Professional Documents
Culture Documents
За книгата..............................................................................................................................................1
Благодарности......................................................................................................................................5
ВЪВЕДЕНИЕ........................................................................................................................................6
1......................................................................................................................................................................7
ЗА ЛЮБОВТА..........................................................................................................................................7
Любовта е съзидателна сила...............................................................................................................8
Единственото, което си спомням......................................................................................................8
Песента на сърцето............................................................................................................................10
Истинска любов.................................................................................................................................11
Съдията, който прегръща..................................................................................................................11
Това не може да се случи тук, така ли?...........................................................................................13
Всеки заслужава да бъде обичан......................................................................................................14
Една по една.......................................................................................................................................16
Подаръкът...........................................................................................................................................16
Такъв брат...........................................................................................................................................16
За куража.............................................................................................................................................17
Големия Ед.........................................................................................................................................18
Любов и таксита.................................................................................................................................19
Обикновен жест..................................................................................................................................20
Усмивката...........................................................................................................................................21
Ейми Греъм.........................................................................................................................................23
Разказ за деня на Свети Валентин....................................................................................................24
Carpe Diem!.........................................................................................................................................26
Ти си също като мен..........................................................................................................................28
По друг начин.....................................................................................................................................30
Най-нежната нужда............................................................................................................................32
Бопси...................................................................................................................................................32
Кученца за продан..............................................................................................................................34
2....................................................................................................................................................................35
ДА СЕ НАУЧИМ ДА ОБИЧАМЕ .......................................................................................................35
СЕБЕ СИ.................................................................................................................................................35
Златният Буда.....................................................................................................................................36
Започни от себе си.............................................................................................................................37
Само истината....................................................................................................................................37
Най-великият бейзболист..................................................................................................................38
Декларация на самоуважението.......................................................................................................38
Парцаланата........................................................................................................................................39
Отговорност........................................................................................................................................41
Правила за човешките същества......................................................................................................42
3....................................................................................................................................................................43
ЛЕСНО ЛИ Е ДА СИ РОДИТЕЛ.........................................................................................................43
Децата научават онова, което са изпитали......................................................................................44
Защо толкова обичам баща си..........................................................................................................45
Училището на животните..................................................................................................................49
Докосване............................................................................................................................................49
Обичам те, сине..................................................................................................................................51
Що за човек си е толкова важно, колкото и как постъпваш..........................................................52
Животът на една майка......................................................................................................................52
Едно съвършено американско семейство........................................................................................54
Просто го кажи!..................................................................................................................................56
Да завещаеш любов...........................................................................................................................58
Към родителите..................................................................................................................................59
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 1
4....................................................................................................................................................................60
ЗА УЧЕНЕТО И УЧИЛИЩЕТО..........................................................................................................60
Да създъдем мойто бъдище...............................................................................................................61
Сега вече се харесвам........................................................................................................................61
Всички хубави неща..........................................................................................................................61
Ти си истинско чудо..........................................................................................................................64
Всичко, което трябва да зная, съм научил в детската градина......................................................64
Научаваме нещо, докато го вършим................................................................................................65
Ръката..................................................................................................................................................65
Кралските рицари на Харлем............................................................................................................65
Момченцето........................................................................................................................................68
Аз съм учител.....................................................................................................................................71
5....................................................................................................................................................................74
ИЗЖИВЕЙ МЕЧТАТА СИ...................................................................................................................74
Направи така, че да се сбъдне...........................................................................................................75
Мисля, че мога....................................................................................................................................75
Почивай в мир или погребението на „Не мога"..............................................................................76
Случаят 333.........................................................................................................................................78
В Ню Йорк няма камиони.................................................................................................................80
Моли, моли, моли...............................................................................................................................82
Заради теб ли се разлюля Земята?....................................................................................................83
Стикерът на Томи..............................................................................................................................84
Ако не си поискаш, няма да получиш..............................................................................................86
Молбата на Рик Литъл.......................................................................................................................88
Магията да вярваш в себе си.............................................................................................................91
Книга за мечтите на Глена................................................................................................................91
Още една отметка в списъка.............................................................................................................92
Внимавай, скъпа, аз съм твоят любим.............................................................................................96
Готов да плати цената........................................................................................................................98
Всеки си има мечта..........................................................................................................................100
Следвай мечтата си..........................................................................................................................101
Кутията..............................................................................................................................................102
Насърчението...................................................................................................................................104
Уолт Джоунс.....................................................................................................................................104
Имаш ли сили да се справиш с критиката?...................................................................................107
Риск...................................................................................................................................................107
Опитай по друг начин......................................................................................................................108
Обслужване с усмивка.....................................................................................................................109
6..................................................................................................................................................................110
МОЖЕТЕ ЛИ ДА ПРЕОДОЛЯВАТЕ ПРЕПЯТСТВИЯ..................................................................110
Имай пред вид..................................................................................................................................111
Джон Коркоран — човекът, който не можеше да чете................................................................112
Не се страхувай от провал...............................................................................................................114
Ейбрахам Линкълн не се отказа.....................................................................................................115
Мамо, ти си ме учила.......................................................................................................................116
Майка към син..................................................................................................................................117
Провал ли? Не, само временни неуспехи......................................................................................117
За да се настроя творчески, очаквам..............................................................................................119
Всеки може да направи нещо..........................................................................................................122
Да, ти можеш....................................................................................................................................124
Бягай, Пати, бягай............................................................................................................................125
Силата на решителността................................................................................................................126
Кодексът на оптимизма...................................................................................................................127
Вяра...................................................................................................................................................130
Кредо за онези, които са страдали.................................................................................................131
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 2
Тя спаси 219 живота........................................................................................................................131
Ще ми помогнете ли?......................................................................................................................133
Само още веднъж.............................................................................................................................134
Навсякъде около теб има изключителни постижения - използвай ги!.......................................135
7..................................................................................................................................................................136
УНИВЕРСАЛНА МЪДРОСТ.............................................................................................................136
Добра сделка.....................................................................................................................................137
Използвай мига, за да видиш..........................................................................................................138
Ако започвах живота си отначало..................................................................................................139
Двамата монаси................................................................................................................................140
Сачи...................................................................................................................................................140
Окото на делфина.............................................................................................................................141
Ръката на Маестрото........................................................................................................................141
Китайска пословица
Ерик Батьруьрт
Единственото, което си спомням
Винаги, когато баща ми говореше с мен, той започваше разговора с думите:
„Днес казах ли ти вече, че те обожавам?" Любовта ни беше взаимна и в последните
му години, когато животът започна видимо да го напуска, ние станахме дори още по-
близки.
