You are on page 1of 9

ЧАСТ 2

< 8 дни по-късно >

Предстоеше ми четвърта фотосесия. Да, вече имах цели три зад гърба си. Общо взето до
сега не беше толкова трудно, имайки предвид, че последния път имах снимки и без
долнище. Но стискайки зъби устоях. Иска се смелост просто, пък и не е чак толкова
страшно. Стоиш като статуя, снимат те там, дават ти паричките и си отиваш.

Е да, всъщност никак не е и много приятно да стоиш пред някакви мъже, на които им се
налага да те гледат между краката снимайки те.. Но това, което успокоява в случая е факта,
че са тотално непознати - виждаш ги днес и след това никога повече. И именно това, че
щях да го направя за още няколко пъти само, ми даваше голяма част от смелостта. Пък и по
време на фото сесиите не се налагаше да разтварям краката си, че да ме снимат и там.
Поне не все още.. но вътре в себе си се притеснявах, дали няма да дойде и такъв момент. И
да, бях отново там, за четвъртата си фото сесия. След като изчаках Бретислав да направи
десетминутната редовна настройка на фотоапарата.. започнахме. Бях отново с бельо,
после малко без.. снима ме отсам, от там, от тук, от иначе.. Наснимахме отново 20-30
снимки така.

След което, дойде един момент в който той се омълча.. И гледайки сниманите до момента
снимки на апарата си.. ми каза:
- Сиана.. с тебе трябва да направиме и едни снимки, под друг ъгъл.. дали си готова?
(поглеждайки в мен, с предпазлив и премерен тон)

- Ммм.. в смисъл? (скръствайки ръце пред гърдите си)

- Ами.. добре е да напарвиме вече и едни снимки.. да снимаме и между крачетата, ОК ли


си?

- Емиии... трябва ли...? (притеснена)

- Е.. виж сега, това е само твое решение. Аз съм само фотограф, нищо и никакъв фотограф..
От мен не зависи нищо и.. Стига ти да си съгласна - снимам. Ако не си - не. Знаеш, че
базовата фотосесия ти струва триста долара. Тук въпроса е, че за по-разкрепостени.. така
да ги нарека.. снимки, ще ти се плаща повече. В смисъл.. това не го решавам аз, просто
такъв е начина на плащане на сайта ни.. Ако имаш желание.. то си е за теб..

- ..за какво заплащане отгоре говорим? (попитах прекъсвайки го)

- Ами триста долара знаеш, че ти се дават на момента, както ти казах това ти е заплащането
за базова фотосесия. Ако обаче излезем от нея, тоест смимаме от други ъгли, други неща..
фотосесията ти става с допълнения.. В смисъл така я наричаме.. След снимките, оценителя
ще ги оцени.. Игор, запознах те с него вече.. Той ги оценява и решава колко отгоре да се
заплати.

- Аха.. Добре, ориентирай ме поне малко.. За какви пари отгоре става въпрос?

- Ами.. да речем.. че ако те снимаме от няколко ъгъла с разтворени бедра.. за десетина


такива снимки, от които поне три ще са качени после.. ти се дават средно от 50 до 100
долара отгоре..

- Ами... (замисляйки се) ..в смисъл.. какво се иска, просто да си разтворя бедрата.. и..?

- И да те снимам. Едва ли ще ти отнеме повече от две-три минути да стоиш така...

- Ахам.... (замълчавакйки докато го мисля)

- Това е твое решение, прецени... казах ти, че ще те снимам само така, както се чувстваш
удобно..

- Добре де.. давай да ги нащракаме тия десет снимки.. Хайде.. (съгласявайки се, смела и
решителна)

При което нащракахме десетина снимки под ъгъл, под който апарата имаше ясна видимост
към вулвата ми.
А по време на снимането, Бретислав изглежда не се стърпя и въпреки целия си
професионализъм, изкоментира:

- Приятеля ти трябва да е голям късметлия... (снимайки от близо между разтворените ми


бедра)

- Хаха... няма такъв.

- Шегуваш се?? (поглеждайки стреснато в мен)

- Нее, не се.. нямам. От както съм тук нямам.

- А в България.. имаше ли?

