Устойчивото развитие и бедността в глобален мащаб.

Бедността и
правата на човека

ЦИРС към НБУ

1. ВЪВЕДЕНИЕ

1.1. В настоящата лекция ще бъде разгледана връзката между правата на човека и

бедността. Бедността като състояние на липса на достъп или на недостиг на
жизненоважни ресурси е всеобхватно и трайно за човешката история явление. Спорно е
до каква степен бедността сама по себе си е отричане на правата на човека 1. Това зависи
от самото разбиране за човешките права- ако приемем, че това са базисните права (на
живот, на свобода, на собственост), то тогава бедността не се включва тук и
следователно не е нарушение на тези права. Ако обаче смятаме, че сред основните
човешки права влизат правото на развитие, правото на достъп до храна и до средства за
нейното производство, както и правото на достигане на нормален стандарт на живот, то
тогава можем да заявим, че наличието на бедност е в противоречие с човешките права.
И докато сред причините за бедността можем да изброим обективни причини като
природни бедствия, недостиг на ресурси, и др., то има и причини, които се коренят в
поведението на човека- войните, дискриминацията и неравенството, политическите
режими. И ако ние не можем да елиминираме бедността въобще, то все пак ние можем
да разработим ефективни стратегии за премахване на втория тип причини. Специално
внимание трябва да бъде обърнато на връзката между дискриминацията и бедността-

1
„Бедността е отричане на човешките права. Това са правата, които са присъщи на всяка личност и
принадлежат еднакво на всички човешки същества. Тяхното осъществяване трябва да бъде проведено
като процес на участие, отговорност и прозрачност, изискващ равнопоставеност във вземането на
решения. Инструментите на човешките права- като Всеобщата декларация на ООН- ни дават кохерентна
рамка за практическо действие за намаляване на бедността на международно, национално и
субнационално равнище.” (“Poverty reduction and human rights”, UNDP, June 2003, стр. 4 URL:
http://hurilink.org/tools/Poverty_Reduction_and_HRs--Practice_Note.pdf )
най-податливи на бедност са най-малко защитените групи- децата, жените,
малцинствата2.
Правото на храна не вменява задължение на държавата винаги да осигурява храна на
всеки; това, което се изисква от нея е да предостави достъп до всички възможни
жизненоважни ресурси. The United Nations General comment 12 (1999 г.) изяснява какво
означава правото на храна в Международната харта за икономическите, социлните и
културните права: „Правото на адекватна храна се реализира, когато всеки мъж, жена и
дете, сами или в общност с други има физически и икономически достъп по всяко
време до адекватна храна или средства за нейното производство” (параграф 6) 3. Тук
можем да добавим, че правото на храна означава достъп до минимума храна,
достатъчна за живот, както и премахване на неохранването и болестите, причинявани от
глада и недохранването

1.2. Правото да живееш без бедност (right to freedom from poverty) включва:

-Правото на нормален стандарт на живот

-Правото на работа и получаване на заплата, която да спомогне за нормален стандарт на
живот.
-Правото на здравословна и сигурна околна среда.
-Правото на живот в нормален дом.
-Правото на живот без глад.
-Правото на достъп до сигурна питейна вода.
-Правото на основно здравеопазване и лекарска помощ по време на болест.
-Правото на достъп до основни социални услуги.
-Правото на образование.

2
Принципите на равенството и недискриминацията са насочени срещу една от основните причини на
бедността. Стратегиите против бедността са насочени към индивиди и групи, които са социално
изключени, маргинализаирани, податливи и лишени от привилегии (disadvantaged). Подходът за
намаляване на бедността, базиран на човешките права, съдържа принципите на универсалност и
неделимост, овластяване и прозрачност, отговорност и участие. Той е насочен към
мултидименсионалното естество на бедността, отвъд липсата на доход. Бедните хора не могат да бъдат
третирани сякаш съставят хомогенна група, или сякаш дискриминацията се случва по
недискриминативен начин” (“Poverty reduction and human rights, стр. 4).
3
United Nations General comment 12. URL: http://www.unhchr.ch/tbs/doc.nsf/%28Symbol
%29/3d02758c707031d58025677f003b73b9?Opendocument
1.3. Растеж и бедност

Възможно най-пълната реализация на правата на човека е целта на всеки растеж.