На осемдесет и две години той беше готов да умре, а и аз бях готова да се
съглася с него, защото исках да се сложи край на страданията му. Смеехме се и
плачехме, държахме ръцете си, изричахме думи на взаимна обич и изразявахме
съгласие, че е вече време.
— Татко, като напуснеш този свят, изпрати ми знак, че се чувстваш добре —
казах аз.
Думи на утеха.
Пати Хансен
Истинска любов
Мозес Менделсон, дядото на известния немски композитор, в никакъв случай не
можел да се нарече красавец. Освен че бил доста нисък, той имал и уродлива
гърбица.
Веднъж Мозес посетил един хамбургски търговец, който имал прекрасна дъщеря
на име Фрумти. Мозес безнадеждно се влюбил в нея. На Фрумти обаче,
непривлекателният му външен вид подействал отблъскващо.
Когато дошло време да си върви, Мозес събрал кураж и се изкачил по стълбите
до стаята и, за да опита за последен път да поговори с нея. Тя била красива като
божествено видение, но изпълвала сърцето му с тъга, защото не желаела дори да го
погледне. След няколко неуспешни опита да поведе разговор, Мозес срамежливо
попитал:
— Вярвате ли, че женитбите се предопределят на небето?
— Да— отговорила му тя, с поглед забит в пода. — А вие?
— Аз също — казал на свой ред той. — Там горе, на небето, при раждането
на всяко момче, Бог му съобщава, за кое момиче ще се ожени. Когато се родих, Бог
посочи бъдещата ми съпруга, а след това добави: „Но жена ти ще има гърбица."
Ужасен, аз извиках: „О, Боже, жена с гърбица би било истинска трагедия. Моля те,
Господи, дай гърбицата на мен, а тя нека бъде красива."
Тогава Фрумти вдигнала глава и го погледнала в очите, сякаш била развълнувана
от някакъв отдавна забравен спомен. Подала ръка на Мозес, а по-късно станала
негова предана съпруга.
Бари и Джойс Висел
Съдията, който прегръща
Не ме дразни, а ме прегърни!
Стикер върху бронята на една кола
Скъпи Джак,
Започнах деня с доста мрачно настроение. Приятелката ми Розалинд се отби
при мен и ме попита дали днес раздавам прегръдки. Аз само промърморих нещо, но
след това се замислих за прегръдките и за всичко, станало през изминалата
седмица. Всеки път,когато преглеждам брошурата, която ти ни раздаде — „Как
да поддържаме семинара жив" — щом стигна частта, където се споменава за
това как да прегръщаш хората и как те да те прегръщат, аз изтръпвам от страх,
защото не мога да си представя, че ще прегърна някого в службата.
Въпреки това реших да опитам и да направя днешния ден „ден за прегръдки".
Започнах да прегръщам клиентите, които идваха на моя щанд. Доставяше ми
истинско удоволствие да наблюдавам как след това хората засиявВат. Един
студент по бизнес администрация скочи върху щанда и затанцува. Всъщност, някои
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 13
хора отвръщаха на прегръдката ми и дори искаха още. Двамата сервизни техници
на фирмата „Ксерокс", които преди това вървяха един до друг без дори да
разговарят помежду си, бяха така смаяни, сякаш внезапно се събуждаха от сън. Но
после, докато се отдалечаваха по коридора, започнаха да си говорят и да се смеят.
Изпитвах усещането, че съм прегърнала всеки в бизнес-училището „Уортън" и
лошото настроение, заедно с лекото неразположение от сутринта, изчезна.
Извинявай, че писмото ми стана твърде дълго, но аз наистина съм много
развълнувана. Най-прекрасното беше, че в един момент пред моя щанд се
прегръщаха десетина човека. Не можех да повярвам на онова, което ставаше.
С любов,
Памела Роджърс
П.П. На път за вкъщи, прегърнах един полицай на 37-ма улица, а той ми каза:
„Я, виж ти! Полицаите никога не ги прегръщат. Сигурна ли сте, че не искате да
хвърлите нещо по мен?"
Дан Кларк
Джак Канфийлд
Започни от себе си
Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на
англикански епископ в криптата на Уестминстърското абатство:
Но и тя изглеждаше непоклатима.
Неизвестен източник
Едно момченце рисувало картина и учителят му казал:
— Това е нещо много интересно. Разкажи ми какво рисуваш.
— Правя портрет на Бога.
— Но никой не знае как изглежда Бог.
— Когато завърша картината, всички вече ще знаят.
Декларация на самоуважението
Аз съм достатъчно добър, стига да можех да го покажа открито.
Карл Роджърс
Боби Пробстийн
за да избегнем
наказанието Бърнард Гантър
или за да не изгубим
любовта
Дороти А. Нолт
Бети Б. Янгс
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 48
Училището на животните
Някога, много отдавна, животните решили, че трябва да направят нещо
героично, за да посрещнат подготвени проблемите на „новия свят". Затова си
основали училище.
Приели учебната програма, която включвала бягане, катерене, плуване и летене
и за да я прилагат по-лесно, всички животни били задължени да посещават и
четирите дисциплини.
Патицата била отличничка по плуване, всъщност по-добра дори от инструктора
си, но имала незадоволителни оценки по летене и много слаби по бягане. Тъй като
тичала бавно, трябвало да остава след часовете и да пропуска плуването, за да
тренира бягане. Това продължило докато ципестите й крака така се разранили, че
оценките й по плуване станали едва средни. Но средното ниво се приемало като
нормално в училището, затова никой, освен патицата, не се тревожел за това.
Заекът започнал като най-добрия ученик в часовете по бягане, но заради
слабите оценки по плуване трябвало да се упражнява до пълно изтощение и накрая
получил нервно разстройство.
Отначало катеричката била отличничка по катерене. В часовете по летене
учителят й я карал да лети от земята нагоре, вместо от върха на дървото надолу, в
резултат на което тя изнемощяла до крайност, получила и мускулна треска от
пренатоварване и тогава й писали тройка по катерене и двойка по бягане.
Орелът бил проблемно дете и затова го възпитавали сурово. В часовете по
катерене той побеждавал всички останали нагоре към върха на дървото, но нас-
тоявал да използва собствен начин, за да стигне до там.
В края на годината една анормална змиорка, която можела да плува извънредно
добре, да бяга, да се катери и да лети по малко, получила най-високата обща оценка
и станала първенец на випуска.
Лалугерите не посещавали училището и се борили срещу налаганите им
санкции, защото административното ръководство не включило в програмата
копаене и заравяне. Те дали децата си да чиракуват при един язовец, а по-късно се
присъединили към мармотите и гризачите, за да положат заедно основите на частно
училище, чиито възпитаници получили много добро образование.
