Понятията на Възкресението (ἀνάστασις) и на въстанието (ἐπανάστασις)

(въстанието като зора на един нов свят, където несправливостта ще бъде

прекратена за винаги) са немислими без Християнството. Независимо дали
някой приема или не приема християнската вяра, смисълът на Възкресението и
желателното премахване на злото на всяка форма е християнски принос към
историята на човечеството.

„Възкресенията“, които се представят от други религии и философии, са съвсем

различни. При тях времето е циклично, което означава, че светът ще съществува
по същия начин завинаги, без промяна. Персефона „възкресява“ всяка пролет,
но това означава, че отново умира всеки път! Цикълът е вечен и нечуплив, а
смъртта не може да бъде премахната. Вечна е и несправедливостта. Правдата се
бори срещу нея, но никога не може да я победи окончателно. Накратко, според
примерът на тези вярвания, възникването на друг свят е невъзможно.

Напротив, Библията и Християнството носят понятието на линеарния (или по-

добре спиралния) курс на времето, т.е курсът на света към едно бъдеще, което
никога не е дошло досега: курсът към това, което абсолютно ново! Понеже
всичките човешки трудности (дори и най-прекрасните) най-накрая са
подложени на смъртта, затова Възкресението е постигнато от върховната
личност на солидарността, от Бог, който чрез действието Си убива смъртта и
подарява възможността на човеците, която не може да възникне от човешкото
тление. Човекът е призован да приеме тази възможност не фаталистично, а чрез
определени решения и действия, да я приеме като начин на живот. По-този
начин един друг свят е също възможен, това означава разучпване на кръга и
пътешественикът на света се изхвърля към невъзможното. Ето понятието на
въстанието (ἐπανάστασις)!

Какво означава тази християнска отличителност, а именно тази връзка на

възможността за промяна на света със съществуването и действието на Бога?
Това означава, че човешката история остава отворена към безкрайното! Много
добре знаем, че когато човеците се опитват чрез една нарцистична революция,
да поставят край на историята по свой си собствен начин, тогава се ражда
тиранията. Тогава, важния въпрос е начинът на живот в ежедневието, вдъхновен
от победата над смъртта (всяка смъртта), начин на живот, който да носи тук и
сега светлината на Възкресението, начин на живот отворен към свободата, към
творчеството, към отговорността. Пътят се отвори чрез действието.

Трагично е, когато тези, които твърдят, че са християни, да празнуват

Възкресението като безжизненен и безболезен фолклор, да празнуват без да се
борят ежедневно срещу силите на фанатизма, на несправедливостта и на
нетърпимостта (т.е силите на смъртта).

И тези, които казват, че са атеисти и желаят да променят света нека да

помислят: ако не съществува безкрайността на Бога, тогава всяка промяна,
революция или въстание ще бъде просто нещо малко, предопределено да се
сблъсне и да бъде унищожено от смъртта. От една страна искаш да разупваш
естествения кръг, а от друга страна не можеш да издържиш неговото отваряне,
това е като да нараняваш себе си!

„Христос Възкръсна“ не е пожелание, а изявление. По-този начин

Възкресението е утвърждението, че победата над смъртта и несправедливостта
може да стане действителност.

Вярващи и невярващи приятели! Христос Възкръсна!