша.
На една о ка т у р в а т д о е д н а шепа ко р е н и и ги в а р я т
д о д е о ста н е д о 300 драми и ка то ги п р е ц е д я т , ко р е н и те
ги х в ъ р л я т , а чо р б ата п и я т д о д е се свъ рш и. Това го
п р а в я т та ка , за щ о то а ко с в а р я т м ного и не м ога т да
и з п и я т с ко р о в о д а та , т я се вкисва. Ч о р б а т а о т ш и п ко ­
ви те кор е ни е червена и м алко с т и п ч а в и ч ка ; за то в а , за
о н о го ва , к о й т о не може д а я пие ч и с та , т у р в а т й и по
м алко захар. С ш ипкова в о д а м ият и рани, о т к о е т о р а ­
ните се с в и в а т, и з ч и с т в а т се и скор о з а р а с т в а т . К о га се
р а зр а н я т н я ко м у ве нц ите о ко л о з ъ б и т е и зем ат да му
се к л а т я т з ъ б и т е , д ава т д а се ж абури с ш ипкова вода,
д а им се с в и я т раните и д а се с т е гн а т в е нц и те.. П лода
на ш ипките го о ч и с т в а т о т семената, в а р я т го с ъ с захар
и го д а в а т сутр и н а . на каш личавите.
187. Ш КРУМ . К о га се посече, п ор е ж е ил и о хл узи н я -
.кой и не м ога т д а спрат к р ъ в т а , взе м ат в ъ л н а , - и з го р я т
я и д о д е е още горещ в ъ гл е н ъ т й - ш кр ум ъ т, п р и т и с к а
в а т го' на р ан ата д о д е се прилепи и сп р е к р ъ в т а . Т ова
се ка з в а заш крум явание.
БЪЛГАРСКИ
СТАРИ ВОЕННИ,
ГИМНАСТИЧЕСКИ ИГРИ

Наш ите п р а д е д и к а т о са имали ц а р с т в о , к а т о са


имали в о й с к а и к а т о са се б ил и т о л к о в а го д и н и с в и ­
з а н т и й ц и т е и с д р у ги н а р о д и , к о и т о са имали п р е в ъ з ­
х о д н а т а кт и к а , с ъ о б р а з н о с т о га в а ш н о то о р ъ ж и е и п о ­
н я т и е за с т р а т е ги я , не са м о гл и д а се б и я т т о к у - т ъ й
слепеш ком с т а к т и ч е с к и я н е п р и я те л и д а го п о б е ж д а в а т ,
а т о то в а с т а в а явно, че и наш ите п р а о т ц и са знаел и
военна т а к т и к а и военна д и с ц и п л и н а . К а кв а е б ил а та я
военна т а к т и к а , ние д н е с ням аме нищо о т н е й н о то о п и ­
сание и н е й н и те военни у с та в и , к о и т о непрем енно т р я б в а
д а са съ щ е с тв у в а л и , макар у н а й - г л а в н и т е п ъ л к о в о д ц и ,
но все са съ щ е с тв у в а л и , и н а к..е нем ислим о д а се е у п ­
р а в л я в а л а и о б уча в а л а т а ка в а го л я м а арм ия, о т к о я т о е
треперал т о л к о в а го д и н и Ц а р и гр а /
Т в ъ р д е е в е р о я т н о , о т т а з и зо е н н а н а ука да се е
за в а р д и л о нещ о в ту р ц и те , а н а й - м н о г о в е н и ч а р с ки те
ко р п уси - в т е з и п о ту р ч е н и х р и с т и я н и , в ко н н и ц а т а , з а -
щ ото и зн а м е р в а н е то на б а р у т а - и у п о т р е б е н о т о в боя
о гн е с т р е л н о о р ъ ж и е е и зм е н и л о п е х о тн а та в о й с ка с ъ ­
върш ено. Но и о т е н и ч а р с ка т а ко н н а т а к т и к а , ние се га
т в ъ р д е м ал ко зн ае м *, за щ о то п о д и р и зб и в а н е то на е н и -
ча р и те о т С у л т а н „Махмуд и т а к т и к а т а им се забрави,
к а к т о се за б р а в и и т я х н а т а в о е н н а д о б л е с т и ю н ащ и н а . 1
За да м ож ем д а си с ъ с та в и м щ о - г о д е п о н я т и е за
н я ко и о т с т а р и т е военни б ъ л га р с к и игри, ние т р я б в а да

*В Ц а р и г р а д на А т - м е г д а н са с е у ч и л и с к о н е т е си, к а т о с а си
и з п и т в а л и с а б и т е в м о к р а плъст, к о я т о е би л а н а в и т а на е д н о ж е ­
л я з о 6 н я к о л к о ката.

108
се объ рнем към н я ко и н а р о д н и игр и и там, в т я х , д а
тъ р си м о с т а т ъ ц и о т м ин а л о то , к а к т о а р х е о л о гъ т р а з к о ­
пава, т ъ р с и , съ бира, с ъ о б р а з я в а и з а к л ю ч а в а по н а м е р е ­
ните о с т а н к и за с л а в а та и ве л и чи е то на о н о ва , к о е т о
все ра зр уш а ю щ ето време е разруш ило и о т н е с л о с ъ с себе
си, в с в о я т а вечна пазва.
К о га т о са ни за в о ю в а л и , за наш ите гре хо ве, т.е . за
наш ите е ж б и , н е с ъ гл а с и е и н е п о ко р с т в о на ц а р е т е и на
в е л м о ж и те , п о -с л а б и т е , но п о - е д и н н и т е о т нас, т у р ц и т е
са ни о тн е л и вси ч ко , и к а т о са ни п о д л о ж и л и п о д т е ж ­
к о т о че р н о р о б с тв о , за б р а н и л и са ни не само в о е н н и те
игр и и уп р а ж н е н и я , но не са ни о с т а в и л и д а ж е д а п о д ­
новим н я к о и о т разр уш ен ите си храмове, за д а има, гд е
д а се съ берем , д а се пом олим на Б о га *. В с и ч ко е п а д ­
нало и в с и ч к о п р о п а д а л о , но само духа, б о ж и я дух, в
нас б ъ л га р и т е , не са м о гл и д а у б и я т , за щ о то т о й се е
криел в б ъ л га р с к о т о с ъ р ц е и ум и в с я к о га ги е п о д ­
д ъ р ж а л , кр е п и л и о б н а д е ж д а в а л , че ще д о й д е в р е м е ,’
к о га т о ще се и з п л а т я т гр е х о в е те на п р а д е д и т е чрез
д ъ л ги и з п и т а н и я и с т р а д а н и я и п а к - т о я т у к ще ги п о ­
ве д е и научи, к а к д а р а з к о в а т н а л о ж е н и т е на р ъ ц е т е и
в р а та им р о б с ки око ви.
З а в о е в а т е л я т заб ра н ил , застраш ил с б е си л ка , с н а ­
биване на ко л , с о б е згл а в я в а н е , с ъ с с к е н ж и ** и
м ъки, но м ъ чил т я л о т о , а д у х ъ т о ста н а л п о ч т и н е в р е -
дим: не е знаел то й гд е е с к р и т т о з и дух, к ъ д е ж и в е е
и с к а к в о се храни, за д а му унищ ож и х р а н а та и д а го
задуш и в с ъ кр о в е н н а т а му. ^
П о д ч и н и л се е б ъ л га р и н ъ т т е л е с н о ,. захванал д а р а ­
б о ти, за д а прехранва м и л а та си ч е л я д и с т е ж к а т а
а н га р и я д а у го я в а з а в о е в а т е л я т у н е я д е ц ; за хв а н а л да
плащ а с т и д н и я х а р а ч 2 и з а в о е в а т е л я т , п р е с и те н , се
и зл е гн а л на д и ва на си д а си прави кефа.

"Не д а в а т т у р ц и " е п о г о в о р к а т а , к о я т о и д н е с се г о в о р и , к о г а т о
й се н а м е р и м я с т о т о . '
-Н -Н
С к е н ж а са д в е д е б е л и дъски, м е ж д у к о и т о се т у р я м ъ ч е н и к ъ т
л е г н а л и о т г о р е се п р и т и с к а с камъни, д о г д е м у и з л е з а т ч е р в а т а .
Д о с к о р о и м а ш е ж и в и б ъ л г а р и у д р я н и на ск е н ж а , но п о в е ч е т о са
у м и р ал и. В т у р с к и т е т ъ м н и ц и с к е н ж и т е и т у м р у ц и т е с т о я х а д о М е д -
ж и д о в о т о в ъ з ц а р я в а н е : у д а р и л и го на ск енжа, ил и щ е го у д р я т на
с к е н ж а б е ш е о б и к н о в е н а т а дума. В Д е я р - Б е к и р , казват, и д о с е г а
с т о я т п л о ч и т е , с к о и т о са с м а з в а л и о с ъ д е н и т е на т а й н а с м ъ р т .

109
И е то ти пастирите и в о л о в а р и те - м лад и момци,
снем ат с т а д а т а си о т зе л е н и те го р и и о т т л ъ с т и т е п а с и ­
ща на хуб а в а та б ъ л га р с к а зем я, край р е ка та в и з в и т и ­
те равни л ъ ки , на в о д о п о я ; н а п о я в а т ги; з а п л а д н я в а т ги
п о д с е н ч е с т и т е д ъ р в е т а ; за с в и р в а т ж а л н и т е песни о т
б ъ л га р с к а т а д ъ л га и р а зн о о б р а зн а е л е ги я за п а д н а л и те
г е р о и -в о й в о д и , и п о д и р с в и р н я т а и т е ж к а т а в ъ з д и ш ­
ка, к о я т о я и з п р о в о ж д а и ', д о д н е с подир всяка жал­
на песен, к о я т о не е д р у го нищо освен н а д гр о б е н плач,
и з л и з а из р а з т ъ ж е н а т а о т ка в а л и те д р у ж и н а е д и н м ом ъ к
и казва: "хайде, б р а т я , д а играем е в о е н н а та игр а -
д ъ л г а к о б и л а ! Ние нямаме вече островъ р-
хи стом анени ко п и я : К о га т о му д о й д е врем ето, ние т в ъ р ­
д е лесно м ож ем да забием на въ рха им ж е л я з н о т о о с т ­
рило, с т и га само д а знаем, ка к т р я б в а д а се м л у з га т
/ с т р е л я т / т е з и д р ъ ж к и на ко п и я та ". И в с и ч к и т е м лади
п а сти р и се с ъ гл а с я в а т ! С ъ б и р а т си д ъ л г и т е д р я н о в и
т о я ги , д а в а т ги на е д н о го и той, к а т о -ги направи на
сноп, п р е х в ъ р л я ги през гл а в а т а си; т о я г и т е п а д а т за д
н е го разм етеш ени и е д н а о т т я х пад а над в с и ч к и т е о т -
го р и .
- "Ч ия е т а я т о я га ? " и зв и кв а един о т д р у ж и н а т а .
- "М ил кова", и з в и к в а т вси чки , "М и л ко е за л о ж н и к".
М ил ко си взем а т о я г а т а и ста в а з а л о ж н и к , с ъ гл а с н о
с о б щ о то ж р е б и е . •.
И зб и р а т н а й -р а в н а т а пол яна , М и л ко си взем а т о я г а ­
та, а т ъ й съ щ о и д р у ги т е , и о т и в а т на равнищ ето. И з ­
б и р а т и о т б е л я з в а т м я с т о т о , о т г д е т о ще м л у з га т ; М и л ко
се о т д а л е ч а в а на 2 0 - 3 0 р а зкр а ч а ; з а л а га си т о я г а т а на
р а вн а та п о л я н а напреки, о т с т р а н я в а се на 1 0 р а зкр а ч а
о т нея и чака. Е дин о т с т р е л ц и т е се о т д а л е ч а в а на
1 0 - 1 2 к р а ч к и н а за д о т о п р е д е л е н о то н е п р и с т ъ п н о м я с то
- белега, з а т и р в а се тичеш ком , спира се с л е ви я си
к р а к д о о п р е д е л е н и я н е п р и стъ п е н б е л е г; д е с н и я т му
кр а к о с та в а п о н а за д и с ъ с зам ахната д я с н а р ъ ка, в
к о я т о д ъ р ж и т о я г а т а в ц е н т ъ р а на т е ж е с т т а , м л у згв а я
к а т о с тр е л а пра во в ъ р ху з а л о ж е н а т а т о я га . И м л у з н а т а -
та с ю наш ка сила т о я г а се у д р я , п а д а й ки на р авн а та
морава; п о в л и ч а се к а т о л етящ а зм ия п ре з з а л о ж е н а т а
М и л ко в а т о я г а и о ти в а н ап р ед к а т о стр е л а , п л ъ зга щ а се
*■
В м е с т о да т е г л я т жр е б и е , или да се н а д х в а щ а т на т о я г а , прех­
в ъ р л я н е т о на т о я г и т е и м с л у ж и в м е с т о жр еб ие .

1'10
по равн ин ата , и, к а т о си и згуб и за м ахн ата та сил а , спира
се. М и л ко п р е н а с я з а л о ж е н а т а си т о я га д о п р е д н и я
край на м л у з н а т а т а т о я г а и, к а т о я з а л о ж и п ак, к а к т о
си беше н апр еки, м л узва и той н а за д п р о в о д е н а т а му
т о я га на с т о п а н и н а й. П о д и р п ъ р в и я , к о й т о м я т а т о я г а ­
та, по съ щ и я начин м л у зга д р у г, у д а р в а и т о й и М ил ко
пак м ести т о я г а т а си напред. П о д и р то ва м я т а тр е ти ,
ч е т в ъ р т и , все по съ щ и я начин, д о к а т о се и з р е д я т и
д о й д е р е д п а к на п ъ р в и я д а мята.
К о й т о о т м я та щ и те ко п и е не д о с т и гн е , не ул учи, . и л -
л и, н а д м л у з гн е и не уд а р и з а л о ж е н а т а М и л ко в а т о я га ,
М и л ко му взем а т о я г а т а и я ту р я на стр ана, и м л узга -
ч ъ т ням а вече п р а в о д а м лузга. С т р е л я н е т о се п о в та р я
д о т о га в а , д о к а т о в с и ч ки с тр е л ц и не с п о л у ч а т, или не
м о га т д а д о с т и г а т вече. з а л о г а .
С е га М и л ко с ъ б и р а в с и ч ки те т о я ги на сн оп, д о х о ж д а
д о о т р е д е н о т о м я с то , о т г д е т о се м л узга, п р е х в ъ р л я пак
в с и ч ки те т о я г и п р е з гл а в а т а си, к а к т о к о га т о се захвана
и гр а та , и, к о я т о т о я г а пад не н а й - о т г о р е , н е я взем а и
захващ а д а се о т к у - п у в а в а , т.е. м л узв а я, к а т о
гл е д а д а д о с т и гн е и уд а р и с нея з а л о ж е н а т а си з а г о -
нена т о я га . А к о д о с т и гн е и уд а р и с п ъ р в а т а т о я га ,
с т о п а н и н ъ т й с т а в а з а л о ж н и к и с д р у ги т е о ста н а л и
т о я ги не м л у з га вече; а а ко не д о с т и гн е и не уд а р и с
п ъ р в а та , взе м а в т о р а т а , к о я т о е б и л а в п а д н а л и я ' куп
н а й - о т г о р е н а д д р у ги т е о ста н а л и т о я ги . С к о я т о т о я га
уд а р и , н е й н и я т с то п а н и н с та в а з а л о ж н и к , а, а к о не с п о ­
лучи д а у д а р и с нико:я, то й си о с та в а и за в т о р а т а и г ­
ра п а к з а л о ж н и к и и гр а т а се захващ а о т н о в о п о същ ия
р е д и се п р о д ъ л ж а в а д о т о га в а , д о к о га т о се у м о р я т о т
с и л н о т о с т р е л к а н е на войниш ката ю наш ка игра.
Т у р ч и н ъ т си гл е д а кефа, не му и д е на ума, че в о й ­
н и ш ки я т с к р и т д у х се п р о б у ж д а в п а с т и р и т е и се п о д ­
н о в я в а в о й н и ш ко то м я тан е на копие, к о е т о с е га вм есто
д а се и зв ъ р ш в а п р е д во й в о д и , царе и п ъ л к о в о д ц и , се
с ъ ж и в я в а ,в о т д а л е ч е н а т а о т насе л е н ие то р а в н а л ъ ка,
тихо, невинно и м ълчеш ком . Видяха, че не се я в и никой
субаш, п ъ д а р или сп ахи я тур чи н да ги р а з го н и и да им
з а п р е ти ю н аш ката игра. На д р у ги я д ен п а с ти р и те , по
с ъ щ о то време са п а к на пл ад нищ ето, л ю б и м а та им игр а
се п о в т а р я и д нес. П а с ти р и те о т о тс р е щ н и те пладнищ а
в и ж д а т на к а к в а и гр а и гр а я т п р е зр е ч н и те им съ се д и ;
п р е га з в а е д и н б е л и я б р о д на р ека та, д о х о ж д а при и г ­
р а ч и те и р а зб и р а ка кв а е р а б о т а т а - п о в т а р я т се о т е - ’
ч е с ки т е военни и гр и ; връ щ а се при д р у га р и т е си и им
р а з к а з в а в си ч ко . "Да играем и ние!" и з в и к в а т д р у га р и т е
му е д н о гл а с н о , т у к а ням а кой да ни ви д и о т “з е л е ­
н и т е " /т у р ц и т е / и захващ ат и те да и гр а я т на д ъ л га
ко б и л а . И те, к а к т о и п ъ р в и т е , за л а га т, в м е сто к о ­
б и л а , т о я га *.
В о е н н и я т д у х се п р о б у ж д а чр е з и гр а та , п р е д а н и я та
за боевете, за п о б е д и те , за сл а в н и те ю наци и м ятащ ите
ко"пие, д о к о л к о т о са се за в а р д и л и , се п о д н о в я в а т ; ф а н ­
т а з и я т а ги о ж и в я в а и в ъ з к р е с я в а пред о ч и т е им; т е ж ­
к о т о и го им н апом ня з а с в о б о д н и т е и сл а в н и времена;
с в и р н и те и п е сн и те - за м ин ал ото величие - им го в о р я т
с ж и в и думи; д у х ъ т се с ъ б у ж д а , о б о д р я в а и п р е д а н и е то
се у кр а с я в а с пом ощ та на ф а н т а з и я т а все п о в е ч е и п о -
вече^ - о тм ъ щ е н и е то се г о т в и .„
О х о л н и я т и н е о гр а н и ч е н и я т спахия о т в л е ч е хубава
С тан а , м илата с е с тр а на н а й - д о б р и я с тр е л е ц на т о я га т а
и се го т в и д а я п о ту р ч и , за д а си ум н о ж и з а т в о р е н и я
харем с още е д н а б ъ л га р к а - хубавица...
Б р а т й съ б и р а д р у га р и т е си, р а з ка з в а им ж а л о с т т а
си, р а зв ъ л н у в а се п о т а е н и я т военен дух, з а к л е в а т се
п р е д я сн а та месечена на п о л я н а та , в г ъ с т а т а го р а край
ко ш а р и те си; д а в а т си в я р а и кл е тв а , че, а к о се рани
или р азб о л ее н я ко й , на р ъ ц е д а го н о с я т и, а ко умре,
д а и з к о п а я т с н о ж о в е т е си гр о б и те д а го з а р о в я т с
р ъ ц е т е си; п р е к р ъ с т в а т се; в и к а т Б о га на помощ за о т ­
мъщение, за защ ита на п р а в о с л а в н а та д е в о й ка , д а им
д а д е сила и мощ, д а я и з б а в я т о т п о га н с к и т е р ъ ц е и
о т м ръ сни я харем на а н а д о л е ц а . Г ра б ва т си ш ишанетата,
с т я г а т им кр е м ъ н и те и на ц ъ р в у л и т е с и -р е м ъ ц и т е , н а ­
т о ч в а т си н о ж о в е т е , з а б о ж д а т си пищ овете, за п а с в а т
ч а н т и т е и се спущ ат из с т р ъ м н а т а ур в а къ м се л о то ,
д е т о е за тв о р е н а б я л а С т а н к а - с е с тр а та на в о д а ч а им...
П о ср е д нощ плам ва къ щ а та на спахи ята , п уш ки те з а п у к -

П р е д а н и е т о за т а я и г ра казва, че в м е с т о д н е ш н а т а з а л а г а е м а т о ­
яга, 8 с т а р о в р е м е са з а л а г а л и д ъ р в е н кон, или к о н с к о чучело, в
к о е т о са с т р е л я л и и са го м е с т е л и , к а к т о се м е с т и д н е с т о я г а т а ,
а g e m o и г р а т а с е з о в е д ъ л г а к о би ла , казват, че б ъ л г а р с к а т а к о н ­
н и ц а б и л а п о в е ч е о т ко били, к о и т о не т р я б в а л о д а се ра з в о ж д а т ,
к о г а т о са умор ен и, да пи ка ят , а пикаели и когато вървят и
бягат.

112
ват и сп а хи я та се валя в к р ъ в т а си... а д вам а момци
и з н а с я т на р ъ ц е п р е б л е д н я л а т а и п р и п а д н а л а хубавица.
Г о р а та приема с в о и т е п о з н а т и момци и ч е т а т а с В елчо
в о й в о д а и с ъ с с е с тр а му С та н а - б а й р а кта р вече е г о -
то в а д а се б о ри за ж ив,от д о см ъ р т... Д о г д е се чуе и
р а зч уе .в гр а д а , Велчо у д а р и л и ц а р с ка т а ха зн а : с н а б ­
д и л а се д р у ж и н а т а му с "т е ж к о имане, ко й к о л к о т о м о ­
ж е д а носи" и л е тув а в пл анината, к а т о б ие и убива
в се ки тур чи н , к о й т о й п а д н е в р ъ ц е те ...
М инува се т о п л о т о л я т о , н аста ва х л а д н а та * есен, п о ­
ж ъ л т я в а т л и с т а т а на д ъ р в е т а т а , л ю та та .с л а н а о с л а н я в а
л и с т а т а на го р а т а - з а к р и л н и ц а на ю н а ц и те ... Х л а д н и я т
в я т ъ р хвана д а св а л я го р с к а т а шума и д а п ъ л н и с нея
д о л и щ а та и кл и с у р и те , а в я р н а т а д р у ж и н а , п р е то в а р е н а
с т е ж к о имане, п оср е д нощ се носи на е д н а р и б а р ска
л а д и я през ти х и я бял Д унав "въ в В лаш ката з е м я и Б о г -
д а н с ка та ". П рем инува се с т у д е н а т а зима в ъ в Влаш ко в
з а т ъ н т е н и т е краищ а на Яш и п о д и р Г е р гь о в д е н същ ата-
л а д и я с ъ с с т а р и я рибар на къ р м а та пак п р е н а с я н е ч а ­
ка н и те го с т и на д е сн и я б р я г на Дунав и в л и з а в у с т и е ­
то на И скъ р или О го с та ... Х азната, п о д и р н я к о л к о дена,
п а к се обира и с у л т а н ъ т Ахмед, К а р н а б а ш ки я т в л а д е те л ,
се намира е д и н д е н п р о с т р я н в о д а я т а си: курш ум о т
с е д м о р ъ б е с т о т о В ел чово шишане п р е л е тя л п р е з п р о з о ­
рец а му и, к а т о му про н и за л гл а в а та , забил се в с р е щ ­
н а та с те н а на с т а я т а . П о т е р я т а о б и ка л я С л и в н е н с ки т е
пл анини, а В е л ч о -в о й в о д а с . в я р н а т а си д р у ж и н а я д е
печени а гн е та н ад С е в л и е в о 'н а В а тр опо л е , о пе че н и о т
ш и пче нски те с у л та н ки н и £ихаи и овчари...
В е л ч о в и я т прим ер п о д р а ж а в а т и д р у ги о с къ р б е н и , и
ч е т и т е се у м н о ж а в а т о т го д и н а на го д и н а , д о г д е т о в з е ­
мат д а минуват на с т о т и ц и 1 учени, д и с ц и п л и н и р а н и и п о с ­
л е д н а т а дума, подбудена от първия скри т д ух, който
учеше н а й -н а п р е д д а м л у з га т с т о я ги на л ъ к а т а и д а
у д р я т в за л о ж е н а т а т о я га , и з р и гв а из г ъ р д и т е на б о р ц и ­
те: "св о б о д а или с м ъ р т!" и та з и дум а д о н е с е с в о б о д а т а !
Е то та зи и гр а - д ъ л га коб и л а , е о с та н а л а о т с т а р а ­
та б ъ л га р с к а в о е н н а наука, с к о я т о са се у п р а ж н я в а л и
наш ите п р а д е д и д а м я т а т ко п и е въ рху к о н я и ко н н и ка ,
но после, к о г а т о п а д н а л о ц а р с т в о т о , к о г а т о н ям а л о гд е
да се у п р а ж н я в а т в о й н и ц и те , за щ о то н ям а л о вече в о й ­
ници, п а с ти р и те по р а в н и те п о л я н и съ с с в о и т е д ъ л г и и
прави, нарочно за т о в а п р и го тв е н и , д р я н о в и т о я г и са

8. По н я ко л ко думи 113
п о д р а ж а в а л и в о е н н а та игра, к а к т о и д о д н е с я п о д р а ­
ж а в а т в ъ в в и д на невинна п а с т и р с ка игра, к о я т о м ож е
д а се сравни с д н е ш н о то мерене в цел /н и ш а н /; и, а ко
би с ъ щ е с тв у в а л о м я т а н е т о на ко п и е и д о д н е с, в с е ки
се л я н и н , к о й т о зн а е д а играе т а я игра, к а т о влизаш е
в ъ в в о й с ка та , щеше д а б ъ д е п о д го т в е н д а м я т а ко п и е
о т л и ч н о , к а к т о д н е с , к о и т о в о йн иц и з н а я т д а и гр а я т о т
д о м а си д о б р е х о р о в о д н и т е игри, л есно се н а у ч а в а т д а
м арш ируват п о - с к о р о и п о -п р а в и л н о о т 'о н и я , к о и т о не
з н а я т д а и гр а я т .
В се ки т р я б в а д а е за б е л я за л , че с о л д а т и н , к о й т о о т
м а л ъ к е имал с л уча й д а у п р а ж н я в а о р ъ ж и е , д а е х о д и л
на л о в и д а е бил в нишан, к а т о в л е зе в ъ в в о й с ка та ,
т в ъ р д е л есно ще се научи да бие в нишана, за щ о то , т о й
е п о д го т в е н о т д о м а си.
Е то за то в а , п о к о й н и я т и т а л и я н с ки ге р о й и п а т ­
р и о т Парибалди> едно време, д окато не беше още
с ъ е д и н е н а И та л и я в е д н о ц я л о , е ка зв а л на н а р о д а
си, че а ко искат да видят разкъ саното си оте­
ч е с т в о съ е д и н е н о в е д н о ц я л о , т р я б в а в с е ки и т а л и я -
нец д а се научи д а бий п ра во ' в ниш ана*. Тъй и
наш ите невинни и гр и са поддържали в о й н и ш ки я
д ух, за щ о т о т е са о с т а т ъ к и п о д р а ж а н и е на в о е н н о т о
о бучение.
С е га д а преминем и да д ой д е м на с т а р а т а и гр а ;
к о я т о и д о д н е с се е за в а р д и л а и се у п о т р е б я в а в ъ в
в о е н н о т о обучение, а т я е д ъ р в е н и я т кон, в ъ р х у к о й т о
в о й н и ц и т е се у п р а ж н я в а т д а го в ъ з с я д а т и д а го п р е с ­
ка ч а т , к о га т о се у ч а т .на ги м н а сти ка . Т ова в о е н н о у п ­
р а ж н е н и е в н а р о д н и т е игр и се зо в е п р е с к о ч и
к о б и л а . Т а зи ги м н а с т и ч е с ка и гр а е в и ж д а л в се ки , а
има м но го, к о и т о са я игр а л и и още и д о д н е с я и гр а я т
м о м че та та . Тя си и гр а е та ка : вм есто д а п р и г о т в я т д ъ р ­
вен ко н , к о й т о не м ож е да се прави лесно, м ом чета та
п р а в я т ж и в к о н о т себе си.
К а т о се с ъ б е р а т н я к о л к о души и се с ъ г л а с я т д а и г ­
р а я т на п р е с ко ч и ко б и л а , п ъ р в и я т се о т д е л я о т д р у ж и ­
ната , п о д п р е си р ъ ц е т е у ко л е н е те си, н а кл о н и си г л а - *I
*
В т у р с к о бреме, у н а с и м а ш е м н о г о н и ш а н д ж и и и л о б ц и , но т о в а
I
х у б а в о и ю н а ш к о и з к у с т в о с е г а 6 н а р о д а в.зе да о т п а д а , а н а й -
вече, к а т о в з е х а д а и с к а т на л о в ц и т е п а т е н т по 1 0 - 1 2 лева,
к о и т о в с е к и н я ма да даде.

'114
вата, р а зкр а ч и си кр а ка та , за д а се п р и д ъ р ж а д о б р е и
така, за л о ж е н вм есто кон, чака. Един о т д р у ж и н а т а се
за ти ч в а , п о д п р е се с р ъ ц е на гъ р б а му, р а зкр а ч и си
кр а ка та , под ем ва се на р ъ ц е те си и го п р е с ка ч а . К а то
го пр е ско чи , о т д а л е ч а в а се на 1 0 - 1 2 р а з к р а ч а о т п ъ р ­
вия и се з а л о ж и и той в т а ко в а п о л о ж е н и е , к а к т о и
пъ р вия, и чака. Т р е т и я т се засили,- п р е с к о ч и п ъ р в и я ,
пре скочи в т о р и я и, ка то се о тд а л е ч и и т о й на т а ко в а
р а зсто я н и е , з а л а га си и то й т ъ й също, к а к т о и д в а м а та
му пред ш ественици. Т ъ й се и з р е ж д а т и се з а л а га т , д о -
ка то се з а л о ж а т всички.
Щом се з а л о ж а т в си ч ки те , н а й - п ъ р в и я т о с та в а в
н ачал о то; с е га . п ъ к и то й се и зп р а в я и захващ а да
пре скача в с и ч к и т е п р е д н его 'з а л о ж е н и ко б и л и , д о к а т о
д о й д е и п р е с ко ч и и н а й -п о с л е д н и я и т о га в а в то р и п ъ т
се за л а га . П о д и р н е го п ре скача в с и ч ки т е с л е д в а щ и я т,
ко й т о е о стан ал в н а ча л о то и т.н. Т ова п р е ска ч а н е , на
д ъ л га кобила, т ъ й б ъ р з о в ъ р в и и т ъ й с к о р о се д в и ж и ,
щ ото п о д и р н я к о л к о минути, ц я л а та в ъ р в о л и ц а о т т и я
ж и в и коне, к о и т о с т а в а т т у коне, ту ко н н и ц и , се о т д а ­
лечава на д о с т а го л я м о р а зс то я н и е о т п ъ р в о т о м я сто,
о т гд е т о се е ^п о ч н а л а играта.
П о н я ко га , в о л о в а р ч е та та , прескачащ и се та ка , п о д и р
в о л о в е те си, к о г а т о се за вр ъ щ а т вечер, б е з д а з а б е л е ­
ж а т, д о с т и га т ч а к д о кр а я на с е л о то си. Т а зи ги м н а с ­
ти ч е с ка и гр а е о с та н а л а о т об уче ние то н а б ъ л га р с к а т а
ста р а конница,- к о га т о са се учили д а п р е с к а ч а т цели
коне, или д а се х в ъ р л я т о т з е м я та право на го л и я гр ъ б
на ко н я , к о г а т о са у п о тр е б я в а л и ко н е те б е з се д л а , а
после то в а у п р а ж н е н и е им е с л у ж и л о д а м о га т л есно и
б ъ р з о д а в ъ з с я д а т на с е д л о т о въ рху к о н я . Т ези игр и
са в е л и ко л е п н а гим на стика , в к о я т о в зе м а т уч а с ти е и
в с и ч ки те чл е но ве на т я л о т о и м ускулите з а я к в а т . Те и
д н е с м огат да се и гр а я т с п о л за и не е з л е д а се в ъ ­
в е д а т в учи л и щ ата при д р у ги т е ги м н а с ти ч е с ки у п р а ж н е ­
ния на м ом четата. К а то н а р о д н о нещо, к а т о н а р о д н а
ги м на сти ка , в се ки има п о н я ти е о т нея и ще я и гр ае на
д р а го съ р ц е , б е з д а за б ел е ж и, че с и гр а т а _той прави
е д н о о т н а й -п о л е з н и т е ги м н а сти ч е ски у п р а ж н е н и я на
т я л о т о си. Г и м н а с ти ка та в с та р о време се е и зв ъ р ш ва л а
п о д ви д на и гр а и всеким у е б ил о д р а го д а играе, а с
то в а е била п о с т и га н а д вой на цел: и в е се л и е на духа, и
р а зв и ти е на т я л о т о .

115
Т р е та т а военна игра е к у ц а н г р а ж д . Нея
м о м ч е та та я и гр а я т така: р а з д е л я се ц я л а т а д р у ж и н а
на д в е равни части, п р а в я т един гр а ж д , о гр а н и ч е н нао
к о л о с белези от камъни, слама или пре кар а ни черти.
Г р а ж д ъ т бива обикновено ч е т в ъ р т и т и на гол е м и на съ
р азм ерен с чи сл о то на и гр а ч и те . К а то б ъ д е г р а ж д ъ т
го то в, взем ат една гл а д к а плочица, к о я т о се ка зв а
с л ю д к а, п л ю я т от е д н а та й страна, а д р у га т а о с т а ­
ва суха. Н а п л ю та та страна се зо в е м о к р о , а ненап
л ю т а т а - с у х о . Тази с л ю д ка , к о я т о не е д р у го нищо
о св е н едно общо ж р е б и е , се д ава на е д н о го , к о й ­
т о м о ж е д о б р е да хвъ рл я нагоре. К а то му я д а д а т , пи
т а т се: "вие о т гд е сте?" Е д ната стр ан а о т го в а р я :
"Ние сме о т сухото". К а то се с ъ гл а с я т , к о я по л о в и н а
о т и гр а ч и т е ще бъ д е о т сухото, а к о я о т м о кр о то , т о г а ­
ва о н зи , на к о го т о е поверена с л ю д к а т а , я х в ъ р л я н аго ре
в ъ в в ъ зд уха , д о к о л к о т о може и в с и ч ки те ч а к а т с н е т ъ р ­
пение да си в и д я т щ астието. К а то пад не с л ю д к а т а , в с и ч ­
ки се с т р у п в а т да в и д я т, к о я с тр а н а е о с та н а л а о тго р е .
А ко се случи да падне с л ю д к а т а ребром и д а се забие
в ъ в в л а ж н а та земя, ко е то по н я ко й п ъ т се сл учва , то,
к а т о не м ож е да се определ и к о я с тр а н а е о т го р е , а
к о я о т д о л у , хв ъ р л я н е то се извъ рш ва в то р и п ъ т.
К а т о пад не и се обърне с л ю д к а т а п л о ско м , к о я т о
с т р а н а б ъ д е о тго р е , тази ча ст о т д р у ж и н а т а ще б ъ д е
о т в ъ н гр а ж д а , а д р уга та пол о вин а ще б ъ д е в гр а ж д а .
О т въ нкаш ната д руж и н а в л и за в г р а ж д а един, к у ­
ц а й ки на един кр а к и гони в с и ч ки т е из гр а ж д а , к а т о се
м ъ чи д а ритне н я ко го с в д и гн а т и я си к р а к ; но те се
в а р д я т и б я га т ту насам, ту н а т а т ъ к из з а гр а д е н о т о
п р о с тр а н с т в о , но никой не смее д а и з л е з е и з гр а ж д а .
К о го т о ритне 'куц а щ ият, той се и з п ъ ж д а из гр а ж д а вън,
зо в е се р и т н а т и няма право да в л и за при д р у г а ­
р и те си. П о д и р това гони и р и та и д р у ги т е д о к а т о се
ум ори и с т ъ п и с д и гн а ти я си кр а к. Щом с т ъ п и и той
ням а вече право да куца и да гони. П о д и р н е го в л и за
в т о р и и то й куца, гони и рита, д о к а т о с т ъ п и ; т ъ й в л и за
и т р е т и я т , ч е т в ъ р т и я т и т.н., д о к а т о се и з р е д я т в с и ч ­
ките Но а ко двама или трим а и з р и т а т в с и ч к и т е о т
гр а ж д а и ги и з п ъ д я т , то и г р а ж д ъ т се п о в т а р я п а к и
съ щ и те о с т а в а т в гр а ж д а , а, а ко не м ога т д а ги и з р и ­
т а т и о стан е един, то гава въ нка ш н и те в л и з а т в гр а ж д а ,
а въ тр е ш н и те куц а т и ги го н я т . Е то та зи ги м н а с ти ч е с ка

116
и гр а се зо в е к у ц а н - г р а ж д . П р е д а н и е то за т а я и гр а
ка зва , че са я учили в о й н и ц и те за това, че к о г а т о Ьа
ранени о т н е п р и я т е л я н я к о и д а м ож е д а и з б я г а т и на
един кр а к, д о к а т о д о й д е д о св о и те д а го взе м а т, за д а
не п а д н е роб в н е п р и я т е л с к и т е ръце.
Ч е т в ъ р т а т а войниш ка и гр а е и г р а на к л е н -
з а. К о га т о ще и гр а я т на кл е н за , пак т ъ й съ щ о се р а з ­
д е л я т на д в а д я л а и т ъ й съ щ о х в ъ р л я т с л ю д к а . На
к о и т о с т р а н а т а на с л ю д к а т а остан е о т го р е , т е о с т а в а т
при б а б а т а . За б а б а та се и зп р а в я е д н а п л о ч а ,д ъ с к а
или н я ко й с т ъ л б , о т к ъ д е т о б и я т кл е н з а т а . Е д ин о т
го р н а т а стр а н а взема в р ъ к а к л и н з а р а *, к о й т о е
д о 1 1 / 2 л а к ъ т д ъ л га т о я га , към въ нш ния си кр а й п о -
д ебела, и кл е н за т а , к о я т о е д о една п е д я д ъ л г а и д е ­
бела к о л к о т о палец кл е ч ка . Тази к л е ч ка се взе м а о т
п ъ р в и я , к о й т о ще бие, в л я в а т а р ъ ка , а к л и н з а р а - в .
д я с н а т а ; а ко не- е л еви ча р, сти сн е кл и н за р а з а д о л н и я
кра й; и зп р а в и го и т у р и над го л е м и я си п р ъ с т до
кл и н за р а кл е н за т а , п о д х в ъ р л я я н а го р е и, к а т о п а д а
н а д о л у, у д р я я с кл е н за р а и я кара къ м д о л н а т а с т р а ­
на, г д е т о д р у га т а п о л о в и н а о т играещ ата д р у ж и н а в а р -
ди, за д а я улови, к а т о л ети. А ко я ул ови н я к о й , т о я ,
к о й т о я е бил, няма п р а в о вече д а бие, а на н е го в о т о
м я с то д о х о ж д а д р у г, к о й т о п р о д ъ л ж а в а и гр а та . А к о не
м ож е н и ко й д а ул ови к л е н з а т а , то га в а , к а т о пад не, на
зе м ята , взем а я н я ко й и х в ъ р л я д а уд а р и б а б а та , но
б ие щ ият, гл е д а д а я р оср ещ н е на л е та й и, к а т о я
уд а р и , о тб и в а я н а стр а н а и мери к о л к о к л и н з а р и я е
о тб и л о т б абата, а, а ко не сп ол учи д а я о т б и е и т я
у д а р и в бабата, т о га в а т о й няма пра во вече д а бие и
се к а з в а и з г о р е н . А к о не м ога т д о л н и т е д а и з г о ­
р я т го р н и т е и в се ки о т го р н и т е направи о п р е д е л е н о т о
ч и сл о уд а р и и определ еното чи сло кл и н з а р и о тб и е
кл и н за р а о т бабата, в с и ч к и т е гор н и чл е н о в е о т и в а т при
д о л н и те , в ъ з с я д а т ги и д о л н и т е ги з а н а с я т на гъ р б а си
ча к д о бабата; но н о с е н е то ста в а о т о но ва м я с то , д о
к о е т о е п а д н а л а к л е н з а т а при п о с л е д н и я уд а р .
А к о д о л н и т е ги и з г о р я т , т о га в а се п р о м е н ув а т: б и е -
щ ите о т и в а т на д о л н а т а страна, а л о в я щ и те о т и в а т на
го р н а т а и с т а в а т бойци.
41 ч
По ма ц и т е В РахоВско, които са преселници от Лобчанско, наричат
к л и н з а р а палица.

117
Т а зи и гр а са учи л и в с т а р о врем е в о й н и ц и те и е с
кл и н за р , с кл и н /б о з д у г а н , т о п у з / и са се у п р а ж н я в а л и
съ с сво я кл и н да отбиват хвъ рления о т неприятел я
кл и н ; т ъ й съ щ о д о л н а т а с тр а н а в с я к о га е п р е д с т а в л я ­
вала н апа д а щ и я н е п р и я те л , а го р н а т а - о т б р а н и т е л н а и
в с т а р о време са х в ъ р л я л и и д о л н и т е с б о з д у га н и , да
у д а р я т б а б а та , к о я т о е п р е д с т а в л я в а л ч о в е к - ч у ч е л о
н а п ъ л н е н о с ъ с слама, о т к ъ д е т о му е о с т а н а л о им е то и
д о д н е с - баба. А са м о то име к л и н з а р и и гр а т а к л е н з а
е о с т а н а л о о т к л и н а - б о з д у га н , к а к т о и пом а ш ко то
име п а л и ц а о зн а ч а в а п а к кл и н за р , т.е. к ъ с а т о я г а с
т о п у з на кр а я .
В с л е д в а щ а та к н и га ще споменем още за н я к о и и гр и,
к о и т о са се з а в а р д и л и и к о и т о знаеме; но те не са с а ­
мо т о л к о в а , к о л к о т о ги знаем. Има още м н о го о с т а т ъ ц и
о т с т а р и т е наши п р а д я д о в и военни игр и, к о и т о д а не
изчезнат, ние молим л ю бителите на наш ето м инало
сл а в н о време, д а се з а л о в я т д а ги опиш ат и с ъ б е р а т , и
а ко има нещо в нашите, го р е и з л о ж е н и в к р а т ц е , д а ги
д о п ъ л н я т и д а опиш ат н а з в а н и я т а им, а ко им ат и д р у ги
имена, к а к т о на и гр и те , т ъ й и на о р ъ д и я т а , с к о и т о се
и гр а я т . Ние, а к о ни ги и з п р а т я т д о б р е и т о ч н о описани,
на д р а го с ъ р ц е ще ги пом естим в "Труд".
В се ки т р я б в а д а има и т о в а п р е д ви д , че н и к о я о т
м ъ ж к и т е ю наш ки игр и не е изм исл е на само т о к у - т ъ й
без н и ка кв а цел. Те при в о й н и ц и те са бил и м н о го п о ­
п ъ л н и и п о -с е р и о з н и , 'н о после, к а к т о се к а з а и п о - г о ­
ре, к а т о п ад н ал н а р о д ъ т п о д иго, о с та н а л и д а ги и г ­
р а я т само м о м че та та не с о р ъ ж и е , а с п р о с т и о р ъ д и я ,
за к о и т о з а в о е в а т е л я т не се е усещ ал, че л есн о м о га т
д а се за м е н я т и с о р ъ ж и я . Имало е и още м н о го д р у ги
военни игр и, но са се и згу б и л и , за щ о то са бил и з а б р а ­
нени, к а к т о б о р б и те , к а т о о со б е н о за н я т и е , са' се з а ­
в а р д и л и само у пом а ц ите - пехливани, к о и т о , к а т о м о ха ­
м едани по в я р а , са м огл и д а ги з а п а з я т и д о днес. За
т и я неща ще п о го в о р и м и д р у г п ъ т .

118
СТАРА
НАРОДНА ПЕСЕН
ЗА ЧУМАТА

П он е ж е казахм е горе, че чумата, с п о р е д н а р о д н о т о


поверие, се б о я л а о т ку ч е та та , а н а й - в е ч е о т с ъ -
б о т н и ч е в и т е , за подтвъ рж дение на казаното
п р и в е ж д а л и д о л н а т а песен.

ЧУМ АТА У КАРАДЖ О ВИ


Х о д и л а е чум ата, х о д и л а е,
Х о д и л а е и е морила,
Че е край се л о и з л я з л а
И край с е л о то седнала,
Т еф тера д а си пр е гл е д а ;
На теф тера ,й писано:
У К а р а д ж о в и д а влезе,
Да. си умори К а р а д ж а ,
Караджа, Караджовица,
К а р а д ж у д е в е т синове
И д е в е т м лад и бул чици
С ъ с д е в е т м ъ ж к и д ечиц а ,
Та се е н а за д въ рнала:
У. К а р а д ж о в и отиш ла.
Не м огла в дом а д а вл езе:
Имал К а р а д ж а к у ч е т а ,
К у ч е та с ъ б о т н и ч е т а -
Ч ум ата ще си р а з к ъ с а т -
Не м ож е чума д а влезе.
Сама се чума д о с е ти :
При с т а д о т о му о ти д е ,
Че му с т а д о т о р азго ни ,

119
Р а зго ни и го р азп р ъ сн а...
На с у т р и н т а прирани,
Е то кихая, че иде
И на К а р а д ж а думаше:
"К а р а д ж а , наш Ч о р б а д ж и ь о !
Я д а ни дадеш куче то ,
К у ч е то с ъ б о тн и ч е то ,
Че нещо д о й д е п оср е д нощ,
Та ни с т а д о т о р а зп и л я ,
Р а зп и л я и го р а зго н и ;
Не м ожем д а го съ берем ..."
И К а р а д ж а го послуша,
Та че си д а д е куче то ,
К уч е то , с ъ б о тн и ч е то .
Т о га з е в л я з л а чумата,
Че си ум ори К а р а д ж а ,
К а р а д ж а и К а р а д ж о в и ц а ...
Д о гд е п е т л и т е пропели,
Т я ум орила К а р а д ж а ,
К а р а д ж а , Карад ж ов иц а,.
С ъ с д е в е т м лади б ул чи ц и
И с д е в е т м ъ ж ки д е чи ц а .
Д о гд е се з о р а за зо р и ,
Т я им къ щ а та з а р я з и *...

П онеж е захванахм е д а гов ор им за чум ата, за к о я т о в


наш ата и с т о р и я т в ъ р д е м ал ко се спом енува, или д а ж е
х и ч не се спом енува, а т р я б в а д а се знае, к а к в о е п а ­
тил наш ият н а р о д о т т и я черни чуми, з а к о и т о си е
съ ста в и л н а й -л о ш и т е п о н я т и я и ги е о л и ц е тв о р и л и
н ар екъ л - не о т д о б р о - ч е р н и ч у м и , п о з в о л и ми
л ю б е зн и ч и т а т е л ю , д а ти ка ж а ' още н я к о л к о думи, к а к -
в о т о съм чул и запом нил за ти я н а р о д н и нещ астия и
б о ж и и н а ка за н и я на света.
П о сл е д н а та чума е била не п о - р а н о о т 1835 - 6 г о ­
дина, к о я т о е м орила по ц е л и я Б а л ка н с ки п о л у о с тр о в . В
о н о ва време баща ми, б о г д а го п р о сти , е бил в Шумен
с Вача Гиранчанина, С т о я н Ф и л ко в и Димо Гиранчанина
д е т о са р а б о ти л и на с. Ч ингел гр а д и н а . Есента, к а т о си

З а ря зи - закл юч и, оп устя, затвори. Ет о как б ъ р з о е м о р и л а ч у ­


м а т а у нас и т б т р я б в а д а е п ъ р в а т а чума, за к о я т о к а з а х м е
горе.

120
и зп р о д а л и в с и ч к и я з а р з а в а т о т гр а д и н а т а и в зе л и
д а си п р и б и р а т в е р е с и и те о т гр а д а Шумен, д е т о били
носили по з а м о ж н и т е къ щ и за зим овищ е гр а д и н а р с к а
сто ка , отиш ли у н я к о й си -А н аста с Ч о р б а д ж и , к о й т о бил
един о т Ш ум енските п ъ р в е н ц и и, к а т о в л е з л и с ъ с С т о я н
ф ил ков в д в о р а на А н а ста с, ням ало ко й д а ги посрещ не
и те б утн а л и и в л е з л и в къщ и. Щ ом о т в о р и л и х а я т н а т а
врата, в и д е л и на х а я т н и я о д ъ р е д н а ж е н а м ъ р тв а ,
п р о с тр я н а и о ки че н а , с п о р е д нашия об ичай. При м ъ р т ­
в о т о т я л о бил и А н а с т а с Ч о р б а д ж и , н а ж а л е н и р а з п л а ­
кан. К а то ги в и д я л , че в л е зл и т ъ й н е н а д е й н о , то й р а з ­
брал, че са дош ли д а им плати, за щ о т о зн а е л , че с к о р о
ще си за м и н ув а т з а в и л а е т, но за д а не ги з а р а з и с
чумата, то й им ка з а л : " х о л а м, не м о ж е х т ^ ли д а п о ­
ча кате ..., п о - д о б р е беше, д а не с т е д о х о ж д а л и у дом а
ми в т а ко в а време" и в зе л д а плаче. Баща ми с д р у га р я
си С то я н , р а зб р а л и , к а к в а е р а б о та та , за щ о то зн ае л и, че
в гр а д а чум а та в ъ р л у в а л а и те, д е т о взе м ал и пари на
пазара, пущ али ги в е д н о гъ р н е с ' о ц е т п ъ л н о и, к а т о
ги прием али п ре з о ц е та , т о га в а ги в зе м а л и в себе си и,
к а т о ка за л и : "б о г д а я прости", и з л е з л и си, а п а р и те им
ги дал на д р у ги я ден, б р а т му на А н а с та с а .
Д о гд е си о т и д а т на т р е т и я д ен на гр а д и н а т а , С т о я н
го в тр е с л о и п о д и р т р и д ни и з л я з л а чум ата п о д м и ш -
ц а та му на го л я м син цирей, ко й то , к а т о набрал, пробил
се, и з т е к ъ л , а н и ко й о т д р у га р и т е му, н и т о я ва д и л ,
н и то се р а зб о л я в а л .
К а т о си дош ли в Л я с ко в е ц , Л я с к о в е ц бил з а п а ­
л е н - за р а зе н ,о т чум ата. '
На к о л к о го д и н и съ м бил аз т о га в а не зн а я , но
помня че баща ми, к а т о си д о й д е о т бахча, д о н е с е е д и н
мях с ъ с сирене, и з а мен червени ш ум енски к а т а р и*
и, ка т о и зс и п а п ар ите , к о и т о е сп е ч е л и л п ре з л я т о т о о т
бахчата, д а ' ги п р о ч е т е п р е д в с и ч к и ни и д а п о ка ж е
п р е д баба и майка ни, к о л к о пари е сп е ч е л и л , п а р и те му
бяха все б е ш л и ц и , а л т ъ л ъ ц и , и р м и л и -
ч е т а и д е с е т а ч е т а и е д н а м алка к е с и я с д р е б н и п а ­
ри. К о л ко са били, не зн а я , но пом ня, к а т о казваш е, че
в Шумен, с п о р е д а с к е р я, п о в е ч е то т а ки в а пари к о -
л а н д р и с в а л и - у п о тр е б я в а л и - и, че п о в е ч е т о о т

К а т а р и т е са е д ин б и д г а л о ш и , ч е р в е н и с дебели гьонове и яки
кори на п е т и т е - с е г а ги н я м а вече.

121
п а р и те им с а о т а с ке р я , за щ о то те д а в а л и з а р з а в а т на
а с ке р с ки я в е к и л - х а р ч . П о д и р т о в а сме б я га л и о т
с е л о и см е п р а в и л и ко л и б и на Г л о го в е ц * при наш ия
б о ста н с ъ с с в а к о си Г и н я Л е с и ч ко в . К а к в а е б и л а к о л и ­
бата, не п о м н я , но пом ня е д н о с ъ б и ти е , к о е т о ни н а ка р а
д а бягам е о т наш ия б о с та н и д а идем п о - г о р е , все
кр а й Г л о го в е ц , при с в а к о в о т о л озе, д а правим д р у га
кол иб а . П о и к и н д и я , к а т о бяхм е на п ъ р в а т а ко л и б а ,
д ухн а е д н а вихруш ка и, к а т о гр а б н а е д н а р о г о з к а о т
е д н а ко л и б а , к о я т о беше на се вер о т наш ата и д о с т а
д ал е ч, и я х в ъ р л и в ъ р х у в р а т а т а на И о р го Л е с и ч к о в на
ко л и б а та . Н аш ите, к а т о в и д я х а то в а , р а зв а л и х а наш ата
кол иб а , н а то в а р и х а д ъ р в е т а т а на к о л а т а и о т и д о х м е н а ­
го р е по Г л о го в е ц . И о р го Л е с и ч ка та , беше ч и ч о в син на
с в а ка ми Г и н я Л е с и ч к а т а и беше в наш ата д р у ж и н а , но,
щом р о г о з к а т а п а д н а на н е го в а т а ко л и б а , в с и ч к и т е му
р о д н и н и го о с та в и х а и се о тд е л и х а , з а щ о т о ка за ха , че
р о го з к а т а г о е зачум авил а. Т о в а т я х н о с тр а х у в а н е не е
б и л о н а п р а зн о . Р о го з к а т а б и л а гр а б н а т а о т к о л и б а т а на
зачум авени в е че хора, и д е й с т в и т е л н о Й о р го в о т о с е ­
м ей ство се за ч у м а в и л о и ум рели: то й , ж е н а му и г о л е ­
м и я т му син, а о с т а н а л о сам о е д н о момче, Д им о и е д н о
момиче Р ада, к о и т о се о т д е л и л и , щом в е д е л и , че т е х ­
н и те с а 'у д а р е н и о т чум ата. /Н а т о з и Й о р га е д в о р ъ т и
къ щ а та , д е т о га б р о в ч а н и н ъ т , у ж , в и д я л чум а та — м ом и­
ч е т о - в зи м н и ка , на б ъ ч в а т а , в ъ р х у л и к а т а и г о завел
в К о н д е в с к а т а м аха л а/. П ом ня, че л о з я т а ощ е не б я ха
обрани, з а щ о т о бащ а ми ни носеше^ с у т р и н г р о з д е и н я ­
ко и не ги и браха /т о г а в а х о р а т а б я х а с т а н а л и к а т о
л у д и и не зн а е х а що д а п р а в я т , само се п р е н а с я х а о т
е д н о м я сто на д р у го и б я га х а е д и н о т д р у г, ка;го о т
б я с н о куч е ил и, к а к т о се к а з в а и д о с е га , к а т о о т ч у ­
м а в и /. Т о га в а д о к т о р и не е имало, н ям а л о е к о й д а п о ­
с ъ в е т в а н а р о д а , що д а пра ви; п о л и ц и я не е с ъ щ е с т в у ­
вала, д а взе м е к а к в и т о и д а са м ерки; Т ъ р н о в о е б и л о
за р а зе н о ; Б ъ л га р и т е са бил и и з б я га л и п о в е ч е т о в Елена
и Т р я вн а ; Т у р ц и т е о т чум а та не б я га т , за щ о т о я с ч и т а т
за и д ж е л; ц е л и т е т у р с ки махали са о п у с т е л и ; о т к у ­
ч е т а не е м о гл о д а се в л е з е в гр а д а - г р о з о т и я т а е
бил а страш на. Д еца, о с та н а л и б ез р о д и т е л и са х о д е л и .

*Глоговец е дол на 1/4 ч а с а на с е в е р о и з т о к о т с. Ляскобец.

122
к а т о д иви зв е р о в е : всеки е б я гал о т т я х и в се ки се е
боял и о т с я н к а т а си!
В т а ки в а страш ни и опасни времена са п о л з у в а т
въ лф ите. В Л я с к о в е ц се е о б р а зув а л а една ш айка в ъ л -
фи, ко и то са обирал и п о - б о г а т и т е къщ и, о с та в е н и о т
с то п а н и те им, и з б я га л и о т чум ата в о ко л н и т е села, или
по к ъ р а на колиби. Н а р о д ъ т, к о л к о т о го е бил о
стр а х о т б о л е с т т а , те зи вълф и са усил ил и още п ов ече
т о я страх: ул о в и л и ко с те н и ж а би и нощем, к а т о з а л е п ­
вали вощени свещ и по гъ р б а и м ,' за п а л в а л и ги и пущал„и
ж а б и те д а п ъ л з я т по ул иц ите , за д а у с и л в а т п ов ече
всеобщ ия стр а х; намерили един бял кон, с ъ б л я к ъ л се
един г о л - г о л е н и ч ъ к , почернил се с ъ с с а ж д и , тур и л на
гл а в а та си е д н а б я л а ганосана т е н д ж е р а ; в ъ з с е д н а л на
го л и я ко н и о б и ка л я л по у л и ц и те и к р ъ с т о п ъ т и щ а т а .
Ц е л та им б ил а д а ги в и д я т и о ния, к о и т о още не са
били и з б я га л и да б я га т , а те, к а т о о ста н е с е л о т о
празно, д а м о га т д а о б и р а т без с т р а х *.
П р е д с та в е те си д уш евното н а стр о е н и е на п р о с т о д у ш -
н о т о население с в с и ч ки те страш ни п р е д а н и я з а че р н а та
чума и си в ъ о б р а з е те , че н я ко й б я га , к а т о си о с т а в я
мило и д р а го ,, и р азка зв а , че в и д я л чум ата, к а т о х о д и
по п ъ т я в о гъ н /к о с т е н и т е ж а б и /, а д р у г у в е р я в а , че
минала п р е д къ щ а та му, черна с ъ с ср е б ъ р н а ко р о н а на
гл а в а та , на б ял гол кон! - кой ще о стан е в село, к а т о
гл е д а о т д р у га с тр а н а че н а се л е н ие то мре п о с т о я н н о ?
Да о па зва б о г б ъ л га р с к и я народ о т т а ки в а н ещ а стия и
нака зан ия!
П р е д с та в е те си, че ви изм ряха в си ч ки : и ж е на , и
д еца, и баща, и майка, и б р а тя , и с е с тр и и вие о с т а ­
нахте "с д р е б н и те кам ъни" и в се ки б я га о т вас и ви
д ю к а ,'к а т о п о д и р б я сн о куче? Да не д а в а Г о с п о д н и к о ­
му д а д о ч а к а и в и ж д а т а ко в а нещо!
Това за к о е т о разказахм е т у к а е нищо: има п о -
страш ни и с ъ р ц е р а з д и р а т е л н и ка р ти н и , за к о и т о , к а т о
п о ч н а т д а ви р а з к а з в а т с та р и те хора, ко см и те ви н а с ­
тр ъ х в а т. "Ц я л а д о л и н а беше о сеяна с чум ови гробищ а,
п о д К о те л , ми разказваш е п о ко й н и я т наш в е л и к п а т р и о т

П о с л е т а я ш а й к а б ъ л ф и се е и з д а л а с а м а и т у р с к о т о п р а в и т е л с т в о
й о т к р и л о в к ъ щ а т а на едного, ця л а м а з а с обир, а н а й - в е ч е к о п ­
р и н а и ги е и з п р а т и л о в Ц а р и г р а д в т е р с х а н а т а , g e m o са п р е с т о я ­
ли 6 г о д и н и в ж е л е з а .

123
С. Р а ко в ски , и н а д в се ки гр о б плачеш е по е д н а жена!
П и с ъ к ъ т се разн а сяш е по ц я л а т а д о л и н а и оглуш аваш е
ц я л а т а о ко л н о с т ! Ц я л о т о население беше за чум а вен о и
нямаше ко й о т к о г о д а се бои, а о гн е н и я т меч на б о ­
ж и я гн я в метеше в с и ч к о ж и в о напр ед е си! А з минах по
въ рха на д о л и н а т а - на кон - и, к а т о чух пл ача и в и ­
д я х ка р ти н а т а , к о с а т а ми н астр ъ хн а , пре пусна х к о н я и
о т и д о х в Ж еравна д е т о бяха наш ите!"
А само та зи ли е ка р ти н а та , к о я т о е в и д я л Р аковски
в д о л и н а т а п о д К о т е л ! К о л ко т а ки в а п л а че в н и д ол ини
са били оглуш ени о т б ъ л га р с к и в о п л и п р е д б е з м и л о с т ­
ния меч на та я б е зп о щ а д н а б о ги н я на Б о ж и я П ром исъ л?
- Дано б о г о т к л о н и о т б ъ л га р с к и я н а р о д т о я сво й гн я в
и д а д а в а в с я к о га и в е зд е на б ъ л га р с к о т о п р а в и т е л с т в о
б о д р о с т , п р е д в и д л и в о с т и насъ рчение, д а б ъ д е неуморно
и, щом чуе, че м е ч ъ т на неум олим ата б о ги н я се е з а -
махнал, д а го сп ре с ъ с щ ита на д неш ната н аука и да
п р е д п а зи наш ето о т е ч е с т в о о т пл ача и о т д о л и н и т е на
р и д а н и е то .
ГАРО
И ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ
НА ЗАПОШКА /ЗАГОВЕЗНИ/,
В РАЗЛОЖКИТЕ СЕЛА

П ре з д е н я на си р н и з а го в е з н и 1, к о и т о в Р а з л о ж к о се
з ъ в а т запош ка, се и зв ъ р ш в а т с л е д у я щ и те обичаи. М о м ­
ч е та та о т и в а т в го р а т а и н асичат ц е л и туф и овин а
/х в о й н а *, см ъ рч, а р д ъ ч /, н а в ъ р в я т ги на д ъ л г и в ъ р л и н и
по н я к о л к о и ги з а н о с я т в- се л о на о п р е д е л е н и з а т о в а
кр ъ с т о п ъ т и щ а , или к а к т о там се з ъ в а т р а с к р ъ с т я ц и . Т и я
р а с к р ъ с т я ц и се о п р е д е л я т в с я к а махала по един. К а т о
н а тр у п а т по н я к о л к о въ рл ини, а н я к о ги и по 2 - 3 к о л а
та ки в а о в и н а , 1 ч а к а т д а се м ръ кне, з а д а н а п р а в я т о т
нея Гаро.
По и ки н д и я кл е п е ч е р кв а и с и ч ки т е селени о т и в а т на
ч е р кв а д а се р а с п р о с т я т . М л а д и те струват п о кл о н и
на с т а р и т е д о т р и п ъ т я 43 ч е р кв а и д о т р и п ъ т я н а р е д
им ц е л у в а т р ъ ка и к а з в а т : "П р о сти ми а ко съ м ти нещ о
пригреш ил." - "П р о с т о *д а ти е о т м еня и о т б о га ;
прощ авай и ти." - "Г о с п о д д а ни п р о с ти и с и н ц а ни."
М л а д о ж е н ц и т е , к о и т о са се ж е н и л и 4п р е з зим ата, х о ­
д я т у кум ц и те /к р ъ с т н и ц и т е / си на прош ка и им з а н о с я т
в е д н о с т ъ к л о или у един кр у н д и л д о 1 0 0 драм и р а ки я ,
е д н а б ъ к л и ц а вино, н я к о л к о я б ъ л ки , д ул и , лим они, п р о ­
та ка л и и к а т о им ц е л у н а т р ъ ка , к р ъ с т н и к о в и т е къ щ н и
и з п р а з в а т р а к и я т а и вин о то, п р и б и р а т п л о д о в е т е , п о -
ч е р п в а т си м л а д о ж е н ц и т е и ги изпр ащ а т. П о д и р - т о в а
м л а д о ж е н ц и т е о т и в а т у д я д а си и баба си / т ъ с т а си и
тъ щ а с и /, съ щ о с . т а ки в а п о д а р ъ ц и , к а к т о х о д и х а и при
к р ъ с т н и к а си.
■*
ч З и гЦ р е ги в с о т т и п 1 5

125
В е ч е р та к а т о се с тъ м н и , с ъ б и р а т се с и н к и т е моми и
момци при н а т р у п а н а т а о в и н а и о к о л о т я х д о х о ж д а т и
м а л ки те м ом чета и м ом ичета и д р у ги з р и т е л и о т р а з ­
лична въ зраст.
К а т о се с ъ б е р е ц я л а махала о ко л о с в о е т о Гаро,
м ом ците з а п а л я т куп а о т о в и н а и т я почне д а го р и с ъ с
сил е н пл а м ъ к, к о й т о се и з д и га д о 5 - 6 л ахти н а го р е -
е то т о з и о гъ н се з ъ в е Гаро. Щом пламне Г а р о т о и
с в е тн е н а о ко л о , с и ч ки моми и момци се з а л а в я т о к о л о
Г а р о т о на хо р о ; м ом ите п е я т на за р е д а , т.е. е д н а т а п о ­
л о в и н а о т х о р о т о пее, а д р у га т а игр ае ; щом м л ъ кн е
п ъ р в а та , в т о р а т а захващ а п е с е н та о т п о с л е д н я т а д ум а
на с т и х а и т о га в а и гр а е п ъ р в а т а п ол овина. Д а к а п е я т и
и гр а я т о к о л о Г а р о то . Н я ко и о т м ом ците се пущ ат о т х о ­
р о т о и п р е с к а ч а т о гъ н я на Г а р о то , к а т о се х в ъ р л я т п р е з
б уй н и я му п л а м ъ к. Т ака п р е с к а ч а т и с и ч ки м ом чета, и
д а ж е ж е н е н и м лад и хора за зд р а в е , 'и д а се о ч и с т я т о т
гр е х о в е те , що са сгреш или на с в о и т е домаш ни и се л я н и .
М о м ц и те щом пламне Г а р о т о и з а п е я т момите, з а х в а ­
щат д а пущ ат о гн е н и т е си с т р е л и о т л ъ к о в и т е , к о и т о
/ л ъ к о в и / се з ъ в а т с а м о с тр е л и *. С а м о стр е л и те , к а к т о ми
ги н а ч е р та м о я т р а з к а з в а ч 2, з а к о г о т о п о сл е ще к а ж а
н я к о л к о думи, с а същ и л ъ к о в и с к о н д а к , о б р ъ ч , те те в а ,
к у к а за за ка ч а н и е на т е т е в а т а и с т р е л а с уши. С т р е л и т е
т у к а не се п р а в я т о т мекиш /A c e r ta ta ric u m /, к а к т о в
р о д о п с к о т о с е л о Еробас, за к о и т о гов ор ихм е в VII к н и га
на "Т р у д "3, а се п р а в я т о т б о р о в а с ъ р ц е в и н а , к о я т о е
напоена с б о р о в ка тр а н и са п о - т ъ н к и и п о - д ъ л г и о т
е р о б а с ки те . На в ъ р ха им з а л е п я т г ъ с т ка тр а н о т о с и т е
на ко л а т а , к о й т о ка тр а н е т ъ й съ щ о б оров, за щ о то в
р а з л о ж к о го има в и зо б и л и е - там го п р а в я т о т б о р о ­
в и те д ъ р в е т а . Т у ка за п а л в а т с т р е л а т а не на уш ите, к а к ­
то в. Еробас, а на въ рха, за щ о то уш ите й са при т е т е ­
в а та и м о га т т в ъ р д е л есно д а я п р е го р я т . К а т о си н а ­
т ъ к м я т д о б р е с а м о с тр е л и те и с тр е л и те , з а п а л в а т им
в ъ р х о в е т е и к а т о пл ам нат д о б р е , х в ъ р л я т ги н а го р е и
се ки гл е д а к а т о п а д а н а д о л у п л а м тя щ е та му с т р е л а д а
п а д н е на къ щ а та , или о к о л о къ щ а та на л и б е т о му, а
м а л ки те м ом чета,, к о и т о им ат л ъ ко в и , а н ям а т още л и ­
б е та, с т р е л я т н а в ъ н из с е л о т о . Домаш ните на в с я к а к ъ -

Л ъ к ъ т ее р а з л и ч а в а о т с а м о с т р е л а , з а щ о т о им а с а м о обръч и те-
те в а , а с а м о с т р е л ъ т им а и к о н д а к и кука.

126
ща в а р д я т д а не з а п а л я т п а д н а л и т е пл ам тящ и с т р е л и
н я к о я къщ а, или д р у го , за щ о то б о р о в а та с т р е л а и к а т о
падне не у га с в а лесно, п о н е ж е го р и ч а к д о к р а я *.
Д о гд е го р и Г а р о то и д о гд е се х в ъ р л я т с т р е л и т е , и
се п р е ска ч а п л а м ъ ка на Га р о то , с и ч к о т о хо р о играе, но
щом н а го р и о г ъ н я т и се и з х в ъ р л я т о гн е н и т е с тр е л и , х о ­
р о то се р а з в а л я и в се ки си о ти в а .
К о и то о т п о - с т а р и т е не са сварили д а о т и д а т у
с и н ки те си р о д о в е и с ъ с е д и д а се у п р о с т я т , к а т о и гр а е
хо р о то , х о д я т и з се л о и си и зв ъ р ш в а т д л ъ ж н о с т т а .
К а то се свъ рш и с и ч ко с ъ б и р а т се по 3 - 4 * къ щ и в
една и там з а г о в я в а т и се в е с е л я т ц я л а н ощ **.
П ре д и Е ка те р и н и н а та война, д о г д е още не е б и л о
обрано о т б ъ л га р и т е ,о р ъ ж и е т о 4, на сирни з а го в е з н и у
Л я с ко в е ц , ми приказваш е баба ми, вм есто о гн е н и с т р е л и
са гъ р м е л и м ом ците, а п о н я к о га и ж е н е н и те с пищ оли
или пуш ки и м ом ците ту р в а л и н а р о ч н о п р о б и ти круш уми,
о т срекм е, и л и . н а р о ч н о п р и го тв е н и , в пуш ките си и к а т о
гр ъ м н я л и п р а в о н а д къ щ а та на с в о и те л иб ета, п р о б и ­
т и я т курш ум пищ ял си л н о в ъ в в ъ з д у х а и с т о в а и з в е с ­
тя в а л на м ом ата о т к о го е п р о в о д е н . Но после, к о г а т о
о брали о р ъ ж и е т о и зе л и д а п р е т и с к а т н а р о д а и д а го
н ар и ча т м о ско в гя в у р , т о я о б и ча й се о с та в и л , а с е га е
вече и за бравен.
А з в п р е д и д а щ а та кн и га спом енах, че т р я б а т и я о б и ­
чаи за о гн е н и т е с тр е л и и д р у ги тем п о д о б н и д а се с ъ ­
б ерат о т р а зл и ч н и места, за д а се с ъ с т а в и нещ о ц я л о .
На 22 о кто м в р и , т а з и го д и н а , при Т ъ р н о в с к а т а д е в и ­
че ска ги м н а зи я р аб о теха н а о гр а д а т а н я к о л к о момци.
М е ж д у т я х а з с ъ гл е д а х е д н о го , к о й т о по о б л е к л о т о и
по го в о р а си не приличаш е 1 на тукаш ен и к а т о го р а з п и ­
тах, ка з а ми, че е о т Р а зл о ж ко , о г село Д рагл ищ е д е т о
гл а в н и я т им о ко л и й с к и гр а д е М ео м ия 5. К а т о и ска х д а
изпи та м за н я к о и техни обичаи и песни, аз го пом олих
д а д о й д е у меня на 26 т.м., на Д и м и тр о в д е н ; и д е й -
-м*
С т а к и в а с т р е л и с а п а д а л и 8 с т а р о врелле с т а р и т е т р а к и г р а д о в е ­
т е въ в в р е м е на об с а д а . Ти я с т р е л и и с е г а м о г а т да се у п о т р е б я т
8 в о е н н о дело, но да с е у с ъ в ъ р ш е н с т в у в а т .
С р е щ у з а г о в е з н и с е л я н и т е с ъ б и р а т бр аш но , сирене, м а с л о , я й ц а
и п а ри и д а в а т на б е дн ит е. В Т ъ р н о в о п р е д и 4 0 - 5 0 години, в с е к и
заможен ст оп ан ин е изпращал 6 за тв ор а цяла т р а п е з а с ястие и
х л яб на з а т в о р н и ц и т е .

127
с т в и т е л н о м о м ъ къ т Иван д о й д е . П о д и р н я к о л к о п р и ка з ки
н а й -п о с л е р е ч т а д о й д е т ъ й щ ото го за п и та х ка к з а с я ­
ва т у т я х п ъ р в о т о семе и посл е д ой д о хм е д о ка д е н и те
вечери срещ у К о л ед а , С ур в а ки и И ва н о в д е н и н а й -п о е л е
д о сирни з а го в е з н и , и ми ка за това, к о е т о и з л о ж и х горе
за о гн е н и т е с тр е л и и за Гара.
Гар, о т сам ата дума се види, ч е . о зн а ч а в а гор е ние -
гор , к о е т о се срещ а у наш ата дум а з а га р я или у га р ка =
у + га р ка , у га р е ц /к ъ с а запалена, н е д о го р я л а с в е щ /. По
см исъ л а си Гар о е съ щ а та кар а га ш ка п ъ л а л и я 6. И то в а
нещо ни п о к а з в а о т д е е за е т о им ето на Г о р ц к а т а б о ги н я
Гера /Ю н о н а /, а о т п а л а л и я - б о ги н я П ал а д а /п а л а л а
+ д а /; т ъ й д р е в н и т е гъ р ц и / г о р ц и / са нар ича л и б о ж и ц а
А ти н а или М инерва, а т о в а ще ка ж е , че д р е в н и т е го р ц и
- тр аките наричал и н а й -н а п р е д П ал ада - П алалия
д о гд е още не са се бил е сменили и о б ге л е н ч и л и о т г е -
л ените - п ри ш е л ци те карам анлии, к о и т о с ъ щ а та б о ги н я
после н а р е кл и по кар а м а нл и й ски А ти н а или Х а ти н а -
Хатуна, к о е т о ще рече го с п о д а р ка , с т о п а н ка - б о ги н я .
П алада се е п о ч и та л а з а б о ги н я на м ъ д р о с т т а о т с т а ­
р ите г о р ц и - т р а к о - п е л а з г и т е . <
С ега д а преминем на п ъ р в о т о за с я в а н и е в с. Д р а г -
лище. К о га т о п о ж е н а т и п р и в е за т, за хва щ а т д а в ъ р ха т;
в ъ р ха т с ко н е , н а в ъ р за н и на в ъ р в о л и ц а на с п о р е д у
с те ж а р а /н а ш е н с ки с т о ж а р - кол в с р е д а т а на гу м н о т о /.
К а то у в ъ р х а т п ъ р в и я харман, с ъ б и р а т ж и т о т о , о т д е л я т
н а й - е д р о т о з а семе, н а ки ч в а т го с к и т к и с червени
зъ р н а о т ка л и н а * с ъ с см инчец, к о й т о в с. Д р агл ищ е се
зъ в е с т а р о ц в е т , или с т а р о ц ве те, с ъ с сидеф и д р у ги
зе л ени ц в е т я ; см е л я т о т ' н о в о то ж и т о браш но и м есят
е д н а к р ъ гл а п р я с н а п и та д с е д н а п е д я в д и а м е тъ р , с
д у п ка д о е д н а д л ан ш ирока в д и а м е тъ р , к о я т о п и та се
зъ в е б о га ч а /б о г о в а п и т а / 7 к а к т о и б о го в и ц а т а ; о б ки ч а т
б о га ч а та с ъ с с т а р о ц в е т . и с кал ин а и к а т о я зем не в
д ве р ъ ц е о н зи , к о й т о ще о т и д е на нива д а сее, д ъ р ж и
я над е д и н п р а зе н чувал, а ж е н а му или с е с т р а му и з ­
сипва сем ето с кри на п ре з д у п к а т а на б о го в а т а п и та -
б о га ч а та , к о е т о тече в п р а зн и я чувал д о г д е и зп ъ л н и
чувал а тъ й щ о то да о с та н е м я с то д а м о га т д а му се
з а в ъ р ж а т у с т а т а . В то в а време, к о г а т о се п р е ка р в а с е ­
м ето през б о га ч а т а , с и н ки т е къ щ н и са н а ки те н и на г л а -
*•
V 1.Ь и г п и т ори 1 и з .

128
вите с ка л и н а и с д р у ги разни ц в е т я . К а т о н а п ъ л н я т
чувала и го з а в ъ р ж я т , з а в ъ р з а н и т е му у с т а ги н а ки ч в а т
с е д н а с м е с е н а . к и т к а о т с и н ки те ц в е т я . П о д и р т о в а
с и н ки те къ щ ни, стоиш ком з а о б и к а л я т с то п а н ка т а , к о я т о
д ъ р ж и б о га ч а т а с д ве р ъ ц е и в с е ки си о т к ъ р т в а о т
п и та та по е д н а хапка, а с т о п а н ка т а ка з в а : " о т к ъ р т е т е си
да в и д и т е с л а д ъ к ли е н о в и я т х л я б ”. О т съ щ а та б о га ч а
се д а в а по е д и н к ъ т а й и на в о л о в и те , ,с к о и т о ще и д е
о р а ч ъ т д а оре и д а сее. За в о л о в и т е т ъ й съ щ о се н а ­
ки ч в а т д в е к и т к и о т с ъ щ о т о ц в е те и се з а б о ж д а т м е ж ­
д у р о га т а им, на ч е л о т о им.
К а то б ъ д е с и ч ко п р и го тв е н о , с е я ч ъ т в п р я га 'к о л а т а
съ с сем ето, р а л о то и ярем а и п о в е ж д а в о л о в и те . Д о гд е
д о й д е д о в р а тн и ка , то й е вече о т в о р е н и е д н о момиче
го ч а ка с д в а м е д н и ка в о д а в р ъ ц е , • к о я т о е н а л я н а
мълчиш ком и д он есе н а т ъ й същ о м ълчиш ком , з а т о в а се
зъ в е м ъ л ча н а в о д а . О р а ч ъ т щом се п р и б л и ж и до п р а га
на в р а тн и ка , м ом ичето п л исва в о д а т а н а п р е д е му* и
ка зва : "На д о б ъ р час, д а ти в ъ р в и к а т о по вода". О р а ­
ч ъ т си за м инув а и о ти в а на нива. К а т о с т и гн е на н и в а та
н а л е т и н и в а та на лехи, к о и т о т у к з ъ в а т м еж и, т.е. н а -
м еж ава я и к а т о захване д а сее, сее сем ето с ц в е т е т о ,
що е б и л о в него , наедно. В ечерта к а т о си д о й д е , с ъ ­
б ир ат н е го в а т а ки т ка , к и т к и т е на в о л о в и т е и с и н к и т е
к и т к и и ги з а б о ж д а т над и ко н и т е на гр е д и т е в и с о ко ,
при к о и т о т у р в а т и п о га ч а та , за щ о т о т я е само о т к р а ­
ищ ата о къ р ш е на и ги о с т а в я т д о и д а щ а та се и тб а. _
Б о га ч а т а е б о ж и х л £ б и с т о и п р е д б о га д а б ъ д е
ж и т о т о хл еб н о; ка л и н а т а се т у р я д а б ъ д е ж и т о т о е д р о
и к л о н а т о / д а б р а т и / к а т о ка л и н а т а , а на в и с о ко се
д и га д а |6 а сте ж и т о т о ви со ко, к о л к о т о е в и с о к о д и гн а т а
б о га ч а та ; к о г а т о ги д и га т тъ й и б л а го с л а в я т : "Дай б о ж е
ж и т о т о е д р о и к л о н и л о к а т о ■ка л и н а т а , д а б ъ д е ч и с т о
ка то б о га ч а т а и в и с о ко д о гр е д и т е !"
На ид а щ а та се и тб а се п о в та р я п а к с ъ щ о т о само з а ­
варе н ата б о га ч а о т м инал ата го д и н а се зем а и се н а т -
рошава в сем ето, с к о е т о се сее на нива, а на н е й н о то У

У Л я с к о в е ц п о м н я м а й к а м и п о с и п в а ш е о к о л о ко л а т а , на к о я т о
б е ше се ме то , с ж и в а ж а р а к о л е л о - з а о б и к а л я ш е я д а б ъ д е ж и т о т о
к а то о г ъ н я ч и с т о и с в е т л о и т ъ й с ъ щ о п л и с к а ш е в о д а п р е д в р а т н и ­
ка / о г ъ н я и вода, или т о п л и н а и в л а г а .са д в а с и м в о л а на
урожая/.

9.‘ По НЯ КО ЛКО дум и 129


м я с т о о с т а в а н о в а та б о га ча , т ъ й щ ото з а в с я к а го д и н а
все се з а в а р я по е д н а б о га ч а и се зам енува с нова.
Ц в е т е т о си о с т а в а и се набира п о с т о я н н о , т ъ й щ ото
гр е д и т е се о б к и ч в а т с ц ве те, к о е т о не се б ута.
Т ази б о га ч а е това, к о е т о се з ъ в е кр а ва й з а го с п о д я
в д р у ги м еста, но в р е д не п р е си л в а т п ре з нея сем ето, а
я з а н о с я т на кл а д е н е ц а , о б ки ч в а т я с ц в е т я , т у р в а т я
п р е в ъ р з а н а на ко ф а та / у Л я с к о в е ц / и спущ ат я у к л а ­
д е н е ц а и я и з в а ж д а т с п ъ л н а коф а в о д а и м окра; п о сл е
я р а з д а в а т з а го с п о д я на с ъ с е д и т е , а н а й - в е ч е на
о н и я , к о и т о се с л у ч а т при кл а д е н е ц а , а н я к о и п ъ к само
и зв а д я т вода, пол е ят я и я раздават. О т ц ве тето , с
к о е т о е н а ки ч е н к р а в а я т - бога ча , т ъ й съ щ о р а з д а в а т
за е д н о с к ъ с о в е т е От кр а в а я . К а к т о в Р а з л о ж к о , т ъ й и
в Т ъ р н о в с к о и д р у га д е , д о г д е не м е ся т кр а в а й - б о га ч а
з а б о га ж е р т в а и не р а з д а в а т , не м е ся т за себе си
х л я б . Т о в а е ж е р т в а на б о га о т д е т о й е о с т а н а л о и
и м е то б о га ч а = б о га + са, т.е . на б о га е са, б о го в а е
са, к а к т о и б о го в и ц а = б о го в и + са, т.е. на б о га -
б о гу, б о го в и е са, а т ъ й съ щ о и кр а в а й за г о с п о д я ни
п о ка зв а съ щ ото.
П ъ р в о за ж е н в а н и е . К о га т о узр е е д о б р е ж и т о т о в
Р а з л о ж к о п р и г о т в я т се и о т и в а т на н и в а та д а ж е н а т.
Д вам а м л а д и се з а в т и ч а т напред, н а ж е н в а т е д и н сноп,
с в ъ р з в а т го и к а т о д о й д е с т о п а н ъ т , п о б и в а т го н а п р е д е
му, сн ем ва т си ка л п а ц и те и в и ка т : "Ж и в о и з д р а в о ! Д о ­
чакахм е нов, н ов сноп!", а то й им д а в а д а р /б а к ш и ш / 5 -
10 грош а: А к о м у т о . не н а п р а в я т то в а , т о й се с ъ р д и и
к а з в а гн е в н о : "В м о я то ке с и я зм и я не се е св и л а ! Защ о
не ме п о ср е щ н е те с нов сноп?"
К о га ж е н а т с у тр и н а рано к а т о и з гр е е с л ъ н ц е м ъ ж е т о
си снем ат к а л п а ц и т е и се п р е к р ъ с т я т д о т р и п ъ т я с р е ­
щу с л ъ н ц е . Вечер, к а т о ще си и д а т, н а ж е н в а т н я к о л к о
р ъ к о й к и и ги о с т а в я т на в ъ ж е т о , н е в ъ р з а н и в сн оп; т о ­
ва се о с т а в я на б ога.
К о га т о д о ж е н а т нивата, на с я к а нива о с т а в я т д о
е д и н ч е т в ъ р т и т л а к ъ т п р о с т р а н с т в о н е о ж е н а т о , на кр а я .
Т о в а се з ъ в е б о го в а б р ад а и н и ко й не го б у та д о г д е не
го и з я д е д о б и т ъ к а . Н я ко и о с т а в я т и на ч е т и р и т е кр а я
на н и в а та по е д н а брада, а п ъ к н я к о и - и в с р е д а та .
Т о в а се пра ви на в с я к о я нива. С ъ щ о то п р а в я т и в Т ъ р ­
н о в с ко , но само т у к а о с т а в я т на е д и н край и к а т о о п -
л е в я т тр е в а т а , о п л и т а т б о го в а т а б р а д а на коса, с в ъ р ­

130
зв а т я с червен конец, на к о й т о има и една ср е б ъ р н а
ста р а пара и к а т о се п р е к р ъ с т я т и п о м о л я т б о гу с и ч ки
/у с. Л есичери и д р у га д е /, н а й - с т а р и я т о т ж е н в а б р а д а ­
та и з в е д н ъ ж и к а т о я занесат у дома, т у р в а т я пре д
с в я т и ц и т е /и к о н и т е / д е т о сто и ц я л а го д и н а и на и д я -
щата ж е тв а , к а т о я за м ен я т с д р у га нова б о го в а б рада,
с та р а та я т у р в а т в хармана да се увърш е, или я н а т -
рош ават в сем ето, к а к т о в Р а з л о ж ко б о га ча та .
В Р а з л о ж к о вм есто б о го в а б р а д а ту р в а т п р е д и к о ­
ните м атки, т.е. б л изн ац и класове. К о й т о намери в н и ­
вата б л и зн и л кл а с - м атка, д а в а т му бакшиш и с и ч ки се
р а д ва т, че б о г им дал м атки в нивата, к о е т о п о ка з в а
изобил ие и тези- м атки се п о с в е т я в а т б о гу и с т о я т ча к
до ид ащ ата ж е т в а , к а к т о и б о го в а т а б р ад а в Т ъ р н о в с ко ,
пре д б о га - и ко н а та .
К а д е н и я в е ч е р 8. К а д е н и я вечер в Р а з л о ж к о се ка з в а
н а я д ка . Н а я д ки б и в а т три: срещу К о л ед а , срещ у сур о в а
и срещ у И ва но вд ен . За н а я д ка т а се п р и го т в я , к а к т о и
по нас в Т ъ р н о в с ко : б о го в и ц а та се з ъ в е б о го в и ц а и е
съ щ ата, к а к т о и по нас - гол ям кисел хляб с ъ с с тр е л и ,
л ъ ко в е и куп н и ; т ъ й съ щ о се ту р в а в нея и ср е б ъ р н а
ста р а пара. Р а зл и ка та е само в н ачупв ан ето . В р а з л о ж к о
к о га ще я ч у п я т , с т о п а н ка т а я у л а в я с д в е р ъ ц е и
д ъ р ж и о н а я с тр а н а към себя си, в която е п ар а та;
с т о п а н ъ т у л а в я д р у га т а пол о вин а и т о й с д в е р ъ ц е - и
д вам ата и с и ч ки къ щ ни в то ва време с т о я т прави, и
с т о п а н ъ т о т ч у п в а п ол о вин ата , к о я т о д и га при и ко н и т е
на п о л и ц а та . О ста н а л а та пол овина се п о д е л я на с и ч ки
къ щ ни и ко м у то се падне парата, п р е д с к а з в а т му, че ще
б ъ д е б о га т п ре з го д и н а та . На т р а п е з а т а има ва ре но о т
с и ч ко п о стн о , що дал го с п о д и м ож е д а се вари, ту р в а
се и о т с и ч ки п л о д о в е . К а то п р е к а д я т /н о т у к а не к а ­
д я т с емеж а, к а к т о в Т ъ р н о в с ко , -а с ка н д и л н и ц а , или с
л о п а т а / с и ч ко в къщ и и д о б и т ъ к а - и т у к а н а й - с т а ­
р и я т ка д и - с я д а т й в е че р я т. К а т о в е ч е р я т, о т с и ч ки
я с т и я о с т а в я т - никое я сти е не се д о я д а и к а т о се
н а в е че р ят, т у р в а т п о л о в и н а та б о го в и ц а , д е т о беше при
и ко н и те , на тр а п е за та , н а п ъ л в а т вино и о с т а в я т п ъ л н а т а
тр а п е за п р е д и ко н и те да слезе го с п о д и св. Б о го р о д и ц а
през нощ та д а я д а т . С утр и н а та с и ч ки къ щ ни о т и в а т на
черква. За К о л е д а /Б о ж и к / прасе не к о л я т , к о л я т го
п о д и р Д и м и тр о в д е н , а за К о л е д а к о л я т п ти ц и . К о л а д в а -
нието са и з о с т а в и л и о тд а в н а /с п о р е д р а з ка з в а ч а м и /.

131
На н а я д к а т а срещ у Н ова го д и н а , с у р в а ка р и те - д е ­
ц а та си к у п у в а т сур вакн и ц и , к о и т о т у к се з ъ в а т с у р у -
виски — д р я н о в и ’“н а п ъ п и л и к л о н ч е т а и ги зем ат о т г о ­
ве д а р я, к о й т о ги насича през д е н я в го р а т а и х о д я т да
с у р в а ка т к а т о в и ка т:. "С урва го д и н а ! До го д и н а ж и в о и
зд р а в о !" Ж е н и те к а к т о и по нас им д а в а т кравайчета,
ку кл и и пари.
В ечерта, к а к т о и по нас, о б р и ч а т секим у по една
сур ова д р я н о в а п ъ п ка и к а т о я т у р я т на н а ж е ж е н о т о
огнищ е, т я се н ад ува, пука и п о д с ка ч а . С еки, к а т о си
тур ва п ъ п ка та - на о гнищ ето, ка з в а й: "Хайде д а ми п о д ­
скочиш к а т о елен т р и т я к !" - к о е т о ще рече да п о д с ко ч и
ка т о елен, к о й т о е на тр и го д и н и - т р и т я к .
В секи знае, че о т К о л е д а д о гд е р ъ си п о п ъ т - срещу
Б о го я в л е н и е , или В о д окр ъ щ е , д н и т е се з ъ в а т по нас
м р ъ с н и ц и 9, а в Р а з л о ж к о т и я д ни ги з ъ в а т к а р а к о н д -
ж а р о в и д н и и в я р в а т , че т о га в а х о д я т к а р а ко н д ж а р и т е .
И п о п ъ т, в к о я т о къ щ а ръ си, и з п ъ ж д а к а р а к о н д ж а р и т е 1*.
С ъ с св я щ е н и ка х о д я т д е ц а о т учи л и щ ето , к о и т о п е я т
" В о ' Ю рдане кръ щ ая щ и ся..." и т а я ч е р ко в н а песен я
п е я т по п ъ т я и в д вор а , но щом в л е з е в къщ и, д е ц а та
що са с попа, се р а з т и ч а т из с и н ки т е р о го в и на с та и те
и за хва щ а т д а м я у ч а т к а т о к о т к и , т ъ й щ ото е кн е о т м я у -
ка н и е то им ц я л а т а къщ а - "мяу, мяу, м яу!" С м я ука ни е то
си д е ц а та г о н я т к а р а ко н д ж а р и т е , к а з в а р а з к а з в а ч ъ т ми,
а п о п ъ т ги го н и с п р ъ с ка н и е /р ъ с е н и е / и с кр ъ с т а .
К а то го п о п и т а х да ми р а з ка ж е к а к в о нещо е к а р а -
к о н д ж а р и , той. ми каза, че те биле хора, к о и т о се я в я ­
вали п р е д ч е л о в е ка го л и и го л ъ с т я л и и в о д я л и или в
н я к о я река, ил и в н я ко и п р о п а с ти и к а т о го за в е д е л и
там, те захващ ал и н а й -н а п р е д да с к а ч а т ‘ и ка н я л и и
н е го д а с ка ч а п о д п р е им, д о гд е го и з л ъ ж а т д а се
хв ъ р л и в ъ в вира, или о т с т е н а т а в н я к о я про п аст.
С п я щ и я т н а й - н а п р е д чувал на с ъ н я си гл ас, к о й т о го
викал по име д а и зл е зе и * а ко се о б а д я л и и з л е зя л от
къщ и, гл а с ъ т му се изчува л все н а п р е д и все го викал
д о гд е го за в е д е в ъ в в о д а та , или в п р о п а с т т а . В с е л о то
на р а зка зв а ч а ми - Д раглищ е се с л у ч и л о п р е д и н я к о л к о
го д и н и т а ко в а нещ о: на с е л с ки я ки ха я Ефтима, по м р ъ с -
— ,

За к а р а к о н д ж а р и т е и по нас 6 Т ъ р н о в с к о в я рв ат , но казват, че е
е д и н и го з ъ в а т К а р а к о н д ж о , к о й т о и з в и к в а ч е л о в е к а вън, в ъ з с я д а
го и го к а р а да го н о с и н а к ъ д е т о ще, д о г д е п о п е я т п е т л ит е.

132
ниците, една нощ му се изчул гл а с а на в и л а я т с к и я
к о д ж а -б а ш и я , п о м а ка М и с т а н -а г а , к о й т о го викал д а
изл езе. Ефтим к и х а я т а , к о й т о бил ки ха ю вал м но го г о д и ­
ни в Д раглищ е, и з л я з ъ л о т къщ и и м исл ял , че н а и сти н а
М и с т а н - а г а е дош ел в се л о и го в и ка д а му зем не к о ­
ня, д а го н аста ни - М истан бил о т гр а д а М еом ия. Г л а ­
с ъ т вм е сто д а го в и ка в конака, зе л д а му се о б а ж д а
къ д е Д р а га л и щ ка та река и той се повел по него. К а то
нагазил р е ка та , п р е д н е го и зл е зл и м ного го л и хо ра и
ка то с ка ч а л и на п р е д е му и о ко л о му, за в е л и го на у с ­
ти е то на Д р а га л и щ ка та р е ка д е т о се сл и в а с К а р а - с у .
К а то с т и гн а л и на устието, те з е л и д а р и п а т - с к а ч а т
о т в и с о ки т е с те н и в р. К а р а - с у и ка н и л и и н е го д а р и ­
па и т о й п о д и р е им, но в то ва време, к о г а т о се г о т в я л
да рипне, п е т л и т е попели и той се с в е сти л и позна л д е
е. А к а р а к о н д ж а р и т е се и згуб и л и . П о д и р т о в а т о й се
въ рнал и ч а к с у т р й н а т а си дошел в Д р а гл и щ е *, и з д р а н и
о къ р в а в е н д е т о пад а л по п ъ т я из р е ка та . Т о в а вика ни е
и п о д и р то в а му се и зч у в а л о и нощ е ста в а л д а и з л я з в а
вън, но ж е н а му го не пущала и з а д а я не и зд е б н е
к о га спи, т я го в ъ р ж а л а в себе си. П о д и р т о в а г о л е ­
кувал и; чели му, б а ял и , п ол ива л и го , но все си о ста н а л
с ъ л у д н и ч а в д о г д е и умрял..
Н я ко й си п ъ к д я д о Линче, п а к по к а р а к о н д ж а р о в и т е
дни, к а т о з а к ъ с н я л из село, дош ел си к ъ с н и ч к о у д ом а
и п р е з д е н я за б р а в и л д а д он есе ^ на в о л о в е т е си з а
през нощ та слама, б а ба та му зе л а д а му се кара, че
в о л о в и те о с та н а л и без, храна и т я не м о ж а л а д а и д е д а
им д о н е се , за щ о то бил о п о л е д и ц а и п л е в н и к ъ т им бил
о т в ъ н се л о на с т о т и н а р а зкр а ч а , на п о л я н а та . Д я д о
Л инче се р а з с ъ р д и л , зел кош ере - кош а и отиш ел за
слама. К а т о н а п ъ л н и л в п л е в н я т а кош ера и го зе л на
рамо, и з ч у й о му се, че н я ко й г о в и ка : "Л и н че ! Л и н ч е !"
Той и з л я з ъ л и в и д я л е д и н гол ч е л о в е к п р е д себе си.
Д о гд е 5с> о б гл е д а , надош ле о ко л о му още д е с е т и н а го л и
и зе л и д и в и к а т : "Л инче! Л инче!" и н а п р а в и л и о ко л о му
хоро, та зе л и д а и гр а я т го л о х о р о и д а к л я к а т и все
викали: *>.уппа, хе ста , хуппа, хе с та Л инче, Л инче". Л инче
се у с е ти л , че т о в а са к а р а к о н д ж а р и и не им се о б а д и л ,
а тръ ш нал кош ера в з е м я та и и з б я гъ л ... На с у т р й н а т а
отиш ел д а си т ъ р с и коша, но намерил само сл а м а та и з -

Д р а г л и щ е е 3 ч а с а д а л е ч о т Ка р-су.

133
сипана, и гр а н о по нея и р а з п р ъ с н а т а , а ко ш ъ т з а т ъ р к а ­
лян ча к в л и в а д е т о .
При п л е в н и ка на д я д а Л инча им ало 12 голем и, с та р и
вековни б р я с т о в е . Т ези б р я с т о в е биле с а м о в и л ски и
ко й то п о с е гн я л д а о тс е ч е н я к о я п р ъ ч к а о т тя х , сх в а щ а ­
ла му се р ъ к а т а . На те зи б р я с т о в е ж и в е е л и с а м о в и л и те
и в а р д я л и Д р а гл и щ е о т чум ата. В чум а ва та го д и н а -
п о с л е д н я т а чума', чум ата за хва на л а д а мори в се л о Б е ­
л и ц а ,ко е то е д в а часа д а л е ч о т Д раглищ е. К а т о си н а ­
пъ л нил а т е ф т е р я , дош ла у Д рагл ищ е и к а т о и д я л а я
вид ели к а т о вихруш ка о т син п л а м ъ к. Н а й - п ъ р в о т я
в л я зл а у к ъ щ а т а на В ел ю Г ъ р к о в и п р е з н ощ та В елю
умрял. К а то з е л и на с у т р и н а т а д а п и щ я т къ щ н и те н а -
дошле и ком ш иите и зе л и д а п и т а т к а к в о е с та н а л о , че
е ум рял тъ й с к о р о , б ез д а б о л е д ув а .
В т о в а врем е се я в и л и е д н и ,с и л н и вихруш ки / с а м о -
в и л и / и за хв а н а л и да увиват дванадесеттях бряста
много силно. О т б р я с т о в е т е в ихр уш ки те дош ле и на В е -
л евата къщ а, за в и л и , за с у ка л и и д и гн а л и к я р а м и д и т е
нагоре к а т о слама. Ч ум ата зе л а д а пищи к а т о ж е на , и з ­
л я зл а о т Г ъ р к о в а т а къщ а, п а к к а т о син п л а м ъ к, в и х ­
руш ките се с в и л и п о д и р е й и я за ка р а л и п а к в Б е л и -
ц а .д е то р а з с ъ р д е н а , п о в т о р и л а пак мора и и зм о р и л а о т
300 д о 400 души, на к о и т о гр о б и щ а та се п о з н а в а т и д о
днес п о д с е л о т о , над Б я л а р е ка и се з ъ в а т чум а вите
гробищ а. Т о га в а д а в а л и в Б ел иц а по 30 грош а н а д н и ц а
/г ю н д ю л ю к / на с я к и го , к о й т о р о в я л ум рел ите. К о га т о
мрели, не пущ али ни в Б елица, ни из Б е л и ц а н и ко го .
П о д и р т о в а чум ата отиш л а у Т а т а р - П а з а р д ж и к и
"ка то си н а п ъ л н и л а и там те ф те р я ", отиш л а у П аничер.
К а то п о п и та х к а к в о нещо е чум ата, м о я т р а з к а з в а ч
ми ка за та ка : "Не з н а я и с ти н а ли е или не, но е то що
съм чувал о т с т а р и т е че л о в е ц и : н я к о и си к и р а д ж и и с
коне, к о и т о х о д я л и о т наш енските села н а д о л у д а н о с я т
вълна, н а то в а р и л и си ко н е т е и си и д я л и . Е д ин о т д р у ­
га р и те се о тб и л в е д н о с е л о д а т ъ р с и н я к о г о си, • о т
к о го т о имал д а зема. К а т о в л я з ъ л в с е л о то , не в и ж д а л
по ул и ц и те н и к о го - с е л о т о б ил о зачум авено, а то й не
знаял . Отишел у къ щ а та на с в о я д л ъ ж н и к . К а т о п о х л о ­
пал на п о р ти те , и з л я з л а е д н а с та р а ж ена, к о я т о то й
помислил, че е ‘ м айка на д л ъ ж н и к а и к а т о я п о п и та л де
е син й, т я му ка з а л а "Няма го дом а, но д о в е ч е р а ще
си д ой д е ", нека го почака. Нему не му се щ яло, но н я ­

134
мало що д а с т о р и - о станал . П ослали му д а спи на
чардака. П рез нощ та дош ла е дна с та р а баба с гол ям а
рошава гл а в а и с е д н а л а в е д и на р о г на с т а я т а ; о ко л о
нея се яв и л и още 11 ж ени го л и и рошави. Б абата зе л а
д а ги п и та що са извъ рш или и с я ка си п о к а з а л а т е ф т е -
р я и р а зка за л а д е к о л к о души е зела. Т о га в а бабата
ка за л а на е дна о т го л и т е ж е н и : "Тоя ч о в е к у т р е ще си
ходи, ти ще идеш с н его и к а т о с т и гн е т е к о н е т о д а се
качиш на в о д и ч а /п ъ р в и я кон, к о й т о в о д и д р у ги т е и
носи на в р а та си з в ъ н е ц /. Ч е л о в е къ т р а зб р а л ка кв а е
р аб о тата , но що д а прави... На с у тр и н а та к а т о и з л я гъ л .
из село, ж е н а т а го в ъ зс е д н а л а и то й я носил д о гд е
сти гн а л и ко н е те . Т ой усещал, че му т е ж и нещо на гъ р б а
но не м ож ал д а го вид и. К а то сти гн а л к о н е т о и д р у г а ­
р ите си, е д и на д е н к на в о д и ч а зел д а се н а в о ж д а на
стр ана; д р у га р и т е му искали д а му и з п р а в я т д ен ка, но
той им р а зка за л ка кв а е р а б о та та и те го о ста ви л и .
К о н я т се запенил и се уморил много. Е д ин о т д р у ж и н а ­
та бил с ъ р ч ъ н и без стр а х и рекъ л на д р у га р и т е си:
"Що ще с та в а д а стане. Аз т а я п р о к л е т и я ще я и зц е р я,
ка р а й те вие пол а ка , а аз ще ид а напред, ще ви чакам в
го р а та при те с н и я п ъ т" и зам инал. К а то с т и гн а л и д р у ­
га р и те му на у р е ч е н о т о м я сто видели, че то й бил н а к ­
лал д в а голем и о гн я и щом дошел в о д и ч ъ т м е ж д у о г -
ньо ви те , то й о т р я з а л п оп р ека /к о л а н я / и х в ъ р л и л т о в а ­
ра с в ъ л н а т а в о гъ н я . Из о гъ н я се д и гн а л о п и с ъ к и
и зл е тъ л син п л а м ъ к, ко й т о се въ рнал н а за д къ м о но ва
село, д е т о спал д р у га р я т им. - П р о п ъ д и л чум ата и
о тъ р в а л д р у га р и т е си и с е л о то си."
Т а ки в а р а з к а з и за чумата има у нашия н а р о д т в ъ р д е
м ного и р а зн о о б р а зн и , а то в а п о к а з в а ,; че т о я народ, а
особено т р а к и й с к о т о население, е м но го с т а р и помни
м ного чуми, за щ о то чум ата е морила на Б а л ка н с ки я п о ­
л уо стр о в м ного п ъ т я не само в н о в и те времена, а още и
въ в врем ето на е л и н и те и ко й знай и п р е д и т я х к о л к о
п ъ т я е о пусто ш ава л а населението д о г д е се с ъ с т а в я т в
н а р о д н а та ф а н та зи я о л и ц е тв о р е н и я и р а з к а з и . Че то з и
р а зка з за 1 1 - т е ж е н и и з а рош авата баба не е ново
нещо, все ки го в и д и и всеки за б е л я зв а , че ти я го л и
ж ени са б о ги н и са д и ц и , к о и т о имат и те ф те р и , в к о и т о
д ъ р ж а т им ената на см ъ р тн и те . И з а б е л е ж и т е л н о т о още
е и то ва, че с и ч ки т е б о л е сти ги п р е д с т а в л я в а т все ж е ­
н и 10: чум ата е или ж е на или мома, ш а р ка та - *баба,

135
тр е с ка т а - ж е на , ка ш л и ц а та - ж ена, хо л е р ата , с л а д ка т а
/я к м а д ж а т а /; у р о ки те , б а б и ц и те, м лам осите, о рисн иц ите ,
лихусите и т.н . все са ж е н и - б о г и н и .
И то в а д е т о се р а з ка з в а , че к и р а д ж и я т а хв ъ р л и л в
о гъ н я то в а р а с чум ата и че чум ата се п р и н о с я с въ л н а
и т о е с т а р о и п р е с та р о нещо, аз съм чувал още о т
баба си, че п ъ р в а та чума, к о я т о е била п р е д и 120 и
повече го д и н и я пренесл и с в ъ л н а о т Е д рене и у Л я с ­
ко в е ц се с е кн а л а /з а п а л и л а / у н я к о го си поп Дима, з а ­
то в а я зъвеш е, баба ми, поп Д им овата чума. О б икн ове н о
о т к о го т о се почне чум ата, в кое д а е село, носи н е г о ­
в о т о име. За п о с л е д н я т а чума у Л я с к о в е ц р а з к а з в а т , че
я пренесли с л и ка о т Т у тр а ка н . И за нея има п о ч т и т а ­
ки в а л е ге н д и . У н я к о го си И о р га Л е с и ч ка та , к а т о и з ­
мрели п о ч ти с и ч ки т е о т чум ата и д в о р ъ т му бил р а з ­
гр а д е н и кра й п ъ т я д о кл а д е н и ц а Ч о ка л ка , н я ко и си
ки р а д ж и и о т га б р о в с ки ко л и б и ка т о с т и гн а л и у Л я с ко в е ц
къ с н о , без д а з н а я т к а к в а е р а б о та та , пуснал и си к о л а ­
та у И о р го в и я д в о р д а пренощ уват. П рез нощ та зе л о да
се и зчува из зи м н и кя ж е н с ки плач; е д и н о т к и р а д ж и и т е ,
к о г о т о не б и л о страх, о тв о р и л зи м н и кя и в и д я л на една
го л я м а б ъ ч в а лика, а на л и к а т а е д н о м лад о момиче с е ­
д и с р а зп л е те н и ко си и плаче. К и р а д ж и я т а к а т о го
м исл я че е о т къ щ ата, зел д а го п и та защ о плаче. М о ­
м иче то му о т го в о р и л о , че и ска д а ид е у К о н д ю в с к а т а
махала, но го е стр а х о т куче тата*' и го п о м о л и л о д а го
п р е ве д е д о п р е з моста. К и р а д ж и я т а си зел о стен а, п о ­
вел го и го превел през м оста; к а т о минали моста, м о ­
м иче то се и згу б и л о , а т о й се въ рн ал , но к а т о се в р ъ ­
щал чул че куче^гата л авн а л и в р е д и се чул о, че м ом и­
ч е т о пл ачел о н а го р е к ъ д е х а д ж и Н е й ко в и я хан. Т акив а и
тем по д о б н и п р и ка з к и вие м о ж е те да ч у е те в с я к о село
и не само за чум а та ' а и за с и ч ки т е б о л е сти , че ги в и ­
д е л и ту ка т о ж ени, ту к а т о птиц и, ту к а т о черни коне,
б и во л и и т.н.
Т ука е д н о д е й с т в у в а с т р а х ъ т в т а ки в а времена, а
н а й - в е ч е в суе в е р н и я ч е л о в е к с та р и те п р е д а н и я , к о и т о
се р а зка зв а т ' на д е ц а т а вечер за т и я о л и ц е т в о р е н и я и
у б о ж е н и б о л е с ти и освен то в а и к о й т о в и ж д а та ки в а
."Ж
•От к у ч е т а т а ч у м а т а н а й - б е ч е я е страх, а о с о б е н о о т с ъ б о т н и ч е -
т а 'които са 6 с ъ б о т а ок у ч е н и - те' я в и д я т / В и ж п е с е н т а на
;к р а я / ..

136
п р и ви д е н и я , то й вече е за ра зе н и б олен, н о още не го
е сва л и л а б о л е с тта . В п ъ р в а т а чума, з а к о я т о спом енах
горе, о т д я д о в и я ми д ом с и ч ки са изм рели з а е дна нощ.
О т д е се т б р а тя , 4 снахи, баща и майка, са м о д я д о ми
Цани и още един б р а т Димо о с та н а л и и т о д я д о ми
останал за щ о то бил о в ч а р и спял с о в ц е т е п о д А р б а -
наш кото б ъ р д о , а б р а т му я и з в а д и л * и к а т о се п р о ­
била по д м и сц а та му и з т е к л а и о ц е л я л .
Е то ка к в о са ми р а з ка з в а л и з а т я х н а т а с м ъ р т : е д н а
о т б у л ки т е вечер по т ъ м н о о т и в а л а на к л а д е н е ц а за
вода; на п ъ т я п р е д в р а т н и к а им т я в и д я л а , че се к у к у -
шини един чер п у я к /м и с и р я к / и к а т о м инувал н апред е й
и си т а т р у з я л кр и л е т е по зе м ята , т я р е кл а д а го р и тн е
ка т о ка за л а : "Този пущ ина защ о е с л я гъ л о т л е гл о т о си
и ‘ по ,тъ м н о е зел д а се кокош ини" / т е им али пуйки,
ко и т о спел и на ч е р н и ц а т а /, но к а т о р и тн а л а , к р а к ъ т й
не д о п р я л д о нищо и п у я к ъ т се и згу б и л о т п р е д е й.
К а то си отиш л а в къ щ и в тр е с л о я, л е гн а л а , в т р е с л о и
д р у ги т е и п ре з нощ та изм рел и си ч ки . 'Н а д р у г и я д ен ги
и зр о в и л и ц и га н и т е - влаш ки ц и га н и х о д я л и д а р о в я т
чум авите с ьуки; з а ка ч а л и ги с к у к и т е и ги за в л и ч а л и в
гроба, к о й т о и зко п а в а л и в д в о р а и р о в я л и с и ч ки в е д и н
гр о б - т е з и ц и га н и се зъ в е л и ч о кл и и б и л е нам азани
цели, с д р е х и т е си, с ка тр а н .
Д я д о ми к а т о си дош ел за х л я б п о д и р 2 - 3 д е н а не
заварил н и к о го , освен б о л н и я си б р а т, но и при н е го не
го о с та в и л и ком ш иите д а иде, те му ка з а л и д а не в и ка
н и к о го по име, а д а х в ъ р л и о т п ъ т я е д и н к а м ъ к на к ъ ­
щата, че а ко има ж и в о , ще се об ад и. И т о й т ъ й и н а п ­
равил, но н и ко й не се о б а д и л и т о й не в л я з ъ л в д в о р а ,
а си отиш ел при о в ц е т е и ц я л а го д и н а н и к о й не п р и б ­
л и ж а в а л при н е го ; т о й не в л я з ъ л в къщ и, н и т о се с ъ ­
бирал с б р а т а си, а прекарал зи м а та в п л е в н и ка , в
слам ата, в к о я т о спал и д р у га р я т му бил о к у ч е т о , к о е т о
х о д я л о с н е го п о д и р о в ц е те . Х л яб му д а в а л и ком ш иите,
но го о с та в а л и на п ъ т я и то й го зем ал. Т ой бил т о га в а
на 12 го д и н и м ом ченце. Е то ка к в о нещо е б и л а го л я м а т а
чума! Д е то в л я зв а л а , к р а к не о с та в а л о !

К о г а т о ч у м а т а у с т р е л и н я к о г о си и не го умори, и з л я з б а т м у г о ­
л е м и ц и р е и к а т о гъши яйца, набират, п р о б и в а т ' с е и к а т о из те ка т,
о з д р а в я - т о в а се к а з в а " и з в а д и л я".