Има ли поука тази приказка?
Джордж X. РийВис
Докосване
Тя ми е дъщеря и се носи в шеметния вихър на шестнадесетата си година.
Скоро след едно боледуване тя научи, че най-добрата й приятелка скоро ще се
мести. Училището не й вървеше толкова добре, колкото тя, а и ние с майка й се
бяхме надявали. Докато се гушеше в леглото, и търсеше успокоение под купчината
одеала, цялото й същество излъчваше тъга. Исках да протегна ръка към нея и да
изтръгна тъгата, която беше пуснала корен в младата й душа. И все пак, въпреки че
съзнавах безкрайната си обич към нея и желанието си да я утеша, разбирах, че
трябва да подходя внимателно.
Като семеен терапевт аз много добре знаех колко деликатно е изразяването на
близост между бащи и дъщери, най-вече от изповедите на пациенти, чийто живот бе
съсипан заради сексуални волности. Давах си ясна сметка колко лесно грижите и
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 49
близостта могат да добият сексуална окраска, особено при мъже, за които
емоционалното поле е непозната територия и които бъркат всеки жест на
привързаност със сексуална покана. Колко по-лесно бе да я държа и утешавам,
когато беше на две-три години или дори на седем. Но сега нейното тяло, нашето
общество и моята мъжественост сякаш бяха организирали заговор срещу мен, за да
не мога да успокоя дъщеря си. Какъв начин трябваше да измисля, за да я утеша, без
да прехвърля задължителните граници между баща и подрастваща дъщеря?
Предложих да и разтрия гърба. Тя прие.
Внимателно масажирах клъощавия и гръб и щръкналите плеижи, като се
извинявах за скорошното си отсъствие. Обясних, че току-що съм се върнал от
международните състезания по разтриване на гръб, където се бях класирал на
четвърто място. Уверих я, че е трудно да бъде победен като масажист един загрижен
родител, особено ако този загрижен баща е масажист на гърбове от световна
величина. Разказах й подробно за състезанието и за другите претенденти, докато
ръцете и пръстите ми се опитваха да разхлабят схванатите мускули и да освободят
напрежението, изпълващо младия й живот.
Разказах й за един много възрастен, съсухрен азиатец, който се бе класирал
трети. След като цял живот бе изучавал акупунктура и акупресура, той умееше да
съсредоточи цялата си енергия върху пръстите си, превръщайки масажирането на
гръб в изкуство.
— Той ровеше и масажираше с точността на фокусник — обяснявах аз, като се
опитвах да покажа на дъщеря ми какво бях научил от стария човек. Тя изохка,
въпреки че не бях напълно сигурен дали в отговор на думите, или на докосването
ми. След това й разказах за жената, която се бе класирала на второ място. Тя беше от
Турция и от дете се беше занимавала с ориенталски танци, така че можеше да накара
мускулите да се движат и извиват с гъвкавостта на течност. Когато масажираше
гръб, пръстите й събуждаха в уморените мускули и отпуснатите тела потребността
да вибрират, да потрепват и танцуват. Тя оставяше пръстите си да се движат, а
мускулите ги следваха — поясних аз, като направих демонстрация.
— Това е странно — дочуха се тихи думи откъм главата й, заровена във
възглавницата. Чудех се дали бяха предизвикани от ражаза ми или от докосването?
Потънахме отново в мълчание, аз продължих да разтривам гърба на дъщеря ми,
а след малко тя се обади:
— Е, и кой спечели първото място?
— Няма да повярваш! — отвърнах аз. — Едно детенце!
И аз й обясних как нежните, доверчиви докосвания на едно дете, което изследва
света на кожата, на миризмите и вкуса, не може да се сравни с никое друго
докосване. От нежни по-нежни. Непредсказуеми, внимателни, търсещи. Мънички
ръчички, който казват повече, отколкото думите биха могли да изразят. За
близостта. За доверието. За чистата любов. И тогава аз внимателно и нежно я
докоснах, така както бях научил от детето. Припомних си ясно нейното детство —
как я държа, как я люлея, как я наблюдавам да търси нещо пипнеижом и да расте в
своя свят. Осъзнах, че всъщност тя ме бе научила какво представлява детското
докосване.
След още известно време, през което нежно и мълчаливо масажирах гърба й, аз
й доверих, че съм доволен, задето съм научил толкова много от световните
специалисти по масажиране на гръб. Обясних как съм се старал да стана още по-
добър масажист на гръб, заради една шестнадесетгодииша дъщеря, която така
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 50
болезнено се опитва да прекрачи в света на възрастните. Отправих тиха молитва на
благодарност, че такъв живот е бил оставен в моите ръце и че съм благословен с
чудото да докосна макар и част от него.
Виктор Нелсън
Обичам те, сине
Мисли, които минават през главата ми, докато карам сина си до училище:
сутрин, дете. Ти изглеждаш сърдит в униформата си на скаут „кутре"*, не си
толкова дебел, колкото твоят старец, когато той самият беше „кутре". Мисля, че на
твоята възраст косата ми никога не е била толкова дълга, не преди да отида в
колежка, но мисля, че все пак непременно ще те разпозная, независимо как
изглеждаш: по непослушните косъмчета край ушите, обувките, протрити на
палците, набръчканите колене... Привикваме един с друг...
Сега, когато си на осем, се оказва, че вече почти не се виждаме. В Деня на
Колумб** ти излезе от къщи в девет сутринта. На обяд те видях за 42 секунди и се
върна чак за вечеря, към пет. Липсваш ми, но зная, че трябва да се занимаваш с
много сериозни неща. Толкова сериозни, естествено, ако не и по-важни от онова, с
което се занимават останалите пътници по пътя на живота.
Ти трябва да пораснеш и да опознаеш света и това е по-важно, отколкото да
късаш купони за залагания, да закупуваш акции или да срязваш незаслужено хората.
Трябва да се научиш какво можеш да правиш и какво не — трябва да се научиш и да
се справяш с това. Трябва да разбираш хората и да знаеш как се държат те, когато не
са доволни от себе си — като малките хулигани, които се хващат за багажника на
колелото и се заяждат с по-малките деца. Да-а, ще трябва дори да се научиш да се
преструваш, че когато ти викат на прякор, от това не те боли. Винаги ще боли, но ще
трябва да се правиш, че не ти пука, защото иначе следващия път ще те наричат с
още по-отвратителни имена. Само се надявам, че ще запомниш как си се чувствал, в
случай, че някога решиш да се държиш надменно с някой хлапак, по-малък от теб.