Andy McKay заявява: „Растежът не е цел сама по себе си. В определен смисъл това е
самоочевидно. Дори и нарастването на доходите на народите не е цел сама по себе си.
Целта със сигурност е постигането на разширяване кръга на човешките свободи, на
това, което хората могат да правят и постигат. Следователно растежът трябва да бъде
преценяван в тези термини, в термините на степента, в която той разширява човешките
свободи и една от тях може би е правото на работа. Ако преценяваме растежа в тези
термини, тогава видът растеж има значение. Кой печели? Чии доходи нарастват и чии-
не? Какъв е моделът на разпределяне и дали той е устойчив, или той е само временно
успешен? Това има връзка с дискусията за растежът в полза на бедните и, докато
съществуват много дефиниции какво точно значи това, растежът, който постига
значителна експанзия на свободите за бедните, трябва да бъде това, за което говорим.
Следователно, фундаментално е това, че експанзията на свободите е важна, и растежът
е само средство за тази цел”4 .

Една от целите на растежа е създаване на благоприятен „климат” на човешките права.

Доклад от 2000 г. по програмата на ООН за развитие UNDP (Human development
report 2000) подчертава, че:

-Икономическият растеж трябва да бъде в полза на бедните

-Бюджетите трябва адекватно да подкрепят приоритетни човешки проблеми
-Политическото пространство трябва да бъде разширено, за да се осигури адекватно
участие в него.
-Природните ресурси и социалният капитал на бедните общности трябва да бъдат
защитени
-Всички форми на дискриминация трябва да бъдат премахнати

4
“Human rights and poverty reduction: Realities, Controversies, and Strategies”, ed. by Tammie O’Neil. An
ODI Meeting series, March 2006. стр. 40. URL: http://hrbaportal.org/wp-
content/files/1247046044_8_1_1_resfile.pdf
-Човешките права трябва да бъдат гарантирани от закона5.

2. ЦЕЛИ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО НА ООН (MILLENNIUM DEVELOPMENT GOALS)

Устойчивото развитие изисква загрижеността на цялата международна общност. От

ефективното му осъществяване зависят оцеляването и благоденствието на всички хора.
То не е само морален, само икономически или само политически проблем; развитието е
изключително важно, доколкото то ще оформи бъдещето на човечеството и наеговата
среда на живот. Активното участие, солидарността и грижата за бъдещите поколения
стоят в основата на съвременната рамка за глобално развитие. Най-тревожните
проблеми в областта на човешките права, околната среда, икономиката и политиката
могат да бъдат решени само чрез съвместни действия, насочени към ясни цели. Такива
са Целите на хилядолетието на ООН. За тях се говори на срещата на ООН през 2000 г.,
когато те за пръв път са представени. Приети за през 2001 г. от 192 страни-членки на
ООН. Целите са развити в осем отделни глави на Декларацията на Хилядолетието на
ООН. Това са осем цели (goals) с 21 конкретни цели (targets), които трябва да бъдат
постигнати до 2015 г.:
ЦЕЛ 1: елиминиране на крайната бедност и глад:

конкретни цели: намаляване на половина на хората, живеещи с по-малко от 1 долар на

ден; достигане на приемливо ниво на трудова заетост; намаляване количеството на
хората, страдащи от глад

ЦЕЛ 2: Достигане до всеобщо начално образование:

конкретни цели: до 2015 г. всички деца да имат възможността да завършат начално

образование

ЦЕЛ 3: Промотиране на равенство на половете и овластяване на жените:

5
“Poverty reduction and human rights”, UNDP, June 2003, стр. 6. Вж също: “Human rights and human
development- for freedom and solidarity”, Human development report 2000, overview.
конкретни цели: елиминиране на половото неравенство в основното и средното
образование, за предпочитане преди 2005 г., окончателно до 2015 г.