137
А п у я к ъ т д е т о се е в е с ти л на н е в я с т а т а , т о не е
б и л о н и к а к ъ в п у я к, а п р о с т о т я е б и л а ве че болна,
к а к т о и с и н к и т е дом аш ни и в б а л н у в а н и е то си й се е
в и д я л о п у я к, к а к т о т о в а се с л у ч в а и при д р у ги б о л е с т и
к о г а има в м о з ъ к а в ъ зп а л е н и е .
А п ъ к к о л к о т о за о гъ н я д е то ки р а д ж и я та опъ рлил
чум а та и т о е с т а р а и с т о р и я . О б и кн о в е н о п о в а л н и т е б о ­
л е с т и и е пи д е м и и ги ц е р я т с б о ж и о гъ н по с т а р о т о п о ­
в е р и е 11.
Ц е р е н и е то с б о ж и о гъ н се пра ви та ка : и з б и р а т се о т
• с е л о т о д ва м а б л и зн а ц и , зе м а т сухо л и п о в о д ъ р в о , д е б е ­
л о д о е д н а д л а н , о т с и ч а т о т н е го е д н о пар че д о е д и н
и п о л о в и н а арш ин, р а з ц е п в а т г о на д в е и н а п р а в я т д в а
ко л а ; к о л о в и т е ги з а б и в а т в з е м я т а е д и н срещ у д р у ги с
р а з ц е п е н о т о ; е д н а д л а н п о д в ъ р ха н а п р а в я т на к о л о в и т е
о т в ъ т р е м а л ко в гл ъ б н а т и д у п к и и к а т о н а п р а в я т е д н о
в р е те н о п а к о т с ъ щ а та суха липа, к о е т о е п о д о с т р е н о
о т д в а т а си к р а я , т ъ п о ко н о с о о б р а з н о , в м е с т в а т му
д в а т а в ъ р х а в п р и го т в е н и т е д у п ки на к о л о в и т е . С л е д
т о в а с т я г а т к о л о в и т е с е д н о в ъ ж е т ъ й щ о то д а ги
п р и с т и с н а т с и л н о къ м в ъ р х а на в р е т е н о т о и п р и п ъ х в а т
п о м е ж д у к о л о в и т е на в ъ ж е т о е д н а д е б е л а к ъ с а т о я га ,
к о я т о к а т о з а в и в а т д а м о ж е д а се у с у кв а и д а с т я г а
к о л о в и т е все п о - с и л н о и п о - с и л н о къ м в ъ р х о в е т е на
в р е т е н о т о . К а т о се свъ рш и с и ч ко , п р е в и в а т п р е з в р е т е ­
н о т о е д и н р е м ъ к т ъ й щ о то е д и н ъ т б л и з н а к д ъ р ж и е д и -
на край, а д р у г и я т - д р у ги я и к а т о з а х в а н а т д а т е г л я т
в р е т е й о т о захващ а д а се в ъ р т и н а с а м -н а т а т ъ к , за щ о то
к о г а т о е д и н ъ т д ъ р п а рем ъ ка, д р у г и я т го о т с л а б в а к а к т о
с т р у га с п ъ р т и д ъ с к а . В ъ р т е н и е т о се уси л в а , а т ъ й
с ъ щ о и с т и с к а н и е т о ; о т б ъ р з о т о в ъ р т е н и е и тр и е н и е на
в ъ р х о в е т е по в р е т е н о т о в д у п к и т е на д в а т а к о л а я в я в а
се то п л и н а , о в ъ г л я в а т се в ъ р х о в е те , зе м а т д а и з д а в а т
д им и н а й - п о с л е се за п а л в а т . О т т о з и о гъ н з а п а л в а т
прахан и с т ъ к в а т о гъ н . Е то т о з и о гъ н се з ъ в е б о ж и
о гъ н . П о д и р т о в а п р о к о п а в а т в н я к о й б р я г е д и н с в о д
на св о з, к о л к о т о д а ‘ м о ж е д а мине вол или ко н ; н а к -
л а ж д а т о гъ н в с в о д а и к а т о се с ъ б л е к а т го л и , п р е с к а ­
ч а т п р е з о г ъ н я д а се о ч и с т я т . П о д и р т о в а д о к а р в а т се
в с и ч к и я т д о б и т ъ к о т с е л о т о и го л и т е б л и з н а ц и го п р е ­
к а р в а т п о д с в о д а п р е з о гъ н я . Т ов а се к а з в а л ечение
п р е з б о ж и о гъ н . Но т о в а се чправи д о г д е не се е п о я ­
в и л а б о л е с т т а в с е л о т о . За д а я з а в а р д я т д а не в л е зе

138
в се л о то , нам ерват д в а вола б л изн ац и, у п р я га т ги
б л и зн а ц и те , к о и т о са запал ил и б о ж и я о гъ н , в е д н о рало
и го л и - е д и н ъ т во д и , а д р у ги я т оре, о б о р а в а т о ко л о
с е л о то е д н а б р е зн а на к р ъ г и я с к л ю ч в а т там о т д е т о
са я почнали. К а т о се пречисти д о б и т ъ к ъ т п р е з б о ж и я
о гъ н и к а т о се о б гр а д и с брезна о т б л и зн а ц и орачи и
волови, с е л о т о в я р в а т , че б о л е с т т а няма д а влезе в
с е л о то им д а им мори д о б и т ъ к а 12.
Но а ко в с е л о т о е била в л я зл а б о л е с т т а и те не са
уга д и л и , к а т о я з а гр а д я т не м ож е вече д а премине
б л и зн а ш ка та брезна, о ста в а в с е л о т о и и зм о р а в а с и ч ки я
д о б и т ъ к . Е то з а т о в а с е ко ги не се реш ават д а о б и ка л я т
и о б гр а ж д а т с е л о т о с близнаш ка брезна. Т ъ й се л е кув а т
и п р е д п а зв а т и х о р а та к о га се я в и н я к о я б о л е с т в
о ко л н и т е села. Е то то в а ни напом ня и о г ъ н я т , к о й т о е
наклал к и р а д ж и я т а в Р а зл о ж ко и хв ъ рл ил т о в а р а в н е ­
го, та о п ъ р л и л кр и л е т е на чумата и я в ъ р н а л в онова
село о т д е т о и д я л а , или о т д е т о я носял и.
Т ози б о ж и . о гъ н и п р е чи ств а н и е то п р е з н его за
п р е д п а зв а н и е т о о т з л и н и -б о л е с т и , н а й - я в н о ни пока зва ,
че о гъ н я т се е п о ч и та л за с в я т о нещо, за б о ж и я сила
- б о ж и о гъ н , за чистилищ е. И т о в а е о с т а н а л о още о т
о н и я ста р и времена, к о га т о нашите п р а д е д и са се к л а ­
н ял и към с л ъ н ц е т о - о гъ н я и д р у ги т е с в е ти л а , к о и т о
све тил а, не са се п о ч и та л и за съ щ ия б о г,а за негови
п р е д с та в и те л и , к о и т о са п р е д с та в л я в а л и б о га чи с т и
с в е тъ л ка т о о гъ н я . А ко бяха се п о кл а н я л и направо на
о гъ н я , то не щеше да се ка зва б о ж и , а щеше направо
д а се з ъ в е б о г - о г ъ н . Че о гъ н я т е сл уж и л к а т о о б ра з
само д а си н а п о м н я т чрез него б о га , т о и ко л е д н а т а
песен ни п о ка з в а то в а д е т о се п е е ,' че Б о ж а м айка ка т о
по ка н и л а С в я т и Н и ко л а д а й к р ъ с т и М л а д а бога, св.
Н икол а й о т го в а р я : "Н имога го в очи гл ед а, а камо ли в
р ъ ка хвана. Той си те ж и ка то з л а т о и си пари ка то
о гъ н ", а то в а ще ка ж е , че той не е о гъ н , а е под об ен
на о гъ н я или о г ъ н я т е под обен нему. Т ъ й щ о то нашите
п р а о тц и са п о ч и т а л и Е д н о го бога, к о го т о са си п р е д ­
ста в л я в а л и , че е к а т о о гъ н я с в е тл и в и т е ж ъ к ка т о
зл а то . А то в а се е за в а р д и л о и д о се га , к а к т о сме с п о ­
менували н я к о л к о п ъ т я , че и д н е с б ъ л га р и н ъ т , щом и з ­
грее с л ъ н ц е т о , снема си ка л п а кя и се к р ъ с т и срещ у н е ­
го , но не се моли то й нему, а се моли б о гу, а с л ъ н ц е т о
му напомня само з а 'бога, за д а си го п р е д с т а в и , че е

139
с в е т ъ л ка т о с л ъ н ц е т о . А ко беше с л ъ н ц е т о н а п р а в о бог,
то не щеше да се з ъ в е Райно, Герги, Еню и пр. С л ъ н ­
ц е т о е б о ж е о ко , с л ъ н ц е т о е б о ж и герой, к о й т о върш и
д о б р и р а б о ти о т с тр а н а т а на б ога, то е б о ж а сл уга. А
в ъ р х о в н и я т в л а д и ка , к о й т о е над н е б е то и н а д си н ки
тв а р и , то й е невидим бил за наш ите п р а д е д и , освен,
к о г а т о с ъ с с в о я т а всем огъ щ а сила се е п р е о б р а зу в а л на
ч е л о в е к - д я д о го с п о д и е с л я зв а л на з е м я т а д а учи
ч е л о в е ц и т е д а о р а т, д а с е я т , д а т ъ к а т и пр., т о г а в а са
го в и ж д а л и , но в съ щ о то време те не са го з н а я л и , че е
той, д о г д е не им се е п о ка за л чр е з с в о и т е о т е ч е с к и
н а с та в л е н и я и поучения, и п о в е ч е т о п осл е са се усещ али
к о г а т о е зам инял . З е м л е д е л и е то и т ъ к а н и е т о у наш ите
п р а д е д и е било б о ж е с т в е н о ; сам д я д о го с п о д , о те ц
го с п о д , н а й - с т а р и я т д я д о н а д б и т и е т о е научил б ъ л г а ­
рина д а оре, да сее и да тъ ч е . И а ко не го е п о с л у ш -
вал и скр е н о , то й го е и н а ка зв а л , но не с в а р в а р с ко
н а ка за н и е , к а к т о у И у д е и те д а го р и гр а д о в е и д а ги
п о т о п я в а в м ъ р тв и м орета, а с б л а го , о т е ч е с к о н а к а з а ­
ние: научил то й ж е н а т а да тъ ч е , но т я се в ъ з г о р д я л а и
на в т о р и я п ъ т, к а т о не му ка з а л а и с ти н а та , ко й я н а у ­
чил, ами с ъ с с в о е т о д е т и н с к о л у к а в с т в о му о т го в о р и л а :
"сама, самица, б ъ р з а б ъ р з и ц а " то й не я п р е о б ъ р н а л на
ка м ъ к, на солен с т ъ л б , ами я б л а го с л о в и л : "Г о д и н а да
тъ чеш , п о д мисца да го свиеш ." А на го в е д а р я , к а т о не
го послуш ал д а му д о н е се с т у д е н а в о д и ц а д а пие, б л а ­
го с л о в и л щ р ъ кел а д а му б о д е го в е д а т а , д а щ р ъ к л е я т , а
то й д а х о д и д а ги гони. А си ч кс го т о в а п о к а з в а б л а г а ­
та душ а на б ъ л га р и н а , к о я т о п р о гл е д в а п р е з н е го в и т е
с та р и -н а р о д н и у м о тв о р е н и я 'и н е го в а т а з д р а в а ф и л о ­
со ф ска м исъл. Т я е о л и ц е т в о р и л а б о га не в з в я р и
с к о т , не в кр ъ в о п и е ц - д е с п о т , а в б л а г, умен б а щ а -
д я д о - г о с п о д - у ч и т е л и н а с та в н и к. ~_ -
Е то д е е п о д к в а с а т а д е т о Б ъ л га р и н ъ т и д о д н е с е
о ста н а л б л а г н а с та в н и к, е с т е с т в е н б о го с л о в и ф илософ
- е с т е с т в о и з п и т а т е л . Е то д е се кр и е н а ч а л о т о на н е г о ­
в о т о с т о п а н с т в о , на н е го в а т а т р е з в о с т и на н е го в о т о
неум орим о тр у д о л ю б и е . Той е в я р в а л , а н е го в и я т п о т о ­
м ъ к и д о д н е с в я р в а , че .има в ъ р хо в е н с т о п а н и н над
с и ч ка все л е н а и т о я с то п а н и н н и ко й не е в с ъ с т о я н и е
д а го п р е д с та в и , н и т о с ка м ъ к, н и т о с б о я. Б ъ л га р с к и я т
д я д о го с п о д ж и в е е в б ъ л га р с к о т о с ъ р ц е с в с и ч ки т е
б л а ги о т е ч е с к и н а ка за н и я . Е то защ о б ъ л га р и н ъ т и до

140
д н е с р а зб и р а е с т е с т в е н и т е за ко н и и тв а р и , за щ о то то й
не ги меси с б о га , той не ги с ч и та з а б о го в е , н е го в и я т
д я д о го с п о д е над с и ч ко и наЪ си чки ; т в а р и т е с ъ си
тв а р и и то й ги р а зб и р а к а т о твари, к а т о в е щ ество , а
д я д а го с п о д р а зб и р а за д я д а го с п о д . Е т о защ о то й н е ‘
е имал и д о л и и не може д а се с ъ гл а с и с ъ с с в о е т о ф и ­
л о с о ф с ко б о го с л о в с к о в ъ з р е н и е и д а си п р е д с т а в и то й
св о я б л а г д я д а в кам ъ к, в боя, в ж и в о т н о , в с ти х и я .
С ти х и и те са тв а р и и т е х н и я т го с п о д а р е д я д о го с п о д ;
ка к м о ж е то й д а о с та в и д я д а си, д а го за б р а в и и да
се к л а н я на и с ту ка н , к о г а т о н е го в и я т д я д о г о с п о д в с я -
к о ги ще му се яви ка то умен о те ц и ще му д а д е н а с ­
та в л е н и е за онова, в к о е т о той има н у ж д а з а помощ и
ка к ще п о гл е д н е то й д я д а го с п о д а в о ч и те , к о г а т о се е
молил на онова, к о е т о е т в а р с ъ з д а д е н а о т него . Е то
защ о наш ият п р а д е д не е правил храмове: че хич н е г о ­
в и я т д я д о го с п о д , к о й т о х о д и к а т о г р и ж л и в бащ а д а
учи х о р а та по с в е т а да б ъ д а т умни с то п а н и , с т о и ли в
храм о т глина, ж иве е ли в ид ол о т вар и за п и р а ли се
в м ета л ! Той го срещ а п о д в е ко в н и я д ъ б на к о й т о д я д о
го с п о д с л я з в а о т с в о и те о гн е н и п р е с т о л и . Ч е л о в е к с
т а ко в а че л ове ш ко п о н я т и е з а бога, ще се п о к л а н я ли
п р е д ка м ъ ка и п р е д м етал а, к о го т о т о й м о ж е с е д и н
замах д а строш и? На т а ки в а неща се к л а н я т сам о т а ки в а
хора, к о и т о н ям а т д я д а д а с л я з в а о т н е б е т о о,т с в о я
о гн е н с то л и з а б л а го т о на с в о е т о т в о р е н и е д а се
п р е с т р у в а на см ирен с та р е ц , а че с то и на б о ж а к , за д а
не се п о б о я т о т н е го к о га ги учи на д о б р о т о . Б ъ л г а р и ­
н ъ т е ф илосф и н и ко ги ням а д а се с ъ гл а с и с д и в о т о
и д о л о п о к л о н с т в о , к о е т о се е р а зв и л о само в о н и я н а ­
р о д и , к о и т о не са м ож ел и д а р а зл и ч а в а т щс е д я д о
го с п о д и що е т в а р и с т и х и я .
Б ъ л га р и н ъ т е бил и е и д о д не с н а й - д о б ъ р с т о п а ­
нин. Т о й оре зе м я т а с б л а го с л о в е н и е , за щ о т о д я д о г о с ­
п о д н а й - н а п р е д го е научил д а оре и к а т о си прибере
п л о д о в е т е о т б л а го д а т н а т а нива, к о я т о е п о ка п а л а о т
н е го в и я тр у ж е н и ч е с к и п о т, б л а го д а р и на д я д а г о с п о д я
п р е д н е го в и я п р е д с т а в и т е л - герой Райна, не в п р ъ с т я н
храм', а п о д с я н к а т а на б о ж е с т в е н и я д ъ б , на в и с о ка т а
планина, срещу \и з г р е в а н и е т о на б л а го д а т н о т о с л ъ н ц е -
б о ж и е т о о к о 1 , к о е т о с ъ с с в о е т о гл е д а н и е му е у з р я л о
п л о д о в е т е и о в о ш ки те и му е р а зм н о ж и л о и н а сп о р и л о
с т а д о т о и о б ки ч и л о т р а п е з а т а с хл яб, вино и елейЕ

141
Б ъ л га р и н ъ т си о б и ча н ива та, л о з е т о и гр а д и н а т а и
не ги напущ а н и к о га без непреодолима н у ж д а , за щ о то
д я д о го с п о д на т а я нива, на т а я гр а д и н а , на т о в а л озе
го е научил д а б ъ д е зе м л е д е л е ц . Т ука му е ка за л то й:
"Н едей тъ й , с и н ко , недей п р и н о с я р а л о т о д а з а х в а ­
щаш п а к о т кр а я , ами ори насам и н а т а т ъ к , о б ръ щ ай на
кр а я " и сам му е о б ъ р н а л п ъ р в а т а брезна. Б ъ л га р и н ъ т е
б о ж и у ч е н и к по з е м л е д е л и е то , е то защ о го т о й о б и ча и
о с в е тя в а .
Б ъ л га р к а т а е т ъ к а л а и д н е с т ъ ч е и д о к о г а т о тъ ч е ,
д о т о га в а ще е ч е с т и т а б ъ л га р к а т а , за щ о то самси д я д о
го с п о д й ка за л : "Н е д е й тъ й , си н ко , не къ с а й в ъ т ъ к а на
кр а я на п л а т а и д а захващаш п а к о т съ щ и я кра й д а
мяташ, о б ръ щ ай насам и н а т а т ъ к " и сам й в ъ з в и л р ъ к а ­
та, е то защ о т я и д о д н е с в л я з в а в с в о я с та н с б л а г о ­
го в е н и е и к а т о ще захване д а т ъ ч е се п р е к р ъ с т я и моли
д я д о го с п о д я д а й пом ага - напом ня си т я н е го в а та
б л а га наука и с р а д о с т т ъ ч е на с т о п а н а си и на д е ц а т а
си р и зи и о б л е кл о , за щ о то в т о з и с та н я б л а го с л о в и л и
научил б о г на т о я т о л к о в а б л а го д а т е н з а н а я т !
Ц и в и л и з а ц и я т а на б ъ л га р и н а му е п р е д а д е н а не о т
въ о б р а ж а е м и ф а н т а с т и ч е с ки чудовищ а, а н а п р а в о о т д я -
да го с п о д я ; то й го е ц и в и л и зо в а л . Е то защ о б ъ л г а р с ­
к и я т н а р о д е с п о со б е н за ц и в и л и з а ц и я и л есн о я п р и е ­
ма и усво я в а .
Б ъ л га р и н ъ т е го сто п р и е м е н , за щ о то на н е го в а т а
тр а п е за д о х о ж д а д а в е че р я самси д я д о го с п о д на к а ­
д е н и я ' вечер /н а н а я д к и / срещ у Н ова го д и н а и с т о п а н и ­
н ъ т к а т о си о с в е т и къ щ а та с б ъ д н и к а /б у д н и к а /, чака
в ъ р х о в н и я в л а д и к а д а д о й д е на н е го в а т а т р а п е з а и "от
в си ч ко , що е дал д я д о го с п о д " д а в е че р я . Б ъ л га р с к и я т
д я д о .господ* се я в я в а в ъ в в и д на с т а р е ц - б о ж а к и
ч е с то н е п о зн а т. М о ж е ли б ъ л га р и н ъ т д а си з а т в о р и
в р а та та пре д п р о с я щ и я или п ре д го с т а , к о го т о , с п о р е д
б ъ л га р с к о т о че л о в е ш ко б о го с л о в и е , т о з и го с т , т о з и н е -
,п о зн а т б о ж а к м о ж е д а б ъ д е сам д я д о го с п о д ? И ту ка
б ъ л га р с к о т о го с т о п р и е м с т в о е д а д е н о и о с в я т е н о от
б ога, и т у ка б ъ л га р и н ъ т в с я к о й го с т е н и н си припом ня
б о га в къ щ а т а си и гл е д а д а му у го д и с в с и ч ко "що е
дал д я д о го с п о д ". Е то защ о той и д о д н е с к о г а с л о ж и
и п о ка н и го с т е н и н а си, не м ож е д а не ка ж е : ^‘З а п о в я д а й
- к а к в о т о е дал го с п о д "! Т ази дум а не е нова, не я
изм ие л ю ва с т о п а н и н ъ т т о га в а к о га т о си с л о ж и т р а п е з а т а

142
за в е ж л и в о с т - т я е о ста н а л а о т с т а р и я неписан, н и то
печатан още б ъ л га р с к и ка ти х и зи с ; т я не се п р е д а в а в
училищ е; нея и д о с е га не я е в ъ з ка ч и л на к а т е д р а т а
никой проф есор, нея не я е спомнил в у ч и л и щ е то н икой
учи тел ; т я е за б ра ве на и о т б о го с л о в и е т о на днеш ния
м атериален с в я т и о т м оралната наука; т я е о ста н а л а в
п р о с ти я н а р о д - в о н о гова , к о й т о е д о с т о е н д а п р и е м -
не б о га в къ щ а та си и д а го н а го с ти с т о в а що му е
дал сам б о г. Има я нея в б о ж е с т в е н о т о е в ан гел ие , в
ко е то се ка з в а "Г л ад е н бях, нахранихте ли ме?" но т я
д не с не се п р и л а га о т ония, к о и т о се м и с л я т , че са се
вчел овечил и, че са се ц иви л изова л и. Не са се те ц и в и ­
л изо вал и, а са за б р а в и л и "що е дал го с п о д ". Б ъ л га р и н ъ т
д о то га в а ще б ъ д е госто п р и е м е н, д о г д е т о помни "що е
дал го с п о д ", д о т о га в а ще срещ а го с т а си с п о ч и та н и е
и в е ж л и в о с т , д о к о г а т о вярва, че сичко , к о е т о се намери
на т р а п е за т а му, му го е дал д я д о го с п о д . В ц и в и л и ­
зо в а н и те и и з т ъ н ч е н и т е евро пей ци д я д о г о с п о д вече не
в л я зв а в къ щ и те ; те не го ч а ка т на н а я д к а ; те не си
о с в е т я в а т к ъ щ я т а с с в е тя щ и я б у д н и к д а с в е т и на д.
го сп о д а , к о г а т о д о й д е да в е че р я в к ъ щ а т а им - те не
му ни с л а га т тр а п е за , те са го за б ра вил и и з а т о в а са и
за б ра вил и и го с т о п р и е м с т в о т о . Дано не д а д е д. го с п о д
на б ъ л га р и н а д а за б ра ви с в о я б о г, д а н о в с я к о г и то й д а
го посрещ а и изпращ а и да го приема на с в о я т а т р а п е ­
за, д ано б о г ^ в с я к о г и д а му д а в а и в с я к о г а д а има в
къ щ а та си, за д а м ож е в с е ки го да п о ка н и и д а ка ж е :
"З а по вяд а й - що е дал го сп о д ", дано б о г д а му укр е п и
мишците д а р а б о т я т ч е с т о и неуморно; д а н о в с я к о г а д а се
прелива и п р е си п в а в къ щ а та му, д ано има в с я к о г и с що
да посрещ а в с е ки го и да м ож е да го п о ка н и и д а му
п р е д л о ж и тр а п е за , п р е д к о я т о д а м ож е с и с т и н с к о и
н е п р и тв о р н о са м о съ зна ни е д а ка ж е : "З а п о в я д а й - що е
дал го с п о д !" "Г о с п о д ми е дал зем я и т о в а е о т м о я та
земя, и зр а б о те н о с моя тр у д - б л а го д а р я т и б о ж е !"
Б ъ л га р и н ъ т е бил и е и д о д нес д о б ъ р п а сти р , з а -
щ ото него сам б о г го е сп о хо д и л /п о с е т и л / на п о л е то ,
к о га т о е пасял с т а д о т о си: "О вцете щ ъ р к л е я л и , а к р а ­
вите и в о л о в е те пл ад нувал и", ка зв а н а р о д н о бл"агословие
и д. го с п о д к а т о дошел при о в ча р я п о и ска л му с т у д е н а
в о д и ц а д а пие; о в ч а р я т при вси чко , че му се биле р а з ­
б я га л и о т щ р ъ ке л а о вц е те , остави л ги д а ги ва рд и д-.
го с п о д и отиш ел да му д онесе с ту д е н а в о д и ц а , д а го

143
напои и д. го с п о д , к а т о се напил, б л а го с л о в и л о в ц е те
д а не щ р ъ к л е я т . О тишел то й и при го в е д а р я ; поискал
му и нему в о д и ц а , но к р а в и т е и в о л о в и т е п л а д н ув а л и
мирни и с п о ко й н и , а го в е д а р я т леж ал п о д 'с я н к а и му
п о ка за л с к р а к леж иш ком де е и з в о р ъ т : "Е то де е и з ­
в о р ъ т , ид и се напий!" - му ка за л ’ той. Б ъ л га р с к и я т д.
го с п о д не г о н ака зал с в а р в а р с ко н аказание, но п р о в о ­
д и л щ ъ р кел а о т о в ц е те на кр а в и те и в о л о в и те . Е то к а ­
к ъ в н е к р ъ в о ж а д е н и б л а г е б ъ л га р с к и я т д. го с п о д !
О бид ил го о в ч а р я т , не г о послуш ал, п р е зр я л го , д. г о с ­
п о д го н а ка зв а невинно, к а к т о м айката или бащ ата ко га
им плаче д е т е т о за го р е щ а та пита, не го б и я т, ами
т ъ р к а л я т п и т а т а из с т р ъ м н о т о м я сто и. п р о в а ж д а т д е ­
т е т о д а тича, д а я го н и и д о г д е я с т и гн е , зем не и д о ­
несе, т я ще и зсти н е , а те ще се п о с м е я т н а д н е го в а та
д е т и н с к а гл у п о с т и т о га в а ще му о т ч у п я т о т нея.
Ето о т д е е о с та н а л о го с т о п р и е м с т в о т о на п а сти р и те .
И д е те на к о я т о щ ете б ъ л га р с к а кош ара, поищ ете нещо,
или на п о л е т о о т о в ч а р я вода, то й .знае с в о е т о б о г о с ­
ловие, зн а е , че б о г з а с т у д е н а т а в о д и ц а е п ро гон ил
щ р ъ ке л а о т о в ц е те му и ще ви напои о т с в о я т а т и к в и -
ца. Останете да нощ ува те на н е го в а та кош ера и то й ще
ви н а го сти с "що е д ал го с п о д ". А ко се д о я т овц ете ,
или ко з и т е , вие ще в е ч е р я т е на н е го в а т а с кр о м н а о т
у р я д и , а б о га т а о т м л я к о и сирене, тр а п е за ; вие ще
с ъ р б а те п р я сн о , пенливо, горещ о м л я ко о т н е го в и я о в -
ч е р с ки котел с щ ъ р б а та о в ч а р с ка л ъ ж и ц а , но ще се з а ­
д о в о л и те , за щ о то ще се н а я д е т е и ще б л а го д а р и т е д.
го с п о д а за "щ ото е дал".
С и н ки те д о б р и нрави, с и н ки те с в я т и и ч е л о в е к о л ю -
биви обичаи, к о и т о са се за в а р д и л и в наш ия невинен
народ , п р о и з т и ч а т о т н е го в о т о с та р о б о го с л о в и е , о т н е ­
го в и я с та р ка ти х и зи с , к о й т о му е д а д е н о т д . го с п о д а .
Ние учим в учи л и щ ата си н о в и я х р и с т и я н с ки ка ти х и зи с ,
н о в о то х р и с т и я н с ко б о го с л о в и е , но в; н а р о д а има д р у г
п о - с т а р ка ти х и зи с , п о - с т а р о б о го с л о в и е , к о е т о д о п ъ л в а
н о в о то и по ко е т о то й се е в о д и л и се в о д и . Т ози к а ­
тихизис, т о в а б о го с л о в и е не е написано още на книга,
те са пр е д а н и я ; те се п р е д а в а т о т баща на сина, о т
майка на д ъ щ е ря , о т баба и д я д а на в н уки и правнуки
и прем инуват о т р о д в р о д и д о д н е ш н о то време, но
ние още не сме о б ъ р н а л и внимание на т о в а нещо! Това

144
с та р о б о го с л о в и е , т о з и ка ти х и зи с е общ на с и ч к и я н е ­
винен и про сто д уш е н, н е гр а м о те н б ъ л га р с к и н а р о д .
А ко не беше т ъ й и а ко не беше та ка , т о не щ яха д а
б ъ д а т: б ъ л га р с к и т е об ичаи, б ъ л га р с к о т о тр у д о л ю б и е ,
б ъ л га р с к о т о го с т о п р и е м с т в о и б ъ л га р с к а т а чел овещ ина и
морал, общи и в се н а р о д н и да изучим , б р а т я , т а з и н а ­
р о д на м ъ д р о с т, д а я съ берем о т н а р о д н а та , неписана
л и те р а ту р а д о гд е е още време. Ние о т нея ще познайм е
себя си, м инал ото си и ще се р ъ ко в о д и м за в б ъ д е щ е то !

10. По н я ко л ко думи 145


ОГНЕНИТЕ ТРАКИИСКИ,
ЛЮБОВНИ СТРЕЛИ

И Ж И В И ТЕ П О Л Е Л И И Л Е Л И
/К У П И Д О Н И И В Е Н Е Р И /

А ко би се явил н я ко й в д неш ните врем ена д а земне


д а казва, че П ол е л и и Л ели, с т а р и т е с л а в я н с к и б о ж е с ­
тв а , с ъ щ е с тв у в а т и д о д н е с с ц е л и я си к у л т в бъл­
га р и т е о т т р а к и й с к о т о ко л я н о , ще се н а м е р я т м ного,
а ко не п о в е ч е т о о т с и ч к и т е * о т у ч е н и те и с т о р и ц и и
м и то л о зи д а не му п о в я р в а т , за щ о то т е з и го с п о д а са
научел и п о в е ч е т о та ка , че к о е т о нещо не се нам ерва
п и са н о в с т а р и т е к н и г й д а не го в я р в а т , а ко т о д а е
с ъ щ е с тв у в а л о о т незапам тени времена и се е з а в а р д и л о
и д о д н е с в с ъ щ а та си форма. Но т ъ й е т о к о г а т о х о ­
р а т а се за н и м а в а т само в ка б и н е ти те си и т ъ р с я т с и ч ко
сам о о т к н и ги т е ; за тя х, к о е т о не се нам ерва п иса но на
кн и га , не съ щ е ств ув а , а за н я к о и неща, к о и т о се н а м е р -
в а т в с та р и т е кн и ги , а у ч е н и я т не знае, че с ъ щ е с т в у в а т
и днес, то й п а к не вя р в а . А к о п ъ к з а н я к о е нещ о са
писани в с т а р о време и п р е з п е т -ш е с т о т и н го д и н и н я ­
м ало кой д а пише, а п осл е п а к се намерил д а пише н я ­
ко й , те о б и кн о в е н о , в п р а з н о т о п р о с т р а н с т в о на вр ем е то
к а з в а т , че т о в а нещо се и з гу б и л о в о н о в а време, к о га т о
не спом енават з а н его и п осл е к о г а т о писа л и з а него,
п а к се я в и л о !...
А к о би ка за л н я ко й , че с т а р и т е ге л е н и /е л е н и / и
п о д и р т я х р и м л я н и те са за е л и с в о я К у п и д о н и Венера
о т п о - с т а р и т е о т т я х тр а ки , к о и т о са имали св о и ж и в и
К у п и д о н и /П о л е л и / и Венери /Л е л и / и че т е з и К у п и д о н и
и Л ели с ъ щ е с т в у в а т в т р а к и т е и д о д не с, и т о в а не би
44-
С и ч к и т е не к а з в а м е , з а щ о т о им а м н ог о, ко.ито х о д я т и и з с л е д у -
ват, д у м а т а ни е за ония, к о и т о с е р о в я т с а м о в к н и г и т е .

146
п о вяр ва л и , за щ о то та ко в а нещо те не са нам ервали в
ста р и те кн и ги , а к а т о го няма в кн и ги т е , то не м ож е и
да съ щ ествува... Например, за Америка, к а т о ням ало п и ­
сано в с та р и т е е вр о п е й ски книги, че съ щ е ств ув а , т я не
може да съ щ е ств ув а , к о га т о не съ щ е ств ув а на кни га ? ...
И X. Колум б м алко ли си е патил, за щ о то е п р о п о в я д ­
вал та ко в а нещо, к о е т о не е писано в кн и ги те ? ... Защ ото
в ста р и те кн и ги не било писано, че з е м я т а се в ъ р т и
о ко л о с л ъ н ц е т о и о ко л о о ста си, не е ли щял д а си
и зпа ти и К о п е р н и к, за щ ото е п р о п о в я д в а л за т а ко в а
нещо, к о е т о т ъ й съ щ о не се намервало п и са н о в к н и г и ­
те, макар че зе м я т а се в ъ р т и о т о н а я м инута, о т к о га т о
се е о т д е л и л а о т с л ъ н ц е т о и се е сф орм ирувал а о т
о б р ъ ч на к ъ л б о и ще се в ъ р т и во ве ки ве чн и я . Но при
с и ч ко то в а и А м ерика съ щ е ствува и се о т кр и , и онези
к о и т о не.вярваха за с ъ щ е ств ув а н и е то й о т и д о х а ка т о
разб о йн иц и и унищ ож иха цели ц а р с тв а с к у л т у р а т а им и
с н а р о д и те им, к о и т о ц а р ств а бяха п о - н а р е д е н и и о т
е в р о п е й ски те *. И д н е с та я Ам ерика д а в а у р о ц и на Е в ­
ропа и я учи на ум и на разум... А има ли я в с т а р и т е
кни ги ? - т а я вяра...
Такава е била, а и д о д не с е още м о д а та на в я р в а -
нието: има го на к н и га - исти на е, ням а го — л ъ ж а е!...
К а кт о щат х о р а та тъ й д а в я р в а т, а ние ще каж ем ,
че сичко, к о е т о съ щ е ств ув а в света, ням а г о писано в
ста р и те кн и ги , а и д е т о има, м ного неща има писани или
невярно, или п р е с тр а с тн о ; за то в а ние ще гл ед ам е на
ти я неща, к о и т о са се за в а р д и л и в н а р о д и т е к а т о на
неща, к о и т о са съ щ е ств ув а л и и с ъ щ е ств ув а т.
Б а л к а н с к и я т 5 п о л у о с тр о в в м ного о тн о ш е н и я не е и з ­
сл е д ва н - то й е небрано лозе, несечена гора. К а к т о
зем ите, в о д и т е и зе м ните му б о га т с т в а са н е п о зн а ти на
о б р а зо в а н и я с в я т , т ъ й съ щ о и н а р о д и т е му с н ра вите
си, обичаите, в я р в а н и я та , п о е зи я та , м и т о л о ги я т а , я зи ка ,
типа и проч. т в ъ р д е м алко са „и з в е с т н и на с в е та и
т в ъ р д е м алко з н а я т уче ните за о ния неща, к о и т о са се
за па зи л и в н а р о д и те му, а н а й -в е ч е в б ъ л га р с к и я н а ­
род , а о соб ено в т р а к и й с к о т о ко л я н о , к о е т о е н а й - м н о -
го ч и с л е н о т о д н е с на т о я п о л у о с тр о в и е о с т а т ъ к о т

Чети "История ум стВенаго розбитя ЕВропи", толл II. с т р . 15^


т.н. Д ж о н о Велиялла Д р е п е р а ^ .

147
с т а р и т е тр а ки - п ъ р в и т е посел ници на т о я п о л у о с тр о в
още п р е д и ге л е н с к о т о д о х о ж д а н и е .
Ние вярвам е, а с к о р о ще д о й д е мислим и онова
време к о г а т о и т о м о в с ка т а и с то р и я ще го п о в я р в а , че
н и то Рим, н и то В и за н ти я , н и то н а ш е ств и я та на в а рва р ите
са м о ж е л и д а и з т р е б я т и да у н и ч т о ж а т т р а к и т е о т л и ­
ц е т о на зем ята, а о со б е н о в ония времена, к о га т о са
с ъ щ е с тв у в а л и го р и т е по пл анините и по р авнините в
д е в с т в е н о т о си с ъ с т о я н и е , о т к о и т о го р и о с т а т к и т е и
д о д н е с с ъ щ е ств ув а т, к а к т о и после и т у р с к и я т я та га н
и т о п у з не са м ож ел и д а д о в ъ р ш а т т и я т р а ки . В те зи
го р и и н е п р и с тъ п н и планини са се за в а р д и л и тр а ки те
к а к т о се в а р д я т и д о д нес, и к а к т о са се р а зм н о ж а в а л и
п о д и р н а м а л я ва ни е то о т войните, с л я з в а л и са и в р а в ­
н и н и те в п о -м и р н и врем ена и са се за с е л я в а л и , к а к т о
п р а в я т и днес, но с т а р а т а им л ю л ка - м и т р о п о л и я т а им
- п л а н и н и те все са се в а р д и л и о т тя х, к а к т о се в а р д я т
и д о с е га , и в опасен сл уча й са п р и б я гв а л и в тя х , к а к т о
п р и б я гв а т и сега в т а я л ю л ка . С в и д е те л и на то ва са
с и н ки т е разм ирици, б у н ту в а н и я и к ъ р д ж а л и й с к и времена.
К а к т о В и за н ти я свари и о ста в и т р а к и т е к а т о народ,
тъ й ги за в а р и и Т ур ц и я и т ъ й ги и о ста в и . П о с л о в и ц а ­
та: "П о р о я т минува, п я с ъ к ъ т остава", а ко не е изм ислена
за т р а к и т е , т в ъ р д е з г о д н о м ож е да им се п р и сп о со б и *.
'К о га т о д о й д о х а т у р ц и т е в Европа и к а т о з а в л а д я х а
целия Б а л ка н с ки п о л у о с тр о в , е в р о п е й ц и те т о га в а се
с в е с т я в а х а о т с р е д и в е ко в н и я съ н и н а у ки те т о га в а п о ч ­
наха д а се в ъ з р а ж д а т : то га в а , ста на ха н а й -г о л е м и т е
о т к р и т и я , но е в р о п е й ц ъ т т о г а в а трепереш е о т н о ж а ,и
м а ж д р а ка на гол е м и я т у р ч и н /С у л т а н а / и н и ко й не с м е -
яше д а с т ъ п и в зе м я та му, а кам оли д а х о д и д а прави
и з д и р в а н и я . Б ъ л га р с к и я т н а р о д н е м о ж я д а у с т о и ъа г о ­
л ям а та борба, к о я т о се п р о д ъ л ж и д о с т а д ъ л г о време и
изнем ощ ял падна, п о ко р е н п о д а з и я т с к и т е неизсекаем и и
н еско нчае м и полчищ а. П об ед ен той, к о л к о т о у ц е л я , се
д р ъ п н а п а к в н е п р о хо д и м и те свои е с те с тв е н и к р е п о с т и **

Ч у д н о е ка к албаниигле, г ъ р ц и т е , р и м с к и т е к л о н и с т и - ц и н ц а р и т е
и в л а с и т е са се за ва рд ил и, а т р а к и т е ги г л ъ т н а л а зе м я т а !
В г р а д о в е т е и 6 п о л е т а т а о с в е н п р и в и л и г и р о б а н и т е села, ко ит о
са п р и н а д л е ж а л и на п о т у р ч е н и т е 'Ъългарски к н я з о в е / б о е в и после/
и болери, сичко, ш о е о с т а н а л о живо, е и з б я г в а л о 6 п л а н и н и т е и

148
захванаха да плащ а п о с т и д н и я ха ра ч само д а го о с т а в я т
да си за в а р д и в я р а т а и н а р о д н о с т т а . К о и т о се насилиха
да си о с т а в я т в я р а т а - д а се п о т у р ч а т - п о м а ц и те и
те си за в а р д и ха я з и к а и н а р о д н о с т т а , м ака р д а им з а ­
виха чалми на гл а в а т а и ^за криха ж е н с к и я п о л с ф е р е д -
ж и. Ч ал м ата и ф е р д ж а т а за п а зи ха я з и к а и о б и ч а и те о т
н а си л н и ц и те и о т л у ка в и т е ф енерци п о - ч и с т и и о т ония,
к о и т о в ъ зп р и е ха д а плащ ат харач. П о с л е д н и т е ги нарече
з а в о е в а те л я т по прим ера на Ф енер, с т а д о / р а я / , а п ъ р ­
ви те - п о ту р ч е н и те , о ста н а ха с в о б о д н и и с та н а х а п о м а ­
гачи - помаци - на ислям а, но си за в а р д и х а , к а к т о се
каза, я зи ка , н р а в и те , о б ичаите, п о в е р и я т а и п о е з и я т а
с ъ с с и ч ка т а й м и т о л о ги я .
К а то се земне с и ч ко го р е ка з а н о п ре д в и д л есн о м о ­
ж е д а ~се п о в яр в а , че т р а к и т е са си з а в а р д и л и н а й -
с т а р и т е обичаи и м и т о л о ги я с н а й - с т а р и я й к у л т , к о й т о
к у л т Х р и с т и я н с т в о т о не е м о ж л о д а у н и щ о ж и в х р и с т и -
е н и те и д о днес, а И с л я м ъ т п о ч т и нищо не е унищ ож ил
в 'п о м а ц и т е .
П о н я т и е т о з а К у п и д о н а с т а р и т е - гел е ни са го заели
о т т р а к и т е или п о - д о б р е д а ка ж е м о т т р а к о - п е л а з г и т е ,
с к о и т о елените, к а т о са дош ле, са се с м е си л и и при
д о х о ж д а н и е т о им е с ъ щ е с тв у в а л о не к а т о п о н я ти е , а
ка т о ж и в о б р я д , к о й т о се е и з п ъ л н я в а л не о т в ъ о б р ъ -
ж аем и б о ж е с тв а , а о т млади момци, к а к т о ще видим
п о - д о л у ! че се и з п ъ л н я в а и д о д н е с о т т р а к и т е , к о и т о
са си уцелели непоел енчени, к а к т о са се пое л ен чи л и
те х н и те о ста н а л и б р а т я в Г ъ р ц и я . * \
Е л е ни те /г е л е н и т е / к а к т о и сам ото им н а р о д н о име
п о ка зв а , са биле приш елци /г е л е н тур. п р и ш е л е ц /, и то
н я ко е т у р с к о - ка р а м а н л и й с ко племе, за щ о то и на д неш ­
н и я п р о с т о т у р ц к и -к а р а м а н л и й с к и я з и к ге л е н ще рече
приш елец, приходан. Н о не е само им ето им, к о е т о м ож е
д а ни по ка ж е , че са бил е т у р с к о -к а р а м а н л и й с к о племе;
зе м не те им ц е л и я я з и к и в и ж т е не е ли п о в е ч е т о от
т у р с ки , п р о с т о т у р с к и речи съ с та в е н , см есени с ъ с с л а ­
в я н с ки , а това п о ка зв а , че п е л а з г о - т р а к и т е са го в о р я л и
с л а в я н с ки , а ге л е н и т е т у р с ки ка р а м а н л и й ски и к а т о т у р -
ци, в ъ в е л и са и харем ите /г е н е к и и т е /, к о и т о п о сл е с т а -

п о с л е са д о х о ж д а л и да се заселват полека лека 6 градовете и


п у с т и т е села.

149
нали н е гд е общи и на т р а к о -п е л е з г и т е , к о и т о се с м е с и ­
ли и ср о д и л и с т у р ц и т е -г е л е н и .
Щом се е въ вел харем ът, щом се е з а т в о р и л а ж е н а ­
та - п р е д м е та и б о ги н я т а на л ю б о в т а - и К у п и д о н -
ж и в и я т К уп и д о н - м ом а къ т - Полел е бил п р о п ъ д е н от
нея и посл е останал само в п р и ка з ки т е /м и т о л о г и я т а /, а
п ъ к т р а к о -п е л а з г и ч е с к и т е правнуци и п р а в н учки , поети,
зели да го в ъ з п я в а т и д а го о б о ж а в а т с о гн е н и т е му
стрели, а п ъ к с к у л п т о р и т е , геш еф тарите му и зв а я л и и
с т а т у я т а - о б р а за в ъ в в и д на лю бящ е м алко момче с ъ с
стрела и л ъ к. И' т ъ й ж и в и я т К уп и д о н се пр е о б ъ р на л на
бял мермер, а о ста н а л и само в ъ зп о м е н а н и я та за н е го в и ­
те о гн е ни с тр е л и и пламенна лю б ов къ м х у б о с тта . Но
ч и сти те тр а ки , к о и т о са о станал и о т д е л н о о т п о е л е н ч е -
ните - п о ту р ч е н и те - си б р а тя , в с в о и те т р а к и й с ки земи
и планини с ъ с с в о и те патриархални общ ини и к о л я н о -
началници - царе, к а к ъ в т о е, например д н е с Т а м р а ш л и я -
та и д р у ги т е , к о и т о са съ щ е ствува л и д о с ко р о , з а в а р ­
д ил и си с в о и те К у п и д о н и - П олели и д о д н е с ж и в и с
о гн е н и те им плам тящ и стр ел и, ко и то и д н е с ги с т р е л я т
в сво ите в ъ зл ю б л е н и , не скришом, к а к т о е искал т у р ч и ­
на елен, а я в н о - п р е д цял с в я т.
За д а не пом исли ч и т а т е л я т , че му при ка зва м е н я к о я
п р е д и п о то п н а басня д а при стъ пим къ м д е л о т о :
Г о сп о д и н Н е сто р М а р ко в *, бивш мой к о л е га в ш е с т ­
го д и ш н о то ни учи те л с тв у в а н и е , преди о с в о б о ж д е н и е т о ни
в Русе .и Габрово, к о й т о е настоящ и т р а ки е ц о т Х а с ­
ко в с ки я о к р ъ г, о т село Еробас, ми е р а зка зв а л м ного
п ъ тя , че в т я х н о т о село и в о ко л н и т е му села м ом ците
х в ъ р л я л и на л ю б о в н и ц и те си огне ни с тр е л и и д р у ги
м ного ста р и обичаи и песни, к о и т о са се з а в а р д и л и в
н е го в о то р о д о п с к о се л о и д о днес.
В п о с л е д н е т о В е л ико Н ародно съ б р а ние в Т ъ р н о в о ,
моя ко л е га д о й д е з а д е п у та т в Р усчук д е т о беше п о ­
пред и упра вите л и беше у меня на кв а р ти р а . П од ир
м н о го то въ пр о си, к о и т о му за д ава х и че сто го б е з п о ко я х
вечер д о д ъ л б о к а вечеря, дойдохм е пак д о о гн е н и те
стрел и. На о п и са н и е то им, к а к т о ми ги описваш е в р а з ­
каза си, аз не се за д о в о л и х , но го пом олих д а ми н а п ­
рави е д н а та ка в а с тр е л а д а я в и д я с очи. Г. М арков,
ко й то е. правил т а ки в а стр е л и к а т о е бил у дом а си,

Г. Н е с т о р М а р к о б по т р а к и й с к и се зъве Н о с т у р Ма рч об .

150
знаял д о б р е к а к се п р а в я т и ми направи е д н а стрела,
к о я т о е с е га п р е д меня, ка то пиша ти я р е д о в е .
С тр е л а та е д ъ л г а д о д ва децим етра и половина,
дебела е к о л к о т о е д н а ср е д ня стеаринова свещ ; о т п о ­
л ови на та напред е остра, вретенооб разна к р ъ гл а , а о т
по л о в и н а та н а за д и плоска; дебел ината на п л о ски я и
край е д о 2 1 /2 сантиметра, а ш ирочината равна с
кр ъ гл а т а й ча ст; ц е н т ъ р ъ т на т е ж и н а та й се намерва в
п р е д н я та й ч а с т на кр ъ гл а т а й половина; д о кр ъ гл а т а
ча ст д е т о се захващ а п л о с ко т о има една д у п ка д о три
са нти м е тр а в д и а м е тъ р ; на з а д н и я край на п л о с к о т о се
провира п ре з е д н а тя с н а продъ лбена, д ъ л го в а т а д уп ка
една т ъ н к а д о 1 / 2 са н ти м е тъ р треска, ш ирока д о 4
са нти м е тр а в д и а м е тъ р и д ъ л га д о 1 д е ц и м е тъ р . Тази
тр е ска д о гд е е още сурова се превива, е д н а т а й страна
към е д н а та п л о с к о с т на п л о с ко т о на с т р е л а т а на ляво,
а д р у га т а къ м д р у га т а п л о с ко с т - на д я с н о , и образува -
о тв о р е н о с т ъ р ъ гъ л ; д в а та въ рха на т р е с к а т а о т р я з в а т
о т в ъ т р е навъ н ко со , под о с тъ р ъ гъ л и о б р а зу в а т п е р а - '
та на стр е л а та . Т ези пера се з ъ в а т уши, к о и т о д о гд е е
още ж и л а в а тр е с ка та , се в ъ з в и в а т с в р е д е л о о б р а зн о и
о б р а зув а т нещо на п од об ие на о твор е на бурм а тъ й щ ото
ко га лети, т и я в и тл о о б р а зн и пера я ка р а т д а се в ъ р ти
и да в ъ р в и право ка то я влече ц е н т ъ р ъ т на те ж и н а та
й напред о т д а д е н а т а й сила.
Тези с тр е л и в г - н Н е сто р о в о то село Е робас ги п р а ­
в я т момците л ете из го р и те о т мекишево д ъ р в о т.е. о т
чер кл е н /A c e r ta ta ric u m / и секи си н апр авя по н я к о л к о
д е с е тки и к а т о ги изсуш ат д об р е да им о с т а н а т ушите
д обре за в и ти , с к ъ т в а т ги за о пр е д е л ен ия им ден. Освен
с тр е л и те се ки си п р о го т в я и по една ,б я л а гибкава,
д р я н о в а п р ъ ч ка , д еб е л а к о л к о т о един п р ъ с т и ' д ъ л га до
1 1 /2 м етъ р. П р ъ ч ка та на въ рха се п р и с п о с о б я в а тъ й,
щ ото да м ож е д а в л я зв а п л ъ т н о в п р о б и т а т а насред
с тр е л а та д уп ка . П о д и р това, п р и го т в я си и едн‘о д ъ р в о
дебел о д о 5 са нти м е тр а в д иа м е тъ р и д ъ л г о д о един
метър. Т ова с и ч ко т о : стр ел ите , п р ъ ч ка т а и д ъ р в о т о се
т у р я т на е д н о о пр е д е л ен о м я сто и ча ка т д е н я t на П о -
леля /К у п и д о н а /.
Всеки знае, че у нас с в а тб и те с та в а т в селата зиме
к о га т о зе м л е д е л ц и те си свъ рш ват си н ки те п о л с ки работи
и се при б ер ат зем ните пл од ове, w о б и кн о в е н о се з а х в а ­
щат после Б о го я в л е н и е /В о д и ц и , В о д о кр е щ е /, та се

151
п р о д ъ л ж а в а т ч а к д о С ирни за го в е зн и , т.е. д о г д е се
п о ч н а т В е л и кд е н с ки те п о сти .
Д о С ирни за го в е зн и , к о й т о м ом ък не се - ож ене и
к о я т о мома не се ом ъ ж е, те ще ч а ка т ча к д о идещ ата
зима, к о га т о щат п очна т п а к сва тб ите .
В село Еробас, ка т о ще з а го в я в а т за В е л и кд е н , на
с и р н а та неделя, в н е д е л я , се съ би ра хо ро и о с та н а л и те
момци и моми и гр а я т д о ве че ря . К а то з а го в е я т , т.е. к а ­
т о се н ав е че р я т, н е о ж е н е н и те момци* се с ъ б и р а т наедно
и о т и в а т на в и с о ка т а го р а , к о я т о е срещ у с е л о т о ка то
си зе м н а т с т р е л и т е , п р ъ ч к и т е , д ъ р в о т о и б о р о в катр а н
/ п ъ к ъ л / и на го р а т а н а к л а ж д а т о гн ь о в е о т сухи д ъ р ва .
К о га т о се с тъ м н и добре, в се ки м ом ък и з в а ж д а по една
о т н а й -х у б а в и т е си и верни стр ел и, за б ива я на д р я ­
н о в а та ги б ка в а п р ъ ч ка , у л а в я я с д я с н а т а си р ъ ка , а в
л я в а т а д ъ р ж и д ъ р в о т о . К а т о се п р и б л и ж и д о о гъ н я н а -
т о п я в а уш ите / п е р а т а / . на с т р е л а т а в ка т р а н я , запалва
ги на пл ам ъ ка и к а т о зам ахне с д я с н а т а си р ъ к а п р ъ ч ­
ка т а с пл а м тя щ а та стрел а, у д а р я п р ъ ч к а т а д о д в е педи
п о д с р е д а т а у д ъ р в о т о , к о е т о д ъ р ж и в л я в а т а си ръка,
над гл а в а си. С т р е л а т а о т замаха и о т с и л н и я уд ар у
д ъ р в о т о и з х в р ъ кв а о т п р ъ ч к а т а и л е ти п р а в о н а к ъ д е т о
е упр а ве на - с тр е л н а та . В секи с т р е л я о гн е н и т е си
с тр е л и о т в и с о ч и н а та на го р а т а право в. с е л о т о и всеки
мери пра во на къ щ а та на с в о я т а л ю б е зн а - на св о е то
п ъ р в о либе. С т р е л а т а пл ам ти и л ети к а т о о гн е н змей -
м олние в ъ в в ъ з д у х а и п а д а право на къ щ а та д е т о е
п р о в о д е н а о т л ю б о в н и ка - П ол еля. М ом ата - л ибето
му, с ъ с с в о и те къ щ н и д о ч а к в а о гн е н а та с т р е л а и гл е д а т
д е ще пад не д а я у га с я т , д а не за пал и къ щ а та . О гн е ­
н и те с тр е л и се п о в т а р я т по н я к о л к о п ъ т и над къ щ ата
на с я к а мома, к о я т о има п ъ р в о либе, но само о т л ибето
и. П р е д с та в е т е си к а р т и н а т а к о га л е т я т с т о т и н и огнени
пл а м тящ и с тр е л и и р а з р я з в а т в ъ з д у х а п р е з тъ м н и н а та
к а т о светещ и, пад а ящ и з в е з д и ! П р е д с та в е те си р а д о с т т а
на м ом ците, к о и т о ги пущ ат о т го р а т а и д р а г о с т т а на
момите, ко и т о ги д о ч а к в а т и в и ж д а т , че л и б е т а т а им
з а е д н о с п л ам ъ ка им и з я в я в а т п л ам ъ ка на с в о я т а н е -

М о м ъ к у на с се з ъ б е онзи, к о й т о н я м а п р е д с е б я си п о - г о л я м н е ­
ж е н е н брат„ или к а к т о казват, к о й т о н я м а "корито"; т ь й с ъ щ о и
м о м а е оная, к о я т о н я м а п о - г о л я м а с е с т р а н е ж е н е н а - к о я т о няма
"к о р и т о ”.

152
винна ч и ста л ю б ов! К о я т о мома има н а й - в я р н о либе, т я
пол учава н а й -м н о г о огнени стр е л и , к о и т о и з р а з я в а т с и ­
л ата и к о л и ч е с т в о т о на го р я щ е т о за нея в л ю б е н о съ р ц е ...
К а т о се и з х в ъ р л я т о гн е н и т е стрел и, м о м ц и те с песни
и свирни се в р ъ щ а т в с е л о т о и всеки, д о в о л е н , о ти в а у
дома си да нощ ува и д а ч а ка к а к т о той т ъ й и л и б е то
му - момата, идещ ата зима, к о га т о ще п о ч н а т пак
св а тб и те .
На с у тр и н та момите к а т о се съ б е р ат на кл а д е н ц и т е ,
в с я ка се хвали и п о ка зв а к о л к о огнени с т р е л и е п о л у ­
чила о т св о е то либе и к о я де е паднала. К о я т о е п о ­
л учил а н а й -м н о г о стрел и, д р у га р к и т е й я о б л а ж а в а т и й
з а в и ж д а т . Т ъй съ щ о р од и те л и те и роднините, а н а й -
вече м айките, се го р д е я т с м н о го то о гн е н и с тр е л и , к о и ­
то са пад нал и на къ щ а та им.
А и ко я о т н а й -о б р а з о в а н и т е е вр о п е й ски моми не би
се п о р а д в а л а на та ки в а о гн е н и , летящ и п р а в о на дом а й
стр е л и ? Това не е фалшива лю б ов само с дум и!
О т съ щ ата р о д о п с ка с тр а н а о т село Рахмалии има
преселени тр а ки й ц и в Б е са р а б и я та в Кахул о - п р у т с к и я
о к р ъ г в ко л о н и я /с е л о / Кар ага ч, к о и т о са и з б я га л и о т
к ъ р д ж а л и и т е п ре д и 1791 г. още к о га т о бил а Б е с а р а б и я ­
та п о д т а т а р и т е 1**. В те зи преселени тр а ки т ъ й съ щ о са
се за в а р д и л и в с и ч ки т е п о ч т и обичаи, песни, п р е д а н и я и
я з и ч е с к и о б р я д и . М е ж д у д р у ги т е им обичаи и о б р я д и ,
на съ щ и я вечер, на С ирни за го а е зн и , м ом ците к л а д а т на
к р ъ с т о п ъ т и щ а т а в с е л о то о гн ь о в е и к а т о си п р и го т в я т
с н о п ч е та о т с в ъ р за н а т р ъ с т , за п а л в а т ги к а т о машали
/ф а ке л и , ф а кл и и / и всеки ти ч а към дом а на л и б е т о си.
Т ози о б р я д се з ъ в е П ъ л е л и я , а момците, к о и т о н о с я т
маш алите - п ъ л е л и и **.
В Габрово, п а к на с ъ щ и я ден, м ом ите и момците,
пременени в н а й -х у б а в а т а си премяна, д о х о ж д а т - о т
о ко л н и т е с е л ^ —ко л и б и в Г а б р о в о да си п а з а р у в а т и по
и ки н д и я се с ъ б и р а т на р а в н и н а та под Г аб р о во, к о я т о се
з ъ в е П ад а л о и о т с я к о се л о момците и м ом ите н а п р а в я т
по е д н о хоро, т ъ й щ ото, там ще в и д и те м н о го р азл ични

За т и я т р а к и щ е г о в о р и м к о г а м у д о й д е редът, g e m o щ е п о к а ж е м и
д р у г и п о - в а ж н и т е х н и обичаи^.
** * *.
В и д и се. в Б е с а р а б и я като н я м а к а т р а н и г о ра да си н а п р а в я т
м е к и ш а в и стрели, з а м е с т и л и с т р е л и т е с ф а к е л и о т т р ъ с т , к о я т о
т у к а и м с л у ж и в м е с т о дърва.

153
хора, ко и т о се п о з н а в а т по р а з н о в и д н и т е си об л е кл а .
Х ората и гр а я т , пущ ат се, с ъ е д и н я в а т се д в е - т р и в е дно
и т.н. И гр и те с т а в а т п о в е ч е то с песни, о т х о л к о т о съ с
свирни. На т и я хора се в и ж д а т о т ко и ко л и б и к о л к о
моми и момци са о ста н а л и незадом ени д о С ирни з а г о -
везни.
П есните к о и т о се п е я т на т и я хора са м но го в а ж н и ;
в т я х се и з р а ж а в а т ъ га към б о ж и ц а Л е л я д е т о са о с ­
та на л и н ео ж е н е н и и си в ъ з л а га т на нея н а д е ж д и т е , но
аз не м ож ах д а запиша м ного, а к о л к о т о б ях записал
пропад наха в ъ в време на в ъ с та н и е то , к о е т о се сл учи на
сл е д уя щ а та година5. Т ези хора се п о в т а р я т и по п ъ т я
на равните п о л я н и , к о га си о ти в а в с я к а д р у ж и н а към
се л о то , тъ й щ ото ще в и д и те по р а зл и ч н и напр авл е ния,
към в с я ко се л о хора с песни и свирни.
П онеж е т о я обичай в гр а д а Габ рово вече беше и з ­
чезнал, макар и да и зл я зв а х а гр а ж д а н и и гр а ж д а н к и ,
млади и с та р и д а гл е д а т т и я хора, т о ка к в и още неща
се и з п ъ л н я в а т по ко л и б и те в е че р та и д а л и и гр а я т и те
П ълелии, не зн а я , но все т р я б а д а има още н я ко и о б -
р яд и , освен х о р а та на П ад ало и въ в в с я к о село п о д и р
за го вя ва н и е .
Види се, че т о я обичай т р я б а д а е съ щ е с тв у в а л и в
гр а д а Г аб р о во з п о - с т а р о време, д е т о му е б ил о ц е н ­
т ъ р ъ т , за щ о то и з л я з в а т да го гл е д а т гр а ж д а н и т е , а
н я ко и о т п о - д о л н и т е , о т краищ ата на гр а д а , се у л а в я т
и на ко л и б а р с ки т е хора.
Т ози обичай се з ъ в е О л елия и сам ата дум а О л е л ия
ни напомня им ето на богиня"* /б о ж и ц а / Л е л я .
* К а то се зем нат въ в внимание р о д о п с к и т е о гн е ни
стр е л и , х в ъ р л я н и на за л ю б е н и те моми о т л ю б о в н и ц и те
им, ка р а га ч к и т е П алелии и га б р о в с ка т а О л е л и я , я в н о се
в и ж д а , че м ом ците са п ра зн ува л и и п р е д с т а в л я в а л и б о га
или б о ж ка П о л е л я , а момите Л е л я - и гр а л и О - Л е л е / з а ­
ради Л е л е /. Т ъ й щ ото т о я п р а зн и к е п о с в я т е н на д в е т е
т р а к о -с л а в я н с к и б о ж е с т в а на л ю б о в та Полелия и Л ел я,
на ко и то се м о л я л и ' д а з а в а р д я т о гн е н а та л ю б о в в с ъ р ­
ц а та им и д а ги п о к р о в и т е л с т в у в а т за щ а стл и в брак.
К о га се е празнувал т о я п р а зн и к п р е д и Х р и с т и я н с т ­
в о то , сега е т р у д н о да се о пр е д е л и в я р н о , за щ о то не
*
И до д н ес ж е н и т е и моллите к о га се о п л а ш а т о т н я к о я о п ас но ст ,
бикст: "Ох,. Л е л е божиие; Л е л е б о ж к е ! " или "льо о о, ль о! "

154
са съ бр а ни т и я обичаи о т син ките с тр а н и д е т о са у ц е ­
лели, за да се с ъ с та в и нещо ц яло, за щ о т о не е само
това, ко е т о споменахме горе; ту ка има: песни, припявки,
предания, га д а н и я , о б р я д и още м ного и р азн и; н е гд е се
е за в а р д и л о едно, негд е д р у го ; н е гд е п о - м н о г о , . н е гд е
п о -м а л к о , но н а й - ц я л о т о тр я б а да се д и р и в Р од опите
и в н е п р е с тъ п н и те планински места д е т о не е развалено
гн е з д о т о на т р а к и й с к о т о население и д е т о д у х о в е н с т в о ­
то н ем ож ило д а ги унищ ожи.
Но при с и ч ко то в а пак може д а се ка ж е , че т о я
п р а зн и к и пре д и Х р и с т и я н с т в о т о тр я б а д а се е п р а з н у ­
вал в н а ч а л о то на п р о л е тта рано, к а т о се е я в я в а л а
п ъ р в а та п р о л е тн а п ол ска работа и х о р а та не са имали
вече време да п р а в я т сватби, к о и т о к а к т о е и зв естн о,
к о л к о т о са биле по в ста р о време, т о л к о в а са биле п о -
п р о д ъ л ж и т е л н и и п о -м а с р а ф л и и *. И о т т о в а се в и ж д а ,
че е ням ало и пред и Х р и с т и я н с т в о т о о пр е д е л ен ден
к о га т о се е о тп р а зн ув а л д е н я на П ол е л я и Л ел я и п о ­
д и р пр а зн и ка вече са се за п р е тя в а л и с в а т б и т е д о гд е се
приберат с и ч ки т е земни п л о д о в е и си н а р е д я т с и ч ко т о
с то п а н ств о , а то в а о б икно вено ста ва к о га удари сн я г,
стисне мраз и. с и ч ки с е 'п р и б е р а т у дом а си; ще рече, че
пак п о д и р днеш на К о л ед а са се за п о ч в а л и с в а тб и те и
са се п р о д ъ л ж а в а л и д о гд е пукне п р о л е т, т.е. д о П о л е -
левия и Л ел и н и я ден.
О т самите имена се в и ж д а , че П олел е м ъ ж ко б о ­
ж е с тв о , к о е т о са п р е д с та в л я в а л и и та ч е л и момците с
о гн е н и те Е робаски стр ел и и с о гн е н и те ко р а га ч к и ф а к е -
ли, а Л ел я - ж е н с ко , ко е то са п р е д с т а в л я в а л и и т а ч е ­
ли момите, към к о и т о са се с тр е л я л и п л а м тя щ и те с т р е ­
ли и са се н о ся л и ф акелите.
Но при с и ч ко то в а ние мислим, че п р е д и д а се в ъ з ­
ве д а т т и я обичаи в б о ж е ств а , те са б ил е в н а й -с т а р о
време п р о с то на п р о сто народни игри б е з в с я ко м и т и ­
че ско значение, о предел ени о т народ а к а т о за ко н , к а к т о
се извършват- и д о с е га невинно о т п о то м ц и те на ста р и те
тр аки, а после к а т о оставено от е л е ни те и му се з а б ­
равило п ъ р в о т о е сте ств е н о значение, е зе л о да се
п р е д с та в л я в а к а т о б о ж е ско . И о т сам ите е стестве ни

* П р о л е т и в и н о т о се с в ъ р ш в а и д о б и т ъ к ъ т о т с л а б в а , з а що то сяко
ж и в о т н о т о г а в а се р а зм но жа ва , з е л е нч ук няма и р а б о т а т а ги на-
тисва, ка кт о е и сега.

155
д ум и т.е. о т гл а го л а пал ел, палил, се е о б р а з у в а л о П ъ -
лел или П олел, а Л е л я о т гл а го л а лел, лела, лело. Тъй
щ ото, е д н о т о о зн а ча в а о гъ н , к о й т о пали, или огнена
с тр е л а , а д р у го т о во д а , к о я т о залива, лее и га си о гъ н я ,
к а к т о и д о с е га га с я т с т р е л и т е д а не им з а п а л я т к ъ щ и ­
те. Или п ъ к е д н о т о п р е д с т а в л я в а с л ъ н ц е т о - в ъ з в р ъ -
щ анието му къ м нас, р а в н о д е н с т в и е т о , а д р у г о т о - в о ­
д а т а с ъ с зе м я та , к о я т о ум ер ява с л ъ н ч е в и т е горещ и л ъ ­
чи. Но п ъ р в о т о е с т е с т в е н о п о н я ти е е о гъ н /с л ъ н ц е /, а
второто - в о д а или П аляш и Леящ а /г а с я щ а /. Да се
и з с л е д о в а д о б р е , мене ми се чини, че с ъ щ и я т п р а з н и к на
П о л е л я и Л е л я е бил на днеш ния п р а зн и к С. 40 м ъ ч е ­
н и ц и т.е. на 9 - и м арт на съ щ о то р а в н о д е н с тв и е , к о га т о
с е ки си пре м ита д в о р а и гр а д и н а т а в с е л а та и за п а л я
о гъ н , к о г о т о п р е ска ч а т с и ч ки за зд р а в е . И т о я ден е
бил пре д и Х р и с т и я н с т в о т о един о т с л ъ н ч е в и т е пра зн иц и.
К а к т о и д а е, но т о я обичай е м но го с т а р и са си
го пренесл и т р а к и т е о т в ъ с т о к още в н а й - р а н о т о си,
п р е д и и с т о р и ч е с ко пре се л и е в Европа. И о т т я х са го
за е л и и д р у ги т е п о - н о в и преселенци ге л е н и те к а р а м а н -
лии и л а т и н с к и т е племена. А ко беше и н ъ к, т о на б о ­
ж е с т в а т а им ената щяха д а б ъ д а т чу зд и , а не с л а в я н с ки
т р а ки й с ки .
Т р а ки те к а т о с л ъ н ц о -п о к л о н и т е л и са си о с та в и л и и
м н о го с о б с тв е н и имена, с к о и т о се именуваме и д о д не с
и к о и т о имена н о с я т и м е то на с л ъ н ц е т о , на з в е з д и т е и
на о гъ н я и к о и т о у д р у г и т е сл а в я н и не се срещ ат т о л ­
ко в а , или са и зч е зн а л и м н о го о т д а в н а с в ъ в е ж д а н и е т о
на Х р и с т и я н с т в о т о и д не с, к а т о не им р азб ирам е з н а ч е ­
н и е то , не знаем е що о з н а ч а в а т и се чуд им з а к о я п р и ­
чина н а р о д ъ т не иска д а ги о ста в и и а ко му к р ъ с т я т
д е т е т о с н я ко е гр ъ ц к о име, то й го п ре ин ачав а и го о б ­
р ъ щ а п а к на с ъ з в у ч н о нему ч и с то т р а к о с л а в я н с к о и то в а
нещо к а т о не го р а зб и р а т д р у ги т е сл а в я н и , на к о и т о са
н а д я н а т и насила гр ъ ц к и т е и л а т и н с ки т е имена, ч е с т о се
ч у д я т , за щ о то се именуваме с т а ки в а н е п о н я т н и имена.
За то в а нещо ние ще го в о р и м п о - п р о с т р а н н о на д р у го
м я сто , т у к а ще споменем само за н я ко и от, им ената на
с л ъ н ц е т о , с к о е т о се им енува е д н о го л я м о ч и с л о о т
б ъ л га р с к и я н а р о д и о т д в а т а пола.
На русина или на н я к о й о т д р у ги т е наши б р а т я с л а ­
вя н и , к о и т о са вече о б гъ р ч е н и и о б л а ти н ч е н и с им ената
си и . д о д н е с им се в и д и м ного ч у д н о и н е п о н я тн о

156
името Райно и Райна, о т к о и т о п р о и з л я з в а т ощ е м ного
имена: Райко, Райчо, Рачо, Рако, Рат, Раде, Р адан, Р а ­
дил, Радой, Р адойчо, Руй, Рую, Райо, Рако, Р ачка, Райка,
Рада, Радана, Радила, Р а д ой ка , Райда, Райдуш я, Райдуш,
Радана, Р адня, Радне и д р у ги много.
Д е й ств и те л н о , ако не би знаял че л ове к, че т и я и м е ­
на ни п о ка з в а т името на с л ъ н ц е то , т о и ние, б ъ л га р и т е ,
ще се чудим о т д е са се зе л и и к а кв о п о к а з в а т . Но е то
т р а ки й ка т а - мома к а т о пее хим ната на с л ъ н ц е т о к о га
припече с и л н о на пл ад не, к а к го именува в ж е т в а р с к а т а
си песен:

Ж Е ТВ А Р С КА ПЕСЕН

С л ъ н ч и ц е Райно мил мамин!


Нали ти мама за р ъ ча
д о п л а д н я я сн о да греиш,
ю ут п л а д н я в йоблак да влеиш?
Чи и з гу р я х а , Р а й н о -л е
ж е тв а р и в росни л ивади,
м лад ити б у л ки в д ве дреи,
д р е б н и те д и ц а в л ю л ки ти !...
С л ъ н ч и ц е я сн о гр е й ч и ц е ,
то на мама си думаши:
П ро сти ми, мамо, п р о с ти ми,
ас ни се, мамо, забравих,
я най с е ,' мамо, за гл е д а х :
двама се б р а т я д е л я х а
по д е в е т чи ф та в о л о ви
и д е с я т - сери б ивол и;
майци си д я л б а даваха
ч у з д а т а х у р ка д а преде,
да пре д е т а д а се храни;
се стр и си д я л б а ' даваха
ч у ж д и т и ниви да ж е н и
да ж е ни т а д а се г л е д а /

О т т а з и лесен, м и н а л а т а г о д и н а н а п е ч а т а х м е н я к о л к о с т и х а и се-
га к а т о ни я д о с т а в и Г. С. С т о й к о в цяла о т Д о л у к ю и / Б е с а р а б и я /
п е ч а т а м е я цяла. За к о е т о щ е п о г о в о р и м д р у г п ъ т п о в е ч к о , как е
д о щ л а д о нас.

157
О т т а з и песен я в н о и о ч е в и д н о се в и д и , че на я с -
н о гр е й ч и ц е т о с л ъ н ц е им ето е Райно, за к о е т о не т р я б а
н и ко й д а се съ м н я в а , за щ о то освен Райно, с л ъ н ц е т о се
з ъ в е о т б ъ л га р и т е не само в Т р а ки я , а и в С еверна
Б ъ л га р и я Р айко. К о га т о ж е н я т л ете на нива, п о н е ж е
о т и в а т м но го ран о и по х л а д и н а та и з к а р в а т по ц я л а
п о с т а /ч и к ъ м т у р ./, д о г д е се п о ка ж е с л ъ н ц е т о на х о р и ­
зо н та . К а т о н а б л и ж и д а и з т и ч а с и ч ки ж е т в а р и се с п и -
' р ат, пущ ат с ъ р п о в е т е и пал а м а р ки те на зе м я та ; м ъ ж е те
си снем ат ш а п ки те и с и ч ки правм го ч а к а т д о г д е и згр е е
и се о т д е л и о т зе м я т а /х о р и з о н т а /; щом се я в и на и з ­
т о к, с и н ки т е се п р а к р ъ с т в а т по тр и п ъ т я и к а з в а т :
"Р айко се и з д и гн а вече над зе м ята , ние си попочинахм е,
ха й д е пак - с я к о й на м я с т о т о си" захващ ат п а к д а ж е -
нат. Вечер к а т о почне д а з а л я з в а , п а к с ъ щ о т о се п о в ­
т а р я д о гд е се з а т у л и съ всем - пак се к р ъ с т я т , п о ч и в а т
и к а з в а т : "Р айко о т и д е при майка си д а вечеря".
О свен т о в а наш ите ко л и б а р ки о т Т р я в н е н с ко , Г а б ­
р о в с ко и д р ., к о и т о х о д я т на Романе, в Т р а ки я д а ж е -
н а т по чи ф л и ц и те , с я к а сутрина, к а т о и зв ъ р ш в а т г о р е -
п о ка за н а т а п о ч и в ка и молба при и з гр е в а н и е т о на с л ъ н ­
ц е то , в ъ з к л и ц а в а т : "Д я д о Райко, ка кв о п р а в я т наш ите
бащи, майки, б р а т я , с е с тр и : ж и в и ли са, з д р а в и ли са,
поченаха ли д а ж е н а т? " А вечер к а т о го и з п р о в о ж д а т
п о д и р м о л и т в а т а си, п о р ъ ч в а т му: "Д я д о Р айко*, носи
м но го з д р а в е на мама, т е т я и т.н., к а ж и им, че сме ж и ­
во и зд р а в о " и проч.
В б е л о р у с и те с л ъ н ц е т о тъ й съ щ о се з ъ в е Раек и
Рай /в и ж Б о ж е с т в а д р е в н и х с л а в я н /.
В го р н я т а песен я в н о се вид и освен д р у г о т о и то ва,
че с л ъ н ц е т о не м ож е д а тъ р п и н е п р а в д а та : з а п р я л о се
и за б р а в и л о д а в л е з е ' в о б л а к п о д и р п л а д н я , с п о р е д
м айчините си з а р ъ к и и р а з с ъ р д е н о и з п о го р и л о ж е т в а р и ­
те; б у л ки т е в д в е д ре хи и м ал ките д е ц а в л ю л ки т е . "Ас
не^ се мамо забравих", се и зв и н я в а т о на майка си, "я
най се; м ам о ,за гл е д а х" т.е. з а гл е д а х се в н е п р а в д а та , с
к о я т о с и н о в е те о не п р а в д а ха майка си и с е с тр а си. А
44-
Н я к р и в м е с т о Р а й к о викат: " Д я д о Г е р г е . . Г е р г е м у в и к а т от
Г е р г ь о в д е н до Е н ь о в д е н , а п о д и р Е н ь о в д е н в е ч е м у викат: "Д я д о
Еньо, к а к в о п р а в я т н а ш и т е . .. и носи м н о г о з д р а в е на н а ш и т е " и
пр. И т ъ й с л ъ н ц е т о има м н о г о имена; Райно, Райко, Г е о р г и и
Еньо, Яибо, Яико, Енчо, Ю н ч о и д р .

158
това пока зва , че с л ъ н ц е т о зема уча сти е в ч е л о в е ч е с ки те
д ел а и не м ож е да т ъ р п и х л а д н о кр ъ в н о з л о т о / Б я л - б о г
- н а ч а л о то на д о б р о т о , го н и те л на з л о т о /. "Не те ли е
гр я х о т с л ъ н ц е т о ! С л ъ н ц е т о те види о т го р е що правиш?
Такб ми ово б о ж е ако", п о в та р я н а р о д ъ т го р н и т е думи,
с к о и т о п о ка зв а , че с л ъ н ц е т о е сп р а в е д л и в о , не тъ р п и
нищо зл о п о д себ я си - /б о г на п р а в д а т а , бял бог,
о р м у з д /.
В Т ра кия, в с т р а н а т а на песните, в о т е ч е с т в о т о на
б о ж е с тв е н и я п л а н и н ски песнопевец Орф ея, ц и в и л и з а т о р а
на ге л е н и те и д н е с са се за пази л и б о ж е с т в е н и т е с л ъ н ­
чеви орф ееви песни в п о то м ц и те на с т а р и т е Т раки -
т р а ки те са ж и в и ! И д е те г.г. поети и с то р и ц и вч о рф е ево то
о те ч е с тв о , и д е те , п о кл о н е те се на планини и му и зу ч е те
б о ж е с тв е н а та - с л а в я н с ка д о и с то р и ч е с ка п о е з и я , в я р а и
пре д ания, и зу ч е те т р а к и й с ки я р о д о п с ки я з и к : то й е
п о - с т а р о т Кирил а и о т Х ерод ота, и о т Омира, и о т
М ойсея. Там е л ю л к а т а на сл авянина и н е го в а т а п р а -
д е д с ка вя р а и п ое зия. С л а в я н и те не са дош ле о т с т у ­
д е н и я север, те са се кол о н и зи р а л и о т Т р а к и я към с е ­
вер в б ур ните времена, за к о и т о и с т о р и я т а - та я няма
баба, т в ъ р д е м алко ще м ож е да се р а зп р а в и с в я с т н о ,
а ко не изучим т р а к и т е с вси ч ки те им за в а р д е н и , поне
д о се га , о с т а т к и о т с л а в я н с ка та д р е в н о с т. О ко н ч а н и е то
"ос", "он" не е гр ъ ц к о , т о е тр аки й ско , прем инал о в т у р с ­
ко ка р а м а н л и й ски я приш елчески я з и к о т п е л а з г о - т р а к и т е
и се е за в а р д и л о ч и с т о и д о д нес при с л а в я н с к и т е т р а ­
ки й ски думи, к а т о член: че л ове кос, дом ос, вол ос, к а м е -
нос, че л ове кон , дом он, волон, каменон и т.н. и т.н.
К о й то иска д а изучи с л а в я н и те т р я б а д а и зуч и т р а ­
ки те , тр а к и й с ки т е днешни б ъ л га р и - то й т р я б а о тта м
д а почне. Т р а ки те не са само тия, те х н и те б р а т я са се
за в а р д и л и о т незапам етно време и в А з и я в К у р д и с та н ,
и зуч е те к ю р д с к и я народ , я зи к, нрави, об ичаи и песни и
го ср авне те с т р а к и й с ки я . Тези два н а р о д а са се д ъ р -
ж е л и един д о д р у г и о т наш ествието на за в о е в а те л н и
племена, още п ре д и и с то р и ч е с ки те времена, са се р а з ­
къ са л и и са уц елел и само в н е п р и с тъ п н и те с в о и планини
- к у р д и т е в св о и те , а т р а ки т е - в т р а к и й с к и т е , к о с т ю ­
м ъ т на т р а к и т е е за в а р д и л много к у р д с к о , макар то в а
р азд е л е н ие д а е ста н а л о преди н а ч а л о то на П ерсия,
Х алдея, С ирия и пр. д ъ р ж а в и . Т р а ки й с ка та д ум а тъ рпош
т ъ р + пош, к о я т о п о ка зв а името на т р а к и й с к а т а ж е н с ка

159
гл а в я н а за б р а д ка /с у к а й ч е /, на персийски ще рече г л а -
в я н а о пи сал ка, гл а в я н а за б р а д ка , то в а и м но го д р уги
думи п о ка з в а т , че т р а к и е ц ъ т не е водил п е р си я н ка , а е
о т с ъ щ о т о к ю р д с к о -п е р с и й с к о ко л е н о . О т И н д и я по
т о з и п ъ т т р я б а да се в ъ р в и за в Т р а ки я - о тта м са
дош ле и т р а к и т е и са се д ъ р ж е л и с И нд ия или п о - д о б ­
ре с и р а н с ко т о огнищ е през М ала А зи я , ' но д р у ги т е им
б р а т я п р о п а д н а л и в р а в н и н и те и го л и т е без го р а бъ р д а;
уц е л е л и са само в пл анините, к а к т о к ю р д и т е т а ка и т р а ­
ки те . О т т а я т о ч к а на зр е н и е то тр я б а да се и зуч а в а с л а ­
в я н с к а т а древнейш а и с то р и я , кул тура , вя р а и пр. и пр.
Т р а к о -с л а в я н и т е са н а й - с р о д н и с п е р с и т е 1 и к ю р д и ­
те; ти п о в е т е на с та р и те гел е ни се п о зн а в а т и р а з л и ч а ­
ват о т тр а ки й с ки т е . С т а т у и т е н а е л е н ски те б о ж е с т в а са
т р а ки й с ки типове, за щ о то в я р а та е била т р а к и й с ка и
б о ж е с т в а т а техни, вие и се га ще намерите т и я чисти
ти п о в е с в с и ч ки т е им б о ж е с т в е н и че р ти ж и в и в т р а к и й с ­
к и т е м ъ ж е и ж ени в п л а н и н и те по ц я л а Т р а ки я и Б а л к а ­
ните. Г е л е н с ка та р е л и ги я е тр а ки й с ка . Белените са я з а ­
ва ри л и и са я приели к а т о ко л о н и с т и - приш елци - гелени.
С л ъ н ц е в и я т ку л т е бил гол ям , н е го в и те песни са
б е зб р о й н и , макар им ената на ге р о и те - б о ж е с т в а с л ъ н -
цеви п р е д с т а в и т е л и и д а са р а зл и чн и в р а зл и ч н и те
места. С л ъ н ц е т о е имало м ного имена, к а к т о в и д я хм е и
на с я к о п о - в а ж н о име е имало и п р а зн и к: Райно, Герги,
Еньо, к о л к о т о п р и л а га те л н и имена м ога т д а се п р и л о ж а т
на с л ъ н ц е т о , т о л ко в а и имена има то.. Ж ек, Ж е ко , Жеч,
Ж е чьо, Ж ейн, Ж ейно, Гер, Герьо, Г е р гьо , Зар, Зарко,
З а рчо и мн. др.
Е то ви и още една т р а ки й с ка песен за ж е н и т б а т а на
с л ъ н ц е т о .Т а з и песен е п о - с т а р а и о т с и н ки т е ге л е н ски
ом и ро вц и. Н ей ното о т е ч е с т в о е Т р а ки я . Т ази песен се
пее в е д н о о т т р а к и й с ки т е гн е з д а в Е тр о п о л е /В ъ т р о
п о л е */, я тр о п о л е , въ треш но, в пл анината поле. Ж ената,
к о я т о ми я и зп я я е учи л а в с в о е то р о д н о м я с то -
Е тр о по л е . В нея песен се в ъ зп я в а , че ч у д о т о е в Т р а ­
*
М е ж д у Г а б р о б о и Се вл ие во , г о р е на р а в н и я връх на С т а р а п л а н и н а
м е ж д у л е с а / г о р и т е / има е д н а п р е к р а с н а поляна, к о я т о се зъве
В ъ т р о п о л е , на не я има и езера, н а г о р н и езера. Т а м ш и п ч а н и п а с я ­
ха с т а д о т о на С у л т а н к а т а л е т е и п р а б я х а н а й - в к у с н о т о си р е н е , а.
с т а д о т о го з и м у в а х а кь д е Ед ри не . П л а н и н а щ е р е ч е р а в н о п о л е п о ­
ляни, п о л я н и н и на в ъ з б и н н о с т т а на Б а л к а н с .

Т
60
ки я ста н а л о , б л и зо при Т у н д ж а и М арица или в см есето
им- - в о т е ч е с т в о т о п а к на О рф ея свиреца и певеца.
С ъ щ ата песен с н я ко и изм енения в имената се пее й в
с. К а р а га ч о т там каш ните б ъ л га р к и - т р а ки й ки , п р е с е -
ленци о т Рехмалии п а к о т О рф еевото о т е ч е с т в о . П о д о ­
бие на нея има н апечатана и в П оказалеца.

НАРОДНА ПЕСЕН

С л ъ н ц е т о д и га Д о б р и н ка на неб ето с л ю л к и о т зл а ти
в е р и ги 4.
/И з п я н а о т г - ж а К у с ти н а Ц в е тко в а , род ом о т Е т р о ­
поле 1888 г., 1 2 - и ю ли в гр. В. Т ъ рново, а за п и с а н а о т
Ц. Г и н ч е в /.

Имала мама, имала,


е д н а д ъ щ е р я - М арийка.
Г л е д а я мама, о т гл е д а ;
р а сти ■М арййка, п о р а сти :
ста н а гЯШ мЬма на в ъ зр а с т,
на в ъ з р а с т ; къ щ а да въ р ти .
И м а Д д г^& я менила,
м енил а'тй; о ж е н и л а .
К а то я мама ож ени,
о т с и ч ко д о б р о с ти гн а л и :
' о т с ъ р ц е р о ж б а нямали...
Мама М арийки думаше:
"М арийке сино*, М арийке,
с и ч ко те мама научи
и туй ли д а те научи?..
Я ста н и рано в с а б о та **,
че иди, сине, на Т ун д ж а ,
на Т у н д ж а и на М арица,
уземи- б я л о кам ъче,
че си го у вас д онеси;
с п р я с н о го м л я ко о къ п и ;

*Н е салло 6 пе сните, но и 8 ж и в и я г о в о р д н ес н а р о д ъ т и на м о м и ­
ч е т а т а к а з в а сино, в м е с т о дъще.
К о г а т о п а д н е у д а р е н и е т о на %. в Е т р о п о л е се и з г о в а р я к а то
я с но "а".

11. По няко лко думи 161


с б е зс о л н о масло нам ажи,
в т о п л и го н а н ки * уповий,
в з л а т н и го л ю л ки у гу д и * * ,
у гу д и и го за л ю л е й ,
за л ю л е й , сино и запей..."
М а р и й ка мама послуша,
че с та н а рано в сабота,
че си о т и д е на Т у н д ж а
на Т у н д ж а и на М арица.
Е зел а б я л о к а м ъ ч е ***
че го е у т я х занела.
с п р я с н о го м л я ко о къ п а ;
с б е зс о л н о масло н а м а з а ****
в з л а т н и го л ю л ки у гу д и ;
у гу д и и го за л ю л я ,
з а л ю л я и песен за п я.
Три д н и го й наред л ю л я л а
и т р и с т а песни и зп я л а .
К а т о п есните изп я л а,
т я у л ю л к а т а п о гл е д н а -
в л ю л к а т а ч уд р го л я м о :
ка м ъ че д е те ст^а^ал.^’ ...
с та н а л о д е те момите!..
Л и чн о му име ту^,надй,
л и чн о му име Д обринка.
Р асти Д обринка, порасти,
с та н а л а мома хубава:
с л ъ н ц е т о гре е на небе,
Д о б р и н ка гр ^ е на земе...
Н ийде я мама не пуща -
н и то с момите на хоро,
н и т о с б у л ки те на чвода.
Мама. и за в ’д а о ти д е ;

Н а н к и с е к а з в а т 6 Е т р о п о л е п е л е н и т е на детето.
Уг о д и щ е рече, к а з в а пе ви ца та , да м у се н а п р а в и угода, згода,
у г о ж д е н и е , р а х а т л ъ к . О т т у к се види, ч е - г у д и на з н а ч и ту ри , п о ­
ложи, а и з п р а в и уг од и на л и ц е т о или п р ед ме та , g e m o щ е стои.
К а м ъ ч е т о - е зето о т е д н о място, но п о н е ж е се с п о м е н у в а т и
д в е т е р е к и Т у н д ж а -и Ма ри ца , т о к а м ъ ч е т о е з е т о о т с м е с е т о на
д в е т е реки.
^^^^
В Е т р о п о л е , м и ‘к а з а п е с н о п о й к а т а и с е г а си м а ж а т д е ц а т а с
п р я с н о к р о в е масло.

162
Д об ринка навън изл ял а;
на в и со к ча р д а к седнала,
на к о с т я н ги р гь о в шияше.
С л ъ н ц е то грее на небе,
Д об ринка грее на земе...
К а то я в и д я С л ъ н ц е то ,
тр и д ни й над нея т р и п т я л о ,
т р и п т я л о , не за л я зв а л о ...
А мама му се надява,
С л ъ н ц е то д а си отид е,
о т и д е да си вечеря,
ве че ря д а заминува:
С л ъ н ц е то няма д а д ойде,
д а д о й д е да си вечеря,
ве че ря д а заминува...
Кат са се три д н и минали,
ето С л ъ н ц е то че иде
и грее начумерено...
Мама сл ъ н чи ц у думаше:
"С лъ нчице, сино, С лъ нчице,
къ д е , се сине, забави,
че тр и д ни грееш, не идеш,
та и зп о го р и , с и н е -л е ,
с та р и те баби в л о зя та ,
м лад ите моми в З агори
а п ъ к момците в Д об руд ж а?"
С л ъ н ц е то грее с ъ р д и т о
и мили си майци думаше:
"М а й н о -л е стара майчице,
ка т о ме питаш д а ка ж а -
п р а в о то д а ти обадя,
к ъ д е се, мамо, замаях:
а з ,в и д я х мома хубава,
хубава мома Добринка.
Аз грея, мамо, на небе,
Д об ринка грее на земе...
А ко не зема Добринка,
а з .н я м а вече д а грея
1 к а к т о ' съм ясно гре ял о..."
А мама си му думаше:
"Как ще д а земнеш Д обринка,
к а т о й т я сл ъ нц е на, земе,
п ъ к ти си сл ъ н ц е на небе?"

163
С л ъ н ц е мами си думаше:
“М а й н о -л е , с та р а майчице,
нека ми д о й д е с в я т и ден,
с в я т ми ден, мамо, Г е р гь о в д е н ,
з л а ти ща л ю л ки направи:
з л а т и в е р и ги ща пусна
на Д о б рин кин и д в о р о в е ,
да в ъ р в и мало, го л я м о
за зд р а в е д а се лю лее,
че й Д о б рин ка ще д а д о й д е
за зд р а в е д а се пол ю л ей:
зл а т и в е ри ги ща д ръ пна ,
на небе ща я и з ка ч а
и Д о б рин ка си ще зема."
Каза л о и св ъ р ш и л о го:
ка т о е дошел с в я т и ден,
с в я т и ден, с в я т и Г е р гьо в д е н ,
зл а тн и се л ю л ки спуснали
на Д о б рин кин и д в о р о в е .
В ъ р в я л о мало й гол ям Ь
за зд р а в е д а се лю лее
н а й -п о с л е д о й д е й Д обринка
и се д н а да се лю лее...
К а то си се д н а Д обринка,
зл а тн и се л ю л ки д игнаха,
че се на небе качиха:
С л ъ н ц е т о узе Д обринка...
С л ъ н ц е то гре е п р е з .л я т о ,
Д о б р и н ка грее п р е з прол ет...

К а т о за п и та х пев и ц а та защ о гре е Д о б р и н ка п ро л ет,


т я ми о т го в о р и : "Защ ото т я е п о - с л а б и ч к а о т с л ъ н ц е т о
и н е йн а та све тл и н а е п о -с л а б а , за ту й т я в ъ р в и пред
с л ъ н ц е т о - Д о б рин ка е З о р н и ц а та , нали т я и з гр я в а п о -
напред, пре д сл ъ н ч е в и зори?"
К а кв о п о ка зв а в песента Д обринка, п е в и ц а та го
о б ясн и сама, з а т о в а не т р я б а д а се р а зп р о с тр а н я в а м е
м ного на д ъ л го и ш ироко. И, че Д о б рин ка е п р о и з л я з л а
о т водата,- пак не т р я б а д а с§ т ъ л ку в а , но само не е
ста н а л а о т м окр ата пяна к а т о гр ъ ц к а т а А ф р о д и т а / А п -
р е д и та : А п - р о д и те = в о д а - р о д н а / , а се п р е о б р а зу в а л а
в з л а т а т а л ю лка, о т т р и д н е в н и т е песни "Три д н и го й
наред _л ю л я л а и т р и с т а песни и зп я л а ", о т б я л о кам ъ че

164
на д е т е момиче, ко е т о к а т о порасло, с та н а л о д о т о л к о в а
хубаво, че гр е я л о на зе м я та к а т о с л ъ н ц е т о - "С л ъ н ц е то
грее на небе, Д о б рин ка гр е е на земе."
М а р и й ки н а та майка не е д р у го освен зе м я та , М а р и й ­
ка, М арика*, М орика, М орка, М арка е в о д а та , м а й ка та -
б о ги н я т а на м ар всто , к о я т о е р о д и л а р е к и т е -и съ з­
д ал а б я л о т о кам ъ че и к а т о го л ю л я л а - в ъ л н ув а л а ,
пл акнал а, мила и мазала п о д и р и зп я в а н и е то на т р и д ­
невни тр и с т а песни, гл а с а на в ъ л н и те и на те че н и е то ,
о т ка м ъ ч е то в з л а т н а т а л ю л к а с гол я м о ч у д о се р о д и л а
Д о б р и н ка - Зорница, к о я т о гр е я л а на зе м я та като
с л ъ н ц е то , но с л ъ н ц е т о не я бил о още в и д я л о , н и т о я
зн а я л о , бил о зим а още, но т я к а т о и з л я з л а с кр и т о м о т
майка си навъ н, щом зе л о д а се с то п л я , с л ъ н ц е т о я
с ъ гл е д а л о отбляснало се в ъ в в о д а та , о гл е д а л о се.
В л ю б и л о се в нея, три д ни и тр и нощи т р е п т я л о над
нея и си отиш ло с ъ р д и т о , за щ о то не м о ж и л о т о га в а да
я земне, ням ало още сил а д а преобръщ а в о д а т а на п а ­
ра, но н а й -п о с л е ча кал о да му д о й д е н е го в и я с в я т ден
Г е р гь о в д е н т.е. д а се п р и б л и ж и - да се с т о п л и в р е м е ­
то и пуснал о з л а т и т е в е р и ги с л ю л ки те , т.е. л у ч и т е си,
к о и т о ту ка се с р а в н я в а т с ъ с з л а т и вериги, л у ч и т е з а ­
л ю л е л и р о д е н а та о т в о д а т а Д об ринка - преобърнали
в о д а т а на пари - и д и гн а л о Д обринка на н еб е то, т.е.
о б р а зув а л о се о т в о д а та о б л ац и, а о т с в е т к а в и ц а т а на
о б л а ц и те п р о и з л я з л а з о р н и ц а т а - Д обринка, к о я т о к а т о
се р а зя с н и л о зе л а д а гре е п р е д с л ъ н ц е т о п р о л е т.
Т а зи песен е м ного с т а р о нещо и б о ж е с т в а т а , що се
спом енуват в нея са З т н а й - с т а р а т а с л а в я н с к а вяра.
Т ука се о б я с н я в а т н а й - с т а р и т е п о н я т и я на С л а в я н о -
Т р а ки те за м и р о тв о р е н и е то д е т о : зем ята, в о д а т а , о б л а - ,
ците, м ол нията, з в е з д и т е и с л ъ н ц е т о се п р е д с т а в л я в а т
ж и в и съ щ е ств а к а т о че л о в е ц и те . К а кв о в и с о к а . и невинна
б о ж е с т в е н а п о е зи я ! К аж и, Т р а ки й ке , кой е в ъ з п я л тъ й
умно т в о и т е ста ри б о ж е с тв а , к о га и де! Орф ей ли е с ъ ­
чинил та я песен и на с в о я т а з л а т а лира я свирил и пял!

M o r i c a ае<ж.р. б о г и н я т а 6 м и н т у р н с к а т а о б л а с т 'с п о р е д п р е д а н и е ­
т о м а й к а на Латина, и м а л а е г о р а п о с б я ш е н а ней l u c u s M a r i c a e ,
б л а т о P a l u s M a r i c a e ми нт урнис.кото блато, 6 к о е т о с е е к р и л М а -
р и й , к о г а т о б я г а л от С у л л а при г р а д а М и н т у р н и 6 Л а ц и я п р и у с ­
т и е т о на река Л и р а Liv. Virg.

165
На Д о б р и н ки н о то име са имали р и м л я н и те б о ги н я
B ona dea - б л а га б о ги н я , д о б р а б о ги н я и се я п о ч и т а л а
б о ги н я на ц и л о м ъ д р и е то , на к о я т о храм ъ т п о сл е ста на л
зр е л и щ е на ве л и ки с ъ б л а зн и .
Не са ли т и я б о ж е с т в а общи на т р а к и т е и на л а ­
т и н с к и т е ста ри н а р о д и ? Т ова и м н о го то д р у ги б о ж е с т в а
не п о к а з в а т ли, че с т а р и т е тр а ки , в р а зл и ч н и р о д о в и
ко л е н а , са се п р о с ти р а л и и в ц я л а И та л и я, к а к т о и по
с и ч к и т е о с тр о в и на С р е д и зе м н о море още п р е д и и с т о р и ­
ч е с к и т е времена? Не са ли те п ъ р в и те п р е се л е н ц и в
Е вропа? А ко не е тъ й , о т д е е то в а т о л к о в а я в н о и
б л и з к о с р о д с т в о в р е л и ги я т а и в я зи ка ?
НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА ГЕРГЬОВДЕН

Г е р гь о в д е н е н а ча л о то на л я т о т о у нас. Т ой е н а й -
го л е м и я т и н а й -в е с е л и я т п р а зн и к на нашия народ . Той
е п о б е д и те л я т на зем ята; то й е л я т о т о о л и ц е т в о р е н о ;
него са го пра зн ува л и нашите прад ед и в с т а р о време
м ного п о - т ъ р ж е с т в е н о и п о - в е с е л о о т сега; нему са му
пели н а й -х у б а в и т е песни; то й е бил п р а з н и к ъ т на о в ч а ­
рите, п а сти р и те и о рачите; н е го го п о ч и та т и т у р ц и т е
по д името Е д р е л е с* и сички з а п а д н о -а з и а т с к и 'н а р о д и .
Наш ият овчар и зе м лед ел ец и до днес с ч и т а за го л я м
гр я х д а я д е младищ е преди то з и велик, б л а го д е т е л е н
за н его пр а зн и к; то й му п р и н о ся с б л а го го в е н и е ж е р т в а
- курбан, о т п ъ р в о т о п ро изв ед ен ие на п р о л е т т а - Г е р -
ге в а та н еж на се стр а - шаро ягне , к а к т о се пее в с т а ­
р и те ни песни, в к о и т о се в ъ з п я в а ве л и чи е то , х у б о с т т а
и си л а та на Г е р гя . Т ози д ен /2 3 а п р и л / се е празнувал
в неза пам ятн и времена и се е зъ в а л Яргов, Я рков, Юрев,
Ж ур о вд е н ; о т н е го в о т о име са останали и наш ите с о б ­
стве н и имена, к о и т о н а р о д ъ т д ава на д е ц а т а си, И орго,
Герго, Геро, Герган, Гергана, Ерчо, Зарчо, Герчо, Елка,
Елчо. В за п а д н и те наши б р а т я славяни л я т о т о се з ъ в е
яро; нашите имена: я р ка - е д н о л я т н о ж е н с к о пиле, яре
- е д н о л я т н о ко зл е , ярина - е д н о л я тн а ш илеш ка въ лна,
са имената на л я т о т о . Самата дума л я то е с ъ к р а т е н а о т
р я т о = р е то - ре + то, д е т о пред л или р т р я б а да
е имало г п р е д и ха те л н о и е било гре + то . Н е го в о то
име е било в с т а р о време наистина све тл о; т о е о з н а ­
чавало яра, светл ина, о гъ н , топлина, жара, ж и в о т / ж и +

Едрелес е р е л с , ерелес, ярел +с и т у к а се види яр, гер, гор.

167
во + т / , в ъ зо б н о в л е н и е , п о д н о в я в а н и е , с ъ ж и в я в а н и е на
п р и р о д а та - л я т о . Т ози ден, с н е го в и те о б р я д и и п о ­
читание, с н е го в и те песни и ж е р тв и , д о т о л к о в а е бил
о с в я те н о т н а р од ите , а н а й - в е ч е о т с л а в я н и те , щ ото
после и ц ъ р к в а т а го е приела и у за ко н и л а с ж е р т в а т а
му н а е д н о 1. Но за да з а гл а д и п ъ р в о т о му име и с то в а
да о ткл о н и н а р о д а о т о ния ге р гь о в с к и обичаи и о б р я д и ,
зам естила му е името с ъ с св. в. м ъ ченик Г е о р ги я , к а к т о
е за м ести л а и името на П еруна , съ с св. п р о р о к И лия,
името на Л ад а с Л азар и още д р у ги , за к о и т о ще п о г о ­
ворим ко га му д о д и врем ето.' И в ж и т и е т о на св. Г е о р ­
ги я е смесено п о в е че то о т с та р о то , д о х р и с т и я н с к о п р е ­
дание: езеро, л ам ята в а р д и е зе р о то /н а ш и те зм е е в и /,
граби секи д ен по една мома д а я яд е, ц а р с ка т а д ъ ­
щеря н а й - п о с л е о ти в а и св. Г е о р ги я и зб а вя , к а т о у б и ­
ва в о д н и я са йб ия /с т о п а н /, ц а р я т п о д а в а к л ю ч о в е т е на
св. Г е о р ги я о т кул а та на п о р т и т е си и т.н.; то в а с и ч ко
го има и д о д н е с в н а р о д н и те пре д ан ия и в я р в а н и я за
езерата, за и зв о р и те , за зм еевите, са й б и и те : зм е еви те
к р а д я т моми о т и зв о р и те , за в л и ч а т ги в пещ ерите /Р а ­
дина д у п ка в К о т е л /. При и зв о р а у Камено поле /с е л о
въ в В р а ч а н с ко /, и д нес момите ка з в а т, че в и ж д а т т а к и ­
ва хубави, к а т о св. Г е о р ги я , ю наци змееви, вечер къ с н о ,
ко га за се д н е сл ъ н ц е, на ка н а р и те при с в о я и зв о р над
се л о то и мн. др.
За Г ер га /Г о р г а , Я р ка / е имало в с т а р о време цял
к у л т 2. Н е го в и т е ' песни, к о и т о в ъ з п я в а т н е го в а та сила,
ю начество, победи, се п е я т и д о д нес о т б ъ л га р с к и я
народ на н е го в и я ден и на Б ъ д н и вечер срещ у К о л е д а .
На Г е р гь о в д е н се л ю л е я т за з д р а в е 3. У нас се лю лей
секи, а в Русия л ю л е я т п а с ти р и те да не за с п и в а т през
л я т о т о денем; у нас се т е г л я т да- в и д я т к о л к о са н а ­
расли о т м иналия Г е р гь о в д е н , ки ч а т се с гл о го в ц в я т и
о б ки т в а т в р а т и т е и в р а тн и ц и те си с ъ с зе л е н а шума да
срещ нат св. Г е р гя ; н о с я т м ъ л чана в о д а п р е д сл ъ н ц е ;
съ б и р а т роса йз нивите, с к о я т о п р а в я т м агии и си
м ият о ч и те за ц я р 4; п о я т си д о б и т ъ к а рано; пущ ат 'си
во л о вите , кр а в и те и ко н е те на паша; з а п о ч в а т си л и в а ­
д и те ; я д а т си курб а ни те на зе л ен а морава ц я л о т о село
на е д н о м я сто . В ста р о време ц я л о т о се л о се е с ъ б и ­
р а л о , на че р ко в а , или п о д го л е м и те свящ ени д ъ б о в е на
черковницата5, д а си я д е кур б а н и те , к о е т о и д о д н е с е
за ва р д е н о ; к о с т и т е о т курб а на не се х в ъ р л я т , а ги з а -

168
р а в я т в м р а в и н я ц и 6, или на ч и с то м я с то , п о д н я к о я
м лада вошка, или тр е н д а ф и л ; на т о з и д ен си ценят
, у ч и те л и *, п асти ри , слуги, п ъ д а р и , го в е д а р и и п р е ц е н я в а т
бивш ите и т,н. О б и ка л я т си нивите пред и згр е в а н и е на
с л ъ н ц е то ; м ер ят ж и т о т о , ичум ика и д р . на с я к а нива
ко л к о е в и с о ко изр а сл о ; о б и к а л я т си и н а гл е д в а т с т а ­
д а та ; не п р а в я т пещи п р е д Г е р гь о в д е н , за д а не ста н е
през л я т о т о суша;, н а с т р и гв а т си д е ц а та , пушат к и к и на
м ом четата, д е т о се б р ъ с н а т; срещу д е н я в а р д я т д а в и ­
д я т де ще п о и гр а е имане; л о в я т вещ иците, д е т о х о д я т
д а изм ам ват срещ у Г е р гь о в д е н б е р е ке тя и м ного д р у ги .
Но в д а л е ч н и те ста ри врем ена е имало и п ъ л н и о б р я д и ,
к о и т о г р ъ ц к о т о д у х о в е н с т в о е з а т у р и л о в гр а д о в е т е и
го л е м и те села, к а т о е о т л ъ ч в а л о о т св. п р и ч а с ти е н е ­
в и н н и те б ъ л га р и , за щ ото и з п ъ л н я в а т о б и ч а и те на с в о и т е
п р а д е д и !... Нещ астен б ъ л га р с к и народ!...
Но при с и ч к о т о гон е ние на г р ъ ц к о т о ф е не рско з л о б ­
но д ух о в е н с тв о , при с и ч к о т о п о д д а в а н и е на м екуш авите
гр а ж д а н и , при с и ч ко т о п ре зр ен ие о т у ч е н и т е -н е д о у ч е н и
гл а в и ц и , и д с д н е с в с ъ р ц е т о на народа, там в о т с т р а ­
нените, го р с к и места, в н е п р о хо д и м и те се л а и с е л ч и н и в
пл анините,' в р а в н о то пол е с п р ъ с т е н и т е б ур д е и, п о л ­
с к и т е кош ари и пол уга ри, има още м нго и м ного з а в а р ­
д е н о о т т о я к у л т и о т н е го в и т е песни, о б р я д и ^ о б и ­
чаи; но т о в а ча ка веща и п а тр и о ти ч е с ка , п р е д а д е н а на
д е л о т о р ъ ка д а го съ б е р е и нареди на кн и га , за да
видим ка кв о сме биле и ^н и е и ка кв о д о б р о и п о е т и ч е с к о
е им ало у нас...
-З а д а не кажеш , л ю б е зн и б р а тко , че ти го в о р я на
в я т ъ р а , аз ще ти п р и в е д а д о л н я т а песен на св. Г е р гя ,
к о я т о съм записал пред и 20 го д и н и в с е л о т о К а р а га ч , в
Б есарабия, на к о е т о ж и т е л и т е са преселени о ко л о .1791
г. о т ф илибелиш ки о к р ъ г о т с. Рахманлии, к о г а т о Б е с а ­
р аб ия е била още т а т а р с к а и м лад ите им момци, к о л я -
д ари, я п е я т и д о днес, к о г а к о л а д в а т на Б ъ д н и вечер
срещ у К о л ед а .
Е то песента:

Т р ъ гн а л ми е С в и ти Георги,
сутр ин р а ^у на Г и р гь о в д е н ,
*
В З а п а д н а Б ъ л г а р и я при с и н к и т е з а ръ ки и п о р ъ к и на и н с п е к т о р и ­
те, н а р о д ъ т пак си цени у ч и т е л и т е от Г е р г ь о в д е н до Д и м и т р о в д е н .

169
д а уб и д и зй л е н синур*,
с у тр и н рано на Г и р гь о в д е н ;
насрещ а му - С ура Л а м я **,
су тр и н рану на Г и р гь о в д е н ,
С ура Л ам я с ъ с тр и гл ави,
- с у тр и н рано на Г и р гь о в д е н ;
о т в о р и си д о тр и уста,
су тр и н рану на Г и р гь о в д е н ,
д а п о гъ л н и С в и ти Г ер гя ,
сутр и н рану на Г и р гь о в д е н .
Р а зс ъ р д и се С в и ти Герги,
сутр и н рану на Г и р гь о в д е н ,
и з т р ъ гн а си о с т р а сабя,
с у тр и н рану на Г и р гь о в д е н ;
р а з в ъ р т я се н ави соко,
с у тр и н рану на Г е р гь о в д е н ,
н а в и с о ко й наш ироко,
с у тр и н рану на Г и р гь о в д е н ;
о тс е ч е й д о тр и гл ави,
с у тр и н рану на Г и р гь о в д е н .
П о т е ко х а д о тр и реки,
с у тр и н рану на Г и р гь о в д е н :
п ъ р в а р е ка - по ю рачи,
с у тр и н рану по Г и р гь о в д е н ,
по ю рачи б я л о ж и ту ,
с у тр и н рану на Г и р гь о в д е н ;
в т о р а р е ка - по копачи,
с у тр и н рану на Г и р гь о в д е н ,
по ко п а чи - руйно вино,
су тр и н рану на Г и р гь о в д е н ;
т р е т а р е ка - по овчари,
с у тр и н рану на Г и р гь о в д е н ,
по о вча ри - п р я с н о м л яко ,
су тр и н рану на Г и р гь о в д е н ...
О т го р н я т а песен т в ъ р д е я вн о м ож е д а се в и д и п о д
и м е то ламя, к а к в о са р а зб и р а л и наш ите с та р и ; р а зб и р а л и
са те именно зим ата, к о я т о о л и ц е т в о р я в а л и в лам я с
т р и гл а в и и к о я т о з а к л ю ч в а л а и о б в и в а л а с ъ с с в о е т о
с т у д е н о - л е д е н о т я л о с и н к а т а зем я и к о г а т о се вече
п о я в я в а л о л я т о т о , о л и ц е т в о р е н о в св. Г ер ги , т я зинва-

Синур, межа.
,К#
Сура, сива, с у р елен.

170
ла с тр и т е си страш ни ус та да го п о гъ л н е , но св. Герги,
л я то то , и зв а ж д а л с в о я т а о с т р а сабя, п о д к о я т о е о л и ­
ц е твор е на с в е тл и н а та и т о п л и н а та и й о тси ча л тр и те
глави с ъ с зи н а л и те уста , п о д к о и т о тр аб а д а се р а з б и ­
рат тр и те времена, к о и т о обема зим ата: есен, зим а и
пролет, и о т т е зи тр и о тсе че н и вратове, на к о и т о т я ­
л о то е зим а та - ламята, те кв а б л а го д а т по зе м ята .
Ю нака св. Герги, к о й т о си п р е д с та в л я в а н а р о д ъ т млад
момък, хубавец к а т о ясно сл ъ н ц е, с д ъ л ъ г перчем, на
бял хранен кон, п о б е д я в а х а л а т а -л а м я , н а д в и в а на с т у ­
д я, о с в о б о ж д а в а зе м я та /х у б а в а т а ц а р ска д ъ щ е р я / о т
л ед е ните о ко ви , р а з т о п я в а преспите, с н е го в е те и л е д о ­
вете, за в а л я в а т ге р гь о в с к и д ъ ж д о в е , б л и кв а с и ч к о да
расте и си н у р ъ т е вече зелен "сутрин рано на Г е р г ь о в -
ден"; зе м я та се о б л и ча в м ом инската си зе л ен а прем яна
и и зо б и л и е то - к р ъ в т а от л ам ята - в л а га та , т е к в а ка т о
три б л а го д а т н и реки и носи на о р а чи те б я л о ж и т о , на
ко п а ч и те руйно вино, на о в ч а р и те п р я сн о м л я ко ...
И д е й с т в и т е л н о има ли п о -х у б а в о и п о - в е с е л о в р е ­
ме о т то в а ? С и ч ко весело, с и ч ко р а д о с т н о ! Г о р и т е се
н а п ъ л в а т с песнопойни п ти ц и ; п р е л е те л и те певици, к о и т о
са и зб я га л и есен та о т лам ята, са вече ту ка ; в и б т си
„топли и меки гн е з д а за м илите пил ки и п р о с л а в л я в а т
Яра с ъ с св о и те н еж н и р а зн о гл а сн и песни. Р а н о б у д н и я т
славей се га н а й -р а н о се п р о б у ж д а и н а й -с и л н о и
с л а д ко гл а с н о изв и ва с в о я т а утр ин на песен; ш арената
п ъ д п ъ д ъ ч к а вече се о б а ж д а на с в о я т а д р у ж к а из з е л е ­
ните гъ с т и ж и т а и ичумици; кре щ ел ят се чува из нивите
и л и в а д и те с ъ с с в о я д р е з га в гл ас; г о р д и я т л е б е д си
извил белия в р а т и плува по "т и х а -б е л а Дунава"; ж е р а ­
в и те са вече тука . М л а д и те о гъ н ц а не са още о т л ъ ч е н и
о т к р о т к и т е с и 4 майки, се га те н а й -в е с е л о с к а ч а т край
кош арите по хъ л м о вете . В еселите яре н ца вече се уча т
да о гъ в а т м ла д ите вейки; м л я ко то тече вред. Т р у д о л ю ­
б иви те пчели са на гл о го в и я ц в я т и си за в и р а т о с т р и т е
см укала в с я к а чаш ичка за бял мед. .Л о з я т а о б л е кл и
че р ните си п о р я за н и б о тур и и ресата се п о к а з в а из
п а зв а та на м л а д ите листа. Ц в е т я т а вр е д ц ъ ф т я т , в ъ з ­
д у х ъ т вр е д мирише на б л а го д а т б о ж и я - с и ч ко ж и в о и
с и ч ко иска д а ж иве е и да вирее с нов ж и в о т !...
Е, за т а къ в б л а га д е те л , за т а къ в п о б е д и те л , за т а ­
к ъ в ю нак, не трябва- ли д а се ста в а рано и да се п о с ­
реща съ с зелени венци и с к и т ки ? Не т р я б а ли д а му

171
се п е я т песни и д а се в ъ з п я в а т н е го в и т е юнаш ки 'п о б е ­
ди над н а й - г о л я м о т о з л о - л ам ята, к о я т о а ко не е той
да я по б е д и , ще п о гъ л н е си ч ко , ще о м ъ р тв и с и ч ко *. Как
да не о т и в а о р а ч ъ т д а си о б ид и нивата, к о га т о н е го в а ­
та м л а д е н че ска ф а н та зи я е напоена с п о е з и я т а о т н е ­
го в и я п о е т вещер и вещица, ж р е ц и ж р е ч и ц а ? К о га т о
то й сам пее песните за п о б е д а та на Г ер ги над л ам ята
и ги в я р в а горещ о, че о т та зи поб е д а на л я т о т о ще му
се н а пъ л н и хам барят с б я л о ж и т о , б ъ ч в а т а - с руйно
вино и в е д р и ц а т а - с п р я сн о м л я ко ? Ами д р у ги т е д о б ­
рини? Ами м л а д ите те л е н ц а и ж р еб е нц а , ами м алките
пиленца, ами шарите а гъ н ц а , ами р о сн и те л ива д и , ами
вош ката, ами н а й -п о е л е в ъ з о б н о в л е н и е т о на ц я л а т а о р ^
га н и ч е с ка п р и р о д а , не за виси ли все о т т о го з и б е л о ко н я
ю нака? И о т и в а д а съ б и р а б л а го д а т н а роса, п оси па н а от
св. Г е р гя по зе л е н и те л ива д и за ц я р . К а то вя р в а , че с
та зи р оса ще ул ови и б л а го д а т т а , и зл я н а на зем ята,
л у ка в а та вещ ица я съ б и р а та й н о и меси с нея хляб,
к о й т о х в ъ р л я в гу м н о то си к о га върш ей д а привлече
и зо б и л и е то о т нивата, о т к о я т о е съ б р а н а р о са та ! Етр,
д о к о л к о е бил уверен ч е л о в е к ъ т в б л а го д а т н о т о д о -
х о ж д а н е на Ярия. Той е вя р вал , че ще срещ не н е гд е
т о го з и б ъ р з о к о н е ц а по зе л е н и те синури и ще го види
ка к му и гр а е л и ц е то к а т о я сн о сл ъ н ц е ! М а гьо сн и ц а та ,
вещ ицата, к о г а съ б и р а .роса, н а п р а зн о не в ъ з кл и ц а в а : У

У Г а б р о б о и м а обичай, че к о г а т о си я<" а т на Г е р г ь о в д е н п е ч е н и т е
я г н е т а из къ щи те , с и ч к и к ъ щ н и се с ъ б и р а т на т р а п е з а т а , а о с т а ­
ва т по е д н о м о м ч е ' д а ба р д и и к а то м и н е с т а р е ц ъ т , да го прогони.
За с т а р ц и с е о б л и ч а т пак м о м ч е т а с д р и п а в и дрехи, п о ч е р н я т си
лицата и като м и н у в а т покрай къщите и дюгените т р а к а т с тояга и
б я г а т к ъ д е к р а я на града, а д р у г и т е д е ц а ги г о н я т и п р о г о н в а т
от к ъ щ и т е си. С т а р е ц ъ т с е п р е с т р у в а че б я га и т а к а го г о н я т
д о г д е го п р о г о н я т чак на к р ая на града. П о с л е т о я с т а р е ц се
з а в р ъ щ а у д о м а си пр ез д р у г и улици, х в ъ р л я си д р и п а в и т е дрехи,
брадата, с м и в а си н а ч е р н е н о т о си л и ц е и и з л я з в а и т о й при д р у ­
гите. Но о б и к н о в е н о т е з и с т а р ц и си р а з м е н у в а т м а х а л и т е , т.е.
к о е т о момче, с е о б л е ч е на старец, а к о е о т г о р н я т а м а х а л а , от ив а
в д о л н я т а да хлопа, а к о й т о е от д о л н я т а , о т и в а в г о р н я т а . Ч е с ­
т о се с л у ч в а да си о с т а н е н е и з в е с т н о , к.ое м о м ч е е ст ар ец . Тука
с т а р е ц ъ т п р е д с т а в л я в а зимата, к о я т о щ о м х в а н а т да се я д я т к у р ­
б а н и т е на св. Гергя, и з б я г в а - о т с т ъ п в а в е ч е м я с т о на лятото,
но в с е пак г л е д а ’ да т р е в о ж и хората. Т о з и о б и ч а й го и м а ш е в
1872, а и с е г а т р я б в а да с ъ щ е с т в у в а още.