Кога за последен път ти казах, че се гордея с теб? Дявол да ме вземе, ако мога
да си спомня. Спомням си последния път, когато ти се карах. Разправях ти, че ще
закъснеем, ако не побързаш. Но както казваше Никсън, като се направи
равносметка, не съм те хвалил толкова, колкото съм ти се карал. И за да си знаеш, в
случай, че прочетеш това, аз се гордея с теб. Особено ми се нрави твоята
независимост, начина, по който се грижиш за себе си, дори когато това мъничко ме
плаши. Ти никога не си бил от онези, дето хленчат и това те прави най-страхотното
момче, което познавам.
Защо ли бащите толкова бавно проумяват, че осемгодишните им синове имат
нужда от толкова прегръдки, колкото и четиригодишните? Ако не внимавам, съвсем
скоро ще започна да те тупам по рамото и да ти казвам: „Здрасти, приятел!", вместо
да те прегърна и да ти кажа, че те обичам. Животът е твърде кратък, за да
прикриваме любовта си. Защо ли осемгодишните толкова бавно разбират, че
тридесет и шестгодишните имат нужда от толкова прегръдки, колкото и
четиригодишните?
* „кутре" — степен в организацията на скаутите, съответстваща на възрастта от 8 до 10 години. — Б. ред.
** Денят на Колумб — Вторият понеделник от октомври, официален празник в САЩ в чест на Христофор
Колумб. — Б. пр.
Виктор Б. Милър
Що за човек си е толкова важно, колкото и как постъпваш
Твоето излъчване крещи така силно, че не чувам какво казваш.
Беше слънчев съботен следобед в град Оклахома. Моят приятел— и горд баща,
Боби Люис, водеше двамата си малки синове да играят миниголф. Той се отправи
към човека зад билетното гише и попита:
— Колко е входът?
— Три долара за вас и по три долара за всяко дете, което е над шест години
— отвърна младият мъж. — Ако са на шест или по-малко ги пускаме безплатно. На
колко години са?
— Адвокатът е на три, а лекарят — на седем —каза Боби, — така че ви
дължа шест долара.
Мъжът зад гишето каза:
— Ей, господине, да не би току-що да сте спечелили от лотарията, или
какво? Можехте да си спестите три зелени. Можехте да ми кажете, че голямото е на
шест. Нямаше да разбера.
— Е, сигурно е така — рече Боби, — но децата щяха да разберат.
Както е казал Ралф Уолдо Емерсън: „Твоето излъчване крещи така силно, че
не чувам какво казваш." В решаващите мигове, когато етиката е по-важна от
всичко друго, постъпвайте така, че да служите за пример на всички, с които
работите или живеете.
Патриша Фрип
Животът на една майка
Занеси си чинията в кухнята, ако обичаш.
Вземи я, като слизаш долу. Не го оставяй там, занеси го горе.
Това твое ли е?
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 52
Не удряй брат си.
На теб говоря.
Извинявай за минутка, не виждаш ли, че говоря?
Казах: не ме прекъсвай.
Изми ли си зъбите?
Защо си станал от леглото?
Веднага лягай обратно в леглото.
Не можеш да гледаш телевизия следобед.
Какво значи: скучно ми е?
Излез навън.
Прочети една книга.
Намали този касетофон.
Остави телефона.
Кажи на приятелката си, че ще й се обадиш по-късно. Веднага!
Ало. Не, няма я в къщи.
Ще ви се обади, като се прибере.
Вземи си яке. Вземи си пуловер.
Вземи си го, все пак.
Някой си е оставил обувките пред телевизора.
Махнете играчките от коридора.
Момчетата да излизат от ваната. Махнете
играчките от стълбите.
Разбираш ли, че можеш да убиеш някого?
По-бързо.
По-бързо, че всички чакат.
Броя до десет и след това тръгваме без теб.
Ходи ли до тоалетната?
Ако не отидеш, няма да тръгнеш.
Не се шегувам.
Защо не отиде преди да тръгнем?
Можеш ли да стискаш?
Какво става там отзад?
Стига.
Казах, стига вече!
Не искам да чувам за това.
Спрете или веднага ви връщам у дома.
Край. Прибираме се в къщи.
Целуни ме.
Искам да ме гушнеш.
Оправи си леглото.
Подреди си стаята.
Сложи масата.
Помогни ми да сложим масата!
Не ми казвай, че не е твой ред.
Премести си стола до масата, ако обичаш.
Седни прилично.
Опитай малко. Няма нужда да изяждаш всичко.
Престани да си играеш, докато ядеш.
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 53
Погледни се какво правиш.
Премести чашата. Много е близо до ръба на масата.
Внимавай!
Да ти сложа още? Какво?
Сложи ми още, ако обичаш. А, така вече е по-добре.
Хапни поне веднъж от салатата.
Не винаги получаваш това, което ти се иска. Такъв е животът.
Недей спори с мен. Повече няма да говорим за това.
Отивай си в стаята.
Делиа Ефрън
Едно съвършено американско семейство
Десет и тридесет на една съвършена съботна утрин и ние сме за момента
съвършеното американско семейство. Съпругата ми заведе шестгодишния ни син на
първия му урок по пиано. Четиринадесетгодишният още не се е излюпил от сън.
Четиригодишният наблюдава в другата стая как мънички човекоподобни същества
се хвърлят едно срещу друго. Аз седя до кухненската маса и чета вестника.
Арън Малакай, четиригодишният, очевидно отегчен от анимационната сеч и от
значителната си лична мощ, придобита от стискането на дистанционното, нарушава
пространството ми.
— Гладен съм — казва той.
— Искаш ли още каша?
— Не.
— Малко кисело мляко?
— Не.
— Искаш ли яйца?
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 54
— Не. Може ли малко сладолед?
— Не.
Доколкото знам, сладоледът може да бъде далеч по-хранителен от
преработената каша или от натъпканите с антибиотици яйца, но, според моите
разбирания, не е правилно да се яде сладолед в десет и четиридесет и пет в събота
сутрин.
Тишина. Около четири секунди..
— Тате, още много ни остава да живеем, нали?
— Да, Арън, още много.
— На мен, на теб и на мама ли ?
— Точно така.
— И на Айзък ли?
— Да.
— А на Бен?
— И на Бен. На теб, на мен, на мама, на Айзък и на Бен.
— Ще живеем дълго, докато всички хора умрат.
— Какво искаш да кажеш?
— Докато всички хора умрат и динозаврите се върнат.