- Да.. Но се разделихме точно преди да тръгна за Чехия.

- Аа.. ясно. (продължавайки да снима)


- Дълги са историите, не са за разказване.. (отвърнах за да прекратим темата)

- Всяко младо момиче има дълги истории.. Живота тепърва е пред теб.. (лаконично
отвърна)

Накрая, след като всичко завърши успешно.. взех за цялата фотосесия от лошата лелка
счетоводителката цели 420 долара.. Явно оценителя ме беше оценил доста добре. И да, в
крайна сметка бях доволна. Защото за сравнение, в супер маркета карах смени от над
десет часа за някакви кирливи 450 евро, с които едвам кретах до края на месеца.. и се
смазвах от работа даже. А тук всичко се случваше лесно, бързо, за около няма и час.. И си
взимах паричките. Но аз бях независима там, сама. Нямаше нито кой да ми пили на
главата, нито от кой да се съобразявам за нищо. Бях сама, без родители или близки
наоколо, от които да се съобразявам.. Никой не ми държеше сметка какво работя и как си
изкарвам прехраната. А пък и това си бяха бързи пари. Бам бам бам.. взимаш и стига
толкова. Просто трябваше малко да си попреглътеш егото за да го направиш. И да
прецениш колко шибан е реалния живот и колко трудно се изкарват пари по нормалния
начин. Бях дошла с няколко парцалки тук мамка му, донесени от Плевен.. И втора година
карах още с тях. /////////////////////// Нормално ли беше да нямам възможност с месеци
наред да отида и да си купя някоя дрешка като всички други момичета на моята възраст?
Имах колежки, българки, на които родителите им всяка седмица им пращаха пари от
България и всяка седмица бяха по моловете и пълнеха чантите си с парцалки и бижута.
Живееха в Чехия сякаш са на курорт, а аз.. свита, ограничена, кътайки мизерните евра,
разпределяйки ги за сметки и семестри. Беше ми писнал такъв начин на живот. Именно
това ми беше най-голямата причина да си намеря допълнителна работа, пък макар и
такава. Явно в живота ми беше дошло време да се сблъскам с онзи момент, в който
съдбата така те удря, че си съгласна и на по-противни неща, че да оцелееш.

< Петък ; 12:24ч., в квартирата >

Плачех... Плачех като малко дете от нерви и яд. Изглежда днес ми беше последния работен
ден в супер маркета. Седях на терасата в квартирата си, още по служебната униформа и
плачех. Току що си бях тръгнала от супер маркета. Преждевременно, преди да ми свърши
смяната дори.. бях напуснала, принудително. Скарах се с една от управителките, една
усойница, полякиня. Толкова долна и гадна, че с нея се ядяхме още от първия ми ден там и
ето... до къде изкарах. Заяде се с мен за един евро цент, който не върнах на един клиент.
Вдигнахме страшен скандал заради шибания един евроцент.. Мамка му, никой от
клиентите не си взимаше никога рестото от един евроцент! И тя го знаеше много добре, но
просто явно бе решила да се заяде с мен.. Но този път вече нервите ми не издържаха и..
избухнах и аз. Наказах и толкова много неща, че тя се разяри като подивял бизон.. Започна
да ме заплашва, че ще направи така, че в близките месеци да не взема и едно евро
заплата.. От което ми стана ясно, че вече е безмислено да ходя там.. Накрая в нервите си
просто я изпсувах мощно на чист роден български, взех си чантата и със сълзи на очи
станах и си тръгнах. И се прибрах в квартирата, за да си поплача.. от нерви.. от унижение,
от всичко. Мамка му, защо за нас по-бедните оцеляването в този шибан свят е сакаш сме
малки пухкави животинки в джунгла пълна с хищници?! Точно по този начин се чувствах в
този момент.. Чувствах се слаба, без сили и възможности да оправя живота си.. Идеше ми
просто да си хвана рейса към България и най-накрая да си се прибера вкъщи. Да тегля
майната и на учене и на всичко.. и на всякакви мечти за кариера и бъдеще. Бях отново на
нулева позиция. На позиция, в която отново тръгваш нагоре, тепърва да се бориш за живот.
Трябваше сега наново да си търся работя. А реално нямах голям избор понеже
единственото, което можех да правя бе това да маркирам на каса. Чувствах се некадърна
мамка му.. обвинявах и себе си даже за случилото се.. И сякаш виждах целият си живот
черен и безнадежден. Добре, че имам втора работа - помислих си. Поне нямаше да умра
от глад. Пак някакви пари щяха да ми падат от там поне, докато си намеря нещо друго.
< Неделя ; 14:32ч. ; във фото студиото >