172
"С вети Г е р ге ! знаш ли защ о съм дош ла?" Т я в я р в а ч и с ­
то с ъ р д е ч н о , че св. Г е р ги е там и ще я чуе, и н а к т я не
би си п о д в и к в а л а сама нощ но време. Е, на т а к ъ в н а й -
б л а го д е те л е н б л а го д е те л , ка к д а не му се к о л и ку р б а н
от н а й -х у б а в о т о агне; к а к да не му се п е я т песни; ка к
да не му се вие п р е в и т кравай; к а к д а не му се сири
п ъ р во п р я с н о сирене; к а к д а не се р а зд а в а на сиром аси,
сираци и п ъ т н и ц и о т н е го в о т о принош ение - о т кур б а н я ,
ко е то се п р и н о с я о т н а й -и с к р е н а щ е д р о ст*.
И сме зе л и д а се чудим , к а к са уцелел и т и я об ичаи,
песни; и гр и и в я р в а н и я о т т о л к о в а х и л я д и го д и н и и
после при с и ч к о т о го н е н и е на гр у б о т о н е в е ж о г р ъ ц к о
д ухо в е н ств о , к о е т о н а й - п о с л е е с е д н а л о на п а р ц а л и т е
си, к а т о е в и д я л о , че не се и з л я з в а на гл а в а с ъ с с т а ­
рата си л н а в я р а в л я т о т о и зе л о д а прибира пл еш ките,
п о р е за н и ц и те и к о ж и т е о т ку р б а н я ! Ами че т а к ъ в п о е ­
ти ч е ски и е с те с тв е н к у л т , д е т о т о учи, че л я т о т о д о ­
х о ж д а в с я к а го д и н а на Г е р гь о в д е н на бял к а т о с н я г
кон, м ладо, хубаво, ю начно, непобедим о, щ едро, невинно,
р а вн о по д а я щ е на б о га т и и на сиром аси, на с л е п и и на
хроми, на м ал ко и го л я м о , на ж и в о т н и и р а с те н и я , т о з и
ку л т за б р а в я ли се, о с т а в я ли се тъ й лесно, а ко не се
замени с д р у го п о - б л а г о д а т н о нещо? А л я т о т о , к а к т о
се в и д и я в н о , ко е т о се ч а ка с о тв о р е н и о б я т и я , к о е т о е
п о зн а то секйм у, че непрем енно ще д о д и с ъ с с и ч к и т е си
д обрини, с к а к в о вие ще м о ж е те д а го за м ените ? Г р ъ ц ­
ка та ф а н та з и я се е тр у д и л а , за м е сти л а го с е д и н х р и с ­
т и я н с ки м ъ чен ик, но то в а не з а д о в о л и л о б ъ л га р и н а , то й
чака о н о го в а Г е о р ги я - Ярия, к о й т о х о д и д а о б и ка л я
зе л е н и те синури, к о й т о сече ламешки гл а в и и д а в а реки
изобил ие! Т ой не м ож е д а си пом исли, че Я рия м ож е
н я ко й д а го мъчи. И е то защ о т о з и п р а зн и к е у нас
еще и д о д н е с н а й -г о л р м и я т , н а й - в е с е л и я т и н а й - в е ­
л и ч е с тв е н и я т , за щ о то то й е п р а з н и к ъ т на л я т о т о , на
в ъ зо б н о в л е н и е т о нд ц я л а т а о р га н и ч е с ка п р и р о д а , а в
п о - с т а р о врем е той е бил и п р а з н и к ъ т на с л ъ н ц е т о - н а -
Райна,, за щ о то и т о п о ч и т а т о я п р а зн и к, на н е го е то
спуснал о з л а т и т е си л ю л к и - на личен ден Г е р гь о в д е н
на Т р о з д а н к и н и т е д в о р о в е и е д и гн а л о хубава Г р о з д а н к а
на н е б е то с ъ с з л а т а л ю л ка , за к о я т о се и о ж е н и л о .

Но Г е р г ь о в д е н 'всеки,, к о л к о л ю да е с и р о м а х , т р я б в а д а си с л о ж и *
курбан. Ц и г а н и т е по селата, м о х а м е д а н и б и л е т е или х р и с т и я н и ,
к о л к о т о м ъ ж к и и м а 6 къщи, на с е к и г о к о л я т курбан.

173
Т о зи ве л и к п р а з н и к н а й - в е ч е са го п о ч и т а л и с л а в я ­
н ите и на него т е са си именували д е ц а т а и д о днес.
Наш ите имена, к а к т о се каза, Й ор го , Г е р го , Геро, Г о р го ,
Г ю р го , Гиргин, Г и р ги н а , Герчу, Горчо, Гарчу,, З а р ку, р у с ­
к о т о - Юрий, с р ъ б с к о т о и х ъ р в а т с к о т о - иуро, Д ж ур о,
Ж уро, ч е с к о т о Ли /И р и й / и Ярко на м а л ки те д еца, са
все им ето на Ярия, Ю рия - на с в е т л о т о л я т о .
Р усите за Г е р гь о в д е н имат м ного п о го в о р к и , н а п р и ­
мер: "на Ю р ь я */ св. Егор1й р а з ъ е ж е т на бел ом ко н е р а з -
д а е т зве р ям н а ка зь!, Е го р ь я о к л и к и в а ю т : х р а б р ь 1й ти
наш Егор1й, упаси ти нашу с ко т и н у ! .Ю р ь е в а р оса о т
з гл а з у /у р у к и /, от семи н е д у го в . Б удь здоров ка к
ю р ье ва роса. Юр1й - т е п л ь 1й. Юр1й с в о д о й . Юр1й с . к о р -
мом. На Ю рья роса - не над о ко н я м овса! Юр1й росу
с п уска е т. Ж и в о ти н у на ю рьеву росу. На ю р ь я м ол еник
/к р а в а й / пастуху, кр о х и с ко т у . П р а зн и к п а стухо в,
м !рская яйчница, о ка ч и в а ю т /л ю л е я т / пастуха , ч то б ь ! не
дремал за ско та м . С к о т в ь 1го н я ю т в п е р в ь 1е в е р б о ю о т
в е р б н а го В о с кр е се н ь я . На ч ь ю д о л ю п о с т я н е т п ол е - т о
с к а ж е т Ю р ь е в -д е н ." '
Д е то са о с та н а л и още н я ко и п р а зн и ц и , на к о и т о има
н а р о д н и о б р я д и и обичаи и са за м есте ни д н е с с х р и с ­
т и я н с к и имена, на т и я пра зн и ц и е все им ало н а р о д н и
б ъ л га р с к и имена к а т о Г е р ги - Ярий, за м е сте н с Г е о р ги я .
Коледа - с Р ож дество Х р и сто в о , С уровден - със
св. В асил ия, П ерун, гор е щ и те п р а зн и ц и или г о р е щ н и ц и -
те - с п р о р о к И л ия, Л а д а - с Л азара. Но има и м ного,
на ко и т о ' имената1 са за тур е н и и за б ра ве ни вече, а са им
о ста н а л и само о б и ча и те , ка т о на Еремия, на 1 - в и май,
д е т о го н я т зм и и те и гущ ерите, М иш инден, В ъ л ч и п р а з ­
ници, Н икул д е н, , Д и м и тр о в д е н , Т а н а со в д е н и д р у ги , на
к о и т о е имало н а р о д н и празници, за щ о то им са о с та н а л и
о б ича ите . Но по о б и ча и те м оже д а се о т кр и е , а м ож е
н е гд е и д а са се за в а р д и л и из н а р о д а в н я к о и п о г о ­
во р ки , б л а го с л о в и и или кл е тв и , к а к т о на В е л и ки я б о г
им ето се е з а в а р д и л о в една б л а го с л о в и я , з а к о е т о ще
по го во р и м , к о га т о му д о д и врем ето, на д ъ л г о и ш ироко
за т о я ч и с т н ар од е н, н а й - с т а р п р а зн и к.

*На Ю р ь я сб. Е г о р и й / Г е о р г и й / хо ди но бял к о н и р а з д а в а на з в е ­


р о в е т е накази. О т т у к а н а й - я в н о се види, че Ю р и й е п ъ р в и я т п р а з ­
ник. на к о й т о св. Г е р г и / Е г о р и й / хо ди с бя л ко н да р а з д а в а на
з в е р о в е т е накази, к а к т о ка з а х и горе, че Я р и й - Юрий, е з а м е н е н
с Г е о р г и й - гр ъц ки й.

174
ОЩЕ НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА ЖЕНИТБАТА
НА СЛЪНЦЕТО

В VII кн и га на "Труд" аз казах, че с л ъ н ч е в и я т к у л т е


бил гол ям , н е го в и те песни са били м но го и е имало
м ного п р а зн и ц и .1 К а то ж е л а ех д а намеря ощ е н я к о я п е ­
сен за ж е н и т б а т а на сл ъ н ц е то , п о - п ъ л н а , п о - р а з н о о б ­
разна, или поне н я ко й неин вариант, аз м ислех по в а ­
ка н ц и я та д а и д а по селата, за щ о то т у к а в гр а д а , д е то
ту ка р о д е н о т о и и зн е ж е н о население е прем инал о в
д р у га атм осф ера и е забравил о, и о т д ен н а д ен з а б ­
равя с та р и т е н а р од н и песни, нрави и о б ича и, не се н а ­
мира т а ко в а нещо, исках д а о т и д а м еж д у п р о с т и я и н е ­
винен н а р о д - там, д е т о б ъ л га р с к а т а свещ ена п о е зи я не
е още за р а зе н а о т я з в а т а на н а р о д о р а зр у ш и те л н а та л ъ -
ж е ц и в и л и за ц и я ; д е т о б ъ л га р с к и я т д ух е ч и с т о т та я
за р а за и д е т о г е н и я т на п о е з и я т а има още гд е да
почива и д а в ъ о д уш е в я в а невинните б ъ л га р с к и ч и сти и
н е за я зве н и души с ъ с св о я б о ж е с тв е н о гъ н , но до. в а ­
ка н ц и я та има още д о с т а време.
На 1 0 - ти т о я месец, декем ври, сл уча й н о се о тб и х у
се стра си Д онка, д а в и д я ка к в о п р а в я т д е ц а т а й. К ато
в л я зо х в д вор а , чух един буен гл а с - е д н а с ъ р ц е т р о т а -
юща с та р а песен, к о я т о се издаваш е из е д н а с т а я и,
ка то пълнеш е ц е л и я дом, разстилаш е се и се разнасяш е
по це л ия д вор , по с ту д е н и я зимен ч и с т в ъ з д у х . К ато
в л я зо х в къщ и, аз попита х се с тр а си - п е с е н та още се
п р о д ъ л ж а в а ш е - к о я е та я песнопойка, д е т о се е п р о ­
викнал а к а т о М илица З а го р ка н я ко е си време в го р а та ?
- Наша М ария, ми о т го в о р и се стр а ми; т я д е т о ходи
все пее и все п о д ска ч а .

175
- О т ко га я имаш, п о п и та х пак, за щ о то знаех, че
с е с тр а ми д о с к о р о нямаше момиче за д ец а та .
- Д ве недели има ка к съм я п р и ста в и л а и, слава
Б огу, поул е сни ме о т стр ан а на д е ц а та /с е с т р а ми има
4 деца, о т 1 д о 8 го д и н и /.'
- О т д е е п есн о п о й ка та ти?
- О т П л ако во - истина е п е сн о по й ка и ц я л а в о й в о ­
да; в с и ч к о ми върш и и то, д о г д е я видиш, извърш ила
го. Г о с п о д зд р а в е да й дава. Не е го л я м о - на 1 4 - 1 5
го д и н и , ама и з р ъ с т н о и ю нак; баща й бил зам ож ен, но
в ъ в в о й н а т а ' му прибрали д о б и т ъ к а и с е га изпад нал.
Казва, че 3 - 4 го д и н и му пасла д о б и т ъ к а из го р и т е -
го р с к о чед о, и в ъ л ц и в и д я л о , ка к гра б ил и о в ц е те и
бурсуци, лисици - ка кв о не ни р а зка зв а ... Песните^ ги
'у ч и л а о т баща си; м ного песни знаел.
- Ж и в ли е баща й?
- Ж ив е, то й я д ове д е, и - кибар, ю нак, к о л к о т о
пои ска, пара не о т с т ъ п и . "Не бях аз за туй - д а си
п р и с та в я м д е ц а та , ама тъ й ме д о ка р а ха врем ената, взеха
ми р у с и те д о б и т ъ к а , ка т о минаха през Х а и н -б у а з и нищо
н е -в и д я х "... ми ка з а и не рачи д а ми р а зп р а в я повече.
К а то говорехм е това, е т о ти и М ария с песента в
уста , о т в о р и в р а т а т а и в л е зе в со б ата с е д и н наръ ч
д ъ р в а , д а пали со б н а та пещ. В и д я х я и аз: русо, д ъ л -
го л и ко , че р в е н д а л е с то , ю нак и весело момиче.
К а то в и д я ч у ж д чо в е к - т я още не ме беше в и ж д а л а
и не ме познаваш е - м лъкна, прехапа си д о л н а т а устна,
с к о е т о показваш е, че се е и з л ъ га л а д а пее пре д н е ­
п о зн а т ч о в е к - общ зн а к на наш ите невинни с е л я н ки - и
к а т о се и зч е р в и к а т о м о р о в я н ка я б ъ л ка , навед е се н а ­
д о л у д а пали со б н а та пещ; п о гл е д н а б ул я си - се стра
ми, за см я се, с к о е т о пак искаш е да й ка ж е , че се е
и зл ъ га л а , и п р о д ъ л ж а в а ш е д а си тъ км и кр и в и т е д ъ р в а
в пл итката е вр о п е й ска пещ, която е направена за
п е д я - сечени д ъ р в а .
- Т ой е бати, мари, й ка з а се стр а ми, недей се ч е р ­
ви т о л к о в а .К а т о си пяла, нали не -си кр а л а - т о й ' обича
пе сн и те - я я карай д о кр а я ...
М ария, д о г д е т о й говореш е се стр а ми, н а тъ км и пещ ­
та, п о д п а л и я, з а т в о р и я, пещ та пламна, за б у б у н и за ка то
вапор по Дунава, а М ария и з с к о ч и ка т о с тр е л а из с т а я ­
та и, п о д и р м алко, в нейната с т а я пак екна песента.

176
Знае ли м ного песни, п о п и та х аз сестра си, и какви й
са пе сн и те - о т н о в и те ли са: "Либе, либе, п ъ р в о либе..."
или о т ста р и те ?
- То с к о р о е дош ло о т село, не знае ощ е т о о т
т ъ р н о в с к и т е нови песни: с та р и пее и край ням а т. О т к а к
е дош ла, още ни една не е п о в то р и л о / и с е с т р а ми
знае м н о го п е с н и /.
Д ум ите на се с тр а ми ме за ин тер е суваха , за щ о т о аз
песни д и р я , и я пом олих д а д о й д е н я к о я в е че р с д е ­
ца та у мене, д а п о се д я н кув а м е и д ано с кл о н и м в о й в о ­
д а та д а ни изпее н я к о я песен, а аз, м акар крад еш ком ,
да я запиша. - Н е в и нн и я т наш народ, щом те в и д и , че
му пишеш песните, а н а й -в е ч е м ом ичетата, м л ъ ква , к а т о
се бои .д а не ги записваш , д а му се смееш п о с л е - п е ­
тима, о ста н а л а още о т о н о в а го р ч и в о врем е, к о га т о
р а зв р а те н а т а в и з а н ти й с ка с в о л о ч и о м а за н и те о к о -
лой б л ю д о л и з и гр ъ ко м а н и са усм ивали в с и ч ко
наше ч и с то н а р о д н о ; п ъ р в и те с ум исъл, з а д н а цел, д а ни
ун ищ ож и н а р о д н о с т т а , а в т о р и т е - о т патеш ки ум и разум .
На 1 5 - и т о я месец, м о е то ж елание се и зп ъ л н и :
се стр а ми д о й д е с д е ц а та си и с М ария; п р и к а з к и т е се
захванаха, к а к т о т о в а о б и кн о в е н о става, н а й - н а п р е д за
врем ето, за с ту д а , з а д ъ р в а т а , з а пещите, за х а узи н и те ,
р а с т р о ги т е на в р а ти те , през к о и т о и с ти в а т с к о р о с о б и те
и д ъ р в а т а не с п о р я т и т.н., д о г д е н а й -п о с л е захванах
аз о т п р и ка з к и з а д а д о й д е м д о песните. О т о п и т аз
съм научил, че к о г а т о искаш д а накараш пе в е ц а д а ти
изпее н я к о я песен, т р я б в а д а го захванеш о т д а л е ч - о т
п р и ка зки , на к о и т о с м и с ъ л ъ т е б л и з ъ к на п есе н та, д о г ­
де го накараш д а се п о о тп у с н е и д а му се р а зп а л и
ф а н та зи я та , че щом захване в е д н ъ ж да т и пее, т о й е
вече тв о й , - но т р я б в а д а се вардиш д а се не засмееш,
че п о д и р смеха си, няма вече д а чуеш ни е д н а д ум а -
тъ й наш ият песнопоен народ , особено д е в о й к и т е , цени
с в о и те песни.
К а т о ж е л а ех д а узн ая, д а л и М ария зн а е нещо о т
песе н та за с л ъ н ч е в а т а ж е н и т б а с Д обринка, а з захванах
с ъ д ъ р ж а н и е т о на п есента д а . г о разка зва м с у в л е ка т е л н а
п р и ка зка , к а т о се пр е стр ува х се рио зно, че не з н а я за
песента нищо. М ария, к а т о изсл уш а п р и ка з к а т а , о б а д и
се: "Аз зн а я е д н а песен за ж е н и т б а т а на с л ъ н ц е т о , ама
т я не е тъ й , к а к т о я приказваш ; т я не е Д о б р и н ка , ами
Р а д к а и не зн а я , че е с та н а л а о т кам ъ че , а зн ая ,

12.- По н я ко л ко думи 177


че м айка й, ка т о я в и д я л а , че и зл и за на д в о р а , в зе л а
д а й се кара д а в л е зе в къщ и, за щ о то с л ъ н ц е т о к а т о я
в и д я л о , се с п р я л о и не з а л я з в а л о т р и д н и дена."
К а т о съм съ би ра л м ного песни с р а зл и ч н и в а р и а н ти
о т р а зл и ч н и лица, а з се усетих, че М ария т р я б в а д а
зн ае н я ко й вариант о т песе н та з а с л ъ н ч е в а та ж е н и т б а и
я пом о л и х да ми изпее с в о я т а песен, к а к т о я знае, а аз
д а я запиша. Щом казах, че ще й записвам песе н та, т я
се пр и че р в и и каза: "Не зн а я ..., знаех я, ама с е га съм я
за б ра вил а ." А, т я го р ка та , не била в и д я л а , че песен се
за пи сва ! К а кво д а се прави? А з разбрах, че т я зн ае та я
песен, - знае и д р у ги , ама се бои от записване­
то...Т рябваш е д а се у п о тр е б и н я ко е с р е д с т в о . А з у п о т ­
ребих ср е д с тв /зто п а к о т песните: о т в о р и х моя домашен
сб о р н и к, в к о й т о имам м ного записани песни о т р азн и
л и ц а и о т р азл ични м еста и захванах д а ч е т а на в с е о с ­
лушание на ц я л а т а с е д я н ка ... Д ец ата се в стр е н чи ха , з а ­
л исаха се у к о л а д н а т а песен, д е т о са м о д и в а та н ап р ави л а
с к р и л о т о си с я н к а на ц я л о т о с т а д о на о в ч а р я ... П р о ­
ч е то х им после и е дна м оя басня з а ш а р ен и я
к р и в а к и. им п о ка за х Ч о л а ко в а сб о р н и к, В е р к о в и ч е -
вите, Я стребова сб о р н и к, п р о ч е то х им и о т н е го нещо, и
наша М ария, к а т о в и д я , че има писани и п е ч а та н и песни,
с ъ гл а с и се д а изпее песента, к о я т о с л е д в а п о - д о л у 2,
П о д и р нея ми и з п я още н я к о л к о , ко и т о , а ко д а д е Г о с ­
п о д зд р а в е , ще ги п р о ч е те те и вие, л ю б е зн и ч и т а т е л ю ,
к о г а т о им д о й д е врем ето и р е д ъ т .

Ж ЕН И ТБАТА НА С ЛЪ Н Ц ЕТО
ЗА РАДКА

Мама е Р ад ка мъмрала,
Защо е на д в о р а и зл я зл а .
Р а д ка се л ю т о р а зс ъ р д и ,
Че е на д в о р и седнала,
На ко с те н ге р ге ф д а шие
Р ъ кави и у гъ р л е ц и .
С е д я л а е м ал ко не м ного -
С е д я л а е т р и д н и и тр и нощи.
К а т я в и д я л о с л ъ н ц е то ,
С л ъ н ц е т о не си за л я зв а ,
М е се ц ъ т не си и згр я в а ...

178
Мама на Р адка думаше:
Р а д к е -л е , мила мамина,
Я и з л е з горе в собата,
Дано си с л ъ н ц е залези,
Дани м есецът и згр е е :
Х ора по нивя и з го р я х а -
К о са чи по л и в а д и те
И м алки деца в л ю л ки те .
Р ад ка мама си послуша,
И зл е зе горе в собата,
че си с л ъ н ц е т о зал ези
И си м есецът и згр е я .
Мама с л ъ н ц е т о чакала,
чакал а, н а д я в а л а му се
И се е чудом чуд ил а ,
Защо се с л ъ н ц е забави,
Че тр и дни не си д о х о ж д а .
Ч а кал а го е т р и нощи,
Три нощи и т р и д н и дена,
Да д о й д е да си вечеря.
К а то си д о й д е с л ъ н ц е то ,
Мама го на д в о р срещ нала
И ум илно го пита л а :
"К ъ д е си, с л ъ н ц е , ходило,
К ъ д е се, мами, забави,
Та си не идеш с и н о - л ь о
Три д н и ми, сино, и три нощи?
Три п ъ ^ и съм ти го тв и л а ,
За т р и вечери вечеря -
В е ч е р я т а 'т и и зти н а !"
С л ъ н ц е т о мами продума:
"Я м ълчи, мамо, онемявай -
И о т лиене с л ъ н ц е п о -и м а :
А з в и д я х Р а д ка хубава
Р ад ка и о т мене п о -г р е е ....
К а к д а си Р а д ка изл ъ ж ем ,
Сама в ъ з н а зи д а дойде?"
Мама сл ъ нчице- думаше:
"С лъ нчице, мило мамино, -
И туй ли д а т е науча:
Ден иде, сино, Великден
В еликден, сино, Г е р гьо в д е н .
Моми в го р а ще идат,

179
В гор а з д р а в е ц да берат
И за зд р а в е д а се л ю л е я т.
Ти спусни з л а т и л ю л чиц и,
Момите* д а се п о л ю л е я т.
В си чки те моми ще. д о д а т
За зд р а в е д а се л ю л е я т -
И Р адка мома ще д о д е
За зд р а в е д а се пол ю л ей.
В е д н ъ ж си Р а д ка за л ю л е й
И д в а ж н а го р е п о те гл и ."
Дошел е д ен ми в е л и кд е н
В еликден, В е л ик Г е р гь о в д е н
Т ръ гна ха моми з а зд р а в е ц
И за зд р а в е д а се л ю л е я т.
Р адка за з д р а в е ц ще ид е
И за зд р а в е д а се пол ю л ей.
Мама на Р а д ка думаше:
"Р а д к е -л е , мила мамина,
Я и зл е з го р е в собата,
Счеши се и се п р и гл а д и ,
З л а та прем яна обл е чи
И се хубаво за б р а д и ."
Р адка мама си послуш а;
И зл езе го р е в со б ата ,
С чеса се и се п р и гл а д и ,
З л а та прем яна облече
И се хубаво за б р а д и .
Мама на Р ад ка думаше:
"Р а д к е -л е , мила мамина,
К л е тв а д а имаш о т мене:
К а то отидеш при св е къ р а ,
При с в е къ р а и при с в е къ р в а
Д евет го д и н и д а говейш
На с в е къ р а и на с в е къ р в а ."
К а то отиш ла за з д р а в е ц
И за зд р а в е д а се пол ю л ей,
З л а ти се л ю л ки спуснали
На з д р а в к о в и т е п ол яни .
В си чки те моми въ рве л и,
И се за з д р а в е л ю л е л и
Н а й -п о д и р Р а д ка седнала,
За зд р а в е д а се пол ю л ей.
С л ъ н ц е то Р а д ка за л ю л я .

180
В е д н ъ ж си Р ад ка з а л ю л я
И д в а ж н а го р е п о те гл и ,
Че я на небе и зте гл и ...
Р адка е у т я х се д я л а ,
Д евет го д и н и го в я л а
На с л ъ н ч о в а та м айчица -
Н ейната с т а р а све къ р ва .
К а то е т р и д н и о стан ал о
Д о ка то Р а д ка продума,
С танала е рано пре д зори;
Запали ф урни големи,
Да меси бели погачи.
К а то ф урните палеше,
З л ат й се с к у т е ц запали.
С тар а с в е къ р в а продум а:
"Р а д к е -л е , мила снашице,
А ко си ням а немица,
Нима си с л я п а слепица? -
З л атен си с к у т а запали".
Р адка мами си продум а:
"М а й н о -л ь о , с та р а с в е къ р в о ,
Два дена още о ста в а т,
Д оде ти, мамо, о т гу в е я ,
П ро сти ме, д а ти продумам:
А з не съм ням а немица,
Н ито съм с л я п а сл епиц а -
Мама ме е мене проклел а,
Д евет го д и н и д а мълча,
Да м ълча д а не продумвам
П ред с в е къ р а и пред све къ р ва,
З атуй съм, мамо, м ълчала:
А з съм на тебе гу в я л а
И дума не продум вала.

Т ази песен, к а к т о в и ж д а т е , не е цйла, т я е п р о д ъ л ­


ж е ние и д о п ъ л н е н и е на Д с б р и н ки н а та песен, и т у к а е
пром енено и името - вм есто Д о б рин ка - Радка. Кое е
съ щ о то име на с л ъ н ч е в а та невеста, не се знае, йо аз
мисля, че т я е имала м ного имена, к о и т о са п р е д с т а в ­
л я ва л и нейните качеств а, к а к т о и с л ъ н ц е т о има м ного
имена, за к о е т о говорихм е п о - п р е д и . В една песен им е­

181
т о на -сл ъ н ч е в а та н е в е ста - З о р н и ц а та е Г р о з д а н к а , в
п р е д и д у щ а т а е Д о б ринка, а т у к а - Р адка, но и т р и т е
о з н а ч а в а т все ка ч е с тв а . А з съ м уверен, че т я т р я б в а д а
има и още д р у ги имена, но т р я б в а д а се с ъ б е р а т в с и ч ­
к и т е песни, к о и т о са о ц е л е л и за с л ъ н ч е в а т а
ж е н и т б а и за З о р н и ц а т а . Т ази е п о п е я за
ж е н и т б а т а на с л ъ н ц е т о е б ил а ц я л а и го л я м а . Д о се га
н а п е ч а та н и те за нея песни са само о т к ъ с л я ц и от
о н а я поема, о т к о я т о , в р а зл и ч н и места, са се. з а в а р д и ­
ли н я к о и о т ч а с т и т е й. А ко не б ъ д е в ъ з м о ж н о д а се
намери ц я л а т а епопея, т о т р я б в а да й се с ъ б е р а т ч а с ­
т и т е , о т к о и т о ще м ож е д а се в и д и п р и б л и з и те л н о ,
к а к в а е била. И м ената на с л ъ н ч е в а та н е в е с та м ного
п р и л и ч а т на им ето на с л ъ н ц е т о .- С л ъ ъ н ц е т о се е н а р и ­
чало и Д о б р о или Д обри, к о е т о о т го в а р я на Д о б ­
ринка,* а Р а д к а о т го в а р я на н е го в о т о име
Р а й к о или Радко. И мената: Зора, З а рка ; Ж ека,
Ж е ч ка ; Бела, Б ел ка; С ветл а на , Ж и в ка или Ж е в ка и Ч ева
/Ж е в а /; Ж ейна, Ж е нд а ; Гена, Генда; Ж ана, Ж е н д а ; Гуна,
Г ун ка ; Гина, Гинка; Гана, Г анка; Зана, Занка; Цана, Ц а н ­
ка ; Цена, Ц енка; Чена, Ч е нка ; Яна, Янка; Йона, Й онка;
О гн я н а , О гн я н ка ; Горана, Гор а нка ; Кера, Керана,- К еранка;
З в е зд а н а , З в е з д а н к а и мн. д р. са им ената на З о р н и ц а та
- с л ъ н ч о в а т а ' невеста, к о я т о се в ъ з п я в а в р а зн и песни,
т у к а т о с л ъ н ч о в а невеста, т у к а т о с л ъ н ч о в а се с тр а . Т а ­
зи песен е -тъ й същ о ча с т о т Д о б р и н ки н а та и се з а х в а ­
ща о тта м , д е т о Д об ринка, к а т о и зв а р д и л а м айка си да
о т и д е за в о д а , п о н е ж е майка й не я пущ ала ни на хоро,
ни за вода, и з л я з л а на д вор а , на ч а р д а ц и т е д а шие на
к о с т е н ге р ге в и там я с ъ гл е д а л о с л ъ н ц е т о й, к а т о се
в л ю б и л о в нея, тр и д ни и т р и нощи т р е п т я л о и не з а ­
хож дало.
В Д о б р и н ки н а та песен, не се споменува, к а к в о й е
к а з а л а майка й з а то в а непослуш ание, и е то Р а д ки н а та
песен ид е д а д о п ъ л н и п р о п у с н а т о т о в Д о б р и н ки н а та :
"Мама е Р а д ка мъмрала, защ о е на д в о р и и зл я зл а ,"
к о е т о се и очакваш е о т в с е ки го д а чуе. И в Д о б р и н к и ­
ната, д е т о не се споменува, ка кв о е ста на л о, к а т о се е
в ъ р н а л а майка й о т в о д а и, к а т о е в и д я л а , че с л ъ н ц е т о
т р е п т и над д ъ щ е р я й, защ о не и е ка за л а д а в л е зе в
къ щ и, т у к а се кй з в а явно, че т я я е мъмрала, но Р адка
се р а з с ъ р д и л а и не щ яла д а я послуша. "Р а д ка се л ю т о
р а з с ъ р д и , че е на д в о р и се д н а л а на к о с т е н ге р ге в да

182
шие р ъ ка в и и у гъ р л е ц и . С е д я л а е м алко ни м н о го -
се д я л а е т р и д ни и тр и нощи. К ато я е в и д я л о С л ъ н ­
ц е то. С л ъ н ц е то не си за л я з в а , м есецъ т не си и з гр я в а "...
Е то к о я е била причината, д е т о с л ъ н ц е т о т р е п т я л о тр и
д ни и тр и нощи. А ко бше се скр и л а п р е з п ъ р в и я ден,
то и с л ъ н ц е т о щеше д а си зал ези, к а к т о си е з а л я з л о
п о д и р т р е т и я ден, к о га т о майка й, к а т о в и д я л а , че а ко
не се прибере д ъ щ е р я й, т о няма д а за л е зе , и ще и з ­
п о го р и в си ч ко , к а к т о и я увещ ава: " Р а д к е -л е , мила м а ­
мина, я и з л е з го р е в собата, дано си с л ъ н ц е за л е зи ;
д а н о м есе ц ъ т и згр е е ." Тука има п р о п усн а то о т н а т я к в а ­
нето , к о е т о в т а я песен не се споменува, но в н я к о й
д р у г -вариант и т о т р я б в а д а се яви, а т у к а и з в е д н ъ ж
се прем инува на с л е д с т в и я т а о т за п и р а н е то на в л ю б е ­
н о т о сл ъ н ц е . И м айка й, к а т о че с ъ р д и т о й ка з в а : "Хора
по н и вя и зго р я х а : косачи по л и в а д и те и м алки д е ц а в
л ю л ки те ," т.е. ти с тв о е т о непослуш ание, с т в о я т а с ъ р ­
д и т и я / и т у к а п р о зи р а б ъ л га р с к и я т и н а т !/ с та н а п ри чин а
д а и з го р я т хо ра и дребни невинни д ец а : а ко не щеш д а
послушаш мене, с ъ ж а л и п о н е т я х и в л е з в къ щ и, т.е.
с кр и й се, д а за с е д н е с л ъ н ц е т о и д а и згр е е м е се ц ъ т, -
к о е т о е равно с днеш ното п о н я ти е - за с е д н и , д а т е не
гл е д а с л ъ н ц е то , т а дано з а с е д н е и то, д а не го р и т о л ­
кова , че и з го р я х а т о л к о в а хора и деца. Н а й - п о д и р
Р адка, ням ало що д а сто р и , попрем инала й с ъ р д н я т а и
т о повече з а хо р а та и за н е ви нн и те д е ц а и в л я з л а в с о ­
бата, т.е. с кр и л а се - з а л я з л о и с л ъ н ц е т о , к а т о не
м о ж е л о вече д а я гл ед а, отиш ло си и т о при м айка си.
Т ука, к а к т о се в и ж д а , Р ад ка - З орниц ата, е п р е д с т а в е ­
на, к о га е В е ч е р н - и ц а /V e s p e r/. В Д о б р и н ки н а та
песен се казва, че к а т о си отива л о , гр е е л о н а ч у м е ­
р е н о , а т у ка я в н о се и з ка зв а , че б и л о с ъ р д и т о , з а -
щ о то майка му, к а т о го срещ нала на д в о р а , р а зб р а л а , че
е с ъ р д и т о , и ти х о го п о п и та л а - "И ум илно го пита л а ."
К ъ д е се е за б ави л о , та си не е дош ло тр и д н и и тр и
нощ и и в е ч е р я та му и зсти н а л а . С л ъ н ц е то , к а т о и з гу б и л о
о т о ч и те си хуб а в а та мома, с ъ р д и т о о т го в а р я на майка
си, без д а й р а зп р а в я на д ъ л г о и на ш ироко, защ о се е
забави ло, ка з в а й, ка то о т д осад а: "Я м ъ л чи , мамо,
онем явай - и о т мене с л ъ н ц е п о -и м а "... т.е. и а з с в е т я ,
и а з гр е я , но има д р у го сл ъ н ц е , к о е т о п о - с в е т и и п о ­
вече гр е е о т мене. "И о т мене с л ъ н ц е п о -и м а " - п о -
сл ъ н ц е о т мене - п р е в ъ з х о ж д а ме / п о / , и в к р а т ц е й

183
ка зв а : "Аз в и д я х Р адка хубава - Р а д ка о т мене п о -
грее." Е то т у к а се о б я сн я в а , к а к в о ще рече "И о т мене
слънце п о - и м а." В Д о б р и н ки н а та се ка зв а , че
с л ъ н ц е т о гр е е на небето, а- Д о б р и н ка - на зе м я та , а
ту ка с л ъ н ц е т о п р е д с т а в я Радка, че е п о - с л ъ н ц е и от
него, че п о —гр е е о т н его : "И о т мене с л ъ н ц е п о -
и м а", т.е. т у к а се п р е д с та в я , че е п о -в л ю б е н о и му е
д о с а д н о , че не е м ож ало д а я вземе. В Д о б р и н ки н а та
т о само раш ава д а я вземе, само ча ка д а му д о й д е д е ­
н я т - Г е р гь о в д е н , т.е. я в я в а се с а м о с то я те л е н гер о й , а
тука , к а к т о и в Г р о зд а н ки н а та , се п о ка зв а послуш ен син
и иска с ъ в е т о т майка си, д а му п о ка ж е начин, ка к да
направи, щ о то д а и з л ъ ж е Р а д ка сама при т я х д а о ти д е :
"К а к д а си Р а д ка и зл ъ ж е м , сама в ъ з нази д а д о д е ? " В
Д о б р и н ки н а та , то спуща з л а т н и т е в е р и ги с ъ с з л а т и т е
л ю л ки на п р а в о на Д о б р и н ки н и те д в о р о в е , а т у к а майка
му го учи, к а к т о го е учи л а и за м ного д р у ги неща: "И
туй ли д а т е науча." Че в е л и ки я т д ен Г е р гь о в д е н ско р о
ще д о й д е и, к а т о и зр а сте з д р а в е ц ъ т в го р а та , момите
ще се с ъ б е р а т и ще и д а т в го р а т а д а б ерат з д р а в е ц и
там на д ъ р в е т а т а - ще си н а п р а в я т л ю л ки , д е т о ще се
л ю л е я т *, е т о т у к а му е м я с т о т о д а спуснем з л а т и
л ю л ч и ц и , и момите ще п р е д п о ч е т а т т в о и т е зл а ти
л ю л ки и ще с е д н а т да се л ю л е я т . Р адка, к а т о с т ъ к м о г -
лава мома, не м ож е д а п р е зр е о б и ч а я на Г е р гь о в д е н , да
не иде с д р у га р к и т е си в го р а т а за з д р а в е ц и д а се не
по л ю л е е з а з д р а в е и, к а т о се д н е д а се лю лее, ти т о ­
га в а я д р ъ п н и н агоре и е т о к а к ще и зл ъ ж е м д а д о й д е
сама при нас: "В е д н ъ ж си Р а д ка за л ю л е й и д в а ж нагоре
п о те гл и ". *У
# *•
Б а б а В е д и к а -Д иА АО биц а Г о шо ба та , о т с. К а р а г а ч , 8 Б е с а р а б и я т а ,
к о я т о се е п р е с е л и л а б 1829 г о д и н а п о д и р Р у с к а т а война, о т Б ъ л ­
гария, о т С р е д н а гора, от с е л о Козуслладе, лли е р а з к а з в а л а , че
к а т о б и л а на в и л а е т - в Бъ лг а р и я , х о д и л а с м о м и т е в г о р а т а да
б е р е з д р а в е й на Г е р г ь о в д е н и да се л ю л е е <- п р а в и л и л ю л к и по
д ъ р в е т а т а в г о р а т а и се люле ел и, g e m o д о х о ж д а л и и м о м ц и , и м о м ­
ц и т е л ю л е е л и м о м и т е . Д е т о н я м а г о р а н а ли и с е г а се л ю л е я т в
градините. Люлеенето е възпоменание и м е н н о за ж е н и т б а т а на
У
с л ъ н ц е т о и Г е р г ь о в д е н е и м е н н о т о я ден, к о г а т о д и г н а л о слънцето,
с & о я т а н е в е с т а с ъ с з л а т и т е люлки. Г е р г ь о в д е н е с в а т б а т а на
слънцето.

184
С л ъ н ц е т о послуш ало майка си и направило, к а к в о т о
го научил а и, к а т о дошел В е л и ки я Г е р гь о в д е н , мом ите
се п р и го т в и л и д а и д а т за з д р а в е ц в го р а т а и д а се
л ю л е я т за зд р а в е . В иди се, че Р а д ки н а та майка т р я б в а
да е знаел а, че с л ъ н ц е т о е в.любено в д ъ щ е р я й, з а -
щ ото и н ъ к т я не щеше д а я ка р а д а се счесва, д а се
п р и гл а ж д а , д а се прем енува с ъ с з л а т а прем яна и д а се
за б р а ж д а хубаво, и не щеше д а й д а в а кл е тва , д а гуве е
на с в е къ р и с в е къ р в а д е в е т го д и н и .
В иди се, че т я , майка й се е н а д я в а л а , че с л ъ н ц е т о
ще й взем е Р адка и з а т о в а й д а в а п о с л е д н о то майчино
наставление. Е то и т у к а о т гл а в н а т а поема има и з о с т а ­
вено, к а к т о ка за х и п о - г о р е , к о е т о в н я ко й д р у г в а р и ­
ант т р я б в а д а се о б я сн я в а . В Г р о з д а н к и н а т а се ка зв а ,
че к а т о я д и га л о с л ъ н ц е то , майка й й п о р ъ ч а л а д а г о ­
вее д е в е т месеца, а на Г р о з д а н к а се д о ч у л о - д е в е т
' год ин и, а т у к а я вн о се ка з в а д е в е т го д и н и д а го в е й на
св е къ р и на св е къ р в а . П ъ р в о то т р я б в а д а е п о - в я р н о ,
защ ото в с т а р о време н е в е сти те д е й с т в и т е л н о с а го в е л и
по ц я л а го д и н а на с в е къ р и на с в е къ р в а , и д о с к о р о са
говели, а и д н е с в м а л ки те села го в е я т до четиресет
дена. В Г р о з д а н к и н а т а песен се п о р ъ ч в а д а го в е е и на
п ъ р в о то си либе с л ъ н ч и ц е. Дали са го в е л и н я к о га
н е ве сти те и на м ъ ж е те си, с ъ с с и гу р н о с т не зн ая .
• Д е то се споменува, че л ю л ки т е се спуснали в го р а т а
"на з д р а в к о в и т е поляни", т о п о ка зв а , че пе се н та са я
пели в п л а н и н с ки те места, д е т о м ом ите х о д я т на Г е р ­
гь о в д е н з а з д р а в е ц и се л ю л е я т з а зд р а в е , к а к т о с п о ­
менах в з а б л е ж ка т а , а д е т о ' се пее, в д р у ги т е ва ри ан ти ,
че л ю л к и т е се спуснали на д в о р о в е т е й, п ока зва , че се
е п я л а в та ки в а места, д е т о си п р а в я т л ю л ки в д в о р о ­
вете. И д о д н е с се ва рд и о т н а р о д а то в а пред ание, че
на Г е р гь о в д е н на сухо д ъ р в о , или на гр е д и не се прави
лю лка. На Г е р гь о в д е н л ю л к и т е т р я б в а непрем енно да
б ъ д а т п р и в ъ р за н и на зел ено д ъ р в о , за щ о то т о га в а се
л ю л е я т з а зд р а в е и д ъ р в о т о т р я б в а д а б ъ д е зел ено,
ж и во и з д р а в о . К о й то се лю лее на сухо д ъ р в о , ка з в а т ,
не м ож е д а д о ч а ка идущ ия Г е р гь о в д е н - и с т а р и т е не
п о з в о л я в а т д а се п р и в ъ р зв а л ю л к а на т о я ден на сухо
нещо, д а ж е и на сухите кл о н и на сур о в о д ъ р в о не д а ­
ват, а непрем енно - на суров кл о н .
Т ука ^ му е м я с т о т о д а споменем, че при л ю л е е н е то
на т и я Г е р гь о в с ки л ю л ки , се п е я т и особени песни о т

185
л ю л е е щ ите се и л ю л ящ ите , о т к о и т о са и те з и песни за
с л ъ н ч о в а т а ж е н и тб а . И н те р е сн о ще б ъ д е д а се с ъ б е р а т
те зи песн и з а лю леене о т в р е д м е ж д у наш ия н а р о д с
о собено за гл а в и е , к о и т о м но го ще п о с л у ж а т , з а д а се
д о п ъ л н и т а я б о ж е с тв е н а поема, к о я т о е е д н а ч а с т о т
с л ъ н ч е в и я к у л т на наш ите п ра о тц и. Ние, в им ето на
б ъ л г а р с к и я епос, молим в си ч ки л ю б и т е л и на
нашата н а р о д н а п о е зи я , а н а й - в е ч е с е л с ки т е учи те л и ,
д е т о н а й - в е ч е са се за в а р д и л и т и я и д р у ги песни и
обичаи, д а се п о гр и ж а т д а ги запиш ат о т у с т а т а на с а ­
мите п е в ц и с , в с и ч ки те д р у ги ста ри о б ре д и , д о к о л к о т о
са се за п а зи л и . Гергьовден с к о р о ще д о й д е , и н е ка при
д р у ги т е у д о в о л с т в и я на в е л и ки я п р а з н и к на с л ъ н ч е в а т а
сва тб а и на хуб а вата б л аго ухан на ц в е тя щ а п р о л е т, д а се
з а д о в о л я т и с то в а с в я т о д е л о - н а с л е д с т в о о т нашия
сл ъ н ч е в п о е ти ч е с ки к у л т на п р а д е д и те ни.
Да д о й д е м пак на п р е д м е та си. К а кв о е п р а в и л а у
с л ъ н ч о в и с л ъ н ч е в а та неве ста п о д р о б н о в п е сн и те не се
го в о р и , но за гл а в н о т о се ка зв а : в Г р о з д а н к и н а т а се
казва, че с л ъ н ц е то , к а т о я в и д я л о , че д е в е т го д и н и не
го в о р и /п о н е ж е майка й е за р ъ ч а л а и нему д а го в е е /,
т о се с го д и л о за д р у га и Г р о з д а н ка бил а п о ка н е н а да
им б ъ д е кум ица, д а ги венчее, а в съ щ и я д е н се и з ­
пъ л вал с р о к ъ т на го в е е н е то й, и т я н а р о чно п о д п а л и л а
б у л о то на н ам е стниц а та си, к о я т о не само че не го в я л а ,
ами на ча са й се скарала: "А ко си няма немица, че с л я ­
па ли си слепица, та ми б у л о т о запали?", и Г р о з д а н к а
то га в а прод ум ал а: "Аз не съ м няма немица, н и т о съм
с л я п а сл е п и ц а : мене ми мама п о р ъ ча д е в е т го д и н и д а
го в е я на с в е къ р и на с в е къ р в а и на п ъ р в о либе с л ъ н -
чице: с е га е д е в е та та го д и н а "... И с л ъ н ц е т о , к а т о я ч у ­
ло, че прод ум ал а, р а з к а я л о се и не се в е н ча л о с в т о ­
рата си невеста, а взело пак Грозданка.
В Д о б р и н ки н а та песен се ка з в а изр и чно , че с л ъ н ц е т о
грее п р е з л я т о , а Д о б рин ка грее през п р о л е т. В Р а д к и -
ната песен се пее, че Р адка, к а т о о ста н а л и тр и д ена
д о к а т о й се свърш и с р о к ъ т на го в е е н е то - д окато
свърш и д е в е т а т а го д и н а , ста н а л а е д н а с у тр и н рано:
"С танал а е рано п ре д зори". И за пал ил а го л е м и те пещи,
д а пече бели погачи : "Запали ф урни голем и д а меси б е ­
ли п о га чи ." И, к а т о й се запалил з л а т н и я т с к у т , с в е ­
къ р в а й в зе л а да мъмри, к а т о се и з к а з в а н я к а к с ъ с
съ ж а л е н и е , д е т о е няма немица, т.е. нарича я "милна",

18 6
о т к о е т о се в и ж д а че т я я обича, милей за нея, но в
съ щ о то време й е ж а л д е т о не м ож е д а го в о р и и, в и д и
се, т р я б в а д а й е п о ка зв а л а с п р ъ с т , че й го р и с ку та ,
к а к т о и д о д н е с се прави_ с нем ите и си ка зв а : "А ко си
няма немица, д а не си сляпа' слепица?" Т.е. н е в и ж д а ш
ли? Гл ед ай ! Запали си скута:,. "З л атен си с к у т а запал и."
И Р адка, а ко д а не е била още с кл ю ч и л а го д и н и т е на
го в е е н е то си, т.е. о ста в а л о още д в а дена, не се с т ъ р ­
п я л а вече, а, й о тго в о р и л а : "М а й н о -л ь о ста р а с в е къ р в о ,
д в а д е н а още о с та в а т, д о гд е т и мамо о т го в е я , п р о с ти
ми д а те продумам, аз ни съм ням а немица, н и т о съм
сл я п а сл епиц а : мама ме е мене п р о кл е л а .д е в е т го д и н и
д а м ълча, д а не продум вам п р е д с в е къ р и п р е д с в е ­
къ р в а - за т у й съм мамо, м ълчала: А з съм на те б е г у -
в я л а и дум а на продум вала..."
К а кв о зн а ч и Д обринка, ние при нейната песе н к а з а х ­
ме, к а к т о за нея, т ъ й и за с л ъ н ч е в и т е з л а т и в е р и ги и
з л а ти л ю л ки , с е га д а видим, к а к в о е то в а за п а л в а н е на
б ул о то , за п а л в а н е на гол е м и те ф урни сутр и н р а н о п р е д и
зо р и и за п а л в а н е то на з л а т н и я й с к у т . Д о б рин ка, Г р о з -
д ан ка, Р адка, то в а е все Зорница, с р а зл и ч н и имена,
к о и т о п о к а з в а т нейните времена и н е й н о то п р и б л и ж а в а н е
къ м зе м ята , к о га т о се в и ж д а п о - с в е т а и п о - о г н е н а , а
т ъ й същ о, к о га т о се и згу б в а и не се в и ж д а , ни вечер,
ни сутр и н . С л ъ н ц е т о се е в л ю б и л о в нея, к о г а т о е била
с в е тл а ве че рн иц а та. А за п а л в а н е то на б у л о то п р е д с т а в ­
л я в а нейните утр е н н и зари, з а з о р я в а н е т о , т.е . че к а т о
и згр е е су тр и н рано пред и с л ъ н ц е т о , т я пуща ощ е с в о и те
за ри къ м д р у га т а си съ перниц а, к о я т о и з гр я в а н ап р ед е
й и к о я т о з в е з д а се зо в а К ъ р в а н к а, или по т у р с ки
К ъ р в а н \ - к ъ р а н . М ъ л ча н и е то или го в е е н е то й о з ­
начава н е й н о то о тс ъ с тв и е , т.е. к о га т о не се в и ж д а , че'
к о га т о не и з гр я в а сутр и н и нам есто нея го п р е д ш е с т в у -
ва, но м ного п о - р а н о К ъ р в а н ка и, п он е ж е м а л ко о с т а ­
нало д а се о ж е н и и- вл ю б и с л ъ н ц е т о в нея, т о З о р н и ­
ц а та се я в я в а , пуща св о и те тр е п тя щ и л ъ чи, з а гр о з я в а
с ъ п е р н и ц а та си - и з га р я й б у л о то , и я о с т а в я без
н а й -х у б а в о т о украш ение, к а т о н евеста; я в я в а се с в о ­
б о д н а с в с и ч ки я си б л я с ъ к, п р о го в о р в а и с л ъ н ц е т о пак
я за л ю б в а и пак я взема, а о п ъ р л е н а та о т п ъ р в о т о му
либе в то р а невеста, К ъ р ванка, о с т а в я .
З а па л в а н е то на гол е м и те ф урни о зна ча ва п а к н е й н о то
и з гр я в а н е сутр и н рано, к а к т о се казва, че т я ги з а п а ­

187
лила п р е д и зо ри , т,е. п р е д и д а и згр е е с л ъ н ц е т о , т я т у ­
ка се я в я в а к а т о пред ш ественица, к а т о л ю б е зн а съ п р уга ,
ка т о го с п о д а р к а , к о я т о се р а з п о р е ж д а д а за п а л в а п е ­
щите, в к о и т о ще се п е ка т б е л и те п о га чи ; п о га ч и т е не
са д р у г о нищо о свен вси ч ко , к о е т о зрее, к о е т о се пече
о т с л ъ н ч е в и т е за р и и горещ ини - о зн а ч а в а т н и в я та с
ж и т н и т е зъ р н а , о т к о и т о с т а в а т б е л и те п о га ч и - Б о ­
ж и я т хляб.
О т за п а л е н и те го л е м и ,ф у р н и й се за п а л в а з л а т н и я т
с ку т, т.е . с л ъ н ч е в и т е за ри и з л я з в а т и, к а т о я бл еснат,
т я п о б л е д н я в а - за п а л в а т й се з л а т н и т е д ре хи, а т о
ще рече, ч£ с л ъ н ц е т о е п о - с в е т л о , п о - с и л н о , п о - г о р е ­
що о т н е го в и т е голем и ф урни, к о и т о п р е д с т а в л я в а т
с л ъ н ч е в и я т о гъ н и горещ ина, й се за п а л в а з л а т н и я т
скут, а т о в а п о ка зв а , че т я п о л у ч а в а с в о я т а с в е тл и н а
о т , с л ъ н ц е т о , к о е т о й пали з л а т н и т е премени. "Не в и ж ­
даш ли, й ка з в а на с л ъ н ц е т о м айка му, с т а р а т а й с в е ­
къ р в а , о н а я майка, к о я т о е р о д и л а с л ъ н ц е т о , о н а я п ъ р ­
во н а ч а л н а о гн е н а сила, която е за п а л и л а в с и ч ки те
з в е з д и , не в и ж д а ш ли че с л ъ н ц е т о ти за п а л и з л а т и т е
с ку то в е , о т с т р а н и се о т п р е д е му, б е ж о т ф ур н и те му,
уга си си с ку та , а ко си няма, че не си сл япа, п а зи се д а
те не , и з го р и !" - "Не, о т го в а р я З о р н и ц а та , а’з не съм
няма, н и т о съм с л я п а , но о т о б ич къ м тебе, о т обич
към п ъ р в о т о си либе С л ъ н ч и ц е, о т с кр о м н о с т и
п о сл уш н о ст къ м с в о я т а м айка,' не съм ти още прод ум ал а
т о л к о в а време, к о г а т о б ях д а л е ч и не и з л и з а х напред
да п а л я ф урните на моя о гн е н с ъ п р у г, с е га ще т и п р о ­
думам, че аз не се б о я о т то ва, че то й ми пал и з л а т ­
ния с к у т - а з го обичам и то й о т л ю б о в го е за пал ил ."
Е д и н о т м оите п р и я те л и ме пита, защ о не съ м казал
к о л к о е с та р а пе се н та за с л ъ н ч о в а т а ж е н и т б а , ка то
казвам , че е ста ра , и защ о не съм о п р е д е л и л го д и н и т е .
А ко м о ж е д а се о пр е д е л и к о л к о е с та р Т р а к и е ц ъ т и
ц е л и я т с л а в я н с к и р о д , то ще м ож е д а се о п р е д е л и и
с т а р о с т т а на т и я песни... Та т о в а е К о с м о г о н и я ,
то в а са п ъ р в и т е п о н я т и я на наш ите п р а д е д и з а с ъ т в о ­
р е н и е то на света, за м и р о р о ж д е н и е то ; то в а е неви нн ата
вяр а на п ъ р в и т е хора, к о га т о са мислели, че в с и ч ко , що
ги о б кр ъ ж а в а , е все ж и в о и ж и в е е к а к т о ж и в е е и човек
с в с и ч к и т е си човеш ки с т р а с т и и сл а б о сти . Т и я лица,
к р и т о се в ъ з п я в а т в т и я и тем п о д о б н и песни, са б о ­
ж е с т в е н и т е гер о и, ' к о и т о чо в е к с р а в н я в а с ге р о и т е си,

188
ка то им о т д а в а б о ж е с тв е н а сила. Ч овек има майка, защ о
с л ъ н ц е т о д а е б е з майка, и м ож ал ли е д а си в ъ о б р а зи
чо ве к в д е т и н с к о т о си невинно време, че с л ъ н ц е т о не
го е р о д и л а майка, ка т о в с я к о ж и в о съ щ е с тв о се р а ж д а
ох майка. К а т о се ж е н я т ю н а ц и те и и зб и р а т н а й - х у б а ­
вите моми, защ о сл ъ н ц е то , т а к ъ в д о б ъ р ю нак, такъ в,
б л а го д е те л на в с и ч ки я с в я т, д а не вземе н а й -х у б а в а т а
мома, к о я т о му е "л ика и при л и ка, ка то д в а с т ъ р к а и г ­
лика?" М ож а л ли е то гава ш н и я т, всеверую щ човеш ки ум
да си п о з в о л и д а ж ени т о я о гн е н герой и б л а го д е те л
за нещо, к о е т о не му е при л и ка ? Нему е п р и л и ка З о р ­
ницата и то й го ж е н и за нея. К а ква е тя ? С в е ти к а т о
него - Д обринка, Радка, Р а д остна , Г р о зд а н ка , Г о р е зд а н а
и, п о н е ж е се е в л ю б и л о в нея, т я му се в и д я л а п о - х у ­
бава о т него: "И о т мене с л ъ н ц е п о - и м.а", к а з в а то
на м айка си. Т ова ч о в е къ т го е сравнявал с ъ с себе си,
а о со б е н о момите и момците, к о и т о са т в о р ц и т е на ти я
песни. К а кв о ще рече влю бен човек? В н е го в и т е очи
може ли д а б ъ д е л иб ето му гр о зн о ? То непрем енно е
п о -х у б а в о о т в с и ч ки на св е та и о т него сам ия. И м ож е
ли д а б ъ д е инак ч и ста л ю б о в та , а ко не е т а з и у в е р е ­
ност, а ко не е т о в а неж но и б о ж е с тв е н о ч у в с т в о , ако
няма тази б о ж е с тв е н а вяра, к о я т о е за п а л е н а от
О т е ц а на л ю б о в т а , - ще има ли л ю б о в , ще
има ли та з и сам оувереност, за к о я т о не м о ж е д а се
намери дума, к о я т о д а м ож е д а и зр а зи с ъ щ и н с к о т о му'
значение? Л ю б о в т а е безим енно нещо, н е й н о то име само
с ъ р ц е т о го знае, но не м ож е д а го ка ж е ником у; за
л ю б о в та само в л ю б е н и те с ъ р ц а м ога т д а си го в о р я т , и
те си го в о р я т б е з думи, без гл а с : само б о ж е с т в е н и т е
л ъ чи на о ч и т е з н а я т то я е зи к, у с т а т а не м о га т нито
една б у кв а д а п ро и зн е са т о т т а я с ъ р ц е с ъ кр о в е н н а к н и ­
га... М ом ците п р и л ъ гв а т момите, с ъ в е т в а т се с п о - с т а ­
рите. С л ъ н ц е т о се вл ю бел о, тр и д н и ' не си х о д и л о , само
д а гл е д а о н о в а съ щ е ств о - л и б е т о си, к о е т о му се в и ­
д я л о п о - с л ъ н ц е о т него, и и зп о го р и л о с в е та ; но тъ й
тр я б в а и д а б ъ д е : в л ю б е н и я т има пред себе си онова
нещо, к о е т о е т ъ р с и л о с ъ р ц е т о му, намерил си идеала,
еня ли го е н е го за света, т о се занесло и о тиш л о с
в с и ч ки я си ум п о д и р онова съ р ц е , ко е то е п р о д у м а л о на
н е го в о то с ъ р ц е и е станал о н е го в о . Тези неща, за пазе н и
в т и я п ъ р в о б и т н и песни ни п о к а з в а т к а к е л ю б ил н а ­
ш ият п р а о те ц "И о т мене с л ъ н ц е п о -и м а , а зи си гр е я

189
е б е , Д о б р и н ка грее на земе, а ко Д о б рин ка не взема,
Н3 *ие си вече и згр я в а м , к а к т о д о с е га и згр я в а х ", ка зв а
Н 6 м айка си. И вл ю б ен чо в е к, а ко и згу б и о н о в а съ рц е ,
на е с ъ с т а в л я в а л о п о л о в и н а та о т н е го в о т о , м ож е ли
к о е "[ д а б ъ д е весел, не ще ли му п о съ р н е л и ц е т о и да
664 н а п у с н е о т п о с т о я н н а т а си раб ота? Е то защ о го в о р и
се с л ъ н ц е т о : ч о в е к ъ т го ,ср авн я вал с ъ с себе си и в
т а к о в а т а песен, т о й себе си и зо б р а зя в а ; в нея то й се
Н6Г в а ц я л , к а к ъ в т о си е бил без н и ка кв а п опр ав ка .
^ ИСС л ъ н ц е т о горе, а Д о б р и н ка или Р ад ка д о л у на з е -
° т е . б л и з о д о х о р и з о н т а се в и ж д а с у тр и н пред и
м ята’ т о и к о г а т о е З орница, а вечер - ко га то е В е -
сл ъ н и ^ ак да я д и гн е с л ъ н ц е т о при себе си, ч о в е к ъ т
п ер н и *0 е л ю л к а и знаел, че с в ъ ж е се в д и га нагоре;
зн а е т о с л ю л к а ще в д и гн е Д обринка. Е, к а к в а ще б ъ -
слънц лЮЛка; т о огн е но , зл а то , цар над зе м я та , а
Д е ^ ^ и н к а св е ти к а т о н е го - царица, ка к ще я т у р я т на
Д ° т а л ю л ка ; непрем енно н е го в а та л ю л ка ще б ъ д е о к а -
п Ро с на зл а тн и в е р и ги и т я самата зл а тн а , з а д а п р и -
ЧеНЗ на Д о б р и н ка или Р а д ка с ъ с з л а т н а т а ' прем яна, не
л и ч а и е за б е л я зв а л ч о в е к ъ т тр е п тя щ и те за ри - л ъ ч и те ,
^ п Лт и н е го в и т е з л а т и ве ри ги .
етоп уде си к р а д я т м ом ците моми? нали о т го р а та , к о -
о т и в а т з а ц в е т я , з а я го д и , е то и с л ъ н ц е т о спуща
гаТО з л а т и л ю л ки в го р а т а най на ху б а в о то м я с то -
СВ° И л р а в ко в и т е пол яни . К а т о н а п р а в я т м ом ците л ю л ки ,
на ЗД^ ан я т момите д а с е д н а т, а те ги л ю л е я т , е то и
налИ т о п о ка н в а З о р н и ц а та да се д н е на н е го в и т е з л а т и
сль н и то я за л ю л я в а , само в е д н ъ ж ' я з а л ю л я в а и
люЛ п ь Т и н агоре п о т е гл я . В л ю б е на та мома, к а т о я кр а д е
два - й> нали не плаче, а ка з в а ти хо " П о - с к о р о въ рви ,
ли&е ни с т и гн а т нашите" и Д о б рин ка и Р а д ка не п л а ч а т
А ^ н ис ка т помощ, а о т и в а т при о но гова , к о г о т о обича

СЪ^ Ш т а Д ите б ул ки го в е я т п р е д с в е къ р и п р е д св е къ р в а ,
б ъ л га р с к и я т с в я т обичай, ще п о зв о л и ли на З о р -
е ХИт а да не го в ее ? Говее т я п ре д м айката на т а къ в
ница г е р0 й, не к а к т о го в е я т с м ъ р тн и те - д е в е т месеца
о ги ® в е т го д и н и гов ее т я пра вил н о,б е з д а я ч у я т да

н Т а зи ко с м о го н и я е н а й -е с т е с т в е н а т а , н а й -с т а р а т а ,
- - п о н я т н а т а . П о д о б на на нея вие ще нам ерите и в
наИ и те ста ри народ и, но т я х н и т е са п ре р аб о тен и и з -

190
ку с тв е н о о т та я съ щ а та о т те х н и те поети и е с т е с т в е н и ­
те лица - с л ъ н ц е т о и З о р н и ц а та са зам енени с д р у ги
б о ж е с тв а и б о ги н и и п ъ р в о б и тн и те е с те с тв е н и п о н я т и я
са за тъ м н е н и . А то в а п ока зва , че т и я п о е ти са зи д а л и
въ рху с та р и т е о сно ви на п ъ р в о б и т н и т е ж и т е л и на Б а л ­
ка н с ки я п о л у о с тр о в - Т ра ките , с нов м атериал, д онесен
о тв ъ н , а с т а р а т а основа е за в а р д е н а и е д о л у - в
б ъ л га р с ки я народ , гд е т о с т о и и д о днес с ъ с с т а р и т е си
н е и згл а д е н и - ц и кл о п с ки сте н и . Г р ъ ц ка т а и л а т и н с ка т а
ко см о го н и и са п ро и зл е зл и о т та я, е с те с тв е н а та , п р е д ­
ш ественицата им, к о я т о , о т поко л е н и е на п о ко л е н и е , се
е за в а р д и л а и д о днес в нашия народ с в с и ч к и т е си
песни, обичаи и празници, к о и т о празници са се сл ел и с
х р и с т и я н с ки т е и се п р а зн ув а т и д о с е га с п о д о б а в а щ о то
им б л а го го в е н и е .
Х р и с т и я н с т в о т о съ бори Е л и н с ко то и Л а т и н с к о т о е з и -
че ство , но т о с ъ б о р и онова, к о е т о беше з и д а н о о т ц и к -
л о п с ки те о сн о в и нагоре, а на те з и я ки о сн о в и и т о з а - ,
зи д а , за щ о то ги намери м но го я ки и непокол ебим и, и т о
на т я х п о чи в а с м ного о т с в о и те о б реди и обичаи у
б ъ л га р и т е и д о с е га . А п о с т о л и т е и те хни те уче н и ц и к а ­
заха на тр а ки т е , че се род и м лад Б ог и нему т р я б в а д а
се кланям е. "Добре о т го в а р я т тр а ки те , не сам о д а му се
кланям е, ами д а му и пеем, ние имаме т а к и в а песни о т
наш ите п р а д е д и , с ко и то в ъ з п я в а л и С л ъ н ц е т о и З о р н и ­
ц а та и, щом за п о с ти л и за' п р а зн и ка на Р о ж д е н и е т о на
м л а д ия Б о г, захванали да се г о т в я т и п е сн и те му, и на
Б ъ д н и я вечер к о га т о им се е свъ рш вала с т а р а т а го д и н а
и н а ста ва л а нова, и к о га т о са чакали, п ре д и х р и с т и я н с ­
т в о т о , Д я д о Г о сп о д , ча кат м л а д и я Б о г и му п е я т: "З а ­
мъчи се Б о ж а майка, от И гн а ж д е н д о К о л е д а , д а си
р о д и м л а д а Б ога, та с и . р о д и млада Б ога , че кал е са
в си ч ки С в е тц и , д а й к р ъ с т я т м лад а Бога" и, к а т о п о к а ­
нила Св. Н и кол а д а й к р ъ с т и м лада Бога, т о й й о т г о ­
варя: "Не м ога го в очи гл е д а , а камо ли в р ъ ц е хвана:
Той си пари к а т о о гъ н и си т е ж и ка т о з л а т о ..." Е то
с та р а та ц и кл о п е ка основа, д е се я в я в а - "пари к а т о
о гъ н и т е ж и к а т о злато", - к а к т о си п р е д с т а в я л и пред и
х р и с т и я н с т в о т о Б ога, ка то о гъ н с в я т и к а т о з л а т о чи ст,
тъ й си п р е д с т а в я л и и м л а д и я Б о г - и з и д ъ т о т т у к а
захващ а д а се з и д а н агоре въ рху с т а р а т а о сн о в а на
с л ъ н ч е в и я ку л т .

' 191
к а з а л и им: "Не е Ярий /Г е р г и /, а Г е о р ги й е то я , що
го п р а зн у в а т е вие п р о л е т, и не е с л ъ н ц е т о , а е ч о в е к
воин". - "Д обро, ние и з а н его имаме песни" и посрещ ат
п а к Г е о р ги с пе сн и те на я р к о т о сл ъ н ц е : "Т р ъ гн ал ми е
С в е ти Г е о р ги сутр и н рано на Г е р гь о в д е н , д а о б хо д и з е ­
лен синур..."
У чил и ги : "Тая, д е т о я п е я т ваш ите моми песен и
х о д я т о т къ щ а на къщ а д а п е я т всекиму, н акичени с
венци, не е Л а д а , а Л а з а р " - "Добре, ние ще казвам е
вм есто Л а д а - Л аза р и, вм есто ладувам е - лазарувам е,
"И ка то з а п о с т и л и за В е л икд е н , почнал и мом ите д а се
събират и д а приспособяват л а д и н и т е песни на
Л а з а р а. И на Л а за р о в а та с ъ б о т а за п е л и : "Ой Л азаре,
Л азаре! Л а з а р се в о зи на з л а т н и ко л ц а ; из се л о хо д и ,
Б о гу се м оли: я дай ми Б о ж е , д ре б ен ми д ъ ж д е ц ; тр е в а
д а расте, паун д а пасе, паун д а пасе, пера д а х в ъ р л я ;
м о м и .д а б е р а т венци д а в и я т". А к а т о д ош ло време, д а
и д а т д а х в ъ р л я т ж р е б и е на т е ч е н и е то на р е ка т а с в е н ­
ц и ,за д а си и зб е р а т ц а р и ц а или кум ица, не м ож а л и д а
, п р и с п о с о б я т им е то на Л азара, а си о с та н а л о п а к с т а р о ­
то - л а д у в а н е т о - отиш ли д а се л а д у в а т.
Т ова нещ о е бил о п р о т и в н о но п о п о в е те и са го
пр е сл е д ва л и , к а к т о и д о д н е с гл у п а в и т е го гл е д а т с
кр и в о о ко и, к а т о не са м о гл и д а му т у р я т н ова основа,
гл е д а л и са д а го ун и щ о ж а т. За д о к а з а т е л с т в о , че п о п о ­
ве те са го го н и л и и са чуп и л и и взем али я й ц а т а на л а -
за р ки те , ни с в и д е т е л с т в у в а и р о н и ч е с ка та песен, к о я т о се
пее на п о д и гр а в к а на л а з а р ки т е : "Ой Л азаре, Л азаре,
я й ц а та ти с а см азале на п о п о в и , в р а т н и ц и .
П о п ъ т т и ч а с л оп а та, п о п а д и я т а - с реш ето"... Т о в а са го
правили, н а в я р н о , - г р ъ ц к и т е ф анатици попове, и о т г о р ­
н а та и р о н и ч е с ка песен се в и ж д а , че момите, к а т о са м и -
нувал и кр а й п о п о в и т е в р а тн и ц и , или са отиш ли и у попа
д а му п о п е я т неви нн ите л а з а р с ки песни, то й и с ко кн а л
с ъ р д и т с л о п а т а т а , взел на е д н и я й ц а та и ги смазал с
к р ъ к ъ , а д р у г и т е п о п а д и я т а Т и в зе л а в р еш ето то ...
Т а ки в а гл у п ц и и серсеми попове, н а д ъ ха н и о т д и в и я '
ф а н а р и о тски и , п а п ски ф анатизъ м , н а й - г о л я м о т о з л о са
пренесл и на с л а в я н с к а т а п о е зи я , нрави и обичаи. Сам
д и в, к а т о д и в нерез и гл у п а в к а т о пъ н, р а з в р а т е н и я т
ф анариот п о с я га на о н о в а нещо, к о е т о в ъ з п я в а в е л и ­
ч и е то на Т в о р е ц а , с човеш ки думи, д а ги р а зб е р е в се ки
— а то й см а зв а я йц а та...

192
Л у ка в и те ф а на ри отски д е сп о ти , п о д и р гр ъ ц к а т а з а ­
вера*, а о со б е н о под ир в ъ з д и га н е т о на гр ъ ц к о т о к р а л ­
с т в о 5, к а т о в и д я ха , че и б ъ л га р с к и я т н а р о д ще се с ъ ­
буди, за щ о т о при б о р б а та с Г ъ р ц и я м ного б ъ л га р и се
укриваха и се научиха -да миришат б а рут и л у к а в о т о
гр ъ ц к о о ко в и д я т я х н о т о неостраш им о ю н ачество , с ъ с ­
тавиха пл ан с тайни ко м и те ти , д а ун и щ о ж а т в с и ч к о ,’
ко е то н апом ня на б ъ л га р и н а за н е го в о т о б л я с к а в о м и ­
нало и взе ха си с те м а ти ч е ски да п р е с л е д в а т и у н и щ о ж а ­
ват наш ите с та р и обичаи, об лекла, песни, пам етници,
кни ги и пр. П од б у л о то на х р и с т и я н с т в о т о , те в с и ч к о
наше н а р о д н о наричаха Е л и н с к о , и д о л о п о к л о н с к о ►-
грешно, и чр е з б е зусл о в н о п о д ч и н е н и те наши гл у п а в и ,
нещ астни и п о т ъ п ка н и попове, а н а й - в е ч е ч р е з га р в а н и ­
те шашкън в л а с т о л ю б ц и чо р б а д ж и и , н а й -м н о г о усп я ха
да у н и щ о ж а т **. Д о то га в а в си ч ко си е било ц я л о и н е ­
п о къ тн а то . - А д не с Д о й д е 'д р у г о з л о - т о в а в с е р а з р у -
шающо з л о и х р о н и че ска язва, к о е т о за с т и д на са м о то
му хубаво .име ц и в и л и з а ц и я , к о я т о у нас се
разбира с г л а в а т а н а д о л у , невидим о ще у н и ­
щ ожи в с и ч к о народ но, к а к т о страш ната, т ъ й същ о н е в и ­
дима въ ш ка - ф ил о ксе р а та унищ ож и в З а па д на Е вропа
хубавите л о з я ! И освен туй, тая г а н г р е н а , к о я т о се
е вече в гъ н гр е н я с а л а в гр а д о в е т е и п ъ л з и из тя х , к а т о
хитра зм и я и в селата ще р а с т л е е цялото б ъ л ­
га р ско т я л о и, ка т о се разпад а, к а т о му и з гн и я т - м есата
и му се в и д я т го л и те ко с ти , т о га в а ще го н а ти с н а т

С а м о т о и м е Забера, п о к а з в а к а к в о у ч а с т и е са в з е л и българите- в
^ о р б а т а за о с в о б о ж д е н и е т о ' н а гърците. Но п о д л и я т гъ р к н и к о г а не
е бил б л а г о д а р е н и няма да б ъ д е . ,.
В о н о в а г л у п а в о и ш а ш к ъ н с к о време, м ъ ж е т е са с е х в ал ил и, че
ц е л у н а л и скут а, а ж е н и т е - че са у д о с т о е н и да м у ц е л у н а т м е к а т а
бяла и н а п а р ф ю м и р а н а ръ ка и да ги п о г л е д н е а г н я д е с п о т а с в о ч и ­
те. .•. Без да по до зи ра т, че т а я р ъ к а е с к бе рн а, че т я п о с я г а и
д е н е м и н о щ е м на б ъ л г а р с к а т а светиня, че по д т и я злати с к у т и в
к о ж а т а на ф е н е р е ц а п ъ к а т х и л я д и дяволи, н а с о ч е н и в ъ р х у у н и щ о ж е ­
н и е т о на б ъ л г а р с к и я дух... Нещастна славянска овча доверчи-
вост!... В ъ л к ъ т д о ш е л да т е яде, а т и т р о п а ш с крак и м у се
радваш, к а т о на г о с т е н и н . . . Е т о т о в а т е е д о к а р а л о т е б е д о т о з и
хал, да си си з а б р а в и л а и с т о р и я т а и с е л у т а ш из с т е п и т е к а т о
д и в и т е о в ц е н а билюци, на билюци, р а з к ъ с а н а и ж е р т в а на в с я к а к ­
ви въ л ц и и л и с и ц и ..

13. По ня ко лко дум и 193


гл а д н и т е п р о х о д а н и червеи и ще го д о и з г р и з я т ... Е то де
ни в о д и наш ата гл у п а в а хлабавщ ина, а л л а х -к е р и м а и
б е зхи са пщ и н а та на нашия и ко н о м и че ски ж и в о т !... С т а н ъ т
в гр а д о в е т е ве че взе д а не тупа, а зн а е те ли ко е туп а
в м е сто него? П р о т р и т а т а ке с и я на м ъ ж а! С е га има още
в н е я н я ко й го л о га н , но, а ко в ъ р в и все тъ й , го л о га н и т е
ще се свъ р ш а т и т я ще се и зд ъ н и ... Ами то га в а ? ...
Т о га в а м ож е д а к а ж е т е вие а л л а х -к е р и м , к а к т о к а з ­
в а т ту р ц и т е , но т о з и именно а л л а х -к е р и м , з а в е д е т у р -
ц и те ... З н ае те ли гд е ? - В неврата, в ги б е л т а - там
в о д и той... Керим е А ллах, д о б ъ р е той, д а в а то й, ама
“в кош а та не. вкарва"... Т ой ни е дал ум и разум да
р азби рам е и разл ичавам е д о б р о т о о т з л о т о , п о л е з н о т о
о т в р е д и т е л н о т о , сп а се н и е то о т ги б е л та , и, к о й т о не се
в о д и къ м с п а се н и е то си, то й го е п р о кл е л и о б р е къ л на
унищ ож е ни е... А к о не се упомним, ние ще б ъ д е м у н и щ о ­
ж е н и и ср и н а ти в см ета на м е ке р и л и кя - на с л у ги т е , на
р о б с т в о т о ... Б ъ л га р и н о ! ще се прозяваш ли още?... Г о с ­
п о ж о , го л о га н и т е ще се свъ рш ат!...
Наш ите н а р о д н и песни и обичаи са с в ъ р з а н и с наш е­
т о н а р о д н о и и ко н о м и ч е с ко о б л е кл о и кухня , а наш ето
о б л е к л о и ку х н я са т я с н о с в ъ р за н и с наш ата н а р о д н а
и ко н о м и я . Р а зкл а ти ли се н я ко й о т т и я з д р а в и н а р о д н и
с т ъ л б о в е , з д а н и е т о непрем енно ще рухне... и ще т р я б в а
д а се гр а д и ново, по н о в а та а р х и те кту р а . Г о т о в и ли
сме, и имаме ли време, м я с то и го л о га н и за н о в о з д а ­
ние? М ене ми се чи^и, не?... Е, т о га в а не ще ли останем
на п ъ т я — б е з страх, го л и и гл ад ни ?... П ом исл ете си!...
У м орих те а з теб с м оите лоши п р е д с ка з а н и я , л ю ­
б е зн и ч и т а т е л ю /д а н о д а д е Г о с п о д д а не се и з п ъ л н я т /,
н о к а к в о да^ н а п р а в я , к а т о се п о в е д о х по с т а р а т а т у р с ка
п о сл о в и ц а : "сьойлесем , лаф олур, сьойлемесем, д е р т к а -
лар *, за д а не ми о ста н е д е р т , р е ко х д а си ка ж а , к а к -
в о т о ми е на с ъ р ц е т о , че б е л к и м, о т т о л к о в а с в я т ,
ще се намери н я ко й макар о т с т о т я х е д н о д а приеме.
Дано се н а м е р я т и за повече!...

41
"Да кажа, м ъ л в а става, да не кажа, хроническа болест остава"
I

194
НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА БОИТЕ /МАСТИТЕ-7

Б оите или ц в е то в е те са примамвали чо в е ш ко то о ко


още о т н а й -п ъ р в о б и т н и т е времена, още о т д и в о т о с ъ с ­
то ян и е на човека. И до д н е с ония щ астли ви племена,
к о и т о ж и в е я т в п ъ р в о б и т н о т о с ъ с т о я н и е на ч о в е ш ко то
р а зв и ти е и к о и т о не са вкусил и о т го р ч и в и т е ко р е н и на
кр и в о р а зб р а н а та ц и в и л и за ц и я , об ичат я с н и те бои с в с и ч ­
ки те им хуб о сти. Те, ка т о не м огат д а си н а п р а в я т и з ­
ку с тв е н и бои, п о л зу в а т се о т б о ите на ц в е т о в е т е , с
ко и то си б о я д и с в а т н яко и неща за о б л е кл а , или си и з ­
п ъ с т р я т и б о я д и с в а т т я л о т о на р а зл и чн и места; а, к о и ­
то не м ога т д а н а п р а в я т това, те си о б ки ч в а т т я л о т о и
гл а в а та с ц ве тове , или с р а зл и ч н о б о я д и са н и п т и ч и пера.
И о б р а зо в а н и те народи, к о и т о се с ч и т а т з а ц и в и л и ­
зовани, при в с и ч ка та си ц и в и л и за ц и я и и з т ъ н ч е н вкус,
пак не се о т р и ч а т о т хуб авите п р и в л е ка те л н и бои. За да
се уверим в това, не т р я б в а да ходим н ад ал еч, а д а
обърнем внимание на днеш ните и м иналите м оди и т р у -
ф ила - на ка п е л и ни те и на техни те пера, ц в е т я и п ти ч и
крила, или д а ж е на цели сухи птиц и, за б о д е н и на т и я
капелини за украшение.
Ч овек, к о л к о т о и д а се ц ивилизова, нали о к о т о му е
направено д а приема о тр а ж е н и е то на о тр а ж а в а щ и те т е ­
ла, к о е т о с в е тл и н а та д о н а с я д о него, а п ъ к с в е т л и н а т а *1

Боя е т у р с к а дума, на б ъ л г а р с к и боята се зове лл а с т. И до


с е г а в К ю с т е н д и л с к о и о к о л н о с т т а му, в м е с т о б о я д и с в а м , к а з в а т
м а с т я. Огттук и и м е т о м а с т ил о, т.е. боя, и - р у с к о т о : ч е р ной
м а с т и , к а з в а т на ч е р н и т е коне, ко ит о ние н а р и ч а м е врани, к о е т о
е все с ъ щ а т а д у ма
1

195
н а й - д о б р е се о т р а ж а в а о т я с н о б о я д и с а н и те предм ети,
той, в о л ю и неволю , ще б ъ д е принуд ен д а обръщ а
с в о е то зр е н и е на боите, и така, к о л к о т о б о я т а б ъ д е
п о - я с н а , т о л к о в а п о в е ч е то ще примамва н е го в и я п о гл е д .
Това пр и в л и ча не на чо в е ш ко то о ко о т я с н и те бои е
н акарало ч о в е ка да изм исли р а зл и ч н и бои, с к о и т о бои
да п о д р а ж а в а п р и р о д а та и да си б о я д и с в а п л а т о в е т е за
о б л е кл о и» к о г а т о се е м а л к о -м н о г о ц и в и л и зо в а л , а п ъ к
то в а б о я д и с в а н е е п о р о д и л о , к а к т о частни б о я д ж и и , тъ й
и цели б о я д ж и й с к и еснаф и и в м ного неща е пом о гна л о
за н я ко и о т к р и т и я и у с ъ в ъ р ш е н ств ув а н и я на п р а к т и ч е с ­
к о т о п р и л о ж е н и е на хим ията.
Д о ка т о хи м и я та ' не е съ щ ествувал а, к а т о о тд е л н а
наука, т я в б о я д ж и й с т в о т о се е п р и л а га л а к а т о п р а к т и ­
че ска наука, на к о я т о та й н и те са се пре д ава л и о т баща
на син, о т син на в н ук и о т м ай стор н^ и зп и та н и таен
калф а и т.н .
И д о д н е с има м ного м айстори, б о я д ж и и , а още п о -
м ного ф а б р и ка н ти , к о и т о в а р д я т м ного та йно с ъ с т а в а на
боите, к о и т о те у п о т р е б я в а т и к о и т о / б о и / д р у ги т е
б о я д ж и и , или ф абриканти, не ги з н а я т , и ги п р е д а в а т
само на о н и я свои б л и зки , - или калф и, к о и т о ням а да
и з д а д а т т а й н а т а на н икой д р у г.
В н я ко и м еста д а ж е , б о я д ж и и т е , к а т о ще в л и з а т в
н я к о я ф абрика, д а в а т в я р а и кл е тв а , че няма д а и з д а ­
д а т нищо о т ф абриката, к о е т о т я в а р д и к а т о с в о я т а й ­
на; и т о га в а ги прием ат д а р а б о т я т , въ в ф абриката.
Б о я д ж и л ъ к ъ т в с та р о време е бил р а з в и т , и р а з -
п о стр а н е н у нас в д о с т а го л я м разм ер, а н а й - в е ч е в
о н о в а .. време, к о га т о са носели ш ити ризи, и з п ъ с т р е н и с
р а зл и ч н и ш арки /п о ш и в а н е /: алени, сини, червени, зелени,
морави,_ т у р у н д ж и е н и , ж ъ л т и , кр а сн ича ви, б р о ж д а в и , г ъ ­
лъ бови, пепелени, черни, тем енуж ени, к е с т е н я в и и д р.
Н яма съ м нение, че п ъ р в о б и т н о т о б о я д и св а н е на н а ­
шите п р а д е д и е м ного с та р о нещо и те са си го п р е ­
несли още • о т с та р а та с в о я л ю л к а - А зи я , з а е д н о с
пр е се л е н и е то си в Европа, но п о с л е д н о т о п о - у с ъ в ъ р -
ш енствувано б о я д и с в а н е т р я б в а д а е прем инало о т А зи я
още в д ъ л б о к а д р е в н о с т .2
За д а се уверим, че наш ите п р а д е д и - са зн ае л и о т
незапом нени времена д а б о я д и с в а т, д а видим к а кв и бои
са се за в а р д и л и и 'д о д н е с в п р о с т и я наш н а р о д , в
н а й -о т д а л е ч е н и т е о т гр а д о в е т е се л а - в з а т ъ н т е н и т е

196 '
пл анински б ъ л га р и , к о и т о си у п о т р е б я в а т н а й - п р о с т и
п ъ р в о б и тн и домашни с р е д с тв а за б о я о т тукаш ни кор е ни,
треви и ц в е то в е и т.н.
I. Ч е р н а б о я или ч е р н и л к а . По с е л а та и
ко л и б и те и д о д н е с си б о я д и с в а т - ч е р н я т п л а то в е ,
пре ж д а, в ъ л н а и к о ж и с ъ с с л е д н и те п р о сти с р е д с т в а :
1 / О б е л в а т осенови ко р и *, н атр ош ва т ги, к о г а т о и з ­
съ хнат, с в а р я в а т ги в е д и н казан , т у р я т в ъ в в о д а та , в
к о я т о е и св а ре н ата кор а , с ч у ка н а на д р е б н и к ъ с о в е .
сгури я, к о я т о и з х в ъ р л я т ко в а ч и те о т ко в а ч н и ц и т е .си,
или кал о т к о р и т о т о на ко в а ч и те , над к о е т о се в ъ р т и
то ч и л о то , в к о я т о кал има дребни, и з т р и т и о т т о ч и л о т о ,
ж е л е зн и ч а с ти ц и и, к а т о се смеси т а н и н ъ т о т о с е н о в а та
кора с ж е л я з о т о , се о б ра зува ч е р н и л ка - че р на б о я. В
та зи ч е р н и л ка се н а то п я в а т п л а то в е те , преж д ата и
д р уги неща, к о и т о ще ч е р н я т, в к о я т о б о я к и с н а т н я ­
ко л ко дена. П од ир 3 - 4 дена ги и з в а ж д а т , п р о с т и р а т ги
на с л ъ н ц е д а и зсъ хн а ^, ко е т о по хим ически е з и к ще р е ­
че д а се о ки с л и повече ж е л я з о т о и д а п очернее п ов ече
п л а тъ т и посл е пак го п о т о п я в а т в ч е р н и л ка та и т.н.
Това и зв а ж д а н е , сушене и п о то п я в а н е в ч е р н и л к а т а се
п р о д ъ л ж а в а , д о к а т о се почерни д о б р е п л а т ъ т , п р е ж д а т а
и пр. Но п р е д и д а ги п о т о п я т в че р н и л ка та , т е ги к о -
р е н ясва т, т.е. н а ко п а в а т корени о т щ а вл як /л а п а д , л о -
пош /, и зм и в а т ги д обре, с в а р я в а т ги д о к а т о се р а з м и я т
и в р а со л а им п о т о п я в а т п л а т ъ т , п р е ж д а та , к о ж а т а и
др. д а се н а п о я т д о б р е въ в в о д а т а и п осл е , к а т о ги
и з в а ж д а т о т коренил ка та , изсуш ават ги д о б р е и 4 ак т о ­
гава ги п о т о п я в а т в ч е р н и л ка та о т осенови к о р и и с г у ­
рия. ' П л а то в е те о т ^коренилкйте с т а в а т ж ъ л т е н и к а в и и на
вкус сти п ч и в и .
В щ а в л я ко в и те ко р е н и има с т и п ч и в о вещ ество, к о е т о
сл уж и вм е сто днеш ната стипц а. Днес, к о и т о у п о т р е б я в а т
стипца , не к о р е н я т п л а то в е те , а к о и т о ги к о р е н я т , не
у п о т р е б я в а т с ти п ц а та . О т ту ка м ож е д а се в и д и явно, че
още в. д ъ л б о к а т а д р е в н о с т, к о г а т о хо р а та не са зн ае л и
да си п р а в я т сти п ц а , к о я т о 'е п о - н о в о нещо о т к о р е н и ­
те, у п о тр е б я в а л и са щ а в л я ко в и те ко р е н и в м е сто н е я **.

*
Осен, Т г а х 1 п и з .
* * Щ а 6 л я к о 6 и т е к о р е н и с е у п о т р е б я в а т о щ е и да о ц в е т я в а т к о ж и за
г ь о н о в е и цъ рв ул и, о т г д е т о е и о с т а н а л о щ а в е н а к о ж а
и глаголът щ а в я и съществителното щаба /оцветител/
аргас3 .
197
О свен осен ов а кор а у п о т р е б я в а т още и м но го д р у ги
кори, р а с т е н и я и д ъ б о в и ш икалки, все по съ щ и я начин.
У п о тр е б я в а т , например, д ъ б о в и кори, д ъ б о в и л иста , д ъ ­
бови ш икалки, см р а д л и ко в и листа, бобул, а н а й - в е ч е
съ рпец, к о й т о и д о д н е с б ерат и б о я д ж и и т е за съ щ а та
цел. О свен това, о ре хо в и те зел ени л ю спи се у п о т р е б я ­
ват за съ щ а та че р ни л ка и въобщ е - в с я ка кор а и б ил ка,
ко и то п о с и н я в а т, к о га т о се д о п р е д о с о ка им ж е л я з о .
Тази ч е р н и л ка е м ного с та р о б о я д ж и й с к о и з к у с т в о и
нашите п р а о тц и са я у п о тр е б я в а л и от незапом нени
времена.
II. Б р о ж д е н а боя. Б р о ж д е н а т а б о я се прави
о т ко р е н и те на е д н о растение, к о е т о се зо в е б р о ж д
или брош /R u b ia tin c to ru m /. Т ова растение са си го с а ­
дили б ъ л г а р и т е ,'а и с е га още го с а д я т в гр а д и н и т е си.
К о р е н и те ' о т т о в а растение се н ако па ва т, изм иват, с в а ­
р я в а т се и въ в в о д а та им се н а то п я в а ко р е н е н и я т, или
с т и п ц о с а н и я т п л а т или п р е ж д а и, ка то му се ту р и и
малко т р и г и я о т вино, п л а т ъ т се б о я д и с в а с ч е р в е н о -
ж ъ л т а - /т у р у н д ж и е н а / бо я, к о я т о н и ка к не и зб е л я в а .
С ега б о я д ж и и т е у п о т р е б я в а т н а й -в е ч е за б о я д и с в а н е
а з и я т с к и я б р о ж д /R u b ia tin c to ru m /, к о й т о е п о - с и л е н о т
наш енския. -
III. Ж ъ л т а б о я от д ю л е в и л и с т а . Ко­
га т о п о ж ъ л т е я т , есенно време, д ю л е в и т е л и с та д об ре,
обират ги, с в а р я в а т ги добре, к о р е н я т ' или с т и п ц о с в а т
пл ата или п р е ж д а та , и к а т о я^ н а т о п я т , в а р я т н я к о л к о
часа пл ата , к о й т о се б о я д и с в а с ж ъ л т а /б о з о в а / б о я. ч
IV. Ж ъ л т а б о я от ж ъ л т м л е ч о к о в
ц в я т . К о га т о цъф не д о б р е к и ч е с т и я т м л е чок /E u p h o r ­
b ia / о б и р а т му ц в е то в е те , изсуш ават ги и, к а т о им т р я б ­
ва, к а т о ги с в а р я т, в а р я т въ в в о д а т а им кор е не н или
сти п ц о са н п л а т или п р е ж д а , к о и т о се б о я д и с в а т ж ъ л т о .
V. Ж ъ л т а б о я от с м р а д л и к о в о
ж ъ л т о д ъ р в о . Н асичат дебели ста ри о т с м р а д л и ­
ка /R h u s c o tin u s / п р ъ ти , о б е л в а т им ко р а т а и б е л т ъ ка ,
н а д р о б я в а т им ж ъ л т а т а съ рц е вин а, с в а р я в а т я д о б р е и
въ в в о д а т а й в а р я т сти п ц о с а н и пл атове, п р е ж д а и др.,
ко и то се б о я д и с в а т ж ъ л т о .
VI. О р е х о в о - к е с т е н я в а б о я . К о га т о у з ­
р е я т д о б р е орехите /J u g la n s re g ia / и им о б ер ат п л о д а -
ореха, с ъ б и р а т им зе л е н и те шушлупки, о с т а в я т ги да
п о и з гн и я т м алко и после, к а т о ги с в а р я т, ки с н а т въ в

198
в о д а та им плата, или п р е ж д а та , к о я т о се б о я д и с в а ч е р ­
н о - к е с т е н я в о и не и зб е л я в а н и ко га . О т т и я шушпулки
п р а в я т и черна боя, к а к т о се ка з а и горе.
Е то т и я бои м огат да се н а р е ка т стари н а р о д н и бои,
с ко и то н а р о д ъ т си е б о я д и св а л още 0 7 незапом нени
времена, а и д о д н е с още ги у п о тр е б я в а в дом аш ното
си бо яд и сва н е . Но п о - к ъ с н о , к о га т о се я в и л и и д р у ги
п о -и з к у с т в е н и бои, ка то : си н и л о то , в ъ р зи я т а , ка р м ъ за и
спо м а га те л н и те ср е д ств а , ка то : сти п ц а та , з е л е н и я т к а ­
м ък*, с ъ ч и -к а б р у с а , с и н и я т ка м ъ к и д руги , к о и т о у п о т ­
ребяват б о я д ж и и т е , т о га в а н а р о д ъ т взел д а се п о л зу в а
и с ти я ср е д ств а . С ъ с синил ото , н а р о д ъ т, к а т о не знае
да у п о тр е б я в а с я р н а та ки с е л и н а **, за да г о р а зто п и ,
б о я д и с в а по с л е д н и я начин: взем ат сяре ва ^в ъ л н а , о п и ­
рат я с горещ а в о д а и с ъ б и р а т во д а та , к о я т о се зо в е
сяреи, или ся р е в а вода. В т о з и сярей, д о к а т о е още
то п ъ л , с л а га т с ч у ка н о то синило, д о к о л к о т о тр яб в а* и го
б ъ р ка т, д о к а т о се р а зто п и и го о с т а в я т да в т а с а . И
п о д и р то в а т у р я т плата, или п р е ж д а т а в е д н о к о р и т о ,
или д р у г с ъ д край о гъ н я и, к а т о се п о с т о п л и с я р е я т ,
н а л я га т плата, б ъ р к а т и го п р и т и с к а т да се н апои в с я к а
негова ча с т с ъ с с и н я т а вода, и п р е ж д а т а ил и п л а т ъ т ,
ка то хване д а се б о яд и сва , за п о ч в а д а попив а с и н и л о т о
в себе си, к о е т о на п р о с т о н а р о д н и я е зи к се к а з в а : п л а ­
т ъ т или п р е ж д а т а в зе д а те гл и . К а то Почне д а т е гл и и
да попива, те л е ко го т е г л я т и б ъ р ка т в ъ в в о д а та ,
д о к а т о и зт е гл и , попие в с и ч ко т о синило, д о к о л к о т о и с ка т
да н а п р а в я т п л ата син. А ко в и д я т , че е д о ш л о д о о на я
степен, д о к о я т о им тр яб в а, д о б а в я т и още си н и л о на
сяре я, р а з т о п я в а т го и уси л в а т още с и н я та б о я . Т о в а се
прави, д о к а т о се д о ка р а на п л а та и зи скуе м а та си н я бо я.
П л а тъ т или п р е ж д а та , само о т себе си разб ира, т р я б в а
бт напред д а б ъ д а т коренени или сти п ц о са н и . К о й т о
иска п ъ к с и н и я т п л ат да го направи чер, т о й го п о т а п я
и в че р ни л ка та , о т ко е т о ста в а та ка чер, щ ото, не и з ­
б е л ява вече н икога .
Ето те зи -са боите, с к о и т о н а р о д ъ т си б о я д и с в а
сам, но има още м ного бои, к о и т о са тайни з а н е го и за

З е л е н и я т камък с е з о в е още и г а л и ц а .
С я р н а т а к и с е л и н а с е - з о б е : в е т р и о л , з а ч - я а и к и б р и т сую и с и ­
н и л о т о с е р а з т о п я в а само 6 нея и 0 с я р е я , а 6 ч и с т а бода не с е
топи .

199
т я х т о й си д а в а п л а то в е те или п р е ж д а т а на б о я д ж и и т е .
П р е д и 5 0 - 6 0 го д и н и , к о га т о ц ъ ф тя х а у нас в с и ч ки те
з а н а я т и , на м ного места в наш ето о т е ч е с т в о имаше
б а с м а д ж и и*, к о и т о щ а м п о с в а х а за ж е н с ­
к и я пол басми с р а зл и чн и бои, и на ц в е т я и пера; има­
ше к а з а с и, к о и т о си б о я д и с в а х а въ лнена, копринена
и пам учна п р е ж д а и пл етеха р а зл и ч н и п л е те н и неща за
укра ш ен ие на д рехите, к а т о р а зл и ч н и п е те л ки , ч и п -
р а з и, п и с кю л и за украш ение на ю зд и те , г ю ю с л ю -
ц и т е, се д л а та , ко л а н и т е и пр.; имаше к о л а н д ж и й к и
ж е н и , к о и т о т ъ ч а х а р азл ични ко л а н и за п ояси, за п о д -
в р ъ з к а п о д ко л е н е те (ко л ен ни ц и); имаше ки л и м д ж и й ки ,
к о и т о тъ ч а х а р а зл и ч н и кесии, губ е р и и д р . 4
К ъ д е т о са били р а зв и ти т и я за н а я ти , там е било
р а з в и т о и б о я д ж и й с т в о т о , к а к т о например в Трявна,
Га б р о в о , Елена, Ч ипр о вц и, К о те л , С ливен и др. М а й с т о ­
р и те , к а т о са р а б о ти л и и б о я д и с в а л и у, д ом а си, в с и ч ­
к и т е къ щ н и са им пом агали в' р а б о та та , а н а й - в е ч е ж е ­
н и те , о т к о е т о са се научили и те да б о я д и с в а т . В
Т р я в н а , например, к ъ д е т о е имало н а й - п р о ч у т и казаси,
о т к о и т о н я ко и са правели ц я л ко н с ки н а ки т /т а к ъ м / и
за с у л та н а з а ко н я , и д о д н е с има още м но го жени,
к о и т о т ъ к а т ко л а н и , губери и д р у ги г т а т о в е и з н а я т да
б о я д и с в а т с в с и ч к и т е бои п о - т р а й н о и п о - я с н о и о т
б о я д ж и и т е . Т ъ й съ щ о и в Габрово, и д о д н е с ж е н и т е си
б о я д и с в а т п р е ж д а и пл атове, к о и т о им са н у ж н и з а р а ­
б о та та .
За д а за п о зн а е м ч и т а т е л и т е си, ка к си б о я д и с в а т
р а б о т н и т е с т о п а н ки п р е ж д а т а и п л а т о в е т е в Т рявна, ние
т у к а ще пом естим пет р ец е п ти з а п е т в и д а р а зл и ч н и бои
о т н а й -у п о т р е б я в а н и т е , к а к т о ни ги д а д е го с п о ж и ц а М.
И ко н о м о ва , у ч и т е л к а при Т ъ р н о в с к а т а д е в и ч е с ка ги м н а ­
з и я , к о и т о р е ц е п ти е за писал а о т баба .си.

!. А Л Е, Н А БОЯ

К о га т о ще се б о я д и с в а алена п р е ж д а или п л а т, н а й -
н а п р е д , п р е ж д а т а или п л а т ъ т се п р е т е гл я т о ч н о и,

* Н а й - г о л я м б а см а д ж и й с к и е с н а ф е иллало 6 С о п о т , п о с л е 6 К а р л о б о ,
К а л о ф е р , К а з а н л ъ к , Г а б р о в о , Т ъ р но в о и п р . От т я х има и >до с е г а
м н о г о про зви щ а Б а с м а д ж и е в и .

200
к о л к о т о о ки и зл е зе , на в с я ка о ка се с л а га по 150 драм и
стипца, к о я т о к а т о се р а зто п и 'д о б р е в ъ в в о д а , н а т о п я -
ва се в с т и п ц о в а т а в о д а п л а т ъ т или п р е ж д а т а и се
о с та в я да се напои добре.
К а т о се с т и п ц о с а добре, п л а т ъ т се и з в а ж д а о т в о ­
д ата, изпира се хубаво и се и з ц е ж д а . П о д и р то в а се
п р е те гл я по 40 драми к а р м ъ з * за в с я к а о ка ; с ч у к в а
се д о б р е в ч у т у р а или хаван; о т с я в а се с ч и с т о с и то ,
после се т у р я д а ври въ в в о д а и ври, д о к а т о се с кр и е
п я н а та на в о д а т а му. П реди д а се п р и го т в и та зи во д а ,
взема се на в с я к а о ка п р е ж д а или п л а т, по 6 драм и
калай, р а з т о п я в а 'се в н я ко й с ъ д и се ка п е ка п ка по
ка п ка на н я к о я тава, ко й то , к а т о ка п в а на с т у д е н а т а
тава, в с я ка ка п к а се р а зс ти л а и и з с т и в а на т ъ н к а п л о -
чица ка т о л ист. К а то се и зка п е та ка в с и ч к и я т кал а й и
ка то се пр е в ъ р н е на л и сто в ц и , л и с т о в ц и т е се н а д р о б я -
ват с н о ж и ц и , с ъ б и р а т се и се изм ив ат в ч и с та во д а .
С лед туй в с и ч к и я т калай се т у р я в е д н о шише; нал ива
се о т го р е му 80 драм и гасен ке за п , т.е. 40 д р . ч и с т к е -
зап и 40 др. в о д а , и ка л а я т се с т о п я в а в кезапа . Н а й -
напред см е стта с т а в а черна, но к а т о я о с т а в я т д а п р е -
нощ ува една нощ, т я се и з б и с т р я и ста в а ж ъ л т е н и к а в а .
/Т а з и смес о б и кн о в е н о се п р и го т в я е д и н или д в а д ена
п о - н а п р е д о т б о я д и с в а н е т о ./ В ъ в в о д а та , в к о я т о е
р а зто п е н к а р м ъ з ъ т , се сл а га по 15 драми, на в с я к а ока,
чука на т р и т и я и после се нал ива и ж ъ л т а т а т е ч ­
ност, в к о я т о е р а зто п е н к а л а я т и в с и ч ко се р а з б ъ р к в а
д обре. В та зи смес, к о я т о е вече алена, се т у р я п р е ж ­
д а та или п л а т ъ т и ее вари на о гъ н я д о ч е т в ъ р т час. В
то в а време п р е ж д а т а или п л а т ъ т попив а в с и ч к а т а алена
боя- о т в о д а та , б о я д и с в а се и н а й - п о с л е се и з в а ж д а ,
и зп и р а се д о б р е в с ту д е н а в о д а ; и се изсуш ава на
сл ъ н ц е , а ко е л е те , а ако е зиме, на т о п л о м я сто .

*
К а р м ъ з ъ т е м а л к и б у б у л е ч и ц и , к о и т о с е в ъ д я т н а й - м н о г о в Мек­
с и к о /А м е р и к а / по е д но р а с т е н и е / к а к т у с а , ж е б и т е / , о т к ъ д е т о г и
б е р а т , с у ш а т и г и п р о д а в а т под им ето к а р м ъ з . И по н а с има е д ин
вид к а р м ъ з , а л е н и б у б у л е ч и ц и , к а т о п а я ч е т а , к о и т о с е н а м и р а т
ч е с т о под с у х и т е к о р и на д ъ р в е т а т а , но н е г о в а т а б о я е п о - с л а б а
ц
о т б о я т а на а м е р и к а н с к и я к а р м ъ з .

201
||. Г И В Е З Е Н А И Л И К А Р М Ъ З Е Н А
/М О Р А В А / Б О Я

На е д н а о ка п р е ж д а или плат се взем а 8 драм и


ка р м ъ з. П р е ж д а т а се сти п ц о с в а , к а к т о и при а л е н о то , и
в съ щ а та вода, к о я т о е с ъ с с ти п ц а та , се т у р я к а р м ъ -
з ъ т , сч ука н и п ре се ян и се о с т а в я д а ври ч е т в ъ р т час.
П о д и р то в а се с л а га и д о 10 драм и т р и ги я , д о б р е с ч у ­
ка н а на дребно. И к а т о се р а зб ъ р ка д о б р е , т у р я се и
п р е ж д а т а или п л а т ъ т и се вари. П осле се и з в а ж д а
п р е ж д а т а и се ка п в а т д о 30 ка п ки ве тр и о н /к и б р и т с у ю /
и п о д и р т о в а и зв а д е н а та п р е ж д а пак се т у р я д а поври
м алко. К а т о поври и в то р и я п ъ т , и з в а ж д а т я, и з п и р а т я
д о б р е в с ту д е н а в о д а и я изсуш ават.

III. Ч Е Р Н А Б О Я / Б А К А М Е Н А /

На е д н а ока п р е ж д а или п л а т се взем а 50 драм и


бакам ена боя, к о я т о е к а т о черна смола, с ч у к в а се
д о б р е на д ре б но и се ту р я д а ври в е д и н с ъ д с во д а ,
д о к а т о се с то п и д обре. П о д и р то в а се взе м а 4 0 - 5 0
д рам и син кам ъ к и к а т о се с ч у ка д об ре на д р е б н о , т у р я
се д а ври в д р у г с ъ д с вода. Н а й -н а п р е д п о т о п я в а т
п р е ж д а т а или п л а та в т а я во д а , в к о я т о е р а з т о п е н
с и н и я т ка м ъ к, в ъ з в а р я в а т / я м алко и п осл е я и з в а ж д а т .
Т о га в а в см еста о т си н и я ка м ъ к, в к о я т о е б и л а п р е ж ­
д а та , н а л и в а т и в о д а та , в к о я т о е бил р а з т о п е н бакам а
и, - к а т о разб ъ ркват д об р е см еста, н а т о п я в а т в нея
п р е ж д а т а и я в а р я т д о ч е т в ъ р т час, к а т о я б ъ р к а т
д о б р е . Н а й -п о с л е я и з в а ж д а т , и зп и р а т я и я изсуш ават.

IV. М О Р А В А Б О Я /о т н о в а та */

Н о в а та б о я се т у р я в е д и н с ъ д , налива се о т го р е й
т о л к о в а спирт* или в ъ р л а р акия, к о л к о т о ' д а я п о кр и е и,
ка т о се р а зто п и в р а ки я т а или спирта, н а л и в а се в
х л а д ка во д а , в к о я т о се сл а га и м алко чука н а т р и ги я . В

*Но6а боя наричат т а я , която се продава на прах /а н и л и н о в и те


бои/ .

202
та зи смес н а т о п я в а т п р е ж д а т а и я въ зваряват., д о к а т о
попие б о я та . П од ир то в а я и з в а ж д а т и я изсуш ават.

V. Ж Ъ Л Т А БОЯ

На е д н а о ка п р е ж д а или пл ат, с т о п я в а т 150 драми


сти п ц а и в ъ в в о д а та се нат.опява и с ти п ц о с в а п р е ж д а та ,
к а к т о се с ти п ц о с в а и при а л е н о то . В та зи в о д а се н а ­
р е ж д а един р ед ж ъ л т м лечоков ц в я т, или ж ъ л т ц в я т
о т гл а в о ч и един ред п р е ж д а , или един к а т плат, ако
се б о я д и с в а пл ат, после пак един ред п л а т или п р е ж д а
и един р е д ц в я т и т.н. д о к а т о се н а р е д и в с и ч ка та
п р е ж д а или п л а т и н а й - о т г о р е се н а р е ж д а един ка т
ц в я т . П о д и р то в а се тур я с ъ д ъ т с п р е ж д а т а или п л а та
на о гъ н я и ври един час. П о д и р това варене, се и з ­
в а ж д а и се о с т а в я да и зс т и в а 4 - 5 часа. П осле п а к се
ту р я д а се с т о п л и и, ка т о се извади, т у р я се в е д н о
ко р и то , н а ся в а се о т го р е с пепел и се за л и в а с в о д а та ,
в к о я т о е в р я л а п р е ж д а т а или п л а тъ т. К а т о п о с то и и в
та зи смес, п л а т ъ т или п р е ж д а т а се и зв а ж д а , изпир а се
д об р е в с т у д е н а в о д а и се изсуш ава.
К а к т о р а зл и ч н и б о я д ж и и б о я д и с в а т е д н а и същ а боя
р азл и чно , т.е., е д н и я б о я д и с в а т п о - я с н а , д р у ги п о -
тъмна, едни - п о -т р а й н а , д р у ги - п о -н е т р а й н а и т.н.,
та ка същ о и ж е н и те б о я д и с в а т различно. А то в а зависи,
к а к т о о т к о л и ч е с т в о т о на м атериала, т а ка и о т начина
на у п о тр е б я в а н е т о му и о т врем ето на д ъ р ж а н е т о в
б о я т а и т.н. З а то в а ние ще п о ка ж е м тука, к а к б о я д и с в а т
ж е н и те и в Габ рово т и я бои, при к о е т о 'и м а малка р а з ­
л и ка о т го р е и з л о ж е н о т о б о я д и с в а н е в Т р я в н а . Тези бои
ми ка за баба В енковиц а га б р о в ча н ка та , к о я т о сама ги
прави, к а к т о за себе си, т ъ й и п о ка зв а на п р и я т е л к и т е
си, к о и т о ж е л а я т д а се н а уча т на това, к о л к о т о лесно,
т о л ко в а и п о тр е б н о на в с я к а т р у д о л ю б и в а сто па н ка ,
бо яд и сва н е . I.

I. А Л Е Н О

Н а й -н а п р е д се взема по 6 драми ка л а й за в с я ка
ока, 50 драм и ке за п и 50 драм и вода, с к о я т о се угасв а
кезапа и в с и ч ка та смес става 100 драми. К а л а я т се то п и

203
и ,се капе на та в а и после се р еж е , мие и пуща в к е з а -
па, д е т о се с т о п я в а . П осле п р е ж д а т а или п л а т ъ т се
с т и п ц о с в а в ъ в вода, в к о я т о се р а з т о п я в а по 25 драми
с ти п ц а на в с я к а о ка п р е ж д а или п л а т. Взема се на
в с я к а о ка п р е ж д а или п л а т по 30 драм и ка р м ъ з. К а р -
м ъ з ъ т се с п у кв а , пре ся ва се и се т у р я д а ври в ъ в в о ­
да. В о д а та т р я б в а да б ъ д е т о л к о в а , к о л к о т о д а се
по кр и е п р е ж д а т а , к а т о се натисне; а ко т я е п о - м н о г о ,
не му в р е д и , за щ о то в о д а т а си о ста в а , а б о я т а се п о ­
пива о т в л а к н а т а на в ъ л н а та . К о га т о ще п о с т а в я т к а р -
м ъ за в ъ в в о д а т а д а ври, в о д а т а т р я б в а д а се с то п л и ,
д о к а т о с т а н е хмарна /х л а д к а / и т о га в а д а ре тур и к а р -
м ъ з ъ т жд а вр и ; т р я б в а то й д а ври д о к а т о му се скрие
п я н а т а . К а т о се скр и е п я н а т а в ъ в в о д а та , т у р я се по
30 драм и ч у ка н а т р и ги я на в с я к а о ка п р е ж д а или пл ат;
нал ива се с т о п е н и я т в ке з а п а кал а й в ъ в в с и ч к а т а т е ч ­
н о с т с ка р м ъ з а и ка т о се р а з б ъ р к а д о б р е , т у р я се в
к о т е л а п р е ж д а т а и се вари д о к а т о попие в с и ч ка т а алена
боя> и в о д а т а с та н е б истра. Въобщ е, к о л к о т о п ов ече ври,
т о л к о в а п о - х у б а в о и п о - т р а й н о се б о я д и с в а п р е ж д а т а .
Н а й - посл е се и з в а ж д а , о пира се с ъ с с т у д е н а в о д а и се
изсуш ава.