ЦЕЛ 4: Намаляване на детската смъртност:

конкретни цели: между 1990 и 2015 г. намаляване с две трети на процента на смъртност
на децата под 5 г.

ЦЕЛ 5: Подобряване здравето на раждащите:

конкретни цели: между 1990 и 2015 г намаляване с три четвърти на смъртността на

раждащите; достигане до 2015 г. на всеобщ достъп до репродуктивно здраве

ЦЕЛ 6: Преборване със СПИН, малария, и други болести:

конкретни цели: до 2015 г. да бъде спряно и намалено разпространението на СПИН;

достигане до 2010 г. на всеобщ достъп за леение на СПИН (за всеки, който има нужда
от лечение); до 2015 г. да бъде спряно и да започне да бъде намалявано
разпространението на малария и други сериозни болести

ЦЕЛ 7: Осигуряване на устойчива околна среда:

конкретни цели: интегриране принципите на устойчивото развитие в националните

политики и програми; намаляване на загубите на биоравновесие, постигане до 2010 г.
на сериозен процент намаляване; намаляване на половина до 2015 г. на населението,
което няма достъп до чиста питейна вода; до 2020 г. да бъде постигнато значително
подобрение в живота на най-малко 100 млн. жители на най-бедните квартали

ЦЕЛ 8: Разработване на глобално партньорство за развитие:

конкретни цели: по-нататъшно развитие на отворена, базирана на правила,

предсказуема, недискримининаторна търговска и финансова система; насочване на
вниманието към нуждите на най-слабо равитите страни; насочване на вниманието към
развиващите се страни, които нямат достъп до море, и малките островни развиващи се
страни; цялостен подход към проблемите с дълговете на развиващите се страни чрез
национални и международни мерки, с цел осигуряване устойчивостта на дълговете;
сътрудничество с фармацевтичните компании, даващи достъп до важни лекарства в
развиващите се страни; сътрудничество с частния сектор, чрез което да се прилагат по-
широко предимствата на новите технологии, специално информационни и
комуникационни6.

3. Гаранции за правото на живот без бедност

Гаранции за правото на храна, на достъп до чиста питейна вода, на адекватен стандарт

на живот, и др., могат да бъдат намерени в различни правни документи:

-Всеобщата декларация за правата на човека (членове 22, 23, 25, 26)

-Харта за икономическите, социалните и културните права (членове 6, 7, 9, 11, 12, 13)
-Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (членове
10, 11, 12, 13 и 14)
-Конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (член 5)
-Конвенция за правата на детето (член 27)

-Всеобща декларация за премахване на глада и недохранването (Universal

Declaration on the Eradication of Hunger and Malnutrition) (Приета на 16 ноември
1974 г. по време на Световна конференция на ООН за храненето). Тук е представена
кратка извадка от Декларацията:

1. „Всеки мъж, жена и дете има неотчуждаемото право да живее без глад и
недохранване, за да може да се развие напълно и да поддържа своите физически и
ментални качества. Обществото днес наистина притежава достатъчно много ресурси,
организационна способност и технология, и оттук- компетенцията да постигне тази цел.
Съгласно това, премахването на глада е обща цел за всички страни от международната

6
Информация за Целите на хилядолетието: Global Millennium Development Goals. URL:
http://www.undp.bg/millenium_goals.php?id=71
общност, специално за развитите страни и другите, които са в позиция, от която могат
да помогнат.”
8. „Всички страни, и най-вече силно индустриализираните страни, трябва да
окуражават усъвършенстването на техногии за производство на храна и трябва да
положат всички усилия да окуражават прехвърлянето, адаптацията и
разпространяването на подходяща технология за производтсво на храна в полза на
развиващите се страни,и, за тази цел, те трябва заедно с това да полобжат всички
усилия да разпространяват сред правителствата и научните институции на развиващите
се страни на резултатите от своята изследователска работа , за да могат да им позволят
да окуражат устойчиво селскостопанско развитие”.