Току що бяхме завършили с поредната фото сесия. Пушехме по цигара пред вратата на
счетоводството с Бретислав, докато чакаме да дойде лелката за да ми плати. През това
време, с него се заговорихме. Стана отново въпрос за парите и за трудния живот.. и му
споделих какво се бе случило в петъка с мен, за напускането ми от супер маркета. Оплаках
му се, че живота ми хич не е лесен, и че именно затова идвам да се снимам. А той след
като изслуша това, което му споделих, ми каза:

- Ехх... горкичката.. Знаеш ли колко много момичета са като тебе на същото положение.
(тръскайки си цигарата небрежно на пода) ..Не е лесно, знам, че никак не е лесно.. И..
съжалявам, че ти го казвам, но повечето момичета, които снимаме тук, са точно на твоето
положение за съжаление. (при което ми стана супер кофти като го чух това)

- Ами.. в крайна сметка.. не сме виновни, че живота е толкова скапан и труден.. и ни


принуждава.. (оправдавайки се)

- Да, знам.. Аз съм вече на 48 години, скоро ще ударя 50. Минал съм през много неща и
повярвай ми - научил съм доста за това колко е скапан и труден живота. И.. да знаеш, че
накрая винаги оцеляват само смелите.. онези, които пробиват напред без да ги е страх от
нищо..

- Аз съм смела.. винаги съм била смела, но.. явно и това не ми помага особено..

- Виж.. ти си свестно момиче, разбрах го още първия път когато те видях. Има разлика
между теб и повечето момичета, които идват тук. И... знаеш ли, ако беше една от другите
щях да ти предложа някои възможности. Но теб бих те посъветвал единствено да отидеш и
да си намериш някоя хубава нормална работа.. Просто.. не ти е мястото тук..

- Хах, не очаквах от човек, който работи тук и печели от мен да ми каже, че не ми е мясото
тук..

- Не бих го казал на друго момиче.. Просто гледам те теб и.. става ми съвестно..

- ..Иначе за какви "други възможности" щеше да ми кажеш?

- Какво..? (недоразбрал ме)

- Каза ми за някакви други възможности? В смисъл.. пак с подобен род работа като тук ли
са свързани?
- Ааа.. Ами.. Пфффф.... недей.. Не ти трябва дори и да знаеш. Просто си намери хубава
работа... Не искам момиче като теб да се въвлича в такива неща..

- Аз също не искам да се въвличам в нищо... Но понякога имам чувството, че единствения


ми избор е да стана и да си отида в България...

- ..Опитай да си намериш работа.. хубава работа.. (хващайки ме за ръка в знак на


разбиране и съчувствие) ..ако... ако стигнеш в безизходица и.. нямаш никакъв избор..
обади ми се тогава..

- Добре, но.. Все пак ми кажи за какво става въпрос, поне горе долу?

- За снимки.. пак за снимки, но.. Малко по-друг тип.. В смисъл.. снимки с партньор и...

- Аааха.. (разбирайки какво има предвид) ..Охх не.. . не искам да стигам до там..

- ..взимат се тройно и четворно повече пари отколкото тук, но.. Това не е за теб, казах ти..
Ако се стигне до там бих ти помогнал, но наистина.. не е за теб. Просто си намери хубава и
нормална работа..

Бретислав беше много съвестен човек. Имах чувството, че изпитваше към мен кякакъв
бащински инстинкт даже. Не знам защо, но подсъзнателно усещах, че винаги можех да му
се доверя.. особено след този ни искрен разговор. Но... надявах се, никога да не стигна до
там, че да се принудя да правя и подобни неща, за които ми бе споменал.

СЛЕДВА ЧАСТ 3 >>>