II. Г И В Е 3 Е Н О / п о - т ъ м н о а л е н о /

К о га т о ще се б о я д и с в а ги в е зе ч о , п р е ж д а т а се с т и п ­
ц о с в а с по 50 драм и с ти п ц а на в с я к а о ка п р е ж д а или
п л а т; в ъ в в о д а т а , в к о я т о ще се б о я д и с в а , се т у р я по
40 драм и к а р м ъ з и по 40 драм и т р и ги я на в с я к а о ка
п р е ж д а . К а р м ъ з ъ т и т р и ги я т а се в а р я т ; п о т о п я в а се в
т я х п р е ж д а т а или п л а т ъ т и се в а р д и д о к а т о се б о я д и ­
са. В о д а та т р я б в а д а б ъ д е т о л ко в а , к о л к о т о д а п о кр и в а
п р е ж д а т а , к а т о се п о то п и в нея. *

* За д а с т а н е а л е н о т о я с н о / а ч и к / , н я к о и т у р я т до 5 - 6 драми ч у - '
к а н и з е р д и ч а б и к о р е н и , к о и т о с е п р о д а в а т по д ю к я н и т е , а н а й -в е ­
ч е по а х т а р с к и т е .

204
III. З Е Л Е Н А БОЯ

На в с я к а о ка п р е ж д а или пл ат взе м ат по 4 драм и с и ­


нило и по 12 драм и в е тр и о н . С и н и л о то се с чукв а н а прах
и се си п ва в ъ в ве три она. К а то се- р а з б ъ р к а добре, д о к а -
то се с то п и , о с т а в я се д а сто и е д и н ден или д в а дни.
Н а й -н а п р е д п р и го т в я т ж ъ л т и л к а о т м л ечоков ж ъ л т
ц в я т ^ /к о я т о се с чи та з а н а й -х у б а в а /, или о т р е ж и -
в е р , о т к о й т о , на 1 о ка п р е ж д а т у р я т по 1 0 0 драм и
счука н и н е п р е ся в а н и с е ' св а р я в а в ъ в вода, д о к а т о
стане в о д а т а ж ъ л т а .
К о га т о и с к а т да б ъ д е зе л е н о то п о - т ъ м н о , в о д а т а се
с то п л я , д о к а т о стане хмарна /х л а д к а /, т у р я се в нея
с и н и л о то с в е тр и о н а и п р е ж д а т а - с е 5 б ъ р к а д об р е д о к а т о
заври и к а т о заври, и з в а ж д а се о т т о я ко те л и се п о ­
т о п я в а в ж ъ л т и л к а т а , в к о я т о т р я б в а д а ври н я к о л к о
часа, д о к а т о ста н е п р е ж д а т а д об р е зелена. П осл е то в а
снемат к о т е л а о т о гъ н я и го о с т а в я т на страна, з а да
п о и зсти н е . Н а й -п о с л е и з в а ж д а т п р е ж д а т а , и з ц е д я в а т я
и к а т о я и з п и р а т в с т у д е н а во д а д об р е, изсуш ават я.
А ко га то и с ка т да бъде зел еното я с н о -з е л е н о
/т у р с к о з е л е н о /, т о га в а н а й -н а п р е д п о т о п я в а т п р е ж д а т а
в ж ъ л т и л к а т а , че т о га в а в зе л е н а та б о я я в а р я т.

IV. Я С Н О - С И Н Я Б О Я / В Е Т Р И О Н Е Н А /

И я с н о - с и н к а в о т о се б о я д и с в а т ъ й същ о, к а к т о и
зе л е н о то , н о само т у р я т по 6 д рам и син ил о и по 18
драми в е тр и о н , в к о й т о се с т о п я в а си н и л о то , к а к т о се
ка за и при зе л е н а та б о я.

V. Ч Е Р В Е Н А К О П Р И Н Е Н А / С В И Л Е Н А /
БОЯ

Р а з т о п я в а се 100 драм и с ти п ц а на е д н а - о к а ко п р и н а
.и в с т и п ц о в а т а во д а се п о та п я ко п р и н а та , гд е т о т р я б в а
д а с то и . е д н а нощ; посл е се и з в а ж д а и се изпира д о б р е .
П од ир то в а се взем ат 80 драми на о ка ка р м ъ з и по 8

•*
Режибер с а д р е б н и жълти з р ъ н ц а , к о и т о с е п р о д а в а т по д ю к я н и т е .

205
драми п а л а м ут* и се с п у кв а т в с я к о о тд е л н о . К а р м ъ з ъ т
се вари в ъ в в о д а та , д о к а т о се скрие п я н а т а и п о сл е му
се ту р я пал ам ута и п о д и р туй се п о т о п я в а к о п р и н а т а и
ври, д о к а т о се б о я д и с а и н а й -п о с л е се и з в а ж д а , и з ­
ц е ж д а се, изп и р а се и се изсуш ава.
К о и то и с ка т д а б ъ д е б о я д и с а н о п о - я с н о /а ч и к /, и з ­
в а ж д а т п р е ж д а т а , пущ ат в б о я та , к о га т о ври, с три
п р ъ с т а чука н а т р и ги я и, к а т о се с т о п и т р и ги я т а , п о т о ­
пяват пак преж дата, д о ка то въ зври ве д н ъ ж , и я и з ­
в а ж д а т , и з п и р а т и изсуш ават.

VI. М О Р А В А БОЯ

М о р а в а та б о я е к а т о морава п р ъ с т, р а з т о п я в а се и
се в ъ з в а р я в а в ъ в в о д а и к а т о се и зв а д и , п о т о п я в а се
п р е ж д а т а или п л а т ъ т в нея и сто и т о п л а 2 - 3 часа. А
к о га т о и с к а т д а б ъ д е п р е ж д а т а п о - т ъ м н а , и з в а ж д а т я
и пущ ат м алко с а ч и къ б р у с и после пак п о т о п я в а т п р е ж ­
д а та . К а то п о с то и малко, и зп и р а т я и изсуш ават.

VII. Ж Ъ Л Т А БОЯ ОТ М Л Е Ч О К О В Ц В Я Т

Н абира се о т ки ч е с т и я м лечок ц в я т , н а п ъ л в а се
е д и н ко те л , за л и в а се с в о д а и се вари. К а то п о ч н е да
п о ж ъ л т я в а в о д а та , о тл и в а се о т нея, за д а не кипи.
К а то увр и д обре, и з в а ж д а се к о т е л ъ т на стр а н а , п р е ­
ц е ж д а се и се о т д е л я ц в е т ъ т о т в о д а та . На е д н а о ка
п р е ж д а взе м ат 1 0 0 драми с т и п ц а и я т у р я т в ъ в в о д а та ,
пото пяват преж д ата в стипцовата вода и я варят д о 1
час. П о д и р то в а и з в а ж д а т к о т е л ъ т на стр ан а, за в и в а т
го с н я ко й дебел пл ат и о с т а в я т п р е ж д а т а д а ки сн е 2 -
3 часа. К а то покисне така, и з в а ж д а т п р е ж д а т а и въ в
в о д а т а н а ся в а т със ситото чи ста пепел от дърва,
/к о л к о т о повече пепел т у р я т , т о л ко в а п о - х у б а в а с та в а
п р е ж д а т а / и го в ъ з в а р я в а т , но к а т о взем е д а в ъ зв и р а ,
тр я б в а д а се варди д а не кипне, за щ о то лесно ки п в а и

П а л а м у т е чашки о т желъд / о т п а р н а р о б и я д ъ б / , ко и то , с е п р е н а ­
с я т о т Мала А з и я и т а б а ц и т е г и у п о т р е б я в а т да в а д я т / щ а в я т / с
т я х кожи, за к о я т о цел ги ч у к а т или м е л я т . П р о д ав а с е и по дю­
к я н и т е з а цер п р о т и в с ю р м е к а и з а черна боя.

206
и зки п я в а к а т о п р я сн о м ляко. К а то в ъ зв р и добре, п о т о ­
пяват пр е ж д а та и я въ зваряват, като я разб ъ рква т
д обре с ч и с та то я га . Н а й -п о с л е я и зп и р а т и изсуш ават.

VIII. Ч Е Р Н А БОЯ ЗА П А М У Ч Н И
П Л А Т О В Е .

Н абират се кори о т елха /д и в а л е с к а / н а д р о б я в а т се


на д ре бно , с в а р я в а т се и к а т о п о и зс ти н а т, изпир а се въ в
в о д а та им п л а т ъ т или п р е ж д а та . К о га т о се пере п л а т ъ т ,
тр я б в а д а се р а з т я га въ в в о д а та , за д а не се с гъ р ч и , и
да попие в р е д е д н а кв о . П осле се и з в а ж д а п л а т ъ т , т у р я се
във в о д а та с а ч и къ б р у з и ка т о се стопи, п о т о п я в а се п л а ­
т ъ т въ в в о д а т а и се ту р я кра й о гъ н я д а се то пл и . Като.
п о сто и и зв е с т н о време, и з в а ж д а се, и з ц е ж д а се и. се п р о с ­
тир а д а се провет-ри. П осле пак се п о т о п я в а и по ки св а .
В а д ен е то и п р о в е тр я в а н е то се п о в т а р я т н я к о л к о п ъ ти ,
д о к а т о се б о я д и с а д обре. И зп ир а се и се изсуш ава.

IX. Б О Я Д И С В А Н Е А Л Е Н О С Н О В А Т А
БОЯ.

С ти п ц о с в а се п р е ж д а та или п л а т ъ т с по 25 драм и
сти п ц а на о ка п р е ж д а и се изпира д об ре. Взема се 10
драми н ова алена б о я на о ка п р е ж д а ; р а з т о п я в а се в
малко в о д а и се налива в ъ в в о д а та в ко те л а , к ъ д е т о
ще се б о я д и с в а п р е ж д а та . В ко т е л а в о д а т а т р я б в а д а б ъ ­
де х л а д ка и се вари д о к а т о се скрие п я на та. П о д и р то ва
се т у р я п р е ж д а т а да поври. К а то поври,’ т у р я се к и с е л и ­
на: или т р и ги я , или л и м о н - т у з у , ли п ъ к в е тр и о н
д о 2 драм а; но к о га т о ще се тури кисели ната, к о т е л ъ т
тр я б в а да се о т с тр а н и о т о гъ н я , за щ о то ако ври на о г ъ ­
ня, щом се пусне киселината, б о ята Ч си пва и м ож е д а и з -
кипи и д а направи п а ко с т на раб отнйка. Б о я д и с в а н е т о с
та я боя е м ного е вти н о и всеки може, к о га т о и ска и
к ъ д е т о и ска д а се б о я д и св а п р е ж д а , пл ат, коп р и н а и т.н.
В ъ л на та , к о п р и н а т а се б о я д и с в а т м ного хубаво, а
пам укъ т не м ож е да улавя о т в с и ч ки те бои, а н а й - в е ч е
о т алените, за т о в а не тр я б в а никой да се м ъчи да
б о я д и с в а пам ук алено. Него го б о я д и с в а т, но ф а б р и ка н ­
ти те не о т к р и в а т тайната си на пуб ликата.

207
НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА САМОДИВИТЕ

С а м о д и в и те им ат в б ъ л га р с к и я н а р о д н я к о л к о р а з ­
лични имена: с а м о -д и в и , диви, с а м о -в и л и , вили, р усал ки
и с а м о - ю д и и ю д и. '
Да р а згл е д а м е н а й -н а п р е д д е ж и в е я т , с п о р е д н а ­
р о д н о т о в яр ван ие , т е зи д ухо в е и к а к в и д е й с т в и я им
пр и пи сва н а р о д н о т о в ъ о б р а ж е н и е . За р у с а л к и т е в я р в а т,
че ж и в е я л и в ъ в ' в о д и т е и само на Р у с а л с ка та н е д е л я
и з л я з в а т по п о л е т а т а и л а го в и те , д е т о има р о с я н и му
о б и р а т в ъ р х о в е т е на ц вета. '
С а м о д и в и те ж и в е 'я т в ъ в в л а ж н и т е м еста: в го р и те ,
край д о л и щ а та , кра й р е ки те , о к о л о в о д е н и ц и т е , по г о ­
лем ите с та р и д ъ р в е т а , в з а п у с т е л и т е з д а н и я и д р у ги
тъ м ни и страш ни м еста и пещ ери. О т т и я си обични
места т е ч е с т о и з л я з в а т по п о л я н и т е на п о л е то , или по
р а вн и те б ъ р д а на в ъ р х а на п л а н и н и те и и гр а я т о гн е н о
с а м о д и в с ко хоро по с а м о д и в с ки те хорищ а, д е т о в п о л е ­
та та хо р и щ а та им се п о з н а в а т и д н е с по зе л е н а та
д ре б на тр е в и ц а , к о я т о р асте п р о л е т на к р ъ г на ония
места, д е т о са вили о гн е н о т о си хо р о п р е д и 1 п е т л яно
време. Те са н я к о л к о се стр и и н а й - с т а р а т а о т т я х е
царица, к о я т о в о з я т д р у ги т е с е с т р и гто в ъ з д у х а нощя,
д о гд е не са попели п ъ р ви п е тл и , на ко л а ; т а з и ко л а е
направена о т че л о в е ч е с ки ко с ти , к о и т о зе м ат о т ж и в и т е
хора и на к о г о т о и зсъ хн е или се хване н я к о й член о т
т я л о т о , к а з в а т : с л а д к и и м едени му зели, или уяли
кра ка, р ъ к а т а и т .н .1. О т т у к а е о с т а н а л а и д у м а та у я т,
у я то , у я т и , к о е т о ще рече у зе т, сух и пр.; с е д н а реч
че л о ве к, к о й т о е бил з д р а в и п о с л е му и зсъ хн а л н я ко й

208
член о т т я л о т о се ка з в а "уят" и се вярва, че с а м о д и ­
вите му уял и, зе л и т а я суха ча ст.
С а м о д и в и те се с ъ р д я т , к о га т о им с п я т на игрищ ата,
под д ъ р в е т а т а им; к о га т о им п р е га з я т п р е з тр а п е за та ;
к о га т о им о т с е к ъ т д ъ р в о т о ; к о г а т о им п р е о б ъ р н а т и з ­
вора на чешма; к о г а т о х о д я т нощем, д о гд е т о не са п р о ­
пели п е тл и те , на и зв о р а им д а гр и б а т в о д а и д а ги
б е з п о к о я т ко га се к ъ п я т в н е го и, ко й то направи това,
за к о е т о се с ъ р д я т , те го с б ъ х т в а т или го уям ат.
С б ъ х т а н и я т более, а у я т и я т о с а ка т я в а . К о га т о им с п о ­
м енуват името, те се с ъ р д я т и уям ват, з а т о в а п р о с т и я т
нар од в с я к о га к о га т о ще им спомене им ето, казва:
"С л а д ки и медени", или "Да си х о д я т ж иви и зд р ави".
О т с и л н о т о уверение, че с а м о д и в и те зем ат чл е но ве те
на ч е л о в е ц и те е п р о и з л я з л о и това, че те не само че
си п р а в я т о т ч е л о в е ч е с ки к о с т и к а л я с к а за ц а р и ц а та , но
и още г р а д я т цели гр а д о в е о т хора.' П есента: "Град
гр а д и л а С амовила, ни на небо,г ни на земя, т о к у т а к а на
облаци...", ни п о ка з в а явно го р е р е ч е н о то . В та зи песен
се ка зв а , че о т м ом ците направила коли, о т момите
п ъ р ти , о т с т а р ц и т е п о д п о р ки , о т км е то в и те с т ъ л б о в и , о т
км е ти ц и те врата, а о т м алките д е ц а тр ъ н и з а п о кр и в на
и з гр а д е н и я гр а д с к и п л ет и н а й -п о с л е , к а т о ням ало о т
к о го д а направи к л ю ч за в р а та та , зела е д н о р о д н о т о
д е те н ц е на е д н а майка и направила от- него и кл ю ч .
Че не с ъ щ е с тв у в а т в све та го р е п о м е н а ти те в ъ о б р а ­
жаеми д ухови , в днеш но време не тр я б а да д о ка зв а м и и
да уве рява м и н и к о го с в я с т н а го че л ове ка, но д а р а з г л е -
дами в к р а т к о о т ко и при род ни я в л е н и я са зе л и наш ите
п р а д е д и в м л а д е н че ски я си ж и в о т те зи п о н я т и я , о т
к о и т о са с кр о и л и ц я л са м о д ивски кул т, к о й т о и д о с е га
в п р о с т и я невинен народ има още м ного п о кл о н н и ц и ,
к о и т о п о кл о н н и ц и ще може да р а зув е р и само и с т и н с к о т о
общ е н ар од н о о б разование.
С а м о д и в и те к о г а т о и гр а я т с а м о д и в с ко т о си о гн е но
хоро на- с а м о д и в с ки те пол яни п р е д и п е тл я н о време, ако
мине н я к о й през него, те го с б ъ х тв а т. С а м о д и в с ки те
хорищ а са о б и кн о в е н о покрай в о д и т е на р авн и пол я ни .
Да видим се га к а к в о нещо са т и я хорищ а и о т д е се
зема т а я с в е тл и н а -и т о я о гъ н , д е т о гор и по т я х .2
Че д е й с т в и т е л н о има са м о д и в ски хорищ а не т р я б а да
се съ м н я в а никой, за щ о то ги ' има и д о ден днешен, и че

14. По няколко думи 209


о т т е з и хорищ а т р я б а д а се я в я в а с в е т л и н а и то в а
т р я б а д а е вярно.
К о й т о иска д а в и д и к а к в о нещо е с а м о д и в с ко хорищ е
м ож е д а за п и та п р о с т и я н а р о д в с е л а та и т о й н а й -
д о б р е ще му п о к а ж е д е са, ка кв и са и к а к в о е в и ж д а л
по т я х , и ще му р а з к а ж е м но го п р и ка з к и и л е ге н д и з а
ти я хорищ а и з а п о с т р а д а л и т е о т т я х че л о в е ц и . Но
н а й - д о б р е м ож е д а се уве ри за т о в а о т л я с к о в ч а н и и
д о л н о о р я х о в ч а н и в Т ъ р н о в с ко , с т и га д а д о й д е на р а в ­
ната це л ин а на л я с к о в с к о т о пасище п о д Ц е р о в а м о ги л а
и к о г о т о се л я н и н а д а п о п и та , се ки й ще му п о к а ж е с
п р ъ с т и ще му рече: "Е то там си и гр а я т с л а д к и и м е ­
дени". На т е з и хорищ а и аз, к а т о б я х м а л ъ к съ м х о д и л
и съ м брал ч е р в е н ки гъ б и п р о л е т и есен, к о и т о п о д и р
д ъ ж д о в н о и т о п л о време р а с т а т в и зо б и л и е по о к р ъ ж ­
н о с т и т е на с а м о д и в с ки т е хорищ а, к о и т о о к р ъ ж н о с т и са
ш ироки д о е д и н р а з кр а ч и са к а т о пр а в и л н и к р ъ г о в и . 4По
го л е м и н а та си хорищ а та са р а зл и ч н и : о т 10, 15 д о 20 и
п о в е ч е р а зкр а ч и п р я к о / в д и а м е тр а /.
> С п о р е д у в е р е н и е то на п р о с т о т о население т у к а п р о ­
л е тн о време се в и ж д а т к р ъ гл и о гн ь о в и , к а т о хорищ а,
к о и т о о гн ь о в и ту пл ам нуват, т у се и з гу б в а т на п р е с е к у л -
ки и к о г а т о се п о ка ж е т о в а явление, н и ко й не смее д а
се п р и б л и ж и , или д а мине о тта м , за щ о то щом се п р и б ­
л и ж и . или мине о тта м , ще го с б ъ х т а т “с л а д к и и м е д е н и “.
Т е зи о гн ь о в и , з а к о и т о м ного р а з к а з в а т , че са ги
в и ж д а л и , меня не ми . се е с л у ч и л о д а ги в и д я , а ко и
д а съ м брал, к а к т о ка за х по хорищ ата гъ б и , н о денем .
Т а ки в а същ и с а м о д и в ски хорищ а а з съ м в и ж д а л в ъ в
В р а ч а н с ко в равни ниски кр а й в о д н и м еста, що ги з ъ в а т
с а м о д и в с ки хорищ а. *
Да видим с е га к а к в о е п р о и з х о ж д е н и е т о на т и я х о р и ­
ща и к о я е п р и чи н а та д е т о р а с т а т именно по т я х гъ б и т е .
Б о т а н и к а т а ни учи, че гъ б и т е р а с т а т само на о н и я
места, д е т о има д а гн и я т н я к о и о р га н и ч е с ки в е щ е ств а -
р а с ти те л н и , или ж и в о т н и , и т о в а м я с то д а б ъ д е в л а ж -
н и ч ко . Но п о н е ж е на т и я хорищ а р а с т а т гъ б и т е , т о и
т у к а непрем енно т р я б а д а има н я к а кв и о р га н и ч е с ки неща
д а г н и я т и т е з и неща т р я б а д а са в д о с т а д е б е л п л а с т
п о д зе м ята , за щ о то гъ б и т е р а с т а т в с я к а го д и н а в ъ в
в л а ж н о и т о п л о време. О свен то ва, щом з а л о в и суша,
д р е б н а т а с и н я и гл о л и с т а тр е в и ц а , к о я т о р а с т е п о ц я л а ­
та о к р ъ ж н о с т на к р ъ га на и гр и щ е то и з с ъ х в а и о к р ъ ж ­

210
н о с тта на хорищ ето ста ва като опъ рлена, като че
д е й с тв и те л н о е игр а л о по н е я хоро и зе м я та почне ' да
побел ява о т е д н о б я л о вещ ество ка то сол. Т а зи сол не
е Д руго нищо освен са л и тр а /г ю в е р д ж и л е /, а т о в а с и ч -
к о т о ни уверява, че там има д а гн и я т о с т а т ъ ц и о т ж и ­
во тн и и р асте ни я.
Да видим се га о т д е са се зе л и те зи ж и в о т н и и р а с ­
те ни я п о д зе м я та в т и я с а м о д и в ски кр ъ го в и .
П он е ж е с а м о д и в ски те хорищ а се изм е рв ат все край
во д и те, а тези, к о и т о се и зм е р в а т край Я нтра, к о я т о е
тука бл изо, то т и я места т р я б а да са биле б л а тн и б а -
ри, в к о и т о в незапам ятни времена, к о га т о равнината' е
била обраснала с д е в ств е н и го р и о т д ъ б и б р я с т , о т
к о я т о е о ц е л я л ж и в свид е тел Ч е сто во /ч е с т о бранищ е/,
ко е то се е за в а р д и л о о т о р я х о в ч а н и и д о д н е с със- с в о ­
ите ве ко вн и огром ни б р я с то в е , т о и о ко л о т е з и хорищ а
са съ щ е ствува л и та ки в а го р и , о т ко и то н а д хорищ ата
сто и ги га н т с к и я т ти ся щ о л е те н цер*, о т к о й т о си е п о ­
лучила и о к о л н о с т т а името Ц ерова могила. На в т о р а т а
тераса / с к о к / п о д та я равнина е л я с к о в с к о т о б л а то и
над него, поД кам енния ко н гл о м е р а то в п л а с т, и зв и р а т
м ного и зв о р и и чучури; над т о з и пл аст е р а з п р о с т р я н а
го р н я т а равнина със с а м о д и в ски те хорища. В и д и се, че
те зи и зв о р и д о гд е не е б ил о и зд ъ л б а н о Я н тр и н о т о к о ­
р и то то л ко в а , са извирали п о д го р н я т а те р а с а к а Ц е ­
рова м огила, о т к о и т о и д о с е га , под л о з я т а в м ал ката
долина, п о д Д а в у д ж и е в о то лозе, има още м алки и зв о р и
и една чешма.
К а то се р а з гл е д а си ч ка та о ко л н а м е стн о ст о т г е о л о ­
ги ч е с ка т о ч к а на зрението, сам ото м е с то п о л о ж е н и е ни
уверява, че та я равнина о т д есн и я б р я г на р. Янтра,
н яко е си време е била р а в н о то д ъ н о на н я к о е си г о л я ­
мо езеро, о т к о е т о се е о б р а зу в а л о то в а р а в н о к о р и т и -
ще, к а к в о т о е О р ханийското, К а за н л ъ ш ко то , В р а ч а н с ко то
и С оф и йско то . Б ило е време, на ко е то м е с то п о л о ж е н и е то
е с в и д е те л , к о га т о река та Я нтра е била заприщ ена при
днеш ното село Влашица в теснеца, д е т о се сл и в а т и
д р уги реки: Капин овска та, Златариш ката, и д р. и та я
ко тл о в и н а , к о я т о д н е с е о б ки че н а с ъ с се л а н а о ко л о и
к о я т о д а ва н а й -х у б а в и т е зе м л е д е л че ски п р о и з в е д е н и я и
н а й -х у б а в о м ож е д а се о б зр е о т П е т р о п а в л о в с ки я м а -
• ■ '
# “ '
Цер - д ъб , О иегсиБ с е г г Ц в .

211
настир, е б и л а д ъ н о т о на т о я вир, или езеро, к о е т о се
е п р о с ти р а л о и е л ъ щ ял о ча к д о свъ рш ва ние то на Т ъ р ­
н о в с ки я д е р в е н т , при д не ш н о то село С ам оводене.
Но, к о г а т о в о д а та с ъ с с в о я п о с то я н е н напор и вечно
течение п р о д р а л а прага при Влашица и се и з т е к л а к ъ д е
Б я л а за в ти х и я Дунав, то га в а о ста н а л а с р е б ъ р н а та
ивица на р е к а т а Янтра, и зв и л а се ка т о зм ия, к а к т о се
вие и д о с е га и се лъщи к а т о ж и в а к, и зко п а л а си д неш ­
н о то к о р и т о и те че в н е го и д о д н е с к а т о и з л я з в а п о ­
н я к о га о т б р е го в е т е си к о га п р е д о д и . и с ъ р д и т о руши и
за л ива р а в н и те л ъ ки, к о и т о я о б гр ъ щ а т о т д в е т е й
стр а н и с р о с н и т е си л ива д и и п л о д о р о д н и л ъ го в и т и н и ­
вя, к о и т о д а в а т по две ж е т в и през л я т о т о - ичум яна и
п р о ся н а - все о т една нива.
К а то се е д р ъ п н а л а и и з т е к л а в о д а т а о т гол ем и я
тих вир, д ъ н о т о му се уц е д и л о , но по д ъ л б о к и т е ниски
м еста о с та н а л и бари, к о и т о са се хранили се га само о т
д ъ ж д о в н а т а в о д а , к о я т о се е с ти ч а л а о т к ъ д е Ц ерова
м огил а и о т о р е х о в с ки я д о л - О рехчица, к о га т о е п р е -
и ж д а л буен. В те з и бари са о с та н а л и м ного риби, ж а б и
и д р у ги в о д н и ж и в о т н и и гниещ и р а сте н и я, к а к т о то в а
м ож е и д н е с д а се види в е зе р а та и б а р и те *.
К о л ко го д и н и са п р о съ щ е ств ув а л и те зи малки езера
и -бари, не м о ж е д а се о пр е д е л и, но д о гд е са с ъ щ е с т ­
вувал и д е в с т в е н и т е непроходим и го р и о ко л о им и те
тр я б а д а са съ щ е ствува л и . Но посл е к о га т о се н а с е л и ­
ло, к о га т о се и зс е кл и го р и те , к о га т о зе л и д а р а з р а б о т ­
в а т зе м ята , д ъ ж д о в н и т е м ъ тн и порои наринали т и я бари,
к а к т о и д о д н е с в д ъ ж д о в н о време н ар ива т т о в а н иско
м я сто по с и ч к о т о му п р о с т р а н с т в о ча к д о Влашица и о т
д в е т е с тр а н и на река Янтра. К о га т о вече б а рите биле
сте сне ни и наринати, в о д н и т е ж и в о т н и , а н а й - в е ч е р и ­
бите, к а т о са о ста н а л и в м а л ко то вода, са изм рели и
т а л а зи т е на о кр у гл е н и т е бари ги и зх в ъ р л и л и по кр а и щ а ­
та си, д е т о п о сл е са се за р о в и л и с т и н я пак о т по р о и те
и к а т о о ста н а л и под зем ята, о б р а зув а л и к р ъ г, к а к т о е
бил к р ъ гъ л б р е г ъ т на б а р а та и т ъ й почнал и д а гн и я т .

*■ *
В О р х а н и й с к о т о ко р и ти щ е , при с е л о т о С к р а б е н а 6 р е к а т а с е н а -
м е р в а т ц е л и купищ а дъбови д е б е л и к л а д и з а р и н а т и к о г а т о и т о в а
м я с т о е б ило е з е р о и с е г а г и и з м и в а в о д а т а о т б р е г о в е т е , ч ер ни
к а т о см ола - а б а н о с .

212
О т гн и е н е т о на ти я ж и в о т н и и р а сте н и я се я в я в а б я ­
лата сол по хорищ ата к о га е суша и о т т о в а с ъ щ о то гни ен е
се я в я в а т и са м о д и в и те д а и гр а я т о гн е н и хора и д а с в е т я т
на п р е се кул ки п р о л е тн о време, к о га т о се с то п л и д о б р е и
зе м ята е още вл аж на. Т ези о гн ьо ве , те зи о гн е ни хо ра не
са д р у го нищо о свен ф осф орен в о д о р о д , к о й т о и з л я з в а
о т гниещ ите, ф осф ор с ъ д ъ р ж а щ и те л а и к а т о се смеси с
в ъ зд у х а плам нува о т самосебе си, и з га р я и после, к а т о
и зл е зе д р у г плам нува в т о р и п ъ т, т р е т и я - тр е ти п ъ т
пламнува и т.н. д о гд е т о не изл езе и не и з го р и с и ч к и я т
газ, к о л к о т о се е набрал в онова време. -
С ф осф орния в о д о р о д н а й - д о б р е м ож е д а се о б я сн и
то в а н а р о д н о суеверие, о т де се е в зе л о и що е т о в
д е й с тв и те л н о с т .
Н а р о д ъ т,, к а т о в и ж д а то в а нео б икно ве но за н е го в и те
п о н я т и я явл ен ие не м ож е д а не в я р в а , че не е в и д я л
о гъ н , а че няма там духове, ко и то и гр а я т на х о р о и
с в е т я т , за щ о то то й види о гъ н я , че се в ъ р т и о ко л о и
свети. А п ъ к к о га се е сл у ч в а л о д а пламне т о в а о гн е н о
са м о д и вско хоро, к о га т о че л о в е к сл учайно се намерва в
него, или о ко л о него, то п р о с т и я т че л о в е к, к о й т о м ал ко
разбира д а си т ъ л к у в а е с те с тв е н и те явл ен ия , непрем енно
ще се уплаши и п р е т р ъ гн е и о т стр ах м ож е д а се р а зб о л и
и т в ъ р д е л есн о м ож е и да умре о т страха. Той ако не е
страхл ив, м ож е и д а не умре о т страх, но т у к има д р у го
е д н о нещо, к о е т о м ож е д а- го о тр о в и и да го умори.
А то ва нещо, т а я причина, к о я т о м ож е д а му п р и ч и ­
ни см ъ р т, не е д р у го нищо освен ф о сф о р н и я т в о д о р о д ,
ф о сф о р ният д у х *, или газ, к о й т о к а т о се в д ъ х н е о тр а в я ,
д а ж е ко га е в м алко ко л и ч е с тв о , а там, д е т о се я в я в а
и го р и ка т о ц я л о хорище, той м ож е т в ъ р д е лесно и
с ко р о да о т р о в и че л ове ка и д а го умори.
. П р е д с та в е те си, че че л о ве к, к о й т о е бил о б и ко л е н с
т о я сам огорящ д у х ка то се върне у дом а си, к а т о р а з ­
ка ж е на с в о и те домашни, р од ни ни и с ъ с е д и ка кв о му се
е сл учи л о и п о д и р това се р а зб о л и и умре, п р е д с т а в е т е
си ка кв о ще м и с л я т ти я человеци, на к о и т о е р а зка зв а л
с а м - с и о ч е в и д е ц ъ т и п а т о с к и к ъ т . И п о д и р то в а , в ъ о б -

ТГ------------- ' , '


Дух л а т и н с к и вр д -ГиТ ие , о т д е т о е о с т а н а л о и им ето на с п и р т а
/р а к и я т с /; н е м с ки д е 1 з 1 ‘, г а й с т , отдето о ста н ал о г а с , т у р с к и
джин - д у х , о т д е т о е джан - душа и са м о д и в и , или д р у г и невидим и
духове.

213
р а зе те си к а к ще гл е д а т на о но ва м ясто, д е т о са с б ъ х -
та л и са м о д и в и те п о ко й н и ка и ще се б о я т ли о т с а м о д и ­
в и те или не и ще в я р в а т ли в т я х н о т о съ щ е ствува н ие?
П о д и р т а к ъ в случай, кой ще се реши д а мине нощ но
време през са м о д и в ски хорищ а, а н а й - в е ч е д о г д е не са
пели п ъ р в и п е тл и , или к а к т о ка з в а т, д о г д е не се е
п р е п о л о в и л а нощ та.
Простият наред вярва, че к а т о п р о п е я т п е тл и те ,
з л и н и т е - з л и т е д ухове се с кр и в а т - и з гу б в а т се, а
то в а не т р я б а д а се лриемва за суеверие, изм исл е но
т о к у - т ъ й ; н а п р отив , т о е ц я л а исти на о с н о в а н а на
д е й с т в и т е л н о с т т а и т р я б а д а се р а з т ъ л ку в а с е с т е с т в е ­
н ите за ко н и на п р и р о д а та .
Д о гд е т о се п репол ови нощ та, на к о е т о преполовени©
м я р ка т а са първите* петли, к о и т о о б и кн о в е н о п р о п я в а т
по 1 2 или по е д и на час по европейски, през нощ та, т и я
д ухо в е или га з о в е се и з п а р я в а т д о една сте пе н и к а т о
се р а зм е с я т с в ъ зд у х а и с та н а т п о - р е д к и ,, не са тъ й
в р е д и те л н и , или п ъ к и з га р я т въ в в ъ зд уха , к а к т о н а п р и ­
мер ф о сф о р н и я т в о д о р о д .
С и н ки т е н ар од н и вярвания,, к о и т о наричам е суе в е р и я
си имат с в о я т а о снова в п р и р о д н и те я в л е н и я /
Т а ки в а са с а м о д и в с ки те хорищ а вред и д е т о се н а -
м ерват, все са биле бари или езера, к о и т о са п р е с ъ х н а ­
ли и в т я х са изм рели ж и в о т н и , к о и т о гн и я т и и зпущ а т
о т себе си ф осф ора смесен с в о д о р о д , к о й т о като и з ­
лети във въздуха, за п а л я се о т самосебе си, к а т о се
с ъ е д и н я в а при го р е н и е то с ки с л о р о д а о т в ъ зд у х а .
С е га д а видим ка кв о п о ка з в а сам ото име с а м о д и в и 3.
А ко приемним, че то в а име е с л о ж н о о т само и диви,
к о е т о ще рече сами б о ги ни, то га в а сам одиви ще зн ачи
уса м о те ни б оги ни, б о ж е ств а , к о и т о ж и в е я т в у са м о те н и те
места. Но п о н е ж е сам ото име Дии се е з а в а р д и л о у В л а ­
с и те п о д им ето зев или зеу, зъ у , от л а т и н с к о т о Зевс,
Зеус /Ю п и т е р / и с л а в я н с ка т а б о ги н я Сива, и н д и й с к о т о
Ш ива или С ива /т р е т ь о т о лице о т и н д и й с ка та т р о и ц а /,
м но го п р и л и ча т на нашето дива, т о и д и в а ще рече б о ­
ги н я . Но п ъ р в о н а ча л н о с и н ки те ти я п о н я т и я т р я б а д а са
о зн а ч а в а л и о гъ н , о ж ъ н , на к о е т о ко р е н ъ т е "ж", т а з а ­
то в а и с и н ки те т и я п о н я т и я са п о ка зв а л и о л и ц е т в о р е н и я
на св е тл и н а и после вече са приети за б о ж е с тв а , к а к т о
и о гъ н я т на гниещ ите ф осф орни тела е о л и ц е тв о р е н в
д и ви и сам одиви. О т т у к се види, че са м о д ива ще рече

214
сам ож ива, с а м о + ж и + в а = с а м а го р и / ж и / т и я / в а / , или
сам огорящ а, к о е т о ни н а в о ж д а пак на о гъ н я , к о й т о го р и
о т самосебе си на с а м о д и в с ки те хорища.
О т т у к а се в и д я , че им ето сам одива се е д а в а л о с а ­
мо на о н и я д ухо в е /г а с о в е /, ко и то са се я в я в а л и в о гъ н
- в о гн е н и хора, о т ко й т о о гъ н са си п о л уч и л и и и м е то
пъ р в о н а ча л н о .
Но освен сам од иви има още и сам овили и ние т р я б а
т и я д в е имена д а ги разбираме, че с я к о о зн а ч а в а о с о ­
бено б о ж е с т в о , к о е т о е с т а н а л о о т о соб е но е с т е с т в е н о
явл ение . За с а м о д и в и те вид яхм е, че о з н а ч а в а т о гъ н , а
з а д а разберем к а к в о о зн а ча в а сам овила или вила, не
ни т р я б а м но го д а се тр у д и м , с т и га ни д а вид им о т
ка кв и дум и е с ъ с та в е н о т о в а име и к а к в о п о ка з в а с я к а
о т т я х 4. К а кв о п о ка з в а само всеки го знае, че е о п р е ­
д е л и те л н о м естоим ение: - сам, сама, само, сами. А к о л к о т о
за в т о р о т о - вила, т о не е д р у го нищо о свен д е й с т в и ­
те л н о п р и ч а с ти е о т гл а го л а вити, вия, вил, вила, вил о ,
вили. А т о в а ще рече, че т и я духове вият,- у в и в а т, в е я т ,
а к а к в о в и я т , а ко не д ъ р в е т а и гор и. О т т у к а се в и д я ,
че вил и и сам овил и са е д н и ' ветрове, к о и т о в и я т го р и т е ,
ко и то св а л я т едр ите д ъ рвета, които пов ал ят и лом ят
б у ка ка и б о р о в и т е по пл анините. Те се з ъ в я т и г о р о л о -
ми, к о и т о и д н е с в З а па д на Б ъ л га р и я ги з ъ в я т с л а ­
т и н с к о т о име хали, а п о д т о в а име се р азб и ра : д ухове ,
змееве, силен в я т ъ р , горолом и.
П о н е ж е с зм о в и л и те п р а в я т н а й - г о л я м о опусто ш ение
в го р и с т и т е пл анини и по м оретата, т о н а р о д а ги д е л и
о т д р у ги т е им се с тр и на Го р ски вили и М о р ски вили
или Г о р с ки сам овили и М о р ски самовили, с к о и т о о п р е ­
д е л е н и я се р а зл и ч а в а т о т п о л с ки те си се стр и , к о и т о
в ъ р л у в а т в р а в н и те п о л е та м се з ъ в я т Вихри и В и хруш ­
ки. Вихра или В и хъ р и В ихруш ка п р о и з л я з в а о т гл а го в а
вихря, го н я с и л н о и преследувам вред.
К о га т о дош ла са м о д ива та при Дан В о й в о д а д а го
п и та н а и сти н а ли владее "по се поле ч е с ти села и п о к ­
рай Дунав си паланки", то й , ка то не е зн а я л о т ко и
се с тр и е ка з в а й: "Имам си ги, хв а л я си се. И те б е съм
д я л о с та в и л : на п о л е то р авнинето, на в о д е т о д ъ л б и н е -
то , на го р е т о в и с и н е то "5. О т та я ко л а д н а песен се в и д и
де ж и в е я т са м о д и в и те - по равните "полета, по м о р с к и ­
те д ъ л б и н и 4 и по в ъ р х о в е те на п л ан ин ите. Т ъ й щ о то
п о л с ки т е са сам од ивите и вихруш ките, а го р с к и т е или

215
п л а н и н с ки те - в и л и те или са м овил ите и м о р с ки те -
м о р ски те ви л и или самовили.
П о л с ки т е са д в а вида, д в е .д р уж и н и се стр и : сам одиви
нощни, к о и т о и гр а я т д о гд е п о п е я т п е тл и те , на с а м о д и в ­
с ки те хорищ а о гн е н о хоро, и вихри и вихруш ки, ко и то
х о д я т денем . Г о р с ки те и м о р ски те х о д я т и денем и н о ­
щем. П ъ р в и т е ж и в е я т гю в и с о ки те планини, а в т о р и т е -
в м ор ските д ъ л б и н и .
•• С ега д а д о й д е м д о т р е т и т е "сестри" сам одиви, ко и т о
се н ар ича т р у с а л к и 6. За р у с а л ки те н а р о д ъ т вяр ва, че
х о д я т по р о с н и т е ливади, а ж и в е я т в ъ в в о д а та : в р е ки /
езера, д о л и щ а и вирища. В Р уса л ска та н е д е л я , к о я т о е
п о св е те н а на т и я сам одиви не си къ р ш а т л о з я т а да не
и зр е с я в а ц в е т ъ т им; не се к ъ п я т , за щ ото , к о й т о се къ пи
в Русаля, р у с а л к и т е го з а в л и ч а т *в д ъ л б о к о т о и го у д а ­
в я т ; в а р д я т с е ,д а не с п я т денем, за щ о то р у с а л ки те н а ­
съ не им зе м а т н я ко й член, а н а й - в е ч е им се и з к р и в я в а т
уста та , или ги у д а р я дамла. О свен т о в а още не перат и
въобщ е не р а б о т я т т е ж к а работа. П ре з Р усаля с ъ в е т у -
в а т все ки д а носи в п а зв а си пелин. П рез Русаля, а
именно на п ъ р в а т а нощ от^ п ъ р в и я ден, р у с а л ки те и з -
л я з в а т о т в о д и т е и о б и р а т в ъ р х о в е те на р о с я н о в и те
ц ве то ве . Р о с я н а * се с ч и та р уса л ко в ц в я т , та з а т о в а не
го я д я л н и ко й д о б и т ъ к . Н я ко и в я р в а т, че р у с а л ки те са
т и я хубави р уси пеперуди, ко и Г о и з л я з в а т из в о д а т а и
т р а я т само е д и н де.ч. 8 Г а б р о во и д р у га д е ' те з и е д н о ­
д невни п е п е р у д и ги з ъ з а т р у с а л ки **.
О свен т е з и в я р в а н и я , з а р у с а л ки те има още едно
сил н о поверие, че те връ щ али "у я ти те " чл е но ве на с у х и ­
те и с а ка т и т е и з а т о в а х о д я т при л ю б и м о то им ц в е те -
р о ся н а и с п я т на р о с я н о в и те п о л я н и д е т о р а сте това
расте ни е в и зо о и я и е .
На м ного м еста из Б ъ л га р и я има р о с я н о в и поляни,
на к о и т о на Р уса л ска та н е д е л я х о д я т д а с п я т п о д р о ­
сяна ; но най - п р о ч у т и са ресенскит.е при с е л о то Ресен,
ко е то , к а к т о к а з в а т си е п о л уч и л о им ето о т росяна.
"Х одили ма р о с я н , ще и д а т -;3 р осян" е о б и кн о в е н а дума
в о ко л н и т е т ъ р н о в с к и села.
На т о в а м а ги ч е с ко м я с то се и зв ъ р ш в а о л е д у я щ е то :
на п ъ р в и я д е н на Р усал ската н е д е л я в е че р та в с и ч ки те

Р о сян , D ic ta m n u s a lb u s .
•A 7 *
Р у с а л к и , E p h o m e ra v u l g a t a .

216
болни, к о и т о що с п я т п о д росяна се съ б и р а т на то ва
ресенско пол е и д о гд е не е за с е д н а л о сл ъ нц е, за всеки
болен и зб и р а т, или б о л н и я т ако м о ж е ' да хо д и , си и з ­
бира е д и н с т ъ р к или туф ер р о ся н , д е т о му п о с ти л а т
една б ял а , ч и с та къ р п а. П од ир т о в а се н а в е че р в а т и
ка то зем не д а се м ръ ква всеки бо л е н си л я га на п о с ­
ти л ка та и се по кр и в а п р е згл а в и . З д р а в и т е и те си л я ­
га т п о - о т с т р а н и о т б о л н и те и се в ъ ц а р я в а ч у д н о м ъ л ­
чание. Т о в а м ълчание се п р о д ъ л ж а в а ц я л а т а нощ и
всеки с го л я м а н а д е ж д а чака д а д о д а т р у с а л ки те над
него и д а му в ъ р н а т у я т и я член о т т я л о т о . К о м уто ще
въ р н а т у я т а т а част, р у с а л ки те му пущ ат на п о с тл а н а та
къ р п а цера. К а то хване д а се р азсъ м нува и к а т о ста на т,
всеки гл е д а на къ р п а та си да в и д и ка къ в ц е р са му
о ста ви л и р уса л ки те . К а к в о т о намери на п о с тл а н а та к ъ р ­
па, то в а му е д а д е н и я т ц я р , к о й т о тр я б а д а изпие с
вода; на о ния, на к о и т о не щат д а д а д а т р у с а л ки те
цяр, не им пущ ат нищо, а ко и то ще ум рат с б о л е с т т а
си, пущ ат на к ъ р п а т а им п р ъ ст.
К а зв а т, че р у с а л ки те д о х о ж д а л и над р о с я н о в о т о п о ­
ле по в ъ з д у х а и в о зя л и на ко с т е н а т а ко л а с в о я т а ц а - "
рица; зъ'в в ъ з д у х а се чували песни, свирни, смехове и
п о н я ко га се и зчув а л о : “В ъ рнете на е д и - к о г о си р ъ ка та ,
д ай те е д и - к о м у си крака, ха р и ж е те е д и - к о е й си п р ъ с ­
тите" и т.н . К о й то си, чуял името н а ^ с у тр и н а та о з д р а в я ­
вал, или п о д и р н я к о л к о време му се с ъ ж и в я в а л с у хи я т
крак, р ъ ка и т.н. К о га т о ста н а т и си т р ъ гн а т в се ки б о ­
лен о с т а в я на къ р п а т а по една пресна п и та хл яб и
къ р п а та , и си заминува. Т ози хл яб се о става з а р у с а л ­
ките, р а зу м я за се, но п о д и р зам инуването им д о х о ж д а т
о в ч а р ч е та и п а с ти р и те и го обират.
Н а р о д ъ т вярва, че в та я нощ, к о га т о с п я т б о л н и те
под росян а, р у с а л ки те сл я зв а л и на зе м я та и к а т о и з -
къ р ш зал и в ъ р х о в е те на р о с я н о в и те ц ве тове , о б ирал и ги
и ги зем али. с ъ с себя си.
Н и кол а Ц онев Ш е тил а та о т Л я с ко в е ц ми разказваш е,
в 1847 го д и н а , че к о га т о водил баща си, д я д а Ц еня
Ш етилата, к о й т о беше дам лалия, на росам екото поле на
росяна, в е ч е р та на си ч ки я росен в ъ р х о в е те биле цели, а
на с у тр и н та на никой ц в я т нямало в ъ р х - в с и ч ки т е б и ­
ле все прекъ рш ени; к а т о че биле п р е с тр и ж е н и с н о ж и ц и ;
но на баща му не му въ рнал и кр а к а и р ъ ка т а , ко и то
бяха, к а к т о се каза, дам лалии - т о й беше пад нал от

217
една ч е р н и ц а к о га т о береше л и с т за б уб и те и там му се
схвана к р а к ъ т и р ъ к а т а и т а ка си и ум ря п о д и р м н о го ­
год иш но стр ад а ние .
В ъ з д у ш н и я т п ъ т на р у с а л ки те к а з в а т о ти в а л на и з ­
то к о т Ресен, минувал през Г о р н я -О р я х о в и ц а , през'
д о л н и я й край, п р е з д о л н и я край на Л я с к о в е ц , а им енно
през М а н го в а т а махала и с т и га л д о Елена. Е л е на бил о
уж р у с а л с ко село и там не в ъ р л ув а л а чума -за то в а , в
чум авите го д и н и / о т Т ъ р н о в о и о т о ко л н и т е го л е м и се л а
б я га л и в Елена, за д а се з а п а з я т о т чум ата, к о я т о не
см еяла д а мори в о н и я села, к о и т о биле р у с а л с к и -
р у с а л ки те ги ва р д я л и .
Д о гд е т о не се мине Руса л е ка та неделя н и ко й о т б и -
л ерите и б и л е р ки те не смее д а бере р ося н .
В 1872 г. к о га т о б я х в Габ р о во у ч и те л , б я х а д ош л е
две баби о т Т р е в н я н с ки ко л и б и , о т в ъ р ха на Б а л ка н а и
бяха д о н е с л и на га б р о в с к и я п азар за п р о д а н д в а ч у в а л я
р а зл и чн и сушени, б и л ки за ц я р .
К а то се инте ре сувах д а у зн а я им ената на н я к о и
бил ки к а к ги з ъ в а т в Т ре вн ен ско, аз о т и д о х при т я х и
ги п и та х за м ного б и л ки за им ената и си ги за п и с а х
ка то ми обадиха и к о я б и л ка за к а к ъ в ц я р се у п о т р е ­
бява. К а т о ги п о п и та х имат ли с та р о бил е е д н а т а баба
ми п о к а з а д в а о т ъ р к а и е д и н корен, но б е з л и с т а . К а т о
ги п о п и та х ка кв о в я р в а т за то в а с т а р о бил е т е ми к а ­
заха, че то е д ва р о д а - м ъ ж к о и ж е н с к о и с я к о й не
смее д а го д ава за ц я р .з а щ о т о е гр е х о та : а ко д а д е о т
м ъ ж к о т о , ко й т о го пие о с т а в а б е зд е те н . П о д и р м но го
р а зп и т в а н и я н а й -п о е л е ги за п и та х и за р о с я н а - имат
ли и р осян .
"Нямаме, синко, р о ся н , ми ка за е д н а та , боим се д а го
берем; то й т р я б а д а се бере д о гд е не е п р е ц ъ ф т я л -
пред Р усаля, но нас ни е стр а х д а го берем, за щ о то
през Р уса л ска та н е д е л я ще д о д а т р у с а л ки т е д а си го
зем нат. Те д о гд е не му о б е р а т въ р хо в е те , не д а в а т н и ­
кому д а го' бере; д а го донесеш у дом а си, п р е з ко м и н я
ще в л я з а т и пак ще му зе м ат в ъ рха - р о с я н л е с н о не
се бере, бабин."
Е то к а к в о п о н я ти е им ат хо р а та и на в ъ р х а на Б а л ­
кана за т а я п о с в я те н а на р у с а л ки те р у с а л с ка б ил ка.
Т ази б и л ка се спом енува в с та р и те н а р о д н и песни:

218
"Т р ъ гн а л а е Янка
в го р а росянова,
в го р а росянова,
р о с я н д а набере,
р о ся н д а набере,
р о ся н риганина.
Не намери Янка
р о с я н д а набере,
р о ся н д а набере,
р о ся н риганина.
Най намери Янка
бача Р а д о сл а зя ,
бачо Р адослави
п о д пи л и н я л еж и,
п о д пи л и н я л еж и,
о т п и л и н я кърш и,
о т п и л и н я кърш и,
гл а в а т а си в ъ р зи ..."

О т к а з а н о т о д о т у к а за р у с а л ки те сп о р е д н а р о д н о т о
вярвание, се вид и, че те се я в я в а т през Р у с а л с ка та н е ­
д е л я ; о б и р а т в ъ р х о в е те на р о с я н о в и т е ц в е т о в е ; вр ъ щ а т
з е т и т е членове, по в о л я т а си, на ония, о т к о и т о са ги
зе л и за ча сти на ц а р и ц и н а та си ко л а и ча к д о и д ущ ата
го д и н а - пак д о Р усаля - не се я в я в а т ником у на зе м я та .
П он е ж е п р а зн и ц и те на р у с а л ки т е се п р а з н у в а т по
онова време, к о га т о се я з я в а т из в о д а т а е д н о д н е в н и т е
насеком и - р у с а л ки те и поне ж е т о га в а се и з гу б в а , или
и зр е с я в а в ъ р х ъ т на р о с я н о в и те ц в е то в е в е д н а нощ, т о
т в ъ р д е е в е р о я тн о , че п ъ р в о н а ч а л н о т и я е д н о д н е в н и
пепе руд и са д ал и п о в о д на п ъ р в о б и т н и я человек в
м л а д е н ч е ско то му с ъ с т о я н и е и д е т и н с к о в ъ о б р а ж е н и е д а
си с ъ с та в и п о н я ти е за ти я б о ж е с т в а . С а м о то име на
р у с а л ки те е м н о ж е с тв е н о чи сло и ни напом ня м н о ж е с т ­
в о то на са м о д и в и те - русал ките .
О свен това, с ъ щ о то име р уса л ки , Русални ни п о ка зв а ,
че е п р о и зв е д е н о о т русло /у с т и е на р е к а / р учл о , р у -
чало, ручай, речай = русалки, р уча л ки , р е ч а л ки . А то в а
ще ка ж е , че т и я б о ж е с т в а ж и в е я т в р усл а та , в р уча ите ,
в р е ки те - с една реч въ в в о д и т е и се п о я в я в а т само
в е д н ъ ж в го д и н а та , а именно в Р уса л ска та н е д е л я , на
Русаля и и з в е д н ъ ж се и згуб в а т.

219
П р е д с т а в е т е си ч е л о в е ка в м л а д е н ч е с ки я му ж и в о т с
д е т и н с к а т а му ф а нта зи я , к о я т о е о л и ц е т в о р я в а л а с и н к а ­
та о б кр ъ ж а я щ а го при род а,, п р е д с т а в е т е си го, че той
п о с т о я н н о се нам ерва о ко л о в о д и т е , о ко л о р е ки те , е з е ­
рата, р уч а и те и т.н. д е т о и д н е ш н и я т н а й - м н о г о се з а -
се л ява , п р е д с т а в е т е си го, че т о й ' ц я л а го д и н а х о д и и
н а б л ю д а в а в с и ч к о и и з в е д н ъ ж в и ж д а , че .из в о д а та , при
к о я т о е бил в с е ки ден и вчера, и з л е т я в а т б е з ч е т х уб а ­
ви, бели с п р е кр а сн и криле, д ъ л г и опаш ки и л ъ ска в и
о чици п е пе р уд и , а .той не знай о т д е са се зе л и т и я х у ­
бави ж и в о т и н к и , к о и т о д о г д е свари д а р а з гл е д а , се и з ­
губ в а т. П р е д с т а в е т е си, че той в че р а е гл е д а л в ъ р ха на
р о с я н о в и я ц в я т , напъ пи л , но още не цъф нал и днес
види, че с и н к и т е му въ рхо ве ги няма, к а т о че ги е
п р и с тр и га л н я к о й с о с т р и н о ж и ц и .
К а т о е гл е д а л т и я е с те с тв е н и неща, к о и т о са се
я в я в а л и п р е д о ч и т е му пром енени: из ти х а та в о д а и з -
л я з в а т ж и в о т н и и д о г д е ги р а з гл е д а се и з гу б в а т и р о -
сяна п р е с т р и ж е н , не ще ли д а си в ъ о б р а зи , че те зи
пепе руд и са д у х о в е и м ож е би на н е го в и те п р а д е д и *,
к о и т о се я в я в а т д а в и д я т с в о и те по то м ц и , д а си н а б е ­
рат р о с я н о в и ц в е т о в е и пак да се и з гу б я т . И д е о т и ­
ват? Р азбира се пак в ъ в в о д а та , с п о р е д н е го в о т о п о н я ­
тие, д е т о ж и в е я т п о с т о я н н о и п а к п ре з Р усаля ще и з ­
л я з а т д а в и д я т х у б а в о то сл ъ н ц е , о б ки ч е н а та с р а сте н и я
зем я и с в о и те п о то м ц и и д а д а д а т ц я р на с тр а ж д а щ и те .
И е то ти, че т о й вече в я р в а й им прави п р а зн и к, ко й то
п р а зн ува с ъ с с тр а х о п о ч и та н и е ' и б л а го го в е н и е п р е д д у ­
хо ве те на с в о и т е п р а д е д и .
С е га д а д о й д е м при о н и я са м о д иви, к о и т о се с ъ б и ­
р ат нощем по го л е м и те с а м о д и в ски д ъ р в е т а п о кр а й в о - '
д и те и п о д в р е т е н ки т е во д е н и ц и , д е т о се к ъ п я т във
в о д а т а при в р е те н а та .
В р а зл и ч н и м еста из наш ето о т е ч е с т в о има големи
ве ко вн и д ъ р в е т а , к о и т о се п о ч и т а т о т н а р о д а к а т о с е я -
щени и ги з ъ в а т са м о д и в ски д ъ р в е т а . Т акив а д ъ р в е т а са
н з й - з в ч е т о о н и я д ъ б о в и , п о д ко и го и з л я з в а т д а се
м о л я т за д ъ ж д , или за д р у га н я к о я зл о че стина :. под
к о и т о си я д а т ку р б а н и те и о б р о ц и т е и с н и я големи

П р о с т и я т нар о д и до д н е с В я р в а , че т е з и пеперуди са д уш ите не;


измрелите от п а м т и -8 е к а человеци.

' 220
д ъ р в е та край в о д и те и д ол ищ а та, ко и т о са п о в е ч е то
вековни б р я с т о в е , върби, т о п о л и / черници, орехи и др.
П од ти я д ъ р в е т а не х о д я т нощ но време, а н а й - в е ч е
д о гд е не са пропели п ъ р ви п е тл и и ко й то сл уча йн о, или
по н е з н а я н и е , спи под та ки в а д ъ р в е та , то й сп о р е д н а ­
р о д н о то поверие, се р а зб о л яв а , и зсъ хв а му н я к о я ча ст
от т я л о т о , или му се и з к р и в я в а т уста та, или п ъ к го
уд а р я дамла.
Само о т себ я си се разбира, че ко й то спи п о д т а ­
кива голем и д ъ р в е т а , д е т о о т с я н к а т а зе м я та п о с т о я н н о
е в л а ж н а и д е т о под д ъ р в о т о има п о чти в с я к о га в ъ з ­
душно течение, а н а й -в е ч е нощем, т в ъ р д е е лесно д а
и зсти н е с п я щ и я т и д а се разб о л и, или д а му се хване
н ако я ча ст о т т я л о т о и д а т е гл и после б о л е сти , или
д а ж е д а умре.
Т ези са м о д иви не са видими, к а к т о ония, що и гр а я т
огне но хоро, к а к т о сам овил ите що л ом ят го р а т а и в и х ­
руш ките, що се в и я т по п о л е та та , те не се п о з н а в а т по
нищо д р у го о свен по ш ум олението и т р е п т е н и е т о на
л и с та та на го л я м о т о д ъ р в о и д е т о с б ъ х т в а т за с п а л и те
под т я х на с ъ н я им.
За те зи сам од иви е д а л о п о в о д изст-иванието и те
не са д р у го нищо освен вл ага, р оса и в ъ зд у ш н о течение,
о л и ц е тв о р е н и в ъ в в ъ о б р а ж е н и е то на п р о с то д у ш н и я н е ­
винен че л о ве к, к о и т о ги е о б о ж и л о т страх.
А са м о д и ви те , к о и т о се с ъ б и р а т п о д в р е т е н ки т е в о ­
деници д а се к ъ п я т нощем се п о зн а в а т по това, че
често се сл учава, к а т о си и гр а я т д а в ъ с п и р а т нощем
н яко й ка м ъ к; т о в а се случава н а й - в е ч е к о г а т о е м алко
во д а та , в сухо време, или на в о д е н и ц и т е по д о л и щ а та -
на бариш ниците. В о д ен иц а та т р ъ г в а щом се намери н я ­
кой млевар п о -б е з с т р а ш е н и р и тн е кам ъ ка д а му д а д е
замах, или о п и т н и я т ста р в о д е н и ч а р стане, земне л о с та ,
уд ари н я к о л к о п ъ т и по под а, направи с ъ т р е с в а н и е и
каж е: "К а то че не вид ите , че т у к а има гл а д н и хора д а
ча ка т за брашно, та сте зе л и д а си и гр а й те ..." и пак
о т и д е при о гъ н я да си пуши л ул а та , или се за вие с
ям урл ука си кра й о гнищ ето да спи. А ко се за п р е и в т о ­
ри п ъ т с ъ щ о то се п о в та р я с още н я ко и н а т я к в а н и я на
сам од ивите.
Т а ки в а во д е н и ц и , д е т о ги за п и р а т с л а д к и и м едени
се ц е р я т с кл и н и о т чер г л о г / в ^ а е д и з / , с к о и т о з а к ­
л и н я т махала в гъ р л о т о на д о л н и я ка м ъ к и то в а к а т о

221
се направи, с л а д ки и медени не см еят да в ъ с п и р а т к а ­
м ъка вече.
Че има т а ки в а во д е н и ц и , к о и т о нощно време се з а ­
пират сами, е ц я л а истина, но в съ щ н о ст т я х не ги з а ­
пират н и ка к в и сам одиви, а д р у г д ух - д р у га сила, к о я ­
то д е й с т в и т е л н о се отм ахва с гл о го в и т е клини.
Е то к а к в а е р а б о та та в съ щ н о ст: махала или в р е т е ­
н о то е пр е ка р а н о през гъ р л о т о на д о л н и я ка м ъ к, к о е т о
гъ р л о е циф ун о т сухо в ъ р б о в о или л ип ово д ъ р в о и
о ко л о в р е т е н о т о се з а к л и н я пак с та ки в а сухи кли ни , за
да п р и л я га д о б р е д о в р е те н о то и д а не се р а зх а л та в я ,
а в с ъ щ о т о време и д а не го п р и с ти с кв а сил но. Но с у ­
хата въ р б а , или липа на гъ р л о т о нощ но време, к о га т о
в о д н а та пара ста н е повече и п о - г ъ с т а и к а т о се и з д и га
н агоре п о в е че о т к о л к о т о денем, п р о н и кв а и в л и п о в о т о
гъ р л о о к о л о махала, гъ р л о т о и кл и н и те се н а п о я т с
пара, н а д у я т се, с т и с н а т повече в р е те н о то и в ъ р т е н и е т о
се спира, а за е д н о с него и ка м ъ къ т .
П р е д с т а в е т е си, че во д е н ча р и н а и м леварите, к о и т о
се с л у ч а т п ре з та я нощ са п р о сти хора, напоени с р а з ­
лични р а з к а з и за з л и т е д ухове и уверени о т о б щ о то
поверие, че п о д в о д е н и ц и те се с ъ б и р а т са м о д и в и те д а
се к ъ п я т - к а к ще си и з т ъ л к у в а т т о в а запиране на к а ­
мъка, к а г о т а в о д а т а е все съ щ а та и с ъ с съ щ а та сила
бие л ъ ж и ц и т е на в р ете н ото ?...
А ко е в о д е н ч а р я т к а к т о се ка за б езстраш лив, а ко му
се е с л у ч а в а л о т а ко в а нещо и д р у г п ъ т , то й .ще с та н е и
с р и та н и е , или с и л н о у д р я н и е о ко л о кам ъ ка, ще п о д ка р а
пак ка м ъ ка и ще к а ж е на шега: "Добре се къ п и т е , ами
защ о ми сп и р а те в о д е н и ц а та ? " Но а ко е в о д е н ч а р и н ъ т .
н я ко й н е о п и те н и стр а хл и в , той ще се уплаши пов ече о т
м леварите, ще се за вие с п о к р и в к а т а си и ще ка ж е : "Не
го б у та й те , к о га им д о й д е кеф ъ т, те ще го пуснат..."
П р е д с т а в е т е си с е га в к а кв о п о л о ж е н и е ще се нам е ­
р я т суе в е р н и те млевари и ка к ще з а с п я т ? Само о т себ я
си се р азб и ра , че щом съм не и щом и згр е е сл ъ н ц е , в о ­
д е н и ц а та ще т р ъ гн е пак, за щ о то пар а та ще намалее или
ка то съ м не ще се намери н я ко й п о - с р ъ ч е н д а б л ъ сн е
ка м ъ ка и д а му д а д е замах, но ка к се пренощ ува в т а ­
кава во д е н и ц а , де-то са м о д и в и те се к ъ п я т при п а р к о в и ­
те, п о д гл а в и т е на с и н ки те млевари!
К о й т о е суеверец, не му т р я б а п о -л о ш а в о н ака зание
о т т о в а пренощ увание в с а м о д и в с ка та во д е н и ц а, д е т о

222
нощ та ще му се в и д и год ин а . Т а ки в а в о д е н и ц и си г у б я т
м леварите и к а т о се разчуе н а о ко л о с та в а т страш илищ е
за н а се л е н и е то , т ъ й щ ото, не само че не о т и в а т на т я х
да м ел ят, к о нощ но време се б о я т и д а м и н а т п о кр а й
т я х и. в о д е н и ц а т а о п устя в а .
Само о т се б я си се разум ява, че та ко в а нещо не е
у го д н о ни на с то п а н и н а на в о д е н и ц а та , ни на в о д е н ч а р я
и на туй з л о т р я б а да му се т ъ р с и цера. И п о ч в а т д а
п и та т ко й зн а е д а цери в о д е н и ц и о т са м о д и в и и н а й -
после ще н а м е р я т н я ко й с та р вод е н ича р , к о й т о ще се
наемне д а и зц е р и кам ъ ка, за д а се не запира. В и ка т го
и -той к а т о д о й д е , свали го р н и я ка м ъ к и з а к л и н и о к о л о
в р е т е н о т о г ъ р л о т о с ъ с сухи кл и н и о т чер г л о г , н а тъ км и
ка м ъ ка д о б р е , пусне го д а в ъ р в и и в о д е н и ц а та вече не я
за п и р а т "с л а д к и и медени" д о гд е не се и з т р и я т кл и н й те .
С т о п а н и н ъ т ще н а го с ти л е ка р я на в о д е н и ц а та , ще го
в ъ з б л а го д а р и с нещо и ще го пом о л и да му к а ж е с к а к ­
во це ри ка м ъ ка , и л е ка р я т а ко ще, ще му к а ж е , че го е
за кл и н и л с ъ с сухи кл и н и о т чер гл о г, о т к о й т о се б о я т
са м о д и в и те д а за п и р а т кам ъ ка. П о д и р то в а , к а т о се
р а зчуе н а о ко л о , че в о д е н и ц а та е вече и зц е р е н а и вече
не се за п и р а , п о ч в а т пак да д о х о ж д а т на н е я д а м е л я т.
М о ж е н я к о й д а си помисли, че то в а е гл у п о с т , но в
съ щ н о ст т у к а ням а н и ка кв а гл у п о с т , а има е с те с тв е н
за ко н , к о й т о се я в я в а при в с я к о трение. К о г а т о се з а к ­
лини ж е л я з н о т о в р е те н о /м а х а л а / с гл о го в и кли ни , к о -
га т с г л о г ъ т е^ т в ъ р д и п л ъ те н к а т о чимшир, т о й се и з ­
гл а ж д а д о б р е о т тр иението, не се я д е с к о р о к а т о л и ­
п а та или к а т о в ъ р б а та и от. в о д н а т а пара не се н а п о я в а
и не се н ад ува , а о т то в а и зл я зв а , че и в о д е н и ч н и я т
ка м ъ к неще д а се въ спи ра вече о т са м о д ивите .
О т р а з к а з а н о т о д о т у к а -с е - вид и, че с а м о д и в и те са
о л и ц е тв о р е н и т е пл ам ъ ц и о т ф осф о р ния в о д о р о д в н е в и ­
дими д ухо в е . С а м о д и в и те са о л и ц е тв о р е н и е на с и л н и те
ве тр о в е / х а л и Д к о и т о увива т и п о в а л я т г о р а т а и т ъ р г а т
го л е м и те д ъ р в е т а и освен т о в а п о т о п я в а т ко р а б и т е на
м ор е тата . В ихруш ките са о л и ц е тв о р е н и е на ви хр и те -
в ъ р т е н и е т о на в ъ з д у х а и у р а га н и те . Р уса л ки те са о л и ­
ц е тв о р е н и е на е д н о д н е в н и те п е п е р уд и - ‘ р у с а л ки *, к о и т о

Тези пеперуди някои ги з ъ б а т Ден до п л а д н я , а негде ги зъбат


Ц в е т а на в о д а т а .

223
и з л я з в а т из в о д а т а в е д н ъ ж в го д и н а та , по Р усал ската
н е д е л я и п о с л е се и згу б в а т.
С а м о д и в и те го р с ки , к о и т о с б ъ х т в а т п о д д ъ р в е т а т а са
о л и ц е тв о р е н и е на: / росата., в л а га та , в л а ж н а т а студ е н а
зе м я п о д го л е м и т е д ъ р в е т а и те ч е н и е то на с ту д е н и я
в я т ъ р нощ я п о д д ъ р в е т а т а . В о д е н и ч н и те са м о д иви са
о л и ц е тв о р е н и е на парата, к о я т о - н а д ув а г ъ р л о т о на
д о л н и я ка м ъ к и го спира.
Е то т е зи е с те с тв е н и явл ен ия , на к о и т о д н е с секи,
м а л к о -м н о г о о б р а зо в а н че л о в е к им знае п ри чин а та, са
д а л и п о в о д на п ъ р в о б и т н и я че л о ве к, к а т о не е можал
д а си ги и з т ъ л к у в а , д а се бои о т т я х и к а т о ги о л и ­
ц е тв о р я в а л в ъ в в ъ о б р а ж е н и е то си, д а им се кл а н я и д а
р а з д а в а за т я х я с т и е и питие, з а д а ги -умилостиви, да
не му п р а в я т з л о .
Н и то с а м о д и в и има, н и то сам овили, н и то р усал ки, но
има е с те с т в е н и я в л е н и я , о сно ва ни на е с т е с т в е н и т е з а к о ­
ни, кои то закони са д е й с тв у в а л и , действуват и ще
д е й с т в у в а т д о г д е с в я т п о б ъ д е и ч е л о в е к к а т о научи
т и я е с те с т в е н и за ко н и ще м ож е д а се за п а зи о т в р е д ­
н и те в л и я н и я на с и н ки те е с те с тв е н и я в л е у и я *и ням а да
се бои и д а в я р в а в неща, к о и т о се нам ерват само във
в ъ о б р а ж е н и е т о на суеверните, наплаш ени и напоени с
изм исл ени о б р а з и гл ави.
Т е зи в ъ о б р а ж а е м и страш ила ще м ож е н а й - л е с н о да
ги и зко р е н и о т н а р о д а и с т и н с к а т а наука, а н а й -л е с н о и
н а й - с к о р о - е с т е с т в е н и т е наукй.
К о га т о ч е л о в е к знае, че ф о сф о р н и я т в о д о р о д , ко й то
и з л я з в а к а т о г а з о т гни ящ и те, ф осф ор с ъ д ъ р ж а щ и , т е ­
ла, и к а т о и з л е т и в ъ в в ъ зд у х а , с ъ е д и н я в а се с к и с л о ­
р о д а му и се за п а л и сам, то й ням а д а в я р ва, че това
са С ам одивски о гн е н и хора, а к а т о знае, че т о з и га з е
о тр о в е н , то й ще се за в а р д и о т н е го и ням а д а си в ъ -
о б р а ж а ва , че т о в а са моми - сам од иви.
К о й т о знае з а ко н и т е , по к о и т о ‘ се (о б р а зу в а т в е т р о ­
вете, бурите, в и хр уш ки те и ур а га н и те , няма д а се бои о т
н и ка кв и са м о вил и и хали.
К о й т о знае, че хуб а вите пе п е р уд и р уса л ки п р е д и да
ум рат си с н а с я т я й ч и ц а та въ в в о д а т а д е т о се и зл у п в а т
те х н и те б у б у л е ч ки - червеи, к о и т о ж и в е я т и се х р а н я т
въ в в о д а т а д о г д е с та н а т на бабуш ки /к у к л и ц и /, о т к о и ­
то бабуш ки и з л е т я в а т р у с а л ки те из в о д а та , к а к т о и з л е -
т я в а т и к о п р и н я н и т е пепе руд и из с в о и те бабуш ки и ка то

224
си с н а с я т я й ц а т а /с е м е т о / умират н а ско р о - ка то знае
това, той ням а д а мирли, че това са д уш ите на н е го в и ­
те п р а о тц и или че това са сам одиви - моми, русалки.
К о й то знае, че ка то спи на в л а ж н а т а зем я под с е н -
ч а с ти те д ъ р в е т а , д е то нощ я тече в ъ з д у х ъ т под тях,
той няма д а спи под та ки в а д ъ р в е та , или а ко спи и се
разбол и, то й ще знае, че е изстина л и че не са го
сб ъ хта л и с а м о д и в и те .
К о й то знае, че в о д е н и ч н и я т ка м ъ к се запира ко га
о т в л ъ гн е с у х о то липово гъ р л о и сти сн е махала, той н я ­
ма д а в я р в а и д а се бои, че са м о д и в и те се к ъ п я т под
в о д е н и ц а та и по кефа си за п ира т ка м ъ ка за д а си п о ­
и гр а я т ка т о м алки деца. С една реч, к о й т о научи е с ­
т е с т в о т о с н е го в и т е за кон и и явл ения, то й ще се о т ъ р ­
ве о т та я м о з ъ ч н а б о л е ст - о т стр аха и суеверието. Но
д о гд е успее д а научи т и я закони, в м л а д е н ч е с ка та му
в ъ з р а с т н е го в и т е р о д и те л и , а н а й -в е ч е суе вер н ите с т а ­
ри баби и д р у га р и т е му, ще му н а п ъ л н я т гл а в а та и ще
му 'з а п а л я т в ъ о б р а ж е н и е то с х и л я д и суеверни п р и ка зки
и р а зка зи , е д и н о т д р у г п о -ф а н т а с т и ч н и и п о -с т р а ш н и ,
и в ъ о б р а ж е н и е т о му тъ й ще ги о л и ц е тв о р и , щ ото и
посл е к о га т о узнае, че т о в а с и ч ко т о е -лъ ж и и и з м и с л и ­
ци, п а к в н я к о и м инути т и я в ъ о б р а ж е н и я ще се и з п р е ч -
ват напред е му. Е то защо т р я б а д а се пазим и д а п а ­
зим д е ц а та д о г д е са още малки и д о г д е в ъ о б р а ж е н и е то
им е сил но и ф а н та зи я та х в ъ р к о в а т а и огнена, да се не
го в о р и и п р и ка з в а пред т я х за н и ка кв и суеверни духове,
вампири и в ъ р ко л а ц и , за щ ото ще убийме в т я х и с ти н с ки я
м ъ ж е ств е н , че л о в е ч е с ки б о д ъ р дух.
Ц е л та ми д е т о казах т у к а н я к о л к о дум и за ти я в ъ ­
ображ аем и д у х о в е е та я: да п о ка ж а , че т а ко в а нещо
няма, а има .е с те с тв е н и явл ен ия , осно ва ни на б о ж е с т в е ­
ните е с те с тв е н и вечни за кон и, к о и т о не са направени за
зл о на че л о в е ка , а за н е го в о д об р о, с т и га само д а ги
научи, д а ги р а зб е р е и да' се п о л зу в а о т тя х, а не да
се плаши и д а ги п о чи та за б о ж е с тв а . '

15. По няколко думи 225


пословици*

К а зв а т, че в с я к а п о с л о в и ц а з а к л ю ч а в а в с е б я си по
е д н а истина, но ние ще каж ем , че та я р е ти н а е ф и л о ­
со ф ска и неопро вер ж им а , за щ о то е з е т а о т о п и т и т е на
ежедневния ж и в о т , о т ф а кто ви, и зп и та н а , преф инена,
прем инала п р е з м ного п о ко л е н и я , к о и т о са я к р и т и к у в а ­
ли и вече п р и зн а л и за и с т и н с к о -в я р н а . О свен туй в с я к а
п о с л о в и ц а си е имала и с в о я и с то р и я , но п о н е ж е п о с ­
л о в и ц и те са м ного стари, т о на м ного о т т я х и с т о р и и т е
им са се и згу б и л и и за б р а в и л и о т н а р о д а и е о с та н а л а
само п о с л о в и ц а т а ка то о т к ъ с л я к о т ц я л о съ чи н е н и е , или
к а т о см етана /к а й м а к /, обрана о т ц я л а т а и с т о р и я .
Н аш ият н а р о д има м ного п о сл о в и ц и о т к о и т о д о с е га ,
в наш ата н а р о д н а кн и ж н и н а , т в ъ р д е м алко са съ б р а н и , а
и к о л к о т о са съ брани и напечатани, те се нам ерват в
р а зл и ч н и с п и са н и я и сб о р н и ц и , т ъ й щ ото м о ж е д а се
ка ж е , д не с ги нямаме напечатани в е д н а ц я л а кн и га , з а
д а м ожем д а ги прочетем и зц я л о .
К а то се надявам е, че наш ата учена м л а д е ж ще се
стр е сн е вече о т днеш ния м ъ р тъ в за с т о й и ще о б ъ р н е
и с кр е н о внимание на н а р о д н о т о у м о тв о р с тв о , за щ о то в е ­
че му д о д е врем ето и а ко с т и га то л ко в а , с т и га ние ще
ка ж е м на о н е зи л ю б ите л и, к о и т о ще се з а в зе м а т Ь т о в а
с в я т о и похв ал но дело, че наш ият народ , т.е. н е у ч е н и я т,
в к о г о т о се кри е т о в а . б е зц е н н о б о га т с т в о , а ко му к а ­
жеш : "К а ж и ми н я к о я посл овиц а", то й ням а д а т е р а з ­

*
П о с л о б и ц а т а с е з ъ б е : р у с к и п о с л о в и ц а , не м ски d a s S p r i c h w o r t ,
ф р е н с к и le p r o v e r b e , а н г л и й с к а а p r o v e r b , л а т и н с к и p r o v e r b i u m .

226
бере, за щ ото вм есто "пословица", или вм есто д а ка ж е
“спор е д посл о виц а та", ка кто сме се научили ние д а г о ­
ворим, у п о тр е б я в а д р у ги думи, п о д и р к о и т о д о д а в а и
с в о я та посл о виц а , или п ъ к т р я б а да му п о ка ж е м пример,
за да ни разбере ка кв о искаме о т него.
Ние ту ка н а д о л у ще турим н я к о л к о та ки в а думи, к о л -
ко т о знаеме и п од ир всяка ще сместим по една п о с л о ­
вица, тъ й щ ото с то в а мислим да помогнем на о ния д о б -
р о ж е л а те л и , к о и т о ще се з а л о в я т д а т ъ р с я т и с ъ б и р а т
те зи безценни кам ъ ни в н а р о д н и те ни сипеи /р о н е и /. Е то
ка к го в о р и н а р о д ъ т ко га ще ка ж е н я к о я п о сл о в и ц а : "Д ето
има една дум а - свой своего не храни, а т е ж к о му, к о й т о
го няма. Д ето р екъ л онзи - к о й т о се д ави и з а зм и я та се
улавя. Д ето се ка зв а - не ми е изп и л а ку ку в и ц а ума. Нали
ка з в а т - храни куче да те лае. Що се е р е кл о - куче няма
на в р а та та си. Д ето ка з в а т - луд и з я д а и тр и зе л ни ц и , а
п о - л у д ко й му ги дава. Д е то р екл и - и куче о т сой
избирай. Т о ку тъ й не са рекли - л у д о т о б я га о т пияно + о.
На пра зн о не е речено - сл я п о п р о гл е д а л о . А ко не беше
тъ й не щяха д а ка з в а т - уче н и я т е. с че ти р и очи. Д е то е
о стан ал а е дна дума - присмял се хумник на череп. Е дно
време д я д о Иван казваш е - к о й т о си бие в о л а - бие си
ке с и я та ; к о й т о си бие ж е на та - бие си гл а в а та . С т а р ц и т е
ка з в а т - гр а д гл а д не прави. Т о к у - щ о не му ка за с т а р а т а
дума - к а к в о т о си дробил - "сърбай"! Т а ки в а и м ного дру-^
ги п р е д и с л о в и я у п о тр е б я в а т вм есто им ето "пословиц а".
Горе споменахме, че в с я ка п о сл о в и ц а си има и с в о я ­
та и сто р и я , но на м ного са се за б ра вил и и с то р и и те . За
д о к а з а т е л с т в о ще ка ж а ту ка е д и н пример, к о й т о ни н а ­
пом ня на та ки в а пословици, на к о и т о и с т о р и я т а още се
помни. В е д н ъ ж чух в един к о т л я н е ц та зи п о сл о в и ц а : "Не
в и д я л а вя р а магаре - вид ял а, че п о д л у д я л а ". К а т о зе х
да го разпитвам ка кв о п о ка зв а та я посл о виц а , то й ми
ка за ц я л а т а й и сто р и я - ка за ми, че в К о те л имало
едно време един сиромах, к о й т о о т д я д а - б а б а не бил
в и ж д а л на в р а та та си н и ка кво д о б и че и к а т о се п о о б о -
га ти л , купил си едно магаре и зел д а носи с н его д ъ р ­
ва о т планината. П одир н я ко л ко време то й п о д л у д я л о т
р а д о с т и т о га в а и зв ад ил и т а я посл о виц а , на к о я т о
см и съ л ъ т е т а къ в , че ко й то не е в и д я л добро,' к а т о го
.в и д и случайно, за б ра вя се.
Д руга е дна п о го в о р ка има, к о я т о се го в о р и в Л я с к о ­
вец - Т ъ р н о в с ки я , а може би и в д р у ги т е о ко л н и села.

227
Тя е: “П уста гл а в а Пенюва". Н ейната и с то р и я е п ъ к т а ­
кава: н я ко й се Пеню Г о л -Д е ч е в , к а т о отиш ел в Горна
О ряховица на пазар, о ткр а д н а л о т чехл арите едни ж е л -
ти чехли и с т о драми л оян и свещи - о т м ум дж иите.
ка то го ул о в и л и , сп ор е д тогаваш ния обичай, пре д ал и го
на в л а с тта и го завели в Л я с ко в е ц . Завили му на к а л ­
пака една б я л а къ рпа, заб ол и чехл ите на къ р п а т а на ­
место уши д а с т ъ р ч а т н агоре и наболи свещ ите пак тъ й
същ о нагоре, нам есто рога. Качили го на е д н о магаре,
назад с л и ц е т о ; дали му на м агарето опаш ката да я
д ъ р ж и в р ъ ц е и го прекарали о т едина край на се л о то
чак д о д р у ги я . А ка т о го в о д я л и през село, кар а л и го
да вика "К о й т о кра д е, т ъ й го п р а в я т!...". К а то и зт ъ р п я л
то зи срамен поход , пуснали го. Т ова му е било с и ч ко то
наказание, но то й го р к и я т заб егнал о т село и вече не
се връщал...
М омите му и зв а д и л и песен, к о я т о пеял и на хо р о то
така:

П уста гл а в а П еню ва!


Щ о й имала д а те гл и ? ! -
Ж е л ти чехли на уши
и л ояни свещи на рога...

Тази п о го в о р к а се уп о тр е б я в а в т а къ в см исъл: к о г а -
то иска т д а к а ж а т няком у, че ,е гл упа в и о т гл у п о с т т а
си тегли, к а з в а т - УХ! пуста гл а в о Пеню ва... А н я ко й и
ко га се кай за нещо, че не се е ,д о го в е д и л д а извърш и
п о _ ум н о то и сам си ка з в а "Да съм се ва рд ил , ама на...
пуста гл а в о П еню ва" и се у д а р я в гл а в а т а с р ъ ка.
К о йто е съ би ра л народ ни ум о тв о р е н и я т р я б а д а се е
уверил, че н а й - т р у д н о се с ъ б и р а т б а и л ки т е и п о с л о в и ­
ците. Б а и л ки те не ги к а з в а т лесно, за щ ото се б о я т да
не им се отем не с и л а та за лекувание,' а п о с л о в и ц и те не
ги пом нят и к о га т о искаш или д а ж е и к о га т о иска да
ти ги ка ж е са м и ят р а зка зв а ч, не му хрум ват на ума. Те
н а й -д о б р е се за п и св а т к о га се слуша н ар од а к а т о си
го вор и и щом уп о тр е б и п о сл о в и ц а - д а се запише о б ­
с т о я т е л с т в е н о с ъ с с и н ки те думи, к о и т о са казан и пред
нея и п о д и р нея, то е с т, с ъ с с и н ка т а о б с та н о в ка на
разказа, к о й т о я е и зв и ка л , а т ъ й съ щ о и за ка къ в
пример е употр е б ена.

228
П реди три го д и н и ко н д и са х у къ щ а та на км е та в с.
Върбеш ница, в ъ в В рачански о к р ъ г и ве че р та к а т о г о в о ­
рихме за едно, за д р у го , майка му, 8 0 -г о д и ш н а ста р и ц а
взе д а ми се оплаква, че зем ята им била м алко и т я -
кам ениста и че не м ога т д а се пом инуват к а к т о тр я б а , и
д руги такива. А з й ка за х да п р о д а д а т с и ч ко н е д в и ж и м о
и да се п р е с е л я т в Р а ковски о кр ъ г, д е т о има п ра зн и и
широки ч е р ке з ки селищ а и там ,да о р а т к о л к о т о щат.
"Ох, нали знаеш, баби? Кое де е никна л о , тамо е и н а ­
викнало. А з т у к а съм никнала, т у к и н авикнал а... Не м о ­
жем ние в п о л е то ... Нали ходиха о т пл анината; изм ряха
го р ки т е к а т о д об иц и ... Там не е за нас!..." К а то зех д а я
питам защ о не си п р е п р а в я т къщ ата, к о я т о беше малка,
ниска и тъм на, т я ми о т го в о р и пак с п о сл о в и ц а : "Сам е,
сам" и сочеше с б рад а към сина си, ка т о ка з а : "Сама
р ъ ка и в Дунав се не мие. К о й то го е казал , право е
имал...И зм ряха му д е ч и ц а та - зе ги то в а п у с т о лошо
гъ р л о ... Б ъ хти се го р к и я т ка то риба на б р его ви, ама все
сам и сам!..."
А з мисля, че тъ й би бил о н а й - д о б р е да се за п и с в а т
посл о виц ите , п о го в о р ки т е , ко е то ще п о ка ж е в к а к ъ в
смисъл се у п о т р е б я в а т и освен то в а , ще им се д а д е
още и ж и в о с т.
В ' З го р и гр а д , пак вр ачанско село, над гр а д а Враца,
горе в пл анината, д е т о е бил н я к о га си с т а р и я т гр а д
Враца д о д о х о ж д а н е т о на тур ц и те , к о и т о ' го и зго р и л и ,
о т ко е то си носи и им ето д н е ш н о т о " село, чух та з и
пословица: "П челата не б я га от м ед о *, ами б я га о т ч а ­
до" ми ка за е д и н че л ове к, ка то ми д оказваш е, че с е л о то
им не расте по причина на т е с н о т и я т а и -с т р ъ м н и н а т а на
планината и че п о с т о я н н о се и зс е л я т н а д о л у в п о - р а в ­
ните места на В рачанско.
К о га т о п и та х у ч и т е л я о т . с. О сико виц а , О рханийско,
н о ся т ли му д о б р а храна учениците, то й ми о т го в о р и :
"Н о сят ми - на ’ ти б о ж е що мен не може", с к о е т о и с ­
каше д а -ми ка ж е , че не му нося т д о б р а храна, а такава,
к о я т о и те не я д а т к ъ д е - г о д е . Д ум ата п о с л о в и ц а е
преминала у нас в ъ в време ..на н о в о т о ни в ъ з р а ж д а н е ,
от р уска та кн и ж н и н а . В с та р о време б ъ л га р и т е са с ъ в е -
* : ■
'
В т и я с т р а н и о к о л о В раиа г о в о р я т к а к т о и 6 Л я с к о в е ц : на к р а я
на д ум и те вллесто ц , у п о т р е б я в а т о: г р а д о , м о е т о , б р о д о , м едо.
чадо / к а д о , дим, п у ш и л я к / .

229
ли п о с л о в и ц а та при тча , а с е га по н е гд е я з ъ в а т п о г о ­
во рка . П о го в о р к а ще рече дума, к о я т о ид е п о д и р го в о р а ,
а п о сл о в и ц а - к о я т о иде п о д и р сл ова та . И д в е т е се
у п о т р е б я в а т за п о - в я р н о .д о к а з а т е л с т в о на речен ото.
П р и тч а или п р и т ъ ч а ще рече дума, к о я т о се д о д а в а ,
п р и ти ч а д о д ум и те пак за съ щ ата работа, т о е с т , за
п о т в ъ р ж д е н и е на ка за н о то . Т ова с ъ щ о то зн ачен ие има
т я и в д р у ги т е е вро пей ски я зи ц и .
В ладим ир Д а л 1 в с в о я "Т о л ко в ь 1й сл о в а р ж и в а го В е -
л и ко р у с ка го я з ь 1ка" о п р е д е л я п о с л о в и ц а та та ка : п о с л о ­
в и ц а та е к р а т к о изречение, поучение, п о в е ч е то в ъ в вид
на п р и тч а ,-и н о с ка з а н и е , или в ъ в в и д на ж и т е й с к и п р и г о -
вор /п р е с а д а /; п о сл о в и ц а та е с о б с т в е н о с т на н а р о д н а та
реч /г о в о р /; т я не се съ чи н я в а , а се р а ж д а сама / р а -
зум я в а се о т н я к о й за б е л е ж и те л е н сл учай и си има и с ­
т о р и я т а /. Т о в а е х о д я щ и я т ум на народ а; т я прем инува
в п о го в о р ка , или в п р о с то обръ щ ение на р е ч та /г о в о р а /.
Г о с п о д а у ч и те л и и го с п о д а л ю б и те л и на н а р о д н и я
хо д ящ ум, с ъ б и р а й те н а р о д н и те ум отв о р е н и я , с ъ б и р а й те
н а р о д н а та ф ил ософ ия д о гд е не е про п а д н а л а ! П о т о м ­
с т в о т о ще ви н а гр а д и . Ние, т ъ й д а каж ем , с и ч ки сме
д л ъ ж н и на наш ето с к ъ п о и мило о т е ч е с т в о д а посл уж им
- за то ва т о ни е и учило... Да п о сл уж и м ко й с к а к в о -
то може... не м ислете, че а ко запиш ете н я к о л к о п о с л о ­
вици, п о го в о р к и , песни, п р и ка з ки и т.н., че с т о в а вие
не с л у ж и т е на о т е ч е с т в о т о , н а п р отив , вие с ъ б и р а те
р а зп и л е н и я бисер, к о й т о е остан ал о т наш ите п р а о тц и и
вр ем е то го е р а зп р ъ сн а л о ... А ко се не съ бере, в я р в а й те ,
че д ъ л г о т о и б е зпощ а д н о време ще го з а т ъ п ч и в т и н я т а
на за б в е н и е то !... П р и тчи те на цар С олом она с л у ж а т за
г о р д о с т и поучение не само на и зр а и л с ки я н ар од , но и
ц я л о х р и с т и я н с т в о ги чете и се поучава о т тя х ... Да не
м ислите, че сам С оломон ги е изм ислил из гл а в а т а си -
те са у м о т в о р е н и е 'н а и уд е йския, народ , съ б р а ни по С о -
л ом онова за п о в е д . А к о га са съ брани?... П ред и к о л к о
х и л я д и го д и н и ? Но съ брани са и д не с ж и в е я т ... Ами ние
д н е с - в 1 9 - и век... и п а к не се п о гр и ж в а м е , .ко га т о
един л и с т к н и га с тр у в а 5 пари и е д н о шише м астило -
1 грош !... А к о въ рвим все т ъ й - зл о !..

230
ОТЕЦ
МАКСИМ РАИКОВИЧ

/Н Я К О Л К О ДУМИ
ОТ БИОГРАФИЯТА
И ОТ ДЕЯТЕЛНОСТТА М У /

П од ир о с в о б о ж д е н и е т о на Г ъ р ц ия , Ф а н а р ь о ти т е се
устрем иха и се заловиха д а р а б о т я т п о -е н е р г и ч е с к и ' за
ве л и ка та и д е я , т.е. д а п о гъ р ч а т б ъ л га р и т е и с т я х н а т а
помощ д а в ъ з о б н о в я т В и за н ти й ска та им перия. И хванаха
чр е з с в о и те а ге н ти - в л а д и ц и те д а д е й с т в у в а т c e ro
п о - с и л н о д а се о т в а р я т гр ъ ц к и училищ а, д о к о л к о т о е
в ъ зм о ж н о , в ц я л а Б ъ л га р и я , а н а й -в е ч е в гр а д о в е т е и
п о -г о л е м и т е села, о ко л о м итрополиите. За учи тел и са
и зп р о в а ж д а л и белом орски кал угери, но п о в е ч е то от
С в я та гора, к о и т о са биле и зп о в е д н и ц и , попови и у ч и ­
тели. Те са п ре д ава л и по с т а р а т а систем а: четение ф и -
л о д а та /б у к в а р я /, О кто иха /н а у с т н и ц а т а /, П са л ти р я ,
А п о с то л а и О р о л о ги я /с в я т ч е т о /.
О т Л я с к о в е ц /т ъ р н о в с к и й / Х а д ж и И л и я X. Ц онев,
ка т о хо д и л на С в я т а гора, пре д и 80 го д и н и , по п р е п о ­
р ъ к а т а на с в я т о го р с к и т е кал угери, д о в е л у Л я с к о в е ц
един т а къ в ка л уге р и н белом орец, к о го т о настанил у с е ­
ло за у ч и те л *, при к о го т о се е учил и баща ми, о т к о -

За т о г о з и г ъ р к а к а л у г е р а не щ е б ъ де и з л и ш н о да се к а ж а т дв е
т р и думи. То й у ч ил филадата, Октоих, А п о с т о л и О р о л о й и с и л н о
н а к а з в а л уч е н и ц и т е , к о г а т о не м о ж а л и да и з г о в а р я т г р ъ ц к и т е б у к ­
ви и .др. Е д и н у ч е н и к бил пет п ъ тя през е д ин ден, заидото не м о -
ж ъ л да и з г о в о р и Ав вакум: у ч е н и к ъ т го и з г о в а р я л А в а в а к у м и з а т о ­
ва бил н а к а з а н бе зб о ж н о , тъй щото, за т а я д у м а н е щ а с т н и я т б ъ л ­
г а р и н би л п р и н у д е н да н а п у с т н и у ч и л и щ е т о ! . .. У ч е н и ц и т е си к у п у ­
в а ли р о г о з к и и на т я х сяда ли т у р с к и покр ай с т е н а т а наоколе, но
а к о се з а б е л е ж а л о п р ед н я ко го да е м а л к о п о о т р и т а р о г о з к а т а ,
г ъ р к ъ т го н а к а з в а л на ф а л а г а б е з ч е л о в е ч н о .

231
С у т р и н а се з а п р е щ а б а л о но у ч е н и ц и т е да я д а т у д о м а си: бсе-
ки й т р я б а л о да д о д и 6 у ч и л и щ е т о на г л а д н о с ъ р ц е и, к о г о т о у л о ­
вя л учителят, че е ял, у д а р я л м у по 50 п р ъ ч к и по т а б а н и т е и не
го о с т а в я л на о б е д да яде. К о г а т о д о х о ж д а л и у ч е н и ц и т е 6 у ч и л и щ е
су трина, в с е к и й т р я б а л о да о т и д е при у ч и т е л я си, да м у гледа
език а, по к о е т о по зн а в а л , д а л и е ял у ч ен ик ът . На к о г о т о е з и к ъ т
б и л бял, т о й не е бил ял, а к о м у т о бил червен, т о й бил ял и го
н а к а з в а л п р о т и в у в с я к а к в о у в е р е н и е и о п р а в д а н и е , че не е т у р в а л
н и щ о 6 у с т а т а си. К а л у г е р и н ъ т , учител, се п р и д ъ р ж а л у п о с л о в и ­
цата: "Пълен с т о м а х не учи". Оптпука всек ий м о ж е да ра зб ер е, че
в с и ч к и т е з д р а в и ученици, на к о и т о е з и ц и т е са б и л е е с т е с т в е н о
червени, са б и л е н а к а з в а н и в с я к а с у т р и н а и са с т о е л и г л а д н и по
ця л ден. ‘ 4
За урок о с в е н боя, н а к а з в а л така: и м а л о д в е в ъ р б и чу р у п к и
о т ед ри охлюви, н а н и з а н и на д в е д ъ л г и о г а р л и ц и , к о и т о се пр еп -
л е щ я л и през д в е т е р а м е н а накръст, ка т о п р о с е ш к а торб а, на у ч е ­
ника; п о ч е р н я л и м у л и ц е т о със сажди, т у р в а л и м у на п о я с а две
к ъ с и глъвни, в м е с т о пищови, п р е м я т в а л и в ъ ж е т о на ф а л а г а т а на
в р а т а му, з а в и в а л и я к о л к о т о да м о ж е да се не з а д у ш и и го и з ­
в е ж д а л и по улици/пе, из село, о т р е д е н и т е за т а я р а б о т а ученици,
к о и т о го в о д я л и по пъ ти ща та , к а то д ъ р ж а л и д в а м а ф а л а г а т а за
д в а т а края и ви к а л и : " К о й т о не учи, т ъ й го п р а в я т ! " К о г о т о
ср ещ ня ли , к а р а л и у ч е н и к а да в а д и о т по яс а си г л а в н и т е и да го
гърми, к а т о и з г о в а р я при в с я к о п о м е р в а н и е " Д у м ! " С т о е н и е т о на
е д и н ден е б и л о о б и к н о в е н о нещо, к а к т о и з а п и р а н и е т о в н у ж д н и -
ц и т е и в ма з а т а .
П р о ле тн о врем е к а р а л у ч е н и ц и т е си да х о д я т из д р е б а к а под
м а н а с т и р я и под' А р б ан аш ко то б ърдо, да му б е р а т из д р е б н а т а го р а
з а м и н с к и о х лю ви, к о и т о т о й я д я А , к а т о г и в а р я л и им в а д я л м е с о ­
т о с г у б е р к а . Д е ц а т а му н а с я л и хл яб и я с т и е н а з а р е д а . П о л и вал и
му г р а д и н а т а и а с м и т е с в о д а , к о я т о н о с я л и с ч е б ъ р . .
К о г а т о с в ъ р ш а л н я к о й Ок тоиха, П с а л т и р я или А п о с т о л а , т у р в а -
ли го на е д ин с т о л и ч е т и р м а г о л е м и уч е н и ц и го н о с я л и на рамо,
о б к и ч е н с венец, от у ч и л и щ е т о у д о м а му. Р о д и т е л и т е д а р я в а л и
уч е н и ц и т е , щ о го н о с я л и с пош /кърпа, ш а м и я / и в п о ш а - грош, а
на д а с к а л а д а в а л и риза и пешкир. П о с л е н а г о с т я в а л и в с и ч к и т е му
д р у г а р и у ч е н и ц и и д а ск ал а. Тъй са н о си ли и б а щ а ми, когато
с в ъ р ш и л п с а л т и р я . К о г а т о с в ъ р т а л и ц е л и я курс, чак т о г а в а им д а ­
в а л и да пишат. П и т а л и на п а н а к и д а - на д з а р з а л о в а дъска, като
л о па та , с о п а ш к а до е д н а педя дълга. На т а з и п а н а к и д а са писа ли
с т у р с к о м а с т и л о , к о е т о не се п о п и в а от д ъ с к а т а и после, в м ес то
д а се. мие, п и с а н о т о се е с т ъ р г а л о с нож, и т ъ й са п и с а л и догд е-

232
го т о имаме още О кто и х, П сал ти р и А п о с то л на гр ъ ц к и и
д и ви т, с к о и т о съм се учил да пиша и аз. Т ези кн и ги ги
донесъ л на д я д а ми, за баща ми, С та т и Ш а ра нка та -
ч о р б а д ж и я , к о й т о ходил у Ц а р и гр а д з а н я к а к в а селска,
л я с ко в с ка р а б о та и д о н е с ъ л за баща ми и за сина си
кни ги , по р е ко м а н д а ц и я та на п а тр и ка та - С та ти бил
учен на гр ъ ц к и - учил се у Арбанаси.
Но в онова време, к о га т о гъ р ц и т е са про б уд и л и , з е ­
ли са да се п р о б у ж д а т и б ъ л га р и те . О т е ц -п а и с и е в а т а
и сто р и я и н е го в и те п о с л е д о в а те л и са се за л о в и л и да -
уча т б ъ л га р с ки . О т т и я п о сл е д о в а те л и е бил и О тец
М аксим Р айкович, п ъ р в и я т б ъ л га р с ки у ч и те л в Л я с ко в е ц .
Той е родом о т Д р я н о в о и н а й -н а п р е д се е учил б ъ л ­
га р с ки у Д р ян о в о , но п о н е ж е майка му бил а сиромашка,
не м ож ала д а го о б д ъ р ж а ^ дала го т и р з и я при С та н ча
Д ряновчанина, к о й т о шиял у Л я с ко в е ц . И м ето на О тц а
М аксима, д о гд е е бил б ге л е ц е б и л о , М инчо. К а то шиял
при м айстора си у Л я с к о в е ц на моста, т о й се кр и я л о т

т о се п р о с т ъ р ж о ц я л а т а д ъ с к а и по сл е са я залленубали с друга,
или пък са п и с а л и на шн е д р а , к о я т о е дъска, без оп аш ка , о б ш и т а
с к о ж а / п е р г а м е н т / , на к о я т о се пише т ъ й с ъ щ о с м а с т ил о, но т я
не се стърже, а п и с а н о т о се и з м и б а със с ю н г е р и б о да съ с сапун,
и з с у ш а в а се и пак се пише. Песни и м о л и т в и са п р е п и с в а л и на
т у р с к а д е б е л а к н и г а /х ар ти я/ , к о я т о н а й - н а п р е д са о г л а ж д а л и с
о б л о стъгло, н а с п а р т о с б а л и я съ с с п а р т а от конц и, о п ъ н а т и и з а ­
л е п е н и на дъска, к о я т о с е е т у р б а л а под к н и г а т а и к а т о се т р и е
о т г о р е и с парцал, над к о н ц и т е и з п ъ к в а т п р а в и л и н и и о т г о р е и з ­
дути, а о т д о л е в д л ъ б н а т и и по т е з и л и н и и с а п и с а л и с о р е л с к о
п е р о с ц ъ р к о в н и .г р ъ ц к и б у к в и онова, к о е т о с а п р е п и с в а л и . Ня к о и
са п и с а л и и с ч е р в е н о м а с т и л о / к ин ов ар / з а г л а в и е т о или н а ч а л н и ­
т е бу кв и на п и с а н о т о . Т е з и н а к а з а н и я о т б л ъ с к в а л и д е ц а т а о т у ч и ­
л и щ е т о и д у м и т е : " Щ е т е п р а т я на даскала, или, щ е к а жа на д а с к а ­
ла", са к а р а л и у ч е н и ц и т е да т р еп ер ят . Х о д я л и са о н и я ученици,
които, ка то са си 'дохождали и ба ща им е уз навал, че са н а к а з в а ­
ни, н а к а з в а л ги е и т о й и ги е з а в е ж д а л пак, а някои, к о и т о не
е и м а л о кой да ги б и е и у тях, сд б я г а л и и са с е к р и л и по т а в а ­
н и т е о т д р у г а р и т е си, к о и т о са х о де ли да ги в з е м а т о т т я х на
сила, а н я к о и с а б я г а л и и из г о р а т а под м а н а с т и р я или из л о з я т а
по ц я л о лято. К о г а т о са з а в е ж д а л и у ч е н и к а в у ч и л и щ е т о к а з в а л и
са н а учителя: "Или го научи, или т и м у п р а т и к о с т и т е 8 т о р б а . "
К о г а т о са с в ъ р ш в а л и к у р с а у Лясковец, о т и в а л и са в А р б а н а с и да
се у ч а т за попови, g e m o е и м а л о п о - б и с ш е уч ил ищ е.

233
м ай стор а и о т ка л ф и те и ч е т я л скриш ом, з а к о е т о ч е с то
ял бой. Ж е н а та на м ай стор а му, ч е с т о к а з в а л а на м ъ ж а
си, д а го не бие, за щ о то то й , к а т о се кр и е д а ч е те и
к а т о му т е гл и т о л к о в а с ъ р ц е на кн и га , ще с т а н е н я ко й
го л я м ч и л я к , но м а й с т о р ъ т му си зн а я л с в о е т о . М инчо
бил ж и в о , х и тр о и ю н ак м о м ч е ;'н е д ава л д а го о б и ж д а т
в р ъ с т н и ц и т е му и ч е с т о се б иял , к а к т о по чеш мите, т ъ й
и по х о р о то , з а к о е т о п а к си п а тя л о т м а й с то р а си,
к о га се о пл ачал н я ко й о т него . Той е бил бащ ин ми
в р ъ с т н и к и д р у га р , т а о т то в а зн а я т и я п о д р о б н о с т и ,
д е т о ми ги е р а з ка з в а л баща ми.
М инчо, к а т о ста на л на 16 - 17 го д и н и напусн ал з а ­
н а я т а и се и згу б и л о т Л я с к о в е ц . С л е д 10 - 12 го д и н и
то й дош ел у Л я с к о в е ц к а л у ге р М аксим и в зе л д а пее в
черкова,. У зн а л о се, че то й знай д а ч е те с л а в я н с к и и д а
с л у ж и с л а в я н с к и в че р ко в а . Той се учил на П р е о б р а -
ж е н с к и я м анастир в у с т и е т о /д е р в е н т я / п ри Т ъ р н о в о и
там се ка л у ге р и л *.
С та р и те ч о р б а д ж и и , в о гл а в е с Х а д ж и И л и я , г о у с л о ­
вили за уч и те л и за св я щ е н и к, д а учи д е ц а т а на С р е д -
н я т а махала и д а с л у ж и в с р е д н я т а ч е р ко в а С в. Н икола,
к а т о му д ал и и м етоха на н е го в о р а з п о л о ж е н и е з а у ч и ­
лище и ж иве л ищ е. Т о в а т р я б а д а е б и л о п р е д и 65 г о ­
д ини. На Г о р н я О р я х о в и ц а имало г р ъ ц к о училищ е. О р я -
хо вча ни се гъ р ч е я л и само X. Иван Ч а р т а з а н а и X. И в а н -
чо К а р а п а п а зо о л у биле б ъ л га р с к а п а р т и я и п о - е д р и т е
ч о р б а д ж и й с к и д е ц а о т Л я с ко в е ц , се у ч а л и на Г о р н я
О р яхо ви ц а , а О те ц М аксим взел д а у ч и м а л ки т е л я с -
ко в с ки , ч о р б а д ж и й с к и д ец а. Ч о р б а д ж и и т е са му д а л и
го л я м а в л а с т и а ко б иял н я к о го , н и ко й не е см еял д а
се о п л а кв а ником у, а то й . е бил м н о го с т р о г и е б иял
н е м и л о сти во , л е н и в и те и нем ирниците, но е и учал д о б ­
ре:- к о й т о и з б ъ р к а е д н о уд арение, е ял бой. Т о й сам ми
е р а зка зв а л на 1861 го д . в Галац /п о с л е ще вид им , з а ­
що е бил у Г а л а ц /, к а к е п о с тъ п и л н а й - н а п р е д . "Г о л е ­
м ите м ом чета на ч о р б а д ж и и т е : на Х а д ж и И л и я , Д я д а *I
§
С т а р и я т Т ъ р н о в с к и п р о т о е р е й О т е ц Д и м и т р и й м и каза, че ве дн ъж ,
д о г д е бил- М а к с и м к а л у г е р на П р е о б р а ж е н с к и я м а н а с т и р , го в и к а л и
на м и т р о п о л и я т а в Т ъ р н о в о д а го м ъ м р я т и м у к а з а л и , че щ е го
I “
за тв о р я т , но т о й и з б я г а л и д о ш е л при о т ц а Д и м и т р а , който* би л
т о г а в а у ч и т е л в Т ъ р н о в о на м и т о х а и м у каза л, че а к о би го з а т ­
во рили, щ я л да п р о б о д е н я к о г о с нож.

234
Т о н я Б у ю кл и я та , Н и ко Л я са та , Поп С ъ б я и д р . се учеха
на О р яхови ц а, а аз прибрах м алките им б р а тч е та , к о и т о
б яха по 8 - 9 го д и н и , ми казваш е о т е ц М аксим , о т т я х
са: Даскал Енчу У зун о в, Пеню Л я с о в , Ц о н чу Х а д ж и
Илиев, Д аскал М анол, Д. С та те л о в , Н и ко л а С та т е в , Ш а -
ран ков, Поп Д осю , Поп П анайотов и б р ат му Н икола,
Поп С то я н Б русев, Поп Х р и сто Капнилов, Д а ска л Пеню
Карапазов, С т о я н и С ивчу М аринов и още н я к о и и д р у ги .
Ц я л а го д и н а се м ъчих д о гд е ги науча д а ч е та т и
к а т о свърш иха б у кв а р я , к о г о т о зн а я ха н а и з у с т /Р у с к о -
с л а в я н с ки б укв а р и им ге т е р д и с а х /, научих ги д а п е я т:
Г о сп о д и помилуй, п о д а й Господи , те б е Г о с п о д и и т.н. и
д а ч е та т: С в я т и й Б ож е, П р я с в я т а я Т роице, О тч е наш,
Б о го р о д и ц и и в е р ую и после и д р у го и к о г а т о сл уж ах,
те ми пеяха. Т ова беше ч уд о : п ъ р в и й п ъ т о т' т у р с ко
време аз съм ка за л у Л я с ко в е ц пак и пак на б ъ л га р с ки
и м оите уче н и ц и са запел и Г оспо д и пом илуй. К а то се
разчу, че се с л у ж и с л а в я н с ки и се пее, зе ха да и д а т
повече н а р о д в че р кв а и ж е н и те се чуд я ха :"Б ах, Б ож е
- Кирелейсун, б и л о Г о с п о д и помилуй, п ъ к ний д о с е га не
сме гу зн а я л и !.." Р о д и те л и те на д е ц а та , к о и т о д е ц а ч е ­
тя х а и пеяха, не пропущ аха ни в е че рн я ни с л у ж б а : з а ­
палих им аз вече че р га та . Голем ите д я в о л и , к о и т о се
учеха на Р яховица, и д я х а си у с ъ б о т а и се смеяха на
б р а т ч е т а т а си, че ч е т а т б ъ л га р с ки , р а зум я в а се п о д у ч е ­
ни о т у ч и т е л я си у Р яховица и в е д н ъ ж се усм ел ил и да
х в ъ р л я т кам ъ ни в метоха, но то ва им и з л е з е го р чи в о :
з а тв о р и х ги в д в о р а и ги бих с един п ъ р т , д о г д е п р о -
реваха ка т о го в е д а ." К о га т о че тял Е в а н ге л и е то , ка т о
ням ало с р е б ъ р н о -о к о в а н о с л а в я н с ко Е в а н ге л и е в ч е р ­
кв а та , то й преписвал на б я л а кн и га н е д е л н о т о Е вангелие
на сл а в я н ски , ту р в а л л и ста в г р ъ ц к о т о с р е б ъ р н о и о т ­
там чел: то в а го пра вял к а к т о ми р а зка зв а ш е то й сам,
за да се не усум н я т, че ч е т е 7нещо о т себе си, а ко би
го чел о т б я л а т а кни га . Т ака т о я горещ п о б о р н и к и
п а т р и о т -р е ф о р м а т о р е учил у Л я с к о в е ц и е сл уж и л и
п р о п о в я д в а л неум орно 9 - 10 го д и н и наред и д о гд е не
е научил у ч е н и ц и те си д а ч е та т в с и ч ко , що се чете в
че р ко ва , д а п е я т д о б р е на се д е м тя х гл а с а и хе р ув и ки то ,
не ги е о с та в и л . К а то ги п р и го тв и л д обре, т о й оставил
о т т я х е д н о го з а учи те л , а н я ко и е п ра тил у Свищ ов
при Даскал Х р и с т а к я П авлович, да п р о д ъ л ж а в а т п о - н а ­
т а т ъ к с в о е то о б ра зо вание , ко и то п осл е ста н а х а учи тел и

235
и свящ ен иц и, о т к о и т о има и още .н я ко и ж иви . В Свищ ов
е отиш ел Даскал Енчу У зун о в, Б ую кл и й ски , к о й т о после
беше у ч и те л у -С в и щ о в , д е т о се и ж е ни и с л е д т о в а -
у Л я с к о в е ц , Д аскал М анол Д. С та те л о в , Поп С т о я н Б р у -
сев и д р у ги . У Свищ ов те са учили: Грам м атика, а р и ­
тм е ти ка , ге о м е тр и я , пеяние, ч е р ко в е н р ед и нещо г е о г ­
раф ия. Там е бил о ц я л а тогаваш на а кад ем ия, им ало е от
ц я л а С еве р на Б ъ л га р и я учениц и и то в ъ з р а с т н и . Д я д о
Димо С т а т е л а т а е ходил по н я к о л к о п ъ т я в го д и н а т а
пешки у С вищ ов д а си н а гл е д в а м ом чето М анол я, а тъ й
същ о са х о д и л и и д р у ги т е р о д и те л и д а си н а гл е д в а т
д е ц а та .
Поп Д о с ю Поп П анайотов станал учи тел у Л я с ко в е ц
сл е д О. М аксима, при к о г о т о се за учи х и аз п р ъ в пъ т,
ко е т о т р я б а да е било о ко л о 1843 го д . Той предаваш е:
буквар , ка у с тн и ц а , псал тир , а п о сто л и св е тчи . В сички
уче н иц и бяхм е у една с та я - у метоха, д о 6 0 - 7 0 деца.
И само е д и н имаше, к о й т о четеш е А п о сто л - Васил С.
К о зл е в , а Х р и с то "Поп И ванов, С т о я н Н. Ц онев, С т о й ч о и
М ар ко Л я с о в и , Васил Ганчов, С та н ю Поп Н иков, Ю рдан
Рогев, А н а с та с Танасов - Б уров, Ц они Г у гу ч ко в , С то я н
З а й че то , П оп Димо Гогев, П оп С т о я н Ч а п къ н о в и д р у ги
- , ч е тя х а П са л ти р я . Н аустн и чар и имаше д о 20 души, а
д р у го т о б у кв а р и и а зб ука р и - на кни га , тур е н а в р а з ­
цепена кл е ч ка , написано а зб уки . Т ая ш кола и д и с ц и п л и ­
н ата й е м ного л ю б о п и тн а , но ,тука не му е, за сега,
м я с т о т о д а се р азп р ости ра м и. Щ ? к а ж а само, че си чки
сто яхм е се д н а л и на р о го з к и по ера рхи че ски ред и к о й т о
д о д я ш е н а й -п о с л е , сядаш е на самия край, а н а й - у ч е -
н и я т - а п о с то л а , беше н а й -н а п р е д . П осле ста в а ха у ч и ­
тели : Д а ска л Енчо, Даскал М анол, Поп Х р и с то , Поп
С т о я н Б русев, при к о и т о съм се учил и аз наусница,
п с а л ти р - д о там -сти гн а х че те ни е с л а в я н с ки , хисап и
писание писма. П с а л ти р я го п р и го в а р я х 4 го д и н и и го
зн а я х н а и зу с т.
О те ц М аксим, ка т о о ста в и свои ученици ц я л а школа,
п о д го т в е н и з а ' уч и те л и и попови, за л о в и се д а зем не в
р ъ ц е те си и П е т р о п а в л о в с ки я манастир, к о й т о е над с.
Л я с ко в е ц . В т о з и м анастир д о т о га в а са с е д я л и п о в е ч е то
гр ъ ц к и ка л у ге р и и егумен и са п р а в я л и р а зл и ч н и б е з о б ­
р а зи я и се я л и р а зв р а т, за к о и т о у Л я с к о в е ц и д о с е га
има м н о го смешни и б зо б р а зн и п р и ка зки .