Арън сяда на масата, с крака, кръстосани като на някой Буда, в средата на
вестника ми.
— Какво искаш да кажеш с това „докато всички хора умрат", Арън?
— Ти каза, че всеки човек умира. Когато всички умрат, тогава динозаврите
ще се върнат. Пещерните хора са живели в пещери. В пещери на динозаври. След
това динозаврите се върнали и ги направили на мармалад.
Осъзнавам, че дори за Арън животът вече е една ограничена икономика с
ресурси, които могат внезапно да се изчерпят. Представя си себе си и нас някъде по
неговата траектория, която завършва с несигурност и загуба.
Налага ми се да взема решение, съобразено с нормите на етиката. Какво трябва
да направя? Трябва ли да се опитам да му говоря за Бога, за спасението и вечността?
Или пък да му подхвърля някоя измишльотина от рода на: „Тялото ти е обвивка и
след като умреш, душата ти ще отлети и ще се събере с душите на всички останали
и ще продължи да живее вечно."?
Дали да го оставя, обзет от несигурност и нетърпение — не, защото ми се
струва, че той се вълнува истински? Да се опитам ли да го направя ентусиазиран
екзистенциалист или да го накарам да се почувства по-добре?
Не зная. Гледам вестника втренчено. В петък вечер „Селтикс" неизменно губят.
Лари Бърд е ядосан на някого, но не мога да разбера на кого, защото крачето на
Арън ми пречи да прочета. Не зная, но моята нервна, пристрастена чувствителност
на човек от средната класа ми нашепва, че този момент е много важен, момент, в
който се оформя начинът, по който Арън ще изгради своя светоглед. Или може би
причината да мисля по този начин е именно нервната ми, пристрастена
чувствителност на човек от средната класа. Ако животът и смъртта са илюзия, тога-
ва защо трябва да си губя времето и да се занимавам с начина, по който някой друг
ги разбира?
На масата Арън се забавлява с един войник-играчка — Вдига му ръцете и се
опитва да го закрепи прав, но той се олюлява. Лари Бърд бил ядосан на Кевин
МакХейл. Не, не на Кевин МакХейл, а на Докери Сиктинг. Докери Сиктинг вече не
Майкъл Мьрфи
Просто го кажи!
Ако знаете, че скоро ще умрете и можете да се обадите само веднъж по
телефона, на кого бихте се обадили и какво бихте му казали ? А защо още чакате?
Стивън Ливайн.
Една вечер, след като бях прочел една от стотиците книги за родители, се
почувствах малко виновен, защото в книгата бяха описани някои похвати, които
родителите трябва да използват, а от известно време аз просто бях забравил за тях.
Там се казваше, че най-важното е родителите да разговарят с детето си и да се
използват двете магически думи: „Обичам те". Непрестанно се акцентираше, че
децата трябва да знаят, че вие наистина ги обичате безусловно и недвусмислено.
Отидох горе в спалнята на сина ми и почуках на вратата. Всичко, което чувах
обаче, беше звукът от барабаните му. Въпреки че не ми отговори, аз знаех, че е
вътре, затова отворих вратата и, разбира се, той седеше отсреща със слушалките на
ушите, слушаше някаква касета и свиреше на барабаните. Наведох се, за да
привлека вниманието му и казах:
— Тим, можеш ли да ми отделиш една минута?
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 56
— Ама, разбира се, татко — откликна той. —Щом е за теб, винаги.
Седнахме и петнадесет минути по-късно, след като бяхме бъбрили за
незначителни неща и аз бях заеквал, просто го погледнах и рекох:
— Тим, харесва ми как свириш на барабаните.
— О, благодаря ти, татко — отвърна той, — радвам се, че ти харесва.
— Ще се видим по-късно! — казах аз, докато излизах от стаята.
Както слизах надолу, мина ми през ума, че се бях качил горе с мисълта да му
кажа нещо съвсем конкретно, а не бях го направил. Реших, че непременно трябва да
се върна и да изрека онези две вълшебни думи.
Качих се отново, почуках на вратата и я отворих.
— Може ли за минута, Тим?
— Разбира се, татко. Винаги съм на разположение. Какво има?
— Сине, първият път, когато се качих тук, исках да ти кажа едно, а излезе
съвсем друго. Всъщност, исках да споделя с теб нещо съвсем различно. Тим,
спомняш ли си, когато за първи път се учеше да караш кола и ми създаде толкова
неприятности? Написах две думи върху лист хартия и ти го сложих под
възглавницата, като се надявах, че ще им обърнеш внимание. Бях си свършил
работата като родител и изразявах любовта към сина си. — След като си
поговорихме още малко, погледнах Тим и му казах: —Онова, което искам да знаеш,
е, че ние те обичаме.
Той вдигна очи и рече:
— О, благодаря, татко. Имаш предвид ти и мама, нали?
— Да — казах аз, — и двамата, само че не ти го казваме много често.
— Благодаря — отвърна той. — Знам, че е така. Това означава много за
мен.
Обърнах се и излязох. Докато слизах надолу, си помислих: „Не мога да
повярвам. Вече два пъти бях горе — наясно съм какво искам да му кажа и въпреки
това от устата ми излиза нещо различно."
Реших, че веднага трябва да се върна обратно и да споделя с Тим чувствата,
които ме вълнуват. Той трябва да го чуе директно от мен и не ме интересува, че е
висок метър и осемдесет и три! Така че — връщам се, чукам на вратата и той ми
извиква:
— Чакай малко. Не ми казвай кой е. Ти ли си, татко?
— Как позна? — питам аз, а той отвръща:
— Познавам те откакто си станал родител, татко.
Тогава аз му рекох:
— Сине, можеш ли да ми отделиш само една минута?
— Знаеш, че мога, така че влез. Предполагам, че не си ми казал, онова,
което си искал.
— Как позна? — попитах аз.
— Познавам те още от времето, когато бях в пелени.
— Е, сега ще ти кажа онова, което все не успявам — започнах аз. — Исках
да ти кажа, колко си скъп на семейството ни. Не е важно какво правиш, нито какво
си направил, няма значение и какви ги вършите с момчетата от гимназията в града.
Важното е що за човек си. Обичам те, просто исках да го знаеш и не мога да си
обясня защо премълчавам нещо толкова важно.
Той ме погледна и каза:
Халил Джубран
С обич,
Джоди
Франк Трухийо
Сега вече се харесвам
Щом веднъж самочувствието на едно дете започне да расте, ще
забележките, че и постиженията му нарастват, но още по-важно е, че животът
ще доставя все по-голяма радост.