-Декларация за правото на развитие (Declaration on the Right to Development)- приета

е от Общото събрание на ООН на 4 декември 1986 г. Тази декларация дава важни
насоки в свързването на нормите, процесите и имплементацията, обръщайки се към
развитието като пространен икономически, социален и политически процес. Специално
внимание трябва да се обърне на чл. 1 и 6:

Член 1
1. „Правото на развитие е неотчуждаемо човешко право, чрез което всяка човешка
личност и всички народи могат да участват, допринасят и да се възползват от
икономическото, социалното, културното и политическо развитие, в което всички
човешки права и фундаментални свободи могат да бъдат напълно осъществени.
2. Човешкото право на развитие също така изисква пълното осъществяване на правото
на народите на самоопределение, което включва като субект на съответни условия на
Международните харти за човешките права, упражняването на тяхното неотчуждаемо
право на суверенитет върху техните естествени богатства и ресурси.”

Член 6
1. „Всички страни трябва да си сътрудничат с оглед промотирането, окуражаването и
засилването на всеобщо уважение към и съблюдаване на всички човешки права и
фундаментални свободи за всички, без да се прави разлика между раса, пол, език или
религия.
2. Всички човешки права и фундаментални свободи са неотчуждаеми и
взаимозависими; трябва да бъдат отделени еднакво внимание и неотложно разглеждане
на имплементацията, промотирането и защитата на гражданските, политическите,
икономическите, социалните и културните права.
3. Държавите трябва да направят стъпките за премахване на пречките за развитие, които
са резултат от неуспешното съблюдаване на гражданските и политически права, както и
на икономическите, социалните и културните права”.

-Европейска социална харта

Европейската социална храта е подписана в Торино на 18 октомври 1961 г. Изменена е
на 3 май 1996 г. в Страсбург. Ревизираната Харта влиза в сила през 1999 г. Приета е от
страните-членки на Съвета на Европа. България я подписва на 21 септември 1998 г. и я
ратифицира на 7 юни 2000 г.; тя влиза в сила на 1 август 2000 г. Хартата се съблюдава от
Европейски комитет за социални права. В част I на Хартата са изброени основните
социални права на гражданите на страните-членки на Съвета на Европа.

-Европейска социална харта, Част I :

„Договарящите се страни приемат като цел на своята политика да се стремят чрез
всички подходящи средства, национални и международни по характера си към
постигането на условията, при които следващите права и принципи могат да бъдат
ефективно реализирани:
-Всеки трябва да има възможността да се издържа чрез свободно избрана професия.
- Всички работници имат правото на справедливи условия на работа.
-Всички работници имат право на сигурни и здравословни условия на работа.
-Всички работници имат правото на справедливо възнаграждение, достатъчно за
нормален стандарт на живот за тях и техните семейства.
-Всички работници и работодатели имат правото на свобода на сдружаване в
национални или международни организации за защита на своите икономически и
социални интереси.
-Всички работници и работодатели имат правото на колективно договаряне.
-Децата и младите хора имат право на специална защита срещу физически и морални
опасности, на които са изложени.
-Работещите жени в случай на майчинство, както и другите работещи жени, доколкото е
подходящо, имат право на специална защита на работното си място.
-Всеки има право на достъп до съответни служби за професионална ориентация с оглед
на това да бъде подпомогнат в избора си на професия, подходяща за неговата лична
нагласа и интереси.
-Всеки има правото на достъп до подходящи служби за професионално обучение.
-Всеки има право да се възползва от каквито и да е мерки, които му дават възможност
да се радва на възможно най-висок здравословен стандарт.
-Всички работници и зависимите от тях имат право на социално осигуряване.
-Всеки, който не разполага с подходящи ресурс, има правото на социално и медицинско
съдействие.
-Всеки има правото да ползва социални помощи.
-Лицата с увреждания имат правото на професионално обучение, рехабилитация и
пренастаняване, каквито и да са прозиходът и естеството на тяхното увреждане.
-Семейството като фундаментална единициа на обществото има правото на подходяща
социална, законова и икономическа защита, която да осигури пълното му развитие.
-Майките и децата, без значение брачният статус и семейните отношения, мат правото
на подходяща социална и икономическа защита.
-Гражданите на която и да е от договарящите се страни имат правото да се ангажират в
каквото и да е занимание на територията на която и да е от другите на базата на
равнопоставеност с гражданите на последната, подлежащи на ограничения, основани
на икономически и социални причини.
-Работниците-емигранти, които са граждани на някоя от договарящите се страни, и
техните семейства имат правото на защита и съдействие на територията на всяка друга
договаряща се страна.”