236
П о н е ж е О. М аксим е спечел ил д о в е р и е т о на л я с -
к о в с к и т е п ъ р в я н ц и и е п о л уч и л го л я м а в т о р и т е т , т о в а
не е б и л о м ъчно: д а го и зб е р а т за игумен на м ана стиря.
К а то ста н а л игум ен на м ан а сти ря , т о й го у кр а с и л и му
привел им ущ ествата и д о х о д и т е в ред - о б о га т и л го.
Н аправи с щ ерня д а се с ъ б и р а о т л а ко м и с ти те д ъ ж д о -
ва та в о д а в нея, направил к о н с к а во дениц а, к о я т о з а -
повних и аз - управл яваш е я един руснак; п о д п р а в и л
метоха, завел х а за й с тв о и зе м лед ел ие, л о з а р с т в о и п о п ­
равил ки л и и те и че р кв а та , но не се е м инувало д е н д а
не с л е з е у Л я с ко в е ц д а д и к т у в а на с в о и т е уче н иц и
ка кв о д а въ рш ат и да д а в а п л анове на п ъ р в е н ц и т е за
общ ите им работи, а н а й - в е ч е 'з а училищ ата и ч е р кв и те .
В с ъ б о т а д о хо ж д а ш е д а с л у ж и в ч е р кв и те о ч е р е д н о -
ту у с р е д н я т а - Св. Н икол а, т у у Ч е р т о в с к а т а - Св.
Д и м и тъ р , т у у К о н д ю в с к а т а - Св. А танасие - туй бяха
т о га в а ч е р кв и т е у Л я с ко в е ц , а с е га има ощ е д в е Св.
Герги, у Ч е р то в е ц и Св. В асилий при м оста. К о га се
поминяш е н я ко й о т п о - с ъ с т о я т е л н и т е с е л я н и , не го
п о гр е б в а ха без О .М аксима, з а щ о т о то й четяш е м н о го я с ­
но, вним ател но, пеяше д о б р е и казваш е сл о в а . С луж аш е
м ного т ъ р ж е с т в е н н о и в а ж н о . В л и я н и е то му беше г о л я ­
мо. К о га минуваше през село, / се ки й му ставаш е на к р а к '
* и с ъ с с тр а х о п о ч и та н и е го по зд р а в л я в а ш е . К о г а т о е бил
още у ч и те л и п о сл е по в е л и кд е н с к и т е ^ п р а зн и ц и , ч а к д о
С п а со в д е н се казваш е Х р и с т о с в ъ зкр е с е , в п о з д р а в л е ­
н и я та и к о го т о е чуял д а к а ж е Х р и с то с а не сте -
гр ъ ц к и , то й на часа д е т о и д а е б ил о и к о й т о и д а е
бил, г о е изобл ичавал страш но. Н а й -в е ч е са си п а тя л и
ж е н и те , на к о и т о е прикачал и м ного е п и те ти : т о й не се
е с т е с н я в а л д а ка ж е : "К а кв о разбираш , мари м агарице,
ка т о казваш Х р и с т о с -а н е с т я , не можеш ли д а каж еш
Х р и с т о с в ъ з к р ъ с н а и - и с ти н а в ъ з кр ъ с н а , д а т е р а з б е ­
р ат и д а разбереш ? До к о га ще б ъ р б о р и ти к а т о п а тки
ч у з д и т е дум и б ез д а ги р а зб и р а ти " и д.п.
С амо о т себе си се разб ира, че т а къ в п а т р и о т - а г и ­
т а т о р е бил т р ъ н в о ч и те на г р ъ ц к и я в л а д и к а в Т ъ р ­
ново, за щ о т о освен това, т о й е и зка зв а л в с и ч к и т е г н у с ­
ни п о с т ъ п к и и р а з в р а т н о т о п ов ед ен и е на в л а д и к а т а
пред н а р о д а и в л а д и к а т а все му е т ъ р с я л к о л а я д а го
уничтож и.
Но д о г д е т о са биле л я с к о в с к и т е в л и я т е л н и ч о р б а д ­
ж ии, к а т о Х а д ж и И лия, Д я д о Т о н ю Б у ю кл и я т а , Д я д о

•237
Т о н ю М ъ н за та , д я д о Н ику Л я с а та и т ъ р н о в с к и т е п ъ р -
в я н ц и , не е см еял явно да го нападне. П о - п о с л е к а т о е
в зе л д а го п ре сл ед ва , п ъ к го е п о д д ъ р ж а л е д и н в л и я ­
те л е н сербезин т ъ р н о в с к и ага - Халвадж иолу, кой то
бил с ъ с е д с ъ с св о и те л о з я с м а н а сти р ски те м еста в
К о сти м я л п о д м анастиря и се е поминувал д о б р е с О.
М аксима, к о го т о е и ува ж ава л за ума му и у ч е н и е то му.
О. М аксим не се е 'с т е с н я в а л да и зка зв а гн у с н и т е п о с ­
т ъ п к и на в л а д и к а т а и п р е д Х а л ва д ж и о л у.
Р а зка зв а т, че в е д н ъ ж , на байрама, к о га т о отиш ел
в л а д и к а т а Н еоф ит да му направи в и зи та и го п о з д р а в и
с празника, Х а л в а д ж и о л у му казал : "Д еспот еф енди, ти
м оя кишишин, М аксима - ком ш ията ми, т в ъ р д е не го
за ка ч а й , че видиш ли т о я к ъ л ъ ч , ка т о п о ка за л на с а б я ­
т а си - на с те н а та , аз отсичам на ч и л я ка гл а в а т а за
е д и н най..." И Н еоф ит е мирувал, но п о д и р с м ъ р т т а на
а га та , той се за л о в и л д а го п ри сл е д ува с и с те м а ти ч е с ки .
За да за п о ч н е ка в га та , Н еоф ит п р о в о д и л д а и ска о т
М аксим а две я гн е т а за В е л икд е н , но М аксим, не само,
че не му дал, а наругал п р а те н и ц и те и им казал д а з а ­
н е са т на Н еоф ита н е п р и л и чн и ду.ми за печени я гн е та .
Н еоф ит зам ъ лчал, но д е й с т в у в а л тайно чр е з п а т р и а р ­
ш и я та в Ц а р и гр а д и п о ка зв а л О. М аксима за б у н т о в н и к
срещ у т у р с к о т о п р а в и т е л с т в о и че у ж имало о р ъ ж и е
с ъ б р а н о у м анастиря за в ъ с та н и е и др. п о д . П а т р и а р ­
х ъ т и зд е й с тв у в а л чрез П о р т а т а да се а р е стув а М аксим,
к а т о се б а стиса м анастирят и д а се направи о б и с к
в р е д . К а то дош ла з а п о в е д т а н я ко й си К а н т а р ж и е в о т Г.
О р я хо в и ц а му съ общ или, че ще го а р е с ту в а т - и с ю р -
д и с а т на Св. го р а *. К а то б а с ти с а л и сейм ените м а н а сти р я
то й сварил д а и з б я га и с л я з ъ л у Л я с ко в е ц у уче н и ка
си В ъ л ча Шопа. За н его си и зп а ти л брат К о с та ' Ч о л ака ,
м аксим овия я с а кч и я , к о г о т о б ил и и м ъчили д а к а ж е де
е М аксим, но то й не зн а я л . П осл е дош ле у Л я с к о в е ц да

* О т е ц Д и м и т ъ р м и каза, К а н т а р ж и е в о т и ш е л н а . м а н а с т и р я да м у с ъ ­
общи, че е и з л я з л а з а п о в е д о т Ц а р и г р а д , но к а т о не го н а м е р и л в
м а н а с т и р я , т о й м у о с т а в и л е д н а запи ск а, к о я т о п о с л е п о п а д н а л а
в р ъ ц е т е на с е й м е н и т е и п о с л е на в л а д и к а т а и в и к а л и о т ц а Д и м и т ­
р а к а т о е к с п е р т ди о п р е д е л и ч и я е, з а щ о т о н я м а л а подпис., но. не
с е узнало: т о й к а з а л че н е п о з н а в а словата, но п о д о з р е н и е т о
п а д н а л о и на него, а м а не м о ж а л о да се докаже, а т о й з н а я л чии
с а б и л е с л о в а т а и знаял, че К а н т а р ж и е в и х о д и л на м а н а с т и р я .

238
го д и р я т , но В ъ л ч о го скр и л в купена - и з т р ъ гн а л н я ­
к о л к о сн о п а из купена, д е т о в л я з ъ л М аксим и после
за ту л и л п а к с ъ с сн опи д у п ка т а , д е т о е с т о я л д о с р е д -
•нощ и п о сл е го и зв а д и л и го скрил в д р у га къ щ а, за
к о й т о сл уча й има песен: "Оче, оче, М аксим е, го л я м зор,'
го л я м стр ах," в к о я т о се о п и с в а в с и ч ко , к а к са м ъ чил и
Ко ста , к а к му тр ош ил и р ъ ц е т е и проч. О т Л я с к о в е ц О.
М аксим е п о б я гн а л в С ъ р б и я - В Б е л гр а д , д е т о е
стоял в м и тр о п о л и я та , ч и ки ми се д в е го д и н и , и се е
научил с р ъ б с ки . Т ъ й също, аз в и ж д а х п о сл е в Галац-, в
б и б л и о те ка т а му с ъ ч и н е н и я т а на Д о с и ти я О б р а д о в и ч , на
Райча и с т о р и я т а и д руги. О т Б е л гр а д с ки я м и т р о п о л и т
П етра, то й имаше и зл а те н к р ъ с т и, чини ми се, там е
п р о и зв е д е н и А р хим а нд ри т. Но б уйната а ги т а т о р с к а н а ­
тура, не е о с т а в я л а О. М аксим а, д а о с та н е в Б е л гр а д
д ъ л г о време б ез д е й с тв и е : то й е т ъ р с я л пол е з а а г и ­
т а ц и я п р о ти в гъ р ц и т е и з а т о в а е о с та в и л С ъ р б и я и е
с л я за л в И браила, а о т там си е изб р а л постоянно
ж илищ е в Галац, д е т о п р о ж и в я д о с м ъ р т т а си, к а т о
свещ еник, п р о п о в е д н и к и а ги т а т о р п р о т и в у Ф енер. Р я д к о
ще има б ъ л га р и н к о й т о да е минавал п р е з Гал ац , в н е ­
го в о време, и д а не го е намерил О. М аксим , д а г о к а -
та хисиса и д а а ги т и р а п р о т и в у г р ъ ц к и т е в л а д и ц и . Н а й -
н а пр е д вл а с и те о тпусн а ха на га л а ш ки те б ъ л га р и н о в а та
че р ко ва , на н о в и я пазар, С в. Харалампие, к о я т о са п р а ­
вили сам ите б ъ л га р и , в к о я т о О. М аксим с л у ж и б ъ л ­
га р с ки и влаш ки, м но го го д и н и /т о й се беше научил и
в л а ш ки / и ж иве я ш е в с т а и т е в с гр а д а т а й. Н о п о д и р
С е ва сто п о л с к а т а в о й н е г заб раниха му д а с л у ж и в нея и
то й н а с т о я д а се направи днеш ната н о в а ч и с т о б ъ л г а р ­
с ка ч е р ко в а и при нея б ъ л га р с к о училищ е. Б ъ л га р с к о
училищ е беше осно ва л О. М аксим и при ч. св. Х а р а л а м -
пия, в к о я т о е уча ств ув а л Д. Ц анков, Т о д о р Ш ум няница,
И з в о р с ки и д р . и са учи л и б ъ л га р с к и т е д е ц а на б ъ л ­
га р с ки . При н ова че р кв а, т о й о сно ва в е л и ко л е п н о е д н о ­
ка т н о училищ е, д е т о пак с е учеха д е ц а т а при б ъ л га р с к и
учи те л и , п о д ъ р ж а н и о т гр а ж д а н и т е б ъ л га р и , п о д н а д з о ­
ра на О. М аксима.
В ъ в време на р у с к о - т у р с к а т а война, в 1854 О. М а к ­
сим в зе ж и в о уч а с ти е ; то й беше св я щ е н и к на б ъ л г а р с ­
к и т е во л е н ти р и , к о и т о се б я ха съ б р а л и д о н я к о л к о х и ­
л я д и , но после, к а т о .се прем ести в о й н а та в С е в а с то п о л ,
о ти д о х а само ч е ти р и р о ти о хо тн и ц и о т п о - и н т е л е г е н т -

239
ните, а д р у ги т е о ста н а ха в ъ в Влашко. О те ц М аксим и
той си о с т а н а в ъ в Влаш ко и си п р о д ъ л ж а в а ш е с л у ж б а т а
в Гал ац. Той беше н а гр а д е н о т р у с ки я цар с к р ъ с т и
медал и беше п о д р у с ко п о к р о в и т е л с т в о , но вл аси те
взеха д а гл е д а т на н е го с д р у го о к о и д а го н е н а в и ж ­
д а т, но нямаш е що д а му с т о р я т .
Той имаше сил но в л и я н и е на с и н ки те б о га т и и с и р о ­
маси б ъ л га р и и п о с т о я н н о ги обикал яш е д а 1^и к а т и х и -
сисва. С тарият А н та ки , А врам ович, свищ овци родом,
Е в л о ги е Г е о р ги е в ка р л о в е ц , Д о б р о в и ч сл ивн ен ец , П е тко
х а д ж и А в р а м о в Т упузан о в, Л я с ко в е ц , в с и ч ки те гр а д и н а р и ,
т ъ р го в ц и , д ю л ге р и и д р у ги , б яха п о д н е го в а ко м а н д а за
общ ите б ъ л га р с к и р а б о ти . Не се минуваше с у тр и н а д а не
о б и ко л и ’ в с и ч к и т е д ю ге н и и ка н то р и , д а ' ги в и д и що
п р а в я т и д а ги п о ка ти х и с и с а и ка л и в б ъ л га р щ и н а та ,
ка т о им д ъ л б я ш е п о с т о я н н о д а се в а р д я т о т гъ р ц и т е , а
н а й -в е ч е , д а се не с р о д я в а т с тя х. К а к т о е д н о време в
Л я с ко в е ц , т ъ й и тука , т о й се беше д о ка р а л тъ й , щ ото
все ки й го почиташ е с и с т и н с к о стр а х о п о ч и та н и е . Той б е -
чше е д ъ р , ' в и с о к п р е д с т а в и т е л е н , че р но ок, ,д ъ л го л и к,
м алко к ь о с е р л а к .и с а м и я т му з в ъ й т л и в и сил ен гл а с
внуш аване * всеким у п о ч е т и ув а ж е н и е към него. Той беше
а р хи м а н д р и т • и служ еш е т ъ р ж е с т в е н о к а т о архиерей с
н а б е д р е н н и к и с ве л и ко л е п н и о д е ж д и . В си чки б ъ л га р и и.
повл а ш е н ите д а ж е , д о х о ж д а х а на н е го в а та че р кв а, д е т о
с л е д б о ж е с т в е н а т а с л у ж б а се съ б р а ха у н е го и се с ъ -
ве тува ха з а о б щ епол езни р аб о ти. Т ой беше т ъ й д а се
рече ц е н т ъ р на б ъ л га р щ и н а та в Гал ац и н а п р а зн о не го
наричаха га л а ш ки те б ъ л га р и кв а ч ка . Д е й с тв и те л н о , той
ги съ бираш е о ко л о си, к а т о к в а ч к а п и л ц и те си и ги
ва рд яш е о т в с я к а о б и д а с ъ с с в о и т е умни п а т р и о т и ч е с ки
с ъ в е ти . О све н това, н е го го ува ж ава ха и в л а с и те и
в л а ш ко то дисше д у х о в е н с тв о ; за щ о то в и ж д а х а у него
ч е л о в е к д о с т о е н и п а тр и о т. Той агитираш е п р о т и в у г ъ р ­
ц и те и у Влаш ко и за у с в о я в а н и е т о на м а н а сти р и те им
о т ‘ в л а ш ко т о п р а в и т е л с т в о и то й, к а к т о и Р а ко вски , са
п о м о гн а л и м ного. К у з а т а беше л и ч н о знако м на О. М а к ­
сима, к а т о го л а ц я н и н и то й му е м ного п о д е й с тв у в а л за
см азвание на г р ъ ц к о т о в л и я н и е в ъ в Влашко.
О те ц М аксим имаше и парици, к о и т о после, пред и
с м ъ р т т а си завещ а на н я к о и общ ини в Б ъ л га р и я *, ка т о
*
Им а и п е ч а т а н о .з ав ещ ан ие то му, но не е п о д р ъ к а т а ни за сега.

240
незабравил и Л я ско в е ц , м ястото на н е го в а т а п ъ р в а
д е я т е л н о с т и на н е го в а та п л о д о р о д н а школа, к о я т о д а -
ди м но го учител и, свещ еници и п а тр и о ти с е л я н и и о т
к о я т о се р а зкл о н и ц ял рой п о сл е д о в а те л и и п о б о р н и ц и
за н а у ка та и б ъ л гарщ ината. Т ъ й щ ото Л я с к о в е ц за
сво ето ум стве но п о - р а н н о с ъ ж и в я в а н и е в б ъ л га р с к о т о
учение и све стяван ие , ако има д а б л а го д а р и н я ко м у, то
за сл уж и ва ю щ и б л а го д а р н о с т т а му человек, е О. М аксим
Райкович, к а т о гл авен учител и деец, а с л е д н е го на
своите с та р и първенци, к о и т о са се водили по н е го в и те
и п а тр и о ти ч е с ки с ъ в е ти и н асъ рчава н ия и н а й - п о е л е на
н его ви те ученици - н арод ни учи те л и , свещ еници п а т ­
риоти. О те ц Максим д о ч а к а да в и д и б ъ л га р с к а т а че р кв а
о св о б о д е н а о т ф е не рско то д ухо в е н ств о , к о е т о той т ъ й
неуморно гоняш е, но не д о ч а ка д а види о т е ч е с т в о т о си
и п о л и ти ч е с ки с в о б о д н о о т т у р ц и те , ко е то т о й т о л к о в а
горещ о обичаш е и му беше предан и духом и телом .

16. По н я ко л ко думи 241


СУРВА

В секи знае, че б ъ л га р и те са п ра зн ува л и и п р а зн у в а т


и д о се га п р а зн и ц и те на год иш ните времена: Г е р гь о в д е н ,
к о й т о е д е н я т на сл ъ нц ето, д е н я т на н а ч а л о то на л я ­
т о т о , Горещ ниц ите - п р а зн и къ т на гр ъ м о в е р ж е ц а Перун
- с р е д а т а на л я т о т о , деня на В е л и ки я Б о г, к о й т о е
заменен с Д им итровден - свъ рш ването на л я т о т о и Т а -
н асо вд ен , на к о й т о празник с т а р о т о б ъ л га р с к о име з а - '
с е га е н е и зв е с тн о - сред ата на зим а та*. Но о свен те зи
че ти р и гл а вн и празници, к о и т о са р а з д е л я л и го д и н а т а
на че ти р и равни части, по 90 дена в с я к а , и по т я х са
си о п р е д е л я л и в с и ч ка та пол ска с то п а н с ка р аб о та, имали
са и още д р у ги празници м еж д у ти я , к о и т о са о п р е д е ­
л я л и и д р у ги т е годиш ни вр е м е на -н а р а з в и т и е т о на п р и ­
р о д а та , к а к т о на 1 - и февруари - . З а р е з а н , кой то
д н е с е заменен с ъ с Св. Трифон, к о й т о о т с т а р и я З а р е ­
зан си е получил и той името Т р и ф о н З а р е ­
з а н . Т р и те дена о т начал ото на ф евруари се з о в а т
Т р и ф о н ц и, к о е т о ни пока зва , че З а р е за н се е
празнувал три дена, през к о и т о дни са х о д и л и д а з а ­
р я з в а т л о з я т а , к а к т о и до д нес х о д я т на п ъ р в и я Т р и ­
фон, т.е. на п ъ р в и я ден на месеца. Т о зи ден се п р а з н у ­
ва за това, че на него о ти в а т на л о з я т а да в и д я т д ал и
не са и зм р ъ зн а л и и да и з п и т а т д ал и са за хва на л и д а
се н а л и ва т п р ъ ч ки те , т.е. дали са в зе л и д а се д и га т

Т е з и ч е т и р и г о д и ш н и п р а з ни ци са се п р а з н у в а л и в с е к и по т р и
дни: Г о р е щ н и ц и т е 3 дена, Т р и ф о н ц и т е т ь й също. Д и м и т р о в д е н / М и ­
ш и т е п р а з н и ц и / 3 де н а и Г е р г ь о в д е н / р а з п у с т / 3 дена.

242
со ко в е те нагоре. Те п о зн а в а т то в а ка то о т р е ж а т п р ъ ч ­
ката, к о я т о е о т р я з а н а до чукана, п о си п в а т на о т р я з а ­
н о то д ребни меки с а ж д и и ги п р и ти сн а т с п р ъ с т въ рху
о т р я з а н о т о . А ко се у в л а ж н я т с а ж д и т е и -з а л е п н а т на
о т р я з а н о т о м ясто, то в а пока зва , че п р ъ ч к а т а се е н а ­
л я л а и не е изм р ъ зна л а . П ра зн ува т п р а з н и ка на Лада,
к о й т о е заменен с Лазара, за п о н и кв а н е то на тревата,
ко е т о се в и ж д а о т л а з а р с ка та песен:

"Л а за р се во зи на зл а тн а к о л ц а ,
И з се л о ходи, Б о гу се моли:
Я дай ми Б о ж е дребен ми д ъ ж д е ц ,
Т рева д а расте, павун д а пасе,
Павун д а пасе, пера да х в ъ р л я ,
Пера да х в ъ р л я , моми да б е р а т,
Моми д а берат, венци д а в и я т . -
Р а зр ед и се Л азаре, р а зр е д и се, р азкл он и
И з юнашки д вор о ве, из м ом ински п и л и в о р **"

II.

- "Ой, Л адо, Л ад о , Л а д и н о момне,


К а т о х о д и те , к о го во д и те? "
- "М ом ъ к водиме, мома брод им е".
- "К о я е луда, при вас д а д ой д е ? "... -
- "Пена е луда, при нас ще д о й д е "...

О свен т е з и е с т е с т в о и з п и т а т е л н и п ра зн и ц и , в к о и т о са
и зп и тв а л и п р и р о д а та , к а т о зе м ед ел ц и и д о б и ч а р и / с к о ­
т о в ъ д ц и /, в с я ка го д и н а са пра зн ува л и и п р а зн ув а т
п р а зн и ка С у р о в а - п о гъ р ч е н о С у р в а ки **, к о й т о е бил

*
Пилибоо / г о с ю и н а / .
* *В
* Карагач /Бесарабия/, ж и т е л и т е на к о е т о с е л о са п р е с е л н и ц и
о т п л о в д и в с к о т о с е л о Р а х м а н л и и о т к ъ р д ж а л и й с к и т е в р ем ен а, д е ­
ц а т а с р е щ у С у р в а к и х о д я т от к ъ щ а в къща и в и к а т : "Сурова!:1
т.е. С у р о в а година, или с у р о в а щ е б ъ де т а я г о д и н а .

243
п р а з н и к ъ т на н а ч а л о то , на с ъ ж и в я в а н е т о , п о д н о в я в а н е то ,
подм ладяването на н о в а т а и д в а щ а г о д и н а ,
о т д е т о т р я б в а д а е о с та н а л о и д о д н е с д а се наченва
н о в а та го д и н а .
З а п о ч в а н е то на н о ва та го д и н а не е и з к у с т в е н о нещо,
не е изм исл ено о т чо в е ка по п ри щ евките му и по в о л я ­
та му: т о е е с те с тв е н о п о д н о в я в а н е и с ъ ж и в я в а н е на
р а с т и т е л н а т а при ро д а. Че то в а е тъ й , о б ича ите , о б р я -
д и т е и песните, к о и т о са се за в а р д и л и и д о сега, ни
п о к а з в а т това. И освен туй, те ни п о к а з в а т , че т о зи
п р а зн и к е о стан ал о т д ъ л б о к а д р е в н о с т - о т н е за п о м ­
нени времена, и то й е п р а з н и к на о н и я нар од и, ко и то
ж и в е я т в с е в е р н о -у м е р е н и я пояс, д е т о има че ти р и г о ­
диш ни времена.
П р е д с т а в е т е си п ъ р в о б и т н и я зе м ед ел е ц и с к о т о в ъ д е ц
в д е т и н с к и т е му невинни времена, к о га т о т в ъ р д е малко
е р азб и ра л о т е с т е с т в е н и т е за ко н и ; к о га т о не е знаел
к о га ще се начене п р о л е т т а и к о га ще се свъ рш и л ю т а ­
та зим а; к а т о е гл е д а л , че к а т о н а с тъ п и зим ата, л и с т а ­
та на д ъ р в е т а т а ги няма вече; го р а т а п о ч е р н я л а и п о ­
съ р н а л а ; с н е гъ т засипал в с и ч ко ; с т у д ъ т ско в а л р е ки те и
п о т о ц и т е с ъ с с в о и те л ед е ни брони; п о й н и те п ти ц и о т ­
л е те л и в т о п л и т е стр ан и и в с и ч ко ж и в о , к о е т о е о с т а ­
нало, се ум ъ рлуш ило и се с в р я л о в с в о и т е зим ни п р и -
беж ищ а, и страха, д а не се п р о д ъ л ж л и т о в а с ъ с то я н и е ,
все тъ й п о с т о я н н о о б л а д а в а ц я л о т о му човеш ко с ъ ­
щ ество. "А ко се п р о д ъ л ж и т о в а време все т ъ й , к а к в о ще
б ъ д е с нас?" - се п и та т уплаш ените хора. "Х раната за
нас и за д о б и т ъ к а ще се свъ рш и и ние и д о б и т ъ к ъ т ни
ще измрем", - са ка зв а л и с о тча я н и е , к а т о , са гл е д а л и ,
че зи м а та все п р о д ъ л ж а в а и с н е гъ т вали. "Дали пак ще
д о й д е п р о л е т т а ; д ал и п а к ще пекне я с н о т о горещ о
с л ъ н ц е ; д а л и п а к ще п о к а р а т л и с т а т а на д ъ р в е т а т а ;
д а л и ще се р а з з е л е н е я т п о л я н и т е ; д а л и ще се в ъ р н а т
п а к хуб в и те п е сн о п о й ки - п ти ч ки ; д а л и ще д о й д е пак
д ъ л го к р и л а т а весела л я с т о в и ц а п о д с т р я х а т а на к о л и ­
б а та ; д а л и ще си д о й д е щ ъ р к о к р а к и я т б ял щ ъ р к съ с
с в о я т а д р у га р к а на с т а р о т о гн е з д о , д а м ъ ти; д а л и Б о ­
ж е, ще се в ъ з о б н о в и пак в си ч ко , к а к т о м иналата г о д и ­
на?" - в се ки в себе си се е питал, к а т о е гл е д а л з а с ­
п а л а та о т с т у д а природ а.
И на д р у ги я ден о ти в а н я ко й си в го р а т а д а си б е ­
ре д ъ р в а , за д а грее м илите си д е ц а . и, м е ж д у д р у ги т е

244
д ъ р в е та , за сп а л и о т с т у д , с ъ гл е д в а е д н о д ъ р в о , 'к о е т о
се го т в и д а ц ъ ф ти! Н а д е ж д а т а б л я св а н ап р ед е му ка то
м ъ л ния, о ч и те му с в е т в а т и с р а зтр е пе р ан о с ъ р ц е о ти в а
при н е го , спира се и ка з в а : "Б л а го д а р я ти Б о ж е , уверих
се, че ням а д а ни оставиш д а загинем !" Р а з гл е ж д а го
о т в с и ч ки стр ан и, чуд и се и слави Б о га в н е в и н н а та си
д е т и н с к а душа; р а з гл е ж д а му п ъ п ки те , мирише ги, р а з г ­
ръщ а ги , гл е д а ги и н а й - п о с л е се уверява, че н аистина
то е с у р о в о, то е ж и в о, ж и в о и с е га се го т в и
д а цъф не. П ом ислете, к а к в а н а д е ж д а с гр я в а н е го в а та
душа, о т ч а я н а о т зи м н о то м ъ р твил о ! И ка зв а в себе си
в ъ зх и те н : "Душо! Няма д а загинеш , ням а да о с т а н е тъ й,
няма д а ум рат д ец а та , не бой с е ' вече: Б ог с л я з ъ л о т
с и н ь о т о небе и духнал н ов ж и в о т в го р а та ; е т о д ъ р в о т о
н а п ъ п и л о и се го т в и д а пусне ц в я т - не б о й се! Това
е нов ж и в о т ; то в а е п о д н о в л е н и е ; т о в а е с ъ ж и в я в а н е ,
то в а е в ъ з к р ъ с в а н е на р а с те н и я та ; ново време, нова
го д и н а вече се захващ а! Не бойте се • човец и, ням а да
умрем вече о т студ а!"...
За д а за р а д в а и н а с ъ р д ч и св о и те домаш ни; за да
о б о д р и с в о и те съ се д и ; за д а вд ъ хн е и у кр е п и н а д е ж ­
д а та на с в о и те е д н о р о д ц и , д ъ р в а р я т - п ъ р в и я т о т к р и ­
вател на п о д н о в я в а щ а та се природа, п ъ р в и я т у ч р е д и те л
на н о в а та год и н а , п р о т я га с в о я т а р а зтр е п е р а н а о т р а ­
д о с т д е сн и ц а и о т к ъ р т в а о т н а п ъ п и л о то д ъ р в о н а й -
р а з в и т и т е вейки; с в ъ р з в а си набраните сухи д ъ р в а ; з а ­
д я в а ги на гъ р б а си и, к а т о д ъ р ж и в р ъ ка н а п ъ п и л и те
кл о н ч е та , връ щ а се у д о м а си съ с сил н а вя р а и н а д е ж ­
да, че ще д о й д е пак в е се л а та п р о л е т и с л е д нея -
то пл о то л ято!
К а т о п р и б л и ж а в а д о ч е стн а та си с кр о м н а колиба,
ве се л и те му го л о с ко к и д е ц а го посрещ ат с го л е м и р а ­
д о с т и и о ч и т е им са вперени в н а п ъ п и л и те в е й ки . Влиза
ум о р е н и я т д ъ р в а р , техен баща, в б е д н а та си къ щ а, с т о ­
варва си брем ето край огнищ ето, и с весел гл а с в и ка ,
в с и ч к и т е си къщ ни: "Е лате деца, ела ж ена, д о й д е т е
вси чки , д о й д е т е да в и д и те , че Б ог няма да ни о стави
д а за ги н е м : зим ата с к о р о ще си о ти д е , го д и н а т а се
п о д н о в я в а , ще д о й д е п а к т о п л о т о л я т о . Ето ви б о ж и я
зн а к, е то ви б е л е гъ т, к о й т о ни е п р о в о д и л Б о г д а ни
увери, д а ни об од ри, д а ни зарадва, че няма д а о ста в и
с т у д ъ т д а ни изм ори и д а ни и стр а в и д о б и т ъ к а ; ето
вече го р а т а напъпила, е т о д р я н ъ т , ко й то д е л и м и­

245-
н а л а та го д и н а о т н овата, е то ви б е л е г ъ т 1!. Не б о й те се:
п а к ще д о й д е п р о л е т; пак ще се с то п л и ; пак ще пекне
хуб а в о то , т о п л о сл ъ н ц е, пак ще се р а зл и с ти го р а та , пак
ще поникне зе л е н а та трева; пак ще ц ъ ф н а т к л о н е с т и т е
д ъ р в е т а ; пак ще з а в ъ р ж а т п л о д ; пак ще у зр е е п л о д ъ т
на р а зкл о н е н и т е им вейки; ще си д о й д е пак л я с т о в и ц а ­
та ; ще се въ рн е пак наш ият щ ърк и ще за кл е п е с ч е р ­
в е н а та си, д ъ л га кл ю в н и ц а ; ще запее пак с л а в е я т край
р е ка т а в гъ с т и т е , л и с т н а т и туф и; ще за св и р и к о с ъ т ; ще
за кре щ и кре щ ел я т; ще з а п ъ д п ъ д ъ к а в л и в а д и те хуб а в а та
п ъ д п ъ д ъ ч к а . Р адвайте се, веселете се 'и се б л а го д а р е т е
на Б ога: то й е вече с л я з ъ л на зем ята, то й е д ухнал на
д р я н а сила, той е при нас, то й е д о нас, то й е у нас.
Т о й ни варди, то й ни за кр и л я ; той милее за нас: то й
ням а д а ни о ста в и - б л а го д а р и м ти, Б о ж е !"
П од ир м алко се с ъ б и р а т и с ъ с е д и те му, а п о сл е и
в с и ч ки т е се л я н и и в е с т и т е л я т на н о ва та го д и н а им к а з ­
ва: гл е д а й те , б р а тя , гл е д а й те , д р я н ъ т ще цъф не, не
б о й те се, имаме вече нова год и н а , имаме с у р о в а
го д и н а , н е д е й те се вече плаши. С то з и д р я н Д я д о Г о с ­
п о д ни п ока зва , че с ко р о ще д о й д е ново л я т о , го д и н а т а
е сурова, б р а тя : ще има и кл а с на нива, и г р о з д на
л озе, и я б ъ л к а в гр а д и н а , й та зи го д и н а ще б ъ д е с у ­
рова, весела, зел ена!" И с е л я н и те за р а д в а н и , б л а го с л а ­
в я т б о га и в и ка т с р а д о с т: "Б ож е! Дай д а се п о в т а р я
т о в а в с я ка го д и н а !"
Р азвесели се уплаш еното о т зим ата село, з а р а д в а се
и захвана д а пее, д а играе и д а слави и б л а го д а р и на
б о га , ко й то не ги е забравил, не ги е о ста в и л и к о й т о
се е п о гр и ж и л , д а им п р о в о д и бл ага в е ст с д р я н о в о т о
д ъ р в о , к о е т о д а им с л у ж и к а т о п р е д те ч а , к а т о в е с т и ­
те л , ка т о нов д ар за уверение на и д ва щ ата н ова го ­
д и н а - за н о в о то ’й п о д н овя ва н е.
Д и га т се о т с е л о то в с и ч ки те момци и моми, о т и в а т в
го р а т а и намират, че в с и ч ки т е д р я н о в е са н а п ъ п и л и и
н я ко и , по при пе ц ите , к о и т о са на з а в е т о т се в е р н и я
в я т ъ р , се г о т в я т д а цъ ф нат. И о т р а д о с т м ом ите п е я т,
а м омците къ р ш а т н а й -х у б а в и т е вейки и им ги п о д а в а т .
В р ъ ц е те на в с я ка мома има вече по е д н а к и т к а н а п ъ ­
пил и д р я н о в и вейки. Връ щ ат се къ м с е л о то ; момите
в ъ р в я т п о - н а п р е д и пея т, о т н а д е ж д а , че ще д о й д е
п а к л я т о т о - хуб а вото и веселото,, то п л о лято,; а м ом ­
ц и те п о д п р е им с в и р я т с ж ъ л т и св и р ч о ко в и кавал и. С е ­

246
л я н и те чув а т п е сн и те и св и р н и те и и з л и з а т д а ги п о с ­
рещ нат край се л о то .
К а то в л я з а т в се л о то , в ъ р в я т из в с я к а ул и ц а и, с
песни и свирни, р а з д а в а т в ъ в в ся ка къ щ а ' д р я н о в и , с у ­
рови, н апъ пили к л о н ч е т а и в песента н а р е ж д а т :

"С урова е сур>ва


И та з и год ин а .
П ак ще д а се роди:
Г о л я м кл а с на нива,
Г о л я м гр о з д на лозе,
Я б ъ л ка в градина.
И все ще ни д ава
Б о г в с я к а год и н а ,
О т с е га н а т а т ъ к
Д ору д о амина".

М а л ки те д е ц а взе м ат сур ови те д р я н о в и п р ъ ч к и и


шибат с т я х : "Ш ибайте д я д о си, - к а з в а м айката, -
ш ибайте го д а д о ж и в е е д о год ин а ; ш ибайте баба си и
т я д а д о ч а ка д о го д и н а ; ш ибайте баща си д а о с та р е е и
д а побелее, к а т о С та р а планина". Д я д о т о си обръщ а
гъ р б а и д е ц а т а ш ибат по го л и я му к о ж у х и п о в т а р я т
д ум и те на майка си. "Ха шибайте и мене," - к а з в а б а ­
щата. Те ш ибат и него . "Ха, шибайте и м айка си и в с и ч ­
ки къщ ни" и те ш ибат и и з р е ж д а т вси чки .
Утеши се о пл а ш е ни ят човек, увери се, че е дош ла
вече н о ва та го д и н а . Н а д е ж д а т а св е тн а п р е д о ч и т е му
с ъ с св о я о ж и в л я ю щ фенер, не се бои т о й вече, че ще
се п р о д ъ л ж и зи м а та б е зкр а йно , не се бои, че ще умре
о т с т у д и гл а д .
"С урова е го д и н а т а момчета, вика с т а р е ц ъ т , не б о й те
се, п а к ще д о й д е л я т о и с ко р о ще д о й д е , е т о му п р е д ­
в е с т н и къ т ," и им п о ка з в а то й п ъ п ки те на с у р о в а кн и ц и те ,
с ко и т о му шибаха ко ж у х а палавите внуци. И наистина,
д н и те т е ка т и се и з н и з в а т един п о д и р д р у г к а т о з ъ р ­
н а та на б о е н и ц и те ; о т д ен на ден все п ов ече и повече
се п р и б л и ж а в а я с н о т о сл ъ нц е, д е н я т п о ч в а .д а н а е д р я в а
и д а расте. Д ухва ю ж н и я т в я т ъ р : с н е гъ т се с то п я в а ;
в о д и т е се и з ц е ж д а т в н и с ки те места; к у к у р я к ъ т и зн и кв а
с ъ с св о и те ко р а в и и пернати листа; к о к и ч е т о и минзу^-
х а р ъ т се р а з ц ъ ф т я в а т и св е тв а т, к а т о за п а л е н и свещи
из го р а та ; те м е н у га та се синва м еж ду с в о и т е ш ироки и

247
к р ъ гл и л и с т а и разм ирисва с ъ с с в о я т а п р и я тн а миризма
го р а та ; д ъ р в е т а т а н а п ъ п в а т е д н о п од ир д р у го , ц ъ ф т я т
и се р а з л и с т в а т ; пче л ите за б р ъ м ча в а т по ц в е т о в е т е да
б ерат мед; ш арените пеперуд и се п о я в я в а т по п р и п е ц и ­
те; д о ж и в е л и т е през зим ата мухи и з л е т я в а т и з п о д к о ­
р и те на сухи те д ъ р в е та ; т р е в а т а п р о б о ж д а с о с т р и т е си
къ л н о в е и л и сти ц а м еката в л а ж н а зем я. Д о х о ж д а в р е ­
м ето на Зарезана, на днеш ните Св. Ч е тир есе т, Б л а г о в е -
щение, Г е р гь о в д е н , П е тр о в д е н , Горещ ниците и д е н я т на
В е л и ки я б о г ч о в е къ т се уверява, че н а п ъ л в а ­
н е т о на д р я н а , не го е и зл ъ га л о ... П о ж ъ л т я в а т
и у п а д в а т л и ста та , пада слана, а п о д и р нея - и б е л и я т
с н я г; з а м р ъ з в а т пак реките , д ол ищ а та и езерата, и ч о ­
в е к ъ т се гр е е при о гъ н я и я д е о т съ б р а ни те п ре з л я ­
т о т о п л о д о в е на с в о я т р у д , и не се бои вече, че няма
д а се я ви хуб авата и весела прол ет, с то п л о т о , п л о д о ­
в и то л я т о . Н аб л иж ава п а к д е н я т , в к о й т о д я д о Ц в я т
намери м инал ата го д и н а н а п ъ п и л и я д р я н в
го р а та , и в с и ч ки момци и моми се г о т в я т д а и д а т д а го
в и д я т , д а се у в е р я т в то р и п ъ т и да д о н е с а т в с е л о то
кл о н ч е на с в о и те домашни и селяни.
Т оя зн а м е ни т ден ще б ъ д е п р а зн и к; о т с е га се з а х ­
ваща н о в а та го д и н а ; б о г с л и за на зе м я та да п о д н о в и
п р и р о д а та , то й т р я б в а д а се посрещ не, т р я б в а д а бе
чака, т р я б в а д а б ъ д а т в си ч ки в къщ и будни; т р я б в а
В е л и ки я т о т е ц - Д я д о Г о с п о д да се посрещ не о т в с и ч ­
ки весело, т р я б в а 'д а се -н а го с ти , но да се н а го с т и от
в си ч ко , що е дал на сто па н ина , от вси чко , що има в
,къ щ и за я д е н е и пиене. С ъ б и р а т се в с и ч ки т е с т а р ц и о т
с е л о то и о п р е д е л я т : в с и ч ки те къщ ни, в ъ в в с я к а къщ а,
д а ча ка т т а я нощ Бога.
За д а б ъ д е ц я л а нощ в. къщ и св е тл о , за д а не
уга св а ц я л а нощ о гъ н я т , бащ ите ка з в а т на си н о в е те си:
"М ом чета! И д е те в го р а та и д о в л е ч е те по един сух пън,
че да го изправим на кам ината, да го р и ц я л а нощ и да
ни све ти - д о н е се те "буд ник" /б ъ д н и к /. В с и ч ки те момци
о т с е л о то се св и кв а т, с ъ б и р а т се на хорищ ето, с ъ г л а ­
с я в а т се д а и д а т в го р а та з а буд ниц и . М ом ите, к а т о
в и ж д а т м ом ците на хорищ ето, д о х о ж д а т и те и ги м о ­
л я т : "Да д о й д е м и ние д а видим ка к е -н а п ъ п и л д р я н ъ т ".
- "Д ойд ете, - о т го в а р я т м омците, - ама ще ни п о п е е ­
те". - Ще ви попеем, ще ви попеем, к о я т о песен щ ете, а
и вие ще ни п о св и р и те с кава л и те ."

248
М ом ите з а п я в а т напред, м ом ците за с в и р в а т с ж ъ л ­
ти те ка в а л и и о ти в а т в е сел о в го р а т а д а в и д я т д а л и е
напъпил д р я н ъ т - п р е д в е с т н и к ъ т на н о ва та го д и н а , д а
о ткъ р ш а т с у р о в и вейки - с у р о в а кн и ц и и д а ги з а ­
несат в с е л о за уверение, че го д и н а т а е с у р о в а , а
м ом ците д а д о н е с а т п ъ н о в е - б у д н и ц и .
С песни и свирни в л и з а т в гор а та. "Е то го там на
при пе ка цъ ф нал , е то и т о з и ще цъф не, гл е д а й т е о н зи в
усо е то - напъпил", - захващ ат да в и ка т р а д о с т н о м о ­
мите. "С урова е, сурова, и та з и го д и н а ще б ъ д е сурова,
не б о й те се", - чув а т се р а д о с т н и и в ъ з х и т и т е л н и в и ­
ко ве о т мом ците. И при в се ки р а з ц ъ ф т я л д р я н се н а т ­
р упват о р л я ц и о т моми.
"Елате, бре Ц в я т ко , ни о т к ъ р т е т е ; ‘ елате бре Б о ж к о ,
ни набе ре те ; елате, бри М инко, ни н ареж ете", - се м о ­
л я т м ом ите гл е зл и в о . "Ще д о й д е м , - о т го в а р я т м ом ците,
- ще ви наберем, но и вие ще ни попеете по е д н а п е ­
сен". М о м ц и те кърш ггг и р е ж а т н а й -х у б а в и т е д р я н о в и
п р ъ ч ки , а момите поем ат о т р ъ ц е т е им в е й ки те и п е я т:

"Цъф нал е д р я н а на припек


В наш ата го р а и усои,
Цъф нал е и напъ пил е,
С ко р о го р а т а ще листне,
С ко р о го р а т а ще листне,
И ще запее сл аве я,
И ще запее сл авея,
В д р е б н о к и ч е с т о усое;
Ще се р а з з е л е н я т нивите,
Н ивите и л и в а д и те ;
Ще узр е й кл а с а на нива
И я б ъ л к а в гр а д и н а ,
И я б ъ л к а в гр а д и н а ,
Б я л о т о гр о з д е на лозе...
Б о ж н е - л е вишен Господ и ,
Ето д р я н а ни п о ка зв а ." '

С ега в с я к а мома д ъ р ж и по е д н а к и т к а д р я н о в и в е й ­
ки и п е сн и те се п р о д ъ л ж а в а т . *

* К о г а т о се с л у ч и з и ма та т о п л а , п о н я к о г а д р я н ъ т се р а з ц ъ ф т я в а за
С у р б а - за п ъ р в и януари, а В с е к и н а п ъ пб а, м а к а р и да е с т у д е н а
зимата.

249
"С ега д а идем д а т ъ р с и м б ъ д н и ци" - казват
м ом ците.
"И ние ще д ой д е м , ние не се делим о т вас", - в и ка т
м л а д и те моми и се р а з д е л я т из го р а т а на о р л я ц и . "Е то
го , е то го , д е л еж и", и з в и к в а един м ом ък, у "Е то и за
мене", - и з в и к в а д р у г и "Аз намерих" - се о б а ж д а т р е ­
ти . "От т о з и п о - д о б ъ р не м ож е и д а б ъ д е ", - дума
ч е т в ъ р т и ...
О к ъ р н я в а т сухи те кл о н и и с ъ ко в е на п а д н а л и т е п ъ н о ­
ве, и з г л а ж д а т ги и ги у р а в н я т ; с в ъ р з в а т ги с п о я с и т е си
и ги п о в л и ч а т по снега. М ом ц ите в л е ка т б ъ д н и ц и т е , а
м о м и те (в ъ р в я т п о д и р е им, п е я т и се см е я т, к а т о гл е д а т ,
че им се з а к а ч а т п ъ н о в е т е по ш убраците и ка м ъ н и т е .
В е се л а та д р у ж и н а се п р и б л и ж а в а къ м се л о ; м а л ки те
д е ц а , чул и песните , поср е щ ат п р е д в е с т н и ц и т е на н о в а та
го д и н а и и с ка т д р я н о в и ве йки. М ом ите се р а з д е л я т на
м ал ки д р у ж и н и и р а з д а в а т на в с я ка къ щ а д р я н о в и с у -
р о в а кн и ц и . М ом ц ите з а в л я к о х а б ъ д н и ц и т е у д ом а си и
в с и ч к о т о село се го т в и д а с т о и б у д н о и д а ч а ка през
н о щ та Б ога , д а д о й д е д а го н а го с т я т .2. >
С т а р ц и т е още о т у с т р и н т а казаха в к ъ щ и т е си, че
ще п р а зн у в а т утреш ния д ен. Б абите и снахите знаят,
че ще д о й д а т в н у ки т е им д а ги ш ибат с д р я н о в и т е с у ­
р о в и п р ъ ч ки , д а им к а ж а т , че н о ва та го д и н а д о й д е , че
ще б ъ д е сурова, весела и ще има на н и в а та кл а с, на
л о з е т о г р о з д и в гр а д и н а т а я б ъ л ки , и да ги б л а г о с л о ­
вя I , да остареят и да побелеят като С т а р а т а
п л а н и н а , и захващ ат д а се г о т в я т още о т р ан о през
д е н я за поср е щ ан ето на н о в а та го д и н а . З ахващ ат д а се
п р и го т в я т , д а се о т п л а т я т на св о и те внуц и, за б л а г о с ­
л о в и я т а , с п о д а р ъ ц и . И к а к в и п о д а р ъ ц и е м ож а л да
д а д е с та р о в р е м е н н и я т д о м а ки н, освен о т о нова, к о е т о
му е д а л а п р и р о д а та . И е т о ж е н и те о т с я в а т о т н а й -
ч и с т о т о браш но, за м е св а т ки с е л о т е с т о , у п а л в а т пещ та и
и з в и в а т о т т о в а т е с т о : кра в а й че та , к у к л и /м ъ н и ч к и ч о ­
в е ч е та и к о н ч е т а /, л ъ ко в е ; п р и го т в я т то р б и ц и , п р е с т и л ­
ки, шити р ъ ка в и и у гъ р л я ц и ; за м ом чета та са л ъ к о в е т е ,
к о н ч е т а т а и т о р б и ц и те , а за м ом ичетата - куклите,
п р и с т и л ки т е и у гъ р л е т а т а . А с т а р ц и т е г о т в я т , о т с в о я
стр а н а , д р е б н и д у ка т а . П рез нощ та Б о г ще д о й д е да
вечеря на т р а п е з а т а им; в е ч е р я та ще т р я б в а д а се
п р и г о т в и ‘ к а т о за Б ога. И о т и в а м л а д ата б у л ка при р а к ­
л а та с н а й - ч и с т о т о брашно, о т с я в а тр и п ъ т и с н а й -

250
ч е с т о т о с и то /ч е с т е н я / и зам есва п ре сяна ки с е л а пита
- б о г о в и ц - а .
Б о го ви ц а та , к а т о за пред Бога, т р я б в а да б ъ д е г о ­
лям а - п о - г о л я м а о т о б и кно в е н н и я хл я б , к о й т о се меси
за всеки ден. За да п о ка ж а т , че са зем еделци и в о й н и ­
ци, б о го в и ц а т а о т го р е се у кр а с я в а с четири с т р е л и , на
к о и т о в ъ р хо в е те се срещ ат в с р е д а та на к р ъ с т и на
ч е ти р и те ъ гл и се и зв и в а т че ти р и те сте н и я б ъ л ки , к о и т о
п р е д с т а в л я в а т че ти р и купна ж и то . На че ти р и те к р а я на
с тр е л и те се и зв и в а т четири за п ъ н а ти лъка. А, з а да
д о к а ж а т , че имат и сребро, че не ги е о стави л Г о сп о д
и без пари, т у р я т в б о го в и ц а та и е д н а с т а р а чиста
ср еб ъ рн а бабка и н я к о л к о сур ови п ъ п ки от д р я н о в и т е
вейки, с к о е т о б л а го д а р я т на Бога, че е п о д н о в и л пак
го д и н а та , к а т о им е пр о в о д и л д р я н а за в е с ти те л , че ще
б ъ д е и та зи го д и н а " С у р о в а" и весела.
Д о ка то се м ръкне, в с и ч ко е го т о в о : б ъ д н и к ъ т е и з ­
правен на кам ината и п р е в ъ р за н с верига, за д а не се
стр о п о л и , к а т о п р е га р я ; че р н и я т петел е за кл а н , н а т ъ к ­
нат на ръ ж е на , .за е д н о с гл а в а та и опечен; с в и н с ка т а
гл а в а с кр а ка та са сварени на п и хти я и р а зл я н и - в п а ­
ници, да се с м р ъ зв а т; б о го в и ц а та опечена и н а т р и т а съ с
счука ни я д к и о т орехи; ж и т о т о сварено и р азм е сен о с
мед и чукани орехи; о ко л о тр а п е за та наредени пан иц и с:
ж и т о , просо, ечемик, леща, чесъ н, л ук и още о т в си ч ки
овощ ия: сушени круши, сливи, я б ъ л ки , м адж ун, г р о з д е н и -
ца, ки се л о зеле, пипереница, круш аница и т.н., - с една
реч, о т всичко, к а к в о т о е дал Г о сп о д в къщ и, е тур ен о
на тр а пе за та . С ур о в и те д р я н о в и п р ъ ч ки и т е са ту ка
при я с т и я т а , гъ р н е т о е п ъ л н о с вино, а ш улето с р акия.
С ъ б и р а т се в къщ и в си ч ки го с п о д а р и и с л у ги . Н а й -
с та р а та в дом а - с в е къ р в а та , учи снахите и д ъ щ е р и т е '
си, ка к да с л о ж а т и к а к д а н а р е д я т тр а п е за т а : п о ка зв а
им кое сл е д кое т р я б в а да се тури на тр а п е за т а , к а к т о
е в и д я л а о т майка си и с в е къ р в а си. В с и ч ки те ч а к а т да
д о й д е н а й - с т а р и я т - ж р е ц ъ т и п а тр и а р хъ т на дом а, да
п р и ка д и б у д н а та тр апе за. .
К а то зем еделец, с ка кв а ка д и л н и ц а ще ка д и т о й б о ­
ж и я т а б ъ д н а /б у д н а / вечер, ако не с емежа, за щ о то
п о -с в е щ е н о о т домаш ните зе м е д е л ски о р ъ д и я з а з е м е ­
д е л е ц а няма о т б л а го сл о в е н и я хранител емежа,
к о й т о му оре зем ята. На та зи св е ти н я, ко я т о , и з гл а д е н а
о т б л а го д а т н а т а бразда,- лъщ и ка т о ч и с т о ср е б р о , д о -

251
м о в л а д и ка та , к а т о си снема ка л п а ка , < пом олва се Богу,
тур я н я к о л к о ж и в и в ъ гл е н и о т б ъ д н и ка ; за л е п в а една
вощ еница и с ж е л я з н а т а х р а н и т е л к а -к а д и л н и ц а о ти в а
го л о гл а в п р е д с в е ти ц а та /и к о н а т а /. С то п а н ка та т у р я на
в ъ гл е н и т е н я к о л к о бели зъ р н а ти м и я н и к а д и л о н о с е ц ъ т
ка д и п р е д с в е ти я о б ра з с д я с н а т а си р ъ ка, а всички
къщ ни, и зпр а в е н и о ко л о му, се к р ъ с т я т и се м о л я т на
Бога, че ги е п о ж и в и л д а д о ч а к а т нова та го д и н а . Не
знае той, го р к и я т , д ъ л ги и ш ироки м олитви, к а т о .г р ъ ц ­
ките : "П р о с ти ни Б о ж е ; пом огни ни, Б о ж е ; дай з д р а в е на
в си ч ки ни в къщ и, и на п ти ц и и на д о б и т ъ ц и ; д ай да
се р о д и в с и ч к о и недей ни з а б р а в я в н а й - т е ж к и т е б е ­
ди, н е во л и и п р е м е ж д и я !" Т ака се моли той на къ с о , но
о т н а й - с к р и т а т а д ъ л б о ч и н а на душ ата му и з л и з а в ся ка
дума, с н е п р и с то р е н о чув ств о . Д е ц а та се к р ъ с т я т , п о в ­
т а р я т бащ ините си думи и м о л я т Б ога, д а им д ад е
зд р а ве , .д а п о ж и в и баща им, м айка им -и в с и ч ки къщ ни.
П о д и р т а я къ са , но искрена и п ъ л н а с ч у в с т в о м олитва,
н е р ъ к о п о л о ж е н и я т ж р е ц се о б ръ щ а към н а р е д е н а та б о ­
ж а тр а п е за , кад и в с и ч ко на нея и о ко л о нея и отива
при д о б и т ъ ц и т е , при браш ното, при в и н о то , ж и т о т о и
при в с и ч ко , що му е дал Б о г и, к а т о го п р и ка д я в а к а з ­
ва: "З а в а р д и и за кр и л и , Б ож е, д ай д а 'с е п р е л и в а и
пресипва, д а има и за сир ом а сите и за си р а ц и те !"...
К а то п р и ка д и ц е л и я си дом, връщ а се, п р и ка д я в а
п о в то р н о с в е ти ц а та и т р а п е за т а ; с л а га к а н д и л н и ц а т а
пред и к о н а т а и ка з в а на в с и ч к и т е д а се н а р е ж д а т о к о ­
ло ка д е н а т а б уд на вечеря.
Д е ц а та и в си ч ки къщ ни с я д а т о ко л о к а д е н и я ж е р т -
вени к и ч а к а т с б л а го го в е н и е з а п о в е д т а на домаш ния
вл а д и ка . П р е кр ъ с т в а се то й т р и п ъ т и и п о д и р него
всички, и ка з в а : "Д ойди, Б ож е, на ка д е н а та ве че р я , хляб
да ядем и х л я б д а се роди". У л а в я в д я с н а т а си р ъ ка
б о го в и ц а т а *, и з д и га я нагоре: "Дай, Б ож е, в с я к о га * на
та зи ве че р д а се- намира на т а з и тр а п е за б о ж а т а б о г о -
вица". К а т о ка ж е това, пре чуп ва я на ч е ти р и равни
ч е т в ъ р т и н и и я п о д а в а на с т о п а н к а т а си, к о я т о чупи
в с я ка ч е т в ъ р т и н а на п о - д р е б н и къ с о в е и нарича: "Това
е за Г о сп о д а , то в а з а бащата, т о в а за м айката, з а б а ­
бата, за д я д о /а к о г и ' има в къ щ а та ж и в и /, т о в а за
С то я н а , з а М ладена, Ц в я т ка , П енка, Данка" и т.н: и н а ­
р е ж д а п р е д в с е ки го наречения му къ с .

В ня к о и м е с т а п р а в я т и б а н и ц и на б ъ д н и вечер.
А ко имат негд е навъ н н я к о го о т домаш ните си, и за
него о т ч у п в а т д ял о т б о го в и ц а та . П о д и р то ва ч е п я т за:
воловете, з а конете, за о вц е те , за дом аш ните п ти ц и и
за в си ч ки домашни ж и в о тн и .
К а то се начепи и р азд е л и т а ка б о го в и ц а т а , в се ки
захваща д а си р а з гл е ж д а д ел а и д а тъ р с и , д а л и не се
е п ад н ал а ср е б ъ р н а та бабка в д е л а му*. В д е л а на к о ­
го т о се намери ср е б ъ р н а та пара, п р е д с ка з в а т му', че
през ц я л а т а го д и н а ще има щ астие д а печели пари, или
ще намери н е гд е имане.
Н ам ерената пара не я взема, к о й т о ' я е нам ерил: т я
е б о ж и я и н икой о т къ щ н ите ням а право да я п р и с в о я ­
ва; т я се зал епва на ико на та и с т о и за д р у ги т е ка д е н и
в е че р и **. К а то се н а в е че р ят и к а т о хапнат о т в си ч ки
я сти я , к о и т о са ка д е н и на тр а п е за т а , т р а п е з а т а
не се в д и г а т а з и в е ч е р : т я с то и п ъ л н а и
пре л яна с вси чко , що е о с та н а л о на нея и гъ р н е т о се
н апъ л ва с вино.
Д ецата, к а т о гл е д а т , че т а з и вечер се о с т а в я т р а ­
пезата д а пренощ ува пълна, п и т а т майка си, з а к о го се
о с та в я т а ка пъ л на и преляна. "Б о г ще д о й д е нощ ес д а
вечеря", - им о т го в а р я с н а б о ж н о ч у в с тв о м айка им. -
"Той с е га в е че р я н е гд е в н я к о я къ щ а и после ще д о й д е
у нас". Д е ц а та си л я га т , к а н д и л о т о го р и пред с в е т и ц а т а ,
б ъ д н и к ъ т тл е е в кам ината, и д о к а т о за с п я т, н я к о е п о -
л ю б о п и тн о д е те , к о е т о иска д а в и д и всичко, се н а д и га
над п о к р и в к а т а и гл е д а на тр а п е за т а , за да в и д и ка к
ще в е че р я Д я д о Г о сп о д .
На с у т р и н т а д е ц а та п и та т м айка си, д о х о ж д а л ли е
Д я д о Г о с п о д д а ве че ря. И м айка им казва, че к о га т о
спели в с и ч ки , то й д о х о ж д а л , ве че р я л и си отиш ел. Т ова
вя р ва сам ата п ро сто д уш н а майка.
О т в е ч е р та , д о к а т о още не са к а д и л и т р а п е за т а , майс­
ка та га д а е с ъ с сур ови д р я н о в и п ъ п ки : о т к ъ с в а о т с у р -
в а кн и ц и те н я к о л к о избрани хубави сурови п ъ п ки , р а зр а в я
н а ж е ж е н о т о огнищ е и на нагорещ ената му р авнина т у р я
за в с е ки го , к о л к о т о са ж иви в къщ и, по е д н а п ъ п ка .

м
На н я к о и м е с т а т у р я т и пъпки от с у р о в а к н и ц а т а , а 6 г р а д и щ а т а I
книжки, с к о и т о нари ча т: къщата, ло зето, нивата, о в ц е т е , в о л о ­
в е те и т .н .
С е га и м а т р и к а д е н и вечери: с р е щ у Коледа, 'Нова г о д и н а и Бо­
го я в л е н и е , а някои, п о н е г д е к а д я т и с р е щ у И г н а ж д е н .

253
К о м у т о п ъ п ка т а , к а т о се н а ж и ж е , п о д с к о ч и и се пукне,
п р е д ска зв а , че т о й през ц я л а т а го д и н а ще б ъ д е з д р а в
и ще ти ч а и скача, а ко м уто не п о д с ко ч и , а само се
пукне на м я с т о т о си, -той ще более през го д и н а т а *.
Д о м о в л а д и ка та е д л ъ ж е н ц я л а нощ да с то и буд ен
/б ъ д е н / и д а п о д т ъ к в а о гъ н я , за д а го р и и св е ти п о с ­
то я н н о и д а ч а ка д а д о й д е Б ог да вечеря. С т о п а н ка т а
ц я л а нощ г о т в и и н а гл е ж д а гр ъ н ц и т е с го з б и т е , к о и т о
в р я т край б ъ д н и ка .
П осред нощ се чува д ъ р в е н о т о кл е п а л о о т черква,
ко е т о и з в е с т я в а на хората, че т р я б в а д а и д а т д а се
по м о л я т на Б о га и д а му п о б л а го д а р я т , д е т о ги е п о ж и ­
вил да д о ч а к а т п о д н о в е н а та го д и н а . М а й ка та щом чуе, че
кл е п а л о то чукн е, взем а п р и ка д е н а та су р о в а кн и ц а и п о чв а
д а сур вака в с и ч к и т е спящ и в п о с т е л я т а и го в о р и :

"Сурва, сурва го д и н а -
До го д и н а д о амина -
Весела год и н а .
Г ол ям кл а с на нива,
Г ол ям гр о з д на лозе,
Ж ъ л т мамул на леса,
Ч ервена я б ъ л ка в гр а д и н а .
Ж и в о и з д р а в о д о го д и н а ,
До го д и н а д о амина.
Да остарееш , д а побелееш
К а то С та р а та планина.
Ж иви и зд р а в и -д о год ина".

Децата, п р о б уд е н и о т ш ибането на с у р о в а кн и ц а та
въ р ху п о к р и в к а т а им, н а ска чв а т и захващ ат д а п и та т:
"Гд е ми е н о в а та риза, долам ата, де ми са гащ ите, де
ми е п о я с ъ т , обущ ата, ка л п а к ъ т " и т.н. и, к а т о ги д а д а т
на п о -г о л е м и т е , захващ ат д а се о б л и ч а т и д а се г о т в я т
д а и д а т в че р кв а . П о -г о л е м и т е о т и в а т на че р кв а з а е д ­
но с баща си, а на п о -м а л к и т е им ка з в а т , да п о ч а ка т

*■
В ня ко и м е с т а г а д а я т и с л у к о в и люспи, с к о и т о п р е д с к а з в а т 6
кой м е с е ц п р е з г о д и н а т а щ е има д ъ ж д или сняг: н а р е ж д а т 12 с у р о ­
ви, м е с н а т и , л у к о в и люспи, т у р я т във в с я к а по м а л к о ч у к а н а
д р е б н а со л и на с у т р и н т а гледат: 6 к о я т о им а п о в е ч е вода, т о я
месе ц, на к о й т о е н а р е ч е н а лю спата, щ е б ъ де д ъ ж д о в е н или с н е г о -
вит, ак о е з и м е н м е се и.

254
или д а п о с п я т , че п о д и р малко, к о га т о се в ъ р н е баща
им, щ е' и д е майка им, и ще ги заведе, но в р а го в е т е не
л я га т вече и в с е ,в р ъ н к а т майка си д а ги о б л е че и да
ги за в е д е на ч е р кв а и, к а т о ста в а т, н а к л я к в а т го л о с к о к и
о ко л о о гн и щ е то и захващ ат да п и т а т майка си: "К акво
ври в туй гъ р н е , в ко е е сърм ата, д е е о р и з а т о т о , к о га
ще метнеш б а н и ц а та в пещ та" и м ного д р у ги в ъ п р о с и й
за д а в а т, а н а й - в е ч е за Д я д о Г о с п о д , к а к е ве че ря л
сам, ко е му се е у с л а д и л о повече, пил ли е вино и р а ­
кия, к о л к о п ъ т и е пил вино, ка то щял д а пие, к а к е
б л а го с л а в я л , ви ка л ли е баща им да п р и ка з в а с н его и
м ного д р у ги д е т и н с к и въ проси.
Щом се ч е те п ъ р в о т о евангелие, б ащ ата си д о х о ж д а
д а н а гл е д а що се върш и в къщ и, и о с т а в а д а вард и
в с и ч ка та къ щ а. М а й ка та се прем енява, о б л и ч а г о л о с к о -
ц и те и ги з а в е ж д а на черква.
К а то с т о и в ч е р кв а д о в то р о е в а н ге л и е и т я се
връщ а д а н а гл е д а я с т и я т а в гр ъ н ц и т е и д а в и д и ' д а л и
е изв ъ р ш е но в с и ч ко , к о е т о е п о р ъ ч а л а на м ом ичетата.
К а то си д о й д е ж е н а та , м ъ ж ъ т пак о ти в а . Щом н а б л и ж и
да пуща че р кв а , ще д о й д е едно д е т е д а й и зв е с ти , че
с ко р о ще б ъ д е р а з п у с т и т я , ка к д а е, ще ид е д а се
мироса и д а си взем е нафора.
К а то пусне че р кв а , захващ а вече д а се р а зс ъ м в а и,
щом се р а зсъ м н е д об р е, р а з д и гв а т к а д е н а т а т р а п е з а и
се г о т в я т вече д а посрещ ат с у р в а к а р и т е .
Б аба та и с т а р е ц ъ т - д я д о т о /а к о има т а ки в а в к ъ ­
щ а та /, за хва щ а т д а си г о т в я т д а р о в е те . Д я д о т о р а з ­
в ъ р з в а ш арената к е с и я и д а в а на б а б а та д р е б н и пари.
Бабата, или к о я т о е н а й -с т а р а т а в къ щ и, го т в и : к р а -
ва й че та та , к у к л и т е , л ъ ко в е те , к о н ч е т а т а , и з а в с я к а
б л и зка в н у ч ка : р ъ ка в и , п р е сти л ка , ч о р а п и и д р ., а за
къ р м а ч е та та ш апчици, пелени, ю р га н ч е та и тем п о д о б н и .
Н а й -н а п р е д за хва щ а т д а ги с у р в а ка т къ щ н и те внуки,
к о и т о с у р в а к а т в с и ч к и т е п о - с т а р и о т себе си.
Е то к у ч е т а т а за л аяха , п о р ти те се захлопаха, о тв о р и х а
се и в н у ки те в л и з а т , в с я ка с ъ с с у р в а кн и ц а в р ъ ка . Д я д о
и баба с т о я т на п ъ р в о т о м ясто: о т т я х ще за х в а н а т д а
су р в а ка т и и з р е ж д а т в си ч ки кьщ ни. "С урова го д и н а , в е ­
села го д и н а , го л я м кл а с на нива, го л я м гр о з д на лозе,
ж ъ л т мамул на леса, червена я б ъ л ка в гр а д и н а , ж и в о и
зд р а в о д о го д и н а , д о го д и н а , д о го д и н а д о амина; да
остарееш , д а побелееш , к а т о С тара планина", се п о в та р я

255
н а д в с е ки над гъ р б а , к а т о го ш ибат с ъ с с у р в а к н и ц и т е и
го б л а го с л а в я т н е в и н н и те деца.
Д я д о в а т а ке с и я се р а зв ъ р зв а ; то й д а в а на в с я ко
вн уче пари, и в с я к о му ц е л ув а д я с н а т а р ъ ка ; баба, в у й ­
на, с т р и н ка , леля, или к р ъ с т н и ц а им, д а в а им к у к л и и
д р у ги п о д а р ъ ц и . П ар ите се з а б о ж д а т в к у к л и т е . Р ъ к а ­
в и те се п р е м я та т п р е з р ам о то на д е ц а та , т о р б и ц и т е се
при пл а щ ат, а в т о р б и ц и т е се т у р я т к у к л и т е с парите.
П ъ р в а т а д р уж и н а , к а т о и зл е зе , д о х о ж д а в т о р а , т р е т а и
т.н . Т а ки в а м лади д р у ж и н и се нам ират в ъ в в с я к а къ щ а и
п о ч т и ц я л ден не о с т а в а къ щ а та б е з сур в а ка р и .
К о я т о е го д е н и ц а , с е с т р и т е на м ом ъка, или д р у ги
м л а д и б у л ки и моми о т и в а т о т с тр а н а на г о д е н и к а д а я
поздравят, д а я с у р в а к а т и д а й поднесат д а ­
р ове о т го д е н и ка й. Г о д е н и ц а та о т с в о я с т р а н а праща
д а р о в е на го д е н и ка , на р о д и т е л и т е му и д а р я в а с у р в а ­
ка р и те . С в е к ъ р ъ т , с в е к ъ р в а т а и д е в е р ъ т , к а т о приемат
о т го д е н и ц а т а д а р о в е т е , и те ще й в ъ з в ъ р н а т д р у ги
п о - с к ъ п и д арове, о т с в о я стр ан а.
Т ъ й се е посрещ ал и празнувал п р а з н и к ъ т на С у ­
р о в а н а к о й т о п р е д в е с т н и к ъ т е с у р о в и я т напъпил
свещ ен д р я н , - о т незапом нени врем ена в нас, тъ й
почти го е при ел а и покровител ствува б ъ л га р с к а т а
ц ъ р к в а и т ъ й се п р а зн у в а и д о д н е с в н е в и н н и те села
и м ал ки гр а д о в ц е ; но в го л е м и те гр а д о в е , д е т о вече
п р о н и кв а з а п а д н о -е в р о п е й с к а т а цивилизация, ве че е
и з о с т а в е н о и за б р а в е н о м н о го ’ о т т и я н е в и нн и стари
' обичаи, к о и т о т р я б в а д а са били н я к о га д а ж е о б щ о ­
е в р о п е й ски . И ц и в и л и з о в а щ и те се наши г р а ж д а н и м ного
неща са вече за п о ч н а л и д а п р е н е б р е гв а т и д а ги и з о с ­
т а в я т , м н о го се е изм е ни л о и се изм еня о т о н о в а , ко е то
са ни за п а зи л и п р а о т ц и т е ни о т незапом нени го д и н и !
В се ки гр а ж д а н и н се въ зхищ ава, к а т о гл е д а , к а к н е ­
в и н н и я т се л я н и н е за в а р д и л и и з п ъ л н я в а т и я све ти
п р а о т ч е с ки обичаи и о б р е д и , к о и т о са о с т а н а л и о т м но­
го хи л яд и ., го д и н и , но п а к не ги и зв ъ р ш в а т ъ й , к а к т о
се л я н и н а , с та ко в а б л а го го в е й н о и горещ о ч у в с т в о , з а -
щ о то т о в а ч у в с т в о за п о ч н а в м ного с ъ р ц а д а о хл а д яв а ,
а в н я к о и е вече и з т и н а л о и се е в л е д е н и л о ! Б л а ж ен и
са т и я че л я д и , к о и т о в а р д я т с в е ти те об ичаи на св о и те
прадеди.
. Ц и в и л и зо в а н и те е в р о п е й с ки народи са изм енили
с в о и те с та р и об ичаи с м но го нови и п о - и з т ъ н ч е н и , а

256
ние, к а т о не сме дош ли още д о там и к а т о о с т а в и м ’
онова, ко е т о са ни завещ али ста р и те , ще се въ звр ъ щ а м е
в д и в а ч е с т в о т о , к о е т о са и згл а д и л и наш ите пра д ед и
пре д и хи л я д и го д и н и .
С н а р о д н и те обичаи, о б р е д и и пра зн иц и са могли
наш ите д е д и д а з а п а з я т н а р о д н о с т т а ни, е з и к а ни, за
д а оцелеем и д о д н е с к а т о народ. Н арод без свои
обичаи, не е н ар од , а с та д о , ко е то се в о д и само по
един и н с ти н кт, к а т о в с я ко добиче.

17. По н я ко л ко думи 257


ИСТОРИЧЕСКИ
БЕЛЕЖКИ

На 20 ноември на Св. Б о го р о д и ц а , т а я го д и н а с л у ­
ча й н о о т и д о х на К а п и н о в с ки я м анастир Св. Н икол а, д е т о
б я х а се съ бр а л и м н о го ж и т е л и о т о ко л н и т е м еста д а се
ч е р ку в а т , или к а к т о к а з в а т сами те - с ъ б р а л и се на
з б о р а, за щ ото в з д а н и е т о има е д н а м алка ц ъ р к в и ц а
С в. Б о го р о д и ц а . Т у ка в с я к о село, о т п о -г о л е м и т е , си
им а' о пр е д е л е н а о д а я , к о я т о им се о т в а р я и им се п р е ­
д а в а на тя х н о р а зп о р е ж д а н е . В с и ч ки те с та и б яха пъ лни,
а те не са малко. В ечерта, в п о в е ч е то ста и , д е т о имаше
м л а д е ж и и м ом ичета с р о д и т е л и т е си или с р о д н и н и те
си, за сви р и ха ц и гу л ки т е , м ного си в о д е ха сво и га д у л а р и
с га д у л к и - тр и с тр у н н и гусл и, и се захванаха и гр и те . В
К а п и н о в с ка т а стая беше н а й -в е с е л о : някол ко пари
/ч и ф т а / моми играеха на кр е х н а ти я гл а с на га д у л к а т а ,
х у б а в и те крехнати р ъ ч е н и ц и ; наш йте р ъ че н и ц и , к о и т о ги
и гр а я т мом ичетата, се я в я в а т в н а й -х у б а в а т а си к р о т к а
ф орм а и м ного п р и л и ч а т в д в и ж е н и я т а си на м а л о р у с -
к а т а ка за ч ка , с ъ е д и н е н а с п о л с ка т а ^ е л с ка п ол ка. Р а з ­
л и к а т а е, че к а т о и гр а я т , не се д ъ р ж а т з а р ъ ц е т е н а п -
р а в о , а чрез бели р ъ чениц и, к о и т о се л о в я т , ту о т
д в е т е момичета, т у се пущ ат и само е д н а т а и гр а е с ъ с
с в о я р ъ ч е н и к, ту д в а т а р ъ ч е н и ц и ги у л а в я т и д в е т е и
п р а в я т р а зл и ч н и ф игури. И гр а та и с в и р н я т а се п р о д ъ л ­
ж и д о къ с н а вечер и н икой о т ка л у ге р и те не им н а п р а ­
ви н и ка кв а б е л е ж ка , че е п о сти и пр., за щ о то то з и
о б и ча й д а се пее, свир и и и гр ае бил с та р и в с я к о га при
в с е ки с ъ б о р се п о в та р я . Види се, че в с т а р о вре
ме, с ъ б о р н и т е храм ове са с л у ж и л и на н а р о д а к а т о
з 6 о р, о т д е т о е о с та н а л о и името с ъ б о р , дето

258
с т а р о т о п о н я т и е за зб о ра и и гр и т е о ко л о о гъ н я , хърама,
гарама, го р о са се слели в е д н о и н а р о д ъ т т а ка си ги
разбира, т.е. т о й се весели и играе и на м анастира, ако
и д а е монаш еска обител, к а к т о и на с в о я с е л с ки збор
при храма на с в о я т а ц ъ р кв а - к а к т о е б и л о и в с та р о
време - п р е д и х р и с т и я н с т в о т о - И м о н а с и т е ,. к а т о хора
о т н а р о д а и зл е зл и , и к а т о з н а я т това з а с та р обичай,
не им за б р а н я в а т.
П ред и че ти р и го д и н и б я х на Ч е р е п и ш к и я ма­
настир, въ в В р а ча н ско на р. И скъ р, на Г о л я м а Б о го р о ­
д ица, к о га т о е и храм ъ т на манастира. Там п ъ к нямаше
свирни, но о т в с я к о село момите о т с в о и т е о даи, на
к о и т о б яха о тв о р е н и п р о зо р ц и те , и о т в и с о к и т е м анас­
т и р с к и ча р д а ц и , пееха ц я л а нощ, ка то се н а д п я в а х а м о ­
м ите о т е д н о се л о с момите о т д руго , т.е'. е д н а и същ а
песен се пееше о т д в е стр ан и, к о га т о м лъ кнеш е е д н а та
стр ан а, захващаше д р у га та , а д о л у в ц ъ р к в а т а св е щ е н и ­
ц и те и зп ъ л н я в а х а всенощ но бдение. С т а р ц и т е и с т а р и ­
ц и те бяха в че р ко ва , а м л а д е ж т а пееше по своем у н а ­
р о д н и т е си песни и на с у тр и н та се п р е ч и с тя в а х а всички.
Е то ка к п р а в о с л а в и е то на нашата в я р а се е с л я л о с
н а р о д н и те с та р и р е л и ги о зн и в я р в а н и я и об ича и /е д н и т е
п е я т в храма х р и с т и я н с ки б о ж е с тв е н и песни, а д р у ги т е
- е п и ч е с к и / и се е о б р а зува л о това, к о е т о се з о в е о т
народа б ъ л г а р с к а вяра, т ъ й щ о то с името
б ъ л га р с к а ’ в я р а н а р о д ъ т р а зб и р а х р и с т и я н с т в о т о и с
им ето х р и с т и я н с т в о - б ъ л га р с к а вяра. Е то защ о той
сл и в а п о н я т и е т о за прием ането на х р и с т и я н с т в о т о съ с
с в о я т а " н а р о д н о с т, к а т о ка зв а : един т у р ч и н се п о б ъ л га ­
рил, вм есто станал хр и сти я н и н . От т у к а и зл и за , че
х р и с т и я н с т в о и б ъ л г а р с к а н а р о д -
н о с т," в народа, е все е д н о понятие. П р о т е с т а н т с к и т е
мисионери, к о и т о в п о сл е д н о време са се р а зп ъ л з е л и
к а т о рой о т червеи м еж д у б ъ л га р с ки я п р о с т и невинен
н а р о д и б е зн а ка за н о го п реоб ръ щ ат в п р о те с та н и зъ м , не
п р а в я т д р у го нищо, освен д а го о т к ъ с н а т ' о т н а р о д н а та
му вяра, с к о я т о е с в ъ р за н а н а р о д н о с т т а ни и, к а т о ни
р а з к ъ с а т на къ с о в е , да захванем и ние д а си късам е
гл а в и те ф а на тиче ски и х у б а в и я т б ъ л га р с к и н а р о д да
про пад н е, к а к т о са го д ове л и едно време д о п р о п а с тт а
и са го б л ъ сн а л и в ъ т р е Б о г о м и л и т е!...
I И те зи м исионери са б ъ л га р с ки синове! Т а ки в а са
бил и и Б ого м и л и те, но к а к т о на пъ рвите, т ъ й и на в т о ­

259
р и те к в а с ъ т им е ч у ж д . Б о го м и л с т в о т о в З а па д н а
Е вропа см аза в л а с т т а на п а п и т е, а у нас - наш ата
гл а ва !...
К а то п о п и та х с т а р ц и т е о т м анастира, ням а ли д а се
е за в а р д и л н я к о й р ъ ко п и с или н я ко и б е л е ж ки н я к ъ д е ,
т е ми казаха, че в с и ч ко е п р о п а д н а л о . На п и т а н и е т о ми,
к о га се е направил т о я м анастир, казаха ми, че има з а ­
п иса но з а д о л та р а . А з на часа о т и д о х и на и з д а д е н и я
п о л у к р ъ г на о л та р а, го р е по перваза, в и д я х с л е д н и я
н а д пи с:
-ьПерко создьса сей к н м а т р т л ъ ст-км Кьгтннскхго ДОвнтелА
чуА от*«|>ид И жс &л ь а стнт « л а л ьто Г д и е 1272. Со овиовление 1835.
К а то з а п и т а х д я д о х а д ж и я , ко й е бил м а й с т о р ъ т на
ц ъ р к в а т а , к о г а т о са я о б н о в я в а л и , т о й ми каза, че на
гл а в н и я м а й с то р им ето не помни, а помни на б р а т му Р а ­
чо, к о й т о бил под м а й сто р , - и д в а м а та бил и д р я н о в ч а н и .
П о д и р т о в а д я д о х а д ж и я се за и н те р е с у в а и, к а т о
д о н е с е е д н а м ал ка к н и ж к а м ол итв ен иче , к а з а ми: "Е то
п ъ к аз що съ м записал." П и с а н о то беше с ч е р ко в н и б у к ­
ви на п ъ р в и я л и с т на к н и ж к а т а . К н и ж ка т а , черна и у к а -
д е н а : е то п и с а н о то :
"На го д и н а 1829, д о д о х на м анастира с в я т а го Н и к о -
л а я С т о й ку Т а н а с о в * и, к а т о в с я к о момче, п о ж е л а х д а
се уча. Т о з и мой. р о д н и н а о т е ц Х а д ж и П аисия, х а р и зв а
ми ту й м о л и тв е н и че за н е го в о пом енувание.
На 1835 т о га в а се о с в е ти н о в а та ц ъ р к в а о т архиерея
Т ъ р н о в с ки И л арион на се пте м вр и на С вети Симеон. Т о ­
га в а ста н а в ъ с т а н и е т о , обесиха И в а н а кя и М и т я С о ф и я -
л и я т а и Х а д ж и Ю рдана Б р а д а т а о т Елена и с ю р д и с а х а
игум ена на П л а к о в с ки я м анастир X. С е р ги я на М а гл и ш ки я
м анастир с м н о го м ъ ки и Т е о д о с и я монаха н е го в д р у га р ,
и аз на с в е т е н и е т о . ц е р кв и о т И лариона сащ. Е п и ско п
б и д о х а н а гн о с или чтец ."
К а то го з а п и т а х за М и т я С о ф и я л и я та , т о й ми каза,
че т о й т о га в а , в ъ в време на в ъ с та н и е то , правел Св.
П ре о б ра ж ен ие , /т .е . М итю С о ф и я л и я т а бил б и н а и м и н и я -
та, а р х и т е кт на м анастира Св. П ре о б р а ж е н и е в Т ъ р н ~ в с -
к и я д е р в е н т /.

К а т о не б и л к а л у г е р с е н а р и ч а л С т о й к о Т а н а с о б •j

26С
"М акар д а не съм писал, ми ка за д я д о Х а д ж и я , но
запиши: т о га в а обесиха и Велча. В си чки те ги обесиха в
Т ъ р н о в о ."1
О т д я д о Х а д ж и я , к о й т о е 8 0 -го д и ш е н с та р е ц , м о ­
жеше да се запиш ат още м ного устни р а зка зи и п р е д а ­
ния, но п о н е ж е с т а р ц и т е бяха за е ти с угощ аване на
го с т и т е си, т о га в а не бе в ъ зм о ж н о , а и аз тр яб в аш е д а
си д о й д а в Т ъ рново. К а то ме н а го сти ха и мене на о б ­
щата тр а п е за , аз им б л а го д а р и х за го с т о п р и е м с т в о т о , а
особено на О. А рхим а нд ри та Стеф ана, к о й т о с е га з а ­
в е ж д а м анастира, и к о й т о ме прие м ного радуш но, аз си
в ъ зс е д н а х к о н я и си д о й д о х в град а.
А ко д а д е Г о сп о д з д р а в е и о б с т о я т е л с т в а т а п о м о гн а т,
мисля д а и д а пак при д я д о Х а д ж и я , да го р азп итам
още за н я к о и интересни неща, к о л к о т о е запом нил.
Всеки с та р е ц у нас е един пер ио д о т нашата и с т о ­
рия; те зи период и не т р я б в а д а се о с т а в я т бели и
знаю щ и на , с тр а н и ц и те на б ъ л га р с к и т е д е я н и я . И то
тр я б в а д а се върши с ко р о , защ ото, к а к т о съм ка зв а л
м ного п ъ ти , врем ето не ча ка д о гд е ни д о й д е ке ф ъ т: т о
въ рви - т е ч е и лети на кр и л а неуморни и п о с т а в я с ъ с
сво и те неумолими и неизм енни за ко н и в си ч ко в о т р е д е ­
н о то му м я с то !... А ко се е бил о записвало о т с т а р и т е
хора, що п о м н я т, ние щяхме да имаме м ного п о - с в е с т н а
и с то р и я и м ного п о - п ъ л н а и нямаше д а се ровим из
ч у ж д и т е архиви и д а черпим м ного и неверни неща - а
п о н я ко га и измислени. З аписвайте, го с п о д а л ю б и те л и на
нашата и с т о р и я и л и те р а тур а , за писва йте, д о гд е е в р е ­
ме, че и нам тъ й ще ни н а т я к в а т нашите п о то м ц и и ще
ни о б в и н я в а т в лен и н е б р е ж е н и е! В секи г р а ­
мотен м л а д е ж т р я б в а д а си има един гол ям п о д в ъ р з а н
теф тер - сб о р н и к и д а внася в него в сичко, к о е т о чуе
о т м иналите тъ м ни -за наш ата кн и ж н и н а времена.

261
н я к о и гъ р ц и , ц е н я в а л и с е 1 при т я х и р а б о тя л и по г р а ­
д и н и т е на В л а нга и по д р у ги гр а д и н и в Ц а р и гр а д и в
о к о л н о с т и т е му.
К а то са научили гр а д и н а р с к о т о и з ку с т в о , те се с ъ б ­
р а л и н я к о л к о души и п о ж е л а л и сами д а си о т в о р я т г р а ­
д и н а в Ц а р и гр а д , но п о н е ж е в онова време са с ъ щ е с т ­
вува л и еснаф ите, гр а д и н а р с к и я т еснаф не им п о з в о л я в а л .
Едни о т тя х, к а т о се в ъ р н а л и една зим а в Л я с к о в е ц ,
м е ж д у к о и т о е бил и д я д о ми по бащ ината ми в л а к а -
д я д о Цани Б р а д в и ч ка та , к о г о т о гъ р ц и т е в Ц а р и гр а д
п р е кр ъ с т и л и о т б р а д в и ч ка на ш кипарня, к о е т о на г р ъ ц к и
ще рече тесла.
К а то зим ували в Л я с к о в е ц и м исляли на п р о л е т т а
п а к д а и д а т на Ц а р и гр а д , в е д н ъ ж отиш ле в Т ъ р н о в о " д а
си п а за р ув а т д е т о се срещ нали с един т ъ р н о в р к и т ъ р ­
го в е ц , к о й т о х о д я л в Брашов д а пр о д а в а ко п р и н а и к а ­
т о се за п р и ка зв а л и о т реч на реч дош ле и на т а я реч:
д а се и з к а ж а т , че з н а я т гр а д и н а р с т в о т о д об р е, н о не
м о га т д а си о т в о р я т на с в о я гл ава гр а д и н а в Ц а р и гр а д ,
за щ о то еснаф ъ т не им д а в а в о л я - т е с т и р /е д и н в и д
п р а в о / за м айстори. Т ъ р н о в с к и я т т ъ р го в е ц к а т о п о з н а ­
вал. д о б р е Брашов и зн а я л наверно, че там ням а г р а д и ­
на, казал им а ко се наемват д а р а б о т я т и д а и з в а д я т
д о б р а с т о ка д а д о д а т с н е го д а ги за в е д е в Брашов,
д а с п е ч е л я т пари и д а го спом енуват д о н я к о ги си.
Д я д о ми т о га в а бил м ом ък, а, т ъ й съ щ о и н е го в и т е
д р у га р и . К а то се въ рн ал и в Л я с ко в е ц и се п о с ъ в е т в а л и
п о м е ж д у си, р азм исл ил и д о б р е и решили д а 'Съберат
тайф и и д а и д а т на Брашов. Но к а т о ням а л о .о т д е д а
зе м н а т семена о т н я ко и гр а д и н а р с ки з а р з а в а т и , к о и т о
н ям а л о тука , о т р е д и л и д а п р а т я т е д н о го в Ц а р и гр а д д а
куп и семе. За т а я р а б о та и зб р а л и д я д а ми, за щ о т о то й
зн а я л д об р е т у р с ки и д о н е гд е си гр ъ ц к и и разб и ра л
д о б р е о т семената, за то в а и н его п р о в о д и л и . Той о т и -
шел в Ц а р и гр а д пешком, а к а к си е дошел не з н а я , но
си дош ел и д о н е с ъ л н у ж н и те семена. .
^ На п р о л е т т а ц я л а т а тайф а т р ъ гн а л а пеш ки к а т о си
наела к и р а д ж и й с к и ко л а за д ре хите , хл яба, сем ената и
пр. д о Свищ ов, а о т Зимнич д р у га д о Б укурещ и т.н.-
Т о га в а Влаш ко било т у р с к о , 1 а и Б р а ш о в ' н а д а л и е
бил а в стр и й с ки и отиш ле на Брашов п ъ р в и т е б ъ л га р с к и
гр а д и н а р и . Де им е била бахчата, ка кв о са р а б о ти л и , ка к
са продавали," не м ога д а ви ка ж а . за щ о то баба ми, к о я ­

264
то ми е р а зка зв а л а това, не можаше д а ми р а зп р а в и , а
д я д о беше умрял о т ко л е .
Баба само то в а ни приказваш е п о н я к о га ве че р: че
д я д о ни, к а т о се въ рнал о т Б р а то в спечелил 1000 г р о ­
ша тогаваш ни пари; дошел си с един червен кон, с ч е р ­
ни ботуш и и хубав чер влаш ки калпак, п о д к о й т о му се
р а зв я в а л а д ъ л га т а ки ка /п е р ч е м /.
"К о га т о отиваш е на хо р о то , - казваш е баба, в с и ч ки т е
го сочаха с п р ъ с т, че има м ного пари /т о г а в а па р и те
биле к е с а т /. По та я причина то й се о ж ен и л на п р и в о д
/п р и в у т / и к а т о хо д и л още н я ко л ко го д и н и , н а й - п о с л е
се о стави л , и зко р е н и л си един гол ям ко р е н е ж /н и в а / на
С та н ю в о полене, за л о в и л се. за ораш ество, садил в г р а ­
д и н а та си р а зл и ч н и семеници, а н а й -в е ч е зеле з а г р а ­
д и н а р с ки семена и ги продавал на гр а д и н а р и т е , к о и т о
вече се р а зм н о ж и л и и о тв о р и л и гр а д и н и и в Яш, о т
к о и т о са о ста н а л и н я ко и си б р а тя Ка л чиш ков ци и са се
о ж е н и л и там.
О т печал б а та на браш овските бахчи д я д о ми си
направил д в у .о т н а къщ а, к о я т о после и з го р и л и д а а л и й -
ц и те и в к о я т о му и з го р я л о 300 б а ж д а р с ки кр и н и ж и т о .
Той с п ъ р в а та си ж е н а нямал деца и з а т о в а не се г р и ­
ж и л вече да прави гол я м а къщ а, а стр упа л е д н а малка:
о т е д н а о д а я , една соба, хамбар и хлев, все п о д един
п о кр и в , к о й т о му с л у ж и л и за зим ник /м а а з а /. Н аско ро
п о д и р и з га р я н е т о на къ щ а та му и н апр ава та на. м ал ката
къ щ ица, ум рял а и ж е н а му.
К а то ум рял а п ъ р в а т а му сто п а н ка то й се о ж е н и л за
баба ми - баба Йова, к о я т о била в д о в и ц а и в о д я л а
н я к о го си Н икол а К ъ в р ъ ка , к о го т о т о га в а за д ъ л г и т е му
м устаци т у р ц и т е наричал и У з у н - б у ю к л у - Н икола. Н икол а
К ъ в р ъ к а бил обсен о т т у р ц и т е на О реховица /Т ъ р н о в с к а
О р е хо в и ц а /, на и к и н - пазар на една черница.
О б есванието на Н икол а К ъ в р ъ ка с та н а л о т а к а : 1 к о ­
га т о се п оя ви л и п ъ р в и те къ р д ж а л и и , или д а а л и й ц и те ,
к а к т о ги з н а я т в Л я с ко в е ц и зели п о с т о я н н о д а н а п а ­
д а т и д а г о р я т о ко л н и т е п о -с л а б и се л а в Т ъ р н о в с ко ,
н а р о д ъ т, к о й т о м ож ал и зб я га л във Влаш ко за спасение.
В то в а чи сл о била и баба ми с п ъ р в и я си м ъ ж Н икол а
У з у н -б у ю к л и я т а . О т п ъ р в и я си м ъ ж К ъ в р ъ к а баба ми
имала то га в а е д н о д е т е - момиче, на име Ивана, к о я т о
т о га в а била на е дна го д и н ка .

265
НЯКОЛКО ДУМИ
ОТ ИСТОРИЯТА
НА НАШЕТО ГРАДИНАРСТВО
/БАХЧОВАНДЖИЛЪК/ И ЗА УРЕДБАТА
НА ГРАДИНАТА

I.

Р а б о та та у нас д н е с д о та м е дош ла, щ ото ний -


б ъ л га р и т е п овече купувам е о т в ъ н о т к о л к о т о прод авам е
отвътр>е, т.е . а ко купим з а пет пари, продавам е з а д в е
пари, или ощ е за п о - м а л к о д а ж е . Нашите п р о и зв е д е н и я ,
о т к о и т о пол учавам е н я к о я пара о т д р у ги т е народи, о т ­
въ н, са с у р о в и п р о и зв е д е н и я ка то : к о ж и , въ лна, нещо
храни, гю л о в о масло, с м р а д л и ка и о т о б р а б о те н и те : г а й -
тан, нещо ш еяци, аби и п о ч ти нищо повече, а купувам е
в с и ч ко о т в ъ н за ко е т о давам е ч и с т о зл а т о .
За т а я р а б о та м ож е м ного д а се пише и д а се п о ­
к а ж е на н а р о д а ни ям ата, къ м к о я т о въ рвим и с к о р о
м ож е д а се стр оп о л и м , а ко се не стреснем д о г д е има
още време; но то в а н е ка го н а п р а в я т о ния, к о и т о з н а я т
п о л и т и ч е с ка т а ико но м ия н а д ъ л го и ш ироко - к о и т о са
сп е ц и а л и с ти по т о я кл о н на наука та.
А ний ще каж ем т у к а за е д и н наш д о х о д к а т о с п о ­
менем нещо и за н е го в а т а и с то р и я , к о й т о д о х о д д о н а с я
в о т е ч е с т в о т о ни в с я к а го д и н а по е д н а д о с т а го л я м а
..с у м а пари, а з а него д о х о д , или п о - д о б р е д а ка ж е м за
н е го и з т о ч н и к , д о с е га п о ч т и нищо не се е спом енувал о в
наш ата с т а т и с т и к а , а т ъ й съ щ о и в наш ата л и те р а ту р а ;
за щ о то те зи , к о и т о д о н а с я т т и я пари не и з н о с я т с т о ка ,
а само с ъ с с в я т и я т р у д д о н о с я т в с я к а есен п ъ л н и к е -
мери с ъ с ж ъ л т и ц и . К а то не и з н о с я т нищо, освен н я к о л ­
ко семена и в н о с я т само ч и сти пари, т о и нашата м и т ­
н и че ска с т а т и с т и к а не м ож е д а ни д а д е ни една циф ра,
за щ о то т о з и д о х о д не м ож е з а с е га д а се запише в н и ­
к о я м и тн и ч е с ка кни га .

262
Тези пари ги в н о с я т в наш ето о те ч е с тв о не ф а б р и ­
канти и т е ж к и т ъ р го в ц и , а хора п ро сти , к о и т о к а к т о се
казва не и з н о с я т п о ч ти нищо, о св е н честен т р у д , з а т ­
ворен в те хн и те м ускули и нерви и те зи м ускули р а ж д а т
зл а то, п о ка п а н о с ъ с солен п о т и съ б р а но с б о д р а и к о ­
номия. А зн а й те ли ко и са т и я хора? Да не п о м и сл и те ,
че са н я к о и богаташ и ка п и та л и с ти или д ж и л е п и ? - Не
те са наш ите тр у д о л ю б и в и гр а д и н а р и , к о и т о п е ч е л я т
това з л а т о покрай р е ки те , б л а т а т а и д ол ищ ата в ч у ж ­
д и те земи, д е т о ц я л о л я т о им п е я т кр е с л и в и те ж а б и
своя нескончаем нощен ко н ц е р т и м узи ка н ти те ко м а р и им
с в и р я т на у х о то с в о я т а е д н о о б р а зн а песен. - Т е зи хо ра
са наш ите гр а д и н а р и - б а х ч о в а н д ж и и те , т р у д о л ю б и в и т е
и неум орим ите б а хчо в а н д ж и и , к о и т о с ъ с с в о я т а ф и з и ­
ческа си л а и п о с т о я н с т в о п ре о б ръ щ ат черната п р ъ с т на
сребро и зл а т о .
Д о гд е д о д и м д а запознайм е ч и т а т е л я си н а д ъ л г о и
ш ироко с ъ с сам ото п р о и з в о д с т в о на гр а д и н а р с т в о т о и
от ко и м еста са те з и т р у д о л ю б и в и б ъ л га р и , ний ще
помолим ч и т а т е л и т е си да п о т ъ р п я т м алко д о г д е им
р азка ж ем нещо и о т и с т о р и я т а на нашето п о хв а л н о г р а ­
д и н а р ств о , д о к о л к о т о сме м ож али д а изпитам е и з а п о м ­
ним о т д я д а и баба, о т д е се е поченало т о у нас и
о т де са т е з и т р у д о л ю б и в и начинатели, к о и т о з а с л у ж в а т
похвала, м е ж д у д р у ги т е наши тр у д о л ю б ц и .
М е тр о п о л и я та , или м айката на наш ето днеш но г р а д и ­
н ар ство в С. Б ъ л га р и я , е го л я м о т о д не с т ъ р н о в с к о се л о
Л я с ко в е ц , к о е т о б л а го д а р е н и е на т е з и гр а д и н а р и д н е с е
може д а се ка ж е п ъ р в о т о се л о в ц я л а Б ъ л га р и я и за
ко е то п о - п о с л е ще к а ж е м ’ н я к о л к о думи.
П ред и 1 5 0 -1 6 0 го д и н й в С. Б ъ л га р и я не е и м а л о -
гр а д и н а р и в п ъ л н а та смисъл на днеш ната дума. В п ъ р ­
вата ч е т в ъ р т и н а на м иналото с то л е ти е , а им еннр н я к о л ­
ко го д и н и п р е д 1720 год ин а , н я к о и л я с ко в ч а н и са х о д и ­
ли в Ц а р и гр а д и там, п о кр о в и те л с тв у в а н и о т Х р ю с т е м -
беевите н асл ед ниц и, на к о и т о Л я с ко в е ц е б ил вакуф ,
р а б о тя л и в т ъ й наречените б е гл иш ки фурни з а е д н о , а
п о - п о е л е и с Д р а ги ж а ни , д е т о са пекли х л я б и сухар
/п е к с и м и т / з а таин на во й ски те . Г л а в н и я т ки х а я на т е з и
фурни е бил л я с ко в ч а н и н . К о га т о почнали д а х о д я т п о -
- вече и к о г а т о зе л о д а няма вече м я сто за в с и ч к и т е д а
р а б о тя т на ф урните, н я ко и о т т я х о тива л и п ри ц а р и г ­
р а д с ки те гр а д и н а р и , а н а й -в е ч е при Карам анлиите и при

263
П онеж е Н и ко л а К ъ в р ъ к а бил ю н ак и н о ся л голем и
мустаци, к о и т о к а к т о казваш е баба ми за с у кв а л з а д
ушите си, т у р ц и т е о т Т ъ р н о в о и О р я хо в и ц а го м р а зя л и и
ги било' м н о го я д на него, именно за м у с та ц и те му и
ю н а ч е с тв о то му и ч е сто му ка зв а л и д а не носи т а ки в а
големи м устац и , за щ о то та ки в а м устаци не п р и л и ч а л и на
гя в ур и н *.
Като п о с т о я л и н я к о л к о месеца на е д н о вл аш ко село
о ко л о Г ю р ге в о , къ м е сен та Н и ко л а К ъ в р ъ к а искал д а си
д о д и в Л я с к о в е ц , за да ви д и що с та в а в село. Той о с ­
тавил ж е н а си и о б р ъ ж е н дошел си и в л я з ъ л в село
нощя. К а кв о е с та н а л о не . зн ая , за щ о то и баба ми не
знаяш е д а ми р а з ка ж е , но т у р ц и т е го ул о в и л и , н аб е д и л и
го, че е дош ел д а обира и го обесили на О р я х о в и ц а на
и к и н -п а з а р на е д н а черница, д е т о му е и гр о б ъ т .
Баба ми р азб и ра се не зн а я л а к а к в о се е с л у ч и л о с
м ъ ж а й и к а т о се забавил м ного т я зе л а д а се ка хъ р и
и д а плаче з а него. В л а хинки те ка т о я с ъ ж а л и л и , д о ­
вели й е д н а гл е д а ч к а влахинка, к о я т о гл е д а л а нощ я над
в о д а в е д н а зе л ен а паница, в к о я т о паница, в ъ в в о д а т а
се о тр а ж а в а е д н а зв е з д а . И к а т о гл е д а л а н я к о л к о н в е ­
йери наред, ка з а л а на баба ми, че м ъ ж ъ т й е обесен."
П ознала ли е гл е д а ч к а т а или к а т о е з н а я л а к а к в и са
времената си е в ъ о б р а зи л а , че е обесен, не м о ж е д а се
ка ж е п о л о ж и т е л н о , но п р е д с ка за н и е то й и з л я з л о истина.
На п р о л е т т а баба си зе л а д е т е т о , дош ла си в Л я с ­
ко в е ц и се научила, че наи сти на м ъ ж ъ т й Н и ко л а бил
обесен на О р я х о в и ц а на ж и т н и я пазар на к л о н я на е д н а
черница и й п о ка за л и и гр о б а му, к а т о й ка з в а л и , че
над гр о б а му у ж се спущ ало нощем к а н д и л о о т неб ето.
О станал а м лада в д о в и ц а , с м алко н е к а д ъ р н о д ете ,
баба ми се о ж е н и л а за Ц аня Б р а д в и ч к а т а или Ш к и п ъ р -
н я т а и му за в е л а е д н о мом иченце -. л е л я ми Ивана. С
д я д а ми Ц а н я т я п р и р о д и л а д в е м ом ичета - л е л я Д о н ­
ка и 'л е л я Лепа, и д в е . момчета - баща ми Гинча и п о -
м алкия му б р а т Дима; но Лепа и Димо ум рели д о с т а
в ъ зр а стн и .
П од ир о в д о в я в а н и е т о си, п о д и р п о ж а р а , що му н а п ­
равили д а а л и и те , п о д и р п р и р а ж д а н и е т о на д е ц а т а си,

Турците и досега м р а з я т гябурин с големи м у с т а ц и . На С т а н ч о


К о т а 6 Г а б р о в о във в р е м е на в ъ с т а н и е т о м у и з т ъ р г а ф а з л ъ паша
д ъ л г и т е м у с т а ц и и го би много.

266
д я д о ми вече не хо д и л на бахча, а си р а б о тя л нивята,
л о з я т а и си садил разл ични семеници, о т к о е т о се п о -
минувал д о с т а д об ре.
П реди 70 го д и н и д я д о ми умрял на 80 го д и н и с т а ­
рец. П од ир п ъ р в а т а бахча в Брашов, бахчите се р а з м н о ­
ж и л и все о т съ щ и те тайфи в Яш, к а к т о се спом ена н а п ­
ред, в Букуреш и д р у га д е , а как и именно в ко е време
са се о тв а р я л и т и я бахчии не м ога о п р е д е л и те л н о д а
каж а , за щ о то с т а р и т е хора, ко и то са ги о тв а р я л и , ги
няма. П о д и р о с в о б о ж д е н и е т о на Влаш ко, на р. С ерет
м еж д у Галац и Б раила е имало д в е ве л и ко л е п н и бахчи,
работени о т л я с ко в ч а н и *.
В 1828 го д и н а е имало бахча на М ан кал я в Д о б р у д ­
жа, на к о я т о са р а б о ти л и С то я н Ф и л ко в , Димо Г и р а н ч а -
нина, Н икол а Б ъ ч в а р я М р ъ ц -м у с т а к о т С ер гевец , при
ко и то и баща ми к а т о момък е бил на пол овин пай. Но
ка то дош ле р уси те с в о й ски те си, „минали през бахчата
им по П е тр о в д е н и за д в а часа об рали в с и ч ко и з а в л е к ­
ли си ч ка та гр а д и н а к а т о прегазил и с в о й с ка та п р е з нея.
К а то о ста н а л и само с м оти ки те си, гр а д и н а р и те о с ­
тавил и бахчата си с ъ с с ъ л з и на о чи и по б е гн а л и да си
д о д а т ;н о на п ъ т я ги ул ови л и д о б р у д ж а н с к и т е та та р и и
ги накарали д в а д ена д а им ко п а я т ями, за . д а 'с и з а ­
р а в я т б а къ р а и д р у ги т е покъщ нини, к а т о ги з а т в а р я л и
вечер в един дам. Един ста ре ц б ъ л га р и н о т т а т а р с к о т о
село им приш епнал, че щом за р о в я т б а къ р а , т а т а р и т е ще
ги з а к о л я т . На п о с л е д н я т а нощ, Н и ко л а б ъ ч в а р я т с д е ­
белия си б ъ ч в а р с ки н о ж извадил р е з и т е /п а н т и т е / на
в р а та та на дама и и зб я га л и . Ц яла нощ въ р ве л и из една
д ребна гора, у ж д а б я га т , но с у т р и н т а се о з о в а л и пак
над съ щ о то се л о - губ ил и се из го р а т а ц я л а нощ. К а то
видели, че са б л и зо д о селото, те , се скр и л и в шумака
д о гд е се м ръ кне и в е че р та се у п ъ ти л и на юг.
Гладни, ж е д н и , го л и и боси в ъ р в е л и все п р е з го р и те
и дош ле д о Кесарево ж и в и и зд р а в и , но в Кесарево
/Т ъ р н о в с ко , на р а з гр а д с к и я п ъ т /, т у р ц и т е ги ул ови л и и

Още бъб б р е м е т о на в ъ с т а н и е т о на И л с и л а н т и и Тудора, 6 Б р а ш о в


е р а б о т и л М а р и н П р а п и н а т а и Ге рг и С т р о ш и л а т а , к о и т о с а би ле 'с
И п с и л а н т и и с а с е били с т у р ц и т е 6 м а н а с т и р я Н я мц ул уй . Ка-по г и
о б к р ъ ж и л и е н и ч а р и т е и спахиите, а к у р ш у м ъ т и м се с в ъ р ш ’.*л, т е
с е к л и п а ри и с к е с м е т а п ъ л н и л и пушките, н а й - п о с л е на ь с ж в л е з ­
ли и си п р о б и л и път. Аз ги по м н я и д в а м а т а живи.

267
ка то ги в ъ р за л и н а о п е т -р ъ ц е , д о ка р а л и ги в Т ърново,
д е т о ги о б в и н я в а л и за р уски ш пиони и б ез м ал ко щели
д а ги о б е с я т, а ко д а не ги е о тъ р в а л Х а д ж и Илия
Х а д ж и Цонев о т Л я с ко в е ц , к о й т о в онова време е бил
м е л м е к е т -ч о р б а д ж и с и и е давал та ин на т у р с к а т а в о й с ­
ка, к о й т о р а зка за л на т ъ р н о в с к и т е ту р ц и к а к в а е р а б о ­
т а т а и ги зел п о д с в о я п оръ ка.
Д о гд е с т о я л и за пре ни д в а дни, казваш е п о ко й н и я т
ми баща, обесили двам а души. Е д и н ъ т бил н я к о й си т у р с ­
ки циганин, к о й т о се впуснал да влече н я к о е б ъ л га р с к о
момиче о т Л е д е н и к /с е л о б л и зо при Т ъ р н о в о / в м и с и р -
л и ц и те и к о га т о го д о ка р а л и сейм ените в ко н а ка , в ъ ж е ­
т о му бил о м е тн а то на в р а та и б ез д а го р а з п и т в а т , к а ­
то казал и, че в л е къ л момиче, т у р ц и т е р е кл и : "Р ъ з п а т и -
ш ахъ нъ нъ д ъ р ", за ка р а л и го на М арно поле и го обесили.
П о д и р о с в о б о ж д е н и е т о на Влаш ко и М о л д о в а 2 в
р а зл и ч н и гр а д о в е се о тв о р и л и л я ско вски гр а д и н и и
л я с ко в ч а н и зе л и с е га вече да не х о д я т в Ц а р и гр а д
то л ко в а , к о л к о т о х о д я л и изпъ рвом . С в о б о д н и т е зем и и
са м о с то я те л н а та печал б а ги п р и в л и ча л а все п овече и
повече на гр а д и н а р с т в о т о . В секи калф а к а т о изучвал
д об р е гр а д и н а р с к о т о и з ку с т в о , а н а й - в е ч е и з в ъ ж д а н е т о
на р а зс а д и т е и п р е ка р в а н и е то на^ в о д а т а /н и в и л и р у в а -
н и е т о / по ц я л о т о п р о с т р а н с т в о на гр а д и н а т а , к о е т о не
е т в ъ р д е лесна р аб о та, отивал в д р у г гр а д д е т о е н я ­
мало гр а д и н и и си е о тв а р я л h o p а гр а д и н а , или в с ъ ­
щия гр а д ,а ко е им ало д о в о л н о г р о д а ж б а , са о т в а р я л и
в то р и , тр е т и и т.н. гр а д и н и . Т ъ й щ ото в п р о д ъ л ж е н и е
на 1 5 - 2 0 го д и н и в ъ в Влашко не е останал гр а д и г р а ­
д е ц д а не е имало гра д ин а. Най- го л е м и те гр а д и н и са
биле в Яш, Букурещ , Браила, Галац,., Кр а йов а, Ф окш ан,
Питеш, Руш де Веди и п о - п о с л е в Г ю р ге в о , В о л тен иц а ,
Зимнина, Плоещ, Т е куч , Б урл о т, А л е кс а н д р и я и д р у ги .
О свен то в а и в Т урско, в п о - г о л е м и т е гр а д о в е , а
н а й - в е ч е д е т о е им ало т у р с ки войски, к а т о в Шумен,
Варна, Русчук, В и ди н и С и л и стр а са се о т в о р и л и по н я ­
к о л к о гр а д и н и , д е т о са д ава л и го л я м о к о л и ч е с т в о з а р ­
за в а т на в о й ски те , за щ о то б ъ л га р и т е още не б ил е н а ­
ви кн ал и д а я д а т т ъ й , к а к т о се га д ребен з а р з а в а т , ка т о
п а тл а д ж а н , бамя, п ра з, л у к и р азн и б о б о в и и мазари,
целини, д ол м и и д р у ги .
П он е ж е всеки калф а, к а к т о се к а з а го р е се е с т р е -
•мил да ста не с а м о с то я т е л е н м ай стор - гр а д и н а р , по е д ­

268
но време са зе л и д а с т а в а т м алко / к и с а т / м л а д и те м ом ­
ци з а п о - д о л н и пайеви и з а р ата йчета ; з а т о в а л я с к о в -
чани зе л и да х о д я т по о ко л н и т е тя м б л и ж н и се л а д а си
т ъ р с я т момци за п о - д о л н и о р та ц и и чераци. Д о л н е о р я -
ховчани, Тимнишчани, С ер гю вча н и , П ол икрайщ чани, Д р а га -
ново се л о и о т д р у ги п о л с ки села са зе л и д а в л я з в а т в
с ъ с т а в а на гр а д и н а р и те . .П о д и р то в а са з е л и д а зем ат
о р та ц и и чераци о т и з т о ч н и т е на Л я с ко в е ц села: Д р а ги -
ж ево, М ердана, Ц е р о в а ко р и я , Капиново, К о в а н л ъ ка , Ф и -
да бей, К о за ре ве ц , Д обри Д я л , Д ж у л ю н и ц а и д р у ги .
П ъ р в о т о п р о с т р а н с т в о д е т о са обемали гр а д и н и т е е
било, к а к т о се к а з а Влашко и М о л д о в а н а й - в е ч е и г о ­
лемите гра д ищ а в Б ъ л га р и я . О т в ъ д Б а л ка н а не са х о ­
д ил и д а р а б о т я т - всеки е гл е д а л д а мине Дунава и
д а и д е д а подиш а с в о б о д е н в ъ зд у х . В т у р с к о са р а б о -
тя л и или н а й -ю н а ц и т е и курш ум д ж и ите, к о и т о са се
н а д я в а л и на н о ж а и на пуш ката си*, или о н и я , к о и т о са
биле п о кр о в и т е л с т в у в а н и о т н я ко и бееви, в л и я т е л и аги
и паши, к а к т о наприм ер, Х ю сеин паша в ъ в В и д и н, Дели
Ибрихам паша в С и л и с тр а и т.н.
К а т о се о с в о б о д и л а С ъ р б и я 3, л я с ко в ч а н и т е отиш ле и
там д а о т в а р я т бахчи. Н а й -н а п р е д са о ти ш л е трим а
б р а тя : Върбан, Ц они и Иван Б ънанови. Те о ти ш л е н а й -
н апр ед в Б е л гр а д и ка т о о б и ко л и л и о к о л н о с т т а и р а з ­
гл е д а л и гр а д а и го л е м и н а та му, ,вид е л и че н ям ало н и ­
ка кв а гр а д и н а и нам ислили д а о т в о р я т там гр а д и н а . Но
ка то не зн а я л и още чии са м естата, отиш ле при к н я з
М илош а О бреновича, к о й т о т о га в а уп р а в л я в а л С ъ р б ия.
/Т о в а е бил о н а с ко р о п о д и р о с в о б о ж д е н и е т о на с р ъ б ­
с ка та зем я, с л е д о в а т е л н о в п ъ р в о т о к н я з у в а н е на О б ­
р е н о в и ч а /. К а то му р а з ка з а л и ка кв и са, к а к ъ в им е з а ­
н а я т ъ т и че ж е л а я т да о т в о р я т (в Б е л гр а д гра д ин а,
Милош ги приел м н о го д обре, зарад вал се, н а съ р ч и л ги
и з а п о в я д а л д а им напиш ат е д н о о тв о р е н о писмо д о
ка п и та н и те д а им д а в а т улеснение и помощ и д е т о н а ­
м ерят с го д н о м я с то з а гр а д и н а д а го з а л о в я т . "А ко не
го д а д е с т о п а н и н ъ т му, им казал Милош, а з ще ви го
дам: ний нямаме в С ъ р б и я н и гд е гра д ин а, а т о н а й -
тр яб а ". Т рим ата б р а т я зели писм ото, но не х о д и л и н а -
л г
К о г а т о се с ъ б и р а л и е с е н пари, н и к о й не е с п я л 6 к о л и б а т а , за
да не ги б а с т и с а т и оберат, к о е т о ч е с т о е с т а в а л о , но зеллал
п у ш к а т а и с п я л 6 т р ъ н а к а или из б у р я н а к а из б о х ч а т а .