Уейн Дайър
Хелън П. Мрозла
Ти си истинско чудо
Всяка секунда, през която живеем, е нова и неповторима за вселената, миг,
който няма да се върне... А на какво учим децата си? Учим ги, че две и две прави
четири и че Париж е столицата на Франция.
А кога ще започнем да ги учим и на това, какво представляват те самите?
Трябва да кажем на всеки от тях: Знаеш ли какво си ти? Ти си истинско чудо.
Ти си неповторим. През всичките изминали години не е имало дете като теб. С
твоите крака, ръце, сръчни пръсти, с начина, по който се движиш.
Ти можеш да станеш Шекспир, Микеланджело, Бетовен. Имаш сили за всичко.
Да, да, ти си истинско чудо! И когато пораснеш, ще можеш ли да нараниш някого,
който също като теб е истинско чудо?
Ти трябва да работиш — ние всички трябва да работим, за да направим света
достоен за децата му.
Пабло Казалс
Всичко, което трябва да зная, съм научил в детската градина
Повечето от онова, което ми е било потребно, за да се науча как да живея, какво
да правя, как да се държа, съм усвоил в детската градина. Мъдростта не е горе на
върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка, в
предучилищната група.
Ето какво научих там: Делете всичко. Играйте честно. Не удряйте хората.
Оставяйте нещата там, където сте ги намерили. Разчистете, ако сте разхвърляли. Не
вземайте вещи, които не са ваши. Извинете се, когато сте обидили някого. Мийте си
ръцете преди ядене. Изчервявайте се. Топлите сладки и студеното мляко са полезни.
Живейте хармонично. Научете нещо, измислете нещо, порисувайте, попейте,
потанцувайте, поиграйте, поработете — всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте. Когато излезете на улицата, внимавайте дали не
идва кола, дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг. Бъдете готови за
чудеса. Помнете малкото зрънце, посадено в пластмасовата чаша. Корените отиват
надолу, а стебълцето — нагоре и никой не знае нито как, нито защо, но ние сме
също като него.Дори и златната рибка, и хамстерите, и белите мишки, и растението
в пластмасовата чаша умират. Ние също.
И тогава си спомнете книгата за Дик и Джейн и първата дума, която сте
научили, най-важната дума в света: ВИЖ. Всичко, което трябва да знаете, е там
някъде. Златното правило, любовта и здравословният начин на живот. Екологията,
политиката и здравият разум.
Помислете само колко по-добър щеше да бъде светът, ако всеки ден към три
часа следобед всички си похапвахме бисквити с мляко, а после лягахме за кратка
дрямка. Или ако хората приемат като задължително правило винаги да връщат
нещата там, откъдето са ги взели, и да почистват мръсотията, която правят. На
Робърт Фулам
Научаваме нещо, докато го вършим
Неотдавна започнах да свиря на виолончело. Повечето хора биха казали, че
онова, което върша е: „уча се да свиря" на виолончело. Но тези думи навеждат на
странната мисъл, че съществуват два различни процеса: (1) учиш се да свириш на
виолончело; и (2) свириш на виолончело. Те внушават, че ще правя първото, докато
го завърша, и тогава, приключвайки първия процес, ще започна втория. Накратко,
ще продължа да „се уча да свиря", докато „се науча да свиря" и едва оттам нататък
ще започна да свиря. Това, разбира се, е пълна глупост. Няма два различни процеса.
Ние се научаваме да вършим нещо, докато го вършим. Няма друг начин.
Джон Холт
Ръката
Уводната статия във вестника в Деня на благодарността разказваше за една
учителка, която накарала своите първокласници да нарисуват нещо, за което са
благодарни. Смятала, че тъй като децата идвали от бедни райони, всъщност можели
да бъдат благодарни за много малко неща.
Предполагала, че повечето от тях ще нарисуват пълнени пуйки или маси с
храна. Учителката била изумена от рисунката, която й подал Дъглас — една
несръчно, по детски нарисувана ръка.
Чия била тази ръка? Класът бил очарован от абстрактната рисунка.
— Сигурно това е ръката на Бога, който ни дава храна — казало едно от
децата.
— На някой фермер е — обадило се друго, — защото той отглежда
пуйките.
Най-накрая, когато другите ученици били заети с работа, учителката отишла
при Дъглас и го попитала чия е ръката.
— Това е вашата ръка, госпожо — отронил той.
Тя си спомнила, че често когато се връщали от междучасие, тя била хващала
Дъглас, едно мръсно и нещастно дете, за ръката. Тя правела това и с другите деца.
Но за Дъглас то означавало много. Може би това е смисълът на този ден — да
благодарим не за материалните неща, които ни се дават, а за възможността по
някакъв, макар и незначителен начин, да дадем на другите.
Неизвестен източник
Кралските рицари на Харлем
На няколко минути пеша от моя апартамент в Манхатън, но всъщност на
светлинни години разстояние, има една част на Ню Йорк, която се нарича Испански
Харлем. В много отношения тя е като страна от Третия свят.
Детската и майчината смъртност там са почти същите, както, да речем, в
Бангладеш, а средната продължителност на живота на мъжете е дори по-малка. Това
всъщност се отнася и за останалата част на Харлем, но хората тук, освен това, се
различават от себеподобните си от по-богатите части на града и по езика. Като
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 65
прибавим към всичко това фактът, че те не съществуват за медиите, високомерието
на повечето учители и полицаи, които работят в този Трети свят, но не биха и
помислили да живеят тук, и учебниците, които нямат кажи-речи нищо общо с
техния начин живот, за децата урокът е ясен: те са „по-ниска категория" от хората,
живеещи само няколко пресечки по-нататък.
В една прогимназия, която се издига сред бетонни игрища и метални огради на
„101-ва източна улица", Бил Хол води редовния курс по английски и заедно с това
преподава английски като втори език на ученици, които пристигат направо от
Пуерто Рико, Централна и Южна Америка, дори от Пакистан и Хонконг. Тези деца
се сблъскват с една нова култура, странни правила, престъпна среда и родители,
които вероятно се чувстват също толкова объркани, колкото и те самите. Всеки ден
Бил Хол се среща с тях.
Докато се опитвал да измисли нещо, с което да сплоти подобна група и в
същото време да им помогне да научат английски, Бил забелязал, че някой носи
шахматна дъска. Той самият играел шах и знаел, че тази игра е прекосила много
културни граници, затова взел разрешение от скептично настроения директор да
създаде шах-клуб след часовете.