4. Ангажименти на управляващите:

Политическата воля за имплементация на отделните международни актове в

областта на защитата на икономическите и социалните права създава стратегиите за
преодоляване или редуциране на бедността. Според „Програма 21” на ООН решаването
на различни икономически, социални, екологически проблеми, както и проблеми във
връзка с нарушаването правата на човека, трябва да бъдат решавани заедно:
 “Една специална стратегия против бедността е (...) едно от основните условия за
осигуряване на устойчиво развитие. Една ефективна стратегия за преборване с
проблемите на бедността, развитието и околната среда едновременно трябва да започне
чрез фокусиране върху ресурсите, производоството и хората и трябва да покрива
демографски проблеми, подобрени здравеопазване и образование, правата на жените,
ролята на младите и на местните народи и местните общности, и процеса на
демократично участие...” („Agenda 21”, chapter 3, par. 2. Приета на 14 юни 1992 г. в Рио
де Жанейро по време на конференция на ООН за околна среда и развитие).

Пекинската платформа за действие специално засяга връзката между половата

дискриминация и бедността на жените: „Повече от един милиард хора по света днес,
болшинството от които са жени, живеят в неприемливи условеия на бедност...Женската
бедност е пряко свързана с липсата на икономически възможности и автономия, липсата
на достъп до икономически ресурси (...) липсата на достъп до образование и служби за
подкрепа, и тяхното минимално участие в процеса на вземане на решения...” (Пекинска
платформа за действие, параграфи 47 и 51 )

Основните стъпки, които следва да бъдат направени с цел възможно най-пълно

реализиране правата на човека и осигуряване на устойчиво развитие са следните:

–застъпничество- повишаване чувствителността на всички заинтересовани страни в

най-широкия смисъл на думата
–мощ (capacity)- създаване на устойчива система за налагане ( не необходимо законова)
–имплементация- прилагане на човешките права в правото и действителността
–мониторинг: ефективни системи за обществен мониторинг на налагането на човешките
права7.

Устойчивото развитие е не само гарант на правата на човека, но и възможно най-

благоприятният фактор, който може да подобри „климата” на човешките права по света.
Редуцирането на бедността, елиминирането на половата и расовата дискриминация,
загрижеността за околната среда и чувството на отговорност пред бъдещите поколения

7
“Poverty reduction and human rights”, стр. 13.
вървят ръка за ръка в един процес, който заздравява солидарността и взаимоотношенията в
рамките на международната общност. И докато бедността сама по себе си е процес, който
не може да бъде напълно преодолян в рамките на съвременният начин на разпределение на
благата, то някои от съществените фактори, влияещи за нейното нарастване могат да бхъдат
елиминирани, към което са насочени усилията и политическата воля на международната
общност.

ЦИТИРАНИ ДОКУМЕНТИ:

- Всеобщата декларация за правата на човека

-Всеобща декларация за премахване на глада и недохранването
- Декларация за правото на развитие
-Европейска социална харта
-Конвенция за правата на детето
- Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените
- Конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация
- Международна харта за икономическите, социалните и културните права
-Пекинска платформа за действие
-„Програма 21” на ООН
- The United Nations General comment 12