269'
д а л е ч ; те о б и ко л и л и о ко л о Б е л гр а д и им се ха р е са л о за
най —с го д н о м я с т о т о "Топче дере", д е т о и М илош имал
е д н а л я т н а къ щ а при К о ш утн я ка , д е т о п р е д и н я к о л к о
го д и н и убиха си н а му М ихаила О б р ен о вича *.
К а т о р а з гл е д а л и м я с т о т о д об ре, к а т о р а з п и т а л и за
д е р е т о - Т о п ч и дере д а л и не п р е съ хв а л ете, в ъ р н а л и
се при к н я з а и му р а зп р а в и л и си ч ко . М илош се за р а д в а л
още повече, че ще о т в а р я т бахча при л е т н и я му д в о р и
ги н а съ р чи л ощ е повече.
- Т ова м я с то , за к о е т о ми р а зка зв а те , ка за л то й, е
т р ъ н а к и д р а ка л а к, ка к ще н а п р а в и те вий там бахча?
- Ний знайм е на т о в а нещо цяра, р е къ л В ъ р б а н Б ъ -
нан ата , ще и зко р е н и м т р ъ н а к а и д р а ка л а ка ; ще го и з ­
равним и л я т о с , а ко бъ д е м ж и в и , ще ви го с т и м с д ини.
К а кв а бахча ще направим ний там, Г о с п о д а р ю , че и ти
ще н и д од иш н я к о га , к о га отиваш на чи ф л и ка си, на
го с т и , само не знайме ч и я е т а я зе м я д а идим д а я
искам е о т с то п а н и н а й.
- Т ази зе м я е моя, р е къ л к н я з ъ т , с меня ще се у с -
л о в в а те - т я е б е л гр а д с к а м е р а -п а с и щ е и там п аса т
кр а в и те и с в и н е те на гр а д а , з а т о в а ще т р я б а д а я г р а ­
д и те .
- То е наша раб ота, о т го в о р и л и Б ъ н а н о в ц и само а ко
ни з а и с ка т е м н о го с к ъ п а ки р и я , ний не ще м ож ем д а
д ад ем , а н а й - в е ч е за щ о то е н ово м я с то и д о г д е се
ур е д и ще т р я б а т м ного р а зн о с ки .
- К а то к о л к о м ислите ще ви искам? р е къ л К о д ж а
Милош.
- А з няма д а ви зем на ни пара з а н я к о л к о го д и н и ,
им ка за л М илош весело, само н ап р а ве те гр а д и н а , но н я ­
ма д а п р о д а в а т е на сир ом а си те с к ъ п о и зел д а се смее,
к а т о п о в то р и л ; ами вий зн а е те ли, че там не м о ж е те
д о ка р а в о д а о т го р е и а ко ко п а й те вада, ням а д а ви
д а д а т о т го р н и т е м еста д а п р е ка р в а те в а д а т а п ре з
ч у ж д и т е л и в а д и и д а п р а в и те я з на д о л а !...
- Н аш ият я з и наш ата ва д а е д ъ р в е н о ко л е л о , Г о с ­
п о д а р ю и д в а чи ф та во л о ви. С то в а ко л е л о ний вадим
в о д а о т д е т о - щем; а ко не с т и гн е е д н о ти й тур вам е д в е
и п о н я к о га и т р и та ки в а к о л е л е т а /д о л а п и /.
1» -—

Точни д е р е е 1 ч а с на ю г о т Б е л г р а д . Т о е - н а р е ч е н о о т щ у р ц и ­
те, з а щ о т о 0 т у р с к о врелле б е л г р а д с к и т е т у р с к и т о п ч и и с а си п а с ­
ли т а м л е т е ко не те .

270
- К а то е т ъ й на д о б ъ р час да б ъ д е , р е къ л О б р е -
нович весел о и прибавил: вий с те М илош еви б а х ч о в а н д -
ж ии, няма д а се б о ите о т н и ко го , р а б о те те б ез гр и ж а .
И тъ й п ъ р в а т а гр а д ин а в С ъ р б и я се о тв о р и л а от
го р е спо м е н а ти те , се га вече покойни, трим а б р а т я Б ъ н а -
новци, в Т о п чи дере, м еж д у п ъ т я и д е р е то , п о д баиря,
на край б е л гр а д с к и т е л о з я п о д кам енолом ните, к о я т о
бахча и д о д н е с се, работи.
П о д и р т о в а в Топчи дере о т д в е т е с тр а н и са о т в о ­
рили и още д р у ги бахчи. Б ъ нановц и о т в о р и л и още една
над п ъ р в а та , а д р у ги л я с ко в ч а н и о тв о р и х а и още к а т о
С то я н П аско в, Й о р го Келев и д р уги .
В 1 8 5 3 -5 4 г. о ко л о Б е л гр а д имаше 1 0 - 1 2 бахчи, а в
ц я л а С ъ р б и я в: Смедерево, П ож аревец , Н е го ти н , К р а -
гуевац, К ю п р и я , С вилайница, Шабац, Валево, У ж иц а, П а -
ракин, Г р о ц ка се наброяваха 8 0 - 9 0 б ъ л га р с к и б а х ч и ,’
ко и то са д о н е с л и милиони пари, а и с е га още д о н а с я т в
Б ъ л га р и я .
П реди 5 го д и н и , к о га т о д о х о ж д а л в Л я с к о в е ц с р ъ б ­
с к и я т м и тр о п о л и т Михаил, к о га т о го и з п ъ д и х а о т С ъ р ­
бия, ка т о се ч у д я л на голем ината, б о га т с т в о т о и -хуб а ­
вите голем и д в у к а т н и къщ и на Л я с к о в е ц ,, е д и н л я с к о в -
чанин му ка за л , че о т те зи къ щ и п о в е ч е то са направени
съ с с р ъ б с ки пари. Н а й -н а п р е д то й се за ч у д и л на о т г о ­
вора, но к а т о му разправили, че б а х ч о в а н д ж и и те , що
р а б о т я т в Б а л гр а д и в ц я л а С ъ р б и я са п овече л я с к о в ­
чани, то й п о в я р в а л и казал : "Е т а ка е то к о га т о с ъ р б и ­
те нещ ат д а се уч а т на т о я т о л ко в а хубав и д о хо д е н
за н а я т *."
К о л к о т о п ов ече се разм нож аваха гр а д и н а р и т е в Л я с ­
ковец, к о л к о т о повече се о тв а р я х а нови гр а д и н и , т о л к о ­
ва повече и пов ече имаше н у ж д а о т момци и то л ко в а п о ­
вече се я в я в а х а нови, на св о я глава, м айстори гр а д и н а р и .
К а то хвана д а се н е *н а м е р в а т момци в го р е с п о м е н а ­
ти те о ко л н и на Л я с ко в е ц села зеха д а зе м ат момци за
о р та ц и и чи ра ц и и о т Балкана, а именно о т Еленско.

_______________ ___ /
ц.
За з а б е л я з в а н е е, че във в с и ч к и т е г р а д о в е в С ъ р б и я има б а х ч и
от т о л к о в а го дини, но ни „е д ин с ъ р б и н не се е погрижил' д а се
улови при г р а д и н и т е и да се изучи. Те с ч и т а т т о я з а н а я т за д о л ­
но н е щ о и го п р е з и р а т . Но в л а с и т е не са тъй: с е г а илла м н о г о
вл ас и в е ч е г р а д и н а р и .

■ 271
Е л енските кол иб а ри , к а т о нямаха д о с т а зем я за да
се г.оминуват, о ти в а х а на д р а го съ рц е , м акар и на п о -
д о л н и паеви и чераци, само да с п е ч е л я т н я к о я пара, за
д а се пом инат и д а се и з б а в я т о т е л е н с ки т е ф а и с ч и и -
лихвоимци, к о и т о д о т о л к о в а бяха з а д л ъ ж и л и т и я н е ­
щ астни хориц а, щ ото ги наричаха техни раи и с я ко й
е ленски ч о р б а д ж и я си имаше с в о я рая, т ъ й щ ото к о л и -
б а рите бяха д в о й н а рая: и сул тан о ва и на ч о р б а д ж и и ­
т е - лихвоимци.
Гра д ин ите, б л а го с л о в е н и те гра д ин и, ка ктО сам ите к о ­
либари ги н а р и ча т, ги избавиха о т н е с н о с н о то п о д ч и н е ­
ние и униж ение, и ги направиха с а м о с то я т е л н и сто па н и .
К а то се в ъ р н е о т Влаш ко или С ъ р б и я с кемер ж ъ л ­
ти ц и , ко л и б а р и н ъ т о ти в а при д я д а си х а д ж и я и не се
присмича вече к а т о напр ед , а го в о р и к а т о с а м о с то я т е л е н
че л о в е к и а ко има д а му дава, р а з в ъ р з в а к е с и я т а н а п -
р е д е му и му ка зв а : "Е то ти парите, ч о р б а д ж и , б л а г о ­
д а р я на б о га и на л я с ко в ч а н и , че ме о т ъ р в а х а о т б о р -
чови, ко и то н и к о ги нямаше да се - и з п л а т я т , а ко не беше
б л а го с л о в е н а та б а хчув а н ска майка..."
Н апразно д я д о х а д ж и я го увещава, че с е га не му
т р я б а т пари, че ще ги земе, че не е з л о д а има у него
д я д о в и х а д ж и е в и му пари в ке с и я т а му, к а т о гл е д а с
т о в а да не го и з т ъ р в е о т р а я л ъ ка , но м о м ъ къ т не с л у ­
ша, х в ъ р л я му ги и си отива, к а т о к а з в а : "Б л а го д а р я
б о ж е , че ме о т ъ р в а о т б е зкр а й н и я д ъ л г !"
Т ъ й е в ъ р в я л а р а б о т а т а и т ъ й се е р а з п р о с т р а н я ­
ва л о гр а д и н а р с т в о т о о ко л о Л я с ко в е ц и о т д ен на ден
все се р а зп р о с тр а н я в а . Сега- о т Е л е нски - ко л и б и има
н а й - в е ч е гр а д и н а р и ' или п о - д о б р е д а се ка ж е , г р а д и ­
н а р с т в о т о им е с та н а л о п о ч ти е д и н с тв е н о з а н я ти е , з а -
щ о то т у ка н ям а т д о с т а т ъ ч н о зем я за п о м и н ъ к, к а к т о
д р у ги т е села о ко л о Л я с к о в е ц и с а м и я т ’ Л я с к о в е ц , к о и т о
са на равно м я с т о и с п л о д о р о д н и земи.
З а б е л е ж и те л н о е, че в Г а б р о в ско и Д р я н о в с к о а ко и
там да е п л а н и н и сто , ням а гр а д и н а р и : га б р о в с к и т е к о л и ­
би се с тр е м я т къ м т ъ р го в и я , - то й к а к в о д а е ще нам е­
ри д а занесе в п о л е то и ще го п р о д а д е с ъ с с го д н а цена,
или ще купи е в ти н о и ще спечели; в т я х с п е к у л а т и в н и я т
д ух е р а зв и т и го с т о п р и е м с т в о т о е п о - с л а б о , а гр а д и н а -
р и н ъ т е п о -го с т о п р и е м е н , п о - ч е с т е н и п о -и н т е л и г е н т е н
и го р д , за щ о то то й не е зависим : щом си свъ рш и гр а ­
д и н а та и си зем не дела, то й е с а м о с т о я т е л е н го с п о д а р

272
на св о е то и няма н у ж д а да се п о д ч и н я в а . К а т о срещнеш
един гр а д и н а р и един тукаш ен с п е ку л а н ти н га б р о в ски
кол ибарин т о з ч а с ще забележ иш го р е ка з а н о т о *.
Д е то Т ъ р н о в с к и я т о к р ъ г се с ч и т а за един от н а й -
р а зв и ти те и н а й -б о г а т и т е , т о на то в а п р и ч и н а та му се
крие именно в гр а д и н а р с т в о т о и в гр а д и н а р с к и я д ух -
инак не м ож е и д а б ъ д е . Вий р я д к о ще нам ерите о т
Т ъ р н о в с ки я о к р ъ г, като изкл ю чите гр а д и щ а та , м ъж ,
ко й то д а не е ж и в я л ’ в н я к о л к о гр а д о в е в ъ в Влашко,
С ъ р б и я, У н га р и я и в п о с л е д н о време в Р усия и м ож е те
да си в ъ о б р а з и те с к о л к о человеци и н а р о д н о с т и и в е ­
ри се е срещ ал.
И стина гр а д и н а р и те р а б о т я т гр а д и н и т е си повече по
се л а та о ко л о го л е м и те градищ а, но те п р о д а в а т в г р а ­
д ищ ата и с гр а ж д а н и им ат работа, те са ц я л о л я т о на
гол е м и те п и я ц и и пазари, т > й щ ото те н аучава т и
гр а ж д а н и т е и с е л я н и те на оная стр ана, в К о я т о р а б о ­
тя т;' освен туй и зу ч а в а т и м естния е зи к, нрави, обичаи и-
т.н. И к о л к о млади момци са оставал и в т и я ч у ж д и с т р а ­
ни и са пол учил и о б р а зо ван ие в там каш ните училищ а, а
н я ко и и з а н а я т и и т ъ р го в и я ; тъ й напр., б р а т я М ъ н зо в ц и
в Браила, П е т ко Х а д ж и Аврамов в Галац и мн. др.
В н и ко и в ъ с т а н и ч е с ки д в и ж е н и я , в н и ко и че ти и
войни не се е м инувало д а няма чград инари. К а то ж и ­
в е я т в с в о б о д н и т е Земи, те е с те с тв е н о с та в а ха п а т р и о ­
ти, к а т о ср а в н я в а ха с в о б о д а та , в к о я т о ж и в е я х а с р о б ­
с т в о т о на т я х н о т о о т е ч е с т в о . Т ъ р н о в с к и я т о к р ъ г д нес
има гр а д и н и по ц я л а С еверна Б ъ л га р и я , въ в Влашко и
М ол д ова, С ъ р б и я , У н га р и я , Х ъ р в а тс ко , С л а в о н и я , у Б е р ­
лин има д в е гр а д и н и , в ц я л а Б есарабия, в Х е р со н ска и
К и евска губернии, в Крим, на К а в ка з, в ’ М о с кв а и П е ­
те р б ур г. В ъ в Ф р е н с к о -п р у с к а т а война е имало в Мец
д ве гр а д и н и , о т к о и т о е д ната з а т ъ п к а л и в о й с ки те , а
д р у га т а о ц е л я л а и п р о д а в а л и по 4 ф ранка е д н а з е л ка **.
За н а п р о л е т един о т б р а т я Русевци, к о и т о имат н я ­
ко л к о бахчи в Тулча, Крим и на К а в ка з, к а к т о казваха
4+
В Р у с ч у ш к и села, g e m o са се з а с е л и л и г а б р о в с к и ко ли б а р и , всеки
е о т в о р и л при к ъ щ а т а - с и и дюкен^ и е к с п л о а т и р а т т у з е м ц и т е п о л я н -
ц и , к а т о г и 1 з а д л ь ж а в а т с вересии.
4+ 4+
Един от т и я г р а д и н а р и , е с е н т а м и н а през Р у с ч у к и п а р и т е м у ги
н о с и х а ' ч а к п р и в а л и я т а и го к а р а х а да се о п р а в д а в а от де е зел
т о л к о в а злато.

18. По ня ко лко думи 273


ш ереметчани, щял д а ид е в А м ерика д а в и д и д а л и не
м о ж е д а се о т в о р я т и там бахчи!
Д р у ги те н а р о д и е кс п л о а т и р а т све та с ъ с с в о и те м а н и ­
ф а кту р н и и д р у ги п р о и зв е д е н и я ; пом ислете, а ко у с ъ в ъ р -
ш енствувам е още наш ето гр а д и н а р с т в о с ъ с с п о м а га те л н и те
му е с те с тв е н и науки, к о л к о п о л за можем д а имаме? Г р а д и ­
н а р с ка т а с т о к а е с ъ я д о м о нещо, т я е п о тр е б н а е ж е д н е в н о
все ки м у и в с ъ д е . Защо да се не в ъ зп о л зув а м е о т т о з и н е -
изсъ хва ем и з т о ч н и к ? Да бъ д ем примерни гр а д и н а р и в с в е ­
та ! Но то в а нещо т р я б а д а се п о д кр е п и с в с е в ъ з м о ж н и н а ­
с ъ р ч е н и я и п о д д р ъ ж к и о т п р а в и т е л с т в о т о и о т народа.
Н аш ето п р а в и т е л с т в о т р я б а д а п о к р о в и т е л с т в у в а т о я б л а ­
го д а т е н и б л а го р о д е н кл о н н а ' наш ето н а р о д н о и з к у с т в о .
Н ям а д а б ъ д е зл е а ко се о т р е д я т и з л о ж е н и я по ц я л о т о
к н я ж е с т в о о т в с и ч к и т е м естни п р о и зв е д е н и я , а о со б е н о о т
гр а д и н а р с т в о т о , к о е т о е съ щ и нско п р о и зв е д е н и е и д а се
н а гр а д я т , к а к т о се н а гр а ж д а в а т и в д р у ги т е п р о св е те н и
д ъ р ж а в и п р о и з в о д и т е л и т е с к а к в о т о им п о д о б а в а , и д а се
н а с ъ р ч а т о т в с я к а страна. Н ад то в а нещо в се ки е д л ъ ж е н
д а пом исли, че ний с е га за се га не можем д а присадим
е в р о п е й с ки те ф абрики у нас. Да п о д д ъ р ж и м барем туй,
к о е т о е н ар од н о, к о е т о н а р о д ъ т е изучил и го работи.
Н и ко й д а не мисли, ч е «гр а д и н а р с т в о т о е нещо д о л н ь о и
н е б л а го р о д н о . Е в р о п е й ски те о б р а зо ва н и н а р о д и го у в а ж а ­
в а т и о б л а ж а в а т гр а д и н а р и те . Те се въ зхи щ а ва т о т наш ите
гр а д и н а р и в р е д и ги у в а ж а в а т к а т о честни т р у д о л ю б ц и . О т
гр а д и н а р я и сиром аха и б о л я р и н ъ т има е ж е д н е в н а н у ж д а .
Г р а д и н а та е б л а го д а т б о ж и я за гр а д о в е те , д е т о в се ки н я ­
ма д а си п о са д и зе л е н ч у к. К а к т о каса пни ца та , т ъ й г р а ­
д и н а т а са неминуемо п о тр е б н и за всеки гр а д и село...

К а то казахм е н я к о л к о думи за и с т о р и я т а на наш ето


гр а д и н а р с т в о , ний молим ч и т а т е л я д а ни послуш а д а му
ка ж е м още н я к о л к о думи и за сам ото у с т р о й с т в о на
гр а д и н а р с к а т а наредба. За д а можем д а си съ ста в и м
п о - д о б р о п о н я т и е нека да земним и д а опишем е дна
гр а д и н а и н е й н о то у с тр о й с тв о .
П р е д с та в е те си, че н я ко й м ом ък се е усл ови л при
н я к о й м ай стор гр а д и н а р и н н а й -н а п р е д че р а к и к а т о р а ­
б о ти л една го д и н а , на д р у га т а го д и н а го прием ва м а й с­

274
т о р ъ т му о р т а к на е д и н черек, т.е.. на 1 /4 о т целия
пай, на в т о р а т а го д и н а го зема на п о л о в и н пай, а на
т р е т я т а и ч е т в ъ р т а т а го д и н а - на ц я л пай и т.н . Ме­
р а к ъ т вече е р аб о тил н я к о л к о го д и н и и е изучи л д о с т а
д о б р е гр а д и н а р с к о т о и з ку с т в о . На п е та та го д и н а , к а т о е
вече спечел ил н я к о л к о х и л я д и капита л , и ска д а б ъ д е
са м о сто я те л е н , независим м айстор. К а т о п о ж е л а й това,
то й т р я б а д а съ б е р е тайф а и д а о т и д е т а т ъ р с и нова
гра д ин а. О ти в а д а каж ем в Б ел гра д , о б и ка л я о к о л н о с ­
ти те , д е т о м о га т д а се о т в о р я т нови гр а д и н и и намерва
е д н о с го д н о за гр а д и н а м ясто. К а то р а з гл е д а -добре
м я с то то , к а т о му и зп и т а д о б р е сп о р е д с в о я о п и т к а ­
ч е с тв о то , к а т о к а к в а с т о к а ще м ож е д а р о д и т о в а м я с ­
то,- то й намерва сто п а н и н а на м я с т о т о и го наемва с
ки р и я за една, две, или за п о - м н о г о го д и н и , с п о р е д
с в о е то съ о б р а ж е н и е .
А ко е м я с т о т о н ово - а ко не е б и л о д р у г п ъ т г р а ­
дина, то й се ста р а й д а го наемне п о - е в т и н о , к а т о у в е ­
р я в а сто па н и н а му, че к а т о се р а зр а б о ти и зем не да
д а в а хубава с т о к а и в с ъ щ о то време се п р о чуе г р а д и ­
вн а та му, т о га в а ще му д а д е п о - г о л яма ки р и я . Щ ом се
с ъ гл а с я т н апр авя писмено усл овие с ъ с с то п а н и н а , или
у с т н о и зема б а хча та въ р ху си.
. К а то я зем не то й сам или с д р у ги с в о и д р у га р и , то
се ка зв а че е наел бахча. К а то наемни б а х ч а та то й
с м я та ко л к о души ще м ога т д а о б р а б о тв а т то в а м я с т о и
к о л к о пая ще носи та я бахча. Да каж ем , че м я с т о т о ще
м о га т д а го о б р а б о тв а т 1 2 души и б а х ч а та т р я б а д а се
с ъ с т о и о т 8 пая. Т о га в а ' т о й см я та к а т о к о л к о ка п и та л
- сирм ия ще т р я б а за да о тв о р и та я гр а д и н а . Да каж ем
че ще т р я б а т 40 000 гроша, к о е т о ще р ече че на в се ки
пай ще се п ад н е д а в л о ж и по 5000 гро ш а ка п и т а л , или
к а к т о си го з ъ в я т гр а д и н а р и те по 5000 грош а си р м и я .
, Т о га в а м а й с т о р ъ т а ко е б о га т ка зв а : "Аз ще в л о ж а
1 0 .0 0 0 грош а сирм ия и ще земна д ва пая, а а ко не се
с ъ гл а с я т д р у ж и н а т а , ще дам о т себя си и е д н о момче,
т.е. един черак, н а 'к о г о т о аз о т себя с и ще ‘з а п л а т я ".
Т о га ва т о й намерва 4 души д р уга р и , к о и т о ще зем ат
по 1 пай и в се ки ще в л о ж и по 4000 грош а, р а в н о 16
х и л я д и грош а, 5 души на пол овин пай, о т к о и т о в се ки
ще в л о ж и по 2500 грош а = 12 500 гроша, двам а душ и на
ч е т в ъ р т о т пая, к о и т о ще в л о ж а т по х и л я д а гроша,
равно на 2 0 0 0 грош а и т ъ й в с и ч ки те р а б о тн и ц и с т а в а т

275
13 д у ш и ,ко и т о без чи р а ка в л а га т 40 500 грош а, т.е. г р а ­
д и н а та ще се о б р а б о тв а о т 13 душ и с ъ с с л у га т а н аедно;
к а п и т а л ъ т ще б ъ д е 40 000 грош а, а 5 0 0 - т я х ще б ъ д а т
за р а зн о с ки , но ще в л я з а т в о б щ ата сирм ия /к а п и т а л / и
б а хча та ще б ъ д е р а зд е л е н а та ка :
1 М а й с т о р ъ т и с л у га т а ще земе 2 пая и ще вложи
10 0 0 0гр.
4 Ч е ти р и души на по един пай ще вложат
х 4000 гр. = 16000"
5 П ет души на по по л о ви н пай и
х 2500 = 12500 "
2 Двама • души на по четвъ рт пай н
х 10 0 0 = 2 0 0 0 "
1 С л у га

13 души, к о и т о са в л о ж и л и 40 500 гр .
О т т е з и пари ще си к у п я т : семена, к о и т о им т р я б а т ;
а р п а д ж и к, а к о ще т р я б а д а го н о с я т о т т у к а ; о т т я х ще
плащ ат к и р и я за о тивание, а ко е по сухо или по в о д а ;
о т т и я пари ще си к у п я т : в о л о в и , каруца, к о л я ; ще п р а ­
в я т д о л а п а ко б ъ д е б а хча та .на д о л а п ; ще си к у п я т
браш но за я д е н е , я с ти е и проч. - С е д н а реч х а р ч а т о т
си р м и ята , д о г д е се свъ рш и и д о г д е си н а т ъ к м я т в с и ч ко ,
що им т р я б а , д о гд е за хв а н а т д а п р о д а в а т и д а в а д я т
пари, т.е. д о г д е за хв а н а т д а п е ч е л я т , с п о р е д г р а д и ­
н а р с к о т о и зр а ж е н и е .
А ко им се -с л у ч а т н я к о и н е п р е д в и д е н и р а з н о с ки т о ­
га в а н я ко й о т о р т а ц и т е а ко има при се б я си пари п о ­
мага, за к о е т о д р у ж и н а т а го в ъ з н а гр а ж д а в а или м ор а л н о
с п о ч е т и ува ж ен и е , или му д а в а нещ о к а т о лихва, а ко
п о ж е л а й то й , но то в а с та в а п о м е ж д у им, б ез - н и к а к в и
писмени у с л о в и я . А а ко не се намери м е ж д у им т а к ъ а
д р у га р с изл иш ни пари, т о га в а те зе м а т на заем ил и о т
с то п а н и н а на б ахчата си, или о т н я к о й п о з н а й н и к о т
гр а д а , а ко са п о зн а ти в гр а д а , или о т с е л я н и те , д е т о
им е бахчата. З а б е л е ж и те л н о е, че на гр а д и н а р и т е в с е ки
им в я р в а и е го т о в д а им пом огне, за щ о то не се б ои о т
т я х к а т о в и ж д а ^ко л ко ка п и та л и т р у д са п о л о ж и л и в
гр а д и н а та . И освен т о в а ' н икой, к о й т о им е пом о гна л не
о с та в а о т т я х н е в ъ зн а гр а д е н . К о й т о им е пом о гна л т е
ще го в ъ з н а г р а д я т д е с е т е р и ц е я : ц я л о л(я т о , к о га се с л у ­
чи д а д о й д е н я ко й о т къ щ н и те му, т е ням а д а го и з ­

276
п р о в о д я т без дар; ще му наб е ра т о т в с и ч ко п о нещ о и
ще му г о д а д а т даром , в п р а з н и к ще му п р а т я т нещо и
ще му и д а т на го с т и , а ко е б л и зо . А ко има моми, м ом ­
ц и те непрем енно ще им п р о в о д я т цвете. К о га им д о д и
на гр а д и н а т а , те ще го посрещ нат л а ска в о и а ко не са
о б я д в а л и непрем енно ще го п о к а н я т на с в о я т а скр о м н а
тр а п е за ; ще го н а го с т я т с що е дал го с п о д и к а т о ще
си о т и д е непрем енно ще му н аб е ра т к а к в о д а е д а му
д а д а т, д а занесе и в дом а си и д а се п о хв а л и к а к т о
при п р и я т е л и т е си т ъ й и при дом аш ните си, че е хо д и л
при с в о и те гр а д и н а р и , - с е д н а реч, те с т о я ‘ скро м ен
заем к а т о че се с р о д я в а т с ъ с св о и те за е м о д а в ц и .
А а ко са заели о т сто п а н и н а на гр а д и н а т а , к а т о
наприм ер о т . ч о ко и н а в ъ в Влаш ко, или в У н га р и я , т о й ще
о стан е с т о п ъ т и б л а го д а р е н з а скр о м н и я заем. Те ще му
о тб е р а т о т н а й - д о б р и я пипер и към есен ще му н а п р а ­
в я т сами пиперниц а /т у р ш и я /, сами ще му н а с о л я т зеле,
сами ще му з а р о в я т целина, ка р то ф и , праз, с и н ь о зе л е
за зим на салата, м е р о д и я и д р. Я ете ще му за н е с а т
н я к о л к о са кси и /г ъ р н е т а /с ран, дребен б ял и ч е р н о о к
б о с и л я к, л ед е ниче и д р у ги ц в е т я за дом аш ните му, а
а ко има моми, всеки п р а зн и к ще п р а т я т с ч и р а ч е т а т а си
ки тки цветя.
Т ъ й щ о то го с п о д а р я т на гр а д и н а т а ги о б и к в а з а е д н о
с ц е л и я си дом. "Наш ите гр а д и н а р и "- е п о ч е т н а д ум а в
къ щ а та на в се ки ч о ко и н в ъ в Влаш ко и У н га р и я и в ъ в
все ки се л я н и н д е т о има при с е л о т о му гр а д и н а , г р а д и ­
н а р я т е п о ч е т н о име. - С е д н а реч о б с т о я т е л с т в а т а и
б ъ л га р с к о т о д обродуш ие, щ е д р о ст, т р у д и и с к р е н о с т ги
п р е п о р ъ ч в а т вред ; гр а д и н а р я н и ко й не го п р е з и р а и не
го гони. Той в с е ки го в ъ з б л а го д а р я в а , к а к т о го б л а г о д а ­
ри и н е го че р на та п л о д о р о д н а гр а д и н с ка зе м я и н е г о ­
в и я т неусипаем че сте н тр у д . "Р аб о те те м ом чета, ка з в а
м а й с то р ъ т на д р у га р и т е си, т р у д е т е се ч е с т н о ; не си
ж е л е й те те л а та , б о г ще ни п ом огне д а спечел им "; и
д е й с т в и т е л н о б о г в с я к о га не о с т а в я те зи и с кр е н и с л у ­
ж и те л и на н е го в и я б л а го с л о в е н т р у д б ез в ъ з м е з д и е .
В си ч ки са о р та ц и , в с и ч ки я д а т о т е д н а паница;
в си ч ки р а б о т я т един д о д р у ги го ; в си ч ки се т р у д я т за
о б щ о то д о с т о я н и е ; н и ко й в гр а д и н а т а не м ож е д а ' к а ж е
то в а е мое, а то в а е тво е; в с е ки ка зв а : наше - общо,
б р а тс ко , о р та ш ко и в се ки се т р у д и и съ б и р а в общ ия
кош ер /т р ъ в н а /, к а т о неуморима т р у д о л ю б и в а пчел а! И

277
ч и р а къ т , к о й т о се н а д я в а , че на и д ущ ата го д и н а , к а т о
с п е ч е л я т д р у га р и т е му, ще б ъ д е и то й о р т а к на о б щ о то
,д о с т о я н и е , т р у д и се ч е с т н о и б е зу ко р и зн е н о д а се п о ­
к а ж е " д о с то е н , за д е го п о в и ка т на и д е щ о то л я т о за
с ъ д р у ж н и к . К о н ку р е н ц и я т а т у к а се о сн о в а в а на че с тн а
р а б о та и на бъдещ а н а д е ж д а . И д е й с т в и т е л н о н а д е ж ­
д а т а се и з п ъ л н я : има м н о го п р о ч у т и - и б о га т и м ай стор и
гр а д и н а р и , к о и т о само с ъ с с в о я че сте н т р у д и невинна
о б н о ска , о т чираци са с та н а л и гл а в а та р и на н я к о л к о
гр а д и н и , н а д с т о т и н а душ и м орално тем п о д ч и н е н и и са
в л а д е те л и на голем и ка п и та л и .
К о м ун и сти те , с о ц и а л и с т и т е и не знам ка кв и и сти , х о ­
д я т да^ т ъ р с я т р а зл и ч н и те о р и и за п о д о б р е н и е т о на
ч е л о в е ч е с ко т о об щ ество: и зу ч е те , го с п о д а , наш ите г р а ­
д ин ар и, п р о н и кн е те в о р га н и зм а на т я х н о т о у с т р о й с т в о и
въ тр е ш н а н а р е д б а и вий -ще се уверите, че п о - д о б ъ р и
п о -м и р е н со ц и а л и зъ м , с ъ д р у ж а в а н и е , н и ко й о т ваш ите
те о р е т и ц и не е м ож ал д о с е га д а изм исли, а наш ият
п р а о те ц гр а д и н а р и н ъ т го е изм ислил б ез шум и без
п р о п а га н д н о п р о н и р с тв о , п р и л о ж и л г о ' е п р е д и 1 0 0 и
повече го д и н и на п р а к т и к а и д н е с гр а д и н а р и н ъ т , о с н о ­
ван на н е го , прави ч у д е с а б ез д а х о д и д а п р и го т о в л я в а .
а д с к и машини и д ин ам итн и бомби д а уб ива п о д о б н и т е на
се б я си б р а т я и за нищ о и н и ка кв о д а с та в а и сам
ж е р т в а б е з д а м ож е к о л к о го д е д а пом о гне на с е б я си
и на б л и ж н и я си.
В с и ч ки те д р у ж е с т в а , а ко биха ж е л а л и с ч е с те н ' и
б л а го р о д е н т р у д д а се п о л з у в а т , ний с о т к р и т о че л о ги
съ в е тв а м е д а и зу ч а т наш ето гр а д и н а р с ко с ъ д р у ж а в а н и е
и д а се в ъ з п о л з у в а т о т н е го в о т о у с т р о й с т в о : т о е
п р о с т о и л е сн о за в с я к о д р у ж е с т в о , но з а н е го още не
се. е п р о м ъ л в и л а в Е в ро па д р у га дума о т наш ата т у к а
скр о м н а и к р о т к а . И з у ч е т е го , г. г., и аз ви уверявам ,
че вий в н е го ще нам ерите материал за цели томищ а и
о сн о в а ^да п о д о б р и т е ц я л о т о ч е л о в е ч е с ко общ ество.
В сички, к о и т о са се з а п о з н а л и с наш ите гр а д и н а р и се
ч у д я т на т я х н и я д р у ж е н и мирен ж и в о т ; на т я х н а т а с ъ ­
р азм ерна печал ба; но ~ вярвам , че никой д о с е га не е и
помислил* д а п р и с тъ п и п о - б л и з о и д а и зучи т и я рибари
на т р у д а и на невинния со ц и а л и зъ м : в н е го има м ного
д а н н и за п р е о б р а зо в а н и е то на ц я л о т о ч о в е ч е с тв о .

278,
III

Да преминем се га и да д од им на сам ата работа:


м а й сто р ъ т, к о й т о е вече наел гр а д и н а та с ъ б р а ц я л а та
си д р уж и н а , нае си 'чи р а к; всички в л ож и ха с в о я скром ен
капита л ; купиха семена, п р и го тв и ха си в си чко , к а к в о т о
ще им б ъ д е п отр е б но , ка т о м отики, кал е сти р и , тр и ги я ,
без к о я т о р я д к о о т и в а т град инари на град ина; в се ки си
с тъ км и д ъ л ъ г п о д п л а те н с к о ж и ко ж у х за п о к р и в к а и
то п л о о б л е кл о , нови навуща, ц ъ рвул и, ризи, гащ и и
дрехи за в п разничен ден; н атъ км и ха всичко, н а то в а р и ха
го на ко л я и да каж е м ще 'зам ина т за С вищ ов, или за
Русчук, о т д е т о с вапора ще о т и д а т за Влашко д а каж ем .
Но пре д и д а т р ъ гн а т те се с ъ б и р а т на с ъ в е т и реш а­
ват: всеки д а о ста в и на къ щ н ите си а ко "има н у ж д а по
нещо пари за през л я т о т о /н а то з и с ъ в е т п р и с ъ с т в у в а т
и ж е н и те и ка з в а т к а к в о ще им т р я б а през л я т о т о з а в
къ щ и /. О п р е д е л я т а ко са п о - б л и з о , ка то в ъ в Влашко,
или С ъ р б и я , или н е гд е из Б ъ л га р и я да п р о в о д я т е д н о го
о т д р у га р и т е си к ъ д е П е тро вд ен д а си д о й д е д а д о н е ­
се по нещо пари и д а пом огне на д ом о вете на в с и ч ки те
си д р уга р и д а п р е в е з я т снопието, а ко имат с е и т б а и да
,го увъ р ха т. Всеки, к о й т о няма свои в ъ зр а с тн и д е ц а да
о ста в и в къщ и, т р я б а ..да о стави един рата й з а ц я л о
л я то , или п о р ъ ч в а на домаш ните си д а зем ат р ата й за
в о зи тб а , д а п р е в е зя т, ув ъ р ха т, оберат л о з я т а и ги з а ­
р о в я т. К о й то има во л о в и на къ щ а та си и ням а свое
момче д а ги пасе, т р я б а д а си цени н я ко е 1 2 - 1 5 г о ­
диш но момченце д а му пасе през л я т о т о в о л о в и те .
И зп р о в о д е н и я т д р у га р п о д и р върш идба .тр я б а д а се
за в ъ р н е на гр а д и н а та , а д р у ги й ще д о й д е за гр о з д о б е р
/в и н о б е р м а /, д а пом огне пак на в с и ч ки те си д р у га р и , да
о б е р а т л о з я т а и д а н а л е я т виното. Т ози п о д и р н и я т
ч е сто се сл учв а д а остан е тука, т.е. да не с е връщ а
вече на гр а д и н а та , к а т о чака д а си д о д а т д р у га р и т е му
и му д о н е с а т к о л к о т о печалба се п ад а на н е го в и я пай.
К а то о т р е д я т в с и ч ко и п о р ъ ч а т кой к а к в о т о ще п о ­
ръ чва, и з п р о в а ж д а т си ка л а б а л ъ ка с к о л я т а .д а т р ъ гн е ,
а те с я д а т и се н а я д а т добре, или а ко е рано п о ч е р п -
ват се с м алко р акия, и л и ’ вино, прощ ават се с ъ с св о и те
къ щ ни и р о д о в е и т р ъ гв а т .
К а р ти н а та на р а з д я л б а т а е - пов ечето т р о га т е л н а .
М л а д а та -бул ка и з п р о в а ж д а м ъ ж а си и през ума й м и н у -

279
ват в с и ч ки т е нещ астия, к о и т о м о га т д а п о с т и гн а т ч е л о -
ве ка в ж и в о т а му на чуж бина, с ъ л з и т е т е ка т сами... М а й ­
к а ' и з п р о в а ж д а м ил ото си ч е д о и не знае д ал и ще го в и ­
д и в т о р и п ъ т, в с и ч ко лош аво п р и м е ж д и е се га се и з п р а ­
вя н а п р е д е й и по н а б р ъ ч ка н и те й о т гр и ж а страни
с ъ л з и т е т е ка т и се и з т ъ р к а л я в а т над ол у, та к а п я т ка то
е д ъ р , гр а д на зем ята... С т а р е ц -б а щ а изпращ а сина си. -
е д и н с т в е н а т а п о д п о р ка на с та р и н и те му и о к о л о него
в с и ч к и т е му вн уки с майка си изпращ ат баща си и ка то
гл е д а т , че д я д о им е н а ж а л е н и те се н а ж а л я в а т , а
с ъ л з и т е на о ко л н и т е и з в и к в а т и те хн и те с ъ л з и . В сички
се к р ъ с т я т , в си ч ки б л а го с л а в я т и м о л я т б о га п о к р о в и ­
те л я и пом ощ ника на .т р у д о л ю б и в и т е че стн и хора д а им
пом огне в п р е д п р и я т и е т о им. Ж е ните се га се обръ щ ат
къ м Св. Б о го р о д и ц а - помощ ница и за кр и л н и ц а и на нея
п р е п о р ъ ч в а т с в о и те синове, м ъ ж е и б р а тя . Т я д а ги з а к ­
р и л я и па зи о т з л о т о , к о е т о в чуж б и на, о тд а л е ч е н и от
о ч и те им, м ож е д а ги с л е тя . Д е ц а т а 'м о л я т н еви нно б о га
д а з а в а р д и бащ ите им, д а не о с т а н а т кл е т и сираци...
О ти в а ю щ и те т ъ й същ о си п р и п о м н я т, че се о т д е л я т
о т н а й - б л и з к и т е и н а й -м и л и т е си, а м ож е д а се случи,
д а ги и не с в а р я т ж иви. В секим у в гл а в а та се в и я т
н а й - т ъ м н и т е к а т о "чер о б л а к __ мисли, но в се ки в ъ з л а га
с в о я т а ж и в а н а д е ж д а на б ога, к о й т о п о кр о в и т е л с т в у в а
в с е ки го , а н а й -в е ч е с тр а н с тв у я щ и те , к о и т о ням а т д р у -
ги го п о к р о в и т е л я освен него и н е го в а т а о т е ч е с к а помощ.
П о гл е д и т е п о ка з в а т това: гл е д а т се в о чи те , н а с ъ л з е ­
н и те очи си го в о р я т , в си ч ки си п р е д с т а в л я в а т все з л о ­
то, котето м ож е д а с л е т я и ид а щ и те в ч у ж б и н а и о с -
та я щ и те си дома...
В секи гл е д а зе м я т а и мисли... К о й т о не се е о т д е ­
лял о т св о и те , то й не е и зп и т в а л това ч у в с тв о . За да
се р а з о б л и ч з т те зи тъ м ни м ъ гл и о т ума им, н я к о й и з ­
т е гл я ку б у р а или пуш ката и пуща в ъ в вузд уха . С ъ т р е -
са я щ и я т и с ъ ж и в я ю щ и я т п л а м ъ к м гръ м из ж е л я з н а т а
цев с т р е с в а в си ч ки и гл а с о в е т е хва на т д а се чуват:-
"Хайде на д о б ъ р час! Хайде, б о ж е пом о гни!... Ч е с ти то ;
Да д а д е го с п о д да се, видим п а к в с и ч ки ж и в о и з д р а ­
во!" Бащи, майки, 'ж е н и , деца, се стр и , б р а т я в ъ р в я т с к у -
пом с гр а д и н а р и т е и ги и з п р о в а ж д а т с п ъ л н и б ъ к л и ц и в
р ъ ка : "На, пийнете си, б л а го с л о в е те , не си з а б р а в я й т е
бащ ините огнищ а; вард ете' си з д р а в и е т о ; п а з е те си ч е с т ­
та; не х а р ч е те на в я т ъ р а .п а р и ; с п е ч е л и те не спечел ите,.

280
гл е д а й те на есен д а се п р и б е р е те при д е ц а т а си и б а ­
щ ините си огнищ а; пишете ни ч е с т и ч ко д а ви разбирам е
ка к сте ; в а р д е те си м ом четата; не ги п р е си л в а й те м н о го
на р аб о та; о б и ча й те се к а т о б р а т я , пом агайте си; а к о се
разбо л и н я ко й о т д р у ж и н а т а ви не го о с т а в я й т е без
помощ; м олете се на бога: т о й ще ви з а к р и л я и з а п а з ­
ва!" Т а ки в а и на т и я под об ни б л а го сл о в и и и н а с та в л е н и я
се ч ув а т о т у с т а т а на п о - с т а р и т е , ко й то и з п р о в а ж д а т
сво и те гр а д и н а р и .
И зп р о в а ж д а н и е т о ста ва с п о р е д врем ето и м я с т о т о :
ако е хубаво врем ето и м я с т о т о , и з п р о в а ж д а т ги д а л е ч
от село, а ко няма н яко е п р е п я т с т в и е , к а т о река, го р а и
т.н., т ъ й щ ото о т и в а т с т я х п о -н а д а л е ч .
Н а й -п о с л е м л а д ите ц е л у в а т р ъ ц е на п о - с т а р и т е ;
п о р ъ ч в а т си н а й -т а й н и т е п о р ъ ч к и ; п р е гр ъ щ а т се, п р о ­
щ ават се, ч е р п я т се и се р а з д е л я т ...
Г р а д и н а р и те щом се о т д е л я т захващ ат д а гъ р м я т и
да п о д в и кв а т ^ весело, за д а д а в а т ку р а ж и уте ха на
сво ите , но о ста я щ и те м алко вн им ават на т я х н и я гъ р м е ж :
вр ъ щ а т се п о в е ч е то с п р о с ъ л зе н и очи...
И м ож е ли д а не им се п р о с ъ л з я т о ч и т е к а т о м н о го
се с л у ч в а о т и зп р о в о д е н и те д а се не в ъ р н а т и д а се
не в и д я т : н я ко и ум ират без д а се в и д я т, а н я к о и м ом ­
ци, к а т о в и д я т , че там ще - им б ъ д е п о - д о б р е , о с т а в а т
на чуж б и н а , за д о м я в а т се и с т а в а т тамкаш ни гр а ж д а н и
или се л я н и . В С ъ р б и я , Влаш ко, У н га р и я и с е га в п о с ­
л е д н о време, в Русия м ного м лад и момци са о с та н а л и и
са се о ж е н и л и там, ка то о с т а в а т о тсечен и чл е н о в е о т
б а щ и н и я 'с и дом... Д е то има б ъ л га р с к и гр а д и н и в ч у ж б и ­
на, р я д к о ще нам ерите гр а д ил и село д а не са о с та н а л и
гр а д и н а р и , а н а й - в е ч е в о н о в а време, к о г а т о т у р с к о т о
п р а в и т е л с т в о притесняваш е б ъ л га р с к и я н а р о д : о с къ р б е н ,
бит, обиран, запиран н е п р аве д но м лад че л о ве к, к а т о п о -
д ъ ха с в о б о д а т а в с ъ с е д н и те х р и с ти я н с ки д ъ р ж а в и , а ко
няма т в ъ р д е ’ н я к о я неразреш има с в р ъ з ка с о т е ч е с т в о т о
си, не се връщ а...
Има м ного, к о и т о са бил е ж енени и са си за в е л и
ж е н и те и д е ц а та при себя си в чуж бина, само и само.
д а се о т ъ р в а т о т т е ж к о т о н есн осн о иго... Има д а ж е и
та ки в а об ид е н и, к о и т о са си о с та в в а л и ж е н и т е и не са
се .връщ али вече... Е то защ о се л е я т ’ с ъ л з и т е при и з -
пращ анието; за щ о то това, що го споменахме го р е , в се ки ,
к о й т о изпращ а гр а д и н а р и го зн а е и ч у в с тв у в а и к а т о си

281
го п р е д с т а в л я в а п р е д о чи те , с ъ л з и т е н е в о л н о т е ка т ... Не
е л есно нещо д а изхраниш син к а т о с о ко л , д а го и з ­
пр о во д и ш в ч у ж д а зем я и д а не го видиш вече!... К о й то
не е и зп и т в а л то в а , то й не м ож е д а си го п р е д с та в и ...
Г р а д и н а р и т е заминаха, къ щ н и те се в ъ рн аха и си з а ­
л овиха р а б о т а т а - всеки о т и д е д а се тр уд и * и д а си
печел и н а съ щ н и я хл яб...
Да вид им с е га к ъ д е о т и в а т т р у д о л ю б и в и т е наши
гр а д и н а р и . Те и з л я з в а т на го л е м и я п ъ т , а там ги п р и д ­
р у ж а в а т и д р у ги ч е ти гр а д и н а р и , и зп р о в о д е н и и те т ъ й
съ щ о о т с в о и т е къ щ ни и род ни ни . Ч е ти те се с ъ б и р а т,
п о з д р а в л я в а т се, ж е л а я т си д о б ъ р час и д о б р е п е ч а л ­
ба, гъ р м я т с п уш ки* и се у п ъ т я т д а каж е м к ъ д е С вищ ов.
За д в а д е н а а ко са пешком с т и га т на с в и щ о в с ка та
с ке л я и к а т о п р и с п я т и си п р е д а д а т нещ ата на а г е н ­
ц и я та , к о и т о ще зам инават нагоре, или н ад ол у, п о д п и с ­
в а т си п а с п о р т и т е , ка ч в а т се на п а р а хо д а и о т и в а т .
К о и т о ще о т и в а т в ъ в Влаш ко м инуват с ка и ц и на Зим нич
и о тта м о т и в а т н а в ъ тр е по сухо с к о л я . В п о с л е д н ь о
време, к а т о се направи Г ю р гь о в с к а т а ж е л е зн и ц а , п о в е -
ч е то за к ъ д е Букурещ и о к о л н о с т и т е му, д о г д е т о се
р а з к л о н я в а т ж е л е з н и ц и т е , т е г л я т п ре з Русе за Г ю р ге в о .
К о га т о с т и гн а т на гр а д и н а т а си, д е т о ще р а б о т я т
през л я т о т о , а ко е имало момчета, о с та н а л и о т е сен та
на гр а д и н а т а , о т и в а т н а го то в о , д е т о ще с в а р я т в с и ч к о
п р и го т в е н о и гр а д и н а т а о чи сте н а , п реорана и т о р н а н е ­
сен. А а ко не са о с та в и л и на гр а д и н а т а м ом чета, или
гр а д и н а т а е нова, к а т о с т и гн а т , п о н е ж е н ям а т още нищо
п р и го т в е н о на гр а д и н а та , к о н д и с в а т у н я ко й св о й п о з ­
найник в с е л о то , при гр а д и н а та , или у с то п а н и н а на
гр а д и н а та , а ко има б л и зо при гр а д и н а т а н е го в о зд а н и е ,
к а к в и т о имат у Влаш ко и в У н га р и я /М а д ж а р с к о /' и
д р у га д е ч о к о и т е у селата, при гр а д и н и т е си, к у р т е т а
/ч и ф л и ц и /, или сам ите се л я н и им нам ерват н я к о я къ щ а
и ги при ем ва т д о г д е се н а т ъ к м я т и си н а п р а в я т на
гр а д и н а та ко л и б а з а ж иве я ние .
I
В т у р с к о б р е м е б е ш е о б и ч а й да се г ъ р м и пр и и з п р а щ а н и е т о , п о с л е
з а б р а н я в а х а бъ б б р е м е т о на б о й н и т е и четите: п о с л е пак се г ъ р-
. меше, а с е г а зе да се н а п у щ а т о з и обичай. П р е д и 30 го дини, д о г ­
де н я м а ш е п а р а х о д и п о Ду н а б а , б с и ч к и т е г р а д и н а р и о т и в а х а за
С ъ р б и я тс к о н е и м е л и к о н н и д р у ж и н и п ъ т у в а х а к ъ д е с р ъ б с к а т а
гранииа.

282
К а то се н а с т а н я т н а й -н а п р е д си к у п у в а т в о л о в и и
коне, а ко не са имали о ставе ни о т есента, п р и г о т в я т си
брашно и п о т р е б н и т е неща з а я д ен ие . Щом се н а т ъ к м я т
волови, коне, ко л а и рала, захващ ат д а о р а т гр а д и н а т а
и д а я ч и с т я т о т с т ъ р к о в е т е на бивш ия л а н с ки пипер,
п а тл а д ж а н , бамя и д р у ги сухи тр е в о л а ц и , а ко е бил а и
през м инал ото л я т о град ина, а а ко е на н о в о м я с то
захващ ат д а я ц е п я т и да я ч и с т я т о т т р о с ъ к /п и р е я ,
п и р о в и н а т а / и д а д и га т вади, д е т о ще т р я б а д а се и з ­
д и га и пр е ка р в а в а д а та *.
Н а й -н а п р е д п р е о р а в а т н я к о л к о п ъ т я о н о в а м ясто,
д е то ще си с а д я т а р п а д ж и ка , чесъ на, д е т о ще си с е я т
р а зс а д и те /ф и д а н и т е / и н а й -р а н н и т е ; з а р з а в а т и ка то :
бакла, мазари, ка р то ф и , м еродия и др.
К а то п р и го т в я т д о б р е т и я м еста за хва щ а т вече да
с а д я т . К а то н а с а д я т а р п а д ж и к а и че съ на за хв а щ а т да
н о с я т о т с е л о то , или о т д е т о н а м е р я т з р я л т о р за р а з ­
са д и те : з а р а з с а д а на к а б а -с у в а н а , на праза, ц е л ин а та,
м е р о д и я та и з а д р е б н и я а р п а д ж и к.
П о н е ж е т о в а време, в к о е т о п р и с т и га т на гр а д и н а т а
е н а ч а л о то на м арт, т о о б и кн о в е н о к ъ д е 25 м арт вече
захващ ат д а си с е я т и р а зс а д и те на я с т ъ ц и т е /п а р н и ­
ц и т е /. За д а с т и гн а т р а з с а д и т е п о - р а н о з а садение,
ко е т о е н а й - г о л я м о т о и з к у с т в о на гр а д и н а р и т е те им
р ъ т я т / р ъ с т я т / се м е н ата **.
Р ъ те н и е то на сем ената наш ите гр а д и н а р и г о п р а в я т
по тр и начина: а/, в ко н с ки за го р е щ е н пресен т о р /ф ъ ш -
к и и /, б / в к о р и т о с п ре зр я л т о р и в / в пещ ника.
По п ъ р в и я начин семето о т пиперя, п а т л а д ж а н а ,
м ихлето и д р у ги се с в ъ р з в а в р я д к о п л а т н о и се н а ­
ки сва в х л а д к а в о д а на то п л о м я с то и к а т о п о с т о и е д ­
на нощ, п р е гл е ж д а т го дали се е д о б р е н а п о и л о . Щом
за б е л е ж а т, че е напоено д о к о л к о т о т р я б а / т о в а нещо го
върш и о ня, к о й т о се е наел д а р ъ т и с е м е н а т а / м а й с т о ­
р ъ т познава, че е го т о в о з а р ъ те н и е . Т о га в а нам ерват
загорещ ен к о н с к и то р , о т к о й т о о б и кн о в е н о се п р и н о ся *У

* Д и г а н и е т о на В а д и т е е н а й - т е ж к а т а р а б о т а на г р а д и н а р и т е . Им а
ня к о и м е с т а g e m o д о л а п ъ т е 6 н и с к о мяст о, а ' В о д а т а , за да се
и з к а р а на В и с о к о т о т р я б а да се у р а в н о в е с и / н и в е л и р а / , з а т о б а
при д о л а п а д и г а т В и с о к о к а т о цяла т а б я з е м л я н а Вада, по В ъ р х а
на к о я т о м и н у б а Во да та . ' '
У В р а ч а н с к о в м е с т о н а ш е т о о ш ъ р б е н о рътят, к а з В а т ра ст ят .

283
н я к о л к о ко л а п о - о т р а н о и се н а тр уп в а на куп, или в
тр а п н а р о ч н о з а т о в а п р и го тв е н , за д а се за го р е щ и и в
т о з и то р з а р а в я т в ъ з л и т е с м о кр о то семе и за б и в а т по
е д н а п р ъ ч к а при всеки, з а д а м о га т и нощ е д а ги н а ­
м ерят, к о г а т о с та н е н у ж д а д а ги п р е гл е д а т д а л и са
ста н а л и го т о в и з а сеяние.
О т т о п л и н а т а на т о р а и о т в ъ гл е н а т а му к и с л о т а и
амияка, сем ената п о к ъ л н я в а т , т.е. пущ ат к ъ л н о в е -
р ъ с т ц и . Н ад т о в а т в ъ р д е вн им ате л но се пази, з а д а не
п р е го р я т , или к а к т о се к а з в а д а не се з а п а р я т и д а им
се п о в р е д я т ко р е н ч е т а т а ; з а т о в а р ъ т а ч ъ т , к а т о н аб л иж и
р ъ т я в а н и е т о , п о д в а , т р и и повече п ъ т и на д е н я и на
нощ та, х о д и д а ги р а з р а в я и д а ги п р е гл е ж д а д а не
прем инат или д а не се с п а р я т о т гор е щ и я т о р *.
В то в а врем е д о г д е се р ъ т я т сем е н ата гр а д и н а р и те
и з к о п а в а т д о е д и н аршин д ъ л б о к и ями, к о и т о о б и к н о в е ­
н о б и в а т д о д в а - т р и арш ина ш ироки, з а д а м о га т д а се
д о с т и га т о т д в е т е с тр а н и д о с р е д а т а к о г а ги п л е в я т,
п о л и в а т и д а м о га т д а се п о к р и я т с р о г о з к и нашир, за
к о е т о п о кр и в а н и е ще ка ж е м п о - д о л у . Д ъ л ж и н а т а м ож е
д а б ъ д е к о л к о т о я щат. К а т о ги и з к о п а я т и и з х в ъ р л я т
о т т я х п р ъ с т т а , п р о б и в а т им д ъ н о т о с то км а ц и , з а д а
не м о га т л е сн о д а п р о б и в а т мишки и к ъ р т о в и ; н я к о и ги
п о с т и л а т д о е д н а п е д я с ъ с сур о в а т р ъ н к а п а к с ъ с с ъ ­
щ ата цел, з а д а не м о га т д а прем инуват мишки, к ъ р т о в и
и конопеш ници, д е т о се с ъ м н я в а т, че ще се п о я в я т т и я
в р е д и т е л н и з а р а з с а д и т е ж и в о т н и . Т ов а о б и кн о в е н о се
пр а в и там, д е т о и на п р е д н я т а го д и н а на с ъ щ о т о м я сто
са биле я с т ъ ц и , или д е т о з е м я т а е м н о го рохкава.
В ъ р ху т р ъ н к а т а , а к о са п о сл а л и с т р ъ н к а н а с и п в а т н а ­
горещ ен, но не за п а л е н, пресен ко н с к и т о р /ф ъ ш к и и /,
д о г д е о ста н е е д н а д л а н д о л и ц е т о на зе м я та , у р а в н я т
г о и го п р и т ъ п к в а т д о б р е ; в ъ р х у т о з и т о р н а с и п в а т до
е д н а д л а н / 0 ,1 м ./ хубава черна о тб р а н а п р ъ с т и въ рху
п р ъ с т т а н а с т и л а т д о тр и п р ъ с т а з р я л то р . Т ор а с граби
г о по р а зм е св а т с п р ъ с т т а , у р а в н я т , го д о б р е с ъ с • с ъ ­
щ ите гр а б и с гъ р б а или с п р ъ ч к а и п о с я в а т п о к ъ л н а л и ­
те семена о т го р е му, к а т о ги р а з р е ж д а т , а ко са н е гд е
п а д н а л и че сто , с т ъ н к а п р ъ чи ц а . К а т о ги р а з р е д я т р а в ­
ном ерно добре,., т о га в а ги п о кр и в а т с ъ с з р я л хубав
* \
' К о г а е т о р ъ т м н о г о горещ, б ъ з е л а с ъ с с е м е н а т а го з а р о б я т п л и т ­
ко, на к р а я и в н и м а т е л н о го п р е г л е д б а т .

284
разд ребнен черен то р о т в о л о в и или б и в о л и /к о н с к и се
п а зя т д а ту р в а т, за щ о то п о в р е ж д а т р а з с а д а - с тя га
г о /. Н а й -д о б ъ р з а н а й - о т г о р е въ рху се м е то е то р о т
прегнили гр о з д я н и пръ щ ини /д ж и б р и , к о м и н и /, но то й
вред не се намерва. О вчи т о р тъ й съ щ о не ту р в а т, з а ­
щото о т н его и зн и кв а м но го трева, о т к о я т о м ъ чно м о ­
га т д а се о т ъ р в а т р а зс а д и те .
П одир за с я в а н и е то , я с т ъ ц и т е * се п о к р и в а т с р о г о з ­
ки, а п о н я к о ги а ко сти с н е н я ко е м ного с т у д е н о време,
въ рху р о го з к и т е се н а тр у п в а и сено, или е д р а слама.
Щом се за го р е щ и о т д о л у к о н с к и я т то р , то п л и н а т а и з -
л я зв а й през п р ъ с т т а , с т о п л я и нея и р ъ т е н и т е семена
захващ ат д а н и к н а т .К а т о зе м на т да н и кн а т в с и ч к и т о г а ­
ва, а ко е хубаво и т о п л о врем ето, ако има с л ъ н ц е , о т к р и ­
ва т ги д о гд е п о чне д а з а с я д а с л ъ н ц е т о и в е че р пак ги
п о кр и в а т, но з а д а не д о п и р а т р о го з к и т е д о и зн и кн а л и я
р азса д , за б и в а т край я с т ъ к а в и л я с ти ко л ч е т а , п ре п р е ча т
въ рху им п р ъ т о в е и в ъ р х у п р ъ т о в и т е т у р я т р о го з к и т е .
Р о го з ки те се т у р в а т д а за в а р д в а т т о п л и н а т а о т д о л у и
д а п а з я т о т слана, к о я т о е чум ата на р а з с а д и т е .
, А ко в и д я т че я с т ъ к ъ т се загорещ и м н о го и ще л о в -
реди разсад а, п р о б и в а т с кол д уп ки т у к - т а м е в я с т ъ к а
или по кр а я му и изпущ ат то п л и н а та или а ко има н у ж д а
нал иват в д у п к и т е в о д а д а го у га с я т . В т о р и я т начин н а «
р ъ те н и е то е т а к ъ в : к а т о се накисне, к а к т о казахм е с е ­
мето, зем ат е д н о к о р и т о и го с е я т в н е го к а т / р е д /
то р, к а т семе, д о г д е се н ап ъ л н и к о р и т о т о . Т о р ъ т т р я б а
д а б ъ д е п р е зр я л - чер. П о д и р то ва п о з а п а л я т пещ та и
к а т о се п о с то п л и м я т а т в нея к о р и т о т о с ъ с се м е то и го
з а т у л я т . К а то и зс т и н е пак я п о с т о п л я т и т ъ й п р а в я т
д о гд е п о къ л н и д об р е. К а то го в и д я т , че е вече д о б р е
п о къ л н и л о , т ъ й Също го с е я т к а к т о и по п ъ р в и я начин,
само го х в ъ р л я т сч н е го в и я т о р наедно, в к о й т о се е
р ъ ти л о и го р а з р е д я в а т равном ерно на я с т ъ к а .
Т р е т и я т начин е т а к ъ в : к а т о се нам окри, к а к т о и при
го р н и те д в а начина семето, и зко п а в а т в н я к о й б р я г е д н а
пещ ица д о ' 1 / 2 или един аршин д ъ л б о ка , у п а л в а т я д а
се за то п л и д о б р е и з а е д н о с в ъ зе л а т у р в а т в нея с е ­
мето, з а т у л я т го с един чим, за р а в я т го и го о с т а в я т .
А ко не м ож е д а се р ъ т и с е д н о топл ение, с т о п л я т я и

В п о с л е д н е брелле н я к о и п о - р а з б и т и и мераклии градинари зе ха


да си п р а б я т с т ъ к л е н и я с т ъ ц и .

285
в то р и п ъ т и т.н. д о г д е п о къ л н и д о б р е и п осл е го с е я т
по п ъ р в и я начин.
Има още и е д и н начин, к о й т о са го у п р а ж н я в а л и н я ­
ко и м ай стор и: то й е н а й - п р о с т и н а й -с и г у р е н . К а то се
накисне сем ето, м а й с то р ъ т д а в а на с я к о момче по е д и н
в ъ зе л , а ко са м ного в ъ з л и ; м ом чето о б ви ва в ъ зе л а в
н я ко й в ъ л н е н парцал; ту р в а го в п а зв а си или за н а й -
с и гу р н о на п ъ п а ( си по го л о м е ж д у р и з а т а и т я л о т о си,
при па сва го с го л е м и я си в ъ л н е н п о я с к а т о д о к т о р с к и
съ гр е в а ю щ ко м п р е с и го носи с ъ с се б я си и денем и
нощем д о г д е се р ъ т и и посл е го д ава на м ай стор а си
д а го сее, к а к т о се ка з а п о - г о р е , по п ъ р в и я начин.
К а то се с л у ч а т д а д о д а т в я с т ъ ц и т е м иш ките п р а в я т
на сем ената м н о го го л я м а по в р е д а : р о в я т ги и им я д а т
сем ето д о г д е не са и зн и кн а л и и о тр а сл и , з а т о в а а ко
н ям а т к о т к и д а ги л о в я т, е д и н о т м ом ците в а р д и ц я л а
нощ и шиба с е д н а п р ъ ч к а по р о го з к и т е д а ги плаши и
гони. - С е д н а реч н а й - г о л ям ата гр и ж а на гр а д и н а р и т е
е д о гд е им о т р а с т а т р а зс а д и те . К о й т о м ай стор знай д а
и зв а д и н а й - д о б р и и н а й -р а н н и р а зса д и , то й н а й - в е ч е
се сл а ви *.
К а то п о о т р а с т а т р а зс а д и те и се п о с т о п л и врем ето,
захващ ат д а ги о т к р и в а т и д а ги п о л и в а т, за к о е т о пак
т р я б а вещ ина к о га именно и к о л к о д а се п о л и в а т; з а -
щ ото а ко е с т у д е н о врем ето и ги п о л е я т рано, или
къ с н о , с м н о го с ту д е н а во д а , р а з с а д и т е се п о в р е ж д а т ,
с п и р а т д а р а с т а т или с п о р е д гр а д и н а р с ки я терм ин к р а -
ч е н я с в а т, а о т м н о го то ч е с то пол иване п о ж е л т я в а т и
и з ц у л я в а т , т.е . и з р а с т в а т т ъ н к и 'д ъ л ги и слаби. К о га т о
и з н и к н а т г ъ с т о , п р о т ъ р гв а т ги и ги р а з р е д я в а т . П он е ж е
с т у д е н и т е п р о л е т н и ветрове, а н а й --в е ч е с е в е р н и я т в ъ з ­
п и р а т успеш ното, расте ни е на р а з с а д и т е и ч е с т о ги п о в ­
р е ж д а т , т о наш ите гра д ин ар и, за д а си з а в а р д я т р а з с а ­
д а о т п о в р е д а и д а им с т и гн е п о - р а н о , в а р д я т то в а
пр а ви л о : н а й -н а п р е д гл е д а т да си н а п р а в я т я с т ъ ц и т е
на з а гъ т е н о о т се вер н ия в я т ъ р м я с то и при пе к, о б ъ р ­
н а ти п о в е ч е т о къ м ю го и з т о к и освен то ва, з а г р а ж д а т ги
с в и с о к о ко п , в ъ р х у к о й т о н а тр у п в а т сено, сух тр е в ул а к,

Д о б р е щ е ш е да б ъ д е да се с ъ б е р а т н я к о л к о бахчи, g e m o са н а б л и ­
зо и да си н а п р а б я т парници, п о к р и т и съ с с т ъ к л а и в ъ т р е соби,
но до т о в а о щ е не са д о ш л е н а ш и т е г р а д и н а р и к а т о се п о л з у в а т
с ъ с с т а р и я сп о с о б , к о й т о са н а у ч и л и от д ъ л ъ г г о р ч и в опит.

286
д р ъ ж и о т пипер, п а т л а д ж а н и пр., или д е т о има т р ъ с т
/к а м ъ ш / о п л и т а т н а о ко л о им в и со к г ъ с т и дебел п л е т
о т т р ъ с т , к о й т о д а за сл а н я о т в я т ъ р . Т ази о гр а д а
о б и кн о ве н о се з ъ в е перд е на я с т ъ ц и т е .
Г о р е о п и с а н и те я с т ъ ц и се п р а в я т з а н а й - д е л и к а т н и т е
и н а й -р а н н и т е р а зса д и , за: пиперя, п а т л а д ж а н а , м и х л е -
то, р а н о то зе л е , целината, ц в е кл о т о и ц в е т я т а , а на
р а зса д а з а л ука , праза; к ъ с н о т о зе л е и д р . не се п р а ­
в я т то п л и я с т ъ ц и , а се с е я т на ф итари и п р о с т о на з е ­
м ята и се п о к р и в а т с тор. За къ с н о зе л е, пипер, ц в е кл о ,
п а тл а д ж а н , т ъ й съ щ о се с е я т р а з с а д и т е на зе м ята ,
ко и то се з ъ в а т ка р а я с т ъ к * .
Д о гд е р а с т а т и се п о л и в а т и п л е в я т я с т ъ ц и т е и
д р у ги т е р а зс а д и , гр а д и н а р и те о ра т п р и л е ж н о гр а д и н а т а
по 2 - 3 и д а ж е че ти р и п ъ ти , к о л к о т о м о га т п о - д ъ л б о к о
и п о - д р е б н о и я ч и с т я т о т т р о с ъ к и д р у ги корени.
Щом п р и с т и гн е р а з с а д ъ т , д о л а п я т , а ко е б а хча та с
д ол ап, т р я б а д а б ъ д е вече го т о в д а в а д и в о д а , в а д и те
- направени, п р е т ъ п ка н и и в с и ч ко н а гл а се н о . К а то н а ­
р е ж а т ф и та р и и те и л ехите захващ ат д а п р а в я т и д а
р а в н я т ф ита ри и и д а с а д я т и в о д а т а в ъ р в и п о д и р е им
и пол ива н а с а д е н о т о д о гд е не е уве хна л о. О б и кн о в е н о
ко га е м но го го р е щ о и с л ъ н ц е т о п р и ж у л в а , т о га в а п р а ­
в я т ф итарии, а с у тр и н а по х л а д н о т о и н а д в е ч е р с а д я т .
М а й с то р ъ т или н я ко й вещ момък н а б л ю д а в а к о га се
т ъ р га р а зс а д а д а го п ро б ир ат, т.е. д а п р о т ъ р гв а т по с
д е б е л и те с т е б л а и п о - е д р и я , а д а о с т а в я т п о - д р е б н и ,
к о й т о к а т о се п р о р е д и и се полее н а р а с тв а и то й за
н я к о л к о дена. За д а не се п о д гъ в а т к о р е н и т е на р а з с а ­
да к о га се спущ а п о д и р с а д и л о т о в зе м я та , на с р е д н и т е
му т ъ н к и ко р е н и се п р е р я з в а върха, к о е т о се з ъ в е с к о -
репсвание на р а з с а д а **. К а то се н а са д и ц я л а леха, по
ва д и те, о т д е т о ще се п ол ива лехата, с а д я т р ан о зел е,
алабаш / г о л и я / , или ц в е кл о и цвете. П и п е р я т и п а т л а д ­
ж а н ъ т се са д и и на ф итарии и на б р е зн и , но пипер я
{
*_
Д у м а т а яс тъ к е т у р с к а , к о я т о щ е рече. в ъ з г л а в н и ц а ; з а щ о т о н я к о и
п о д л а г а т д е б е л и д ъ р в е т а в ъ з г л а в н и ц и или на ш е й н а т а си с е я т я с ­
тък, за м а л к а р а б о т а .
С к о р е п с в а н и е ,. ф и т а р я /л еш иц а/ , к а в а л / б р е з н а в и с о к а / , к а л и с -
т и р / м а л к а м о т и ч к а / , с к а л и с в а н и е / к о п а н и е с к а л и с т и р я / , кофа,
м е р о ди я, и н г и н а р / а р т и ш и к / , к а р н а б и т / ц в е т н о зеле/, са г р ъ ц к и
думи заети о т Ц а р и г р а д .

287
повече на ф итари го с а д я т , за щ о то по - д о б р е се о б р а ­
б о тв а и п о - л е с н о се бере. Д о гд е н а с а д я т пи п е р я , п а т ­
л а д ж а н а , . р а н о то зел е, м ихлето и го п р е ко п а я т , д о с т и га
и л у к ъ т - каба с у в а н ъ т и п р а з ъ т д а се са д и .
М а л ко п о д и р з а с я в а н и е т о на р а з с а д и т е се с е я т и
кр а с та в и ц и т е ; т я х ги с е я т или р ъ те н и , или • нер ъ те ни,
ко га е т о п л о врем ето. Р атението на к р а с т а в и ц и т е става
к а к т о и на п и п е р я и п а тл а д ж а н а , но т я х ги с е я т не на
я с тъ ц и , а п р о с т о на зе м ята , на гн е з д а или на брезни.
За т я х и з о р а в а т з е м я т а д о с т а д ъ л б о к о , за щ о то те пущат
ко р е н и те си н а д ъ л б о к о и ш ироко. Г н е з д а т а се о б ко п а в а т
д об р е, р а з д р е б н я в а т , ту р в а им се по 5 - 6 шепи з р я л тор,
т о р ъ т се р а зм е с тв а с п р ъ с т т а с р ъ ц е , т у р в а т се по 4 - 5
семена, з а р и в а т се д о д в а п р ъ с т а / 3 - 4 с а н т и м е т р а /, и
о т го р е п а к д о д в а п р ъ с т а се ту р в а над ц я л о т о гн е з д о
о т съ щ и я то р , з а д а не п р е п л е т и д ъ ж д ъ т п р ъ с т т а и да
попр ечи на и з н и к в а н и е т о на м л а д о то растение.
К а то и з н и к н а т и с т а н а т , на 4 л и с та з а г ъ р л я т ги
вн и м а те л но с р ъ ц е и ги п о д п ъ л в а т д о д о л н и т е л и ста с
т о р и п р ъ с т т а о т в ъ р х а на г н е з д о т о им. К о га т о стане
н у ж д а за пол ива н ие, к о е т о за виси о т врем ето, п ол ива т
ги к о га гр е е сл ъ н ц е , но т ъ й пущ ат в о д а та , щ о то д а з а ­
о б и ко л и г н е з д о т о , а д а не го прелее. На т о в а н а й - в е ч е
се внимава, , за щ о то щом ги прелее в о д а та , к о е т о се
ка з в а у д а в и л а ги, з е м я т а к а т о и зсъ хн е , к о р я с в а и се
н а п р ъ скв а , а то в а им в р е д и м ного, ед н о, че к о р е н и т е им
с ъ хн а т, а д р у го я к а т а кора, ка т о ги п о л ю л е е в я т ъ р ъ т ,
пре си ча им с те б л а та , -ко и т о са м н о го кр е х ки и ,н еж ни.
Щом се у д а в и н я к о е гн е з д о , к а т о п о у т р ъ п н е з е м я т а и
хване д а се р аб о ти, б е з д а се ка л я , з а г ъ р л я т го ' и го
п о д п ъ л в а т с р о хка в а п р ъ с т о ко л о с те б л а та . На д р у ги т е
р а с те н и я , о св е н на т и к в и т е , б е л ите т и к в и / с ъ к ъ с - к а б а к /
и д о н е гд е си на д и н и те , к о га са п о д вада, т о в а п р а ­
в и л о не се п а зи с т р о го . То би б и л о п о л е з н о и за с и н ­
к и т е гр а д и н с к и р а с те н и я , но сп о р е д начина на г ъ с т о т о
им са д е ни е, не / м ож е д а се направи. Че е пол езно,
в и ж д а се на о н и я с т ъ р к о в и , к о и т о са наса д е н и в к а в а ­
л и т е ч - п о - в и с о к о о т о б щ о то р а вн и л о на в о д а т а , к о я т о
не м ож е д а ги прелее, а ги само п о д ги з в а , че р а с т я т
п о - в е с е л о , п о - с и л н о и д а в а т повече р о ж б а , за щ о то к о -
р я с а л а т а зе м я не м о ж е д а им с т и с к а т а к а кор е ни те ,
к а к т о на о н и я , що ги е п р е л я л а в о д а т а и о к о л о корена

288
им ста в а суха и о с т р а кора, к о я т о си с т и с к а и к а т о се
н апръ ска, съхне им ко р е н ъ т.
К о са то п очна т д а с а д я т л ука каба сувана, то га в а
д о х о ж д а н а й - т е ж к а т а и н а й -и з н у р и т е л н а т а раб о та на
гр а д и н а р и те : ноще п о ч т и ц я л а нощ на м есечината, а п о -
н яко са и с фенер, к о га няма месечина, п р а в я т ф итари, а
денем с а д я т о т сутр е н а д о вечер, п ре ве д е н и на две...
О т п о с т о я н н о т о н аве д ен о пол ож ение, к р ъ в т а се прелива
в гл а в а та им и о ч и те им се н а п ъ л в а т с к р ъ в , а о ко л о
п о д п ухв а т ка т о мехури. Л у къ т н а й -м н о г о се садй на
гр а д и н и те и щом п о ч н а т д о гд е го не н а с а д я т не м огат
да се о с т а в я т и освен то в а той се сади г ъ с т о и т я л о ­
то с то и п о с то я н н о в е д н о п о л о ж е н и е - н а в е д е н и цял
ден, а само р ъ ц е т е р а б о тя т. Л ю т а т а м иризм а на л ука
о ти в а п о с то я н н о в о ч и те им к а т о се и з п а р я в а нагоре;
к р ъ с т ъ т им се вц е п е н я в а и боли к а т о пресечен, но няма
ка кв о д а се прави, р а б о т я т го р к и т е д о душ ица и до
п р о п ъ л зя ва н и е , а о соб ено ония, к о и т о ги б о л и к р ъ с т ъ т ,
прем ират о т болка.
За д р у ги т е р а б о ти те си пом а гат к а т о за: копание,
плевение, скаласвание, плетение, с ко р е п с в а н и е * и др.
ка то о т ку п у в а т о т м е стн и те ж и те л и р а б о тн и ц и , а н а и -
вече мом ичета и :жени, но за с а д е ки е т о не м о га т т в ъ р д е
да о т к у п я т , защ ото, ед н о, че р я д к о има м ом ичета да са
се научили д а с а д я т и д р у го , че са д е н и е то т р я б а да
б ъ д е правилно и се р и о зн о ; за щ ото о т н е го зависи и
п о -н а т а т ъ ш н и я т успех н а -гр а д и н с к и т е р а с те н и я - п о с а ­
дени п л и тко , или д ъ л б о к о не с та в а т.
К а то се насади л у к ъ т ‘ и п р а з ъ т рабсзтата им вече
п о о тл е кв а , а к а т о н а с а д я т и к ъ с н о т о зеле, к а з в а се:
, "Г р а д и н а та е вече напълнена". С ега вече к о п а я т , с к а -
л асват. п я е в я т, берат, п р о д а в а т и п ол ива т. К а т о д о й д е
П е тр о в д е н още повече им о тл е кв а , защ ото т о га в а вече
в си ч ко е насадено и об ра б оте но - се га б е р а т и в о з я т
с т о ка на пазарите. Ч а к к о га т о д о й д е време д а се вади
каба с у в а н ъ т и д а се плете, пак ги усилва р а б о та та , но
вече не тъ й, к а к т о при садението.
Н а й т напред, о т п р о л е т, захващ ат д а п р о д а в а т зелен
л ук - а р п а д ж и к и чесан, после - м ер о д ия, спанак и

С к о р е п с б а н и е т о е п р е р я з б а н и е б р а д и т е / к о р е н и т е / на лука, пр аз а
и др. На л у к а и пр а з а ллу п р е р я з в а т и перйта'"една д л а н от с т ъ б ­
л о то нагоре, а т о й и з к а р в а о т с ъ р ц е т о н о ви пера.

19. По н я ко лко дум и 289


бакла, п о - п о е л е и з л я з в а бял боб, м азаря, б а р д о кв и ,
месечна р япа , бели т и кв и и о ко л о П е тр о в д е н захващ ат
д а п р о д а в а т вече кр а ста в и ц и и п о д и р м алко и пипер,
п а тл а д ж а н , бамя, мехле, а р п а д ж и к пл ете н и др., а о ко л о
И линден - д и н и и пъпеши, рано зе л е и ц в е кл о , к о е т о
п р о д ъ л ж а в а ц я л о л я то . По Б о го р о д и ц а захващ ат д а в а ­
д я т каба сува на и д а го п л е та т.
К о га т о е "д о б р а го д и н а та ", т.е. к о га т о им с та н е
д о б р а с т о к а т а и ги за п а зи го с п о д о т гр а д и мана и
к о га т о се п р о д а в а т п р о и зв е д е н и я та им с д о б р а цена, д о
Голям а Б о го р о д и ц а си и з в а ж д а т сирм ията, т.е. в л о ж е н и я
капитал и к а к в о т о остане, то в а им е вече печалбата.
Да видим се га ка к и з в а ж д а т та я сирм ия к а т о п р о ­
д а в а т к и т к а по к и т к а и с ъ б и р а т пара по пара.
П рол ет, като и зл е зе п ъ р в и я т зе л е н ч у к, един от
момците, к о й т о е вещ в п р о д а в а н и е то и знае м е стн и я
е зи к за н о с я п р ъ в п ъ т на пазар с т а л и га и почва п ъ р ­
в а та п р о д а ж б а . К а то се поусили с т о к а т а и насили б р а -
нието, уси л в а се и носението. А ко не са си хванали Ьще
д ю ге н с е р ги я , с е га хващ ат и хванат д а п р о д а в а т на
се р ги я .4 Н а й -н а п р е д м о м ъ къ т к а т о п р о д а д е а ко е б л и зо
гр а д и н а та връ щ а се при д р у га р и т е си и ка з в а к а т о о т
к о я с т о ка ще т р я б а повече да н о ся т, т.е. ка к в о повече
се тъ р с и о т ку п ув а ч и те , а а ко е д а л е ч с то и ц я л а н е д е ­
л я и п о р ъ ч в а на м ом четата, к о и т о д о к а р в а т с то ка , к а к в о
повече д а му д о н е са т. Той о б а ж д а на м ом чето к о л к о
пари е у л о в и л а д о ка р а н а та пред ид ащ а с то ка , а к а т о се
въ рн е в е ч е р та съ б и р а в с и ч ки те момци и д а в а к о л к о т о е
в ъ зм о ж н о п о д р о б н а см етка за п р о д а д е н о т о и к о л к о пари
е^ похарчил з а л я д е н и е или за д р у ги н я ко и общи п отр е б и,
ка т о п р е ч и та п р е д в с и ч ки парите що е съ брал и п о ка з в а
ка кв и в и д о в е пари е зел. К о га т о се с ъ б е р а т д о с т а пари
и няма н у ж д а д а ги носи с ъ с себя си, то й ги п р е д а в а
на м айстора си, а ко не. е то й същ м айстор, за п и с в а т ги
или ги р е ж а т на рабош и ги п р е д а в а т на н я к о го о т
д р у га р и те си д а ги д ъ р ж и на съ хранение п о д с в о я
лична о т го в о р н о с т . К о й то приемне о т го р е си пари, той
сам се гр и ж и д а ги с к ъ т а дето' намери за с и гу р н о м я с ­
то: н а й - в е ч е р а зб и р а се то й ги п о в е р я в а на зе м ята ,
ка т о ги за р а в я ноще н е гд е без д а го в и д и или знай
н яко й. О б и кн о в е н о тъ й се п р е д а в а т пар ите секим у д а ги
съ хранява, к о й т о е в л о ж и л капита л и повече о т к а п и ­
тала му не му се д а ва т. Това се прави д а не б ъ д а т

290
си н ки те пари у с р е д о то ч е н и в е д н о го за ’ в с е ки случай.
А ко са р а зб о л и н я ко й , ко й то е зел пари о т общ ите д а
ги пази, то й п о ка з в а на си н ки те си д р у га р и д е са д а ги
и з в а д я т, д а ги п р е ч е та т пред ц я л а т а д р у ж и н а и д а ги
п р е д а д а т д руги м у, д о гд е о з д р а в я то й . Щом о з д р а в я , то й
си ги приемва п а к п р е д си н ки те и си ги вард и.
, К а то и з в а д я т с и ч ки я капитал /с и р м и я т а с и /, що са
в л о ж и л и , с ъ б и р а т се един вечер п о д и р в е че р я в к о л и ­
бата си или в къ щ а та, а ко има къ щ а в гр а д и н а та , т у р -
ват н а о ко л о с т р а ж и за всеки случай, а а ко се. б о я т о т
б а с ка н л ъ к /н а п а д е н и е /, к а к т о е д н о време беше в т у р с к о
и д а ж е в ъ в Влаш ко, н а п ъ л в а т си о р ъ ж и е т о , п р и го т в я т
се за о тб р а н а и к а т о принесе в се ки к о л к о т о пари са му
дали на съ хранение, пре п и та т ги вним ателно, р а з д е л я т
ги на со р то в и , а ко са разл ични и д а в а т секим у в л о ж е ­
ната му сирм ия, к а т о му д а д а т о т 'с и н к и т е с о р т о в и с ъ ­
разм ерно с ка п и та л а : зл а то , ср е б р о и пр., т ъ й щ ото д а
не о ста н е ником у ха тъ р , че е д н ом у д а л и само зл а т о ,
или п о - ч и с т и пари, а другим у - само сребро или п о -
нечисти. О б и кн о в е н о още к о га т о се съ бираУ парите*
м едните и п о - т е ж к и т е и н е с го д н и за носение пари се
пром енуват на з л а т о , или на п о - ч и с т и и с го д н и .
К а то се р а з д е л я т та ка б р а т с к и 1 б ез н и ка кв и писмени
а кто в е и въ нкаш ни сви д е те л и , в с е ки си взем а в л о ж е н о т о
и самси се вече гр и ж и д а го в а р д и к а т о с в о я с о б с т в е ­
ност. В т а я д е л б а п о н я к о ги се плащ а и на р а та й ч е та та ,
а ко има наети р а та й ч е та , ко е то е д о с т а р я д к о , за щ ото
всеки гл е д а д а б ъ д а о р т а к - с ъ д р у ж н и к в гр а д и н а т а
на к о л к о т о и д а е: на ч е т в ъ р т - 1 /4 , на 1 /8 и д а ж е на
1 /1 6 о т пая. Т ов а се прави с н а р о ч н а цел д а раб оти
всеки не к а т о наемник, а ка то с ъ д р у ж н и к и с то п а н на
общ ото д ел о.
К о га т о си и з в а д я т сирм ията п о - р а н о и им о стан е
още д о б р а и д о с т а сто ка , м а й с то р ъ т ка зв а : "М ом чета!
Ето то в а що о с та в а в гр а д и н а та : во л о ви, кон е , кола,
каруци, рала, д о л а п и син ката с т о ка , това, а ко го з а ­
вард и го с п о д , е наш к я р ; р а б о те те , т р у д е т е се, с ъ б и ­
райте, то в а е ваше..."
А ко им е о ста н а л каб а су в а н ъ т, к ъ с н о т о зе л е , п р а ­
з ъ т , целината, м о р ко в и те , ка р то ф и те с д р у ги я н ед об р а н
за р за в а т и з н а я т г о р е - д о л у ка к се п ро д ава , м а й с то р ъ т
пре д ска зва , к а т о ,зем не в с ъ о б р а ж е н и е с и ч ко к а т о по
ко л к о кя р ще им ( се падне на пай, к а т о ка зв а : "А ко ни

291
за п а зи и за кр и л и го с п о д о т го р е /к о е т о ще рече о т град,
мана, н аво д не ни е и проч. атмосф ерни п о в р е д и /, т а я г о ­
д ин а с .б о ж а т а в е л я ще имате по т о л ко в а хиляди гроша
на все ки пай - с е д н а реч д о б р е сме, д а б л аго д а р им
б о га и д а се тр у д и м ."
В та къ в сл уча й с и ч ки т е д р у га р и се р а з в е с е л я в а т и
д е я т е л н о с т т а им се п о д н о в я в а и усил ва о т б л а га т а н а ­
д е ж д а . С ега о б и кн о в е н о се п о я в я в а т в ъ тр е ш н и те д уш е в­
ни пор иви к а т о се обещ ават, че а ко с п е ч е л я т д о т о л ­
ко в а и то л ко в а ,, ще н а п р а в я т т о в а и о н о ва . В п о - с т а ­
р и те времена в т о з и момент м ного са се вр и ча л и , че ще
и д а т на С в я т а го р а д а в и д я т гр а д и н а т а на С в я т а б о ­
ж и я м айка з а к р и л н и ц а на гр а д и н а р и те и к а т о си д о д а т
о ти в а х а с цели с т о т и н и да и з п ъ л в а т об ещ анието си...
К о и то са х о д и л и в е д н ъ ж обещ аваха д а се п о в т о р я т ,
а н я ко и п о ж е л а в а ха и д а и д а т на б о ж и - г р о б . В м ла­
д и т е - в м ом ците в гл а в а т а б л е св а е с т е с т в е н о м исъ л та
д а се о ж е н я т . М н о го има, к о и т о к а т о т р ъ г в а т на бахча
к а з в а т на своите, л ю б о в н и ц и , моми д а се м о л я т на бога,
д а им пом огне д а с п е ч е л я т , че к а т о си д о д а т ж и в о и
зд р а в о , пре з зи м а та ще ги зем нат. И вий а к о м о ж е те да
в н и кн е те в- м о л б а та на та ки в а моми, н а й - н а п р е д ще
' ч у е те д ум ите: "Б о ж е , пом огни му д а с п е ч е л и и д а гси
д о й д е ж и в о и зд р а в о ",
З а б е л е ж и те л н о е, че к о га т о имат д о б р а печалба
гр а д и н а р и те , н а й - м н о г о св а тб и с т а в а т през зим ата.
К а т о и з п р о д а д а т с и н ка та с т о к а и п р е б и р а т парите
гр а д и н а р и т е п а к се с ъ б и р а т на д ел б а, к а к т о и при д е ­
л е н и е то на си р м и я та . П ак .тъй се о т д е л я т п а р и те и с е -
ким у се д ава с п о р е д пая му. А ко са с п е ч е л и л и добре,
а ко са за д о в о л н и , на р а та и те се ки ще п о д а р и о т себя
си по нещо, или о т общ ата печалба ще им о т д е л я т и
ще им х а р и ж а т за насъ рчен ие , к а т о им к а з в а т : "На м ом ­
чета, че за д о д о го д и н а д е т о и д а б ъ д и т е , д а се т р у ­
д и те , си н ко че стн о , неум орно, че^ б о г и вам ще ви п о ­
м огне д а е та н и те м айстори и д а п е ч е л и те и вий, к а кт о
б а чо ви си". Р азум ява се, че чи р а ц и те о с т а в а т душ евно
за д о в о л е н и , ц е л у в а т р ъ к а на м айстора х и и на п о - с т а ­
р и те с б л а го го в е н и е . Само о т се б я си се р азб и ра , че
т а ко в а момче на ид а щ а та го д и н а ням а д а о с т а в и м а й с ­
то р а си, к о й т о , к а т о го знай, че е ч е с тн о и и скр е н о
Т р у д о л ю б и в о , ще го приемне за с ъ д р у ж н и к , м акар и без
сирм ия. Има м но го м айстори, к о и т о по т о зи п ъ т са д о с —.

292
ти гн а л и д а с т а н а т с а м о сто я те л н и у п р а в и те л и на по
д в е - т р и гр а д и н и и д а с п е ч е л я т големи ка п и та л и .
• В ол евите, ко н е те , кол я т а и каруц ите, а ко не ще им
т р я б а т за ид ущ ата го д и н а , или ако са нещ о повредени,
се п р о д а в а т п р е д и д е л б а т а . и парите им в л я з в а т в о б ­
щия д е л е ж , а а ко ще им са потребни и за н а п р е д , з а щ о -
то има м ного гр а д и н и усл овени за' по 2 - 3 го д и н и , т о г а ­
ва те о с та в а т в т ъ й наречения ги д и к.
К а то о стан е г и д и к ъ т , в к о й т о в л я з в а т с и ч ки н е п р о ­
д а д е н и неща и д о л а п и те , а ко е б а хча та с д ол а п, и
д р е б н и я т а р п а д ж и к ; к о й т о та я го д и н а не се продава,
к а т о се го т в и за ид ащ ата прол ет, т о га в а с и ч к и я т ги д и к
се и з в а ж д а на в и ш е -н а д д а в а н и е . Р азум ява се, че а ко е
ги д и к ъ т зд р а в и с го д е н за идащ ето л я т о за в работа,
н а й -н а п р е д ще го н а д д а в а м ай стор ъ т, или с и н ки т е д р у ­
гари, ко и т о о с т а н а т д а р а б о т я т на с ъ щ а та гр а д и н а и
за н а п р е д , а а ко се наемне н я ко е момче д а го н а д д а в а и
м а й сто р ъ т види, че с т и я пари ще м ож е д а си н а тъ км и
п о - д о б ъ р , о т с т ъ п в а т го на о ногова, к о й т о д а д е повече.
Т ова става о б и кн о в е н о то га в а , к о га т о н я к о й о т д р у ж и ­
н ата мисли д а о т в о р и д р у га гр а д и н а и д а с та н е с а м о с ­
т о я т е л е н ко м а н д и р на с в о я глава, или ‘ п ъ к н я ко и го
за м а т за печалба, с цел, на идащ ата п р о л е т д а го п р о -
д а д а т п о - с к ъ п о , или д а го в л о ж а т вм есто ка п и та л .
А а ко п ъ к се с ъ гл а с я т и на ид ущ ето л я т о д а р а б о ­
т я т и сички, к о е т о ч е с то се случва, т о г а в а к а т о го
о ц е н я т за е д н а д о с т а сп р а в е д л и в а цена, п о в р ъ щ а т на
о ния. к о и т о п о к а ж а т , че не им се знае о п р е д е л е н о , че ще
д а м о га т д а д о д а т на идащ ето л я т о за о р т а ц и , а а ко
се с ъ гл а с я т и си ч ки , с и ч к и я т ги д и к о с т а в а общ, т.е. в
о р т а я т а , сп о р е д гр а д и н а р с ки я термин -на з н а ч е н и е т о на
тая. дума.
На идущ ата п р о л е т к а т о д о й д а т ,с и ч к о е го т о в о , з а ­
то в а на п о в е ч е то м еста о с та в а т н я к о л к о м ом чета да
в а р д я т бахчата, д а пребират на сушина с и ч ко т о , що
гние, д а н а гл е д в а т д р е б н и я а р п а д ж и к д а не и зм р ъ зне
през зимата, к о й т о о б и кн о в е н о о с та в а т по та в а н и те на
с е л с ки те къщ и в н а й - б л и з к о т о село в с в о и т е п о з н а й н и ­
ци и да гл е д а т д о б и т ъ к а , а ко з а д ъ р ж а т д о б и т ъ к , с
к о й т о м ом четата, д о г д е захване зима, ще р а б о т я т в
гр а д и н а та - и н а п р о л е т ще о р а т и ще н о с я т то р , д о гд е
се за в ъ р н а т и д о д а т на гр а д и н а т а б ъ д е щ и те им д р у г а ­
ри. За гл е д а н и е то на д о б и т ъ к а се д ава в ъ з н а гр а ж д е н и е

293
на о с та н а л и т е момци в пари, или в повиш ение на п а е в и -
те, а за прехрана на д о б и т ъ к а им се о с т а в а т п р и б л и з и ­
те л н о пари, или сено и зо б /я р м а / д о п р о л е тта .
Г р а д и н а т а е м лечна кр а в а ка з в а т, з а т о в а т я не се
и з д о я в а съ въ рш ено - все о ста в а и п о д и р свъ рш анието.
А ко наприм ер, е хубава е сен та и сл ан ата още не е п о ­
парила пипер я, п а тл а д ж а н а и проч., то й има още д а б а -
б е р кув а ч а к д о слана, а д р у ги т е р асте ни я, к о и т о не се
б о я т о т слана ка то : ц в е кл о , ряпа, м еродия, м оркови,
пра з и д р у ги , о с т а в а т ги на м ом четата, з а е д н о с л у к о ­
в и те гл а в и , к о и т о не са се п ро д ал и, с е д н а н ищ ож н а
цена д а ги д о б и р а т и д о п р о д а в а т , к о я т о п р о д а ж б а се
п р о д ъ л ж а в а ц я л а зима: на гр а д и н а т а д о х о ж д а т о т о к о л ­
н ите села, н о с я т им брашно, коко ш ки, леща, я й ц а и прч.
и зем ат пипер, ряпа, гл а в и л ук, целина, м о р ко ви и др.
А н я к о и о т м ом четата ку п у в а т о т о б щ о то л ук, праз,
зе л е и д р . и к а т о си зам инат гр а д и н а р и те с и ч ко земне
д а с та в а п о - с к ъ п о , т о га в а т е 1 се п о л з у в а т и п р о д а в а т с
д о б р а цена. Н я ко й п ъ т о т та ка в а прекупена с т о к а и о т
б а б е р ки те се случава, че м ом четата сп е ч е л в а т повече,
о т к о л к о т о са спечел ил и п ре з л я т о т о . Т ези м ом чета, к а т о
свие зим а и няма р аб о та, к а т о си н а т ъ к м я т д о б и т ъ к а ,
а ко има д о б и т ъ к о ста в е н при тях, ц ял д ен се р а з х о ж ­
д а т из се л о то , а вечер х о д я т по с е л я н ки те , а о соб е но у
Влаш ко и за д и р а т в л а хи н ки те . О т те зи м ом чета н а й -
м ного се сл уча ва да о с т а в а т и д а се о ж е н в а т там.
В л а хи н ки те гл е д а т на та ки в а м ом чета с п о - д о б р о око,
о т к о л к о т о на св о и те р азпасани власи ергени, к о и т о н я ­
мат ни пар а в п у н ги я т а си и у п о т р е б я в а т с и ч ки с р е д ­
с т в а д а ги прим ам ят д а се о ж е н я т за тя х, а б ъ л г а р и ­
н ъ т т в ъ р д е л есно се п о в е ж д а п о д и р хубавица и за б р а в я
с и ч ко за б я л о т о й л иц е и н е ж н и я вл ахи нски гл а с и
песни к а т о я види, че се увива о ко л о ' му. Но т а ки в а
б р а ко в и т в ъ р д е р я д к о се с л у ч а в а т ч е с т и т и д о край.
В л а хи н ка та м аж е и гл а д и напр ед е му, а о т з а д е му кара
к а к т о е в и д я л а о т майка си и к о е т о е н а й - ж а л н о т о за
та ки в а момци, че ка т о му о тхр а н и деца, т я освен д е т о
ги о тх р а н я ч и с ти власи, но ги п р е в ъ р зв а при се б я си,
щ ото те захващ ат да гл е д а т на баща си к а т о на ч у з д о -
п р и хо д а н и захващ ат д а го п р е зи р а т. К а то о с та р е е у л а ­
в я т с и ч к о т о му съ б р а но б о га т с т в о в с в о и те р ъ ц е и на
ста ри го д и н и го и з п ъ ж д а т да умре на п ъ т я . Т а ки в а
в ъ зм у ти те л н и примери аз съм в и ж д а л в ъ в Влаш ко м ного,

294
к о и т о са се случавали над б ъ л га р с к а т а д о в е р ч и в а и ж е -
н ол ю б ива гл а в а и а ко зем нат д а се т ъ р с я т , ще ги нам е ­
рите вр ед и н а в с я къ д е по чуж бина. Вий р я д к о ще нам ерите
б ъ л га р и н , о ж ен ен за ж е н а о т д р у га н а р од н ост, а н а й - в е ч е
на влаш ка д а е щ астлив с ъ с с в о я семеен ж и в о т . А то в а
за виси е д н о о т д о б р и я ха ра ктер на б ъ л га р и н а , к о й т о е
п р о ти в о п о л о ж е н на влаш кия р а зв р а те н и коварен и д р у го -
о т необм и сл е н ото д оверие на б ъ л га р с к а т а д о в е р ч и в а към
ж е н а та душа, к о я т о ж е н а лесно го у л а в я за носа и го з а ­
в е ж д а на б о кл ука . Ето тъ й с х и л я д и и х и л я д и б ъ л га р с к и
синове са п о тъ н а л и в ъ в вл аш кото море б е з в ъ з в р а т н о за
нашата н а р о д н о с т! К о га т о д р у ги т е н а р о д н о с ти като
гъ р ц и , немци, руси и т.н. не се п о д д а в а т тъ й л есн о д а ги
е кс п л о а ти р а т и д а ги с т о п я в а т . В л а х ъ т най не се п о д д а в а
на н а тур а л и за ц и я . В е д н о село д а има 10 къщ и влаш ки с е ­
мейства, те съ способни да п р е о б ъ р н а т в ъ в вл аси 10 0
б ъ л га р с ки . П рим еръ т е пред о ч и те ни в нашите п о к р а й д у -
навски села о т Видин ча к д о Ч ерно море. В л а ш ко то ну
щив не го о с т а в я д а се прелее и с т о п и в д р у га н а р о д н о с т .
Той и д а з н а й 'п о - д о б р е и о т те б я б ъ л га р с ки п а к в и ка ну
щив, а ний, а ко знайми д ве думи влаш ки, гр ъ ц к и и т.н. к а т о
се срещнем с влаха, или гъ р ка , ще гракним к а т о га р га и
ще ги каж ем д а се похвалим, че знайм и и те хни я я з и к , а с
то в а ний п о л е к а - л е к а забравям и с в о я и се преливам и в
т я х н а т а н а р о д н о с т. Т о зи наш ф илософ ски ф и л а н тр о п и зъ м
е сто пи л милиони б ъ л га р и въ в Влашко, У н га р и я , Г ъ р ц и я ,
С ъ р б и я и т.н.
П о д и р р а зд я л б а та , гр а д и н а р и те о ти в а т в гр а д а да
се р а з п р о с т я т с ъ с с в о и те по зн а й н и ц и и д а си к у п я т
неща, к о и т о ще за н е са т на дом аш ните си арм аган. В
с та р о време си купуваха къ д р а в и черни влаш ки ка л п а ц и
и браш овски ботуш и и кунд ур и. О т С ъ р б и я о б и кн о в е н о
д о н о ся ха о р ъ ж и е : п у ж ки , пищ ови и нож о ви. К а т о с в ъ р ­
шат си ч ко , т р ъ гв а т си; и з л я з в а т на Свищ ов или Русе,
д е т о в т у р с ко време чакаха, а ко са малцина д а д о й д а т
още н я ко и чети, д а с та н а т м нозина и то га в а си т р ъ г в а ­
ха с к и р и д ж и й с к и кола, коне, а н я ко и и пеш ки в ъ р в я х а
п о д и р ка р уц и те , на к о и т о си н а тв а р я х а д р е хи те и д р у го
що носяха. С ега п о ч ти си чки си и д а т с та л и га , к о га
имат печалба, а к о га не са сп е ч е л и л и ,ко й к а к т о може.
К о га т о се случи д а не с п е ч е л я т, често, п о в е ч е то
момчета, о с та в а т, без д а ха р ча т пари за по п ъ т з а н а ­
сам и н а т а т ъ к .

295
К о га т о се сл учи д а не ги за ка ч и гр а д , мана, рана
зима, д а не за л ее пов од ие и д а не ги п о в р е д и че р в е я т
и в ъ се н и ц и те , и д а не с п е ч е л я т, м а л к о -м н о г о все ще
зем нат, но к о г а т о се случи д а ги с п о л е т я н я к о я о т
го р н и те зл о ч е с т и н и , п о н я к о ги са си п р о д а в а л и ко ж у с и т е
и са в ъ р в е л и пеш ки ча к д о у дом а си...
К а то се в ъ р н а т у дома си те ще з а в а р я т и ж и т о
насипано, и вино нал яно и прасе изхранено и д им ито
и з т ъ к а н о и п л а тн о убелено, - с е д н а реч, з а в а р я т ц я л о
с т о п а н с т в о н а р е д е но и натъ км ено.
В е че р та к а т о си д о д а т , д о г д е още не са вечеряли,
с ъ б и р а т къ щ н и те си и к а т о разпаш ат хем ерите, а о с о ­
бено к о га има д о б р а печалба, п р е б р о я в а т си парите
пре д с и н ки т е къ щ н и д а ги з а р а д в а т и д а д а т на д е ц а та
по н я ко й грош за спомен, а к о й т о има мома, или млада
б ул ка, ще й д а д е н я к о л к о ж ъ л т и ц и , а н я к о и и за цял
р е м ъ к д а си ги н ан и ж е д а ги н о с и . на гъ р д и си на
п р а зн и ч н и т е д ни, на хо р о то , на с в а т б а и на че р кв а. Това
е пак м орална н а гр а д а на къ щ н и те . Д о м а ки н я та а ко е
припечел ил а' през л я т о т о о т вино, ж и т о , коприна, лук,
гр о з д е , овош ки и д р. и т я ще и з в а д и с в о я т а печал ба и
ще я п о ка ж е на с то па н и н а си - гр а д и н а р я . По н яко й
п ъ т, к о га се с л у ч и да не д о н е се гр а д и н а р я т повече,
о т к о л к о т о ' е сп ечел и л а ж е на му, ч е с то се черви пред
п е ч а л б а та на къ щ н и те си, но н и ко й не д р ъ з в а д а го
укор и , за щ о то в се ки е уверен, че то й е р а б о ти л с в с и ч ­
ка т а си сила, ' но т ъ й се сл учи л о , че не му пом огнали
обстоятелствата. 1
На и д ущ ата н е д е л я о б и кн о в е н о ще и д а т на пазар, а
о соб е но а ко гр а д и н а р я т е ж енен с ко р о и б у л ка та му а
млада, ще се п ри м е н ят, ще се н а ки ч а т и к а т о се- п о в е ­
д а т ще о т и д а т на п азар да си п а з а р у в а т нещо прим янз.
обуща и д р у го , к о е т о ще им б ъ д е п о тр е б н о з а д е ц а т а и
къ щ н ите .
Домаш ните на гр а д и н а р и те о б и кн о в е н о се в ъ з д ъ р ж а т
през л я т о т о о т харчене, освен за н а й -н е о б х о д и м а т а ,
за щ ото не з н а я т д о д о х о ж д а н и е т о на градинаря си
ко л ко пари ще с ъ б е р а т за зим ата.
К а то си д о н е с а т д ъ р в а и си с м е л я т браш но г р а д и ­
нарите о б и кн о в е н о си п о ч и в а т к а т о р а б о т я т п о - л е к а
р аб о та о к о л о ' къщ и, или н я ко и си п р и го т в я т зем я за
нови с а д о в е - л о з я и берат п р ъ ч к и за сад, а ко е х у ­
баво вр е м е то к ъ д е н а ч а л о то на. ф евруари.