От момичетата дошли само няколко, но тъй като никога не били виждали жена
да играе шах, те предположили, че тази игра не е за тях. Нямало дори учителка,
която да им даде пример, затова и малкото, които идвали, постепенно се отказали. И
някои от момчетата останали настрана — шахът не бил от игрите, носещи
популярност сред съучениците им, но около дванадесет души останали да научат
основите. Техните приятели им се присмивали, задето оставали след часовете, а
някои родители преценили, че шахът е губене на време, тъй като нямало да им
помогне да си намерят работа, но въпреки това децата продължавали да посещават
сбирките. Бил им давал нещо, което рядко присъствало в живота на тези момчета:
искреното внимание на човек, уверен във възможностите им.
Все повече усъвършенствали уменията си да играят шах и да говорят английски
и Бил започнал да ги води на междуучилищни срещи по шах извън Испански
Харлем. Тъй като той плащал билетите им за метрото и им купувал за вечеря пица—
значителни разходи спрямо заплатата на един учител, — момчетата разбирали, че
той държи на тях, и започнали да се доверяват на този бял мъж на средна възраст.
За да им помогне да станат по-независими и уверени, Бил карал момчетата при
провеждането на всяко състезание да се редуват като капитани, които трябвало да се
справят с цялото пътуване и подготовката за него. Постепенно, дори когато Бил не
бил наоколо, момчетата започнали да осъзнават отговорността, която носят един за
друг — да помагат на изоставащите, да споделят личните си проблеми и да
обясняват на родителите си, защо шахът, все пак, не е губене на време.
Това проличало и в училище — оценките им започнали да стават по-добри.
Тъй като станали по-добри ученици и шахматисти, Бил Хол започнал да се
замисля какво още може да направи за тях. С малко пари, осигурени от Манха-
тънския шах-клуб, той ги завел на щатския финал в Сиракуза.
Някогашните дванадесет отчаяни, изолирани, често пасивни и затворени
момчета се били превърнали в отбор с име, измислено от самите тях:
„Кралските рицари". Класирали се на трето място в щата и така получили
правото да се включат във финалите за национално юношеско първенство в
Калифорния.
Една сутрин,
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 68
след като момченцето
свикнало да ходи на училище,
учителката казала:
Но учителката казала:
„Чакайте! Още е рано да започваме!"
И изчакала всички да се приготвят.
Но учителката казала:
„Чакайте! Аз ще ви покажа."
И нарисувала на черната дъска едно цвете.
То било червено, със зелено стебло.
„Готово, казала учителката.
Сега можете да започнете."
Но учителката казала:
„Чакайте! Рано е да започвате!"
и почакала докато всички се приготвят.
Но учителката казала:
„Чакайте! Аз ще ви покажа как."
И тя показала как да направят дълбока чиния.
„Готово, казала учителката,
сега можете да започнете."
И съвсем скоро
момченцето се научило да чака
и да наблюдава
и да прави всичко също като учителката.
И съвсем скоро
то вече не правело нещата
по свой собствен начин.
Джон У. Шлатър
ИЗЖИВЕЙ МЕЧТАТА СИ
Роки Лайънз, синът на Марти Лайънз, крайният бранител на „Ню Йорк Джетс",
бил на пет години, когато пътувал през селските райони на Алабама заедно с майка
си, Кели. Той спял на предната седалка на техния пикап, с крака, изпънати в скута и.
Майка му карала внимателно по криволичещия селски път и завила по тесен
мост. Но щом направила това, камионът хлътнал в една дълбока дупка и излязъл от
пътя, а дясното предно колело се заклещило в един коловоз. Тъй като се страхувала,
че камионът ще се преобърне, тя се опитала да го върне обратно на пътя, като
натиснала докрай педала на газта и извъртяла волана наляво. Но кракът на Роки бил
между единия й крак и кормилото и тя изгубила контрол върху пикапа.
Камионът се заобръщал надолу към една шестметвова клисура. Когато се
ударил на дъното й, Роки се събудил:
— Какво стана, мамо? — попитал той. — Защо колелата сочат към небето?
Кели не виждала от кръвта. Скоростният лост бил минал през лицето й,
разпаряйки го от устата до челото. Венците и били разкъсани, бузите — смазани, а
раменете — изпотрошени. Изпод мишницата й стърчала една раздробена кост и я
държала прикована към смазаната врата.
— Аз ще те измъкна, мамо — заявил Роки, който по чудо не бил наранен.
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 75
Плъзнал се под Кели, проврял се през отворения прозорец и се опитал да
издърпа майка си навън. Тя обаче не помръднала.
— Нека да поспя— молила Кели, която ту изпадала в безсъзнание, ту
идвала на себе си.
— Не, мамо — настоявал Роки, — Не бива да заспиваш.
Роки се промъкнал обратно в камиона и успял да избута Кели от купчината
желязо. След това й казал, че ще се изкатери до пътя и ще спре някоя кола за помощ.
Кели се страхувала, че в мрака никой няма да види малкото момче, затова отказала
да го пусне сам. Заедно те запълзели бавно нагоре по склона.
Двадесеткилограмовият Роки подкрепял своята шестдесет и двакилограмова майка и
те пълзели сантиметър по сантиметър. Болката била толкова силна, че Кели искала
да се откаже, но Роки не й позволявал.
За да вдъхне сили на майка си, Роки настоявал тя да мисли за „Малкият
локомотив, който можеше" от класическата детска прикажа, който успял да изкачи
една стръмна планина. Той постоянно й напомнял за него и продължавал неспирно
да повтаря своята версия на историята с вдъхновяващата фраза: „Зная, че мога, зная,
че мога."
Когато най-накрая стигнали пътя и Роки за първи път успял ясно да види
ражъсаното лице на майка си, той избухнал в сълзи. Размахвал ръце и умолявал:
— Спрете! Моля ви, спрете! — и така накарал шофьора на един камион да
спре. — Закарайте мама в болница — примолил му се той.
В продължение на осем часа лекарите направили 344 шева, за да възстановят
лицето на Кели. Днес тя изглежда доста по-различно.
— Имах прав дълъг нос, тънки устни и високи скули. Сега имам топчест
нос, равни бузи, а устните ми са доста по-пълни. — Останали са няколко видими
белега, но тя се е възстановила от нараняванията.
Героичната проява на Роки станала много известна, но смелият дребосък
твърди, че не е направил нищо особено.
— Не съм го направил, защото съм искал да се прочуя — обяснява той. —
Аз просто постъпих така, както би постъпил всеки на моето място.
— Ако не беше Роки, аз щях да съм мъртва — казва майка му.