296
К а т о з а к о л я т на К о л а д а п р а с е то и в и н о то узр ее ,
п о ч ти цял я н уа р и се в е се л я т, х о д я т си на го с т и , на
кръщ ение, а н а й - в е ч е по сва тб и, к о и т о се захващ ат п о ­
дир И ва но вд ен и т р а я т д о С ирна н е д е л я . К о га има
д о б р а печал ба и и зо б и л н о вино, с в а тб и те с т а в а т т в ъ р д е
м ного: в Л я с к о в е ц например, в т о в а време, т.з. п р е з
ц е л и те месници са ставали, к а к т о к а з в а т , повече о т
2 0 0 -3 0 0 с в а т б и ". Т ъ й също" с л а б и т е изнурени гр а д и н а р и
през то в а врем е за ч е р в я в а т врата, с ъ б и р а т сили за
ид а щ е то л я т о д а ги у п о т р е б я т в д е л о и з л а т о .
Щ ом д о й д е ф евруари пак захващ ат д а ш ават н а го р е -
н а д о л у - за хва щ а т д а си с ъ б и р а т и д а си т ъ к м я т д р у ­
ж и н и и д а си п р и го т в я т семена, а р п а д ж и к, на к о и т о ще
т р я б а д а се н оси о т т у ка и д а си ш ият н у ж н и т е за
гр а д и н а т а д рехи; д ъ л ги п о д п л а те н и ко ж у с и , д а си в ъ р ­
в я т ц ъ р в у л и и проч.
Т о в а д в и ж е н и е , го т в я н и е и о ти в а н и е на гр а д и н а с т а ­
ва у гр а д и н а р и т е к а т о п е р и о д и ч е с ка та б о л е с т на п р е с е -
л я ю щ и те се п ти ц и , к о га им н а б л и ж и врем ето д а т р ъ гв а т
на зимовищ е. К о й т о е ходил п о с т о я н н о на гр а д и н а , а ко
се сл уч и да о ста н е д о гд е за м и н а т ’ с и н ки те гр а д и н а р и ,
той х о д и невесел, м ъчно му е к а т о си прим исля, че т у к а
ще пр е ка р а л я т о т о без ве се л а та си гр а д и н а р с ка д р у ж и ­
на, д з т о цял д ен се пее, свири и вечер п р е д ко л и б а та
се и гр а е кр е х н а то ю наш ко хоро, а есен п ъ л н и я т кем ер
му п р и ж у л в а к р ъ с т а д о гд е си д о й д е . И сти н а г р а д и н а р ­
с т в о т о е т е ж к о , а особено п р о л е т, д о г д е се н аса д и
гр а д и н а та , но т о е и весело и п о е ти ч е с ко : все м лади
хора с пресни сили, съ брани з а д р у ж н о , р а б о т я т , н а д -
с п р е в а р я т се и се в е с е л я т ц я л д е н д о тъ м н а вечеря,
ка т о не в и ж д а т к а к зам инува вр ем е то; у п р а з н и к г р а д и ­
ната е ка т о пазар, а особено о н и я гр а д и н и , к о и т о са
б л и зо д о гр а д о в е т е ; гр а ж д а н и - м ъж е, ж е н и и д е ц а
д о х о ж д а т не само д а си к у п я т нещо, но п о в е ч е д а се
н а гл е д а т на н а р е д е н а та и о б р а б о те н а з е л е н о -р о с н а
гр а д и н а , на к о я т о о ко л о ж и л и щ е то на гр а д и н а р и т е е
о б гр а д е н о с цели лехи о т ф итари, п о са д е н и с р а з н о -
вид н и и разно ухайни ц в е тя . В а д и те с е - ж е л т е я т о т ж е л -
та и ч е р н о о ка камшица, а д о л а п я т к а т о се и зл и в а к а т о
вечен в и н т, п р и в л и ч а в с я к о гр а ж д а н с к о о к о д а иде при
н его д а се пснал-ю бува на д е б е л и те б и с тр и с т р у и во д а ,

Л я с к о в е ц има п о в е ч е от 20СС к ь щ и , в ч е р к в и и 5 у ч и л и щ а .
к о я т о ш урти е д н о о б р а зн о в ко р и т а т а и о т и в а ч а к на
д р у ги я кр а й на гр а д и н а т а к а т о минува по ц в е т н и т е в а ­
ди, л ъ щ и се ка т о ср е б ъ р н а иви ц а и се спира п р е д е д н о
босо, д о кол е не з а п р е т н а т о момче, к о е т о й з а п о в я д а
с ъ с с в о я т а л ъ с ка в а м о ти ка д а п ъ л н и в с я к а ф и та р я и
п о л и в а в с е ки кор е н на м л а д о то гр а д и н с ко р асте н и е р а в ­
ном ерно, б е з д а прелее н я к о я ф и та р я ' и д а с ъ д е р е н я ­
ко й ка в а л .
С е л я н и н ъ т и с е л я н ка т а д о х о ж д а т д а д о н е с а т на
гр а д и н а р и т е е д н о п е тл е и я р к а д а им н аб е ра т е дна
п р и с т и л к а за р з а в а т . Мома носи на рамо си т о р б а п ъ л н а
с браш но и за н а с я д в е то р б и п ъ л н и с в с я к а к в и з а р з а ­
в а ти и на с т р а н а т а си смесена к и т к а о т ран босил я к и
пи м б е ян а къ н а . Д ете носи коф а с б а ту т /а й р а н / и се
връ щ а с п ъ л н а коф а пипер. П ъ т н и к ъ т спира к о н я си да
п о гл е д а на х у б о с тта , п р о и зв е д е н а о т неусипаем ия т р у д
на гр а д и н а р я . Н я ко е м л а д о момче носи п ъ л н а кош ница
с ъ с см есени к и т к и и ги р а з д а в а на ко ко н и т е , к о и т о са
дош ле с ф айтона си д а п о к а ж а т на д е ц а т а си х у б а в и ­
цата на гр а д и н а та , о т к о я т о с я к а сутр и н а к у п у в а т з е ­
л е н ч у к за ку х н я т а си.
Г р а ж д а н с к и т е д е ц а к о га д о д а т на гр а д и н а т а з а п л е с -
в а т се д а гл е д а т ; в е се л а та зе л ен ин а и хуб а в а та н а р е д б а
п р и в л и ч а о к о т о на с та р и те , а к о л к о т р я б а д а п р и в л и ч а
д е т и н с к и т е о с т р о гл е д и очи и т я х н о т о л ю б о п и т с т в о , а
о со б е н о а ко е ж и в я л о д е т е т о в къ щ а без д в о р и . г р а ­
дина. Е т о защ о п о н я к о ги д е ц а т а п л а ч а т и не щ ат д а се
в ъ р н а т с р о д и т е л и т е си. Н ап р азно вл аш ките к о к о н и не
в и ка т: "К а т о умра ей м е ж д у т о в а ц в е те д а ме з а р а в я т !"
С е д н а реч, к о й т о д о й д е у гр а д и н а та , н е за д о в о л е н
не се връ щ а; а ко не занесе 'нищ о у дом а си, т о ще му
о т к ъ с н а т поне е д н о кл о н ч е б о с и л я т . А ко й ням а д а си
купи р о с н и м лади кр а с т а в и ч к и с ц в е та на ч е л о т о им
още? К о й неще да и з я д е п о д гр а д и н а р с к и я ч а р д а к е д н а
червена шам ка р п узу, д и н я с д р е б н о че р но семе и с
к р и с т а л и ч е с к о съ рц е , к о я т о щом я резнеш се п р ъ св а ?
К о й то д о й д е на гр а д и н а т а не се връщ а пр а зе н и н е з а ­
д о в о л е н . Г р а д и н а р и н ъ т е щ едъ р, то й всеким у ще п о д а р и '
нещо: на м л а д о с т т а и на б о га т с т в о т о ц в е те , на с и р о -
мащта нещ о з а яд ене. Д в е - т р и чуш ки пипер или д в а -
тр и с т р ъ к а л у к ' Него не го с ъ б а р я т . Той се н а д я в а на
б о га и п о с т ъ п в а съ щ о е в а н ге л с ки : т о й н и к о го не з а б р а ­
вя. И к о г а е н а й - с к ъ п о то й к а т о п р о д а в а с е к о ги ще

298
д а д е к а т о ка зв а : "Хайде п ъ к т о в а о т меня д а се р а ж д а
и за сиром аси и за сираци!" Е т о за то в а гр а д и н а р и т е
к а к т о ка за х и п о - г о р е , всеки ги обича и в с е ки о т и в а на
гр а д и н а та им д а се полю бува. И д е й с т в и т е л н о , а ко и ска
н я ко й д а в и д и р а зко ш н о с тта на умерения п о л ю с т о й
то в а н а й - д о б р е м ож е д а го в и д и в гр а д и н а р с к а т а г р а ­
д ин а по д неум орим ата гр и ж а на б ъ л га р и н а . Н и гд е не
м ож е д а се в и д и т ъ й явно б ъ р з о т о расте ни е на р а с т е ­
н ията, к а к т о в гра д и н а та . Г р а д и н а р и н ъ т к а т о спи в
гр а д и н а та си нощем чува к а к , р а с т е л ука му; т о й к а т о се
полее и зп р а в я си перата и пл ю щ и к а т о к о га се скъ р ш в а
суха п р ъ ч ка . Вечер то й з а б е л я з в а д о гд е е д о с т и гн а л а
п я н а та на в о д а т а на п о л я н и я л у к и сутр е в и д и , че о т
та я п ян а тр и п р ъ с т а нагоре е и зр а сл о н о в о с ъ р ц е на
с т ъ р к а , к о е т о е н е ж н о и б е л и з н я в о , за щ о то не го е
о за р и л о още б л а го д а т н о т о с л ъ н ц е д а го н апои с я с н а та
зе л енина на хлороф ила. Л ю б о п и тн и гр а д и н а р и са з а п а л ­
вали фенер и са гл е д а л и с вним ание ка к им р а с т е с т о ­
ка та нощем, по П е тр о вд е н , к о га н а й -с и л н о у с п я в а си ч ко .
Н апразно то й не ка зв а : "М ом чета! П олейте к р а с т а в и ц и т е
да н а р а с та т т а я нощ една к о л а повече"; т о й зн а й о т
о пи т и набл ю д ение, че р а с т е н и я т а р а с та т нощем н а й -
вече з а т о в а ка зв а : "П олей го д н е с и сутр е б е р и !..."
Е, т и я х у б о с ти ка к д а не в ъ л н у в а т д уш а та на о н о -
гова, к о й т о се е научил да слуш а р асте н и е то , д а гл е д а
п о р а с тн а л о то , д а се въ зхи щ а в а " о т ч е с т н о т о д е л о на
т р у д а си и д а б ъ д е в с я к о ги весел и з а д о в о л е н ? ! Т ой на
гр а д и н а та р а б о ти о т сутр ин ч а к \ д о тъм ен в е ч е р все там
и к а т о се ум ори спи к а т о о къ п а н , а к о га о с т а н е в село,
с у тр и н а и вечер т р я б а да и з в ъ р в я в а по * н я к о л к о часа
п ъ т д о гд е о т и д е на р а б о та та си и д о гд е се в ъ р н е ' о т
нея вечер у дом а си. П ъ т я т н а й - в е ч е д о т я г в а на р а ­
б о тн и ка - з а т у й то й се о п р и л и ч а в а п р о л е т на п ти ц а ,
к о я 7 0 т р я б а д а в ъ р в и на юг: н е го в и я т ю г е гр а д и н а т а !
П ре д свъ рш вание д а каж ем ощ е н я к о л к о д ум и и за
това, ка к п о зн а в а т гр а д и н а р и те з е м я т а б ез н и к а к в а т е о ­
р ия о т хим ията, а само от е д н а с в о я п р а к т и к а и н а б ­
л ю д е н и е и к а к п р е ка р в а т в о д а та вред .
К о га т о р а з гл е д в а зе м я та д е т о ще си гу б и л я т о т о и
уп о тр е б и тр у д а , о п и т н и я т гр а д и н а р си о т в а р я о ч и т е
д обре. За о на я зем я, в к о я т о се нам ерват д р е б н и ч е ­
рупки о т о х л ю в ч е т а или от строш ени миди п а р ч е та , то й
ка зва : "Тука е м я с т о т о на каба сувана - на л ука"; там

299
д е т о е з е м я т а черна и мазна той дума: "Тука. ще б ъ д е
з е л е т о и п р а з ъ т ". Д е то з е м я т а е гл и н я с т а , но к а т о се
о р е се сип и н а я д к и : "Тука е м я с т о т о з а с и ч ко , но н а й -
ве че за д и н и и кр а ста в и ц и ", п о в т а р я то й. Д е то е п е ­
с ъ ч л и в а о п р е д е л я : "Там ще насадим ка р то ф и те , а на
р а з б и т а т а ц е л и н а чесъна". По т и я б е л е зи и по н я ко и
тр е в и п о з н а в а т те д о б р е к о я зем я к а к в о н а й - д о б р е ще
р о д и . Има н я к о и , • к о и т о п р о л е т к о га п е кн е с л ъ н ц е и з е ­
м я т а хване д а и зд а в а пара, о т к о п а в а т о т р а зл и ч н и м ес­
т а п р ъ с т и я миришат, та и по м иризм ата п о зн а в а т, но
т о в а е се ки м у н е и зв е стн о , за щ о то м ир изм ата не м о ж е да
се п о ка ж е на г л е д к а к т о го р н и т е б е л е зи, що споменахми.
Н а й - т р у д н о т о з а н ео питен гр а д и н а р е п р о в е ж д а н и е т о
на в о д а т а т ъ й , щ ото д а .може д а и з л е з е в р е д д е т о
п р е д п о л а га т д а с а д я т с т о к а п о д в о д а . О т п р а в и л н о то
изм ервание и нивелирание за в и с и и н а п р а в а та на д о л а п я
и д и га н и е т о н а в а д и те . А к о не м ож е д а изм ери д о б р е и
напр ави д о л а п я м алъ к, то й не ще м ож е д а и зка р а в о д а
на п о - в и с о к о т о м ясто. Т ъ й съ щ о а ко не умее д а нареж и
л е хи те и ф и та р и те така, щ ото в о д а т а д а в ъ р в и в с я ка
леха и д а п о л и в а с я к а ф ита ря, пак зл о . З а то в а , к о й т о
м а й сто р е н о в и н ео п итен още в и ка с т а р о п и те н д а му
п о к а ж е за п р е ка р в а н и е то на ва д и те.
К о й то е д о б р е о п и те н м айстор, к а т о си с л о ж и гл а в а ­
т а на н а й - в и с о к о т о м я сто на зе м я т а и п о гл е д н е к ъ д е
н и с к о т о о т д е т о ще т р я б а д а 'д о к а р в а т , в о д а т а , то й му
ка з в а : т о л к о в а и т о л к о в а п ед и ще д игнеш в а д а т а и т о л ­
к о в а пед и ще т и б ъ д е в и с о к д о л а п я т , к а т о н ака ра да
з а б и я т при д о л а п я една в ъ р л и н а и .з а б е л е ж и на нея к а к ­
т о в и с о ч и н а та н а ва д а та , т а ка и в и с о ч и н а та на д о л а п я .
А к о й т о се с ъ м н я в а в о к о т о си, то й х в ъ р ъ л я т е р а -
з и я , т ъ й к а к т о я х в ъ р л я т и че ш м е д ж иите : н а ка р в а да
му .д о н е са т к о л и о т р а зл и ч н а в исо чи на и д а ги п о д о с т ­
р я т . П о д и р т о в а т о й си н а п р а вя е д н а т е р а з и я с>т едно
ч а т а л а т о д р ъ в ц е на п о д о б и е на д ю л г е р с к а т а т е р а з и я и
к а т о я п р и го т в и и з п и т в а я "над в о д н о равнищ е, за д а й
за р е ж и к у к и т е р а в н о и д а й о п р е д е л и , ц е н тр а за о т в е с ­
н а та те ж и н а , к о я т о е о б и кн о в е н о е д и н крушум, или от
крушем то п ч е с превиел о. К а т о б ъ д е т е р а з и я т а го т о в а ,
то й зим а е д и н ко н е ц о т 10-^15 л ахти д ъ л ъ г , п р е гъ в а го
н а д в е и з а б е л я з в а с р е д а та му с е д н о че р ве н о конче,
или -п р о с т о я п о з е л е н я в а с ъ с зел ена см ачкана трева.
С е га .той о т и в а на н а й - в и с о к о т о ,м я с то и за б и в а н а й -

300
к ъ с о т о ко л ч е к а т о го о с та в а една п е д я над зе м ята , на
д р у ги я край на кон е ц а набива д р у го к о л ч е и о п ъ в а к о ­
неца о т е д н о т о д о д р у го т о , к а т о за ка ч а т е р а з и я т а в
ср е д а та на ко н е ц а тъ й, щ ото самата му ср е д а д а д о й д е
на ср е д а та на т е р а з и я т а и а ко е в и с о ко к ъ д е в т о р о т о
кол че, ко е то се п о зн а в а о т круш ум еното то п ч е и от к о ­
неца му, к о й т о б я га к ъ д е п ъ р в о т о ко л ч е , то й ка з в а да
набиват к о л ч е т о пол е ка д о гд е се ур авн о веси т е р а з и я т а .
В т о р о то ко л ч е в с я к о га бива п о - в и с о к о о т п ъ р в о то , з а -
щ ото е на п о - н и с к о м я сто . Като и зм е р я т е д и н конец,
за б и ва т и т р е т ь о ко л ч е и и зм е р я т о т в т о р о т о д о т р е -
т ь о т о , ко е т о ще б ъ д е п о - в и с о к о о т в т о р о т о . Т ъ й з а б и ­
ват ко л ч е та е д н о п о д и р д р у го ча к д о г д е д о д а т дс
гл а в а та на в о д а та . Само о т себя си се разбира, че
н а й -п о д и р н ь о т о ко л ч е ще б ъ д е и н а й - в и с о к о и о т н е ­
го в и я въ рх д о в ъ р ха на н а й -к р а й н о т о , въ р ху в ъ р х о в е те
на си н ки те к о л ч е т а се о б ра зува е дна л ин ия, по к о я т о
ще въ р ви в о д а т а к а т о се д и гн е в а д а та сп о р е д в и с о ч и ­
ната на к о л ч е т а т а и д и гн а т а т а в а д а ще и з гл е д в а к а т о
един клин, на к о й т о д е б е л и я т край ще б ъ д е при д о л а -
пя, а т ъ н к и я т - при въ рха на кр а я на в а д а та .
Д о л а п я т о б и кн о в е н о бива един д о 1 1 /2 аршин п о - ­
в и со к над в а д а та , тъ й щ ото да м ога т 4 - 5 коф и в о д а
д а се нал ива т и з в е д н ъ ж в улука, о т к о й т о ще я поемва
в а д а та и ще в ъ р в и к ъ д е кр а я , т.е. к ъ д е н а й - в и с о к о т о
м ясто, че о тта м ще се пуща по д р у ги н и с ки в а д и н а д о л у
к ъ д е н и ска та н а кл о н н о с т на гр а д и н а та , за д а м ож е д а
пол ива с и ч к о т о п р о с тр а н с тв о , ко е т о о с т а в а п о д нея.
К а то н а б и я т ко л и т е и и зм е р я т д о б р е , т о га в а н а с и п ­
ват в а д а та о т п р ъ с т и я при б ива т с то км а ц и д а се з а ­
д ъ р ж а ка то на та б я венеца. Щом б ъ д е в а д а т а го т о в а ,
пущ ат по нея в о д а т а д а я о п и та т д ал и ще д ъ р ж и и ще
и зл е зе ли в о д а т а чак д б кр а я . Още к о г а т о х в ъ р л я т т е ­
р а зи я та , зема се въ в внимание да б ъ д е в а д а т а м алко
наклонна, за д а б я га в о д а т а б ъ р ж е . Н о в и те в и с о ки в а д и ,
д о гд е се в р а с т а т с тр ева и се сл е гн а т ч е с т о се сл уча ва
ка то п о д ги з н а т о т в о д а та д а се р а зц е п в а т на д в е и д а
се р а зти л а т, к о е т о е го л я м о наказание за гр а д и н а р и т е
д а я п р а в я т в т о р и п ъ т, к о е т о правяние е м ного п о - м ъ ч ­
но о т п ъ р в о то , за щ ото п р ъ с т т а е п р е о б ъ р н а та в ти н я !
О лучавало се е п о н я ко ги к а т о се" п р о к ъ с а н е гд е н о ­
вата висо ка вада, за да не я р а зв а л и в о д а та , к о я т о
иде о т ^ д о л а п я и тр я б а да се спре с нещо, а няма т а ­

301
ко в а нещо на часа, то гава , к о й т о свари л я га ц я л въ в
в о д а т а д а я сп ре с т я л о т о си и в и ка сил н о д о г д е му
д о д а т на помощ д а я с п р а т или д а п о п р а в я т вадата.
Разбира се, че д о л а п я ще го спре м ом чето що го кара
к а т о чуе вика, че в а д а т а се е съ д р а л а , но в о д а та , к о я ­
т о е вече въ в в а д а т а о т д о л а п я д о с ъ д р а н о т о м я сто
т р я б а д а се спре, д о гд е се по д п р а в и с ъ д р а н о т о м ясто.
За та я р а б о та гр а д и н а р и т е н а р е ж д а т по н я к о л к о снопа
папур / р о г о з / по ва д а та , к о и т о в т а къ в сл учай се н а т ­
р у п в а т на с ъ д р а н о т о м я сто и к а т о се спре в о д а та , б ъ р ­
ж е се п о д п р а в я , д о г д е не е с ъ д р а л а д ъ л б о к о ; а ко не се
пр е д ва р и , в а д а т а се п р е къ с в а н ад ве ч а к д о д ъ н о т о и
с ъ б а р я н и е то в ъ р в и т ъ й б ъ р ж е , щ ото за н я к о л к о се кун д и
о т в а р я се на гр а д и н а р и т е р а б о та за н я к о л к о д ена. Р а -
зум я в а се, че т о в а ста в а с н ови те вади, д о г д е още не
са се ср а стл и , а к а т о се с р а с та т с кор е ни о т р а зл и ч н и
тр е в и , а н а й - в е ч е о т т р о с ъ к, те не се вече с ъ б а р я т .
К о и то гр а д и н и се п ол ива т без д о л а п или к а к т о се
к а з в а на гр а д и н а р с ки я з и к сал ма, те се н а й - п р е д п о ч и ­
т а т , а ко не им пре съ хв а, р азб и ра с е ,в о д а та в сухи лета;
но та ки в а гр а д и н и са р ед ки, те не( м ога т по в о л я т а на
гр а д и н а р и н а д а се уве л и ча ват, за щ ото д о г д е т о ул а в я
сам ата вода, д о та м е и гр а д и н а та , а с д о л а п я гр а д и н а -
р и н ъ т м ож е д е т о ще д а и зв а д и вода. Има н я к о и г р а д и ­
ни с два, с тр и и д а ж е с че тир и д о л а п я , о т к о и т о
в се ки все съ щ а та в о д а ва д и и я качи все п о - г о р е ' и
п о - г о р е . Но и б а хчи те с та в а т м ного п о -с и р м а л и и , з а ­
щ о то и з и с кв а т м но го р а зн о ски за д о л а пи и за д о л а п и те
д о б и т ъ к . К о га е суша д о л а п и те ц я л о л я т о не за п и р а т
ни денем, ни нощем, а д о б и т ъ к ъ т тр я б а д а се п р е п р я га ;
т ъ й щото,. а ко е б а хча та с д в а д о л а п я ще т р я б а н а й -
м ал ко д о тр и чи ф та волЪви или коне на в се ки д ол а п,
т.е. ще т р я б а т ш ест чиф та само за д о л а п и те , а за к о ­
л а та и т а л и ги т е още то л ко в а , а н е гд е с ч е т и р и - п е т
к о л а ка р а т на пазар, на ко и то в о л о в и те т ъ й съ щ о тр я б а
да се п р е п р я га т . В Б раила например има гр а д и н и с по
1 8 - 2 0 чиф та д о б и т ъ к , с 3 0 - 4 0 души о р та ц и , без с л у г и ­
те и н а д н и ча р и те , и с д в е - т р и х и л я д и ж ъ л т и ц и сирм ия.
П о в е че то гр а д и н а р и се изучиха сега сами д а си п р а ­
в я т д о л а п и те . Е дин м айстор к а т о кара на гр а д и н а т а си
н я к о л к о го д и н и д о л а п и ка т о го поправя, к о га се п о в ­
р е ж д а нещо по него , то й без д а у га д и с та в а ц я л м еха­
н и к и ф и зи к и т в ъ р д е лесно си направя д о л а п и зн о в о .

302
В А в с т р и я р а зка зва ш е един л я с ко в ч а н и н , е д и н немски
м айстор им пои ска л 500 ф иоринти д а им н ап р а в и е д и н
д ол ап, но д а го ч а к а т три -месеца д о г д е го изкара.
Гра д и н а р и те се р а з с ъ р д в а т о т та ка в а е д н а б е з б о ж н а
цена и си го н а п р а в я т сами, к о й т о им и з л я з ъ л за 1 2 0
ф иоринти с в с и ч ко - и с улуци, и с к у и я *, и с к ю п р и я
и с ъ с с т ъ н д ж а л а и проч.
Д олапи на гр а д и н и т е има д в а вида: о б и кн о в е н , к о й т о
се с ъ с т о и само о т ко л е л о , на к о е т о са п р и ко в а н и или
и зд ъ л б а н и коф ите, що гр и б а т и и з н о с я т го р е в о д а , и
осма д ол ап, на к о й т о к о л е л о т о е горе; т о не га з и в ъ в
ва д а та , а ко ф и те му, ко и то са провесени *■ на в ъ ж я се
спущ ат д о л у в ку и я т а , гр и б а т в о д а и се и з д и г а т с в ъ -
ж я т а , влечени о т д о л а п я . Т и я д ол апи т в ъ р д е ,не ги
у п о тр е б я в а т гр а д и н а р и те , за щ ото те п о - л е с н о се ч у п я т,
в ъ ж я т а се к ъ с а т , п о - т е ж к и са и не м ога т т ъ й п р а в и л н о
и п о с т о я н н о д а в ъ р в я т , к а к т о о б и кн о в е н и те д о л а пи .
О б и кн о в е н и я т д о л а п м ож е и п о л е ка д а се в ъ р т и и бър^-
ж е, т.е. м ож е и м ал ко и м ного в о д а д а се в а д и с него,
а асм ата д о л а п не м ож е тъ й б р ъ ж е д а се кара. Но на
н я ко и в и со ки м еста ги у п о тр е б я в а т, а н а й - в е ч е на о н и я
гр а д и н и , к о и т о в а д я т в о д а о т Дунава; за щ о то л е т е к а т о
се д р ъ п н е в о д а т а - к а т о намалее, те н а д я т в ъ ж я т а и
спущ ат н ад ол у, к а т о д о д а в а т и още коф и з а р авновесие;
а то в а о б и кн о в е н и я т д о л а п не м оже д а н а п р а ви : то й и
да се спусне, т в ъ р д е м алко м ож е да се спущ а: о т е д н а
д о е д н а и по л о в и н а п е д я надоле, к о га т о а см а та м ож е
д а се спуща д о к о л к о т о ^ тряб а. Разумява се, че т о га в а
то й с та в а и п о - т е ж ъ к , но т е д о д а в а т и в п р я г а т още
д о б и т ъ к . Е то защ о п о кр а й Д унава не п р а в я т т в ъ р д е
гр а д и н и - к о г а т о п р е д о д и т о й ги зал ива, а к о г а т о се
д р ъ п н е , о с та в я им д о л а п и т е на сухо.Н о п ри с и н к и т е т и я
н е сго д и , пак има д о с т а гр а д и н и и на Дунава, а н а й - в е ч е
на д о л н о т о му течение, к ъ д е Рейни, И смаил, Т ул ча и
др., за щ о то зе м я та п о кр а й Дунава, к о я т о е п о в е ч е то
то р н а - та л о га , е н а й - и з г о д н а з а гр а д и н с к и т е р а сте н и я ,
к о га т о няма мана. Но покрай Дунава май р я д к о се с л у -
чава го д и н а 'д а не у д а р и маната /б а л с а р а т а /. К а т о с п о -

К у й я з ъ б а т трапа^ о т д е т о се бади бода, к о й т о с е п о д г р а ж д а с


дъски, п л е т и пр., к ю п р и я - д ъ р б о т о над х а р м а н а , за к о е т о е
п р и к р е п е н фенерят,' с т ъ н ж а л ъ т - д ъ р б о т о - л о с т ъ т с к о й т о с е в ъ р ­
ти ф е н е р я и за к о е т о т е г л я т конете.

303
менуваме им ето мана н я к о л к о п ъ ти да не пом исл и ч и т а ­
т е л я т , че т а я мана е о н а я съ щ ата, к о я т о са б р ал и с у т -
рина и з р а и л т я н и т е , ний ще каж ем т у к а и за т о в а е с ­
т е с т в е н о я в л е н и е н я к о л к о думи, за щ о то то м аносва не
само гр а д и н и т е , а и ж и т а т а и д а ж е м исирите покрай
Д унава и по н и с ки те м еста край р е ки те и д о л и н и те .
М аната не е д р у го нищ о освен сва ря ва ни е на р а с т е ­
н и е то , к о е т о п о д и р т о в а по б л е д н я ва ,- ту н я с в а и и згн ива .
А то в а го прави м ъ гл а та . В о д а та н а й - в е ч е на Дунава
к а т о е в го л я м о к о л и ч е с т в о , и ка т о се с т о п л и л е те от
го р е щ о то с л ъ н ц е , п о н е ж е повече з а д ъ р ж ^ в себе си
т о п л и н а т а о т к о л к о т о суш ата, к о я т о я л уче и зп ущ а ноще
в я с н и те нощ и и над н е я о ста в а в ъ з д у х ъ т п о - с т у д е н ,
пар а та, к о я т о ц я л а нощ се и зп а р я в а о т с т о п л е н а т а вода
се д и га в п о - с т у д е н и я о т нея в ъ з д у х и к а т о изстине ,
с г ъ с т я в а се на м ного д р е б н и капчиц и, к о и т о още м огат
д а се д ъ р ж а т на в ъ з д у х а и д а п л а в а т по н е го . Трва
с т а в а н а й - в е ч е с у тр и н а п р е д с л ъ н ц е к а т о се набере
м н о го м ъ гл а и се спусне н а д гр а д и н а та , ч а к д о зем ята,
к а т о о б гр ъ щ а с я к о р асте ни е, к о е т о е още п о - с т у д е н о
о т нея и к а т о се с г ъ с т я в а по л и с та та му, по с т ъ б л а т а
и по п л о д а му с та в а на п о - е д р и ка п ч и ц и по ц я л о т о
расте ни е, к о и т о ка п ч и ц и ний зъ вем роса. А ко д ухн е н я ­
ко й в я т ъ р о т н я к о я с т р а н а през и з гр я в а н й е т о или с ко р о
п о д и р и з гр я в а н и е т о на с л ъ н ц е т о и я разнесе, т о р оса та
се и з п а р я в а п о л е к а - л е к а и т о га в а не се п о в р е ж д а т
р а с т е н и я т а о т мана, но а ко няма в я т ъ р и с т о и много,
д о о б е д или д а ж е д о п л а д н я , к о е т о ч е с то се сл учава
к о г а е ти хо врем ето, т о щом препече с л ъ н ц е т о и щом се
д и гн е м ъ гл а та , с л ъ н ц е т о не м ож е д а изп а р и д е б е л а та
р о са с ко р о и я с т о п л я на р а сте н и е то . Т ази сто п л е н а
р о са п о в р е ж д а т ъ н к а т а ц и п и ц а на к о ж а т а на ц я л о т о
р а сте ни е , а н а й - в е ч е на н е ж н и те с о чн и к а т о • лука,
к р а с т а в и ц и т е и д р. и с в а р я в а ц е л ия л и ст. К а т о се и з ­
пар и т а з и горещ а роса о т р а с те н и е то и с л ъ н ц е т о ж ари
си л н о , л и с т а т а п о д и р 3 - 4 часа ’ за хв а н а т д а п о б е л я в а т и
д а съ хн а т. На помощ на т о в а зл о д о х о ж д а т и р а зр у ш и ­
т е л и т е на св е та , т.е. гъ б и т е , м ухалът, т у н я т а , п о си пв а т
си н еви д им о с п о р и те /т е х н и т е сем ена/, к о и т о и з н и кв а т
по т я л о т о на п о п а р е н о то р асте ни е и за н я к о л к о д ена се
р а з р а с т в а т и го и з я д а т , т.е. пре о б ръ щ ат му л и с т а т а и
с т ъ б л о т о на мухъл, к о я т о к а т о се б утне, пуши се ка то
дим, к о й т о дим не е д р у г о нищо освен п р е гн и л и д ребни

304
в л а кн я н и гъ б и с те х н и те семена, к о г о т о в о б и кн о в е н и я
я з и к зъ ве м мухъл, плесен, т у н я и т.н . Тези г ъ б и не са
есе е д и н вид . На л у ка са сивочерни, на б о б а ,д и н и те ,
кр а с та в и ц и те са ж е л т и или ту р у н д ж и я н и . Т ези г р о б о к о -
па те л и за ко п а в а т п о н я к о ги цели гр а д и н и и о п р о п а с т я в а т
тр у д а на го р к и т е гр а д и н а р и .
Д е то има въ зд уш н о те че ни е или к а к т о се к а з в а д е т о
л ъ хв а в я т ъ р , там мана*, к а к т о к а з в а т гр а д и н а р и те , не
га зи р а сте н и я та . И е т о защ о се п р е д п о ч и т а т та ки в а
гр а д и н и , но те са в с я к о г и на в и со ки места и в о д а т а им
се в а д и с гол я м д о л а п ил-и с повече д о л а пи и с л е д о ­
в а те л н о с т а в а т п о -м а с р а ф л и и , т.е. и з и с кв а т п о - г о л ям
ка п и та л з а сермия. Д о б р о би било д а се з а п о з н а я т н а ­
ш ите гр а д и н а р и с ту л у м б и те и к а т о ги н а у ч а т д а ги
у п о т р е б я в а т вм есто д о л а п и за в и с о ки т е м е ста к а т о ги
п р и с п о с о б я т пак с д о б и т ъ к д а ги в ъ р т я т , к о е т о ще ги
и зб а ви о т с ъ с и п а те л н а та мана; но на то в а те ощ е не са
о б ъ р н а л и внимание, за щ о то п о в е ч е то о т т я х н я м а т ко л к о
го д е поне с р е д н ь о о б р а зо в а н и е и п о н я ти е о т т е з и п о ­
мощ ници на ч е л о в е ч е с т в о т о : и в е тр е н и те ту л у м б и м огат
д а им пре н еса т д о н е гд е си п о л за к о г а д уха' в я т ъ р .
К а к т о днеш ните гр а д и н а р и в и з к у с т в о т о с и са п о -
в и с о ко о т бивш ите, т о к а т о се з а л о в я т п о —о б р а зо в а н и
хо р а з а ;т о я т о л к о в а п р и д о б и т ъ ч е н з а н а я т , ще им д о й д е
ний мислим на ума д а се в ъ з п о л з у в а т и о т ту л у м б и те
/и з в л е ц и т е /. Е то защ о т р я б а е дно сп е ц и а л н о училищ е за
гр а д и н а р и те , в к о е т о ще м о га т м ного неща д а и з ч е р п я т
и д а ги п р и с ъ е д и н я т при днеш ната си м н о го о п и тн а
п р а кт и ка , к о я т о са с п е ч е л и л и - с 'г о р ч и в тр у д и б е з в ъ з в ­
р а тн и за гу б и .
Г р а д и н а р и те на п а т я т само о т маната. Те им ат м ного
п а ко с тн и ц и , с к о и т о се с р а ж а в а т ц я л о л я т о : с и в и я ч е р ­
вей, к о й т о п о д гр и з в а гл а в и ц и т е на л ука, пра за , п и п е р я и
кс р е н и т е к а кр а с т а в и ц и т е най м ного им п а к о с т и , н его
н а й - в е ч е го има в н о в о о тв о р е н и те гр а д и н и . П о д и р то ва
ид е м лам осницата - ж е л т и я т д ъ л ъ г червей, к о й т о се
за б ива в ко р е н и те на з е л е т о , л ука и пиперя. В ъ с е н и ц и т е
на зе л е н и те бели п е п е р уд и п о н я к о га им о п р о п а с т я в а т
зе л е то . П е д я н и ц а та в ъ с е н и ц а /Ас1с1аНи Ь ги т а 1 а / , к о га е

Мана - турски балсъра, но това име се дава на сладката мана,


която е с ъ в с е м друго нещо: т я действително е сладка и пчелите я
берат.

20. П а н я к о л к о д у«и 305


го л я м а суша, к о я т о к а т о п ъ л з и се п р е гъ в а , к а т о к о га
мерим с п е д я , т ъ й съ щ о ги вр ед и; б е л и я т ч е р н о гл а в
червей на м айския б а з у н я к м ного п а к о с т и им прави, но
к о га се р а б о ти гр а д и н а т а н я к о л к о го д и н и н а р е д и се
полива и о б р а б о тв а се рио зн о, те зи червеи се у н и щ о ж а ­
ват. К о н о п е ш н и ц и те ", къ р т о в и т е , м иш ките, с л е п о къ т ,
с л я п о ку ч и / е р - к ь о п е к / и га р ги т е им п а к о с т я т д е т о ги
има о ко л о гр а д и н и те .
О т тр е в и т е с к о и т о се с р а ж а в а т н а й -о п а с н и са щ и -
р ъ т , к о й т о п о н я к о ги к а т о се и зв ъ д и , и з н и кв а в ъ в ф и т а -
р иите п о д и р п о л и в а н и е то к а т о м ораво ка д и ф е и т ъ й
б ъ р ж е р а сте , щ ото за 4 - 5 дена п о кр и в а д р е б н и я л ук,
пипер и про ч. К о щ р яв а та , а н а й -в е ч е ш и р о ко л и с та та -
б и в о л ска наречена ги плаши м ного. К л а с т и ц а т а /т у ч н и -
цата, сем из о т у я р б а гр а с а /, к о я т о е о б ъ р н а т а и н а го р е
с корена, ц я л о л я т о с т о и кра ве на п о ка в а л и т е на ф и -
та р и и те и к о г а се н а в ъ д и , гр а д и н а р и те п р о р е в а в а т б р е -
варе о т нея. • П е р н а ти я т т р о с ъ к д е т о не се п о л и в а г р а ­
д и н а та ги плаши, но д е т о се пол ива не ха р о ксв а . П о в и —
т и ц а т а ***, к о я т о пуща д ъ л б о к о т ъ н к и т е си бели ко р е н и и
п о с то я н н о н и кн е о т т я х все п о - б р а т я с а л а и б р а тя с а л а ,
ги ум орява с ъ с св о и те увивал ни с т ъ б л а п о р а с те н и я т а .
Е то за то в а всеки м ом ъ к ка т о хо д и из гр а д и н а т а , щом
в и д и н я к о я тр е в а че ще класи, т ъ р га я и я унищ ож ава.
Но не са само т и я н еп р и я те л и , с к о и т о в ц я л ж и в о т
се бори гр а д и н а р я т : суе вер ие то н а , п р о с т а т а маса и т о
им прави го л е м и п а ко с ти . Засуши ли се м ного, к о й прави
суш ата - гр а д и н а р и т е и кер а м и д а ри те са в и н о в а ти те , т е
з а р а в я т ж и в и ку ч е т а и м агарета д а с в ъ р з в а т о б л а ц и те
и д а з а к л ю ч а в а т неб е сата к а т о п р о р о к И л и я ! Т у р я т ли
н е гд е в гр а д и н а т а си н я ко й череп о т к о н с к а гл а в а на
н я ко й кол д а плаш ат га р ги т е , д а не им н а к ъ л в а в а т д и ­
н и те и кр а с т а в и ц и т е , суе ве р и е то ще г о п р е т ъ л к о в а , че
са направили м агия д а не вали д ъ ж д и ц я л о т о село,
начел о с км е та и попа, ще д о д а т д а ги п и т а т защ о е -
о н а я глава, или онова плаш ило в д и н и те или к р а с т а в и ­
ц и те . Н апр азно гр а д и н а р я т ги уверява, че т о в а нещ о е
тур е н о с д р у га цел, но су е в е р н и я т влах п а к си о т и в а с
т и я уб е ж д е н и я , с к о и т о е и дошел д а п и та б е з д а
разбере, к а к т о го у в е р я в а б ъ л га р и н ъ т , че ч е л о в е к не
*
6 г И 1 о 1 о 1 р а \zulgaris
С о п у о 1 \/и 1 и 5 а г ^ е п 5 1 5

3 06
м ож е д а з а к л ю ч в а небесата, че т о в а а ко би м о ж а л и д а
п р а в я т, те в с я к а го д и н а ще го п р а в я т, но в л а х ъ т вие с
глава, о ти в а си неуверен, наеж ен и к р о и п л а н о в е ка к да
п овре д и - на н е в и н н и те тр уж ен и ц и , к о и т о г о х р а н я т* с
н а й -б л а го р о д н и т е з а р з а в а ти !...
В У н га р и я , в т а я зем я, к о я т о се с ч и т а з а о б р а з о в а ­
на и п р о св е те н а в х р и с т и я н с т в о т о , в 1868 го д и н а , на
е дни л я ско в ч а н и , д в е - т р и села са се съ б р а л и и са им
н асе кл и д о л а п я и ко л я та , все по т а я причина, ч е спрели
д ъ ж д а ! Т ова ми р а з к а з а съ щ и я т м ай стор , к о й т о в 1869
го д и н а беше дош ел гв Р усчук при - а в с т р и й с к и я ко н сул д а
п и та з а д а в и я т а си, к а к в о е .станал а, за щ о то се з а л о ­
вили на д а в и я с ъ с селата, п он е ж е гр а д и н а т а им п р о ­
п ад н ал а о т суш ата. Н о ка кв о е с та н а л о после, н е зная...
Н а й -с т р а ш н о и н а й -о п а с н о нещо з а гр а д и н а р и т е е
за л и ва н и е то . П о м и сл е те си, че с те о т в о р и л и в е л и ко л е п н а
гр а д и н а ; н а са д и л и с т е с и ч ко ; н а т ъ км и л и с т е ; в л о ж и л и
с те 5 0 - 6 0 х и л я д и грош а капитал и б е з т е г л и л к а т р у д и
ста ра ни е и се за о б л а чи , з а т ъ н т и , з а с в я т к а се, затрещ и
се и въ р ху гр а д и н а т а ви ид е с г ъ р д и в и с о к е д и н ч и -
л яш ки бой м ъ те н буен порой о т к ъ д е п л ан ин ата , вл ече
д ъ р в о и ка м ъ н и и минува през к р ъ в е н а т а з е л е н а бахча,
п о т о п я в а с и ч ко с ъ с с в о я т а т е ж к а м ъ ти л ка ; в л е ч е и носи
и вий а ко не М ож ете д а и зб я га те , к а ч и т е се на к о л и б а ­
т а си, или на н я к о е д ъ р в о , а ко г о има н а б л и зо и г л е ­
д а т е к а к ви се зем а тр у д а , б о га т с т в о т о и н а д е ж д а т а
п р е д о ч и те ви.
И к а т о се и з т е ч е т а я неумолима с ти х и я о с т а в а п р е д
о ч и те с ъ р ц е р а з д и р а т е л н а кар тин а: д е т о е бил з е л е н и я т
х у б а в и я т пипер д о к о л я н о т и н я о ста в е н а , а п и п е р я т п о ­
вален, л е ж и на д ъ н о т о й. Д е то бил с е н ь о - п е р я с т и я т
к а т о море м л а д и 'б у е н л ук, и зд р а н а с и ч к а т а р а з р а б о т е ­
на по ч ва ч а к д о з д р а в а т а м р ъ тв и ц а и в и й в и д и т е не
гр а д и н а , а д ъ н о т о на н я ко й с тр ъ м е н п л а н и н с ки д о л .
В и со ки те к а т о т у р с к и таби вади, р а зд р а н и , п р о къ с а н и и
д о л а п я т г о няма, а н е го в о т о м я сто , к у и я т а му и г ъ р л о ­
т о за р и н а ти с п я с ъ к и т и н я и сравнени с ъ с зем ята.
К о л я т а и т а л и ги т е зе ти , р а зко л е л е н и , за в л е ч е н и из л и ­
в а д и те и н я к о и о т ч а с т и т е им за р о в е н и с т и н я , а н я ко и
за ка ч е н и на в ъ р б и т е и б р я с т о в и т е п о кр а й р е ка т а -
с и ч к о д и гн а т о ^ и с и ч к о разорено!
Т а ки в а и още п о —страш ни сл уча и с а и зо б и л н и в г р а ­
д и н а р с ка та и с т о р и я , но т я няма ощ е л и т е р а т у р а и не ги

3 07
е записал а... Ами к о л к о п ъ т и се е сл уча вал о д а се и з ­
д а в я т и гр а д и н а р и те к а т о ги свари т а къ в п о т о п насъне,
или ги за о б и ко л и о т в р е д , а ням а на що д а се п о ка ча т
д а си о т ъ р в а т барем душ ата. Една го д и н а п р е д и 3 0 - 4 0
го д и н и р. В еди у Влаш ко е р азо р ил а с и н к и т е гра д ин и
д о г д е т о са д о с т и гн а л и н е й н и те страш ни в о д и . Т ая река
е е д н а о т н а й -о п а с н и т е . Т о га в а ка з в а т, Н е д я л к о Г и р а н -
л и я т а о т Л я с к о в е ц и д р у ги т е му момци с т о я л и тр и дни
на ко л и б а т а гор е , д о гд е се и з т е ч е в о д а та и се спасят.
П осл е отиш ле р ата и на ч о ко и те .
К о га т о е • киш овно л я т о т о или се и з л е я т ненадейни
буйни д ъ ж д о в е , ч е с то се сл уча в а д а си д о д а т гр а д и н а ­
р и те без време и ч е с то се чува д а ги в а й к а т :"З а л я л о ги
сиром асите, за н е сл о ги го р к и т е !"
Т е зи термини, к о и т о на д р у ги т е хора не п р о и з в е ж д а т
н и к а к в о впечатление, к а т о д о й д а т д о гр а д и н а р с к о т о ухо
п р о ка р в а т по с и ч к о т о му т я л о т р ъ п к и и т р е с к а : само
той' р азби ра т я х н о т о зн ачен ие ; само т о й м о ж е д а си
п р е д с т а в и ка р т и н а т а на з а л и в а н и е то и н о с е н и е то съ с
с и н к и т е • й р а зо р и те л н и п о с л е д с т в и я и го р к и сетнини...
К о га т о гр а д и н а р я е з а л и в а л о или още п о - с т р а ш н о т о -
н о си л о , то й п о д и р н я к о л к о го д и н и не, м ож е д а д о й д е на
се б я си, а н я ко и сиром аси и съ всем са се о п р о п а с т я в а -
ли и пропад али.
Има н яко и, к о и т о н я м а т п о н я т и е о т гр а д и н а р с т в о , че
з а в и ж д а т или у к о р я в а т гр а д и н а р и н а з а о б о га т я в а н е т о
му, н о те са та ки в а хора, к о и т о ням ат ни н а й -м а л к о
п о зн а н и е о т т р у д н о с т и т е и го р ч и в и я п о т, с к о й т о те зи
ч е с тн и тр у ж е н и ц и са сп е ч е л и л и п а р и ц и те си. А к о са
к а к т о к а з в а т н а й -х а л а л п а р и те на та б а ц и те , о т к о и т о ,
р а зм е н я в а т х а д ж и и т е и с в я т о го р ц и т е , за д а з а н е с а т х а ­
лал печел ени пари на С в я т и т е места, то гр а д и н а р с к и т е
пари т р я б а д а са д е с е т п ъ т и п о -х а л а л , за щ о т о тя х н а та
печал б а е д е се т п ъ т и п о - т е ж к а и и зл о ж е н а на х и л я д и
н е п р е д в и д е н и сл у ч а й н о с ти ! Н апр азно не ка з в а м а й с то р ъ т:
"М ом чета, о т в а р я й т е си д о б р е о ч и те , ж и в е й т е ч е с т н о и
харам нищо не прием айте, че ний сме п о д о б л а к и край
во д а ..." В те зи к ъ с и н а с та в л е н и я се з а к л ю ч а в а т д в е те
н а й -с т р а ш н и за гр а д и н а р и т е б е д с т в и я : гр а д и з а л и в а -
ние, за вл и ча н и е и за н о ся н и е , - о б л а к ъ т м о ж е д а йм
убие г р а д ^ а т а и д а им о п р о п а с ти т р у д а и ка п и та л а , а
в о д а т а — п о р о я т м ож е д а ги за вл ече б е з в ъ з в р а т н о .

308
К а то к а ж а т : ’Т а з и гр а д и н а я влече, или за л и в а ", никой
не се решава д а я наемне.
За гр а д а не м о га т да о п р е д е л я т де и к о г а ще бие,
за то в а те се м о л я т на св. И л ия и н а й - с т р о г о в а р д я т
го р е щ н и ц и те - го р е щ и те п р а зн и ц и . Но при с и ч к о това,
о т о п и т и наб л ю д ение, те п а к з н а я т гд е п о - ч е с т о бие
гр а д . П о д п о л и те на М у н те то /п л а н и н и т е м е ж д у Т р а н ­
си л в а н и я и Р у м ъ н и я / те з н а я т , че п о - ч е с т о - б ие гр а д ,
/к а к т о и по п о л и те на наш ия Б а л ка н /, о т к о л к о т о в р а в ­
ните м еста край Дунава, из р авн и н а та по ц я л о В л аш ко и
Б о гд а н с ко , и из наш ето р авн о поле по с и ч к о т о к р а й б р е ­
ж и е на Д ун а в с ка та равнина.
Г р а д и н а т а се в а р д и о т в с я к а к в о о с кв е р и е н и е к а т о
о л та р . Ж енени хора с ж е н и т е си наедно м ъ ч н о се при--
емват д а р а б о т я т на гр а д и н а . С та р и те м ай стор и т о в а не
са го прием вали п о д н и к а к в о извинение. Е то т о в а у в е - 1
рение, в п о -п р е м и н а л и т е времена, е з а п а з в а л о м о р а л н а ­
та с тр а н а на гр а д и н а р и те , о т к о е т о лош ите п о с л е д с т в и я
не з а к ъ с н я х а д а се п о я в я т ... О т ч у ж д и т е с т р а н и се е
пр и не сл о м ного з л а т о и д о с т а п р а к т и ч е с к о ум ств е н о
развитие,- но з а е д н о с то в а - и м ного ч у ж д и п о р о ц и са
се п р и с а д и л и на б ъ л га р с к а т а невинна почва с ъ с с и ч ки т е
си лош ави сетнини...

IV

Че гр а д и н а р с т в о т о к у л т и в и р а и д о н е гд е си о б л а г о ­
р о д я в а стр а н а та , д е т о се развива, мислим не ще има
н я ко й д а се с ъ м н я в а в т а я о че в и д н а и с ти н а . М но го
б л а го р о д н и гр а д и н а р с ки р а с те н и я , к о и т о д о р а з в и т и е т о
на гр а д и н а р с т в о т о или съ всем ги е нямало, и л и к а т о са
биле р я д к о с т и с къ п и , са се куп ува л и само з а в н а й -
б о га т и т е къщ и и хо тел и, ' к о г а т о д н е с и н а й - б е д н и я т
м ож е д а ги занесе в го т в а р н и ц а т а си за н и щ о ж н а цена
по ц я л а кош ница. Б л а го р о д н а т а {ззстител на хр ан а, к о я т о
се в н о с я с я ка с у тр и н а с ке р ва ни гр а д и н а р с ки к о л а и
та л и ги в го л е м и те гр а д о в е к а т о Букурещ, Гал ац , И б р а и -
ла, Б е л гр а д , Пеща, Виена и проч. и проч. и се п о д а в а
на с я к а тр апе за, не е о с та в и л а населението б е з б л а г о -
д е т е л н о т о си в л и я н и е на з д р а в и е т о и на п о - п р а в и л н о т о
р а зв и ти е на те л е с н и я о р га н и зъ м . Л я т н о врем е п а з а р и те
т е ж а т о т гр а д и н с ки п р о и зв е д е н и я , а зим но врем е м азите

309
и зи м н и ц и те на ц е л и я гр а д з а в а р д в а т о т р а зр ущ а ю щ и я
м раз т е з и б л а го р о д н и и необ ход им и з а т р а п е з а т а р а с ­
те н и я. Б е з гр а д и н с к о р а сте н и е т в ъ р д е м ал ко я с т и я д н е с
м о га т д а се п р и го т в я т ; гр а д и н а т а е с в ъ р з а н а н е р а з д е л ­
но с к у х н я т а и гр а д и н а р я т с го т в а ч а , а т о в а с и ч к о т о
вл и яе на з д р а в е т о и о б л а го р о д я в а духа, к о й т о п р о и з ­
в е ж д а п о —го л я м о и п о - с и л н о д е й с т в и е в д о б р е н а х р а ­
н ен ото з д р а в о т я л о . А к о би се наел н я к о й д а и з д а д е
т а къ в з а к о н , с к о й т о д а се у н и щ о ж а в а т гр а д и н и т е , с и ч -
к и я т н а р о д , к о й т о д а б ъ д е то й и д е т о д а б ъ д е , ще се
д и гн е о т м а л ко д о го л я м о и о т сиром аш ко д о б о га т о и
ще р а з к ъ с а т а к ъ в за ко н о д а т е л на к ъ с о в е в с р е д гр а д а !
Но т а къ в з а к о н о д а т е л ням а д а се р о д и и о т го д и н а на
го д и н а гр а д и н а р с т в о т о ще расте , ще се р а з п р о с т р а н я в а ,
ще ц ъ ф ти , ще се о б л а го р о д я в а и ще н апред ва, к о л к о т о
повече н а п р е д в а о б р а зо в а н и е то и р а з в и т и е т о на н а р о ­
д и те , к а т о ще им пом ага в т о в а р а зв и ти е . К о л к о т о п о ­
вече и з у ч а в а т гр а д и н а р и те е с т е с т в е н и т е науки, т о л к о в а
повече ще у с п я в а и д е л о т о им и ще пом ага на ч е л о в е -
ч е с ко то р а з в и т и е все пов ече и повече. З а д а ч а та на
гр а д и н а р с т в о т о е велика, но т я още сл а б о се р а зб и р а
о т ч е л о в е ч е с т в о т о . И днеш ната м ед иц ина м ал ко в н и м а ­
ние е о б ъ р н а л а на него и на н е го в и т е д о б р и с л е д с т в и я .
К а зв а т, че о н и я общ ества, к о и т о са се о б р е кл и да
се х р а н я т сам о с р а с ти те л н а храна - т р а в о я д и т е , биле
п о - з д р а в и и п о - д ъ л г о ж и в я щ и о т м е с о я д н и те и д е ц а т а
им биле п о - з д р а в и и п о - м а л к о п о д л о ж е н и на с м ъ р т ­
н о с т. Д али гр а д и н а р с т в о т о не п р о и з в е ж д а т е з и д о б р е
сетнини, а м акар в п о - м а л ъ к разм ер и на те зи , к о и т о
не са съ в се м т р а в о я д и ? А к о " п р о и з в е ж д а на е д н и те , т о
непременно' ще го п р о и з в е ж д а и на д р у ги т е . Н ий не сме
п р и в ъ р ж е н и ц и на т р а в о я д ц и т е , но не. .см е т ъ й съ щ о
п р и в ъ р ж е н и ц и и на само м есо я д е н и е тб . С а м о то ' у с т ­
р о й с т в о на че л о в е ч е с ки те з ъбу-, ни п о ка зв а , че ч е л о в е к
не е само м е с о я д н о ж и в о тн о , напротив,^ t o -й\ е п о в е ч е т о
растениея-дно. В се ки к о й т о я д е н я к о л к о д ен а н а р е д ..само
месо, хване д а се оплаква, ~ че не му ' с е .- я д е 1вече и
т ъ р с и п о с тн о , растително,.-. Н ий ома уверени, 'ча. :акр- се
направи г р и ж л и в о и в я р н о изсл е д в ан и© - о ка ж е ;-*ч е
■дато" г£звече • гр а д е н и /' там в а с а л %Ла е
п о v зд р а в о , - п о - д о б р о ,: ' лея- сп оси б чо м ;:. 8-'|Ьъм40то speiwe
д й - к р а с и в о , 'н о ■ на- то в а хи гй б н & та .
йе ska** д а л « -.с а . o s го ' •р а з й и с й я ^ ..'
В С ъ р б и я д о о т в а р я н и е т о на гр а д и н и т е т в ъ р д е м а л ­
ко гр а д и н с ки , р а с те н и я са биле и з в е с т н и на н асе л е н ие то.
Т ая го р и с т а с тр а н а п о д и р о с в о б о ж д е н и е т о си е била
т в ъ р д е на д о л н я сте п е н в зе м л е д е л ^ е с ко отнош ение , а
в гр а д и н а р с ко и п о н я т и е не е имала. Още в 1853 го д и н а
ш ум ад ийските с е л я н и ка т о д о х о ж д а х а в Б е л гр а д да
п р о д а в а т сирене, д он есе н о на ко б и л и , идваха на б е л г ­
р а д с ка т а п и я ц а при нашите гр а д и н а р и и т в ъ р д е наивно
ги питаха з а си н и я п а тл а д ж а н :
- А, е д е ли се о в о майсторе?
- Еде се.
- А ку в а /в а р и / ли се?
- Кува се.
- А пече ли се?
- Пече се.
- А ка к о се зо в е б о га ти?
- П а тл а д ж а н .
- А ща е т о п а тл а д ж а н ?
На гр а д и н а р и н а к а т о му о м р ъ зваха т и я д е т и н с к и в ъ п ­
роси и к а т о не можеш е д а им о б я с н я в а п о - н а т а т ъ к к а к ­
во нещо е п а т л а д ж а н , к о га т о п а т л а д ж а н ъ т е напр ед е
им, н я ко и з е в з е ц и им казваха: "О во су / с а / а р а п с ка я я
/я й ц а /" .
Ш ум а д и н е ц ъ т за ч у д е н о т а р а б с ки те яйца, з а х в а щ а ’ д в
п о д св и р в а , к а к т о си п о д с з и р в а т о б и кн о в е н о с и ч ки с р ъ б ­
с ки се л я ц и и д а п о д в и кв а и св и кв а с в о и те д р у га р и д а
д о д а т да в и д я т а р а п ска я я.
— О, о! Б о га ми, д а съм ум рю ю че /у м р я л в чер.:-/ че
би зна»о ща су а р а п с ка яя!
- О, Р адоване, »оди овам о б о га ти , д а вид иш гъгал­
с к а яя!
Р адован, М илован и н я к о я К е я /ж е н а К е р а / додат,-
г”: »К
л-.
н а о б и ко л я т с е р ги я т а , п о д с в и р кв а т, ч у д я т 5№
л а д ж а н а , р а з гд е д в а т го , миришат- г о \ подвикват: Тг. - V -а*::

ЩвПИ;'

Ралата а пл у го вита са ги приели от. п р е с е л е к ц и т е бил-гору.


га ва «лисиря со го сеятчи сърбите с К олаи /кол/ но иел«ъ{ОГ..ч-:-
.го ковали. Тово /ли е казвал в 1853 Г-г. ед и н стар' с ъ р б и н
град. Калето ш д ч с о з а н е с е н и от П иратско и са същи т е *;та«и
кийски кола, кола -б е з ;:-.льоки. Напред,- до о с & о б о ж д е к и & п о ,
со носили на кон©, както и днес се носи 3 Шулдадик.
Г р а д и н а р я т р а зб и р а се' не м ож е д а се с д ъ р ж и д а не
се смее.
С е л я ц и те к а т о го в и д я т че се смее р а зб и р а т, че ги
п о д и гр а в а и захващ ат:
- М о ж е о в о д а ни су а р а п ска я я ? К а ж и , б о га ти , ща е!
Т о га ва гр а д и н а р я т захващ а д а им о б я с н я в а , че то ва
е п л о д к а к т о и п и п е р я и се я д е и печен и варен с м е ­
со, с м асло и т.н. и ги кани д а си к у п я т , к а т о ги у в е ­
рява, че щом я д а т в е д н ъ ж , п осл е ще т ъ р с я т д а си к у ­
п ува т и д р у г п ъ т . Т а ки в а и п о -с м е ш н и и с то р и и се с л у -
чаваха и с м о р ко в и те , с че р в е н и я п а т л а д ж а н , алабаша,
б а м ята и д р у ги гр а д и н с к и р а сте н и я, к о и т о го р е ц ъ т , ш у -
м адинец, ощ е не е в и ж д а л в н е го в о т о п л а н и н с ко село.
Н о щом куп и , я д е и му се усл ад и , т и я р а с т е н и я си
пробиха ве че п ъ т и в з а т ъ н т е н а т а Ш ум а д и я и почнаха
д а о б л а го т в о р я в а т и с кр о м н а та т р а п е з а на с е л я н и н а .
Т ъ й са се ч у д и л и и в ъ в Влаш ко и Б о гд а н с к о п о - о т ­
п ре д и, но с е га ням а вече се л я н и н д а не е п о з н а т с
гр а д и н с ки т е р а с те н и я и д о д н е с има м н о го д е т о не
я д а т с и ч ки те . И по н ас в З а па д н а Б ъ л га р и я , в Р аховско,
В рачанско, Л о м с ко и д о д н е с с е л я н и т е не я д а т з р я л о
че р вен о михле /ф р е н к - п а т л р д ж а н /, з е л е н о т о я д а т , но от.
з р я л о т о ги е гнус.
Не само с е л я н и те , к о и т о не м ожем д а о бвинявам е,
за щ о то те в с я к о ги п о - м ъ ч н о се впущ ат в н о в о в ъ в е д е -
-н и я та , но и гр а ж д а н и има още, к о и т о ги у ч а т гр а д и н а ­
р и те кое р а сте н и е к а к се го т в и и я д е . И в и е н с ки те
гр а ж д а н и о т с к о р о , т.е. о т к о г а т о • са зе л и д а се о т в а р я т
о ко л о Виена гр а д и н и са зе л и д а я д а т с л а д к и я пипер, а
п о д и р негсь т у к - т а м е захващ ат и л ю т и в и т е п и те л ки .
В и с т о р и я т а на гр а д и н и т е има х и л я д и а н е к д о т и за
още н е п о зн а т и т е на н асе л е н и е то растения, но ням а кой
д а ги съ би р а . За б а м я та ка к в и не п р и к а з к и няма, за
ка р н а б и тя /ц в е т н о т о з е л е / и проч. V .

V.

Р а зм н о ж а в а н и е то на м е стн и те гр а д и н а р и - учениц и
на наш ите и п р е ку п ц и те . Н апред в с т а т и я т а си с п о м е ­
нахме, че гр а д и н а р и т е к а т о р а б о т я т на чуж б и н а , ч е с то
се сл уча ва д а зем ат о т там каш ните н а р о д и м ом ченца да
им пасат в о л о в и те , д а ка р а т кол я т а с ъ с с т о к а на п а з а -

312
ра, д а ка р а т д о л а п и т е и д а п о л и в а т. О т т е з и момчета,
ко и то и з л я з а т д о б р и , р аб о тни и че стн и , гр а д и н а р и т е на
идащ ата го д и н а п а к г и в и ка т, к а т о им д а в а т п о - г о л яма
заплата. Т а ка к а т о р а б о ти е д н о момче н я к о я и д р у га
година, т о и зучв а д о с т а нещо о т гр а д и н а р с к о т о и з к у с т -
во, и зуч в а и б ъ л га р с к и д а го в о р и и се н а в и кв а вече на
гр а д и н а р с тв о , к о е т о му ста в а за н а я т. К а т о гл е д а к а к
д обре п е ч е л я т, т о м оли м айстора си д а с та н е и т о о р -
та к, макар на п о - м а л к о д я л . М а й с то р ъ т, к а т о г о е и з у ­
чил и ва ре н о и печено, к а к т о се ка зв а , с ъ гл а с я в а се и
без д а си ва рд и и з к у с т в о т о в тайно, зем а г о и о р та к.
Това влахче, д а ка ж е м че е влахче, к а т о п о р а б о т и н я ­
ко я го д и н а , к а т о сп е ч е л и и изучи още п о - д о б р е з а н а я ­
та, т о к у в и ж , че си о т в о р и л о н е гд е н я к о я п о - м а л к а
гр а д и н а при в о д а ил и на ^ у х о и ста н а л о и т о с а м о с ­
то я т е л е н го с п о д а р . Р аботници т о намерва о т с в о и те
власи з а п о - п р о с т а работа, а м ом ичетата, а ко е имало
сестри, к о и т о са р а б о ти л и по н я к о л к о го д и н и п ри г р а ­
д инарите, о т и в а т и при него д а му р а б о т я т , ил и п ъ к
а ко се о ж е н и /з а н я к о я мома, к о я т о знай д о б р е д а р а ­
б о ти на гр а д и н а , к о е т о че с то става, т о га в а т о й с ж е н а
си и д р у ги т е пом ощ ници хване д а ва д и и то й с т о к а и
д а пр о д а ва , к а к т о и д р у ги т е град инари. Т а ки в а м естни
гр а д и н а р и д н е с има н а й -м н о г о в ъ в Влашко, к о и т о к о н ­
кури ра т с нашите, с бивш ите си м айстори, и п о - д о б р е
пе ч е л я т, за щ о то са си зиме там и з а д ъ р ж а т с т о к а в
м аазите си за зим на п р о д а ж б а , коя*то е б е з съ м нение
ц о - с го д н а . М е ж д у т е з и м естни гр а д ин ар и има н а й - м н о г о
пак б ъ л га р и , п р е се л е н ц и те в 1812 г. и проч. В с ъ р б и те ,
к а к т о споменахме и п о - п р е д и , та я ч е р та не се за б е л я з в а .
Т ъ й щ о то гр а д и н а р и т е и в то в а отнош ение к у л т у з и -
р ат н а р о д и т е д е т о р а б о т я т и к а т о им н а с а д я в а т м естни
гр а д и н а р и .
П рекупци. Г р а д и н а р и те к а т о в а д я т го л я м о к о л и ч е с т в о
с т о ка и к а т о не м о га т с и ч ка т а все парлама - на д р е б н о
д а я п р о д а д а т , я в я в а т се на п и я ц и т е п р е ку п ц и , к о и т о
в с я ка с у тр и н а п р е ку п у в а т о т т я х цели к о л я и чували
с т о ка т о к т а н , р а зум я в а се на п о - е в т и н о и я р а з н о с в а т
по д ю ге н и , по п о - м а л к и пазари, по махалите и уб о рите ,

А к о би б и л е на м я с т о т о на б ъ л г а р и т е д р у г и н а р о д и т е не би си
п р о д а л и т ъ й е в т и н о и з к у с т в о т о , но б ъ л г а р и н ъ т в т о в а о т н о ш е н и е е
филантроп.

313
р а з н о с я т я с кош ници, или с м алки на р ъ ц е к о л ц а и я
р а зп р о д а в а т . Т ъ й щ о то п р е ку п ц и те п о - с и г у р н о п е ч е л я т
в с я к о ги и т о б ез ка п и та л : то й зема с т о к а т а о т г р а д и ­
н ар я _ на в я р а д о п л а д н я , или д о в е ч е р я я и зп р о д а в а ,
плаща на гр а д и н а р и н а и на д р у ги я д ен п а к зема. Т а ки в а
пре купци в Букурещ , Браила, Галац и т.н . ги има м ного
и к о и т о не са п и я н и ц и и р а з п и л е й -д о м , им ат д о б р и к а ­
пи та л и и с ъ с т о я н и е . Те са о т р а зл и ч н и н а р о д н о с ти :
власи или к у р ги т и , т.е. о т б ъ л га р и н и вл ахинка, о т
б ъ л га р и н и гъ р к и н к а , или ч и с ти б ъ л га р и , но зе л и вече
д а се повл а ш в ат. Те п е ч е л я т н а й - в е ч е зим но време, з а -
щ ото о т есен з а ку п у в а т с я к а к в а гр а д и н а р с ка с т о к а и
зим е я п р о д а в а т . Н я ко и п р е ку п у в а т и ,о с т а т ъ к а в г р а д и ­
ните. Т ъ й наприм ер в н я к о я гр а д и н а о с та н е о т с и ч ка
с т о к а по нещ о и гр а д и н а р и те нещ ат д а се б а в я т, д а си
гу б я т врем ето, за щ о то у д ом а им ги ч а ка р аб о та, или
ста не вече къ с н о , а с т о к а т а е н е и з п р о д а д е н а и ням а да
о с т а в я т м ом чета на гр а д и н а та , т о га в а т е я п р е п р о д а в а т
на п р е ку п ц и т е п о - е в т и н о и п р е ку п ц и те я д о о б и р а т и
п р о д а в а т ч а к д о п р о л е т. И о т наш ите гр а д и н а р и има
м ного, к о и т о без д а л о в я т гр а д и н а з а л а в я т се с п р е к у -
пувание и сп е ч е л в а т д о б р и пари с п о - м а л к о т р у д , но те
са п о в е ч е то о т ония, к о и т о са се п о з а с т о я л и там.V I.

VI.
К а кво в л и я н и е п р о и з в е ж д а гр а д и н а та н з з д р а в и е т о
на самите гр а д и н а р и . П о - г о р е казахме, че гр а д и н а р и те
зим но време наб ир а т сил а и им се з а ч е р в я в а в р а т ъ т , но
т а з и си л а се и з т ъ щ я в з и в р а т ъ т И зтъ н я в а д с г д е т о н а ­
п ъ л н я т -гр а д и н а т а . Те о б и кн о в е н о с т и га т на гр а д и н а т а
л р з з ' в е л и ки п е с т и и к з ^ с х р и с ти я н и те п о с т я т ц е л и т е
Г *• ± м-р «.-.е п о - ч и с т о и . б л а го го в е й н о ; н о в
* = \.Ч .» т с /

*•**с ^-2^-ме, е постите,> тем- . им


н а й -.т е ж к а т а п р о л е т н а
п ъ р в о р Ш а д н а " гр а д й н а р с к а .т р а б о т з ■ и о свен п о с т и т е и
с ту д Ш о тс - ги изпива' й м а р т е н с ки я т в я т ъ р им о б -

;; нр^:;М0таст,,да Ъз д о П е тр о в д а н ,
О све п о с т е н и е т о , к о е т о не им д а в а месна под кре ­
п и те л н а храна, т е ч е с т о са п р и н у ж д е н и н а й - в е ч е у
Влаш ко, к а т о не са се още н а тъ км и л и и не с а си ^ н а п -
равили пещ при ко л и б а т а д а се х р а н я т с м ам алига , и с
л ук, к о е т о н а й - м н о г о им р а зв а л я сто м а ха и у л а в я т к а ­
т ъ р /к о л и ц /, к о й т о после т в ъ р д е м ъ ч н о се и зц е р я в а .
К а т о ги н а ти сн е р а б о та и всеки гл е д а к о л к о т о м ож е
повече д а р а б о ти , з а д а й н а д д е л е й , т е ж к о и го р к о на
о н о го в а , к о й т о се р азб о л и : у х л а д н а т а в л а ж н а и тъ м н а
кол иб а , на т в ъ р д а т а п о сти л ка , ч е с т о на е д н а само р о ­
го з ка , п о с тл а н а на че р на та м окра зе м я , б е з н и к а к в а п о ­
мощ и без п о д к р е п и т е л н о ястие, т о й п р о п а д а в а и у га с в а
к а т о за па л е на свещ ... К о й д а му п о м о гн е к о г а т о р а б о т а ­
та не ги допущ а, а и д а иска д а му пом огне, п р о с т и я т
ч е л о в е к не зн ае к а к д а тъ р с и д о к т о р . М о ж е д а си п о ­
м ислите, ами, че д о к т о р ъ т е в гр а д а , а г р а д ъ т е 2 н о ­
щи / 8 часа п ъ т / д ал е ч о т гр а д и н а т а , а д а л и ще с т и гн е
с и ч к и я т му ка п и та л д а за п л а ти з а д о х о ж д а н и е т о и о т -
х о ж д а н и е т о на н а д у т и я гр а ж д а н и н д о к т о р , к о й т о ще му
п о и ска непрем енно не п о - м а л к о о т 10-^15 ж ъ л т и ц и . Ами
то й м ож е ли д а го гл е д а д о гд е о з д р а в я ? П р а зн а р а б о ­
та! З а то в а то й и не се п о м ъ л вя з а д о к т о р , а се цери
сам и го ц е р я т н е го в и те д р у га р и д о к о л к о т о з н а я т , с
парение, то пл е н и е , р азтр и ва н и е и хранение с п о - д о б р а
храна и питие. М н о го се обръ щ ат з а помощ к ъ м бабите,
к о и т о у Влаш ко д о с т а -д о б р е , к а к т о и - п о - н а с , з н а я т да
л е ку в а т о т п р а кт и ка , п о в е ч е то с р а зтр и в а н и е и парение.
Но ако^ не м о га т д а п ом о гна т д ом аш ните с р е д с т в а , ч е сто
се сл уча ва д а умре насила л евент м о м ъ к и д а се п р о с ­
тр е пред д р у га р и т е се к а т о планина... Е то за щ о п л а ч а т
къ щ н и те и р о д н и н и т е -к о г а т о и з п р о з а ж д а т с в о и т е синове,
м ъ ж е и р о д н и н и на градина,- '/'Г о с п о д д а си има е н я т а
за вас! Св. Б о го р о д и ц а ' д а "ви п а з и • и закрщ еуг Н а п р а зн о
не ка з в а т на в се ки •гр а д и н а р '/с в о и т е му, к о г а т о го и з ­
пращ ат, те го. о т п и с в а т 'и^зхо-рси д о й д е ж и в , “ ой ща ш-и-
бъде ка т о х а р и з а н ,з а щ о т а те * з н а я т к а к в о чь-:* в . к р а д и -
нарина н а ' б е з р е д н а т а О, к о л к о н е в е н и .м лади
с о ко л и са о с та в и л и ;'{ ш г т р /а т си о д - п у с т и т е "р а з и н м в
ч у ж д и т е з е м й /З з д а -гад. им, ■■^г.щетте игй
ж е н и .и р о д н и н и , илй ергдня*с.;^©з' д а го о п л а ч е V. прел ее
. с т а р а т а .м&зй&в&а й т и т щ - . Х оди.
.
•-г•_
Качодгак, - дц8 гп
г о р к а т а д а плаче п о ч у ж д и т е гробищ а, за щ о то гр о б ъ т
к о й т о е п о гъ л н а л н е й н о т о ч е д о е т р и д е с е т ко н а ц и п ъ т
д а л е ч о т н е я и не г о зн ае на ко е се л о и м е ж д у кои
гр о б и щ а е!...
И м а ке д о н с ки я т гу р б е т е т е ж ъ к , но м а ке д о н е ц ъ т
ж и в е е в гр а д а , у д ю ге н д е т о има и х е ки м и н * и му е
л е сн о д а намери помощ , а гр а д и н а р и н ъ т ж и в е е на п о л е ­
т о , в с е л а та , при п о - п р о с т и и н е в е ж и о т себе си и н е ­
му е с т о п ъ т и п о - т е ж к о д а намери помощ...
Но к а к т о и д а е, гр а д и н а р и н ъ т м акар и д а знае, че
з л о т о м о ж е д а го с л е т я утр е , то й се п р е к р ъ с т я , пом о л я
се на Св. Б о го р о д и ц а и се впущ а в чуж б и н а , к а к т о се
впущ а и н ги л и з и н ъ т в о ке а н а д а иде. Да ж и в е й гр а д и н а ­
р и н ъ т з а сл ава и ч е с т на т р у д о л ю б и в а т а б ъ л га р с к а
майка, к о я т о го е р о д и л а и о тхра ни л а . Т о в а ний а ко не
сме го ка з а л и д о с е га , ч у ж д и т е народ и, к о и т о о ц е н я в а т
зн а ч е н и е то на гр а д и н а р я , о т д а в н а са го к а з в а л и и п о с ­
т о я н н о го ка з в а т , п р и к о й т о гр а д се е за л о в и л на г р а ­
д ин а, д е т о не я е им ало...

VII.
\
П о п р а в я н й е то з д р а в и е т о на гр а д и н а р и т е в р а б о та та .
П ри с и ч ко т о , че гр а д и н а р и т е д о г д е си н а п ъ л н я т
гр а д и н а т а д о с т а м н о го се т р у д я т и и зм ъ ч в а т, но щом я
и з п ъ л н я т и н а р е д я т, р а б о т а т а ^ им вече о т л е к в а и к а т о
зем не д а р а ж д а з а р з а в а т , хв а н а т д а се х р а н я т п о - д о б ­
ре и ( д а се о п р а в я т. О ко л о с я к а гр а д и н а кр а й ко л и б а т а
вий ще в и д и т е ц я л о р л я к ко ко ш ки и п е тл и , к о и т о им
д о н а с я т с е л я н и те и ги п р о м ^н у в а т за р а зл и ч е н з а р з а в а т.
В ъ в Влаш ко им н о с я т б а т у т / сирене и м л я ко . Н я ко и си
к у п у в а т по е д н а кр а в а и я д о я т ц я л о л я т о . К о и т о г р а ­
д и н и се нам ерват п р и Д унава или при н я к о я река, в
к о я т о има риба, те н и к о ги не о с т а в а т в п р а зн и к, з н я -
к о г и и в д е л н и к, б е з р и б я го з б а . В ъ в в с я к а гр а д и н а си
о п р е д е л я т е д н о момче, к о е т о зн ае д а меси х л я б и да
го т в и , н а р и ч а т го а х ч и я и т о й си знае о п р е д е л е н о т о
* ' л \
Х е к и м и н - кадия, п р а в о с ь д , а х е к и м и н - доктор.
Г р а д и н а р и т е п р и п о з н а в а т С в . Б о г о р о д и ц а за т я х н а п о к р о в и т е л к а
м а й к а " п о м о щ н и ц а " з а щ о т о и т я има г р а д и н а - С в я т а гора. за т о в а
т е н а й - м н о г о 'х о д я т на С в я т а гора.
*1аатут, айрян, б у т а н о м л я к о , м ъ т е н и ц а .

316
време, к о га ще меси и к о г а ще о с та в и гр а д и н с к а т а р а ­
б о та д а о т и д е на ко л и б а та д а го т в и . Щ ом б ъ д е о б е д ъ т
или п л а д н уш ка та го т о в а , т о й в р ъ з з а е д н а ч е р н а д р е х а
или н я ко й п л а т на е д и н д ъ л ъ г п р ъ т, и з п р а в я г о на о п ­
р е д е л е н о то м я сто , с к о е т о им д а в а з н а к , ч е т р я б а д а
д о й д а т о т р а з л и ч н и т е краищ а на гр а д и н а та , д е т о р а б о ­
т я т д а о б я д в а т . На о ния, к о и т о ка р а т д о л а п я и п о л и в а т,
п о н е ж е не м о га т д а с п р а т • р а б о та та , тем и л и им з а н а с я т
на м я с т о т о я с т и е и ги за м е н ув а т д о гд е с е н а я д а т , или
ги за м ен уват и ги в и к а т и т я х на общ ата тр а п е з а .
А х ч и я та к о га им ^ време, а т о в а с т а в а в р а б о т н и д н и
н а д ве че р , зем а с р е км е то и т о р б а т а и о т и в а д а н ал ов и
риба, а а ко не е а х ч и я та и рибар, о т и в а д р у г м ом ъ к и
ки с е л а та чо р б а з а в е че р я е го т о в а , а к о г а у л о в я т м н о ­
го , и ц я л а та в а п ^ е н а . Е то з а т о в а н и ко й гр а д и н а р и н д а
л о в и н а й -о п а с н и я л ов - ки т о в и ... А н а р о д , к о й т о се
впущ а в о п а с н о с т т а и к а т о я знае, т о й е ю н а к и д о с ­
то е н за ува ж ен и е . К о й т о зн а е к а к в о т е г л и м а т р о с ъ т на
м о р е то и к о й т о п о з н а в а б е зм е р ни я т р у д н а гр а д и н а р и н а ,
т о й тр я б а и на д в а м а та д а им снеме ш апка,- д а им се
о тб и е о т п ъ т я , д а им се п о кл о н и с и с кр е н о б л а г о го в е ­
ние, к а т о на о т в а ж н и ю нац и; за щ ото , к а к т о н а м о р я ка
на в се ки миг е с м ъ р т т а п о д к р а к а т а му, т ъ й и на г р а ­
д и н а р и н а т а я с м ъ р т се нам ира п о д т в ъ р д а т а му скр о м на
п о с т и л ка , п о с т л а н а на в л а ж н а т а зем я, на к о я т о т о й л я ­
га и зп о те н , у к о р е н и р а з гл о б е н в с и ч к о т о с и т я л о о т
б е зм е р н и я т р у д , н е д о я д а н и е й й се п р е д а в а ; но и н а д
д в а м а та че стн и т р у ж е н и ц и б о г п р о с ти р а с в о я т а р ъ к а
пом ощ ница и ги з а п а з в а д а се в ъ р н а т п р и о гн и щ е т о си,
при р о ж б и т е си, п р и с в о и те си, к о и т о ги ч а к а т с о т в о ­
рени р ъ ц е и д е н о н о щ н о не з а б р а в я т т а я с и л н а п о к р о ­
в и т е л ка р ъ ка ...
Л е сн о е нам, к о и т о с у тр и н а ставам е о т м е ка т а т о п л а
п о с т и л ка , к о и т о и зп ъ л в а м е с и н к и т е пр и щ е в ки н а наш ето
гъ р л о и т я л о и в е че р п а к ни ча ка т а я м е ка п о с ти л ка .
Л есн о е ще р е ка д а кр и ти кув а м е , д а у к о р я в а м е и д а ж е
д а н а тя кв а м е на гр а д и н а р и н а , к о й т о ни п о д н о с я с в о я
т р у д в р а зко ш н о то гр а д и н а р с к о р асте ни е и ни х р а н и ' е в ­
ти н о ' и е вти н о , н о а ко бихме п о р а б о ти л и 1 - 2 л е т а - с -
н его , а ко бихме в и д е л и к а к се лъщ и с о л т а на р и з а т а ни, •
к о я т о е и зв л е ч е н а о т ц я л о т о ни т я л о о т т р у д а и т о п ­
л и н а та и к а т о се е и зп а р и л а п о т т а , т я се е к р и с т а л и ­

3 17
зирала на платното на гърба ни, ний бихме погледнали
на тоя герой на труда с друго око...
От една семка зелено семе, която не е п о -го л яма
от едно житено зърно, посеяно по Гергьовден, този г е ­
рой на Св. Богородица — подир 6 месеца ти дава за 10
пари една зелка от 2 - 3 оки, с която ще прехранят ч е­
лядта цял ден... Е, не тряба ли да се почита неговия
труд и умение? Ако беше си ценил той труда тъй, както
го цени мекушавият гражданин,той би трябало да ни
продаде една чушка пипер за един лев и един стрък
праз за два лева. Но неговите железни мисци ни го
харизват по два за пара! И ний смейме още да роптай-
ме, че скъпо продава?! Благословен да бъде освятеният
му труд! не отива на градината си без да земне 4 - 5
оки тригия от село. Тригията е необходима за под кисе-
лявание на чорбата, затова тя се купува от орташките
пари и вл язва, както и сичкото за ядение в общата
сирмия.
В празник, кога е хубаво времето и се лови риба, то
сутрин отиват за риба и налавят повече, от която г о т ­
вят различни ястия и пити с ориз. Кокошки колят в
благ ден и то чак подир Петров ден кога нарастат. П о -
някоги си купуват и месо от селото, или от града, но
за най-евтино и най-зд раво ястие, което може да се
яде и в благи и в постни дни, градинарите си купуват
дървено масло и с него си готвят ястия от различните
си зарзавати. Този обичай е останал от праотците на
градинарите, които са го донесли в България от Ц а ­
риград, д ето дървеното масло в ония времена е било
най-обикновената подправа на храната.
Както между сичките народи и хора се намерват
скъперници и къскатии, които се скъпят да си нахранят
тялото, така, и между градинарите се случават някои
майстори, скъперници, които си мъчат момците и о р т а -
ците с проста и евтина храна; но такива майстори, ос­
вен дето не могат да намерят на идащата година о р т а -
ци за дружина, но като се прочуят с къскатилъка си,
всеки бяга о т тях и те не прокопсват. "Проклет е", като
каж ат за него, той и остава действително проклет и не
може да хорокса. Затова всеки майстор, който иска да
намерва всякоги добри ортаци и момци, всякоги яде от
общата трапеза и гледа да си храни другарите д о ко л -
кото му позволяват обстоятелствата. Ако майсторът

318
почне да се дели да яде сам, или да ходи в селото,
или в града да яде, макар за свои пари, другарите му
го намразват и между цялата дружина се явява ропот и
незадоволство. Затова умните майстори много пазят то ­
ва, защото дето има ропот в общото дело, това дело,
каквото ще да е то, не върви към добър успех.
Во при всичките несгоди в сравнение с другите наши
земледелци, може да се каже, че градинарите ,пак се
хранят доста добре. Това най-добре може да се види
на балканджиите, кога додат пръв път на градина. Те
обикновено са слаби, желти, далакливи и слабодушнича—
ви /б е з енергия/; но като поработят едно лято, като им
се опънат сичките жили от работа, както казват гради­
нарите, и като се потят и пекат , на слънцето, и като се
хранят по-добре, те подир тая всекидневна работа се
оправят, заякват, зачервяват се, ободряват се и както
казват градинарите, изпичат се: боята на лицето им не
е вече бледаво- зелена, а става червено-кестенява като
на лясковчаните. Мускулите им заякват, гласът става
по-силен - не мечат вече като премрели, и тялото им
наедрява и се изправя, тъй щото кога си додат есен
домашните им не могат да ги познават.'
Освен тия телесни променения, те си променяват и
язика: хванат да говорят по-сербес и по-грубо, като
лясковчаните; духът им става по-ю начен и по—отважен,
а особено кога спечелят и добра печалба през лятото.
Тъй щото градината, освен дето дава на убития б а л -
канджия средство за по-охолен живот - пари, тя му
дава телесна сила, дух и енергия и го прави п о -о т в а —
жен във всяко предприятие...
И от неподвижните качамакоядци шопи от Западна
България, който е работил някой година на градина при
градинарите от Търновско, щом го видиш ще забележим,
че не е такъв заспал шоп, каквито са другите му съсе­
ляни и комшии. В него се е пробудил вече бодрият дух
и отважност и той, щом остане в село, гледаш, че си
отворил негде * около селото бахчица, не облича вече
белите клашници и щом заговори с тебя, видиш, че не е
задремал. Той вече не стои в подземна къща /б о р д ей /,
като другите си съседи и родови, а си прави къща на
лице с по-голем и прозорци за светлина. А с това той
дава пример не само на своите едноселци, а и на дру­
гите околни села.

319
Е т о и т у к а гр а д и н а р с т в о т о , б з н и ка кв а пл а ти м а п р о ­
п а га н д а , п р о и з в о ж д а с в о и те д о б р и п о с л е д с т в и я на о пи —
то м я в а н и е то .
К о й т о не в я р в а и и ска сам о ч е в и д н о д а се увери в
то ва, що го в о р и м , нека, к о г а о т и д е в н я к о е село д а
п о п и т а ко й о т т о в а село е х о д и л гр а д и н а р и н и к а т о
о т и д е у д ом а му и му р а з гл е д а къ щ а та и си н ка та му
наред ба, т о й сам о ч е в и д н о ще се увери, б ез п о - н а т а ­
тъ ш н о у б е ж д а в а н и е и тъ л ку в а н и е . А с и ч к о т о то в а и
с и ч ко що казахм е о тн а ч а л о в с т а т и я т а си, ни п о ка зв а
о ч е в и д н о и о с е за те л н о , че гр а д и н а р с т в о т о е едно о т
н а й —д о х о д н и т е , н а й -п о л е з н и т е и най - п р а кт и ч е с ки т е
с р е д с т в а з а о б о га т я в а н е и п р а к т и ч е с к о р а зв и ти е и о б ­
р а зо ва н и е на н а р о д а . То не е т р у д н о , т о е приспособим о
за в с я к и г о и в с ъ щ о то време не и з и с кв а м н о го голем и
ча стн и ка п и та л и , за щ о то е о сно в а но на н а й - з д р а в и т е
о сн о ви на с д р у ж а в а н и е т с /с о ц и а л и з м а / и в с ъ щ о т о в р е ­
ме т о е ш кола з а н а у ки те в т о я з а н а я т , к о я т о ш кола не
д ъ р ж и н и к о го б е з пл ата, к а к т о д р у ги т е з а н а я ти , к о и т о
си д ъ р ж а т ш е гъ р т и т е /ч и р а ц и т е / по н я к о л к о го д и н и и
ги е кс п л о а т и р а т з а с в о я домаш на р а б о та , б е з д а ги т у ­
р я т на с т о л а . ил и т е з гя х а п ри себе си и д а им п о ка ж а т
поне п ъ р в о н а ч а л н и п о з н а н и я о т за н а я т а , з а к о г о т о са
отиш ле д а си г у б я т в р е м е то на м л а д и н и те и д а си из —
т ъ щ я в а т с и л и те . П ри гр а д и н а р и н а р а б о ти н е о т л ъ ч н о и
м а й с то р ъ т и о р т а к ъ т , и ка л ф а та и ч и р а к ъ т на е д и н ред;
в с и ч ки я д а т о т о б щ а та т р а п е з а и п ан и ц а и нищ о о т и з ­
к у с т в о т о не се кр и е о т н и к о го : с т и г а всеким у д а му
т е гл и с ъ р ц е д а и с к а д а г о р а зб е р е и изучи.
Г р а д и н а р и те ' а к о с и б я х а д ъ р ж а л и и з к у с т в о т о тайно,
а ко не б я ха го п р е д а в а л и на ч у ж д и т е н а р о д и , д н е с щяха
д а б ъ д а т , к а к т о се ка зв а , п о з л а т е н и о т п е т и т е д о г л а ­
вата, н о т е с а л иб ерали в н а й - п ъ л н а т а см исъ л на т а я
с в я т а дума. Те п о с т ъ п в а т по д у м и те на С п а с и те л я : “Туне
п р и я с те , ту н е д а д и т е “. "Н ека се у ч а т, к а з в а с т а р и я т
м а й с т о р -гр а д и н а р , че д а ме пом е нува т д о н я к о е си
време; м о я т м а й сто р нищ о не крияш е о т меня, б о г да го
п р о с т и и д а му е л е ка п р ъ с т . На т о я с в я т б о га т с т в о т о
н и ко й не г о е ту р и л п о д гл а в а т а си в гр о б а : д а се * учат
и д а х р а н я т и сиром аси и сирац и . На гр а д и н а р и н а г о с — '
. п о д му спущ а б е р е ке т я о т го р е , т о й в ъ з б л a ro д а р я в а
в с е ки го и ням а н и ко й да се о пл а че о т н его ..." И д е й с т ­
в и те л н о щ е д р о с т т а на гр а д и н а р и н а е прим ерна: никой

320
п р о с я к не връ щ а о т него п о д а д е н а та си р ъ к а празна;
той всекиму, к о й т о му поиска ще д ад е и ще д а д е . тъ й,
к а к т о се ка зв а в Е вангелието, к а т о че не ви д и , що дава
и гл е д а да не го в и д я т. К о й то мине край гр а д и н а та и
пои ска м и л ости ня ; всеки о т д р у ж и н а т а и д а ж е чирац ите
имат в о л я о т м айстора д а не го в ъ р н а т празен. К о га
пр о д а ва т, ний казахм е горе, те не м ога т д а д а д з т ексик,
но в с я к о ги н а д д а в а т ка то к а з в а т : "Да се роди" Б л а го ­
р о д н а та работа, хубавата и весела град ина, веселата
д р уж и н а , небесната посланица - н а д е ж д а та , о б л о г о р о -
д я в а т душ ата на град инарина и т я се п о ка зв а чрез
с в о я та щ е д р о ст и см илявание къ м с тр а ж д у щ и те ...
И то в а б л а го р о д н о о тн а ся н и е д а не м ислите, че не
се пр и л е п я в а н е с ъ зн а те л н о и на ония народи, на к о и т о
се прави от град инарина? Д о б р о то е к а т о д ъ р в е н о м а с­
ло, т о д е т о капне и там се попив а и се впива и р а з ­
п р о стр а н я в а все повече и повече, тъ й щ ото м ъ чно вече
се и з в а ж д а о т н апо ен ото тя л о . М е стн и те д р е б н и г р а д и ­
нари и овощ ари, к о и т о п р о д а в а т с кош ници и не са д а ­
вали на л ю сп а даром , ка т о в и д я т че б ъ л га р и н ъ т щом
начете 1 0 0 -2 0 0 чушки, х в ъ р л я о т го р е д а р 1 0 -1 5 , ще,
неще и той к а т о п р о д а д е о т с в о я т а кош ница, ще хв ъ р л и
макар 1 - 2 .
К о га т о дойде н я ко й нещ астен п р е д с е р ги я т а на
б ъ л га р и н а и си п р о те гн е изнем ощ ялата р ъ к а ,, б ъ л га р и н ъ т
съ с с ъ ж е л я ю щ п о гл е д го п о гл е ж д а и му в р ъ ч в а ц я л а
к и т к а зе л е н чук, или му пуща в р ъ ка т а с в о я п е та к, без
да го по гл е д н е , к о га т о го и з в а д и о т д ж е б а си. К а то
д о й д е съ щ и я т б о ж а к д о тузем еца, ту зе м е ц ъ т го е срам
д а г о въ рне - и той ще му спусне к а к в о т о му се о т ­
къ сн е о т съ рц е.
Д е то са р а б о ти л и гр а д и н а р и б ъ л га р и и по н я к о я
причина са о с та в и л и гр а д и н а та , о ко л н о т о население ги
оплаква, ка то че е и згуб и л о н а й - б л и з к и т е с и / род нини.
В л ахъ т ко га ще спомене за гра д ин ар ин а, в с я к о ги казва:
"Сараку гра д ин ар у, ун д е ^калка печору луй, аке лу е ши
б е р и ке ту луй Д о м н е -З е у . И к а к сиром ахъ т влах д а не
се в а й ка за гра д ин ар ин а: д о й д е си вечер о т п о л с ка р а ­
б о та уморен; ням а ка кв о д а си хапне; праща си д е т е т о с
две шепи м исирено брашно, или с 2 - 3 о ки мисир и п о -
* '
Горкият гр ад ин ар , gemo ллу стъпи кракът, тал/Г е и божият
берекет.

21. По н я ко лко думи 321


д ир 5 - 6 минути д е т е т о му д о н о с я то р б а с чуш ки, п а т ­
л а д ж а н и и н я к о л к о кр а ста в и ц и : е то ти и с е л я н и н ъ т с и т
и су тр е ще има що д а тури и в то р б а та си.
О свен те зи д об рини, с к о и т о се п о л зу в а т с е л я н и те
от гра д и н ар и н а, ч е с то се сл уча ва д а заем ват о т т я х и
пари, т ъ й например, за ж ъ т в а 'влахъ т се намерва у т е с -
нен, д о г д е си прибере храната: о ти в а при гр а д и н а р и н а ,
р а зка зв а си хала и го моли д а му заемне н я к о л к о пари,
ко и то си обещава д а му върне к о га си п р о д а д е ж и т о т о ,
или на есен д а му за ка р а н я к о л к о ко л а зеле, или л ук в
гр а д а с го л я м а та си м оканска ко л а /ка р у ш а р и /. Г р а ^ и -
н ар и н ъ т, без запис,- без с в и д е те л и и без н и ка кв и п о р ъ ­
чители, на х р и с ти я н с ка вяра, му д ава без н и ка кв а л и х ­
ва и го ул еснява. Е, ка к да не се укайва с е л я н и н ъ т к а ­
то се лиши о т та ки в а б л а го д е те л и , ко га то , а ко беше зел
ти я пари о т кръ чм арина цинцарин, щеше да з а п л а ти с т о
на с т о т я х б е зб о ж н а лихва за 2 - 3 месеца, а а ко ги з е м -
не о т чо ко и н а съ с записи и паразаписи, не можеш е д а
се о т п л а т и под и р н я к о л к о го д и н и и д о гд е ги земне, ще
сто и 2 - 3 дена го л о гл а в на д в о р а му, к а т о е ги п е т с ки
роб. Но и б ъ л га р и те не м огат д а се о п л а кв а т о т с е л я ­
ните, д е т о им са гр а д и н и те , освен в н я ко и н е п р е д в и д е н и
случай, к а к т о за сушата, за за кл ю чванието на о б л а ц и те
и проч. суеверни неща, ко и то се сл уча ват в н я ко е и з ­
в ъ н р е д н о - б е д с тв и е понегд е. И те че с то прол ет, к о га не
им д о с т и гн а т парите, земат на заем о т м естните ж и т е л и
и пари и на почак волови, коне, кола, брашно, сирене и
др. - с е д н а реч пом агат си о б о я д н о . С кро м на та б л а ­
го р о д н а об носка, м н о го го д и ш н и я т опит, с т р а н с т в о т о и
ж и в е н и е то м еж д у р а зл и ч н и народ и, вери и с ъ с л о в и я е
научило гр а д и н а р я д а може с в с е ки го да ж и в е е и да
накара в с е ки го с п о в е д е н и е то си да го уваж ава. П о л о ­
ж и т е л н о м ож е д а се каж е, к а т о се изучи д об р е г р а д и ­
н а р ски я дух, че п о -с н и з х о д и т е л н и , п о -щ е д р и , п о - л и б е ­
рал ни и че л о в е ко л ю б и в и за н а я т и нам дали имаме о т
гр а д и н а р с ки я . Всеки д р у г з а н а я т ч и я все гл е д а д а те
ш ашардиса и да те е кспл оа тир а . Кой д р у г з а н а я т не
носи м ърда?...
Т ова к а т о казвам, не ща да река, че гр а д и н а р и те са
ангели: и в тя х има грешни те л е сн и хора, но в с р а в н е ­
ние с д р у ги т е , те морално с т о я т д н е с за д не с по н а в и ­
со ко с тъ п а л о , а дали то ва б л а го р о д н о повед ение ще се
за ва р д и м ного, т о врем ето и о б с т о я т е л с т в а т а ще го п о ­

322
ка ж а т. Но д о д е т о то се варди, д о т о га в а гр а д и н а р и н ъ т
в с я к о ги и в р е д ще б ъ д е приет го сто п р и е м н о и л аска во,
к а к т о се е приемал и още се приема. Дано б о г д а сп а зи
в гр а д и н а р с к а т а душа т и я д о б р и ка ч е ств а и д а го з а ­
вард и о т ч у ж д и т е пороци!
С и ч ки те гр а д и н а р и са д л ъ ж н и д а м ол ят б о га и с у т ­
рин и вечер д а п р о с ти и помилва, к а к т о те х н и те м а й с­
тори, тъ й и о н и я о т ка кв а то в я р а и н а р о д н о с т да са
биле те, д е т о са научили б ъ л га р и н а на т о в а с в я т о и
б л а го р о д н о за н я ти е , о т ко е то д н е с х и л я д и къ щ и б л а г о -
д е й с тв у в а т, а милиони се х р а н я т с н а й -х у б а в и т е п р о и з ­
в е д е н и я на гр а д и н а та !
Р Е Ч Н И К

АХЧИЯ - готвач^

БАБКА - стара, д р е б н а м о н е т а ;
БАРИШНИЦА - б о д е н и ч к а на м а л к а р е к а /бара/;
БАТЛАН - пе ликан;
БОГИНИ - САДИЦИ - богини, к о и т о д ъ р ж а т н и ш к а т а
*н а ж и б о т а , с ъ д н и ц и ;
БРОЖД - брощ; р а с т е н и е с ч е р б е н к о р е н и
е л и п с о б и д н и листа, с к р е т о б а г р я т
б оранжебо-чербено;

ВАКУФ - н е д в и ж и м имот, п о с в е т е н на д ж а м и я
или на н я к а к в о б о г о у г о д н о или о б ­
щ о п о л е з н о дело;
ВЕКИЛИН - п р е д с т а в и т е л , п ъ л н о м о щ н и к , агент;
ВИЗИКАТОРИЯ - лапа, к о я т о л е к у в а п о д к о ж н и бъз-
па ле ни я; б о л н о т о м я с т о с е н а м а з в а
с клей;
ВЛАКА - род, ко ля но , п о те кл о;
ВЪЛФИ - д и а л е к т е н и з г о в о р на в л ъ х в а / м ъ д ­
рец/, т у к ' е в с м и с ъ л на харамия,
р а з б о й н и к по п ъ т и щ а т а , к о й т о г р а ­
би ил и у б и в а п ъ т н и ц и т е ;

ГАНОСВАМ - калайдисвам;
ГЕТЕРДИСАХ -. г е т е р д и с б а м , д о н а ся м;
ГОЛОСКОК - гол ч о в е к ;
ГРАЖД - ко ша ра , о г р а д а за д о б и т ъ к ;
ГРОЗДЯНИЦА - т у р ш и я от грозде;

324
гююслюци ч а с т и о т к о н с к и такълл, нагръдник
• /
ДАВИЯ д е л о пр ед съда;
ДЕРВЕНТ п л а н и н с к а т е с н и н а , проход;
ДЖИЛЕПИ дж ел е п и н ; т ъ р г о в е ц на д о б и т ъ к за
клане; 6 с л у ч а я е о б о б щ е н о и о з ­
н а ч а в а т ъ р г о в е ц , но 6 п е й о р а т и в е
смисъл;
ДЖИРАХИМ дж ирах; знахар, хирург;
ДИВИТ п р и н а д л е ж н о с т за п и с а н е - м а с т и л
ница, с п р и к р е п е н а к ъ м н е я к у т и й
ка за пера;
Д О Г О В Е Ж Д А М СЕ д о с е щ а м се, д о г а ж д а м се;
ДОЛМА ш и р о к и чу шк и за пъ лн ен е, я с т и е т о
п р и г о т в е н о от тях;
ДРАМ м я р к а за т е гл о, 1/ 40 0 о т оката;
о т г р ъ ц к о т о др а х м а , в н а ч а л н о
з н а ч е н и е - е д н а драхма; 3,10 гр.

Ж И В Е Н И Ч А В И Р А НИ раниот живеница /скрофулоза/,


с к р о ф у л и . Тежка, н е и з л е ч и м а б о ­
л ес т , о т и ч а н е и н а г н о я в а н е на
в р а т н и т е л и м ф а т и ч н и ж л е з и /на т у
беркулозна основа/;

ЗАМК л е п и л о от р а з м и т а смола;
ЗАРЕДА р е д у в а н е при ра бо та , п е е н е и д р .
ЗЕМПАРЕЛИК женкарство;
ЗЕРДЕ в а р е н с во да и п о д с л а д е н ориз;

ИДЖЕЛ с м ъ р т е н час, смърт, н е и з б е ж н о с т .


Тук е с и н о н и м на съдба,- п р е д о п р е
де ле но ст ;

КАБА-СУВАНА к а ба -с ув ан , р а с т е н и е , в и д е д ъ р
воднист л у к ;
КАЗАСИ т ъ р г о в ц и , п р о д а в а ч и на к о п р и н е н и
ко н ц и и с у р о в а коприна;
КЕЗАГ1 а з о т н а ки се ли на ;
КЕСАТ н е д о с т а т ъ ч е н , о с к ъ де н;
КЕСМЕТ с е ч е н и сачми, д р о б и н к и за о г н е ­
стрелно- оръжие;
КИШИШИН кишиш, м о х а м е д а н с к и м о на х;

325
КОВЕТ-МАДЖУНУ - кобет маджун - силно лекарство
бь б вид на каша за у к р е п в а н е на
здравето;
КОЛЕЦ - болест, о с т р и бо л к и в корема, к о ­
лики; д р у г о н а р о д н о и м е на б о ­
л е с т т а е с ъ рц еб ол , к о е т о е п р е ­
д и з в и к а н о о т р а з б и т пъп на к о р е м а
/пъпа наричат и с ъ р ц е / ;
КЪСКАТИИ - къ ск а т и я , д р е б н а в човек, з а в и с т ­
ник;
КЬОСЕРЛАК - п о ч т и , к ь о с е , го ло бр ад ;

ЛАКОМИЦА - д ъ л г о дърво, и з д ъ л б а н о на улей,


за да т е ч е по н е г о в о да о т с т р я ­
ха, жлеб;

МЕМЛЕКЕТ-ЧОРБАДЖИСМ - м е м л е к е т - ч о р б а д ж и с и , стопанин,
г о с п о д а р на о п р е д е л е н а земя;
МИСИТИ - меситин, посредник в търговията;
МИХЛЕ - д о м а т е н о пюре; ч е р в е н и до ма ти ;
МУХТАНИ - б е з п л а т н о , за ч у ж д а см етка;
Ч
МУХТАР - с т а р е й ш и н а на с е л о т о по в р е м е на
робството;
МУМДЖИЯ - сбещар;
МЬРВА - гореща пепел и дребна жар
/спуза/;

НА ПРЙВОД - при р о д и т е л и т е на же на та ;
НАН - хляб;
НАЯДКА - н а яж да не , н а с и щ а н е с храна;
НЕЩЕРА - н е щ е р , ланцет, д в у о с т р о л е к а р с к о
ножче с копиевиден в р ъ х ;

ПОАУГАР - з и м н а к о ш а р а за овце;
ПРИЩЕЙ - прищ, пришка; пъпка;
ПРОНИРСТВО - прония, д а р е н а зе м я за п о л з в а н е .
В случая - скромността и т р у д о л ю ­
б и е т о на г р а д и н а р и т е ;
ПЪРЖИНА - върлина, д ъ р в е н прът;

РЪЗ - ПАТИШАХЪНЪНЪДЪР - по в о л я т а на т в о я г о с п о ­
да р /п ат иш ах /;

326
своз сбозям, с в а л я м иа по -н ис ко ; п р е ­
к о п а в а м е на ни съ к н е г о л я м свод;
СИРМАЛИИ о т сирма, т ъ н ъ к като н и ш к а т е л от
з л а т о или сребро, за т ъ к а н е , ш и е ­
не, ин к р у с т а ц и я . В с л у ч а я - с и н о ­
н и м на яешо, к о е т о е д о с т а скъпо;
СМЕЖ лемеж, р а л н и к ;
СПАРТА черта, т е г л е н а с п о м о щ т а на о п ъ ­
н а т конец;
СТЪКМОГЛАВА МОМА девойка, к о я т о е вече за женене;
СУБАША т у р с к и п о л и ц е й с к и н а ч а л н и к на
г р а д ч е или н е г о л я м о село;
СУЛУДЖАН-ЯА со лу дж он -я а, б о д н и с т о м а с л о ;
СУСАКА суска, суха болест, ох ти ка ;
СЪЧИ-КАБРУСА зе л е н к а м ъ к , ж е л е з е н су лф ат ;
СЮЛЮМЕН м и ш е мо р, а р с е н и е б дв уокис;
СЮРДИСАТ сю рд ис ва м, затварям, за т о ч а в а м ;
СЮРМЕК стомашно разстройство;
СЯРЕЙ с е р е й , з а с ъ х н а л а пот и м а з н и н а по
в ъ л н а т а на овцете;

ТАБАК к о й т о шаби к о ж и за об ув ки , ремъии


и др;
ТАБЯ о т табия, ук ре п л е н и е , 6 с м и с ъ л на
н е щ о здраво, устойчиво;
ТАВЛА об о р за коне;
ТАИН д а ж б а за войник;
ТЕРСАНА сграда, к ъ д е т о се пази оръжие,
арсенал;
ТИРЯКИИТЕ т е р е ки я, пр ис т р а с т е н , упорит;
ТОКМАК чук за х а б а н ч е и др;
ТОКТАН то пт ан , всичко, изцяло, из ве дн ъж ;
ТРИТИЯ ви н е н к а м ъ к , к о й т о о с т а в а по с т е ­
н и т е но б ъ ч в и т е с вино;
'ТУЛУМБА бодна п о м п а ;
ТУМРУК стегалка, д ъ р в е н и пранги;
ТУРВДЖИЯН ж ъ л т о - ч е р б е н , п о рт ок ал ов ;

ФАЛАГА д ъ р в е н уред за с т я г а н е но к р а к а т а
при бой с п р ъ ч к а 6 п р е д о с в о б о ж -
д е н с к и т е училища;
ФИТАРИЯ л е ха в градина;

327
ХАРАМ - незаслужен;
ХАУЗИНИ - х а ус ин и, ям а^ ду пк а;
Х А ЯТ - о т к р и т трелл п р е д къща;
Х Л ЕВ - обор, кошара;
ХУМНИК - съд, 8 к о й т о се д ъ р ж и хума;
ХУЧАСВАМ - изстивам;

ЦИФУН - м а л к а ие8;
ЧИЛЕЧЕЦ - зеница;

ШУЛЕ - н е г о л я м г л и н е н с ъ д за в и н о или
ракия;

ЯГОРИДА - кисело, н е д о з р я л о грозде;


ЯКМАДЖА - якма, б о л е с т - В ъ з п а л е н и е на
гърлото;
ЯСАКЧИЯ - Въоръжен ч о в е к , който придружава
п ъ тн иц и, за да ги пази;
Б Е Л Е Ж К И

Н Я КО Л КО Д УМ И
ЗА ГЮ ЛА И Д РУГИ ТЕ
НАШ И З Е М Л Е Д Е Л Ч Е С КИ
И' ГРАДИ НАРС КИ РАСТЕНИЯ

Тази с т а т и я к а т о че ли н а й - п ъ л н о о т го в а р я на м о ­
т о т о на списанието, ко е т о гл а с и : "Знанието' е сил а.а
т р у д ъ т - б о га т с т в о . "П уб л икувана е в кн. XII на с п и с а ­
нието, г. !, 1887 г., с. 802. Ц енна е не само с е т н о гр а ф ­
ски те св е д е н и я , но и с и ко н о м и ч е с ки те проблем и, к о и т о
п о ста вя . По д ан ни те, и зл о ж е н и в нея, би м о гл о д а се
с ъ с та в и ге о го а ф с ка к а р т а за в с и ч к и селищ а и м ест­
ности, в к о и т о е в ъ з м о ж н о д а се о т г л е ж д а т р о зи . За
н е о б и кн о в е н а та п р о з о р л и в о с т на Ц. Гинчев го в о р и и
ф а ктъ т, че п р е д л о ж е н и я т о т н е го з а к о н о п р о е к т за р а з ­
пре д ел е ние на с е л с к о с т о п а н с к о т о п р о и з в о д с т в о се п р и б ­
л и ж а в а къ м д не ш н о то райониране на "п р о и з в о д с т в о т о .
И нтер есн о е, че п р о б л е м ъ т за гю л а прер!аства в п р о б ­
лем и зо б щ о з а това, к а к да се с то п а н и с в а б о га т с т в о т о ,
ко е то кр и е в себе си б ъ л г а р с к а т а зе м я и к о е т о и з и с кв а
ко м п е те н тн и кад р и. С т а т и я т а е за в л а д я в а щ а не само с
п а тр и о ти зм а на с в о я а втор , но и с вещ ото п о зн а в а н е на
пр о б л е м и те и с п у б л и ц и с ти ч н и я си п а то с. В м н о ж е с т в о т о
п о го в о р ки , с к о и т о е и зп ъ с тр е н а , е за л о ж е н а и д е я т а за
п о л за та о т тр у д о л ю б и е , о сн о в а н о на и с т и н с к о н аучно
знание. 1

1. Рашид бей е п о с л е д н и я т о т п о то м ц и те на г е р а н с -
ки я бей. За да се спаси о т п о тур ч в а н е , б ъ л га р с к о т о
население н апуска т е з и места. И нтер есн и с в е д е н и я за
то зи п р о ц е с н а изсе л ван е дава М. М о ско в в с в о е т о и з ­
сл е д ва н е "Л я с ко в е ц . М ина л ото и б ъ д н и н а т а му", Т ъ р н о в о ,
1920. Е то к а к в о пише то й: "На с е в е р о и з т о к о т Л я с к о в е ц
имало е д н а д р у га махала, к о я т о се наричал а Геранска,
там се нам ервали и м о ти те на ге р а н с к и я бей, ч и и т о п р а -

329
д е д и н а в я р н о с а -б и л и н я ко и б ъ л га р с к и б о л я р и . Д о ка т о
б е й о в е те били д об ри, н а се л е н ие то ги т ъ р п я л о и ж и в я л о
в т е х н и т е вл а д е ни я, к а т о им р а б о те л о зем ите. Н о к а т о
о ста н а л Рашид бей, о соб е но ж е н а му, к о я т о и с ка л а да
п о ту р ч и в с и ч ки те б ъ л га р и и б ъ л га р ки , к о и т о б и л и в
нейн ите вл а д е н и я, ге р а н с к о т о население, с л е д д ъ л ги
борби и ж е р тв и , и зб я га л о , к а т о напуснал о б ащ ините си
къщ и и се преселило в п р и в и л е ги р о в а н и я Л я с к о в е ц . Там
то о б р а зу в а л о ге р а н с ка т а махала; о т т о в а население о с ­
танал р о д ъ т Геранл иите.

НЕЩ О ПО Б Ъ Л ГА Р С КА ТА
НАРОДНА М ЕДИ Ц И Н А

По отнош ение на п у б л и ку в а н е то т а з и с т а т и я е е д н о
щ а стл и в о о ткл о н е н и е и и зкл ю ч е н и е , за щ о то ф а к т ъ т на
о т п е ч а т в а н е т о й на с т р а н и ц и т е на С б Н У Н К о т 1890 г.,
кн. 3, е о т о гр о м н о значение, т ъ й к а т о с ъ з д а в а в ъ з ­
м о ж н о с т т я д а се за б е л е ж и в степен, к о я т о н а п ъ л н о
о т го в а р я на ц е нн и те й ка ч е с тв а .
С т у д и я т а е с в и д е т е л с т в о з а е н ц и кл о п е д и ч н и т е п о з ­
нания на Цани Гинчев въ р ху н а р о д н и я ж и в о т , и п о ­
то ч н о , в ъ р х у начини те и с р е д с т в а т а , с к о и т о н а р о д ъ т се
п р о т и в о п о с т а в я на б о л е с т и т е - е д н о ж е с т о к о и зп и т а н и е
за х о р а т а о т онова време. В т я с н а в р ъ з к а с т о з и т р у д
е и с т а т и я т а о т сп. "Труд" /1 8 8 7 г . 7 кн. V / - "Н я к о л к о
думи з а наш ите н а р о д н и б а ян ия ". В нея б а я н е т о се и з ­
с л е д в а и к а т о с р е д с т в о п р о т и в б о л е с ти те , и се р а з ­
г л е ж д а т п о д р о б н о и з п о л з в а н и т е б ил ки. В тя х, б а я н и я т а ,
Ги н че в о т к р и в а специф ичен начин д а се изм е рва п р о ­
д ъ л ж и т е л н о с т т а на л е че н и е то , к а к т о и а к т на т в о р ­
ч е с тв о о т с тр а н а на н а р о д а при п р и л а га н е на б а и л ки те .
"В наш ия н а р о д има б а я н и я и б а ил ки т о к у речи з а с и ч -
ки те б о л е с т и , п р и д р у ж е н и с р а зл и ч н и д е й с т в и я и ц е р о ­
ве. Ний имаме н я к о л к о та ки в а басенки, к о и т о ще п е ч а ­
таме с е ги с т о ги с в "Труд", е д н о за л ю б о п и т с т в о на н а ­
ш ите ч и та те л и , а д р у го , д а се нам ерват в наш ата к н и ж ­
нина, к о и т о ще м ога т д а п о с л у ж а т на наш ите б ъ д е щ и
и сто р и ц и , д е т о им б ъ д е н уж н о ." Л ю б о п и тн о е, че с "б а ­
сенки" т о й н азо ва ва с л о в е с н и те б аилки, к о и т о п о ч т и в и ­
наги са с о пр е д е л е н с ю ж е т .

330
З а сл уж а в а ин те р е с не само ф а кт о л о ги ч н а т а п л ъ н ка
на "Нещо по н а р о д н а та медицина" - то зи п р ъ в по р о д а
си е тн о гр а ф ски т р у д , а и начина на и зл о ж е н и е . Цани
Гинчев си с л у ж и ве л и ко л епн о с п р о и з в е д е н и я т а на н а ­
р о д н о т о х у д о ж е с т в е н о тв о р ч е с т в о , ка т о ги и з п о л з в а в
ка ч е с т в о т о им на и л ю стр а ти в е н материал з а то в а ка к
о б и кн о в е н и я т нар од се бори срещ у б о л е сти те . О т д р у га
страна, то в а н е го в о изсл е д в ан е е и зо в за б о р б а срещ у
л е ко в е р и е то на хората, срещу н е в е ж е с т в о т о и в р е д а та
о т суе вер ие то. В т о з и тр уд , к а к т о и в м ного д р у ги не--
го в и и зс л е д в а н и я умело в ' вп л е те н и а в то б и о гр а ф и ч е н
елемент, к о е т о п р и д а в а специф ичен д ъ х на а в т е н т и ч н о с т
и о с в о б о ж д а в а о т д и д а к т и ч н о с т ^ и зл о ж е н и е то . В л и т е ­
р а т у р н о -к р и т и ч е н очерк, посв ете н на Цани Ги н че в , Димо
М инев дава интересни сведения за д ействителната
с т о й н о с т на п о з н а н и я та на п и с а те л я за с р е д с т в а т а на
н а р о д н а та м едицина. По време на -хо л е р н а епидем ия,
избухнала в Б есарабия през 1863 год и н а , в о к р ъ г а и м а ­
ло само един л ека р - д -р Иван С елим ински. Н егов
п р ъ в и ценен пом ощ ник станал Цани Гинчев, к о й т о се
про яви л ка т о вещ народен л ечите л . Той спаси л ж и в о т а
на м ного хора.
За зн а ч е н и е то на тази с т у д и я го в о р и и ф а к т ъ т , че
а ка д . Д е р ж а в и н в и зс л е д в а н е то си "Б ъ л га р с к и т е ко л о н и и
в Русия" в р а зд е л а "За б олести, за м етоди на лечение,
баилки, м атериали по н а р о д н а та медицина" со чи ка то
о сн о вн о съ чинение в б и б л и о гр а ф и я та си т р у д ъ т на Цани
Гинчев "Нещо по н ар о д н а та м едицина".
• В свое писмо д о Ц. Гинчев в и д н и я т наш е тн о гр а ф и
ф о л кл о р и с т Ив. Шишманов пише по п о в о д С т у д и я т а през
1890 г,: "Т в о я та с т а т и я в кн. Ili направила и в ч у ж б и н а
ф урор. Има вече н я к о л к о о т з и в а за нея. Д о п ъ т и м ож е
' 1д а ти ги препиша. Е д ва ли има тр уд , под о б ен на т в о я в
д р у га с л а в я н с ка литература. Н я ко и , работи з а с л у ж а в а т
б е зусл о в н о вним анието на у ч е н и те медици. А з се у ч у д ­
вам, че нашите лекари за се га не са се о п и т а л и - д а се
в ъ з п о л з в а т о т ем перическите р е ц е п ти на н а р о д н а т а м е ­
д и ц и н а !"
С е р и о зн о е в ъ з д е й с т в и е т о на тр у д а на Ц. Гинчев и
въ р ху наш ата о б щ ественост. За то в а с в и д е т е л с т в у в а
о ц е н ка та , к о я т о д ава И. Б ака л о в в "М атер иа л и из о б ­
ластта на б ъ л га р с к а т а н ар од н д м едицина" - тр у д ,
в д ъ хн о в е н о т с т у д и я т а на Гинчев и пом естен в С б Н У Н К ,

331
1895 г., кн. XII: "В б ъ л га р с ка та книж нина п р ъ в ' обърна
п о -с е р и о з н о внимание върху б ъ л га р с ка та народна м ед и­
цина п о ко й н и я т /Ц . Г и н ч е в у м и р а п р е з
1 8 9 4 г . / списател Цани Гинчев, к о го т о справедливо
един о т м ладите б ъ л га р ски писатели нарече "достоен
старей ' на б ъ л га р с ка та етнограф ия". П о - н а т а т ъ к И. Б а­
ка л о в и зсл е д в а един, ръ кописен народен "Л екарственик",
намерен о т него през 1890 г.
За първи п ъ т Цани Гинчев с ъ с та в я оригинален р е ч ­
ник на билките, използвани в н ар о д н о то лечение, ка то
ги д о п ъ л в а не само с техните д иа л е ктни ' наименования,
но и с ъ с с ъ о тв е тн а та л ати нска терм инол огия. Значение­
то на то зи пръ в и оригинален по рода си тр у д се и з ­
мерва не само с б о га тс тв о то о т ф акто л огичен материал,
но е и принос към н а р о д о пси хо л о ги ята на б ъ л га р и те .
Т ук о т пъ рвостепенно значение е п л а сти ч н о то и ж и в о ­
писно под насяне на материала, за ко е то Ив.Шишманов в
д р у го свое писмо до Цани Гинчев пише: "Д р ъ ж се о с о ­
бено в опи санията на обичаите, че имаш меко и гъ в ка в о
перо. О стави п р о с то то записване, копиране повече на
д р у ги п о -н е д о д я л а н и ръце..."