Разказано от Мишел Борба
Почивай в мир или погребението на „Не мога"
Класната стая на четвърти клас, където преподаВа Дона, изглеждаше като
много други, който бях виждал и преди. Децата седяха в пет редици от по шест
чина, бюрото на учителката беше отпред, на дъската за съобщения бяха изложени
писмени работи на учениците. В много отношения, това беше типична стая за всяко
основно училище. И все пак, нещо изглеждаше по-различно в деня, в който влязох
там за първи път. Имаше някакво скрито оживление.
Дона беше дългогодишна учителка в едно малко градче на щата Мичиган, две
години я деляха от пенсиониране. Тя участваше доброволно в проект за развитие на
специалистите в окръга, който аз бях организирал и подпомагах. Обучението беше
съсредоточено върху някои езикови идеи, които биха позволили на учениците да се
почувстват сигурни в себе си и да поемат отговорността за собствения си живот.
Дона трябваше да посещава сбирките за обучение и да прилага представените идеи.
Моето задължение бе да посещавам часовете и да насърчавам работата.
„Холмарк" искаше моята компания „Виж кой говори" да ангажира Томи като
участник в съвещанието. Макар че това не се осъществи, защото двете седмици за
Да изследвам:
√ 1. Река Нил
√ 2. Река Амазонка
√ 3. Река Конго
√ 4. Река Колорадо
5. Река Янфъ В Китай
6. Река Нигер
7. Река Ориноко, Венецуела
√ 8. Рио Коко, Никарагуа
√ 9. Конго
√ 10. НоВаГВинея
√ 11. Бразилия
√ 12. Борнео
сканирано за www.truden.com и www.elan.truden.com от elan 92
√ 13. Судан (Там Джон едва не е бил погребан жив, при една пясъчна
буря)
√ 14. Австралия
√ 15. Кения
√ 16. Филипините
√ 17. Танганайка (сега Танзания)
√ 18. Етиопия
√ 19. Нигерия
√ 20. Аляска
Да изкатеря:
Да фотографирам:
Да посетя:
Да плувам в:
Да постигна:
ПОУКА
Онези от нас, които отказват да рискуват и да растат, биват погълнати от
живота.
Пати Хансон
Опитай по друг начин
Когато за първи път прочетохме историята, която ви разказваме по-долу, току-
що бяхме започнали да водим един курс, наречен „форум за един милион долара",
курс, чиято цел беше да научи хората как да увеличат дохода си до един милион
долара на година и повече. Преди това бяхме открили, че човек е свикнал да върви
по някакъв коловоз и се опитва да действа по-скоро със сила, отколкото да постъпва
умно. Да работиш здраво не винаги означава, че ще успееш. Понякога имаме нужда
да направим нещо коренно различно, за да покорим по-високи равнища на успеха.
Имаме нужда да разчупим затвора на образците, на нашите привички и да нарушим
удобството си.
Седя в една тиха стая в „Милкрофтин", спокойно местенце, скрито сред
боровете, на около час от Торонто. Тъкмо минава обяд, късен юли, а аз слушам
отчаяните звуци на борбата на живот и смърт, коятю се води на няколко крачки от
мен.
Там има една мушица, която изразходва последните си жизнени сили в
напразен опит да премине през стъклото на прозореца. Трептенето на крилцата раз-
крива мъчителната история на стратегията на мухата: Опитай по-силно.
Но това не помага.
Отчаяните усилия не предлагат никаква надежда за оцеляване. По ирония на
съдбата, борбата е част от капана. Невъзможно е една муха да се опитва със сила да
премине през стъклото. Независимо от това, малкото насекомо рискува живота си,
за да постигне целта си чрез отчаяни усилия и решителност.
Тази муха е обречена. Тя ще умре там, на перваза на прозореца.
В отсрещния край на стаята, десет крачки по-нататък, вратата е отворена. Ако
лети десет секунди, това мъничко създание може да стигне заветния сяят, към който
се стреми. Само с частица от усилието, което сега отива на халос, то може да се ос-
вободи от капана, в който само е влязло. Възможността за спасение е там. Би могло
да стане толкова лесно.
Защо мушицата не опита някакъв друг подход, нещо напълно различно? Как
така се оказа впримчена в идеята, че точно този път и тази решителност са най-
обещаващи за успеха? Какъв смисъл има постоянно, дори с цената на живота да се
търси спасение само по един и същи начин?
МОЖЕТЕ ЛИ ДА ПРЕОДОЛЯВАТЕ
ПРЕПЯТСТВИЯ
Предадох се.
Като се връщам назад към онова време, Даниел беше обикновено момче, което
страстно обичаше сърфа. Сега вече е мъж с отговорности. Той се класира сред
двадесет и петимата най-добри професионални сърфисти в света.
Аз бях подложена на изпитание и се наложи да изстрадам един Важен принцип,
който преподавам пред публика в далечни места: „Страстните хора прегръщат
онова, което обичат, и никога не се предават."
Даниела Кенеди
Провал ли? Не, само временни неуспехи
Да виждаш нещата в зародиш е гениалност.
Лао-Дзъ
Роджър Крофърд имаше всичко необходимо, за да играе тенис — освен две ръце
и един крак.
Когато родителите на Роджър видели сина си за първи път, те видели бебе, което
нямало длани, а вместо това от китката на дясната му ръка излизал някакъв израстък,
приличащ на палец, а от китката на лявата — палец и един пръст. Ръцете и краката на
бебето били по-къси. На обезформеното си дясно стъпало имал само три пръста, а
левият му крак, бил изсъхнал и по-късно — ампутиран.
Лекарят казал, че Роджър страдал от ектродактилия*, рядък недъг по рождение,
който засяга едва едно на всеки 90 000 деца, родени в Съединените щати. Лекарят
доверил на родителите, че Роджър вероятно никога няма да ходи и да може сам да се
грижи за себе си.
За щастие, родителите на Роджър не повярвали на лекаря.
— Родителите ми винаги са ме учили, че съм само толкова сакат, колкото
приемам, че съм — казва Роджър. — Те никога не ми позволяваха да се
самосъжалявам или да злоупотребявам с другите хора заради недъгавостта си.
Веднъж имах неприятности, защото постоянно предавах със закъснение писмените
си работи — обяснява Роджър, който трябва да държи молива с двете си „ръце", за да
пише, при това бавно. — Помолих татко да напише бележка до учителите ми и да ги
помоли за два дни отсрочка за изпълнение на задачата. Вместо това, татко ме накара
да започна да пиша писмените си работи два дни по-рано.
* Ектродактилия — вродена липса на пръсти — Б. пр.
УНИВЕРСАЛНА МЪДРОСТ
Майра Уелч