1. В нар од ния календар 24 юни - Еньовден, се смята


за пред ел на то чка . На то зи ден, според н а р о д н и те в я р в а ­
ния, с л ъ н ц е т о се преобръщ а три п ъ ти при и згр я в а н е и се
обръщ а към зимата. В то зи преломен момент билките,
ко и то о ста в а т на о ткр и то п о д з е зд ите, имат л еко вита
сила. Д. М аринов в "Ж ива с та р и ка " т в ъ р д и поетично, че
н а р о д ъ т вярва в слизането нг з в е з д и т е на зе м ята по
Ен ь овден, о т к ъ д е т о идва л е ко в и та та сила на билките.
О т б и л ки те , набрани на то зи ден, се сп л ита венец, ч и я -
то сила и л е ко в и то с т се п од си л ва и о т сам ата му форма,
предпазващ а о т зло. В та зи пре д став а се о ткр ива
д р е в н о то м ито л о гично схващане за о соб е но то в ъ з д е й ­
ствие на лиминалните ситуации, в ко и то се., пре п л и тат
ж и в о т и см ърт, б и л к а -л е к и отрова, т.е. в ка ч е с тв о то
си на преломен момент Е ньовден и зц я л о у д о в л е тв о р я в а
м и то л о ги ч н а та представа. /П о -п о д р о б н о виж у Ив.
Георгиева "Б ъ л га рска народна м итология", С., 1983./
2. К о га т о се го в ор и за съ щ ества или сили, в р а ж д е б - ’
но настроени към човека, те не се назовават н и ко га с
и сти н ски те им имена. У п о тр е б я в а т се евфемизми с п о ­
л о ж и те л е н смисъл с цел да б ъ д а т ум илостивени. В

332
сл учая "сл а д ки и медени" е употребено к а т о п р е д п а з в а ­
що с р е д с т в о о т евентуално зл о ж е л а те л н о д е й ств и е или
напа ко стява не . Хората в я р в а т, че при споменаване на
името им те ще д о й д а т по думите. М е д ъ т и м едените
п и тки се р а зд а в а т за з д р а в е т о на сам одивите, к о га т о
н яко й се разболее, с н а д е ж д а та , че те ще приберат
б о л е стта .
3. Н азванието на те зи демони е вампир на д р у ги
места. В С еверозападна Б ъ л га р и я д и а л е ктн а та форма е
п л ъ те н и к / с частична начална м етатеза - п ъ л т е н и к /.
В ярата в ъ в вампира е св ъ р за н а с определ ени хора и
п о - ч е с т о с тези, чи ято см ъ р т е насилствена, т.е. били
са уб и ти или сами са о тне л и ж и в о та си, к а к т о и а ко не
е спазен ритуален обичай при погребението им - о п я - -
ване или оплакване н а й -ч е с т о . Във вампир се превръщ а
и всеки, през чийто тр уп падне сянка, бива п о д а д е н
предм ет или прескочи куче, ко тка , к а к т о и ако п р е х -
вр ъ кн е птица. Всеки м ъ ртвец, ко й то е неокъпан, нем и­
нуемо се превръщ а във вампир. О бикновено за п ъ л те н и к
се приема "вампир,, кой то е добил за и зв е стн о време ч о ­
вешки вид /п р и д о б и л е п л ъ т /. /В и ж у М .А рнаудов "С т у ­
дии въ рху б ъ л га р с ки те о б ре д и и л егенд и" й Ив. Г е о р ­
гиева - цит. с ъ ч ./
4. Във в р ъ з к а с обичая д а се управи Кравай з а г о с ­
п о д а в 'к н . \/[1на сп. "Труд", 1887 г., на с Г 4 0 8 _ е п у б л и ку в а ­
на п р и ка зка , записана о т Ц. Гинчев - "Кравай за г о с п о ­
да". П оука та о т нея е, че ста р и те хора тр я б в а винаги
да б ъ д а т м еж д у нас, д о р и само за това, че в тр уд е н
момент м ога т д а пом огйат с ъ с съ вет, Т ака ста на л о в
ц а р ств о то , за ко е то се р а зка зв а . Е д и н с тв е н и я т ста р ч о ­
век, ко й то бил ж ив бл агодарение о б и чта на сина си
/т о й го скри л , ко га т о ц а р я т заповяд ал всички в ъ з р а с т ­
ни хора д а се у б и я т /, спасил ц а р с тв о то о т гл а д . Той
посъ ветвал св о я син да р а зр о в я т м равуняците, за да
взем ат о ттам ж и т о за посев. От то зи ден ц а р я т издал
нова за п о в е д - всички д а се о тн а с я т с уваж ение към
ста р и те хора. В края на п р и ка зка та Ц. Гинчев дава
обяснение на обичая Кравай за го сп о д а : - "З атова и д о ­
сега, ка то увъ рш еят н и в и те и ка то см ел я т о т н о во то
ж'ито, н а й -н а п р е д месят кравай, о б ки ч в а т го с ъ с ч *в е т е ;
за н о сва т го на кладенеца, поливат го с в о д а и р а з д а ­
ват за Господа, за д е то не си е зел ж и т о т о от зем ята
f /н а н яко и места за в ъ р зв а т кравая на коф ата, спущ ат го

333
н а ки че н в кл а д е н е ц а , к а т о го и з в а д я т с в о д а та , р а з д а ­
ва т го за Г о с п о д я /."
5. О б щ о пр ие то е схващ ането за п о д ч е р т а н а т а а п о т р о -
пейна сила на гл о га , че съ н а и л е с ка та в н а р о д н и те в я р ­
в а ни я. Г л о г ъ т п р е д п а з в а о т зл и сили, к а к т о има и с п о ­
с о б н о с т да п р о го н в а вампири. За м а ги ч е с ка та си л а на
г л о га се спом енава и в д р у га с т а т и я на Ц. Гинчев - "Н я ­
к о л к о думи з а са м о д и в и те ", о тп е ч а та н а в сп. "Труд", 1888 г.
6. О тн о в о на п ре д ен план и з п ъ кв а м а ги ч е с ка та сил а
на д ум а та - за кл и н а н и е ; с л а д ки и медени се н а р и ч а т не
само са м о д и ви те , за д а не се спом енава и с т и н с к о т о им
име, за щ о то м о ж е д а ги п р е д и зв и ка , но и чум ата. Т ака
не само се "п о д с л а ж д а " им ето им, но те се у м и л о с т и в я -
в а т и се п р е д р а з п о л а га т .
7. С по р е д н а р о д н а т а д е м о н о л о ги я в с я к о имане се
п а зи о т о п р е д е л е н дух, в сл у ч а я - ' та л а съ м . За д а се
о т к р и е к а к ъ в е то й й д а м ож е д а се принесе с ъ о т в е т ­
н а та ж е р тв а , на п р е д п о л а га е м о то м я сто се п о си п в а п е ­
пел вечерта, а на д р у га т а сутр ин , а ко се о т к р и я т с т ъ п ­
ки, се р а зб и р а и к а к ъ в е т а л а с ъ м ъ т. В ъ з м о ж н о с т т а
им ането д а б ъ д е и зр о в е н о се о п р е д е л я о т п р и н е се н а та
ж е р т в а . В п р о т и в е н сл учай ч о в е к ъ т , и зр о вил им ането, е
о б ре че н на с м ъ р т.
8. В п р е д с т а в и т е на н а р о д а са м о д и в и те освен с
д о б р о т о си отнош ение къ м хо ра та, п о н я к о га - точно
о б р а тн о то , о т л и ч а в а т се с ъ с с в о я т а ж е с т о к о с т и о т -
м ъ с т и т е л н о с т . Те са о соб ено ч у в с т в и т е л н и при п р е к р а ч ­
ване гр а н и ц и т е на в л а д е н и я та им. В т а ки в а сл уча и ч о ­
в е к умира или т е ж к о се р а зб о л я в а . За д а се п р е д п а з я т
о т то в а , м ом ците и момите, к о и т о с т р а д а т н а й - м н о г о о т
тя х, н о с я т у себе си ц в е т е т о росен. Знае се, че с н е го
се к и ч а т са м о д и в и те на С п асо вд ен , к о га т о са весели,'
м и л ости ви, с кл о н н и да л е кув а т б о л н ите . /В и ж у Д. М а ­
р ино в "Ж ива с т а р и н а "./
9. С та в а д ум а за т.нар. п ол ивка , к о я т о се п р и г о т о в ­
л я в а о т о т в а р а т а на Някои р а сте н и я . Б о л н и я т се п ол ива
с н е я на м я с т о т о , на к о е т о се е р а зб о л я л или п о с т р а ­
д ал , к а т о т о в а е с ъ п р о в о д е н о и с ъ с сл о в е сн о з а к л и н а ­
ние с цел д а се п р о п ъ д и б о л е с тта . Тази б и л ка у ч а с т в у ­
ва и в р и ту а л а .. за п р о го н в а н е на змей или змеица,
о б и кн а л и чо в е к. В ,тази в р ъ з к а е и о т к ъ с ъ т о т н ар од н а
песен, по ста ве л к а т о м ото на с т у д и я т а на Ц. Гинчев.
В е р о я тн о р и т у а л ъ т с о б л и в а н е то на б о л н и я има м ного

3341
д ревен ха р а кте р , за щ о то в м и то л о ги че н план в о д а т а
/ р е к а т а / 'с е с м я т а т за поср е д н иц и м еж д у ж и в о т а на з е ­
м ята и п о д зе м н и я с в я т, т.е. м еж д у с в е та на ж и в и т е и
све та на м ъ р тв и те . С им вол ично то значение на т о в а п о ­
ливане, при т о в а на м я сто то , на ко е т о е п о стр а д а л ч о ­
в е къ т, в е р о я тн о цели да п од пом огне п р е ч и с тв а н е то на
бо л ния, да в ъ рн е з л о т о там, о т к ъ д е т о е дош ло. В
с т р у кт у р н о отнош ение - о т гор е на д о л у - к а к т о се и з ­
върш ва и са м о то поливане, с м и с ъ л ъ т е съ щ и я т. /В и ж и
Ив. Гео р ги ева - ц ит. с ъ ч ./
10. Ч е с ъ н ъ т , наред с гл о га и л е ска та , е растение с
п о д ч е р та н а а по тр о п е й н а сила в н а р о д н и те в я р в а н и я .
Ч е с ъ н ъ т се см я та за универсално с р е д с т в о п р о ти в
в си ч ки зл и сили, заоб икал ящ и човека, п р е д п а зв а о т
ухапване о т зм ия, о т самодиви, о т б о л е сти . В я р а та в
та зи запазващ а сила на чесъ на е р а зп р о с тр а н е н а и у
д р у ги т е сл а в я н и . Н осенето на чесъ н е с р е д с т в о за п р е д ­
пазване и о т чума. С ъщ о та ка е важ ен елемент о т о б ­
р е д и те за п р е д п а зв а н е то на п о ко й н и к о т вам пирясване.
При за кл и н а н и е за и зго нв ан е на б о л е с ти те о т р о д и л к а т а
ч е с ъ н ъ т се спом енава за е д н о с катр а на к а т о про гон ва щ
зл и те сили. В ярва се, че д о ч е т и р и д е с е т и я ден о т
р а ж д а н е то ж е н а та е п оставена въ в в л а с т т а на т.нар.
лехуси, ко и то “ се с тр е м я т да й п р и ч и н я т з л о по в с я к а ­
къ в начин. А ко не се съ о б р а зи с т я х н а т а в р а ж д е б н о с т ,
р о д и л ка та м ож е и да умре. Това е с ъ з д а л о един го л я м
к р ъ г о т р и туа л и и об ре д н и д е й с тв и я , с в ъ р зв а н и с п р е д ­
п а зва н е то на м айката н е п о ср е д ств е н о сл е д р а ж д а н е . / П о -
по д р о б н о в и ж у Д. М аринов, Ив. Г е о р ги е в а - ц ит. с ъ ч ./

БЪ ЛГАРСКИ СТАРИ
ВОЕННИ,
ГИ М Н АС ТИ ЧЕ С КИ ИГРИ

П уб л и кув а н е то на та зи с т а т и я в н аучния о т д е л на
списанието /"Т р у д ", г. II, кн. II, 1888 г., с. 180,/ го в о р и
за с е р и о зн о т о отнош ение към о с та н ки те на наш ето м и ­
нало. Бихме м огл и с основание да я причислим къ м е т ­
н о гр а ф ски те и зс л е д в а н и я на Ц. Гинчев.
С е р и о зн о то отнош ение на Гинчев къ м те зи с п о р тн и
уп р а ж н е н и я п р о и з т и ч а о т в ъ згл е д а , че те са о т гл а с на

335
д ревни б г^д га р ски военни уп р а ж н е н и я . С л е д о в а те л н о в
н а р о д о в е д с ки план те са о т значение при о б р и со в ка та
на д у х о в н и я и ф и зи ч е с ки я о б л и к на б ъ л га р и н а , о т т у к и
за с ъ хр а н е н и е то 'н а н е го в а та национална са м о б и тн о ст, а
то ва е проблем о т п ъ р в о с те п е н н о значение в т в о р ч е с т ­
в о то на Ц. Гинчев, същ о та ка д ъ л б о к о с в ъ р за н с т е о ­
р и я та му з а с та р и н н и я ни п р о и зхо д .
С т а т и я т а е инте ре сна и с това, че п р о д ъ л ж а в а едно
п о - с т а р о намерение на Гинчев, още о т п е р и о д а на "П о­
ка за л е ц ил и р ъ к о в о д с т в о ка к д а се и з и с кв а т и и з д и р я т
н а й - с т а р и т е че р ти на наш ето битие, е зи к, н а р о д о п о к о -
лени'е...", к ъ д е т о се п о с т а в я в ъ п р о с ъ т за изуча ван е на
н а р о д н и те ни игри. Т ук а в т о р ъ т съум'ява д а р азгр а н и чи
с та р и те военни и гр и за упра ж нение на в о й н и ц и те от
ги м н а с ти ч е с ки те и гр и к а т о с р е д с т в о за в ъ зп и та н и е . Една
о т о с н о в н и те за д а ч и , к о и т о то й си п о с та в я , е д а с ъ з ­
д а д е п р е д с т а в а за н я ко га ш н и я б и т на б ъ л га р и н а . В то зи
см исъл и тук, к а к т о и в н я к о и д р у ги н е го в и ста ти и
гр а н и ц а та м е ж д у п у б л и ц и с ти ка и научно и зс л е д в а н е е
п о ч ти нед ол овим а.

1. У н и щ о ж а в а н е то на е н и ч а р ски я ко р п у с е д е л о на
М ахмуд II. То е изв ъ р ш е но през 1826 г. к а т о ч а с т от
реф орм ите му въ в в р ъ з к а с ъ с с ъ з д а в а н е т о на ц е н т р а ­
л изирана д ъ р ж а в а и начало на е в р о п е и за ц и я та на Т у р ­
ц и я . Н е го в о д е л о е и л и кв и д и р а н е то на военнол енната
систем а и с ъ з д а в а н е т о на с в е тс ки училищ а и у ч р е ж д е ­
ния. Реф орм ите му не са д о с т а т ъ ч н о р е з у л т а т н и , в с л е д ­
ств и е на к о е т о и д в а п о д е м ъ т на н а ц и о н а л н о -о с в о б о д и ­
те л н о т о д в и ж е н и е на Б а л ка н с ки я п о л у о с тр о в и Р у с к о -
т у р с ка т а во й н а о т 1 8 2 8 -1 8 2 9 г., к о и т о о т с л а б в а т мощта
на т у р с ка т а им перия още повече и с ъ з д а в а т в ъ з м о ж н о с т
з а а в то н о м и я на С ъ р б и я , М ол д ова , Влахия.
2. С та в а дума за д а н ъ ка , к о й т о в с я к о лице о т м ъ ж ­
ки пол б и л о д л ъ ж н о д а плаща на в л а с т т а , при п о л о ж е ­
ние че не и з п о в я д в а м охам ед анството.
СТАРА
НАРОДНА ПЕСЕН
ЗА ЧУМ АТА

З аед но с "Нещо по н ар од н ата м едицина" и "Н я ко л ко


думи за наш ите н а р о д н и баяния" /с п . "Труд", г. I, кн. V,
1887 г . / та з и с т а т и я о че р та в а един те м а тичен к р ъ г в
т в о р ч е с т в о т о на Ц ани Гинчев - с р е д с т в а т а за борба с
б о л е сти те та ка , к а к т о са и зв е стн и ср е д н а р о д а от
н а й - с т а р и времена. П уб л икувана е в сп. "Труд", г. II, кн.
VIII, 1888 г ., с. 963, и е т в ъ р д е и н те р е сн а к а к т о с е т ­
н о гр а ф ски те си, т а к а ^ и с и с то р и ч е с ки те с в е д е н и я . Н аред
с и с т о р и я т а на п о с л е д н а та го л я м а чумна е пи д е м ия на
Б а л ка н ски я п о л у о с тр о в през 1 8 3 5 -1 8 3 6 го д и н а е п о м е с­
тен и т е к с т ъ т на о т к р и т а т а о т Ц. Гинчев песен - "Ч у ­
мата у К а р а д ж о в и ". Т я може да се и н те р п р е ти р а в две
насоки - чум ата к а т о п ерсониф и кац ия на с м ъ р т т а в н а ­
шите н а р о д н и песни и, о т д р у га страна, к а т о песенен
вари ант на м отива за в гр а ж д а н е то .
В ъ п р е ки че не о т д е л я спец иал но м я с то за т ъ л к у в а ­
н ето £>*, Ц. Гинчев с усе та на о пи тен п о зн а в а ч в е р о я т н о е
оценил в ъ з м о ж н о с т и т е за анализ, к о и т о т я п р е д о с т а в я . И
още нещо - с т а т и я т а носи та ка х а р а кте р н и я з а Гинчев
п а то с и е н е р ги ч н о о т х в ъ р л я н е на д ъ л б о к о в ко р е н е н и те у
н арод а суеверни п р е д с та в и , с в ъ р за н и с б о л е с ти те .

ГАРО
И ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ
ЗА ЗАП О Ш КА /З А Г О В Е З Н И /
В РА ЗЛО Ж КИ ТЕ С Е Л А

В с в о и те "О черки по б ъ л га р с ки ф о л кл о р " М. А р н а у ­


д о в п о со ч в а то в а и зсл е д в а н е к а т о п ъ р в о по р о д а си.
Той не т ъ л к у в а о б и ча я , но че сто д ава прим ери о т с т а ­
ти я та , к о е т о п о д ч е р т а в а ц е н н о с т т а на ф а кт о л о ги ч н и я
материал, з а л о ж е н в нея.
П ом естена е в сп. "Труд", г. II, кн. VIII, 1888 г., с. 943,
и р а зка зв а за е д и н ш ироко р а зп р о стр а н е н , макар и в
р а зл и чн и варианти, обичай в Ю го и зто ч н а Б ъ л га р и я .
С тр е м е ж ъ т да се и з я с н я т съ щ н о стни че р ти о т н а р о д о -
п с и х о л о ги я т а на б ъ л га р и н а е м ного х а р а кте р е н за Цани
Гинчев. Но ф о л к л о р н о -п р и к а з н и я т п о д х о д къ м я в л е н и я - ’

22. По н я ко л ко думи 337


та чес^о е причина той да б ъ д е обвиняван в ненаучност
о т сеои съврем енници. За нас обаче ц енното о става в
и зкл ю ч и те л н а та д о б р о с ъ в е с тн о с т при съ бирането и и з ­
л ож е ни ето на емпиричния материал, к а к т о и б о га та та
худ о ж е ств е н а инвенция на автора. Тсй съ ум ява да о б е ­
дини п р е ц и зн о то етнограф ско наблю дение с п р о н и ц а те л ­
н о стта на учения народовед. С ъ с заразяващ в ъ з р о ж ­
денски п а тр и о ти зъ м Ц. Гинчев го в ор и за сп о со б н о стта
на бъ л га р и н а да съхрани д ъ л б о ки т е корени на н а р о д ­
н остно"© ни битие под формата на обичаи, в я р в а н и я и
легенди; д а запази чи сто та та и ж и зн е н о с тта на н р а в ­
стве ни те за ко н и, к а к т о и пречистващ ата вяра в д о б р о т о
началс. П и са те л я т формулира синтезирано всичко то ва в
искрения п ри зив да се съхрани миналото, защ ото т о е,
ко е то ще р ъ ко в о д и бъдещ ето. От д р у га страна, в тази
с та ти я се заклейм ява суеверието и н е в е ж е ств о то , д ъ л ­
боко вкоренени ь народ ните пред стави.

1. Това е д е н я т на п р о л е тн о то сл ъ нцестоене. Във


в р ъ зка с пречистващ ата сила на о гъ н я , с н его вата
предпазващ а сила, са и обичаите за запалване на нов
о гъ н ; на н яко и места той се нарича млад или бо ж и
огъ н. С им вол ично то п ре д став ян е на с л ъ н ц е то е с в ъ р з а ­
но съ с за п а л в а не то на о гъ н на високо м ясто и о б р е д ­
ните ^а нц и о ко л о него са с магично предназначение.
С трелите, ко и то се изпращ ат на гол ям а далечина по
време на те зи обреди, сим волизират л ъ ч и те на в с е в и ж -
дащ ото сл ъ нц е. /В и ж у Ал. Ф сл "Т р акий ски ят орф изъм",
Ив. Георги ева - цит. с ъ ч ./
2. Р а зка зв а ч ъ т, за ко й то става дума, е Н естор М а р ­
ков, в ъ з р о ж д е н с к и деец и п атр ио т, чи нто ж и в о т е
блестящ пример за всеотдайно сл уж ене на нарсда. И з к ­
л ю чите л но инте л иге нтен и ерудиран к а к т о в о б л а с тта на
то чн ите науки, та ка и в сф ерата на хум анитарните, той
съ че тава п р е п о д а в а те л ска та си д ей но ст с. а кти в н а о б ­
щ ествена д е я те л н о с т. На него д ъ л ж и о ткр и в а н е то си
д е в и ч е с ко то училищ е в Плевен: о т д е л я н е т о на у ч и л и щ ­
ното н а с т о я т е л с т в о от ц ъ р ко в н а та община с цел п о -
о перативно р ъ к о в о д с т в о и п о - д о б р а материална база е
една о т м но гото реформи, чийто инициатор е. И зд ава
н я ко л ко учебника, някои от тя х по турски, ф ренски,
аритметика. Има д о с г з добри за онова време познания
по с та р о гр ъ ц ки , Ф ренски, тур ски и арабски език, к а к т о и

338
по физика, а н тр о п о л о ги я , ф изиология, ф илософ ия и а л ­
гебра, и то само благодарение на неизтощ им ата си воля
и упор ито ст, с ко и то се самообразова. Разбира се, и з ­
вестен д ял в то ва има и о б с то я те л с тв о то , че той е у ч е ­
ник на и зв е с тн и я наш в ъ зр о ж д е н е ц Йоаким Груев. По
време на у ч и те л с тв у в з н е то си в Га б р о в ска та гим назия е
обвинен за ед н о с Цани Гинчев и д р у ги учители в участие
в А пр и л ско то въ стание /1876 г ./, р ъ ко в о д е н о о т Ц анко
Д ю сгабанов. Те биват разследвани и лишени о т право на
учи тел ствуване в тази област. С лед това Н. М арков
бива поканен за преподавател в Б о го с л о в с ко т о «училище
на Т ъ р н о в ска та м итрополия. С лед О с в о б о ж д е н и е то той
заема различни постове, известно време е м инистъ р на
вътреш ните работи, но отново се връщ а към п р е п о д а в а ­
те л ска та си д ей но ст. Умира през 1916 г. в София.
3. Н естор М арков е роден в село Еробас, Х асковско.
О т него Ц. Гинчев научава за о б ича я да се х в ъ р л я т
стрел и на С ирни за гове зн и /и л и С ирни п о к л а д и /, ко й то
е посл е д н и я т голям празник о т зим ата. С него п р е к ъ с ­
ват сватбените празненства през л я т о т о , за да се п о ч ­
нат чак наесен отново. Явно е, че то зи п р а зн и к има
етаро аграрно значение за населението, тъ й к а т о в р е ­
мето през п р о л е тта и л я то то е и зкл ю ч и те л н о в а ж н о за
зем ед ел ския тр уд . Що се отнася д о спом енаването на
с та ти я о т сп. "Труд", то т я е "О гнените тр а ки й с ки л ю ­
бовни стр ел и или ж иви те П олели и Лели" о т кн. VII,
1888 г.
4. В р ъ зка та м еж ду войната на Екатерина II с тур ц и те
и пр и те ж а ва не то на о ръ ж ие о т б ъ л га р и те и зи с кв а п о -
обстойно обяснение. Екатерина II Алексеевна /1 7 2 9 -1 7 9 6 /
се в ъ з ка ч в з на р уски я престол през 1762 г. П ол итика та ,
к о я т о п ро ве ж д а , следва л и н и я та на т.нар. просветен
абсол ю тизъ м и се характеризира с ъ с за си л ен о то п р и ­
съ ствие на ф ренската култура .в Русия. Пишейки п о л и т и ­
чески и ф илософ ски съчинения, т я п о д д ъ р ж а тесни
ко н та кти с ф ренските е нц икл оп е д и сти и лично с Волтер.
П ро ве ж д а д ве последователни войни с Т урц и я /1 7 6 8 -
1774 и 1 7 8 7 -1 7 9 1 /, първата о т к о и т о завърш ва с и з в е с ­
тния К ю ч у кка й н а р д ж и й с ки мирен д о го в о р , под писа н на
10 юли 1774 г. при с. К ю ч укка й н а р д ж а , С ил истренско.
Той п о зв о л я в а на Русия сво б од но плаване през п р о л и ­
вите, о т с т ъ п в а й се част от Ч е рном орското кра йб реж ие
и й дава право на п о кр о в и те л ств о над Влашко и М о л -

339
дова. Тези пр и д о б и вки п о зв о л я в а т на Русия да се п р е ­
въ рне в черном орска д ъ р ж а в а и усилват вл и я ни ето й
въ рху православните хр истиян ски народи в О сманската
империя, стим улирайки н а ц и о н а л н о -о с в о б о д и т е л н о т о им
д виж ение. В с ъ гл а си е с кл а узи те на д о го в о р а руската
армия тр яб в а да напусне северните б ъ л га р ски земи. К а ­
то посл е д и ц а от то ва бива о тн е то о р ъ ж и е т о , кое то
б ъ л га р с ко т о население при теж а ва л о д о то га в а , и е н а й -
си л н о то д о ка з а т е л с т в о за с ъ т р у д н и ч е с т в о т о на много
б ъ л га р и в борбата срещу О см анската империя.
5. Меомия /М е х о м и я / е старо име на гр. Р азлог, с ъ ­
щ ествувало до 1925 г.
6. Ц. Гинчев се насочва вярно към о б яснение то на
про и зхо д а на те зи думи, но неправилно смята, че п р а з ­
н и къ т на Гаро е в основата им. Горя п р о и зл и за от
с та р о б ъ л га р с ко т о го ^тн . в то зи дух сл ед ва да се
р азби рат и д р у ги т е пояснения, ко и то се о тн а с я т за
е зи ко в и явления. Те са о тгл а с на тр а ки й с ка та те о р и я на
Гинчев и са ценни п о - с к о р о ка то проява на вл и я ни ето
на Раковски, к а к т о и на в ъ з гл е д а на м и то л о ги ч е ска та
школа за про изхо д а на бъ л гарите. Воден о т патр ио тични
п о д б уд и , Ц. Гинчев се опитва да защ ити и д е я та за
ста ри нн и я произход на нашето население и д а д о ка ж е ,
че гъ р ц и т е са насл ед ници на т р а к о -п е л а с ги й с к и т е п л е ­
мена на Б ал кан ски я пол уостров. К о л ко т о и неве р оятн о
д а е, но неговата хипотеза е поне наполовина вярна.
Г ъ р ц и те не са наследници на тр аките , но на Б алканите
д е й ств и те л н о са о т к р и т и сл е д и те н а . т р а к о -п е л а с ги й с к а
е тн о кул тур н а общ ност, кое то е дело на една млада
наука - т р а ко л о ги я т а .
Във в р ъ зка с "пъ лал ията" /с т р е л я н е т о съ с запалени
с т р е л и / е известно, че об ичаят се и зп ъ л н я в а разл ично
на р а зл и чни те места. Н я къ д е се с тр е л я по кош, к о й т о е
запален и в д и гн а т нависоко. Тук се о ткр и в а м и т о л о ге -
мата за сим во л и чното разпръ скване на семената от
о гъ н я . При това изпращ ането им /н а с т р е л и т е / в ч е т и ­
рите посо ки на све та е начин за превръщ ане на хаоса в
о р га низира н космос. Така в т о зи древен обичай се о т ­
кр и в а т сл ед ите на м итологични пред стави и вяр ван ия на
н а й -с т а р о т о население. В последствие то зи обред п р и ­
д об ива обобщ ения смисъл на обред за добро, п л о д о р о ­
дие, д ор и и за зл о, ко е то е р е зул та т о т р а зв и ти е то на
човеш кото мислене о т м итологично към понятийно, към

340
обобщаване. /П о -п о д р о б н о виж у Д. М аринов, СбНУНК,
• кн. XXVIII; Ал. Фол "Тракийският_ орф изъм "./
По д остоен начин е оценена тр аки й ска та теория на
Ц. Гинчев в с т а т и я т а на Ив. Шишманов /"Т р а ки й ска та
теория на Ц. Гинчев" - "Юбилеен сборник - С лавянска
беседа, 1895"/: "На в я тъ р а Гинчевите и д е и . все пак няма
да о ти д а т, поне не всички. Даже нищичко научно да не
се намери в тях, те ще останат едно с в и д е те л ств о , че
Гинчев негли наистина е бил гл авният вд ъ хн о ви те л на
Раковски, нещо, к о е т о той то л ко в а пъти ни е повтарял
и ко е то е от гол я м а важ ност за и с то р и я та на нашата
народна пробуда. Какво д ъ л ж им ние на ф антазиите на
един Раковски, сл ед о вате л но и на Гинчева, то ва остава
още да се оцени, а тр акий ска та теория ни кара пак да
съжалявам е, че една глава ка то Гинчевата, надарена с
мощно въ ображ ение и способна сл ед о вате л но за х и п о ­
тези /а кой ще о т ка ж е значението на хи п о те за та в н а у­
к а т а / нема в ъ зм о ж н о с т да получи на свое време една
п о -с и с те м а т и ч н а и методична научна п о д го т о в ка ." Дори
и днес ние все още сме д л ъ ж н и ц и на Цани Гинчев що
се о тн а ся до о пр е д е л ян е то на научната сто й н о с т на
неговите идеи и пред по л ож е ния.
7. Този вид обреден хляб има различни наименования
в разл ичните краища. Общото е, че той е за д ъ л ж и те л е н
елемент о т о б редната практика. Такъв хл я б се замесва
във в р ъ зка с различни празници, о т к ъ д е т о идва и р а з ­
личната му орнаментация. Тя е ср е д ство за извърш ване
на магично действие. Орнаментите в кл ю ч в а т различни
изображ ения - сл ъ нчеви лъчи, образи на ж и в о тн и и др.
С поред Ив. Георгиева /"Б ъ л га р с ка народна м и то л о ги я "/
върху к р ъ гл о т о пр о стр а н ств о в обредната п р а кти ка се
м оделират основните символи на изобилие, пл од ородие,
здраве, щастлив семеен ж иво т, победа над зл ото...
И зо б ра ж ен ията с кр ъ гл а форма имат ха ра ктер на з а к л и ­
нание: върху к р ъ гл и я кравай - модел на космоса, се
п р е д с та в я т н еговите основни елементи, к о и т о имат б о ­
га то символично значение и в ъ зп р о и зв е ж д а т всеки път
м агичния смисъл на изобразените елементи. Ц елта е
магически да се в ъ зд е й ств ув а за осигуряване на здраве,
' пл од ородие, щастие.
8. Каденето на трапезата, къщата, ж и в о т н и т е е ши­
роко разпространен обред. Той придава с в я то с т на

341
празника, и зр а зя в а благопож елание за здраве, п л о д о в и ­
тост, а също та ка пред пазва с т о п а н с тв о т о о т зл и сили.
9. Тези дни обхващ ат периода о т Ко л ед а д о Нова
го д и н а или И орд ановден. Смята се, че през т я х з л о т о е
във в ъ зх о д и преобладава над д об р ото. В те зи д ни се
носи чесън, за да предпазва. Ч е съ н ъ т е з а д ъ л ж и т е л е н
ком понент от тр а п е за та на Б ъ дни вечер не само у нас,
но и у д руги славяни. През "мръсните" дни се з а б р а н я ­
ват определени д ейности - не се п р а в я т сватби, не се
за къ сн я в а вечер, не се кръщ ават деца и др., с. цел да
се п р е д п а зя т хо ра та о т зл о то. С ъщ ествува и вярване,
че пепелта, съ брана о т огнищ ето през те зи дни, има
с в о й ств о то да пре д па зва р асте ни ята о т паразити. /В и ж
п о -п о д р о б н о у Д. М аринов, СбНУНК, т. XXVIII и Ив. Г е о р ­
гиева, М. А рнаудов - цит. с ъ ч ./
10. П р е д ста в я н е то на б о л е стите въ в вид на с ъ щ е с т ­
ва от ж е нски р о д е тв ъ р д е разпр остр а не но и е с в о е о б ­
разен а кт на персониф икация в н ар од н ите вяр вания.
Чума, холера, тр еска , шарка, лехуса, дамла и др. са все
от ж е н ски род. Дори чумата се п р е д с та в я за с та р а ж е ­
на, с рошави ко с и и с теф тер в е д ната ръ ка, к о я т о м о ­
ри хората, д о к а т о не си напълни теф тера. В те зи н а з ­
вания се д о л а в я влияние по ^а н а л о ги я - например в
турски е зи к чум ата се нарича CUMA, но същ о та ка в е ­
р о ятн о е т я да про изл иза о т още п о -д р е в е н корен, о т
арабски - с ъ с значение "подувам се", "изпъквам". На
ниво м итологем а обаче, ж е н с ко т о начало е синоним на
природата, т.е. на хаоса б езред ието, б е зза ко н и е то , о т -
къ д е т о е т в ъ р д е в е р о я тн о да п р о и зл е зе схващ ането за
бо л е стите - жени. В с т а т и я т а си "Н я ко л ко думи за н а ­
шите народни баяния" Ц. Гинчев т в ъ р д и : "Б а ян и я та и
за кл е ва ни ята на бо л е стите са м ного ста ри неща в н а ­
родите. Тези б а ян и я и за кл и на ни я са останали още о т
онова време, к о га т о человек, в св о е то м ладенческо
съ сто я н и е е вярвал , че си чки те б ол ести са ж и в и с ъ ­
щества, ка кт о и д о днес има м ного, к о и т о в я р в а т, че
чумата, тр е ска та , и огниц а та са ж ени, н е ж и т я м ъж,
ш арката също тъ й ж ена и т.н. и освен това, на н я ко и
хора у ж се били вестили и ги видели!..." Явно т у к се
намесва не само персониф икацията, но и механизм ът на
метаф оричното мислене, ко и то п о з в о л я в а т да се намери
аналогия м еж ду л о н я т и я т а за б о л е ст и ж е н с ко т о начало
в природ ата и м исленето на човека. Освен това Ц. Г и н ­

342
чев явно е бил за п озн а т с огром ното значение на п о д ­
съ зн а те л н о то в човеш кото мислене и а нтр опо л огични я
под хо д при изясняване проблемите на човеш ката психи­
ка. В н его вото списание намират място м нож ество п ре ­
водни публикации по въ просите на психологията. /В и ж
Д. Маринов, М. А рнаудов - цит. съч.; сб. "М итология,
и зкуство , ф олклор", С., 1985 г ./
11. Запалването на нов, млад или бож и о гъ н е р и ­
туал, с ко й то се смята, че се п ро гонва т болестите.
О бикновено за запалването му се изп о л зва д ъ б о во
д ъ рво, см ятано за свещено, а о гъ н я т се придобива чрез
триене. Всичко това е описано о т Д. Маринов в СбНУНК,
т. XXVIII; М. А рнаудов "Студии...", освен това се среща и в
худ о ж е ств е н а та литература. Й. Й овков го вплита в р а з ­
каза "Нов о гъ н" о т ц икъ л а "Ако можеха да го в о р я т"; П.
Вежинов също го описва в разказа ч "С иният кам ък" ка то
нарича то зи обичай на Заговезни П оклади - характерно
за Западна Б ъ л гария. О бичаят за нов о гъ н е общ за
ба л ка нските народи.
12. О б р ед ъ т заораване в к р ъ г е много стар. Той
символизира пренасянето на образа на сл ъ н ц ето , снема­
нето му на зем ята, в смисъл на символична защ ита, м а­
ги ч е ско действие срещу враг или болест. Заораването в
к р ъ г в ъ зп р о и зв е ж д а о бикол ката на небето от сл ъ нц ето.
В кн и га та си "Т ракийският орф изъм" А. Фол д ока зва
в р ъ зка та м еж ду обреда и очертаването на те р и то р и я та
на ц а р ств о то у древните траки, извърш вано от ц а р я -
б о г-с л ъ н ц е .
13. В съ врем енността проучванията върху и сто р и я та
и д ревната кул тура на траките недвусмислено и зв е ж д а т
въ рхо вн ото б о ж е ств о на тази общност, ко е то е древно
орф ическо сл ъ нчево божество. Тази идея намира д о к а ­
за те л ств о в прием ствеността на кул та към Орфей
/А п о л о н /. О т д руга страна, не случайно п р и съ ств ув а о б ­
р а зъ т на свещ ената дъбрава - м ястото, на ко е то о б и ­
чайно се и зп о в я д в а вярата в това тр акий ско бо ж е ство .
/В и ж сб. "М итол огия, изкуство, ф олклор"; А. Фол "Тра­
ки й ски я т орф изъм"; Д. Попов "Б е нд ид а"./ На базата на
е зи ко в е д ски анализ е изведено името на зе м ята на
тр а ки те ка то "страна на дъбовете".

343
ОГНЕНИТЕ, .ТРАКИЙСКИ
ЛЮБОВНИ СТРЕЛИ
И Ж ИВИТЕ ПОЛЕЛИ И ЛЕЛИ
/КУ П И Д О Н И И ВЕНЕРИ/

С трем еж ъ т на Цани Гинчев да д о ка ж е на в с я ка цена


древния произход на населението по нашите земи е
въ пл ъ тен в ц икъ л статии, една о т ко и то е и "О гнените
тр акий ски лю бовни стрели". О тпечатана е в сп. "Труд", г.
II, кн. VII, с. 801. Ж еланието на автора не е само да
д о ка ж е ж и зн е н о с тта на тр а д и ц и и те на н а й -с т а р о т о н а ­
селение на Б алканите - тр аките , но и тя х н о то д е й с т ­
вително същ ествуване в съврем енността. Д руг аспект на
то зи проблем при Гинчев е стр е м е ж ъ т това да се п о с ­
ти гн е на базата на е зиков анализ. В писмо д о Ив.
Шишманов от 6.V I.1890 г. той пише: "Аз съм о т лагера на
ония, ко и то вяр ват, че тр а ки те са били сл авяни и тъ й
ще си умра."
Т ракийската теория на Ц. Гинчев п р е д и зв и кв а р а з ­
нообразни о тзи в и , ко и то си приличат по това, че всички
о бвиняват Гинчев в робуване на принципите на м и т о л о -
гическата школа и на идеите на Р аковски. По повод
"тр а ки й ската теория" Ив. Шишманов пише: "Гинчевите
мисли за п р о и зхо ж д е н и е то и съ д б а та на тр а ки те з а с л у ­
ж а в а т обаче нашето внимание, и инак, - а не само ка то
докум ент за и с то р и я та на нашата наука и кни ж нина, или
ка то материал за ж и в о та на автора. Т р а ки й ска та теория,
к о л ко т о и да е ф антастична, с ъ д ъ р ж а все пак една
зд р а ва научна я д ка . Преди всичко и д е я та за това, че
тр а ки те не са изтребени окончател но, че те ж и в е я т още,
е идея, к о я т о се сп о д е л я о т всички п о -с е р и о з н и учени
историци и тр а ко л о зи ." /Ю билеен сборник на сл авян ска
беседа, С., 1895 г. "Т ракийската теория на Цани Гинчев"/.
О т своя страна М. А рнаудов в "Р азцвет на б ъ л га р с ­
ка т а народоука" тв ъ р д и : "Д о ка за те л ств а та му са тъ й
д и во ф антастични, к а к т о и ф и л о л о ж ки те му схващания
о тно сно съ става на б ъ л га р с ки я език. П р и в ъ р ж е н и к на
м итологичните теории той в и ж д а в невинните поверия и
обичаи останки от древната тр акий ска р ел игия, п р и е ­
майки всичко стр ан но и тъмно за тр а ки й ско н а сл е д ств о
/сам од иви, пролетни огньове, кол едни обичаи и т .н ./."
Две полярни схващ ания за тр а ки й ска та те о р и я на Цани
Гинчев, принадлеж ащ и на двама видни учени. И стината

344
за реаяния принос на Гинчев по тези в ъ п р о си може да
се установи само сл ед прецизна съ п о с та в ка съ с с ъ в р е ­
менните схващ ания и новите постиж ения на тр а ко л о ги я та .
Значението на та зи с та ти я е в х у д о ж е с т в е н о т о о т ­
разяване на етнограф ски ф акти, ка кто и в заразяващ ия
патриотичен пато с на изл ож ението. Още в начал ото той
недвусм ислено се о б я в я в а срещу онези и сто р иц и и м и ­
то л о зи , ко и т о зам енят н епо ср е д стве н о то наблю дение с
ровене сред кни ги те. За да д о ка ж е на п р а кти ка сво ята
позиция, то й п р и в е ж д а сведението на св о я приятел и
ко л е га о т Габ р о вска та гим назия Нестор Марков* /з а к о ­
го т о тв ъ р д и , че имал тр а ки й ско име Н остур М ар чо в/,
ко й то не само р а зка зв а за обичая в р о д н о т о си село
Еробас, но и п р и го т в я соб ственоръ чно стрели, заедно
с ъ с съ о тв е тн и те им принад леж ности. Д о с то в е р н о с тта на
описанието д ава в ъ зм о ж н о с т на Ц. Гинчев да изгр ад и
анализа си на то зи интересен обичай.

1. С тава дума за важ ен тр уд на у ч е н и я -е с т е с т в е н и к


о т вто р а та половина на XIX век Д ж о н Уилям Дрепер
/1 8 1 1 -1 8 8 2 /. Той е американски учен с д ъ л б о к и интереси
към проблем ите на ф и зи о л о ги ята и ф илософ ията. Под
влияние . на X. С пенсър прилага идеите на позитивизм а
въ в ф илософ ията. П ъ р в и я т том на н е го в а та "И стория..."
е преведен на б ъ л га р ски през 1891 г. о т д - р К. К р ъ с ­
тев. Х арактерно за в ъ з гл е д и т е на Дрепер е, че и с т о р и ­
че ско то развитие на общ еството се о б я с н я в а само с
б и о л о гически законом ерности. О сновният му в ъ з гл е д е,
че ч о в е къ т е п р о то ти п на общ еството, а и н д и в и д уа л н о то
развитие е модел на социалния прогрес. Р азум ът н а п ­
равлява р азв и ти е то , а етапите на о б щ ественото р а з в и ­
тие п о в та р я т етапите на човеш кото о съ щ е ствяван е -
раж дане, о тр о че ств о , м ладост, м ъ ж е ств о , старост,
см ърт, о т к ъ д е т о и и д е я та за нео ткл о н но в ъ рвящ ите към
см ъ рт народи. Ц. Гинчев ве ро ятно е за п о зн а т с идеите
на Дрепер по линия на б л и зко т о си п р и я т е л с т в о с д - р
Кръ стев. /В и ж у Лю бомир С таматов " Д - р К. Кръ стев.
Л ичност и кр и ти ч е с ка съдба", С., 1987 г . /
2. Тази мисъл е р а зв и та детайлно в с т а т и я т а "Гаро
и огнените стр ел и на запош ки..."
3. В ъ станието, за ко е то говори Ц. Гинчев, е А п р и л с ­
ко т о въ стание о т 1876 г. В Габровско т о е р ъ ко в о д е н о
о т Ц анко Дю стабанов. По това време Гинчев и Н. М а р -

345
ков са учи тел и в гим на зия та в Габрово и взем ат у ч а с ­
тие въ в в ъ ста н и е то ; вп о сл е д ствие са за д ъ р ж а н и и
арестувани за е д н о с много д р у ги учители, та ка че н а ­
п ъ л н о в ъ зм о ж н о е в настъ п и л ата суматоха д а се и з г у ­
бят съ браните материали и д окум енти. В "Юбилеен
сборник", посветен на Габ р о вска та гим назия, 1905, Н.
М арков си спом ня: "От д а ска л и те аз и Цане Гинчев
бяхме н а й -м н о г о въ ор ъ ж е ни . Цане имаше един щуцер,
донесен о т Бесарабия, д е то го купил о т п о л я ц и те , з а ­
едно с един д ъ л ъ г сю р тук, к а к т о ми казваш е той. Тая
пушка беше м ного п о - т е ж к а о т р уска та кримка. Той
имаше същ о я та га н и револвер."
4. П есента "С л ъ н ц ето д и га Д обринка на небето с
л ю л ки о т зл а ти вериги" е записана о т Гинчев к а т о д о ­
ка з а те л с тв о за това, че гр ъ ц к а т а м и то л о ги я е з а и м -
ствува л а о т тр а ки й с ки т е вярвания. И т у к Ц. Гинчев
п р о я в я в а за в и д е н усет, защ ото о т съврем енната и с т о р и ­
ческа наука е установено наличието на тр а ки й ски е т н и ­
чески суб стр ат, ко й то оказва ку л ту р н о влияние въ рху
е л и нската тр а д и ц и я .

НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА ГЕРГЬОВДЕН
I
С т а т и я т а е поместена на стр а н и ц и те на сп. "Труд", г.1,
кн. X II-X III, 1887 г. с. 744, К а кто и п ов ечето о т с т а ­
ти и те на Ц. Гинчев, т я е тр у д н о определим а по ж анр,
за то в а и акад. Д ерж авин в тр у д а си "Б о л га рские к о л о ­
нии в Русии" я при числ ява към е тн о гр а ф с ко то н а с л е д с ­
тв о на писателя. Т я е интересна съ с сво ео б ра зн ия к о н ­
гл ом ерат о т идеи, научни в ъ з гл е д и и хипотези, п р е д л а ­
гани о т Ц. Гинчев. Независимо че м ного о т схващ анията
му т ъ р п я т кр и ти ка или зв уч а т наивно, с т а т и я т а си о с ­
тава чудесен образец на д о б р о съ в е стн о отнош ение към
съ би ра не то и обраб отването на ф олклорни и е т н о гр а ф с ­
ки материали, к а к т о и на великолепната им х у д о ж е с т в е ­
на обработка. Още И. Шишманов оценява в и со ко н е о б и к­
новената спо со б н о ст и м а й сто р ств о то на Гинчев при
описанието на р азл ични те обичаи, необикновено ж и в о т о
и гъ в ка в о перо на писателя. И тук, к а к т о и в "П о ка з а ­
лец...", е явен с тр е м е ж ъ т д о ка з а т е л с т в а т а да се и з г ­

346
р а ж д а т на о сновата на езикови ф акти и явления. В и з ­
л ож е ни ето си Гинчев непрекъснато п р и б я гв а до хип о тези
о т о б л а стта на етногенезиса на тр а ки те , вплита п р е д а ­
ния о т д ре вната исто р ия на б а л ка н с ко то население. О т
съвременна гл е д н а то чка по зи ц и я та на Гинчев д а о т ­
крива д р е в н о с тта чрез и сто р и я та е съ всем уместна. И н ­
те ре сно то е, че на въ просите, кои то т о й за д ава преди
с то години, днес се опитва да о тго в о р и една нова н а у­
ка - тр а ко л о ги я та . Ето защо Ц. Гинчев би м огъл да се
нарече пионер на проучванията от то з и род.
П роблем ът за ку л та към св. Георги и н е го в и те к о ­
рени в д р е в н о с тта е о б е кт на м н о ж е ств о изсл едвания.
П реобладава обаче схващането, че той асимилира к а кт о
древни ф олклорни предания на с л а в я н с ко т о население
на Балканите, та ка и обобощава ш ироко разпространени
хр и сти ян ски вяр ван ия за чудеса, извърш вани от светци.
В образа на св. Георги се наслагват че р ти и о т е з и ­
чески времена, и о т епохата на хр и с ти я н с тв о то . Но това,
ко е то о чевид но интересува Ц. Гинчев, е ка к в к у л т а на
св. Георги се о т р а з я в а т в ъ згл е д и те на н а й -с т а р о т о н а ­
селение на Б ал кан ския полуостров - тр а ки те .

1. Св. Георги е известен ка то све тец , ко й то п о б е ж ­


д ава чудовищ ето. Един о т широко р азп р о стр а н е н и те м о ­
тиви във ф олклора е борбата с ъ о змей. Той има д ъ л б о к
м итологичен и библейски смисъл. В п о в е ч е то случаи т о ­
зи мотив се контам инира с пре д ан и я та за чуд е сата на
великом ъ ченик Георги, ко й то п ъ к в апокриф ната л и т е р а ­
тура заема централ но м ясто и е я д р о на много о т ж и ­
т и я т а на светци. Така силната нар од н а м итол огична
тр а д и ц и я налага заед но с апокриф ните ж и т и я е д и н нов
ку л т на оф ициалната църква. Друг модел на и н те р п р е ­
тиране на то зи образ изпол зва А. Ф ол в кн и га та си
"Т ракий ски ят орфизъм". Той с ти га до и зв о д а за р е л и ги ­
о зна та еманация на то зи образ о т с о л а р н о -х т о н и ч н и т е н а ­
чала, въ пл ъ те н и в тр а ки й ски я Херос. Ж е р тв е н о то агне се
тъ л ку в а ка то сл ъ нчев курбан, посветен на о гъ н я , обред,
ко й то поста вя в определен ред косм о го н и чн и те елементи.
/В и ж А. Ф ол, "Т ракийският орфизъм", С., 1986, 4 0 - 4 3 /
2. Т въ р д ен и е то на Ц. Гинчев е основател но, т ъ й к а ­
то в съврем енната наука проблем ът за про изхо д а на
то зи ку л т че сто се свъ рзв а с тр а ки й с ки я конник. /В и ж
Ив. Георгиева, А. Фол - цит. с ъ ч ./ В с в о я та кни га

347
"З л атни ят сто ж е р на прабъ л гарите" Ив. В енедиков дава
интересно тъ л кува не на едно р я д к о срещано име на
сл ъ н ц е то - Райко. С л а вян ите от е зи че ска та епоха в я р ­
вали, че сл ед с м ъ р тта си о ти ва т в рая. Тази дума била
една и същ а у всички славяни. Но името Райко не се
среща н и къ д е д р уга д е , освен в б ъ л га р с ки я ф олклор.
В ероятно то е обозначавал о особен аспект на сл ъ н ц ето .
От една страна, сл ъ н ц е то ка то бог на п л о д о р о д и е то и
изобилието като в рая, о т д руга - в р ъ з к а т а м еж ду
Райко и м ъртвите. Т акъ в е обикновено механизмът на
езическите религии, к ъ д е т о б о ж е ств а та на п л о д о р о д и е то
са и б о ж е ств а на м ъ ртвите.
3. О бикновено се л ю л е я т млади хора - момък или
девойка. А ко не напр авят това, о ча кв ат ги големи и з п и ­
тания през л я то то ; о ста ва т незащ итени пред сил ите на
зл о то - самодиви, змейове и др. Н а р о д ъ т е о п о е т и з и -
рал то зи ритуал, въ зприем айки л ю л ка та за лъчи, с п у с ­
нати о т сл ъ н ц ето , с ко и то то прибира при себе си д е ­
войката, за ко я т о ще се ож ени. Н ейното име обикновено
е Гр о зд а нка или Добринка, к а к т о в песента, записана от
Ц. Гинчев в с т а т и я т а "Още н я ко л ко думи за ж е н и тб а та
на слъ нцето". Смесването на чстария езически к у л т към
сл ъ н ц ето с вярването в св. Георги съвсем е стестве но
води до мотива за ж е н и тб а та на сл ъ н ц е то - също
често срещан във ф олклора. /В и ж Д. М аринов СбНУНК,
кн. 28, с. 4 5 8 /
4. В народ ните п ре д став и м ълчаната во д а е с о с о ­
бена сила. Тя се нарича така, защ ото се д о н а ся при
пълно мълчание о т извора о т девойки или млади м ом и­
чета. С чита се, че на н я ко и празници тя , к а к т о и р о с а ­
та, пр и те ж а в а л еко вита сила. Един о т т я х ’ е Гер гьо в д е н .
5. Д ъ б ъ т пр и съ ств ув а в н арод ните в я р в а н и я в к а ­
че ство то си на свещено д ъ р в о . Това е с в ъ р за н о с у в а ­
ж ението на б ъ л гарина към старите д ъ р в е т а или към
тези, ко и то растат в д в о р о в е те на манастир или ц ъ рква,
ко е то е и последица о т го л я м о то им значение в м а те ­
риалното битие на б ъ л га р и те . М оже би т у к се насл агва т
и някои езически п ре д став и за това, че б о го в е те о б и ­
тават такива дъбрави. /В и ж Д. М аринов, цит. с ъ ч ./
6. Този елемент о т обреда цели чрез за р а в я н е то в
зем ята на ко с ти те "да се м ножи ста д о то ". Т ук е о т р а ­
зено и вяр ването, че ж и в о т н о т о ще в ъ з кр ъ с н е след

348
см ъ ртта си. Ето защо тр яб в а да се съ хранят ко с ти те
кр ъ в та и кож ата. /В и ж Ив. Георгиева - цит. с ъ ч ./

ОЩЕ НЯКОЛКО ДУМИ


ЗА ЖЕНИТБАТА
НА СЛЪНЦЕТО

Една о т основните идеи, които Ц. Гинчев п р о п а га н ­


дира чрез тв о р ч е с тв о то си, ка кто стана ясно, е д р е в ­
ният про изхо д на населението по нашите земи, и още
п о - т о ч н о - тр а ки й ска та основа на ф олклорните и р е ­
л и ги о зни те вярвания на българина. Сред ,н я к о л к о т о
д руги ста ти и , третиращ и същ ия проблем, та зи се о т ­
кроява с ъ с за д ъ л б очена постановка и оригинален а на­
лиз. О тпечатана е в "Труд/', г.П, кн. IX, с. 1088. Тя се
отнася къ м научния отдел-- на списанието, в к о й т о са
отпечатани повечето о т изсл е д в анията на Ц. Гинчев.
А кц е н тъ т ту к пада въ рху призива да се об огати нашата
кн и ж о в н о с т с нови народни песни и етнограф ски м ате­
риали, за ко и то Гинчев заявява, че е го то в да о тп е ч а та
на стр ан иц ите на списанието. Освен това с т а т и я т а дава
и интересни автобиограф ични сведения. Цани Гинчев,
ка кто сам пише, успял да убеди едно момиче - сираче,
д оведено о т сестра му, да изпее песента за Д обринка и
С лъ нцето. С необикновената си та кт и ч н о с т и д е л и к а т ­
ност той преодолял стеснението на момичето и записал
тази интересна песен. Ив. Шишманов в спомените си п и ­
ше: "Още то га в а /д в а м а та се срещат по време на о б и ­
ко л ка на Шишманов из Б ългария, к о га т о Гинчев е още
училищен инспектор - б .м ./ той ме беше уд ивил със
сво ята способност да привлича към себе си п ро стите
хора, да се разговаря с тях, да ги р азпитва за б о л ки те
им, да ги поучава. И те го зяпаха без сянка о т н е д о ­
верие ка то един го сп о д , и с ж а д н о с т ловяха в с я ка дума
о т уста та му... Сега аз разбирам, че т о я човек имаше
всичките качества за един отличен етнограф ... О гр о м н и ­
те етнограф ически материали, които той бе съ брал в
течение на сво ята д ей но ст между народа, бяха една
неизчерпаема мина, к о я т о той п о л е к а -л е к а р а з р а б о т в а ­
ше. О тту к излезе н е го в и я т превъ зходен труд по н а р о д ­
ната медицина, о т т у к той снабдяваш е всички п о -л и ч н и

349
наши списания с народни песни." /В и ж "Ц. Гинчев,... в
спом ените на съ врем енниците си", С., 1964./
За интереса на Ц. Гинчев към м отивите за с л ъ н ц е то
в б ъ л га р с ки я ф олкл ор св и д е те л с тв у в а и песента, к о я т о
то й лично е записал - "Д обър юнак се надварва с я с ­
н о то сл ъ нце" /"Т р уд ", г.П, кн. II, с. 148/, ка т о то в а е
само една о т м ногоб рой ни те му за сл уги за съ б и р а н е то
на н ар од н ите ум отворения. В с т а т и я т а си ."Значението и
за д а ч а та на нашата етнограф ия" /С бН У Н К, кн. XVI и XVII,
1900 г . / Ив. Шишманов прави подробен п р е гл е д на
всички и зд а д е н и сборници и книги, в ко й то се намират
обнарод вани б ъ л га р с ки народни ум отворения. "Тия с б о р ­
ници вкупом с ъ д ъ р ж а т повече о т 200 песни, 3500 п о г о ­
ворки, с то ти н а п ри ка зки, баяния, гатанки, описания на
обичаи и пр. Немалко материал има пръ снат из разни
д р у ги сборници, пер ио д иче ски списания и п о л и ти че ски
ве стни ц и - б ъ л га р с ки и ч у ж д и : "П ериодическо списание",
"Труд"..." В сл учая в а ж н о то е, че списанието на Ц.
Гинчев се н а р е ж д а на в то р о м ясто след "П ериод ическо
списание", ко е то е още едно признание за го л я м о то му
значение при събиране и изучаване на б ъ л га р с ко т о н а ­
р о д н о тв о р ч е с тв о .
В писмо д о Ив. Шишманов о т 3.1.1892 г. Ц Гинчев
пише р а зв ъ л нува н о по п о в о д изл изан ето на СбНУНК.
О ка зв а се, че п р и зи в ъ т на "Труд" за събиране на н а ­
р о д н о тв о р ч е с т в о започва да дава плодове. По пов од
на списанието си Гинчев сп о д е л я : "Н е го вият почин и з ­
лезе та къ в щ астлив /у р л и я /, щ ото след него изникнаха
ка т о гъ б и т о л ко в а д р уги списания, н яко и о т ко и то , ако
и да ни ко н кур и р а т, пак нам е д раго, защ ото нашата
и д е я, к о я т о проповядвахм е тъ й горещ о и н а с то я те л н о
/ з а съ б и р а н е то и напечатването народните у м о тв о р е н и я /
се осъ щ естви." Така може да пише само човек, предан
д о кр а й на ид е ите си. И още едно с в и д е те л с тв о за
с л о ж н и я п ъ т, к о й т о изминават материалите, д о к а т о в и ­
д я т бял с в я т : П рез 1857 г. Раковски п р и сти га в Б е л ­
гр а д и срещ ата му с м ладия Ц. Гинчев е била с ъ д б о ­
носна и за двам ата. Ц. Гинчев си спомня: "Тогава аз му
наумих да напишем едно р ъ ко в о д с тв о , да го изпровод им
в н я ко л ко е кзе м п л я р а д о учителите, да ни съ б е р ат м а­
териал по б ъ л га р с ки я бит, обичаи, песни и т.н. М е ж д у
ти я песни имаше една те тр а д ка , изпровод ена о т г - н
П .Р .С лавейков, зе та о т н яко й учител, к о я т о С лавейков

350
бил изпровод ил на Априлов. Нейните песни не б яха б у ­
тани - писани бяха с черковни букви. От нея е зе та
песента за "Ж енитбата на С л ъ н ц е то с Грозд анка" /В и ж
Д.М инев "Ц. Гинчев За стогод иш нината от р о ж д е н и е т о
му", В., 1932./ В ероятно това сведение се о тнася за п е -
' сента, к о я т о е публикувана в "П оказалец..." и за к о я т о
споменева Ц. Гинчев в сво ята ста тия.

1. С тава дума за с т а т и я т а "О гнените тр аки й ски л ю ­


бовни стрели" о т кн. VII, 1888 г., "Труд".
2. За да пре д ра зп ол о ж и инф орм аторката Гинчев
про чи та баснята си "П ъ стра та тояга". Що се о тн а с я д о
сборниците, за ко и то се споменава, те са - Васил Ч о -
лаков "Б ъ л га рски народен сборник", Бол град , 1872; С т е ­
фан В еркович "Народне песме м акедонски бугара", 1860;
Ястребов "Обичаи и песни тур ец ких сербов", в к о й т о има
над 200 б ъ л га р ски песни, гл авно от Д ебърско. Т ова
описание на Гинчев е важ но о т гл е д на то ч ка на п р е д ­
пол о ж ение то, че в личната му б иблиотека са се н а м и р а ­
ли м ного ценни произвед ения, свъ рзани с б ъ л га р с к и я
ф олклор и етнограф ия.
3. Г р ъ ц ка та завера е в ъ ста н и е то на А л е кса н д ъ р И п -
силанти, ко й то в 1821 г. призовава гр ъ ц к и я н а р о д на
въ стание против т у р с ко т о иго. Сигнал за начал ото му е
въ ста н и е то в М олдова. Д е л о то му е довъ рш ено о т
Дмитрий - н е го в и я т брат, ко й то е назначен през 1828 г.
за главноком андуващ во йските на въ станала Г ъ р ц и я . Той
съ ум ява да прогони тур ц и те о т гр ъ ц ка те ри тор ия.

НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА БОИТЕ /М А С Т И Т Е /

По значение тази с та ти я д о сто й н о съ перничи на


"Нещо по народ ната медицина", ка то и д вете имат и з к ­
л ю чител на с то й н о ст в етнограф ско отношение. Т я е
св и д е те л ств о за за д ъ л б о че н и я интерес на Ц. Гинчев
към изсл е д вания о т та къ в род. О тпечатана е в научния
о тд е л на сп. "Труд", г. II, кн. II, 1888 г., с. 190.

1. Т ур ско то название боя се е н ал ож и л о в е з и ко в а т а .


■ п р а кти ка и е изм естило с та р о б ъ л га р с ко то багра, к о е т о

351
се уп о тр е б яв а много р я д ко , предимно в Ю жна Б ъ л га р и я
/С т р а н д ж а , Родопите, П и р и н ско /. О граничено е и и з ­
пол зва н ето на думата маст о т гл а го л а мастя /б о я д и с ­
вам / в н я ко и райони на С ред ногорието. Но ш ирокото
проф есионално разпространение на то з и за на ят е д ове л о
и до п о -ш и р о к а т а употреба на ту р с ки я термин боя,
б о я д ж и я , ко е т о , от д р у га страна, с в и д е те л ств ув а за с т а ­
ринния п р о и зхо д на занаята, в е р о я тн о о ко л о XIV век.
Още един ф акт в полза на това пред по л ож е н ие е често
срещ аната фамилия Б ояд ж иеви. Б а гр и л н и я т за н а я т е
упраж няван в п о -го л е м и т е селища според Д. М аринов и
Хр. Вакарелски. От корена маст е и думата мастило, за
чието пр и го то в л е н и е е имало рецепта в с р е д н о б ъ л га р с -
ката книж нина.
2. Д е йствите л но умението да се добиват багри е
било ш ироко и зв е стн о на б ъ л га рите в д ал е чн ото минало.
Но то постепенно се ограничава в р е зу л та т на вноса на
го то ви багри в стр ан ата чрез тъ р го в ц и те , ко е то се
наблю дава още в XVIII век. Дали то в а умение води н а ­
чал ото си о т А зи я в случая не е о т съ щ ествено з н а ч е ­
ние, а и няма ка те го р и ч н и сведения.
3. А р га с /д и а л е к т н о - щ ава/ е специална каша, в
ко я то се о б ра б отва т по специфичен начин ко ж и те . А ргас
произл иза о т гр ъ ц к а дума / - обработвам ко­
ж а / съ с съ щ о то звучене, свъ рзана п р я ко с п роизход а на
занаята. И нтер есн о то е, че тя изм ества ста р а та б ъ л ­
гар ска дума усмаряне /л чм ъ - к о ж а / , к о я т о съ че тава в
себе си зн ачен ие то и на щавенето,' и на бояд исва нето .
Терминът аргас изм ества значението на думата повече
към процеса на обработване на к о ж и т е за см етка на
багрите.
4. Не може да се уточни д е й с тв и те л н и я т брой на
боите, ко и то е и зп о л зв а л о населението, но се смята, че
той надминава петд есет, защ ото за багри се у п о т р е б я ­
вали всички познати, намиращи се в о ко л н о с ти те на с е ­
лището, растения. Редки са сл учаите на изпол зване на
чуж д е стр а н н и багрила ка то е кз о т и ч н о т о в а р д зи я , от
кое то се добивал червен ц в я т, един о т н а й -ч е с т о с р е ­
щаните цветове, свъ рза н и д ъ л б о ко с ж и те й с ка та п р а к ­
тика и ко см о го н и я та на б ъ л га рите . Това б агрило се
упо тр е б яв а л о предимно за б ояд исване на ве л и кд е н ски те
яйца. П остеп е нн ото западане на за н а я ти те , к а к т о т в ъ р ­
ди в едно свое изсл едване и в и д н и я т някогаш ен и к о н о ­

352
мист Ив. Ев. Гешов, ко е то се набл ю д ава по съ щ ото
време, в о д и след себе си отм ирането и на то з и за на я т
и почти п ъ л н о то загубване на м ногобройните рецепти за
при го то вл ен и е на б о ите и начините за уп отр е б ата им. В
то зи смисъл е похвално усъ р д и е то , с кое то Ц. Гинчев
се о пи тва да в ъ зста н о в и м алкото, ко е то е останало.
Това е напъ л но в духа на н еговия в ъ згл е д , че тряб ва
да се съ би ра и д а съ хранява всичко, кое то е о стан ал о
о т миналото, и че то има значение за запазване на н а ­
родния дух, на обичаите, на ж и в о та ни като нация.
5. Тази боя е една от м алкото с ж и в о ти н ски п р о и з ­
ход. Изсуш ените ж е н с ки насекоми, о т ко и то се получава,
имат л а ти н с ко то наименование C occus ilicus. По о тн о ш е ­
ние на про и зхо д а Ц. Гинчев ве р о я тн о смесва та зи боя с
б р а зи л с ко то д ъ р в о /C aesalpina braziliensis/, от к о е т о с ъ ­
що се е добивал а червена боя.

НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА САМОДИВИТЕ

С та т и я та е поместена в сп. "Труд" г.И, кн.1, 1888, стр.


51. Тя е ча ст от е тно гра ф ските изсл е д в ан ия на Ц. Г и н ­
чев, за ко и то ж а н р о в а та н е е д н о р о д н о ст е характерна
черта. Те съ ч е та в а т в себе си елементи и на п у б л и ц и с ­
тиката, и на научното изследване. Същ евременно п и с а ­
те л я т р а зкр и в а разл ични страни о т народната м а те р и ­
ална и духовна ку л ту р а в ц я л о то им б о га тс тв о о т п р о ­
явления,
С та т и я та е и недвусм ислено д о ка з а т е л с т в о за ум е­
нието на Ц. Гинчев д а подбира етнограф ски материали,
ка кт о и д а ги ком ентира и об яснява. С ъ д ъ р ж а н и е то е
обединено о ко л о и д е я та да се п о ка ж е го л я м а та вреда
о т суеверията, разпространени сред народа, и да се
даде научно обяснение на различни ф акти от д е й с т в и ­
те л н о стта . В' то зи смисъл б л изка по съ д ъ р ж а н и е е с т а ­
ти я та "Н я ко л ко думи за фосфора и киб ритя" /"Т р уд ", г.1,
k h .XI, 18б7 г ., с. 6 8 1 ,/,’ в к о я т о п и са те л я т о б я сн я в а
процеса на ф осф оресциране ка то е стествено при ро д но
явление, а не ка то зн а к за сам од ивско хорище. Н е о б о с­
новани са т в ъ р д е н и я т а на М. А рнауд ов в "С тудии върху
б ъ л га р с ки те обреди и легенди" за б е зкр и ти ч н о то см ес­

23. По няколко думи 353


ване на русалки и сам одиви, к а к т о и за е ти м о л о ги ч н а та
ф антазия и м итологизм а при обяснение п р о и зхо д а на
думата русалка от русло. На фона на д е й с тв и те л н и я
принос на Ц. Гинчев в о б л а с тта на ф о л кл о р и с ти ка та и
е тн о гр а ф и я та те з и не съвсем наивни хип о тези са п о -
скоро о тр а ж е н и е на е д и н' неуморен патр ио тичен дух, о т -
к о л ко т о ж елание да се пренебрегнат и с ти н с ки те причини
на я в л е н и я та . Освен то в а Ц. Гинчев тв о р и в епоха,
д о ста специф ична по дух и с ъ д ъ р ж а н и е , о т к о я т о не
може д а б ъ д е изолиран.

1. П оказател ен е ф а ктъ т, че сам одивите о б и та в а т


п р о с тр а н с тв о то м еж ду небето и зем ята. Това гов ор и , че
в те зи вя р в а н и я са о тр а зе н и т в ъ р д е стари м и то л о ги ч н и
пре д стави . Н еобикновените съ щ ества об икновено се р а з ­
п о л а га т тв ъ р д е далеч о т п о зн а ти те на чо в е ка т е р и т о ­
рии. С разш иряване и о б о га тя в а н е на п р е д с та в и те и
п о зн а н и я та на човека, те все повече се п ре м естват и
о тд а л е ч а в а т по периф ерията на ку л т у р н о то п р о с т р а н ­
ство, то в а влияе и въ рху ге о гр а ф ско то им р а з п о л о ж е ­
ние. В • една'' народна песен се ка зв а "Град гр а д и л а с а ­
модива, ни на небо, ни на земя". А ко приемем, че те зи
съ щ ества имат древен тр а ки й ски произход , то то ва би
било сл е д с тв и е от схващ ането, че гра н иц ите на п о з н а ­
н и я та на д ре вн ото население са били именно т р а к и й с ­
ки те земи, о т т у к и тв ъ р д е н и е то за сам одивите ка т о б о ­
ж е ств а на траките. Но няма писмени с в и д е т е л с т в а в
по д кр е п а на то ва пре д по л ож е ние. Знае се, че т р а к и й с ­
ката ку л ту р а е безписмена. 8 с в о я та с т а т и я "А м азонката
и сам одивата" /С б . "М и то л о ги я , и зку с тв о , ф олклор", С.,
1983/ Ив. М аразов прави интересна аналогия. В б ъ л г а р ­
ския ф о л кл ор д е в о й к а т а -ю н а к с то й б л и зо д о об ра за на
сам одивата. И тя к а т о нея с тр о и гр а д о т к о с т и т е на
уб и ти те юнаци, има сво я царица, обитава гр а д , чи е то
м естонахож дение ,е определено общо, но не е известно.,
С ам одивата може д а ? се, р а з гл е ж д а .^и. ка то м и т о л о ге м а -
ко д на пре д б ра чн ото уединение на д ево йка та, т.е. в .со­
циалния. : й ста тус, н а стъ п в а специф ичен вакуум, к о й т о
д о пр и н а ся ,за прием ането й ка т о "несвой", "ч у ж д " е л е ­
мент. А в системата., на , м и то л о ги ч н о то , мислене то в а -е
ч у ж д е н е ц ъ т , ко й то ж иве е "Ни на небо, ни, на земя". Така
един ф а кт,, ко й то се о б ясн я в а с ф о л кл ор на та тр а д и ц и я ,
п ри д о б ива ново, осветление, а ко се о б в ъ р ж е с -м е то д и те

354
на к у л т у р н о -и с т о р и ч е с к и я и с р а в н и т е л н о -т и п о л о ги ч е с к и я
под ход. С ъщ ествува и д р у г общ момент. - и сам одивата,
и амазонката, и д е в о й к а т а -ю н а к не съ зд а ва т сем ейство
- то ва е отразено в много народни песни и легенди.
Има още редица проблеми, свъ рзани с изучаване "к а р т а ­
та" на б ъ л га р ски я фолклор. В ъ зм о ж н о стта те д а б ъ д а т
проучени от нов ъ гъ л е пред им ството на ко м п л е ксн и я
п о д хо д към тези явления. С поред Ив. В енедиков ^ /" М е д -
ното гумно на прабългарите", С., 1983/, н а й -с т а р о т о и з ­
вестие за самодиви е от Х1Н век: "В една о т гр а м о ти те
на б ъ л га р с ки те царе, издаденгГ от К о н ста н ти н Асен
/1 2 5 7 -1 2 7 7 / се споменава за. една местност, к о я т о се
нарича Вилски кладенец. О чевидно топоним ът е п о - с т а р
от грам отата и ни дава представа за съ щ ествуването на
подобни имена преди д атата на грамотата, т.е. и през
XII век." Всичко това води до мисълта, че, ..вярванията
в тези свръ хестествени същ ества е общ момент в' п р е д ­
ста ви те на различните народи, че, това е един пътуващ
мотив.
2. В св о я та с та ти я "Н якол ко думи за ф осф ора и
кибритя", публикувана в сп. "Труд", г.1., кн.Х), 1887 г.,
с.681,.^ Ц. Гинчев подробно и зя сн я в а произхода на с в е т ­
л и н а та ’ кое то п р я ко о тв е ж д а към о б ясн ен и е то на
светенето на сам одивските хорища. Като и з я с н я в а п о д ­
робно произхода на тези явления, той не пр о п уска сл у.-
чая да кр и ти кув а липсата на предприем чивост у , б ъ л г а ­
рите, ко и то пил еят ценно б о га тств о , защ ото им липсва
енергия да го о п о л зо тв о р я т. С т а т и я т а му завъ рш ва с
призива: "Помърдай бе, братко!", изречен с Б оте вски
патос. Още в е д н ъ ж тази ста ти я д о ка зв а си н те ти ч н и я х а ­
р акте р на пуб лиц истичното тв о р ч е ств о на Г и н ч е в , ко й то
преплита по оригинален начин научността в и з л о ж е н и е ­
то, етнограф ските под робности и пуб л и ц истична та е н е р ­
ги я на човек, д ъ л б о ко загриж ен за б л агото на народа.
3. А на л и зъ т на името показва, че то е образувано
от при л а гате л но то сам и индоевропейския кор е н див,
ко й то е п р я к аналог на л а ти нско то "дивус" - б о ж е стве н,
но в лексикал изпраната си -употреба стои п о - б л и з о до
гл а го л а д ивя се, възхищавам се, дивен. Ето защ о т в ъ р ­
де често се среща сравнението м еж ду сам одива и х у б а ­
ва жена, .или п ъ к и зр а зъ т "сам одивска хубост"

355
4. В тор ата съ ставн а част на името е про изв од на от
гл а го л а вия, развивам, в значение на раззеленяване на
го р а та , о т т у к и името на в я тъ р а - развигор.
5. Ш ироко разпространено е вярването, че са м о д ива ­
та се с п р и я те л я в а с юнаците, п о кр о в и те л ств ув а ги п о ­
н я к о га и им помага в тр уд н и моменти; съ щ ото се о тна ся
и за пастирите, ко и то съ с своето и зку с тв о да св и р я т
спе че л ва т б л аго вол е ни ето им. О т д р у га страна, с а м о д и ­
вата се о тн а с я тв ъ р д е враж д ебно към хората, п р е с т ъ п -
ващи гр а н и ц и те на владението и. От сам одивите се
плаши дори чумата.
6. По въпроса^ за русалките съ щ ествуват д о с та с п о ­
рове. Така Д. М аринов за стъ п в а мнение аналогично на
Цани Гинчевото, а М. Арнаудов ги обвинява в н е н а у ч -
н о ст и дилетантщ ина, защ ото смесвали п о н я ти я о т р у с ­
ки я ф о л кл о р и език, пренасяйки ги механично в б ъ л ­
га р с ки я . И нтересно е мнението на Ив. В енедиков за
п р о и зхо д а на русал ската неделя, типичен празник в чест
на русал ките . Той и зв е ж д а името о т древнорим ските
празници на м ъртвите, наречени Розалии /р о з а т а се
сч и та л а за символ на с м ъ р т т а /. "П ренасяйки Р озалиите
в Т ракия, рим ляните прехвърлили името на сво я празник
на м ъ р тв и те върху подобни празници на траките."
/"М е д н о т о гум но ..."/. Границите на русал ската нед ел я са
св. С пас и св. Дух, ка то винаги м еж д у тя х се празнува
и Голям а задуш ница, т.е. д е н я т на м ъртвите. Ето защо
по д о б н а а на л о гия с римските Розалии е в голям а степен
оправдана. Н алице е и р о л я та на сам одивите ка то п о с ­
р е д н и ц и м еж д у света на ж иви те и света на м ъртвите,
к о га т о връщ ат "уятите" крайници на болните. В х у д о ­
ж е с тв е н а та л итература това лекуване на болни в н а в е ­
че р ието на С пасовден е описано о т Елин Пелин в р а з ­
каза му "С пасова могила", но там изц ел ението е п о к а з а ­
но к а т о д ел о на д об р ия д я д о Боже.

ПОСЛОВИЦИ

За Цани Гинчев пословиците са своеобразен род


"народно ум отворчество". В • призива му да се* събира
"ходещ ия ум на народа" се с ъ д ъ р ж а ха ра ктер на та за
него д о б р о с ъ в е с тн о с т и в зи ска те л н о ст, с ко и то се о т ­

356
нася към всичко, свъ рзано по един или д р у г начин с
д уховн а та ку л т у р а на народа ни. Тази с та ти я е о т п е ч а ­
тана в научния о тд е л на списанието /"Т руд ", r.l, k h .V II,
1887 г., с. 410 / . В ко н кр е тн и я ф актол огичен п о д хо д към
посл о виц ите и п о го в о р ки те се с ъ д ъ р ж а б о га т емпиричен
материал за п ро изхо д а и б и тува н е то им сред народа.
За Ц. Гинчев п о го в о р ки те и посл овиц ите са израз на
ж и те й с ка и ф илософ ска ко н ц е п ц и я , в ка ч е с тв о то си на
д ъ л б о ки истини за д ей ств и те л н и я с в я т.
Висока о ц енка за приноса на Гинчев в та зи област
дава М. А рнаудов. Той см ята в ъ з гл е д а му, че "всяка
посл овица има св о я история" за и зкл ю ч и те л н о ценен и
заед но с пр и зи в и те за съхранение на тази м ъ д р о с т и за
нейното записване, нареж да приноса на Гинчев в тази
област д о те зи на Д. Маринов, П .Р.Славейков. /М . А р ­
наудов "О черки по б ъ л га р ски я ф олклор", С., 1934 г . /
1. Владимир Дал е виден етнограф и лексикограф .
Той п р о я вя в а интерес към съ би ра не то на ф олклорни и
л ин гви стичн и материали. През 1861 г. се п о я в я в а с б о р ­
н и къ т му "П о с л о в и ц и р уско го народа", събрал в себе си
над 30 000 пословици, п о го во рки. Н его вият основен тр уд
в тази област е че тир ито м ният речник /1 8 6 3 -1 8 6 6 г /,
ко й то с ъ д ъ р ж а о ко л о 200 000 думи. За голем ия принос
към л и н гв и с ти ка та и етно гра ф ията е уд осто е н с Л о м о -
носова н агр ад а и п очетно то звание академик.

ОТЕЦ МАКСИМ РАИКОВИЧ

/Н ЯК ОЛ КО Д У М И
ОТ Б И О Г Р А Ф И Я Т А
И Д Е Я Т Е Л Н О С Т Т А МУ/

С та т и я та е публикувана в сп. "Труд", г.Ш, кн. VII,


1890 г, с. 800, С ъ д ъ р ж а много автобиограф ични сведения,
носи ф а кто л о ги че н материал, ко й то п р е д ста в я и с т о р и ­
чески систем ата на пр о св е тн о то д ел о в Б ъ л га р и я о т
времето- на че р ко в н и те борби. Л и чн о стта на Максим
Райкович е п ре съ зд а д ен а в духа на в ъ з р о ж д е н с ка т а
борба против ф ана ри отско то иго. Максим Райкович е бил
приятел и ученик на един д р у г наш голям в ъ зр о ж д е н е ц
- Неофит Б озвели. М. Райкович е не само виден о б -

357
щ ествен д е я т е л , но и у ч а с т н и к в Р у с к о - т у р с к а т а война
о т 1854 го д и н а , а с л е д и з т е гл я н е т о й къ м С е в а сто п о л
о с та в а в Галац, к ъ д е т о п р о д ъ л ж а в а с в о я т а б о рб а п р о ­
ти в гъ р ц и т е . З а с л у ги т е му за о с в о б о ж д а в а н е на Влаш ко
о т гъ р ц к о в л и я н и е са м н о го голем и, а и з к л ю ч и т е л н и т е
ка ч е с т в а на х а р а кте р а му са при чи н а та д а с та н е водещ а
ф и гур а ср е д б ъ л га р с к а т а е м и гр а ц и я о т о но ва време.
П о д р о б н о с т и за л и ч н о с т т а и д е л о т о на т о з и и з к л ю ­
ч и те л е н ч о в е к о т е п о ха та на В ъ з р а ж д а н е т о м о га т д а се
н а м е р я т в т р у д о в е т е на М. М о ско в - "Л я с ко в е ц . М и н а ­
л о т о и б ъ д н и н а т а му", Т ъ р н о в о , 1920 г.; Д. М инев "Ц.
Гинчев, Н. К о зл е в . Ж и в о т и т в о р ч е с т в о ", В. 1932 г.

СУРВА

Т ази с т а т и я е пом е стен а в научния о т д е л на с п и с а ­


н и е то /"Т р у д ", г.И, k h .IV , 1888 г. с. 477 / . В писм о д о
р е д а к ц и я т а на сп. "Общ т р у д " /Б о л г р а д / о т 7 април
1868 г. Ц. Гинчев пише: "А з б я х п р е д узе л д а съ бирам ,
к а т о се начене о т С у р в а ки д о С урва ки, на с е ки ден
к а кв и о б р я д и и зв ъ р ш в а т б ъ л га р и т е и к а к в о п р е д а н и е е
о с та н а л о за се ки п р а зн и к, че д а се с ъ с т а в и съ вре м ен ен
е д и н "н ар о д е н ка л е н д а р ", но к о л к о т о м атериал имах
съ б р а н о ста н а у п о ко й н и я Р а ковски, о т к о й т о т о й м но го
к а к т о гл е д а м напечатал в "Б ъ л га р с к а т а ста р и н а ", т ъ й
съ щ о и у "П о каза л ец а ".
С ъ т р у д н и ч е с т в о т о на Ц. Гинчев при с ъ с т а в я н е т о и
р а зп р о с тр а н е н и е т о на "П о ка за л е ц " на Г .С .Р а ко в с ки е
неоспорим ф а кт. Има т в ъ р д е м ного с в и д е т е л с т в а , к о и т о
с о ч а т ц е н н и я п ри но с на Ц. Гинчев. В т о з и см исъ л е и
сп о м е н ъ т на Ив. Ш ишманов, ' к о й т о ка з в а : "Ц ани Гинчев
бе и по време е д и н о т п ъ р в и т е наши е тн о гр а ф и . Н е г о ­
в и те п ъ р в и с б и р ки д а т у в а т още о т 1850 го д и н а ... Е д ва
ли има у нас въобщ е ч о в е к, к о й т о т ъ й д о б р е и о т б л и з о
д а е п озна ва л н а р о д а к а т о Ц. Гинчев."
С т а т и я т а е и н те р е сн а не само с б о г а т с т в о т о о т е т ­
н о гр а ф ски с в е д е н и я за п р а зн у в а н е то на Н ова го д и н а , но
и ка т о о р и ги н а л е н х у д о ж е с т в е н и зр а з на с и н т е з а м е ж д у
б е л е тр и с ти ч н о описание и е тн о гр а ф с ко н а б л ю д е н и е . Т ов а
е при съ щ о на п о в е ч е то о т п р о и з в е д е н и я т а на Гинчев, но
т у к намира о со б е н о ж и в а и п ъ с тр а р е а л и за ц и я .

358
1. С то в а д ъ р в о е с в ъ р за н о е д н о интересно предание,
сп о р е д ко е т о д р я н ъ т бил наказан о т го с п о д а д а ц ъ ф ти
н а й - р а н о , 'а да д а в а п л о д н а й -к ъ с н о , защ ото п о зв о л и л
на д я в о л а д а си о ка чи те р зи и те на него, за д а п ро д ава
н а й -р а н о , пон е ж е го в и д я л , че н а й -р а н о е ц ъ ф нал . Това
е л ю б о п и тн о о писано у Д. М аринов в С бН У Н К, т. XXVIII,
с. 50. С ред н а р о д а е р а зп р о стр а н е н о и схващ ането, че
д р я н ъ т е нео б и кно ве но ж ил ав о и я ко д ъ р в о , за то в а
ч е с то се с м я та за символ на д ъ л го л е т и е . О т т у к и и з ­
п о л зв а н е то му за сурвакане; с н е го се ко л е д у в а , а в
б аницата на Б ъ д н и вечер се с л а га т д р я н о в и п ъ п ки и
кл о н че та , по к о и т о се га д а е за сл ед ва щ ата го д и н а .
2. Т р а п е за та за Б ъ д н и вечер у б ъ л га р и т е не се
р а зд и га , за щ о то се вярва, че Г о сп о д ще сл езе на з е м я ­
та д а о б и ко л и х о р а та и тр я б в а да б ъ д е н а го с т е н б о г а ­
то . О т т у к и им ето на п ита та, к о я т о се зам есва - б о г о -
вица, т.е. п р е д н а зн а ч е н а за бога, к о я т о се у к р а с я в а по
специф ичен начин. М но го о т ф игур ите , и зо б р а зе н и на
нея„ са с в ъ р за н и с ъ с с л ъ н че в а та сим волика. О б р е д и т е с
б ъ д н и ка същ о имат см исъ ла на с л ъ н ч е в а м агия, ч и я т о
цел е д а п о д с и л и с в е тл и н а та на с л ъ н ц е т о п р е з н а с т ъ п ­
ващ ата го д и н а . /В и ж у Д. М аринов "Ж ива ста ри на ", М.
А р н ауд о в "С туд и и въ р ху б ъ л га р с к и т е о б р е д и и легенди",
Ив. Георги ева "Б ъ л га р с ка народна м и т о л о ги я "./

ИСТО РИЧЕСКИ
БЕЛЕЖ КИ

Д ъ л б о ки я т и н те р е с на Цани Гинчев къ м б ъ л га р с к о т о
минало и и с т о р и я д ава п о д т и к з а н а п и св а н е то на тази
с та ти я . С в ъ р за н а е с Черепиш кия манастир, а в п о -о б щ
план отразява научната п о л и т и ка на сп и с а н и е то -
д а пуб л и кув а м атериали о т б ъ л га р с к а т а и с т о р и я на
сво и те стр ан иц и. По с в о я и с т о р и к о -е т н о гр а ф с к и х а р а к ­
тер та зи с т а т и я се д о б л и ж а в а д о п ъ те п и са "А л т ъ н П а ­
нега". П убл икувана е в научния о т д е л на спи са ни е "Труд",
г.М, кн.VIII, 1888 г., с. 1012. Намира се в т я с н а в р ъ з к а
с м но го б р о й ни те и зс л е д в а н и я в ъ р ху б ъ л га р с к о т о и с т о ­
р и че ско н а с л е д с т в о - кни ги , м онети, с т а р о б ъ л га р с к и
р ъ ко п и си , чи е то п оп ул я ри зир ан е е една о т о сновните,
за д а ч и на к о л е кт и в а на списанието.

359
В ъ з д е й с т в и е т о на и с т о р и ч е с ки т е м атериали е о гр о м ­
но, освен т о в а те имат с т о й н о с т т а на при нос в р а з в и ­
ти е то на б ъ л га р с ка т а и с то р и ч е с ка наука. С ам ият
Ц .Гийчев з а е д н о с б р а т си Г е о р ги предприем а р а з к о п ки
за о т к р и в а н е т о на с ъ кр о в и щ е то на Осман паша; м алко
сл е д О с в о б о ж д е н и е т о по ини ц и а ти ва на проф. М. Д ринов
се п р а в я т п ъ р в и те р а зко п ки , п ъ р в и т е а р х е о л о ги ч е с ки
п р о уч в а н и я по хълма Т ра пезиц а. Т о га в а Ц. Гинчев е
п р е д с е д а те л на о к р ъ ж н и я с ъ в е т и з а е д н о с М. Д ринов
с та в а т о с н о в а те л и на п ъ р в о т о а р х е о л о ги ч е с ко д р у ж е с т в о
в Б ъ л га р и я . С в е д е н и е то на А. Т о д о р а н о в /е д и н о т р е ­
д а к т о р и т е в с п и с а н и е т о / се п о т в ъ р ж д а в а и о т Димо
М инев: "На 15 май 1879 го д и н а Ц. Гинчев, М. Д ринов,
д - р В. Б е р о в основали в Т ъ р н о в о а р х е о л о ги ч е с ко д р у ­
ж е с т в о и за п о ч н а л и р а з к о п ки на Т ра пезиц а." /Д . М инев
- цит. с ъ ч ./. У с т а в ъ т на то ва н о в о о сн о в а н о д р у ж е с т в о
е п о т в ъ р д е н на 19 януари 1884 г. - "К о га т о беше още в
Б ъ л га р и я , г - н М. Д ринов за е д н о с ува ж ае м ия наш с ъ т ­
р у д н и к г - н Цани Гинчев о т кр и на Т р а п е зи ц а е д и н с та р
б ъ л га р с ки храм..." - ка з в а в с т а т и я т а си "Наши ста ри ни"
А. Т о д о р а н о в , к о я т о е пуб л и кув а н а в сп. "Труд", г.1,
кн.XII —XIII, 1887 г.
1. С в е д е н и е то се о т н а с я за б унта, о р га н и зи р а н о т
Велчо А та н а с о в Д ж а м д ж и я т а , и зв е с те н още и к а т о В е л -
ч о в а та за в е р а о т 1835 год ин а .

Н Я КО ЛКО ДУМ И
ОТ ИСТОРИЯТА
НА НАШЕТО ГРАДИНАРСТВО
/Б А Х Ч О В А Н Д Ж И Л Ъ К /
И ЗА УРЕДБАТА НА ГРАДИНАТА

С т у д и я т а е и з кл ю ч и т е л н о ценна с това, че е п р ъ в по
р о д а си о п и т за и зя с н я в а н е на в ъ з н и кв а н е т о и р а з в и ­
т и е то на б ъ л га р с к о т о гр а д и н а р с тв о . П уб л икув ан а е в сп.
"Труд", г.1, кн .X V III-X IX и кн. XX —XXI, 1887 г., и с ъ д ъ р ж а
в а ж ни и с то р и ч е с ки и е тн о гр а ф с ки с в е д е н и я , о р и ги н а л н и
н а б л ю д е н и я въ рху н а р о д о п с и х о л о ги я т а на б ъ л га р и н а . По
значение т я се н а р е ж д а д о с т у д и я т а "Нещо по б ъ л г а р ­
с ка та н а р о д н а медицина". И н т е р е с ъ т на Цани Гинчев към
зе м е д е л и е то ка т о ко м п л е кс о т п р а кт и ч е с ки зн а н и я и
умения на б ъ л га р и н а про л и ча ва още с и зд а в а н е то през

360
1871 г. на уче б н и к по зем ед ел ие, к о й т о е п р е и з д а д е н
по д наим енованието "К а те х и зи с по зе м е д е л и е то " през
1874 г. Ф а к т ъ т , че то з и у ч е б н и к в р а зс то я н и е на че ти р и
го д и н и бива и зд а д е н д ва п ъ т и , д о с т а т ъ ч н о кр а с н о р е ч и в о
го в о р и за н у ж д а т а о т п о д о б н а л ите ра тур а. В ъ в в т о р о т о
изд а ни е, е. р а зд е л а за гр а д и н а р с т в о т о , а в т о р ъ т и з р а з я в а
нед вусм исл ено нам ерението си да о т д е л и сп е ц и а л н о
внимание на "го л я м о т о гр а д и н а р с т в о ", к а к т о н а р и ча з е ­
л енчуко пр о изво д ството /б а х ч о в а н д ж и й с т в о т о /. След
о ко л о д е с е т го д и н и то в а намерение е о с ъ щ е с тв е н о на
с т р а н и ц и т е на списанието.
Т ази с т у д и я е пръ в и о р и ги н а л е н о п и т д а се и з ­
с л е д в а гр а д и н а р с т в о т о к а т о п о м и н ъ к на н а с е л е н и е то о т
е по ха та на 1 8 - 1 9 век. Но т я е ценна не само к а т о
ф а к го л о ги я , не само ка т о а в то б и о гр а ф и я , а и к а т о ча ст
о т л и т е р а т у р н о т о н а с л е д с т в о на п иса тел я . И з с л е д в а н е т о
на Г и н че в не о с та в а при ф а кти те , т о не е с т а т и с т и к а , а
ж и в о и о б р а зн о п р е с ъ з д а в з д уха на една епоха, д о с т а
о тд а л е ч е н а о т нас по време.
К а ч е с т в а т а на то в а и зс л е д в а н е го п р а в я т ценен и
ви н а ги а ктуа л е н и з т о ч н и к на св е д е н и я . П рез 1888 г. Ив.
Ев. Геш ов, и з т ъ к н а т т о га в а ико но м ист, о т п е ч а т в а на
с т р а н и ц и т е на "П е р и о д и ч е с ко списание" /П С п , кн. X X V II/
с т а т и я т а си "Нашите гр а д и н а р с ки д р у ж е с т в а ", в к о я т о
и н те р п р е ти р а проблема, п о д х в а н а т о т Ц Гинчев, с м е т о ­
д и т е на и ко н о м и че ска та с т а т и с т и к а . Ч е с то т о й ц и ти р а
с т у д и я т а на Гинчев, и з п о л з в а б о га т и я й ф а кт о л о ги ч е н
м атериал . Ив. Гешов е п ъ р в и я т ко м п е те н те н и д о с т о е н
учен, к о й т о в и с о ко о ц е н я в а т р у д а на Гинчев и п уб л и чн о
изказза своята б л а го д а р н о с т . Той се позовава на
Ц .Ги нчев и з и з с л е д в а н е т о си "З а д р у ж н о т о в л а д е е н е и
р аб о те н е з Б ъ л га р и я " /П С п , 1888 г., кн. X X V III/.
И д е и т е на Ц ани Гинчев в д ъ х н о в я в а т и о с н о в а т е л и т е
на п ъ р в а т а б ъ л га р с к а ко о п е р а ц и я в с. М и р к о в о - Т.
В л а йков и с ъ п о д в и ж н и ц и т е му. П рез 1947 г. и з л и з а в ъ з ­
пом енателен лист, посв е те н на п е т д е с е т го д и ш н и н а т а о т
с м ъ р т т а на Ц. Гинчев. В н е го са и з т ъ к н а т и з а с л у ги т е му
не само ка т о пионер на з е м е д е л с ка т а п р о с в е т а в Б ъ л ­
га р и я , но и с приноса къ м е тн о гр а ф и я та , з а к о е т о Хр.
В а ка р е л ски ^о нарича и н те гр а л е н е тно гра ф , но и к а т о
общ е стве н д е я те л и п р о с в е те н р а б о тн и к. С ъ с с в о я т а
т р а к и й с ка те о р и я то й се я в я в а к а т о е д и н с т в е н о п о н е н т
на р а зп р о с тр а н я в а н а т а п р е д и О с в о б о ж д е н и е т о у нас т е -

361
(рия за т а т а р с к и я п р о и з х о д на б ъ л га р и те . В р ъ ц е т е на
у р ко ф и л с ка та п а р ти я т я се п ре въ рнал а в с р е д с т в о за
>тдалечаване на б ъ л га р с к и я народ о т и д е я т а за с л а -
(я н с ко то е д и н с тв о . С т у д и я т а на Ц. Гинчев се с ч и т а за
13вор, о т к о й т о ч е р п я т вси ч ки , к о и т о се и н те р е с у в а т о т
ю т о р и я т а на б ъ л га р с к о т о гр а д и н а р с тв о .
1. Д р у ж и н и те на к ъ р д ж а л и и т е се ф орм ират с п о н та н н о
ì к р а я на 18 и н а ч а л о то на 19 век. Т ова са р а з б о й н и -
нески гр у п и с р азл ична н а ц и о н а л н о ст и о т р а зл и ч н и с о -
диални слоеве. П о я в а та им, к а к т о е и зв е стн о , се о б у с -
павя о т р а зп а д а н е то на о см а н ска та ф еодална си сте м а и
з то в а време на п р о ц ъ ф тя в а щ а анархия в им п ер ия та те са
о сно вна та военна сила. К а т о е с те с тв е н о тп о р на те зи
р а зб о й н и ч е ски набези б ъ л га р с к о т о население о р га н и з и р а
свои д р у ж и н и о т ха й д ути , за кр и л н и ц и на насе л е ние то.
С ул та н Селим III с ферман о т юни 1793 г. д ава с в о б о д а
на р а я т а -х р и с т и я н и за о тб р а н а и общи д е й с т в и я срещ у
к ъ р д ж а л и и т е . В и с т о р и ч е с ки план то в а п о д п о м а га з а ­
с и л в а н е то на б ъ л га р с к и я елемент в гр а д о в е те , к а к т о и
о с н о в а в а н е то на Б ъ л га р с к а ко л о н и я в Русия и Б ъ л га р с к и
ко л о н и и в ъ в Влаш ко и М ол д ова .
С л е д в ъ зка ч в а н е т о на с ул та н М ахмуд II /1 8 0 8 - 1 8 3 9 /
к ъ р д ж а л и й с т в о т о зам ира и б е зч и н с тв а та са п р е кр а те н и .
2. С л е д в ъ с та н и е то на Т у д о р В л адим иреску о т 1821
г. В лаш ко и М о л д о в а са об яве н и з а с а м о с то я т е л н и к н я ­
ж е с тв а . П рез 1829 го д и н а с О д р и н с ки я мир те п о л уч а в а т
н е за ви си м о ст /а в т о н о м и я / и това п о з в о л я в а с р а в н и те л н о
с в о б о д н и я д о с т ъ п на б ъ л га р с к и т е гр а д и н а р и в те зи
райони.
3. В ъ с та н и е то на Милош О бренович о т 1815 г. е част
о т о с в о б о д и т е л н о т о д в и ж е н и е на Б а л ка н с ки я п о л у о с т р о в
о т н а ч а л о то на 19 век. Пр£з 1826 г. С ъ р б и я по л уча в а
пра во на а втон о м н о к н я ж е с т в о , ко е т о бива у т в ъ р ъ д е н о с
О д р и н с ки я мир /1 8 2 9 г ./. Н аселението на Л я с к о в е ц се
п о л зв а л о с д о с та гол ем и привил егии в п е р и о д а 1 8 - 1 9
век. То бил о п о кр о в и т е л с т в у в а н о о т н а с л е д н и ц и те на
Рустем паша - ве л и к в е зи р и гл авн око м ан д ув ащ на а р ­
м и я та в Румелия на с у л та н С ю лейман хан I /1 5 1 9 - 1 5 6 6 /.
С е л о то бил о д л ъ ж н о д а праща в с я ка го д и н а в Ц а р и гр а д
д р у ж и н а момци, к о и т о д а п ека т в б е гл и ш ки те фурни
х л я б и сухар за в о й с ка т а /Д . М инев "Ц. Гинчев. За с т о ­
го д и ш н и н а та о т р о ж д е н и е т о му”, В .,1932/. Но к о г а т о б е г -
л и к ч и й с т в о т о се о ка з в а б е зп е р сп е кти в е н за н а я т, в п е р и ­

362
о д а 1 8 - 1 9 век, п ре д пр ие м чиви те л я ско в ча н и се н а с о ч в а т
към гр а д и н а р с т в о т о - нов и н е тр а д и ц и о н е н за н а я т,
к о й т о им дава в ъ з м о ж н о с т за к о н т а к т и с д р у ги страни
и нар од и. О т т у к и и д е я т а на Ц. Гинчев за т о в а , че
б л а го д а р е н и е на т я х л я с ко в ч а н и о съ щ е с тв я в а т обмен не
само в и ко но м иче ско отнош ение, но и на к у л т у р н и ц е н ­
н о сти . В п ъ р в и те д е с е т и л е т и я о т р а зв и ти е то на г р а д и ­
н а р с т в о т о то в а е била д о с т а пр и в л е ка те л на ф орм а на
т р у д , независим о о т спец иф ичните т е ж ки у с л о в и я . В п о с ­
л е д ств и е , с у п а д ъ ка на за н а я т и т е ка т о ц я л о , з а п о ч в а и
о т л и в ъ т о т гр а д и н а р с т в о т о . М. М оско в в "Е м и гр а ц и я та
на б ъ л га р и т е в с в р ъ з к а с ъ с с то п а н с ки я ни ж и в о т"
/Т ъ р н о в о , 1911 г . / р а зкр и в а и о тр и ц а те л н и те п о с л е д и ц и
о т т о з и за н а я т. Т в ъ р д е м ного бо л е сти, р е з у л т а т о т н е ­
р е д о в н и я ж и в о т по бахчите, гол я м а част о т м л а д о то
тр у д о с п о с о б н о население, вм есто да се т р у д и на род на
зем я, о ти в а на гур б е т, к о й т о че с то е ф атален, д р у г п ъ т
о с та в а в чуж б и н а или ч е с то се връщ а без н и к а к в а п е ­
чалба. Но това, р азб и ра се, е д р у г проблем. В сл учая
о с та в а е д и н с тв е н о в п е ч а тл е н и е то о т п р о гр е с и в н а т а роля,
к о я т о б ъ л га р и т е гр а д и н а р и и зи гр а в а т в онази епоха.
П Р И Л О Ж Е Н И Е

КЪМ РАЗДЕЛА
"НЕЩ О ПО БЪ Л ГА Р С КА ТА
НАРОДНА М ЕДИЦИН А"

С ъ б р а н и те и п о д р е д е н и о т а в то р а лечебни с р е д с т в а
о ф о р м я т п р е д с т а в а т а ни за то в а , ка к наш ият нар од се е
сп р д вя л с р а зл и ч н и за б о л я в а н и я по врем ето, к о г а т о
кв а л и ф и ц и р а н а та м ед иц инска помощ за н е го е била
п р а к т и ч е с к и н е д о с тъ п н а . О ценен през п о гл е д а на с ъ в ­
рем енника, то з и материал м ож е д а за д о в о л и не само
п о зн а в а те л н и интереси, но и д а п р о в о ки р а ж е л а ни е за
н е п о с р е д с т в е н о ' п р и л о ж е н и е на н я ко и о т о п и са н и те м е ­
т о д и на лечение. В тази в р ъ з к а е в а ж н о д а се . има
пред вид следното:
К а т о ц я л о , п о д н е с е н и я т м атериал ням а х а р а кте р на
пра ктическо ръ ковод ство по нар од н а м едицина. Той
с л е д в а д а се приема пред и в с и ч ко к а т о ф о л кл ор , к а т о
и с т о р и я на л ечеб н ата п р а кти ка .
В го л я м а ч а с т о т о пи са н и те с р е д с тв а за лечение не
е п о со ч е н а то ч н а рецептура. В р е д и ц а случаи, в о с н о ­
в а та на и зб р а н и я о т народ а м ето д с то и суе в е р и е то , а
не л о ги ч н и я т и рационален п о д х о д /Р е ц е п т и NN 25. 51,
66, 136, 165 и д р ./.
С амият автор обръщ а внимание на риск - г те и
о п а с н о с ти т е , к о и т о кр и я т н я к о и о т о п и са н и те ф .'р.чи на
лечение / NN 7, 16, 110, 159, 167 и др./'.
Н еобход им о е да се имат п р е д в и д с е р и о зн и те р и с ­
кове, с в ъ р за н и с е в е н ту а л н о то п о л зу за н е и на с л е д н и т е
р е ц е п ти :
№ 2 - В ъ л ча я б ъ л ка /А пе ю ю сги а с ю т а й й з / - о т ­
р о вн о растение!
№ 4 - Бахча гю зе л и /РЬу1о!аса с!есапога/ - о т р о в н о
р асте ни е!

364
№ 19 — Булки... /P a p a ve r rh o e a s / - отровно
расте ни е!
№ 34 - Черно куче ш ко гр о з д е /S o la n u m n ig ru m / -
о т р о в н о растение!
NiNi 41 и 42 - Ж и в а к ъ т и н е го в и те и зп а р е н и я са
си л н о т о кс и ч н и !
№ 47 - При н а д р а с кв а н е на кл е п а ч и те с ъ с захар
м ож е д а се пол учи о п а сн о нараняване на о ч н а та я б ъ л ка .
№ 52 - Имила / = б я л имел/V is c u m a lb u m / о т р о в н о
растени е!
№ 61 — К о н о п /C a n a b is sa tiva / - с ъ д ъ р ж а о па сн и за
з д р а в е т о упойващ и вещ ества!
N5 66 - О л о в о то е т о к с и ч н о !
№ 74 - С ъ врем енните л о зо в и н а с а ж д е н и я и д о м а ш ­
н и те асми се н а т о р я в а т с и зку с тв е н и т о р о в е и се
п р ъ с к а т с р а зл и ч н и хим ически препарати. П од ф орм ата
на н и тр а ти , н и тр и ти , т е ж к и м етали и о с т а т ъ ч н и п е с т и ­
ц и д и те се н а тр уп в а т в ц я л о т о растение. П о р а д и та зи
п ри чин а не е ц е л е с ъ о б р а зн о "л о зя н а та с ъ л за " д а се и з ­
п о л зу в а за л екуване на о чи те .
№ 75 - А н а л о ги чн о на го р н о т о с ъ о б р а ж е н и е ! В
днеш но време д ъ ж д о в н а т а вода, к о я т о се с ъ б и р а в
л и с т н и т е влагалищ а на л у га ч ка та , няма нищо общ о с
д е с т и л и р а н а т а вода. Тя се за м ъ р сяв а о т м н о го б р о й н и
хим ически вещ ества, о т д е л е н и въ в в ъ з д у х а о т п ро м иш ­
л е н о с т т а и тр а н сп о р та . С е р н и я т д в у о к и с се с в ъ р з в а с
в о д н и т е ка п ки и о б р а зув а ся р н а и с е р и ста ки с е л и н а /в
п о с л е д н о време са п о п у л я р н и тъ й наречените ки се л и н н и
д ъ ж д о в е /. М ож ем да си пр е д ста в и м к а к в о би се п о л у ­
чило, а ко лекувам е о ч и т е си с р а зр е д е н р а з т в о р ' от
с я р н а киселина!
№ 81 - Не е ясно д а л и ста ва в ъ п р о с за пел ика н
или корм оран. И д в а та в и д а п ти ц и обаче са п о ста в е н и
п о д за кр и л а на Закона з а защ ита на п р и р о д а т а и са
в кл ю ч е н и в Ч ервената к н и га на НРБ к а т о р е д ки и з а с ­
траш ени о т изче зван е ! А б с о л ю т н о е н е д о п усти м о т я х н о т о
унищ ож а ва не за к а кв и т о и д а било цели! В к о н к р е т н и я
сл уча й о п и с а н о то лечебно с р е д с т в о не се о т л и ч а в а с
о соб е на спец и ф и ка и м ож е успеш но д а се замени с д р у го .
№ 38 - И сп а н ска та муха е силно о тр о в н а !
N° 120 - П о п - п о п а д и я .../H yo scya m u s n ig e r/ - сил но
о т р о в н о растение!
N? 144 - С едеф /R u ta g ra ve o le n s/ - в п о -го л е м и
ози р а сте н и е то е о тр о в н о !
№ 145 - Внимание! С ин аквиц а та, наричана още черна
айка, е о тр о в н а !
Н а тр уп а н и я т опит о т с та р а та н а р о д н а м ед иц ина не е
1губил с в о е то значение и в наши д ни. Ние см ятам е за
;обено п о л е зн и п о ч ти в с и ч ки о т п р е п о р ъ ч а н и те с р е д -
ва за за гр я в а н е , за общ о укре пван е на о р га н и зм а и
). Те м огат да ни б ъ д а т пол е зни вин а ги , но н е ка не
[бравяме: С АМ О С ЛЕД КО Н С УЛ ТА Ц И Я С О П ИТЕН Л ЕКА Р!!
Наш ият н а р о д д об р е п о зн а в а и наим енова е д н о з н а ч н о
лям брой ку л ту р н и р а сте н и я или р а с те н и я о т е с т е с т ­
в а т а ф лора. Т в ъ р д е ч е с т о обаче при и з п о л з у в а н е на
»лгарските наим енования на р а с ти те л н и те в и д о в е в ъ з -
к в а т с л о ж н и проблем и в ъ з основа на у т в ъ р д е н и т е в
а к т и ка т а м н о ж е с т в о синоним и, омоними и пароними.
>ради та зи причина и в научните с п р а в о ч н и ц и по б о -
н и ка все още няма о б щ опри ети б ъ л га р с к и н а и м е н о в а -
я за в с и ч ки наши и ку л т и в и р а н и в наш ата с тр а н а р а с -
ния. И зп о л зув а н е то на л а т и н с ки т е наим енования н а м а -
а а з а тр у д н е н и я т а о т п о д о б н о е с те с тв о , но с р а з в и -
е то на та кс о н о м и я та при т я х същ о н а с т ъ п в а т н о м е н к -
тур ни промени.
С о гл е д за па зв а н е а в т е н т и ч н о с т т а на а в т о р с к и я р ъ -
пис, не са нанесени ко р е кц и и в б ъ л га р с к и т е / т у р с к и -
/ и л а ти н с ки те наим енования на р а с т е н и я т а и ж и в о т -
re в те кс т а . За улеснение на ч и т а т е л и т е п р е д л а га м е и
кои п о - н о в и , п о п у л я р н и ср ед н ар од а н а зв а н и я . По
оед ния номер на о п и с а н и те рец епти, с ъ о т в е т н о :
4 - Бахча гю з е л и = винобой
5 - Б иле кл и н а в о т о = об икно вен а л у л и ч ка
6 - Б иле ко л и ч а в о = п о д ъ б и че
8 - Б иле о гн и ч е в о = н и ско срещ ниче
9 - Б иле оф икево = о б и кн о в е н о л ю т и ч е
10 - Б иле ш апаво = лечебна наумка
13 - Б о то р ч е = б о ту р ч е
19 - Б улки, к а д ъ н к и ... = п ол ски мак
23 - Б ъ зе = т р е в и с т б ъ з
50 - З л ъ ч ка т а или з л ъ ч к а т а на з е м я т а = червен
ка н та р и о н
52 - Имила = б я л имел
77 - С л е п о к = с л я п о куче

366
80 - М а н о тъ р = резене
90 - М асло д ъ р в е н о = зехтин
93 - М и р о д и я ... = м агданоз
103 - О рехче ил и хин д устан д ж и в и з и = м ускусно
орехче
108 - П авунче или п е кр а л и д и = гл ухар че
110 - П апоруна, мак или т. хашиш = с ъ н о т в о р е н мак
117 - П лущ авиче = мехунка
120 - П о п - п о п а д и я = б л ян
124 - П ъ р ха виц а = п ъ р х у тка
131 - Р уж а ж е л т а = невен
147 - С и н я та ж л ъ т к а или д ъ в к а = син я ж л ъ ч к а
148 - С кр е б ъ р или б я л а лоза = повет
149 - С л а д к и я корен, м и я м -б а л а = с л а д н и к
164 - Б ъ л га р с к о т о наименование л а л уге р не с ъ о т -
в е т с т в у в а на л а т и н с к о т о /A rv ic u la arvalis/,
к о е т о се о т н а с я за в о д н и я плъх.
173 - Уман, чер уман = оман
175 - Ц в е те ж ъ л т о , е д ъ р з в е зд е л = ж ъ л т а ком ун ига
177 - Чай м о с ко в с ки = ки та й с ки чай
185 - Ш и л о - б о д = гр ъ м о тр ъ н
За н я ко и о т в и д о в е т е а в т о р ъ т не е п о со чи л съ от­
в е т н о т о л а ти н с ко наименование:
6 - Б иле ко л и ч е в о = Teucrium cham aedrys L.
15 - Брей = Tam us com m unis L.
109 - П алам уд = Q uercus aegylops L.
153 - Срещище = Ajuga laxmanii (L.)Bernh.
170 - Т р о с ъ к = C ynodon dactylon (L.)Pers.
171 - Т ръ н ц в е те = Ruscus aculeatus L.
Н я ко и о т л а т и н с к и т е наим енования в а в т о р с к и я т е к с т
имат п о -н о в и и п о -п о п у л я р н и сред с п е ц и а л и с ти те
синоним и:
1 - Purus m alus = Malud sylvestris gr.
13 - Cyclam en europaeum = C yçlam en hederifolium Ait.
17 - Ulm us cam pestris = Ulmus m inor Mill.
29 - Inula dysenterica = Pulicaria dysenterica (L.)
Bernh.
31 - C rataegus oxyacantha = C rataegus m onogyna
Jacg.
37 - Paliurus australis = Paliurus s p in a -C h risti Mill.

367
39 - S colopendrium officinarum = Phyllitis scolopendrium
(L.) Newm.
63 - Anethum foenicuium = Anethum graveolens L.
70 - Ervum lens = Lens culinaris L.
75 - Dipsacus sylvestris = Dipsacus laciniatus L.
150 - Malva rotundifolia = Malva sylvestris L.
h .c . K.6.H. T. M e in m h e b

You might also like